All posts by Боян Юруков

Заетост на ваксинационните центрове и грешките на всяка крачка до тях

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/zaetost-na-vaksinaciite/

Според изказвания на МЗ за само 24 часа в регистъра на желаещите да се ваксинират срещу коронавирус са се записали над 41 хиляди души. Това несъмнено са доста хора, най-малкото предвид спънките, които немалко имаха.

Доста оплаквания бяха споделени в социалните мрежи за това, че сайтът отказва да приеме личните данни независимо, че са видимо правилно описани. Докато това може да се дължи на проблеми с проверката в ГРАО, каквато видях, че се прави в кода на сайта, изглежда строгостта за изписването е нарочна. От няколко места стана ясно, че се прави като мярка срещу злоупотреби – някой да вписва хора знаейки личните им данни.

Дали това е удачна форма на превенция срещу измами е доста спорно предвид спънките и ядовете, които донесе на хиляди, които многократно се опитваха да се запишат. Моето мнение е, че рискът за злоупотреби в точно този формуляр е малък, а тази мярка повече пречи, отколкото помага. Във всеки случай, при условие, че доста хора имат електронен подпис, който е и единственият начин да си видиш имунизационния картон на същия сайт, можеше при наличие на такъв подпис въобще да не иска всички тези лични данни – прост подпис щеше да е достатъчен.

Разбира се, нищо от това нямаше да е въобще тема на дневен ред, ако имахме електронна идентичност и добре свързани системи в държавната администрация. Това, че трябва да попълваме електронно едни и същи известни на институцията лични данни все едно пишем на ръка документ сочи единствено за липсата на идея какво означава електронно управление. Всъщност, тези недомислици идват почти винаги от самите чиновници като задание. Затова не бих винил изпълнителите конкретно. Още повече, че самият портал изглежда доста добре като функционалност.

Данните за заетостта

Нещо, което забелязах като разглеждах кода му беше, че има интерфейс за проверка на заетостта на имунизационните центрове. Именно този интерфейс се използва, за да показва календара, на който може да се избере дата и час. Такива са възможни между 7 и 21 дни в бъдещето. Отделно в кода на сайта са вложени имената, адреса и координатите на всички центрове в страната.

Тъй като ми се наложи да използвам системата, забелязах, че доста центрове за ваксинация в София са напълно заети за въпросните налични две седмици. Заинтересувах се колко от тези в големите градове имат този проблем. Затова взех данните през публичния интерфейс и направих следната карта. Данните са актуални към обяд на 5-ти март. Може да увеличите картата с бутоните или с двоен клик.

От всички 349 ваксинационни центъра, 10% са напълно заети. Половината от тези са в София. Още 10% от тези в страната са заети между 75% и 99%. Половината са заети под 25% и видимо са предимно в малките градове.

Докато средната заетост за страната е 42%, в София тя е 89%. Забелязва се относително ниска заетост в Пловдив – 54% в 16-те имунизационни центъра. В Бургас е още по-малка – 33% в 15 центъра. Във Варна и Сливен обаче е значително повече – съответно 65% и 71%. Голям брой желаещи спрямо капацитета на центровете им има също в Свищов, Павликени и Стрелча.

Невъзможно е да кажем колко хора са се записали къде, тъй като капацитетът на всеки център е различен. Имаме само заетост като процентен индекс за всеки. Традиционно Министерството на здравеопазването не е особено адекватно в пускане на информация. Ако все пак вземем изказването им за 41 хиляди записани и 42% заетост около същото време когато до казаха, може да си направим извода, че имунизационните центрове имат капацитет от малко под 50 хиляди души на седмица.

Час има, а ваксини?

Тази заетост ни казва единствено кога и къде хората искат да се ваксинират. Не ни казва нито възрастта или пола им, нито каква ваксина са отбелязали, че предпочитат. Това, че са се записали не означава също, че ще има ваксини за тях в уречения ден и час. Както стана съвсем ясно, има проблем с поръчките и доставките на ниво ЕС, а родните институции допълнително са влошили нещата като са поръчали по-малко дори от полагащите ни се ваксини, както и че са заложили в голяма степен на етина и по-лесна за пренасяне ваксина, с която има обаче най-големи проблеми.

Това, което също не виждаме тук е и записалите се при лични лекари, доставките към тях по места, колко са ваксинирани и въобще какви трудности изпитват с информацията и организацията. Тук мога единствено да ви призова, ако сте си поставили вече ваксина, да се отпишете от списъците на личните си лекари, за да не правите и без това нелеката им задача да организират целия процес при себе си.

Тепърва ще видим как ще се развива имунизационната кампания. Според последните данни на ECDC 3% от населението на България е ваксинирано към края на миналата седмица. Това е увеличение от 0.95% две седмици по-рано. Най-забележима е промяната при тези над 6 години – от 0.4% на 3.7%. Най-уязвимите обаче – тези над 80 г. – са покрити доста под средното – 2%.

Това, както и другите данни за ваксинациите ни показват, че с описаните кампании се гони по-скоро статистика в условията на хаос в информацията и организацията. Вместо да се насочват усилията към разбиване на антивакс митовете, приоритетно ваксиниране по домовете на най-възрастните и тези с хронични болести, вместо блъскането на често уязвими и трудноподвижни по опашки, придържане и развиване на оригиналния имунизационен план, виждаме отказ от отговорност и гонене на числа.

Малко от направеното от здравните власти по отношение на ваксините ни доближават до края на ограничителните мерки. Пътят до заветните 80% покритие е дълъг и нищо не показва, че ще стигнем дори половината тази година.

The post Заетост на ваксинационните центрове и грешките на всяка крачка до тях first appeared on Блогът на Юруков.

Умиранията в България 2010-2021 г.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/smartnost-2021/

Това е просто нова версия на интерактивната графика, която направих през ноември миналата година, но с обновени данни за 2021-ва. Повече подробности как я направих ще намерите в предишната ми статия.

Показва общата смъртност през последните дванадесет години. Дава добра представа за измеренията на втората вълна от коронавирус и жертвите, които донесе със себе си. Полезна е, защото може да се разглеждат различни възрастови групи и пол, както и да се сравнява спрямо населението и в абсолютни стойности.

Разликата с тогавашната е, че данните след 2015-та са взети от новата таблица в Инфостат на НСИ. Тези между 2010-та и 2015-та са все още Евростат. Разликата между двете е, че докато тази на Евростат показва смъртните случаи на българи и чужденци на територията на страната, тези на НСИ показват всички смъртни случаи на българи независимо къде се намират. Разликата между двете е минимална обаче и отклонението не е голямо в предишни години, за да се забележи на графиката.

Имаше критика защо не направят годините да са оцветени различни, за да се вижда по-ясно. Ранна версия на графиката позволяваше това първо с цвят, а после и с прогресивно изсветляване на цветовете. Технически това обаче не позволяваше анимация, както и динамична промяна на представянето. Отделно предпочитах да има градиент показват къде е средното ниво и къде смъртността става голяма. Крайната цел на това представяне не е да даде точни числа, а подобно на първата ми карта с българчетата родени в чужбина да даде обща представа как се развива смъртността в сравнение с предишни години.

Впрочем, може да са ви интересни и графиките, които Reuters пусна на аналогични данни. Използвали са същия принцип като тази горе, но взимат само прекомерната смъртност през 2020-та в сравнение с предишните години. Взели са и по-стари данни, тъй като декември липсва при повечето.

The post Умиранията в България 2010-2021 г. first appeared on Блогът на Юруков.

Покриване на проблемите в градската среда

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/gradska-sreda/

Много може да се каже за проблемите и липсата на решения за тях в градовете ни. София се откроява в това отношение не само като най-голям и натоварен град, но и този с най-лоша инфраструктура. Провалът е непропорционален на парите, които се изливат в града за ремонти и обновяване и в голяма степен се дължат на смесица от нехайство, липса на организация и контрол и нарочно затваряне на очите в полза на свързани интереси.

Тук ще ви покажа един пример за това. Преди две седмици – на 13-ти февруари – минавах покрай парка пред националния стадион и забелязах, че един от билбордовете е закрепен странно. Вместо нитовете, за които имаше място в основата, бяха заварили малки планки и занитили тях с болтове аналогични на тези, с които закрепих люлката на дъщеря си. Цялото това изпълнение беше силно раждясало, заварките видимо се люпиха, а планките бяха силно изтънели. Снимах проблема с идеята да подам сигнал по-късно.

24 часа по-късно в неделя ток уби дете пред УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ заради оголен кабел вързан по аналогично аматьорски безотговорен начин за ограда. Отворих пак снимките ми от билборда и забелязах, че и там има същия проблем – кабел, който просто е бетониран в земята и виси свободно в основата на колоната. Бях подал вече сигнал в портала на Софийска община. Пуснах снимките във Facebook и в коментарите стана дума, че кабелът дори не е правилния вид за тази употреба.

Направих си труда да потърся в историята на Google Street View как е изглеждал въпросния билборд през годините.

Тук виждате през 2012 завинтен правилно за земята билборд.
През 2015-та билбордът е сменен, но пак е завинтен.
През 2018-та същия е вече с бетонирана основа.
През август 2019-та вече е в сегашния си вид със стърчащия кабел.

Това означава, че поне година и половина билбордът е стоял така заварен за земята. Дори през август 2019-та се вижда сериозна ръжда по планките.

Не открих разрешението за поставяне или каквато и да е документация за обекта в регистрите на направление Архитектура и градоустройство на СО. Не изгледа да има и предписания по него или заповед за премахване. Няма регистър на преместваемите обекти в София, нещо, което отдавна призоваваме да бъде направено. С оглед на скорошния трагичен случай става ясно колко спешно е нужно това, заедно с регистър на всички подобни елементи като шахтите и улеснена процедура по премахване на обекти.

След кратко търсене в мрежата открих, че собственик на билборда, поне според сайта им, е Джей Си Деко Имидж АД или търговското им име JCDecaux Image. Имат над 400 такива билборда само в София. Дали го притежават в последната година и половина не мога да кажа, но определено продават рекламно пространство на него. Докато търсех собственика, всъщност, се натъкнах на учудващо голям брой такива съоръжения в града. Виждаме ги постоянно, но като ги видиш нашарени на картите си даваш сметка колко абсурдно пренаселени са градовете ни визуално. Това разбира се е просто още един пример за лошото управление на града и инфраструктурата му.

Конкретния билборд обаче е не само загрозяващ, но и опасен. Затова подадох сигнал с надеждата, че ще бъде обезопасен, правилно поставен или в най-добрия случай – махнат. 4 дни след сигнала ми обаче резултатът е съвсем друг.

