Tag Archives: На прицелъ

Журналистка от бТВ с награда за крадени от Биволъ материали

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bivol-btv-plagiat.html

неделя 24 май 2020


Журналистката от бТВ Тeoдoрa Трифoнoвa oт бТВ беше отличена с награда на фондация “Радостина Константинова” зa пoрeдицaтa “Къщи бeз гocти”,  която без преувеличение е открадната от материали на Биволъ по темата “Къщи за тъщи”. Никъде в излъчените репортажи на Трифонова няма позоваване на първоизточника, но се използват наши ключови разкрития и фактологията от нашите разследвания.

Миналата година телевизията бТВ редовно излъчваше репортажи по наши материали без да се позове нито веднъж на разкритията ни по “Апартаментгейт”, “Терасагейт” и “Къщи за тъщи”. В таблицата по-долу сме изброили засечените от нас изплагиатствани материали.

Материали на бТВ без позоваване на разкритията на Биволъ за скандалите #Апартаментгейт, #Терасагейт и #КъщиЗаТъщи.

Заглавие БиволъДата на публикация БиволъЛинк БиволъЗаглавие бТВДата на публикация бТВЛинк бТВ
След Цветанов с евтини апартаменти от “Артекс” се облажили Цецка Цачева и Вежди Рашидов20.03.2019https://bivol.bg/artex-cvetanov-rashidov-cacheva.htmlЦецка Цачева: Цената на апартамента в сградата на Артекс не е четири пъти по-ниска от пазарната на груб строеж20.03.2019

https://www.btv.bg/video/shows/lice-v-lice/videos/cecka-cacheva-cenata-na-apartamenta-v-sgradata-na-arteks-ne-e-chetiri-pati-po-niska-ot-pazarnata-na-grub-stroezh.html

Зам.-министър Красимир Първанов също лъсна в Апартаментгейт25.03.2019https://bivol.bg/artex-krasimir-parvanov.htmlОще един политик от властта с апартамент от “Артекс”25.03.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/oshte-edin-politik-ot-vlastta-s-apartament-ot-arteks-obzor.html
В декларацията на Пламен Георгиев има данни за документна измама27.03.2019https://bivol.bg/apartgate-plamen-georgiev-2.htmlШефът на КПОНПИ ипотекирал и терсата си, която твърди, че не притежава01.04.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/shefat-na-kpkonpi-ipotekiral-i-terasata-kojato-tvardi-che-ne-pritezhava.html
Синът на шефа на НСлС е на 21 г. и с апартаменти за 540 000 лв28.03.2019https://bivol.bg/apartamentgate-sarafov.htmlБорислав Сарафов също излиза в отпуск заради евтините имоти05.04.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/borislav-sarafov-sashto-izliza-v-otpusk-zaradi-evtinite-imoti.html
Зам-шеф на КПКОНПИ също не е декларирал пълната цена на апартамент и тераса от 244 кв.м..03.04.2019https://bivol.bg/anton-slavchev-terasa.html“Апартманетгейт”: още една тераса на зам.-председателя на КПКОНПИ05.04.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/politika/apartament-gejt-oshte-edna-terasa-na-zam-predsedatelja-na-kpkonpi.html
Дриймтиймът на Делян Добрев в #Апартаментгейт с рекордно евтини жилища06.04.2019https://bivol.bg/apartamentgate-dreamteam-kumgate.htmlДелян Добрев: Тръгвам си, защото се уморих да защитавам името си от всякакви спекулации10.04.2019https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/deljan-dobrev-tragvam-si-zashtoto-se-umorih-da-zashtitavam-imeto-si-ot-vsjakakvi-spekulacii.html
Зам.-министър отмаря в имение за половин милион с европейски пари. Прокарал си и минерална вода за басейна12.04.2019https://bivol.bg/manolev-apartamentgate.htmlИмот на прицел: Строена ли е с европари вила на зам.-министър17.04.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/imot-na-pricel-stroena-li-e-s-evropari-vila-na-zam-ministar.html
Каракачанов с мезонет за 400 евро на кв.м. и недекларирана тераса 117 кв.м.20.04.2019https://bivol.bg/karakachanov-mezonet.htmlТерасите на властта: Колко е голям имотът на Каракачанов?23.04.2019https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/terasite-na-vlastta-kolko-e-goljam-imotat-na-karakachanov.html
Пет етюда за къщи за гости с европейски пари30.04.2019https://bivol.bg/guesthouses-eufunds.htmlЗемесен в скандал с еврокъщи: Ръководен кадър на ДФ “Земеделие” е възстановен на работа

Инспекция на пореден кмет с къщи за гости (Мюмюн Искендер)

02.05.2019

18.06.2019

https://btvnovinite.bg/bulgaria/zamesen-v-skandal-s-evrokashti-rakovoden-kadar-na-df-zemedelie-e-vazstanoven-na-rabota.html

https://btvnovinite.bg/bulgaria/inspekcija-na-poreden-kmet-s-kashti-za-gosti.html

Министър Порожанов скрил от КПКОНПИ изгодни имотни сделки на жена си09.04.2019https://bivol.bg/porozhanov-deklaracia-2017.htmlПорожанов депозира молба до КПКОНПИ да публикува цялата му декларация11.05.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/porozhanov-depozira-molba-do.html
Четири еврокъщи в Борино са на балдъзата и шурея на Карадайъ. И една на майка му11.05.2019https://bivol.bg/karadaya-kushti-za-gosti.htmlИ семейството на шурея на Мустафа Карадайъ има къща за гости по европроект
Къщите с европейски пари: Екип на bTV влезе в имот на роднина на Мустафа Карадайъ
14.05.2019https://btvnovinite.bg/bulgaria/i-semejstvoto-na-shureja-na-mustafa-karadaja-ima-kashta-za-gosti-po-evroproekt.html

https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/kashtite-s-evropejski-pari-ekip-na-btv-vleze-v-imot-na-rodnina-na-mustafa-karadaja.html

Бащата на шефката на къщите за гости купил луксозен апартамент в София с неясни доходи07.06.2019https://bivol.bg/atidje-alieva-apartamentgate.htmlbTV Репортерите: Къщи без гости част 209.06.2019https://btvnovinite.bg/predavania/btv-reporterite/btv-reporterite-kashti-bez-gosti-vtora-chast.html

Наградата на фондация “Радостина Константинова” беше присъдена от журито на Биволъ през 2016 г. за разследванията ни по темата “Булгартабак” и връзката с депутата Делян Пеевски. Въпреки това фондацията отказа да я връчи под натиск от Петьо Блъсков и други членове на журито. Този прецедент предизвика реакции от български и международни журналистически организации. “Репортери без граници” дори квалифицира отнемането на наградата като “враждебен акт“.

Присъждането на наградата за крадени от Биволъ разследвания е нова брънка в тази спирала на цинизма и обективира нелицеприятните критики за състоянието на българската медийна среда.

В тазгодишното издание на наградите “Радостина Константинова” Гeнкa Шикeрoвa cпeчeли гoлямaтa нaгрaдa за разследването си “Война за трупове”, което не беше излъчено по “Нова Телевизия”, а тя загуби работата си. Отличен беше и Николай Стайков от Антикорупционния фонд. Той също публикува разследвания на базата на разкрития на Биволъ, но без позоваване на първоизточника. Последната му публикация е за #Фурмигейт.

Прeдceдaтeлят нa журитo за тазгодишните награди е Любa Ризoвa. В журито още са журналистите: Cвeтлa Пeтрoвa, Cтoйкo Тoнeв, Вaлeрий Тoдoрoв, Къдринкa Къдринoвa, Дoбринa Чeшмeджиeвa, Михaил Вeшим, Ивaн Бaкaлoв и прoф. Милкo Пeтрoв.

Редно е да се отбележи, че бТВ е водеща телевизия с многомилионен бюджет, а Антикорупционния Фонд е финансиран щедро от фондацията “Америка за България”. Биволъ от своя страна се финансира от дарения на читателите и разполага с несравнимо по-малък ресурс от горецитираните медии.

Въпреки това ние спазваме стриктно етичните стандарти и винаги се позоваваме на други медии, ако те са първоизточник на информация, цитирана в наши материали.

Снимка: Теодора Трифонова, бТВ

Mediapart: Нови научни изследвания сочат по-нисък праг на колективен имунитет срещу коронавируса

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/herd-immunity-threshold-20.html

събота 23 май 2020


Прагът на колективния имунитет срещу Covid-19 може да е между 10 и 20% само, много по-нисък от първоначалните оценки, според научни публикации все още слабо известни във Франция. Това е добра новина. Но при условие да се идентифицират и държат затворени входните точки на вируса, уточняват учените.

Докато 60-70% от населението не бъде имунизирано, епидемията ще продължи своя болезнен ход, твърдят научни публикации и статии в печата от единия край на планетата до другия. От началото на епидемията тази прогноза изглежда консенсусна. Проблемът е, че моделите, използвани за определяне на този праг, се основават на епидемия, която прилича на грип, където приблизително всички имаме еднаква вероятност да заразим всеки друг индивид. Това, което наблюдаваме в момента, е твърде далеч от тази картина. Използвайки нови модели, изследователите понижават този праг за колективен имунитет. Той е оценен толкова ниско, че публикациите им са като паве в блатото.

Колективният имунитет е идеята, че в населението има някакъв вид имунна система. За индивида не е необходимо всички негови клетки да са се сблъсквали с патоген, за да се развият антитела, които да защитят целия организъм. Точно същото е и в мащаба на „популацията” – не е необходимо всеки индивид да се среща с този микроб, за да бъде защитена цялата група.

Ако приемем, че инфекцията води до трайна форма на имунитет (което остава да се докаже), тогава с напредването на епидемията броят на имунизираните хора нараства. При това нараства така, че за заразения човек става все по-трудно да премине пътя на неимунизиран човек, на когото да предаде своите вируси. Неминуемо ще дойде време, в което, ако вирусът няма други гостоприемници освен човешкия вид, той ще приключи съществуванието си в няколко “задънени улици”, от които вече няма да може да се пренася и възпроизвежда в други индивиди. Това ще подпише края на епидемията.

Целият въпрос е следователно какъв процент от имунизирани индивиди трябва да бъдат достигнат, за да се стигне до “точката на прегъване” и да бъде защитена цялата популация (така наречения HIT или herd immunity threshold б.прев.) „Повечето от моделите, използвани в общественото здравеопазване за оценка на този праг са на повече от петдесет години и се основават на средностатистическия индивид. Но днес знаем, че не можем да вземем предвид средния индивид за този вид изчисление, още по-малко, когато има толкова много хетерогенности в една епидемия “, изтъква Лоран Ебер-Дюфрен, изследовател в интердисциплинарната лаборатория на Vermont Complex Systems Center, САЩ, и специалист по „мрежова епидемиология“.

Всъщност хетерогенността (разнородност б.прев.) несъмнено е водещата дума в настоящата епидемия. Географска хетерогенност (вирусът е концентриран в определени области и подминава други), но и индивидуална хетерогенност (някои индивиди са по-склонни да бъдат заразени и да предават вируса от други), като двете несъмнено са свързани. В Китай изследванията, проведени върху повече от 1500 души, показват, че само 8,9% от заразените индивиди са отговорни за 80% от случаите на вторично заразяване. Неотдавнашно математическо моделиране води до същия порядък. Накратко, много малко хора допринасят за разпространението на епидемията. В допълнение, тези лица, известни като “свръхразпространители”, не заразяват “който и да било” индивид: те заразяват предимно хората, с които са имали близък и продължителен контакт, най-вече в затворена зона.

В условията на ограничителни мерки често това са хора, които споделят един и същи апартамент, или обитателите на един и същи старчески дом. Извън периода на ограниченията това може да включва например певците от един и същи хор, участниците в един и същ същия клас по фитнес, поклонници от едно и също място за поклонение, колеги по месторабота (кланици, рибни заводи и др.), купонджии от един и същ нощен клуб и т.н. По този начин, епидемията напредва по рязък и локализиран начин, от клъстер в клъстер.

Въпреки това, моделите не успяват да отчетат този нехомогенен начин на разпространение. Те се основават на средна заразност на вируса, известния R₀, наричан още коефициент на заразяване. Той представлява броя на индивидите, които един заразен човек заразява средно. Дори по-сложните модели, които стратифицират населението по възрастова категория, например, все още предполагат хомогенно разпространение на вируса във всяка от категориите. „Една от основните им хипотези е, че вероятността някой да се зарази е същата като вероятността той да зарази други хора, а това без съмнение е непълнота“, коментира Антоан Флао, епидемиолог и директор на Института по глобално здравеопазване в Университета в Женева.

Легенда: Отляво, хомогенно заразяване: всеки заразен човек заразява двама други (R0 = 2). Вдясно, верига на предаване на вируса Sars-Cov-2, изчислена от Австрийския департамент по епидемиология и наблюдение на инфекциите (AGES). Този път само определени индивиди причиняват нови случаи на инфекция (по абсцисата: продължителността на веригата на предаване в дни).

В условия на спешност често правим най-простото, за да бъдем бързи и полезни. Най-простото е да се вземе предвид хомогенната заразност, обяснява Габриела Гомес, математик от Школата по тропическа медицина в Ливърпул. Но колкото по-дълго трае епидемията, толкова повече време трябва да прецизираме изчисленията си и да включим различните източници на хетерогенност в нашите модели.” С този подход експертът по моделиране на епидемиологията и нейните съавтори са определили прага на колективен имунитет между 10 и 20% (прочетете публикацията им тук). Това е до шест пъти по-малко от общоприетото число от 65%.

„Ние също получаваме подобен резултат с праг около 14%, веднага щом вземем предвид тези силни хетерогенности“, добавя Лоран Ебер-Дюфрен (прочетете публикациите тук и тук).

Логиката е следната: по естествен път вирусът ще удари първо хората, които са най-изложени на най-голям риск от заразяване. Веднага след като тези хора придобият имунитет,  вирусът губи възможните си за входни точки и епидемията започва да намалява. Всъщност повечето вторични случаи няма да предадат вируса толкова ефективно или дори изобщо няма да го предадат. Всичко се случва така, сякаш вирусът взривява основните си боеприпаси в началото на епидемията. А повечето от искрите, получени по време на тези първи огнища, не успяват да запалят други пожари.

„Нашето проучване не заключава, че ограниченията са безполезни“

Dans ce contexte, la question est donc moins de savoir quel pourcentage de la population sera infecté avant d’atteindre l’immunité collective que de comprendre quelles sont ces portes d’entrée favorites du virus. Or, pour l’heure, on manque encore cruellement de données pour les identifier. Ces portes d’entrée sont-elles la propriété de certains individus, qui seraient des « superspreaders » par nature ? Une étude a par exemple montré que certains individus émettaient beaucoup plus de postillons en parlant que d’autres : ils seraient donc plus susceptibles d’infecter leur entourage.

De nombreuses publications (comme celle-ci) révèlent également que la durée de contagiosité n’est pas la même chez tous les malades. Un autre article scientifique suggère que l’infection pourrait s’établir préférentiellement dans les voies respiratoires supérieures chez certains individus, les rendant ainsi plus contagieux.

Plus récemment, une étude suggère aussi que certains individus déjà exposés à d’autres coronavirus seraient partiellement immunisés contre le SARS-Cov-2, contrairement à ceux qui n’auraient jamais croisé d’autres pathogènes de cette famille de virus. Autre hypothèse : cette variabilité individuelle dépendrait de la souche du virus, certaines mutations pouvant entraîner une meilleure réplication du virus à l’intérieur des voies respiratoires.

В този контекст въпросът не е толкова да се знае какъв процент от населението ще бъде заразено, преди да достигне колективен имунитет, отколкото да се разбере кои са тези любими входни точки на вируса. В момента обаче все още има сериозна липса на данни за идентифицирането им. Дали тези входни точки са характерни при определени личности, които по природа са „свръхразпространители“? Едно проучване например показа, че някои хора произвеждат много повече пръски при говорене, отколкото други, което прави по-голяма вероятността те да заразят хората около тях.

Многобройни публикации (като тази) разкриват също, че продължителността на заразността не е еднаква при всички пациенти. Друга научна статия предполага, че при определени индивиди инфекцията предпочита да се засели в горните дихателни пътища , като по този начин ги направи по-заразни.

Едно съвсем ново проучване излага хипотезата, че някои индивиди, които вече са били изложени на други коронавируси, биха били частично имунизирани срещу SARS-Cov-2, за разлика от тези, които никога не са се сблъсквали с други патогени от същото семейство вируси. Друга хипотеза: тази индивидуална променлива зависи от щама на вируса, като някои мутации могат да доведат до по-добро възпроизвеждане на вируса вътре в дихателните пътища.

Toutefois, il se pourrait bien que les propriétés des individus ou des virus n’y soient finalement pas pour grand-chose dans cette hétérogénéité. « Les données actuelles mettent surtout en avant l’importance du contexte de l’infection et le rôle de chacun dans notre société », souligne Laurent Hébert-Dufresne. Ainsi, plus un individu reçoit une forte dose virale, plus il pourrait lui-même devenir contaminant. Et plus cet individu est en contact étroit avec de nombreuses personnes, dans des lieux confinés, plus son pouvoir contaminant fera des victimes.

On pense évidemment aux personnels soignants, mais aussi à ceux qui travaillent dans les transports publics, dans les salles de fitness, aux barmans, aux caissiers, aux hôtesses de l’air… Ce qui pose un vrai problème organisationnel, car si l’on remplace ces individus dès qu’ils tombent malades, on laisse les portes d’entrée du virus grandes ouvertes en continu, remarque le chercheur québécois.

Възможно е обаче свойствата на индивидите или вирусите да не са толкова важни в тази хетерогенност. “Настоящите данни най-вече подчертават важността на контекста на инфекцията и ролята на всеки от нас в нашето общество“, казва Лоран Еберт-Дюфрен. По този начин, колкото по-висока е вирусната доза, която даден човек получава, толкова повече той самият може да стане заразен. И колкото повече този човек е в близък контакт с много хора, на затворени места, толкова повече ще са заразените от него жертви.

Очевидно мислим за медицинския персонал, но и за тези, които работят в градския транспорт, във фитнес залите, барманите, касиерките, стюардесите… Това създава истински организационен проблем, защото ако ние заместим тези хора веднага, щом се разболеят, то входните точки за вируса ще са непрекъснато широко отворени, отбелязва изследователят от Квебек.

Друга голяма неизвестна е еволюцията във времето на това неравномерно предаване на риска. „Мрежата ни днес може да е разнородна, защото основните работници са на фронта, докато повечето от нас са вкъщи“, казва Натали Дийн, биостатистик в университета във Флорида. Но какво се случва в “мирно време”? „Няма ли нашата мрежова структура да стане по-хомогенна?“ Това би било много лоша новина. Всеки от нас би се превърнал в отворена врата за вируса, който след това би могъл да навлезе в гигантския организъм на населението от всички страни. Това би довело до втора катастрофална вълна.

Легенда: Приемайки, че физическата дистанция постепенно намалява, за да се върне към нормално ниво през есента, прилаганите във Франция хомогенни модели дават висока втора вълна наесен. Хетерогенният модел от изследването от Габриела Гомес (плътната оранжева линия) предсказва много по-плоска втора вълна. © Габриела Гомес

Резултатът от нашите модели е обусловен от физическото дистанциране, признава Каетано Суто-Майор, съавтор с Габриела Гомес от проучването, обявяващо праг на колективен имунитет от 10%. В този смисъл нашето изследване не заключава за безполезността на мерките за сдържане“, настоява този изследовател от Националния здравен институт в Бетесда, щата Мериленд, като така прекъсва полемиката, която последва публикуването им. Някои виждаха в тези публикации обосноваване на подходите за оставяне на вируса да върши своята работа и залога върху колективния имунитет.

Освен това този прочут праг на колективен имунитет съответства на момента, след който епидемията започва да се забавя. “Без превантивни мерки веригите на предаване продължават известно време и крайният процент от населението, което ще бъде заразено, надвишава този праг“, казва Габриела Гомес. При средна степен на смъртност от вируса, колебаеща се около 0,7%, дори ако епидемията зарази само 20% от населението, това неизбежно би довело до много смъртни случаи…

От Лиз Барнеу, Mediapart, 22 май 2020

Превод Биволъ

Изданието Mediapart е водеща медия за журналистически разследвания във Франция

Граждани срещу произвола Потърпевши от ЧСИ-та с петиции към ВСС, президента и премиера

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/vss-petition-chastni-sudebni-izpulniteli.html

петък 22 май 2020


Потърпевши от действията на частни съдебни изпълнители (ЧСИ) внесоха петиция с искане да бъдат изслушани от членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС). Отделни петиции се подготвят и за провеждане на срещи с президента Румен Радев и с премиера Бойко Борисов. Същевременно докладът за резултатите от мисията през февруари 2020 г., когато членове на Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) се срещнаха с Камарата на ЧСИ и с министрите на правосъдието Данаил Кирилов и икономиката Емил Караниколов, се бави заради епидемията от коронавирус, научи „Биволъ” от Брюксел. 

