Tag Archives: България

Дясното отиде „у лево“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник

Парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“ – реалност или блян

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/parlamentarno-mnozinstvo-okolo-produlzhavame-promyanata/

Кирил Петков и Асен Василев, архитектите на проекта „Продължаваме промяната“, са в своя романтичен период – така се изрази публично Корнелия Нинова, която очаква да се срещне с тях на сериозния политически терен след „отрезвяването“ им. Бившите вече министри от предишния служебен кабинет на президента Радев наистина изглеждат опиянени от новите си роли, защото те им дават възможност да изявят своите лидерски качества и потенциал. А как точно ще ги реализират – мнозина са нетърпеливите да видят.

Въодушевление е обхванало и първите сподвижници на Петков и Василев, избрани от екипите на министерствата, които двамата ръководиха близо четири месеца. При първата си публична поява тези мъже и жени изглеждаха по-скоро корпоративно – млади, позитивни, целеустремени, самоуверени, знаещи какво искат и как да го постигнат. И това е обяснимо, защото всички идват от средите на бизнеса или на публичната администрация.

Не знаем дали Петков и Василев следват определена пиар стратегия, но очевидно поведението и посланията им имат ефект. По принцип хората харесват претенденти за властта, които излъчват увереност и самочувствие на победители дори още преди да са станали такива. Но докато Бойко Борисов през цялата си управленска кариера демонстрираше превъзходството на своята физика, политическа интуиция, пъргав ум и селски тарикатлък, който му помагаше да излиза сух от всяка ситуация,

Кирил Петков е чаровен, симпатично самонадеян и не престава да се усмихва като успелите мъже отвъд Океана.

За разлика от силно комплексирания шоумен Слави Трифонов, който вече като лидер на партия гледа строго и не спира да се мръщи, колчем се покаже пред камери. И ако в Борисов и Трифонов хората виждат типични, макар и не най-добрите черти от националния ни манталитет, в Петков и Василев откриват една друга култура, изграждана далеч от нашия бит и нрави. Тя може и да не докосва мнозина, други е възможно дори да плаши, но със сигурност печели симпатии, особено в средите на образованите и успели българи у нас и по света. Поне засега.

Кирил Петков – още преди да е регистрирана коалицията в ЦИК, преди да е представила програмата си и преди социолозите да измерят тежестта на новия политически проект – заяви, че очакват да получат 30% от вота на избирателите през есента. Това прозвуча прекалено самоуверено и предизвика усмивки. Проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на bTV, обаче показва, че новата формация на Петков и Василев се нарежда в класацията едва на пето място с 11% подкрепа. Този резултат кореспондира с предварителните прогнози на социолозите, че

бъдещата партия няма да създаде висока електорална вълна, която да промени изцяло българския политически пейзаж.

Както се случи през 2001 г., когато НДСВ спечели изборите. Тогава Симеон Сакскобурготски декларира, че ще основе „едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора“. И поиска да му „верваме“. Голяма част от българите застанаха зад него – заради честта на царската корона и идеализирания образ, който си бяха създали за монарха в изгнание. Двайсет години по-късно призивите на царя за нов морал в политиката изглеждат карикатурно. Той не само не успя да оправи държавата за 800 дни, но за времето, в което пребивава във властта, успя бавно и подмолно да ерозира доверието в политическите партии – гръбнак на всяка парламентарна демокрация.

В представянето на своя проект Кирил Петков и Асен Василев издигнаха почтеността на пиедестал. Заявката им за „коалиция на почтените“ предизвика оживена дискусия в традиционните и социалните медии, а социалният антрополог Харалан Александров нарече новия проект „професионално маркетиран стартъп, роден в инкубатора на служебното правителство и продуциран от президента“, който проект обаче създава ново политическо разделение на почтени и непочтени.

„Аз вярвам, че в следващия парламент с „Продължаваме промяната“ ще имаме над 121 депутати от коалиция на почтените“,

заяви Кирил Петков при обявяването на новия политически проект на 19 септември и допълни, че в следващите седмици ще се види кои ще бъдат включени в тази коалиция. Ден по-късно Петков и Василев обявиха, че ще се явяват на изборите с регистрациите на партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“, с което двамата нови политически играчи детронираха почтеността като базисно изискване към хората, с които ще „продължат промяната“.

Партия „Волт“ е на бившия депутат от „Реформаторски блок“ Настимир Ананиев и до миналата седмица беше част от коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“. До учредяването на партията си през август 2018 г. Ананиев беше член на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. По-рано оглавяваше Транспортната комисия в парламента, а през 2014 г. регистрира на свое има марката „Реформаторски блок“.

„Средна европейска класа“ участва в различни коалиции на национални избори, в т.ч. и в „Обединени патриоти“ през 2017-а. Тази година ЦИК на два пъти заличи партията за участие в парламентарните избори – и през април, и през юли. Името на доскорошния ѝ лидер Георги Манев се свързва с Бенчо Бенчев (станал известен с казуса за суджуците и арестуван в началото на август 2018 г. заедно с Димитър Желязков – Митьо Очите). Само три дни преди да бъде обявено съвместното явяване на изборите на неговата партия с „Продължаваме промяната“, Манев изненадващо заяви, че се оттегля от политиката, а начело на партията му застана неговият заместник и общински съветник в Бургас Константин Бачийски.

На този етап изглежда непосилна амбицията на Петков и Василев да намерят 121 депутати за мнозинство в следващия парламент.

Ясен знак за готовност да си сътрудничат с „Продължаваме промяната“ дойде от „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Но от двете формации призоваха да се явят на изборите заедно, обединени в предизборна коалиция. Според евродепутата от ДБ/ЕНП Радан Кънев за първи път от 1997 г. има шанс реформаторските сили обединени да спечелят изборите и да получат първи мандат за съставяне на кабинет. „Аз не бих пропуснал този шанс. Не мисля, че скоро ще се повтори. Отделното явяване означава първо място за Борисов, второ – за Слави Трифонов“, заяви Кънев пред БНР.

Арман Бабикян от ИБГНИ, също в коментар пред националното радио, изрази съмненията си, че добре „излъсканите харвардски обувки“ могат да преминат през блатото, в което се намираме, сами да се справят с мафията и да изградят една модерна икономика.

Към момента в подреждането на политическия пасианс „Има такъв народ“ не фигурира. Трифонов и сценаристите му предпочитат засега да запазят мълчание. Но и без помощта на социологическите агенции те не могат да не си дават сметка, че Петков и Василев, които им отказаха да станат министри в техния проектокабинет, ги изместиха елегантно от лидерската им позиция сред протестните партии.

Истината е, че участието в предизборна коалиция с ИБГНИ и ДБ би калкулирало загуби за новия политически проект на Петков и Василев.

