Remembering Doctor Mills

Post Syndicated from NTPsec Project Blog original https://blog.ntpsec.org/2024/01/21/remembering-mills.html

Remembering Dr Dave Mills

We were sad to learn that the creator of the NTP protocol, Dr David
L. Mills PhD has passed away.

Dr Mills designed the NTP distributed algorithm, while also writing
and maintaining the reference implementation on the very first
experimental inter-networking packet switches that were the creation
of the internet.

In that work he was supported by the other founders of the internet,
and by skilled developers and maintainers who assisted him, and by a
growing collection of skilled developers and maintainers who continued
maintaining the work that he started. The maintainers of the NTPsec
project count ourselves lucky to be amoung the people who followed in
his work.

The more we discovered reading the sources of his NTP implemention,
the more we became aware of his insight, technical ability, and his
hope and his dream that this little “inter-network experiment” could
grow to be literally world spanning. He was right, we we all owe him
much.

Thank you, Dr, Mills. The clocks of the world tick together in time
in large part due to you.

Доза реализъм към добрите новини за имиграцията

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/dosa-realizam-migracia/

Многократно съм казвал, че всичко свързано с Германия в българската версия на DW трябва да се чете с едно наум. Особено преводите на немски статии, които изначално да тенденциозни.

В този смисъл и в подкрепа на това, имам няколко бележки по скорошния им текст, че 1.2 млн. души са напуснали Германия само през 2022. Повечето – чужденци живеещи там, някои с паспорти, а българите са на четвърто място сред тях. Това е добавка и към мой коментар под изказване на Асен Василев в подобна посока, където коментирах източника и надеждността на данните.

Първо, цитираните данни от няколко института разпознаваемо са или директно цитират службата по миграция и бежанци. Писах преди години, че данните им не са верни и статистическата служба го признава. Нищо не се е променило от тогава. След (псевдо) пребояването според неофициален отговор на последните се опитат да консолидират информацията без да прекъснат серията и да генерират странни изводи, но не е направено още.

Тази липса на информация колко са чужденците важи особено за мигрантите от ЕС и засяга особено българите. Все пак, дори с разминаващите се данни виждаме поне 400 хиляди българи в Германия преди пандемията. Също, че стотици хиляди ще имат вече право на немски паспорт в следващите години. Сигналите след 2020 обаче са разнопосочни. Истината е, че много хора не се отрегистрат в Германия и не ги „лови“ статистиката, също както концепцията за „постоянен адрес“ в България обърква местната статистика.

Анекдотни наблюдения сочат наистина към много млади хора и цели семейства с деца, които се прибират в България. Особено такива родени в чужбина. Аз съм сред тях. Тук обаче човек не може да разчита на балона си, тъй както и българската общност в Германия не е хомогенна а грубо може да се раздели на поне 6 части. Има много социално-икономически фактори (социални, пенсии), очаквания към страната и работата, а кризите от последните години и сегашната стагнация засяга всеки сектор по различен начин.

Макар преведеното от DW въпреки увъртанията им да звучи оптимистично за България, трябва и това да приемаме с щипка сол. Преди години когато започна драстичния скок на българите в Германия, имаше възгласи, че стотици хиляди се изнасят. Особено покрай демографската криза това е една от честите камбани, на която се бие. В действителност огромна част от ръстът беше от българи мигриращи от други страни в тежко положение – Италия, Испания, Гърция и Великобритания. Сега има голяма вероятност това да се случва в обратна посока. Фактите са, че въпреки гръмките имена на демографски институти и агенции, всички работят с извадки и изначално грешни данни и никой не може да каже със сигурност.

Важно е да се говори за тези неща с разбиране и да знаем какво се случва. Най-малкото, защото трябва да можем да измерим ефектът от различни мерки в продължителен период от време. В горния случай говорим за вътрешна и външна миграция и важността на децентрализацията, но аналогичен проблем има и със смъртността и раждаемостта. Има явно объркване сред редица политици дори колко българи има зад граница.