Просто са скрили това, което има отдолу. Не знам дали са го направили от общината или собственика. Все още си седи така. Кабелът продължава да си стърчи. Планките си остават полу-заварени и силно корозирали, а всичко това пази от погледите на досадни граждани с няколко занитени ламарини. Очакването явно е да се забрави случая поне докато не падне билборда.

Доста проблеми в градската среда се решават така – замазват се, покриват се, бетонират се набързо само и само да се скрият от поглед докато не се разцепи или пропадне улицата, не падне фасада или покрив и някой не умре в процеса. После отново се правят заявки, правят проверки, мълчи се кой е отговорен и кой не си е свършил работата.

Истината е, че проблемът, както във всяка организация публична или частна, идва от най-отгоре. Когато ръководството не дава пример не само с действията си, но и с отношението към такива проблеми, няма как надолу да обръщат внимание на критичните неща, а какво остава на важните детайли. Отделно липсата на последствия. С години работа на дребно, обслужване на схемички, наместване на калинки и липса на обща идея какво се случва с градовете ни, местните администрации практически са вдигнали ръце от подобни проблеми. Това обезверява хората и дава все по-малко надежда, че ще бъде обърнато внимание на подобни сигнали, а още по-малко, че градската среда ще върви към по-добро. Особено в София.

The post Покриване на проблемите в градската среда first appeared on Блогът на Юруков.

Данни за българите в Германия за 2019

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/bg-de-2/

Традиционно пускам данни за диаспората ни в Германия. От една страна имам най-големи наблюдения за тази страна. От друга обаче данните изглежда са най-точни. Поне така мислих докато не открих, че всъщност имат сериозни разминавания.

Миналия април описах как дори статистическата служба на Германия публикува две числа – от адресните регистрации и от имиграционните. Германия се слави с това колко са стрикти относно адресните регистрации. Наистина, не може да направиш много неща в страната, ако не си сменил адресната си на даденото място. Гонят те, ако смениш квартирата и има солени глоби. Немалко обаче се регистрират фиктивно, за да им тече „пребиваване“. Отделно има и такива, които работят на черно и не се водят никъде. Имиграционните пък следят потокът от визи, пътници и други данни, за да оцени мигрантите. След приемането ни в ЕС от 2007-ма обаче оценката за българите става все по-трудна, особено при отворени граници. Отделно, че не са си ревизирали данните от поне 16 години.

Имайки това предвид, числата, които ни се предоставят варират силно. Според имиграционните – данните, които най-често виждаме да се цитират, българите в Германия в края на 2019-та са били 360170. Според адресните регистрации – 342211. Разликата е близо 18 хиляди души – толкова, колкото и за 2018-та. Това, което може би може да се каже е, че българите в страната са се увеличили с 23 хиляди.

Освен тях 1990 българи са получили германско гражданство – с 160 повече от предходната. Напомням, че заради силното увеличение на диаспората в последно време, в рамките на следващите 5-6 години 238 хиляди българи ще имат право на натурализация.

От гледна точка на доходи и образование малко се е променило спрямо предходната година. Съветвам ви да прочетете описанието ми от тогава. Интересното е, какво се е случило през 2020-та. Според анализ на декларациите за влизане в България, няколко стотин хиляди наши сънародници са се върнали заради пандемията. Колко от тях са заминали отново е трудно да се каже все още.

Както и предишни години, обнових картата показваща разпределението на българите по общини. Може да прегледате и съотношението им спрямо населението. Вижда се забавяне на нарастването на диаспората ни. Това не може да се обясни с натурализациите. Данните показват също толкова пристигащи през 2019-та, но и повече заминаващи си. 2020-та ще е доста различна, но няма да знаем още дълго време – DeStatis публикува данните с почти година закъснение.

Източник: DeStatis

The post Данни за българите в Германия за 2019 first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-zaqvleniq/

Преди точно три дни ЦИК пусна електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина. Минути след това Да, България пусна на страницата си линк със съвети как да се гласува. Много доброволци и организации призоваха също българите в чужбина да подават такива заявления, за да бъдат отворени повече секции. Именно благодарение на подготовката и няколкото паралелни информационни кампании на последните се стигна до рекорден брой заявления още в първите часове.

Съвети за заявленията

Скоро след началото пуснах мейл с инструкции на около 2000 активни българи зад граница, които се бяха абонирали за новини на портала Glasuvam.org. Ето ги накратко:

  • Заявления се подават до 9-ти март 2021 електронно на сайта на ЦИК
  • В електронния формуляр се попълват данните точно както са по лична карта, включително адрес и име на кирилица. Точният адрес е чужбина не е задължителен – достатъчно е да се посочи град
  • От списъка с местата може да изберете близко до вас място или да добавите ново. На тази таблица или тази карта се виждат по-добре къде са.
  • Силно препоръчително е да подкрепите откриването на вече добавено място, за да няма множество близки с по няколко заявления и никое от тях да не стане секция. Ако добавяте ново, напишете името на града на кирилица или точно както се изписва на местния език
  • При подаване на заявление в чужбина бивате отписвани от списъка в България. Подайте такова заявление единствено, ако знаете, че ще гласуват извън България
  • Ако сайтът откаже заявлението, проверете името си в този списък. Там ще има информация за причината и грешката, която са открили. Обикновено е заради изписване на имената или адреса по лична карта.
  • При проблем със заявлението пишете на [email protected]

Друг важен момент е, че може да се подава заявление и да се гласува с изтекли лични документи. Според Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, лични документи изтекли между март 2020 и края на януари 2021 остават валидни. В този смисъл всеки с така изтекъл документ може да ги използва за изборите. Вече потвърдих, че електронният формуляр за заявленията ги приема.

Активността до сега

Скоро след споделянето на линка на формуляра в социалните мрежи заваляха заявленията. В първите 90 минути имаше 450 заявления, а за по-малко от ден – 5000. Към този момент са вече 15000 и растат бързо. Вече има събрани поне 60 заявления за 64 секции извън дипломатическите ни представителства.

В светлосиньо се виждат заявленията на час през първите дни на кампанията през 2017-та. В синьо са тези подадени сега.

Тази активност е учудваща предвид онова, което сме видели на предишни избори. По време на европейските имаше общо 8673 заявления. Тогава предупредих, че има сериозен проблем с активността. При предходните парламентарни през 2017-та имаше около 45 хиляди заявления за всички 4 седмици от кампанията по събиране. Сега минахме една трета от тях за само три дни.

Горната графика е част от динамичната таблица, с която следя събирането на секциите. Полезен инструмент е да се види къде колко секции има събрани и къде има нужда от още гласове. Направена е именно с цел да е в полза на организиращите такива секции по места.

Обновява се на всеки 5 минути изтегляйки данните от таблицата на ЦИК, изчиствайки и обработвайки ги в разбираем формат. Същите данни ще видите и на картата, която пускам вече години наред със заявленията. Тя ще бъде последвана от карта със секциите, когато станат известни.

Рискът от „размиване“ на заявленията

Един от редовните въпроси, които изниква, е за загубата на заявления. Това се случва, тъй като ЦИК позволява в заявлението да се въведе място за гласуване в свободен текст. Така се стига до записи като „някъде около спирката на…“. Така от една страна не може да се определи точното място на някои искания, а от друга, прекален точното описание на други може да ги пръсне из покрайнините на някой град, да не са достатъчни за никоя една точка и секция да няма.

Причината за свободния текст е, че това беше възможност, за която много настояваха в самото начало, когато електронният формуляр беше въведен. Ползата от това е, че доброволци и организации могат да координират усилията за секция на точно определено място. Ако ЦИК определя в кои градове може да се подава заявление, това практически спира подобни инициативи на желаещи да се организират.

Все пак, преди да може всеки от нас да избере възможността „въведи сам“, му се показват всички добавени до онзи момент места. Така първо има избор да ги подкрепи. Имаше известни проблеми в тази част от формуляра на ЦИК, като някои градове бяха с объркани държави. Това беше обаче бързо поправено и не доведе до загуба на гласове. Имаше кратък период днес, в който самият формуляр спря да се отваря, но и това беше решено бързо. Самият факт, че някой го забеляза показва каква голяма активност наблюдаваме в момента.

Наистина, има риск да се изгубят някои заявления, но според анализите ми до сега в огромна част от случаите организацията на секции близо до общностите ни е била успешна. Именно затова винаги още преди началото на кампанията съветваме желаещите да гласуват в чужбина да се поинтересуват кой организира секция в близост до тях и да се включат като доброволци по възможност. Картата горе също помага в тази насока.

Отделно, от ЦИК също обединяват някои заявления при видимо еднакви места изписани различно. Това се прави с изрично решение на комисията и помага да се съберат дори желаещи заявили да гласуват близко един до друг.

Същинското откриване на секции

Основната цел на кампанията е да даде основание да се отворят секции на места, където има голяма концентрация на българи. Докато в консулствата и посолствата това ще стане автоматично, на други места се налага местните общности да организират всичко, включително комисии, помещения и наеми.

Събирането на достатъчно заявления за едно място предполага, но не задължава ЦИК да отвори секция там. Освен някои ограничения в ИК, възможно е приемащата страна да не разреши, както и да липсва организационен капацитет за целта. Под последното се разбира, че няма достатъчно официални лица да участват във всяка секция. Това обаче е доста рядко.

По-голям риск за секциите обаче представлява течащата пандемия. Изискванията за социална дистанция, затваряне на заведения, училища и клубове, както и ограничения в придвижването може да направят трудно и дори невъзможно да се организират секции на някои места. Това може да е и проблем за дипломатическите ни представителства, където традиционно липсва достатъчно място и може да се отворят по-малко секции с по-малко урни, отколкото на предходни избори.

Самото гласуване ще бъде допълнително затруднено – задача, с която се заемаше активно ЦИК до сега с въвеждането на все по-объркващи и сложни бюрократични спънки. Струпването на хора пред секциите ще създаде проблем с местните власти, а изискванията за разстояние ще забави гласуването на всеки отделен човек. Затова е още по-важно да има повече секции на повече места – за да се избегнат многочасовите опашки, които наблюдавахме в градове като Берлин, Лондон и Франкфурт.

Следващи стъпки

Важно е да се свържете с приятелите и роднините си в чужбина и да ги призовете да подкрепят откриването на секции близо до тях. Една важна тънкост в тези заявления е, че с подаването им се отписвате от списъците в България. Тези, които се притесняват, че ще се злоупотреби с вота им могат така да си гарантират, че това няма да стане. Важно е обаче да знаете със сигурност, че ще гласувате в чужбина на 4-ти април, тъй като след заявлението няма да може да упражните правото си на глас в страната.

