All posts by Григор

За британската кралица… и боклуците

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2492

Кралица Елизабет Втора си отиде. И много боклуци моментално забълваха в каквито социални мрежи ги търпят отрова по неин адрес.

Не защото тя е причинила нещо лошо на който и да е от тях, пряко или косвено. А защото друго не могат и друго освен отрова в себе си нямат, дори към мъртвите. Това е, което ги прави боклуци.

Това ще бълват и за най-добрите и свестни хора, когато пред вас стане дума за тях в тяхно отсъствие. Правете си извода дали да им вярвате.

И това ще бълват и пред всички други за вас във ваше отсъствие, дори ако винаги сте им правили само добро. Правете си извода на какво да разчитате от тях.

Така че със смъртта си Елизабет Втора прави на всички нормални хора наоколо една последна, огромна услуга.

Дава ви възможността да забележите и запомните боклуците от този сорт. И да знаете какво говори за някого това, че те плюят отрова по него.

И възможността да се погрижите всеки да научи, че те са боклуци. За да знае защо те ще плюят пред него отрова по вас.

… И молба за помощ

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2489

Не, не за мен. А за – и от – вероятно най-добрия от живите български фантасти. Вие го познавате още като преводач и на много десетки прекрасни книги.

Начело с „Властелинът на пръстените“ – и всичко друго, написано от Толкин.

Точно така. Този писател е Любомир Николов – Нарви.

Молбата му за помощ – да помогнете да се разпродаде първия том на „Сивият път“ – можете да прочетете в блога му. И – да си го кажем директно – си е жива далавера. За общо 15 лева – на днешните военни цени! – получавате две прекрасни книги. Без да броим и печата „Спасител на Сивият път“.

И без да броим личната благодарност на Любо Николов.

А и вашия собствен интерес. Освен двете чудесни четива, вие плащате и това да има и още. Които също ще си струват. (Представяте ли си Любо Николов да напише нещо лошо?! И аз не мога.)

А, и още нещо. Любо предположи, че не може да продаде книгите си, понеже ги пусна в „Моята библиотека“ (ака Читанка.инфо). Според мен е точно обратното – именно запознанството с книга оттам я продава в днешни времена. Уви, днешният българин най-често не е чувал не само за Любо Николов, а и за Вазов, Яворов, Шекспир и Пушкин. (Съжалявам, ама Николета, Цеца, Васко Жабата, Азис и прочее не са им адекватни заместители. Въпреки че „циганинът“ Азис за разлика от днешния българин е чел Вазов, Яворов, Шекспир и Пушкин, а най-вероятно и Любомир Николов…) Така че нека му покажем, че не е прав – че и тези, които са се запознали с творчеството му оттам, също купуват книги!

Благодаря ви!

За странните неща

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2477

Убиецът на клошари

Вие сте полицейски служител във Варна. Една вечер, докато сте на дежурство, при вас няколко души довеждат някого. Твърдят, че са го видели да кани на брега двама клошари в лодка, да я подкарва навътре в морето и след половин час да се връща с лодката сам. Подозират го, че ги е убил и изхвърлил в морето.

Разпитвате човека. Той заявява, че клошарите петнят прекрасния град и затова той ги разчиства по описания от свидетелите начин. Арестувате го и го предавате на следствието.

Следствието провежда свои разпити, на които човекът и арестувалите го казват същото. Казват го и в съда. На базата на тези показания съдът осъжда свидетеля за убийство.

Нещо странно? Е, странното започва тук. След произнасянето на присъдата осъденият и свидетелите заявяват, че те са екип психолози. Че всичко, което са разказали, е измислица – защото е опит. И че целта на опита – която той бил постигнал блестящо – е да докаже, че правосъдието е ненадеждна институция. Че то не може да различи истински престъпник от мним, и затова е самоволно и опасно и не трябва да съществува.

А психиатрията?

Дивотии на търкалета ли е тяхното „доказателство“? Естествено. Извън експеримента тази ситуация би била толкова надеждно доказателство за вината на осъдения, колкото каквото и да е може да е надеждно в реалния свят. Някой да се съмнява?

Но точно такова нещо, и с аналогични мотиви, твърди проф. Дейвид Розенхан за психиатрията.

През 1973 г. той публикува статия как той и още няколко доброволци са посещавали психиатрични болници и са твърдели, че изпитват усещания, характерни за определени психични болести. Всички те били приети за лечение и лекувани. Това според него означава, че психиатрията всъщност не може да разпознае болния, тоест тя е самоволна и опасна, и не бива да съществува.

Розенхан е само един от многото апологети на т.нар. антипсихиатрия. Доказателствата на всички тях са от същата категория. Като се замислите, всъщност са доказателства, че психиатрията е полезна и нужна.

Как работи науката

Е, попресилих малко. Работата на науката е именно да поставя под съмнение нещата, които приемаме за аксиоми. И го върши най-добре, когато сред учените има и такива като Розенхан. Или като оня британски лорд, който в продължение на месец всеки ден изнасял концерт на цветята в градината си, за да види ще има ли ефект. Няма ли в науката купища налудничави твърдения, тя не може да е наука.

Науката обаче и пресява налудничавите твърдения, за да открие кои от тях са верни. На края на месеца споменатият лорд записва в дневника си: „Експериментът беше успешен – доказа се, че цветята не се влияят от концерти.“ При по-трудни проблеми подробно описаната опитна постановка се повтаря многократно от други учени, проверява се за несъвършенства и проблеми, следи се дали дава същите резултати, и т.н. До практически консенсус се стига след дълго доуточняване на опитните условия, чистене на проблеми, сравняване на данни, анализ на резултатите и т.н. Затова обикновено този консенсус е верен.

(Поне според знанията ни към момента. Напълно е възможно по-нататък да научим неща, които опровергават старите позиции. Тогава науката проверява всичко и допълва знанието си. Но отново по тази бавна и внимателна процедура – не само по нечие твърдение, че той е Айнщайн. Науката знае, че на един Айнщайн или Галилей се падат по милиони луди с кауза.)

И най-вече науката прави разлика между експеримент (специална постановка, която може да греши и доста често греши) и факт (нещо, обективно доказано по строги критерии на базата на голям брой експерименти). Точно както и между хипотеза (умозрителна конструкция, която твърди нещо, без да разполага с достатъчни доказателства) и теория (умозрителна конструкция, която вече има зад себе си достатъчно сериозни доказателства). Например възгледът на Айнщайн, че много неща във физиката са относителни, отначало е бил хипотеза. С времето обаче са се натрупали достатъчно доказателства за верността му, за да е вече теория.

(Затова хора, които казват за нещо „Това е само теория“, всъщност казват „Аз съм идиот, който не знае разликата между хипотеза и теория“. Оттам нататък да ги слушате е така безсмислено, както ако казват за нещо със същата пренебрежителност „А, това е само факт“.

Важи още повече за хора, които казват „Всеки си има свои истини / факти / реалност“. Те имат нужда да ги биете, докато им обяснявате, че ги биете само в тяхната реалност, а във вашата не ги пипвате с пръст, така че няма как да спрете. Да не ви занимават с претенциите си, вие не сте виновни, проблемът им е в тяхната си реалност. И най-вече да не охкат и да не се съпротивляват, защото правят собствените си твърдения за смях пред околните…)

А ежедневието?

Ежедневието, дори това на учените, не е научен процес. В него нещо се възприема, когато вече се е доказало като факт. В него правосъдието може да не е абсолютно съвършено, но е необходимо и полезно. Психиатрията – също. Както впрочем и разбирането как работи науката.

А кое е в крайна сметка странното, и защо го има?

Добре, а защо тогава толкова хора наоколо не са наясно с тези неща? Защо непрекъснато ще видите хора, убедени че всеки си има своя истина, свои факти и своя реалност?

Простичко е. Тези хора не приемат истините и фактите от обективната реалност. Поради особено тежък идиотизъм, дебелоглавие и/или други вътрешни проблеми. И затова си съчиняват своя реалност и факти. Точно както някои деца си имат въображаеми приятели, които са им разхвърлили играчките, казали са им да не си ядат закуската или са разляли боя върху албума със снимките на баба и дядо.

Ето затова тези хора са странни и изобщо ги има. Както е казал мъдрият шоп, „улавинята оди по ората – я улаво дръво не съм видел“.

Само че децата обикновено надрастват с времето въображаемите си приятели. Докато възрастните, които си съчиняват реалности, обикновено с времето само затъват все по-дълбоко в тях.

Затова, ако имате такива около себе си, бъдете възрастни и отговорни хора – проявете грижа за тях. Помогнете им да намерят път към лечение – по-нататък то ще става все по-трудно и ще отнема все повече време и усилия.

Въпреки че могат да отричат и психиатрията. Това е доказателство не че я няма или не работи, а че те имат нужда от грижите ѝ.

И докато не са станали мнозинство. Станат ли, е време да се спасявате нанякъде, където за тях се грижат както им е нужно.

Иначе рискувате тук те да се погрижат за вас както смятат, че ви е нужно.

Мрачни размисли

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2464

Обикновено пиша за неща, за които знам достатъчно.

Този път не е така. Много от нещата няма как да ги знам. Някои вероятно никой няма как да ги знае. Но предположенията, които здравият разум прави около тях, не ми харесват.

Затова реших да ги споделя. Без претенции, че са абсолютна истина и с гаранция ще стане точно така. Просто разказвам какво ми изглежда потенциално възможно.

За войната

Войната в Украйна включва едно сериозно противоречие. Русия не може да си позволи да я изгуби – сегашната руска доктрина е имперски военен експанзионизъм на по същество нацистка основа, отстъплението или спирането (освен за довъоръжаване) е за него смъртта му като такъв. Западът пък не може да си позволи да остави Русия да я спечели – би повторил грешката, която направи срещу Хитлер в началото на Втората световна война. Това противоречие определя развитието на нещата там.

Предполагам, че в момента енергично се търси негово решение. Вариант, поне малко приемлив и за двете страни. Много се надявам да бъде, или дори вече да е намерен. Но на мен не ми е известен и не ми хрумва такъв. А е глупаво да предполагам на базата на неща, които не знам. Така че разглеждам варианта, при който такова решение не е намерено.

Вече е ясно, че руската армия превъзхожда украинската в само едно – в тежка и дългобойна артилерия. Но затова пък десетократно. Да, решаващо е, ако противниковите градове бъдат изравнявани със земята без грижа за цивилните жертви и разрушенията, и Русия прави точно това. Но получи ли украинската армия достатъчно тежка и дългобойна артилерия, може да спечели дуела с руската. И Западът има ресурсите да ѝ достави повече от достатъчно, ако реши.

Защо бави доставката? Според мен изчаква. Руската армия напредва благодарение на колосален разход на оръжие и муниции. Дневно изстрелва по около 50 000 снаряда, а руските заводи не могат да произведат за ден и 10 000, дори извън санкции като сегашните. Изведени са от строя около 1000 танка, а Уралвагонзавод – заводът, в който се произвеждат руските танкове – на практика е спрял работа заради санкциите. Унищожените модерни танкове Т-72 и Т-80 вече се заместват с изкарани от резерва стари Т-62. От високоточните оръжия вече са останали почти само противокорабни ракети, нали Украйна реално няма флот, по който да се изстрелват.

Така че вероятно до максимум 2-3 месеца Русия ще е близо до изчерпване на ключови видове въоръжение и муниции. Хора може да мобилизира милиони, но с какво ще ги въоръжи? Тогава сериозно попълнение от далекобойни оръжия за украинската армия ще бъде навреме и на място. Ще ѝ даде възможност да обърне хода на войната, да превземе изгубените територии и да изблъска руската армия от Украйна.

Какво обаче следва? Русия е реално феодална държава, маскирана отгоре-отгоре като псевдокапиталистическа. Цар в нея е най-силният. Изблъска ли украинската армия руската от повечето от превзетите територии, Путин ще се е показал като слабак. Вече на върха няма да има място за него. А начинът за смяна на лидер в днешна Русия е един – ковчег.

(Да, Путин старателно е разчистил от върховете всички, които не са безлични и потенциално биха могли да го заменят. Войната обаче променя това. Некадърникът Шойгу беше заменен начело на войната с доказалия ефективността си „касапин на Алепо“ Бортников. А когато и той показа нежелание да избива нови и нови десетки хиляди цивилни братя по славянство, също беше изритан без колебание. На негово място Путин постави Суровкин – психопат от подтипа на Лаврентий Берия. Продължаването на тази война прави поставянето на особено крайни психопати начело на руската армия по-важно от потенциалната опасност от тях за трона на Путин. Така че помнете фамилията на този генерал – не е изключено да я чуваме за в бъдеще по-често.)

Затова за Путин победата в Украйна е въпрос на физическо оцеляване. А антисоциалните психопати като него са способни за личното си оцеляване на абсолютно всичко. Ако единственото, което им е останало, е ядреното оръжие, ще го употребят без никакво колебание. Самата идея, че избитите от него хора имат някакво значение, им е непонятна по начало, по биологични причини.

Тогава Западът ще е пред избор. Не отговори ли с ултиматум, ще изгуби влиянието си в света, включително способността си да поддържа мир за себе си. Не може да си го позволи – ще трябва да отговори с ултиматум. А това означава Трета световна. Ядрена… И най-лошото е, че затвори ли си очите, войната пак ще го настигне. Точно както Чърчил каза за Невил Чембърлейн, „който избира безчестието пред войната, получава не само безчестието, но и войната“.

Такава война ще е страшна, но няма да е смъртта на света. Руското ядрено оръжие е на същото дередже, както и неядреното. Вероятно под една четвърт от него ще успее реално да порази целите си. С толкова Западът не може да бъде унищожен. Нито дори отслабен до степен да не може да смаже изхабилата конвенционалните си оръжия Русия. А изгуби ли няколко десетки милиона население и десетки ключови градове, Западът вече няма да може да си позволи никаква милост към Русия. Политици, които агитират за милост, ще бъдат разкъсани на парчета от близките на жертвите. Нюрнбергски процес срещу руските лидери ще е по-неотвратим и от изгрева на Слънцето. Пълно разоръжаване на Русия, забрана да има армия, вероятно дори разделяне на малки и слаби държавици – вероятно също.

Има ли Русия изход?

Има ли при това положение Русия някаква тактика, която да ѝ дава надежда да спечели? Доколкото познавам начина на мислене на руското ръководство – да. А именно: Русия да си избере една държава от НАТО и да я унищожи с ядрено оръжие. С надеждата това да уплаши народите на натовските страни и те да принудят политиците си да се откажат от смазването на Русия.

Необходимите условия са:

  • ударът да е неочакван, за да не успее НАТО да се подготви да го отрази
  • да унищожи градове с поне 50% от населението на държавата (тоест да е достатъчно малка)
  • да е източноевропейска – към такива големите в НАТО имат по-малко симпатии и обвързаност

Това ограничава списъка на потенциалните жертви до четири – трите прибалтийски републики и България. Познайте коя от тези страни не е на стотина километра от Санкт Петербург, от посока, от която ветровете най-вероятно ще довеят ядрения облак точно към него. (И е прът в колелата на лъжата, че Русия е историческата майчица на славяните, дарила им държавност, християнство, език, азбука и прочее.)

Разбира се, това няма да спре НАТО – напротив, ще му докаже много нагледно, че ако Русия не бъде ликвидирана като военна сила, това значи атомни бомбардировки и над другите държави от НАТО. Включително над най-големите и влиятелни. И Путин вероятно се досеща, че това е възможно, но към този момент вече няма да има какво да губи. След лъжите за Украйна Западът няма как да му вярва повече, и той го знае.

Какъв е изводът? Ако Русия употреби ядрено оръжие в Украйна, внимавайте в ситуацията. Не е изключено да е разумно при ескалация дори да се евакуирате по-надалече от големи градове. 20 километра разстояние би трябвало да ви предпази достатъчно дори от най-тежките ядрени бомби – освен ако някоя не падне поради неточност върху мястото, където сте.

Ами ние с гайдите?

Гарантирано ли е, че изобщо развитието на войната ще поеме в тази посока? Категорично не. Политиците знаят много повече от мен – струва ми се най-вероятно да измислят някакъв начин за взаимен компромис. По-скоро се боя, че този компромис може да остави на Русия някаква печалба от войната – това на практика гарантира, че тя ще я продължи при първа възможност. И ще се задоволи само с Украйна, дори цяла, колкото Хитлер се задоволи само с Полша. Познайте кои ще са следващите. И на какво ще заприличат българските градове в такъв случай… Но това е вече друга тема.

Дори да се стигне до именно това развитие, гарантирано ли е, че ще ни ударят? Не. Изцяло на „усет“ бих казал, че в този случай шансът ще е между 5 и 10%. Което значи, че с вероятност 90-95% само ще станете за смях с евакуиране. Но според мен мъдрият човек предпочита десет пъти да му се смеят, отколкото веднъж да умре.

Ако ни ударят, гарантирано ли е, че „сички ша омрем от радиацието“? Не. Съвременните ядрени бомби се взривяват на километри височина, за максимално поразяване от ударната вълна. При такъв взрив има начално облъчване, но от 20 километра няма да ви убие, нито моментално, нито за месец или година. А вторичната радиация от дългоживеещи радионуклиди е на практика пренебрежима.

Колко време ще трае такова положение? Надали има как да продължи повече от две-три седмици. Напълно е възможно да се намери някакво решение още през първата седмица. Така че е малко вероятно да се наложи да отсъствате с месеци.

Сума сумарум

Повтарям: не зная достатъчно, за да преценя колко са вероятни тези неща. Просто споделям какво е принципно възможно да се случи.

(Ако някой смята да обяснява как Русия за нищо на света няма да постъпи така, нека не се хаби. Тя за нищо на света нямаше и да атакува Украйна, и т.н. Ако не може да се удържи да не пише глупости, с удоволствие ще му помогна, с блокиране. Не се ли ограничава екстремният идиотизъм, не ни чака добро бъдеще.)

И пак сънища…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2460

Малко веселие сред ежедневието. 🙂

Сънувах, че гледам видео и се чудя какво иде да рече то. А то беше:

Седи младеж на една маса в бар и си пие бирата.

Влиза девойка в бара, оглежда се – другите маси заети докрай. Сяда при него.

Поглежда я той, сбутва бирата настрана и слага ръка на коляното ѝ.

Тя махва ръката му от коляното си.

Той пак я слага.

Тя му плесва шамар.

Той пак слага ръка.

Тя става и си тръгва.

