Yearly Archives: 2024

Защо Пеевски ще се препъне в електората на ДПС

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-peevski-shte-se-prepune-v-elektorata-na-dps/

Защо Пеевски ще се препъне в електората на ДПС

Само преди месец ДПС изглеждаше големият победител на изборите. Да държи спечелилата най-много гласове партия ГЕРБ в пълна зависимост и да измести от второто място враговете си от ПП–ДБ – какво повече би могъл да иска съпредседателят на ДПС Делян Пеевски? 

Само едно нещо – цялата власт. 

Еднолично. Да „стъпи на врата“ на почетния председател Ахмед Доган и да обезсмисли другия съпредседател Джевдет Чакъров. На всички да е ясно, че той командва.

Защо постигането на тази цел се обърка още в началото, ДПС се разцепи и от втора политическа сила стана четвърта, а Пеевски загуби контрол върху повече от половината си депутати? Та за влиянието му върху изборните резултати, службите и силовите структури, правосъдната система, регулаторите, медиите и какво ли още не се носят легенди! За него не е проблем да си служи с компромати, заплахи, натиск върху непослушните и награди за послушните. Веднага след изборите хора на всевъзможни публични позиции започнаха да бъдат отстранявани и сменяни с удобни за него. И изведнъж всичко се обърка.

Не „тихо и отзад“, а шумно и отпред

Куриозът е още по-голям на фона на факта, че от самото си създаване през 1990 г. ДПС е, както гласи клишето, незаобиколим фактор в политиката. С изключение на единични периоди, повече от три десетилетия Движението къде скрито, къде явно участва във властта. Това става не без помощта на капитала на бившата тоталитарна „Държавна сигурност“ (ДС), който по времето на Прехода се превръща от политически в икономически, ако използваме терминологията на френския социолог Пиер Бурдийо.

Независимо от размерите на задкулисната му власт, до 49-тото Народно събрание в публичното присъствие на ДПС имаше мяра. Както беше казал Бойко Борисов по времето, когато се представяше за критик на Движението, „ДПС действа тихо и отзад“. Случаите, когато Ахмед Доган публично даваше да се разбере колко много зависи от него, се брояха на пръсти и затова се помнят и до днес. Например интервюто му от 2005 г. в „Шоуто на Слави“, от което тръгна крилатата фраза за „обръчите от фирми“, които си има всяка партия. В него той казва още:

Ако мислите, че моите възможности са по-малки от на един банкер, значи нямате реална представа за възможностите на един политик. През последните 15 години сигурно половината бизнесмени, които са над средното равнище, са… или с мое съдействие, или с най-много моя усмивка.

Известното изказване на Доган от 2009 г., в което той заявява „Аз съм инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“, е направено пред симпатизанти на ДПС и не е предназначено за широката публика.

Пеевски сложи край на умереното и в известни периоди опитващо се да е невидимо публично присъствие на ДПС, заставайки шумно и отпред и опитвайки се да реабилитира имиджа си чрез правителството на Николай Денков. Той демонстративно участваше в срещите на „некоалиционните партньори“ ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, даваше изявления пред медиите от името на „сглобката“, държеше се като последна инстанция.

През ноември 2023 г. Пеевски стана председател на парламентарната група на ДПС, а в края на февруари 2024 г., с благословията на Доган – и съпредседател на партията. За другия съпредседател Джевдет Чакъров обаче не се чуваше много, а за Пеевски скоро започна да се говори като за „председател“.

Точката на пречупване и защо се стигна до нея

След като ДПС стана втора политическа сила на изборите на 9 юни 2024 г., Делян Пеевски започна да разчиства всичко, което му пречи – и извън ДПС, и вътре в партията. Докато стигна до един от бащите си (по думите на банкера в изгнание Цветан Василев) – Ахмед Доган. Там вече удари на камък. ДПС се разцепи на два лагера – на Пеевски и на Доган. Първоначално лагерът на Пеевски изглеждаше по-могъщ, но ден след ден той оредява все повече за сметка на този на Доган.

Защо Пеевски изглежда във все по-слаба позиция, след като той, по думите на познавача на ДПС Михаил Иванов, „дава парите“, в което „му е силата“? Много може да се спекулира какви залози има Пеевски и какви Доган, като се почне от връзките с ДС и контрола върху службите. Отвъд цялото задкулисие обаче създателят на ДПС разполага със залог, до който санкционираният по закона „Магнитски“ политик никога няма да има достъп. Става въпрос за гръбнака на електората на ДПС – българските турци и помаци.

Делян Пеевски има опит с „нетрадиционния“ електорат на ДПС. Той се състои от различни групи, чийто вот може да се контролира по един или друг начин – от директно плащане, през по-фини форми на подкупване, та до разнообразни форми на натиск. Става дума не само за ромски избиратели, но и за земеделски производители, чиито субсидии зависят от това за кого ще гласуват, за работещи в предприятия, на които им се казва коя е „правилната“ бюлетина, ако искат да си запазят работата, за хора, които ще останат без дърва за огрев, ако не гласуват за ДПС, и т.н.

Този подход Пеевски разпростира върху всички сфери, върху които има влияние – политика, институции, бизнес, медии и т.н. И опитът го е научил, че с купуване, натиск и манипулиране може да получи каквото иска. Има някакви наивници и партийки, които протестират срещу него и правят опити да ограничат властта му, но не знаят с кого си имат работа. Затова трудно може да му дойде до ума, че традиционният електорат на ДПС е по-сериозен проблем от протестиращите наивници.

Какво крепи гръбнака на ДПС

В арогантността си Пеевски не отчита най-важното – за традиционния електорат на ДПС то се символизира от Ахмед Доган. Този факт не е случаен, той е дълбоко свързан с травмата от т.нар. Възродителен процес – етническото прочистване, провеждано от края на 1984 до 1989 г. Тогава са сменени имената на над 800 000 български турци и мюсюлмани (включително покойници). Около 320 000 са насилствено изселени в Турция. Стотици са вкарани в концлагера „Белене“. Протестите, потушавани с танкове и бетеери, вземат и жертви, между които и бебе.

За много от българските турци Доган е герой, защото, макар да е бил агент на ДС, по времето на Възродителния процес се дистанцира от службите и става лидер на нелегална организация на българските турци. Затова е осъден на десет години затвор. Амнистиран е след падането на режима – през декември 1989 г.

От създаването на ДПС до днес това е партията, която претендира, че пази българските турци и мюсюлмани. Опитите да се създаде нейна алтернатива – като НДПС на Гюнер Тахир и ДОСТ на Лютви Местан – не могат да постигнат устойчив успех.

От какво ДПС твърди, че пази българските турци и мюсюлмани? От мнозинството на етническите българи, което очевидно не ги харесва и не ги приема особено. От евентуален нов „възродителен процес“. От външна гледна точка този страх може и да изглежда необоснован, но той съвсем не е такъв за хората, преживели травмата.

Повече от 30 години ДПС се представя като „пазител на етническия мир“, който, както се грижи за правата на турците и мюсюлманите в България, така е и гарант пред българското мнозинство, че те няма да се радикализират. Затова партията на Доган има сметка от разпалването на етническо напрежение, за да затвърждава ролята си на гарант – и пред българите, но най-вече пред електората си, който да има достатъчно поводи да се страхува.

Националистически партии, които да експлоатират страховете на електората на ДПС, не липсват. Като се почне от „Атака“, която протестираше срещу новините на турски език, докато на неин митинг през 2010 г. се стигна до подпалване софийската джамия. Като се мине се през ВМРО и председателя на НФСБ Валери Симеонов, който наби изселничка в Турция, дошла в България да упражни правото си на глас, и после я нарече по телевизията „нагла“. И се стигне до „Възраждане“ – звездата на нейния председател Костадин Костадинов изгря с антитурска реторика против учебници по родинознание, в които не пишело достатъчно подробно как е обесен Левски.

И представете си сега – застава един етнически българин начело на ДПС и заявява, че той е бъдещето, демонстрирайки, че Доган е миналото. Как традиционният електорат на партията би могъл да приеме такава промяна? Че това прилича на „възродителен процес“ отвътре – на отнемането на единствения сигурен пристан, с който българските турци и мюсюлмани смятат, че разполагат.

И ако Пеевски си мисли, че може да купи или да сплаши тези избиратели, дълбоко греши. Това са хора, които помнят – било лично, било чрез колективната памет – как идентичността се отстоява пред дулата на танкове.

Отговорността на мнозинството и на демократичните партии

Ясно е защо в класическия си вид ДПС (т.е. ДПС на Доган) има сметка българските турци и мюсюлмани да живеят капсулирано и в страх. Както и че с националистическите партии играят играта от филма на Чарли Чаплин „Хлапето“ – националистите „рушат“, ДПС „поправя“. Всичко това обаче нямаше да е такъв проблем, ако не бяха толкова разпространени ксенофобските нагласи както в обществото, така и сред демократичните партии.

Повече от 30 години след края на Възродителния процес учебните програми по история и литература продължават да са изградени върху идеологемата за „лошите“ турци, които са „клали“ българите. Без да се прокарва ясна разлика между Османската империя и съвременните турци и без да се отчитат достатъчно детайлно различните периоди и многообразието през тези пет века, през които българските земи са били част от империята. Всеки призив за по-съвременен поглед към учебните програми води до истерии от типа на „махат Ботев/Вазов“ и „фалшифицират историята“.

Дори за представителите на т.нар. демократични партии антитурските клишета са нещо естествено, което те експлоатират политически, или най-малкото, не му се противопоставят решително. От скандиранията по митинги „Турци сте!“, през приказките за „сарая“ на Доган, „завзел българска територия“, представянето на охранителите на почетния председател на ДПС като „башибозуци“ и „заптиета“, та до системното нежелание за приобщаване на българските турци и мюсюлмани.

Пред „Свободна Европа“ Михаил Иванов разказва за многократните си опити през годините да съдейства на български турци и мюсюлмани да се присъединят към демократични партии, които в общия случай водят до неуспех – поради липса на желание и интерес от страна на партиите.

Затова не е реалистично да очакваме традиционният електорат на ДПС да приеме присърце приоритетите на демократичните партии за борба с корупцията и правосъдна реформа. С корупция или без корупция – тези хора не са приети като равностойни в българското общество. А идеята за правосъдна реформа не включва възстановяване на историческата справедливост за тях.

Наскоро се разбра, че документите по делото за Възродителния процес са унищожени, защото съдът ги сметнал за „неважни“. Този акт свежда вероятността жертвите на етническото прочистване да получат справедливост практически до нулата. Какво казаха демократичните партии по тази тема? Нищо.

Краят на Пеевски

От гледна точка на демократичните партии и техните избиратели Пеевски е като Доган, само дето е по-арогантен и безцеремонен и между другото, е етнически българин. От позициите на традиционния електорат на ДПС обаче Пеевски има повече общо с представителите на „българските“ партии, отколкото с Доган. Той не само етнически не е от тях, но се опитва да завземе ДПС със сила, без уважение към историята им, контекста, културата, травмите.

Затова при следващи избори те едва ли ще подкрепят едно ДПС на Пеевски. Той ще си остане с контролирания вот, който може да му стигне да влезе в парламента, но вече няма да е същият „незаобиколим фактор“.

Обвързаностите на Пеевски със службите, прокуратурата, съдебната система и т.н. също не са даденост. Те имат смисъл само тогава, когато са скачени с политическа власт. Ако политическата роля на Пеевски олекне, „задкулисието“ ще си намери друго свързващо звено.

Междувременно в този период на нестабилност за ДПС демократичните партии имат рядък шанс поне да се опитат да подадат ръка на традиционния електорат на Движението. Дали ще припознаят този шанс и дали ще се опитат да направят нещо по въпроса, е друга тема.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.

