All posts by Боян Юруков

Възможните секции в Германия за избори 2021

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-sekcii-germaniq/

Наскоро Външно обявиха, че по предложение на български организации и активисти в Германия са предложили 38 града, където да има секции за предстоящите избори. Девет от тях са посолството, консулства и почетни консулства. В някои от градовете ще има повече от една секция.

Ако бъдат одобрени, това ще увеличи в пъти броя на секциите спрямо предишните избори. При последните парламентарни, например, имаше едва на 8 места. На тази карта виждате всички предложени места. В лилаво съм отбелязал онези, за които със сигурност ще бъде разрешено, тъй като има дипломатически представителства.

Въпросът е до колко ще помогне това на сънародниците ни там да гласуват. За вотовете през 2014-та и 2015-та направих карти показваща каква територия ще покрият тези секции. Тогава отбелязах радиус от час и половина пътуване с кола. Същото ще покажа по-долу, но като начало нека вземем предвид, че сме в условията на пандемия.

Достъп до секциите

В момента в Германия има забрана на места да се пътува на повече от 15 км. от мястото на живеене освен по работа и по здравни причини. Гласуването за избори на чужда държава не спадат към изключенията. Подобни мерки бяха вече удължени вече до средата на февруари. Ако бъде разширен обхвата на засегнатите региони, въведени още по-строги мерки, каквито заявки има и удължени до или въведени наново покрай католическите великденски празници, може изборите да бъдат засегнати.

Тук взимам най-лошия вариант и на карта отбелязвам зоните от 20 км. около секциите, от които съгражданите ни биха могли да стигнат до секциите и да гласуват при наличие на по-строги мерки.

Следващия въпрос е колко българи живеят на тези места и колко извън тях. Използвайки картата, която създадох на база официалните данни от адресните регистрации през 2018-та, наложих тези 20-километрови зони. Вижда се, че градове и общини с най-много българи са почти покрити. Около над 65% от българите обаче няма да могат да стигнат до секциите.

Ако няма такива ограничения, което е по-вероятно, тогава покритието на секциите изглежда както на следващата карта. Вместо 20-километрови зони тук съм отбелязал зони, в които на гласоподавател биха му трябвали 30, 60 или 90 мин. път с кола или публичен транспорт, за да стигнат до секция. Колкото по-тъмен е цвета на зоната, толкова на по-близо има секция.

Отново слагайки тези зони върху картата с гъстотата на диаспората ни виждаме, че по-голямата част от Германия е покрита. Това означава, че около 90% от сънародниците ни в Германия ще имат достъп до изборни секции, ако са готови да пътуват до час и половина.

Капацитет на секциите

Достъпът обаче е едно нещо, а възможността е съвсем друго. Докато и на предишни избори много хора се стичаха към секциите, огромните опашки отказваха много повече да гласуват.

Трудно е да се определи колко са българите в Германия. Дори данните на статистическата им служба се разминават значително. Може да кажем обаче, че между 260 и 280 хиляди пълнолетни българи са живели в страната до преди година. Поради кризата този брой е почти сигурно намалял към средата на 2020-та, но няма ясни оценки колко от върналите се в България са заминали отново вече или ще го направят до изборите. Към тях също може да добавим още до 20 хиляди, които са с двойно гражданство.

Част от опашката пред старата сграда на консулството във Франкфурт на изборите през 2016-та.

Нека приемем долната оценка от 260 хиляди души и вземем оптимистичните 45 секции в Германия. Максималното, което е изпълнимо в една секция при идеална организация са 1500 гласували. Дори при такива идеални условия, че мога да гласуват максимално 25%. Гледайки средния брой гласуващи на предишни избори с всички административни усложнения и проблеми създадени от ЦИК, по-реалистично е да се каже, че едва 10% ще могат да гласуват.

В условията на пандемия дори тази прогноза е силно завишена, тъй като секциите също както и самите немски власти ще наложат по-сериозни изисквания за предотвратяване на струпвания. Според каквото хумне на конкретните германски чиновници, това означава, че може да откажат повечето секции, за да няма струпвания там, или да ги разрешат, за да има по-малко струпване на няколкото места. В самите секции обаче възможност да гласуват ще имат забележимо по-малко от преди.

До тук не сме обсъждали желанието на хората да гласуват. Това не може да го оценим с данни. Може да си представим обаче какво би останало от това желание след презрителните коментари идващи от кабинета и особено националистическите партии. Беше дадено ясно да се разбере, че не желаят да улеснят гласуването и предпазят здравето в условието на пандемия на стотици хиляди както в страната, така и в чужбина. Отделно отказаха, да повишат доверието във вота и усложнят значително възможностите за вмешателство в броенето. За последното поне може да помогнем като станем наблюдатели и следим за спазването на изискванията в секциите.

Какво да направим?

  • Все още има възможност да се разреши излъчването на броенето на живо. Това ще става едва след като се пусне последният глас и ще е възможно в почти всички секции, особено когато има наблюдатели. За целта трябва да се продължава с усилията да се убедят властимащите да направят нужната промяна в правилата на ЦИК.
  • Запишете се като наблюдател на Ти броиш независимо дали сте в страната или в чужбина.
  • Абонирайте се за новини за вота в чужбина.
  • Ако сте в чужбина и искате да помогнете с огранизацията, свържете се с местната българска организация или се свършете с най-близкото консулство, за да се включите като доброволец или част от комисията
  • Следете инструкциите на ЦИК и подайте заявление за гласуване на настоящ адрес, ако се налага
  • Гласувайте рано, спазвайте дистанция и носете маска през цялото време

The post Възможните секции в Германия за избори 2021 first appeared on Блогът на Юруков.

Не, няма да има различни лични карти за „родените в чужбина“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/lichni-karti/

Домусчиев ТВ заедно с куп медии от империята на Пеевски пуснаха дословно съобщение как била приета „специална лична карта за българите родени в чужбина, както и българските общности“ от патрЕотите. Продължават, че било мярка срещу демографската криза, както и имало 5 млн. такива зад граница.

Всъщност, няма нищо общо с „българите родени в чужбина“ и съобщението води до сериозно объркване. Българите родени в чужбина са такива с поне един родител българин. За последните 30 години знаем за малко над 300 хиляди такива. Това са само онези, на които родителите са извадили българско гражданство или сами са възстановили такова на по-късен етап. Те си вадят лесно паспорти като деца заедно с пълноправно гражданство. Вече доколко е трудно да се вадят актовете за раждане съм писал вече тук, тук и тук.

Това, което се говори в аргументите на ВМРО, са хора без българско гражданство, които в последните десетилетия не са намерили пари да им платят за такова, че да стане „по бързия начин“. Новият документ наистина ще важи само за България и има силата на постоянно пребиваване. Създава обаче поредна възможност за корупция за ВМРО, тъй като заобикаля много механизми на проверка. Именно заради последните беше разкрита схемата им за милиони за продажба на гражданство на руски олигарси и албански наркотрафиканти.

И докато аргументите, че щяла да помага на демографията, звучат добре на хартия, няма причини да се смята, че ще е нещо повече от поредната им касичка. Да не говорим, че никой до сега не е успял да покаже от къде идват тези им сметки за 5 млн. етнически българи зад граница. Питах многократно, включително Харалампиев преди да го арестуват за същите неща, които обсъждаме тук. Отказаха ми от контролираната от ВМРО Агенция за българите в чужбина, защото „не им било работа“. Подобни хвъркати твърдения за броя на българите в чужбина чуваме най-редовно – например от КНСБ и от Агенцията за инвестиции.

Така за пореден път използват измислени числа и сензации за демографията, за да създават нови схеми, вместо да оправят една нарочно счупена система за натурализация. Така ДАБЧ става първа и последна инстанция за (про)даване на постоянно пребиваване, прескачайки всички институции, включително ДАНС.

Законопроекта може да прочете тук заедно с всички становища по него. Забавното е, че на няколко пъти, са им казали, че противоречи на европейското законодателство, както и на други закони като този за получаване на постоянно пребиваване. Това не пречи да са го гласували днес на първо четене. Изглежда просто като пиратка за предизборна кампания лишена от смисъл. Дори да се приеме, няма да е повече от корупционна схема докато не ни съдят от ЕК и платим ние глобата от данъците си.

The post Не, няма да има различни лични карти за „родените в чужбина“ first appeared on Блогът на Юруков.

Бацилите като серийни убийци

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/seriini-ubiici/

‍ Вирусолозите: Открихме серийния убиец. 拾 Искаме да предпазим обществото.

 Атенуирани ваксини: Ето, показваме ви серийния убиец, но е онемощял и вързан. Знаем, че тук има поне минимална сигурност, така че вероятността да избяга е нищожна, но дори тогава не би стигнал далеч.

 Инактивирани ваксини: Ето, показваме ви отрязаната му глава, за да се научите как да го разпознавате. Добре е заключена, видимо не може да избяга, но някои все пак може да се стреснат от гледката. Молекулни ваксини: Няма да ви показваме нищо, но ще пуснем сред вас запознати с него, които да ви предупреждават. Най-вероятно ще се спогодите с тях.

 мРНК ваксини: Няма да ви показваме нищо от убиеца. Ще ви дадем обаче подробен чертеж на шперца, с който влиза с взлом при жертвите. Така ще може да си го направите сами и да го разучите. Ако видите някого с такъв шперц, знаете какво да правите. Рисковете включват порязване на хартията на чертежа.

嵐 Антиваксъри: О, не. Не ни трябват такива неща. Вярваме, че всеки има нужда да се сблъска с подобни серийни убийци. Е, от кога е имало такива и сме си добре, а и е важно за развитието на детето да се сблъска с убийци и да се научи по естествен начин как да се защитава от тях. Да не говорим, че повечето деца не са от типа на жертвите, които тоя предпочита, така че за какво е врявата? Още повече, че мислим, че са силно преувеличени твърденията колко е бил жесток – просто си е играел с тях. Всичко това е голяма конспирация – едни само искат да правят пари, за да разпечатват, показват и да плашат децата. Представяте ли си как ще се отрази на детското съзнание грозната гледка на снимка на един престъпник? Далеч по-добре е да го срещне на живо!

The post Бацилите като серийни убийци first appeared on Блогът на Юруков.

