Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BC-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D1%8F%D0%B5%D0%BC%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B4%D0%B0%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%B4%D0%B0.html
Виждали ли сте невменяем човек? Дори и да мислите, че не сте, със сигурност сте виждали, макар и да не си давате сметка са това. Единственият начин да сте били…
Post Syndicated from Гешо Иванов original https://bivol.bg/manolev-prokuratura-kpkonpi.html
На фона на неотдавнашните санкции, наложени от САЩ на бившия зам.-министър и виден гербер Александър Манолев, прокуратурата избърза да се похвали, че вече го била предала на съд заради неговата…
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B4%D0%B0-%D0%BD%D0%B5-%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B5%D0%BC-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%B7%D0%B0%D0%B4%D0%BA%D1%83.html
от Иво Алексиев Изборите на 11.07. обещават да са преломен момент. По демократичен път Суверенът изглежда решен да си върне овладяната от задкулисници държава. Мечтата на поколения българи може и…
Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/castleofking.html
Царският дворец на Третата българска държава е нарочно оставен да се руши. Посткомунистическите правителства до ден днешен следват верния комунистически принцип да бъде унищожавано и разрушавано всичко, което може да…
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/durzhava-na-paralelnite-realnosti/
Ако питате Борисов, „сега сме като оазис“. Това сравнение му дойде на езика в отговор на националния протест на ресторантьорите, които настояват за незабавно отваряне на бизнеса им. В деня на протеста двама вицепремиери – Деница Сачева и Томислав Дончев, се появиха като тежка артилерия във вечерните коментарни предавания на bTV и БНТ, за да подкрепят тезата на Борисов и на здравния министър, че правителството умело ръководи пандемията и постига изключително добри резултати въпреки приемливите и не толкова строги мерки.
По време на продължаващото вече 11 месеца извънредно положение премиерът ни показваше от джипа си ширналите се магистрали, които го умиляват и изваждат поетични образи от дълбините на душата му, докато прелялата чаша на търпението ни към корупцията и липсата на морал в управлението и на еднакво правосъдие за всеки се изливаше по улици и площади месеци наред с искане за оставка на мафиотизираната власт.
Не знаем какви точно миражи се привиждат на премиера и каква паралелна реалност обитават той и онези, които е благоволил да допусне до златния чучур на европейските фондове, но
Според Евростат България продължава да е най-бедната страна в Европейския съюз и с най-ниска продължителност на живота, а всеки българин над 65-годишна възраст има поне по едно хронично заболяване. Публичните разходи за здравеопазване са се увеличили значително, но тяхното равнище все пак остава сред най-ниските в общността, докато директните доплащания от пациентите у нас са най-високите. По-голямата част от парите за здравеопазване отиват за лекарства и болнична помощ, като 40% от всички разходи са за лекарствени продукти и са най-високите в ЕС по този показател.
В края на ноември страната ни излезе на първо място по смъртност от COVID-19 в Европа. Това е цената, която платихме за нереформираната ни система с амортизирана база в лечебните заведения и с липсата на медикаменти, консумативи, в много голяма степен – и на персонал, основно на медицински сестри. Нямаше и как да е другояче, при положение че в България на 100 000 души се падат по 5,2 болници, докато в ЕС те са средно по 2,9. Това не пречи всяка година да се откриват нови клиники, с които Националната здравноосигурителна каса сключва договори. Но стане ли дума за оптимизация на тази система, което би повишило и качеството на лечение и обслужване на пациентите, се изваждат популистки мотиви, че това ще ограничи достъпа на бедните до здравеопазване.
сочи Единният информационен портал за COVID-19, който отчита само починалите в болница. В същото време в съседна Турция до 29 януари 2021 г. са регистрирани 25 605 починали от вируса, но при 12 пъти по-голямо население от нашето. Актуалното състояние, според което сме на 16-то място по брой на заразени и на 5-то място по смъртност от COVID-19 в ЕС към края на януари, може и да изглежда на Борисов оптимистично. Но да не забравяме, че и в началото на пандемията бяхме в подобна ситуация, която след лятното отпускане стана драматична.
През седмицата в студиото на „Нова телевизия“ доц. Ангел Кунчев предупреди: „В момента 10 души у нас заразяват 5–6 души, а във Великобритания 10 души заразяват 27. […] Концентрацията на новия вариант на вируса в горните дихателни пътища е между 10 и 100 пъти по-голяма, което прави възможността за заразяване 10 пъти по-голяма.“ Ако се доверим на националния здравен инспектор, това означава, че радостта на премиера ще бъде краткотрайна. И Венцислав Мутафчийски, ръководител на Националния оперативен щаб, беше категоричен, че медицинската общност не споделя политическото решение за либерализиране на мерките по време на извънредната ситуация, обявена до април. А то, без съмнение, е заиграване с общественото мнение преди избори.
Макар че вече близо една година всеки ден медиите ни атакуват психологически с информация за броя на изгубилите битката с COVID-19,
Според World Population Review коефициентът на смъртност у нас е 15,433 на 1000 души от населението. Данните са от февруари 2020 г., още преди да бъде обявено извънредното положение заради пандемията. А по данни на Националния статистически институт в края на годината средният коефициент на смъртност вече е 17,8‰. И така от шесто място в света (в периода 2012–2014 г.), при управлението на две поредни правителства на ГЕРБ и Бойко Борисов България излиза на челно място в тази класация.
Само за пример: през 2019 г. у нас са починали близо 108 000 души, тоест изчезнал е един средно голям град. И то при положение че едва 6 от всички градове у нас имат население над 100 000 души. Тази тенденция продължава и през 2020 г. (над 123 000 починали), а само за първите две седмици на януари тази година регистрираните смъртни случаи са близо 5000! Продължава и демографската катастрофа, резултатът от която е намаляване на населението с повече от 2 млн. души за 30 години, а прогнозата е до края на века да се свие с още 3 милиона.
Пандемията и извънредните мерки в света умножиха богатството на най-богатите хора на планетата и създадоха нови милиардери, главно в сферата на онлайн продажбите, високите технологии и фармацевтичната индустрия. В България за една година властта също пръсна милиарди, които потънаха в корупционни схеми. По същия начин чрез допълнително финансиране на здравната ни система за пандемията изтекоха десетки и стотици милиони левове. А кризата и извънредната ситуация се оказаха пир по време на чума за управляващите, олигарсите и обръчите от фирми около тях.
Видяхме двореца на Путин в Геленджик, чийто формален собственик е неговият сват Николай Шамалов, по информация на „Гласът на Америка“. Но докато богатството на света се съсредоточава в ръцете на малцина и расте непрекъснато, 850 милиона души гладуват, а десетки хиляди умират от глад всеки ден.
У нас 2 милиона души, или 35% от населението, живеят под прага на бедността и в това положение са не само пенсионери, но и работещи хора. Управляващите не спират да се хвалят как по време на последния си мандат са увеличили минималната заплата и пенсия, но в обществото ни няма усещане за благоденствие, солидарност и емпатия към безпомощните и самотните, към хората с физически и умствени проблеми.
Напротив, България устойчиво продължава да е на дъното сред страните в ЕС в Индекса за възприятие на корупцията за 2020 г. на международната антикорупционна организация Transparency International, като този път дели това място с Унгария и Румъния. Авторите на изследването посочват, че връзката между усещането за по-високи нива на корупция е свързано и с коронавирусната пандемия и непрозрачното изразходване на огромен публичен ресурс.
коментира ръководителката на организацията Делия Ферейра Рубио. И Джесика Ким, специална съветничка по въпросите на правосъдието към Посолството на САЩ в България, заяви по време на дискусия, организирана от Атлантическия клуб в четвъртък, че „за разлика от глобалната пандемия от COVID-19, корупционната ендемия на България не може да се лекува с единична или двукратна ваксинация“.
За корупционна ендемия в държавата ни говорят отдавна наблюдатели, дипломати, неправителствени организации, но това не стряска обитаващите корупционния оазис български управници. Напротив – те продължават да трупат милиони в офшорни сметки и златни кюлчета в нощните си шкафчета. И спят блажено, със заредени пистолети до възглавниците си. Тяхното блаженство не е застрашено от никакви изследвания, доклади и препоръки. Единствената заплаха са българските избиратели, които на 4 април ще имат думата.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/council-of-europe_stoyan-tonchev_bivo-bg.html
Разследващият журналист Стоян Тончев – автор на Bivol.bg и издател на Liberta.bg, e подложен на системен тормоз от прокуратурата и полицията на България, заради журналистическата му дейност. Съветът на Европа,…
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/surva-na-izborite/
В тази година много неща в политиката ще се правят за първи път – избори както никога досега, предизборна кампания, различна от досегашната, политически послания, съобразени с новите реалности. Само играчите са старите. И не само. Ако човек не знае, че е 2021-ва, новините са като миналогодишните: Бойко Борисов и Румен Радев пак се карат. Този път за датата за избори, кой на кого е ортак – Борисов на Пеевски и Ердоган, Радев на Васил Божков – и кому кога е изгодно да се гласува.
Кое ви плаши повече – да се заразите с COVID-19, упражнявайки правото си на глас, или заплахата за българската демокрация, ако не го упражните? Отговорите на непредставителна анкета сред близки и познати могат да бъдат обобщени така: а) „Ще гласувам, то е ясно“; б) „Българската демокрация си е на един и същи хал и не виждам кой ще я оправи“.
Преувеличени ли са страховете от коронавируса в деня за гласуване, или на президента Румен Радев му е необходимо неоспоримо алиби, за да назначи по-късна дата от 28 март – обявената от самия него в началото на декември? Откакто държавният глава се изпусна необмислено, политическото забълбука: системните партии обявиха, че датата е окей, извънпарламентарните – че е твърде рано и опасно заради пандемията. И президентът започна консултации. След като минаха обещаните – с експертите по здравеопазване, изведнъж той съобщи, че ще се консултира и с ЦИК, и с парламентарните и извънпарламентарните партии, макар първоначално да не ги слагаше в сметката. После ще обяви решението си, което ще бъде облечено в указ не по-късно от 26 януари.
Цялото това протакане недвусмислено показва, че Румен Радев ще назначи по-късна дата за избори – вероятно през април. Твърде неубедително държавният глава обясни тази седмица защо на 7 декември е обявил, че вотът ще е на 28 март: „Аз посочих възможно най-ранната дата, за да има организация в работата на институциите, но до момента виждам само обещания. Не виждам законова, организационна и логистична готовност за тези избори.“ Доста пресилено предвид очевидния факт, че едва ли в реално оставащите 14 работни дни на последния месец от годината ще започне подготовката за избори.
От ГЕРБ също контрираха, че Радев иска да се измъкне от обявената вече дата. За премиера и лидер на управляващата партия Бойко Борисов 28 март е окончателният вариант. Парадоксално, но на пръв поглед и по-ранна, и по-късна дата (последната възможна е на 28 май), устройват ГЕРБ. При по-ранна дата се прогнозира ниска избирателна активност – което особено устройва системните партии. При по-късна силата на заразата ще е отслабнала, мерките разхлабени – и това отново работи за управляващите трети мандат. (Разбира се, тук се появява хипотезата за по-висока избирателна активност и фактът, че 50-те лева добавка за пенсионерите са разчетени до март. Обаче Великден тази година е на 2 май, следователно ще има великденски добавки…) Освен това, ако бъдещият 45-ти парламент има трудности да състави правителство, ще продължи да управлява настоящият кабинет, с Борисов начело.
От управляващата партия не без основания заподозряха президента, че по-късната дата е подчинена на интересите му служебно правителство да организира президентските, а защо не и нови парламентарни избори – предвид прогнозите, че следващият парламент може да е „преходен“. Каквито и да са сметките на президента обаче, БСП може да го лиши от тях, отрязвайки му пътя за втори мандат. Лидерката на БСП Корнелия Нинова съобщи, че социалистите ще решават за кандидата за държавен глава след парламентарните избори. Стрестест за Радев. Без системна партия, разчитайки на химера „анти-ГЕРБ“ – нестройно обединение от извънсистемни политически сили, високият му рейтинг няма да издържи. А и той не е прецедент, по традиция президентите са абонирани за високи нива на одобрение. Единственият политик досега, стигнал до балотаж на президентски избори без голяма партия зад гърба си, е Волен Сидеров – на вота през 2006 г. спечели на втория тур 649 387 гласа.
Каквито и да са сметките на значително по-обиграния политически Борисов, нечакани разкрития винаги може да ги объркат. Изобщо, каквито и сметки да се правят сега, те са хипотези, които почиват на хипотези. Не урните решават, а политиците, избрани с тях – и решенията обикновено са функция не на броя на гласовете и принципите, а на спогаждане.
Наистина, какво значение има датата на изборите? Все ще е с коронавирус. Щом може да се играе ледено хоро във водите на Тунджа, напук на мерките срещу COVID-19 и без опит дори на полицията да се намеси, какво пречи да има избори през март? Когато и да е, вотът е като при игра в ледена вода – забързан метаболизъм, повишено либидо, повече ендорфини, накрая махмурлук или тежка настинка. И както и в Калофер, униформените се правят, че не виждат нарушенията.
Сериозно. Когато и да е вотът – март, април, май, едва ли е проблем да се осигури здравословна дистанция между гражданите, а бюджетът да плати n броя маски и дезинфектанти за членовете на 12 500 секционни избирателни комисии. Дали тези над 80 000 души може да бъдат ваксинирани е въпрос на планиране и организация, след като вече е известен графикът за вноса на ваксините. Но в плана на Министерството на здравеопазването за ваксинацията – помните, онзи с петте фази – изборната администрация отсъстваше.
Предложения за по-добра организация в изборния ден вече има. График за почасово гласуване и коридори за рисковите групи предложи кметът на Кърджали Хасан Азис (ДПС) в Президентството, където бяха поканени тази седмица представители на Националното сдружение на общините в България.
За гражданите упражняване на правото на глас не е по-опасно от пазаруването в хранителен магазин, което е ежедневие и където спазването на дистанция почти не се контролира. Вече се дискутира кога да отворят заведенията и другите затворени до 31 януари бизнеси предвид обнадеждаващите данни от развитието на пандемията в условията на втори локдаун.
Сериозен е обаче въпросът как ще упражнят правото си на вот карантинираните към момента на вота български граждани с право на глас. По bTV тази седмица омбудсманът Диана Ковачева заяви, че държавата е длъжна да осигури такива механизми – „дали чрез специални секции, часови коридори, или мобилни секции, но това трябва да бъде решено“. От ЦИК на консултации при президента предложиха като вариант мобилни екипи с подвижни урни, както гласуват лицата с трайни увреждания. При 100% заявено желание за гласуване от 70 000 карантирани ще са необходими 1800 екипа, показват техни разчети.
Другият проблем е свързан с гласовете на българите от чужбина, които и бездруго не са много, но този път съвсем ще намалеят. За тях идеята е гласуване по пощата. Отварянето на избирателните секции в чужбина ще бъде съобразено с мерките, които всяка отделна държава предприема срещу COVID-19. Така например ако към датата на гласуване в някоя държава е ограничено правото на придвижване, а там има български граждани, които биха искали да упражнят правото си на вот, и за целта трябва да пътуват до секциите в друг град, как ще стане това?
Председателката на парламента Цвета Караянчева увери тази седмица, че „парламентът има готовност за спешни промени в Изборния кодекс“. Предвид качеството на законодателството обещанието за „спешност“ не успокоява, но надеждата остава в по-широк кръг консултации при евентуални промени на Изборния кодекс.
