Mokerlink 2G24210GS 24-Port 2.5GbE and 2-Port 10G Network Switch Review

Post Syndicated from Rohit Kumar original https://www.servethehome.com/mokerlink-2g24210gs-24-port-2-5gbe-and-2-port-10g-network-switch-review/

The Mokerlink 2G24210GS is really neat because it is an inexpensive, silent, 24-port 2.5GbE switch with two SFP+ 10GbE links

The post Mokerlink 2G24210GS 24-Port 2.5GbE and 2-Port 10G Network Switch Review appeared first on ServeTheHome.

За Аркадий Хайт, леля Миня и…

Post Syndicated from Григор original http://www.gatchev.info/blog/?p=2668

Аркадий Хайт е съветски и руски писател, хуморист, сценарист. Половината от писателското дуо Курляндский и Хайт – автори на сценария за любимия на децата по съветско време „Ну, погоди!“ и купища хумористични разкази.

Днес мярнах в Нета една негова история, която не мога да се сдържа да не открадна и преведа. С уважение към таланта му – и таланта на леля Миня.

—-

Мина Мойсеевна, или просто леля Миня, беше съседка по жилище на мой приятел, режисьор в киностудия „Горки“. Той и ни запозна.

– Мина Мойсеевна, знаете ли кой е това? Това е Хайт!

– Е и какво? – беше отговорът ѝ. – Да застана „мирно“? Или да ходя да си мия врата?

– Не е нужно – казах аз. – Можете да ходите и с мръсен.

– Ой, какъв язвителен младеж! Жалко че не знаех, че ще имам толкова важен гост. Щях да взема нещо специално към чая. Вие как го предпочитате – без вишнево сладко или без ягодово?

– Без малиново, ако може.

– Разбира се? Имам всичко.

За сладкото, естествено, се бъзикаше. Имаше и сладко, и сладки, и бонбони – както си трябва в приличен еврейски дом. Понякога си видял човек за пръв път преди пет минути, а имаш усещането, че го познаваш цял живот. Точно такова чувство имах след първата ми среща с Мина Мойсеевна.

Като видя днес на сцената Клара Новикова като нейната леля Соня, чиито монолози ги пишат най-добрите хумористи, си мисля – ами леля Миня? На нея никой не ѝ пишеше репликите, тя си ги измисляше сама.

Помня – седим с нея, говорим си. Звънва изведнъж телефонът. Някой е сбъркал номера. Мъжки глас, който се чува из цялата стая, крещи:

– Къде съм попаднал?

– А къде сте се целили? – пита леля Миня.

Макар че беше по душа стопроцентова еврейка, не можеше да търпи разговори какви сме потресаващо умни:

– Ох, не ми мотайте главата. Племенникът ми например, евреин та дрънка, е тъп като онова място. Завърши тази година училище, и какво? С неговите познания може да влезе само в института „Склифосовски“.

(Руският еквивалент на института „Пирогов“ у нас – Григор.)

Специално почвах да я дразня:

– Ние не сме ли избран народ?

– Ние с вас – да! Но някои евреи май са ги избирали с пряко и тайно гласуване, като нашия Върховен съвет на СССР.

Време е да кажем какво работеше леля Миня. Беше професионална сватовница. Днес, в епохата на брачните обяви и електронните комуникации, тази професия изглежда забравена. Но не и за тези, които познаваха Мина Мойсеевна.

– Човек трябва да умее да си хвали стоката – казваше тя. – Рекламата е голяма работа. Погледнете кокошката като снесе яйце как кудкудяка, колко врява вдига. Патицата снася без нито един звук. А резултатът? Кокошите яйца ги купува всеки, а за пачите никой не е и чувал. Нямат звукова реклама!

Не знам как тя рекламираше своите женихи и невести, но клиентелата ѝ беше обширна. Телефонът не млъкваше от сутрин до вечер. Беше непрекъснато удоволствие да я слушаш как решава брачните дела.

– Ало? Какво? Да, помня ви, Володя. Та, какво търсите?… Млада? Красива? И какво още, богата? Не разбирам, на вас три жени ли ви трябват? Аха, една! Ама да има всичко това. Ясно. Извинете, а вие какъв сте? Каква ви е професията? Учител по зоология? Ми вие сте като лебед бе, скъпи. Един дълъг врат и голо дупе. Добре, звънете, ще ви търсим…

-Ало? Кой се обажда? Роза Григориевна? Буцкес ли ви пращаше? Много ми е приятно. А какво искате?… Жених? За кого, за внучката? Не? А за дъщерята ли? А, за вас! Интересно… Ако не е тайна, на колко години сте? 36? А преди колко години ги навършихте?… Добре, добре, ще търсим. Току-виж изкопаем нещо…

– Ало, Яков Абрамович ли е? Добре, че ви открих. Скъпи мой, и двамата прекрасно знаем, че дъщеря ви е отврат, която не ви дава да дишате. Ама и така, като ви доведа жених, не бива веднага да му целувате ръцете и да го наричате спасител. Веднага почват да подозират нещо!…

Казваше ми понякога:

– Жалко, че не те познавах по-рано. Щях да ти намеря хубава жена.

– Аз и сам съм си намерил.

– Не споря! Ама щях да ти намеря също такава, и плюс това еврейка.

– Ако толкова ви бива, защо не сте си намерили хубав мъж евреин?

– Я стига! Не ми сипвай сол в захарта. С моя Миша отдавна се разделихме.

– И защо, ако не е тайна?

– Хъркаше.

– Какво, за такава дреболия?!