Прибързаната ми радост за дърветата на Стара Загора

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/sztrees/

Наскоро попаднах на новина, че Стара Загора са публикувал карта показваща дърветата в града с информация за точното местоположение, вида и състоянието им. Темата ме вълнува от доста време и дори обмислях как може да се crowdsource-нат тези данни. Точно това направиха и от ZaraLab не направиха такова. Повече за него, както и защо е ограничено до Стара Загора ще намерите при Жустин.

Това, което ще пуснаха от общината на Стара Загора обаче няма общо с данните събрани от доброволци. Това, което ме зарадва е, че са направили сносна карта, на която може да се намери информация за доста дървета. Първата ми реакция беше изключителн положителна, защото реших, че най-накрая ще мога да направя визуализация по подобие на тази, която New York има от години.

Това и ще видите тук. Показва видовете дървета в различен цвят. Цели по-скоро да даде обща представа, а не информация за отделни обекти. Подобна е идеята и на картите на сградите, където през юни включих също Стара Загора. Може да отворите интерактивна версия на тази карта, ако кликнете на снимката.

Оказва се обаче, че практически нищо ново не е направено, освен една карта със стари непълни данни. Пак е похвално, че е събрана тази информация и са се опитали да я представят по добър начин, но в голяма степен е безполезна.

Дори на пръв поглед сравнявайки със стателитни снимки повече от половината дървета в града липсват, също както и цял един парк. Отделно, информацията за почти 38% от дърветата е събрана през 2007-ма година, т.е. е на 13 години. За това време те е много вероятно да са променили състоянието си или да са отрязани. Други 48% са записани през 2014 и 2015-та. За 7% нямаме информация кога са въведени, но съдейки по номерата са също на поне 5 години. Едва за 106 дървета или 1.8% е въведена информация в последните 3 години.

Опитах се да се свържа с хората работещи по проекта преди празниците. Фирмата изпълнител не си вдигаше телефоните. От общината обещаха да ми отговорят през януари. Отношението на всички, с които се свързах лъхаше на отбиване на номера.

С това се изпари първоначалният ми ентусиазъм за тази карта. Още повече, че данните видимо не бяха в отворен формат, въпреки изискването към такива системи според закона. Затова се наложи да ги отворея. Може да ги свалите тук.

Направих си труда да направя и карта с възможности за филтриране по вид, състояние и прочие. Мисля, че само годината на въвеждане липсва. Пускам данните независимо, че ги смятам за не особено полезни предвид колко са стари и непълни. Все пак, по подобие на справките от НЦОЗА, където пуснах подобни предупреждения, може да са полезни за някого.

Независимо от критиката ми изложена тук, все пак следва да се отбележи, че Стара Загора е една идея по-напред от другите градове в това отношение – поне имат някаква публикувана информация в някакъв смислен вид. Това без съмнение е и заслуга на натиска от активни граждани и примера на частни инициативи. Последното е напомняне на всички нас, които искаме това да се случи и другате и този път да е полезно.

The post Прибързаната ми радост за дърветата на Стара Загора first appeared on Блогът на Юруков.

Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/rajdaniq2020/

Във връзка с разнопосочните съобщения за бейби бум в някои родилни и очакваното общо намаление на раждаемостта в развития свят като ефект от несигурността покрай тази криза, искам само да припомня, че всяко твърдение в една или друга посока е просто спекулация.

Колкото и да е странно, нямаме надеждна система за следене на ражданията и който и да е източник на данни в рамките на годината е ненадежден. В това число включвам справките на НЦОЗА от НЗОК и злощастния регистър за ражданията. Единствено може да разчитаме на статистиката на НСИ, която ще получим през април. До тогава всичко са мисловни упражнения и сензационни заглавия.

Отделно, ако разчитаме на мисловни упражнения и познания по биология, следва да предвидим, че какъвто и да е ефект от кризата ще се види едва през през първата половина на 2021, когато изтичат 9 месеца от ограничителните мерки и сериозните последствия за голяма част от бизнеса.

Ако гледаме исторически, през октомври и ноември всъщност има спад в ражданията преди пик през декември. Това виждаме следейки средните стойности за последните 20 години. Отбелязал съм и границите на минималните и максималните стойности. Съдейки по няколко отделения и дори един месец е много подвеждащо. Най-малкото ситуацията с болниците сега предполага, че случаи се пренасочват между болници и недостига на медицински персонал води до концентрация на такива.

The post Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина first appeared on Блогът на Юруков.

Едни (не)отворени данни за язовирите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/opendata-qzoviri/

Вече два пъти споделям данни, които съм събрал, но нямам време да обработя и използвам. Първия път беше през 2017-та с отчетите искани по ЗДОИ от всички РЗИ в страната относно проверките и глобите за пушене в заведенията. Другите данни пуснах през 2018-та и съдържаха информацията от регистъра за жертвите от войните, в които сме участвали през 20-ти век, но представена в машинно-четим вид.

Днес пускам данни, които събрах в последните дни. За разлика от предишните не съм се отказал да обработя тези и да ги представя в разбираем вид. Смятам обаче, че са важни и ги пускам веднага свободно в случай, че някой иска да ги използва. Докато информацията в тях е вече налична в мрежата, тя е трудна за намиране и използване.

Първият ресурс идва от дневния бюлетин на МОСВ за състоянието на язовирите в страната. Ще го намерите на страницата на министерството. От няколко дни се публикува и в профила на @GovAlertEu:

Тъй като бюлетинът е във PDF формат, числата в него не може да се използват свободно. Не се и публикуват в машинно-четим формат на сайта им или в портала за отворени данни. Затова свалих всички доклади от началото на май, когато е започнал бюлетина и ги свалих в по-лесна за обработване таблица. Може да я свалите тук. Колоните са същите, както таблицата след трета страница. Това, което липсва като информация е класификацията по цвят кои язовири са предназначени за питейни, кои за напояване и кои за производство на енергия.

Другият източник са гаранциите за възобновяема енергия. Те се издават от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и ще намерите в регистъра им. Той всъщност е обновен в лесен за търсене и филтриране формат и е прекрасно, че позволява сваляне на справките. Преди седем години беше просто една Excel таблица пълна с грешки, която тогава свалих и показах в интерактивен инструмент. Сега извадих в таблица всички гаранции за енергия на ВЕЦ-ове заедно с произведената енергия по месеци. Може да я свалите тук. Това, което не е удобно е, че няма разбивка по дни кога точно е произведена тази енергия, за да може да съпоставим с изпускане на вода от язовирите.

Друг липсващ елемент, който се опитам сега да събера, е информация кои ВЕЦ-ве са на и надолу по течението на кои язовири. С други думи изпускане на вода от кои язовири би помогнало на кой ВЕЦ точно да произведе повече ток и колко повече. Така може да направим относително точна преценка намаление къде е докарало какви пари на кого. В таблицата виждаме имена на фирми и точни периоди и количества енергия. Тук може би ще е полезен този регистър, но трябва да се изчистят имената, да се вземат координатите и да се съпоставят ВЕЦ-ове с язовири. За доста от гаранциите се вижда, че нямат схема на подпомагане. Затова, макар, че нямаме информация как са продадени и в кой конкретен ден, може да използваме интервалите на спот цените за дадения месец за приблизителна оценка.

Ако някой има идея как може да съберем лесно информация в табличен вид кои от тези язовири имат ВЕЦ-ове надолу по течението и доколко изпусканията на вода ще увеличи производството им, ще се радвам да сподели. Аналогично, ако някой има поглед над сферата и иска да сподели какви проблеми може да има с конкретните справки и разбирането ни за тях. Също, както преди, може да използвате данните по какъвто и да е начин, тъй като са публична информация. Ще се радвам да споделите резултатът в коментарите.

Снимки от Tama66 и pxhere.

The post Едни (не)отворени данни за язовирите first appeared on Блогът на Юруков.

COVID19 – защото не знаем и това е нормално

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/covid19-ne-znaem/

Написах този текст в началото на юли, но си остана така в чернова. Пет месеца по-късно го отворих отново и видях, че всичко важи с пълна сила – конспирациите, мерките, адекватността на властите, но най-вече липсата на знание за вируса и причините за по-строги мерки. Научаваме повече, но ще трябват години докато разберем с какво се борим, а лекарите придобият опит да се справят с болестта. Обявените ваксини в последните седмици няма да помогнат много това да се промени поне още година независимо какви сензации четем по медиите.


Вирусите са сложно нещо. Не е нужно човек да е микробиолог или имунолог, за да го разбере. Нови вируси и щамове на известни се появяват постоянно, но малко грабват вниманието на обществото, както SARS-COV-2 в последните месеци.

Първо се каза, че бил като грип, но не съвсем, тъй като децата го карат леко. После изплуваха съобщения колко повече случаи на пневмония има. После, че всъщност има доста без симптоми. Излезе от Китай и тръгна паника. Казаха да не носим маски. После да носим. Да си мием ръцете и да не ходим никъде. Затвориха всички. Три месеца по-късно при пик в някои държави продължава отварянето на всичко (Бележка 28 ноември 2020: става въпрос за отварянето през лятото). Смъртните случаи растат, а месеци наред няма лек или ваксина. Някои политици бързат с обещанията. Други се опитват да издействат патент само за тяхната държава. Трети отричат, че има проблем и всичко е конспирация. През цялото време препоръките, мерките, ограниченията, данните и всички аспекти от информационният поток се променят постоянно, а поведението и говоренето на обществени личности и експерти не внася яснота.

Защо? Защото не знаем.

Не само ние, обществото. Лекарите и учените не знаят. Знаят повече, отколкото преди три или шест месеца, но все още не знаят достатъчно. Това пречи да се намерят ефективни лечения и мерки. Като смесим в кашата политика с глобалните потоци на доставки и свързаните икономики и става хаос.

Вземете нещо толкова просто като носенето на маски. Месеци наред се повтаряше да не носим, че не било ефективно и не помагало. После изведнъж се смени препоръката. Не се промениха изследванията или изводите за ефективността им. Промени се нещо друго – производството. В рамките на няколко седмици хиляди компании увеличиха капацитета си или промениха дейността си, за да произвеждат маски. Съветът да не използваме маски беше, за да останат малкото количества за лекари, здравни работници, полицаи и други критични за обществото длъжности. Липсата на предпазни средства сред тях беше и все още е пословична в цял свят. Рискът от това беше несравнимо по-голям от хора разкарващи се без маски. Тук не се промени какво знаехме за маските, а практическите измерения на кризата.

