Tag Archives: коронавирус

Още една такава победа – и сме загубени

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/oshte-edna-takava-pobeda-i-sme-zagubeni/

Има eдни упътвания, че трябва да почистиш със салфетка кранчето на чешмата, след като си си измил ръцете. Салфетки обаче няма, а тоалетна хартия изобщо не съм виждал в училище. Преди няколко седмици имаше една ролка, сигурно е била на ученик, който я е забравил. А, да, имаше и едно шише дезинфектант в началото на учебната година…

Из разказ на осмокласник в столично училище

Едва ли някой представител на институциите си е направил труда да обикаля и налага санкции за неспазване на противоепидемичните мерки. Или да глобява стотиците хора без маски по улиците. Така както никой не го беше еня дали заведенията спазват изискванията, въведени през пролетта – до четирима на маса в ресторант.

На война като без война

А сме в състояние на „война“. От март насам министър-председателят Бойко Борисов поне пет пъти употреби това определение за пандемията от COVID-19. Но е възможно най-лошият военачалник. Не защото който и да е 12-годишен може да го бие на стратегически военни игри, а поради неспособността му да управлява кризи, поради страха му да не загуби властта, поради липсата на компетентен управленски екип. Независимо че на заседание на Съвета по сигурността на 11 март т.г. Борисов заяви, че се очаква пикът на болестта да е през септември и трябва да сме подготвени с по-дългосрочни мерки, превенция в действителност нямаше.

На осмия месец след въведеното за първи път извънредно положение през март, когато втората вълна на COVID-19 набира сила, България въведе носене на маски на открито, но не и на закрито в заведенията, чийто капацитет намали наполовина (не че някой ще ги проверява, освен две-три за назидание). И то докато в цяла Европа мерките се ожесточават.

В това време Полша строи временна болница на националния стадион в столицата Варшава с първоначален капацитет от 500 легла и възможност за удвояването им. Швейцария ограничава събиранията, в т.ч. и публичните, до 15 души. Във Франция вечерен час – от 21 ч. до 6 ч. сутринта – се налага за още 38 департамента освен Париж и още осем от най-големите градове. Ирландия стана първата държава в ЕС, която въведе отново пълна карантина за 6 седмици. В Италия са забранени събиранията на едно място на повече от шестима души, а храна в заведенията се сервира до 18 ч.

В Гърция мерките са драстични: забрана за движение от 00:30 до 5:00 сутринта, маски навсякъде, вечерен час за двата най-големи града Атина и Солун, райони под карантина, събиранията са ограничени до 9 души. При това – независимо от факта, че страната се справя значително по-добре от много европейски страни, със своите 28 216 установени случая и 549 починали. За сравнение, в България, която е и по-малка като население, потвърдените случаи на COVID-19 са 34 930, а жертвите са близо два пъти повече от гръцките – 1064.

В средата на октомври ръководителят на европейския офис на Световната здравна организация д-р Ханс Клуге предупреди, че може да са необходими още по-драстични стъпки, и призова държавите и техните граждани да бъдат „безкомпромисни“ в контрола на вируса. Клуге заяви, че коронавирусът се разпространява лесно в домове, закрити пространства и общности, които не спазват мерките за защита. Коронавирусът е петата причина за смъртност в Европа тази година.

Правила срещу немукаетлък

Какво прави впечатление в останалите европейски страни в сравнение с България? След първоначалното стъписване и хаотични действия, вече действат ясни правила – конкретни стъпки при достигане на определени нива на заболеваемост. В съседна Румъния например този месец правителството реши, че ако нивото на разпространение на коронавирус в дадено населено място надвиши 3 случая на 1000 души, тогава местните жители ще трябва да носят маски не само в затворени помещения, но и на улиците. Забранено е провеждането на сватби, кръщенета, годишнини и други празници на закрито.

В Чехия, където наскоро смъртните случаи надхвърлиха 1000, премиерът Бабиш обясни, че ако средният брой на възпроизвеждане се намали до 0,8, мерките ще бъдат облекчени. В момента R-числото, което измерва способността на заразата да се разпространява, е около 1,4. Сега там заведенията са затворени до 1 ноември, публичните събирания са ограничени до шестима души, училищата са затворени.

Във Великобритания премиерът Борис Джонсън въведе тристепенна система за предупреждение, като в районите с най-висок риск от ниво 3 се затварят пъбове, казина, фитнеси, развлекателни центрове. След като сам преболедува COVID-19, Джонсън посвети цялото си изказване пред Генералната асамблея на ООН на борбата с коронавируса и дори начерта план за спасение на човечеството от бъдещи пандемии в пет точки:

• създаване на мрежа от зоонотични изследователски центрове по цял свят;
• разширяване на капацитета за производство на лекарства и ваксини;
• установяване на международно сътрудничество и разработване на система за ранно предупреждение;
• изготвяне на общи протоколи за реагиране при извънредни ситуации;
• премахване на търговските бариери пред доставката на жизненоважни стоки по време на пандемия.

(Спомнете си спекулата с маските и липсата на елементарни предпазни облекла в България през първия месец и половина на пандемията.)

Кой понася удара

Докато европейските лидери и екипите им разработват планове за действие, в България единственият план е в главата на Борисов. Така се стига до абсурда министърът на здравеопазването да разпорежда задължителното носене на маски от 22 октомври на открито, а Борисов да тълкува устно, че всъщност няма да е баш така, а само ако има струпване на хора. За разлика от френския президент Еманюел Макрон, който даде интервю пред медиите, когато обявяваше затягането на мерките, и отговори на въпросите им, Борисов от няколко месеца не се е появявал пред микрофоните на журналистите – дори на услужливите.

Няма публично обявена система, която да отчита спецификата на отделните райони, защото не навсякъде в България пандемията се развива по един и същи начин, нито областите и съответно общините в тях са еднакво осигурени откъм болнични легла и специалисти.

По данни на НСИ концентрацията на лечебни заведения е в София-град и Пловдив, съответно 67 и 34, следват Бургас и Варна – с 20 и 16, в Стара Загора и София-област са по 14, а във Враца, Велико Търново и Пазарджик – по 13. Най-малко са в областите Видин, където са две, а в Силистра и Разград – по три. Известно е обаче, че болните с COVID-19 се хоспитализират основно в държавните и общинските болници, с много редки изключения – в частните.

Най-голямата тежест понасят системите на държавното и общинското здравеопазване и работещите в нея хора. Безхаберието на властта в съчетание с угодничеството към много бизнеси се стоварва точно там. Големият въпрос е как система, която от години изпитва хроничен недостиг на кадри, част от която е в пълно изтощение и заради хоспитализираните, и заради заразените и починали медици, се справя с лечението на останалите социалнозначими заболявания. За България такива са сърдечносъдовите, онкологичните, диабетът и др., смъртността от които е най-висока.

Работещите в болниците медици изнемогват от извънредния труд и вече зачестяват призиви за доброволци, които да помагат в отделенията за COVID-19. Това означава, че има вероятност пределът, отвъд който за лечение изобщо не може да става дума, да бъде достигнат в близките месеци. Чехия например смята да „мобилизира“ студенти по медицина от четвърти и пети курс заради високия брой заразени лекари и сестри.

В същото време се появиха и подозрения, че с бездействието си и с липсата на адекватни мерки Бойко Борисов умишлено води ситуацията към ескалация – до извънредно положение. А извънредното положение, както е известно, отлага избори. Пример: Северна Македония, където предсрочните парламентарни избори бяха определени за 12 април, но се проведоха на 15 юли заради трикратното удължаване на извънредното положение.

Накрая, когато пандемията стихне, вероятно напролет, по съвпадение – вероятно преди редовните избори, Борисов ще каже, че е спечелил войната. А ние ще кажем като Пир: „Още една такава победа – и сме загубени.“

Заглавна снимка: © Атанас Шиников

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Битият си остава бит, или как семейство се озовава над 30 дни в карантина заради бюрократичен хаос

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/covid-19-bitiyat-si-ostava-bit/

„Не, не говорим за онази карантина от март, когато свършиха тоалетната хартия, картофите и пилешкото в супермаркета и когато се чудехме дали може да излизаме с куче или дете навън. Говорим за пълна изолация под формата на домашен арест, при която не можете да излезете в продължение на поне 30 дни под угроза от 5 години затвор и до 50 000 лв. глоба, съгласно заповеди, издадени от Регионалната здравна инспекция – Немезидата на некадърното държавно управление на кризата с COVID-19.“

Така започва своя разказ от първо лице наш читател, който пожела да остане анонимен, и поради това имената на участниците в историята (с изключение на държавните институции, разбира се) са спестени. Защото всичко описано би могло да се случи на всяко средностатистическо семейство с деца в България.


Историята започва в средата на септември, след приключването на летните отпуски, пътувания и ваканции, при които сме решили все пак да дадем шанс на Българското Черноморие. Където впрочем идеята за предпазни мерки заради „чумата на годината“ не съществува.

На 13 септември съпругата ми се почувства зле. Подозрително повишаване на температурата – е, не особено висока, около 38℃, но пък нетипично за човек, който в последните няколко години не е боледувал. Окей, решихме да бъдем социално отговорни и тя звънна на работодателя си. Съпругата ми работи в образователна институция, което прави казуса още по-социално отговорен. Работодателят настоява за тест за COVID-19, разбираемо.

Оттук, оказва се след бърза проверка на обявените от Министерството на здравеопазването телефони, пътищата са два. Или си плащаш теста, или се хоспитализираш за един ден по лекарска преценка, след като отидеш в Спешен център, и там те тестват безплатно. Инструкциите към спешните центрове обаче са, че приемат приоритетно – съжалявам за тавтологията – спешни случаи. А този не изглежда такъв. Решаваме да прежалим сумата и да тестваме „на частно“ в лаборатория. Работодателят даже се съгласява да поеме разходите от съображения за управление на риска.

И хоп, на 14 септември имаме положителен резултат. Член на семейството е с COVID-19. Извън колебанията между „О, боже мой, всички ще умрем“ и „Такъв вирус няма, всичко е соросоидна конспирация“ стоят няколко прагматични въпроса. Първият от тях е:

Какво правим непосредствено сега, днес и утре?

Оказва се, че в РЗИ получават информация за положителните тестове и трябва да реагират. И те реагират. Във вторник, ден след излизането на резултата, оттам се обаждат по телефона, за да „снемат данни на всички контактни лица“. Още тогава става ясно, че според Регионалната инспекция „всички контактни“ са само децата – две на брой. Съпругата ми настоява, че има също така някакъв мъж, евентуално баща на децата, в това домакинство. Не, РЗИ иска само данните на децата.

И така, на следващия ден идват две уморени възрастни дами от Инспекцията, които връчват на място заплашителното Предписание за изолация в домашни условия. В него пише как заразеният член на семейството трябва да бъде изолиран в отделна стая, никой да не припарва до него, отпадъците му да се събират разделно и въобще – всички да забравят, че съществува. Може би от време на време да му пъхат паничка с хляб и вода под вратата на стаята.

А, да. А нарушителите на предписанието подлежат на затвор и глоба. В началото на текста споменах какви са санкциите.

Добре, правилата са си правила. Но в заповедта не пише нищо за мен и за децата – ни за мерки, ни за тестове.

Звъним обратно на лицето, което изначално се обади, за да събере данните на съпругата ми. От него разбираме, че трябва всички да спазваме предписанието.

– Окей, къде пише, че важи за всички, след като в предписанието има данни само на едно лице, няма асоциирани или контактни лица, роднини, съжителстващи, нищо?
– Не, не пише – разбираме от строгия телефонен глас, – но важи за всички.

Да, щом РЗИ казват, така ще е. Няма друга институция, която да звучи по-авторитетно в случая.

– И ако някой от вас вкъщи – продължава Гласът по телефона – се почувства зле, с температура и каквото и да е подозрително нещо, да се обадите!

Добре. Ще се обадим.

Карантината, обявена в заповедта, е с продължителност 14 дни. В документа е вписано 27 септември като крайна дата.

– Какво следва, като наближи тоя срок? – питам Гласа.
– Ами малко преди това ще се обадим, ще дойдем и ще вземем проба на място от заразения, за да установим дали все още е заразен. И съответно ще решим дали има нужда от удължаване на карантината, или не.

Добре. Ще чакаме.

А карантината тече мудно с две деца вкъщи. Моята работа е в сферата на информационните технологии. Съвестно уведомявам работодателя си, който като цяло не се интересува в момента дали работя от плажа, или от вкъщи. Контактен съм, но по същество продължавам да правя същото, което правя през последните десетина години. За мен проблем няма.

Проблемът става чисто социален, когато откриваме, че съучениците на голямото дете започват да го обиждат в общ чат, защото „не е тестван“ и „е заплаха за тях“. Като човек, преживял какво ли не по онлайн форуми, следя с изумление ескалацията на агресията между тийнейджърите. Търпението ми се изчерпва, когато започват да му държат сметка кога с кого е общувал, и да го обвиняват, че „застрашава роднините им“. Е, хубаво. Казусът стига до училищното му ръководство.

Очевидно виктимизацията на болните застига и тийнейджърите. Превръщаме се постепенно в кварталния прокажен.

Нещо като описаните болни в Библията, които трябва да „живеят извън стана“. Оказва се, че хора, които иначе „не вярват във вируса“, са уплашени при риска „да умрат“. „Кожа за кожа“, както се казва в книгата на Йов – пред лицето на представата за непосредствена опасност дори и най-коравият балкански скептицизъм не издържа. Бил Гейтс като архизлодей отстъпва пред невидимата заплаха от вируса, която се материализира в ходещи носители като нас.

Междувременно текат типичните симптоми на карантината. Ядеш повече, спиш колкото се може повече, постепенно загубваш представа за седмичния ритъм на хората навън. Приспособяваш място на терасите на жилището, където децата да излизат, когато времето е хубаво. А времето все още е хубаво, втората половина на септември е наистина слънчева. Стоиш, играеш настолни игри, понякога обядваш на терасата, работиш оттам, навън животът тече.

Остава въпросът кой ти носи храна и други насъщности.

Носят познати, роднини, съседи – който се престраши. Оставят торбите пред вратата на жилището, а ти оставяш плик с пари. Не се виждате отблизо, говорите си понякога през терасата. Включително и с полицаите, които дойдоха веднъж да проверят „дали децата са вкъщи“, след като се обаждали в училището да ги търсят – логично, първото място, на което търсиш карантинирано дете, е в училището, където учи, нали? Искаха да им ги покажем на терасата. Е, показахме ги.

Стои и въпросът кой носи храна и лекарства на хора, които нямат услужливи контакти в мрежата си като нас. На Националния информационен портал пише, че се предоставя услугата „доставка на храна и медикаменти по домовете“. Е, надявам се, че капацитетът на институциите, които го правят, е по-голям от капацитета на служителите на РЗИ (носи се грозният слух, непотвърден, разбира се, че за цяла София инспекторите са петима, обречени с градския транспорт да обикалят по адреси, за да връчват заповеди за изолация).

И се надявам, че по малките населени места доставката на храна и медикаменти наистина се осъществява. Още помня как по време на „голямата карантина“ през пролетта, когато минавах покрай старческия дом наблизо в квартала, възрастните хора стояха по оградата и ме молеха да им купя храна…

Личната лекарка на съпругата ми изпада в шок при новините за нашето семейство и с дни не вдига телефона и не реагира. Накрая успяваме да се свържем и получаваме обещанието, че ще бъде издаден болничен лист. Хубаво, нали така работи здравната система в България. Чакаме. Предписания за лечение обаче няма.

Ситуацията става интересна, когато на 23 септември, девет дни от началото на нашата изолация, аз вдигам температура –

отново не особено висока, под 38℃, но получавам световъртежи и гадене. Добре, социална отговорност, нали съм обещал на РЗИ. Ходещата гражданска съвест решава да се самодокладва.

Звъня на личния си лекар, той даже ми вдига – леко мързелив и много отегчен слуша разказа ми. Дори не ме пита кой съм, как се казвам. Описвам ситуацията, така и така, карантина заради болен член на семейството, всички вкъщи, аз получавам подозрителни симптоми.

– А – казва той, – РЗИ да се оправят. (Ами те добре се оправят, казвам си наум, нямат ядове, аз имам.) Нямат право да ти откажат тест. Отиваш на място там (как, нали уж според РЗИ всички са в карантина под угроза от затвор, глоба и пр.?) и настояваш да те тестват, нямат право да ти откажат.

Е, хубаво. Звъня в РЗИ.

– А, не, няма да Ви тестваме. Така или иначе сте си в карантина, стойте си вкъщи.

Да, разбира се, само че евентуално съм рисков. Обаче без тест и без ограничение. И не съм спешен случай очевидно. Спешните случаи са онези хора, които наистина трябва да бъдат хоспитализирани. Само че РЗИ ми отказват тест, при положение че съм контактен и е твърде вероятно да съм преносител. А мога да отида в бар, кръчма, мол, ако искам, и никой нищо не може да ми каже.

Мантрата на РЗИ е „всеки случай си е индивидуален“ – това е евфемизъм явно на „правим каквото и когато си искаме“.

Добре, решаваме, тъй и тъй сме затворени вкъщи, ще чакаме да наближи краят на предписаната изолация на съпругата ми. Наближава. Даже някъде в края на този срок личната ѝ лекарка най-после успява да издаде болничния лист за 14 дни карантина и да го изпрати по куриер на работодателя на съпругата ми. Малко преди да дойде 27-ми, когато изтича определеният със заповедта срок, звънят от РЗИ.

– Трябва да Ви тестваме – казват сърдитите лели.
– Трябва, да – отговаря съпругата ми. – Нали трябва да дойдете, кога ще дойдете? Ние сме си вкъщи.
– Не, няма да идваме. Имате ли кола? Вие ще дойдете на 26-ти на място в РЗИ, за да Ви тестваме. Ще тестваме и децата.

Момент. 26-ти е един ден преди да изтече заплашителната заповед за изолация. Как така кола, пълна с контактни лица и със сигурност един заразен, ще ходи на място в офиса на РЗИ за тест? Инспекцията очевидно няма проблем да повишава риска от заразяване, докато изисква от хората да нарушат собствените ѝ предписания. И да, както очаквам, сутринта в РЗИ е пълно със семейства с подобни казуси – няколко заразени, няколко негативни, всички тестват на място, събират се, говорят си, минават от помещение в помещение. И всички следват съмнителната заповед за изолация, която не е ясно колко и за кого точно важи. Която впрочем е

единственият разписан документ, който човек получава по време на цялата карантина.

Резултатите от тестовете са отчайващи. Не просто съпругата ми е все още положителна, но и децата дават положителна проба. И сега въпросът е какво става с болничния ѝ лист и с карантината на децата.

Личната лекарка отново изпада в ужас. Нямало процедура, при която след 14 дни болничен заради вируса да се издаде втори болничен. Успяваме чрез познати, които се ориентират по-добре в блатото на администрацията, да разберем, че имало условие в Кодекса за социално осигуряване, според което на родител се полага болничен за гледане на дете в карантина по време на заразна болест (да, отдавна бил там този текст, далеч преди да дойде паникьосаната 2020 г.).

– А, да – казва личната лекарка, – този текст още важи. Добре, ще Ви издам още един болничен.

Започва да тече вторият карантинен период. РЗИ все още не отчита моето съществуване, но пък този път получаваме – няколко дни по-късно – двойна заповед за изолация на двете деца. Тази заповед е до 9 октомври.

А какво се случва с първия заразен в семейството?

Ами след като е дал позитивен тест един ден преди края на официалната карантина, трябва да дойде отново след няколко дни. Къде е определен този срок, колко са тези „няколко дни“ – никой не може да каже. „Еми… след няколко дни“, казват загадъчните гласове от РЗИ, които все тъй упорито напомнят за „ало“ измамници и отказват да се представят с име, защото „ние така или иначе сме много, които отговаряме на този телефон“.

Обаче за работодателя на съпругата ми стои въпросът какво се случва в този междинен период. Тя няма право на болничен заради карантината, но няма и право да излезе от карантина (въпреки че е приключил 14-дневният срок), защото все още е с положителна проба. На фона на това постановеното от Кодекса за социално осигуряване за правото на болнични на родител с дете в карантина идва направо спасително – и за работодателя, и за родителя. Само че човек трябва да знае, че такова условие има, и да изнудва личния си лекар, който упорито твърди, че може да отпусне болнични след 14-тия ден „само след насрочване на специална лекарска комисия“.

Пет дни след положителния тест в края на карантината съпругата ми изкарва най-после негативен резултат. Аз все така си стоя като скрития прокажен в ъгъла на средновековната кръчма. Никой не се обажда, никой не иска да ме тества. Започвам да се чувствам обиден от пренебрежението към мен. Симптомите ми за няколко дни изчезват, като изключим общото чувство на замаяност.

Междувременно месецът приключва, започва следващият.

Децата свикват с общия ритъм, от време на време правят видеоразговори с приятели. Поливаме доматите и цветята в саксиите на терасата. Гледаме филми. Четем. Аз правя така или иначе това, което правя винаги – седя си пред компютъра, говоря по телефона.

От РЗИ, нашата институционална анонимна Немезида, звънят пак. „Елате на 7 октомври за тест на децата.“ За което звънят на големия ми син и го питат дали той е „баща му“. Ами не, не е баща му, не е самопороден. Той си е той, но някъде по веригата вероятно са му записали телефона като телефон на родителя му.

Ами добре. Ще дойдем, пак в нарушение на изричната заповед. Пак същото – кола, пълна с контактни и заразени, пътува из града, стига до сградата на РЗИ, срещаме се с други хора в подобно положение. И пак децата са положителни. Което отново значи удължаване на срока отвъд предвидения 9 октомври, този път за втори тест на 13-ти.

И отново стои въпросът какво се случва с болничните на родителите.

Хубавото е, че работодателят на съпругата ми е толерантен към дългото отсъствие, а пък моята професия позволява да работя отвсякъде. Иначе досега да сме загубили работата си или да бяхме обречени на финансово вегетиране. Все пак личната лекарка и за двата болнични на съпругата ми се забави с около 10 дни при тяхното издаване, което практически означава близо месец с изключително снижен доход, докато от НОИ изплатят съответните суми. От РЗИ изповядват пълна безпомощност на въпроса кой покрива междинния период от края на карантината до повторното тестване и къде точно е дефинирано колко дълъг е този междинен срок. А всъщност безпомощността им е по-скоро безхаберие.

