Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/dokoga-s-titanite-borisov-i-peevski/

Толкова нови играчи напъплиха българската политика в последните години, но никой не успя да измести нейните двама титани – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Въпреки опитите за реформи старата политическа култура и лобистките мрежи, които те управляват, не само показаха устойчивост на новите влияния, но и оказаха (и оказват) съпротива. Така политическият ландшафт не се промени особено – новото поколение лидери преживя неуспехи, подсилени от саботажите на старото. Тези процеси поставят под съмнение капацитета на демокрациите да обновяват своите елити не само поради незрялост, но и поради закърняване на вътрешнопартийната демокрация и заради омерзението на гражданите от политическото безсилие.

Докато олигархът Пеевски беше в сянка, доминацията на лидера на ГЕРБ Борисов беше безспорна. Негови бяха микрофоните, първите новини в емисиите, първите страници на вестниците, изобщо публичното говорене, издържано в аз-форма. Но управлението, известно като сглобка, извади през лятото на 2023 г. Пеевски под светлините на прожекторите независимо от санкциите му за корупция от САЩ и Великобритания. От ПП–ДБ ги забравиха за деветте месеца, през които лидерите на ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС се събираха, сговаряха и сглобяваха за едно или друго.

Възходът на Пеевски отслаби доминиращата роля на Борисов, а разцепването на ДПС отслабва Пеевски. Но все така продължава зависимостта на българската политическа система от фигури, които остават на власт твърде дълго. 

Една друга фигура – на президента Румен Радев, черпи сили от тяхното отслабване. Недостатъчни, за да наложи президентска форма на управление, но ще стигнат, за да избута една нова партия на сцената сред отломките на БСП и ДПС. А това би означавало още един титан, който ще се бори да съсредоточи в ръцете си повече контрол и по-голяма власт от тази, с която се е сдобил като президент. Макар като такъв да разполага с квоти за назначения в Конституционния съд, Съвета за електронни медии, Българската народна банка, а също и с издаването на указите за назначения на посланици, висши военни, тримата големи в съдебната власт…

Време е този период от политическата история на България да приключи в полза на реалния парламентаризъм.

Битката на силоваците

Борисов беше неоспоримият силовак на българската политическа сцена, който доминираше над всички останали повече от десетилетие с комбинацията си от харизма, популизъм и твърд контрол върху структурите на ГЕРБ. Той успешно балансираше между различни лобита, понякога разграничавайки се от доскорошни съюзници, за да запази контрол над политическия процес.

През 2023 г. символът на задкулисието се превърна в българското политическо динамо. След санкциите по „Магнитски“ изглеждаше, че Пеевски е отслабен, но вместо това се върна по-силен, като ключов играч, включително в преговори по различни теми между ПП–ДБ и ГЕРБ, а влиянието му в прокуратурата, службите и МВР остана непокътнато. Като че ли се налагаше нов политически ред, в който на Борисов бе отредена второстепенна роля.

Но ето че сглобката се разпадна. При повторното завъртане на рулетката с мандатите Борисов и ГЕРБ успешно избегнаха опцията да управляват с ДПС на Пеевски – не без помощта на ДПС на Доган. И на възхода на Пеевски беше сложен край. Или по-скоро началото на края. 

Мястото на ДПС – Ново начало и на олигарха в един бъдещ парламент и управление ще определи и неговата тежест и дали ще бъде ограничено влиянието му в съдебната система и в други контролирани от модела „Пеевски“ институции. Дали Бойко Борисов няма да се възползва от тази слабост, за да укрепи своите позиции? Зависи от броя на депутатските мандати, които ще получи, и от търсенето на съуправленци на тази база. Но отслабването на единия ключов играч не прелива мощ на другия. Средата е променена, балансът – все по-труден, тъй като мнозинствата, необходими да крепят едно управление, се увеличават. Следователно ресурсите за разпределение се смаляват. 

Без конкуренция няма демокрация

Дълготрайното господстващо положение на определени фигури обаче уврежда сериозно демокрацията и политическата култура в България. Затормозяването и възпирането с всички средства на конкуренцията не работи както за свободния пазар, така и в политиката. Резултатът е уродливостта на една контролирана демокрация, така често срещана в посткомунистическия свят. 

Какво прави формалната конкуренция? Същото, което прави „Лукойл“ на пазара на горива на едро. Въпреки наличието на многопартийна система важните решения и насоки се определят от доминиращи партии или от лидери, които контролират политическия процес. Контролираните демокрации също така ограничават действията на неправителствените организации и медиите, които не се подчиняват на статуквото. Така гражданското участие бива игнорирано или омаловажено, както и контролът над властта. 

Признак за контролирана демокрация е и незачитането на човешките права и свободи. България има своята срамна история – опитите за асимилация на българските мюсюлмани чрез насилствена смяна на имената и забрана на културните им и религиозни практики. В по-ново време това е продължаващата гетовизация на ромите. 

Фактът, че 50-тият парламент позволи одобрението на безсмислена, мракобесна поправка в закона, забраняваща пропаганда на „нетрадиционна сексуална ориентация“ в училищата, е доказателство за липсата на здрави съпротивителни сили срещу хомофобията и дискриминацията, досущ като в Русия. Освен че подкопават основите на демокрацията, промените в Закона за предучилищното и училищното образование са сигнал, че различията се осъждат, вместо да се приемат и уважават. 

Изборите на 27 октомври са първите в най-новата история на България, на които партията, произвела Пеевски, ще се яви разцепена. Това означава, че ДПС ще бъде значително затруднено да прокарва влиянието си. Затруднена ще е и тази част от Движението, която Пеевски държи (освен ако не бъде отворена машината за компромати). С отслабването на партията, свързвана с политически клиентелизъм и използване на етническо разделение, се отваря опция за обновление, което да намали зависимостта на политическата система от олигархични кръгове и задкулисни договорки.

Но без установяване на здравословен парламентаризъм българската политика ще продължи да произвежда „титани“, чиято единствена цел е да я монополизират за употреба от „обръчите“ и за лична изгода.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiya-kurpikozhuh-sled-27-oktomvri/

Какво, ако след изборите на 27 октомври политическите сили ни изненадат с едно коалиционно правителство? Досущ като кърпикожуха, който се появява директно от земята наесен, когато растенията съхнат и природата замира. Напоследък прокарват такива, макар и твърде плахи надежди – че редовно правителство е възможно. Кърпикожухът цъфти без листа, също както едно коалиционно правителство ще бъде уязвимо, лишено от особено устойчива подкрепа, но все пак е някаква надежда за излизане от политическото безплодие. 

Оптимист за редовно правителство се оказа бившият премиер Иван Костов: 

В момента има много възможности да се направи правителство тази есен… Има възможност дори за двупартийна коалиция, много възможности за трипартийна. Така че аз се учудвам на тези анализатори, които казват, че непременно трябва да се отиде на следващи избори, че не можело да се състави правителство, че трябва с четири партии.

Без съвпадения (за ДПС). И не само

Редовно правителство обещават и две от формациите, поставяни от социолозите на предните места – ГЕРБ и ПП–ДБ, но нямат съвпадения във възгледите си за неговия формат. ПП–ДБ продължават да лансират формулата за „равноотдалечения премиер“, която смятат за пенкилер. ГЕРБ залагат на партийните фигури, дори на лидерите, за да е ясно кой носи политическата отговорност. 

ПП–ДБ дават сигнали, че са готови да работят с ДПС на Доган, известно под името Алианс за права и свободи (АПС). Според близкия до Пеевски сайт 24rodopi.bg ПП–ДБ, които имат право на двама членове в СИК, ще дадат по едно място на АПС за 168-те секции в Турция. Освен това коалицията получи подкрепа от фракцията на Доган, за да пита Конституционния съд дали този Висш съдебен съвет, който е с изтекъл мандат, може да избира главен прокурор и председатели на върховните съдилища. Поводът е откриването на процедурата за избор на главен прокурор и единствената номинация – на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов. Подкрепа обещаха и от „Има такъв народ“, тъй като Тошко Йорданов не намира такъв избор за морален:

Доколкото разбрах, ще се събират подписи за питане до Конституционния съд и естествено, че ще подкрепим едно такова искане, защото този избор по този начин може и да е законен, но не сме сигурни, че е морален. Твърде много членове във ВСС са с изтекъл мандат, така че ще подкрепим това искане.

В ГЕРБ обаче смятат, че кадровиците на съдебната система са напълно в правото си да вземат това решение. (А и в крайна сметка вината е на парламента, че не успя да избере 11-те членове на ВСС от политическата квота.) За разлика от ПП–ДБ, които обявиха за неприемливи партньори ДПС на Пеевски и „Възраждане“, ГЕРБ пази дистанция от свирепия конфликт между двата клана в Движението. По-рано тази есен, през септември, Росен Желязков заяви по БНТ, че партията няма да прави коалиция с нито един от двата лагера: 

Ние с ДПС, като не говорим за едно или друго ДПС, няма да влизаме в коалиция.