От друга страна, подаването на заявление за една секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате именно там. Може на избраното от вас място да няма открита секция. Дори да има обаче, може да отидете в която и да е друга, за да гласувате там. Просто попълвате декларация, че не сте гласували другаде и ви добавят в списъка. Внимавайте обаче, защото данните от списъците в чужбина се проверяват и следват санкции при многократно гласуване.

Тепърва е научим за планираните противоепидемични мерки по време на вота. Ще изпратя отново подробности на всички абонирали се в Glasuvam.org. Междувременно все още може да се свържете с местното българско дружество или консулство, за да се присъедините като доброволец в организирането на вота. Може да се запишете и като защитник на Ти Броиш, за да имате възможност да присъствате при броенето и да подсигурите, че няма да има случайни или умишлени подмени.

The post Избори 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

НЗОК и тежко болните деца – две години по-бавно и навярно по-скъпо

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/nzok-dve-godini/

Подсещаме се за Националната здравноосигурителна каса единствено при поредния скандал и за жалост имаме премного поводи за това. Последно преди две седмици в отговор на запитване от парламента, Министерството на здравеопазването изнесе определени данни за разгледаните случаи и изплатени пари за лечение на деца.

Отговорът на запитването ще намерите тук. В него твърдят, че информацията била публична и наистина част от нея ще се намери в отчетите им тук. Също толкова вярно е и че изтриха набързо отчетите от предишни години. Така става трудно сравнението не само колко пари се изплащат, а и къде отиват тези пари.

Бърз поглед върху стари изказвания и сегашните числа се забелязва сериозно намаление в парите изплатени за лечение в чужбина и непропорционално много повече за България. Смущаващо повече пари се наливат в български болници при аналогичен брой пациенти. Точни данни обаче отново нямаме, но се надяваме скоро да предоставят исканата информация, за да може да разберем къде и колко пари са дадени.

Това, което имаме все още като данни е броят на случаите и колко от тях са решени. Започнах този анализ веднага след като НЗОК пое функциите на бившия Фонд за лечение на деца. Три години по-рано бях направил подобен преглед на тогавашните данни. След критиката ми към НЗОК те се опитаха по подобен на сегашния начин да подвеждат с числата. След това многократно обновявах тези анализи, последно през ноември покрай скандала с HelpKarma показваш колко неефективна е работата с лечението на деца.

Извеждането и изчистването на данните е трудоемко, участват няколко доброволци и все още е пределно ясно, че НЗОК прави всичко възможно да направи тези анализи възможно най-трудни. Направиха заявка още преди две години, че ще сменят регистъра и ще направят такъв, който не само помага на родителите на такива деца да кандидатстват за помощ и реагират при търсене на информация по-бързо, но и ще дава по-голяма прозрачност на работата им. Това не се случи и все още използват старата система.

Няма да повтарям отново условностите. Ще ги намерите в предишния ми текст по темата. Отново в сиво съм отбелязал периода преди НЗОК и се базират изцяло на информацията, която подават на родителите и нищо повече. Мога само да отбележа, че има подобрение в навременното въвеждане и отбелязване кога случаите са одобрени или отказани, какви документи липсват, както и че по-малко се използват коментарите в свободен текст, за изписване на бюрократичните стъпки. Това не означава, че са намалели, както ще видим по-долу. Означава само, че чиновниците са свикнали да работят с въпросния сайт.

Числата накратко

  • 309 нови заявления от ноември насам. От тях 60% са одобрени, 4 или 2.1% са отказани, а останалите 38% са оставени без разглеждане или чакат
  • За цялата 2020-та г. е имало 1508 заявления. 84% от тях са одобрени, 1.8% са отказани, а 239 или 14% още чакат.
  • Средно през 2020 е отнемало малко над месец да се реши един случай – 32 дни. От тях средно 6 дни е било търсенето на мнение от експерти. Почти цялото останало време е било бюрокрация, обмяна на писма между институции и връщане на документи на родителите за корекции
  • 37.8% от завършилите случаи през 2020 са чакали повече от месец. За последните 3 месеца това число скача на 59%

Подробно в графики

В следващите графики виждате обновения поглед над информацията, които НЗОК показва на всеки един от родителите на болните деца.

Първата показва колко заявления са подавани по месеци и какъв е резултатът от тях. Забелязва се сериозно повишение на заявленията през 2020-та след края на май. Повечето са одобрени в даден момент. Голяма част от тези в жълто или без решение, са всъщност прекратени по различни причини. Забелязва се, че има доста повторни заявления за продължаващо лечение, което може да обяснии част от увеличението.

Следващата графика показва кога са одобрявани въпросните заявления. Пиковете са през октомври по някаква причина. Отново има голямо забавяне през месеците на първата вълна от коронавирус.

Следната графика показва не броя, а времето отнело да се достигне едно решение към момента, в който е взето. С други думи, исканията одобрени или отказани през януари 2021-ва са чакали средно 40 дни. В червено се вижда времето при експерти. То не се е променило спрямо времето на фона. Запазва се тенденцията на значително забавяне заради бюрокрация като то остава двойно спрямо преди НЗОК да поеме функциите.

Тук виждаме по-подробно разбивката по извършени дейности. Гледаме броя, а не колко време са отнели. За последното нямаме обстойна информация. Някои, като изпращането на писмо става бързо докато чакането за отговор или чакането на становище отнемат дни. Виждаме, че повече се търсят становища и значително повече се връщат документи за поправка на документи. Именно последното отнема много повече време.

Тук се вижда разбивка пак по време. Този път показвам каква част от родителите са чакали колко за взетото решение. Така виждаме, че през януари почти половината родители са чакали над месец. Това е тенденция, която също виждаме да се засилва докато тези получили отговор под седмица остават малко.

И на последно място показвам карта, която показва приблизително колко документи са „застоявали на бюрата“ на НЗОК. Показва колко искания за финансиране са чакали за решение към дадения ден, но не повече от 30 дни. В действителност са повече от показаното, но има и такива отхвърлени без разглеждане.

Вижда се така по-добре драстичното забавяне на разглеждането и трупане на работа. При това не се е променило особено в последните месеци, а напротив – засилва се.

Отново бавно и скъпо

Ако може да обобщим наученото от работата на НЗОК в последните почти две години, то е именно това – леко подобрение в документацията, но все още сериозно и неоправдано забавяне и затруднения за родителите на болни деца. Затова все още се срещат много кампании за събиране на пари и немалко измами и скандали покрай тях.

Това се случва неизменно, когато администрацията не си върши работата. Надяваме се в скоро време да получим повече прозрачност, макар и по трудния начин с ЗДОИ, за парите, които са изплащали в България и чужбина, както и разбивка по болници и то в последните няколко години. Така ще може да разберем дали при непроменен брой болни деца е имало промяна в поведението на касата, решенията за лечение и използване на ситуацията за облагодетелстване на определени дружества.

The post НЗОК и тежко болните деца – две години по-бавно и навярно по-скъпо first appeared on Блогът на Юруков.

Възможните секции в Германия за избори 2021

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-sekcii-germaniq/

Наскоро Външно обявиха, че по предложение на български организации и активисти в Германия са предложили 38 града, където да има секции за предстоящите избори. Девет от тях са посолството, консулства и почетни консулства. В някои от градовете ще има повече от една секция.

Ако бъдат одобрени, това ще увеличи в пъти броя на секциите спрямо предишните избори. При последните парламентарни, например, имаше едва на 8 места. На тази карта виждате всички предложени места. В лилаво съм отбелязал онези, за които със сигурност ще бъде разрешено, тъй като има дипломатически представителства.

Въпросът е до колко ще помогне това на сънародниците ни там да гласуват. За вотовете през 2014-та и 2015-та направих карти показваща каква територия ще покрият тези секции. Тогава отбелязах радиус от час и половина пътуване с кола. Същото ще покажа по-долу, но като начало нека вземем предвид, че сме в условията на пандемия.

Достъп до секциите

В момента в Германия има забрана на места да се пътува на повече от 15 км. от мястото на живеене освен по работа и по здравни причини. Гласуването за избори на чужда държава не спадат към изключенията. Подобни мерки бяха вече удължени вече до средата на февруари. Ако бъде разширен обхвата на засегнатите региони, въведени още по-строги мерки, каквито заявки има и удължени до или въведени наново покрай католическите великденски празници, може изборите да бъдат засегнати.

Тук взимам най-лошия вариант и на карта отбелязвам зоните от 20 км. около секциите, от които съгражданите ни биха могли да стигнат до секциите и да гласуват при наличие на по-строги мерки.

Следващия въпрос е колко българи живеят на тези места и колко извън тях. Използвайки картата, която създадох на база официалните данни от адресните регистрации през 2018-та, наложих тези 20-километрови зони. Вижда се, че градове и общини с най-много българи са почти покрити. Около над 65% от българите обаче няма да могат да стигнат до секциите.

Ако няма такива ограничения, което е по-вероятно, тогава покритието на секциите изглежда както на следващата карта. Вместо 20-километрови зони тук съм отбелязал зони, в които на гласоподавател биха му трябвали 30, 60 или 90 мин. път с кола или публичен транспорт, за да стигнат до секция. Колкото по-тъмен е цвета на зоната, толкова на по-близо има секция.

Отново слагайки тези зони върху картата с гъстотата на диаспората ни виждаме, че по-голямата част от Германия е покрита. Това означава, че около 90% от сънародниците ни в Германия ще имат достъп до изборни секции, ако са готови да пътуват до час и половина.

Капацитет на секциите

Достъпът обаче е едно нещо, а възможността е съвсем друго. Докато и на предишни избори много хора се стичаха към секциите, огромните опашки отказваха много повече да гласуват.

Трудно е да се определи колко са българите в Германия. Дори данните на статистическата им служба се разминават значително. Може да кажем обаче, че между 260 и 280 хиляди пълнолетни българи са живели в страната до преди година. Поради кризата този брой е почти сигурно намалял към средата на 2020-та, но няма ясни оценки колко от върналите се в България са заминали отново вече или ще го направят до изборите. Към тях също може да добавим още до 20 хиляди, които са с двойно гражданство.

Част от опашката пред старата сграда на консулството във Франкфурт на изборите през 2016-та.

Нека приемем долната оценка от 260 хиляди души и вземем оптимистичните 45 секции в Германия. Максималното, което е изпълнимо в една секция при идеална организация са 1500 гласували. Дори при такива идеални условия, че мога да гласуват максимално 25%. Гледайки средния брой гласуващи на предишни избори с всички административни усложнения и проблеми създадени от ЦИК, по-реалистично е да се каже, че едва 10% ще могат да гласуват.