Междувременно човек е научил няколко неща за постковид депресиите, карантините и чувството за виктимизация. Разбира защо след месец вкъщи слънцето навън му пречи. Не иска да се среща с други хора. Не иска да се озовава в големи компании. Започва да сънува много.

На планираното повторно тестване на 13 октомври децата дават негативен резултат. Което значи и окончателен край на едномесечната изолация. Малко по-късно научавам от познат с коронавирус, че също е получил от РЗИ предписание за изолация в домашни условия. Което дори не е прочел и продължавал да щъка свободно напред-назад, че чак съсед го докладвал на полицията. И след цялото преживяване и насред този бюрократичен хаос, неадекватност и безхаберие остава един голям въпрос:

Каква е мотивацията да останеш съвестен и социално отговорен гражданин?

Междувременно научавам от новините, че щяло да отпадне изискването за задължителен PCR тест в края на карантината. Личните лекари щели да могат да издават направления за тестване, критериите тепърва ще се уточняват. Обсъждало се и скъсяването на карантината до 10 дни вместо задължителните досега 14, като се вземали предвид последните, а всъщност доста отдавна въведени предписания на СЗО и особено най-новите данни, че е възможно човек да дава положителен тест, но след 10 дни вирулентността му спада до пренебрежимо, ерго безопасно ниво. Логично, чудесно, явно трябваха няколко месеца – от март досега, – за да се разбере до какво води настоящото администриране на кризата. Но пък „битият си остава бит“.

Утешително е, че след като минеш през тази мелачка, те регистрират официално като „излекуван“. Ако и да не е съвсем ясно кой те е „лекувал“ и как.

Всички снимки са предоставени от читателя.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Primum non nocere. За вируса и етиката

Post Syndicated from Иван Радев original https://toest.bg/primum-non-nocere-za-virusa-i-etikata/

В края на миналата седмица Българският лекарски съюз (БЛС) излезе с остра декларация, в която се противопоставя на „подаването на противоречиви сигнали в публичното и медийното пространство, особено от колеги лекари“. В позицията се посочват два цитата:

Няма никакъв смисъл от тези маски, освен психологически. Освен това тези маски създават измамното чувство, че сме защитени…

Коронавирусът е обща вирусна инфекция, която се самоограничава. Излекуваните не са излекувани. Това са хора, на които им е минало.

Въпреки че не се споменава името му, и двете мнения принадлежат на доц. д-р Атанас Мангъров, началник на детското отделение в Инфекциозната болница в София. В последните месеци доц. Мангъров се превърна в основния глас, изразяващ различно от общоприетото в медицинските и научните среди мнение по въпросите, свързани с новия коронавирус и с необходимостта от противоепидемични мерки.

Според съсловната организация тези твърдения са „обидни, демотивиращи, лишени от лекарска етика и професионална колегиалност“, на фона на „нечовешките усилия, стоицизъм и себеотдаденост на всички медицински специалисти, работещи с COVID-19“.

Как медиите избират източниците си

Как обаче стои въпросът от гледна точка на медиите? Трябва ли те да дават трибуна на подобни неконвенционални мнения?

Обикновено медиите търсят всички легитимни гледни точки. В случая „легитимни“ е ключово понятие. Всеки има право на мнение, това е основно човешко право. Но за да получи това мнение видимост, осигурявана от медиите, то би трябвало да е подкрепено с факти и да е изразено от някой, който разполага с необходимите знания, за да го изрази. Търсенето на противоположно мнение на всяка цена – похват, доста популярен за българските медии – не е задача на журналистите и не е необходимо условие за осигуряване на плурализъм. Например ако в някое предаване е поканен учен астрофизик, не е необходимо за баланс да бъде поканен и човек, който вярва, че Земята е плоска.

Когато обаче противоположно мнение се изказва от някой, който има необходимата квалификация като лекар и специалист в дадена област, нещата стават по-сложни.

Медиите не би трябвало да ограничават правото на изразяване на подобни експерти само защото мнението им противоречи на съществуващия консенсус. Известно е, че пробивите в дадена област се осъществяват именно от хора, чието мнение е различно от приетото дотогава. Ако се върнем към примера със Земята, прочутото „И все пак тя се върти“ е изречено във време, когато научният консенсус е бил друг и оспорването му е можело да доведе дори до изгаряне на клада.

Днес времената са различни. Медиите и социалните мрежи доведоха до това всяко неинформирано, погрешно или дори нарочно манипулативно мнение, което по някакъв начин успее да съвпадне с емоционалната честота на големи групи хора, да придобие огромна публичност. Така дезинформацията, фалшивите новини и теориите на конспирацията заеха значително място в съвременния обществен живот, като заплашват да подкопаят устоите на демокрацията на много места по света.

Откровени небивалици се повтарят толкова много пъти, че започват да звучат правдоподобно,

или поне много хора си казват: „Щом го чувам толкова пъти, значи има нещо вярно.“ А подплатените с факти мнения се губят в океан от дезинформация. Социални медии като Twitter, Facebook и YouTube започнаха да предприемат действия и да свалят съдържание, което определят като дезинформация.

Тези платформи ограничиха например филма „Пландемия“, в който американската лекарка д-р Джуди Миковиц развива конспиративна теория по отношение на COVID-19. Филмът все пак получи огромна популярност и още може да бъде открит на различни места в интернет. И въпреки че всяко твърдение от него е оборено с факти от други учени и бяха разкрити смущаващи подробности от професионалната биография на д-р Миковиц, които я компрометират като учен, доста хора продължават да смятат, че във филма се казва истината, а официалната наука лъже за вируса.

За разлика от д-р Миковиц, българският символ на алтернативната гледна точка доц. Мангъров има добра професионална биография.

И не е учудващо, че получава трибуна от медиите. Въпросът обаче е в баланса. Дали видимостта, която получават доц. Мангъров и малцината лекари, споделящи неговото мнение, е пропорционална на тази, предоставяна на всички останали специалисти с не по-малко впечатляващи професионални биографии?

„Да погледнем през прозореца“

Ако някой твърди, че навън вали, а друг – че грее слънце, работата на журналиста не е да цитира и двамата, а да погледне през прозореца и да каже кое е вярното. Това казва Джонатан Фостър, преподавател по журналистика в Университета в Шефилд.

Когато става дума за медицина и особено за дебат около нов и непознат вирус обаче, „поглеждането през прозореца“ е много трудно, тъй като на журналистите се налага да бъдат арбитри на терен, който в повечето случаи е твърде отдалечен от професионалната им компетентност, а в конкретния случай човечеството тепърва трупа знания за заболяването.

Проследяването на предишни изказвания на съответните специалисти и каква част от твърденията им са били потвърдени или отхвърлени във времето би помогнало на репортерите при избора на събеседник. Когато става дума за въпроси, от които зависи общественото здраве, журналистът трябва да се опита да направи всичко възможно, за да предупреди своята публика за евентуални противоречия.

Например когато се цитира доц. Мангъров, може да се посочи, че прогнозата му, че коронавирусът ще изчезне до юни, не се е оправдала.

В ситуация на глобална здравна криза даването на контекст и избягването на излишна сензационност и категоричност в твърденията е ключово. По този начин хем няма да бъде ограничено правото на мнение на специалиста, хем читателите, зрителите и слушателите ще могат да преценят доколко да се доверят на нова препоръка, прогноза или мнение.

Друг начин журналистът да „погледне през прозореца“ е да потърси източниците, които даден събеседник цитира. Да се опита да оцени доколко тези източници са надеждни и са цитирани коректно.

Дезинформация чрез „факти“

Няколко часа след декларацията на БЛС, в „Лице в лице“, едно от най-гледаните предавания на bTV, бе поканена д-р Антония Първанова. Тя е публична личност – лекар със специализации в чужбина, със сериозна политическа кариера в националния и в Европейския парламент. Освен това лично се е сблъскала с COVID-19, като го е преболедувала. Темата на участието ѝ е обявена като

„Нова вълна на COVID-19 – мит или факт?“

По време на интервюто д-р Първанова многократно заявява, че ще се придържа към „факти и данни от научни изследвания“. Позицията ѝ обаче е по-скоро противоположна на официалната, базираща се на относителен научен консенсус. С поредица цитати, съдържащи точни дати и рефериращи към конкретни документи, д-р Първанова се опитва да убеди аудиторията, че всъщност реалността е друга, различна от тази, която властите се опитват да представят в България като мотив за удължаването на извънредната епидемична обстановка.

Първият авторитет, цитиран от д-р Първанова, е Центърът за контрол на заболяванията в Съединените щати (CDC). Около шестата минута от участието си в bTV тя казва: „На 24 август Американският център за контрол на заболяванията излезе със свое указание, че не може да се разчита на PCR тест и той не се препоръчва. И затова не се препоръчва да се правят тестове на здрави хора. Защото те дават грешка.“

CDC без съмнение е водещата държавна институция, когато става дума за борбата срещу коронавируса в Съединените щати, тоест напълно легитимен източник. Оказва се, че на 24 август организацията наистина публикува указание относно тестването – както с PCR, така и с тестове с антитела (станали известни у нас като бързи тестове). Само че във въпросната публикация

никъде не се казва, че не се препоръчва PCR тест, нито пък че на него не може да се разчита.

Всъщност там ясно е показано как правилно да се вземат проби за такива тестове, и се обръща внимание кои хора трябва да бъдат тествани – хората със симптоми, тези, които са били в близък контакт с болен, както и такива, за които здравните власти изискват тест. Накрая се уточнява, че не е необходимо всеки да бъде тестван.

В нито една своя публикация CDC не изразява съмнение относно надеждността на PCR методиката. Напротив, на 18 септември центърът публикува актуализация на същото указание, в която подчертава нуждата да бъдат тествани и хора без симптоми, които са били контактни с носител на заболяването. Това се налага заради значителната честота на асимптоматичното и пресимптоматичното предаване.

Д-р Първанова продължава да надгражда темата за ненадеждността на PCR тестовете със словесна еквилибристика, чиято логика е доста трудно разбираема.

Изключвайки големи групи от населението като носители на вируса, бившата депутатка се опитва да каже, че в общия случай вероятността преди теста някой да е носител на вируса е под 1%, затова при положителен резултат вероятността наистина да разпространява вируса е под 50%. Така стига до заключението, че половината от тестовете са „фалшиви“, имайки предвид, че 50% от положителните резултати са фалшиво положителни. Това заключение няколко пъти е повторено от водещата Цветанка Ризова.

Категоричността на този извод също е притеснителна, особено като се има предвид, че в много страни делът на фалшиво положителните PCR тестове не е известен. Във Великобритания например по първоначални оценки той може да варира между 0,8% и 4%, се казва в статия на престижното британско издание The Lancet.

Безспорно нито един тест не е 100% сигурен и всички тестове може да дадат фалшиво отрицателни и фалшиво положителни резултати.

Трябва да се има предвид обаче, че диагнозата не се поставя само на основата на резултатите от теста. Лекарите вземат предвид и други фактори, като наличие на симптоми, история на контакт с носител на заразата, както и други изследвания. Дали е етично да се прави внушение, че над половината от тестовете дават фалшиво положителни резултати? Подобни изфабрикувани интерпретации създават предпоставки болните да не спазват карантината, което може да е със сериозни последици за живота и здравето на околните, а и за цялото общество.

Посланието си против противоепидемичните мерки д-р Първанова подкрепи и позовавайки се на позиции на световни организации като УНИЦЕФ. Според нея в четири доклада на организацията, цитирани отново с дати, се говори за вредата от противоепидемичните мерки върху благосъстоянието на децата по света. Д-р Първанова използва относително коректно статистика, която действително присъства в публикации на Детския фонд на ООН. Но прави извод, който не може да се открие в нито една публикация на организацията – че виновни за проблемите са мерките.

На въпрос на водещата дали заплахите за децата, за които УНИЦЕФ говори, са заради коронавируса, д-р Първанова е категорична: „Заради мерките, не заради коронавируса.“ Тя дори посочва, че от УНИЦЕФ са стартирали програма, чиято цел е да си представим „свят без мерки“. Това противоречи не само на конкретните документи, но и на цялостната политика на УНИЦЕФ – от техния сайт е видно, че

организацията подкрепя борбата с пандемията и в много държави по света има активни кампании за разясняването и прилагането на мерките,

най-вече по-отношение на децата. Верификацията на тези факти изисква време и едва ли е по силите на водещ по време на предаване на живо. Но подобни изказвания и множество постове във Facebook д-р Първанова има и преди участието си в „Лице в лице“. Това позволява на медиите и журналистите, преди да дадат трибуна на някого, да се опитат да проверят твърденията, на базата на които този човек изгражда тезата си.

Primum non nocere е основен принцип в медицинската етика, извеждан от Хипократовата клетва. Би могъл да се преведе като „Преди всичко не вреди“, или казано по друг начин: „Ако не можеш да помогнеш, поне не вреди.“ В условията на пандемия, а и не само, от този принцип бихме могли да се ръководим и ние, журналистите – да внимаваме и да не позволяваме дезинформацията, която би могла да коства човешки живот, да си пробива път с наше участие.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Това е просто грип

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://toest.bg/tova-e-prosto-grip/

Тенисистът Григор Димитров, спортният министър Красен Кралев, телевизионният водещ Ути Бъчваров, анестезиологът и радиоводещ Мирослав Ненков, депутатът Хасан Адемов, фолкпевиците Галена и Деси Слава. Това са само част от известните личности у нас, които публично разказаха за боледуването си от COVID-19. Сред тях има различни случаи – хора, боледували тежко и дори лекувани за определен период в реанимация, и други, прекарали заболяването без никакви или с леки симптоми. Общото им послание е, че вирусът не бива да се подценява, а едно от най-честите определения, използвано от възстановилите се от болестта, е, че тя е „странна“.

В световен мащаб, а и у нас обаче продължава да вирее съмнението в сериозността на COVID-19. Има и хора, които все още не вярват, че вирусът съществува.

Новият вирус е като сезонен грип – дезинформация или оптимизъм

Често протичането на COVID-19 се сравнява с това на сезонния грип. В самото начало на пандемията подобни твърдения преобладаваха, а социалните мрежи и форумите изобилстваха от таблици и графики с броя на загиналите от глад, катастрофи, рак и грип. Данните се ползваха като доказателство колко нерелевантни са строгите ограничения, въведени в борбата срещу заразата, и като довод, че няма нужда от паника. Както по света, така и в България, лидери и експерти на най-високо ниво поддържаха тезата, че SARS-CoV-2 причинява обикновен грип и мерките за овладяването му не бива да бъдат по-различни от тези при сезонните епидемии.

Интерактивната графика по-долу илюстрира добре, макар и не докрай прецизно, защо сериозността на болестта не трябва да се подценява.

През януари Световната здравна организация (СЗО) обявява епидемията от COVID-19 за извънредна ситуация в областта на общественото здравеопазване от международно значение. Към тази дата болестта действително е на последно място като причина за смърт сред близо 20 изброени, в които дори не са включени най-масовите „убийци“ на населението на земята – исхемична болест на сърцето, инсулт, хронична обструктивна белодробна болест, алцхаймер. Липсата на пряко усещане за заплаха от новата болест и съвсем реалистичните страхове от по-стари и популярни зарази правят тезата за „обикновеността“ на вируса близка, желана и изглеждаща достоверно. За кратко.

Респираторно заболяване ли е COVID-19

Въпреки първоначалните хипотези, че SARS-CoV-2 е поредният коронавирус, предизвикващ сезонно респираторно заболяване, след значителните проблеми с лечението на тежко болните науката потърси отговорите в други посоки. Поредица от изследвания установиха, че вирусът всъщност може да засегне всеки орган, включително кръвоносната система. Теорията, че COVID-19 е по-скоро възпаление на съдовата система (васкулит), а не респираторно заболяване, беше популяризирана у нас най-вече от пулмолога д-р Александър Симидчиев, чиито медийни изяви по темата получиха широк отзвук. Той и други медицински експерти положиха усилия да изградят представата за болестта като „лека“, „респираторна“ и „сезонна“.

Въпреки всички научни доказателства обаче сравнението със сезонните респираторни заболявания продължава да циркулира като легитимна гледна точка дори в професионалния дебат по темата. Сред основните аргументи на защитниците на тази теза е, че известните досега данни за разпространението и смъртността от това заболяване приличат повече на тези на грипа, отколкото на тежки инфекции като рубеола и морбили например. Един от защитниците на тезата у нас е председателят на Центъра за защита правата в здравеопазването д-р Стойчо Кацаров, който от самото начало на пандемията акцентира върху несъразмерния според него отговор срещу заразата, който създава по-големи рискове от самата болест.

Специфичното за тази трактовка е, че тя стъпва на верни факти и поставя действията на официалните власти не само у нас, но и в целия свят под въпрос – и така звучи като аргументирана и логична критика. Тази теория, която често предлага превратна интерпретация на числата, пропуска един ключов детайл – в основата на агресивните мерки срещу разпространението на SARS-CoV-2 от самото начало на кризата стои не това, което световната наука знае за вируса, а това, което не знае за него.

„Леталитет“ и „тежко протичане“

Колко от заразените с новия коронавирус се разболяват тежко? А колко умират?

Изчисляването на тези два параметъра e един от факторите, които могат да дадат отговор на въпроса за сериозността на дадено заболяване. Вирусът ебола например буди изключителна тревога, тъй като само тазгодишният епидемичен взрив е убил около половината от засегнатите, а през годините смъртността варира между 25 и 90%.

Все още е трудно да се направят прецизно подобни калкулации за разпространението, тежестта и смъртността на COVID-19, тъй като заболяването е ново. В началото на август СЗО публикува научно писмо, в което подробно обяснява принципа за определяне на смъртността на дадено заболяване. Учените обясняват, че се наблюдават два различни коефициента – IFR (infection fatality ratio), който показва съотношението на броя починали към общия брой заразени, и CFR (case fatality ratio), или леталитет, който отразява броя починали към броя доказани случаи. Заради различията при изчисляването на двата коефициента се говори за „смъртност“ от под 0,1% до над 25%.

От друга страна, самото изчисляване на евентуалния брой заразени е резултат от допускания и предположения, а не точна сметка. За да онагледи този проблем, сайтът Our World in Data публикува диаграма, включваща данни от Съединените щати за доказаните случаи на коронавирус и оценка за истинския брой на заразените според четири от най-използваните математически модели. Вероятността реално заразените да са много повече от доказаните е видима и в четирите модела. По въпроса колко точно са заразените и как болестта се развива във времето обаче, моделите предлагат напълно различни резултати.

В не един научен материал се отбелязва, че трябва да се отчетат значителните разлики на възрастова основа, заради които осредняването на леталитета също би довело до некоректни изводи.

За „тежко протичане“ на COVID-19 може да се говори при определени медицински критерии, разписани от международните професионални организации. Един от най-ясно разпознаваемите от неспециалистите симптоми е дихателната недостатъчност. Все още липсва категоричен научен консенсус по отношение на риска от тежко протичане на заболяването, тъй като освен по възрастови групи, разлики се отчитат и при наличието на други фактори – като съпътстващи заболявания – и дори според държавата.

Въпреки всички условности, в скорошна публикация в медицинското издание The Lancet се прогнозира, че вероятно около 4% от световното население е заплашено от тежко протичане на COVID-19, като при мъжете рискът е два пъти по-висок (6%), отколкото при жените (3%). Делът на уязвимите групи е най-голям в страни със застаряващо население, африкански държави с високо разпространение на ХИВ/СПИН и малки островни държави с широко разпространение на диабет. Ключов фактор при оценката на риска се оказва наличието на диабет и хронични бъбречни, сърдечносъдови и респираторни заболявания.

На този етап от развитието на пандемията математическите модели не могат да дадат точни отговори. Но изминалите девет месеца от началото на коронакризата бяха достатъчни, за да покажат, че тревогите около новото заболяване може да се окажат дългосрочни.

Свидетелства за боледуване, продължаващо по 10–12 или над 15 седмици, се появяват в различни краища на света. Такива случаи бяха документирани и от световните медии и описани в социалните мрежи. Науката също потвърди някои от дългосрочните усложнения, причинени от COVID-19, и отхвърли други. Въпреки че научихме много за коронавируса от началото на пандемията насам, много от въпросите, засягащи хода на заболяването, все още нямат отговори.

Така наличната към момента информация за дела на смъртните случаи и на хората, които оцеляват след тежко протичане на болестта, може да се окаже недостатъчна за цялостна оценка на тежестта на заболяването. Едно обаче е сигурно – става все по-трудно да впишем COVID-19 в графата „лека настинка“.

Дългосрочните ефекти на COVID-19 и защо е важно

Една от най-престижните болнични вериги в Съединените щати – Mayo Clinic, наскоро публикува статия, в която обобщава на достъпен език най-сериозните доказани към момента дългосрочни усложнения на COVID-19. В материала се посочва, че повечето от боледувалите се възстановяват напълно в рамките на няколко седмици. Но при други – дори такива с леко протичане на заболяването, симптомите не отминават дори след първоначалното възстановяване. Най-често те продължават да страдат от умора, кашлица, задух, главоболие, болки в ставите. Екипът на Mayo Clinic изрежда и кои са уязвимите органи и системи – сърце, бели дробове, мозък, кръвоносна система.

Опровергава се и първоначалното убеждение, че здравите млади хора не са толкова застрашени от заболяването. Изследването на леките случаи е особено предизвикателство за медиците, тъй като много от пациентите съобщават за продължителни прояви на някои симптоми, дълго след официалното си излекуване.

Заради недостатъчната, а на места и липсваща диагностика обаче проследяването и изучаването на усложненията често е възпрепятствано. Например анкета, направена в Холандия, разкрива, че почти три месеца след появата на първите симптоми, 9 от всеки 10 души съобщават, че имат проблеми с извършването на обикновени ежедневни дейности. 1622 души със съмнение за коронавирус са участвали в проучването, но 91% не са били хоспитализирани, а 43% изобщо не са били диагностицирани от лекар.