Всъщност включването на която и да е част от ДПС в бъдещо управление автоматично би внесло нестабилност – заради усилията да бъде подкопано от другата фракция с постоянната битка за надмощие. А в случай че този участник се окаже „ДПС – Ново начало“, означава господстващо положение за Пеевски, по-значимо от ролята му в сглобката. Наред с това ще се отвори и фронт откъм „Дондуков“ 2 заради враждата с олигарха и това противопоставяне съвсем не е от полза за стабилността на евентуален кабинет.

„Виновен-невиновен, има съдебна система, която да реши.“ Така пък лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира шумния арест на близкия до Доган депутат Джейхан Ибрямов, който е и водач на листата на АПС в 23-ти МИР – Шумен. Ибрямов беше арестуван на 2 октомври на паркинг в София със 100 000 лв. белязани пари и обвинен в търговия с влияние с цел уреждане на обществени поръчки в Министерството на отбраната. Той остава за постоянно под стража, а Mediapool.bg разкри, че основният свидетел по делото срещу Ибрямов (подсъдим по дело за данъчни измами), твърдял в показанията си, че Доган искал да убива Пеевски. Позната схема от началото на разгрома на КТБ, когато също имаше „опит за убийство на Пеевски“. За въпросния опит така и не се намериха доказателства.

„Когато Делян Пеевски напусне ДПС, те ще станат нормална партия, с която ще може да се разговаря, сега няма кой „добър ден“ да им каже“, беше заявил по Нова телевизия през юни 2015 г. лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, по онова време премиер за втори път. Готов ли е да го повтори, или не иска да му се припомня?

Узряха (ли)

На пръв поглед изглежда, че всеки от политическите играчи поставя свои неизпълними условия за бъдещо управление, а олигархът Пеевски и институционалното му надмощие не са единствената червена линия.   

Но въпреки това се наблюдава известно смекчаване на реториката помежду им, което създава по-благоприятна среда за евентуални преговори. Изглежда, повечето са осъзнали, че нестабилността вреди както на техните позиции, така и на държавата като цяло, и са по-склонни на компромиси. Заради предизборната кампания ПП–ДБ и ГЕРБ поддържат известно ниво на конфронтация с помощта на атаките на отделни депутати от ГЕРБ срещу лидерите на „Продължаваме промяната“ (не и на „Демократична България“). Но границата едва ли ще бъде премината. 

Ако все пак се получи коалиционна спойка, следващият сблъсък ще е бюджетът за 2025 г., който вече се очертава с плашещ дефицит. Служебната министърка Людмила Петкова, взела поука от предшественичката си Росица Велкова, обещава само, че дупката в бюджета ще бъде свита до разрешените за кандидатите за еврозоната 3%. Но предвид заложените за догодина огромни разходи за повишения на заплати на военни, полицаи и чиновници и за инвестиционната програма на общините това изглежда непосилна задача. Защото парламентарният популизъм, прекрояващ всеки бюджет, включва и обещанието на партиите да не вдигат данъците.

А за 2025 г. отново е заложено повишение на минималната работна заплата с 15,4% на 1077 лв., след като тази година се повиши с 19,6% до 933 лв. Това означава автоматично повишение на заплати в публичния, а и в частния сектор, както и фалити на фирми. За реформи в държавната администрация, където щатът се раздува от година на година, и дума не се отваря, нито за възможност чиновниците да плащат поне част от осигуровките си, които сега са грижа на данъкоплатците.

Анализът на Министерството на финансите показва, че при действащото законодателство приходите в бюджета за 2025 г. ще се увеличат с 6,2 млрд. лв., а разходите – с 18,1 млрд. лв. спрямо одобрените в тазгодишния. Така че или трябва да се режат разходи, или да се вдигат приходи, в противен случай България ще се отдалечи още от еврозоната – макар да има шансове за 2025 г. Досега държавата ни не изпълняваше критерия за ценова стабилност заради високата инфлация. И тъкмо поскъпването започна леко да се охлажда, и се задава проблем откъм прекомерните разходи. В партийните програми на ГЕРБ и ПП–ДБ въвеждането на еврото е цел, макар и да не е фиксирана точната година.

Партиите отдавна изчерпаха възможностите си за маневриране и политически трикове, втръснали на избирателите. Никой обаче не знае докъде ще стигне Пеевски.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sedmoto-prishestvie-na-syshtite/

Изглежда, че в българските избиратели още се крие жилав като плевел оптимизъм, щом реденето на листите за седмите за три години парламентарни избори предизвиква интерес – макар изборите да не са важни за гражданите, ако се съди по активността за гласуване. Вместо натиск върху политиците да не шикалкавят, а да дадат честни отговори за коалиране, вървят гадания като на хвърлен боб кой е в немилост и кой – фаворит, като че ли подредбата има значение за някой друг освен за самите кандидат-депутати и за вождовете, поставили ги там. 

Колко е представителна демокрацията

В крайна сметка, колкото и да влязат в парламента, ще имат по-силна връзка с партийната централа, отколкото с избирателния си район. Защо ли не ги наричат партийни вместо народни представители? В крайна сметка партията ги спуска или отстранява, поради което връзката между депутата и района, който представлява, в повечето случаи е прекъсната. Нововъведението на ГЕРБ – да издига за водачи успешни кметове с по 4–5 мандата, които след това ще се оттеглят в общините си и ще оставят следващите в листите, е мюре за електората и недотам честно. 

В българската политика е практика и политиците да водят по две листи, както и да сменят избирателните си райони за всеки вот. А именно свързаността на депутата с избирателния му район е важен елемент от функционирането на представителната демокрация. Личната ангажираност винаги дава по-силна мотивация за решаване на проблемите.

Ако депутатът има силна връзка с избирателния си район, той е по-добре запознат с местните проблеми, нужди и приоритети. Когато е в редовен контакт с хората от региона, е подложен на по-пряк контрол, тъй като се създава механизъм за обратна връзка. Избирателите мога да държат отговорен „своя“ депутат дали и как изпълнява обещанията си. Народният представител също ще е по-полезен на общността, като насочва ресурси и участва в създаването на закони, които отговарят на реалните ѝ нужди. 

Ако тези механизми работят, избирателите знаят, че гласът им е чут и техните проблеми са взети под внимание, което е от съществено значение за поддържането на легитимността на демократичните институции. В началото на българския Преход, когато дори не функционираха демократични институции, депутатите имаха много по-здрави връзки с избирателните си райони и избягваха да пропускат приемните си дни.

Впоследствие тези контакти изтъняха, а платформи като Facebook и YouTube станаха основни канали за комуникация между избраници и избиращи, което прави връзките по-малко лични и много по-масови, едностранчиви и по-скоро имиджови, отколкото ефективни.

С изключение на Ахмед Доган и Делян Пеевски, всички лидери на парламентарно представените партии се скупчиха в трите избирателни района в София, осигуряващи общо 46 мандата. Тази софиоцентричност, която се проявява не само в най-голямото население, най-голямата икономическа активност и най-високите средни заплати, взема връх и в парламентарната конкуренция. 

ГЕРБ заложи на фундамента си

Монополист в местната власт, ГЕРБ заложи на няколко кметове за водачи – от една страна, символно, от друга – практично в стремежа да постигне целта от 80 депутати в 51-вия парламент. За разлика от изпълнителната власт, където редовни и служебни правителства се редуват за по 6–7 месеца, местната стои стабилно и харчи милионите, одобрени с бюджета за 2024 г. Инвестиционната програма на общините за периода 2024–2026 г., гласувана от парламента към бюджета, е за 6,2 млрд. лв. Само за 2024 г. средствата са 4,5 млрд. лв. Така, докато е в ход дестабилизацията на парламентарната република, доминираната от ГЕРБ и от доскоро единното ДПС местна власт е осигурена, а значи и свързаните с нея бизнеси.

За кметове като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), изкарали по няколко мандата, преутвърждаването им като регионални лидери няма да е проблем. За кмета на Смолян Николай Мелемов, който трудно спечели своя четвърти пореден мандат, ще е изпитание. В Пловдив-град кметът Костадин Димитров е втори след лидера Бойко Борисов, който и заяви, че се разчита „да привлече гласове и да бъде част от витрината за постиженията на партията“.

В София бившата кметица Йорданка Фандъкова е водач на листата в 24-ти МИР на фона на остра кампания срещу настоящия кмет Васил Терзиев (ПП–ДБ–„Спаси София“) и неуспехите му да се справи с наследството на ГЕРБ – над 20-те милиона задължения на столичния градски транспорт, конфликта с местни общности заради проекта на ул. „Опълченска“, лошата комуникационна политика и др.