Молба за съдействие Сдружение Солидарност

Потърпевши от действията на ЧСИ-та внесоха петиция с искане да бъдат изслушани от членовете на ВСС. За това съобщи пред медиите в четвъртък учредителят и член на УС на Сдружението на потърпевшите от ЧСИ и съдебната система „Солидарност” Ивайло Илиев.

Никой от членовете на ВСС, включително главният прокурор Иван Гешев, с които от „Солидарност” искаха да говорят, не се показа пред сградата на съвета. Но на място бяха докарани два микробуса с полицаи срещу малкото явили се петиционери. Този път пазителите на реда бяха добронамерено настроени и изслушаха с интерес основните претенции на потърпевшите към властта.

С петиции срещу рестрикции

Петицията на “Солидарност” до ВСС (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

От “Солидарност” искат задължително издаване на съдебни актове за длъжниците и отговор на въпросите по какъв принцип се разпределят делата между държавните съдебни изпълнители (ДСИ) и ЧСИ-тата. Според Ивайло Илиев резултатът почти винаги е в полза на последните, тъй като Камарата на ЧСИ има „разпънат чадър от страна на Инспектората на Министерството на правосъдието”.

Сдружението събира подписи за срещи на петиционерите с президента Румен Радев и премиера Бойко Борисов. „Защото в неговите ръце е съдебната система, полицията, прокуратурата”, посочи Ивайло Илиев пред „Биволъ”.

“От писмо на Министерство на правосъдието до нас става ясно, че средно годишно за 2017 и 2018 г. са издавани по 300 000 дела, от които 265 000 са при частни съдебни изпълнители, а останалите около 40 000 са дадени на държавни съдебни изпълнители”.

“При частните съдебни изпълнители тарифите са много по-високи, а при държавните са по-ниски. Но длъжникът не може да избира кой да му събира дълга”, каза още основателят на „Солидарност” пред журналисти.

Той предположи, че след като отпадне извънредната ситуация и отворят съдилищата, ще има бум на нови случаи за отнемане на имущество. Затова призова гражданите, които се посещават от призовкари, без да са извикани в съда, незабавно да информират своите адвокати и сдружението.

На сайта на сдружението е качена петицията до държавния глава от 24 април 2020 г., подписана от председателя на сдружението Димитър Панайотов.

„Обръщаме се към Вас, тъй като от 2008 г. с въвеждането на заповедното производство по Гражданския процесуален кодекс се извърши „узаконено“ чрез съдебни актове ограбване на български граждани и фирми в полза на банки, частни лихвари, монополни дружества, поставени със закона в привилегировано положение да извършват социални услуги (Топлофикация, ВИК и енергийни дружества)”.

Полицаите се оказаха повече от петиционерите (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Според „Солидарност”, в следствие на това се заобикаля нормалният начин за провеждане на съдопроизводство, за което свидетелстват статистически данни, предоставени от Министерство на правосъдието и публикувани на сайта на сдружението.

„Годишно в България се образуват над 300 хиляди изпълнителни дела, от които над 260 хиляди са при частни съдебни изпълнители, а останалите при ДСИ, като същите в огромната си част произтичат от заповедни производства и броят им непрекъснато се увеличава. Наши жалби, петиции и сигнали, и доказателства за нарушаването на Европейското право от страна на съда и ЧСИ / ДСИ са публикувани на нашия сайт”.

Според „Солидарност”, в следствие на това огромна част от имоти, жилища на граждани и фирми бяха продадени на безценица като едновременно с това тези хора са превърнати в аутсайдери на обществото.

„Районни съдии, частни и държавни съдебни изпълнители са извършили и продължават да извършват множество документни престъпления и длъжностни такива, които могат да бъдат бързо установени по безспорен начин като бъде извършена незабавна проверка на техните частни граждански и изпълнителни дела.

Във връзка с констатираните от нас порочно прилагане на правото на ЕС по Заповедното Производство и Изпълнителния Процес, както и пълното бездействие до момента на всички институции, които сезираме, ние настояваме за незабавна среща с представители от Сдружение „Солидарност“ и представители на подписалите петицията с всеки един от Вас поотделно или заедно, както и с целия висш съдебен съвет”, гласи петицията до Румен Радев.

Ивайло Илиев с единствените представители на властта пред ВСС (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Петицията е изпратена до институциите на Европейския съюз, посолствата на държавите-членки, членовете на Европейския парламент и на местните такива, както и до националните медии в Европа и България.

„Искаме да разберем лично Председателят на ВКС Лозан Панов ли е подписал адресираното до нас писмо или друг ползва неговото име с цел въвеждане в заблуждение на милионите набедени за длъжници с издадени нищожни заповеди за изпълнение”, обясняват на сайта си от „Солидарност”.

От сдружението уверяват, че внасянето на петициите ще продължи и в следващите дни, докато не бъде организирана среща „с наши и на потърпевшите представители, която да бъде излъчвана на живо”.

„На това корумпирано правораздаване, в нарушение на основните права на гражданите, Конституцията и ГПК, трябва да бъде сложен край и да се намери начин за колективно преразглеждане на делата, преустановяване на порочната практика на съда и внасяне на необходимите законодателни промени в ГПК и ЗСВ”.

Ивайло Илиев се закани, че ако представителите на ВСС, държавният глава и министър-председателят не пожелаят да се срещнат с потърпевшите от произвола на ЧСИ, ще последват протестни действия и дори гладни стачки.

Жалбите и петициите – под карантина

Снимка: Биволъ

Както написа „Биволъ” на 27 февруари 2020 г., Комисията по петиции с председател Долорес Монсерат посети България, за да събере информация от потърпевши граждани и правосъдното министерство и да установи има ли нарушение на правото на справедлив процес. Вижте материала по темата: „Евродепутати с критика и остри въпроси за ЧСИ-тата към Данаил Кирилов”.

За конкретните случаи на нарушения от страна на ЧСИ-тата „Биволъ” писа на 15 януари 2020 г. “Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми”, разкри тогава „Биволъ” под заглавие „Комисия от Европарламента идва у нас заради произвола на ЧСИ”

Евродепутатът Кристиан Терхеш, Снимка: DiGi 24

След мисията от края на февруари, в рамките на 2-3 месеца трябваше да излезе докладът на комисията въз основа на установените факти.

Докладът на Комисията по жалби и петиции за срещите с потърпевшите и представители на съдебната система у нас заради жалбите срещу ЧСИ-та обаче се бави, коментира пред „Биволъ” евродепутатът от Румъния Кристиан Терхеш, който като член на Комисията по петиции към ЕП посети България през февруари 2020 г. заедно с тримата си колеги от Испания, Румъния и Латвия.

„С тази пандемия всичко се обърна с главата надолу”.

Според него предстои да се изясни докъде е стигнала работата по доклада за мисията на евродепутатите в София: „Работи се по доклада. Но не мога да дам повече детайли, защото процедурата не е публична”, посочи той.

Информацията потвърдиха за “Биволъ” и от кабинета на българския евродепутат Радан Кънев, който е запознат със случая:

„Докладът не е готов. Сега всичко е забавено по график заради Covid19”.

Оттам също обещаха да проверят докъде е стигнала работата в секретариата на КЖП към ЕП. 

Изгубените музи на България: Какво става с проекта за банята в Овча Купел?

Post Syndicated from Милва Цветкова original https://bivol.bg/ovcha-kupel-banya.html

понеделник 18 май 2020


Минералната баня в Овча купел е построена през 1933 г. от известния архитект Георги Овчаров. Величествената ѝ архитектура обединява умело както духа, така и достолепието на Царска България. Банята, която понастоящем е паметник на културата, обаче, не е просто сграда. От земните недра под нея блика вода с изключителни, научно доказани лечебни свойства.

Наричат я „жива вода“. Според експерти, температурата ѝ не е твърде висока, което позволява да бъде използвана от хора с хронични оплаквания, както и от здрави с цел превенция от патологии на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, ортопедични и травматологични заболявания.

Само няколко години след построяването ѝ, именно заради близостта с лечебния извор, на няколко метра разстояние е изградена и Националната специализирана болница за физикална терапия и физиотерапия.
Банята и болницата заработват в пълна симбиоза, а постигнатите резултати са забележителни.

По думите на бивши служители, медицински лица, освен двата огромни басейна на приземния етаж, вип-залите и външните плажове, е имало етаж, специално пригоден за хора със специални нужди. Там те са били обучавани да бъдат полезни на себе си и обществото. В банята са били лекувани редица заболявания на периферната нервна система и е било поддържано състоянието на пациенти с нелечими болести, увеличавайки значително прогнозата им за живот.

В края на 80-те години банята е затворена за реставрация, но така и не дочаква този момент.
До 2017 г. сградата е собственост на Министерството на здравеопазването, под опеката на Националната специализирана болница за физикална терапия и физиотерапия.

След възникнал мащабен пожар собствеността е иззета и прехвърлена безвъзмездно на Столична община с решение на Министерския съвет (според охранителната фирма, ангажирана в обекта днес, пожарите там са чести – само през последните месеци такива са възниквали неколкократно). Целта на прехвърлянето на  собствеността към Столична община е била незабавното започване на реставрационна дейност.

Въпреки обещанията, днес, три години по-късно, положението вътре е отчайващо – напълно сринати покриви, изпочупени веранди, избити прозорци, рушащи се стени и постоянни набези на съмнителни лица. Сред архива, някога помещавал се на последния етаж, сега разхвърлян по подовете на обширните помещения, намираме огромно количество специализирана литература и безкрайно дълги списъци с имената на пациенти от цял свят, идвали за лечение именно тук.

През 2019 г. беше обявена обществена поръчка за пpoeĸтиpaнe и изпълнeниe нa peĸoнcтpyĸциятa нa сградата. Проектът включваше както дa ce възcтaнoви бaлнeoлoжĸия ĸoмплeĸc, така и дa бъдe cъздaдeн „цeнтъp зa въpxoви пocтижeния“, в ĸoйтo дa ce изcлeдвaт лeчeбнитe cвoйcтвa нa минepaлнaтa вoдa за човека, животните и растенията. Предвиждаха се още музикални и визуални помещения, VR-инсталации, интерактивни екрани, заседателни и конферентни зали.

Планираше се финaнcиpaнeтo да бъде ocигypeнo пo Oпepaтивнa пpoгpaмa „Hayĸa и oбpaзoвaниe зa интeлигeнтeн pacтeж“ като част от по-мащабен проект, свързващ чрез обща дейност банята, бившия ресторант „Яйцето“ в СУ „Св. Климент Охридски“ и старата сграда на Софийския университет на ул. „Гурко“.

Срокът за кандидатстване изтече на 19 август 2019 г. Оттогава никаква официална информация не бе оповестена…

В края на март 2020 г. направихме многократни опити да се свържем с отговорните за реставрацията институции.
С учудване разбрахме, че сградата е прехвърлена под опеката на Регионалния исторически музей на София (който понастоящем се намира в сградата на Централната минерална баня). Напразни останаха и множеството опити за контакт с директора на музея – г-жа Венета Ханджийска. Тя се оказа напълно неоткриваема, особено след като информирахме секретарката ѝ за причината за нашите обаждания.

Свързахме се и с Националния институт за недвижимо културно наследство, където арх. Стоянова ни уведоми, че проектът за реставрация вече е избран и ще бъде осъществен, както по отношение на банята в Овча купел, така и за тази в Горна Баня. Изключително съмнителен факт, имайки предвид, че за сградата в Горна баня, която също е паметник на културата, обществена поръчка никога не е била обявявана.

За наша изненада, в края на април стана ясно, че обществената поръчка за реконструкция на минералната баня в Овча купел е била прекратена, след като Националният институт за недвижимо културно наследство е изпратил становище до общината, че проектът не е съобразен с историческата стойност на сградата.

Това, разбира се, повдига няколко логични въпроса: ако общината няма ясна стратегия за реставрация на сградата, защо преди три години насилствено я иззема от Министерството на здравеопазването и Националната болница за физикална терапия и физиотерапия?

Защо се обявяват обществени поръчки, предварително обречени на анулиране и провал?

Ако предвидените в обявената обществена поръчка музикални и визуални зaли, VR-дeмoнcтpaции c интерактивни екрани, и помещения за зaceдaния и конференции са несъвместими с историческата стойност на сградата, тогава кой и защо позволи Централната минерална баня да бъде превърната в Регионален исторически музей ?

Нима Царските конюшни не бяха идеалното място за музей на София? Същите онези, които бяха продадени на безценица и после опожарени (дали това стана случайно или умишлено е отделна тема).

И тъй като проблемът с минералните води обединява всички извори на територията на София, нека си припомним, че първите обитатели на днешната столица, датиращи от второто хилядолетие преди Христа (Бронзовата епоха), са населявали именно териториите в непосредствена близост до минералните извори. Същите извори са основната причина тракийските племена  трери и тилатеи да основат именно тук своя „Сердонполис“ .

Когато римляните настъпват в областта през 28 – 9 година пр. Хр., те изграждат най-важните за инфраструктурата си сгради именно около днешната Централна минерална баня – т.нар. „централен извор“. Термите, построени през ll в. сл. Хр. са така нареченото „топло сърце“ на Улпия Сердика. Римският император Гай Галерий Валерий Максимиан избира да прекара тук последните години от живота си, защото минералните води на „централния извор“ на Сердика са единственото облекчение за нелечимата му болест.

А римският каптаж на минералния извор, изграден тогава, оцелява и се използва до 1912 г. – до изграждането на Централната минерална баня.

В годините на Царска България неслучайно около всички минерални извори биват изградени монументални структури с изключително културно и архитектурно значение.

И не на последно място – музеи, „центрове за върхови постижения“ и конферентни зали биха могли да съществуват навсякъде, а минерална баня – само в непосредствена близост до топлия минерален извор.

През последните месеци имах възможността да посетя реставрацията на Банята в Банкя и да се запозная с екипа, ангажиран с нея. Следях реставрационната дейност отблизо и с учудване установих, че там кипеше усилен труд и в най-студените зимни дни, и във времето на строга карантина! В общество, в което алогични стратегии и действия ни принудиха да се съмняваме във всяко добро намерение, си зададох въпроса – дали г-н Борисов не възнамерява да превърне Банкя в „термалния център“ на София и областта, умишлено неглижирайки всички останали минерални извори и изградените до тях монументални структури, обричайки ги на разруха или на промяна на тяхното предназначение?

В заключение, ако София възниква като селище през второто хилядолетие преди Христа именно благодарение на минералните води, въпросът за тях не бива да бъде отправян само към Столична община, Националния институт за недвижимо културно наследство, към архитекти или директори на музеи. Защото всички те са временни!
Вярвам, че най-същественият въпрос стои пред всички нас като нация и общество.

Въпросът е докога ще бъдем така безмълвно безразлични към малкото оцеляло богатство, което би трябвало да защитаваме с цената на всичко?

Водеща снимка Милва Цветкова. Вижте още снимки във фейсбук страницата Минерална Баня Овча Купел

За кожата на един прокурор и паметта на убития адвокат Магнитски Швейцарският главен прокурор пред импийчмънт заради руска връзка на негов съветник

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/schnell-lauber-russia.html

понеделник 18 май 2020


Безпрецедентно – на 20 май в парламентарната съдебна комисия в Швейцария ще се състои изслушване по обявяването на импийчмънт на прокурора на Конфедерацията Михаел Лаубер /аналог на българския главен прокурор Иван Гешев, бел. ред./ Това става за пръв път в историята на страната с многовековна парламентарна традиция.

Ако парламентът приеме обвиненията срещу него, те могат да предизвикат предсрочна и позорна оставка. Лаубер /на водещата снимка вляво/ може да се прости с поста си заради неофициалните контакти на своя подчинен – „експерта по Русия“ с бившия зам.-генерален прокурор на Русия Саак Карапетян /загинал в самолетна катастрофа/ и скандално известната адвокатка Наталия Веселницкая, която бе разследвана за възможна руска намеса в изборите в САЩ.

Кой е експертът по Русия

В швейцарските медии той фигурира само с условното си име „Виктор К.“ поради изискването в швейцарския закон. Истинското му име, по наши сведения, в медиите на други страни също не се споменава. „Новая газета“ обаче сега ще го назове и ще публикува негова снимка.

Швейцарците се опитват да изяснят наистина ли подчиненият на Лаубер е пътувал в Русия, за да се подготви за агресивния разпит на Андреас Грос, назначен от Съвета на Европа за докладчик по делото на загиналия руски адвокат Сергей Магнитски, разкрил механизма на разхищенията на средства от руския бюджет. И събирани ли са в Русия „контрааргументи“, представляващи по същността си позицията на мъчителите на Магнитски, по служебна задача или нечия лична инициатива? А и същевременно да се разбере защо в Швейцария се провалиха наказателните дела срещу бившия министър Елена Скринник, срещу сина на бившия генерален прокурор Юрий Чайка и комплексът от наказателни дела, свързани с вероятни подкупи във ФИФА.

Впрочем, швейцарците още не знаят, че подчиненият на Лаубер е продължил пътуванията си до Русия и след като бе изгонен от прокуратурата. „Новая газета“ разполага с ексклузивна информация за преместванията на бившия експерт от швейцарската прокуратура.

Философ и полицай

Винсенц Шнел /на водещата снимка вдясно/ е славист и философ от университета в Берн, през 1991 г. защитил дисертацията „Прозата на Татяна Толстая и постмодернизмът“. От края на 90-те г. е работил под ръководството на бъдещия прокурор на Швейцарската Конфедерация Лаубер във Федералната наказателна полиция. По-нататък техните пътища формално се разделят: Лаубер работи в адвокатурата, после се занимава с борбата срещу прането на пари в Лихтенщайн, а от 2011 г. е избран за федерален прокурор на Швейцария.
Шнел остава да работи в наказателното разследване. Но много е искал да работи в прокуратурата. И той е бил необходим на прокуратурата – като познавач на руската реалност.

Свързани с Русия дела са образувани в Швейцария сравнително много. Швейцарците са наричали обвиняемите „трите М – мафиоти, милиардери, министри“.

В прокуратурата обаче е нямало вакантно място и експертът по руските работи Шнел е бил командирован към това ведомство от полицията, така е получил работно място, но не и длъжност. Когато срокът на командировката му изтича, прекият му началник не се заинтересувал с какво точно е зает – всички са знаели, че той работи с ръководството на Федералната прокуратура, ангажиран с особено важни руски дела.
Същевременно в прокуратурата са разбрали, че Шнел им е потребен неофициално, в частност поради съображения за сигурност, тъй като той е свързан с деликатни дела, в това число и с делото на Магнитски. В случай на всякакъв скандал или изтичане на информация, прокуратурата би могла винаги деликатно да се изплъзне встрани.
Поради това полицейските началници просто са изпълнявали формалната функция – подписвали са му отпуските и командировките. После в съда ще се изясни, че сякаш никой не е знаел кой е формалният шеф на Шнел. В Русия той се е представял като съветник на федералния прокурор на Швейцария.

Според показания на служители в прокуратурата, запазени в швейцарските съдебни протоколи, Шнел е бил незаменим по въпросите на международната правна помощ между Русия и Швейцария. Такава помощ двете страни са длъжни да си предоставят взаимно по силата на международните договорености. Скептиците в Швейцария, впрочем, отбелязват /в това число и в съдебните документи/, че тази помощ е осъществявана като правило в едностранен порядък – Швейцария перфектно е предоставяла материалите си от разследванията, докато от Русия не е пристигало нищо значимо.

Към възложената му организация на международната правна помощ Шнел е подхождал творчески и нестандартно. Както сочат показанията в швейцарските съдилища, ръководството му е разпореждало да отчита националните и културните особености на контрагентите. И той поставил нещата на нова основа. Опитвал се да откаже швейцарците от неприемливите за руснаците навици – например, да се наливат точно 100 мл вино по време на дегустация. Както той признава публично, едва не изгорял от срам, когато швейцарците повели делегацията руски прокурори в приземието с виното и им го давали стриктно по мярката.
Ръководството на Шнел при разпити в съда е подчертавало, че това е обща практика с всички страни – така успели да разкрият тайнствената душа на испанските прокурори едва, след като швейцарските колеги ги поканили на ски. И само германските прокурори били изключение – само с тази страна е работило правилото „изпращате факс в Берлин – получавате оттам отговор“.

