Tag Archives: България

Какво научихме ние и не научи МВР от случая със Сашко?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/%D0%BA%D0%B0%D0%BA%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%85%D0%BC%D0%B5-%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%B8-%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0%D1%83%D1%87%D0%B8-%D0%BC%D0%B2%D1%80-%D0%BE%D1%82-%D1%81%D0%BB%D1%83/

Статията е първо публикувана на 27 ноември в Капитал.

Има много неща, които държат един родител буден нощем. Несъмнено новинарските емисии, филмите и БГ Мама са развинтили предостатъчно въображението ни за опасностите, дебнещи децата ни от ранна възраст. Сред болестите, катастрофите и наркотиците се нарежда и изчезването. Едно дете да потъне вдън земя е колкото немислимо, толкова и ужасяващо. Затова и такива случаи като правило се приемат присърце.

Случаят на изчезналия Александър извади наяве както съпричастността на обществото и критичната роля на доброволчеството, така и тлеещите от десетилетия проблеми в комуникацията на полицията със същото това общество, но също и неподготвеността на самите масови медии да играят конструктивна роля в такива случаи.

На първо място трябва да кажем, че далеч не всички случаи са като този. Всъщност, в повечето няма нужда и дори би попречило на разследването да се обявява публично каквото и да е. Но когато това е нужно, то следва да става бързо, надеждно, без спекулации, с ясна навременна информация и координация. Такива са изчезванията не само на деца, но и на възрастни хора и такива в уязвимо състояние. Хора, които поради болест, възраст или принуда, трудно биха могли да помогнат сами на себе си.

Докато няма еднакви случаи, лесно може да се види, че проблемите в комуникацията е на институционално ниво. Разпознавайки този проблем преди 13 години, се опитах да намеря технологично решение създавайки проекта Lipsva. Амбицията му никога не е била да намира хора, макар надежда винаги да има, а да покаже, че съобщаването на случаите може да се прави по по-добър начин. В рамките на проекта направих карта, показваща всички известни активни случаи и анонимна статистика за решените, автоматично търсене в социалните мрежи на хора, отбелязали се близо до последното известно местоположение, и изпращане на готови за разпечатване плакати до магазини и кафенета в близост. Всичко това беше достъпно преди повече от 10 години и го предложих безвъзмезно на МВР.

Последваха няколко срещи и доста комуникация в опити за обща работа. Всички бяха много ентусиазирани и съгласни, че това има смисъл. Особено хората по места, чиято работа беше именно да решават тези случаи: тези, на които близките звъняха постоянно с надежда за добри новини, а в от един момент нататък – каквито и да е новини. След години опити и събиране на данни единственият резултат беше, че при всеки случай на изчезване медиите тикаха картата ми в лицето на тогавашния шеф на сектор “Издирване” и го питаха защо МВР не прави нещо подобно.

Причината за всичко това е същата, както множеството проблеми, които виждаме в полицията – дълбоката бюрократична машина и вкоренения от поколения страх от взимане на решения. МВР може да се е деполитизирана преди 30 години, но мисленето и работата не са мръднали особено от 80-те години насам. Това се вижда особено ясно в случаите на издирване. Има някакъв срам изглежда на ниво директор, когато се говори на тази тема и язвителна насмешка, когато хора вътре и извън системата настояват, че има по-добър начин. Това са все неща, с които се сблъсках сам, но трагичното е, че със същото се сблъскват родители на деца, които не спират да настояват на най-горно ниво за действе.

Тук следва да се отбележи, че подобрения в МВР все пак има. В последните няколко години са свързали многобройните си системи и търсенето на информация за издирвани се доближава доста до иначе нереалистичните очаквания, които холивудските филми са загнездили у нас. Докато това определено е подобрение, общуването с неправителствени организации, медии и въобще желаещи да помогнат е изключително затормозено до степен, в която самите издирващи са също толкова фрустрирани от системата, колкото и близките на изчезналите.

Друго нововъведение беше прословутата Amber Europe система, която беше шумно обявена в началото на 2018-та година. Това е мрежа от институции и НПО-та, които си съдействат с проекти, обмен на опит и информация за по-ефективно откриване на деца. Това,на което повечето медии обърнаха внимание, обаче е интеграцията с Facebook, където при изчезнало дете може на момента да се покаже снимката му и информация на всички потребители на мрежата в радиус от 200 км. Именно това стана с Александър, макар и с поне 8 часа закъснение след първата информация в медиите.

Всъщност, четири години след официалното включване в мрежата, това беше първият и единствен път, в който МВР я използва. Има още един случай от преди година, но той се разви в епизод на популярен български сериал. За сравнение Гърция е обявила и открила 40 деца за същия период от време със системата. Липсва и информация дали България се е включила по някакъв начин в обмена на опит, с изключение на няколко кратки споменавания за присъствие на делегати по срещи. Междувременно още от включването на МВР като организация, официалният сайт на Amber Europe все още показва като единствен източник на информация за подобни случаи в България социалните профили на Lipsva в Twitter и Facebook. Оттам не успяха да ми обяснят как се е случило това. Неофициално разбрах, че тези линкове са дадени от самите представители на МВР. Нищо, че активната работа по проекта спря преди 5 години.

Нито спешните реклами на Amber във Facebook, нито карти и технологични решения като Lipsva биха решили проблемите в комуникацията. Те са просто инструменти. МВР обмисляше през годините много други такива – MMS-и към таксиджиите, новини по таблата на метрото и спирките на градския транспорт, спешни бюлетини по радиото и телевизията и ред други шумно обявени, но неосъществени идеи. Докато за някои драматични случаи научаваме сравнително бързо от основните емисии, това става щедро напоено с кадри на страдащи близки и словохотливи съседи, дежурни експерти, бивши и настоящи служители на полицията. Нищо в това не показва както отговорност от стана на МВР, така и капка журналистическа етика от самите медии.

За повечето изчезвания обаче не научаваме дори от сайтовете на МВР. В някои райони на страната повечето такива се подават „ексклузивно“ на конкретни местни медии. Трудно ми е да преброя случаите, в които родители са ми споделяли, че се молят на полицията да разпространи информация по техните канали или да изкарат екипи за издирване. Когато става въпрос за възрастни и често безпомощни хора, ситуацията е най-тежка. Това, комбинирано с хаотичната система от сайтове и начини на публикуване на информация от РДВР-тата, прави изключително трудно намирането на каквато и да е информация за един или повече случаи на изчезване. Именно това целеше да подоби Lipsva и го правеше добре.

Всичкият този комуникационен хаос, но и честата циничност и ярка неподготвеност за боравене с такива случаи на приемащите сигнали създава съвсем очаквано крайно недоверие към способностите и желанието на полицията да се справи с такива случаи. Сензационното отразяване от страна на медиите и търсенето на ефирно време у дежурните експерти пък оставя впечатление, че постоянно изчезват хора и никой не ги открива. Втората цел на Lipsva беше да покаже, че всъщност мнозинството от случаите се решават успешно. Този аспект е изключително важен, защото именно доверието между близки и разследващи, както и вярата на доброволци и неправителствени организации, че решение и смисъл има е това, което неизменно ще повиши успеваемостта. Видяхме го и в случая на Александър.

Докато обаче повечето изчезвания се решават, сложните такива, когато трябва да се действа бързо, да се вземат на сериозно тревожни ранни сигнали или да се предпази уязвим човек от друга опасност е нещо, в което системата се проваля отдавна. Тези случаи са малко, често не са публични, но имат изключително драматичен ефект над семействата дори при иначе успешен край. Тук от критична важност са ясните стриктни процедури, добрата комуникация, малкото бюрокрация и подсилване решимостта и възможностите за действие на тези най-близо до случая – все неща, с които родната полиция не се слави.

Може да направим сравнение с болниците – хората си мислят, че добрите болници са онези с няколкото именити медицински величия способни да извършват невероятни процедури. Истината обаче е, че истинските добри болници са онези, които не позволяват например пациента да умре от вътрешноболнична инфекция след уникалната операция. А такива случаи има доста и продължавайки аналогията са също толкова срамна тема за институциите до степен, в която почти нищо не се прави. Предотвратяват се с ясни стриктни процедури, признаване на грешките и търсене на решения, комуникация и подсилване решимостта и възможностите на онези, които могат да се справят с проблема.

Александър беше открит и се води разследване. Това, което като общество научихме е, че имаме място и роля в тези издивания и не следва да очакваме полицията да се справи сама. Доброволчеството има смисъл, а и има нужда от продължителни постоянни действия тази насока. Това, което не очаквам, е промяна в работата на МВР или подходът на медиите по тези теми. След толкова години повтаряне на едно и съм говорил с много разследващи, които търсят някакво решение и искат промяна, но се сблъскват със същата стена на безразличие и бюрократичен унес, с която се сблъсква всеки от нас застанал пред гише.

Докато има технологични решения, които биха помогнали, нищо не може да замести добрата полицейска работа. Къде нарочно, къде от невежество на ръководството, тя се тика назад, за да не попречи на когото трябва или да не стъпи накриво с грешния прокурор или местен големец. Същото отношение се отразява неизменно и на издирващите, които далеч не се занимават само с установяване на безследно изчезнали.

Макар повечето от нас да не може да си представим, че нещо такова може да се случи точно на нас, неизменно поредният тиражиран из медиите случай ни кара да се замислим. Докато някой възприемат качеството на живот като удобства в дома, колата или почивката, още по-важна характеристика е да има система, процес и специалисти, на които са се облегнеш в безизходна ситуация. Това е както спешната помощ, включително в отдалечени райони, лечение на редки заболявания, реакция при природни бедствия и несъмнено издирване на потъналите в дън земя. Именно доверието в тези системи на помощ допринася значително за качеството на живота. Доверието идва както от наличието въобще и ефективността на тези системи, така и ясната комуникация и прозрачност за работата им. При търсенето на безследно изчезнали, както и при много други функции на МВР, именно това е ключова брънка, която упорито се отрича от ръководството заради институционални недъзи, его, чиновническо и офицерско мислене заровено в преливащите с хартия папки от 80-те.

The post Какво научихме ние и не научи МВР от случая със Сашко? first appeared on Блогът на Юруков.

Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/nsi-ethical-distribution/

След излизането на първите данни на НСИ имаше, разбира се, много възгласи колко се е стопила нацията за последните 10 години. Намаление наистина има и то за съжаление е закономерно с процесите започнали още в края на 70-те задълбочени през 90-те и чиито ефекти виждаме ясно днес. Променената възрастова структура на хората имащи деца, многото деца родени и предимно оставащи в чужбина и повишената смъртност през пандемията влошават това положение.

Разбира се, има и много неразбиране на материята, което видяхме излязло на ярък гръмогласен парад през последните месеци. То включва теми като емиграция, раждаемост, смъртност и особено влиянието на сексуалното здраве, образование и абортите.

Затова надали може да се учудим на апокалиптичните сензационни заглавия. Това, което не видяхме обаче, са гръмките заглавия след като миналата седмица НСИ пусна данните за етническото разпределение от преброяването през 2021-ва. Вместо това се потвърди наблюдение базирано на данните от определени райони, което повтарям от години

С години се спекулираше много, включително колко коректен е въпроса и дори дали трябва да се позволява на хората да посочват какви са етнически – някои настояваха, че преброителите трябва да ги преценяват на око на какви им изглеждат с аргумента „ма то си е ясно“. Обсъждал съм нашироко в коментари тук абсурдността на тези и други твърдения. Трудно се говори по темата без да се зачекнат тезите така любими на по-крайно националистически настроените, но сериозно исторически необвързани наши сънародници. Затова искам да ви кажа, защо тези данни са всъщност също толкова тревожни, колкото и голяма част от резултатите от преброяването.

Това, което видяхме и което медиите единодушно решиха, че не си струва, защото не е скандална сензация, е че всъщност двете най-големи малцинствени групи в България намаляват. Наистина, цялото население намалява, но при етническите турци и роми това е много по-силно изразено. Докато при етническите българи намалението е – 9.6%, при определилите за етнически турци то е 13.6%, а при ромите е почти двойно – 18%. Така апокалиптичните прогнози през годините за „претопяване“ всъщност е с обратен знак – делът на ромското население е паднал с 8.5%, а на етническите българи се е увеличил.

Именно това обяснявам от години и срещам почти винаги насмешка – че емиграцията особено сред ромското население е значително по-голяма. Причините са както икономически, така социални, дискриминационни и дори корекционни. Немалко градове и села в страната ефективно са под контрола на местни феодали защитавани от прокуратура и политически сделки. Това важи с особена сила в Родопите. Сегрегацията и сериозната дискриминация на ромите специално пък създава реални пречки да се реализират. Това, както и особено силно изразената бедност в някои региони прави емиграцията единствен избор.

Докато един или повече от тези аргументи важи за повечето български граждани, вече имаме ясни данни доказващи нещо наблюдавано отдавна. Може би най-добре беше илюстрирано от човек, който срещнах докато бях доброволец при изборната секция във Франкфурт преди години. Заговорихме се докато чакаме за трудностите в Германия и отношението към чужденците като цяло. Беше от ромски произход и е работел като строител в България. Сподели, че „и в България се отнасят с мен като циганин, и в Германия се отнасят с мен като с циганин, но ми дават поне шанс да работя нещо смислено“. Към онзи момент имаше строителна фирма, осигуряваше хляб на 10 семейства и си плащаше данъците в Германия.

Примерите са най-шарени, също както емиграцията ни. Нагледал съм се на премного, но предпочитам да говоря за този феномен с данни. Факт е, че както при бежанците, пропускаме голям шанс да приобщим и да работим с всякакви общности и култури. Всичко това е заради някаква дълбока озлобеност и криворазбран модел за хомогенност, който не е съществувал до преди 3 поколения.

Затова нека не говорим по темата демография с емоции и усещания на база кой какво видял в коридор на болница или по някоя улица, а разбиране, че светът е доста по-сложен и шарен. Също и че сами си го причиняваме всичко това и не ни помага никак.

The post Стопяващата се (драма за претопяването на българската) нация first appeared on Блогът на Юруков.

Разследване на TV8.md и “Биволъ” Български фирми и банката на Цв. Бориславова с €‎6 млн. от взривилата Молдова схема с бланки за паспорти

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%84%D0%B8%D1%80%D0%BC%D0%B8-%D0%B8-%D0%B1%D0%B0%D0%BD%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D0%B2-%D0%B1%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%81%D0%BB.html

събота 3 декември 2022


Две български фирми и Българо-американската кредитна банка (БАКБ) на Цветелина Бориславова са замесени в мащабния скандал за източване на над €‎40 млн. при доставка на бланки за биометрични паспорти за…

Изборите им паднаха в ръцете

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/

Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.

Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ-СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.

Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зла умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.

А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.

Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.

Колокация на манипулацията

Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.

Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.

Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.

Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.

Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.

Най-важните промени – отвън

Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията (ЗУТ), Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.

Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.

Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.

Причини и последици

Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметките на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.

„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.

Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за парламент и европарламент те са в пъти по-малко.

ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.

Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.

От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.

Заглавна снимка: „Тоест“

Източник

Изборите им паднаха в ръцете

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/

Изборите им паднаха в ръцете

Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.

Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ–СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.

Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зъл умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.

А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.

Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.

Колокация на манипулацията

Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.

Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.

Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.

Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.

Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.

Най-важните промени – отвън

Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.

Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.

Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.

Причини и последици

Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметката на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.

„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.

Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за Народно събрание и Европарламент те са в пъти по-малко.

ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.

Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.

От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му се нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.

Изборите им паднаха в ръцете

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izborite-im-padnaha-v-rutsete/

Изборите им паднаха в ръцете

Смърт на машините. Триумф на хартията. Това е резултатът от парламентарните баталии, преобразили Изборния кодекс. Изглежда, че на 2 октомври се състояха избори само за да може ГЕРБ, ДПС и БСП да префасонират правилата за гласуване и да върнат хартиените бюлетини за следващите избори. За това помогна и президентът Румен Радев. Държавният глава разтегна близо два месеца процедурата за връчване на първия проучвателен мандат за съставяне на правителство и така позволи на трите партии да се колаборират и да прокарат каквото си искат.

