Tag Archives: На прицелъ

“Недосегаемите” – от всички страни на Закона и Властта Специализираната Прокуратура – Спец. пералнята на Главния

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/spec-proc-geshev-laundry.html

вторник 12 януари 2021


От една година Биволъ води съдебна битка да освети скандалния казус с пазарлъците на Иван Гешев по делата „Недосегаемите“. Едното от делата приключва със споразумение, в което е пропусната конфискацията…

Менте-маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/ryzur-masks-spiegel.html

вторник 29 декември 2020


Некачествени китайски респиратори от производителя Ryzur са раздадени на учителите в провинция Баден-Вюртемберг, пише Шпигел. Според проучване на авторитетното немско издание тези маски са с фалшиви сертификати от лабораторията DEKRA и трябва веднага да бъдат изтеглени от употреба. Немските власти обаче не знаели за тази измама.

В България един милион бройки от същите маски бяха закупени от правителството с европейски средства през месец май. Тогава Биволъ разкри, че тези маски са с най-ниската оценка за филтрация от референтна американска лаборатория. Маските на Ryzur се представят най-зле сред 92 изследвани модела /виж тук/. Максималната ефективност на филтъра на тази маска е едва 33,9%! Това е скандално ниско спрямо заявените 95% за този клас респиратори. На практика тази маска не предпазва изобщо от вдишване на коронавируса.  Пълният доклад от проучването може да бъде видян тук.

Как България купи с европари китайски маски-менте

Същите маски-менте са стигнали до немските учители тази есен и на тях се вижда печат за тест от авторитетната лаборатория DEKRA. Директорът на DEKRA Йорг-Тим Килиш обаче е заявил, че тези маски не са тествани от неговата лаборатория и “не трябва да се раздават при никакви обстоятелства”.

“Раздадените вече маски трябва да бъдат изтеглени веднага” – казва Килиш.

Шпигел са потърсили коментар от компетентните регионални министерства на социалните грижи и културата, които са отрекли, че раздават некачествени маски. Чиновниците обаче не знаели, че печатите на DEKRA са фалшифицирани.

Българският опит с тези маски е още по-скандален, тъй като те бяха рекламирани като медицински изделия и това е записано и в договора за покупката им, с който Биволъ разполага. Доставените със самолети маски обаче не бяха медицински по стандарта GB19083-2010 /виж тук/, а обикновени респиратори по стандарта GB2626 /виж тук/. Те не ставаха за употреба от здравните работници.

На поръчаните от България маски също имаше фалшиви печати от американската агенция за безопасност на лекарствата FDA и за европейско качество CE.  Това не попречи пратката да бъде усвоена. Маските бяха раздадени на служители на МВР, Агенция “Митници” и в други институции на “първа линия”. въпреки установените факти за тяхната неефективност и фалшивата документация.

 

Правителството на ГЕРБ се държи “пропутински” България бави убежище за съратник на Навални

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%B0%D0%B2%D0%B8-%D1%83%D0%B1%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D1%89%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D1%81%D1%8A%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%BD%D0%B8%D0%BA-%D0%BD%D0%B0-%D0%BD.html

петък 18 декември 2020


41-годишният учител по английски и граждански активист от Русия Евгений Сергеевич Чупов почти 1,5 г. се опитва да получи политическо убежище в България. Чупов е доброволец от екипа на Иван Жданов – директор на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални и известен като неговата “дясна ръка”. В екипа на Навални Евгений е събирал подписи за него по време на предизборната кампания за Московската градска дума през 2019 г. Но на 28 май 2019 г. е арестуван от полицията, пребит и заплашен от началника на Центъра за борба с екстремизма към районното МВР на Москва Алексей Маскунов. „В Кавказ биха те убили“, казва полицейският шеф на активиста. Формалният повод за задържането е, че бил спукал гумите на колата на един от офицерите на полицията Игор Шепел, подчинен на Маскунов.

Задържането е станало 2 дни преди да дойде на традиционната си почивка в България, за кято има издадени визи за цялото семейство, заедно със самолетни билети. В България обаче Чупов получава предупреждение, че ако се върне в Русия го чака нов сигурен арест и репресивни действия от страна на властите. Освен това той е получил и заплахи за живота си по мобилно приложение от полицейски шефове в Москва. Поради тази причина руснакът решава да поиска политическо убежище в страната, заедно със семейството си. 

Въпреки абсурдността на обвиненията и опасността за живота на активиста при завръщането му в Русия, Държавната агенция за бежанците (ДАБ) мотае месеци наред семейството на Чупов, а двамата със съпругата му имат четири деца. В ръководството на агенцията с казуса “Чупови” е заето политически-ангажирано лице –  общинският съветник от ГЕРБ Иван Миланов. Той е известен с това, че е гласувал за скандалната продажба на земя на безценица в Божурище, което предизвика арест и обвинение от прокуратурата на кмета Георги Димов през май на 2019 г. Скандалният отказ за убежище е подписан от председателката на ДАБ Петя Първанова, която е и бивш служебен министър на вътрешните работи. 

Снимка: “Биволъ”

Докато световноизвестните медии като Bellingcat, CNN, Spiegel и The Insider Russia се цитират из целия свят след разследването им за осмината агенти на Федералната служба за сигурност ФСБ, отровили Алексей Навални, в София политическо убежище очаква един от доброволците на „Партията на прогреса“ на лидера на руската опозиция, участвал в кампанията за местните избори в Москва през 2019 г.

И това се случва на фона на осъденото от министъра на външните работи Екатерина Захариева отравяне на Алексей Навални, заради което през октомври 2020 г. България наравно с другите страни-членки на ЕС гласува допълнителни санкции срещу Москва.

Причината Евгений Чупов и семейството му да не са екстрадирани към Русия е това, че зад тях застанаха НПО-та като „Гласът на България“, „Българският червен кръст (БЧК), Атлантически съвет – България и руската правозащитна организация „Мемориал“. „Биволъ“ успя да говори с московския адвокат на активиста Владимир Воронин и да посети Евгений Чупов и семейството му, което даде ексклузивно интервю пред камерите на медията ни и предостави копия на цялата си документация по случая.

„Хванахме те!“

На 28 май 2019 г. московчанинът Евгений Чупов води децата си на детска градина. На връщане е задържан и прекарва 12 часа в арест към РПУ към Войковски район на гр. Москва. В интервю за „Биволъ“ той споделя, че задържането му е “без никакво официално обяснение защо”.

Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”

Разследващият му показал някакъв протокол, според който той е нанесъл щети върху гумите на някаква кола „Киа Рио“, която по съвпадение е на сътрудник на същия Център за борба с екстремизма към МВР на Руската федерация.

Въпросният т. нар. Център „Е“ към МВР на Русия тормози от години екипа на Алексей Навални с външно наблюдение, следене преди и след протестите,  и задържане на активисти из цялата страна. Сътрудникът е майор в полицията Игор Шепел.

След като Чупов е заведен в стая без видеонаблюдение, полицаите искат да му отнемат смартфона. Но като отказва да го предостави без съответния протокол според процедурата, е ударен силно в корема.

Оставен е без телефон и без връзка с адвоката си, осигурен му от директора на Фонда за борба с корупцията (ФБК) на Алексей Навални – Иван Жданов.

Началникът на районния отдел за противодействие на екстремизъм Алексей Маскунов започва да преглежда съобщенията в телефона на активиста и контактите му.

Руският полицейски шеф Тимур Валиулин се прости с поста си заради недекларирани имоти в България

„Той ми каза: доброволец си в щаба на Иван Жданов, кандидата (на местните избори за Московската градска дума през лятото на 2019 г. – бел. ред.) на Навални. И сега те хванахме!“, припомня си Евгений.

След това полицейският началник записва и номерата на иззетите от него лични банкови карти.

„Каза ми: Сега ще видим кой те финансира!”

“Сред службите в Русия като КГБ (днес – ФСБ – бел. ред.) има мнение, че след като ние като активисти си защитаваме жилищата, дърветата, парковете, значи всички сме финансирани от Държавния департамент на САЩ“, разказва Чупов.

Маскунов също така го е заплашил, че полицията ще подхвърли наркотици в апартамента му и той ще трябва да лежи с години:

“Нали знаеш как действаме с наркотиците?“.

Обичайна практика на руските полицаи е да „натопяват“ лидерите на опозицията, НПО-та и журналисти с „намерените наркотици“. „Биволъ“ писа през 2019 г. как наркотици са подхвърлени на журналиста Иван Голунов, а това доведе до оставки след публикации на световни медии, които предизвикаха намесата на президента Владимир Путин: вижте материала „Репортерът на „Медуза“ в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за 20 млн. евро“.

Репортерът на “Медуза” – в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за €20 млн.

„Аз съм сигурен, че заплахите към мен са свързани с политическата ми активност, тъй като съм подкрепял кандидата за Московската държавна дума Иван Жданов, който ръководи Фонда за борба с коурпцията на Алексей Навални – тази НПО от години се занимава с разследвания на различни случаи на корупция, законови нарушения и други нередности в Русия“

Освен, че е доброволец по време на изборите през 2019 г., той е основател и координатор на московските квартални НПО-та «Отбрана на Головино», «Отбрана на Левобережни» и «Отбрана на района Аеропорт», които се борят с презастрояването, изсичането на дървета и др. нарушения от страна на общината.

Всичко това се случва само два дни преди ваканцията на Евгений Чупов и семейството му в България.  Те идват в страната ни всяко лято, за да прекарат отпуската си при приятелите им във Варна. Тъй като България не е в Шенген, визите на семейството са обяснението защо след три месеца не искат политическо убежище другаде.

Адвокатът: Ако се върне, го пращат в ареста!

Владимир Воронин (снимка: Twitter)

„Биволъ“ се свърза и с московския адвокат на Евгений Чупов Владимир Воронин, който от години сътрудничи с ФБК на Алексей Навални, за да изясни има ли опасност за активиста и семейството му, ако бъдат принудени да се върнат в Русия.

„Налице е абсолютната реалност, че по престъплението, което според законодателството на Руската федерация се смята за такова с неголяма тежест, наистина могат да го пратят в следствен арест и то за доста дълъг период от време“, коментира адв. Воронин пред медията ни.

„По силата на това, че най-вероятно ще сметнат, че се е укрил от руските власти,  това означава, че спрямо него може да бъде наложена най-строгата мярка за неотклонение – задържане под стража“.

„А след престой в следствения арест никой не става нито по-здрав, нито пък се оказва по-близо до семейството си. Затова разбира се, смятам, че ако се върне, ще бъде задържан под стража и смятам, че това е опасността“, категоричен бе защитникът на Евгений Чупов.

Адвокатът посочи и с какви доказателства разполага защитата за наличие на политическо преследване:

„Доказателствата ни са на базата на това, че Евгений е водил дейност в качеството си на доброволец”.

“Раздавал е флайъри, агитирал е в паркове, многократно е задържан и привличан към административна отговорност. Това, макар по руското законодателство и да не е много сурово подвеждане под отговорност, след това внезапно е задържан, след като е завел детето си до детска градина“.

Той изрази и възмущението си, че много продължително време не го допускали впри подзащитния му в качеството на негов адвокат. „Задържаха го сутринта. Научих това едва по обед. И не по-рано от 6 ч. вечерта бях допуснат при него. През цялото това време той беше без адвокат и какво точно се е случвало с него тогава, не знам“ , казва Владимир Воронин.

„И той ни разказва, че през цялото време с него са водени някакви неразбираеми разговори, които естествено не са предвидени от Процесуалния кодекс на РФ, казвали са му, че могат да му подхвърлят наркотици и да започнат срещу него по-сериозно наказателно преследване“.

„Затова тук виждам ясно, че по отношение на подзащитния е имало оказване на натиск. Той не е можел да се свърже с адвоката си, единственото което той е успял, е да напише на съпругата си, че е задържан. И тя да се свърже с адвоката му. През продължителния период от време не са му викали Спешна помощ, макар че той не се е чувствал добре. Иззели са му всичко, което е имал в себе си“, разказва още адвокатът.

Защитата е писала и съответните жалби с искане да бъдат върнати личните вещи на Евгенин Чупов:

„Мобилният му телефон, камера, още нещо имаше там от вещите му…Досега нищо не е върнато“.

„И когато неотдавна подадох заявление в полицейското районно, получих абсолютно неясен отговор за това, че срещу него е започнало наказателно преследване и това е. Тоест, наборът от всичките тези фактори, според мен, свидетелстват, че това е политически мотивирано дело“, разказа за „Биволъ“ Владимир Воронин.

Срамният отказ на ДАБ

През август 2019 г., вече в България, Евгений Чупов и съпругата му кандидатстват за закрила от Държавната агенция за бежанците по политически причини.

И тук започва сагата им от почти година и половина с безкрайната бюрокрация в България – интервюта, кореспонденция и чакане. Най-сложна е необходимостта от подновяване на личните карти през 3 месеца.

В началото на 2020 г. е привикан в Регистрационно-приемателния център – София в кв. Овча Купел. “Там разбрахме, че ни е отказано убежище“, припомня Чупов. Отказът е подписан лично от председателката на ДАБ Петя Първанова, която е и бивш служебен министър на вътрешните работи в кабинета на Марин Райков през 2013 г.

Руската служба на Радио Свободна Европа – Радио Свобода, публикува част от решението, според което:

СНимка: Николай Марченко, “Биволъ”

„изложената фактическа обстановка не дава основание да се предполага, че заявителят е бил принуден да напусне родината си заради реална опасност от сериозни посегателства като смъртно наказание, мъчения, нечовешко или унизително отношение или наказание“.

В Административния съд – София град са заведени три дела от името на Евгений Чупов, съпругата му с малолетните деца и за непълнолетните. При обжалване казусът трябва да бъде решен окончателно от Върховния административен съд (ВАС).

От ДАБ абсолютно наивно и формално едновременно твърдят, че били отправяли “запитване” до руското МВР с цел да проверят дали е имало случай на “упражнено насилие” над Евгений Чупов при задържането му през 2019 г.

Но били получили отрицателен отговор, че било “направено разследване за превишаване на правомощия на служители”, но то не усановило да е имало такова спрямо активиста. Нима в София са очаквали друг официален отговор от страна на Москва?

А през февруари инж. Иван Миланов, който е директор “Международна дейност” към ДАБ, пише доста странна 8-странична “справка” за ситуацията с правата на човека в Руската федерация, която е почти изцяло копипейст от руски медии. “Документът” съдържа доста повърхнoстен “анализ”, без да има достатъчно подробности за атаките срещу екипа на Алексей Навални, подложени на следене, обиски, задържания, блокиране на банкови карти и дори отвличания или арести.

Инж. Миланов отделя на темата едва един абзац, предпочитайки да разсъждава върху наличието на парламентарна “опозиция” в руската Държавна дума като партията ЛДПР на Владимир Жириновски, който самият от години не крие, че е управляван от Кремъл наравно с останалите формации в законодателния орган.

Общинският съветник в Божурище и директор в ДАБ Иван Миланов

Иван Миланов обаче няма как да не е ясно за какъв сериозен казус става дума, след като се представя за човек с “дипломатическа кариера” и е политически ангажирано лице. А именно – общински съветник от управляващата партия ГЕРБ.

Ето и как определя себе си в партийната листовка по време на кампанията, публикувана на уебстраницата на тогава все още кандидат-кмет на Божурище от ГЕРБ Георги Димов:

“Решителна и динамична личност съм. Силно позитивен, спортен характер, обичащ литературата, музиката и технологиите. На мен може да се разчита не само, когато сме добре…Имам изключително ниско ниво на компромис по отношение на лъжа и неправда”.

През лятото на 2019 г. при задържането на кмета на Божурище Георги Димов, общинският съветник Иван Миланов се оправдава пред bTV заради гласа си за сскандалната продажба на земя под пазарната, довела до арест на местния градоначалник:

“Подкрепих го, защото това е земя ливада”.