– Да, ама той хъркаше всеки път с различна…

Когато Мина Мойсеевна навърши 75 години, тя взе най-важното решение в живота си – да емигрира в Израел. Всичките ѝ приятелки я убеждаваха да се откаже:

– Миночка, къде сте тръгнала на тия години? Да живеете сред непознати! И плюс това, там всички са ционисти…

– Викам си на акъла – отговаряше леля Миня, – по-добре да си проживея останалите дни сред непознати ционисти, отколкото сред познати антисемити.

И замина. Тихо, незабелязано, без да каже на никого. Тогава на летище „Шереметьево“ снимаха всички изпращачи, и мъдрата леля Миня не искаше да имаме неприятности, когато тя не се върне. Минаха години, много в света се промени, Съветският Съюз установи дипломатически отношения с Израел. Оказах се за пръв път на светата земя. И веднага помолих приятелите си да потърсят Мина Мойсеевна, ако е жива още. А ако не – поне да разберат къде е погребана.

На следващия ден още призори телефонът в стаята ми звънна:

– Ало, това великият руски писател Шолохов-Алейхем ли е?

– Леля Миня! – извиках аз. – Вие ли сте?

– Ами да! Какво се чудиш, все едно ти е звъннал Ясер Арафат?

След два часа вече закусвах в жилището ѝ, точно копие на московското. Същите завеси на прозорците, същите снимки по стените, също такъв мъничък телевизор, по който вървяха същите наши програми.

– Всичко си е както преди – каза тя, проследила погледа ми. – Даже професията ми си е същата.

– Как? И тук сте сватовница?!

– Защо не? И тук има женихи и невести за свързване. Да свържем двата края, както се казва…

По-нататък денят продължи под акомпанимента на непрекъснатите телефонни разговори на леля Миня:

– Ало? Слушам? Да, помня ви. Дето искахте невеста с добра зестра. Ами, можете вече да си направите сметка в банка „Хипоалим“, намерих ви невеста. Дават за нея 50 хиляди шекела. Какво искате? Да ѝ видите снимката? Скъпи мой, за такива пари снимка не показвам. Като получите зестрата си купете фотоапарат и я снимайте докато побирате!

– Ало? Бокер тов, геверет! – Тя задърдори на иврит като картечница. След малко остави слушалката и отбеляза: – Ненормална румънска еврейка. Пълна с пари, та не ѝ е останало място за акъл. Не иска блондин, не иска брюнет, задължително да е риж!… Откъде да знам защо? Може да има спалня от червено дърво и да си търси мъж в тон с нея…

– Ало?… Ама какво сте се развикали, кой ви е измамил?… Ама аз ви казах, че тя има дете… Какъв позор? Какво му е позорното?… Е и какво като детето се е родило преди сватбата? То откъде да знае кога ще е сватбата?!…

Седях, слушах всичко това и умирах от възторг. Защото зад прозореца се простираше Тел-Авив, защото до мен беше леля Миня, и защото, слава Богу, има нещо в нашия живот, което не се променя.

Не знам, може да звучи малко високопарно, но за мен леля Миня олицетворява целия ни народ: хуморът му, деловата му жилка, скептицизмът му към всичко и удивителната му жизнена сила. Всичко, което ни е позволило да оцелеем в този кошмарен свят. Понякога ми се струва, че и в тайгата да захвърлят леля Миня, след ден-два тя вече ще ходи по юртите да сватосва чукчите и ескимосите:

– Имам за вас страхотна невяста! Даже не прилича на чукча, по-скоро на японка!… Каква зестра бе, какви елени?!… Ох, този си е изгубил акъла! Аз такава красавица му предлагам, той елени иска! Оженете се за нея и ще ви пораснат повече рога, отколкото на всичките ви елени!

… Леля Миня вече я няма сред нас. По наш обичай не бива на умрелите да се носят цветя. Но никой не е казвал, че не бива да им се подаряват разкази. Написах този в памет на Мина Мойсеевна и ми е жал само че тя няма да го чуе. Щеше да каже:

– Между другото, за мен можеше да съчиниш и нещо по-добро! И плюс това си забравил да впишеш главната ми мъдрост, че трябва да умееш да се радваш на живота. Обезателно напиши: „Докато недоволстваш от живота, той отминава!“. Това го казвам аз, простата еврейка дето цял живот свързваше хората един с друг.

ConfConf 2025 (English)

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3508

The zero edition of ConfConf passed (a month ago).

For several years we have been talking to the people from FOSDEM that it would be nice to have some kind of gathering/conference for people who, like us, organize open-source and similar conferences. Some time ago, the same idea was for an event only for video-streaming/recording (with the working title “vocconf”), but we got nowhere.

So this year, after we had FOSDEM and went to the FOSSASIA summit in Bangkok, we decided to move things forward. We decided to call it ConfConf, we made a simple website, and started inviting people. Our idea was for it to be invite-only, a small un-conference somewhere relatively cheap and central, so that we could get by with a minimal budget. Sofia turned out to be a suitable place – we managed to reserve the conference rooms at the Hemus Hotel, half of the visitors stayed there, and so the 40 or so people who gathered were together almost the entire time.

People came from Sweden, Belgium, the Netherlands, France, Germany, Serbia, Bulgaria, Vietnam, South Korea and Taiwan (we should write somewhere on the website which events they attended).

There was some concern that people wouldn’t want to talk, would be shy, etc. It turned out to be completely unfounded – this is a topic that most organizers have no one to talk to, and very shy people don’t organize conferences (and don’t go to conferences to organize them). I don’t think we stopped talking for two and a half days, during the event, at breakfast, dinner, lunch or even on the way somewhere. My head can’t digest all the conversations yet, but we have notes from all the sessions and we will organize them somewhere.

