Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/lazarov-razpit-borisov.html
Борислав Петров Лазаров излиза от разпит в Софийска градска прокуратура (СГП) на столичната ул. Черковна, видя фоторепортер на „Биволъ“ (вижте заглавната снимка и снимките долу). Придружава го личен бодигард, който…
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/naydenov-barcelonagate.html
Състудент на Валентин Златев и Александър Чаушев от съветския институт МГИМО в Москва е обект на интерес в делото Барселонагейт, според източници на Биволъ и BIRD. Асен Любенов Найденов до…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/apelativna-chekmdzhe.html
След като “Биволъ” оповести в събота, че Софийска градска прокуратура (СГП) тихомълком е “изпрала” бившия премиер и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов по скандалното дело за кюлчетата и пачките, в…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BC-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BA%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B8-%D0%BD.html
Прокуратурата на Република България (ПРБ) тихомълком прекрати едно от най-скандалните наказателни производство за снимките с евровите пачки и златните кюлчета в чекмеджето на експремиера и лидер на ПП “Граждани за…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/druzh-geshev-za-da-krotuva-borisov/
In every life we have some trouble,
When you worry you make it double,
Don't worry, be happy.*
Главен прокурор да захапе ръката, която го е хранила? Ето че се случва. Политиката и прокуратурата са така оплетени, че ставащото предизвиква верижна реакция и в двете системи. Колкото по-дълго се задържи Иван Гешев на поста, толкова по-дълго ще кротува лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Падат трупчетата, крепили делата, поставени върху тях като инвестиция, застраховка до живот и шантаж едновременно. Гуша за гуша се хващат „братя по оръжие“ – главният прокурор Гешев и неговият заместник и шеф на Националната следствена служба Борислав Сарафов, главният прокурор и членове на Висшия съдебен съвет, бранили го с позиции, гласуване и мълчание. Разломът в прокуратурата не е реформа, а „кланово противопоставяне“, по думите на адвоката към Антикорупционния фонд и бивш прокурор Андрей Янкулов.
Единият клан, както виждаме, остава верен на „ръката“, другият – на главния прокурор, и започват взаимно да се нападат с проверки, компромати и искания за освобождаване.
В политиката се сключва не просто пакт за взаимопомощ между политически сили, които са си омразни, а се договаря правителство, в което едната (засега) има един-единствен министър, и то еврокомисар, напуснал поста си. Всичко това – за да „случи“ еврозоната и Шенген, както обясни бившият премиер и съпредседател на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков, наричайки във видео Мария Габриел „ключ, за да бъде този модел конструиран“, а извън Facebook – „мост, който да съедини несъвместими формации“.
Договорката е Габриел да застъпи като министър-председател след девет месеца, през които ще управлява Николай Денков (ПП). Критиците наричат ротацията „предателство“, защитниците – „разум“ и „спасение“, но всички са предпазливи в очакванията си, изтощени от над две години безплодни опити за стабилно редовно правителство и загуба на доверие в политическото и парламентаризма.
Онзи enter, с който плашеха главния прокурор обаче, бе натиснат, изглежда, за Радостин Василев, миналогодишния отцепник от „Има такъв народ“, който заедно с петима други от ИТН се опита да набави необходимите гласове, за да има парламентарно мнозинство кабинетът на Кирил Петков. Наскоро прокуратурата поиска имунитета му заради разследване, че тогава се е опитал да сплаши своя колежка от парламентарната група, за да я принуди да напусне Народното събрание.
Сега Василев, бивш министър на спорта и два пъти начело на листите на ПП, отново напуска – този път групата на ПП–ДБ. Пак е в ролята на непримирим боец срещу грабителите и мафията, на рицаря на неподправената с компромиси промяна. Ще прави гражданско сдружение и размахва уличаващи лидерите на ПП записи с миризма на партийна кухня. Кирил Петков свика медиите преди разкритията на Василев, за да заяви, че записите са монтаж, че това е дело на „дълбоката държава“, активно мероприятие, за да няма кабинет. Пред bTV и Даниел Митов от ГЕРБ–СДС коментира действията на Василев като „част от динамиката, която цели разклащането на политическата среда“.
Най-вероятно Борисов ще прости. Той прости собствения си арест (или поне така твърди), ще извини и непремерените приказки по негов, на Габриел и сие адрес. Което не значи, че ще ги забрави. Първият му коментар беше, че няма да му повлияят относно съставянето на правителство, а целта им е тъкмо такава – да го осуети. „Аз само знам, че това обслужва много, много различни интереси, които не искат България да се стабилизира“, заяви той в петък, 26 май. В същия ден Василев разпространи запис от заседание на Националния съвет на ПП, на което се чуват реплики как „това правителство ще съществува, докато Борисов се страхува от Гешев и президента“ (Асен Василев) и как „Борисов ще се изпере през Мария Габриел“ (Кирил Петков).
Но за компенсация може да се наложи „Продължаваме промяната“ да удовлетвори желанията на ГЕРБ за няколко министри в правителството на Денков и/или в предстоящото обновяване и попълване на близо 70 места в 17 регулаторни и контролни органа.
Борисов и Гешев се борят за едно и също – о-це-ля-ва-не и амнистия. За да опази кожата си, лидерът на ГЕРБ отстъпи дотам, че се отказа да състави правителство, макар партията да спечели изборите, и реши да подкрепи кабинет на ПП. Главният прокурор е избрал друга тактика – настъпва, вместо да отстъпва, и не спира да повтаря, че ще изкара мандата си.
Иван Гешев преглежда арсенала, който държи срещу политиците – делата на трупчета, и едно от тях, сложено там преди девет години, e пуснато в употреба за втори път. Поискан е имунитетът на депутата от ГЕРБ и бивш енергиен министър Делян Добрев заради разследването за умишлена безстопанственост по казуса с АЕЦ „Белене“, по което е обвиняем.
Обвинението срещу него е, че не е оказал достатъчен контрол върху работата на Българския енергиен холдинг като министър през 2012 г., така че да прекрати навреме всякакви дейности по втората АЕЦ. Основание да спрат са решенията на правителството и на парламента от март 2012 г. Те слагат край на проекта, но въпреки това са били платени над 4,5 млн. eвро на „Парсънс E&C Юръп Лимитед“ – архитект-инженер по програмата за строителство на „Белене“. ГЕРБ го раздават принципно, обявявайки, че нито Добрев, нито някой друг от ГЕРБ–СДС ще се отказва от депутатския си имунитет, ако му бъде поискан от Гешев.
Мнозина очакват същото да се случи и с лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, добре обрисуван в записа и пресконференцията на главния прокурор като Поръчителя на отстраняването му (от институцията). Депутати и симпатизанти на ГЕРБ отидоха да подкрепят Борисов на разпитите в двете прокуратури, където беше тази седмица. В Софийската градска прокуратура го разпитваха по делото, известно като „Барселонагейт“ – за нашумялата къща в каталунската столица, където живееше българката Борислава Йовчева и дъщеря ѝ, с които свързват Борисов.
А във Върховната касационна прокуратура разговорът е бил за писмото от неизвестен подател, пратено на Гешев. Онова, което започва с цитат от Мечо Пух, обрамчен в кавички, и метафори като „гола скала“, на която стои сам главният прокурор, а там духа вятър. Пълно с баналности като от треторазреден екшън, където, вместо да натиснат спусъците, мъжагите си говорят как е дошъл „краят на приказката“.
А, да, има и лукче – символ на непоискани услуги от главния прокурор, което е невъзможно за вярване. Но поне показва, че авторът на писмото е живял в соца, защото лукчетата бяха известни тогава. Пурата и уискито са слабости и на Борисов, и на Гешев. Срещу главния прокурор дори започна проверка от Столичната регионална здравна инспекция заради репортаж, в който той пали пура по време на дистанционно участие в заседание на ВСС. В Съдебната палата, където е кабинетът му, е забранено тютюнопушенето на закрито.
Войната между политиците и главния прокурор Иван Гешев едва ли ще приключи толкова бързо, колкото смятат в парламента, където депутатите не просто бързат, а галопират с промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт. По утвърден парламентарен маниер един закон се променя чрез заключителни разпоредби в друг. Тази седмица те бяха приети от Правната комисия и на второ четене, което означава, че до 30 май парламентът може да гласува окончателно механизма за разследване на главния прокурор и да намали на 13 гласа мнозинството във ВСС, необходимо за смяната му (сега е 17).
С изненадващо предложение ГЕРБ прекрои промените, внесени от служебното правителство, което доведе до напрежение в Правната комисия. За скандални промени за съдебната власт предупреди най-напред бившият председател на ВКС Лозан Панов, също и съдия Красимир Мазгалов, който написа:
Зад маската на контрол и разследване на главния прокурор ГЕРБ и ДПС прокараха изменения, които ликвидират независимостта на съда – председателите на ВКС и ВАС да могат да се избират с просто мнозинство от 13 гласа в пленума, което означава 11 от прокурорската колегия и само двама от съдийската, които могат да бъдат и адвокати, избрани от парламента. Мечтата на българския политик – пълен контрол върху съда.