“Тя е таква земя, не може да бъде по-скъпа…”, коментира тогава “решителният” гербаджия Иван Миланов за мащабната измама в Община Божурище. Той обаче не се споменава сред задържаните или свидетели, продължавайки с “дипломатическата” си кариера в ръководството на ДАБ, където изготвя “справки” за случаите като този на семейство Чупови.

Медийният ефект 

Но въпреки мощната “аналитика” на ДАБ, медиите и НПО-тата се оказват далеч по-професионални и по-ефективни. През септември 2020 г. за отказа на ДАБ няколко пъти писа „Свободна Европа“. Известната в Русия правозащитна организация “Мемориал” предостави своето препоръчително писмо на Евгений Чупов, в което се опитва да увери властите в София, че за него е опасно да се връща в Русия.

Чупов

“Заплахите, с които Евгений Чупов ще се сблъска или би могъл да се сблъска в случай, че се върне в Русия, могат да бъдат окачествени като преследвания поради признака за принадлежност към определени политически убеждения”.

“Съответните заплахи могат да бъдат окачествени като “преследване” по смисъла на чл.1 на Конвенцията “За статута на бежанците” от 1951 г. и според допълнителния протокол към документа от 1967 г.”, гласи писмото на “Мемориал”, с което “Биволъ” разполага.

Публично изрази възмущението си и „Атлантическият съвет на България“, според който „българската държава трябва не с думи, а с конкретни действия и дела да доказва ежедневно, че е свободна, европейска, демократична и правова държава. 

Със съжаление научаваме, че все още не е уреден статутът на г-н Евгений Чупов. Отново ставаме свидетели на липсата на устойчиво справедливо решение. Атлантическият съвет на България настоява за незабавно решение на случая и предоставяне на политическо убежище на г-н Евгений Чупов. Вече има достатъчно публично оповестени сведения за упражнен в Русия полицейски натиск и насилие върху г-н Евгений Чупов заради това, че е бил част от доброволците, помагали в предизборната кампания на кандидат от екипа на руския опозиционен лидер Алексей Навални.  

Едва ли има в страната друг човек, който като Евгений Чупов да се чувства благодарен на българските медии. След публикациите на Каспаров.ру, Радио Свобода, сайтовете „Свободна Европа“,  Фактор.бг и становището на сайта на Атлантическия съвет – София, изведнъж на 25 септември 2020 г. ДАБ оттегля решението си. Това стана ясно от определението на Софийския административен съд (САД), който прекрати прекрати делото, заведено от Евгений Чупов с цел оспорване отказа на ДАБ за политическо убежище.

Агенцията на ЕС за основните права не може да помогне…

Оказа се, че ДАБ е оттеглила решението, с което отказва да даде закрила на Чупови. “Поради оттеглянето на оспорваното по делото решение, съдебното производство по делото е процесуално недопустимо”, пише в определението на съда. При обжалване казусът ще бъде решен окончателно от Върховния административен съд.

На 4 декеври 2020 г. Агенцията на ЕС за основните права (FRA) отговаря на Евгений Чупов, че няма как да му помогне по казуса му в България.

Със съжаление Ви уведомяваме, че мандатът на FRA не й дава правомощия да разглежда отделни случаи или жалби. Освен това агенцията няма правомощия да наблюдава държавите-членки на ЕС за наличие на нарушения на човешките права. Следователно, ние не можем да предложим никакъв съвет или помощ по Вашия случай.

Че напрактика не могат да въздействат върху властите в София отговарят на Евгений Чупов и от Европарламента.

Европарламентът нямало как да помогне…

„Биволъ“ се опита да се свърже с ръководството на ДАБ и нейния председател Петя Първанова. Тъй като не е била на работното място според секретарката й, се наложи да бъде проведен разговор с ръководителката на „Връзки с обществеността“ Калина Йотова.

„Не, официални позиции ние конкретно по казуси нямаме, тъй като когато се касае за граждани, които пред нас търсят международна закрила и са настанени при нас, ние нямаме и по принцип не даваме информация за такива хора“.

„Вижте, агенцията не се оправдава. Агенцията, когато предоставя информация, това е информацията на самите чужденци, на тези, за които се работи по техния статут, и на трети страни. И съответно ние нямаме практика, международното право не позволява да се дава такава информация, съответно да се коментират на съда решенията не е наша работа като институция, нали ме разбирате?“, каза тя.

Според нея колегите й в ДАБ, написали абсурдната „справка“ за ситуацията в Русия „си вършат съвестно работата“:

„Не ми е работата да им давам оценка на колегите си“.

На писмените въпроси от ДАБ щели да реагират „в обичайния срок, в който отговаряме“.

Петя Първанова с бившия главен прокурор Сотир Цацаров (Снимка: “Утро Русе”)

Занимаващата се със случая на Чупови началник на отдел „Производство за международна защита“ в РПЦ в Овча купел към ДАБ Елеонора Йорданова отказа да коментира ситуацията пред „Биволъ“ с мотива, че „не е упълномощена“.

Това не попречи на същата служителка през 2016 г. да търси оправдания от името на ДАБ пред Нова ТВ по повод пуснатия да живее на квартири в София “терорист от Анбах” Мохамед Далел, сириец, извършил атентат в германския град. Тогава тя твърди пред телевизията, че е бил “абсолютно уравновесен човек”. И допълва тогава също, че честите интервюта с очакващите убежище се провеждали тогава, когато се подготвял отказ за такова.

Официалният писмен отговор на пресслужбата на ДАБ от името на Петя Първанова също не носи каквато и да било сериозна информация, освен, че в институцията държат на дискретността и не искат никаква прозрачност по казусите като този на Евгений Чупов.

„В отговор на Вашето запитване, получено по електронната поща на 16 декември 2020 г., Ви информирам, че в момента лицето, от което се интересувате е в производство за международна закрила. Изследват се всички факти и обстоятелства, свързани с молбата му за международна закрила. В законоустановените срокове ще бъде постановено решение”.

Не става ясно и защо са толкова много провежданите интервюта, без да има яснота за бъдещето на семейството в България.

“С оглед спецификата на работата на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ при МС) и законовите актове, свързани с личните данни, ДАБ при МС не обсъжда конкретни казуси с трети лица. В рамките на производството търсещите закрила получават пълна информация за своите права и задължения, като могат да ангажират адвокати, които да ги представляват по време на процедурата и да защитават техните права“.

Докато отказва на едно семейство от Москва в правото да се настани в България, самата Петя Ангелова Първанова през 2019 г. се сдобива с къща с двор (реалната застроена площа – 105  кв. м) в с. Шипочане в Самоков срещу 56 хил. лв. Това показва данъчната й декларация за 2020 г., която може да се види в търсачката на “Биволъ” и сайта Bird.bg “Български политически лица”, според която ексминистърката от години трупа влогове в лева, евро и и британски лири по сметките си в банка ДСК и в ПИБ.

На 15 декември 2020 г. Евгений Чупов уведомява „Биволъ“, че е поканен на поредно интервю в центъра в Овча купел. „Преди малко ми се обадиха от агенцията, ново интервю е насрочено за понеделник в 10 ч.“, съобщи активистът.

Дали обаче ще получи дългоочакваното решение за политическо убежище, остава да гадаем, тъй като икономическите облаги от страна на Кремъл като проекта за газопровод „Турски поток 2“ са основният приоритет за правителството на Бойко Борисов. Добрата новина е, че санкциите на САЩ след встъпването в длъжност на избрания президент Джо Байдън през януари 2021 г., са въпрос на време.

Дотогава източноевропейските лидери като Бойко Борисов, Александър Вучич и Виктор Орбан ще се стараят да задоволят егото на руския държавен глава Владимир Путин, имитирайки „довършването“ на корупционния проект и създавайки всякакъв вид пречки за тези, които се борят срещу режима в Москва.

Запитан от „Биволъ“ какво би казал на премиера Бойко Борисов, Евгений Чупов бе непреклонен:

„Мисля, че българският министър-председател е наясно с това, което се случва в Руската федерация“.

Снимка: “Биволъ”

„Бих му казал: Отворете си очите! Ако сте подписали Женевската конвенция, си я спазвайте, ако сте приели съответното законодателство, спазвайте го!“.

Оказа се, че Чупови не са единствените руснаци, които бягат от Русия и безуспешно търсят закрила от ДАБ. Флора Ахметова и синът й Даниил от Санкт Петербург са получили от агенцията отказ за убежище, въпреки че семейството е заплашено от престъпните групировки в Русия. А в края на февруари те трябва да напуснат общежитието за бежанци в столичния квартал „Овча купел“, писа Faktor.bg, уведомен от Евгений Чупов за казуса на сънародничката му.

 

“Боклукгейт” е една от основните обществени теми на годината. Разкритията на Биволъ имаха ефект. Годината на боклуците

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/wastegate-year.html

четвъртък 17 декември 2020


Последната година екипът на Биволъ проведе няколко много успешни разследвания. Сред тях са източването на язовир “Студена”, скандалният безполезен водопровод за Перник, лечебните фурми дошли от Емиратите, “златните” китайски респиратори, бояджийски маски на цени за медицински и други злоупотреби свързани с COVID-19. Разследването за фурмите от ОАЕ дори оглави класация за разследвания, свързани с пандемията. Но през цялото това време темата за злоупотребите с негодни за рециклиране отпадъци остана актуална. 

В края на септември 2020 италианската телевизионна мрежа RAI излъчи репортажи за разследването на Биволъ за вноса на RDF от Италия. Международният отзвук  свидетелства, че усилията, които положихме да разследваме изгарянето на италиански боклук в няколкото топлоцентрали, свързвани с олигарха Христо Ковачки не са напразни. 

Работата по тази тема се вписа съвсем естествено в портфолиото на екипа ни,  в което разобличаването на престъпленията срещу природата са приоритетни и има особена тежест. През  последните години хиляди хектари вековни гори бяха изсечени при съмнителни обстоятелства. Изпразниха се десетки язовири и на различни места в страната настъпи водна криза. Паралелно с тези катастрофи България се превърна в сметището на Европа. Промишлени предприятия, като Червена могила днес приличат на пунктове за вторични суровини. Бяха създадени и множество депа за съхраняване на чуждестранни отпадъци, предназначени за изгаряне. 

Огромен проблем за живота и здравето на българските граждани се оказа желанието на определени бизнесмени да горят боклук както намерят за добре. В предходните 2 години горенето се случваше и в топлоцентрали, строени в зората на социализма. Там се изгаряха битови и технологични отпадъци, без да се спазват добрите европейски практики и без централите да са оборудвани с нужните им филтри за фурани и диоксини. 

Как тези централи се превърнаха в своеобразен монополист сред енергопроизводителите, при изгарянето на RDF? Ковачки е неслучаен бизнесмен с традиционни топли връзки в ДПС. Бизнесите му са кредитирани основно от Първа Инвестиционна Банка, която след фалита на КТБ финансира свързани със знаковия олигарх Делян Пеевски икономически субекти. Банката е свързана с множество криминални скандали. Единият от собствениците й – Ивайло Мутафчиев е кум на Ковачки. 

Експертите считат, че котлите на пернишкия ТЕЦ-Република, в ТЕЦ-Бобов Дол, ТЕЦ-Брикел в Гълъбово и ТЕЦ-Сливен горят с доста по-ниска температура на горене от нужната за безопасно изгаряне на RDF. И без нужните филтри! Но тези ТЕЦ-ове, освен циментовите заводи, чийто пещи поддържат много висока температура и изгарянето на боклук там е уредено през европейското законодателство, RDF до скоро горят активно роден и вносен боклук. И до един свързани с Ковачки. 

Макар да е очевидно неекологично, електричеството което централите произвеждат се купува като зелена енергия от държавата. На практика данъкоплатецът плаща изключително високи преференциални цени за електричеството, което централите произвеждат, докато населението в районите, в които те функционират е изложено на обгазяване с фурани и диоксини. За да е още по-противоречива практиката, централата в Бобов дол реализира когенерация, но не осигурява топлоснабдяване на близките населени места. ТЕЦ-ът подава отопление само към фирми, за които има подозрения, че са скрита собственост на Христо Ковачки, като оранжерии, които се помещават в пределите на ТЕЦ-а. В Сливен, където ТЕЦ-ът вече подава топлоенергия за целия град, също има оранжерии в близост. И те са топлоснабдени. Остава обаче въпросът какво е качеството на зеленчуците, които растат в близост до комините на топлоцентрали, които имат разрешително да горят RDF.

Екипът ни започна работа по темата с боклука за горене още в края на 2018 след сигнал от румънски колеги, че към България пътуват отпадъци, които са спрени от техните власти. Докато подготвяхме първата си публикация по темата посетихме много от ТЕЦ-овете. Появата ни не остана незабелязана за охраната. И край ТЕЦ Бобов дол, и край площадката на “Траш юнивърс” – фирмата получила разрешително да складира милиони тонове боклук – охранителите, се отнасяха с нас с открита неприязън и никой не пожела да разговаря с нас цивилизовано като с журналисти. При проучването край Бобов дол дадохме и “скъпа жертва”. Дронът ни DJI Phantom, който се разби над централата.

Трафиканти на отпадъци от Италия доставят боклук за Ковачки

През август 2019 публикувахме първия си материал, който вкара темата с горенето на боклука в центъра на публичното внимание. Ключово стана разкритието, че разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез компанията си Ecoexport сериозна част от боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с Ковачки. Данните подадени от нашите партньори в мрежата за разследване на корупцията OCCRP са повече от красноречиви: През юли 2010 Гозза е бил задържан заедно с други 16 заподозрени при операция на прокурори от Неапол и Анкона. Групата е обвинена във фалшифициране на лабораторни резултати за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. Според обвинението, задържаните са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига, защото делото е прекратено по давност. 

Серджио Гозза, снимка от профила му във Facebook Credit: OCCRP

След този инцидент Гозза пренасочва бизнеса си към Източна Европа. Преди няколко години институциите спират дейността му в Румъния, но в България през 2018 и 2019 г. той не среща проблеми. RDF горивото му влиза в България през пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев и заминава към топлоцентралите свързвани с Ковачки, разкри нашето разследване. 

От запитване до Агенция “Митници” стана ясно, че над 500 фирми у нас внасят боклук от държави извън ЕС, но техният списък беше и остана една от най-големите тайни в държавата.

Митниците: Над 500 фирми внасят у нас отпадъци от държави извън ЕС, но за обществото не е интересно кои са те

Тези първи разкрития предизвикаха лениво размърдване на прокуратурата, тогава под командването на Сотир Цацаров и назначаване на проверки. От тях обаче обаче не последва нищо и темата заглъха до декември 2019. Тогава италианските медии съобщиха, че при разследване срещу Ндрангетата в Италия е задържана влакова композиция с над 800 тона отпадък. И то точно преди да потегли за България. Обявени като пластмаса, отпадъците се оказаха несепарирана маса. 

В началото на 2020 г. избухна нов скандал с боклуци открити при проверки на ДАНС на пристанище Варна. Биволъ тутакси разкри, че собственикът на фирмата “Дентиче Пантелеоне”, която ги е доставила, е бил задържан през 2009 в Италия като член на ОПГ за незаконно изгаряне на токсични отпадъци. 

Доставчикът на боклука открит във Варна и Бургас е бил арестуван в Италия за горене на токсични отпадъци

Ключово обаче се оказа публикуването на видео от процеса на смесване на отпадъците с въглища в Бобов Дол на което се вижда добре, че се горят парцали и несепариран отпадък, а не RDF.

Няколко дни след тази публикация прокуратурата влезе в централите свързвани с Ковачки. Което потвърди предположение е, че доставката до Варна е била предназначена именно за тях.

При проверките в Бобов Дол главният прокурор Иван Гешев обяви, че там вероятно незаконно се гори боклук, който видимо не отговаря на показателите за RDF. Кой обаче гори и кому е изгодно? На хартия централите свързвани с  принадлежат на “сламени хора”.  Крайният собственик на Брикел се оказа 81 годишен британски гражданин от графство Йоркшир. И никакъв Ковачки не се вижда никъде в собствеността на централите. Гешев дори го нарече „безработен консултант“, макар че би трябвало да е наясно за кого става дума. Най-малкото защото жената до него, Детелина Ханчева, е работила като юрисконсулт на Ковачки, преди да се впише като адвокат – разкри Биволъ. 