Не знаем много и за вируса. Едва наскоро се намериха сведения, че всъщност COVID-19 е болест на цялата кръвоносна система и белодробните проблеми са само едно изразяване на това. Предполага се, че дори каралите я безсимптомно може да имат проблеми години наред и дори да загубят бързо имунитет и да се разболеят след години отново. Но не знаем, защото не е минало достатъчно време. Няма машина или тест, който да каже какъв негативен ефект ще има определен щам върху популация, в какъв период от време и с какви измерения. Не може и да има.

Нека дам три примера. Вземете морбили. Това е една добре известна болест убивала стотици хиляди всяка година в Европа от незапомнени времена. Всъщност, знаем доста добре от кога е – приблизително преди 1500 години е прескочила от кравите на хората по подобие на коронавируса сега. Особеността на вируса на морбили е, че е изключително заразен – 9 от 10 в контакт с болен биват заразявани. Особено тежко го карат най-малките деца като едно на няколко стотин умират. При възрастните смъртността е по-ниска, така че средно в общество с добра здравна система смъртността е около 1 на 1000.

Интересното в случая е, че освен починалите, още 1 на около 700 заразени деца ще проявят тежки неврологични отклонения пет до десет години по-късно. Също така, независимо, че вирусът се изследват сериозно от поне 200 години, едва миналата година получихме убедителни доказателства, че след дори леко преболедуване болестта причинява временно „изтриване“ на паметта на имунната система. С други думи, най-просто казано тялото ви „забравя“ в голяма степен това, което е преболедувало или срещу което е било имунизирано.

Или вземете т.н. немско морбили или рубеола. На външни белези е подобен на обсъжданото преди малко, което е накарало хората да ги нарекат с подобни имена в някои държави. В действителност са съвсем различни вируси – подобно на корона вируса и инфлуенцата. Рубеолата обаче се кара леко от децата. Дори преди ваксината е било препоръчително да се кара рано. Проблемът идва, когато се зарази бременна жена – в 90% от случаите или губи детето, или се ражда с тежки недъзи.

Или пък вземете заушката. Отново детска болест, която макар неприятна, се кара сравнително леко от децата. Има риск да доведе до възпаление на мозъка, но в наши дни доста биха махнали с ръка „еми то и от други неща се получават“, както виждаме с ефектите от сегашната пандемия. Проблемът е, че при определен процент от момчетата, заушката води до възпаление на тестисите, недостатъчното им развитие в юношеството и стерилитет.

Виждаме, че дори за болести известни от столетия откриваме нови важни неща. Други като рубеолата, ако се бяха появили в наши дни, щяхме да забележим пагубният им ефект едва 3 до 6 месеца след като беше покорила земното кълбо. В случая на заушката – години.

Представете си, че коронавируса имаше такъв ефект – да доведе до недъзи у новородените. Колко време мислите, че щеше да отнеме докато беше забелязан такава тенденция сред първите заразени родилки в Китай. Помните ли колко време отне, докато хванат проблема със Зика в Южна Америка? Хайде сега си представете Зика, но пренасяна по въздушно-капков път и всеки болен да заразява двама или трима от 10, с които е влязъл в контакт.

За щастие няма сведения за никое от изброените страшни състояния или ефекти. Няма и индикации, че ще получим. Важното е да се разбере обаче, че ги нямаме към този момент и то конкретно тези. (Бележка 28 ноември 2020: важи както през юли, така и сега) Ако четете сведенията на лекари изправени на първа линия с болестта в инфекциозните, ще разберете, че не е като нищо, което някой някога е виждал и все още се учат. В лабораториите е същото.

Тази неизвестност е истинската причина учени и лекари да препоръчват месеци наред строги мерки и ограничения. Налагането и спазването им е отговорното действие от научна гледна точка. До каква степен и какъв ще е ефектът върху икономиката е политическото решение. Балансът между двете е ключов, особено предвид нуждата да не се спират доставки на критично важни лекарства и храни, както и да не се влошава състоянието на болни или да се хвърлят в глад и бедност други. Някои държави се справиха с това, отчасти заради прагматичен подход и държавническо мислене, отчасти заради добра организация на институциите и добра дисциплина при мерките.

Ние не сме сред тях. Вирусът си остава и ще бъде тук за дълго. Незнанието – също. Нереалистичното очакване за бързи отговори от учените – тоже. Въпросът е дали ще си играем на хазарт чувствайки се безсмъртни и залагайки на сигурна смърт на най-възрастните и болните и неизвестни последствия за всички останали… или ще сринем икономиката и живота на също толкова хора. Има решение по средата, но изглежда няма един облечен с власт, който да го вземе и приложи.

The post COVID19 – защото не знаем и това е нормално first appeared on Блогът на Юруков.

Умиранията в България 2010-2020 г.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/smartnost-2020/

Една от метриките, които най-много се следи в сегашната пандемия, са смъртните случаи. Има доста спорове дали наистина са повече, дали са с или заради коронавирус, дали са причинени от самата пандемия или трагичен страничен ефект от паниката и ограниченията покрай нея.

На тези въпроси трудно може да отговорим, защото нямаме достатъчно данни, а и яснота относно съществуващите. Може да разглеждаме това, което имам обаче и да ги си правим собствени изводи. Затова наскоро представих по нов начин умиранията в България в опит да помогна да се осмисли разликата с предходни години по-добре. Пуснах няколко снимки миналата седмица, а тук ще намерите интерактивната версия с последните данни.

Преди да минем към нея, ще ви насоча към няколко полезни източника. На първо време това е EuroMOMO, които за съжаление въпреки усилията на някои в НЦЗПБ през годините и доста хора от началото на тази година, все още не са добавили данните от България към модела си. Може обаче да видите индекса им за excessive mortality, разработен за грипа и показващ сега ефекта от коронавирус. Отделно данните по-долу са взети от Eurostat, където НСИ публикува разбивка на умиранията по седмици, пол, възраст и области. Страницата на НСИ специално за смъртността заедно с тяхното сравнение с предишни години също е полезна.

Макар тук да говорим конкретно за смъртност в кратък период от време и конкретен контекст, важно е да се разбере, че този аспект от демографията е доста сложен като процеси и зависимости. Затова ще ви насоча към предишни текстове, където го разглеждам:

Кръгова графика на умиранията

Тъй като има ясно разпознаваема цикличност в смъртността, реших да представя умиранията не в линейна графика, както НСИ, а като кръгова. Също добавих последните 10 години по седмици и възможност да се избират отделни възрастови групи от 0 до 90+.

Макар така да не може да се различи отделна година, се вижда ясно тенденциите в последното десетилетие и как тази година се различава от тях. Виждаме, например, че възрастните хора между 70 и 75 г. са били особено тежко засегнати и смъртността сред тях е била по-висока спрямо предходните години още от началото на пандемията. Всъщност, смъртността при всички между 50 и 80 е по-висока от дори най-сериозния пик в последните 10 години.

Графиката започва с анимация, която може да се включва и изключва за всеки филтър. Може също да се сменя между абсолютен брой умирания и смъртност на милион души население. Отделно по вертикалата за прегледност не започва гафиката от 0, но може да го включите, ако предпочитате така.

В тези данни не съм включил само данните за смъртните случаи, за които е установено, че са от коронавирус. Не съм включил и данните за заболеваемостта и карантинираните. Нямах възможност да добавя и филтър по пол и област, а и не исках да се претоварва графиката. Показват всички смъртни случаи от всички причини. За агрегирането на информацията за последните трябва доста време и евентуално ще я получим едва догодина.

Целта ми е единствено да покажа данните и графиката на НСИ по нов начин. Така, според мен, се поставя в по-ясен контекст от една драстичното увеличение, което наблюдаваме, а от друга – нетипичното време от годината.

The post Умиранията в България 2010-2020 г. first appeared on Блогът на Юруков.

Какво се случва с бившия Фонд за лечение на деца?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/fond-lechenie/

Разкритията покрай HelpKarma ще имат определено траен ефект върху дарителството в България. Със сигурност сме готови бързо да откликнем на кампании за събиране на пари, особено когато става дума за болни деца. Показах го накоро с данните именно от една такава кампания в HelpKarma.

Това, което е важно да се разбере тук е, че не заплатите на един или друг служител са толкова важни, а как се правят тези кампании, как се използват парите, каква издръжка и отговорности имат такива организации и в какъв контекст работят те. За измамните кампании, шарлатанските лечения и мястото на държавата препоръчвам да чуете интервюто с Мария и Красимира по БТВ.

Тук ще обърна поглед отново към онези, чиято отговорност е това лечение и чиято основна вина е да я има тази среда.

За последен път преди година показах данните от това, което преди наричахме „Фонд за лечение на деца“, а сега е част от НЗОК. Ако сте ги пропуснали, тези статии ще ви покажат всичко заедно с техните отговори:

Бързи факти

От прехвърлянето на Фонда към НЗОК през март 2019:

  • имало 2695 подадени заяления
  • 1282 или 47.5% от тях са през вторите 10 месеца (януари 2020 до сега)
  • 77.6% от всички заявления са получили отговор
  • 2.3% са отказани по някаква причина
  • само 10% от отговорите се получават до седмица
  • 39% от отговорите идват след повече от месец

Източник на данните

По онова време, с помощта на доброволци, успявах мъчно да свалям данните от „регистъра“ през няколко седмици. Наскоро го направихме пак и преди това през май.

Междувременно НЗОК обещаваха, че ще направят нов регистър, който да отговаря на новите процедури и очаквания за прозрачност. Година и половина по-късно такъв няма, а не е като да нямаха безплатен ресурс да го свършат.

В същото време забелязвам, че попълват информацията доста по-редовно и добавят повече данни, макар и като свободен текст. Отново има много сгрешени дати, липсват суми, с които е финансирано, има двойни записи и прочие проблеми, за които говорих преди. Отново същия сайт на неизвестен частен сървър без каквото и да е криптиране се използва и за въвеждане на исканията за лечение на възрастни, макар да са отчетливо по-малко. Една идея по-добре е попълването все пак.