We started a bit chaotically, our wiki-type software broke (hedgedoc is cool, but definitely not for 20 people writing on the same page at the same time), so we switched to flipcharts, but in the end, with people who are always organizing things, we didn’t encounter anything that could stop us. We did a number of group sessions, some with everyone present, and somewhere we have a recording of the opening and closing, which might be good for publication.

(Organizationally, the event was made to be simple, on purpose – so that even the organizers could participate, and not think about the details of the organization. We had rented the conference rooms of the Hemus Hotel, had lunch there, had reserved tables for dinner at the hotel (for Friday), at CoKitchen and at Kolovoz 41, and basically that was almost everything. There was no planning of streaming and recording, no preparation of a program, or anything else time-consuming)

I can safely say that these were about 40 of the coolest people I have ever met. No matter where they were from, they were interesting conversationalists, they did interesting things and had something to tell.

After some rest, we will plan the next one – there are talks about whether it could be somewhere in Asia, or some other more central place that more people can easily reach (if a local team is found in Istanbul, for example, it would be interesting). Who knows, maybe it’ll be in Vietnam…

The whole event also gave me an interesting perspective. In Bulgaria and in a decent part of Europe in general, many of these events were started at by infrastructure people (mainly system administrators), as the main ones in need of such software and with the desire to get involved in getting it up and running and adding to it. This doesn’t seem to have been the case in most of Asia – there, infrastructure people seem to be only at large telecoms, where problems were solved with a lot of money, buying software or some big development department. There was no idea of a neighborhood ISP, someone to roll out servers/forums and other such things.
(I’m still collecting and reading literature on the history of the Internet in Asia, something else may pop up)

Another interesting thing about my explanations about how a decent part of the event organization and all the things like videobox were done in our free time was “in India people don’t have free time”. I’ve noticed this in countries with various clients and what time they write to us – I work for a company of workaholics, and we still don’t write over such a wide range of hours as some people in India. For South Korea it was “people have jobs and hobbies, but they do both putting in their all”, so it might be better there 🙂

ConfConf 2025 (български)

Post Syndicated from Vasil Kolev original https://vasil.ludost.net/blog/?p=3507

Мина нулевото издание на ConfConf (преди месец).

От няколко години си говорим с хората от FOSDEM, че би било хубаво да има някаква сбирка/конференция за хората, които като нас организират open-source и подобни конференции. Преди време същата идея беше за събитие само за videostreaming/recording (с работното заглавие vocconf), но там не стигнахме до никъде.

За това в крайна сметка тази година, след като случихме FOSDEM и ходихме на FOSSASIA summit-а в Банкок, решихме да придвижим нещата. Решихме да се казва confconf, направихме един прост сайт, и започнахме да каним хора. Идеята ни беше да е invite-only, малка un-конференция някъде на сравнително евтино и централно място, за да можем да минем с минимален бюджет. София се оказа подходящо място – успяхме да запазим залите в хотел Хемус, половината посетители и отседнаха там, и така 40-тината човека, които се събрахме бяхме заедно през почти цялото време.

Дойдоха хора от Швеция, Белгия, Холандия, Франция, Германия, Сърбия, България, Виетнам, Южна Корея и Тайван (някъде на сайта би трябвало да напишем кои събития присъстваха).

Имаше някакво притеснение, че хората няма да искат да говорят, ще се притесняват и т.н.. Оказа се съвсем неоправдано – това е тема, за която повечето организатори няма с кого да си говорят, а много срамежливите хора не организират конференции (и не ходят на конференции за организирането им). Мисля, че не спряхме да говорим двата дни и половина, по време на събитието, на закуска, вечеря, обяд или даже по пътя на някъде. Моята глава още не може да сдъвче всичките разговори, но имаме бележки от всички сесии и ще ги организираме някъде.

Започнахме малко хаотично, счупи ни се wiki-тип софтуера (hedgedoc е готин, но определено не става за 20 човека да пишат в същата страница по същото време), та минахме на flipchart-ове, но в крайна сметка при хора, които все организират неща не се сблъскахме с нещо, което да успее да ни попречи. Направихме някакво количество сесии по групи, някакво с всички присъстващи, и някъде имаме запис от откриването и закриването, които може и да стават за публикуване.

(Организационно, събитието беше направено да е просто, съвсем целенасочено – така дори организаторите да могат основно да участват, а не да мислят подробности около организацията. Бяхме наели залите на хотел “Хемус”, обядвахме там, запазили бяхме маси за вечеря в хотела (за петък), в CoKitchen и в Коловоз 41, и в общи линии това беше почти всичко. Нямаше планиране на streaming и recording, нямаше събиране на програма, или каквото и да е друго много времеемко)

Спокойно мога да кажа, че това бяха 40тина от най-готините хора, с които съм се срещал. Без значение откъде бяха, бяха интересни събеседници, правеха интересни неща и имаха какво да разкажат.

