All posts by Боян Юруков

10 неща, които трябва да знаете за #НАПЛийкс и едно, за което не искате да мислите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/napleaks-10-neshta/

  1. Масивът на #НАПЛийкс съдържа данни за 6 млн. български граждани – 4.66 млн. живи и 1.38 починали. Основната част от данните обхващат последните 10 години
  2. В мейла си до медиите хакерите дават да се разбере, че имат още толкова данни изтеглени от сървърите
  3. Има 57 папки, някои от които са системна информация за базата данни на НАП
  4. Някои от таблиците включват потребителски имена, пароли и други данни за работата на служители на НАП и други държавни структури. Има и доста лични сертификати на граждани
  5. Освен данъчни декларации, данните включват плащания по заеми, номера на превозни средства, граждански договори, данни на много българи зад граница получавали пенсии или отказали се от здравно осигуряване, IP адреси и информация дали играете хазарт
  6. Ако сте работили или плащали някакъв данък в последните 10 години, то почти сигурно, че най-малкото ЕГН-то, името, адреса и дохода ви е в базата
  7. Базата съдържа индикации за сигнали и елементи от разследвания между НАП и европейски институции
  8. Течът на данните е бил възможен заради неспазването на елементарни мерки за сигурност в администрацията – нещо, за което предупреждаваме отдавна
  9. Макар данните да не донесат пряка вреда за повечето хора, те може да навредят на текущи данъчни разследвания, както и да се използват от телефонни измамници или за изнудване.
  10. В същото време публичността на тази информация, колкото и вредно да е за националната сигурност, ще даде възможност на изследователи да направят по-добра картина за доходите на населението, безработицата и социалните придобивки. Също така ще подпомогнат журналистически разследвания в имотното състояние на публични лица и отказът от проверки на самите служби в злоупотреби като #АпартаментГейт

Първото, което следва да се направи сега, е да се понесе политическата и професионалната отговорност. Горанов следва да подаде незабавно оставка заедно с ръководителите на отговорните за този пропуск структури. Трябва да има криминално разследване как се е допуснало това и обвинения, макар това да е малко вероятно предвид в какво се е превърнала прокуратурата ни в момента.

Паралелно с това следва да се направи одит на цялата информационна структура на обществения сектор. Правила и закони, които определят как следва да се пазят данните, кой следва да има достъп до какво има, но не се спазва, както стана ясно. Време е да започне администрацията сериозно да мисли за електронно управление и съпътстващите мерки за сигурност, системи за проверка и достъп.

Не на последно място обаче, трябва да разберем, че този теч на данни е стряскащ само защото вече не може да си затваряме очите за състоянието на държавните бази данни. Истината е, че почти всеки в администрацията е имал достъп до същата информация, а заедно с тях и познатите им. Хазарта започва една от последните си песни с „Имам човек в НАП…“. Е, доста хора имат човек тук и там. Един мой приятел разказваше как започнал успешен консултантски бизнес в България и скоро след това дошли „гости“ заедно със служител на НАП в неприкрит опит да разберат какво прави фирмата и дали може да се присвои.

Сега вече няма нужда да „имаш човек“ или поне не за доходите от 2007-ма насам. Въпрос на време е някой да пусне публична търсачка за информацията. Не съм съгласен, че трябва да се направи, но толкова хора имат вече архива, че е неизбежно.

И тук идваме към точката, за която не искате да мислите – какво правим с тази информация? Не тази, че са хакнали НАП, а с това, че всички ще знаят доходите ви. Нормално е да сте бесни. Трябва да сте бесни. Ако не защото личната ви информация е навсякъде, то най-малкото защото администрация за милиарди е позволила това. Само бесните хора могат да свършат нещо.

По-важен е въпроса дали следва всички да го знаем това? Не само сега и занапред Дали го искаме? В Швеция техният аналог на НАП прави публични всички данъчни декларации в края на годината. Отделни може да се видят с телефонно обаждане, но условието е, че отсрещната страна ще разбере, че сте видели декларацията им. Заедно с това публикуват детайлни справки за доходите по възрастови групи, региони, професии, нива на квалификация и прочие. Тази прозрачност в доходите е помогнала на много компании да поемат инициативата и сами да информират служителите си колко взимат колегите им на същото ниво.

Ние обаче не сме Швеция и това не е прозрачност. Това е престъпно нехайство. Макар голяма част от данните наистина да не заплашват пряко населението, части от тях и цялата им съвкупност наистина са проблем за националната сигурност.

Някой ще направи портал позволяващ лесна проверка. Всеки ще може да види доходите на съседа, колегата, известни и небезизвестни личности. Как това ще се отрази на взаимоотношенията ни, на обществения и политическия живот?

Какво следва от тук?

Направи го (кат’ ти се ще, ама що за глупости са това) сега

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/dnk-crap/

Като забелязах първите изяви на „ДНК“ на #иваниандрей, реших да си замълча. Формално целта е добра, макар да имах резерви към изказванията им. С времето обаче започнаха откровено да си измислят числа и статистика. Това, ако сте чели моите текстове тук, не го трая. Затова от известно време критикувам отделни техни изявления, особено, когато са свързани или идват от едни патрЕотични елементи.

Та така до ето това недоразумение за рекламна кампания. В началото беше глупава, после смущаваща и като попаднах на последните снимки – откровено обидна. И след като #иваниандрей, а и доста други смятат, че могат като мъже на средна възраст да говорят какво следва да правят жените – особено когато става дума за детеродните им органи – изглежда е съвсем приемливо да се изкажа и аз.

Както направих с рекламите на Булгартабак преди години, реших да „поправя“ и тези тук. Този път замених просташките майтапи, които #иваниандрей в отговор на въпрос към тях определят като „фино чувство за хумор, което не всеки притежава“, с полезни и образователни послания. Предвид какво сме видели от тях двата, а и от доста от „доверилите се известни и успешни българи“ (пак техен цитат), надали следва да се учудим, че възприемат ония им шеги като „фин хумор“. Такъв е мат’риала, както каза един мафиотски бос преди години. Навярно най-прям отговор им даде Кристина.

Първо започвам с лесна за разглеждане галерия. После съм изредил снимките една по една.

Тук лиричната героиня е възприела буквално посланието на кампанията и е ‘емнала на публично място младежа, който видимо е нямал много избор. Това, както би следвало да знаете, е наказуемо.

Оригиналният текст казва, че с възрастта намалявали яйцеклетките, което формално е вярно, но безполезно като информация, защото яйцеклетките не свършват просто така. Има редица проблеми, които могат да настъпят с напредване на годините, но тук говорим за болестни състояния или след 45, а не 35. Наистина, рискът за увреждания и усложнения се увеличава с времето, но той е по начало изключително нисък. Да се всява паника и вменява вина на двойките, че не са започнали преди 30-те, е не само глупаво, но и контра-продуктивно.

Децата не са, за се чувстваш привлекателен. Всеки грижил се дори малко за дете знае, че по-скоро е обратното. Тия идеални снимки из инста и фейса са толкова фейк, колкото всички останали.

Също, това, че си го направил детето, не е повод за гордост. Почти всеки може да направи дете, но да го отгледа е предизвикателство. И не с обратното на ръката, като ти пречи и не да го оставяш на майка му, когато не ти се занимава. Това е дете, не играчка. Да те хвалят, че веднъж си оставил жена си да се наспи също не е гордост – под абсолютния минимум е. Да си баща е отговорност, не постижение.

Иначе в оригиналния плакат има нещо донякъде полезно – че тесните дънки намалявали репродуктивните способности. Всъщност твърдението се базира на доста спорни изследвания, но да оставим това настрана. По-важното е, че мъжете следва да се грижим много повече за здравето си. Особено що се отнася до прегледите при уролог и кардиолог над определена възраст. Неслучайно най-високата смъртност е сред мъжете между 40 и 50 – умираме на инат. Това дете като го направите някой трябва е жив да му вдига сватба, нали? Айде беж при личния.

Отново, тъй като вече или по-точно все още е широко прието като мъж да се изказвам за органите на жените, ето един полезен съвет, който учудващо малко жени знаят. Носете удобни сутиени. Ние мъжете трудно може да си представим защо не биха, но явно доста не го правят. Твърде стегнатите или малки размери увеличават значително риска от рак на гърдата, а той е сред основните новообразувания сред жените в определена възраст. Съвсем сериозно това. Говорете с гинеколога си.

Бебето си е шеф. Гърчи те здраво. На ненормиран работен ден, без извънредни или почивка. Като тръгне да ходи и до тоалетната не те оставя сам. Ако като баща не си го изпитал това, значи определено няма с какво да се гордееш.

Да, България има най-продължителното платено майчинство и то с един от най-високите проценти от дохода. Но същото важи и за бащинството. Много малко обаче се възползват от него. А опитът на по-развити общества от нас показва, че дори два месеца отпуск по бащинство водят до по-добра връзка с детето, повече помощ в домакинството, по-стабилен брак, по-малко домашно насилие и по-стабилни връзки и взаимоотношения на самото дете в по-нататъшния му живот. Само дето тия два месеца бащата трябва да се грижи предимно за детето – не да си грабне шапката и да тръгне за риба. Пробвайте го – супер е. От личен опит знам.

Да, щъркелите ще имат повече работа. И лекарите и акушерките дето не достигат. Само дето майките – не толкова. Все още е стандартна практика майките да бъдат уволнявани като забременеят. Някои направо напускат, за да си спестят тормоза и драмата. Други фирми прилагат административни хватки, за да ги уволнят на ръба на закона.

Търсенето на работа после е почти невъзможно, освен, ако не си в една определена сфера. Извинението е, че това бил избор на жената и не може да се очаква от фирмите да се жертват. Очаква се това от жените обаче и им се вменява вина ей с такива плакати като горните, ако са дръзнали да не искат да правят този невъзможен избор. А той е ненужен и незаконен. Служителките с деца наистина имат нужда от по-гъвкаво работно време, но и това не би било проблем, ако мъжете им си стъпим на мястото. За сметка на това са далеч по-всеотдайни и продуктивни. Отново – знам го от личен опит с хора, които съм наемал.

Тук честно казано нямам какво повече да кажа. Освен може би, че идеята, че има една яйцеклетка и един сперматозоид, които участват в задачата или дори, че един е успешният в ситуацията и надвива всички останали показва само колко остра е нуждата от адекватно сексуално образоване в нашата шарена страна.

Та, ако искате да повишите раждаемостта:

  • наемайте служителки с деца
  • не поставяйте избора в работното място като „дете срещу кариера“
  • поправете тротоарите и асансьорите по подлезите
  • не спирайте по тротоарите с колите си „щото няма къде“ – особено, ако самите правите кампания призоваваща хората да раждат повече
  • помагайте на жените си и призовавайте другите да го правят
  • помагайте на познатите си
  • не карайте хората да се страхуват за живота на децата си
  • ваксинирайте си децата

Ако все пак искате да подкрепите някоя „ДНК“ инициатива, препоръчвам една, която наистина помага на бъдещото поколение на България – ДНК – Детски Научен Клас.

НЗОК без да иска ни показа, че двойно бави заявленията за лечение на деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-dvoino-bavi-zaqvleniqta/

Няма три седмици откакто пуснах статията си за НЗОК и това как вършат един аспект от работата си. Припомням, че от началото на април поеха функциите на злощастния Фонд за лечение на деца и заедно с него – „публичния“ регистър на заявленията. Анализ на данните именно в него показа голямо забавяне на заявления, липса на обратна връзка, пропуски в справките, към които сами насочват родителите и системен проблем в прозрачността.

За последните 18 дни доста неща се случиха в този регистър. Нормативното изискване да е публичен и да не съдържа лични данни имаше за цел не само да могат близките да получават навременна информация за молбите си, но и всички ние да може да си формираме мнение за работата на институцията. Именно това правя тук.

За да се постигне това обаче, трябваше да следим какво се променя в регистъра и колко често. Тази задача се оказа непосилна за сам човек предвид огромния брой справки, които трябва да се правят на ръка и отнемат често дни. Затова няколко доброволци се притекоха на помощ и благодарение именно на работата им може да си направим изводите, които ще изложа тук.