Той придърпва бирата обратно и продължава да си я пие.

… Какво мислите, че се оказа?

Реклама.

За курс по event-driven programming…

За украинските бежанци… и за нас

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2457

Напоследък чух тонове плювни срещу украинските бежанци:

– че са гадове, понеже имат хубави коли и домове
– че искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат
– че ние им даваме по 40 лева на ден от джоба си, а те искат повече
– (въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро, и мезонети по Черноморието)
– че им плащаме от джоба си да живеят в петзвездни хотели, докато българските пенсионери мрат от глад
– че са неблагодарници, понеже не им харесва да ги тъпчем по 6 души в стари ЖП контейнери
– че са неблагодарници, понеже се възмущават, че някой тук им обстрелвал децата с въздушна пушка
– че са неблагодарници, понеже не им харесва български патриоти да ги пребиват на улицата
– че са претенциозни, понеже някои искат да имат достъп до аптека, а някои – даже до лекар
– че са нагли, понеже се учудват, ако към храната няма прибори
– че нямат място тук, след като за по цяла седмица все още не са научили български добре
– че ако ги подслоняваме, Русия ще ни атакува (заслужено – украинците са нацисти!)
– че а пък в Германия умните германци не им дават никакви помощи
– че а пък в Германия тъпите германци им дават по 200 евро помощ на ден, и проклетите мръсници си живеят безгрижно
– накрая и че хич не са бежанци, след като след известен престой тук започват да бягат от България, обратно в Украйна, при войната…

(Съкратил съм списъка няколко пъти, читателю – нищо лошо не си ми направил…)

Срещу тези приказки стои само една, простичка и обикновена – че украинските бежанци бягат от война и имат нужда от помощ. Не са и нужни повече – истината по всеки въпрос е една, безкрайно много и различни могат да са лъжите.

Но има нещо, още по-важно от това.

На какви струни в човешката душа се опитват да свирят тези твърдения?
Какви качества и черти са нужни, за да им вярва човек?
И какви качества и черти са нужни, за да ги разпространява?
Що за човек трябва да е – отвътре, под маската, която носи?

И какви струни в душата докосва другото – че бежанците бягат от зло и имат нужда от помощ?
Какви качества трябва да има човек, за да мисли първо за това, а после дали имат пари?
Какви качества са нужни, за да им помага с каквото може – подслон, дарения, добра дума в Интернет?…
Какъв трябва да е такъв човек отвътре, под маската на ежедневието?

С кой от тези два типа хора искате да сте близки, приятели… свои?
А от кой е добре да се пазите и да стоите по-далече?
На кой от тези два типа хора бихте вярвали, а на кой – не?
Кой от тях ще ви се отплати дори за доброто със зло, а кой – дори за прегрешенията с добро?

Сред кой от тези типове хора искате да живеете и да бъдете?

В момента правите именно този избор.

Нямам какво да добавя.

Помните ли?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2440

Този текст във Фейсбук профила на Вихрен Стоев ми се видя отначало дългичък. След това осъзнах, че може да бъде удължен десетки пъти – има с какво. И че е важно.

Затова го копирам тук. С подкана към всеки, който иска да го допълни – добре дошъл е в коментари отдолу!

(С изключение на творците на съдържанието му. Включително ако пищят за свобода на словото. Свобода на словото в блога ми имат колкото имат свобода на придвижване в дома ми, неканени. И свободата на лъжата не е свобода на словото – тя е смъртта на свободата на словото. Където я има, словото вече е преносител не на знание, а на измама и само вреди. Затова и несвободата на лъжата е не просто важно, а задължителна, за да има свобода на словото.)

—-

Тоя пост не е за днес, а да си го прочитаме пак след дни, месеци, години, когато има нужда.

Помните ли как има нацистки режим в Украйна? Аз помня.
А помните ли, че нямаше война, а само специална операция? Аз помня.
А помните ли, че Украйна се нападна сама, за да инициира война? Аз помня.
А помните ли, че украинците посрещаха руснаците като освободители? Аз помня.
А помните ли, че Русия няма намерение да окупира украински територии? Аз помня.
А помните ли, че Украйна не е регистрирана в ООН и не съществува? Аз помня.
А помните ли как целият свят подкрепи Русия? Аз помня.
А помните ли, че нямаше да има санкции щото ЕС е разединен и разпадащ се? Аз помня.
А помните ли, че санкциите не работеха изобщо? Аз помня.
А помните ли, че това е краят на долара като резервна валута? Аз помня.
А помните ли, че военните щяха да направят преврат в Киев? Аз помня.
А помните ли, че Беларус се включи във войната, за да довършат заедно? Аз помня.
А помните ли, че Полша ще нападне Украйна от запад за да си я подели? Аз помня.
А помните ли, че всъщност причината за операцията бяха гей-парадите? Аз помня.
А помните ли, че Украйна разработваше ядрено оръжие? Аз помня.
А помните ли как се намериха лаборатории за биологично оръжие? Аз помня.
А помните ли, че имаше споразумение НАТО да не расте на изток? Аз помня.
А помните ли, че имаше 60 американски бази в Украйна? Аз помня.
А помните ли убитите българи в Одеса? Аз помня.
А помните ли насилственото налагане на украинския език? Аз помня.
А помните ли, че в Донецк убили толкоз деца, че чак алея има? Аз помня.
А помните ли че Малайзиския самолет го свали Украйна? Аз помня.
А помните ли, че Киев щеше да падне до часове? Аз помня.
А помните ли, че оттеглянето от Киев беше планът през цялото време? Аз помня.
А помните ли, че в Буча имаше актьори? Аз помня.
А помните ли, че всъщност не бяха актьори, а манекени? Аз помня.
А помните ли, че и манекени не бяха, а избити от украинците местни? Аз и това помня.
А помните ли, че украинската армия беше в котел и всеки момент ще бъде обкръжена? Аз помня.
А помните ли, че корабът Москва не е потъвал изобщо? Аз помня.
А помните ли, че все пак потъна от цигара? И от лошото време? Аз помня.
А помните ли, че Русия се удържаше, защото я е грижа за цивилните? Аз помня.
А помните ли, че Херсон иска да стане провинция на Русия? Аз помня.
А помните ли, че някакви хора в мазата на завод са най-злите нацисти на света? Аз помня.
А помните ли, че се оказа, че и в Приднестровието има геноцид? Аз помня.
А помните ли, че ако някой даде оръжие на Украйна, Русия веднага ще го смели? Аз помня.
А помните ли, че протестите с руските знамена бяха “за неутралитет”? Аз помня.
А помните ли, че всички щяха да плащат газ в рубли? Аз помня.
А помните ли, че газ освен в Русия няма никъде? Аз помня.
А помните ли, че всички спряха да дават оръжия на Украйна като спря газът? Аз помня.
A помните ли, че България е под робство на НАТО? Аз помня.
А помните ли, че има обявено гражданско неподчинение? Аз помня.
А помните ли, че Крим е руски? Аз помня.

Трябва да помним лъжите. Да разказваме историята им. Да ги познаем, когато изскочат пак след дни, години, десетилетия. Да помним кой ги е приказвал, откъде са идвали, кой ги е повтарял.

Аз помня. А вие?

—-

И „малко“ допълнения от мен:

Помните ли, че Русия никога не започва войни? Тя само ги завършва?
Че само луд би повярвал, че тя ще атакува Украйна?
Или че ще се опита да окупира Украйна – украинците са братя славяни, защо ѝ е?
И че тези слухове са само мръсен опит на Запада да отвлича хората от проблемите му?
Че Русия не краде от окупираните области всичко, което може?
Че няма да атакува и други държави, не само Украйна – защо ѝ е?
И как ако Западът ѝ позволи да окупира цяла Украйна, няма да поиска повече?
А как НАТО трябва да се изтегли напълно от цяла Източна Европа?…

Помните ли, че руската армия е непобедима и велика, и като нея няма втора?
И че ако поиска, за две седмици ще прегази НАТО и ще стигне на Атлантика?
Как тя не използва свръх-оръжията си, за да не ги видят САЩ и НАТО и да ги изкопират?
И се бави, понеже украинската армия е много по-голяма и по-добре въоръжена?
Че воюва в Украйна, за да опазва отечеството си?
И че в в Украйна няма руски наборници?
А как те не бяха пратени да копаят на ръка окопи в „рижия лес“?
Как служещи на крайцера „Москва“ са не загинали, а в самоотлъчка?
Как в Русия нямаше да има мобилизация?

Помните ли как Русия никога нямаше да напусне Змийския остров?
А как това, че го напусна, е жест на добра воля?
Как вече е унищожила три пъти повече украински самолети, отколкото Украйна има?
И два пъти повече западни артилерийски установки, отколкото са доставени?
Помните ли как няма убити руски генерали?
А как украинците бяха ударили в Нова Каховка склад не за оръжие, а за торове?
И как летището в Крим експлодира заради запалена цигара?
Как руската армия не избяга от Изюм и Купянск, а се прегрупира стратегически?

Помните ли как Зеленски беше избягал на Запад още първия ден от войната?
Че украинците са нацисти и бандеровци?
И че Русия воюва, понеже се бори срещу нацизма в Украйна?
А че Украйна е изкуствена държава, която не е легитимна?
И че населението в нея – и руско, и украинско – чака руската армия да го освободи?
Как ще я посрещне с цветя и само ще арестува украинските войници?
И как ще гласува щастливо за присъединяване към Русия?

Помните ли как гарата в Краматорск не е бомбардирана?
А че е бомбардирана, но от украинците?
И че избитите там цивилни са само манекени?
А че не са манекени, а актьори? Същите като в Буча?
А как „Офицерския дом“ във Виница бил ударен, защото бил военен обект?
И още хиляди други „военни обекти“?

Помните ли как Мариупол нямаше да бъде бомбардиран, понеже е руски град?
Как театърът му беше бомбардиран, понеже там бил щабът на „Азов“?
И на практика всички други цивилни сгради, защото и в тях бил щабът на „Азов“?
И че всъщност не е бомбардиран – спътниковите снимки са западни фалшификати?
Как скрилите се в Азовстал мариуполци ги беше отвлякла там украинската армия?
А как там има и 20 000 западни и израелски военни?
Как от „Азов“ се предадоха след евакуирането на цивилните в Азовстал, понеже си нямат жив щит?
А как в руски плен масово измират от инфаркт – от страх, че ще ги съдят?
Как Северодонецк и Рубижне нямаше да бъдат бомбардирани, понеже са руски градове?
А как ги бомбардират, понеже там е щабът на „Азов“?
Как Одеса нямаше да бъде бомбардирана, понеже е руски град?
И как там запушват прозорците с торби пясък, за да скрият щабовете на нацисти?…

Помните ли как през 2014 г. 97% процента от Крим гласува за присъединяване към Русия?
А как „учтивите хора“, които проведоха референдума, не бяха руската армия?
Как армията на ДНР и ЛНР също не е руска армия със сменени опознавателни знаци?
Как обкръжените при Иловайск украинци щяха си тръгнат свободно, ако оставят оръжието си?
Как украинците в окупираните райони се евакуират в Русия доброволно?
И как доброволно отиват да работят за руската армия в концентрационни лагери?
А как украинските военни престъпници сред тях ще бъдат наказани най-сурово?…

Помните ли, че Финландия ще загине без руските доставки, ако влезе в НАТО?
И как това е опасно за нея? Че НАТО няма да я пази?
Както нямаше да пази и Украйна, ако тя беше негов член?
И как влезе ли Швеция в НАТО, Русия веднага ще превземе Готланд?
И НАТО няма да я опази, въпреки че е негов член?
А как без руските суровини ЕС ще загине?
И как това е краят на ЕС, еврото, долара и мръсния прогнил западен либерализъм?…

Помните ли как не Русия, а САЩ и ЕС блокираха украинските доставки на жито по море?
А как Русия обеща да не ги блокира повече, ако отменят санкциите срещу нея?
И как за недостига на жито в Африка е виновна Украйна, понеже се съпротивлява?
И понеже на преговорите с Русия не приема руската позиция?
Нито пък прави разумни компромиси?…

Помните ли, че украинските бежанци у нас са гадове, понеже имат хубави коли?
И че искат да наливат бензин и да ядат в ресторанти, без да плащат?
Как им даваме по 40 лева на ден? И те искат повече?
Въпреки че имат цели куфари с пачки долари и евро?
И се възмущават само защото тук някой им обстрелвал децата с въздушна пушка?
И как, когато български патриот ги пребие на улицата, се оплакват в полицията?
А как в Германия не им дават никакви помощи?
И как, ако имат кола за над 10 000 евро, им дават помощи само ако я продадат?
И как им дават по 200 евро помощ на ден, на проклетите мръсници?
И че изобщо украинците са гадове, понеже имат хубави домове и изкарват добри пари?…

Помните ли как без руския газ ще останем без ток?
И как Русия ще ни спре газа, ако изнасяме оръжие за Украйна – иначе никога?
А че ние сами сме си виновни, че ни го спря, понеже сме членове на ЕС и НАТО?
Как за нас нямаше да има газ отдругаде – Азърбайджан, САЩ…?
А как щеше да има, но на тройни цени?
А как без руското ядрено гориво ще останем без ток?…

И изобщо, как да помагаш на Украйна е лошо за нея, понеже само удължава агонията ѝ?
Че украинското знаме е предателство за българина, а руското е гордост?
Че да подкрепяш Украйна е войнолюбие, а да подкрепяш Русия е миротворчество?
И е миротворчество да си неутрален, докато агресорът печели войната?
И да подкрепяш Украйна е национално предателство, а да подкрепяш Русия е патриотизъм?…

Помните ли как светът нямаше да разследва руските престъпления в Украйна?
А че и да ги разследва, нямаше да намери нищо, защото ги няма?
А че разследващият ги екип е от платени лъжци и ще фалшифицира доказателства?…

Аз помня. И ще помня.

Помнете и вие. Не само лъжите – най-вече лъжците.
Защото стигне ли любимата им армия тук, вече не само ще ви лъжат.

За руската и украинската артилерия… и не само

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2443

Разказаха ми нещо, което ме замисли.

Във войната в Украйна руската артилерия действа по класическия начин от Втората световна война. Дислоцира се батареята, приготвя се за стрелба и чака заповеди от комбата по какво да стреля. Право на избор къде да се дислоцира, по кого да стреля и т.н. няма – прави се каквото е заповядано. Без заповед само се отбранява, ако я атакуват. (Ако не ѝ е забранено и това.)

Украинската артилерия е пръсната на малки единици – често дори само едно оръдие. Имат (доста голям) район, в който да се дислоцират – те си избират къде точно, кога и къде да се местят и т.н. Централни заповеди почти няма. Вместо тях има приложение за смартфони. Операторите на дронове въвеждат в него координати на забелязаната цел, оръдейците – данни за позицията си, и приложението моментално им дава данни за поставяне на оръдието, за да бъде ударена конкретната цел с висока точност. Стрелят по нея на които оръдия е в обсега и според важността ѝ. Децентрализирано управление на огъня.

Като резултат украинската артилерия често дори успява да надмине руската като ефективност и резултатност. Въпреки че е няколко пъти по-малка, и с изключение на доставените от Запад към 10% от оръдията ѝ, по-стара и по-хилава от руската. Унищожението на руската армия при опитите ѝ за създаване на плацдарм през Сиверски Донец го демонстрира изключително убедително… А в същото време е много по-малко уязвима от руската – единично оръдие се мести и крие много по-лесно, поразява се със стандартна артилерия много по-трудно и т.н.

А толкова ли са изостанали руснаците, че не прилагат същото? Нямат ли си кадърни програмисти?

О-хо-хо! Имат, и още как! 98% от ботнетовете са реализирани и контролирани от руснаци. Вярно е, не от случайни киберкримки, а от поделение 26165 на ГРУ – хакерите на руската армия. Но това ги прави не по-малко, а по-достъпни за военни цели. А киберпрестъпността печели и плаща доста, лесно наема качествен талант, иска се изключително майсторство, за да си водещ сред нея. Очевидно хакерите на ГРУ са.

А защо тогава не го правят?

Защото подобно приложение би нарушило принцип номер едно на руската армия – тя е, за да изпълнява заповеди. В нея личната инициатива се поощрява единствено когато е в изпълнение на конкретна заповед, и дори тогава не винаги. Във всички други случаи се хвали на думи и наказва на дело.

А това е заради един фундаментален факт. Под „капиталистическата“ боя Русия продължава да е феодална държава.

Например в нея изгодните бизнеси се водят юридически собственост на съответните олигарси, но реално са тяхно ленно владение, дадено им за вярна служба. В момента, в който „сеньорът“ прецени, че друг би му служил по-добре, владението преминава в „собственост“ на този друг, срещу непублична сума (като правило нула). Ако настоящият му „собственик“ не е наясно със системата – примерно се заблуждава, че бизнесът е наистина негова собственост – му се случва каквото ще му докаже грешката му (Ходорковски, anyone?). Подобно е положението и с всички други видове „владения“ – високи постове, привилегии и т.н.

Размерът и важността на „владението“ се определя от точно едно нещо – до каква степен „собственикът“ му е над закона. Това не винаги съвпада с обичайните представи. Например типичният армейски генерал командва като минимум бригада, няколко хиляди войници и огромно количество бойна техника, а лейтенантът от „службите“ често няма нито един подчинен и единственото му оръжие е един пистолет. Ако обаче лейтенантът изкомандва генерала да му пази колата, генералът ще го изпълни на мига, въпреки че лейтенантът официално е много далеч под него в йерархията. Просто „службите“, като реално политическа полиция, са благородническа категория безусловно над всички други, тъй като са по-доверени на властта от всички други. Съответно идеята, че можете да им се опънете за нещо, или да ги съдите, би разсмяла нормалния руснак.

Затова за Русия безпрекословното подчинение в армията е от върховна важност. Заради тежкото си въоръжение армията е по-силова институция дори от „службите“, а в същото време е много по-малко доверена на феодалната върхушка. Позволи ли се в нея култура на самоинициатива, върхушката е под заплаха, по-страшна от външните врагове. За всяка феодална върхушка най-страшният ѝ враг е простолюдието, което тя тъпче – а армията е набрана предимно от него… Затова подобна гъвкавост, базирана на самоинициатива, няма да бъде допусната в руската армия дори при риск за загуба на войната.