Работата на служителя в наказателното разследване Винценц Шнел е била и опасна, и трудна – той се е срещал с руските гости в ресторантите на Швейцария. Началството на Шнел упорства, че тази практика е общо разпространена и позволява да се получава информация в неформална обстановка. Особено незаменим бил той, както се твърди, при разследването на делото за пране на пари, което е разследвал адвокатът Магнитски.
Същевременно гръмките дела, свързани с прането на руски пари, не са разследвани, а и все са се проваляли.

– Отказано е образуване на дело срещу сина на генералния прокурор Юрий Чайка след разследването на „Новая газета“ и Алексей Навални.
– Изтекла е давността по делото на министър Елена Скринник за изпирането на 70 милиона долара през швейцарски банки – двама от съучастниците се отървават с малки глоби, а главните герои си отиват безнаказано.
– Но най-важното: дълги години никъде не се е придвижило делото срещу онези, които загиналият в московския следствен изолатор Магнитски е изобличил в пране на пари – във връзка с това, че по-голямата част от откраднатите от руската хазна средства е преминала през Швейцария.

Шнел все по-често се включва в състава на прокурорските делегации в Русия. През 2014 г. той, прекият му началник Патрик Ламон и ръководителят на швейцарската федерална прокуратура Михаел Лаубер посещават прокурорска конференция в Иркутск – родното място на тогавашния генерален прокурор Юрий Чайка. Радушните домакини поканили швейцарските гости да се повозят на параход по Байкал.

Разходката провокира скандал в швейцарските медии – публикувана е фотография на швейцарските правоохранители и началника на Главното управление за международното правно сътрудничество на Генералната прокуратура Саак Карапетян /същият, който после ще загине в самолетна катастрофа по време на незаконен лов/. За снимката федералният прокурор е бил принуден да клекне на коляно, за да влезе в кадъра.
А швейцарските вестници се изпъстрили със заглавия като „Коленопреклонението на Лаубер в Русия“.
Случвало се е швейцарски прокурори и да летят до Русия в самолета на руската генерална прокуратура след срещата с Чайка на форума в Давос през септември 2015 г. Скоро след това „Новая газета“ и Навални публикуват съвместно разследване за това как синовете на генералния прокурор инвестират пари в швейцарски недвижими имоти. А през 2016 г. швейцарската прокуратура приема постановление за отказ от образуване на наказателно дело срещу Чайка-младши.

Става като в анекдот – през 2017 г. Лаубер получава от руските домакинстващи прокурори толкова огромен сервиз, че се наложило да го оставят на съхранение в швейцарското посолство и няколко месеца не можело да бъде изнесен.

През 2014 и 2015 г. Ламон, Шнел и служителката в прокуратурата Анна-Клод Шайдеггер отпътували за Москва на преговори с руската Генерална прокуратура. Два пъти Саак Карапетян, отговарящ за взаимодействието с чуждестранните правоохранителни служби, ги е канил в ресторанти и по време на дружеското хапване ги подканвал да останат за почивните дни и да отидат на лов. Ламон намирал благовидни оправдания и винаги отказвал. Но ето Шнел се съгласил. Два пъти пътуванията за лов са били с еднакъв сценарий: след излитането на останалите швейцарци в петък вечер Саак Карапетян вземал Шнел в автомобил със синя лампа и сирена в покрайнините на града. /Тук съдията отбелязва, че „в Москва е сложно в петък вечер за разумно време да напуснеш града“/. Там се прекачвали на други коли и пътували до Ярославска област в ловджийски хижи, собственост на арменец олигарх, депутат в областния парламент, чието име остава засекретено. Но описанието му съвпада само с това на Тигран Казарян.

Казарян е натрупал състоянието си в партньорство с милиардера Самвел Карапетян и корпорацията му „Ташир“. По думите на Шнел, държавните горски масиви в Ярославска област са собственост на олигарха.
Според показанията на Шнел в съдилищата, той е искал разрешение от началника си Ламон, който го е съветвал да отиде на лов, за да добие потенциално полезна информация. Ламон обаче в показанията си твърди, че никой никакви разрешения не е искал от него. Във всеки случай и двата пъти Шнел е ходил с Карапетян в Ярославска област, където е отстрелвал глигани. Шнел казва, че никога не е обичал лова и не искал да убива животни, поради това нарочно стрелял встрани от дивите руски свине.

Шнел не е крил особено от колегите приключенията си и в Швейцария разказвал за тези пътувания, дори по време на оперативките в наказателното разследване понеделник.

Ламон не е обяснил пред съда как при завръщането си в Швейцария е мотивирал отсъствието на един от членовете на делегацията.

През 2016 г. след посещение в Швейцария Карапетян внезапно поканил Шнел в Русия да половуват за седмица. Шнел взема отпуск и заминава за Русия. Помислил, че отново ще отидат в Ярославска област да отстрелват глигани, но много се учудил, когато Карапетян и ярославският му приятел олигарх го взели от хотела и не тръгнали към познатите места, а го качили на самолет за Камчатка. Там в рамките на седмица Шнел ловил риба и изобщо ловувал, в това число с хеликоптер – като пак според него, той се постарал да не простреля приготвения за него мечок, но тъй като този звяр е опасен, явно руските прокурори са го гръмнали.

Шнел се е снимал до мъртвата мечка, фотографията е приобщена към материалите на швейцарския съд.

Пазарната стойност на пътуването до Камчатка и убийството на мечока е оценена от швейцарския съд на 10 000 франка. Като описва Камчатка с думите на Шнел, швейцарският съдия си е позволил да разчупи скучния канцеларски език и в присъдата е попаднала бележката „а реките там са пълни с риба“.

По-късно в съда Шнел ще каже, че е заминал за Русия на лов не, за да почива. По думите му, той е отишъл да събира информация, която би му помогнала на атакува парламентарния представител Андреас Грос, ангажиран от съвета на Европа да изготви доклад за смъртта на Магнитски.

През ноември 2016 г. Грос е извикан на разпит в швейцарската прокуратура. Шнел го е разпитвал цял ден. Както пояснява пред пресата тогава вече бившият депутат Грос, той се е опитвал да каже на Шнел, че някои хора в руската Генерална прокуратура са част от организираната престъпност. Пред съда Шнел е обяснил, че наказателното дело срещу съучастниците в убийството на Магнитски отдавна е трябвало да бъде прекратено, но за това щяло да се наложи докладът на Грос да бъде „лишен от авторитет“ и „маската му да бъде свалена“.

Главният прокурор Лаубер не отрече и не потвърди, че „падането на маските“ е ставало по преките му указания. И лаубер, и Шнел потвърждават, че винаги са били в тесни професионални отношения.

В навечерието на Рождество в края на 2016 г. Шнел е потърсен по телефона от зам.-генералния прокурор на Русия Карапетян, който го вика спешно на конфиденциален разговор. Пред съда Шнел обяснява как тогава решил, че Генералната прокуратура най-после е получила някакъв документ, отдавна очакван от швейцарците и че е ставало дума за документи, които биха помогнали делото срещу министър Скринник да не се провали окончателно. Срокът на давността по това дело е изтичал в началото на 2017 г. Прокурорът Ленар Окснер, който е водил делото, няколко пъти е казвал на Шнел, че директно трябва да се узнае от руснаците защо не отговарят на запитванията за правна помощ по това дело. Но Шнел получава отказ за тази командировка от формалния си началник в полицията Робер Клеман с мотива, че има твърде много извънредна работа и неизползван отпуск.

Тогава Шнел, без да пита никого, както сам твърди, купува билет за Москва за 27 декември 2016 г. за собствена сметка с дипломатически паспорт. Преди отпътуването си Шнел казва на Окснер, че ще му прати документите за Скринник в края на декември – началото на януари, без да обясни, че смята да лети за Москва през почивните дни за своя сметка. Престоят на Шнел в Москва е платен от руската Генерална прокуратура /което е предвидено в международния договор за официалните делегации, но не за частни лица/.

В съда Шнел казва, че се е срещнал с Карапетян с очакването да получи ценен компромат за Скринник.
Но Карапетян пояснил: не, няма да има документи за Скринник – така решиха горе. И вместо да проучват документи, карапетян го води на среща с адвокат Наталия Веселницкая, която тогава е представител на интересите на мъчителите на Магнитски.

Шнел подчертава, че това за него е било неочаквано.

Припомняме, че юристът на англо-американския инвеститор Бил Браудър Сергей Магнитски е информирал Следствения комитет /в Русия/ за схема за отклоняване на средства от хазната, в която участват корумпирани съдии, данъчни и руски правоохранители. Като цяло от бюджета на Русия за откраднати и пренесени в чуждестранни, в това число и швейцарски сметки, над 230 милиона долара. Със заграбените с измама от хазната пари въпросните са си закупили имоти в Ню Йорк, Дубай и Черна гора. Участниците в тази схема не са наказани в Русия, напротив, получили са повишения в длъжност и награди.
Магнитски бе преместен в затвора и убит там. Единственият служител в Генералната прокуратура, който е опитвал да изясни делото за смъртта на Магнитски, е уволнен с „вълчи билет“.

С усилията на Бил Браудър в редица юрисдикции са повдигнати наказателни дела срещу някои персонажи от делото „Магнитски“. В САЩ е разследван Денис Кацив, който е внасял пари чрез фирмата Prevezon Holdings и купувал имоти в Ню Йорк. Наталия Веселницкая е била негов адвокат. Тя става особено известна след срещата си със сина и зетя на Тръмп по време на предизборната кампания от 2016 г. Тръмп се интересувал от компромати за политическите му противници, Веселницкая му ги обещала, но нищо не му е предала. А и му пуска въдицата с предложението да отмени „Акта Магнитски“. Видно е, че след неологизмите krysha и siloviki, твърдо влезли в английския речник, ред е на razvodka.

Според показанията на Шнел в швейцарския съд, с Карапетян той е обсъждал три наказателни дела, в това число и делото срещу мъчителите на Магнитски. В хода на заседанието съдията саркастично отбелязва, че международната юридическа помощ обикновено се осъществява в доста по-формални рамки.

На 29 декември Шнел се завръща.

На 29 декември 2016 г. е датирано писмо от Генералната прокуратура до Швейцария, в което се съобщава за липсата на достатъчни основания за подозрения за съучастниците на Скринник, които, според швейцарското постановление за прекратяване на наказателното дело, са й помогнали да изпере около 70 милиона рубли. Исканата от Швейцария правна помощ е отказана. Необходимо изискване за състава на престъплението пране на пари е криминалният им произход. За швейцарския съд доказването на това би било възможно само при представяне на показания на руски свидетели и руски документи – парите Скринник е получавала в Русия, а в Швейцария само ги е легализирала като сделки /с несъществуващ/ имот.

Именно отказът на руските правоохранители да разпитат свидетели, да представят документи става основание за прекратяване на наказателното дело срещу министър Скринник.

При завръщането си Шнел докладва устно за проведените разговори на своя шеф от прокуратурата Ламон.
Полицията изпада в ярост, след като узнава за неразрешеното пътуване с дипломатически паспорт и прочие творчества.

В съда Шнел казва, че е бил уверен, че проблемът с полицията би могъл да се реши на нивото на Лаубер. Очевидно, въпросът не е решен. Полицията в кантона Берн обискира офиса на служителя във федералната наказателна полиция Шнел и на 8 февруари 2017 г. внася в прокуратурата заявление за престъпление по няколко текста:

– Превишаване на правомощията
– Злоупотреба със служебното положение
– Нарушаване на служебната тайна
– Получаване на подкуп.

Прокуратурата образува наказателно дело срещу Шнел. Той е уволнен от работа на 15 февруари 2017 г. Гражданският му иск за възстановяване на длъжност не печели. Същевременно прокурорите разследват делото и се отказват от всички обвинения, като оставят само едно:

Vorteilsannahme – получаване на недължими материални блага във връзка със служебната дейност.

Това е много по-слаб текст, отколкото руския за подкупите: според руското законодателство рушветът винаги е „за“ нещо – конкретно действие, бездействие, общо покровителство по служба. Текстът, по който Винценц е осъден, предполага в качеството на обективната страна на престъплението само получаване на някакви неотчетни средства покрай заплатата във връзка със служебната работа, без това да се отнася до онзи, който дава тези блага. Смисълът на този състав на престъплението се разбира от швейцарските прависти като „подготовка за подкуп“. По този текст в обвинителното заключение има 4 епизода: два с руски глигани, един с мечка и един с Веселницкая.

Прокуратурата не е съумяла или не е поискала да доказва, че Шнел без задължителните пълномощия е водил преговори от името на федералната прокуратура на Швейцария, че той е издал на руснаците важни секретни сведения.

Разследването е водено от прокурора Карло Булетти, който някога е бил съсед по офис на Шнел. Прокуратурата е наложила на Шнел глоба в размер на 20 000 франка.

Винценц би могъл да се съгласи с тази глоба и с това всичко би приключило. Но той я оспорва в административния съд, както и уволнението си, поради което постановлението на глобата се превръща в обвинително заключение и отива в наказателния съд. Като свидетели за призовани Лаубер и Ламон.

В съда Шнел патетично казва, че е действал в името на интересите на швейцарската правна система. Освен това за свое оправдание заявява, че след като не е служител във федералната прокуратура, той не би могъл да повлияе на хода на разследването, поради което чисто технически не е можал да получи подкупа.

Лаубер и Ламон се надпреварват да го хвалят като най-ценния служител. При това Ламон демонстрира смешни пропадъци в паметта, а липсата на официални отчети от него за пътуванията на Шнел в Москва обяснява с дислексия, т.е. с неумението да чете. По време на процеса, който се води на немски, Ламон, който е завършил право в двуезичния кантон Фрайбург, внезапно забравя немския език и иска за себе си преводач от френски.

Ламон се оплита в показанията си – ту казва, че за лова на мечки е научил от вестниците, ту че швейцарската наказателна полиция го е уведомила.

Накрая Винценц е осъден да плати незначителната по швейцарските мерки глоба от 9 000 франка, при това условно, ако не извърши аналогични престъпления в рамките на следващите 2 години. Присъдата е само по единия епизод – този с мечката. За свинете и за Веселницкая съдът не вменява вина на Винценц и го оправдава по тези епизоди.

Процесът срещу Шнел привлече вниманието на швейцарската публика. Покровителят му Лаубер вече светна с частни срещи в ресторантите с ръководителя на ФИФА Джани Инфантино и то във времето, когато вървеше мащабното разследване за многомилионния подкуп при организирането на световния шампионат в Германия през 2006 г. Впоследствие наказателното дело във Федералния съд пропадна поради изтекла давност. А сега Лаубер страда от амнезия за тези срещи с Инфантино, не може да си спомни детайли от разговорите и даже имената на участниците.

Вече започнаха да се чуват обвинения по адрес на цялата Федерална прокуратура за това, че фактически тя се е солидаризирала с мъчителите на Магнитски. Свързаното с тях дело за пране на пари, както по всичко личи, има всички шансове за провал. От друга страна, предаването от руска страна на конфиденциални сведения, които биха имали място по времето на дейността на Шнел, може да е в полза на тези, които искат в Москва да се устрои „лов на вещици“ като пореден смешен процес, който има за цел не да установи злодеите, а да ги избели.

След уволнението на Шнел в Берн почука Москва с искането швейцарците да предоставят протоколите от разпитите на колегите на Магнитски, разпитвани за обстоятелствата около смъртта му. При аналогични ситуации други западни страни са отговаряли с отказ на руснаците във връзка с това, че в сегашна Русия е невъзможно каквото и да е обективно разследване на делото „Магнитски“ и причините са политически.

Сега политическото бъдеще на главата на прокуратурата на Швейцарската Конфедерация е под голям въпрос. Според показанията на Ламон в съда, той е бил първоначално много доволен от пътуването на Шнел, в хода на което не е получил никакви документи, но пък е приказвал с Веселницкая.
По заповед на Кремъл ли Федералната прокуратура на Швейцария е изпълнила „свалянето на маската“ от депутата Грос?

Едновременно с процеса по импийчмънта върви разглеждане на делото на Шнел на втора инстанция. Той се опитва изцяло да докаже своята невиновност, като мотивира пътуванията със служебна необходимост.

Но главната загадка в тази история остават пътуванията на Шнел до Москва след отстраняването му. В съда той постоянно твърди, че е ходил на лов с руснаците така, както и на работа, т.е. по силата на служебния дълг, и ако има за какво да се разкайва, то е само в излишния устрем да услужи на швейцарското право, дори и с нарушаване на формалната субординация. Обвинителното заключение по делото си Шнел определя като „удар с нож в гърба“ – ето колко много сили изразходвал, толкова нужна информация е добил, а пък животът му е разрушен.

Добре, но какво изобщо е правил в Москва? Ако не е имал повече правото да представлява интересите на швейцарската прокуратура?

Автор: Андрей Заякин, съосновател на „Диссернет“, редактор в data-отдела на „Новая газета“
Превод: Екип на Биволъ. Заглавието е на Биволъ

***“Новая газета“ е част от международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, част от който е и сайтът Биволъ.

Държавата не казва колко са “медицинските фурми” от Абу-Даби, но вече ги раздава на нуждаещите се

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/covid-dates-distribution.html

понеделник 11 май 2020


Вече втора седмица няма новини от междуведомствената комисия, която трябваше да установи количеството на дошлите от ОАЕ фурми. Липсва протокол и не може да се обявят официално резултатите от преброяването. Междувременно кашоните с фурмите са засечени на различни места из страната. Според властите те вече се раздават на крайно нуждаещите се от тях.

Още на 23 април Биволъ публикува информацията, че фурмите са над дванадесет тона бруто или над девет тона нетно тегло. Припомняме, че екзотичните плодове бяха докарани от Абу-Даби лично от министър Емил Караниколов и бяха шумно рекламирани от правителството и НОЩ като 15 тона “медицински консумативи”. След разкритието, че медицинските изделия са незначително количество, а повечето от пратката е фурми, беше сформирана специална държавна комисия, която да преброи фурмите и консумативите в склада на Червения кръст.

Комисията по преброяването на фурмите обаче се е препънала в попълването на протоколите. Източник от БЧК съобщи за Биволъ, че объркването дошло от смесване на данните в графите нето и бруто. Затова били нужни още няколко дни, понеже протоколът трябвало да се „доизкусури“. Това най-сетне щяло да се случи през тази седмица.

Не стана ясно защо въобще е нужна такава комисия, след като всички данни за вноса са известни на Агенция “Митници”. Оттам категорично отказаха тази информация след запитване по ЗДОИ отправено от Биволъ. Митническите документи обаче изтекоха към Антикорупционния фонд и потвърдиха напълно публикуваната от Биволъ информация за количествата на плодовете.

Брутното количество фурми е посочено в официалната кореспонденция на Митниците с Министерството на икономиката.

В документите е записано, че става дума за 1 366 кашона с брутно тегло 12 245 кг. Както установи репортер на Биволъ още преди две седмици в склада на БЧК, екзотичните плодове са опаковани в два вида разфасовки от 5 и 8 кг.  Нетното тегло на фурмите във всеки един от кашоните е отпечатано на опаковката.

Фурмите при докарването им в склада на Червения кръст в с. Долни Лозен. Виждат се двата вида опаковки – жълти от 5 кг. и бели от 8 кг. Снимка: Биволъ.

Елементарната сметка да се умножи броя на кашоните от 5 кг. по пет и броя на кашоните от 8 кг. по осем, след което да се сумира полученото, затруднява  държавните органи вече десетина дни.

Кашон с фурми на гара Септември, заснет на 9 май.

В средата на седмицата от БЧК съобщиха, че приблизително половината от фурмите вече са раздадени на уязвимите социални групи. Очевидно те могат да бъдат раздавани и без протокол в условията на извънредно положение.

Наш читател изпрати снимка от 9 май от гара Септември, на която се вижда кашон с фурми от пет килограма, заедно с друга хуманитарна помощ предоставена от Турция. Според него фурмите и другите кашони са били натоварени на теснолинейката за Добринище. Прави впечатление, че фурмите не са обозначени като хуманитарна помощ, за разлика от турските стоки.

Изследват съмнителните дезинфектанти за метанол

Властите, макар и тихомълком, явно са се съобразили с препоръката на Биволъ да бъдат изследвани и доставените от ОАЕ дезинфектанти, които се водят “медицински консумативи“. Всъщност става дума за хидроалкохолен гел за ръце от супермаркет в ОАЕ. При това точно тази марка е била изтеглена от търговската мрежа в Дубай заради установено съдържание на метилов алкохол, както разкри отново Биволъ.

Дезинфектантите не са медицински консуматив, а ширпотреба от супермаркета.