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

След медийните акции на прокуратурата все пак трябваше да гръмне някакъв бушон. Това стана седмица след визитата на главния прокурор в Бобов Дол. Беше задържан директора на ТЕЦ-а и обвинен в нарушения при управлението на отпадъците. 

И докато Ковачки все се изплъзваше от фокуса на внимание на Гешев, прокуратурата положи значителни усилия да подмени темата, изваждайки на преден план незаконното складиране на отпадъци, а не тяхното незаконно изгаряне. В крайна сметка държавното обвинение стовари цялата си мощ върху… братя Бобокови, които според нея складирали незаконно акумулатори на площадка в Плевен и на други места. Парадоксът е, че Биволъ работи подробно по тази тема преди прокуратурата. Още в началото на януари т.г. наше разследване установи, че боклукът от площадката в Плевен е доставен от италианската фирма Vibeco, която е във фокуса на разследване за трафик на боклук организиран от Камората. Но за разлика от ТЕЦ-овете, в Плевен боклукът не се гори, а се рециклира и от него се правеха строителни материали.

Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата са доставили 9000 тона боклук за България

И до днес “безработният консултант” си остава недосегаем. От офиса му твърдят, че никоя от централите, на които той официално е консултант, вече не гори отпадъци. Балите с боклук бяха изнесени първо и засега единствено от ТЕЦ Република, а централата премина на газ. Предполага се, че част от тях са складирани в завода Червена могила, но институциите отричат.  Струпаните по другите централи бали с боклук се извозвали за изгаряне към циментовите заводи – твърдят консултираните ТЕЦ-ове. Съмненията обаче остават. 

На свой ред олигархът Ковачки заведе съдебно дело срещу Биволъ за разследвания и публикации, свързани с Боклукгейт

Исковата молба на Христо Ковачки срещу Биволъ

Факт е, че заради обществения натиск, дори централата Брикел, която разполага с разрешително се отказа да гори RDF. С което значително се подобриха условията на живот за жителите в районите на ТЕЦ-овете.

През 2019 г. се коментираше възможността и други свързани с Ковачки топлоцентрали в Плевен, Враца, Русе и Бургас също да започнат да горят боклук. Разследването на Биволъ ограничи до известна степен тези планове. Въпреки всичко МОСВ издаде комплексни разрешителни, с които разреши изгаряне на отпадъчни продукти. Само за един от най-замърсените атмосферно градове – Бургас официално разрешеното количество от МОСВ е 21600 т годишно. Около 25000 РДФ и отпадъци е разрешено да се изгарят и в ТЕЦ Сливен. Спазването на екологичните изисквания е под всякакво съмнение, поради корупционните практики в българските проверяващи и санкциониращи институции и защото централите свързвани с Ковачки си остават едни от крупните многократни нарушители на екологичното законодателство в България. 

Автор: Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов

Максим Миронов: Свръхсилата на спецслужбите е силно преувеличена

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bellingcat-navalny-mironov.html

сряда 16 декември 2020


Не за пръв път, когато Навални публикува гръмко разследване (този път това е съвместното разследване с Bellingcat, CNN и The Insider) активно се лансират версиите, че това, разбира се, е било колаборация на службите. Защото нали уж не е по силите на група ентусиасти да съберат и проанализират такъв обем информация, необходими са специални навици, достъп до секретни данни и възможност за оперативна работа (проследяване/подслушване/видеонаблюдение и т.н.). Този път се появи версията, че всъщност германското разузнаване вече отдавна е знаело всичко.

В социалните мрежи горещо се коментира, че подобно разследване е невъзможно да се извърши по телефонни разпечатки. На практика западните разузнавания били направили разследването и го предоставили на Навални.

За обикновения човек тези версии изглеждат правдоподобни. Нали има спецслужби с много милиардни бюджети. Спецслужбите имат спецвъзможности. Те могат да наемат най-добрите от най-добрите, да внедряват агенти. И как така няколко души с бюджет в копейки редовно ги заобикалят?

Вероятно за някои това ще бъде изненада, но представата за мощта и аналитичните възможности на държавните служители е силно преувеличена, а за това какви данни сега са лесно достъпни за всеки човек е занижена.

Аз имам голям опит с анализа на различни изтекли бази данни. През 2005 г., когато на пазара се появи базата с трансфери на Централната банка, реших на тази основа да напиша дисертация (тогава бях докторант в Чикагския университет). Идентифицирах няколко десетки хиляди фирми-еднодневки и изчислих колко всяка компания в Русия (в това число “Газпром”, РЖД, РАО, ЕЭС) не плаща данъци и мами акционерите.

Когато за пръв път представих своите резултати, първият въпрос на научните ми ръководители беше: “Щом ти сам успя да направиш това за няколко месеца, при това в Чикаго, защо руската данъчна служба и Централната банка не могат?”. Аз нямах отговор на този въпрос. Когато резултатите от моята работа бяха публикувани в няколко руски медии, ме поканиха да се изкажа на държавна конференция за данъците. На среща ме покани и първият заместник-председател на Централната банка Андрей Козлов с идеята да му представя методиката си.

За съжаление, той бе убит месец преди нашата вероятна среща. Но фактът си е факт, за руската Централна банка най-малко от 1989 г. се трупат данни, които в реално време позволяват да се идентифицират всички фирми-еднодневки и да се изчисли размерът на отклоненията от данъците на всяка руска компания с точност до копейка. Руската държава не прави това, макар че в анализаторските отдели на банката, на финансовото министерство, в данъчната служба работят стотици служители на бюджетна издръжка.

След това изготвих още няколко научни проекти, като анализирах индивидуалните данни по “белите” работни заплати, шофьорските книжки, нарушенията на правилата за движение по пътищата, авариите, регистрациите, акционерите в компаниите и т.н. По тези данни може да се разкрият рушветите на губернаторите, на пътните полицаи, размерът на “черните” заплати и т.н. Някои от моите изследвания бяха публикувани във водещи световни научни списания.

Написах това не да се похваля колко съм як. Искам само да покажа, че дори човек с минимални ресурси (покупката на всички тези данни ми струваше 1 500 долара) може да направи дълбоко детайлно разследване. Например, от закупената от мен база данни през 2005 – 2008 г. аз знаех всичко за всеки московчанин – дата на раждане, регистрация, шофьорска книжка, автомобилите, които някога е притежавал, всички работни места, заплата по месеци, пътни нарушения, катастрофи, в които е участвал. Тези данни използвах за ето тази статия: (https://www.sciencedirect.com/science/article/abs/pii/S0304405X14000440)

Сега на пазара има далеч повече данни, отколкото когато аз започнах да се занимавам с моите изследвания. Поради това съм категоричен, че всяка аналитична работа, описана в разследването би могла да бъде извършена от един или няколко души за няколко хиляди долара. Притежавайки 15-годишен опит в анализа на различните държавни бази данни, аз не виждам нито един момент от разследването, който да не може да се направи самостоятелно или да опрат до помощта на спецслужбите. Нужни са просто креативност и аналитична мисъл.

Ние отдавна влязохме в епохата, когато човешките мозъци играят много по-важна роля, отколкото бюджетите и административният ресурс. Навални и колегите му във Фонда за борба с корупцията притежават изключителни мозъци. Bellingkat и The Insider също.

А при наличието на качествени мозъци в руските и чуждестранните спецслужби нещата стоят твърде зле. Те могат само да пускат мътни намеци, че всъщност отдавна са разследвали и са били наясно, но нали разбирате, че това е била секретна информация.

***
Статията на руски е публикувана в блога на Максим Миронов – икономист и професор по финанси. Роден е през 1980 г. в Новосибирск, където завършва Висшия колеж по информатика при държавния университет. После завършва икономика, следват две магистратури по финанси и икономика. През 2008 г. получава докторска степен в Чикагския университет. След завръщането си в Русия работи като директор по инвестициите в голяма компания, влиза в директорските бордове на водещи медии като “Аргументи и факти”, “Труд”, “Екстра-М”, “Медиа-Преса” и т.н. От 2009 г. преподава финанси в бизнес-училището при Институто де Емпреса в Мадрид. Миронов бе част от експертния съвет на кандидата за президент на Русия Алексей Навални.

Превод: Биволъ

Снимка: Христо Грозев (главният разследващ на Bellingcat, Юлия и Алексей Навални. Източник: Фейсбук профил на Навални)

Еврокомисията може, но няма желание да пресече корупцията с еврофондове

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ec-eufunds-control.html

петък 6 ноември 2020


Покрай всички протести и изказвания на европейски депутати срещу корупцията и за върховенството на закона, абсолютно никой не спомена ролята на самата Европейска комисия в създалата се ситуация. Тази роля е ключова, тъй като Комисията не е пасивен наблюдател и фабрика за доклади, а пазител на договорите за създаването на ЕС. Липсва обаче контрол и противодействие на реалните нарушения, водещи до санкции на конкретни субекти, източвали европарите. Вместо това решенията за санкции са политически и удрят също така изрядните бенефициари. Дали нещо ще се промени с новия механизъм на обвързване на върховенството на закона с еврофондовете? На първо четене не.

Комисията с помощта на подчинената ѝ ОЛАФ осъществява пряк контрол върху разходването на европейските фондове. Така, например, към ЕК функционира дирекция “Верификация и одит – Развитие на селските райони”, подчинена на генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони”. Тази дирекция всяка година осъществява одит, като проверява във всяка страна-членка извадка от конкретни проекти. При констатирани нарушения се налага финансова корекция на съответния проект. След края на одита страната приема всички мерки по прекратяването на констатираните нарушения, тъй като при следващото им появяване със 100% сигурност отново ще бъде наложена финансова корекция, а при системно проява на нарушението се налага плоска корекция върху всички проекти, дори и на тези без нарушения.

Така именно от работата на Комисията зависи, дали една схема за източване на фондовете ще функционира или не.

Доказателство за това, че когато комисията си върши работата, има реални последици, е спирането през 2012 г. на порочната схема за уреждане на обществени поръчки чрез избирането на изпълнител, предложил нереален гаранционен срок от рода на 50-100 г. Веднага след като комисията констатира това нарушение, всички процедури за възлагане на обществени поръчки започнаха да ограничават оферирания гаранционен срок до максимум три пъти минималния гаранционен срок чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. Следва да се отбележи, че това стана без да се налага да бъде нормативно регламентирано в нито един закон или наредба. Достатъчно беше възложителите да знаят, че при това нарушение ще им бъдат орязани парите.

Конкретен пример са къщите за гости

За съжаление, това е единственият пример за реално извършен контрол от страна на ЕК. За разлика от този пример, за който може би са чували само експертите, занимаващи се с тази материя, примерите за фиктивния контрол от страна на ЕК и действащите благодарение на него схеми са всеизвестни. Достатъчно е да се споменат къщите за гости, за които ЕК не констатира в продължение на два програмни периода, че след изпълнението на проекта при окончателното плащане на безвъзмездното финансиране ДФЗ не е изисквал елементарната регистрация на обекта като туристически обект и в крайна сметка е плащал за вили за лично ползване.

Още по-обезпокоителното е, че след като още през 2016 г. Бивол проучи документално и публикува списък с нефункциониращите къщи за гости, Еврокомисията не предприе никакви стъпки по възстановяването на незаконно разплатеното финансиране. Едва през 2019 г., когато мониторинговият период на повечето къщи вече беше изтекъл, започна поредната фиктивна проверка на ДФЗ, като резултат от скандала с къщата на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев.

Но що за проверка беше това? Вместо да установи дали е имало нает персонал в къщите и дали са плащали съответните данъци, т.е. дали обектът е бил ползван по предназначение (основно изискване за отпускането на финансирането), Фондът реши да проверява бизнес плановете и да прави проверки на място, които освен, че са скъпоструващи, отнемат доста време и са като цяло неефективни.

Наивно е да се смята, че Еврокомисията и по-конкретно нейната одитна дирекция не са чули за огромния скандал и не са проследили какво именно и как се проверява от българска страна. За смислена реакция и санкции от Брюксел обаче така и не се чу.

Спират – пускат… който е крал, пак краде

Цялостното спиране на фондовете от друга страна е доказано неефективна мярка основно по една причина – спирането не е свързано с конкретни нарушения. Спирането е свързано с политически решения, които нямат отношение към незаконните практики при усвояването на еврофондовете.

Какво ще промени обвързването на върховенството на закона с еврофондовете? Ако контролните органи на Еврокомисията продължат да работят както досега – нищо. Решенията за спиране на средствата ще продължат да са политически, а не на базата на констатирани нередности. Но те и досега са били такива.

Пример за това са схемите на Марио Николов, които станаха една от причините да бъде спряно финансирането за България от дясната Еврокомисия при “лявото” правителство “Станишев”. При “десните” правителства “Борисов” злоупотребите на същия този “потомствен социалист” не само не бяха пресечени, а процъфтяха и стана ясно, че над тях има чадър. Но това не доведе до ново спиране на финансирането.

Парадоксално, но пример за неефективността на тази мярка са отново къщите за гости, при които както преди така и след спирането на фондовете нарушенията останаха едни и същи. Да, финансирането на къщите е относително нищожно спрямо общия обем на евро фондовете за страната, но е нагледен пример за неизпълнението на задълженията на Европейската комисия по контрола за усвояването на евро фондовете.

Други примери са изплащането на субсидии за био производство без да е обвързано с реализирането на продукцията (еко тикви и буренясалата био соя, които се оставят да гният по полетата) и незаконното възлагане на обществени поръчки, при които се оценяват писателските умения на участниците в процедурите вместо показатели, които имат пряко влияние върху качеството на изпълнението на обществената поръчка. Тези схеми вече засягат финансиране за милиарди евро. При тази фиктивна работа на комисията дори и смяната на правителствата не гарантира спирането на източването на еврофинансирането, тъй като контролът си остава един и същ. Или по-скоро липсата му.

Единствено абсурдът в работата на ОЛАФ може да надскочи този на ЕК. Какво реално се случва с нейните проверки? След като констатира измама, службата я праща за разследване на прокуратурата, която от своя страна иска становище от контролния орган, който е позволил тази измама.

Така в случаите с ДФЗ и къщите за гости, Фондът отговаря на прокуратурата, че не са изпълнени бизнес плановете. В същото време нарушението при къщите е много по-основателно – инвестицията не е ползвана по предназначение и е следвало да бъде наложена 100% финансова корекция, т.е. да върнат цялото финансиране или да им бъдат конфискувани къщите. Но Фондът не е изискал регистрация на къщите като туристически обект преди крайното плащане и впоследствие не е проверил, дали е бил нает персонал, т.е. еднозначно не си е свършил работата по последващия контрол.

Крайният резултат от некоректната информация на Фонда до прокуратурата са масови откази за образуване на производства и потънали милиони еврофинансиране. Но това не е проблем за ОЛАФ, тъй като на хартия службата си е свършил работата, а крайният резултат вече не е проблем на службата.

В папките на ОЛАФ и прокуратурата потъна и разследването за огромната измамна схема ДжиПиГейт. Още през 2018 г. Биволъ изнесе доказателства за мащабно манипулиране на търговете от служители на определени строителни фирми, които се наместват като експерти по оценителните комисии и с техния глас предопределят победителите в обществени поръчки за милиарди. Да, разследването още тече, но Еврокомисията можеше да вземе мерки без да чака резултат и да изиска проверки дали експертите не са били служители на участниците в търговете. Към момента такова изискване няма.

Надеждите за крайни резултати и възстановяването на откраднатите пари на европейските данъкоплатци се свързват с новият Офис на европейския главен прокурор. Стои обаче въпросът дали той ще насмогне на всички сигнали за схеми, с които ще бъде засипан. Както вече стана ясно, финансирането за офиса на Лаура Кьовеши и нейните европрокурори е по-скоро пестеливо. А това никак не се връзва с гръмките политически декларации за борба с измамите с европейски средства.