Следващата седмица, когато измененията бъдат внесени в пленарната зала, ще стане ясно дали предложението ще бъде прието и ще го преглътнат ли ПП–ДБ, за които съдебната реформа е част от партийния им бранд. Защото това съвсем не е съдебна реформа, а оформяне на ново статукво – старото не върши работа, понеже е компрометирано.
ГЕРБ отново се опитват силово да наложат договорени неизвестно къде и с кого предложения. А ВСС започна процедурата, която може да доведе до освобождаването на Иван Гешев от поста главен прокурор. Той е обвинен за сериозно уронване на престижа на съдебната власт. Приеме ли парламентът законовите промени идната седмица, обвинител №1 може да се окаже и разследван.
Но дали пък точно сега да не бъде запазен още известно време на поста? Иначе как ще изтече мръсната вода.
* Цитатът е от песента на Боби Макферин Don't Worry, Be Happy.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-vs-geshev-cui-bono/
Кой има полза от войната между лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев?
Римският политик и народен трибун Луций Касий Лонгин Равила препоръчвал на съдиите винаги да търсят кой се възползва от дадено престъпление, тъй като виновен е облагодетелстваният от деянието. Така се появил изразът „Кой има полза?“ (Cui bono, cui prodest – За кого е удобно, кой се облагодетелства).
Правилото на Равила помага да се проясни зацапаната картина в България, която европейското издание Politico определи като конкуренция на сериалите по Netflix с публикация под заглавие „Каскета срещу Тиквата. Българската мафиотска държава достигна повратна точка“. Трудно е да се прогледне през толкова много пластове мръсотия в не-правовата държава: взривната вълна по маршрута на главния прокурор; последвалото искане за освобождаването му от най-голямата политическа сила, известна като негов подемен кран и крепостна стена; забития в гърба нож от заместника, който се е клел във вярност и дружба на Началника, но сега иска охрана, защото го било страх да не го убие, и задвижва процедури за отстраняването му от поста.
Ако политическата нестабилност продължи и се върви към шести парламентарни избори за по-малко от три години, във вътрешнополитически план това би било изгодно за президента Радев и за проруската „Възраждане“. Държавният глава ще продължи да управлява чрез правителствата си и назначените от него шефове на спецслужби, да формира външнополитическите позиции на България – и чрез министъра на външните работи, и чрез своя представител в НАТО (изпратения наскоро бивш дипломат №1 Николай Милков).
Президентските възгледи доминират в българската позиция за Северна Македония още от редовното правителство на Кирил Петков, когато за министър на външните работи бе назначена Теодора Генчовска, бивша служителка на „Дондуков“ 2 (формално от квотата на ИТН). Въпреки че в последните си дни кабинетът все пак успя да вкара и парламентът да приеме т.нар. френско предложение за Северна Македония. На фона на заетите със себе си партии обаче за Румен Радев е лесно да изпъкне като единствения български политик, ангажиран с националните интереси – например българите да бъдат вписани в македонската Конституция (според същото това френско предложение).
„Възраждане“ неотклонно зове за избори, очевидно решена да превърне в свой актив гроздовете на гнева, които зреят в обществото заради политическата криза, и да атакува по-предни места след третото си на вота на 2 април. Няма друга политическа сила, отбелязала такъв подем за толкова кратко време. На изборите през ноември 2021 г., когато за първи път прескочи бариерата за парламента, „Възраждане“ спечели 127 549 гласа, на следващите през октомври 2022 г. почти ги удвои, а априлският вот ѝ донесе още 100 000 гласа, или близо 40%.
Продължаващо управление на президента и неспирен възход на „Възраждане“ са в синхрон с руските интереси. Това би осигурило още едно отличие за посланичката на Русия у нас Елеонора Митрофанова, наградена през май от президента Путин с орден „Александър Невски“ – за голeмия ѝ принос „в осъществяването на външнополитическия курс на Руската федерация“.
Една дестабилизирана България отслабва източния фланг на НАТО точно когато се очаква контраофанзива на Украйна, а преломът във войната на Москва срещу Киев не е настъпил. Регионът е в сферата на геополитическо влияние на Москва – облъчван с неотслабваща сила от 2014-та насам с ударни дози руска пропаганда с цел алиенация от ЕС и НАТО. Част от този наратив е прозападни политически сили и елити да бъдат определяни като „лакеи на Брюксел и Вашингтон“ и на „евроатлантическите господари“.
Войната в прокуратурата – институцията, превзета най-напред от политици и задкулисие, за да си гарантират недосегаемост, неминуемо засегна преговорите за правителство. В значително по-малка степен обаче ще бъде засегната съдебната система. Шансовете да бъде преобразена от дълбока конституционна реформа не изглеждат особено големи, независимо от заявката на ПП–ДБ „да тестват наличието на конституционно мнозинство, съгласие между всички политически сили около няколко едри идеи“. („Конституционното мнозинство“ лансира преди изборите съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Макар да не тестваха такова съгласие по време на 7-месечното си управление.)
Готови сме на разговори за конституционна реформа, заяви в кулоарите Борисов, показал усърдна диалогичност в 49-тото НС. Поредното доказателство за такова прилежание на политик, известен като автократ, е спазване на джентълменското споразумение с ПП–ДБ да им отстъпят председателското място в Правната комисия, след като ГЕРБ–СДС получи стола на „пръв сред равни“ – председател на парламента.
Няма обаче големи шансове да бъдат събрани необходимите за промени в Конституцията 160 гласа, които да одобрят „едрите идеи“, като преструктуриране на ВСС и окончателно разделяне на съдийската от прокурорската квота, силно ограничаване на правомощията на главния прокурор, преосмисляне на института на служебното правителство, което да се занимава само с избори и процесите между тях, за да не възниква „квазипрезидентски режим“. Последното разгневи президента. „Няма проблем, стига редовното правителство да си върши работата и да не завещава тежки кризи на служебното“, коментира той, изброявайки постиженията на овластените от него.
Ако изобщо се състави правителство в рамките на 49-тия парламент, то ще е с твърде ограничен срок на действие и едва ли ще изтрае повече от година – недостатъчна за обсъждане и приемане на дълбока реформа на Конституцията в частта за съдебната система. В рамките на възможното обаче е парламентът да приеме онова, което се изисква от него по Плана за възстановяване и устойчивост – механизъм за разследване на главния прокурор.
В четвъртък, 18 май, Правната комисия одобри на първо четене законопроекта на служебното правителство за промени в НПК и Закона за съдебната власт и амбициите са скоростно да бъде гласуван в пленарната зала. Основната идея е назначен ad hoc наказателен съдия от Върховния касационен съд да образува проверка и да води разследвания срещу главния прокурор или негов заместник, когато има достатъчно данни за извършено престъпление. Промените намаляват на 13 изискваните сега 17 гласа за избор и освобождаване на главния прокурор, или ⅔ от ВСС, и може да се окаже, че Иван Гешев ще е първият засегнат от тях.
Колкото и да трака саби и щитове, той изглежда като счупен човек. Осъзнава, че подкрепата за него се оттегля, ГЕРБ и ДПС го жертват в името на европейското си ребрандиране и отпушване на Плана за възстановяване и устойчивост и няма особен смисъл да се бие, освен ако не смята да напуска България. Разполага с твърде много информация. Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев съобщи, че близо 100 производства по обществено значими казуси са поставени „на трупчета“ от прокуратурата поради две основни причини – политическо влияние върху съдебното производство или влияние на лица от криминалния контингент. Никой от засегнатите не би искал този човек да остане на поста си.
Едва измъкнала се от изолация, партия ГЕРБ има всички шансове да влезе отново в нея заради заплаха от съдебно разголване на лидера си след знаците от главния прокурор за „къщата в Барселона“. Затова и на Борисов му е нужно пакетиране в съвместно управление с ПП–ДБ.
БСП се отдръпна от преговорите за първия мандат – така предопределя провала му и отваря път за следващия. ДПС и ИТН са съгласни и заедно с ГЕРБ–СДС биха осигурили подкрепа от 116 депутатски гласа. За мнозинство от 121 не им достигат петима, а изходът от гласуването в пленарната зала за кабинета на Мария Габриел ще предопределят 37-те от „Възраждане“ – или пък отсъствието на депутати от различни политически сили, за да не бие на очи.
Корнелия Нинова смени посоката толкова рязко, че дори не си направи труда да пита членовете на БСП (както обеща преди време) или Националния съвет (както обеща наскоро). На 14 май Нинова заяви, че социалистите биха подкрепили „национален експертен кабинет“ и ако вътрешното допитване каже „да“, ще участват с експерти. На 15 май лидерката на БСП седна на една маса в парламента заедно с кандидата за премиер на ГЕРБ Мария Габриел и Бойко Борисов, за да каже, че крайното решение ще вземе пленумът, и даже постави разделителната линия:
Ако партиите подкрепим общо правителство, надпартийно, и то реши да изнася оръжия за Украйна, смятайте, че на секундата се оттегляме.