По данни от социологическо проучване на „Алфа Рисърч“, нарасналите страхове от влошаване на пандемичната ситуация са довели до спад с около 10% в намерението за участие в изборите в сравнение със септември м.г. Но анкетите са проведени през декември, а изборите няма да са днес. Ако има нова вълна на заразата, 43% се колебаят дали да гласуват – срещу 42%, които смятат, че вотът трябва да се проведе в първия възможен момент, тъй като отлагането му било в полза на управляващите.
И ако има надежда, че силата на пандемията може да отслабне напролет – заради ефектите от локдауна и започналата ваксинация, опасенията за честността на изборите са сериозни. Ако извънпарламентарните партии обединят сили – и мрежи от застъпници, шансове има. Засега се очертава „да си пазят изборите“ „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“ на Мая Манолова заедно със Слави Трифонов и неговата „Има такъв народ“. „Демократична България“ създава своя мрежа от застъпници.
Общественият съвет към Централната избирателна комисия излезе със становище, в което набеляза евентуални мерки, в т.ч. и проучване на опита на държави, провели избори в условията на COVID-19.
Изборният кодекс изисква гарантирането от СИК на правата на наблюдатели, застъпници и други категории лица, които имат право да присъстват в изборното помещение на всички етапи от изборния процес. Особено важно е ЦИК да определи правила, които, в условията на COVID епидемия и при спазване на определената от здравните власти дистанция, ще осигурят пряка видимост на тези лица при отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването.
За да се гарантира прозрачност на изборния процес, ОС ще предложи на законодателя да предвиди възможност за заснемане и излъчване в реално време на преброяването на бюлетините и установяване на резултатите от гласуването, за да може процесът да се наблюдава безопасно от всички заинтересовани лица, които имат право на това по ИК…
Доминацията на COVID-19 безспорно е най-голямото предизвикателство както пред организацията на изборите, така и за предизборната кампания. Как политиците да достигнат до избирателите си? Колко души ще се престрашат да дойдат в душни зали, слабо отоплени, в малки пенсионерски клубове, заведения? Как ще действат двете най-големи медии в България – bTV и „Нова телевизия“, които вече са с нови чуждестранни собственици?… Онлайн кампаниите никога не са имали по-голяма тежест, както и медиите, но заедно с тях срещите на открито очи в очи не са за пренебрегване – ако времето позволява.
Преди това обаче управляващите и политиците ни дължат гаранции за здравето и гаранции за честност.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/ng-nm.html
– Ало, шефе, за много години! Да си здрав като мене и да имаме още дълги години все така ползотворно сътрудничество! – Казал съм ти да не ми звъниш. Когато…
Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%82%D1%8A%D1%80%D1%81.html
Тази година Биволъ навърши скромните 10 г. от своето раждане. За тези 10 г. медията ни мина през много сериозни изпитания, заради независимата си политика и смелите си разследвания. Те разкриват главно тъмните страни на корупцията, злоупотребите по високите етажи на властта, порочната система на Задкулисието в България, погромите срещу природата, бруталните закононарушения на институции и личности, уж призвани в отговорността да спазват законите. Безкомпромисните разобличителни поредици, осветяващи престъпления в държавната система и кражба на огромни публични средства прокарват нашия трънлив и стръмен път… Биволъ и екипа му останаха верни на каузата, с която през 2010 г. бе създаден сайта за разследваща журналистика. Да бъде безапелационна трибуна на Истината, според най-високите професионални и етични критерии в журналистиката. Да бъгне порочната медийна мрежа, установила се в България, след организираното олигархично овладяване на болшинството от българските медии. Един процес започнал заедно с влизането ни в ЕС и постепенно сринал страната до позорното 111-то място по медийна свобода в световната класация на “Репортери без граници”.
Биволъ е непоклатим в позицията си да отстоява с цената на всичко честта на българската журналистика, в условията на икономически, политически и професионален погром върху свободата на словото. Именно затова медията бе оценена по достойнство и освен многобройните награди и признания през годините, Биволъ се превърна в най-цитираната и споменавана зад границите на страната родна медия, призната като неизменен коректив на точната, обективна и класна журналистика.
Фактът, че нито веднъж, дори в условията на тотално овладяване на съдебната и репресивна система у нас, Биволъ не можа да бъде осъден, въпреки многобройните атаки да бъдем поставени на колене за разследванията си. На свой ред спечелихме важни дела. И днес Биволъ е ответник по дела, заведени от засегнати в статиите ни субекти и олигархични претенции. Но медията не се подаде на натиск, на непрестанните репресивни действия срещу собствениците и журналистите, на опитите да бъде подчинена, пречупена и поставена под контрол. Биволъ не можа да бъде опитомен, той си остана същото диво и свободно същество на медийното поле, каквото се роди и каквото беше заченато. С дълга памет и неизменен критерий за Справедливост. В името на правото на обществото да бъде свободно , чрез информацията, в името на правото на всеки да направи своя верен и безпристрастен извод и избор, не вследствие на манипулации и пропаганда, а единствено след предоставената изконна възможност за достоверно познание и сравнение.
Затова и разследванията на Биволъ са в основата на всички актове на гражданско пробуждане и съпротива през последните 10 г. На всички обществени битки срещу олигархията, Задкулисието, Модела КОЙ, корупцията, Мафията и мутризацията на страната. Защото Биволъ е себе си, и нищо, и никой не са в състояние да го променят. България има своята нужда от своя необуздан Биволъ и Биволъ ще продължи да служи на България, в името на един по-добър, демократичен, справедлив, законен и благополучен живот за всички.
Първото разследване на „Биволъ“ през 2020 г. беляза „Годината на боклуците” (вижте видеообзора). „В първия ден от новата 2020 г. МВР, Прокуратурата и ДАНС се похвалиха с акция в Плевен, по време на която са открити нарушения при складирането на 9000 тона боклук на площадката на фирмата “Феникс Плевен”, пише в материала „Боклукгейт: Разследвани за връзки с Камората и Ндрангетата доставиха 9 000 т боклук за България“. Темата привлече вниманието на италианската телевизия Rai 2, описала случая в своя репортаж от Бобов Дол (вижте: „Не ни е страх от Камората и Ндрангетата, залели с боклуци България“)
Темата за водната криза в Перник бе внимателно разработена от екипа на „Биволъ“ и спомогна на гражданите в града да окажат натиск върху властите за решаването на проблема. Вижте статията „Чудовището, изпило вода в Студена, прави милиони за бивш министър от ДПС“ и видеорепортажа на Димитър Стоянов „Водопроводът за Перник от Мало Бучино не се строи 24 часа в денонощие“.
Скандалът около олигарха-беглец Васил Божков бе описан подробно от медията ни, като темата е засегната в поредица статии начело с материала: „Хазартните фирми на Черепа подават нечетливи годишни отчети, а Агенцията по вписванията ги одобрява в нарушение на закона“.
Нови записи на Борисов със Златев и партиен кадър дойдоха от Гърция
Скандалът с вилата на потенциалната майка на детето на премиера Бойко Борисов в Испания бе първо споменат в записите, публикувани от „Биволъ през 2015 г., както се припомня и от Татяна Кристи в материала й: „Как скандалът ЯневаГейт беше цензуриран в Уикипедия“. А главният редактор Атанас Чобанов описа връзките на спонсориралите луксозния живот на „Мис Бикини“ предприемачи: „СИК, бутик и къща в Барселона“. Кореспондентката ни в Кърджали Вилдан Байрямова е първата, посмяла да пита министър председателя: „Г-н Борисов, имате ли дете от Борислава Йовчева?“ в своя „Репортаж с НСО на врата“.
„Биволъ“ е единствената медия в България, установила мащабите на аферата „Венецуелската перачница“ в „Инвестбанк“ в партньорство с венецуелски разследващи журналисти Armando Info, избягали от режима в Колумбия. Оказа се, че арестуваните пари на Николас Мадуро в „банката гнила ябълка“ надхвърлят 140 млн. евро. Вижте в статиите: „Венецуела разследва петродоларите в България по статия на „Биволъ“ и „$158 млн. на Мадуро отлежават в „Инвестбанк“.
Скандалното нехайство около борбата с коронавируса пак беше най-добре описано в „Биволъ“ – става дума най-вече за „Фурмигейт“: „Борим Covid 19 с фурми от Абу Даби“. и „Отровни ли са дезинфектантите, дошли с фурми от ОАЕ?“.
Темата намери и широко отразяване в чуждите медии.
Трагичното загиване на един от най-добрите телевизионни журналисти в България също беше директно свързано с корупцията по високите етажи на властта, макар освен „Биволъ“ никой и да не обръща внимание върху този аспект на скандала: „ДФЗ и прокуратурата крият злоупотреба с еврофондове на собственичката на джипа, убил Милен Цветков“.
Темата с коронавируса е следена от „Биволъ“, защото отваря безкрайно вратички за корупция за държавните институции. Вижте „Как България купи с европари маски менте от Китай“. И защо „МВР ще ни следи, а болниците ще пазаруват без обществени поръчки“.
Властта мълчи за незаконен строеж на държавен плаж до #Догансарай
Демократичната и протестната общност няма как да не си признае, че фактологичната основа за акцията на плажа в „Росенец“ бе събрана от „Биволъ“ в поредица от разследвания, години преди началото на протестната активност. Вижте материала от май: „Доган си построи тайно 230 м частен вълнолом в морето край Сарая“. Разследването от началото на юни: „С дръзка измама Доган се сдоби с ново пристанище“ и от юли, че Доган всъщност е окупирал и държавен имот безнаказано: Оградата на Догансарай е навътре в държавен имот”. Независимо от констатираните с 6 г. крупни закононарушения по построяването на Сарая, държавните институции не си мръднаха пръста да санкционират нарушителите, а дори напротив – съдействали са в престъпленията! Три министерства бабували на незаконния пристан на Доган Освен това Биволъ разкри, че целият браг на полуострова е също незаконно бетониран, вероятно с публични средства и природата е увредена по абсолютно недопустим начин за хатъра на Ахмед Доган: Брегът около Доган Сарай е незаконно бетониран и застроен”.
Естествено Прокуратурата на Иван Гешев е сляпа и глуха за такива скандално крещящи корупционни закононарушения, защото е заета през това време да се занимава по поръчка с преследване и репресиране на хората в Биволъ и всички свързани пряко или косвено с тях лица и субкти през годините!
„Биволъ“ успяха да разследва, анализира и поръча експертизите на аудиозаписите с гласа на премиера Бойко Борисов. Вижте материалите като: „Запис на Борисов пратен до медиите от български IP адрес“., „Нови записи на Борисов със Златев и партийни кадри дойдоха от Гърция“. и „Нов запис на Борисов и Борис Велчев – „Братиньо“.
Министърката на земеделието лъсна в два скандала, описани от „Биволъ“ буквално през ден през юни 2020 г. Първо стана ясно, че „Свекърът и зълвата на Десислава Танева с милион агросубсидии за две години“, а след два дни стана ясно, че тя е призовала фермерите да не подават сигнали за корупция: „Да излъжем Европа, за да не спре парите“.
Скандалът „Баце нанка“ за сладкия сън на премиера Бойко Борисов до пистолет, банкноти в евро и кюлчета със злато в стил „Пабло Ескобар“ разтърси не само България, но и света. И „Биволъ“ има основания за автентичността на кадрите: „Снимките компромат на Борисов са правени през 2017 – 2019, без фотошоп, без монтаж, само датите са коригирани“.
През юли „Биволъ“ продължи разследванията си от миналата година и установи, че главният прокурор на Република България има досег с ОПГ не само по служба: „Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки“.
Сън до „Глок“ и пачки кеш: вихър от въпроси около снимки от спалнята на премиера на България
Окончателното превръщане на ГЕРБ от европейска политическа формация в аналог на путиновата „Единна Русия“ пролича по време на скандалната й годишна конференция: „Партиен сбор в обедна почивка и бой по журналисти: Демокрацията на Борисов“. Тогава „Биволъ“ установи и откъде са мутрите на премиерската партия: „Охранител от „Джи Пи Секюрити“ сред биячиите на конференцията на ГЕРБ“.
„Биволъ“ като част от ICIJ (Международен консорциум на разследващите журналисти) беше част и от мащабното разследване на десетки медии по света за корупцията във финансовия сектор, станало известно като Досиетата #FinCen: „Глобални банки обслужват олигарси, терористи и наркодилъри“. Там лъснаха скандални оръжейни сделки, в които бяха замесени български банки и сенчести субекти, считани за съмнителни от службите за сигурност на САЩ. В досиетата „изплува“ и името на българската мошеничка милиардерка Ружа Игнатова – вижте материала „Изчезналата кралица“.
Медията ни отразяваше протестите в столицата не само чрез видеостриймове, но и чрез редица репортажи за най-опасните моменти за гражданите и колегите. Вижте материалите „Блогър: полицаи ритаха журналист и задържаха невинни младежи“. и „Полицията задържа за проверка репортер на Биволъ“.
„Биволъ“ е единствената медия, обърнала внимание на връзка между скандалната „касичка“ на властта държавната Българска банка за развитие не само с ГЕРБ („КЗК остави ПИБ да купи дела в ББР над пазарната цена“), но и с бетонирането на управляващите начело на страната въпреки протестите: „Директор в ББР номинира Александър Андреев за шеф на ЦИК“.
Биволъ бе цитиран широко и на Изток и на Запад. Редица ключови разкрития на нашия сайт са в основата на мащабен анализ на руското онлайн издание за разследваща журналистика The Insider Russia (TheIns.ru). „Болгария – не заграница”: The Insider Russia за „Лукойл”, ВТБ и „Булгартбак”
Освен това Директорът на Биволъ Асен Йорданов и медията бяха цитирани в една от най-авторитетните медии, германския вестник “Die Welt” в обширен материал от края на септември за протестите срещу правителството и Главния прокурор в България.
Още един международен скандал отекна в Биволъ и това беше обвинението на ирландската евродепутатка Клеър Дейли, че в България и в частност на територията на община Поморие, върховенството на законите е потъпкано. Повод за това станаха системните оплаквания на ирландски граждани, собственици на жилища в Поморие, които заявиха, че са рекетирани и изнудвани да заплащат огромни нереални суми за консумативи на частни фирми. Чужденците не срещнали никакво съдействие от общинските власти в Поморие за законните си права да заплащат самостоятелно своите сметки за ток и вода. Тези факти залегнаха в последния тежък за България доклад на ЕК. Вместо да вземе мерки обаче кметът на Поморие, Иван Алексиев от ГЕРБ нападна Клеър Дейли на своя територия с невъзпитано отношение и клевети, че тя имала пряко или косвено жилище в неговата община и защитавала своите лични, а не на избирателите си интереси. Алексиев ангажира също местни и национални медии да отразят широко неговата агресия спрямо евродепутатката. Това на свой ред издаде много сериозна ангажираност на кмета в един правен, юридически спор и освети заинтересованостите на местната власт в конфликта с чужденците, декларирали се като жертви на мафията в България.
Биволъ обаче откри, че скандалът с ирландците не е случаен частно-правен инцидент, а система за тормоз на чужденци, закупили жилища в Поморие. В архива на Биволъ се намираха интервюта с руски граждани, станали също жертви на рекет от формата продавач на жилищата им. Адвокатката на пострадалите, заяви на свой ред, че общината носи огромна и пряка отговорност за ненормалното беззаконно положение на мафиотски методи, с които се сблъскват чужденците, закупили жилища или имоти в страната ни. Тази публикация опроверга категорично и окончателно внушенията на ГЕРБ-аджийския кмет и бивш депутат от ГЕРБ Иван Алексиев, че Клеър Дейли си измисля конфликт, за да защити свой личен интерес. Статията и видеоинтервютата може да видите тук: Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент
Материалът е достатъчен повод за прокуратурата да проведе мащабно разследване, дали общинските власти в Поморие нямат престъпно единодействие с определени частни фирми за натиск и рекет за финансови облаги от чужди граждани, собственици на жилища в този регион. Ако, разбора се, имаме независима отговорна пред обществото прокуратура в България, а не репресивен инструмент за политическа саморазправа. Проблемът с Клеър Дейли ще има тепърва нови развития и последствия!