Предопределени за война. Но не съвсем

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/predopredeleni-za-voyna-no-ne-suvsem/

Предопределени за война. Но не съвсем

Великите сили в индустриалната епоха винаги са показвали забележим уклон към войната, често опровергавайки историческата теза, че „цивилизованите нации“ не уреждат отношенията помежду си като варварите. Отношенията между САЩ и Китай до този момент сякаш са пощадени от горното правило, но това далеч не означава, че тяхната динамика няма да доведе до конфликт между двете ядрени сили. 

Тук е необходимо да се запитаме защо Вашингтон и Пекин не намерят обща формула за преодоляване на различията си, която ще може да гарантира мирния преход от еднополюсен към многополюсен свят. Проблемът с идеята за постигането на траен глобален мир и хармония се състои в това, че човечеството винаги е живяло много повече време в състояние на война, отколкото в състояние на мир. Както казва Кенет Уолц, един от бащите основатели на структурния реализъм, мирът е чупливо понятие не само поради естествената склонност на политиците да се стремят към власт, но и поради това, че глобалната архитектура за сигурност няма и не може да има един център. Тя е анархична по своя характер, а в рамките на една такава система мирът и войната са привилегия на глобалните Велики сили. 

Следователно вместо да търсим кой е глобалният виновник за турбулентните времена, в които живеем, може би е редно преди всичко да се запитаме: а не живяхме ли прекалено дълго в състояние на мир? Може би е редно да признаем, че независимо кой държи кормилото на глобалната политика, войната ще е геополитическа реалност, която не можем да избегнем, и това си проличава от многото конфликти, на които станахме свидетели в годините след 11 септември 2001-ва. 

В този контекст неизбежна ли е войната между САЩ и Китай, както твърди друг известен реалист – професорът по международни отношения в Харвард Греъм Алисън. Отговорът на този въпрос ще ни даде възможност да структурираме един по-задълбочен поглед върху бъдещето на американско-китайските отношения и дали двете държави най-сетне биха могли да изработят формула за мир, която да обори старата максима, че хората обичат повече войната, отколкото мира.

Към стратегическа надпревара с Китай: трите грешки на Запада

Любопитен факт е, китайската линия в политиката на САЩ е „връстничка“ на модерната американска дипломация, тъй като последната започва през 1899 г. с Испано-американската война, след която САЩ официално получават признание, че са една от Великите сили. В същата година държавният секретар Джон Хей лансира своята доктрина за „дипломация на отворените врати“, чиято цел е овладяването на Далечния изток и неговите ресурси. Като основно направление на тази политика се оформя увеличаването на американските инвестиции в Китай и изтласкването на влиянието на европейските империи и Британия от регионa. 

Подобна политика е действително успешна, защото по това време в Забранения град все още властва династията Цин, която приема западното влияние като гарант за съществуването си. Скоро обаче става ясно, че това не е така, тъй като династията пада от власт, а САЩ решават да пренасочат подкрепата си към изграждането на модерна китайска република, която да се съпротивлява на нарастващото имперско японско влияние, застрашаващо позициите на Лондон и Вашингтон в Азия. 

Предопределени за война. Но не съвсем
Отляво надясно: премиерът на Китай Джоу Ънлай, преводачката Тан Уъншън, Мао Дзъдун, президентът Ричард Никсън и Хенри Кисинджър

След Втората световна война политиката на отворени врати към Китай е преустановена, тъй като на власт в Пекин идва Мао Дзъдун, който изпраща свои войски срещу американската помощ за Южна Корея по време на Корейската война. Тези антагонистични отношения обаче не траят дълго. През 1972 г. президентът Ричард Никсън и неговият съветник по национална сигурност Хенри Кисинджър решават да започнат сближаване с Китай, което Кисинджър дефинира като триъгълна дипломация, имаща за цел да сдържа СССР и да помогне на Вашингтон да разцепи социалистическия лагер. Успехът на тази доктрина до голяма степен гарантира победата на САЩ в Студената война, защото на Москва ѝ се налага да „воюва“ не срещу един, а срещу два противника. 

Какво довежда до трансформирането на отношенията между Вашингтон и Пекин в състояние на стратегическа надпревара и дали те можеха да бъдат различни сега? В най-голяма степен отговорът следва да бъде търсен в три стратегически грешки, които САЩ допускат след края на Студената война. 

Първата от тях е свързана с последователното отричане на триъгълната дипломация и с идеята, лансирана от учени като Франсис Фукуяма, че старият принцип за баланса на силите не е приложим към съвременните реалности, тоест САЩ нямат повече нужда Китай да бъде техният буфер пред Русия. 

Така Пекин е поставен в унизителната ситуация на огромна американска фабрика и източник на евтина работна ръка. Единствената причина, поради която се примирява с тази роля за продължителен период, е, че Китайската комунистическа партия (ККП) си поставя за цел страната да стане глобален актьор, тъй като в тогавашния еднополюсен свят има място само за един победител в Студената война. 

Опитът недемократичните режими да бъдат изолирани в отделен пояс като „групата на държавите разбойници“ всъщност има обратен ефект – те се консолидират срещу САЩ, а Пекин решава да ги сложи на животоподдържащи системи, за да балансира влиянието на Америка.

Втората стратегическа грешка дойде с доктрината на Буш-младши, която проповядваше, че всяка нация трябва да избере на чия страна да застане – на САЩ или на терористите. Това автоматично легитимира стремежите на Русия да се завърне на глобалната сцена, този път „преоблечена“ като американски съюзник срещу талибаните. В този дух беше и първият президентски мандат на Владимир Путин, който беше описван на Запад като „модерния“, „новия“ руски политик, загърбил спомените от Студената война в името на глобалната война срещу терора, и до когото Буш застана редом, за да уважи военния парад на Червения площад през 2005 г. 

Предопределени за война. Но не съвсем
Владимир Путин и Джордж Буш-младши на Червения площад по време на военния парад за 60-тата годишнина от края на Втората световна война, май 2005 г. Източник: Kremlin.ru, CC BY 3.0 via Wikimedia Commons

Същевременно Америка е започнала сериозно да задлъжнява на Китай, защото Пекин отпуска изгодни кредити, с които Буш финансира военните си интервенции в Ирак и Афганистан, след като Конгресът последователно отказва да му гласува бюджет. Доминацията на долара започва да се топи, като за пръв път американската валута отстъпва позиции на еврото и така тя вече не може да обслужва повече от 48% от световните разплащания. Влизането на китайския юан в кошницата с резервни валути през 2016 г. беше и червената лампа за Вашингтон, но тя светна в момент, когато двете икономики бяха толкова свързани, че нямаше как да водят открита търговска война. 

И накрая, като трета стратегическа грешка следва да отбележим, че въпреки всичко САЩ продължават да възприемат Китай като класическа социалистическа държава, която неизбежно ще се разпадне, както се случи с СССР. Такова схващане обаче е силно подвеждащо, защото, за разлика от СССР, Китай няма претенция да изнася социализъм с китайски характеристики или да строи глобално социалистическо общество. Експанзионизмът на Москва от съветско и постсъветско време не присъства във външнополитическите доктрини на Пекин (или поне не толкова открито), а е заменен от обаятелния образ на неоконфуцианската етика и от стремежа за справедлив многополюсен свят. 

В очите на САЩ и техните съюзници либералната демокрация продължава да бъде формулата, към която всички трябва да се стремят. Но когато китайските политици говорят, че в света има място и за САЩ, и за Китай, а американските им колеги изключват такава възможност, образът на Америка търпи непоправими щети за сметка на Пекин.

Може ли Америка да победи Китай?

Накратко, ако Америка и Китай бяха партньори по време на Студената война, то днес вече техните отношения се намират в състояние на стратегическа надпревара. Затова и светът, в който живеем, е двуполюсен, а не многополюсен – единият лагер се състои от държавите, които принадлежат към семейството на либералните демокрации, а другият е на тези, които не се самоопределят като такива. И те не са малко. 

Въпросът дали Вашингтон може да спечели този сблъсък, тормози съзнанието не само на Европа, но и на съюзниците в Далечния изток, каквито са Япония, Южна Корея и Австралия. Всъщност отговорът е много прост: САЩ могат да победят Китай на бойното поле, но трудно ще го направят в нова Студена война. Тук е мястото да кажем, че една конвенционална война между Вашингтон и Пекин – каквато я описва Греъм Алисън – несъмнено ще прерасне в ядрен конфликт, а в такава война няма да има победител. Колкото и да са съвършени оръжията на двете държави, с каквито и технологии да разполагат, подобен конфликт ще доведе до пълното им разрушение. В крайна сметка никой китайски лидер не би толерирал посегателство върху Тайван по същия начин, по който никой американски президент не би оставил атака над американска територия ненаказана. Паралелите с Пърл Харбър не са лишени от основание, но в крайна сметка вече живеем в ядрена ера, а не във времето на колониалните империи.

Американската победа в една нова Студена война не е гарантирана и защото триъгълната дипломация в момента е обърната срещу Вашингтон. В подобен конфликт на Америка ще ѝ се наложи да се противопостави не само на Китай, но и на Русия. Тук с пълна сила идва и болезненият факт, че заради ангажиментите си към Украйна САЩ не могат да изпреварят Китай по производство на оръжия, а опитите на Джо Байдън да възстанови ореола на Америка като лидер на свободния свят е помрачен от кандидатурата на Доналд Тръмп. 

Перспективата между Русия и Китай да се появят непреодолими различия също изглежда доста далечна, защото всеки опит на Запада да притисне Пекин по тази линия среща логичен въпрос от другата страна: какво би спечелила китайската страна, ако развали отношенията си с руснаците? Към това се прибавят и ядрените амбиции на Северна Корея, чието сближаване с Русия в началото беше приемано от Запада като геополитическа екзотика. Уви, оказа се, че именно благодарение на Пхенян Москва разполага с достатъчно стратегически ресурси, за да продължава военните си действия срещу Украйна.

Потенциалната опасност Америка да загуби геополитическата надпревара с Китай идва и от кризата на американската средна класа. Исторически факт е, че по време на Студената война американската средна класа е 78% от населението, което дава повод на президента Джон Кенеди да я обяви за гръбнак на обществото и гордост за либералните демокрации. Това пленява сърцата на много хора, искащи да сбъднат американската мечта, за да живеят, най-просто казано, добре. Но тази средна класа е ликвидирана през 80-те години с инжектирането на огромни средства от американската социална държава в производството на оръжия и космически сателити. Войната с глобалния тероризъм и икономическата криза в САЩ от 2009 г. свиват броя на гражданите, които се самоопределят като средна класа, до 35%. Това накара все повече избиратели да се насочат към кандидати като Барак Обама. 

За жалост, Обама не успя да възстанови социалната държава в САЩ, а най-страшното беше, че този неуспех се дължи на факта, че много демократи в Америка обявиха „Обамакеър“ за „социализъм с американски характеристики“ и така открехнаха вратата към кандидатурата на Тръмп. 

Предопределени за война. Но не съвсем
Си Дзинпин и Барак Обама по време на посещението на китайския президент в САЩ, юни 2013 г. Източник: GPA Photo Archive

Казано накратко, победата в Студената война направи САЩ глобален лидер, но същевременно спомогна за формирането на мощна олигархия, която превърна американското здравеопазване в привилегия на богатите, разсъждаващи на принципа „по-добре свободни, но неравни“. В тези условия американската мечта навлиза в дълбока криза, а особено привлекателни стават политическите наративи за „алтернативите“ или „третия път“. Те изглеждат смешно и неубедително от устата на руснаците, но когато Китай започна да формира своя средна класа – феномен, характерен уж само за развитите демокрации, и когато китайските университети изпревариха американските по брой научни статии, в САЩ започнаха сериозно да се замислят на какво се дължат тези процеси.

Ами ако немислимото се случи?