Това не е без значение, защото именно от този регистър по входящ номер родителите на децата разбират какво се случва с молбите им. В първите месеци тази информация беше силно забавена. След като показах колко е зле положението ударно я въведоха със задна дата и изглежда към ден днешен продължават да го поддържат добре поне сравнено с началото.

Условности

Както винаги, преди да минем към самите графики трябва да припомня за пореден път някои неща. Всичко написано тук се базира на анонимизирана информацията въведена от служители на НЗОК с цел информиране на родители на деца и поне теоретично някаква форма на прозрачност. Казвам „теоретично“, защото по закон информацията е публична, но е доста трудна за преглеждане и особено за такъв общ анализ.

Тъй като регистърът е зле направен, използва се за различни процеси от първоначално замислените и се въвежда на ръка, очаквано има немалко грешни и липсващи данни. Най-честата такава е датата кога е взето решението за отказ или отпускане на средства. В такива случаи взимам най-късната спомената дата – например предполагам, че са взели решение веднага след становището на последния експерт. Това, разбира почти винаги не е така и е видно от редица други случаи, че отнема седмица до решение. В случая давам малко в полза на НЗОК.

Възможно е немалко от случаите да са решени, но данните да не са въведени и родителите уведомени по телефон или друг начин. Особено тези от последния месец най-вероятно още чакат. Това обаче не може да го видим. За такова случаи давам 30 дни неактивност от последното становище или писмо до комисия или искане за допълнителни документи и го махам от графиката. Това отново не означава, че тези родители не чакат 3, 4 и повече месеци за отговор. От тази анонимизирана информация обаче не може да знаем дали и кои.

Не на последно място, ще забележите разминаване в стари периоди между долните графики и тези в предишните ми статии. Това е, защото някои записи са поправени или изтрити. Такива промени на няколко записа могат значително да променят средните стойности в даден месец.

Изводите

Всички графики тук покриват периода от септември 2017 до края на октомври 2020. С други думи – по около година и половина преди и след прехвърлянето на Фонда в НЗОК. Периода преди март 2019 съм маркирал в сиво, за да е по-отчетливо кога започва работата на НЗОК.

Започваме с подадените заявления. Всяко е показано в деня, в който е подадено и съответно дали е било решено в даден момент и как. Тук виждаме пика през март следван от плавно увеличение. Следват спадове през почивните дни в края на годината и през трите месеца на ограниченията заради коронавируса и стабилен брой след това.

За спадовете в почивните месеци може само да предполагаме какви са причините. Моята теза е, че са чисто административни, тъй като децата не се разболяват тежко само през работно време. Липсата на добра организация и подготовка в публичната сфера по време на коронавируса говори също в тази насока.

Следващата графика показва същата извадка, но като процент одобрени/неодобрени/чакащи. Виждаме, че доста повече се одобряват сега, както и по-малко се отказват. Така поне изглежда, че е ситуацията от около година насам.

Проблемът обаче е колко време се чака за това решение. Докато в последната година на фонда е отнемало средно около 3 седмици, сега редовно е над 4-5. В началото на работата на касата стигаше до два месеца. Тук говорим средно за заявленията – това означава, че някои са чакали над 5 месеца.

Виждаме, че почти двойно се е увеличило времето за взимане на становище от експерти, както и административната работа по събиране на документи, оферти и одобрение. При сравним брой заявления и предполагаемо по-малко разнасяне между институциите това непропорционално забавяне е неоправдано.

Макар от горната графика да изглежда, че ситуацията се подобрява, всъщност това не е така. Тя показваше колко време се е налагало да чака едно заявление от момента на подаването си. Тези подадени през септември 2019-та, например, са чакали средно 45 дни.

Ако разгледаме колко стари заявления са са решавали през тези месеци обаче, виждаме, че редовно разглеждат такива чакащи от по месец-два. При това няма тенденция за подобрение. През август, например, са решавали заявления, които са чакали средно по 38 дни.

Има и голямо увеличение на извършените дейности. Тук има важна условност, че ги разглеждаме като брой, а не сложност и продължителност. Изпращането на писмо е по-бързо от чакането на експерт или търсенето на болница. Вижда се, че значително повече се търсят допълнителни документи от заявителите и в пъти повече се търсят експертни мнения. При това тенденцията е само на увеличение.

Следващата графика се опитва да покаже колко са чакали заявленията в момента, в който са решени. Виждаме, че тези решени до седмица остават малко и дори има намаление спрямо времето на фонда. Делът на тези чакащи до месец се запазва, но значително се увеличават тези чакали над месец. Преди март 2019-та са били по-скоро изключение, а сега това е правило.

Накрая ще покажа само разбивката по дни на т.н. активни заявления за финансиране. Това са тези заявления, които „залежават“ на бюрата на НЗОК. В синьо са тези, които в даден момент ще получат финансиране. В червено са тези, които са чакали по-малко от месец.

Дарителството помага, но не е решение

Показаното тук е само едно измерение на проблема с лечение на тежко болните деца. Дори да получат финансиране, то не е достатъчно за покриване на всички разходи или е закъсняло. Както се разбра, парите, които се дават сега, са многократно по-малко от тези преди години и не е защото сме по-здрави. Възможно, а и силно вероятно е, да не се инвестира в техника и най-вече хора, за да се помогне на тези деца тук в България. Възможно е да се спестят наимоверно много време, усилия, нерви, мъка и дори здраве на търсещите помощ чрез по-добра административна процедура и по-малко чиновническа мисъл.

Дарителските кампании имат място тук, но не може да бъдат основна, а съпътстваща дейност. Освен, че създават продородна среда за печалбарство, видяхме как шарлатански лечения съществуват в симбиоза с платформа за дарения, за да правят сериозни пари на гърба на мъката на много семейства. Експертният потенциал на това, което познаваме като Фонда за лечение на деца трябва да има коригираща роля тук и да отсява кои клиники у нас и в чужбина продават прескъпо празни надежди. Сещайте се за „лечението“ на каквото и да е с хомеопатия или „лечението“ на аутизъм с барокамери или вливането на стволови клетки като панацея.

За тази цел обаче трябва доверие в тази институция. Днес и сега доверието се срина дори в „частните“ алтернативи. Затова не са виновни журналистите, които разкриха схемите. Виновни са тези, които са ги сътворили и най-вече онези, които са създали средата те да съществуват. Аз поне ще продължа да дарявам, но определено ще се вглеждам повече.

Сегашната криза е възможност за други платформи да покажат как се прави правилно. Възможност е и да се преосмисли какво разбираме под прозрачност и как се гради доверие. Особено в държава с толкова избуял цинизъм като нашата това ще е трудно.

The post Какво се случва с бившия Фонд за лечение на деца? first appeared on Блогът на Юруков.

Отново числата за здравните специалисти

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/doctor-data/

Свидетели сме на нова вълна от болни от коронавирус и ярка липса на подготовка на здравните власти. Имаше размяна на нападки между министъра на здравеопазването и шефовете на болници, а между тях лекарите изнемогват с непосилни смени, затворени отделения заради карантина и ежедневни новини за починали колеги. В цялата тази суматоха линейки обикалят болниците и се редят на опашка, за да се освободи място.

В това надвикване се повдигна отново въпросът какво пак липсва и защо сме пак изненадани. Моята теза, казано най-просто, е че не липсват лекари и дори сестри, а организация, координация и комуникация. Истината е, че на глава от населението имаме доста лекари, но се занимават повече с бюрокрация, отколкото с лекуване. Това отгоре на схемите в продънената кофа наречена здравната ни система. Това доста просто казано.

По-сложно става като се вгледаме в специалностите и подробностите. Преди няколко години пуснах статистика от 2016-та за лекарите и медицинските специалисти и описах проблемите с нея. Тогава се виждаше ясна и постоянна тенденция на увеличение на лекари в абсолютен брой и дори медицински специалисти, когато сметнем спрямо населението. Обнових с числата от последните три години и тенденцията се е променила сериозно.

Тук виждате как общия брой практикуващи лекари в България се е увеличавал до 2017-та година, но намалява през следващите две. Медицинските сестри се сриват до броя си от 2001-та след 7 години непрестанно намаление.

Тук отново е важно да се разбере, че горе разглеждаме всички специалности и така не отчитаме динамиката в отделни сфери. В анастезиологията, например, има пословичен недостиг и не сме уникални в това. Скорошни трагични случаи обаче показаха колко уязвима е здравната ни система на изчезващите и застаряващи кадри в тази сфера. Друг пример са фелдшерите, за които ще говорим след малко.

Погледнато спрямо населението виждаме, че броят медицински специалисти се е запазил относително еднакъв, а покритието на лекарите продължава да расте. Миналата година всеки лекар е отговарял за средно с 23% по-малко пациенти отколкото преди 20 години.

Тази промяна обаче не е равномерна. На тази карта виждаме промяната в броя на пациентите на всеки лекар по общини. На места има драстични промени от по няколко хиляди увеличение. В повечето има известно намаление. Причината за първото е единиците лекари, които са останали да работят в селските и бедните региони. Загубата на един дори по една или друга причина води до сериозен недостиг.

В същото време все повече хора се лекуват в обласните градове, където е концентрирана болничната помощ и добрите специалисти. Докато това не е ненормално разпределение в Европа, медицинският транспорт на места практически липсва, а бюрокрацията и претовареността на заведенията допълнително усложнява достъпа. Този феномен също изкривява отчетената тук натовареност на лекарите, особено в определени специалности.

Влошава се ситуацита при медицинските специалисти. Намалението при фелдшерите е драстично както и да го погледнем. Нищо чудно, че не могат да намерят персонал за линеките и прибягват до лекари, което утежнява ситуацията в спешните центрове. Свидетелства за отношението към този вид здравна помощ от страна както на ръководствата на болниците, така и на институциите подсказва защо тези специалисти масово се изнасят.

За сметка на това се забелязва известно увеличение на акушерките и то точно през 2019-та. Леко нагоре са и лаборантите, което е добре в сегашната ситуация. Спрямо населението относително стабилна е ситуацията и при сестрите, макар проблемите да оставят.