От пресцентъра на БЧК съобщиха, че дезинфектантите от ОАЕ все още не се раздават на нуждаещите се, защото партидите се изследват за метанол. Тестовете се правят в две лаборатории,  като едната е бившето ХЕИ. Коя е другата не е ясно за момента.

Лечебните фурми като реклама на Пеевски

PR-авантюрата с фурмите започна със съобщението на ген. Мутафчийски  от 14 април , че “Две фирми – “Градус” и “Интръст”, са направили много сериозна сделка с Обединените арабски емирства. Става въпроса за размяна на 32 тона храни с ОАЕ, срещу което сме получили 15 тона медицински консумативи. Транспортът е поет от фирмите, а държавата не е платила нищо. Тази помощ е голяма, защото става въпрос за предпазни средства – маски, ръкавици и облекла”.

Припомняме, че фирмата “Интръст”, която е участник в бартера, е еднолична собственост на депутата и издател Делян Пеевски, който редовно е рекламиран на сутрешните брифинги на НОЩ като щедър дарител за болниците в условията на кризата с COVID-19. Разменените храни са 32 тона агнешко, млечни продукти и зеленчуци. Пеевски има също така интереси и в млечната промишленост с фирмата “Лакрима”, която от години е позиционирана на пазара в Емирствата.

Всъщност даренията, които прави депутатът, медиен магнат, бивш шеф на ДАНС и “айсберг на корупцията” у нас (според сп. Шпигел), не са от личния му джоб, а от неговата фирма “Интръст”. Такова разпореждане с активите на фирмата е незаконно, но както е известно в България законът се надскача винаги, когато са замесени интересите на корпулентния “успял млад човек”.

До момента властта не е дала разумно обяснение за странната сделка с Емирствата, в която са участвали близки до властта фирми при сериозна логистична подкрепа от държавата. Но за сметка на това присъдружните на властта пропагандни централи проведоха разяснителна кампания. От нея разбрахме, че фурмите са питателна и полезна храна, а в Китай с тях се хранят дълголетниците.

След разкритието, че повечето медицински консумативи всъщност са сушени финикови плодове, последваха объркани обяснения на министър Караниколов. Според него пратката от ОАЕ била договорена отдавна на държавно ниво, но също така държавата нямала отношение към фурмите, защото бартерът “фурми срещу агнешко” бил частна инициатива.

Фурмите са предназначени за Министерството на икономиката, сочат митническите документи.

При това положение остава неясно защо като получател на фурмите в митническия манифест е вписано Министерството на икономиката, а не конкретната частна фирма, която е извършила бартера.

От документите, публикувани от Антикорупционния фонд е видно, че Министерството на икономиката е изоставило фурмите на митницата “в полза на държавата”. Това очевидно е финт, за да се избегне обмитяване на стоката, която не може да бъде записана като медицински консуматив.

Kъм днешна дата #Фурмигейт продължава със смешния ступор на институциите, неспособни да посочат нетното количество фурми.

Тихата безкръвна революция: Интернет отвръща на цифровото проследяване с децентрализиран VPN

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/tachyon-vpn.html

неделя 10 май 2020


В магазините на Google и AppStore се появи ново приложение — Tachyon VPN. Малко по-рано бе пусната алфа-версия на този безплатен VPN за MacOS, а скоро ще излезе версията за Windows.

„Ех пък и намерили информационен повод за статия в пресата! Че и с „революция“ в заглавието!“ – ще се дръпне читателят и ще се окаже, че не е прав. Защото Tachyon не е поредният сервиз за безопасна и анонимна работа в мрежата, а първият VPN в историята, работещ в блокчейн и готов за използване от редовия потребител.

В Tachyon няма централизирани сървъри, които някой може да блокира, тъй като обменът на информация се осъществява в партньорска мрежа между участниците. Всеки от участниците пък изпълнява ролята на сървър. Целият трафик в Tachyon е кодиран с криптиране от край до край, а да го проследиш е невъзможно,

защото по-рано шифрованите данни се пренасят през интернет с помощта на симулирани обикновени протоколи /HTTP и TLS/, без по никакъв начин да се отличават от окръжаващия поток данни. И, в крайна сметка:

Tachyon VPN е невъзможно нито да се закрие, нито да се забрани, нито да се накаже

Защото този сервиз няма началство, протоколът е отворен, а управлението на блокчейна и мрежата се осъществява чрез традиционната за криптоиндустрията структура – DAO, децентрализирана автономна организация, в която всички решения се приемат с общо равнопоставено гласуване на анонимните участници в мрежата.

 

Главното, според мен, достойнство на Tachyon VPN е в пределната простота на използването: инсталирате приложението от магазина на Google или Apple, отваряте го – и на екрана виждате единствен бутон: Включи/Изключи. Кликвате и след секунда цялата ваша комуникация е скрита за страничните очи.

При това знаете, че никой не може да принуди вашия доставчик на услугите VPN да се регистрира някъде и да споделя някаква информация. Не, защото вашият доставчик е такъв принципен и упорит, а защото няма кой да бъде задължен за това – няма щаб-квартира, няма ръководител, юридическо лице също липсва. Остава, едва ли не, всеки редови потребител на мрежата Tachyon да бъде заплашван. Но и това е безполезно, защото самите потребители не знаят нищо, освен собствения си трафик.

Колкото повече наблюдавам развитието на събитията в света, толкова по-силно се поддавам на възхищението – до какво ли така подредено и съразмерно върви постъпателното движение към новата глобална парадигма на съществуването на човечеството от старата! Новата парадигма се нарича E Unibus Pluram /От едно – много/. Заимствах тази фраза от есето на американския писател Дейвид Фостър Уолъс, който, на свой ред, е обърнал крилатата фраза на Цицерон „E Pluribus Unum“ /От многото – едно/, украсяващо герба на САЩ.

Прехода към новата парадигма ние наблюдаваме навсякъде:

— Вместо централизирания интернет вече има Web 3.0, в който информацията се съхранява разпределена в шифрован вид в компютрите на редовите потребители на световната Мрежа /Blockstack, Filecoin, Graphite Docs и др./.

— Вместо йерархичната система DNS, основана на разрешаващи сървъри и контролирана от шепа американски компании, а същевременно и вместо националните реплики на тази уязвима структура са включени сервизи с имена на домейни, реализирани в децентрализирани блокчейни /Ethereum Naming Service, Handshake, Unstoppable Domains и др./

— Вместо тоталитарните социални мрежи са създадени и пуснати алтернативни децентрализирани блокчейн-площадки; Facebook е реализиран в Minds, вместо Reddit и Twitter има Hive, Golos, Steem и Commun, вместо Instagram има All.me, вместо LinkedIn има Indorse.

— Вместо фиатни пари с безгранична инфлационна емисия, контролируема от централните банки на държавите, съществуват множество криптовалути, предоставящи широк спектър функции – от спестовни /Bitcoin/ до пълна анонимност (Monero, Zcash, Beam и др./.

— Вместо банковото оценъчно-разрешително кредитиране са създадени десетки сервизи DeFI /децентрализирано финансиране/, където всеки потребител може сам да вземе или да предостави кредит, без да иска от никого разрешение, доколкото изпълнението на задължените страни безпристрастно се контролира не от юридически структури, а от математически проверени смарт-договори / Maker, Compund, Aave, dYdX, bZx, Sablier, Dharma, Fulcrum и др./.

В тази картина липсваше последното звено – този същият предходен вид, в дарвинския смисъл на думата, без който е невъзможно раждането на новото качество. Такова звено дойде като Tachyon VPN, обединил инфраструктурата на традиционния интернет с новите технологии на пълната децентрализация в човешките отношения.

През двата месеца тестване на Tachyon VPN броят на потребителите му надскочи 150 000 души. Успехът е абсолютно феноменален за блокчейн-продуктите, които с огромен труд достигат до масовия потребител.

Сдържаността на всеки човек е лесна за разбиране. Първо, хората се опариха от безкраен поток от измами, стартирани под прикритието на ICO през 2016-2018 г. лъвският дял на тези афери се падна на Русия, страните от бившия ОНД, Източна Европа и Азия, което се обяснява с бедността на населението. Когато няма спестявания, няма и особено какво да се губи, поради това нашите хора са готови да заравят монетки в първото им попаднало Поле на Чудесата, обещаващо бързо забогатяване.

Второ, правителствените медии в цял свят упорито формират негативно отношение към криптотехнологиите, като създават в обществото измамни конотации на криптовалутата с тероризма, педофилията, търговията с наркотици и международните криминални групировки. Всичко това, разбира се, е безсмислица, доколкото делът на криптовалутата в нелегалния търговски оборот не превишава 1%. Но ефектът на доверието към правителствените медии действа безотказно – попитайте 10 души на улицата за биткойна и 9 от тях ще отговорят, че това е афера или престъпление.

Трето, блокчейн-технологиите са сложни за масово възприемане. Всъщност, сложно е всичко, което ни заобикаля – от автомобила до интернета. Но и автомобилът, и интернет отдавна достигнаха пределното ниво на адаптация за обикновения човек – за да постигнеш желания резултат е достатъчно да натиснеш бутона.

До този момент блокчейн-технологиите се намираха на същото равнище, на което беше и интернет в началото на 90-те години. Спомням си, че първото си включване в световната Мрежа настройвах в Windows for Workgroups 3.11 повече от денонощие – първо четях в списания за компютри за информационните форуми /BBS/, на които може да се намери Winsock API от странични разработчици Chameleon и Trumpet (Winsock — това е специален фреймуърк за работа с протокол TCP/IP, който беше вграден в ОС първо само в Windows 95/, после с часове настройвах дузина параметри, после поотделно конфигурирах приложения за работа с поща, конференция на новини и сървъри FTP.
Това беше ужасно и единици ползваха интернет. Също толкова ужасно изглеждаха и нещата с блокчейн-продуктите, които само специалисти можеха да настроят.

Днес ние се оказваме свидетели на последната, решаващата стъпка – превода на сложните блокчейн-технологии на езика на „един клик“. За да получим или дадем пари на кредит при гаранцията на безпристрастния смарт-договор, е достатъчно да изтеглим приложението на мобилния си телефон и да кликнем на бутона на дисплея. За да се възползваме от VPN за блокчейн, също не се налага нищо да настройваме – клик! И всичко работи.

Предвиждам и възражения – алтернативите на социалните мрежи, реализирани в блокчейн, съществуват относително неотдавна, но не се налага да говорим за никаква конкуренция с Facebook и ВКонтакте. Само вижте високотехнологичната социална мрежа №1 в блокчейн minds.com – чиста проба Зомбиленд, където са се приютили без работа два и половина потребители. При това всичко в minds.com е интуитивно, всичко е привично и познато, а единствената разлика с Facebook е в това, че липсват Цукърбърг или друг началник, които биха могли да ви баннат за това, че сте казали нещо неправилно /според неговото, цукърбърговското разбиране за правилно и неправилно/.

На практика алтернативните социални мрежи са пусти, но вината за това изобщо не е на блокчейн-технологиите, а самата идея на социалната мрежа, която се вдъхновява само от масовото стълпотворение – колкото повече народ се струпа на площадката, толкова повече площадката е привлекателна.

Социално активната публика непременно ще премине към децентрализираните мрежи, но ще направи това последно, само след като алтернативните технологии основателно стеснят традиционните сервизи на интернета по силата на своите обективни преимущества.

Съвсем по друг начин стоят нещата с VPN. Тук внедряването на блокчейн-технологиите се очаква вече отдавна и с голямо нетърпение.

Интересът на обществото към защитата на комуникациите в интернет се проявява навсякъде, дори и да е неравномерно разпределен в геополитическо отношение. Например, в страните на западната цивилизация VPN ползват от 4% /в Австралия/ до 6% /в Германия/ от потребителите на интернет.

Не така е в страните от Третия свят – в Индия и турция – 18%, в Китай – 20%, в Тайланд и русия – около 24%.
Само помислете: една четвърт от редовите потребители на мрежата, които компютърните гикове (ентусиазирани до обсесия от технологиите б.ред.) са свикнали да считат за леймъри (неосведомени, невежи б.ред.), се справят забележително с такава технология като VPN.

Главната заслуга в популяризирането на VPN в нашето отечество, без съмнение, принадлежи на Роскомнадзор. Последната вълна на народния интерес към този преди неведом сервиз се случи, след като Роскомнадзор успешно се пребори с Telegram. В името на справедливостта трябва да се каже, че масовата популярност на VPN бе осигурена все пак не от Месинджър, а от пиратския видеоконтент и торент-тракерите, които, впрочем, Роскомнадзор също блокира. Поради това лаврите за популяризирането на технологията очевидно остават за този орган.

С други думи, популярността на Tachyon беше предопределена от потребността на пазара на самия сервиз за анонимизиране на трафика. Не по-малко важна роля изигра и блокчейн-технологията, която прави невъзможен натиска върху компанията, предоставяща услугите на VPN.

При сънародниците ми е налице забележителен прецедент – през март миналата година Роскомнадзор разпрати писма до десетина крупни VPN-провайдери с изискването да се включат в държавната информационна система. Девет от тях очаквано се отказаха /всички, освен Kaspersky Secure Connection, което също беше очаквано/, прибраха своите сървъри от територията на Руската федерация и спокойно продължиха предоставянето на услугите си.

Рискувам все пак да предположа, че въпросната реакция се случи само заради това, че мнението на Роскомнадзор не интересува никого извън пределите на Русия, още повече – никого не плаши.

Представете си, че идентично изискване би повдигнал американският събрат на Роскомнадзор за борбата за чистота на политическите нрави – Агенцията за национална сигурност на САЩ. Дали изобщо някой счита, че отговорът на NordVPN, Hide My Ass!, Hola VPN, Openvpn, VyprVPN, ExpressVPN, TorGuard, IPVanish и VPN Unlimited би бил подобен на този от случая с руското ведомство?

На всички, които си пазят геополитическите илюзии, предлагам да си спомнят за съдбата на продуктите на Facebook /Libra/ и Telegram /TON/, свързани с криптотехнологиите – и двата бяха пречупени като дървеница още преди се появят на бял свят.

Прелестта и надеждността на VPN, базиран на блокчейн-технологиите, се състои в това, че там няма кого да пречупваш и тормозиш – нито физически /със завземане на сървърното оборудване/, нито юридически /с обявяване извън закона на територията на националните юрисдикции/.

Преди всичко, аз бих искал да се поздравим всички ние не просто с настъпването на цифровата революция, а с революцията от нов тип. Новината й се крие в морално-етичното великолепие – за пръв път в историята се случва безкръвна революция! Не, защото хорските нрави са станали по-малко кръвожадни, а защото изчезват обектите и субектите на натиска. Воистину — E Unibus Pluram!

Автор: Сергей Голубицкий, Новая газета 

Превод: Екип на Биволъ
***Руското издание „Новая газета“ е част от Международния консорциум на разследващите журналисти /OCCRP/, където е и сайтът Биволъ.

Закон за здравето на първо четене МВР ще ни следи, а болниците ще пазаруват без обществени поръчки

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/covid-19-zakon-za-zdraveto-sledene.html

неделя 10 май 2020


Скандална законова поправка мина на първо четене в петък, на 8 май, като текстове към преходни и заключителни разпоредби към Закона за здравето, без да привлече внимание на опозицията и медиите. Текстът позволява на болниците още два месеца да не провеждат процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП): директно да закупуват необходимите им маски, дезинфектанти, бързи и PCR-тестове за COVID19. Друга поправка пък изобщо не намери място в законопроекта, въпреки че се очакваше да бъде предложена при отмяната на извънредното положение. Става дума за промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които позволяват на МВР достъп до данните на абонати на мобилните оператори, поставени под задължителна изолация, без предварителен съдебен контрол. Експерти увериха „Биволъ”, че трябваше да е обратното: „следенето” на гражданите да отпадне, а контролът върху болниците да се засили.

Вносителят на Закона за здравето е премиерът Бойко Борисов (Снимка: Факти)

В петък, на 8 май, парламентът прие на първо четене Закона за здравето. „За” законодателната инициатива гласуваха 125 народни представители, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 69, с което тя бе одобрена. Предложенията са на Министерския съвет от 5 май.

Законопроектът определял „възможните мерки след края на извънредното положение”, което изтича на 13 май. Целта му била „да уреди мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение”. Промените имали

„пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването”.

Само БСП от парламентарната опозиция изрази критика към законопроекта. “Въздържаме се на първо четене от подкрепа, тъй като има неща, които просто не могат да бъдат преодолени и те са в три основни направления. Въведената т. н. санитарна извънредна обстановка, няма конституционна основа. Това може да доведе до непредвидени правни последици“, заяви депутатът от левицата Явор Божанков, цитиран от БГНЕС. Най-вероятно той е имал предвид и поправките към ЗЕС, за които от „Позитано” вече сезираха Конституционния съд.

Обединението „Демократична България” (ДСБ, „Да, България” и „Зелено движение”) разкритикува остро Закона за здравето в специална декларация. Оттам поискаха „ремонт” на ЗЕС. Лансираха и законодателни предложения за изменения и допълнения на Закона за електронното управление, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Търговския закон, с които „възможността за дистанционна работа на институциите да се уреди трайно”.

„Обичат да цитират хората какво си говорят по телефона”

Най-скандалните поправки към ЗЕС са вписани в Закона за извънредното положение от 13 март 2020 г. като § 41: съдържа редица „допълнения” относно достъпа на МВР и ДАНС до данните на мобилните оператори.

Проследяването на абонати става без съдебна заповед

Предполага се, че данните щели да се изискват само за онези под карантината: „съхраняват се и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“ Или, обясняват вносителите,

„когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Предполага се, че телекомите и интернет провайдърите, „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги” от 13 март насам „предоставят незабавен достъп до данните въз основа на искане на съответния ръководител на структурите“.

Справката на „Биволъ” във внесения на 5 май от премиера Бойко Борисов законопроект на Закона за здравето, показа, че текстовете от ЗЕС никъде не се споменават. Това означава, че следенето автоматично се удължава за поне още два месеца или колкото преценят от управляващото парламентарно мнозинство и специалните служби.

Дали текстът ще отпадне се усъмни в петък и бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, разкритикувал тази мярка в предаването „Денят с Веселин Дремджиев” по TV1. Според него не е нормален „начинът, по който този текст беше приет”. „Налице е невъзможност да бъде санкционирано от съдилища прилагането на тази мярка” е сред основните проблеми според ексминистъра.

Калин Калпакчиев (Снимка: ClubZ)

Председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев е на мнение, че тези тестове „трябваше да отпаднат” с падането на извънредното положение.

„Това е извънредно правомощие”, коментира съдията за „Биволъ”.

Според него при наличие на нарушения или незаконен достъп до данните от страна на МВР може „да се иска обезщетение по Закона за отговорността на държавата”.

Бившият следовател Бойко Атанасов смята, че тази от извънредните мерки, които се запазват, трябва да се преценява и според правото на Европейския съюз (ЕС). „Това е въпрос, който трябва да се разглежда при налагане на нормата при налагането на съдебен контрол при приемането на Закона за електронни съобщения”, заяви той пред „Биволъ”.

Бойко Атанасов (Снимка: Биволъ)

„Допреди 6-7 години няма съдебна санкция при достъпа до трафични данни. Налагането в норма на това изискване бе поради изискване в директива на ЕС”.

Според него е интересен въпрос дали приемането на мярката напълно съвпада с духа на правото на ЕС:

„Внимателно трябва да се види, имаме ли нови европейски норми в тази насока”.

Политологът Евгений Дайнов смята, че мотивите на властта, свързани с необходимостта да се извършва контрол върху карантинираните лица не издържа на критика: „Тези заявления никога не са адекватни”.

Евгений Дайнов (Снимка: ClubZ)

„Едно време един от прякорите на милиционерите беше “Ушев”, защото винаги обичат да слухтят по хората”.

 

“Просто обичат после да цитират на хората, какво са казали по телефона. Правят се на важни и заплашителни. Мицове”, иронизира политологът пред „Биволъ”.

Обществените поръчки: на пауза

„Биволъ” на няколко пъти се сблъсна с липсата на информация в Агенцията за обществените поръчки (АОП), тъй като чл. 13 и чл. 14 към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) позволява на болниците да не провеждат процедурите по ЗОП.

Чл. 13. Ал. 1 от ЗМДВИП предполага, че „разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат” при редица случаи.  Първо, той не се прилага при „закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки”.

Също така ЗОП очевидно пречи на Министерството на здравеопазването и при „закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им”.

На трето място, властта е на мнение, че провеждането на отворени обществени поръчки не е нужно и при „възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно

Чл. 14 на ЗМДВИП пък касае „закупуването със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, от бюджета на лечебните заведения” и „със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие”  на медицински изделия, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки, както и за лечението и диагностиката на заразените пациенти.

