Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/vals-s-mandata-ne-popravimata-koalitsiya/

В несъстоялия се кабинет на Асен Василев с първия мандат на „Продължаваме промяната“ Корнелия Нинова щяла да е вицепремиер и министър на енергетиката. В този, макар и с мандата на БСП, още не е ясно – като в приказките Нинова ще трябва да извърши поне три подвига, иначе няма да получи половин царство.

Няма да убива ламя, но са ѝ поставили задача да осигури мнозинство за приемане на антикорупционния закон и избора на Бойко Рашков за шеф на КПКОНПИ. Това е „единственото условие“ на „Продължаваме промяната“, както го нарече вицепремиерът в оставка Асен Василев след консултациите с БСП в парламента във вторник. Затова от ПП искат социалистите да държат мандата толкова дълго, колкото е необходимо, за да изпълни 47-мият парламент техния ултиматум.

Консултациите между БСП и ПП продължиха притеснително кратко – не повече от 40 минути, в които всяка от страните каза пред камерите и фотоапаратите няколко протоколни фрази. А след напускането на медиите от ПП са поставили условията, разменили са по още няколко думи – и толкоз. Прилича на отбиване на номер – за да покажат, че са диалогични, и да използват още малко времето на действие на този парламент. А ако не се получи, няма да са виновни от ПП, а от БСП, защото не са успели да формират „работещо антикорупционно мнозинство“. Другото обяснение е, че сериозните разговори остават зад кулисите.

Дали пък нямаше да е по-лесно Нинова да убие ламя? Сега, ако иска да има правителство, а тя и свитата ѝ от сподвижници – доходоносни места в държавното управление, ще трябва да убеди „Има такъв народ“ да подкрепят Рашков. При това без да гарантира на хората на Слави Трифонов, че ще получат срещу гласуването си места в кабинета – това е условието само за да ги допуснат в преговори. „Ключово за участието на „Продължаваме промяната“ в правителство с мандата на БСП е приемането на проекта за антикорупционен закон и изборът за председател на КПКОНПИ“, заяви във вторник и началничката на кабинета на премиера в оставка Лена Бориславова.

Тестът е издържан

Законът, който ПП смята, че само Рашков може да реализира, трябва да е приет без редакции, при това окончателно – на първо и на второ четене. Първоначалната позиция на ИТН бе неодобрение за Рашков и „за“ закона, за който смятат, че се нуждае от сериозна преработка. Както каза самата Бориславова, ще стане ясно дали ИТН ще склонят – ако участват в заседанието на Комисията по правни и конституционни въпроси, която досега не можеше да събере мнозинство, за да обсъди законопроекта на първо четене.

Стана. След консултациите между ИТН и БСП в сряда пролича една непозната досега и нетипична смиреност и желание за диалогичност от страна на Тошко Йорданов, Ива Митева и Станислав Балабанов – пратениците на Слави Трифонов. Тримата изразиха желание за разговори, съгласие, че избори точно сега не са необходими, и готовност да бъде приет антикорупционният закон след обществено обсъждане и процедурни правила за избор на председател на КПКОНПИ. Констатираха и пълно съвпадение по програмата, с желание да я допълнят със свои предложения. А Корнелия Нинова обяви, че не са поставили червена линия пред името на Бойко Рашков и разговорът е бил „обнадеждаващ“.

Нашето последователно и категорично мнение е, че избори в момента не са необходими. Че изборите няма да доведат до по-добри резултати – напротив, изборите ще задълбочат кризата. И наистина, изходът от едни такива избори може би ще е още едни следващи избори. Затова, ако сме отговорни политици, трябва да направим всичко възможно, което зависи от нас, загърбвайки егото си, за да направим така необходимото да се стигне до кабинет. Запознати сме с програмата. Имаме съвпадение по почти всички точки. Естествено, имаме и нашите допълнения, които са нашата идентичност. 

Ива Митева в началото на разговорите с БСП

Резултатът от консултациите веднага пролича. Комисията по правни и конституционни въпроси се събра в сряда вечерта след половин час закъснение и повече от четири часа обсъжда за второ четене промените в Закона за съдебната власт, в частта за европейските делегирани прокурори. Но след това, в 21:34 ч., Комисията започна обсъждането на антикорупционния закон за първо четене с предложение на Ива Митева (ИТН) за организиране на обществено обсъждане на проекта идната седмица. Тя се мотивира, че законът е нов, че липсва оценка на въздействие, че има „много кусури и недостатъци“. Подкрепиха я с 15 гласа това да стане в началото на следващата седмица.

Eкатерина Захариeва (ГЕРБ) се възпротиви срещу предвидения в проекта мандат от 6 години за шефа на КПКОНПИ, с опция за втори (тоест общо 12 години), заявявайки известното вече – че депутатите на Бойко Борисов няма да го подкрепят.

„Законът има сериозни несъвършенства и трябва да го поправим на второ четене, но трябва да го приемем, за да дадем знак“, заяви Христо Иванов, съпредседател на „Демократична България“. Съгласие с бележките му от името на БСП направи и Явор Божанков. В крайна сметка поне 30% от ултиматума на ПП беше изпълнен – проектът тръгва към пленарната зала, след като получи одобрение за първо четене 40 минути преди полунощ.

И ако има шанс проблемите с ИТН да се уредят (не без предстоящи договорки за постове), БСП ще трябва да разреши и проблемите с отцепниците от ИТН – ония, които последваха сърцето си и обявиха, че няма да подкрепят правителство, в което участва „Има такъв народ“. Тази 6-членна групичка дори се е амбицирала да покълне до гражданско движение (а после – и до партия), за да участва в политическия живот. И те чакат оферти – иначе програмата я харесват.

Работа на БСП като мандатоносител е да търси мнозинство от 121 депутати, които да подкрепят програмата, договорена за първия мандат (на ПП). В същата тази програма фигурират и упоменатите по-горе условия. Но програмите, както е добре известно, служат за опаковка на същинските преговори, които винаги опират до управленски кресла.

„Счупеното носи щастие“

е фраза за лексикон и кръчма, но не върви за провалена коалиция, в която всички се наричаха всякак, гледаха в различни посоки, а лидерите им нито един път не се появиха заедно за тези 7 месеца. Дори да се загърбят ударите под кръста и да се преглътнат обидите – „мафиоти“, „брокери“, „лъжци“, „меки диалогични китки“ и пр., – защото политиците не са тънкообидчиви, не може да се игнорира проруският уклон на БСП. Не и от „Демократична България“, чиито евро-атлантически и европейски позиции са неизменни.

Получавайки третия мандат, Нинова и депутати социалисти тутакси заговориха за подновяване на преговорите с „Газпром“ – сякаш не участват в правителство, което отказа да плаща в рубли за руския газ, докато „Газпром“ наруши едностранно договора, спирайки доставките. Някои, като Иван Ченчев, отидоха още по-далеч, заявявайки, че изгонените 70 руски дипломати и служители трябва да бъдат върнати. После негови съпартийци обясняваха, че няма да стане така – само укрепване на двустранните отношения ще има.