Буквално броени часове след тази среща дойде заявката ѝ, че излиза от преговорите. Но пък БСП е готова да преговаря с ПП–ДБ, ако я поканят за разговори за втория мандат – при същите червени линии за Украйна. Ще ги приемат ли? Гешев е в задънена улица, Борисов – притиснат до стената, Радев – единственият печеливш. Дори да се състави редовно правителство, стабилността няма да е присъща на българската политика в близките години. А мандатът на президента изтича през 2026 г. Дотогава и двамата, които бяха негови политически противници през 2020 г., ще бъдат елиминирани. А Радев ще управлява.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bezdnata-se-vzira-v-polititsite-gerb-co/
Нищо не е договорено, докато всичко не е договорено. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов често употребява тази фраза и наскоро пак повтори европейския принцип. Преговорите за правителство, без да е връчен мандат от президента 33 дни след изборите, продължават. Те все повече заприличват на кампания по надлъгване, за да си прехвърлят Черeн Петър – метафората за политическото себесъхранение, добила популярност при предишната провалена въртележка с мандати.
Но макар ситуацията да изглежда отново безнадеждна, този път политиците ще положат повече усилия да сглобят някакво правителство с кратък срок на годност. Не са забравили съдбата, сполетяла „Има такъв народ“ (ИТН) – партията, която от победител на избори, след провалите с двата си проектокабинета, изпадна от стълбицата на медалистите.
Усещат, че бездната се взира в тях*, но трудно ще намерят желаещи за обречена власт, затова и кабинетът най-вероятно ще е слаб, като за отбиване на номер. След местните избори може да се мисли за друг, с нова конфигурация в зависимост от резултатите и от това доколко е пробит монополът на ГЕРБ в местната власт.
Кога ще връчите първия мандат за съставяне на кабинет (на ГЕРБ–СДС – б.а.), питат журналистите президента Румен Радев при всяка публична изява. За три седмици обаче неговата позиция се превъртя от „няма да бави“ до „няма да бърза“.
49-тото Народно събрание има нужда от време, за да се приемат най-важните закони и решения […] Парламентът не може да си позволи лукса да не приеме критично важни закони, дори и да няма правителство,
каза Радев преди десетина дни.
Има предвид приемането на бюджет за тази година и на законите, необходими за втория транш от 724 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Така хем се проявява като загрижен държавник, хем се стреми да осигури комфорт за още едно служебно правителство и неговите разходи. Настоящото на Гълъб Донев разпределя и първия транш от близо 1,4 млрд. евро по ПВУ, получени в края на декември.
Но преди да обсъдят държавния бюджет и бюджетите на държавното обществено осигуряване, НЗОК и на съдебната власт, вече внесени в парламента, политическите сили трябва да определят състава на комисиите и председателите им. Как обаче да го направят, след като не са споделили и разпределили изпълнителната власт? Затова бюджетът чака – и президентът изчаква, а Борисов му пожелава да е жив и здрав, „защото дълго ще управлява и е последното спасение на българите в момента“.
В крайна сметка се намери поредното нестандартно решение – комисиите започват работа с председателите от предходния парламент. Депутатите от „Български възход“ ще бъдат заместени от „Има такъв народ“.
Всички са наясно, че в година на (местни) избори няма как да не бъде приет бюджет. Държавата не може да кара повече с миналогодишния. Ще се раздават 2 милиарда за проекти на общините, бизнесът си чака парите по договорите за строителство, също и болниците. Служебният кабинет е предвидил увеличение от 910 млн. за бюджета на НЗОК, от което над 500 млн. са за лечебните заведения – те ще разполагат с 47% от парите на Касата – 7,027 млрд. лв. за 2023 г.
Първоначално ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ се разбраха да постигнат 3% дефицит в бюджета, но не и как – щом като не искат да вдигат данъци, нито пък да премахват данъчни преференции. Но след като няма да бъдат съюзници, остава неясно какво се случва с общите цели – трите процента и законодателната програма. „Джентълменското споразумение“ за ротация на председателското място на 49-тото НС е денонсирано. А точно то даде фалшивите надежди, че е възможен кабинет – въпреки обета на ПП–ДБ, че няма да участва или да подкрепи правителство на ГЕРБ. До обща управленска програма така и не се стигна, затова пък всяка от коалициите осмя и иронизира тази на конкурента – било заради екселските таблици, било заради плавателния канал Русе–Варна, проект от времето на социализма.
Макар да повтарят, че като победители в изборите ГЕРБ носят отговорността да предложат кабинет, ПП–ДБ все пак избързаха и представиха първо своя, след като Борисов го поиска с аргумента да преценят могат ли да го подкрепят. Няма как. От „Промяната“ отхвърлиха възможността съставът му да бъде предоговорен. В проектоправителството блестят знакови лица на „Промяната“ – Асен Василев (другият съпредседател Кирил Петков публично заяви, че се отказва), Николай Денков и Даниел Лорер, както и други от парламентарната група, и недотам познати лица от втория ешелон на „Демократична България“.
Партньорът на „Промяната“ демонстрира резигнация и към преговорите, и към селекцията за правителство, независимо от публичните уверения, че всичко в коалицията е наред. Разлом преди местните избори обаче не е възможен. На тях ПП–ДБ се надяват на пробив в София и в още няколко големи града, дълго управлявани от ГЕРБ, и да са в опозиция при евентуален кабинет на ГЕРБ–СДС ще им е от полза за кампанията.
Борисов им обърна гръб след провала на преговорите и показа вариации на план Б: правителство на малцинството или пък споделено от ГЕРБ с други партии в 49-тия парламент (ДПС, БСП, ИТН). Вариантът е да излъчат министри, но без да има коалиционно споразумение с тях, за да не сбъдне „мокрите сънища на ПП–ДБ“. От преговорите дотук ГЕРБ имат най-големи сходства във възгледите с ДПС. „Възраждане“, разбира се, отказаха, за да не последват печалната безславна участ на всички предишни националисти партньори на Бойко Борисов – „Атака“, РЗС, НФСБ, „Воля“, ВМРО. Обаче бяха констатирани сходства между прокремълската формация и евроатлантиците от ГЕРБ в енергетиката и… правосъдната реформа.
В края на деня, в който Борисов се срещна и разговаря с останалите политически сили, от „Продължаваме промяната“ поискаха разговор с ГЕРБ по управленската програма, което, разбира се, е само повод. Даниел Лорер даде най-дипломатичната формулировка:
Имаше голяма доза емоции при обявяването на състава на кабинета на акад. Денков. Това, че обявихме толкова рано, го отчитам като грешка, и то преди да бъде финализирана програмата… Има много голямо сходство между програмите на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Гласовете на ГЕРБ ще са ключови при приемане на състава на правителство с втория мандат.
Но на следващата сутрин никой отново не помръдна от позициите си – партията на Борисов настоява за кабинет с първия мандат, коалицията ПП–ДБ държи на правителство с втория.
В крайна сметка всички искат да се покажат конструктивни. Борисов е в новия си образ на диалогичен и разумен политик с опит, който прави всичко в името на стабилността. Кирил Петков и Асен Василев пък са политици, ненарушаващи принципите си и идентичността си на анти-ГЕРБ борци, честни към избирателите си.
Подготвя се нов кръг преговори.
Но бездната се взира във всички политици.
*Перифраза на ницшеанското „Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната започва да се взира в теб.“
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/radev-e-borisov-i-polovina/
На втората година от втория мандат на президента Румен Радев няма съмнение, че приликите с управлявалия три премиерски мандата Борисов са повече от отликите. Бившият военен летец е властник със също такова его и уклон към авторитаризъм, както и бившият пожарникар и собственик на охранителна фирма.
Но поради естеството на властта, която консумира, и неспособността на парламентите да излъчат редовно правителство Румен Радев надмина Борисов.
Той управлява „Дондуков“ 1 и „Дондуков“ 2, както и областните администрации. Решава и за дипломатическите назначения, съобразявайки се отново единствено със себе си и съветническия си кръг, тъй като по закон те се съгласуват между правителството и президента, който издава указа за назначаването им. А правителството, управляващо от 2 август м.г., отново е назначено от него. Така се стигна до серия назначения в дипломацията, които коалиционното правителство на Кирил Петков спираше, и до оформяне на дипломатически ариергард на Радев и силите зад него.
Президентът определя и насоките на външната политика, представлявайки като държавен лидер България на заседанията на Европейския съвет в Брюксел, където неговите проруски позиции по най-съществения глобален проблем – войната в Украйна, са ясно изразени. И макар одобрението му да отчита спад, президентът продължава да е политическата фигура, която се ползва с най-високо доверие в обществото.