Защото той ще трябва да поеме всички натрупани стари грехове и провали на партньорите. Освен това двамата дебютанти в политиката искат да бъдат лидери в коалицията не само в предизборната кампания. Те вече заявиха категорично, че тяхната група ще бъде център на бъдещото парламентарно мнозинство, тоест те ще водят преговорите с партиите и коалициите, тяхна ще е санкцията кои ще станат част от него. Петков и Василев най-вероятно ще имат претенцията да съставят персонално и новия кабинет.

Създаването на предизборна коалиция е невъзможно и поради други причини – като разминаването в позициите на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“ относно затварянето на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ например. Но най-важната причина е, че Петков и Василев заявиха подкрепа за втори мандат на президента Румен Радев, който ги избра и назначи за министри в служебния си кабинет. А ДБ ще се яви на изборите за държавен глава със свой кандидат, чието име още не знаем. Тогава как ще гласуват с една бюлетина за парламентарния вот и с две различни за президентския? И как после биха имали единна позиция относно дейността на държавния глава?

Сформирането на управленско мнозинство в новия парламент е с все повече въпросителни.

Защото резултатите от последните социологически проучвания показват, че без участието на някоя от системните партии – ГЕРБ, БСП, ДПС – заветните 121 депутати не могат да бъдат събрани. С това Петков и Василев са наясно, затова „обърнаха плочата“ и заговориха, че няма леви и десни, важното е да се събере мнозинство. Но в един парламент, избран пропорционално, това е възможно само ако цяла една група се присъедини за образуването на такова мнозинство. То трябва да извърши реформите, да се пребори с мафията, да свали главния прокурор, да възстанови парламентаризма, да укрепи институционално държавата и да намали нивата на корупция.

Коя от партиите на статуквото биха поканили протестните партии? И как биха постигнали консенсус дали това да е БСП, или ДПС (ако приемем, че ГЕРБ е невъзможен партньор)? Как би работила например „Демократична България“ с ДПС, след като цялата ѝ предизборна кампания беше изградена върху отричането на партията на Ахмед Доган? Какво ще натежи при избора и ще има ли значение почтеността?

Най-важният въпрос остава дали ще има достатъчно политическа воля и разум да се предотврати нова парламентарна криза, или накрая системните партии ще използват ситуацията, за да прекрачат червените граници помежду си и да направят „правителство на националното спасение“ – хипотеза, която довчера всички отхвърляха.

Заглавна снимка: government.bg

Източник

Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла

Post Syndicated from Радослав Русев original https://toest.bg/optimistichno-za-vik-otrasula/

Има един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини. По-рядко дори от енергетиката, здравеопазването и образованието, където проблемите са наистина дълбоки. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК, като в тази абревиатура влиза и все по-важният (и скъп) компонент „пречистване на отпадъчните води“.

В бранша често цитираме две неприятни азбучни истини: 1) хората се сещат за ВиК-то най-вече когато водата спре, и 2) никой не знае как точно се сформира месечната му сметка за вода, но знае, че е „много висока“ и че „сега пак щели да увеличават цената“.

Ако потребителските нагласи са само една от гледните точки, то нека чуем какво казват и „отговорните институции“. Тук преобладаващите термини са „усвояване“, „съответствие“ и „поносимост“:

„Усвояването“ е процентът от средствата по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), тоест колко сме прибрали от ЕС спрямо заложения бюджет, без особено значение за какво сме ги похарчили…

„Съответствието“ е процентът изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в градове над 2000 души – нищо че вече имаме областни градове с трайно нарушено питейно водоснабдяване, тоест обективно по-значими инвестиционни приоритети. „Тука водата от чешмата пиете ли я?“ е чест въпрос по тези места.

А „поносимостта“ е съотношението между сметката за вода на едно домакинство и нетния му разполагаем доход за същия период.

И не че тези неща нямат значение (особено последното), но вторачени в клишетата, като че ли забравяме базовите неща – да има вода, тя да става за пиене, да строим качествени тръбопроводи и резервоари с дълъг живот, да прилагаме съвременните технологии и секторът като цяло да е интересен и смислен за 20-те хиляди души (и още поне толкова подизпълнители), пряко ангажирани в него.

Настоящият момент

Нека погледнем и по-тясната конюнктура – какво става във ВиК сектора в края на 2021 г.

Регулаторът (КЕВР) разглежда бизнес планове и тарифи за следващия регулаторен период 2022–2026 г., тоест предложения за инвестиции и нови тарифи.

Навлизаме в новия 7-годишен рамков период на ЕС (2021–2027), но във ВиК отрасъла големите инвестиции по ОПОС за периода 2014–2020 г. тепърва ще се осъществяват заради закъснели подготвителни дейности.

Трети пореден за годината нов парламент ще предлага законодателни промени, като „цената на водата“ е обичаен сюжет за парламентарна активност. Пример: за краткия живот на последния парламент по темата бяха направени три различни законодателни предложения от различни парламентарни групи.

Междувременно рязко повишените цени на електроенергията буквално обричат на фалит част от дружествата, които имат висока консумация на електричество (Добрич, Шумен, Разград, Сливен и други, в някои от които тя може да достигне 50% от всички месечни разходи).

В тази ситуация е логично ВиК отрасълът да не генерира особено положителни новини.

Защо дяволът не е толкова черен

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Ницше

Че пред отрасъла има пропаст, има. Но дали е толкова черна и дълбока, до голяма степен зависи и от аршина на взиращия се. Наскоро говорих с външен за сектора чуждестранен експерт, който смело обобщи: „Абе, не че нямате проблеми, ама какво толкова мрънкате – вода имате (като ресурс в природата), повечето ви големи градове даже си имат язовири, скъпите съоръжения (сондажи, резервоари, станции, довеждащи водопроводи) са изградени, инженерите ви ги знаят по цял свят.“ И е доста прав…

Несъмнено и двете позиции (песимистичната и оптимистичната) имат своите основания. Ако си управител на ВиК дружество и на бюрото ти има непосилна сметка за електроенергия, чийто падеж наближава, логично е да виждаш пропаст. Ако си ВиК консултант или проектен ръководител, който се прибира от Северна Африка или Близкия изток, е лесно да кажеш, че „това не са сериозни проблеми“.

Както обикновено, истината е някъде между двете крайни позиции, но не непременно по средата. Личната ми позиция е, че реалното положение е много по-близко до розовата част на спектъра, поне в сравнение с наистина проблемните сектори в икономиката и обществения живот в България. И ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби.

Какво може – и защо сега

Дори за най-черногледите ни сънародници е ясно, че в момента България има шанс да направи крачки в положителна посока, при това в различни области на обществения живот и икономиката. Бавно и от третия път, но вероятно по Коледа ще имаме ново правителство – и то натоварено със справедливи очаквания за промени.

Във ВиК отрасъла, както навсякъде другаде, е хубаво да внимаваме какво си пожелаваме, защото най-често то се сбъдва. И ако си пожелаем повече „усвояване“, да сме наясно, че това е нещо различно от „чиста вода за пиене“. Някъде тук е време тази статия да завие към няколко предложения. Без претенции, че това са най-важните (или пък спешни) приоритети пред сектора, но те ще ни отклонят от опасното и излишно вторачване в бездната.