ПП–ДБ залага на София

Значението, което в коалицията отдават на София, където печелят най-много гласове и депутатски места, особено силно проличава при настоящото разпределение на листите без значими промени. Целта обаче е да си върнат поне 100 000 избиратели, след като изгубиха три пъти повече на вота на 9 юни.

В ПП–ДБ така и не успяха да се споразумеят по искането на „Да, България“ за нови критерии и механизми за номинации, при които да имат тежест свършената работа, отварянето към гражданското общество и разпознаваемостта. Предимството отново е на страната на „Продължаваме промяната“, която има водачи в двайсет многомандатни избирателни района, „Да, България“ – в пет, а партньорът ѝ в „Демократична България“ (ДБ) – ДСБ, получава три челни места. 

В ДБ залагат на изпитаната тактика на гласуване с преференции, която обикновено пренарежда листите. В Пловдив-град например издателят Манол Пейков е четвърти в листата на ПП–ДБ, но е лидер по преференции досега. Първи в пловдивската листа е съпредседателят на ПП Асен Василев, втори е председателят на Правната комисия Стою Стоев, също от ПП, трета е Катя Панева от ДБ. Във Варна начело отново е Даниел Лорер от ПП, но на предишните избори Стела Николова от ДБ, тогава четвърта, пренареди листата със своите 3280 гласа подкрепа, или 16% от всички гласове за ПП–ДБ.

Политици, знакови за ДБ, няма да водят листи – Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са в софийските листи, но не на първите позиции, докато Атанас Атанасов е втори в една от тях, а Антоанета Цонева е трета в Бургас, което почти сигурно я оставя и извън парламента. Цонева, която беше водач в Разград на предишния вот, бе изместена с преференции от Джипо Джипов, а сега той е водач. Синът на Никола Джипов Николов, председател на Икономическата комисия по времето на Иван Костов, е предприемач в региона и трети мандат общински съветник в Разград.

ДПС се бори със себе си

Разцепеното Движение за права и свободи ще води битка със… себе си. ДПС – Ново начало и Алиансът за права и свободи ще сблъскат местни активисти и кметове, преминали в единия или в другия лагер. В най-силния за ДПС район – Кърджали, осигуряващ пет мандата, трима кметове, верни на Делян Пеевски – на Кърджали, Черноочене и Джебел, се изправят срещу депесарите на Доган, силни в другите четири общини – Ардино, Момчилград, Крумовград и Кирково. 

Конфликтът в района, където е най-голямата организация на ДПС, ще е особено остър предвид факта, че центърът Кърджали премина към олигарха, партийна креатура на почетния председател Ахмед Доган. Самият Доган води листата в Кърджали, а срещу него е кметът първи мандат Ерол Мюмюн, когото „изпитваше“ миналия септември в Сараите заедно с Хасан Азис. Ходът да се изправи Мюмюн е доста символен – той се опитва да убеди избирателите, че именно с него се слага ново начало за Кърджали с ремонтите на улици и разчистването на дълговете от Азис.

В Бургас листата на ДПС – Ново начало води бившият кмет на община Руен – Исмаил Осман. От тази община са и повечето гласове за ДПС в района. След него е бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който обаче е и водач на листата на ДПС – Ново начало в София-област – обещание, дадено му по-рано от самия Пеевски.

Иначе нищо ново в кампанията на двете ДПС-та. Доган пак напомня за Възродителния процес, Пеевски обещава възмездие за същото и двамата горещо уверяват, че ще работят за хората. Но всеки опит на Доган да омаловажи ролята си в създаването на феномена „Пеевски“ е комичен, както е комичен и опитът да дистанцира ДПС от зависимостите в съдебната система. Контролът на това задкулисие обаче засега остава в ръцете на Пеевски, доказателство за което са акциите на прокуратурата и Антикорупционната комисия срещу кметове, останали верни на Доган и свитата му.

Един от проблемите за лагера на Доган е, че старите „автентични“ лица на ДПС досега оставяха изборите в ръцете на Пеевски и кръга му, а сега ще им се наложи да правят кампания. 

Разцеплението в ДПС обаче намали значително конкуренцията за второто място, оспорвано още от предишните избори. Тогава ДПС, ръководено от Делян Пеевски, се класира второ. Сега битката ще е между ПП–ДБ и „Възраждане“. Националпопулистите обаче ще бъдат отслабени заради „Величие“ и МЕЧ, които се борят да прескочат 4-процентовата бариера и са на терена за един и същи електорат. За парченце от него ще се борят, доколкото им е по силите със заявените ретролисти, и БСП и трудно скрепената коалиция. 

Всички те се надяват на участие в едно бъдещо управление, където им се привиждат властови позиции и порции. По-далечни стратегии засега няма, само опити да е още от същото.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-iskat-kak-shte-go-napraviat-koi-shte-go-svurshi/

Някакъв патоген мори българските партии и до изборите наесен, към които се е отправил недостойният 50-ти парламент, не всички от тях ще го преболедуват. 

В разпад са и системни, и антисистемни партии и дори онези, които на пръв поглед изглеждат относително стабилни, ще бъдат засегнати от катастрофата. 

Проказата

Политическата криза, заради която България отива на седми парламентарни избори за по-малко от четири години, е като проказа за партиите. Тяхната безпомощност, некомпетентност и нежелание да излязат извън тяснопартийните си сметки, за да извършат дълбоката трансформация на държавата, повече не могат да бъдат маскирани зад декларативни хипотези с висока степен на убеденост или отбягване на диалог. 

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира, че политическите сили не успяват да се обърнат към избирателите и да намерят верния тон:

Политическата класа се е самоизолирала и това е част от наблюдаваната криза. Партиите са в дълг към избирателите си.

А ги очаква неблагодарна и належаща работа – да възстановят доверието на гражданите в политическата система, която е пред делегитимация, и да активират обществена подкрепа за радикални реформи в съдебната и други системи. Ако българските политици не са в състояние да осмислят предизвикателствата, няма как да намерят устойчиви решения за тях – следователно са непригодни за тази дейност. 

Процесите на вътрешнопартийна конверсия не се изчерпват със смяна на лидерите, нито (само) с промяна на посланията, а с ново политическо съдържание. Именно за това говори евродепутатът Радан Кънев (ПП–ДБ, ЕНП) пред „24 часа“:

Виждам тенденция неуспехите да се отдават на комуникационни проблеми и лош пиар. Това е малката беля. Преди публичните послания идва въпросът за политическото съдържание. Тоест какво се предлага и дали то се одобрява от достатъчен брой граждани. 

Така че за предстоящите наесен избори, макар и още ненасрочени, основните въпроси са три: 

• Какво искат партиите? 
• Как ще го направят? 
• Кой ще го свърши?

Отговорите им избирателите държат да научат от партиите, за които искат или обмислят да гласуват. Така че политическите сили следва да ги подготвят без шикалкавене и уклончиви отговори като „Нeка видим резултатите“. Каквито и да са резултатите, границите на политическите съюзи трябва да са предварително ясни, също и целите и кадрите.

ГЕРБ не е титан

Лесно е да си великан в царството на джуджетата. Партия ГЕРБ изглежда непоклатима, но какво от това. Макар и първа политическа сила, сама не може да направи правителство, а повече не може да си го позволи – има толкова гърла да храни. Честите избори уронват и репутацията на партията, и тази на лидера ѝ Бойко Борисов – единственият политик в най-новата ни история, изкарал три премиерски мандата.

Сега Борисов запазва самообладание в очакване на изхода от битката в ДПС, който ще предопредели и съдбата на неговия дългогодишен непубличен сподвижник и все-още-съпредседател на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Дистанцирането му от Пеевски обаче ще е трудно поради установените зависимости. Въпросът е: дори и Пеевски да бъде „изрязан“ от ДПС, ще посмее ли Бойко Борисов да остави регулаторите и съдебната власт без квоти на Пеевски.

Само месец след като назначи хора от ДПС, избрали сега лагера на Доган, на високи позиции в областните управи (които са отговорни за изборите), служебният премиер Димитър Главчев ги замени с кадри на ГЕРБ. Тимур Халилов от „автентичното ДПС“ го упрекна, че открито се е включил в битката в Движението:

Тези действия на Главчев оставят дълбоко съмнение в обществото доколко независим е служебният кабинет и кой диктува какви рокади да се правят. 

Къде ще се класира ДПС

Който и да победи във войната, разразила се между Делян Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, и да получи законовата възможност да състави листите, няма да направи така, че ДПС да повтори успеха си от 9 юни, когато стана втора политическа сила, и Движението дълго ще се възстановява от последиците.

Пукнатината, която се отваря в ДПС, може да е изход за българите мюсюлмани да потърсят друго политическо представителство – стига партиите да са готови да ги приемат. 