В обобщение, крайно време е да признаем немислимото за поколения американски автори: Китай може да спечели новата Студена война и всяка либерална демокрация трябва да е готова за този сценарий. Причините няма да са нито идеологически, нито политически, а чисто прагматични – ако средната класа на Запада продължи да изчезва, а границата между бедни и богати да расте, много европейци и американци ще си зададат въпроса дали демокрацията, в която живеят, е онзи идеал, който пленява сърцата на свободните хора и печели Студената война. 

Пекин не претендира, че е непогрешимият глобален лидер, нито че социализмът с китайски характеристики е онази перфектна система, която ще донесе траен мир. За САЩ, разбира се, това са басни, тъй като те стъпват върху аргументи, които американската икономическа философия отхвърля по презумпция. Но за много европейски държави, особено за тези в Източна Европа, липсата на средна класа е огромен проблем, който води до нуждата от преосмисляне на идеята, че либералната демокрация е универсална ценност. 

Нещо повече, концепцията на Китай за ненамеса във вътрешните работи на своите партньори звучи привлекателно за въпросните партньори, за фасадните демокрации и не на последно място – за крайните националисти, които ясно си дават сметка, че да си американски съюзник е не просто привилегия или възможност да паразитираш управленски. То си има цена – САЩ не толерират нито корупцията, нито нарушаването на човешките права и в този смисъл изискват от съюзниците си постоянни усилия за гарантиране на правовата държава и прозрачността в съдебната система. 

По сходен начин стоят нещата и с въпроса, който американските лидери често обичат да задават на европейците, спорещи с тях: „А вие в какъв свят искате да живеете – американски, руски или китайски?“ За Европа отговорът на този въпрос е очевиден, но обективно погледнато, можем ли да кажем, че светът може да бъде изцяло доминиран от САЩ и за колко дълго? И ако Америка на Байдън вече доказа, че успява да сдържа своите опоненти в няколко направления, дали ще може в един момент да воюва за своите съюзници на няколко фронта?

Предопределени за война. Но не съвсем
Еманюел Макрон и Урсула фон дер Лайен разговарят с президента Си Дзинпин по време на посещението си в Китай, април 2023 г. Източник: © European Union, 2024, CC BY 4.0, via Wikimedia Commons

Същевременно следва да отбележим, че краят на еднополюсния свят съвсем не означава, че САЩ се намират в състояние на неизбежен упадък. Или поне не толкова бърз, колкото този на Русия. Вашингтон все още може да възстанови живителната сила на своята демокрация, като работи за разширяването на средната класа, за да докаже, че да живееш в условията на либерализъм е добре не само защото си политически свободен, но и защото имаш икономическата свобода да си го позволиш. 

Но това ще изисква от Вашингтон две огромни жертви. Първата, разбира се, засяга неговото глобално лидерство. Рано или късно Америка ще трябва да раздели сферите си на влияние с Китай – това можеше да се избегне след края на Студената война, ако американците се бяха фокусирали да сдържат появата на потенциални хегемони, а не да конвертират недемократични режими в демокрации. Последната такава възможност беше пропиляна по време на администрацията на Обама, когато президентът и тогавашният китайски лидер Ху Дзинтао се срещнаха и потвърдиха, че САЩ и Китай не трябва да воюват, а да работят заедно за мир. Това беше удобен момент двете страни да установят нов баланс на силите, в който да разрешават спорните си въпроси на полето на глобалната икономика, а не чрез надпревара във въоръжаването. Но явно липсваше политическа воля. 

Втората жертва следва да бъде възстановяването на социалната държава в САЩ, което може да стане само ако във Вашингтон седне президент от калибъра на Линкълн, който да обедини отново Щатите и да убеди богатите, че трябва да работят не за своето бъдеще, а за бъдещето на Америка. Не, този човек определено не може да бъде Доналд Тръмп, защото, преди да стане президент, той самият беше един от най-богатите американски олигарси. Ветеранът от Студената война Джо Байдън пък просто няма енергията да се справи с толкова амбициозна задача.

Тогава как би изглеждал един свят, в който Китай излезе победител от надпреварата със САЩ? Такъв свят сам по себе си ще бъде многополюсен, защото всяка по-силна държава ще може да се разпорежда в своята сфера на влияние, но на практика Пекин ще има икономическите инструменти, с които да налага ключовите решения в глобалната политика.

И точно тук на преден план излиза истинската причина, поради която Вашингтон се стреми да елиминира Китай от състезанието за глобално лидерство. В един свят с център Китай ще има европейска, африканска, азиатска зона на влияние, но глобалният икономически суверен ще бъде само един – Пекин. Така Пекин на практика ще измести американския икономически елит от неговата доминираща позиция и ще го замени с китайски.

Самата идея азиатска държава да движи глобалните финанси ужасява западния свят, тъй като благодарение на колониалното си минало и традиции Западът винаги е гледал на азиатските народи като на общества, които не са достигнали възвишените образци на Ренесанса, Просвещението, класицизма, демокрацията и следователно не трябва да управляват, а да бъдат управлявани.

Китай от своя страна също може да допусне стратегически грешки, които да му костват надпреварата с Америка. Една от тях е да изгуби легендарното си търпение и да излезе срещу Вашингтон, докато все още не е постигнал паритет със САЩ. Склонността на много китайски политици да подценяват Америка е също толкова подвеждаща, колкото и увереността на американците, че лесно могат да победят Китай. 

Втората грешка би била, ако ККП дотолкова си хареса Путин, че в един момент реши да поеме по пътя на пълната и тотална централизация, отрязвайки конфуцианското наследство на Китай от политическите му доктрини. Това ще ликвидира наследството на Дън Сяопин, ще русизира страната и така наистина Китай ще заприлича на Русия. За да се случи това обаче, неомаоистката фракция в ККП трябва напълно да измести останалите, което на този етап изглежда невъзможно поради нежеланието на китайците да рискуват икономическите си отношения със Запада и с останалите азиатски държави на цената на пълно и всеобхватно сближаване с Москва. 

Ето защо ключово за страната ще бъде поколението от лидери, които ще наследят Си Дзинпин. Тяхната отговорност ще бъде двойна – как ще изглежда Китай отвътре и какво ще бъде неговото лице пред останалите държави.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.

Defending Against APTs: A Learning Exercise with Kimsuky

Post Syndicated from Raj Samani original https://blog.rapid7.com/2024/07/16/defending-against-apts-a-learning-exercise-with-kimsuky/

Defending Against APTs: A Learning Exercise with Kimsuky

The “evolving threat landscape” is a term we often hear within webinars and presentations taking place across the cybersecurity industry. Such a catch-all term is intended to capture the litany of threat groups and their evolving tactics, but in many ways it fails to truly acknowledge the growth in their capabilities. This is particularly true of APT groups who have for years demonstrated a remarkable increase in their capabilities to remain undetected and carry out instructions from those orchestrating the broader campaigns under which they operate.

The latest research paper coming out of Rapid7 Labs examines the tactics of North Korea’s Kimsuky threat group. It is published to serve as a learning on the evolving capabilities of a highly adept and industrious threat group, and, more importantly, to provide the necessary insights for supporting security teams in the implementation of defensive strategies.

In this post I will cover some of the key insights to be found in this new research.

Targeting capabilities

The paper details Kimsuky’s delivery method as largely focused on email, but of course, a key component of this is determining who to target and what the most effective lure is likely to be. Historically, this threat group has been particularly successful at the latter with considerable time and expense taken to identify “individuals” on whom their attention should be focused.

It is all too easy to shrug and comment on the need for security awareness as the panacea control to prevent all such initial entry vectors. The reality is that we all remain susceptible, given the right hook. And the ability of this threat group to target and compromise individuals around the globe reveals an alarming level of capability to elicit a response from victims.

Evolving technical capabilities

As detailed earlier this year, we are seeing technical innovation borne from the need to evade security controls within the victim environment. In this instance we detail the use of .LNK file payloads derived from an LNK builder proof of concept. This, however, is just the tip of the iceberg, with many other payloads delivered using alternate methods.

What this reveals — with a very high degree of confidence — is that there is an element to continual tooling improvements. Much like a component of this group dedicated to strong OSINT (as above), there is likely a subset of the group dedicated to technical innovation as a means to evade detection.

This allows the group to develop an arsenal of malware, for example, that can be used at will; but more importantly, it can be built upon and developed as defensive techniques improve.

Always on the move

The historic dependency upon reputations as a vehicle to identify malicious infrastructure is fast becoming less than effective. Politely put — and as demonstrated within the paper — we see Kimsuky establish infrastructure across the globe but quickly leverage new domains as needed. This is just another example of how this group understands and develops the ability to quickly move as it identifies new targets.

Subsequently, the publication provides tactical, actionable insights into the defensive measures that can be taken. For example, full details of coverage are included within the paper, as well as persistence measures undertaken by the threat actor, which are a critical indicator of compromise during retroactive threat hunts. All TTPs detailed within the paper are also incorporated into detection coverage across the Rapid7 portfolio, as detailed within the final section.

Click here to read the research paper now.

На второ четенe: „Неудачниците”

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-neudachnitsite/

„Неудачниците“ от Том Ракман

На второ четенe: „Неудачниците"

превод от английски Ангел Игов, София: изд. „Кръг“, 2020

Странно е да четеш стари новини, а такива са всички освен днешните, нали? Действието в романа, за който пиша днес, се развива в периода 2005–2007 г., но и назад във времето, чак до 50-те, и в него са щрихирани световни новинарски събития. Неслучайно

повествованието проследява един вестник и неговия редакционен екип от създаването до края им

и затова книгата може да бъде четена като почит към печатната преса и традиционната журналистика, които дори тогава, в зората на интернет, вече носят печата на остаряла новина. Към бранш, който, ако не бъде погълнат, ще бъде радикално преобразен от прогресивно променящите се технологични реалности.

Канадско-американският писател, който се радва на световен успех още с този дебютен свой роман, проследява в индиректно свързани разкази съдбата и работните навици и премеждия на поредица от герои, всеки от които е част от екипа на вестника. В отделни, много по-кратки и обзорни части към всяка глава Ракман прави същото и по отношение на развитието на бизнеса – от създаването на международния вестник на английски в Рим през 50-те до закриването на редакцията през 2007 г. (или от „вибриращия от енергия нюзрум“ до твърдението, че „атмосферата ставаше все по-токсична: старото колегиално време си беше отишло“).

Чрез работата във вестника и ежедневните задачи писателят ни припомня водещи заглавия и теми от областта на политиката и икономиката, които едва ли не сме забравили – от изслушванията на Маккарти, през залавянето на Айхман в Аржентина, войните в Югославия, в Ирак и срещу тероризма, преговорите Абас–Олмерт, импийчмънта на Клинтън, спадащия рейтинг на Буш, Гуантанамо, обесването на Саддам, ядрените програми, чак до предусещането, че САЩ ще има за първи път чернокож президент.

Днес някои от тези имена и събития ни изглеждат като нещо отдавна отминало, но тогава, в кипежа на всеки ден, над тях са си късали нервите и са замръквали много репортери, редактори, страньори, главни редактори, фотографи. Именно те са фокусът на историите.

Всеки, който някога е работил в редакция, пък дори и доста по-съвременна (сред тях и моя милост), може да разпознае типажите.

Главна редакторка, която плаши, но и балансира и с която всеки оправдава действията си и търси одобрение. Тя често си изкарва личните проблеми на подчинените и взема спорни решения, но всъщност ѝ пука за вестника, от който нееднократно е заплашвала да вдигне ръце.

Строг стилистичен редактор (малцина медии днес си имат такъв, какъвто ние имаме в лицето на Павлина Върбанова!), който гони до дупка всяка правописна грешка и глупава или неточна употреба на дума, прави месечни бюлетини с гафове и е институция от ранга на Библията – но за сметка на това никога не поправя съпругата и внуците си.