Засега от ПП избягват темата за руския газ. Премиерът в оставка Кирил Петков ще бъде в Азербайджан на 21–22 юли в опит да договори допълнителни количества азерски газ извън настоящите 1 млрд. куб.м по дългосрочния договор. Той призна, че сега на България се налага да купува газ на високи цени от спотпазара – „както го прави цяла Европа“. Преди Петков в Баку беше председателката на ЕК Урсула фон дер Лайен в опит да гарантира енергийната сигурност на ЕС чрез допълнителни количества азерски газ предвид реалната заплаха от спиране на руските доставки.

Не е сигурно, че Петков ще успее – по-ранни опити се провалиха, – но допълнителни количества газ са необходими, тъй като сегашните стигат за задоволяване на потреблението, но не и за нагнетяване на количества в Чирен. ЕК разпореди газохранилищата в Европа да са 90% пълни преди зимния сезон, а българското дори не е наполовина на това изискване. „Ние търсим газ по целия свят, от Щатите до Туркменистан, и това става на правителствено ниво“, заяви председателят на КЕВР Станислав Тодоров. Но нито той, нито Петков коментираха новината от ГЕРБ, че е било закупено синьо гориво от „Винтерсхал“, посредник на „Газпром“.

„Демократична България“ ще преговаря днес с БСП, но още преди това съпредседателят Христо Иванов беше заявил готовност за диалог, независимо дали ще получат третия мандат от президента. Според него БСП трябва да потърси начин да спогоди ИТН и ПП, после ще дойде и решението на Съвета на ДБ. „Ние нямаме проблем с предложението Асен Василев да е премиер“, каза Иванов.

В обединението от три партии – „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение – избирателите на ДСБ изглеждат най-непримирими към евентуален кабинет с БСП, но и в „Да, България“ има противници. Партньор в управлението, който се държи като аватар на „Възраждане“, за да не се увеличи парламентарната тежест на формации като „Възраждане“? Не е особено убедително. А вариантът, за който се появиха спекулации – ДБ да го подкрепи, без да участва с министри, би бил лицемерно и страхливо решение. Нещо като „подкрепяме, ама не носим отговорност“.

Ако Корнелия Нинова успее да сглоби правителство, ще се окичи с лаври, но конструкцията няма как да е трайна и да издържи по-дълго от приемането на бюджета за 2023 г. Защото сега под въпрос е и този бюджет, както беше миналогодишният. Провали ли се мандатът, което ще се разбере най-късно до 4 август, предсрочните избори ще са през октомври. Служебното правителство няма за задача да подготвя и внася бюджет. Съвсем сигурно е, че следващият парламент ще е фрагментиран като днешния, което означава, че преговорите за съставяне на правителство може да се проточат. А това означава само едно – че управлението на кабинета на президента Радев ще се удължи.

Държавният глава ще се отърве с най-малко щети, ако третият опит за съставяне на правителство пропадне – той е във втория си и последен мандат. А и Корнелия Нинова, с която са в силно обтегнати отношения, ще се провали (следващите избори ще го потвърдят) и опозицията срещу нея може да успее да я свали от поста. Но ако през август встъпи президентско правителство, отговорността за пълно газохранилище в Чирен, топли радиатори и работеща на газ индустрия през зимата ще е на Румен Радев. Все пак основната задача на служебното правителство би трябвало да е организацията на честни избори.

Заглавна снимка: Корнелия Нинова след преговорите с ИТН в сряда, 20 юли 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Novini.bg 

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koy-ako-ne-prezidentut/

Кой, ако не президентът Румен Радев, е насреща, за да нагласи един служебен кабинет и да извади България от тресавището? Да качи на гърба си локомотива и да издърпа цялата композиция като бурлак на Волга, за да тръгне влакът. Защото политиците… ами eто, видяхме ги колко могат – минаха шест месеца, коалицията се разбута и пак избори, четвърти за година и нещо.

Ако партиите в парламента не успеят да се договорят за правителство, упованието в президентската институция ще нарасне като упованието в мощите на св. Йоан Кръстител от Созопол. Такова явление не е наблюдавано досега в българската политика. По време на Виденовата зима, когато имаше хиперинфлация и бунтове, президентът Петър Стоянов (1997–2002) беше олицетворение на просветения разум и институционализъм, а назначеният от него служебен кабинет започна стабилизацията на държавата с подготовката на валутния борд. Но служебните правителства на Румен Радев наброяват три още в първия му мандат, а по всичко личи, че и във втория ще са няколко. Чрез тях обаче Радев акумулира власт и трупа рейтинг за сметка на Народното събрание в парламентарната република България.

Улеснен е – конституционно разтоварен от отговорности, но със собствени стратегически назначения в регулатори и съдебна система, с назначения на посланици и шефове на спецслужби. Нещо повече, служебно правителство на Радев подмени миналата година шефовете на ДАНС, ДАР, военното разузнаване, съгласувано с президента, вместо да назначи временно изпълняващи и да остави на редовен кабинет да избере титулярите. Така че в момента в ръцете на президента е националната сигурност (заедно с НСО, чийто шеф той така и не смени, въпреки че премиерът Кирил Петков поиска оставката на бригаден генерал Емил Тонев).

Капитулация на един главнокомандващ

Предвид тези факти е странно, когато президентът обяснява как не е бил информиран за изгонването на 70-те руски дипломати и служители. Държавният глава призова правителството в оставка да преосмисли действията си предвид „последствията от ескалацията на кризата в двустранните отношения“, а премиера Кирил Петков – да свика заседание на кабинета. След изявлението му Русия заплаши със закриване на посолството си с вербална нота, връчена от посланичката на страната у нас Митрофанова. Тя даде ултиматум до 12 часа в петък да бъдат оттеглени нотите за обявените за персона нон грата служители на руските задгранични представителства – в противен случай ще говори с президента Путин.

А петъчният ден бе открит с публичната подкрепа, заявена от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, за решението за изгонването на руските дипломати, и с настойчивостта на ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“ да извикат в парламента премиера за изслушване по темата. „Сега има война. Ние сме на страната на Украйна, на евро-атлантическия свят. Ако влезем в детайлите и в глупостта им, ще излезе, че не сме от тази страна на чертата, а ние сме. И дотогава, макар и аматьорски, дилетантски, абсолютно непрофесионални, тези действия трябва да бъдат подкрепени, за да стигнат до края“, заяви Борисов. За първи път бившият премиер, който в трите си мандата показа съобразяване с руските зависимости и не направи сериозен опит да ги прекрати, в опозиция действа като 100-процентов евро-атлантик. И тук съвпадения с държавния глава няма.