Радев най-сетне ще връчи мандата на ГЕРБ–СДС в понеделник, 5 декември, макар че не пречеше да е тази седмица, след като на 28 ноември се срещна за консултации с последната парламентарно представена политическа сила – „Български възход“. Изчака обаче да приключи окончателното гласуване по промените на Изборния кодекс. Все едно са си стиснали ръцете. Нещо като „давам ви време да смачкате машинното гласуване, за да си правите избори, както ви е угодно, а вие ми давате време да продължа да управлявам до март“.

Това време беше оползотворено с пускане на внушения за конспирации с кодове, които така пасват на масовото разбиране на българите – хора със зъл умисъл бърникат в машините, за да добавят по няколко гласа към нечий изборен резултат чрез специален софтуер. Срещу тези съмнения – тъй като никоя от настояващите за хартиена бюлетина партии не е оспорила изборни резултати по съдебен ред – има достатъчно факти за фалшифицирани протоколи, продавачи на гласове и неизменни победители като ГЕРБ и ДПС в т.нар. рискови секции. Голяма част от тях, като тези в Столипиново например, останаха пусти, след като беше въведено машинното гласуване. Няма нищо радостно в това, че хора от ромското гето не са упражнили правото си на глас, но не радва и фактът, че го правят контролирано.

А освен с време, президентското управление помага и с „разкрития“ за работата на сваленото след 7 месеца управление редовно правителство на Кирил Петков. При това акциите са някак съгласувани с ГЕРБ. Когато Делян Добрев например извади някоя фактура за газ, бива допълнен в атаката от служебния енергиен министър Росен Христов. По същия начин атаките срещу действията на назначени от „Продължаваме промяната“ лица в Българската банка за развитие (ББР) идват залпово и от двете страни – от партията на Борисов и от кабинета на Радев. А министърът на регионалното развитие и благоустройството Иван Шишков, освен че разплати част от дължимото на пътните фирми, в т.ч. и инхаус поръчки за магистрала „Хемус“, изми обоснованите предположения за корупция – фирмите не били виновни, ако имало незаконно строителство, то е било по възлагане на държавата. ГЕРБ и Борисов нито за момент не бяха споменати.

Така свързвани с корупция политически сили биват почистени и избелени, а доверието в тези, които настояват за промяна, спада. След зимата българинът ще е забравил за онова, което ГЕРБ и ДПС вършеха в пътния сектор, за раздаването от ББР на огромни кредити на десетина фирми, приклякването в услуга на енергийните и геополитически интереси на Кремъл, рейдването на бизнеси, задкулисието и корупцията в правосъдната система.

Колокация на манипулацията

Започна се в първия ден на парламента – на 19 октомври, когато БСП внесе законопроекта за връщането на хартиената бюлетина, на 2 ноември Правната комисия го одобри за първо четене, на 4 ноември мина на първо четене в пленарната зала с гласовете на ГЕРБ, ДПС и БСП. След това дойде онова 17-часово заседание на Правната комисия, а после и 18-часовото на парламента, започнало на 1 декември и преляло в следващия ден, на което, наред с хартиената бюлетина, бяха прокарани и други промени – те обезсмислиха машините и затъмниха прозрачността на изборния процес. За много от тях помогна и проруската партия „Възраждане“.

Например: след всяко гласуване с машина ще се разпечатва бюлетина, която ще се брои ръчно в края на изборния ден. Така преброяването падна обратно в ръцете на когото-трябва, добре дошли отново на ония нечетливи и надраскани протоколи на СИК. Машината е елиминирана като източник на резултата от машинния вот – няма да вади протокол, следователно такъв няма да се прикачва към изборните книжа. Всичко зависи от преброителите.

Макар да остават, флашките, на които се записват резултатите, също стават непотребни – те няма да показват обобщените резултати на екран или в протокол, както беше досега. Само ако по съдебен път се оспорят резултатите от изборите в някоя от секциите, тогава ще може да се използват запаметените във флашките данни. Това означава, че ако дадена партия не е съгласна с резултатите от изборите, ще трябва да води дела за всичките близо 13 000 секции, за да се добере до записаното в устройствата.

Според разменените в пленарната зала реплики разликите били концептуални. В ГЕРБ вярвали на хората, а „Продължаваме промяната“ – на машините. Но защитата на почтеността на изборите и демократичното участие е част от концепцията за демокрация, която някои партии не възприемат.

Онова, през което изгалопираха депутатите, бе запазването на текста за район „Чужбина“, но с аргументи, че не е ясен броят на мандатите и от кои райони ще се вземат, конкретизирането беше отложено за 2025 г. Необходимите заявления за отваряне на секции в чужбина остават 40, а не 100, както бяха поискали от ГЕРБ. Партията на Бойко Борисов оттегли и предложението си да бъде закрит Общественият съвет към ЦИК. В изборните секции ще има видеонаблюдение и видеозаснемане при броенето на гласовете и попълването на протоколите в края на изборния ден. Гласуването ще е зад паравани.

Най-важните промени – отвън

Изборният кодекс е сред най-често променяните норми в България, наред с данъчните закони, Закона за устройство на територията, Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс. Политиците се заемат често с ревизията на изборните правила. При това те не налагат промени, които биха подпомогнали демократичния вот – например един кандидат да не води листата в два избирателни района (както поискаха и от ПП); да няма толкова силна защита от преференции, която гарантира първото място за водача на листата – и съответно волята на партийното ръководство; прочистването на избирателните списъци от мъртви души, за което вече няма извинение за отлагане след преброяването от 2021 г., защото сега избирателите са повече от населението; промяна на мандатите на районите съобразно броя на избирателите, отново на база данните от преброяването.

Въпреки че първият проучвателен мандат не е връчен, 48-мият парламент не произвежда особен смисъл, за да бъде оставен още дълго да работи. Изострената до крайност поляризация относно изборните правила обезсърчи и избиратели, и негласували, и неминуемо снижава доверието в самия изборен процес. Вкопчвайки се със зъби, нокти и процедурни хватки в тях, политиците забравиха най-важните въпроси – какъв е смисълът от изборите и защо активността на българските избиратели е толкова ниска. Хората не искат да бранят демокрацията с гласа си, защото всеки втори се съмнява в честността на изборите, били те с машини или с хартия – и все повече граждани губят вяра, че гласуването има значение.

Истинският проблем не е в начина, по който се гласува, а в слабия контрол върху процеса и във факта, че правоохранителните органи се правят, че не виждат контролирания и купения вот.

Причини и последици

Съмненията в машинното гласуване не се насаждат отсега и на сметката на ЦИК се пише слабата работа по изграждане на доверие към този процес. За същото призова и президентът преди вота на 2 октомври. На среща с ЦИК той каза, че е необходимо „повишаване на доверието в машинния вот […], ясна методика и публични и прозрачни действия, които да дадат увереност на партиите и гражданите, че няма да има манипулации – от съхраняването, през зареждането на софтуера, до транспортирането, гласуването и отчитането на резултата“.

„Истинската задача пред нас, ако сме отговорни политически партии и хора, не е Изборният кодекс, а да се състави техническо, кратко правителство, да мине зимата, за да работи парламентът“, обясни Бойко Борисов в типичния си патерналистки стил в онлайн изявление на 22 ноември. Без съмнение това е истинската задача, но защо тогава ГЕРБ се втурна да поправя Изборния кодекс в завера с БСП и ДПС? Отговорът е ясен за всички – заради предстоящите наесен местни избори, където малко на брой гласове променят резултата.

Впрочем един от големите проблеми на гласуването с хартиена бюлетина в България – недействителните гласове – се проявява най-сериозно на местни избори. По данни на Института за развитие на публичната среда на местния вот през 2019 г. броят на невалидните бюлетини е бил 15,1%, а на тези през 2015 г. – 14%. На изборите за Народно събрание и Европарламент те са в пъти по-малко.

ГЕРБ и ДПС се борят да опазят позициите в местната власт, където са всевластни господари – отслабването им ще постави началото на края. Местната власт е основа за дълголетие на всяка политическа сила в България. Това означава добре нахранени партийни структури, което осигурява и гласове за избори. Ядрата на ГЕРБ и на ДПС са именно там. Трудно ще бъде да ги изместят, но амбициите на бъдещите обединени кандидатури на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ са това да стане в големи областни центрове начело със София. Добре е да си дадат сметка, че срещу техните кандидати ще се изправят не просто местни партийни структури, а обръчите от фирми около кметовете на ГЕРБ и ДПС, заедно с работещите в тях и семействата им и общинската администрация. За БСП (вносител на предложението) остава илюзията, че може да увеличи стапящата се електорална подкрепа.

Опитите за връщането на хартиената бюлетина ще се отразят върху политическия процес за търсене на подкрепа за правителство. Съпредседателят на ПП Кирил Петков заяви наскоро от трибуната, че партията му няма да предложи правителство, ако Народното събрание върне хартиената бюлетина. За да избягат от упреците, че са се вкопчили в Изборния кодекс, вместо да се заемат с решаване на проблемите на хората, от ПП обявиха намерение за правителство на малцинството заедно с ДБ и пакет политики, в които фигурираше и отпадането на хартиената бюлетина.

От понеделник обаче на ход ще е ГЕРБ. Искат ли да се прегърнат пред всички с ДПС, или на Борисов това не му се нрави? Или ще си играят на правителство на малцинството, което останалите от „хартиената коалиция“ подкрепят, но в което не участват. Какво пък, изборите им паднаха в ръцете. Вероятно ще се опитат да го направят и с т.нар. закон за главния прокурор – както им е изгодно. Политическата битка, която предстои, е предизборната кампания за „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“. Добре е да го помнят.

Кривият портрет на украинския бежанец

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/kriviyat-portret-na-ukrainskiya-bezhanets/

Това не са бежанците, с които сме свикнали.

На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:

Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.

Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.

Митът за богатите украинци

Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.

За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.

Междувременно от началото на руската инвазия в Украйна се разпространяват слухове, че бежанците всъщност изобщо нямат нужда от подкрепа, защото масово карат скъпи автомобили, тъпчат с тях плажовете ни и даже не си плащат за гориво. В очите на обществото подобни единични примери неоснователно прераснаха в представителна извадка на десетките хиляди украинци у нас.

В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.

Застрашеното българско общество

Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.

Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.

През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.

Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.

Опасен чар

Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.

Друг материал в сайта „Флагман“ предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.

Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.

Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.

В сянката на войната

Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.

В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

Кривият портрет на украинския бежанец

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://www.toest.bg/kriviyat-portret-na-ukrainskiya-bezhanets/

Това не са бежанците, с които сме свикнали.

Кривият портрет на украинския бежанец

На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:

Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.

Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.

Митът за богатите украинци

Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.

За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.

Междувременно от началото на руската инвазия в Украйна се разпространяват слухове, че бежанците всъщност изобщо нямат нужда от подкрепа, защото масово карат скъпи автомобили, тъпчат с тях плажовете ни и даже не си плащат за гориво. В очите на обществото подобни единични примери неоснователно прераснаха в представителна извадка на десетките хиляди украинци у нас.

В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.

Застрашеното българско общество

Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.

Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.

През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.

Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.

Опасен чар

Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.

Друг материал в сайта „Флагман“ предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.

Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.

Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.

В сянката на войната

Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.

В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Кривият портрет на украинския бежанец

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://www.toest.bg/kriviyat-portret-na-ukrainskiya-bezhanets/

Това не са бежанците, с които сме свикнали.

Кривият портрет на украинския бежанец

На 25 февруари, ден след като руската армия нахлу в Украйна, бившият министър-председател Кирил Петков се обърна към българския народ след извънредно заседание на Европейския съвет. В опита си да внесе яснота за изхода от конфликта Петков погрешно предрече, че съпротивата на Киев вероятно ще падне до дни. Междувременно само през първото денонощие от войната над 82 000 украинци вече търсеха спасение извън страната. А премиерът призова българите за гостоприемност в очакване на бежанската криза:

Това са европейци, интелигентни, образовани хора. Ние, както и всички други, сме готови да ги посрещнем. Това не е обичайната бежанска вълна от хора с неясно минало. Никоя от европейските страни не се притеснява от тях.

Вместо да стопли сърцата на българите, сравнението на Петков с мигрантите от Близкия изток му донесе обвинения в расизъм. И ако в първите седмици на войната страните от Централна и Източна Европа приветстваха бежанците с оптимизъм, то следващите месеци постепенно опровергаха втората неточна прогноза на Петков. Грижата за милионите новодошли предизвика разногласия между България и европейските ѝ партньори, а криворазбраната стратегия на четворната коалиция рязко промени публичния им образ. Някои украинци откриха кирка, забита в автомобила си, а други – бележка с обиди. През това време буря от фалшиви новини и дезинформация в социалните мрежи превърна търсещите закрила във врагове на обществото.

Митът за богатите украинци

Правителството на Петков отвърна на бежанската криза с програма за хуманитарна помощ в синхрон с Европейския съюз. Но подвеждащо изказване на тогавашната началничка на кабинета Лена Бориславова при представянето на мерките за социално подпомагане сложи началото на продължителна атака срещу властите. На брифинг през март Бориславова съобщи, че в рамките на три месеца на украински граждани ще се предоставя помощ „в размер на до 40 лв. на ден“. Тези средства не се раздаваха в брой на самите бежанци, а трябваше да осигурят тяхното изхранване и настаняване в хотели. Важната подробност обаче остана изгубена в превода. Журналисти се опитаха да поправят комуникационната грешка на правителството, но това не предотврати острата реакция на обществото.

За украинец – 1200 лв. на месец. За български пенсионер – 400 лв. Това заблуждаващо сравнение започна да очертава демоничния образ на разселените от войната. Бежанците наистина може да кандидатстват за помощ на стойност 375 лв., но тя е еднократна, и то на семейство, а не на човек. Публикации в интернет разпалиха несъществуващо противопоставяне между грижата за гражданите със статут на временна закрила и тази за бедните жители на България. Първата до голяма степен беше осигурена благодарение на средства от кохезионните фондове на ЕС, от които се възползваха и други европейски държави. Подкрепата за украинците не спира повишаването на пенсиите у нас.

Междувременно от началото на руската инвазия в Украйна се разпространяват слухове, че бежанците всъщност изобщо нямат нужда от подкрепа, защото масово карат скъпи автомобили, тъпчат с тях плажовете ни и даже не си плащат за гориво. В очите на обществото подобни единични примери неоснователно прераснаха в представителна извадка на десетките хиляди украинци у нас.

В несъответствие с първоначалния си призив за съпричастност, в края на май самият премиер Петков подхрани вече популярния образ на твърде обгрижвания бежанец, като се обяви против „луксозното пребиваване в България“. Думите му дойдоха в защита на бившата вицепремиерка по ефективно управление Калина Константинова, която беше разкритикувана за назидателния тон в противоречивото си видеообръщение предишния ден. Впоследствие Константинова се извини на бежанците, но този епизод затвърди пропастта между търсещите убежище и част от българското население.

Застрашеното българско общество

Освен като неудобна тежест, украинските бежанци многократно бяха обрисувани и като заплаха за обществото. Миналата седмица новината за въоръжен грабеж от инкасо автомобил окупира заглавията в пресата. Извършителите са управлявали коли с украински регистрационни табели. Въпреки че табелите се оказаха фалшиви, инцидентът беше използван, за да подсили тезата, че у нас тайно влизат престъпници, прикрити като бежанци.

Наративът за опасните мигранти от Украйна започна да набира скорост още през април с публикации като зле направения, но доста споделян колаж на измислено оскверняване на Паметника на свободата на Шипка. Вандалският стереотип обаче не изглежда толкова популярен в България, колкото в други държави от Централна и Източна Европа. Мащабно разследване на украинската медия „Детектор“ разкрива, че в социалните мрежи на 11 страни бежанците най-често са обвинявани в корупция, неблагодарност и дестабилизиране на обществото.

През април полското издание за проверка на факти „Демагог“ публикува задълбочен анализ на основните типове дезинформация в Полша, Словакия, Унгария и Румъния. Тези държави са приели общо над 1,7 млн. бежанци. В анализа централно място заемат примери за фалшиви новини от Полша и Унгария за агресивни украинци, които нападат местното население и повишават нивата на насилие. Проучването на „Демагог“ показва, че източници на подобни слухове основно са анонимни потребители в Twitter, сайтове с псевдонаучно съдържание, крайнодесни политици или профили, имитиращи реални личности. Чрез тях в полското интернет пространство се разпространяват и разкази за предполагаеми случаи на кражби или изнасилвания, извършени от мигранти от Африка или Близкия изток, пресекли границата с Украйна. Междувременно украинският народ често е представян и като враждебен спрямо малцинства.