Като си починем, ще планираме следващото такова – има разговори дали да не е някъде в Азия, или някое друго по-централно място, до което повече хора да могат лесно да стигнат (ако се намери локален екип в Истанбул например, ще е интересно). Кой знае, може па да е във Виетнам…

Цялото събитие също така ми даде интересна перспектива. В България и изобщо в прилична част на Европа много от тези събития бяха започнати едно време от инфраструктурни хора (основно системни администратори), като основни нуждаещи се от подобен софтуер и с желанието да се занимаваме да го подкараме и допишем. Това не изглежда да е бил случая в по-голяма част от Азия – там инфраструктурните хора изглежда да са само по големи телекоми, където проблемите са се решавали с много пари, купуване на софтуер или някакъв голям отдел за разработки. Нямало е идеята за квартален доставчик, някой да търкаля сървъри/форуми и други такива неща.
(още събирам и чета литература за история на интернета в Азия, може да изскочи още нещо)

Друго интересно около моите обяснения за как някаква прилична част от организацията на събития и всичките неща като videobox-а сме ги свършили в свободното си време беше “в Индия хората нямат свободно време”. Това съм го забелязал и от страни с разни наши клиенти и по кое време ни пишат – аз работя във фирма от работохолици, и ние пак не пишем по толкова голям диапазон от часове както някои хора в Индия. За Южна Корея беше “хората имат работа и хобита, но правят и двете влагайки всичко от себе си”, та там може и да е по-добре 🙂

Седмицата (28 юли – 2 август)

Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-28-yuli-2-avgust/

Седмицата (28 юли – 2 август)

Някъде в началото на 90-те баба ми се пенсионира като учителка по биология и – забележете – физическо възпитание (господи!) и стана възпитателка в дом за деца и юноши. Домът се намираше в родното село на дядо, много близо до града, в който живееха цял живот с баба и в който им гостувах по цяло лято. 

Домът е заличен през 2016 г. Проверих. Какво се е случило с последните пребивавали в него деца – не знам. Знам как ми изглеждаха нещата отвътре, докато баба ми работеше там, защото съм прекарвала дни наред в игри с децата от дома, спала съм в него, хващала съм необходимото количество въшки, с които всеки уважаващ себе си човек трябва да се обзаведе през лятото, и пр. А когато не ходех в дома, много обичах баба да ми разказва истории за Д. и Я. – едно от момичетата и едно от момчетата, които обитаваха сиропиталището (то си беше точно такова – децата там си нямаха никого и не се ползваха други купешки названия, целящи да прикрият, че децата там си нямат никого). 

Д. и Я. бяха по-големи от мен и постоянно правеха глупости, на които се възхищавах до безобразие. Това побъркваше баба ми, която с тези истории всъщност целеше да ми обясни как НЕ се прави в този живот и колко строги са наказанията, които въпросният живот ти налага. 

Най-страшното наказание беше Тодорка Боева. А тя беше една нищо и никаква дървена показалка, с която баба ми твърдеше, че „съветва“ непослушните. И понеже никак не вярвах, че тази пръчица, която по-скоро приличаше на диригентска палка, отколкото на уред за мъчения, върши нещо, един ден я взех и се шибнах през краката. Ами трябва да ви кажа, че си вършеше идеална работа. А колко ми е бил акълът, това е тема на друг разговор. 

Когато се самопосъветвах, провидях баба си като злодей, децата – като жертви и всичко се промени. Повече не отидох в дома. Не попитах за Д. и Я. Не отворих дума за работата ѝ. Разделих злодея на сиропиталището от личността на моята най-обична баба и продължих да си живея така, по детски. 

Скоро след това баба се разболя. Сражава се достойно с тежки болести още няколко години и почина. 

След много време при едно от посещенията ми при дядо на улицата ме спря млада жена. 

– Здравей, Боряна. Помниш ли ме? Аз съм Д., бях ученичка на баба ти в дома.

Как да не я помня?! 

Д. се беше омъжила. Беше станала шивачка. Имаше две малки деца. Оказа се, че баба ми не е била злодеят, за когото съм я мислила. Тодорка Боева е играла само епизодични и по-скоро комични роли. Д. е благодарна, че баба ми е била част от живота ѝ, и много се натъжила, като разбрала, че е починала. Попитах я за Я., но тя не знаеше нищо за него. Щеше ми се да я попитам за още един милион неща, които насилствено бях преименувала в номенклатурата на спомените от хубави на лоши. А при нея сякаш се беше случило обратното. 

Спомних си за тази среща с Д. заради историята с насилваните деца в интернат в с. Варненци и най-вече заради призива на БХК: 

… за етично и щадящо отразяване на случая. Информацията за преживяното от децата следва да се поднася без детайли, с уважение към тяхното достойнство и личностна неприкосновеност. Разкриването на самоличността им – директно или чрез описание – е недопустимо и представлява допълнителна форма на насилие. 

Дадох си сметка, че си позволяваме да ги размятваме напред-назад тези деца, защото те за нас на практика не съществуват. Това са някакви си Д. и Я., М. и Ц., и пр., които са абстракция. И насилието, което преживяват, е абстрактно, затова нямаме проблем да го подреждаме в кликбейт заглавия. И хубавите моменти, които вероятно имат, също са абстрактни, затова нямаме угризения да ги зачеркнем, взривявайки като емоционални терористи всеки приблизително хубав спомен, в който са успели да се приютят. Така, както навремето наивно сумирах детските си представи и ги сложих на масата като единствения верен резултат от уравнение, в което всичко ми беше неизвестно. 

Когато медиите отразяват подобни новини, показвайки снимки на децата и разкривайки безскрупулно тяхната самоличност, и когато ние ги четем настървено – защото хората така правим, – всички заедно разчовечаваме жертвата и не ѝ даваме шанс да се определи по друг начин, освен с насилието, което е преживяла.

А пък в повечето случаи нищо не разбираме и нищо не знаем. Само си мислим, че всичко ни е ясно.

Ето какво стана ясно в „Тоест“ в последната седмица преди ваканцията ни:

„Тоест“ ще се завърне в началото на септември. Ако виждате смисъл в това, което правим – подкрепете ни. Ако не виждате – здраве да е. 