Стоян Комисаров*, редактор Атанас Чобанов

* авторски псевдоним. Името на автора е известно на редакцията

Досиетата FinCen: България е високорискова държава, в която лесно се перат пари

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/fincen-files-bulgaria-intro.html

неделя 20 септември 2020


България е посочена като държава с висок риск за пране на пари в доклади на Мрежата за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ. Агенцията, известна съкратено като FinCEN, е разузнавателното звено, което стои в основата на глобалната система за борба с прането на пари. Така наречените Досиета FinCen разкриват, че в нашата страна се осъществяват съмнителни банкови операции за десетки милиони долари, които са покровителствани на правителствено ниво. В някои от тях са замесени и приближени на властта лица.

Доклад на FinCen от 2015 г., в който се разглеждат трансакции на фирми със седалище в България. Страната ни е идентифицирана като високорискова за пране на пари.

Докладите със статут на топ-секретни документи са над 2100 на брой. Те са получени от източник на сайта Buzzfeed и споделени с Международния консорциум на разследващите журналисти ICIJ. Консорциумът започна да публикува Досиетата FinCen на 20 септември 2020 г. след повече от година работа на екип от над 400 журналисти от 110 медийни организации в 88 държави. Биволъ е официалният партньор на ICIJ за България.

FinCen получава информация за съмнителни преводи от банки, които имат право да осъществяват транзакции в американската валута. На базата на тази информация се попълват специални формуляри SAR (suspicious activity report), които съдържат информация както за конкретните банкови преводи, така и справки за фирмите или лицата въвлечени в трансакциите. За тези справки се ползват публични и закрити източници, както и информация от базата данни на доларовите преводи, които се регистрират в САЩ. Банките, които нямат право да оперират директно в долари са длъжни да минават през кореспондентски сметки на американски банки и така всички доларови преводи стават видими в САЩ, дори да са осъществени между две банки в една и съща страна.

В Досиетата FinCen се съдържа информация за преводи за над 2 трилиона долара. Изтеклите данни са за периода 2011 – 2017 г. и са нищожна част от общия брой доклади за този период, които са над 12 милиона. Въпреки това в тях се откриват шокиращи данни за пране на пари в почти всички държави.

Обзорният материал на ICIJ за Досиетата FinCen разкрива, че глобални банки като HSBC, JPMorgan и други са обслужвали олигарси, наркодилъри и терористи, дори след като са получавали предупреждения. Има случаи в които банките продължават да местят незаконни средства дори след като американските власти са ги предупредили, че им предстои наказателно преследване ако не престанат да правят бизнес с мафиоти, измамници или корумпирани режими.

Разследванията, базирани на архива с докладите на FinCen, ще бъдат публикувани в следващите дни от партньорските медии на Консорциума. Биволъ работи върху няколко разследващи материала за България, които ще бъдат публикувани в близките дни и седмици.

България – рискова или безопасна държава за пране на пари?

България е спомената в над 90 доклада, но като обекти със съмнителна активност са посочени само 11 фирми и лица с адреси в България. Другите отбелязвания са за фирми или лица, които са регистрирани и оперират от други юрисдикции, но имат връзка с България. Голяма част от докладите съдържат неизвестна и поверителна информация, която осветява скрити от обществото процеси и злоупотреби с власт и пари, като някои от тях надхвърлят националния контекст и са свързани със световни финансови и политически скандали.

Важна е общата оценка за страната ни, която недвусмислено ни поставя сред рисковите дестинации, в които прането на пари е особено лесно. В Европейския съюз с такъв статут се славят още Кипър, Латвия и Малта.

За проблемът с прането на пари в България се знае и от докладите на Държавния департамент, изтекли в Wikileaks. В частта за България, публикувана от Биволъ, има доклад за “банките гнили ябълки“, които според американските дипломати перат парите на българската организирана престъпност. Конкретно бяха посочени банките с български собственици: ПИБ, КТБ (фалирала), Инвестбанк (на Петя Славова), СиБанк (тогава на Цветелина Бориславова, но сега с нов чуждестранен собственик), ДЗИ (тогава на Емил Кюлев, сега с нов чуждестранен собственик), Общинска Банка, Интернешънал Асет Банк (свързвана с Маджо) и ЦКБ (на групировката от Варна ТИМ).

Миналата година България беше критикувана и от Европейската комисия за слабите резултати на ДАНС в борбата срещу прането на пари. В първоначалната версия на доклада за макроикономическите дисбаланси, който е част от Европейския семестър се посочваше, че докладваните съмнителни трансакции са в по-голямата си част свързани с български политици.

“Потенциални финансови престъпления не се разследват качествено. 2/3 от съмнителните трансакции, докладвани от финансовите институции в дирекция “Финансово разузнаване” (в ДАНС, б. р.), включват местни политически фигури, но към тези случаи не се предприемат необходимите правораздавателни действия” – пишеше в първата версия на документа.

Няколко месеца по-късно Комисията тихомълком промени доклада си и тези тревожни заключения отпаднаха, като дори се превърнаха в “напредък”.

Туширането на нелицеприятните констатации не отменя факта, че в Брюксел са наясно с практиките у нас, а проблемите видяни там са по-скоро на ниво правоохранителни органи – ДАНС и Прокуратурата, които не реагират на докладите от финансовите институции.

Досиетата FinCen допълват картината с лоши практики и в самите финансови институции, които едва ли са докладвани надлежно. Сред тях са поддържането от български банки на сметки на офшорни фирми с номинални собственици и придвижването на големи суми през тях към други високорискови дестинации.

Парадоксално, в неотдавнашен доклад на Института в Базел, България се нарежда сред страните с най-малък риск от пране на пари, заедно с Швеция и Естония.

Но разследванията за мащабните схеми “Азербайджанска перачница” и “Перачница Тройка“, в които участва и Биволъ разкриха, че дори в държави като Дания и Естония е било възможно да се организиран хъб за изпиране на милиарди.

Това разминаване между академичните и разузнавателните източници очевидно се дължи не на реалната ситуация в страната, а на приетата законодателна и регулаторна рамка, която на хартия е добра. Въпросът е дали се спазва. Многобройни са примерите, че правилата се нарушават или игнорират от всички институции, които трябва да следят и да предотвратяват рисковите банкови операции в държавата. А чуждите разузнавателни агенции са напълно наясно със случващото се. Досиетата FinCen доказват това черно на бяло.

 

Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева? Репортаж с НСО на врата

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/borisov-yovcheva-dete.html

събота 12 септември 2020


Премиерът Бойко Борисов пристигна в Кърджали. За евентуалното му показване на живо пред организирана публика се знаеше отпреди седмица, но през последните два дни се пусна слух, че нямало да дойде.
Кой би допуснал, че в деня на горещите вътрешно-партийни избори на БСП Борисов би пропуснал да влезе в новините и даже да измести горещата тема?

Ще дойде ли, няма ли, никой не знаеше до последния миг, като изключим парламентарната шефка Цвета Караянчева, която си беше пристигнала в Кърджали, както винаги за уикенда с охрана от НСО и няма как да не е знаела. Биволъ научи, че се прави предварителна организация в 7-те общини на областта за осигуряване на минимум трима души за големия ден. Днес все-още-премиерът пристигна да открие обновения и разширен с държавни средства /близо 1 милион лева/ Средновековен манастирски комплекс „Св.Йоан Предтеча“. Обектът в недалечното минало бе реставриран със съдействието на фондацията на Елена Костова, съпруга на екс-премиера Иван Костов. Изненадващо в някои медии се появиха съобщения, че Борисов ще открива средновековен манастир, де факто открит отдавна от археолозите и с официална церемония след реставрацията с присъствието на Иван Костов, а по-късно обявен за действащ православен храм.

Приятели на Биволъ „инспектираха“ преди обявения час възможните трасета, в това число и летището, откъдето би минал пътят на джипката. Установи се, че няма засилено полицейско присъствие, а и не бе засечен хеликоптер в небесата. Джипката, съпътствана от други две, паркира пред храма и когато Борисов излезе, една жена се развика „Оставка!“. Мигом тя беше притисната от цивилен, а след това задържана в РПУ, сградата на което е точно отсреща. Тя позвъни на репортерката на Биволъ и изкрещя, че е отведена в полицията, отнета е личната ѝ карта. Спестяваме имената ѝ от съображения за сигурността ѝ. Но преди два дни тя разказа, че е подложена на натиск от полицията.

Профилактика заради статус във Фейсбук

Позвънили ѝ от скрит номер и полицай съобщил, че трябва да отиде в РПУ, за да ѝ бъде връчена призовка като свидетел. „Преди 10 се бях върнала от Гърция, където живее дъщеря ми и не бях излизала, освен наблизо да пазарувам. Обясних, че нито съм станала свидетел на нещо особено, нито съм извършила нещо незаконно. Малко след това пред входа на блока пристигна полицай, аз включих телефона на видеозапис и настоях да се легитимира. Отказах да се явя в полицията“, посочи тя пред Биволъ. Даден ѝ е телефон на инспектор, който трябвало да ѝ прочете лекция. Тя е позвънила и е била предупредена да внимава какви ги пише в социалната мрежа. „Незаконното“ ѝ действие се изразява в призив в една от градските групи входът на Кърджали да бъде блокиран при пристигането на Борисов.

„Не ме е страх, аз имам граждански права“

Този женски вик днес беше единственият пред храма. Ето какво разказа жената пред Биволъ: „Моята цел беше единствено да му извикам в лицето „Оставка!“. За мой късмет той спря близо до мен. Когато слизаше от колата, аз извиках няколко пъти „Оставка!“. В този момент върху мен буквално се нахвърли един цивилен полицай и двама униформени. Хванаха ме за ръцете, дори едната ми ръка леко посиня, и ме задърпаха към Районното управление на МВР. Там ми прибраха личната карта и ми дадоха да подпиша протокол, че съм нарушавала реда с груби действия. Аз нищо не подписах и заявих писмено, че отказвам да подпиша какъвто и да е документ, тъй като не съм извършила престъпление, просто съм викала „Оставка!“. Около 30 минути ме държаха в една стая, после ми върнаха личната карта и ме пуснаха, като ми заявиха, че ми забраняват да отида в църквата. Аз им казах, че църквата не бих я осквернила. Това, което исках, беше да заявя правото си на гражданин, че искам оставка на Борисов и затова бях застанала долу на паркинга, а не до църквата или в двора ѝ. Радвам се, че му извиках в лицето „Оставка!“, не се страхувам да отстоявам правата си на свободен гражданин“.

Топовни гърмежи и НСО пред вратите на храма

Неколцина мъже опитаха да внесат малко радост в жегата с викове „Бойко, Бойко!“, топовни гърмежи възвестиха явлението му на бял свят. Укриващият се от народа шофьор на джипката се изкатери по калдъръма до входа към храма, където плътна група полиция и НСО забрани достъпа на журналистите до вътрешния двор. Запитани от Биволъ на какво основание саботират работата ни, един от тях процеди „По ЗМВР“ и отказа да внесе яснота.

Последва унизително бутане и изблъскване на репортери и камери.

Но това беше само второто изпитание за журналистите. Още на паркинга пред храма полиция тарашеше чантите им, както и на пристигащите миряни и симпатизанти на партията, а отговорът на питането защо се прави това беше същият – ЗМВР.

На входа на паркинга пред манастирския комплекс полиция тършува в чантите на журналисти. Те са опасни за националната сигурност. Снимка: Вилдан Байрамова

После вип-свитата излезе и се отправи на припек към двора на Неделното училище, където на предварително поставена платформа се възкачиха Пловдивският митрополит Николай, свещеноикономът Николай при храма „Св.Йоан Предчета“ и цяла плеяда духовници. Отсреща стояха премиерът Борисов, председателят на парламента Цвета Караянчева, областният управител Никола Чанев и други важни хора от съседни градове, като Зико, кметът на Пловдив и редица други. След наистина внушителната церемония по освещаването свитата начело с премиера тръгна на хладина към приемната на Неделното училище, изградено с пари от партийната субсидия на ГЕРБ и тържествено открито с подобаващото рязане на лента от Борисов преди години.

„Севда, сега е моментът за въпроси, ако искат журналистите“

Севдалина Арнаудова, която уж напусна правителствената пресслужба, бе неотлъчно до началника си и предаваше на живо събитието в целия му блясък. Борисов даде сигнал, че ще можем да питаме. И когато това стана почти възможно и в горещите прегръдки на гардовете от НСО /поне аз бях/, той на практика не каза нищо ново. Само поиска лидерите на протестите в София да покажат публично следващия кабинет.

Жега е и владика с плеяда духовници освещават разширения храм. Борисов е под защита – има достатъчен отряд на НСО, кевлар и местна полиция. И Севда ТВ. И симпатизантка пазарувала в Кауфланд. Снимка: Вилдан Байрамова

“Бих коментирал протестите, ако едната вечер говори този, който би бил социалният им министър, на другата вечер – финансовият, на третата – икономическият, да чуем как ще управляват, освен да искат бесилки и ковчези”, каза той. Но отказа да отговори на въпроса на Биволъ коя е мафията, която иска да го свали от власт. „Събрали сме се на манастир“, заключи Борисов. Запитан /май от бТВ, нямах гледна точка, а и бях държана далеч/ за острите критики на евродепутатката Клеър Дейли към управлението му, той посочи, че имало и критики към президента Радев, и се разми в днешните избори за лидер на БСП.

„Вижте, затова в ада на българския казан няма охрана…Единственото, за което се обвиняват БСП на днешните избори, е фалшификации и нечестни избори. Те искат да правят следващите избори. Те не могат да си направят своите”, коментира премиерът. И не пропусна да се похвали с изграждането на нови храмове за християни и мюсюлмани, защото етническият мир е важен.

„Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева?“

Тук ще пиша от първо лице. Известни са ви публикациите на Биволъ за разследването на прокуратурата в Барселона за имението в луксозния квартал на каталунската столица, свързано с пране на пари и с една самотна майка на 8-годишно момиченце, бивша собственичка на вече продадения бутик “Шервиньо”.

СИК, бутик и къща в Барселона

По време на така наречения брифинг на крак бях буквално заклещена от трима гардове на НСО. Този пред мен и с гръб пред премиера беше забил нос в гърдите ми и полагаше усилия в никакъв случай ръката ми със записвачката да не доближи говорещия. Друг беше плътно прилепен вдясно до мен, третият ми дишаше горещи талази във врата. И те като мен си вършеха работата, но пречеха усърдно на моята. За което вероятно президентът Радев трябва да отговори дали е част от мисията на НСО да саботира работата на журналистите по време на събитие.

Междувременно пръстът на този зад мен спря видеото, което с другата ръка опитвах да излъчвам онлайн във фейсбук. Тази ми ръка беше многократно избутвана и стриймът е повече от ужасен, за което се извинявам. Телефонът ми блокира, наложи се да го рестартирам.

Когато камерите се отдръпнаха от премиера, изостанах нарочно, няма как да му бъде спестен въпрос, свързан с пране на пари. Записвачката работеше и попитах

„Г-н Борисов, понеже одеве споменахте Испания, имате ли дете от Борислава Йовчева?“.

Наложи се да повторя въпроса и отговорът беше „Не“. „Честна дума ли?“, попитах отново. И получих:

„Не. Абсурд. Глупости не ме питайте“.

След което отново бях изтласкана от бдителните пазители на националната сигурност, или по-точно на височайшата фигура.

По все още непотвърдена информация на Биволъ Борислава Йовчева и детето ѝ са напуснали Испания. Иначе майката по спешност се омъжи за друг мъж. А таткото днес се отрече от детето си.

Сълзотворен газ и бой срещу граждани Полицията задържа за проверка репортер на “Биволъ”

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D1%8A%D1%80%D0%B6%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0-%D1%80%D0%B5%D0%BF%D0%BE%D1%80%D1%82.html

сряда 2 септември 2020


Репортерът на „Биволъ” Димитър Стоянов бе задържан за кратко на протеста „Велико гражданско въстание” в сряда с формалната цел „проверка”. Журналистът е носел документите си: лична карта и прескарта.