Темата за „феодализираните избиратели на ДПС“ е всъщност и шамар към цялата политическа система, която третира българските турци и роми като втора категория хора – не по-различно от тоталитарния режим. Затова и експертът по малцинствени въпроси и съветник на президента Желю Желев – Михаил Иванов – казва пред „Дневник“, че ключът срещу модела „Пеевски“ е в другите партии:

И турците, и помаците в България се нуждаеха от закрила от националистите. Тази закрила те не видяха в останалите партии, видяха я в ДПС. Опитвал съм се да посреднича на мои познати турци и помаци с политически качества да се свържат с ръководствата на ДБ и ПП, но удрях на камък.

Изглежда, че ако успее да отхвърли (само) Пеевски, Движението за права и свободи ще стане по-приемлив партньор за „Продължаваме промяната–Демократична България“. Имиджово, защото същностна промяна в ДПС не се очаква да настъпи – който и да оглави ДПС, той ще е продукт на някой от кръговете. 

ПП–ДБ тренират за коалиция

За ПП–ДБ ключовите въпроси са поне три: колко самостойни искат да бъдат в коалиционния си съюз и какъв механизъм за изработване на общи решения да приемат; какво да предложат на избирателите; какво да е основното послание в предизборната кампания.

Новината за договаряне на споразумение между двете части на коалицията бе обявена тази седмица, но детайли по документа не бяха разкрити. Различията в позициите на ПП и ДБ по ключови въпроси станаха публично видими, което извади на преден план необходимостта от координация и единни позиции. Въпреки че за четвърти път се явяват като коалиция на избори (обявиха съюза си на изборите на 2 октомври 2022 г.), досега така и не бяха изработили регламент за партньорството си. 

Основното послание на предстоящата им кампания също ще е от значение, тъй като досега обединена кампания липсваше. Пеевски вече не може да е основна мишена, още по-малко Борисов – като бивш, но и потенциален партньор (онези плакати с изображението на двамата и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер“ трябва да получат „Златни малинки“ за неефективен пиар). Преди да е започнала същинската предизборна кампания обаче, Делян Пеевски вече се позиционира като противник и „разобличител“ на корупцията на ПП–ДБ и внесе в прокуратурата сигнал срещу тях. Санкционираният за корупция политик от ДПС поиска от държавното обвинение, ДАНС и МВР да проверят автентичността на записите, в които се чуват реплики като „неофициален кеш“ и „кеш в торби“.  

В това време ГЕРБ и ПП–ДБ вече тестват едно ново мнозинство чрез общата си позиция за ускоряване на приемането на еврото. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие законопроекта за въвеждане на еврото, който ще влезе в пленарна зала за първо четене. А наред с това, по предложение на Мартин Димитров и Асен Василев от ПП–ДБ, Министерство на финансите ще бъде задължено да поиска членство на България в еврозоната от 1 юли 2025 г., ако тази година България покрие изискването за инфлация.

В двуседмичен срок след постигането на този критерий българското правителство се задължава да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и от Европейската комисия, които да удостоверят, че критериите за членство в еврозоната са покрити. Ако това се случи, успехът ще се запише на сметките на следващото редовно правителство, което ще влезе в историята.

Предстоящият вот ще покаже дали стъпките, които предприемат ПП–ДБ, ще повишат рязко намалялото им сега парламентарно представителство, или ще го увеличат. Едно е сигурно обаче – ще трябва да оставят моралното превъзходство в предизборния арсенал на „Възраждане“, които, поради факта, че не са управлявали, могат да претендират за него. 

„Възраждане“ и нейните посестрими

Чистотата си е чистота, но „Възраждане“ се тресе от страх какво ще се случи с посестримата ѝ „Величие“, а и с други като нея, които чакат на опашка на входа на парламента още от предишните избори. Макар и с разпаднала се парламентарна група, „Величие“ няма намерение да се оттегля от политиката, след като проби на вота на 9 юни. Нейният т.нар. идеолог и създател на атракциона „Исторически парк“ Ивелин Михайлов ще кани и други „войводи“ – например от ВМРО – за общо явяване, за да направят България земен рай. А формирането на безпрецедентната временна комисия в парламента за разследване на схемите около „Исторически парк“, която беше оглавена от депутатката от „Възраждане“ Цвета Рангелова, само ще превърне Михайлов в симпатична жертва на статуквото, срещу което той твърди, че се бори.

В това време Костадинов се опитва да съживи рейтинга си с вече познатите на гражданите референдуми – срещу еврото, срещу НАТО – и… с проект на нов български компютърен шрифт „Руница“.

Решихме да възродим това българско наследство, като направим шрифт, с който да можете да превръщате кирилицата в руница и руницата в кирилица.

Ето, и Костадинов е подходил исторически. Михайлов се хвали със стрелба с лък и възраждане на други прабългарски традиции, а лидерът на „Възраждане“ възражда древната писменост на прабългарите. Така че за октомврийските избори Костадинов и сие ще си бранят ловните полета. Същото ще прави и „Има такъв народ“.

Търси се лидер за БСП

Наесен БСП ще избира свой лидер, като все още не е ясно дали ще го направи по правилата, наложени от председателката в оставка Корнелия Нинова, тоест чрез пряк избор от членовете на партията, или ще ги промени, за да избира конгресът. Онова, което се вижда с просто око, е, че постепенно, също като при Пеевски, Нинова е напускана от свои верни съратници и „Позитано“ 20 вече сменя курса, наложен от нея, в посока към президента, демонстрирайки желание за диалог и разбирателство. 

След като бяха проведени срещи с „Левицата!“, „Изправи се, България“, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ и ПД „Социалдемократи“, новото ръководство на БСП излезе с призив всички напуснали партията да се върнат в нея. Дали това ще помогне на постепенно изчезващата БСП да подобри резултата си? Едва ли. Нито една от тези политически сили не регистрира значим резултат на избори. 

За едно Корнелия Нинова е права – че напусналите БСП са стари лица, а проблемът е, че няма нови идеи. Но такива нямаше и по време на нейното управление, при което БСП придоби характеристиките на национал-популистка формация и се маргинализира. 

Наближаващите избори ще разпердушинят някои партии, други ще посвият перки, но никоя няма да се отърве без сътресения. Ако искат да ги боли по-малко, българските политици да покажат малко честност. Също и чест.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/demokratsiya-v-upaduk-pravitelstvo-naesen/

Тъжно за политиците, жалко за държавата – България с бясна скорост се носи към седми поред предсрочни парламентарни избори, най-вероятно през октомври. Упадъкът на демокрацията продължава, партиите крепят фасадата ѝ. Провалът на първия мандат за съставяне на правителство на ГЕРБ–СДС потопи и следващите два, тъй като е невъзможно да съберат необходимото за подкрепа мнозинство. 

Кабинетът с министър-председател Росен Желязков, предложен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, получи подкрепа единствено от 68-те депутати на ГЕРБ–СДС и 30 от ДПС, определени като евроатлантици от съпредседателя Делян Пеевски. 

Други 14 народни представители от ДПС обаче бяха против, както призова почетният председател на ДПС Ахмед Доган, а Джейхан Ибрямов, един от зам.-председателите на ДПС, се въздържа, но изпрати позиция до медиите, че всъщност е гласувал против и вотът му не е отчетен правилно. Между другото, наскоро беше съобщено, че неговата съпруга Биршен Ибрямова, която е била дългогодишна лична секретарка на Доган, е освободена от централата на партията. Сред гласувалите против в ДПС е и съпредседателят на Движението Джевдет Чакъров. 

Въздържал се имаше в групата на ПП–ДБ, останалите 38 бяха против. Срещу редовен кабинет гласуваха всички 38 депутати от „Възраждане“, 16-те от „Има такъв народ“, както и всички 13 избраници на „Величие“. 17-те присъстващи депутати от „БСП за България“ бяха против, също и изключеният от БСП Калоян Методиев.

Така сметката от близо 810 млн. лв. за всички избори от 2021 г. насам, в т.ч. президентски, местни и европейски, ще се увеличи с още стотина милиона, когато бъде насрочен новият вот. При това без особени надежди да се подобри качеството на българската представителна демокрация. 

Каквито и да са резултатите на следващи избори, те ще потвърдят силната фрагментация, характерна от няколко години за българските парламенти и предопределяща коалиционно управление, тъй като всички са твърде малки, за да управляват сами. На фона на ниската избирателна активност победители и категорични мнозинства отдавна няма. Има само политически сили, спечелили малко повече от другите. За сравнение, на парламентарните избори на 4 април 2021 г. са гласували 50,61% от избирателите, три години по-късно активността се е сринала до 34,41%. 

Спектакълът на ГЕРБ

ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов направиха всичко възможно да убедят обществото и главно избирателите си, че повече от всичко искат да има правителство, готови са да носят политическата отговорност и искат да получат „осъзната политическа подкрепа“. Но действията им говореха за обратното. 