  • Да свържем отрасъла с големите теми

От поне десетина години всевъзможни класации (например ежегодната класация на World Economic Forum) поставят водата в топ 3 на световните рискове. Отскоро обаче започват да се виждат някои интересни възможности, които надхвърлят секторната тематика, тоест идентифицират се ВиК решения на проблеми от други сфери на живота. Няколко конкретни примера:

Анализ на отпадъчните води с цел откриване на вируси и бактерии (т.нар. epidemiological surveillance). Тази тема придоби огромна популярност около многобройните проекти за проследяване на разпространението на новия коронавирус и неговите мутации. Истината е, че от години е разпространена технологията за откриване на огнища на други вируси и патогени (причиняващи хепатит, полиомиелит и др.), на прекомерна употреба на опиоиди и антибиотици, и други. Редица страни – Австрия, Холандия, Португалия, Великобритания – въведоха наблюдението на отпадъчни води като основен елемент в националните си планове за управление на пандемията. Вероятно променената Директива за пречистване на градските отпадъчни води (в момента тече обществена консултация) ще наложи подобен мониторинг като задължителен стандарт за страните членки на ЕС.

Гъвкаво управление на консумацията на електричество. Особено в условията на рязко поскъпнала електроенергия ВиК дружествата гледат на доставчиците (включително на т.нар. балансиращи групи) като на основна заплаха. Част от истината е обаче, че ВиК операторите и техните контролни зали могат да бъдат най-добрият приятел на енергийните търговци, като предоставят частична възможност за гъвкаво управление на консумацията. Повечето ВиК дружества разполагат с резервоари, които играят ролята на буфери, тоест потреблението на електричество от сондажи и помпени станции може да бъде интелигентно премествано поне с няколко часа, което да помогне на търговците на електроенергия да управляват своите баланси – ситуация, от която и двете страни могат да спечелят.

Използване на пречистени отпадъчни води за напояване. Идеята не е нова и се прилага в страни със сух климат, включително в Южна Европа (Испания, Португалия и др.). Технологично изглежда просто, но както обикновено, дяволът е в детайлите – да се оставят ли полезни елементи (фосфор и азот) във водата при пречистването, каква дезинфекция да се използва, какви са другите рискове, подходящите поливни култури и т.н. Посоката обаче е ясна и постепенно отпадъчните води (а и утайките) ще стават все по-ценен ресурс за селското стопанство.

Посочените примери са установени практики в редица страни. В ограничен формат подобни пилотни проекти са изпълнявани и у нас, като голяма част от необходимата експертност е налична. Тези примери показват как ВиК секторът помага за попълването на сериозни дефицити в сферата на общественото здраве, енергетиката и селското стопанство, а междувременно решава свои проблеми и генерира приходи. Едно побутване от страна на държавата или браншовите организации – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Български ВиК холдинг“, Българската асоциация по водите, Съюза на ВиК операторите – ще даде необходимия начален тласък.

  • ВиК секторът като среда за развитие на високи технологии

Водоснабдяването и канализацията са известни като отрасъл с критично ниско, бавно и неадекватно навлизане на технологиите. В по-широката рамка на т.нар. ютилити индустрия експертите в бранша обикновено се шегуваме, че технологиите най-напред навлизат в комуникациите, десетина години след това – в енергетиката, а евентуално след още десет – и при нас.

Тезата е особено вярна в България, но точно сега имаме добър шанс секторът да се превърне в среда за създаване и развиване на високи технологии, а не само да бъде поле за прилагането им. Два са основните фактори за тази възможност: 1) наличието на активна и растяща екосистема от ИТ компании, които жадуват за възможността да прилагат т.нар. интернет на нещата (IoT), анализ на големи масиви данни (big data) и други високотехнологични решения в реална среда, и 2) обективното наличие на огромни масиви неизползвани до момента данни във ВиК отрасъла – за клиенти, активи и процеси.

Накратко: ВиК дружествата са перфектната среда за пилотни проекти на иновативни компании или единични изследователи. Интерес съществува, успешни примери също не липсват, но една заявена държавна подкрепа (или поне позволение) може много да помогне – при това без излишно субсидиране, а изцяло на пазарен принцип. И сега български компании предлагат в чужбина ВиК решения (системи за мониторинг, софтуер, аналитични модули), базирани на пилотни проекти в България. Този прохождащ модел може да стане норма на работа.

  • Повече свобода за експертите

Предвид пословично консервативния сектор с презюмирано високо ниво на корупция, не е пресилено да се каже, че организационната среда в отрасъла е токсична. Чак е учудващо как млади инженери, химици и биолози продължават да постъпват на работа в провинциални ВиК дружества за заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. Но го правят. Било за стаж, било от младежки идеализъм.

Представете си обаче, че институционалната шапка над всички ВиК дружества – „Български ВиК Холдинг“ – създаде програма (не инцидентен проект), в рамките на която ежегодно се одобряват и финансират по няколко десетки предложения, идентифицирани и управлявани от вътрешни за системата кадри. Представете си, че всеки районен началник, главен енергетик или старши лаборант може да предлага решения, с които да се подобри и оптимизира експлоатацията, да се спестят разходи и да се постигне широка полезност за обществото. Именно така ще се задържат в сектора младите инженери, химици и биолози – та дори при заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. (И именно подобни проекти биха им проправили пътя и към по-високи заплати.)

ВиК отрасълът в България може много повече. Първата ни задача обаче е да си го поискаме това много повече. Да си го представим, да го нарисуваме, да го обсъдим помежду си. Политическото и оперативното ръководство на сектора, регулаторът и браншовите организации, както и цялата широка общественост са част от този дебат.

Заглавна снимка: Manki Kim / Unsplash

Източник

Свърши вече хубавото време на служебната власт

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/svurshi-veche-hubavoto-vreme-na-sluzhebnata-vlast/

Розовият период на служебното управление свърши. Не защото двамата министри с най-висок рейтинг Кирил Петков и Асен Василев напускат по собствено желание, за да се пробват на терена на политическото. Служебният кабинет, който продължава да управлява, остава в почти същия състав – ако не броим и отстранения заради липса на активност в „изчегъртването“ транспортен министър и замяната му с друг. Но задачите са различни, настроенията също – настъпва есента, а не отпускарско лято.

Разкритията, громящи модела на ГЕРБ, и уволненията, предизвикващи аплодисменти, няма да се повторят. Протестите на пътните работници затъмниха порочния, но законов формат на „инхаус“ поръчките и авансовите плащания, стигащи до 100% за определени фирми. Както се разбра, те ще трябва да се платят – защото договорите са си договори.