В изследване на Кралския колеж в Лондон се предполага, че едва 52% от преболедувалите във Великобритания са оздравели за по-малко от 13 дни. Проучването включва както тежки случаи, лекувани в интензивно отделение, така и хора, прекарали заболяването у дома с леки симптоми. Друго английско проучване, публикувано в специализираното издание за неврология Brain, докладва за увреждания на нервната система, причинени от COVID-19, като някои от усложненията не са свързани с това дали болестта е протекла леко, или тежко.

Изследвани са хора, при които болестта не е дала никакви респираторни симптоми, и неврологичните разстройства са били първият и единствен симптом на COVID-19. Документирани са случаите на 43 души на възраст между 16 и 85 години с различни форми на мозъчно увреждане вследствие на прекараната инфекция.

През лятото репортаж на британската телевизия Sky News разказва за болницата в италианския град Бергамо, един от най-засегнатите от заразата райони в световен мащаб. Местните лекари проследяват състоянието на хората, лекувани от COVID-19 в най-тежките седмици на епидемията през март и април. Психоза, безсъние, бъбречна болест, гръбначни инфекции, инсулти, хронична умора и двигателни проблеми са сред най-сериозните усложнения, останали след излекуването на пациентите, споделят италианските лекари пред телевизията. Те подчертават, че според тях става дума за системна инфекция, която засяга всички органи в тялото, а не за респираторно заболяване, както се смяташе в началото на пандемията. Проактивното издирване на пациентите е провокирано от предишно малко проучване, което сочи, че над 87% от пациентите страдат от поне един симптом, който не отминава дори след като болните се смятат за излекувани.

Както всяко друго ново явление, и тази болест формира свой собствен речник. Описаните по-горе случаи получават общото наименование long COVID, или на български – „дългопротичащ ковид“. Понятието възниква спонтанно, тъй като в държавите с масово разпространение, като Великобритания и САЩ, се появяват много пациенти, съобщаващи за продължително неразположение, които много дълго време не са тествани. Понятието е възприето и от медицинската общност, като в началото на септември престижното научно издание British Medical Journal дори организира уебинар за специалисти със съвети как да диагностицират и лекуват пациенти с „дългопротичащ ковид“.

Сериозно, но не безнадеждно

Данните за много пациенти с дългосрочно проявяващи се симптоми в условията на липсващо специализирано лечение мотивират специалистите да търсят алтернативни решения за тези случаи. Репортаж на Си Ен Ен от Международния конгрес на Европейското дружество по белодробни болести съобщава за изследване, което дава надежда за по-бързо възстановяване с помощта на точна двигателна и респираторна рехабилитация. Любопитен детайл е, че рехабилитацията повлиява позитивно дори върху психо-неврологичните симптоми, като депресия и тревожност.

Не трябва да забравяме обаче, че далеч не всички въпроси около COVID-19 са получили своите отговори и не е изключено изследванията по темата отново да променят разбирането на медиците за същността на заболяването, неговия ход и лечение.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Пандемия по новозеландски 

Post Syndicated from original https://toest.bg/pandemiya-po-novozelandski/

На фона на тревожните данни за нарастващия брой заразени със SARS-CoV-2, които заливат света през последните месеци, Нова Зеландия отчита друг вид статистика: брой дни без нови случаи на болестта. След над 100 дни без дифузно разпространение (изолирани случаи се появяваха само сред пътуващи от чужбина) в началото на август страната отбеляза най-ниския брой смъртни случаи сред страните членки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. Въпреки появата на нови заразени през последните седмици, Нова Зеландия се превърна в световен пример за успешно справяне с болестта, а премиерката Джасинда Ардърн – в един от най-популярните световни лидери.

На какво се дължи този успех? До каква степен доверието в медиите и местните институции допринасят за обществения консенсус при прилагане на взетите мерки? Как новозеландците се отнасят към дезинформацията и конспиративните теории на тема пандемия, които на моменти успяха да заглушат експертната и научна информация по въпроса в други точки на света?

Комбинация от фактори

Географските особености на страната са от ключово значение за постигнатите успехи. Нова Зеландия е отдалечена островна държава в Тихия океан – факт, който в нормално време затруднява лесното пътуване до други места, но по време на пандемия се оказа изключително предимство. За разлика от Европа, където близките разстояния и сухопътните граници между държавите превърнаха ранното овладяване на пандемията в трудна задача, Нова Зеландия имаше стратегическо преимущество. Първо, нейната отдалеченост ѝ даде достатъчно време да се поучи от палитрата от реакции в други страни и да разработи стратегия още през първата половина на март. През втората половина на месеца и Нова Зеландия вече отчита ръст на случаите, но правителството вече обсъжда списък от икономически мерки, съставяне на план за действие и протокол с четири нива на реакция за овладяване на вируса (1 е най-ниското ниво, 4 – с най-много ограничения за движение и контакти).

Ниската гъстота на населението (едва 15 души на км²) дава достатъчно възможности за спазване на физическа дистанция, а липсата на сухопътни граници с други държави и наличието на естествена бариера за придвижване между Северния и Южния остров естествено помагат в борбата срещу вируса. Това позволи на Нова Зеландия да наложи прецизен контрол върху ограничаването на движението и разпространението на заразата – мерки, които са физически невъзможни за повечето държави по света.

Ранните реакции в медиите също са важен фактор при формирането на обществените нагласи. До средата на февруари има под 500 дневни споменавания на вируса в традиционните и социалните медии, а в началото на март темата вече доминира с по няколко хиляди споменавания на ден. В този период правителството стартира координирана информационна кампания, която включва поставяне на билбордове, плакати и информационни материали в населените места и дори електронни табели по пътищата, както и съобщения в традиционните медии и социалните мрежи (включително таргетирани послания в местнaта онлайн платформа Neighbourly, която свързва съседите в отделни квартали).

Отделно от правителствените усилия, самостоятелно и в партньорство с медиите, различни организации, частни компании и университети също регулярно информираха населението за това какви протоколи за сигурност вероятно ще е нужно да се приемат, как да се процедира при различни сценарии – стриктна карантина, частични ограничения, свободно движение – и как стои въпросът с икономическите компенсации, възможностите за работа от вкъщи и достъпа до работни и образователни ресурси от разстояние.

Наред с пряката и редовна комуникация на макро- и микрониво, положителен ефект върху информираността на населението оказа и стратегията на правителството да си сътрудничи с научната общност в страната. Освен настояването на Ашли Блумфийлд, генерален директор на Новозеландската здравна служба, за редовни консултации с научната общност при вземането на стратегически решения, в страната по принцип съществува култура на предаване на научна информация на достъпен за широката публика език. Чудесен пример за това е съвместният проект между илюстратора Тоби Морис и микробиоложката Сузи Уайлс. В сътрудничество с местната медия Spinoff тандемът комбинира занимателни илюстрации със синтезирана епидемиологична информация в серия от статии, комикси и инфографики за пандемията.

Междувременно в началото на пандемията някои преподаватели и учени стартираха собствени инициативи за разясняване на препоръчителните мерки при евентуално разпространение на вируса в страната.

Доверие в институциите, съгражданите и медиите

Комбинацията от споменатите по-горе благоприятни фактори е солидно споена от два основополагащи елемента за новозеландското общество: висока степен на сигурност и обществено доверие. За успешното прилагане на всеобхватни противоепидемични мерки в публичния и частния сектор е необходимо нещо повече от забрани, глоби и наложени отгоре правила, а именно обществен консенсус, доверие в институциите и споделени ценности.

Нова Зеландия успешно съвместява тези условия според различни световни класации през последните две години. Страната е сред 15-те най-развити държави в света според Индекса на човешкото развитие на Програмата на ООН за развитие; в топ 10 на държавите с най-свободни медии според Индекса за свободата на пресата на „Репортери без граници“; втората най-малко корумпирана държава в света в Индекса за възприятие на корупцията на „Прозрачност без граници“, на второ място според Индекса за глобален мир и най-свободната държава в света според Индекса за човешка свобода на Института „Фрейзър“.

Важното в случая е не дали в дадена класация страната е на първо, девето или петнайсето място, а в това че в страната има работещи институции, върховенство на закона и свободни медии. Като всяка друга държава, и Нова Зеландия има своите местни проблеми и политически разногласия, но ключов фактор в изграждането на тази стабилна основа е високото обществено доверие на новозеландците в местните институции и в органите на властта.

Изследване на общественото доверие, направено между 2016 г. и 2019 г. от Университета „Виктория“, показва, че новозеландците имат най-голямо доверие на медицинските специалисти, съдиите, полицията, училищата, университетите и малкия бизнес. Доверието в министрите и парламентарните представители е по-ниско (най-вече заради социалното неравенство между потомците на британските заселници и коренното маорско население), но е над средното ниво на скалата, подобно на доверието в медиите.

Тези числа отразяват цялостното отношение на гражданите и разбира се, варират в зависимост от демографските групи и конкретните проблеми и политики. Що се отнася до COVID-19 обаче, дори след пълното затваряне на държавата за повече от месец и скорошните протести срещу задължителното носене на маски, населението остава положително настроено към мерките на правителството. Според проучване на Horizon Research през август 28% от гражданите имат „пълно доверие“ в способността на правителството да се справи с пандемията, 32% „предимно вярват“ и 19% „донякъде вярват“ в тази способност. Едва 7% от отговорилите нямат „никакво доверие“ в мерките.

Международните медии с право разпознават лидерския почерк на премиерката Ардърн, съчетаващ ясна политическа визия и изпълнена с емпатия реторика, като определящ фактор в борбата на Нова Зеландия с пандемията от COVID-19. Истината обаче е, че успехът ѝ се дължи не само на индивидуалните ѝ качества, но и на вече съществуващата социална спойка от чувство за гражданска общност, подкрепа и доверие в съветите на медицинските експерти, учените и институциите в страната. Неслучайно официалната реч, с която министър-председателката обяви въвеждането на строги мерки срещу пандемията, се фокусираше не върху забраните, а върху посланието, че „работейки заедно, ще успеем да се справим и да предотвратим негативните последствия“.

Един „отбор от 5 милиона души“ срещу глобалната атака на конспиративните теории

Нова Зеландия се изправи срещу пандемията с „отбор от 5 милиона души“, както се изрази Ардърн, имайки предвид цялото население на страната. Но до каква степен този отбор е засегнат от глобалната инфодемия и изброените по-горе фактори успяват да тушират влиянието на онлайн вълната от дезинформация?

Анкета, проведена от ежедневника Stuff и Университета „Меси“ и обхващаща над 71 000 респонденти, показва, че 88,4% от населението разчита на традиционните медии като основен източник на новини, а 10% от гражданите се информират предимно от социалните медии. Защо това е важно?

Социалните медии осигуряват безпрецедентно лесен достъп до инструменти за създаване на съдържание, което може да достигне до огромна аудитория, без необходимост от механизми за проверка на фактите – и това ги превръща в идеална среда за разпространение на дезинформация. Наличието на независими традиционни медии, които проверяват достоверността на информацията, може да бъде силен коректив за туширане на слуховете и неверните твърдения от други източници.

Изследване на Кралския колеж в Лондон в партньорство с британската маркетингова компания Ipsos Mori от май тази година показва, че хората, които вярват в конспиративни теории, са по-склонни да се информират предимно от социалните медии. 60% oт анкетираните, които вярват, че коронавирусът е свързан с 5G облъчване, казват, че получават информацията си предимно от YouTube. В глобален план тази тенденция се подкрепя от мащабното допитване на британската социологическа агенция YouGov в 23 държави по света, според което гласоподавателите, склонни да вярват на популистки послания, са също така по-склонни да черпят информацията си от Facebook, Twitter, YouTube и WhatsApp.

В подкрепа на хипотезата, че основният източник на информация влияе върху мнението на аудиторията, мнозинството (87,8%) от новозеландците, които четат новини предимно в традиционните медии, смятат, че вирусът има естествен източник (тоест не е създаден в лаборатория, каквато е една от популярните конспиративни теории в социалните медии). Сред аудиторията, наблягаща на социалните медии, всеки пети вярва, че вирусът е нарочно създаден в лаборатория.

Още по-крайни са мненията сред 1,6% от хората, които черпят информация от уста на уста: там всеки трети смята, че вирусът е нарочно създаден, а 13,5% вярват, че пандемията е създадена от таен елит, който иска да контролира света.

Възможно е сравнително малкият брой на новозеландците, които се информират предимно от социалните медии, да е сред благоприятните фактори за високата степен на обществено доверие в реакцията на правителството: 79% от новозеландците са „за“ за мерките дори след спада, породен от разочарованието от появата на нови случаи през август.

Нова Зеландия отвръща на удара

Въпреки че има скептични реакции сред по-голямата част от населението, основните дезинформационни сюжети, които се разпространяват в Нова Зеландия, са сходни на познатите конспиративни рефрени по света. Призивите за горене на 5G антени, реакциите срещу коварния план на Бил Гейтс и твърденията, че вирусът е нарочно създаден, се срещат често. Борбата срещу тях обаче се води упорито не само от традиционните медии, но и от самите новозеландци.

Преглед на медийното съдържание през последните месеци показва, че както и на много други места по света, водещата конспиративна теория в местните социални медии е предполагаемата връзка между 5G и разпространението на вируса. Окуражаващо е, че новите споменавания в тази насока и по други митове по темата не нарастват (поне в публичния разговор; трудно е да се дадат точни данни какво се случва в лични профили и затворени групи), а същевременно все повече публикации обсъждат конспиративните теории и ги изобличават в местните медии.

Брой споменавания по ключови теми в новозеландските онлайн медии. Източник: TalkWalker, инструмент за следене на медийното съдържание онлайн

Ардърн е главно действащо лице в кампанията срещу дезинформацията, тъй като медиите редовно отразяват пресконференциите, в които премиерката директно критикува конспиративните теории и призовава новозеландците „да се съмняват в политиците“ и „да се вслушат в здравните експерти“. Най-големите медии в страната подкрепят тази позиция и aктивно публикуват информация за инфодемията и формирането на местни групи, споделящи слухове и митове по темата.

Популярно обяснение за склонността да се вярва в конспиративни теории е, че тя произтича от липсата на усещане за контрол над ситуацията. Колкото и да е налудничава, ако една конспиративна теория обяснява неяснотите и въпросите около даден проблем, това създава фалшиво усещане за психологически комфорт и увереност. Макар и неверни, митовете ни убеждават, че „знаем“ точно какво се случва, защото виждаме връзките между събитията (дори когато такива няма), и това намалява тревожността, която изпитваме.

Дълго време конспиративният разговор се водеше по периферията на общественото внимание, сред малки изолирани групи, но за съжаление, той набира скорост с наближаване на местните избори. От него се възползват опортюнистично настроени политици, които търсят подкрепа от определен тип аудитория с високи нива на тревожност. Призивите срещу носенето на маски отекват сред търсещи слава политици и онлайн инфлуенсъри в Австралия и Нова Зеландия, но обществеността все още оказва отпор. Някои от най-популярните Facebook групи в столицата Уелингтън активно споделят стотици коментари в подкрепа на здравните мерки, препоръчани от правителството.

Отпор срещу конспиративните теории оказват не само гражданите, но и политици от всички краища на политическия спектър, писатели, учени и известни личности. От своя страна медии като RNZ и Newshub публикуват ръководства как хората могат да говорят със своите роднини и близки, които са увлечени от конспиративни теории, без да ги засегнат, но и без да позволят допълнително разпространение на фалшивата информация.

Особено внимание се обръща на уязвимото маорско население, тъй като по исторически причини коренните жители на страната имат изградено недоверие към управляващите. По последни проучвания на Департамента по статистика от юни т.г. маорите са и демографската група с най-ниска степен на доверие към традиционните медии и това ги прави особено уязвими за конспиративни послания.

Като цяло по-голямата част от аудиторията засега стои встрани от конспиративните разговори, макар и с течение на времето да се прокрадва нова вълна от опити за дезинформация. Докато доверието в здравните експерти е високо и правителството успешно представя мерките не като ограничения, а като общата кауза на „отбор от 5 милиона души“, инфодемията изглежда овладяна. В дългосрочен план обаче и в Нова Зеландия, и по света все повече нараства нуждата от широк обществен дебат относно това кои източници на информация са надеждни, как да се проверява нейната достоверност и как да се контролира вредата от подвеждащото и конспиративно съдържание.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Под маската на дезинформацията

Post Syndicated from Надежда Цекулова original https://toest.bg/pod-maskata-na-desinformatsiyata/

Въпросът за носенето на предпазни маски стои на дневен ред още от самото начало на пандемията: Да покриваме или не лицето си? При какви обстоятелства? С каква точно маска? Фокусът на дебата обаче се промени на няколко пъти през изминалите месеци и отвори широко вратата за конспиративни теории и невярна информация.

В началото на пандемията светът се сблъска с огромен недостиг на маски. Новините за повишеното търсене, опашките от чакащи пред аптеките, спекулативния скок на цените, кризата в Китай и други засегнати от COVID-19 азиатски държави достигнаха Европа и Северна Америка в първите дни на февруари.

За европейците тази вест дойде след съобщенията за първите случаи на новото заболяване в Европа и след като Световната здравна организация (СЗО) публикува първото си временно ръководство за употребата на предпазни маски. Още в този документ беше подчертано, че „носенето на медицинска маска е една от мерките за превенция на разпространението на определени респираторни заболявания, в това число на 2019-nCoV“.

Препоръката беше маски да носят само хората в най-голям риск –

медицинският персонал, болните и грижещите се за болен вкъщи – с аргумента, че масовото носене на медицински маски може да доведе до ненужни разходи, затруднения в снабдяването и пренебрегване на другите мерки, като миене на ръцете и социална дистанция.

Тази препоръка обаче потъна в тревогата, че епидемията явно няма да се ограничи до Азия, каквито надежди се прокрадваха в началото ѝ. Хората в Италия, Франция, Великобритания и Съединените щати започнаха да се презапасяват. Рискът това да доведе до дефицит и затруднено снабдяване за лекарите, болните и грижещите се за тях роднини се превърна в реалност. Така в края на февруари СЗО публикува нов доклад, озаглавен „Разумна употреба на лични предпазни средства за коронавирусна болест 2019“. В него се критикуваше паническото изкупуване на маските и другите предпазни средства и се отбелязваше, че „за хора без симптоми не се препоръчва носене на маски от какъвто и да е тип“.

Така първоначално официалните насоки имаха за цел да убедят хората да не носят масово маски. Въпреки уточнението, че аргументите за това са свързани с недостига им, в тази кризисна комуникация бяха включени множество факти, известни на науката към онзи момент: че неправилното носене на маски може да компрометира ефективността им; че масовата им употреба може да повлияе негативно на спазването на останалите мерки; че маските от плат не са толкова ефективни, колкото медицинските – и всички тези фактори в съвкупност може да доведат дотам, че вместо да намали разпространението на вируса, масовото носене на маски да го стимулира.

И все пак през март правителствата в някои държави въведоха задължително носене на маски

на закрити публични места, в градския транспорт, супермаркетите и аптеките. Сред първите в света бяха Венесуела и Виетнам, а в Европа – Чехия и Словакия. В България на 30 март също беше направен опит за въвеждане на задължителното носене на маски, но заповедта за това беше отменена по-малко от 24 часа след публикуването ѝ.

Месец по-късно Европейският център за превенция и контрол на заболяванията и аналогичната структура в САЩ публикуваха официални препоръки за масово носене на маски на публични места. И двете ръководства препоръчваха маските за многократна употреба, ушити от памучна материя, и подчертаваха предполагаемата полза от носенето им, за да се предотврати разпространението на COVID-19 дори от болни, които нямат симптоми.

И в двата документа коректно се отбелязваше, че няма изследвания, с които тази полза да бъде категорично доказана, но има достатъчно косвени данни за нея. В същото време СЗО публикува обновените си препоръки за носене на маски, където изрично се подчертаваше, че няма доказателства, че „носенето на маски (без значение медицински или от друг вид) от здрави хора […] може да ги предпазва от заразяване с респираторни вируси, включително COVID-19“.

Разминаванията предизвикаха научен скандал, но дискусията не доведе до по-ясни и еднозначни послания към хората.

Напротив. Месеци по-късно все още липсва универсално послание по отношение на носенето на маски. Междувременно противоречивата информация, идваща от СЗО, и самите спорове в научната сфера дадоха допълнителен заряд на съмненията дали институциите знаят какво правят, препоръчвайки едно или друго ограничение в името на общественото здраве, и допълнително подхраниха конспиративните теории по темата.

Дезинформацията като големия печеливш

Естественият резултат от сблъсъка между разнопосочните послания на публични личности, експерти и организации беше взрив от конспиративни теории и подвеждащи новини, свързани с носенето на маски. Обичайните източници на фалшиви новини пренастроиха радарите си към актуалната тревожност на обществата и започнаха да генерират лесни отговори и да сочат обичайни „виновници“.

Като аргумент срещу задължителното носене на маски беше посочен рискът от натравяне с въглероден диоксид, главоболие, световъртеж, дори бактериална пневмония и легионелоза – вид инфекциозна болест, която причинява тежка пневмония. Социалните мрежи хиперболизираха противоречивите послания относно ефективността на маските до категорични твърдения, че те не предпазват от заболяването. Изследване на Кеймбриджкия университет показва, че

хората, които се информират предимно от социалните мрежи, са по-склонни да вярват в конспиративни теории

и да пренебрегват мерките за предпазване от вируса. Именно платформи като Facebook и YouTube помогнаха за масовото разпространение на мита, че въвеждането на задължително носене на предпазни маски всъщност има за цел да улесни подчиняването на личността. Тази конспирация се оказа удобен начин за постигане на бърза печалба от „обичайните заподозрени“ в генерирането на фалшиви новини – псевдомедии, използващи социалните мрежи за мълниеносно разпространение на подобен тип съдържание.

Слухът, че задължителното покриване на лицето е умишлен план за ограничаване на човешките права и установените свободи в демократичните общества, беше използван и за извличане на политически дивиденти. В Съединените щати например партийните пристрастия на някои американци бяха пряко свързани с готовността им да носят маска и дори с вярата им в съществуването на вируса.

