Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/progresut-na-radev-trugva-s-osteritet/

Съдебната реформа е поставена на стендбай, а правителството на Румен Радев спешно търси пари – от пенсионерските ковид добавки до административните разходи. Налага се да прави и инвентаризация на скелетите в гардероба, за да оправдае обещанията за борба с корупцията. Така приключва първият месец на новото мнозинство, получило твърде много политически капитал и твърде малко финансова свобода за действие. 

Каквито и наследени договори, съмнителни (и) неразплатени разходи или неизгодни решения да открива новата власт, ще трябва да намери трудното решение как да финансира собствените си политики, като се побере в лимита за дефицит от 3% от БВП. 

Европейската комисия препоръча да започне процедура за прекомерен дефицит спрямо България, очаквайки превишение на разходите над приходите от 4,1% за 2026 г. и 4,3% за 2027 г. Последната дума има Съветът на ЕС. Ако предложението бъде прието, публичните финанси на България ще бъдат под надзора на Европейската комисия през следващите няколко години. Ще се наложи кабинетът да представи план с коригиращи мерки, който да договори с Европейската комисия, и до 6 месеца да започне да го изпълнява.

Амбициите на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев са да бъде свита дупката в бюджета до края на 2026 г. и чрез орязване на разходите да се измъкне от процедурата, за да избегне властта на надзора от Брюксел. 

Правителството тепърва ще внася бюджета за 2026-та през юли, което означава, че в последните пет месеца на годината държавата ще работи с ограничен ресурс. Причината е, че Министерството на финансите (МФ) настоява да получи заявки за бюджет, който е 90% от миналогодишния, макар че през изминалите месеци структурите на бюджетна издръжка са харчили без такъв лимит.

Междувременно управляващите разкриват наследените задължения. Към май 2026 г. общият размер на неразплатените разходи от 2024, 2025 и началото на 2026 г. е бил 2,2 млрд. евро. Те включват фактурирани, но неплатени проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ и на общините, като тези разходи са заложени в закона за бюджета, но без да бъдат осигурени необходимите средства. 

Допълнителен риск за бюджета идва от проектите по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По тях МФ първо плаща на изпълнителите с бюджетни средства, а едва след това подава искане за възстановяване към Европейската комисия при изпълнение на съответните етапи и цели. Това означава, че всяко забавяне на реформите или на плащанията от Брюксел временно прехвърля тежестта върху българския бюджет. Така МФ се оказва принудено да финансира проекти, за които формално има европейски ресурс, но реално парите може да пристигнат много по-късно. Или да не дойдат, ако някоя от целите в Плана не е изпълнена от българските власти. 

Все още не е обявено публично каква е сумата на декларираните по ПВУ за разплащане проекти. 

България има и задължения по „президентския“ договор с турската компания „Боташ“, по който до май 2025 г. са платени 600 млн. лева (306,8 млн. евро), макар да е бил използван капацитет за 15 пъти по-малка сума. Ежедневно задължението на българската страна е за 1,05 млн. лв. (536 900 евро).

Темата за „Боташ“ се появява и изчезва от обществения интерес с променлива интензивност, но се зашумя отново, когато бившият енергиен министър, участвал в сключването на договора, беше назначен в Държавната консолидационна компания. Постът му стана причина лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев да обяви, че възнаграждението на Росен Христов ще е 11 160 евро, или 18 минимални работни заплати, какъвто е таванът по закон. 

По-късно председателят на парламентарната група на „Прогресивна България“ Петър Витанов съобщи по bTV, че заплатата ще е 1878 евро, а Христов заплаши със съд лидера на ПП.

Проблемът за новото правителство е, че сега ще търси средства не за да реализира своите политики, а за да плаща за решения, взети от предишните управления и превърнали се в задължения на държавата. 

Неизбежното: съкращения и реформи

Парадоксално, но факт. Натовареното с най-големи очаквания правителство след години на политически кризи ще трябва да ореже публични разходи, да извърши съкращения, да намали дела на сивата икономика и корупцията, ако иска да си осигури някакво финансовото благополучие и обществен престиж. Процедурата за прекомерен дефицит му развързва ръцете да предприеме непопулярни мерки, например дългоочакваната административна реформа. Абсолютното мнозинство, с което разполага, пък му осигурява необходимата подкрепа без напрежение от коалиционни партньори. 

Проблемът е, че икономическата и политическата логика рядко съвпадат. 

В следващите месеци кабинетът ще трябва едновременно да съкращава разходи и да убеждава избирателите, че управлява успешно. И това в навечерието на президентски избори и година преди местния вот, когато всяко евро за инвестиции в общински проекти има и политическа стойност. 

Кметовете, които се канят да се присъединят към „Прогресивна България“, ще очакват финансиране на инвестиционните си проекти.

Гласувалите за Румен Радев близо 1 445 000 български граждани, които очакваха от него „да оправи държавата“, „да сложи ред“, не са очаквали остеритет. 

Според Радев „тежкото наследство, което получаваме, е резултат на безхаберие, некомпетентност, волунтаризъм, популизъм и грабеж“. 

Всички българи ще плащаме вересиите на олигархията и на предишните управления.

Това обяснение вероятно ще e убедително за някои избиратели. Проблемът е, че част от решенията, които днес натоварват бюджета, бяха вземани и от служебни кабинети, назначавани именно от президента Радев. 

От ковид пандемията насам почти всяко управление добавяше нови постоянни разходи, без да осигурява устойчив източник за финансирането им. Временните антикризисни мерки, като интегрираните в пенсиите добавки и енергийните помощи за бизнеса, постепенно се превърнаха в трайни ангажименти. Социалните плащания и заплатите в публичния сектор растяха с темпове, които изпреварваха реалния икономически растеж. 

Автоматичният механизъм за МВР и Министерството на отбраната се превърна в голям бюджетен проблем през миналата и тази година, когато започна да генерира двуцифрени годишни увеличения на възнагражденията, независимо от общото състояние на бюджета. 

Тези политики на правителствата в последните пет години, които се изпълняваха и от назначените от президента Румен Радев служебни кабинети, дебалансираха бюджета. Върху тях тежат и безпринципните назначения в държавната администрация. Новата власт ще обяви огромните заплати, от порядъка на 20–25 000 евро, раздавани в държавни дружества и предприятия, които при това са на загуба.

Инвентаризацията на наследството включва и твърдения за злоупотреби при големи инфраструктурни проекти. Регионалният министър Иван Шишков вече обяви, че има подадени сигнали до прокуратурата за строителството на автомагистрала „Хемус“ и за обществени поръчки по европейски програми, поставили под риск около 127 млн. евро европейско финансиране. 

Като президент обаче Радев не е критикувал обвързаните с минималната и средната работна заплата увеличения в силовия сектор. Нещо повече, във втория си мандат като държавен глава беше критикувал по-високите повишения в МВР, а не в Министерството на отбраната.

Засега е ясно, че ще отпаднат автоматичните увеличения на заплатите в съдебната система и висшето образование. Дали правителството ще посмее да отреже МВР и Министерството на отбраната, които по закон трябва да получат със задна дата увеличените си отново от 1 януари 2026 г. възнаграждения? 

Във Вътрешното министерство има и друг проблем – работещите пенсионери. Според отговор на министър Демерджиев на парламентарен въпрос от Мартин Димитров от „Демократична България“ към 30 април техният брой е 1098.

Засега управляващите говорят основно за съкращаване на разходи. Правителството се отказа да купува ракети за F-16 за 957 млн. долара заради липсата на средства.

Първите, които ще усетят остеритета, са пенсионерите – социалната група с най-ниски доходи. В действителност от 1 юли пенсиите им ще се увеличат с по-малко от 7,8%, защото от сегашните суми ще бъде извадена ковид добавката от 30,68 евро, а в отпуснатите нови пенсии изобщо ще липсва. Няма всички пенсионери да умрат заради 2 евро, каза Константин Проданов от „Прогресивна България“ в спор с лидера на „Продължаваме промяната“ Асен Василев.

За хората с най-ниски доходи обаче 2 евро тежат много повече от 1,09 евро по-малка субсидия за партиите, които занапред ще получават по 3 евро за всеки действителен глас. 

Депутатите все още не са премахнали автоматичното увеличение на заплатите им на всеки три месеца. Тяхното основно възнаграждение се равнява на три средни в обществения сектор и в момента е 4326 евро, като към него се получават добавки за комисии и безотчетните ⅔ от тази сума за сътрудници, наем на офиси и др.

Изглежда невъзможно България да се върне към правилата от времето на валутния борд, когато държавата не си позволяваше да харчи повече, отколкото получаваше. Как ще бъдат съкратени разходите и кои социални групи ще понесат тази тежест, ще проличи още при съставянето на бюджета за тази година.

Някои икономисти вече предупреждават, че ако бюджетната консолидация не даде резултат, процедурата по свръхдефицит може да доведе не само до ограничения на разходите, но и до натиск за повишаване на данъци.

Първият месец от управлението не даде отговор дали Румен Радев ще успее да изпълни обещанията за по-малко корупция и по-ефективна държава. 

Ако мнозинството обаче успее да превърне бюджетната криза в повод за реформи, може да излезе по-силно от нея. Ако се ограничи до счетоводни икономии и търсене на виновни, ще остане поредното управление, което е управлявало дефицита, вместо да се занимава с причините за него. След бюджета следва тестът със съдебната реформа.

Въпросът е дали избирателите могат да бъдат убедени, че остеритетът е промяна. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-se-dresira-opozitsiya/

Най-сетне, 20 години след създаването си, ГЕРБ има шанса да бъде истинска опозиция. Но нито иска, нито знае как. Групата от 39 депутати на партията на Бойко Борисов и коалиционният ѝ придатък СДС е най-малката в парламентарната история на „Граждани за европейско развитие на България“.

