Tag Archives: мафия

Разследване на Валя Ахчиева: Замитането на италианския боклук в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B7%D0%B0%D0%BC%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%BA-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A.html

вторник 20 юли 2021


На една площадка в близост до ТЕЦ „Бобов дол”  в момента се намират останали 210 тона отпадъци от скандално известния  т.нар. „италиански боклук”. Престоят на тези 210 тона  е нерегламентиран,…

Коментар: Да не допуснем нови диспечери на Задкулисието

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83.html

събота 10 юли 2021


от Иво Алексиев Изборите на 11.07. обещават да са преломен момент. По демократичен път Суверенът изглежда решен да си върне овладяната от задкулисници държава. Мечтата на поколения българи може и…

Мрежите на Задкулисието: Пеевски контролира влияние чрез адвокати с милиони през фирма-разпределител

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/aviora-peevski.html

петък 18 юни 2021


Адвокатската кантора “Авиора Консулт”, която основно обслужва бизнеса на Делян Пеевски и от негово име е наела скъпи лобисти за защитата му по Закона Магнитски  в САЩ е получила над 19…

In Memoriam: Последно сбогом на Джеймс Пардю. Вижте какво написа той за българските мафиоти

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/in-memoriam-james-pardew.html

неделя 6 юни 2021


Бившият посланик на САЩ в България Джеймс Пардю е починал в сряда на 77 години, съобщава БГНЕС. Пардю беше посланик у нас в периода 2002 – 2005 г.  Той беше…

Тест за Радев и Правителството: “Биволъ“ призовава Служебното правителство да сигнализира Кьовеши

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D1%83%D0%B6%D0%B5%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2.html

сряда 19 май 2021


Служебното правителство на Президента Румен Радев има съвсем кратък мандат за действие. Месец и нещо ще бъдат крайно недостатъчни за радикални и трайни промени за разграждане на Статуквуто и Задкулисието…

Виждаме това, което виждаме…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B5-%D1%82%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B2%D0%B8%D0%B6%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B5.html

понеделник 15 март 2021


Представяте ли си как биха се изразили членовете на Венецианската комисия, ако не бяха достатъчно добре владеещи метафоричния изказ юристи? Да, за оня проект на Конституция, спасителната сламка, поредната партенка…

Журналистът е атакуван заради журналистическата му дейност Съветът на Европа реагира срещу репресиите на полиция и прокуратура над журналиста на Биволъ Стоян Тончев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/council-of-europe_stoyan-tonchev_bivo-bg.html

вторник 19 януари 2021


Разследващият журналист Стоян Тончев – автор на Bivol.bg и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията на България, заради  журналистическата му дейност. Съветът на Европа,…

“Боклукгейт” е една от основните обществени теми на годината. Разкритията на Биволъ имаха ефект. Годината на боклуците

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/wastegate-year.html

четвъртък 17 декември 2020


Последната година екипът на Биволъ проведе няколко много успешни разследвания. Сред тях са източването на язовир “Студена”, скандалният безполезен водопровод за Перник, лечебните фурми дошли от Емиратите, “златните” китайски респиратори, бояджийски маски на цени за медицински и други злоупотреби свързани с COVID-19. Разследването за фурмите от ОАЕ дори оглави класация за разследвания, свързани с пандемията. Но през цялото това време темата за злоупотребите с негодни за рециклиране отпадъци остана актуална. 

В края на септември 2020 италианската телевизионна мрежа RAI излъчи репортажи за разследването на Биволъ за вноса на RDF от Италия. Международният отзвук  свидетелства, че усилията, които положихме да разследваме изгарянето на италиански боклук в няколкото топлоцентрали, свързвани с олигарха Христо Ковачки не са напразни. 

Работата по тази тема се вписа съвсем естествено в портфолиото на екипа ни,  в което разобличаването на престъпленията срещу природата са приоритетни и има особена тежест. През  последните години хиляди хектари вековни гори бяха изсечени при съмнителни обстоятелства. Изпразниха се десетки язовири и на различни места в страната настъпи водна криза. Паралелно с тези катастрофи България се превърна в сметището на Европа. Промишлени предприятия, като Червена могила днес приличат на пунктове за вторични суровини. Бяха създадени и множество депа за съхраняване на чуждестранни отпадъци, предназначени за изгаряне. 

Огромен проблем за живота и здравето на българските граждани се оказа желанието на определени бизнесмени да горят боклук както намерят за добре. В предходните 2 години горенето се случваше и в топлоцентрали, строени в зората на социализма. Там се изгаряха битови и технологични отпадъци, без да се спазват добрите европейски практики и без централите да са оборудвани с нужните им филтри за фурани и диоксини. 

Как тези централи се превърнаха в своеобразен монополист сред енергопроизводителите, при изгарянето на RDF? Ковачки е неслучаен бизнесмен с традиционни топли връзки в ДПС. Бизнесите му са кредитирани основно от Първа Инвестиционна Банка, която след фалита на КТБ финансира свързани със знаковия олигарх Делян Пеевски икономически субекти. Банката е свързана с множество криминални скандали. Единият от собствениците й – Ивайло Мутафчиев е кум на Ковачки. 

Експертите считат, че котлите на пернишкия ТЕЦ-Република, в ТЕЦ-Бобов Дол, ТЕЦ-Брикел в Гълъбово и ТЕЦ-Сливен горят с доста по-ниска температура на горене от нужната за безопасно изгаряне на RDF. И без нужните филтри! Но тези ТЕЦ-ове, освен циментовите заводи, чийто пещи поддържат много висока температура и изгарянето на боклук там е уредено през европейското законодателство, RDF до скоро горят активно роден и вносен боклук. И до един свързани с Ковачки. 

Макар да е очевидно неекологично, електричеството което централите произвеждат се купува като зелена енергия от държавата. На практика данъкоплатецът плаща изключително високи преференциални цени за електричеството, което централите произвеждат, докато населението в районите, в които те функционират е изложено на обгазяване с фурани и диоксини. За да е още по-противоречива практиката, централата в Бобов дол реализира когенерация, но не осигурява топлоснабдяване на близките населени места. ТЕЦ-ът подава отопление само към фирми, за които има подозрения, че са скрита собственост на Христо Ковачки, като оранжерии, които се помещават в пределите на ТЕЦ-а. В Сливен, където ТЕЦ-ът вече подава топлоенергия за целия град, също има оранжерии в близост. И те са топлоснабдени. Остава обаче въпросът какво е качеството на зеленчуците, които растат в близост до комините на топлоцентрали, които имат разрешително да горят RDF.

Екипът ни започна работа по темата с боклука за горене още в края на 2018 след сигнал от румънски колеги, че към България пътуват отпадъци, които са спрени от техните власти. Докато подготвяхме първата си публикация по темата посетихме много от ТЕЦ-овете. Появата ни не остана незабелязана за охраната. И край ТЕЦ Бобов дол, и край площадката на “Траш юнивърс” – фирмата получила разрешително да складира милиони тонове боклук – охранителите, се отнасяха с нас с открита неприязън и никой не пожела да разговаря с нас цивилизовано като с журналисти. При проучването край Бобов дол дадохме и “скъпа жертва”. Дронът ни DJI Phantom, който се разби над централата.

Трафиканти на отпадъци от Италия доставят боклук за Ковачки

През август 2019 публикувахме първия си материал, който вкара темата с горенето на боклука в центъра на публичното внимание. Ключово стана разкритието, че разследваният в Италия за незаконен трафик на отпадъци Серджо Гозза доставя чрез компанията си Ecoexport сериозна част от боклука, който се изгаря в ТЕЦ-овете, свързвани с Ковачки. Данните подадени от нашите партньори в мрежата за разследване на корупцията OCCRP са повече от красноречиви: През юли 2010 Гозза е бил задържан заедно с други 16 заподозрени при операция на прокурори от Неапол и Анкона. Групата е обвинена във фалшифициране на лабораторни резултати за нивата на арсен в 150 000 тона боклук, предназначен за Германия. Според обвинението, задържаните са били “напълно наясно с ролята си в сложна схема за нелегално складиране на боклук“. До присъда обаче не се стига, защото делото е прекратено по давност. 

Серджио Гозза, снимка от профила му във Facebook Credit: OCCRP

След този инцидент Гозза пренасочва бизнеса си към Източна Европа. Преди няколко години институциите спират дейността му в Румъния, но в България през 2018 и 2019 г. той не среща проблеми. RDF горивото му влиза в България през пристанище Бургас – Запад, което е собственост на Кирил Домусчиев и заминава към топлоцентралите свързвани с Ковачки, разкри нашето разследване. 