Накратко, Русия е феодализъм с тънък до прозрачност слой капиталистическа боя отгоре. Докато Украйна е доста несъвършена и дори с феодални остатъци демокрация, но все пак по-скоро демокрация. Затова тя може да си позволи да даде свобода на инициативата на бойците си – може да разчита на лоялността им. Докато Русия няма как да посмее да ѝ разчита.

А свободата на инициативата и гъвкавостта при изпълнение на задачи са огромни предимства в съвременната война. На теория най-ефективното ѝ постижение, интеграцията на видовете оръжия и родовете войски, е чисто командна задача. На практика обаче, подобно на икономиката, съвременната военна обстановка е твърде сложна и динамична, за да може да бъде обхваната адекватно от централизирана командна система. Съответно делегирането на инициатива и децентрализирането на действията носят огромен плюс. През 1982 г. Израел успява да разгроми многократно по-многобройните арабски армии основно защото позволява инициатива и децентрализиране на действията. Това, че израелската армия е въоръжена със западно оръжие, а арабските с руско, също е фактор, но с по-малко значение.

Ето затова Украйна, въпреки че има няколко пъти по-малки човешки и военни ресурси от Русия, има отлични шансове да спечели тази война. Тя е по същество война на капитализма срещу феодализма. Виждали сме я неведнъж, и на военния фронт, и на икономическия, и на социалния. Знаем как свършва.

А и не е зле да се замислим над още нещо. През 2014 г. Украйна успя да изкара от властта част от руските агенти там. Малко, но все пак. Като резултат, за само 8 години доста украинци стигнаха дотам да карат коли, които по българските критерии изглеждат луксозни. И завистливите ганьовци ги плюят за това. Вместо да се замислят защо те не карат такива – и какво е нужно, за да получат един ден тази възможност.

Всъщност, не за да я получат те – за да я получим всички в България… Те няма да го проумеят. Ако бяха способни на това, нямаше да са завистливи ганьовци. Но може би ние, които смятаме себе си за извън тази група, е добре да вземем мерки по въпроса.

„Какво ни очаква сега“

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2427

Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что ждет нас теперь“. И най-безсрамно я открадвам и превеждам на български тук:

—-

КАКВО НИ ОЧАКВА СЕГА

2 март 2022 г.

Откъсвайки се от всички тези ужаси, които достигат до нас от театъра на братоубийствената Руско-украинска война (именно под това име тя ще влезе в историята), и от страховете, които ежеминутно ни терзаят у дома, ми се иска да проанализирам ситуацията, така да се каже, от птичи полет.

Всяко общество прилича на пирамида по близостта си към властта и способността си да влияе на властта. В демокрациите обаче тази пирамида е полегата, с остри ъгли в основата и тъп връх, а в личностните автокрации (абсолютни монархии, тирании) е с много остър връх и ъгли при основата, твърде близки до 90 градуса. Нашето общество е характерен пример за втория тип, автократската пирамида.

„Дълбините на народа“ представляват около 80% от нея. Те са основата на пирамидата. Като правило хора, които живеят небогато или дори бедно и предпочитат телевизора пред Интернет за съставяне на картината си за света. Те или изобщо не са стъпвали зад граница, или са се задоволявали с охраняемите плажове на Турция, Египет, Тунис или Хайнан. Те са стихийни антиамериканисти, въпреки че никога не са били в Америка. Антиамериканизмът им е последствие от комплекса на завистта на фон на непросветеност. Често в главите им картината на света е омотана в теория на заговорите, псевдоистория и други странни представи. Те са пасивни и сега, макар и недоволни от живота, и са послушни на властта.

В сегашната ситуация повечето от тези хора (около 70%) поддържат войната на Путин по украинските полета и вярват в кръвожадни антируски „бандеровци“ и злобен Запад, които противостоят на Русия. Вършат го обаче без фанатизъм. Своите деца няма да искат да пратят на война и предпочитат да си спестят нейните трудности. Фанатиците сред тях са съвсем малко. Тези, които биха отишли да воюват като доброволци, ще го направят повече от нищета и отчаяние заради неуредения си живот.

Второто ниво на пирамидата са 18-19%. Това са интелигентни и културни хора, които широко използват интернет, ходят зад граница и познават добре света. Много от тях имат независими от властта източници на доходи. Други – напротив, работят в държавни корпорации или в бюрокрацията, обслужват властта, но нямат достъп до нея. Тези хора често, но не винаги живеят прилично. Могат даже да имат жилище в Латвия или България, или дори апартаментче на Лазурния. Сред тях преобладава ясното разбиране на картината на света, много имат силни нравствени принципи и ценят свободата. Други – напротив, продават таланта си на властта, и срещу мълчанието си получават нелоши заплати в университетите, бюрокроцията и близкия до властта бизнес. Немалък брой представители на тази група, потресени от последните събития, и в момента сменят лоялността си към властта с морално противопоставяне, подават си оставките от държавни служби и медии, и т.н. Но така постъпват далеч не всички лоялисти. Пример за протестното мнозинство сред тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а на лоялното малцинство – Гергиев.

Най-сетне, върхът на пирамидата – 1-2% от населението – са бенефициентите на сегашната руска система. Това са хора изцяло предадени на властта, също образовани и разбиращи всичко. Имащи на Запад не апартаментчета, а вили, солидни влогове в западни банки (от Швейцария до ОАЕ), участващи в международния бизнес. Това са чиновници от най-висок ранг, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати в Думата и Съвета на Федерацията, губернатори, многозвездни генерали от армията, ФСБ и ГРУ. Те са продали свободата си на Путин и са получили в замяна богат и привилегирован живот. Те са безпрекословни изпълнители на волята му, но не по идейни, а по абсолютно користни съображения. Идеолози от сорта на Дугин или Вайно сред тях също има, но са малко. И, най-важното, идеите им са най-различни, общо е само че се опитват да ги осъществят чрез „достъп до тялото“.

Сега в тази елитна група царят ужас и фрустрация. Най-често чуваният израз в кабинетите и на Кремъл, и на Лубянка, и на Старая площадь е „той ни измами“. С Руско-украинската война Путин занули целия им сладък живот, направи недостъпни за тях парите им и вилите им в най-хубавите места по света, и на всичкото отгоре изисква от тях още повече лоялност, без да му пука, че съучастието в тази война прави много от тях поименно военни престъпници и обекти на трибунала в Хага. Такава договорка с Путин те нямат. Освен това пред тях започна да се мержелее и призракът на Големия терор, ако отхвърленият от целия свят режим продължи военната си агресия. А по-нататък ги чака и перспективата от тях да остане само ядрена пепел. Пък тая перспектива хич не е интересна за собствениците на океански яхти, колекции ролс-ройсове и ламборджинита, шедьоври на живописта и уютни вили сред тосканските лозя.

Тези хора престават да са лоялни на Путин. Защо да губят всичко накрадено, че и живота си в добавка? А без тях Путин вече е не велик тиранин, а просто стар човек, който се крие в бункер. Даже прословутият „червен бутон“, така майсторски изобразен в „Шарли Ебдо“, той вече може да натисне, ама никой няма да се задейства от това. Няколкото му фанатици не се броят. Те просто ще бъдат изолирани, заедно с направилия грешка тиранин.

Путин не може да се обърне и към по-долния етаж от пирамидата. Той или е против него, или му е лоялен по същата причина, както и „елитът“, и ще му обърне гръб заедно с елита. А към дълбините на народа съвсем не може да се обърне. Той е всичко друго, но не и народен вожд. Пък и този народ, дори да му съчувства, няма да тръгне след него. Вече е научен на пасивност и оцеляване пред телевизора, а не на народна революция.

Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни, а Западът не беше приел съкрушителни санкции, щеше да продължи да се радва на лоялността и на пълната поддръжка на народа. Даже на мистичен възторг от страна на елита, като Хитлер през 1939-41 г. Интелигенцията щеше да бъде разцепена и изолирана… Но Путин изгуби войната, не успя с блицкрига, затъна в мартенската кал на украинските черноземи. И санкциите се оказаха наистина съкрушителни, както и обеща старият президент Байдън.

И Путин остана сам. Тук не е Иран, където режимът на аятоласите се утвърди в резултат на народна религиозна революция (както и режимът на болшевиките в Русия през 1917-22 г.). Не е и Северна Корея, където в деспотизъм прерасна също народна антиколониална война. В Русия вече трийсет години царува скучна и безидейна клептократия, приела от ръцете на болшевизма смазания от него народ.

Путин занули клептократията, вече няма как да бъде неин лидер. Опозори се пред целия свят и стана за човечеството особено опасен военнопрестъпник с признаци на лудост. До няколко дни ще го отпишат. Не той, а нов лидер ще трябва да връща на върха на пирамидата „красивия живот“, да възстанови отношенията със Запада, да измоли разблокиране на банковите сметки в чуждестранните банки, да издейства отмяна на запорите върху имущества… Това ще трябва да бъде човек, неопетнен от сегашните престъпления, в идеалния случай даже осъдил ги на пълен глас, но произхождащ от техните среди. Човек, с когото те могат да се договорят.

Затова не ни грози нито нов сталинизъм, нито ирански път, нито севернокорейски. Масите в Русия са безмълвни, народна революция няма да има. Ще има, и то много-много скоро, вътрешен за върхушката преврат, подобен на смъкването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11 септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Но за да възстанови отношенията със Запада той ще трябва да се опира на средният, активният етаж от пирамидата, да има неговата морална поддръжка и да възстанови демокрацията и гражданските свободи. И можем да го очакваме в близките дни, най-много седмици. Оставам оптимист, господа.

Путин изгуби тази война

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2423

Тече четвърти ден от сраженията. И става все по-ясно – Путин изгуби тази война.

Губи я в Украйна, от най-високо до най-ниско ниво. Комедиантът Зеленски вместо да се подриска от страх и да се предаде или скрие, се оказа истински президент и мъж. Остана под бомбите в Киев и на предложението на САЩ да го евакуират отговори: „Трябва ми не транспорт, а оръжие!“. Показа, че са палячовци другите държавни глави, начело с Путин… Милионерът Кличко вместо да дава акъл от вилата си в Калифорния, организира отбраната на града и сам е на предните линии. Тринайсетте граничари на Змийския остров, без дори да имат къде да се прикрият от снарядите, пратиха руски боен кораб да си завре ултиматума няма да напиша къде. Вместо да се пръснат като пилци, обикновените украинци взеха оръжието и се организираха в бойни части. Опитът да бъдат сплашени ги обедини… Ако някой пита какво е народ, а не мърша – ето, гледай.

И офанзивата му не върви. Вместо Киев да бъде прегазен за 4-5 часа, и останалото от Украйна за още няколко дни, Киев се държи вече четвърти ден. Свръхзвуковите ракети, ядрените подводници и другите легенди за руското оръжие не помагат. Няколко масирани атаки на града се провалиха. Опитите да го обкръжат – също: напредък засега има, но за пълно обкръжение ще им е нужен вероятно към месец. Лесните за превземане участъци падат бързо, но добре укрепените държат – германците научиха това при Ленинград. Рускоезичният Харков също отбива атаките със сталинградски героизъм. „Нацисткият“ батальон „Азов“ продължава да удържа Мариупол срещу атаки отвсякъде и бомбардировки в количества, достатъчни да го унищожат няколко пъти… Тук-там руските войски успяват да превземат по някое градче, но така за цяла Украйна ще им трябват години. И това насред полета, идеални за блицкриг. А като стигнат сред хълмовете и горите на Западна Украйна?

Това е едно от страшните поражения на Путин. В момента умира пред очите ни митът за „непобедимая и легендарная“. Разгромен от далеч по-малка и несравнимо по-слаба военно държава, но със смел и достоен народ. Хората си припомнят как мъничка Финландия също успя да се опъне на превъзхождащата я десетки пъти Червена армия – изгуби малко територия, но запази независимостта си. И започват да си задават въпроса какво ли ще стане, ако срещу руската армия се изправи равностойна ѝ по мощ. Дали от нея няма да останат, както казват руснаците, „рожки да ножки“…

Още по-страшно е поражението на Путин сред руснаците в Украйна. Преди ден-два писах във Фейсбук – по броя взети руски паспорти в Донбас си личи, че населението там май не обожава Русия. Че под ботуша на руската армия и наемниците ѝ си мълчи, но косвените белези показват скритото… А сега виждаме, че същото е и другаде. Градовете с руско мнозинство оказват жестока съпротива на руската армия. Някои биват прегазени, други удържат, но всички се бият свирепо срещу „освободителите“ си. Не зная дали Русия може да е добре дошла за тях, но Путин очевадно не е.

Губи войната Путин и на Запад. Вместо Западът – и целият свят – да е стреснат и смразен от светкавичната мощ на съветската армия, той се чувства заплашен, но не и уплашен. Обединява се срещу Русия, налагайки ѝ санкции, които преди биха били непредставими. Швеция и Финландия обмислят кандидатстване в НАТО. Германия драстично качи военния си бюджет над 2% от БВП – Путин постигна каквото Тръмп не успя дори да постави на сериозно обмисляне. Великобритания взе мерки срещу руските пари. Източноевропейските държави – включително такива с руски агентури начело, като Унгария и България – затвориха въздушното си пространство за руски самолети. Войски на НАТО бяха преместени напред, към границите с Русия. Решението тя да бъде отрязана от СУИФТ беше не просто прието, а единодушно. Из света се провеждат многохилядни митинги против войната и в подкрепа на Украйна. Даже световният спорт тръгна категорично да отрязва Русия. Дори Китай вече не я подкрепя толкова охотно… Не, не е страховита световна конспирация – просто Путин жъне каквото пося.

И го жъне дори сред руснаците на Запад. Навсякъде в митингите участват рамо до рамо местни хора, живеещи там украинци и живеещи там руснаци. Не защото са предатели на родината си, а защото са наясно, че Путин не е родината им, не е Русия. И на повечето места украински бежанци приемат и подслоняват в домовете си най-охотно именно местните руснаци. Включително в България. И това е една от причините да пиша този запис – моля ви, не забравяйте, че руснак не означава задължително путинофил. Че повечето руснаци в България са били тези дни по-достойни и по-антипутиновски от много българи. Гледайте ги с уважение, заслужили са го. И ако някой се опита да ги тормози, без колебание му подарете юмрук в зъбите. Да не позори България, българите и вас лично.

(А най-запенените и отблъскващи „мурзилки“ тук са българи, за срам на всеки честен българин. Да, немалко от тях не са платени или с мръсни надежди лекета, просто са промити от Путиновите лъжи, на които са имали наивността да се доверят. Да, немалко от тези хора са иначе свестни и добри. Уви, когато мътилката се оттече, те ще се окажат при лекетата – не истински заслужено, но там ще са се сложили сами. Няма да бъдат преследвани, но и няма да се отърват лесно от позора и погнусата. Уви, кой каквото сам си направи…)

А най-страшно губи войната Путин в… Русия. В руските медии тази война е операция, ограничена в Донбас, да го освободят от превзелите го подло укрофашисти – Путин го е страх да признае пред народа си, че извършва агресия срещу Украйна. Подготвени са мобилни крематориуми за убитите руски войници, да няма върнати в Русия тела и въпроси около тях – „изчезнал при учение, точка“. Но въпреки това народът му научава, и хората с ум и съвест реагират. В Москва и Санкт Петерсбург всеки ден има демонстрации срещу войната, въпреки вече няколкото хиляди арестувани, въпреки заплахите с уволнения и затвор за участие в тях. Руски интелектуалци масово подписват открити писма срещу тази война. Дори спортисти се обявяват срещу нея.

И дори в руската армия. Пленените руски войници разказват едно и също – никой от тях не е знаел, че атакува украинска територия. Казвали са им, че освобождават Донбас от превзела го украинска армия… Но командирите няма как да не гледат карти и да не разберат къде са, и много от тях не са щастливи. Вече на няколко пъти излиза информация как руски танкови колони спират някъде, изливат горивото и съобщават: „Горивото свърши, нямаме как да стигнем до фронта.“ Не от страх да воюват – от нежелание да стрелят по братята си. А в Херсон танкова колона беше връхлетяла, минала през града стреляйки във въздуха и излязла от другата страна, без реално да нападне нищо. Очевидно някой командир е изпълнил заповед да атакува както съвестта му е позволила.

(Току-що прочетох за двама руски войници. БТР-ът им привършва горивото преди Харков, на двеста метра от бензиностанция. Взимат те две туби, отиват до нея без даже да си вземат оръжието, и казват на персонала – етнически руснаци! – „Привет, ние сме освободителите ви, най-сетне пристигнахме! Викайте ура и ни дайте малко гориво, че го привършихме!… Ама чакайте, защо ни арестувате? Не се ли радвате?!…“ Познайте какво им е наливал руският агитпроп в главите. И каква се е оказала реалността.)

… Да, в Русия санкциите вече започват да оказват ефект. Все по-трудно е да се изтеглят пари от банкомат или банка. Нищо чудно скоро да започнат да изчезват от магазините първо някои стоки, после други… За Путин как се чувства обикновеният руснак е без значение, стига да не се бунтува. Но това няма как да скрие, че руският народ е жертва на тази война не по-малко от украинския. По различен начин – но всъщност не много по-различен. Русия губи може би повече убити на ден, отколкото САЩ загубиха в Ирак общо за 20 години там. И тези убити може формално да се водят войници и агресори, но реално са най-обикновени момчета. Изкомандвани да загинат за каквото сигурно поне 95% от тях не искат и се срамуват от него. Те и семействата им са също и точно толкова жертви на Путин – не го забравяйте.

Не е без значение и може ли Путин да си позволи да продължава тази война. Тя му струва по около 20 милиарда (в долари) на ден – БНП на Русия за близо седмица. Имаше готовност да издържи този разход за няколко дни до седмица, до толкова очакваше Украйна да падне напълно. Продължи ли над 10 дни войната, ще започне да загазва. Свършват парите, свършва горивото за воюващите части. Свършват дори запасените муниции, а за производство на нови трябват материали, които сега никой няма да продаде на Русия… А пък в това време светът вижда, че Украйна не е обречена и има смисъл да ѝ се помага. И помощта вече тече – хиляди противотанкови и противосамолетни ракети, тонове оръжие и муниции. Удържат ли украинците още десетина-петнайсет дни, Путин ще трябва да преговаря, и Украйна ще бъде в тези преговори силната страна. Нейната армия с всеки ден ще получава все повече и по-добро въоръжение, а това на руската ще свършва.

