Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/patrioti-za-murtvite-strahlivtsi-za-zhivite/

Лесно е да показваш патриотизъм, който не изисква особена политическа смелост, тъй като е свързан с миналото. Трудно е да отстояваш българското национално достойнство в настоящето, когато това означава да назовеш агресор и да заемеш позиция, която струва повече от всички патриотични речи.

Само за четири дни българските управляващи се придвижиха от единия полюс до другия. Демонстрираха смелост пред историята с пренасянето на тленните останки на цар Самуил в днешна България и се свиха смълчани и предпазливи пред заплахата, ударила два кораба в изключителната икономическа зона в Черно море. Бившият президент Румен Радев, овладял изпълнителната власт със своята „Прогресивна България“, наложи комбинацията от патриотична реторика и снишаване пред Русия още в първите месеци на управлението си.

Самуил е мъртъв повече от хилядолетие, но властта е готова да защитава неговите царски достойнства и да се перчи пред Скопие. Съпротивата му срещу една империя е повод за национална гордост днес, но днешната заплаха от друга имперска сила не среща Самуиловата решителност. 

Управляващите, подкрепени от лидера на ГЕРБ Борисов, не назоваха Русия като заплаха за сигурността ни, макар че ЕС и НАТО – съюзите, към които принадлежим, отдавна я определиха по този начин. На Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), свикан неохотно от президентката Илияна Йотова, Радев и назначените от него министри и шефове на служби не събраха смелост да посочат извършителя на атаките. Избегнаха го и при взривовете, избухнали преди около месец в склад – собственост на оръжейната фирма ЕМКО и Емилиян Гебрев.

Руският интерес към българската оръжейна индустрия не е новина. Още през 2021 г. българската прокуратура посочи шестима руски граждани, свързани с военното разузнаване ГРУ, като заподозрени за четири взрива в оръжейни складове. 

Но през 2026-та КСНС настоя да бъдат събрани доказателства, за да бъде установен извършителят на атаките с дронове срещу двата кораба в Черно море, а премиерът увери, че няма непосредствена заплаха за националната сигурност. Допусна, че логиката сочи Русия, но без доказателства не може да я обвини. Така България остана без отговор кой е атакувал корабите, но с уверението, че няма от какво непосредствено да се страхува. 

Когато говорим за национална сигурност, ние не можем да работим с хипотези, 

заяви Радев. И е прав, че за установяването на извършителя на конкретно нападение са необходими доказателства. 

Украинският президент Володимир Зеленски обаче заяви още на 6 октомври, че украинските военноморски сили са се свързали с българските си колеги и след уточняване на информацията е установено, че става въпрос за комбинирана руска атака с морски и въздушни дронове. 

Радев отрече такава комуникация, позовавайки се на докладите на министъра на отбраната и службите пред КСНС. Ден по-късно обаче външната ни министърка Велислава Петрова-Чамова заяви, че българските служби поддържат постоянен контакт с украинските си колеги, но няма потвърждение от българска страна за руска атака.

Така остава неизяснено не само кой е изпратил дроновете, но и каква информация е обменена между София и Киев. И защо при толкова категорично твърдение на Зеленски българските власти не са изяснили публично противоречието.

Но едно е да не си сигурен кой е изпратил дроновете, друго е да избягваш оценката за държавата, която води война в Черно море и чиито действия застрашават сигурността на региона. За първото е нужно разследване, но за второто България разполага с достатъчно факти, както и с оценките на съюзниците си. 

Вместо да постави пред Москва въпроса за рисковете, които руската война създава за гражданското корабоплаване, и да използва наличните дипломатически инструменти, КСНС поиска от ЕС и НАТО засилване на мерките за сигурност в Черно море. 

По предложение на Радев Европейската агенция по морска безопасност (EMSA) е изразила готовност безвъзмездно да изследва останките на потъналия кораб за следи от дронове.