Димитър Стоянов след “проверката” (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Димитър Стоянов е усетил как един от полицаите му вади с рязко движение сгъваемо ножче от джоба. След това му иска лична карта и прескарта, за да се легитимира. След като Димитър му подава лична карта, полицейският шеф му казва:

„Елате с мен, господин Стоянов”. След това отвежда Димитър зад кордона до една от полицейските коли и го държи там 10 – 15 минути. Това се вижда от видеото, което направи „Биволъ” при това задържане.

„Аз му казах на няколко пъти, че никъде в закона не пише, че нямам право да си нося нож”, коментира Димитър Стоянов.

Полицаят се обърна към репортера на медията ни, който носеше прескарта на врата и заснемаше на телефон разговора му със Стоянов с думите: „А, и ти си от „Биволъ”?”

Димитър Стоянов и Георги Георгиев (БОЕЦ) (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Полицаите застанаха с гръб пред снимащите телефони, а един от тях издърпа кабела от преносима батерията (т.нар. пауърбанк) при избутването по време на заснемането на „разпита” до полицейска кола на Димитър Стоянов.

Спрейове и щитове срещу журналисти…

Преди това полицейските служители поне на няколко пъти не допуснаха журналисти на „Биволъ” да преминават през кордона. На два пъти бяхме избутвани настрани, след като заснехме полицейски шефове с радиостанции да обсъждат действията срещу протестиращите между Партийния дом и Българска народна банка (БНБ).

Мая Манолова след обгазяването (Снимка: Николай Марченко, “Биволъ”)

Преди това авторът бе избутан извън кордона на Партийния дом, въпреки че си носеше прескарта, като самите полицаи преди това го допуснаха вътре. Отношението към журналистите беше като към останалите протестиращи като цяло – агресивно избутване, извеждане за ръка извън кордоните и препятстване при заснемане.

Лидерът на сдружението “Българи Обединени с Една Цел” (БОЕЦ) Георги Георгиев беше обграден от 5 – 6 тежковъоръжени униформени, докато показваше на старшия полицай одобреното си заявление за присъствие на заседанието на Парламента, на което не беше допуснат от охраната. Той беше изведен от тях извън кордона.

Репортерът на БНТ Николай Минков пък е хоспитализиран в болница, евакуиран с линейка директно от Партийния дом, след като беше тежко напръскан с лютив спрей. Преди това бяха  напръскани Габриела Наплатанова и Канна Рачева от bTV. Имаше информация, че леко е обгазен и екипът на „Евроком”, начело с водещия Николай Колев.

Според запознати юристи, полицаите са нарушили юл. 174а от Наказателния кодекс (НК) на Република България. „Който с насилие, измама, заплашване или по друг незаконен начин разтури или попречи да се проведе събрание, митинг или манифестация, допустими по Закона за събранията, митингите и манифестациите, се наказва с лишаване на свобода до две години”, гласи този член от НК на РБ.

„Биволъ” призовава Съюза на българските журналисти (СБЖ), Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ), както и международната организация „Репортери без граници” (RSF) да вземат отношение по повод полицейското насилие над журналисти на 2 септември в района на бул. “Дондуков”, 1 и ул. „Княз Александър I Батенберг”.

Снимка: Facebook / Стела Василева

„Биволъ” призовава за оставка на вътрешния министър Георги Терзийски и ръководилите операцията по охрана на протеста длъжностни лица от МВР. Заради неспазването на правата на журналисти, които са обект на агресия от страна на служителите на реда, въпреки че си носят издадени по международен стандарт прескарти със съответните данни, снимки, печати и подписи на ръководството.

„Биволъ” също така ще обмисли дали да не си защити правата през жалба до прокуратура и Софийски градски съд (СГС) заради многократните опити на служителите на реда да възпрепятстват работата на журналистите от екипа.

Същевременно в социалните мрежи се обръща внимание и върху неофициалните  нашивки по униформите на някои от полицаите, които са “запазена марка” на въоръжените наемници по света: “One Shot – Оne Kill” (“Един изстрел – едно убийство”) или I Love Guns and Titties (“Обичам оръжия и цици”).

СЕМ: Насилието не е аргумент

Съветът за електронни медии (СЕМ) излезе с остра осъдителна позиция заради полицейското насилие над журналисти на 2 септември:

“Съветът за електронни медии осъжда всяко насилие, което нарушава човешки права и свободи, а насилието срещу журналисти е позор за всяко общество. 

СЕМ настоява всеки да уважава работата на журналистите и репортерските екипи, защото журналистите са „очите и ушите” на гражданското общество и всеки опит те да бъдат „обгазени” или наранени е атентат срещу свободата на словото.
СЕМ се обявява срещу крайния антагонизъм и политическото противопоставяне, което взривява гражданския мир и разбирателство в обществото. 
Демокрацията е диалог, а не война.
Насилието не е аргумент, а безсилие пред свободното слово”.

След разследване на „Биволъ” Венецуелски депутат сезира Иван Гешев за милионите на Николас Мадуро

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86%D1%83%D0%B5%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%B4%D0%B5%D0%BF%D1%83%D1%82%D0%B0%D1%82-%D1%81%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5.html

неделя 30 август 2020


Опозиционният венецуелски депутат Фреди Суперлано сезира главния прокурор на Република България Иван Гешев след разследването на „Биволъ” за милионите на Николас Мадуро в “гнилата ябълка” „Инвестбанк”, стана ясно от официалното му писмо, с което редакцията ни разполага. 

Никой досега не отрече, че парите са на режима на Николас Мадуро

На 16 август „Биволъ” информира в съвместно разследване с работещите от Колумбия венецуелски журналисти Armando.Info, че „158 млн. на Николас Мадуро отлежават в Инвестбанк”. На 14 януари 2020 г. съобщихме, че „Венецуела разследва петродоларите в България по статия на Биволъ”. И това беше развитието, след като през февруари 2019 г. разкрихме, за какво става дума: „Венецуелската перачница: руски нефтени компании, „кръга Банкя” и зам.-шеф на ДАНС”.

Поводът за еднотипното писмо от 17 август на народния представител от Националната асамблея на Венецуела към Иван Гешев, външния министър Екатерина Захариева и посланичката на Хуан Гуайдо в София Естефания Мелендес, е използването на името му в т.нар. „Българска афера”.

Венецуелските депутати в София (Снимка: Bellingcat / Armando Info)

Както писа „Биволъ”, така в Каракас нарекоха пътуването на трима топ депутатите от псевдоопозицията, които са се преметнали от лагера на Хуан Гуайдо към този на Николас Мадуро, до страните от ЕС и включително България, през април 2019 г.

Подозрението е, че “евротрипът” им е платен от санкционирания и арестуван по искане на САЩ колумбийски милиардер Алекс Моран Сааб, основен герой на последните разследвания на „Биволъ” за „Венецуелската перачница” у нас.

Carta Fiscalia Bulgara Firmada

По време на пътуването те носят официално писмо до премиера Бойко Борисов, което предават на ръководителката отдел „Латинска Америка” към МВнР, за което от ведомството на Екатерина Захариева официално потвърждават на „Биволъ”. Медията ни публикува писмото и превода му на български, като в него се твърди, че замесените компании, чиито сметки на името адв. Цветан Цанев са арестувани в „Инвестбанк”, били едва ли не „чисти” и „многократно проверени”.

Депутат иска разследване на петродоларите

По-късно в Каракас се появява ново „писмо” до Бойко Борисов. Както написахме в партньорство с Armando Info, не беше възможно да се установи достоверността му. Най-вероятно замесените депутати лобисти прехвърлят част от вината за цялата афера върху Фреди Суперлано – от негово име съставят текста му и го пускат в медиите и социалните мрежи.

https://twitter.com/ArmandoInfo/status/1298461996552159234

В двете си истински писма след публикацията ни, Фреди Суперлано призовава главния прокурор (вижте оригинала горе) и вицепремиера Захариева (вижте оригинала долу) да разследват не само факта на фалшифицирането на писмото му до Бойко Борисов. Но и факта, че е набеден за един от пътувалите депутати лобисти до София, след като не е посещавал страната ни никога.

 „Необходимо е да се установят отговорните по случая, като се поиска точнa информация пред българските имиграционни власти кой от депутатите на Националното събрание е влизал в страната”.

Алекс Сааб е най-вероятният бенефициент на венецуелските милиони в “Инвестбанк” АД

Той настоява българските власти и прокуратурата да се заемат сериозно и с разследването на самия произход на средствата.

И специално съответните компании, които както доказват разследванията на „Биволъ” и Armando Info, са свързани с основния олигарх и спонсор на Николас МадуроАлекс Сааб.

 „Важно е да се подчертае, че изясняването на тази ситуация и следователно институционалните отношения между законното правителство на Венецуела, председателствано от инж. Хуан Гуайдо Маркес и българските власти са основополагащи за изпълнението на целите, поставени в спасителния процес за демокрация във Венецуела”.

Депутатът също така призовава парите да бъдат върнати не режима на Николас Мадуро, а на преходното правителството на и.д. президента и председател на Националната асамблея Хуан Гуайдо.

„Като процесите по възстановяване на капиталите, натрупани от корупционна дейност, да бъдат звезден механизъм в материализирането на този възстановителен процес”.

Фреди Суперлано пише до Иван Гешев и Екатерина Захариева, че „оценява вниманието” им към случая. И обещава, че „тези стъпки” (очевидно предполагаемото разследване на казуса с петродоларите – б. р.) ще бъдат „ефективно средство за насърчаване не само на добрите отношения с Република България”.

Carta Canciller De Bulgaria Firmada

„А по-скоро и за изясняването на фактологията от разследванията, които проведохме с цел възстановяване на страната по време на председателството ми в Комисията за контрол към Националната асамблея”, обобщава в посланието си опозиционният парламентарист.

Херо Мустафа пое щафетата от Ерик Рубин

Статията на „Биволъ” съвместно с колегите Armando Info излезе на 16 август 2020 г., като разследването е публикувано от медията ни на български и английски. А в същия ден то излезе на испански в сайта на венецуелските колеги.

На 19 август „Инвестбанк” АД излезе с прессъобщение по повод разследването на „Биволъ”, в което твърдеше, че иска да бъдат опровергани определение „внушения”, че става дума за пране на пари. Опровергаване по същество на фактите като обема на арестуваните активи, свързаността им с Алекс Сааб и режима на Николас Мадуро обаче в това съобщение липсва.

А ден след това посланичката на САЩ Херо Мустафа се срещна с Естефания Мелендес в качеството й на посланик на временното правителство на Венецуела в България, информира в кратко съобщение американското посолство в София.

https://twitter.com/EstefaniaVenBg/status/1297942265118314501

“Посланик Мелендес приветства подкрепата на САЩ, както и на редица европейски страни, изразена в неотдавнашната Съвместна декларация за подкрепа на демократичния преход във Венецуела, като решение на политическата криза в страната, и поддръжка за свободни и честни президентски избори”, се посочва в съобщението.

Посланиците също така са обсъдили и казуса с активите на режима на Николас Мадуро и специално

„тясното си сътрудничество с българските власти по отношение на незаконните венецуелски финансови средства, които бяха замразени в България”.

Срещата е била на 20 август, но за нея официално се съобщава едва на 24 август този понеделник. Така проблемът с венецуелските авоари премина “по наследство” от бившия посланик Ерик Рубин, сезирал ДАНС и Сотир Цацаров, към Херо Мустафа и сезирания този месец Иван Гешев. 

Със спешната си среща посланиците на САЩ и Венецуела потвърждават важността на изяснените факти в международното разследване на екипите на „Биволъ” и Armando Info. Като най-вероятно предвид задържането на Алекс Сааб на о.Кабо Верде по издадената от Министерството на правосъдието на САЩ червена бюлетина на Интерпол, активите му няма как да бъдат размразени в близко бъдеще. Въпреки, че адвокатите на Цветан Цанев в София на няколко пъти се опитваха да обжалват решението на Софийски градски съд в по-висшите инстанции.

Алекс Сааб е разследван от САЩ за извеждане на $350 млн. от Венецуела

Дали обаче парите скоро ще бъдат върнати на правителството на Хуан Гуйадо и нуждаещия се в пари венецуелски народ, зависи от преговорния процес на администрацията на Доналд Тръмп с режима на Николас Мадуро и лидерите на латиноамериканските държави – посредници.

Дотогава очевидно българският министър-председател Бойко Борисов ще остава доста популярен адресат на всякакъв вид автентични и фалшиви писма с молби за размразяване на милионите. Затова и рейтингът му в метежния Каракас ще остава доста по-висок от този в протестна София.

Натрапеният президент „Новая газета“: Тихановская победи на вота в Беларус, властите „нарисуваха“ нужните данни за Лукашенко

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/novaya-lukashenko-tihanovskaya.html

неделя 16 август 2020


Според версията на белоруската ЦИК, над 80% от избирателите са гласували за това Александър Лукашенко да стане държавен глава за шести път и да остане на власт още 5 години, а главният му съперник Светлана Тихановская е била подкрепена от скромните 10%.

За да защитят своя реален избор, беларусите не само излизат на улицата, но се опитват да организират и „народна ЦИК“ – водят преброяване на гласовете със собствени сили. Да съберат всички данни от цялата страна обаче е невъзможно, но и дори само достъпната част от протоколите показва, че секционните комисии са „рисували“ спуснати от върха резултати по време на първите дни от вота.

Този път беларуските власти не успяха дори „правдоподобно“

да фалшифицират изборните резултати.

„Нарисуваният“ резултат за Лукашенко се оказа малко над 20% по-нисък от обявения от ЦИК: по данните от протоколите той е събрал 58% от гласовете, а Тихановская е подкрепена от близо 1/3 от избирателите /28%/.
Обявените от беларуската ЦИК данни са просто извадени от нечия глава, казва Борис Овчинников, анализатор и директор на изследванията в копманията Data Insight:
„Звучи стъписващо, но на практика всички фалшификации, извършвани в СИК, изобщо не са повлияли на окончателния резултат. Те имаха две задачи: първата, да замаскират реалния резултат на Тихановская, което, за щастие, им се получи достатъчно зле, и втората, идеологическа по същество – това е възпитаване, поддържане на тонуса, трениране на членовете на комисиите, които дори при всичката безсмисленост на фалшификациите са длъжни да ги извършат“.
Ако се изключат СИК с аномалното бързо гласуване преди края на срока на вота /над 25% от всички гласували в тях/ и високата активност /над 80%/

Тихановская получава 45% от гласовете
Лукашенко – 43%.

Това е достатъчно като минимум основание да се проведе втори тур на изборите. За пръв път балотаж имаше през 1994 г. и тогава Лукашенко участва в него.

Резултати без фалшификациите: тук Сн.1

Това са само тези фалшификации, които може да се отсеят с помощта на математически и статистически методи. Добавянето на бюлетини и мошеничествата биха могли да бъдат и повече, а реалните резултати най-вероятно се отличават от официалните още по-радикално.
Но и сега е ясно, че Лукашенко не е получил нито обявените 80%, нито нарисуваните в протоколите 58% от гласовете.

Народната ЦИК

Измислянето на резултати от гласуването е традиционен подход към изборите на беларуските власти. Но никога избирателите не са заявявали толкова много писмени запитвания за осветляване на фалшификациите, посочва Борис Овчинников:
„Преди успявахме да съберем фрагментирани данни от няколко СИК в Минск, които показваха, че опозиционните кандидати са получили в пъти повече, отколкото според официалните числа. Но при това в рамките на страната Александър Григориевич /Лукашенко/ все пак печелеше достатъчно убедително. Сега разпределението на гласовете се измени принципно, поради което изникна потребност и готовност на обществото да се бори за данни от действителните резултати, макар и фрагментарни“.

