Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/izbor-na-razuma-galina-zaharova-vks/

Изборът на председател на Върховния касационен съд мина във видимо спокойна атмосфера. Поне привидно. Но въпреки маските, които членовете на Висшия съдебен съвет носеха, очите им, погледите им, зачервените им лица, когато задаваха въпроси или изказваха мнение, както и някои гримаси издаваха напрежение и колизия между това, което казват, и онова, което мислят и чувстват по време на заседанието в петък, 14 януари. То продължи 7 часа, с две кратки прекъсвания, и премина без обсада на Съдебната палата, без скандирания и дюдюкания, каквито имаше по време на избора на главен прокурор през 2019 г. Само няколко репортери смутиха душевното спокойствие на Иван Гешев на влизане в сградата с въпрос ще подаде ли оставка, както го призова в специална декларацията управляващото мнозинство от трибуната на Народното събрание само час преди началото на заседанието на ВСС. Време достатъчно, за да стигне „новината“ и до кадровиците в съдебната власт.

Единомислието на съдийската колегия при гласуването бе разбираемо след безапелационната подкрепа за съдия Галина Захарова от Общото събрание на ВКС, издигнало нейната кандидатура. В доклада на Комисията по професионална етика тя бе представена почти като икона, казано без грам ирония – като блестящ професионалист с отлична подготовка и управленски умения, като креативен, толерантен и етичен съдия, който правораздава безпристрастно и независимо. И в очите на колегите си магистрати от ВСС, които обявиха мотивите си защо ще гласуват за нея, Захарова изглежда освен безупречен и с чувство за отговорност професионалист, и добър човек, способен на емпатия към проблемите на колегите си, смела и с кураж да отстоява непопулярни позиции и решения.

При представянето на своята концепция Галина Захарова бе лаконична, прецизна, сдържана, но заедно с това – категорична в мнението си, че ВКС съд е конституционно регламентиран орган, който уравнява практиката на съдилищата и осигурява еднаквото проявление на закона. Защото „противоречивата съдебна практика е бич за независимостта на съдебната власт и създава впечатлението, че законът се прилага по един начин спрямо едни и по друг – спрямо други“.

Освен това съдия Захарова открои ясно огромната разликата между ръководител на съд, който е пръв сред равни, и отношенията в структури с йерархична зависимост, които налагат необходимостта да се контактува хоризонтално, включително и с останалите власти. Тя подчерта проблемите, които се създават, когато представители на едната власт вземат отношение към действията на другите власти. Но беше категорична, че ВКС не участва нито видимо, нито прикрито в сфери от изключителната компетентност на другите власти. Тя пое и риска да се обяви против прекалено дългите 7-годишни мандати на „тримата големи“ в съдебната власт – заради опасността от утвърждаване на командно-административни практики и поведение.

В контекста на високата оценка за Галина Захарова някои от въпросите към нея, зададени от членовете на ВСС, не изглеждаха особено важни. Други – дребнави. Трети прозвучаха обидно инфантилно, като въпроса на председателя на Върховния административен съд Георги Чолаков какъв тип ръководител ще бъде Захарова, ако бъде избрана – кабинетен или ще решава и други проблеми? Но затова пък той патетично декларира: „Зад нея стоят всички колеги от ВКС. Кои сме ние да кажем, че няма да изберем техния кандидат?“

Множество въпросителни постави безусловната подкрепа, която главният прокурор и колегите му във ВСС изразиха за Захарова. Иван Гешев зададе въпрос за мястото на прокуратурата в съдебната система и видимо доволен от отговора на Захарова, също реши да засвидетелства с лично изявление правото на самоуправление на съда, което той като прокурор никога не бил поставял под съмнение. А Гергана Мутафова от прокурорската колегия на ВСС поздрави колегите си, че са направили в края на мандата си „голям шлем“, като са успели да изберат главен прокурор, председател на ВАС, а сега – и председател на ВКС. В края на заседанието ВСС гласува да предложи на държавния глава да подпише указ за назначаването на Галина Захарова. Тя ще поеме поста от Лозан Панов след изтичането на мандата му през февруари.

