All posts by Боян Юруков

Уязвимите от епидемията и какво не знаем още за жертвите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/uqzvimite-ot-epidemiqta/

Темата за кронавируса съвсем разбираемо занимава всички и важна част от нея е какво следва. Ограниченията предприемани от власти в различни страни ще имат разнопосочно въздействие върху разпространението на епидемията. Някои от мерките насочени към икономиката и обществения живот пък може да имат дори по-негативен ефект от самият вирус.

Колко ще са преките жертви обаче не е съвсем ясно. Някои сочат смъртността в Китай като база. Други гледат Германия с изключително ниската смъртност спрямо засечените заразени. Както обясних миналата седмица, смъртността сметната така не значи почти нищо. Тестването на населението е доста различно, типът тестове, точността и проверките – също. САЩ, Турция, Германия и Южна Корея имат коренно различни нива на тестване и съобщаване на данните по това отношение. Отделно броят на смъртните случаи зависи от кога е започнала вълната на епидемията, къде и каква е възрастовата структура на първите заразени и прочие. В Италия е по-рано от Германия, например. Отделно, има сведения за различния в отчитането на смъртните случаи – в Германия явно не тестват починали за вируса. Включвали към жертвите само тези диагностицирани предварително. Не публикуват и данни за възрастта им и колко още са в критично състояние.

Затова е изключително трудно да оценим колко хора ще умрат от този вирус. Опитах се да го направя преди няколко дни смятайки на крак въз основа на предварителната смъртност в Италия и възрастовото разпределение в България по региони. Така при 40% заразени изкарах 73.5 хиляди души. Това обаче има толкова много условности, че не прави оценката особено полезна. Освен всичко изброено до тук, нито знаем колко са общо заразените, че да говорим за смъртност, нито е минала епидемията, за да видим дали тези нива на жертви ще се задържат или се намираме в някакъв пик. Отделно в последните дни смъртността в Италия се покачва, особено сред младите.

Това, което отдавна е ясно обаче, е че вирусът засяга особено тежко най-възрастните и то особено тези със сърдечни проблеми, болести на дихателната система и пушещите. Това накара някои да спекулират, че всъщност общата смъртност на държавите няма да се вдигне особено. Ако мога да цитирам един коментар, „тия дето без това ще умрат до няколко години, ги уморява сега“. Тезата е, че ще се промени диагнозата на смъртта и ще се намали с няколко години живота им.

Има вероятност това да е така, но в същото време немалко от жертвите нямат от изброените проблеми. Също така с редица от тези заболявания и състояния може да се живее години наред. Въвеждането на безплатна ваксина от грип ще намали случаите и смъртността от него сред най-възрастните. Преживяемостта след инфаркт или рак на белия дроб е много голяма. Това означава, че намаляването на очаквания живот на жертвите не е само с „няколко години“, особено когато говорим за младите сред тях.

Също това не следва да бъде успокоение или спирачка за нужните мерки да предпазим най-уязвимите. Докато търсих информация за разпределението им в България, направим тези три карти, които може да са ви интересни.

Първата показва отношението на хора на поне 65 г. спрямо цялото население на общината. Именно тези общини следва да се изолират най-много. Разликата между селата и градовете в доста от тях не е толкова голяма, колкото очаквах. Вижда се, че повечето са в западна и северозападна България. Има и около Стара Загора и Пловдив. Най-много обаче са в близост на София, което може би говори в полза на блокирането на излизането от града.

Тази карта е подобна, но показва оценка каква част от населението на тези общини би починала, ако се запази повъзрастовата смъртност, която виждаме в Италия към петък 20-ти март. За съжаление, не намерих надеждни данни за смъртността в Южна Корея, но дори с тези, които видях, процентите са стряскащи. Подобни данни от Германия все още няма. Отново – това е доста обща оценка, която със сигурност ще се промени в следващите седмици. Това може както да увеличи значително общата смъртност в тези региони, така и да няма голям ефект.

Докато последните карти показваха цялото население над 65 г., тук смятам само онези в тази възрастова група, които са починали през 2018-та от болести на органите на кръвообращението (I00-I99) и такива на дихателната система (J00-J99). За жалост НСИ не дава данни по общини, а само по области. Виждат се доста случаи в северозападна България. В Разград и Ямбол също има доста.

Това не са всички случаи, а колко хора над 65 години са починали от заболявания, за които знаем, че са рискови при инфекция от корона вирус. С повече данни бихме могли да направим по-точна оценка, но отново това не би помогнало много. Просто никой не знае как ще се развие вируса, колко хора ще умират в следващите седмици, дали ще има някакви здравословни проблеми сред възстановилите се и дали епидемията ще се върне в края на годината.

Междувремето трябва да сме отговорни, да спазваме дистанция, да си мием ръцете, да пазим старите и най-уязвимите, но и да не забравяме, че колкото и да е критична ситуацията, не следва да оставяме силните на деня да се самозабравят и да правят каквото си искат. Виждаме прекалено своеволия както на законодателната, така и на изпълнителната власт и докато някои мерки са спешни и полезни, други имат потенциал да са по-вредни от самата епидемия. И в целият този управленски хаос главният прокурор узурпира власт в ущърб на конституцията и никой не смее да му се противопостави, тъй като властта му е безочетна, безконтролна, непрозрачна и безотговорна.

Както казах в края на предишния ми текст, единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите. Жална ни майка …

10+ важни неща за епидемията, които трябва да разберем

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/10-vajni-neshta-korona/

В последните три месеца и особено в последните три седмици бяхме заляти с много числа, съвети, фалшиви новини, яросни отричания, безсърдечни подмятания, откровенни лъжи и сериозни предупреждения. Всички сме прегрели от информация, притеснение и несигурност. Знам това.

Тук съм събрал няколко неща, които смятам за важни да се изяснят и разберат. В общи линии това е моето разбиране какво предстои на база всичко, което изчетох. Не съм епидемиолог или лекар, не съм в щаба за епидемията и чета същите новини и данни както всички. Затова ще се радвам на обратна връзка и при нужда ще допълвам и коригирам.

1. Повечето от диагностицираните сега с коронавирус са били заразени и заразни от седмици

Вече сякаш всички знаем, че коронавирус има между 1 и 14 дни икубационен период. Важно следствие от това е, че тези, които се тестват сега заради типичните симптоми или контакт с вече диагностицирани, са били заразени с вируса преди средно около седмица. Кривата на увеличението, което виждаме у нас и навсякъде в Европа, показва всъщност какво е било нивото на заразяване още в началото на март. Тогава още доста хора и някои властимащи все още успокояваха, че всичко ще е ок.

Това е също доста преди да бъде открит първият случай у нас. В действителност, вирусът е пристигнал много по-рано – някъде през февруари и то не веднъж, а няколко пъти. Това може да съдим по разпределението на случаите. Почти сигурно е на този етап, че няма да открием как, кои и от къде са го внесли.

2. Дори най-строгите мерки няма да дадат резултат две седмици

Друго следствие от този икубационен период е, че никоя мярка не би дала резултат веднага. Настрана от факта, че видимо не се прилагат достатъчно ефективно, дори най-стриктната изолация ще забави бъдещите заразявания. Част от тези, които са се заразили вчера, ще покажат първи симптоми до края на март. Тези, които ще предпазим спазвайки социална изолация и по-добра лична хигиена, може би пак ще се заразят, но доста по-късно.

Затова не може да очакваме която и да е мярка да действа бързо. Трябва търпение и отговорност от всеки. Трябва един друг да се пазим, предупреждаваме, насърчаваме или порицаваме. Паниката е оправдана, особено при такова ниско доверие в управлението и здравните власти. Не помага обаче никак точно сега и затова да загърбим цинизма си за малко.

3. Вирусът не може да се спре, а само да се забави

Нищо от обсъжданите мерки няма да намалят заболеваемостта. Нищо съществуващо в момента не може. Няма ваксина и лечение и няма да има още поне година. Разработват се по-бързи и надеждни тестове, но те помагат само за изолация на болните и следене на обстановката.

Това, което целим в момента е единствено удължаване на кривата на заразените, за да се даде възможност на без това малкото и претоварени лекари и медицински сестри да се грижат за тези с тежки симптоми.

4. Повечето болни от коронавирус не са за болница

Тепърва ще бъдат диагностицирани десетки и стотици заразени всеки ден. Повечето ще са с леки до средни симптоми – също като грип. Единствено тези с тежки симптоми, които застрашават живота им, ще са за болница. Останалите имат огромната отговорност да си седят заключени вкъщи и да се лекуват както с всеки грип. Отговорността ще е в това да не правят контакт с никого, особено възрастни хора. Единствено при влошаване на симптомите следва да се обадят в болницата.

Всичко това е, защото леглата в инфекциозните и интензивните отделения са твърде малко където и да е по света и далеч няма да стигнат за всички. Особено за тези, които нямат нужда от интензивна грижа, е по-добре да стоят вкъщи. Освен, че няма да натоварват лекарите, ще се предпазят и сами от други инфекции, които за жалост не са изключение в болниците. Да не забравяме, че се върна и епидемията от морбили с над 200 случая от началото на годината. Болните от нея и друго заразни болести ще са в същите инфекциозни.

5. Личната хигиена е просто, но ефективно средство да се предпазим

Макар да изгледа твърде елементарно, именно личната хигиена е спряла или намалила редица заразни болести. Това е основната мярка срещу грип, хепатит А, ентеровируси и много други. В никакъв случай не е гаранция, че няма да се заразите от които и да е от тях, но определено намалява шансовете. Също така не действа срещу повечето други зарази като туберколоза, морбили, варицела, коклюш и други, но срещу тях имаме други ефективни мерки – ваксини, лекарства и добри протоколи за лечение. Срещу този вирус няма за сега и хигиената е единственото, което имаме на разположение.

Как да миете най-добре ръцете си ще намерите тук, а тук има полезни линкове как да подготвите работното си място и обществени обекти.

6. Не стойте изцяло заключени вкъщи, ако не сте болни

Ограничаването на социални контакти не означава, че трябва да се барикадирате вкъщи зад стена от стоте рола тоалетна хартия, които сте си купили. Не означва, че не може да излизате въобще. Няма да имате избор така или иначе, защото пак ще трябва да пазарувате, работите и прочие.

Излизането навън всъщност е препоръчително, когато е на чист въздух и не е в тълпи. Разходки в парка, в гората, дори бягане из квартала. Това е здравословно. Хванете гората, ако имате възможност. Само стойте далеч от селата и други хора, особено.

Това, разбира се, не важи за онези, които са диагностицирани с вируса, имат симптоми или съмнения, че са били в контакт с болни. Те следва да се самоизолират, да следят здравето си и при проблеми с дишането незабавно да се свържат с личния си лекар или 112.

7. Маските няма да ви предпазят, но ще пазят другите

Вирусът е много малък, повечето маски не са подходящи за който и да е вирус, а и почти всички от нас не ги използват правилно. Носенето на маска няма да ви предпази да се заразите от другите. В определени случаи по-простите еднократни маски може дори да влошат шансовете, защото задържат капки от въздуха, а и ви карат да си пипате лицето. Има разбира се, маски, които са доста ефективни в този тип защита, но най-добре да се пазят за лекарите и сестрите, които се излагат всеки ден на пряка опасност от заразяване. На нас по улицата и в магазина няма да ни са от голяма полза, ако сме здрави.

Следва да носите маска, когато сте болни и кашляте. Това важи както за коронавирус, така и за грип и настинки. Дори да нямате симптоми, ако посещавате възрастен човек, за когото се грижите, задължително трябва да сте с маска, да си миете ръцете веднага след като влизате и да ограничавате физическия си контакта с него или нея докато сте там. Същото трябва да правите докато приготвяте или опаковате храна, която им носите. Така ще ги предпазите най-добре.

8. Повечето ще караме вируса

Това е неизбежно. Дори с хигиена и изолация рано или късно ще стигне до около 70% от населението. Така единственият въпрос е кога ще се разболеем и дали ще има достатъчно легла и лекари да се погрижат за тежките случаи. В момента 7-8% от активните случаи в Европа са такива. С най-голям риск са тези със заболявания на белите дробове и сърцето.

За жалост няма изгледи да бъдат разработени терапии в следващите месеци, така че неизбежно много възрастни хора ще се споминат дори при най-добрата апаратура и пълно внимание на лекарите. И да, това ще са поне няколко хиляди души. Това е мисъл, с която трябва да свикнем, но и да не забравяме, че единствено с спешни и драстични мерки тези случаи няма да бъдат десетки хиляди.

9.Не вируса ни убива, а собственото ни тяло

Има един мит, че боледуваме тежко от вирусите причиняващи това, които събирателно наричаме грип и настинка, защото ни е „паднал имунитета“. Всъщност това е точно обратното. Особено тежките случаи са заради свръх реакция на самият организъм срещу заразата. Тогава лигавиците ни се възпаляват, дихателните ни пътища се пълнят със слуз, от която кашляме много и в тежките случаи – бронхите ни се пълнят с течност и се затварят, което води със себе си бактериални инфекции и още усложнения. Всичко това е реакция на тялото в опит да се предпази, но когато е прекалено бурна, имунната система всъщност напада собствените си тъкани.

Не вирусът ни убива в такива случаи, а самото ни тяло. Една премерена реакция би била лека – главоболие, течащ нос, малко кашляне. Това означава здрава имунна система. Ако наистина има проблем с имунната система, няма да усетите никакви симптоми – включително възпаление и главоболие – докато е твърде късно. Тежките случаи, които изискват хоспитализация, всъщност се лекуват с лекарства подтискащи имунната реакция и намаляващи това възпаление. Обдишването пък е нужно, защото тялото в старанието си да изолира заразените тъкани, е спрял собственият си способ да получи кислород, което още повече натоварва органите.

10. Смъртността в новините не значи нищо

Говори се за 2, 3, 5% смъртност. Единственото, на което може да имаме доверие, са данните за най-възрастните, защото при тях почти винаги са тежки случаите и се отчитат. 7 до 14% смъртност над 70 години. Преди това не е въобще ниска смъртността, но много не се тестват и не знаем.