В условията на пандемия дори тази прогноза е силно завишена, тъй като секциите също както и самите немски власти ще наложат по-сериозни изисквания за предотвратяване на струпвания. Според каквото хумне на конкретните германски чиновници, това означава, че може да откажат повечето секции, за да няма струпвания там, или да ги разрешат, за да има по-малко струпване на няколкото места. В самите секции обаче възможност да гласуват ще имат забележимо по-малко от преди.

До тук не сме обсъждали желанието на хората да гласуват. Това не може да го оценим с данни. Може да си представим обаче какво би останало от това желание след презрителните коментари идващи от кабинета и особено националистическите партии. Беше дадено ясно да се разбере, че не желаят да улеснят гласуването и предпазят здравето в условието на пандемия на стотици хиляди както в страната, така и в чужбина. Отделно отказаха, да повишат доверието във вота и усложнят значително възможностите за вмешателство в броенето. За последното поне може да помогнем като станем наблюдатели и следим за спазването на изискванията в секциите.

Какво да направим?

  • Все още има възможност да се разреши излъчването на броенето на живо. Това ще става едва след като се пусне последният глас и ще е възможно в почти всички секции, особено когато има наблюдатели. За целта трябва да се продължава с усилията да се убедят властимащите да направят нужната промяна в правилата на ЦИК.
  • Запишете се като наблюдател на Ти броиш независимо дали сте в страната или в чужбина.
  • Абонирайте се за новини за вота в чужбина.
  • Ако сте в чужбина и искате да помогнете с огранизацията, свържете се с местната българска организация или се свършете с най-близкото консулство, за да се включите като доброволец или част от комисията
  • Следете инструкциите на ЦИК и подайте заявление за гласуване на настоящ адрес, ако се налага
  • Гласувайте рано, спазвайте дистанция и носете маска през цялото време

The post Възможните секции в Германия за избори 2021 first appeared on Блогът на Юруков.

Не, няма да има различни лични карти за „родените в чужбина“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/lichni-karti/

Домусчиев ТВ заедно с куп медии от империята на Пеевски пуснаха дословно съобщение как била приета „специална лична карта за българите родени в чужбина, както и българските общности“ от патрЕотите. Продължават, че било мярка срещу демографската криза, както и имало 5 млн. такива зад граница.

Всъщност, няма нищо общо с „българите родени в чужбина“ и съобщението води до сериозно объркване. Българите родени в чужбина са такива с поне един родител българин. За последните 30 години знаем за малко над 300 хиляди такива. Това са само онези, на които родителите са извадили българско гражданство или сами са възстановили такова на по-късен етап. Те си вадят лесно паспорти като деца заедно с пълноправно гражданство. Вече доколко е трудно да се вадят актовете за раждане съм писал вече тук, тук и тук.

Това, което се говори в аргументите на ВМРО, са хора без българско гражданство, които в последните десетилетия не са намерили пари да им платят за такова, че да стане „по бързия начин“. Новият документ наистина ще важи само за България и има силата на постоянно пребиваване. Създава обаче поредна възможност за корупция за ВМРО, тъй като заобикаля много механизми на проверка. Именно заради последните беше разкрита схемата им за милиони за продажба на гражданство на руски олигарси и албански наркотрафиканти.

И докато аргументите, че щяла да помага на демографията, звучат добре на хартия, няма причини да се смята, че ще е нещо повече от поредната им касичка. Да не говорим, че никой до сега не е успял да покаже от къде идват тези им сметки за 5 млн. етнически българи зад граница. Питах многократно, включително Харалампиев преди да го арестуват за същите неща, които обсъждаме тук. Отказаха ми от контролираната от ВМРО Агенция за българите в чужбина, защото „не им било работа“. Подобни хвъркати твърдения за броя на българите в чужбина чуваме най-редовно – например от КНСБ и от Агенцията за инвестиции.

Така за пореден път използват измислени числа и сензации за демографията, за да създават нови схеми, вместо да оправят една нарочно счупена система за натурализация. Така ДАБЧ става първа и последна инстанция за (про)даване на постоянно пребиваване, прескачайки всички институции, включително ДАНС.

Законопроекта може да прочете тук заедно с всички становища по него. Забавното е, че на няколко пъти, са им казали, че противоречи на европейското законодателство, както и на други закони като този за получаване на постоянно пребиваване. Това не пречи да са го гласували днес на първо четене. Изглежда просто като пиратка за предизборна кампания лишена от смисъл. Дори да се приеме, няма да е повече от корупционна схема докато не ни съдят от ЕК и платим ние глобата от данъците си.

The post Не, няма да има различни лични карти за „родените в чужбина“ first appeared on Блогът на Юруков.

Бацилите като серийни убийци

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2021/seriini-ubiici/

‍ Вирусолозите: Открихме серийния убиец. 拾 Искаме да предпазим обществото.

 Атенуирани ваксини: Ето, показваме ви серийния убиец, но е онемощял и вързан. Знаем, че тук има поне минимална сигурност, така че вероятността да избяга е нищожна, но дори тогава не би стигнал далеч.

 Инактивирани ваксини: Ето, показваме ви отрязаната му глава, за да се научите как да го разпознавате. Добре е заключена, видимо не може да избяга, но някои все пак може да се стреснат от гледката. Молекулни ваксини: Няма да ви показваме нищо, но ще пуснем сред вас запознати с него, които да ви предупреждават. Най-вероятно ще се спогодите с тях.

 мРНК ваксини: Няма да ви показваме нищо от убиеца. Ще ви дадем обаче подробен чертеж на шперца, с който влиза с взлом при жертвите. Така ще може да си го направите сами и да го разучите. Ако видите някого с такъв шперц, знаете какво да правите. Рисковете включват порязване на хартията на чертежа.

嵐 Антиваксъри: О, не. Не ни трябват такива неща. Вярваме, че всеки има нужда да се сблъска с подобни серийни убийци. Е, от кога е имало такива и сме си добре, а и е важно за развитието на детето да се сблъска с убийци и да се научи по естествен начин как да се защитава от тях. Да не говорим, че повечето деца не са от типа на жертвите, които тоя предпочита, така че за какво е врявата? Още повече, че мислим, че са силно преувеличени твърденията колко е бил жесток – просто си е играел с тях. Всичко това е голяма конспирация – едни само искат да правят пари, за да разпечатват, показват и да плашат децата. Представяте ли си как ще се отрази на детското съзнание грозната гледка на снимка на един престъпник? Далеч по-добре е да го срещне на живо!

The post Бацилите като серийни убийци first appeared on Блогът на Юруков.

Прибързаната ми радост за дърветата на Стара Загора

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/sztrees/

Наскоро попаднах на новина, че Стара Загора са публикувал карта показваща дърветата в града с информация за точното местоположение, вида и състоянието им. Темата ме вълнува от доста време и дори обмислях как може да се crowdsource-нат тези данни. Точно това направиха и от ZaraLab не направиха такова. Повече за него, както и защо е ограничено до Стара Загора ще намерите при Жустин.

Това, което ще пуснаха от общината на Стара Загора обаче няма общо с данните събрани от доброволци. Това, което ме зарадва е, че са направили сносна карта, на която може да се намери информация за доста дървета. Първата ми реакция беше изключителн положителна, защото реших, че най-накрая ще мога да направя визуализация по подобие на тази, която New York има от години.

Това и ще видите тук. Показва видовете дървета в различен цвят. Цели по-скоро да даде обща представа, а не информация за отделни обекти. Подобна е идеята и на картите на сградите, където през юни включих също Стара Загора. Може да отворите интерактивна версия на тази карта, ако кликнете на снимката.

Оказва се обаче, че практически нищо ново не е направено, освен една карта със стари непълни данни. Пак е похвално, че е събрана тази информация и са се опитали да я представят по добър начин, но в голяма степен е безполезна.

Дори на пръв поглед сравнявайки със стателитни снимки повече от половината дървета в града липсват, също както и цял един парк. Отделно, информацията за почти 38% от дърветата е събрана през 2007-ма година, т.е. е на 13 години. За това време те е много вероятно да са променили състоянието си или да са отрязани. Други 48% са записани през 2014 и 2015-та. За 7% нямаме информация кога са въведени, но съдейки по номерата са също на поне 5 години. Едва за 106 дървета или 1.8% е въведена информация в последните 3 години.

Опитах се да се свържа с хората работещи по проекта преди празниците. Фирмата изпълнител не си вдигаше телефоните. От общината обещаха да ми отговорят през януари. Отношението на всички, с които се свързах лъхаше на отбиване на номера.

С това се изпари първоначалният ми ентусиазъм за тази карта. Още повече, че данните видимо не бяха в отворен формат, въпреки изискването към такива системи според закона. Затова се наложи да ги отворея. Може да ги свалите тук.

Направих си труда да направя и карта с възможности за филтриране по вид, състояние и прочие. Мисля, че само годината на въвеждане липсва. Пускам данните независимо, че ги смятам за не особено полезни предвид колко са стари и непълни. Все пак, по подобие на справките от НЦОЗА, където пуснах подобни предупреждения, може да са полезни за някого.

Независимо от критиката ми изложена тук, все пак следва да се отбележи, че Стара Загора е една идея по-напред от другите градове в това отношение – поне имат някаква публикувана информация в някакъв смислен вид. Това без съмнение е и заслуга на натиска от активни граждани и примера на частни инициативи. Последното е напомняне на всички нас, които искаме това да се случи и другате и този път да е полезно.

The post Прибързаната ми радост за дърветата на Стара Загора first appeared on Блогът на Юруков.

Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/rajdaniq2020/

Във връзка с разнопосочните съобщения за бейби бум в някои родилни и очакваното общо намаление на раждаемостта в развития свят като ефект от несигурността покрай тази криза, искам само да припомня, че всяко твърдение в една или друга посока е просто спекулация.

Колкото и да е странно, нямаме надеждна система за следене на ражданията и който и да е източник на данни в рамките на годината е ненадежден. В това число включвам справките на НЦОЗА от НЗОК и злощастния регистър за ражданията. Единствено може да разчитаме на статистиката на НСИ, която ще получим през април. До тогава всичко са мисловни упражнения и сензационни заглавия.

Отделно, ако разчитаме на мисловни упражнения и познания по биология, следва да предвидим, че какъвто и да е ефект от кризата ще се види едва през през първата половина на 2021, когато изтичат 9 месеца от ограничителните мерки и сериозните последствия за голяма част от бизнеса.

Ако гледаме исторически, през октомври и ноември всъщност има спад в ражданията преди пик през декември. Това виждаме следейки средните стойности за последните 20 години. Отбелязал съм и границите на минималните и максималните стойности. Съдейки по няколко отделения и дори един месец е много подвеждащо. Най-малкото ситуацията с болниците сега предполага, че случаи се пренасочват между болници и недостига на медицински персонал води до концентрация на такива.