В края на октомври Биволъ бе удостоен с най-престижната – Голямата награда на публиката за поредица от журналистически материали за опазването на българската природа в церемонията по награждаване на Българска фондация Биоразнообразие. Така продължихме традицията да бъдем в авангарда на смелите медии, отстояващи каузата за защита на българската природа, срещу бетонирането, изсичането на горите, презастрояването и унищожаването на българското морско крайбрежие и планините.
Асен Йорданов говори след връчването на Голямата награда на публиката. “Това е най-ценната награда за една медия, защото читателите са най-верният коректив.”, каза той
.
Асен Йорданов и Димитър Стоянов на церемонията по награждаването на Фондация Биоразнообразие
Репортерът на „Биволъ“ Николай Марченко бе награден сред десетки номинации от Антикорупционния фонд за поредицата статии относно нарушенията по „Турски поток 2“, където заедно с ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ) екипът на медията е снимал на място. Вижте „Лукашенко строи Турски поток в България с европари“ и „ЕК даде на Гешев строителите на Турски поток, получили европари“. Тези разследвания станаха повод ЕК да наложи тежки санкции на участниците в този хибриден строеж, обслужващ основно руските енергийни интереси в Европа и да призове българската прокуратура да разследва как и от кого са изразходени европейските пари.
Около световния скандал по отравянето на руския дисидент Сергей Навални, Биволъ успя да намери и да интервюира негов близък съратник, който е потърсил политическо убежище в България под опасност за живота му и този на семейството му в Русия. За съжаление правителството на една държава , член на НАТО и ЕС се държи като марионетка на Путин и упорито отказва да предостави защита и убежище на Евгений Чупов и неговото 6 членно семейство: България бави убежище за съратник на Навални
„Биволъ“ приключва годината с материал, посветен на скандалите около коронавируса, станали продължение на #ФурмиГейт. Атанас Чобанов преразказа материала на германското топ списание Der Spiegel: „Менте маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати“.
Менте-маските купени от България стигнаха и до Германия с фалшиви сертификати
През 2020 г. медията ни отбеляза и своите 10 г. със “101 текста за Биволъ” на Стоян Николов – Торлака Неговите остри, саркастични и запомнящи се текстове бяха издадени в отделна книга. Тя определено би била добър подарък за всяка ценяща себе си лична библиотека. Книгата можете да си я поръчате в сайта на “Биволъ”. Празнуваме 10 години на Биволъ със 101 текста на Торлака.
Това са само част от най-мащабните разследвания на “Биволъ” от тази година, които са направени с дарения от читателите ни. Вашата помощ ни дава възможност да бъде независими и свободни в своята обществено-полезна дейност. Това са само единичните тексове от сериите разследвания, като останалите можете да видите както в сайта на “Биволъ”, така и в канала на медията ни в социалната мрежа Ютуб.
Нека да си пожелаем Новата 2021 г. да е по-добра от отминалата и да се приближаваме неотклонно към Нашата обща и заветна Победа за Чиста и Свята Република!
Ако считате, че работата ни през 2020 г. е била полезна за обществото, подкрепете екипа ни с данък “Биволъ” тук: https://bivol.bg/tax
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/golyamoto-zatishie/
Доста тихо е. Премиерът Бойко Борисов спря да се явява по брифинги (за COVID-19) още от ранно лято, а и изобщо игнорира журналистите. Той управлява репутацията си чрез еднопосочна комуникация, излъчвайки от джипа или от заседание на Министерския съвет. Светът е в криза, каквато не е преживявал, България също – и Борисов е объркан. Това е криза, която не може да заглуши с медийна канонада, да измести фокуса с друг скандал, да звънне на някой Ваньо, Митко, Цецо… Точно тази криза, определена като „война“, изисква реални управленски действия, лидерска комуникация, но нашият третократен премиер не притежава нито едното, нито другото. Не искаме Чърчил, който да ни каже, че ще се бием по бреговете, улиците, навсякъде и няма да се предадем, но все пак искаме да покаже дух на водач, вместо да се крие.
От поне месец публичното пространство обедня и откъм каскета на главния прокурор Иван Гешев. Къде са неговите обществени изяви, в които той се материализира, за да обещае нова акция, да обяви, че с телефонните измамници е приключено, да се закани на приватизацията? От време на време се появява туит, че е под карантина; честитка за професионалния празник на полицията; откровение в документален филм, че кармата му е да въведе справедливост чрез правосъдие.
Къде е най-големият дарител от първото затваряне Делян Пеевски? Никакви новини, но и никакви ласкателства. Ако Le Monde не беше излязъл със статия за него през ноември, съвсем нищо нямаше да се чуе; липсват и разкрития за „най-могъщия и мразен олигарх в България“; отдавна не е назоваван и за нова порция. И законопроект не е подготвял, а по традиция от няколко парламента – и в този той не се мярка.
Да не би Сараите да готвят смяната на лейтенанта? Все пак той получи назначение за олигарх по-рано, отколкото Борисов за първи път спечели избори – и вече достигна зенита. (Даже не броим ония невръстни години, в които го разпознавахме чрез майка му.) Посткомунистическата номенклатура зад Пеевски – като същи Пигмалион – може да си скулптира нов, за да се омъжи и за него. Парадоксално на пръв поглед, но политиците са по-дълговечни от олигарсите; справка – Русия.
Евентуално оттегляне на Пеевски, Борисов и още неколцина не би означавало прочистване на средата и разграждане на модела, който част от обществото иска да бъде разрушен. Само саниране на фасадата. Дилемата е постистина (Пеевска или Борисова) или стремеж към модел на обществени отношения, подчинен на върховенство на правото, повече справедливост в разпределението на обществените блага и реална конкуренция.
Без изброените по-горе фигури нито ГЕРБ ще стане по-малко опортюнистка партия, нито ДПС ще се откаже от схемите, чрез които кешира влиянието си (коя ли партия би го направила…). Но тяхната липса улеснява бъдещи коалиционни споразумявания, няма да бодат очи, а новите фигури – може би по-харизматични, каквито са предпочитани във времена на криза – ще имат и нов тип комуникация. Как иначе обществото ще разбере, че има промяна, ако не бъдат сменени символите – и стражите! За това Цветан Цветанов би употребил любимия си израз за „видимите резултати“.
Само че нормализацията на системните партии в България е процес, не рязане на глави. В БСП не се случи за изминалите 30 години след свалянето на Тодор Живков от власт и след преименуването ѝ, въпреки че се смениха много председатели и послания.
Някои вече отговориха. Преди близо два месеца лидерът на „Да, България“ Христо Иванов написа в официалния си профил във Facebook: „ГЕРБ не е годен субект за коалиране.“ Че такъв е и ДПС, съпредседателят на „Демократична България“ дори няма нужда да съобщава. Ами с движението на Мая Манолова? В интервю пред „Клуб Z“ другият съпредседател и лидер на ДСБ Атанас Атанасов допусна, макар и предпазливо и с уговорки, преговори с извънпарламентарната опозиция, към която се числи и бившата соцдепутатка. Изглежда, че ще се наложи двамата съпредседатели отново да отговорят, но този път заедно, на същия въпрос.
В края на септември т.г. лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов, комуто социолозите отреждат най-малко 10% на следващи избори, заяви в шоуто си, че с ГЕРБ и ДПС няма да се коалира. Думите му бяха в отговор на директен въпрос на главната редакторка на „Дневник“ Велислава Попова:
ДПС стана нарицателно за нещо като някаква престъпна корпорация, която събира в себе си много власт, възможности, пари, средства, влияние и т.н., и това, което прави, е да налага тези си намерения, използвайки много удобно линията на турци–българи. Дори и аз да видя някакъв свестен и кадърен човек или ход от тяхна страна, който е полезен и правилен, как при такава ситуация да направиш нещо такова! Няма как! Тоест те са се самообрекли с това си поведение и с тоя си начин на мислене… на тази изолация.
Без Пеевски изолацията ще продължи ли, или не?
Всяка коалиция в политиката може да бъде оправдана в името на някакви принципи, макар да е безпределно ясно, че се правят в името на властта. Пръкването на тройната коалиция беше мотивирано с предстоящото присъединяване към Европейския съюз. Вместо да бъде дясна алтернатива на ГЕРБ, за каквото се обявяваше, Реформаторският блок стана една от патериците във второто правителство на Борисов през 2014 г.
Засега изглежда, че Борисов и ГЕРБ се стараят да помогнат на ВМРО да излязат от заешката дупка, прехвърляйки на вицепремиера Красимир Каракачанов цялото говорене за Северна Македония и за българския „стоп“ по пътя към ЕС. Че кой, ако не Каракачанов – макар че не той води преговорите със Скопие… Има обаче надежда, че до края на германското председателство на Съвета на ЕС, което приключва в края на декември, може и да се намери дипломатическо решение. А дори и да допуснем, че ветото остава, то и темата ще отшуми. Така че за дълготрайно напомпване на рейтинга на ВМРО не може да се говори, но те са верен партньор на Борисов във втори кабинет.
Макар че затишието днес не е оня ступор от март, когато връхлетя пандемията от COVID-19 и повечето хора загубиха здравия си разум до степен да се запасяват с огромни количества храна и да се изолират в домовете си. Въпреки несекващата смърт и ежедневните лоши новини, пандемията вече е част от живота ни. И докато хората се борят за оцеляване, политиците водят тази война за слава и рейтинги.
Стихнат ли, значи ги е страх – или водят преговори.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/shockut-v-zdravnata-sistema/
Здравната ни система не издържа на пандемичния натиск, а последният случай с двама души в Пловдив, които умират, докато чакат да бъдат приети в болница, доказа за пореден път пълното безсилие на властите да овладеят и контролират кризата. Макар да знаеха, че вирусът мутира и продължава да се разпространява, управляващите пропиляха летните месеци, вместо да подготвят гъвкава антикризисна програма с мерки за ограничаване на инфекцията и за eфективна организация на болничното лечение. И още преди да сме навлезли в „окото на бурята“, България се оказа на второ място на Балканите и на трето в Европа по смъртност от COVID-19 през последните 14 дни, по данни на Европейския център за профилактика и контрол на заболяванията.
Каква я мислихме, каква стана. Премиерът Борисов се тупаше в гърдите по време на първата вълна на епидемията през пролетта и се радваше, че сме „минали метър“. А сега трябва да си посипе главата с пепел и да признае собствения си провал. След това – да слезе от джипката или да отпраши накъдето си иска, само да не го виждат очите ни. Защото е негова основната вина за ступора на системата, която той реши, че може да управлява еднолично. Един път затвори държавата при няколко десетки заразени, а когато достигнаха нива от 4–5 хиляди души дневно, реши, че няма да има втори локдаун. Нещо повече – подкани лекарите да „оздравяват“ хората за няколко дни и да ги връщат на работа, защото икономиката не трябва да спира. И разпорежда да се отварят нови COVID болници, все едно става дума за бинго зали.
Така здравният министър първо почти затвори магазините и аптеките за възрастните, а на следващия ден с нова заповед свали тези ограничения за пенсионерите, но ги въведе за работещите. Последва реакция от страна на най-големите търговски вериги срещу мярката „зелени коридори“ и поискаха отмяната ѝ. Въпреки своята разумност, и министърът на образованието подписа заповед учениците от V до ХII клас да бъдат с маски в час, която най-вероятно би могла да падне в съда. Дни по-късно, след ревизия на заповедта, маските станаха препоръчителни, а не задължителни.
Юристи по медицинско право коментират като невъзможно от законова гледна точка и създаването на „чисти“ и „мръсни“ болници, както разпореди Костадин Ангелов. Обособяването във всяка област на болници, в които да се лекуват само пациенти, които не са инфектирани с COVID-19, и други – за заразените, е невъзможно. Не само от юридическа гледна точка, защото лечебните заведения са търговски дружества и не могат да бъдат администрирани от министъра, освен ако не са държавни.
Невъзможно е и практически.
В някои по-малки области има по една болница, но дори и в по-големи – като Старозагорска област например, единствената болница с капацитет да приема и лекува заразени от коронавируса е УМБАЛ „Професор д-р Стоян Киркович“. Ако тя обаче бъде профилирана като „мръсна“, това би означавало пациенти с други заболявания да останат без лечение, каквото останалите – общински и частни, не предлагат. Затова пък в импровизираното COVID отделение на частната болница „Тракия“ в Стара Загора дежурят екипи от всички останали здравни заведения.
коментира ситуацията пред „Тоест“ Иван Колев, собственик на частната болница. Според него ситуацията налага всеки лекар да си припомни какво е учил като студент по медицина, и да се квалифицира сам. Наскоро той предложил на Областния кризисен щаб идеята свободната сграда на бившата АГ клиника да стане база за COVID болница. А консорциум от две частни лечебни заведения и държавната университетска болница да изпращат медицински кадри, които да работят под ръководството на инфекционисти. В идеята „има хляб“, друг е въпросът доколко нормативната база и силно регулираната ни здравна система биха позволили този експеримент.
Това са само отделни примери, които илюстрират хаоса в системата. По-важното е, че
затова и не беше възприета еднозначно като полезна и ефективна. Обратното, често се случва тези мерки да пораждат спорове в научните и медицинските среди, а оттам – и недоверието на гражданите към налагането им. Затова да се твърди, че не системата, а обществото се е провалило, си е чиста проба цинизъм. Провалът е управленски и това вече го разбраха дори и децата.
Преди дни на извънредно заседание на правителството премиерът обяви, че България ще получи 12–13 млн. ваксини от ЕС, за които страната ни ще плати около 380 млн. лв., но със средствата за логистика и съхранение разходите ще надхвърлят половин милиард лева. И тук е най-логично всеки човек с акъла си да попита: защо са ни, аджеба, толкова ваксини за 7 милиона души население? При това се знае, че ваксинирането у нас е традиционно ниско, а според изследване на Световната здравна организация 37% от анкетираните българи категорично не желаят да си поставят бъдеща ваксина срещу COVID-19.
Видимо смутен и „с половин уста“, главният санитарен инспектор Ангел Кунчев изрази опасение, че страната ни ще получи толкова голямо количество ваксини, които няма да може да използва. И шефът на Националния оперативен щаб генерал-майор проф. д-р Мутафчийски определи като „смущаващо“ обстоятелството, че ще се сдобием с толкова много ваксини на толкова висока цена, но според него „нямаме друг полезен ход, освен да се включим солидарно с всички останали европейски страни“. А преди два месеца се говореше, че България договаря 2,3 млн. ваксини до края на годината.
Така, освен бонусите от 1000 лв. месечно за медиците на първа линия, които изпокараха съсловието, управляващите увеличават с 300 млн. лв. бюджета на НЗОК за следващата година. Средствата са предвидени за допълнително заплащане на персонала по схемата 600/360/120 за лекари, медицински сестри и санитари.
