Tag Archives: България

След 2 октомври

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/sled-2-oktomvri/

Политическата безизходица в България изглежда непреодолима. Не може да се получи устойчива коалиция без големи компромиси, а големите компромиси в контекста на скорошни нови избори са политическо самоубийство. ГЕРБ е отхвърлена от тези, с които е престижно да се коалира – като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, които не я искат заради корупционния ѝ бранд и Бойко Борисов и свитата му. Желана е от други – като ДПС, официалното съюзяване с които би било репутационна щета.

ДБ и ПП поставят конкретни условия. Първите държат на членоразделна подкрепа за Украйна чрез официална оръжейна помощ (извън търговските сделки), реформа на прокуратурата и антиинфлационни мерки. Вторите – борба с корупцията по всички фронтове, което следва да се разбира и като оглавяване на КПКОНПИ от Бойко Рашков, избран за депутат от ПП.

Позицията за Украйна не фигурира в изброените от формацията на Кирил Петков и Асен Василев приоритети, някои от които са досущ като обявените преди време от БСП – данъчни облекчения за млади семейства с деца, две тарифи за ток и газ, увеличаване на минималната работна заплата на 860 лв. от 1 януари… и една съдебна реформа, за да не е толкова популистко. Но по-късно Петков отговори, че ще подкрепят в парламента изпращане на оръжие за Украйна – законопроект, който пък от ДБ обещаха да внесат още в първия ден.

Но ГЕРБ и Борисов без чадър? Трудно е за вярване.

Въпреки това Борисов трябва да е правдоподобен и убедителен в опитите си да конструира работещо правителство, след като съучаства в свалянето на коалиционния кабинет на ПП и проповядваше месеци наред, че само ГЕРБ ще спаси България от хаоса. Още тогава обеща оръжие за Украйна, таван на цените на бензина и дизела от 2,70 лв./л и евтино олио. (Последното така и така поевтинява поради обективни причини – складовете са претъпкани с българско и украинско слънчогледово семе.)

В легендата за Гордиевия възел Александър Македонски го разсякъл с меча си, но в политиката се налага възелът да бъде развързан. За тази цел ще се прибегне и до консултации на „Дондуков“ 2 – няма как, напоследък кабинетите на президента управляват повече от редовните правителства.

А възможно ли е четвъртият служебен кабинет на президента Румен Радев да работи заедно с 48-мия парламент?

За известно време – например два месеца, стига да не им е обидно на народните представители. Тогава политическите сили ще трябва да гласуват предложените от президентския кабинет политики в една парламентарна република, каквато е по конституция България. Да одобряват бюджет (на президента) за 2023 г. и законопроекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), подготвени пак от правителството на държавния глава. Някои от 20-те закона, изисквани заради реформите в ПВУ, вече бяха обявени от служебния кабинет – законопроектът за личния фалит; нов законопроект за КПКОНПИ, различен от внесения от ПП, в който Комисията се председателства на ротационен принцип от всеки от петимата ѝ членове, а те пък се избират от парламента, съдиите от ВАС и ВКС и президента.

А защо не и купуване на десет бойни изтребителя Gripen – компания, за която Радев лобира още като главнокомандващ ВВС. Сделката може да бъде пласирана в настоящото междувластие с аргумента, че американските F-16, които България плати, ще дойдат твърде късно – след 2030 г.

С изключение на БСП, никоя от останалите шест политически сили, спечелили представителство в 48-мия парламент, не е коментирала ходовете на служебния кабинет за самолетите на Gripen, разглеждани като „преходно решение“, камо ли да критикува президента. (Държавният глава се ползва със симпатиите на много избиратели от всички политически сили, дори и от средите на десните.) Такъв проект не фигурира в инвестиционната план-програма на Министерството на отбраната до 2032 г., но пък и този план не е гласуван в парламента, който би трябвало да одобри и сделка с шведския концерн. Изпълнителното бюро на БСП обаче се възпротиви с разумния аргумент, че не е работа на служебното правителство „да ангажира дългосрочно България с такива договори“.

Мекият вариант за полупрезидентска република може да се проиграе и с „припознаване“ на служебното правителство за редовно.

Такова предложение беше направила Мая Манолова след изборите през юли м.г. от името на „Изправи се! Мутри вън!“. В онзи момент победителят „Има такъв народ“ обяви, че няма да преговаря за коалиция, тъй като т.нар. протестни партии нямат 121 депутати – и ИТН ще предложи кабинет на малцинството със своите 64 народни представители. Сега обаче войната в Украйна наложи друг дневен ред и ако има „припознаване“, военният министър Димитър Стоянов може да изпадне заради твърде волатилната си позиция към руската агресия.

Президентът насърчи партиите да не се страхуват да поемат отговорност и да не проявяват малодушие с червените линии, които очертават пред съставянето на кабинет. Засега неговият бивш служебен премиер и бивш съветник Стефан Янев смело е декларирал готовността на „Български възход“ да състави кабинет на супермалцинството (евентуално с третия мандат). Което си е пак полупрезидентско управление. А ГЕРБ, след като са положили всички усилия, ще си измият ръцете…

На следващите предсрочни парламентарни избори – все едно кога, някъде там през февруари или март – 49-тият парламент ще е парцелиран като 48-мия, като 47-мия, защо не и като 46-тия. Отново никоя политическа сила няма да има комфорта да направи мнозинство с когото ѝ харесва, пак ще управлява някой президентски гълъб – и този път няколко „малки“ убийства са неизбежни.

Заглавна снимка: Ksenia Makagonova / Unsplash

Източник

Кой всъщност спечели изборите

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/koy-vsushtnost-specheli-izborite/

Резултатите от четвъртите за година и половина избори за народно събрание не бяха неочаквани. Въпреки това следизборното настроение няма как да е приповдигнато. Чака ни поредният период на политическа нестабилност, а само след няколко месеца – по всяка вероятност и нови избори. Всичко това в контекста на война на няколкостотин метра от границите, все по-отчаяни и ескалиращи действия на един диктатор, загубил връзка с реалността, несигурност на доставките на газ, инфлация, поредни бежански вълни, неясни перспективи за влизането на България в еврозоната и шенгенското пространство. В тази ситуация, изглежда, няма кой да поеме политическата отговорност.

Макар на изборите формално да имаше победител, всички участници по един или друг начин загубиха.

Загуби ГЕРБ, защото, макар и да получи почти толкова проценти, колкото „Продължаваме промяната“ на изборите през ноември 2021 г., няма начин да състави правителство, без допълнително да дискредитира и без това спорния си морален интегритет. Или без да се раздели с Бойко Борисов, което би било началото на края на тази по същество лидерска партия. Предложението на Борисов всички партийни лидери „да се дръпнат назад“ би го поставило в ролята на сив кардинал от типа на Ахмед Доган. Ясно е, че дори партиите да приемат призива му, нищо в ГЕРБ не би се променило.

Нищожна е вероятността „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се отзоват на поканата на ГЕРБ за „евро-атлантически кабинет“, защото това би ги обезсмислило политически. Те знаят, че зад мантрата за евро-атлантизма се крие желанието на Борисов да остане на власт и да се съхрани клиентелистката структура на партията по места.

Същият Борисов, който:

– е взел активно участие в т.нар. Възродителен процес;
– е бил бодигард на социалистическия диктатор Тодор Живков;
– през 1991 г. предпочел да напусне работата си, за да остане в БКП;
– подари на Путин кученце;
– остави паравоенни пропутински групировки да се вихрят необезспокоявано в България;
– направи всичко по силите си да бетонира енергийната зависимост на България от Русия;
– вложи милиарди държавни пари за тръба, която заобикаля Украйна, знаейки, че от нея България няма полза…

Та същият Борисов днес се вживява в една от многото си роли – на евро-атлантик.

Понеже ПП и ДБ „не ядат доматите с колците“, комай единственият вариант за управление на ГЕРБ би бил в коалиция с ДПС, „Български възход“ и няколко „разсеяни“ депутати от „Възраждане“, които пропуснат да присъстват при гласуването на кабинета. Подобна конфигурация би била „самоубийствена“ за всички участници, смята социологът Живко Георгиев. Според него ГЕРБ „е токсична за всички без ДПС, но пък ДПС е токсично за всички, в това число и за ГЕРБ“.

Вариантът „експертно правителство“ също е спорен. Строго погледнато, експертни правителства няма – зад всяко правителство стоят определени политики, за които следва да се поеме политическа отговорност. А зад българските експертни правителства стои все ДПС. „Експертни“ бяха правителствата на Любен Беров и Пламен Орешарски. Днес никой не ги споменава с добро.

Безспорно загуби „Продължаваме промяната“, която не удържа заявката си за изборна победа, въпреки че получи повече, отколкото проучванията ѝ отреждаха. И която няма полезен ход, ако получи втория мандат за съставянето на правителство, защото не може да сформира коалиционно мнозинство. Именно в този контекст следва да се интерпретира и отказът за обща парламентарна група с ДБ.

За загубата на партията допринесоха не толкова недостатъчните успехи на коалиционното правителство на Кирил Петков в контекста на всеобщата кризисна ситуация, колкото последователното очерняне на ПП от страна на медии, ГЕРБ и президента, както и грешки на самата партия по време на кампанията. Ето някои от предварителните заключения на Международната мисия за наблюдение на изборите за медийното отразяване на предизборната кампания:

В уебсайтовете на няколко ненадеждни медии, свързани със страници във Facebook и канали в Telegram, се разпространяваше заблуждаваща информация, имаща за цел главно да дискредитира ПП и ДБ и да накърни информационната среда. […] Информационните бюлетини в най-гледаното време на ефирните медии бяха съсредоточени върху решенията на правителството и президента, като от време на време се споменаваха ГЕРБ, БСП, ДПС и ПП във връзка с работата им в предходните кабинети. Отразяването на БСП и ПП беше главно с негативен тон.

Що се отнася до грешките на ПП, те са както в поведението на лидерите ѝ, така и в таргетирането на кампанията. Пример за първия тип грешка е начинът, по който Кирил Петков аргументира участието си в предизборен дебат на bTV. Думите му прозвучаха като изсмукано от пръстите оправдание. Това, заедно с драматичната реакция на представителите на ГЕРБ и неумерено агресивното поведение на водещата на дебата Мария Цънцарова, затвърди впечатлението, че не е в реда на нещата партиен лидер да участва в дебат.

Що се отнася до таргетирането, кампанията на ПП се целеше в три основни групи – антикорупционно настроени, пенсионери и млади хора, предимно негласуващи. Първите се опитваше да привлече с изтъкване на усилията си за спиране на корупционни канали, вторите – с напомняне как са увеличили пенсиите, третите – със симпатично, леко „хулиганско“ поведение, с концерт и особено с изявите на „депутата Христо“ (Христо Петров, известен с рапърския си прякор Ицо Хазарта). Проблемът е, че първите две групи са и типичен електорат на ДБ и БСП и привличайки част от него, ПП „обезкървява“ потенциалните си коалиционни партньори. В същото време партията на Кирил Петков и Асен Василев не зае категорична позиция за войната в Украйна, с което може би отблъсна повече избиратели, отколкото привлече.

ДПС се класира като трета политическа сила от общо седем, преминали 4-процентовата бариера, което е безспорно добро постижение. Проблемът е обаче в споменатата от Живко Георгиев „токсичност“ на партията. ДПС отдавна не се асоциира с турския етнос на огромната част от избирателите си, а с корупция, клиентелизъм и скрити лостове за влияние в институциите и медиите. За партията с почетен председател Ахмед Доган остават следните алтернативи – да бъде групата на „прокажените“, които никой не иска; да влезе в управлението, с което да повлече доверието към другите партии в него надолу; или да продължава да „дърпа конците зад кулисите“, както прави и сега.

На пръв поглед „Възраждане“ определено печели. Продължава тенденцията на увеличаваща се електорална подкрепа за партията, за потенциала на която „Тоест“ обръща внимание от години (например тук, тук и тук). Само че партията на Костадин Костадинов трудно може да капитализира политически възхода си. Може да го капитализира най-вече финансово, примерно с още някоя луксозна къща за председателя си. Радикалният вот в България обаче си има граница и „Възраждане“ е на път да я достигне.

Още повече че войната в Украйна ескалира по такъв начин, че вече е трудно да си путинофил – дори доскорошни верни съюзници на Путин вече се дистанцират от него. А и темата за ваксините се поизтърка. Костадинов е изобретателен и все ще намери нещо ново, чрез което да канализира омраза за политическа употреба. Но това ще е до време.

Не е изключено и „Възраждане“ да влезе в ролята на „златния пръст“ (ала Волен Сидеров), осигурявайки мнозинство за някое управление. В такъв случай я чака съдбата на „Атака“, която на последните избори получи 0,3%, или 7605 гласа. За сравнение: през 2013 г. за партията гласуваха 258 481 души, а на изборите само година по-късно подкрепата за нея се стопи почти наполовина. Докато се стопи толкова подкрепата за партията на Костадинов обаче, ще минат още няколко години от живота ни, стига да сме живи и здрави.

За разлика от „Възраждане“, БСП еднозначно губи. Най-старата действаща партия у нас е сведена до пета политическа сила. Тенденцията на намаляваща електорална подкрепа за „Столетницата“ се запазва, откакто Корнелия Нинова я оглавява. БСП отказва да се превърне в „модерна лява партия“ от европейски тип, към каквато се стремеше, поне на декларативно равнище, бившият ѝ председател Сергей Станишев.

Електоратът на БСП, значителна част от който е на преклонна възраст, оредява все повече по демографски причини. Някои от социално настроените избиратели мигрират към ПП. „Фобският“ електорат, когото Нинова плаши с Истанбулската конвенция, се чувства по-комфортно при „Възраждане“. А путинофилите могат да избират – освен БСП, над чиято председателка тегне „клеймото“, че е подписвала разрешения за износ на оръжие, което в последна сметка е отишло в Украйна – между партията на Костадинов и „Български възход“.

На последните избори „Демократична България“ получи близо 20 000 гласа повече, отколкото през ноември 2021 г. И все пак коалицията се класира на шесто място и сред парламентарно представените партии не е изпреварена само от „Български възход“. А това трудно може да се нарече успех, особено за политическа формация, имала свои министри в предишното редовно правителство.

Всъщност ДБ така и не може да определи кой е нейният електорат, освен тесен слой високообразовани хора в големите градове, преобладаващо в София. Сред тях най-адекватни са посланията на коалицията за програмистите, защото тъкмо те най биха се радвали да могат да общуват с администрацията „само с един клик“ и имат интерес максималният осигурителен праг да е по-нисък.

Опитите на ДБ да „слезе до народа“ са понякога нелепи до конфузност – колкото нелепи са родители, които искат да „стопят леда“ с децата си тийнейджъри, като отиват на купона им и имитират стила и поведението им. Една политическа сила може да разшири електоралната си база, ако отправи адекватни послания за по-широки групи от населението, а не ако нейни кандидати вземат рецепти за туршия от баби от провинцията.

Що се отнася до предизборния слоган „Довери се на разума“, той стана обект на остри критики дори от избиратели на партията и вероятно се харесва само на тези, които са го измислили, и на тесния кръг около тях. Както каза един избирател на ДБ в частен разговор: „Какво искат да ми кажат с това послание, че съм тъп ли?“

„Български възход“ прескочи бариерата за влизане в парламента, което на пръв поглед си е успех. Вероятно това стана, защото някои гласоподаватели асоциират председателя на партията Стефан Янев с президента Румен Радев. Въпреки че последният се разграничи от назначения от него бивш служебен премиер, след като той беше отстранен като военен министър от правителството на Кирил Петков заради пропутинските си позиции.

На Янев много му се участва в управлението – по собственото си признание е готов на всякаква коалиция. Може да се окаже обаче, че няма с кого. Междувременно с публичните си изяви Янев създава впечатлението, че е много объркан човек, пък макар и генерал. След още някой бисер като „защо тръбата е цяла“ току-виж парламентарното битие на „Български възход“ се окаже по-кратко и от това на ИТН.

„Има такъв народ“ загуби, защото не успя да стигне заветните 4%. Или може би не загуби, защото всъщност постигна целта си да дискредитира парламентарната система. Отломките от разрушенията, които нанесе, още не позволяват да има работещо управление.

Може би не загуби и „Изправи се, България“ на Мая Манолова, защото с 1,01% от гласовете си осигури субсидия. И ще получава пари, без да се налага да прави политика.

ВМРО обаче безусловно загуби, защото с 0,81% си остана и без субсидията.

Ако някой все пак спечели от изборите, това е президентът Румен Радев.

По време на предизборната кампания Радев не демонстрира подкрепа към никоя партия или коалиция, но пък не спестяваше критиките си към ПП и БСП, а за кусурите на неотдавнашния си главен враг – ГЕРБ – оставаше сляп.

Тъй като вероятността за работещ редовен кабинет не е голяма, изглежда, Радев за пети път ще има възможността да направи служебно правителство – след кабинета на Огнян Герджиков, двата на Стефан Янев и последния на Гълъб Донев. Така Радев ще продължи да провежда политика според собствените си разбирания, което означава, че в контекста на войната на Русия срещу Украйна България все така няма да заема ясна позиция и ще възпроизвежда пропутински послания, макар декларативно да се обявява за ЕС и НАТО.

Поредното служебно правителство, на свой ред, допълнително ще подкопае доверието в парламентарната демокрация и ще засили настроенията за „силна ръка“ и „президентска република“. Ако подкрепата към Радев, която заради войната е намаляла, не се срине напълно, все повече хора ще си зададат логичния въпрос – след като страната така и така се управлява, аз защо да гласувам? А пътят от този въпрос до отказа от демокрацията, която за българското общество все още е важна, е кратък.

Ала както гласи горчивият хумор по повод на „частичната мобилизация“ в Русия – когато не се интересуваш от политика, рано или късно получаваш повиквателно.

Заглавна снимка: Giorgio Trovato / Unsplash

Източник

Защо резултатите от изборите ще са служебни

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/zashto-rezultatite-ot-izborite-shte-sa-sluzhebni/

„Служебна“ се нарича победа, която не е постигната в състезание, а е присъдена по други, формални критерии. Спорно е дали предстоящите парламентарни избори на 2 октомври ще излъчат отчетлив победител, който да е в състояние да сформира правителство, дори в коалиция. Сигурно е обаче, че те ще произведат все някакви резултати. Акцентът тук е върху „все някакви“. Проблемът е в прецизността, с която ще се измерят. По-точно – в липсата ѝ.

Колко и как са разпределени имащите право на глас?

Отговорът на този въпрос е от съществено значение, защото избирателната активност представлява делът на гласувалите от всички, които имат право на глас. А избирателната активност определя легитимността на бъдещите управляващи, или колко от българските граждани са реално представени в парламента. По нея се мери и тежестта на купения и контролирания вот. Броят на имащите право на глас определя и броя на мандатите (депутатските места) от съответния избирателен район. Ако те са изчислени на неточна база, резултатите са „на око“.

По предварителни данни от преброяването на населението през 2021 г. в България живеят около 6,5 милиона души. В тях влизат не само имащите право на глас, а и непълнолетните, чужденците без българско гражданство, лишените от свобода с влязла в сила присъда, поставените под запрещение – все групи, чиито представители не могат да гласуват.

Официалните резултати от преброяването ще се огласят в особен момент.

Националният статистически институт ще обяви първите официални резултати от преброяването „поради засилен интерес“ на 3 октомври. Това е тъкмо в деня след изборите. Едва тогава ще стане ясно какви биха били резултатите, ако организацията на гласуването беше съобразена с актуалните данни за гласоподавателите на България.

Междувременно според Централната избирателна комисия имащите право на глас са 6,6 милиона, тоест повече от цялото население на България според предварителните резултати от преброяването. От ЦИК обясняват несъответствието със следния аргумент:

6 милиона и 600 хиляди са всички български граждани, които имат избирателни права, във всички части на света. Ако сравняваме с преброяването – в него участват всички граждани на територията на България.

Ала откъде ЦИК знае колко са българските граждани в чужбина? И съответно тези от тях с право на глас?

Държавата ни няма инструмент, с който да води точен регистър на броя им. А и като се замислим, това не е лесна работа. Много български граждани може изобщо да не си направят труда да уведомят държавата, че живеят в чужбина. Още по-малко – че се намират извън родната си страна към момента на провеждане на изборите.

България няма как да изиска достоверна информация от властите на всички държави за това колко български граждани се намират на територията им. А такава информация е възможно и да липсва – например ако наш сънародник пребивава в страна членка на ЕС, може до три месеца да не регистрира престоя си. На практика – и доста по-дълго. Ако български гражданин в чужбина почине, българските институции може така и да не разберат.