На първо време обаче имаме нужда от най-важният елемент – драстични и смели реформи в образованието, здравеопазването, социалната сфера и районите извън големите градове и то с постоянство и продължителност. Отпорът срещу последните е значителен, къде заради инертност в системата, къде заради его на ключови хора. До сега сме били свидетели само на козметични промени, кампании като за пред медиите и еднократни мерки с увеличаване на надбавки.

Има шанс да го направим и не бива да го изпускаме. Много хора предупреждават, че „демографският влак“ вече е заминал и в известен смисъл са прави. Това не означава, че сме в пагубна ситуация, а че колкото повече отлагаме, толкова по-тежко ще е решението. Българите в чужбина не се връщат заради една или друга инициатива и медийна кампания, а въпреки тях. Особено една конкретна организация по-скоро показва защо много от сънародниците ни сме заминали от България на първо време. Обръщането на тенденцията, доколкото я има, не е заради мерките на едно или друго правителство, а заради обстановката около нас. Имаме шанс да се възползваме от тази ситуация и да я задържим като посока и има предостатъчно хора, които се борят това да стане.

The post Доза реализъм към добрите новини за имиграцията first appeared on Блогът на Юруков.

Седмицата (15–20 януари)

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-15-20-yanuari/

Седмицата (15–20 януари)

Paroles, paroles, paroles… се пее в популярния шансон, изпълнен от Далида/Делон. Текстът му представлява диалог, в който мъжът обсипва жената с бонбони, шоколади и комплименти, а тя – макар и с френски финес – горчиво се усъмнява в празните му думи. Рефренът добива гражданственост, както се казва, и често се употребява във връзка с хлъзгавата политическа реторика и празните обещания на политиците.

Ние обаче не говорим празни думи и непоколебимо вярваме в силата им – да ни променят, включително докато те самите се променят. Тази седмица минава под знака на избора на българска дума на 2023 година – инициатива, която Павлина Върбанова (авторката на платформата „Как се пише?“ и езикова редакторка на „Тоест“) и преподавателката по български език и литература Доротея Николова организират за трета поредна година.

Седмицата (15–20 януари)

Може да гласувате за вашите три думи на годината днес, 20 януари, до 14:00 ч.

На този етап са излъчени 10 думи, чието присъствие в класацията не е никак изненадващо. През 2023 г. редица инженерни понятия мигрираха в обществено-политическия лексикон и трайно се задържаха там – „сглобка“, „ротация“, „демонтаж“… Съвсем естествено те попадат в годишната класация. Изборът на думи като „война“, „евроатлантик“ и „Шенген“ също е предвидим.

Лично за мен обаче е много радостен фактът, че един неологизъм, и то изкован в полето на съвременната художествена литература – „времеубежище“ – е предложен за дума на 2023-та от доста хора (апропо, думата „Букър“, изписана на кирилица, също попада в класацията). В България литературните неологизми не са често срещани, но успехът на романа на Георги Господинов позволява „времеубежище“ да се нареди до добили световна слава и употреба думи като „утопия“ (Томас Мор), „пандемониум“ (Джон Милтън), „лилипут“ (Джонатан Суифт), „робот“ (Карел Чапек), „нимфетка“ (Владимир Набоков), „самолет“ (Игор Северянин), „невромантик“ (Уилиям Гибсън) и др.

До краткия списък с номинации е стигнало и словосъчетанието „изкуствен интелект“. Този избор съвпада с избора на „Колинс“ за 2023 г. Нямаме информация колко се е увеличила употребата на въпросната дума конкретно в България, но според издателя на речника през 2023-та съкращението AI (от изкуствен интелект, или ИИ) се е използвало четири пъти повече в сравнение с предишната година.

И ако сте от хората, които споделят тревогите на Илон Мъск или Ноа Харари, свързани с експанзията на ИИ, чуйте двете части на суперинтересния разговор на Георги Стоев от подкаста Ex Ante с Йовко Ламбрев, ИТ експерт и съосновател на „Тоест“. Двата епизода са по 20 минути, потърсете ги в своето подкаст приложение – ето линковете към първата и втората част в Spotify. Въпреки високотехнологичната тема, посланието и на двамата е кристално ясно, отрезвяващо и донякъде успокояващо. Накратко – все още има смисъл да сме човеци.