Накратко казано

  • 456 заявления подадени към НЗОК от април до сега
  • 165 или 36% одобрени заедно с още 43 останали от фонда
  • Двойно забавяне във времето нужно за одобрение спрямо миналата година – между 45 и 72 дни се чака сега, над половината се бавят повече от месец
  • 65% от заявленията подадени преди статията ми от 19 юни са въведени в едва след нея
  • При 56 заявления или 12% са подменени входящите дати с такива доста след като първо за забелязани в регистъра и така значително променяйки статистиката за забавянето им
  • Множество грешки са изчистени и са изтрити 25% от всички записи в базата данни, които са дублирали други даващи противоречива информация
  • Голяма част от новините по случаите се въвеждат в текстови вид в полето за коментари

Ударно въвеждане на данни със задна дата

Както писах на 23-ти юни, веднага след моята статия администрацията на НЗОК се зае да въвежда и обновява пропуснатите данни в регистъра. Тук съм показал кога какво е въвеждано.

Първо в червено виждаме, че от края на май до 19-ти юни има въведени само 11 заявления. В този период има 15 работни дни, което прави по 0.7 заявления на ден. Тук показвам само новите вписани, а не промените по стари такива, тъй като е трудно да се прецени колко са те. Ще обясня после защо.

Между първата и третата ми статия по темата (втората беше реакция на отговора на НЗОК) са въведени 86 заявления за два работни дни или средно 43 средно на ден. Отбелязал съм го в жълто по седмици на подаване на заявлението, а сивите ленти са кога е свършило въвеждането. Вижда се, че някои от заявленията са били стари 5 седмици.

В следващите три работни дни до 26-ти са въведени още 149 заявления в регистъра (графиката в зелено) или 50 средно на ден. Тук са показани само 41 от тях, защото останалите са с дата 30-ти март. Има общо 130 заявления с входяща дата края на март, т.е. преди да поемат функциите. По-долу обсъждам какви са те. И тук се вижда доста заявления, които са липсвали още от началото на април и май.

Последната графика в оранжево показва въведеното в последните два работни дни от миналата седмица – 46 или по 23 средно на ден. Отново доста от тях са стари и липсващи от седмици в регистъра.

Обединявайки всички тези в една графика виждаме кога какво е въвеждано. В синьо са тези въведени през април и май, когато е имало по 3 въвеждания на ден. 122-те заявления от тогава заедно с 11-те до 19-ти юни (червено) са най-вече това, на което базирах оригиналния си анализ.

Вижда се колко много повече семейства са били подали искане за финансиране на скъпи струващо лечение на деца и са чакали със седмици без входящия им номер да е бил отчетен. Едва в последните 3-4 дни (в лилаво) се вижда, че добавят само скорошни заявления. В двете седмици след статията ми почти изцяло са вкарвали данни със стара дата.

Проблеми във въведеното и условности в данните

В тази статия показвам изводите в същите графики, както до сега с презумпцията, че ако следите историята ще сте свикнали с тях и ще знаете как да ги разчитате. Има доста аспекти на публичните данни, които не могат да се представят с графики.

Едно такова нещо е динамиката на въвеждането. Заедно с новите заявления, както споменах минали път доста от входящите номера са променени. Най-често това е смяната на „Е“ на кирилица с „E“ на латиница в началото. Във формуляра за справки пише изрично, че трябва да е на латиница, но едва когато една майки не ми изпрати входящия номер на дъщеря ѝ за пример за заявление, което се бави с над месец, не разбрах, че доста са вписани по погрешка на кирилица. В последните дни са променени, което е странно, защото надали са уведомили родителите.

Друга промяна са датите. Една от метриките, която публикувам по-долу, е забавянето на заявленията – времето от подаване до решаване. При обработването на последните данни, които ми подадоха доброволците, забелязах рязко намаление на този показател. Дори проверих сам въпросните записи, за да съм сигурен, че няма грешка. Това би било похвално наистина – НЗОК показва, че си върши работата бързо, но просто не го е документирала.

След като сравних записите обаче се оказа, че просто са сменили входящата дата средно с 5-6 седмици напред. Това се забелязва при 56 заявления. Знам, че са грешни, защото тези входящи номера не само са били в регистъра доста преди новите им входящи дати, но и все още по тях се виждат становища и дати на писма от по-рано. Анализът и изводите по-долу са направени с оригиналните входящи дати. Има, всъщност, още 4-5 заявления, където пише, че са подавани отново без да е известно защо. Тях не ги включвам. Освен, че променят статистиката, тези „поправки“ са абсурдни, защото означават, че близките не могат да открият въобще информация за заявленията си.

Друг интересен момент е колко много заявления са с дата на подаване 30-ти март – 134. От тях 108 са въведени скоро след моята статия. Нямам отговор какви са тези заявления. Поставих този въпрос, както и доста други в запитване по ЗДОИ. Вариантите са или да са подадени към НЗОК преди да поемат функции, да са прехвърлени заявления от фонда, но с нови номера или просто да са със сгрешени дати и всъщност подадени в последните 3 месеца.

Ако сте чели внимателно първата ми статия, ще забележите, че говоря за 161 заявления към касата. Тук обаче посочвам, че 131 от тях са въведени между 30-ти март и 19-ти юни. Други 30 тогава бяха с входящ номер започващ с E113-02. Такива номера ми бяха споделени в групи във фейса от чакащи финансиране през май и така разбрах, че въобще ги има. Както писах преди, открих, че НЗОК по всяка вероятност използва регистъра и за заявления за лечение на възрастни. Това би обяснило разликата в номерата. Задал съм и този въпрос в запитването си, но предвид колко е вероятно, този път съм изключил тези записи от анализа.

Доста записи от регистъра всъщност бяха изтрити за този период. Всички те бяха повтарящи се номера. Когато попълниш във формуляра номер и дата, просто ти излизат два, три, а понякога и 4 записа с противоречаща си информация. В един момент 25% от всички записи бяха повтарящи се.

Накрая, един аспект от данните е донякъде извън контрола на касата – структурата на регистъра в този си вид не позволява подробно описание на всички дейности, които се изпълняват. Лечението на тежко болни деца не пасва в един калъп, а полетата са еднакви. Затова много от информацията се вписва в текстови формат в полето за коментари. Един недостатък тук е, че е много трудно да се разбере кои заявления са активни и кои – прекратени по една или друга причина. Това направи анализа толкова по-труден – моята задача беше именно да изведа информацията от тези полета и да разбера кои заявления са решени, кога и колко са се забавили. Разбира се, решението е просто и трябваше отдавна да бъде въведено – новия истински публичен регистър, който обещаха от самото начало. За жалост няма изгледа да се случи скоро.

Малко решения, но пък бавни

Може да предположим, че чиновниците в са привършили с въвеждането на старите данни. Освен, че обещаха в интервю пред БТВ да изчистят всичко до юли и в последните дни въвеждат само скорошни, виждаме, че заявленията между 30-ти март и 19 юни са 376. Това почти съвпада с казаното от касата в отговора на статията ми. Тогава илюстрирах с конкретни номера на заявления на какво базирам изводите си и дадох възможност на всеки да провери, както е предвидено по закон. Разликата от над 200 записа са били въведени едва след това и сами по себе си не говорят в тяхна полза – едва 14% са били решени до тогава. 2/3 от тези решения са взети едва през юни, т.е. скоро преди статията ми.

Връщайки се към изводите, които направих преди, виждаме значително увеличение на чакащите заявления. Тази графика не показва колко са подавани, а колко залежават на нечие бюро във всеки един момент. В синьо са тези, които ще бъдат решени в бъдеще, а тези в червено – онези, които са чакали месец без действие по тях. Нормално е в последните седмици броят на решените да намалява, но много натрупани чакащи е показателен.

В следващата вече показвам колко са били подадени по месеци разделени по статус. Вижда се пикът през март дължащ се почти изцяло на въведените от НЗОК с входяща дата 30-ти март. Повтарям, че чакам отговор на какво се дължи това струпване. Най-вероятно е поредната грешка и всъщност са подадени по някое време през следващите три месеца.

Тук показвам същите данни като горе, но в проценти. Вижда се, че значително повече заявления през април и май са останали без решение. Докато тези в края на юни и началото на юли са твърде от скоро и донякъде е нормално да чакат, много от останалите през юни се бавят вече месец.

Тук показвам заявленията не по месец на подаване, както горе, а по месец на решаване. Обяснимо се виждат по-малко заявления. Виждаме и че през последните месеци не са одобрявани по-малко заявления от преди година, например.

Така и не получих отговор от Фонда преди и НЗОК сега за „дупката“ през октомври до декември миналата година. Тогава сякаш фонда ефективно спира работа – нито приема нови заявления, нито решава стари.

Това, което е различно в последните 3 месеца обаче е времето, което е отнело всяко едно решение. Вижда се, че то е двойно спрямо предишните години. Средно тежко болните деца са чакали между 45 и 73 дни за решение от НЗОК. При това огромна част от това забавяне се е дължала на административни неуредици, а не на чакане на експерти. Изключвайки заявленията подадени на 30-ти март практически не променя този извод.

Същото чуваме и от анекдотни примери в жалбите на редица родители, които съобщават за забавяне от два месеца и дори повече. Докато в трагичния случай с починалото наскоро момиче това протакване да не е довело до по-лоши здравни грижи, при много други именно това се случва. Особено когато става дума за скъпоструващи медикаменти и лечение в чужбина. Мудността на администрацията и високопарното според някои родители отношение, което струеше и от отговора на касата до мен, води и до косвени щети – болници, особено такива в чужбина, са все по-предпазливи в предлагането на такива здравни услуги, тъй като нямат гаранции, че ще си получат парите.

Да говорим за средни стойности обаче е често измамно. Възможно е да има множество бързо решени заявления и няколко, които са се забавили значително по обективни причини. Не това виждаме в данните обаче.

Тук съм показал движението на решенията на НЗОК и фонда преди това разделени по време отнело да го вземат. Вижда се колко малко заявления са решени до една седмица (в синьо) и има тенденция за намаление. Докато преди повечето заявления са били решавани до максимум месец, откакто НЗОК пое функциите на фонда за мнозинството отнема доста над месец.

Данните явно са важни

Не спирам да повтарям, че нищо от това няма да излекува някое дете или дори да помогне на решението дали да се одобри заявлението на родителите му. Задачата на фонда преди и касата сега е несъмнено трудна предвид баланса между налични средства, шансове за успех на лечението и предпазването от множеството шарлатани, които се експлоатират болката на тези семейства и ламтят за публичните средства отделени за целта. Затова и навремето имаше обществен съвет, който макар не без своите проблеми, помагаше да се постигне този баланс.

Данните, които анализирам обаче ни дават толкова важния поглед над една затворена безотчетна система на финансиране, от която зависят стотици човешки животи. Отдавна трябваше касата да поеме скъпоструващото лечение на децата, но това не се случваше, защото не бяха готови административно. Виждаме ясно, че това не се е променило въобще и дори по всичко личи, че става по-зле.

Разбираемо е, защо не искат прозрачност и усложняват максимално справките в публичния регистър. Нищо от изложеното тук не е лицеприятно. Разбираемо е и защо на среща на министъра с подчинените му и представители на неправителствени организации в седмицата след статията ми той е бил горещо уверяван, че всичко е наред, че се спазва процедурата и парите текат – главите на определени висши чиновници, а и немалко постъпления в определени болници зависят от това.

Нищо в тези данни не показва, а и не може да покаже злоупотеби. За такива чуваме обаче редовно – точене на касата, подмяна на препарати за лечение на рак с фалшиви или по-евтини, износ на животоспасяващи лекарства и прочие. Не е далеч от мисълта, че прилагат същата етика и към тежко болни деца, а и сведения за това имаме от членове на обществения съвет към фонда преди години.

Това, което данните показват, е мудността на администрацията, която дори при най-добри намерения на практика убива. Именно затова търсим прозрачност и то не само при лечението на деца, не само в касата, не само в здравната сфера – за да знаем какви въпроси да задаваме и накъде да насочим прожекторите. Искаме същата прозрачност и от прокуратурата, съдилищата, МВР и прочие институции и не я получаваме по същата причина – където нещата не стават заради корупция, се спъват в неработещи структури плачещи за метла от уволнения и дори наказателна отговорност.