Добре, ама нали болниците са търговски дружества, как точно ще им изплащат тези пари: за изпълнена пътека или по някакъв друг начин, чуди се д-р Стойчо Кацаров. Пред „Тоест“ той определи раздаването на пари „на калпак“ като израз на абсолютната немощ на властта да се справи с кризата: „Да даваш пари на някого по този начин, без да отчиташ свършеното от него, означава да го накараш съвсем да спре да работи“, коментира председателят на Центъра за защита на правата на пациентите в здравеопазването. И категорично смята, че
докато чакат да бъдат настанени в болница в Пловдив. Но те не са единствените. Всеки ден някоя телевизия ни показва как препращат от една болница към друга пациенти в тежко състояние с бездушната фраза „Не сте за нас“. Такъв беше случаят и с 61-годишен мъж от София, който почина от инсулт след пет часа търсене на болница, която да го приеме. Само за да умре в нея, а не в линейката.
Роднините на тези починали ще получат възмездие, но не от българския съд. А обезщетенията няма да им върнат близките. За системата те са поредните в статистиката „неиздържалите битката с COVID-19“. Какъв цинизъм! Още по-цинично беше определението на проф. д-р Карен Джамбазов, директор на Университетската болница „Св. Георги“ в Пловдив, за смъртта на двамата пациенти:
Да, в контекста на постоянното повтаряне, че сме „във война с вируса“, някой би могъл да оправдае тези и следващи смъртни случаи с това, че на война е като на война – падат жертви. А предложената от ГЕРБ поправка в Закона за здравето – да отпадне задължителното лечение на болни от COVID-19, има единствената цел да направи още по-трудно търсенето на съдебна отговорност за подобни „нещастни съвпадения на факти“. Иначе и сега голяма част от инфектираните се лекуват вкъщи. Но когато се влошат и само лечението в болница им дава шанса да оцелеят, това ще трябва да се преценява на входа на здравното заведение.
Коронакризата показа деморализацията в българското здравеопазване. Десетилетия наред правителство след правителство отказваха да променят този начин на структуриране на системата. Направиха болниците търговски дружества, превърнаха здравето в стока, лекарите – в търговци, а днес лицемерно се чудим защо стигнахме дотук и защо се сблъскваме с чиновнически манталитет в лечебни заведения, където трябва да срещаме милосърдие.
Затова се молете да не срещате вируса. Или ако все пак ви се случи да се заразите, молете се да ви се размине леко и в домашни условия. Ако попаднете в болница, пак се молете – да срещнете някой от онези лекари, които още помнят Хипократовата клетва. И я изпълняват.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/lockdown-za-borisov/
Някой трябва да вземе ключа от джипа на Бойко Борисов и мобилния му телефон, оставяйки му „ефирно време“ единствено за онлайн заседанията на Министерския и Европейския съвети. Локдаун за Борисов. Във войната срещу коронавируса той не е генерал, а тилов плъх. Единствената война, която води, е за опазването на собствената си кожа в политиката.
Поради тази причина Борисов ходи не на „инспекции“ в болници (визитата в „Пирогов“ не я броим), а на безсмислени обиколки из страната – от серията „трудови“ делници на премиера. Гневът на хората от загуба на близки, острият дефицит на елементарни изделия като мобилни кислородни бутилки, на изолационни носилки, апарати за обдишване, дори на асансьори в болниците
Защото той прави предизборна кампания, а пропагандата, която кънти от групата прислужващи му медии, се опитва да направи от трагедията подвиг. Безкритичното цитиране на всичко, което избълва Бойко Борисов във Facebook или от пън в гората, напомня силно на религиозния тип комуникация. А той продължава с визуализацията на „успехите“ – кран, път, пристанище, товари, газопроводи.
Отговорът е прост – принцип на пропагандата, обясняват изследователи, е, че степента на доверие към визуалната комуникация е в пъти по-висока от тази към вербалната – на принципа „по-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да чуеш“. В случая с Борисов и виждаме, и чуваме по сто пъти поради хоровата транслация.
Какво е това? Това е среден пръст към всички нас, които сме на фронта. Лекари, медицински сестри, обикновени граждани, учители, социални работници – всички, които нямаме запазени места в болница „Лозенец“ и Военномедицинската академия. Борисов демонстрира фалшиво благополучие – например как българското производство расте, докато Европа и светът са в криза. А в страната с най-къс живот в ЕС, първа по смъртност в света и в черната тройка на най-много починали от COVID-19 в Общността, премиерът и лидер на ГЕРБ показва магистрали на здравния министър и шефа на „Пирогов“, респективно на гражданите – в разгара на пандемията.
Асфалтопитек, както го нарисува карикатуристът Чавдар Николов.
Медийните отпечатъци на ГЕРБ се опитват да внушат, че големи проблеми в мерките срещу коронавируса няма – здравната система има затруднения, но те са логистични; големият брой болни идва от високия индекс на заразяване на COVID-19; хората са недисциплинирани и не спазват мерките. С изключение на държавния здравен инспектор Ангел Кунчев, за високата смъртност не говори никой от властта – нито министърът на здравеопазването (който явно е минал ускорен курс за герберизация), нито премиерът.
Развалят му нимба на генерал-спасител-благодетел-кумир-строител-мислещ-за-народа. „Опонентите ни обвиняват, че пропуснахме време през лятото. Докато те само говориха, ние работихме.“ Из словоизлияние на Бойко Борисов във Facebook. Обвинителният уклон присъства в словесността му отдавна. „Когато са правили „Белене“ и „Цанков камък“ и са изтичали пари, вие защо сте мълчали? Къде бяхте през тези години?!“, запита през 2010 г. Борисов протестиращите лекари.
Това е все едно да кажеш, че по времето на социализма хлябът и олиото са били по-евтини. Формално е истина, в действителност – лъжливо пропагандно внушение. Работата на управляващите е да работят, като вземат решения в името на публичното благо. Работата на опозицията е да критикува и да предлага алтернативни решения, тъй като не управлява.
В последните години свикнахме с Facebook визуализациите на Борисов, забавлявахме се с тях, присмивахме им се като на ерзацполитика. Но във времената на пандемия тази технология на героизацията е не просто неуместна – нагла и безочлива е. Тя е признак на алиенацията на Борисов от проблемите, с които не може да се справи, не е победа над страха и тревогите от хаоса в здравната система, завладели обществото.
Приоритет за всички управляващи, независимо в коя точка на света, трябва да е здравето на хората. Уж и в България е така, но на практика министър-председателят неглижира тази тема. Връх вземат парите за едно или друго съсловие – полицаи, медици, пенсионери, социално слаби, не и адекватни мерки за предпазване, ефективно лечение. Така е, защото в действителност политикът Борисов не съществува, Борисов е продукт на (платена) медийна любов и пропагандни техники, също като телевизионната реклама – ако не го чуваме и виждаме, просто не съществува.
И ако лидерът на ГЕРБ е започнал вече кампанията за избори,
Очакваме план за излизане от кризата, прогноза как ще изглежда българската COVID икономика в контекста на глобалната и колко ще струват на данъкоплатците мерките – и неизбежните реформи. Ситуацията е извънредна, следователно кандидатите за власт следва да известят по-рано за намеренията си, за да прецени обществото капацитета им.
Известни са ни исканията в референдума, който екипът на Слави Трифонов инициира – не е известно какви възгледи имат за всичко останало извън избирателната система. Наясно сме какви са принципите на „Демократична България“ и как ще процедира със съдебната система, но да си кажат за образованието, здравеопазването и COVID икономиката. Няма нужда да питаме Мая Манолова, тя е подгласник. Може би „Отровното трио“, тъй като ще заявят участие в политиката.
Всъщност гледали сме всички „филми“ в трите мандата на Борисов – макар да се позовава на „учебниците на КГБ“, по които действат срещу него, той много добре е усвоил всичките седем принципа на пропагандата и манипулацията, изведени от американския Институт за анализ на пропагандата. Лесно ще ги разпознаете:
1. Bandwagon (принципът на групата) – всички така правят, защо не и ти.
2. Card stacking (подреждане на карти) – използване само на тези факти и подробности, изгодни на пропагандатора. Ако не сте запознати с темата, няма да откриете лъжата.
3. Glittering generalities (бляскави общи приказки) – лозунгите са чудесен пример и други такива фрази, които се одобряват безкритично от аудиторията и предизвикват положителни емоции заради използвани в тях изразни средства. Добър пример са политическите речи, в които се чертае светло бъдеще.
4. Name-calling – една идея се „опакова“ с етикет, който предизвиква негативна реакция, без хората да са запознати с доказателствата за това.
5. Plain folk – eдин от нас, илюзията, че се числи към „обикновените хора“. Този трик Борисов владее особено добре с говор, жестове, поведение (помните: „филията с мас“, „аз съм прост – вие сте прости, затова се разбираме“ и пр.). Американските президенти го правят по друг начин – ядат бургери в „Макдоналдс“, цепят дърва и пр.
6. Testimonials (препоръки) – цитират се известни хора (политически лидери, знаменитости и др.), които изразяват одобрение или неодобрение за дадена идея или проект. Борисов обича да споменава как България е била хвалена – например за мерките срещу COVID-19 през пролетта, или как Доналд Туск му е пожелал успех на „редовните избори“ (макар Туск да не е пожелавал точно това) и пр.
7. Transfer (прехвърляне) – прехвърлят се създадени вече положителни нагласи, като уважение, авторитет, към това, което пропагандаторът иска да одобрим.
Виждате, Борисов е академик по пропаганда. Докато всички ние сме в (българския) казан, Борисов е в джипката. Време е да сменим местата.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/prezarezhdane-etc.html
Когато Мерилин Менсън все още бил изгряваща звезда, попитали Алис Купър какво мисли за него. Той отговорил, че Менсън е просто едно грозно момче, което се облича в кожи и се гримира. Не претендирам за точност, но така твърдят очевидци. Старият рокаджия очевидно прави намек за това, че по-младият му колега го имитира. Това обаче са си музикантски работи. Взаимните влияния в изкуството обикновено са толкова смесени и объркани, че и най-големите специалисти трудно се ориентират в тях и нерядко стават за смях, опитвайки се да си изсмучат от пръстите някоя аналогия. Но, да оставим мрачните дълбини на рока на мира.
Бойко Борисов също не става за смях рядко. Особено напоследък. Дори и страстните любители на гафовете вече са уморени да следят безкрайния низ изцепки на премиера ни. Ако обаче той определи Слави Трифонов като „маниакално самовлюбен, страховито намръщен човек, който демонстративно раздава сатрапски заповеди и погазва достойнството на всеки нисшестоящ в йерархията“, никой не би си и помислил да му се присмее, задето търси под вола теле. Приликата в двата персонажа на Прехода е повече от очевидна.
Излюпването на месии в политическия ни живот след 89-а не е новост. Какви ли ги нямаше. Едни едва успяха да си свалят петолъчките от костюмите, преди да полетят в политическите висини. Други с аристократична щедрост ни обещаха, че за 800 дни ще станат нещата; ако им верваме. Трети не успяха да се издигнат толкова високо, но пък имаха далеч по-завиден арсенал от палячовщини и се покриха някъде или станаха жертва на имитацията на естествен подбор, царяща в средите на „държавността“. С две думи, месии колкото искаш, но поне имаше някакво разнообразие. Такова, че сходствата между сегашния ни премиер и лидера на политическа партия Има такъв народ (ИТН) изглеждат смущаващи, дори и на фона на родната действителност.
Та, нима и двамата нямат в автобиографиите си доста солидни връзки с така наречения „подземен свят“? На най-високо ниво, при това. Как можем да забравим подсмърчането на Слави след убийството на Васил Илиев или ИПОН-ския период на Бойко Борисов? А, както е широкоизвестно, подобни среди не се напускат никога, стига да влезеш веднъж в тях.
Да оставим настрани пожарникарството и виолата, защото май само те нямат нищо общо между двамата. Мощните джипове, пренапомпаното его, наперените стойки, назидателният тон, обграждането с посредствени, взаимозаменяеми послушковци, на които да изкарват (по възможност пред колкото се може повече камери) „справедливата“ ярост за собствените си грешки, непрекъснато демонстрираното чувство за непогрешимост и недосегаемост, неистовата нужда от внимание… Как да не се замисли човек, че партията на Слави може да бъде кръстена „И така нататък“?
Май има два варианта. Първият е твърде малко вероятен. Сценаристите на Прехода са останали изненадани от разочарованието на хората и оттеглянето на доверие от Борисов и са били принудени бързешком да измислят кой да заеме мястото му. Вторият обаче си пасва точно. Като на свинче – звънче. Слави отдавна проявява апетити към политиката. Много преди да „сондира“ общественото мнение през 2016 година, когато внесе референдума.
Оттогава нещата за него се нареждат като по ноти. Затова и може да си позволи няколко месеца да гледа безучастно как хиляди българи протестират и се опитват да свалят разяденото от корупция, наглост и нефелност правителство и християн-социалистическия патриот, който по съвместителство е и главен прокурор. Търпението на българите към Бойко се изчерпва от ден на ден и това работи в полза на намиращия се в позицията на дофин Слави. Защото е твърде вероятно след следващите избори Народното събрание да е шарено като хипарска риза и Борисов да има нужда от подкрепа. Подкрепа, която да осигури плавен преход от него към поредния месия. И Така Нататък. Докогато номерът минава…
***
Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.
Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/bashtitsata-se-zavrushta/
Пандемичната криза в България се задълбочава, не стигат легла и медицински персонал, а разпореждането на здравния министър да се разкриват COVID отделения във всички болници, в това число и в тясно специализираните, е в нарушение на законодателството ни; спорно е и дали НЗОК може да финансира лечението в тях, твърди адв. Мария Шаркова в интервю за „Тоест“ тази седмица.
Изчезването на определени лекарства от аптечната мрежа и невъзможността пациенти на домашно лечение да се снабдят с медикаменти без рецепти повиши градуса на напрежението. А непоследователната политика на управляващите и по-специално на здравните власти е на път да истеризира обществото. То чува от премиера и неговите подгласници, че няма нужда от нов локдаун, но не защото това е мярка, която е непропорционална на опасността от пандемията, а защото хората щели да излязат на улиците и да протестират. Става ясно, че
Председателят на Българския лекарски съюз д-р Иван Маджаров публично защити политиката на управляващите, като заяви, че „системата се справя, но обществото се е провалило“, за да оправдае връщането на пациенти от болници, което в някои случаи завършва трагично за тях.
Докато хората се чудят на кого да оставят децата си, карантинирани заради това, че са контактни, или заради преминаването им на онлайн обучение, премиерът ни излъчва самоувереност и самочувствие пред телевизионните камери. Той не дава пресконференции и не иска да отговаря на въпроси на опозицията, но пък не спира да инспектира държавата, иначе току-виж спряла.
В четвъртък той мина по коридорите на „Пирогов“, за да нагледа как върви реорганизацията на дейността в болницата, а после разходи с джипа си министър Ангелов и професор Балтов по новия участък на магистрала „Европа“ до границата ни със Сърбия. И докато се радваше на пътя, възклицавайки „Красота!“ или „Ей там горе стояха багерите като птички!“, Борисов спираше джипа да поздрави работниците и им обясняваше защо трябва да ги лекуват бързо и да ги връщат на работа. В този момент поведението на премиера напомняше това на плантатор, който наглежда земите си и е загрижен за здравето на наемниците си.
Разбрахме например, че магистралите в България се изграждат и ремонтират, по думите на Бойко Борисов, благодарение на майсторите и лекарите. Чухме, че ремонтирането на участъци от магистрала „Марица“ излиза по 3,5 млн.лв./км, а 12-те километра от автомагистрала „Тракия“ – по 1,9 млн.лв./км, без да е изградена дренажна система, което ще доведе до ново и бързо компрометиране на участъка. Тези факти някои медии само регистрират, а други, които си позволяват да поискат информация от Агенция „Пътна инфраструктура“ за колосалните разходи на средства от бюджета или европейските фондове, не получават отговор.