Откакто влезе във втория си мандат, спечелен заради противостоенето му на ГЕРБ и на главния прокурор Иван Гешев, президентът заговори в един глас с ГЕРБ и изпадна в амнезия за Гешев, чиято оставка допреди две години искаше наравно с други. Макар да критикува правителството заради несъстоялата се съдебна реформа, той удобно забрави за собствения си проект за промени в Конституцията. Какво от това, че през ноември м.г. обяви, че му „идва времето“.

В едно обаче Румен Радев е бил винаги праволинеен – нито по времето, когато беше активен борец срещу „бойковизма“, а още повече сега не е произнасял и дума срещу влиянието на Кремъл, камо ли да го дефинира като заплаха за националната сигурност заради генерирането на корупция, на страх и недоверие в ЕС и НАТО. По време на протестите през 2020 г., а и през 2021 г., когато се самономинира за втори президентски мандат, демократичната общност се правеше, че не забелязва това… опущение.

Радев обаче винаги е разбирал ядреното бъдеще на България като бъдеще за АЕЦ „Белене“; тръбата на „Турски поток“ – като злоупотреби със средства, но не и като още по-тежка зависимост от „Газпром“; военна помощ за Украйна – като въвличане на България във война; а за спрените от „Газпром“ доставки на руски газ обвини правителството. Като натовски генерал и бивш началник на ВВС той дори поиска България сама да пази въздушното си пространство, въпреки че е наясно колко несъстоятелно е това заради състоянието на бойната авиация. Разбиранията му за „руския“ Крим са константни още от първия мандат.

Затова и президентът няма да застане на страната на премиера Петков и правителството в оставка и да го подкрепи срещу шантажа на Кремъл. Настроенията в българското общество са колебливи. Според национално представително изследване на общественото мнение, проведено на терен в периода 6–16 юни 2022 г. от „Алфа Рисърч“ по поръчка на Институт „Отворено общество – София“, над 39% от анкетираните заявяват, че България трябва да се позиционира в съюз със страните от НАТО и ЕС в случай на ново разделение в Европа, подобно на Студената война. Но макар и с най-голям дял във всички възрастови групи, подкрепящите нямат мнозинство в нито една.

За съюз със страни като Русия и Беларус се обявяват 23% от запитаните. Близо 7% биха предпочели друг вариант на поведение на страната. Но е твърде голям делът на хората, които не могат да преценят или не отговарят на въпроса – близо 31%. За спечелването им на следващи избори ще се конкурират и БСП, и „Възраждане“, и „Български възход“ на Стефан Янев, защо не и „Изправи се, България“ на Мая Манолова.

Президентът ще помогне с каквото може. Откакто се позиционира като критик на правителството (прави го почти ежедневно), канонадата от жълти медии по Радев спря. А неговата представителка в СЕМ Габриела Наплатанова пък спомогна настоящият директор на БНТ Емил Кошлуков, известен с близостта си и до ГЕРБ, и до ДПС, да запази поста си. Удобното оправдание беше принципност, в името на която тя се въздържа от гласуване, макар да оцени високо професионализма на един от кандидатите и неин бивш шеф в bTV Венелин Петков.

Залезът на Борисов

Докато звездата на Румен Радев се вдига все по-нависоко, Борисов залязва. Повече от година бившият премиер и все още лидер на ГЕРБ обикаля из България, говори по партийни сбирки и отмаря в Банкя с внуците и кучетата. Оттам „вдига“ ветото за Северна Македония с призива си към премиера Кирил Петков да внесе т.нар. френско предложение в парламента още на 22 юни, след което тутакси изригнаха похвали от председателя на ЕНП Манфред Вебер, еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи и албанския премиер Еди Рама. Макар че именно правителството на Борисов блокира европейския път на Скопие през 2019 г.

Но въпреки някои ситуационни победи, в т.ч. успешния вот на недоверие, Борисов е наясно, че времето му е изтекло и е най-добре да се оттегли – само че не си е изработил пътя за отстъпление. Той е твърде обременен от десетте години управление – политическо людоедство, корупционни схеми, чадър от главния прокурор, укрепване на руското влияние. Докато президентът няма как да бъде уличен в корупция, тъй като пряко не управлява.

Въпреки някогашното си противоборство обаче, днес те като че ли играят в един отбор – на противниците на правителството на Кирил Петков, независимо от мнозинството в 47-мото НС, подкрепило френското предложение за ветото за Северна Македония. ГЕРБ и ДПС, гласували заедно с „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, изпълниха волята на европейските политически семейства, към които принадлежат. А президентът така и не успя да изиграе „македонската карта“, въпреки упорството си да издига бариери пред разрешаването на проблема.

Ако миналата година служебните правителства бяха добър инструмент за рейтинга на Радев, също и ускорител за политическата кариера на Кирил Петков и Асен Василев, сега ситуацията е различна. Кризите са прекалено много, а напрежението е твърде високо – растящи цени, скъпи горива, нови страхове заради нови щамове на COVID-19, война.

Този път Румен Радев ще съставя с неохота четвъртия си служебен кабинет. Какво да се прави – кой, ако не той…

Заглавна снимка: Румен Радев и Кирил Петков по време на честването на 3 март т.г. © Министерски съвет на Република България

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/naruchnik-za-koalitsii-i-kinzhali/

Коалицията на Промяната се разпадна, а в опит да отложат неизбежните предсрочни избори партиите в 47-мия парламент ще се борят за още малко време. Колко? Зависи кой ще спечели – управляващата (все още) коалиция или ad hoc съдружието в парламента, възникнало след като „Има такъв народ“ напусна кораба на властта. След разрива последва изваждане и събиране на народни представители. Шестима депутати вече си тръгнаха от ИТН, а останалите 19 от парламентарната група се присъединиха към противниковия лагер, съставен от ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“. Засега. Защото поисканият от ГЕРБ вот на недоверие на правителството ще се гласува на 22 юни, а дотогава ИТН може съвсем да оредее.

Ако все пак вотът успее и правителството падне, премиерът Кирил Петков има амбицията отново да състави правителство с първия мандат, който ще получи от президента – когато се завърти рулетката с мандатите. В предаването „Панорама“ по БНТ този петък той обясни, че ще покани отново БСП, „Демократична България“ и отцепилите се от ИТН депутати, но също и други независими – „от всички парламентарни групи“. Но и новият съюз едва ли ще стои със скръстени ръце. Догаждахме се за съществуването му по отделни гласувания в парламента, но публично бе заявен чрез свалянето на председателя на 47-мото Народно събрание Никола Минчев със 125 гласа. Ново мнозинство означава, че вместо предложената от кабинета на Кирил Петков актуализация на бюджета може да се получи предизборен бюджет. Такива заявки вече се чуха и от ДПС, и от ГЕРБ.

Дори и да успеят да си върнат парламентарното мнозинство, управляващите едва ли ще удържат властта още дълго време. Погледите на политици и анализатори са насочени към есенни избори за парламент. Дотогава плановете на „Продължаваме промяната“ включват предложената от тях актуализация на бюджета, промените в Закона за енергетиката, свързани с помощите за бизнеса, и избор на председател на КПКОНПИ. Последното е твърде амбициозно намерение, както и законопроектът за антикорупционната комисия, внесен само с подписите на депутати от ПП.