Могъществото на Румен Радев и неговата „Прогресивна България“ (ПБ) е потискащо за Борисов. Но проблемът на партията е по-дълбок от едно смачкано его, било то и лидерско. ГЕРБ така и не се научи да бъде опозиция, защото никога истински не е била извън управлението. 

Дори когато не управлява пряко, ГЕРБ остава вградена във властта – монополист е в местното управление, с влияние в регулатори и съдебна власт. Партия, свикнала да бъде част от държавата, трудно влиза в ролята на неин коректив.

За ГЕРБ опозицията никога не е била политическа идентичност, а временен режим.

Ако човек не знае, че в 52-рия парламент има парламентарна група на ГЕРБ–СДС, трудно би го разбрал по поведението ѝ. Новото мнозинство управлява по начин, болезнено познат от годините на Борисов – с концентрация на власт около премиера и автоматизирано парламентарно мнозинство. Само че ГЕРБ изглежда необичайно кротка. 

Така моделът оцелява дори когато участниците в него се сменят. 

А Румен Радев не просто се възползва от слабостта на ГЕРБ. Той случи и на раздробена и снишена опозиция, чийто общ сбор народни представители е по-малък от неговите 131 депутати. 

Команда „Равнис!“ смени вятъра на промяната

След новата власт тръгна цялата държава в строй – прокурори се оттеглят, бизнесмени сменят роли, охрани падат, институции внезапно проработват, а доскорошни врагове козируват в синхрон. Само цените отказват да се подчинят на командата „Равнис!“. Там ще е първият тест. Коментар на Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Изобщо, изборите произведоха странна картина в 52-рия парламент – комфортно мнозинство срещу едновременно шумна и немощна опозиция. Именно ГЕРБ–СДС и ДПС („Ново начало“) – партиите на модела, срещу който бяха последните големи протести – днес са особено кон-струк-тив-ни.

Консолидиране на властта

ДПС продължава с тактиката публичните говорители да са предимно жени, а Атидже Вели очевидно влиза в тази роля. Партията демонстрира готовност за ситуативни мнозинства и внимателно избягва челни сблъсъци с новата власт.

Самият Пеевски е минал в режим на дистанционно управление през Facebook постове. Борисов пък все повече заприличва на разказвач за доброто старо време пред партийния актив и е с интонацията на човек, който още не може да приеме, че губи властта – след държавната охрана.

Новата власт вече подменя втория управленски ешелон с ускорени темпове. Сред сменените изпъкват шефовете на митниците, ДАНС, БЕХ, АЕЦ „Козлодуй“. Любопитното е, че точно в енергетиката някои ключови фигури остават непокътнати – като изпълнителните директори на „Булгартрансгаз“ и „Булгаргаз“ Владимир Малинов, свързван с разширението на газохранилището „Чирен“ и неизгодния договор с „Боташ“, и Веселин Синабов. 

Новината обаче е, че енергийната министърка Ива Петрова ще преговаря по условията на 13-годишната сделка с „Боташ“, която носи огромни загуби за България и беше сключена от служебен кабинет на Радев като президент. България не плаща дължимите по нея 500 000 долара на ден за достъп до втечнен газ от Турция, който не използва, защото е много скъп.

Показателен за стила на новото управление е случаят с особения управител на активите на „Лукойл“ в България Румен Спецов. Скоро ще се разбере дали назначеният на 14 ноември 2025 г. бивш директор на НАП ще бъде сменен, за което съобщиха най-напред депутати от ПБ. 

Със законови промени управляващите обаче ограничават правомощията на особения управител, а контролът върху действията му се премества от парламента към изпълнителната власт. Временната бюджетна комисия реши той да се отчита всеки месец пред министъра на икономиката вместо пред парламентарната Комисия по икономика. 

Най-сетне ще бъде наложен съдебен контрол върху действията на особения управител, тъй като в момента те са необжалваеми. Поправките предвиждат финансови задължения извън обичайното управление да бъдат нищожни, ако не са предварително одобрени от Министерския съвет. Ограничават се и разпоредителните сделки с акции и дялове без пазарна оценка и разрешение от правителството.

Освен срещу дружеството, искове ще могат да се предявяват и срещу държавата и особения търговски управител, за да се осигури защита… на интересите на държавата. Появиха се обаче съмнения, че така се улесняват руските собственици, които вече заплашиха с арбитражен иск България. 

В същото време кабинетът превръща мерките за контрол на цените в една от основните си публични кампании въпреки съмнителния им ефект и не бърза да вади скелети от гардеробите на предишните правителства. Макар че такива са обещани след проверките на цялостното състояние на министерствата. 

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев говори за икономии, но те се оказват политически селективни. Идеята е да спрат автоматичните увеличения на заплатите и да се орежат с 10% разходите в публичния сектор. Но армията, МВР, службите, Националната служба за охрана, учителите и лекарите остават защитени. Вдига се и максималният осигурителен доход – на 2300 евро. 

Обещани са съкращения на незаетите 5729 бройки в държавната администрация. Броят им е константен от няколко години и благодарение на него на всеки 3 месеца се раздават „допълнителни материални стимули“.

Лимит за опозицията

Правителството се опитва да овладее растящите разходи, включително като изземва 100-процентово дивидента на държавните дружества – практика, въведена от Асен Василев през 2023 г. В парламента депутатите на ПБ осигуряват на правителството и нещо не по-малко важно – репутационен комфорт. 

Правилникът за работа на 52-рото Народно събрание е променен така, че министрите могат да се измъкват от парламентарен контрол колкото пъти поискат. Премахнат беше досегашният им лимит за максимум две отсъствия, както и задължението им да дават лични обяснения при отговори, забавени до 10 дни. 

Този замисъл е продиктуван от тактически съображения: голямата група на „Прогресивна България“ е пълна с нови депутати, които тепърва навлизат в парламентарната рутина. Колкото по-строго е режисиран процесът, толкова по-малък е рискът от неприятни изненади.

Затова и Правилникът започва да прилича на инструмент за управление на „другите“ – чрез ограничаване на изказванията, времето за реакции и възможностите за временни комисии. Някои от тези ограничения са разумни, защото намаляват процедурните хватки. 

Срещу ограничаването на възможностите за парламентарен контрол този път възразиха и от ГЕРБ, освен от ДБ, ПП и „Възраждане“. ДПС отново бяха въздържани.

По идея на ПБ председателят на парламента ще предлага точки в дневния ред, без да са консултирани на председателски съвет. Eдна от най-сериозните промени е свързана с временните комисии. За създаването им вече ще са нужни 48 депутати – брой, с който не разполага нито една опозиционна формация сама по себе си. 

Прагът е същият като за вот на недоверие или сезиране на Конституционния съд. ГЕРБ–СДС разполагат с 39 депутати, ДБ – с 25, ДПС наброяват 21, ПП – 12, „Възраждане“ са представени също с 12 депутати. Ако някоя от опозиционните парламентарни групи настоява за временна комисия, ще се наложи да преговаря с останалите.

Ако темата е значима, то тя трябва да намери изражение в по-голямо мнозинство.

Петър Витанов, председател на ПГ на „Прогресивна България“

Парламентът не е просто място, в което мнозинството само преброява гласовете си. То е мястото, където властта трябва да бъде питана и да дава отговори. Ако тук няма реален контрол, демокрацията се изпразва от съдържание.

Надежда Йорданова, съпредседателка на ПГ на „Демократична България“

Дори Бойко Борисов и Делян Пеевски не са се опитвали да ограничат така правата на опозицията.

Николай Денков, председател на ПГ на „Продължаваме промяната“

Всяка първа сряда от месеца, когато е денят на опозицията и се правят предложения за дневен ред, няма да се изслушват министри. Така излиза, че министрите ще се явяват предимно когато собственото им мнозинство „прецени“. Или когато е медийно комфортно.

Всичко това може да изглежда процедурно. Но всъщност парламентът постепенно се пренастройва така, че да създава по-малко шум, по-малко риск и по-малко неудобства за мнозинството. Неслучайно дори времето за запознаване със законопроектите беше орязано от 72 на 24 часа.

Същинският проблем

Истинският проблем не е, че опозицията е слаба. А че е раздробена и неспособна да произведе усещане за алтернатива. Това оставя управлението на Румен Радев почти без сериозен политически натиск – освен ако не се самовзриви. 

А механизмите за обещаното от Радев разграждане на олигархичния модел все още изглеждат неясни. Дали ще има реален демонтаж на тази система, тепърва ще се вижда в съдебната власт и в новите антикорупционни механизми. 

Радев, ще удряш ли с юмрука?

Абсолютното мнозинство дава възможност за бързи решения без оправдания. Първият тест е кадровият – ВСС, главен прокурор, регулатори. От него ще се види към обещаната промяна ли се върви, или „юмрукът“ ще пренарежда същата система с други лица. От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Както се разбра тази седмица, вот за нов състав на Висшия съдебен съвет от професионалната квота ще има в края на октомври. Първи тест ще бъде формирането на новата антикорупционна комисия, след като предишната беше закрита от парламента. За първо четене вече е одобрен законопроектът за новата комисия, подготвен от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Нейният състав ще е петчленен – с по един представител на парламента, Президентството, общите събрания на съдиите от върховните съдилища и на Висшия адвокатски съвет. 

Именно при конструирането на бъдещата антикорупционна комисия ще стане ясно дали системата се променя, или просто сменя центъра на тежестта. 

Когато властта се консолидира без особена съпротива, безалтернативността постепенно започва да изглежда естествена. И онзи вдигнат юмрук се превръща в новата нормалност.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komanda-ravnis-smeni-vyatura-na-promyanata/

Всичко тече, всичко се променя, само скоростта, с която в България всички се конвертират в поданици на новата власт, остава една и съща. 