Най-сериозната промяна е в образованието. Това, което посочих преди няколко години е, че все повече лекари и сестри завършват – достатъчно, за да попълним липсите в системата дори с много напускащи. За целта обаче трябва правилно отношение, работещи специализации и модерен начин на работа. Получават точно обратното, което се отразява и на цитираните числа до тук. Намалява и ръста на учащите и особено завръшилите.

Най-сериозният проблем остава възрастта на лекарите. Не му обърнах внимание миналия път, защото нямах данните. В медиите се цитират няколко числа, последното от което казва, че средната възраст на лекарите в Германия е 10 години по-ниска от България. Това е доста завишена оценка, която не се базира на данните на Евростат. Всъщност и двете страни сме в горната половина на класацита.

Има обаче сериозен проблем в България и отново сме на челните места заедно с Италия в тази негативна класация. Този проблем може да се илюстрира по много начини, но реши да покажа само разликата във възрастовата структура на лекарите между 2014-та и 2018-та. Забелязва се увеличение на общия брой лекари с около 2.8%. Делът на онези в пенсионна възраст обаче е скочил от 12.3% на 16.4%. Онези на средна възраст намаляват предимно заради емиграция и липса на цяло поколение след тях да ги заместят. Забелязва се обаче увеличение от 8.2% на 13.3% и почти двойно като абсолютен брой на лекарите под 35 г. Това е добър сигнал в една доста притеснителна картина. Не означава обаче, че ще се запази, особено предвид авторитарния и схемаджийския модел на работа в системата.

Накрая отново трябва да напомня, че тук разглеждаме само общия брой на лекарите. Структурните проблеми са много по-дълбоки и не могат да бъдат описани с няколко числа. Всеки лекари и пациент има своята история. Някои от тях ги слушаме редовно по медиите.

Истината е, че не само имаме прекрасни професионалисти и добра медицинска школа, но в немалко отношения имаме и що-годе адекватен брой такива. Проблемът както винаги е управлението. Времето е ресурс и губенето на това на лекарите е буквално пагубно. Виждаме го особено сега и ще го виждаме още повече в близките седмици. Цинизмът и загубата на уважение към професията води до още по-лоши резултати в страната ни, която далеч не се гордее с добро здраве и смъртност.

Доколко можеше всичко това да се промени за 4-те месеца „почивка“ от пандемията може доста да се поспори. Определено можеше да се направи много по-добра организация, да се обучат телефонисти, да се изготвят скриптове и как следва да се информират и насочват болните. Можеше да се работи с лабораториите за по-достъпни тестове и адекватен обмен на информация. Можеше министъра да си говори с шефовете на болници през май, а не сега през медиите. Можеше много неща.

Идентичен проблем виждаме в практически всички сфери на публичния живот и проблемът е в липсата на държавническо мислене смесено с почти изцяло подменени служители в държавна машина с калинки, които нямат представа какво се случва. Симптомите ги виждаме навсякъде – от хакерски скандали и паднала критична информационна инфраструктура до изоставени на бюрокрацията болни деца и лесно предотвратими наводнения.

А после не харесвали младите, защото не сме ги харесвали ние. Ние поне имаме причина.

The post Отново числата за здравните специалисти first appeared on Блогът на Юруков.

Имах шанс да помогна на прилеп

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/prilep/

В събота се оказа, че си имаме гостенин. На балкона ни се беше наместил един прилеп. В първия момент се стреснахме, защото бяхме чували, че са опасни. Още повече, че имах подобна среща с гълъб преди доста години, която не свърши много добре. Този обаче си лежеше на стола вместо да виси от някъде, както очаквах. Не знаехме какво да правим и го оставихме така с надеждата, че ще си излети вечерта.

Пуснах няколко снимки в социалките с шега, че ще го сготвим на супа като препратка с теориите, че коронавирусът е тръгнал именно така. Така няколко души коментираха, че най-вероятно е ранен щом се държи така странно и ме насочиха към Bat World Bulgaria. Писах им съобщение, звъннаха ми скоро след това и проведохме кратък разговор за прилепите и какво се прави в такива случаи.

Накратко казано, всички прилепи в България са защитени. Затова не трябва да се нараняват, убиват, местят, хващат или гонят. Намират се на много места в градовете, но не ги забелязваме, защото са активни късно вечер. Не са опасни -- нито изпражненията им, нито самите те. Няма вид в България, който се храни с кръв, така че не пренасят бяс. Всъщност, заради непрестанните кампании по имунизация на дивите животни и домашните любимци, в последните 20 години няма нито един случай на бяс в България. Определени видове в южна Азия са носители и то най-често сред одраскваскване. Тези тук се хранят с насекоми и така всъщност са полезни, защото ни пазят от комари, мухи и други подобни.

Ако намерите прилеп като този, за който има съмнение, че е ранен, може да го хванете и занесете във втеринарна клиника. За целта препоръчвам да пишете съобщение на Bat World Bulgaria или фондация Дивите Животни, за да ви дадат инструкции. В моя случай ми казаха да използвам кърпа или стар чорап като ръкавица и така да го хвана. Въобще не беше доволен и не спря да съска и цъка през цялото време. После го вкарах в кутия за обувки, на която бях направил предварително малки дупки. Внимавате, защото някои кутии за обувки имат по-големи процепи, през които може да излязат прилепите.

След това занесох прилепа така опакован и цъкащ до клиниката на Добро Хрумване в Изток. Там ми записаха личните данни (защото все пак съм хванал диво животно) и ми дадоха номер, с който да получа информация за пациента. Вечерта ми отговориха, че е добре и са го пуснали на свобода.

Цялото това нещо ми отне половин час в неделя. Случайно се оказа, че точно това е и Денят за защита на животните. По този повод дарих малка сума на организацията. Освен, че помага за лечението на тези полезни животни, работи и за образоване на хора като мен. Първият ми импулс определено не беше това, което описах по-горе, но се радвам, че ми обясниха какво да правя и за какво да внимавам. Затова ако срещнете прилеп, не се притеснявайте, не вярвайте на информацията във форумите и статии за други страни, а пишете на Bat World, за да ви помогнат.

The post Имах шанс да помогна на прилеп first appeared on Блогът на Юруков.

Защо всеки път си говорим едно и също като изчезне човек?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/lipsva-loop/

Когато спрях да поддържам Lipsva.com преди няколко години, описах подробно защо не може да допринесе нищо повече към издирването на безследно изчезнали. Основната причина беше в липсата на координация или активност от МВР. В крайна сметка единственото, което се случваше е да ме канят на интервюта при всеки нашумял случай да обяснявам едни и същи нещо. Ако само това е ефектът, то няма смисъл.

11 години по-късно малко се е променило в работата на МВР. Разликата е, че се случва един или два пъти на година да говоря някъде по темата. Приемам поканите, за да маркирам именно тази липса на напредък. Пред 2019, например, по Нова Телевизия говорих за същите неща. Преди това говорих за Amber, а по-късно как въпреки заявките на НСБОП тази възможност не се използва.

Миналата седмица ме поканиха да говоря по БНТ по същите теми. Имахме дълъг разговор, както обикновено записах клип маркирайки основните проблеми. Споменаха, че ще участват и хора от системата -- бивши и настоящи.

В отговорите си посочих както причините да създам Lipsva, така и проблемите, които доведоха до това да го спра, но по-важното -- да няма напредък в работата на МВР с обществото, организации и въобще комуникацията в публичното пространство по темата. Ключов момент тук са структурните проблеми в системата, които не позволяват на служители на ниски, а дори на средни нива, да взимат елементарни решения. Авторитарното ръководство, грешните стимули, корупцията по висшите етажи, липсата на отчестност и сбърканото кадруване са довели до там, че редовите служители нямат нужните инструменти, свобода на решения и в голяма степен ресурси да си вършат работата.

Съвсем нормално е едно такова интервю да бъде монтирно, за да се впише в разговорите с други участници. Затова е съвсем очаквано част от казаното от мен и други да бъде отрязано. Част от проблемите бяха маркирани от други, като например Тодор Тодоров, която сам е бил част от системата на МВР до 2012-та.

Това, което напълно беше обърнато с главата обаче, беше критиката към МВР. Докато Тодоров говореше само за лошата работа на отделни служители, от моите думи беше останала само критиката за системата Amber от последните години. В действителност посочих как редовите служители правят каквото могат с малкото свобода и ресурси, които им се предоставят, а системите проблеми са причината да няма напредък. Още натоявам и че е важно да се показва, че голяма част от случаите се решава, че служителите в голямата си част си вършат съвестно работата и че това е важно както за комуникацията им с близките, така и с потенциалните свидетели. Вместо това се продължава да се мачкат служителите служебно и по медиите, а да се спестява всичко на висшите етажи.

Тези системни проблеми имат корени още от соца, но в огромната си част налагането на авторитарен контрол и ограничаване на ниските нива в МВР беше въведено по време на Цветанов като министър. Точно тогава започна работа Lipsva, точно тогава хора в системата проявиха интерес и имах срещи със заместник министри, началници на сектори и прочие и точно в рамките на мандата му видях как всички се затварят и започва да ги е страх да взимат решения. Към 2012-та вече прекият канал за комуникация практически не съществуваше и беше дадено да се разбере как вече ще работи полицията. Тодор Тодоров е бил част от системата на МВР през същия период и е станал свидетел на същите тези проблеми. Би следвало да ги посочи, също както и времето, за което датира собствената му критика.

Разбира се, всеки журналист има свобода да определя целите и насоката на своите репортажи. В случая БНТ с редакционната си политика е маркирала случаи през времето и разкази на близки. Тук не следва да имам критика. За мен обаче е важно да се кажат и причините за тези проблеми. Иначе се връщаме към същия затворен кръг, в който се потварят едни и същи лични драми при поредното изчезване и просто се дава ефирно време на определени хора.

Затова, също както при предишни интервюта, пускам целия запис, който дадох на БНТ. Сами може да видите кои части са подбрали и какво допълвам след това.

Тук ще намерите и репортажа на БНТ.

The post Защо всеки път си говорим едно и също като изчезне човек? first appeared on Блогът на Юруков.