Няма кой да обясни и защо ремонтите се възлагат без търгове на фирми, близки до властта и олигарсите. Обществото може само да се пита дали друга европейска държава би допуснала отново до участие в търг или би възложила изпълнението на инфраструктурен проект за стотици милиони левове на компания, която се е компрометирала в тази дейност. Оказа се, че практиката да се възлагат поръчки без търгове бе наложена от управляващите в последната година и в общините, но с това сега няма кой да се занимава.
като този за републиканския бюджет за 2021 г. Еднозначно и опозицията, и експертите го определиха като предизборен и популистки. В същото време предложената държавна субсидия за партиите по 8 лв. на глас в този бюджет не срещна никаква съпротива, а опозицията дори не гъкна в знак на несъгласие.
Друг пример е Законът за подземните богатства. Президентът Румен Радев върна някои текстове, предложени от Министерския съвет, но депутатите отхвърлиха ветото му, а парламентът гласува 60-годишен срок на концесиите. Без да се съобрази с мнението на еколозите, че при досегашната концесионна политика на управляващите не е изключено България да се превърне в една от най-замърсените територии на Европа от хвостохранилища. Темата в момента обаче, изглежда, не вълнува особено нито медиите, нито гражданите.
В контекста на пандемията и затруднения достъп на гражданите до лекарства нямаше как да бъде подмината темата за електронните направления и електронните рецепти. Министър Ангелов обяви, че те ще станат факт до края на годината, като забрави предишно свое обещание това да се случи „до дни“. Действително през седмицата от „Информационно обслужване“ демонстрираха пред bTV как работи софтуерната платформа за издаване на електронни направления. Директорът на държавната компания Ивайло Филипов подчерта, че са готови с „абсолютно реална работеща система“ и изчакват формалното ѝ влизане в Националния рамков договор. В същото време обаче се оказа, че
Така поне твърди във Facebook Роди Бенов, собственик на една от софтуерните фирми, разработили продукта. Той е разгневен, че държавата се отказва да ползва готовата система, а вместо това „налива пари с цел усвояване“ в „Информационно обслужване“.
Недоумение и въпроси сред експертите предизвика и приетото на първо четене допълнение на ВМРО за абсолютната давност на паричните задължения в Закона за задълженията и договорите и предложения пак от същата партия проектозакон за личния фалит.
Нямаше как да убегне от вниманието на медиите и неправителствените организации и документ като Плана за възстановяване и устойчивост на Република България, представен в края на октомври от вицепремиера Томислав Дончев. От Екологичното сдружение „За Земята“ коментираха, че той би трябвало да кореспондира и да доразвива и други документи, като Интегрирания план в областта на енергетиката и климата или проекта за Енергийна стратегия, които според неправителствената организация са показали липса на капацитет на администрацията или обслужване на лобистки интереси и корупционни практики.
пише още в отвореното писмо на „За Земята“, изпратено и до представителствата на Европейския парламент и на Европейската комисия в България.
Кризата с COVID-19 до голяма степен измести от дневния ред на медиите и други важни теми – например как се харчат парите от републиканския и общинските бюджети, също и от европейските програми, към кои фирми се насочват паричните потоци и кои ще получат най-силна финансова подкрепа от антикризисните ресурси. Затова пък втората вълна на коронавируса върна на Борисов самочувствието му на спасител на нацията – роля, която очевидно много му допада. И се превъплъщава в нея всекидневно в разни ситуации.
Знаменита е сценката, разиграна от Борисов пред болница в Пловдив, в която с COVID диагноза е настанен кметът на града. Премиерът подвиква на лекар зад кадър:
Давай, направо го изписвай, да си отива у вкъщи! Пускайте ги, два-три дена у болницата. Ей го, здрав като камък! Вместо да работи, вие го държите тука. Аха, спазвате протокола… Ще имаме ли COVID болница днеска в Пловдив?
В това време Здравко Димитров стои на стълбите пред лечебното заведение с маска, кърши ръце, нервно повдига рамене и кима: „Днес, днес ще има COVID болница, да!“, като междувременно докладва като на война как е организирал отбраната от врага в подчинения му град. Борисов го прекъсва:
Да, да, нали си вече по-здрав? Значи можеш да работиш. Работи от стаята, все едно си в кабинета! Няма да го глезите, ей, докторе! Нищо им нема, работа! Тежко е. Действайте! Не ги психясвайте повече! До довечера да има болница!… Има всичко. Обяснявайте, че недостиг на лекарства няма, а има презапасяване. Пари сме ви дали, колкото искате, действайте!
Някои сигурно се забавляват с подобни комедийни ситуации и с монолозите на премиера във и извън джипката, превърната в щаб. Други продължават да наблюдават спектакъла в мълчание, безразличие, погнуса.
И така всички се превръщаме в съучастници.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy/
Разгледахте ли добре лицата по-горе? Така, вижте ги пак. Хубавичко. Едно от тях ще е министър-председател, когато минат следващите парламентарни избори. В България лидерът на победилата партия заема по подразбиране този пост, независимо дали е партиен апаратчик, бизнесмен или шоумен.
С поне две уговорки – няма да е Томислав Дончев, той е фигурант и ако капацитетът му стига да е временно изпълняващ, за постоянно – едва ли. А Бойко Борисов вече е извън играта, но той ще заеме мястото си в политическия пантеон, все едно дали ни харесва, или не. В тази зала на славата фигурите се подреждат не само заради заслугите си към нацията, а поради историческите причини да управляват България за определен период.
ДПС също отсъства от колажа и за целите на този материал е все едно дали там ще е ликът на Мустафа Карадайъ, или Филиз Хюсменова, защото ДПС не участва в излъчването на кандидат за министър-председател. Виж, в номинациите – да.
И така, кой ще бъде? Някой като Борисов, чиито способности за връзка с избирателите са феноменални, макар да не беше способен на визия, нито да преговаря с опозиционните партии или с хората от своята собствена, нито да създава екипи и да управлява кризи.
А възможен ли е някой друг, провиждан в любимата на някои партии формула за „кабинет на националното спасение“? Да бъдеш ефективен премиер е мащабно и отговорно предизвикателство. Да бъдеш просто премиер го може всеки средноинтелигентен човек, който не е интроверт, не заеква и умее да лъже, гледайки право в очите. Да си почтен и да не откраднеш нито стотинка като политик – трябва да си Петко Каравелов. Затова за почтеността и интегритета няма да отваряме дума. Биографиите на хората от колажа са публично известни, който има акъл – да мисли.
Важен ли е характерът? Важен е, а българската политика в последните десетилетия е доказала, че най-добре е да си безхарактерен. Така могат да ти натресат например банка, която да се срасне с политическите кръгове, легитимирайки тандема „Цветан Василев – Делян Пеевски“, но Сергей Станишев никога не призна отговорност за възхода на Корпоративна търговска банка. (Нито как убеди парламентарната група на БСП да подкрепи Делян Пеевски за директор на ДАНС.)
Изглежда, че когато си цар по рождение, може да минеш и без особени качества на характера – макар и премиер на република. Може дори да се държиш като отчужден външен наблюдател, когато трябва да предприемеш мерки и да вземеш решения, свързани със сигурността на над два милиона души – неадекватното управление на Симеон Сакскобургготски в последната година на премиерския му мандат, когато се случиха сериозните наводнения, е едно от доказателствата.
Някои се заблуждават и вземат показването на мускули като демонстрация на характер. Всъщност е актьорска игра, би следвало да сме го научили от настоящия министър-председател. Когато Бойко Борисов хока министри от кабинета или партийни съратници, като им казва „да си почистят къщичката“ и „ако не ви светне червената лампа, аз ще ви светна синя“ – това е заради светлините на рампата.
Когато казва през 2018 г., че смята за необходимо включването на санкциите срещу Русия като един от приоритетните въпроси в дневния ред на Българското европредседателство и че това „ще се обсъжда в различни формати, за да се намери най-доброто решение и да се разреши проблемът“ – това е обслужване на руски интереси. А когато впоследствие „забравя“ за „приоритета“ – това е, защото някои други са го скастрили.
Дебелащините по телефона също не са характер, а балкански манталитет. А човекът, който слуша как „сега че ги опраа“, е Томислав Дончев, чието видимо достойнство засега е неговата обтекаемост.
Важна ли е визията? Разбира се, но каква е? Ако приемем, че партийните платформи за управление са визия, то значи такава няма. Освен че (почти) никой не ги чете, никой не отдава и особено значение защо не се изпълняват – защото никой не очаква да се изпълняват.
Първата партийна управленска програма на ГЕРБ, обявена през есента на 2007 г., изобилства с небивалици, които днес вероятно и нейният автор Стоян Мавродиев едва ли помни. Разбира се, всичко е неизпълнено, но си струва някои да се припомнят – съкращаване на министерства, икономиката да се поеме от финансовия министър; плосък данък плюс необлагаем минимум от 1000 лв., който да расте всяка година; премахване на осигуровките за фонд „Безработица“, общо осигуряване и майчинство; намаляване на пенсионната вноска, като тя цялата влиза в частен пенсионен фонд; и др. Разбира се, тази програма бе подготвена не от Борисов, а от кръгове, които тогава бяха близки до него и му диктуваха политики, изгодни за тях.
Борисов просто искаше власт. А каква е личната му визия за България – ето това никога няма да разберем, освен под хипноза. Но кой пък от управлявалите не е искал власт? Да не би лозунгът на социалистите, обявен от лидера им и премиер Станишев през 2008 г. „Свободни граждани, справедлива държава, модерно общество“ да бе въплътен в управлението на тройната коалиция? Това е просто слоган, измислен от пиар екип.
Важно ли е поемането на отговорност? Разбира се. Но какво всъщност е това? Да кажеш като премиера, че бившият вече министър на финансите Владислав Горанов е прав да възразява за намалените ставки по ДДС, но Борисов „поема политическата отговорност“, не е нищо друго освен куха фраза. „Ще намалим ставката на ДДС за ресторантьорите до края на 2021 г. – ако се окажат прави и приходите в бюджета са по-големи, аз ще се надсмивам на Горанов, ако не – ще върнем ставката от 20%“, каза Борисов. Сиреч хоризонтът за политическата отговорност е краят на другата година. Но още в края на тази ще стане ясно намалението на приходите, така че би могъл да подаде оставка още тогава – това е поемане на отговорност.
Ако Бойко Борисов наистина поема отговорност, трябва незабавно да изхвърли проекта на бюджета за 2021 г. през прозореца, както направи през 1995-та депутатът Венцеслав Димитров с бюджета на финансовия министър на Виденов – Димитър Костов. Противното би било безотговорно – защото ще обере бостана на зелено. Макар да се оплака от същото след кабинета на тройната коалиция.
Но на настоящия премиер не му пука какво ще е след него. „П*чка им майчина!“, както би казал на своя естествен наратив. Засега е ясно, че този-след-него трябва да умее да сади бостан на гола поляна.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/kriza-i-liderstvo/
Не само у нас, а навсякъде по света хората са раздвоени в отношението си към пандемията от COVID-19 и мерките за овладяването ѝ. А причините са много и основателни. Но конкретно поведението на българските власти и заповедите на здравния министър, които се променят от „от ден до пладне“, и то обикновено в зависимост от волята на премиера, създават единствено недоверие у гражданите. Те се люшкат между полюсните мнения на лекари и „експерти“, с които ни заливат непрестанно всички медии, но не могат да изградят трайно и информирано отношение към темата и съответно адекватно поведение в тази кризисна ситуация.
Както знаем, кризите създават и възможности. Пандемията от COVID-19 и политиките за овладяването и контролирането ѝ се оказаха фокус дори на президентските избори в САЩ. У нас тя развърза ръцете на премиера да започне да раздава от натрупаните „мазнинки“ в бюджета, както обича да се изразява самият той. Но ако мерки като 60/40 се приемат и оценяват донякъде като положителни за подпомагането на икономиката и на сектори от бизнеса, силно засегнати от пандемията, то използването на фиска като коледен чувал с подаръци си е чиста проба
И с 50-левовите месечни ковид бонуси към пенсиите, и с обещаните за догодина добавки за всяко дете, и най-вече със заложеното увеличение на заплатите в администрацията и в държавния сектор – Борисов си постила пътя към изборната победа с банкноти. Но в обществото няма заблудени относно целите на т.нар. антикризисни мерки, от работодателските организации нарекоха тази щедрост „пир по време на чума“, а синдикатите се възползваха от нея и поискаха още по-високи доходи за работещите, за да запазят оредялата си членска маса.
Според експерти обаче този бюджет няма да реши нито един от тежките социални проблеми в държавата, нито ще помогне на бизнеса, който от началото на следващата година ще бъде натоварен и с повишената минимална работна заплата. Бивши икономически и финансови министри като Николай Василев, Милен Велчев и Петър Чобанов определиха бюджета като популистки и предизборен, който залага „бомби“ пред следващите управления и заплашва да вкара България в дългова криза.
Във видеообръщение преди заседание на Министерския съвет, което премиерът в карантина ръководеше дистанционно от дома си, Борисов отхвърли обвиненията на опозицията, че прави предизборен бюджет. По думите му, той е „следизборен“:
Кой ще изпълнява следващия бюджет? Ще го изпълняваме пак ние, затова си правим разчетите до март, за да можем да ползваме парите, които сме си осигурили ние. Ако народът ни даде да сме първа политическа сила и ГЕРБ да управлява отново, ние ще сме тези, които ще продължм да изпълняваме. Това е следизборен бюджет.
А от кумова срама добави: „Коя партия ще изпълнява бюджета, зависи от българския народ.“ Антикризисен или предизборен е бюджет 2021 – да спорят финансистите, а дали с него ще се реализират определени политики, ще покаже времето. Но още отсега експерти като Ивайло Калфин предупреждават, че обърканите действия на управляващите по отношение на пенсиите и особено идеите им за следващата година са стъпки към дестабилизиране и унищожаване на пенсионната система, която е „като бели пари за черни дни“.
Такъв пример дава канцлерката на Германия Ангела Меркел, която застана на трибуната в Бундестага, за да защити пред депутатите строгите мерки, които нейното правителство въвежда от началото на ноември. Тя предупреди, че германците ги очакват четири тежки месеца, и ги призова да се обединят зад нея. „Нека бъда ясна: лъжата и дезинформацията, конспирацията и омразата увреждат не само демократичния дебат, но и борбата срещу коронавируса“, заяви Меркел в парламента.
В САЩ обаче президентът Доналд Тръмп прекрати преждевременно карантината си, напусна на третия ден болницата, в която се лекуваше от COVID-19, и заяви, че се чувства по-добре, отколкото преди 20 години. През цялото време на пандемията Тръмп се опитваше да омаловажи заплахата от COVID-19, а в изследване на института „Корнел“ американският президент е посочен като най-големият разпространител на фалшиви новини за коронавируса. Дали тази политика ще му донесе изборен успех, или не – остават дни да разберем.
Първата вълна на COVID-19 мина в България сравнително леко, зарази малко хора, не създаде натиск върху здравната ни система и нареди страната ни сред най-малко засегнатите и пострадали от пандемията в Европа. Тогава не минаваше ден, без да видим премиера по телевизията, потънали във вцепенение от непознатия враг. Борисов говореше повече от експертите и ни уверяваше, че правителството няма да пожали средства, за да осигури болниците и лекарите на първа линия с всичко необходимо за тяхната сигурност. И не пропускаше да се похвали, че благодарение на правителството и на Националния оперативен щаб сме отново сред отличниците на Европа.