Онкоболните не са се увеличили 3 пъти – отново проблем с данните в МЗ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/onkobolnite-ne-sa-se-uvelichili-3-pati/

Преди седмица няколко медии излязоха със заглавие, че онкоболните са се увеличили три пъти в рамките на 40 години. Информацията, а и почти целият текст на новината са копирани от БГНЕС. Сред тях бяха БТВ и Дарик.

По принцип прескачам новините споменаващи рак, защото или се цитира повърхностно някое изследване с твърдения как кафето я го причинява, я го предтовратява, или за пореден път се правят прибързани твърдения, че лек е намерен. В случая обаче се загледах, навярно, защото говореха за статистика и твърдението ми се стори странно.

Източник на информацията е справка на Националния център за обществено здраве и анализи за 2017-та. На подобна пак от тях базирах статията си за абортите в България. В случая посочват, че през 1980-та е имало 113 хиляди онкоболни докато преди две години – почти 293 хиляди. Това е драматично увеличение, особено предвид намаляващото население за същия период.

Оставям на стана, че разликата не е три пъти, а 2.6 и не е за 40 години, а за 37. Това са детайли. Както при данните за абортите и тези от регистъра за ражданията се усъмних, че числата тогава са сравними с числата сега. Причините за това може да са много – разлика в съобщаването, категоризацията, методологията на събирането на данните, а гледайки по-специално заболяването – диагностиката, възрастовата структура на населението и други. Никое от тези неща не би означавало, че няма увеличение, но ще даде контекст и може би ще покаже, че новината не е толкова сензационна, колкото я изкарват медиите. Нещо подобно показах с данните за смъртността.

Бях прав да се усъмня

Когато съм използвал информация от НЦОЗА тук, съм отправял критика към това, което публикуват, липсата на методология и яснота за качеството и значението на данните. Направих го при абортите, данните за заболеваемостта, смъртността, ражданията и прочие. Тази тема няма да е изключение.

Докато търсих информация попаднах на Националния раков регистър и годишните им доклади. Да си призная бях възхитен от изчерпателността и методологията в тях – нещо, което доста рядко се среща в която и да е институция – частна или обществена – от която съм черпел данни. Особено ми хареса това, че съпоставят данните на база стандартизирана заболеваемост и смъртност. Това означава, че изключват от уравнението промяната във възрастовата структура на населението, тъй като именно възрастта е водещия фактор при рака. Именно тази стандартизация използвах като сравнявах общата смъртност.

За да разбера повече по темата се свързах с тях. Оказа се, че съмненията ми са били напълно обосновани. Проблемите с тази новина са няколко. Първо и най-важно, данните идват от НЦОЗА, а не от раковия регистър. НЦОЗА показват с числата си не броя болни от рак към 2017-та, а отчетените пътеки, през които тези болни са минали. Тъй като един онкоболен се случва да мине през 5 и повече клиники и болници за изследвания, консултации и терапии, разбираемо, че доста от отчетените в тази статистика се броят многократно. От друга страна възможността за диагностика и лечение през 80-те са били по-малко и по-локализирани. Така се съпоставят несравними неща.

Също така има наистина разлика в засичането на рака днес и преди. Сега много повече случаи се хващат значително по-рано, което означава и много повече шансове за успех на лечението. Не по-малък фактор е намалението на общата заболеваемост и увеличената продължителност на живота. Увеличаването на последното само с няколко години се превежда в много повече възрастни хора, които до преди 4 десетилетия биха се споминали от други болести доста по-рано.

Какво трябваше да направят журналистите?

В този смисъл новината не следва да е, че са се увеличили „3 пъти“ онкоболните, а че почти три пъти повече консултации и терапии са получили болните от рак в България на година. Да, не е толкова стряскаща новината, но би отговаряла на истината.

Тази проверка не е въобще трудна. Казвал съм го и друг път – често е достатъчно едно телефонно обаждане. Ако бяха си направили труда, щяха да открият още интересни аспекти. Например, че макар формално да имаме раков регистър, той от години е в немилост и бива прехвърлян като топка между институциите в сферата на здравеопазването.

Както при имунизациите, има нужда от достоверна информация, за да се правят скрининги, подготвят кадри, организират информационни кампании, оценя ефективността на мерки и дори подготвя финансиране. По думите на проф. д-р Валерианова до 2014-та това е било възможно и България е можела да се похвали с една от най-качествените и стари бази данни за онкологичните заболявания в света. Всичко това е било възможно, не само защото е имало стегната организация по събиране и проверка на данни, но и защото са се проследявал всеки отделен случай и се използвали стандартни класификации и формати за обмен на данни.

Всичко това се променя, когато по чисто чиновнически маниер регистъра се мести от структура в структура, разваля се организацията на събирането на данните и се орязва бюджета. Тук логиката на министерството следва онази на регистъра на ражданията, имунизации и въобще цялата здравна информационна система – че е достатъчно да има някъде някакво формулярче с прикачена наредба задължаваща някой да го попълва.

Резултатът е, че вече 4-5 години няма надеждни данни за болните от рак в България. За този период има само прогнози с висока степен на неотчетени случаи. Това отгоре на свързаните проблеми със скъпоструващите лекарства, изотопите, пътеките, лечение на деца в чужбина и прочие. За да знаем дали има влошаване по видове рак, трябва да имаме надеждни данни. За целта трябва да има система за проверка и контрол на качеството, за което трябват хора и някакъв бюджет – не просто електронен формуляр някъде. Това не е интернет анкета.

Да, има повече онкоболни

В годишника от 2014 има доста интересни данни и ви препоръчвам да го прелистите, ако ви интересува темата. Ето тук се вижда същото, което обсъждаха медиите в миналата седмица – разликата спрямо 1980-та. Тук първо, че се гледат случаите на всеки 100 хиляди души, а не абсолютен брой и второ – изключва се факторът на застаряващото население чрез използване на стандартизирана структура. Така виждаме, че при мъжете заболеваемостта се вдигнала всъщност с 55%, а при жените – 45%

При смъртността промяна пък почти няма. Причина за това, както споменах, е до голяма степен ранната диагностика и значително по-високите шансове на заболелите.

Гледайки по възрастови групи виждаме, че 1/4 от случаите на рак при деца то 14 годишна възраст са левкемия. С това са диагностицирани около 30-тина деца на година. При новообразуванията сред мъжете между 15 и 30 над 1/3 или 54 случая са на тестисите. При жените в тази възрастова група 40% или 67 случая са на щетовидната жлеза, шийката на матката или гърдите.

Между 30 и 45 г. при мъжете нищо не се откроява, макар да се вижда, че се увеличават случаите като цяло – 643 за 2014-та. Все пак са двойно по-малко от жените в тази възрастова група. При тях над 1/3 са рак на гърдата, а още 20% са на шийката на матката.

Между 45 и 75 сред мъжете има рязък скок на случаите на рак и основна част заемат тези на белия дроб и трахеята – 21% или 2486 случая, както и тези на меките тъкани. При жените рака на гърдата остава водещ с между 25 и 30% от случаите.

Изброеното до тук са само новите случаи за 2014-та. Интересното е, че е имало поне 1500 нови случая на рак на шийката на матката и меките тъкани при жените и още няколко стотин подобни при мъжете, за сериозна част от които се знае, че се причиняват от ЧПВ. Страни въвели масова имунизация с ваксината срещу най-опасните щамове показват над 90% намаление в заболевамостта и новообразуванията. Успешна превенция са и при мъжете, където рака на ануса, пениса и гърлото причинени нерядко от ЧПВ. Междувременно в България всеки ден по 5 жени биват диагностицирани само с рак на шийката на матката, а по една умира.

Важен проблем с много спекулации

Несъмнено новообразуванията са един от най-големите здравни проблем в едно развито общество наравно с диабета и сърдечните заболявания. Причините за увеличената заболевамост ще намерим в замърсяването на въздуха, храната, която ядем, липсата на движение и като цяло различния начин на живот, който водим в сравнение с няколко поколения назад.

В никакъв случай не може да се каже, че сега сме по-болни или че тогава са яли по-здравословна храна – всичко сочи към обратното. Тривиални днес инфекциозни болести са взимали много повече жертви преди 100 години, отколкото сега. Замърсеността на водата и храната с болести и паразити е била несравнимо по-голяма. От друга страна сега има доста повече химикали, които замърсяват същите. Доста се спекулира за измеренията на последния проблем, но малко оспорват, че е допринасящ фактор към рака.

За да започнем да говорим за причините и мерките, които следва да вземем, трябва да разбираме добре измеренията на проблема и как те се променят през времето. Това важи колкото за демографската криза, толкова и за рака. Събирането, проверката и комуникирането на тази информация не е проста работа и не следва да се възприема като проста чиновническа задача.

По всичко личи, че Министерството на здравеопазването има точно това отношение не само към данните за онкоболните в България, но и към здравната информационна инфраструктура като цяло. Настрана, че технически възприемат нещата като проста интернет анкета, но и сякаш не разбират нуждата от контрол на качеството и специалистите заети с него. Както при НЗОК и тежко болните деца тези данни няма да излекуват никого, но са безценни както за обществеността, така и са самите институции в оценката на ефективността и разпознаване на проблемите.

Явно пак чакаме да умре дете

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/qvno-chakame-da-umre-dete/

Защо все чакаме да умре дете, за да се сетим, че нещо не е наред? Може би, защото децата ни са скъпи. Навярно затова хората бяха толкова скандализирани от евтините имоти на властта – апартаментите също са ни скъпи. Бързо обаче забравихме и нехаем, че прокуратурата опъна чадър над политици и висши чиновници изпрали парите си по този начин.

Аналогично възмущението ни от поредната смърт на дете пряко или косвено породена от институционална немощ или бюрокрация е от ден до пладне. Виждаме го редовно и с Фонда за лечение на деца слят сега с Националната здравна каса – умря момиченце и макар мудността на касата да не е пряка причина, за други беше и ще бъде за още. Значи чакаме следващия ковчег, нали?

Тук обаче няма да говоря за скандалa в касата, а за друг проблем – ваксините. По-специално тази срещу морбили, паротит и рубеола. В България, както и в целия развит свят, тя се поставя около първата година с втора доза след няколко месеца. Доста държави препоръчват и реимунизация през 30-те, каквато си направих наскоро.

Макар да следя темата за антиваксърите и негативният им ефект не само върху доверието в науката, но върху общественото здраве като цяло и децата в частност, този текст не е за тях. Той е отново за Министерството на здравеопазването. Вдигнал съм им мерника този месец явно.

Преди да започна обаче, трябва да спомена, че докато предходните ми няколко статии за здравната система, както и другите ми на тема ваксини обсъждат публично достъпни данни и изводи на лекари, тук такива просто няма или не са достатъчно надеждни, за да ги спомена дори. Именно за този аспект ще стане въпрос.

Има проблем при имунизациите

Антиваксърите са само част от проблема. Друг сериозен е в следенето на имунизациите, покритието и превантивните кампании като цяло. Сигнали за това виждаме не само от отделни лекари, но и от хора работещи в системата. Истината е, че толкова важен аспект от общественото здраве е оставен почти изцяло в ръцете на лични лекари и педиатри. Разчита се на тяхната почтеност, отговорност и често – изобретателност. Те следят кой има нужда от имунизация, те се налага да спорят с „мамита“ дето чели нещо в нета и да успокояват онези родители, които съвсем обяснимо подават ухо на вълната от псевдонаучна жлъч, която ни залива отвсякъде. Те биват глобявани когато някой пропусне имунизация и дори понякога когато откаже.

Не ме разбирайте погрешно – някои лични лекари мамят не само с пътеки и бележки, но и с картони за имунизация. Здравна система е счупена по много параграфи. Според мен обаче пропуските в превантивната медицина са един от най-сериозните рискове към общественото здраве в дългосрочен план. Достатъчно е само да видим какво става в Украйна, където морбили епидемия от 54 хиляди души вече взима човешки животи, а се борят с редица други завръщащи се болести, включително увеличена заболеваемост от туберкулоза. Голяма роля за това имат именно личните им лекари, които са отказали да носят отговорност и в голяма степен правят всичко само по документи.