8% намаление на абортите… може би

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/namelenie-aborti/

Пускам тези числа с големи уговорки за източника на информация. Макар доста политици и самото Министерство на здравеопазването да го цитират редовно, доста е под изискванията ми за качество. В случая обаче това са единствените данни, които имаме. Повече за проблемите със здравната статистика писах през май.

Та с тази уговорка, според НЦОЗА за първата половината на 2020-та има 8.3% намаление на вероятността една жена да има аборт в България спрямо същия период на 2019-та. При абортите по желание намалението е с 1158 случая или 16.3%, но тези по медицински показания са скочили с 429 случая или 47.5%. Спонтанните са намалели с 6.4%. При всички числа приемам 2.36% намаление на жените в страната в разглежданите възрастови групи, каквато беше разликта между 2018-2019 г.

Дори контролирайки за спад в населението, очаквано е да има намаление в броя абортите. Виждаме го всяка година. Темата обаче е редовна спирка и източник на сензации за националисти, кафяви медии, религиозни секти и други шарлатани и затова рядко чуваме тези числа. Такова голямо намаление обаче има две обяснения, които най-вероятно поравно допринасят за виждания ефект.

На първо място неизменнен фактор е COVID19. Промените в работата на болничните заведения са повлияли както на решението да се прави аборт, така и дали и как се отчита. Самата криза накара много да избягват търсене на здравна помощ. В огромна степен това е сериозен проблем, негативното ехо от който ще виждаме години напред и трудно ще се различни от трайните здравни последици от преболедуването на коронавируса – особено при сърдечното здраве. При аборите навярно някои жени или не са се решили, или са нямали достъп до възможността за аборт. Последното също може да създаде здравни проблеми, тъй като предполага и липса на достъп до АГ помощ и наложителни интервенции.

Това не означава, че същия брой жени не са направили аборт. Силното ограничаване на работата на болниците може да е накарало много жени да търсят „алтернативни“ решения, които поставят живота и здравето им в риск. Няма адекватна статистика за нелегалните аборти, още повече по тримесечия. Общите оценки през годините са за не повече от 20% от официлния брой, но не може да кажем колко са били конкретно през последните 6 месеца.

Това, което виждаме, обаче е значително увеличние на тези по медицински показания. Това отново може да се препише като ефект от кризата, тъй като доста АГ специалисти са писали аборти по желание като спешни интервенции, за да заобколят наложените ограничения преди няколко месеца. Така докато между 2018 и 2019-та виждаме намаление от около 4% в наложителните аборти, сега виждаме почти 50% увеличние.

Тук отново засягаме проблемите в отчитането, липсата на контрол, непостоянство на методологията и ниското качество на данните на НЦОЗА и Министерството на здравеопазването като цяло. Това е и второто обяснение за сериозният спад в абортите. Голямото намаление на спонтанните аборти, например, в улика именно за това.

Разбира се, това не означава, че нямаление няма въобще – напротив. Означава просто, че не може да си вадим генерални изводи само въз основа на тези числа. Всичко, което описах дотук са предположения на база работата ми с подобна информация, опита ми от данните специално на НЦОЗА и разговори с хора в системата. За жалост, не само, че няма изгледи да се подобри здравната статистика, но и се разтурва това, което преди е работило добре, като например раковия регистър.

Ниското качество на данните, разбира се, няма да попречи на знайни и незнайни стожери на нацията, традициите и религията да рисуват апокалиптични карти и да настояват за правото на обществото да диктува какво може и не може една жена да прави с тялото си. Всъщност, както винаги голяма част от твърденията им ще бъде измислица и дори няма да си направят труда да четат малкото налична статистика, тък като ги оборва.

The post 8% намаление на абортите… може би first appeared on Блогът на Юруков.

Още една уж „подпорна стена“ и поредната схема на Кралев в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/dianabad-avtomivka/

Покрай протестите, ВНС, Росенец и Гешев спомняте ли си за „подпорната стена“ на плажа Алепу, която се оказа хотел? Е, имаме си такава и в София.

В спортния комплекс Диана се изгражда частна автомивка и кафене. Разрешението е издадено от район Изгрев и цялата документация е скрита, за да си спестят жалбите. Води се като преместваем обект, а леенето на бетон оправдават с „възстановяване на подпорни стени и основи“. Не сме виждали строеж там – подпорни стени били.

Жалбите се въртят почти година между институциите и всички координирано протакват и се опитват максимално да не се вдига шум. А шум има и ще има много за живеещите наоколо години наред. За районния кмет всичко си е било в реда на нещата, въпреки, че нищо не е публично, нямало е възможност за обжалване, а строежът е незаконен по много параграфи. Кралев пък го оправдава пък с това, че много скъпо им излизало да си мият колите на министерството и затова си строели автомивка. Сами – не било на фирма.

Преди година обаче директорът на Национална спорна база Пламен Манолов набързо обявил таен конкурс за наем за въпросния обект за … 520 лв. на месец при условие, че си я построят сами. Конкурсът е незаконен. Договор няма или поне не е публичен. Интересното е, че фирмата спечелила конкурса до скоро е била собственост и под управлението на Орлин Маринов от небезизвестния ВАИ Холдинг. Новата собственичка изглежда също свързана с холдинга.

Освен всички други неуредици около изграждането на обекта, по които институциите се опитват да бавят жалби и информация, самото съществуване и отдаване под наем на този обект на територията на НСК Диана противоречи на Закона за физическото възпитание и спорта. Тъй като комплексът Диана е обект от национално значение, нищо на негова територия не може да се строи или отдава под наем, ако не е отговаря за целите на комплекса, а именно – „трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта“. Няма член в закона, който да позволява на министър Кралев да позволи частна фирма да си плати за изграждането на автомивка и да отдаде под наем значителна земя в обект от национално значение на символична цена. И все пак го прави и всички по веригата мълчат.

Далеч не е първата или дори от големите схеми на министър Кралев. Нищо учудващо или ново. Далеч не е единствената или от големите схеми, в които институциите работят като добре смазана машина, за да се покрие нещо незаконно и да се доведе до състояние, в които гражданите са пред свършен факт. Просто е пореден пример. Както другата уж подпорна стена в Алепу.

За паркоместата в София, зоните и една ЦГМ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/sofia-parking-data/

В петък общинският съветник от Демократична България Симеон Ставрев публикува информация за това как Центърът за градска мобилност управлява паркоместата в столицицата. По-специално данни колко от тях са средно заети, колко стикери са платени, колко са приходите и колко се реинвестира в тротоари. Предвид колко трудно е било да получи тази информация, дори в ролята си на общински съветник, следва да се досетите, че изводите не са много лицеприятни. Може да се запознаете със запитването и отговора.

Няма да засягам финансовата част от информацията, тъй като там все още има доста неясноти и липса на прозрачност от общинската структура и самата Фандъкова. Вместо това реших да представя в по-пегледен вид данните за самите паркоместа. За разлика от други европейски градове, София няма отворени данни къде точно е всяко паркомясто или информация в реално време колко коли влизат в конкретните зони и излизат. На тази база би могло да се извади оценка за заетостта. Някои градове имат дори евтини сензои на всяко място, които показват точно дали някой е паркирал там или не, позволявайки спестяване на време, нерви, задръствания, бензин, шумово и прахово замърсяване докато хората обикалят да намерят нещо.

Вместо това имаме средна заетост за цялата година по подзони. В отговорът си не са пропуснали да разяснят, че в определени части от деня и месеци заетостта варира силно. Не става ясно обаче как точно я измерват и дали е на база реални данни за влезли коли или обследвания на място.

Тъй като няма публична карта на подзоните в отворен формат, направих такава на база снимките на сайта на ЦГМ. Ще я намерите в GitHub. Имайте предвид, че е правена на ръка и е единствено за целите на визуализацията. Не покрива точно коя страна на улиците в включена в определена зона и други аспекти. Затова не следва да се използва като източник за инфорамация къде са границите им.

След като преписах данните в таблица (защото защо да се отговаря на запитване в четим формат), създадох няколко карти. Първи две са на активните стикери и броя паркоместа. Следващите са на средната заетост по подзони и броя издадени стикери на всеки 100 паркоместа.

Макар да показват доста малко като информация, все пак може да е по-полезна за някого, отколкото сухите числа предоставени на хартия от ЦГМ. Може да отворите картите и на отделна страница от тук и тук. Показва и как би могло да се предоставя информацията без нужда да се бориш за всяко число. Друг пример биха били картите, които направих за движението на градския транспорт в Бургас.

Пет карти за шест български града

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/karti-bulgaria/

В последния месец пуснах на няколко места няколко карти на различни градове. Без контекст или обяснение. Отчасти беше, защото нямах време да описвам подробно, отчасти – експеримент дали някой ще се сети какво означават цветовете.

Сега най-накрая успях да оформя всички карти. Включил съм 6-те най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора. Картите показват 5 аспекта от сградите им – етаж, собственост, предзназначение, застроена площ и година на последната заповед за одобрение.

Данните

Данните взех от кадастъра. Имат geo сървър със свободен достъп, който лесно може да се интегрира в други решения за картография. Първоначално изпозвах скритове да свалям данни и да ги обръщам в GeoJson, но после направо минах към MapBox където просто можех да вкарам данните. По принцип използвам Carto за визуализация на географски данни, но MapBox има друго приложение и е много по-мощен в стилизиране на толкова големи масиви от информация. Както почти всички, използват данните на Openstreetmap, сред които се намира и тези за сградите. Можех да използвам и тях, но се различават доста от тези на кадастъра, а и нямат нужната ми мета информация като собственост и дата на решението.

С тези данни има някои недостатъци. Заради всеизвестните неурециди някои сгради не са вписани в регистъра, има грешна или стара информация, доста не са класифицирани въобще по търсените критерии. Всъщност, гледайки цяла България има все още дупки. Въпреки това има възможност да се види почти всичко в града в интересни детайли.

Данните не показват отделни апартаменти, етажи или лични данни за собствениците, а само отделно стоящи сгради и обща информация. Някои от тях са прилепени, като панелните блокове. В очертанията, които разглеждам за София, се виждат 244 хиляди сгради. Пловдив – 68.5 хиляди, Бургас – 34.4 хил., Варна – 88.4 хил., Загора – 23.4 хил. и Русе – 42.7 хил. Всички може да свалите в отворен и изчистен формат тук.