Седем месеца по-късно броят на жертвите на вируса сред медиците расте, персоналът на цели болници подава оставка заради липсата на адекватни условия за работа, а Българският лекарски съюз призовава студенти от медицинските факултети да се включат като доброволци в лечебните заведения.
През дългото и топло лято хората преодоляха първоначалния си шок и го удариха през просото. В същото време широката публична дискусия за COVID-19 и опасността от него създадоха противоречиви нагласи в обществото и сега, въпреки драстично увеличените случаи на заразените, гражданите трудно ще приемат едни по-твърди мерки за ограничаване на вече дифузното разпространение на вируса и особено втори локдаун. Още повече, когато тези мерки са предложени от изгубили легитимност правителство и премиер, чиято оставка – заедно с тази на главния прокурор – гражданите искат вече повече от три месеца.
За разлика от любимата си канцлерка Ангела Меркел, която пое лично цялата отговорност за решенията на правителството, министър-председателят няма доблестта да застане пред депутатите в Народното събрание и да поиска одобрението им за действията на кабинета. Защото знае, че няма да го получи. Вместо това предпочита да ни обяснява стореното от него за нас от джипа или от дома си…
Непрекъснатото напрежение между премиера и президента, споровете чия карантина е била легитимна и чия – не, и дали естонският скандал е нанесъл вреда на репутацията на държавата ни, са поредното доказателство, че Борисов и Радев ги е грижа основно за собствения им имидж. И ако все пак президентът е по-обран в коментарите си, макар и някои от тях да звучаха параноично, то лицемерието и арогантността на Борисов са все по-отблъскващи на фона на общата тревожност в страната и по света.
Премиерът отдавна не е лидерът, който може да обедини българите и да ги изведе от кризата. Истинските лидери трябва могат да поемат отговорност и да изпълняват решенията, които се взели, дори с цената на собствената си власт. Те трябва да могат да кажат и най-тежката истина на хората, без да се съобразяват, че това може да им струва народната любов. Истинските лидери не подвеждат никога тези, които ги следват. И могат да си тръгнат, когато изгубят тяхното доверие.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BF.html
За някои народното творчество може да представлява само сбор от бабини деветини, но за нещастие се оказва, че в него наистина се съдържа хилядолетна мъдрост. Плъховете напуснаха кораба точно, когато по всичко си личи, че той едва се крепи на повърхността.
Първо започнаха да бягат по-ситните мишоци. Поне тази част от тях, която оцеля в безмилостните войни помежду си, разбира се. На десетки, ако не и стотици брендовци, галевци и всякакви други властелини на подземния свят им доскуча да чакат някой да се сети да ги вкара в затвора и заминаха за чужбина, за да се отдадат на заслужено харчене на натрупаното чрез контрабанда, рекет, убийства и други не особено богоугодни деяния. Ако обаче изключим някоя и друга крайно предпазлива публикация в медиите, подобни измъквания от закона отдавна не правят впечатление на почти никого.
Схемата си бачка безотказно на принципа „Тука е така!“. И народът не се трогва особено. За обикновените хора това, че някой катил с известен прякор е по чужбините, е просто повод да си отдъхнат. Не е в затвора, ама не се разхожда и по улиците, за да треперят от него. Да не говорим за властта. Тя отдавна е толкова обвързана с подземния свят, че отказът на този или онзи да му бъде раздадено правосъдие не е никаква новина за нея. Дори напротив. Често си затваря очите услужливо, че понякога дори и помага с каквото може на беглеца.
После към чужбина се насочиха хора с не чак толкова криминален облик. Бизнесмени, банкери, финансисти, които също искаха да си харчат парите на спокойствие или просто бяха сгазили лука с някой от ортаците си и предпочетоха носталгията пред преждевременната смърт. Тук също случаите са стотици, но никой не може да бие по популярност, а може би и по икономически резултат Цветан Василев. Разследващи, одитори, държава, медии и градски легенди все още не могат да се консолидират около сума, която е изчезнала от КТБ по времето на Василев. Със сигурност обаче става въпрос за милиарди. И то само под формата на преки вреди за българския данъкоплатец, защото с косвените сумата би нараснала неколкократно.
И отново същата схема като при бягствата на горепосочените откровени мафиотски босове. Никой не забелязва очевидно дълго и старателно подготвяните измъквания от закона, всички са изненадани, когато научат за тях и симулират решимостта на държавата да върне престъпниците на родна земя и да ги изправи пред правосъдието. Разбира се, реалните резултати отсъстват. Времето се използва, за да се заличават доказателства, да се създадат объркани схеми, да се точат съдебни производства с години и в крайна сметка да се изчака скандалът да потъне в преливащото блато на нови и нови примери за беззаконие и да бъде потулен напълно.
Когато обаче и най-едрите плъхове започнат да напускат кораба, положението наистина е сериозно, макар и да изглежда, че нищо не може да ни изтръгне от обзелата ни летаргия. Естествено, първо напусна най-хитрият. Сокола си направи държава в държавата, заживя си в нея честито, охраняван зорко от гвардия, издържана с наши пари. А той хич не е случаен. Според всеки трезвомислещ човек участието му в създаването на сценария на клетия Преход далеч надхвърля една обикновена парламентарно представена партия и няколко обръча от фирми.
След него драсна мамин Делянчо (по думите на главния прокурор „Мисля, че е депутат Делян Пеевски, нали така, не греша?). Аз пък мисля, че тия, които определят Пеевски като официалното лице на българската мафия, не грешат. Той се спаси от непосилния си ангажимент да се явява средно веднъж на мандат в Народното събрание сред пищната зеленина и малко кичозния лукс на пустинния оазис Дубай, където си прави компания с друга могъща фигура от българския преход. Васил Божков – Черепа. Сега, не е сигурно КОЙ от двамата е по-богат, но май си делят първенството в класацията за най-състоятелен българин. И двамата оставиха след себе си истинска каша от въпроси без отговор и имущества, които спокойно си управляват чрез подставени лица. И си живеят спокойно и необезпокоявано, като само от време на време напомнят за съществуването си, за да не се самозабравят тукашните им слуги.
Когато обаче и премиерът ти, лично провъзгласил се неведнъж за капитан на кораба, излезе в нелегалност, вече няма как да не започнеш да се притесняваш, колкото и дебелокож народ да си. Ще кажете „Ама Бойко си е в България“. Вярно е. Тук си е, освен когато не ходи до Брюксел да слуша какво си говорят големите клечки на непознати за него езици, да козирува и да кима разбиращо с глава.
Тук си е, но не е където трябва. Обикаля шосета, църкви, а напоследък и кравеферми. Обикаля чукари, села и паланки, седи по пънове, обявява поляни за бъдещи реактори под проливни дъждове, но не си е на мястото. В Министерски съвет, в Народното събрание за вотове на недоверие и парламентарен контрол, пред недоволните протестиращи против управлението му.
И на практика доброволното му излизане в нелегалност си изглежда точно като подготовка. При все по-ясно очертаващото се неблагоприятно стечение на обстоятелствата той спокойно може да драсне с двеста за Барселона или което и да било друго приказно кътче по белия свят. Още повече, че пачките и кюлчетата от чекмеджетата му излязоха в нелегалност заедно с него, а и ни завеща доволно количество милиарди дългове към банки, международни институции и руснаци, та да си имаме сериозни грижи поне няколко десетилетия напред.
Така, всеки по свой си начин, най-охранените, най-емблематичните и най-хитри плъхове напуснаха и напускат кораба пред очите ни. А нас оставят тук за баласт. Ние пък наистина си го заслужаваме. Защото само гледаме безучастно какво се случва.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tuk-beshe-boyko-borisov/
Третото правителство на Бойко Борисов се залежа повече от очакваното, но прощалното слово няма да му избяга. В политиката признателност и благодарност се чуват на погребение или при смяна на лидера – като онези думи на Петър Младенов на 10 ноември 1989 г.:
Позволете ми от името на ЦК на Политбюро и лично от свое име да изкажа благодарност на другаря Тодор Живков. Като първи партиен ръководител той разгърна значителна по мащаби дейност за осъществяване на социалистическите преобразувания в страната. За всичко това, изпращайки другаря Живков на заслужен отдих, ние най-сърдечно му благодарим и му желаем още дълги години здраве, бодрост и творческа активност.
В добрите редакции знаят, че некрологът е жанр, който е задължителен, също като хороскопа и прогнозата за времето. В добрите редакции за знаменитости над определена възраст некролозите са „почти“ готови. За пометените от сцената политици обаче най-добре да им се благодари, докато са още на подиума. После Лета ги отнася. Съвсем сигурно е, че ако срещнете Данаил Кирилов на улицата, последното, за което ще се сетите, е, че е бил депутат и министър на правосъдието. „Тоя някъде съм го виждал…“ – и толкоз.
Бойко Борисов заслужава да получи признание за заслугите си към българската държава и общество сега. Нека първи му ги отдадем.
Освен забогателите в Прехода и/или от участие в политиката, формира се и нова страта новобогаташи – от усвояване на европейските фондове. Откакто България получава своя дял от евросредствата, все Борисов е начело на държавата – става въпрос за около 23 млрд. евро на европейските данъкоплатци.
Няма страта средна класа, но има стабилен дял „работещи бедни“ – 12% от всички работещи, или 378 000, по данни на Института за пазарна икономика. Увеличи се миграцията към чужбина, като за най-предпочитаната държава – Германия, заминават над 30 000 годишно.
Съгласно тях институциите на държавата служат главно за да замитат следите от действията на управляващите или да им издават индулгенции, а прокуратурата – да отстрелва ловуващи в съседство с тях вълци.
Съгласно тях всеки заклел се да служи на Борисов, сиреч да изпълнява разпорежданията му, в т.ч. и кой да бъде „опраскан“, е достоен за висок пост в републиката – министър, председател на Антикорупционната комисия, шеф на финансовия регулатор…
Съгласно тези норми селекцията на кадри на ГЕРБ включва фигури като настоящата председателка на парламента Цвета Караянчева, която не намира за срамно да се даряват стари килими и стари календари. Или други, които не виждат проблем да се събира суджук за премиера. Има всякакви – политически хамелеони като Тома Биков и Спас Гърневски, „тежка артилерия“ като Десислава Атанасова, комбинатори като Лъчезар Иванов и бивши вече депутати, „посадили“ канабис в Държавен вестник.
Съгласно тези норми, довели до трайни дегенеративни изменения на българската политика, партньор по карти може да бъде назначен за министър, друг партньор – да получи данъчен чадър и да е невидим за органите на държавата. Приближени се уреждат с договори за 40 млн. лв., приятелски фирми – за още по-големи. Кой взема поръчки за столичния център, кой – за доставки на варовик за държавната ТЕЦ „Марица-изток 2“…
Само кучкарят на Борисов си остана кучкар.
Дори ни го показа в неговите (почти) пълни обеми – и това не са пропорциите на Делян Пеевски, много по-големи са. Задкулисието има своите министри, магистрати, пъпкувало е в министерствата и агенциите – институционализирано е. Така става възможно човек като Ахмед Доган, напуснал политиката с имуществена декларация, в която няма значителни притежания, да се сдобие с полуостров и енергиен бизнес.
Конструираната безконтролна власт на главния прокурор е важен елемент в тази схема. А Борисов се уплаши и така и не посмя да я наруши.
За разлика от времената на Прехода, задкулисието притежава и цяла група медии, така че всеки „поръчан“ бива удавен в канализацията. Тези убийства са по-лесни от мокрите поръчки на наемни убийци – няма кръв, няма нужда да се убива убиецът, жертвата е и омаскарена същевременно, а освен това се продава като журналистика.
Пример за това са отношенията с Република Северна Македония. От една страна, Борисов твърди, че не иска България да е в ситуация да блокира европейската перспектива на Скопие, от друга, София поставя ултиматум за подкрепата си: без „македонски език“ и претенции за „македонско малцинство“. Германия, която в момента председателства Съвета на ЕС, се надява първата конференция – същинското начало на преговорите – да се проведе през декември.
В България всеки път, когато се спомене „Македония“, изригва по условен рефлекс патриотарска вълна, а в перспективата на еврочленството тези прояви зачестяват. Навремето Божидар Димитров (вече покойник, бивш секретен сътрудник и агент на Първо и Второ главно управление на ДС) редовно казваше нещо обидно – например, че македонското знаме било копи-пейстнато от японското и го наричат „вентилатора“. Сега лидерът на ВМРО и вицепремиер Красимир Каракачанов (агент Иван от Шесто управление на ДС) заплашва „от името на правителството“, че България ще блокира Берлинската конференция през декември. Същият Каракачанов през 2018 г. изразяваше публично съмнения, че Атина и Скопие ще се споразумеят за името на югозападната ни съседка – но те успяха. Сега обявява как България няма да направи компромис, което отново активизира антибългарската реторика.
В отворено писмо известни български учени и общественици призоваха българските управляващи да преосмислят говоренето си за „македонска нация“ и да изоставят митологичното историографско мислене. А Борисов се опитва да угоди на коалиционните си партньори и обществените настроения от типа „ке умрем за Македония“ – предимно в кръчма, пред камера или в домашен запой.
Ниското качество на законите е факт, неизменно констатиран в докладите на Европейската комисия по Механизма за сътрудничество и проверка. Двусмислените текстове в Закона за хазарта – и неговото прилагане, позволили на бизнесмена Васил Божков да не внесе 700 млн. лв. такси в държавната хазна, са от най-ярките лобистки примери.
Закони се правеха, за да убият малки бизнеси, да разчистят пътя на нови или да им дадат непозволени предимства, да премахнат проблеми, които следва да се решават по съдебен път, да попречат на граждани да обжалват, да осигурят повече правомощия за бухалките на задкулисието…
Добре че – както пише американският есеист Джон Гарднър – Вселената отхвърля смъртоносното влияние на пълното еднообразие. Вече не искаме повече от същото.
Разбира се, че в това десетилетие Борисов подари на българските граждани чудесно метро и калпави магистрали. На някоя метроспирка премиерът може да се „подпише“ по типичния български маниер: „Тук беше Бойко Борисов.“
Желаем му заслужен отдих, бодрост и творческа активност.
„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.
Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html
Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.
Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.
Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.
Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.
Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.
Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.
Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.
Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.
Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.
Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ruja-fincen.html
Всеки може да забогатее, обеща Ружа Игнатова, адвокат от Шварцвалд.
Милиони хора инвестираха в нейната цифрова валута. Но това беше огромна измама – и от „Криптокралицата“ няма и следа.
Революционерката организира тържество в бялата си вила на Черно море. Поканени са само няколко десетки души в елегантни рокли и смокинги, седят на кръгли маси в градината, шампанското е изстудено до басейна. Домакинята се забелязва, тъй като през тази лятна нощ в Созопол, България, тя е облечена в рокля с блестящи камъни и с тъмно лилаво червило. Последователите й с благоговение я наричат „Д-р Ружа“ или „Криптокралица“. Тя е кралицата на своя собствен свят.
Ружа Игнатова, тогава на 37 години, управлява създадената от нея дигитална валута, която би трябвало да разруши силата на банките.
Обещанието е, че хората трябва да получат обратно контрола върху парите. С „Onecoin“ всеки трябва да може да забогатее, а не само елитът на финансовия свят. От гледна точка на техните последователи, самата Криптокралица е най-доброто доказателство, че това може да работи.
На снимка, която беше публично оповестена от партито през юли 2017 г., Ружа Игнатова може да бъде видяна да танцува сама на сцената в 4:58 сутринта, с протегнати ръце и затворени очи. Сякаш готова за излитане. И до днес това е последният запис на Криптокралица – ръководител на една от най-големите мрежи за измами в света, която все още не е разбита.