Така новите управляващи започват да изглеждат като страхотни реформатори, защото онова, за което са настоявали от години някои партии, за което са протестирали граждани и за което някои са плащали политическа цена, се случва от раз. Като по команда.

В режим на васалщина

Парадът на престрояването започна на третия ден след изборите с оттеглянето на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от кабинета. Вече беше ясно, че Румен Радев и „Прогресивна България“ (ПБ) печелят власт, която няма да споделят с никого. 

Сарафов обаче не излезе от прокуратурата. Причината е, че прокурорската колегия на настоящия Висш съдебен съвет (ВСС) с изтекъл отдавна мандат не образува дисциплинарно производство срещу него. Служебният правосъден министър Андрей Янкулов поиска уволнението на Сарафов на 31 март. Колегите на Сарафов си намериха основания да отхвърлят две от нарушенията на и.ф. главен прокурор с аргумент за изтекли давностни срокове и други като недоказани, макар и да не са проверени.

Министърът на правосъдието Николай Найденов, бивш главен секретар на Антикорупционната комисия и на ВСС в ерата на Сотир Цацаров като главен прокурор, не се ангажира дали ще атакува решението за Сарафов пред Върховния административен съд. 

Националната служба за охрана свали охраната на лидерите на ГЕРБ и ДПС Бойко Борисов и на санкционирания за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. Това беше сред исканията на „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ), но се осъществи при новото мнозинство, обявило го като „начало на процеса на нормализация в България“.

Пеевски и Борисов изгубиха специалния си статус да влизат скрито в парламента – с автомобил през вътрешния двор. Но мнозинството отхвърли предложението на ДБ за временна парламентарна комисия, която да разследва имуществото на лидера на ДПС. Самият той вече не е острие на групата си, а се подвизава като кротуващ на първия ред лидер, който изригва от време на време чрез социалните мрежи в някоя от придворните си медии… срещу ПП–ДБ (така ги вижда, с тире, макар да са официално разделени). А вместо него се изявяват депутатки от парламентарната група, същинска еманципация предвид предишните говорители.

Борисов също се е концентрирал върху Facebook комуникацията и по повод снетата охрана коментира в профила си:

Радвам се, че в българските служби вече няма данни за вътрешни и външни заплахи срещу мен. Радвам се, че от днес съм сигурен и свободен български гражданин.

Впрочем парламентарната група на ПБ в специална декларация се обърна към колегите си „отдясно“, за да каже, че „ние ще поправим това, което вие развалихте, и ще свършим онова, което вие не успяхте“.

Ние наистина работим в интерес на хората.

Неуспялата кандидат-депутатка на ДПС и бивша председателка на Българския олимпийски комитет (БОК) Стефка Костадинова връчи на избраната да оглави БОК Весела Лечева пълномощно да управлява до приключване на съдебните процедури. Всички искови молби срещу проведеното на 19 март 2025 г. общо събрание на БОК, които възпрепятстваха управлението на Лечева, са оттеглени.

Блокираният повече от година институционален конфликт в БОК пък внезапно се „разреши“, когато политическите пластове се пренаредиха. Но едва ли може да се очаква ревизия на извършеното от Костадинова за 19-те години нейно управление.

Даже ПФК „Левски“ изведнъж си намери нов собственик при новата власт – Атанас Бостанджиев, създател и управител на инвестиционната компания Gemcorp. През 2022 г. правителството на Кирил Петков (ПП) подписа меморандум с дружество, регистрирано от компанията Gemcorp Holdings Ltd.

Кой проверява скъпоценните инвеститори

Към момента енергетиката е монопол на българската държава. Зеленият преход ще разбие този монопол, тъй като ще го замести с мощности, собственост на частни компании. Кой стои зад двете чуждестранни…

ТоестЕмилия Милчева

Няколко месеца по-късно, след разразилия се скандал заради опасения в институционална непрозрачност, кабинетът „Петков“ в оставка прекрати споразумението, което беше в областта на енергетиката. Самият Бостанджиев твърди, че взел решението за „Левски“ за секунди.

В парламента ДПС подкрепя законопроекти на ПБ, но се въздържа при законодателни предложения на ПП и ДБ. Групата на Пеевски подкрепи предложението на ПБ за изменения на Закона за съдебната власт, свързани с критериите за подбор на членове на органите на съдебната власт и особено с избора на нов ВСС. На първо четене 52-рият парламент одобри мораториума върху назначенията в съдебната власт, при това без пререкания и в спокоен тон: ВСС с изтекъл мандат не можe да избира ръководители в съдебната система. Освен тримата големи – главния прокурор и председателите на върховните съдилища – съдебните кадровици няма да могат да избират и ръководители на районно и окръжно ниво. 

Временната забрана идва, след като съдийската колегия на ВСС откри процедури за избор на председатели на 26 съдилища. Амбициите са до края на лятото, най-късно до есента, да има нов ВСС.

ДПС, но и ГЕРБ подкрепиха и двата законопроекта на ПБ за промени в Закона за защита на конкуренцията и Закона за защита на потребителите. 

Много от тези действия обаче не преминават отвъд показната васалщина. 

Цените не могат да козируват

Прокурори могат да се оттеглят, държавна охрана може да бъде сваляна, олигарси могат да се пренареждат, футболни клубове – да сменят собственици… Само цените отказват да изпълнят команда „Равнис!“. Защото икономиката не козирува, а когато го прави, следва национална катастрофа. 

Пустите „несправедливи цени“ развалят имиджа, че държавата потегля към прогреса.

Гражданите очакват от новото управление да се справи с повишението на цените на хранителните стоки и услугите, но още не са проумели, че очакванията им са непосилни за изпълнение. 

Какво направиха кабинетът и мнозинството на ПБ? Една дискусия, два законопроекта и обещание за спецзвено за цените, в което ще участват контролни и регулаторни органи.

ПБ предлага законодателни промени, с които държавата да удължи с още година режима срещу „необоснованото“ повишаване на цените и едновременно с това значително да разшири правомощията на регулаторите. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще може много по-лесно да разследва търговци за „прекомерно високи“ цени и „съвместно господстващо положение“, а Комисията за защита на потребителите (КЗП) – да налага двойно по-високи санкции. В законите вече влизат и нови понятия, например „справедлива цена“ и „прекомерно висока цена“, като държавата ще определя ориентир кое е допустима печалба и кое е потенциална спекула.

Под лозунга за „борба със спекулата“ управляващите на практика изграждат механизъм за постоянен контрол върху търговските вериги и цените. КЗК ще следи десетки нови „нелоялни практики“, а веригите ще подават ежедневно информация за цените на над 100 хранителни стоки. 

В бъдеще държавата планира и пълна проследимост на храните – от производителя до щанда. Формално това се представя като защита на потребителите, но в действителност се разширява значително държавната намеса в пазара и се прехвърля все повече власт към регулатори, които ще решават коя цена е „справедлива“ и коя – подозрителна.

Пирамидата

Абсолютното мнозинство на „Прогресивна България“ пренарежда властовия модел и предлага централизиран контрол с бързи решения и по всяка вероятност слаб отпор. Кой с какви заявки влиза в 52-рия парламент? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Но административният натиск върху „необосновано повишени цени“ води до още по-голямо изкривяване на пазара, който в България не е истински конкурентен, а олигополен. В ключови сектори, като горива, лекарства, някои хранителни стоки, мобилни услуги, пазарът е доминиран от малко на брой големи играчи. Така че дори държавата временно да потисне крайната цена, без повече конкуренция, по-добра логистика и по-къса верига между производител и магазин проблемът остава.

Идеята за „справедлива цена“ работи само ако има прозрачни разходи, силен контрол, бързо правосъдие и независими регулатори. 

В България институции като КЗК и КЗП, чиито ръководства включват политически подбрани лоялни фигури, често са критикувани за бавни процедури и слаб контрол върху картелни споразумения. В такава среда, каквито и законодателни изменения да се приемат, законът няма да доведе до по-ниски цени, а до селективен натиск върху неудобни фирми и до чиновнически произвол, което ще създаде и корупционен риск. 

Засега обаче правителството забавя темпото за мерките срещу високите цени – „за да се калибрират самите мерки“, както обясни вицепремиерът и министър на иновациите и растежа Александър Пулев. Той ще отговаря вече и за Българската банка за развитие (ББР), която се прехвърля под негова опека от Министерството на финансите. ББР разработва и инструмент за преференциални кредити за земеделски производители.

Кога и дали изобщо ще се усети ефектът от тези мерки, е трудно да се прогнозира. Законите още не са приети, а и никое правителство не може да контролира бъдещи енергийни шокове. 

Разнопосочни сигнали

Въпреки реториката срещу еврото, която явно е служила за мотивиране на избиратели, ПБ подкрепи ратификацията на договора за присъединяване към Европейския механизъм за стабилност (ESM). На заседанието на парламентарната Бюджетна комисия срещу нея се възпротивиха само от „Възраждане“. 

ESM е спасителният фонд на еврозоната, който предоставя нисколихвени заеми на държави във финансова криза. Гърция беше първата, която се възползва. Механизмът набира евтин ресурс от международните пазари и го отпуска при по-благоприятни условия от стандартното пазарно финансиране или от заемите от Международния валутен фонд. Срещу помощта държавите поемат ангажимент за реформи и по-строга фискална политика. 

След присъединяването си България ще може да разчита на такова финансиране при евентуална криза, но едновременно с това ще участва в гарантирането на заемите за останалите страни от еврозоната. 