За броя на гласоподавателите, съобщен от ЦИК, има по-логично обяснение.

Избирателните списъци се съставят на основата на данните на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според последните данни на ГРАО от 15 септември 2022 г. с постоянна адресна регистрация в България са 8 258 712 души. Това е сборът на регистрираните по постоянен адрес във всички 28 области на страната. Като извадим от тях „на око“ нямащите право на глас, обявените от ЦИК 6,6 милиона придобиват известен смисъл.

Защо регистрираните в системата на ГРАО са с над 1,7 милиона повече от населението на България според преброяването, като имаме предвид, че то поне на теория обхваща и бездомните, а не само тези с адресна регистрация? НСИ се опитва да установи колко хора действително живеят в България. Мнозина имат постоянен адрес, на който не живеят. Това важи и за немалка част от българите в чужбина. Други от тях обаче не са адресно регистрирани у нас. Така че тези 1,7 милиона не отговарят непременно на броя на сънародниците ни извън страната.

А колко са точни резултатите от преброяването?

В България отдавна не живеят над 8 милиона души, но каква е гаранцията, че при последното преброяване е установен реалният брой на населението? Много хора не са взели участие в преброяването – било от недоверие, било заради пандемията, било защото хазяите са им забранили, защото се страхуват, че така може да ги хванат, че не плащат данъци (това впрочем е широко разпространен проблем), било по други причини.

Според НСИ преброените към предпоследния ден на преброителната кампания са 6,62 милиона, или около 82% от населението. Останалите ще бъдат „обхванати по административен път“, тоест вероятно чрез бази данни като тази на ГРАО. Възниква обаче логичният въпрос – откъде НСИ знае колко е населението, че да може да изчисли 82% от него? Та нали целта на преброяването е именно да се установи колко и какви хора живеят в България? Ако това е предварително известно на НСИ, защо е цялото усилие? (Друг е въпросът за някои от формулировките в преброителната карта, които изначално гарантират некоректни резултати по някои признаци – като например етнос, майчин език или религия.)

И все пак, при цялата си условност, резултатите от преброяването по всяка вероятност са по-коректни от данните на ГРАО, защото има поне опит за връзка с реалното население на страната. С помощта на преброяването се добива по-ясна представа и за разпределението на хората в България по райони – нещо, което тромавата система на адресните регистрации изключително изкривява.

Кой губи от неточната статистика на населението?

Ако разпределението на избирателните мандати отговаря на структурата на населението според последното преброяване, поне 15 мандата ще се разместят, а 11 от тях ще отидат в София, установява разследване на Полина Паунова в „Капитал“. Причината е, че от предишното преброяване през 2011 г. населението в цялата страна е намаляло, освен в София, където се е увеличило. Така, вместо 42-ма, депутатите от трите софийски избирателни района биха били общо 53-ма.

От това губи най-вече „Демократична България“, чиито гласоподаватели са концентрирани основно в София. На изборите за 46-тото Народно събрание ДБ дори е първа политическа сила в два от трите избирателни района в столицата. Губи и „Продължаваме промяната“ – на изборите за 47-мото НС най-големият дял от избирателите ѝ е в София.

От неточната статистика обаче губят и партии, които остават под ръба на 4-процентовата бариера. Понякога и една стотна от процента може да бъде решаваща за това дали една политическа сила ще има парламентарно представителство. Или ще вземе субсидия. Като се има предвид, че бариерата е повече или по-малко условна, обяснимо би било недоволството у некласираните.

Най-големите губещи обаче са избирателите. Защото те ще бъдат неадекватно представени не (само) заради спецификата на политическите партии и в резултат на собствения си избор, а и заради формални математически несъответствия. И колкото и да им се натяква, че сами са си виновни, поне за последното не са.

Заглавна снимка: Marco Verch, CC BY 2.0 / Flickr

Източник

Център „Алеф” обявява Десетия международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%84-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83.html

събота 24 септември 2022


Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” дава старт на Десетия международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Десетият конкурс на „Алеф” е посветен на 80-та годишнина…

Лозето на социалистите не ще Станишев, а мотика

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/lozeto-na-sotsiyalistite-ne-shte-stanishev-a-motika/

Днешните български социалисти не могат да откъснат и една чепка грозде от лозето на Габровски*. Електоратът няма сили да копае, ръководството – не желае. Класовата същност на Българската социалистическа партия е от абсолютно несъвместими съставни части – „Позитано“ 20 е от източноевропейската „хайверена левица“, а базата се чуди как да си купи дърва за огрев и кога пак ще ѝ вдигат пенсиите. (Същото е и при ДПС, където надстройката и избирателите са на двата социални полюса, а органичната им връзка е етническата принадлежност.)

Това съвсем не е дилемата от зората на българския социализъм за яйцето и кокошката – пролетариат, обединен в синдикати (тогава се е формирала българската работническа класа), или социалистическа интелигенция. В настоящата дихотомия въпросът е кой да се настани в партийния мезонет и да се възползва от гаснещата електорална мощ. БСП не разширява електоралната си база, не привлича млади и икономически активни хора; единствените движения се извършват по върховете ѝ, където се сменят лидерите и кръговете около тях. На пръв поглед демократично – в другите партии водачите изглеждат циментирани и дори не се избират пряко като в БСП. Но си е боричкане за власт.

Но всички обичат Москва

Никой не очаква от номинално социалистическа партия да бъде носител на присъщи на лявото прогресивни идеи и реформи. Не е тайна, че БСП не е лява, но не е и дясна. Карашик е, но несъмнено олигархична като ГЕРБ и ДПС. Козметични данъчни облекчения и искания за повишаване на пенсиите – за какво друго се бори БСП?! За шестте месеца управление дори забрави за прогресивното данъчно облагане – неин рефрен, докато беше в опозиция. Не би могла например да иска силно и независимо финансово разузнаване – нали ще се зарови и в незнайно как забогателите висши партийни „другари“ и техните офшорни сметки. Няма как да иска и ефективна и подложена на демократична отчетност прокуратура – поради същата причина върховенството на правото не е кауза на БСП.

Забраната на Истанбулската конвенция е залъгалка за избирателите. Но виж, русофилството, или по-скоро путинофилията, е друга работа – единствената топла връзка между БСП и членовете и симпатизантите ѝ. Независимо че в съвременна Русия няма нищо ляво, още по-малко социализъм. И докато за електората водещи са носталгията, силовата пропаганда от времената на соца и разочарованието от Прехода, за което голяма вина носи и БСП, при партийното „началство“ движещите сили са онези, които произтичат от руските (енергийни) зависимости. На „Позитано“ 20 никога не са имали скрупули да подарят газовата инфраструктура на „Газпром“ по времето на Виденов, да смачкат европейска България под тежестта на „Големия шлем“ при Първанов и Станишев – и да вкарат българската енергетика и държава в тежка подчиненост на КТБ, чиято политика беше диктувана от руската ВТБ, респективно Кремъл.

Така верноподаничеството към авторитарен и кървав режим като кремълския, а не национално отговорни каузи стана най-характерната черта на БСП, независимо кой е начело – Сергей Станишев или Корнелия Нинова. (Което я прави трудно различима от „Възраждане“ например.) Макар и на различни позиции за Истанбулската конвенция, и евродепутатите на БСП защитават проруски позиции при различни гласувания в Европарламента, както и БСП в българското Народно събрание, дори понякога различни от тези на останалите евродепутати от групата на Партията на европейските социалисти.

През март българските евродепутати от БСП начело с лидера на ПЕС Сергей Станишев гласуваха против редица санкции срещу Русия – и срещу позицията на групата си в ЕП. Станишев, Иво Христов, Елена Йончева, Цветелина Петкова и Петър Витанов са били против част от текстовете, които предвиждат санкции. Само те от групата на ПЕС гласуваха срещу отнемане на лицензите на руските пропагандни телевизионни канали и бяха против прекратяването на софтуерните лицензи за военния и гражданския сектор на Русия и Беларус, а и срещу намаляването на руските дипломати в ЕС.

В края на юли по „Нова телевизия“ Станишев дори критикува Нинова, че не се борила достатъчно, за да не се прекратява договорът с „Газпром“ през април:

БСП каза: Бяхме против спирането на договора с „Газпром“. Това обаче се случи март, сега сме юли. Какво направи БСП в правителството, за да се коригира това нещо? Нищо. От ПП налагаха политики, без да се съобразяват с чувствителността и мнението и на БСП, и на избирателите. 

(Самата Нинова многократно настояваше да се подновят преговорите, тъй като бизнесът иска евтин газ.)

Завръщането на една легенда – обречено на провал

Сергей Станишев обяви наскоро, че няма да се кандидатира за четвърти мандат като лидер на ПЕС. Официалният му мотив е, че няма силна партия зад гърба си, сиреч Нинова е пречката. Но БСП начело с Нинова и досега не е била зад гърба му, конфликтът им е публично известен от дълго време и подобно основание не звучи сериозно.

Причините са по-дълбоки. Руската война в Украйна доведе до рязко разграничаване и осъждане на политиката на Москва от страна на ЕС. Санкциите предизвикаха сериозни проблеми за ЕС – страните членки се борят с високите енергийни цени и висока инфлация. Изглежда, меко казано, неуместно лидерът на втората след ЕНП политическа сила в Общността да има различно поведение не само от Брюксел, но и от мнозинството партии в ПЕС. Въпросът опира до позициите не на европейската социалдемокрация, а на Европейския съюз като цяло. Станишев става пето колело – затова и няма да се кандидатира. Така след десет години като председател на ПЕС той се завръща в България в опит да си върне и първото място в БСП.

„Една легенда се завръща!“ – ако вземем повод от имиджовата фраза, охотно разпространявана и приписвана на 9-годишния му син Георги, който разказал в училище за баща си: „Един ден, като умре, ще отиде при легендите.“ В БСП легендите никога не са успявали – нито при завръщането си, нито при напускането на БСП. Опитите на Георги Първанов, Мая Манолова, Татяна Дончева, Александър Томов го потвърждават.

За разлика от тях обаче, Сергей Станишев вероятно няма да пробва с нова лява партия – така ще се маргинализира. Рискът е твърде голям, а резултатът – предвидим. Независимо че Станишев разчита на ситуативни предимства – вътрешната опозиция в БСП е ясно оформена, но разпокъсана на лагери и недотам силна, че да победи Нинова на преки избори със свой кандидат. Освен ако не бъде променен уставът на партията, който да върне избора на лидер от конгреса, но до момента опозицията не е успяла да прокара такава промяна.

Вероятно отново ще поискат оставката ѝ след изборите на 2 октомври, но какво от това? Зависи дали БСП отново ще се включи като партньор в управляваща коалиция, както беше в предишната – опозицията поиска оставката на Нинова и през януари т.г., но удари на камък. Лидерката на БСП като добър политически брокер уреди своята преторианска гвардия с назначения. Те пък знаят как да се отблагодаряват – и на нея, и на определени бизнес лобита.

Но ако останалите в коалицията нямат нищо против и не само са преглътнали русофилството на БСП, но твърдят, че отново ще я вземат за партньор в коалицията, значи няма значение кой е председателят. На пръв поглед Станишев дори подхожда повече – проевропейски, редом до лидерите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. А как би стоял до някого от ГЕРБ…

За Нинова ситуацията се усложнява. Трябва да отбива президентските атаки и разкритията на служебния кабинет и да прави кампания, която вътрешната опозиция неглижира, за да я провали и после да ѝ потърси отговорност. А ето че се появява Станишев, който винаги е декларирал подкрепа за действията на президента Радев.

Както и след 10 ноември, така и сега не става въпрос нито за реанимацията на българската левица, нито за създаване на нормално ляво, а за борба на икономически интереси. Независимо от реториката за социалните неравенства, управителите на БСП никога не са проявявали особена чувствителност на дело. Социалистическата номенклатура и нейните наследници не са много по-различни от la gauche caviar.

Когато Станишев напусна България, за да отиде в Брюксел, теренът под краката му беше разкалян. Ненаказаната по време на тройната коалиция корупция и връзките с Делян Пеевски, добили най-голяма публичност по време на кратко просъществувалото правителство на Пламен Орешарски, не са забравени. Да не би да се канят да конструират нова тройна коалиция – този път от ГЕРБ, БСП и ДПС?

Презареждане на лявото? Невъзможно

Левицата в Европа е в упадък от началото на века и остана някак встрани от дълбоките промени в европейското общество въпреки идеологическата конвергенция към „центъра“ на големи леви партии в Западна Европа. Нямаше промяна по време на десетилетието, в което Сергей Станишев оглавяваше ПЕС, и това личи не само по факта, че партии в ПЕС управляват или са в коалиция в по-малко от една трета от държавите в Съюза.

Социалната цена, която европейските общества плащат за следковидното възстановяване на Европа и настоящата енергийна война, извадиха на терена на популизма много съперници на левите. Те са по-кресливи от тях, не така умерени и понякога левите изглеждат като бледо копие.

Изследвайки лявото, мнозина анализатори установиха, че то не успя да се пренастрои към технологичните промени, въпреки че левите електорати – някогашната работническа класа, са на изчезване като социална група и се върви от „пролетариат към прекариат“ (хибрид между „пролетариат“ и precarious, жизнен статус без сигурност).

В анализа си „Какво се случи с лявото в Европа?“ Ян Ровни, професор по политически науки, проучва този процес и илюстрира с пример промяната – срещата си със съвременния пролетариат във фабрика на „Волво“ в Гьотеборг, Швеция. Той разказва за роботизираната техника при производството на автомобили и работническата класа, представена предимно от „млади жени, седнали на удобни столове, заобиколени от компютърни екрани и клавиатури, слушащи своите айподи“, допълвайки, че „тези работници печелят колкото професорите в шведските университети (което означава много)“. Ровни отбелязва, че повечето от работниците във „Волво“ със своето над средно заплащане, комфорт и сигурност на труда трудно могат да се смятат за работническа класа.

Днешната работническа класа са масите от неквалифицирани обслужващи работници, които предимно готвят, чистят или шофират. Често работата им е краткосрочна или на непълен работен ден и нископлатена. Тези хора не влизат в контакт помежду си както традиционните работници във фабрика. Те често са от различен малцинствен произход и по този начин са разделени от културни граници. Накратко, тези хора имат значително намалена способност за организиране и не го правят. 

В България, когато Преходът изличаваше някогашната социндустрия, а с нея и работническата класа, БСП беше от другата страна – на приватизаторите и кредитните милионери. Опортюнисткото поведение на лидерите ѝ и неспособността да се трансформира в модерна лява партия стопи избирателите. А в най-бедната държава в ЕС лявото има за лица консервативни десни капиталисти и лозето на Габровски изобщо не им е по вкуса. 

*Според исторически източници на лозето на Никола Габровски във Велико Търново през май 1891 г. се е състояла първата социалистическа сбирка, на която присъстват привърженици от Велико Търново, Севлиево, Казанлък, Дряново и Габрово. Габровски организира сбирката заедно със съратника си Димитър Благоев. Сега мястото е превърнато в парк.
Заглавна снимка: Бузлуджа 2018 © Венелина Попова

Източник

Елегия за пасти и избиратели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/elegiya-za-pasti-izbirateli/

Предизборната кампания e времето, в което българските политици се запознават с избирателите – с тези, които ще гласуват, и с тези, които няма да гласуват. Обещават им пасти, а гражданите не им вярват, защото са зрели хора и са наясно, че пастите ще си ги изядат политиците. Също и първото, и второто преди пастите, след като сложат табелата „Забранено за външни лица“.

Политиците наричат това предизборни платформи, гражданите – реалност, иначе си е политически цинизъм. Медиите дежурно критикуват, че партиите (пак) не представят идеи и политики, макар и те, и аудиториите им да са наясно, че повечето избиратели не четат предизборни програми, дори да ги има, а политическите сили не ги изпълняват, когато спечелят властта.

Парадоксът на обещанията

Защо политиците нарушават обещанията си, които са техният залог да бъдат избирани от гражданите? Лъжат съзнателно, неискрени са, знаейки, че могат да се справят само с някои проблеми, или наистина си вярват? Разбира се, обещанията се изпълняват по-често, когато една политическа формация не трябва да споделя властта с други, както е в коалиционните правителства. Макар че и първият самостоятелен кабинет на ГЕРБ не изпълни най-значимото обещание, с което Бойко Борисов дойде на власт – да накаже за корупцията на тройната коалиция. Впоследствие този Батман на политическия ни Готъм се утвърди чрез други митологеми – като Строителя например.

Коалиционното управление вече е норма за българската политика, което означава политики на компромиса. В българския модел коалицията се разбира не като споделена, а разпарчетосана власт на принципа „всяка коза за свой крак“ – тоест „концесиониране“ на министерства. Въпреки това някои червени линии в бившата четворна коалиция се оказаха непреодолими. Например онази на БСП да не се изпраща оръжие за Украйна. Други, като получервената линия за „депутинизация“ на страната ни, заявена от „Демократична България“, си остана на ниво декларация. „Продължаваме промяната“ пък преди изборите през ноември м.г. предлагаше закриване на Българския енергиен холдинг, но впоследствие от тази идея не остана и помен, след като БСП се възпротивиха на масата на преговорите. Така че няма гаранция за изпълнение на нито едно предизборно обещание, дадено от политическите сили с шанс за представителство в 48-мия парламент.

Освен коалиционните компромиси, фактори за изпълнение на обещанията са и икономическата ситуация, бизнес лобитата зад съответните политически сили, ефективното лидерство и също така предишен управленски опит. Последното се оказа съществен проблем за управлявалата половин година коалиция, тъй като, с изключение на БСП, нито една от останалите три политически сили нямаше такъв опит, а в добавка – и кадрови капацитет. В контекста на войната в Украйна обаче някои компромиси са просто неприемливи – като например кремълският уклон на „Позитано“ 20, който ПП и ДБ се правеха, че не забелязват преди 24 февруари.

Битка, ама не съвсем

Предизборната кампания в България щеше да придобие смисъл и добавена стойност, ако имаше поредица дебати между политическите сили по проблеми, които най-силно вълнуват избирателите. Но не в познатия формат по БНР и БНТ, където журналистите са секунданти, а кандидат-депутатите – високоговорители. В настоящия си вид кампанията е скучна като слово на чиновник от обреден дом, движейки се по пунктира на опорките: „говорете това“, „не говорете онова“, „повтаряйте и потретяйте следното“, изливайки се в официални или скрити платени форми. Преглед на сайтовете на политическите сили и профилите им в YouTube и социалните мрежи показва нейната вялост и еднообразие.

Отваряте например сайта на ГЕРБ и Бойко Борисов е на преден – и всякакъв – план. Борисов тук, Борисов там, Борисов каза, Борисов на трибуна, на пресконференция, сред мъже, жени и деца, награбил баби и гражданки, че и Лили Иванова в Стара Загора. Шестнайсети поредни избори „Граждани за европейско развитие на България“ все още е равно на Борисов. Лидерът иска да вдъхне оптимизъм, защото „държавата е счупена“, да въведе ред, изобщо – да я поправи. И както му отива на такъв ред, от ГЕРБ извадиха и антикризисна програма – единствени. Година и половина откакто партията на Борисов загуби властта, бездействието на прокуратурата по множество сигнали в комбинация с войната в Украйна притъпи спомените за „наследството“ от ГЕРБ – корупцията и безправовата държава.

Иначе в обкръжението на граждани Борисов е естествен, благ, насмешлив, даже костюмиран и внушава онова, което в криза всички ожидат – ста-бил-ност. Но въпреки тия феромони ГЕРБ не регистрира ръст на подкрепящите я. Само Борисов вече не е достатъчен.

А обиколката на автобуса на Промяната, срещан радушно от хората по места в кампанията миналата есен, този път не проработи. Затова липсват видеа, в които Кирил Петков, Асен Василев и други от ПП слизат по стъпалата и ги понася потокът от екзалтирани граждани. Визуалните материали от обиколките са доста селектирани, повечето видеа показват говорещи глави, а коментарите под тях са впечатляващо еднотипни – „Успех“ и „С вас сме“. Срещите с хора са сведени до възторжени изблици или ръкуване и кратък диалог – като този от Монтана.

От изброените три успеха – увеличението на пенсиите, безплатните детски градини и спрения канал на ГКПП „Капитан Андреево“ – видно този път ПП са се прицелили в пенсионерите. И не обелват дума срещу президента дори когато той ги напада с откровено неверни твърдения – че огромният скок в цената на газа се дължи на два танкера за втечнен газ, договорени през юли. От изявления на енергийни експерти и мениджъри на „Булгаргаз“ стана ясно, че втечненият газ, закупен от американската компания „Шениер“, е по-евтин от руския газ. Освен това танкерите дойдоха през юни, а „Булгаргаз“ предложи с 13% по-ниска цена на природния газ от 1 юни.