Ако позициите на лидера на ГЕРБ все пак имаха своите корективи и спирачки в лицето на германските партньори в ЕНП и в Европейската комисия, Радев е неудържим, защото няма какво да го сдържа.
Независимо от решението на народното събрание на парламентарна по конституция република да бъде оказана военна помощ на Украйна, президентската власт отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Така страната ни липсва от безпрецедентното решение на ЕС, определено като „историческо“ от върховния представител по сигурността Жозеп Борел.
На международната конференция „Антикорупция и национална сигурност“ на 21 март т.г. президентът обяви, че България няма да предоставя на нападнатата от Русия Украйна нито изтребители, нито зенитноракетни комплекси, нито танкове и бронетранспортьори. Наред с това Румен Радев отново излезе с шлагерния си призив за миротворците и войнолюбците – партиите, които се канят да управляват след изборите, да кажат „дали ще бъдат част от усилията за възстановяване на мира, или за удължаване на войната“.
На заседанието на Европейския съвет в Брюксел тази седмица Радев повтори отново позицията си за неучастие на България и дори я „надгради“ с намерението да се изисква от крайния потребител на военна продукция от българската оръжейна промишленост къде ще я изнася после: „Той (купувачът – б.а.) е длъжен да ни уведоми за какво ги иска като енд юзър (краен получател – б.а.) тези снаряди. Разбира се, че ще поставим условия.“ Известно е, че досега българските фирми продаваха на крайни купувачи от САЩ, Полша, Словакия и др., които ги доставяха на Украйна. За 2022 г. България е изнесла оръжие за поне 1 млрд. евро за Украйна, разкри наскоро Euractiv.bg.
Едва ли някой се заблуждава, че президентът е толкова настойчив, защото е адепт на индийската философия и принципа за ненасилие, а не поради кремълска детерминираност. Ударното въоръжаване на Украйна е част от колективния натиск за по-бързо приключване на войната, възстановяване на териториалната ѝ цялост от 1991 г. и справедливи наказания за агресорите. Мирни преговори не може да се водят, докато руските войски окупират части от Украйна – тази позиция на Киев, подкрепена и от Запада, е недвусмислена.
Технически погледнато, отказът на България няма да се отрази на западната помощ за Украйна, тъй като нашият принос щеше да е незначителен дял, а военните заводи така и така изнасят оръжие и боеприпаси за Киев. Ще видим дали това ще продължи да е така след изказаното вчера намерение на Радев за поставяне на условия на купувачите. В такъв сюжет Борисов едва ли щеше да направи любимия си номер с „приклякването“, защото ситуацията не търпи половинчати отговори и строителят на тръбата, изградена, за да може руският газ да заобикаля Украйна, щеше да се прислони до гърба на Запада.
Радев прави обратното – раздалечава България от съюзите, на които страната е пълноправен член и на които разчита за трансформация на икономиката и защита на територията си. Обезличава я, изтласквайки я в периферията им (за което впоследствие биват обвинявани партньорите в тези съюзи), а България все по-рядко проявява солидарност в ключови моменти.
Войната в Украйна най-вероятно ще приключи преди 2027 г., когато е краят на втория и последен мандат на Румен Радев. Сметката за пропутинските позиции на президента ще я плати България.
Дълго време анализаторите се чудеха чия е партията на Румен Радев, приписвайки му родство първоначално с „Продължаваме промяната“, по-късно – с „Български възход“. Макар и без ДНК експертиза обаче, една политическа сила изглежда най-сродна нему – „Възраждане“. И Борисов се разбираше с националистите и даже управляваше заедно с тях – в твърди или плаващи мнозинства, но не говореше като тях. Радев го прави в относително мек вариант, докато Костадинов по фюрерски втвърдява тона, добавяйки щипки страх в интервю по БНТ:
„Възраждане“ ще спре подготвяната кражба на спестяванията на хората чрез девалвацията на лева… А в Брюксел ще се научат да свикват с мисълта, че България може да казва и „не“.
В кривите огледала на пропагандата разкъсването на връзките между България и европейската и евроатлантическа общност, към която принадлежи, се вижда като „свобода“ и „българска независимост“.
Президентът заявява, че решението България да не предоставя оръжия на Украйна е знак към ЕС за суверенитета при вземането на решения. „Крайно време е да се вземем в ръце и да започнем да се управляваме сами“, казва по-рано лидерът на „Възраждане“.
Относно еврото на среща с „Възраждане“ Радев посочва, че „не изпълняваме критериите за финансова стабилност и за инфлацията“, приканва да не се бърза и да не се допусне жизненият стандарт да бъде понижен, а в публичните си изяви говори за ползите от единната европейска валута и я определя като национална стратегическа цел. Официално партията на Костадин Костадинов също твърди, че не е изобщо против въвеждането на еврото, а само дотогава, докато България не постигне 90% от средния за ЕС жизнен стандарт. Според последните данни на Евростат България е с най-ниски нива на БВП на глава от населението, изразено в паритет на покупателната способност през 2021 г. – с 43% под средното равнище в ЕС. По показателя действително индивидуално потребление България отново е последна – 35% под средното за ЕС.
Така че докато „Възраждане“ са представени в парламента, президентът ще има „своя“ парламентарна група там, за да го играят меката и твърдата сила на кремълската пропаганда. Радев наистина е Борисов и половина.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nievinni-po-gieshiev-korumpirani-po-maghnitski/
Всичко в държавата вървеше по радевпеевскиборисовгешев, когато вторият списък със санкционирани заради корупция български граждани по Глобалния акт „Магнитски“ развали карето. Осем българи от общо десет европейски граждани, санкционирани по „Магнитски“, накараха България да изглежда като европейската Сомалия (най-корумпираната африканска държава). Корупцията е свързана с договори в енергетиката, законодателни манипулации в услуга на олигарси и подкупи в съдебната система.
След хазартния бос Васил Божков, олигарха депутат от ДПС Делян Пеевски и свързания също с ДПС Илко Желязков този път американското Министерство на финансите санкционира финансовия министър на Бойко Борисов (2014–2020) Владислав Горанов, свързаните с ядрената енергетика Румен Овчаров, който е и бивш енергиен министър на БСП, Иван Генов и Александър Николов. Петият е обвиненият в шпионаж Николай Малинов, награден с орден „Дружба“ от руския президент Путин.
Вече не могат да се правят на абдали, както преди години казал главният прокурор на Бойко Борисов, а той – на свой приближен:
И накрая Гешев вика: „Абе, аз обичам се пра’им на луд, ама вие, г-н премиер, май се праи’те много успешно.“
Всички тарикатлъци са изпробвани.
Борисов реже с тъп нож пъпната връв с лицето „Влади“ Горанов. Гешев е в ступор – не е отронил и дума. Може би устата му още е пълна с американски пай от молитвената закуска в Белия дом. Няма как отново да каже, че не е задължително законът „Магнитски“ да води до наказателноправен ефект в България, тъй като е американски инструмент. Такова беше обяснението му миналото лято, когато бяха прекратени проверките срещу Пеевски и Желязков.
В опит да разхвали Шефа прокуратурата обяви, че санкциите били резултат от визитата му, за която по-рано беше съобщила, че е частна. Толкова плосък пиар, че дори за меме не става. Тази седмица се появи и позиция, повтаряща в основни линии коментара, който заместник главният прокурор и шеф на следствието Борислав Сарафов направи след новината за втория списък със санкции по „Магнитски“.
Не било работа само на прокуратурата да се бори с корупцията, а и на изпълнителната и законодателната власт. Разкриването на престъпленията било от компетентността на органите на МВР и службите за сигурност, които при установяване на данни за престъпление следва да я уведомяват. Има и дълго обяснение какво е свършено по лицата от първия и втория списък и че ОАЕ не са изпълнили молбата за правна помощ, пратена през април 2022 г., за разпит на Васил Божков чрез видеоконферентна връзка.
На Горанов е посветено едно-единствено изречение – че има образувано досъдебно производство. За Пеевски и Желязков, както е ясно от миналата година, не са били открити данни за извършени престъпления в информацията, „постъпила от ГДБОП, ГДНП, ДАНС, КПКОНПИ, НАП, Агенция по вписванията и други държавни органи“. Чисти като сълза.
Най-вероятно Пеевски вече е разбрал, че няма да му се получи с делата и наетите за „избелването“ му лобисти в САЩ. Като се прибави и решението на Великобритания да му наложи санкции (също и на Божков и Желязков), с което отрязва достъпа до финансовата си система, вкл. офшорни юрисдикции, облаците се сгъстяват. Тримата са първите европейци, които Лондон определя като рискови заради тежка корупция. Те, както обясни британският посланик Роб Диксън в „120 минути“ по bTV, няма да могат да минават дори транзитно през Великобритания.