От запитване до Агенция “Митници” стана ясно, че над 500 фирми у нас внасят боклук от държави извън ЕС, но техният списък беше и остана една от най-големите тайни в държавата.

Митниците: Над 500 фирми внасят у нас отпадъци от държави извън ЕС, но за обществото не е интересно кои са те

Тези първи разкрития предизвикаха лениво размърдване на прокуратурата, тогава под командването на Сотир Цацаров и назначаване на проверки. От тях обаче обаче не последва нищо и темата заглъха до декември 2019. Тогава италианските медии съобщиха, че при разследване срещу Ндрангетата в Италия е задържана влакова композиция с над 800 тона отпадък. И то точно преди да потегли за България. Обявени като пластмаса, отпадъците се оказаха несепарирана маса. 

В началото на 2020 г. избухна нов скандал с боклуци открити при проверки на ДАНС на пристанище Варна. Биволъ тутакси разкри, че собственикът на фирмата “Дентиче Пантелеоне”, която ги е доставила, е бил задържан през 2009 в Италия като член на ОПГ за незаконно изгаряне на токсични отпадъци. 

Доставчикът на боклука открит във Варна и Бургас е бил арестуван в Италия за горене на токсични отпадъци

Ключово обаче се оказа публикуването на видео от процеса на смесване на отпадъците с въглища в Бобов Дол на което се вижда добре, че се горят парцали и несепариран отпадък, а не RDF.

Няколко дни след тази публикация прокуратурата влезе в централите свързвани с Ковачки. Което потвърди предположение е, че доставката до Варна е била предназначена именно за тях.

При проверките в Бобов Дол главният прокурор Иван Гешев обяви, че там вероятно незаконно се гори боклук, който видимо не отговаря на показателите за RDF. Кой обаче гори и кому е изгодно? На хартия централите свързвани с  принадлежат на “сламени хора”.  Крайният собственик на Брикел се оказа 81 годишен британски гражданин от графство Йоркшир. И никакъв Ковачки не се вижда никъде в собствеността на централите. Гешев дори го нарече „безработен консултант“, макар че би трябвало да е наясно за кого става дума. Най-малкото защото жената до него, Детелина Ханчева, е работила като юрисконсулт на Ковачки, преди да се впише като адвокат – разкри Биволъ. 

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

След медийните акции на прокуратурата все пак трябваше да гръмне някакъв бушон. Това стана седмица след визитата на главния прокурор в Бобов Дол. Беше задържан директора на ТЕЦ-а и обвинен в нарушения при управлението на отпадъците. 

И докато Ковачки все се изплъзваше от фокуса на внимание на Гешев, прокуратурата положи значителни усилия да подмени темата, изваждайки на преден план незаконното складиране на отпадъци, а не тяхното незаконно изгаряне. В крайна сметка държавното обвинение стовари цялата си мощ върху… братя Бобокови, които според нея складирали незаконно акумулатори на площадка в Плевен и на други места. Парадоксът е, че Биволъ работи подробно по тази тема преди прокуратурата. Още в началото на януари т.г. наше разследване установи, че боклукът от площадката в Плевен е доставен от италианската фирма Vibeco, която е във фокуса на разследване за трафик на боклук организиран от Камората. Но за разлика от ТЕЦ-овете, в Плевен боклукът не се гори, а се рециклира и от него се правеха строителни материали.

Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата са доставили 9000 тона боклук за България

И до днес “безработният консултант” си остава недосегаем. От офиса му твърдят, че никоя от централите, на които той официално е консултант, вече не гори отпадъци. Балите с боклук бяха изнесени първо и засега единствено от ТЕЦ Република, а централата премина на газ. Предполага се, че част от тях са складирани в завода Червена могила, но институциите отричат.  Струпаните по другите централи бали с боклук се извозвали за изгаряне към циментовите заводи – твърдят консултираните ТЕЦ-ове. Съмненията обаче остават. 

На свой ред олигархът Ковачки заведе съдебно дело срещу Биволъ за разследвания и публикации, свързани с Боклукгейт

Исковата молба на Христо Ковачки срещу Биволъ

Факт е, че заради обществения натиск, дори централата Брикел, която разполага с разрешително се отказа да гори RDF. С което значително се подобриха условията на живот за жителите в районите на ТЕЦ-овете.

През 2019 г. се коментираше възможността и други свързани с Ковачки топлоцентрали в Плевен, Враца, Русе и Бургас също да започнат да горят боклук. Разследването на Биволъ ограничи до известна степен тези планове. Въпреки всичко МОСВ издаде комплексни разрешителни, с които разреши изгаряне на отпадъчни продукти. Само за един от най-замърсените атмосферно градове – Бургас официално разрешеното количество от МОСВ е 21600 т годишно. Около 25000 РДФ и отпадъци е разрешено да се изгарят и в ТЕЦ Сливен. Спазването на екологичните изисквания е под всякакво съмнение, поради корупционните практики в българските проверяващи и санкциониращи институции и защото централите свързвани с Ковачки си остават едни от крупните многократни нарушители на екологичното законодателство в България. 

Автор: Димитър Стоянов, редактор Атанас Чобанов

Реакцията на евродепутатката Клеър Дейли осветли система на криминално-корупционен терор Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5.html

неделя 18 октомври 2020


Евродепутатката Клеър Дейли пристигна целево в България и в Поморие, за да се запознае с дългогодишен проблем на ирландски граждани, закупили жилища у нас /виж тук/. Хората са принуждавани с рекетьорски методи да плащат огромни ежегодни такси, за “подръжка на общи части”, ток и вода. Отказва им се да си открият индивидуални партиди на жилищата за електро и водоснабдяване. Те свидетелстват, че не са били предварително информирани за това, преди да закупят жилищата си. След като придобият собствеността, става ясно, че са се оказали доживотни жертви на строителните инвеститори и нещо като техни крепостни платци с неадекватно завишени сметки. Липсва нужната отчетност за хилядите евро, които са задължавани да плащат всяка година. Всъщност хората никога не могат да имат пълни права върху собствеността си, защото им се ограничава достъп до жилищата, спира им се токът и водата самоволно и еднолично по каприз на “инвеститора”. Това въпреки, че те се водят пълноправни собственици на жилища по нотариален акт, който обаче не може да им гарантира основните човешки права върху собствеността им.

В последната Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България директно се споменава за криминалното отношение към собственици на апартаменти в Поморие в т. 7-ма от документа, която буквално гласи следното:

7.  изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество.

Освен, че Резолюцията споменава директно 5 тематични разследвания на Биволъ, в нея неслучайно е залегнал и казусът с проблемите, които изпитват собственици на жилища в един от поморийските комплекси “Сън сет Ризорт”. Клеър Дейли беше подготвено нападната от местни медии и твърде агресивно лично от кмета на Поморие, когато дойде лично да се срещне с потърпевшите си сънародници. /виж тук и тук/ Опитите на кмета Иван Алкексиев да представи случая като частен и дори да хвърли, чрез казионни медии, сянка на съмнение, че г-жа Дейли едвали не защитава лични интереси в повдигането на темата, се оказват несъстоятелни.

Кметът Иван Алексиев /вляво/ нападна словесно евродепутатката Клеър Дейли, заради това, че обърна внимание върху изнудването на собственици на жилища в Поморие.

Това ясно става видно от видео интервюта, които Биволъ намери в своя архив и които са заснети преди няколко години. Точно сега обаче те придобиха своята обществена актуалност, след като се разбра, че случаите не са прецедент и не засягат единствено отделни частно-правни спорове, а представляват порочна и криминална практика на изнудване на граждани от всякакъв произход в община Поморие, дръзнали да си купят собственост там. Има основателни сигнали да се счита, че корупционната система е обхванала в своя механизъм строителни фирми, местни власти от различни сфери – изпълнителна и съдебна.