The post Бейби-бум или спад заради COVID19 – първи сигнали едва догодина first appeared on Блогът на Юруков.

Едни (не)отворени данни за язовирите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/opendata-qzoviri/

Вече два пъти споделям данни, които съм събрал, но нямам време да обработя и използвам. Първия път беше през 2017-та с отчетите искани по ЗДОИ от всички РЗИ в страната относно проверките и глобите за пушене в заведенията. Другите данни пуснах през 2018-та и съдържаха информацията от регистъра за жертвите от войните, в които сме участвали през 20-ти век, но представена в машинно-четим вид.

Днес пускам данни, които събрах в последните дни. За разлика от предишните не съм се отказал да обработя тези и да ги представя в разбираем вид. Смятам обаче, че са важни и ги пускам веднага свободно в случай, че някой иска да ги използва. Докато информацията в тях е вече налична в мрежата, тя е трудна за намиране и използване.

Първият ресурс идва от дневния бюлетин на МОСВ за състоянието на язовирите в страната. Ще го намерите на страницата на министерството. От няколко дни се публикува и в профила на @GovAlertEu:

Тъй като бюлетинът е във PDF формат, числата в него не може да се използват свободно. Не се и публикуват в машинно-четим формат на сайта им или в портала за отворени данни. Затова свалих всички доклади от началото на май, когато е започнал бюлетина и ги свалих в по-лесна за обработване таблица. Може да я свалите тук. Колоните са същите, както таблицата след трета страница. Това, което липсва като информация е класификацията по цвят кои язовири са предназначени за питейни, кои за напояване и кои за производство на енергия.

Другият източник са гаранциите за възобновяема енергия. Те се издават от Агенцията за устойчиво енергийно развитие и ще намерите в регистъра им. Той всъщност е обновен в лесен за търсене и филтриране формат и е прекрасно, че позволява сваляне на справките. Преди седем години беше просто една Excel таблица пълна с грешки, която тогава свалих и показах в интерактивен инструмент. Сега извадих в таблица всички гаранции за енергия на ВЕЦ-ове заедно с произведената енергия по месеци. Може да я свалите тук. Това, което не е удобно е, че няма разбивка по дни кога точно е произведена тази енергия, за да може да съпоставим с изпускане на вода от язовирите.

Друг липсващ елемент, който се опитам сега да събера, е информация кои ВЕЦ-ве са на и надолу по течението на кои язовири. С други думи изпускане на вода от кои язовири би помогнало на кой ВЕЦ точно да произведе повече ток и колко повече. Така може да направим относително точна преценка намаление къде е докарало какви пари на кого. В таблицата виждаме имена на фирми и точни периоди и количества енергия. Тук може би ще е полезен този регистър, но трябва да се изчистят имената, да се вземат координатите и да се съпоставят ВЕЦ-ове с язовири. За доста от гаранциите се вижда, че нямат схема на подпомагане. Затова, макар, че нямаме информация как са продадени и в кой конкретен ден, може да използваме интервалите на спот цените за дадения месец за приблизителна оценка.

Ако някой има идея как може да съберем лесно информация в табличен вид кои от тези язовири имат ВЕЦ-ове надолу по течението и доколко изпусканията на вода ще увеличи производството им, ще се радвам да сподели. Аналогично, ако някой има поглед над сферата и иска да сподели какви проблеми може да има с конкретните справки и разбирането ни за тях. Също, както преди, може да използвате данните по какъвто и да е начин, тъй като са публична информация. Ще се радвам да споделите резултатът в коментарите.

Снимки от Tama66 и pxhere.

The post Едни (не)отворени данни за язовирите first appeared on Блогът на Юруков.

COVID19 – защото не знаем и това е нормално

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/covid19-ne-znaem/

Написах този текст в началото на юли, но си остана така в чернова. Пет месеца по-късно го отворих отново и видях, че всичко важи с пълна сила – конспирациите, мерките, адекватността на властите, но най-вече липсата на знание за вируса и причините за по-строги мерки. Научаваме повече, но ще трябват години докато разберем с какво се борим, а лекарите придобият опит да се справят с болестта. Обявените ваксини в последните седмици няма да помогнат много това да се промени поне още година независимо какви сензации четем по медиите.


Вирусите са сложно нещо. Не е нужно човек да е микробиолог или имунолог, за да го разбере. Нови вируси и щамове на известни се появяват постоянно, но малко грабват вниманието на обществото, както SARS-COV-2 в последните месеци.

Първо се каза, че бил като грип, но не съвсем, тъй като децата го карат леко. После изплуваха съобщения колко повече случаи на пневмония има. После, че всъщност има доста без симптоми. Излезе от Китай и тръгна паника. Казаха да не носим маски. После да носим. Да си мием ръцете и да не ходим никъде. Затвориха всички. Три месеца по-късно при пик в някои държави продължава отварянето на всичко (Бележка 28 ноември 2020: става въпрос за отварянето през лятото). Смъртните случаи растат, а месеци наред няма лек или ваксина. Някои политици бързат с обещанията. Други се опитват да издействат патент само за тяхната държава. Трети отричат, че има проблем и всичко е конспирация. През цялото време препоръките, мерките, ограниченията, данните и всички аспекти от информационният поток се променят постоянно, а поведението и говоренето на обществени личности и експерти не внася яснота.

Защо? Защото не знаем.

Не само ние, обществото. Лекарите и учените не знаят. Знаят повече, отколкото преди три или шест месеца, но все още не знаят достатъчно. Това пречи да се намерят ефективни лечения и мерки. Като смесим в кашата политика с глобалните потоци на доставки и свързаните икономики и става хаос.

Вземете нещо толкова просто като носенето на маски. Месеци наред се повтаряше да не носим, че не било ефективно и не помагало. После изведнъж се смени препоръката. Не се промениха изследванията или изводите за ефективността им. Промени се нещо друго – производството. В рамките на няколко седмици хиляди компании увеличиха капацитета си или промениха дейността си, за да произвеждат маски. Съветът да не използваме маски беше, за да останат малкото количества за лекари, здравни работници, полицаи и други критични за обществото длъжности. Липсата на предпазни средства сред тях беше и все още е пословична в цял свят. Рискът от това беше несравнимо по-голям от хора разкарващи се без маски. Тук не се промени какво знаехме за маските, а практическите измерения на кризата.

Не знаем много и за вируса. Едва наскоро се намериха сведения, че всъщност COVID-19 е болест на цялата кръвоносна система и белодробните проблеми са само едно изразяване на това. Предполага се, че дори каралите я безсимптомно може да имат проблеми години наред и дори да загубят бързо имунитет и да се разболеят след години отново. Но не знаем, защото не е минало достатъчно време. Няма машина или тест, който да каже какъв негативен ефект ще има определен щам върху популация, в какъв период от време и с какви измерения. Не може и да има.

Нека дам три примера. Вземете морбили. Това е една добре известна болест убивала стотици хиляди всяка година в Европа от незапомнени времена. Всъщност, знаем доста добре от кога е – приблизително преди 1500 години е прескочила от кравите на хората по подобие на коронавируса сега. Особеността на вируса на морбили е, че е изключително заразен – 9 от 10 в контакт с болен биват заразявани. Особено тежко го карат най-малките деца като едно на няколко стотин умират. При възрастните смъртността е по-ниска, така че средно в общество с добра здравна система смъртността е около 1 на 1000.

Интересното в случая е, че освен починалите, още 1 на около 700 заразени деца ще проявят тежки неврологични отклонения пет до десет години по-късно. Също така, независимо, че вирусът се изследват сериозно от поне 200 години, едва миналата година получихме убедителни доказателства, че след дори леко преболедуване болестта причинява временно „изтриване“ на паметта на имунната система. С други думи, най-просто казано тялото ви „забравя“ в голяма степен това, което е преболедувало или срещу което е било имунизирано.

Или вземете т.н. немско морбили или рубеола. На външни белези е подобен на обсъжданото преди малко, което е накарало хората да ги нарекат с подобни имена в някои държави. В действителност са съвсем различни вируси – подобно на корона вируса и инфлуенцата. Рубеолата обаче се кара леко от децата. Дори преди ваксината е било препоръчително да се кара рано. Проблемът идва, когато се зарази бременна жена – в 90% от случаите или губи детето, или се ражда с тежки недъзи.

Или пък вземете заушката. Отново детска болест, която макар неприятна, се кара сравнително леко от децата. Има риск да доведе до възпаление на мозъка, но в наши дни доста биха махнали с ръка „еми то и от други неща се получават“, както виждаме с ефектите от сегашната пандемия. Проблемът е, че при определен процент от момчетата, заушката води до възпаление на тестисите, недостатъчното им развитие в юношеството и стерилитет.

Виждаме, че дори за болести известни от столетия откриваме нови важни неща. Други като рубеолата, ако се бяха появили в наши дни, щяхме да забележим пагубният им ефект едва 3 до 6 месеца след като беше покорила земното кълбо. В случая на заушката – години.

Представете си, че коронавируса имаше такъв ефект – да доведе до недъзи у новородените. Колко време мислите, че щеше да отнеме докато беше забелязан такава тенденция сред първите заразени родилки в Китай. Помните ли колко време отне, докато хванат проблема със Зика в Южна Америка? Хайде сега си представете Зика, но пренасяна по въздушно-капков път и всеки болен да заразява двама или трима от 10, с които е влязъл в контакт.

За щастие няма сведения за никое от изброените страшни състояния или ефекти. Няма и индикации, че ще получим. Важното е да се разбере обаче, че ги нямаме към този момент и то конкретно тези. (Бележка 28 ноември 2020: важи както през юли, така и сега) Ако четете сведенията на лекари изправени на първа линия с болестта в инфекциозните, ще разберете, че не е като нищо, което някой някога е виждал и все още се учат. В лабораториите е същото.

Тази неизвестност е истинската причина учени и лекари да препоръчват месеци наред строги мерки и ограничения. Налагането и спазването им е отговорното действие от научна гледна точка. До каква степен и какъв ще е ефектът върху икономиката е политическото решение. Балансът между двете е ключов, особено предвид нуждата да не се спират доставки на критично важни лекарства и храни, както и да не се влошава състоянието на болни или да се хвърлят в глад и бедност други. Някои държави се справиха с това, отчасти заради прагматичен подход и държавническо мислене, отчасти заради добра организация на институциите и добра дисциплина при мерките.