По-рано жителите на Беларус бяха принудени да вярват само на думите на ЦИК – властите не публикуват окончателните протоколи от СИК, затова да се преброят и проверят официално обявените изборни резултати е невъзможно. На тези избори избирателите самостоятелно организираха контрол върху резултатите от гласуването – те чакаха, докато на вратите на СИК окачат копие от протокола с подписите на членовете на комисиите, заснемаха го и го изпращаха в чата на платформата „Зубр“, която се занимава с мониторинга на изборите в Беларус.
Тези снимки са фактически единственият източник на информация, от който може да се разбере колко гласове е получил всеки кандидат в съответната СИК.

В СИК №92 Лукашенко получава 511 гласа, а Тихановская – 1 128.

В СИК №39 в Минск Лукашенко води с 552 гласа, Тихановская има 113.

За да провери резултатите от вота и да определи манипулациите, общинският депутат в кметство Москва от район Раменка Максим Гонгалский /научен сътрудник във Факултета по физика в Московския държавен университет/ заедно с доброволци дигитализираха изпратените от избирателите фотографии.
Те успяха да съберат данните от 900 протокола, в които са обхванати 1, 6 милиона гласували – почти четвърт от избирателите в Беларус.
Анализът показва, че част от комисиите са фалшифицирали резултатите от гласуването – в такива СИК делът на гласовете за Тихановская остават на нивото от 5 до 15% независимо от активността, като повечето от гласовете са в полза на Лукашенко.

В СИК №39 в Минск Лукашенко води с 552 гласа, Тихановская има 113.

Резултати от президентския вот в Беларус на базата на 25% 

„В тези СИК е видно, че комисията фактически е нарисувала определен процент гласове за Тихановская – това е група от секционни комисии, които често се различават по избирателна активност, но процентът за нея е еднакъв при всички. При тях е еднакво и натрупването на гласове за Лукашенко.
Очевидно е имало директива Тихановская да получи онези 10%, които бяха и обявени от ЦИК, а за Лукашенко е трябвало да се получи мнозинство“, посочва Максим Гонгалский.

За фалшификации признават и самите членове на комисиите – председателят на СИК №25 във Витебск Сергей Питаленко потвърди, че там победител е Светлана Тихановская, но шефът на РИК го е задължил да пренапише протокола в полза на Лукашенко. Това е засечено и в аудиозапис. По време на вота в Беларус секциите бяха почти 6 000 и колко още са подобните случаи може само се гадае.

Свръхактивност преди основния ден на вота без СМС

Повечето от фалшификациите са станали преди края на гласуването, да го наречем предварителен вот. /Гласуването в Беларус стартира на 4 август и продължи 5 дни, до 8 август включително. Основният ден на вота бе в неделя, 9 август, бел.ред./ Графика показва, че най-често ниският дял на гласовете за Тихановская е в тези СИК, където 30% и повече са гласували преди края на срока. В същите обаче е ясна стабилно високата подкрепа за Лукашенко – 60-80%. Когато изборите се провеждат без нарушения, няма връзка между активността и броя на гласовете в полза на кандидата.
Колкото повече са отишли до урните преди основния ден на вота, толкова по-голям е делът на гласовете за Лукашенко.

Белоруската ЦИК заяви, че активността на предварителния вот е надвишила 41%. Ръководителката на ЦИК Лидия Ермошина аргументира това с горещото желание на избирателите да изпълнят гражданския си дълг заради „изострянето на политическата битка“.
„Същите тези обвинения, които някои интернет-ресурси и мръсни технологии просто втълпяват в главите на нашите граждани, принудиха много от тях, предимно подкрепящи властта, да се мобилизират и да дадат гласа си преди края на срока“, заяви тя.
Според сметките на анализатора Сергей Шпилкин обаче официалната цифра е завишена повече от 2 пъти – реално преди последния срок са гласували не повече от 20-25% от избирателите. Така от разглеждането могат да се изключат онези СИК, където активността е по-висока.

В секциите с нормална предсрочна активност Тихановская е спечелила повече гласове. „Високият процент на т.нар. предсрочно гласуване изцяло е свързан с добавянето на фалшиви бюлетини – комисията пуска гласове за Лукашенко, докато в помещението няма никой. Но в този тренд има и обективна част – опозицията призова за гласуването в последния ден, затова поддръжниците на Тихановская именно в последния ден пристигнаха по секциите, където тя получи много повече гласове, в сравнение с предсрочния вот“, уточнява Гонгалский.

Ако изключим всички фалшификации на протоколите, където резултатът може да се счита за относително честен, остава не много – едва 17%. По-възможно е нова информация за вота да не се появи – Гонгалский предполага, че публикуването на протоколите вече е близко до финала.

Да се обновяват данните е сложно и заради сривовете на интернета, което е факт във връзка с протестите – а местните жители просто са в невъзможност да изпращат снимки на резултатите. Но и тези данни са достатъчни, за да не се вярва на официалните резултати от президентските избори в Беларус.

Автори: Катя Бонч-Осмоловская, Артьом Шченников, „Новая газета“
Превод: Биволъ

“24 часа” лъже за софийските протести със снимка от Монреал

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/sofia-montreal-24chasa.html

петък 14 август 2020


Проправителственият вестник “24 часа” е пуснал снимка от Монреал с твърдението, че това е снимка от софийските протести, която била манипулирана, за да показва повече протестиращи от реалното. Лъжата е подета и от кафяви медии присъдружни на властта.

Като източник на снимката в публикацията на “24 часа” е посочена някоя си Катя Кенарова, която публикувала статус във Facebook със снимката без източник. На нея са оградени повтарящи се фигури на протестиращи на улицата.

Заглавието на вестника обаче е категорично  – Манипулирана снимка от протестите в София показва двойно повече протестиращи.

Скрийншот от публикацията в “24 часа”

Според вестника така се разобличавала манипулация на бройката на протестиращите.

Нерде София, нерде Монреал?

Съвсем очевидно е, че в София няма сгради с такава архитектура. Проверка на наш читател показа, че става дума за снимка от Монреал, Провинция Квебек, Канада.

Приблизителните координати на мястото в Google Maps са 45°30’30.1″N 73°34’16.7″W , като с използване на услугата Google Street View там ясно се виждат точно същите сгради от снимката.

Нещо повече – снимката не за пръв път е използвана с цел да се манипулира общественото мнение за броя на протестиращите, а авторът на снимката Edouard Guay дори е написал Tweet във връзка с обработения ѝ вариант:

Нерде журналистика, нерде пропаганда?

Манипулацията на часовия вестник заслужава вниманието на Етичната комисия на българските медии, доколкото “24 часа” се е подписал под Етичния кодекс, в който изрично се казва: “Няма да подвеждаме обществото и ясно ще посочваме къде са използвани манипулирани текстове, документи, образи и звуци.”

Фейсбук игнорира атаките на български тролове срещу журналист

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/tatyana-christy-trolls.html

вторник 11 август 2020


Армия тролове на властта докладва публикациите на сътрудника на Биволъ Татяна Кристи, за да бъде тя блокирана. Но заради прецеденти в миналото Фейсбук е изградил защитна стена и нейният профил има имунитет. Най-големият успех на троловете е временното сваляне на едно пародийно видео с министърката на туризма.

Откакто започнаха протестите срещу правителството в България има необикновена активизация на тролските фабрики на властта. Има огромен брой атаки срещу съдържание и профили на Фейсбук потребители, които пречат по един или друг начин на политическото статукво. Журналистът от Биволъ, Татяна Кристи, която е известна и  с пародийните си скечове на тема политическа сатира, с които осмива властта, е алармирала централата на Фейсбук в Калифорния, САЩ, за ширещия се произвол над Фейсбук потребители в България от началото на протестите,  с молба да се обърне внимание на работата на модераторите, които цензурират съдържанието за България. Самата тя стана обект на атаки във Фейсбук преди три години и поде битка с платформата за по-голяма прозрачност на модерацията ѝ както и алармира американските медии за това, че Фейсбук позволява социалната мрежа да стане маша на авторитарни режими, които задушават свободата на словото, използвайки „Стандартите на общността“ на самия Фейсбук и непрозрачните правила и практики при цензуриране на съдържание. През февруари 2018 година в американското списание „The New American” излезе нейно обширно разследване – „Game of Trolls” – „Игра на Тролове“ относно пробойните във платформата на Фейсбук и как тя може да бъде използвана за нечистоплътни политически цели. (https://www.thenewamerican.com/print-magazine/item/28297-game-of-trolls-the-sinister-face-of-facebook) Тогава Биволъ представи превод на същата статия за българските читатели. (https://bivol.bg/game-of-trolls.html).

След тролските атаки към Татяна, Фейсбук изгради специална защитна стена на профила ѝ, която да предпази журналистката от своеволията на тролските набези. Тази стена през годините не спира да бъде атакувана. Безброй наемници щурмуват профила ѝ с надеждата той да замлъкне. Интересното е, че атаките срещу нея се увеличават, когато тя е на територията на България. А през последния месец активизацията срещу постовете ѝ е лавинообразна. Фейсбук уведомява Татяна за атаките. Праща ѝ съобщения, че е блокирана, заради тях, без да ѝ се отнема възможността да ползва платформата.  Тоест, работата на платените тролове на властта в случая е нахалос. Това Биволъ го казва с известно съчувствие към къртовския им труд, който в случая на нашата журналистка се оказва безсмислен и който, всъщност, вече подлежи и на разследване от администрацията  на Фейсбук в САЩ.

Последната атака срещу профила на Татяна се случи, когато тя започна поредицата от пародийните си видеа за новия министър на туризма – Мария Николова. В сатиричните си скечове Татяна влиза в ролята на Николова и говори на абсурден развален английски, с който се подиграва на неумението на министъра да говори езика, независимо, че тя е сложена на длъжност, на която безупречното му владеене му би трябвало да е изискване.

Това, че министър Николова няма представа от английски език се показа във видео, където тя говори смехотворно на езика, сричайки от лист на международен форум в Украйна миналата година. Самото ѝ изказване на “английски“ стана хит в социалните мрежи, предизвиквайки смях и подигравки.

 

В отговор на това видео, Татяна Кристи направи пародия на развален английски на министъра на туризма. Скечът й за кратко време събра 3.5  милиона гледания  от цял свят. То също предизвика широка дискусия за некомпетентни политици във властта. Видето стана особено популярно в страните на бившия социалистически блок.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€




След това видео, профилът на Татяна отново бе атакуван. Отново безуспешно, но логовете на Фейсбук запечатват неимоверните тролски усилия.

Три министерства бабували на незаконния пристан на Доган

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-mrrb-mtits-mo.html

неделя 26 юли 2020


Министерството на регионалното развитие, Министерството на отбраната и Министерството на транспорта са обединили усилия, за да издадат специализиран подробен устройствен план на марината до #Догансарай през 2019 г. Това е станало въпреки факта, че съоръжението е изградено абсолютно незаконно в българската акваторията на Черно море и няма никакъв документ за собственост. Подписът под одобрения СПУП е на зам.-министъра на МРРБ Николай Нанков.

Информацията се открива в сайта на МРРБ www.mrrb.bg, / раздел „За потребителя“/ Регистри/, Актове за одобряване на устройствени планове – № 52 от 2019 година, разясниха от МРРБ в отговор на второ заявление по ЗДОИ от страна на Биволъ, след като първото заявление от месец май беше оставено без отговор.

Междувременно край сарая на почетния председател на ДПС Ахмед Доган се случиха събития, довели до национални протести и искания за оставка на премиера Борисов и главния прокурор Гешев. Фокусът на общественото внимание принуди прокуратурата да започне проверка, която “откри” незаконната марина, построена без нито един строителен документ. За нея Биволъ писа преди три месеца и разясни технологията, с която тя е узаконена.

Новият кей на Доган, изпълнен като луксозна марина, се видя подробно на кадри заснети от катамаран, опитващ да акостира на кея. Той беше отблъснат от активисти на ДПС, начело с партийния шеф Мустафа Карадайъ. Последният провъзгласи кея за частна собственост.

По документи се оказва, че това наистина е така, но процедурата по узаконяването и въвеждането в собственост на фирмата построила сараите е дълбоко опорочена и маркирана с престъпления на частни и служебни лица.

“То там си беше…”

За да узакони заграбената от морето територия фирмата “Хермес Солар” прави изключително нагла врътка. Тя обявява, че 230 м. новоизграден вълнолом е построен още през 80-те години на миналия век. Градежът е вписан като собственост с корекция на стар нотариален акт, претендирайки за фактическа грешка.

Това се вижда в Констативен акт 57 том 9 дело 1759 на Служба по вписванията – Бургас, издаден на 18.03.2020 г., насред най-тежките карантинни мерки. В него се посочва, че съществува “специализиран пристанищен обект” – хидротехническо съоръжение от две основни части, като първата част от 50 линейни метра била изградена през 70-те години на XX-век. На втори етап през 80 години на XX век допълнително са изградени 125 линейни метра съоръжение за защита от север и 85 линейни метра за защита от запад с ядро от стоманобетонови касети, с оформен кейов фронт и стоманобетонова монолитна стена, разделяща вълнолома на две нива – пише в документа.

Всичко написано за втория етап е нагла измама. Сателитни снимки показват, че строителството на тези допълнителни 210 линейни метра е изцяло извършено след 2016 г.

Пристанището на Доган преди строителството. Снимка от Google Earth от февруари 2018 г.

Пристанището на Доган след строителството. Снимка от Google Earth ноември 2019 г.

Както признават от МРРБ, там “не е постъпвал и няма одобрен инвестиционен проект, както и документи за издаване на разрешение за строеж за специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки, намиращ се в местност „Отманли“, парк „Росенец“ в северната част на нос „Чукалята“, община Бургас.” От министерството уточняват, че “Акваторията на пристанищата е изключителна държавна собственост, а територията и инфраструктурата на пристанищата могат да бъдат собственост на държавата, на общините, на физически и юридически лица съгласно чл. 92а, ал. 1 и 2 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България /ЗМПВВППРБ/.”

Как се вади ПУП и се вписва имот без документи за собственост

Узаконяването на незаконнопостроения обект на Догансарай минава през три етапа: 1. Заснемане и изработка на СПУП, 2. Нанасяне в Кадастъра, 3. Изваждане на документ за собственост.

Kогато “Хермес Солар” внася документи за изработка на Специализиран Подробен Устройствен План (СПУП) на пристанището през 2019 г., в тях няма никакъв документ за собственост. Строителството на кея и вълнолома е осъществено в морето, което (все още) е държавна собственост по Конституция. За да се стигне до такъв строеж се минава през тежка съгласувателна процедура, но такава липсва.

Въпреки това три министерства съгласуват проекта, а специален Национален съветпо устройство на територията го разглежда и одобрява. Хронологията на тази измама е предствена в отговора на МРРБ по ЗДОИ и става ясно, че тя е станала възможна защото всички въвлечени институции са си затворили очите.

С писмо от 02.09.2019 г. на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията е внесен проект на Специализиран подробен устройствен план – парцеларен план /СПУП-ПП/ за пристанищната акватория при нос „Чукалята“, по повод заявление на „Хермес Солар“ ООД, за издаване на удостоверение за експлоатационна годност на съществуващ специализиран пристанищен обект – пристан за яхти и лодки и за вписване в регистъра по чл. 92, ал. 4 от ЗМПВВППРБ. – пишат от МРРБ.

“Проектът за СПУП-ПП за пристанищната акватория на пристана за яхти и лодки – „Отманли, община Бургас, област Бургас отразява съществуващото разположение и параметри на стационарните хидротехнически съоръжения и не предвижда разширението им” – твърди регионалното министерство.

Планът на новата марина, внесен в МРРБ през септември 2019 г.

Проверката дали “съществуващото разположение” е законно е елементарна, но в МРРБ не са направили такава. Там са приели, че новоизграденият 220 метров кей е о’кей.

Следва съгласуване и с Министерството на отбраната – Командване на Военноморските сили, което става само за седмица. С писмо рег. № 04-10-122/09.10.2019 г. на МО се дава зелена светлина за новото пристанище.

