Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/demokratsiya-v-upaduk-pravitelstvo-naesen/
Тъжно за политиците, жалко за държавата – България с бясна скорост се носи към седми поред предсрочни парламентарни избори, най-вероятно през октомври. Упадъкът на демокрацията продължава, партиите крепят фасадата ѝ. Провалът на първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ–СДС потопи и следващите два, тъй като е невъзможно да съберат необходимото за подкрепа мнозинство.
Кабинетът с министър-председател Росен Желязков, предложен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, получи подкрепа единствено от 68-те депутати на ГЕРБ–СДС и 30 от ДПС, определени като евроатлантици от съпредседателя Делян Пеевски.
Други 14 народни представители от ДПС обаче бяха против, както призова почетният председател на ДПС Ахмед Доган, а Джейхан Ибрямов, един от зам.-председателите на ДПС, се въздържа, но изпрати позиция до медиите, че всъщност е гласувал против и вотът му не е отчетен правилно. Между другото, наскоро беше съобщено, че неговата съпруга Биршен Ибрямова, която е била дългогодишна лична секретарка на Доган, е освободена от централата на партията. Сред гласувалите против в ДПС е и съпредседателят на Движението Джевдет Чакъров.
Въздържал се имаше в групата на ПП–ДБ, останалите 38 бяха против. Срещу редовен кабинет гласуваха всички 38 депутати от „Възраждане“, 16-те от „Има такъв народ“, както и всички 13 избраници на „Величие“. 17-те присъстващи депутати от „БСП за България“ бяха против, също и изключеният от БСП Калоян Методиев.
Така сметката от близо 810 млн. лв. за всички избори от 2021 г. насам, в т.ч. президентски, местни и европейски, ще се увеличи с още стотина милиона, когато бъде насрочен новият вот. При това без особени надежди да се подобри качеството на българската представителна демокрация.
Каквито и да са резултатите на следващи избори, те ще потвърдят силната фрагментация, характерна от няколко години за българските парламенти и предопределяща коалиционно управление, тъй като всички са твърде малки, за да управляват сами. На фона на ниската избирателна активност победители и категорични мнозинства отдавна няма. Има само политически сили, спечелили малко повече от другите. За сравнение, на парламентарните избори на 4 април 2021 г. са гласували 50,61% от избирателите, три години по-късно активността се е сринала до 34,41%.
Спектакълът на ГЕРБ
ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов направиха всичко възможно да убедят обществото и главно избирателите си, че повече от всичко искат да има правителство, готови са да носят политическата отговорност и искат да получат „осъзната политическа подкрепа“. Но действията им говореха за обратното.
Отново пуснаха в ход преговорен екип, който не постигна особени резултати, но излъчи имиджови сигнали за „добра воля“. При връчването на мандата ГЕРБ се яви със състав на бъдещо правителство, без да даде възможност за разговори по номинациите с останалите политически сили. В състава на проектоправителството бяха ярки политически лица, някои вече управлявали в кабинети на ГЕРБ, въпреки че в по-ранни изявления БСП, ИТН, „Възраждане“ и „Величие“ обявиха, че биха подкрепили правителство от експерти. Освен от ГЕРБ, в проектокабинета присъстваха и министри от последните две правителства – служебно и редовно.
С този ход Бойко Борисов успя да се измъкне от пакетирането с ДПС и със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, което щеше да е в ущърб на ГЕРБ – и имиджово, и при споделянето на властта.
Самият Борисов на няколко пъти обясни публично, че само с ДПС няма да прави кабинет. Така парира и атаки за зависимости от страна на доскорошните партньори в „сглобката“ ПП–ДБ, които превърнаха съдружието Пеевски–Борисов в централна тема на опозиционния си наратив. Имаха своето основание – ГЕРБ развали т.нар. сглобка след меморандума на ПП–ДБ, в който имаше предложение за подялба на регулаторите 50:50, изключващо ДПС.
Фразата на Борисов, че кабинетът може и да мине с някой „трик“, насочи подозренията към най-малката парламентарна група – на „Величие“, и към възможното ѝ разцепване предвид скандалите между двете лица на партията Николай Марков и Ивелин Михайлов. Но в деня на гласуването групата се показа единна, най-вероятно проумели, че никой не търси подкрепата им. А ГЕРБ едва ли са петимни за съдействие от партия с бутафорен изглед и неясна идеология, чиято единствената сигурна характеристика е, че е националистическа и популистка. Лидерът на ГЕРБ е бил в такива съюзи в години, когато партньори „патриоти“ с прокремълски уклон все още можеха да бъдат преглътнати. Вече не.
За Борисов изходът беше предопределен още преди гласуването, отхвърлило предложеното от ГЕРБ правителство.