От друга страна пък, месеци наред липсваше категоричен политически ангажимент за утвърждаване на маските като важен и сравнително лесно приложим инструмент в борбата с разпространението на COVID-19. Много световни лидери се появяваха на публични места без маски и открито изразяваха съмнение в ползата от тях, като американския президент Доналд Тръмп например. Други, като германската канцлерка Ангела Меркел, станаха обект на неверни слухове, че не носят маска по време на публичните си изяви.

Дезинформационните кампании срещу маските се превърнаха и в предпоставка за масови протести срещу мерките за овладяване на епидемията

в държави, традиционно сочени като образци за рационалност и дисциплина, каквато например е Германия. На 1 август в столицата Берлин се проведе демонстрация, в която участваха привържениците на крайнодясната немска партия „Алтернатива за Германия“ и противници на ваксините. По официални данни около 20 000 души са шествали по берлинските улици с настояване за сваляне на противоепидемичните мерки. Един от скандираните лозунги беше „Маските ни превръщат в роби“. Големи протести със сходен профил се проведоха и в други германски градове, а също и в Обединеното кралство, САЩ и Канада.

По света и у нас

Пандемията от COVID-19, случила се във времена на технологична революция и безпрецедентна в досегашната история на човечеството свобода на движение на информация, хора, стоки и капитали, даде възможност светът да „свери часовника си“.

Без изненади и логично следвайки ниските нива на доверие в медиите и институциите, установени в последните години, България се оказа сред държавите, в които дезинформацията се разпространява лесно, бързо и масово. Проучване от юни показва, че над 40% от запитаните вярват, че SARS-CoV-2 е изкуствено създадена зараза, дори вид биологично оръжие. Почти една четвърт от анкетираните декларират убедеността си, че вирусът не съществува.

Противоречивите послания „за“ и „против“ носенето на маски по целия свят намериха своето естествено продължение в националния дебат относно справянето с епидемията от COVID-19 и нейните последици. Нещо повече – България вероятно е единствената държава в света, която в рамките на 24 часа успя да въведе задължително носене на маски на всички публични места, включително и на открито, след това да обяви гратисен период за влизане в сила на мярката и накрая да я отмени, за да я въведе отново след 11 дни. Този объркващ за хората нормотворчески процес беше съчетан с непрекъснати публични изяви на политици и експерти, които

или не носеха маски, или ги носеха неправилно, или ги пипаха, нагласяваха и сваляха пред камерите, в пълно противоречие с анонсираните препоръки.

Емблематичен стана случаят, в който един от радетелите на най-строгите ограничения – председателят на Националния оперативен щаб (НОЩ) ген. проф. Венцислав Мутафчийски – свали маската си, за да целуне икона, по време на среща с представители на Светия синод на Българската православна църква.

Социалните мрежи пък бяха залети със снимки, показващи разнообразните начини за „нестандартно“ носене на маска от страна на премиера Бойко Борисов. През юли, по време на първата присъствена среща на европейските лидери от началото на пандемията насам, неправилно поставената маска на българския министър-председател привлече вниманието и на международната преса. Снимката на агенция „Асошиейтед Прес“, уловила жеста на германската канцлерка Ангела Меркел, която сочи непокрития от маската нос на Борисов, обиколи света и дори стана чело на американския вестник „Уолстрийт Джърнъл“.

У нас всеобщото объркване дали хората трябва да носят маска, или не, допълнително се задълбочи след поредицата от противоречиви твърдения, отправени от враждуващите експертни лагери. В опозиция на Оперативния щаб, който въпреки цитираните вариации по-скоро се придържаше към твърдия тон и промотирането на строгите мерки, от самото начало застана съществувалият за кратко Медицински експертен съвет. Сред членовете му с цветистия си изказ и медийна активност се открои инфекционистът доц. Атанас Мангъров. Той подчертаваше в не едно свое интервю, че за 38 години в инфекциозна болница никога не е носил маска.

Пресконференция на ГЕРБ на 17 юни 2020 г. Нито един от присъстващите политици в залата, начело с премиера Борисов, не спазва дистанция и не носи маска

Изявите на политиците не дадоха по-ясен сигнал. В нарушение на мерките, включително тези, изискващи носене на маски, беше уловен не само премиерът, но и редица други министри и депутати. Освен Борисов не е ясно дали други държавни служители са били глобени за извършените нарушения, което до голяма степен влияе и върху начина, по който мерките се възприемат от останалите граждани – като някакво неубедително задължение, от спазването на което никой не се интересува.

Масовото носене на маски е ключово за ефективността на мярката, а отхвърлянето ѝ вече е толкова широко разпространено, че в английския език се появи понятието anti-masker (противник на маските).

Какво следва

След месеци на несигурност, в момента препоръките на международните организации са относително синхронизирани. При все че СЗО е една от водещите организации в борбата с коронавируса по света, едва в началото на юни тя последна промени своите указания и макар и предпазливо, препоръча носенето на немедицински маски от здрави хора навсякъде, където няма възможност да се спазва социална дистанция.

Препоръката към хората в уязвими групи, към болните, грижещите се за болни и към медицинските лица да носят медицинска маска остава непроменена.

В края на юни в България беше върнато задължителното носене на маски на закрити обществени места. Това ще се изисква и от учениците в общите и преходните помещения на училищата. Този ход не е прецедент. Напротив, задължителните маски присъстват все по-масово в европейските правила за „новото нормално“. В Германия една от най-обсъжданите теми е как се справят училищата с наложеното правило децата да носят маски. В Париж маските отново са задължителни за всички над 11 години дори на някои открити места, където спазването на дистанция е невъзможно. Същото е положението в Мадрид, а в Брюксел, Рим и Атина маските са задължителни на закрити обществени места.

Носенето на предпазна маска остава една от „най-меките“ мерки в усилията за ограничаване на разпространението на COVID-19, наред с редовното миене на ръцете и спазването на дистанция. Към момента изглежда твърде вероятно да се сбъдне прогнозата на главния държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев от края на май, че маските ще останат задълго в живота ни.

Какви маски да носим

На този фон изглежда все по-важно да се говори за това кои са най-ефективните многократни маски, и да се акцентира върху правилното им ползване. Сред малкото съвети, които от началото досега остават непроменени, е, че носенето на маска не се препоръчва за малки деца. В официалните изисквания в различните държави възрастта варира от 2 до 12-годишна възраст.

Не е без значение също от каква материя е направена маската. В изследване на Кеймбриджкия университет от 2013 г. се тестват различни материи, от които може да се направи маска в домашни условия. Тестовете са проведени с два вида вирусни частици – едните са десет пъти по-големи от настоящия коронавирус, а другите – пет пъти по-малки. Резултатите показват, че най-ефективни и в двата случая са хирургическите маски. Следващата най-непропусклива материя е тази на торбичките за прахосмукачка.

С 10% по-малко надеждни са памучните тъкани, от които най-ефективна все пак е кухненската кърпа от твърд памук, следвана от тъканите за тениски и калъфки за възглавници. Кухненските кърпи имат и предимството, че предпазната им функция се повишава, когато пластовете са два. Това не важи за тъканите, от които се шият тениски и калъфки за възглавници. Обратно на платнените маски, тези с филтър за издишане имат висока ефективност при предпазването на носещия ги, но не и на хората около него. Огромната им популярност стана повод в последната актуализация на препоръките за носене на маски в САЩ изрично да бъде записано, че „тези маски не предпазват от това човекът, носещ маската, да разпространи вируса към околните“.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

С народни лекове срещу коронавируса

Post Syndicated from Петър Стоянов original https://toest.bg/s-narodni-lekove-sreshtu-coronavirus/

Mного хора смятат SARS-CoV-2 за поредния вирус. А щом е поредният, значи старите бабини илачи би трябвало да работят, нали?

Народната медицина на теория не изключва вещества, които може да са полезни при вирусни заболявания. Класическите рецепти при простуди често включват мед, лимон, а напоследък и джинджифил. Т.нар. настинка понякога се причинява от отдавна познати на човечеството патогени от групата на коронавирусите, които обаче не трябва да се бъркат със SARS-CoV-2. Въпреки това мнозина решиха, че е логично да приложат и подобна схема на лечение, което доведе до краткосрочен дефицит на тези продукти и сериозен скок в цените им на местния пазар в началото на епидемията.

Съветите на „лечители“ за подсилване на имунната система също допринесоха немалко за тази пазарна треска. А някои сайтове не се поколебаха да разпространят небивалици, че „отвара от джинджифил и куркума“ лекува COVID-19 – болестта, причинена от новия коронавирус.

Всъщност защо точно тези съставки? Медът има хилядолетна слава на естествено средство с локално антимикробно и антивирусно действие. Лимонът е най-разпознаваемият източник на витамин C, a джинджифилът притежава предполагаеми имуноукрепващи свойства. Поне според общоприетите вярвания.

По отношение на ефективността им срещу SARS-CoV-2 веднага може да изключим джинджифила. Консумирането на растението – яденето на корена му, пиенето му под формата на чай или капсули, дори смъркането или добавянето му като подправка към храната – няма да ви предпази или да ви помогне да преборите COVID-19твърдят от Американската академия на науките. Ефектът няма да е по-добър, ако го смесите с мед, чай, чесън или оцет, уточняват от организацията. Вирусните инфекции се разпространяват в тялото ни чрез проникване в клетките и копиране, а джинджифилът не може да прекъсне нито един етап от този процес.

Безспорно витамин C е полезен за организма елемент, който е нужно да си доставяме чрез правилна диета, тъй като не се произвежда от тялото ни. Доколко той е ефективен срещу различни инфекции, е въпрос на сериозна митологизация. Много от твърденията на американския химик Лайнъс Полинг в миналото за действието витамин С бяха развенчани след продължителни и задълбочени изследвания.

По отношение на превенцията в последното десетилетие се правят експерименти с високи дози от витамина, равняващи се на непосилните за естествен прием около 15 кг лимони на ден (в 100 г лимон се съдържат около 53 мг витамин C). А дали ще има полза от това? Дори да съществува такава, тя ще е минимална, убедени са лекарите.

Медът евентуално помага за облекчаване на симптомите на кашлицата и възпаленото гърло при настинка. Последните изследвания на пораженията от SARS-CoV-2 върху тялото на тежко болните обаче не предполагат, че премахването на тези оплаквания е особено важно за изхода на заболяването. Въпреки това в ситуацията, в която медицината все още няма категоричен лек или ваксина за болестта, хората прибягват до какво ли не в отчаянието си. Съществуват екзотични клинични проучвания и относно меда. Дори в тях обаче не се твърди, че той лекува COVID-19. Всъщност на страницата на Американската академия на науките директно се посочва, че „не съществуват храни, напитки и добавки, които ще ви предпазят от COVID-19“.

Твърдението им включва и чесъна – друг народен лек, разбира се. Световната здравна организация (СЗО) уточнява, че чесънът е здравословна храна с някои антимикробни свойства, но все пак липсват каквито и да е доказателства, че е полезен срещу новия вирус.

Между безсмисленото и опасното

Първите седмици на епидемията в България всъщност изобилстваха с екзотични съвети как да се предпазим от заразата с природни средства. Сред най-разпространените заблуждаващи информации беше тази, че японски учени съветват да поддържаме гърлото си влажно и да пием вода на всеки 15 минути, защото по този начин вирусът ще попадне в стомаха, където стомашната киселина ще го унищожи. Информацията е измислена. Японските власти никога не са давали подобен здравен съвет. Това обаче не попречи тя да стане част от информационни кампании дори на големи медии у нас, като тази на „Нова телевизия“ например.

Същото се случи и с аналогичен съвет, разпространяван в България от името на италианската лекарка Лидия Рота Вендер. Според твърдението, което се позовава на информация от неназован „млад китайски изследовател“, вирусът не издържал на температури, по-високи от 26–27°C. Затова се препоръчва пиенето на горещи напитки. Информацията, разбира се, е грешна. Доказано е, че SARS-CoV-2 издържа до 15 мин на температури от 65°C, които са крайно непрепоръчителни както за гърлото ви, така и за кожата ви (СЗО е развенчала и свързан мит за ползата от вземане на горещ душ).

Съветът да стоим на слънце, защото това убивало вируса, също се оказа подвеждаща информация. Въпреки че учените все още проучват дали ултравиолетовата светлина на слънцето унищожава вируса, нищо не спря редица български сайтове да обявят това за факт с бомбастични заглавия. Разпространението на новия коронавирус по света до момента показва, че макар на теория по-ниската влажност и високата температура да могат да ограничат разпространението на вирусните частици във въздуха, генерално климатът, влажността и слънцегреенето не са решаващите фактори, които определят дали една държава ще се справи по-добре с епидемията.

Смях през сълзи

„Когато разместите буквите на Ковид-19, се получава 19 водки.“ Tози анекдот също се появи в интернет след първоначалното осъзнаване, че България няма да бъде подмината от епидемията. Отдалечеността (преди да се разрази кризата в Италия) и липсата на ясна представа за мащаба на опасността караха хората да я посрещат с цинизъм и насмешка. Някъде по същото време се появи и добилият още по-широка популярност мийм с „рикията“ под формата на мускулест суперзлодей, който посреща с разперени ръце новия коронавирус по нашите земи, изобразен като мъж, облечен в розово трико.

Мачизмът и шегите с дъх на алкохол (като тазитази и тази) едва ли са изненада за някого на Балканите. Всъщност подобни хумористични интерпретации се появиха в цяла Източна Европа. Освен че ракията е любимо питие на много хора в региона, зад обявяването ѝ за панацея се крие и известно научно обяснение. Тя съдържа етанол, което – според традициите на народната медицина – автоматично я превръща в естествен дезинфектант. Вследствие на това много хора възприемат ракията и спирта за взаимозаменяеми при дезинфекция.

Вероятно поради липса на достъп до истинско здравеопазване в миналото, домашно направените високоалкохолни напитки са се използвали за промиване, за разтриване, а в някои случаи – и за дезинфекция на гърлото. Това вярване някак си се пренася сляпо върху всякакъв друг вид алкохолни съединения. Излишно е да се споменава, че пиенето на алкохол или спирт няма да убие вирус, който вече е навлязъл в организма ви. Обикновено се пропуска и следната важна подробност: за да унищожи SARS-CoV-2 дори при външна употреба, съдържанието на етанол трябва да е поне 60%.

В същото време, научно погледнато, алкохолът е всичко друго, но не и полезен при прекомерна консумация. Напиването не само няма да унищожи вируса, но ще увеличи здравните рискове, ако употребяващият е болен. „Алкохолът (в концентрация поне 60%) работи като дезинфектант върху кожата ви, но няма такъв ефект върху организма ви при приемане“, се казва в официални указания на СЗО по въпроса. „Консумацията на алкохол няма да убие вируса във вдишания въздух, няма да дезинфекцира устата и гърлото ви и няма да ви даде никаква защита срещу COVID-19.“

Не само това – експертите на СЗО посочват, че алкохолът оказва краткосрочно и дългосрочно негативно влияние на почти всеки човешки орган и система, а рискът от увреждане на здравето се увеличава с всяка следваща чашка. Най-важното в случая е, че алкохолът, особено злоупотребата с него, доказано отслабва имунната система и ограничава способностите на тялото ви да се справи с инфекциозни заболявания.

Времето на знахарите

По време на пандемия, когато липсата на достатъчно информация за новия коронавирус засилва чувството на страх и несигурност, народната медицина като че ли печели нови последователи.

„Всеобщо е усещането, че все повече наши сънародници, а и не само, търсят чудодейни лекове и неочаквано здравословно избавление от източници, които почти бяха забравени благодарение на бума на съвременната медицина – казва д-р Стефан Марков от Института по философия и социология към БАН. – Тук традиционната медицина се вклинява здраво в битието ни.“

Влечението към народните илачи и езотериката далеч не е само български патент. В Мадагаскар президентът на държавата промотираше недоказана билкова напитка за борба с коронавируса. В началото на юли столицата Антананариву отново беше поставена под карантина, а двама от поне 25 заразени депутати са починали.

Известният в миналото руски екстрасенс Анатолий Кашпировски пък се появи в „оздравителен“ онлайн сеанс. Това не попречи Русия да е сред най-засегнатите държави в света по брой заразени.

Популярният влогър Джордън Садър, който често лансира конспиративни теории и противоречиви слухове, твърдеше, че „чудотворен минерален разтвор“ (Miracle Mineral Supplement, или MMSлекува рак и коронавирус. Оказа се, че магическата добавка не е нищо повече от отровния хлорен диоксид, който се използва за дезинфекция, и се наложи няколко държави да пуснат официални предупреждения за вредата от неговата консумация.

Въпреки това много хора не само вярват на подобни псевдолекове, но и ги „изпробват“ върху себе си, вместо да се вслушат в гласа на разума или на лекарите. Д-р Марков вижда „войната срещу науката“ и „антиинтелектуализма“ сред важните фактори, които оказват влияние върху недоверието към класическите медицински методи. Той начертава пряка връзка с „развенчаването на елитите“ сред хората, които не вярват на експертите: „Повечето хора предпочитат да се осланят на алтернативни лечебни методи именно защото интелектуалният елит и специалистите препоръчват друго. Един бунт, с който сякаш ни казват: Всичко е по-добро от онова, което ни рекламирате.“

На практика много от съвременните лекарства са извлечени от флората или фауната. Дори при увеличената популярност на синтетичните медикаменти заради по-ниската им производствена себестойност, по-кратко време за извличане, по-добър качествен контрол и т.н., все още 80% от населението в развиващия се свят разчита на натурални медикаменти. Дори в началото на ХХI век 11% от т.нар. основни лекарства на СЗО са само от растителен произход.

Природата ще продължи да бъде важен източник на вдъхновение за нови медикаменти. СЗО официално анонсира, че подкрепя научно доказаните традиционни лечебни методи по отношение на настоящата пандемия. „Ключово тук е определението научно доказани – посочва д-р Стефан Марков. „Разбира се, това обикновено е в разрез с общите социални настроения, особено в момента, когато науката е в слаба позиция и не разполага с еднозначно ефективни медикаменти или ваксина за COVID-19.“

Като че ли точно тази несигурност, тази липса на лек и решение ни карат да посягаме сляпо към всичко, което вече е налично, вместо да се вслушаме в опита на медицината.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

В разгара на инфодемията: Русия и Китай като „новите спасители“

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/rusiya-i-kitay-kato-novite-spasiteli/

В края на април европейски доклад нарисува мрачна (дез)информационна картина: проруски и китайски източници водят кампания, целяща да подкопае доверието в европейските институции и справянето им с кризата, както и да отклони вниманието от китайските грешки. Самото му появяване бе предшествано от скандал. След медийни публикации, че документът е бил смекчен заради натиск от страна на Китай, и след първоначално отричане на тези твърдения от европейските власти, в крайна сметка Брюксел публично призна, че Пекин е „изразил безпокойство“, и се принуди да публикува доклада.

Редактиран или не, крайната версия на доклада е достатъчно притеснителна.

Според него целта на дезинформацията е „европейските партньори да се представят като неефективни, разделени и цинични“ в справянето с кризата, причинена от COVID-19. Друг аспект е разпространението на невярна информация, свързана със здравните мерки – от фалшиви лекове до антиваксърски тези. Според анализа подобни дезинформационни материали достигат до милиони потребители в социалните мрежи и интернет.

През юни Европейската комисия направи рязък дипломатически завой и за първи път посочи Пекин като един от основните източници на дезинформация в рамките на Европейския съюз. Заместник-председателката на ЕК Вера Йоурова открито заяви, че Китай е запълнил информационния вакуум, оставен от европейските институции, а Комисията положи основите на план за борба с дезинформацията.

България не е изключение от тази тенденция.

Преди да посочим конкретните примери, е важно да уточним, че:

• В българския контекст дезинформацията около коронавируса, особено що се отнася до политическото ѝ измерение, се намества във вече съществуващи наративи и кампании, частично изложени в доклада „Антидемократичната пропаганда в България“ на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания от 2017 г.

След избухването на епидемията Китай (доскоро сравнително странична тема) често се „прикачва“ към Русия в споменатите и проучени за целите на този анализ материали, съдържащи дезинформация. Вече съществуващите основни теми в българското пространство, като разделенията Изток–Запад и Русия–САЩ, съответно се трансформират в Китай срещу САЩ, както и Русия плюс Китай срещу Европа.

• Макар идеологическата пристрастност в изброените материали да е очевидна, в настоящия анализ е редно да се концентрираме по-скоро върху конкретните практики, които авторите или платформите прилагат при писането на материалите си, за да постигнат определен ефект. Тези практики включват, но не се изчерпват със: подвеждащи заглавия, избирателно цитиране, смесване на потвърдена, легитимна информация с непотвърдени или неверни данни и твърдения, както и тенденциозно интерпретиране на факти.

Резултатите не закъсняват: според проучване, цитирано от „Свободна Европа“, дезинформацията е особено популярна у нас.

Пътят на дезинформацията се проследява трудно. За разлика от легитимните новини и публицистиката, манипулативните текстове често са анонимни, маскирани като преводни текстове без посочен източник или с източник, който не се придържа към прозрачни и етични практики.

Конкретен пример от самото начало на епидемията даде Красимир Гаджоков, създател на инструмента „Медийно око“.

Текст, според който коронавирусът е спонсориран от Бил Гейтс, е публикуван в края на януари в анонимно руско издание – на немски език. След това друго руско издание превежда този първоначален материал и публикува „своя статия“. Няколко дни по-късно българско издание препечатва материала и го публикува.

Няколко български онлайн портала следват същия процес, цитирайки първата публикация на български език като източник. В средата на март, или близо два месеца след първоначалната поява на руски език, същият текст се публикува в друга българска платформа, а като източници се посочват препечаталите го преди това български сайтове. Междувременно обаче първото българско издание, публикувало информацията в края на януари, я изтрива и така затруднява още повече нейното проследяване.