Според анализ на Factcheck.bg над един милион потребители в България вероятно са попаднали на неверни твърдения, че българите в Украйна са системно тормозени и дори убивани. Антимигрантската реторика обаче не се изчерпва със заплахата от насилие. Като продължение на дезинформационната вълна от времето на пандемията сред потребители във Facebook и в сайтове с неясна собственост се заговори за наплив от ХИВ-позитивни украински бежанци. Тази теория беше отречена от Factcheck.bg и БНР. Общественото радио изобличи и друго невярно твърдение в сферата на здравеопазването, а именно че Специализираната болница в Панчарево е спряла животоспасяващи рехабилитации, за да настани украинци.

Опасен чар

Атмосферата на безпокойство от бежанския наплив у нас беше подплатена и с митове за покваряващото влияние на неустоимата украинска красота. Седмици преди началото на летния сезон мрежата се напълни с предупреждения за млади разкрепостени украинки, които предлагат „масаж с освобождаване“ по Черноморието. Статията е публикувана в Lupa.bg и препечатана в други сайтове, търсещи сензация, като Bradva.bg и Skafeto.com. В нея няма нито един конкретен източник или легитимни данни. Анализ с платформата Crowdtangle показва, че над половин милион потребители във Facebook са попаднали на този текст.

Друг материал в сайта „Флагман“ предупреждава, че „горещите украинки“ са подбили цените на българските еротични танцьорки в Слънчев бряг. Статията се позовава на разказ на анонимно „разгневено момиче от балет на водеща дискотека по морето“. Този текст също намира място и в други медии с подобен профил, като например сайта „Втори фронт“. Двете публикации са генерирали общо почти 10 000 реакции във Facebook. Страховете на българските жени пък бяха разпалени от статия на вестник „Стандарт“, че родните ергени са „пощурели по украинките“. Публикацията се позовава на „статистиката на сключените граждански бракове с украински граждани у нас от началото на войната“. В същото време цитираната статистика в самата статия не дава категорични доказателства в подкрепа на тази теория.

Разследване на киевската медия „Детектор“ показва, че стереотипът за украинските сексуални работнички също изобщо не се ограничава до България, а се превръща в основа на дезинформационни кампании в Централна и Източна Европа. Според изданието проруски източници се опитват да дискредитират украинските бежанки, като твърдят, че масово предават полови болести и се интересуват само от пари.

Кампания за очерняне на украински жени имаше и в Полша. В чат приложението Signal някои потребители получиха линк към статия, която предупреждава, че повечето бежанки са „в детеродна възраст“ и ще бъдат щастливи да получат „постоянен статут на полски съпруги“. Митът за крадящите мъже украинки беше подсилен от история за британец, напуснал семейството си заради млада жена, избягала от Лвов. Разказ на полски за тази афера предизвика хиляди реакции във Facebook.

В сянката на войната

Разнообразието от слухове и конспиративни теории за злите намерения на бежанците не спря множеството граждански инициативи за подкрепа на пострадалите от войната на Русия в Украйна. Доброволци съдействаха на търсещи закрила да намерят работа и събираха средства за медицинска помощ. Но съпричастността може да отстъпи на агресията в дългосрочен план под натиска на продължаващата война и вълната от дезинформация.

В по-широк план насаждането на омраза срещу украинските бежанци е още един инструмент за оправдаване на руската агресия и за влияние върху обществените нагласи в България спрямо инвазията на Владимир Путин в Украйна. Медии и публични фигури насърчават умишленото демонизиране на бежанците с цел да ограничат подкрепата за Киев, а предстоящият скъп отоплителен сезон допълнително подхранва опитите за характеризиране на украинските граждани като нацисти, терористи или неблагодарни гости. В ситуация на продължаваща политическа криза с неясен изход потърсилите убежище в България може да се окажат жертви не само на войната, но и на борбата за власт.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Особености на руската пропаганда в България

Post Syndicated from Зорница Латева original https://www.toest.bg/osobenosti-na-ruskata-propaganda-v-bulgaria/

В тези времена на война думите са от значение. Свидетели сме на масова пропаганда и дезинформация относно тази скандална атака срещу една свободна и независима държава. Няма да позволим на апологетите на Кремъл да сипят токсичните си лъжи, оправдаващи войната на Путин, нито да сеят семената на разделение в нашия Съюз.

Особености на руската пропаганда в България

Думите са на председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен по повод решението на ЕС да забрани разпространението и предаването на няколко руски медии, посочени като източници на кремълската пропаганда. Така към момента на територията на ЕС не са достъпни „Русия днес“, „Спутник“, „Русия РТР“/„РТР Планета“, „Русия 24“ и „ТВ Център Интернешънъл“.

Това обаче далеч не ограничава, камо ли да спира руската пропаганда в Европа и в частност в България. Така например инструментът NewsGuard, който оценява дали даден сайт разпространява фалшиви новини, към момента следи 290 домейна, които са част от руската пропагандна машина. Става въпрос за сайтове, които публикуват информация, свързана с войната на Русия срещу Украйна. В списъка са включени официални руски медии като Агенция ТАСС, „Русия днес“ и „Спутник“, но и много страници, които не са забранени или ограничени. Нещо повече, голяма част от съдържанието се разпространява на езици, различни от руски – английски, немски, френски, италиански, а източниците са местни медии, анонимни сайтове, неправителствени организации и изследователски центрове с неясно финансиране.

Технологията на разпространение на руската пропаганда в България, както и в останалата част от Европа, следва доста прост модел. „Информацията“ тръгва от официални руски източници – представители на Кремъл, включително и самия Владимир Путин. Опорните точки, които те вербализират, се цитират от руски медии, след това се превеждат и „препечатват“ в новинарски сайтове в България. По-голямата част от тези сайтове са просто агрегатори, зад които не стоят журналисти. В тях „информацията“ се появява като копи-пейст от друг източник. След това разпространението продължава с публикуването в социалните мрежи, включително в нарочно създадени за тази цел групи.

Основната част от информацията представлява цитати от наратива на официалните власти в Кремъл. Авторски материали рядко се появяват. Фалшиви новини не липсват, но в никакъв случай не доминират в информационния поток. Това поне показва изследването на руската пропаганда у нас на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ).

А целта? Целта е оправдаване на агресията на Путин в Украйна, но и прокарване на разделителни линии в обществото и подкопаване на доверието в демокрацията, в Европейския съюз и в НАТО.

Информационна вълна

В началото на войната на Русия срещу Украйна руските пропагандни материали в българските онлайн медии бележат изключително рязък скок. От средно 39 текста на ден в първите дни на войната броят им скача 10 пъти, казва проф. Димитър Вацов, който е сред авторите на проучването на ФХСИ. В следващите месеци броят на текстовете намалява наполовина, но все пак остава 5 пъти по-висок от предвоенните месеци.

Основните теми са „опорките“ на Кремъл, построени върху геополитическа конспиративна логика. Колективният Запад, в който влизат САЩ, НАТО, а вече и ЕС, чрез своите „марионетки“ („брюкселските еврократи“ и „продажните либерални елити“ в отделните държави) убива суверенитета на народите. Този злодей обгражда и дори води война срещу Русия, която също е жертва – само че тя единствена справедливо се съпротивлява, изплува от пепелта и всъщност е спасителка на Европа и в частност на Украйна. „Целият този разказ тече през минисюжети, но се повтаря“, казва проф. Вацов.

В България същите тези опорни точки се въртят, без да се адаптират към българския културен контекст. Преплитане с местните особености има само покрай политически събития – като изпращането на оръжие на Украйна, спирането на газа, спасяването на българските моряци в Мариупол и др.

Фалшиви новини сред пропагандните материали има, но те са сравнително малък процент. Пример за подобен фейк е „новината“, разпространена дни преди нахлуването на Русия в Украйна, че полски наемници са влезли в Донбас с цел терористични атаки. Информацията е опровергана официално, но въпреки това се тиражира от руски медии, а през тях „влиза“ и в българските новинарски сайтове, които разпространяват руска пропаганда.

Верига на разпространение

Със започването на войната в Украйна изследователите забелязват съществена промяна на източника на информация в обслужващите Кремъл „новини“. Това вече не са медии или говорители извън официалната власт, а представители на Кремъл – Владимир Путин, Сергей Лавров, Дмитрий Песков, Галина Захарова, Елеонора Митрофанова и пр. „Това не бе така преди пет години: тогава руските официални лица говореха все още на дипломатически по-неутрален език, а оставяха провеждането на пропагандата на други медии и говорители. Сега вече цялата руска държава е рупор на пропагандните клишета“, пише в проучването на ФХСИ.

Пропагандните наративи се разпространяват от българските им рупори чрез цитиране или буквален превод на текстове от руски медии. „Има няколко сайта, които въртят руските наративи и влагат душа и сърце в това. Най-отчетливи са сайтовете pogled.info и news-front.info, който е базиран в Крим“, казва проф. Вацов.

Той допълва, че 65% от топ 25 на медиите, които разпространяват руска пропаганда, всъщност са сайтове агрегатори, които само копират текстове от други места и в тях не работят реални хора, още по-малко журналисти. Останалите 35% публикуват съдържание, което страниците ботове препечатват. Освен това въпросните издания се „препечатват“ едно друго.

Ботове и връзки

Част от тези сайтове са свързани. Пример за това е БЛИЦ, около който гравитират още 8 сайта агрегатори. Те са анонимни и са регистрирани на два IP адреса в САЩ, обяснява проф. Вацов. Един руски пропаганден текст се публикува в БЛИЦ и скоро след това се появява без никаква промяна в останалите 8 сайта. За пример: на 10 март БЛИЦ публикува статията на Александър Дугин „Войната в Украйна като сверяване с реалността!“, която е буквално преведена – макар и без позоваване – от izborsk-club.ru. Тя автоматично е препечатана от осемте анонимни сателита, към които, с лека модификация в заглавието, се присъединява и istinata.net.

Според инструмента за анализ на сайтове Similarweb сайтът БЛИЦ е на 4-то място в категорията на медийните сайтове в България, с около 10,7 млн. посещения на месец.

Моделът на разпространение може да се обясни и с това, че вероятно за обслужването на руска пропаганда се плаща на брой статии. А и колкото по-голям е трафикът към страниците, толкова по-голям е шансът за привличане на рекламодатели. „Няма как освен пропагандна информация по веригата да не текат и пари. Те вероятно не са и много, но това е високоефективна инвестиция. Ефектът от тази пропаганда нямаше да е голям, ако имаше противодействие – контрапропаганда, но по смислен и легален начин“, коментира проф. Вацов.

Говорителите намаляват

Според проучването на ФХСИ с увеличаването на броя на руските пропагандни материали в българските онлайн медии всъщност намалява броят на българските говорители и на авторските материали в пропагандния поток. „Вероятно е така, защото, веднъж, по-малко са парите, които руснаците директно могат да инвестират на българска сцена. И втори път, съвсем видимо, защото от повтарянето на тези опорки се оттеглят много хора, които не са съгласни с Путиновата война и искат да се разграничат от нея“, пише в изследването.

Според проучването на фондацията, сред малкото медийни и политически лица, които разпространяват тезите на Кремъл, са бившият дипломат Боян Чуков, журналистите Мартин Карбовски, Кеворк Кеворкян, Явор Дачков, лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и др. Те обаче отстъпват като източник пред официалната руска власт, както и пред световно(не)известни „чуждестранни експерти“ – с руски и англоезични имена – като Скот Ритер, Ник Паркър, Валерий Коровин и пр.

Тоест по-малко са авторските материали в българските сайтове, в които се рециклират руските пропагандни клишета, а много повече са статиите, които репортажно и най-често анонимно отразяват руски източници и/или директно превеждат пропагандни материали.

В доклада и президентът Румен Радев се откроява като публичен говорител и разпространител на руската пропаганда, макар да не използва точно думите на официалната руска власт. Авторите аргументират това твърдение с факта, че периодично Радев изразява мнения, които обслужват интересите на Кремъл – за спирането на газа от Русия, срещу изпращането на оръжия на Украйна, което ще вкара и България във войната, и др.

Публични пропагандатори във Facebook

От онлайн изданията пропагандата се прехвърля и в социалните мрежи, и по-специално във Facebook. Разпространението там се осъществява основно чрез препубликуване на съдържание, което вече е пуснато в определени медии. „Това става чрез разнообразни публични профили, страници и групи“, коментира Вероника Димитрова, която е сред авторите на изследването.

Сред най-активните профили, бълващи руска пропаганда, логично, е страницата на Руското посолство у нас. „Това не е прецедент. Подобно изследване показва, че в Германия положението е същото“, коментира Димитрова.

Най-активните публични разпространители на тезите на Кремъл във Facebook са лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов и журналистът Мартин Карбовски. Влиянието им може да се определи като сериозно, тъй като и двамата имат много последователи в социалната мрежа – тези на Костадинов са 288 000, а на Карбовски – 528 000. В профила на журналиста се публикува много повече съдържание – средно около 11 поста на ден срещу около 4 на стената на политика.

Според анализ на публикациите, направен с инструмента Fanpage Karma, съдържанието в профила на Карбовски представлява основно линкове към страници от определени новинарски сайтове – lentata.com и vtorifront.bg. А сред най-често използваните думи в публикациите, които генерират и реакция от потребителите, са „Русия“, „САЩ“, „Украйна“, „България“.

И в профила на Костадинов сред ключовите думи са „България“, „Украйна“, „война“. Интеракциите, които постовете на лидера на „Възраждане“ предизвикват, са повече от тези на страницата на Карбовски – 2% средно интеракции на пост и на последовател за Костадинов срещу 0,8% за Карбовски. Костадинов разпространява основно „авторско“ съдържание – статуси, снимки и видеа, и много по-малко линкове към информация, създадена от друг.

Освен в тези два профила, много пропагандни материали се разпространяват и в страници на новинарски сайтове като pogled.info, informiran.net, epicenter.bg.

Ефектът на групите

Руската пропаганда таргетира Facebook потребители, недоволни от политически партии и от доскорошни управляващи, също така русофили, хора с носталгия към социализма и привърженици на БСП и на „Възраждане“. Това са изводите от анализа на публичните Facebook групи, които разпространяват пропагандно съдържание.

Най-активните места, в които се публикуват кремълски тези, може да се разделят условно на няколко вида. Първите са Facebook групи с политическа насоченост. „Заглавията им са свързани с протест, недоволство срещу дадени политически лица и формации“, коментира Вероника Димитрова. Според нея в тези „пространства“ се прави опит за манипулация и за канализиране на недоволството през руската пропаганда.

„Много от активните групи са свързани с имената на политици, като президента Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова“, добави Димитрова.

Пропаганда се разпространява и във Facebook групи за хоби и интереси. Така например част от групите срещу ваксините и мерките за ограничаване на COVID-19 се преориентират с началото на войната в Украйна и в тях вече се публикува основно информация, разпространяваща опорните точки на Кремъл.

„Пропагандата се прикачва към недоволството и това води до негативно отношение, виктимизация, загубва се активната гражданска енергия. Има и подривно действие спрямо ангажиментите, които сме поели към ЕС и НАТО“, коментира Вероника Димитрова. Така проруските постове активизират хората във Facebook, карат ги да коментират, харесват и споделят, но същевременно ги правят апатични и граждански неактивни в реалния живот.

Огромният проблем е, че колкото повече реакции от потребителите има даден пост, толкова повече алгоритъмът на Facebook го показва и на други хора със сходни интереси. Така той става още по-популярен и достига до още повече хора. И веднъж харесали, коментирали или споделили такова съдържание, потребителите започват да получават повече от същото.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Президентско изчегъртване. Поредно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezidentsko-izchegurtvane-poredno/

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство. Належащата необходимост от такова вече проличава в комуникацията между седемте политически сили в 48-мия парламент. Изглежда, че ГЕРБ са прежалили първия мандат, следователно надежди се възлагат на втория и третия, за който политици предизвестяват, че може да бъде връчен на партия „Български възход“, създадена от президентския човек Стефан Янев.