Опияненият от властта си президент много внимателно артикулира позиция по темата „Магнитски“, избягвайки оценка за българската корупция, която толкова критикуваше в началото на първия си мандат, а паметта му за главния прокурор, чиято оставка искаше през 2020 г., е все така отслабена. За Радев „войнолюбците“ и недопускането на военна подкрепа за Украйна са по-важни теми от „Магнитски 2“. Нямаше как да избегне обаче очевадното – че санкциите са „силен политически сигнал“.
С какво корупцията в една толкова малка държава като България пречи на най-голямата икономика в света? Корупцията, свързана и с влиянието на Кремъл, отслабва държавата и способностите ѝ на евроатлантически партньор в такъв стратегически район, а следователно – и на съюзниците.
В интервю по БНР Джеймс О’Брайън – ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън, обясни, че целта на санкциите е да подсили избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и сътрудничеството със световните компании, както и диверсификацията на енергийните източници.
Освен че отслабва държавността, корупцията краде от всеки български гражданин.
Губим национално богатство, всеки от нас губи стойност – от труда си, от онова, което притежаваме, защото България не може да привлича инвестиции, защото е страна с висок политически риск, защото е страна, в която няма правосъдие,
коментира в предаването „Лице в лице“ по bTV съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.
Външната намеса в българското правосъдие е срам за държавата. „Откъде накъде в САЩ ще пипат българските крадци, България да не им е колония, да си ловят техните!“, надигнаха се противници, които, по съвпадение, са и русофили. Но при липсата на безпристрастно следствие и прокуратура и при наличието на зависим Висш съдебен съвет и на подчинени институции единственото, което остава, е политическата воля за съдебна реформа.
Някои от политическите сили обаче ще трябва да бъдат принудени да участват – и затова санкциите са безапелационни. Споменаването за първи път в тях на конкретни суми от корупция, скрити в офшорни сметки (5 млн. евро за Румен Овчаров, 5 млн. лв. за Александър Николов), не е случайно. То може да се разчете единствено като „Внимавайте, разполагаме с достатъчно информация!“.
Служебният кабинет се опита да „приспи“ темата за голямата корупция – визитна картичка на няколко управления, съсредоточавайки огъня върху някои грешки, допуснати от управлявалото половин година правителство на Кирил Петков. Но в мотивите за санкциите по „Магнитски“ се крият десетки обвинителни актове. Стига прокуратурата да заработи ефективно и най-сетне да свърши нещо, което твърди, че няма как да извърши, макар Наказателно-процесуалният кодекс да го предвижда – да разпита Васил Божков чрез видеоконферентна връзка.
Същият Божков, който твърди, че е изтеглил 67 млн. лв. кеш от банка, за да ги раздаде като подкупи – „бях точен с парите“. Същият, заради когото мотивите по „Магнитски“ обвързват Горанов и Пеевски – вторият е уредил законодателни промени в полза на хазартния бизнес, от които хазната е загубила близо 600 млн. лв. за пет години.
Несъмнено санкциите по „Магнитски“ ще засегнат най-силно ГЕРБ, независимо от яростните опити за оттласкване от Владислав Горанов. Но дали само той е единственият виновник за законодателното уреждане на моментните лотарии?
Игрите със ставките за хазарта, облагодетелстващи лотариите на Божков, тръгват от едно законодателно предложение на Йордан Цонев (ДПС) и Петър Кънев (БСП) през 2013 г. и продължават с редакции от БСП и ГЕРБ в следващия парламент. Всеки път, когато гласуват някоя законодателна промяна по тях, депутатите, все едно от коя партия, неизменно пропускат да дефинират какво точно са игрите, при които се събират такси и/или комисиони за участие.
Така най-масовите хазартни игри, като традиционната и моментната лотария, се оказват облагодетелствани и дори за известно време извън облагане – за разлика от Държавния спортен тотализатор, който плаща по-високи данъци от частните си конкуренти. Като министър на финансите Горанов пропуска да забележи тази врата у поле, не я забелязва и Държавната комисия по хазарта. Но „вратата“ е сложена там със съдействието на депутати от три партии.
Резултатът е тези близо 600 млн. лв., които, вместо да влязат в бюджета, отиват в частни сметки – а част от тях за подкупи. Всъщност сумата е над 700 млн. лв. (с лихвите), както обясни Горанов през 2020 г., когато избухна скандалът. По-късно той напусна поста министър на финансите заедно с още двама министри – на икономиката и на вътрешните работи, с мотива, че от ГЕРБ искат да бъдат опровергани твърденията за връзките им с ДПС и Пеевски. А на следващите избори извън листите на ГЕРБ остана и Менда Стоянова.
Напрежението в ГЕРБ расте, тъй като в партията си дават ясно сметка, че шансовете за политическо бъдеще се повишават, ако Борисов не е лидер. Преди парламентарните избори на 2 април никой не мисли за промени, които биха предизвикали сътресения (независимо че имат подръка хартиените бюлетини). Но след парламентарния вот предстои и местен наесен, а в промеждутъка не е ясно каква уличаваща информация би могла да се появи.
Горанов едва ли ще стои със скръстени ръце и опасенията да не проговори са силни. Както беше казал в един разговор с покойния шеф на митниците Ваньо Танов, огласен през януари 2011 г.,
няма такова нещо като конфликт на интереси, интересите винаги са в синхрон, не са в конфликт.
Вярвам, че ще докаже своята невинност, заяви лидерът на ГЕРБ, след като стана известна новината за втория списък санкционирани по „Магнитски“. Но може и на Борисов да се наложи да я доказва.
За русофилска партия като БСП санкционираният Овчаров, макар и член на Националния съвет, не е особен проблем и причината за това не са тежките скандали с изключени и напуснали. Лидерката на социалистите Корнелия Нинова дължи началото на своята политическа кариера в БСП именно на Овчаров.
Новите санкции за Пеевски от Лондон няма да накърнят преизбирането му като депутат от ДПС. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се надява той пак да е в листите – ако има достатъчно номинации. „За две години ние не видяхме факти за Пеевски, свързани със санкциите по „Магнитски“. Осланяме се на върховенството на закона – невинен до доказване на противното. Той обжалва в САЩ административния акт“, каза Карадайъ при внасяне на документите за регистрация на партията за предстоящия вот.
Седнали да играят белотче в Дубай Васил Божков, Бойко Борисов, Владислав Горанов и Делян Пеевски… Това вече не може да е краят на историята. Тази история ще има друг край, защото и това каре се развали.
Колаж: Тоест
Използвани снимки:
Владислав Горанов – Raul Mee (EU2017EE)/flickr.com
Румен Овчаров – скрийншот/btv.bg
Бойко Борисов – EU2017EE Estonian Presidency/Wikimedia
Делян Пеевски – parliament.bg
Васил Божков – скрийншот/пресконференция на Васил Божков
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/peevski-zlatev-gerb-gorite.html
Без много шум българските гори отново се връщат в ръцете на ДПС и ГЕРБ, с което се обясняват продължаващите кражби, незаконни сечи и източване на държавните горски предприятия, въпреки всички…
Post Syndicated from Асен Йорданов original https://bivol.bg/nexo-trenchev-ds-borisov.html
Антони Панайотов Тренчев е баща на основателя на криптобанката Nexo Антоний Тренчев. Последният вероятно ще стане обвиняем в близките дни за създаването на поредната схема с криптовалути за милиарди. Тренчев-баща…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BA-%D0%B4%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%80%D0%B1-%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B0-%D1%82%D0%B0.html
След над 9 месеца проверка, делегираният европейски прокурор Бойко Калфин е смачкал делото за скандалното видеоизявление на ексминистъра на земеделието и храните на ГЕРБ Десислава Танева, в което тя моли…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/natsionalno-suglasie/
След заредили се едно след друго социологически проучвания, в които ГЕРБ пак е първа политическа сила, партийният лидер Бойко Борисов извади от джоба си призив за национално съгласие – за да „се измъкнем от катастрофата, в която сме“. Дори предложи да е под егидата на президента Радев – понеже носи отговорност за тия, дето е довел на власт. Като че ли може да има отговорник по консенсуса в държава, която винаги се разделя на победили политици и провалени политици.
Не беше ли това любима мантра на ДПС – правителство на националното съгласие, – която Движението от години периодично лансира? Каквото било – било, сядат политиците, разбират се за едни приоритети и тръгва програма за ускорено икономическо развитие. В български вариант това би означавало едни партии да се съгласяват с други, защото „приоритетите ми са по-добри от приоритетите ти“, „олигарсите ми са по-добри от олигарсите ти“ и т.н. Във варианта на Бойко Борисов със сигурност означава всички да са съгласни с Бойко Борисов.
„Национално съгласие“ е напълно изтърбушена от съдържание фраза – всички говорят за него, обаче никой не го е виждал. Ако приемем, че депутатите са представителство на част от нацията, то техният консенсус по дадена тема би бил национално съгласие. Но на последните няколко вота те представляват все по-малка част от тази нация, следователно и единодушието им не би било „национално съгласие“.