Никое от тези числа обаче няма значение, защото дори 0.5% смъртност сред младите пак означава стотици човешки животи. Призивите, които чуваме са, че трябва да се изолираме, за да предпазим най-възрастните, но в действителност пазим и себе си. По-младите и дори тези около 50-60 г. имат много по-големи шансове да оздравеят с обдишващи апарати и лекарско внимание. Ако същите лекари се грижат за още 50 души в отделението е едно. Ако се грижат за още 500 – шансовете ви намаляват сериозно дори да се на 30.

11. Не знам, но се учим в движение

Лекарите знаят вече доста как протича болестта COVID-19 благодарение на безпрецедентна обмяна на информация на световно ниво. За жалост, знаят твърде малко за самия вирус и какво следва след болестта. И не, не говоря за лекарите в България – никой по света не знае. Мерките, които се прилагат у нас са аналогични на онези навсякъде другаде. Някои по-бързо и строго, някои по-бавно ги въведоха, но се прави същото. Условията и разпределението на болните в държавите в различно, както и състоянието на здравната система, икономиката, информационното общество, доверието в институциите и прочие. Това са все неща, които влияят на развитието на епидемията.

Макар наистина статистиката за заразените и починалите да има своите условности, тя е изключително важна за тези опитващи се да се справят с епидемията. Обменът на информация, събирането, проверяването ѝ, проследяване на случаите и техните контакти е от критично значение. За жалост, здравните власти у нас не се славят като силни в това отношение. Това не означава, че няма много добри специалисти, които правят всичко по силите си в тази невъзможна ситуация.

12. Децата са в безопасност

Не, не са. Освен, че деца със сърдечни проблеми и компрометирана имунна система са уязвими, не трябва да забравяме, че това не е единствената зараза сега. Както казах – все още се върти морбили, в Европа има епидемия от коклюш, а скоро ще започнат и летните вируси. Не само, че имунната им система ще бъде отслабена и ще се преборят по-трудно с този вирус, не е достатъчно ясно какъв дългосрочен ефект ще има върху тях. Знае се, че подобно на грипа, но в много по-голяма степен влошава сърдечното здраве. Не е ясно обаче какви ще са последствията.

13. Паниката няма да убие повече хора от вируса

Икономическите, политическите и социалните проблеми причинени от вируса несъмнено ще внесат много хаос по света, че увеличи бедността и несигурността. Пазарите вече чувстват ефекта му силно. Никой не може да каже какъв ще е дългосрочният ефект, още повече, че се очакваше световна криза в следващите 6 месеца. Спорно е дали сегашната ситуация ще влоши този срив на пазарите или ще го смекчи – има аргументи и в двете посоки.

За обикновеното семейство това означава по-ниски доходи, по-високи цени на храните и повече несигурност. Това важи както за България, така и за която и да е страна по света. Някои сектори и държави ще бъдат ударени повече от други. Единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите.

Жална ни майка на нас българите по тези три точки.

Заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/grippe-data/

Покрай COVID-19 и числата, с които ни заливат всеки ден, започна интересна дискусия как се смята точно заболеваемостта и смъртността. Работата е, че точна мярка няма. Вероятностите някой да се зарази или да се спомине от една или друга болест зависят от много неща дори когато сме добре запознати с конкретните ѝ параметри.

Пример за това е грипът. Всяка година има грипна пандемия по света. Спрямо данните към сегашния момент, болестта причинявана от скорошната вариация на коронавируса – COVID-19 се разпространява по-бързо и е по-смъртоносна от сезонният грип, с който сме свикнали. Причината за това е както липсата на насъбран стаден имунитет, какъвто имаме при грипа, така и липсата на лекарства и ваксини срещу него. Всъщност именно липсата на стаден имунитет срещу новият за повечето по онова щам на грип се смята, че е причината т.н. испански грип да е толкова смъртоносен преди точно 100 г.

Аналогични сметки за заболеваемостта се правят и при грипа – гледа се колко хора с оплаквания са били обслужени в рамките на здравната система и при колко от тях е потвърден грип или други остри респираторни болести. Същото се повтаря всяка година. Това в никакъв случай не означава, че се изследват всички болни от грип. Прави се само извадка и на нейна база се интерполира както общия брой, така и разпределението на конкретните щамове.

Така от НЦЗПБ получаваме графика като горната, която ни показва колко и от какво има болни през годината. Порталът им за следене на грип и ОРЗ върви от доста време и има върви проект скоро да бъде обновен. Предвид крайно недостатъчният им персонал и колко бяха претоварени с епидемията от морбили миналата година и коронавирус – през тази, надали ще го видим скоро. Аналогично не виждаме да се използва и разработеният вече портал за електронни имунизационни картони, за което изглежда вина има бюрокрацията в министерството на здравеопазването.

Данните обаче са си там и се обновяват всяка седмица. Има по възрастови групи, области и включват обслужени лица, заразени и заболеваемост (обслужени спрямо заразени). Има новини 10 години назад как се е движила епидемията, което е полезно. За жалост, може да видим само седмица назад и единствено по графиките си личи какво е било средното за страната миналата година.

Оказа се обаче, че преди две години съм пуснал скрипт на сървъра ми, който да точи всяка седмица именно тези данни. Изгледа съм го забравил, както и данните, които е събрал от януари 2018-та.

На тяхна база направих набързо горната интерактивна графика на Carto. Не съм доволен как изглежда – не показва броят болни през времето, не може да се пуска промяна седмица по седмица, а и е малко бъгава. За съжаление нямам време да направят нова по подобие на тази за индустриалното замърсяване и българите в Германия.

Затова пускам свободно таблицата с данните. Надявам се някой да направи нещо по-добро. Покриват всички диагностицирани случаи на остри респираторни заболявания за тези две години седмица по седмица за различни възрастови групи и по области. За жалост няма разбивка дали тези хора са имали нужда от интензивни грижи, както и няма данни за смъртността специално от грип. От данните на НСИ може да се изведе месечна статистика на смъртните случаи от респираторни заболявания и годишна по възрастови групи. Ако не ви се нрави сметката им за заболеваемост спрямо „обслужени лица“, тези данни ще ви позволят да сметнете спрямо населението по възрастови групи взети от НСИ.

Ако някой пусне нещо или открие подобни визурализации или анализи, ще се радвам да ги пусне в коментарите тук.

Дяволът не е дошъл сам при пандемията преди 100 г.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/zabravenata-epidemiq/

Преди 100 години един друг вирус обикаля кълбото – т.н. испански грип. Заразява половин милиард души и убива между 20 и 50 млн. Информацията е била малко и бавна, но паниката също толкова голяма. Сега знаем повече, леченията са несравнимо по-добри и реагираме по-бързо, но и светът в много по-свързан, а фалшивите новини – повсеместни. Затова е трудно да се каже какво следва.

Един интересен аспект от епидемията през 1918-та ме притеснява обаче. Най-вече защото е все още възможен днес предвид паниката и липсата на лечение не само за конкретното заболяване, а и за други такива.

Става въпрос за т.н. „забравена“ епидемия, която е убила един милион души и е оставила стотици хиляди във вегетативно състояние. При други условия това би било първа новина, но след войната и на фона на десетки милиони починали от грипа, много от които на млада възраст, това странно заболяване остава на заден план.

Нарича летаргичен енцефалит и днед смятаме, че се причинява от рядка форма на стрептококова инфекция. Изглежда като всяка друга – боли те гърло. От нея обяче тялото развива изключително силна автоимунна реакция караща го да напада собствените си нерви. Епидемията преди 100 г. отшумява от самосебе си. В наши дни има единични случаи. Няма лечение или превенция. Има само някои начини да се помогне на хората останали с неврологични увреждания.

Замислих се, че в сегашната паника и дезинформация може пак да пропуснем подобна „паралелна“ епидемия. Не непременно от този енцефалит – има много подобни болести, а и вирусите не се „изчакват“ един друг, за да прескочат у хората или да мутират.

Вярно е, че дори най-елементарното ниво на здравеопазване в развиващите си страни днед е много по-добро от това, което дори най-богатите в света са получавали преди 100 г. Вярно е, че здравните служби работят много по-кординирано и не само обменят информация, но и синхронизират мерки и си помагат. Това е било немислимо тогава, а сега реакцията към COVID19 и дори глобалните усилия срещу полио го показват. Вярно е и че здравната култура на населението се е подобрила значително независимо от шегите по темата.

Информационната ни хигиена обаче е лоша. Доверието в институциите е ниско почти навсякъде. Политическата и медийната ни среда са затлачени от национализъм, популизъм, фалшиви новини и първосигнални мерки по всякакви теми. Всичко това създава риск не само да не се справим с належащия проблем, но и да не забележим „съпътстващи“ такива. Защото както е казал народа, дяволът не идва сам.

Стара и изпитана мярка за предпазване от новата чума

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/covid19-maska/

Покрай паниката с COVID19 реших, че е крайно време да върнем тези в обръщение. Чумата иде и аз съм подготвен!

Малко странно ме гледаха в метрото и леко трудно се диша в това, но ухае хубаво от цветята и миазмата няма да ме догони. Ето, не съм болен днес, нали? Значи работи.

Направих тази маска за около час снощи. От хартия е, но ако имате кожа няма да е много трудно използвайки същите модели. Някои дори я правят от хартия и отгоре залепват кожа, за да хванат по-добре формата.

Използвах дебел картон по подобие на другите хартиени модели, които съм показвал преди. След това го боядисах с черни водни бои, така че да остане зацапано. За прозорците за очите импровизирах с пластмаса и черно тиксо. Моделът ще намерите тук, но има много други в мрежата, включително с типичната за онова време шапки.

Ако все пак не искате да се давате на паниката, но искате да научите повече за вируса, запомнете, че трябва редовно да си миете ръцете, да не си пипате устата или очите докато сте навън без да са ви чисти ръцете и да ограничавате контактите с болни със симптоми на грип. Това е единственият начин да се защитите. Ще намерите повече информация и съвети на страниците на НЦЗПБМЗ и ECDC. Не разчитайте на социалните медии и кафявите сайтове, защото най-често ще срещнете фалшиви новини и евтини сензации.

Колко бързо откликваме на зов за помощ?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/darenia/

Вчера попаднах на поредната кампания за събиране на пари за болно дете. Сумата беше висока, операцията спешна, но с висока успеваемост. Хората се отзоваваха бързо. Докато влязох да даря 30 хиляди евро вече бяха събрани за няколко часа.

Днес сутринта видях, че цялата сума от над 160 хиляди евро е била осигурена. Макар да се очакваше – видяхме го при други кампании набиращи дори повече средства – се учудих колко бързо стана сега. Затова реших да видя колко бързо са откликнали хората.

Вече ми е малко професионално изкривяване, но… свалих данните за даренията. Публични са на сайта и изтрих всички имена и друга информация. Целта ми не е да изследвам конкретната кампания, а реакцията на хората като цяло. Времената в графиките долу са в UTC – два часа назад спрямо София.

Малко над 6900 души са дарили пари. Сумата е събрана за 12 часа и 40 мин. от първото дарение. 90% от сумата бе събрана за 7 часа и 40 мин. Най-голяма беше активността снощи между 9:30 и полунощ българско време. В един момент на всеки 10 минути са се събирали между 5 до 8 хиляди евро от 250 души. Нов пик се забелязва тази сутрин след като сумата е отдавна събрана и преди кампанията да бъде спряна.

Средната дарена сума е 27€. 42% от даренията са анонимни и малко по-високи – средно по 29€. 116 от дарилите са дали 150€ или повече. 7 от тях са дали между 1000 и 2000€. 1200 са дали под 10€, а още 2500 – между 10 и 20€.

Всичко това показва, че хората могат да се организират бързо, да отделят, да даряват и да помогнат. Надявам се операцията да е успешна и детето да се възстанови. Имаше наскоро подобен случай, в който събрахме бързо парите и детето е вече добре.

Всичко това е наистина прекрасно, но все така остава въпросът защо въобще се налага да се стига до тук и защо отнема седмици, а понякога и месеци на НЗОК да реагира адекватно. Опитал съм се да отговоря в анализите си на техните данни:

Няма да е по-зле като ни настигне коронавируса – същото ще е

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/covid19-bulgaria/

Ще е доста зле като COVID-19 стигне България. Подготовката на здравните власти да оставим настрана. Друга ще е водещата причина…

Голяма е думата „карантина“. Всъщност инструкциите за идващи от рискови региони при липса на симптоми са за „себенаблюдение“ и евентуално „предпазване от социални контакти“. Едва при първи симптоми и съмнения за болест трябва да се „изолираш сам“ и да търсиш личния лекар по телефона. Карантината е за диагностицирани случаи.

Това изисква лична отговорност, грижа за здравето на околните колкото от самите хора с вероятен контакт, толкова и от работодателите, които следва да разбират, че един болен може да им съсипе процесите, производството и всичко за доста време.

Но няма да стане така. Не защото няма риск или защото министърът и въобще висшите чиновници се оплетоха за пореден път в абсурдната си комуникация по важна тема.

Причината е, че никой не му пука. Всяка година грипната епидемия си минава и занимава и отнема стотици животи. Но като сме болни от грип не си стоим вкъщи – инструкциите за него са реално същите, а и болничният не е проблем. Не, ходим си на работа, щото шефът ще се сърди, работата се трупа, а и нищо ни няма бе. Нали си пием хомеопатията – ще ни мине. А после като заразим половината екип и се окаже, че сме вече с пневмония, щото „ма то сигурно от фалшивата хомеопатия са ни пробутали“, работата съвсем ще спре и шефът може да се сърди само на себе си, защото си е негова вината.

Та при коронавируса ще е още по-зле – младите го карат съвсем като настинка. Децата още по-леко. Поне повечето. Е, смъртността при най-възрастните започва от 4%, а при тези над 80 е 15%, но това си е тяхна работа, нали? И при грипа възрастните също най-много умират, но също деца и бременни. Щом до сега за тях толкова не ни пукаше и дори при наличие на ваксина намаляваща двойно риска от зараза и усложнения я отказваме, защо при коронавируса да е по-различно? Защото има паника в социалките? Ми не.

Същото ще е.