И все пак от ПП замълчаха. Ще им се да си върнат ония гласове, които получиха през ноември м.г. – и не говорят за геополитика, Русия и газови зависимости.

Самураи, физзарядка, платна, гъби… и „кални бани“

ГЕРБ и ПП, на които известните до момента социологически проучвания отреждат съответно първо и второ място, влизат в леки схватки – като спаринг партньори. Кирил Петков подхвърля нещо за пенсиониране на Бойко Борисов, който пък му отвръща, че е най-скоростно пенсионираният премиер – и толкоз. Като цяло до момента между политическите сили липсват сериозни атаки, както беше с „изчегъртването“ на ГЕРБ миналата година. Сега работата опря май само до изчегъртване на Борисов. Всички в момента ходят на пръсти и не преиграват повече от минимума, нужен за предизборна кампания. Дори в парламента бяха по-настървени.

Този стереотип бива разчупен от „криейтив“, който особено забавлява публиката. Като самураите с мечове от предизборния клип на „Има такъв народ“ или „физзарядката“ на ПП при откриването на кампанията в Пловдив, на която партийците изобразяват българския трикольор с цветни листове в ръце.

Кампанията на „Демократична България“ – коалицията между „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение, също се отличи с проблясък. Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов, изпратен да води във Варна (ДСБ за първи път няма водач в нито една от трите софийски листи), пусна видео от платноходка с призив да „вдигаме платната“. Чудесно, но вдигането на платната означава само едно – да отплаваме. Видеото вече е свалено, оставени са само снимки от откриването на кампанията.

„Атака“ пробват с анимирано видео, озаглавено „Ти отказа ли ментетата“, в което главният герой се разхожда в гора, натъква се на две гъби (не халюциногенни, а като от детска книжка за Гъбарко) и се колебае коя от двете да избере. Избира отровния двойник… Развръзката – в образа на Волен Сидеров.

В кампанията бе употребена и човешката трагедия – калният потоп, унищожил домове, покъщнина, дърва за огрев и зимнина на хората от няколко карловски села. Селфи с текст „На кални бани сме. Честит празник!“ пуснаха двама кандидати на „Демократична България“ – Теодор Михайлов и Елисавета Белобрадова, широко усмихнати. По-късно неуместната снимка бе изтрита, останаха фотоси как помагат за разчистването на терена. Последваха ги и от „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков, който се бори с лопата, при това по тениска, брандирана с логото на ПП, и Никола Минчев, който се преоблича в защитен костюм, за да направи същото. Щеше да е по-полезно вместо този изблик на хуманизъм да бяха купили дърва за колкото семейства могат – мнозина загубиха огрева си за зимата в потопа. Е, нямаше как да има снимки в социалните мрежи, но и от тези имиджовият ефект едва ли ще е значим.

Иначе кампанията си бълбука – като за начало. До 2 октомври може и да се ожълти. А „Български възход“ на Стефан Янев я стартира в Бургас, от откритата сцена „Охлюва“. Чудесно място да вдигнат платната.

Заглавна снимка: © Севда Семер

Източник

Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/ns2022-avtomatichni-sekcii/

В полунощ беше публикувано решението на ЦИК за автоматично отваряне на секции в чужбина на база активността от предходни избори. Изброени са 734 секции, но това няма да е окончателният списък. Дали на тези места ще има секции въобще зависи не само от това дали чуждестранните власти разрешат, но най-вече дали местната българска организация намери място и събере доброволци за комисията и организацията.

Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.

Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.

Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.

Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.

The post Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

ТЕЦ „Брикел“ и пушекът на всеобщата безотговорност 

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part2/

<< Към част първа

ТЕЦ „Брикел“ пуши отвсякъде.

Очевадната констатация на всеки, минавал някога през Гълъбово, привлече вниманието на институциите, медиите, обществото, а и на ръководството на централата едва когато дойде от най-високия етаж на властта. Премиерът Кирил Петков и екоминистърът Борислав Сандов участваха в извънредната проверка на предприятието на 19 юли заедно с екипи на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда. В четвъртък вечерта двамата обявиха

решението на Министерския съвет да затвори ТЕЦ „Брикел“ заради установени „умопомрачаващи“ нарушения

до отстраняване на пропуските при дейността ѝ. Ръководството на дружеството е получило уведомление за решението, което трябва да влезе в сила 24 часа след връчването на заповедта. Това прилича на дежавю от 2010 г., когато централата, свързвана с енергийния олигарх Христо Ковачки, трябваше да затвори.

„Установихме фрапиращи нива на замърсяване и работа в тотално несъответствие с нормите на екологичното законодателство, на законодателството, свързано с трудовите права и с пожарната безопасност“, съобщи министър Сандов на брифинга в четвъртък.

По думите му, службата за пожарна безопасност е установила повече от 15 нарушения, включително „наличието на бензиностанция в рамките на комплекса, която не е регламентирана и се намира на отстояния, твърде близки до други обекти“. Министърът отбеляза, че авария в подобен тип обекти може да доведе до екологична катастрофа. При проверките са открити сериозни нарушения на разрешителното за работа на централата, както и системни нарушения назад във времето. Те са основанието за принудителното затваряне на теца.

Министърът потвърди също, че измерените при проверката нива на замърсяване със серен диоксид и фини прахови частици в пъти над нормите са били

не просто моментни данни, а устойчиви стойности

в протокола от измервателната станция на Изпълнителната агенция по околна среда по време на проверката. „Контролно-измервателните уреди, които поставихме на терен, достигнаха максималните си стойности и не можаха да измерят отвъд това, защото емисиите до сградата бяха като емисиите при комин. Необходима е друг тип техника – за измерване на емисии от комин, за да измерим замърсяването в условия, в които трябва да работят български граждани“, посочи още той.

Докато институциите пишат докладите си от извънредната проверка, ТЕЦ „Брикел“ продължава да пуши. Снимка от граждански сигнал до „Грийнпийс – България“, предоставена на „Тоест“

Облаци сив, кафяв и черен дим и тежък тъмен прах, завихрен от равнинните ветрове, периодично обгръщат осемхилядното градче в Югоизточна България. Мрачната му уникалност буквално витае във въздуха – това е едно от двете последни места в Европейския съюз, които страдат от хронично замърсяване със серен диоксид: безцветен газ с остра задушлива миризма, който се отделя при горенето на въглища за производство на енергия. Другото място е Димитровград след възобновяването на дейността на ТЕЦ „Марица 3“.

През май 2022 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради системния провал на държавните институции да спазят задълженията на страната да осигурява добро качество на въздуха в Югоизточния район, където се намират Гълъбово и Димитровград. Данните от годишните доклади, представени пред Съда от Република България, показват, че и дневната, и почасовата пределно допустима стойност за серен диоксид редовно са били превишавани в периода 2007–2018 г. (Вж. параграфи 65–67 от Решението на Съда на ЕС и обобщената таблица по-долу.)

Тоест измерените при проверката на Петков и Сандов стойности на площадката на ТЕЦ „Брикел“

не са нито извънредни, нито безпрецедентни.

В съдебния процес България се оправдава със „завареното положение“: опасното замърсяване със серен диоксид се дължи на факта, че в сравнително малък регион около тази община са разположени четирите най-големи топлоелектрически централи в България, които работят с лигнитни въглища, а именно „Брикел“ в самата община Гълъбово, „Марица-изток 2“ в село Ковачево, община Раднево (съседна на община Гълъбово), „Контур Глобал Марица-изток 3“ в с. Медникарово, община Гълъбово, и „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“ – също в община Гълъбово (пар. 29 от Решението).

Макар да признава, че проверките на компетентните органи са установили нерегламентирани изпускания на такива димни газове от ТЕЦ „Брикел“, държавата поддържа аргумента, че разположението на четирите инсталации на относително малка площ „затруднява значително определянето както на конкретния причинител на замърсяването, така и на степента, в която всяка централа влияе върху качеството на въздуха в община Гълъбово“.

Докато държавата се оправдава пред Европейската комисия и пред Съда на ЕС, Изпълнителната агенция по околна среда дава на останалите въглищни централи в района т.нар. дерогации, или изключения от новите, по-строги норми за ограничаване на замърсяването на въздуха, които влизат в сила през 2017 г., а ТЕЦ „Брикел“ получава нови разрешителни за работа, макар да не спазва условията по старите. Междувременно жителите на Гълъбово и околностите продължават да дишат отровен коктейл от газове.

Вицепремиерът в оставка Борислав Сандов съобщи и данни за потенциален конфликт на интереси, който предстои да бъде установен:

поне няколко служители на РИОСВ – Стара Загора, контролиращия орган за ТЕЦ „Брикел“, вече работят в централата.

Сред тях е настоящият главен еколог на предприятието, бивш директор на екоинспекцията в период, в който централата е оперирала в същия режим.

„Много ясно се вижда всичко, което излиза от сградата. Това не е прах, а емисии. Сградата е надупчена, излизат от прозорците, от тавана, от покрива, отвсякъде“, разказа Сандов пред bTV, показвайки снимка на централата с термокамера на Изпълнителната агенция по околна среда, но практически описвайки всяка снимка от сигнали на граждани от последните години.

ТЕЦ „Брикел“ посипва района с фин въглищен прах, 11 юли 2021 г. © Стефан Николов

Тази, както и всяка друга въглищна централа в България има условие да пречиства димните газове, които са резултат от горенето на въглища за производство на енергия, и да ги изпуска през комин, в който са монтирани измервателни устройства за следене дали отделяните емисии са в законовите норми. ТЕЦ „Брикел“ много често използва 150-метровия комин на инсталацията си. В пика на тази индустрия комините са били строени толкова високи, за да изпускат димните газове от производството високо в атмосферата, които да бъдат отнесени и разредени във въздуха възможно по-далеч от площадката и от близки населени места. Днес, когато вредите за здравето на хората и за околната среда от замърсяването са добре известни, в Европейския съюз важат правила за очистването на димните газове.

Високият комин на „Брикел“ обаче не разполага със съоръжения нито за измерване на димните газове и съдържанието им, нито за очистване.

Законът и разрешителното на централата позволяват използването му, но само в т.нар. преходни режими на работа – при разпалване и погасяване на енергийните котли, както и при аварии.

„ТЕЦ „Брикел“ има пет котела, през няколко часа декларират авария, за да работят само на този комин“, обясни Сандов. Подобна ситуация е описана при проверка в началото на юли, за която министърът пише в отговора си до четирима депутати в Народното събрание. На сигнал на екологични организации РИОСВ – Стара Загора отговаря на 26 май 2021 г., че енергийните котли са силно амортизирани, възникването на чести аварии налага почти ежеседмично погасяне и разпалване, има пропуски по енергийните котли, което води до неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества през покрива на котелния цех, отвори (прозорци) и газоходи. И допълва:

В същото време, видно от начина на експлоатация, не се очертава тенденция дружеството да предприеме мерки и да извърши инвестиции за привеждането на инсталацията в съответствие и изпълнение на всички условия от Комплексното разрешително. 

Въпреки тези заключения Изпълнителната агенция по околна среда издава ново разрешително за работа на ТЕЦ „Брикел“ само няколко месеца след констатираното от РИОСВ – Стара Загора. И въпреки че към самото разрешително са прикачени мотивите на Агенцията да не даде на централата изключение от законовите норми за серни оксиди заради системно неизпълнение на условията на предишното разрешително.

Наред с вече известните нарушения е и

изгарянето на отпадъци и биомаса без законово разрешение.

Тази сага се разгръща през 2018 г., когато няколко въглищни централи, свързвани с Христо Ковачки, правят постъпки за разнообразяване на горивата с отпадъци, биомаса и нефтошисти, които представляват нискокачествени въглища. ТЕЦ „Брикел“ също планира да се превърне в инсинератор, а РИОСВ – Стара Загора ѝ дава зелена светлина, без да настоява за предварителен анализ на влиянието върху здравето на хората и околната среда на такава промяна в инсталация в подобно състояние. Община Гълъбово дори се ангажира да съдейства на централата да изгаря 500 000 тона отпадъци годишно, както показва разкрито в медиите тайно споразумение.

След бурна обществена реакция ТЕЦ „Брикел“ и други централи публично се отказаха от намерението да горят отпадъци. На дневен ред обаче остана горенето на биомаса.

Отпадъци и биомаса, съхранявани на площадка на Брикетната фабрика (намираща се срещу ТЕЦ „Брикел“) в началото на 2021 г. © „Грийнпийс – България“

Интересът на въглищните централи към алтернативни горива е чисто икономически – изгарянето на въглищата изисква закупуване на квоти въглеродни емисии, което става все по-съществен разход за старите и неефективни инсталации, горящи нискокалорични лигнитни въглища. Горенето на отпадъци намалява разходите за емисии, от една страна, и носи допълнителни приходи за „услугата“ по оползотворяване, от друга. Биомасата пък се смята за гориво с нулеви въглеродни емисии в Европейската директива за възобновяемата енергия – практически счетоводен трик, критикуван от екологични организации заради пропуска да се отчете като фактор времето за възстановяване на растенията, изгорени за гориво.

Въпреки че няма разрешение да изгаря биомаса, в годишните си доклади ТЕЦ „Брикел“ декларира изгарянето на над 220 000 тона през 2018 г., 276 000 тона през 2019 г., 386 000 тона през 2020 г. и близо 370 000 тона през 2021 г. Централата получава разрешително да гори биомаса едва през октомври 2021 г. Дотогава ТЕЦ „Брикел“ на два пъти е санкционирана от РИОСВ – Стара Загора за използването на неразрешено гориво – през 2018 г. и 2020 г. са ѝ наложени глоби от по

2000 лв. за неизпълнение на задължението да „уведоми“ контролния орган за „настъпилата промяна в работата на горивната инсталация“.

През последните две години в годишните отчети на ТЕЦ „Брикел“ дори се отбелязва, че „данните за използваните в инсталацията горива са докладвани и във верифицирания доклад за емисии на парникови газове“. Разследване на международната журналистическа организация OCCRP миналата година разкри, че заради отчитане на по-ниски от реалните емисии „Брикел“ и „Бобов дол“ (също свързвана с Христо Ковачки) са избегнали плащането на между 26,6 и 32,2 млн. евро за емисии на парникови газове. Годишните доклади на „Брикел“ са верифицирани от „Джи Ем Ай Верифай“ – компания, която журналистите от OCCRP и природозащитната организация „Грийнпийс – България“ обвързват с въглищната империя на Ковачки, тъй като клиентите ѝ са дружества, свързани с енергийния консултант.

Това обяснява готовността на ТЕЦ „Брикел“ да работи в нарушение години наред, като плаща символични глоби. Не обяснява обаче

откъде идват колосалните количества биомаса, която според екоинспекцията е слама.

Според доклад на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието за 2018 г., за която са най-актуалните публикувани данни, в България са произведени общо 83 000 тона слама от житни култури – или над 2,5 пъти по-малко от количеството, което ТЕЦ „Брикел“ декларира, че е изгорила за същата година. Специалисти в бранша смятат, че централата гори слама само по документи, за да осчетоводи по-ниски разходи за емисии. Остават много въпроси около законността на този подход в продължение на години и ролята на редица институции за осъществяването му в завиден институционален комфорт, който министър Сандов нарича „чадър“.

„Това, че е недобре изглеждащо предприятие, според мен не би следвало да бъде затворено“, заяви изпълнителният директор на дружеството Янилин Павлов пред bTV дни след извънредната проверка. При предприятия като ТЕЦ „Брикел“ обаче външният вид е показателен за всичко, което стои зад него.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Грийнпийс – България“, заснет с дрон над ТЕЦ „Брикел“

Източник

Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание? 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/koga-i-zashto-se-razprostranyava-manipulativnoto-sudurzhanie/

Facebook групата „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“ е една от най-старите конспиративни общности в българското онлайн пространство. Създадена на 13 юли 2013 г., в момента групата наброява близо 100 000 членове и има по над 100 публикации дневно. В нея системно се споделят материали от сайтове с дезинформация и манипулативно съдържание.

Разискваните теми са добре обобщени от името на групата, но не се изчерпват с тях: през годините в нея се публикува манипулативно съдържание за Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, здравната криза, а днес – и за войната на Русия срещу Украйна. Така освен изобилие от рекламен спам на руски език, групата предлага и нагледни примери за тенденциите в манипулативното съдържание и как те се променят през годините. Голяма част от информацията се споделя чрез изображения с малко текст, който се превежда от руски или английски, а понякога едни и същи графични елементи се рециклират – апокалиптична снимка, която намеква, че пандемията е заговор за подчиняване на човечеството, е използвана и за конфликта в Донбас, а сега – и за руската инвазия в Украйна.

Хронологията на манипулативното съдържание е проследима и в лични профили, като този на Константин Петков, собственик на сайта за конспирации bultimes.bg, за когото ви разказахме в предишния материал от поредицата. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС с СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове.

Двата примера илюстрират добре позната тенденция: конспиративното или манипулативното съдържание никога не идва само̀ и е трудно да му се припише злонамереност. Но макар мотивите за разпространение да са различни, съдържанието е по-скоро хомогенно, а опорните точки, които третират наболели проблеми, са сходни.

Пример за мрежа за манипулация

През последните две години светът се изправи пред колективна здравна криза, последвана от руската инвазия в Украйна. Тези събития доведоха до световна инфлация и началото на потенциална икономическа криза. Съвсем естествено манипулативното съдържание се адаптира към следващата тема, а вече често дори се смесва един тип съдържание с друго.

На 28 юни 2022 г. в анонимния сайт novinitebg.eu се появява материал със заглавие „Лавров: Ето заповедта на СЗО към България, дадена на 20 юни“, подписан от автор без снимка, на име Николай Димитров. В публикацията се твърди, че Русия предупреждава „народа на България“, че Световната здравна организация е издала заповед на страната ни „да се стартира пандемията отново“ и „медиите и специалистите да започнат да създават почва за нова вълна“. Като източник се посочва руската правителствена служба „РИА новости“. През следващите няколко седмици статията е споделена в множество групи във Facebook, сред които споменатата по-горе „Строго секретно…“, но и „Аз подкрепям доцент Мангъров“, „Ние не искаме война с Русия“, „Приятели на Россия“ и пр.

Към момента достъпът до сайта novinitebg.eu, в т.ч. до самия материал, е ограничен, но на 9 юли потребител във Facebook публикува скрийншот на статията, който впоследствие е споделен над 1200 пъти.

Подобна „новина“ не се открива при търсене по ключови думи на руски около датата на българския материал в novinitebg.eu. Във Facebook и Telegram същата информация е публикувана около 7 юли, но без посочването на „РИА новости“ като първоизточник. Същевременно „новината“ продължава да се разпространява във Facebook под формата на коментари, постове и техни скрийншотове.

Заповед на СЗО от 20 юни за „създаване на почва за нова вълна“, разбира се, не съществува, нито е разкрита от Русия. Статии в медиите относно нова лятна вълна на коронавируса съществуват отпреди въпросната дата, а към 18 юли експерти прогнозират, че вълната ще достигне пика си до няколко седмици.

Анонимният сайт „се специализира“ в публикуването на дезинформация относно пандемията, примесена със съдържание с проруски уклон, включително невярната информация, че Русия унищожава биолаборатории в Украйна. Статия с такова съдържание е споделена над 400 пъти в групи, в които членуват стотици хиляди потребители.

За разлика от други сайтове, чието съдържание се споделя системно в много групи от един потребител, материалите от маргиналния novinitebg.eu се разпространяват много повече и от множество потребители, сред които има както автентични профили, така и фалшиви. Като например Jessica Rae, в чийто публичен Facebook акаунт откриваме само профилна снимка, която всъщност принадлежи на… калифорнийската инфлуенсърка Джули Сариняна. Акаунтът е администратор на Facebook групата „Ние не искаме война с Русия“ и освен статии от novinitebg.eu споделя в същата група и статии от сайта vsekidenbg.eu, който също вече не е активен в момента. Jessica Rae публикува материалите ежедневно  в групата, наброяваща малко над 14 000 души.