Винаги готов

Бившият бригаден генерал Янев отговаря в стила на военен – „Винаги готов!“ и за премиер, и за правителство. Той вече не цитира Путин, а Кенеди, и дори е обект на ХЕЙТ (написано от него с главни букви), задето БВ е подкрепила изпращането на оръжие за Украйна. За няколко месеца се е трансформирал от русофил, за когото натовските войски са „чуждестранни“, в надежден евро-атлантик, комуто може да се повери управлението на България – за трети път, след като беше премиер в две поредни служебни правителства за седем месеца през 2021 г.

Управление начело с Янев едва ли ще се заеме с кадровите промени, извършени от четвъртия назначен от Радев кабинет – поне не с всички. Така и редовното правителство, ръководено от „Продължаваме промяната“, не смени шефовете на спецслужбите, поставени от третия служебен кабинет. Президентската хватка върху сектор „Сигурност“ не е вдигана.

Скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на предшественика си –

правителството на ПП, са забележителни. Още в първите си дни направи това, което са вършили и останалите преди него – смени повечето областни управители и полицейски шефове по места. Но не му беше достатъчно – премина и към митниците и данъчните. Близо половината от тях, разкри „Свободна Европа“, са бивши кадри на армията, МВР, ДАНС и бившия репресивен апарат на комунистическата власт – Държавна сигурност. Към момента с нови ръководства са дирекции в министерства, агенции, комисии, държавни дружества и предприятия. „Подновен“ е мениджмънтът на АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгаргаз“, както и на Агенция „Пътна инфраструктура“, след като обяви поръчка за поддръжка на пътища за 2,4 млрд. лв.

Кабинетът на Гълъб Донев подмени управата на Българската агенция по безопасност на храните, разкрила аферата на ГКПП „Капитан Андреево“ с частната лаборатория. Вкара двама нови членове в надзора на Българската банка за развитие, единият от които – Росен Карадимов – беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а името му се завъртя преди години в лобисткия скандал „Хохегер“. (Петер Хохегер стана известен, след като се разбра, че е лобирал за влизането на България в ЕС срещу хонорар от над 1,5 млн. евро по два договора от 2006 и 2008 г., подписани от кабинета „Станишев“.) Правителството на Донев отпуши назначения на консули и посланици, спрени от кабинета на Кирил Петков. „Капитал“ разнищи ударните смени на бордове на държавни предприятия, без конкурс, със статут на временно управляващи.

Освен до назначенията обаче, служебният кабинет се разпростря и до значими икономически и финансови решения.

Удължи до 2046 г. концесията на пристанище „Росенец“ в полза на „Лукойл Нефтохим Бургас“, договорът за която е бил сключен по време на първия мандат на Бойко Борисов като премиер. Направи го въпреки европейския регламент за ограничителни мерки за Русия заради войната в Украйна, забраняващ концесии на руснаци или руски компании, в т.ч. и на такива, които действат от името или в интерес на руснаци. С това действие обаче най-голямата частна компания в Русия получава изгодна концесия за две десетилетия напред и повишава шансовете си, ако продаде бизнеса, да спечели по-добра цена. Наред с това служебният кабинет се опита да издейства пробив в дерогацията, която ЕС даде на България, с възможността да продължи да ползва руски петрол до 2024 г. – поиска и износ на продукти, произведени с тази суровина. Европейската комисия отряза София.

Докъде

Докъде може и докъде не може да действа едно служебно правителство, назначено от президента? Правителството е с временен характер, казва Конституционният съд в известното си тълкувателно решение от 1992 г. – „предназначението му е да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание“. Управлява като редовно, но с ограничено време.

Спадат ли кадровите промени към „текущите въпроси“ е въпросът на въпросите.

Кабинетът не може да сключва международни договори, например за изтребители, тъй като те изискват одобрение от парламента. Но може да яхне метлата на уволненията и назначенията – и силният реваншизъм е отличителна черта на дейността на Донев и сие.

Първото служебно правителство на Румен Радев през 2017 г. начело с проф. Огнян Герджиков се придържаше основно към организирането на изборите. Макар че в един запис на разговор, публикуван от прокуратурата, хазартният бос Васил Божков казва как в първото му правителство на Радев „повече от половината бяха хора на Шиши“.

В ситуацията, в която е България – изправена пред почти сигурно краткотрайно съществуване на следващо редовно правителство, – президентските кадри най-вероятно ще се запазят. Така под конституционното определение за парламентарна република

ще има една неформална президентска република.

Вторият президентски кабинет, в който министри бяха настоящите лидери на ПП Кирил Петков и Асен Василев, също извърши промени в редица институции и държавни фирми – в името на премахване на модела на ГЕРБ.

Въпросът с правомощията на служебното правителство обаче не трябва да зависи от личността на Румен Радев или обвързаностите на Борисов. Ако нямаше служебно управление, кабинетът на ГЕРБ щеше да организира изборите през 2021 г. и кой знае какво щеше да се получи предвид известните през годините манипулации. Но проблемът с купуването на гласове и изборните фалшификации не следва да се обвързва с необходимостта от служебен кабинет – това е проблем за разрешаване от органите на реда и правосъдната система.

Когато изглеждаше, че Радев се бори срещу задкулисието и „мафията, вън“, смените имаха своето обществено оправдание – и одобрение. Но въпросът какво може и какво не може да извършва служебното правителство, изисква друг тип дискусии, изведени на платформата на върховенството на правото. Независимо че се назначава от единствената личност на национално ниво, избрана мажоритарно в България, то провежда кадрова политика, съгласувана единствено с (неизвестни) кръгове около държавния глава. И това няма нищо общо с демократичната легитимност.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип с обръщението на президента Румен Радев пред 48-мото НС на 19 октомври 2022 г.

Източник

Президентско изчегъртване. Поредно

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/prezidentsko-izchegurtvane-poredno/

Президентско изчегъртване. Поредно

За здравето на българската демокрация е важно с чий мандат ще се състави следващото редовно правителство. Належащата необходимост от такова вече проличава в комуникацията между седемте политически сили в 48-мия парламент. Изглежда, че ГЕРБ са прежалили първия мандат, следователно надежди се възлагат на втория и третия, за който политици предизвестяват, че може да бъде връчен на партия „Български възход“, създадена от президентския човек Стефан Янев.

Винаги готов

Бившият бригаден генерал Янев отговаря в стила на военен – „Винаги готов!“ и за премиер, и за правителство. Тойвече не цитира Путин, а Кенеди, и дори е обект на ХЕЙТ (написано от него с главни букви), задето БВ е подкрепила изпращането на оръжие за Украйна. За няколко месеца се е трансформирал от русофил, за когото натовските войски са „чуждестранни“, в надежден евро-атлантик, комуто може да се повери управлението на България – за трети път, след като беше премиер в две поредни служебни правителства за седем месеца през 2021 г.

Управление начело с Янев едва ли ще се заеме с кадровите промени, извършени от четвъртия назначен от Радев кабинет – поне не с всички. Така и редовното правителство, ръководено от „Продължаваме промяната“, не смени шефовете на спецслужбите, поставени от третия служебен кабинет. Президентската хватка върху сектор „Сигурност“ не е вдигана.

Скоростта и размахът, с които четвъртият служебен кабинет изчегъртва назначенията на предшественика си –

правителството на ПП, са забележителни. Още в първите си дни направи това, което са вършили и останалите преди него – смени повечето областни управители и полицейски шефове по места. Но не му беше достатъчно – премина и към митниците и данъчните. Близо половината от тях, разкри „Свободна Европа“, са бивши кадри на армията, МВР, ДАНС и бившия репресивен апарат на комунистическата власт – Държавна сигурност. Към момента с нови ръководства са дирекции в министерства, агенции, комисии, държавни дружества и предприятия. „Подновен“ е мениджмънтът на АЕЦ „Козлодуй“ и „Булгаргаз“, както и на Агенция „Пътна инфраструктура“, след като обяви поръчка за поддръжка на пътища за 2,4 млрд. лв.

Кабинетът на Гълъб Донев подмени управата на Българската агенция по безопасност на храните, разкрила аферата на ГКПП „Капитан Андреево“ с частната лаборатория. Вкара двама нови членове в надзора на Българската банка за развитие, единият от които – Росен Карадимов – беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а името му се завъртя преди години в лобисткия скандал „Хохегер“. (Петер Хохегер стана известен, след като се разбра, че е лобирал за влизането на България в ЕС срещу хонорар от над 1,5 млн. евро по два договора от 2006 и 2008 г., подписани от кабинета „Станишев“.) Правителството на Донев отпушиназначения на консули и посланици, спрени от кабинета на Кирил Петков. „Капитал“ разнищи ударните смени на бордове на държавни предприятия, без конкурс, със статут на временно управляващи.

Освен до назначенията обаче, служебният кабинет се разпростря и до значими икономически и финансови решения.

Удължи до 2046 г. концесията на пристанище „Росенец“ в полза на „Лукойл Нефтохим Бургас“, договорът за която е бил сключен по време на първия мандат на Бойко Борисов като премиер. Направи го въпреки европейския регламент за ограничителни мерки за Русия заради войната в Украйна, забраняващ концесии на руснаци или руски компании, в т.ч. и на такива, които действат от името или в интерес на руснаци. С това действие обаче най-голямата частна компания в Русия получава изгодна концесия за две десетилетия напред и повишава шансовете си, ако продаде бизнеса, да спечели по-добра цена. Наред с това служебният кабинет се опита да издейства пробив в дерогацията, която ЕС даде на България, с възможността да продължи да ползва руски петрол до 2024 г. – поиска и износ на продукти, произведени с тази суровина. Европейската комисия отряза София.

Докъде

Докъде може и докъде не може да действа едно служебно правителство, назначено от президента? Правителството е с временен характер, казва Конституционният съд в известното си тълкувателно решение от 1992 г. – „предназначението му е да управлява текущите въпроси на вътрешната и външната политика на страната до провеждането на законодателни избори и съставянето на правителство от новоизбраното Народно събрание“. Управлява като редовно, но с ограничено време.

Спадат ли кадровите промени към „текущите въпроси“ е въпросът на въпросите.

Кабинетът не може да сключва международни договори, например за изтребители, тъй като те изискват одобрение от парламента. Но може да яхне метлата на уволненията и назначенията – и силният реваншизъм е отличителна черта на дейността на Донев и сие.

Първото служебно правителство на Румен Радев през 2017 г. начело с проф. Огнян Герджиков се придържаше основно към организирането на изборите. Макар че в един запис на разговор, публикуван от прокуратурата, хазартният бос Васил Божков казва как в първото му правителство на Радев „повече от половината бяха хора на Шиши“.

В ситуацията, в която е България – изправена пред почти сигурно краткотрайно съществуване на следващо редовно правителство, – президентските кадри най-вероятно ще се запазят. Така под конституционното определение за парламентарна република

ще има една неформална президентска република.

Вторият президентски кабинет, в който министри бяха настоящите лидери на ПП Кирил Петков и Асен Василев, също извърши промени в редица институции и държавни фирми – в името на премахване на модела на ГЕРБ.

Въпросът с правомощията на служебното правителство обаче не трябва да зависи от личността на Румен Радев или обвързаностите на Борисов. Ако нямаше служебно управление, кабинетът на ГЕРБ щеше да организира изборите през 2021 г. и кой знае какво щеше да се получи предвид известните през годините манипулации. Но проблемът с купуването на гласове и изборните фалшификации не следва да се обвързва с необходимостта от служебен кабинет – това е проблем за разрешаване от органите на реда и правосъдната система.

Когато изглеждаше, че Радев се бори срещу задкулисието и „мафията, вън“, смените имаха своето обществено оправдание – и одобрение. Но въпросът какво може и какво не може да извършва служебното правителство, изисква друг тип дискусии, изведени на платформата на върховенството на правото. Независимо че се назначава от единствената личност на национално ниво, избрана мажоритарно в България, то провежда кадрова политика, съгласувана единствено с (неизвестни) кръгове около държавния глава. И това няма нищо общо с демократичната легитимност.

Медиите като част от дезинформационния поток

Post Syndicated from original https://toest.bg/mediite-kato-chast-ot-dezinformatsionniya-potok/

През 2021 г. Европейският парламент публикува доклад за дезинформацията и пропагандата, в който се отбелязва, че борбата с тях става все по-сложна, защото са все по-преплетени с реално съдържание и съответно все по-трудни за идентифициране. Особено опасно е, когато дезинформацията се споделя от личности с висок авторитет.

В статия за механизмите на дезинформацията от януари т.г. в Nature Reviews Улрих Екер и колегите му изтъкват и значителната роля на дигиталната инфраструктура, по-конкретно възможността чрез социалните мрежи с прецизност да се таргетират хора с определени интереси и предпочитания. Авторите отбелязват, че досегашният модел на третиране на дезинформацията като информационен дефицит вече не работи. Решението не е в предоставянето на повече факти. Има редица мисловни, емоционални и ценностни механизми, които изкривяват начина, по който хората пресяват информация – особено ако тя противоречи на техните убеждения.

В такава среда е от особено значение не само информирането на аудиторията, но и начинът, по който това се прави. Има редица неща, с които медиите допринасят за дезинформационния поток.

Факти без контекст

Понякога непълната информация, поднесена без достатъчно контекст, може да бъде подвеждаща. Пример са новините в български медии за рекордните случаи на COVID-19 в Нова Зеландия тази година. През февруари дори БТА отрази новината с фокус върху сензационния елемент („1160 нови случая на зараза, което е най-голямата цифра от началото на пандемията“), допълвайки, че рекордният брой на новозаразени е регистриран „в момент, в който продължават протестите срещу антиковидните рестрикции и ваксинационната политика на правителството“. Самата информация не е некоректна, но без контекст може да се интерпретира погрешно.

Първо, поднесена по такъв начин, новината оставя впечатление за масово недоволство и противопоставяне. В действителност близо 90% от цялото население е ваксинирано. Едва 25% от респондентите на представителното проучване на Ipsos от февруари смятат, че мерките в страната са твърде строги, а допитване на Kantar през март показва, че само 12% от гражданите подкрепят протестите срещу мерките.

Протестът тръгва от стотина души и дори в пика си не надхвърля 2000–3000 демонстранти (или около 0,05% от населението). Голяма част от тях изобщо не са спонтанно появили се граждани. Организирани групи идват от цялата страна след агитацията на Браян Тамаки – пастор във фундаменталистка църква, за която един от ветераните на новозеландската журналистика алармира, че се вписва в дефиницията за култ. Въпреки че партията му Vision NZ активно организира всички протести срещу мерките на правителството, Тамаки всъщност печели пари от… даване на църковна земя под наем за подвижни центрове за ваксиниране и тестване.

Второ, има рекорд, защото през първите две години на пандемията дневните случаи на COVID-19 в Нова Зеландия само по изключение са надхвърляли 200, а в повечето дни са били под 10. Това се променя през февруари 2022 г., защото отварянето на границите за повече пътуващи от други страни премахва огромна бариера срещу разпространението на вируса, която дотогава е предпазвала страната. Над 1000 новозаразени на ден е рекорд само за местния контекст и спрямо изключително ниските нива преди това. Числата са значително по-малки в сравнение с останалия свят. На 16 февруари, когато Нова Зеландия отчита този рекорд от 1160 души, новите случаи в България са 6589 (като само три седмици по-рано бяха надхвърлили 12 000).

Някои български медии дори преминават от зоната на недостатъчен контекст в зоната на сериозна дезинформация, интерпретирайки броя на случаите в Нова Зеландия като „доказателство“, че ваксинирането не работи. Без никаква проверка на новозеландски научни изследвания или местна статистика. Както изглежда, за източници не са ползвани и новозеландски медии, които задължително се консултират професионално с учени и статистици преди публикация.

Също така по-важната статистика е не броят на заразените на ден (той зависи много и от нивото на тестване, което в Нова Зеландия по това време е изключително високо), а броят на починалите от COVID-19. Това е значително по-надежден критерий дали населението е успешно предпазено от тежките последствия от вируса, което е и целта на ваксинационната кампания. По данни на СЗО, преди публикуването на новината за „рекорда“ общо починалите от COVID-19 в страната са 53 души. Към днешна дата броят им е малко над 2100 – за целия период от 2020 г. досега. За още контекст, населението на Нова Зеландия е около 5,1 млн. души и 89,14% от тях имат поне една ваксинационна доза. По данни на официалния портал за коронавируса в България, към момента смъртните случаи от COVID-19 у нас са близо 38 000. Ваксинирани са около 30% от гражданите.