И при Ангелов, и при Кацаров – провал с ваксинациите

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в речта си „За състоянието на Съюза“ на 15 септември, че темпът на ваксиниране срещу COVID-19 трябва да се ускори, никой в България не откликна. В България чакаха новия служебен кабинет, който да поеме властта за следващите (поне) два месеца. А в този кабинет министърът на здравеопазването си е същият – д-р Стойчо Кацаров.

След като пое поста през май, Кацаров заяви в ефира на bTV, че няма да принуждава никого, няма да агитира за ваксинация: „Само ще информирам хората, че ваксините са безопасни и спасяват човешки живот.“ Въпреки създадената от него организация и логистични центрове, България все така остава последна по ваксинации в Европейския съюз. А в края на август отново беше с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС.

Ваксинационната кампания стартира през януари т.г. В първите четири месеца и половина до 11 май, когато властта бе поета от служебно правителство, този процес беше управляван от правителството на ГЕРБ и неговия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В последващите 4 месеца – и най-вероятно до края на годината – тя е в ръцете на служебния кабинет и д-р Кацаров. Съществени резултати обаче няма нито при ГЕРБ, нито при кабинета, назначен от президента Радев. С малко над 18% напълно ваксинирано население България продължава да е последна при достигнати над 60% в ЕС; Румъния е предпоследна с 27,3%.

Непопулярни мерки? Никога преди избори

Никой не вярва, че служебното правителство ще се осмели да въведе каквито и да било непопулярни мерки, за да насърчи ваксинирането. Първо, предстоят избори. Второ, ще ги остави на редовния кабинет, очакван след вота на 14 ноември. С призива си Европейският съюз да се намеси заради ниския процент ваксинирани срещу COVID-19 в България евродепутатът Радан Кънев („Демократична България“) предизвика и упрекна политиците, че стават заложници на предизборен популизъм.

Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда […], в провеждането на политики, които да насърчат ваксинацията и които да защитят гражданите. Провалят се, защото политическата криза и постоянната предизборна кампания ги превръщат в заложници на страхлив популизъм. […] Така че отговорът е, че правомощията на Европа стигат дотам, докъдето е нужно, ако националните правителства се провалят да защитят нашите граждани.

Повишаване на темповете на ваксинация изобщо не беше споменато от премиера Стефан Янев като една от непосредствените задачи, след като за втори път оглави служебно правителство. Той открои други – подготовката на честни избори, проблемите в енергетиката, където били нужни „фундаментални структурни промени“, и разплащанията в пътния бранш.

Първото обаче си е задължение по закон на служебната власт. В енергетиката служебният кабинет не може да извърши никакви сериозни промени без парламент – например не може да смени членовете на КЕВР, чиито мандати са изтекли отдавна. Странно е, че министърът на енергетиката Андрей Живков запази поста си и във втория служебен кабинет въпреки липсата на активна позиция по който и да било от проблемите в енергийния бранш, в т.ч. енергийните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост и свързаното с тях затваряне на въглищните централи, които неминуемо ще трябва да се спрат. Не е сигурно дали някой все още търси изгубената пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана между българската страна и руската компания „Газпром“ – абсурдно твърдение, че държавната власт не може да открие толкова важен документ, а не може да посочи и виновник за това.

Малка част от разплащанията в пътния бранш се уредиха с гласуваната актуализация на бюджета – общо 320 млн. лв.; за другите 1,2 милиарда ще му мисли следващата власт. Така че за парливите проблеми тази есен служебното правителство няма инструменти за въздействие, но по отношение на ваксинацията има възможности.

Бягство от проблема

Изглежда обаче, че ще се заобикалят каквито и да било опити за задължителна ваксинация за някои професионални гилдии. Българските власти са далеч от решимостта на гръцките. След като през юли т.г. гръцкият парламент задължи медиците да се ваксинират, Атина даде срок до 1 септември на здравните работници да го направят. Въпреки бурните протести, след тази дата 7000 медици бяха уволнени от работа.

През април т.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация и да налагат санкции при отказ, „в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки“. Политическа воля за втвърдяване на мерките в България липсва и заради липсата на активност от страна на почти всички политически партии изобщо по темата.

Протести на собственици на заведения бяха предизвикани от мерките, които влязоха в сила от 7 септември със заповед на здравния министър. Те ограничиха до 30% използвания капацитет на помещения за различни цели, а посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 при спазване на отстояние 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.

Напук на данните

Антиваксърските настроения са превзели българското общество и всякакви фалшиви новини намират добра почва. Освен в социалните мрежи, те се разпространяват и от публични личности като доц. Атанас Мангъров, съобщил в ефира на bTV, че в Инфекциозната болница има починали хора, ваксинирани срещу COVID-19 – впоследствие твърдението е опровергано от лечебното заведение.

Според данни, разпространени от Министерството на здравеопазването за последния 14-дневен период – от 1 до 14 септември, ваксинираните са били 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19. Относителният дял на ваксинираните, постъпили за интензивно лечение, е 0,3% от всички 6488, приети в лечебни заведения с COVID-19. В този период са починали 64 души със завършен ваксинационен курс от общо 9494 – или 0,67%. Въпреки това не бяха отделени повече средства за информационна кампания за ваксиниране и мерки в тази посока, но служебното управление реши НЗОК да заплаща домашното лечение на болни от COVID-19. Изискването е преди това да са преминали през консултация в някоя от 50-те обособени ковид зони по места.

В действителност работата на този служебен кабинет ще се ограничи до организацията на изборите 2 в 1 (първи тур на президентските заедно с парламентарни, чрез машини) – достатъчно голямо предизвикателство; изплащане на компенсации и преговори с едни или други протестиращи за намиране на временни решения на проблеми.

Какво още

Разбира се, очакваме от новия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев да разкрие схемите около Пристанище „Варна“ и участието на бизнес кръгове, свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Предшественикът му Георги Тодоров така и не се осмели да разрови. Това винаги върши работа в предизборна кампания.

Иначе, служебната власт да се моли да не падне сняг през ноември. При неразплатените сметки с пътните фирми въпросът кой ще излезе да чисти, е особено труден.

Заглавна снимка: Първото заседание на новия служебен кабинет на 16 септември 2021 г. Източник: government.bg

Източник

Поредните спасители

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/porednite-spasiteli/

Кирил Петков и Асен Василев влизат в политиката. Тази новина, предизвестена и очаквана, разпали страсти и коментари още преди двамата министри от служебния кабинет на президента Радев да обявят своето намерение. Как ще изглежда бъдещата партия, още не знаем, обаче чухме от конструкторите ѝ малко, но важни неща.

Според Петков тя няма да се позиционира по оста „ляво–дясно“, защото с десни инструменти в политиката можело да се постигат и леви цели. Хората в нея щели да бъдат избирани по нивото си на почтеност, кариера и успешно битие извън политиката. Финансова помощ от „едни политически инвеститори, които после очакват инвестираните средства да им бъдат върнати през обществени поръчки“, няма да бъде приемана. Бившият икономически министър се зарече да не играят по този начин и да прекратят порочния модел, който винаги ражда корупция.