Делът на България в капитала на Механизма ще бъде 8,68 млрд. евро, макар реалната вноска да е значително по-малка – близо 992 млн. евро, разсрочени за 12 години. Срещу това страната получава достъп до ESM, чийто общ капитал надхвърля 709 млрд. евро. 

И така, България постепенно влиза в стария си политически режим на бързо пренареждане около новия център на властта. 

А Румен Радев замина на първото си посещение като премиер, което беше в Германия по покана на канцлера Фридрих Мерц. Берлин е избран като първа голяма външнополитическа спирка на новата власт. На въпрос какво е посланието на България с тази визита, министърът на външните работи Велислава Петрова-Чамова отговори: 

Ясно затвърждаване на силна европейския позиция и работа в рамките на Съюза. Искаме да виждаме Съюза все по-силен и по-силен.

Тези декларации обаче влизат в известно противоречие с действия на новата власт. На регионалната натовска среща на върха „Букурещката деветка“ (B9), на която присъстваха президентите на страните от Източния фланг на НАТО, България е представена от посланика си в Алианса Николай Милков (назначение на Румен Радев при един от служебните му кабинети). Другата държава, представена на такова ниско ниво, е била Унгария. Декларацията, приета на срещата на върха в Букурещ, съдържа ангажимент за продължаваща подкрепа за Украйна и увеличаване на средствата за отбрана от страните от НАТО. 

За Радев и таралежите

Кое ще е европейското политическо семейство, което ще си сложи този „таралеж в гащите“ – да приеме в редиците си „Прогресивна България“? Анахит Хачикян разсъждава по темата и ни запознава с малкото изразени мнения на евродепутати за политическия проект на Радев.

ТоестАнахит Хачикян

Към подкрепата за Украйна Радев изразяваше определени резерви като президент, а два дни преди изборите на 19 април коментира в интервю за bTV:

През 2023 г. беше предложена инициатива ЕС да предостави един милион снаряда на Украйна и по това време, на ниво Съвет на ЕС, заявих, че България няма да се намесва в помощта на партньорите си за Украйна, но няма да участва в този процес. Същото важи и за въпроса за финансирането: който иска, може да плати. Ние няма да се намесваме или да налагаме вето, но не виждам смисъл ние да плащаме за тази помощ.

Новата власт изглежда силна, дисциплинирана и самоуверено налага дневния ред. Истинският тест ще дойде с решенията за бюджета за 2026 г. и съдебната система, цените и външнополитическите избори. Засега обаче прогресът прилича повече на добре изпълнена команда „Равнис!“, отколкото на нов политически курс. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/idva-li-osvobozhdenie-sled-ostavkata/

В действителност протестиращите по площадите и улиците на България и Европа десетки хиляди български граждани не искаха оставката на правителството. Те искат освобождение от модела „Борисов – Пеевски“ и от мрежите му. Падането на правителството на Росен Желязков е само първият пробив в стената. 

Същинският оздравителен процес ще започне с изваждането от политиката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания олигарх Делян Пеевски. А тази работа може да свърши прокуратурата, ако пожелае да служи на държавността и да изпълнява функциите си на защитник на обществения интерес вместо на куче пазач на завладяната от „Борисов–Пеевски“ държавност. 

Формулата на бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало“ не проработи в България.

Сега държавното обвинение е заключено в отколешните си зависимости – мудно и удобно за силните на деня. Но от него зависи ще има ли освобождение след оставката, или всичко ще остане само в периметъра на протестния шум. 

Също и от гражданската енергия – ще нарасне ли още до предсрочните парламентарни избори (вероятно през март), или ще спадне и как ще се трансформира в избирателна активност. Замлъкне ли улицата, избутаните в ъгъла на ринга бързо ще се окопитят и оставката ще е само моментен триумф.

„Все пак е победа, да се порадваме за малко“, казва таксиметровият шофьор, който със съжаление отбелязва, че не е успял за третия, най-многоброен протест, тъй като му се паднал дълъг курс извън София. Точно след този протест и преди гласуването на шестия вот на недоверие правителството подаде оставка, а премиерът Росен Желязков я мотивира с „гласа на народа“:

Ние, както заявихме нееднократно, чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението. Чуваме го осъзнато. Затова и трябва да бъдем на висотата на техните искания. Техните искания са за оставка на правителството. Това е настоящият момент. За оставката глас издигнаха и млади, и стари, хора от различни етноси, от различни религии.

51-вото Народно събрание няма да успее да произведе второ правителство, след като основните политически сили декларираха отказ да участват в преговори за нов кабинет. Както е тръгнало, няма да участват и в гласуването на редактирания проектобюджет за 2026 г., което означава, че поне до юни догодина държавата ще остане със старата финансова рамка, тоест с удължителен бюджет. Няма нови програми или увеличения на разходи (освен ако не се гласува отделно за извънредни ситуации), следователно в МВР, МО, ДАТО и навсякъде, където възнагражденията са увеличени, ще се запазят сегашните нива на заплащане.

Ако слушаме Борисов, ГЕРБ излиза от това 11-месечно управление с вдигната глава и след „брилянтни действия“. Също така нямало защо да се сърдят на „децата на площада“ – той като тийнейджър мечтаел семейният москвич да стане лада:

Защо им се сърдим, че искат да мечтаят? Да имат мечти. Я се замислете вие като сте били на тия години, за какво сте си мечтали. Аз дори съм благодарен, че Господ не ме е чул. Мечтата ми беше москвичът на татко да стане лада. Това ми беше и само си виках: „Ей, Господи, само това ми дай. Нищо друго няма да поискам. Една лада да карам аз.“ Това ми беше мечтата на тия години, 15–16–17. Те затова и площадът им е празник.

Изглежда, че Борисов е изключение от максимата „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Въпреки скромните дори и за социалистически младеж мечти, той създаде и оглави най-голямата партия в най-новата история на България, три пъти беше премиер, а футболният отбор „Витоша (Бистрица)“, в който играе, спечели тази година и купата при ветераните. 

За какво мечтае Борисов днес, е въпрос за 1 милион евро. В последния си трети мандат той караше гигантска тойота, през чийто отворен прозорец „разхвърляше“ пари като на селска сватба, все едно няма правила, програми, проекти за публичните средства.

„Зурлички“ навсякъде

Положението сега е „Борисов–Пеевски“ падна! Да живее „Борисов–Пеевски!“. Причината да се перифразират изрази от протокола на френския кралски двор е, че от всеки регулатор и институция надничат „зурлички“ – наложените от „Борисов–Пеевски“ и избрани от мнозинството кандидати. Те могат да бламират и провалят всяка смислена инициатива, а засега неуспешно „се справят“ с овладяване на ръста на цените.

За дългия път към промяната предупреди и съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев:

Кабинета го свалиха хората, които излязоха масово на площадите няколко пъти поред. […] Тази нова гражданска енергия, това връщане на гражданското общество всъщност беше правилният път. Но това е само първа стъпка към свалянето на кабинета. Но това е първа стъпка към разграждането на този модел.

Какво ще се случи с гражданската енергия до предсрочните избори (евентуално) през март, е в пряка връзка с действията след 1 януари. Повишението на цените има потенциал да разгневи гражданите и от протест за ценностите на демокрацията да преминат към социален. Тази промяна би предопределила и политическите сили, които ще се възползват от страховете на обществото и от неговия гняв.

Системата, която създава и укрепва на власт персони като Борисов и Пеевски, не е счупена – така че битката за нормална европейска България предстои. Поредната.

Политиците ще трябва да се равняват по гражданското недоволство. А на площадите хората идваха гневни поради различни причини, но с общ знаменател – несправедливост в разпределението на публичните средства, несправедливост в правораздаването, несправедливост в достъпа до услуги и възможности, които би трябвало да са универсални за всички. Държавата работи за малка група привилегировани и наказва останалите с бюрократичен произвол, несигурност и непрозрачност.

Предсрочните избори също така ще са тест за президентските наесен. Ще запази ли ГЕРБ преднина? Дали коалицията ПП–ДБ ще капитализира гражданската енергия и ще се утвърди като реален политически фактор преди президентския вот? Къде ще са Пеевски и неговото ДПС – Ново начало? Социологическо проучване на „Маркет Линкс“ им отрежда четвърто място с резултат 9,1%. В същото време ГЕРБ губи значителен дял от подкрепата си само за три месеца. Спадът от 22 на 17% е заради протестите, бюджет 2026 и кризата във властта.

Радев ще скочи ли?

За предстоящите парламентарни избори на Румен Радев ще му се наложи да напусне президентските покои и да скочи в бурния водовъртеж на политиката. Така предизборната кампания на вицето му Илияна Йотова ще започне с поемането на президентския пост. 

Ако иска избиратели, доскорошният държавен глава ще трябва да изостави патетичните обръщения към нацията и да стане интерактивен играч на политическата сцена. Президентът, който през последните години се позиционира като глас на гражданската енергия, има възможност да даде сигнал за продължаване на натиска върху модела „Борисов–Пеевски“. 

Досегашните му действия обаче показват предпазливост – изказванията са ясни, но реалните стъпки за подпомагане на реформаторските процеси са не просто оскъдни, а липсват. Въпреки това и ГЕРБ, и ПП–ДБ са уклончиви относно бъдещи съвместни действия с президентски проект. В този вакуум на доверие и разочарование Румен Радев стои на старта на изборната надпревара, за да се опита да се утвърди като ключов фактор в следващата политическа конфигурация. 

За българските демократи е добре да помнят, че всъщност е преоблечен Орбан.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия […]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници… Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nova-bodra-smyana-vsichki-navsyakude-navednuj/

Нови хора в беззъби регулатори. В следващите месеци мнозинство(то) в 51-вия парламент ще подмени стотина души в органи, чиито мандати са изтекли. Този процес започва в третата седмица от избора на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС), без да бъде анализирана досегашната ефективност на законите, регулиращи съответните сектори. 