Ако се разследват в дълбочина методите, с които собствениците на апартаменти са принуждавани, заплашвани и изнудвани да плащат насилствено неадекватни постоянни такси на продавачите на жилища, не е изключено да се разкрие една много добре организирана и смазана престъпна схема, с участието на фирми и овластени лица, които с действие или бездействие съучастват на мафиотския метод. С една дума – тичпична “мафиотска” организация с всичките й хатактеристики на сливането на престъпни групировки с властови институции.  Ако в България действително има някаква следа от законност и обществена справедливост, на ред са отговорните национални институции. Защото този скандал не засяга единствено жертвите на измамата и изнудването в Поморие. Той засяга цялото ни общество, симптоматичен е за тежките язви на корупционната действителност у нас и както стана ясно, пряко накърнява националния ни интерес. Поставянето под прожекторите на внимание на Европейския парламент на издевателствата над чужди граждани закупили жилища в Поморие и евентуалните тежки репутационни и инвестиционни щети за България в бъдеще са от общонационално и общоевропейско значение!

При задействие на Прокуратурата и ДАНС по казуса, Биволъ е готов да предостави всички данни, които се пазят в редакцията на разследващите органи, Това се отнася и за европейските институции, които биха се занимали по-подробно и задълбочено със скандала.

За улеснение на нашите читатели, предоставяме в резюме транскрипция на български език на интервютата с руските граждани, потърпевши от изнудвачите да плащат безкритично и вечно произволни такси за безотчетни консумативи:

Биволъ: Михаил, били ли сте заплашвани с такива действия от страна на този собственик?

– Да, ние имахме сериозна конфликтна ситуация. При което, поначало това бяха заплахи. Това бяха заплахи, за които се наложи да пиша (жалба) до полицията. Че собственикът заплашва с някаква физическа разправа…

Но след това той премина към действията, които са просто нещо като възпитателна мярка или принудителна мярка. С които да ме принуди да действам както му се иска като ми спря водоподаването.

Б. Как се казва?

-Собственикът е Христо Кирилов Киров. Ето го конфликта…защото тази мярка по спирането на водата е предизвикана от няколко мои действия. Тоест, аз се отказах да подписвам договор за обслужване на тази кооперация (блок) по очевидно неизгодните за мен условия.

Работата е там, че кооперацията се обслужва само 4 месеца годишно. Като той за тези 4 месеца ми иска заплащане в размер на 500 евро (около 1 000 лв.) Това беше първия момент. Вторият момент е относно водоподаването. Тоест, аз консумирам определен обем вода, а той ми надписва отгоре още съществени количества, които според него били към общите части (на кооперацията). Но в блока живеят буквално трима души. И няма големи разходи на водата. И така нататък…

Б. Всичко е ясно. Не трябва да преразказвате всичко. Но ако мога да Ви помоля да се представите?

-Казвам се Михал Щайн. Аз съм гражданин на Руската Федерация. И живея тук в България вече над 5 години. Разполагам с карта за постоянно пребиваване. Пенсионер съм. Преместих се в България, защото ми харесва тук. И климата в добър, и плодовете са хубави.

И въобще от живота си в България съм изключително доволен. Само ако не беше тази конфликтна ситуация, която ми усложнява живота, аз като цяло имам прекрасно отношение и към хората тук и към тази страна. Ето скромното ми представяне.

Б. Какво сте работили в Русия?

-В Русия аз по едно време съм работил в областта на строителството. Бях главен инженер на строителна организация. Но по редица обстоятелства след време съм се преквалифицирал към финансовата сфера. Работил съм и като консултант по недвижими имоти.

Б. Дали мислите, че проблемът ви е въпрос на корупция?

-Виждате ли, това е цяло кълбо от проблеми. В това число е и въпрос на корупция. От една страна, аз ако сключвам индивидуална партида, както аз си го представям. Това е трябва да е споразумение между ВиК и мен конкретно. Този договор не бива да зависи от никой, както и трябва да бъде. Но когато ВиК-то осигурява водоподаване само до централния водомер. А след това някой все пак трябва да пренася от централния водомер до моя имот, ето този някой започва сам да се разпорежда. Аз, от една страна, не мога да сключа с него договор. А той, от своя страна, имайки такава възможност, ме принуждава да предприемам някакви постъпки, които не искам.

Б. Можем ли да го наречем организирана престъпност в този случай?

-Не, аз не бих го казал така, разбира се, че е организирана престъпност…

Б. Но каква е причината този собственик да получава нужната му подкрепа?

– Аз, виждате ли, в какво е въпроса? Не знам в какво е работатат там…

Б. Общината? И прокуратурата? Осигуряват подкрепа.

-Възможно и да има такава подкрепа. Защото градчето, както сами разбирате, все пак е малко. При всяко положение, за мен също е учудващо, че многократно от 2014 г. насам са подавани сигнали и към Общината, и към Прокуратурата, и в полицията. И дори имаше откази. Дори бяхме подавали искове срещу прокурори в съда. След което той )прокурорът) започваше наново да открива делото и да провежда наново съответните експертизи…За този период е правена експертиза. На няколко пъти бяхме посещавали експерта, при който се е насъбрала ей такава папка от кореспонденция от поне 5 см дебелина.

Но дори веднъж този експерт в нашия апартамент, за да направи тази експертиза не беше идвал. Ето, върви си някаква кореспонденция между прокуратурата и полицията, а ние сме все едно някакви несвързани (чужди) лица. Като цяло, някакъв елемент на корупцията тук разбира се, е налице. Защото 3,5 години един прокурор да провежда всичките тези меропрития е несериозно. Не толкова е зает той с всичките тези дела. За да не обръща никакво внимание какво се прави по съответното дело. Разбира се, аз разбирам, че както ми казано, никакви срокове няма установени по закон. Но има и нормални човешки срокове.

Б. Смятате ли, че сте жертва на тази система?

-Разбира се, в известна степен ние сме жертви на тази система. При нас идват нашите внуци, децата ни, на почивка. И виждат ето такова безобразие. Пълно е с наши познати и колеги, не само от Русия. Имам и от Германия приятели добри приятели тук.

 Б. Как живеете там? Вода с туби ли си носите?

 –Да, ходим до Каменар с кола. Ето и Алексей така до Каменар с туби си ходим. Коли си имаме тук. И си докарваме вода.

Алексей, бихте ли казали и вие няколко думи?

-Казвам се Алексей Альошин. Аз също съм от Русия. Живеем тук от 2011 г. Ето с Михаил се запознахме през 2013 г. Те също са ни комшии. Когато при Михаил се е стигнало до конфликт относно обслужването. Той (собственикът) започна да заплашва, че ако този неприемвлив договор не бъде подписан, по който той нищо не беше правил, а само си събираше парите, то той ще спре водоподаването. Той черно на бяло ни каза на мен и съпругата ми това нещо. Той каза, че той (Михаил) няма да живее тука. Ние бяхме се подписали като свидетели в полицията по повод тези заплахи. Заради което също сме лишени от водоподаване. Тоест, той и на нас просто ни спря водата, за да не се правим на интересни. Ами, ето това е…

Другото като нюанс, че това като система в Поморие предизвиква много тъжни мисли. Тъй като, в началото той се държеше с нас много така…направо като едни…

Б. Ами, кажете директно!

-Лица с бандитска насоченост….така да се каже. Ние имахме случай, когато в апартамента ми се опитваше да нахлуе. Удари съпругата ми.

Б. Сериозно ли?

-Да. Взе ми велосипеда, някои вещи. Ние се обърнахме в полицията. Написахме заявление. Че нали, на руски това се нарича грабеж. Разбойно нападение. Да. И в резултат на това нищо никой не беше направил. А след това прокурорът обяви, че закрива делото с мотива, че нямало състав на престъпление. Нито кражба, нито грабеж полицията не беше видяла в това нещо. Това пак ни навежда на мисълта, че има система, че има прикриване и така нататък…

Ето, само това бих искал да допълня. Той не се притеснява. Директно лице в лице ни казва, ние оттук да се омитаме. Че няма да можем да живеем тук в България. Че ще направи всичко. Вода няма да има никога. И най-страшното е, че неговите предположения се сбъдват. Ние стигаме да извода, че собственикът (стопанинът) на град Поморие си е Христо Киров…Това исках да кажа…

Б. Искате да кажете, че това е престъпна организация?

Ами, ето…Както и да го завъртиш. Навежда на мисълта, че тази система се базира на някаква организация, която не е съвсем законна.

Б. Благодаря ви.

 

 

 

 

 

 

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0.html

петък 14 август 2020


Скандалният римски император Гай Цезар Германик или Калигула, наричан още лудия, бил известен с жестокото си отношение към всичко, но обожавал коня си Инцитат. Абсолютният владетел провъзгласил любимото чифтокопитно за римски сенатор /според друга версия той само е планирал да го назначи на длъжността „консул”, но бил убит в коридора на Сената, преди да успее да го направи/.