Прилагането на тази практика е улеснено от факта, че съвременният потребител често няма време да търси източника на информацията, която получава. В допълнение, публикуващият се „застрахова“, посочвайки някакъв източник, макар и едно бързо търсене да е достатъчно, за да се види, че и той е ненадежден. Цитирайки се взаимно, подобни издания постигат ефект не само на амплификация на съдържанието, но и създават илюзия за легитимно съдържание.

Друга стратегия откриваме в материал със заглавие „SkyNews: Русия и Китай са спасителите на Европа, не НАТО“,

публикуван в NewsFront – сайт, регистриран в Русия, в който се разпространява невярно или силно предубедено съдържание. Статията е базирана на репортаж на британската телевизия SkyNews, в който се предупреждава, че ако НАТО не предприеме по-сериозни мерки за подпомагане на съюзниците, други страни могат да се възползват и да експлоатират настоящата криза.

В материала на български език е направен избирателен и сравнително свободен превод на казаното от SkyNews, като се акцентира върху критиките към НАТО. Същинският репортаж обаче започва с кадри за помощ от Турция, изпратена на Великобритания в рамките на НАТО – това не е упоменато в българския материал. Нещо повече – никъде в репортажа на SkyNews не се споменава, че „Русия и Китай са спасителите на Европа, не НАТО“, както се опитва да ни убеди заглавието.

Избирателното цитиране на легитимни източници в комбинация с неверни или изкривени твърдения се среща често в подобен тип материали. Нещо повече – чуждестранното съдържание предполага потребителите да владеят достатъчно добре чуждия език, за да могат да проверят сами съдържанието. Това съществено ограничава останалите български читатели, които трябва да се доверят на превода.

Понякога пък цитираното чуждестранно съдържание дори не е предоставено на читателя.

Пример е материал в сайта „Поглед Инфо“ със заглавие „Несравнимо!!! Помощта за Сърбия от страна на Запада, Китай и Русия – някои сравнения“, с автор руснака Алексей Топоров, преведен, без да е посочен източник. Топоров пише в руски, както и в проруски украински издания, често замесени и обвинявани в разпространяване на неистини. Текстът се позовава на материал на британския вестник „Гардиън“, чието заглавие и автор не са упоменати. Оригиналната статия на английски език е публикувана няколко седмици преди българския материал.

При сравнение е видно, че българската преводна статия (с автор Топоров) изобилства от неточности и невярна информация. В материала например се посочва, че авторът (неназованият от „Поглед Инфо“ Шон Уокър) е написал в оригиналния материал, че „единствено“ руската страна е изпратила екип военни специалисти по дезинфекция и свързаното с тях оборудване, които в Белград са били посрещнати с „фанфари“. Такива твърдения няма в оригиналния текст, а помощта е описана като съпроводена от „голям медиен шум“ и „впечатление, че шумът около помощите надминава тяхната полезност“.

„Гардиън“ цитира становище на експерт, че ЕС не би могъл да има същата „бързина и степен на интервенция“ поради спецификите на режимите в Китай и Русия. Това изказване е преведено като „ЕС не може да бъде толкова бърз и деен, колкото Китай и Русия“.

Подобна подмяна на езика използва оригинално съдържание и го претворява в идеологически оцветена информация.

Такъв е и случаят с помощта от страна на Китай за Европа, която е отразена в споменатия вече тип платформи и обрисува западните страни и ЕС в негативни краски. В подобен вид материали се наблюдава и друга тенденция – умишлено изваждане на новината или информацията от нейния контекст. Така например китайската помощ за Европа често е представяна като слабост на Европа, без да се споменава например европейската помощ за Китай, изпратена през февруари, или многобройните случаи на дефектни или неизползваеми материали, получени от Китай.

С подобни материали се експлоатират и реални политически и социални проблеми с цел конструиране на пропаганда. Пример за това са противоречивите стратегии на американското правителство и механизмите за реагиране на Европейския съюз. Разликата със сериозната журналистика и публицистика е, че дезинформацията не предлага анализ и конкретика, нито цялостна картина на тези проблеми, а цели да наложи двуполюсно мислене от типа „злодей срещу герой“ и да провокира силна и негативна емоционална реакция, често служейки си с изкривени или неверни твърдения.

Не липсва и информация, която може да се определи като откровено конспиративна.

Подобен тип съдържание включва изброените дотук практики, но поставя критиките към Китай за справянето с епидемията в контекста на „световен заговор“. Такъв пример е отново преводна статия без посочен източник, в която са цитирани избирателно и манипулативно различни материали на медии като „Лос Анджелис Таймс“ и „Ройтерс“. Макар и без някаква връзка помежду си, тези материали са използвани като „доказателство“, че Съединените щати водят информационна война срещу Китай.

Други реални проблеми – като например антиазиатския расизъм – се интерпретират тенденциозно с цел създаване на опростен прокитайски и антизападен наратив. Макар подобно съдържание да е най-провокативно, то е и най-лесно за опровергаване, тъй като при по-дълбок прочит се разпада на съставните си части поради липса на логически връзки, а проверката на фактите е сравнително лесна както за професионалния журналист, така и за информирания читател.

Именно превратното тълкуване на фактите, изваждането им от контекста, размесването им с полуистини или невярна информация, за да се постигне определено внушение, е една от печелившите рецепти за дезинформация и пропаганда. В случая базисният факт, че Китай оказва помощ на европейски държави като Италия, служи за прокарването на спекулацията, че подкрепата от Китай непременно означава, че Европа не само не помага, но и се проваля в борбата с COVID-19.

Разпространяването на подобен тип манипулиране на фактите обикновено обслужва определена идеологическа цел, но невинаги е координирано.

Редно е да се избягват големите обобщения, както и приравняването на всеки потребител, споделящ подобни материали, с т.нар. тролове. Нужни са проучвания в дълбочина, които системно да установяват същинския произход на масивните количества дезинформация, нейния трафик и модели на разпространение. Положителното на настоящата криза е, че вероятно все повече журналисти и проверители на факти ще изработват и прилагат подобни инструменти в работата си. Но дотогава зоркото следене, както и разбирането на гореизброените практики също е от първостепенно значение.

Заглавно изображение: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Топ десет каунтдаун от периода на короМката

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/coronatopten.html

понеделник 1 юни 2020


Макар и да ги подбрах много трудно от новинарския потоп, четете, ако ви се чете. Предупреждавам, че са преразказани, защото иначе звучат още по-нелепо.

10. Това е сравнително познато на всички ни, така че няма да му отделяме много внимание, а и поради тази причина сме го оставили на десето място. Лекар, който бил добър коремен хирург оглавява кризисен щаб за вирус, ходи с военна униформа и всеки ден дава брифинги. Преглъщаме го, много хора се кефят. Ама, като каже в ефир „Очаквам да измрат много хора! Яко да измрат! Ей ще видиш!” и си тръгне от интервюто обиден, вече почваш поне малко да се замисляш дали като не можеш да контролираш себе си, можеш да опазиш държава от пандемия. Между другото, за щастие, не измряха много хора. Камо ли пък яко.

9. Милен Цветков беше журналист. Кой каквото иска да мисли, аз личното си мнение не съм длъжен да споделям, защото искам да съм обективен. Прохождащо наркоманче, на което мама е дала джипче и то се е помислило за голямата работа, защото мама не е случайна в структурите на гарантиращата сигурност партия, го отнася на кръстовище. Не на някой завой на междуселски път. На кръстовище в столицата. Прохождащото наркоманче няма представа какви ги плещи (може би заради абстиненцията), но казва, че не е знаело, че в джипа на Милен Цветков е имало човек. Блъскаш някакъв автомобил на софийско кръстовище, защото може и да няма човек в него. Това е мъдро. Ама не само прохождащото наркоманче е за зад решетките, и мама е за Сливенския затвор. Там ще я научат на много алтернативни сексуални практики.

8. Така. Тук вече има и сантиментален момент. Познавам няколко човека от село Златия, защото съм от Северозапада. Николай Петров обаче не го познавам, дали за щастие, дали за нещастие. Четиридесет килограма кокаин в багажника на колата и още триста и двадесет у вас… Стига бе, пич! Ти ми отвинти главата! Запознати със ситуацията казват, че това са минимум 70-80 милиона лева. Една десета от дълга на Божков към хазната. Лошата новина е, че големите играчи никога не прощават на такива като теб. Наакал си се яко и дано намериш начин да… Абе, айде да си мълча.

7. Тъй като споменах Божков, да му обърна малко внимание и на него, че толкова мача не ми излязоха в последната минута. Даже от няколко месеца тотално спрях залаганията от разочарование. Каскета е щастие не му се занимавало да чете какво са си писали с Влади Горанов и готово. Няма проблем. Аз, примерно, като собственик на фирма, бивам предупреждавам по пет пъти седмично от НАП, че им дължа Х лева, а Горанката си пише с „най-богатият и най-опасният българин“ (по думите на Каскета) закачливи съобщенийца за разни моми и същевременно никой не забелязал, че дължи седемстотин милиона на хазната. Това пък е към една петнайста от годишния БВП на страната. Не съм икономист, поне така си го смятам наум. Е, честито, писарушки!

6. За Божков ми е много по-важно друго обаче. Из историческите среди се носи една приказка, която знам, но не мога да обявя за доказана, защото, макар и да съм дипломиран, не съм се занимавал достатъчно с доказване на автентичност на артефакти. По комунистическо време всички тракийски съкровища били продадени и заменени със съвременни копия. Разбира се, това най-вероятно е градска легенда, но го споменавам само като увод. Ами, ритона с глава на „рогат бозайник“ го няма, бе! От колекцията на Божков, дето отиде в Историческия музей. Както се казва „Тука беше, ама изчезна някъде“. Да, Божков си плямпа от Дубай, че го карали да го купува втори път, което, ако е вярно, си е тътърата-тътърата майката, ама институциите не знаят къде е. Стабилност!

5. Задържаме заместник министър на околната среда и водите. Красимир Живков. Не знам кой е, признавам си чистосърдечно. Може би само роднините и колегите му знаят. Заместник министрите са за това. За да не ги знае никой и да опират пешкира, когато стане напечено. На снимките изглеждаше, че от министерството го изкарват двама-трима от охраната на Че Гевара, но казват, че били от службите по сигурност. И за това не знам, пак не мога да споря. Само едно знам. Тънката червена линия с горенето на италианския (и не само) боклук у нас отнесе бушон. Значи, заместник министърът е виновен, министърът не знае, премиерът не знае, а цялата държава знае? На каква стръв точно ни ловите, бе!? Всички сте в кюпа и рано или късно нещата ще лъснат, не се бойте!

4. И покрай горенето на боклук. Аз съм от Монтана, но не живея отдавна там. Ходя си по десетина пъти в годината, за да видя майка си и бягам в Северозападния Балкан или се връщам в Търново. Но, това не е особено важно за драгия читател. Не градът, целият регион е наясно колко вредно за околната среда е производството на братя Бобокови. Става въпрос за поне три петилетки, ако не и повече. Широко затворени очи от всички власти. Сума ти хора на 30-40 години, които бяха работили там, излязоха без зъби, с увредена периферна нервна система, канцерогенни образувания, белодробни, чернодробни проблеми, умряха… Каквото се сетите. И сега изведнъж! Като за Божков. Сещаме се какво се случва. Там се гори боклук! Боклукът трябва да се изгори на жълтите павета, защото вие не осъзнавате, че „държава“ идва от „държа“ и сте изпуснали козите да си пасат където си искат, а само искате да ги издоите надвечер. Така и с Божков, и с Бобокови, и с хиляди други бизнеси. Само да видите, че нещо работи успешно, съсипвате го и го давате на ваши хора.

3. Пожарникарят – Слънце изпадна в паника и започна да обижда ония, дето преди време искаха да му пипнат бицепса на „мисирки“, а потенциалните си гласоподователи да нарича „тулупи“. Не съм политически анализатор, ама тоя само гледа да отнесе каквото даде ЕС за короМката и да зачезва за БарЦелоната или друга произволно избрана дестинация. Пари е събрал бол, може да си го позволи. Както е казал един друг Слънце „След мен и потоп“.

2. Пет кила ракия, три буркана туршия и осемнайсе‘ кутии цигари иззел Каскета от осемнайсе‘ къщи при внезапна специализирана акция на Прокуратурата в село Полско планинище. Айде, спрете се най-после, бе! Да, явно сме били прекалено прости и доверчиви, за да се стигне дотук, ама вие вече се надскачате. Едни милиарди се въртят, тонове кокаин минават през България, изнася се жива плът, внасят се тонове и тонове боклук, журналисти загадъчно се давят по време на разследване, тераси се строят, къщи за гости и за любовници се купуват с недоказани пари, нашият ми взел на дедо Пенко вечерната доза за икиндия. Все си мислех, че по-голямо посмешище от Цацата няма да видя на тоя иначе най-важен пост за стабилността на държавата, но тук вече не става въпрос да дълбаем дъното. Трябва да почнем да мятаме пълни лопати пръст години наред, за да се изравним с дъното.

1. Може да не изглежда чак толкова опасно за света, но според мен една държава се крепи на три неща – яка съдебна система, независими медии и будно гражданско общество. Оттук нататък всички институции започват да работят, икономиката цъфва, раждат се идеи, иновации, здравеопазване, образование, социални системи, всичко тръгва в положителна посока. А Генка Шикерова, която имах за сравнително приличен журналист, била подала сигнал в ония малоумни комисии СЕМ ли, не знам си друга безсмислица ли, дето нищо не вършат. Биволъ били правели “ерозия на доверието в журналистите и медиите”. Заради това, че награда, дадена от фондация „Радостина Костадинова“ на колежката й Теодора Трифонова (уф, колкото и да е хубавка, така и не мога да й запомня името) просто не е заслужена. Тъй като разследването не е нейно, а е на Биволъ. И това може много ясно да се провери по хронологията на събитията, публикациите, репортажите, всичките неща, които са видими и неоспорими. Но, Генка избухнала да сезира комисията срещу Биволъ.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Заради това тая държава го е докарала дотук. Заради такива крадливи журналисти, които взаимно си раздават награди, заради председатели на писателски клубове, които награждават сами себе и заради прокурори, борещи могъщия собственик на 3-4 кила ракия от не знам си кое село.

Но, да си знаете, ние сме си виновни. Докато чакаме, все така ще е…

P.S. Бих включил и министър Ангелкова с дотациите за чадърите и карантините за не-родолюбците, ама викам „Айде, от мене да мине, нея и без това я е утрепал Господ!“

Изпитанието Covid-19 Ограниченията падат, но рисковете остават

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-risks-after-lockdown.html

четвъртък 28 май 2020


Светът постепенно излиза от карантината и ние се завръщаме в социалната среда, и към обичайните си занимания. Но рискът от заразяване и и разпространение на коронавируса нараства. Това предизвиква страх от втора вълна на епидемията.
Имунологът доц.д-р Ерин Бромидж от Масачузетския университет в Дартмут обяснява как да намалим опасността от заразяването. Той чете лекции по епидемиология на инфекциозните заболявания и стриктно следи развитието на сегашната пандемия от самото й начало. И е не само експерт по конкретната болест, а и изключителен популяризатор на научните знания.
Около 16 милиона души са прочели блога му за рисковете, свързани с Covid-19. Ето съветите му за това какво да правим, макар частично да се завръщаме към нормалния живот:

Къде можем да пипнем инфекцията?

Д-р Бромидж казва, че мнозинството от хората се заразяват у дома от друг член на семейството, който предава инфекцията на всички останали по време на постоянните контакти.
А извън дома? Не се ли подлагаме на риск по време на всекидневната разходка в парка? Този лекомислен бегач без маска може ли да ми лепне болестта? Едва ли. На открито вирусът се разпръсква във въздуха в неограничен обем. Издишването на човека се разсейва много бързо. Това означава, че вирусната доза по-скоро ще се окаже недостатъчна, за да се заразите.
За да се разболеете, в организма ви трябва да попадне т.нар. инфекционна доза – от порядъка на хиляди частици от вируса SARS-CoV-2. Тази оценка се базира на изследванията на съответни дози, приложени към MERS и SARS. Конкретното число остава все още предмет на дискусии и трябва да бъде потвърдено експериментално, но дава полезна обща картина на това как се заразява човек.
Главното тук е, че вие можете да се сдобиете с необходимата доза по различни пътища. Хиляда вирусни частици за едно вдишване, или по 100 за 10 вдишвания, или по 10 за 100. Всяка от тези ситуации може да доведе до заразяване. Това означава, че при много кратък контакт с инфектиран човек – със същия онзи бегач, който не се съобразява с нуждата от дистанция, вие едва ли ще получите необходимата доза. В какви ситуации трябва да се безпокоим силно?

Хора със симптоми

Кашлицата и кихането наистина разпространяват инфекцията, но много различно.
При едно изкашляне човек изпръсква във въздуха около 3 000 миниатюрни капчици със скорост 80 км/ч. Повечето от тях са достатъчно големи, за да паднат на земята от собствената си тежест, но някои могат да останат във въздуха и до стигнат до отсрещния край на стаята.
Ако човекът в асансьора до вас не кашля, а киха, рискът се увеличава 10 пъти. Една кихавица излъчва около 30 000 частици със скорост 320 км/ч, при това те са далеч по-малки и така лесно долитат дори до най-отдалечения край на помещението.
Ако човек е заразен, при всяко кашляне и кихане отделя 200 милиона вирусни частици. Ако вие разговаряте с него лице в лице и този човек кашля или киха право във вас, ясно е, че можете да получите инфектиращата доза от 1 000 вирусни частици.
Но дори да не сте там в момента на кашлицата и кихането, вие сте в опасност. Някои капчици могат да витаят във въздуха няколко минути и когато влезете в стаята, ще ги вдишате достатъчно.

Безсимптомни разпространители

Знаем, че първите 5 дни след заразяването хората боледуват без симптоми, а у някои те не се проявяват дори и по-късно. Вирусните частици попадат в атмосферата и при обичайното дишане. Но много ли?
При едно издишване се отделят 50 до 5 000 капчици. Повечето от тях се движат бавно и почти веднага падат на земята. Ако човек диша през носа, количеството капки силно намалява. Носът е допълнителен филтър и въздухът се насочва вертикално долу. По този начин числото на отделяните патогени – вирусни частици е сравнително малко. Важно е и това, че при обичайното дишане въздухът излиза без усилия, така вирусните частици от долните дихателни пътища не попадат в него.
Това е важно, тъй като концентрацията на коронавируса в дробовете и трахеята на заразения човек е по-висока от тази в гърлото и устата. Не е известно колко частици от вируса SARS-CoV-2 /сегашният коронавирус, предизвикал Covid-19/ се отделят при дишането. Според някои изследвания при обикновения грип болният разпространява от 3 до 20 вирусни частици в минута.
Ако тези данни са верни и за причинителя на Covid-19, то в присъствието на заразен човек вие трябва да вдишате абсолютно всички отделяни от него частици в продължение на 50 минути, за да получите инфектиращата доза от 1 000 частици /всички данни обаче са оценъчни и приблизителни/.
Така може да се каже, че вероятността да се разболеете, докато се намирате в една стая с носителя на инфекцията, е сравнително малка – ако той не киха и не кашля. Но по-голямата част от заразяванията извън дома вероятно стават в резултат на контакти с безсимптомни болни. Рискът се увеличава 10 пъти, ако вие разговаряте. При пеене и викове количеството на постъпващите в атмосферата капчици се увеличава драстично.
Ако закрещите или запеете, капките започват буквално да обстрелват пространството пред вас, при това те излитат от дълбочините на дробовете, където тъканите са инфектирани по-силно. Всяко усилие при издишването рязко увеличава заразяването на въздуха.

Кои места са особено опасни?

Разбира се, на най-голям риск са изложени тези, които заради професията си имат работа със заразени хора.
Известни са случаи на масово заболяване на хора в определени места. Всички помнят круизните кораби. Но такава е средата и в откритите офисни пространства, спортните и развлекателни прояви, погребения и хорови репетиции.
При всички тях рискът от заразяване е огромен, тъй като хората прекарват значително време в закрито помещение в общността на други хора, сред които може да се окажат носители на инфекцията.
Дори ако конкретен болен се намира на 15 метра от вас, както по време на хорова репетиция или в кол-център и количеството на достигащите до вас вирусни частици да не е голямо, за продължително време вие можете да получите дозата инфекция.
При завръщането на хората на работните места особено безпокойство будят някои професии. Най-големият проблем са откритите офисни пространства с лоша вентилация. В Южна Корея в голямо открито помещение работят 216 служители, а 94 от тях са заболели.
Стоматолозите са в групата под особен риск. В хода на работата им, при пробиване или вадене на зъб и т.н. се образува голямо количество аерозолни вещества. Трябва да се помисли как да се организира работното пространство така, че да се осигури защита – защото опасността е преди всичко за стоматолозите, а не за пациентите.
Друга рискова група са учителите и преподавателите. Те основно са не млади хора, но трябва да бъдат дълго време в едно помещение с младежи. Необходимо е задълбочено да се помисли как тези работни места могат да се обезопасят.

На въздух и в помещение

Сред известните епизоди на масовото заразяване не са много онези, които са станали на открито. Вятърът и пространството разсейват концентрацията на вируса, а слънчевите лъчи, горещината и влажността могат да съкратят времето на живота му. Като спазвате дистанция и съкращавате продължителността на контактите, вие намалявате още повече риска.
Но някои затворени пространства са потенциално много опасни, особено при многолюдни прояви, където струпаните хора разговарят, пеят и крещят, и където спазването на дистанцията е трудно. Проблемни са помещенията с лоша вентилация и климатизация.
Магазините, в крайна сметка, са далеч по-безопасни за купувачите, ако не се застояват по-дълго на едно място.