Отново пуснаха в ход преговорен екип, който не постигна особени резултати, но излъчи имиджови сигнали за „добра воля“. При връчването на мандата ГЕРБ се яви със състав на бъдещо правителство, без да даде възможност за разговори по номинациите с останалите политически сили. В състава на проектоправителството бяха ярки политически лица, някои вече управлявали в кабинети на ГЕРБ, въпреки че в по-ранни изявления БСП, ИТН, „Възраждане“ и „Величие“ обявиха, че биха подкрепили правителство от експерти. Освен от ГЕРБ, в проектокабинета присъстваха и министри от последните две правителства – служебно и редовно. 

С този ход Бойко Борисов успя да се измъкне от пакетирането с ДПС и със санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, което щеше да е в ущърб на ГЕРБ – и имиджово, и при споделянето на властта. 

Самият Борисов на няколко пъти обясни публично, че само с ДПС няма да прави кабинет. Така парира и атаки за зависимости от страна на доскорошните партньори в „сглобката“ ПП–ДБ, които превърнаха съдружието Пеевски–Борисов в централна тема на опозиционния си наратив. Имаха своето основание – ГЕРБ развали т.нар. сглобка след меморандума на ПП–ДБ, в който имаше предложение за подялба на регулаторите 50:50, изключващо ДПС.  

Фразата на Борисов, че кабинетът може и да мине с някой „трик“, насочи подозренията към най-малката парламентарна група – на „Величие“, и към възможното ѝ разцепване предвид скандалите между двете лица на партията Николай Марков и Ивелин Михайлов. Но в деня на гласуването групата се показа единна, най-вероятно проумели, че никой не търси подкрепата им. А ГЕРБ едва ли са петимни за съдействие от партия с бутафорен изглед и неясна идеология, чиято единствената сигурна характеристика е, че е националистическа и популистка. Лидерът на ГЕРБ е бил в такива съюзи в години, когато партньори „патриоти“ с прокремълски уклон все още можеха да бъдат преглътнати. Вече не.  

За Борисов изходът беше предопределен още преди гласуването, отхвърлило предложеното от ГЕРБ правителство.

Извиняваме се, молим за прошка българските граждани, ще се явим пак пред тях. С уважение се отнасям, не обиждам никого, да си пожелаем да се видим след изборите, защото не вярвам и с третия мандат да стане нещо. Да прекратим гласуването, да благодарим на служебния кабинет и да отиваме да агитираме, да молим за прошка. 

ДПС се пропуква

Трусовете в ДПС обаче не са факторът, който попречи на кабинета на Росен Желязков да бъде приет. Дори и групата на ДПС да беше единна, заедно с ГЕРБ не стигаха мнозинство от 121 гласа. Пропукването в една от най-монолитните партии на статуквото обаче е симптом за тектонични сблъсъци под повърхността. Безпрецедентно по рода си, тъй като за първи път е сериозно застрашено единството на ДПС. 

Причината е, че е оспорено лидерството на пожизнения владетел на партията Ахмед Доган от посочения от самия него за лидер и феномен Делян Пеевски – олигарх, създаден с помощта на същите кръгове от дълбоката държава, сътворили Доган.

Никой досега не го е правил така агресивно, въпреки че през годините мнозина са се опълчвали на човека, наричан от своите Сокола, или просто са губили доверието му – Яшар Шабан, Гюнер Тахир, Осман Октай, Касим Дал, Лютви Местан, Корман Исмаилов, Мустафа Карадайъ… Всички те, по един или друг начин, са били изхвърляни от ДПС, но това не застраши целокупността на партията и нейното единоначалие. Само създадената от Местан партия ДОСТ успя да спечели 100 479 гласа на изборите през март 2017 г., но не мина прага от 4%, за да влезе в парламента. 

В предаването „Денят с Веселин Дремджиев“ наскоро Гюнер Тахир съобщи, че именно Пеевски, по онова време депутат в 43-тото НС, е разпоредил да бъде свалена охраната на Местан след показното му отстраняване като лидер на ДПС заради пронатовски позиции. (А днес Пеевски е вече евроатлантик, който се гневи, че подаряваме България на Путин, след като не е избрано евроатлантическото правителство.)

Тахир заяви още, че по неофициална информация сега е била свалена и охраната на Доган. Новината мина и замина, но в контекста на развилите се събития може да бъде разгледана и като опит за сплашване на почетния председател, изолирал се от активната политика, а от известно време и със сериозни финансови затруднения заради признатия от съда дълг от над 37 млн. лв. на ТЕЦ „Варна“ към „Булгаргаз“. 

Пеевски стартира акция за подмяна на ръководни кадри на ДПС по места и в парламентарната група. Действията му са опаковани като „ново начало“ и са под егидата на евроатлантизма – без да се церемони, така както е действал в медиите си и при различни поръчки. Консолидира около себе си кметовете на ДПС от помашките райони и някои местни структури. Междувременно овладеният от него пресцентър започна да го представя като председател на ДПС и лидер, въпреки че и той, и Джевдет Чакъров са съпредседатели на партията. Първите, на които посегна в ДПС, бяха знакови лица – Филиз Хюсменова, Рамадан Аталай, споменатата Биршен Ибрямова, Айсел Руфад, вече бивша зам.-председателка на парламентарната група на ДПС.  

Огромните му амбиции за тотален контрол над ДПС обаче срещнаха отпор. По bTV Рамадан Аталай съобщи публично за разпореждане на Доган да не се подкрепя правителството, тъй като не е имало преговори нито по състава, нито по политиките му. Пеевски потвърди, но и заяви, че той е лидерът и ще изпълни „волята на хората“.

Аз ще изпълня волята на хората. Хората в цялата страна съм ги видял – искат правителство. България трябва да има правителство. Ние трябва да се грижим за хората. Аз като лидер на ДПС съм отговорен само пред хората на ДПС. Това е спазване на устава на ДПС. ДПС се управлява от своя председател.

През това време във Facebook групата „Аз подкрепям Ахмед Доган“ се появиха писма от двете най-големи структури на ДПС – организациите в Кърджали и Разград, заедно с други, които призовават Доган да излезе с изявление за случващото се. Но той мълчи, а ръководните органи на партията са като парализирани – и Централното оперативно бюро, част от което са някои от изключените, и Централният съвет.

Напрежението обаче расте и изявление на Доган е наложително – предстоят избори и партийният апарат трябва да действа както досега. Мълчанието на почетния председател ще означава, че неговите зависимости го възпират да се намеси и да въведе ред в партията, на която е съосновател. Пеевски ще използва тази слабост, за да опита да завземе нови позиции – но въпреки това си остава чуждо тяло за ДПС.

Съпредседателят Чакъров, мълчал досега, вече публично призна, че има напрежение – блокирани са колективните органи на партията – но се надява разумът да надделее. И двата враждуващи лагера си дават сметка, че едно отслабено ДПС не е от полза за никого. Въпросът е как ще се справят с разкола – чрез мирно споразумение за ненападение, което не изглежда възможно, или чрез валяка на грубата сила и подчинение, каквито са методите на Пеевски. Резултатът ще се чете по резултатите на ДПС през октомври.

ПП–ДБ нямат време

Предстоящото разпускане на парламента и нови избори наесен не са от полза на ПП–ДБ, които са опозиция в 50-тото НС. Това им поведение се нуждае от време, за да бъде утвърдено пред избирателите, в т.ч. и пред изгубените 300 хиляди, огорчени и фрустрирани от съюза с ГЕРБ и ДПС. Оставката на лидера на „Да, България“ и съпредседател на ДБ Христо Иванов, поел отговорност за изборните резултати, е предизвикателство за реорганизация на коалицията и обновление на лидерството, но е и загуба за обединението, което още търси общ бранд и платформа за съвместно бъдеще. Иванов заяви:

Ние сбъркахме по начина, по който го прилагахме [компромиса – б.а.], не успяхме да го защитим и да получим подкрепа и аз поемам тази отговорност.

В ситуация на предстоящи избори и неяснота как ще бъде надградена коалицията ПП–ДБ, съчетаваща либерали и десни, бързият избор на нов лидер на „Да, България“ е належащ. Насрочено заседание за целта все още няма. Мястото на Христо Иванов в парламента, редом до другите лидери от ПП–ДБ – Атанас Атанасов, Кирил Петков и Николай Денков, зае депутатът Божидар Божанов, бивш министър на електронното управление, събрал най-много преференции на вота на 9 юни (7496). От „Продължаваме промяната“ не обявиха оставки.

По време на дебатите в пленарната зала по повод проектокабинета на ГЕРБ най-острите пререкания бяха  между ПП и депутати от партията на Борисов, без да бъде намесвано ДПС. Съпредседателят на ПП Кирил Петков се обърна към избирателите с извинение, че още в първия месец (от управлението на кабинета „Денков“) не са поставили  като приоритет реформите в службите и в правосъдната система.