„Вратите“ в тях остават точно толкова отворени, че да не бъдат сериозно застрашени ничии интереси. Истината е проста: мнозинството сменя едни лоялни изпълнители с други, за да надзирават процесите по същите стари правила и със същата безпомощност. Нито една политическа сила не предложи да бъде анализирано законодателството, създало регулаторите, което функционира на остарели принципи и с пробойни в ущърб на действителните ползи за обществото.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Сметната палата, Фискалният съвет, Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспекторатът към него, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), подуправителят на БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Здравната каса, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и т.н. – почти няма орган, чиито членове да не са изкарали още половин мандат, че и отгоре, след изтеклия. 

Опозиционната коалиция ПП–ДБ критикува бързината, с която се действа – сроковете за номиниране са едва 7–14 дни. Според Лена Бориславова (ПП–ДБ) се нарушава и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който председателят му трябва да предложи график за попълване на регулаторите в началото на всяка сесия.

Ако пак имаме избор на регулатор с по един кандидат, с ярки политически кадри или с такива, които са роднини на ярки политически кадри, обществото отново няма гаранция и увереност, че тези регулатори ще реагират справедливо.

Преди година обаче тогавашното мнозинство, чиято кръстница стана Бориславова с есемес за сглобката, само за осем дни избра двама съдии в Конституционния съд – номинацията беше на 11 януари, гласуването в пленарната зала – на 19-ти. Единият беше предложен от ГЕРБ–СДС – тогавашната председателка на парламентарната им група Десислава Атанасова. А другият – бившият върховен съдия Борислав Белазелков, беше издигнат от ПП–ДБ. 

Само преди дни Министерският съвет взе на подпис решението Атанасова да бъде представителка на България във Венецианската комисия, а Белазелков – неин заместник. Изборът предизвика недоволство сред общността на юристите с аргументи, че има много по-големи авторитети от тях, а други заподозряха жест към ПП–ДБ. Сред позициите за попълване е и тази на конституционен съдия от квотата на парламента, за която също са приети процедурни правила. 

Предстои разпределянето на огромната власт, която дават регулаторите – контрол върху пазари за милиарди и върху съдебната система за години напред. За ВСС, който назначава, премества, оценява, налага дисциплинарни наказания и освобождава съдии, прокурори и следователи, и за Инспектората, са необходими 160 гласа. За всички останали позиции трябва обикновено мнозинство. 

Съчлененото от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – Доган управляващо мнозинство разполага с общо 126 гласа и несъмнено (ще) преговаря с други от парламентарно представените политически сили за съдебната власт. Кои от тях ще получат шанс за свои представители във ВСС за следващите пет години, а с това и възможност да интронизират както бъдещия главен прокурор, така и председателя на Върховния административен съд? ПП–ДБ, „Възраждане“, ДПС на Делян Пеевски? Заради малкия размер на групата си – 12 депутати, МЕЧ е извън тази сметка.

Първоначално изборът на членове на ВСС и Инспектората беше обявен за приоритет, но изглежда, че преговорите вървят и техният изход зависи от гласуванията за бюджета, който ще внесе кабинетът „Желязков“. На преден план излязоха други регулатори – подуправител в БНБ за „Банков надзор“, двама заместник-председатели на Сметната палата, председател и четирима членове на Фискалния съвет, КФН, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Първите трима от тази серия са и в списъка с потенциални кандидат-премиери, където ги подреди шестата поправка на Конституцията. 

Какво прави впечатление? Големият отсъстващ – Антикорупционната комисия, която е тричленка с мандат от 6 години. Изглежда, за нея не е намерено разбирателство, въпреки че изборът е с обикновено мнозинство от половината от присъстващите в пленарна зала, и така този „приоритет“ остава на заден план засега.

Следващата седмица процедурните правила, които ще определят как ще бъдат избирани новите членове на регулаторите, влизат за одобрение в пленарната зала. Това е първата работа, с която се зае управляващото мнозинство, далеч преди да са избрани заместник-министрите и областните управители. Но техните назначения също започнаха, макар да липсва официална информация от Съвета за съвместно управление. В него участват по трима души от ГЕРБ–СДС, БСП– Обединена левица и ИТН, а формацията на Доган разполага с двама представители, чиито гласове имат еднаква тежест с останалите. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче уверява, че назначенията на заместник-министрите (първите шестима са факт) са съгласувани с коалиционните партньори. 

Не знам какво се договарят в Съвета за съвместно управление. След като имаме мнозинство, не ни трябва подкрепа от другите партии. Не виждам с кои други партии ще можем да постигнем по-голямо мнозинство за избор на регулатори. ПП–ДБ затвориха с ритник пътя си към ГЕРБ и така затвориха с ритник конституционно мнозинство. Сега как няма да участват, когато е за постове. Ние знаем, че те са „за“ постовете.

Бившата шефка на НАП Галя Димитрова, по чието време изтекоха личните данни на 5 млн. българи, е назначена за заместник-министър на финансите, пише Mediapool.bg. Правителството назначи и първите трима областни управители в Хасково, Търговище и Шумен на мястото на напусналите след призива на Пеевски.

Формализъм на държавните одитори

Политиците, или поне част от тях, са наясно с пробойните в законодателството, които отслабват обществената полза от регулаторите. Но те остават влиятелни заради потенциала си да бъдат използвани като инструмент за политически натиск и за услуги към определени бизнес кръгове. В името на подбор на професионалисти с интегритет, за техни членове Народното събрание би могло да въведе конкурсното начало.

Годишните одити на Сметната палата например са формални, държавните одитори, които отговарят за контрола върху публичните финанси и одита на институции, разходващи бюджетни средства, внимателно подбират кого да проверяват – също и кога. Одитите често се извършват със закъснение, което означава, че злоупотребите се разкриват твърде късно, когато щетите вече са нанесени. Липсват механизми, с които да се изискват незабавни действия от институциите, а макар да проверява и общините, Сметната палата рядко разкрива сериозни нарушения. Докладите се изпращат в прокуратурата и там приключва всичко.

Дори когато установи нарушения, Сметната палата не може да гарантира, че препоръките ѝ ще бъдат изпълнени. А поради избора на ръководството на Сметната палата от Народното събрание остават рисковете за политически натиск и селективност в проверките.

Натиск върху КЕВР и бухалката КЗК

За КЕВР политическият натиск при определяне на цените трудно би се доказал. Но Комисията трябва да има механизми за гъвкавото им регулиране, за да се избегнат резки поскъпвания. Водните и енергийните дружества трябва да са задължени да инвестират в подобряване на услугите, а не само да вдигат цените. От значение е КЕВР съвестно да следи дали заявените инвестиции наистина са направени. 

КЗК пък е регулатор, който се задейства основно при обществен скандал, а резултатите от дейността ѝ трудно могат да се нарекат полезни за обществото. Освен това, както и другите органи, се използва за бухалка по неудобни за статуквото бизнеси. Към монополисти като „Лукойл“ обаче традиционно е била милостива години наред и прогледна за господстващото му положение едва през 2023 г., налагайки глоба от 195 млн. лв., което компанията обжалва. 

Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) използва неясни критерии за определяне на господстващо положение на даден пазар, което води до субективност в решенията на КЗК и затруднява доказването на злоупотреба. Наред с това ЗЗК не регулира ефективно вертикалните ограничения (споразумения между доставчици и търговци, които могат да ограничат конкуренцията) и това позволява по-големите компании да влияят върху пазара, а санкциите се избягват.

Глобите, които КЗК налага, често не са достатъчно ефективни за големи компании, особено в сектори с олигополна структура. Съдебният контрол върху решенията на Комисията води до забавяния, което прави санкциите по-малко ефективни. Въпреки че ЗЗК криминализира картелните споразумения, доказването им е трудно, тъй като липсва ефективен механизъм за събиране на доказателства. Критериите за оценка на сливания и придобивания невинаги гарантират, че новите структури няма да доведат до монополни или олигополни форми на конкуренция.

Εдин твърде важен подуправител

Макар България да е член на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ), постът на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, остава изключително важен, нищо че част от надзорните функции се изпълняват от ЕЦБ. Скоро изтича мандатът на Радослав Миленков, избран на този пост през 2019 г., след като дотогава управляваше Фонда за гарантиране на влоговете.

Въпреки че ЕЦБ упражнява надзор над най-големите банки в България, БНБ запазва ролята си на пряк надзорен орган за по-малките банки, които не попадат под директния контрол на Франкфурт. Именно националният надзор е отговорен за ранното идентифициране на проблеми и за поддържането на стабилността на банковата система. Всички българи платиха цената от над 4 млрд. лв. за аферата „КТБ“, при която „Банков надзор“ не беше на мястото си.

След като България се присъедини към Европейския банков надзор през 2021 г., БНБ работи съвместно с ЕЦБ и участва в надзорните процеси. В случай на банкови сътресения националният надзорен орган трябва да действа незабавно, даже преди ЕЦБ да се намеси. БНБ е отговорна за надзора върху мерките за възстановяване и преструктуриране на банки заедно с Единния съвет за преструктуриране (SRB). Предвид приемането на еврото, БНБ прие наредба за осигуряване на спешна подкрепа на български банки, ако изпаднат в ликвидна криза след присъединяването към еврозоната. 

За другите регулатори също има големи апетити. Към края на 2021 г. общият размер на активите под надзора на КФН – капиталови пазари, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, възлиза на над 46,6 млрд. лв., а през 2023 г. само активите на частните пенсионни фондове надхвърлят 21 млрд. През януари Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) препоръча на КФН да затегне проверките си за платежоспособността на застрахователите по повод случая с „Eвроинс“ в Румъния.