Според този член „не се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат”. На базата на този член някои от лечебните заведения като „София Мед” и УМБАЛ „Св. Иван Рилски” вече се опитват да откажат информация във връзка с коронавирусната пандемия.

В УМБАЛ “Св. Иван Рилски” си правят каквото искат…(Снимка: Frognews)

Например, пресаташето на „Св. Иван Рилски” Моника Николова заяви пред „Биволъ”, че болницата се е възползвала от правото си по Закона за извънредното положение да не провежда процедура по ЗОП при поръчката на бързите тестове. Както е известно, един от заразилите се с коронавирус пациенти в болницата на два пъти е бил тестват с бързите тестове като „негативен”. Заразил се е и лекар. Впоследствие се оказа, че бързите тестове са давали все грешни резултати.

Поръчката наистина не е обявена на сайта на ЗОП. „Вижте закона, няма за какво да обявяваваме обществена поръчка, трябваше спешно да закупуваме тестовете след като бе въведено извънредно положение. И принципалът ще ви каже същото”, каза Моника Николова.

Въпреки че тестовете дават грешни резултати, според пиарката на „Св. Иван Рилски” те били „американски”. Коя е компанията – производител и коя е компанията, доставила на болницата тези тестове, тя отказва да съобщи:

„Това не мога да посоча. Не съм оторизирана от ръководството”.

Закупени били от компанията, която „работи тук, в България в началото на въвездането на извънредното положение”. Дали са закупени преди или след 13 март, когато влиза в силата законът, също не става ясно.

Председателят на НОЩ ген. Мутафчийски заяви за „Биволъ”, че от два месеца обяснявал, че бързите тестове не вършат работа.

Ген. Мутафчийски (Снимка: NovaNews)

Според него обаче здравните заведения са сравнително независими търговски дружества и нямало как да се проверяват или забраняват доставките на тестовете.

„Защо да им забраним? Да правят каквото искат болниците…Никой не им е давал инструкции да правят бързите тестове”, каза тогава генералът.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, както и съветникът му и член на Националния оперативен щаб (НОЩ) д-р Ангел Кунчев не отговориха на запитванията и обажданията на „Биволъ” по темата. Не пожела да коментира ситуацията и вицепремиерът Томислав Дончев.

Същевременно справката на „Биволъ” сочи, че от УМБАЛ „Св. Иван Рилски” по заповед на директора д-р Антон Петков е обявена на 11 март (едва 2 дни преди въвеждането на извънредното положение) поръчката за „доставка на дезинфектанти c включени 58 номенклатурни единици”. Стойността на доставяните дезинфектанти обаче ще глътне 576 хил. лв.: обявената цена е 480 000 лв. без ДДС.

Тоест, държавната болница е обявила първо поръчката за дезинфектанти на солената сума от почти 0,6 млн. лв. А после е изчакала два дни, за да заобиколи ЗОП и да закупи бързите тестове от частна фирма вече след влизането в сила на Закона за извънредното положение. Резултатът от сделката с неустановена фирма е налице.

„Умишлена поръчка на некачествени средства е престъпление”

Експертите са на мнение, че неприлагането на ЗОП има основания, но отслабва още повече контрола върху доставките за болниците у нас. Юристът и експерт по медицинско право Мария Шаркова коментира за „Биволъ”, че при създалата се ситуация има нужда от балансиране.

Адв. Мария Шаркова (Снимка: AEЖ България)

По думите й след като ръстът на заразените не намалява, епидемията продължава да съществува: „И времето за провеждане на една обществена поръчка е доста дълго”. „И ако провеждат процедурите, не виждам обаче как ще се снабдяват за толкова кратко време с маските, защитните облекла или тестовете”.

Според нея най-вероятно мотивът на властите да се удължи срокът за неприлагане на ЗОП да е свързан точно с организацията: „Ако сега рязко тази възможност за доставки на медицински изделия отпадне, да не се стигне до повтаряне на ситуацията от някои болници, където има недостиг на защитни облекла”.

Другият риск е свързан със сроковете за обжалване по ЗОП: „Ако бъде обжалвана, няма да могат да се снабдяват с тези медицински изделия”. „Ситуацията с тази пандемия е необичайна: ако останат например без предпазно облекло, и това не е добре”. Сложно е според нея да се каже обаче дали срокът от два месеца без прилагане на ЗОП е добро или лошо законодателно решение.

Мария Шаркова смята, че от другата страна има опасност да не се прилага ЗОП, тъй като „се създават условия за злоупотреби”.

„Когато я няма публичността на обществената поръчка, за която вече се прилагат съответните електронни процедури, има и проблем с качеството на доставките. Обществените поръчки позволяват публичност на условията, които се залагат, възможност за конкуренция, цялата информация е публична”.

По думите на юристката, лечебните заведения „дори и да не провеждат обществени поръчки, трябва да отговарят на определени изисквания при закупуване на съответните изделия”. „Би трябвало да се прилагат и съответните разпоредби как отговаря или не отгваря едно изделие на нуждите и стандартите”, казва Мария Шаркова.

По думите й специално за здравните заведения контрол на сделките за доставка на медицински изделия за коронавируса трябва да осъществява принципалът в лицето на Министерството на здравеопазването.

Според Шаркова отговорността за доставка на некачествени тестове, маски, защитни облекла или дезинфектанти можед да зависи и от конкретната сделка. „Ако е умишлено доставяне от страна на доставчика е едно, ако става дума за умишлено договаряне от купувача на некачествени средства, то отиваме на друга територия – става дума за длъжностно престъпление, включително безстопанственост”, казва юристът.

Адв. Никола Макавеев

Адвокатът, който специализира в ЗОП и здравеопазването, Никола Макавеев, е на мнение, че извънредното положение „би могло да доведе до малко по-адекватен избор на доставчиците на медицински изделия”.

Според него след като има сигнали за злоупотреби с доставките на медицински изделия, би могло в закона да се включат изисквания за качеството. „И да се утвърди единен стандартен договор за закупуване на тези средства, който да се прилага при спешни случаи. Това е в компетенциите на договорно и търговско право”, коментира юристът за „Биволъ”.

Макавеев е категоричен, че отпадането на процедурите по ЗОП, не значи, че „в договорите между възложителя и доставчика не трябва да се споменават конкретните условия, стандартите на качеството и възможностите за санкции при неспазването им”.

По думите му също извънредното положение не значи, че всичко трябва „да става безконтролно и без никой да им държи сметка” на болниците какво си закупуват.

„Става дума за прилагане на контрол на общи основания, включително за болниците – независимо дали е по обществена поръчка или не. Ако има вреди, некачествени тестове или предпазни средства, има заразени или смъртни случаи, то спокойно може да се търси отговорност и по Закона за задълженията и договорите”.

Адвокатът смята, че „се създава впечатление, че всичко това става безконтролно”. „Когато се разходват публични средства, принципалът и контролните органи трябва да осъществяват съответния надзор, включително и по Закона за одит и проверка”.

Според юриста би било добре извънредното положение да доведе до повече прозрачност в публичния сектор: „Няма никаква законова пречка договорите да бъдат качавани от болниците и без проведена процедура по ЗОП”.

Относно липсата на информация за доставчиците, според него извънредното положение не отменя и общите принципи на правото. „Тук се прилага общият ред по Закона за достъп до обществена информация и по Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор”, казва Никола Макавеев.

Адвокатът смята, че самият ЗОП по време на пандемията би бил „излишно тежък”: „Отнема в идеалния случай два месец от обявяването на една поръчка до сключването на договор”. „Ако включим и подготовката, може да отнеме до 6 месеца”, пояснява той.

„Естествено, че в такава ситуация не може да се чака и да се спазват сроковете от минимум 35 дни плюс този за обжалване”.

Той припомня, че сама по себе си ЗОП като процедура по избор на изпълнител не елимира злоупотребите напълно. „Има случаи в болниците, когато се провежда процедура за няколко месеца и с 300 зора се избира изпълнител. И той започва да доставя некачествени изделия. Но болницата си затваря очите: сложно да се развали договора. А ако е без договор над 6 месеца, рискува глоби от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) или Сметната палата”, обобщава ситуацията Никола Макавеев.

Владислав Панев (Снимка: БНР)

Според Владислав Панев, общински съветник и съпредседател на „Демократична България”, която излезе с осъдителна декларация срещу промените в Закона за здравето, неприлагането на ЗОП създава добра среда за корупцията.

„От икономическа гледна точка, винаги трябва да има ясни правила и конкурси при подобни доставки”, заяви той пред „Биволъ”.

О думите му дори при тези „форсмажори” като извънредното положение също „трябва да са ясни процедурите” за поръчка и доставка на необходимите средства. „Защото, когато се действа набързо, има най-много предпоставки за кражби”, категоричен бе политикът.

Британски специалисти с предупреждение за китайските респиратори, поръчани и от България

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/covid-ventilators-aeonmed-harmful.html

неделя 3 май 2020


Аанестезиолози, реаниматори и болнични мениджъри от Великобритания са изпратили писмо с предупреждение до санитарните власти, че респираторите на Beijing Aeonmed Co. Ltd. са опасни за пациентите и не са адаптирани за работа в европейските условия. Това съобщава в свой репортаж телевизията NBC. България вече поръча и все още очаква доставката на 50 машини от друг модел на същия производител, които заплати на двойни цени, както разкри Биволъ.

Вярваме, че ако се използват (респираторите б.ред), може да настъпят значителни вредни последствия за пациентите, включително смърт” – пишат лекарите в писмото, датирано от 13 април, с което репортерите на телевизията са се запознали. “Искаме тези респиратори да бъдат изтеглени и заменени с по-добри машини за интензивно лечение за нашите пациенти” – настояват те.

Респираторите Shangrila 510s и VG70 препоръчвани от производителя за борба с COVID-19. Снимка: Официален сайт на Aeonmed.

Във Великобритания са закупени 250 обдишващи апарата от модела Shangrila 510 на Beijing Aeonmed, докато българските респиратори са от друг модел – VG70. И двата модела се препоръчват от производителя Aeonmed за борба с COVID-19.

Но дефектите, които описват британските лекари, са притеснителни – “базово качество на изработката, променлив и несигурен дебит на кислород, труден за почистване корпус, което е особено важно при борба със силно заразен вирус, както и връзки за кислород несъвместими с европейските стандарти.”

Правителствен говорител е успокоил обществеността, че на респираторите от Китай се правят сериозни тестове от здравния регулатор, за да е сигурно, че отговарят на стандартите, съобщава The Guardian.

“Българските респиратори” от Китай – среден клас на двойна цена

На 27.03.2020 г. премиерът Бойко Борисов и членовете на Министерския съвет одобриха договор с Китайската национална фармацевтична корпорация за външна търговия (филиал на Sinopharm ) за доставка на лични предпазни средства и медицинска апаратура. С европейски средства, предоставени по Оперативна програма „Региони в растеж“, Министерството на здравеопазването трябва да закупи 1 176 770 бр. предпазни маски на стойност 1 412 124 евро и 50 респираторни апарата на стойност 1 500 000 евро. Или по 30 000 евро на апарат.

След две писма с официални запитвания, десетина телефонни обаждания и няколко пресконференции от министър Ананиев, получихме писмен отговор, че договорените 50 броя апарата за обдишване са модел VG 70 на производителя Beijing Aeonmed CО. Ltd.

Проверка на Биволъ показа, че цената от 30 000 евро на апарат е двойна спрямо онази, на която те се търгуват у нас. Това изглежда оправдано в условията на извънредна спешност – дефицитните устройства трябва да бъдат доставени навреме, в рамките на седмици, за да подсилят интензивните отделения в борбата с COVID-19.

Медицински специалисти, с които Биволъ се консултира описаха VG 70 като среден клас продукция на китайската медицинска промишленост. Лидери в бранша са немците от Dragerwerk AG, но има и китайско производство с европейски сертификат, което е с приемливо качество при значително по-ниски цени.

Проверка в сайта на Агенцията за обществени поръчки сочи, че респиратор на друга китайска фирма, която също е сертифицирана в ЕС и в САЩ, е доставен на българска болница за 24 000 лв. без ДДС.

Засега липсват данни как Министерството на здравеопазването се е спряло именно на апарата за обдишване VG 70 на производителя Beijing Aeonmed. Няма и яснота дали е имало обсъждане с експерти по избора на възможните варианти и проучване на оферти. Не е ясно и дали е избран най-изгодният компромис цена-качество-наличност при усвояването на европейските средства, аварийно пренасочени за справяне с кризата с COVID-19.

Факт е, че вече повече от месец китайските вентилатори не са доставени и няма яснота кога ще пристигнат в България, което прави поръчката неоправдано скъпа. На това отгоре идват и предупрежденията от Англия за качеството на продукцията точно на този производител.

Държавна Комисия за Броене на Фурмите преброи: Пада се по една “лечебна” фурма от ОАЕ на седмина българи

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/komisia-furmi.html

четвъртък 23 април 2020


Дванадесет тона бруто или над девет тона нето тегло са получените от Абу-Даби фурми, които бяха рекламирани от правителството и НОЩ като 15 тона “медицински консумативи”. Това е установила специална държавна комисия, която преброи фурмите и консумативите в склада на Червения кръст. Точното количество ще бъде обявено в началото на другата седмица.

По неофициална информация са преброени 1403 кашона с фурми в разфасовки по 8 и 5 кг. Относно медицинските консумативи преди няколко дни от Червения кръст съобщиха за Биволъ, че са получили 80 000 броя маски, 49 000 броя ръкавици и 32 000 калцуни. Освен тях има 3 970 бутилки дезинфектант от половин литър и 1 824 бутилки дезинфектант от 250 милилитра.

Не стана ясно защо е нужно това преброяване от някаква държавна комисия, след като от Агенция “Митници” би трябвало да имат точните количества на внесените маски, ръкавици, калцуни, дезинфектанти и фурми. Възможно е държавата да има опасения, че част от стоката е изчезнала между разтоварването от самолета и депозирането в склада на БЧК в с. Долни Лозен.

От “голяма, сериозна помощ” до “може да бъдат всякакви”

“Две фирми – “Градус” и “Интръст”, са направили много сериозна сделка с Обединените арабски емирства. Става въпроса за размяна на 32 тона храни с ОАЕ, срещу което сме получили 15 тона медицински консумативи. Транспортът е поет от фирмите, а държавата не е платила нищо. Тази помощ е голяма, защото става въпрос за предпазни средства – маски, ръкавици и облекла” – каза ген. Мутафчийски на редовния брифинг за медиите във вторник, 14 април в Министерски съвет.

Фирмата “Интръст” е еднолична собственост на депутата и издател Делян Пеевски, който редовно е рекламиран на сутрешните брифинги на НОЩ като щедър дарител за болниците в условията на кризата с COVID-19. Разменените храни са агнешко, млечни продукти и зеленчуци. Пеевски има също така интереси и в млечната промишленост с фирмата Лакрима, която от години е позиционирана на пазара в Емирствата.

В сряда ген. Мутафчийски беше попитан за фурмите. Той отговори, не е запознат в детайли за дарението от ОАЕ. “Много от даренията могат да бъдат всякакви” – анонсира шефът на НОЩ.

Националният здравен инспектор Ангел Кунчев обаче впечатли репортерите с особено изказване:  една медицинска маска тежала 2 грама, а кутия фурми – половин килограм и не било коректно да се сравняват бройка и тегло.

Ако фурмите бяха маски

Всъщност няма никакъв проблем да се изчисли колко маски биха се съдържали в 9 тона фурми. Според сметките на Кунчев, ако една маска е 2 грама, в един килограм има 500 маски, в един тон 500 000 маски, а в 9 тона – 4 500 000 маски.

Също така може да се сметне и по колко фурми се падат на човек от населението. Биволъ проведе “следствен експеримент” (на заглавната снимка), според който 10 фурми тежат около 120 гр. Това означава, че в един килограм нето фурми се съдържат между 80 и 90 плода на финиковата палма. Данните бяха потвърдени чрез ръчно преброяване на фурмите, които бяха в разфасофка* от 1 кг. Те се оказаха точно 83 на брой.

Фурмите са отляво и отдясно на медицинските консумативи, преброени от специална държавна комисия на 23 април в склада на БЧК. Снимка: Биволъ

Така излиза, че от ОАЕ сме получили около 750 000 фурми. Това прави по една фурма за 9 българи ако считаме, че сме 7 милиона, или по една фурма за 6-7 души ако се отчитат само реално пребиваващите в България, без емиграцията.

Но от думите на министър Емил Караниколов, който придружаваше пратката от Абу-Даби стана ясно, че фурмите ще бъдат раздадени в домове на социално слаби, а не на цялото народонаселение. „Фурмите са хубава, питателна храна“, посочи Караниколов.

Стана известно също, че с пласирането на фурмите ще се занимава Националния логистично-координационен център под ръководството на шефа на пожарната гл. комисар Николай Николов. Тази структура беше създадена на 15 март, за да се “подпомогнат усилията по получаване, поръчване, разпределение и приоритизиране” на защитни материали – – маски, ръкавици и облекла. Очевидно периметърът на задачите на Центъра вече е разширен и с раздаването на храни.

*Купените за експеримента ни фурми са с костилки и малки клонки. Не е ясно дали фурмите от ОАЕ са обезкостени и очистени от клонки.

Нова надежда за лечение? Нидерландски учени с откритие за ключов механизъм при Ковид-19

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/covid19-bradykinine-radboudumc.html

неделя 12 април 2020


Учени от университетския медицински център в Радбуд публикуваха ново откритие за Ковид-19. Въздействието на лечението вече се изследва на международно ниво, съобщава сайта на университета в Радбуд.

Учени от университетския медицински център в Радбуд изглежда са открили основен механизъм в развитието на болестния процес при Ковид-19, който досега е бил пренебрегван. Ако откритието се потвърди, то вероятно ще има важни последици за лечението на болестта. Международен екип в момента изследва дали това откритие и лечение наистина имат практически ефект.

Инфекцията с корона вирус Ковид-19 е различна от грипа или други по-разпространени вирусни заболявания. Учените от Радбуд са се запитали какво точно се случва в случай на тежка инфекция. Лекарите разпознават три ясни фази. В началото пациентите бързо показват симптоми на затруднено дишане заради течност в белите дробове. Около девет дни след инфекцията започва възпалителна реакция в белите дробове, като антителата на пациента могат да атакуват вируса в тях, а това може допълнително да влоши белодробната ситуация. Някои пациенти в етап на възстановяване след престой в интензивното отделение развиват тромбоза и белези в белите дробове поради дългото задържане на течност, което затруднява възстановяването. Накратко – всичко започва с проблем предизвикан от задържане на течност.

Изчезващи ACE2 рецептори

„Наблюдаваме отблизо пациентите с Ковид-19“, казва Франк ван де Веердонк. „При тази първа фаза, по време на която белите дробове се пълнят с течност, томографията им изглежда зле и пациентите бързо започват да изпитват затруднено дишане поради наличие на течност, това е много типично. Такова томографско изображение не може да се обясни единствено с белодробна инфекция. Така стигнахме до идеята, че по време на този процес капилярите, които представляват много малки кръвоносни съдове, започват теч в белите дробове. Това изтичане причинява проблеми в белите дробове, защото те се запълват частично.

Това наблюдение вече беше направено при SARS (предишна корона вирус инфекция появила се през 2003 г.), но нямаше добро обяснение. Учените от Радбуд в момента предлагат нова хипотеза, теоретично обяснение, което прави предположението за теч правдоподобно. „Ковид-19 навлиза в белите дробове чрез рецептора ACE2. Вирусът се свързва с рецептора, който след това го изтегля в белодробната клетка, където вирусът може да се размножава. В случай на масивна инфекция, този процес предизвиква изчезване на ACE2 рецепторите от външната страна на клетката. С това тяхната функция също изчезва“, казва Ван де Веердонк.

Брадикинин води до теч на кръвоносните съдове

Известно е, че ACE2 (ензим, намиращ се в органите, включително в белите дробове или ензим 2 конвертиращ ангиотензин) играе роля за поддържане на кръвното налягане в цялото тяло, което се регулира от ренин-ангиотензин-алдостероновата система, RAAS. Системата RAAS, и следователно ACE2, контролират кръвното налягане, като регулират вазодилатацията и вазоконстрикцията. Но ACE2 има и друга функция, която досега не е била разглеждана във връзка с коронавирусните инфекции. „ACE2 контролира веществото брадикинин. Брадикининът предизвиква теч на кръвоносните съдове. Имаме основателна причина да вярваме, че виждаме точно този ефект при инфекции с Ковид-19, когато вирусът навлезе, ACE2 рецепторите изчезват от белодробните клетки и това дава свобода на брадикинина, като причинява масов теч на малките кръвоносни съдове на мястото на инфекцията,“ обяснява Ван де Веердонк.