Но същността на онова, което Йотова огласи след заседанието на КСНС, беше призивът за дипломатически усилия за прекратяване на войната в Украйна и за постигане на мир. Призивът за мир обаче не казва кой e започнал агресията и кой трябва да я прекрати. Така Русия и Украйна се оказват поставени на една плоскост, което се прави не за първи път, а въпросът за отговорността се заменя с пожелание за прекратяване на военните действия.

Избирателният суверенитет

Националното достойнство има различна цена според това срещу кого трябва да бъде отстоявано. Пред Скопие България говори от позицията на историческата правота, пред Москва предпочита дипломацията на васал и оставя на съюзниците да назовават заплахите. 

Атаките край България и Румъния ще бъдат обсъдени на Европейския съвет на 15 и 16 октомври като част от ескалацията на руските хибридни действия. Това потвърждава говорител на Европейския съвет пред Клуб Z.

Властта мобилизира армията, Православната църква и институциите, за да посрещне с невиждани държавни почести останките на средновековен цар – символ на българската държавност. Самуил, воювал почти непрекъснато с Византия, беше представен като образец на държавническа доблест и съпротива срещу чуждото господство. Двойки изтребители МиГ-29 и F-16 ескортираха военнотранспортния „Спартан“ с останките му, прозвучаха 21 артилерийски салюта, а премиерът Радев говори за национално единство.

Днес ние посрещаме неговия дух, неговата непримиримост, неговата безпределна вяра в Отечеството и завета му да пазим България.

На площад „Княз Александър I“ на 3 октомври обаче посрещачите бяха значително по-малко от 25-те хиляди, дошли заради DARA. Въпреки осигуреното от БДЖ безплатно пътуване до София церемонията не предизвика очакваното масово въодушевление. Държавата беше вложила повече усилия в организирането на патриотичния спектакъл, но сякаш гражданите не показаха реципрочно желание да участват в него.

Няколко дни след тържественото посрещане на останките на Самуил България се оказа изправена пред съвсем различен тест за държавност. Сирия поиска обяснение защо е прекратено издирването на моряците, девет от които са сирийски граждани, от потъналия за три минути ALFA WATAN. България вече обяви, че то няма да бъде подновено, нито ще бъде извършен подводен оглед на останките. Последното означава, че ще се разчита на ΕΜSA да търси следи от дронове. Но Дамаск настоява за независимо разследване и изясняване на обстоятелствата около прекратената спасителна операция.

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган постави въпроса за сигурността на гражданското корабоплаване в Черно море директно пред Владимир Путин. Анкара поддържа отношения и с Москва, и с Киев, но това не ѝ пречи да разговаря с руския президент за рисковете от войната.

Атаките срещу търговски кораби застрашават износа на Украйна, оскъпяват транспорта и застраховките и създават рискове за пристанищата и търговията на черноморските държави, особено на Турция, която контролира достъпа до Черно море през Босфора и Дарданелите. 

Суверенитетът обаче не е само правото да вземаш самостоятелни решения, а и способността да ги отстояваш пред по-силните от теб. Той не се измерва с непрекъснатите уверения на Радев и подчинените му, че България води „независима външна политика“, когато в действителност следва линията на Москва, прикривайки я зад апели за мир и дипломатическо уреждане на конфликта. 

Всъщност дори не я прикрива особено.

През 2022 г. България изгони 70 руски дипломатически служители, след като службите ги идентифицираха като работили срещу националните ѝ интереси. Решението предизвика остра реакция от Москва, но показа, че София разполага с дипломатически инструменти, когато реши да ги ползва. 

В представите на Радев независимата външна политика се проявява най-вече като право да не се съгласяваш с Брюксел. Спрямо Русия обаче тази независимост омеква. 

Получава се особен вид суверенитет. България държи да не ѝ диктуват от Брюксел, но си налага ограничения, когато трябва да възрази на Москва. И колкото по-често властта говори за независимост, толкова по-видима става границата, отвъд която не смее да я упражни.