Подкрепете ни

Хубаво лято!

[$] The NNCPNET email network

Post Syndicated from daroc original https://lwn.net/Articles/1031208/

Running a modern mail server is a

complicated business. In part, this
complication is caused by the series of incrementally developed practices
designed to combat the huge flood of spam that dominates modern email
communication. An unfortunate side effect is that it prevents people from
running their own mail servers, concentrating people on a few big providers.

NNCPNET is a suite of software written by John Goerzen based on the

node-to-node copy (NNCP)
protocol that aims to make running one’s own mail servers as easy as it once
was. While the default configurations communicates only with other
NNCPNET servers, there is a public relay that connects the system to the broader
internet mail ecosystem.

Deploying AMD Instead of Arm in our Infrastructure 2025 Here is Why

Post Syndicated from Patrick Kennedy original https://www.servethehome.com/deploying-amd-instead-of-arm-in-our-infrastructure-2025-here-is-why/

Recently, we made a U-turn in deploying Arm-based all-flash storage servers and swapped to AMD EPYC. Our experience is what enterprises face

The post Deploying AMD Instead of Arm in our Infrastructure 2025 Here is Why appeared first on ServeTheHome.

Maximizing Business Value Through Strategic Cloud Optimization

Post Syndicated from Ryan Dsouza original https://aws.amazon.com/blogs/architecture/maximizing-business-value-through-strategic-cloud-optimization/

As cloud adoption continues to accelerate, organizations are realizing that the journey to the cloud is just the beginning. The real challenge—and opportunity—lies in optimizing cloud usage to drive maximum business value. At AWS, we’re committed to helping our customers navigate this journey successfully. Let’s explore some key insights and best practices for cloud optimization from the recent MIT Technology Review publication, Driving business value by optimizing the cloud.

The cloud optimization imperative

Recent data shows that global cloud infrastructure spending reached $84 billion in Q3 2024, marking a 23% year-over-year increase. This growth underscores the critical role of the cloud in driving business agility and innovation. However, to truly harness the power of the cloud, organizations must strike the right balance between cost, security, resilience, and innovation.

André Dufour, AWS Director and General Manager for AWS Cloud Optimization, emphasizes that cloud optimization involves making cloud spending efficient so that freed-up resources can be redirected to fund new innovations, such as generative AI initiatives.

Cloud optimization should be viewed as a continuous process rather than a one-time event, requiring regular assessment whenever business conditions or technical requirements change significantly. The approach should be comprehensive, addressing not just costs but all six pillars (operational excellence, security, reliability, performance efficiency, cost optimization, and sustainability), while also recognizing that different workloads require tailored optimization strategies rather than a one-size-fits-all approach.

Best practices for success

Consider the following best practices:

  • Upskill your team – Empower your employees with cloud, cost management, and optimization skills. As Dufour notes, “Every engineer or builder plays a role in cloud optimization.”
  • Establish a cloud center of excellence – Create a centralized body responsible for developing and distributing cloud best practices throughout your organization.
  • Align finance and business – Make cloud KPIs business-centric rather than purely technical, so cloud optimization efforts support overall business goals.
  • Embrace automation – Use tools to automate cloud provisioning, monitoring, and optimization, reducing human error and effort.
  • Use AI services and solutions for efficiency – Use AI technologies to automate visualization, enhance decision-making, and optimize resource utilization.

Real-world success stories

Our customers are already seeing significant benefits from strategic cloud optimization:

  • DreamCasino achieved 30% cost savings and a 50% reduction in API response times, enabling expansion into new markets
  • BMC Software reduced cloud costs by 25% while improving security and reliability, reinvesting savings into new business opportunities
  • Even within AWS, our use of Amazon Q for application modernization saved an estimated 4,500 years of development work and $260 million in performance benefits

Business impact

Effective cloud optimization delivers more than just cost savings. It enables the following:

  • Faster innovation through reinvestment of saved resources
  • Enhanced security and operational efficiency
  • Improved ability to scale and adapt to business needs
  • Better customer experiences and faster time-to-market
  • The capability to make informed architecture and design decisions by balancing trade-offs across AWS Well-Architected pillars

AWS resources for your optimization journey

To help you accelerate your cloud optimization efforts, AWS provides several tools and resources:

Getting started

To get started, consider the following steps:

Additionally, you can engage with the AWS Cloud Optimization Success (COS) team for more detailed guidance and to help identify what to do next in your cloud optimization journey. The COS team has Solutions Architects who specialize in the Cloud Adoption Framework and Well-Architected Framework and deliver workshops and training sessions though customer and partner engagements. The team can help drive adoption of AWS services through the use of the Well-Architected and Cloud Adoption Frameworks and support other services like AWS Trusted Advisor and AWS Health to optimize cost and cloud architectures. Whether you’re just starting or looking to enhance existing implementations, the AWS COS team provides the guidance, tools, and expertise you need to succeed.

Conclusion

At AWS, we’re dedicated to helping you optimize your cloud journey. By implementing these strategies and best practices, you can unlock the full potential of the cloud, driving innovation and growth while maintaining security and operational excellence.

Ready to take your cloud optimization to the next level? Refer to the resources included in this post and contact your AWS COS team to learn how we can help you maximize the value of your cloud investments.

About the Authors

Комисия за убиване

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komisiya-za-ubivane/

Комисия за убиване

Няма кой да плаче за Антикорупционната комисия. 