Краткото съществуване на четворната коалиция, съставена от ПП, ИТН, БСП и „Демократична България“, дава основания за няколко извода.

Първо, разпределението на министерствата е ключово

При конструирането на настоящото управление всички бяха наясно, че темата за ветото на Северна Македония ще е една от ключовите в следващите месеци. Амбициите на френското председателство, нервността в Скопие и Тирана, недоумението и раздразнението в Брюксел бяха известни. Вместо да се борят за МВнР предвид необходимостта от синхронизирана и целенасочена външна политика, от ПП приеха за министър на външните работи да им бъде наложен кадър на президента Радев – чрез квотата на ИТН. Вероятно Кирил Петков е смятал, че някак ще успее да финтира Теодора Генчовска и управляваното от нея МВнР.

Твърде самонадеяно – предвид множеството червени линии, поставени от Договора за добросъседство, декларацията на парламента, позицията на КСНС, и непримиримостта за отстъпление, демонстрирана от двама от бъдещите партньори на преговорите за коалиционно управление – БСП и ИТН. Така в споразумението за управление четирите политически сили не се договориха за промяна. Резултатът беше игра на криеница. А намеренията на Петков за „надграждане“ на двустранните отношения и обещаната пред „Файненшъл Таймс“ през декември м.г. „нова процедура по отношение на Северна Македония – много бърза, с много кратък срок от само 6 месеца“ не се изпълниха. Не само поради български грешки. Работните групи, които трябваше да изготвят решения „по въпроси като съвместна икономическа дейност, инфраструктура, култура и история“, не показаха напредък след протоколните снимки.

Ентусиазмът, с който тръгна Кирил Петков, бързо се стопи, а светът (и България) беше връхлетян от кризи. Необходима беше отборна игра за намиране на решения за високите енергийни цени и избуялата инфлация, а наред с това Петков беше завидно активен на външнополитическата сцена. Това са изтощителни усилия – множество срещи с европейски лидери и високопоставени лица в ЕС и САЩ, подчинени на нескритото намерение да се постигне бърз напредък и ветото да бъде вдигнато. А не може да разчита на външната си министърка, тъй като не споделя възгледите ѝ – и поради тази причина няма как да си поделят усилията.

Наред с това премиерът подцени настроенията и в България, и в Северна Македония. Необходим беше комуникационен план, за да осъзнае обществото, че националният интерес на България е членството на съседите ни в ЕС. Но точно такива планове не са силната страна на това правителство. В името на голямата цел – не просто да падне ветото, но и българските национални интереси да бъдат защитени, така че България да няма имиджа на инатливо балканско магаре в международен план – премиерът беше длъжен да потърси подкрепа от всички сили в парламента, независимо от техните позиции. Също така да заяви открито този приоритет, вместо непрекъснато да повтаря, че няма да направи нищо без санкция на Народното събрание.

От ИТН още от април го обвиняват, че иска да реши този проблем сам, зад гърба на парламента и обществото. Самоувереност, его, високомерие, неопитност и вероятно още неща си казаха думата. Късно. Избухналият скандал, подготвен от опозицията, към която премина и ИТН, ще си вземе своето.

Точка за противниковия отбор е обявената от Генчовска „паметна записка“ от разговора с еврокомисаря по разширяването Оливер Вархеи, в който, по думите на министърката в оставка, Петков обещава да вдигне ветото. „Записката“ беше засекретена като класифицирана информация, а парламентът часове спори дали заседанието да е открито, както поискаха от ПП, или закрито. Така се осигури необходимата доза конспиративност и се постигна търсеният пиар ефект – премиерът е готвел нещо нередно зад гърба на народа, гавра с костите на борците в македонските освободителни борби.

В опит да противодейства на сценария, правителството прие всяко предложение в Брюксел, както и всяко действие на България по темата за началото на преговорите за присъединяване на Северна Македония в ЕС да се обсъжда и решава задължително от парламента. И предложението дойде – френското председателство го изпрати до Комисията по външна политика на 47-мото Народно събрание. В общи линии, след като София и Скопие не успяха да разрешат проблемите помежду си, те стават част от преговорната рамка и Европейската комисия се нагърбва с тях.

В преговорната рамка е включено изискването за постигане на конкретни резултати и добросъвестно прилагане на двустранни споразумения, включително Договора за добросъседство с България от 2017 г. и Декларацията от София от май 2018 г.

Това е прецедент – за първи път ЕК взема в свои ръце уреждане на двустранни отношения. Досега това е изискване за започване на преговорите, както беше спорът за името между Скопие и Атина.

В управляващата коалиция силите „за“ и „против“ вдигане на ветото бяха изравнени, две на две – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ срещу БСП и ИТН. В 47-мия парламент обаче има още една политическа сила, която неотклонно следваше курс на подкрепа за вдигане на ветото за Северна Македония и Албания – ДПС. Движението има ясна позиция още от българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., а евродепутатът Илхан Кючюк е докладчик на Европарламента по темата. От ДПС предупредиха Петков още през април, че не може да реши този проблем сам. На 8 април в пленарната зала зам.-председателят на ДПС Йордан Цонев заяви:

Македония е един от важните въпроси. Когато подписваш коалиционно споразумение с два субекта, които предварително са ти казали, че това няма да стане, докато те са в коалицията, и когато разчиташ на опозицията, която хулиш, плюеш и арестуваш – ако е правомерно, е окей, но когато не е, не е окей, – това, как да ви кажа, не е много далновидно.

Затова и ден преди трансформацията на парламентарното мнозинство бившият главен преговарящ с България Владо Бучковски заяви в интервю за македонска медия, че „ако въпросът за вдигане на ветото за преговорите на Република Северна Македония с ЕС стигне до българския парламент, той ще получи подкрепата на част от депутатите от ГЕРБ и ДПС“. В новата ситуация на свободно падане на правителството лидерката на БСП Корнелия Нинова, която самоотвержено подкрепя кабинета, едва ли ще склони за вдигане на ветото – въпреки гаранциите от ЕК.

На 23 юни е срещата на върха на ЕС и лидерите на Западните Балкани. Няма големи надежди, че ветото ще бъде вдигнато. А премиерът на Албания Еди Рама вече съобщи, че ще направи постъпки пред Брюксел страната му да бъде отделена от Северна Македония. Френското председателство обаче не се отказва. В Охрид на т.нар. Преспански форум за диалог македонският президент Стево Пендаровски заяви, че „Република Северна Македония ще иска твърди гаранции и от България, и от ЕС, че включването на българите в Конституцията на страната е последното условие за начало на преговори за членство в ЕС“.