Ще дойде, ще отмине коронавируса, ще утрепе 100-тина пенсионери и няколко деца със сърдечни проблеми и пак ще махнем с ръка, че „на мене нищо толкова не ми се случи“ и к’во толкова се шашкат всички?!

А, че говоренето на министъра и други от темата е под всякаква критика е пределно ясно. Особено вчерашните изказвания за пореден път илюстрират нещо които говоря отдавна – огромна част от публичните скандали и проблеми са всъщност заради лоша комуникация.

Кой какво бил казал и направил, как го обяснили на министро и Борисов, те какво разбрали и как си го превели на техния си … език, как са го обяснили на медиите, те какво си избрали за заглавието и какво за 4-ти параграф в материала… и докато първите по разваления телефон вземат думата и обяснят за какво става дума, вече е късно и паниката е станала по-важна от темата.

Иначе, ако търсите информация конкретно за вируса и предстоящата пандемия, страницата на НЦЗПБ, МЗ и ECDC да единствените надеждни източници. Социалките и медиите не са.

Децата на България родени в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/balgarcheta-rodeni-zad-granica/

В световните класации България се води като страната загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена до сега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическият и политически преход с демографският такъв. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Преди пет години поисках данни от ГРАО именно за част от следващото поколение – българчетата родени зад граница за десет години назад. По-точно справката покриваше всички деца с българско гражданство, чиито място на раждане е зад граница и българският акт е издаден на база такъв от чужбина. Направих визуализация показваща колко са и къде по света може да ги намерим.

Наскоро поискаха подобна справка, но за последните 30 години – от началото на 90-те до сега. Отново включих и деца, родени в този период, но получили гражданство след натурализация. Както миналия път, и този имаше известни грешки в справката на ГРАО, които се наложи да се изчистват – като родени в Югославия след разтурването й. По-важното е, че коригирах данните, за да отчета семейства, които все още не са регистрирали децата си в България. Подробности за корекцията и процесът на регистрация ще обсъдя по-долу.

Накратко информацията в този текст:

  • 299481 деца са български акт за раждане и място на раждане извън България в регистъра на ГРАО между 1990 и 2018
  • Оценката ми е за още 32 хиляди деца, които вече са родени, но ще бъдат регистрирани в близките години. С тях общият брой става 331606
  • 33% от тези деца са родени в Турция. Още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония
  • 183460 са българчетата родени в страни с български емигранти като Германия, Великобритания и САЩ.
  • Преди 2008-ма Испания и Гърция са имали най-много такива деца, но след това намаляват сериозно
  • След 2010-та се забелязва сериозен пик в Германия и Великобритания
  • Практиката на консулствата и Външно по отношение на актовете за гражданско състояние е разнородна и непостоянна, което обезкуражава родители да регистрират децата си в България

В следващите раздели има интерактивни графики, които ще се променят докато четете историята. По-нататък ще може да контролирате изгледа им или да се връщате назад, за да разглеждате различни аспекти от данните. Може да натиснете този линк, ако желаете да изключите динамичните графики и да виждате само статични снимки. Полезно е при малки екрани.

Колко и къде са децата?

Този въпрос е пословично труден и съм обяснявал преди защо. Всичко зависи от дефинициите, които използваме и въпросите, които питаме. От така зададената справка, данните на ГРАО показват 299481 деца родени в чужбина между началото на 1990 и края на 2018. С корекцията след моя анализ реалният им брой е по-скоро 331606. Така оценката ми е за 32 хиляди деца, които са родени от български граждани, но ще им бъде изваден акт за раждане в следващите 10 г.

Както се очаква, това число има много условности, които ще разгледаме в следващите редове. От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата родени в Турция. Те представляват една трета от онези 330 хиляди, които споменах горе. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство родени там расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 10 години. В Испания и следващата държава – Гърция има силно намаление след пика преди 10 години. Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да вадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция е процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство родени в Албания предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Заради изброените няколко държави, както и няколко други, разделих данните на такива, където има предимно натурализирани граждани и такива, за които е известно, че има много емигрирали българи, които са родени в България. Към първата група включих и Турция макар българите там да не са натурализирани, а възстановили гражданството си. Това разделение не е точно и по други причини – справката ми от ГРАО показва само месторождението на детето, но не и произхода на родителите им.

Ако имаме и това, ще видим, че немалко деца родени в Германия и Великобритания са от семейства на натурализирани българи. Макар да има индикации, че повечето българи в Молдова и Турция си остават там след като получат гражданството, немалко минават транзитно през България и емигрират в западна Европа. Особено в десетилетието след приемането ни в ЕС сериозна част от диаспората се формира именно от такива хора. Анекдотно сведение, но показателно за това е, че всеки ден поне една трета от чакащите пред българското консулство във Франкфурт са македонци.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад пък практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднина родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи емигрирали във Великобритания, например, са им се родили деца там, които тук причислявам към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата родени зад граница са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. В америките очаквано най-много са в САЩ и Канада. Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хон Конг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея.

Всъщност, гледайки така само страните с предимно емигранти дошли от България, виждаме, че броят на българчетата в чужбина излиза 183460. Тоест децата на натурализирани българи и такива възстановили паспорта си в Турция представляват поне 44% от справката на ГРАО.

Ако ги пръснем по географски принцип, както съм показал долу, виждаме отново, че българи има по цял свят. Един съществен детайл тук е, че някои от тези деца са само родени в такива екзотични страни докато постоянното пребиваване на родителите им е някъде другаде.

Това може да е защото са пътували по работа – като семействата на дипломатите – или на почивка и се е случило детето да се роди там. Това не означава, че децата ще продължат да живеят където са родени. Някои се връщат в България, други – където са емигрирали родителите им. Особено при българите в чужбина е невъзможно да разберем къде точно живеят, което прави и преброяването на емиграцията по региони и дори държави толкова по-трудна.

До тук разглеждахме общия брой родени в последните 30 години. Динамиката как се натрупват през годините също е интересна. Виждаме, че има силен скок на родените в Германия веднага след падането на Берлинската стена. След това намаляват силно за 20 години докато след 2015-та са поне 4500 на година. Обяснение за това е рязкото увеличение на диаспората ни в Германия както от хора емигрирали от България, така и от българи преместили се от Испания, Италия и Гърция, а и в не по-малка степен от натурализирани българи дошли от Молдова и Македония.

Междувременно виждаме голямо увеличение след 2000-та на родените в Испания и Гърция, което силно намалява след кризите в тези страни. Това е едно от сведенията колко голяма част от емигрантите ни там са напуснали тези страни предимно местейки се в Германия и Великобритания. В последната, впрочем, също има доста голям пик в последното десетилетие, най-вече заради установилите се студенти, които вече създават семейства.

Друг начин да разберем как се променя броят родени в чужбина е, да погледнем промяната през годините. Тоест не натрупването, а броят добавени през всяка година. Виждаме описаното горе от различен ъгъл – скокът в Германия в последните години и забавянето в други европейски страни.


Сигурно сте забелязали, че има линкове за контролиране на графиките в горния ляв ъгъл. Чрез тях може да спирате и пускате въртенето на годините, да показвате само страните с емигранти или всички взети заедно, натрупването оте 90-та насам или добавените всяка година. Ако се върнете назад в статията ще видите същите параметри в различни изгледи като някои ще се променят заради историята.


Нещо важно, което трябва да разберем за тези данни е, че увеличението на тези деца не означава, че повече българи напускат страната. От други източници виждаме обръщане на тенденцията. Пикът на българчетата родени в няколко страни се дължи на редица фактори. Основният е български студенти и емигрирали за работа преди над десетилетие, които вече имат стабилни доходи и са се решили да имат деца. Затова промяната в данните тук са по-скоро ехо от миграционни ефекти години по-рано.

В голяма степен тези данни са сведение за размера на емиграцията ни по страни. Макар да има доста условности, някои от които засегнах по-горе, в голяма степен показват къде български емигранти се установяват и създават семейства. Докато някои от тях не регистрират детето си в България, повечето го правят. Понякога причините за първите са емоционални – яд срещу българската държава, управляващите и държавната машина като цяло. Затова и виждаме хора отказващи се от гражданството си. При мнозинството обаче проблемът е чисто административен.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си родено там и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Поне с това впечатление оставам от действията им след като им изпратих серия от запитвания по ЗДОИ. Оказа се, че са ги препратили на всички консулства по света, за да съберат числа, които би трябвало вече да имат при себе си. Така освен всичко друго, създават допълнителна работа на и без това претоварените служители там.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година докато мине пощата. В официалния си отговор министерството отказа да уточни колко често минава въпросната поща, тъй като е държавна тайна. Казаха обаче, че от миналата година има инструкция към всички консулства да използват лицензирани куриерски услуги за изпращането на актове за гражданско състояние. Същите се използват вече за паспорти и лични карти и се заплащат от гражданите.

Това означава, че от сега нататък би трябвало да е много по-бързо и лесно да регистрирате детето или брака си в чужбина и да получите акт за раждане и нови лични документи. Остава въпросът дали консулствата ще имат административен капацитет за целта. Има сведения, че по-натоварените директно отказват да извършват такива услуги, тъй като им е непосилно.

Служебно регистриране

Това не означава, че актове за раждане не се издават така. От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница им е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. От това лесно може да предположим, че още доста не им се занимава с процедурата когато детето получи по-лесно чуждо гражданство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова, ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

В щатите има учудващо малко такива актове – едва 2.7 от всички регистрирани деца. Това може да е заради малкото консулства в страната – може да е все тая за родителите дали ще извадят акт при следващото си връщане в България или дали ще трябва да отделят няколко дни за две отделни пътувания на хиляди километри до посолството. Тук могат да взимат пример от Испания, където консулските ни служители не само са препратили документите, но и са извадили и предали на родителите български акт за раждане за близо 50% от българчетата родени там.

При Ирландия този дял е 17%. Молдова – 30%. При Норвегия, където за последните 5 години са се родили 554 българчета, 83% от актовете са препратени към министерството служебно, но нито един не е издаден и даден на родителите съдейки по справката. Аналогична е ситуацията в Южна Африка (82%), Чехия (60%), Русия (47%) и Украйна (26%). В Молдова 30% от живеещите там са извадили акта си за раждане директно в консулството. Интересен е Кипър, където все още има много българи и немалко деца, но едва 7 от 1044 акта за този период са минали въобще през консулството.

Сравнение и корекция на данните

Преди да разясня корекцията на данните, ще започна с по-нагледно сравнение между държавите с най-големи диаспори. Тук съм изключил тези, където има преобладаващо натурализирано население или такова върнало си българското гражданство. В „други“ съм включил само държавите с емигранти дошли предимно от България.

Графиката показва броя родени по години, а не натрупаните до сега. Забелязва се драстичният пик в Германия, за който стана дума горе. Докато до 2010-та е имало приблизително толкова родени, колкото във Великобритания, след това се увеличава от няколко стотин до няколко хиляди. В същото време децата родени в Испания намаляват след пика от 2008-ма. В Гърция пикът е бил през 2010-та. В САЩ изглежда няма особена промяна в последните години. Вижда се забавяне и в увеличението в други държави.

Един интересен аспект тук е, че тези данни обхващат доста дълъг период. Това означава, че поне някои българи родени през 90-те в чужбина сега вече имат свои деца. Макар някои да се съмняват, че са запазили езика си и самосъзнанието си, а още по-малко, че ще извадят български паспорт на децата си, всъщност това въобще не е изключение. За да разберем колко обаче трябва ГРАО и НСИ да въведат индекси и да публикуват данни подобни на тези в Германия – за населението с мигрантски корени и родени в чужбина първо и второ поколение.

Всички данни до сега включваха корекцията, за която споменах в началото. През 2014-та получих данни с идентично искане към ГРАО, но за по-малък период – 2004 до 2013-та. Тогава споменах условността, че не е ясно колко още деца ще бъдат регистрирани със закъснение от месеци и години. Макар изискването по закон да е 6 месеца, често отнема повече особено, ако минава през консулствата.

С новата справка добиваме някаква представа за това. Сравнявайки данните за 2004-2013 според двете справки виждаме, че средно около 18-20% от децата са регистрирани по-късно. Още 10-15% закъсняват с година-две.

Има няколко причини да не приемаме тази разлика за абсолютна. Първата е, че при всяка справка на ГРАО съм намирал грешки и разминавания. Второ, причините за закъснение преди 10 години може да ги няма сега. Не трябва да забравяме, че по средата на онзи период България влиза в ЕС, което променя ситуацията за много българи. Такова събитие през последните 10 години няма. Отделно промени в законите и практиките, консулските услуги и хаотичната работа на Агенцията за българите в чужбина добавят много шум в данните. Също така цитираните проценти са средни за всички българи в чужбина. Разминаванията между страните са сериозни.

Опитах се да отчета особеностите на повечето държави и горните проблеми в корекцията си. Така долу виждате как съм извел прогнозата си за децата, които вече са се родили, но тепърва предстоят да се регистрират. В синьо са данните на ГРАО за страни, където има предимно емигранти идващи от България. Спадът през 2018-та отдавам именно на такова забавяне. След корекцията се вижда възходяща тенденция.

В жълто пък са данните на ГРАО за страните с натурализирани българи плюс Турция. Корекцията ми не променя тенденцията, но увеличава значително общия им брой. Всъщност именно тук е най-голямата несигурност, тъй като в процесът на натурализация има най-много промени през годините. Именно затова повечето семейства бързат да регистрират децата си. От тази гледна точка имам съмнения, че тук корекцията ми е леко завишена. Ще се компенсира обаче от децата на бъдещи натурализирани семейства.

Епилог

Задълбавайки твърде много в данните рискуваме да се изгубим в условностите и компромисите, които взимаме в анализа им. Затова е важно да се описват подробно. Има много спекулативни твърдения за демографията в медиите и неизменно такива намират място в политически изказвания и дори иначе доброжелателни доклади на неправителствени организации и държавни органи. Нюансите и детайлите липсват почти изцяло.

Ситуацията не е в никакъв случай добра, но излишното ѝ преекспониране и гонене на сензации не помагат по никакъв начин да се разбере проблема или да се открие някакво решение. Децата родени от българи в чужбина са много и доста хора ще нададат стон, че те са изгубени за България. Това не е непременно така – историята е пълна с всякакви завои и обрати. Важно е да ги разбираме и да се учим от тях. За целта са ни нужни точните числа и разбиране какво означават, а не измислени и нахвърлени набързо.

