Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gerb-bez-borisov-dps-bez-dogan-peevski/
Най-голямата партия в България ГЕРБ и незаобиколимата ДПС са заложници на своите лидери и техните зависимости. Могат ли партиите да отстранят Бойко Борисов, Ахмед Доган и Делян Пеевски, ако натежат повече? Това е въпросът. В развитите демокрации действат партийни механизми, които правят възможно оттеглянето от партията или от поста на лидери, за които има сериозни съмнения за корупция и задкулисни обвързаности или които са загубили избори. Работещите правила позволяват и състезания за лидерския пост.
Но в България партиите, повече или по-малко, носят автократични белези по рождение и превратите са успешни, когато са вътрешни. Императори и диктатори са били унищожавани от убийци, пратени от тесния им кръг, дългогодишни соцлидери са сваляни от постовете си чрез „реформатори“, отгледани под собственото им крило. Към тежкото наследство се прибавят и лишените от жизненост механизми на демокрацията в България – слабата устойчивост на върховенството на правото и на търсенето на отговорност от политиците.
ГЕРБ носи Борисов на гръб
Годините, в които Борисов носеше ГЕРБ на гърба си, отминаха. Благодарение на трите му почти последователни управления, с кратко прекъсване за година от кабинета „Орешарски“, ГЕРБ изгради силно разклонена мрежа от партийни структури. Сити и доминиращи на всички нива на властта, с „чадъри“ от регулаторите и съдебната система.
Сега ГЕРБ мъкне Борисов на гърба си, иначе зависимостите му ще го потопят. Задължени са му, направил е толкова много за партията крепост и за всеки от партийния елит. И във вълчата глутница се грижат за по-възрастните, защото и вълците, също като политиците, ловуват групово. А това предполага добра организация. Но политиката е хладнокръвна и кръвожадна работа и ако неин представител носи повече вреди, отколкото ползи на партията си, се оттегля. Или го оттеглят. Иначе не калкулират печалби.
Засега позицията на ГЕРБ като партньор в управлението на ПП–ДБ, но без да носи отговорност, е удобна. Позволява да критикуват като опозиция и да одобряват като последна инстанция, тъй като без техните гласове и без ДПС не може да минат нито законопроект и бюджет, нито конституционни промени. А и не всички министри в правителството са предложения на ПП–ДБ, както се оказа – министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е първото доказателство.
Ропотът в ГЕРБ срещу Борисов не е видим, тъй като стените на партийното леговище са дебели, но се разчува. Извън имиджовите игри за пред публика, в които Делян Добрев се прави на вътрешна опозиция, председателката на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова е от недоволните. През 2009 г. тя скочи в политиката от позицията си на юрисконсулт в русенската многопрофилна болница. Беше депутатка в 41-вото Народно събрание, при първото управление на ГЕРБ, и израсна до днешното си лидерство. А през тези 14 години от борда на ГЕРБ изпаднаха други дами, като Искра Фидосова, Цецка Цачева, Лиляна Павлова, Даниела Дариткова…
Недоволството беше сдържано покрай местните избори, където ГЕРБ загуби няколко областни центъра, в това число София и Варна, но като цяло запази превъзходство. А и все още неработещият Столичен общински съвет показва, че в крайна сметка някоя компромисна фигура, подкрепяна от ГЕРБ, може да се окаже начело на СОС.
Да бъде „пенсиониран“ Борисов от активната политика в почетно председателство изглежда невероятна цел, но не и невъзможна. В ГЕРБ им е трудно да стискат зъби и макар и спечелили избори, да преклонят главица пред ПП–ДБ, за да не падне главата на лидера им. Те искат онова, което досега им се е полагало като на победители на избори – цялата власт. А след като не може да им я делне на порции, Борисов компенсира частичния отказ от позиции в изпълнителната власт с натиска върху бюджета за 2024 г. Крайната цел е подкрепяните от ГЕРБ бизнеси да получат своето, както и спечелените от партията общини – пари за проектите си и съответно за обръчите около тях. С предложените списъци за проекти на общините, които ще одобри парламентът, ГЕРБ също така ще попречи на министъра на финансите Асен Василев да оказва натиск върху местната власт, лишавайки го от възможността да държи и ножа, и сиренето – инструменти, с които неговите предшественици разполагаха.