Мразена финансова директорка, която решава кой ще бъде съкратен, за да оцелее вестникът, но всъщност спестява много повече съкращения и се бори да закърпи катастрофалните счетоводни баланси. Бизнес репортерка, която следи компетентно борсите, но не е съгласна да бъде финансово използвана от по-младия си приятел. Възрастен и обеднял кореспондент в Париж, който все още праща материалите си по факс, но дотолкова е закъсал за теми в променящата се действителност, че открива подхода, който в ХХI в. ще придобие епидемични размери – да създаде фалшива новина, манипулирайки журналистически прийоми и имитирайки „източници“.

Никога досега не е фалшифицирал история. „Много е приятно – казва си. Отдавна трябваше да го пробвам. Толкова труд спестява!“

Потискан служител с далеч по-голям капацитет, натикан да запълва страници с главоблъсканици, смешки и некролози, който няма да може да произведе нито дума за най-важния от тях. Млад репортер в Кайро, който няма нищо общо с журналистиката, страда почти от агорафобия и дори не знае откъде да се сдобие с материал от реалния живот. Неговият образ е предвестник на своеобразния край на стопроцентовото репортерство от „горещите точки“ и началото на телеграфно-агенционното, офисно онлайн новинарство („предпочитам книгите пред хората – източниците от първа ръка ме изнервят“). На него, с много сарказъм, но донякъде и с носталгия и възхищение, авторът противопоставя карикатурния образ на старото куче „а ла Индиана Джоунс“: безпардонен репортер, готов на всичко, за да се добере до целта си – непоносим, егоцентричен, използвач, обаятелен по свой начин; от тези, които говорят куп езици и разполагат с безброй хитри номера, които не се страхуват да пътуват, да се навират, да рискуват „на терен“.

През образите на героите, дошли от Америка в Европа заради вестника, Том Ракман ни запознава със заплахите пред бизнеса, особено с тези, които новото хилядолетие и технологии донесоха. Някои са класически: неадекватността или неангажираността на собствениците (които винаги имат други, по-важни бизнеси, докато медията е само странично занимание/опит за влияние/приумица); липсата на финансиране и нуждата от съкращения; липсата на адекватни кадри; борбата за аудитория и задържането ѝ, падащите тиражи.

Други са строго професионални: балансът между печалба и кауза, между строгата информация и нарастващата нужда на аудиториите от забавление, между оригиналните материали и мързеливо преписаните от агенциите, между изчерпателността и трайното смаляване на печатните текстове с цел побирането на екран, между важното и засягащото ни („един мъртъв бял мъж е равен на двайсет мъртви африканци“), между лесните, безплатни и достъпни новини и сериозните, които трябва да се заплатят, между достоверността и ефекта, между истината и сензацията и т.н. И така в крайна сметка в единия от разказите журналистът ще напише „статията, която искат“, от която ще са доволни, вместо тази, която отразява автентичното му виждане.

Но винаги остава нуждата от непрестанно обновяване, зад чийто борд изпадат идеалистите, носталгиците, традиционалистите, заклетите работари.

За някои тази работа е смисъл и кауза, за други – досадно и стресиращо ежедневие, за трети – стихия, за четвърти – случайност.

Въпреки че разкрива компетентно живота в една редакция, атмосферата в европейски Рим, както и начина, по който всеки служител вижда бранша през своята собствена позиция, това съвсем не е просто роман за пресата, нито пък е нишов, специализиран. Напротив, в много по-голяма степен Том Ракман ни прави съпричастни на личния живот, драми и провали на своите герои. Този калейдоскоп на съдби сякаш е обединен от хаштага „неудачници“ (казано поднешному). Съзнателно или не, авторът ни оставя с усещането, че

хората, които работят в медията (а дали не изобщо в медиите?), макар и безкрайно различни, са обединени от едно общо усещане за провал,

неудовлетвореност или изгубеност в личностен план. Независимо дали става въпрос за изневери (както в няколко от историите), за мъчителна за приемане истина (че вече са динозаври в променящия се свят, обедняващи или принудени да приемат друга, каква да е работа), за загуба на близък, за отчужденост от семейството, за несполучливо запълвана самота, за професионална неадекватност, или цялостна човешка неефективност.

Героите на Ракман са далеч от съвършенството – те са нелепи, нервни, объркани, травмирани, хитруващи, страдащи от слабости или от либидото си, провалящи се като перфекционисти, изневеряващи като партньори, подценявани като професионалисти и т.н. Любовта на автора към тях обаче се проявява особено силно именно в иронията, в насмешливия поглед, който пронизва цялата книга и я прави (привидно) леко четиво.

На второ четенe: „Неудачниците"

Впрочем самото създаване на вестника в поствоенните години е плод на слабост, на лична приумица, която няма нищо общо с бизнеса или с желанието за печалба, с каквото е известен иначе оригиналният му американски собственик. За мастития бизнесмен това е носталгично-романтичен опит да компенсира факта, че някога е оставил любима жена. Той го прави, назначавайки я на главна позиция – а тя се оказва съвършено подходяща за нея и осмисля съществуването на цялата медия. Този на практика интимен мотивационен жест може да се разчете като сюжетна метафора, ако приемем, че

романът е обяснение в любов към традиционната преса. В крайна сметка вестникът е създаден заради една любов.

По подобен начин може би класическият въпрос „Кое е новина?“ действително има за верни само личните отговори. Ето например историята на вдовицата на дипломата. Дълго време тя чете събраните броеве на вестника с огромно закъснение от години, така че, докато светът вече е пред ерата Обама, тя все още е на „историята“ за войната в Югославия. Прави го, както се чете книга – методично, подред, от първия до последния ред, избягвайки всякакви спойлери на днешни новини, – докато всъщност очаква и се страхува от броя, белязал деня на най-голямата семейна трагедия. Когато не го открива и идва времето за броя след него, тя ще се отърве от целия този баласт на миналото.

Да, може би само това остава в живота на човека – не големите заглавия и едрият исторически фон, а онова, което бележи собствения ни живот. Колко изумително е прозрението, че понякога цели години могат да преминат, без събитията, които са ги обозначили и оформили за архивите, да са имали каквото и да било значение за нас, да са ги белязали. Нима и некрологът в печата, дори и на известна личност, не затваря

десетилетия човешки живот, натъпкан в няколко абзаца, и място за вечен покой на дъното на девета страница, между [рубриките – б.а.] „Грешки-смешки“ и „Времето по света“.

Спомням си моментите, в които се питахме: ще оцелее ли вестникарската индустрия и кога ще напишем нейния некролог? Днес се питаме

ще оцелее ли изобщо чистата журналистика за сметка на развилнелите се социални медии, фалшивите новини, трол фабриките и медиите ментета.

И все пак нека завършим оптимистично с прогнозата – може би остаряла, а може би все още валидна, – че

пресата ще оцелее, а качествената журналистика винаги ще се котира, както и да го наречете – дали ще е новини, текст, съдържание, – някой трябва да го предава, друг – да го напише, трети – да го редактира.

В една от най-хубавите истории в книгата героят осъзнава, че приятелят, когото цял живот е закрилял, съзирайки в него огромен талант, оригиналност и изключителност, всъщност е лишен от тях и е съвсем посредствен. Героят винаги е чакал другарят му да напише книгата на своя живот, а той – съответно биографията му, без да съзнава, че щастливият, успешният и способният винаги е бил самият той.

„Моят живот беше съвсем приличен, един обикновен живот“, опитва се да го убеди приятелят му. Но има хора – като нашият протагонист, – които така или иначе винаги ще търсят извънредното, изключителното. Ще търсят новината в човешкия живот.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.

Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер нa 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Кръг“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

ASRock Industrial 4×4 BOX-8840U Review Low Power AMD Ryzen Mini PC

Post Syndicated from Patrick Kennedy original https://www.servethehome.com/asrock-industrial-4x4-box-8840u-review-low-power-amd-ryzen-mini-pc/

In our ASRock Industrial 4×4 BOX-8840U review, we see how this low-power AMD Ryzen 7 8840U mini PC performs and the connectivity it offers

The post ASRock Industrial 4×4 BOX-8840U Review Low Power AMD Ryzen Mini PC appeared first on ServeTheHome.

How Zurich Insurance Group built a log management solution on AWS

Post Syndicated from Jake Obi original https://aws.amazon.com/blogs/big-data/how-zurich-insurance-group-built-a-log-management-solution-on-aws/

This post is written in collaboration with Clarisa Tavolieri, Austin Rappeport and Samantha Gignac from Zurich Insurance Group.

The growth in volume and number of logging sources has been increasing exponentially over the last few years, and will continue to increase in the coming years. As a result, customers across all industries are facing multiple challenges such as:

  • Balancing storage costs against meeting long-term log retention requirements
  • Bandwidth issues when moving logs between the cloud and on premises
  • Resource scaling and performance issues when trying to analyze massive amounts of log data
  • Keeping pace with the growing storage requirements, while also being able to provide insights from the data
  • Aligning license costs for Security Information and Event Management (SIEM) vendors with log processing, storage, and performance requirements. SIEM solutions help you implement real-time reporting by monitoring your environment for security threats and alerting on threats once detected.

Zurich Insurance Group (Zurich) is a leading multi-line insurer providing property, casualty, and life insurance solutions globally. In 2022, Zurich began a multi-year program to accelerate their digital transformation and innovation through the migration of 1,000 applications to AWS, including core insurance and SAP workloads.

The Zurich Cyber Fusion Center management team faced similar challenges, such as balancing licensing costs to ingest and long-term retention requirements for both business application log and security log data within the existing SIEM architecture. Zurich wanted to identify a log management solution to work in conjunction with their existing SIEM solution. The new approach would need to offer the flexibility to integrate new technologies such as machine learning (ML), scalability to handle long-term retention at forecasted growth levels, and provide options for cost optimization. In this post, we discuss how Zurich built a hybrid architecture on AWS incorporating AWS services to satisfy their requirements.

Solution overview

Zurich and AWS Professional Services collaborated to build an architecture that addressed decoupling long-term storage of logs, distributing analytics and alerting capabilities, and optimizing storage costs for log data. The solution was based on categorizing and prioritizing log data into priority levels between 1–3, and routing logs to different destinations based on priority. The following diagram illustrates the solution architecture.

Flow of logs from source to destination. All logs are sent to Cribl which routes portions of logs to the SIEM, portions to Amazon OpenSearch, and copies of logs to Amazon S3.