Оценка на риска

Ограниченията, свързани с коронавируса, постепенно се вдигат, но ние сме длъжни критично да оценяваме степента на опасност на едно или друго занимание.
Ако ще ходите някъде в закрито пространство, преценете кубатурата, броя на едновременно пребиваващите там хора и продължителността на вашия престой там. Ако сте седнали в добре проветрявано помещение с малко хора, рискът не е голям. Ако работите в открит офис, трябва да се оцени обемът му, броят на хората и вентилацията. Ако вашата работа предполага контакти лице в лице, или гръмки разговори и викове, хубавичко си помислете.
Например, за посетител в големия търговски център, който няма да стои дълго там, а хората са малко, рискът не е голям. За складовия работник, който е цял ден там обаче опасността е значително по-голяма.
Инфектирането навън е много по-малко, тъй като заразните капки се разсейват бързо, но не забравяйте за дозата и времето. Досега говорихме за предаването на вируса по въздушно-капков път, но не трябва да забравяме и за повърхностите. Инфектиращите капки се задържат, където им е удобно. Мийте често ръцете и не докосвайте лицето си.
А вероятно ще дойде моментът да се откажем и от духането на свещичките на тортата за рождения ден.

Автор: Ерин Бромидж

Превод от руския сайт на BBC: Екип на Биволъ

Водеща снимка: Gurumed.org

Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/ncoza-korona/

След като вчера попаднах на няколко изказвания как имало бум на раждаемостта, се разтърсих от къде може да идва това. Освен няколко анекдотни наблюдения на завеждащи АГ отделения бяха цитирани числата на Националния център за обществено здраве и анализи. През ноември писах описах критиката си за работата им. Споменавал съм го и преди това в статията си за абортите, например. Затова хвърляйки един поглед на данните видях сигнали за същите проблеми.

Тъй като НЦОЗА са си обновили сайта, свалянето на документите е по-трудно от преди. Все пак успях да обновя архива си съдържащ извадките им от 2017-та насам.

От справките за първото тримесечие научаваме, че ражданията са се увеличили наистина с 325 спрямо същия период на 2019-та или 2.5%. Миналата година също е имало увеличение – с 1.6%. На годишна база обаче имаше намаление за 2019-та и това ни показва, че такъв сигнал точно в данните на тази агенция не значи много. Основния проблем е липсата на методология и разбиране какво всъщност показват тези числа и какви презумпции са направили съставящите ги.

Ако погледнем умиранията, също виждаме драстично намаление за първото тримесечие – с 8.86%, за да сме по-точни. През 2018-та също е имало намаление, но с 4.3% спрямо 2017-та, когато грипната епидемия е особено тежка. Проблемът с тези числа, както и тези за ражданията, е че не е много ясно как са получени.

Затова реших да ги сравня с тези на НСИ, които покрай коронавируса пускат ежеседмични такива. За тях знаем, че включват единствено смъртните случаи в страната, независимо дали са на български граждани или чужденци. Забелязва се, че през последните три години има някакво постоянство от около 2000 души разлика между тези на НСИ и НЦОЗА. Това може да е индикация, че независимо от разминаването, грешката може би е постоянна.

В този смисъл, навярно съм прибързал със заключението си. Докато такъв сигнал в данните не е индикация за резултатът на годишна база, не е пръв път, когато се случва. Може да има и наистина увеличение на ражданията. Това също се е случвало в последните години, включително на годишна база, макар и да беше посрещнато сляпо със стандартните сензации за „поредния антирекорд„.

Затова – да, може би греша в конкретната си критиката към НЦОЗА. Въпреки това продължавам да настоявам, че не може да се разчита на данните им предвид, че липсва описана методология и привиден контрол над качеството.

Докато тършувах из данните реших да разгедам пак тези на НСИ. EuroMOMO и NYT поддържат доста полезни графики за прекомерната смъртност причинена от коронавируса. В България не виждаме този сигнал все още заради силно ограниченото разпространение на вируса. Тепърва ще видим доколко ограниченията са намалили смъртността от грип и травми от една страна и увеличили смъртността от други предотвратими заради отложено лечение.

Сега може да сравняваме единствено минали периоди. На страницата на НСИ показват данните си по седмици на годишна база. Намирам за по-прегледно да поставим в центъра зимния сезон, когато има най-голяма смъртност. Причините за това са по-малко травми и катастрофи и повече инфекциозни заболявания като грип.

В тъмно зелено виждате последния зимен сезон, а в по-светли оттенъци – предходните. Вижда се тежката епидемия през зимата на 2016-та, която отне живота на десетки хиляди. В по-малка степен и по-късно през годината се вижда и тази от минали сезон.

За да придобием по-добра представа за измеренията на смъртните случаи в този период, тук съм ги центрирал по седмиците с пикови стойности. Вертикалната скала е все още в абсолютен брой, макар да съм я отрязал за разлика от горната графика, за да се различават графиките. По хоризонталата виждате седмиците преди и след тази на пика.

Става ясно, че макар наистина да има намаление на смъртните случаи през първите три седмици от 2020 спрямо същите на 2019-та, това до голяма степен се дължи на тежката и закъсняла грипна епидемия тогава. В същото време днешните стойности се доближават до тези в началото на 2016 и 2017.

Тук си направих труда да покажа същите данни, но спрямо средната стойност за съответния сезон. Първо, защото очаквам да ми се направи забележка, че предишната ми графика има отрязана вертикална скала. Второ, защото така се вижда по-отчетливо общия модел на висока смъртност именно по време на грипните епидемии.

Последното е значимо, защото буквално до месец преди да се заговори за COVID-19 като глобална заплаха, масово се отричаше, че грипът е сериозен проблем и че умират хора от него. Сега същите хора настояват, че грипът е изключително смъртоносно заболяване, а не коронавируса. При това същите тези данни, които показвам сега, ги имахме и тогава. Не се взимаха обаче насериозно, защото „просто си е грип“.

Графиките горе всъщност не показват точните стойности по седмици. Неизменно има вариация между тях и в сравнително малка държава като България неизменно се получава шум в поредицата. Това виждаме и в реалните стойности горе. Много по-малко прегледни са. Затова изгладих данните за целите на предишните графики като събрах удвоена стойността на дадена седмица с тази на предходната и следващата и разделих на четири. Така се изравнява тенденцията на умиранията като в същото време се запазва част от динамиката по седмици. Средните стойности и общия брой на годишна база се запазва.

Важно е да се разбере тук, че нищо от тези числа и графики не говори нищо за смъртността от коронавирус и как се отразява на населението ни. Като начало, смъртността се отнася към заболеваемостта, която е изключително ниска към този момент у нас.

По-важното обаче е, че горните числа са предварителни и с доста условности, които трябва да разберем. Имаме броя починали от коронавирус и ги следим, но реална представа за сегашния ефект от пандемията ще получим едва през април 2021-та. Статистическите данни не са просто числа, които съществуват някъде и някой ги крие или не иска да събере. Това, че настояваме отговори точно сега, не означава, че могат да бъдат дадени или че са известни някому. Всичко това отнема обективно време и именно този аспект от кризата е една от основните конфликтни точки.

Електронно управление в криза

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3570

Електронното управление в последните 20 години се развива „под радара“, като от време на време излиза някоя новина колко милиони са похарчени и как нищо не работи. С уговорката, че изхарченото трудно може да се сметне без задълбочен анализ, наблюдението е до голяма степен вярно – гражданите не могат да ползват електронни услуги, а процесите в администрацията не са оптимизирани. Това не значи, че електронни услуги няма – напротив. Но тяхното използване е възможно само от въоръжени с търпение, технически умения и понякога нормативни познания.

Администрацията от своя страна не е свикнала на електронния начин на работа. Често електронният подпис „не е истински подпис“, изискват се печати, а гражданите са подканвани да дойдат на място да си свършат работата. Това е следствие от много фактори, някои от които са липса на техническа подготовка и липса на управленско желание в съответния орган.

Основната причина, обаче, е липсата на търсене. Светлина в тази посока хвърля проучване на Галъп Интернешънъл по поръчка на Държавна агенция „Електронно управление“ от края на 2017 г. 59% от анкетираните нямат и не възнамеряват да имат средство за ползване на е-услуги (електронен подпис, ПИК и др.), а 77.6% изобщо не са търсили информация за електронни услуги. Все още липсва очакването, че държавата може и трябва да обслужва гражданите онлайн.

Това, което извънредното положение започва да променя е именно това търсене. Опашките пред НОИ за издаване на ПИК, ръстът на издадени електронни подписи и ръстът на заявени електронни услуги, въпреки многото техни несъвършенства – всичко това е логично следствие от нуждата да си комуникираш с държавата онлайн. И все повече хора осъзнават, че канали за това съществуват. Администрацията също се движи спрямо търсенето – отстранява технически проблеми в движение, отстранява административни пречки.

За бизнеса нещата се променят по-малко, тъй като той и до момента има възможност да прави много неща онлайн – комуникацията с НАП и Агенция по вписванията е до голяма степен електронна. Повечето бизнеси отавна имат и квалифицирани електорнни подписи, така че за тях пречките са по-малко. В момента е важно програмите за бизнеса, свързани с кризата, да бъдат разработени по дигитален начин, така че да не създават допълнителна тежест.

В последните 5 години, след законодателни инициативи и създаването на Държавна агенция „Електронно управление“, бавно инфраструктурата на електронното управление започна да се стабилизира. Бяха централизирани и нормативно уредени някои ключови аспекти, като обмена на електронни документи между администрациите, автоматичното извличане на информация от първични регистри, сигурното връчване на електронни документи. Ключови системи все още не са създадени или надградени, но отстрани липсата им се вижда по-трудно.

Това, което продължава видимо да липсва, е масово и удобно средство за електронна идентификация, чрез което да могат да се използват услугите. МВР закъсня ужасно с тази инициатива, което оказва влияние върху възможността „апетитът да дойде с яденето“. Мозайката от опции (ПИК, ПИН, КЕП, облачен КЕП), всяка със своите проблеми, в момента слага таван на реалното използване на е-услуги.

За тези, които все пак имат някое от наличните средства, възможностите са доста – много институции имат електронни услуги на сайтовете си, съществува системата за сигурно електронно връчване, както и по-структурираната система за електронни форми, откъдето десетки администрации предоставят услуги. За целта трябва да бъде свален един PDF, попълнен, подписан и качен обратно. Именно подписването е другата спънка. То е логически различно от идентификацията, но технически може да бъде реализирано по същия начин. Възможността това да се случи без използване на КЕП е ключова за широкото използване на наличните възможности.

Дали кризата ще увеличи търсенето достатъчно много, че структурирано решение на проблема с идентификацията и подписването да бъде най-накрая формулирано и реализирано, предстои да разберем.

(статията е публикувана с редакции в сп. Мениджър)

Meduza: COVID-19 в Европа: Гърция се справя най-добре с коронавируса

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid-19-greece.html

вторник 12 май 2020


От началото на пандемията в Гърция са регистрирани по-малко от 3 000 заразени и 151 починали от коронавирус – това е един от най-ниските показатели в Европа. По препоръките на епидемиолога Сотирис Цодрас още в началото на март започна въвеждането на ограничителните мерки в страната. От 4 май Гърция постепенно сваля карантината.

Ето какво казват пред изданието „Медуза“ гръцки журналисти и учени – как те оценяват действията на правителството и от какви последствия от пандемията се опасяват.

Кириакос Соулиотис, доцент от катедрата по здравеопазване н Пелопонеския университет:

Няколко са причините за положителните тенденции в Гърция, в сравнение с други страни. Първо, и то е най-главното, Гърция започна да действа много рано, като изпълни указанията на местните експерти. Последвалата изолация позволи на системата на здравеопазването да инвестира в отделенията за интензивна терапия – появиха се повече легла и медицински персонал. Здравната система, която тъкмо излиза от периода на постоянното недофинансиране, прие предизвикателството. А медиите изиграха важната роля за информирането на гражданите. Епидемиологът проф. Сотирис Цодрас (на водещата снимка б. ред.), който е главен научен сътрудник по COVID-19 в здравното министерство, организира пресконференции всеки ден.

Второ, голямата роля се пада на решимостта на гръцкия народ да следва правилата, установени от държавата. Действията на гръцкото правителство се основават на научните данни – това вдъхнови хората да се присъединят към предлаганите мерки. В началото затвориха училищата, после магазините, а след това настъпи пълната изолация. И това е справедливо. Всичко, което се случваше в Италия, беше твърде близко до Гърция така, че нямаше място за някаква друга маневра. Наше изследване показва, че ако не бяхме приели никакви мерки, то загиналите щяха да бъдат над 4 000 души.

Неотдавна правителството обяви поетапно сваляне на ограниченията. Някои магазини вече възобновиха работата си, но има препоръка да се носят маски в закритите помещения. Списъкът на настоящите ограничителни мерки прилича на нещо като отслабване на твърдите правила, но ние сме длъжни да бъдем бдителни. Свалянето на всяко едно от ограниченията ще бъде последвано от скрит мониторинг на влиянието на това решение върху епидемиологическите показатели. Ако ние се уверим, че се справяме, то ще преминаваме към свалянето на следващото ограничение. Държавата има план – но важното е гражданите да го следват.
Досега все още не е ясно как ще се решава въпросът за задграничните пътувания. В значителна степен това зависи от епидемиологичните тенденции след отварянето на всички граници. Това е въпрос на трансграничното сътрудничество, не само Гърция ще взема решенията.

Сега ние приключваме първата фаза на пандемията и сме длъжни да бъдем готови за потенциалната втора вълна. Важно е да сме автоматизирали всички възможни процеси. Вече са дигитализирани нашите /на учените/ методи на работа, в училищата и университетите също се обучават през цифровите платформи.
Знанията си от първата вълна на коронавируса ние прилагаме в разработването на карта за управлението на бъдещи заплахи. Ние вече можем да изчислим колко време и ресурси са необходими за поддръжката на здравната система, макар да е много сложно поддържането на инвестициите в тази сфера.

Димитрис Ляцос, журналист:

Не, че в Гърция сме победили коронавируса, но в сравнение с много европейски страни ситуацията тук изглежда далеч по-добра. Ние имаме под 3 000 инфектирани и 151 загинали. Първите признаци на коронавируса в Гърция се появиха в началото на март – при хора, завърнали се от Италия. Някъде по това време в Гърция се върна автобус с поклонници от Йерусалим – половината от пътниците се оказаха заразени. И сред тях бяха първите смъртни случаи.

Гърция е страна, където всеки има собствено мнение. Това се отнася и за коронавируса. В първите дни на епидемията едни се смееха, други иронизираха, трети се възмущаваха. Но впоследствие абсолютното мнозинство възприе карантината като новата реалност – хората се загрижиха за своето здраве и живот. Когато в Гърция починаха 10 души, в Италия имаше 10-12 хиляди смъртни случая. Всички слушаха за това, страхуваха се от повторение и си стояха у дома.

В гръцкото правителство се намери човек, който знаеше какво трябва да се прави и оглави тази история. Това е лекарят, експерт по епидемиология Сотирис Цодрас. Преди никой не го знаеше, а сега името му звучи по-често от това на премиера. Цодрас не взема решения, но препоръчва мерки на правителството. В „Коммерсантъ“ имаше публикация, в която той бе представен като вълшебника, спасил страната. На руския човек, на задълбочения метафизик това може и да се харесва, но за всеки грък това е просто смешно. Разбира се, Цодрас си има положителните качества, но той не е месия.

Гърците бяха принудени да се изолират и заради продължителната криза в системата на здравеопазването – нямаше как да се разчита на медицината. Много от държавните болници вече 10 години са в упадък. Всеки втори, който е учил за лекар в Гърция, заминава в други европейски страни. Разболяха се под 3 000 души, ами ако бяха 15-20 хиляди, къде щяха да се лекуват? Какви услуги щяха да получат? Никой не знае. Във времето на коронавируса правителството на Гърция е принудено да подкрепя държавното здравеопазване, да дава пари на лекарите и клиниките, за да могат някак да спасяват хората. Новата реалност показва на гръцките буржоазни партии либералния тласък, че трябва да се поддържа държавното здравеопазване – защото медицината не би оцеляла само с частния сектор.

Макар и всичко да върви спокойно, има неофициални гласове в социалните медии, които уверяват, че ние не знаем броя на всички заразени, защото се правят съвсем малко тестове. В началото те струваха скъпо, а после главният епидемиолог Сотирис Цодрас препоръча да не се правят в големи количества.

От 4 май в Гърция са приети нови мерки – за поетапно сваляне на ограниченията. Ако преди с личния автомобил можеше да се пътува само с декларация за това къде и защо си тръгнал, то вече може свободно да се придвижваш в границите на своя регион. На 18 май ще бъде отменена забраната за преминаване от един регион в друг. Градският транспорт работи. Отвориха някои магазини, фризьорски салони, плажове, вече може да се къпем в морето. Всичко това е, за да може икономиката поне малко да заработи. Но трябва задължително да носиш маска, иначе има глоби. Ако се съпротивиш, ще платиш повече. А също по опашките не може да стоите близко един до друг.

Постепенно се отварят кафенетата. Таверните, баровете и кафетериите в Гърция, Италия и Испания са нашият начин на живот, културата ни. Сега в много от кафенетата по масите закрепват пластмасови стъкла, за да могат хората да са заедно, но на различните страни. Главният вносител на тази пластмаса казва, че когато станало ясно, че при определени условия ще отворят кафенетата, изчезнали всичките му запаси от този материал. Той просто не успява да осигури бързия му внос.

Докато частично сваля карантината, правителството се старае да разбере какво ще става после. Там се надяват, че климатът е сериозен фактор. Сега при нас е 25 градуса, по-нататък ще бъде още по-горещо, сухо и слънчево. Ако това влияе за понижаването на разпространението на коронавируса, то сега ние имаме идеални условия. В случай на втора вълна, отчитайки целия опит, специално се подготвят някои болници. Разбира се, у нас няма да е като в Китай, където строят нови изолационни болници. Китайците могат всичко, което им е изгодно. Но икономиката на Гърция не е създадена за това да приема хората за масово лечение.

В периода от 15 март до 30 април правителството даваше на хората, които не работят, по 800 евро. Сега всички се вълнуват колко ще им се даде от държавата за месец май. Търговията може да се отвори, за да не плати тези пари.

Ако от медицинска гледна точка на Гърция й провървя, то от гледната точка на икономиката всичко ще бъде далеч по-зле, отколкото в другите страни на Европа. Гърците се тревожат не за вируса, а за кризата. Как ще печелим, как ще живеем по-нататък? През последните 10 години много от отраслите на икономиката бяха разрушени. БВП на страната зависи 20% от туризма. Всички надежди за тази година бяха в туристическия сезон, но до края на юли Европа няма да отвори границите. В Гърция се надяват, че сезонът на международния туризъм ще се открие поне в края на август и се готвят да приемат вътрешни туристи.

От сегашната ситуация печели правителството. Малко болни, малко мъртви – пропагандата говори само за това. Но какво ще бъде после? Как ще работи икономиката? Тези въпроси също са обърнати към правителството, но за него това не е най-силната карта.

В Гърция няма държавни медии, но има частни компании, които притежават основните канали. Те се контролират от хора, които подкрепят правителството. Това е точно като съветското телевидение. Няма никакво разнообразие на позициите. Във Фейсбук и в другите социални медии могат да се намерят други мнения, но климатът се прави от централните телевизии. В началото на епидемията те казваха, че трябва да се изолираме – това е положителната страна. Но после дойде онова „Да живее правителството“. И това дразни всички.

Тассос Морфис, журналист и редактор на AthensLive:

Общественото мнение в Гърция е разделено по повод на това как правителството решава проблема с кризата. След месец и половина в карантина ние успяваме да спазваме ограничителните мерки. Защо у нас всичко е добре от гледна точка на коронавируса, но от гледната точка на готовността за утрешния ден всичко е зле? Европейската комисия даде прогноза за гръцката икономика. БВП ще падне на 9, 7%, което е много за страна, която вече 10 години е в криза. Настъпи времето да се борим с това.

Основният проблем в управлението на кризата е в това, че сегашният министерски кабинет прави това непрозрачно. Под предлога на извънредното положение се случиха много сенчести събития. Въпреки, че премиерът /Кириакос Мицотакис/ бе избран с обещанието за абсолютна прозрачност, ние не виждаме такова нещо. Един от скандалите е свързан с вложените 11 млн.евро в средствата за масова информация. Финансиране получиха телевизионни канали, вестници, сайтове, радио. Но опозиционните вестници бяха изключени от държавното финансиране. Поради това в медиите е трудно да се види каквато и да е опозиция.

От първия ден на управлението на новия премиер се говори само за това колко сегашното правителство е по-хубаво. В първите седмици на коронавируса гръцките медии възразяваха срещу носенето на маските, а сега по някаква причина призовават хората да си ги купуват. Една маска струва над едно евро, докато трябва да се дава безплатно.

Около сегашния правителствен кабинет се подреди кръг бизнесмени, които са въвлечени в държавното финансиране и създават криза. Тези хора извличат изгода от ситуацията. Вместо да предлагат стоки безплатно, те трупат пари.

В Гърция има държавна система на здравеопазване и частни клиники, но сега всички говорят за необходимостта от национална система. Всички лекари от първата линия дадоха да се разбере, че е необходимо да се възобнови дискусията за системата на националното здравеопазване. Но вместо да задължи частните клиники да помагат по време на коронавируса, гръцкото правителство им даде пари да открият отделения за интензивна терапия. Това е безумие, защото ние сме длъжни да поддържаме системата за националното здравеопазване.
Главният епидемиолог Сотирис Цодрас е много скромен учен, който знае за какво говори. Неговите съвети са изцяло научни. Ако го попитате дали е спасител на нацията, той ще каже, че лекарите на първа линия са истинските спасители и че всичко това е екипна работа. Всички негови действия и думи съзнателно подчертават, че справянето на Гърция с коронавируса е съвместно дело на гърците и работещите в болниците. Когато Сотирис Цодрас няма да бъде нужен, политиците ще го премахнат.

В рамките на два месеца ние ще можем да се върнем към нормалния живот, вече постепенно се отварят публичните места. Но повече от всичко хората се боят, че ще настъпи депресия – те знаят кризата от последните 10 години. Ние нямаме сили да се справим с нова криза. Хората говорят за проваления туристически сезон и вече мислят за 2021 година. Разбира се, гърците ще отидат на почивка, но не мисля, че ще пристигнат чуждестранните туристи.