У нас този феномен не е изследван. Има слухове, има изказвания на експерти, но нямаме представа колко всъщност не са имунизирани така. Проблемът с проследяването на ваксинираните всъщност не се изчерпва с документалните измами. Според имунолози РЗИ-тата имат разминаваща се методология как да събират данните за покритието. Общо казано, питат личните лекари в своя регион кой колко са ваксинирали. Тук голям недостатък е как смятат колко е трябвало да бъдат ваксинирани, колко са получили ваксините късно, и прочие. Също отново педиатрите пазят информацията, но покриват само децата, които са регистрирани при тях. Макар да е трудно да получим прям отговор, изглежда, че семейства без избран личен лекар или без здравни осигуровки не се броят. Според оценки само последната група са 400 хиляди.

Съобщен е 1000-ния случай на морбили у нас

Фокусирам се върху морбили най-вече, защото е изключително заразна болест, която се връща в цяла Европа най-вече заради отказани ваксини. Втората причина е, че днес беше регистриран 1000-ния случай на морбили в България от началото на годината. Макар в страни като Украйна и Филипините да регистрират по толкова на седмица, у нас това показва с каква скорост пламна болестта сред населението спрямо предишните епидемии.

Последната голяма епидемия беше през 2010-та с първите случаи регистрирани още през 2009-та. Тогава 9000 деца бяха хоспитализирани, 24 починаха, а според доклад на НЦЗПБ, още около 36 са показали трайни мозъчни увреждания в последвалите години. По време на онази епидемия най-засегнати бяха ромски села и махали. Имало е кампании за имунизация покрили десетки хиляди. Доклад на БХК отбеляза пропуските в здравните услуги и по-специално имунизациите в тези общности.

10 години по-късно сме на прага на поредна такава епидемия. Средно смъртността в развития свят е 1 на 1000 болни, макар това да варира много според възрастовото разпределение и други фактори. В Румъния при последната епидемия беше 1 на 600. С други думи, явно чакаме първия смъртен случай. Както ние, така и Министерството на здравеопазването.

Несъмнено взимат мерки както тогава, така и сега. Случаите се следяха, имаше мобилни пунктове за имунизация, информационни кампании и прочие. Всичко това, когато започна епидемията. Аз обаче се интересувах какво са направили в последните 10 години, за да се предотврати това. По закон имунизациите са задължителни, макар, както многократно да съм писал, задължението да е на практика само формално.

Запитване до МЗ за взетите мерки

Пуснах запитване по ЗДОИ и след известно забавяне ми отговориха. Накратко казано, в последните 10 години почти нищо не е направено. Оправдават се с чл. 59 от Закона за здравето, че можело да правят имунизационни кампании само при епидемия или отчетено намаление на покритието. Същия член, впрочем, една националистическа парти и най-вече тяхна депутатка, която сега е зам. министър в социалното министерство, се опита съвсем да обезсили по предложение и проект на активаксърите.

Тук обаче идва един ключов момент – кой и как отчита това намаление и в какъв мащаб. Сега Министерството признава, че много деца в ромските махали и села засегнати в последните седмици не са имунизирани. При това говорим за хиляди деца. Навярно затова през 2013-2014-та РЗИ Благоевград отчита 95-98% покритие на МПР ваксината, а сега именно 5 годишните са сред най-засегнатите от болестта.

В интерес на истината, е имало една имунизационна кампания обхващаща 4700 деца в 5 области плюс София (без Благоеврградско). Причината са били 14 случая на морбили. През останалото време не е имало никакви опити да бъдат обхванати тези рискови групи, защото, както МЗ отговаря, не е имало случаи, а на национално ниво обхватът е бил добър.

Ако има нещо, което научаваме от епидемиите в България и в световен мащаб, то е, че започват от джобове с ниско ниво на имунизация. Макар често това да са градини и училища на антиваксъри, нерядко в Европа се случва да са маргинализирани групи с лош достъп до здравни грижи. Затова в щатите и Германия все повече въвеждат задължения и глоби за отказ от ваксини, но и работят директно с общностите.

У нас министерството сякаш с гордост отговаря, че мерките им не са насочени към отделен регион, демография или етнос, а следва да бъдат. Лесно е да се каже, както правят, че са осигурили формално начин тези родители да си имунизират децата в РЗИ-тата. Това е по-трудно обаче, отколкото звучи. Здравната култура е проблем и прехвърлянето на вината само върху родителите е отказ от отговорност.

Наистина, казват, че работят със здравните медиатори за повишаване на това образование и макар последните да правят много, това далеч не е достатъчно. Не е и сериозно хваленето им, че в рамките на „Европейската имунизационна седмица“ са провело кръгла маса в Народното събрание, срещи тук-таме и са пуснали новина на сайтовете на РЗИ-тата. Това е отбиване на номера и усвояване на бюджет, а не опит за подобряване на общественото здраве.

Превенцията срещу управление на кризи

Признавам, че е лесно да се изискват допълнителни здравни и социални услуги за малцинствата, но всъщност това има икономически смисъл. До тук в рамките на сегашната епидемия разходите за бюджета са били по-големи, отколкото биха били в последните 10 години, ако всяка година се обикаляха махалите и се имунизираха децата. При това не отчитаме човешките животи, уврежданията и допълнителното бреме за тези семейства задълбочаваща и без това трудното им положение. Превенцията винаги е по-евтина и има несъизмерима икономическа полза.

Едно решение на проследимостта е регистър на имунизациите. Малко известен факт е, че България има два. Първият е към електронните здравни досиета и практически не се използва. До голяма степен за това има вина и умишлено спряната електронна идентификация. Вторият е разработен от НЦЗПБ и е тестван в реални условия. Проблемът там обаче е, че нямат ресурс да го поддържат и никой в министерството не иска да вземе решение какво следва.

Всъщност, показателно е, че човешкият и финансов ресурс, отделен за следене, изследване и борба с инфекциозните болести и епидемии в България е сравним с този на чистачките в министерството. Не се опитвам да принизя работата на чистачките – явно вършат доста повече работа от някои чиновници в Здравната каса. Дава ни обаче представа за приоритетите

Проблемите не се изчерпват с един регистър и хората. Има обективни пречки като голямото движение на семействата из ЕС и липсата на проследимост на децата, дали и къде са имунизирани. Има и недостиг на ваксини както у нас, така и в световен мащаб.

Определени мерки засягащи организацията и бюрокрацията обаче могат да помогнат много в предотвратяването на епидемии и детска смърт. Първото и най-трудното е промяната на манталитета. Не е сериозно от Министерството да ми се хвали, че са направили кръгла маса в Народното събрание и ще са създали формално възможности някъде някак някой да си имунизира децата.

Другото важно нещо е не само да се правят стратегии, но и да се работи по тях. Когато са известни такива джобове на неимунизирани, а те са пределно известни, да се работи с тях. Извинението с чл. 59 не е сериозно, тъй като не отчита локалния спад в имунизациите. Ако смятат, че Законът за здравето създава пречки пред изпълнението на собствената им програма за изкореняване на морбили, то да се предприемат стъпки към подобряването на нормативната уредба.

Липсват критични данни за общественото здраве

И тук обаче има пропуски. Сред въпросите ми имаше такива за наложените глоби и отхвърлените от съда постановления. И по двете точки отговориха, че не пазят данни за тях. Тук възниква въпроса от къде идват числата за глобените родители за отказ от ваксини, които различни официални лица от МЗ цитират в медиите. По-важен обаче е факта, че явно МЗ няма идея колко глоби се налагат и дали имат рефект. А хич не е рядкост съда да отмени по формални причини постановления след такъв акт на РЗИ. Търсейки в портала на ВСС намираме десетки такива. Липсата на данни колко и защо означава, че не могат да коригират практиките си и да предложат промени в нормативната уредба, за да бъдат реално налагани тези глоби.

Както многократно съм посочвал тук, данните са просто инструмент, който ни помага да намерим къде да търсим отговори. В сферата на общественото здраве данните са ключови. При имунизациите в момента здравните власти – според отговорите на същите и сведения на лица работещи сферата – действат на сляпо, хаотично и реакционно.

Вината на родители отказващи или пропускащи по незнание или нехайство ваксините на децата си безспорна. Когато са шепа хора това не е такъв проблем, но явно далеч не е така. Сегашната епидемия го показва добре.

Днес случаите от морбили станаха 1000 и няма изгледи за забавяне. Макар имунолозите да говорят за цикличност на тези епидемии, факторите са предимно социални и институционални. Тази епидемия ще мине и замине както предишните. Ще отнесе със себе си няколко деца и няколко милиона от бюджета. Въпросът е дали в следващите 10 години ще правим просто кръгли маси в парламента или ще се работи с постоянство и разбиране там, където има повишен риск.

Защо следва да ви пука?

Ако смятате, че нищо от това не ви засяга, не забравяйте следните пет неща:

  • Морбили е изключително заразна – 9 от 10 души в контакт се заразяват
  • 1 на няколко стотин заразени деца ще умрат. Още толкова ще останат с увреждания
  • Бебетата нямат защита след първия месец на раждането и ваксината се поставя едва след годинка. Т.е. са уязвими на който и да е болен в близост до тях. Епидемии вършеят из цяла Европа
  • Никоя ваксина не е ефективна на 100%. Затова се поставят повече дози и опреснителни след време. Някои хора включително губят имунитет след няколко години
  • Другите болести, срещу които се ваксинираме са също толкова страшни, макар и по-малко заразни

Затова говорейки за ваксини говорим за обществено здраве. Защото вие може да се чувстване неуязвим, но болести като морбили повалят дори най-здравите. Отделно, че хората около вас може да не са далеч в толкова добро състояние. Най-вече бебетата, възрастните и тези с компрометирана имунна система.

НЗОК все пак обнови регистъра си и нещата изглеждат още по-зле

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-obnovi-registara-si/

Преди четири написах статия с данни сочещи, че НЗОК забавя драстично заявления за финансиране на лечение на тежко болни лица. Данните идват от публичния по закон, но практически труден за използване регистър. Последва реакция от НЗОК, на която отговорих с подробно в петък.

Анализът ми се основаваше на публична информация от стария фонд, както и 161-те заявления подадени директно към НЗОК, за които имаше информация в регистъра им. Както описах на няколко места, входящите номера на заявленията са поредни, а и се случва родители умишлено да ги публикуват в социалните мрежи. Това позволява на всеки да получи анонимна информация за движението на различни случаи. Това, което аз направих е да видя движението по всички. Процесът е бавен и ненужно усложнен, но именно от там идва критиката ни за липсата на прозрачност и отчетност от касата.

Нови данни със задна дата

Вчера реших да погледна дали има нови заявления и за мое учудване не открих просто няколко, а стотина. За да съм точен – 94 нови заявления и 5 дублиращи записа (една от грешките, които чиновниците в касата правят, както писах преди). Има и добавена информация по 11 други заявления, три от които са отбелязани като одобрени.

Интересното за тези 94 заявления бе, че само 7 бяха в дата на подаване след 19-ти юни, когато излезе статията ми. Нека обаче приемем, че има все пак техническо време за въвеждане на всяко заявление – да кажем седмица. Тогава 82 заявления вписани в данните в последните 3 дни са липсвали от регистъра повече от седмица след приемането им в НЗОК.

Тук съм го показал нагледно. Датите отбелязват съботата след съответната работна седмица (не очаквам да въвеждат данни в почивните дни). Имам справка към 29-ти май и съм отбелязал със синьо заявления от кои дати са виждали родителите до тогава. Отбелязал съм къде във времето е 19-ти юни. Записите добавени от началото на месеца то статията ми са в червено. Вижда се един от 30 март, един на 3-ти май, няколко в края на май и останалите в първите седмици на юни. Нищо след 7-ми юни. Тогава за три дни се въвежда всичко в жълтото. 34 са били още от месец май. Последният е от вчера.