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/zashto-vunshnata-politika-e-i-vutreshna/

Всички срещу корупцията. Така изглеждаше политическият пейзаж, преди „Прогресивна България“ да спечели изборите на 19 април 2026 г., а и в първите месеци след това. На тях не можеше да гласувате например за демокрация, защото нямаше кой да ви я предложи. За да привлекат възможно по-голяма част от населението, организаторите на демонстрациите от края на 2025 г. не включваха теми, различни от антикорупцията. И действително постигнаха безпрецедентна за последните три десетилетия масовост. От обществената енергия на протестите обаче се възползва Румен Радев, който нямаше участие в тях, и постигна друга безпрецедентност за последните 30 години – пълно мнозинство в парламента.

Как външната политика стана водеща тема

По време на предизборната кампания темата за външната политика беше относително слабо засегната, макар да беше ясно, че ПП и ДБ са по-скоро проевропейски, ГЕРБ – също, поне на декларативно равнище. Румен Радев избягваше темата за външнополитическата ориентация на партийния си проект. Едва в заключителното събитие на кампанията в зала 1 на НДК се показа за секунда кадър на ръкостискане между него и Путин.

Това започна да се променя доста скоро след изборите. Докато извън България поведението на управляващите е по-скоро конформистко, но с лек проруски уклон, реториката им за пред българската публика става все по-евроскептична и откровено путинистка. ЕС бива представян едва ли не като външна принуда за страната ни, която се опитва да ни налага определени решения, а Русия – като правилния избор, но и като онова, което ни е действително близко като култура (православна, славянска) и история.

В този дух са посланията и на кандидат-президентката Илияна Йотова. Тя побърза да се разграничи от осъждащата руската агресия декларация на ООН, към която България иначе си се присъедини. Според нея българската позиция не е била отразена в декларацията, страната ни изобщо не е имала възможност да изрази резерви, а предложенията за редакция не са били приети. От тези твърдения не става ясно нито какви са били българските предложения, нито дали са отправени – хем страната ни не е могла да изрази резерви, хем предложенията ни (които същевременно не са били изразени) не са приети.

В същото време войната е все по-близо до Европа, включително и до България.

Макар управляващите да твърдят, че ако се снишаваме, бурята ще ни отмине (с мантрата „да не се въвличаме във война“, все едно войната е природно явление, а не е предизвикана от Русия), и макар Русия да ги хвали за тази им позиция. Случаите с руски дронове, паднали на територията на страни от ЕС, вече е трудно да се изброят. Прогресивно се увеличават и хибридните атаки като например опити за саботажи: заговорите за изпращане на колети с експлозиви в Полша и Румъния и за взривяване на железопътни трасета в Полша; опитът да бъде взривен дрон на летището в Лайпциг/Хале; бяха задържани латвийски граждани за палеж на фабрика за дронове в Естония.

Вече трима българи са задържани за палеж с коктейл „Молотов“ на оръжейна фирма в Мюнхен. И тук се подозира връзка с руските служби. Ала българската държава не излиза с позиция по този случай. Тя не потърси руска връзка и когато на 10 август и 12 септември бяха взривени складове на оръжейното предприятие на Емилиян Гебрев ЕМКО, макар това да бяха поредните инциденти с обекти на ЕМКО (след 2011, 2022 и 2023 г.), а Гебрев да оцеля след отравяне с новичок през 2015 г. Междувременно прокуратурата, която през 2020 г. заподозря трима руски граждани за опита за убийството на оръжейния производител, е прекратила разследването на 20 август.

Аналогично е отношението на държавата и към дроновете на българска територия.

Когато за един дрон, паднал край Кардам през август, имаше предположение, че е украински, Министерството на външните работи веднага привика посланичката на Украйна да дава обяснения. Никой обаче не попита руската ѝ колежка Елеонора Митрофанова за петте намерени предполагаемо руски дрона край бреговете на Черно море през същия месец – три край Варна, един край Поморие и един край Царево. Някои от дроновете бяха разузнавателни, но други бяха заредени с експлозиви.