Данни от ГРАО от сегашната справка и тази преди 5 години може да свалите тук. Други полезни статии по темата:

Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/maichinski-de-2/

Тези дни германската статистическа служба обнови данните за изплатените майчински. Писах за тях миналата година разгледайки по колко месеца и колко често взимат майки и бащи.
Нещата малко са се променили тази година. Увеличението на изплатените суми съответстват с повишените заплати, но и доста точно с нарастващата инфлация. Затова реално положението е същото. Тенденцията все повече мъже да получават обезщетение за бащинство се запазва, което е добър сигнал.

Това, което ми направи впечатление, а го бях пропуснал миналия път като гледах данните, са сумите. Посочих разпределението тогава, но днес забелязах колко много от жените получават минимума. По-точно, 45% от изплатените майчински са под 500 евро, a общо 63% – под 750 евро. За сравнение 781 евро е линията на бедността за сам човек в Германия. Едва 8.4% жени са получавали над 1500 евро и то защото заплатите им са били над 3000 евро нето – нещо, което е доста по-рядко, отколкото доста тръгнали към Германия си мислят.

Смятайки средно парите, излиза, че половината от жените в Германия взимат майчински близки до средното в България. Разликата е, че се взимат по-кратко време в Германия, а втората година няма въобще обезщетение. Минималните суми се оказва, че са също близки.

Причината за разликата е в предишните доходи. Докато 86% от мъжете са имали работа преди това, при 52% от жените са нямали такава, а при половината от останалите заплатата е била толкова ниска или часовете малко, че са били около минималното обезщетение. Това проличава не само при майчинските, но и с още по-голяма сила при пенсионното осигуряване. Пенсиите на жените са с 20 до 35% по-ниски в зависимост от сектора и провинцията. Много получават само социална пенсия. Така гледайки само пенсиите, над 60% от жените остават под прага на бедността, особено след развод или смърт на партньора.

В младините им обаче на фона на ниските доходи за немалка част от населението и факта, че обезщетението за майчинство и бащинство са в най-добрия случай 60% от нето заплатата, е направо учудващо, че някои бащи взимат бащинство. Единствената причина на този етап е, че 2 месеца от платеният отпуск могат да бъдат взети само от другия родител – почти винаги бащата. 64% от тях не се възползват въобще от него. От останалите повечето са такива с висок доход, които могат да си позволят да загубят над половината от заплатата си с цел да изградят по-добра връзка с детето си. 8 от 10 бащи, които се решават на това, го взимат минимума от 2 месеца.

Аналогичен проблем има и в България и на много места, където има максимален доход и съответно обезщетение. Така родители в България в висок доход също ще загубят половината при майчинство или бащинство. Разликата е, че в Германия това се случва дори със средните и ниски доходи и намалението дори при тях е с поне 60% от чистите пари, а не 10% от брутото, както е в България.

Това, което не очаквах от данните, беше колко ниско обезщетение взима голяма част от семействата. При разлика в заплатите от 4-5 пъти, странно е, че над половината семейства получават същите майчински както средното в България.

Други статии, които може да са ви интересни в тази връзка, са тези с данните за българите в Германия, за социалните грижи и защитата на уязвимите и пенсионното осигуряване.

Източник: DeStatis

Електрическите скутери и какво ги очаква в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/scooters-germany/

През август писах за електрическите скутери под наем във Франкфурт. Също и за колелетата за споделяне, които се борят за същия пазар. Тогава споменах, че въпреки да са скъпи спрямо колелетата и градският транспорт, са доста полезни, когато последните не работят или бързаш без да искаш да се изпотиш.

Наложи ми се да ги използвам зимно време обаче и то доста. Редовно има проблеми с автобусите и метрото в града, а трябва да взема дъщеря ми от градината навреме. Забелязах няколко неща. Първо, когато е мокро след дъжд всички скутери се хлъзгат брутално. Особено на асфалт и бетонни плочи.Няколко пъти за малко да падна сериозно като набия спирачка. В това отношение Lime са особено податливи, защото имат само една спирачка отпред. Tier са по-добре, защото имат спирачки и на двете гуми и използвайки задната не поднася толкова.

Другото беше батерията. Нормално е да се разрежда по-бързо при студено време, но не очаквах толкова. При температури около 5 градуса Lime губиха по 2-3 процента батерия на минута. Така, за да се прибера, трябваше да си търся скутер с поне 75% батерия. Първият път като не се усетих се наложи да спра и да търся нова тротинетка. Другият проблем при тях беше скоростта – при ниски температури не вдигат повече от 18 км/ч като по-често са 15. Отново Tier се справят по-добре заради по-голямата си батерия. Губат по процент на 1-2 минути и държат стабилно 20 км/ч. Имам съмнение, че имат нагреватели на батериите, за да не губят заряд, но не съм търсил информация.

Проблемът при Tier обаче е, че трудно се намират скутерите им. Доста по-малко са въпреки, че смениха изцяло машините преди няколко месеца и добавиха нови. Lime също смениха машините и може да ги намериш буквално навсякъде. Помага и че имат зелени лампи на дръжките и се виждат отдалеч.

Има и други компании, разбира се, но почти не се срещат. Освен изброените в миналата ми статия преди дни започнаха да слагат нова – Voi. Не съм ги пробвал, но изглеждат много като структура и параметри като Lime.

Моментът за стъпване на германския пазар обаче може да е доста лошо избрах. В четвъртък получих мейл от Lime призоваващ ме да подпиша призив за спиране на предложения в горната камара на германския парламент за промени в закона за движението и правата, които се дават на градове и провинции за ограничаване на този вид транспорт.

Най-общо казано, всички са пропищели от тези тротинетки. Наистина са полезни и ги използвам често, но все повече пречат и с навлизането на повече и повече марки проблемът се задълбочава. Редовно се намират посредата на пътеки, велоалеи, градинки, че и в средата на пътя. Всеки път приложението напомня да ги оставиш на определени места, че и да снимаш как си ги оставил, но почти не се прави. To iма изискване и за носене на каски, но досега не съм видял един човек с каска на електрически скутер.

Планираните промени са за по-високи глоби за такова паркиране, включително за изнасяне на тротинетките от общината, разходите за което ще се поемат от самите компании. До сега компании като Lime са се опитвали да изпращат сметки на клиентите си за глоби за паркиране или минаване на червено и се очаква, че и тази цена ще се пренесе на крайният клиент. Това ще се отрази сериозно на печалбите и използването на услугата, както и другите промени – възможност градове и цели региони да ограничават колко компании по колко скутера могат да поставят в градовете. Именно това е големият им проблем, защото те печелят пазар най-вече, защото са на всеки ъгъл. Ако Lime имат толкова машини, колкото Tier, които са и по-евтини, нямат шанс предвид качеството.

Както споменах в предишната ми статия, с колелетата си Deutsche Bahn са решили този проблем радикално – може да се спира само на определени точки в града иначе се плаща глоба от 5 евро някой да отиде да го вземе. Това се е случило след „неформален“ разговор с общината, в които е било „намекнато“, че трябва да се въведе някакъв ред. Никой от останалите услуги за колелета под наем, както и тротинетките не спазват такова правило и ще си го отнесат. Забелязва се обаче все по-често микробуси да обикалят града и да събират тротинетките. В голямата си част сигурно е да ги зареждат. Виждал съм обаче да вдигат, да местят и подреждат напълно заредени, така че явно усилието е, за да ги махат от пътеките. Пак ги оставят на видими места, където може да пречат на пешеходци, но не толкова. Впрочем, интересното е, че не използват брандирани бусове, а такива под наем. Lime конкретно съм виждал да използват Europcar, което е интересен момент за споделени услуги използващи други споделени услуги. Няма да се учудя софтуерът им да работи и в наети облачни услуги.

Голяма част от другите промени в парламента са свързани по-скоро със сигурността и най-вече за колелетата. Със засилващата се урбанизация в Германия, повечето коли на глава от населението, повечето CUV-та и все повечето родители, които карат децата си до училище, въпреки доста развитата мрежа от велоалеи инцидентите с колелета се увеличават драстично.

Затова има различни кампании, включително т.н. бели велосипеди, като този на снимката горе, които се слагат на места, където е имало трагични инциденти. Идеята е подобна на тази да слагат смачкани коли при тунелите по магистрала Тракия. Ефективността доколкото виждам също е аналогична.

Във всеки случай електрическите скутери създават проблеми и тук, защото са доста по-нестабилни от колелетата. Също така, въпреки, че има велоалеи на доста улици, те са тесни и позволяват само по едно колело да мине. Това в контраст с Белгия и Нидерландия, където си имат цели бело-булеварди. Това обикновено не е проблем, тъй като рязко увеличение на броят колоездачи не се очаква. Когато изведнъж по същите алеи се излеят доста електрически скутери с често неопитни водачи, започва да става тясно.

Казвам го като човек, който кара както колело, така и такъв скутер според случая. Често се минава по тротоарите и по самия път при колите. Затова всички на пътя искат ясни правила къде и как може да се кара със скутер. Това отгоре на изискванията за паркиране и сигурност. Всичко това бърка в маржа на компании като Tier и Lime, за които сегашният хаос е основа на развитието и дори съществуването им предвид колко пари на инвеститорите губят в момента.

Стари изрезки от вестници: Ако можеха стените на Съдебната палата да говорят

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/tova-ne-e-vsichko/

Текстът е публикуван във в. “Вечерни новини”, бр. 16, 24.I.1990 г.


Това не е всичко

Половин истина не означава полуистина, а осакатена истина…Ако можеха стените на Съдебната палата да проговорят…

Според един поовехтял вече политически виц Тодор Живков бил направил изявление, че е готов да предаде милионите си само срещу няколко минути телевизионно време. Щял да съобщи от малкия екран нещо важно, за да спрем да си блъскаме главите над толкова трудния въпрос: как така той, дълбоко неграмотният и впечатляващо посредствен човек, успя да ни управлява няколко десетилетия? Щял да каже също така как и защо са създадени някои от законите и как са ги спазвали тъкмо ония, които са получавали заплати, за да охраняват законността. Виц… А зад всеки виц се крие или някоя мечта на народа, или нелечима болка, или самоирония. Инак народът добре знае, че няма нито лесно, нито скоро да научим имената на всички продажници, които, освен че харизаха душите си, се и самоубица професионално, залъгвайки съвестта си с измамната илюзия, че монархът ще живее над 100 години – колкото е живял дядо му, а дотогава?… И тъй като вицът си е виц, празна работа, някои институции запретната ръкави сами да издирват имена и престъпления. Рубриката “Разкрития на в. “Работническо дело” има благородни цели. Много добре. Не разбирам обаче кое наложи разкритата позорна истина да се поднесе на читателите от авторката Цветана Тошева в осакатен вид. Може би щях да подмина мълчаливо подборката от “абсолютно документални преписки и записки” под заглавие “Върховният съд на НРБ възстанови правдата” (бр. 14 от 14 януари), тъй като тя по същество е без позиция и не казва нищо ново, освен че към броя на репресираните от режима на Живков трябва да се прибави  и името на бившата му снаха. Щях да си мълча, макар да имам сериозни възражения по въпроса за репресията – все пак десетки български интелигенти за наказание бяха изпратени не в Москва като аспиранти (както бившата снаха на Живков), а в затворите и разпитите им бяха провеждани в “покоите” на Главно следствено управление, а не в луксозни вили. Та шях да си мълча, ако същата тази подборка от документи не завършваше с едно необяснимо и с нищо неоправдано предизвикателство в типичен преддесетоноемврийски стил. “Това е всичко” – казва авторката, а това не е всичко! Липсва най-важното. 

След няколко дни Георги Тамбуев направи допълнение към публикацията, с което се опита да заличи грешката на авторката, наричайки предложената от Цветана Тошева осакатена истина “пропуск”. И каза, че ако не бил този пропуск, публикацията щяла да спечели. Възразявам срещу такава квалификация, колега Тамбуев – това не е пропуск. Такава грешка може да допусне само юридически неграмотен човек, а Тошева е юрист и бивш прокурор. Един юрист и бивш прокурор не може да не знае, че не е следствието, което лишава от родителски права. Както и това, че съдът не може да даде ход на дело за лишаване от родителски права без участие на прокурор – прокурорът е защитник на интересите на детето. Е, щом като в съдебната зала е имало прокурор, как така той допусна процес при “строга секретност” – такава процесуална форма не е предвидена в Гражданско-процесуалния кодекс? Как така допусна да се даде ход на делото в отсъствието на “обвиняемия”, обвинен не в какво да е, а в държавна измяна? А правото на защита? Защо Тошева твърди, че не е имало следствие, като в протокола от съдебното заседание съвсем четливо се четат думите на прокурора Атанасов: “Да се даде ход на делото… да се приложат протоколите от разпитите.” А самите протоколи ги няма. Къде са сега? Защо ги няма към делото? Може би защото, ако ги има, щеше да се разбере, че това не са хвърчащи листове, а протоколи от следствени разпити, проведени в резултат не на незаконно, а на законно задържане, разпоредено от Главна прокуратура. Следователно прокуратурата не е непричастна към “събитията”. Веригата е “следствие – прокуратура – съд”, а не “МВР – съд” или “Държавна сигурност – съд”. Кому беше нужно да се щади заместник-главния прокурор Атанас Атанасов и оглавявания от него “наказателен сектор” в институцията. 