Ние не сме сред тях. Вирусът си остава и ще бъде тук за дълго. Незнанието – също. Нереалистичното очакване за бързи отговори от учените – тоже. Въпросът е дали ще си играем на хазарт чувствайки се безсмъртни и залагайки на сигурна смърт на най-възрастните и болните и неизвестни последствия за всички останали… или ще сринем икономиката и живота на също толкова хора. Има решение по средата, но изглежда няма един облечен с власт, който да го вземе и приложи.

The post COVID19 – защото не знаем и това е нормално first appeared on Блогът на Юруков.

Умиранията в България 2010-2020 г.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/smartnost-2020/

Една от метриките, които най-много се следи в сегашната пандемия, са смъртните случаи. Има доста спорове дали наистина са повече, дали са с или заради коронавирус, дали са причинени от самата пандемия или трагичен страничен ефект от паниката и ограниченията покрай нея.

На тези въпроси трудно може да отговорим, защото нямаме достатъчно данни, а и яснота относно съществуващите. Може да разглеждаме това, което имам обаче и да ги си правим собствени изводи. Затова наскоро представих по нов начин умиранията в България в опит да помогна да се осмисли разликата с предходни години по-добре. Пуснах няколко снимки миналата седмица, а тук ще намерите интерактивната версия с последните данни.

Преди да минем към нея, ще ви насоча към няколко полезни източника. На първо време това е EuroMOMO, които за съжаление въпреки усилията на някои в НЦЗПБ през годините и доста хора от началото на тази година, все още не са добавили данните от България към модела си. Може обаче да видите индекса им за excessive mortality, разработен за грипа и показващ сега ефекта от коронавирус. Отделно данните по-долу са взети от Eurostat, където НСИ публикува разбивка на умиранията по седмици, пол, възраст и области. Страницата на НСИ специално за смъртността заедно с тяхното сравнение с предишни години също е полезна.

Макар тук да говорим конкретно за смъртност в кратък период от време и конкретен контекст, важно е да се разбере, че този аспект от демографията е доста сложен като процеси и зависимости. Затова ще ви насоча към предишни текстове, където го разглеждам:

Кръгова графика на умиранията

Тъй като има ясно разпознаваема цикличност в смъртността, реших да представя умиранията не в линейна графика, както НСИ, а като кръгова. Също добавих последните 10 години по седмици и възможност да се избират отделни възрастови групи от 0 до 90+.

Макар така да не може да се различи отделна година, се вижда ясно тенденциите в последното десетилетие и как тази година се различава от тях. Виждаме, например, че възрастните хора между 70 и 75 г. са били особено тежко засегнати и смъртността сред тях е била по-висока спрямо предходните години още от началото на пандемията. Всъщност, смъртността при всички между 50 и 80 е по-висока от дори най-сериозния пик в последните 10 години.

Графиката започва с анимация, която може да се включва и изключва за всеки филтър. Може също да се сменя между абсолютен брой умирания и смъртност на милион души население. Отделно по вертикалата за прегледност не започва гафиката от 0, но може да го включите, ако предпочитате така.

В тези данни не съм включил само данните за смъртните случаи, за които е установено, че са от коронавирус. Не съм включил и данните за заболеваемостта и карантинираните. Нямах възможност да добавя и филтър по пол и област, а и не исках да се претоварва графиката. Показват всички смъртни случаи от всички причини. За агрегирането на информацията за последните трябва доста време и евентуално ще я получим едва догодина.

Целта ми е единствено да покажа данните и графиката на НСИ по нов начин. Така, според мен, се поставя в по-ясен контекст от една драстичното увеличение, което наблюдаваме, а от друга – нетипичното време от годината.

The post Умиранията в България 2010-2020 г. first appeared on Блогът на Юруков.

Какво се случва с бившия Фонд за лечение на деца?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/fond-lechenie/

Разкритията покрай HelpKarma ще имат определено траен ефект върху дарителството в България. Със сигурност сме готови бързо да откликнем на кампании за събиране на пари, особено когато става дума за болни деца. Показах го накоро с данните именно от една такава кампания в HelpKarma.

Това, което е важно да се разбере тук е, че не заплатите на един или друг служител са толкова важни, а как се правят тези кампании, как се използват парите, каква издръжка и отговорности имат такива организации и в какъв контекст работят те. За измамните кампании, шарлатанските лечения и мястото на държавата препоръчвам да чуете интервюто с Мария и Красимира по БТВ.

Тук ще обърна поглед отново към онези, чиято отговорност е това лечение и чиято основна вина е да я има тази среда.

За последен път преди година показах данните от това, което преди наричахме „Фонд за лечение на деца“, а сега е част от НЗОК. Ако сте ги пропуснали, тези статии ще ви покажат всичко заедно с техните отговори:

Бързи факти

От прехвърлянето на Фонда към НЗОК през март 2019:

  • имало 2695 подадени заяления
  • 1282 или 47.5% от тях са през вторите 10 месеца (януари 2020 до сега)
  • 77.6% от всички заявления са получили отговор
  • 2.3% са отказани по някаква причина
  • само 10% от отговорите се получават до седмица
  • 39% от отговорите идват след повече от месец

Източник на данните

По онова време, с помощта на доброволци, успявах мъчно да свалям данните от „регистъра“ през няколко седмици. Наскоро го направихме пак и преди това през май.

Междувременно НЗОК обещаваха, че ще направят нов регистър, който да отговаря на новите процедури и очаквания за прозрачност. Година и половина по-късно такъв няма, а не е като да нямаха безплатен ресурс да го свършат.

В същото време забелязвам, че попълват информацията доста по-редовно и добавят повече данни, макар и като свободен текст. Отново има много сгрешени дати, липсват суми, с които е финансирано, има двойни записи и прочие проблеми, за които говорих преди. Отново същия сайт на неизвестен частен сървър без каквото и да е криптиране се използва и за въвеждане на исканията за лечение на възрастни, макар да са отчетливо по-малко. Една идея по-добре е попълването все пак.

Това не е без значение, защото именно от този регистър по входящ номер родителите на децата разбират какво се случва с молбите им. В първите месеци тази информация беше силно забавена. След като показах колко е зле положението ударно я въведоха със задна дата и изглежда към ден днешен продължават да го поддържат добре поне сравнено с началото.

Условности

Както винаги, преди да минем към самите графики трябва да припомня за пореден път някои неща. Всичко написано тук се базира на анонимизирана информацията въведена от служители на НЗОК с цел информиране на родители на деца и поне теоретично някаква форма на прозрачност. Казвам „теоретично“, защото по закон информацията е публична, но е доста трудна за преглеждане и особено за такъв общ анализ.

Тъй като регистърът е зле направен, използва се за различни процеси от първоначално замислените и се въвежда на ръка, очаквано има немалко грешни и липсващи данни. Най-честата такава е датата кога е взето решението за отказ или отпускане на средства. В такива случаи взимам най-късната спомената дата – например предполагам, че са взели решение веднага след становището на последния експерт. Това, разбира почти винаги не е така и е видно от редица други случаи, че отнема седмица до решение. В случая давам малко в полза на НЗОК.

Възможно е немалко от случаите да са решени, но данните да не са въведени и родителите уведомени по телефон или друг начин. Особено тези от последния месец най-вероятно още чакат. Това обаче не може да го видим. За такова случаи давам 30 дни неактивност от последното становище или писмо до комисия или искане за допълнителни документи и го махам от графиката. Това отново не означава, че тези родители не чакат 3, 4 и повече месеци за отговор. От тази анонимизирана информация обаче не може да знаем дали и кои.

Не на последно място, ще забележите разминаване в стари периоди между долните графики и тези в предишните ми статии. Това е, защото някои записи са поправени или изтрити. Такива промени на няколко записа могат значително да променят средните стойности в даден месец.

Изводите

Всички графики тук покриват периода от септември 2017 до края на октомври 2020. С други думи – по около година и половина преди и след прехвърлянето на Фонда в НЗОК. Периода преди март 2019 съм маркирал в сиво, за да е по-отчетливо кога започва работата на НЗОК.

Започваме с подадените заявления. Всяко е показано в деня, в който е подадено и съответно дали е било решено в даден момент и как. Тук виждаме пика през март следван от плавно увеличение. Следват спадове през почивните дни в края на годината и през трите месеца на ограниченията заради коронавируса и стабилен брой след това.

За спадовете в почивните месеци може само да предполагаме какви са причините. Моята теза е, че са чисто административни, тъй като децата не се разболяват тежко само през работно време. Липсата на добра организация и подготовка в публичната сфера по време на коронавируса говори също в тази насока.

Следващата графика показва същата извадка, но като процент одобрени/неодобрени/чакащи. Виждаме, че доста повече се одобряват сега, както и по-малко се отказват. Така поне изглежда, че е ситуацията от около година насам.

Проблемът обаче е колко време се чака за това решение. Докато в последната година на фонда е отнемало средно около 3 седмици, сега редовно е над 4-5. В началото на работата на касата стигаше до два месеца. Тук говорим средно за заявленията – това означава, че някои са чакали над 5 месеца.

Виждаме, че почти двойно се е увеличило времето за взимане на становище от експерти, както и административната работа по събиране на документи, оферти и одобрение. При сравним брой заявления и предполагаемо по-малко разнасяне между институциите това непропорционално забавяне е неоправдано.

Макар от горната графика да изглежда, че ситуацията се подобрява, всъщност това не е така. Тя показваше колко време се е налагало да чака едно заявление от момента на подаването си. Тези подадени през септември 2019-та, например, са чакали средно 45 дни.

Ако разгледаме колко стари заявления са са решавали през тези месеци обаче, виждаме, че редовно разглеждат такива чакащи от по месец-два. При това няма тенденция за подобрение. През август, например, са решавали заявления, които са чакали средно по 38 дни.

Има и голямо увеличение на извършените дейности. Тук има важна условност, че ги разглеждаме като брой, а не сложност и продължителност. Изпращането на писмо е по-бързо от чакането на експерт или търсенето на болница. Вижда се, че значително повече се търсят допълнителни документи от заявителите и в пъти повече се търсят експертни мнения. При това тенденцията е само на увеличение.

Следващата графика се опитва да покаже колко са чакали заявленията в момента, в който са решени. Виждаме, че тези решени до седмица остават малко и дори има намаление спрямо времето на фонда. Делът на тези чакащи до месец се запазва, но значително се увеличават тези чакали над месец. Преди март 2019-та са били по-скоро изключение, а сега това е правило.

Накрая ще покажа само разбивката по дни на т.н. активни заявления за финансиране. Това са тези заявления, които „залежават“ на бюрата на НЗОК. В синьо са тези, които в даден момент ще получат финансиране. В червено са тези, които са чакали по-малко от месец.