С други думи се вижда една голяма дупка във въвеждането на информация. Показа също, че и може да се уведомяват родителите своевременно, но трябва на някой от висшите чиновници да му пука. В случая – от обществен натиск. Иронията отново е, че именно касата призоваваха постоянно родителите да гледат регистъра, а се оказва, че 37% от заявленията подадени след закриването на фонда въобще не са били оповестени.

Обновена статистика на дейността им

Тази нова информация показва, че наистина има повече заявления подадени на касата. Просто не са спазвали нормативните изисквания и по точката за публичността.

Направих си труда да обновя графиките, които показах в оригиналната статия, както и в предишната от април. Тук сравнявам „активните“ заявления по дни. Представете си ги като папки отлежаващи на нечие бюро. В синьо са тези, които знаем, че в бъдещето ще бъдат решени, но в дадения ден още не са. В червено са тези, за които така и не е отбелязано решение или закриване. След месец неактивност (липса на писма, становища и т.н.) червените ги махам.

Така се получава тази крива на натовареността. Намалението в края на април е заради махнатите червени заявления от края на март след месец неактивност. Вижда се разликата между новите и старите данни. Има малко повече решени, но като цяло картинката въобще не подкрепя настояването на подопечните на министъра, че всичко е наред.

За изчерпателност направих същото сравнение и при останалите графики. Тук показвам броят подадени заявления по месеци по категории на отговора. Все повече са тези без отговор, особено онези чакащи повече от месец.

Тук промяната е минимална – показал съм броят решени заявления по месеци. Има 7-8 добавени одобрени. Никаква промяна за заявленията останали от стария фонд, по които от НЗОК настояваха, че са наследили и се работи.

Тази графика е опит да се покаже активността на касата с отбелязване на действия по заявленията – писма, връщане на документи, становища. Както обясних подробно преди, тези действия не отнемат непременно едно и също време, а някои вървят паралелно. С доста уговорки показва все пак кога какво е правено.

От данните добавени със задна дата се вижда, че има повече активност по заявленията от юни и малко към тези от май. Няма движение по тези наследени от стария фонд. Взимането на крайни решения за финансиране са по-скоро изключение.

Една странична бележка: Интересен момент, който няколко души гледащи данните забелязахме, е че входящите номера започват с Е113-01 и Е113-02. Това говори за категории, но тъй като регистърът е напълно анонимен, няма как да разберем нито самоличността, нито възрастта, диагнозата, нужното лечение или дори сумата, която се търси. Забелязах обаче, че в страницата на касата с информация за лечение на лица на 18-годишна възраст е сложен линк към същия този регистър. Това може да означава, че заявленията започващи с Е113-02 са на възрастни хора, а не деца. Такива са 40 от всички 255 и само едно е получили решение – отказ. Дали това предположение е вярно, ще разберем когато получа информация по ЗДОИ от касата с въпросите, които събирам.

Корекция в негативна посока

Със заглавието на статията, с която критикувах НЗОК, твърдях, че от месец не са взели решение по нито едно заявление за финансиране на лечение на тежко болно дете. Тази теза се базираше на информацията, която родители получаваха чрез регистъра и на данните в този регистър. После го обосновах с числа и конкретни примери. Въз основа на тогавашната публично достъпна информация беше вярно. В текста казах също следното:

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Оказах се прав. След като добавиха данните разбрахме, че са забавили публикуването на някои с над месец. От същите разбрахме и че НЗОК са одобрили все пак заявления в последния месец – четири от 11-ти юни и едно подадено на 21-ви юни. Това е. За същия период са подадени общо 111 нови заявления за 111 болни деца. Колко от тях не могат да чакат според вас?

Няколко родители вече излязоха с историите си как документите им са били предвижени към решение едва след като са тръгнали да говорят с журналисти и да бият камбаната. Това явно е единственият начин да се събуди тази спяща бюрократична машина. Но работи случай по случай, а случаите са толкова много, че трябва всеки ден от година да гостува по едно борещо се семейство във всеки сутрешен блок на трите основни телевизии.

Прозрачността не е решение, а инструмент

Един истински публичен регистър на фонда не решава нищо пряко – нито ще промени работата им, нито ще излекува децата. Прозрачността обаче е инструмент, който ще ни позволи да задаваме въпроси, да търсим решение и то рано – когато децата още имат шанс, а не чакат куриери да тичат между болници и кабинети на институции в съседни сгради. Да предлагаме подобряване на процедурите, нормативната база и дори намаляване на разходите в дългосрочен план за неща, в които може да се инвестира сега.

Нищо от това, което ви показвам тук не отчита онова, с което тези семейства се борят. В тези графики те са само статистика. Лекарите са тези, които могат да им помогнат, а НЗОК е тази, които е длъжна да осигури бързо и адекватно здравеопазване. Единственото, което тези данни показват – дори след обновяването им от чиновниците – е, че това далеч не се случва.

Какво НЗОК каза вчера, какво премълча и как да го проверим?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-kak-da-proverim/

Рано вчера пуснах текста си за НЗОК и работата им по финансиране на лечението на деца. Те поеха тези функции след закриването на специалния фонд и имаха заявки, че са готови да се справят със задачата. Анализът на данните от регистъра им показа съвсем друго.

Още преди обед НЗОК излезе със съобщение до медиите, което определя статията ми като целяща сензация. Представят числа, с които явно са искали да оборят изводите ми. При внимателен прочит обаче се вижда, че не само не противоречат на изложеното от мен, а и дори повдигат още притеснения.

Ще оставя като начало настрана ехидното им държание, както го определи Любомир Аламанов и ще разгледам конкретно изказването им точка по точка.

Информираме следното

От 1 април 2019 г., когато дейността на Център „Фонд за лечение на деца“ бе поета от НЗОК, Специализираната комисия в институцията е разгледала 379 заявления за одобряване на заплащането на медицински и други услуги, в това число и неприключените заявления от Фонда.

Това изказване всъщност не противоречи на написаното в статията ми. Написах, че са получени 161 заявления директно към касата и не е известно какво става със старите останали във фонда. Важното тук е, че под „разгледала“ се има предвид всякакви дейности. Съдейки по данните, комисията към НЗОК често връща за становище, изпраща писма до МЗ, болници, институти и прочие. „Разглежда“ означава, че в дадено заседание се е говорило за заявление, а не че е придвижено успешно до край.

Единственото, което научаваме от този текст, е че освен навярно голяма част от 161-те нови, са разгледали поне 218 заявления останали от стария фонд. Това може да е наистина така, но е повече от странно, защо не са въвели тази информация в регистъра. Всъщност, от началото на април до днес, промени в регистъра има само по следните четири заявления останали от фонда:

  • 100/2019-01-28 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 152/2019-02-13 – вече е било одобрено; добавена е дата на епикриза
  • 331/2019-03-22 – добавени са две становища и е маркирано като одобрено
  • 354/2019-03-28 – маркирано, че документацията е пълна; няма решение

За периода от 1.юни – 19.юни т.г. Комисията е разгледала около 100 случая по процедура, всички на различни етапи – нови случаи, случаи за попълване на документацията, очакващи или получили вече становища от външни експерти.

Отново – това не противоречи на изводите от анализа ми. Още в заглавието пиша, че не се виждат решения в последния месец. В последната графика посочвам, че движение по някои заявления има. За да сме точни, това са били точно 42 действия като изпращане на писма, получаване на становища и прочие. Ако са работили по повече случаи, то това не е отбелязано в регистъра.

За същия период са издадени 29 заповеди за извършване на плащания, още 10 очакват одобрение. Не е издаден нито един отказ за заплащане.

Тук пак има разлика в терминологията. Заповедта за плащане идва след решението за одобрението. С други думи не отговарят на въпроса колко решения всъщност са взети в последния месец. Написаното обаче предполага, че поне 39 заявления са били одобрени през описания период или малко преди него. В регистъра има само 28 одобрени. И да, няма нито един отказ през юни, но има такова от края на май – E113-02-20/2019-03-30.

Дори обаче да приемем буквално това, което пишат, както направиха доста медии, то пак прозират проблеми. 29 до 39 заповеди за плащания за 3 седмици при 100 разгледани заявления означава, че в най-добрия случай, поне 60% чакат със седмици. Кои са тези одобрени и как са научили за плащанията – не може да знаем, защото ги няма в регистъра.

Всъщност, нека разглеждаме подробно какво родителите на болните деца виждат по заявленията си като следват напътствията на касата. Имам копие от данните им от 29-ти май и мога да сравнявам. Тук са описани всички промени в регистъра за последните три седмици:

  • E113-02-23/2019-03-30 – получени са документи от заявителя
  • Е113-02-11/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-02-12/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-4/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-7/2019-03-30 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-8/2019-03-30 – взето е решение за прекратяване
  • Е113-01-149/2019-04-02 – получени са становища
  • Е113-01-156/2019-04-05 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-26/2019-04-05 – получени са становища
  • Е113-02-15/2019-04-09 – получени и изпратени писма
  • E113-01-168/2019-04-10 – организирана е работна среща
  • E113-01-194/2019-04-22 – насрочено за решаване на 10 юни
  • Е113-02-28/2019-04-24 – получени и изпратени писма
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получени са писма и оферти
  • E113-01-205/2019-04-25 – получен е протокол
  • E113-01-206/2019-04-25 – получени са становища
  • Е113-02-18/2019-04-30 – получени и изпратени писма
  • E113-01-215/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-216/2019-05-03 – получени са становища
  • E113-01-220/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-221/2019-05-08 – получени са становища
  • E113-01-224/2019-05-08 – насрочено за решаване за 6 юни
  • E113-01-236/2019-05-14 – насрочено за решаване за 12 юни
  • E113-01-239/2019-05-14 – получени и изпратени писма
  • E113-01-243/2019-05-14 – върнато заявление заради грешки
  • E113-01-248/2019-05-15 – получени са становища
  • Е113-02-30/2019-05-16 – получени и изпратени писма
  • E113-01-255/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-256/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-257/2019-05-20 – получени са становища
  • E113-01-258/2019-05-20 – насрочено за решаване за 10 юни
  • Добавени са 13 заявления, нито едно от тях решено

Нито един случай не е отбелязан като решен в този период, както и в двете седмици преди това. Очаквах, впрочем, вчера да въведат повече информация след целия шум, но уви – само това са добавили:

  • E113-02-23/2019-03-30 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-12/2019-03-30 – изпратено писмо до МЗ
  • Е113-02-22/2019-03-30 – изпратени писма до външни експерти
  • Е113-02-15/2019-04-09 – изпратено писмо до заявителя
  • Е113-02-29/2019-04-24 – получен отговор от ИАМН
  • Добавено е едно заявление

Поредният регистър, но не съвсем

Както писах в предишната статия, регистърът е мястото, където се информират родителите за движението на заявленията им. Това е нормативно регламентиран публичен информационен масив, който са длъжни да поддържат.

Иронията е, че последвалото съобщение, в което нападат медиите за отразяването им на случая на Мария, завършва с призив всички родители да проверяват статуса на заявлението им именно в регистъра, за който говоря тук и на база на който правя изложените изводи. Това означава, че не са го просто изоставили, а следва да съдържа вярна и навременна информация за работата им.

Въпреки това виждаме, че заявките на брой решени случаи и разгледани такива се разминават рязко с това, което казват на всеки отделен родител. Дори обаче да беше вярно, пак щеше да означава, че изостават много от темповете на работата на и без това проблемния преди това фонд.

Разбирам, ако са се обидили от определенията ми, че от данните проличава некадърност. Бих го илюстрирал с прост пример. На прословутата справка, където днес НЗОК прати родителите, пише изрично, че „Ако Вашето заявление е с входящ номер E113-01-001, буквата E се изписва на латиница.“ Оказва се обаче, че в поне 1/3 от всички заявления „E“-то е на кирилица. Може да го видите и списъците горе – копирал съм номерата буквално. В оригиналната справка има дори дублирани записи с различни статуси и коментари, където входящия номер веднъж е с „Е“ на кирилица и веднъж – на латиница.