Трябва да е ясно: едва след обвинителната реч на прокурора идват думите: “В името на народа…”. Едва след като прокурорът е убедил съда, че изводите на следствените органи са верни, че престъплението е доказано и че извеждането на малкия Тодор и заселването му в САЩ освен че застрашава детето да не бъде възпитано в комунистически морал и нравственост с извеждането му на Запад, е “груба политическа провокация” против НРВ от специалните американски служби. Човек не може да не възкликне: “Браво на българските специални служби” или поне: “Горските американци, не можаха ли да измислят нещо “по-така” за уронване на престижа на режима на Живков? Защо са мислили, че най-голям удар за дядото ще бъде внукът му да не е възпитан в България?…”

Работата е там, че не само делото срещу Мирчевска поражда въпроси. Кой замрази за цяла година следственото дело срещу по-големия внук на Тодор Живков – Тодор Славков, за изнасилване? На този въпрос може да отговори заместник главния прокурор Атанас Атанасов. С чие прокурорско участие (в тандем пак с председателя на Софийския градски съд Михаил Менев) Тодор Живков незаконно осинови внучката си, дъщеря на Людмила Живкова. А две години по-късно беше “осъвременен” Семейния кодекс, за да се даде възможност, вече законно, и на други дядовци и баби от върховете да осиновят внуците си и да им оставят в наследство име, пари, имоти, и надяваха се, власт… И на този въпрос може да отговори само Атанас Атанасов. Както  и на много други въпроси. Ако можеха стените на Съдебната палата да говорят…

Кому беше нужен и реверансът въм Върховния съд? Нима е подвиг, че е обезсилил едно съдебно решение, издадено от един, по смисъла на закона, “некомпетентен съд”. Следователно решение, което никога не е влизало в сила, не би могло да влезе в сила. (Обезсилил го е, а не го е отменил – отменя се нещо, а не нищо. А това дело, юридически погледнато, не е нищо – градският съд не е компетентен да се произнася по дела от такъв характер. А това, че уж го бил иззел от районния съд, комуто е подсъдно, и което му е позволено от закона, това не прави съдебния състав с председател Михаил Менев “компетентен”. По същата причина – изземва се нещо от районен съд, а не нищо, а такова дело в районния съд не е завеждано никога).

И освен това Върховният съд се произнесе след 10 ноември. Щеше ли и преди тази дата да се обезсили (или да отмени) подобно съдебно решение? Мисля, че това ръкопляскане на Върховния съд е по-скоро подигравка с него – известна е неговата “независимост” преди 10 ноември.

Като слушам исканията “Съд за Тодор Живков!” (слава богу, най-после задържан “под стража”), ми се иска да попитам: народе, ти, който справедливо искаш този съд, замисляш ли се над въпроса: кой ще ги съди? Същите ли тези, които газеха през законите, за да се возят в служебни мерцедеси  и да имат по бюрата си “петолъчка”? Същите ли тези, които подготвяха закони, пожелани от вожда, така както готвачите му спретваха манджите – според апетита и настроението му. Същите ли тези, които заличаваха разпоредби, наредби и постановления, нехаресвани вече от Живков, така както чистачките бършеха праха от вещите му. Ако ще са тези, по-добре да няма съд…

Мислех си по едно време да призова колегите журналисти, с които през последните десетина години пишеха “на правни теми”, тоест за безправието и беззаконието, да направим гладна стачка – белким предизвикаме нечия съвест да заговори. После си казах, че е глупаво, след толкова години духовен глас за свобода, сега да гладуваме и физически, за да се отървем от охранените. Затова вместо колегите си, призовавам главнокомандващите  и техните помощници от сферата на правозащитните, правоохраняващите и правораздаващите органи: ако разполагате с достатъчно и по безспорен начин доказани обвинения срещу себе си в предателството срещу законите на НРБ преди 10 ноември, подайте си оставките!

Виолета РИЗОВА

Документалната трилогия на Генка Шикерова „Социалната война”

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/socialna-voina/

Навярно, сте го виждали из мрежата, но си струва да се повтори отново. Този документален филм беше крайно нужен и е жалко, че някой не се е наел да го направи в началото на миналата година преди нещата да стигнат до тук. За жалост това е състоянието на медиите в България, а сам журналист не може да се наеме с такова разследване. Дори сега националните телевизии отказват да излъчат трилогията, въпреки, че им е предоставена безвъзмездно от продуцентите от DNews.

За темата за групата, която наричам „торбаланците“, писах през септември. Прегледах активността, за какво говорят, кои са най-активните членове в ядрото, кой създава съдържанието и какво може да научим от профилите им. От тогава доста от тях бяха „изчистени“ и по-радикалното съдържание беше изтрито. Групата вече се е превърнала в политически активна, а връзките с крайни религиозни елементи и националистическите партии не се крият.

Тук ще намерите списък с всички излъчени части от трилогията, заедно с неизлъчени откъси. С добавянето на последния епизод идната седмица, списъкът ще се обнови.

Крие ли се броят раждания и защо е тъжен Костя?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/broi-rajdaniq/

Отдавна не ми се беше случвало да ми кипва толкова бързо от повърхностно или подвеждащо изказване, но явно беше време. Днес ми изпратиха видео публикувано от Костадин Костадинов от партия „Възраждане“. Ако не знаете кой е – честито. Няма значение всъщност, защото твърденията му относно демографията в България ги чуваме най-редовно. Стандартна практика той и хора с неговите убеждения и капацитет да подменят числа и да рисуват апокалиптични картини. В този случай обаче знам и съм писал многократно какво точно стои зад всяко негово изречение.

Няма да пускам линк към записа, за да не му давам излишно внимание. Лесно ще я намерите в YouTube. Ще започна с основните му идеи, повечето от които е поместил в първата част от записа. След тях развива тези за завладяване, изчезване, конспирации и прочие.

Защо няма водещи негативни новини в началото на годината за намалели раждания? Замислете се – явно данните се крият!

О, разбира се! Наистина тази година не виждаме такива заглавия. Чак не смеех да се зарадвам. Години наред писах на редакциите на основните медии да спрат да пускат евтини сензации на база грешни данни. Всъщност, по едно време се беше стигнало до комичната ситуация, че ражданията всъщност се бяха увеличили, но водещите настойчиво повтаряха за „нов антирекорд“.

Къде е „броячът“ на ражданията? Защо се крие?

Това, което той нарича „брояч“, всъщност е регистърът за ражданията на Министерството на здравеопазването. Именно на него разчитаха журналисти и политици за негативните си послания и стряскащи заглавия. В действителност както многократно илюстрирах тук, регистъра беше не само грешен, но и с непостоянно качество. Събирането на информацията беше оставена на произвола, голяма част се въвеждаше с месеци закъснение, а понякога и самият регистър отказваше да работи.

Години наред призовавах да се спре публичната част, тъй като не върши никаква друга работа, освен да генерира фалшиви новини. Най-накрая го спряха, но беше доста по-отдавна от миналия октомври, когато Костадинов явно е забелязал.

На 2-3-ти януари излизат данните за раждаемостта, смъртността и за емиграцията.

Не. Данните за раждаемостта и други демографски процеси излизат през април, когато НСИ са събрали информация от всички източници. Не, не са му казали „категорично“, че нямат данни и че „може би“ ще ги имат през април. Има си календар и излизат в една и съща седмица от годината всяка година.

МЗ също не са му казали, че нямат информация. Ако се е изтърсил пред портиера или деловодството да търси числа, нормално е да му кажат, че на място ги нямат. За тази цел си има питания по ЗДОИ. Данни обаче имат в НЗОК и по болниците и тази информация вече е събрана. Там обаче има условности, които не очаквам Костадинов да иска или да може да разбере. Най-вече какво се брои, към кой регион, кога и кога се вписва.

Разполага с „техни“ източници, които му казали, че ражданията били 41-42 хиляди през 2019, а за 2018 – над 50 хиляди.

Тук прихнах да се смея. Първо, защото числата са далеч от истината, за което ще разберете след малко. Най-вече обаче, защото като каза 42 хиляди веднага разбрах кой е тайният им „източник“. Това са съвсем публичните отчети на Националният център по обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват различни справки, част от които са за ражданията.

Един от проблемите на Костя обаче е, че са пуснали справки само за първите три тримесечия на 2019-та, т.е. до септември. Ако съберем числата там излизат точно 41828 раждания. За 9 месеца. Ако сметнем обаче за цялата 2018-та излизат 56099 раждания. Не е съвпадение, защото другаде такива оценки няма.

Всъщност, в известен смисъл аз също съм му „таен“ източник, тъй като макар публични, справките на НЦОЗА са достъпни само няколко месеца назад. Тези за 2018-та и назад са отдавна изтрити от сайта им. Затова през ноември публикувах архива си, в който съм ги запазил. Много вероятно е да ги е взел точно от тази ми статия. Явно обаче е прескочил изчерпателните ми предупреждения за ниското качество на данни, че се отклоняват сериозно от реалния брой раждания и че всъщност справките на НЦОЗА отчитат само част от реалните събития.

България е държавата с най-висок „процент“ смъртност в света.

Това тук винаги ме дразни като изказване и то основно, защото не е толкова лесно да се обясни, особено когато отсрещната страна сякаш търси и има нужда да чува такива новини. Написах две статии обсъждащи този проблем – как смъртността не е просто едно число и как всъщност следва да се сравняват държавите, за да има някакъв смисъл.

Накратко – не може да се сравнява смъртността в България и Сирия или Афганистан, защото структурата на населението е коренно различна. С всичките болести и убийства там, смъртността сред хората над 60 навсякъде е много по-голяма. Все едно да сравнявате колко хора страдат от артрит в стар комунистически блок и студентско общежитие. За да има смисъл сравнението, се използва стандартизирана структура на населението, спрямо която се смята както заболеваемостта, така и смъртността. Така виждаме, че България всъщност е в средата на скалата в световен мащаб, но все още доста след останалите страни от ЕС.

Да, общата смъртност може да се използва за сравнение в контекста на намалението на населението, но и там фокусирането само върху тази метрика и само за една година без контекст е подвеждащо. Най-малкото детската смъртност сега у много страни е на нивото на България от преди 50 години. Отделно динамиката на населението през десетилетията обезсмисля всякакви внушения за линейно намаление. Затова и ООН и СЗО отдавна се опитват да въведат ASDR като метрика. Качеството на данните в развиващия се свят обаче е пречка.

Броят на емигриралите няма как да се каже колко е… но е 100 хиляди отгоре на данните на НСИ.

За няколко секунди се успокоих, че ще каже нещо смислено, но бързо се впусна в отвлечени числа без обосновка или почва. Наистина нямаме точна представа колко са емигрантите и наистина има такива, които са все още регистрирани в страната. НСИ обаче не брои населението по адресна регистрация – По нея се изготвят изборните списъци. От там идват ония легенди за 1-2 милиона „мъртви души“.

Всъщност, доста хора сме се опитвали да опишем и картографираме българите в чужбина. Имаше и опити за сензации от данни измислени от Външно. Имаше и измислици повтаряни 100 пъти от министри и шефове на агенции, докато не станаха истина в медиите. Едни националисти като Костадинов се опитаха да говорят и за 6, 7 и 8 млн. българи зад граница в опит да се разшири схемичката им преди да влязат в ареста. Реалността обаче, че при отворени граници и неработеща система за адресна регистрация е невъзможно да се разбере кой точно къде е. Някои и не искат.

Затова опираме до това, което знаем – раждаемостта, смъртността и методологията на НСИ. Няма хора без акт за раждане и смърт. Изваждайки тези числа получаваме около 1.2 млн. българи родени в страната или получили гражданство, които вече живеят някъде другаде. Това е. Къде са точно може само да гадаем.

700 хиляди напуснали страната за 10 години при Бойко. 150 хиляди за една година или повече от жертвите дала България от Първата и Втората световна война.

Чудя се откъде е извадил този това число 700 хил. при условие, че толкова хора не са се раждали, а емиграцията намалява въпреки всичко, което Борисов е сътворил в последните години. Всъщност, сещам се от къде – често при такива сметки „забравят“ да отчетат смъртността и приписват цялото намаление на населението на емиграция. Ще се радвам да сподели източника си все пак.

Тук в никакъв случай не защитавам Борисов и тези около него. В огромната си част хората напускат страната дори не толкова заради финансови проблеми, заради липса на надежда, че нещо ще се подобри към по-добро. Не е обнадеждаващо да плаваш по течението на просперитета в Европа докато кабинета усилено гребе в обратна посока чрез ерозия на демократичните принципи, медийната свобода и върховенството на закона. Обсъжданото в записа обаче няма общо с изброеното, а е първосигнална емоционална въдица с цел атака към другите.

Втората част си е обидна, но за жалост доста типична за реторика като неговата. Да оставим настрана грешните числа, които цитира. За него българите в чужбина са се споминали вече. Не съществуват. Хем призовава хората да се върнат, хем ги има за мъртви. Такова отношение срещам често. Всъщност, немалко хора са напуснали именно заради хора като него. Вчера точно стана дума как познати не биха се върнали, защото националисти от типа на Констадинов ги тормозят и пребиват на улицата, заради това какви са се родили. Може би може да започне с промяна на собственото си отношение срещу цели групи българи, ако иска все пак да направи нещо за страната.

Крият ли се данните и защо се вързваме?

Често се бърка некадърността, мързела и лошата организация със зла умисъл. От последната има премного в институциите ни. Агенцията по околната среда крие суровите данни за замърсяването на въздуха. Прокуратурата крие информация по какво е работил Пеевски и Гешев. Финансовото министерство крие данните за къщите за тъщи и ред други измами. Дела за информация има много и по-често се печелят.

В повечето случаи обаче информацията или я няма, или не става за нищо. Често я има всъщност, но не означава това, което ти се иска. Затова има методологии, но защо са му на човек, като може да си измисли просто число и да пусне гневно клипче в тубата. Точно на база такива измислени числа бяха сензациите за демографията всеки януари, по които милее Констадинов.

Администрацията ни има проблем със събирането на информация и поддържането на качествени регистри. Казвам го отдавна и давам постоянно примери. Това не означава, че всяка статистика, която не ни се нрави е грешна, а всяко число, което не може да ни предоставят на момента се крие.

Броят деца родени и живеещи в страната ще разберем през април и то не защото Костадинов е влетял в нечий кабинет, а защото всяка година излизат по едно и също време. И да, те най-вероятно ще са по-малко от предходната. Няма да са 42 хиляди, а отново над 60. Да, пак ще са по-малко от починалите и емигриралите. За това има много причини, които сме обсъждали тук и ще обсъждаме отново.