Повечето постове в тази група съдържат дезинформация – изфабрикувани твърдения за пандемията и инвазията в Украйна. Други публикации приканват потребителите да се присъединят към нови проруски групи, например „Подкрепа за Русия“ и „Искаме махане на санкциите срещу Русия“. Първата група е създадена през април тази година, а втората – през юни. „Подкрепа за Русия“ споделя част от администраторите на „Ние не искаме война с Русия“, а „Искаме махане на санкциите срещу Русия“ е администрирана от страницата „Антимедия“, която на свой ред е създадена през януари. „Антимедия“ управлява мрежа от Facebook групи с проруска и антиваксърска насоченост, в които членуват близо 45 000 потребители. Освен на войната и пандемията, групите разчитат и на антисистемни емоции: срещу ДПС, правителството на Кирил Петков, Румен Радев и демократичната система като цяло.

История на манипулацията

Подчертано проруското и антизападно съдържание, което се приспособява към различни теми, си има история. В проучване от 2017 г. на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ) се посочва, че публикациите, обявяващи „залеза на Европа“ нарастват от диапазон 0–20 поста месечно през 2013 г. до 50–300 месечно към 2015 и 2016 г. Същото се отнася за наративи, които промотират Русия: „Ако през 2013 г. общата възхвала на Русия върви с под 10 статии месечно, през 2014 г. тя на два пъти (около анексирането на Крим и след въвеждането на санкциите през есента) бележи рязък ръст с натрупване, за да стигне стабилни стойности от над 50 публикации месечно през следващите две години, с изявени нови пикове от над 250 публикации през март 2015 г. (годишнината от анексирането на Крим) и дори над 400 статии месечно през септември–октомври 2015 г. (влизането на руски войски в Сирия).“

Подобни тенденции в същия период се наблюдават в повечето наративи, които виждаме в описаните групи с манипулативно съдържание: посочване на враговете на Русия, обявяване против санкциите срещу Русия, прокарване на пропагандни тези за Крим и Украйна, дискредитиране на гражданското общество и представяне на Запада като кукловод, който цели да навреди на България. Тези тенденции се променят и усилват след 2017 г. и кулминират с идването на пандемията и последвалата инвазия в Украйна. Наред с изброените наративи, ново изследване на ФХСИ сочи, че манипулативното съдържание си служи с ясен речников набор, който се адаптира към българския политически календар. Епитети като „соросоиди“, „грантаджии“, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ се прикачват към политици, граждански организации и личности, както е видно и от примерите в групите, управлявани от „Антимедия“.

Съществуват ли контранаративи? В изследването от 2017 г. на ФХСИ са разглеждани материали, в които Русия, Кремъл, КГБ поемат ролята на „големия злодей“, местещ марионетките си – „рубладжиите“, които „причиняват всички беди на „българския народ“, като му „отнемат суверенитета“. Според изследователите противопоставянето „русофилия–русофобия“ по отношение на манипулативното съдържание е погрешно и е част от методите за манипулация, тъй като и двата разказа са антилиберални и силно националистически настроени.

Контранаративите остават маргинални, като основната разлика е, че отсъстват от легитимни медии и сайтове, както и от таблоидите – разпространението на такова съдържание е ограничено до блогове и индивидуални реакции на манипулативното съдържание. Понастоящем определени думи като „рашист“ например проникват в българското медийно пространство, но тяхната употреба остава в пъти по-ниска от съответстващия проруски пропаганден изказ.

Кое е пропаганда и кое – не?

„Не всяка системна защита на ценности (да речем, европейските ценности) или на политически принципи (на либералната демокрация) могат и следва да бъдат определяни като пропаганда. Никоя система от ценности и принципи, дори и да е целенасочено тиражирана, не може да бъде определяна като пропаганда, ако тя позволява интерпретативна свобода и конкуренция и ако насърчава внимателната и публично защитима детайлизация и модализация на твърденията. Напротив, пропаганда е всяко целенасочено опростяване на картината на света, работещо чрез опорки: с готови разкази, със специално изработен речник от общи епитети (нарицателни), позволяващи метонимично заместване, на казване на едно вместо друго, в квазимитологичен режим на повторение“, категорични са експертите, съставили доклада.

Какво цели манипулацията?

Както писахме и в предишни материали, подобни нюанси са изключително важни. Намерението за разпространение и фактологичната точност на информацията могат да ни помогнат да отговорим не само на въпроса дали става въпрос за манипулативно съдържание, а и защо е публикувано то. Актуални проучвания в сферата отчитат три основни мотивиращи фактора: политически, финансови и социални.

Политическата мотивация често се припокрива с пропагандата и цели утвърждаването на определени идеи. Манипулацията на обществено мнение се осъществява чрез дезинформация и мисинформация, както и чрез мрежи от фалшиви акаунти. Ако пропагандата се контролира на държавно ниво, медии като телевизия и радио също могат да си служат с манипулативно съдържание.

Финансовите облаги също са силен мотиватор за разпространение на дезинформация, като тук действащите лица могат да бъдат разнородни – от политически активисти до македонски тийнейджъри, които публикуват съдържание за американските избори.

Към социалните мотивиращи фактори за разпространяването на манипулативно съдържание спадат изграждането на определен образ, забавлението (включително тролене), търсенето на внимание. Чувството за принадлежност, което създават онлайн общностите, не е за подценяване, а манипулативното съдържание често ползва психологически похвати, които да подсилят подобни усещания (например противопоставянето „ние“ срещу „другите“).

Злоупотреба с кризи без предлагане на решения

Както е очевидно от примерите, манипулативното съдържание експлоатира наболели социални и политически проблеми: разочарование от институционалната система, военни конфликти, здравни кризи и културни противопоставяния. Манипулативното съдържание вирее в общества, където доверието в институциите и медиите е ниско, и на свой ред уронва още повече вярата на гражданите, създавайки порочен кръг. България и САЩ са два примера за подобна информационна криза. В България огромна роля играе тоталитарното наследство с традиционното му противопоставяне Изток–Запад, както и последвалата криза на Прехода, която доведе до своеобразна „пленена държава“ в институционално отношение и до силно обвързани с властта медии. В Щатите като проблем може да се посочи нарастващата политическа поляризация, която няма еквивалент в други западни държави и която води до две изолирани медийни сфери.

Част ли са журналистите от този проблем? Журналистите правят грешки, а някои медии заявяват открито политически уклон. Преувеличенията, предразсъдъците, неточностите и сензационността винаги са съществували като тенденции в новинарския занаят. Разликата отново е в намерението и в излагането на фактите, както и в прозрачността на журналистическите практики. Журналистът може да направи неволна грешка, но професионалната му етика и нормативна рамка изисква тя да бъде прозрачно отчетена и поправена. Задължението на журналиста е да направи заключение на основата на обективни факти – това не означава безкритично излагане на „всички гледни точки“, а анализ на информацията до достигане на логични, проверими заключения. Ако този процес и аргументи са ясни за читателя, не може да става дума за манипулация.

Във времена на кризи – политически, социални, икономически и здравни – манипулативното съдържание експлоатира страховете и недоволствата, без да предлага приложими решения. Енергията на общественото недоволство е силна и носи както финансови, така и политически дивиденти за определени хора и групи, но не и полза за обществото. Подобен тип съдържание вирее особено добре на почвата на съществуващи слабости в системите ни, били те институционални, медийни или ценностни, и често изкривява тези реални проблеми или легитимна информация, за да постига своите внушения.

Антидотът? На първо време разбирането какво представлява манипулацията, как и от кого се осъществява, кога и защо е особено ефективна. Защото само така можем да говорим за същината на проблема, без да се изгубим в морето от информация – независимо дали е манипулативна, или не.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.

Източник

Мементото на Промяната

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mementoto-na-promyanata/

Забраната на райския газ – акцията, която лидерката на БСП и вицепремиерка Корнелия Нинова избра за края на мандата и на надеждите за ново правителство, е символна. С райски газ може безболезнено да се извади мъдрец – действа бързо, притъпява болката и създава лека еуфория. Заради което е и предпочитана дрога на партита.

И ентусиазмът от управлението на четворната коалиция спадна бързо. Обобщението на шестте месеца (защото в седмия на практика не се работеше) е ясно –

почти нищо от договореното в коалиционното споразумение не беше свършено. 

Но едно важно обещание бе изпълнено – намери се решение за вдигане на ветото за преговорите за еврочленство на Северна Македония. Наред с това обаче енергията за промяна се изтощи, пометена от несполуките на Промяната и страховете от настоящето. Каквото и да отчетат управляващите за тези шест месеца, две липси са безспорни – на сглобка между четирите политически сили в лицето на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ и на законодателна програма със срокове.

Безвремието властваше в коалиция, в която законопроекти се държаха на ръчно управление от Министерския съвет. Още в коалиционното споразумение механизмът за взаимодействие беше пропуснат, краткото приложение със законодателни намерения не беше сериозно, реформите бяха заместени от анализи, а експертните съвети за решаване на конфликтни въпроси на практика не действаха. В коалицията подготвиха програма и предложения за нови закони, обвързани със срокове, едва през юли, след като кабинетът на Кирил Петков бе свален с вот на недоверие.

Политически дискурс

Коалицията механично слепи четири политически сили, две от които са си ценностно близки и споделят (почти) eдин и същ електорат – ДБ и ПП, а другите две – БСП и ИТН, бяха приобщени единствено на основата на антигерберизма.

Кога БСП стана приемлив партньор за управление? 

Още в края на първия от трите мандата на ГЕРБ и Бойко Борисов всички забравиха за крадливата тройна коалиция, спрените еврофондове и гьола „Белене“. Причините са същите както и сега – Борисов и прокуратурата не отидоха отвъд политическото говорене и парата избяга в свирката както и сега.

Макар точно на БСП и на нейния председател Сергей Станишев да се дължи номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а двойната и тройната коалиция да уедриха значимостта му на медиен и политически фактор, днес партията на социалистите е мислена за партньор в същия коалиционен формат – ПП, ДБ и БСП – и след предстоящите избори през октомври. (След „приноса“ си за разпада на управлението ИТН са изключени по подразбиране.)

Същата БСП, която изглежда като бабата на „Възраждане“ – 

въпреки опитите да бъде представена като „европейска партия“, отхвърли Истанбулската конвенция, не спира да настоява за преговори с „Газпром“ и за връщане на руски дипломати, обяви се срещу изгонването на руската посланичка Митрофанова (независимо от унизителното ѝ отношение към българите и България) и подкрепи ПП за дерогацията за руския петрол, тоест за „Лукойл“.

И макар че социалистите спомогнаха за избора на Иван Гешев за главен прокурор, участваха в тайния сговор за ВСС и не бяха активни на протестите през лятото на 2020 г., те се оказаха в правилния лагер. Така, въпреки слабите изборни резултати, се сдобиха с ресурсни ведомства – горските стопанства, Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, където лидерката Корнелия Нинова имаше съвсем пряк контрол върху оръжейните сделки. Наред с това бяха уредени

над 500 назначения на соцфункционери във феодите на „Позитано“ 20, по данни на „Клуб Z“.

„Непредставимо ми е ГЕРБ да се върне на власт, те са като радиоактивни отпадъци“, заяви в сряда в предаването „Лице в лице“ по bTV депутатът Александър Симов (БСП). Но инфлация от почти 17%, която не спира да расте, скъпи горива и също скъпо отопление през зимата, рецесия, която се приближава и към България – всичко това изчегъртва обвиненията в мафия и задкулисие. Разкритията за частната фирма „Eвролаб 2011“ на ГКПП Капитан Андреево, инсталирана от ГЕРБ на вратата между Изтока и ЕС и свързвана с наркобарони, не стигат за поддържане на огъня.

С какво ще се запомни последният парламент

47-мото Народно събрание одобри закриването на спецправосъдието, а в последния си работен ден, 27 юли, Спецпрокуратурата оневини двама от списъка „Магнитски“ – депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, също свързан с ДПС. Заради липса на данни за извършено престъпление проверките срещу тях са били прекратени, съобщи в интервю за БНР Валентина Маджарова, ръководителката на Специализираната прокуратура, преназначена на работа в Софийската градска прокуратура. Олигархията и нейните лейтенанти получиха индулгенцията си – и както заключиха от в. „Сега“, „санкционираните от САЩ нямат никакъв проблем с българските власти“.

Но освен закриването на спецправосъдието, управляващата коалиция успя да приеме окончателно и промените в Закона за съдебната власт, с които приравни статута на европейските делегирани прокурори на националните прокурори. От трибуната на Народното събрание правосъдната министърка в оставка Надежда Йорданова каза:

Българският народ очаква справедливост. Българският народ иска злоупотребите с евросредства да бъдат разследвани и виновните да бъдат изправени пред съда. С този законопроект народните представители направиха това възможно и устояха на всички опити да се засили или установи власт на главния прокурор и върху европейските делегирани прокурори.

Но управляващата коалиция не направи и най-малък опит за преговори за конституционни промени, а комисията, оглавявана от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, така и не заработи. Не бяха избрани нови членове на Инспектората към ВСС, въпреки че мандатът на настоящите изтече преди повече от две години. Конституционният съд е в непълен състав от 9 месеца, тъй като парламентът не избра двама съдии, а няма как да избере и 11-членната си квота във ВСС – крайният срок е октомври, когато са и изборите, но до момента номинации така и не са направени.

Борбата с корупцията – едно от двете най-съществени предизборни обещания наред със съдебната реформа, с които ПП стана първа сила на изборите през ноември 2021 г., също не отчита особени успехи. В предстоящата предизборна кампания ще им е по-трудно да убеждават, че тази битка трябва да продължи – след като дори не успяха да реформират КПКОНПИ. Законопроектът, внесен от ПП в началото на края на коалицията, си спечели куп критики от политици и експерти заради лошо качество. Предвид развоя на събитията с връщането на мандата и разпускането на 47-мото НС, и Бойко Рашков няма как да оглави Антикорупционната комисия – не и в този парламент.

Вместо да стартират съществена реформа в борбата с изпирането на пари – област, в която България неизменно търпи критики, управляващите предложиха съществената първа стъпка с изваждането на структурата за борба с изпирането на пари от ДАНС едва когато започна повторната въртележка с мандатите след успешния вот на недоверие към кабинета.

Реформите в службите за сигурност, овладени от президента Радев още при служебните кабинети, бяха не просто заобиколени, а игнорирани от ПП. Така призивите на ДБ за прочистването им от руско влияние останаха да висят във въздуха. Изгонването на 70-те руски дипломати и служители и изявите в медиите на премиера Петков имаха по-скоро краткотраен ефект. В интервюто пред „Таймс“ той обяснява как си е създал могъщи врагове в Русия, след като е сложил край на зависимостта на България от руските газови доставки, и е решен да се бори срещу търговията с влияние на Путин в Източна Европа – но се опасява, че Москва смята да го свали от власт завинаги.

Нищо съществено не се случи в секторите, които засягат всички българи – с изключение на повишението на пенсиите, в здравеопазването и образованието всичко си е постарому (ако не броим повечето почивни дни за учениците през следващата учебна 2022–2023 г.). Формулата на просветния министър Николай Денков за висшите училища – атестиране, акредитиране, консолидиране – спря до атестирането на преподавателите. Концепцията за обединяване на висшите училища трябваше да е готова до 30 юни, но беше представена почти месец по-късно, дни преди правителството да си тръгне – на 27 юли.

С изключение на смяната на няколко директори на държавни болници, в здравеопазването не се усетиха ефективни промени. Неумелият опит на управляващите, при това неосигурен финансово, да прокарат увеличение на заплатите за медицински персонал през повишение на цените на клинични пътеки беше отменен от Върховния административен съд. Решението ще бъде обжалвано, но няма шансове медицинските сестри да получат обещаваното им от всяка власт увеличение на възнагражденията. Сега трябваше да стане 1500 лв., началната основна заплата на лекар – средно 2000 лв., а на санитар – 910 лв.

Здравната министърка Асена Сербезова ще приключи мандата си със скандала между две вериги частни болници: едната – свързана с Тихомир Каменов, „Търговска лига“ и „Чайкафарма“, а другата – с д-р Михаил Тиков и „Булфарма“. Първите подадоха сигнал до прокуратурата, обвинявайки Сербезова в корупция, тъй като удовлетворила искания за нови дейности на УМБАЛ „Софиямед“, УМБАЛ „Пълмед“, МБАЛ „Бургасмед“, МБАЛ „Света София“ и МБАЛ „Света Анна“ за същите медицински дейности, „за които „Сърце и мозък“ чака повече от година“. (Първите три болници са от групата на Тиков.)

Но този скандал е следствие от нерешения от времената на тройната коалиция проблем с Националната здравна карта, която да уреди къде и от какви легла има нужда. Такава карта вече е напълно излишна, тъй като безконтролното разрастване на болнични легла е факт – ведно със занижения контрол от НЗОК, а тези два фактора, заедно с огромното доплащане от страна на пациента, разболяват още повече здравеопазването.

Правителството не успя да подготви и внесе навреме в парламента законопроектите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи наесен първите 1,2 млрд. евро. Поне от хаоса с обявения за противоконституционен избор на председателя на КЕВР Станислав Тодоров някакъв изход се намери – да бъде върнат на поста бившият шеф на регулатора Иван Иванов. Решението беше подкрепено и от част от депутатите на ПП, освен от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“, след като президентът даде срок на парламента до края на настоящата седмица да реши проблема. Това означаваше, че няма как да се задвижи процедурата за избор на нов председател на КЕВР, тъй като би отнела близо три седмици.

Меморандумът с Gemcorp, прекратен, след като избухна скандалът със сянката на руските олигарси в капиталите на компанията и с гарантирания ѝ достъп до чувствителна информация за българската енергетика, хвърли петно върху Промяната. Упорството на управляващите да запазят господството на „Лукойл“ върху българския пазар на горива с отсрочката до 2024 г., по време на която България ще продължи да купува руски петрол, също не им прави добра репутационна услуга, в т.ч. и мълчаливият отказ да сменят представителя на държавата в „Лукойл“, който държи „златната акция“ и би могъл да влияе чрез нея на ценовата политика на компанията.

Предстоящото

Правителството на Кирил Петков оставя на служебния кабинет да се справи с осигуряване на доставките на газ за зимата. Русия използва синьото гориво като инструмент, с който „наказва“ ЕС заради санкциите за войната в Украйна, и периодично обявява намаляване на доставките с различни доводи. В резултат цените на газа надхвърлиха 200 евро/МВтч. Европейската комисия предупреди страните членки да подготвят кризисни планове и намаления на консумацията.

Кирил Петков съобщи вчера за евентуално осигуряване на 7 танкера с втечнен природен газ за България, но условието е служебният кабинет на Румен Радев да обезпечи докарването на синьото гориво до България. Това означава, че служебната власт трябва да договори капацитет за разтоварване на гръцкия терминал „Ревитуса“ и на някой от терминалите за втечнен природен газ в Турция, където бяха разтоварени и предишните количества.

Този договор, който днес ще се предложи, е важна стъпка на екипа, съвместно с ЕК, за осигуряване на газ за следващите 6 месеца. Така улесняваме следващото правителство да довърши започнатото.

Това заяви премиерът в оставка, без да дава подробности за цената, както и откъде ще бъде доставена суровината. Предишните танкери бяха осигурени от американската компания „Шиниър“.

При избори през октомври, последваща рулетка с мандатите и трудни преговори за ново правителство, управлението на назначените от президента министри може да се проточи до ноември-декември. Следователно те ще имат грижата да осигурят газа, да напълнят газохранилището в Чирен и да намерят решение за огромния дълг от 328 млн. лв. на „Топлофикация София“ ЕАД към държавната „Булгаргаз“ и за ликвидните ѝ проблеми. Компенсациите за бизнеса заради скъпия ток бяха удължени до 30 септември с решение на отиващото си правителство.

С какво ще трябва да справят още служебните министри? Украинските бежанци. Какво ще се случи с тях, как ще продължи подпомагането им, в държавните бази ли ще останат? Съгласно настоящата програма след 31 август около 27 000 души ще трябва да напуснат хотелите и почивните бази на министерствата. Ако все още не са си намерили работа, ще трябва да им се търсят места за изкарване на зимата – или друго решение. В България има близо 82 000 украинци със статут на временна закрила, от които децата са 44 979.

За служебното правителство остава да довърши и работата по Стратегическия план на България за земеделието, който ЕК върна с над 200 забележки, а земеделският министър съобщи, че „вече са затворени около 40% от тях“. В плана са заложени 8 млрд. евро в подкрепа на земеделския сектор за следващите 5 години.

Ще се наложи четвъртият кабинет на президента да намери решения за зимната поддръжка на пътищата. Взаимните обвинения между ПП и ИТН за корупция задълбочиха проблема, наследен от управлението на ГЕРБ, което фаворизираше бранша. Но сега заплахата е още по-голяма заради прекратени обществени поръчки за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа: от АПИ – според премиера Петков, от Комисията за защита на конкуренцията – според регионалния министър в оставка Гроздан Караджов. А провеждането на обществена поръчка отнема няколко месеца.