Автор: Медуза
Екип на Биволъ

Time: Италиански лекар лекува успешно болни от коронавирус по домовете им

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/italy-coronavirus-patients-treating-home.html

събота 18 април 2020


През последния месец Джовани Сартори изгуби чувството си за време.
Той не помни точно кога по-малкият му брат, силен и здрав 53-годишен мъж, вдига висока температура и получава проблеми с дишането. Казва, че след около седмица в това състояние с лечението с предписания от личния му лекар парацетамол, е бил отведен в болницата. Десет дни по-късно той е мъртъв.
Шейсетгодишният Сартори остава сам с 90-годишната си майка в Кастана ди Прадело, село в Емилия Романя, Италия, където има повече крави и овце, отколкото хора. Домът им е на повече от 5 мили от най-близките аптека и магазин за хранителни стоки, и на 30 мили от болницата в Кодоньо, където е регистрирано първото огнище на COVID-19 в Италия. Майката на Сартори е със симптомите на вируса. “Тя беше така няколко седмици и не искаше да постъпи в болница. За щастие д-р Кавана дойде у нас един ден. Когато го видях да влиза, се почувствах прероден“, казва той в телефонно интервю.

Луиджи Кавана е ръководител на онкологичното отделение в близката болница в Пиаченца. През втората седмица на март, когато Италия влиза в локдаун, той си дава сметка, че твърде много тежко болни пациенти с COVID-19 пристигат в спешното отделение, докато повечето от тях е можело да бъдат лекувани у дома по-рано, преди симптомите им да станат твърде тежки.
Затова заедно с няколко колеги всеки ден пътува из районите около Пиаченца всеки ден. Неговите три екипа са посетили повече от 300 души със симптомите на COVID-19. Те носят лекарства за пациентите и устройство, което следи нивата на кислорода в кръвта, което се връща след възстановяването им. За по-критичните случаи д-р Кавана оставя резервоари с кислород и, както на майката на Сартори, торбички с хранителни течности за вливане. „Майка ми вече е по-добре. Да си в своето леглото, а не в претъпкана болница е това, което е от значение“, казва Сартори.

“Когато разбрах, че спешното отделение е препълнено с хора, които вече са в сериозно състояние, знаех, че нещо не е наред. Това не е удар или инфаркт, а вирус, който може да удари по различни начини и да следва курса си. Трябва да се опитаме да го спрем, преди да увреди белите дробове по начин, който понякога е необратим“, казва д-р Кавана. Според данните, които е събрал през първия месец, по-малко от 10% от пациентите, които той лекува у дома, се влошават до степен, в която трябва да бъдат хоспитализирани.

До миналата седмица Кавана е давал на повечето от пациентите си Хидроксихлороквин /използван често при малария и някои възпалителни заболявания като ревматоиден артрит/ и антивирусен медикамент, който обикновено се предписва за HIV. Тогава AIFA, еквивалент на Агенцията по храните и лекарствата на САЩ, излиза с препоръката за много внимателно предписване на двата препарата заедно. Така, че сега, освен в редки случаи, той прилага Хидроксихлороквина самостоятелно. Въпреки, че лекарството не е тествано за коронавируса, той казва, че това е „най-ефективното лечение засега“.

Белият дом също ентусиазирано препоръчва лекарството за лечение на коронавирус, президентът Доналд Тръмп го описва като „чудодеен лек“. Кавана подчертава важността на това, че когато лекар го предписва, трябва да следи бдително за въздействието му. „Всеки ден получавам десетки телефонни обаждания и отговарям на всички тях. Предпочитам да отговарям на телефона в 2 ч. следобед“, уточнява той.

Сега, когато процентът на заразените с коронавируса в Италия расте, медиците анализират какво работи и какво не – и все повече се обръщат към нови инициативи като тази, която е създадена от Кавана. Местни администрации в други региони и организации с нестопанска цел като Лекари без граници организират медицински екипи, за да предоставят грижа у дома и в най-рисковите места, като например старческите домове.

„Ние допуснахме грешка, особено в Ломбардия. Бяхме изцяло фокусирани върху увеличаването на броя на леглата в отделенията за интензивно лечение, без да имаме достатъчно анестезиолози“, обяснява Иван Кавичи, професор по социология на здравеопазването в университета Тор Вергата в Рим. И допълва, че „в такива ситуации укрепването на цялата система е от съществено значение, само тогава болниците могат да функционират правилно“.
Според него, вместо това общопрактикуващите лекари и екипите за първична медицинска помощ са били “изоставени” и “оставени без защита”. Досега близо 100 лекари са загинали в Италия, около половината от тях са общопрактикуващи.

Кавана и неговите екипи могат да влизат в домовете на пациентите, защото разполагат с необходимите предпазни средства, осигурени както от болницата, където работят, така и от частни донори. По време на посещенията си те обличат защитен костюм, който д-р Кавана шеговито описва като скафандрите на пилотите от филмите. Освен това, при всяко посещение те носят допълнителен халат за еднократна употреба, както шлемове, две маски, два чифта ръкавици, две шапки и покривала за обувките.

Властите също се опитват да подготвят мерки за евентуално възраждане на коронавируса. „Освен да реорганизираме болниците, трябва да реорганизираме медицинските кабинети в целия регион“, обяснява Пиер Луиджи Бартолети, заместник-секретар на FIMMG, италианската федерация на семейните лекари. Бартолети и неговите сътрудници вече мислят за следващата зима, когато в най-лошия случай вирусът може да удари отново със сила.

„Още през октомври чакалните пред лекарските кабинети трябва да бъдат преустроени, с отделни коридори за тези с грипни симптоми. Освен това, ние трябва да предложим на лекарите защитни средства и да ги обучим да ги използват правилно, заедно с подходящи инструменти за диагностика“, уточнява той. Бартолети работи с лекари в болницата Спаландзани в Рим, за да създадат методика, която да позволи бързо тестване за COVID-19, като се използва само капка кръв, взета от пръста.

Днес тестовете за коронавирус отнемат 4 или дори 5 дни, за да се получи резултат. Това е твърде дълго, ако се следват превантивните стратегии. Вместо да чака тестовете, д-р Кавана използва устройство с размера на мобилен телефон за ултразвукови скенери на гърдите. „Знаем, че в тази засегната област хората с признаци на бронхит или пневмония са почти сигурно положителни. Пазя тампона в случай на съмнение или за последващо лечение, за да се уверя, че след като се излекуват, не носят заразата“, казва той.

Лекарите и експертите са наясно, че пандемията е била като отварачка за очи – не само за италианците, но и за останалата част от света – по отношение на силните и слабите страни на различните здравни системи. Но никоя система не е доказала, че е достатъчно добре подготвена и оборудвана да се справи с изключителна ситуация като сегашната пандемия.

„Бяхме изненадани в момент, когато се чувствахме безсмъртни, но сега е ясно на всички, че това не е така. Ако повторим същите грешки, вината ще е и наша“, казва Пиер Луиджи Бартолети.

Автор: Франческа Берарди, Италия, за в. „Тайм
Превод: Екип на Биволъ, Снимка: Gabriele Micalizzi—Cesura

Три причини да се пие и една да останеш жив Карантината в Русия: от какво се страхуват алкохолиците

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russia-covid-lockdown-alcoholics.html

неделя 12 април 2020


За алкохолиците сега е много по-трудно, отколкото за останалите. И то не, защото е невъзможно да се купи концентрат или че нямат пари. Магазините са отворени, пий, залей се, ако щеш. А пари за алкохол се намират отнякъде дори в най-безнадеждното време. Няма пари за храна, за дрехи, няма за наема, но за водка винаги стигат. Копейка по копейка, без ресто.

„Трябва строго да си даваш сметка защо да не пиеш“, писа класикът на алкохолната митология Владимир Шинкарьов. А причини да пиеш и, значи, да умреш от запой, язва, сърдечен пристъп, отравяне или от същия този коронавирус – има ги в пъти повече.

Причина 1 – паниката

Алкохоликът се страхува много. Пандемията и за обикновения човек е стрес, а за алкохолика стресът е двоен. Неговите нерви са изопнати. Депресии, паник-атаки, истерика – всичко това е нормално. Страховете и така са много – губиш паспорта си, ключовете, прибират те в полицията, пребиват те, падаш на улицата и измръзваш… Да изброяваме ли още? А сега цяла една пандемия.

Приятелят ми Витя взе да се паникьосва още през март. „Аз ще полудея. Аз няма да има с кого да пия. Ще изляза на улицата да се разходя след бутилка коняк и ще ме задържи патрул. И никога повече няма да ме пуснат“, казваше той. И пак: „Аз ще полудея!“.

Последните пъти ние с него пихме от различни бутилки, за да не се заразим. А преди пускахме една за групата, но сега всеки си купува отделна. Само ви се струва, че на пияния морето му е до коляно. Всъщност, най-малката опасност хвърля алкохолика в ужас.

Аз съм виждал странни неща. Гледал съм как пият през маската. После по нея остават мокри петна и по тях е лесно да разпознаеш пиещия.

Виждал съм как с коняк дезинфекцират ръцете си. Това за алкохолика е ненормално. Иначе, в нормална ситуация ние треперим за всяка капка.

Паркът, където пиехме ние, е затворен. Докато още можеше, ние кръжахме из района. Пиехме и разговаряхме. Някой ще каже, това са глезотии, прищевки. Не, това е необходимост. Когато човек има паническа атака, той се нуждае от разходка и общуване, иначе ужасът ще се стовари върху него. Да пие също е необходимо. Представете си, че вас са ви лишили от храна или сън. Водката за алкохолика е също такава базова потребност. Без нея той не може да живее.

Той /Витя/ се паникьосва седмица и после реши да избяга. Купи цял багажник водка, още пет дни пи, а при петия опит все пак успя да замине, упорит човек. Сега е на село, разхожда се активно, пие умерено и видът му, съдейки по снимките, е щастлив. Поради някаква причина лицата на всички, успели да заминат, са щастливи. И някакво недоумение – как по-рано не съм се сетил?

На Витя му провървя. Това e рядък случай, когато коронавирусът спаси човека. Точно тук той /вирусът/ издъхна.

Причина 2 – коронавирусът

Прозаикът Сечин написа във фейсбука си: „Събудих се. Сухота в устата. Кашлица. Температура. Тялото ме кърши. Това е махмурлук“.

Това наистина е махмурлук, а не COVID, но симптомите си приличат, има от какво да се плашиш.

Алкохолиците са много мнителни. Те ревностно следят здравето си, онова, което е останало от него. Някои даже се отказват от бутилката. Временно. Логиката тук е следната: не пий, за да пиеш. Не пиеш, затова после отново пиеш. Всичко е подчинено на една цел.

Но страховете са оправдани – алкохолиците са в рисковата група, при това в първите й редове. Вирусът поразява хората със слаб имунитет, а аз още не съм виждал алкохолик със силен имунитет. При всеки 3-и или 4-и починал от вируса сред съпътстващите заболявания са панкреатит, възпаление на подстомашната жлеза. Типичната болест за алкохолика. От нея масово са умирали преди всяка пандемия, а сега шансовете се увеличиха многократно.

Слухът за това, че водката представлява антивирусно средство е всъщност само слух, колкото и да ласкае самолюбието на алкохолика, и да доказва, че той е умният, а всички непиещи наоколо са глупаци. Да, действително се счита, че вирусите умират при температура над 60 градуса. Но, първо, за това е нужно нещо по-силно от водката. А, второ, защо да пиеш? Просто трябва да изплакнеш гърлото.

Вече ми разказваха за антивирусна настойка, препоръчана в интернет от някакви митични белоруси. Рецептата е проста: разрязваме глава чесън и я пускаме в бутилката с водката. Полезно ли е това? Като профилактика – напълно възможно. Но само 50 грама на ден. Изобщо не е задължително да се изпият две шишета.

Причина 3 – структура на потреблението

Въпреки статистиката /ръст на продажбите с 31% в сравнение със същия период на 2019 г./ в магазин „Ароматен свят“ е пусто. Алкохолици спазват дистанцията, дисциплинирано чакат до касата, говорят тихо.

Така се държат в църква.

„Наистина много взеха да пият, станаха повече, но само тези, които действително пият. Има и случайни купувачи.“, казва продавачът. Край магазина са два големи университета – Руски държавен университет за хуманитарни науки /РГГУ/ и Менделеевският. Допреди карантината тук се тълпяха студентите. Купуваха бира, енергийни напитки и прочее щуротии. Вдигаха врява, псуваха, нарушаваха атмосферата на сериозното учреждение. Сега висшите училища са затворени, няма студенти и всичко си дойде на местата. На тези, които идват тук, не им до шеги. Едните внимателно четат етикета и мърдат устни. Ето коняк, ето ром, ето ликьор – с някакакъв замислен вид. Музеите също са затворени, а тук имаш възможност да се приобщиш към прекрасното. Другите грабват веднага и много. Защото не е известно кога ще можеш да се измъкнеш от вкъщи.
Най-добре да не показваш излишно носа си на улицата, дори с маска. Така, че дайте ми 5, не, 7 и тази от промоцията.

Преди такова количество би стигнало за дълго. Изпил си – излизаш и отиваш да купиш следващата. А сега пият веднага. Че какво, да стои ли? Алкохолът за алкохолика не е продукт за дълго хранене.

Оттук е и ръстът на продажбите. Кафенетата са затворени, а то там и никой особено не се е напивал – ще викнат полиция, скъпо излиза, трябва и до вкъщи да се добереш. Бутлегерите /места, където се продават спиртни напитки през нощта, в района имахме две/ прекъснаха пиратската си дейност. Снабдяваме се от магазинната мрежа. Като за последно. Никой не знае какво ще бъде по-нататък.

А какво може да бъде по-нататък?

Алкохолен колапс. Взрив на домашното насилие, пряко свързан с пиянството. Алкохолни смърти. В някои нарко-клиники вече има приток на пациенти – на нивото на новогодишните празници. Т.е. много висок.

Но и до клиниката трябва да стигнеш. Трябва да имаш и пари да заплатиш.

Как да се борим с това? В Забайкалието, например, въведоха сух режим. Той издържа точно четири дни. Защото това не е метод. Не трябва алкохолиците да бъдат считани за идиоти. Те този проблем ще го решат – с непоправими щети за личното си здраве, но непременно ще го решат. В Крим, в Оренбургската и Липецката области забраниха продажбата на наливна бира. Изобщо това е детско бърборене. Бира без водка означава пари на вятъра, но не чак дотолкова. Аз знам най-малко три начина да засилиш действието на водката, без да прибягваш до бирата. А народните рецепти за това са далеч повече.

Да събориш вълната на народния алкохолизъм може само по един начин – с нещо да ни ангажират всичките. Това е главната причина – сутринта няма да тръгваш за работа, затова и пием в такива огромни количества. Социалните спирачки излетяха. Никакви други задължения. А човек не е длъжен за нищо на себе си.

Затова пием в самота /което е много по-опасно, отколкото в компания/ или по интернет, за да не останем сами с бутилката. Съвременните средства позволяват на трима да пият отдалечено.

В Скайп направих конферентна връзка и – всичко е като в живота: наздравици, разговори, може с монитора да се чукнеш.

Понякога това изглежда така: на екрана две празни стаи. Двамата събутилници са под масата, извън обхвата на камерата. Мъчат се да станат и не могат.Но и това е все някакъв начин за общуване, което сега на всички ни не достига.

…Самият аз пия малко. По-малко, отколкото в мирно време. И рядко. Измислих си обяснение, ноу-хау, мога да го споделя с желаещите. За мен алкохолът е начин да сваля стреса, да понеса пренатоварването, да залича обида и неуспех. А всичко това са социални фактори, от които самоизолацията ме освободи. Как да отнеса тази мисъл до хората? Всичко е наред. Ние сме у дома. Ние се върнахме към себе си. Не трябва повече суетничене, подмазване дявол знае пред кого, унижение, оправдания, доказателства, че ти не си по-лош от другите. Ей сега ще настъпи истинският живот, а преди беше страшен съд. Звучи като тост, нали?

Автор: Ян Шенкман, „Новая газета“. Илюстрация Петр Саруханов, „Новая газета

Превод: Екип на Биволъ

*** Предложихме ви една друга гледна точка – отвъд мрачната статистика на пандемията, но съвсем в „окото на бурята“. Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, където е и сайтът Биволъ.

Пуста Алена, ще вземе да излезе права

Post Syndicated from original https://bivol.bg/alena-aura-corona.html

неделя 5 април 2020


Драги сънародници, искам да направя извънреден брифинг, нали така или иначе всеки ден съм ви пред очите, така че се надявам да ме изтърпите и сега. Поне до следващите избори, защото тогава вече може и да не се кандидатирам, а да си хвана топките и да ида да ги заредя със солидно количество витамин D в Барселона.

Та, искам да ви кажа едно нещо, но както винаги, ще ви кажа много неща. Защото аз съм прост, и вие сте прости, та заради това се разбираме. Първо, не ме гледайте какви ги върша. Много по-важно е да ме слушате ме какво ви говоря.

Защо постоянно трябва да обсъждаме темата за това къде изчезнаха няколко милиарда за три-четири седмици? Ами, вирус е, пандемия, не виждате ли какво става по Италия, Испания, в Щатите? Все наши евроатлантически партньори. И Франция, и Германия, Англия са го закъсали. И колежката Меркел също изпитва трудности, но някой да е тръгнал да ѝ мрънка, че харчи пари? Имам, харча. Нямам – вземам на заем, колко му е? Трудни времена са, после ще ги връщате, колко му е?

Тия пари аз не ги харча току-така. Харча ги за превенция. За да ви защитя от коронавируса. Самата карма ми е такава. Аз съм носителят на стабилността.

Ето, сега възнамерявам да ви даря с още десетина милиарда дълг. За да осигуря стабилност в тия трудни времена. Виждате, щаб работи, маски се произвеждат, по официални данни ще изнасяме и в чужбина, когато все пак успеем да задоволим вътрешния пазар. Легла разполагаме насам-натам, по спортни зали, казарми и терасирани мансарди. Даже само да се затопли и по селските стадиони, дето дадох десетки милиони за тях, ще направим полеви болници.

С две думи, полагаме всички усилия, за да спасим държавата от това коварно заболяване, дето има едно-единствено положително качество и то е, че ни помага да затъркаме докрай дребния и среден бизнес и да съберем всички парички на едно място. Ако не ви изнася, колко му е да си хвърля оставката още веднъж и да ви оставя на колегите комунисти, с които имаме абсолютно идентичен генезис?

И без това малко се поуморих да съм героят. Магистрали ви построих, от Мишо Бирата ви отървах, „Ало, Ваньо“… вече няма Ваньо, Божков вече не изнасилва и не ви завлича с данъци, братята, дето не са братя заминаха нанякъде, избрах си прокурор, после си избрах и негов заместник, каскетирано щастие… Даже ви позволих да си ходите по църкви напук на всички вирусолози, които твърдят, че короМката не познава богове, най-малкото, защото е колкото живо, толкова и неживо създание. А и научих нови думи. На всеки брифинг споменавам медицински термини, които не се срещат в нито една книга на Карл Май. Или поне в единствения от седемдесет и седемте му романа, който съм чел. Не се бъзикам. Толкова бил написал. Когато му дойде времето, ще ги прочета.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Имам чувството обаче, че вие не цените усилията ми достатъчно. С риск да се повторя, не знам какво толкова отклонявате вниманието от това, което ви говоря, за да ме гледате какво върша?

Вместо да се обясняваме на дълго и на широко за някакви си десет милиарда, дето ще връщате, като аз ви спася за пореден път, защо не поговорим за литература. Не, не ме обвинявайте, че сменям темата! Не го правя ни най-малко. Заговорихме се за Карл Май. Той има книга, която се казва „Из дебрите на Балканите“.

Хайдути, партизани, аз… Следите ли ми мисълта? Десет милиарда за борба с корона вируса? Честито!

Путин посети болница. Главният лекар е с COVID-19

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B8%D0%BD-%D0%BF%D0%BE%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8-%D0%B1%D0%BE%D0%BB%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BB%D0%B5%D0%BA%D0%B0%D1%80-%D0%B5.html

сряда 1 април 2020


COVID-19 порази главния лекар на болница №40 в Комунарка, градче в Подмосковието. За това д-р Денис Проценко съобщи във Фейсбук с уточнението, че се чувства напълно добре, предаде независимата рускоезична медия „Медуза“.
Защо тази новина е толкова важна? Защото преди седмица в тази болница пристигна президентът на Русия Владимир Путин.
Държавният глава си общуваше с д-р Проценко преди да облече американския скафандър и дори си стиснаха ръцете. Впоследствие прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков призова за спокойствие за здравето на президента и подчерта, че Путин редовно се подлага на тестове за коронавирусната инфекция и при него всичко е наред.
Прессекретарят на московския кмет Сергей Собянин, който придружаваше държавния глава в болницата, посочи, че неговото здравословно състояние също се наблюдава.

Болницата в Комунарка е една от първите в Русия, която започна да приема пациенти с коронавирус. Тя започна работа в края на декември 2019 г., а властите в Москва я предназначиха специално за пациенти с подозрения за COVID-19 в началото на март т.г. Тогава в града имаше само един потвърден случай на заболял от коронавирусната инфекция, а в тази болница започнаха да настаняват пациенти със симптоми на остра респираторна вирусна инфекция, завърнали се неотдавна от европейските страни.

Сутринта на 31 март от общо 314 пациенти пробите на 59 потвърдиха заболяването, а 127 вероятно също са заразени, четирима от тях са поставени на апарати за изкуствена вентилация.

Главният лекар д-р Проценко се е изолирал в кабинета си и продължава да работи. „Тестът ми е положителен, но в кабинета си имам всички условия за дистанционна работа, управление и телемедицински консултации. Мисля, че изработеният за този месец имунитет ще си свърши работата“, отбелязва той в социалната мрежа.

Новината за заразения медик, посрещнал президента без маска и защитно облекло, съобщи и тв Россия 24. Състоянието на лекаря е удовлетворително, но какво ще се случи с персонала на болницата все още не е ясно – дали ще се ограничи само до тестовете за наличие на коронавирус, или всички ще бъдат отпратени в самоизолация, уточни телевизията.