Медийна легитимност назаем

Доверието в легитимни медии вече се използва за прокарване на фалшиви новини, които те никога не са тиражирали. В социалните мрежи все по-често се разпространяват скрийншотове на „новини“, които уж са публикувани от уважавани издания. В действителност се използват екранни снимки на истински статии, на които се подменя заглавие, снимка или придружаващ текст.

Наскоро например републиканецът Тед Круз възмутено сподели материал уж на Atlantic, в който се твърди, че мюсюлмански родители са били обвинени в крайнодесни пристрастия, защото са възроптали срещу програма за сексуално образование. „Левицата е отвъд пародията“, гласи туитът на американския сенатор, придружен със снимка на статията. Проблемът е, че такъв материал никога не е бил публикуван, а предполагаемата му авторка Аби Олдхайзър от десетилетие не работи за изданието. Скрийншотът е манипулиран – с подменени текстове и заглавна снимка – и очевидно създаден с цел да предизвика реакции.

Това е пример как фалшива новина може да придобие легитимност, като 1) излезе с логото на истинска медия и 2) я сподели политик с много последователи, които едва ли са проверили фактите, преди да се включат в общия възмутен хор.

В Европа се случва същото. По-рано тази година във Facebook набра популярност статия уж на германската обществена телевизия ARD, според която президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер е сравнил пандемията с диктатура. Това е изфабрикувана история, както и новината, че дядото на канцлера Олаф Шолц е бил част от SS. Измислените истории засягат всякакви теми – от „упадъчното образование“ в САЩ до войната в Украйна. Обикновено за имитация се подбират по-големи медии, като BBC, CNN и Deutsche Welle. Лесен тест за проверка на подобни новини е просто да се види дали има достоверен линк към самата статия. Имитацията на заглавие е лесна, по-трудно се имитира цял сайт.

Социалните медии: най-прекият път до дезинформацията

Социалните медии играят значителна роля в разпространението на подобни фалшифицирани новини. Потребителите често препускат през огромното количество информация в социалните мрежи и споделят статии, без дори да ги четат, какво остава да проверят достоверността на написаното. Eкосистемата на тези мрежи предразполага към бързо прескачане на вниманието от една тема на друга. Алгоритмите влошават нещата, защото с всеки коментар или харесване на фалшиви новини от потребителя все повече подобни публикации излизат на преден план.

Снимките и личните профили създават илюзия за достоверност, но през последните 5 години потокът от дезинформация е толкова сериозен, че става все по-трудно да се разбере дали зад профилите стоят истински хора, или организирани групи от онлайн тролове. Покрай нашумелите преговори на Twitter с Илон Мъск се загатна, че фалшивите профили в социалната мрежа са далеч над официално изчислените 5–11%. Според данни на Statista само през първото тримесечие на 2022 г. Facebook е премахнал 1,6 милиарда (да, милиарда) фалшиви акаунта. И това най-вероятно е само върхът на айсберга. Дори LinkedIn обяви борба с фалшивите профили. Там поне целта е най-вече маркетингова, за разлика от политическия и обществен фокус в други социални мрежи.

Неслучайно индексът на доверие в медиите, публикуван от Европейския съюз за радио и телевизия, отбелязва постоянен срив на доверието в социалните мрежи в Европа от 2014 г. насам.

Подкопаването на доверието като тактика за неутрализиране на проверката на факти

Любим дезинформационен рефрен в социалните мрежи е, че те предоставят „истинска“ и „неподправена“ информация, за разлика от „платените“ медии и официалните източници. Той се появява не само в потребителските разговори, но и в наратива на малки медии и независими автори на съдържание, особено в YouTube. Тази опорна точка е изключително удобна. Ако не се вярва на медиите, няма да се вярва и на проверката на факти, направена от тях. По този начин разобличаването на дезинформацията може да бъде „обезвредено“ още преди да се е състояло.

Недоверието в „официалната информация“ има двоен механизъм на действие: 1) помага да се разпространят опасни митове и дезинформация и 2) парадоксално, подсилва доверието в тях. В крайна сметка, ако някой предвиди, че дадено твърдение ще бъде отхвърлено, и то наистина се отрече от проверителите на факти, това може да се интерпретира като „доказателство“, че се покрива информация. Този механизъм работи много силно психологически, защото разчита на т.нар. confirmation bias – склонността ни да виждаме само това, което подкрепя съществуващото ни мнение, и да пренебрегваме останалото, което му противоречи.

В Източна Европа навигирането в тези води е по-сложно, защото има основателни причини за съмнение в безпристрастността на медийното отразяване. Непрозрачната собственост, политическата обвързаност, конфликтите на интереси и координираните дезинформационни кампании донякъде оправдават недоверието в големите медии. Спирането на RT и „Спутник“ на територията на ЕС e решение, основано на това, че при липса на независима редакционна политика големите медии действително могат да бъдат значителни проводници на дезинформация.

В англоезичния свят масмедиите преди дигиталните времена (преса, телевизия, радио) се наричат legacy media. Днес все по-често този израз (както и „мейнстрийм медии“) се употребява в нов, политизиран контекст. Онлайн сайтове и кабелни телевизии го използват за критика срещу големите издания, които избягват да коментират определени гледни точки. Подтекстът е, че те или не са способни да „уловят новите тенденции“, или умишлено крият факти и съобщават само определена информация. Така проверката на факти се интерпретира като налагане на мнение и дори като опит за цензура.

Проблемът с аргумента за „всички гледни точки“ е, че има „гледни точки“, които са базирани на частично или изцяло неверни данни. Те се отсяват в името на качеството на информацията, не на заглушаването на мнения. Има хора, които и днес са убедени, че Земята е плоска, макар Аристотел да говори за сферичната ѝ форма още през IV век пр.н.е., а околосветското пътешествие на Магелан и Елкано през ХVI век доказва това на практика. Би било абсурдно алтернативната гледна точка за плоска Земя да заема екранно време. По същия начин качествените медии отказват да тиражират информация, която не е надеждно подкрепена от факти. Онлайн сайтове и видеоканали, които се стремят към по-голяма аудитория и трафик, нямат такива скрупули. Това ги прави значително по-отворени към публикуване на непроверена, понякога и открито манипулативна и грешна информация.

Давид срещу Голиат?

От около 2016 г. насам нова гвардия от „независими“ уебсайтове, подкасти и видеоканали все по-активно налага своите тези за упадъка на големите медии. Стив Банън и онлайн изданието Breitbart бяха сред първите. Наративът варира от „авторите на големите издания са некомпетентни и качеството е далеч от славните им дни“ до „официалните политкоректни новини няма да ви кажат това, което ние можем“. Идеята е една: вече не може да имате доверие на големите медии, само шепа „независими смелчаци“ казват нещата „такива, каквито са“. С една малка подробност – има доста въпросителни около независимостта на Банън и компания.

Зад Breitbart стоят парите на Робърт Мърсър – хеджфонд мениджър, който според Джейн Майър от New Yorker е вложил 10 млн. долара в проектите на Банън, докато са били още във фаза развиващи се блогове. Макар да пази добре личното си пространство, Мърсър е известен и с друга инвестиция, която предизвика медийна буря през 2018 г. „Кеймбридж Аналитикa“ се прочу с опита си да повлияе на американските избори през 2016 г., използвайки неетично придобити психометрични данни на милиони потребители на Facebook, за да ги профилира и потенциално манипулира като избиратели.

Връзката на Breitbart с милионери с политически интереси не е изключение. Въпреки че се брандират като свободни от манипулация независими медии, много от „алтернативните“ информационни канали се финансират от хора, които имат интерес да се насочва вниманието към определени теми. Ще чуете безброй разкази за „смели и инакомислещи“ създатели на съдържание, които се опълчват срещу „диктата на официалните медии“. Британският уебсайт UnHerd също се брандира като алтернатива, но позицията му срещу пандемичните мерки има много малко общо с независимия научен консенсус и повече с вижданията на инвеститора, който го финансира – Пол Маршал. Позициите на „независимия сайт“ до голяма степен се припокриват с друг проект, който е получил над 10 млн. паунда от Маршал – консервативния GB News. Съвсем очаквано, сред любимите теми в UnHerd e и „митът за дезинформацията“.

Около американския уебсайт Daily Wire също има цяло съзвездие от независими видео и подкаст канали, чиито водещи редовно гостуват един на друг. Всеки си има отделен бранд, но основните им послания (случайно или не) са добре синхронизирани по отношение на пандемията и други актуални обществени теми. Проследяването на финансирането им води до петролните магнати Дан и Ферис Уилкс. Не е изненада, че покрай критиките на тези канали към упадъка на съвременното образование в САЩ рано или късно се стига до промоция на PragerU. Въпреки че съкращението U в името идва от university, това не е акредитиран университет, а организация, която създава видеоклипове и онлайн курсове по най-различни обществени теми. Сред тях са и климатичните промени, които очаквано се отричат, предвид бизнес интересите на спонсорите в областта на фосилните горива.

Водещите и гостите на тези алтернативни канали винаги са версия на Давид, който се изправя срещу Голиат. Самотният професор срещу академичното общество. Независимият журналист, който сам снима документални филми, за да не му диктуват продуцентите какво да каже. Пропуска се малката подробност, че зад тези давидовци стоят огромни бизнес голиати и мисленето им „извън кутията“ е изненадващо синхронизирано с други медийни проекти на същите спонсори.

У нас посланията далеч не са така добре продуцирани, но кабелни телевизии, YouTube канали и онлайн издания, склонни да публикуват дезинформация (или да я смесват с реални факти) разчитат на по-нерафинираните варианти на именно този модел. И любими гости винаги са „смелчаците“, които „казват истината“ и които „няма да видите по големите медии“.

Какво е решението?

Дезинформацията е световен проблем. България е изправена пред някои допълнителни бариери в борбата си с него. През 2022 г. страната ни е на последно място сред членовете на Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност, заема 91-во място в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ (като дълги години беше 20 позиции назад) и e в топ 5 на държавите от ЕС с най-високо доверие в социалните мрежи според Европейския съюз за радио и телевизия.

Но има начини това да се промени. Изследователите, които се занимават с изучаване на дезинформацията, и европейските институции, които работят по темата, обновяват непрекъснато препоръките си. Основните инструменти, които те предлагат, са: ресурси и платформи за проверка на факти; обучение как да се верифицира съдържание (както за журналисти, така и за граждани); повече усилия в развиването на научна комуникация; разследваща журналистика, която изобличава дезинформацията; и съвсем не на последно място – обучения по медийна грамотност за всякакви възрасти.

Решението не е в по-голямо количество информация, а в изграждането на умения тя да се анализира и отсява качествено.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

На терена на постполитиката президентът е цар

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/na-terena-na-postpolitikata-prezidentut-e-tsar/

Стига да поискат, политиците в България могат да продават лиценз за това как се линчува политиката, за да се замени с постполитика. На модерния Запад за тази цел бяха нужни десетилетия, но българите се справиха бързо и направиха една хубава работа, ама българска.

Деидеологизация – няма ляво, няма дясно, и левите, и десните приемат народняшки мерки, а обещанията до едно врат в соса на популизма. И макар че всички говорят за политика и обществото е силно политизирано, избирателната активност спада, масова партия в България няма. А ако не броим „тристранката“, поставила ги на една маса с властта и работодателите, синдикатите отдавна са загубили влияние – освен като нечий инструмент.

Европейската тенденция, констатирана от изследователи, е налице – партиите все повече приличат на движения, стихийно появили се и внезапно пресъхнали. Понятието „членска маса“ е далеч от съдържимото, влагано в него през 90-те например, когато степента на политическа ангажираност беше висока. Около лидерите има по-скоро пламенни фенове, отколкото добре структурирана партия. Или зависими и лоялни привърженици заради облагите, получени от времето, когато „нашите“ са управлявали – почти като акционерно дружество.

Във времената на постполитиката печели онзи, който е не-политик по закон – президентът. Той и назначените от него правителства са деидеологизирани по презумпция, а поради естеството на избора не може да им бъде търсена каквато и да била политическа отговорност. Такава безконтролна власт, опакована като „служба на Отечеството“, особено се услажда.

Изненадаааа!

Но докато президентът Румен Радев се окопава с назначения в министерства, агенции и държавни дружества, 48-мият парламент взе че заработи. Мъчителният тридневен избор на председател, а впоследствие – и на председатели на комисии, не даваше особени надежди, но ето че съгласието е възможно. При това съвсем не крехко и на ръба, а с достатъчно стабилни мнозинства и даже нееднократно. Срещу някои парламентарни решения служебният кабинет ще се съпротивлява до последния си ден.

Сто седемдесет и пет народни представители от ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП), ДПС, „Демократична България“ (ДБ) и „Български възход“ (БВ) гласуваха България да предостави военна помощ на Украйна. Против бяха БСП и „Възраждане“, а мандатоносителят на ПП и лидер на „Средна европейска класа“ Константин Бачийски се въздържа.

Партията на Стефан Янев се принади към останалите в пленарната зала, макар че при обсъждането в парламентарните комисии по външна политика и по отбрана не подкрепи предложението. Тактически ход на БВ, който едва ли може да я причисли към мнозинството на евро-атлантиците, но със сигурност преследва друга цел. Защо не например да се включи със свои представители в едно бъдещо правителство, в бъдещи договорки за разпределение на квоти в един или друг регулатор, във Висшия съдебен съвет и т.н.? Така подкрепяният от проруската АБВ „Български възход“ на миролюбеца Янев, съратник на президента, а изглежда – и на енергийния бос Христо Ковачки, се втурна към евро-атлантизма на „войнолюбците“ (по Румен Радев).

Дори остана там и при гласуването на още 8 нови бойни самолета от типа F-16 Block 70 – сделка за 1,3 млрд. долара, подкрепена в парламента от същата евро-атлантическа коалиция от ГЕРБ–СДС, ПП, ДПС, ДБ и (както стана ясно) БВ. Този път обаче евро-атлантизмът на „Промяната“ се пропука – от 53-ма народни представители 10 се въздържаха (сред тях Калина Константинова, Росен Костурков и Бойко Рашков), 9 отсъстваха от залата, а един (съпредседателят на партията Асен Василев) беше против. Но това не е особена изненада, тъй като Василев неколкократно е заявявал, че никакви самолети не трябва да се купуват, докато не дойдат първите F-16. „Да плащаме занапред за нещо, преди да сме получили първата поръчка, е безотговорно поведение както към българските избиратели, така и към ВВС“, заяви преди месец Василев.

А чудесата със съгласията не свършват. По предложение на ГЕРБ–СДС парламентарната Енергийна комисия с председател Делян Добрев (ГЕРБ), громител на газовите сделки на кабинета „Петков“, одобри проекторешение за диверсификация на ядреното гориво, а заедно с Добрев ръка вдигнаха и Радослав Рибарски (ПП), както и депутатите от ДПС, ДБ, БВ. Несъгласен беше само Драгомир Стойнев (БСП). Целта на решението е да бъде ускорен процесът по осигуряване на неруско ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, започнал при третото правителство на ГЕРБ и продължен в 7-месечния кабинет на ПП. На правителството се възлага да обезпечи дейността на Агенцията за ядрено регулиране за алтернативен тип гориво през 2024 г.

На почти пълно мнозинство се радва и законопроектът за енергия от морски вятър (офшорни вятърни централи в акваторията на Черно море), получил в комисия гласовете на ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП и ДБ. Намерения за приемането му бяха изразени още в предишния парламент.

Сдружаването на ГЕРБ, БСП и ДПС около предложението за връщане на хартиената бюлетина (наедно с машинния вот) е лъжицата катран в този низ от съгласия по теми, които оттласкват България от орбитата на Кремъл. Гласуването с хартиени бюлетини улеснява купения и манипулирания вот и обединението на партиите на статуквото около връщането им не предвещава нищо добро. Със 125 гласа „за“ срещу 100 „против“ на първо четене народните представители от ГЕРБ–СДС, ДПС и БСП върнаха хартиената бюлетина в играта с мотиви, че така се връщат доверието и честността в изборния процес.

Отпор

В решението за оръжието за Украйна се дава месец на служебното правителство да докладва на парламента какво оборудване може да предостави „съобразно българските възможности и гарантирайки сигурността и защитата на населението“ – тоест без да бъде отслабен отбранителният ни капацитет. Кабинетът се задължава да проведе разговори със страни членки на НАТО, за да осигури модерно оборудване.