Поканихме трима магистрати и бивши председатели на Съюза на съдиите в България – Мирослава Тодорова, Нели Куцкова и Калин Калпакчиев – да коментират кратко пред „Тоест“ избора на нов председател на ВКС.

Как ви изглежда подкрепата за съдия Захарова от представителите на всички колегии във ВСС и щеше ли резултатът от днешното заседание да е същият при една друга обществено-политическа конюнктура? Ако гласуването за избора на Георги Чолаков за председател на ВАС през 2017 г., по думите на Лозан Панов, е било „избор на тишината“, то как бихте определили гласуването за Галина Захарова?

Н.К. При една толкова силна кандидатура, подкрепена от всички съдии във ВКС, това беше избор на разума. Независимо какви са били мотивите на отделните гласуващи.

К.К. Изборът на съдия Захарова за председател на ВКС е решителен пробив за утвърждаване на съдийското самоуправление. Това е първият случай след 1989 г., в който висш ръководител на съдебната власт не е посочен от политическата власт. Случилото се е резултат от конкретната политическа конюнктура, в която липсва доминиращо политическо мнозинство, но също и на непрестанните усилия на съдийската общност през последните две десетилетия за удържане на съдийската независимост. Изборът на Галина Захарова е шанс за ускоряване на процесите за реформиране на съдебната власт.

М.Т. Разликата между избора на съдия Захарова и изборите на предходните председатели на върховните съдилища и главни прокурори е, че нейният се проведе изцяло там, където е редно да бъде – в общността на върховните съдии, които обмислиха на кого да гласуват доверие. Към номинацията и избора на съдия Захарова нямаха отношение нито изпълнителната власт, нито каквито и да било сочени за кукловоди фигури с корупционно влияние. В този смисъл, независимо от пълното единодушие на пленума на ВСС при гласуването, което винаги е подозрително, процесът на избор беше прозрачен, убедителен като резултат и съобразен с конституционния модел – да няма външни вмешателства.

За мотивите на мнозинството да се съобразят с позицията на съдиите от ВКС могат да се формулират различни обосновани предположения – че е било проява на инстинкт на самосъхранение; че обмислят ходове за неутрализиране на демократичния пробив; че са подценили значението на този избор с оглед на вече постигнатото влияние в съдебната власт с назначенията и повишенията. Така или иначе, успехът не само за правната общност, но за всички български граждани, е безусловен. За председател на ВКС е избран съдия, който е доказал в дългогодишната си практика на всички съдебни инстанции своя висок професионализъм, задълбочена правна култура и човеколюбие. Самият факт, че е избран съдия, който никога не се е „отърквал“ във властта и не е показвал стремеж да бъде забелязан и удостоен от нея, има огромен морален потенциал и се надявам, че силно ще окуражи съдиите.

Случайно съвпадение ли е, че точно преди началото на заседанието на ВСС партиите от управляващата коалиция излязоха с декларация, в която призоваха главния прокурор Иван Гешев да подаде оставка? Както и оповестяването на отнемане на достъпа до класифицирана информация „строго секретно“ на Сотир Цацаров?

Н.К. Не знам, а и не се наемам да гадая дали е съвпадение, или е предварително подготвено. Ще трябва да зададете въпроса си към авторите на тези действия. Но съм сигурна, че съдия Захарова също не е знаела.

К.К. Вероятно съвпадението на описаните събития е случайно, но същественото е, че липсата на силен политически монопол осигури благоприятна обществено-политическа ситуация, в която натискът над Съдебния съвет беше разхлабен. Мнозинството във ВСС, което досега е доказало, че действа в съгласие с интересите на излъчилите го политически партии, нямаше друг ход, освен да подкрепи предложения от върховните съдии кандидат за председател. Не без значение е и фактът, че съдия Захарова беше излъчена със съкрушителното пълно съгласие от всички съдии от ВКС, а също и нейната респектираща професионална компетентност и всепризнат морален авторитет.