Пред журналисти съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви:

България е на път абсолютно да пропусне възможността за една добра сделка, която беше изработена от френското председателство. Най-важният параметър на тази сделка е, че ще има ангажимент Европейската комисия да следи за това дали Северна Македония ще вкара българите в Конституцията като другите народи, които са основатели на републиката, не става дума за малцинство. И това ако не се случи, няма да има преговори по първата глава. Това е успех за българската дипломация и не е национално предателство.

В миналия век политики на Великите сили, на Коминтерна и Москва попречиха България и Македония да бъдат една държава. Днес решението България да бъде в една общност със Северна Македония е в ръцете единствено на българския парламент.

Второ, коалиционните преговори – от игла до конец

В коалиционното споразумение зееха сериозни дефицити и за реформи в енергетиката и здравеопазването, и за АЕЦ „Белене“, и за ветото за Северна Македония… Важните проблеми, които се нуждаеха от детайлно разнищване и намиране на конструктивни решения още там, на масата на преговорите, бяха заметени под килима. Оставени за анализ, за лидерски срещи, за експертни съвети и т.н. – все механизми, които не успяха да бъдат смазани по време на шестте месеца управление. За пред камерите останаха усмивките, бонтонът и въодушевлението от аерирането на политическата среда.

Но разумът и политическата логика изискват те да бъдат разрешени именно преди старта на управлението, тъй като минират eфективната работа на коалицията и опасността от поява на плащ и кинжал е перманентна. На лидерските срещи и коалиционните съвети би трябвало да се обсъждат възникнали за разрешаване проблеми – например каква помощ да окаже България на Украйна, как да се помогне на украинските бежанци, каква политика да се предприеме към Русия заради спрените доставки на газ. Така няма да „увисват“ декларациите на ДБ за „депутинизация“, за които изначално е ясно, че няма как да се реализират – и от изпълнителната власт ги подминаха мълчаливо, в т.ч. идеята за оперативен контрол на „Лукойл“. Нещо повече, премиерът дори поиска дерогация за България от европейското вето за руския петрол и я получи до 2024 г., а от ГЕРБ обвиняват вицепремиера Асен Василев в тайни срещи с представители на частната руска компания.

Още преди началото на съвместното управление четирите политически сили трябваше да изяснят и как да действат с наследените от ГЕРБ пътни договори. Ръководеното от Бойко Рашков Министерство на вътрешните работи разкри сериозни нарушения за над 55 млн. лв. за магистрала „Хемус“, теглени в брой и част от тях изнесени към ОАЕ, но нито за разплатените суми по инхаус поръчки, нито за останалите милиони прокуратурата е направила каквото и да било. Това означава, че държавата дължи огромни суми на пътните фирми, независимо от качеството на тяхната работа по пътното строителство, поддръжка и ремонти.

Огромният неразрешен проблем предизвика взаимни обвинения в корупция между министъра на регионалното развитие и благоустройство (вече в оставка) Гроздан Караджов от квотата на ИТН и премиера Кирил Петков и вицепремиера Асен Василев. Основният въпрос – каква част от тези 3,106 млрд. лв. по над 900 договора, за които претендират пътните фирми, да се разплати – не е решен. А би трябвало да е изяснен още в първия месец на управлението, след като именно Петков и Василев, още като министри в служебния кабинет, удариха камбаната за милиардите, изтекли в тази посока.

Още в края на първите 100 дни се разбра, че написаното в споразумението не се изпълнява, а в края на първите 6 месеца това е съвсем ясно. Не слагаме в сметката закриването на спецправосъдието – недовършено обещание от предишните два парламента, което мина на ръба при гласуването в парламента. Едва наскоро в управляващата коалиция се сетиха, че има нужда от управленска програма. Но вече няма за кога да се пише – предстои да се подготвят предизборни програми.

Идейната нехомогенност никога не е била сред причините за разпада на коалицията. И до днес не е ясна идеологията на основната политическа сила в нея – „Продължаваме промяната“, независимо от желанието ѝ да се присъедини към политическото семейство на европейските либерали. (Въпреки че все още не е партия – няма съдебна регистрация, макар учредителното събрание да беше на 15 април.) Също в идейната мъгла е/беше ИТН – с типична проява на партия, за която един социолог коментира, че има „фенска маса, а не избиратели“. А и какво от това, че БСП се именува „социалистическа“ – отдавна е партия, овладяна от олигарси.

Пролича неподготвеността за управление, въпреки вливането във властта на умни и млади хора с добра кариера и дипломи от елитни университети. В „Лице в лице“ по bTV началничката на кабинета на премиера Лена Бориславова призна като грешка незнанието как функционира администрацията и твърде многото фронтове, които си е отворило правителството.

Несериозно е обаче премиерът Петков да изважда като довод за подкрепа за властта необходимостта да бъдат приети 22 закона, за да получи България първите средства от ЕС по Плана си за възстановяване и устойчивост. Голяма част от законопроектите са за изменения в други закони и работата по тях можеше да започне отрано – но не започна. Този парламент ще се запомни с най-слабите законодателни усилия. Планът предвижда и реформи в определени сфери, които правителството така и не намери време (или желание) да комуникира публично.

Кирил Петков смята, че в коалицията всичко си е било наред – с изключение на ИТН, защото на коалиционните съвети са се вземали „главните решения“, но „докато знаехме кой отговаря за ДБ, за БСП, нямахме идея кой отговаря за ИТН – дали е Тошко Йорданов, Слави Трифонов, или някой друг“.

Трето, проактивна комуникация

Липсата на умения за комуникация е другият дефицит на управлението. „Не успяхме да разкажем успехите си“, каза наскоро по bTV премиерът. Нямаше особено много за разказване, независимо че управляващите – като всички преди тях – имаха на разположение ефира на всички големи телевизии по няколко пъти седмично.

Разединението в коалицията и липсата на отборен дух повлия на комуникацията, която е най-видимата част от управлението. След като в самото коалиционно споразумение не беше предвиден механизъм за комуникация – съвет на лидерите на партиите, не задействаха и ония 18 ресорни съвета, които изобщо не бяха заседавали в първите сто дни, а повечето от тях – и след това. В последните седмици лидерите се събират, за да разпръснат някакво напрежение – не и за да осъществят контрол върху самото функциониране на коалицията. Така например напрежението заради действията на БСП в горския сектор, критикувани публично от депутата от ПП Александър Дунчев, завърши с победа за Корнелия Нинова и назначените партийни функционери. Всички публично отрекоха да има напрежение, след като беше съвсем ясно, че има. А Агенцията по горите така и не беше изведена от Министерството на земеделието…

Вътрешнокоалиционните отношения се обтегнаха и заради спора дали разрешенията по оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) да се оспорват само на една съдебна инстанция, както е сега, или на две. Втората инстанция беше премахната от ГЕРБ през 2017 г. с промени в Закона за околната среда. Много големи инвестиционни проекти зависят от това решение и в крайна сметка мнозинството отложи промените да влязат в сила чак от 1 юли 2024 г.