Никога повече няма да се изненадате от нас – ще бъдем конструктивни. Ако някой си мисли, че ще сме коалиционен партньор без тези реформи, вие дълбоко се лъжете. Няма да правим никога повече компромис.

Това ли ще са общите послания към избирателите, които ПП–ДБ ще излъчи за почти сигурните нови избори, още не е ясно. Предвид повратната точка, в която се намира съюзът, този път не могат да залагат на принципа „всеки сам за себе си“.

Предстоящите избори няма да повлияят съществено на останалите партии. В зависимост от това кога ще бъдат насрочени, БСП може да е с нов лидер, а може все още да е с временно изпълняващия функциите Атанас Зафиров, избран след оставката на Корнелия Нинова. Според хронограмата, предложена от Изпълнителното бюро, до 10 ноември трябва да се проведе пряк избор на председател. Но това едва ли ще е спирачка за нов спад – социалистите спечелиха едва 151 560 гласа на последните избори. 

Заради скандалите с „Величие“, придобили характер на стендъп комедия, „Възраждане“, прицелена в същия тип избиратели, може да увеличи резултата си. Към момента само националистите на Костадин Костадинов имат реални, макар и неголеми шансове да го направят.

Достатъчно гъвкав и реактивен, лидерът на „Възраждане“ бързо смени тона и вместо напористия и нападателен Костадинов, вече отправя едни значително по-балансирани послания. На фона на междуличностните нападки и напрежение между останалите политически сили те изглеждат някак по-разумно и подсказват, че „Възраждане“ се подготвя да бъде ухажвана за партньор във властта. Въпреки че опцията за пореден сурогат от типа на „Величие“ не е изключена, партията на Костадинов може да върне част от избирателите си, които подкрепиха „Величие“, и да се амбицира да стане втора политическа сила. 

На поредните – седми за последните четири години – парламентарни избори въпросът вече не е дали ще бъде сформирано редовно правителство в България – неизбежно ще го има, а как ще бъде запазен демократичният ред.

Светът се преобръща. Крайната десница на Льо Пен спечели първия тур на изборите във Франция. Макар проучванията да показват, че няма да постигне мнозинство от 289 мандата, пробивът е значим и последиците тепърва ще се изпитват. Крайнодясната партия „Да реформираме Обединеното кралство“ на Найджъл Фараж се очертава като втора политическа сила във Великобритания на предстоящите избори. В Нидерландия вече управлява правителство, в което участва крайнодясната „Партия на свободата“. След неубедителното представяне на Джо Байдън на първия дебат с Доналд Тръмп за президентския пост в САЩ победата на Тръмп за Белия дом изглежда все по-възможна. 

Възходът на крайнодесните и популистите не подминава България. Големият въпрос е как и колко ще ѝ навреди и къде са здравите сили, които могат да противостоят.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ne-vuzmozhnite-kompromisi-sled-9-yuni/

Политиката, също и животът извън политиката се определят от намирането или отхвърлянето на компромисите. Бъдещето на 50-тия парламент ще се определи от това доколко страните в даден процес разрешават конфликти чрез споразумения, които частично реализират интересите им, или отхвърлят всякакви взаимни отстъпки.

В България стремежът към компромис в името на жизнеспособно управление не се разбира като съвещателната демокрация на Юрген Хабермас – повече публичност и широка обществена дискусия, – а по-скоро като консолидация на властта в ръцете на няколко лидери, договарящи се при закрити врати. Каквито и решения да се вземат обаче за формиране на мнозинства след изборите на 9 юни, те не могат да бъдат основани на негласни споразумения като 9-месечната „сглобка“ – съюз между ПП–ДБ и ГЕРБ и съучастие на ДПС. В противен случай отвращението от политическото и политиците може да достигне разрушителни размери за бездруго нездравата българска демокрация. 

Политическите сили са предпазливи в заявките за обвързване или необвързване преди този вот. А гражданите са свикнали с фалша на нападките, които отправят помежду си – наясно са, че в следизборните седмици започва договарянето и нищо друго няма значение.

Последните социологически проучвания в навечерието на предстоящите след ден избори за национален и европейски парламент не изненадват. Единственото сигурно в тях е, че ГЕРБ ще е първа политическа сила предвид дистанцията от над 9%, което всички измерват между партията на Бойко Борисов и втората формация. Но втората, третата и четвъртата са неизвестни заради незначителните разлики помежду им. Така че за ПП–ДБ, „Възраждане“ и ДПС окончателното подреждане ще е ясно след 20:00 часа на 9 юни. Никой не оспорва петата и шестата позиция съответно на БСП и „Има такъв народ“. Втората въпросителна обаче е коя от по-малките формации ще успее да прескочи 4-процентовата бариера – дясната „Синя България“ или лявата „Солидарна България“.

Какво е известно за (не)възможните компромиси 48 часа преди изборния ден?

ГЕРБ изключва БСП и „Възраждане“

„След изборите няма да преговаряме с БСП и „Възраждане“, обяви по Нова телевизия кандидат-депутатката от ГЕРБ Рая Назарян. Това означава, че ДПС, ПП–ДБ и ИТН остават потенциални партньори – заедно или част от тях.  

След като цяла кампания нахъсваше избирателите, че може да оглави четвърто правителство, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че изобщо не се гласи за такъв. 

Христо [Христо Иванов, б.а.] вика: „Борисов се гласи за премиер.“ Христо, приятелю мой, изобщо не се глася, изобщо не се глася. Не си позволих веднъж да ви обидя.

През цялата кампания Борисов редуваше критики към ПП–ДБ с намеци за бъдещо управление на принципа „премиерът е от нас, но може и някой министър от вас“.

ПП–ДБ изключва коалиция с ГЕРБ и ДПС

След изборите „Продължаваме Промяната – Демократична България“ няма да участва в процес, който се води от ГЕРБ и ДПС. Това пък заяви пак по Нова телевизия бившият премиер и кандидат за депутат от ПП–ДБ Николай Денков, убеден, че коалицията ще е „твърдо“ на второ място. По bTV съпредседателят на ПП и бивш министър на финансите Асен Василев беше още по-категоричен – че коалиция с ГЕРБ и ДПС няма да има в 50-тото НС. „Няма да сме в коалиция с Пеевски и Борисов“, написа във Facebook след предизборна среща в Хасково и другият съпредседател на ПП Кирил Петков.

От ДБ обаче не посочват ГЕРБ като недопустим партньор, а единствено ДПС. През май съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви пред журналисти, че каузата им е да не допуснат Пеевски на власт. 

Категорично казвам, че следващо управление с Пеевски няма да има. Всички лъжи ще излязат наяве. Тази кална кампания, която виждате, е смъртният писък на Пеевски.

Готова ли е ПП–ДБ да остане в опозиция предвид зачестилите прокоби, че наесен може да има нови парламентарни избори? Дори и да е така, двете коалиции трябва да изяснят помежду си границите на допустимите партньорства, защото сега проличават известни несходства.

ДПС не изключва коалиция с никого

Макар публично и по всеки удобен повод да напада Христо Иванов, Кирил Петков или Асен Василев, лидерът на ДПС Делян Пеевски не прокарва нито една червена линия за бъдещо управление. В тази предизборна кампания той наприказва различни работи за всеки от тях – как Иванов и Кирил Петков искали да пенсионират Борисов, как Христо Иванов му доверил, че иска да става президент, и поискал подкрепата на ДПС, а също така и да е единствен лидер на дясното. 

Въпреки всички тези персонални атаки Пеевски не прави стратегически изявления за допустими или недопустими съюзници. Известно е, че ДПС не прокарва червени линии – а как ще се пласира след 9 юни, зависи от непосилната лекота на компромисите.

„Възраждане“ изключва само ДПС

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов вече на няколко пъти заявява, че са готови да разговарят с други партии за участие във властта, но само при техните пет условия. Те, разбира се, са неизпълними за която и да е от останалите парламентарно представени сили с изключение на БСП. От „Възраждане“ настояват за референдуми за еврото и членството в НАТО, прекратяване на военната помощ за Украйна и на санкциите срещу Русия, предоговаряне на условията за членството на България в ЕС. 

От кръга на формациите, с които биха преговаряли, една все пак (формално) е изключена.

Но има една партия, с която мога да кажа със сигурност, че разговори няма да водим, и това е ДПС.

През ноември миналата година Костадинов прогнозира, че сглобката няма да издържи дълго и че очаква парламентарни избори през април или най-късно през юни, заедно с вота за Европейски парламент. 

Позна, но не заради интуицията си. 

БСП изключва ГЕРБ

Както неизменно уверява от години председателката на БСП Корнелия Нинова, ГЕРБ са червената линия за социалистите. 

Неслучайно сме посветили последните 10 години на борба с модела ГЕРБ – и сме неговата единствена алтернатива.