Дарителството помага, но не е решение

Показаното тук е само едно измерение на проблема с лечение на тежко болните деца. Дори да получат финансиране, то не е достатъчно за покриване на всички разходи или е закъсняло. Както се разбра, парите, които се дават сега, са многократно по-малко от тези преди години и не е защото сме по-здрави. Възможно, а и силно вероятно е, да не се инвестира в техника и най-вече хора, за да се помогне на тези деца тук в България. Възможно е да се спестят наимоверно много време, усилия, нерви, мъка и дори здраве на търсещите помощ чрез по-добра административна процедура и по-малко чиновническа мисъл.

Дарителските кампании имат място тук, но не може да бъдат основна, а съпътстваща дейност. Освен, че създават продородна среда за печалбарство, видяхме как шарлатански лечения съществуват в симбиоза с платформа за дарения, за да правят сериозни пари на гърба на мъката на много семейства. Експертният потенциал на това, което познаваме като Фонда за лечение на деца трябва да има коригираща роля тук и да отсява кои клиники у нас и в чужбина продават прескъпо празни надежди. Сещайте се за „лечението“ на каквото и да е с хомеопатия или „лечението“ на аутизъм с барокамери или вливането на стволови клетки като панацея.

За тази цел обаче трябва доверие в тази институция. Днес и сега доверието се срина дори в „частните“ алтернативи. Затова не са виновни журналистите, които разкриха схемите. Виновни са тези, които са ги сътворили и най-вече онези, които са създали средата те да съществуват. Аз поне ще продължа да дарявам, но определено ще се вглеждам повече.

Сегашната криза е възможност за други платформи да покажат как се прави правилно. Възможност е и да се преосмисли какво разбираме под прозрачност и как се гради доверие. Особено в държава с толкова избуял цинизъм като нашата това ще е трудно.

The post Какво се случва с бившия Фонд за лечение на деца? first appeared on Блогът на Юруков.

Отново числата за здравните специалисти

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/doctor-data/

Свидетели сме на нова вълна от болни от коронавирус и ярка липса на подготовка на здравните власти. Имаше размяна на нападки между министъра на здравеопазването и шефовете на болници, а между тях лекарите изнемогват с непосилни смени, затворени отделения заради карантина и ежедневни новини за починали колеги. В цялата тази суматоха линейки обикалят болниците и се редят на опашка, за да се освободи място.

В това надвикване се повдигна отново въпросът какво пак липсва и защо сме пак изненадани. Моята теза, казано най-просто, е че не липсват лекари и дори сестри, а организация, координация и комуникация. Истината е, че на глава от населението имаме доста лекари, но се занимават повече с бюрокрация, отколкото с лекуване. Това отгоре на схемите в продънената кофа наречена здравната ни система. Това доста просто казано.

По-сложно става като се вгледаме в специалностите и подробностите. Преди няколко години пуснах статистика от 2016-та за лекарите и медицинските специалисти и описах проблемите с нея. Тогава се виждаше ясна и постоянна тенденция на увеличение на лекари в абсолютен брой и дори медицински специалисти, когато сметнем спрямо населението. Обнових с числата от последните три години и тенденцията се е променила сериозно.

Тук виждате как общия брой практикуващи лекари в България се е увеличавал до 2017-та година, но намалява през следващите две. Медицинските сестри се сриват до броя си от 2001-та след 7 години непрестанно намаление.

Тук отново е важно да се разбере, че горе разглеждаме всички специалности и така не отчитаме динамиката в отделни сфери. В анастезиологията, например, има пословичен недостиг и не сме уникални в това. Скорошни трагични случаи обаче показаха колко уязвима е здравната ни система на изчезващите и застаряващи кадри в тази сфера. Друг пример са фелдшерите, за които ще говорим след малко.

Погледнато спрямо населението виждаме, че броят медицински специалисти се е запазил относително еднакъв, а покритието на лекарите продължава да расте. Миналата година всеки лекар е отговарял за средно с 23% по-малко пациенти отколкото преди 20 години.

Тази промяна обаче не е равномерна. На тази карта виждаме промяната в броя на пациентите на всеки лекар по общини. На места има драстични промени от по няколко хиляди увеличение. В повечето има известно намаление. Причината за първото е единиците лекари, които са останали да работят в селските и бедните региони. Загубата на един дори по една или друга причина води до сериозен недостиг.

В същото време все повече хора се лекуват в обласните градове, където е концентрирана болничната помощ и добрите специалисти. Докато това не е ненормално разпределение в Европа, медицинският транспорт на места практически липсва, а бюрокрацията и претовареността на заведенията допълнително усложнява достъпа. Този феномен също изкривява отчетената тук натовареност на лекарите, особено в определени специалности.

Влошава се ситуацита при медицинските специалисти. Намалението при фелдшерите е драстично както и да го погледнем. Нищо чудно, че не могат да намерят персонал за линеките и прибягват до лекари, което утежнява ситуацията в спешните центрове. Свидетелства за отношението към този вид здравна помощ от страна както на ръководствата на болниците, така и на институциите подсказва защо тези специалисти масово се изнасят.

За сметка на това се забелязва известно увеличение на акушерките и то точно през 2019-та. Леко нагоре са и лаборантите, което е добре в сегашната ситуация. Спрямо населението относително стабилна е ситуацията и при сестрите, макар проблемите да оставят.

Най-сериозната промяна е в образованието. Това, което посочих преди няколко години е, че все повече лекари и сестри завършват – достатъчно, за да попълним липсите в системата дори с много напускащи. За целта обаче трябва правилно отношение, работещи специализации и модерен начин на работа. Получават точно обратното, което се отразява и на цитираните числа до тук. Намалява и ръста на учащите и особено завръшилите.

Най-сериозният проблем остава възрастта на лекарите. Не му обърнах внимание миналия път, защото нямах данните. В медиите се цитират няколко числа, последното от което казва, че средната възраст на лекарите в Германия е 10 години по-ниска от България. Това е доста завишена оценка, която не се базира на данните на Евростат. Всъщност и двете страни сме в горната половина на класацита.

Има обаче сериозен проблем в България и отново сме на челните места заедно с Италия в тази негативна класация. Този проблем може да се илюстрира по много начини, но реши да покажа само разликата във възрастовата структура на лекарите между 2014-та и 2018-та. Забелязва се увеличение на общия брой лекари с около 2.8%. Делът на онези в пенсионна възраст обаче е скочил от 12.3% на 16.4%. Онези на средна възраст намаляват предимно заради емиграция и липса на цяло поколение след тях да ги заместят. Забелязва се обаче увеличение от 8.2% на 13.3% и почти двойно като абсолютен брой на лекарите под 35 г. Това е добър сигнал в една доста притеснителна картина. Не означава обаче, че ще се запази, особено предвид авторитарния и схемаджийския модел на работа в системата.

Накрая отново трябва да напомня, че тук разглеждаме само общия брой на лекарите. Структурните проблеми са много по-дълбоки и не могат да бъдат описани с няколко числа. Всеки лекари и пациент има своята история. Някои от тях ги слушаме редовно по медиите.

Истината е, че не само имаме прекрасни професионалисти и добра медицинска школа, но в немалко отношения имаме и що-годе адекватен брой такива. Проблемът както винаги е управлението. Времето е ресурс и губенето на това на лекарите е буквално пагубно. Виждаме го особено сега и ще го виждаме още повече в близките седмици. Цинизмът и загубата на уважение към професията води до още по-лоши резултати в страната ни, която далеч не се гордее с добро здраве и смъртност.

Доколко можеше всичко това да се промени за 4-те месеца „почивка“ от пандемията може доста да се поспори. Определено можеше да се направи много по-добра организация, да се обучат телефонисти, да се изготвят скриптове и как следва да се информират и насочват болните. Можеше да се работи с лабораториите за по-достъпни тестове и адекватен обмен на информация. Можеше министъра да си говори с шефовете на болници през май, а не сега през медиите. Можеше много неща.

Идентичен проблем виждаме в практически всички сфери на публичния живот и проблемът е в липсата на държавническо мислене смесено с почти изцяло подменени служители в държавна машина с калинки, които нямат представа какво се случва. Симптомите ги виждаме навсякъде – от хакерски скандали и паднала критична информационна инфраструктура до изоставени на бюрокрацията болни деца и лесно предотвратими наводнения.

А после не харесвали младите, защото не сме ги харесвали ние. Ние поне имаме причина.

The post Отново числата за здравните специалисти first appeared on Блогът на Юруков.

Имах шанс да помогна на прилеп

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/prilep/

В събота се оказа, че си имаме гостенин. На балкона ни се беше наместил един прилеп. В първия момент се стреснахме, защото бяхме чували, че са опасни. Още повече, че имах подобна среща с гълъб преди доста години, която не свърши много добре. Този обаче си лежеше на стола вместо да виси от някъде, както очаквах. Не знаехме какво да правим и го оставихме така с надеждата, че ще си излети вечерта.

Пуснах няколко снимки в социалките с шега, че ще го сготвим на супа като препратка с теориите, че коронавирусът е тръгнал именно така. Така няколко души коментираха, че най-вероятно е ранен щом се държи така странно и ме насочиха към Bat World Bulgaria. Писах им съобщение, звъннаха ми скоро след това и проведохме кратък разговор за прилепите и какво се прави в такива случаи.

Накратко казано, всички прилепи в България са защитени. Затова не трябва да се нараняват, убиват, местят, хващат или гонят. Намират се на много места в градовете, но не ги забелязваме, защото са активни късно вечер. Не са опасни – нито изпражненията им, нито самите те. Няма вид в България, който се храни с кръв, така че не пренасят бяс. Всъщност, заради непрестанните кампании по имунизация на дивите животни и домашните любимци, в последните 20 години няма нито един случай на бяс в България. Определени видове в южна Азия са носители и то най-често сред одраскваскване. Тези тук се хранят с насекоми и така всъщност са полезни, защото ни пазят от комари, мухи и други подобни.

Ако намерите прилеп като този, за който има съмнение, че е ранен, може да го хванете и занесете във втеринарна клиника. За целта препоръчвам да пишете съобщение на Bat World Bulgaria или фондация Дивите Животни, за да ви дадат инструкции. В моя случай ми казаха да използвам кърпа или стар чорап като ръкавица и така да го хвана. Въобще не беше доволен и не спря да съска и цъка през цялото време. После го вкарах в кутия за обувки, на която бях направил предварително малки дупки. Внимавате, защото някои кутии за обувки имат по-големи процепи, през които може да излязат прилепите.

След това занесох прилепа така опакован и цъкащ до клиниката на Добро Хрумване в Изток. Там ми записаха личните данни (защото все пак съм хванал диво животно) и ми дадоха номер, с който да получа информация за пациента. Вечерта ми отговориха, че е добре и са го пуснали на свобода.