(Руското въоръжение и без това не е на ниво. Наскоро гледах видео с пленен руски танк. Операторът го разглеждаше и показваше отвътре – всичко е връзвано и кърпено кое както може. Било е подвиг изобщо да го докарат до бойното поле… Повечето друга руска техника е на подобно дередже. И танковете, и самолетите. И вероятно дори ядреното оръжие.

И на подобно дередже е и личният състав. Няколко руски части, може би между 50 000 и 100 000 души общо, са много боеспособни, но останалото е зле обучено пушечно месо. Резервистите и мобилизираните са още по-зле обучени. А повечето от боеспособните части вече са в боя, и по-слабата и зле въоръжена Украйна предимно успява да ги задавя и удържа… Какво ще стане, ако повечето от тези части бъдат разгромени? На Украйна това може да отнеме доста седмици воюване, но на НАТО вероятно би отнело ден-два. После „непобедимая и легендарная“ накъде и как…?!)

Може ли Путин да допусне това? Би означавало края му – главорезите под него няма да му простят. Ние може и да не усетим, ако го смени някой друг Путин, но той ще го усети, ако и за кратко. И на неговия стол няма как да седнеш, ако не си тежък психопат, руската управленска система не би го позволила. Така че оттук нататък следва от него да се очаква най-лошото.

Какво ще е то? Зависи дали околните ще успеят да му намерят някакъв изход от ситуацията, в която се вкара. Хич няма да е лесно. Ако успеят, може и нещата да се разминат по-леко. Ако обаче не успеят, може да се очаква всичко. Много по-агресивно включване на руската армия – до този момент тя предимно пази цивилното население. (Може да е не по хуманни, а по политически съображения, да не потриса руснаците – няма значение, фактът е факт, пази го.) Може да нареди масирани бомбардировки над украински градове, без значение на жертвите – не зная ще го изпълнят ли командирите му, някои вероятно да. Може да плаши Запада с ядрен удар, ако продължат да доставят оръжие на Украйна – Западът вероятно няма да престане, натискът от населението му в тази насока вече е твърде силен, а западните политици не могат да си позволят да го пренебрегнат. Може дори да стигне дотам да нанесе ядрен удар върху Украйна, за да сплаши съпротивата ѝ и света – съпротивата ѝ ще се втвърди още повече, а светът вероятно ще реагира с такова обединяване срещу Русия, че дори Китай ще бъде принуден да я изостави… В особено крайния случай може да се стигне дори до руски ядрен удар срещу държави от НАТО заради доставките на оръжие – това ще означава моментална ядрена война между НАТО и Русия, с пълните им арсенали, плюс конвенционална война. Ако Путин така или иначе няма да оцелее, защо да не погуби и света със себе си?

„Интересен“ е само последният вариант. Противно на убежденията на повечето хора, нито животът на Земята, нито човечеството ще бъдат унищожени. Ще загинат десетки, може би стотици милиони хора, но човечеството ще го преживее. (Русия има голям ядрен арсенал, но какво е състоянието му вече обсъдих. А САЩ няма да ударят с повече, отколкото реално им е нужно, за да обеззъбят врага.) Какви ще са последствията за Русия не ми се мисли. Какви ще са за България – също няма да са хубави.

Сигурно е само едно – ако Путин беше разкаран от Кремъл навреме, всичко това нямаше да се случи. Ако ще войната да спре в този миг, вече убитите и разрушенията ще са излишно много.

За наведените и изправените

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2421

Покрай битката в Украйна чувам тук всякакви мнения. И немалко са как ние трябва да сме добре и с НАТО, и с Русия. И изобщо, как трябва да се снишим и наведем, че да мине бурята. Преклонената главичка сабя не я сече…

А има ли кой да ни поучи дали трябва?… Разбира се. Историята е велик учител.

Гледам историята ни. Има в нея и изправени, и наведени. Левски, Ботев, Бенковски, Стамболов… И поп Кръстю, хаджи Иванчо Пенчович, литературни герои като Вазовия Кириак Стефчов…

Мисля си – кои са останали, след като е минала бурята? Кои сме запомнили, празнуваме… абе всичко, което оставят великите? Кои са оставили деца, домове… всичко, което се надяват да оставят обикновените?

Левски не е имал деца. Нито Ботев или Бенковски. Никой от тях не е построил хубава къща, дори министър-председателят Стамболов, неговият род също го няма вече… Но всеки българин ги помни. Къщата, в която е роден Левски, е възстановена с дарения на българи и турци. Възхищаваме им се, празнуваме ги, с гордост се обявяваме за техни потомци. Немили-недраги приживе, те днес са гордост на всеки. Загинали бездетни, днес техни деца сме всички българи. И неспастрили и грош, са ни оставили цяла България.

И поп Кръстю, и хаджи Иванчо Пенчович са оставили многобройна челяд и са построили красиви домове. Богатият Кириак Стефчов – сигурно в света на Вазовия роман също… Но никой днес не се бие в гърдите, че е потомък на поп Кръстю, нито на хаджи Иванчо. Дори собствените им деца са ги изтрили от паметта си, не са споменали на децата си от чий род идват. Нито пък за възстановяване на домовете им някой би дал и пукнат грош. Никой никога няма да ги празнува. Оставили са единствено спомена за позор.

… А всъщност първите двама са набедени предатели. Поп Кръстю всъщност никога не е предавал Левски, това е погрешна догадка, историците го знаят. Нито пък под смъртната му присъда стои подписът на хаджи Иванчо Пенчович – хаджията не я е подписвал. Всъщност той е дарил за въстания и образование на българчета цяло богатство, присъдата и свидетелствата за даренията са запазени… Истинско мекере е единствено съчиненият Кириак Стефчов. Реалните „наведени“ не са запомнени с нищо. Даже с предателство.

А защо тогава за предатели сме „назначили“ някого? Защо имаме нужда да помним някого за предател?

Не е ясно дали написаното от Стефан Цанев – че от Ловеч до София Левски го съпровождат само три заптиета – е истина. Но е истина, че никой не си помръдва пръста да го спаси. Даже най-близките му съратници, хора уж изправени, не се организират навреме. Нему равен друг е нямало, защото едничък е вършел нещо и е бил изправен наистина… Затова и сме назначили за предател когото сме се сетили. За да скрием от себе си, че истинският предател на Левски са наведените. Тогавашните българи, почти до един. За да ги отречем в себе си, за да обявим, че не сме техни потомци. За да не оставят те нищо, което да ни петни и засрамва.

За да не остане и помен, че те, нашите собствени предци, са били наведени.

… Това е било тогава. А Украйна е нападната сега. И утре най-вероятно ще бъде нападната и България. Апетитът идва с яденето, и бясно куче оздравяло няма. Така че днес сме в положението на българите от Възраждането – избираме изправени ли да бъдем, или наведени.

Но днес не е Възраждането. Думите, които оставяме в Интернет – блогове, форуми, социални мрежи – придобиват безсмъртие. Срамни ли са, няма да е лесно потомците ни да ги изтрият и отрекат. Ще трябва или да носят срама на челото до края на света, или да се отрекат от нас изрично и на висок глас. Да ни обрекат на безсмъртие на позора и на бездетност, както ние сме обрекли поп Кръстю и хаджи Иванчо Пенчович – но за разлика от тях заслужено.

Не бойте се, деца наши. Завещаем ли ви позор, ще имате правото да ни обречете на позор и бездетност, поименно. И не се колебайте да го направите, ще сме го заслужили. Щом вече го знаем, поучени от възрожденците, и щом за разлика от тях ще сме го избрали сами, няма да имаме оправдание. Не само някой днешен Ненко Терзийски – всички ние. Той може да ни е казвал да се навеждаме, но ние сами ще сме избрали да го послушаме. Така че на изкупление ще получим право когато убитите в Украйна станат от гроба. Включително руските войници – те са също такава жертва на злото в Кремъл, както убитите от тях.

… Не зная за вас, които четете това. Аз смятам да остана изправен. Не защото мисля, че някой ще ме помни или почита, нямам такива илюзии. Защото днес да си наведен означава да си негодник, а това не го мога.

Да, някой със сигурност ще ме впише в „един списък“, тукашната версия на „несъществуващия“ списък, по който ще бъде унищожаван цветът на украинския народ, както цветът на нашия преди 75 години. И когато бясното куче захапе и нас, и да съм се скрил, ще се намери кой да напомни за мен на зъбите с пяна по тях и да им посочи къде съм. За да получи охолен и спокоен живот, хубава къща, бъдеще за децата си. Тъй де, човек живее само веднъж… И ако вие решите да сте изправени, се гответе за същото. Когато избирате знайте, че няма да ви се размине.

Но знайте и че изправеният умира веднъж, а наведеният – всеки миг до края на съществуването си, колкото по-далече е този край, толкова повече пъти. Дори ако за изправения то би било охолен и спокоен живот.

И че балканджи Йово го помним и сме му потомци всички. А издалия него и дъщеря му – никой, и в бъдещето му няма негови деца.

И че човек живее само веднъж.

Мрачни опасения

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2406

Ситуацията в Украйна хич не ми харесва. Нещата, които стигат до мен иззад кулисите – още повече.

Възможно ли е просто да съм уплашен? Или да ме гони параноята? Разбира се. Но е възможно и да съм прав. А кое от двете е реалното – преценете си вие. Или, ако го покажат фактите, си направете изводи.

Малко скучна теория

Описанието почва доста отдалече – нещата в него са важни за разбирането на ситуацията. И е поразводнено – пиша го много набързо, за което поднасям извинения.

Всяка икономическа система си има два етапа на развитие – екстензивен и интензивен. Примерно съвременната индустриално-пазарна икономика отначало заменя мотиките с трактори, прави излишните селяни на работници, разорава целините и т.н. Екстензивен растеж – усвояват се налични крайни, изчерпваеми ресурси… Когато се изчерпят – колкото може селяни са направени на работници, колкото има целини са разорани и т.н. – започва интензивният етап. На който вече за да намериш работници за нов завод трябва да закриеш стар (не-заети с високопроизводителен труд вече няма), за да построиш нова сграда трябва да разрушиш стара (свободно място вече няма), и т.н.

Защо е важно това? Авторитарните и демократичните системи имат различни силни и слаби страни. Много опростено: авторитарните са по-силни на екстензивния етап, заради централизираната си координация. Пуснете на два еднакви девствени острова авторитарна и демократична системи – авторитарната ще усвои изцяло своя остров първа. Но пък демократичните системи са по-силни на интензивния етап, при тях съпротивата срещу замяната на старото с ново във всякакви отношения се преодолява по-лесно.

Къде е важната разлика? Екстензивният етап е фон Нойманов като характеристика на развитие, бързо изчерпва наличните ресурси. Затова и трае десетки пъти по-малко от интензивния. Съответно в началото на икономическата система авторитарните икономики дръпват рязко и изпреварват пазарните. Но стигнат ли до интензивния етап, влизат в стагнация. Съответно демократичните постепенно ги настигат, задминават и надконкурирват до разпад. Примерно през 1930-те СССР расте с двуцифрени темпове, докато западните икономики ги тресат кризи и депресии. Или пък Германия след катастрофата от Първата световна прави невиждана експлозия на развитие след централизирането на икономиката си под Хитлер, за няма десет години задминава победителите си Англия и Франция… Но малко след средата на 1930-те екстензивният етап за западните икономики приключва и започват да се съвземат. А пък през 1950-те етапът приключва и за СССР (и сателитите му), и в тях започва стагнация. Как свършва това надпреварване знаем.

(Ако питате къде е в картинката Хитлер – идеологията му го притисна към военна експанзия преди да успее да го притисне икономическия преход. Ако беше лидер с мирна визия, до още година-две щеше да приключи екстензивния етап на развитие, и до още максимум 2-3 години след това нуждата от военна експанзия пак щеше да е дошла, с брутална сила заради бързия растеж. А и неговият тип икономика е доста авторитарен, близо до китайския модел. В такива тя притиска много по-тежко, отколкото би притиснала примерно САЩ или някоя западноевропейска страна… Така че Втората световна беше въпрос не на „дали“, а на „кога“.)

От теорията – към практиката

В момента Русия и Китай са на етапа на преход от екстензивен към интензивен растеж. При Русия този преход е доста замазан и постепенен. Започна още преди към 15 години, на базата на оставеното от СССР наследство, и вероятно ще продължава поне още 20-30. Съответно спадането на растежа и стагнацията са разточени върху няколко десетилетия – руските управници не са твърде притиснати от ситуацията. Китай обаче тръгва от де факто феодализъм, и западните фирми и технологии и безмилостната експлоатация на китаеца съградиха индустриална икономика в него с темпове почти като на Хитлерова Германия. За трийсет години – от дървените мотики до първа по сравними цени икономика на света. Няма как преходът да не е рязък и брутален, със силна стагнация след него.

Какъв е резултатът? Дойде ли стагнацията, авторитарната система реагира според ситуацията си. Ако стагнацията е мека и постепенна, околният свят е тежко въоръжен с атомно оръжие и лидерите са хора без много мечти и амбиции извън техния си санджак, ще си кротуват и ще се радват на султанатите си. Ако обаче стагнацията е рязка, околният свят е слаб и разделен, и лидерите са с амбиции да го тъпчат, имат чудесен вариант – военна експанзия. Хем обявяват военни положения и разстрелват и най-дребното несъгласие в страните си, хем прибавят лебенсраум.

Защото са зли психопати ли го правят? Психопатите са със силно еволюционно предимство в авторитарната система, тя винаги издига на върха си такива. Но по-страшното е, че освен психопата на върха тя издига и психопати и под него, които дебнат да заемат мястото му на всяка цена, дори с риск за живота им. Така че този на върха не може да си позволи никаква слабост в управлението на държавата, ще му коства поста, а с него и главата. Ако е мухльо, сложен на върха като компромис, може и да го пратят да председателства някой забутан колхоз, но свален силен лидер не могат да си позволят да го оставят жив, винаги ще е твърде опасен. Това е един от структурните проблеми на авторитарната система – няма механизъм за мирно пенсиониране на силен лидер.

(Жокер: нито Путин, нито Кси са компромисни мухльовци.)

Ето затова мине-не мине, войските на Русия нагазват където е по-беззащитно и късат по някое парче, да поддържат широка опора за Фюрера сред „патриотизираната“ тълпа. Кога в Молдова, кога в Грузия, кога в Украйна… Путин не е кръволок, би бил щастлив да минава без това. Или поне да спазва подписа си под гаранцията, че ще пази териториалната цялост на Украйна, ако тя се откаже от ядреното оръжие. Само че би означавало сам да влезе в ковчега…

Проблемите на Путин са проблеми на Кси на десета степен. Ако има около някой трон по-безмилостни главорези от тези около руския, това е китайският. И Китай вече влиза в интензивния етап с трясък. Все още рапортува официално годишен растеж от 5-6-7%, но и това е доста надолу от обичайните за последните десетилетия 10-15%. А косвените данни показват, че е лъжа и че реалният растеж вече е не повече от 2-3%. И вероятно и ще продължава да спада… Така че Кси вече е изправен пред проблема „военна експанзия или смърт“.

Съотборници или противници?

В момента Путин изглежда големият проблем и страшният агресор, но не е. Русия временно е сравнително стабилизирана, той не е в остра нужда от външна агресия. Кси обаче е. И, за разлика от Хитлер, той е не маниакален идеолог, а наследник на 5000 години традиция на манипулиране на околните да се избиват едни други, за да печели Китай. За него Русия е просто средство, с което да отвлече войските на „врага“ (НАТО и САЩ) по-далеч от Тайван, или където другаде Кси реши да атакува.

Какво прави Кси? Съюз с Русия. Срещу мръсния империализъм, който ги обгражда, въоръжава съседните им страни… и абе изобщо, не ще да се предаде доброволно и да признае превъзходството на арийската раса. Малко учения, съвместни действия, един-два тайни договора. И преди към година и половина – договореност как да действат заедно, по взаимна изгода.

Путин също е играч от класа. Хем е щастлив от тази договореност, хем не много. Затова играе с Китай, но и си прави своите сметки.

Защо е щастлив? Ако около Китай има наистина лакома хапка, това е Русия. Огромна територия, огромни ресурси, слабо защитени срещу такъв като Китай. Русия няма и 150 милиона население – Китай може да мобилизира 300 милиона армия. И има индустрията да я снабдява с оръжия, над 20 пъти руската. Да, Русия има купища атомно оръжие и може за минути да анихилира 200-300 милиона китайци. От което другарят Кси ще си го премести в другия крачол. В Китай има точно един китаец, чийто живот струва за Кси повече от нищо, и това е той самият. Десет години по-късно Китай ще е една трета от земното кълбо, ако не и повече, а Кси – най-великият император в историята му… И Путин разбира този начин на мислене много добре, твърде сходен е с неговия собствен. Така че е много щастлив, че подобно развитие се отлага.

А защо Путин не е много щастлив? Защото знае и че и Кси разбира какво разбира той, и че отлагането няма да е безплатно. Че ще се наложи да участва в някои китайски планове. И че дори да превземат заедно с Кси целия свят, след това Китай пак ще се обърне срещу Русия – и тя няма да може да го спре. Така че се налага да си прави плановете много внимателно – иначе падането на Русия ще е не „дали“, а „кога“.

Генералната репетиция

През януари миналата година планът влезе в действие. Русия се заподготвя за атака срещу Украйна, Китай – срещу Тайван. Сметката беше да ангажират САЩ едновременно в две войни на двата противоположни края на света. Разпокъсани така, САЩ вероятно ще изгубят и двете. А откажат ли се да участват, външнополитическата им катастрофа ще е равностойна на двойно военно поражение. И в двата случая целият свят ще премине на страната на Русия и Китай. На цената, естествено, на безпрекословно подчинение.

Само че Джо Байдън се оказа лисица, която разбира този начин на мислене и знае как да му противостои ефективно. Моментално разбра, че слабото звено в картинката е Путин, и оказа върху него адекватния вид натиск. Обясни му, че няма да прати нито един войник в Украйна, а ще концентрира цялата си армия в Тайван, за да разгроми там китайците – разположи ли я всичката на враждебна за тях територия, ще успее. А Украйна ще зарине с оръжия и пари. И евросъюзниците от НАТО с удоволствие ще помогнат – те са военни джуждета, но не и икономически или индустриални. Бъдат ли така оборудвани, украинците ще поотстъпят, но вероятно ще успеят да задавят руската армия до окопна война, и няма да подписват примирия на тези позиции. А окопната война е война на изтощение, печели я по-силната икономика. С икономиките на САЩ и Русия зад Украйна и разгромен в Тайван Китай, Русия ще изгуби тази война. А Путин – вероятно главата си… И когато към тоягата се прибави и морков – обещание за международна среща, на която Путин да може да блесне – Путин предаде Кси. Спаси си главата.