Данните им срещу думите им

Съвсем разбираемо, доста медии отразяващи позицията на НЗОК избраха да цитират дословно числата им и да се фокусират върху по-конкретния и разбираем скандал колко всъщност е сметката в болницата. Това, което аз изнасям като информация е трудно проверимо и както правилно посочи една журналистка днес – касата се постара нещата да станат „моята дума срещу тяхната дума“.

Първото, което трябва да се разбере е, че регистъра е важен и информацията в него следва да се смята за актуалното състояние. Ако НЗОК не са го въвели, значи не са го свършили. Това поне казват на родителите.

Как да се провери обаче? След съобщението до медиите на НЗОК ги призовах да подкрепят думите си с факти. Да отворят данните на регистъра, който би следвало да е изцяло публичен. Не съдържа никакви лични данни – само входящ номер, дати и кратък коментар. Няма имена, лични номера, диагнози, суми и прочие, което да може да идентифицира отделна личност. Единствената причина, явно, да не пуснат открито таблицата е, за да затруднят анализи като този, който направих вчера.

Проверете сами

Затова реших да пусна всички входящи номера на заявления от 2016-та до този момент. Входящите номера сами по себе си не са лични данни. Във фонда до скоро ги имаше дори изброени в публичните протоколи от срещите. Няма код за сигурност към тях и всеки може дори лесно да отгатне какви са, защото са поредни. Сайта на регистъра няма дори криптирана връзка.

Може да свалите всички над 3000 номера на заявления тук като Excel таблица. Най-новите са накрая. Въвеждайки номера и датата в сайта за справки ще видите последния статус. Отбелязал съм в третата колона дали и какво е решението по заявленията към днешна дата.

Причината да не пусна всички данни в една таблица са няколко. Най-основната от тях е, че съм взимал определени решения относно поправянето на грешките и тя няма да отразява това, което ще видите в регистъра. Целта на горния списък е всеки заинтересован да потвърди изводите в анализа ми. Те може да бъдат използвани и за по-подробни запитвания по ЗДОИ. Тогава може би ще стане ясно колко се разминава казаното от касата днес пред медиите с това, което показват на родителите.

Обиди вместо факти

Не очаквах след критиката ми НЗОК просто да признае, че положението е абсурдно. Всъщност, не очаквах въобще да забележат критиката ми. Донякъде обаче бе очаквано твърдението им, че съм гонил сензация, също както че е лоша практика медиите да обсъждат системните им проблеми. Ако търсих сензация, нямаше да отделям няколко страници за ограниченията на данните, условностите на анализа и изрично да соча къде бих могъл да греша. Щях да надраскам нещо в стила на медиите, които правителството и явно цялата прокуратура обгрижва. Да си измисля числа, да ги украся с епитети и шокиращи глупости. С други думи, щях да напиша нещо в стила на съобщенията, които собствения им през център сътвори.

НЗОК без дори едно решение за болно дете от месец

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nzok-bez-reshenie-za-bolno-dete/

Снощи стана ясно, че майка на тежко болно дете е получила фактура за лечението му заради сериозното забавяне на молбата ѝ във Фонда за лечение на деца. Всъщност такъв фонд вече няма, защото от началото на април функциите му бяха поети изцяло от Здравната каса. Или поне така е на хартия.

Знам, че в такава ситуация е абсурдно да говорим за числа и статистика и това е последното, което искате да чуете от мен, но има нужда, защото ситуацията е абсурдна. Още повече, че 6-годишната Мария далеч не е единствената в тази ситуация, а има още поне 130 деца като нея.

Какво прави въобще НЗОК?

Накратко, фондът през годините имаше най-грубо две функции – прозрачно харчене на средства отделени за такива деца и бързо придвижване на документите, за да чакат максимално кратко. За първото без липса на скандали се грижеше кръг от експерти и обществен съвет. За второто с доста променлив успех – администрацията. Всичко това имаше за цел да бъде „временно“ докато НЗОК си оправи процедурите и поеме функциите.

За да се оцени тази ефективност и дали НЗОК се справя по-добре (или въобще) със задачата, трябва да сравним с миналото. Ако ви се занимава с подробностите, ще ги опиша по-надолу, а тук са изводите накратко:

  • От поемането на функциите в НЗОК са подадени 161 заявления
  • 30 от тях са подадени в края на март. Въведени са в регистъра със задна дата, но с поне седмица закъснение
  • От всички 161 само 29 са били решени (18%). Всички без едно са приети
  • Останалите са в различни фази на разглеждане и се бавят между 4 и 8 седмици
  • Данните за голяма част от новите заявления не се попълват или имат грешки като повторни записи, грешно изписване на кодове и дати
  • В 37 заявления (22%) липсва каквато и да е информация докъде са стигнали.
  • От заявленията подадени към вече закрития фонд само едно е било решено. Състоянието на останалите е неясно. Възможно е някои да са били накарани да подават документи наново към НЗОК, но и това не е ясно.

Предистория на данните

Фондът имаше едно време публичен регистър, който даваше доста информация – колко пари, колко бързо, за какво и къде отиват. Преди 3 години направих анализ на тогавашните данни, включително с карта къде отиват да се лекуват децата. След фиаското с арестувания шумно и после оправдан директор Александров, показах как работата на фонда се влошава под новото ръководство отново гледайки същите данни. Малко след това критикувах нарочно влошената прозрачност на фонда, тъй като регистърът беше затворен.

През април пуснах нов анализ на регистъра. Все още не е публичен, но намерих начин да получа всичко от 2016-та насам. В графиките показах колко заявления са подадени, колко са получили решение, колко е било закъснението и оценка какви са били дейностите по тях.

Тук пускам обновените графики, но вече с 11 седмици работа на НЗОК по тези заявления. Преди да ги видите обаче се налага отново да спомена няколко важни неща. Описал съм подробно условностите на този анализ в предишната статия. Накратко – всичко тук се основава на информацията, която чиновниците сами публикуват в регистъра и която родителите на тези болни деца виждат. Те имат само един входящ номер, отварят, чакат, въртят телефони и се надяват. Това, което аз правя, е да взимам всички тези данни и да ги обобщавам. Изчиствам очевидните грешки (като решение през 19-ти век), но в доста случаи НЗОК просто не дава коректна информация на родителите през регистъра. Например – има дублирани записи с противоречащи си данни.

Отгатнете кога НЗОК поема нещата

С тези неща наум, ето как изглеждат нещата. Тук показвам колко работа има натрупана във всеки ден от годината във фонда от 2016-та насам. В синьо са заявленията, които все пак ще бъдат решени в някакъв бъдещ момент, но в дадения ден са събирали прах на нечие бюро. В червено са тези, които не са били решени до 30 дни след последното действие (писмо, становище) по тях.

Вижда се, че от април насам се трупат много заявления. Също, че от над месец няма заявление, което да е получило решение. Само идват нови, а старите престояват. Пиковете и спадовете в миналото отбелязват заседанията на комисията. Сега не е ясно какво, когато и кой решава.

Тук показвам колко заявления са били подадени по месеци и колко от тях са били решени. Вижда се рекорден пик в месеца преди да се закрие фонда. Виждат се и рекордно много неразгледани след това.

Следващата графика показва колко заявления са били решавани през дадения месец. Рекорден брой решения през март и почти нищо от април до средата на май. Нищо от тогава.

Тук показвам какви дейности за извършвани по заявленията. Уговорката е, че не всички отнемат едно и също време и някои вървят паралелно – становищата на експерти, например. Дава обаче обща представа какво се случва. Отново, вижда се, че в последните два месеца са маркирани много становища на експерти, а за първите три седмици на този месец – почти нищо не е отбелязано като свършено.

В предишната статия показах и колко са се бавили заявленията преди да бъдат решени, но сега тази графика е безсмислена. Просто доста от записите на НЗОК са непълни и не може да се разбере колко време е отнело дадено решение. Това отгоре на твърде малкото взети решения.

Възможно е чиновниците просто да не си вършат работата и да отлагат със седмици попълването на данните. Няма да се учудя – виждал съм го при вече затворения регистър на ражданията. Това обаче е дори по-лошо, защото не се дава навременна информация на родителите, да не говорим, че не спазват собствените си нормативни актове.

Фатално мъглява прозрачност

Все пак, първата графика дава идея колко деца чакат. Нямаме отговор колко недочакват парите, но по множащите се кампании в социалните мрежи добиваме представа. НЗОК изглежда повече чака децата да починат, отколкото да работи по скоростното придвижване на заявленията им и осигуряване на бързо и качествено лечение.

Само този извод може да си направим от данните, които самата касата събира. Министерството на здравеопазването трябва бързо да даде отговор какво се случва с тези заявления и защо толкова е влошена работата по тях. Отделно, че имаше обещание за публичен регистър, което не се случи. Дори да направят такъв, с толкова нескопосано въвеждане ще е безполезен. Но и такъв няма да видим. Виждаме ясно причините да блокират прозрачността и да не бързат да отворят данните. Е, аз им ги отворих и ситуацията е по-абсурдна от всякога.

Индустриално замърсяване – данните между 2007 и 2018

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/industrialno-zamyrsqwane/

Една от сочените често причини за мръсния въздух в България е индустриалното замърсяване – ТЕЦ-ове, цехове, автосервизи и прочие. Търсейки информация за тях преди доста години попаднах на регистъра, който ИАОС поддържа. Според европейските изисквания, там се регистрират и подават информация всички инсталации, които замърсяват въздуха, водата, почвата или пренасят опасни отпадъци.

Всяка година там има данни от около 500 инсталации. Съвсем очаквано има сериозни съмнения около подадените данни от някои инсталации, както и дали има въобще някакъв контрол от страна на ИАОС върху коректността им. Знаем добре, че малки цехове, автосервизи и прочие не се регистрират, а произвеждат сериозно замърсяване въпреки изискванията.

Но регистър има, каквото е изискването по закон и редовно решение, до което чиновниците опират като им се наложи, че трябва да се вземат мерки. В никакъв случай не казвам, че данните в него са грешни или безполезни – точно обратното. Според хората в агенцията и запознати как работи индустрията, с които говорих, за голяма част от инсталациите контролират добре и подават коректни данни. Това обаче не е сигурно за всички, което обезсърчава спазващите изискванията и поставя под въпрос работата на всички.

Тъй като данните в регистъра са доста непрегледни, преди 6 години направих визуализация, която показва всичко наедно. Може да се разглеждат всички емисии по замърсител, както и отделни инсталации. Повече ще прочетете в тогавашната ми статия.

Тия дни обнових данните до 2018-та и се забелязват няколко интересни неща. Първо – CO2 емисиите практически не се променят през последните 12 години. Също така по-голямата съобщените стойности са на база изчисления, а не измервания. Всичко останали емисии обаче значително намаляват. Замърсяването с ФПЧ (PM10), например, намалява от 18 хил. тона през 2008-ма до 720 тона през 2018-та. Интересно е, че  Хан Аспарух в Исперих, които произвеждат керамични плочи, са отговорни за 10% от това количество и емисиите им са два пъти повече от повечето ТЕЦ-ове.

При серните оксиди също има значително намаление – повече от 10 пъти за 10 години. 90% от тези оценки са на база измервания. Почти половината от 60-те хиляди тона емисии във въздуха миналата година са били от ТЕЦ Марица Изток 2. Още 25% са от Марица Изток 3.

При замърсяването на водите с азот има намаление до 2011-та, но след това остава непроменено. 42% от това замърсяване е съобщено от Софийска вода. При почвите е имало скок между 2011 и 2015-та. В последните 3 има намаление до 27 тона почти изцяло от три компании.

В инструмента може да разгледате подробно какво са съобщили предприятията като замърсяване. С картата може да фокусирате отделна инсталация или географски регион. Ще насоча вниманието само към ТЕЦ Варна, която влезе в новините наскоро. Интересно е, че в последните 4 години изглежда практически е спряла работа. Дори с най-добрите филтри, при каквато и да е работа тези емисии са невъзможни.

Последните данни за случаите на морбили

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/morbili-danni/

Преди три седмици пуснах графиките, с които следя развитието на епидемията от морбили. Тогава критикувах и Министерството на здравеопазването за това, че не са взели достатъчно мерки в последните 10 години, за да не се стигне до тук. В случая не става дума само за пари, а и за инвестиране в хора, организация и превантивна политика.