Парламентът започна процедурата по избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и едновременно с това партии внесоха законопроекти за закриването ѝ. Създаден преди по-малко от две години и все още управляван от временен шеф, органът, с чието изграждане е обвързан вторият транш от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да бъде заличен. Началото на края му идва в последните дни на лятната сесия на парламента.

Още неизбрана, но вече обречена

Наесен парламентът ще опита да избере тричленката, която ще управлява КПК. А дотогава номинационната комисия ще си одобри правила за работа и някакъв работен график. Номинационната комисия, която ще изслушва и оценява четиримата кандидати, е в състав: 

  • главният секретар на Министерството на правосъдието Невена Милова;
  • адвокат Нина Седефова от Висшия адвокатски съвет;
  • съдията във Върховния касационен съд Калин Калпакчиев;
  • главният секретар на омбудсмана Айсун Авджиев;
  • заместник-председателката на Сметната палата Силвия Къдрева (срещу която възрази Лена Бориславова от ПП–ДБ). 

Коалицията ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ и БСП издига две общи номинации за КПК: адвокат Мария Даскалова и досегашния член на Комисията Стоян Петков. Драгомир Стойнев от БСП номинира Петър Коев – заместник-директор на дирекция „Противодействие на корупцията“ в самата комисия.

От Фондация „Креативна общност“ идва кандидатурата на адвокат Аделина Натина, известна като защитничка на бившата шефка на митниците Петя Банкова. Номинацията ѝ изглежда обречена – Фондацията е създадена от Мустафа Емин, бивш кадър на „Да, България“, а сега съветник на лидера на „Величие“.

Настоящият шеф на КПК Антон Славчев, който е временно изпълняващ длъжността, не участва в „състезанието“ – няма да бъде бетониран. Нито пък самата комисия, чийто демонтаж вече е започнал. 

Но защо се премахва една от бухалките, след като няма пречки нейният тричленен състав да бъде избран по поръчка на ГЕРБ и ДПС – Ново начало? 

Загуби обществено доверие

КПК вече не е удобен инструмент, твърде компрометирана и изчерпана е и може да бъде употребена единствено за евтин пиар. В очите на обществото тя е тотално делегитимирана, всяка нейна акция се приема като политическа поръчка или театър, следователно няма да е полезна на поръчителите. 

Последните ѝ действия са все срещу фигури, свързани с „Продължаваме промяната“. Арестите на заместник-кмета на София Никола Барбутов по обвинения за участие в организирана престъпна група (ОПГ) и предлагане на подкупи и на кмета на Варна Благомир Коцев – също за участие в ОПГ и с цел извършване на престъпления по служба, корупция и пране на пари – събудиха гражданска енергия за протести. Дори хора, които не са убедени в невинността на Коцев и останалите задържани, признават, че акциите са поръчкови. Наскоро пък КПК обърка депутат на ПП с кмет на столичния район „Витоша“.

Освен това, ако КПК остане като независим орган с разследващи правомощия, дори и с контролирани кадри, може да се изплъзне при смяна на властта. Известно е как високопоставени чиновници, излъчени от една политическа сила, бързо се предлагат на победителя от изборите, за да запазят креслата си. Дори овладян състав на КПК може да се окаже риск, ако управлението премине в ръцете на по-непредвидим играч. При дългите 6-годишни мандати на членовете това е напълно възможно. Така че закриването ѝ е всъщност хеджиране на риска – да не остане в ръцете на „врага“, ако нещата се объркат. По-добре никакъв контрол, отколкото контрол, който политиците могат да управляват.

Но има и още нещо. Преди да се пристъпи към избора на членове на КПК, заложеното в закона мнозинство от две трети за избора им бе променено на обикновено мнозинство от повече от половината народни представители. На теория съществува възможност при гласуването в пленарната зала някой от кандидатите, за които е договорено съгласие, да не спечели.

Разфасоване

И ето че сега лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски внесе законопроект, който разфасова Комисията, но най-напред я закрива. После връща в Сметната палата имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси, които подават хората на публични длъжности, а разследването на корупцията, т.е. дирекцията „Противодействие на корупцията“ – в ДАНС. 

Ръководството на държавните одитори е изцяло овладяно от ГЕРБ и ДПС. А и в периода, в който имотните декларации се подаваха там, никой не си правеше труда да проверява за несъответствия. Така че пак ще са на закътано място. ДАНС е достатъчно непрозрачна, а със свой клан в нея разполага и ДПС – Ново начало, за чийто човек е сочен временно изпълняващият директор на службата Деньо Денев. Разследванията пък са в ръцете на овладяната прокуратура, така че битката с корупцията пада още на старта. Още повече, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов ще е на поста си въпреки поправките в Закона за съдебната власт, ограничаващи срока, в който временно изпълняващите длъжността шефове на върховните съдилища и прокуратурата могат да ги оглавяват.

Внесеният тази седмица от Пеевски и депутатите му законопроект обаче бе спрян още на входа – народните представители не допуснаха да бъде включен в дневния ред на Правната комисия.

Изглежда, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е склонен партията му да подкрепи този проект. Даже обясни, че то така си било и преди: корупцията – в ДАНС, декларациите – в Сметната палата.

Така конструирана, тази комисия не трябва да е в ръцете на никого. Още повече в толкова разединена държава, каквато в момента държавният глава управлява. Проблемът е обвързаността с Плана [ПВУ – б.а.]. Томислав Дончев и колегите в момента работят да видим какво ще загубим или няма да загубим, така че ще имаме няколко седмици да помислим кое от двете предложения да подкрепим.