Избраният след бурни скандали в пленарната зала подуправител на НЗОК д-р Момчил Мавров показа, че ГЕРБ продължава играта с други политически сили извън съюза с ПП–ДБ. Депутатите от „Възраждане“ и от „Има такъв народ“ не се включиха в гласуването и така стана възможно Мавров да бъде избран с подкрепата на ГЕРБ–СДС и ДПС и въпреки съпротивата на ПП–ДБ. Самият Борисов по-късно пред журналисти обясни, че такава е била договорката при преговорите с ПП–ДБ – те да получат позицията на управител на Здравната каса, което е спазено, а ГЕРБ – на подуправител.
Като договаряхме този несъвместим модел на НЗОК, те извадиха лаптопа, прочетоха името на сегашния управител и ние го подкрепихме. Хубав, лош – тяхно предложение, подуправителят трябваше да е от нас.
За догодина Здравната каса има рекорден за разпределяне бюджет от 8,16 млрд. лв., който ГЕРБ и ДПС също искат да променят.
Покрай гласуванията на бюджетите вътрешнопартийните страсти ще утихнат. Но отминат ли и конституционните промени, а догодина – и изборът на кадровици на съдебната система и главен прокурор, политическият край на Борисов ще приближи. Освен това парламентът ще трябва да избере и ново ръководство на реформираната КПКОНПИ, която вече е Комисия за противодействие на комисията, но макар законът да е в сила от октомври, процедурата още не е стартирана. Възходът на бъдещия нов лидер на ДПС Делян Пеевски само ще ускори финала за Борисов.
От следващия председател на ГЕРБ зависи дали партията ще остане в руслото на център-дясното и умерения консерватизъм. На партиите, споделящи тази идеология, България дължи модернизацията си след 1996 г. Но съществува и опасността да завие към по-твърди дясноконсервативни възгледи предвид радикализирането на такъв тип движения в Европа и САЩ.
ГЕРБ след Борисов е неизбежен процес, който би могъл да преструктурира и българското политическо пространство. С Бойко Борисов начело, макар и „избелен“, партията е приета за не-коалиционен партньор. Без Борисов коалиционно споразумение би било по-вероятно, както и скъсяване на разстоянието между „Демократична България“ и ГЕРБ. С невъоръжено око се вижда, че атаките от партията на Борисов са насочени към представителите на „Продължаваме промяната“, а ДБ са пощадени.
Бунт на мравките в ДПС?
Зад (почти) всеки успял човек в България стои по една партия, зад особено богатите – я ГЕРБ, я ДПС. Зад Пеевски даже са три – с НДСВ, откъдето влезе в политиката, а вероятно и четири, ако се прибави БСП по времето, когато я управляваше Сергей Станишев. И ако за ГЕРБ съществува макар и малък шанс Борисов да бъде изпратен с почести като о.з. партиен лидер, едва ли някой букмейкър би заложил и лев на такъв вариант за ДПС. Изглежда, че Делян Пеевски – посочен от Доган за лидер – ще бъде избран на националната конференция догодина.
Само допреди две години тогавашният председател на ДПС Мустафа Карадайъ обясняваше, че Пеевски е от гражданската квота и „никога не е бил част от ДПС“. Днес вече Карадайъ не е част от ДПС, а към Пеевски заваляха номинации за лидер на партията от младежкото ДПС и от най-различни местни организации.
От сформирането на правителството „Денков–Габриел“ Пеевски се държи като последна инстанция. От някакъв известен само нему политически амвон той критикува, разпорежда, заплашва и дори се самопредлага за премиер за месец. Случващото се изглежда като някаква недотам забавна сатира, защото нито един факт в политическата и бизнес кариерата на Делян Пеевски не може да бъде оценяван като принос на ползу роду. Разкостен „Булгартабак“, фалирала „ЛаФка“, срината КТБ, медии, програмирани да бият политически противници, скрити първи милиони от богатството му… Точно тази персона сега раздава политически присъди и откровено се подиграва с усилията на премиера Денков. Парламентарната група на ПП–ДБ обаче избра стратегията на смирението. Тази седмица едната част от коалицията – ПП, все пак излезе с декларация, след като Пеевски се самопредложи за премиер за един месец с арогантното изявление, че ще се справи по-добре.