Мястото на управител на НЗОК отдавна привлича много интереси. За 2024 г. бюджетът, разпределян от Касата, е 8,1 млрд. лв., от които за болниците е предназначена над ¼ от него и повече от 2 млрд. лв. са за лекарства. Мандатът на настоящия управител Станимир Михайлов, излъчен от ПП–ДБ, изтича през март. Парламентът го отстрани от поста миналата пролет с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС, но по-късно беше възстановен с решение на Конституционния съд. Сега тези сили управляват заедно и могат да изберат кандидата, за когото се договорят.

Запълването на всички места в регулаторите и съдебната власт ще е резултат от множество сделки и плаващи мнозинства. Политическите сили в 51-вия парламент едва ли искат да пропуснат шанса да се включат в голямото наддаване – друг няма да има. Въпросът е какво са готови да извършат срещу отдаване на една или друга позиция. Тази готовност ще бъде тествана с предстоящото разглеждане на бюджет 2025. Вече се разбра, че като инструмент на парламентаризма вотът на недоверие отпада. Наскоро ПП–ДБ заплашиха, че могат да го внесат, но явно не бяха изчислили, че за да съберат необходимите 48 подписа, ще трябва да потърсят липсващите им 11 народни представители от „Възраждане“, Пеевски или МЕЧ – все невъзможни опции.

А за преглед и промяна на законодателната рамка никой не мисли. Работещите институции са най-голямата заплаха за политическия монопол и олигархията.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-sledva-ukraynaaa-i-evrooo/

Ако човек следи комюникетата от преговорите за съставяне на редовно правителство между четирите политически сили, би помислил, че всичко върви по мед, масло и свинско със зеле. В прессъобщенията изобилстват обсъдени теми – законодателни приоритети, социални мерки, инфраструктурни проекти и дори амбициозни намерения за пълен 4-годишен мандат. Изглеждат като съвсем истински преговори за коалиционно управление, а участниците – ГЕРБ–СДС, „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – Обединена левица, позиционират себе си като национално отговорни партии, погълнати от задачата да работят за доброто на държавата и нормализацията на политическия живот. И разбира се, за своето собствено добруване. 

Онова, което не се вижда зад декорацията, са същинските преговори кой какви ресурси ще контролира, как ще бъдат разпределени постовете в бъдещо правителство, позициите в регулаторите и договореностите за съдебната власт, и най-сетне – кой ще е министър-председател (защото мантрата за Бойко Борисов премиер не върви). Изобщо колко от „добруването“ ще стигне до гражданите? 

Но участниците следва да се договорят първо по стратегическите приоритети, които да дадат рамка на бъдещото споразумение: еврозоната, стратегията за българската енергетика, в това число въглищната индустрия, подкрепата за Украйна, концепцията за националната сигурност. А те стъпват на пръсти около тях, един вид превенция да не се развали едва наченалият диалог с… неудобни въпроси. Това е сигурен признак, че ще бъдат направени сериозни компромиси, а власт, която се крепи на такива, бързо се срутва. Неотдавнашната сглобка е доказателство.

Украйна и споразумението за сигурност

Скандалът, избухнал заради споразумението с Украйна в областта на сигурността за срок от 10 години, е ярък пример как стратегически теми, свързани с по-голямата европейска интеграция на България, могат да бъдат превърнати в политически футбол. (Случайно или не, шумът съвпадна с посещението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте в България.) Въпреки решението на Министерския съвет от ноември 2023 г. за одобрение на документа, неговото подписване се забави с месеци, включително и заради Украйна. България не го е подписала, също и Унгария, Малта, Кипър, Австрия и Словакия – все държави от ЕС, в които руското присъствие е осезателно или чрез капитали, или чрез енергийни ресурси и влияние, осъществявано чрез политици и медии. 

Служебният премиер Димитър Главчев прехвърли отговорността на парламента в навечерието на заминаването си за Брюксел, където се срещна с украинския президент Зеленски, макар ратификация да не е необходима. Председателката на парламента доц. Наталия Киселова (БСП – Обединена левица) не включи точката за споразумението в дневния ред. Олигархът Делян Пеевски от групата, предложила точката (ДПС – Ново начало), се възползва, за да демонстрира евроатлантизъм. 

Ако днес не дадем мандат на Главчев да одобри споразумението с Украйна, значи бройте ги… Който не го подкрепи, е слуга на Москва… По гласуването ще видим кои са евроатлантическите партии.

Пред БНР бившата външна министърка Гергана Паси определи случая като дипломатически скандал и отиде по-далеч.

Репликите в пленарна зала на НС показват, че всяко действие ще се използва за объркване на обърканото ни общество. Терминът е „рефлексивен контрол“ – неприятелят Русия се опитва да ни внуши решение, което е в противовес със собствения ни национален интерес.

А изявление на Бойко Борисов даде основания да бъде заподозрян в тръмпистки завой.

Преди 6 месеца категорично щяхме да подкрепим такъв договор. Сега, когато Европа и САЩ, и изказванията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, ние малко като на 9 септември фабрика купуваме. Ние с Украйна ще работим, ще участваме във възстановяването на мирния процес и просто едно редовно правителство ще подпише изгоден взаимно документ.

Украйна е лакмус за коалиционните намерения и устойчивост. Подписването или отказът от споразумението ще покаже доколко бъдещото правителство е готово да се обвърже с ясна позиция в подкрепа на евроатлантическата ориентация на България. А дали въпросът ще бъде използван като повод за вътрешнополитически разпри? Напълно възможно. Зад въртеливата позиция на Главчев се спотайват онези (сред тях и Пеевски), които работят за нови предсрочни избори.

БСП например се обяви публично – в отворено писмо до Главчев, против споразумението, защото е „срещу интересите на българския народ“. (Но преди две години и половина бившата вече лидерка на БСП Корнелия Нинова, министърка на икономиката в кабинета на Кирил Петков, се кълнеше, че „нито един патрон не е заминал за Украйна“, а военната индустрия не смогваше от поръчки.)

С това споразумение България поема 10-годишен ангажимент към Украйна за политическа, икономическа и социална помощ за украинските бежанци, разселени на територията на Република България, обучение на военни и продължаваща военна помощ. Заложена е възможността то да бъде удължено и след този период.

Как толкова категорично несъгласие се връзва с уверението на Борисов, че редовно правителство ще подпише документа? Или просто ще се „изчегърта“ войната в Украйна от коалиционните договорки, което би означавало отстъпление пред страха от вътрешни противоречия и натиск от Русия вместо ясни ангажименти към националната сигурност и европейската солидарност? За ДБ отстъпление не може да има. Във Facebook депутатът Ивайло Мирчев коментира, че „Украйна остава стратегически приоритет, за който ще преговаряме и в светлината на който ще оценяваме цялостния резултат от преговорите“.

От една страна, бъдещите коалиционни партньори ще трябва да демонстрират единна позиция за Украйна, ако искат да убедят съюзниците. От друга страна, колебание или липса на такава може да бъде тълкувано като слабост, което ще подкопае и без това крехката стабилност на евентуална нова коалиция. 

„Македонияааа!“ извика лидерът на ИТН Слави Трифонов през юни 2022 г. и правителството падна. 

Сега се плаши с Украйна.

Какво се случва с еврото?

Безпрецедентен фронт от финансисти и анализатори се обяви срещу проектобюджета за 2025-та, внесен от служебното правителство, заради неговия „разходен популизъм“. Някои от изразените опасения са, че мерките в него ще попречат на пътя на България към еврото. А за първи път БНБ си позволи да отправи призив да не се приема бюджетът, внесен от служебното правителство. 

„Топката е в политиците“, каза гуверньорът Димитър Радев, според когото за България има шансове да бъде прието решение за еврозоната догодина, защото през януари ще бъде изпълнен последният технически критерий за инфлацията. Ако се случи в средата на годината, то от 1 януари 2026 г. българското евро ще е факт. Но ако бюджетът за догодина бъде приет във вида, в който е внесен, с гигантските разходи за възнаграждения, еврозоната се отдалечава.

Трасирането на пътя към единната европейска валута е особено трудно в държава, в която липсва последователност и ангажимент от страна на правителства и политически лидери да предприемат необходимите стъпки за ускоряване на процеса по приемане на еврото. Проблемът с икономическата подготовка на България за еврозоната е свързан с необходимостта от структурни реформи в публичните финанси, съдебната система и държавните институции. След пълноправното включване в Шенген шансовете нарастват.

Засега ГЕРБ–СДС и ДБ са декларирали, че еврозоната остава приоритет. За този приоритет обаче БСП и ИТН мълчат – те са противници на единната валута, а значи не биха я приели.

Последствията от провала

Първият работен ден на парламента след дългата коледна ваканция, която започва на 23 декември, е 8 януари, седмица преди заседанието на ВСС, насрочено за изслушване на единствения кандидат за главен прокурор – Борислав Сарафов. Конституционният съд даде зелена светлина за избора на бившата дясна ръка на бившия главен прокурор Гешев, като отказа да се произнесе по исканията на партии за това какво може да прави Висшият съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат. 

Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, внесен от ПП–ДБ, спира Сарафов да завземе поста и го сваля и от „изпълняващ функциите“. Но предизвикателството е дали ще бъде приет до изслушването му от ВСС. Ако това не стане, президентът Румен Радев може да откаже да подпише указа за назначението и да върне избора на ВСС – председателката на парламента Наталия Киселова го спомена няколко пъти като възможност. Така Радев би могъл да осигури време за приемане на законопроекта и на второ четене. Освен че ще натрупа рейтинг като радетел за върховенство на закона и борец срещу задкулисието.