Ван де Веердонк и колегите му разпознават това явление от друго, много рядко заболяване познато като наследствен ангиоедем. Хората с такова заболяване могат внезапно да развият отоци, например на ръцете, краката, корема или лицето. Тези отоци продължават няколко часа, понякога дори дни, след което изчезват също толкова бързо колкото са се развили. Причината за тези отоци е теч от кръвоносни съдове поради твърде много брадикинин. Някои странични ефекти на АСЕ инхибиторите, които се използват срещу високо кръвно налягане, също са много подобни на симптомите наблюдавани при Ковид-19, например сухата кашлица. В редки случаи ангиоедем може да се появи и при употребата на АСЕ инхибитори.

Бързо споделяне и тестване на откритията

Проблемите с теча от кръвоносните съдове могат да се задълбочат при възпалителната фаза. Това причинява още по-голямо изтичане и увреждане на белите дробове. Противовъзпалителните лекарства могат да имат потенциално задържащ ефект в този процес и затова лекари и учени по цял свят правят всичко възможно за да изберат най-оптималните лекарства за тази фаза. В допълнение, дълготрайният съдов теч и възпалението на кръвоносните съдове ще предизвика коагулационна каскада водеща до тромбоза и в крайна сметка белези (наранявания) на белите дробове. Ранните интервенции за лечение на този теч могат да предотвратят тези сериозни усложнения и нуждата от лечение в интензивно отделение.

Учените от Радбуд са описали откритията си в статия публикувана на платформата Preprints. Статиите предлагани от тази платформа не се преглеждат и коментират от колеги, но именно поради това могат да бъдат публикувани много бързо. „Последното е много важно, защото искаме да споделим идеите си с всички възможно най-скоро“, казва Ван де Веердонк. „Така наречената партньорска проверка от колеги е във разгара си така или иначе. Статията на Preprints вече е прегледана над 1 800 пъти и е изтеглена повече от 900 пъти. Въз основа на това споделено знание сега работим върху първите лечения с икатибант, продукт, който може да възпрепятства ефектите на брадикинина. Защото за всяка добра идея първо трябва да бъде осигурено съответното доказателство. На холандско национално ниво си сътрудничим с медицинския университет в Утрехт, имаме сътрудничество и на международно ниво, включително с Remap-Cap. Надяваме се, че то ще ни предостави бързо убедителна информация за откритията, които започнахме“.

-Публикация в Preprints: Кинини и цитокини в Ковид-19: Всеобхватен патофизиологичен подход – Франк ван де Веердонк, Михай Г. Нетеа, Марсел ван Дюрен, Жос В.М. ван дер Меър, Куирижин де Маст, Роджър Бруггеман, Ханс ван дер Хьовен.

Превод Биволь

Снимка: Брадикинин, Wikipedia

Льо Монд: Кога и как ще паднат мерките? Нагледно обяснено

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/le-monde-confinement.html

петък 10 април 2020


Предлагаме превод на статия публикувана на 7 април във френския ежедневник Льо Монд, в която се разглеждат няколко сценария за излизане от ограничителните мерки срещу епидемията COVID-19. Въпреки, че някои от мерките и данните са специфични за Франция, като цяло тези хипотези са базирани на научни данни и около тях има изграден консенсус, поради което са полезни и за българската публика.

Перспективата за края на ограниченията поставя въпроси като предимството на постепенното им отпадане, рискът от втора вълна или, накрая, какво да направим, ако не можем да ликвидираме вируса?

Въпросът, който се поставя за края на ограничителните мерки е не само “кога”, но и “как”. Защото през идните седмици се очертава много по-сложен сценарий отколкото рязкото премахване на мерките срещу Covid-19, въведени във Франция от 17 март на обяд.

Ограниченията, които “вероятно” ще бъдат удължени след 15 април, може да бъдат вдигнати само “постепенно”, предупреди премиерът Едуар Филип в четвъртък, 2 април. Условията за излизане от тази изключителна ситуация все още не са определени във Франция. Сигурно е обаче, че заплахата от коронавируса SARS-CoV-2 ще витае дълго във времето, повдигайки много въпроси.

Какво ще се случи, ако ограниченията се вдигнат рязко?

Мерките за ограничения бяха въведени в контекста на експоненциалното разпространение на вируса. В средата на март се изчисляваше, че всеки пациент може да зарази средно трима души.

Чрез ограничаване на контактите броят на заразените се намалява. Ако мерките са  ефективни, то през април трябва да се наблюдава стабилизация, а след това и намаляване на броя на пациентите. Тогава ще може да се каже, че е преминат „пикът на епидемията“.

Тази добра новина предвещава обаче бъдещи трудности. Резкият и зле подготвен изход от ограниченията може да поднови отново епидемията. Една значителна част от хората ще бъдат заразни – понякога дори без да знаят, защото голяма част от носителите на вируса нямат симптоми. Ако те се смесят с останалата част от популацията има риск да заразят другите и по този начин да възобновят разпространението на вируса.

Да не говорим, че проблемът не спира на границите на Франция. Дори вирусът да изчезне от националната територия, той все още може да бъде внесен от хора от чужбина. Шепа случаи биха били достатъчни, за да се разрази отново епидемията.

Това наричаме риск от “втора вълна”.

Завръщането на вируса може да се случи както веднага след прекратяването на мерките, така и дълго след това. Има хипотеза, засега доста невероятна, че коронавирусът ще отстъпи през лятото поради горещините, но той може да се появи отново през следващата зима, например.

И така, какви са решения за изкореняване на вируса?

Ако се стремим към пълно изчезване на SARS-CoV-2, населението трябва да е имунизирано – тоест имунната система на хората трябва да е подготвена да устои на поредната атака от вируса. Но засега само хората, които са били в контакт с вируса и които са оцелели са произвели антителата, необходими за тази защита.

На теория съществува и друга възможност, която ускорява нещата: ваксинацията. Неактивна или отслабена форма на вируса се въвежда в тялото на пациента, за да стимулира защитните му сили. Това му позволява да развие имунитет, без да е бил заразен.

Проблемът е, че към този момент нямаме ваксина срещу SARS-CoV-2 и въпреки усилията на изследователите тя вероятно няма да е налична поне още една година. Така че засега можем да разчитаме само на естествената защита на хората, които вече са били заразени.

За щастие не е необходимо цялото население да бъде имунизирано, за да се предотврати епидемичното разпространение на вируса. Според специалисти,  в случая с SARS-CoV-2 част от населението от порядъка на 60% до 70% може да бъде достатъчна.

Това се нарича “групов имунитет”: над някакво ниво на имунитет в популацията (променливо за различните инфекциозни болести), разпространението на вируса ефективно се ограничава. Много болести (почти) са изчезнали благодарение на ваксинирането на голяма част от населението.

Но да се задоволим да чакаме населението да достигне прага на колективен имунитет е много рискован вариант. Това би означавало поне 40 милиона заразени французи, което може да доведе до смъртта на стотици хиляди. Обединеното кралство и Холандия, първоначално поддръжници на тази стратегия, наскоро се отказаха от нея. В Европейския съюз само Швеция все още разчита на колективен имунитет, за да издържи на санитарната криза, без да налага ограничения.

Друг проблем е, че все още няма сигурност относно продължителността на имунитета, придобит от излекуваните от Covid-19. Дали той трае седмици, месеци, или години? Рано е да се каже, особено след като не е невъзможно щамът на SARS-CoV-2 да мутира както сезонния грип и следователно да постави под въпрос имунитета на преболедувалите хора.

Какво да правим ако не можем да ликвидираме вируса?

Ако вирусът не може да бъде напълно заличен, остава план Б: опитайте се да ограничите разпространението му и последствията.

Лекуване на болните

Първото решение очевидно е да се търси лечение за болните. Това би имало няколко ползи:

  1. Намаляване на броя на сериозните и фатални случаи;
  2. Ограничаване на продължителността на хоспитализациите, като по този начин ще се облекчат болниците;
  3. Използване на “превантивни” лечения, за да се намали вирусното натоварване в тялото на пациентите и следователно тяхната заразност.

В момента се провеждат големи клинични проучвания, за да се опитат да се идентифицират най-добрите медицински стратегии срещу вируса: известният хидроксихлорохин, разбира се, но и други по-малко известни лечения, като ремдезивир, от лабораторията на Gilead или Kaletra (лопинавир и ритонавир), от лаборатория AbbVie. Резултатите няма да бъдат известни до няколко седмици или дори месеци.

Епидемията да се разтегли във времето

Ако приемем, че голяма част от населението така или иначе ще бъде заразено и че някои ще развият сериозни форми на заболяването, можем поне да се опитаме да разтеглим епидемията във времето, за да се избегне претоварването на болниците. Колкото повече “изравнявате кривата”, толкова повече облекчавате интензивните отделения.

Това е стратегията на общите ограничителни мерки, избрана понастоящем от френското правителство и много други страни по света. Но тъй като тя няма да трае вечно, за бъдещето са възможни няколко сценария.

Stop-and-go

Вместо да се удължават ограниченията с месеци, може да се редуват периоди на ограничения и периоди на връщане до “нормалното”. При такава логика сдържащите мерки ще бъдат въвеждани обратно при всяко завръщане на епидемията, за да се ограничи претоварването на болниците. Това ще е така докато се намери ваксина или се достигне „групов имунитет“. Това е, което експертите наричат „stop-and-go“.


Ако се възприеме само тази стратегия има риск населението да е изправено пред дълга поредица от периоди на ограничения. Изследване, публикувано на 24 март от изследователи от Харвард, изчислява, че при липса на други фактори мерките за социално дистанциране в Съединените щати може да са необходими до 2022 г. 

Локализирани мерки

Идеята е да се премахнат ограниченията в райони, които са преминали пика на епидемията и където болниците вече не са претоварени. Обратно, мерките ще се поддържат в активни огнища, където рискът от заразяване е по-голям. Ако ситуацията се подобри значително в най-напред засегнатите региони, те могат да бъдат сред първите, които да излязат от ограниченията. Този вариант изглежда се проучва от правителството, което работи върху „осъществимостта на вдигането на мерките, което ще бъде регионализирано“, според премиера на Франция Едуар Филип. Националната медицинска академия на Франция също обмисля това, както става ясно от нейно становище, публикувано в неделя, 5 април.

Остава да видим как държавата може да контролира движението на населението между региони, които очевидно нямат гранични пунктове. При такъв сценарий изглежда вероятно, че връзките с железопътния и въздушен транспорт ще останат силно ограничени, за да се обезкуражи пътуването.

Насочени ограничения

Идеята би била населението да бъде разделено наполовина. Ограниченията ще важат за:

  1. болните, за да се предотврати предаването на вируса;
  2. популациите, които са най-застрашени в случай на инфекция: възрастни хора и хора с отслабен имунитет, пациенти, страдащи от респираторни проблеми, бременни жени и др.

Мерките няма да важат за:

  1. имунизираните хора, които вече не са заразни;
  2. най-малко рисковите, които са по-малко склонни да развият тежки форми на заболяването.

По този начин ние постепенно ще изградим „групов имунитет“, като ограничим броя на смъртните случаи.

Тази стратегия, привлекателна на хартия, може да се окаже сложна на практика.

На първо място, не бива да се подценяват социалните и психологическите последици от дългосрочното ограничаване на населението и трудностите при приемането на мерките. Най-важното е, че насоченото ограничаване не е безусловно, тъй като болногледачите трябва да се грижат за изолирани хора. По този начин, въпреки драстичните предпазни мерки, вирусът се е разпространил широко във френските старчески домове, като според последното преброяване от 6 април там има най-малко 2189 смъртни случая.

Второ, няколко примера за съжаление показаха, че ако сте млади и в добро здраве няма гаранция, че ще бъдете напълно защитени срещу тежки форми на заболяването.

И накрая, ако ограничението се вдигне за здрави носители на вируса, които поради липса на симптоми не знаят, че са заразни, те рискуват да заразят останалата част от населението.

Мащабен скрининг с проследяване и изолиране

Ето защо много държави обмислят по-усъвършенствана стратегия по южнокорейския модел, който се основава на три стълба: масово тестване, изолация на заразените хора и наблюдение на техните контакти.

Мащабният скрининг на населението би определил кои са:

  1. активните носители на вируса (които трябва да останат изолирани, защото са заразни);
  2. незаразени хора (потенциално изложени на риск);
  3. имунизираните хора (които биха могли да излязат).

Остава да видим дали Франция разполага със средствата за провеждане на милиони тестове. Още повече, че ще е необходимо те да се повтарят през равни интервали, за да се тестват отново незаразените. Към днешна дата, поради липса на ресурси, здравните власти са избрали да тестват само тежки случаи. Това обаче трябва да се прави и с пациенти с малко или никакви симптоми, за да се измери “груповия имунитет”. Правителството има амбицията значително да увеличи броя на тестовете през следващите седмици, но не е сигурно, че това ще е достатъчно.

Вторият стълб е въвеждането на мониторинг за заразените хора. Идеята е да се проследи веригата от неотдавнашни контакти на пациента, за да се открият хората, на които той може да е предал вируса, за да бъдат те на свой ред тествани или изолирани като предпазна мярка.

Такъв анализ на „групи от заразени“ (клъстери на зараза б.ред.) се правеше за всеки отделен случай от здравните власти в началото на епидемията, но е по-трудно да се извърши в голям мащаб. Ето защо правителството планира да предложи „дигитално проследяване“ чрез мобилно приложение. Но за разлика от системите в Тайван или Южна Корея, във Франция се предлага доброволен мониторинг с цел зачитане на защитата на личния живот.

Поддържане на мерките за „социално дистанциране“

Дори ако ограниченията бъдат премахнати частично или изцяло, възможно е мерките за социално дистанциране да се запазят, като например забраните за големи събирания, затварянето на училища или барове.

Възможно е също така да се наложи носенето на маски в публичното пространство, както направиха няколко страни от Централна Европа.

Каквото и да стане, ще бъде от решаващо значение да се запазят колкото е възможно по-дълго „преградните жестове“, за да се ограничи рискът от зараза. Завръщането към „предишния живот“ няма да стане веднага. Както предупреди премиерът Едуар Филип: „Това е дълга, трудна битка, която ще включва лоши новини и разочарования.“

Автори: Максим Водано, Жереми Барух, Адриан Сенека и Агат Даво

Превод: Биволъ, Заглавието е на редакцията, Инфографики в статията: Le Monde, Водеща снимка: © Laurent Grandguillot / Rea

Според данни за мобилността от Google: Българите са най-мобилни на Балканите в условията на строги ограничения

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/bulgaria-balkans-google-mobility.html

петък 3 април 2020


Насред тежките ограничения заради пандемията от COVID-19, мобилността на българските граждани е намаляла най-малко в сравнение със съседните страни, показват данни разпространени от Google.

Данните са от геолокализацията на мобилни устройства и са анонимизирани. Те обхващат периода от 16 февруари до 29 март и са предоставени публично, за да могат правителствата да се информират за реалното положение със спазването на карантинните мерки – твърдят от световния интернет гигант.

Мобилността в България според данните на Google към 29 март.

Мобилността е разделена на три категории – Шопинг и развлечения (Retail & recreation)  или посещения в търговски центрове, кафенета, ресторанти, музеи, кина и атракциони; Хранителни стоки и аптеки (Grocery & pharmacy) или посещения в магазини за хранителни стоки, пазари и аптеки; Паркове (Parks) или посещения на паркове, градини и плажове. Данните са обобщени като разлика в проценти на посещаемост спрямо периода преди ограничителните мерки.

Дисциплината на българите в категориите “Развлечения” и “Пазаруване” е най-зле на Балканите, а в категорията “Паркове” е по-добре единствено от Босна и Херцеговина, показва сравнението на данните за различни страни, направено от Биволъ. Това заключение е условно, тъй като за Албания и Сърбия не са налични данни към този момент.

Шопинг и развлечения

Пазаруване и аптеки

Паркове

Всъщност България стои много по-близо до Нидерландия, където режимът на ограниченията е по-либерален. На Балканите шампион и в трите категории е Румъния. Без изненади, в Европа класацията по намалена мобилност се оглавява от най-засегнатите Италия и Испания.

Една от интерпретациите на тези данни е, че строгите мерки за ограничаване на социалната и физичска отдалеченост в България не се спазват. Ниска дисциплина в това отношение демонстрираха и българските народни представители, които преди два дни се наредиха на опашка за тестване от COVID-19 в две столични болници. На снимките, разпространени в медиите се вижда, че те не съблюдават регламентираната дистанция от метър и половина.

Снимка: Димитър Кьосермарлиев, Bulgaria ON AIR

Службите с коронен номер – разпити заради изразено мнение

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/corona-dictatorship.html

понеделник 30 март 2020


Приехме извънредното положение с всичките му ограничения и се подчинихме безусловно в името на здравето и живота.
Приемаме всекидневните дози паника, с които ни облъчват от щаба, правителството и неговият лидер, както и репортери с микрофони. Примиряваме се с всичко и се страхуваме повече от всякога – за здравето и живота. Преглътнахме, че сега „не е моментът да си говорим за демокрация“, както увери пред БНР финансовият министър Владислав Горанов. Съгласихме се, че строгите мерки са свързани с това „да създадем предпоставка за не добро разпространение на коронавируса, а не да създаваме ограничения“. И се затворихме по къщите. Онова за маргиналите и етимологичното тълкувание влезе в графата „политически фолклор“.

Забравихме и за къщата в Барселона, за побоя над журналиста Слави Ангелов, за водопровода на Перник, за екоминистъра Нено Димов, поставен „под карантина“ в ареста. Главният прокурор Иван Гешев удобно изпадна в амнезия и тръгна да иска „почти военно положение“. И както върви, като нищо ще си го получи, а ние ще се подчиним. Пък и никой не пита – извънредните брифинги са строго тематични, резултатът им ви е известен.

Зад завесите на извънредното положение

Там върви една мрачна драматургия от типа театър на абсурда. Най-преследваният и подслушван следовател в републиката Бойко Атанасов бе привикан в Инспектората към ВКП да даде обяснения. На 25 март той трябваше да каже защо е участвал в предаване на тв Евроком на 19 февруари, както и защо миналата година през юли е пратил до Окръжния съд на Ню Йорк лична декларация в подкрепа на иска на банкера Цветан Василев „по Глобалния акт „Магнитски“. С присъствието и с думите си в телевизионното студио Бойко Атанасов е погазил кодекса за етичното поведение на българските магистрати и с това си действие е накърнил престижа на съдебната власт, става ясно от „поканата“ да се яви на живо пред прокурора Емил Иванов.

Авторите на сигнала по втория драматургичен сюжет обаче са се объркали – личната декларация на Атанасов не е за готовността му да свидетелства по акта „Магнитски“, а по закона RICO, по който един от обвиняемите се казва Делян Пеевски. Въпросният сигнал е подаден от безименен творец от в.“Монитор“, издател на който е корпулентният депутат от ДПС. Че как няма да се задейства прокуратурата в такъв случай. Документа, по силата на който следователят трябваше да се яви за обяснения пред прокурора, той публикува в страницата си във Фейсбук с многозначителния анонс „Ще става забавно“.

А утре Атанасов трябва да предаде писмените си обяснения на същия прокурор – и това след опознавателната разходка в условията на карантината. Обвинителят го е информирал, че всъщност сигналите са два и са приобщени. Вторият бил от Звездомира Мастагаркова от агенция ПИК, знаете за този официоз. Атанасов не е получил копие от въпросната книжнина, нито разговорът е бил записан или протоколиран и така на практика той е нямало под какво да се подпише. А само две седмици преди това пак е давал обяснения по друга преписка срещу него, но там прокурор Стелиана Кожухарова е изписала 10 страници и той се е подписал.

По време на последната среща за обяснения Атанасов е бил питан кои са хората или фирмите по делото RICO в Ню Йорк, какво точно пише в личната му декларация по него, кой му е помогнал да я напише. А прокурор Емил Иванов му прочел какво пише в „Монитор“. Сега следователят очаква срещу него да бъде образувано дисциплинарно производство, за да му попречат да свидетелства в американския съд, а и да бъдат осветени другите участници в процеса. Натискът очевидно се планира да бъде тотален – върху всички, щом е наличен такъв интерес, допуска Атанасов. А уж прокуратурата замрази всякакви подобни инициативи и активности заради пандемията. Съдилищата не работят, парламентът също, но последният по-добре да не се напъва, защото продукцията му е отчайваща. Няма друг такъв парламент.