Грешно е обаче да се говори с патос и да се гонят евтини сензации. Демографията е любима тема на националистите в цял свят, защото им помага лесно да преекспонират проблеми, да премълчат други и да насочат страха на хората срещу „различните“. Именно това виждаме в обсъжданото видео. Нито родните наци-оналисти са го измислили, нито го прилагат най-успешно. Не означава обаче, че не е също толкова вредно както за обществения дебат, така и за намирането на някакво решение на демографския проблем и дори по-важното – придържането към него отвъд края на мандата.

Немската стратегия за детето и как се прилага

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/de-social-workers/

Във връзка със случая с 7 месечното бебе в Хамбург предупредих тези дни да не се избързва, тъй като не знаем цялата история, а и често тези случаи далеч не са толкова прости.

Днес пак коментирах случая и случайно забелязах, че немската статистическа служба е пуснала данни за това, което в България наричаме доставчици на социални услуги. В прословутата Национална стратегия за детето, също както в предишната, те поемат голяма част от социалното подпомагане на семейства в затруднение, включително емоционална, психологическа, здравна помощ, както и обучения, временни жилища и прочие. Новите промени, които правителството готви след нездравият медиен шум, цели именно премахването на този тип организации и помощта, която те предлагат на семействата. Както ще видим тук, други държави вървят в обратната посока.

Покрай тези числа се зарових в други данни, които са пускали. Нещо подобно направих и с данните на българската диаспора в Германия, майчинските и пенсиите на немците. Като тръгна с една таблица и преди да се усетя вече имам 20 и доста данни за сравнение. Пускам числата заради истерията, която виждаме по тази тема идваща както от групи в социалните мрежи, така и от политици.

През 2018-та броят на доставчиците на социални услуги са били 37150. Това е увеличение с 13.6% спрямо 8 години по-рано, когато са били 32676. 78.6% са на НПО-та и религиозни организации. Малко под 8000 имат връзка с общини и институции. За последните 8 години и двата вида доставчици се увеличават, но тези на НПО-та увеличават дела си.

В същото време броят места на всяко едно заведение намалява – от 9.7 над 8.3. Това означава, че се отварят повече, но по-малки защитени домове, социални групи и дневни занимални. За сметка на това се увеличава броя на педагозите във всяка – от 6 през 2010-та на 6.8 в края на 2018-та. Също така само 10% от заетите в сферата са административен персонал с тенденция за намаление. Всички останали работят с децата и семействата.

По-интересни са действията, които са предприети. Относно тези в Норвегия имаше доста спекулации, които бяха използвани включително от големите медии за манипулиране на общественото мнение. Тук е много важно да се разбере, че никое от тези действия нямат общо с въпросните доставчици на социални услуги – всичко това се прави единствено и само от институциите при съдебен контрол. Това важи както за Германия, така и за България и практически всички европейски държави.

Общо „предприети действия“ от социалните в Германия има средно по 30 хиляди на година. Половината от тях са частично или цялостно извеждане на децата от семействата. 30% от останалите са спешна социална помощ, 14% са указания и различни видове забрани за настойниците, а 6% – указания за методите на възпитание и обучение.

През 2018-та пълно отнемане на деца е имало е 7512 случая, а 8523 са били с частичен достъп до детето. Тези мерки не означават, че после децата не са върнати при родителите след разследване или показване от страна на семейството, че са взети нужните мерки. Предприемат се единствено при доказан и непосредствен риск за децата и решение на съда. Няма данни колко са били върнати, защото процесът може да отнеме месеци, а понякога години. От нашумелите случаи обаче става ясно, че сравнително често се връщат. Също така броят на тези мерки варира много през годините, но като цяло не се увеличава въпреки нарастващото население и емиграция.

Финансирането на тези организации е друг интересен момент. Преки постъпления от бюджетите на правителството и местната власт представляват 3.5 милиарда евро. Преди 10 години сумата е била 2.6 млрд., тоест е имало увеличение от над 35%. В същото време обаче разходите им миналата година са били 51 милиарда. Те са се увеличили почти двойно за 10 години – с 90%. Това означава, че едва 7% от разходите се покриват със субсидии от бюджета. Разликата идва от дарения, еврофондове и финансиране от религиозни организации.

Разбивката по типове разходи показва, че 66% отиват за дневни занимални и градини. Тези са в помощ на семейства, които не могат да си позволят да работят иначе заради острият недостиг на градини в Германия. 24.7% отиват за защитени домове, където се предлага убежище на жени и деца в риск. Те не участват в извеждането на деца от семействата, също както в България, но подпомагат социалните, когато някой потърси защита.

Всички тези данни ще намерите в базата на DeStatis с кодове 22542-0001, 22522-0003, 12411-0005, 12211-0604, 22551-0001 и 22551-0002.

Стари изрезки от вестници: Славчо Трънски за личността и управлението на Живков

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/stari-izrezki-slavcho-transki/

Текстът е публикуван във в. “Учителско дело”, бр. 49, 29.XI.1990 г. Повече за Славчо Трънски ще прочетете в desebg.com.


Изказване на народния представител Славчо Трънски през XI сесия на Народното събрание

Другарки и другари народни представители, 

Поставен е въпросът пред Народното събрание за освобождаването на Тодор Живков от поста председател на Държавния съвет. Ако до вчерашния пленум някой е имал съмнение дали да му благодари и пожелае щастливи старини, то след изказванията на редица другари, които разкриха неговия истински лик на ръководител, у никого не ще остане съмнение, че той заслужава такава чест. 35 години той стои на кормилото на партията и държавата и 35 години тормози нашата икономика с какви ли не концепции, реорганизации и най-различни измишльотини. 35 години той насажда последователно и настойчиво командно-бюрократични методи, обявява съвсем произволно и ненаучно етапите на социализма, наричайки ги ту зрял, ту реален, ту толкова развит, че родил две Българии, а ние сега виждаме, че няма нито една – каквато сме искали и мечтали. Груб волунтаризъм, безпределна самонадеяност, високо самочувствие и редки пръсти – ето с какво се характеризира неговото дългогодишно ръководство. Ние тепърва ще разберем как са вземани решение за строителството на заводи-гиганти, за които са изразходвани милиарди, тепърва ще чуем за неговите методи на ръководство, за недопустимите подходи на човек от този ранг, как е противопоставял един на друг своите колеги, как е налагал своето мнение, как е премахвал неудобните или тези, които е подозирал, че ще му вземат мястото. Свидетел съм на много неща и аз. 

Неведнъж през целия команден състав на Българската народна армия той е унижавал министъра на народната отбрана ген. Добри Джуров, наричайки го въшкар, как изгони от ЦК на партията, а сетне и от Народното събрание др. Р. Григоров, защото той се осмели да изрази несъгласие с неговото неудачно предложение за издигане на длъжност секретар на ЦК по селското стопанство не агроном, а минен инженер, защото се беше влюбил в него, а само след няколко години го разлюби и го извади от ЦК; как обруга Стоян Михайлов, за да го извади от ЦК.

В последно време той не можеше да се владее и често губеше равновесие. Толкова беше уверен в своята несменяемост, та на три пъти подхвърли в ЦК, че баща му живял 105 години, с други думи – мислете му, няма скоро да умра.

Малко са ръководителите в света, които си издигнаха приживе паметник, а нали е хитрец, уж от скромност нареди на милицията да вдигне паметника от родното му село. После се разбра, че го е вдигнал не от скромност, а защото не го е харесал. Тази фалшива скромност се разкрива на всяка крачка. Погледнете колко са трудовете му – те дори не могат да се преброят. Какво са Достоевски, Балзак, Вазов при световноизвестния “писател” Тодор Живков  и жалко е, че неговият послушник Любомир Левчев не го прие за член на Съюза на писателите – това е голям пропуск. Няма кътче на света, където да не са издадени. Но, разбира се, за издаването им плаща не някой друг, а българския народ. При това плаща валута за най-фина хартия и най-скъпа подвързия. Може да запитате – кога ли го пише? Имате право. Пише ги колектив от 20-ина души, а той само се подписва. Стана практика отчетни доклади от ЦК за пленуми или конгреси, върху които са работили по няколко десетки души, да се отпечатват като негови лични доклади, а следователно и негови трудове, но, разбира се, това не би могло да става, ако нямаше такива блюдолизци като Милко Балев, който пак за сметка на държавата се разхождаше по целия свят, за да донесе на автора лично първия екземпляр. Може спокойно да запитаме имат ли съвест тези хора, или нямат?

Едно време цар Фердинад, а сетне и синът му Борис са имали всичко на всичко 4 резиденции – Варна, Кричим, Боровец и Евксиноград. А колко има нашият цар, когото сме направили герой на България  и на социалистическия труд, и от скромност, видите ли, не пожела да му се присвои и трето геройско звание. Сега Тодор Живков има не по-малко от 30 резиденции и ненапразно хората се шегуват, че по резиденции на глава от населението България е на първо място. Поне да се използват! А те стоят с години и чакат или президента, или някой гостенин, за да преспи, а разходите по поддържането им си вървят. Вчера направих предложение на пренума на ЦК да се помисли за най-рационалното им използване, защото и най-богатата държава не постъпва така. И още нещо – резиденция “Евксиноград” при цар Борис беше отворена за посещение  и много ученици са видели как живее царят, а днес Еквсиноград е недостъпен за туристи и други посетители. Да не говорим пък за ловните стопанства. Почти цяла България е превърната в резервати, в които ловува президентът, и естествено е той да има най-богатата колекция от сърнешки и еленови рога и свински зъби, и който не ги е видял, да отиде в Ловно-рибарския съюз да ги види. Пита се кога намира този човек време и дебели книги да пише, и концепции да разработва, и на лов да ходи, и речите да си готви? Станал е смешен и със своите докладни записки до Политбюро. Минат не минат няколко месеца и следва докладна. Ще попитате: толкова ли неговите другари не му дават възможност да се изкаже в Политбюро, та им пише докладни записки? Сигурно такава обстановка е създал, такъв стил е въвел. Нашият президент е майстор, страшен майстор на реорганизации.  И съсипа България с тези чести реорганизации. Ама че някаква организационна структура още не е изявила своите хубави и лоши страни – няма значение, и ако днес е предложил някаква огранизационна структура, след като преспи, му хрумва друга, отменя старата и въвежда нова. Не ми е ясно защо другарите в ЦК му уйдисваха на акъла, защо му позволяваха да разваля добри организационни форми, за да прави неудачни и непригодни. Ние в България сме станали за смях пред другите страни с тези реорганизации. Но и тук се майсторлък и шопска хитрост. Хем нищо съществено да не правим, хем да се създава впечатление, че правим нещо ново и голямо. 

Другари и другарки, народни представители, аз много се съмнявам дали той искрено желае и се стреми към преустройство. Сигурно си спомняте неговата докладна записка до Политбюро от 4.II.1987 г. Основната нишка, която пронизваше писмото, бе, че ние с Априлския пленум сме извършили преустройство, следователно няма какво да преустройваме и за първи път той каза, че ще правим преустройство, когато бе на посещение в Китай. Моля, ако греша, да ме поправите, но мисля, че така беше. Помня това писмо, защото сътрудниците в съветското посолство бяха в паника – какво става, защо така? И аз съчиних оправдание: “Че какво пък, рекох, нека, има и такива страни, които да са стабилни, за да помагат на тези, които се преустройват.”

Нашият президент е страшно злонамерен човек и преследва до дупка. И аз съм му сърбал попарата. И нещо още по-лошо, опитвал се е да вбива клин между мен и най-близките ми бойни другари. Той не веднъж инценираше сложни обстановки около мен и когато нещата идваха до моето разпъване на кръст, той се явяваше в ролята на мой спасител. Нали всичко трябваше да е негова заслуга, негово дело. Той не търпеше и не можеше да търпи край себе си хора, които са имали по-голям актив от неговия и които са по-полулярни от него. Най-характерно за неговия стил  и подход е старата мисъл – “разделяй и владей”. Той не само, че противопоставяше хората един на друг и подпираше най-верните нему, но и забележеше ли някои от апарата на ЦК много да се сближават, той незабавно ги разгонваше. Страхуваше се очевидно от преврат. В стила му бе да създава такива ситуации, че накрая да дойдат работите до него. Той да ги реши – да се подчертае, че именно той, а не друг го е решил. Пак благодарение на неговия душеприказчик Милко Балев. Ето как изкуствено се създаваше ореол около неговата личност. И все беше недоволен от написаното от него в мемоарната литература. Недоволен бе от Веселин Андреев и го подгони; недоволен беше и от Добри Джуров, недоволен бе и от Петър Илиев и все за това, че малко са написали за него, че не са изтъкнали особено силно неговата роля и личност. Такъв ненаситен и жаден за слава е нашият досегашен президент. Беше време, когато издателствата не печатаха мемоарна книга, ако в нея не е изтъкната и особено подчертана ролята на Тодор Живков. Зная, че мнозина се поддаваха на това. Известно ми е, че негови бойни другари от отряда “Чавдар”, желаейки му добро, са ходили при него да му внушат по другарски, че Милко Балев не е чистоплътен човек, че той срива неговия авторитет и са отправяли призив да се освободи от него, но вместо да се вслуша в техните призиви, ги постави в крайно трудно положение. И това е обяснимо. Кой сече дясната си ръка? Кой убива душеприказчика си, своя образ и подобие?  

Другарки и другари, нашата страна беше много близко до обстоятелството до стане наследствена социалистическа република. Към това Тодор Живков се стремеше с всички сили. Знаете, че той направи член на Политбюро дъщеря си, а преди около два месеца разбута един отдел в ЦК, за да направи от него три, единият от които за неговия Владко. Е, сигурно е мислил най-напред да го направи зав. отдел, следващия скок – или секретар на ЦК, или направо член на Политбюро. И това пак благодарение на блюдолизците, някои от които бяха в Политбюро и Секретариата, а други в Държания съвет.

Ние всички имаме деца и всеки родители милее за децата си. Затова и разбирам неговия стремеж. Но трябва да има пипе, да има качества. И все пак вълнува ме въпросът – какво научихме от нашия президент и с какво ще го запомним? С оглед да се увековечи личността на Живков и фамилията му се разсипаха луди пари за Правец. Помня, едно време той разказваше как Хрушчов при едно негово посещение го питал: “Тодоре, ти направили ли нещо в селото си?” Живко отвърнал: “Не съм”. “Е, това ти е грешката” – рекъл Хрушчов. Но Тодор Живков бързо поправи грешката си и превърна Правец в дворец и втора столица на България начело с неговия монумент. Че нали заради увековечаването на фамилията бе и създаването на фондацията “Людмила Живкова”, която се предава по наследство, и “Знаме на мира”, и “Камбаните”, и много други неща. Целта е всяка вечер по телевизията да се чува фамилията Живкови. На всичко това шопът би казал: “Боже, боже, аз ли се криво молих, или ти ме криво разбра”.