Легенда

Аспектите, които разглеждам отново зависят от наличната мета информация. Разделението по цветове и групи не произтича от която и да е номенклатура или установен принцип. Търсех нещо, което естетически изглежда добре.

Затова и няма легенда и описание на самите карти. Заех идеята от интернет магазини, които продават картини изработени от очертанията на улиците на световни метрополиси взети от Openstreetmap. Подобно на анимирана ми картата за българчетата родени в чужбина целта не е да показва един отделен елемент, а впечатление за цялата картина наедно. Естетика, а не просто графика

Все пак, за любопитните изработих отделно легенда. Натиснете снимката за по-голям размер.

Картите

Тук съм изброил всички карти. Всяка има два варианта – градът и околността и само вътрешната му част. Отново, натиснете снимките, за да ги видите в пълен размер.

София

Пловдив

Бургас

Варна

Стара Загора

Русе

Резолюцията на тези карти са достатъчно големи, за да се отпечатат. Може да ги използвате свободно за лични цели. Ако все пак някой реши да ги отпечата и сложи в рамка, ще се радвам да ми изпратите снимка какъв е крайният резултат.

Интересен момент от тези карти е, че данните са публично достъпни, но всъщност доста рядко използвани. Извън строго специфичната цел, за която се поддържа кадастъра, намерих твърде малко примери за използването им. Един такъв е инструментът на GIS София, който налага няколко различни слоя и ползволява разглеждане в дълбочина на различни аспекти от столицата.

Един основен проблем в използването им е размерът и сложността на този тип данни. Дори проста таблица с местоположението на автобусите в Бургас е с мащаби значително над възможностите на журналист или ентусиаст работещ с данни. Затова важна стъпка в прозрачността и отворените данни е и достъпността им. Не само трябва да са налични, добре документирани и с високо качество – неща, с които все още България има сериозни проблеми – но и трябва да са са лесни за използване. Това може да стане през формата, с инструменти или интерфейси, които лесно ги филтрират или директно могат да се използват в други инструменти като GIS платформи, както направих в случая.

Колко българи взимат германско гражданство?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/germansko-grajdanstvo/

През 2019-та близо 1900 българи са взели германско гражданство. От тях 1300 са заради престой в Германия. Други са след брак, осиновяване и други причини. Този брой не включва децата, които са родени в Германия от български родители и автоматично получили гражданство.

Средно 1.7% от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, се възползват от тази възможност. При жените нивото е повече от два пъти по-голямо – 2.9% спрямо 1.3% при мъжете.

Има над 10 хиляди живеещи повече от 20 години в страната само с българския си паспорт. Още 11 хиляди са били в Германия между 15 и 20 години и пак не си вадят германски паспорт. Още 63 хиляди имат право, тъй като са пребивавали повече от 8 години, но не са го направили до сега.

До края на 2022 още 88 хиляди българи ще имат право на германско гражданство. Това е повече, отколкото всички до сега. До 2026-та – още 150 хиляди. Това означава, че в идните 3 години ще се удвои броят на българите взимащи германски паспорт, а в следващите 4 – ще се удвои отново.

Още по темата:

Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/ncoza-korona/

След като вчера попаднах на няколко изказвания как имало бум на раждаемостта, се разтърсих от къде може да идва това. Освен няколко анекдотни наблюдения на завеждащи АГ отделения бяха цитирани числата на Националния център за обществено здраве и анализи. През ноември писах описах критиката си за работата им. Споменавал съм го и преди това в статията си за абортите, например. Затова хвърляйки един поглед на данните видях сигнали за същите проблеми.

Тъй като НЦОЗА са си обновили сайта, свалянето на документите е по-трудно от преди. Все пак успях да обновя архива си съдържащ извадките им от 2017-та насам.

От справките за първото тримесечие научаваме, че ражданията са се увеличили наистина с 325 спрямо същия период на 2019-та или 2.5%. Миналата година също е имало увеличение – с 1.6%. На годишна база обаче имаше намаление за 2019-та и това ни показва, че такъв сигнал точно в данните на тази агенция не значи много. Основния проблем е липсата на методология и разбиране какво всъщност показват тези числа и какви презумпции са направили съставящите ги.

Ако погледнем умиранията, също виждаме драстично намаление за първото тримесечие – с 8.86%, за да сме по-точни. През 2018-та също е имало намаление, но с 4.3% спрямо 2017-та, когато грипната епидемия е особено тежка. Проблемът с тези числа, както и тези за ражданията, е че не е много ясно как са получени.

Затова реших да ги сравня с тези на НСИ, които покрай коронавируса пускат ежеседмични такива. За тях знаем, че включват единствено смъртните случаи в страната, независимо дали са на български граждани или чужденци. Забелязва се, че през последните три години има някакво постоянство от около 2000 души разлика между тези на НСИ и НЦОЗА. Това може да е индикация, че независимо от разминаването, грешката може би е постоянна.

В този смисъл, навярно съм прибързал със заключението си. Докато такъв сигнал в данните не е индикация за резултатът на годишна база, не е пръв път, когато се случва. Може да има и наистина увеличение на ражданията. Това също се е случвало в последните години, включително на годишна база, макар и да беше посрещнато сляпо със стандартните сензации за „поредния антирекорд„.

Затова – да, може би греша в конкретната си критиката към НЦОЗА. Въпреки това продължавам да настоявам, че не може да се разчита на данните им предвид, че липсва описана методология и привиден контрол над качеството.

Докато тършувах из данните реших да разгедам пак тези на НСИ. EuroMOMO и NYT поддържат доста полезни графики за прекомерната смъртност причинена от коронавируса. В България не виждаме този сигнал все още заради силно ограниченото разпространение на вируса. Тепърва ще видим доколко ограниченията са намалили смъртността от грип и травми от една страна и увеличили смъртността от други предотвратими заради отложено лечение.

Сега може да сравняваме единствено минали периоди. На страницата на НСИ показват данните си по седмици на годишна база. Намирам за по-прегледно да поставим в центъра зимния сезон, когато има най-голяма смъртност. Причините за това са по-малко травми и катастрофи и повече инфекциозни заболявания като грип.

В тъмно зелено виждате последния зимен сезон, а в по-светли оттенъци – предходните. Вижда се тежката епидемия през зимата на 2016-та, която отне живота на десетки хиляди. В по-малка степен и по-късно през годината се вижда и тази от минали сезон.

За да придобием по-добра представа за измеренията на смъртните случаи в този период, тук съм ги центрирал по седмиците с пикови стойности. Вертикалната скала е все още в абсолютен брой, макар да съм я отрязал за разлика от горната графика, за да се различават графиките. По хоризонталата виждате седмиците преди и след тази на пика.

Става ясно, че макар наистина да има намаление на смъртните случаи през първите три седмици от 2020 спрямо същите на 2019-та, това до голяма степен се дължи на тежката и закъсняла грипна епидемия тогава. В същото време днешните стойности се доближават до тези в началото на 2016 и 2017.

Тук си направих труда да покажа същите данни, но спрямо средната стойност за съответния сезон. Първо, защото очаквам да ми се направи забележка, че предишната ми графика има отрязана вертикална скала. Второ, защото така се вижда по-отчетливо общия модел на висока смъртност именно по време на грипните епидемии.

Последното е значимо, защото буквално до месец преди да се заговори за COVID-19 като глобална заплаха, масово се отричаше, че грипът е сериозен проблем и че умират хора от него. Сега същите хора настояват, че грипът е изключително смъртоносно заболяване, а не коронавируса. При това същите тези данни, които показвам сега, ги имахме и тогава. Не се взимаха обаче насериозно, защото „просто си е грип“.

Графиките горе всъщност не показват точните стойности по седмици. Неизменно има вариация между тях и в сравнително малка държава като България неизменно се получава шум в поредицата. Това виждаме и в реалните стойности горе. Много по-малко прегледни са. Затова изгладих данните за целите на предишните графики като събрах удвоена стойността на дадена седмица с тази на предходната и следващата и разделих на четири. Така се изравнява тенденцията на умиранията като в същото време се запазва част от динамиката по седмици. Средните стойности и общия брой на годишна база се запазва.

Важно е да се разбере тук, че нищо от тези числа и графики не говори нищо за смъртността от коронавирус и как се отразява на населението ни. Като начало, смъртността се отнася към заболеваемостта, която е изключително ниска към този момент у нас.

По-важното обаче е, че горните числа са предварителни и с доста условности, които трябва да разберем. Имаме броя починали от коронавирус и ги следим, но реална представа за сегашния ефект от пандемията ще получим едва през април 2021-та. Статистическите данни не са просто числа, които съществуват някъде и някой ги крие или не иска да събере. Това, че настояваме отговори точно сега, не означава, че могат да бъдат дадени или че са известни някому. Всичко това отнема обективно време и именно този аспект от кризата е една от основните конфликтни точки.

Октопод на грил

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/oktopod-na-gril/

В началото като взех грила и доста се дроумях за морската храна. Бях чувал, че е лесна за приготвяне, но пипкава. Започнах с филета с кожа и цели риби и след няколко изгорени им хванах цаката. Пържолите от риба тон и малките скариди още ги прекарвам. Големите скариди от по 10-15 см. ми станаха добре от първия път.

Нещо, което отдавна се чудих дали да направя е октопод. Ял съм на скара и е супер вкусно, но не смеех. В събота просто ни хрумна и се зачетох как става. Наблизо има т.н. feinkost склад, от който зареждат италианските ресторанти в региона. В Германия това са магазини с малко по-високи цени, в които се пазарува обикновено на едро, но често хора, които обичат храната отиват за по-пресни, по-трудни за намиране и по-вкусни неща. От там, например, си взимам метакса, паста, замразено агнешко, моцарела и морски храни.

Този път взех и октопод. Всъщност, бях виждал, че са малки и му казах да ми даде два. Докато стигнах до касата осъзнах, че общо са били 2.3 кг., така че единият го замразих. Излезе ми и солено, тъй като, ако бях взел направо замразен, излизаше по-евтин. В България видях, че има в Метро и доста рибни магазини -- както пресни, така и замразени. Цените на кило бяха приблизитено наполовина на това, което платих тук.