Коментарът на служебния военен министър Димитър Стоянов беше, че предложението на Министерството на отбраната ще бъде „крайно консервативно“ и зенитноракетни ПВО комплекси, както и самолети Су-25 и МиГ-29 няма да бъдат предоставяни. Което до известна степен обезценява парламентарното решение, тъй като Украйна има най-голяма нужда тъкмо от такава техника. Въпреки това международните агенции отчетоха външнополитическия ефект на решението като добър сигнал от България. Техническото му изпълнение обаче може да го изпразни от съдържание. Първата изпратена от София към Киев „военнологистична“ помощ беше смехотворна – наред с облекла, в нея имаше походни легла, палатки и… чаршафи.

По отношение на ядреното гориво, от което България е 100% зависима от Русия, служебното правителство също се разбърза. Президентското управление се кани да обяви процедура за избор на доставчик на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Така се отваря вратата за френската компания „Фраматом“, която в съвместно предприятие с руската ТВЕЛ произвежда свежо ядрено гориво – аналог на използваното в АЕЦ „Козлодуй“. Другият участник е американската „Уестингхаус“, с която по време на третото правителство на Бойко Борисов бе подписано споразумение за внедряване на алтернативно гориво в V блок на атомната централа.

Намеренията на ръководство на АЕЦ бяха да обяви търг в средата на 2024 г., но служебното правителство смени мениджмънта и дори наложи нови правила – за първи път търгът ще се прави от БЕХ, а не от АЕЦ „Козлодуй“. Преди това обаче четвъртото служебно правителство на Радев отмени решение от 13 юли т.г. на кабинета „Петков“, което гласеше:

Процесът по диверсификация на свежо ядрено гориво да се осъществи чрез доставки и услуги от лица, които пряко и/или непряко не са свързани с Руската федерация, с цел постигане на диверсификационния резултат и подсигуряване на непрекъснатост на доставките за стратегическия енергиен обект, като при изпълнението се вземат предвид европейските политики и се цели намаляване зависимостта на българската енергетика от един доставчик и/или от доставчици, пряко и/или непряко свързани с политически решения на Руската федерация. 

Сега на опитите на служебния кабинет да запази под друга форма доставките на руско ядрено гориво се противопоставя парламентарно мнозинство – с приетото от Енергийната комисия решение. Ако то бъде подкрепено и в пленарната зала, отворената към „Фраматом“ врата ще се затвори. За френската компания ще е трудно и ще изгуби време да смени руските доставки с алтернативни. Дотогава бивш и настоящ енергиен министър ще се обвиняват взаимно – настоящият Румен Христов твърди, че предшественикът му Александър Николов работи за „Уестингхаус“ и че така се нарушава конкуренцията. Николов пък казва, че ако се допусне „Фраматом“, няма диверсификация.

Служебното правителство се зае да осигури и още печалби на най-голямата руска частна компания „Лукойл“ с решението си да отмени забраната за износ на горива от рафинерията в Бургас, приета от правителството на Кирил Петков. Тя трябва да влезе в сила на 5 декември т.г. В момента бургаската рафинерия изнася над половината от произведените горива и други нефтопродукти. Така след десетилетие на неплащане на данъци и издействаната от кабинета „Петков“ дерогация за България да продължи да получава руски петрол до 2024 г., и служебното управление се опитва да уреди нови облекчения. Европейската комисия обаче предупреди, че това не бива да се допуска, и ако наруши забраната, България е заплашена от наказателна процедура.

Страх

Противоборствата между мнозинствата в 48-мия парламент и служебното правителство ще се изострят. Независимо от решенията на Народното събрание, кабинетът може да протака и да провежда своя (президентска) политика – и никакви последици няма да произтекат от действията им. Отказът на служебното правителство да внесе бюджет за 2023 г. обаче е основателен – бюджетът е израз на политики и нека партиите не бягат от поемането на отговорност. Така, ако не искат да се изправят пред зимно недоволство от бизнес и граждани, политическите сили ще трябва да намерят начин да сформират кабинет. А зимният гняв няма да подмине и площада между Президентството и Министерския съвет.

Сериозни основания да се сформира правителство са налице – страхът е едното, другото са парите. Страх, че стадото избиратели може да се превърне в беснееща тълпа и последиците са непредвидими. Всички партии ще изгубят и отново ще спечели президентът. По Плана за възстановяване и устойчивост пък се очакват на първо време 1,2 млрд. евро, а след това – и вторият транш от над 740 млн. евро. Дали кабинетът ще е на база „eвро-атлантическа коалиция“, или на база „хартиена бюлетина“ – ще се договаря заедно със съдбата на главния прокурор.

Време е българските партии най-сетне да започнат да произвеждат политика. Иначе властта е на Царя.

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

Зависимостите в България – кратка справка от първа ръка

Post Syndicated from Юлия Георгиева original https://toest.bg/zavisimostite-v-bulgaria/

Традиционно темата за зависимостите в България е силно митологизирана, което води и до замитането ѝ под килима. Точно както за страшните караконджули и самодиви не се говори на висок глас и по тъмно, така и тази тема е поставена в сферата на мистичното зло. Според разпространената митология проблемът със зависимостите е проблем на новото, на времето на Прехода, а през соца такова нещо не е имало. Всъщност страната ни има доста богата култура на употреба на психоактивни вещества, която се корени далеч в праисторията ни.

Нека си припомним, че едни от първите производители на вино в света са траките, които са живели по тези земи и са започнали да произвеждат варианти на виното преди повече от 5000 години. А тогава на него се е гледало като на сакрална напитка, мост към божественото, възможност да комуникираш с по-висшите сили. Достъпът до него е бил привилегия за избрани. Но траките далеч не са се ограничавали само до употребата на алкохол. В свой доклад, озаглавен „За Родопите, растенията, съдържащи алкалоиди, и тяхното приложение в религиозните ритуали и медицината“, Лидия Кирилова пише:

Няма никакво съмнение за това, че траките са познавали и използвали в магическите си ритуали някои от многобройните лекарствени растения, растящи на Балканския полуостров. Според Херодот те „хвърляли върховете на конопа в огъня и дишали дима през кухи тръстикови стебла, от което ставали като пияни и накрая заспивали“. Съществуват неясни сведения, че по долината на Струма жреците приготвяли упойваща напитка от татул. 

По-късно виното намира своето място и в християнската религиозна традиция. В православието църковното причастие включва даването на хляб и вино, които са символ на тялото и кръвта на Исус, а виното присъства на практика във всички църковни ритуали в жизнения цикъл на човека – от кръщенето, през сватбата, та до погребението. Един от най-обичаните и уважавани български светци е Трифон Зарезан, наследник на Дионис. А исторически виното е и символ на сила и могъщество, привилегия на победителите – Крум пие вино от черепа на победения Никифор.

В по-ново време популярна става и ракията, която бързо е припозната за традиционна напитка. Интересно е да отбележим, че тя е толкова важна за българина, та дори през османското владичество никой не е посегнал на домашното ѝ производство, независимо че ислямът не позволява употребата на алкохол. Традицията за производство и консумация на домашна ракия продължава и до днес, а политиците не успяват да съберат кураж и да поставят производството ѝ под контрол, който би гарантирал безопасността на напитката. През последните петнайсетина години темата се повдига регулярно и се подхвърля като горещ картоф между институциите, които се опитват да се спасят от отговорност. Куриозен факт е, че през 2015 г. един от опитите да се регламентира производството на ракия доведе до жалба от страна на малки производители до омбудсмана Мая Манолова и по този казус тя дори сезира Конституционния съд.

Цялата история дава ясна представа за важността, която употребата на алкохол и някои други психоактивни вещества (тютюнът все още е изключително популярен в страната) представлява за българите. Естествено, извън културнотрадиционния контекст съществува и чисто здравен. През 2019 г. България е на девето място в света по употреба на алкохол с впечатляващите 12,46 литра годишна консумация на човек. За сравнение: Русия е със скромните 10,5 литра, а сърбите изпиват eдва по 8,85 литра годишно. Очевидно консумацията на алкохол е широко приета в българското общество и на нея се гледа като на нещо нормално, дори задължително.

В същото време е странно как общественият разговор за консумацията на наркотици (които също са психоактивни вещества със сходен здравен риск и действие) е абсолютно табу.

А наркотиците никак не са ново явление

Действително употребата на психоактивни вещества през социализма е много по-слабо разпространена, отколкото в по-късните години, но все пак е налице. Вещества като омнопон, лидол, морфин, както и различни препарати, съдържащи опиати, са достъпни само за малък кръг от хора. Те се снабдяват с тях чрез познати лекари и медицински лица, с фалшиви рецепти или кражби от аптеки и болници.

През 60-те години проблемът става толкова видим, че Народната република създава Кабинет за лечение на алкохолизъм и тютюнопушене, който през 70-те се трансформира в Център за профилактика и лечение на зависимости. През 80-те години центърът се превръща във водещо лечебно заведение за зависими и приема пациенти и от други балкански страни, като Гърция, където тогава подобни грижи не съществуват. През 2004 г. центърът е регистриран като Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм на бюджетна издръжка с капацитет от 40 места (през 70-те години са били 160).

Важно е също да се отбележи, че през 80-те години България е известна с износа си на каптагон (вид амфетамин) към Близкия изток, който е сериозен източник на така нужната на НРБ твърда валута. Този износ поставя основите и на един от най-големите канали за трафик на наркотици между Европа и Близкия изток, който е ключов и до днес.

Деветдесетте години на ХХ век са времето, когато България се сблъсква челно с огромния проблем за нелегалните наркотици. Докато хероиновата епидемия удря Западна Европа през 80-те и страните започват да вземат спешни мерки, в България първоначално всичко изглежда спокойно. Отварянето на страната обаче води до навлизането на хероина и кокаина от Близкия изток (основно през същия онзи канал за износ на каптагон), а родната марихуана става суперпопулярна и се разпространява със скоростта на горски пожар.

Невижданата хероинова епидемия отнема живота на хиляди млади хора. Хероинът бързо се превръща в начин на живот, вид бунт срещу системата. Използва се основно от хора с образование и желание за свобода и различност, гневни на предишния режим, на мизерията и безпътицата в този период.

Инициативи в сферата на зависимостите

В отговор на този изключително сериозен проблем през 1994 г. се създава Националният център по наркомании, който отговаря за изготвянето и координацията на дейностите по превенция, лечение, рехабилитация, намаляване на вредите и т.н. През 1997 г. се основава първата неправителствена организация, която се занимава с намаляването на вредите от употребата на наркотици – Фондация „Инициатива за здраве“. През следващата година се създават две сходни организации – „Доза обич“ в Бургас и „Панацея“ в Пловдив. Тяхното финансиране идва от международни източници.

Важно е да обърнем специално внимание на тези неправителствени организации и на тяхната дейност, защото те са в основата на последвалия отговор на държавата по темата. Дейността им е свързана главно с превенция на кръвнопреносими инфекции, като СПИН, хепатит С, хепатит В и сифилис, но най-важната им функция всъщност е поддържането на добър контакт с младите хора, които употребяват наркотици, осигуряване на среда, в която те да се чувстват сигурни и да споделят трудностите си, което им помага и да съберат кураж, за да започнат промяна. Изключително важно е, че организациите работят на терен, на местата, където хората се събират и се чувстват в безопасност.

Малко по-късно се създава и първата безплатна субституираща програма в страната, която оказва подкрепа на най-тежко зависимите от опиати пациенти. Създават се и първите частни терапевтични общности, които следват високи международни стандарти за работа. За съжаление, тогава се появяват и придобиват популярност и т.нар. комуни, които третират зависимите младежи като безплатна работна ръка и възможност за реализиране на по-големи печалби.

Стъпки в правилната посока

През 2003 г. в България навлиза Глобалният фонд за борба с ХИВ, туберкулоза и малария, чието финансиране дава възможност на Министерството на здравеопазването да предложи наистина всеобхватна превенция от ХИВ за хората, употребяващи наркотици. Освен трите вече работещи организации се формират множество нови, които покриват почти изцяло територията на страната. Изграждат се екипи, провеждат се обучения за персонала, закупуват се оборудване и апаратура. Благодарение на тези средства България се превръща в страна еталон за борбата със СПИН и други кръвнопреносими инфекции.

Прави впечатление обаче, че дейностите, свързани с превенция и лечение на зависимостите, някак изостават от превенцията от ХИВ. Държавните институции не подкрепят със средства доказано ефективните научни методи за превенция, обучение за които са получили преподаватели от цялата страна, и съвсем естествено те престават да бъдат от интерес за училищата и учителите. Безплатното лечение остава затворено в кръга на психиатричната помощ, където опит и знания за зависимостите имат единици специалисти ентусиасти, работещи основно в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в софийския квартал „Суходол“ и в Шесто мъжко отделение на Държавната психиатрична болница в Раднево. Частните терапевтични общности стават мнозинство и цените им хвръкват, независимо че далеч не всички дават добри резултати. Учителите са оставени да преценяват сами как в часовете на класа да осъществяват превенция на употребата на наркотици.

В същото време служители от Министерството на здравеопазването отчитат изключително добри резултати по отношение на борбата с ХИВ, участват във всевъзможни международни форуми, където представят добрите си практики. Множество експерти изграждат успешна кариера на международно ниво и остават в чужбина.

След напускането на Глобалния фонд

През 2017 г. финансирането от Глобалния фонд приключи. Независимо че всяко правителство след 2003 г. е подписало споразумение България да гарантира продължението на дейностите след оттеглянето на Глобалния фонд, адекватно финансиране няма и до днес. Процесът по закриване на организации, работещи за превенцията от ХИВ и кръвнопреносими инфекции, вече е започнал през 2014 г., още при първите финансови съкращения от Глобалния фонд. Тогава започва и сериозна кампания за „преструктуриране“ (или иначе казано – закриване) на Националния център по наркомании, която достигна целта си през 2019 г.

Последните опити за продължаване на дейностите по превенция от ХИВ от страна на експертните неправителствени организации беше в периода от юли 2019 до юли 2020 г., когато бяха открити два пъти повече нови серопозитивни лица в сравнение с предишните периоди. След това работата на терен с хора, които активно употребяват наркотици, престана. Никой не прави превенция на кръвнопреносими инфекции, никой не тества на терен, никой не работи с мотивацията за лечение на зависимите хора, както се правеше през годините.

В тази тежка ситуация през 2019 г. Центърът за хуманни политики пое грижата за единствения дневен център за хора, които употребяват наркотици – „Розовата къща“. Място, на което страдащите от зависимост могат да получат храна, дрехи, хигиенни материали, лекарства, да потърсят съдействие за издаване на документи, записване при личен лекар, подаване на искане за ТЕЛК, лечение на зависимостта си или пък на друго заболяване. Място, на което да получат подкрепа в битката си за по-достоен живот. Дейността на „Розовата къща“ се финансира основно от частни лица и организации.

За край на този обзор ми се ще да отбележа нещо много важно, което сякаш като общество често забравяме: 

зависимостта е преди всичко заболяване.

По-точната научна дефиниция е, че зависимостта е „хронично-рецидивиращо заболяване, което предизвиква трайни промени в мозъчната биохимия“. Към същата група впрочем спада и захарният диабет.

Успешното лечение на зависимостта не опира само до личното решение и воля на болния. Зависимият има нужда от подкрепа и терапия, която да е безплатна и достъпна. А ние – от повече открити разговори за този социален проблем и за стигмата, с която обричаме на маргинализация част от нашето общество.

Заглавна снимка: Бележка, оставена от самите ползватели на „Розовата къща“ © Мила Бобадова

Източник

Лечението на тежко болни деца – четири години без напредък

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/nzok-deca-4y/

Макар да изчезна от медийното внимание, не трябва да забравяме, че почти всеки ден деца биват диагностицирани с тежка болест и отговорността на обществото ни към тях не изчезва. Исторически това се правеше през фонда за лечение за деца, но в началото на 2019 години функциите ѝ бяха пренесени в НЗОК. Следя фонда и регистъра им отдавна, а след това въпреки опитите да се скрият данните, показах колко неподготвени бяха независимо от годините предполагаема подготовка. Това го забелязахме всички най-малкото по увеличените призиви за дарения за лечение зад граница в социални мрежи, кутии в магазини, SMS-и и платформи за дарения.