М.Т. Не мога да коментирам мотивите на партиите да излязат с декларация в същия ден, както и оповестения отнет допуск до класифицирана информация на Сотир Цацаров, защото нямам право, а би било и спекулативно – не разполагам с информация. Но Вашият въпрос, който не е изолиран от коментарите в медиите и социалните мрежи, показва, че администрирането на съдебната власт досега е създало впечатление, че е силно зависимо от политическата конюнктура. Това означава, че въведената с Конституцията съдебна независимост е била уязвена и не е била убедителна в очите на хората, а това крие допълнителна опасност, наред с основната, свързана с овладяването на съдебната власт. Обаче, както вече казах, историята на поведението на мнозинството на ВСС не позволява да бъде отхвърлено с лека ръка предположението, че и двете събития са част от причините за пълното единодушие при избора на председател на ВКС.

Изказването на Иван Гешев за Галина Захарова прозвуча като предложение за сделка – днес имате моята и на колегите ми подкрепа, утре очакваме от Вас същото за прокурорската колегия. „На луд“ ли се прави Гешев, или наистина очаква от председателката на ВКС и съдийската колегия да го подкрепят при обсъждане на евентуалното му отстраняване от поста на главен прокурор?

Н.К. Аз не тълкувам така изказването на г-н Гешев. На мен ми прозвуча като „ние не се месим на съдиите, вие не се бъркайте на прокурорите“. Но може би Вие сте го разбрали по-правилно.

К.К. Процедурата за избор на председател на ВКС беше действително прозрачна, без втори план и договорки, което на фона на утвърдената традиция е трудно за вярване. Помним как беше избран главният прокурор Цацаров, а и всички главни прокурори и председатели на върховните съдилища преди него – политиците дори не криеха прякото си вмешателство. Мисля, че изказването на главния прокурор е неумел опит да излезе от неловката и безизходна за него ситуация.

М.Т. След публикуването на записа, в който след прослушване без специални средства се разпознаваше гласът на бившия премиер да казва, че г-н Гешев му признал, че „обича да се прави на луд“, но отбелязал в същото време превъзходството на г-н Борисов при използването на споменатото „умение“, за съжаление, никой не би могъл обосновано да Ви възрази, че допускането Ви е несъстоятелно. Обяснението на г-н Борисов в изтеклия запис и досега не е опровергано – нито като автентичност, нито като достоверност на съдържанието. Затова е съвсем понятно, че понякога всичко, което ни се струва неразбираемо в позицията на българските официални власти, го препращаме към този тъжен епитаф за държавността – „правим се на луди“.

При всички положения репликата на г-н Гешев, дори да издава подобно очакване, изобщо не може да е информативна за последиците от избора на председател на ВКС. Никой не е спечелил индулгенция миналия петък. Усилията на съдийската общност ще продължават да бъдат насочени все в същата посока: независимост на съда и ясни механизми за отчетност и отговорност на прокуратурата, респективно на главния прокурор като връх на йерархичната система. На все по-широк кръг от хора става ясно, че не може да се говори за реципрочност между администрирането на съда и управлението на прокуратурата.

Галина Захарова посочи в отговор на зададен към нея въпрос, че промените в Закона за съдебната власт не са произвели никакъв ефект, защото не са били приети във вида, в който са внесени в Народното събрание. Как трябва да се промени ВСС и какви трябва да са правомощията му, за да не се възприема единствено като кадровик в съдебната система, а да гарантира нейната независимост и ефективност?