Асен Василев беше още по-лаконичен: „България не е бедна държава, но е безобразно крадена!“

Да се опитаме да разчетем първите послания.

Новата партия няма да има идеология

Без идеология обаче е невъзможно целеполагането, което е основна функция на всяко управление. Идеологията съдържа идеи за формата на едно управление, за неговата политика по отношение на икономиката, здравеопазването, съдебната система и пр. Като твърдят, че с десни инструменти е възможно постигането на леви цели, Петков и Василев трябва да посочат и примери – поне от тяхната кратка управленска практика, защото всеки политолог ще каже, че подобно твърдение е най-малкото нелепо.

За почтеността в политиката

Това морално качество е задължително условие за всеки, който иска да става политик, но рядко постижимо не само в българската политическа среда. И юпитата в царската партия също се завърнаха от чужбина, където имаха кариера и успешно битие извън политиката. Само че почтеността на мнозина от тях не издържа на изпитанията на времето и на съблазните на властта.

И още: ако човек поиска да влезе в новата партия (все още безименна и безформена), но има опитност в политиката, това ще бъде ли пречка за неговото членство? Защото как се създава политически проект без политически опит? Не е ли тъкмо той най-ценен в една многопартийна система, каквато е демокрацията? Или става дума просто за популистка заигравка с общественото мнение, което преобладаващо смята, че политиката е мръсна работа и че всички политици са маскари…

Очаквания и цели

Огромните очаквания към новата формация на двамата бивши министри са прибързани и може дори да доведат до неприятни изненади. Една от публичните групи във Facebook, която издига Кирил Петков за министър-председател, има вече над 110 000 членове. Ако всички те отидат до избирателните секции на 14 ноември, мястото на бъдещата партия в следващия парламент е гарантирано.

Само че заветната цел на Петков и Василев не е просто прескачането на 4-процентната бариера и създаването на малка парламентарна група с влияние, която ще седне на задните редици в Народното събрание – някои вече им предрекоха такава съдба. Тяхната цел вероятно е много по-голяма и амбициозна от това да бъдат партньор в една бъдеща управленска коалиция. Те искат партията им да се превърне в двигател на промените, за които гражданите месеци наред скандираха по улици и площади. Но за това трябва да овладеят разпиляната енергия на протестиращите през лятото на 2020 г.

Прогнози за отношенията на новата формация с партиите на статуквото и на протеста

Според вече появили се коментари новият политически проект на Петков и Василев ще води битка за лидерство в пространството на център–лявото, където се настани доста комфортно популистката партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Но след провалите на шоумена и неговите сценаристи, шумните им скандали с партиите на протеста и очевидната идеологическа несъстоятелност на обявилата се за антисистемна партия ИТН, шансовете ѝ да получи първия мандат за съставяне на кабинет в следващото Народно събрание силно намаляха. Още повече в съперничеството с новата, още неродена партия, която заплашва да отнеме част от избирателите им.

ИТН реагира остро, когато служебният кабинет спря пари по обществени поръчки към фирми, свързани с ГЕРБ и ДПС, с което даде лош сигнал към симпатизантите си. Какви ще са отношенията обаче между партията на Слави Трифонов и новата формация, е твърде рано да се прогнозира.

Видимо изнервени изглеждат и от БСП. Социалистите посрещнаха враждебно още идеята за нов политически проект и заподозряха, че президентът е негов вдъхновител и идеолог. Затова поискаха Румен Радев да препотвърди своята лоялност към тях. А Георги Свиленски заканително напомни, че през годините всички опити да се правят политически проекти на гърба на партията им или покрай нея са се проваляли.

Но истината е, че БСП панически се страхува от перспективата на една модерна европейска социалдемократическа партия, която би я маргинализирала и избутала в политическата периферия. Защото и без конкуренция доскоро вляво, подкрепата за социалистите бавно се стопяваше. И причината не е в лидера, както се опитват да внушат опонентите на Корнелия Нинова, а в нежеланието на столетницата да се откаже от комунистическото си минало и наследство, в неспособността ѝ да предложи ясна и адекватна на времето програма за развитието на държавата и в шизофренното ѝ раздвоение по отношение на евро-атлантическата ориентация на страната ни.

Основания за безпокойство от проекта на Петков–Василев е логично да има и в средите на коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“, на която социолозите не гарантират присъствие в следващия парламент. На предстоящите избори тя може да се яви „под вънкашност чужда и под име ново“, а някои от досегашните партньори в нея може да си опитат късмета с партии, които ще им донесат по-богата зестра – практика, позната в българската политика.

Чисто хипотетично поддръжници на „Демократична България“ може да се изкушат да гласуват за новата партия, но това е малко вероятно и е възможно да се случи с избиратели от периферията, а не от твърдото ядро на ДБ. Първо, защото става дума за хора с последователни и трайни убеждения, а в случая няма нито една сериозна причина, заради която да ги променят. Второ, те не могат да възприемат Кирил Петков и Асен Василев като ренегати, защото двамата бивши министри се самоопределят като десни хора и дават ясни знаци за възможно сътрудничество в бъдещия парламент с бившите си съмишленици.

По-скоро определени среди се опитват да вбият клин между лидерите на ДБ и на създателите на новата политическа партия. Както правеха досега с внушението, че единственият виновник за провала на усилията да се създаде кабинет в двата последни парламента, е Христо Иванов. Интересно как винаги виновниците за проваления Преход и несъстоялата се демокрация в България са все лидери на партии вдясно и в центъра – като почнем от началото на Прехода и Филип Димитров, минем през Иван Костов и стигнем днес до Христо Иванов.

От ДПС както винаги не бързат с оценки и реакции. Мустафа Карадайъ каза само, че „Движението за права и свободи не би се притеснило от каквито и да е политически проекти“, както и че плурализмът е защитен в една парламентарна република, каквато все още е България. Така на практика изрази подозрение, че президентът Радев е вдъхновител на новия политически проект, замислен с цел да се търси конституционно мнозинство за промяна на формата на управление на държавата.

Eдинствено доволни от появата на новия играч на политическия терен са май в ГЕРБ. Борисов, който не обича да тича по игрището, а само чака мързеливо да му подадат топка пред вратата на съперника, сега се чувства в удобна позиция. Партията на тандема Петков–Василев ще доведе до още по-голямо фрагментиране на новия парламент, в който не е изключено място да намери и „Възраждане“. За Борисов няма особено значение гласове от кои партии ще се прелеят към бъдещата формация, която за него също е безспорно президентска. Важното е да се консолидира вотът за ГЕРБ, а това ще се случи.

В изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено в първите дни на септември, партията на бившия премиер е първа политическа сила, а „Има такъв народ“ се нарежда едва на четвърто място. Проучването не измерва електоралните нагласи спрямо бъдещата политическа формация на двамата служебни министри, която навярно би променила сегашната класация на агенцията. Но и без помощта на социологията е ясно, че ГЕРБ ще защитават не Борисов, а собствените си места във всички нива на централната и местната администрация от заканата да бъдат „изчегъртани“ заедно с техния лидер и неговата клика.