В предишната ми статия от юли 2021 показах последните изводи от тези данни. Няма да се впускам в детайлите от тогава – нещата и обясненията за аналогични и почти нищо не се е променило. Реших да обновя графиките с това, което са публикували от тогав. Нищо изглежда не се е променило в работата на НЗОК. Най-малкото докладите и регистърът са същите.

По броя подадени заявления се забелязва известно увеличение в последните 7 месеца. Не се вижда особена разлика в чакащите одобрение, но се запазва увеличеният брой отказани заявления, който се видя в края на 2020. Интересен е обаче резкият скок през март.

Едно положително нещо е, че изглежда леко намалява времето до решение. В следващата графика гледаме само тези с решение, а не всички подадени. Все пак се вижда, че в средата на годината пак отнема над три седмици да се стигне до някакъв резултат. При това времето, в което се чака мнение на експерти се увеличава и стига до над седмица средно.

Броят взети решения по месеци не се увеличават въпреки повечето заявления, особено в последно време. Необяснима е и голямата вариация, особено предвид големия иначе брой – по 100-150 на месец.

Следващата графика показва колко време са чакали хора за решение към момента на взимането му. Например, ако са получили одобрение през март 2022, то са чакали 14 дни за решение плюс 3 дни за експерти. През март 2021-ва обаче е било 24 дни за комисията плюс 3 дни за становище от експерти. През последните два месеца е над 20 дни за комисия и 13 дни за експерти. Така времето за чакане на заявленията решени след август се връща на нивата с огромните забавяния от началното фиаско със закриването на Фонда за лечение на деца през март 2019-та.

Броят дейности също расте значително. Тук отчитам не срокът или сложността им, а чистия брой. Виждаме доста повече искане на становище от експерти и епикризи, но по-малко писма за липсващи документи. Поне съдейки по информацията, която сами си отчитат в системата.

Тук отново виждаме броя заявления „отлежаващи“ на бюрото на НЗОК. Това са искания за често спешно лечение на тежко болни деца, които във всеки един момент чакат решение. В червено съм маркирал тези, които все пак ще получат такова до месец. С синьо са такива, които може и да не бъдат решени, но често получават отговор след 2-3 месеца.

След големия скок при прехвърлянето в НЗОК виждаме подобрение в началото на 2020-та причинено обаче изцяло от по-малкото подадени заявления покрай пандемията. Не заради друго, ами заради блокирането на здравната система. Значително подобрение има в края на 2021-ва и началото на 2022-ра, а в последните 6 месеца ситуацията се е влошила и по този показател до нивата от началото на 2019-та.

Отново предупреждавам, че тези числа и изводи се базират изцяло на публичния регистър, който НЗОК сам поддържа и въвежда като информация. Това са данните, които всеки от тези хиляди родители виждат за своите деца. Аз само ги обобщавам, за да намеря тенденции. Доколко НЗОК въвежда коректно дати и информация е невъзможно да се провери.

Като цяло от тези числа може да си направим няколко извода. Първият е, че качеството на работата е непостоянно и има силни вариации както в работата на експертите, така и в бързината на взимане на решения. Докато няма еднакви случаи и е очаквано някои да се бавят повече от други, при толкова много документи трудно е да се приеме друго обяснение освен общо забавяне.

Собствените им отчети показват и друга притеснителна тенденция, която беше отбелязана вече от други в последните години – рязко пренасочване на средства към български болници. При това оправданията им за по-ниски цени и нуждата от добри специалисти у нас бързо бяха развенчани в увеличените средства непропорционално на случаите, както и лошата успеваемост, особено при определени лекари.

За съжаление, НЗОК по този, както и по много други показатели като електронни услуги и намаляване на бюрократичната тежест, остава далеч на опашката на българската администрация. Нещо, което не следва да се приема просто така предвид какъв огромен ресурс разпределят и колко ключова роля имат в обществения живот.

The post Лечението на тежко болни деца – четири години без напредък first appeared on Блогът на Юруков.

Краят на парламента започна с началото му

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/krayat-na-parlamenta-zapochna-s-nachaloto-mu/

„Ама като хванем гьостерицата“, изокаха в социалните мрежи след провала на 48-мия парламент да избере председател в първия работен ден. Все едно какъв изход ще намерят днес депутатите, всички те вкупом орезилиха парламентаризма. Скорошни предсрочни избори вече са съвсем реални, а предизборната кампания не е спирала.

Нито една от първите две политически сили, които по конституция имат право на мандат за съставяне на правителство и дават заявка, че искат да управляват – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, не успя да осигури мнозинство, за да наложи кандидата си. Противоборството между тях изглежда непреодолимо, противоречията между публичните им изявления и реални действия – ослепителни.

От една страна, ГЕРБ, първи след изборите на 2 октомври, изявиха намерение да преговарят с ПП и „Демократична България“, от друга – не спират да бичуват „Промяната“ за резултатите от управлението им. От една страна, ПП си избраха ролята на „конструктивна опозиция“, от друга – няма да откажат да съставят правителство с втория мандат, ако първият се провали (което не подлежи на съмнение).

Изпреварващ ход

Изненадващо на брифинг късно снощи от ПП оттеглиха своя кандидат за председател на НС Никола Минчев с мотива, че са „конструктивна опозиция“ – и няма да подкрепят кандидат на ГЕРБ. След като видели, че никой от претендентите няма нужните 121 гласа, ПП не искат да вкарват страната в конституционна криза. „Даваме стъпка назад“, обясни Асен Василев. Стъпката назад не помага особено за стъпка напред в избора на председател на 48-мия парламент. Тя обезсмисля предложението на ДБ Желязков и Минчев да управляват парламента на ротационен принцип, което единствено ГЕРБ посрещнаха с решение да го подкрепят, но не получиха одобрение нито от ПП, нито от БСП.

Сега остава вариантът да бъде избран представител на някоя от по-малките политически сили – Кристиан Вигенин, който е вече предложен от БСП, но не събра необходимото мнозинство, или кандидат, издигнат от ДБ. Съществува и хипотезата ДПС и „Български възход“ (БВ) да подкрепят Желязков – не без съучастието на „Възраждане“. Но вчера ДПС, които подкрепиха ГЕРБ в първата процедура, за втората номинираха свой кандидат – Йордан Цонев. Техният политически нюх може и да им е подсказал да не залагат на куц кон, тъй като ГЕРБ са в явна изолация, и да се ориентират към други залози.

Лагерите

В осемте часа на първото заседание (де юре неприключило) се очертаха и различни мнозинства, които затрудняват още повече този обречен парламент, тъй като зануляват надеждите да свърши нещо повече от приемането на бюджета за догодина.

Едно такова мнозинство оформят президентът Румен Радев, БСП и „Възраждане“, също и БВ. Те настояват България да се въздържа от подкрепа за Украйна, развявайки тези за „войнолюбци“, някакъв ефимерен мир и неутралитет. „Голямата задача пред политическата класа днес е да опазим България от пожара, който бушува. Българските избиратели и историята няма да простят на онези, които поради лекомислие или корист тласкат страната във войната“, заяви държавният глава в словото си, изразявайки надежда подобни „войнолюбци“ да бъдат малцинство в парламента. „Възраждане“ не изневерява на реториката си, наричайки „евро-атлантическа тълпа“ депутатите, които ще „вкарат във война“ България. А „националните консерватори“ от БВ просто игнорираха темата за руската агресия в Украйна. За същото това мнозинство не е приоритет и еврозоната.

Следвайки евро-атлантизма като червена линия, от другата ѝ страна са ДБ и ПП, както и ГЕРБ и ДПС. Но в този лагер евро-атлантизмът е нюансиран – за първите две политически сили е неразделно свързан със съдебна реформа и очистване на българските институции от руско влияние и корупция. Възможностите за руско влияние следват от корупционната разруха на българските институции, заяви в пленарната зала съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

За другите две партии не е баш така – разбира се, Десислава Атанасова (ГЕРБ) назова „борбата с корупцията“ и „правосъдната реформа“ като приоритети на партията, но толкоз – просто необходими клишета. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ изобщо не ги назова, затова пък беше ясен по темата за евро-атлантизма като обективна необходимост: „България е член на НАТО и България трябва да продължи своето евро-атлантическо развитие, и всички ние тук трябва да сме част от този процес. Нямаме друга алтернатива, членове сме на НАТО и ЕС и точка по въпроса.“ Сходна, но не така членоразделна позиция споделя и председателят на „Български възход“, който лаконично отбеляза да не отправяме призиви за излизане от съюзи, а „ясни послания с изправен гръбнак“ към съюзниците.

Големият вододел

„Заплахата от войната в Украйна не трябва да притъпява нуждата от законност в България. Няма как да си евро-атлантик, ако не уважаваш върховенството на закона, не държиш на работеща, реформирана съдебна система и не отстояваш премахването на корупцията по всички етажи на властта“, заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Христо Иванов беше съвсем ясен, повтаряйки, че реформата на прокуратурата и ВСС е условие на коалицията му за подкрепа на кабинет. А по повод Украйна той казва: „Не може да си затваряме очите за тази война. Не може, като кажем, че България е за мир, да очакваме, че мирът ще настъпи, че мирът ще се кондензира като роса. Замитането на войната под килима, да се твърди, че България може да е като Северна Корея на Балканите, не е въпрос дали си войнолюбец, или не, а е въпрос дали се разбира каква е реалната ситуация.“

ДБ внесе вчера проекторешение за военна помощ за Украйна, в което фигурират и консултации със съюзниците от Алианса за предоставяне на заместващо въоръжение и „всеобхватна програма за въоръжаване на българската армия“. (За последното настояват и президентът, и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.)

За „Възраждане“ и „Български възход“ темите за корупцията и върховенството на закона липсваха. Лидерът на БВ отправи някакво мъгляво послание в речта при откриването на парламента за някакви 10–15 личности, на които трябвало да се направи одит, но без да спомене думата „корупция“, камо ли „реформа на прокуратурата“.

„Справедливостта изисква редът и правилата да се спазват от всички. В същото време в обществото ни има 10–15 личности, които ни разделят и поляризират, личности, чиято репутация е в основата на разделителни линии и липсата на диалог. Ние ще работим за създаване на механизъм за одит на дейността на тези хора, който или да завърши с обвинения, или да спрем отровата и злобата в ежедневието си“, заяви Янев.

В декларацията на БСП всичко се изчерпи с една-единствена фраза (също като при ГЕРБ) за „безкомпромисна борба с корупцията“.

Колко да е безкомпромисна

Това е истинското мнозинство в парламента – на мълчащите за корупцията и безконтролната власт на главния прокурор, като ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“, и на формалистите за битката с тях, като ГЕРБ и БСП. Подобно мнозинство провали първия опит за истинска съдебна реформа. Вторият опит тепърва предстои – и в словото си президентът напомни, че е неизбежен поради факта, че е предвиден в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ):

„… очаквам те [проектозаконите за ПВУ] да бъдат разгледани и приети в спешен порядък. Не само заради очакваното финансиране, а най-вече заради ролята на тези закони за отключването на важни и дългоочаквани реформи – за укрепване на държавността, утвърждаване на върховенството на правото, борбата с корупцията по високите етажи на властта и фактическата недосегаемост на главния прокурор, за цялостна модернизация на икономиката и страната.“

Става въпрос за антикорупционния проектозакон, който включва и преструктурирането на КПКОНПИ, и за законопроект за отчетност и контрол на прокуратурата и главния прокурор. И двата са ключови, за да бъдат получени средствата по ПВУ, а според заложените срокове законопроектът за прокуратурата трябва да е приет и обнародван до юни догодина. Опциите са реформите да бъдат смачкани още в този парламент – или надеждите за същински промени да се възложат на 49-тия парламент, в навечерието на местни избори.

Главният прокурор Иван Гешев, разбирайки, че промените са неминуеми, пое инициативата в свои ръце и тази седмица разпрати писма до депутатите, в които призовава за спешна правосъдна  реформа, овладяване на престъпността и диалог с институциите. С аргументи, че се рушат устоите на държавността и демократичните стандарти, Гешев очаква депутатите да се заемат „незабавно и отговорно“ с проблемите на правосъдната система. Ход, който на пръв поглед показва диалогичност, но също така издава и страх, и пореден опит да брани своята неуязвимост – също и на тези, чието куче пазач е.

Вчера пред bTV Даниел Лорер (ПП) определи като „терапевтично“ първото заседание, защото излезли конфликтите. Това да не му е семейна констелация, където разкриването на фамилните драми действа оздравително? В политиката конфликтите остават до разрешаването им чрез преговори, подкупи или чрез битка до победа/загуба на единия от противниците.

Докато траеха парламентарните гърчове, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов играеше в мача на ветераните между „Витоша Бистрица“ и ЦСКА 1948, спечелен от отбора му с 4:0. Във футбола още му върви.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Източник

Избори 2023 – кампанията започна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izbori-2023-kampaniyata-zapochna/

Какво им трябва на партиите в България, за да водят предизборна кампания – враг, страх и кречетала.

Ако не успеят да съставят правителство, следващата кампания ще се води в атмосфера на още по-голямо омерзение от политическото, насред зима и в условията на несекващи руски хибридни операции и дезинформационни вълни. Септемврийската предизборна кампания показа вяли срещи с малобройни и потиснати избиратели, а единственият шум идваше от социалните мрежи и телевизионни студиа. На следващата целите на партиите са три – да си осигурят алиби за невиновност, извинение за дефицита на лидерство и бягство от отговорност.

И да, кампанията вече е започнала.

Алиби за невиновност

В най-изгодно положение е „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов е декларирала от самото начало, че иска да управлява сама, няма да влиза в коалиции и това я поставя завинаги в лагера на опозицията. Избирателите на „Възраждане“ не очакват и друго от нея, стига им Костадинов силно да люби и мрази като тях. „Златните пръсти“ не се броят – тях си ги калкулира партийното ръководство.

Да си малък в настоящата ситуация на геополитически трусове, високи енергийни цени и ускоряваща се инфлация е предимство. Какво да се очаква от партии с по десет, двайсет, трийсетина депутати… Проблемът е, че вече всички са малки – и никога няма да бъдат достатъчно големи като ОДС през 1997-ма или ГЕРБ през 2009-та. Заучената безпомощност „Няма какво да направим с толкова малко депутати!“ е измъкване от отговорност.

Наред с това кадровите дефицити, които са на всяко ниво в България, не подминават партиите. За която и да е политическа сила ще е трудно да осигури пълен набор от министри за правителство. Достатъчно е да се види съставът на парламентарните групи и законодателството на 47-мия парламент, което беше кажи-речи на кота нула – поради липса на достатъчно подготвени законопроекти, а и като качество.

Дефицит на лидерство

Когато генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг казва, че „войната в Украйна е най-опасният период след Втората световна война в Европа и не трябва да се позволява на Русия да спечели“, значи лидерството на свободния и демократичен свят е по-важно от всякога. България, член на ЕС и на Алианса, не прави изключение.

Когато войната приключи, България и Европа най-вероятно ще са се отървали от руските енергийни зависимости – и дори да продължават да купуват руски газ и петрол, суровините ще са малък дял в общия микс. През този период са нужни лидери, които не се страхуват да вземат непопулярни решения, да заемат категорични позиции и да имат готовност за бързи действия.

Бойко Борисов не умее нито едно от трите. Макар погледите след 2 октомври да са обърнати към ГЕРБ като победител на изборите, лидерът на партията нито иска, нито може – а целта е да се измъкне от управление точно сега, без страховете да проличат. Така Борисов бащински протяга ръка, а Делян Добрев и Тома Биков режат мостовете, нападайки „Продължаваме промяната“ във всичките си публични изяви.

След края на третия си мандат Борисов се сбогува с премиерския пост завинаги, оттук нататък може да договаря само индулгенции. Но на скамейката на ГЕРБ няма кой да го замести при евентуална номинация за премиер – нито „острието“ Добрев, а още по-малко стари кучета като Десислава Атанасова или Томислав Дончев. Проблемът на авторитарни партии като ГЕРБ, ДПС и други подобни формации е, че всички около лидера са с „пречупен гръбнак“ (по Иван Хаджийски, „Психология на военната дисциплина“). Времената не са за сламени и изтърбушени от употреба политици.