Пролича липсата на „център“, който да осъществява координацията между медийните изяви на министрите – всеки от тях следваше опорните точки на политическата сила, която го е излъчила. Вече е забравено обещанието, което премиерът Кирил Петков даде в края на декември м.г. – за информационна кампания в името на по-активна ваксинация срещу COVID-19. Такава нямаше.

На заден план останаха и местните политики – ако изобщо са били в някакъв план. А коалицията и по-скоро ПП очевидно няма да реализира намерението си за ограничаване на мандатите на кметовете и общинските съветници до два.

Изобщо много неща няма да се случат. Промяната се отлага – засега. Бавно и неумолимо навлизаме в предизборна кампания, пак с „Мафията вън“ на уста. Кирил Петков очаква „президентът да се върне при народа, защото тази промяна не е завършена“. Но този път Румен Радев ще стои зад вратите на Президентството.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на БТА от митинга в подкрепа на Никола Минчев на 16 юни 2022 г.

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tokut-na-promyanata-sprya/

И накрая пак опираме в юмрука на президента, от който тръгна Промяната. А причината политиците да опрат дотам е, че лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов от екрана на телевизията си сложи „край на тази агония и тази коалиция“. ИТН обяви, че изтегля министрите си, няма да преговаря за продължаване на управление с „Продължаваме промяната“ начело, но не иска предсрочни избори и остава в парламента, включително и в състава на комисиите. Адио, Рио.

Слуховете, че партията на Трифонов иска да разпадне управляващата коалиция, се оказаха верни. Изненадата е в избрания момент – предстоящата актуализация на бюджета, в която са заложени мерки за подкрепа на бизнеса и гражданите. Сега тя виси на няколко пръста на незнайни още депутати, защото с оредялото до 109 народни представители мнозинство гласуването няма да мине.

Какво иска ИТН – да се завърти парламентарната рулетка

Тоест първият мандат пак се дава на ПП, при провал следва ГЕРБ и ако отново е крах, президентът избира на коя парламентарно представена политическа сила да връчи третия мандат. От ИТН хранят известни обосновани предположения, че държавният глава Румен Радев ще се спре на тях. Може – предвид отдавна влошените му отношения с лидерката на БСП Корнелия Нинова и факта, че изборите за втори президентски мандат са зад гърба му и няма какво да губи. Някак несериозно е партията на Трифонов, която се провали и с двата си проектокабинета миналата година, да предлага управленска алтернатива сега. Но такива са повелите на Конституцията – в случай че се стигне до повторно връчване на мандати.

А в случай че и трите опита за съставяне на правителство в 47-мия парламент се провалят, отново ще се наложи президентът да назначи служебен кабинет до провеждането на предсрочни избори, този път през октомври. Четвърти поред – и първи за втория му мандат. Разбира се, опозиционните партии като всяка опозиция декларират, че са готови за избори. Най-много се пъчат от „Възраждане“, при останалите има нюанси. ГЕРБ винаги са готови за избори, обаче смятат, че премиерът Кирил Петков трябва да поиска вот на доверие – но не казват, че те ще поемат инициатива, като внесат вот на недоверие. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ нюансира позицията с „Няма да подкрепим нови министри в този кабинет!“. Което оставя отворена вратата за нови министри в друг кабинет.

„Правителство на малцинството“, опаковано като спасително, експертно или с какъвто и да е похвален епитет, неизменно извиква призраците на Прехода. Като дъска Ouija –

викаш спасител, а се явява някой като Любен Беров.

В лавината от коментари, избухнали след императивното разпореждане на Трифонов, многозначително липсваше лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, измъкнал се с „Не знам какво става, защото нямам ток“ в отговор на запитване от „Дневник“. Президентът коментира чак на третия ден, избягвайки темата за нови предсрочни избори:

Парламентарно представените партии трябва да намерят възможно най-бързо изход от ситуацията, защото се нуждаем от отговорно и устойчиво управление. Докато партиите търсят формирането на управленско мнозинство, кабинетът трябва да осигури социалните плащания и подкрепата за бизнеса, да отстои ветото за Северна Македония в съответствие с рамката, приета на Консултативния съвет за национална сигурност, и да осигури функционирането на държавата.

И вицепрезидентката Илияна Йотова не насърчи предсрочните избори, но според нея премиерът трябва да се опита да намери нова формула на кабинета, както и възможност за плаващи мнозинства. Наред с това обаче тя предупреди, че не може да се гледа на депутатите като на „бройки“. „Ако всеки път броим кой ще ни подкрепи и кой ще е в залата… Вече преживяхме такава ситуация по време на правителството на Пламен Орешарски и България няма интерес да се връща в подобна ситуация“, каза тя. В петък Йотова предложи премиерът да започне разговори с председателите на парламентарните групи и предсрочните избори да бъдат отдалечени, макар че няма да може да бъдат избегнати.

„Продължаваме промяната“ ще се борят да останат на власт. Всуе

Премиерът Кирил Петков и ръководството на „Продължаваме промяната“ декларираха решителност да управляват като кабинет на малцинството, но с намерение да търсят за подкрепа „12 депутати с разум“ от ИТН. Смаляването на коалицията оряза до 109 депутатите на мнозинството и са необходими още, за да не зависят от опозицията за всяко гласуване, в т.ч. и за кворума при откриване на заседание.

На идеята за 12-те от ИТН дадоха яростен отпор, че ПП няма да получи нито един. Но не разумът, а властта и парите са неустоимо изкушение, откакто свят светува. (Ако не помагат, има и шантаж.) А към тях се добавя и непоносимият за егото на политическите новаци факт, че най-вероятно това би бил шансът им да останат в политиката. Ниските рейтинги на ИТН в социологическите проучвания не им гарантират парламентарни кресла при нови избори. Въпреки тези обективни предпоставки

да се отцепят 12 народни представители – почти половината от групата на ИТН – е мисия невъзможна.

Вече стана публично достояние как премиерът Кирил Петков неуспешно е уговарял Кирил Симеонов от парламентарната група на ИТН. Когато Бойко Борисов го правеше, той не пазаруваше на бройки и нищо не ставаше публично – и така с правителство на малцинството изкара ¾ от първия си мандат. На Петков не му върви с този тип уговорки – още от офертата към „Екогласност“ (вероятно насочен от баща си, някога член на клуба, в който се оказаха и много сътрудници на ДС).

Най-доброто, което могат да направят от „Продължаваме промяната“, преди да слязат от власт, е да изготвят кратка програма на обществено значимите законопроекти и да потърсят подкрепа публично, а не задкулисно. Към момента най-належащите са актуализацията на бюджета и промените в Закона за енергетиката, свързани с подкрепата за бизнеса. За проекта за КПКОНПИ, бавен месеци и внесен ден след като коалицията стана власт на малцинството, политическа подкрепа едва ли ще се събере. Обвиненията към ПП са, че искат да правят своя бухалка и частно правосъдие, тъй като не успяха с прокуратурата.