(Байдън би трябвало да не е загадка за всеки мислещ българин. Ние вече сме имали управник, който изглеждаше идиот, но 35 години седя на власт сред също жадни за власт психопати и нищо не можеше да го помръдне. Чак докато не направи истинската глупост – да се опъне на промени, наредени от Москва… И Байдън винаги е трупал издънка върху издънка – правел е идиотски лапсуси, изглеждал е палячо и като почне да говори, е забравял да спре. Само че вече почти 50 години е непоклатим конгресмен и сенатор в Сената на САЩ. Също място, където недостатъчно акълните не могат и да припарят, камо ли да се задържат. Не е редно мислещ българин да не си зададе въпроса идиот ли е всъщност, или…)

Само че ако Путин беше изкаран от войната с голи обещания, Китай беше изкаран без дори да му се обърне капка видимо внимание. Падна по лице с трясък, без дори да са го погледнали накриво. Дипломатите по света се подрискаха от смях, китайският авторитет олекна осезаемо, вместо да натежи. Познайте дали това хареса на Кси. Да, не беше достатъчно, за да го свали от трона (доколкото знаем – пословично е как си приличат китайците…), но няма и как да го е направило щастлив.

Началото на пиесата

Какво е станало между Русия и Китай през пролетта и началото на лятото на 2021, мога само да се досещам. Май е било по-тайно от повечето дипломатически договорки… Но резултатът започна да се вижда още в началото на лятото. Русия продължи да доставя на ЕС договорените количества газ, но нищо повече. А част от потреблението на руски газ в ЕС винаги е било пряко купуване на борсата… И към началото на зимата всички газохранилища в ЕС, които разчитат на руски газ, се оказаха на практика празни. А ЕС политиците решиха, че руснаците просто ще се опитват да качват цената на газа и да натискат за Северен поток – 2. Къде им беше акълът, та не мислиха за военни развития дори след януарската криза, не знам. Европолитиците често са идиоти в това отношение, историята го доказва.

В тази ситуация наглед Путин е агресивен самодържец, но на практика е притиснат в ъгъла. И Западът е, който може да му осигури накъде да се измъкне. Осигури ли му, той ще се измъкне, не е глупав… Проблемът е, че Западът е глупав. Там руско-китайският начин на мислене е познат и разбираем за буквално единични политици, особено в САЩ…

Сега сме в същата ситуация като през януари, но този път много по-сериозна. От видимото: Русия спря доставките на газ за ЕС през украинските газопроводи. Турция беше изкарана от руската орбита и почна да доставя оръжие на Украйна – не ща да мисля какъв натиск е бил, за да огъне Ердоган. Натовски самолети разтоварват в Украйна оръжие и военни инструктори с бесни темпове и правят разузнавателни полети над Източна Украйна – преди първото беше в много по-скромни обеми, а второто изобщо го нямаше. Украйна обяви резервистки списъци за всички мъже и жени под 60 години – както високата възраст, така и ангажирането на жените е без аналог в историята ѝ. Швеция обяви повишена бойна готовност за армията си, и се готви да обяви готовност за евакуация на градовете и мобилизация на населението… Има и още много неща, и всичките ги нямаше при предишната криза. И говорят за същото – този път войната ще е трудна за избягване.

Новостите от последния момент

Планът за преговори беше за 10 януари за телефонен разговор между Путин и Байдън, а на 12 – за преговори между НАТО и Русия. Но от Белия дом днес изнесоха, че Путин е поискал спешен разговор с Байдън тази вечер, в 22:30 българско време… Кой и с какво може да накара Путин да си промени рязко плановете до степен да се моли на Байдън за спешен разговор? Точно един човек – Кси. И с нищо по-малко от директна заплаха или за война с Русия, или за живота на Путин. Добра демонстрация кой от двамата в каква позиция е в техния съюз.

А също и колко сериозно е ангажиран Китай с идеята за война срещу Запада. Или по-точно за война на Русия срещу Запада, за да срещне по-малко съпротива в Тайван. Колко здраво ще бъде притисната Русия да стигне на всяка цена до война с НАТО, и по възможност директно със САЩ… Аз лично смятам да следя изказванията на Белия дом след разговора много внимателно. (Кремъл не вярвам да даде информация по въпроса.)

Възможно ли е избягването на войната?

Ако Западът е наистина адекватен, ще търси как да даде на Путин изход от ъгъла. Да, в противен случай дори при успешен руски блицкриг в Украйна може буквално да срине руската икономика, със съответните последствия за Путин. Но този път натискът на Китай вероятно е също на живот и смърт. Знаят отлично руския начин на мислене (същия като техния), имат силни икономически връзки с много руски олигарси (главорезите под Путин), вече веднъж са се парили от руска „измяна“ – с гаранция са се погрижили да няма място за мърдане. Така че този път въпросът е дали Кси ще надманеврира Путин, или Путин (с помощта на Запада) ще надманеврира Кси. Колкото и да е парадоксално, техният съюз всъщност е надлъгване между тях двамата. И именно то е централното, от което зависи сега положението в света.

Какво следва?

Путин ще бави нещата колкото може да изтърпи Китай, за да даде на Запада възможност да му даде изход от ъгъла. Но пък Китай ще притиска Путин да бърза колкото се може повече, именно за да не даде на Запада възможност да даде на Путин изход. И очевидно има лостовете да притисне Путин до смърт… Така че нещата нищо чудно да се развият по-бързо, отколкото очакваме. А и да стигнат по-далече – може би много по-далече.

Ако Путин получи изход от ъгъла, Украйна ще се спаси. (Този път. Следващият може да е и много скоро – Китай няма да се откаже от военната експанзия, и успехът му в нея зависи от помощта на Русия. Така че дори този път да се мине с мир…) Ако (май по-скоро когато) не го получи, ще нападне Украйна. Кси ще го подкрепя „прикрито“ икономически (ако се наложи – вероятно и военно) и ще следи развитието. Успее ли Русия да прегази Украйна, Кси ще натисне Путин да продължи и към източноевропейските членки на НАТО, за да ангажира САЩ там, и вероятно ще успее. Путин пък вероятно ще поиска първо Китай да нападне Тайван, за да няма възможност САЩ да анихилират руската армия по бързата процедура, преди военната сила да им е потрябвала извън Европа. Може би също ще успее – руската армия има няколко много боеспособни единици, но масата ѝ е пушечно месо. Бъдат ли унищожени боеспособните единици, Русия може да се окаже неспособна да спре натовските армии. А те вероятно ще са амбицирани да се докажат след потенциална загуба на САЩ в Тайван, и ще се опитат да прегазят останалата без ресурси за съпротива Русия. Стигне ли се дотам, Путин ще си изгуби главата още в хода на войната. Съответно при този вариант той може дори официално да смени страните и да се съюзи със Запада срещу Китай – и Кси знае това. Така че има изгода да му помогне, като се ангажира в Тайван преди или едновременно с нападението на Русия срещу НАТО, и да го подкрепя масивно в Украйна и в Европа.

Как ще протече войната в Украйна? Основният удар ще е срещу източните и южни области, да подсигури на Русия дори при по-нататъшно задавяне до окопна война сухопътна граница с Крим и Приднестровието и да откъсне Украйна от Черно море. Най-вероятно ще бъдат бързо прегазени – украинската армия знае, че няма да може да спре първи удар там, ще съсредоточи основните си сили да отбранява Киев. Успее ли да прегази бързо (за седмица-две) Източна и Южна Украйна, Русия ще продължи и срещу Западна. Дали ще смогне да я превземе, и колко бързо ще е, вече е под въпрос. Зависи например от адекватността на украинската армия и западните инструктори в нея, а това е голямо неизвестно.

Ако Русия успее да превземе сравнително бързо и Западна Украйна, натискът от Китай да продължи срещу Източна Европа ще е още по-силен от сегашния. Путин вероятно няма особено желание да го прави, завземането дори само на Източна и Южна Украйна ще е покрило целите му и нуждите на Русия и занапред, а да нападне НАТО е много сериозен риск. Може да се опита да мотае нещата на този етап, да се прави на задавен в Украйна, но надали номерът ще мине пред китайците за дълго. Те търсят да нападнат Тайван, а това със сигурност ще предизвика намесата там на САЩ. А стигне ли се дотам, ще има потенциал дори за варианта с пълна трета световна с ядрено ангажиране. И с разгръщане на войната из целия тихоокеански театър и цяла Европа. (Оттук и реакцията на шведите. Вероятно не са единствената европейска страна, която го прави, просто при тях е по-публично и се разбира.)

Как сме засегнати конкретно българите?

Ако войната се размине този път – вдигаме наздравица и се молим да е за по-дълго. (Но знаем и че надали ще е за повече от година-две, ако и толкова.) Ако обаче започне, търсим как да спасяваме от Русия и Украйна който може да бъде засегнат. Украинското правителство не е така пълно с руски агенти като българското, няма да предаде Украйна на Русия на тепсия. Които и в двете страни са здрави, ще са в риск да бъдат пратени на фронта. Които не са, ще са в риск заради трудностите и военната истерия.

Превземе ли Русия Украйна, там може да стане истински страшно и за напълно аполитичните. За да контролира превзетите територии с военна сила, Русия трябва да ангажира там значителна част от армията си, а тя ще ѝ трябва за в Европа. Затова ще предпочете да ги контролира както контролираше България след 9.9.1944. Ще събере отрепките на обществото, които за нищо не стават и мразят до смърт успелите и талантливите, ще ги въоръжи до зъби и ще им даде карт бланш да убиват, грабят и изнасилват колкото и когото щат, стига да държат положението под руски контрол. И отрепките ще убиват, грабят и изнасилват – най-вече тези, които притежават нещо, заемат някакви позиции, известни са или просто са ценност и стойност сами по себе си. Тези, които те мразят, откакто ги има. Не само местните Богдан Филовци и принц Кириловци, а и местните Райко Алексиевци и Сашо Сладуровци, може би даже още по-напред. Всеки, който не е готов да лиже задника на довчерашния сводник, джебчия, наемен убиец, мафиот…

И това е само началото. Русия няма да може да се противопостави на натиска на Китай да започне война с НАТО, за да ангажира войските му в Европа, далеч от Тайван. В такива ситуации кой плод късат най-напред? Който виси най-ниско към берача. А кой в Европа виси най-ниско към Русия?

И как тя ще задържи под контрол България, след като я превземе? Китайският натиск няма да спре – армията пак ще ѝ трябва, за срещу Западна Европа…

Колко е шансът да се стигне до най-черните варианти? Много ми се иска да е малък, но може и да не е. Затова и пиша този запис – предупреденият е въоръжен. Ако Русия нападне Украйна реално, е важно ситуацията в Тайван да се държи под око. Намеси ли се Китай там, няма да е чудно на България да ѝ остава до руска атака не повече от седмица-две след допрегазването на Украйна. И да е в опасност не само Черноморието, а цяла България.

Как би изглеждала руската атака? Съмнявам се да е с бомбардировки и десант. Правителството ни в момента е гъчкано с руски агенти. Министърът на отбраната се доказа публично и пред НАТО като такъв. Така че най-много Русия просто да пусне в центъра на София десетина парашутисти, които да арестуват няколко най-важни хора и да сложат на тяхно място своите мекерета. Армията ни най-вероятно ще е под заповед са неоказване на никаква съпротива и безпрекословно подчинение на руската, под страх от смъртно наказание… А може и до това да не се стигне – просто някои „отечественофронтовци“ ще вземат властта, вероятно със също толкова смешно количество сила, и ще обявят излизане от НАТО и официален съюз с Русия.

Какво ще последва – този филм вече сме го гледали преди няма и 80 години. И подозирам, че в епохата на съвременните комуникации ще стане доста по-бързо.

С една важна добавка – този път руснаците вероятно ще искат да осигурят руско етническо мнозинство в България. Което значи, че над половината българи може да получат възможността да обикнат Сибир, чрез опознаването му. Примерно всеки, който е постигнал нещо, успял в нещо, станал известен, или дори просто не е любимец на най-долната категория отрепки тук…

Ще стане ли? Не зная. Колко е вероятността? Надявам се да не е много. Но ако Русия прегази цяла Украйна, и Китай нападне Тайван… чувствайте се предупредени.

Пък ако всичко това се окажат просто параноични страхове, аз ще съм най-щастлив.

За консерваторите, либералите и променящия се свят

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2381

Този запис се роди като коментар под пост във Фейсбук. След това реших, че може би е добре да го пусна и в блога си, леко допипнат. Ще е полезен като минимум за мен самия, по-късно.

—-

Наскоро проведох два разговора, може би ще драсна за тях някой ден. Те ме накараха да се замисля откъде идва съвременният вид тъпота – антиваксърство, конспиромания, вярване на измамници.

Той всъщност хич не е нов. Първите антиваксъри са противници на ваксината на Дженър, преди столетия. И по-късно тази ваксина е била посрещана с яростни кампании и злобни карикатури по вестници. Но именно напоследък тази тъпота стана масова, като пандемия. Не намерим ли средство срещу нея, рискуваме да ни унищожи… А за да намерим средство, е нужно да знаем причината за нея.

Според мен причината е, че светът напоследък се променя много по-бързо отпреди. Светът, с който сме свикнали като деца, приспособили сме към него и можем да се справяме в него, вече го няма. На негово място е дошъл нов, различен свят. Свят, в който навиците ни и наученото от нас често не работи. И вместо до успех ни води до провали.

Някои могат да се приспособят към този нов свят, като поддържат знанията и уменията си адекватни. Така те запазват мястото си в света, на което тежат, нужни са и усилията им биват възнаграждавани както усещат за нужно или могат да приемат.

Много хора не успяват. Нямат нужните гъвкавост и интелект. Те остават без истинско място в света си – и с усещането, че са изгубили почва под краката си. Че са им отнети опората и стабилността, не могат да се справят с живота и съществуването им е под заплаха.

(Затова това усещане е особено масово сред консервативните и дясно мислещите. Техните позиции и убеждения – привързаност към отминаващи, изоставяни от развитието неща – ги правят по-уязвими на този ефект. Затова често дори не особено интелигентни либерали запазват адекватността и баланса си там, където високо интелигентни консерватори не смогват.

Друга уязвима група са страдащите от латентни тревожни разстройства – може би около 15% от населението. При тях усещането за несигурност е засилено от латентното страдание, със същия ефект.)

Това усещане е изключително дискомфортно и жертвите му търсят успокоение. А най-добре успокоява мисълта, че те знаят и разбират от нещо, което имащите своето място в този нов свят не знаят. И че скоро палачинката ще се обърне и те ще са пак отгоре. (А в България е силен стимул и другата половина от тази мисъл – че омразните оправни, запазили позициите и стабилността си, тогава ще отидат отдолу…)

Лъжезнанието дава тази мисъл. Затова тези хора масово вярват в плоскоземие, антиваксерство, хомеопатия, вечни двигатели, американците-не-са-кацали-на-Луната и подобни. И пак затова са особено популярни сред тях „червеното хапче“ и други мемове, според които те са нормалните, а реално адекватните хора са промити мозъци и т.н.

Разбира се, нужно е обяснение как така „официалните“ наука, политика, технология и т.н. са на обратните позиции. Затова тези хора обикновено вярват в могъщи световни конспирации – рептили, илюминати, билдерберги, еврейски заговори и прочее. Тези световни конспирации според тях владеят света и му налагат „Голямата Лъжа“ (всъщност истината за реалността). Това дава убедителност на мисълта, че светът е крив, а те са прави.

Тези хора получават от заблудите си усещане за стабилност и надежда, те са психическата им опора. Опитите да бъдат върнати в реалността са за тях опити да им се отнемат надеждата и опората. Затова те посрещат тези опити с ирационална, психотична съпротива. Демонстрират неспособност за възприемане на очевидното и неприемане на неоспорими логически аргументи, в степен непонятна за нормалните. Дори ако приемат дадено доказателство, те веднага намират друг аргумент в подкрепа на заблудите си. Ако и той им бъде отнет, прескачат на трети. Ако арсеналът им бъде изчерпан, те се връщат отново на първия, игнорирайки факта, че той е опроверган и те са приели това преди малко. Нерядко дори стандартна доза антипсихотици се оказва недостатъчна.

Единственият начин тези хора да бъдат излекувани е като им се намери как да имат стабилност и опора в реалния свят. Само по себе си това най-често е недостатъчно – необходима е и много психотерапия, а в по-тежки случаи и медикаментозно лечение. Без него обаче най-често психотерапията и медикаментозното лечение остават учудващо неефективни. А дори да успеят, резултатът най-често е нестабилна личност, която се пречупва по някакъв начин при първите сблъсъци с реалността и нейните проблеми, и лудостта им релапсира.

Най-лошото е, че прогресът продължава да ускорява хода си – тоест, тези хора ще стават все повече и по-радикални. Възможно е дори да се наложи забавяне на прогреса, за да не се стигне до граждански войни. А това забавяне пък ще доведе до забавяне или дори подминаване на ключови научни открития, с ключови социални ефекти от липсата им.

Мисля си – колко е прав Карл Сейгън в „Свят, населен с демони“…

Цитирам няколко откъса от нея. Може би заради това ще ме съдят за нарушение на авторски права, и сигурно ще ме осъдят. Но си мисля – ако дори един човек ги е прочел и разбрал заради този ми запис, ще си струва да плащам глоби или дори да лежа в затвора. Да, именно толкова е важно повече хора да разбират тези неща.

Всъщност, би трябвало да я цитирам цялата. В нея буквално няма пасаж, който да не си струва четенето… Има я онлайн – в „Моята библиотека“ (http://chitanka.info/text/22917-svjat-naselen-s-demoni). Сайт, много пъти преследван заради книгите в него. Не от зли цензори, решили да скрият от нас знания – от адвокати, загрижени за доходите на правособствениците на тези книги. От „добри“ герои в живота… Само че резултатът е точно същият. Така че прочетете я, докато го има сайтът. Най-малкото защото не е трудно да се сети човек какво ще стане с четенето на книги изобщо, ако глупостта в света надделее и се спусне мракът на ново Средновековие.

И ако я откриете да се продава някъде, си я купете и я предлагайте на всеки свой познат, на децата и роднините си, дори на поразените от чумата на лъжезнанието – току-виж стигне до някого. Рано или късно ще дойде ден този някой да ви е благодарен.