Тук възниква въпросът дали Командването на Военноморските сили знае въобще какво се случва в българската акватория, след като е възможно под носа му (базата “Атия” е в съседство), без никакви документи и разрешителни да се извърши строителство на вълнолом, мобилизирало тежка техника.  Все пак става дума за 220 метра кей, който може да приема дори малотонажни кораби под 500 Бруто тона. Той е допълнително укрепен с хидротехнически елементи, гасящи вълната, тип “Тетрапод”. За строителството, извършено от Главболгарстрой АД е привлечен дори плаващия кран “Антей”.

За сравнение северното пристанище на Несебър е с вълнолом 183 метра, Поморие – 410 м., пристанище Царево – 240 м., а двата кея на най-прочутата частна марина Диневи са с обща дължина около 500 м. Новият кей на Доган е сравним със съседния кей на нефтеното пристанище Росенец, който също е около 270 линейни метра.

Плаващият кран “Антей”.

На следващия етап проектът за СПУП-ПП е разгледан и приет от Националния експертен съвет по устройство на територията и регионална политика (НЕСУТРП) при МРРБ с Протокол № УТАТУ-01-02-43/18.09.2019 г.

Биволъ поиска заповедта на министъра за назначаване на този съвет и протокола от неговото заседание, но те не бяха предоставени от МРРБ и не могат да бъдат открити в сайта на министерството.

От други решения на въпросния НЕСУТРП се вижда, че в него заседават експерти от  едва ли не всички институции в държавата: Басейнова дирекция за Черноморски район, Министерството на здравеопазването, Министерството на земеделието и храните, Изпълнителната агенция по горите, Министерството на културата, Министерството на отбраната на Република България, Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, Камарата на архитектите в България, Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура”, Министерството на околната среда и водите, Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ), Областна администрация, Общински съвет и дори  ГД „Пожарна безопасност и защита на населението”.

Всички тези експерти не виждат никакъв проблем с новоизградения кей и неговата несъществуваща собственост!

Накрая зам.-министър Николай Нанков подписва Заповед № РД-02-15-186 10.10.2019 г., с която СПУП на пристанището е приет.

Заповедта на Нанков за одобряване на СПУП на марината.

Следващият ход минава през началника на бургаския кадастър. Той коронясва измамата с вълнолома като намира, че “неотразяването на обекта на кадастъра представлява явна фактическа грешка по смисъла на ЗКИР” и нанася имота с нов кадастрален номер 07079.831.346 с площ площ 5838 кв. м. Това се случва със заповед 18-2034-24.02.2020 на шефа на СГКК – Бургас. Отново – няма документ за собствеността на съоръжението и отразяването му в Кадастралната карта няма как да се случи без нотариален акт, но някак си се случва.

Въоръжени с всички тези документи, от “Хермес Солар” правят заявка за издаване на посочения по-горе Констативен акт за собственост, което става при нотариус Гергана Чинева в Бургас на 18.03.2020 г.

В крайна сметка няколко ключови институции подпечатват узаконяването на нещо, което не е съществувало и не трябва да съществува. Те много добре виждат беззаконието и измамата, но си затварят очите.

Ще има ли наказани?

В сагата с узаконения кей без съмнение има данни за няколко престъпления както от страна на управителите и пълномощниците на “Хермес Солар”, така и от страна на институциите.

В Наказателния кодекс има изрични текстове какво следва ако някой се самоуправи с държавни имоти и извърши върху тях строителство. Парадоксът е, че се наказва само самоуправството с “обработваема земя, земеделска земя или пасище”.  Акваторията на Черно море, която също е със статут на публична държавна собственост, не попада в обхвата на инкриминиращия Чл. 323а. от Наказателния кодекс, който предвижда лишаване от свобода до две години и глоба от хиляда до три хиляди лева.

Но в случая с незаконния кей има престъпление по друг член от НК за деклариране на неверни данни и обстоятелства. Това е декларацията, че кеят е съществувал още през 80-те години на миналия век, което не е вярно. Управител на “Хермес Солар” е Снежана Карова, а собственици са тя самата с 95% и руснакът Георгий Серопян с 5% от дяловете. Архитект и проектант на сарая е арх. Калин Тихолов, който е считан за особено близък до ДПС и почетния му лидер Доган. Карова е внесла документите за оформянето на собственост на кея с констативен акт, така че отговорност за неверните обстоятелства трябва да бъде търсена от нея на първо място.

Прокуратурата може и трябва да изследва също така цялата съгласувателна процедура между МТИТС, МРРБ и МО, която е опорочена от липсващия акт за собственост.

Конкретно за строежа, извръшен в акваторията на държавата без документи трябва да отговаря и областният управител на Бургас Вълчо Чолаков.

Дали това ще се случи или ще станем свидетели на поредното замазване и завоалиране на престъпленията предстои да узнаем. Засега са налице само констатациите на Върховна административна прокуратура за незаконния кей и заканите на Валери Симеонов той да бъде разрушен.

Водеща снимка: Жандармерия и активисти на ДПС на незаконната марина на 11 юли. Стопкадър от видео заснето от Лъчезар Братоев.

 

 

МРРБ отказва информация по ЗДОИ за незаконната марина Оградата на Догансарай е навътре в държавен имот

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dogansarai-ograda.html

неделя 19 юли 2020


Оградата срещу плажуващите край Догансарай е поставена близо петнайсет метра навътре в имот публична държавна собственост, показва анализ на сателитни снимки и данни от Кадастъра. Освен това набързо построената ограда е незаконна, защото няма табела за строителен обект.

Границата на имота и линията на оградата.

Границата на държавния имот според Кадастъра

Както установи Биволъ още преди две години, на държавния имот са построени два обекта – двуетажна сграда и мостик с пирамида, които са абсолютно незаконни, тъй като за тях няма никакви строителни книжа.

По-рано през седмицата вицепремиерът Валери Симеонов съобщи, че РДНСК е открила четири незаконни обекта в имота на Сарая, които трябва да бъдат премахнати. Незаконен е и кеят на марината от над 200 метра, за който също Биволъ установи, че няма никакви строителни книжа.

От МРРБ обаче отказаха да дадат информацията за съгласуването на собствеността на марината по реда на ЗДОИ. Документите бяха поискани от Биволъ още през месец май, тъй като според информация от Кадастъра и Имотния регистър в тях се съдържат декларации на неверни данни, които са наказуеми по закон. Петя Аврамова обаче засекрети документите с мълчалив отказ.

МРРБ отказа да даде документацията за съгласуването на кея.

Така става ясно, че правителството на Борисов на практика продължава да прикрива престъпленията, чрез които Доган застрои държавните имоти и дори акваторията на Черно море.

За лицемерието на властта говори достатъчно красноречиво и появата на бургаския кмет Димитър Николов миналата събота. Той заведе плажуващите по обиколни пътеки до плажа, вместо да разпореди премахването на загражденията за мним строителен обект, поставени с одобрението на неговата администрация.

Отново от български IP-адрес Нов запис на Борисов с Борис Велчев – “Братиньо”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bratinyo.html

сряда 15 юли 2020


Днес до медиите от анонимен имейл адрес беше изпратен нов запис с глас приличащ на този на премиера Бойко Борисов. От съдържанието му може да се заключи, че той разговаря с бившия главен прокурор Борис Велчев, когото нарича “Братиньо“.

Темата на разговора е искането на ректора на УНСС Стати Статев за финансиране на университета. То придоби медийна популярност на24 април 2019, когато вероятно е направен и записа. В началото се чува с много лошо качество и глас, наподобяващ с тембъра си гласа на Борис Велчев.


Предишните записи с гласа на Борисов изпратени до медиите също може да се датират от 24 април 2019 г. /виж тук и тук/ Най-вероятно става дума за записи направени от външно записващо устройство в стаята, в която е Борисов, а не чрез подслушване на телефонния канал. Както и на предишните записи се чува музикален фон.

И този път записът е изпратен от български IP-адрес от мобилната мрежа на A1. При желание на разследващите изпращачът лесно може да бъде локализиран, но не е известно те да са правили такива опити до момента.

Метаданните в звуковия файл сочат, че вероятно е имало редакция – изрязване на този фрагмент от по-дълъг запис, която се датира от 15 май т.г.

В записа не се наблюдават следи от маркери характерни за специалните разузнавателни средства, каквито се откриваха в записите “Мишо Бирата” и “Яневагейт”.

Снимка: Красимир Юскиселив, Дневник

Страхът от истината: те не искат разследване За оня запис, рекламата и една голяма гръцка салата с узо

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0-%D0%BE%D0%BD%D1%8F-%D0%B7%D0%B0%D0%BF%D0%B8%D1%81-%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%BB%D0%B0%D0%BC%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B8-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%B3%D1%80.html

вторник 16 юни 2020


Няма лоша реклама, каза премиерът Борисов по повод онзи запис, в който някой с неговия глас говори по телефона с някого, чийто глас обаче не се чува. И няма да…

Танева: Да излъжем Европа, за да не спре парите

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/taneva-eu-cheating.html

понеделник 8 юни 2020


Скандален видеозапис от КС по земеделие разкрива тежки злоупотреби. https://youtu.be/EhpvUR4K8FE „Аз ви предлагам да се придържаме, че нямаме такива измами и всичко е наред, защото иначе и това (финансиране) ще…

Oще $100 млн. за Цеко Минев? Фонд мениджър на финансови облаги в България

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/fnf-pib-covid19.html

неделя 7 юни 2020


Общо €100 млн. е на път да стане сумата, налята от държавата в „гнилата ябълка” „Първа инвестиционна банка” АД (ПИБ) на Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев. През 2018 г. 15 млн.…

Европа и Кремъл Как руските корпорации контролират власт и медии в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/russian-control-over-power-media-bulgaria.html

неделя 31 май 2020


Докато работи зад граница, големият руски бизнес пренася в другите страни своите непрозрачни делови практики. За тях България се оказа лесна мишена. Покрай социалистическото си минало и дълбоките исторически, политически и икономически връзки с Русия тази страна има собствени традиции за корупция.
Експертите смятат, че нивото на корупцията в България е най-високото сред всички страни-членки на ЕС и за 13 години присъствие в Евросъюза в тази сфера е постигнат незначителен прогрес. Това създава благоприятна почва за разпространението на руското враждебно влияние върху бизнеса и политиката в България. Тази статия показва как крупният руски бизнес успешно установява тесни връзки с местните политици с цел да прокара своите интереси и да засили зависимостта на България от руския енергиен сектор, както и да задържи корумпираните политици на постове във властта.

След края на Втората световна война между България и Русия се установяват твърди икономически връзки. Съветският съюз осигурява на своя партньор нефт и газ, и купува почти всички произвеждани там /в България, бел.ред./ потребителски стоки. Българската икономика е напълно зависима от СССР. Културните връзки се определят от езиковата близост и някои ключови исторически събития като решаващия принос на Руската империя в освобождението на България от турско владичество през 1878 г.

Не е учудващо, че страната остава икономически зависима от Русия и след разпада на Съветския съюз, особено в енергийната сфера. Както и преди, Русия представлява главен търговски партньор на България в областта на нефта и природния газ /90% от доставките на газ в страната постъпват от Руската федерация. Руската държавна компания „Росатом“ доставя ядрено гориво за българската АЕЦ. Руската петролна компания „Лукойл“ притежава българския нефтопреработващ завод, най-големия на Балканите, както и широка мрежа от над 200 бензиностанции в страната, което я прави един от най-големите работодатели и източник на 9% от БВП.

Държавата Лукойл в историята на влиянието на компанията в България си струва да бъде изследвано задълбочено.
След краха на социализма България продаваше промишлените си обекти на частни ръце. През 1999 г. бе обявена приватизацията на единствения в страната нефтопреработващ завод „Нефтохим“, придобит впоследствие от „Лукойл“ на ниска цена. По думите на президента /1997-2001 г./ Петър Стоянов, това е било чисто политическо решение, взето от тогавашния премиер Иван Костов. Оттогава българският „Лукойл“ в лицето на директора Валентин Златев играе голяма роля в политическия живот на страната, като поддържа конкуриращите се БСП и ГЕРБ.

Особено силно тази компания е повлияла на политическата кариера на сегашния министър-председател Бойко Борисов.

Валентин Златев успява да осигурява разцвет на бизнеса на „Лукойл“ в страната при всички български правителства и да поддържа добри отношения с всички премиери. В продължение на 20-годишното присъствие на компанията срещу нея са започвани разследвания по подозрения в монопол и корупция, но нито веднъж не са й предявявани каквито и да били обвинения.

Близките отношения между Златев и българските власти доведоха „Лукойл“ до абсолютно особеното положение, благодарение на което съществува като държава в държавата. На практика в България „Лукойл“ е монополист, притежаващ всички местни мощности за внос и преработка на суров нефт, както и за складиране, транспорт и износ на нефтопродукти.

В разследване на българското издание „Биволъ“ главното нефтено пристанище на „Лукойл“ Росенец недалеч от град Бургас, използвано за вноса на нефт, е наречено руски „анклав“, където представители на българските власти /в частност, митниците/ липсват. Поради което няма кой да проверява текущите дейности там. За целите на данъчното облагане законът изисква всички тръбопроводи да са снабдени с прибори за измерване на количествата нефт, постъпващи в складовете и излизащи от тях. Тези устройства предават данните в митническото ведомство. Но проверките от 2011 г. са показали, че подобна система не е установена на тръбопроводите на рафинерията и компанията е лишена от лиценза си.

По данните от разследването на „Биволъ“, опитите на държавата да събере налозите са провалени от тогавашния посланик на САЩ в София Джеймс Уорлик. През 2001-2003 г. той е бил генерален консул в посолството на САЩ в Москва. Уорлик посещава нефтопреработващия завод и се изказва доброжелателно за работата му. След тази дипломатическа намеса лицензът на „Лукойл“ е върнат, компанията продължава да работи без задължителната система на отчетност, а темата повече не е повдигана.

След приключването на мандата си в България и напускането на държавния департамент през 2016 г., Уорлик започва работа в руската юридическа фирма „Егоров, Путинский, Афанасиев и партньори“. Кантората е основана от Николай Егоров – състудент на президента Владимир Путин. Вероятно благодарение използването на такива мощни връзки опитите „Лукойл“ да бъде принудена да спазва българското законодателство са провалени.
Компанията е единственият доставчик на гориво за морските и речните плавателни съдове, и за самолетите на националните летища на България. През 2011 г. българското финансово министерство обяви, че „Лукойл“ пряко контролира 80% от данъчните складове за горива /националното законодателство изисква акцизните товари да се съхраняват в лицензирани данъчни складове/. Фактически, под контрола на компанията чрез различни схеми са налице над 95% подобни складове.

„Лукойл“ е главният и, всъщност, монополист в доставките на горива за всички учреждения и служби, в това число полицията и армията. Останалите компании са просто посредници, също предлагащи продукцията на

„Лукойл“. При това по-голямата част от приходите на компанията в България отиват извън страната. През 2017 г. оттам твърдяха, че са платили над 32 млрд. лева /около 16 млрд. евро/ данъци. Но по официални данни, от момента на приватизацията са платени само 151 млн.лева /около 77 млн.евро/ данък печалба.

Липсата на авторитети и политическа воля за контрол над „Лукойл“ води до това, че най-голямата компания в страната укрива печалбите си и използва България за незаконен износ на петрол в ЕС, а също и изнася пари в офшорки, като така обслужва частните интереси на влиятелни хора.

Приятелската връзка между Златев и Борисов, която те не отричат, датира от 1990-те години. Но истинският полет на политическата кариера на Борисов се случи след 2000-а година. През 2001 г. /тогава той беше главен секретар на МВР/ „Лукойл“ подписа договор с охранителната фирма „Ипон“, основана от Бойко Борисов, за охрана на нефтопровода, започващ от Бургас, където е рафинерията, до София. Според данните на някои медии тази сделка е осигурила на Борисов стабилен доход, докато гради политическата си кариера.