Именно за намиране на „легитимна формула за подкрепа“ призова и съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов, за да не се стига до унизителни пазарлъци. Той не смята, че е възможно формиране на нов кабинет в рамките на този парламент:

Нов кабинет не е като да си купим нови обувки на намаленията. Става дума да се намери ясна формула за това какво легитимно управление и резултат на управление може да бъде формулирано. 

ДБ и БСП засвидетелстваха вярност към ПП и подкрепиха продължаване на управлението с кабинет на малцинството. Но вече стана ясно, че няма да се получи – депутати от опозицията бламират заседания на комисии, кворум едва се осигурява, а актуализацията на бюджета не беше одобрена от парламентарната Комисия по бюджет и финанси, но все пак ще влезе в пленарната зала.

Кабинетът отговори с друг залп – няма да бърза да внесе оставките на четиримата министри на ИТН и новите номинации в парламента, докато не бъдат гласувани актуализацията на бюджета, промените в Закона за енергетиката и проектът за КПКОНПИ. Конституцията не определя срок за внасяне на оставките, но инатлъкът няма да помогне на ПП, ако искат да постигнат одобрение на проектите. В тази игра на нерви „старите вълци“ в политиката са по-добри.

„Обичам те дотук“

Коалицията се разпада не заради отстъпления от принципи и ценности, а заради пари, ехидно констатираха от ГЕРБ. Факт. Независимо от декларираната проатлантическа ориентация от ПП, в коалицията се съобразиха с червената линия на БСП да не се изпраща оръжие на Украйна и със заплахата им, че в противен случай ще напуснат коалицията. Впрочем отстъплението по отношение на Нинова е видимо – в управляваната от БСП Изпълнителна агенция по горите и в останалите структури, които държат, никой не им се бърка в назначения и разпореждания.

Каквото и да ви говорят, да знаете, че става въпрос за пари, коментира съпредседателят на ДБ ген. Атанас Атанасов. Повечето спорове за постове и пари не бяха принципни, може би затова ние бяхме балансьорът в коалицията, заяви по bTV и лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Дали тези 3,9 милиарда лева за пътища и общини, поискани от регионалния министър Гроздан Караджов, са в основата на разрива – или само станаха повод за напускането? В коалицията се възпротивиха да се дадат още милиарди на „крадливите фирми“, свързани с ГЕРБ, независимо какво са се разбирали Караджов и министърът на финансите Асен Василев.

Но ПП и ИТН са в конфликт отдавна –

още от питането на Димитър Гърдев, международен секретар на партията на Трифонов, до служебния външен министър за гражданството на Петков. Избухна скандалът, който показа, че към датата на назначаването му за министър Кирил Петков е бил канадски гражданин, въпреки че е изпратил документи за отказ преди това. „Продължаваме промяната“ блокира и избора на издигнатия от ИТН за управител на БНБ Любомир Каримански, внасяйки своя кандидатура – на председателя на парламентарната си група Андрей Гюров. В крайна сметка нито един от двамата не беше избран.

Сега довчерашните партньори в управлението започват да вадят компромати. Споделят публично кухненски проблеми, обидни квалификации, бележки от „премиерските планове“ за Северна Македония, разпределяне на регулаторите по политически партии – досущ както предишните си деляха порции и назначения на приятелски кръгове, също управленска практика в България. Калният поток няма да спре и вече замърсява медийната среда, а журналистите притичват с микрофоните си от единия до другия край на игрището.

А преди две седмици разследващият сайт BIRD разкри, че скандалната „златна лаборатория“ на ГКПП Капитан Андреево е свързана с не по-малко скандалните „златен гьол“ и „златен паркинг“. Общото между тях е, че са контролирани от лица, свързани с наркобарона Христофорос Аманатидис – Таки и ГЕРБ. През тази т.нар. лаборатория преминаваше целият внос на зеленчуци от Турция за Западна Европа, предимно за Германия. Златната схема беше атакувана и е на път да бъде развалена. Със сигурност са били разгневени не един и двама от назованите в нея.

Засега е ясно, че България върви към нови предсрочни избори –

освен ако ИТН не са се договорили с ГЕРБ и ДПС (защо не и с БСП) за подкрепа на бъдещ кабинет на малцинството, като, разбира се, преди това трябва да са получили думата на президента, че третият проучвателен мандат отива при тях. „Промяната“ ще напусне властта дори преди да е получила регистрацията си като партия и преди да е написана управленската ѝ програма. А резултатът от няколкомесечното управление на оглавяваната от нея коалиция е, че така и не изпълни целта, заради която управлява – борба с корупцията и разграждане на модела на ГЕРБ. Което не пречи да се издигат лозунги за прогонване на мафията от държавата и на следващите избори, по време на които Иван Гешев ще е все така главен прокурор.

Заглавна снимка: Jamie Street / Unsplash

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/bulgarskiyat-otgovor-na-sanktsiite-po-magnitski/

Кой е написал законопроекта, разпространен през определени медии като българския отговор на санкциите по закона „Магнитски“? Никой от изпълнителната власт не признава авторство. Текстът се появи в четвъртък и още на следващия ден и управляващи, и опозиция в парламента обявиха, че няма да бъде приет в този вид. Настоящият му формат превръща изпълнителната власт в ловци на глави по списъци с хора и фирми – списъци, които тя сама изготвя и одобрява.

Авторът, авторът…

Работна група към Министерството на правосъдието с представители от други министерства и службите работи от няколко месеца по проект, който да урежда проблеми, възникнали при санкции като по американския Глобален закон „Магнитски“. Публикуваният текст не е приет от работната група и не е пуснат за обществено обсъждане, заяви вчера вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев. Но всъщност за обществено обсъждане не е пуснат никакъв проект. Вероятно затова се появи и този.

В прессъобщение от Министерството на правосъдието нито казват, че публикуваният текст е фалшификат, нито че е някаква стара чернова. Официалната позиция гласи:

В Министерство на правосъдието е създадена работна група, която да изготви проект на закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от посегателства, свързани с опасност за икономическата и финансовата сигурност на държавата. Разпространеният в медиите текст обаче противоречи на Конституцията на Република България, актовете на Европейския съюз и Европейската конвенция за защита правата на човека, поради което не може да бъде подкрепен в този му вид.

Досега по закона „Магнитски“, който налага санкции на физически лица и фирми заради нарушения на човешките права и на принципа на върховенството на закона, в ЕС най-много са санкционираните български граждани – шестима, заедно с юридическите лица, свързани с тях. Санкции са наложени също на един словашки бизнесмен и един олигарх от Латвия. Бизнесменът от Словакия Мариан Кочнер бе замесен в убийството на разследващ журналист, но не беше осъден, а един от най-богатите латвийци Айварс Лембергс обжалва присъда за корупция. В нито една от трите държави няма специално национално законодателство за такива случаи, а Европейският съюз не е единен относно необходимостта от приемане на европейски закон от типа „Магнитски“.