Така, докато служебното правителство търси решения на тези проблеми, ще тече предизборната кампания на партиите. И райски газ в изобилие.

Заглавна снимка (архивна): Стопкадър от видеоизлъчване на „Дневник“ от пресконференцията на Кирил Петков и Асен Василев

Източник

ТЕЦ „Брикел“: История, която трябваше да свърши през 2010 г. 

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part1/

Ръждясали метални конструкции, липсващи стъкла по прозорците, плътен слой черен прах по повърхностите на площадката на ТЕЦ „Брикел“ напомнят на декор от индустриалната история на Гълъбово. Градчето се намира в Маришкия въглищен басейн в Старозагорска област, наричан „туптящото сърце“ на българската енергетика.

Облаците дим в различни нюанси на сивото се стелят летаргично, но упорито през 150-метровия комин. Промъкват се необезпокоявано и през дупките на липсващите прозорци и всеки процеп на сградата. На институционален език това се нарича „неорганизирани емисии“ и представлява отпадни газове от горенето на въглища, които съдържат коктейл от замърсители, вредни за човешкото здраве и околната среда.

Екипът, който проверяваше и прекара два часа на обекта, се почувства зле само след два часа. Не мога да повярвам, че в такива условия работят български граждани, и ще чакам в най-къс срок всички институции да ми дадат доклад, за да видим какви да бъдат следващите стъпки във връзка с това невероятно замърсяване, което се случва ежедневно на този обект.

Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков на заседание на Министерския съвет след извънредното си посещение в топлоелектроцентралата на 19 юли т.г. Той също така съобщи, че е подал искане към Държавната агенция за национална сигурност да се установи дали Христо Ковачки е собственик на ТЕЦ „Брикел“ или има контрол върху това дружество. До редакционното приключване на статията резултати от исканите от Петков проверки не са публично оповестени.

При инспекцията на място бяха отчетени нива на замърсяване със серен диоксид от 5600 µg/m3 и с фини прахови частици от 1357 µg/m3. „Те цитираха едни данни от моментните измервания на станцията, които са некоректни“, заяви пред bTV изпълнителният директор на „Брикел“ Янилин Павлов три дни след проверката.

Нормите за опазване на човешкото здраве по тези показатели се осредняват за час, за денонощие и за година. В Европейския съюз, съответно и в българското законодателство, средночасовата норма за серен диоксид е 350 µg/m3, а средноденонощната – 125 µg/m3. Нормите за фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) са: средноденонощна – до 50 µg/m3, и средногодишна – 40 µg/m3. Това означава, че при изненадващата инспекция на предприятието в Гълъбово на 19 юли, в която се включиха и РЗИ, РИОСВ, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда,

замърсяването е било поне 15 пъти над нормата за серен диоксид и поне 27 пъти – за ФПЧ10.

Трябва да се отбележи, че най-вероятно измерените стойности при проверката са моментни, а не средночасови или средноденонощни, и прякото им сравнение със законовите норми не е напълно коректно. Но дори така отчетените превишения са, меко казано, обезпокоителни.

Нормите за качеството на въздуха в Европейския съюз до голяма степен са плод на политически консенсус. Препоръките на Световната здравна организация, които са осъвременени през 2021 г. и се фокусират върху човешкото здраве, без да вземат предвид икономически съображения на индустрията и правителствата, са още по-строги. Допустимите норми според СЗО са между 2 и 3 пъти по-ниски от нормите на ЕС.

Дразненето на очите и лигавиците e сред най-разпознаваемите симптоми при замърсяването на въздуха. Хроничното излагане на замърсители като фини прахови частици и серен диоксид може да доведе до сърдечносъдови проблеми (сърдечна аритмия и инфаркт) и белодробни болести (астматични пристъпи, бронхит, рак на белия дроб). Според СЗО няма безопасно ниво на замърсяване с прахови частици.

„Всичко е в нормите и е в границите, които са ни поставени“,

повтори Павлов в друго интервю – пред „Нова телевизия“. Макар че на въпроса как си обяснява многобройните сигнали на природозащитни организации и протести на жителите на Гълъбово заради мръсния въздух в района, той потвърждава, че „това, което е очевадно, е така“.

Това, което стана очевадно след извънредната проверка и изостри общественото внимание, се е превърнало в нормално ежедневие за осемте хиляди жители на Гълъбово и е документирано на стотици снимки. Дори след края на плановия ремонт на инсталацията през юни т.г. ТЕЦ „Брикел“ дни наред бълва облаци черен дим.

Колаж от снимки от сигнали на граждани, изпратени до РИОСВ – Стара Загора в първата половина на юли 2022 г. © „Грийнпийс – България“

Ако „Брикел“ затвори, 1300 работници от предприятието ще останат без работа, както и още 1000 души от държавната „Мини Марица-изток“, предупреди още Янилин Павлов. Историята се повтаря: работниците не за първи път са използвани за спасяването на бизнеси около Христо Ковачки.

Машина на времето

Построена през 1964 г., ТЕЦ „Брикел“ е най-старата въглищна централа в Маришкия басейн и една от най-старите в България. Тя трябваше да затвори преди повече от десетилетие заради невъзможност да спази новите, по-високи изисквания за ограничаване на замърсяването след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. В подобно положение бяха и други стари централи: ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Република“ в Перник, ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград и ТЕЦ „Сливен“, които природозащитната организация „Грийнпийс“ сочи като част от „въглищната империя на Ковачки“.

„Брикел“ беше получила разрешение да работи 20 000 часа със заварената си инсталация и без пречиствателни съоръжения за периода между 2008 и 2011 г. Този лимит беше изчерпан, без предприятието да започне подготвителни дейности по затварянето на централата. Вместо да настоява за спазването на изискванията, кабинетът „Борисов 1“ два пъти моли Европейската комисия за отсрочка за замърсяващите тецове заради опасността да останат без работа „2000 работници и още няколко хиляди миньори заради затваряне на други производства“.

Синдикатите активно съдействат в процеса по удължаването на живота на замърсителите.

През 2010 г. Константин Тренчев, тогавашният президент на КТ „Подкрепа“, критикува кратките според него срокове за изграждането на пречистващите съоръжения, макар самите централи да са декларирали като проблем не сроковете, а размера на необходимите инвестиции. През октомври същата година работниците от „Брикел“ излизат на протест и от другия синдикат, КНСБ, настояват за отсрочка от 18 месеца, през които да бъде построена инсталация за очистване на серния диоксид от отпадните газове, въпреки информацията за отказа на собственика да предприеме тази стъпка.

Дни по-късно самият Христо Ковачки настоява за такава отсрочка, като обещава инвестиция в сероочистваща инсталация пред министрите на околната среда Нона Караджова и на енергетиката Трайчо Трайков. През зимния сезон предприятието работи със сероочистка назаем от ТЕЦ „Сливен“, определена от Караджова като „самоделка“. В същото време за доста кратък срок централата се сдобива със собствена сероочистка, изградена „с много труд и изцяло със собствени средства на дружеството“, с проектанти от компанията и външни специалисти и с банкова гаранция от Първа инвестиционна банка.

Когато през 2003 г. техният собственик е имал възможността да избира между това дали да работи 20 000 часа и да прибира печалбата, или да направи инвестиции, включително и в екологична насока, той е избрал големите пари, вместо да гарантира бъдещето на своето производство.

Думите са на Бойко Борисов по време на първия му мандат като министър-председател. В следващите два негови кабинета ТЕЦ „Брикел“ продължи работа с остаряващата си инсталация и все по-честo с нефункционираща сероочистваща инсталация. Междувременно на 12 май т.г.

Съдът на ЕС осъди България за системното замърсяване на въздуха със серен диоксид в района на Гълъбово между 2007 и 2018 г.

Ако „Брикел“ спре работа, Гълъбово, Сливен, Бобов дол и Русе ще останат без отопление за зимата, защото централата обогатява въглищата, които тецовете на тези места използват в производството си, предупреждава директорът Янилин Павлов през 2022 г. В края на 2010 г. правителството позволи на ТЕЦ „Брикел“ да работи на „минимални мощности“ за отоплителния сезон заради „невъзможността в краткосрочен план за намиране на решение за отоплението на град Гълъбово“. Повече от десетилетие по-късно „краткосрочният“ проблем няма решение и социалният аргумент все така прави черните пушеци по-малко черни в очите на управляващите и на голяма част от обществото.

Временното разрешение на правителството предвиждаше окончателното извеждане на ТЕЦ „Брикел“ от експлоатация да стане най-късно в края на април 2011 г. Месец преди крайния срок обаче предприятието внася в Изпълнителната агенция по околна среда заявление за издаване на комплексно разрешително, за да може да възстанови дейността си. Екоминистерството се ангажира „да съдейства за бързо провеждане на екологичните процедури“ за издаване на документа на предприятието, което предстои да се докаже като недосегаем хроничен замърсител.

На преден план – депото за отпадъци на ТЕЦ „Брикел“, по-известно като „черното езеро“, което често запрашава региона при силен вятър. На заден план – централите „Ей И Ес“ (вляво) и „Брикел“ (вдясно) през януари 2021 г. © „Грийнпийс – България“

Няма значение кой е собственикът на „Брикел“,

заявява днес Янилин Павлов. Той признава, че „коментират много теми“ с бизнесмена Христо Ковачки, който през годините се представя като консултант. В онзи период около 2010 г. обаче бизнесменът активно участва в преговорите за удължаването на работата на ТЕЦ „Брикел“, а медиите открито го наричат собственик на тази и други централи.

Дори тогавашният министър-председател Бойко Борисов изразява изненадата си от този факт пред Министерския съвет. „Между другото, много се удивих, когато видях онзи ден на преговорите за „Брикел“ с министър Трайков и Нона Караджова господин Ковачки, защото по документи той никъде не се води в „Брикел“, там се води някакво 25–26-годишно момиче, което сигурно преди пет-шест години е било доста по-младо, по моята теория за възрастта“, коментира Борисов според стенограмата от заседанието на 27 октомври 2010 г.

Става дума за Ива Цветкова, собственичка на дружеството „Калиста 2004“, което приватизира „Брикел“ ЕАД през 2004 г., когато тя е на 21 години, срещу сумата от 29,2 млн. лв. Фирмата е регистрирана на ул. „3020“ №34 в Индустриална зона „Орион“ в София, подобно на много други дружества, свързвани с Христо Ковачки.

Скоро след обрата със закриването, стигнало до удължаване на живота на „Брикел“, през 2011 г. това предприятие, както и няколко други дружества от енергийния сектор,

преминават в ръцете на офшорни фирми на Сейшелските острови

с позволението на Комисията за защита на конкуренцията. Мащабната рокада идва на фона на запор на имущество за 143 млн. лв. на Христо Ковачки заради съмнения, че е придобито от престъпна дейност. Запорът е наложен в рамките на съдебно дело за данъчни измами, по което бизнесменът впоследствие е оправдан.

Офшорната история обаче не свършва дотук – дружествата напускат данъчния рай с влизането в сила на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Причината е, че компаниите с офшорна собственост не могат да участват в обществени поръчки, нито да получават достъп до държавни ресурси. Освен това те не могат да получават и разрешения за концесии или енергийни лицензи.

В рамките на няколко седмици над десет компании от Сейшелските острови с активи в българската енергетика се прехвърлят на новорегистрирани фирми в Кипър и Великобритания със седалища на няколко общи адреса. Комисията за защита на конкуренцията отново одобрява сделките без опасения за концентрация.

Днес тези връзки трябва да бъдат анализирани от ДАНС по заръка на премиера в оставка Кирил Петков, а името на Христо Ковачки все по-трудно се отронва от устите на политици, регулаторни органи, журналисти.

Очаквайте продължение…

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Грийнпийс – България“, заснет с дрон над ТЕЦ „Брикел“

Източник

Защо трябва да видите целия запис на Да, България?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/dabg-zapis/

Едно от наказанията за отказа да участваш в политиката е, че в крайна сметка биваш управляван от по-глупави хора от теб.

Платон

Преди 6 години обясних защо приех да се включа в учредяването на Да, България. През януари изтъкнах отново причините да се кандидатирам отново за националния съвет на партията. През цялото това време са ми задавали въпроси какво се говори за това или онова, дали този или онзи слух е верен, както и са подхвърляли неизменните коментари за личността на този или онзи.

Да се каже, че всеки има дефекти в характера си е клише, но е вярно. Това важи с още по-голяма сила за политици и общественици, неразделна част от работата на които да са все пред вниманието на хората. От самото начало до сега давам да се разбере, че ако усетя елемент на автократство или дори недемократичност във вътрешните процеси на организацията, то ще изляза. Вярвам, че не може да тръгнеш да се бориш за върховенство на закона, демокрация и права на хората докато вътрешно в структурата ти решенията се взимат еднолично, липсва всякаква прозрачност или процес.

Да, България не е без своите проблеми и те се изтъкват постоянно на срещи и извън тях. Има несъгласни с посоката и как се водят обсъжданията. Аз също не съм съгласен с позиции и решения, както и липсата на някои такива. Писал съм и за това преди. В същото време надали някой честно може да каже, че разговори не се водят, не се обсъжда и не работи след гласуване на общи решения.

Макар неприятен, инцидентът с изтеклия запис от вътрешна среща на парламентарната група на ДБ може да даде представа какво се случва на съветите. Това е начинът и нивото на говорене. Разликата е, че след това има още поне два часа дискусия всеки път и гласуване по различни точки през електронната система.

Това не е маска, която се слага – просто така се работи и общува. Ще ми се другите членове и представители да сравнят какво се случва в техните организации като прозрачност и процес и да се замислят. Най-доброто, което могат да направят за България, е да изискат първо вътрешна промяна и заличаване на едноличната власт. Защото с грешни решения и процеси не се стига до положителен напредък.

Отново, проблеми има във всяка организация. Идеологично Да, България е шарена, компромиси са били правени и всеки отстоява своите приоритети. Има много аспекти, които следва да се обсъдят в дълбочина по начин, който ще видите в пълния запис. Да се изговорят неща, които няма да прочетете по този начин в новинарски заглавия и ехидни постове по социалките.

Политиката е игра на шах, в която следва да се мисли, а не да се блъска по масата и съска скришом през медиите заради наранено его. Политиката е маса, на която или седиш, или стоиш встрани и се тюхкаш как се стигна до тук. Ето това тук е нашата маса.

Пълният запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Христо Иванов: Виждаме как един запис се превръща в пропаганден материал, от който се разпространява откъси, извадени от контекста цитати по медиите. Предполагам, че някои от хората, които взимат решения, го правят от извадени от контекста парчета. Затова публикуваме пълния запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Призивът ми е всеки да се запознае с целия запис, да установи, че става дума за една абсолютно рутинна политическа среща. Ние сме професионални политици и сме длъжни да обсъждаме всички аспекти с всички възможни мотиви на играчите. Това е ежедневието в парламента.

Имаме отговорност към страната. Въпросът е не кой на кого е обиден, кой какво не му е харесало, а каква отговорност си готов да поемеш за отговорността на тази страна. Това се съдържа и в този запис. Ние сме напълно спокойни за нашата роля.

Нека всеки да да прецени какво всъщност се е променило в България. Защо трябва да хвърляме страната в поредни избори. Ние сме готови, но сигурни ли сме, че това е най-доброто решение при всички задаващи се кризи.

Застанахме на позицията, че трябва да имаме правителство не защото се харесваме, защото си имаме доверие в тази четворна коалиция или защото има лесни отговори. А защото смятаме, че страната няма нужда от нови избори и защото смятаме, че идва тежка зима.

Подхождаме към този въпрос изключително сериозно и ако някой не го разбира, значи не разбира как се прави политика.

Бяхме готови в името да има правителство да изтеглим своите министри, да нямаме претенции към позиции и да дадем парламентарна подкрепа. И смятам, че всички трябва да сме готови да се откажем от министрите си.

Ако Слави Трифонов е готов да счупи всичко за четвърти път и неговата парламентарна група се подчини на този импулс, трябва да се обърне внимание, че най-заинтересованите са ГЕРБ и ДПС.

Въпросът е дали търсим как да избягаме от отговорност или търсим как да намерим решение за страната. Ако просто трябва да си спасим егото и отговорността, може би това е много добър изход.

Да, смятам, че фиксацията да имаш свои министерства, да е само твое, ти да назначаваш хората, да имаш собствен бюджет и да виждаш единствено това – това е абсолютен погром.

Не позволявайте ГЕРБ и ДПС да закарат страната към още по-голяма криза с надеждата в кризата да се реабилитират и да се избелят. Помислете заслужава ли си заради този разговор да хвърлим България в хаос.

“Демократична България” ще отидем на избори спокойни, защото знаем, че сме били професионални и отговорни. Ще отидем пред избирателите като хора, които сме застанали на страната на здравия разум и на съзнанието, че България е по-голяма от всички възпалени ега, претенции, мераци за позиции.

Posted by Да, България on Friday, July 22, 2022

The post Защо трябва да видите целия запис на Да, България? first appeared on Блогът на Юруков.

Валс с мандата. (Не)поправимата коалиция

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vals-s-mandata-ne-popravimata-koalitsiya/

В несъстоялия се кабинет на Асен Василев с първия мандат на „Продължаваме промяната“ Корнелия Нинова щяла да е вицепремиер и министър на енергетиката. В този, макар и с мандата на БСП, още не е ясно – като в приказките Нинова ще трябва да извърши поне три подвига, иначе няма да получи половин царство.

Няма да убива ламя, но са ѝ поставили задача да осигури мнозинство за приемане на антикорупционния закон и избора на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. Това е „единственото условие“ на „Продължаваме промяната“, както го нарече вицепремиерът в оставка Асен Василев след консултациите с БСП в парламента във вторник. Затова от ПП искат социалистите да държат мандата толкова дълго, колкото е необходимо, за да изпълни 47-мият парламент техния ултиматум.

Консултациите между БСП и ПП продължиха притеснително кратко – не повече от 40 минути, в които всяка от страните каза пред камерите и фотоапаратите няколко протоколни фрази. А след напускането на медиите от ПП са поставили условията, разменили са по още няколко думи – и толкоз. Прилича на отбиване на номер – за да покажат, че са диалогични, и да използват още малко времето на действие на този парламент. А ако не се получи, няма да са виновни от ПП, а от БСП, защото не са успели да формират „работещо антикорупционно мнозинство“. Другото обяснение е, че сериозните разговори остават зад кулисите.

Дали пък нямаше да е по-лесно Нинова да убие ламя? Сега, ако иска да има правителство, а тя и свитата ѝ от сподвижници – доходоносни места в държавното управление, ще трябва да убеди „Има такъв народ“ да подкрепят Рашков. При това без да гарантира на хората на Слави Трифонов, че ще получат срещу гласуването си места в кабинета – това е условието само за да ги допуснат в преговори. „Ключово за участието на „Продължаваме промяната“ в правителство с мандата на БСП е приемането на проекта за антикорупционен закон и изборът за председател на КПКОНПИ“, заяви във вторник и началничката на кабинета на премиера в оставка Лена Бориславова.

Тестът е издържан

Законът, който ПП смята, че само Рашков може да реализира, трябва да е приет без редакции, при това окончателно – на първо и на второ четене. Първоначалната позиция на ИТН бе неодобрение за Рашков и „за“ закона, за който смятат, че се нуждае от сериозна преработка. Както каза самата Бориславова, ще стане ясно дали ИТН ще склонят – ако участват в заседанието на Комисията по правни и конституционни въпроси, която досега не можеше да събере мнозинство, за да обсъди законопроекта на първо четене.

Стана. След консултациите между ИТН и БСП в сряда пролича една непозната досега и нетипична смиреност и желание за диалогичност от страна на Тошко Йорданов, Ива Митева и Станислав Балабанов – пратениците на Слави Трифонов. Тримата изразиха желание за разговори, съгласие, че избори точно сега не са необходими, и готовност да бъде приет антикорупционният закон след обществено обсъждане и процедурни правила за избор на председател на КПКОНПИ. Констатираха и пълно съвпадение по програмата, с желание да я допълнят със свои предложения. А Корнелия Нинова обяви, че не са поставили червена линия пред името на Бойко Рашков и разговорът е бил „обнадеждаващ“.

Нашето последователно и категорично мнение е, че избори в момента не са необходими. Че изборите няма да доведат до по-добри резултати – напротив, изборите ще задълбочат кризата. И наистина, изходът от едни такива избори може би ще е още едни следващи избори. Затова, ако сме отговорни политици, трябва да направим всичко възможно, което зависи от нас, загърбвайки егото си, за да направим така необходимото да се стигне до кабинет. Запознати сме с програмата. Имаме съвпадение по почти всички точки. Естествено, имаме и нашите допълнения, които са нашата идентичност. 