Обяснения от руската държава до този момент не са поискани и по отношение на последните случаи, които представляват качествено нов етап на ескалация – нападението с дронове над два търговски кораба край Варна, единият от които потъна заедно с екипажа си – предполага се, че той се е състоял от 12 сирийски граждани, като никой от тях не е оцелял. Радев осъди атаката и призова за спиране на войната, но пропусна да каже кой е виновен. А като се има предвид, че поне за непотъналия кораб се знае, че е превозвал украински товар, не е трудно да се формулира хипотеза.

Според премиера обаче не е ясно дали дроновете са руски, или украински. Той подчерта, че макар нападението да е станало в българската икономическа зона, то е извън териториалните води на страната. Освен това се обяви против свикването на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС) по случая, омаловажавайки всяка потенциална критична позиция, която може да се изрече там:

Когато некомпетентни хора използват такъв случай, чуваме всякакви малоумни теории.

След настоявания от страна на опозицията президентката Илияна Йотова все пак свика КСНС. Малко по-късно украинският президент Володимир Зеленски заяви, че представители на военноморските сили на страната му и техни български колеги са уточнили, че дроновете са руски и Украйна не провежда операции в тази част на Черно море. От страна на България обаче нямаше аналогична позиция.

Денонощие и половина след атаката Посолството на Русия в България заяви, че поразените кораби не „фигурират сред целите“ на въоръжените ѝ сили в съответната нощ. Така конкретно формулирано, твърдението поражда въпроси – например дали други кораби са били целите, или атаката е извършена от структура, различна от въоръжените сили на страната. Русия няма практика да поема отговорност за хибридните атаки, извършвани с нейно участие.

Геополитиката като вътрешна политика

Външнополитическата ориентация обаче не се свежда до това на чия страна сме, а засяга и всекидневния ни живот. Не само защото войната е все по-близо до нас (авторката на настоящата статия например може да потвърди, че взривът при обезвреждането на дрона до поморийския бряг отекна доста силно), колкото и Русия да одобрява българската политика на снишаване и „миролюбство“. Не по-маловажно е отношението към демокрацията. Ако до този момент демокрацията в България е била в редица отношения фасадна, но в много други все пак съществуваща, едно геополитическо обръщане към Русия би означавало завой към откровена антидемократичност.

Индикатор за антидемократичност е например арогантното отношение към опозицията. Репликата на Радев за „некомпетентни хора“, изказващи „малоумни теории“, не е изолиран случай. ПБ промени Правилника на Народното събрание така, че да се ограничат възможностите на опозицията да предизвиква парламентарен контрол и да се съкрати времето за дебати.

Преориентация към Русия означава и повече антидемократично законодателство –

както беше например в Унгария по времето на Орбан. Почти сигурно е, че задължителното изучаване на религия в училище ще бъде въведено, както и оценки по дисциплина. Управляващите трудно могат да бъдат спрени да приемат и закон, че по български език и литература, история и география трябва да има само по един учебник, както предложи Радев при откриването на учебната година. Така учебните предмети, които са в най-силна степен свързани с формирането на идеология, ще бъдат представени само според виждането на властта, чието Министерство на образованието в крайна сметка ще избере едничкия учебник, по който да бъдат изучавани.

Ако управлението на ПБ е стабилно и особено ако е дълготрайно, можем да очакваме и приемането на закони, ограничаващи гражданските свободи. Например някакъв вариант на закон срещу „чуждестранните агенти“, забрана на всякакво публично изразяване, свързано с ЛГБТИ+ хора – уж „заради децата“, опити за ограничаване на правото на аборт, налагане на цензура върху медиите, слагане на пречки пред правото на протест и т.н.

Изглежда парадоксално, но подчинението на волята на друга държава се маскира като защита на националния интерес и патриотизъм.