Може да се окаже обаче, че Сарафов ще изненада всички, като се оттегли (или бъде оттеглен от кръговете зад себе си). Фигура на обвинител-номер-едно, зад която няма стабилно политическо мнозинство, не е изгодна.

Също като Гешев, който се обърна срещу благодетелите си в последните седмици на поста, и сега прокуратурата развъртя сопата с искания за сваляне на депутатски имунитети. Въпреки опитите за многообразие най-силно пострада ПП, в това число и ударът срещу Асен Василев с ареста на приближения му Лъчезар Ставрев. Лъчо – шофьор, охранител, сътрудник на Василев, е бил и член на политическия му кабинет, когато беше министър на финансите. Показания на обвинени за аферата в митниците замесиха името му като човек, разпореждал кадрови промени и събиращ подкупи. Василев отрича, както и самият Ставрев.

България посреща новата 2025 година в очакване ще има ли редовно правителство. Година по-рано тръпнеше дали ще е успешна ротацията, при която Мария Габриел (ГЕРБ–СДС) трябваше да смени премиера Николай Денков (ПП–ДБ). Борисов я определи тогава като скачване на космически кораб с орбитална станция. Неуспешно. 

Сега наблюдаваме едни почти истински преговори за редовно правителство. 

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4103

Предложеното правителство се доближава до това, което от Да, България и ДБ говорим от доста време – правителство на конституционната реформа с максимално неполитически, експертен профил.

Само такова правителство има шанс да успокои разделенията в обществото, докато дава време на парламента за най-важната системна промяна, за която настояваме от години – конституциона реформа на съдебната власт и най-вече на прокуратурата.

Настоявайки за неполитически профил на кабинета, от Да, България не излъчихме министри, освен този, който може да е гарант именно за конституционната реформа – министъра на правосъдието. И то не каква да е конституционна реформа, а качествена. Затова Атанас Славов, доктор по конституционно право, е възможната кандидатура в настоящата ситуация. (А вече много пъти беше казано, че ако конституционната реформа бъде подменена, оставката на правителството ще последва веднага)

Всички останали ще бъдем в парламента, и заради Конституцията, и защото при липса на активна законодателна дейност в последните две години са се натрупали толкова много закони, които трябва да бъдат приети с внимание към детайла и балансите (вкл. свързани с електронното управление).

Фокусът на това правителство за нас е конституционната реформа, която то прави възможна. В тази безпрецедентна ситуация всичко останало е на втори план, защото е следствие от липсата на върховенство на правото.

„Ама как така с съдебна реформа с (друга партия, която нашите избиратели силно не одобряват). Те ще ви излъжат! Вие ги изпирате!“. Разбирам тази реакция. И съм сигурен, че чувствителността на избирателите трябва да остане висока. Но за промяна в Конституцията са нужни поне 160 гласа. И това е така, защото промяната на основния закон трабва да има широка обществена подкрепа, а не просто ситуационно мнозинство.

Ще бъде трудно в парламента, нямаме илюзии или излишен патос. Но сме длъжни да опитаме. Заявили сме тази цел пред избирателите, обяснили сме защо тя е важна според нас. А при всички рискове, за които не си затваряме очите, такова правителство дава реален шанс целта да бъде постигната.

Материалът Възможното правителство на конституционната реформа е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4095

Всички са съгласни, че трябва да излезем от политическата криза. Но трябва да решим причината за нея, а не да лекуваме симптомите – едно правителство, получило 121 гласа, няма да я реши само по себе си.

А причината е, че каквато и формула за правителство да приложим, хората няма да ни повярват, че разбирателството не е заради „порциите на властта“. А няма да ни повярват, защото институцията, която трябва да пази обществените ресурси от корупционно превземане, е мутренска структура, която активно подпомага това корупционно превземане.

Няма как да има широко доверие в никое управление, докато като общество нямаме поне базова увереност, че прокуратурата ще преследва корупционни престъпления без да звъни по телефона преди това, за да каже „падна ли ни в ръчичките, приятелю“ и без да използва всяка процесуална вратичка за политическо влияние.

Затова правителство на конституциинната реформа е тяснята пътечка, която да ни изведе от гората на политическата криза. И то може да е само с втория мандат, както заради дълготрайния ни ангажимент към избирателте за конституционна реформа, така и заради горчивия опит от 2015 г, когато дори минимално възможният консенсус беше саботиран с поправка в последния момент. Тогава министърът на правосъдието подаде оставка. Сега залогът е по-голям и трябва да сме убедени, че премиерът ще подаде оставка, ако реформата бъде подменена. Това нашата коалиция може да го гарантира като мандатоносител.

Едва след това можем да постигнем другите амбициозни задачи за страната. Иначе и те ще потъват в корупционната тиня – еврозоната ще я спира един задкулисен интерес, Шенген – друг, плана за възстановяване – трети. Ако пък не го направим, пропускаме исторически шансове.

Материалът Правителство на конституционната реформа е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskite-paradoksi-dekodirane-na-budeshteto/

България има редовно правителство и няма редовно правителство. И двете вероятности са верни, докато не бъде приключен вторият мандат, макар да не е връчен първият. А по конституция има опция и за трети мандат.

Привидно българската политика заприличва на сбор от парадокси – например смяна на председателя на парламента на честна дума. А всъщност става въпрос за редене на павета и резултатът е малко по-обнадеждаващ от жълтите на „Цар Освободител“. Непримирими политически сили търсят не просто пресечни точки, а основа за управление чрез общи законодателни приоритети и даже обща управленска програма. И ето ти парадокс – за програмата се заговори, въпреки че едните за нищо на света не искат да управляват в общо правителство с другите, но искат да бъде одобрена програмата. Разбира се, одобрението на програма не е като да значи, че ще бъде изпълнена. Много проекти от коалиционното споразумение например не бяха изпълнени не само заради краткотрайното управление.

Подготовката на общата програма от експертите на ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ не върви гладко и по всяка вероятност ще се проточи до обявяването на имената за кабинет, които поиска Борисов от ПП–ДБ.

Гласност за правителство

Ако се разберем за програмата, няма да има значение в кой мандат ще се осъществи тя, дори Кирил Петков да е премиер. Това се разбра от изявления на Борисов в кулоарите на парламента. На първата среща за програмата ПП–ДБ беше представена само от съпредседателя на парламентарната група Николай Денков, докато ГЕРБ бяха с десетина депутати, после работата потръгна. Партията на Борисов поиска до неделя да ѝ бъде представен проектосъставът на правителството на ПП–ДБ, за да преценяват какво да правят с първия си мандат. От коалицията нещо увъртат.

Случващото се между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ предизвика политолози и политици да търсят формула, в която да напъхат и сломената непреклонност на ПП–ДБ, и тактическото отстъпление на ГЕРБ, и новия диалогичен Бойко Борисов. По БНР бившият евродепутат (ДСБ/ЕНП) и университетски преподавател Светослав Малинов я нарече „правителство на временното примирие“, а в парламента Десислава Атанасова (ГЕРБ) – „правителство на споделената отговорност“. Партиите слагат оръжие не за да отпразнуват Коледа като британски и германски войници през Първата световна война, а за да се получи някакво правителство вместо никакво.

Наказания за всички от сърце

Избирателите няма да оставят провала за правителство да се размине безнаказано и на двете коалиции, просто мащабът на щетите ще е различен. Никакво правителство означава нов подем на следващите избори не просто за „Възраждане“, а за реакционния национализъм. За неговия възход работи руската пропаганда и нейната геополитическа конспиративна логика, издигаща стена между България и европейските и евроатлантически партньори.

Така че страхът е един от елементите, свързващ паветата на общия път, от който една трета вече е извървяна, по оценка на Томислав Дончев (ГЕРБ). Стъпките са бавни, но ще ги извървим, каза по-рано Даниел Митов (ГЕРБ) след лидерската среща тази седмица между двете формации. От другата страна проф. Николай Денков е умиротворителят:

Постигнахме съгласие по отношение на програмата, която трябва да се подготви за управление. Важно е да се видят максимално бързо експертите, времето е кратко и в даден момент, в който ние от ПП изготвим документ, той да бъде максимално близък до това, което би могло да получи подкрепа от другата страна.

Някакво правителство

Какво би значело някакво правителство в контекста на целите, заложени в (общата) управленска програма, и на възможността да бъдат постигнати реални резултати?

Според публично изразена надежда от съпредседателя на ПП Кирил Петков такова правителство (с мандат на ПП–ДБ) може да е с хоризонт до влизането в еврозоната. Съпартиецът му проф. Денков прецизира: за 18 месеца, до края на 2024 г. Химера предвид неяснотата дали изобщо България ще се вмести в новия срок – 1 януари 2025 г., който също не е сигурен, защото зависи какъв ще е конвергентният доклад идната пролет. А този доклад зависи от показателите на бюджета за 2023 г., който ще приеме парламентът – дали дефицитът ще е 3%, или повече, годишната инфлация, приемането на законите, необходими за еврозоната. По един от тях – промените в Кодекса за застраховане, имат възражения застрахователите, по другия – Закона за мерките срещу изпирането на пари, възразиха адвокатите с аргументите, че са доверени лица и не могат да работят срещу клиентите си, като донасят за тях в ДАНС.

Засега и двете сили (ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ) правят „подскоци“ и „шоу за пред камерите“, коментира по БНР журналистът Петко Георгиев.

Постигнато е съгласие за законодателната програма, но не са изведени като приоритети законите в управленската – ако изобщо се стигне до обща такава, въпреки демонстрациите на разговори между двете коалиции в кулоарите на парламента.