Бъдещето на КПК внесе поредния раздор в редиците на ПП–ДБ, тъй като двете части на коалицията са на противоположни позиции относно Комисията. „Промяната“ не приема аргументите на „Демократична България“, които първи настояха за закриването на Антикорупционната комисия и също внесоха законопроект. Те предлагат установяването на конфликт на интереси, проверката на имущественото състояние на публични лица и превенцията на корупцията да бъдат възложени на нов орган. А също така да отпаднат разследващите функции.

За председателя на ПП Асен Василев позицията за КПК е въпрос на принципи, независимо дали в управление, или в опозиция.

Антикорупционна комисия в България трябва да има и е добре тя да има разследващи функции поради простата причина, че прокуратурата не се справя с тази задача, а последното решение на КС каза, че прокуратурата може да бъде реформирана само с Велико народно събрание.

Комисията за противодействие на корупцията се оказа твърде ненадежден инструмент в ръцете на своите създатели. Не защото върши работа, а защото някой ден може да започне. И не защото пречи, а защото не е под пълен контрол. В България институциите не се закриват, когато се провалят, а когато започнат да изглеждат потенциално опасни за онези, които да разследват, тоест когато започнат да ловят мишки. В българския случай – големи, тлъсти плъхове.

More malware uploaded to Arch Linux AUR (Linuxiac)

Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/1032193/

Linuxiac reports
that another malicious package has been uploaded to the Arch User
Repository (AUR). This time around the package was
google-chrome-stable, which installed a remote-access trojan
along with Google Chrome.

The good news—if you can call it that—is that the google-chrome-stable
package was available on the AUR only for a few hours before the
malware hidden inside was discovered. Still, it did get a few upvotes,
which suggests at least some users ended up installing it.

The Arch Linux project had to warn users about a similar attack
less than a month
ago when a user uploaded three browser packages that also
installed a malicious script identified as a remote-access trojan.

Introducing Amazon Application Recovery Controller Region switch: A multi-Region application recovery service

Post Syndicated from Sébastien Stormacq original https://aws.amazon.com/blogs/aws/introducing-amazon-application-recovery-controller-region-switch-a-multi-region-application-recovery-service/

As a developer advocate at AWS, I’ve worked with many enterprise organizations who operate critical applications across multiple AWS Regions. A key concern they often share is the lack of confidence in their Region failover strategy—whether it will work when needed, whether all dependencies have been identified, and whether their teams have practiced the procedures enough. Traditional approaches often leave them uncertain about their readiness for Regional switch.

Today, I’m excited to announce Amazon Application Recovery Controller (ARC) Region switch, a fully managed, highly available capability that enables organizations to plan, practice, and orchestrate Region switches with confidence, eliminating the uncertainty around cross-Region recovery operations. Region switch helps you orchestrate recovery for your multi-Region applications on AWS. It gives you a centralized solution to coordinate and automate recovery tasks across AWS services and accounts when you need to switch your application’s operations from one AWS Region to another.

Many customers deploy business-critical applications across multiple AWS Regions to meet their availability requirements. When an operational event impacts an application in one Region, switching operations to another Region involves coordinating multiple steps across different AWS services, such as compute, databases, and DNS. This coordination typically requires building and maintaining complex scripts that need regular testing and updates as applications evolve. Additionally, orchestrating and tracking the progress of Region switches across multiple applications and providing evidence of successful recovery for compliance purposes often involves manual data gathering.

Region switch is built on a Regional data plane architecture, where Region switch plans are executed from the Region being activated. This design eliminates dependencies on the impacted Region during the switch, providing a more resilient recovery process since the execution is independent of the Region you’re switching from.

Building a recovery plan with ARC Region switch
With ARC Region switch, you can create recovery plans that define the specific steps needed to switch your application between Regions. Each plan contains execution blocks that represent actions on AWS resources. At launch, Region switch supports nine types of execution blocks:

  • ARC Region switch plan execution block–let you orchestrate the order in which multiple applications switch to the Region you want to activate by referencing other Region switch plans.
  • Amazon EC2 Auto Scaling execution block–Scales Amazon EC2 compute resources in your target Region by matching a specified percentage of your source Region’s capacity.
  • ARC routing controls execution block–Changes routing control states to redirect traffic using DNS health checks.
  • Amazon Aurora global database execution block–Performs database failover with potential data loss or switchover with zero data loss for Aurora Global Database.
  • Manual approval execution block–Adds approval checkpoints in your recovery workflow where team members can review and approve before proceeding.
  • Custom Action AWS Lambda execution block–Adds custom recovery steps by executing Lambda functions in either the activating or deactivating Region.
  • Amazon Route 53 health check execution block–Let you to specify which Regions your application’s traffic will be redirected to during failover. When executing your Region switch plan, the Amazon Route 53 health check state is updated and traffic is redirected based on your DNS configuration.
  • Amazon Elastic Kubernetes Service (Amazon EKS) resource scaling execution block–Scales Kubernetes pods in your target Region during recovery by matching a specified percentage of your source Region’s capacity.
  • Amazon Elastic Container Service (Amazon ECS) resource scaling execution block–Scales ECS tasks in your target Region by matching a specified percentage of your source Region’s capacity.

Region switch continually validates your plans by checking resource configurations and AWS Identity and Access Management (IAM) permissions every 30 minutes. During execution, Region switch monitors the progress of each step and provides detailed logs. You can view execution status through the Region switch dashboard and at the bottom of the execution details page.