Калигула крадял пари от строителни проекти – от стратегическите обекти като аквадуктите и пристанищата, от инвестициите в театри и храмове. Всеки противник на чудовищните му идеи намирал смъртта си. Той заповядвал да се конфискуват имуществата на богати граждани, а те били екзекутирани или пращани в заточение по обвинение в измяна.

В разказите на римските летописци Катул и Дион Касий се съдържат още много страховити твърдения за епичния злодей, по-късно отричани от историците. Дали наистина Калигула е бил толкова луд, та да поиска любимецът му Инцитат да участва в работата на сената, едва ли може да се докаже. Но че е изпитвал садистичното удоволствие от това да унижава сенаторите и целия елит, може да е вярно.

Някой ден историографите ще описват хрониките от управлението на премиера Бойко Борисов според съответната поръчка и личната си нагласа. Няма как да се предвиди кой как ще посочи „Калигула“ или кой как припозна народните избраници в свои фаворити и ги прати в луксозната конюшня на Инцитат. Но пък ще разполагат с много и драматични примери за неразгаданата народна любов от нашето време, и за ексцентричните избори на министри/справка: поне последните три състава на Народното събрание и трите правителства на ГЕРБ/.

Вчера управляващото мнозинство ни сервира пълното си фиаско, като категорично бламира институцията парламент в парламентарната република. Отказът на групата на ГЕРБ да влезе в пленарната зала бе обяснен с „пълно малоумие на точките от дневния ред“ /по Александър Ненков/. А за патриотите се оказа недостойно да се занимават с щенията на Корнелия Нинова за власт, докато самите те са поседнали в нея. Премиерът Борисов трябваше да бъде изслушан за насилието и агресията спрямо журналисти и граждани по време на странната извънредна конференция, но и той се укри. Нали нямаме съмнения по чия прищявка и политическа премъдрост се случи това?

 

Така се оказа, че за управляващите правовият ред, защитата на човешкия живот и здраве, и свободата на словото не са тема, и че поругаването им е твърдо подкрепено от светата тройка на върха и подопечните й от плажовете.

И още, че от обещанията за тежки решения на разнежения дядо с внуците от онази снимка остана само „време за усмивки“. И за грозна очерняща кампания срещу протестите и лицата им. Димитър Ламбовски, бивш депутат от НДСВ и собственик на частно гробище, изпусна или нарочно подхвърли името на Маджо и мигом бе задействана фабриката за тролове на такива обороти, че и руският й конкурент Евгений Пригожин би завидял.
Очернянето на Христо Иванов се превърна в първостепенна грижа на партията /на трите в коалицията/ и в хляба насъщен за онези, които не познават други вкусове, а и не са любопитни. Че какво по-лесно за мързеливия ум, освен да драще спуснати наготово опорки, без дори минимален напън за мисъл. Толкова куха страст, че ти се иска Земята да спре, та да слезеш.

Канонадата обаче бе спряна в момента, в който протече името на Стоян Мавродиев – основател на ГЕРБ, поради което и шеф на КФН, ББР. Така става, като не внимаваш с оръжието – гръмваш се я в коляното, я в слабините.

Творческата констипация и цинизъм достигнаха невиждани върхове с бисерите, изпаднали от пръстите на класиците Даниела Дариткова и Красен Кралев в коментари в партиен сайт /не този на ГЕРБ, разбира се/. Няма да ги цитираме от уважение към аудиторията.

От евродепутата Асим Адемов пък узнахме, че акцията на Росенец била съвместна на Христо Иванов и Ахмед Доган, тъй като сценаристите били заменили Атака с Да, България, за да вдигнат рейтинга и на ДПС, и на Иванов. Някои сайтове услужливо тиражираха тази фантастика от нов тип. Освен това разбрахме, че установените /от най-после прогледналите институции/ закононарушения при крайморските палати са лична победа на НФСБ и Валери Симеонов. Пък него не го видяхме на Чукалята.

В България е така, ние тук можем силно да любим и още по-силно да мразим. Парадоксът е в това, че мразещите, слепите и глухите за другото мнение, за различните гласове, обвиняват другите в собствения си грях.

„Най-тежката ви битка ще бъде с манталитета, с начина на мислене – битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната“, каза Лаура Кьовеши преди три години в София на конференцията, организирана от Правосъдие за всеки. 

И като стана дума за битката с манталитети, ето: “Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, “Фейсбук” пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам“, написа в официалния си профил във Фейсбук Деница Сачева. Тя е министър на труда и социалните грижи – този пост е поредният й гастрол в политиката и не изпитва никакъв срам от пируетите си. Нито пък си дава сметка, че самата е блестяща илюстрация за провали.

„Грижата“ й в случая е насочена към хилядите протестиращи. Сред тях доминират младите хора с добро образование и кариера, както и критични към властта интелектуалци, професори от Софийския университет, учени от БАН. Като доказателство за обичта си към хората, както и тази на правителството към нас, тя изрежда милионите левове, с които персонално сме одарени…

„А едни неблагодарници, тулупи, банда наркомани пречат на хората да се придвижват“, се чува от вечния шофьор на правителствената джипка, седящ с гръб към оператора на филма и към публиката съответно. Едва ли има някой от правителството, който да даде смислено обяснение каква е причината за постоянните екскурзии на премиера из страната и нощувките му в горски и морски хижи. Той и самият Борисов не може да обясни защо бяга, така се е срастнал с волана. Но там си знаят защо така рязко се изсипа рогът на изобилието – така се купуват избори. И докато правителството ни будалка с едни пари, свързана с ВИС фирма получи 20-годишна концесия на плаж в Обзор, правилните чиновници от “първата линия” в битката с коронавируса 30% над заплатите, а правилните фирми още повече.

Така е, Борисов винаги мисли за своите. Защото е наясно, че не палатките ще му счупят държавата, а именно неговите момчета от близкото му минало, налични и в настоящето.

И той е длъжен да отговори за всичките си обвързаности с Маджо, Пашата, Вълка и подобните мутри. За пачките евро в чекмеджето, за записите, за досиетата „Буда“, за швейцарския доклад за криминалното му сиви. Ако не го е страх.

Борисов дължи твърде много отговори за цялостната корупция във всички нива на властта и за собственото си затъване в нейното блато, и трябва да бъде разследван. Ако има прокурор, а не фигурант, изживяващ се като „инструмент в ръцете на Господ“.

И няма никакъв смисъл да кръжи с джипката да се прави на инспектор по пътно строителство – с надеждата енергията на протестите да се спихне. Недоволството ще ескалира и ако той продължава да бяга от отговорите, то няма да запази културните си мирни рамки, а може да избухне неконтролируемо. Вместо да търчи по пътищата на родината, бива да спре и да почете малко, поне социологическите проучвания – подкрепата за протестите е около 60%, а 50% искат оставката на кабинета и предсрочни избори. А рейтингът му се сгромолясва.

Борисов и кохортата му клиентелисти са длъжни да чуят и видят хората от блокадите и шествията. Без да ни внушават личната си параноя, че ако Борисов не е премиер, държавата ще се разпадне. Тя няма накъде повече да се разпада. Защото когато той и те ни говорят за демокрация, се сещаме за чекмеджета, незаконни палати, къщи за гости и тъщи, и разхищение на еврофондове. Ако това е новото нормално…

А палатките ще останат, докато джипката цепи мрака без фарове в насрещното срещу българите. Обикновено стават тежки катастрофи.

Водеща снимка: Вилдан Байрамова

Чрез уфология към смазване на престъпността!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%83%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF.html

понеделник 17 февруари 2020


Неделя. Сутрин. Ставам да си направя кафе, все пак и аз имам право един ден в седмицата да го давам малко по-лежерно, макар и колегите от Дубай да свършиха добра работа с локализирането на Черепа точно в почивния си ден.

Аз обаче всъщност не си почивам. Не гледайте, че като заместник на Главния нямах внесен нито един обвинителен акт, тогава само загрявах.  И сега загрявам. Както се казва „почваме, почваме…“. Сами можете да се убедите. Достатъчно е да си пуснете коя и да е политкоректна телевизия и ще ме видите във всяка новинарска емисия. Досега съм загрял до мъжествения тон, строгия поглед и каскета, нахлупен точно над него. Аз обаче мисля, че и това е добро начало. Ако не сте съгласни с мен, бъдете така добри да ми изпратите на лични трите имена и ЕГН-то си. Ще се погрижа да ви убедя, та ако ще да ми коства да ви държа няколко часа с белезници на някое централно софийско кръстовище. За мен това не е проблем, доказал съм го и не се притеснявам да го направя пак. Важното е да размажа лошите.