Още повече, по данни от разследването на „Биволъ“, базирано на материали на WikiLeaks, има доказателства за това, че Златев косвено е финансирал политическия подем на Борисов, започнал с избора му за кмет на София през 2005 г. до победата на политическа партия ГЕРБ на националните избори през 2009 г. със средства, получени от „Лукойл“. Тези доказателства се съдържат в изтеклите дипломатически грами на САЩ, където се казва: „Борисов е в тесни финансови и политически връзки с директора на „Лукойл България“ Валентин Златев, изключително влиятелен сив кардинал и задкулисен брокер на властта. Лоялността на Борисов към Златев /и уязвимостта му пред него/ играят важна роля при вземаните от него политически решения”.

Още в началото на работата си като кмет той привлича „Лукойл“ към редица правителствени партньорства – „Лукойл“ се съгласява да дари асфалт за ремонта на градски улици, да се ангажира с опазването на паметника на съветската армия и да финансира строителство на жилища за социално-слаби. В отговор Борисов подкрепя използването на принадлежащите на града земи за изграждането на нови бензиностанции на „Лукойл“. Дори това да изглежда като сериозен пример за сделки от типа „ти на мен – аз на теб“, публичните споразумения на Борисов с „Лукойл“ са само допълнителни сделки от неговите далеч по-дълбоки и обширни делови отношения със Златев, за които се съобщаваше по други канали.

По данни от същите източници, съществували са подозрения, че Валентин Златев може да е свързан с руското разузнаване в България. Предвид това е логично да се предположи, че той не просто е опитвал да разшири бизнеса на „Лукойл“ и да осигури стабилен внос на руски нефт и газ, но е прокарвал руските интереси в България на далеч по-широко равнище.

Едно от доказателствата за достоверността на такова предположение е фактът, че през 2011 г. Златев присъства на срещата в Москва на зам.-министъра на икономиката, енергетиката и туризма Мария Косева с представители на „Росатом“ по въпроса за проекта за строителството на АЕЦ „Белене“. По думите на Косева, директорът на „Лукойл“ „се появи неочаквано и по непонятни причини на съвещанието“. Златев винаги е гледал да не слага „яйцата в една кошница“ – той поддържа добри отношения с политиците от всички основни партии.

През 2016 г. „Биволъ“ разследва как „Лукойл“ предостави голям крайморски участък земя непосредствено до своя нефтен завод на Ахмед Доган, тогавашен лидер на ДПС, политическата партия на турското малцинство. Същият изгради огромен замък и затвори обществения достъп до плажа, което е нарушение на закона.

Връзка между Ахмед Доган и Валентин Златев бе открита също при съпоставянето на собствениците на многобройни офшорни компании.

В крайна сметка, през 2019 г. Златев бе уволнен от поста си. Сред възможните причини, обсъждани в медиите, може да се открои версията за недоволството на ръководството на „Лукойл“ в Русия от системното изтичане на печалби, което е в противоречие не само с националните интереси на България, но и със собствените интереси на компанията.

Същевременно би било неправилно да се счита, че „Лукойл“ или лично Златев контролират българските политици. Те имат собствени интереси и добре разбират всички преимущества на членството в ЕС и НАТО. Борисов, който в продължение на много години подкрепяше проекта „Южен поток“, изведнъж стана негов противник и обозначи категоричната си позиция в ЕС.

Българският премиер не подкрепи и анексията на Крим от Русия. Както пише в книгата си Димитър Бечев: „Несъмнено, Москва има силно лоби в България, контролира ключови сегменти на икономиката и се ползва с безусловната симпатия на някои сегменти от електората. От друга страна, Русия не успя напълно да привлече на своя страна българския политически елит и да реализира сценария с Троянския кон. Ако се налага да се избира между ЕС и Москва, България избира, макар и неохотно, Евросъюза“.

Външно-търговската банка и съмнителните сделки

Още един пример за това колко важна роля на българската икономическа и политическа арена играе близкият до Кремъл руски бизнес представлява участието на Внешторгбанк /ВТБ/ в две скандални сделки.
ВТБ е водеща руска банка, в която правителството държи 60, 93% от акциите. Тя разполага с широка мрежа от свързани клонове по целия свят. През последните години бе регистрирано участието на ВТБ в няколко подозрителни инвестиционни схеми в различни страни. Най-малко две от тях са свързани с България – продажбата на телекомуникационната компания БТК – търговска марка Виваком и приватизацията на големия производител „Булгартабак“.

В първия случай става дума за придобиването на компанията „Виваком“ от известния български търговски посредник Спас Русев и за ползвания от мениджърите на местния клон на ВТБ капитал кредит без обезпечение от ВТБ. Не е изключено детайлите от тази сделка да са останали в тайна, ако бившият собственик на „Виваком“ Цветан Василев не бе опитал да я оспори.

Василев не направи това сам – интересите му бяха представлявани от Дмитрий Косарьов, помощник на т.нар. „руски православен олигарх“ Константин Малофеев, който е включен в санкционния списък на ЕС заради подкрепата му за незаконните въоръжени формирования в Донецката област в Украйна през 2014 г.
В разследването на Панамските документи /Panama Paper/ журналистите откриха връзка между Малофеев, Косарьов и Цветан Василев, който напоследък се укрива от българското правосъдие в Сърбия след краха на неговата КТБ, също през 2014 г.

„Виваком“ е третият по големина мобилен оператор в България и собственик на телефонната мрежа, принадлежала преди на държавата. А през последните години се превърна в поле за сериозни битки, като при това двете конфликтуващи страни получават финансова и политическа подкрепа от Русия.

На едната страна е споменатият Цветан Василев, разчитащ на Константин Малофеев и Дмитрий Косарьов. На другата е Спас Русев, подкрепян от първия зам.-председател на ВТБ Юрий Соловьов и от двамата мениджъри на българския филиал на Банката Милен и Георги Велчеви.

Първият /от братята Велчеви, бел.ред./ бе министър на финансите в кабинета на Симеон втори /2001 – 2005 г./, а вторият е голям строител и собственик на много хотели на Черно море. Тази история привлече вниманието на медиите още през 2015 г., когато акциите на БТК преминаха под контрола на ВТБ Капитал вследствие на непогасения кредит. През ноември 2015 г. ВТБ продаде акциите си на търг на инвестиционния консорциум начело с люксембургската компания Viva Telecom SA за 330 млн. евро.

За да купи дела от ВТБ Капитал, Viva Telecom SA изтегли кредит от ВТБ в размер на 240 млн. евро. По данни на руския вестник „The Moscow Post“, краен бенефициер на люксембургската компания /чрез верига офшорни фирми/ е Юрий Соловьов. Освен това, в състава на консорциума, спечелил търга, влизат братята Велчеви, топ-мениджърите на българския филиал на ВТБ.

Излиза, че банката е предоставила кредит на собствените си топ-мениджъри за покупката на нейните си активи. А Спас Русев се оказва по-скоро разпознаваемо лице за успокоение на българската общественост.
За съмнителните операции на ВТБ алармира Дмитрий Косарьов, също заинтересован от придобиването на компанията „Виваком“. В интервю пред „Независимая газета“ той казва, че през 2012 г. чрез верига офшорки е закупил акции на КТБ – банката на Цветан Василев, и чрез тези акции е получил контрол над „Виваком“. По-късно, според него, ВТБ Капитал незаконно придобива 76, 6% от акциите на „Виваком“.

В началото на 2016 г. руският бизнесмен започва кампания за връщането на контрола си над телекомуникационните активи. ВТБ счита, че Косарьов е действал от името на Цветан Василев. Представители на банката разказват пред руската информационна агенция РБК за документа, в който е посочена подялбата на активите, които Косарьов и Василев е трябвало да получат в съотношение 80:20.

През март 2016 г. Косарьов внася иск в Лондонския съд /търгът, на който ВТБ продава акции на БТК, се е състоял във Великобритания/. Той пише и открито писмо с молба за разследване на съмнителната сделка до руския премиер и до министъра на икономическото развитие на Русия Алексей Улюкаев, който е и председател на консултативния съвет на ВТБ. Отговор не е последвал, но Косарьов провеода широка медийна кампания против банката. Когато Улюкаев е арестуван по обвинение за вземане на подкуп /не свързан с ВТБ/, в руските медии преминава нова вълна от публикации за сделката с „Виваком“. Видно е, че Косарьов е продължил борбата си с надеждата, че репутацията на банката е пострадала покрай ареста на Улюкаев и той ще успее да доведе делото си до края.

Макар сделката с акциите на БТК да е официално закрита на 30 август 2016 г., нейните резултати могат да бъдат анулирани. Това зависи не толкова от работата на юристите в двете страни, колкото от политическата воля на руското и българското правителства. Днес позициите на ВТБ в Русия изглеждат стабилни. Шефовете на банката не са скочили в защита на ръководителя на своя консултативен съвет.
Председателят на управата на ВТБ Андрей Костин в разговор с журналист от „Коммерсантъ“ определи ареста на Улюкаев като „много печална история“ и веднага съобщи за новия кандидат да заеме поста.

Съмнителната сделка за Булгартабак

През 2011 г. производителят на тютюн бе продаден на австрийската компания BT Invest GmbH в рамките на приватизационния договор на цена, значително по-ниска от пазарната оценка. За 79, 83% от акциите на държавната тютюнева компания инвеститорът плаща 100, 1 млн. евро. Към онзи момент BT Invest е притежавана от кипърската офшорка под названието VTB Capital Pe Investment Holding Ltd.
BT Invest се задължава да инвестира в Булгартабак 7 млн. евро в продължение на 2 години от момента на придобиването, както и всяка година да купува 5 000 тона от българския тютюн в рамките на 5- годишен период.

През 2014 г. 100% от BT Invest е продадена на лихтенщайнската компания Livero Establishment, свързана с Цветан Василев. После през 2014 и 2015 г. веригата собственици се сменя, и по данни на седмичника „Капитал“, води към Делян Пеевски – одиозна политическа фигура, станала символ на корупцията в България.
В битността си на депутат от партия ДПС той контролира редица предприятия, а заедно със своята майка Ирена Кръстева, бивш шеф на Спортния тотализатор – около 80% от печатните медии и една телевизия /тогава Канал 3/, които се използват за политически цели в интерес на управляващата коалиция. Заради тази концентрация на медиите в политически ръце България е с много нисък за страна член на ЕС индекс за свобода на пресата – тя остава на 111-о място в света.

Факта, че Булгартабак е продаден на български инвеститори, потвърждава пред руския в. „Ведомости“ източник от ВТБ. Според него, активите са препродадени с бонус от 30% от цената на придобиването. Това означава, че сумата по сделката не може да е превишавала 130 млн. евро.
В същото време BT Invest струва далеч по-скъпо на фондовата борса – капитализацията на Булгартабак на Софийската фондова борса през декември 2013 г. представлява около 400 млн. евро.

Излиза, че за ВТБ тази сделка не е имала никакъв икономически смисъл – от нея банката и впоследствие държавният бюджет на Русия са получили само загуби. Сделката изглежда непазарна, коментира главният редактор на информационната агенция „Русский табак“ Максим Каральов. Според него, цената показва „приятелска“ сделка, сякаш ВТБ Капитал е искала по-скоро да се избави от този актив.
По този начин руските пари са били използвани за приватизацията на компанията Булгартабак без всякаква печалба. Това предизвиква обосновани съмнения за мотивацията на тези, които оглавяват руската държавна финансова институция.

Заключенията

Големият руски бизнес пристига в България по естествен път, тъй като в социалистическите времена между двете страни съществуваха тесни икономически и политически връзки. Очевидна сфера на интересите на Русия представлява енергийният сектор, в частност нефто-газовата и ядрената енергетика.

За прокарването на собствените си бизнес-интереси руснаците използват същия подход, с който действат и у дома – сътрудничат си с местните политици и получават преференциални условия. „Лукойл“ в това е преуспял твърде, като получава монопол за нефтените доставки и запазва високата зависимост на България от руския нефт с минимални загуби и без каквито и да били законодателни пречки.

Политическата подкрепа по други въпроси се разглежда като желателен, но не особено съществен фактор. Бившият директор на „Лукойл“ Валентин Златев е успял да установи тесни икономически връзки с трите основни български партии БСП, ГЕРБ и ДПС, които осигуряват политическото статукво в страната.

Подобно статукво е удобно за Кремъл, защото поведението на тези политици е предсказуемо и те използват едни и същи методи за правене на бизнес, не винаги съвместими с върховенството на правото. „Системните“ български политици в определена степен зависят и от финансовата изгода, която получават от тайните сделки с руските контрагенти. Те могат да подкрепят Русия много по-открито, както това прави БСП – тя не гласува за санкциите срещу Руската федерация и настоява за отмяната им, или завоалирано като ГЕРБ.
Но всички те са готови да гарантират стабилно търсене на руския нефт и газ, и да предоставят възможности за правене на бизнеса в България „по руски“. Две важни сделки, сключени с финансовото участие на руската ВТБ, демонстрират възможните формати на непазарните сделки в интерес на политиците или свързаните с тях бизнесмени.

В случая с приватизацията на компанията Булгартабак ВТБ е използвана като междинен собственик за прехвърлянето на правата върху компанията от българската държава на фирма, свързана чрез дълга верига офшорни структури с Делян Пеевски, депутат от политическата партия на турското малцинство ДПС.
В сделката с „Виваком“ ВТБ помага за прехвърлянето на ценния актив от Цветан Василев, изпаднал в немилост и принуден да се укрива в Сърбия – на бизнесмени, близки до политиците на власт. В двата случая привличането на голямата и известна руска банка е било обусловено от желанието сделките да изглеждат законни и съответстващи на действащите пазарни правила.

Подобна политически обусловена делова активност пряко или косвено ерозира върховенството на правото, ограничавайки свободата на медиите и функционирането в България на демократичните институти, каквито са изборите. Като установява икономически връзки с местните политици, руският бизнес подкрепя корупционните практики в България, помага за концентрацията на мнозинството медии в едни ръце и използването им за намеса в изборите в полза на управляващите партии.

Доколкото описаната практика обикновено се осъществява под надзора на властовите органи, няма и особено голям смисъл да се сигнализират длъжностните лица, да се призовава за разследване на тези ситуации – особено в страните, където съдебната власт не е изцяло независима.

Това означава, че за прекратяване и предотвратяване на подобна практика гражданското общество трябва да изработи косвени методи за въздействие. Един от методите, които гражданското общество използва съвместно с медиите, е осветяването и разкриването на нечистите сделки и други действия.

Разобличаването на скритите намерения и обменът на информация с медиите в някаква степен могат да принудят политиците да се откажат от съмнителните сделки, за да запазят репутацията си и да не губят избиратели. Същевременно има риск от това, че използването на този метод ще стимулира политиците да създават още по-засекретени схеми с участието на субекти от различни страни.

Друг метод е сезирането на авторитетни международни организации и изобличаването на техни членове, които са получили несправедливо изгода от съмнителни сделки. В случаите с компаниите „Булгартабак“ и „Виваком“ активистите на гражданското общество биха могли да се обърнат към Алианса на либералите и демократите в Европа /АЛДЕ/.

Българската партия ДПС, на която представител е Делян Пеевски, е пълноправен член на АЛДЕ. В АЛДЕ влизат партии от почти всички страни на ЕС. Сред представителите им има влиятелни лица, които твърдо подкрепят демокрацията и върховенството на правото, и са заинтересовани от обсъждането на разминаването на действията на видни членове на ДПС с либералния манифест на АЛДЕ. Теоретично това може да подтикне ръководството на ДПС към отстраняването на Пеевски от политическа длъжност и отказ да го подкрепи на следващите избори.

На международно равнище гражданското общество е длъжно да лобира за създаването на глобален общодостъпен регистър на юридическите лица. В идеалния случай всяка страна трябва да публикува такава информация на английски и на своя език, за да не е проблем проследяването на веригите компании и определянето на всички собственици и бенефициери. Това значително ще затрудни политиците да укриват своя нелегален бизнес и, дори да не реши проблема за подставените лица във фирмите, съществено ще повиши нивото на прозрачност в бизнес-отношенията.

Автор: Алиса Волкова, анализатор във Free Russia Foundation. Изследването е публикувано в сборника The Kremlin’s Influence Quarterly #1
Превод: Екип на Биволъ