Цялото това нещо ми отне половин час в неделя. Случайно се оказа, че точно това е и Денят за защита на животните. По този повод дарих малка сума на организацията. Освен, че помага за лечението на тези полезни животни, работи и за образоване на хора като мен. Първият ми импулс определено не беше това, което описах по-горе, но се радвам, че ми обясниха какво да правя и за какво да внимавам. Затова ако срещнете прилеп, не се притеснявайте, не вярвайте на информацията във форумите и статии за други страни, а пишете на Bat World, за да ви помогнат.

The post Имах шанс да помогна на прилеп first appeared on Блогът на Юруков.

Защо всеки път си говорим едно и също като изчезне човек?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/lipsva-loop/

Когато спрях да поддържам Lipsva.com преди няколко години, описах подробно защо не може да допринесе нищо повече към издирването на безследно изчезнали. Основната причина беше в липсата на координация или активност от МВР. В крайна сметка единственото, което се случваше е да ме канят на интервюта при всеки нашумял случай да обяснявам едни и същи нещо. Ако само това е ефектът, то няма смисъл.

11 години по-късно малко се е променило в работата на МВР. Разликата е, че се случва един или два пъти на година да говоря някъде по темата. Приемам поканите, за да маркирам именно тази липса на напредък. Пред 2019, например, по Нова Телевизия говорих за същите неща. Преди това говорих за Amber, а по-късно как въпреки заявките на НСБОП тази възможност не се използва.

Миналата седмица ме поканиха да говоря по БНТ по същите теми. Имахме дълъг разговор, както обикновено записах клип маркирайки основните проблеми. Споменаха, че ще участват и хора от системата – бивши и настоящи.

В отговорите си посочих както причините да създам Lipsva, така и проблемите, които доведоха до това да го спра, но по-важното – да няма напредък в работата на МВР с обществото, организации и въобще комуникацията в публичното пространство по темата. Ключов момент тук са структурните проблеми в системата, които не позволяват на служители на ниски, а дори на средни нива, да взимат елементарни решения. Авторитарното ръководство, грешните стимули, корупцията по висшите етажи, липсата на отчестност и сбърканото кадруване са довели до там, че редовите служители нямат нужните инструменти, свобода на решения и в голяма степен ресурси да си вършат работата.

Съвсем нормално е едно такова интервю да бъде монтирно, за да се впише в разговорите с други участници. Затова е съвсем очаквано част от казаното от мен и други да бъде отрязано. Част от проблемите бяха маркирани от други, като например Тодор Тодоров, която сам е бил част от системата на МВР до 2012-та.

Това, което напълно беше обърнато с главата обаче, беше критиката към МВР. Докато Тодоров говореше само за лошата работа на отделни служители, от моите думи беше останала само критиката за системата Amber от последните години. В действителност посочих как редовите служители правят каквото могат с малкото свобода и ресурси, които им се предоставят, а системите проблеми са причината да няма напредък. Още натоявам и че е важно да се показва, че голяма част от случаите се решава, че служителите в голямата си част си вършат съвестно работата и че това е важно както за комуникацията им с близките, така и с потенциалните свидетели. Вместо това се продължава да се мачкат служителите служебно и по медиите, а да се спестява всичко на висшите етажи.

Тези системни проблеми имат корени още от соца, но в огромната си част налагането на авторитарен контрол и ограничаване на ниските нива в МВР беше въведено по време на Цветанов като министър. Точно тогава започна работа Lipsva, точно тогава хора в системата проявиха интерес и имах срещи със заместник министри, началници на сектори и прочие и точно в рамките на мандата му видях как всички се затварят и започва да ги е страх да взимат решения. Към 2012-та вече прекият канал за комуникация практически не съществуваше и беше дадено да се разбере как вече ще работи полицията. Тодор Тодоров е бил част от системата на МВР през същия период и е станал свидетел на същите тези проблеми. Би следвало да ги посочи, също както и времето, за което датира собствената му критика.

Разбира се, всеки журналист има свобода да определя целите и насоката на своите репортажи. В случая БНТ с редакционната си политика е маркирала случаи през времето и разкази на близки. Тук не следва да имам критика. За мен обаче е важно да се кажат и причините за тези проблеми. Иначе се връщаме към същия затворен кръг, в който се потварят едни и същи лични драми при поредното изчезване и просто се дава ефирно време на определени хора.

Затова, също както при предишни интервюта, пускам целия запис, който дадох на БНТ. Сами може да видите кои части са подбрали и какво допълвам след това.

Тук ще намерите и репортажа на БНТ.

The post Защо всеки път си говорим едно и също като изчезне човек? first appeared on Блогът на Юруков.

8% намаление на абортите… може би

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/namelenie-aborti/

Пускам тези числа с големи уговорки за източника на информация. Макар доста политици и самото Министерство на здравеопазването да го цитират редовно, доста е под изискванията ми за качество. В случая обаче това са единствените данни, които имаме. Повече за проблемите със здравната статистика писах през май.

Та с тази уговорка, според НЦОЗА за първата половината на 2020-та има 8.3% намаление на вероятността една жена да има аборт в България спрямо същия период на 2019-та. При абортите по желание намалението е с 1158 случая или 16.3%, но тези по медицински показания са скочили с 429 случая или 47.5%. Спонтанните са намалели с 6.4%. При всички числа приемам 2.36% намаление на жените в страната в разглежданите възрастови групи, каквато беше разликта между 2018-2019 г.

Дори контролирайки за спад в населението, очаквано е да има намаление в броя абортите. Виждаме го всяка година. Темата обаче е редовна спирка и източник на сензации за националисти, кафяви медии, религиозни секти и други шарлатани и затова рядко чуваме тези числа. Такова голямо намаление обаче има две обяснения, които най-вероятно поравно допринасят за виждания ефект.

На първо място неизменнен фактор е COVID19. Промените в работата на болничните заведения са повлияли както на решението да се прави аборт, така и дали и как се отчита. Самата криза накара много да избягват търсене на здравна помощ. В огромна степен това е сериозен проблем, негативното ехо от който ще виждаме години напред и трудно ще се различни от трайните здравни последици от преболедуването на коронавируса – особено при сърдечното здраве. При аборите навярно някои жени или не са се решили, или са нямали достъп до възможността за аборт. Последното също може да създаде здравни проблеми, тъй като предполага и липса на достъп до АГ помощ и наложителни интервенции.

Това не означава, че същия брой жени не са направили аборт. Силното ограничаване на работата на болниците може да е накарало много жени да търсят „алтернативни“ решения, които поставят живота и здравето им в риск. Няма адекватна статистика за нелегалните аборти, още повече по тримесечия. Общите оценки през годините са за не повече от 20% от официлния брой, но не може да кажем колко са били конкретно през последните 6 месеца.

Това, което виждаме, обаче е значително увеличние на тези по медицински показания. Това отново може да се препише като ефект от кризата, тъй като доста АГ специалисти са писали аборти по желание като спешни интервенции, за да заобколят наложените ограничения преди няколко месеца. Така докато между 2018 и 2019-та виждаме намаление от около 4% в наложителните аборти, сега виждаме почти 50% увеличние.

Тук отново засягаме проблемите в отчитането, липсата на контрол, непостоянство на методологията и ниското качество на данните на НЦОЗА и Министерството на здравеопазването като цяло. Това е и второто обяснение за сериозният спад в абортите. Голямото намаление на спонтанните аборти, например, в улика именно за това.

Разбира се, това не означава, че нямаление няма въобще – напротив. Означава просто, че не може да си вадим генерални изводи само въз основа на тези числа. Всичко, което описах дотук са предположения на база работата ми с подобна информация, опита ми от данните специално на НЦОЗА и разговори с хора в системата. За жалост, не само, че няма изгледи да се подобри здравната статистика, но и се разтурва това, което преди е работило добре, като например раковия регистър.

Ниското качество на данните, разбира се, няма да попречи на знайни и незнайни стожери на нацията, традициите и религията да рисуват апокалиптични карти и да настояват за правото на обществото да диктува какво може и не може една жена да прави с тялото си. Всъщност, както винаги голяма част от твърденията им ще бъде измислица и дори няма да си направят труда да четат малкото налична статистика, тък като ги оборва.

The post 8% намаление на абортите… може би first appeared on Блогът на Юруков.

Още една уж „подпорна стена“ и поредната схема на Кралев в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/dianabad-avtomivka/

Покрай протестите, ВНС, Росенец и Гешев спомняте ли си за „подпорната стена“ на плажа Алепу, която се оказа хотел? Е, имаме си такава и в София.

В спортния комплекс Диана се изгражда частна автомивка и кафене. Разрешението е издадено от район Изгрев и цялата документация е скрита, за да си спестят жалбите. Води се като преместваем обект, а леенето на бетон оправдават с „възстановяване на подпорни стени и основи“. Не сме виждали строеж там – подпорни стени били.

Жалбите се въртят почти година между институциите и всички координирано протакват и се опитват максимално да не се вдига шум. А шум има и ще има много за живеещите наоколо години наред. За районния кмет всичко си е било в реда на нещата, въпреки, че нищо не е публично, нямало е възможност за обжалване, а строежът е незаконен по много параграфи. Кралев пък го оправдава пък с това, че много скъпо им излизало да си мият колите на министерството и затова си строели автомивка. Сами – не било на фирма.

Преди година обаче директорът на Национална спорна база Пламен Манолов набързо обявил таен конкурс за наем за въпросния обект за … 520 лв. на месец при условие, че си я построят сами. Конкурсът е незаконен. Договор няма или поне не е публичен. Интересното е, че фирмата спечелила конкурса до скоро е била собственост и под управлението на Орлин Маринов от небезизвестния ВАИ Холдинг. Новата собственичка изглежда също свързана с холдинга.

Освен всички други неуредици около изграждането на обекта, по които институциите се опитват да бавят жалби и информация, самото съществуване и отдаване под наем на този обект на територията на НСК Диана противоречи на Закона за физическото възпитание и спорта. Тъй като комплексът Диана е обект от национално значение, нищо на негова територия не може да се строи или отдава под наем, ако не е отговаря за целите на комплекса, а именно – „трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта“. Няма член в закона, който да позволява на министър Кралев да позволи частна фирма да си плати за изграждането на автомивка и да отдаде под наем значителна земя в обект от национално значение на символична цена. И все пак го прави и всички по веригата мълчат.

Далеч не е първата или дори от големите схеми на министър Кралев. Нищо учудващо или ново. Далеч не е единствената или от големите схеми, в които институциите работят като добре смазана машина, за да се покрие нещо незаконно и да се доведе до състояние, в които гражданите са пред свършен факт. Просто е пореден пример. Както другата уж подпорна стена в Алепу.