To help you balance cost and reliability, Region switch offers flexibility in how you prepare your standby resources. You can configure the desired percentage of compute capacity to target in your destination Region during recovery using Region switch scaling execution blocks. For critical applications expecting surge traffic during recovery, you might choose to scale beyond 100 percent capacity, and setting a lower percentage can help achieve faster overall execution times. However, it’s important to note that using one of the scaling execution blocks does not guarantee capacity, and actual resource availability depends on the capacity in the destination Region at the time of recovery. To facilitate the best possible outcomes, we recommend regularly testing your recovery plans and maintaining appropriate Service Quotas in your standby Regions.

ARC Region switch includes a global dashboard you can use to monitor the status of Region switch plans across your enterprise and Regions. Additionally, there’s a Regional executions dashboard that only displays executions within the current console Region. This dashboard is designed to be highly available across each Region so it can be used during operational events.

Region switch allows resources to be hosted in an account that is separate from the account that contains the Region switch plan. If the plan uses resources from an account that is different from the account that hosts the plan, then Region switch uses the executionRole to assume the crossAccountRole to access those resources. Additionally, Region switch plans can be centralized and shared across multiple accounts using AWS Resource Access Manager (AWS RAM), enabling efficient management of recovery plans across your organization.

Let’s see how it works
Let me show you how to create and execute a Region switch plan. There are three parts in this demo. First, I create a Region switch plan. Then, I define a workflow. Finally, I configure the triggers.

Step 1: Create a plan

I navigate to the Application Recovery Controller section of the AWS Management Console. I choose Region switch in the left navigation menu. Then, I choose Create Region switch plan.

ARC Region switch - 1

After I give a name to my plan, I specify a Multi-Region recovery approach (active/passive or active/active). In Active/Passive mode, two application replicas are deployed into two Regions, with traffic routed into the active Region only. The replica in the passive Region can be activated by executing the Region switch plan.

Then, I select the Primary Region and Standby Region. Optionally, I can enter a Desired recovery time objective (RTO). The service will use this value to provide insight into how long Region switch plan executions take in relation to my desired RTO.

ARC Region switch - create plan

I enter the Plan execution IAM role. This is the role that allows Region switch to call AWS services during execution. I make sure the role I choose has permissions to be invoked by the service and contains the minimum set of permissions allowing ARC to operate. Refer to the IAM permissions section of the documentation for the details.

ARC Region switch - create plan 2Step 2: Create a workflow

When the two Plan evaluation status notifications are green, I create a workflow. I choose Build workflows to get started.


ARC Region switch - status

Plans enable you to build specific workflows that will recover your applications using Region switch execution blocks. You can build workflows with execution blocks that run sequentially or in parallel to orchestrate the order in which multiple applications or resources recover into the activating Region. A plan is made up of these workflows that allow you to activate or deactivate a specific Region.

For this demo, I use the graphical editor to create the workflow. But you can also define the workflow in JSON. This format is better suited for automation or when you want to store your workflow definition in a source code management system (SCMS) and your infrastructure as code (IaC) tools, such as AWS CloudFormation.

ARC - define workflows

I can alternate between the Design and the Code views by selecting the corresponding tab next to the Workflow builder title. The JSON view is read-only. I designed the workflow with the graphical editor and I copied the JSON equivalent to store it alongside my IaC project files.

ARC - define workflows as code

Region switch launches an evaluation to validate your recovery strategy every 30 minutes. It regularly checks that all actions defined in your workflows will succeed when executed. This proactive validation assesses various elements, including IAM permissions and resource states across accounts and Regions. By continually monitoring these dependencies, Region switch helps ensure your recovery plans remain viable and identifies potential issues before they impact your actual switch operations.

However, just as an untested backup is not a reliable backup, an untested recovery plan cannot be considered truly validated. While continuous evaluation provides a strong foundation, we strongly recommend regularly executing your plans in test scenarios to verify their effectiveness, understand actual recovery times, and ensure your teams are familiar with the recovery procedures. This hands-on testing is essential for maintaining confidence in your disaster recovery strategy.

Step 3: Create a trigger

A trigger defines the conditions to activate the workflows just created. It’s expressed as a set of CloudWatch alarms. Alarm-based triggers are optional. You can also use Region switch with manual triggers.

From the Region switch page in the console, I choose the Triggers tab and choose Add triggers.

ARC - Trigger

For each Region defined in my plan, I choose Add trigger to define the triggers that will activate the Region.ARC - Trigger 2Finally, I choose the alarms and their state (OK or Alarm) that Region switch will use to trigger the activation of the Region.

ARC - Trigger 3

I’m now ready to test the execution of the plan to switch Regions using Region switch. It’s important to execute the plan from the Region I’m activating (the target Region of the workflow) and use the data plane in that specific Region.

Here is how to execute a plan using the AWS Command Line Interface (AWS CLI):

aws arc-region-switch start-plan-execution \
--plan-arn arn:aws:arc-region-switch::111122223333:plan/resource-id \
--target-region us-west-2 \
--action activate

Pricing and availability
Region switch is available in all commercial AWS Regions at $70 per month per plan. Each plan can include up to 100 execution blocks, or you can create parent plans to orchestrate up to 25 child plans.

Having seen firsthand the engineering effort that goes into building and maintaining multi-Region recovery solutions, I’m thrilled to see how Region switch will help automate this process for our customers. To get started with ARC Region switch, visit the ARC console and create your first Region switch plan. For more information about Region switch, visit the Amazon Application Recovery Controller (ARC) documentation. You can also reach out to your AWS account team with questions about using Region switch for your multi-Region applications.

I look forward to hearing about how you use Region switch to strengthen your multi-Region applications’ resilience.

— seb

The collective thoughts of the interwebz