Всичко това опира до политическо решение и действия на ниво министри и заместник министри. По думите на експерти и онези, които са на първа линия срещу подобни епидемии, системата се държи само защото шепа души не са вдигнали ръце от претовареност и нехайството на ръководството на министерството.

Във всичко това според мен липсва достатъчно видимост. Прозрачността не е въпрос на спускане на заповед, която чиновниците да се чудят как да разшифроват или изпълняват. Не е създаване на поредния регистър или поредния седмичен отчет. Последните помагат, но често са просто отбиване на номера. Затова подадох запитване по ЗДОИ за мерките, които министерството е взело в последните години за превенция на морбили именно в онези квартали и региони, които бяха най-силно засегнати от епидемията преди 10 години и които сами са описали в програмата си за елиминация на морбили като високорискови. Същите са и сред най-засегнатите от сегашната епидемия. Пуснах запитването през новия портал за обществена информация, пък да видим какво ще стане.

Междувременно, се увеличиха на 891 към тази сутрин. За два дни има вече 31 обявени нови случая. Всъщност, когато започнах да пиша този текст още бяха 20. Броят за текущата седмица в графиките не е пълен и се очаква да задмине предходните.

Всички тези данни са от портала за събиране и анализ на данни за МПР. Там се качват доста данни, но ние получаваме само общ брой и разбивка по седмици в графичен вид. Също така обявените случаи се намаляват със задна дата махайки онези, които не са потвърдени лабораторно. Между 16-та и 20-та седмица, например, така са махнати 5 от случите категоризирани като възможни. За същия период е имало други 291 случая, които са потвърдени.

Тъй като ми омръзна да разчитам графиката и да обновявам моите на ръка, написах скрипт, който го прави автоматично. Като натиснете линка, ще се свали CSV файл с случаите актуални към най-рано предишния ден.

За подобна разбивка по възрастови групи и региони може да следите бюлетина на МЗ. До към случай 300 ги следиха и на пресконференции, но сега явно не е толкова интересно за медиите и остана в бюлетина. Случаите обаче растат и скоро ще минат 1000, колкото е средната вероятност за смъртен случай.

Данните от Copernicus са вече в Windy.com

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/copernicus-windy-com/

От години следя различни визуализации на данните за замърсяването. Покрай един нидерлански акаунт следящ данните на Luftdaten, част от мрежата на които са AirBG, попаднах на европейския проект Copernicus. Всъщност, знаех отдавна за него, но не бях запознат с обширните данни, които предоставя свободно.

Накратко, казано, това е мрежа от сателити, които следят различни показатели от атмосферата, правят снимки в почти реално време и събират всякакви данни за замърсяване, бедствия и други събития. Тези данни комбинирани с различни модели за прогнози помагат както да се оцени измеренията на проблемите, така и да се планира по-добре реакцията по време на инциденти.

Ето няколко примера само от последните дни:

Наводненията в Румъния

Пожари в тундрата в Русия

Замърсяване с NO2 в Европа. Вижда се ясно ефекта на корабите.

Последният пример всъщност е визуализация на сайта windy.com, който наскоро добави данните от Copernicus. Има модел за цял свят, но моделът за Европа е най-точен според оценките. Може да избирате всякакви източници на замърсяване и параметри на времето, включително вятър, ниво на атмосферата, където да се покаже замърсяването и прочие. Може дори да създават gif-ове от анимациите.

Данните от Copernicus са си цяло богатство. Тук описвам само наблюдението на атмосферата, но както споменах се използва и при бедствия, наблюдение на земеделски земи, реки, мерки за сигурност, морски региони и прочие.

Моделите за наблюдение на замърсяването обаче са доста добри. Ако ви се чете, имат подробни анализи за сравнение на прогнози с последвалите замервания. Резолюцията не е толкова голяма, че да показва квартал или улица, но може да се използват за следене на замърсяване от ТЕЦ-ове, отделни предприятия и наблюдение на ефекта от мерки за намаляване на емисиите в градовете.

Тези модели и всички данни са свободно достъпни и Windy.com далеч не е единственият или дори първият сайт, който ги използва. До сега обаче намирам, че ги показва най-добре в контекста на други показатели.

Да, България и прайда

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/dabg-i-praida/

Попаднах на доста призиви към обединението Демократична България и Да, България в частност да подкрепи официално парада утре. Видях и доста възмущение, че това не се е случило до сега. Най-вече от хора, които подкрепят усилията, каузата, гласуват, призовават да се гласува и прочие.

Ако разгледате написаното от учредителите на Да, България, доста от което най-вероятно сте попаднали вече, ще забележите, че повечето подкрепяме парада и каузата в цялостта му, а доста от станалите – в една или друга степен. Разбирам защо това не е достатъчно, след като политическо движение не излиза с позиция. Не е достатъчно, наистина.

Не мога да говоря от името на Да, България, защото нямам този мандат. Мога да изкажа само лично мнение, което навярно няма да се приеме от доста критикуващи, а и от някои от членовете. Надявам се обаче да го разберете.

Да, България в същността си започна и все още е до голяма степен партия от личности. Всяка от тях – активна, със своите каузи, идеи, желания, борби. Повечето са публично познати именно с тези си каузи и това, което са постигнали по тях. Движението се роди в общото усещане, че всички тези каузи имат пресечни точки и се сблъскват в еднакви стени, от които страдаме всички и които дърпат страната назад. Също от общото разбиране, че има нужда да се работи на политическа основа за събарянето на тези стени и разширяването на допирните точки. Сред тези са неработещата съдебна система, медийна среда, регулаторни органи и прочие.

Да, България не е хомогенна политически и идеологически. При толкова дейни и активни хора има силни мнения и твърди позиции. Има разделителни линии както във всяко общество. Това е същността на политическия процес – да намериш обща основа, на която да се стъпи и гради. Затова търсим консенсус по всички принципни въпроси. Изнурителен процес е, но е такъв, който следва да се случва в цялата политическа система, ако имахме нормален демократичен процес.

За жалост, прайдът е един въпрос, по който няма консенсус. Това е разочароващо за много, също както и за мен. Това е една разделителна линия, по която се работи. Разделителна линия е и в обществото и затова е важно да има прайд – за да говорим по нея. Да се покаже, че „не е вече ок“ и тормозът е ежедневие за някои. И не, не смятам, че трябва да има консенсус, защото става дума за човешки права. Не смятам и че трябва да чакаме обществото „да съзрее“ по темата, защото отново става дума за човешки права. Не смятам, че мъжеството ми или брака ми или тези на който и да е било ще бъдат наранени от това да се махне единственото споменаване на „мъж“ в Конституцията. Не смятам, че един закон ще промени хомофобията и трансфобията заложена в обществото ни, но и не смятам, че това е причина да не се правят промени за намаляване на дискриминацията.

Други не смятат така – поне не по всички точки. Пример за това е позицията на Радан, с голяма част от която съм съгласен. Има хора, с които не съм съгласен по не една и две теми, с които бих работил за прогрес по допирните ми точки. В Да, България има хора, с които сме се псували, които са ме блокирали и с които все пак работим и ще работим заедно конкретно в посока на допирните ни точки. Основните, които ме засягат, са корупцията и съдебната власт, но те далеч не изчерпват целите на движението.

Не мисля да правя компромис с позицията си за прайда и не смятам, че някой следва да прави такъв. Не смятам, че липсата на консенсус е оправдание и липсата на позиция за прайда следва да се приема от който и да е било „само щото другите послания звучат добре“. Да, България е изградена обаче от личности, доста от които се борят за каузите си и много споделят тази кауза. Ще ги видите на парада утре. В Да, България призоваваме винаги да се гласува за личности, а не за номерца; да се подкрепят личности, а не лидери; да се чете, разбира, дискутира и търси, а не да се гласува дежурно. Да, България съзрява все повече, отдавна има свое лице, местни организации, позиции и видимост. Възмущението от отказа да се позиционира по една или друга тема е основателно, но не означава, че не може да намерите подкрепа сред тези от нас в националния съвет или сред членовете на Да, България, които да работят за вас.

Не мога да ангажирам който и да е с това си мнение и не целя да ви убедя, че е липсата на позиция на Да, България е ок. Не е ок. И не мога да обещая, че ще се промени догодина, защото далеч не зависи само от мен. Но има достатъчно сред членовете, които са готови и вече действат на политическо ниво за тази кауза. Мога само да помоля да ни помогнете да намерим обща основа за работа и по тази тема.

Неродените моми и момци и безгласните им майки

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/nerodenite/

Не съм вярвал, че ще цитирам тук изказване на свещеник, но ето, че и това се случва. Това е мой превод на текст написан от Dave Barnhart от преди година. Попаднах на него чрез Colin Hanks:

„Неродените“ са удобна група, за която да се бориш. Те не отправят искания към теб; не са сложни морално, за разлика от затворниците, пристрастените или трайно бедните; не негодуват срещу твоето снисхождение и не се оплакват, че не си политически коректен. За разлика от вдовиците не те карат да поставяш под въпрос патриархата; за разлика от сираците нямат нужда от пари, обазование или социални услуги; за разлика от имигрантите не носят расов, културен и религиозен багаж, който не ти се нрави.

Те ти позволяват да се чувстваш добре от себе си без никакъв вложен труд за изграждане или поддържане на взаимоотношения. Когато са родени пък, може да забравиш за тях, защото спират да бъдат „неродени“. Може да обичаш неродените и да се бориш за тях без особено да поставяш под въпрос богатството, силата или положението си. Без да преправяш социални структури, да се извиняваш или отплащаш на някого. Накратко казано, те са идеалните обекти на обожание, ако твърдиш, че си набожен, но всъщност не понасяш всички, които дишат.

Затворници? Имигранти? Болните? Бедните? Вдовиците? Сираците? Това са все групи, които са изрично споменати в Библията. Всички те биват хвърляни в огъня на борбата за „неродените“.

Илюстрация на неродена мома от приказките. Няма такива за неродени момци. За причините защо ще си говорим друг път.

Имам позиция, която изтъквам често когато стане въпрос за ограничаване на абортите – не заради неродените. Това е претекст. Когато стане дума за някакви ограничения и дори забрани, каквито все повече виждаме в щатите, все се твърди, че мислили за децата, за семействата, за духовното и прочие. Както добре е илюстрирал горе Барнхарт, това е просто удобно извинение.

В действителност истинската причина е контрол над репродуктивните функции на жените. Абортът в никакъв случай не е добро решение и сведенията за здравната цена от него не са за пренебрегване. Възможността за такъв обаче за някои е буквално животоспасяващо – дали заради медицински усложнения, изнасилване, домашно насилие или други проблеми, които твърде често поставят почти изцяло само жени в безизходица.

Несъмнено има проблем с броят аборти в България. Има известно неразбиране в обществото какво е положението и какви са данните, но няма две мнения, че българките прибягват твърде често до тази мярка. Някои ще посочат като причини някакъв морален упадък и ще направят връзка с намаляващата раждаемост. Тези послания идват от неразбиране на здравните, образователни и демографски аспекти.

Вярно е, че абортите могат да доведат до по-ниска фертилност заради усложнения. Аборт в по-ранна възраст обаче не означава, че една жена няма да иска и да има едно, две или дори повече деца по-късно. Нашите баби са имали средно по 2-3 аборта преди да родят средно 2.5 деца.

Всъщност единственият начин да се намалят абортите е, че да се повиши здравната култура – най-вече сексуалната – както на подрастващите, така и на възрастните. Най-много аборти има именно между 20 и 30 годишните. Недостатъчното използване на контрацепция и непознаване на основни неща от биологията си довежда до нежелани бременности. Отделно има много какво да се желае от отношението на лекари и акушери, както и от дородилната помощ.

