Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/brakut-taynstvo-sdelka-ili-suyuz-bulgaria-svetska-ili-ne/
На 19 януари Народното събрание избра Десислава Атанасова и Борислав Белазелков за конституционни съдии, които да попълнят вакантните места от парламентарната квота в Конституционния съд (КС). Че Атанасова, предложена от ГЕРБ, не става за този пост, е ясно. Тя не е била съдия, 15 години е била в политиката и трудно ще си представим, че ще взема решения независимо, а не политически. За разлика от нея, Белазелков, чиято кандидатура е на ПП–ДБ, е с дългогодишен стаж като съдия. Работил е и във Върховния касационен съд, между 2014 и 2018 г. е бил председател на Съюза на съдиите в България. Затова е важно какви принципи отстоява той в професионалната си дейност.
Възгледите на Борислав Белазелков за брака
По време на изслушването на номинираните за съдии в КС в парламентарната Комисия по конституционни въпроси Белазелков отговаря на три питания във връзка с еднополовите бракове, Истанбулската конвенция (ИК) и третия пол.
На първия въпрос той отговаря така (цитирам, защото всяка дума е важна):
Бракът като тайнство – а това е бракът – няма как да бъде изживян от еднополова двойка. И неслучайно няма и нито една религия, нито едно изповедание, което да признава такъв брак. Вероятно има някакви сатанински ритуали, които се извършват там. Но нямам представа. Що се отнася до гражданския брак – гражданският брак е сделка. Законодателят да реши какво ще прави със сделките.
Следва въпрос на Златан Златанов от „Възраждане“ във връзка с чл. 13, ал. 2 от Конституцията, който гласи, че традиционната религия в България е източното православие. Според Златанов тази алинея е свързана с „произтичащите от това вероизповедание консервативни ценности“. Отговорът на Белазелков гласи:
Аз самият съм православен християнин. Така че всички християнски догми ги изповядвам от сърце.
Явно и това не е достатъчно на присъстващите депутати от „Възраждане“, така че следва още едно питане от представител на парламентарната група на партията на Костадин Костадинов – Маргарита Махаева. Тя иска да знае дали според Белазелков трябва да се преразгледа решението на КС от 2018 г., с което ИК се обявява за противоконституционна, защо ВКС не излезе с обща позиция и дали той лично одобрява узаконяването на еднополовите бракове. Той конкретизира позицията си:
Това е личната ми позиция – бракът е тайнство. Другото не е брак – другото е сделка. […] Според Вас половете колко са? Два? Ако има трети пол, кажете ми го. Очаквате ли КС да каже, че половете са четири? Те са два. […] Ако някой каже, че са три, трети ще се появи ли?
Какво се казва в Конституцията
Тъй като най-важното за един конституционен съдия е да познава Конституцията и да се ръководи от принципите ѝ при вземането на решения, нека припомним какво всъщност пише в нея по гореспоменатите теми.
В прословутия член 46, ал. 1, където се дефинира бракът, освен че се споменава, че той е между мъж и жена, се казват още две много важни неща. Първото е, че бракът се определя като „доброволен съюз“. Второто – че е законен само гражданският брак. В Конституцията не се говори нито за „тайнство“, нито за „сделка“.
Борислав Белазелков не коментира внушението на Златан Златанов, че от факта, че Основният закон определя православието като традиционна религия, произтичат консервативни ценности. В Конституцията обаче източното православие неслучайно е определено като „традиционна“, а не като „официална“ религия.
Наличието на официална религия впрочем също не пречи на една държава да бъде светска. Във Великобритания например християнството е официална религия, а в Дания Лутеранската църква е държавна. Но и двете страни не само са светски, а и в тях от над десетилетие се сключват еднополови бракове.
В споменатия от Златанов член 13 се казва също, че религиозните институции са отделени от държавата, както и че религиозните общности и институции и верските убеждения не могат да се използват за политически цели. Това означава, че България е светска държава.
Що се отнася до консервативните ценности, сред ценностите, споменати в Основния закон, такива няма. В преамбюла се говори за общочовешки ценности – „свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост“. Член 23 определя науката, образованието и културата като национални ценности.
Какво означават думите на Борислав Белазелков?
Отговорите му породиха и интерпретации, че той е за легализирането на еднополовите бракове. Затова нека се опитаме внимателно да анализираме какво точно казва.
Бившият председател на Съюза на съдиите два пъти дефинира брака в религиозен смисъл – като тайнство, и също два пъти определя гражданския брак като сделка. Ала споменаванията на тези определения имат различна тежест. По отношение на тайнството Белазелков подчертава, че „това е бракът“, а за „сделката“ казва: „… другото не е брак“. Така той изтъква, че за него бракът в религиозния смисъл е по-висш от гражданския, който дори не е истински брак.
На Белазелков със сигурност му е известно, че както Конституцията, така и Семейният кодекс определят брака не като сделка, а като доброволен съюз. „Съюз“ означава доброволно обединение между лица (физически или юридически) или групи. Затова и се казва Европейски съюз, а не Европейска сделка. И Съюз на съдиите, а не Сделка на съдиите.