Компанията все още съществува, поне на хартия.
Луксозният фон на празника е нейна собственост, имотът включва вила, басейн, лозе и триетажен частен хотел.
Изглежда тя сама е изградила всичко. Като младо момиче се премества с родителите си и по-малкия си брат от България в Германия, в Шварцвалд, където баща й изкарва прехраната си от търговия с автомобилни гуми. Игнатова учи право, получава германско гражданство и в крайна сметка се връща в България, за да влезе в международния финансов свят от София. Тогава милиони хора вярваха в успеха на Криптокралицата. Милиони хора инвестират в Onecoin.
Докато слънцето залязва, гостите на партито танцуват под песните на специално поканената от САЩ поп-певица Биби Рекса, над морето горят фойерверки, посред нощ започва да вали сняг, защото служител току-що е изстрелял снежно оръдие . Всичко изглежда възможно. „Алиса в страната на чудесата“ е мотото на партито, с което Ружа Игнатова празнува кръщенето на дъщеря си тази вечер.
По-малко от три месеца по-късно Криптокралицата ще изчезне.
Според ФБР тя се качва на самолет на Ryanair до Атина на летище София около 25 октомври 2017 г., очевидно с нищо повече от чанта като багаж. След това следата й се губи и не само ФБР, но и няколко прокурори по целия свят я търсят. Германски следователи също.
Защото Игнатова и нейните съучастници само се преструваха, че са изградили истинска, надеждна криптовалута – и то с шеметен успех.
Според изтекли фирмени документи от Onecoin, с които разполага SZ, мрежата на Игнатова е откраднала поне 5 милиарда евро. Самата компания отказва коментари на твърденията.
За изчезването на Игнатова се носят всякакви слухове. Дали е избягала, защото е усещала дъха на ФБР и се е страхувала да не бъде разкрита? Банките ли я отвлякоха, както вярват поддръжниците й? „Д-р Ружа“ винаги е имала поне двама телохранители със себе си, когато е карала из София брониран Лексус, защото, както се казва, е имала работа с опасни хора? Хора, човешкият живот на които не струва много.
В Досиетата FinCEN и други изтекли документи, за които SZ, NDR, WDR и Buzzfeed News съобщават от тази седмица, има редица статии, върху които се появява нейното име. Те дават възможност да се тръгне по следите на изчезналите милиарди и да се възстанови по-точно как се е стигнало до гигантската измама.
Всичко започва през юли 2014 г. Повече от 3 години преди изчезването на Криптокралицата, първата публикация на компанията се появи във Facebook. На снимки, които Onecoin публикува няколко месеца по-късно, основателката на компанията седи в 4-звезден хотел в Хелзинки на маса с много мъже, с пастет от сьомга и дива патица.
На пръв поглед Onecoin изглежда като една от безбройните стартиращи финансови технологии, много от които бяха създадени по това време. През 2008 г., в разгара на финансовата криза, разработчик на софтуер с псевдоним Сатоши Накамото – зад който може да се крие екип, който все още не знаем със сигурност – изобретява Биткойн, първата крипто-валута. Така дигиталните пари са извън банковата система. През 2014 г. започват да се разпространяват истории, че хората са станали невероятно богати с тези пари. Но това е само началото, вашата крипто-валута ще създаде много повече богатство, обещава Ружа Игнатова.
Новите Onecoins са подобни на Bitcoin, но уж решават техния основен проблем: едва ли някой разбира как да използва цифровите пари, камо ли как работят. Onecoin, от друга страна, казва Игнатова от сцените по
целия свят, най-после е крипто-валутата за масовия пазар – удобна за използване, сигурна, лесна за разбиране, без непредсказуеми колебания на обменния курс. Една монета за всички. Onecoin.
Ако искате да инвестирате, трябва да закупите така наречения пакет за обучение. Тези пакети струват между няколкостотин и десетки хиляди евро, най-скъпите в даден момент дори 118 000 евро и дори те все още
намират купувачи. Пакетите съдържат подходящото количество Onecoin, както и указания, които обясняват какво представляват криптовалутите и как функционират финансовите пазари.
Класическите пари, например еврото, получават стойността си от централната банка. Тя решава колко пари се отпечатват и колкото повече се отпечатват, толкова повече стойността на парите, които вече са в обращение, пада. Това дава на централната банка значителна власт. Гражданите трябва да се доверят, че не просто ще включат пресата, за да помогнат на банките и компаниите да спечелят повече пари – и по този начин рискуват монетите и банкнотите в обращение да стават все по-малко ценни.
Няма централна банка за криптовалути.
Хората не разчитат на държавна институция, а на други инвеститори, с които са свързани в компютърна мрежа.
Те се доверяват, че подобно на златото останалите членове ще купуват своите крипто-монети от тях на същата или дори по-висока цена.
Златото обаче има един недостатък – твърде е грозно да се плаща с него в пекарната. Това е възможно при крипто-валутите – при условие, че в определен момент хлебарят се доверява и на стойността на тези монети. Така че цялата схема крие висок риск.
Onecoin дори приема аналогията на крипто-валутите и златото буквално. Игнатова хвърля златна монета от сцената на рекламно шоу в хотел в Дубай през май 2015 г.
Тя съобщава на английски, с частично немски, отчасти източноевропейски акцент, че Onecoin сега, за разлика от Bitcoin, е подплатена със злато. То ще бъде скрито под морето. Толкова тайно, че самата тя никога не го е виждала.
По това време брокерите на компанията викаха в микрофоните си във все повече и повече държави, казвайки им колко бързо човек може да забогатее с Onecoin. На едно от първите събития в САЩ гигант на име “Д-р Пробив” троши тухли с ръка на сцената, докато развеселява публиката. „Ще имате финансов пробив!“ – бам! – “ще
разбиете финансовите си проблеми!” – бам! „Беше като инцидент“, казва експерт по криптовалута, който е бил там. – Просто не можете да отклоните поглед. Такива шоута се провеждат и в германските градове, като „Супер събота“ в хотел в Мюнхен.
Всеки, който се присъединява към Onecoin по това време, получава звучното название „Независим маркетингов сътрудник“ и комисионна за набиране на допълнителни инвеститори. Когато тези нови членове
въвеждат на свой ред нови хора в мрежата, получават част от техните комисионни и т.н. Така че има голям стимул за набиране на все повече сътрудници. Класическа пирамидална схема.
Обещанието за новата валута пълзи навсякъде. Обикновено приятели или познати ви разказват за Onecoin, убеждават ви да дойдете в някое от шоутата. Частният и бизнес микс, доверието в продукта и в продавача. Идеята за внезапна измама е толкова ужасна, че инвеститорите трябва да потушават възникващите съмнения. Мнозина се оттеглят в паралелен свят в Интернет, където са сред себеподобните си. Последователите на Onecoin имат свои собствени поп-песни, езикови кодове и дори собствени сигнали за ръце, по които се разпознават – О, образувано от показалеца и палеца.
Крипто-кралете и тяхното кралско домакинство насърчават тази изолация през годините, като обявяват предупрежденията за измама за „фалшиви новини“, разпръснати от ревниви „хейтъри“, или от
„биткойнъри“, или от банките. Инвеститорите стават фанатици. Някои изгубват вяра в Onecoin само когато вече са загубили всичко останало.
Изобретателката на Onecoin нагло твърди, че е доказала, че е решила почти всички технически проблеми на крипто-валутите, но дори не предполага как това е трябвало да успее. Понякога си противоречи. Следователно хората, които са запознати с крипто-валутите, не възприемат сериозно клонирането на биткойни дълго време. Медиите съобщават много малко, в редакциите вероятно намират темата за твърде специфична или не знаят достатъчно, за да вдигнат аларма. Очевидно никой не се чувства отговорен – и Onecoin става все по-голям и по-голям. Наистина голям.
През юни 2016 г. Ружа Игнатова ще се появи на една от най-големите сцени в Европа, в лондонската Арена Уембли. Все още можете да видите изпълнението в YouTube днес. Песента “Това момиче гори” ги приповдига, искри пръскат от пода на сцената.
Тогава тя стои там, както винаги в такива случаи, в блестяща рокля, за да вдигне в приветствие хиляди последователи. „Обичам те“, крещи един.
Две години след старта във Facebook, тя твърди, че Onecoin вече е №2 в криптовалутите. Скоро биткойн също ще бъде надминат. И тогава, “един ден”, “Глобалната борса” ще бъде включена, тогава всеки ще може да обменя своите Onecoins във всяка валута. Но въпреки успеха, тя многократно е обвинявана в нарушаване на философията на крипто-валутите.
Защото всъщност крипто-валутите обещават анонимност: ако няма централна банка, която да води отчет за всичко, никой не обръща внимание кой на кого изпраща пари.
Onecoin обаче нарушава това правило. Компанията рекламира “централизиран подход”, уж за предотвратяване на пране на пари, финансови измами и финансиране на тероризма. „Хората, които трябва да извършват анонимни плащания, не влизат в нашата мрежа“, казва Игнатова на своите приветстващи я поддръжници.
Колкото повече хора се доверяват на Onecoin, толкова по-тясна става мрежата от лични отношения. “Момчета, ние сме по-голямата общност!”, казва Игнатова. “Ние решаваме каква е философията на криптовалутите!”
Мрежата става толкова голяма, толкова объркваща, че вече не изглежда като да има централен орган, който поддържа общ преглед и контрол – а сякаш Onecoin е безплатна, независима мрежа. Като истинска крипто-валута.
По време на появата си на Арена Уембли Ружа Игнатова живее в двуетажен мезонет в луксозния лондонски квартал Кенсингтън, пълен със скъпи произведения на изкуството. Тя притежава и апартамент в Дубай, който струва около 2,5 милиона евро. Тя носи бижута и изключително скъпи вечерни рокли, дори когато просто седи в офиса и пише имейли, както казва бивш служител на Onecoin.
Тази показност разкрива много за младата жена, каквато е била Ружа Игнатова, преди да се превърне в Криптокралица.
През 1990 г. семейството й се премества от България в Шрамберг в Шварцвалд, сънлив град с разрушен замък. Там тя живее, заобиколена от южногермански полуфабрикати, „в тясна къща“, както си спомня един от местните хора. Ружа Игнатова бързо напредва в училище, дори прескача трети клас, въпреки че трябва да учи езика отново.
В оценка за стипендия учител в гимназията се възхищава от хитростта на „топ-ученичката“ Ружа Игнатова. Нейните ролеви изпълнения, които тя ще използва широко в по-късния си живот, са „обмислени, стимулиращи и понякога направо страстни“.
Младата жена с черна коса обича да носи високи токчета, ярко червило и екстравагантни рокли, съобщават бивши съученици от Neue Rottweiler Zeitung.
Игнатова се смята за ексцентрик. Според книгата й „Abitur“, тя предвижда бъдещия си живот по следния начин: „Ще уча право в Хайделберг, тогава ще бъда невероятно успешен адвокат, ще се омъжа за богат човек, ще имам деца и ще прекарам пенсионните си години в един от неговите (моите!) Карибски острови“.
Тя прави докторска степен по право, работи в консултантската компания за управление McKinsey и след това се премества в управителния съвет на българска компания за управление на активи.
Шефката й се казва Цветелина Бориславова, една от най-богатите жени в страната и бивша любовница на днешния премиер Бойко Борисов. Според информацията на ЦРУ Бориславова е изпирала парите от престъпния бизнес чрез Българската американска кредитна банка, която тя притежава: Нелегални сделки с нефт. Търговия с метамфетамин. Това е светът, в който Ружа Игнатова сега навлиза на 29-годишна възраст. Свят, в който има много пари, които трябва да се вземат.
(Тук Зюддойче Цайтунг цитира следния параграф от грамата на посланик Байърли от 1996 г. изтекла в Wikileaks и първо публикувана от Биволъ. “13. (S/NF) Обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини. Информацията от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Смята се, че Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов. Говори се, че Борисов има сериозни връзки с някои фигури от мафията, включително с Младен Михалев (наричан още Маджо), и с неговия бивш партньор от организираната престъпност Румен Николов (наричан още „Пашата”.” По това време банката на Цветелина Бориславова е СИБАНК, която тя впоследствие продава, преди да придобие БАКБ, Б.прев.)
Нито Бориславова, нито Борисов коментираха твърденията от доклада на ЦРУ по искане на SZ. Кабинетът на Борисов просто заявява, че всеки опит за установяване на връзка между министър-председателя и Onecoin или Игнатова е “манипулация”. Кои контакти Игнатова е осъществила по време на управлението на активите, остава неясно. Адвокатката оставя своя отпечатък едва, когато се появява отново в Германия през 2010 година.
По това време тя купува леярна за стомана в Алгой, Валтенхофен в Бавария. Тя отговаря за финансите, баща й е начело като инженер, майка й работи в офиса. Семеен бизнес.
Само след 2 години Игнатова е препродала компанията и 4 дни след това новият собственик подава молба за временен фалит – имало ли е грешни баланси? Вестник „Кемптен“ цитира новия управител за банкрута му, според който производствените мощности са демонтирани и транспортирани в България малко преди продажбата. Член на IG Metall си спомня, че парите също са изтекли преди сделката. Документите, лаптопите и твърдите дискове са унищожени за една нощ и файловете изведнъж изчезват. Няма и следа от собственика им.
Ружа Игнатова е изчезнала. Точно както тя ще направи отново няколко години по-късно.
Малко се знае за времето преди да се появи отново като Криптокралицата през 2014 г. Във всеки случай измамата в Алгой има последствия. През април 2016 г. Аугсбургският окръжен съд призна Игнатова за виновна за умишлено нарушаване на задълженията в случай на несъстоятелност, за измама в 23 дела и за нарушаване на счетоводни задължения.
Два месеца преди появата си на лондонската Арена Уембли Криптокралицата е осъдена на година и два месеца лишаване от свобода – присъдата обаче е отложена, „защото са налице условията за благоприятна социална прогноза“. Прокуратурата в Аугсбург изглежда по някакъв начин е избегнала факта, че по това време подсъдимата отдавна е била лице на компания, която рекламира нова световна валута със злато, скрито под морето. В отговор на въпрос оттам казват, че не е възможно да се провеждат интензивни разследвания на текущото финансово състояние на обвиняемия във всяко наказателно производство преди основното заседание.
Преписките не разкриват никакви индикации, които „биха предложили преглед на информацията, предоставена от обвиняемия в главното заседание“.
През октомври 2016 г., половин година след осъждането на Игнатова и 4 месеца след нейното представяне в Лондон, телефонът на Бьорн Бьерке звъни. Норвежецът е признат експерт по блокчейн технологията, на която се базират крипто-валутите. Той си спомня разговора много добре и днес: обаждащият се казва, че предлага 250 000 евро годишно, включително апартаменти и коли в Лондон и София. Той работи за компания за криптовалута и иска да наеме Бьерке за разработване на блокчейн.
Криптовалутна компания без блокчейн? За да разбере защо Бьерке става скептичен, когато чува това, човек трябва да знае защо това не може да работи.
Да предположим, че притежавате биткойн. Какво ви пречи просто да го копирате и да го похарчите няколко пъти? Блокчейнът. С прости думи, всяка монета в крипто-валута има свой собствен цифров подпис. Блокчейнът е дълга верига от числа, в която се съхраняват подписите на всички монети в обращение.
Ако някъде се появят нови пари, чийто произход не може да бъде проследен чрез този низ от числа, системата автоматично отказва да плаща. Това предотвратява контрабандата на фалшиви пари – и не позволява на някой да пуска нови пари в обращение на воля, както централните банки правят с традиционните пари.