Та, да се върнем към кафето. Уж си почивам, ама всъщност мозъкът ми щрака на високи обороти и знам, че все ще роди нещо. Трябва. Иначе може Прокуратурата да стане първата институцията в историята на света с отрицателен рейтинг, колкото и незаслужено да е това. Не, че има лош рекорд ама, ако това се случи, все ще се намери някой да злослови, въпреки че успяхме да закротим свободата на медиите на 111-то място за поредна година.

Нужно е да предприема нещо иновативно и революционно, защото човек с високо и при това заслужено самочувствие като мен не може да търпи постоянни подмятания за неефективността на работата си. Както казах, злите езици твърдят, че не съм внасял обвинителни актове, а само съм се споразумявал с всякакви представители на едрия сенчест бизнес. Ами, драги, как да ви обясня, че Темида е сляпа и не прави разлика едър или дребен престъпник си. Аз може да съм пускал едри престъпници, ама пък да съм внасял обвинителни актове срещу дребни, кой да знае? Освен това, целта на закона не е само да хваща разни хора и да ги „окошарва“. Има и нещо, дето му се вика превенция. Аз тъкмо в нея вярвам.

Защо да харча парите на данъкоплатеца да изхранва и облича някакъв си милиардер двайсетина години зад решетките, като можем да се разберем с няколко прости приказки. „Нали обещаваш, че няма да правиш повече така?“; „Обещавам“; „Вярвам ти. Преведи знаеш колко и знаеш къде и се надявам вече да не се срещаме по такива поводи“.

Така се прави. Трябва да вярваме в изначалното надмощие на доброто в човешката природа. Какво има само да трупаме лоша карма, като пъхаме човешки същества зад решетките?

Ето, например наскоро имах малко по-сложен казус. Едно заподозряно лице, познато на всеки българин, ама до най-мъничката колибка, трябваше да бъде обвинено, за да вляза с апломб в новия си кабинет. Да, но пък престъпленията му са такива, че даже и аз нямаше да мога да му избарам някое извънсъдебно споразумение. Деликатна ситуация с една дума. Аз обаче съм от стара коза яре и реших казуса само с няколко телефонни обаждания. Сега на врата на заподозрения висят цели 11 (единадесет) сериозни обвинения, но него го няма. Търсихме го у тях, в офисите му. Никакъв. Само реплики на антики и произведения на изкуството, ама това за репликите е тайна, макар и общоизвестна. Човекът е разбрал отнякъде, че строгостта на закона ще се изсипе върху му и офейкал. Аз какво да направя, да го държа за ръка ли? Да не съм му майка? Сега злите езици са ме подкарали на подигравки. Колко години сме щели да превеждаме документите по обвинението на арабски. Ами, колкото трябва, уважаеми. Арабският не е лесен език, макар и да съм схватлив човек. Освен това си имам и други ангажименти.

Например приватизацията. Знаете ли какъв зор, каква огромна работа е да се разследва приватизация? Особено на сделки, които са сключени толкова отдавна, че всичките са с изтекла давност и на практика няма смисъл да се впряга държавен ресурс, защото каквото и да открием е след дъжд качулка. Но аз държа на справедливостта и ще разследвам. Твърдо решен съм.

Също както съм твърдо решен да не закачам никой по сделката с КТБ, освен другия невъзвращенец. Оня, дето руснаците го крият в Сърбия, сещате се. Когато оправим приватизацията, може и да насочим окото на Саурон към още един невъзвращенец, комшия в Дубай на оня с антиките. Тогава пак ще се наложи да превеждаме на арабски… Та, дано да не се стига дотам.

Уф, развалих си неделната сутрин с тия размисли. Кафето ми изстина, а все още не съм решил кого да обвиня утре сутрин. Трябва ми нещо гръмко и непоклатимо. Трябва да запуша устата на мрънкачите и да спечеля народа окончателно на своя страна. Иначе наистина незаслужено ще изпраскаме някой отрицателен рейтинг.

Трябва да е някой, който е достатъчно значима фигура, за да вдигна яка пушилка, но пък и да не мога да предприема нищо реално срещу него, за да не засегна нечии интереси и да настъпя обратното на мотиката, както се казва.

Примерно, мога да повдигна обвинения срещу Вито Корлеоне. „Твърди се/ имаме неофициална информация/ според наши източници, които искаме засега да запазим в анонимност/ пипалата на небезизвестния американски мафиот от италиански произход дон Вито Корлеоне са достигали до България. Тук той е развивал незаконна дейност, свързана с…“. Не става. Пак ще се намесят злите езици. Ще кажат „Тоя съвсем изперка! Вече и филмови персонажи ще съди“. Поради същата причина отпадат Батман, Мики Маус и Конан Варварина. Друго ми трябва.

Виж, Васил Левски и Христо Ботев за терористична дейност бих могъл да обвиня. Но, те пък са били поданици на друга държава. Иначе идеята си я бива. Така ще разбуня духовете, че народът ще ревне до Бога и ще забрави и за Божков, и за Василев, И за Пеевски, и за горене на боклук, и за воден режим.

И комунистическите лидери не мога да обвиня. Комунистът боята си мени, но нрава не, та по-добре да си кротувам и да не ритам срещу ръжена. Ето, обвиних президента, три дена ихо-ахо, а после тихо. Изтече държавната измяна като вода от язовир „Студена“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Измислих! Само да си пусна ново кафе и да доуточня подробностите. Заспива! Ще обвиня извънземните! За всичко! Само помислете. Някой може ли да докаже, че няма извънземни? Или пък да даде сигурни аргументи, че съществуват? Тц! Не, никогда, never!

От приватизацията, през ограбването на КТБ, та до кражбата на два запартъка от полога на мисирката Беновска в село Сцепи Сливово всичко може да се припише на извънземните. Те не могат да се защитят, нито пък да бъдат открити, за да дадат показания. Има ли ги? Половината народ казва твърдо „да!“, другата половина – твърдо „не!“.

Ако се наложи, ще намеря няколко свидетели, които под клетва ще потвърдят, че въпросните извънземни са чули „Излел е Дельо хайдутин“, харесали са го, завидели са ни и тайно са се заселили в нашата държава, за да всяват смут и да съсипят талантливата ни, работлива и интелигентна нация.

Работил ли съм здраво? Твърдо „да!“. Накърнил ли съм нечии интереси? Твърдо „не!“. Само да си изпия кафето и ще се обадя в КВИК да ми изпратят човек, за да разясня на народа поредното си чутовно дело в полза на обикновения народ!

Трафиканти на отпадъци от Италия доставят боклук за Ковачки

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/kovachki-trash.html

четвъртък 29 август 2019


Призив до Румен Радев и Премиера Борисов: Не обричайте България на мракобесие! Иван Гешев “търси за Биволъ”

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A.html

сряда 24 юли 2019


Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Откъде идвал грипът

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2123

– Здрасти!

Едва не подскочих. Не всеки ден се случва да те поздравят зад гърба ти, докато чакаш на опашката в магазина, умислен в нещо.

– Здрасти да е. Какво става с теб? – Беше стар познат, с когото се срещаме, обикновено на улицата, по веднъж-два пъти годишно.

– Абе, карах някакъв грип напоследък нещо. Гадна работа, вече втори месец направо не съм същият. Слабост, мине не мине пак се разкихвам и ми става зле…

– Грипът е така, разбишква имунитета лошо. Може до шест месеца да влачиш след него проблеми…

– Я стига бе! Толкова дълго действащи отрови има ли?

– Не е отрова. Вирусът оказва ефект върху популацията на белите кръвни клетки…

– Глупости. Ти си доктор бе, как не те е срам да не знаеш какво е грипът и откъде идва!

Премигах на парцали.

– Да не знам какво е грипът и откъде идва? Какво имаш предвид?

– Явно не знаеш. А поне не си ли наясно защо на грипа му викат испанска болест?… Добре, де – защото германците атакуват с него най-напред в Испания. През Първата световна. През нея повече хора са умрели от грип, отколкото от военните действия, това не го ли знаеш?

– Германците атакуват с грип в Испания? През Първата световна война?!

– Разбира се! Всичките тези германски заводи, Байер и прочее, те първоначално са създадени за производство на химическо оръжие. Дето вие му викате фарма и го гълтате. Доброволни опитни мишки за новите германски оръжия…

– Че ти не пиеш ли лекарства?! – тръсна устата ми сама. Идиотски въпрос, но бях твърде пищисан, за да се контролирам.