—-

Докато се настанявахме в колата преди дългото пътуване, а чистачките ритмично скърцаха по предното стъкло, той ми каза, че се радва, че аз съм „онзи учен“ — имал толкова много въпроси относно науката. Дали имам нещо против?

Не, нямах.

И така, започнахме да си говорим. Но, както скоро стана ясно, не за наука. Той искаше да говорим за замразени извънземни, скрити в базата на Военновъздушните сили край Сан Антонио, за „канализирането“ (метод за подслушване на това, за което си мислят мъртвите — всъщност за нищо особено, както се оказва), за кристали, астрология, пророчествата на Нострадамус, Торинската плащаница… Въвеждаше всяка нова зловеща тема с жизнерадостен ентусиазъм. И всеки път трябваше да го разочаровам.

— Доказателствата са спорни — повтарях аз. — Има много по-просто обяснение.

От определена гледна точка, той беше много начетен. Например познаваше различните спекулативни нюанси на „потъналите континенти“ Атлантида и Лемурия. Знаеше всичко за това коя подводна експедиция уж тъкмо се била отправила да открие изчезнала велика цивилизация, чиито паднали колони и порутени минарета сега са посещавани единствено от дълбоководни светещи риби и гигантски морски чудовища. И все пак…, въпреки че океаните крият много тайни, аз знам, че няма абсолютно никакви океанографски или геофизични данни, които да подкрепят съществуването на Атлантида и Лемурия. Поне доколкото науката може да се произнесе, те никога не са съществували. Казах му го, макар и с известно нежелание.

Докато карахме през дъжда, усетих как той става все по-навъсен и по-навъсен. Аз опровергавах не просто някакви псевдодоктрини, а една скъпоценна част от неговия вътрешен живот.

И все пак в истинската наука има толкова много неща, които са също толкова вълнуващи, по-загадъчни са и освен това поставят по-големи интелектуални предизвикателства — като в същото време са значително по-близо до истината. Дали той знаеше за молекулярните градивни единици на живота, които се намират там някъде в студения разреден газ на междузвездното пространство? Дали беше чувал за стъпките на нашите прадеди, открити във вулканична пепел отпреди четири милиона години? Ами за издигането на Хималаите, когато Индия се е сблъскала с Азия? Или за вирусите, които действат на принципа на подкожната инжекция, които промъкват своето ДНК покрай защитите на приемния организъм и преобръщат механизмите за възпроизводство на клетката? Или за търсенето на извънземен разум посредством радиовълни? Или за току-що откритата древна цивилизация Ебла, която е рекламирала достойнствата на своята бира? Не, не беше чувал. Нито пък знаеше нещо — колкото и малко да е — за квантовата неопределеност. За него ДНК бяха просто три главни букви, които често се срещат заедно.

Г-н „Бъкли“ — надарен с красноречие, интелигентен, любопитен — на практика не беше чувал нищо за модерната наука. Имаше естествен апетит към чудесата на вселената. Искаше да знае за науката. Просто беше станало така, че — преди да успее да стигне до него — цялата наука беше минала през няколко филтъра. Нашите културни мотиви, образователната ни система, средствата за масово осведомяване — всички те бяха заблудили този човек. Всичко, на което обществото беше позволило да се промъкне, се свеждаше до измами и объркване. То не го беше научило да прави разлика между истинска наука и евтина имитация. Той не знаеше нищо за това как всъщност работи науката.

Има стотици книги за Атлантида — митичният континент, за който се твърди, че е съществувал преди около 10 000 години в Атлантическия океан. (Или някъде другаде. Една появила се наскоро книга го локализира на Антарктида.) Историята започва от Платон, който преразказва легенда, дошла до него от далечни времена. Последните книги авторитетно описват високото ниво на атлантските технологии, морал и духовност, както и голямата трагедия на един, цял обитаем континент, потънал под морските вълни. Има и една Ню Ейдж[1]-Атлантида — „легендарна цивилизация с напреднали науки“, свеждащи се най-вече до „науката“ за кристалите. Според трилогията на Катрина Рафаел „Кристалното просветление“ — книгите, които са основната причина за кристалната мания в Америка — атлантските кристали могат да четат мисли и да препредават мисли. Те освен това се явяват хранилища на древното познание, както и модел и основа на египетските пирамиди. В полза на тези твърдения не е предложено нищо, което дори малко да наподобява факти. (Ново възраждане на кристалната мания може да последва скорошното откритие на науката сеизмология, че вътрешното ядро на планетата може би представлява един-единствен огромен, почти съвършен кристал — само че железен.)

Някои книги — сред тях и „Легендите на света“ на Дороти Виталиано — се опитват да разберат първоначалните митове за Атлантида като разказ за унищожен от вулканично изригване малък остров в Средиземно море или пък за древен град, свлякъл се в Коринтския залив при земетресение. Доколкото въобще можем да кажем нещо, това биха могли да са корените на легендата. Те обаче са твърде далеч от гибелта на континент, на който се е развила загадъчна цивилизация с неестествено развита технология.

Това, което почти никога не намираме — в обществените библиотеки, в списанията по вестникарските будки и в най-гледаните телевизионни програми, — са фактите за разширяването на океанското дъно и за тектониката на плочите. Няма ги получените при картирането на океаните данни, които показват, че в предложените хронологични рамки не е възможно да е имало континент между двете Америки и Европа.

Много е лесно да се откроят лъжливите теории, които оплитат лековерните. Скептичните изследвания са много по-недостъпни. Скептицизмът просто не се продава добре. Всеки интелигентен и любопитен човек, който разчита единствено на масовата култура да го информира относно нещо като Атлантида, е стотици или дори хиляди пъти по-вероятно да попадне на безкритично изложена измислица, отколкото на трезва и балансирана оценка.

Така че г-н „Бъкли“ трябва да подхожда по-скептично към нещата, които му поднася масовата култура. Но като се изключи това, ще бъде много трудно да го обвиним в нещо. Той просто е приел това, което най-разпространените и леснодостъпните източници на информация са представили като вярно. Вследствие от своята наивност систематично е бил подвеждан и баламосван.

Науката поражда извисяващо чувство на удивление. Но същото прави и псевдонауката. Редките и некачествени популяризации на науката оставят екологични ниши, които бързо биват запълнени от псевдонауката. Ако всички хора разбираха, че — за да бъдат приети — претенциите за познание трябва да бъдат подплатени с адекватни доказателства, то за псевдонауката просто нямаше да има място. Но в масовата култура господства един вид закон на Грешам, според който лошата наука измества добрата.

—-

Дори и в най-добрите си времена домодерната медицинска практика не е спасила много хора. Кралица Ана е последният монарх на Великобритания от династията на Стюардите. През последните седемнадесет години на XVII в. тя забременява осемнадесет пъти. Само пет от децата се раждат живи и само едно момче преживява бебешката възраст. То умира, преди да е навършило пълнолетие и преди коронацията на кралицата през 1702 година. Не изглежда да има доказателства за някакъв генетичен проблем. Кралица Ана е имала най-добрата медицинска помощ, която парите са можели да й осигурят.

Постепенно науката е ограничила и излекувала болестите, които някога трагично са отнасяли безброй много бебета и деца — вследствие откриването на света на микробите; поради прозрението, че лекарите и акушерките трябва да мият ръцете си и да стерилизират своите инструменти; като резултат от промените в храненето, здравеопазването и обществената хигиена; благодарение на антибиотиците, лекарствата, ваксините, разгадаването на молекулярната структура на ДНК, молекулярната биология и новите генни терапии. В сравнение с наследника на трона на една от най-могъщите държави на планетата от края на XVII в. днес поне в развитите страни родителите имат несравнимо по-голям шанс да видят децата си да доживеят до пълнолетие. Едрата шарка е изкоренена по целия свят. Драстично са намалели териториите, обитавани от маларийния комар. Всяка година средната продължителност на живота на дете с диагноза левкемия се увеличава. Науката е позволила на планетата да изхранва около сто пъти повече хора — в сравнение със ситуацията преди няколко хиляди години, — при това при далеч не толкова сурови условия.

Можем да се молим над някоя жертва на холерата, или можем да й даваме по 500 милиграма тетрациклин на всеки дванадесет часа. (Все още съществува една религия — Християнската наука, — която отрича бацилната теория за заболяванията. Ако молитвата не даде необходимия резултат, вярващият би предпочел да види децата си умиращи, отколкото да им даде антибиотици.) Можем да приложим — почти без никакъв успех — терапията на психоанализата (основаваща се на говоренето) към пациент, страдащ от шизофрения, или всеки ден да му даваме между 300 и 500 милиграма клозапин. Научните методи на лечение са стотици хиляди пъти по-ефективни от алтернативните. (А дори когато алтернативните методи, изглежда, сработват, просто не сме сигурни дали те са изиграли някаква роля: спонтанното възстановяване от холера и шизофрения може да настъпи и без молитви и психоанализа.) Да изоставим науката, означава много повече от това да се откажем от климатичните инсталации, стерео уредбите, сешоарите и бързите коли.

В епохата на лова и събирателството — преди появата на земеделието — средната продължителност на човешкия живот е била между 20 и 30 години. Същото се отнася и за Западна Европа през Късноримския и Средновековния период. Увеличава се до около 40 години едва около 1870 г., достига 50 през 1916 г., 60 през 1930 г. и 70 през 1955 година. Днес се доближава до 80 години (малко повече за жените, малко по-малко за мъжете). Останалата част от света следва европейския напредък в дълголетието. Каква е причината за този невероятен, безпрецедентен хуманитарен преход? Бацилната теория за болестите, мерките на общественото здравеопазване, лекарствата и медицинската технология. Може би дълголетието е възможно най-добрата мярка за физическото качество на живота. (Едва ли можете да допринесете с нещо за своето щастие, ако сте мъртъв.) Това е безценният подарък, който науката е направила на човечеството — дарът на живота, ни повече, ни по-малко.

—-

Популяризирането на науката — да се опиташ да направиш нейните методи и открития достъпни за неспециалисти — се зароди непосредствено и естествено от моята мечта. Да не обясниш науката, ми се струва извратено. Когато си влюбен, искаш целият свят да го знае. Тази книга е мое лично изявление, което отразява моя доживотен романс с науката.

Но има и друга причина. Науката е нещо повече от натрупани знания. Тя е начин на мислене. Имам лошо предчувствие за тази Америка, в която ще живеят моите деца и внуци — когато Съединените щати ще бъдат икономика от услуги и информация; когато почти всички ключови производства ще са преместени в други страни; когато огромната технологична мощ ще бъде концентрирана в ръцете на малцина и нито един представител на обществените интереси няма да може дори да се докосне до проблемите; когато хората ще са загубили способността да контролират съдбата си и да задават на управляващите осведомени въпроси; когато всеки ще е сграбчил своя кристал и нервно ще прелиства хороскопа си; когато — лишени от критичното си мислене и неспособни да правим разлика между истината и това, което ни кара да се чувстваме добре — ще се плъзнем, почти без да забележим, назад към суеверията и тъмнината.

Затъпяването на Америка е най-очевидно в бавния упадък на същественото съдържание на имащите огромно влияние медии, в 30-секундните звукови откъслеци (сега вече по 10 секунди или дори по-малко), в съставянето на програмата според най-ниския общ знаменател, в представянето на псевдонауката и суеверията като нещо достоверно, но най-вече в един вид величаене на невежеството. Докато пиша тези редове, най-търсената видеокасета в Америка е „От глупав по-глупав“. „Бийвис и Бътхед“ продължават да са популярни сред младите телевизионни зрители. Очевидната поука е, че ученето и образованието — не само в областта на науката, но въобще — съвсем не са задължителни. Напротив, дори са вредни.

Създали сме глобална цивилизация, в която най-жизненоважните елементи зависят изцяло от науката и технологиите. Става дума за транспорта, комуникациите и всички промишлени производства; за селското стопанство, медицината, образованието, забавленията, опазването на околната среда; дори за ключовата демократична институция — гласуването. Освен това сме се погрижили почти никой да не разбира науката и технологиите. Това е рецепта за катастрофа. Може би ще ни се размине за известно време, но рано или късно тази взривоопасна смес от сила и невежество ще избухне в ръцете ни.

„Свещ в мрака“ е заглавието на една смела книга на Томас Ади, публикувана в Лондон през 1656 година. Тя стъпва основно на Библията и е насочена срещу вилнеещия по това време лов на вещици, който авторът заклеймява като измама „за заблуда на хората“. В тази епоха народът приписва на вещерството всяка болест или буря и изобщо всичко необичайно. Вещиците трябва да съществуват — тук Ади цитира твърденията на обвинителите, — „иначе как би било възможно да има и да са се случили подобни неща“? През по-голямата част от своята история ние дотолкова сме се страхували от външния свят и неговите непредсказуеми опасности, че с радост сме приемали всичко, което ни е обещавало да смекчи и обясни този ужас. Науката представлява опит — до голяма степен успешен — да разберем света, да проумеем нещата, да установим контрол над самите нас, да намерим верния курс. Днес микробиологията и метеорологията обясняват явления, които само допреди няколко века са били разглеждани като достатъчна причина за това жени да бъдат изгаряни живи.

Освен това Ади предупреждава за опасността от това, че „нациите ще загинат поради липсата на знание“. Предотвратимото човешко нещастие далеч по-често е причинено не от глупост, а от невежество — и най-вече от невежеството ни за самите нас. Тревожа се — особено сега, когато наближава краят на хилядолетието — че от година на година суеверията и псевдонауката ще стават все по-привлекателни, а песента на сирените на безумието — все по-звучни и омайни. Нима не сме ги чували и преди? Всеки път когато нашите етнически и национални предразсъдъци са се пробуждали; във времена на недоимък; когато сме посрещали предизвикателства срещу националното ни самочувствие и характер; когато сме били тласкани към агония от принизеното ни място в космическия ред и липсата на висша цел; когато фанатизмът е бушувал около нас — тогава тези мисловни навици, които са наследство от далечни епохи, са протягали ръце към властта.

Пламъкът на свещта пращи. Малкото кръгче светлина потрепва. Мракът се сгъстява. Демоните се раздвижват.

—-

Григор: Моля ви, не се задоволявайте с тези откъси. Прочетете цялата книга. Сериалът „Космос“ е велико постижение на Карл Сейгън, приносите му към американската космическа програма също са огромни. Но тази книга вероятно затъмнява всичко друго заедно.

Прочетете я.

Кое не е така?

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2376

Бе и аз преди мислех, дека туй със злите мафии е приказка некаква. Ама излезна, че не е, от мене да знаете! Има ги, и вършат секакви злини на човечеството. И най-големата от сички – де що има умен човек и кадърен, и полезен, затварят го в едни специални затвори. И там ги дрогират и им промиват мозъците, да забравят кои и какви са. И да престанат да помагат на хората. Видех го с очите си!

Като ме пенсионираха от ДАП-а, тръгнах да търсим да чистим некаде другаде, да добавям към пенсията. Лесно намерих – съвременен човек съм, имам туйто кампютър дома, внучката ми купи, да се чуваме и видиме по него с нея. Малко ми е криво на дъщерята, че стана безродничка, заряза хубавата ни родина и се дигна у Канада. Ама внучето вина нема. Ем и български понаучи покрай мене. Понекога кани съученици, превежда им какво си говориме, те много се радват. И за тех е хубаво, да видят българин и да научат колко е убава България… Та, по кампютъра намерих и обявата. Де да знам аз, че е за такъв затвор! Отидох, говорихме, назначиха ме.

Та, почнах аз работа у едно от отделенията на затвора. За шизо… шизо… абе се я забравям тая дума, сложна е. И там колко таланти и благодетели на човечеството видех затворени и измъчвани, думи немам!

Имаше за начало не един, а цели двама Исус Христосовци! Дошли да спасяват човечеството. На зор ще да е работата, щом Господ си праща синовете на по двойки. То единият беше дъщеря де, ама кои сме ние, че да ограничаваме Господа кого да праща? Пък и има логика, връзва се, като са двама! Те постоянно се караха кой е истинският, ама аз си мисля, че ще да са и двамата. Само един на тия пропаднали времена надали стига, прав е Господ да прати двама!

По-обикновените бяха още повече. Имаше един Никола Тесла – не знаех кой е, ама в кампютъра има един фейсбук, дето пише всичко за всичко. Та, там прочетох – ако не знаете, той е един уж сърбин, ама всъщност българин, дето избягал в Америка и там изобретил лъчите на смъртта и пренасянето на енергия по въздуха. Сигурно хамериканците са го хванали и са ни го върнали да го държим затворен, те така всички свестни хора ги хващат и затварят, и това го пише във фейсбука. Аз да си кажа, отначало не му повярвах. Във фейсбука пишеше кога е роден, връзваше се да е на към сто и педесе години, па наглед и трийсе нема. Ама той ми обясни, че бил изобретил и лъчи за вечна младост… Е такъв гений значи, в затвора го държат! И го тъпчат с дроги да му промият мозъка, да спре да помага на хората!

Имаше и един Нострадамус. Прероден – той като умирал, се прераждал, понеже било важно на света да има пророк. И за него прочетох у фейсбука кой е. Отначало не вервах, че пророкува – той да не е Ванга, я! Ама той ми обясни, че затова се бил преродил българин, понеже ние сме свещен народ и на нас е дадено да сме пророци. Аз пак не вервах, ама той само като ме изгледа, все едно мерка ми взима, и от раз позна, че съм с незавършено основно! И ми рече – затова не са могли да ти промият мозъка, чиче. На тия, дето са учили висши, са им налели у главите толкова лъжи, че никога не могат да видят истината. Ама неучилите не са промити и могат! Знаех си аз, че съм по-така от всякакви чантаджии с дипломи, ама пророк си требва да го обясни, че да можеш го разбра! И логиката му да видиш, и всичко.

Тия с Нобелови награди са сигурно къде десет. (Това са едни награди за най-велики учени, пише го във фейсбука.) Половината са наизобретили вечни двигатели, да освободят човечеството от петролната и машинната мафии. Ама били наивни, и мафиите ги хванали и ги назатворили там. (Официално му викат болница, за не помня какви заболявания беше, пак некаква сложна дума. Ама като ги гледам, болни вътре не видях. Лъжа на мафиите си е.) От другите един открил средство за безсмъртие, ама като почнал да го раздава на хората, мафиите го усетили и го затворили. И всички, на които го раздавал, още същия час ги или изтровили, или разболели лошо. Нали постоянно ръсят с кемтрейлсове от самолетите, в тях има едни чипове за управление от разстояние, и през тях… И други имаше, ама то можеш ли ги запомни всичките! Страдалци за доброто на човечеството!