И журналисти на кладата

През изтеклата седмица стана ясно, че целият екип на предаването „Делници“ по Евроком с водещ Николай Колев са привикани да дават обяснения…защо са били на работа. И защо в студиото е дадена трибуна на наистина спорния политик Костадин Костадинов, лидер на партия Възраждане, известен още като Костя Копейкин, втораченият в евразийското бъдеще на България. Николай Колев каза в ефир, че и тонрежисьорите, просто целият екип от апаратната, също е принуден да се обяснява за същото. След връчени призовки, но това, според МВР, било част от процедурата.

От коя? От тази, която трябва да запуши свободата на словото, да превърне медиите в ехо на управляващите и в сватбарски уредби на прессъобщенията им? Или от другата – онази, след която неудобните медии изчезват и се установява новговорът на властта, и всички го повтарят като чипирани в главите?

Фактът, че срещу Николай Колев и екипа му няма повдигнати обвинения, не е успокоителен. Напротив, той е сигнал, че всичко се следи под лупа, че съгледвачи на заплата дебнат кой къде какво пише и говори. Било по телевизия и радио, било в социалните мрежи. И ако в българския Фейсбук има някакви абсурдни стандарти на общността, то сегашната власт има собствени и тя не допуска мнения анти, и задейства всичките си задкулисни лостове да ги притисне и елиминира.

А, впрочем, намери се кой да извие глас, че в сегашната пандемия ще погинат мърцина и медии – вип-пациентът в СофияМед и собственик на Нова телевизия Кирил Домусчиев. Там, както е известно, мнения анти няма как да пробият, селекцията на журналисти, събеседници и новини е прецизирана според неговите интереси и щения. Обаче трябват пари и се налага правителството да извади рога на изобилието. Другите нека пищят за свободата на словото и хората на изкуството да се молят като пред икона за подкрепа и милостиня.

Блокаж за вечните неудобни

Лидерът на Сдружение БОЕЦ Георги Георгиев алармира, че профилът му за пореден път е блокиран за 30 дни. Защото: „Докладвани са постове за БарселонаГейт и материал, разобличаващ фалшивите и неадекватни “мерки” на управляващата ни мафия за “подкрепа” на бизнеса. В условията на криза и извънредно положение, Борисов и бандата му въвеждат мракобесни законодателни промени, с които погазват човешките свободи и права на гражданите! Следене, подслушване, репресии и ограничаване на свободата на словото, това са характеристиките на всяка диктатура! БОЕЦ сезирахме ЕК и Лаура Кьовеши за промените в Наказателния кодекс и други закони, които превръщат гражданите в престъпници и дават право на мафията и нейните институции-бухалки без съдебна санкция да следят нашите трафични данни, кой къде ходи, къде се намира и с кого разговаря по мобилния си телефон. Промените са така формулирани, че да останат да действат и след кризата. Мафията използва страховете и притесненията на хората, за да налага своята диктатура и да закрепи прогнилата си власт“. Няма боец – няма диктатура.

Политици на прицел

Прокуратурата явно работи с ексцентричен подход и вместо Гешев да изпълни заклинанията си, че щял да преследва и разследва всеки, забъркал се в корупционен скандал, независимо колко нависоко е във властта, се обостри пак телевизионно. Днес на разпит трябва да се яви и лидерът на Възраждане Костадин Костадинов – той живее във Варна и трябва да пропътува 450 километра до столицата в условията на извънредното положение, наложено с цел ограничаване на заразната вълна. Очаква се да му бъде предявено обвинение и евентуално да бъде задържан. Очаква се и протестна акция на активистите – във време на забрани за струпване на много хора на едно място. Поне това става ясно от профилите му във Фейсбук.

На 13 март бе обявено извънредното положение у нас, същия ден той даде интервюто си в предаването „Делници“ на Евроком с водещ Николай Колев. Костадинов се възползва от студиото и отприщи словесната си лавина, сякаш бе не събеседник, а оратор на предизборен митинг и все едно масите мигом трябваше да го последват. Пък водещият едва се вреждаше да зададе въпросите си. И доста непосилно беше за слушане и гледане, но така е в случаите на облъчване с неконтролируем нарцисизъм. Съвсем друг е въпросът за последователите на такъв лидер, там е друга патология, но пък има свобода на избора и всеки може да е болен, щом иска – демокрация е.

И ценностите й се ползват по предназначение: „На 14 март в София се проведе Народно събрание на граждани и представители на обществени организация от цяла България. На него се прие Декларация за независимост на българския народ, с която т.нар. “българско правителство” се обяви за свалено. Веднага щом се прекрати извънредното положение в страната ще предприемем следващите действия за премахване на престъпния режим!“, е написал в единия от профилите си Костадинов. Ние още не сме свидетели на „сваленото правителство“, макар да е обявено вече. Вероятно това е поводът на службите да го привикат на изповед, но как ще обуздават логореята му, си е техен проблем. Щом това им е приоритет.

И очевидно с това се занимават – лидерът на столичната структура на Възраждане Николай Дренчев е бил посетен в събота, за да му се връчи призовка да се яви на разпит в ГДБОП за разпит. Онова, което там имат като основание, е статус във Фейсбук, става ясно от личния му профил. Няма да го цитираме.

Проблемът е правен и става дума за правата ни – онези, които Европейската конвенция за правата на човека ни гарантира. И които правосъдният ни министър иска да блокира /дерогира/ с писмо до генералния секретар на Съвета на Европа.

Къде е писмото, министър Кирилов?

В сайта на ведомството го няма, не ровете. Парламентът не беше уведомен, нямаше и обсъждане в комисия или в зала. Чухме за него в интервю по телевизия! Да сте чули за реакция на депутатите, и ние не сме. Само БСП опита, но без успех. Явно извънредното положение дава благодатна почва за развихряне на институционална самодейност, вместо за самобичуване. Няма такъв жанр.

Иначе до редакциите бе пуснато прессъобщение, според което „Нотификацията до Генералния секретар на Съвета на Европа не отнема на никого правото на жалба до ЕСПЧ“. И още: „Народното събрание прие Закон за извънредното положение, тоест държавата дерогира фактически от някои разпоредби на Конвенцията. Сега държавата трябва да изпълни международното си задължение по Конвенцията /чл. 15, ал. 3/ и да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за това ограничаване на правата… България ще изпрати на Съвета на Европа текста на закона с обяснение какво налага неговото приемане и ще посочи срока на действие на ограниченията, конкретно правото на придвижване, правото на сдружаване /има забрана за събиране на хора на едно място/“, се казва в съобщението.
Посочваше се още, че „министърът на правосъдието е изпратил писмо до МВнР в подобен смисъл, като се очаква вземане на политическо решение в тази връзка“. Няма такова решение.

И други коронни номера

Сега разбрахте ли защо законът за електронните съобщения беше променен по спешност, а е възможна скоростна редакция и на този за СРС-тата? И защо полицията получи завинаги безконтролен достъп до всички телефони? Ченгетата вече могат абсолютно безконтролно да искат и получават справки от мобилните оператори за локацията на всекиго, кой къде ходи, с кого и какво говори. Това става ясно от публикувания в Държавен вестник Закон за мерките и действията по време на извънредно положение. А преди беше нужно разрешение от съда, който в момента е аут в карантината. И преди извънредната ера подобни справки бяха възможни само за тежки престъпления, за които се полагат над 5 години затвор. Сега всички нас Биг брадър ни следва и гледа.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Вярвате ли, че липсата на съдебен контрол няма да отвърже полицейски произвол и че разговорите ви са само между вас и отсрещния? И че утре няма да ви привикат да се обяснявате за статус в социалната мрежа? Или че извънредните рестрикции няма да се имплантират в поведението на властите и подчинените и после, след финала на „домашния арест“ ? Не е за вярване. Никак.

Що е то служебен паспорт? Нищо или нещо повече?

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/service-passport.html

петък 13 март 2020


Служебният паспорт дава право да се пътува без виза до някои държави и нищо повече – така зам.-министър Георг Георгиев коментира издаването от МВнР на служебни паспорти на Васил Божков и съдружника му Георги Попов пред бТВ. Изглежда, че тактиката на Външно е да се омаловажава този скандал, разкрит от Биволъ. Проверката на фактите, извършена от нашето издание обаче показва, че служебният паспорт дава доста повече защита от обикновения паспорт.

Служебният паспорт се отличава от обикновения с корицата си, която е тъмнозелена на цвят.  Ето как изглежда тя.

Корица на български служебен паспорт.

По-важен е обаче текстът, отпечатан на вътрешната страна на корицата. Ето какъв е той за служебния паспорт:

Текст на вътрешната страна на корицата на служебния паспорт.

Изрично е посочено, че паспортът може да се ползва само за служебни цели и при изпълнение на официални мисии в чужбина. Но не само. Важна е и втората част на текста: Министърът на външните работи, от името на Правителството на Република България, се обръща с молба към гражданските и военните власти на държавите да предоставят на притежателя на този паспорт необходимите улеснения за свободно и безпрепятствено движение и да му оказват необходимото съдействие.

За сравнение ето какъв е текстът изписан на гърба на корицата на дипломатическите паспорти:

Текст на гърба на корицата на дипломатически паспорт.

Министърът на външните работи, от името на Правителството на Република България, се обръща с молба към гражданските и военните власти на държавите да предоставят на притежателя на този паспорт необходимите улеснения, привилегии и имунитет, да му осигуряват свободно и безпрепятствено движение и да му оказват необходимата помощ и защита.

Разликата е, че дипломатите имат привилегии и имунитет, които произтичат от Виенската конвенция и за тях се иска не просто съдействие, а помощ и защита.

Но дори без привилегии и имунитет, служебният паспорт ясно показва ангажиментът на правителството спрямо лицето, на което е издаден. Достатъчно е да се погледне какво пише на обикновените паспорти, за да проличи привилегирования статут на притежателя на служебен паспорт:

Текст на корицата на обикновения паспорт.

Да виждате Министърът и правителството да се ангажират с нещо и да молят някого да съдейства на обикновения гражданин на Република България?

Освен, че правителството застава на думи зад служебния паспорт, наличието му дава някои съвсем конкретни облаги:

  • безвизово пътуване в редица страни, за които нормално се изисква виза. Сред тях са например Русия и ЮАР;
  • право да се минава през коридорите за дипломати на ГКПП у нас и в чужбина;
  • право да се нощува в дипломатическите мисии на България по света.

Безвизовото пътуване съвсем не е безобиден бонус, особено ако става дума за издирвани лица. Както стана ясно, Божков и Попов са разполагали с валидни служебни паспорти чак до 17 февруари, когато Външно ги анулира. Те бяха обявени за издирване на 31 януари.

Представете си също абсурда – издирван чрез Интерпол особено опасен според прокуратурата престъпник, обвинен в какво ли не, за когото правителството се застъпва и моли други правителства да му оказват съдействие.

Актуален е и примерът с ограниченията за пътуване в условията на пандемията COVID-19. Някои държави, като Индия, забраняват достъпа до тяхната територия, с изключения за работни и служебни пътувания и дипломати. Тоест, ако имате служебен паспорт имате шанс да стигнете там, където с обикновен паспорт няма да ви пуснат.

Има ли изобщо право Божков на служебен паспорт?

Нормативната база също е ясна и ограничава кръга на лицата, имащи право на служебен паспорт. Те са разписани в Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти в Член 5. Право на служебен паспорт имат държавни служители, кметове, съдии, висши военни. Единствените изключения извън кръга на държавните и общински овластени и служители са разписани в точка 12 – членове на ръководствата на националните браншови организации, сдружения и федерации и точка 14 – лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи – по преценка на министъра на външните работи.

Именно като членове на УС на БСФС Божков и Попов са получили служебните си паспорти още през 2011 г., след което те са им подновени през 2016 г. и последно през август 2019 г. Това стана ясно от обясненията на Външно.

Основанието по точка 12 обаче е доста съмнително. БСФС не е браншова организация, нито федерация, а обикновено сдружение. Освен това то не е признато за такова от национален мащаб от Министерството на спортаи не е регистрирано като национална спортна организация по смисъла на Закона за физическото възпитание и спорта (виж списъка на регистрираните тук).

Последният лиценз на БСФС е издаден от спортния министър в правителството на НДСВ Васил Иванов – Лучано, а оттогава Министерството на спорта не подновява лиценза и дори води дела срещу БСФС за имоти.

Биволъ зададе въпрос на МВнР дали са издавани служебни паспорти на други членове на УС на БСФС, но от Външно отказаха да отговорят на журналистически въпроси и поискаха въпроси по реда на ЗДОИ.

Обяснението на Външно, че още през 2011 г. на Васил Божков е бил издаден служебен паспорт повдига и друг въпрос. Няма данни през 2011 г. Божков да е бил член на УС на БСФС. Така основание за първоначално издаване на служебния паспорт по точка 12 от Член 5 на Наредбата отпада и остава единствено възможността по точка 14 – тогавашният министър Николай Младенов да е възложил на Васил Божков конкретни външнополитически задачи по своя преценка.

Всичко това вероятно ще се изясни от проверката, инициирана от Специализираната прокуратура и възложена на Инспектората на МВнР, но и без нея е съвсем очевидно, че Васил Божков дълги години е ползвал недостъпна за обикновения гражданин привилегия.

Засега Министерството на външните работи не отговаря на въпросите кой е разписал последните служебни паспорти на Божков и Попов през август 2019 г. По информация на Биволъ става дума за зам.-министър Георг Георгиев. Същият, който твърди, че молбата на нашето правителство към властите на чужди държави да предоставят улеснения и съдействие е“нищо повече”.

МВнР: Божков и Попов не били минали през българско ГКПП със служебните си паспорти

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bozhkov-popov-passports-mfa.html

петък 6 март 2020


“Информацията, че Васил Божков и Георги Попов са напуснали страната със служебни паспорти, не отговаря на истината” – заяви пресцентърът на МВнР в писмо до медията ни. Повод е статията, разкриваща наличието на валидни служебни паспорти издадени от Външно на Васил Божков и Георги Попов.

При уточняващ разговор с директора на Дирекция “Пресцентър” Цветана Кръстева  стана ясно, че от МВнР имат предвид конкретно последното преминаване през ГКПП с тези документи.

Биволъ не твърди, че двамата бизнесмени, издирвани от прокуратурата, са преминали през българското ГКПП именно със служебните си паспорти. От отговор на Външно след наше запитване става ясно, че те са притежавали такива валидни документи до 17 февруари т.г., когато МВнР ги анулира. При това положение Божков и Попов са можели да използват служебните си паспорти, за да се идентифицират и да пресичат граници извън България, примерно на влизане в ОАЕ.

Преписката с пресцентъра на Министерството на външните работи относно паспортите на Божков и Попов.

Фактът, че Божков и Попов не са се идентифицирали на ГКПП със служебните си паспорти при последното им излизане от страната не променя съществено проблема. А той е в наличието у тях на такива документи и то от години, с неясно основание. По-рано от Външно отказаха информация за паспортите, поискана по реда на ЗДОИ. Информация по ЗДОИ отказаха и от МВР.

И до момента МВнР отказва да съобщи на какво основание са издадени документите за самоличност и кой е подписал за издаването на привилегированите паспорти на Васил Божков и Георги Попов.

По закон това може да направи или министърът на външните работи, или негов заместник. Биволъ разполага с оперативна информация, че двата паспорта са издадени с подписа на зам.-министър Георг Георгиев.

Според Наредбата за условията и реда за издаване на дипломатически и служебни паспорти право на такива документи имат кметове, съдии, висши военни и други държавни служители. За лицета извън тези категории има две възможности – Член 5 точка 12 – членове на ръководствата на националните браншови организации, сдружения и федерации и Член 5 точка 14 – лицата, на които се възлагат конкретни външнополитически задачи – по преценка на министъра на външните работи.

Васил Божков и Георги Попов обаче не са членове на ръководството на нито една браншова организация, сдружение или федерация от национален мащаб. Остава възможността да са им били възложени конкретни външнополитически задачи, за които обаче МВнР мълчи.

Евродепутати с критика и остри въпроси за ЧСИ-та към Данаил Кирилов

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/mepe-chsi-kirilov.html

четвъртък 27 февруари 2020


„Мога да ви уверя, че по време на срещите ни с министъра на правосъдието, Камарата на ЧСИ в България и с други институции, сме поставили остро съответните въпроси, които повдигат петиционерите в жалбите си. Не сме ги неглижирали, бъдете сигурни, че ще има резултат за българските граждани”. Това коментира специално за „Биволъ” евродепутатът от Румъния Кристиан Терхеш, който като на член на Комисията по жалби и петиции (КЖП) в Европейския парламент (ЕП) посети България заедно с тримата си колеги от Испания, Румъния и Латвия.     

Разследването на “Биволъ” от 15 януари 2020 г.

Както пръв написа „Биволъ” на 15 януари 2020 г., специалната мисия е сформирана по повод 15-те петиции на Сдружението на потърпевшите от частните съдебни изпълнители и съдебната система „Солидарност”. “Частният съдебен изпълнител около Момчил Мондешки – Стоян Якимов, а също така близкият до ГЕРБ и ДПС в Хасково негов колега Делчо Пехливанов се занимават с незаконна търговска дейност: имотите на длъжниците се изкупуват от близки фирми”, гласеше материалът на „Биволъ” „Комисия от Евроапрламента идва у нас заради произвола на ЧСИ”

Трябваше ли да пада мониторингът?

Кристиан Терхеш притежава солиден професионален опит във финансово-корпоративния сектор на Румъния и САЩ, преди да бъде избран за евродепутат и е добре запознат с механизмите на работа на банките и кредитните институции.

По думите му в голяма степен едни и същи са проблемите на кредитния пазар в България и Румъния. “Но в Румъния не само върху банките, но и върху други финансовoкредитни институции, които предоставят средства на хората: по-силна е тази част на supervision, на надзор, за да се гарантира, че договорите нямат толкова неравноправни клаузи”, каза още румънският евродепутат.

Кристиан Терхеш (Снимка: Биволъ)

Той изрази възмущението си от това, че Механизмът за наблюдение и контрол върху съдебната система за България и Румъния е паднал, преди такива остри проблеми като неравноправните клаузи за кредитополучатели да бъдат окончателно решени.

„Защо всичките тези комисии, които се занимаваха с мониторинга не обърнаха внимание през годините, от 2006 г., а след това и от 2007 г. насам, когато България и Румъния станаха членове на Европейския съюз?”.

„Механизмът за наблюдение трябваше да помогне да се решат проблемите с кредитирането, тъй като тази ситуация засяга и правосъдието”, категоричен е Кристиан Терхеш.

Той призова НПО-тата и медиите в България по-активно да подават сигнали в европейските институции. „И искам да поздравя българските граждани за това, че се обърнаха към Комисията по петиции. Това е важно за всички граждани на Европа – когато се сблъскват с такива проблеми в обществото и не могат да получат решение на национално ниво”, обясни Кристиан Терхеш.

Според него така проблемът е стигнал до нивото на ЕП. „И както виждате, е сформирана тази мисия. И за визитата ни ще подготвим обстоен доклад, в който ще включим и препоръки затова какво може да бъде направено. И не само от българските власти. А и от банките”.

„От заинтересованите страни получихме фийдбек, всички необходими данни, за да можем да изработим съответните препоръки”, обобщи европейският депутат от Румъния.

„Конструктивна критика”

Председателката на КЖП към ЕП (бивш министър на здравеопазването, социалните услуги и равенството на Кралство Испания между 2016 и 2018 г.), Долорс Монтсерат пред българските медии в Дома на Европа отказа подробности за срещите с министрите Данаил Кирилов и Емил Караниколов, подуправителя на Българска Народна банка (БНБ), Асоциацията на банките и Камарата на ЧСИ-тата (КЧСИ) у нас.

„Но трябва да отбележа, че имаше място и за конструктивна критика от всички страни. На която бе обърнато огромно внимание…”

Така коментира тя, запитана от „Биволъ” обсъденото с Данаил Кирилов и КЧСИ, които отричат проблемите  с длъжниците.

Долорс Монтсерат с колегите в Дома на Европа (Снимка: Биволъ)

„Не е необходимо да се спираме върху всичките проведени срещи. Но за да се подобри ситуацията, трябва да има повече контруктивна самокритика от всички засегнати страни”, смята Долорс Монтсерат.

Тя все пак призна, че „има известен дисбаланс в отношенията между кредиторите и кредитополучателите в България”. Евродепутатката увери, че работата на мисията „ще продължи в Брюксел”, където ще бъде подготвен съответен доклад за визитата в София с прилагане на препоръки. „Това ще може би 2 – 3 месеца, но ще направим всичко възможно да го представим максимално бързо”, каза испанската европарламентаристка.