The workflow steps are as follows:

  1. All of the logs (P1, P2, and P3) are collected and ingested into an extract, transform, and load (ETL) service, AWS Partner Cribl’s Stream product, in real time. Capturing and streaming of logs is configured per use case based on the capabilities of the source, such as using built-in forwarders, installing agents, using Cribl Streams, and using AWS services like Amazon Data Firehose. This ETL service performs two functions before data reaches the analytics layer:
    1. Data normalization and aggregation – The raw log data is normalized and aggregated in the required format to perform analytics. The process consists of normalizing log field names, standardizing on JSON, removing unused or duplicate fields, and compressing to reduce storage requirements.
    2. Routing mechanism – Upon completing data normalization, the ETL service will apply necessary routing mechanisms to ingest log data to respective downstream systems based on category and priority.
  2. Priority 1 logs, such as network detection & response (NDR), endpoint detection and response (EDR), and cloud threat detection services (for example, Amazon GuardDuty), are ingested directly to the existing on-premises SIEM solution for real-time analytics and alerting.
  3. Priority 2 logs, such as operating system security logs, firewall, identity provider (IdP), email metadata, and AWS CloudTrail, are ingested into Amazon OpenSearch Service to enable the following capabilities. Previously, P2 logs were ingested into the SIEM.
    1. Systematically detect potential threats and react to a system’s state through alerting, and integrating those alerts back into Zurich’s SIEM for larger correlation, reducing by approximately 85% the amount of data ingestion into Zurich’s SIEM. Eventually, Zurich plans to use ML plugins such as anomaly detection to enhance analysis.
    2. Develop log and trace analytics solutions with interactive queries and visualize results with high adaptability and speed.
    3. Reduce the average time to ingest and average time to search that accommodates the increasing scale of log data.
    4. In the future, Zurich plans to use OpenSearch’s security analytics plugin, which can help security teams quickly detect potential security threats by using over 2,200 pre-built, publicly available Sigma security rules or create custom rules.
  4. Priority 3 logs, such as logs from enterprise applications and vulnerability scanning tools, are not ingested into the SIEM or OpenSearch Service, but are forwarded to Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) for storage. These can be queried as needed using one-time queries.
  5. Copies of all log data (P1, P2, P3) are sent in real time to Amazon S3 for highly durable, long-term storage to satisfy the following:
    1. Long-term data retention – S3 Object Lock is used to enforce data retention per Zurich’s compliance and regulatory requirements.
    2. Cost-optimized storage – Lifecycle policies automatically transition data with less frequent access patterns to lower-cost Amazon S3 storage classes. Zurich also uses lifecycle policies to automatically expire objects after a predefined period. Lifecycle policies provide a mechanism to balance the cost of storing data and meeting retention requirements.
    3. Historic data analysis – Data stored in Amazon S3 can be queried to satisfy one-time audit or analysis tasks. Eventually, this data could be used to train ML models to support better anomaly detection. Zurich has done testing with Amazon SageMaker and has plans to add this capability in the near future.
  6. One-time query analysis – Simple audit use cases require historical data to be queried based on different time intervals, which can be performed using Amazon Athena and AWS Glue analytic services. By using Athena and AWS Glue, both serverless services, Zurich can perform simple queries without the heavy lifting of running and maintaining servers. Athena supports a variety of compression formats for reading and writing data. Therefore, Zurich is able to store compressed logs in Amazon S3 to achieve cost-optimized storage while still being able to perform one-time queries on the data.

As a future capability, supporting on-demand, complex query, analysis, and reporting on large historical datasets could be performed using Amazon OpenSearch Serverless. Also, OpenSearch Service supports zero-ETL integration with Amazon S3, where users can query their data stored in Amazon S3 using OpenSearch Service query capabilities.

The solution outlined in this post provides Zurich an architecture that supports scalability, resilience, cost optimization, and flexibility. We discuss these key benefits in the following sections.

Scalability

Given the volume of data currently being ingested, Zurich needed a solution that could satisfy existing requirements and provide room for growth. In this section, we discuss how Amazon S3 and OpenSearch Service help Zurich achieve scalability.

Amazon S3 is an object storage service that offers industry-leading scalability, data availability, security, and performance. The total volume of data and number of objects you can store in Amazon S3 are virtually unlimited. Based on its unique architecture, Amazon S3 is designed to exceed 99.999999999% (11 nines) of data durability. Additionally, Amazon S3 stores data redundantly across a minimum of three Availability Zones (AZs) by default, providing built-in resilience against widespread disaster. For example, the S3 Standard storage class is designed for 99.99% availability. For more information, check out the Amazon S3 FAQs.

Zurich uses AWS Partner Cribl’s Stream solution to route copies of all log information to Amazon S3 for long-term storage and retention, enabling Zurich to decouple log storage from their SIEM solution, a common challenge facing SIEM solutions today.

OpenSearch Service is a managed service that makes it straightforward to run OpenSearch without having to manage the underlying infrastructure. Zurich’s current on-premises SIEM infrastructure is comprised of more than 100 servers, all of which have to be operated and maintained. Zurich hopes to reduce this infrastructure footprint by 75% by offloading priority 2 and 3 logs from their existing SIEM solution.

To support geographies with restrictions on cross-border data transfer and to meet availability requirements, AWS and Zurich worked together to define an Amazon OpenSearch Service configuration that would support 99.9% availability using multiple AZs in a single region.

OpenSearch Service supports cross-region and cross-cluster queries, which helps with distributing analysis and processing of logs without moving data, and provides the ability to aggregate information across clusters. Since Zurich plans to deploy multiple OpenSearch domains in different regions, they will use cross-cluster search functionality to query data seamlessly across different regional domains without moving data. Zurich also configured a connector for their existing SIEM to query OpenSearch, which further allows distributed processing from on premises, and enables aggregation of data across data sources. As a result, Zurich is able to distribute processing, decouple storage, and publish key information in the form of alerts and queries to their SIEM solution without having to ship log data.

In addition, many of Zurich’s business units have logging requirements that could also be satisfied using the same AWS services (OpenSearch Service, Amazon S3, AWS Glue, and Amazon Athena). As such, the AWS components of the architecture were templatized using Infrastructure as Code (IaC) for consistent, repeatable deployment. These components are already being used across Zurich’s business units.

Cost optimization

In thinking about optimizing costs, Zurich had to consider how they would continue to ingest 5 TB per day of security log information just for their centralized security logs. In addition, lines of businesses needed similar capabilities to meet requirements, which could include processing 500 GB per day.

With this solution, Zurich can control (by offloading P2 and P3 log sources) the portion of logs that are ingested into their primary SIEM solution. As a result, Zurich has a mechanism to manage licensing costs, as well as improve the efficiency of queries by reducing the amount of information the SIEM needs to parse on search.

Because copies of all log data are going to Amazon S3, Zurich is able to take advantage of the different Amazon S3 storage tiers, such as using S3 Intelligent-Tiering to automatically move data among Infrequent Access and Archive Access tiers, to optimize the cost of retaining multiple years’ worth of log data. When data is moved to the Infrequent Access tier, costs are reduced by up to 40%. Similarly, when data is moved to the Archive Instant Access tier, storage costs are reduced by up to 68%.

Refer to Amazon S3 pricing for current pricing, as well as for information by region. Moving data to S3 Infrequent Access and Archive Access tiers provides a significant cost savings opportunity while meeting long-term retention requirements.

The team at Zurich analyzed priority 2 log sources, and based on historical analytics and query patterns, determined that only the most recent 7 days of logs are typically required. Therefore, OpenSearch Service was right-sized for retaining 7 days of logs in a hot tier. Rather than configuring UltraWarm and cold storage tiers for OpenSearch Service, copies of the remaining logs were simultaneously being sent to Amazon S3 for long-term retention and could be queried using Athena.

The combination of cost-optimization options is projected to reduce by 53% the cost of per GB of log data ingested and stored for 13 months when compared to the previous approach.

Flexibility

Another key consideration for the architecture was the flexibility to integrate with existing alerting systems and data pipelines, as well as the ability to incorporate new technology into Zurich’s log management approach. For example, Zurich also configured a connector for their existing SIEM to query OpenSearch, which further allows distributed processing from on premises and enables aggregation of data across data sources.

Within the OpenSearch Service software, there are options to expand log analysis using security analytics with predefined indicators of compromise across common log types. OpenSearch Service also offers the capability to integrate with ML capabilities such as anomaly detection and alert correlation to enhance log analysis.

With the introduction of Amazon Security Lake, there is another opportunity to expand the solution to more efficiently manage AWS logging sources and add to this architecture. For example, you can use Amazon OpenSearch Ingestion to generate security insights on security data from Amazon Security Lake.

Summary

In this post, we reviewed how Zurich was able to build a log data management architecture that provided the scalability, flexibility, performance, and cost-optimization mechanisms needed to meet their requirements.

To learn more about components of this solution, visit the Centralized Logging with OpenSearch implementation guide, review Querying AWS service logs, or run through the SIEM on Amazon OpenSearch Service workshop.

About the Authors

Clarisa Tavolieri is a Software Engineering graduate with qualifications in Business, Audit, and Strategy Consulting. With an extensive career in the financial and tech industries, she specializes in data management and has been involved in initiatives ranging from reporting to data architecture. She currently serves as the Global Head of Cyber Data Management at Zurich Group. In her role, she leads the data strategy to support the protection of company assets and implements advanced analytics to enhance and monitor cybersecurity tools.

Austin RappeportAustin Rappeport is a Computer Engineer who graduated from the University of Illinois Urbana/Champaign in 2011 with a focus in Computer Security. After graduation, he worked for the Federal Energy Regulatory Commission in the Office of Electric Reliability, working with the North American Electric Reliability Corporation’s Critical Infrastructure Protection Standards on both the audit and enforcement side, as well as standards development. Austin currently works for Zurich Insurance as the Global Head of Detection Engineering and Automation, where he leads the team responsible for using Zurich’s security tools to detect suspicious and malicious activity and improve internal processes through automation.

Samantha Gignac is a Global Security Architect at Zurich Insurance. She graduated from Ferris State University in 2014 with a Bachelor’s degree in Computer Systems & Network Engineering. With experience in the insurance, healthcare, and supply chain industries, she has held roles such as Storage Engineer, Risk Management Engineer, Vulnerability Management Engineer, and SOC Engineer. As a Cybersecurity Architect, she designs and implements secure network systems to protect organizational data and infrastructure from cyber threats.

Claire Sheridan is a Principal Solutions Architect with Amazon Web Services working with global financial services customers. She holds a PhD in Informatics and has more than 15 years of industry experience in tech. She loves traveling and visiting art galleries.

Jake Obi is a Principal Security Consultant with Amazon Web Services based in South Carolina, US, with over 20 years’ experience in information technology. He helps financial services customers improve their security posture in the cloud. Prior to joining Amazon, Jake was an Information Assurance Manager for the US Navy, where he worked on a large satellite communications program as well as hosting government websites using the public cloud.

Srikanth Daggumalli is an Analytics Specialist Solutions Architect in AWS. Out of 18 years of experience, he has over a decade of experience in architecting cost-effective, performant, and secure enterprise applications that improve customer reachability and experience, using big data, AI/ML, cloud, and security technologies. He has built high-performing data platforms for major financial institutions, enabling improved customer reach and exceptional experiences. He is specialized in services like cross-border transactions and architecting robust analytics platforms.

Freddy Kasprzykowski is a Senior Security Consultant with Amazon Web Services based in Florida, US, with over 20 years’ experience in information technology. He helps customers adopt AWS services securely according to industry best practices, standards, and compliance regulations. He is a member of the Customer Incident Response Team (CIRT), helping customers during security events, a seasoned speaker at AWS re:Invent and AWS re:Inforce conferences, and a contributor to open source projects related to AWS security.

[$] SUSE asks openSUSE to consider name change

Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/981018/

SUSE has, in a somewhat clumsy
fashion, asked openSUSE
to consider rebranding to clear up confusion over the
relationship between SUSE the company and openSUSE as a community
project. That, in turn, has opened conversations about revising
openSUSE governance and more. So far, there is no concrete proposal to
consider, no timeline, or even a process for the community and company
to follow to make any decisions.

[$] Hierarchical storage management, fanotify, FUSE, and more

Post Syndicated from jake original https://lwn.net/Articles/981392/

Amir Goldstein led a filesystem-track session at the 2024 Linux Storage,
Filesystem, Memory Management, and BPF Summit on his project to build a
hierarchical
storage management (HSM) system using fanotify.
The idea is to monitor file access in order to determine when to retrieve
content from non-local storage (e.g. the cloud). The session was a
follow-up to last year’s introduction to the
project, which covered some of the problems he had encountered; this
year, he
was updating attendees on its status and progress, along with some other
problem areas that he wanted to discuss.

Redox to implement POSIX signals in user space

Post Syndicated from daroc original https://lwn.net/Articles/982186/


Redox has received a
grant to work on implementing POSIX-compatible signals. The

draft design calls for them to be implemented nearly completely in user space.

So far, the signals project has been going according to plan, and
hopefully, POSIX support for signals will be mostly complete by the
end of summer, with in-kernel improvements to process management.
After that, work on the userspace process manager will begin,
possibly including new kernel performance and/or functionality
improvements to facilitate this.