Сега се носят най-различни разговори около фондацията “Людмила Живкова”. А следствието на Живко Попов и други задържани от органите на МВР и минали през съда показва, че тази фондация е давала възможност на мнозина да натрупат големи богатства. Ето защо предлагам да се създаде партийно-правителствена комисия, и ако трябва да остане да съществува, да се запушат всички канали, през които биха изтичали средства. Освен това през тези дни чуждите радиостанции излъчиха съобщение, че Владимир Живков (Владко) е проиграл в някаква столица на комар няколко милиона долара. Да се провери вярно ли е това и ако е вярно, да се провери чии са тези пари – негови, таткови или народни, и да се потърси съдебна отговорност.

Известно ви е, че през годините 1948-1952, или както го наричаме период на култа, от органите на МВР бяха задържани десетки комунисти, между тях много бивши партизани, сред които и аз.  Тези другари бяха подложени на нечуван физически и морален тормоз. Това дойде до знанието на Политбюро и Владимир Поптомов пое инициативата да се създаде комисия до Политбюро, която да надникне в следствието. Но на 1 май 1952 г. др. Поптомов почина и Тодор Живков, използвайки отсъствието на Поптомов, приписа заслугата за създаването на тази комисия на себе си. Нали мъртвите не могат да говорят, той обра славата и за това, и за много други неща. Той съчини версията, че в навечерието на 9-и септември е оглавил някакво оперативно бюро, което осъществило въстанието. Това нещо се оспори преди известно време от другарите Антон Югов, Георги Чанков и Цола Драгойчева в доклад до ЦК, като казват, че такова бюро не е имало.

И така благодарение на подлизурковците всичко се свързва с името на Тодор Живков – и въстанието, и победата, и строителството на социализма. Но ще се вдигне завесата, ще се научи истината. Ще се научи истината и защо на Бузлуджа в мемориала наред с Д. Благоев е направен берелеф  от мозайка и на Тодор Живков. Но на него не му неудобно от едно такова превъзнасяне и приравняване със световноизвестни исторически личности. Напротив, той се чувства много добре редом с Дядото и Георги Димитров. Обяснението е, че той бе всьо и вся, хората се стараеха да му угаждат и свързваха едва ли не цялото съществуване на България от основаването и до днес с неговата особа и се разтапяше от задоволство, когато го наричаха “стратег” и “архитект на априлския период”, когато изтъкваха неговия “почерк”, че, виждате ли, само той може да вижда новото, само той може да прозре бъдещето, а сега и ние виждаме докъде доведе България  това негово ясновидство. Добре е, другарки и другари, че ни се отдава възможност да му кажем тия неща, когато е жив и е сред нас, да чуе и се убеди във фалша и своето божество. И когато говорим за тези неща, ние същевременно напомняме и на новия председател на Държавния съвет, и на другите другари да бъдат внимателни, да не се поддават на хвалби суперлативи, защото подхалимите си нямат друга работа, освен да хвалят и да превъзнасят, защото са сигурни, че от това ще имат лична полза.

Другарки и другари, народни представители. Това, което казах, е само една малка част от онова, което трябва да се каже за Тодор Живков, за неговия стил и живот.

Съгласен съм той да бъде освободен от поста председател на Държавния съвет, поддържам предложението да бъде избран за поста председател на Държавния съвет др. Петър Младенов и поддържам всички останали предложения за назначения и ще гласувам за тях.

10 пъти по-нисък риск за рак на шийката на матката с ваксина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/hpv-vaksina/

10 години след началото на имунизационната програма срещу ЧПВ в Шотландия виждаме предварителните резултати. Сред първите имунизирани момичета, които днес са вече на 25, случаите на среднотежка и тежка цервикална дисплазия са намалели с 88%. Това е предраково състояние, което често се развива в рак на шийката на матката на по-късна възраст. Сравнението горе е спрямо момичета от същата възрастова група 8 години по-рано, които тогава не са били ваксинирани.

Покритието на ваксината довело до това намаление е било 90% сред момичета на 13 години и 65% при по-възрастните момичета. Забелязвало се и намаление на случаите на предракови образувания дори при неваксинирани момичета, тъй като при това ниво на имунизация общата заболеваемост е намаляла – т.н. обществен или стаден имунитет. Това повтаря наблюденията в Австралия, които са вече на път да почти да елиминират ЧПВ сред младите.

За сравнение, в България през 2013 и 2014-та година, когато започва програмата, покритието на ЧПВ ваксината е съответно 24% и 19%. През следващите години пада до 2.7% и 0.7% заради силната антивакс кампания, която виждаме до ден днешен. Резултатът е, че все още всеки ден умира по една българка от рак на шийката на матката и има тенденция на увеличение.

Забележете, че ваксината използвана тогава в Шотландия е само за двата основни щама – 16 и 18. Същата както в България. Да, ваксината не е „срещу рак“, а предотвратява с висока ефективност „само“ два от стотиците щамове на ЧПВ. Те обаче са отговорни за над 75% от новообразуванията конкретно при шийката на матката и в държавите приложили програми и успешно преборили се с антивакс истерията се вижда вече десетократно намаление на опасните случаи сред младите. Показани са и като безопасни и са оборени с реални данни всички твърдения, че водели до МС и автоимунни заболявания.

Новите ваксини с 4 и 6 щама дават дори по-добри резултати, включително при момчетата, където случаите на рак на меките тъкани не са също сериозен, но често подценяван проблем. От тази година в Шотландия вече се поставят и на момчетата и виждаме подобни мерки във все повече държави. От скоро последните използват и 4-валентната ваксина.

У нас едни хора уж се борят срещу стратегии и ваксини. Уж децата пазели, а всъщност ги обричат на 10 пъти по-голям риск от определени видове от рак и други предотвратими болести. Същите пускат конспиративни теории, че имало превенция срещу рака, но се криел. Виждаме, че има всъщност, поне отчасти и става ясно кой всъщност пречи на хората да се предпазят.

Изследването може да свалите тук или в журнала. Кратко описание има и в тази статия. Може да разгледате и националната стратегия 2017-2020, която описва проблемите и какво смята да прави Министерство на здравеопазването по въпроса. Целите им са красноречиви: „Възходяща тенденция в постигнатия ваксинален обхват“. Т.е. носене по течението.

За въздуха, праха и как го мерим – опит за сравнение

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/sravnenie-airsofia/

През февруари пуснах статия, в която се оборих твърдение в Труд, че на AirSofia не може да се вярва. В нея казвах, че да, измерванията не отговарят на тези на ИАОС и има недостатъци в по-евтината апаратура и поставянето ѝ, но сайтът е важен и достатъчно точен инструмент за целите, за които се използва. Именно на работата на всички тези доброволци се дължи фактът, че сега темата за въздуха е поставена така на дневен ред за разлика от допреди 4 години.

В този текст написах, че измерванията на станциите от мрежата на LuftDaten, от която е част AirSofia, се разминават с 5% от тези на агенцията. В последствие ме питаха за това число, което ме накара да се замисля. Бях цитирал сравнение, което направихме в началото на проекта. Тогава станциите бяха малко, също както и извадката. Това само по себе си не беше качествено сравнение – поне не достатъчно за стандартите, към които се опитвам да се придържам.

Затова започнах да събирам данни от станциите и да правя по-добър алгоритъм за сравнение. Първият прототип показах на среща на Заедно в час в Берлин в края на март, където говорих за отворени данни и как да ги използваме. Тогава още използвах данните за 2018-та. После реших да изчакам да мине зимата и да направя сравнението за месеците около Нова година.

В следващите седмици се връщах към анализа ми, добавях данни, поправях грешки, пробвах с отстояния, изчистване на пикови стойности и прочие. Често нямах време и малко по малко се видя, че има риск този анализ да последва пътя на данните за санкциите за пушене и тези за жертвите от войните ни – все числа, които съм събрал, но така и не съм публикувал в разбираем вид.

С началото на този сезон постовете за класации на градове, маски и поредните извинения на Фандъкова ме върнаха към темата. Все още не съм доволен от резултата, но ако не го пусна сега – надали ще види бял свят. Не знам дали ще се получи, но да видим. Цялата таблица с формулите ще добавя под статията в следващите дни, когато успея да я оформя в по-четим вид.

Изводите

Основният проблем с числото, което съм посочил, е до какво точно се отнася. 5% разминаване в какво? Затова разгледах различни аспекти от данните и статистиката – абсолютни стойности, средни по часове и дни, индикация за проблем с въздуха и колко пъти над нормата е.

Накратко:

  • В 94.2% от случаите AirSofia и ИАОС показват еднакво дали през деня замърсяването е надвишило лимита и в колко пъти. Т.е. разминаване с 5.8%.
  • В 91.3% от случаите показват еднакво дали в същия час е надвишен лимита и в колко пъти
  • В 81% от случаите среднодневната разлика между двете е под 20 µg/m3, а ако сравняваме час по час – 90.5%.
  • Ако вземем само дните с до 70% влажност, 96.5% от случаите познават колко пъти е надвишил лимита и в 90% от случаите разликата е под µg/m3.
  • Средната абсолютна разлика в отчитането е 7 µg/m3 по дни и 9.7 – по часове.
  • Най-малко разминаване има между станциите в Надежда и Дружба.

Методология

Данните покриват периода юли 2017 до юни 2018. Тези на ИАОС съм тегля още от началото на 2016-та, а тези за станциите на AirSofia съм взел вече обработени от AirTube, който определено препоръчвам. В последните данни липсват две седмици, както виждате на графиките долу, но са във време с ниско замърсяване. За осредняване на данните и лимитите използвам методологията на ИАОС и ЕК.

За сравнението избирам станции на AirSofia, които са на по-малко от 500 м. от тези на ИАОС. Тук виждате карта кои са точно. Вдясно може а сменят филтри за избраните станции. В крайния резултат за София използвам средни стойности между всички.

Пробвах с един и 1.5 километра, но вариацията стана твърде голяма. Резултатите бяха близки, но смятам, че по-малък кръг ги прави по-значими. Средната стойност между избраните изчислявах като давах по-голяма тежест на по-близките като квадрат от отстоянието.

Това, което не направих е да изчистя пиковите стойности в оригиналните данни. 95-ти и дори 99-ти квентил щяха да свършат добра работа. Така щях да изключа случайни моментни пикове. Нямах време да обработя обаче изходните данни и затова използвах наготово тези на AirTube. Ефектът от това е понижаване на оценката за точност.

Тъй като по спецификация сензорите в т.н. „частни станции“ следва да работят до 70% влажност, направих отделна оценка на база само дните отговарящи на този критерий. Също така махнах всички измервания над 1000 µg/m3, колкото е лимита на сензора. Тези условия не означават непременно, че данните са грешни, а че производителят не гарантира за предвидената точност от 10%. В този индекс значителна част от измерванията отпаднаха – до 80% в някои дни.

Сравнение

Когато сравним измерванията между ИАОС и AirSofia като процент, виждаме, че се движат между 20 и 40%. Това, в известен смисъл, е измамно, тъй като дори разлика от 5 µg/m3 в ден с ниско замърсяване може да е 50%. Все пак дава представа за разминаванията. Виждаме и по-малко разминаване в изчистените стоности. Пиковете там се дължат до голяма степен на дни с малко останали данни.

Тъй като данните са доста обширни, а горните графики не особено преглежни, не намерих друг начин да ги представя, освен като календар. Обозначил съм седмиците от годината и дните. В сиво са маркирани липсващите данни.

Това, например, е разликата в проценти между ИАОС и AirSofia. По-тъмно червено показва по-голяма разлика. Средното отклонение е 21%.

Когато използваме изчистените данни (под 70% влажност), получаваме тези разлики в проценти. Това, всъщност са горните графики, но като календар. Туук средното отклонение намалява до 14.5%.

Тук отново е показано в кои дни от годината са „отпаднали“ най-много данни заради влажност над 70% и отчитане над 1000. Средно 34.2% от измерванията.

Макар да не е особено полезна за сравнение, тази графика е интересна да покаже измеренията на проблема през зимата. Показва измерените нива от всички станции за всеки час от измерения период. Вижда се ясно, че както ИАОС, така и „частните“ станции са единодушни, че проблемът е огромен независимо каква скала се използва или колко е червена картата.

Дискусия

Проблемът с което и да е такова сравнение е, че няма правилен подход или отговор. Дори с условностите, които съм посочил горе, има няколко начина да се обработят данните, които биха довели до близки, но различни резултати. Отчасти това беше причината да отлагам толкова време публикуването на тези числа – пробвах доста подходи и търсех този, който дава най-смислен резултат.

Истината е, че частните и сертифицираните станции не могат да дават еднакви резултати и причините бяха обсъждани многократно навсякъде.

Първата, разбира се, е технологията. Евтините станции имат висок праг на грешка (10%) и проблем с влажността (<70%). Дори да се използва по-добър сензор от този вид, пак мъглата изкривява резултатите, тъй като бива засичана като прах. Има методи за намаляване на този ефект, но те или оскъпяват и усложняват отделната станция и я правят нерентабилна, или не дават достатъчно добри резултати.

Втората е средата, в която се поставят. Тези на ИАОС отговарят на изисквания за отстояние, класификация и прочие. Умишлено не се слагат директно до източници на замърсяване, защото целта им е да отчитат фоновото замърсяване. В този смисъл тези на AirSofia показват много повече какво дишаме в домовете си. Това може да е както въпросното фоново замърсяване, така и отопление на съседни сгради или жилища, горене на боклук, барбекю наблизо, коли под прозореца и дори вятър вдигащ прах от ерозирала почва и мръсната фасада. Те обаче страдат много повече от инцидентни пикове, които се трупат и изкривяват данните.