В управленската коалиция съгласието също е дефицитна стока – заменено е от компромиси в името на споделената власт. Къде по-дребни, къде по-големи. Например от лидера в коалицията „Продължаваме промяната“ са наясно какво разпищолване е в държавните горски стопанства и какви ги върши БСП, но не ѝ навлизат в „ловните полета“. Оставили са и лидерката Корнелия Нинова да играе една лоша имитация на Мая Манолова като вицепремиер и министър на икономиката.
„Демократична България“ предлага да се изпрати оръжие за Украйна, но не настоява на всяка цена и няма да излезе от коалицията, ако не стане. Значи прави компромис с убедения си и промотиран евро-атлантизъм, след като БСП заплаши с напускане. В действителност компромисът е направен по-отрано, още когато ДБ се съгласиха да влязат в коалиция с политическа сила, известна със своите симпатии към режима на Путин.
„Ако днес има избори в България, ще ги спечели Владимир Путин“, каза в предаването „Панорама“ на БНТ съпредседателят на ДБ Христо Иванов. А по какво личи, че не ги е спечелил? Хибридната пропаганда на Русия така и не е дефинирана като заплаха за националната сигурност, което означава, че няма как да бъде мобилизиран ресурс за противодействие. Вярно, изгонени бяха руски дипломати, но руската посланичка Елеонора Митрофанова не бе експулсирана за арогантността си и обидите си към българите.
Премиерът Кирил Петков се надяваше, че след като българският посланик в Москва Атанас Кръстин бе извикан в края на март в София „за консултации“, ще последва реципрочно действие спрямо Митрофанова. Но това не се случи. А правителството премълча, че Кръстин се е прибрал обратно в руската столица. Помнят се и вътрешнокоалиционните разпри за българския батальон, който да засили източния фланг на НАТО, както и смяната в 12 без 5 на кандидата за военен министър проф. Тодор Тагарев с представителя на България в НАТО Драгомир Заков поради несъгласие на БСП.
От гледна точка на политологията националното съгласие е принцип в политиката и бива издиган от партии или правителства при особено тежки обстоятелства, при социално-политическа безизходица. Например национално съгласие би било необходимо за реформирането на пенсионната система, тъй като е процес с дълъг хоризонт. Съгласието би означавало, че този процес е необратим и промените няма да бъдат коригирани или обезсмислени от следващо правителство.
Когато Борисов говори за национално съгласие, някой може да се подведе, че се е преобразил в йерофант. Обаче си е същият автократ, зареден и с желание за мъст след ареста си. Иска съгласие – и веднага след това казва, че „без да си замине Кирил Петков, не могат да говорят по никаква тема с нас“. Явно съгласието започва с изпълняване на условия, поставени от ГЕРБ.
По каква тема изобщо може да се говори с ГЕРБ, които си връщат предишното самочувствие и наглост, наблюдавайки провалите на управляващите и липсата на елементарна коалиционна култура? Най-вероятно ще „помагат“ с каквото и както могат на процесите на разпад в коалицията и ще чакат на пусия, докато ДПС гледат сеир. Борисов и партията му се окопитиха от изборните загуби и вече са минали в настъпление.
Пушилката с арестите на лидера на ГЕРБ, пиарката му Севделина Арнаудова и бившия министър на финансите Владислав Горанов трая от ден до пладне, а протестите на пътните фирми в цялата страна не спират – с тежки машини и работници, които не са получавали заплати от месеци (независимо колко са прибрали онези, които им възлагат работа). Правителството е с вързани ръце – не е доказало, че договорите са нередовни (макар миналата година Кирил Петков и Асен Василев да им посветиха няколко пресконференции), и ще трябва да изплати парите, на първо време 50%, а след проверка на парламентарната Регионална комисия – и останалата половина от сумата. Сто процента от парите обаче ще си получат фирмите, които са поставяли маркировки, пътни знаци и мантинели.
Освен това от ГЕРБ са изискали и получили от Министерството на енергетиката текста на меморандума с офшорките Gemcorp Holdings и IP3 International. На нарочна пресконференция Бойко Борисов и Делян Добрев запитаха защо, след като няма обвързващи задължения, страните ще се отнасят до международен арбитраж, кой стои зад офшорките, как така са им обещани държавни и общински активи и съфинансиране за енергийни проекти във всички сфери – комплекса „Марица Изток“, столичната „Топлофикация“, интерконектора с Гърция и др. Наред с това призоваха правителството да прекрати меморандума и не пропуснаха да го критикуват за провала на акцията по изкупуване на зърно.
Историята с Gemcorp не свършва дотук – парламентът одобри предложението на ГЕРБ парламентарна анкетна комисия да провери не само меморандума, но и всички останали меморандуми и писма за намерения от служебните кабинети насам. А докато българските спецслужби разнищят офшорките за последните пет години – проверка, обещана от премиера Кирил Петков с неизвестен краен срок, разследващият сайт BIRD ги изпревари с ново разкритие.
Изданието първо писа за руската следа в Gemcorp, създадена с пари на руски олигарх и управлявана от кадър на руската ВТБ, известна като „банката на Путин“. BIRD продължава, като извади на бял свят участие на Gemcorp във фирмата за батерии OCSiAl, в която основни акционери са руски банкер, свързан с олигарха Роман Абрамович, и назначен от Путин съветник по предприемачество. Разследването идва на фона на уверенията на правителството, че няма руснаци и нищо, свързано с батерии, в меморандума за инвестиции. Самият меморандум обаче стана медийно достояние и от написаното в него се вижда, че е побрал всички бъдещи проекти в енергетиката в себе си.
ГЕРБ се активизираха и по инициативата и за изпращане на оръжие в Украйна. Темата отново влезе в дневния ред, след като Корнелия Нинова, вицепремиер и министър на икономиката, уволни ръководството на държавния оръжеен търговец „Кинтекс“, а на визита в България бе министърът на външните работи на Украйна Дмитро Кулеба, който също е поставил този въпрос. В отговор се чу нелепото и глуповато обяснение на външната министърка Генчовска, че България била „малка държава“. Двама бивши външни министри – Екатерина Захариева и Даниел Митов, понастоящем депутати от ГЕРБ, поискаха от правителството ясна позиция относно изпращането на оръжие.
Макар от ДБ най-напред да поставиха този въпрос, а ГЕРБ ги последваха, в името на коалиционния мир от градската десница си замълчаха – до вчера, когато излязоха с декларация, с която поискаха помощта за украинските бежанци да не спира и да бъде предоставена военно-техническа помощ на Украйна. След като манкираха и отлагаха разглеждане на военната помощ за Украйна в парламентарните комисии, вчера исканията и на ДБ, и на ГЕРБ за оръжието бяха отхвърлени от Комисията по външна политика. Забележителното е „коалицията“, гласувала срещу тях – „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Възраждане“. И това ако не е Путинова коалиция!
На този фон предложението на съпредседателя на ДБ Христо Иванов за обединение по темата за конституционните промени, свързани с реформата на правосъдието, е повече пиар, отколкото реална стъпка. Не го прави за първи път, но със сигурност си дава сметка, че е невъзможно. Оглавяваната от него временна парламентарна комисия за промени в основния закон беше бойкотирана от опозицията в лицето на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. ГЕРБ постави условие да има съпредседател и след като не го получи, отказа участие. Комисията изобщо не е заседавала, откакто бе създадена през февруари. Голяма е вероятността и така безславно да приключи, тъй като вече не е сигурно и съгласието по конституционните промени в самата управляваща коалиция. По всичко личи, че президентът е изоставил своя конституционен проект – или пък го пази за ново управляващо мнозинство.
А в последните си публични изяви Борисов го ласкае. По-рано през април например той заяви, че от ГЕРБ са сгрешили, като са подценили Румен Радев. „Слушайте внимателно президента Радев. Той е много умен и праволинеен. Затова ние си изядохме шамарите и аз имам вина“, каза Борисов в Добрич. Прелюбопитно. Досега лидерът на ГЕРБ е превъзнасял Живков, Сакскобургготски и Доган.
За месеците в опозиция ГЕРБ се показаха по-големи евро-атлантици, отколкото за десетилетието си на власт, когато се държаха като московски пудели. А откакто избухна войната в Украйна пък Радев започна да възпира евро-атлантизма си и да се изявява повече като протеже на ген. Решетников, с което се прочу в началото на политическата си кариера. Например никога не назовава войната в Украйна като започната от Кремъл, а използва метафората „братоубийствена война“. При поредното му изявление украинският външен министър го поправи: „Ако с Русия сме братски народи, то е като Каин и Авел.“
Може пък Борисов и Радев да готвят някакво национално съгласие. В политиката невъзможни съюзници няма.
Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/kusa-pamet-vyarno-kuche/
Тази седмица един от героите в сериала „Лъжите в нас“ по „Нова телевизия“ припомни теменужките на Костов. Въпреки че помня правителството на Иван Костов, отношението на този бивш премиер към теменужките бях забравила. А и темата е отпреди двайсетина години. Напоследък обаче забелязвам около себе си признаци на далеч по-къса памет. В собствения ми либералнодемократичен „балон“ смятат, че в настоящата ситуация на война с Украйна управлението на ГЕРБ би било за предпочитане пред настоящата четворна коалиция, включваща БСП. Защото именно на БСП и на президента Румен Радев (чиято кандидатура за първи мандат беше подкрепена от „столетницата“) се дължат колебливото отношение на страната ни и отказът да изпратим военна помощ в Украйна.
Извън либералнодемократичния „балон“ промяната е още по-отчетлива. Според социологическите изследвания през последния месец се наблюдава тенденция на спад на доверието към „Продължаваме промяната“, довела дотам, че ГЕРБ отново е най-предпочитаната политическа сила у нас. Дори да сме критични към резултатите на социологическите агенции, тези промени в общественото мнение трудно може да бъдат пренебрегнати.
На първо място (не непременно по важност), от партията на Борисов проявяват хиперактивност, изказвайки се публично по всяка възможна тема. Стратегията на ГЕРБ е всъщност много простичка – всяко действие на правителството се подлага на критика, за всеки проблем се обвинява правителството, дори проблемът да е глобален. И се казва как по времето на ГЕРБ всичко е било по-хубаво от сега.
На второ място, мейнстрийм медиите охотно и като цяло безкритично ретранслират безбройните изяви на ГЕРБ. И по този начин се създава впечатлението, че макар и формално не на власт, партията на Борисов продължава да бъде най-важният политически субект у нас. Нека само си припомним как в продължение на два дни най-гледаните телевизии спираха планираните предавания в праймтайма си, за да излъчват събитията около ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова.
Трето, опитите за „изчегъртване“ (по Слави Трифонов) на ГЕРБ и главния прокурор от властта, съчетано с медийната хиперактивност на „изчегъртваните“, създава впечатление, че те са обект на репресии. Особено на фона на не толкова добре комуникираната акция с ареста на Борисов, Горанов и Арнаудова и на експресивния нрав на вътрешния министър Бойко Рашков.
Четвърто, президентът Румен Радев нееднократно проявява остра критичност към правителството – и по темата за Македония, и във връзка с отношението към войната в Украйна, и по всевъзможни по-дребни въпроси. А рейтингът на Радев в началото на втория му мандат е по-висок, отколкото на който и да било политически лидер у нас.
Пето, обективните обстоятелства никак не помагат на правителството на Кирил Петков. Войната в Украйна и неочаквано високата инфлация биха били изпитание за всяко управление. А в България има и множество нереформирани сектори, неизкоренена корупция, както и прокуратура, която е във война с останалите власти. Всеки негатив се „пише на сметката“ на настоящото управление.
Шесто, самото правителство е нестабилна констелация от четири политически субекта (ако броим и мандатоносителите на „Продължаваме промяната“ и трите партии в „Демократична България“, субектите стават осем). Между тях има множество несъвместимости – БСП не иска конфронтация с Русия, от ДБ са за строги санкции и незабавна военна помощ за Украйна, ИТН и ПП не са склонни на компромис за кандидатите си за ръководител на БНБ и т.н.
Ала действително ли позицията на ГЕРБ по отношение на Русия щеше да е по-твърда от тази на настоящото правителство? За да отговорим на този въпрос, следва да си припомним какви бяха отношенията на доскорошните управляващи и лично на Бойко Борисов с режима на Владимир Путин.
През 2010-та, година след като оглави правителството за първи път, Бойко Борисов подари на Владимир Путин домашен любимец, порода българско овчарско куче. Палето носеше името Йорго. Няма данни бившият премиер да е подарявал животно на друг държавен ръководител – само на внуците си. В културата на много народи, включително България и Русия, кучето е символ на вярност – котка или папагалче не биха имали подобна политическа тежест. Подаряването на животно освен това е задължаващо в дългосрочен план. Получателят трябва да се грижи за него, а с това – и постоянно да си спомня от кого го е получил.
Три години по-късно Путин публикува снимки как си играе с порасналото и видимо добре гледано куче. Но то вече не се казва Йорго, а Бъфи – името му е сменено след конкурс, резултатите от който игнорират предложенията, включващи асоциации с България, а се избира англоезичен вариант. Йорго впрочем е гръцко име (българският вариант би бил Гошо или Жоро), но не това е причината за преименуването на домашния любимец. Този акт също има символно значение – един вид, „ти ми го подари, но то вече е мое и не ме задължава към теб; твоята вярност към мен не е основание да съм ти верен и аз“.
За сметка на това властта вложи цялата си страст в изграждането на газопровода „Турски поток“. И три милиарда лева на данъкоплатците – колкото струват и изтребителите F-16, които САЩ предлагат да продадат на България и чиято цена се смята за твърде висока. Борисов нарече газопровода „Балкански поток“ в неуспешен опит да приспи вниманието на критиците на изграждането му. А той всъщност си е руски, поради което бяха и критиките. Ползата на България от него е неясно каква, защото минаващият през тръбите газ така и не влиза в страната ни – планирано е той да отива на преференциални цени в Сърбия. Понастоящем Сърбия е една от малкото държави, които застават по-скоро на страната на Русия в контекста на войната в Украйна.
Зависимостта на България от Русия е особено силна в полето на пропагандата. И в това отношение управлението на ГЕРБ не положи усилия, за да ѝ се противопостави. Нещо повече – то дори допринесе за официализирането ѝ, особено по времето на третото правителство на Борисов, в което ВМРО беше коалиционен партньор. Именно тогава избухнаха кампаниите срещу Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, Закона за социалните услуги, чиято крайна цел беше България да се настрои против западноевропейската либерална демокрация. Въпреки че тези кампании се осъществиха и с подкрепата на евангелистки фундаменталисти, без машината на руската пропаганда те едва ли биха постигнали особен успех.
Като говорим за зависимост и руска пропаганда, нека си припомним също, че в края на управлението на ГЕРБ и ВМРО България наложи вето върху членството на Северна Македония в ЕС. Условията за отпадането му бяха унизителни и на практика невъзможни – от македонците се искаше едва ли не да признаят, че са българи. Тоест да приемат, че нито идентичността им, нито езикът им са техни. Преди началото на войната в Украйна не беше толкова очевидно, но вече става все по-ясно, че упорството на България срещу членството на югозападната ѝ съседка в ЕС обслужва не толкова българския, колкото руския интерес.
Въпреки че гражданството срещу инвестиции се предоставя от оглавяваната от вицепрезидента Комисия по гражданство, схемите, благодарение на които то се осъществява, не биха били възможни без участието (или поне без благословията) на различни държавни структури. За „златните паспорти“ България е критикувана от Европейската комисия, те са една от причините и за санкционирането на Делян Пеевски по закона „Магнитски“. А близката до ГЕРБ прокуратура, както е известно, упорито отказва да разследва Пеевски.
Руските граждани, които имаха нужда от убежище обаче, трудно можеха да го получат в България по времето на управлението на ГЕРБ. Опозиционерът от Русия Евгений Чупов, който беше едно от малкото щастливи изключения, накрая получи легален статут, след като Агенцията за бежанците оттегли отказа си в резултат медийното внимание към случая му.
По време на управлението на Борисов държавата не само допускаше шествия на финансираната от Кремъл ултранационалистическа група рокери „Нощните вълци“ у нас, а през 2016 г. полицията дори арестува и подложи на физическо насилие протестиращи срещу нея. „Нощните вълци“ впрочем си имат и български клон, съдържанието на чиято страница във Facebook е почти изцяло на руски.
Управлението на Борисов не забрани и откровено прокремълските, антиевропейски и антисемитски паравоенни формирования като БНО „Шипка“ и Военен съюз „Васил Левски“. Напротив – те набраха популярност по време на бежанската криза в качеството на „ловци на мигранти“. Тези организации са въоръжени и нямат никакви притеснения да заплашват медии и да клеветят правозащитни организации.
Производителят на оръжие Емилиян Гебрев беше отровен през 2015 г. по начин, подобен на отравянията на Сергей Скрипал и по-късно – на Алексей Навални. След близо 4-годишно мълчание по случая тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров изрази предположението, че Гебрев ще да е ял рукола с пестициди. Тук е уместно да припомним, че по повод на Цацаров бившият градски прокурор Николай Кокинов беше казал на Бойко Борисов: „Ти си го избра.“
През 2020 г., вече по времето на Иван Гешев, прокуратурата спря разследването за отравянето на Гебрев. Въпреки обоснованите подозрения, че в него са участвали руски агенти, отговорни и за покушението срещу Скрипал. И броени дни след отравянето на Навални. Чак през април 2021 г. прокуратурата „се сети“, че в случая с Гебрев има руска връзка. Това стана в контекста на парламентарните избори в началото на същия месец, на които ГЕРБ формално победи, но не успя да излъчи правителство. На фона на силните обществени настроения в онзи момент срещу ГЕРБ и главния прокурор този ход може да се интерпретира като отчаян опит да демонстрират, че са „на правилната страна на историята“.