Защо е важно да знаем какво са прионите

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/zashto-e-vazhno-da-znaem-kakvo-sa-prionite/

Защо е важно да знаем какво са прионите

Прионите са протеини, които могат да съществуват в две форми – нормална и с променена структура (погрешно нагъната). Прионите с погрешно нагъната форма имат свойството да променят структурата на нормалните приони.

Няколко приона с променена структура могат да образуват популация, което има смъртоносни последици. Грешно нагънатият PrP прион води до фатални невродегенеративни заболявания при хора и животни. Прионите с променена структура са инфекциозни агенти – малко количество от тях може да зарази и унищожи цял организъм.

Приони – нормална и инфекциозна форма

Клетъчният прионен протеин (PrPC) присъства във всички ядрени клетки, въпреки че се произвежда главно в невронни клетки. При хората PrPC се кодира от PRNP гена, който е локализиран на късото рамо на хромозома 20.

PrPC има невропротективни функции, участва в невротрансмисията, в определянето на съдбата на стволовите клетки (в какъв вид зрели клетки ще се превърнат) и в редица други процеси. Прионът може да съществува в две триизмерни състояния: физиологична форма (нормална) и т.нар. изоформа, наречена скрейпи прионен протеин – PrPSc. 

Тази форма на приона е инфекциозна и води до редица заболявания, като скрейпи при овце („луда овца“), хронично изтощение при елените, известно като заболяването „зомби елен“, спонгиформна енцефалопатия по говедата („луда крава“), а при човека – болест на Кройцфелд–Якоб (CJD), фатална фамилна инсомния и синдром на  Герстман–Щрауслер–Шайнкер. Погрешното нагъване на PrPC в амилоидогенната изоформа PrPSc е ключово патогенно събитие при прионните заболявания, които могат да бъдат с генетичен характер, инфекциозни (чрез заразяване) или спорадични (при случайно образуване на патогенната форма). 

Анормалните изоформи се натрупват в мозъка, което води до образуването на амилоидни плаки. Подобен механизъм за образуване на амилоидни плаки е добре установен при невродегенеративни заболявания, като болест на Алцхаймер, болест на Паркинсон, амиотрофична латерална склероза, фронтотемпорална деменция и болест на Хънтингтън.

Какви представляват прионните заболявания

Повечето човешки прионни заболявания са спорадични (85%), следвани по честота от генетичните (10–15%) и накрая са придобитите прионни заболявания вследствие на консумация на замърсено говеждо месо или от замърсени неврохирургични инструменти (~1%). Диагнозата на човешката прионна болест се постига чрез оценка на клиничната картина, изключване на други потенциални причини и използване на определени диагностични тестове, които могат да подскажат наличие на заболяването. 

Изследването на цереброспинална течност също се използва за диагностициране на прионна болест. Ядрено-магнитният резонанс е полезен и има диагностична чувствителност 70–95% и специфичност приблизително 98% за спорадичен CJD в зависимост от приложените критерии. 

Генетично прионно заболяване се установява чрез откриване на патогенен вариант в PRNP гена, а спонтанно възникналият CJD се диагностицира чрез разпознаване на известни рискови фактори, например трансплантация на роговица. Освен че играят ключова роля в генетичните прионни заболявания, вариациите в PRNP последователностите също са важни за спорадични и придобити прионни заболявания.

Пътят към лечението на прионните заболявания

Тези заболявания се срещат изключително рядко, но за тях няма лечение и винаги завършват с летален изход. Важно е да бъдат изследвани, за да се предотвратят епидемии, причинени от консумация на заразено месо от селскостопански животни.

Годишно има между един или два нови случая на 1 милион души, предимно при хора над 60-годишна възраст. Търсенето на лечение на прионните заболявания започва още през 1982 г., когато неврологът Стенли Прусинър от Калифорнийския университет в Сан Франциско идентифицира инфекциозните приони като причина за невродегенеративни заболявания. 

В последното рандомизирано, контролирано от плацебо клинично изпитване, фокусирано върху прионните заболявания, се използва вече тествана стратегия при други невродегенеративни болести: фрагмент от синтетична ДНК, наречен антисенс олигонуклеотид (ASO), който може да достигне до мозъка чрез инжектиране в гръбначния мозък и да унищожи информационната РНК (иРНК), съществена за производството на протеин, причиняващ заболяването.

ASO в новото изпитване, произведен от Ionis Pharmaceuticals и наречен ION717, е насочен към иРНК, кодираща нормален прионен протеин, без който не може да възникне неправилно нагънатата форма. Две други компании имат за цел да премахнат нормалния прионен протеин чрез различни методи. Sangamo Therapeutics разработва т.нар. протеинови цинкови пръсти (ZFP), пригодени да се свързват с ДНК на пациента и да спират експресията на гена за приони. Те ще бъдат доставени като ДНК, кодираща цинкови пръсти, опаковани в безвреден вирус и приложени като еднократна интравенозна инжекция. Междувременно Gate Bioscience разработва перорално лекарство, което ще блокира производството на прионен протеин в мозъчните клетки.

Какво да очакваме в бъдеще

Извършването на генетично изследване винаги трябва да се обсъжда със засегнатите от прионна болест семейства, независимо от наличието нa фамилна анамнеза. Има няколко възможности, препоръчителни за хора в риск, които желаят да имат биологични деца без PRNP мутации. 

Извършването на генетичните тестове може да се увеличи, ако пациентите вземат участие в предстоящи клинични изпитвания. Генетичните подходи към лечението може да се използват за предотвратяването или забавянето на клиничното начало при носители на мутации и за лечението на пациенти със симптоматично заболяване. Генните терапии имат за цел да намалят PrPc с цел премахване на субстрата за превръщане на прионите в патогенни форми. Необходима е още работа, за да се оцени как генетичните терапии могат да повлияят на човешките прионни заболявания.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.

Eliminating hardware with Load Balancing and Cloudflare One

Post Syndicated from Noah Crouch original https://blog.cloudflare.com/eliminating-hardware-with-load-balancing-and-cloudflare-one


In 2023, Cloudflare introduced a new load balancing solution supporting Local Traffic Management (LTM). This year, we took it a step further by introducing support for layer 4 load balancing to private networks via Spectrum. Now, organizations can seamlessly balance public HTTP(S), TCP, and UDP traffic to their privately hosted applications. Today, we’re thrilled to unveil our latest enhancement: support for end-to-end private traffic flows as well as WARP authenticated device traffic, eliminating the need for dedicated hardware load balancers! These groundbreaking features are powered by the enhanced integration of Cloudflare load balancing with our Cloudflare One platform, and are available to our enterprise customers. With this upgrade, our customers can now utilize Cloudflare load balancers for both public and private traffic directed at private networks.

Cloudflare Load Balancing today

Before discussing the new features, let’s review Cloudflare’s existing load balancing support and the challenges customers face.

Cloudflare currently supports four main load balancing traffic flows:

  1. Internet-facing load balancers connecting to publicly accessible endpoints at layer 7, supporting HTTP(S).
  2. Internet-facing load balancers connecting to publicly accessible endpoints at layer 4 (Spectrum), supporting TCP and UDP services
  3. Internet-facing load balancers connecting to private endpoints at layer 7 HTTP(S) via Cloudflare Tunnels.
  4. Internet-facing load balancers connecting to private endpoints at layer 4 (Spectrum), supporting TCP and UDP services via Cloudflare Tunnels.

One of the biggest advantages of Cloudflare’s load balancing solutions is the elimination of hardware costs and maintenance. Unlike hardware-based load balancers, which are costly to purchase, license, operate, and upgrade, Cloudflare’s solution requires no hardware. There’s no need to buy additional modules or new licenses, and you won’t face end-of-life issues with equipment that necessitate costly replacements.

With Cloudflare, you can focus on innovation and growth. Load balancers are deployed in every Cloudflare data center across the globe, in over 300 cities, providing virtually unlimited scale and capacity. You never need to worry about bandwidth constraints, deployment locations, extra hardware modules, downtime, upgrades, or supply chain constraints. Cloudflare’s global Anycast network ensures that every customer connects to a nearby data center and load balancer, where policies, rules, and steering are applied efficiently. And now, the resilience, scale, and simplicity of Cloudflare load balancers can be integrated into your private networks! We have worked hard to ensure that Cloudflare load balancers are highly available and disaster ready, from the core to the edge – even when datacenters lose power.

Keeping private resources private with Magic WAN

Before today’s announcement, all of Cloudflare’s load balancers operating at layer 4 have been connected to the public Internet. Customers have been able to secure the traffic flowing to their load balancers with WAF rules and Zero Trust policies, but some customers would prefer to keep certain resources private and under no circumstances exposed to the Internet. It’s been possible to isolate origin servers and endpoints this way, which can exist on private networks that are only accessible via Cloudflare Tunnels. And as of today, we can offer a similar level of isolation to customers’ layer 4 load balancers.

In our previous LTM blog post, we discussed connecting these internal or private resources to the Cloudflare global network and how Cloudflare would soon introduce load balancers that are accessible via private IP addresses. Unlike other Cloudflare load balancers, these do not have an associated hostname. Rather, they are accessible via an RFC 1918 private IP address. In the land of load balancers, this is often referred to as a virtual IP (VIP). As of today, load balancers that are accessible at private IPs can now be used within a virtual network to isolate traffic to a certain set of Cloudflare tunnels, enabling customers to load balance traffic within their private network without exposing applications to the public Internet.

The question you might be asking is, “If I have a private IP load balancer and privately hosted applications, how do I or my users actually reach these now-private services?”

Cloudflare Magic WAN can now be used as an on-ramp in tandem with Cloudflare load balancers that are accessible via an assigned private IP address. Magic WAN provides a secure and high-performance connection to internal resources, ensuring that traffic remains private and optimized across our global network. With Magic WAN, customers can connect their corporate networks directly to Cloudflare’s global network with GRE or IPSec tunnels, maintaining privacy and security while enjoying seamless connectivity. The Magic WAN Connector easily establishes connectivity to Cloudflare without the need to configure network gear, and it can be deployed at any physical or cloud location! With the enhancements to Cloudflare’s load balancing solution, customers can confidently keep their corporate applications resilient while maintaining the end-to-end privacy and security of their resources.

This enhancement opens up numerous use cases for internal load balancing, such as managing traffic between different data centers, efficiently routing traffic for internally hosted applications, optimizing resource allocation for critical applications, and ensuring high availability for internal services. Organizations can now replace traditional hardware-based load balancers, reducing complexity and lowering costs associated with maintaining physical infrastructure. By leveraging Cloudflare load balancing and Magic WAN, companies can achieve greater flexibility and scalability, adapting quickly to changing network demands without the need for additional hardware investments.

But what about latency? Load balancing is all about keeping your applications resilient and performant and Cloudflare was built with speed at its core. There is a Cloudflare datacenter within 50ms of 95% of the Internet-connected population globally! Now, we support all Cloudflare One on-ramps to not only provide seamless and secure connectivity, but also to dramatically reduce latency compared to legacy solutions. Load balancing also works seamlessly with Argo Smart Routing to intelligently route around network congestion to improve your application performance by up to 30%! Check out the blogs here and here to read more about how Cloudflare One can reduce application latency.

Supporting distributed users with Cloudflare WARP

But what about when users are distributed and not connected to the local corporate network? Cloudflare WARP can now be used as an on-ramp to reach Cloudflare load balancers that are configured with private IP addresses. The Cloudflare WARP client allows you to protect corporate devices by securely and privately sending traffic from those devices to Cloudflare’s global network, where Cloudflare Gateway can apply advanced web filtering. The WARP client also makes it possible to apply advanced Zero Trust policies that check a device’s health before it connects to corporate applications.