Влизането на новата политическа формация в предизборната надпревара за парламент ще обърка сметките на всички играчи.

Президентският вот е мажоритарен, но ще активизира и парламентарния, защото посланията на един силен кандидат за държавен глава ще донесат гласове и за партията, която го номинира. Това придава още по-голяма тежест на президентските избори, особено в ситуация като сегашната, в която доверието към партиите и парламента е толкова ниско.

Днес Румен Радев се оказва в най-силна позиция при предварително заявена подкрепа от три партии, макар че вероятно има избиратели и сред останалите. Все пак основният ресурс на бившия пилот на изтребител е в БСП. Ако Корнелия Нинова и нейните подгласници сред социалистите, водени от реваншистки настроения, решат да издигнат друг кандидат за държавен глава, те не само ще изгубят драматично президентските избори, но ще свият рязко и електоралната си подкрепа за парламентарните. А това току-виж свършило добра работа на Румен Радев, който ще се освободи от задушаващата го прегръдка на Нинова. И ще отвори път на бъдещата партия на Петков и Василев да заеме лидерската позиция в център-лявото политическо пространство. Както се казва, с един куршум – два заека!

Заглавен колаж: „Тоест“. Източник снимки: government.bg

Източник

Театър „София“ и битката за ново архитектурно наследство

Post Syndicated from Анета Василева original https://toest.bg/teatur-sofia-i-bitkata-za-novo-arhitekturno-nasledstvo/

На 9 септември 2021 г. неправителствената организация „Спаси София“, активни критици на Йорданка Фандъкова, алармираха, че Столичната община възнамерява „да съсипе“ емблематичния театър „София“ в парка „Заимов“ за 10 млн. лв., като замени варовика от фасадата с пресован ламинат (HPL). Сигналът беше илюстриран със сочен колаж, който показваше характерната фасада на театъра, облепена с вестници, на фона на фойерверки и една усмихната Фандъкова под ръка със заместник-кмета по културата Мирослав Боршош.

Постът бързо стана вайръл, беше препубликуван стотици пъти както в социалните мрежи, така и в стандартни медии. Ден по-късно Столичната община опроверга информацията и обясни, че всички детайли и елементи по фасадата на театъра ще бъдат запазени, а „орнаментите и барелефите ще бъдат основно почистени, не заменени“.

Медийната престрелка се ожесточи. На 13 септември „Спаси София“ обори Столичната община с извадка от идеен архитектурен проект, при която чрез цветна легенда на материалите е показано как сериозна част от настоящата каменна облицовка на театъра действително се заменя с HPL. В обясненията се включиха и националните медии. Разбра се, че въпреки запазването на фасадните орнаменти се налага сградата да бъде цялостно топлоизолирана, а това ще стане след сваляне на лепения камък и връщането му обратно (с неясен детайл).

Гражданското общество, поне в един определен балон, избухна възмутено.

Казусът

Всъщност идеята за ремонт на театъра е отдавнашна. Още през 2019 г. Столичната община обяви намеренията си за цялостна реконструкция на сградата, илюстрирани със същия този проект с HPL фасадите, предвиждащ енергоспестяващи мерки и цялостно преустройство. Оказа се, че проектът е от 2015 г., изменян и допълван през 2019 и 2020 г. В началото на юни 2021 г. Комисията по образование и култура към СОС одобри финансиране на ремонта с дългосрочен заем от Фонда за градско развитие.

В понеделник пък (20 септември) изтича срокът на обявената на 23 август обществена поръчка за основен ремонт/реконструкция на театър „София“. Вероятно именно този срок е предизвикал реакцията на „Спаси София“, която извади темата от незабележими съобщения в по-специализирани медии и я направи достояние на шумното публично пространство.

Реакцията е логична. И макар и закъсняла, не е редно да заглъхва. Театър „София“ е истински забележителна сграда и въпросът не е само във фасадата.

Първо, интересна е историята

Театър „София“ е най-старият и най-голям общински театър в столицата. Проектът е резултат от конкурс, спечелен през 1969 г. от архитект Жеко Жеков. Строителството продължава до 1977 г., когато театърът е официално открит като нова сграда на бившия „Театър на поезията и естрадата“ в София.



Важно е да се подчертае, че нуждата от подобна сграда и от такъв театър биха били немислими преди Априлското размразяване (1956) и са част от културната ситуация през 60-те години на ХХ в. у нас. Тогава се създава мрежа от нови театри в София, алтернативни на официалната сцена на Народния театър „Иван Вазов“ – Сатиричният театър (1957), Театър „199“ (1965), Театър „Сълза и смях“ (1967) и др. В тези театрални пространства става възможно да се експериментира с нови театрални форми и актьорски техники.

Именно част от тази алтернативна мрежа е и общинският „Театър на поезията и естрадата“, създаден през 1965 г. и преименуван на Театър „София“ през 1969 г. Трупата е с пръв художествен ръководител Андрей Чапразов и режисьор Леон Даниел и започва да прави експериментални спектакли, в които актьорите рецитират, танцуват, пеят рок песни. Съответно новата сграда на театър „София“ е проектирана да отговори на търсенията на времето си. 




Много важна в общата композиция е ролята на главната зала за 520 места и нейната сцена. Залата е решена с малка дълбочина и по-голяма широчина с оглед на изискванията и спецификата на алтернативните театрални форми. При покриване на оркестрината актьорите могат да осъществяват близък контакт с публиката на широк фронт. Самата сцена е много дълбока и висока, със сложна механизация и възможност да се трансформира в рампа.

Архитектурният образ също е ключова част от експеримента.

Театър „София“ е сложна асиметрична композиция, сглобена от различни по мащаб ортогонални каменни обеми. Да се оприличава просто на „средновековна крепост“ е твърде елементарно.

Сградата само привидно е разположена в надлъжната ос на симетрия на парка „Заимов“. Обемно тя деконструира и нарушава оста, създавайки поредица от разнообразни модули, обеми, както и протичащи, преливащи се публични пространства – фоайета, вътрешен двор, коридори, които дават възможност за движение в непрекъсната връзка с околната паркова среда.



Сложната обемна структура на театър „София“ е обединена екстериорно от използването на един материал – варовикови каменни облицовки плюс последователно приложена система от декоративни релефни пластики с разнообразна форма, сюжети и фактура. Автори на пластиките са Благой Илиев, Емилия Николова-Байер и Аглика Илиева. С тази скулптурна намеса са решени както високите тела на театралната сграда, така и ниски стени, маркиращи входове, промяна на формата или преливане на пространствата.