Ива Митева в началото на разговорите с БСП

Резултатът от консултациите веднага пролича. Комисията по правни и конституционни въпроси се събра в сряда вечерта след половин час закъснение и повече от четири часа обсъжда за второ четене промените в Закона за съдебната власт, в частта за европейските делегирани прокурори. Но след това, в 21:34 ч., Комисията започна обсъждането на антикорупционния закон за първо четене с предложение на Ива Митева (ИТН) за организиране на обществено обсъждане на проекта идната седмица. Тя се мотивира, че законът е нов, че липсва оценка на въздействие, че има „много кусури и недостатъци“. Подкрепиха я с 15 гласа това да стане в началото на следващата седмица.

Eкатерина Захариeва (ГЕРБ) се възпротиви срещу предвидения в проекта мандат от 6 години за шефа на КПКОНПИ, с опция за втори (тоест общо 12 години), заявявайки известното вече – че депутатите на Бойко Борисов няма да го подкрепят.

„Законът има сериозни несъвършенства и трябва да го поправим на второ четене, но трябва да го приемем, за да дадем знак“, заяви Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“. Съгласие с бележките му от името на БСП направи и Явор Божанков. В крайна сметка поне 30% от ултиматума на ПП беше изпълнен – проектът тръгва към пленарната зала, след като получи одобрение за първо четене 40 минути преди полунощ.

И ако има шанс проблемите с ИТН да се уредят (не без предстоящи договорки за постове), БСП ще трябва да разреши и проблемите с отцепниците от ИТН – ония, които последваха сърцето си и обявиха, че няма да подкрепят правителство, в което участва „Има такъв народ“. Тази 6-членна групичка дори се е амбицирала да покълне до гражданско движение (а после – и до партия), за да участва в политическия живот. И те чакат оферти – иначе програмата я харесват.

Работа на БСП като мандатоносител е да търси мнозинство от 121 депутати, които да подкрепят програмата, договорена за първия мандат (на ПП). В същата тази програма фигурират и упоменатите по-горе условия. Но програмите, както е добре известно, служат за опаковка на същинските преговори, които винаги опират до управленски кресла.

„Счупеното носи щастие“

е фраза за лексикон и кръчма, но не върви за провалена коалиция, в която всички се наричаха всякак, гледаха в различни посоки, а лидерите им нито един път не се появиха заедно за тези 7 месеца. Дори да се загърбят ударите под кръста и да се преглътнат обидите – „мафиоти“, „брокери“, „лъжци“, „меки диалогични китки“ и пр., – защото политиците не са тънкообидчиви, не може да се игнорира проруският уклон на БСП. Не и от „Демократична България“, чиито евро-атлантически и европейски позиции са неизменни.

Получавайки третия мандат, Нинова и депутати социалисти тутакси заговориха за подновяване на преговорите с „Газпром“ – сякаш не участват в правителство, което отказа да плаща в рубли за руския газ, докато „Газпром“ наруши едностранно договора, спирайки доставките. Някои, като Иван Ченчев, отидоха още по-далеч, заявявайки, че изгонените 70 руски дипломати и служители трябва да бъдат върнати. После негови съпартийци обясняваха, че няма да стане така – само укрепване на двустранните отношения ще има.

Засега от ПП избягват темата за руския газ. Премиерът в оставка Кирил Петков ще бъде в Азербайджан на 21–22 юли в опит да договори допълнителни количества азерски газ извън настоящите 1 млрд. куб.м по дългосрочния договор. Той призна, че сега на България се налага да купува газ на високи цени от спотпазара – „както го прави цяла Европа“. Преди Петков в Баку беше председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в опит да гарантира енергийната сигурност на ЕС чрез допълнителни количества азерски газ предвид реалната заплаха от спиране на руските доставки.

Не е сигурно, че Петков ще успее – по-ранни опити се провалиха, – но допълнителни количества газ са необходими, тъй като сегашните стигат за задоволяване на потреблението, но не и за нагнетяване на количества в Чирен. ЕК разпореди газохранилищата в Европа да са 90% пълни преди зимния сезон, а българското дори не е наполовина на това изискване. „Ние търсим газ по целия свят, от Щатите до Туркменистан, и това става на правителствено ниво“, заяви председателят на КЕВР Станислав Тодоров. Но нито той, нито Петков коментираха новината от ГЕРБ, че е било закупено синьо гориво от „Винтерсхал“, посредник на „Газпром“.

„Демократична България“ ще преговаря днес с БСП, но още преди това съпредседателят Христо Иванов беше заявил готовност за диалог, независимо дали ще получат третия мандат от президента. Според него БСП трябва да потърси начин да спогоди ИТН и ПП, после ще дойде и решението на Съвета на ДБ. „Ние нямаме проблем с предложението Асен Василев да е премиер“, каза Иванов.

В обединението от три партии – „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение – избирателите на ДСБ изглеждат най-непримирими към евентуален кабинет с БСП, но и в „Да, България“ има противници. Партньор в управлението, който се държи като аватар на „Възраждане“, за да не се увеличи парламентарната тежест на формации като „Възраждане“? Не е особено убедително. А вариантът, за който се появиха спекулации – ДБ да го подкрепи, без да участва с министри, би бил лицемерно и страхливо решение. Нещо като „подкрепяме, ама не носим отговорност“.

Ако Корнелия Нинова успее да сглоби правителство, ще се окичи с лаври, но конструкцията няма как да е трайна и да издържи по-дълго от приемането на бюджета за 2023 г. Защото сега под въпрос е и този бюджет, както беше миналогодишният. Провали ли се мандатът, което ще се разбере най-късно до 4 август, предсрочните избори ще са през октомври. Служебното правителство няма за задача да подготвя и внася бюджет. Съвсем сигурно е, че следващият парламент ще е фрагментиран като днешния, което означава, че преговорите за съставяне на правителство може да се проточат. А това означава само едно – че управлението на кабинета на президента Радев ще се удължи.

Държавният глава ще се отърве с най-малко щети, ако третият опит за съставяне на правителство пропадне – той е във втория си и последен мандат. А и Корнелия Нинова, с която са в силно обтегнати отношения, ще се провали (следващите избори ще го потвърдят) и опозицията срещу нея може да успее да я свали от поста. Но ако през август встъпи президентско правителство, отговорността за пълно газохранилище в Чирен, топли радиатори и работеща на газ индустрия през зимата ще е на Румен Радев. Все пак основната задача на служебното правителство би трябвало да е организацията на честни избори.

Заглавна снимка: Корнелия Нинова след преговорите с ИТН в сряда, 20 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Novini.bg 

Източник

Кой разпространява манипулативното съдържание 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/koy-razprostranyava-manipulativnoto-sudurzhanie/

Два от най-популярните в България сайтове за дезинформация и конспирации имат почти идентични имена – Bulgarian Times и The Bulgarian Times. Собственик и главен редактор на първия, bultimes.bg, е Константин Петков. На другия, thebulgariantimes.com, собствеността официално не е известна – за него сме писали и в предишни материали от поредицата.

В социалните мрежи всяка статия на bultimes.bg интензивно се разпространява от Петков в множество антисистемни и проруски групи с хиляди последователи.


Същият модел се следва от thebulgariantimes.com, чиито статии се споделят от анонимен профил без снимки и данни на име Dora Yoveva. Това става на ежедневна база, често непосредствено след публикуването на материалите в сайтовете.


Доходоносен бизнес

В своя сайт Константин Петков публикува най-разнообразни твърдения още от времето на пандемята: от това, че в румънски болници убиват пациенти с COVID-19 през 2021 г., през опровергани изказвания на доц. Анастас Мангъров, до това как Русия успява преди всички да пусне най-ефективната ваксина срещу заболяването. Но манипулативното съдържание далеч не е само открито подвеждащо или невярно – сайтът препечатва изказвания на премиера Борисов, цитира легитимни медии и използва реални събития и новини, за да прокарва определени тези и нагласи.

Две години по-късно темата, разбира се, е друга: Русия ще си връща Аляска, а САЩ иска да заличи не само българското, но дори не разрешава на украинците да мислят и говорят за мир. Западът е в упадък, Русия е силна, Украйна е загубена. Статиите са препечатани от новинарски сайтове – в bultimes.bg почти няма авторско съдържание. Сайтът използва познати похвати: новина от Dir.bg за Зеленски се препечатва и заглавието се променя така, че да се цитира Путин, а повечето от материалите са тълкувани превратно в полза на обрисуването на Русия в положителна светлина.

Така с препубликуване на чуждо съдържание и превратни тълкувания сайтът печели широка популярност и влияние (в т.ч. и за собственика си), а същевременно генерираните кликове носят и добри приходи от реклама – страницата е изпъстрена с банери на GoogleAds. И това е само видимото на повърхността.

Да си направиш медия, да бъдеш медия

За разлика от множество анонимни сайтове, Константин Петков не подвежда своите читатели – той описва медията си като частна, с хумористичен оттенък, и отбелязва, че в секцията „Конспирации“ се публикуват „статии предимно с алтернативно мислене за нещата“. Освен това Петков разграничава сайта си от редица други източници на манипулативна информация със сходни домейни. Но в публичния профил на Петков отсъства всякаква информация за медията му, чиито статии той разпространява в десетки групи ежедневно, достигайки до хиляди потребители.

Така например статия в Bulgaria ON AIR има 184 интеракции във Facebook към 8 юли, докато препечатка на същия материал в сайта на Петков има над 2000. Сред най-честите групи, в които Петков разпространява статиите си, са „Приятели на В.В. Путин в България“, „Ние не искаме война с Русия“, „Подкрепа за Стефан Янев“, „Аз НЯМА да гласувам за Бойко Борисов и ГЕРБ!“, „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“, „Приятели на Россия!“.

Личният му профил също служи за своеобразна медия, в която обикновено се коментират събитията на деня – в периода от 1 до 4 юли Петков поства над 30 пъти, като повечето публикации са подчертано антизападни и проруски. Личните му постове също се споделят и харесват от десетки. Цената на това влияние не е висока. Дивидентите и последствията обаче са повече от сериозни.

Всички пътища водят към манипулацията

Със сигурност е изкушаващо да обявим потребители като Константин Петков за „платени тролове“, но истината е, че подобни заключения са прибързани и трудни за доказване.

Профилът на Петков от създаването му през 2010 г. досега отразява актуалните конспирации на времето. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС със СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове. През годините профилът му набира популярност, а през 2016 г. той основава медията си bultimes.bg.

Описанието на bultimes.bg има стилистични прилики с описанието на друг, вече неактивен домейн, bultimes.com, регистриран през 2015 г. и управляван от Крум Фильовски до спирането на дейността пет години по-късно. Последната снимка в Wayback Machine на bultimes.com като действащ сайт е от 30 септември 2020 г. – и съвпадение или не, през септември и октомври същата година са създадени bultimes.info и thebulgariantimes.com, чиито собственици официално не са известни. В допълнение на това, с подобно име са регистрирани други домейни, повечето от които вече неактивни. Скорошни публикувани материали на bultimes.info препращат към други сайтове с проруско и антисистемно съдържание – като например budnaera.com.

В bultimes.info има съдържание не само на български, но и на английски, френски, немски и руски, а в края на статиите се заявява в пряк текст (правописът е запазен):

Ние не разполагаме с ресурсите да проверява информацията, която достига до редакцията и не гарантираме за истинността ѝ, поради което, в края на всяка статия е посочен източникът ѝ, освен ако не е авторска. Възможно е тази статия да не е истина, както и всяка прилика с действителни лица и събития да е случайна.

Напълно идентична формулировка (с все правописните грешки) откриваме в редица други сайтове, публикували не само проруско и антинаучно съдържание, но и препечатки, статии за битови престъпления и конспирации: bulnews.info, bulpress.top (сравнително нискоактивен), bulpress.info (силно про-БСП), patrioti.net, bez-cenzura.info, netvesti.com, actualno.top (неактивен от 2019 г.), bultimes.eu. Част от сайтовете са свързани с т.нар. „ферми за тролове“ в Шумен, където са регистрирани и до днес според проверка на домейните.

Възможно ли е всички пътища да водят към едни и същи първоизточници?

Константин Петков препубликува постове на Крум Фильовски още през 2013 г., но на 3 август 2016 г. публично разказва за сериозния разрив между тях. По-долу в коментарите под статуса си Петков заявява, че двамата заедно са движили „Бултаймс“ (bultimes.com), тъй като Фильовски е бил „един от най-добрите приятели“, но впоследствие е откраднал проекта му. Двамата са плащали домейна заедно, а след разрива Фильовски се определя като действителен и реален собственик на bultimes.com, който, както споменахме, е неактивен от 2020 г. насам и е вероятно заместен от thebulgariantimes.com – предвид идентичното лого и описание. Същевременно на 6 октомври 2016 г. Петков регистрира „Константин медия“ ЕООД с 200 лв. начален капитал и създава собствен сайт (bultimes.bg).

Дотук се изчерпват и проверимите факти, а остават въпросите. Свързани ли са тези и други лица помежду си? Организирани ли са, или става въпрос за „тролски войни“, за борба за кликове и приходите от тях, в която автори и имитатори се надпреварват за пазар? Злонамерени ли са действащите лица, или наистина вярват в манипулативното съдържание, което разпространяват? И свързани ли са домейните с идентични имена с едни и същи лица? На своя сайт Петков заявява, че „Bultimes.bg няма нищо общо със сайтовете Bultimes.com, Bultimes.net, Bultimes.eu, Bultimes.info, Thebulgariantimes.com“.

Ред в хаоса

Материали от описаните сайтове са срещани в почти всички проруски групи и групи, насочени срещу антиковидните мерки. Статиите не се разпространяват само от създателите си, нито непременно от фалшиви акаунти, вероятно свързани с тях – макар да разчитат основно на тези техники за достигане до повече потребители.

Има няколко проблема при характеризирането на тези практики. На първо място, не става въпрос единствено за невярна информация, която лесно  може да бъде опровергана: препечатките от легитимни медии и цитатите от публични личности съдържат потвърдена информация. Тази истинска информация се смесва с невярна или се тълкува манипулативно, така че да постигне определено внушение.

Следващият въпрос е дали определени практики – като например цитираната по-горе формулировка, че „е възможно статията да не е истина“ – са сигнал за координирана дейност, или просто за копиране на чужди похвати. Същевременно е трудно да се определят мотивите на авторите на подобен тип съдържание: дали става въпрос за умели идеолози, които целят да получат надмощие; за опортюнисти, които печелят пари от провокативно съдържание; или за хора, които искрено вярват в съдържанието, което разпространяват.

Единственото сигурно е, че потребителите, които консумират и разпространяват такъв тип съдържание, са едновременно жертви и съучастници. Манипулацията си играе с често оправдани недоволства срещу институциите и медиите и ги трансформира в антисистемен гняв и апатия – такъв беше случаят с Истанбулската конвенция, Стратегията за детето и здравната криза около COVID-19. Във време на война и нарастваща икономическа несигурност това е особено опасно.

За да се сложи ред в хаоса, трябва да се адресират редица проблеми: липсата на прозрачност на медийната собственост и на ясни правила за администриране на страници в социалните мрежи, както и изобилието от анонимни профили, които системно разпространяват еднородно съдържание. В противен случай печелившите са ясни – хора, които експлоатират слабостите в множество системи и печелят реални пари от още по-реални и наболели проблеми.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.

Източник

Кой държи ключа за второ правителство

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-durzhi-klyucha-za-vtoro-pravitelstvo/

Правителство за няколко месеца или избори през октомври? Ключът е в „Продължаваме промяната“, чието ръководство все още не е обявило дали ще склони на кабинет със същите политически сили, в който премиерът да е „техен“, но да не се казва Кирил Петков или Асен Василев. Последното е трудно за преглъщане от самолюбивите съпредседатели на ПП. А и ръководството на формацията се уповава на социологически проучвания и на самочувствието си, че на избори през октомври ще спечели достатъчно, за да наложи когото си иска за министър-председател.

Асен Василев е особено убеден в това и е критичен към партньорите в коалицията (както личи от интервюто му пред „Капитал“), докато Петков показва склонност към диалогичност. „Ние сме тук да заявим цялостната ни готовност да бъдем максимално диалогични и да направим всичко възможно да има България работещ парламент и работещо правителство“, заяви премиерът в оставка консултациите, свикани от президента Румен Радев, преди да връчи третия мандат.

Останалите трима партньори в създадената през декември м.г. коалиция декларираха готовност да седнат и да преговарят за поправителен, за реконструкция, или както и да се нарече повторният опит за управление с лимитирано време и списък със задачи на база приетата наскоро съвместна управленска програма. Само ПП обаче публично постави условие за участието си, даже две.

Един срещу друг

Тази седмица заместник-председателят на парламента Мирослав Иванов заяви, че от ПП са готови да обсъдят как може да се работи заедно занапред, но това би станало при спазване на програмата им и с кандидат-премиер Асен Василев. После – и още нещо. Ако третият, последен мандат, който президентът Румен Радев предстои да връчи, отиде при „Има такъв народ“, „Продължаваме промяната“ ще откаже да преговаря за съставяне на правителство. „Бихме подкрепили разговори с БСП и „Дeмократична България“ около програмата, която съставихме. Ако мандатът отиде при ИТН, ние сме обявили, че не бихме преговаряли с тях, тъй като те развалиха настоящата коалиция“, заяви пред журналисти в парламента председателят на парламентарната група на ПП Андрей Гюров.

Враждата между двете политически сили, избухнала с разкритията за канадското гражданство на Кирил Петков и блокирането на Любомир Каримански, номинацията на ИТН за управител на БНБ и екзалтирала с изтеглянето на ИТН от коалицията, няма да стихне. Опцията за второ правителство на 47-мия парламент е да се превърне в „исторически компромис“.

От партията на Слави Трифонов, на която социолозите отреждат изпадане от следващ парламент, показват склонност към диалогичност, смятат изборите за краен вариант и демонстрират пилигримска вяра в мъдростта на президента. „След като знаехме какво ще се случи с втория мандат, логично е президентът да постъпи мъдро и всички да направим всичко възможно, за да се сформира правителство и българското общество да е удовлетворено“, казва Станислав Балабанов от ИТН. Помирителната им теза е да седнат и да говорят „първо по политики“ – макар че дадоха своя принос както за разтурянето на коалицията, така и за провала на първия мандат, тъй като отказаха да подкрепят кабинет с премиер Асен Василев. Балабанов също така изтъкна прекрасното разбирателство на ИТН с БСП и ДБ, „както и с много колеги от ПП“.

Миротворците

За третия мандат основните конкуренти са БСП и „Демократична България“, тъй като ИТН са… да кажем, етично компрометирани (не само заради провалите на двата си проектокабинета миналото лято). ДПС и „Възраждане“ не влизат в сметката, те също като ГЕРБ обявиха курс към избори. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ дори коментира пред журналисти, че новият модел е „моделът на задкулисието и олигархията“, който реди кабинет по молове и джипки.

Президентът съобщи, че ще назове победителя след консултациите, на които са поканени всички парламентарно представени партии. Тази политическа хореография е съвсем уместна – от една страна, Румен Радев печели добавена стойност като стожер на стабилността и диалогичността, като извор на сигурност, от друга, дори да е решил, а най-вероятно е така, кому да връчи мандата, консултациите ще придадат тежест на решението.

Според съпредседателя на ДБ Христо Иванов третият мандат е кризисен, но целта е да бъде съставено „работещо реформаторско правителство“ от четиримата досегашни партньори, а ПП да имат водеща роля при договарянето на премиер. Хоризонтът на този проектокабинет е до 1 януари 2024 г., за да бъде гарантирано членството на България в еврозоната и влизането в Шенген. Наред с това предупреди да не се създават твърде високи очаквания.

„Ще направим усилия да говорим с всички, има потенциал“, заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV лидерката на БСП Корнелия Нинова. От известно време тя не спира да изтъква колко добър медиатор биха били социалистите, повтори го и в предаването в четвъртък. Няколко часа преди това депутатът от парламентарната група на БСП Борислав Гуцанов заяви в кулоарите на парламента, че бъдещият премиер на бъдещия кабинет трябва да е от най-голямата политическа сила, сиреч от „Продължаваме промяната“.

Независимите депутати – групата, отцепила се от ИТН, за да подкрепи ПП – няма да подпомогнат правителство с третия мандат. Ревнуват от доскорошните си съпартийци. „Ние не считаме, че ИТН са способни да участват и да формират правителство, което е стабилно“, каза депутатът Георги Георгиев по „Нова Нюз“, като отбеляза също колко е важно кои ще са министрите. Изглежда, че след като последваха зова на сърцето и направиха моралния си избор, очакват наградите.