Както и да я наредят, бюджетът за 2023 г. ще е на първо място. Преди него обаче в парламента беше внесен законопроектът за домашното насилие, който 48-мото Народно събрание така и не прие. Подреждането на приоритетите в програмата и съответният тайминг са от съществено значение. Ако Планът за възстановяване и развитие и приемането в Шенген са с предимство, значи сред приоритетите е и законодателството за създаване на механизъм за разследване на главния прокурор и за реформа в Антикорупционната комисия (КПКОНПИ). Тръгнат ли обаче към избор на 11-те членове на ВСС, което трябваше да бъде направено още миналата есен, ще трябва да търсят още подкрепа, защото за тях е необходимо да гласуват две трети (160) от народните представители. Двете коалиции събират общо 133-ма депутати.

С квалифицирано мнозинство от две трети се вземат и решенията за промени в Конституцията, така че, ако искат радикални правосъдни реформи, ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ ще трябва да потърсят съгласие и от други партии, като ДПС например. „Имаме надежда разговорите да прераснат в диалог. Стигнем ли до диалога, мисля, че ще има нужда от ДПС“, заяви в кулоарите на парламента лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ по повод лидерската среща между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ.

Известно е, че в коалицията ПП–ДБ има разнобой относно лицата в проектокабинета им – експерти, за които настояват от „Демократична България“, или политици, на които държат от „Промяната“. Техни представители вече изразиха съмнения, че ще бъде спазен срокът, даден от Борисов, да обявят имената си до 30 април. Дотогава ще трябва да са изчислили кое е по-безопасно за тях в политически план – да оставят ГЕРБ да управлява с първия мандат и да бъдат конструктивна опозиция и контрол, каквото предлагат на ГЕРБ, или да управляват в плаващо мнозинство с ГЕРБ.

Декодирането на бъдещето е главоболна работа.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pravitelstvo-hubavo-e-no-ne-e-gotovo/

Ако политиката се движеше по правилата на еволюцията, всяко парламентарно мнозинство би следвало да роди правителство. В 49-тия парламент се формира бинарно мнозинство от двете най-големи политически сили – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, но едната иска да управлява сама в кабинет на малцинството.

Двете коалиции се споразумяха за законодателна програма, заедно избраха председател на парламента – Росен Желязков от ГЕРБ, и се договориха „джентълменски“ след три месеца да го смени Никола Минчев от ПП, сега един от заместник-председателите на Народното събрание. За да бъде удържана тази честна дума, Желязков следва да подаде оставка през юли, когато приключва лятната сесия, и депутатите да изберат Минчев. Разбира се, ако парламентът все още съществува, но също и мнозинството.

Мнозинството

Иначе, с 69-те мандата на ГЕРБ-СДС и с 64-те на ПП–ДБ двете коалиции нямат нужда от други „патерици“ в 49-тото НС, тъй като надхвърлят необходимите за надмощие 121 народни представители. Но въпреки демонстрирания досега бонтон е трудно за вярване, че той ще бъде запазен задълго от доскорошните съперници, разменили си не една и две яростни нападки. Протестната енергия на площада през 2020 г. и призивите за смяна на корупционния модел на управление на ГЕРБ сублимираха в „Продължаваме промяната“. А министри от ръководеното от ПП правителство разпоредиха ареста на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов м.г.

Независимо от уверенията му, че е простил и е оставил възмездието на Бог, че непрекъснато говори за търпение, че стана депутат и за първи път от три години прекрачи прага на Президентството, не е изключено да помогне на „Началника“. Макар в публичните си изявления да твърди, че е оставил лошото назад, „иначе не бих се срещал, не бих си говорил и с Кирил, и с Асен, а ние си говорим“. (И така индиректно потвърди слуховете, че лидерските преговори вървят въпреки изявления и от двете страни, че не са започнали.)

Съюзът на ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ предизвика напрежение сред останалите политически сили, почувствали се изолирани и отхвърлени. (Докато такъв център липсваше, всички те се усещаха значими, тъй като винаги съществуваше шанс да бъдат поканени за танц.) ДПС дипломатично се въздържаха от нападки, заявявайки, че са в опозиция на този съюз. И от „Има такъв народ“ не са предишните хъшлаци – критикуват бившите си партньори от ПП, но някак по-умерено и сдържано.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов обаче подгря с „Ако се коалират с ГЕРБ, ПП–ДБ ще зачеркнат смисъла от съществуването си“, а председателката на БСП Корнелия Нинова извади метафората за „eдноръките джентълмени“, припомняйки как депутати са се клели, че ще си отрежат едната ръка, вместо да гласуват за партийния враг. Всички те дават мило и драго двете формации да не се спогодят за кабинет, за да бъдат ухажвани.

Предизвикателство за новото мнозинство – освен напрежението с останалите политически партии и липсата на доверие между двете коалиции – са и сложните отношения вътре в ПП–ДБ. Откакто са започнали преговорите между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, като че ли партията на Борисов преговаря с „Промяната“, но не и с „Демократична България“, чийто глас се изгуби. А председателят на ДСБ – част от ДБ, генерал Атанас Атанасов се дистанцира по bTV от подобен съюз с думите, че „на Борисов му трябва пералня и най-добрата пералня e нашата коалиция“, а също така, че няма никакво доверие на Бойко Борисов.

Правителството

В програмата, изготвена от ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, са предвидени 17 закона до края на лятната сесия. Сред тях липсват промени в Изборния кодекс, които да премахнат хартиената бюлетина, върната с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП в предишния парламент.

До края на юли има само 3 месеца, а за някои законопроекти е записано, че трябва да се подготвят и внесат от Министерския съвет. Най-съществените са свързани с реализиране на реформите, предвидени в националния План за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Предишният 48-ми парламент така и не успя да ги приеме. Несвършената работа е много – тук са промените в Наказателно-процесуалния кодекс и в Закона за съдебната власт, които се отнасят до механизма за разследване на главния прокурор и укрепването на Инспектората към ВСС, изискваните заради еврото изменения в Търговския закон, в Кодекса за застраховане и в Закона за мерките срещу изпирането на пари и др. Някои от тези законопроекти, внесени в предишния парламент от служебния кабинет, ще трябва да се внесат отново и в 49-тото НС, други – тепърва да бъдат разработени.

Ако няма редовно правителство, подкрепено от мнозинството, тези закони изчезват яко дим, а с тях и шансовете на България за по-тясна интеграция в ЕС и за трансформация на икономиката. За да бъдат приети, лидерът на ГЕРБ смята, че „най-доброто за България е коалиция между двете големи партии“, а другите варианти са „по-неработещи и по-слаби“. Няма да има друг вариант, докато не се изчерпят всички възможности за коалиция между двете големи партии, каза Борисов след консултациите при президента. От ПП–ДБ са все така категорични, че няма да участват в правителство с ГЕРБ, но ще предложат свой кабинет с втория мандат. „Националният съвет на ПП–ДБ каза ясно, че не можем да подкрепим първи мандат на ГЕРБ, но сме готови да направим правителство с втория мандат“, заяви съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Вариантите на Борисов ще се изяснят следващата седмица. Не е изненада заявката му, че няма да е премиер – отдавна е разбрал, че историческото му време е свършило. Водачът на ГЕРБ не разкрива картите си, ако се провалят преговорите с ПП-ДБ, за което го попита и президентът Радев на консултациите:

Какви са вашите виждания за решаването на тези задачи и за фактора време? Колко време според вас е необходимо за водене на пълноценни преговори за съставяне на правителство, и то, както са вашите амбиции, с вашите доскорошни най-отявлени антагонисти? Ако това не стане, имате ли резервен план за правителство?

Борисов обаче успя да издейства от президента малко забавяне с връчването на първия мандат в името на същите тези преговори.

В случай че преговорите се провалят, пред ГЕРБ–СДС има два варианта – връщат празна папка на президента или подготвят кабинет, който в парламентарната зала може да получи подкрепа извън ПП–ДБ. А дали биха подкрепили правителство на малцинството с втория мандат на ПП–ДБ, на което се надяват Петков и Василев? Ако се случи, ПП–ДБ поемат твърде голям риск и опасност от извиване на ръце от страна на ГЕРБ, но пък и никой друг не би им оказал подкрепа.

Сметките

Със сигурност в очите на обществото Борисов прави всичко (не)възможно да осигури стабилност чрез редовно правителство, защото милее за държавата.

Сега, на който му е мила държавата, трябва да направи компромиси.

За ГЕРБ и Борисов подобен исторически компромис би бил триумф, за ПП–ДБ – обратното, но в действителност и двете коалиции направиха компромис със законодателната програма като първа заявка за общ път. В ГЕРБ смекчиха и позицията за бюджета – допреди дни твърдяха, че такъв може да предложи само редовно правителство, докато вече се сближават с идеята на ПП–ДБ да го внесе служебният кабинет поради липса на време.

Правителство, макар и за кратко, ще калкулира политически (а и не само) дивиденти в навечерието на местните избори от формацията, която ще успее да го състави. Според председателя на парламентарната група на ГЕРБ Десислава Атанасова до края на следващата седмица ще са готови парламентарните комисии, които приоритетно да се заемат със законопроектите за ПВУ, еврозоната, Шенген, както и с двата закона по ПВУ, които се отнасят до правосъдната система.

Тази амбициозна програма едва ли ще бъде изпълнена до края на лятната сесия, като се има предвид, че тук не са включени данъчните закони, държавният бюджет, както и тези на НЗОК и държавното обществено осигуряване, които трябва да се съгласуват и със социалните партньори. Освен това този парламент ще трябва да се произнесе и по подписката за референдум за запазване на българския лев, която „Възраждане“ внесе. Българският институт за правни инициативи сръчка депутатите, че трябва да изберат близо 70 членове на мястото на тези с изтекли мандати в 17 регулаторни и контролни органа.

Нищо не е готово. Просто две политически сили са се съгласили да работят за приемането на няколко закона. Дяволът е в компромисите.