В резултат сградата стои забележително добре в парковата среда. Голяма е, но не дразни. Замислена е да се обикаля и възприема от всички страни – подобно на кой да е монумент в градското пространство. Така със своите драматични обеми, с визуално обединяващата роля на светлата каменна облицовка, както и с фасадните пластики, театър „София“ въздейства по-скоро като монументално изкуство в публичната среда, отколкото като външно привнесено и чуждо архитектурно тяло.

С две думи: това е сграда, която има отчетлива архитектурна ценност и със сигурност не е редно да бъде подлагана просто на „ремонт“. Такава сграда трябва да бъде внимателно анализирана и осмислена и чак след това – променяна. С предлагания в момента ремонт именно нейната комплексна архитектурна ценност е застрашена от заличаване.

Ето защо обществените реакции са важни.

Галерията в Търново, площадът в Карлово, летището в Русе

Обществото впрочем се скъсва да реагира при куп подобни случаи. Ето няколко само от последната една година – все на сгради и ансамбли, строени след 1944 г., които нямат официално статут като културно наследство.

През декември 2020 г. ремонтът на Художествената галерия „Борис Денев“ във Велико Търново възмути хората, когато осъзнаха, че оригиналната дървена дограма на сградата се сменя с бяло PVC по проект за енергийна ефективност. Сградата е една от важните реконструкции на късния соц, правена от архитект Никола Николов и открита в средата на 80-те години. Направиха се петиция и обществени дискусии, местната власт влезе в обяснения, но в крайна сметка ремонтът беше успешно приключен в началото на септември т.г. Дограмата, разбира се, беше сменена, но поне камъкът по фасадата на търновската галерия остана (в интерес на истината, ремонтът тук изобщо не предвиждаше поставяне на външна топлоизолация – за разлика от проекта за театър „София“).

В средата на юли 2021 г. граждани в Карлово протестираха срещу планираната реконструкция на централния площад „20 юли“, открит в края на 80-те години на ХХ век. Те оспорваха събарянето на сцената, както и подмяната на оригиналната каменна настилка с бетонна.

От януари 2021 г. архитекти и експертни организации, като „ДОКОМОМО България“ (част от международната организация за документиране и опазване на архитектурата на модерното движение), се опитват да спасят приемната сграда на летището в с. Щръклево до Русе от събаряне или пагубен ремонт. Сградата е ярък пример за български следвоенен модернизъм, дело на местния архитект Йордан Бояджиев.



Още примери от Видин, Кюстендил и Варна

Какво може да се направи и как, ако винаги вече е късно и винаги има задействана някоя обществена поръчка за инженеринг, финансирана по европейска програма и защитена от куп процедури? Посоката, разбира се, е една.

Ново архитектурно наследство

Театър „София“ е един от 20-те финални обекта в проекта „Ново архитектурно наследство“, чието начало беше поставено от общинското предприятие „Софияплан“ през 2020 г. в партньорство с Центъра за научни изследвания и проектиране към УАСГ и „ИКОМОС България“. Проектът цели да открои ценни образци на българската архитектура, построени в София след Втората световна война и притежаващи потенциал за културно наследство.

Първоначалният дълъг списък с потенциални „кандидати“ за статут надвишаваше 120 обекта, които след прилагане на система от критерии за селекция бяха редуцирани до 20. Театър „София“ е класиран на челното трето място, веднага след резиденция „Бояна“ и хотел „Витоша“ („Ню Отани“, впоследствие „Кемпински“ и „Маринела“). Именно тези 20 обекта са предложени за конкретна защита като културни ценности по смисъла на Закона за културното наследство.

Дали статутът за културно наследство ще спаси тези сгради – тепърва предстои да видим. Но това е най-големият масив от фишове за защита на образци от най-новата ни архитектурна история, внасян някога в Националния институт за недвижимо културно наследство (НИНКН).





Трябва да се има предвид едно. Периодът на централизирано строителство променя драстично голяма част от българската обитаема среда. Така именно архитектурата от периода на социализма формира облика на повечето публични пространства в България и произвежда сериозна част от застроената среда и до днес. Всички тези музеи, галерии, административни сгради, училища и детски градини, хотели и площади, театри и библиотеки са част от ежедневието ни, постоянно обитавани и

някак си все още далеч от патината на „истинското“ наследство –

като античните мозайки, средновековните крепости и възрожденските къщи например. Ето защо, бидейки „по-нови“, те не се възприемат като потенциално ценни и затова лесно и напоследък твърде често са застрашени от необратими реконструкции. През последните години, с усилията за масово усвояване на евросредства и принципно резонния устрем към енергоефективни решения и достъпна среда, те са подложени на безжалостни ремонти, които унищожават естествени материали, модернистични пространства, ценни детайли и ги унифицират с един и същ набор от евтини системни ремонтни решения.

За финал

„Новият европейски Баухаус“ е набираща популярност инициатива на Европейския съюз, която цели да предложи модел на устойчиво архитектурно бъдеще, съчетаващо иновативност, отговорност към околната среда, социална ангажираност и локално занаятчийство. Какво общо има тази лъскава и все още неясна европейска инициатива със столичния театър „София?

Проблемът на всички гореспоменати сгради и пространства, в т.ч. и на театър „София“, е, че не притежават този официален статут на културно наследство, който да върви заедно с анализ на ценността, предписания и режими за опазване, ограничаващи неадекватни съвременни намеси. Във времена на климатични промени и нови приоритети нормално е архитектурата да се промени. Неуместни стават огромните сгради с бетонни конструкции и чутовен въглероден отпечатък. Но също толкова неуместно става и събарянето им.

Бъдещето на архитектурата е в реконструкциите и преизползването. И всички трябва да сме наясно, че, да, за съжаление, повече няма да можем да правим сгради от видим бетон, сгради с огромни, трудни за отопляване вътрешни пространства или сгради – „пространствени експерименти“, които не отговарят на нито един от съвременните стандарти за енергоефективност. Затова толкова по-важно е да пазим, докато е време, онези, които вече са построени и си струват. Те са част от една друга цивилизация.

А за здания като театър „София“ трябва да се правят проекти за консервация и реставрация. Не за ремонт.