Персонала го гледам – ходят дегизирани с престилки, все едно наистина са лекари. От по-младите може и да имаше един-двама истински, де. Младички, наивнички, мислят си, че реално помагат на някого. Горките… Ама по-дъртите до един си бяха мафиоти. Шефът примерно, уж професор бил, един с едни очила, постоянно само нарежда. Нема как да не е билдерберг, те нали са едни такива важни. Или поне илюминат – един от изобретателите вътре ми обясни по какво се познавало, че иска лампите все да са светнати. Главната сестра пък, каквато е усойница, нема как да не е рептил. (Това рептилите били некакви марсиански змии.) Като ме види, все – измий тука, що не си измел там… Не може ли човек да дремне малко бе? Мафиоти с мафиоти…

А, забравих – от затворниците има и един лекар. С две Нобелови награди. Казва се Хипократ. Та, той ми обясни за сегашната епидемия. Никакъв вирус нямало, микробите били измислици на мафиите. Хората умирали не от вируса, а само със него. Всъщност от кемтрейлсовете, дето ги ръсят Сорос и Бил Гейтс от самолетите. Това било тръгнало още от четиринайсети век, тогава измрели две трети от хората. Уж че имало голяма чума, ама всъщност никаква чума нямало, хората умирали само с нея, а не от нея, а от кемтрейлсовете. Тогава самолети нямало още, та ги ръсели от хеликоптери… Маските по начало били направени, за да запушват устата на хората, да не могат да говорят истината, ама после Иван Костов ги усъвършенствал, направил вируси и ги сложил в тях, и като си сложиш маската, се заразяваш и умираш. Затова толкова напират да карат децата в училище да носят маски – да изтребят българския народ, за да заселят тук на освободената земя талибани с чалми и ятагани, по заповед на Меркел. Хипократ го знаел със сигурност, бил виждал лично заповедта с подписите на Меркел и Костов. Затова и го затворили.

И ако знаете какво ги правят, горките! Те повечето си мълчат, имат достойнство хората, ама един не издържа и ми се оплака. Той е изобретил едно хапче, дето го слагаш в един резервоар чешмяна вода, и тя става на бензин, по-качествен от тоя по бензиностанциите. И цяла опаковка хапчета струва жълти стотинки. Получил за тях Нобелова награда и златен медал, по-голям от длан. Ама петролната мафия го хванала и го затворила тук, да не си изгуби печалбите. И го тъпчели с разни отрови, да забрави кой е и какъв е. А като минали две седмици и видели, че отровите не действат, една нощ му откраднали Нобеловия медал, докато спал. Подменили му го с ръждива капачка за буркан, да му се подиграят. И да го разколебаят… Мъчители проклети!

Цялата Вселена ни жали нас, и сума ти извънземни са се събрали да ни помагат. Избират си разни хора и говорят на тях и чрез тях, дават ни мъдрост и знание. А мафията ги хваща тия хора и също ги затваря. Има вътре четири или пет такива затворени. Трудно е да се каже точно, понеже единият е всъщност двама. И постоянно се кара със себе си, на кой от двамата какво са казали извънземните. Ама и двамата бяха съгласни, че единственото ни спасение е майчица Русия. Тя е най-свещената страна на цялата вселена, и двамата извънземни го били потвърдили. А пък разните еврогейове са педераси, и искат да направят и нас такива. Да приемем закон, че се разрешават само хомо… абе, педераски бракове. А ако нормални хора се срещат по любов, да им вземат децата и да ги дадат за осиновяване на черни норвежки педераси, те чакали на опашка и плащали много за бели деца. Особено ако са от свещен народ. Пиели им кръвта, за да станат и те свещени.

(Това последното ако знаете колко ме ядоса, думи немам. На децата да нямат свян да посягат! Още същата вечер го казах на внучката по кампютъра, и я предупредих да внимава. Тя беше с няколко други деца, съученици от класа. И им преведе и на тях, да са предупредени. Ако знаете колко се радваха всичките! Щерката по едно време влезе в стаята и ме чу, и нещо се понамуси, не разбрах защо. Ама внучката нещо й каза там на някакъв език, не знам кой, нали в Канада имат над сто езика, и щерката се успокои. Даже май я похвали, сигурно че предупреждава и другите деца, да знаят от какво да се пазят. И какви ужасии има по този свят. Че и у нас даже, нищо че сме свещена земя българска…)

А пък във фейсбука има някакви хора, дето казват, че не било така. Ами! Хубаво им го каза един там, професор академик, абе много умен човек. Че са платени агенти на мафията и взимат пари, за да лъжат хората, че микробите съществуват. И че станиолените шапки не пазели от пет-джито, и че гемеото нямало да ни изяде… Лъжци! А кажете сега, има ли нещо невярно от дето ви го разказах? Кое не е така?

За лицемерието на западняците

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2368

– Абе Григоре, извинявай че ти звъня толкова късно, ама ми хрумна нещо.

– Давай? – За кого късно, а за кого средата на работния ден.

– Бе, откакто престанах да работя интензивно, ми се отвори време и изгледах сума ти филми. Повечето западни. Та да те питам – откъде този фалш в поведението на западняците? Законопослушни едни такива, разбрани и благи към околните, даже когато на тях им е зле. Тотална неискреност и лицемерие! И ми хрумна да питам теб.

– Знам. Само че не е много кратко да се обясни.

– Нищо, имам време.

– Ами… – Спомних си един мой превод на един запис в блога на Андрей Шипилов. Събеседникът ми е интелигентен, но вероятно ще има нужда от него като основа. – Виждаш ли, соц-държавата – включително ако е маскирана като нещо друго, примерно пост-соц – е не държава, а ферма.

– То коя държава не е?

– Тези, които ги населват хора, а не добитък. Точно там е разликата, която те подхлъзва.

– Тоест?

– Във фермата има строга йерархия. Овчари, кучета и добитък.

– Аха! Ние сме добитъкът, полицията и прочее са кучетата, а овчарите са онези, #КОЙ и прочее.

– Именно. В рамките на своята каста можеш да имаш известен прогрес, примерно можеш да станеш от по-предните овце. Само че ще преминеш кастовата граница и ще се изкачиш в кастата на кучетата когато овца се превърне в куче. Или куче – в човек.

– Това е ясно, иначе положението нямаше да е сегашното.

– Именно. Добитъкът не го разбира логически, но го осъзнава. Той усеща, че добруването му зависи от мястото му в йерархията много повече, отколкото от постиженията му. Примерно ако помощник-шофьорът на някой прокурор прегази на улицата някой именит академик, като правило ще му се размине. Най-много да му дръпнат ушите, че е изцапал колата. А ако академикът само посмее да каже дума напряко на помощник-шофьора, познай какво го чака. Защото прокурорският персонал се води към кучетата, а и най-именитият академик е просто по-титулована овца.

– Дотук нищо ново. Човек трябва да е неадекватен, за да не го знае.

А като го знаеш, драги, защо не разбираш последствията от него?!… Почвам да мисля, че умението да виждаш очевадното е рядка и ценна дарба.

– Затова всеки, израсъл в тази система, е попил с майчиното си мляко идеята, че най-важното в живота е не работата за постижения, а борбата за място в йерархията. И се бори за него с всички сили. Прережда другите на опашката в супермаркета, за да им демонстрира, че точно там и в този момент той е над тях в йерархията. Касиерката му вдига скандал не защото ѝ пука за реда, а за да му покаже, че тя е над него. Байчото в учреждението ти се кара, че идваш точно в обедната почивка, за да ти покаже, че там той стои над теб. Лекарят те държи да го чакаш пред кабинета не защото не е свободен, а за да ти демонстрира, че там той е над теб. И т.н…

– … … … Мамка му, колко точно! Знаех си аз, че ако някой може да го обясни това, ще си ти!

Само дето не съм аз, а е Шипилов. Аз само го преповтарям… Но това не е всичко.

– На Запад такава йерархия няма. Има купища други, но в на практика всички мястото е заслужено с труд и талант. Затова западнякът няма и концепция за тази йерархия и не се бори за място в нея. И даже най-често не може да разбере защо някой хомо социалистикус се държи по такъв странен за него начин.

– Това не го разбрах. Каква му е връзката със западното лицемерие?

– По точно същия начин ти, продуктът на соц-йерархията, не разбираш западняка. Като отидеш на Запад, и там ще се пререждаш в супера, със същия мотив като тук. Западнякът вижда това, но го тълкува според своя багаж. Щом се пререждаш, значи си притиснат – закъснял си за работа, чака те болен в къщи… И съответно ти отстъпва място с усмивка – да те подкрепи за миг в бедата ти, както е прието там. А ти го гледаш и се чудиш защо лицемерничи – как да изтълкуваш с твоя багаж отстъпването на място в йерархията с усмивка?

– Ох… Май почвам да разбирам!

– И когато пак отидеш в супера, ще го прередиш още по-нахално. Завоювал си място над него, трябва да го затвърждаваш. А той на втория или третия път ще се сети, че не бързаш, а просто тарикатстваш. И ще те отреже без капка страх или колебание – за него ти не си над него в йерархията, понеже тази йерархия там я няма. А да се бори за правата си той е попил с майчиното мляко, както ти си попил да се бориш за място в йерархията. Иначе страната му нямаше да е западна, в нея щеше да има йерархия… И ти съответно си затвърждаваш мнението, че този е лицемер. Първо ти се мазни, когато го тъпчеш, след това внезапно отневиделица ти забива ножа когато не очакваш – подлец, бате! Няма как да е иначе. Поне по логиката на хомо социалистикус.

– … … Добре де, ама тогава защо на всяка цена се пънат да се усмихват на другите? Да им се мазнят?

– Когато другите ги тъпчат ли?

– Оооххх… Абе, разбра ме какво питам, нали?

– Защото където животът ти зависи не от непоклатима йерархия, а от каквото сам си постелеш, хората се уважават един друг. Не смятат, че другите са кошче за душевния им боклук, длъжно по силата на йерархията да поема каквото бъде натъпкано в него. Затова и си спестяват мрънкането, оплакванията и други подобни унижения пред околните.

– Мамка му, разбрах!

Ех, ако можеха всички да го разберат така бързо и лесно като теб. Уви, не на всеки обичайното му четиво е Кант или Шопенхауер, а обичайното слушиво – Брамс, Албинони или Карл Дженкинс.

(Някъде бях чул, че чалга слуша който няма интелектуалния капацитет да слуша рап. Май е вярно.)

Може би си струва да опитам. Ще издебна половин час някоя вечер, ще го драсна в блога, не съм писал с месеци. Ще е недомаслено, забравил съм да пиша и нямам време да доизлъсквам. И ще се съберат тролове да ме плюят, да си заработват стотинките, да се подмажат на този над тях в йерархията им. Колко старателно лаят „чуждите“, как мястото им е при кучетата, не при овцете… Майната му, ще го направя. Дано поне за някого има полза.

Дано поне някой да разбере, че това, дето му изглежда на лицемерие, е всъщност нещо друго. Нещо, което той си мисли, че знае какво е, но представата му е валидна само тук. В изкривения свят, където всеки ден ме кара да се чувствам Джелсомино. А истината за него той не би я познал, даже ако тя дойде и го ритне в топките.

Нарича се достойнство.

За Джо Байдън

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2362

Беше ми направил впечатление от доста време, с две уникални качества. Едното – правеше няколко пъти повече идиотски словесни грешки от всички останали американски конгресмени заедно. И второто – като почнеше да говори, забравяше да спре. Дълго време не разбирах как подобен човек може да бъде избран в американския Конгрес.

След известно време започнах да си давам някакъв отговор. Забелязах, че когато в Конгреса на САЩ се приеме закон или решение с голямо мнозинство и двупартийна подкрепа, много често Байдън е сред медиаторите, постигнали подкрепата. Повеселих се на хумористичните обяснения, че сигурно като вземе думата, всички се съгласяват да подкрепят проекта, само и само той да млъкне… Но и през тях до мен малко по малко почна да стига идеята, че той вероятно наистина е добър медиатор. Примерно че е възможно управлението на зоната му на Вернике да е дефектно, но префронталната му кора да работи качествено.

Когато Обама го избра за вице, наблюдателите отбелязаха – понеже е бял, над 60, убеден католик, със силни връзки със „сините якички“. Доброто допълнение. Но малко се замислиха, че смешник като Байдън не е добро допълнение никъде. Че май има някакви качества, които го компенсират… Аз се замислих. Свързах го с постиженията на Байдън като медиатор, с нуждата на Обама от подкрепа за сериозни начинания и със силната (още тогава) поляризация в Конгреса. И с че вицето се води председател на Сената. Хм? Обама не ми изглеждаше човек, който ще вземе грешно решение за кадър за такъв пост. Той има своите грешки, но не в тази сфера.

Когато демократите го издигнаха за президент, поизтръпнах. Това лапацало? На тази възраст? Да, руските хибридни опорки твърдяха, че е сенилен – тоест, вероятно беше напълно с акъла си. Тяхната привързаност към истината е известна – но все пак. Обезпокои ме и как прекара повечето от предизборната кампания на скрито, оставяйки Тръмп под прожекторите – дали не криеха, че е изкуфял?… Поолекна ми едва след като гледах дебата му с Тръмп. Удържа безспорна победа срещу много агресивен противник с огромен опит в манипулирането на хората, старателно подготвил терена с купища отлично инженерирани лъжи. Нямаше как да е склеротичен. А не е ли, след опита от осем години вицепрезиденство има как да стане от него добър президент. Въпреки лапсусите и логореята.

Докрай обаче ми показаха какво всъщност значи Байдън събитията от последните две седмици.

Вече от месец Русия трупаше войски по границата с Украйна, с очевидни за всеки здравомислещ човек намерения. И точно същото правеше Китай с Тайван. Договорката им беше очевидна – да атакуват едновременно. Опитаха ли се САЩ да помагат и на двете места, щяха да се окажат разчекнати военно между двата края на света. И на двете места срещу противник, за който животите на собствените му войници са само средство за постигане на цели („бабы опять нарожают“). И в момент, в който американската икономика е почти парализирана от пандемията, и реално неспособна да издържа истински сериозна война. Не влезеха ли във войната, щяха абсолютно да загубят кредибилността си пред света, в полза на руско-китайския съюз. Влезеха ли, вероятно щяха да изгубят и на двете места – същият резултат, плюс военно поражение и възможност за любимия на Русия Тръмп да се върне в Белия дом на бял кон.

Накратко – назряваше криза, след която световният ред вече нямаше как да остане същият. Щяхме да живеем след нея в свят, в който кормилото вече щяха да го държат авторитарните държави. И да го въртят към реализация на своите цели и амбиции – личните цели и амбиции на лидерите им. Свят, много различен от сегашния.

Байдън предотврати това. С две прости неща. Едното – наруга Путин и му наложи санкции. И второто – покани го на официална конференция.

Ай ся, стий бе – ще кажат някои. Не може да бъде! Да, вярно е, че Путин изпоизтегли войските си от украинската граница, а и Китай попрекрати подготовката срещу Тайван. Ама няма как това да е от толкова прости и елементарни приказки! Че и противоречиви! Не може, не може и пак не може да бъде!

Според мен може. И ще обясня как – вие си преценете дали съм прав.

Защо Путин искаше да атакува Украйна? Защото положението му в Русия се клати. Рейтингът му е спаднал, приличен процент от руснаците се съмняват в него. Забележим процент започват дори да подкрепят противника му Навални. Продължи ли това, „млеконадоят“ и „вълнонастригът“ във фермата, която е Русия за нейните истински собственици – ръководството на „гебухата“, на тайните служби – рискуват да започнат да спадат. Стане ли това, тези гебухари, които в момента се кланят на Путин и целуват ботуша му, ще го сменят. Може би по начин, който ние дори няма да разберем – но той ще го разбере, ако и за много кратко. Или по по-конвенционален начин. За него резултатът ще е един и същ – както всяка авторитарна държава, Русия има един механизъм за мирно пенсиониране на силен лидер. Дървеният костюм.

(Ако се питате как така няма да разберем за смяната на Путин, припомнете си описанието на гениалния Пратчет: „Председател на Гилдията на шутовете вече над триста години е д-р Белолик. О, безсмъртни хора няма. Просто през цялото това време все по някой е бил д-р Белолик. Хората идват и си отиват, маската живее.“ Рисунката на д-р Белолик от Пол Кидби е прекрасно допълнение към темата, можете да я намерите в Нета.)

За разлика от повечето американски политици, очевидно Байдън е наясно с мотивите на Путин. Затова намекът му беше адекватен. „Атакувате ли Украйна и Тайван, няма да си разделя армията. Ще я пратя в Тайван цялата, така ще е способна да разгроми китайска инвазия там. А Украйна ще засипя с най-модерно оръжие и всякаква друга военна техника и снабдяване. Европейските съюзници от НАТО не биха пратили войници, но оръжия и снабдяване и те ще дадат охотно, на тон. Украинската армия е по-малка от твоята, но така подплатена, ще може да задави атаката ти до окопна война. А тя е война на изтощение, печели я по-силната икономика. Аз и Европа ще сме зад Украйна. Разгроменият Китай ще ти помогне ли достатъчно? Накъде ще тръгне войната, когато руската икономика започне да не издържа? Как съответно ще свърши – и за теб лично?… Не е ли по-добре да дойдеш на една официална конференция, поканен лично от американския президент? С възможност да блеснеш на фона на дъртия склеротик? Ще спечелиш достатъчно имидж, за да си подкрепиш у дома позициите.“

Накратко – имам как да ви проваля плана с Китай, и тогава ще си имаш работа със собствените ти главорези. А ето ти и морковче за отърваване от тях. Ако създаваш проблеми, ще го изгубиш, но не създаваш ли, е твое. Избирай си.

И Путин си избра, както може да се види на украинската граница – започна да си изтегля армията от нея. Убеден с думи и намеци, без една пушка да гръмне… И, както може да се види пък около Тайван, и Китай разбра намека – попрестана с провокациите и военната подготовка. Без да е получил дори думи – просто принуден чрез факта, че съюзникът му е излязъл от играта. Кризата е разрешена, поне засега.