Изтъкваното от някои анализатори – че за първи път лидер на ДПС няма да е етнически турчин – не е либерална ценност, към която Движението се стреми заради принадлежността си към европейското политическо семейство. Етносът на Пеевски не е сред конкурентните му предимства, други са. Според казаното от председателя на НДПС Гюнер Тахир в предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ Пеевски е предпочитан, защото на Доган му трябва бизнесмен. Тахир, един от първите напуснали ДПС след разрив с Ахмед Доган през 1996 г., коментира, че вероятно покрай санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ Пеевски и почетният председател на Движението имат финансови затруднения.
Мерките срещу санкционираните лица включват блокиране на активи в чужбина, което значи, че няма как да се оперира с тях. А в резултат на съвместни действия между Съединените щати и Великобритания „за изкореняване на корупцията в България“ в началото на годината и Лондон оповести санкции за Пеевски, включващи забрана за пътуване и замразяване на активи. Дотук с офшорните зони под американска и британска юрисдикция, което значи спиране на достъпа до огромни средства, ако санкциите не отпаднат. „Дневник“ публикува част от иска, депозиран от адвокати на Делян Пеевски на 6 август миналата година в Окръжния съд на окръг Колумбия.
В резултат на действията на Службата за контрол на чуждестранните активи ищците фактически са отрязани от по-голямата част от глобалната финансова система. Юрисдикцията на Службата достига до чуждестранни финансови институции, които разчитат на финансовата система на САЩ, и ги заплашва със загуба на търговски значим достъп, ако нарушат санкциите на САЩ. Дори когато съществуват общи и специфични лицензи, заплахите за действие на Службата за контрол на чуждестранните активи карат тези институции да отказват да предприемат каквито и да било дейности с ищците от страх да не бъдат подложени на контрол от страна на Службата.
Шансовете на Пеевски като лидер на партия в държава членка на ЕС, парламентарно представена и в българския, и в Европейския парламент, поне на теория изглеждат по-големи. Идната есен в САЩ предстоят президентски избори и изходът от тях също би повлиял върху надеждите на Пеевски най-сетне да разполага със средствата си, ако Републиканската партия спечели.
Единодушното номиниране на Пеевски, дирижирано от Ахмед Доган, няма да се отрази на обикновените избиратели на партията, които намаляват с всеки следващ вот. Едва ли обаче ще се посрещне добре в Турция, на която ДПС разчита да подсили резултатите си. Благодарение на гласовете на изселниците партията успява да надскочи 300 000 гласа. Делян Пеевски не е добре приет в Турция и в ДПС са наясно с това. Но и почетният председател Ахмед Доган също не е желан. С турския президент Ердоган са се срещали изгонените от Доган лидери Лютви Местан и Мустафа Карадайъ, също така евродепутатът и вицепрезидент на АЛДЕ Илхан Кючук, но не и самият Доган. През 2010 г., по време на посещение в София, Реджеп Тайип Ердоган, тогава премиер, се срещна с Бойко Борисов и заместника на Доган – Касим Дал, но не и със Сокола. Влиянието на Турция в България е особено силно през религиозните мюсюлмански средища – мюфтийствата, където Пеевски и Доган не са допуснати, за разлика от Касим Дал например.
Очакванията, че ДПС може да бъде оглавено от човек с европейски опит, като Кючук, Филиз Хюсменова или друг политик, извървял пътя от младежката организация до по-високите стъпала, не се оправдават. С такъв лидер ДПС има шансове да разчупи бранда „Партия на задкулисието“ и да стане по-приемлива за коалиционен партньор в управлението. Но страхът и подчинението не позволяват опълчване срещу Доган, въпреки че все повече български турци не зависят от ДПС за прехраната си. Намаляването на тютюнопроизводителите – естествено следствие от разпада на „Булгартабак“, за който спомогна Пеевски – се отрази и на електората.
Засега бунтът в ДПС се ограничава до ропот.
Засега.