Ръководителката на московския Център за палиативна помощ Нюта Федермессер е поставена под карантина след интервюто си с д-р Проценко. Журналистът Антон Красовский, който също е направил интервю с лекаря в рамките на съвместен проект с тв Russia Today, е отказал карантината. „Ще направя всичко възможно, за да не инфектирам нито един човек наоколо, ще се тествам след появата на симптоми. А под карантина мен могат да ме поставят само медицинските власти“, написа той. Главният редактор на Russia Today Маргарита Симонян заяви, че всички служители на телевизията, контактували при снимките на интервюто с главния лекар, ще бъдат поставени под карантина.

В интервю пред руската служба на BBC от 19 март д-р Проценко призовава за затваряне на целия град, като си дава сметка каква би била цената на тази свръх-мярка. „Медиите са длъжни да спрат истерията – паниката пречи, заради нея в поликлиниките тичат хора без повод и гълтат ресурси. Ако вие сте болен или сте контактували със заболял – само самоизолация, това сега е най-ефективната мярка“, казва той.

На 26 март отново „Медуза“ публикува интервю с пациент със съмнения за коронавирус, обявил, че след срещата си с Владимир Путин в същата болница рязко оздравял. Въпросният е младиятK лекар ортопед Дмитрий Гаркави, завеждащ лечебно-диагностичното отделение в клиниката на Първия медицински университет „Сеченов“. На 19 март той попада в инфекциозната болница в Комунарка със съмнения за коронавирус, първите анализи дават отрицателен резултат. Но на 24 март в стаята му неочаквано влиза президентът Путин и разговаря с него. А след това д-р Гаркави стремително тръгва да се подобрява. Московски травматолог обаче във Фейсбук изразил съмнения, че тежка пневмония може да се излекува само за 4 дни, а постът му предизвикал лавина от насмешки спрямо светкавично оздравелия доктор.

Снимка: kremlin.ru – Путин и д-р Денис Проценко в болницата в Комунарка

Това е православно!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%BE.html

неделя 29 март 2020


Покрай короМката нещо се смирих. Децата са си повече от две седмици по 24 часа на денонощие у нас, ваксина имам, не е като да нямам, работният процес върви много тегаво, от всичко ти писва, защото вече си го направил сто пъти през последния ден и, щеш не щеш, някак неусетно ти идва време да се отдадеш на философски разсъждения.

Например, как така правилата важат за едни, а не важат за други? Хубаво, въвеждаме превенция, строги мерки, обикаляме телевизионните студиа, щабът дава брифинги всеки ден (за щастие вече само по веднъж) и изглежда, че не сме толкова засегнати от заразата, макар и по психоза, както винаги, да сме на едно от челните места.

Сега, че не съм генерал, коремен хирург или пожарникар, то е ясно. Аз съм просто един маргинал, който се е самоизключил от обществото и толкова. Но, все пак имам право да разсъждавам, нали така?

На какво основание един министър-председател, който, до голяма степен основателно, твърди, че взема строги мерки за борбата с короМката, си позволява да каже в прав текст, че няма да ограничи събиранията на (относително) големи групи хора в православните храмове? Не казвам, че вярата е нещо лошо. Напротив. Личното си мнение няма да казвам, но вярата прави хората по-добри, макар и да не се припокрива с религията, но това си е друга тема.

Нещото, което ме интересува е, каква е разликата между това да пазаруваш в мола, да пиеш няколко бири в бара на ъгъла или да си побъбриш с приятели в парка от това да идеш да целуваш вече целунати от потенциални вирусоносители икони в църквата? Не говоря за духовната разлика. Всеки си разбира конфесионалните си пристрастия по свой собствен начин. Говоря за практическата разлика. Като превенция срещу разпространяването на COVID-19.

Защо премиерът заявява категорично, че ограниченията на свободите на хората в името на колективната сигурност и усилията да се преборим с една потенциално неконтролируема зараза, която всъщност дори и специалистите не знаят доколко и дали ще се разрасне или ще изчезне внезапно, не важат за някого? Абстрахирам се дали това е църква, кръчма, пункт на игри на (не)щастието, фризьорски салон или картинг писта.

Наистина, с какво едните пълноправни граждани на Република България са по-различни от другите пълноправни граждани на Република България? Паленето на вощеници, целуването на рисунки на хора с изпити лица, ококорени очи и дълги, тънки пръсти, сключени в благословяващи конфигурации дава ли „амнистия“ за неспазването на правилата?

Ако рискуваш собствените си здраве и живот, не виждам нищо лошо. Сам си решаваш. Но, всички специалисти твърдят, че короМката е вирус, който, ако си достатъчно здрав, може да предадеш да стотици хора, без да усетиш нищо повече от леко неразположение. А, моля, Алена да ми прости, но аз вярвам повече на вирусолозите, отколкото на кармата на БоК или на силата на Бог.

Най-много обаче вярвам на логиката. Не го пиша за първи път, а няма да е и за последен.

Бойко Методиев Борисов, познат и с активното си минало в структурите на комунистическото МВР и метастазите му, е в ролята на жените с минало и на бившите пушачи. Първите яростни радетелки за девственост до първата брачна нощ, а вторите – най-горещите врагове на любителите на никотина. Какво имам предвид? Струва ми се толкова просто и очевидно, че даже се чудя защо да го казвам, но айде, нали така или иначе съм почнал.

Като нееднократно цитиращ светилото си Тодор Живков, ръководител на атеистичната по устав БКП, Пожарникаря-слънце със сигурност е сведущ по подривната дейност, в това не бива да се съмняваме. И, в този ред на мисли, какво от това, че в църквите се изреждат да обменят бацили предимно представители на най-рисковата група? Във времена на неведоми заплахи и страшни изпитания хората се обръщат към религията. Палят свещи, кръстят се, целуват икони. И, ако яхнеш вълната на техния първичен страх от заразата, потъпквайки всички разпоредби, включително и такива, издадени от собственото ти правителство, защо пък да не спечелиш някой друг глас на изборите? Освен това, митрополитите са от ДС (почти) до един, не можеш да ги оставиш на произвола на съдбата. Все пак трябва да се продават вощеници, иначе парите за ролекси и лимузини намаляват.

А закони, наредби и рестрикции ще си има, спокойно. Но те не важат за всички. И без това шефът на Кризисния щаб започна да става прекалено известен, така че, ако е нужно, трябва да симулираш Матросов на амбразурата на Православието и да защитиш миряните от здравия разум, за да дескридитираш генерал „Стойте си вкъщи!“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Не знам доколко съм се смирил покрай короМката. Щом все още не мога да преглътна, че по всичко си личи с каква страшна скорост сме се засилили обратно към Тъмните векове… Не заради COVID-19. От тарикатлъкът на пишман набожните ни атеисти с комунистическо-мафиотски генезис и ясна визия за европейско развитие със забоден между задните бузи руски маркуч. Но най-вече от нашето суеверие, късогледство и безропотното приемане по презумпция, че трябва да се мълчи. Особено, ако правилата важат за околните, но е и за нас…

Докато София се надява да получи апарати от Русия, лекарите там алармират за тежък недостиг The Moscow Times: Руски богаташи се запасяват с респиратори, за да се защитят от коронавируса

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/the-moscow-times-oligarchs-ventilators.html

понеделник 23 март 2020


Семейството е едно от най-богатите в Русия. Притежава над 1 милиард долара, както и имоти в някои от най-търсените дестинации в света, включително Лондон и Южна Франция.

То има и имение в Рубльовка, луксозното предградие на Москва, където живее голяма част от управляващия елит на Русия. Тук семейството планира да се измъкне от коронавирусната пандемия, която помете света през последните седмици и уби 12 000 души.

Докато богаташите на Русия могат да се самоизолират в лукс, то те ще се сблъскат с някои трудности, ако коронавирусът се разпространи в цялата страна: държавните болници са единствените институции, които приемат пациентите, поразени от вируса.

Но “Москва Таймс” /The Moscow Times/ намери доказателства на базата на десетки разговори, че богатите на Русия изграждат импровизирани клиники в собствените си домове, за да са сигурни, че ако се заразят, ще могат да получат по-добра грижа, отколкото масите. И това може да нанесе сериозни последици по пътя на битката на Русия срещу коронавируса, защото те купуват и трупат респиратори, които са важни за спасяването на животи в тежки случаи.

“Успяхме да вземем един до този момент и се опитваме да получим още два”, казва член на въпросното семейство пред „Москва Таймс“, пожелал анонимност в открития разговор по темата. Той отбелязва, че устройството струва 1, 8 милиона рубли /$ 22 500/. “Но има списък с чакащи от 8 месеца”, уточнява той пред изданието.

Респираторите помагат на заразените пациенти да дишат, когато дробовете им започват да отказват и поради това те бързо се превърнаха в един от най-търсените медицински апарати на планетата. След като здравната система на Италия се претовари от пациенти с коронавирус през последните седмици, лекарите скоро осъзнаха, че няма достатъчно респиратори, за да спасят всички и се видяха принудени да избират кой да живее и кой да умре.
Кошмарният сценарий бързо отекна с тревожни камбани в повечето страни, осъзнали, че ще им трябват повече респиратори, за да предотвратят масови жертви. САЩ и Великобритания обявиха, че ще се сблъскат с недостиг на такава апаратура, ако броят на заразените скочи до критични нива, и се втурнаха да купуват или да произвеждат от тях повече. В опит да запазят устройствата за собственото си население, някои правителства дори блокираха компаниите да ги продават в чужбина.

Въпреки, че Русия все още има само 253 официално обявени случаи на болни от коронавирус, броят им нараства с всеки изминал ден. По-рано тази седмица “Москва Таймс” съобщи, че процедурите на Русия за тестване може да са подценили тези числа.

Все пак, Русия изглежда е в по-добра изходна позиция от други страни, когато става въпрос за респираторите.
Според данните, предоставени на “Москва Таймс” от базираната в Москва Headway Group, която наблюдава правителствените търгове, Русия разполага с общо около 42 000 – 43 000 от тези апарати в държавните си болници в страната – средно около 29 броя на 100 000 души, което е значително по-високо ниво от 8 на 100 000 жители на Италия.

Но медицински експерти заявиха пред изданието своята загриженост, че въпросните респиратори са концентрирани в по-богатите градски центрове на Москва, където разполагат с около 5 000 броя, както и в Санкт Петербург.

Според данните на Headway Group, около 25% от респираторите в страната се намират в Москва, Московска област и Санкт Петербург.

Павел Бранд, директор на верига от семейни клиники в Москва, цитира свои колеги от някои руски региони, според които там има налични от 2 до 6 апарата на 100 000 души, като много от тях “са стари и с лошо качество”. Подобни данни изнесе и новинарският сайт „Медуза“, в който бе посочено, че област Калуга разполага с по-малко от 5 респиратора на 100 000 жители.

Павел Бранд изразява надежда да не пламнат огнища на заразата във всички региони на страната.

Цитирана е Ирина Подолян, зам.-главен лекар в Клинична болница №101 в Лермонтов, град в южната част на Ставропол, който регистрира първия си коронавирусен случай тази седмица. Тя казва, че в болницата има 3 или 4 годни за употреба респиратори. “Но те са предназначени за употреба в много случаи. Тежки терапевтични пациенти с инфаркти, инсулти или отравяне също изискват механична вентилация. При избухването на огнище на зараза няма да са достатъчни за всички”, коментира тя пред изданието.
Съпругът й Сергей, който е хирург в болницата, допълва, че апаратите са остарели, а няма бюджет за купуване на повече.

За да се опита поне да изравни несъответствието, Русия вече е отпуснала пари на регионите за закупуване на повече респиратори. Сибирският регион Томск, например, получи 8 милиона рубли /$100,000/ – достатъчни за доставката на 4 от най-добрите апарати.

Но дали парите ще отидат всъщност за покупката на респиратори в близко бъдеще е неясно.
След интервюта с повече от дузина представители на руски компании, продаващи такава апаратура, „Москва Таймс“ разполага със списъци на чакащи за закупуване на оборудването, без да се посочва краен срок. Повечето търговци казват, че не знаят кога ще имат повече респиратори в складовете си.

“Вече продадохме всичко от склада си. Сега се надяваме, че международните ни партньори могат да ни предоставят повече бройки”, казва Артьом Сивачев, директор продажби на базирания в Москва център МедиКо.
Той посочва, че през последните две седмици са постъпили заявки от безброй частни лица, но отбелязва, че е против политиката на компанията да продава по този начин.

По-голямата част от търговците обаче твърдят, че продават на частни купувачи, като с тези клиенти са реализирали около 30% от общите си продажби през последните две седмици.
“Имаше толкова много заявки, че трябваше да спрем да приемаме поръчки, а телефоните звънят непрекъснато”, казва Динара Йенокаева, мениджър продажби за Oxy2.ru. Тя се надява на нова пратка до края на април, но вече има дълъг списък с чакащи.

Медицински експерти посочват пред „Москва Таймс“, че силата на Русия не е в производството на респиратори и че устройствата идват главно от страни като Китай, Италия и Германия. Италия и Германия обаче временно са блокирали своите производители от продажби в чужбина. Някои търговци казват, че са насочили търсенето надалеч – от Бразилия, Израел и САЩ.

Изданието е разговаряло с трима руски богаташи, тръгнали на лов за респиратори, като всички са настояли за анонимност.

“Много от приятелите ми се опитват да ги получат. В момента, в който някой се окаже свободен, те го купуват“, казва единият от тях.

Чуждестранни медицински експерти осъждат тази практика на хаоса. Те отбелязват, че, сам по себе си, респираторът ще допринесе твърде малко, за да помогне на болния.

“Трябва да имате домашна болница с интензивно отделение и най-важното е, че ще ви трябва специалист”, казва Ярослав Ашикмин, кардиолог, който съветва медицинския център за развитие на фондация “Сколково”.

“Благодаря на Бог, че повечето лекари тук са достатъчно етични, за да не отидат в дома на някакъв богаташ и да го обгрижват, докато хиляди други хора се нуждаят от това”, коментира Ашикмин.

Един от богатите събеседници на изданието обаче признава, че имат лекар на повикване, който вече им е помогнал да устроят правилно апарата за обдишване.

“Един от моите приятели се върна от Франция и сега е в болница тук. Не искам това да се случи. Трябва да се запасим с храна и да останем в домовете си извън града”, посочва той.

Но кардиологът д-р Ашикмин вярва, че политиката няма да спаси богатите на Русия.

“Олигарсите ни никога не са инвестирали в местните болници, защото никога не са помисляли, че ще трябва да бъдат лекувани там. Много е вероятно скоро да се изненадат неприятно, защото чуждестранните клиники няма да ги приемат точно, както и руските частни няма да ги приемат”, уточнява той.

И допълва: “Сега може да изпитат ада, който те помогнаха да се създаде”.

Автори: Пьотр Сойер, Иван Гершкович, Джейк Кордел – The Moscow Times
Превод: Биволъ Снимка Dr. Jamil Asaria

***The Moscow Times е водеща независима англоезична медия в Русия. От редакцията си в Москва вестникът, който се разпространява и на хартия, предоставя на читателите по целия свят извънредни новини, ангажиращи истории и балансирана журналистика за най-голямата страна на Земята. Основан е през 1992 г.

***Докато четете текста, със сигурност се сетихте, че българският премиер Бойко Борисов на 12 март утеши народа с предстояща доставка на респиратори от Русия. Той направи това чрез съобщение от правителствената информационна служба.

„За броени дни българската индустрия се реорганизира, за да произведе и осигури необходимите защитни облекла за медицинските екипи в цялата страна. Прилагаме всички утвърдени от световната медицинска общност мерки за ограничаване на заболяването“, заяви министър-председателят Борисов пред Владимир Путин. Борисов постави също въпроса за възможността България да закупи от Русия респиратори, които са изключително важни за лечение на пациентите с коронавирус. В хода на разговора бе изтъкнато, че руските учени полагат сериозни усилия в разработване на ваксина срещу COVID-19“, се посочваше тогава в съобщението до медиите.

Така и не стана ясно дали Москва ще прати на задъхваща се София въпросната апаратура, но по-скоро май не, както излиза от горната публикация. По официални данни броят на заразените в Русия е достигнал 306 души, като за денонощие са регистрирани 53 нови случая /до снощи/. А „изкуствени дробове“ никак не достигат и там.

Междувременно коварният вирус бе внесен у нас от Франция лично от лудогорския бизнес-орел Кирил Домусчиев и вероятно и съпругата му, заради които частната болница СофияМед бе поставена под карантина. За това съобщи Биволъ на 17 март. Въпросът е защо е там, а не във ВМА? Отново ли някои са по-равни от другите и правилата за тях не важат, попитахме тогава. Сега цяла болница е под карантина заради комфорта на един от недосегаемите. Домусчиев продължава да се лекува в тази частна болница, а карантината там ще продължи, докогато трябва, посочи на поредния брифинг вчера д-р Мутафчийски, предпочитан като генерал.

Също вчера щабът по коронавируса обяви, че босът е дарил 100 опаковки от лекарството, с което го лекуват. Кои ще са по-равни за него, остава да чуем, ако ни съобщят официално.

Уязвимите от епидемията и какво не знаем още за жертвите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/uqzvimite-ot-epidemiqta/

Темата за кронавируса съвсем разбираемо занимава всички и важна част от нея е какво следва. Ограниченията предприемани от власти в различни страни ще имат разнопосочно въздействие върху разпространението на епидемията. Някои от мерките насочени към икономиката и обществения живот пък може да имат дори по-негативен ефект от самият вирус.

Колко ще са преките жертви обаче не е съвсем ясно. Някои сочат смъртността в Китай като база. Други гледат Германия с изключително ниската смъртност спрямо засечените заразени. Както обясних миналата седмица, смъртността сметната така не значи почти нищо. Тестването на населението е доста различно, типът тестове, точността и проверките – също. САЩ, Турция, Германия и Южна Корея имат коренно различни нива на тестване и съобщаване на данните по това отношение. Отделно броят на смъртните случаи зависи от кога е започнала вълната на епидемията, къде и каква е възрастовата структура на първите заразени и прочие. В Италия е по-рано от Германия, например. Отделно, има сведения за различния в отчитането на смъртните случаи – в Германия явно не тестват починали за вируса. Включвали към жертвите само тези диагностицирани предварително. Не публикуват и данни за възрастта им и колко още са в критично състояние.

Затова е изключително трудно да оценим колко хора ще умрат от този вирус. Опитах се да го направя преди няколко дни смятайки на крак въз основа на предварителната смъртност в Италия и възрастовото разпределение в България по региони. Така при 40% заразени изкарах 73.5 хиляди души. Това обаче има толкова много условности, че не прави оценката особено полезна. Освен всичко изброено до тук, нито знаем колко са общо заразените, че да говорим за смъртност, нито е минала епидемията, за да видим дали тези нива на жертви ще се задържат или се намираме в някакъв пик. Отделно в последните дни смъртността в Италия се покачва, особено сред младите.

Това, което отдавна е ясно обаче, е че вирусът засяга особено тежко най-възрастните и то особено тези със сърдечни проблеми, болести на дихателната система и пушещите. Това накара някои да спекулират, че всъщност общата смъртност на държавите няма да се вдигне особено. Ако мога да цитирам един коментар, „тия дето без това ще умрат до няколко години, ги уморява сега“. Тезата е, че ще се промени диагнозата на смъртта и ще се намали с няколко години живота им.

Има вероятност това да е така, но в същото време немалко от жертвите нямат от изброените проблеми. Също така с редица от тези заболявания и състояния може да се живее години наред. Въвеждането на безплатна ваксина от грип ще намали случаите и смъртността от него сред най-възрастните. Преживяемостта след инфаркт или рак на белия дроб е много голяма. Това означава, че намаляването на очаквания живот на жертвите не е само с „няколко години“, особено когато говорим за младите сред тях.

Също това не следва да бъде успокоение или спирачка за нужните мерки да предпазим най-уязвимите. Докато търсих информация за разпределението им в България, направим тези три карти, които може да са ви интересни.

Първата показва отношението на хора на поне 65 г. спрямо цялото население на общината. Именно тези общини следва да се изолират най-много. Разликата между селата и градовете в доста от тях не е толкова голяма, колкото очаквах. Вижда се, че повечето са в западна и северозападна България. Има и около Стара Загора и Пловдив. Най-много обаче са в близост на София, което може би говори в полза на блокирането на излизането от града.

Тази карта е подобна, но показва оценка каква част от населението на тези общини би починала, ако се запази повъзрастовата смъртност, която виждаме в Италия към петък 20-ти март. За съжаление, не намерих надеждни данни за смъртността в Южна Корея, но дори с тези, които видях, процентите са стряскащи. Подобни данни от Германия все още няма. Отново – това е доста обща оценка, която със сигурност ще се промени в следващите седмици. Това може както да увеличи значително общата смъртност в тези региони, така и да няма голям ефект.

Докато последните карти показваха цялото население над 65 г., тук смятам само онези в тази възрастова група, които са починали през 2018-та от болести на органите на кръвообращението (I00-I99) и такива на дихателната система (J00-J99). За жалост НСИ не дава данни по общини, а само по области. Виждат се доста случаи в северозападна България. В Разград и Ямбол също има доста.

Това не са всички случаи, а колко хора над 65 години са починали от заболявания, за които знаем, че са рискови при инфекция от корона вирус. С повече данни бихме могли да направим по-точна оценка, но отново това не би помогнало много. Просто никой не знае как ще се развие вируса, колко хора ще умират в следващите седмици, дали ще има някакви здравословни проблеми сред възстановилите се и дали епидемията ще се върне в края на годината.

Междувремето трябва да сме отговорни, да спазваме дистанция, да си мием ръцете, да пазим старите и най-уязвимите, но и да не забравяме, че колкото и да е критична ситуацията, не следва да оставяме силните на деня да се самозабравят и да правят каквото си искат. Виждаме прекалено своеволия както на законодателната, така и на изпълнителната власт и докато някои мерки са спешни и полезни, други имат потенциал да са по-вредни от самата епидемия. И в целият този управленски хаос главният прокурор узурпира власт в ущърб на конституцията и никой не смее да му се противопостави, тъй като властта му е безочетна, безконтролна, непрозрачна и безотговорна.

Както казах в края на предишния ми текст, единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите. Жална ни майка …