In this load balancing use case, WARP pairs up perfectly with Cloudflare Tunnels so that customers can place their private origins within virtual networks to help either isolate traffic or handle overlapping private IP addresses. Once these virtual networks are defined, administrators can configure WARP profiles to allow their users to connect to the proper virtual networks. Once connected, WARP takes the configuration of the virtual networks and installs routes on the end users’ devices. These routes will tell the end user’s device how to reach the Cloudflare load balancer that was created with a private, non-publicly routable IP address. The administrator could then create a DNS record locally that would point to that private IP address. Once DNS resolves locally, the device would route all subsequent traffic over the WARP connection. This is all seamless to the user and occurs with minimal latency.

How we connected load balancing to Cloudflare One

In contrast to public L4 or L7 load balancers, private L4 load balancers are not going to have publicly addressable hostnames or IP addresses, but we still need to be able to handle their traffic. To make this possible, we had to integrate existing load balancing services with private networking services created by our Cloudflare One team. To do this, upon creation of a private load balancer, we now assign a private IP address within the customer’s virtual network. When traffic destined for a private load balancer enters Cloudflare, our private networking services make a request to load balancing to determine which endpoint to connect to. The information in the response from load balancing is used to connect directly to a privately hosted endpoint via a variety of secure traffic off-ramps. This differs significantly from our public load balancers where traffic is off-ramped to the public internet. In fact, we can now direct traffic from any on-ramp to any off-ramp! This allows for significant flexibility in architecture. For example, not only can we direct WARP traffic to an endpoint connected via GRE or IPSec, but we can also off-ramp this traffic to Cloudflare Tunnel, a CNI connection, or out to the public internet! Now, instead of purchasing a bespoke load balancing solution for each traffic type, like an application or network load balancer, you can configure a single load balancing solution to handle virtually any permutation of traffic that your business needs to run!

Getting started with internal load balancing

We are excited to be releasing these new load balancing features that solve critical connectivity issues for our customers and effectively eliminate the need for a hardware load balancer. Cloudflare load balancers now support end-to-end private traffic flows with Cloudflare One. To get started with configuring this feature, take a look at our load balancing documentation.

We are just getting started with our local traffic management load balancing support. There is so much more to come including user experience changes, enhanced layer 4 session affinity, new steering methods, refined control of egress ports, and more.

Q2 2024 Internet disruption summary

Post Syndicated from David Belson original https://blog.cloudflare.com/q2-2024-internet-disruption-summary


Cloudflare’s network spans more than 320 cities in over 120 countries, where we interconnect with over 13,000 network providers in order to provide a broad range of services to millions of customers. The breadth of both our network and our customer base provides us with a unique perspective on Internet resilience, enabling us to observe the impact of Internet disruptions. Thanks to Cloudflare Radar functionality released earlier this year, we can explore the impact from a routing perspective, as well as a traffic perspective, at both a network and location level.

As we have seen in previous years, nationwide exams take place across several MENA countries in the second quarter, and with them come government directed Internet shutdowns. Cable cuts, both terrestrial and submarine, caused Internet outages across a number of countries, with the ACE submarine cable being a particular source of problems. Maintenance, power outages, and technical problems also disrupted Internet connectivity, as did unknown issues. And as we have frequently seen in the two-plus years since the conflict began, Internet connectivity in Ukraine suffers as a result of Russian attacks.

As we have noted in the past, this post is intended as a summary overview of observed disruptions, and is not an exhaustive or complete list of issues that have occurred during the quarter.

Government directed

Syria, Algeria, Iraq

Each spring, governments in several countries in the Middle East and North Africa (MENA) region order local telecommunications providers to shut down or disrupt Internet connectivity across the country in an effort to prevent students from cheating on national secondary and high school exams. These shutdowns/disruptions generally occur for several hours per day over a multi-week period. We covered such events in 2023, 2022, and 2021, as they occurred in locations including Syria, Sudan, Algeria, and Iraq.

In June, we published Exam-ining recent Internet shutdowns in Syria, Iraq, and Algeria, which examined the daily Internet shutdowns that took place in Iraq and Syria, as well as the two multi-hour daily disruptions in Algeria, which appeared to be pursuing a content blocking strategy, rather than a full nationwide shutdown. The post examined the impact that these shutdowns have on Internet traffic, and also analyzed routing information and traffic from other Cloudflare services in an effort to better understand how these shutdowns are being implemented.

In addition to the shutdowns covered in the previously referenced blog post, Iraq implemented a second round of shutdowns that started on June 23, and ran through at least July 14. Some of these shutdowns impacted the same set of networks seen in the first round, and some impacted networks in the autonomous Kurdistan region in the north.

Among the latter set, AS206206 (Kurdistan Net), AS59625 (Korek Telecom), AS48492 (IQ-Online), and AS21277 (Newroz Telecom) all implemented shutdowns on June 23, June 26, June 30, July 3, July 7, and July 10, between 06:00 – 08:00 local time (03:00 – 05:00 UTC).

Outside the autonomous Kurdistan region, networks including AS59588 (Zainas), AS199739 (Earthlink), AS203214 (HulumTele), AS51684 (Asiacell), and AS58322 (Halasat) implemented Internet shutdowns between 06:00 – 08:00 local time (03:00 – 05:00 UTC) on June 23, June 24, June 26, June 27, June 29, June 30, July 1, and July 2.

Both sets of shutdowns reviewed above appeared to have followed the same approach as the first round covered in the earlier blog post.

Kenya, Burundi, Uganda, Rwanda, Tanzania

Concerns over a potential Internet shutdown during planned protests against tax increases proposed in “Finance Bill 2024” by the Kenyan government led to the publication of a joint statement signed by multiple organizations. The statement strongly urged the Kenyan government to refrain from enforcing any

Internet shutdowns or information controls, and highlighted the “disastrous economic effects” such a move could have. In response, the Communications Authority of Kenya issued a press release stating that “For the avoidance of doubt, the Authority has no intention whatsoever to shut down Internet traffic or interfere with the quality of connectivity. Such actions would be a betrayal of the Constitution as a whole, the freedom of expression in particular and our own ethos.”

As protests escalated on June 25, Internet traffic in Kenya dropped at 16:30 local time (13:30 UTC). Initially, this outage was thought to be due to issues with one or more undersea cables that provide international connectivity to the country, with the potential cause supported by social media posts from Safaricom and Airtel.

Similar concurrent drops in Internet traffic were observed in Burundi, Uganda, Rwanda, and Tanzania, as shown below. Issues with submarine cables connected to one country can impact Internet connectivity in other countries if there is a dependency on that country/cable for upstream Internet connectivity. As such, the observed disruptions in those four countries were not that unusual. To that end, a (subsequently deleted) post on X from MTN Uganda noted: “Our esteemed customers, We are experiencing a degraded service on all our internet services due to an outage caused by our connectivity supply through Kenya. Our technical teams and partners are working jointly to resolve the issue in the shortest time possible. In the interim, we kindly advise our customers to use *165# to access Mobile Money and other app based services. Thank you.“

However, other participants in the Internet infrastructure community in Africa called the undersea cable outage explanation into question. Kyle Spencer, Executive Director of the Uganda Internet eXchange Point, posted on X that “I am told the Kenyan government ordered sea cable landing stations to disconnect circuits.” Ben Roberts, Group CTIO at Liquid Intelligent Technologies (a pan-African network infrastructure provider), posted “No cables are damaged this week.” In addition, outages on undersea cables are rarely, if ever, resolved in a matter of hours, as this disruption was – they frequently last for days or weeks.

On June 26, Safaricom’s CEO claimed “This outage was occasioned by reduced bandwidth on some cables that carry Internet traffic”, contradicting the company’s original claim. No additional information was forthcoming from Airtel or the Communications Authority of Kenya, but as noted above, some within the industry believe that the disruption that impacted connectivity in Kenya, Burundi, Uganda, Rwanda, and Tanzania was directed by the government of Kenya, and was not caused by submarine cable outages.

Cable cuts

Haiti

At 17:36 local time (21:36 UTC) on April 28, Digicel Haiti posted an “important note” on X that stated in part (translated) “On April 27, 2024, the company suffered several attacks on its international optical infrastructure in the Drouya area on National Road #1. The optical fiber was damaged by the impact of cartridges after the armed clashes in the area for a few days. It affected several services such as internet (data), SMS, MonCash and international calling. For now, we are happy to inform the population that all services are restored to 100%.” The graph below shows the impact of the fiber damage, with AS27653 (Digicel Haiti) suffering an Internet outage lasting nearly 24 hours, from around 17:30 local time (21:30 UTC) on April 27 through approximately 16:00 local time (20:00 UTC) on April 28, after which traffic quickly recovered.

Then on May 3, The Director General of Digicel Haiti posted on X that (translated) “Digicel is informing the general public that it suffered two more damages to its international fiber infrastructure at 2am this morning. We have restored Moncash services, SMS, and Fiber Optic connections. Our crews are already on their way to address the apparent landslide in the Canaan area.” The disruption caused by this fiber damage lasted for approximately eight hours, between 02:15 – 10:30 local time (06:15 – 14:30 UTC), and as seen in the graph below, appeared to have a nominal impact on traffic.

Kenya, Madagascar, Malawi, Mozambique, Rwanda, Tanzania, Uganda

On Sunday, May 12, issues with the EASSy and Seacom submarine cables again disrupted connectivity to East Africa, impacting a number of countries previously affected by a set of cable cuts that occurred nearly three months earlier. Insight into these earlier cable cuts and the initial impact of May’s cable damage was covered in our East African Internet connectivity again impacted by submarine cable cuts blog post.

Traffic levels across a number of the impacted countries dropped just before 11:00 local time (08:00 UTC).  The magnitude of the initial impact varied by country, with traffic initially dropping by 10-25% in Kenya, Uganda, Madagascar, and Mozambique, while traffic in Rwanda, Malawi, and Tanzania dropped by one-third or more than compared to the previous week. The overall impact was most significant in Tanzania, Madagascar, and Rwanda, as seen in the graphs below. Traffic returned to expected levels at various times over the following week, ranging from a day and a half later (May 13) in Kenya to a week later (May 19) in Rwanda.

Repairs to the EASSy and Seacom cables were completed on May 31. Repairs to the cables damaged in February were ongoing as of July 9, as their location in a war zone complicates repair efforts.

Chad

A reported fiber optic cable cut in Cameroon disrupted Internet connectivity for customers of Moov Africa TChad on May 25. The outage lasted three hours, between 15:15 -18:15 local time (14:15 – 17:15 UTC), with the impact visible at a country level as well. Routing was disrupted too, as the number of IPv4 /24 prefixes (256 IPv4 addresses) announced by Moov Africa Tchad fell from eight to three during the disruption.

The event was similar to one that occurred on January 10, when Moov Africa Tchad and country-level traffic was disrupted for over 12 hours “due to a cut in the optical fiber coming from Cameroon through which Chad has access to the Internet”. During that event, significant volatility was also observed from a routing perspective, as the volume of announced IPv4 address space shifted frequently at a network and country level during the disruption. As we noted last quarter, as a landlocked country, Chad is dependent on terrestrial Internet connections to/through neighboring countries, and the AfTerFibre cable map illustrates Chad’s reliance on limited cable paths through Cameroon and Sudan.

Gambia, Mauritania, Senegal

A reported “network interruption” on the Africa Coast to Europe (ACE) submarine cable disrupted traffic across networks in the Gambia, Mauritania, and Senegal on June 5. AS25250 (Gamtel), AS29544 (Mauritel), and AS37649 (Free/Tigo) all saw traffic drop around 23:00 local time (23:00 UTC). As seen in the graphs below, the outage lasted for nearly 11 hours, with traffic recovering just 10:00 local time on June 6 (10:00 UTC). Mauritel saw a near complete outage, while Gamtel and Free/Tigo saw less severe impacts, possibly because they were able to shift traffic to back up links.