– Разбира се, че не пия! Аз не съм такъв идиот като стадото. Дето и ти го пасеш и тъпчеш с експерименти. Ама конкретно на теб ти е простено, защото си наивник, искрено вярваш, че правиш добро.

– Ами преди две години като ме питаше какво върши най-добра работа за зъбобол?! – Шокът продължаваше. Наивността също – акълът ми е от този сорт, дето идва с ден закъснение.

– Айде сега глупости. Да не мислиш, че съм пил нещо от тия, дето ми изреди? Отидох на зъболекар, извади ми зъба, всичко е както трябва.

– Щом така си решил… – Успях да се сетя, че не е добра идея да му казвам, че зъб с кариес има нужда от най-обикновена пломба, и ще продължи да му служи още десетки години, може би доживотно. Никой не обича да му кажат, че е постъпил като идиот. А полза от казването май нямаше да има.

– Вземи и се стегни! Вируси не съществуват. Те са измислица на военно-промишления комплекс, да си прикрие опитите с химическо оръжие. Спонсорират всички медицински ВУЗ-ове по света, да ви лъжат, че има вируси. И да пробутват на пациентите ви нови оръжия за тестване, като лекарства срещу вируси. И най-вече като ваксини. Срещу вируси и не само. Всички ваксини са всъщност прикритие за тестване на химически оръжия. Примерно тази за детския паралич е тестове на френско химическо оръжие. Института Пастьор е прикритие за френските военни заводи. Целият Европейски съюз за това съществува – за да могат Англия, Франция и Германия да си изпробват химическото оръжие върху другите страни в него. Срамота е интелигентен човек да не го знае…

– А все пак, ако тая ваксина не вършеше работа, нямаше ли детският паралич да продължава да се вихри наоколо? Пък нещо не забелязвам…

– Именнооооо! Не се ли сещаш, че детският паралич всъщност не съществува? Той е измислица на французите, да си прикрият тестването на оръжия за масово поразяване! Платили са някоя стотинка на историците, да впишат тайно в старите документи, че винаги го е имало. Имам познат, историк – той ми е казвал, че шефът му лично е бил замесен и е фалшифицирал български исторически документи на тема болести. Те после затова и го прибраха, да не приказва много. Уж бил психично болен, ама не на мен тая! Знаем как стават тия работи…

– Чакай малко, аз съм виждал с очите си деца, болни от детски паралич! Като бях студент, имаше епидемия, не помня точно в кой град, и бяха докарали три деца в Медицинска академия. Беше направо тъжна гледка – петгодишно дете на изкуствено обдишване. И трите бяха неваксинирани…

– Нищо подобно! Организирали са го преподавателите ви, за да ви мотаят главите. Обещали са на дечицата по някоя играчка, да се преструват пред вас на парализирани. Или пък даже специално са ги натровили с нещо, дето парализира. Някое друго оръжие за масово поразяване, от любимата ти фарма. Хем да не могат да ви кажат, че са били ваксинирани, нали беше тогава задължително…

Преди няколко месеца се бях натъкнал на подобен случай. Тогава се отнесох с ирония и вътрешна насмешка. Сега обаче се впрегнах сериозно. Дали защото медицината ми е по на душата от езотериката? Или защото потенциалът за вреда на тази сфера на лудостта е толкова по-голям?… За щастие, вече стоях пред касиера.

– Ъъъ, не ми се струва много вероятно. Ако го бяха организирали заради нас, щяха да ги покажат на всички студенти. А ги бяхме видели само четири групи от четиридесет и осем, после преди изпита бях говорил с колеги…

– Мръсните дела трудно се правят на светло. Затова са ги показали само на някои, пък вие ще разкажете на останалите. Направили са ви съучастници, без дори да подозирате… Зловеща работа е тая, фарма мафията. И оръжейната. Добре, че в Русия не могат да пробият толкова лесно, там сами си разработват лекарствата и всичко. Женшен, байкалски шлемник, все природни билки, нямат нищо общо с фармата. Ама сега и в Щатите Тръмп ще им види сметката. Той е човек от народа, няма да търпи подобно нещо… Айде чао ти, и се осведомявай по-добре!

… Чудя се, как ли би трябвало да се казва диагнозата на такива? Изтрещяли – не, абсолютно ненаучно е. Алтернативно интелигентни – не, това е по-подходящо за малоумните… Алтернативно адекватни, може би?

И още нещо ме замисля. Повечето от тоя сорт зомбита се кланят на Русия и очакват Тръмп, човекът от народа, да освободи Америка от каквото е злодеят за съответното зомби. Не всички, но доста над 50%. (По-малко драстични случаи съм видял поне десетина.) Аз ли съм помешан на тема Русия и Тръмп, та ги виждам навсякъде? Май не – защо почти не ги срещам в разговорите си с нормални хора или „обикновени“ луди?…

Всъщност, не е честно да се присмивам на такива хора и да ги обиждам. Някои от тези, които съм срещал, ги познавам сравнително добре. Всички са стигнали до вярването в подобни глупости от много и гадни неприятности. Кой вече от двайсетина години е реално клошар, живее където и както завари, не знае къде ще спи утре. Кой изгубил цялото си семейство в глупави, но смъртоносни инциденти… И май всичките – изгубили надеждата си, че някъде напред в бъдещето ги чака нещо по-добро. И започнали да вярват в на каквито дивотии са налетели, за да имат на какво да се опрат вътре в себе си. Когато реалността не предоставя нищо, на което да се опреш…

Но как иначе да ги нарека, освен луди? Познавам стотици психично болни – шизофреници, с биполярно разстройство, с ОКР… Между тях почти няма луди. Те не са загубили връзката си с реалността, или поне не така дълбоко и опустошително. Изглежда, че „психична болест“ и „лудост“ са две съвсем различни понятия, и допирът между тях не е голям. И че напоследък хората, които са психично здрави, но в същото време са и луди за връзване, не са малко.

… Както и да е. Мили мои читатели, искам да ви помоля – не губете надеждата си. Каквото и да става, вярвайте, че ще ви се отвори начин да оправите нещата, или че ще се намери кой да ви помогне да ги оправите. Вие лично, не някакви обстоятелства извън вас. Почнете ли да търсите обстоятелства извън вас, на които да разчитате, рискувате да станете като тези мои познайници.

Да станете… алтернативно адекватни. Или, казано политически некоректно – луди за връзване.

Модерният популизъм

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2119

Всички сме чували как политиците се замерят един друг с думата „популизъм“ в ролята на обида. Повечето обаче имаме само смътна представа какво толкова и защо е обидна.

Също, напоследък популизмът претърпя сериозна политическа еволюция. Повечето не се интересуваме професионално от политика и не знаем за нея, затова рискуваме да ни изненада.

Затова мисля да драсна няколко реда по въпроса.

—-

Определението

По начало в политиката се наричат популизъм две неща:

– казването на хората на нещата, които им харесва да чуят, без значение дали са истина
– обещаването на хората на нещата, които те искат, без значение дали са реално изпълними

Както следва да се очаква, популистите обикновено са измамници, които търсят власт заради лична изгода. Успеят ли, те търсят как да запазят властта. Тъй като не могат да изпълнят обещанията си, в демократични условия избирателите ги свалят от власт. Затова популистите като правило търсят начини за подмяна на изборните видове управление с (тяхна) диктатура, или начини за зомбиране на избирателите да ги подкрепят безусловно въпреки очевидните им лъжи, или и двете.

Лявото и дясното

Традиционно гласоподавателите на лявото – бедните хора – са по-глуповати, лековерни, имащи нужда от дори лъжлива надежда и с по-ограничен достъп до информация от богатите. Затова традиционно популизмът е ляв. Почти всички политици, дошли на власт чрез популизъм – Хитлер, Сталин, Пол Пот… – идват с леви обещания.

Напоследък обаче нещата се промениха сериозно, най-вече чрез навлизането на Интернет. Той даде на хората широк избор на източници за информация. Това на практика изравни способността да се информират на левите и десните гласоподаватели. В същото време се оказа, че хората с „дясно“ мислене са много по-склонни да подбират единствено приятни им източници на информация, да избягват контактите с другомислещи и да се изолират в „мехур“ от угоден им светоглед.