Макар за кратко, Нинова вече управлява заедно с ПП, ДБ и ИТН – и едва ли би се съпротивлявала на втори кабинет, стига да я поканят. Малко вероятно е да се случи, а наесен недоволните във и извън БСП, които стават все повече, се готвят да я свалят от лидерския пост. През октомври партията ще избира нов лидер и тогава ще се реши и дали ще промени устава си, който сега предвижда ограничение от два мандата за председател на партията.

ИТН изключва „Продължаваме промяната“ 

Партията на Слави Трифонов е готова на експертно правителство с ГЕРБ, ДПС, но и с ДБ, „когато не страдат от левичарството на ПП“, също и с БСП и „Възраждане“. Тази готовност обяви заместник-председателят Ивайло Вълчев. 

Няма как да не разделяме ПП–ДБ, при положение че ДБ са влезли в политическия живот, декларирайки десни принципи, а ПП показват абсолютно обратното… Много неща са ни доближавали до различни партии, имали сме допирни точки и с БСП, и с „Възраждане“. Не ни интересува от кого идва една идея, ако е добра.

Политиците от ИТН обаче повтарят най-често имената на ГЕРБ и ДПС като евентуални партньори въпреки декларациите им за широкия кръг формации, с които са готови да водят преговори.  

Следизборното напасване на политическите сили ще е трудно. Новият модел на власт засега изглежда невъзможен. Но следизборните компромиси често нямат нищо общо с предизборните. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izbori-2024-bitkata-za-vtoroto-myasto/

Всички битки са за победа, някои обаче са за второто място, а за трети се смята, че стратегически е по-добре да загубиш битката, но да спечелиш войната. 

На предсрочните избори за 50-ти парламент на 9 юни три политически сили се бият за мястото на втория – коалицията ПП–ДБ, управлявала десет месеца, насъщното за българската политика ДПС и „Възраждане“, което този път обещава референдум за излизане от НАТО.

Фотофиниши

Изследване на социолозите от агенция „Тренд“ отреди преднина от 10,7% на ГЕРБ, които със своите 26,1 на сто от заявилите, че ще гласуват, изглеждат трудни за догонване. Следват ПП–ДБ (15,4%), ДПС (14,9%) и „Възраждане“ (14,8%). Не за първи път от началото на предизборната кампания сондажите на общественото мнение показват, че второто, а и третото място ще са най-оспорвани поради минималните разлики между тези три формации. От това как ще се позиционират, зависи съставът на бъдещата коалиция, а значи и съответстващите ѝ политики, в това число и кадрови. 

По силата на Конституцията втората политическа сила също може да получи мандат за съставяне на правителство – ако първата не се справи. Евентуално изпадане на ПП–ДБ от второто място може да се окаже ключово за състава на следващото управление. 

„Възраждане“ може и да е достигнала тавана си, тъй като на същия терен – националпопулисти и евроскептици – се конкурират няколко по-дребни формации, които ще отклонят малко, но все пак някакви избиратели. При ниската избирателна активност, която се очертава към момента, всеки глас е ценен. 

ДПС – втора? 

Може ли ДПС да стане втора след ГЕРБ зависи от няколко фактора. Първият е мобилизацията на ДПС. Фанфарите, с които елитът на Движението за права и свободи посрещна (съ)председателя Делян Пеевски, не се чуват по низовите организации – независимо от дирижираната масовка с номинацията му. За първи път Пеевски не води листа в Пазарджик (обикновено държи районите с помашко население), а в Кърджали – място, отредено обикновено за лидера на партията, но си запазва и Благоевград. 

Миналата есен почетният председател на ДПС Ахмед Доган „оттегли“ петкратния кмет на Кърджали Хасан Азис от възможността да управлява общината за шести пореден път и постави банкера Ерол Мюмюн, който спечели кметския пост. Най-голямата организация на ДПС е кърджалийската, тя осигурява четирима депутати в парламентарната група, а с махането на Азис бе лишена от човек на позицията заместник-председател на партията. Но пък настоящият кмет Ерол Мюмюн е избран в Централното оперативно бюро на ДПС. 

Номинацията на Пеевски не се посреща с въодушевление, но в ДПС са известни с дисциплината и строевата подготовка по време на избори. Ако дотук така и не се справиха с поставената от Доган задача за 400 000 гласа, сега ще щурмуват второто място – и за да се докаже Пеевски. За ДПС обикновено гласуват 340–350 000.

Социологическите сондажи не вземат предвид гласовете на изселниците в Турция, а при анкетите трябва да се отчита и факторът „скрит вот“.

Вкопчени в твърдите ядра

Общото между формациите, на които социолозите отреждат сигурно представителство в бъдещия 50-ти парламент, е вкопчването в твърдите ядра – защото половината от избирателите са се дистанцирали от политическото. 

Посланията, доколкото ги има, се разпръсват в калния поток от компроматни записи, снимки, злополучни събития, омраза и раздори, а във всичко това няма и грам идеология. Кампанията наподобява сражение на враждуващи племена, не и дебати по политики. 

Наблюдаваме разграждането и разпада на партията, наследница на Партията по някогашния член 1. С малкото си останали верни привърженици в 50-тия парламент БСП ще е като частна гвардия на лидерката си.

ГЕРБ се опитват да разширят подкрепата си над тези 26–27%, извън които не могат да помръднат от 2021-ва насам. Eдва ли ще успеят и сега, въпреки че редуват нападките към ПП–ДБ с послания за можене и стабилност и дори представиха предизборна програма. Големи са, колкото да са първи, но не толкова, че да могат да диктуват условия, нито да дресират партньорите, с които (ще) управляват. Още повече ако единият се нарича ДПС. И със сигурност лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не би бил доволен Делян Пеевски да е основният му съдружник в управлението, независимо колко обществени поръчки са печелили свързани с Пеевски фирми в мандатите на ГЕРБ и Борисов като премиер и колко висши съдии и прокурори са си „споделяли“.

За близо десетилетие управление лидерът Борисов и партията му успяха да отгледат достатъчно силни клиентелистки кръгове, а непроменената власт в регулаторите, службите и прокуратурата продължава да охранява апетитите им. Опитът да бъде променено разпределението на силите в тях приключи с разпадане на управляващото мнозинство, което ще остане в историята на българската демокрация като „сглобка“ – нещо като коалиция, нещо като завера. 

ПП–ДБ – застрашени от компроматите

Миналия август за заварчик на „сглобката“ лидерът на ГЕРБ посочи Алексей Петров – съотборник от младите години, по-късно враг, бивша барета, съветник в ДАНС по времето на тройната коалиция, доцент от Пловдивския университет, бизнесмен с влияние и също така сочен като източник на записи, в които главен герой беше самият Борисов. 

Двамата бяха в конфликт от години, а шумната акция „Октопод“, заради която Петров лежа в ареста, приключи с пълно фиаско. Той беше оправдан след 11 години съдебна сага, а компанията му „Лев Инс“ осъди прокуратурата и МВР на първа инстанция за рекордните 48 млн. лв. (без лихвите). Когато беше посочен за главно главно действащо лице в политическата конструкция между ПП–ДБ и ГЕРБ, Алексей Петров вече беше мъртъв. От „Демократична България“ се смълчаха по темата – често следвана от тях политика в последните месеци. От „Продължаваме промяната“ не отрекоха срещата за съставяне на правителство, нито пък къде се е състояла тя – Самоковския девически манастир.

Петров беше убит от неизвестен килър, но телефонът му остава във владение на живите, също и масивът от данни – аудио- и видеозаписи, иззети при обиските в компании на Алексей Петров, които преди три месеца прокуратурата извърши по неотложност. Дали записите, които изтичат през сайта Афера.бг и нанасят репутационни щети на „Продължаваме промяната“, респективно и на коалиционния им партньор ДБ, са от този архив – това би могло да е само предположение с голяма степен на вероятност. Не за първи път от прокуратурата има теч на информация. Дали са манипулирани записите – „вероятно“ е отговорът, но от кого, е въпрос на изследването им. 

Това обаче е същият сайт, който първи публикува снимките от спалнята в резиденция Бояна със спящия премиер Борисов и пачките евро и кюлчетата в нощното шкафче, същият сайт, през който изтекоха и куп записи от скандални разговори с гласа на същия Борисов. А сега и тези записи – все още четири, – които неминуемо ще се отразят на резултата в урните на 9 юни.

„Коалицията ни е стабилна, защото имаме ясни каузи – да не допуснем г-н Пеевски да консумира повече власт“, беше единственият коментар относно записите на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, без да коментира по същество. Но записите повдигат друг въпрос – откога лидерите на ПП са били в контакт с Петров, имало ли е срещи преди изборите на 2 април 2023 г. „Продължаваме промяната“ качи първия запис в страницата си във Facebook с коментар. 