Maintenance

Guinea, Gambia, Sierra Leone, Liberia

Above, we discussed an unexpected network interruption on the ACE submarine cable that caused outages across multiple countries on June 5. However, two months earlier, a planned outage for repair work on the cable also disrupted connectivity across multiple African countries. A communiqúe issued by the Ministry of Posts, Telecommunications and the Digital Economy in Guinea noted in part (translated) “…the ACE (Africa Coast to Europe) network will undergo a planned outage on April 8, 2024, between midnight and 2:00 a.m. morning in the following countries: Guinea, Senegal, Gambia, Sierra Leone and Liberia. This total outage of approximately 2 hours will affect Internet traffic and international calls.”

The graphs below show the impact to traffic in the listed countries for the planned two-hour repair window, though it appears that traffic did not return fully to expected levels after the repair window concluded – it is unclear why it remained slightly depressed. In addition, despite being listed as one of the impacted countries, no impact to traffic was observed in Senegal.

Guinea

Rounding out a trifecta of entries about the ACE submarine cable, planned maintenance work on the cable by GUILAB reportedly caused a multi-hour outage at AS37461 (Orange Guinea) and at a country level as well, lasting from 12:15 – 15:45 local time (12:15 – 15:45 UTC). (GUILAB is the company in charge of managing the capacity allocated to Guinea on the ACE submarine cable.) The maintenance work was reported by Orange Guinea in two X posts (1, 2), although these posts were subsequently deleted.

Power outage

Kenya

At 18:30 local time (15:30 UTC) on May 2, Kenya Power posted a “Power Outage Alert” on X that stated “At 5:40 PM (EAT) today, Thursday, 2nd May 2024, we experienced a system disturbance on the grid, resulting in power supply disruption in most parts of the country.” The graph below shows the resultant impact on Internet connectivity in the country, with traffic dropping sharply between 17:30 – 17:45 local time (14:30 – 14:45 UTC). The drop in traffic lasted until approximately 21:30 local time (18:30 UTC), the same time that Kenya Power posted a “Power Supply Restoration” notice on X, highlighting the restoration of power to parts of the country. Although the post-outage spike seen in the graph would suggest pent-up demand for online content, a longer-term view of Kenya’s Internet traffic shows traffic peaks at the same time (22:00 local time, 19:00 UTC) during the preceding two days as well.

Ecuador

A nationwide power outage in Ecuador on June 19 impacted hospitals, homes, and the subway, in addition to causing a major disruption to Internet connectivity. The graph below shows Ecuador’s Internet traffic dropping sharply just after 15:00 local time (20:00 UTC). A post on X from Public Works Minister Roberto Luque explained (translated) “The immediate report that we received from CENACE is that there is a failure in the transmission line that caused a cascade disconnection, so there is no energy service on a national scale.” A subsequent post pointed at a lack of investment in the underlying systems, and noted that as of 18:41 pm local time (23:41 UTC), “95% of the energy has already been restored”. After the initial sharp drop, traffic began to recover fairly quickly, and was effectively back to expected levels by the stated time.

Albania, Bosnia, Montenegro

A sudden increase in power consumption related to increased usage due to high temperatures, as well electrical systems being impacted by the heat, caused a widespread power outage across Montenegro, Bosnia, and Montenegro on June 21. The outage reportedly originated in Montenegro after a 400-kilowatt transmission line exploded. While power outages are generally more localized to a single country, or region within a country, power distribution systems are linked across Balkan countries as part of the Trans-Balkan Electricity Corridor.

Published reports (MSN, Reuters) noted that electrical networks went down 12:00 – 13:00 local time (10:00 – 11:00 UTC), and that electricity suppliers in the impacted countries started restoring power by mid-afternoon, and had it largely restored by the evening. The graphs below show traffic from Albania, Bosnia, and Montenegro starting to drop around 12:00 local time (10:00 UTC), reaching its nadir in Albania and Bosnia at 12:30 local time (10:30 UTC) and at 13:00 local time (11:00 UTC) in Montenegro. Traffic recovered gradually over the next several hours as power was restored, returning to expected levels by 15:30 local time (13:30 UTC).

Croatia was reportedly impacted by the power outage as well, but no adverse impact to traffic at a country level is visible during the timeframe that connectivity in the other countries was disrupted.

Military action

Ukraine

During the two-plus years of the Russia-Ukraine conflict, Ukraine’s power grid has been a frequent target for Russian air attacks. When damage to Ukraine’s electrical power infrastructure occurs as a result of these attacks, Internet connectivity is also disrupted. Attacks on May 21 caused power outages across a number of areas in Ukraine. The most significant impact was in Sumy, where traffic dropped as low as 82% below the previous week at 00:00 on May 22 local time (21:00 UTC). As the graphs below illustrate, traffic was also lower than the previous week for several hours in Kyiv, Kharkiv, and Vinnytsia, with traffic returning to expected levels by around 08:00 local time (05:00 UTC) on May 22.

\

Technical problems

Malaysia

As we’ve covered in previous quarterly posts, Internet outages and disruptions aren’t always due to significant wide-scale events like severe weather, power outages, or cable cuts. Sometimes more mundane technical issues can cause problems when users try to access the Internet. One example of this occurred on April 15 in Malaysia, when customers of Time Internet experienced a network outage for nearly two hours. The company explained the reason for the outage in a contrite post on their Facebook page, stating in part “This Internet service outage was by far the worst in our history – affecting approximately 40% of our customers. … At 5.38pm today, both our primary and secondary Secure DNS servers became unreachable. This means that any browser or service requiring a DNS address resolution was not able to reach its intended site.” Because subscribers could not reach Time Internet’s DNS resolvers, they were unable to resolve hostnames for Internet services, sites, and applications, including those delivered by Cloudflare. This resulted in the drop in traffic seen in the graph below, which started just after 17:00 local time (05:00 UTC), and began to recover approximately an hour later. The company did not provide any additional information on what caused the DNS servers to fail.

Nepal

In Nepal, a number of local Internet service providers including AS45650 (Vianet) and AS139922 (Dishhome) rely on Indian provider Bharti Airtel for upstream connectivity, enabling them to reach the rest of the Internet. A published report underscores the reliance, noting “Nepali ISPs buy 70 percent of their internet from Airtel.”

On April 25, these ISPs warned that their services could be interrupted because the Nepali government had not provided them with foreign exchange services that would enable them to pay bandwidth vendors such as Airtel, whom they reportedly owed USD $30 million to. On May 1, Airtel informed the delinquent Nepali providers that Internet services may be interrupted at any time due to the overdue payment, and on May 2, Airtel took that step. The graphs below show Vianet’s traffic dropping to near zero at 16:15 local time (10:30 UTC), recovering to expected levels six hours later. An hour later, at 17:15 local time (11:30 UTC), Dishhome’s traffic dropped significantly, though not as severely as Vianet’s. Dishhome’s traffic also recovered approximately six hours later.

Dishhome may not have experienced a near-complete outage like Vianet did because Bharti Airtel is one of four upstream providers used by its parent company, whereas Bharti Airtel is one of Vianet’s two upstream providers.

A month later, on June 3, AS45650 (Vianet) and AS17501 (Worldlink) in Nepal experienced Internet disruptions that were reportedly caused by routing issues on Bharti Airtel’s network. On Worldlink, a drop in traffic occurred between 12:15 – 14:00 local time (06:30 – 08:15 UTC), while on Vianet, the loss of traffic took place between 12:15 – 13:15 local time (06:30 – 07:30 local time).

Unknown

Most of the Internet disruptions covered in this blog post series have a known root cause, whether admitted/stated by the impacted provider(s) or closely associated with a real world event (severe weather, power outage, etc.) However, other disruptions are observed and even publicized by the impacted provider, but no underlying reason for the outage is ever made public.

Malaysia

On May 21, CelcomDigi (AS10030) posted on X that it was experiencing an outage on its network, and that it was working to resolve the issue as soon as possible. However. just 12 minutes later, it published a second post stating that it had fully restored Celcom Internet service. These posts were made at 21:35 and 21:47 local time (13:35 and 13:47) respectively. However, as the graph below shows, traffic volumes had returned to expected levels over an hour earlier, as the observed Internet disruption on Celcom’s network lasted between 18:00 – 20:15 local time (10:00 – 12:15 UTC). (Note that the second disruption shown in the graph below was due to an internal Cloudflare data pipeline issue, and not any sort of problem with Celcom’s network.)

Starlink

SpaceX Starlink’s satellite Internet service is unique in that it has an international subscriber base, so outages on its network have a more wide-reaching impact than issues with an ISP that covers a single country. At 01:59 UTC on May 29, Starlink shared on X that it was currently experiencing a network outage, and that it was actively implementing a solution. Twenty-eight minutes later, it posted “The network issue has been fully resolved.” This brief outage is visible in the graph below as a slight dip in traffic. However, what is particularly interesting is the spike in traffic to Cloudflare from Starlink’s network following the resolution of the outage. The sharp increase and rapid decline of the traffic curve after service was restored suggests that it may be related to an automated connectivity check of some kind, rather than pent-up user demand for content.

Chad

A near-complete Internet outage was observed in Chad on June 5 between 08:15 – 12:00 local time (07:15 – 11:00 UTC), as seen in the graph below. Routing was also impacted, as the number of IPv4 /24 address blocks (256 IPv4 addresses) announced by network providers in the country dropped by as much as 75% during the outage.

A news item covering the outage noted that only Starlink subscribers retained Internet access during the outage. It also noted that Chad has faced recurring Internet disruptions since 2016, either because of problems with fiber-optic cables, or due to government directed shutdowns in the name of national security. It is unclear what ultimately caused this particular outage.

India

With an estimated subscriber base in excess of over 460 million, any Internet disruption affecting Reliance Jio’s network (AS55836) is going to have a widespread impact across India. On June 18, Reliance Jio experienced two disruptions that occurred between 13:15 – 17:15 local time (07:45 – 11:45 UTC). Each disruption lasted less than an hour, and dropped traffic levels to approximately half of those seen at the same time a week prior. Both mobile and fiber connectivity was affected, and no additional information has been provided by Reliance Jio regarding the root cause of the connectivity issues.

Conclusion

As we become increasingly dependent on reliable Internet connectivity, we must recognize that that connectivity is itself reliant on a complex and interconnected foundation of physical, technical, and political factors. A failure in any one of these foundational components, whether due to a cable cut, power outage, misconfiguration, or government action, can have a significant impact, disrupting Internet connectivity for millions of users, potentially across multiple countries. While the resilience and reliability of the physical and technical components can be improved through redundancy and best practices, political factors have arguably proven to be the hardest to address. However, organizations like AccessNow, through their #KeepItOn campaign, mobilize people, communities, and civil society actors globally to fight against government-directed Internet shutdowns, which can have significant financial consequences.

Visit Cloudflare Radar for additional insights around Internet disruptions, routing issues, Internet traffic trends, security and attacks, and Internet quality. Follow us on social media at @CloudflareRadar (X), noc.social/@cloudflareradar (Mastodon), and radar.cloudflare.com (Bluesky), or contact us via e-mail.

Security updates for Tuesday

Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/982169/

Security updates have been issued by Debian (kernel), Fedora (erlang-jose, mingw-python-certifi, and yt-dlp), Mageia (firefox, nss, libreoffice, sendmail, and tomcat), Red Hat (firefox, ghostscript, git-lfs, kernel, kernel-rt, ruby, and skopeo), SUSE (Botan, cockpit, kernel, nodejs18, p7zip, python3, and tomcat), and Ubuntu (ghostscript, linux, linux-azure, linux-azure-5.15, linux-gcp, linux-gke, linux-gkeop, linux-gkeop-5.15, linux-ibm, linux-intel-iotg, linux-intel-iotg-5.15, linux-kvm, linux-nvidia, linux-oracle, linux-azure-6.5, linux-gcp-6.5, and linux-gke, linux-nvidia).