Шефката на КЖП увери, че в София е получила „цялата информация”. „Мога да ви уверя, че за тези три дни сме станали едва ли не експерти в областта на кредитирането, тръгваме от България с голям обем документация по темата”, каза Монтсерат.

Депутатката отчете, че петициите относно неправноправните клаузи в потребителските и ипотечните кредити „са десетки”:

„Направихме оценка на постъпилите жалби и се опитахме да проверим всички документи”.

Също така Долорс Монсерат припомни, че „правомощията по законодателсната дейност е на българското Народно събрание”: „Но с колегите ще работим за изработване на препоръки, които да бъдат гласувани от Комисията по петиции”. „Надяваме се дадем решения на българските инситуции и граждани”, каза евродепутатката.

Също така Долорс Монтсерат заяви, че законодателните промени, които властите в София са започнали да въвеждат (най-вероятно има прредвид Гражданско-процесуалния коденск – б. ред.) е „реформа в правилната посока”.

„Отчетохме усилията на българското правителство, с цел да намалят дисбаланса между кредиторите и кредитополучателите, но все още има какво да се желае”.

Данаил Кирилов: Това е изкуствено създаден проблем

Министърът на правосъдието Данаил Кирилов (Снимка: Dnes.bg)

Според Ивайло Илиев от УС на „Солидарност” срещата с петиционерите на 25 февруари в Дома на Европа е продължила над 3 часа и евродепутатите са получили информация и за т.нар. „Тъмна стая” (вижте документите в сайта на „Солидарност”).

“От 2009 г. в Софийския районен съд се намира т.нар. „Тъмна стая” със 150 000 неприключени съдебни дела. Това е незаконен склад за дела, по които съдиите не са връчили заповедното производство на длъжника, за да може той да се защити”, поясни тезата си Ивайло Илиев. Според него изпълнителните листове по тези дела незаконно напускат кориците.

Пресслужбата на Министерството на правосъдието не съобщи за срещата на шефа на ведомството Данаил Кирилов с евродепутатите. Но на 20 февруари за агенция Фокус той коментира протестите на „Солидарност” пред министерството.

В интервюто той казва, че щял „да представи позицията си във връзка с Директивата по защита на потребителските права и длъжниците” пред членовете на ЕП. Министърът също така обвини българските евродепутати Радан Кънев, Ангел Джамбазки, Андрей Слабаков и Цветелина Пенкова, че не са се застъпили за България по темата ЧСИ. „Разчитам на правилна преценка по този изкуствено създаден проблем. Съжалявам, че наши български евродепутати са се подвели и, без да познават задълбочено както законодателната уредба и практиката по нейното прилагане, не са защитили българската позиция по време на дебатите в PETI (КЖП) на 5 септември 2019 г.“, категоричен бе Данаил Кирилов.

Камарата на ЧСИ няма проблеми със съдебната власт (снимка: News.bg)

Той очаквано отказа и да подава оставка по искане на „Солидарност”.

„Твърди се, че сме бездействали при измененията на ГПК по отношение на изпълнителното производство. Всъщност е точно обратното“.

Данаил Кирилов твърди, че след промените, инициирани от ексомбудсмана Мая Манолова, гражданите били „защитени от неправомерни действия на ЧСИ-тата”.

„Направихме пределно възможната балансирана защита на длъжниците в изпълнителното производство. Променихме правилата за уведомяване, възможността за обжалване на актовете. Сега не може да се случи изпълнително производство без длъжникът да е надлежно уведомен двукратно. Първо с уведомление за постановена заповед за изпълнение, след това – с покана за доброволно изпълнение. Длъжникът има възможност да възрази, в който случай се преминава в класическото спорно исково производство. Разширихме възможността да се обжалват действията на ЧСИ-тата. Коригирахме и таксите на ЧСИ за малките дългове, за да не може да се злоупотребява с натоварване на длъжници с допълнителни такси“, твърди Данаил Кирилов.

Ивайло Илиев (Снимка: Frognews)

Относно данните на основателя на „Солидарност” Ивайло Илиев, правосъдният министър го обвини, че просто дължал над 7 млн: „И смята чрез обществена реакция да решат въпроса със задълженията си, да уреди неуредени частни отношения“.

Самият основател на „Солидарност” отговори на министъра, че с удоволствие би си уредил споровете по кредитите, ако е имал достъп до заповедното си производство от „Тъмната стая”.

Но към „Солидарност” се присъединяват все повече петиционери, в т.ч. чуждестранни предприемачи (от Румъния и САЩ), сблъскали се челно с ЧСИ-тата в България.

 

Водопроводът за Перник от Мало Бучино не се строи 24 часа в денонощие

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/malo-buchino-pernik.html

понеделник 10 февруари 2020


Обещанията на правителството, че водопроводът за Перник от Мало Бучино ще се строи 24 часа в денонощието, се оказаха преувеличени. Репортер на Биволъ установи, че по канала за алтернативно водоснабдяване на Перник се работи не повече от 8 часа на ден. За жителите на с. Горно Бучино има и неочаквана екстра – те са отрязани от директни пътни комуникации към Перник, където повечето от тях работят.

Само преди няколко дни ято репортери от проправителствени медии посрещна премиера Борисов на строежа на водопровода. “Как па сини тръби ги намерихме д@@ба” – коментира той и се закани да “тури отгоре една червена пътека“, след което нарече журналистите “мисирки” и имитира звука на въпросните домашни птици.

Докато Борисов дефилираше пред медиите на обекта кипеше усилен труд. След разотиването на “мисирките” и техните камери, нещата се върнаха към нормалността. А тя е следната: не се строи 24 часа в денонощие, а в рамките на нормалния работен ден. Освен това хората от Голямо Бучино трябва да преживяват някак с транспортните проблеми създадени от аварийния устрем на властта.

Жителите на Голямо Бучино предупреждават, че ще блокират Автомагистрала Струма, ако правителството и областната управа ги оставят да бедстват, отрязани от Перник. Диана Петрова, която е организатор на протеста огласи жалбите на местните хора – те трябва да пътуват почти до София – до отбивката на Мало Бучино, за да излязат на магистралата и оттам да стигнат до Перник. За целта трябва да си платят и винетки.

Без да предупредят местните хора,  властите дошли и „затапили“ пътя към Перник, където работят повечето от над 600-те жители на селото. В областния град са детските градини и училищата на децата, както и личните им лекари – в квартал Изток. За да достигнат до работните си места или да заведат децата си на училище, бучинци
пътуват по 60 километра дневно, а Голямо Бучино е само на 4 км. от Перник. Дияна Петрова подчертава, че и те са потърпевши от водната криза също като перничани и не заслужават да бъдат наказвани допълнително.

Първоначално е обявено, че по обекта ще се работи денонощно, но това не се случва.

„Така се твърдеше от господин Бойко Борисов, но тук се работи по-малко от 8 часа на ден“ възмущава се Петрова. Репортерът на Биволъ видя също, че техниката престоява на обекта и работници там няма.

Никой не информира населението до кога ще продължи всичко това. Първоначално е било обявено, че строителните работи ще продължат месец, но забавянето вече е очевидно и вероятно престоят на строителната техника ще се проточи.

„До кога ще бъде затворен входа и изхода за Перник? Ние сме в неведение. В страницата на селото във Facebook гадаем как ще отидем сутринта на работа.“

Жители на Голямо Бучино протестират срещу затварянето на достъпа им до Перник. Снимка: Биволъ

След протеста от 9 февруари от областната администрация са склонили да пропускат жителите на Голямо Бучино по пътя от и за Перник. Това ще се случва във времето, в което не се работи. И е поредното доказателство, че обещанието на правителството и лично на Бойко Борисов за денонощни усилия за решаването на водната криза, не се сбъдват.

Кой е “българският съучастник” в отравянето на Гебрев?

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/gebrev-transmobile-ivanov-gerb-peevski.html

събота 25 януари 2020


Важно е да се изясни “фалшификацията, съдържаща се в официална кореспонденция към и от Министерството на външните работи на България, част от която са дипломатическа нота КО 194-45-1/30.04.2015 г. и други документи, съвпадаща с датите около престъплението” – съобщиха от фирмата “Емко” на оръжейния бизнесмен Емилиян Гебрев след като прокуратурата обвини трима неназовани руснаци за покушението срещу него през 2015 г.

 

Документът от МВнР, който Емко и Белингкет посочват като обект на фалшификация.

 

Въпросният документ беше публикуван от разследващия сайт Bellingcat в голямото им разследване, разкрило присъствието на офицери от ГРУ в България и предполагаемата им връзка с отравянето на Гебрев и негови близки с отровно вещество от класа на “Новичок”.

В него се цитират оръжейните фирми “Трансмобил” и “Алгънс” като реалните български износители. Последното уточнение е важно, защото според Bellingcat в документа първоначално е вписано името на “Емко”, а впоследствие то е коригирано с имената на двете фирми, които са и реалните износители. Датата на дипломатическата нота съвпада с времето на първата атака срещу Гебрев.

От сайта Bellingcat не дават документално потвърждение за фалшификацията и подробности в какво именно се състои тя, но подчертават, че едва ли тази доставка е причина за “острата операция” срещу оръжейния бос, тъй като чисто логистично офицерите на ГРУ са започнали да я организират месеци по-рано, резервирали са хотели и са планирали полети.

Сега обаче от “Емко” твърдят, че имат “сериозни основания” да смятат, че “следите водят именно към вероятни мотиви и съучастници”, цитирайки този документ.

Ако е налице фалшификация и манипулация подставяща Емко, тя би трябвало лесно да се установи от прокуратурата чрез проучване на наличния в МВнР документооборот, предшествал нотата с номер КО 194-45-1/30.04.2015 г. Всяко разрешение за полет, пренасящ оръжие, се придружава със заявителни писма, разрешителни и съгласувания с друга държава, които няма как да бъдат подменени.

От ключово значение са също и фирмите, които влизат в колизия с “Емко” като истински или мними доставчици на оръжията. Биволъ проучи собствеността на “Трансмобил” и “Алгънс”, които са свързани с неслучайни хора, близки до управляващите и до ноторни фигури от организираната престъпност.

Алгънс – “убийствен удар” от ортак на Барона

Нотата с номер КО 194-45-1/30.04.2015 г. е всъщност част от официална преписка между Азербайджан и България, с която се уреждат доставки на оръжия закупени от Пентагона за умерените сирийски бунтовници в Сирия. Програмата наречена „Обучение и снабдяване“ първоначално e за 500 милиона долара, но впоследствие се разраства до 1,2 милиарда. Както показа разследване на OCCRP и BIRN от 2016 г. наречено “Убийствен удар” в тази програма България има ключово значение, като българският оръжейно-промишлен комплекс е спечелил стотици милиони.

Оръжията, плащани от Пентагона, са договаряни от американски компании посредници с български фирми. Сред тях е и фирмата “Алгънс”, която също фигурира в нотата на Външно, цитирана от “Емко”. Разследване на Арам Ростон от Buzzfeed доказа, че тя принадлежи на Александър Димитров, бивш съдружник на известния гангстер Боян Петракиев – Барона.

Самият Петракиев заяви тогава, че той е бил този, който е запознал Димитров с „влиятелни хора“, и че точно неговите връзки са помогнали на Димитров да се превърне в днешния успешен бизнесмен. „Преди да му помогна Димитров беше нищо,“ хвали се той пред Buzzfeed.

“Алгънс” обаче не доставя само новопроизведено българско оръжие, а изкупува и продава оръжия и муниции съветски модел от трети държави като Албания. При изпитания на една от гранатите с изтекъл срок на годност на полигона край Анево загина Франсис Норвило, ветеран от US Navy и експерт по оръжия.

Конкретната доставка на “Трансмобил” и “Алгънс” е за Министерството на отбраната на Азербайджан. Каспийската държава е използван като посредник за последващото прехвърляне на оръжията към Сирия. Няма информация какво е съдържанието на пратката.

Трансмобил – собственикът на ТВ Европа и фронтмен на Пеевски

Проверка на Биволъ показа, че в момента “Трансмобил” е съсобственост на Добрин Иванов (с мажоритарен дял от 4500 дяла) и на бившия директор в “Дунарит” Пламен Симеонов (с 500 дяла). Двамата са съсобственици от 2012 г., като преди това дялове са имали грузинецът Леван Альохин и фирмата “ДиПи” ЕООД, която е на Иванов.

От 2017 г. Добрин Иванов чрез “ДиПи” и в лично качество се явява собственик телевизията “ТВ Европа”, която се профилира като пропаганден рупор на партията на власт ГЕРБ с водещ Георги Харизанов. Преди това телевизията беше собственост на евродепутата от ГЕРБ Емил Стоянов, брат на бившия президент Петър Стоянов.

Телевизия Европа е с едноличен собственик Добрин Иванов и се представлява от Георги Харизанов.

Забавно съвпадение е, че през 2009 неуспешен опит да придобие дял в телевизията направи австрийската фирма “Стевия Комюникейшънс”, представлявана от Карл фон Хабсбург–Лотринген и Христо Грозев, който е съавтор на разследването на Bellingcat за Гебрев.

“ДиПи” обаче е известна и с координирани действия заедно с офшорката “Виафот” в рейдърска атака, за да се отнеме от Гебрев собствеността на оръжейния завод “Дунарит” (виж разследване на Капитал). След разрива между депутата Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, последван от краха на банката КТБ,  “Дунарит” остана в сферата на влияние на Василев. Кръгът около Пеевски от години опитва да сложи ръка върху този ценен актив с помощта на институциите.

Както показа разследване на Биволъ, базирано на Панамските документи, “Виафот” е собственост на адвоката на Делян Пеевски – Сашо Ангелов. Бащата на Сашо Ангелов е полковникът от Държавна Сигурност Параскев Параскевов – бивш зам. Министър в МВР по време на Виденовото правителство, отговарящ за направление Национална сигурност.

В миналото Параскевов е бил близък до групировката СИК/Интергруп, от която произхожда и премиерът Бойко Борисов, а в момента е ключова фигура в тесен кръг от ДС-офицери, считан за ядро на т.нар. “Задкулисие”. С тази дума е прието да се обозначава  сенчестата паралелна власт в България, която чрез овладяване на съдебната система, медиите и стратегически активи провежда бизнес и политически интереси в синхрон с интересите на Кремъл.

Стъпвайки на партийната и задкулисна опора, бизнесът с оръжия на Добрин Иванов върви добре. Според в. Капитал той има 100 милиона оборот за 2017 г. През 2019 г. Добрин Иванов се обзавежда и с още една компания за търговия с оръжие – “Трансармъри”, в която е съдружник със Станчо Петков, бивш директор в държавния оръжеен холдинг “Терем”.

Документи: Врътките на Кметството, Областна управа и ВиК за кризата с водата в Перник

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/vik-pernik-radomir-2.html

петък 17 януари 2020


ВиК предупреждава местната власт и областния управител, че трябва да се въведе режим на водата за Перник още в началото на октомври. В предизборния период алармата е игнорирана. Два дни след изборите, на 6 ноември, кметството нарежда на ВиК да спре подаването на вода за Радомир. Тогава обаче ВиК игнорира нареждането. Отклонението за Радомир е спряно чак на 29 ноември.

Тези данни не са от делото срещу бившия министър на екологията Нено Димов, а от отговори получени на запитване по ЗДОИ от ГД-Боец, предоставено на Биволъ. Сдружението иска да му бъде предоставена цялата налична кореспонденция относно водния режим. Преписката по ЗДОИ може да бъде свалена тук.

От документите става ясно, че институциите и ВиК са шиканирали през октомври и ноември, когато координираните и разумни действия са можели да ограничат изтичането на питейната вода от яз. Студена и да смекчат настъпващата криза.

ВиК до Кмета 07 октомври 2019: Задава се режим!

На 7 октомври 2019 шефът на ВиК инж. Витанов изпраща писмо до Общински съвет Перник, Кмета на Перник Ваня Церовска (ГЕРБ) и председателя на Асоциацията по ВиК Ирена Соколова, тогавашният областен управител от ГЕРБ. Писмото е придружено с разчети за водоползване и баланс на водата в яз. Студена. В него се казва, че е възможно да се въведе режим при сух сезон.

Писмото на Витанов до кмета и областната на Перник от 07.11.2019

На писмото има резолюция датирана от 10.10.2019, която неясно защо е замазана. Тази конспиративност не отменя факта, че три седмици преди местните избори на 27 октомври и местната власт от ГЕРБ, и областния от ГЕРБ са знаели, че се задава проблем.

Според показанията на Иван Витанов по делото за задържането на бившия министър Нено Димов, разпространени от прокуратурата, той е бил привикан на среща седмица след като е изпратил писмото. На нея областната управителка и представител на кметството са изразили недоволство от предложения режим и несъгласие с него. По това време предизборната кампания е в разгара си.

Из показанията на шефа на ВиК Иван Витанов.

Става ясно също, че нито община Перник, нито общинския съвет са реагирали на алармата за спадащия язовир. Следващата среща на ВиК, Община и Областна управа се случва чак на 30 октомври, три дни след първия тур на изборите. За нея се разбира от писмо на Ирена Соколова до ВиК от 07.11.2019 предоставено по ЗДОИ на ГД-Боец.

В крайна сметка Кметството на Перник поисква режим на 06 ноември, три дни след втория тур на изборите и цял месец след първото писмо на шефа на ВиК, в което се сигнализира за проблема с водата.

Кметът до ВиК 06 ноември 2019: Спрете водата за Радомир и дайте график за режим

С писмо от 6 ноември 2019 изпълняващата длъжността Кмет на Перник Севзелина Ковачева изпраща писмо до ВиК с копие до Областния управител, в което се нарежда незабавно да се спре подаването на вода за гр. Радомир от водоизточник “Врелото” и да се предложи график за режим на водата от 15.11.2019.

Кметът на Перник иска да се спре веднага подаването на вода за Радомир и изготвяне на график за режим.

За “Врелото” обществеността научи от областната управителка Ирена Соколова чак на 29 ноември. Кой знае защо тя го обяви за незаконно водохващане, за което била сезирала прокуратурата. На 30 ноември Биволъ публикува разследване, от което става съвсем ясно, че вода от “Врелото” от години се подава към попмена станция “Крапец” и оттам към Радомир.  Става дума за 250 000 кубически метра месечно, които МОСВ разрешава да се подават само при авариен режим. Но изглежда са подавани постоянно и то от години.

ВиК не спира водата за Радомир

Тук обаче Иван Витанов игнорира нареждането на кметството и не спира помпите и подаването на вода към Радомир. То продължава до края на месеца и това се вижда по данните за дебита на водата, постъпваща в язовир “Студена” – 30 до 50 литра в секунда чак до края на ноември.

На 29 ноември от МОСВ идва инспекция. Според показанията на друг свидетел по делото на Нено Димов – Мая Дряновска, тогава е  установено, че чрез помпена станция “Крапец” е отклонявана вода към Радомир.

Чак на 29 ноември е установено отклоняването на вода от “Врелото”.

В същия ден са отчетени вече не 40, а 400 литра в секунда приток към яз. Студена. Единственото логично обяснение на този феномен е, че след проверката ПС “Крапец” е спряла да изпомпва водата за Перник към Радомир.

Биволъ публикува разследването си за случая в ранните часове на 30 ноември (виж “Как Радомир “изпи” водата на Перник“). Всички факти изложени в него бяха напълно потвърдени от съобщение на МОСВ по-късно в същия ден.

След това с т.нар. “незаконно отклонение” от “Врелото” се зае прокуратурата. Тя може лесно да установи дали от ПС “Крапец” е подавана вода само при авариен режим или постоянно, както и какви количества са подадени през годините и месеците преди кризата.

До момента обаче резултати по това разследване няма. Забележително е, че Иван Витанов изобщо не е питан за ПС “Крапец” в разпита по досъдебното производство за безстопанственост, което прерастна в обвинения срещу Нено Димов.

В резултат от тези данни възникват поне два важни въпроса:

  • Защо предишната кметица на Перник, както и бившата областна управителка, и двете от ГЕРБ, цял месец “предизборно” са игнорирали сигнала от ВиК за необходимост от воден режим?
  • Защо не се търси отговорност от шефа на ВиК, който три седмици не е изпълнил нареждането на кмета да спре помпите за Радомир?

Не е нужна особена експертиза, за да се оценят щетите от тези шиканирания на местната власт, областния и ВиК, които заслужават поне толкова внимание от правоохранителните органи, колкото и щетите от подаването на вода за промишлени нужди от яз. Студена за “Стомана” и “ТЕЦ-Република”. Впрочем, от документите става ясно също, че забрана за ползване на вода за промишлени нужди не е искана нито от кметството, нито от областната управа.