Н.К. На този въпрос не може да се отговори с две-три изречения. Темата е огромна и сложна. Понеже не съм слушала цялото заседание, не знам по кой точно въпрос съдия Захарова е посочила промените в ЗСВ като неудачни. Със сигурност няма как да е за целия закон, който се състои от стотици разпоредби.

Малко преди Нова година Управителният съвет на Съюза на съдиите проведе една бърза онлайн анкета сред членовете си – по въпросите за структурата и функциите на ВСС, за конкурсите, атестациите и други въпроси, касаещи съдилищата. Колегите са критични към действащата законова уредба на ВСС, но идеите за конкретни промени са различни. Очевидно предстоящите изменения ще трябва да бъдат обсъждани задълбочено, компетентно и далновидно.

К.К. Висшият съдебен съвет трябва окончателно да се раздели на два самостоятелни съвета – един за съдиите и отделен за прокурорите. Правомощията на съдийската колегия трябва да бъдат ограничени за сметка на общите събрания на съдиите и ползващите се с тяхното доверие председатели на съдилища. Реформирането на ВСС, както и цялостната промяна на правилата за избор и повишаване на съдиите, трябва да се мисли като система от мерки, които трябва да се приемат от Народното събрание при отчитане на становището на съдийската общност.

М.Т. Не съм съгласна, че промените в съдоустройствените правила – имам предвид последните изменения на Конституцията с разделянето на ВСС на две колегии и съответните изменения в Закона за съдебната власт с разширяване на съдийското самоуправление – не са произвели никакъв ефект. Вярно е обаче, че не постигнаха в пълнота целите си именно защото предлаганата система от мерки беше частично и избирателно възприета, така че да не бъде засегнат моделът на прокуратурата и да не се ограничи влиянието на главния прокурор върху съда, а по този начин – и върху всички останали сфери на обществения живот.

Конституцията трябва да се промени така, че в състава на прокурорската колегия обществената квота, избирана от НС, да има категорично мнозинство и да се състои от професионалисти, които биографично са доказали своята съпричастност и компетентност по отношение на проблемите на правовата държава и независимостта на съдебната власт. В същото време в съдийската колегия на ВСС обществената (политическата) квота следва да бъде намалена до степента, която позволява удовлетворяване на международния правен стандарт всички въпроси от управлението на съда да се решават от орган, в който съдиите, избирани от съдии, са мнозинство.

Вече стана дума, че е необходимо ясно да бъде проведено разграничението между двете магистратски професии – прокуратурата и съда. Прокуратурата, за разлика от съда, е йерархична система и по дефиниция – за да изпълни своята задача да разкрие престъпленията и да привлече към наказателна отговорност извършителите – се изисква да си взаимодейства успешно с изпълнителната власт (най-вече с МВР). Това означава, че дейността на прокуратурата е сърцевината на наказателната политика на държавата. По конституционен модел (чл. 105, ал. 1) правителството ръководи и осъществява вътрешната политика на страната, а наказателноправната политика е много важна част от нея. Следователно между прокуратурата и правителството не може да има китайска стена. Нищо от това обаче не е валидно за съда. За правовата държава от първостепенна значимост е съдът да е напълно независим от управляващите, за да защити всяко нарушено право, включително от силните на деня.

Втората група от мерки от споменатата система на законодателни изменения е свързана с осигуряване на независимост на органа, който, при достатъчно данни за извършено престъпление от главния прокурор, ще провежда разследване и евентуално ще внесе обвинителния акт срещу него в съда. Съветът на Европа и Европейската комисия изискват този орган да бъде независим и това е постижимо, ако органът не е в структурата на прокуратурата. В рамките на конкретния ни конституционен модел на баланс между властите, без намеса на Велико народно събрание не би било допустимо главният прокурор да бъде разследван от орган, външен на съдебната власт. Това означава, че ако разследващият орган е извън структурата на прокуратурата, но продължава да е част от съдебната власт, то той трябва да бъде съдия.

Заглавна снимка: Apostoloff / Wikimedia

Източник