Каквото и да се случи следващата седмица, надеждите за ново правителство не са никак големи. От БСП вече заявиха, че ще настояват за нови преговори за доставки на руски газ. Газовият проблем трябва да намери решение още преди да се знае името на премиера – защото може да се окаже, че изобщо няма да се стигне до номинацията му.

Заглавна снимка: Лидерите на „Продължаваме промяната“ на консултации при Румен Радев на 15 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Facebook страницата на президента

Източник

Отново за журналистическия мързел. И за обществения интерес 

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/otnovo-za-zhurnalisticheskiya-murzel/

Стара лада, преустроена в космически кораб, който ползва ябълкова ракия за гориво. Първоначално корабът отказва да запали, но след побутване от неколцина здравеняци гордо излетява… за да експлодира секунди по-късно, едва в началото на пътя си към Космоса. Двамата пишман астронавти, паднали на родна земя посърнали и оцапани със сажди, но живи и здрави, си споделят един джойнт за утешение.

Автомобил, каращ с висока скорост, минава на червено, блъска друга кола, после се удря в асансьора на метростанция с такава сила, че се разцепва на две. Едната половина (според една от версиите – предната) помита две пешеходки, причинявайки смъртта им. Шофьорът и спътничката му обаче, съвсем невредими, бягат от местопрестъплението. Спътничката осигурява на шофьора стълба, по която той да се изкатери до дома си и да влезе през прозореца.

И в двата случая оцеляването на пътуващите си е цяло чудо.

Ако превозно средство, особено пък летящо, избухне, трудно можем да си представим как хората в него може да оцелеят. Ако автомобил се блъсне с такава сила, че се разцепи на две, не изглежда много вероятно пътниците в него да се отърват невредими, че и водачът след това да е в състояние да се катери по стълба. В първия случай обаче става въпрос за сюжета на клип към песен на босненската група „Дубиоза колектив“, ерго за художествена измислица. А във втория – не за екшън филм, а за реална катастрофа насред София.

Въпреки това медиите не задават въпроси за правдоподобността на изнесената от институциите информация, върху която се градят интерпретациите на катастрофите. Далеч по-интересна се оказва личността на заподозрения Георги Семерджиев. С петдесетина пътни нарушения и повече отнети контролни точки, отколкото има в един талон. От 2005 г. е с отнета книжка и макар да е хващан, не е подведен под отговорност – оказва се, съвсем законно. Но пък не е арестуван и когато е трябвало, включително броени дни преди катастрофата, когато е спрян и тестван с положителен резултат за употреба на наркотични вещества.

Също така е замесен в търговия с наркотици и във футболни агитки, смята се, че е бил и защитен свидетел. Но пък поддържа близки връзки с полицията. А след изказване на вътрешния министър Бойко Рашков възникват интерпретации, че с полицейската служителка Симона Радева, смятана за негова спътничка, отношенията му са от интимно естество. Накратко –

Георги Семерджиев е перфектният пример за сраснатостта на полицията и прокуратурата с престъпния свят.

Доказва ли това обаче, че именно той е причинил катастрофата на бул. „Черни връх“? Този въпрос задава – за срам на журналистическото съсловие, включително на авторката на настоящата статия – не някой разследващ журналист, а рекламистът Мартин Димитров. Той упреква „лесната, удобна и мързелива журналистика“, която ретранслира твърдения на властимащи и прессъобщения на официални институции, вместо сама да търси информация, с помощта на която да установи истината.

Защото, припомня Мартин Димитров, работата на журналистиката не е да възхвалява, да обвинява или да внушава, а да търси истината. Ако го преведем на журналистически език – да информира. А това става, ако подлагаш на съмнение и проверяваш информацията, която дават наготово. Например: прегледани ли са Семерджиев и Радева след катастрофата? Имат ли наранявания и изобщо има ли някакви следи, че са били в колата? Интервюирани ли са автомобилни експерти, които да кажат каква е вероятността при толкова силен удар шофьорът и спътницата му да останат невредими?

И така, какво знаем дотук със сигурност, освен описаното по-горе, и какво – не?

Знаем, че късно вечерта на 5 юли е станала катастрофа на кръстовището на булевардите „Черни връх“ и „Арсеналски“. Починали са две млади жени – Христина Дилева и Хариет Стефанович. От момента на катастрофата има не особено ясно видео, а от огледа на мястото – снимки, които също не казват много. Знаем, че автомобилът с фалшиви германски номера по принцип се е карал от Георги Семерджиев; той е засичан да шофира с бясна скорост няколко пъти в навечерието на катастрофата. Самият Семерджиев, по думите на брат му и по данни от бивши провинения, обича високите скорости. Освен това няма скрупули да шофира под въздействието на наркотици.

Не знаем обаче какво е било състоянието на заподозрения и предполагаемата му спътница след катастрофата. Според разследващите в автомобила са останали ключовете му, както и едната обувка. Има запис на бягащ мъж след катастрофата, за когото се твърди, че е Семерджиев. Твърди се, че съществува и запис как Симона Радева и двама служители от 4-то РПУ носят стълба на бившия футболист, но този запис, за разлика от кадрите с бягащия мъж, засега не е публикуван. Не знаем и какви са били действителните отношения между Семерджиев и Радева.

Не знаем и дали, ако той е шофирал в момента на катастрофата, е бил под въздействието на наркотици. Кръвната му проба е взета две денонощия след това и е трудно да се прецени със сигурност дали ако в нея има следи от наркотици, те са взети преди, или след трагичното събитие. До редакционното приключване на тази статия резултатите от теста все още не са оповестени. Знаем, че и Семерджиев, и Радева отричат да са отговорни. Заподозреният твърди, че към момента на катастрофата е бил отвлечен. Това не звучи особено правдоподобно, но

все пак си струва да се провери дали е възможно да не е шофирал по време на катастрофата.

Вместо това силовите институции предлагат поредната „дъвка“ за отвличане на вниманието на медиите – акция срещу шофьори, каращи под въздействието на алкохол и наркотици. А онези, за които връзката на институциите с престъпния свят е все пак по-важна от показните акции, преобладаващо се ограничават с личността на Семерджиев, сексистки коментари по адрес на Симона Радева и възмущение от полицаите, носещи стълба на заподозрения.

Обвързаността на полицията и прокуратурата с престъпния свят е достатъчно сериозен проблем, в който да се задълбочат разследващите журналисти. Защото осветляването ѝ е от обществен интерес. Така както читавите медии бързо се усетиха, че тази работа с „петорната експертиза“, „доказваща“, че снимките с пачките и кюлчетата от шкафчето на Бойко Борисов са фалшиви, е като в стария виц – не били компютри, а компоти. Осветляването на тази зависимост обаче не следва да става за сметка на проверката на фактите около обвинението. Възможно е действително извършителят на катастрофата да е заподозреният Семерджиев, а за повдигнатите тук въпроси да има логични обяснения.

Презумпцията за невиновност също е от обществен интерес.

Ако всички предпоставяме, че щом някой е обвиняем, значи е виновен (както впрочем обича да прави главният прокурор Иван Гешев), няма да има на какво да се надяваме, ако един ден несправедливо обвинят нас.

Впрочем има още една предпоставка освен типичния за публичната ни среда журналистически мързел. И тя е, че вече три поредни правителства (двете служебни и настоящото, което е в оставка) на практика вършат голяма част от работата на медиите, разкривайки нередности, злоупотреби и престъпления, вършени от публични институции.

Ала всяка власт си има интереси, колкото и потресаващи факти да огласява. Освен това съществува класифицирана информация, така че не можем да очакваме правителството в оставка да ни поднесе на тепсия кои са „четирихилядниците“, нито с какво точно са се занимавали 70-те изгонени служители на Руското посолство. И МВР няма да ни каже подробности около катастрофата на „Черни връх“, които евентуално иска да потули. Осветляването на такива факти е журналистическа задача. Само когато не се оставя на инерцията, журналистиката може да работи в обществен интерес.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеообзор на Actualno.com

Източник

Кой, ако не президентът…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-ako-ne-prezidentut/

Кой, ако не президентът Румен Радев, е насреща, за да нагласи един служебен кабинет и да извади България от тресавището? Да качи на гърба си локомотива и да издърпа цялата композиция като бурлак на Волга, за да тръгне влакът. Защото политиците… ами eто, видяхме ги колко могат – минаха шест месеца, коалицията се разбута и пак избори, четвърти за година и нещо.

Ако партиите в парламента не успеят да се договорят за правителство, упованието в президентската институция ще нарасне като упованието в мощите на св. Йоан Кръстител от Созопол. Такова явление не е наблюдавано досега в българската политика. По време на Виденовата зима, когато имаше хиперинфлация и бунтове, президентът Петър Стоянов (1997–2002) беше олицетворение на просветения разум и институционализъм, а назначеният от него служебен кабинет започна стабилизацията на държавата с подготовката на валутния борд. Но служебните правителства на Румен Радев наброяват три още в първия му мандат, а по всичко личи, че и във втория ще са няколко. Чрез тях обаче Радев акумулира власт и трупа рейтинг за сметка на Народното събрание в парламентарната република България.

Улеснен е – конституционно разтоварен от отговорности, но със собствени стратегически назначения в регулатори и съдебна система, с назначения на посланици и шефове на спецслужби. Нещо повече, служебно правителство на Радев подмени миналата година шефовете на ДАНС, ДАР, военното разузнаване, съгласувано с президента, вместо да назначи временно изпълняващи и да остави на редовен кабинет да избере титулярите. Така че в момента в ръцете на президента е националната сигурност (заедно с НСО, чийто шеф той така и не смени, въпреки че премиерът Кирил Петков поиска оставката на бригаден генерал Емил Тонев).

Капитулация на един главнокомандващ

Предвид тези факти е странно, когато президентът обяснява как не е бил информиран за изгонването на 70-те руски дипломати и служители. Държавният глава призова правителството в оставка да преосмисли действията си предвид „последствията от ескалацията на кризата в двустранните отношения“, а премиера Кирил Петков – да свика заседание на кабинета. След изявлението му Русия заплаши със закриване на посолството си с вербална нота, връчена от посланичката на страната у нас Митрофанова. Тя даде ултиматум до 12 часа в петък да бъдат оттеглени нотите за обявените за персона нон грата служители на руските задгранични представителства – в противен случай ще говори с президента Путин.

А петъчният ден бе открит с публичната подкрепа, заявена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, за решението за изгонването на руските дипломати, и с настойчивостта на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ да извикат в парламента премиера за изслушване по темата. „Сега има война. Ние сме на страната на Украйна, на евро-атлантическия свят. Ако влезем в детайлите и в глупостта им, ще излезе, че не сме от тази страна на чертата, а ние сме. И дотогава, макар и аматьорски, дилетантски, абсолютно непрофесионални, тези действия трябва да бъдат подкрепени, за да стигнат до края“, заяви Борисов. За първи път бившият премиер, който в трите си мандата показа съобразяване с руските зависимости и не направи сериозен опит да ги прекрати, в опозиция действа като 100-процентов евро-атлантик. И тук съвпадения с държавния глава няма.

Откакто влезе във втория си мандат, спечелен заради противостоенето му на ГЕРБ и на главния прокурор Иван Гешев, президентът заговори в един глас с ГЕРБ и изпадна в амнезия за Гешев, чиято оставка допреди две години искаше наравно с други. Макар да критикува правителството заради несъстоялата се съдебна реформа, той удобно забрави за собствения си проект за промени в Конституцията. Какво от това, че през ноември м.г. обяви, че му „идва времето“.

В едно обаче Румен Радев е бил винаги праволинеен – нито по времето, когато беше активен борец срещу „бойковизма“, а още повече сега не е произнасял и дума срещу влиянието на Кремъл, камо ли да го дефинира като заплаха за националната сигурност заради генерирането на корупция, на страх и недоверие в ЕС и НАТО. По време на протестите през 2020 г., а и през 2021 г., когато се самономинира за втори президентски мандат, демократичната общност се правеше, че не забелязва това… опущение.

Радев обаче винаги е разбирал ядреното бъдеще на България като бъдеще за АЕЦ „Белене“; тръбата на „Турски поток“ – като злоупотреби със средства, но не и като още по-тежка зависимост от „Газпром“; военна помощ за Украйна – като въвличане на България във война; а за спрените от „Газпром“ доставки на руски газ обвини правителството. Като натовски генерал и бивш началник на ВВС той дори поиска България сама да пази въздушното си пространство, въпреки че е наясно колко несъстоятелно е това заради състоянието на бойната авиация. Разбиранията му за „руския“ Крим са константни още от първия мандат.

Затова и президентът няма да застане на страната на премиера Петков и правителството в оставка и да го подкрепи срещу шантажа на Кремъл. Настроенията в българското общество са колебливи. Според национално представително изследване на общественото мнение, проведено на терен в периода 6–16 юни 2022 г. от „Алфа Рисърч“ по поръчка на Институт „Отворено общество – София“, над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа, подобно на Студената война. Но макар и с най-голям дял във всички възрастови групи, подкрепящите нямат мнозинство в нито една.

За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните. Близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Но е твърде голям делът на хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса – близо 31%. За спечелването им на следващи избори ще се конкурират и БСП, и „Възраждане“, и „Български възход“ на Стефан Янев, защо не и „Изправи се, България“ на Мая Манолова.

Президентът ще помогне с каквото може. Откакто се позиционира като критик на правителството (прави го почти ежедневно), канонадата от жълти медии по Радев спря. А неговата представителка в СЕМ Габриела Наплатанова пък спомогна настоящият директор на БНТ Емил Кошлуков, известен с близостта си и до ГЕРБ, и до ДПС, да запази поста си. Удобното оправдание беше принципност, в името на която тя се въздържа от гласуване, макар да оцени високо професионализма на един от кандидатите и неин бивш шеф в bTV Венелин Петков.

Залезът на Борисов

Докато звездата на Румен Радев се вдига все по-нависоко, Борисов залязва. Повече от година бившият премиер и все още лидер на ГЕРБ обикаля из България, говори по партийни сбирки и отмаря в Банкя с внуците и кучетата. Оттам „вдига“ ветото за Северна Македония с призива си към премиера Кирил Петков да внесе т.нар. френско предложение в парламента още на 22 юни, след което тутакси изригнаха похвали от председателя на ЕНП Манфред Вебер, еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и албанския премиер Еди Рама. Макар че именно правителството на Борисов блокира европейския път на Скопие през 2019 г.

Но въпреки някои ситуационни победи, в т.ч. успешния вот на недоверие, Борисов е наясно, че времето му е изтекло и е най-добре да се оттегли – само че не си е изработил пътя за отстъпление. Той е твърде обременен от десетте години управление – политическо людоедство, корупционни схеми, чадър от главния прокурор, укрепване на руското влияние. Докато президентът няма как да бъде уличен в корупция, тъй като пряко не управлява.

Въпреки някогашното си противоборство обаче, днес те като че ли играят в един отбор – на противниците на правителството на Кирил Петков, независимо от мнозинството в 47-мото НС, подкрепило френското предложение за ветото за Северна Македония. ГЕРБ и ДПС, гласували заедно с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, изпълниха волята на европейските политически семейства, към които принадлежат. А президентът така и не успя да изиграе „македонската карта“, въпреки упорството си да издига бариери пред разрешаването на проблема.

Ако миналата година служебните правителства бяха добър инструмент за рейтинга на Радев, също и ускорител за политическата кариера на Кирил Петков и Асен Василев, сега ситуацията е различна. Кризите са прекалено много, а напрежението е твърде високо – растящи цени, скъпи горива, нови страхове заради нови щамове на COVID-19, война.

Този път Румен Радев ще съставя с неохота четвъртия си служебен кабинет. Какво да се прави – кой, ако не той…

Заглавна снимка: Румен Радев и Кирил Петков по време на честването на 3 март т.г. © Министерски съвет на Република България

Източник

Да помечтаем за училищното образование

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/da-pomechtaem-za-uchilishtnoto-obrazovanie/

Резултатите от националното външно оценяване (НВО) на учениците и тази година разпалиха обществени страсти. Докато едни акцентират върху нещата, които децата, държащи изпитите за външно оценяване, не знаят, не разбират или не могат, други обръщат внимание на проблемите в училищното образование, част от които се явява и НВО. По какъв начин училището изгражда знания и умения и с адекватен инструментариум ли се оценяват те? Бива ли да свеждаме седмокласниците единствено до формалните резултати, които постигат на изпити и на базата на които успяват или не успяват да се класират за „елитна“ гимназия?

По отношение на инструментариума за оценяване два случая станаха обект на критики.

След като от Министерството на образованието и науката разпространиха информация, че четвъртокласниците не могат да обяснят какво е пожарникар, стана ясно, че проблемът е в изпитния критерий, според който децата на 10–11 години трябва непременно да се сетят, че става въпрос не просто за гасене на пожари, а за професия. Дори да оставим настрана, че при нивото на институционална и гражданска култура у нас дори възрастни се затрудняват да разграничат човека от различните му социални роли, критерият не е коректен и във фактологическо отношение – има и пожарникари, които са доброволци.

Вторият случай е с разказа „Талисманът“ на варненеца Красимир Бочев, даден за преразказ на изпита по литература след VII клас. Обект на критики стана както посредствеността на самото произведение, така и избирането на точно този автор, който е последовател на „Възраждане“ и споделя конспиративни теории за COVID-19 и по всякакви други теми. В своя защита от МОН отговориха, че художествените качества на разказа не влизат в критериите за избор на произведение, а най-важното е той да е лесен за преразказване. От това е логично да се заключи, че възпитаването на литературен вкус не е сред приоритетите на обучението по литература.

Ала по-сериозният проблем е в самата философия на училищното образование –

инструментариумът и критериите са малка част от нея. След излизането на резултатите от НВО за седми клас Надежда Цекулова от БХК и педиатърката Бояна Петкова публикуваха постове във Facebook, в които подлагат на критика системата на училищното образование. Система, която изтезава и децата, и родителите им. Която създава училища за отличници и образователни гета. В която стойността на 13–14-годишните тийнейджъри (и способностите на родителите им) се измерва според получените точки на изпитите, които пък предопределят по-нататъшния им живот.

Образователната система е фиксирана върху постиженията и класациите не само в България, макар у нас допълнителни проблеми да са неадекватните учебни програми и критерии, както и огромното образователно неравенство. В германската федерална провинция Бавария например бъдещето на учениците се предопределя дори по-рано – едва в пети клас се решава кое дете е „достойно“ за гимназия, в края на която ще може да държи матура, и за кое е по-добре да отиде в професионално училище. А без матура няма университет. Възможно е човек да стигне до нея и вече като възрастен, но трябва да има много силен мотив да надскочи професионалната си среда.

Нека си представим, че може да бъде и друго.

За да се научите да карате колело или кънки, задължително е да преодолеете страха си от падане. Основен принцип в съвременното обучение по чужди езици е, че за да проговори на новия език, човек не трябва да се бои да прави грешки. Като се замислим, така е с всичко, което учим – страхът да не сбъркаме блокира както разбирането, така и свободното прилагане на наученото. Когато основният мотив е оценяването, на практика не се учим, а се приспособяваме към определени критерии за оценка.

Да помечтаем, че в училище няма оценки. Че целта на училищното образование е учениците да се развият като личности, които разбират света, в който живеят, и са способни да се ориентират в него. Уроците са интересни и децата виждат какъв е смисълът да научат едно или друго. Не живеят в непрекъснат стрес да не се „провалят“, а експериментират и си помагат взаимно. По-големите ученици избират кое в какъв обем и с каква сложност да изучават според интересите си, стига да съберат определен брой „точки“. Няма „елитни“ и гетоизирани училища, а навсякъде може да се получи образование с аналогично качество.

Как тогава ще се влиза в университет?

За разлика от училището, в университета (поне на теория, макар с масовизирането на висшите училища ситуацията да не е точно такава) се спазват високи академични стандарти. Ето защо е логично достъпът до него да става след проверка на потенциала за усвояването на такива стандарти, тоест след изпит. И е важно висшето образование да съдържа по-високи изисквания за качество. Още повече че то (отново на теория) е предназначено за хора, които са мотивирани и знаят какво искат. Не съществува обаче никаква необходимост входът към него да е следствие от резултатите в училище. Освен всичко човек може да реши да се насочи към университет и в зряла възраст, когато вече е забравил какво стои зад оценките от гимназиалната му диплома.