Седмицата (15–20 януари)

Оставаме в темата с продължението на текста на Атанас Шиников от миналата седмица – „Изкуственият интелект на Аллах“, в който е допусната възможността ИИ в ролята на дигитален религиозен авторитет да се окаже не просто ненадежден съветник на мюсюлманите, но и опасен манипулатор. При всички положения, независимо дали контекстът е светски, или религиозен, ИИ продължава да е unheimlich явление, което поставя под въпрос контрола ни (доколкото имаме такъв) върху света, върху самите нас…

„Повикахме виетнамци, а дойдоха хора“ – така е озаглавена статията на Светла Енчева, която коментира неотдавнашната спогодба за внос на „работна ръка“ от Виетнам. Тези „работни ръце“ обаче не са продукт на ИИ. Тоест в страната ни се очаква да дойдат истински хора със своите лични истории и мечти. И ако изберат България за втора родина, ние трябва да сме готови да посрещнем този избор. Светла Енчева напомня за проблематичната интеграция на турските гастарбайтери в Германия през втората половина на ХХ век и призовава да не забравяме уроците на близкото минало.

Без да сме се „наговаряли“, в броя има още една статия, чийто фокус са турските гастарбайтери в Германия – „Добре дошли в Алманя“. Всъщност става дума за поредица от три текста на писателката Емине Садкъ – „Гастарбайтерската песен като дом“. Тази седмица ще научите повече за първите десетилетия от „алманската одисея“ на турските работници, за създаването на казината, за първата голяма звукозаписна компания и за култови музиканти и дисиденти, като Джем Караджа.

Човешката крехкост и уязвимост е на прицел във времена на икономически кризи и миграции, но и в ситуации на преврати, на войни, на диктаторски режими. Такъв е контекстът на книгата, избрана от Стефан Иванов за рубриката „На второ четене“ – „Анатомията на едно изчезване“ от Хишам Матар. А историята за завинаги изчезналия баща е колкото лична и локална, толкова универсална и съпреживима.

В момент, в който ковид торнадото като че ли се кротна и отстъпи място на баналните сезонни вируси, животът се върна в обичайните си релси и задължителните маски слязоха от лицата ни, Екатерина Петрова насочва вниманието ни към етимологията на една ключова за есента и зимата дума – грип. Прочетете защо La grippe, c’est chic. Както обикновено става в тази рубрика, покрай основното ще научите и други неща, вдъхновяващи филологическите фантазии.

В новия си текст „Училище за родители“ от рубриката „Възможното образование“ Донка Дойчева-Попова ни представя портите на българското училище като своеобразна стена, отделяща учителското съсловие от родителското, а по този начин – разполовяваща и живота на самите деца от най-ранна възраст. Защо системата допуска, толерира и дори налага подобно разделяне, от което губят всички страни? Въпрос, по който си струва да помислим, особено в момент, в който същата система прави опити да се реформира.

За голямо съжаление, опитите за реформи и в другите сфери, например в съдебната система, не само че ни предлагат „още от същото“, ами го и поизмиват, преди да му надянат новите дрехи и да ни го представят – ни лук яло, ни лук мирисало. Как недопустимото изведнъж се превръща в допустимо? На каква цена? Прочетете извънредно мрачния анализ на Емилия Милчева „Десантът на партийните лейтенанти“ и пийте още една студена вода (сигурна съм, че няма да ви е първата). След този текст човек се пита не просто за кого да гласува оттук нататък, а всъщност защо и за кого изобщо е гласувал досега…

Все пак, преди да се разочаровате (за пореден път) или разгневите (за пореден път), или пък да попеете съботно с Далида – не забравяйте да гласувате за дума на годината. Защото, ако нещо остава след нас, това са думите. Не ги изпразвайте от смисъл. Те помнят онова, което цял живот съзнателно или несъзнателно забравяме. Те са нашето убежище.

The collective thoughts of the interwebz