Забележка: Авторката е ангажирана от години в изучаването и опазването на българската архитектура след Втората световна война, съответно е пределно наясно със своята пристрастност. Тя е част от екипа на проекта „Ново архитектурно наследство“, член и секретар е на „ДОКОМОМО България“ и преподава история на българската следвоенна архитектура в УАСГ. В този текст са използвани данни от предварителната оценка за предоставяне на статут на недвижима културна ценност за обект театър „София“, с автори Анета Василева, Емилия Кълева, Виктория Димитрова и Ива Хасъмска, изготвен в рамките на проекта „Ново архитектурно наследство“.
Заглавна снимка: © Арх. Виктория Димитрова

Източник

Доклад на European Journalism Centre Когато пандемията е параван за корупция: Как Биволъ отразява COVID-19 в България

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D0%B5-%D0%BF%D0%B0%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D1%83%D0%BF%D1%86.html

петък 17 септември 2021


Сайтът за разследваща журналистика Биволъ е единствената медия в България (и една от няколкото на Балканите), подробно анализирана в мащабното изследване и доклад (The Resilience Report) на Европейския Център за Журналистика…

Политиката като правене на вино

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/politikata-kato-pravene-na-vino/

Изглежда, както в природата, така и в политиката има цикличност. Хора, които в началото на Прехода са били в съзнателна възраст, могат да сравнят политическите събития (както и енергията им) отпреди 30-ина години с днешните. Метафорично те наподобяват процесите, през които преминава гроздовият сок, преди да се превърне във вино – събиране на достатъчно добре узряло грозде…

Източник

Данни за българите в Германия за 2020

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/bg-de-3/

Продължавам със серията от статии по темата. Може да видите предишните за 2016, 2017, 2018 и 2019. Освен поглед над размера на диаспората ни, в предишни години се фокусирах и върху други параметри като среден доход, образования, размер на домакинството и прочие. От DeStatis – германската статистическа служба – обещаха да обновят тези показатели по националност до края на септември, но предишни години имаха склонност да се забавят доста с този срок. Затова тук ще обърна внимание на нещо, за което писах вече миналата година – разминаването между различните оценки за българите в Германия.

Разбира се, има доста оценки правени на крак. Една от тях се намира в данните на МВнР, които показах, че са или отчасти стари, отчасти измислени. Друга беше на арестувания вече шеф на Агенцията за българите в чужбина, която също оборих. Темата е важна, защото не само може и следва да послужи за по-добро разпределение на консулствата ни в страната и планиране на изборни секции, но и да даде по-добра представа за настроенията и движението на българите из Европа. Това, впрочем, е и нещо, на което НСИ се опитва да получи отговор в рамките на течащото в момента преброяване.

Четирите важни числа за броя българи в Германия

Най-често цитираното число за българите в чужбина е 388700 към края на 2020 г. От тях 46.3% са жени. Него ще намерите както в българската страница на DW, така и по различни родни медии. Това е числото, което получаваме от таблица 12521-0002 на DeStatis и се отнася до „емигранти живеещи в Германия по националност“. С други думи данните идват от германската имиграционна служба и включва всички, които имат българско гражданство, но не и немско независимо къде са родени. Липсва информация по каква методология се следи, но от отговор на службата става дума, че не са правени ревизии и корекции от 2004-та насам. Това е първото число, което ще срещнете.

Второто число намираме в таблицата за населението – 12411-0009. Тя се води по подобние на следенето на населението в България – адресни регистрации, минаващи границата, социални и трудови регистри и прочие източници на информация. Методологията е доста точна предвид, че имаше под 1.5% корекция за 10 годишен период при предишното преброяване – както при НСИ, така и при DeStatis. Според тази таблица, в Германия има 368396 български граждани към края на 2020, 47.2% от тях са жени.

Третото число, което публикуваха миналата седмица включва хора живеещи в Германия „с български корени“. Те са около 270000, от които 49.3% са жени. Това число включва всички, които са родени в България или за чиито родители има данни, че са родени в България независимо дали живеят в същото домакинство или не. В това число не се влияе от гражданството – дали немско, българско, придобито при раждане или в последствие. В числото се включват всички деца родени в Германия, на които поне един родител е роден в България и емигрирал.

Докато последното число за хората с български произход включват тези получили германско гражданство, при първите две това липсва. По тази тема писах подробно миналата година, но накратко казано – имаме данните за последните 20 години и се вижда, че едва 2.7% от имащите право на гражданство се възползват и взимат такова. Все пак кумулативно за този период има малко над 25 хиляди българи са се възползвали. Преди 2007-ма, когато имаше изискване да се отказват от българския си паспорт, има значително по-малко на година, в голяма степен и защото е имало 10 пъти по-малко българи в страната. Все пак 3670 души са ни известни, които са се отказали от гражданство. Няма информация колко след 2007-ма са го възстановили. Има индикации обаче, че хора и след това са се отказвали по този начин без да са длъжни. Преди осем години направих допитване по въпроса.

Сериозна част от тези данни, която получава доста внимание, са децата родени в чужбина. Преброяването на последните е пословично трудно като имаме точни данни само за тези, а които родителите са си направили труда да изкарат български акт за раждане. Изкарах данните за тях и ги показаха в инфографика, за да разберем по-добре къде се намират. Те биват намесвани редовно в политически интриги и полемика. Наскоро тръгнаха слухове за „специални лични карти“ за тях. Преди това лидер на нео-наци партия настояваше, че се фалшифицирали данните за ражданията само защото не бил чул редовните апокалиптични новини в началото на годината.

Въпрос на дефиниция и методология

Събирайки данните така получаваме големи разминавания за Българите в Германия:

  • 413 хил. без значение от гражданство според имиграционните
  • 393 хил. без значение от гражданство според база данни население
  • 388 хил. само с българско гражданство според имиграционните
  • 368 хил. само с българско гражданство според база данни население
  • 270 хил. с български произход без значение от гражданство

Ако взимаме тези числа буквално, излиза, че в Германия живеят между 100 и 140 хиляди души с български паспорт, но не родени в България. Според спорадичните изказвания на министри в медиите – какъвто е любимият контролиран метод за изкарване на данни със съмнително качество – около 153 хиляди души са получили българско гражданство между 1990 и 2018-та и броят им се увеличава с по няколко хиляди всяка година. Определено не са малко хората от Македония, Албания, Молдова и Русия, които са взели български паспорт и директно заминали за западна Европа и най-вече Германия. През консулството във Франкфурт редовно повечето на опашката са македонци. Добре документирани са и схемите са масова продажба на български паспорти на албански трафиканти и руски олигарси от страна на родните „патриотични“ партии, които от години контролират ДАБЧ с благословията на ГЕРБ. Така теоретично е възможно 60 до 90% от тях да са заминали директно към Германия.

Друг фактор са фиктивните регистрации по адрес с цел зачитане на престой заради социални или гражданство. DeStatis признаха, че е нещо, което въобще не е рядкост и че няма как да го контролират. Измеренията обаче и на този феномен са неизвестни. При липса на реално преброяване там с посещение по домовете, каквото имаме в България, не могат да получат точна картина. Все пак, тяхното ще е през май 2022 и през лятото ще получим по-добра картина за диаспортата ни, включително очакваната корекция с поне няколко процента надолу.

Попитах ги тези неща, но не очаквам конкретен отговор. Опитам се и да получа разбивка на български граждани живеещи в Германия по държава на раждане. Междувременно имаме разбивка по общини единствено от имиграционните. Тя показва само тези без немски паспорт. Числата тук са в известен смисъл надути, както описах по-горе, но са единствените позволяващи сравнение през годините по места. Затова макар да не може да разчитаме много на тях, подобно на тези на НЦОЗА ги публикувам отново като интерактивна карта:

The post Проследяване на активните българи в чужбина – юли 2021 first appeared on Блогът на Юруков.