Третата е поддръжката. Докато ИАОС чисти и поддържа станциите си, при частните това е рядкост. Някои сензори имат режим на почистване, но пак с времето се натрупва прах и точността намалява. Аз самият не съм чистил дори веднъж моята станция, а трябва. Спорно е, всъщност, доколко това е проблем. AQICN, колкото и критика да отнасят от мен за данните и представянето си, правят доста такива експерименти и бяха показали, че нечистенето добавя още 5-6% неточност на данните.

Взимайки всички тези фактори ще видим, че дори две частни станции поставени в непосредствена близост една до друга няма да отчетат еднакви резултати. Именно това е основата на отказа на ИАОС да използва станциите на AirSofia за анализите си. По мое мнение са прави. Докато техните отговарят на ясно зададените критерии на ЕК, частните станции дават добра представа за топологията на замърсяването. В този анализ използвам данните от само 29-те най-близо до тези на агенцията, а в София има вече стотици.

Друг важен аспект от данните е не само качеството им, но и представянето. Числата са си числа, но малко хора могат да ги осмислят. Затова практически всички сайтове и приложения опират до цветови скали и сравнения. Те, разбира се, са различни по цветове, нива и дори смисъл. Това не пречи на много да ги снимат и цитират.

Тук съм направил кратко сравнение. До преди няколко месеца AirSofia използваше същата гама като AirTube, но намалиха границите на проблемни и опасни стойности. Тези на европейския индекс пък са далеч по-високи поне цветово. При AQICN и AirVisual пък говорим за индекс според EPA сандарта, който взима предвид 6 замърсителя. При праховото замърсяване се взимат среднодневни стойности. Затова скалите изглеждат така.

Натиснете за по-голяма снимка.

AirVisual, впрочем, е сайта, който много споделят заради класацията по градове. Там София излиза все в топ 10. Тези дни някои се усетиха, че е заради мистериозна станция във Васил Левски, която дава нереалистични стойности – такива в пъти над тези на ИАОС и AirSofia. На този етап май никой няма представа каква е станцията. Доколкото знам, черпят данни от AQICN заедно с индекса и методологията. Последните също не дават да се разбере как получават данните си и съм хващал значителни разминавания. Но тази станция не е от тях явно.

Възприятието е силно нещо. Цветовете по карти и графики са само част от нещата, които ни влияят. Несъмнено въздухът е много мръсен и почти нищо не се прави от общината по въпроса. Вярно е също така, че има леко стабилно намаление на замърсяването. Трудно е да се каже дали вина за това има вариации в местния климат между годините, промяна в движението и типа коли на столицата или малкото мерки приложени преди години. Вероятно е комбинация от всички тези. Във всеки случай твърдението, че сега е най-зле просто не е вярно.

Също не е вярно, че София е единствената с такъв проблем. Всъщност повечето големи градове са със завишено замърсяване. Това важи дори за градовете в планината. Макар източниците на замърсяване да са подобни, решенията навярно не са. Всеки град има свои особености и следва да се работи и анализира всеки поотделно. Сега всички се фокусираме върху София, заради ефектните снимки от инверсията и прочие. А не трябва. При това дори не сме започнали да говорим за замърсяването с азотен диоксид, който е дори по-опасен и тепърва ще става сериозен проблем у нас.

Кой според вас е следващият най-замърсен град в България?

Явор Колев е прав на думи за изчезналите, но все още липсват дела

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/qvor-kolev-e-prav/

Явор Колев е прав. Бих му го казал директно, ако не си беше беше спрял профила във Facebook. Почти всичко от интервюто му, което намери място в материала на 120 минути по БТВ вчера, беше вярно. Включиха част от моите наблюдения, както и примери от проекта Lipsva.

Наистина България се е включила в системата Amber Alert. Съдейки по думите на хора от системата е вярно, че е въведена технически и има формална процедура да се задейства. Наистина, има точно определени критерии да се използва и наистина това не се е случило до сега. Наистина има известен проблем „частни сайтове“ да поддържат самостоятелно списъци с изчезнали, тъй като не може да се гарантира качеството на информацията.

Обаче…

Като погледнах последно през януари, имаше много съмнения дали МВР има готовност въобще да използва Amber Alert. Сега има сигнали, че все пак могат, но остава въпросът защо не е. В част от интервюто за „120 минути“ посочих, че наистина преценката за всеки отделен случай опира до разследващите. Същото казах и в интервю за Нова през август. Именно експертите следва да преценят дали е нужно да се използва такъв инструмент или не. Точно като при раждането със секцио, има много субективни фактори и нещата се развиват твърде бързо, за да можем отстрани с откъслечна информация да дадем оценка дали са действали правилно или не.

Това, което може да видим е общата картина. Докато за последните 21 месеца Гърция са използвали системата 13 пъти, България не я е използвала нито веднъж. По това не може да съдим дали е трябвало да се използва механизма в случая като Николаево, но определено е сигнал, че явно не се използва достатъчно. Или в България има невероятно по-малко случаи на изчезнали деца от Гърция, или полицията има много добри други инструменти за разпространение на такива случаи в медиите, или имат организационен и институционален проблем. Няма данни подкрепящи първото. За второто знаем много добре, че не е така въпреки раздразнението на Колев и протеста му. Третото обяснение е всъщност пословичен проблем в системата на МВР. Виждаме белезите на бюрократичната машина и в самото изказване на Колев – не били „подали“ информация „другите“ по веригата.

Напълно споделям мнението му, че не може да се гарантира достоверността на информацията в самостоятелни частни сайтове. Какво следва обаче от това? Lipsva никога не е имала за цел да замести комуникацията на МВР, а да им покаже, че има нужда от подобен сайт, който те да поддържат. В началото, когато на всяко интервю бутаха в лицето на тогавашния шеф на сектор Издирване картата ми, имаше сякаш някакво разбиране за това. Проведохме срещи, имаше идеи за сътрудничество, хареса им, някои хора дори бяха доста ентусиазирани по въпроса. Дори направих формално предложение за безвъзмездна помощ.

Нищо не последва. 10 години по-късно начинът, по който МВР обявява случаите на безследно изчезнали не се е променил въобще. Все още се поместват на 30-тина места под различна форма и с различна надеждност. Все още на местно ниво се случва разследващи да спускат „екскузивно“ снимките и описанието на определени издания. Все още тихомълком се свалят обявленията без ясна информация дали случаите за приключени и дали всичко е завършило благополучно.

Именно това исках от МВР толкова години наред – не „вътрешна“ информация, а някаква прозрачност. Далеч не всички случаи следва да се обявяват и в никакъв случай не следва да знаем ненужни подробности за останалите. За онези 5-10%, в които обществото може да помогне обаче, първите часове са критични, а МВР не е напреднало особено в комуникацията си. Затова исках от тях не достъп, а да поддържат единен надежден публичен списък с всички лица, които се търсят. Това е.

С такъв източник на надеждна информация доброволци като мен могат да правят това, което висшият ешелон на МВР видимо не е способен – да говорят с обществото не като с враг, а като с партньор. Lipsva имаше точно такава цел – още преди 10 години изпращаше готови за печатане плакати на списък с абонирани фирми и граждани, разпространяваше на регионално ниво съобщения в социалните и дори засичаше хора, които са се тагнали в близост до последното известно местоположение и им пращаше съобщения. Постигаше и друг ефект – показваше как мнозинството от публично известните случаи всъщност завършват успешно. Това е нещо, което МВР има голям проблем да комуникира и Колев трябва най-добре да знае защо.

Lipsva не беше решение, а пример как може да работят нещата. При това не толкова добър – кадрите по БТВ вчера показаха простоват сайт дори по стандартите на онова време. Повтарях, че не е нужно да използват точно моята система, а да направят все пак нещо по въпроса.

Всичко това обаче е безсмислено, ако го няма този надежден източник на информация, който чакаме от МВР. Затова, след като видях, че не стигам до никъде и отнема значително време да се пресяват статии, сигнали от родители и от самата полиция, спрях активната част на проекта. От тогава насам в Twitter се публикуват автоматично сигнали само от официалните страници на полицията и Интерпол. Когато те ги свалят, трие се съобщението и в социалките.

Навярно затова Amber Alert посочват именно акаунтите на Lipsva като източник за България – защото с прост скрипт се опитвам да компенсирам един сериозен недостатък в комуникацията с обществото, който 10 години МВР не успя да оправи – надеждна информация за безследно изчезналите. Няма да спра да повтарям, че МВР работи на парче в такива случаи, колкото и да се дразни Явор Колев.

Справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ncphp-data/

Ако не сте запознати с това съкращение, значи може би тези данни няма да са ви интересни. Става дума за Националния център за обществено здраве и анализи. На страницата си те публикуват справки и анализи на заболеваемостта, извършени процедури и други аспекти от общественото здраве. С тези данни обаче има два основни проблема.

Първият е, че често не са верни. Лесно е да се отхвърлят като „стъкмистика“, макар все повече медиите да ги използват с готовност когато могат да подплатят нуждата от сензационност. Липсата на публикувана методология не ни позволява да разберем как точно се събират, обработват и какво означават таблиците, които публикуват. Това не пречи на повърхностното отразяване и сравнение. Разминаванията с НСИ са сериозни, но биха били нормални, ако показваха различни неща.

Всъщност след доста разговори с хора както в агенцията, така и в МЗ и НСИ стана ясно, че НЦОЗА основно черпят данни от здравната каса и с директно подаване болници и РЗИ. В това се корени и проблемът – данните на НЗОК са скръб, а почти не се контролира дали и с какво качество се подава информация от болниците. Това беше ясно от години за злощастния регистър за ражданията и явно важи за другите им данни.

Това не означава, че справките им не могат да бъдат полезни – напротив. Понякога те са единственият ни източник за информация за неща като абортите и имунизациите. Когато се вглеждаме в тях обаче, трябва да внимаваме за условностите, потенциалните проблеми и да ги маркираме ясно в анализите си. Именно това направих в тези статии, в които се позовавам именно на НЦОЗА:

Вторият проблем е, че справките се публикуват за предходният период и изтриват след това. Така губим информацията за предишни тримесечия и години. Докато не мога да направя нищо за качеството на данните, мога да споделя старите справки. От известно време архивирам всичките им справки именно с тази цел. За жалост, нямам нищо преди 2017-та. Би било добре НЦОЗА да ги публикува някъде, по възможност в по-четим формат като Excel или CSV, но предвид това, че вече са изтрили всичко за 2018-та, надали ще пожелаят.

Споделям PDF-ите им в архив в оригиналния формат, защото получих няколко запитвания в последните месеци дали ги имам. Явно има интерес към тях. Все пак, отново предупреждавам, че винаги, когато използвате тези числа, трябва да упоменавате, че има голям риск да не са точни или верни. Особено що се отнася до раждаемостта – там следва да чакаме данните на НСИ през април.



Ако някой има възможност и въведе тези таблици в Excel или друг лесен за обработване формат, може да ги сподели тук, за да е по-лесно за останалите. Ще обновявам архива когато излизат нови файлове от НЦОЗА.

С бърза справка, например, може да видим, че абортите през първите 9 месеца на 2017, 2018 и 2019-та са били съответно 17800, 17357 и 16449, което е ясна тенденция надолу, каквато виждаме от години.

Какви други неща забелязвате в данните?

Германия вече със задължение да се ваксинира

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/impfpflicht/

След Италия, Австралия и други, Германия също въведе задължение да се ваксинира. На този етап е само за морбили, но промените отварят вратата при спаднал по подобен начин покритие и обществен имунитет за други болести да се въведат подобни мерки.

Бундестагът прие днес задължителна имунизация срещу морбили с огромно мнозинство. Влиза в сила от март 2020. Ще бъдат налагани глоби до 2500€, а ясли, градини, училища и други подобни форми на грижа се задължават да следят и отказват постъпване на деца, които нямат имунизации. Важи както за частни, така и за държавни. Същото изискване се предвижда и за здравни работници, учители и възпитатели, макар там да не е точно ясно как ще бъде приложено и от кога.

Имунолози и лични лекари подкрепят задължението, макар да им се налага допълнителна работа с него. В законопроекта е предвидено отпускането на целеви средства, но те са почти изцяло за държавни и общински институции. Разходите на лекарите ще бъдат поети от здравните каси, които ще работят също с градини и училища по програми за имунизация директно на място.

В обсъждането се открояваше категорична подкрепа за имунизационната програма и възмущение от фалшивите новини в мрежата. Особено резки бяха лекарите. Имаше изказвания от AFD, в които цитираха именно измислиците, които виждаме в антивакс групите. От тях се чуха и нападки към бежанците като „носещи зарази“, а в изказвания извън заседанието – към емигранти като тези от България. Всъщност, промените вече предвижда задължение и за имунизация на всички бежанци, които се установят в страната.

Изказани бяха притеснения дали задължението няма да има негативен психологически ефект върху родителите и те няма да решат да не ваксинират децата си срещу други болести. Имаше критика от опозицията, че CDU са забавили толкова тази мярка, както и че не правят въобще достатъчно за борба с дезинформацията и за стимулиране на имунизациите срещу други тежки болести, включително ЧПВ. Също, че не взимат мерки за подобряването на имунизационното покритие на по-големите деца и младите, сред които също е ниско при доста болести.

Отделно имаше коментари, че всъщност в Германия няма налична отделна ваксина за морбили, а само комбинирана с МПР. Аналогично на България, тя присъства така в календара им като се поставя заедно с ваксина срещу варицела. Това обаче не е проблем според вносителите. Щяло да се работи за набавяне на дози моноваксина, но повечето родители ще изберат така или иначе комбинираната както е по календар. Аз си бих опреснителна в началото на тази година.

Отново, това е добра новина за България, тъй като най-голямата ни диаспора емигранти е именно в Германия. Доста от епидемиите и отделните случаи, които забелязваме през годините са с произход именно от там. По-малко заразени в Германия означава и по-малко епидемии в България.


Текстът на промените както и запис на обсъждането ще откриете тук. Може да чуете коментара ми при Веселин Дремджиев докато течеше дискусията. Темата за задължителните ваксини съм коментирал многократно. Линкове към поредната фаза от дебата в България ще намерите в началото на предишната ми статия.