По същия начин и хората, които се насочват към професия след училище, не следва да са заложници на образователните си успехи или провали, особено ако тези успехи или провали нямат пряка връзка с това, което ще се изисква от тях в работата. Често се получава така, че дори човек да е специализирал в определено професионално направление по време на образованието си, новата работа да изисква от него компетентности, които не е изучавал и тепърва трябва да усвоява. Това се случва впрочем нерядко и на хора, завършили университет.

Утопия, но не съвсем.

Така описаната картина не съществува в чист вид в никоя държава, но на много места може да намерим нейни елементи. Има висши училища, които приемат и без диплома за средно образование. Във финландските училища например оценките се формират по съвсем други критерии и нямат добре познатата ни санкционираща функция. Принцип на образованието по Монтесори е да няма оценки и домашни, а процесът на обучение прилича по-скоро на игра. В някои училища и образователни системи по-големите ученици сами избират какъв да бъде учебният им план, на кое да наблегнат повече и на кое – по-малко.

Контрапродуктивността в съвременни условия на училището, което е изградено според принципите на дисциплината и санкциите, адекватни на демократичните общества до втората половина на ХХ век, се забелязва от философи и експерти в областта на образованието. Сред тях са например немските философи Рихард Давид Прехт и Харалд Леш, за чиято книга „Как образованието сполучва“ вече писахме в „Тоест“.

Въпросът е защо моделите на несанкциониращо училище не се превръщат в масова практика.

Проблемът е не толкова в закостенялостта на самото образование, колкото в спецификите на социалната система, чиито неравенства образованието възпроизвежда, ако се позовем на френския социолог Пиер Бурдийо. В представата, че светът едва ли не ще се срути, ако хората не научат още от деца къде им е мястото. В инерцията да се произвеждат не личности, а винтчета в машината, които стават безполезни, когато тя бъде заменена от нова. В илюзията, че училищната месомелачка е „подготовка за живота“.

Обикновено детството се описва като „щастливо“ и „безгрижно“. Това клише трябва да е произведено от хора, които са забравили какво е да си дете. Или поне какво е да си ученик. Със стреса на ученическия живот може да се сравни само стресът на отдадения родител на ученик. И пак не е сигурно кой е по-стресиран, защото за ученика всичко се случва за първи път и съответно се преживява драматично. Към децата в училищна възраст има безброй изисквания, а в същото време те нямат правото да се разпореждат с живота си. Но пък могат да провалят бъдещето си – или поне да го направят много по-трудно, защото са блокирали на някой изпит.

„Знам, че не може, но може ли да може?“,

пеят босненците от „Дубиоза колектив“. Вероятно една радикална реформа на училищното образование, в която се премахнат оценките, няма да е безпроблемна. От друга страна, проблемите на настоящото училищно статукво сме свикнали да приемаме за даденост, едва ли не като природен факт. Но в степента, в която осъзнаваме, че може да бъде и друго, има и надежда за промяна.

Заглавна снимка: © MChe Lee / Unsplash

Източник

Бурята. А след бурята падна ветото за Северна Македония

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/buryata-a-sled-buryata-padna-vetoto-za-severna-makedoniya/

Четирийсет и седмият парламент се записа в историята – не успя да преодолее политическото противопоставяне, но събра политическите противници, за да вдигнат ветото за Северна Македония. След като Народното събрание одобри преговорната рамка и останалите документи, или т.нар. френско предложение, още другата седмица постоянните представители на ЕС ще придвижат процеса – в броените дни, които остават до 30 юни, когато е краят на френското председателство на Съвета на ЕС.

Какво реши парламентът

Дава мандат на правителството да одобри предложението на френското председателство на Съвета на ЕС, което трябва да бъде прецизирано, за да гарантира:

1. Спазването на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония от 2017 г.

2. Вписване на българите като държавнотворен народ в преамбюла и в Конституцията на Република Северна Македония наравно с останалите народи.

3. Никъде по време на присъединителния процес не може да се говори за признаване на македонски език.

4. Европейски гаранции за спазването на тези условия.

Преди правителството да одобри предложението на френското председателство, външните министри на България и Северна Македония трябва да подпишат двустранен протокол, в който да са разписани стъпките за изпълнение на българските условия. Протоколът трябва да бъде подписан преди приемането на Преговорната рамка и заключенията на Съвета на ЕС. Последното заседание на Съвета е на 28 юни, но Преговорната рамка и заключенията може да бъдат приети с писмена процедура. Преди това МВнР трябва да получи мандат за подписване на протокола.

Заместник-председателят на парламента Кристиан Вигенин от БСП коментира темата за протокола, който още не е довършен: „В него има въпроси, свързани с исторически личности. Съгласни ли сте да одобрим нещо, върху което нямаме контрол като народни представители?“. „България не вдига ветото, а подсилва силата му“, заяви в парламента съпредседателят на ДБ Христо Иванов. Той подчерта, че ако Северна Македония не изпълнява ангажиментите си по време на преговорите за членство, „ветото, което им се налага, ще бъде със силата на цялото европейско семейство, застанало зад България“.

Важно е какво ще направи Скопие оттук нататък. Премиерът Димитър Ковачевски заяви, че българското предложение, тоест френското, е неприемливо, а опозицията ВМРО-ДПМНЕ се готви за протести.

Тези, които свалиха правителството, и тези, които го подкрепят, обединиха усилията си, за да гласуват преговорната рамка, подготвена от Европейската комисия и Франция. ГЕРБ и ДПС членуват в европейските политически семейства съответно на ЕНП и АЛДЕ. „Демократи за силна България“, част от „Демократична България“, също е член на ЕНП, а „Продължаваме промяната“ се стреми към групата на европейските либерали, макар че още не е подала документи за съдебна регистрация като партия след учредителното събрание през април т.г.

Независимо от политическото противопоставяне и поляризация, всички тези политически сили декларират европейска и евро-атлантическа ориентация. Техните политически семейства – десните и либералите, работиха усилено за европейската интеграция на Западните Балкани и за вдигане на ветото. Френският президент Еманюел Макрон, чиято партия е част от алианса „Обнови Европа“, публично призна вчера, че върху България е бил упражнен „много силен натиск“ през последните месеци:

Това е и резултат от политическата криза в България в момента и ние не можем да се правим, че я няма. Искам да приветствам политическия кураж и ангажираност на премиера Петков. Той направи всичко и смятам, че сме много близо до споразумение.

Извън създадената под европейски натиск и на база споделени ценности „плаваща коалиция“ останаха БСП (иначе партньор в коалицията на ПП), прокремълската „Възраждане“ и партията, чийто лидер напусна управляващите заради „Македонияааа!“ – „Има такъв народ“. Ако френското предложение трябваше да мине най-напред през заседание на правителството, ИТН и БСП щяха да го блокират заради червените си линии. Тази опасност беше избегната чрез хода с директното внасяне в парламента.

Това не отменя политическите разделения, не ни прави част от някакви коалиции, а трябва да си свършим работата заради националния интерес, за което ни плаща заплати суверенът.

Това заяви в пленарната зала съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов. Така е, не ги отменя, но дава някаква слаба надежда, че на тази основа може да се градят политически решения и за бъдещето на България, изправена пред четвърти избори за година и половина.

Мнозинството български парламентаристи изпълни своя „дълг на европейци“, за който говори президентът Макрон. Решението ще има своя принос за укрепване на Западните Балкани, разтърсвани от новите федеративни амбиции на Сърбия и руското влияние в региона, което внася политическа нестабилност не само в Босна и Херцеговина, но и в други държави.

За вдигане на ветото, наложено през 2020 г. от третото правителство на Бойко Борисов, работиха знайни и незнайни дипломати, експерти, политици. Дори и представители на БСП, както признаха депутати социалисти. Така се изпълни и обещанието, дадено от премиера Кирил Петков в началото на управлението му – в срок от 6 месеца (тоест до края на френското председателство) България да промени позицията си, „предлагайки нова процедура, много бърза, с много кратък краен срок“. В действителност за 6 месеца в управлението и заявените от ПП цели се промениха.

Борбата с корупцията, съдебната реформа и „изчегъртването“ на ГЕРБ бяха изместени от темата за ветото за Северна Македония.

Въпреки предварителните очаквания, засега няма изгледи за бурни демонстрации и изстъпления, както беше в Гърция, когато се преговаряше за името на Бившата югославска република Македония. Тогава в Солун, Атина и други гръцки градове десетки хиляди гърци не спряха да протестират дни наред заради употребата на „Македония“ в името на държавата. Но след като 27-годишният спор беше решен, демонстрациите стихнаха.

Макар че в последните дни се забелязва известна активност на политици от ВМРО, предвождани от евродепутата Ангел Джамбазки, те едва ли ще съберат впечатляващ брой граждани в своя подкрепа. „Възраждане“ можеха да свикат свои хора под знамената в петъчния ден, когато парламентът обсъждаше ветото – но не се случи.

А сега какво

Протестите пред Народното събрание заради вота на недоверие тъкмо приключиха като лятна буря, докараните с автобуси хора се прибраха по домовете си в провинцията, разотидоха се придошлите на жълтите павета софиянци.

Премиерът Кирил Петков нарече „мафия“ половината парламент, президента – „страхливец“, а доскорошния си партньор във властта „Има такъв народ“ – „предатели“. Оттегляйки се от капитанския мостик, след като вотът на недоверие, внесен от ГЕРБ, събори кабинета му, Петков взриви и мостовете на тръгване. Това отсега предизвестява неуспеха на първия мандат, който президентът по право следва да връчи на „Продължаваме промяната“, за да сглоби правителство. Но ПП все пак ще се опита, може би отново с Кирил Петков, а може би с друг за премиер – което Асен Василев, неговият верен съратник, съпредседател и вицепремиер допуска, но се съмнява. 

Следващият мандат, който се полага на ГЕРБ като втора политическа сила на изборите през ноември 2021 г., също „изгаря“. От ГЕРБ вече обявиха, че ще го върнат тутакси. На когото и да се падне третият мандат – на ИТН, БСП, „Демократична България“ или „Възраждане“, правителство също няма да се състави. И България пак опира до избори.

Възможно ли е предсрочните избори да бъдат предотвратени от n на брой компромиси?

Например ако „Продължаваме промяната“ оттегли Бойко Рашков като кандидат за председател на КПКОПНИ – защото ДПС са особено раздразнени от номинацията. Или ако стихнат атаките срещу главния прокурор Иван Гешев – Бойко Борисов и сие не харесват това. Или…

Тези компромиси не са обикновени отстъпки, те са отстъпление от заявени битки и принципи, а иконичният образ на Промяната задължава създателите ѝ не просто да отхвърлят компромисите, но и да не влизат в преговори. Лесно е, когато са на площада, изправени с мегафони пред хилядите скандиращи заедно с тях. Трудно е, когато са във властта и се налага да търсят партньорства, за да вземат решения в интерес на гражданите – и за разделените в подкрепата си хора на площада, и за останалите в домовете си.

Следващата седмица в парламента влиза за второ четене актуализацията на бюджета, а създаденото в името на Северна Македония и ЕС европейско мнозинство отново ще се разпадне заради конюнктурни интереси. След свалянето на председателя на 47-мото НС Никола Минчев, предшествало вота на недоверие, опозиционните партии в парламента показаха, че те са кворумът. Ако поискат – има, ако го провалят – няма, тоест те са управляващото мнозинство и от тях ще зависи дали да бъдат приети едни или други разходи, едни или други проекти. (А както се разбра от писмото на напусналата „Възраждане“ Елена Гунчева, има знаци за съгласуване между партията на Костадинов и ГЕРБ.)

Какво ще успее да свърши парламентът, преди да се разпусне след близо месец,

зависи обаче от диалога и комуникацията между отделните лагери. На карта са заложени предстоящият отоплителен сезон, който започва след по-малко от 4 месеца, и газохранилището в Чирен, което е пълно 32%, а до октомври трябва да стигне 80%. Премиерът Кирил Петков трябваше да подпише в Азербайджан увеличение на доставките на азерски газ, които да удвоят планираните сега 1 млрд. куб.м годишно, но отложи пътуването си, за да подкрепи Никола Минчев в парламента.

Заложени са и първите близо 2,6 млрд. лева по Националния план за възстановяване и устойчивост, получаването на които изисква да се приемат 23 законопроекта. Законът обаче се оказа един, поне за първото плащане тази година, и вече е приет от Народното събрание на първо и второ четене – Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове.

Без съмнение парламентът ще одобри актуализацията на бюджета – пенсионерите в България са една трета от избирателите, – но не и разходите, поискани от правителството на Кирил Петков. В сряда, 29 юни, проектът влиза за второ четене в пленарната зала и ще е по-скоро предизборен. За останалите важни за Промяната законопроекти зависи от мнозинството, което ще съберат – а засега не показват склонност да разширят обхвата му извън настоящото малцинство в парламента от 116 депутати (от ПП, ДБ, БСП и шестимата независими, отцепили се от ИТН).

Дефицитът на диалог беше отличителна черта на управленската конструкция в оставка. Нормална комуникация е липсвала в коалицията, както пролича от ваденето на мръсното бельо след „развода“, нямаше я и в отношенията с опозицията.

ДПС и „Възраждане“ са готови за избори. ДПС имат твърдо ядро, чиято готовност за гласуване се влияе основно от знаците на ръководството. Партията на Костадин Костадинов е във възход, регистриран от социолозите. ИТН ще се бори пак да влезе в парламента – този път може да е и в коалиция с прясно учредената през май партия на Мая Манолова „Изправи се, България!“. БСП е в срив, а Корнелия Нинова и кръговете ѝ ще трябва да се разделят с ресурсните места в земеделието и горите.

Управлението отново ще зависи от правителство на президента.

Заглавна снимка: © Петър Хаджиколев

Източник

„София прайд“ между капките

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/sofiya-prayd-mezhdu-kapkite/

На „София прайд“ по традиция вали дъжд. Петнайсетото издание на шествието, което се проведе миналата събота, не беше изключение. Не за буквалните капки обаче иде реч тук. В сравнение с предишните прайдове едно отсъствие се набива на очи – тази година нямаше масирани анти-ЛГБТИ кампании в навечерието на събитието.

За всички, които следят темата, тази липса е, меко казано, необичайна.

Е, не мина съвсем без хомофобска активност. В навечерието на прайда Светият синод на Българската православна църква се сети да обяви събитието за „непристойно“ и да призове то да бъде спряно. Проведе се и станалият ежегоден Поход за семейството в защита на „традиционното семейство“, тоест на брака само между мъж и жена. На него се събраха една шепа хора. В подлеза на Софийския университет обикаляха неколцина късо подстригани младежи, търсейки някое знаменце в цветовете на дъгата, което да изгорят.

Въпреки че прайдът не беше уважен от политически лидери (с изключение на съпредседателя на „Зелено движение“ Владислав Панев; министърът на екологията Борислав Сандов идва всяка година, но тази беше с ковид), той все пак беше посетен или поне подкрепен от политици от различни партии. Сред участниците бяха разпознати не само членове на „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, а и евродепутатите от БСП Цветелина Пенкова и Петър Витанов. А Антоанета Цонева и Иво Мирчев от „Да, България“, които досега не бяха подписвали декларацията на „София прайд“ и като цяло не бяха демонстрирали подкрепа за ежегодното шествие за правата на ЛГБТИ хората, сложиха на профилните си снимки във Facebook панделки в цветовете на дъгата.

Основната разлика с предишните прайдове е, че

тази година телевизионните студиа не преливаха от „дискусии“ между хомофоби и ЛГБТИ активисти,

в които водещите питат, сякаш за първи път се сблъскват с темата: „Не разбирам защо парадирате. Кой ви пречи?“ Нямаше разлепени хомофобски стикери по уличните стълбове и превозните средства на градския транспорт. Нямаше актове на насилие срещу събития, включени в културната програма на прайда. Нито медийно демонизиране на книги или филми от програмата.

Почти не се чу и гласът на хомофобските политици и партии, които традиционно вдигат шум в навечерието на шествието. За БСП това е по-лесно обяснимо – като част от управляващата коалиция Корнелия Нинова, която е и „моторът“ на хомофобията в Столетницата, се опитва да бъде толкова демократична и сговорчива, колкото ѝ е възможно. Ала партията на Костадин Костадинов, която вече има парламентарно представителство и използва всеки повод, за да прави гръмки изказвания от трибуната на Народното събрание, също подмина темата. Само ВМРО по навик поиска забрана на прайда, но това не стана новина.

 

© Анастас Търпанов

А бяха времена…

Само преди година в навечерието на прайда (какъвто се проведе не само в София, а за първи път и в Бургас) хомофобските прояви бяха неизброимо много и коя от коя по-зрелищни. В Бургас шествието така и не можа да тръгне, тъй като участниците в ЛГБТИ събитието бяха обградени от хомофоби и замеряни с какво ли не. Националисти организираха акции срещу представяния на книги в София и Пловдив и вандализираха клуб The Steps и общностния център Rainbow Hub. Последният впрочем вече е на трети адрес – след като няколко месеца по-късно група, предвождана от Боян Станков, известен като Расате, потроши центъра, а Станков удари активистка, съседите прецениха, че не искат да съжителстват с хора, които непрекъснато са нападани, за да не пострадат и те.

След кампанията срещу Истанбулската конвенция, проведена у нас с решаващата роля на ВМРО, хомофобските и трансфобските прояви се увеличиха чувствително, а ЛГБТИ проблематиката се използваше като разменна монета в политическите борби. В началото на 2019 г. Костадин Костадинов предизборно издигна хомофобски билбордове. БСП и ВМРО не пропускаха възможност да защитят това, което разбират под „традиционни ценности“.

Неусетно хомофобията се превърна в мейнстрийм.

Жена, разхождаща кучето си в центъра на София, остана без четири зъба, защото на случаен минувач му заприличала на гей мъж. Пловдивски тийнейджъри решиха да „прочистят“ парка от връстници, които им изглеждат като хомосексуални, а активисти от града получиха смъртни заплахи. Това е само малка част от проявите на омраза към ЛГБТИ хората през последните години.

Омразата не подмина и високия дискурс. След като Конституционният съд обяви джендъра за противоконституционен, Институтът за български език към БАН издаде Речник на новите думи, с който на практика официализира всички превратни тълкувания на темата „джендър“, тиражирани от жълто-кафявите медии, както и от вестник „Дума“. Това стана в контекст, в който все повече социални учени и неправителствени организации се самоцензурират, когато се говори за джендър проблематика, за да не станат обект на негативни кампании.

И изведнъж… нищо.

В настоящия период политическите страсти отново са нажежени. Логично е ЛГБТИ хората и този път да бъдат използвани като залог в борбите за власт. Такова нещо обаче не се случва. В навечерието на прайда всички усилия на политическите сили, които традиционно развяват знамето на хомофобията (плюс „Има такъв народ“, които досега не са се проявили в тази посока), бяха концентрирани върху темата „Македонияаааа!“.

Почеркът на пропагандната кампания впрочем е същият, както и на тези против Истанбулската конвенция, Закона за социалните услуги, Стратегията за детето и пр. Създава се истеризирана среда, настроена срещу общ враг (все едно дали реално съществуващ, или имагинерен), и всеки разумен глас се интерпретира като национално предателство. В тази ситуация премиерът Кирил Петков е в положението на зайчето от стария виц, което вълкът го бие и защото е с шапка, и защото е без шапка. Ако приеме т.нар. френско предложение или дори само изрази позиция по него – води самостоятелна (предателска) външна политика. Ако не заема позиция – бяга от отговорност.

Извод – когато няма дирижирана кампания, омразата рязко намалява.

Хомофобията не може да изчезне напълно, това не се е случило и в страните, които са най-толерантни към ЛГБТИ хората. Но мантрата „обществото не е готово“ игнорира факта, че това общество бива целенасочено облъчвано с определени послания, за да продължава „да не бъде готово“. Както и с темата за Македония, у нас въпросните послания са аналогични на руски пропагандни опорни точки и се прокарват с професионални ченгеджийски методи. В контекста на войната на Русия срещу Украйна пропагандата се концентрира около теми, които имат по-сериозна непосредствена значимост, каквато има допускането на Северна Македония за кандидат-член на Европейския съюз.

Междувременно, докато пиша тази статия, и истерията „не сваляйте ветото“ секна като по команда. По всяка вероятност това става, за да извлече ГЕРБ политически дивиденти. Ала все пак може за мъничко да си поемем въздух и да си кажем – колко е хубаво да живеем без пропаганда. До следващата дезинформационна вълна. Като имаме предвид вододелната политическа ситуация, тя може и да изпревари публикуването на настоящата статия.

Заглавна снимка: © Анастас Търпанов

Източник