Тогава Бьерке е поискал да знае името на компанията, за която трябва да разработи блокчейна. Така си спомня днес. Обаждащият се казва само, че „засега няма мандат да разкрие това“. Само при второ
телефонно обаждане той му казва името: Onecoin.
Програмистът иска време да помисли за това. Той не възнамерява да приеме офертата и вместо това прави кратка оценка на компанията онлайн: „Тази луда нова крипто-валута вероятно изобщо няма блокчейн“. Това са само няколко реда, но когато международно известен експерт като него напише нещо подобно, тогава това има значение. Крипто-валута без блокчейн теоретично може да бъде произведена от всеки, който е в състояние да въведе числа в таблица. Тогава някой би бил централната банка на собствената си валута – и богат, колкото му харесва, с едно натискане на бутон.
Към този момент през октомври 2016 г. в Onecoin вече са се влели около 3,5 милиарда евро от повече от 2 милиона членове по целия свят, включително 56 948 от Германия. Дори от Антарктида, където малко хора живеят в изследователски станции, са направени три инвестиции. Това пише в изтекли документи от Onecoin.
Десет минути, след като разработчикът на блокчейн Бьерке публикува коментара в интернет, той получава съобщение. Така го разказва днес. Германските следователи искат да говорят с него. Много се интересуват от разработчика, резервиран е полет за него. Цивилни служители посрещат Бьерке на летището в Дюселдорф и го отвеждат в охранявана сграда с кола със затъмнени прозорци, през много защитени врати към стая за разпити. Това е Държавната служба на криминалната полиция в Северен Рейн-Вестфалия, Отдел за организирана престъпност.
Днес там потвърждават, че е разпитан „човек от Скандинавия“, за да предостави доказателства за измамата. Почти година по-рано спестовна банка подава жалба в Дюселдорф, след като в рамките на два дни по сметка, принадлежаща на Onecoin, са получени 705 транзакции на обща стойност 2,5 милиона евро. Банкерите определят процеса за съмнителен.
От октомври 2016 г. досега текат производства срещу 9 германски уанкойнъри, които са помогнали за създаването на пирамидалната схема в тази страна. Става въпрос за подозрения за групова бандитска измама, пране на пари, прогресивно придобиване на клиенти и предоставяне на финансови услуги без разрешение. Защото всеки, който предлага финансови услуги в Германия, всъщност се нуждае от разрешение. Onecoin няма такова.
Разследващите ме попитаха дали мога да докажа, че Onecoin няма блокчейн, казва Бьорн Бьерке днес. Отговорил е: да. Той разглежда по-задълбочено предполагаемия блокчейн от Onecoin в Държавната служба на криминалната полиция. След няколко теста му става ясно, че това е компютърен трик. Симулация.
Когато Бьерке се връща у дома, в интернет той публикува видеоклиповете, в които посочва техническите противоречия. Можете да ги видите и днес. Програмистът от Норвегия почти не подозира, че животът му ще се промени от този ден нататък.
Във видео-връзка той каза, че е бил тормозен от адвокати с искове за милиони и е получавал заплахи за смърт. Наложило се да смени жилището два пъти. Изглежда унил и обезсърчен. “Мислех, че са някакви малки мошеници, които правят 20, 30 милиона, след което продължават, за да започнат следващата измама. Не мислех, че ще видя оръжия“, казва програмистът.
Публично видео на страницата на уанкойнъри във Facebook показва как мъж стреля с картечница на стрелбище във Виетнам. След това изпраща съобщение до „хейтърите“. “Оставете ни да живеем!
Или ще умрете”, призовава той пред камерата. Той споменава само един от „хейтърите“ по име: “Бьорн, бъдете наясно, бъдете много наясно!”
След това Бьерке започва да разследва. Той иска да знае по-точно кого си е направил враг. Това, което открива, го тревожи. “Наистина лоши хора” са замесени в измамата, казва той във видео-разговора. Кои са те? Той не иска да каже нищо за това. Но има начин да се разбере. Трябва да следвате следите на изгубените пари.
Парите на инвеститорите в Onecoin текат във всички посоки по цялата планета, чрез почти неуправляема мрежа от компании и сметки, върху която Ружа Игнатова и нейният кръг тъкат от години. Пътуването започва, например, в Гревен близо до Мюнстер, в International Marketing Services GmbH. Германските инвеститори в onecoin са превели парите си там. Следващата спирка е корпоративна мрежа, базирана на Британските Вирджински острови. След това се оказва във фонд в Обединените арабски емирства. Или в банка на Каймановите острови. Или в Ирландия.
След това парите изтичат от тези пощенски кутии, например в недвижими имоти в стария град София. Или сделка за петролно поле в Мадагаскар. За да подпечатат покупката му, Ружа Игнатова, китайски милиардер и бизнесменът Нийл Буш, брат на бившия президент на САЩ Джордж Буш, се срещат в Хонконг през август 2016 г.
Буш е заместник-председател на съвета на директорите на енергийната компания, която трябва да управлява бизнеса. Твърди се, че той е получил 300 000 долара “надбавка за разходи” за срещата, според окръжния прокурор на Ню Йорк. Буш остави поканата от SZ за среща без отговор. В сделката участва и адвокат от Мюнхен, който също не отговаря на покана за разговор. Очевидно Игнатова го е използвала, за да не се появи името й във вестниците. По причини, които могат да се предположат – по-късно прокурорът ще нарече цялата сделка пране на пари. Съгласно споразумение, голяма част от покупната цена от 340 милиона щатски долара за нефтеното находище трябва да бъде платена в Onecoin – пари, които Игнатова може да генерира с натискането на един бутон.
Прокуратурата в Ню Йорк вече подозира какви хора може да привлече подобно обещание за пари с един клик на бутон. Според констатациите на разследващите, в Onecoin работи зловещ шеф по сигурността, за когото се твърди, че е „международен наркодилър в голям мащаб“.
Това би подхождало на Христофорос “Таки” Аманатидис, известен като наркобос и лидер на бруталната “Банда на чуковете”. Парите на Onecoin текат през сметките на приятелката му, бивш български модел, в бизнес с недвижими имоти, както научи в. „Капитал“ в България. Аманатидис, който избяга от властите в Дубай през 2012 г. и се твърди, че управлява бизнеса си оттам, не може да бъде открит за покана за среща от SZ.
Американски адвокат, който организира част от системата за пране на пари за Onecoin, пише на приятелката си чрез Whatsapp от София, че постепенно свиква с охраната: „Те не могат да носят оръжията си на колана, но имат вид изискана мъжка чанта с дръжка през рамо. Всички знаят. Дори полицията е учтива. Лол“.
Когато една година по-късно Игнатова изчезва внезапно, през есента на 2017 г. нейният брат Константин заема мястото й. По това време Onecoin е една от най-силните български компании по отношение на оборота, централата е в София. Братът получава офис на „Светая светих“, четвъртия етаж, припомня бивш служител. Точно в съседство, в кабинета на сестра му, щорите бяха спуснати и никога повече не се повдигаха.
Константин е с 6 години по-млад и съвсем различен тип от елегантната си сестра: Неговият стил е бейзболни шапки и татуировки. Преди да започне в Onecoin, той е работил в Porsche Logistik близо до Щутгарт като шофьор на мотокар. „Консти Кекс“, както понякога се нарича във Facebook, обича да се будалка, на Бъдни вечер лежи на масата в коледен пуловер и го документира с усмивка в Instagram.
Малкият брат на Криптокралицата става лицето на особено грозната втора фаза на измамата. Докато мозъкът вече не може да бъде открит, по света все повече и повече страни предприемат правни действия срещу лидерите на мрежата. Много органи за финансов надзор забраниха търговията с Onecoin, включително германската Bafin. Все още има страни в онези части на света, където много хора нямат достъп до банки, а националните валути са слаби. Такива страни се възползват най-много от крипто-пари, проповядваше Игнатова при изявите си.
Изтекли документи на Onecoin показват, че в средата на юни 2017 г. броят на членовете е нараснал особено силно в Латинска Америка, на Индийския субконтинент и в Африка. В този момент се говори за около 3,1 милиона членове по целия свят.
Когато Константин Игнатов посещава Уганда в Източна Африка, една от най-бедните страни в света, е придружаван от полицейски ескорт и той бива аплодиран от ученици на пътя като чужд държавен гост. Това може да се види в публично видео във Facebook. По-късно ще бъде попитан в съда в Ню Йорк дали може да си спомни екскурзията. Можеше ли да си спомни, че хора от цял континент са пътували там с автобуси дни наред, за да го чуят? Мислил ли е, че ограбва тези хора? Константин Игнатов винаги казва: да. Просто да. Той оставя заявката на SZ за среща без отговор.
През март 2019 г. той беше арестуван от агенти на ФБР на летището в Лос Анджелис и тази история получи внезапен решаващ обрат: Игнатов сключи сделка с прокурора. Той става ключов свидетел срещу империята на сестра си.
Константин Игнатов ползва същия адвокат като световноизвестния наркобарон Хоакин “Ел Чапо” Гусман или Джон Готи, кръстник на американската Коза Ностра. Сега Джефри Лихтман защитава “Консти Кекс” от Шрамберг.
На 5 ноември 2019 г. той се явява като свидетел в синьо затворническо облекло пред съда на южния район на Ню Йорк, за да даде показания под клетва срещу адвокат, който е прал пари за Onecoin.
Сестра ми Ружа, Крипто-кралицата, знаеше, че властите и вероятно други хора – са по горещи следи на стъпките й, казва той. Тя е получила информацията за разследването й от ФБР, от бивш шеф на оперативния отдел на Люксембургската тайна служба.
Според съобщения в пресата, незабележимият мъж с очила е замесен във всякакви скандали на тайните служби, включващи и тогавашния министър-председател на Люксембург Жан-Клод Юнкер, а за Onecoin се твърди, че е управлявал един вид частна тайна служба. Той оставя заявката за среща със SZ без отговор. Чрез този човек, казва Константин Игнатов пред съда, сестра му е разбрала кой я е предал.
Игнатова е омъжена за адвокат от Франкфурт и има дъщеря от него, чието кръщение отпразнува на екстравагантното парти край басейна. Но има и друг мъж – предприемач, който също е съден в САЩ за съучастие в измамата с Onecoin и за пране на пари. В телефонно обаждане, записано от американски следователи, Игнатова може да се чуе притеснена, че трябва да внимава и да използва само криптирани комуникации. “Можем да получим достъп до имейла ви за 24 часа. Не можете да предотвратите тези глупости”. Тя може да получи всичко, което пожелае, в рамките на 24 часа. “И ако мога да направя това, всеки може.” Тя няма представа на какво са способни „тези руски момчета“.
Двамата са искали да напуснат съпрузите си, да се оженят и да имат деца, казва Игнатов в съда, като цитира сестра си. Но тя не била сигурна дали любовникът й казва истината, дали чувствата й наистина ще бъдат отплатени. Затова тя помолила своя човек от тайните служби от Люксембург да влезе в апартамента на любовника й. Купен е апартамент под неговия и в тавана е пробита дупка за поставяне на микрофон в спалнята му.
Това, което Игнатова трябваше да чуе, надмина най-лошите й очаквания, казва брат й. Той съобщава за среща със сестра си малко преди бягството й през октомври 2017 г. „Тя беше на предела на нервите си. Нейният любовник и съпругата му откраднали парите й. Щяха да й се подиграят. И мъжът, за когото тя искаше да се омъжи, я
предаде“, казва Константин. В съдебната зала се възпроизвежда телефонен запис, който звучи като последно прощално телефонно обаждане. „Никога не съм мислила, че ще бъдеш такъв безгръбначен задник“, казва Игнатова.
Жената, която излъга милиони хора напълно открито, казва, че не може да приеме, ако я излъжете.
Половин година след бягството на Ружа през октомври 2017 г., Константин Игнатов казва на съда, че един човек му се е обадил. Той се е представил като високопоставен член на рок бандата Hell’s Angels и го е повикал в Цюрих. Там в един хотел в устата му е пъхнат пистолет: “Казаха ми, че всяко обещание, което им е дадено, трябва да бъде изпълнено. И те ми казаха, че парите, които инвестират във фирмата, струват много повече от живота ми.”
Ами ако престъпниците са по-бързи от властите? Ами ако първо намерят сестра му?
Информатор от компанията докладва на SZ за разговор с шефа на тайната служба на Люксембург Onecoin година след изчезването на Игнатова. Според този мъж, съобщава подателят на сигнала, тя е била видяна малко след бягството си в Солун, където се е качила на микробус на Porsche с петима силни на вид мъже. След това вече няма признаци на живот, няма онлайн активност, нищо. Това е много необичайно.
Той подозира, че Криптокралицата е мъртва.
Но има и други теории. Според информация на Би Би Си Игнатова е била видяна в ресторант в Атина, сервитьор я е разпознал в центъра на антуража й. Наистина ли беше тя? Или може би е отишла в нелегалност в Русия, под закрилата на „могъщ човек“, за когото брат й казва, че се е запознала преди да изчезне?
Търсенето на Криптокралицата е като преследване на фантом. Веднага щом се приближите, той се разсейва. И не само Игнатова изчезна, но и по-голямата част от плячкосаните пари. Константин Игнатов разказа пред съда за “касовите стаи” в няколко държави – апартаменти, в които стотици милиони са били складирани в брой. Трикратни милионни суми са откраднати няколко пъти. Сумите, които са я изкачили на върха на пирамидата, все още трябва да са астрономически.
В края на 2019 г. централата на Onecoin в София ще бъде опразнена и съдържанието на офисите ще бъде заредено в ръждясал руски камион. На хартия бивш охранител се използва като управител. Важен ръководител на измамата е арестуван в Тайланд, екстрадиран в САЩ и обвинен там. Прокуратурата в Билефелд съобщи, че никой от деветте германски обвиняеми все още не е официално арестуван. Основният обвиняем и до днес се смята за беглец.
Бьорн Бьерке, норвежкият разработчик на блокчейн, сега изяснява жертвите на измамата, той знае техните истории. На семейства, които се разпадат. На продадени къщи. На мисли за самоубийство. Бьерке изглежда измъчен пред камерата, в дървената си къща някъде в Норвегия, скрита от Onecoin. “Гадно е, че не мога да помогна на жертвите“, казва той. Не всички от тях обаче виждат себе си като жертви.
Бизнесът е свършен, но мрежата около виртуалните монети е жива. Някои привърженици биха могли да ме малтретират, опасява се за себе си Бьерке. Защо е оставил балонът да се спука, питат те, всичко можеше да продължи така, “отдавна бяхме милионери”. В Германия също около 3700 членове на група за чат в Telegram обменят информация за предполагаемата „криптонизация“. Те отхвърлят всички съобщения за измамата като фалшиви новини, контролирани от банковата система или от „хейтъри“. Точно както им каза Игнатова. Някои от тях все още се надяват, че един ден Криптокралицата ще се върне.
Може би ще го направи. Може би Ружа Игнатова просто се е придържа към собствения си план. ФБР намери стар имейл от 2014 г., когато всичко е започнало. В него тя изброява какво да прави, ако нейният бизнес модел някога трябва да бъде разкрит. Най-отгоре пише: „Вземете парите и бягайте“.
Автор: Филип Боверман, илюстрации: Верена Гериг и Кристиан Тонсман
Превод: Биволъ
Илюстрация: Разследването за Ружа Игнатова е на заглавната страница на “Зюддойче Цайтунг” от събота, 27 септември 2020 г.
By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information
The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.