Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2633

Напоследък често попадам на претенции на една определена категория хора, че свободата на словото им се нарушавала. Обикновено от сорта на „мръсните левичари ми забраняват да говоря каквото мисля и ми отнемат свободата на словото“. И обикновено след като някой им е обърнал внимание, че изказват директен и безсрамен расизъм, нацизъм, сексисъм или друго от сорта.

Реално никой не пречи на такива хора да говорят каквото си искат. (Иначе нямаше да могат да напишат изказването, заради което хленчат.) Проблемът им е, че когато почнат да бълват примерно расизъм, околните ги гледат като расисти – вече не като свестни и читави хора. Съответно те се чувстват дискриминирани („защо другите ги гледат като свестни и читави, а мен не?“) и опищяват света.

Реално това, срещу което протестират, е че се налага да търпят последствията на расизма си, или каквато друга простащина демонстрират. Искат хем да са демонстративни боклуци, хем да бъдат третирани като достойни хора. И когато не го получават, се тръшкат като оскърбени принцеси. (Talk about snowflakes.)

(Не, тази категория хора не са рашистките пропагандисти. Те също често демонстрират расизъм, нацизъм и сексизъм – чудесни начини за разделяне на обществото и сеене на омраза са. Но сами по себе си не са достатъчни за провеждане на рашистка пропаганда, така че пропагандистите рядко ги защищават изолирано. Обикновено се тръшкат за свобода на словото, когато някой оспори лъжите им. Защото някой им пречи да лъжат по принцип, а не защото някой им пречи да са расисти или нацисти.)

Тази категория хора обикновено наричат себе си „десни“ или „консерватори“. И двете са опит за мимикрия – те са всъщност нещо друго.

Ние сме свикнали с разделението между либерали, които дърпат напред, и консерватори, които отстояват наличното. Всяка от тези групи има своята важна роля в прогреса. Като двигателят и спирачките на кола са – без двигател тя няма да тръгне, без спирачки ще ви пребие някъде, безопасното придвижване се постига с имането и разумната употреба и на двете.

Има обаче и трета група – реакционери. Те се борят да върнат нещата назад, към „светлото минало“. Към времената на расизма, нацизма, неграмотността, мизерията, феодализма… Те търсят лековерни, за да им пробутат някакво минало за „светло“ и „достойно“. Например за време, когато Нацията е била велика и недостижима (“Make America Great Again”, “Deutschland Uber Alles”, „България на Симеон Велики“ и подобни). Тъй като терминът „реакционери“ мигновено издава същността им, те се опитват да се пробутат за „консерватори“ или „десни“. Но стремежът им към отхвърлено от прогреса минало е сигурен индикатор – мигновено показва какво са всъщност.

Десните популисти обикновено са такива. Те са много по-разпространени днес от левите популисти и са по-злокачествени от тях. Левият популист обикновено обещава прекрасни неща – проблемът с него е, че няма да ги изпълни, и повечето хора вече знаят, че е измамник. Десният популист обикновено обещава ужасни неща в красива опаковка и проблемът е, че ще ги изпълни. И подкрепилите го тогава ще разберат за какво всъщност са се борили, но ще е вече късно.

Реакционерите са два типа – идиоти и психопати. Идиотите искрено вярват примерно че през Средновековието животът е бил прекрасен, селяните са работели по няколко дни в годината, благородниците са се грижели за доброто на всички, хората са живеели средно по над 100 години… Психопатите отлично знаят, че това е лъжа за идиоти и я повтарят именно затова. Миналото ги привлича с това, че е авторитарно и би им дало възможност да властват над по-свестните от тях. Нещо, за което нямат шансове при съвременна пазарна демокрация… Съответно идиотите са пехотинците-редници във войната на реакционерите да върнат миналото. Психопатите са техните офицери и генерали.

Опитите днес да се използват свободите на демокрацията, за да бъде връщано зловещо минало, са планирани от психопатите и извършвани под тяхна команда от идиотите реакционери. Част от тези опити е насаждането на расизъм, нацизъм, сексизъм и подобни идеологии на омразата, които се борим да оставим в миналото завинаги. Под маската на „свобода на словото“, и с претенциите, че който пречи на тези измами, е враг на свободата на словото.

Но свободата на словото не е абсолютна. Иначе телефонните измамници нямаше да са престъпници – те само говорят, другите сами им хвърлят парите си през балкона, нали? Щяха да са престъпници тези, които ги ловят и пращат в съда. Нито щеше да е престъпление уговарянето на деца от педофили – престъпление щеше да е да им се пречи. Вие кое подкрепяте – свободата на словото на тези категории или ограничаването ѝ?

(Преди няколко години в Ливърпул, ако не ме лъже паметта, имаше епидемия от заушка. Няколко десетки загинаха, няколкостотин останаха с трайни умствени увреждания или безплодие. Оказа се, че трийсетина години по-рано там е имало много успешна кампания на антиваксъри… Комитет на пострадалите даде антиваксърите под съд. Те заявиха в съда: „Ние само сме предоставили информацията. Свободата на словото е свещено и неотменно право. Решението са го взели родителите ви, съдете тях…“ Как мислите, да лъжат родителите да не си ваксинират децата тяхно свещено и неотменно право ли е? Може ли да им бъде търсена отговорност за последствията или не?)

Така е и с „десните“, които пищят как „крайно левите“, „световната либералфашистка конспирация“, „уокизмът“ и т.н. им отнемат свободата на словото. Не, не им я отнемат. Просто ги третират като каквито са се показали. Това е, което те не могат да понесат и пищят срещу него.

Затова е важно на такива това да се обяснява публично и в прав текст. И че свобода на словото и безотговорност за лъжи и проповядване на омраза са различни неща. Първото го имат – нека не лъжат, че го нямат. Второто ще го проимат когато го проимат телефонните измамници и педофилите.