Санкциите по „Магнитски“ се оказаха неприложими за България, тъй като липсва национален закон, който да определя как да действат властите в такива случаи. Това беше записано и в определение на Върховния административен съд по жалби на Ирена Кръстева (майка на санкционирания по „Магнитски“ депутат от ДПС Делян Пеевски) и на „Интернюз 98“ ООД със съдружници „Нове интернал“ ЕООД (на санкционирания по „Магнитски“ хазартен бос Васил Божков) и Елена Динева (неговата съпруга). ВАС премахна т.нар. черен списък, който засягаше трима от санкционираните по американския закон български граждани – Делян Пеевски, Васил Божков и Илко Желязков. Вицепремиерът Асен Василев публично обясни вчера, че липсата на национален закон е „дупка в законодателството“, допълвайки:

Поели сме ангажимент тази празнота да бъде запълнена. Министерството на правосъдието е най-правилното да се съобрази с всички национални и международни актове, така че да намери най-удачния начин как да се запълни тази празнота – когато някой е санкциониран и това поставя опасност от зараза, този проблем да бъде овладян.

Още преди три години Парламентарната асамблея на Съвета на Европа смяташе да поиска от националните парламенти на страните членки да подготвят свои закони „Магнитски“. ПАСЕ прие резолюция по доклада на лорд Доналд Андерсън, но от това не произтекоха правни действия.

Еринии вместо Темида

Законопроектът, чието авторство никой не признава, не е венец за никого. Излиза, че управляващата коалиция е решила да раздава справедливост по свой закон и ред, със свои ловци на глави, и съдебната система да не ѝ се бърка. А под удобното прикритие на „превенция и защита на националната сигурност“ да бъде извършена профилактика на обществената среда, за да бъде тя предпазена от болестотворни симптоми.

„Закон за мерки за превенция и защита на националната сигурност от рискове за икономическата и финансовата система на държавата“ е пълното име на разпространения вчера проект, който продължава практиката, наложена по време на управлението на ГЕРБ – конфискация на имущество и активи без влязла в сила присъда. Разликата е, че тук оторизацията на нарушителите е по списъци, утвърждавани от изпълнителната власт, които ще се публикуват в Държавен вестник и ще се преразглеждат на всеки шест месеца. Министерският съвет ще приема с решение такива „национални списъци“ на нарушителите и на свързаните с тях лица, а посочените за „нарушители“ ще могат да обжалват включването си пред Върховния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Това е правно безумие –

включен си в списък като лице с престъпни намерения, като намеренията са установени не от съд, а от държавни служители. Но милостиво ти дават възможност да докажеш, че не си виновен.

Лицата за включване в черните списъци ще се предлагат от Междуведомствен съвет, начело на който е вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев, а членове са зам.-министрите на правосъдието, на икономиката, на външните и на вътрешните работи и зам.-директори на НАП и ДАНС. Този орган ще подготвя описите с физически и юридически лица, за които са налице данни за „ползване с престъпни цели на високотехнологични финансови продукти“, за „злоупотреби и измами в киберпространството“, за „нерегламентирана дейност на инвестиционни посредници“, за „опити за трансфер през българската банкова система на финансов ресурс с неустановен/престъпен произход“ или за „нередности и злоупотреби при усвояването на средства от ЕС“.

Излиза, че информация, събирана от лица с неустановен интегритет и неясни връзки и зависимости, ще служи за подпечатване на „престъпни намерения“! В този си вид законопроектът дава огромна власт в ръцете на събирачите на данни –

никой не може да им откаже информация от съображения за банкова, търговска, държавна или служебна тайна.

Единствено тази информация, събрана от различни служби, а не приключило съдебно дело и влязла в сила присъда, ще е основание срещу тези хора и фирми да се започне проверка по Закона за противодействие на корупцията, но също така и да им се отнема имущество, да се спират договори и сделки, да се замразяват активи. Ако се нуждаят от средства, такива ще им бъдат отпускани със специално разрешение – по молба на „заинтересованото лице“ или по искане на Междуведомствения съвет, а средствата трябва да са „за закупуване на хранителни продукти, както и за плащане на наем, лечение, данъци и такси за комунални услуги, както и за осигуряване на правна защита“. „Екстри“ като транспорт, дрехи, обучение, защо не и някой сапун, дезодорант, парфюм за хигиенни нужди не са включени.

Да се раздава „справедливост“ извън съдебната система винаги е катастрофа за демокрацията. Оправданията и аргументите за слабата ефективност на българското правораздаване не вървят – управляващите дойдоха на власт с обещанието да го реформират и да установят върховенството на правото. А сега са на път да обезсмислят единствената си значима победа за петте месеца управление – закриването на специализираните съдилища и прокуратура. За сетен път се потвърждава неумиращото правило на българската контролирана демокрация: „Обещавай всичко преди избори, прави каквото си наумил, когато ги спечелиш!“

Сравненията на законопроекта с американския глобален закон „Магнитски“ не издържат.

Законът „Магнитски“, по който в България бяха наложени санкции на Божков, Пеевски, Желязков и още неколцина, действа само срещу чуждестранни (за САЩ) граждани. В България действа Закон за управление и функциониране на системата за защита на националната сигурност, предвиждащ такъв орган да е Съветът по сигурността към Министерския съвет, начело на който е министър-председателят.

Разпространеният от неизвестни автори проект не го отменя. Функциите на действащия закон за национална сигурност са да анализира състоянието на защита на системата на националната сигурност, да изготвя оценки и да предлага решения, когато има рискове за нея. Членове на Съвета по сигурността са министрите на отбраната, на финансите, на вътрешните и на външните работи, на електронното управление, началникът на отбраната, главният секретар на МВР, шефовете на службите ДАНС, ДАР, НСО, „Военно разузнаване“, двама представители на президента, определени с указ, и секретарят на Съвета по сигурността.

В очакване на истинския

Появилият се внезапно проект бе посрещнат на нож от партньорите в управляващата коалиция. От „Има такъв народ“ го определиха като заплаха за санкции срещу недоволните, дори като „фашизъм“, от БСП – като „абсолютно неприемлив“. А съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви в кулоарите на парламента, че „това, което се появи като някакви текстове, по никакъв начин не може да бъде подкрепено от ДБ в този вид“. Иванов беше категоричен, че текстовете създават проблеми с Конституцията и Европейската конвенция за правата на човека. „Вместо да се занимаваме с това, дайте да си оправим прокуратурата. Докато в България няма правосъдие, на което всички да имаме доверие и да си решаваме вътре проблемите […] България ще бъде отворена към това външни фактори, включително САЩ, да правят подобни интервенции“, заяви той.

Да се вземе на ръчно управление раздаването на справедливост никога не е било добра идея. Важно е за управляващите какъв ще е проектът, който ще представят за обществено обсъждане.

Заглавна снимка: Министърът на финансите Асен Василев на пресконференция на 27 май 2022 г. Стопкадър от видеоизлъчване на Novini.bg

Източник