Ето защо наблюдаваме все повече изблици на патриотарство и вторачване в канонизираната още от времето на късния социализъм версия на историята. История, според която българите са добри и велики, а всички, които са воювали с нас, са лоши, като се изключи Русия – тя винаги е добра, дори когато не одобрява Съединението или пък когато ни обявява война през 1944 г.

Част от тази тенденция е мащабната бутафория, свързана с предоставянето на костите на цар Самуил (за които дори не е напълно сигурно, че са негови) на България от Гърция. Предоставяне, а не „завръщане“, както беше представено събитието, защото владетелят нито е починал, нито е погребан на територията на днешна България. Но това не попречи на Йотова да заяви:

Сигурна съм, че вече е спокоен, защото е в България. Сякаш ослепените му войници прогледнаха, за да му покажат пътя към България и към народа му.

Само изгасналите очи на паметника на Самуил не светнаха сами от радост. Но за церемонията с тленните останки на владетеля БДЖ пусна безплатни влакове, а самолетът с костите заедно с още няколко летателни машини, които го ескортираха, направи няколко обиколки над София, така че да чуят и онези, които не са отишли на събитието.

Друг патриотарски изблик на Йотова е патосът ѝ в защита на кирилицата, която никой няма намерение да отменя. Но според президентката нейни неназовани опоненти твърдят, че тази азбука ни отдалечава от цивилизования свят.

Патриотарство с възможна двойна употреба

Крещиш, че искаш да си върнеш страната.
Но тя принадлежала ли ти е?
Тази страна, за която постоянно говориш,
е само блян, който те обърква,

се казва в песен на германската пънк група Die Toten Hosen. Вторачването в идеализираното минало обаче е един от основните инструменти за отдалечаване от общността на демократичните страни и преход към антидемократично управление. Виждаме го в Русия, в управлението на Тръмп, при Брекзит (с основен лозунг „Да си върнем контрола!“), при националпопулистките партии в Европа, какъвто облик придобива и „Прогресивна България“.

В настоящия период патриотарството изпълнява и друга функция – предизборна мобилизация. Родолюбивият патос, макар често да се използва за политически цели, обикновено се представя за надполитическа, общонационална кауза. Посрещаме тленните останки на Самуил, браним кирилицата и българската история, тропаме хора – всичко това привлича широки кръгове от населението.

От друга страна, инструментът с възможна двойна употреба може да се окаже и нож с две остриета.

„Прогресивният“ патриотизъм не крие своята проруска ориентация. По този начин спомага тя да бъде нормализирана. Ставайки все по-видим обаче, завоят към Путин светва като червена лампичка за онази част от населението, която е подкрепила политическия проект на Радев в името на борбата с корупцията, но не иска България да се отдалечава от европейския си път.

Ако до неотдавна Илияна Йотова минаваше за по-мек вариант на Радев, вече не е така – тя заявява все по-категорични геополитически и ценностни позиции. И може би при нея тези позиции са дори по-автентични, отколкото при доскорошния президент. Защото той все пак е бил натовски генерал, завършил е две висши военновъздушни училища в САЩ, а тя винаги е била от БСП.

Независимо от патриотарските напъни на Йотова, в последна сметка резултатът ѝ на първия тур на изборите ще зависи най-вече от подкрепата за ПБ. А тази подкрепа намалява, макар партията на Радев все още убедително да води пред останалите политически сили. Според социологическите агенции, измерили спадащия рейтинг, промяната се дължи най-вече на икономически причини. Ако геополитическата преориентация на България не се възприема на масово равнище като проблем и не ѝ се противостои, тя ще се задълбочава. А когато забележим, че покрай борбата с измислени врагове сме изгубили свободата си, вече може да е късно да си я връщаме.

Заглавно изображение: Тленните останки на цар Самуил бяха посрещнати с държавни почести в България след постигнато споразумение с Гърция за връщането им у нас. Снимка: Facebook / Румен Радев