Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sedmitsata-9-14-septemvri/

Какво политическо лято само! Две ДПС-та, две БСП-та, „Зелено движение“ напусна ПП–ДБ, Украйна нахлу в Русия, а президентската надпревара в САЩ изненадва и най-развинтеното въображение.

Обратно в България – дейността на парламента в последните месеци повдига въпроса дали беше добра идея Народното събрание да работи и при липса на редовно правителство. Защото когато няма управление, което да носи политическа отговорност, а закони се предлагат и приемат с предизборна цел, последствията могат да бъдат ужасяващи.

В рамките на един ден например се прие забрана на изразяването на каквото и да е, свързано с ЛГБТИ (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс хора), в училище. Това пък отприщи тормоз на учители, несъгласни с промяната в закона, а междувременно други популистки законопроекти почнаха да никнат като гъби – за „чуждестранните агенти“, за забрана на „рекламата за смяна на пола“ (каквато няма), за забрана на операциите за смяна на пола на деца (каквито операции също няма)…

Ако и вие като мен се изпотявате само при мисълта за актуалната родна политика, заповядайте порция свеж скандинавски хлад. Във втората част от репортажа си „На север: Острови от вълна сред вълните на Атлантика“ Светла Стоянова ни разказва за живота на Фарьорските острови. Фарьорците са задружни, топли по душа и отворени към другите. И си живеят добре, затова и са един от най-бързо увеличаващите се народи в Европа.

Поосвежихте ли се? Хайде обратно в България, където ни посрещат „Големият взрив и корабът на Тезей“. В първия си за сезона политически анализ Емилия Милчева застъпва тезата, че това, което наблюдаваме в българската политика, не е разцепление, а разруха и ще засегне всички политически сили. БСП и ДПС са най-старите, затова са и първи. Или както казва Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“: „Наблюдаваме агонията на динозаврите.“

В понеделник започва новата учебна година – с вкус на тоталитаризъм, пресолен с хомофобия. Извинявам се, ако мислите, че твърде много ви занимавам с хомофобски теми, обаче няма изгледи да престана в скоро време. Що се отнася до образователната ни система, тя е застинала някъде в 80-те години на миналия век, които пък идеализират времето на Априлското въстание. Забраната на ЛГБТИ я прави още по-ретроградна и още по-неспособна да възпитава критично мислене.

В САЩ обаче също е интересно, разказва ни Йоанна Елми във втората част на анализа си на най-важните проблеми на американците в изборната година. Доналд Тръмп изрече в кандидатпрезидентския дебат с Камала Харис неверния факт, че в Спрингфийлд, Охайо, хаитянски имигранти ядат домашни любимци. Прави го, защото имиграцията е сред основните проблеми на американците. По отношение на здравеопазването обаче той има само „идея за план“, а представата му за външна политика е да се заиграва с диктатори. Та не е учудващо, че Харис решително спечели дебата.

Излизаме от политическите абсурдизми, за да се гмурнем с света на комиксите. Нева Мичева предлага три документални комикса за превод. Жанрът на комиксите не е много популярен у нас, особено пък на документалните, но си струва да им дадем шанс. Първият документален комикс, за който ни разказва Нева, е Maus и дори е награден с „Пулицър“. В него става дума за концлагера в Аушвиц и за отношенията между баща и син. Palestine е журналистически комикс за живота в Израел и Окупираните територии. Kobane Calling е разказ за близкоизточните конфликти, пълен с попкултурни препратки.

В рубриката „По буквите“ Зорница Христова ни представя книгата „Градинарят и смъртта“ от Георги Господинов, написана след смъртта на бащата на писателя. Тя не е нито биография, нито дневник на скръбта, но същевременно е и двете. Книгата е портрет, който се състои от истории, и се родее със сборника „Бащите не си отиват“ и с „Наивно изкуство“ на Марин Бодаков. Черпи утеха от общото, но и умее да я дава, смята Зорница. И ни помага да се почувстваме споделени в мъката за нашите си скъпи мъртви.

Покойната ми баба от Видин казваше: „Едно врабче ми каза.“ Та, едно врабче ми каза, че ви харесва, когато бюлетините на „Тоест“ съдържат препоръки отвъд статиите, публикувани в сайта през седмицата. И този път няма да ви оставя на сухо.

В контекста на все по-популисткото законотворчество на гърба на ЛГБТИ хората се сетих за любима комедия отпреди четвърт век, която, за късмет, я има цялата в YouTube (на английски). Става дума за But I’m a Cheerleader („Но аз съм мажоретка“). Филмът е за обречените на неуспех опити за „лечение“ на хомосексуалността, за половите стереотипи, за трудното приемане на себе си, когато средата е хомофобска. В главната роля е Наташа Лион. Участват също Клеа Дювал, РуПол, Мишел Уилямс, Мелъни Лински, изобщо – компания за чудо и приказ.

Приятно четене и гледане!

А, и да не забравя да напомня, че съществуването на „Тоест“ не би било възможно без даренията от нашите читатели. Докато ни подкрепяте, ще продължаваме напред.