Обикновено за сделка се говори, когато става въпрос за взаимна изгода. Затова думата има и негативни конотации, например „ПП–ДБ сключиха сделка с ГЕРБ за Десислава Атанасова“. В правото „сделка“ може да се отнася до много неща, но не и до брака. Затова не става ясно в какъв точно смисъл номинираният от ПП–ДБ за конституционен съдия използва тази дума. Употребата ѝ обаче излъчва пренебрежение към гражданския брак, който е единственият законен според Конституцията.
В една светска държава, каквато е България според Основния закон, никой не забранява на един съдия, бил той и конституционен, да изповядва от сърце „всички християнски догми“. Само че в професионалната си дейност той не трябва да се ръководи от тях.
Отменя ли вярата фактите?
Сред християнските догми, които Борислав Белазелков твърди, че изповядва „от сърце“, е и да се говори истината. Да се върнем на твърдението му, че „няма нито една религия“, която да признава еднополовите бракове, и че само „сатанински ритуали“, каквито той не познава, са способни на подобно нещо. Това просто не е вярно.
Съществуват множество евангелски църкви, които не само признават еднополовите бракове, ами и бракосъчетават двойки от един и същи пол. И още повече – които благославят вече сключени такива бракове (това означава, че ги признават), граждански съюзи на еднополови двойки или самите еднополови двойки. Такива църкви има в повечето западноевропейски държави, в САЩ, Канада, Австралия, Бразилия и в други страни, включително в ЮАР. В Германия например всички 20 църкви в рамките на федерацията на Евангелската църква благославят еднополови бракове.
Дали според Борислав Белазелков всички тези църкви извършват „сатанински ритуали“?
На всичкото отгоре в края на 2023 г. Католическата църква обяви, че свещениците ѝ вече ще имат право да благославят еднополови двойки. Да, това не е признание на еднополовите бракове, но е огромна крачка.
Статистическите данни също са факти. Според последното преброяване на населението през 2021 г. малко повече от половината хора в България определят себе си като религиозни – 51,4%. Близо една четвърт отговарят, че не са религиозни, а останалите не могат да преценят или не желаят да отговорят. Тоест близо половината от населението в страната не определя себе си като религиозно. Освен това бракът е тайнство според християнството, а 10,8% от хората в България са мюсюлмани.
Въпреки това в дискусия за същността на гражданския брак кандидат за конституционен съдия привежда религиозни аргументи, а и питащите, изглежда, очакват точно това от него.
Защо хората сключват брак?
Според съдия Белазелков еднополовите двойки не са способни да изживеят брака като тайнство. Дали обаче целта на брака е изживяването му като тайнство? Някои религиозни хора сключват църковен брак заради тайнството. Но гражданският брак, който, както стана дума по-горе, е единственият законен в България, има съвсем други функции. Той е форма на потвърждение на любовта между двама души (макар и не единствената възможна). В юридически смисъл обаче бракът поражда определени последици и дава достъп до определени права.
Бракът има значение за имуществените отношения, наследяването, родителските права, правото на пребиваване в чужда държава и в още много аспекти. Той може да е от решаващо значение при отпускане на жилищен кредит например, при допускане до свиждане в болницата или при вземане на решение за даряване на органите на човек, изпаднал в мозъчна смърт.
Във всички тези неща няма никакво тайнство, но те са толкова необходими на хомосексуалните двойки, колкото и на хетеросексуалните. Особено като се има предвид, че в българското законодателство няма алтернативна форма за правно признаване на партньорството. И така понякога двама души решават да се оженят, без да смятат брака за ценност, защото в противен случай за тях ще възникнат определени проблеми.
България не беше ли светска?
Този въпрос задава Татяна Ваксберг през 2017 г. в статия за „Дойче Веле“. Поводът е клетвата на Румен Радев при встъпването му като президент, положена в присъствието на патриарха. Журналистката припомня, че главата на Българската православна църква за първи път влиза в парламента по времето на Симеон Сакскобургготски и… с малки изключения там си и остава.
Ваксберг засяга същата тема – за присъствието на патриарха в парламента – и три години по-рано, през 2014 г. Тогава тя констатира:
Въпросът с нарушаването на светскостта отсъства изцяло в българската публичност.
Близо десет години по-късно липсата на светскостта в публичния живот се е превърнала в норма, макар и светската държава да не е официално отменена. С тази неформална норма се съобразяват дори най-висшите съдебни инстанции – Конституционният съд и Върховният касационен съд.
Религиозният патос се развява под път и над път. Например президентът свика 49-тото Народно събрание в Страстната седмица, което стана повод за набожни интерпретации както от негова страна, така и на редица политици. Без да пропускаме вече бившия главен прокурор Иван Гешев, който по-рано беше обявил себе си за „инструмент в ръцете на Господ“.
В началото на 2024 г. пък избухна скандал с призиви за оставка на министъра на отбраната заради… неизпратени покани за водосвет на Богоявление.
Ако България вече не е светска държава, не е ли редно този факт да се отрази в Конституцията и законите на страната? Или може би няма смисъл, защото божият закон е над човешкия? В такъв случай всъщност вече няма нужда от Конституционен съд, а и от Конституция. И изобщо – от право. Библията и православните канони са достатъчни. На когото не му изнася, да се прекръсти и да си ходи.