(Често се смята, че „левият мехур“ и „десният мехур“ са сходни по размер (в развитите страни – по около 20-25% от гласоподавателите), ако и противоположни по възгледи. На практика се оказа, че не е така. Гласоподавателите от „левия мехур“ обикновено се информират в някаква степен за възгледите и тезите на опонентите си; не повече от 2-3% се изолират напълно. При гласоподавателите от „десния мехур“ е обратното: не повече от 2-3% от тях се информират за възгледите и тезите на опонентите си, останалите се изолират напълно.)

Така се създаде ситуация, в която в развитите страни стабилна опора на левите популисти се оказаха само 2-3% от гласоподавателите – недостатъчно за печелене на избори. Стабилната опора на десните популисти обаче се оказа около 20%, което често е достатъчно за печелене на избори. Затова съвременният успешен популизъм в развитите страни като правило е десен.

Десният популизъм

Десният популизъм обикновено издига тезата, че обществото е разделено на две групи – „народът“ и „корумпираният елит“. Популистът представя себе си като „човекът от народа“, „говорителят на народа“, „водачът на народа“. Той твърди, че традиционната управляваща класа – „истаблишментът“ си е присвоила властта и я използва срещу „народа“, и така е враг на този народ.

Приликата с левите тези е ясно видима. Разликата е, че левите популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „експроприатори“ – различните паразити-капиталисти. Десните популисти обикновено обявяват за членове и поддръжници на „истаблишмента“ така наречените „леви интелектуалци“, „очилати чантаджии“, „политкоректна мафия“, „извратени джендъри“, „агенти на ислямизма“ и т.н.

Както левите популисти сеят сред хората страх и недоверие, така го правят и десните. Левите плашат с „агентите на капитализма“, „мръсните експлоататори“, „лакеите на МВФ“, „копоите на САЩ“, „кръвопийците на народа“ и т.н. Десните плашат с „имигрантите-джихадисти“, „джендърите, които ще ви извратят децата“, „лакеите на Сорос“, „копоите на политкоректността“ и разбира се „кръвопийците на народа“. Целта е плашливите да бъдат сплашени до загуба на способност за рационална преценка и сляпа нужда да бъдат „спасени“. (Разбира се, от популиста.)

Има и изключения. Когато например се намери удобен „враг“ в страната или извън нея, популистът обявява война на този „враг“. Той въвежда военно положение или създава негов неофициален еквивалент, в който правата на хората са сериозно ограничени. В тази ситуация той унищожава законодателните, социални и технологични механизми за защита на свободата и информираността на хората.

Ключов елемент от стратегията на почти всеки популист е войната с масмедиите, а напоследък често и с Интернет. Светлината е силен дезинфектант и пречи на лъжите на популиста. Затова той насочва усилията си срещу източниците на светлина. Където има съответната власт, той блокира достъпа до масмедии „временно“, или ги забранява, или ги затваря, или ги сплашва икономически или физически. Където я няма, той залива медиите, пряко или чрез нает или създаден за целта апарат, с порои от лъжи, които целят да ги компрометират. Целта му е да остане единственият приеман източник на информация за хората.

В тази ситуация популистът „повежда народа“ срещу „корумпирания елит“. Той обещава „да ги вкара в затвора“, „да пресуши блатото“, и т.н. Обещанията му задължително съдържат подробни обяснения как точно това ще възроди хората, ще им даде охолство, самочувствие, защита от враговете и т.н. Характерно на този етап е, че той изважда себе си извън социалните правила и ограничения, предвидени да отсяват измамниците – отказва да разкрие ключова информация за себе си, или използва неприемливи поради разрушителността си избирателни прийоми, и т.н.

Нерядко популистът успява да спечели властта чрез законни средства, например избори, и/или (само)ескалация на правомощия. В тези случаи обикновено първата му задача е да стимулира икономиката, за да създаде на избирателите усещането, че се грижи за тях. Обикновено го прави по начини, които водят до бум в краткосрочен план за сметка на спад или дори катастрофа в дългосрочен. (Като мошеник с опит, популистът обикновено смята, че в дългосрочен план или ще е станал вече диктатор и няма да зависи от гласоподавателите, или ще намери някой друг начин да ги измами.)

По-нататъшната съдба на популиста зависи най-вече от способността му да разруши законовите, политически и социални пречки пред измамниците да удържат властта. Тази способност обикновено зависи от механизмите на държавата му повече, отколкото от уменията на популиста. Държави с висока степен на децентрализираност, силна демократична традиция и закони, които категорично ограничават властта, обикновено устояват на всички или почти всички популисти. Централизирани държави с авторитарни традиции най-често падат жертва на всеки популист, освен на най-некадърните.

Ако не успее да разруши защитните механизми на държавата си, популистът стига до нови избори, на които се оказва в зависимост от интелигентността, зрялостта и активността на гласоподавателите. (Реално във всяка държава има както „зомбита“, така и политически ориентирани хора, но съотношението им е твърде различно. Също, колкото е по-висока политическата активност в държавата, толкова по-трудно популистът удържа властта чрез измами.)

Та, това е накратко. Дано съм бил полезен някому.

И в България е като в Америка…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2097


Колкото ме отблъсква горчилката в него, толкова ме е и страх, че е вярно. (И ако смените Америка с коя да е бяла държава, не се променя.)

Авторът му предпочита да остане анонимен.

—-

В България е като в Америка. Във всяко отношение.

В Америка можеш да застанеш пред Белия дом и да ругаеш президента – не те заплашва нищо лошо. В България също можеш да застанеш пред Президентството и да ругаеш американския президент – също не те заплашва нищо лошо.

В Америка можеш свободно да изобличаваш корупцията и мафията във вестниците – ще те публикуват. В България също можеш свободно да изобличаваш американската корупция и мафия във вестниците – ще те публикуват.

Ако в Америка мутри с връзки ти пречат на бизнеса, отиваш където ги няма и си решаваш проблема. Ако в България мутри с връзки ти пречат на бизнеса, отиваш в Америка, където ги няма, и също си решаваш проблема.

Ако в Америка те дадат под съд, можеш да разчиташ на честен съдебен процес. Ако в България те дадат под съд и си американец, също можеш да разчиташ на честен съдебен процес.

Ако в Америка имаш работа в добра фирма, живееш добре. Ако в България имаш работа в добра американска фирма, също живееш добре.

Ако в Америка спазваш закона и имаш гражданство, няма защо да те е страх от органите на реда. Ако в България спазваш закона и имаш американско гражданство, също няма защо да те е страх от органите на реда.

Органът, който е най-вероятно да защити интересите на американския гражданин, е американската държава. Органът, който е най-вероятно да защити интересите на българския гражданин, също е американската държава.

Ако в Америка тръгнеш да говориш пред всички, че управниците в България са мафиоти до един, сигурно доста хора ще те сметнат за луд. Ако в България тръгнеш да говориш пред всички, че управниците ни са мафиоти до един, също сигурно доста хора ще те сметнат за луд.

Американците имат такава държава, каквато са си направили. Българите също имаме такава държава, каквато сме си направили.

ЕСПЧ: Кържев срещу България или за мафията в прокуратурата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2017/09/12/echr_bg/

На 7 септември 2017 Съдът за правата на човека в Страсбург постанови решение по делото на Славчо Кържев, известна фигура от близкото минало, бивш прокурор и бивш ръководител на  Софийската районна прокуратура Кържев срещу България  (60607/08).

Делото е по повод  конфликт между Кържев и прокурори, които са били негови подчинени, но по-късно участват в комисия, която проверява дейността му.  На 12 октомври 2006 г. във вестник Труд е поместено интервю на Кържев, в което той коментира случая:

  През целия си живот се борих с престъпността. Нещо повече,  опитах се да победя мафията в прокуратурата. Признавам, че съм се провалил и сега нося последствията от това. Разследващата комисия включва точно тези прокурори, които по това време възразиха срещу работните методи, които въведох. Целта на тези методи бе да  премахнат всички основания за корупция, свързана с делата.  […] Обществена тайна е, че един от прокурорите, които споменах, е известен сред адвокатите и “клиентитe” на прокуратурата    като “прокурор Рушветчийски”.

Засегнатите прокурори съдят Кържев за обида и втората инстанция налага на Кържев санкция глоба. Той подава жалба до ЕСПЧ за нарушение на чл.10 ЕКПЧ. Според него  оспорваните му изявления представляват ценностни преценки и   критиките му не са насочени срещу лица, а срещу “институцията  прокуратура”. Макар да признава, че думите му може да са били “агресивни” и “неприятни”, той твърди, че те са  част от важни обществени дебати, които не могат да бъдат ограничавани, още по-малко с мерки, водещи до наказателна отговорност.