Извиняваме се, молим за прошка българските граждани, ще се явим пак пред тях. С уважение се отнасям, не обиждам никого, да си пожелаем да се видим след изборите, защото не вярвам и с третия мандат да стане нещо. Да прекратим гласуването, да благодарим на служебния кабинет и да отиваме да агитираме, да молим за прошка.
ДПС се пропуква
Трусовете в ДПС обаче не са факторът, който попречи на кабинета на Росен Желязков да бъде приет. Дори и групата на ДПС да беше единна, заедно с ГЕРБ не стигаха мнозинство от 121 гласа. Пропукването в една от най-монолитните партии на статуквото обаче е симптом за тектонични сблъсъци под повърхността. Безпрецедентно по рода си, тъй като за първи път е сериозно застрашено единството на ДПС.
Причината е, че е оспорено лидерството на пожизнения владетел на партията Ахмед Доган от посочения от самия него за лидер и феномен Делян Пеевски – олигарх, създаден с помощта на същите кръгове от дълбоката държава, сътворили Доган.
Никой досега не го е правил така агресивно, въпреки че през годините мнозина са се опълчвали на човека, наричан от своите Сокола, или просто са губили доверието му – Яшар Шабан, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Мустафа Карадайъ… Всички те, по един или друг начин, са били изхвърляни от ДПС, но това не застраши целокупността на партията и нейното единоначалие. Само създадената от Местан партия ДОСТ успя да спечели 100 479 гласа на изборите през март 2017 г., но не мина прага от 4%, за да влезе в парламента.
В предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ наскоро Гюнер Тахир съобщи, че именно Пеевски, по онова време депутат в 43-тото НС, е разпоредил да бъде свалена охраната на Местан след показното му отстраняване като лидер на ДПС заради пронатовски позиции. (А днес Пеевски е вече евроатлантик, който се гневи, че подаряваме България на Путин, след като не е избрано евроатлантическото правителство.)
Тахир заяви още, че по неофициална информация сега е била свалена и охраната на Доган. Новината мина и замина, но в контекста на развилите се събития може да бъде разгледана и като опит за сплашване на почетния председател, изолирал се от активната политика, а от известно време и със сериозни финансови затруднения заради признатия от съда дълг от над 37 млн. лв. на ТЕЦ „Варна“ към „Булгаргаз“.
Пеевски стартира акция за подмяна на ръководни кадри на ДПС по места и в парламентарната група. Действията му са опаковани като „ново начало“ и са под егидата на евроатлантизма – без да се церемони, така както е действал в медиите си и при различни поръчки. Консолидира около себе си кметовете на ДПС от помашките райони и някои местни структури. Междувременно овладеният от него пресцентър започна да го представя като председател на ДПС и лидер, въпреки че и той, и Джевдет Чакъров са съпредседатели на партията. Първите, на които посегна в ДПС, бяха знакови лица – Филиз Хюсменова, Рамадан Аталай, споменатата Биршен Ибрямова, Айсел Руфад, вече бивша зам.-председателка на парламентарната група на ДПС.
Огромните му амбиции за тотален контрол над ДПС обаче срещнаха отпор. По bTV Рамадан Аталай съобщи публично за разпореждане на Доган да не се подкрепя правителството, тъй като не е имало преговори нито по състава, нито по политиките му. Пеевски потвърди, но и заяви, че той е лидерът и ще изпълни „волята на хората“.
Аз ще изпълня волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял – искат правителство. България трябва да има правителство. Ние трябва да се грижим за хората. Аз като лидер на ДПС съм отговорен само пред хората на ДПС. Това е спазване на устава на ДПС. ДПС се управлява от своя председател.
През това време във Facebook групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ се появиха писма от двете най-големи структури на ДПС – организациите в Кърджали и Разград, заедно с други, които призовават Доган да излезе с изявление за случващото се. Но той мълчи, а ръководните органи на партията са като парализирани – и Централното оперативно бюро, част от което са някои от изключените, и Централният съвет.
Напрежението обаче расте и изявление на Доган е наложително – предстоят избори и партийният апарат трябва да действа както досега. Мълчанието на почетния председател ще означава, че неговите зависимости го възпират да се намеси и да въведе ред в партията, на която е съосновател. Пеевски ще използва тази слабост, за да опита да завземе нови позиции – но въпреки това си остава чуждо тяло за ДПС.
Съпредседателят Чакъров, мълчал досега, вече публично призна, че има напрежение – блокирани са колективните органи на партията – но се надява разумът да надделее. И двата враждуващи лагера си дават сметка, че едно отслабено ДПС не е от полза за никого. Въпросът е как ще се справят с разкола – чрез мирно споразумение за ненападение, което не изглежда възможно, или чрез валяка на грубата сила и подчинение, каквито са методите на Пеевски. Резултатът ще се чете по резултатите на ДПС през октомври.