Здравейте, приятели, пускаме ви запис, от който ще разберете, че на изборите през 2023 не успявахме да съберем пари, за да си финансираме кампанията. Сега положението е същото, затова и сме обявили дарителска кампания. Другият извод, който се налага, е че българските служби ни следят и подслушват. Това може да ви обясни и защо ГЕРБ и ДПС водиха такава люта битка, за да ги запазят в този вид. Подкрепете ни, за да има истинска промяна в България.

„Кеш“ – ключовата дума

Ако нещо прави впечатление в неясните записи, в които трудно се чуват гласовете, то е думата „кеш“. Очевидно изпращачите им са търсили подобно концептуално решение, защото и без фонограма тази дума е ясно различима. 

Из запис №1:

Ние неофициален кеш имаме… Бе така или иначе ще намерим.

Из запис №2:

Президентът Радев с кеша, който има, захване ги с кеш, почнат да купуват и полицията удря само на ГЕРБ купувачите, а неговите купувачи си стоят…

Из запис №3:

По отношение на Черепа банковите тегления той им ги е дал част от папката по колко са изтеглени. Имаме две писмени обяснения на двама свидетеля. Единият е шофьорът, който казва – аз карах Божков всеки две седмици… и той внасяше евро.

Из запис №4:

Корнела просто иска кеш поток.

Заплахата да претърпят още имиджови щети идва със следващи записи, каквито неминуемо ще има. Обещават им ги.

Борисов се измъкваше почти невредим от тези скандали, защото никой не е очаквал от него да бъде друг – на записаните разговори с непристоен език и на фона на чалга той е съвършено автентичен. Но противниците му се самоидентифицираха и на база уверенията, че са негова противоположност. Краят на мръсната кампания не е дошъл. 

Вече никой не се вълнува от политика.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pregrupirane-gerbodepesarshtina/

След седмица 49-тият парламент излиза в дълга предизборна ваканция. Край на комисиите за Нотариуса, за митниците, за „Боташ“ и „Турски поток“. Край на абсурдния вот на недоверие срещу служебен кабинет и на канонадите от парламентарната трибуна. 

В български условия да се оставя парламентът да работи при служебно правителство и насрочени избори е решение единствено от полза за кампаниите на партиите, не и за обществото, което плаща милиони за рекламното им време. Съгласно приетата през декември м.г. шеста поправка на Конституцията Народното събрание не се разпуска при предсрочни избори и служебно управление, а се оставя да работи до конституирането на ново след изборите. Така данъкоплатците продължават да издържат един неработещ парламент. 

Симулация на парламентаризъм

От януари насам народните представители симулират дейност и дори не направиха формално усилие да преодолеят напрежението в управляващото мнозинство, за да изпълнят ангажиментите, поети по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Става въпрос за закъснелите закони за личния фалит, за защитата на лицата, подаващи сигнали, за процедурните правила за избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията, за Пътната карта за климатична неутралност. Тази несвършена работа отлага за неопределено време втория транш от средствата по ПВУ – около 1,4 млрд. лв., ключови за България. С тях се отлагат и останалите два транша по Плана. 

Няма да бъдат приети и други два законопроекта, преминали през обществено обсъждане – за съдебната власт и за еврото. Депутатите запълват работното си време с парламентарен контрол и спорове пред полупразна зала. Отделиха повече време и енергия, за да поставят кадър на ГЕРБ начело на НЗОК, която разпределя над 8 млрд. лв. тази година. На сленга на ГЕРБ ситуацията може да се преведе и така: „В това белотче Бойко Борисов цака!“

Историята с управата на Здравната каса заслужава припомняне поради поуките, които носи. Преди близо пет месеца избраното малко преди това ръководство на НЗОК в лицето на номинирания от ПП–ДБ управител Станимир Михайлов и заместника му Момчил Мавров, издигнат от ГЕРБ, беше принудено от сглобката да подаде оставка. През всички тези пет месеца парламентът не намери време да оправи кашата, която забърка. Оставките „висяха“ в парламента, нови кандидатури нямаше. И ГЕРБ и ДПС се възползваха. „Техният“ човек Мавров оттегли оставката си ден преди точката за избор на управител на НЗОК да бъде включена в дневния ред, а впоследствие беше избран за шеф на Касата с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. Михайлов също се опита да изтегли оставката си в деня на избора, но действията му бяха блокирани от парламентарни мушингии. И се стигна до гласуването ѝ. 

Така по-силната сглобка в сглобката – на ГЕРБ и ДПС – осъществи операцията по овладяване на НЗОК, от която зависи финансирането на близо 350-те болници в България.

Но депутатите игнорираха избора на омбудсман и негов заместник, макар че институцията застъпник на човешките права и пазител на обществения интерес е без ръководство. Настоящата омбудсманка Диана Ковачева ще смени Йонко Грозев като съдия в Европейския съд по правата на човека, а нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка, за да остане извън кръга на възможни номинации за служебен премиер.

Всичко е постарому

В държавата всичко е постарому, а значи по гербодепесарски – 110-те в регулаторите, контролните органи и съдебната система, които отдавна трябваше да бъдат сменени, останаха по местата си. „Играта продължава – прегрупираме се“, както казал миналата пролет Борислав Сарафов на началника си, тогавашния главен прокурор Иван Гешев. После първият „временно“ зае креслото на втория и вероятно ще остане необезпокояван в него още поне година като временно изпълняващ функциите главен прокурор. 

Извършените от кабинета на ПП–ДБ и Николай Денков назначения се заменят с кадри на ГЕРБ, ДПС и посочени от президентския кръг, защото президентът може да няма (още) партия, но има съветници, кабинет в сянка и политически амбиции XXXL размер. В настоящия служебен кабинет „негови“ са поне четирима министри: на иновациите – Росен Карадимов, който беше вкаран в държавната Българска банка за развитие от президентския служебен кабинет „Донев 1“, на туризма – Евтим Милошев, на културата – Найден Тодоров, на външните работи – Стефан Димитров.

Последният по всяка вероятност ще бъде изтеглен (за да поеме поста, той прекъсна мандата си на посланик в Черна гора, където го изпрати първото служебно правителство на Гълъб Донев). Димитров се провали още при първия си тест като външен министър, след като е бил неоткриваем по време на удара на Иран срещу Израел, а впоследствие се опитал да отклони среща с американския помощник държавен секретар по въпросите на Европа и Евразия Джеймс О’Брайън. За да бъде запазен балансът, служебният премиер Главчев предлага смяна на министъра на земеделието Кирил Вътев с Георги Тахов, който оглавява Държавен фонд „Земеделие“ още от служебния кабинет на президента. 

Интригата обаче се заплита, тъй като номинираният за нов външен министър Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ, оттегли кандидатурата си, след като президентът Румен Радев отказал да я утвърди. Държавният глава настоял за нова номинация – изглежда, е подразнен не от партийната принадлежност на Митов, иначе трябваше да не одобри и други членове на кабинета, а от неговите недвусмислени прозападни позиции и подкрепа за Украйна. Така, въпреки изразените съмнения в способностите на настоящия външен министър да отстоява точно такива позиции, той засега запазва поста. Стефан Димитров е реплика на един друг първи дипломат, какъвто имаше България по време на коалиционното правителство на Кирил Петков – Теодора Генчовска. По това време България имаше две външни политики. 

Удобствата на не-коалициите

Докато се развива сюжетът с евентуалната смяна на външния министър, парламент и служебно управление започнаха да прехвърлят за пореден път горещи картофи на следващите управляващи – които и да са те. Депутатите отложиха с една година либерализацията на електроенергийния пазар и така реформата, която трябваше да се осъществи още преди десет години, отново е стопирана. Отварянето на пазара означаваше затваряне на въглищните централи, тъй като няма да има кой да купува скъпия им ток. В същото време бившият кабинет на ПП–ДБ и Народното събрание гарантираха, че централите ще работят до 2038 г. 

Но преди да го решат депутатите, правителството на Николай Денков също демонстрира нежелание да се заминава с либерализацията, като не гласува нито програмата за нея, нито наредбите. Вероятно са смятали да прехвърлят проблема към следващото правителство с премиер Мария Габриел от ГЕРБ, чийто ред така и не дойде. Отлагането на либерализацията отлага и изработването на механизъм за защита на енергийно бедните и уязвими потребители с една година – също тема, към която политиците не проявяват чувствителност, въпреки че в категорията „енергийно бедни“ вероятно попадат поне десет пъти повече хора от подпомаганите сега с енергийни помощи над 240 000.

А политиците продължават да се възползват от удобствата на не-коалицията. В развитите демокрации не се договарят властови конструкции като местните, при които не се подписва коалиционно споразумение, а партийните лидери се договарят на закрити врата и едва след като градежът се разтури, обществото научава кой чий е бил. Но тук са Балканите, това е България, а в България, както обичаме да казваме, „всичко е възможно“ – освен невъзможният прогрес.