Е, Китай хич няма да е щастлив. Путин поне получи морковче, а другарят президент Кси – голямо и кръгло нищо. Вероятно натискът върху Путин да се върне към общия план ще е с всички сили и средства. Но Путин цени собствената си кожа повече. Дори да бъде притиснат до стената, ще извърта, ще се опитва да клинчи, ще създава видимости – ще печели време. През което пък САЩ могат да доведат ваксинацията си до достатъчен процент, за да могат да пуснат икономиката си на пълни обороти. И хем да са в силата си във военно отношение, хем да имат лост за натиск върху евросъюзниците. Европа е закъсала здраво за ваксини срещу Ковид-19 – а заводите в САЩ, които в момента произвеждат по 3 милиона ваксини дневно, няма да ги затворят след привършването на ваксинацията, я!

Удържи ли Путин дори само 6 месеца на натиска от Китай, ще е дал време на САЩ да са решили пандемичния си проблем напълно, и на ЕС да е напреднал с решаването на своя. Така че нищо чудно Байдън, а и по-адекватните западноевропейци – визирам конкретно Меркел – да му помогнат тихомълком. Току-виж той наистина блесне на тази конференция. Е, може би не по-ярко от САЩ и ЕС, но и наравно с тях му е предостатъчно. И нищо чудно да получи жестове, които пропагандата в Русия да може да поднесе на чичо Ваня от Мухосранск като победи над Запада. САЩ вече добре разбират – Русия може да бъде не само опасен съюзник на Китай, но и полезен съюзник срещу Китай…

Дали този план е съчинен лично от Байдън, или от акълни негови съветници, или хора от американското разузнаване…? Не съм намерил как да разбера, поне към момента. Но им свалям шапка на умението да играят играта, наречена политика. Такъв обрат, постигнат с толкова малко и прости средства, и на кино не съм виждал.

И смятам отсега нататък да следя „дъртия склеротик“ много, ама много внимателно. Току-виж има какво да се научи от него за и в тази игра.

Когато думите присядат…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2349

Конче мое – Борис Христов
(по памет, от песента на Ваня Костова)

Добре живяхме, конче мое, но живота
за малко ни е даден – само да извикаш
и днес ще трябва да се разделим, защото
очите се привършиха, нозете се изтриха.

Летеше твоят шал, препускаше душата,
а подир тебе аз – едно сърце двуного,
а щом угаснеше денят заспивахме в тревата,
избягали от хората, забравени от Бога.

Да можех бих ти дал от моите години.
Звънчета ще ти дам, да бъдеш цялото камбана.
Вземи балончето, сърцето му е синьо.
Дори часовника ти давам, само да останеш…

Но тръгваш ти, звънят копитата ти боси,
прости ми, мое конче, конче ненадминато.
Как страшно ще се вее твоя алаброс,
ще свети като слънце в гилотината.

Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
тръгваш ти и в мен звънят копита.
Ах, прости ми, мое конче ненадминато,
полетяло към безкрая на звездите…

Наръчник на автентичния Българин

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2351

Познавам Атанас „Наш“ Костадинов вече от над 20 години. За това време много неща се промениха. Острият му ум и здравият му разум обаче не поддадоха – за разлика от, уви, много хора наоколо…

Та, днес той ми гостува тук. Със специално съставения от него Наръчник на автентичния Българин. Не се ли познаете в него, не сте Българи! Най-много да сте българи с малка буква. Неавтентични…

Ето го:

—-

Важни правила, които трябва да следвате, ако искате да сте истински патрЕот. Не е нужно да сте учили история. Не е важно да сте учили квото и да е.

1. България на три морета!

Ама кои са тия морета? Черно, Бяло и Панчерево! Черното го знам, дето е слънчака. Аз не съм ходил, ама са ми разправяли. Аз ходя в Ахтопол, при баба Кина. Ей, кви мекици прави тая жена! Ама то не е черно, морето де. А бялото бяло ли е наистина? И къде се намира?

Панчерево не е море? Нищо, ще го направим! Нема да се излагаме!

2. България е на 1300 години! Американците да му мислят. Те са само на 200.

И кво като си сменят колата на 2 години и изплащат втора къща? Пак са си пеленачета. Освен това съм го виждАл Чарли Чаплин къв е бедняк в Америка. Само не мога да разбера що некви наши момчета-българчета му отмъкнали трупа за откуп преди години. Той е бедняк, ква им е била далаверата?

Гледах едни древни пирамиди, некъде си, имат древен надпис “Х*й”. Това иде да покаже, че сме най-древната нация в света, и не само. И в оная система, как и беше името, слънчевата? Начи и там си имат слънце.

3. Матушка Русия е единственият шанс за нас!

Така е, бе! Така е! Те са ни освободили от турско робство!

То Априлското въстание е било махленски кютек. Ние не сме се борили, Русия се е борила за нас! И епархия, и екзархия не сме имали (квото и да означават тия сложни думи), за нищо не сме се преборили сами.

И после братушките са ни освободили от фашистко робство. Те били партия с фашистите, ама не могли да се разберат по некои въпроси (по вина на фашистите) и Матушка Рус предриела правилните, повтарям, правилните действия по окупиране на некоя друга държавица. Уморила некои други подривни елементи – към двайсетина милиона от собственото си население преди това. За назидание.

И после ни окупирала, пардон, освободила. Много ме дразнеше оная тъпа песничка за 45-те години, дето стигали. То се видя, че не стигат. И още 45 няма да стигнат.
Сичките ми комшии и приятели обичат братушките! Само не ми е ясно що, и те, и децата им емигрираха у Германия, Англия, и даже, у гнусните щати. Що никой не отива при братушките? Не е патрЕотично!

4. Ковидо. 19.

Начи, да е ясно отначало: Пълна пунта мара на некви гейтсове, Елюминати, соросоиди, рептили, фашисти, ексхибиционисти, парашутисти, Не мое неква китайска кашлица да умори народ, дето се подмива у Тунджа посред зима, по стара, вече към 30 годишна традиция!

Падат мерките и ние с бандата сме на нисък старт. Събираме се в кръчмата, щото това е най-важното! Кво ме боли гъза, че некой умрел или го интубират от 23 дни. Аз нали съм добре и си пия ракията! Кво ме боли, че хора, дето са учили по 10 и повече години и работят по 20 часа на ден, а нямат вече сили. Да се оправят, не са малки. Аз, за това, не съм учил, да немам проблеми.

Ей, голем кеф! Събрали сме се на трапезата 15-20 души, с децата, с всичко. Веднага качваме снимка у фейсо. Гледам и други приятели са на същите трапези, и те качват снимки у фейсо. С вдигнати чаши! Кво ми разправяте, че в ония бар, как се казваше, ааа, да, Занзибар, нямало пандемониум. Така, де, пандемия. И у нас нема. Само ни лъжат.

Ех, живот. Да го ду*ат некви лекарчета, дето ми разправят, че то мерките паднали, ама да не се събираме. Аз два месеца за това живея, да се събера на трапеза. Писна ми от конспирации и нови световни редове! Пусни Преслава!

Абе, жената нещо взе да кашля и и сълзят очите. Ако сега земе да се разболее такъв бой ще и фърля, че ще забрави за ония дето и го фърлих, ония ден, като прегори мусаката!
ЗабелЕзал съм, че цЕл свят само дебне да ни прецака нас българите. Тели чипове ще ни слагат, тели ще искат да ни изкупят земите и да ни заробят. Видехте ли, че сме най-важни в света, а?

5. Ваксините

Ей, тука вече ми кипнаха ла*ната! Аз, още като малък, съм чел във фейсо, че ваксините са направени да ни направят послушни роби и да ни докарат утизъм, ли беше, кво беше. Аз, затова, всяка година декларирам във фейсо, че не му позволявам да ми ползва снимките и личните данни, дето доброволно съм му предоставил. Амаха.

Та, за ваксините. Четох там, че променят днк-то и ни слагат чипове. Аз днк незнам кво е, ама няма да дам да ми го променят. Имам смътен спомен, че една даскалица в 6-7 ми клас се опита да ми го обясни какво е, ама накрая се разбрахме, че ако не и изхвърлям чантата през прозореца ще ми пише тройка. Да не сте ми пипнали днк-то, да не ви изхвърлям чантата през прозореца!

За чиповете незнам. Ако дават безплатен интернет може да си затворя очите. Ама да мога да гледам порно по цял ден без да накъсва!

Абе, верно ли има опашки за ваксини? И верно ли няма да мога да ходя НА Халкидики без ваксина? Еее, това е друго нещо! Ще се ваксинирам! Съсипаха я тая държава!

6. Истанбулската конвенция

Имаше един голЕм проблем за всички патрЕоти като мен преди време. Те го забравиха, ама аз не съм!

За оная Истанбулската конвенция говоря. Аз съм ходил в Истанбул на пазар. Тва чорапи, гащи, дънки за без пари. Три пъти се губих в Капалъ чаршъ. Иначе други забележителности много не видЕх. Заведоха ни до Света София. Много тънко Боро продаваше един отпред, ама беше гадно.

Та, за конвенцията. Аз не съм я чел, ама всички в кръчмата и у фейсо казаха, че била за джендърите. Тва май било ново име на педалите. Начи, вече нема да има педали, а джендъри – трети пол. Аз тва разбрах. Аз съм твърдо против трети пол! То с два не можем да се оправим, а кво остава за три? Ама вече на педалчетата им викам джендърчета и приятелите ми много се смеят!

Имаше некви хора, дето обясняваха, че джендър е английската дума за пол. И, че конвенцията била, най-вече, за правата на жените и против домашното насилие. Имаше и анимационно филмче за деца, в което се обяснява какво точно представлява тая конвенция. Като за деца. Ама аз не го гледАх. На мен ми е достатъчно, че у фейсо казаха, че норвежките джендъри искат да ни гепят децата! Само да се пробват, ще видят те лют патрЕот как им начуква норвежките джендърски канчета!

7. ЕС

Ей, тоя Европейски съюз, само за него се приказва. На носа ми пораСНА!

Аз незнам точна кво представлява, ама мисля, че са от тия дето искат да ни прецакат. Искат да ни вземат децата, парите, земите. Искат да ни направят джендърчета насила. Толерасти, май му викат.

Взимат ни пари, ама после ни дават повече. Е как става тая работа!? С тия пари София я направиха да заприлича на цирк. Градинки, площади, метра, то нема един хубав храсталак, човек да се изпикае в него!

По провинцията, гледам, правят къщи за гости с пари от въпросния съюз. Ама няма една дето да работи. Като тоалетната пред Пирогов. А, кажи! Егати съюза!

Не, не го харесвам. Първо Путя не го харесва, а той най-добре ги разбира нещата. И второ, вече всеки може да си вземе шапката и да иде у некоя от двайсе и кусур държави от съюза, все едно е отишъл до Драгоман. Не е патрЕотично. Едно време си беше най-добре. Не можеш никъде да идеш. Даже за София се искаше жителство. Ееех, какъв патрЕотизъм имахме тогава!

8. Щатитите

Аз щатите не ги харесвам! Щото пречат на Путя. И по други причини.

Да, бе, гледами им там филмите и сериалите, ама не ги харесвам.

Щото си врът гагата по цял свят. Дето имат интерес веднага пращат умиротворители. Не се прави така. Умиротворяването не работи. Тва, дето работи се казва анексация. Отиваш и анексираш. Не ти трябват умиротворители.

И що махнаха нашия човек, дето ги управляваше? Той човека си викна разни хора да го защитят, щото ще го махат от власт. Да, верно, че го махнаха от власт по същия начин, по който го избраха, ама той си ги викна да си направят революция. Viva la revolution! Ама в щатите тия номера май не вървят.

Та после си говорехме с аверите и един, много начетен каза, че можело в щатите да погазят демократичната революция некви военни, а в Матушка Рус не можело! После се замислИх. В щатите действащия президент подстрекава към бунт и размирици, а в Матушка Рус действащия управляващ потушава с железан ботуш всяка реакция срещу него. Нещо не ми се върза, ама щом начетения авер, дето е в бизнеса отдавна, го казва, начи е верно.

Абе, не ги харесвам щатите. Те са ни традиционен враг. Рейгън е враг номер едно на тутраканската селищна система от десетки години. Как ми се иска да почерпя човека, дето е написал този гениален лозунг! Или наследниците му, поне!

9. Чалга

Секи патреЕот слуша само традиционна наша музика. Аз си слушам чалга. Ама истинската чалга, не тия простотии, дето ги бълват тия дни и се мъчат да приличат на нещо друго. Чалгата си е традиционна наша музика. Незнам що много пъти ми звучи като оная музика, дето я свиреха еничарите във “Време разделно”. Сигурно и тя е била традиционна наша музика.

Имаше един готин виц, че разликата между чалгата и порното била в озвучаването. Верно е! Спрете звука на чалга клип и все едно гледате порно. Един приятел имал приятел, дето живее в Чикаго. И там имало българско кафене. И на два телевизора по цял ден Планета ТВ. И скапаните американци седяли по цял ден да гледат и им течали лигите. Щото там порното им почва от 23 ч. А при нас е 24/7! Бастуни!

10. Истински патриотизъм

Аз съм си татуирал Васил Левски на единия прасец, отзад. А на другия копие с конска опашка и отдолу пише шестотин осемдесет и едно! Щото съм истински патрЕот!

Некъв бастун у фейсо написал цял роман: Да си патриот не означавало да си татуираш Левски и България на три морета. Според него, означавало да се гордееш с историята и държавата си, ама не било това най-важното. Най-важното било какво се случва днес в държавата. Най-важното било да ни е грижа за другите хора в тая държава. Да не си хвърляме боклуците по земята. Да се ваксинираме за да предпазим онези от нас, които не могат, по някаква причина. Да бъдем отговорни към държавата и обществото днес и сега. Такива простотии! Това било патриотизъм, моля Ви се!

Абе, тоя ли ще ми каже на мен аз кво да правя! Ще си фърлям боклуците, където си искам. Така създавам заетост на чистачите. Тва не е ли патреотично? И кво ми пука за другите, аз нали съм патрЕот.

Ей, тва ме дразни на фейсо, че секви серсеми зеха да пишат из него!

Абе, жената е болна. В болницата е пети ден вече. Едни лекари, едни сестри се грижат за нея 24/7. Като от некъф филм са! Като некви супер герои са!

Сега кой ще ми готви, кой ще се грижи за къщата? Кой ще ми дава аналгин и зелева чорба в леглото кат съм махмурлия и кой изобщо ще ме търпи?

Обещавам с пръст да не я пипна вече. И боклуците ще си фърлям в кошчетата. И ще се ваксинирам, и няма да ходя на кръчма, докат малко не се закрепят нещата. Само жената да оздравее!

Полуречник по инженервно язъкознание

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2347

Администраст
Бюрокраста
Възмутант
Гафоризъм
Долновиден
Езиковад
Журнализец
Злоупотребност
Икономистика
Канцеларогенен
Литератруп
Маймунистър
Некадържавник
Обезобразование
Политиквен
Рецензура
Скандалновиден
Топлофикция
Управгустейши
Футуролъг
Херостратег
Ценоразпас
Чукундуравенство
Шантавангард
Ювелирика
Ядоволствие

Не, тези думи-афоризми не са дело на Радой Ралин. Спор няма – вдъхновени са от неговото „властитутка“. Но част от тях са общонародно творчество, а повечето – дело на писателя и фантастолог Атанас П. Славов. Можете да ги откриете в първата част на неговата нова книга „Полуречник по инженервно язъкознание“. Заедно с още много други – и заедно с веселите илюстрации на Калин Николов, които случайно или не напомнят прочутите илюстрации на Борис Димовски към „Лютите чушки“.

Когато пускам представяне на някоя нова книжка, често хваля автора ѝ. Нищо странно – просто си давам този труд за неща, които са ми харесали. Наско Славов обаче няма нужда от хвалене. Примерите по-горе казват повече, отколкото аз бих могъл.

Благодаря ти от сърце за афористиката, Наско! И продължавай все така да афоресваш заслужилите го глупотевици. Те заслужават смехотворността им да бъде вадена на показ пред всички. Току-виж всички прогледнат за нея!

За идеологията и часовника

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2345

Някои мои познати напоследък са приели по някоя идеология в центъра на сърцето си. Кой десен, кой ляв, кой консервативен, кой анархист, кой източноправославен… списъкът е дълъг. Светът им е черно-бял. Който не дефинира себе си като предан воин на идеологията им, е нейното полярно отрицание, нейният Враг. Принадлежността към нея е за тях не просто опора и гордост – тя е тяхната същност. Те са убедени, че единствената, вечна и неизменна рецепта за света на тяхната идеология е единствено и вечно вярната. Че без нея светът задължително ще загине. И че нейното постоянство и неизменност при никакви обстоятелства са нейното най-голямо достойнство, нейната надеждност. И съответно че тяхната непоклатима подкрепа за нея е най-голямото тяхно достойнство, тяхната стойност.

Да, но в реалността светът непрекъснато се променя, обстоятелствата в него – също. За хора, които не са предани воини на някоя идеология – да го кажем невъзпитано, не са фанатици – е очевидно, че в различни моменти и ситуации са подходящи различни решения. За тях да прилагаш една рецепта винаги за всичко е като да имаш часовник, който винаги показва едно и също време. (Невъзпитано казано – спрял. Още по-невъзпитано – повреден.)

Точно както всяка Единствено Вярна Идеология, той ще бъде постоянен и неизменен. Ще бъде абсолютно убеден, че той е еталонът, по който светът трябва да се сверява – твърде прост механизъм е, за да може да изпитва съмнения или колебания в себе си. Че ако някой оспорва показанията му, този някой е враг на самото Време и на истината за него. Понякога – примерно два пъти в денонощие – той дори ще показва абсолютно точното време, и това ще може да бъде привеждано като доказателство за верността му. Примерно как той е по-верен примерно от един друг часовник, който все е с по половин секунда напред, без нито миг истинска точност. Как е несравнимо по-надежден от всякакви там часовници, дето всеки път показват различно време и не знаеш какво да очакваш от тях. И как той с това има своята стойност, за разлика от ненадеждните часовници.

Няма да пиша какво мисля за хора, които фанатично вярват на спрял часовник. Колко смятам за разумно да се разчита на тях по всякакви въпроси, имащи нещо общо с време. Няма да кажа и какво мисля за тяхната адекватност, или за някои аспекти от здравословното им състояние. И най-вече няма да пиша смятам ли да бъда предпазлив с тях, и защо…

Решавайте си вие. Аз… ами, просто ей така, направих едно художествено сравнение, нищо повече.