Няма правителство – няма кампания

„Продължаваме промяната“ изважда на преден план един от двамата си съпредседатели и бивш министър на финансите Асен Василев. Твърд, хладнокръвен и рационален, Василев дава заявка за лидерство, подчертавайки във всичките си публични изяви обаче, че отговорността е на ГЕРБ – защото гражданите са си избрали този модел. Ако това не се случи, ПП ще трябва да потърси нов фокус за предизборната си кампания. Избраната отсега роля на конструктивна опозиция, в която те правят същото, което ГЕРБ правеха по време на тяхното управление – викат министри в Народното събрание и активират на макс парламентарния контрол – може и да се провали.

По темата за споделените евро-атлантически ценности ПП се разграничават от ДБ и ГЕРБ, които Борисов позиционира като „ястреби“ в надиграването кой е по-голям евро-атлантик, включително с предложението за видеообръщение на украинския президент Зеленски в първия ден на новия парламент. „Продължаваме промяната“ заеха позиция, много по-близка до тази на БСП, но и на президента Радев, който заяви:

Аз очаквам партиите час по-скоро да върнат своя фокус върху истинските проблеми на българите: бедността, цените, бюджета, защитата на социално слабите. Що се отнася до обръщението на президента Зеленски, имам чувството, че партиите се надпреварват коя по-бързо ще загърби истинските проблеми на българите.

Малко по-късно Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ коментира, че тържественото заседание на 48-мото НС не е подходящото време за изслушване на украинския президент. Не това е темата на българското общество, заяви пък лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Ако отново дойде служебно правителство (пето поред), ПП, а и останалите политически сили няма как да насочат огъня на критиките си към него. Та нали то управлява, защото политиците, в т.ч. и ПП, са се провалили в излъчването на редовно? А и времето не работи за тях, тъй като няма как да употребят отново достиженията, рекламирани в кампанията през септември – спиране на корупционния канал през ГКПП „Капитан Андреево“, увеличаването на пенсиите и безплатните детски градини. Няма да има с какво да се хвалят. Но и ГЕРБ няма да могат да разнасят фактури за купен газ из телевизионни студиа.

„Демократична България“ продължава да играе „силата на разума“, без да претендира за водачество. Затова пък предлага различни опции. Последната е лансирана от съпредседателя ѝ Христо Иванов в подкаста „Първа точка“ на „Капитал“ – конституционно мнозинство за промени в основния закон в навечерието на втория мандат като условие за участие на ДБ. Това предпоставя провала на първия мандат на ГЕРБ, но не означава успех на втория, който се пада на ПП. А конституционното мнозинство със сигурност надхвърля подкрепата, която един такъв кабинет би получил.

Чисто математически, позиционираните като евро-атлантици (ако ще се търси мнозинство по тази линия) ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС имат 176 депутати. За промени в Конституцията са необходими 180 (три четвърти от всички народни представители), но ако такова мнозинство не бъде събрано, а за промените са гласували над две трети, или 160 депутати, предложенията се гледат отново между два и пет месеца по-късно, обяснява Иванов. Трудно е за вярване, че подобни промени, обвързани с ново структуриране на Висшия съдебен съвет и предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, са изобщо възможни. Но във всеки случай затвърждават образа на политическата сила като последователно отстояваща позицията си за съдебна реформа и върховенство на закона.

С най-малки поражения от няколкомесечно зорлем управление ще се измъкне „Български възход“ – коалиционно всеядни, политически мътни. Очакванията към новоизгряла политическа сила, пълна с ренегати, не са големи. Затова и те така упорито се предлагат като летящо килимче за ново управление и дори замаскираха проруската реторика. Ако ги подкрепят повечето парламентарно представени партии, вината ще е споделена (и порциите консумирани).

Навремето тройната коалиция се конструира с мандат на ДПС, а накрая партията на Доган, който, по думите му, разпределяше порциите, се измъкна и жабетата руча БСП, чийто лидер беше и премиер. Българските социалисти и сега биха подкрепили такова управление – това е и възможност за Корнелия Нинова да запази лидерския пост. Предизборна кампания през зимата би отрязала пътя на Нинова да припомня колко социални са били в управлението, защото проблемите на гражданите тогава ще се изострят от високите сметки за отопление и скъпи храни.

Въпреки че анализаторите винаги изтъкват как електоратът на ДПС е константа, последните години показаха, че това не е точно така. Партията така и не успява да достигне поставената от почетния председател летва от 400 000 гласа, а дори и на последните избори не увеличи кой знае колко резултата спрямо предишните – с малко над 3500 гласа, до 344 512. Свиха се гласовете на изселниците, трудна е мобилизацията в България – и се опира до ромския вот.

В следващите месеци сюжетите „виновни/невинни“ ще се развият. В навечерието на 48-мия парламент някои от политическите сили шумно декларираха евро-атлантизма си с решението посланиците на Русия и Беларус да не бъдат поканени на първото заседание. За подобно потвърждение на геополитическа ориентация първи настояха ДБ и ПП, по-късно се присъединиха ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Това е плаващо мнозинство, което е високолетливо съединение – ще се изпари тутакси от един-единствен въпрос: „Какво да се прави с главния прокурор?“. А вероятно и при едни нови дебати за оръжие за Украйна.

Заглавна снимка: HLS44 / Unsplash

Източник

Великото затъпяване

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/velikoto-zatupyavane/

„Истината е първата жертва във всяка война.“ С тази крилата фраза през 2020 г. започнахме поредицата „Хроники на инфодемията“. Пандемията действително се оказа благодатна почва за разпространение на всякакъв вид дезинформация. Авторите на „Хрониките“ успяха да обяснят и да развенчаят едни от най-популярните митове, слухове и манипулативни наративи, свързани с COVID-19. След пандемията обаче започна истинска война в Европа. И истината отново е жертва. Пълномащабната агресия на Путинова Русия срещу Украйна започна след години прокремълска пропаганда, за която експертите предупреждаваха, но която често беше неглижирана. По тази причина от Асоциацията на европейските журналисти и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в партньорство с „Тоест“ решихме да възобновим „Хрониките“ и да разширим тематичния им обхват – за ролята на дезинформацията като цяло, която в последните месеци създава и среда за войната.

В разгара на лятото на 2020 г., докато светът търсеше спешен изход от пандемията от COVID-19 и бушуващата здравна криза, YouTube каналът на британското кралско семейство публикува обръщение на принц Чарлз. На фона на кадри на величествени океани, гори и ледници, съпроводени от внушителна музика, наследникът на кралица Елизабет Втора призовава да превърнем природата в „истинския двигател на нашата икономика“.

Видеото е разработено в партньорство със Световния икономически форум (СИФ) – организация, доскоро позната единствено с ежегодните срещи на водещи политици, бизнес лидери и учени в швейцарския курорт Давос. Обръщението на бъдещия крал на Великобритания е част от мащабна кампания за възстановяване след пандемията и преосмисляне на обществените структури. Кампанията носи името The Great Reset (в буквален превод – „Великото пренастройване“, но би могло да се преведе и като „зануляване“), а целта ѝ е да се избегнат подобни кризи в бъдеще чрез пакет от амбициозно звучащи и трудно осъществими реформи.

Зад иначе добрите намерения обаче мнозина виждат дяволски заговор, заплашващ да подчини световното население в Оруелова антиутопия. Отговорът на интернет е безпощаден. Вместо да насочи вниманието на публиката към борбата с климатичните промени, визията на СИФ за бъдещето дава тласък на всеобхватна конспиративна теория, която прониква в най-тъмните ъгли на дигиталното пространство. Нейни главни герои са глобални лидери, милиардери, религиозни фигури и тайни общества. Конспирацията не подминава и България, където слуховете за т.нар. зануляване оставят своя отпечатък върху ваксинационната кампания, хаотичния политически диалог и предизборната кампания за парламентарния вот в началото на октомври.

Миш-маш от митове и легенди

Конспирацията, разпалена от брандинг кампанията на СИФ, е твърде многопластова, за да бъде описана в едно изречение. Тя се корени в идеята, че задкулисен глобален елит изкуствено е предизвикал пандемията, след това е въвел ограничителни мерки и локдауни, за да докара икономиката до пълен разпад с цел да пороби човечеството чрез ваксини, и от пепелта на унищожения предишен ред насилствено да изгради технократски тоталитарен режим.

В рамките на въпросния режим свръхбогатите ще притежават безмерна власт, а на останалите хора ще бъде отнето правото на частна собственост. Като главен ръководител на тази операция често е посочван основателят на СИФ Клаус Шваб, съавтор на книга, издадена през същата 2020 г. и също озаглавена The Great Reset. Книгата описва визията на организацията, но не е приета добре от аудиторията. Канонада от негативни оценки и коментари обрисува Шваб като инженер на антиутопия. В сюжета често попада и името на Бил Гейтс, посочван като партньор на Шваб в мисията му да контролира милиарди хора.

Страхът от тоталитарно глобално правителство съвсем не е нов феномен. „Великото зануляване“ е просто поредното му проявление. Конспирацията с това име набира скорост в края на 2020 г., когато новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън, канадският премиер Джъстин Трюдо, a по-късно и премиерката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн са заподозрени в участие в злия план. Трюдо отговаря на обвиненията, като казва, че в тези трудни времена „много хора стават жертви на дезинформацията“. Сайтът за проверка на факти Snopes обяснява, че няма таен правителствен план за задължителна ваксинация в Канада и отнемане на личното имущество. Британската обществена медия Би Би Си също разнищва конспирацията в рубриката си Reality Check. Там се отбелязва, че няма никакви доказателства политици да са планирали коронавируса или да го използват, за да унищожат капитализма.

Въпреки усилията на журналисти, две години по-късно конспирацията съвсем не е утихнала, а напротив – „Великото зануляване“ постепенно прераства в универсално обяснение на всички кризи и събития, предизвикващи обществено недоволство. Едно от тези събития например е спорната идея за създаване на европейска футболна Суперлига, която всъщност няма нищо общо с плана на Световния икономически форум.

В разширен материал за изданието The Intercept канадската журналистка Наоми Клайн описва „Великото зануляване“ като „конспиративно смути“, обединяващо всевъзможни теории. Всички те се свеждат до отнемане на човешката свобода, но методите за това са различни. Някои вярват, че подчинението ще бъде наложено чрез зелени политики и модерен социализъм. Други се страхуват от фармацевтични продукти, биометрични импланти, кучета роботи и 5G мрежи. Според Клайн всеки може да изобрети свой вариант на „Великото зануляване“ въз основа на собствените си политически възгледи и национален контекст. Неслучайно този феномен се наблюдава и в България.

Нулево критично мислене

У нас конспирацията, подкладена от идеите на Клаус Шваб и СИФ, привлича общественото внимание след задълбочаването на пандемичната криза. В родното интернет пространство конспиративната теория добива известност като „Великото/Голямото зануляване/нулиране“, а преводът оставя грешното впечатление, че тя е свързана с българската демографска криза. Това подхранва страха, че пандемията е изкуствено създадена, за да намали населението, или пък че ваксините масово предизвикват автоимунни заболявания и безплодие. За година и половина здравните власти у нас така и не успяха да убедят обществото, че имунизацията е безопасна. Жертвите на вируса са вече близо 38 000, а страната ни проведе най-неуспешната ваксинационна кампания в Европейския съюз.

Междувременно терминът „зануляване“ се популяризира с материали в пресата, предупреждаващи за „диктатура на глобалния елит“. Издателство „Изток-Запад“ публикува и книга, преведена от немски език и озаглавена „Великото зануляване. Светът на 2030 г.“. В нея поредица от статии с различни автори разпалва страха от предстоящ край на демокрацията и от създаването на „глобална дълбока държава“. Геополитическият анализатор Боян Чуков пише за визията на Шваб в книгата си „Прекрасният нов свят след 1984“, публикувана от същото издателство. В интервю за воденото от Петър Волгин предаване „12 + 3“ по БНР Чуков казва, че „човешкото съзнание е оковано в цифров концлагер“. Според него заговорът за нов световен ред не е конспирация, а напълно реално явление, ускорено от пандемията.

Тези хипотези влизат в тона на същите наративи, популяризирани в САЩ от крайнодесни и крайнолеви коментатори, но техни поддръжници може да бъдат открити във всяка западна държава. Често е трудно подобни теории да бъдат категорично отречени поради липсата на конкретни твърдения, подлежащи на обстойна проверка. Докато говорят за грандиозен абстрактен заговор, вярващите във „Великото зануляване“ всъщност отклоняват вниманието от реални съвременни проблеми – като влиянието на технологиите върху трудовия пазар, нуждата от реформиране на здравеопазването, унищожаването на околната среда, зависимостта от изкопаеми горива и системата за социален рейтинг.

Вместо да подлага СИФ на конструктивна критика, „Великото зануляване“ придава на Шваб несъществуващи правомощия да командва правителствата на отделни страни. Заради това погрешно схващане друга позиция на организацията, публикувана през август, произведе нов скандал. В материал, посветен на добавената реалност, беше развита тезата, че имплантните технологии могат да заменят традиционните медицински изделия за по-ефективно лечение и да помогнат на децата в учебна среда. Статията обаче остана криворазбрана и предизвика истерия в Румъния, че СИФ планира да чипира деца, за да ги контролира. А публикация на български, споделена над 4500 пъти във Facebook, описва тази инициатива на „най-богатите рептили в Давос“ като продължение на „Великото зануляване“. Разбира се, нито СИФ, нито която и да е неправителствена организация разполагат с практическа власт да вземат подобни решения. Но конспирацията увлича все повече последователи.

Рептили, илюминати, кандидат-депутати

С началото на предизборната кампания за парламентарния вот през октомври спекулациите за окултни общества от властимащи злосторници намериха място в официалните политически дебати. Водещо лице на тази конспирация беше Венцислав Ангелов – Чикагото, лидер на ПП „Народна партия истината и само истината“, който участва в поредица от формати в обществените медии БНТ и БНР. Ангелов получи тази възможност благодарение на допълнението към Изборния кодекс от 1 май 2021 г., което дава равна трибуна на всички формации, борещи се за мандати в Народното събрание.

В национален ефир лидерът на партията спази обещанието си редовно да говори за рептили, ционисти и масонски ложи, а теорията за „Великото зануляване“ достигна до още по-голяма аудитория. Във Facebook групата с поддръжници на формацията може да се открият множество препратки към конспирацията, включително материал на сайта The Bulgarian Times, в който Клаус Шваб е описан като „Бонд злодей“. Кампанията на Ангелов се фокусира основно върху борбата срещу Шваб и други глобални лидери. Въпреки че на изборите формацията му получи едва 2522 гласа, Ангелов показа как теории като „Великото зануляване“ може да бъдат използвани като инструмент за набиране на последователи.

Предизборната кампания съвпадна със смъртта на съветския лидер Михаил Горбачов и британската кралица Елизабет Втора. Публикация във Facebook свърза и тях с „Великото зануляване“. Преди това руската инвазия в Украйна също обогати конспирацията с нови сюжети. Сайтът „От Извора“, редовен източник на дезинформация и непроверени хипотези, публикува статия със заглавие „10 знака, че войната в Украйна е част от Великото зануляване“. В друг материал, разпространен от същия сайт, в наратива се вплита и зърнената криза, изкуствено създадена от руския президент Владимир Путин .

По този начин „Великото зануляване“ у нас и в чужбина винаги е в крак с последните събития. Конспирацията се адаптира спрямо интересите, страховете и целите на своите безброй автори. В основата на тази теория не стои подчертано проруска или проамериканска пропаганда. Ако изобщо може да бъде очертано някакво противопоставяне, то е на обикновения човек срещу свръхбогатите и властимащите. Това просто условие прави конспирацията устойчива на всевъзможни промени в геополитическата обстановка и на внезапни обрати в новинарския поток. Каквото и да се случи с пандемията, с войната в Украйна или с която и да било друга съвременна криза, вина ще бъде потърсена от тайния глобален елит с неизвестен състав.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

Поглед от Украйна “Клинч в полза на проруските сили”. Украински вестник не вижда в изборите ни нищо добро за Киев

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%87-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%BA.html

събота 8 октомври 2022


В България след дълга политическа криза се проведоха предсрочни избори за четвърти пореден път. Най-ниската избирателна активност за последните 32 години показа, че българите са уморени от избори. И има…