ПП–ДБ нямат време
Предстоящото разпускане на парламента и нови избори наесен не са от полза на ПП–ДБ, които са опозиция в 50-тото НС. Това им поведение се нуждае от време, за да бъде утвърдено пред избирателите, в т.ч. и пред изгубените 300 хиляди, огорчени и фрустрирани от съюза с ГЕРБ и ДПС. Оставката на лидера на „Да, България“ и съпредседател на ДБ Христо Иванов, поел отговорност за изборните резултати, е предизвикателство за реорганизация на коалицията и обновление на лидерството, но е и загуба за обединението, което още търси общ бранд и платформа за съвместно бъдеще. Иванов заяви:
Ние сбъркахме по начина, по който го прилагахме [компромиса – б.а.], не успяхме да го защитим и да получим подкрепа и аз поемам тази отговорност.
В ситуация на предстоящи избори и неяснота как ще бъде надградена коалицията ПП–ДБ, съчетаваща либерали и десни, бързият избор на нов лидер на „Да, България“ е належащ. Насрочено заседание за целта все още няма. Мястото на Христо Иванов в парламента, редом до другите лидери от ПП–ДБ – Атанас Атанасов, Кирил Петков и Николай Денков, зае депутатът Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление, събрал най-много преференции на вота на 9 юни (7496). От „Продължаваме промяната“ не обявиха оставки.
По време на дебатите в пленарната зала по повод проектокабинета на ГЕРБ най-острите пререкания бяха между ПП и депутати от партията на Борисов, без да бъде намесвано ДПС. Съпредседателят на ПП Кирил Петков се обърна към избирателите с извинение, че още в първия месец (от управлението на кабинета „Денков“) не са поставили като приоритет реформите в службите и в правосъдната система.
Никога повече няма да се изненадате от нас – ще бъдем конструктивни. Ако някой си мисли, че ще сме коалиционен партньор без тези реформи, вие дълбоко се лъжете. Няма да правим никога повече компромис.
Това ли ще са общите послания към избирателите, които ПП–ДБ ще излъчи за почти сигурните нови избори, още не е ясно. Предвид повратната точка, в която се намира съюзът, този път не могат да залагат на принципа „всеки сам за себе си“.
Предстоящите избори няма да повлияят съществено на останалите партии. В зависимост от това кога ще бъдат насрочени, БСП може да е с нов лидер, а може все още да е с временно изпълняващия функциите Атанас Зафиров, избран след оставката на Корнелия Нинова. Според хронограмата, предложена от Изпълнителното бюро, до 10 ноември трябва да се проведе пряк избор на председател. Но това едва ли ще е спирачка за нов спад – социалистите спечелиха едва 151 560 гласа на последните избори.
Заради скандалите с „Величие“, придобили характер на стендъп комедия, „Възраждане“, прицелена в същия тип избиратели, може да увеличи резултата си. Към момента само националистите на Костадин Костадинов имат реални, макар и неголеми шансове да го направят.
Достатъчно гъвкав и реактивен, лидерът на „Възраждане“ бързо смени тона и вместо напористия и нападателен Костадинов, вече отправя едни значително по-балансирани послания. На фона на междуличностните нападки и напрежение между останалите политически сили те изглеждат някак по-разумно и подсказват, че „Възраждане“ се подготвя да бъде ухажвана за партньор във властта. Въпреки че опцията за пореден сурогат от типа на „Величие“ не е изключена, партията на Костадинов може да върне част от избирателите си, които подкрепиха „Величие“, и да се амбицира да стане втора политическа сила.
На поредните – седми за последните четири години – парламентарни избори въпросът вече не е дали ще бъде сформирано редовно правителство в България – неизбежно ще го има, а как ще бъде запазен демократичният ред.
Светът се преобръща. Крайната десница на Льо Пен спечели първия тур на изборите във Франция. Макар проучванията да показват, че няма да постигне мнозинство от 289 мандата, пробивът е значим и последиците тепърва ще се изпитват. Крайнодясната партия „Да реформираме Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж се очертава като втора политическа сила във Великобритания на предстоящите избори. В Нидерландия вече управлява правителство, в което участва крайнодясната „Партия на свободата“. След неубедителното представяне на Джо Байдън на първия дебат с Доналд Тръмп за президентския пост в САЩ победата на Тръмп за Белия дом изглежда все по-възможна.
Възходът на крайнодесните и популистите не подминава България. Големият въпрос е как и колко ще ѝ навреди и къде са здравите сили, които могат да противостоят.