Всъщност, доста хора в Twitter ме посъветваха да го замразя и размразя, защото така омеквало месото. При втория октопод ще направя явно така. За този, след като задоволих любопитството на щерката що е то като животно, отразах главата под очите там където започват пипалата и после точно над очите. На главата направих разрез през средата, за да извадя органите. Доста лесно се изчистват. Трябва да се махне и тънката залепнала ципа под нея. После натиснах където е устата докато не излезе цялата. Общо взето следвах това видео с инструкции от минута 1:50.

След това отделих пипалата с разрези от дупката на устата навън и сложих в тенджера под налягане. Намерих най-различни рецепти с марината, 40 мин до 2.5 часа варене и прочие. Този октопод просто сложих в тенджерата с щипка сол, минимално количество вода и 15 мин варене на средно налягане.

Това, което трябваше да направя обаче е да го варя около 18-20 мин. и да добавя малко оцет. Определено се усещаше липсата на киселинност, която срещнах в ресторантите. Следващия път ще пробвам с черен балсамико. Друго, което трябваше да направя веднага след варенето, беше да махна вендузите. Не открих тогава тази стъпка в рецептите, но си трябва. Не стават за ядене, а и понякога са пълни с мръсотия. Преди варенето са трудни за махане, но може да ги отрежете. След това просто се парадт сами с натиск.

Докато се вареше октоподът, хвърлих на грила филе от сьомга. Отново не бях обърнал внимание колко ми дава този от магазина. Оказа се доста солидно парче и го ядохме два дни. Проблемът всъщност беше, че не можеше да влезем в охладената част от склада, където е рибата. Част от мерките им заради коронавирус. Трябваше да подвикваме за поръчките и да сочим с ръце колко голямо е парчето. После всичко в торбички наведнъж. В навалицата не обърнах внимание и така.

Филетата ги взимам с кожа и стават много лесно -- държа го на среден огън и затворен капак докато е почти готово месото. Разпознава се като вкараш нож по линиите на месото в центъра си е променило цвета. После за минута го обръщам да се допече и готово. Скаридите би трябвало да са лесни, но все ги препичам. Тези са изчистени. Май целите по-добре ми стават, защото тях трябва да се държат повече. Тези тук буквално им трябва минута-две, но…

Та както се вижда тук, не бях изчистил вендузите като извадих пипалата от тенджерата. Някои си паднаха сами. Взимам си бележка за следващия.

Друга грешка, която направих е, че не го пекох достатъчно. Може би, защото тъкмо бях прекарал скаридите, но го държах доста малко. При това трябваше на грил частта на директна топлина, доколкото четох. Кожата над месото трябва да загори направи. Вътре няма да има проблем, тъй като е сварено вече. Така остава характерния опушен вкус.

Накрая преди ядене изчистих вендузите и махнах част от кожата. Като не е допечена има някак восъчен вкус. В крайна сметка сьомгата си остана най-вкусна, но следващия октопод се надявам да стане по-добре. Ако имате други съвети, ще се радвам да споделите собствен опит в коментарите

Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/bg-de/

В началото на годината Борисов се похвали, че все повече българи се връщат в страната позовавайки се на данните на НСИ. Много побързаха да му опонират с това, че повече са напуснали за същия период. Днес излязоха данните за 2019-та, които показват как тези два показателя се свиват все повече. Какво означават те и колко може да разчитаме на тях беше обсъдено нашироко.

Така и не стигнах до това да го опиша в подробности. Разрастна се кризата с COVID19 и вниманието ми, както на всички останали, се премести. Най-важното, което трябва да разберем за демографки данните данни е, че никой не знае. Това важи колко за миграцията, толкова и за смъртността, която изведнъж излезе на преден план предвид пандемията.

Наистина много българи не сменят настоящия си адрес когато напускат страната, което ограничава НСИ във възможностите. Данните за напусналите са подценени. Същото означава обаче, че върналите се обратно не им се налага да сменят адреса си от чужбина в България. Това важи особено за емигриралите в рамките на ЕС. Така и данните за прибиращите се са силно подценени.

Това не трябва да се гледа като недостатък на статистиката. Подобни проблеми са твърде често срещани и следва да се имат предвид. Статистиката не е абсолютна. Инцидентът между НСИ и агенция Митници, например, където не бяха отчетени и коригирани навреме реалните стойности на износа и вноса повлия директно върху оценката за БВП. Аналогични обаче се случват редовно в демографията.

Колко са българите в Германия?

Това е въпрос, върху който често пиша. За това четем редовно сензационни и доста приворечиви заглавия, особено ако следите DW. Истината е, че през последните няколко години имаше огромен прираст на българската диаспора. Индикациите са, че голяма част е формирана от хора местещи се от други европейски държави.

Най-простият отговор е 336990 в края на 2018-та. В края на 2011-та пък броят е бил 93889 или над три пъти и половина по-малко. Остава висок процентът на младите, а вече има и все повече деца родени в Германия, което е индикация, че повече семейства се установяват за постоянно.

Това число виждаме като отворим таблицата за имигрантите на DeStatis. Ако отворим тази за населението и търсим по гражданство, получаваме различно число – 319271 или 5.3% по-малко. От къде идва тази разлика от 17719 души?

Зависи кого питаш?

Изчетох методологията на тези две таблици, но не стана ясно от къде идва разликата. Затова писах направо на DeStatis. Подобно на НСИ са доста отзивчиви на такива запитваня. Предполагам, че не се случва често някой да ги пита методологични въпроси.

Отговорът им беше, че източниците са различни. Широко тиражираното число от 337 хиляди е взето от имиграционните служби. Те отговарят за визи, разрешителни за работа, постоянно пребиваване и прочие. Що се отнася до граждани на ЕС отговорностите им са малко, а от там и покритието на данните – не толкова добро. Според статистическата служба тези данни следва да се използват само за изследване на юридическият статут на имигрантите.

Данните за населението – по-малкото число от 319 хиляди – идва от службите по регистрация. Това е немският аналог на ГРАО към общините. Получава се информация за актове за гражданско състояние, регистрации и отрегистрации и така се обновява общото население. Този подход съвпада точно с това, което НСИ прави за оценка на населението в България.

По-големият проблем между тези два източника е кога са последно са коригирани. Този за населението е бил последно преглеждан през 2011-та, когато беше преброяването. Аналогично на България е имало корекция надолу. В Германия оценката за броя на имигрантите е била поправена надолу с почти милион души. Това е засегнало и броя българи, които са се оказали няколко хиляди по-малко. От друга страна, базата данни на имиграционните не е била обновявана от 2004-та насам и са се натрупали много грешки.

Не липсват и проблеми в регистрациите и комуникацията между институциите. DeStatis признаха в разговора ни за нещо общоизвестно – много хора не се отрегистрират като напуснат страната или регистрират децата и семействата си без реално да живеят в страната. Това се прави както за прибиране на социални осигуровки, така и за да се трупа години пребиваване, след което да се вземе гражданство. Тази и друга информация често не стига до имиграционните, което силно завишава оценките за чуждестранното население.

От друга страна, има слухове за не малко работници, които от незнание биват подмамвани да работят на черно без регистация, здравни и социални. Колко голям е техният брой е трудно да се каже, но анекдорни случаи показват, че поне някои легализират пребиването си в Германия. Това означава, че част от тях всъщност биват вписвани като „току-що“ имигрирали докато всъщност са в Германия от години.

Разликите

Интересното в тези два източника е, че имиграционните служби са сочели по-малък брой българи в Германия през 2011-та – 94 хиляди спрямо 97.5 хиляди по данни на общините. Това продължава до 2015-та със средна разлика от 2 до 5 хиляди. През 2016-та оценките на имиграционните скачат с 8 хиляди повече, а през 2017-та – с цели 14 хиляди.

По възрастови групи данните на общините показват около 7800 души повече до 20 годишна възраст. Половината от които са около 18 годишна възраст. При българите между 20 и 30 г. обаче показват 6500 по-малко. Между 30 и 50 г. – 14 хиляди по-малко, а над 50 г. – 4800 по-малко.

И двата източника показват драстично увеличение на българите в Германия, но доста различни криви и тенденции. Трудно е да се каже как расте диаспората ни в Германия предвид толкова големи различия и пропуски. Докато имиграционните служби имат много по-добра представа що се отнася до натурализацията и трудовите взаимоотношения, то общините знаят по-добре за адресните регистрации, които са задължителни, ако искаш да правиш каквото и да е в страната.

Така определено може да кажем, че не само числото 337 хиляди е силно завишено, но и това от 319 хиляди. По-важното е случая е, че данните на общините показват значително по-голямо забавяне от това на имиграционните служби. Това се вижда особено ясно при българите между 20 и 30 години – пикът на увеличението е бил през 2014-та със 7000 имигрирали, а през 2018-та са били 1500. При тези между 30 и 50 има аналогично намаление. При децата под 10 годишна възраст отново се вижда, че пикът е бил през 2014-та и сега има два до три пъти по-малко регистрирани.

И пак са много…

Много по-точни числа ще получим при преброяването догодина. То ще се проведе в цяла Европа и въпреки недостатъците му в Германия, ще даде много по-точна представа колко българи и на каква възраст пребивават в страната. Това няма да промени фактa, че страната има най-голямата българска диаспора и че голяма част от тях няма да се върнат в България. Ще е важен елемент от разбирането ни за демографията, какви мерки следва да се предприемат както за насърчаване на младите, така и за запазване на българщината у семействата избрали да се установят зад граница.

Тези разминавания обаче трябва да ни покажат и друго – това, че няма точни данни, която ясно да отговорят на конкретното питане, които ни гложди, не означава, че някой ги крие или подправя. Докато в разговорния език дефинициите да ясни, еднозначни и подразбиращи се, това далеч не е така в статистиката – особено когато са намесени юридически определения и процеси. Това не трябва да ни обезсърчава, а да ни подскаже да сме внимателни към числата. Също да имаме разбиране към нюансите на информацията, която ни се поднася и последствията от неразбирането ѝ. Особено в условията на сегашната пандемия и мерките срещу нея, тези неща са важни.