Правителственият агент признава намеса в свободата на словото на жалбоподателя, но смята, че жалбоподателят не е представил никакви факти или доказателства в подкрепа на твърденията си, което означава, че изявленията му са “далеч извън приемливия праг на конструктивна критика”. Посочва още , че Труд е водещ  ежедневник в България и  интервюто на жалбоподателя е достигнало до “особено голяма аудитория”. Определени лица са наречени “боклук”, което не е принос към обществени дебати.

ЕСПЧ прилага теста за пропорционалност. Намесата не се оспорва, въпросът е дали тя е необходима и пропорционална на целта. Съдът напомня известната теза, че защитата на свободата на изразяване се отнася не само до информация и идеи, към които съществува благоприятно или индиферентно отношение, но и които  причиняват шок или безпокойство.  Що се отнася до границите на приемливите критики, те са по-широки по отношение на държавните служители, отколкото по отношение на частноправни субекти. Длъжностно лице със сигурност има право да защитава репутацията си, но тази защита трябва да бъде претеглена/съобразена с обществения интерес  от открито обсъждане на политически и социални въпроси, тъй като изключенията от свободата на изразяване трябва да се тълкуват стеснително [33].

В случая става дума за фрази като мафия в прокуратурата, рушветчия и боклук.

Съдът намира, че като цяло интервюто на Кържев е част от дебати по въпроси от значителен обществен интерес и не е представлявало безсмислена обида.  Съответно изявленията на жалбоподателя по принцип изискват висока степен на защита. Органите са имали задължението да представят особено уместни и достатъчни причини, за да покажат, че намесата в правата на жалбоподателя е пропорционална на преследваните легитимни цели, което съдът не е убеден, че   са направили [35].

В частност, според ЕСПЧ

  • българският съд не е претеглил правилно  твърдяната тежест на казаното срещу  свободата на изразяване и не е посочил  конкретни основания за необходимостта от налагане на санкция;
  • не е направил  опит да се съобрази с факта, че оспорваните твърдения са били главно насочени към  дебати със значителен обществен интерес;
  • не е взел предвид, че по отношение на държавните служители, включително прокурорите, границите на приемливите критики трябва да бъдат по-широки, отколкото по отношение на частните граждани;
  • не е преценил  дали обжалваните твърдения са  ценностни преценки и дали са налице достатъчно “фактически основания” за такива преценки;
  • не  е взел предвид и факта, че няколко дни след публикуването на обжалваното интервю   същият вестник публикува позицията на засегнатите прокурори, които упражняват правото си на отговор;
  • наложена е непропорционална санкция   без достатъчна обосновка или подходящ анализ на различните интереси, за които става въпрос.

Намесата не е необходима в едно демократично общество и заедно с това не е пропорционална на преследваната цел.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

 

И до това решение няма съмнение, че  прокуратурата е област, дебатите по отношение на която са със значителен обществен интерес.   Решението на ЕСПЧ почива на идеята за необходимостта от защита на словото, което е принос към значими дебати – наистина, мафия в прокуратурата е такова твърдение.

Дали   методите на Кържев са били с потенциал да победят  мафията в прокуратурата е друг въпрос, който не е в обхвата на работа на ЕСПЧ.

 

Filed under: BG Content, BG Media, Media Law Tagged: еспч

Просякинята

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2079

Видях я, когато излизах от магазина.

Обикновено не давам пари на просяци. Мразя отработения им професионализъм. Преструвката, че са бедни, която прикрива обикновен мързел или смотаност… И още повече мразя мафията, за която те работят и за която отива лъвският пай от събраното. Пасмината добре охранени престъпници, пътуващи в луксозни возила и нареждащи по телефона на полицейски началници и кметове да държат подчинените си настрана. (Освен ако не трябва да бъде разкаран някой нещастник, наистина стигнал дотам да разчита на милостта на хората.) Даването на пари на тази измет е инвестиция в това, което превръща една страна в помийна яма.

Тази жена обаче я познавам.

Виждам я из квартала вече няколко години. Как рови из кофите и внимателно прибира всяко парченце храна или нещо друго, което може да бъде полезно. Как старателно чисти с часове около някое заведение срещу паничка чорба и засъхнало крайче хляб, вероятно останали от някой клиент. Как благодари от сърце на ужасния си цигански диалект за всяка проядена от молци дрипа, която някой решава да ѝ подхвърли, и я прибира с трепет, все едно е съкровище. Често – как, не намерила друга работа, просто мете около блоковете с надеждата някой да се трогне и да ѝ подхвърли нещичко.

В началото гледаше един-двама тинейджъри, които не приличаха на нея нито на капка. По-късно те изчезнаха кой знае къде и тя остана сама. Горе-долу по това време артритът докара ръцете ѝ дотам да нямат сили да държат метлата за дълго – където и да спи, надали е на топло. А гръбнака ѝ – дотам да не може да го изправи и да бърка в големите кофи на колела, в които събира боклук нашият квартал. Каквато и иначе е дребничка…

Отначало смееше да проси само около малките магазинчета вътре в квартала. Очевидно знаеше, че видят ли я мафиотите, ще ѝ съкратят мъките… Някои от магазинерите я гонеха. Някои я търпяха, ако не седи твърде близо до магазина. И тя търсеше къде и как да застане, че хем да я виждат купувачите, хем да не пречи… Понякога някой продавач ѝ подхвърляше по някое парче недоядена пица или баничка, или кесия тръгнали да се развалят домати или краставици.

Хлябът обаче се купува с пари. Ако е закъсала дотам да ѝ трябва някое лекарство – и то. И малко по малко беше събрала смелост да се появява и пред бакалията на по-централна улица. Настрани от нея, на стъпалото пред входа на сградата, да не ѝ се карат. Непрекъснато трепереща и оглеждаща се, да не се зададе отнякъде джип с „наказателен отряд“, или пък полицай. И тихо, ненатрапливо призовава Господа да благослови тези, които минават. Без значение ще ѝ дадат ли нещо, или не…

Бяха ми останали лев и нещо на стотинки, и банкнота от петдесет лева. Пуснах монетките в чашката, която тя стискаше в скута си – ако дойдат „юнаците“, да успее да я скрие. Мургавото ѝ лице направо изгря – тя се усмихна до ушите, заповтаря по-енергично благословиите си и се опита да ги подсили с жест. Уви, ръката ѝ едва се движеше, сгърчена и с подути стави.

Когато отминах на десетина метра разстояние, нещо ме накара да хвърля поглед назад. Тя продължаваше да гледа след мен, усмихната до уши, и да мърмори нещо нечуто. Хвана ме срам, че не ѝ дадох петдесетачката… След това се замислих – сигурно няма да е лоша идея да ѝ купя нещичко за артрита. Твърде напреднал е, за да го излекувам, но поне ще ѝ облекча малко болките.

Обикновено не давам пари на просяци. Който дава пари на измамници, е глупак… Но тази жена беше истински останала да разчита единствено на милостта на другите. А който има как, но не помага на човек в такава нужда, е боклук.

Продължих нататък, умислен в грижите си. И внезапно се стреснах – усещах се с десетина години по-млад. Не физически – душевно. Усещах се този, който някога започна блога, който четете сега. И който се сещаше да пише в него за истински важните неща. За красотата пред очите ни, която пропускаме да видим. За мъдростта наоколо, която прозяпваме. За истинските неща.

Без да го подозирам, си бях купил срещу тези стотинки връщане към достойното ми аз. Това, което мечтая да бъда.

… Утре или вдругиден сигурно пак ще ида да пазарувам. И може би тази жена отново ще е там и ще проси. Ще ѝ дам пак. И дано не забравя да ѝ купя и нещичко против артрит. Не защото някое божество ще ме благослови – заради себе си. Искам и заслужавам да съм достоен човек, поне в своите собствени очи, и тази цена е смешно малка.

—-

П.П. Един американски писател и философ – Елберт Хъбард – е казал веднъж следното:

„Ние биваме наказвани не заради греховете ни, а от тях.“

Бих добавил – ние биваме възнаграждавани не заради добрините ни, а от тях.

Да, истински са тези добрини, които се правят с ум – за това ще пиша може би следващия път. „Инвестирането“ в дарения за мафиоти категорично е глупост. Но мисля, че помагането на онеправданите от живота е мъдрост.