Акциите винаги стават в определен контекст, в който ГЕРБ и прокуратурата решават да играят критични към Русия, защото разчистват политически сметки. Сега, когато БСП е във властта, а Румен Радев отново е президент, е особено лесно да заемат проевропейска и критична към Русия поза. Също като унгарския премиер Виктор Орбан, с когото ги свързва взаимна симпатия, Борисов е способен да разиграва различни отношения към Русия според необходимостта на момента, но в критични ситуации е вярното куче на Путин, което се очаква да бъде.
Затова е добре да нямаме чак толкова къса памет. Ако сме още по-паметливи, може да си спомним, че Бойко Борисов лично е участвал в етническото прочистване, известно като „Възродителния процес“. Две десетилетия по-късно той твърди, че целите на „Възродителния процес“ са си били хубави, само методите били… „объркани“. Може да си спомним и че е бил бодигард на вече сваления от власт диктатор Тодор Живков и семейството му. Както и че въпреки твърденията си, че след промените е бил „от СДС“, той е бил член на БКП и през 1991 г. дори напуска МВР, защото отказва да се деполитизира. Което не му пречи после да се пише антикомунист, за да бъде приета партията му в европейското консервативно семейство.
Когато пак ни изглежда, че в настоящата ситуация ГЕРБ е за предпочитане пред БСП, нека просто замълчим за момент… и да си спомним.
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B5%D0%BD%D0%B5%D1%86-%D0%B8-%D0%BA%D0%B5%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B0%D1%85.html
Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) е приключила с проверката на казуса с лесопарк „Росенец“ и кея на почетния лидер на „Движение за права и свободи“ (ДПС) Ахмед Доган. ГДНП изпрати…
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%81-%D0%BF%D0%B0%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BB-%D0%BA%D0%BE%D0%BC%D1%83%D0%BD%D0%B8%D0%B7%D1%8A%D0%BC.html
Какви фирми строиха пАтока? Руски и белaруски. Колко лева броихме ние за пАтока? Към, а и над 3 милиарда. ПАтока има ли полза за нас? Май около 2187-а може и…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/da-vidim/
И справедливостта я чакаме оттам, откъдето досега България се е надявала за всичките си освобождения – отвън. След 12 часа страсти, размисли и прения по ареста на бившия премиер Бойко Борисов, бившия (му) министър на финансите Владислав Горанов и пиарката му Севделина Арнаудова, премиерът Кирил Петков потвърди – по случая работи Европейската прокуратура. Самата Европейска прокуратура не коментира и казва само, че ще съобщи каквото и да е, когато има какво да съобщи. А Кирил Петков коментира:
… къде е българската прокуратура и дали най-накрая ще застане на страната на българския народ, ще видим в следващите дни. […] Никой не трябва да изпитва страх от истината.
За оглавяваната от Лаура Кьовеши служба тестът е да не се провали с невижданата досега акция не просто в държава членка на ЕС, а в първенец по бедност и корупция. Какво по-естествено начало за чистене на авгиеви обори? След няколко часа, когато изтича 24-часовият срок, в който Борисов може да остане в ареста, ще стане ясно как европейските прокурори си вършат работата. На базата на предоставената от тях информация ще се преценява дали лидерът на ГЕРБ да бъде задържан до 72 часа.
Назначената през есента на 2019 г. Кьовеши има седемгодишен мандат, а самата служба работи от миналото лято. В нейния обхват влизат не само злоупотреби с европейски средства, но и когато са застрашени демократичните устои на ЕС. Едно от основните предизвикателства, формулирано и при създаването на службата, е
До момента са известни арести от ноември м.г. на бивш хърватски министър и трима негови съучастници за търговия с влияние и злоупотреба със служебно положение. Техните провинения са свързани с инхаус възлагане за проект за 2,16 млн. евро с ДДС, за което европрокурорите смятат, че не е имало основание. Причината да се намеси службата на Кьовеши е, че 85% от средствата са изплатени от Оперативна програма „Конкурентоспособност“.
За българската акция се разбра от обяснение на вицепремиера Асен Василев, че е заради сигнал на хазартния бос Васил Божков и доклад на Агенция „Държавна финансова инспекция“ (АДФИ) от юли м.г. Според този доклад са установени загуби за бюджета в размер на близо 557 млн. лв. заради бездействието на Държавната комисия по хазарта, позволила компаниите на Божков да платят по-малко от дължимите такси. Българската прокуратура се направи на „ни чула, ни видяла“ както за тези, така и за много други предполагаеми нарушения, свързани с високопоставени фигури.
След края на визитата си в България Кьовеши написа: „Съгласуваност, решителност, готовност за действие. Ключовите думи, които описват много продуктивна визита в България.“ Тази визита включва добри думи за партньорството с правителството и с МВР в частност – и една протоколна снимка с главния прокурор Иван Гешев.
Арестът на Бойко Борисов е тест и за управляващата в България коалиция. Социологически проучвания вече показаха, че правителството губи одобрение още преди да са изминали първите му 100 дни управление. Връхлитащите една след друга кризи, които се разрастват – като оскъпяването на храни, горива, енергийни суровини; бежанците от Украйна и войната на Путин, която изисква ясни евро-атлантически позиции и отговор, – са сериозно изпитание за коалиция от четири политически сили, три от които управляват за първи път.
Най-голямата сила в тази коалиция – „Продължаваме промяната“, дойде на власт именно със заявката за нулева корупция, преформулирана по-късно в „нулева толерантност към корупцията“. Но заради случилото се през изминалите три месеца тази заявка избледня в обществената памет. Вчерашната полицейска акция отново я върна на политическия терен. Също така върна и опасенията дали няма да се окаже поредната шумотевица и дали е законно адвокатът на Борисов – Менко Менков, да не бъде допускан един час при своя подзащитен.
Потвърдиха ги един джип и един апартамент. Джипът бе открит в двора на луксозната семейна къща в Бистрица за 1 млн. лв. на пиарката на Борисов – Севделина Арнаудова. Мощният автомобил е собственост на саудитската компания „Аркад“, която построи втората линия на „Турски поток“ в България. Съпругът ѝ Делян Димитров потвърди пред телевизионните камери, че джипът е на „Аркад“ с думите:
Те ни дадоха техни коли на лизинг да ги ползваме. Джипове и пикапи за районите, дадоха и на МОСВ, и на Агенция по горите за ползване.
Димитров беше уреден в борда на „Булгартрансгаз“ и преназначен през пролетта на 2021 г., където е и досега. Държавната компания избра саудитците да строят газопровода, а те наеха за подизпълнители руски и други фирми. Какво обаче прави служебен джип в частен двор, а не на паркинга пред „Булгартрансгаз“, и защо семейство Димитрови го ползва като свой?
Арестите разкриха също, че бившият министър на финансите Владислав Горанов продължава да живее в луксозния апартамент, за който обясни, че е предоставен от кръстника му Иван Сариев. Жилището се намира в столичния квартал „Изток“, в комплекс, управляван от „Есте Пропъртис“, дъщерно дружество на „Адванс Пропъртис“, в което съдружници са братята Кирил и Георги Домусчиеви. Обясненията на Горанов бяха, че той и семейството му се преместили там след земетресението в Перник от 2012 г., което изплашило семейството му. Но на 13 юни 2019 г. прокуратурата отказа да образува досъдебно производство във връзка с изнесената от в. „Сeга“ информация, че Горанов живее безплатно в чуждо жилище. Според наблюдаващия прокурор, възложената на Антикорупционната комисия проверка не е установила данни за каквото и да е престъпление.
Българската прокуратура зачеркваше и зачерква тези и много други факти, обслужвайки властта – в това едва ли някой се съмнява. Да видим какво ще направи европейската. Иначе остава само божието възмездие.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%B4%D0%BE%D0%BB%D1%83-%D1%80%D1%8A%D1%86%D0%B5%D1%82%D0%B5-%D0%BE%D1%82-%D0%BC%D0%B8%D1%81-%D0%B1%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D0%BD%D0%B8.html
Тома Биков казва, че промени в Конституцията щяло да има, ако се млъкне по Барселонагейт. Забележете, че господин Биков не прави епохалното си излияние по Севда ТВ или от зайчарника…
Post Syndicated from Асен Йорданов original https://bivol.bg/saraigate.html
Какви документи търси полицията в Община Бургас и в Областна управа между Коледа и Нова Година? Проучване на Биволъ установи каква схема разплитат разследващите. Апетитни общински земи в Парк Росенец…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B5%D0%B2%D1%80%D0%BE%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%B4-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B8-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A.html
Голяма българска фирма съди Сайта за разследваща журналистика „Биволъ“ за рекордната сума от 1 млн. лв. Това обяви адв. Александър Кашъмов по време на дискусията на Асоциацията на европейските журналисти…
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.
.jpeg){kind=link}