Иронията тук е, че същите борещи се срещу правото на жените да решават какво да правят с телата си, са против и сексуалното образование в училищата. Тук всъщност прозира истинските причини за това консервативно движение пропито с крайни религиозни елементи – образованието и достъпа до безопасен аборт в краен случай дава контрол на една жена над собствената ѝ биология. Тя решава кога какво да прави и това плаши някои. Контраинтуитивно е, но това всъщност би помогнало на демографията в дългосрочен план заради намаляването на нежеланите бременности и абортите и подобреното женско здраве.

Тук се сблъскват две идейни течения относно демографската криза завладяла развития свят – дали решението е (1) да се ограничават ефективно правата на жените връщайки ги в средните векове докато не започнат пак да раждат по 3-4 деца или (2) да им се даде контрол над собствените им решения, а да се промени обществото така, че едно дете да не означава край на образование, кариера, амбиции и възможности. В момента сме някъде по средата и има силен натиск на консервативни елементи да се обърне напредъка постигнат в последните 50 години в посока втория вариант.

Проследяване на активните българи в чужбина – 2019

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/prosledqvane-chujbina-19/

Преди три години направих карта, която проследява пътя на 1268 българи в чужбина. Анализирах данните от подадените заявления за гласуване в чужбина от предходните 3 години изключвайки повтарящи се имена и близки градове. На базата на това направих предположение за това къде са се местили няколкостотин от сънародниците ни зад граница през годините.

В предишната ми статия съм описал подробно какъв е алгоритъма и условностите около тези данни. Накратко казано – използвана е изцяло публична информация и не пускам никъде имената на хората, включени в тази визуализация. Също така, не мога да кажа дали тези хора са подали заявление далеч от града, в който са гласували на предходния вот, защото са били на почивка или пък са се преместили за постоянно.

След кампанията за събиране на заявления за европейските избори тази неделя, пуснах алгоритъма и обединих данните от всички вотове за последните 6 години – 2013-та до сега. Това бяха общо 131 хиляди записа, които филтрирах. Тук се вижда пътят на 2633 българи между 329 града по света.

Както и предишния път, една от идеите на тази карта е да ни накара да се замислим какво е възможно да се разбере за нас само използвайки публични данни. Също така, крайно време е ЦИК да спре да публикува в открит списък имената на всички подали заявление и не направи проверка по ЕГН или друг идентификатор. Макар този публичен списък да е много полезен за следене на активността и организиране на секции, определено има по-добри начини да се публикува хем къде са събрани колко заявления, хем да се защитят личните данни.

Пътят към епидемия от морбили в три графики

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/po-patq-na-epidemiqta/

В последните седмици в социалните мрежи пускам една графика съпоставяща сегашните случаи от морбили с началото на предходните две епидемии – от 2017-та и онази започнала през 2009-та. Данните за тях са достъпни в докладите на НЦЗПБ, а броят на текущите случаи се съобщава почти в реално време в информационната им система.

Днес обнових графиката със случаите от последните две седмици. В жълто виждате тях. В синьо и червено виждате броят съобщени случаи през първите седмици от последните две епидемии. Тази през 2009-а имаше над 24 хиляди случая, но през първите 3 месеца всъщност е имало сравнително малко случаи. Едва след това се ускорява рязко и достига до няколко хиляди случая на седмица.

Няма нужда да имате диплома за епидемиолог, за да ви е ясно, че е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят. При това тук изброих само външни фактори, несвързани със самата болест, щам, имунизационно покритие и прочие.

Все пак с тези графики искам да покажа колко сериозно е положението сега. Разрастването на епидемията се ускорява, както се вижда тук. Показвам същите данни, както отгоре, но колко са общия брой на регистрираните заразени към края на всяка седмица. Към този момент вече има 459.

Разбира се, само епидемиолозите ще могат да кажат как предишните епидемии са се развили, как са се различавали и дали сегашните случаи ще доведат до епидемия, каквато беше обявена в съседна Северна Македония.

Един друг нюанс е възрастовото разпределение, което съм показал тук. За 2019-та данните са предварителни и не включва случаите от тази седмица.

Няма спор, че антиваксърскоъо движение подкрепяно безпринципно и словоохотливо от медии, политици и публични личности спомагат много за такива взривове. Има обаче доста други фактори от публичното здраве като проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравното обслужване на най-бедните, които имат огромно значение.

В случая дори липсата на ефективно правораздаване вреди, тъй като са малко наказаните родители и най-вече лекари, за това, че не имунизират децата и подправят документи. В случая, макар да е известна липсата на специалисти и пари, явно лошата организация и чиновническата глупост също да пречат доста на ефективната превенция.

Евро-избори 2019: има проблем със заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-problem/

Проблемът не е в сайта на ЦИК или в самия формуляр. Не и този път. По-скоро е в броя събрани заявления. Изглежда тази година българите в чужбина не подават толкова заявления, колкото при предишни избори.

Една причина може да е информираността, че е нужно, но най-вероятно става дума за мотивация и очакване, че секциите ще бъдат отворени така или иначе. Доколкото може да се очаква, че интересът към евро-вотът ще е по-нисък от изборите за НС, това, което се вижда е притеснително.

Сега сме в 10-тия ден, откакто започнаха да се събират заявления и има малко над 2000 събрани. За същия период на парламентарните избори през 2017-та имаше над 5000 заявления само от страни от ЕС. Приблизително толкова имаше и за президентските избори година по-рано. Изключвам от тези числа заявленията подадени извън Европейския съюз.

Това означава, че в сегашната кампания заявленията се събират два пъти по-бавно. В същото време имаме доста по-малко време. Докато на изборите през 2016-та и 2017-та имаше 25-26 дни за събиране на заявления, сега са 22 и вече сме ги преповили.

При предишния вот показах нагледно как се развива кампанията по събиране на заявления. За целта използвах данните от Glasuvam.org, които се събират в реално време. Обнових графиките, за да сравня Всичко подадено в рамките на ЕС за този и предишния вот.

На горната графика виждате общата активност. Днес е 10-тия ден от червената линия и показва само заявленията от сутринта. Миналата година най-много са били подавани в последните дни от кампанията, както се надявам да стане и сега. Вече обаче имаме лошо начало.

Тук съм направил разбивка на трите страни с най-много българи в Европа – Германия, Великобритания и Испания.

Най-вече за Германия няма логика предвид, че има шанс да се отворят секции извън консулствата. Явно обаче тази информация не е известна на много.

В следващите две графики съм сравнил разбивката по държави между 2017 и 2019-та. Тази за вота през 2017-та се различава от тази, която пуснах през февруари 2017, защото тук съм махнал Турция и щатите. Двете графики долу са с един и същи мащаб за по-лесно сравнение.

Всичко това показва, че трябва да работим доста повече за информираност и мотивация на българите в чужбина за този вот.

Евро-избори 2019: заявките за отваряне на секции продължават

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/eu2019-sabirane/

Както писах миналата седмица, формулярът на ЦИК за подаване на електронно заявление за гласуване в чужбина е достъпен. Такива може да се подават до 30-ти април и са важни по няколко причини.

Първо, секции може да се отварят на дадено място при 60 събрани заявления. Секции по този начин може да се отварят само на територията на ЕС и има някои ограничения в отделни страни. За Германия, например, може да се подават заявления за 18 места извън консулствата: Аахен, Бремен, Дармщат, Дортмунд, Дрезден, Ерфурт, Карлсруе, Констанц, Кьолн, Лайпциг, Магдебург, Мюнстер, Нюрнберг, Регенсбург, Фрайбург, Хамбург, Хановер и Щутгарт. За тях е искано разрешение, но все още се очаква отговор от немска страна.

Карта на местата в Германия, за които може да се дават заявления за гласуване

Освен това секции може да се отварят по предложение на дипломатичните представители и в консулства и посолства дори без събрани заявления. Броят на секциите (кутиите) в представителствата са по тяхна преценка и според физическата възможност на помещенията. По принцип втора и трета секция на дадено място се отварят след събрани 500 и 1000 заявления.

На изборите могат да гласуват всички български граждани, които имат адресна регистрация на територията на ЕС за поне 60 дни от последните 3 месеца преди изборите. Т.е. българи живеещи в ЕС.

Към този момент има над 1300 заявления. Очаква се скоро да се събрат над 60 заявления за Карлсруе и Ковънтри. Може да следите как се събират заявленията на таблицата на Glasuvam.org. Тя се обновява през 5 мин. показвайки всички места, където са събрани заявления, колко и кои са близо до секция. Тук има динамична карта, която се обновява в реално време:

Ако имате повече въпроси за гласуването в чужбина, може да прочетете решенията на ЦИК или да ги зададете в коментарите тук.

Майчинските в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/maichinski-de/

Днес се ровех в портала на немската статистическа служба и забелязах, че са обновили данните за изплатените майчински. Всъщност търсех дали са пуснали числата за приелите немско гражданство – интересувам се от броя българи получили немско гражданство, но и колко британци са взели такова. Очаква се последните да са доста. Но за майчинските видях, че са добавили данните от 2014-та и 2015-та. Всъщност, терминът на немски е по-скоро „родителски пари“, защото се получават и от бащите при взимане на време за отглеждане на децата.

Колко обаче се взимат? Има доста сравнения между обезщетенията за майчинство и бащинство в Европа. На доста от тях България изпъква с високият си процент обезщетения спрямо заплатата и дългият период. Тези сравнения обаче са често некоректни, защото системите, социалната обстановка, подробностите и културните особености се различават доста. Затова реших да споделя няколко числа за „обезщетенията за родителство“ в Германия.

Първо – накратко за системата. Най-общо казано едно семейство получава 14 месеца обезщетения. 12 месеца може да се използват от единия родител, а два може от другия. Самотен родител може да използва всички. Най-често бащите взимат два месеца, а майките – 12. Обезщетението е максимално 65% от заплатата, но този процент намалява сериозно колкото по-голяма е тя. Максималният размер е 1800 евро независимо колко е висок дохода. Така всеки, които получава повече от горе-долу средната заплата за страната всъщност е на загуба от тези обезщетения. Има подробности когато се работи почасово през този период, добавки за ниски доходи, повече деца и т.н.

Ето числата за 2015-та:

Общо 948 хиляди души са получавали такива обезщетения. От тях 27% са мъже, а 73% са жени. 7% от мъжете не са имали доходи преди раждането. При жените този процент е 30% – т.е. са получили минимално социално обезщетение от 200 до 400 евро. Всъщност, 6.5% от мъжете срещу 24% от жените са получили допълнение към обезщетението заради крайно ниски доходи.

Разпределение на броя месеци, които са взимани за отглеждане на дете

79% от бащите са взели само два месеца бащинство. 5% са взели максималното от 12 месеца. 11% са взели до 6 месеца. При жените ситуацията е обърната – 88% са взели 12 месеца. 9% са взели 10 или 11 месеца. Едва 3-4% са взели по-малко от 10 месеца. Причината тук трябва да се търси в недостатъчното ясли, лошото им работно време и голямото разминаване в доходите.

Друг интересен аспект са самотните родители. Един родител може да вземе 13 или 14 месеца обезщетение само, ако отглежда детето сам. Такива са били 35 мъже през 2014-та и 12728 жени. При жените това са всъщност 1.8% от всички майки получавали обезщетение.

Разпределение на получаващите определено обезщетение в евро

Сумите, които са получавани са също интересни, защото говорят за доходите в домакинствата. Горе виждате подробното разпределение. 20% от мъжете са получавали максималната сума от 1800 евро. 44% са получавали между 1000 и 1800 евро. Около 26% са получавали между 300 и 1000 евро и 10% – под 300 евро. При жените нещата отново са обърнати. 24% са получавали под 300 евро. 51% са получавали между 300 и 1000 евро. 20% между 1000 и 1800 и 5% – максималната сума. Предвид цитираните тук суми, трябва да се знае, че границата на бедността в Германия е малко над 1000 евро на човек.

Данните са доста подробни и има разбивка по четиримесечия и провинции. Няма разбивка по произход на родителите, а щеше да бъде интересно да се види за емиграцията ни. Всичко това показва добре какво е разпределението на задълженията в семействата в Германия, кой остава вкъщи да се грижи за децата и кой какви пари получава в домакинствата, където има деца. Дава и представа за доходите на домакинствата в страната, за които има доста митове, също както при пенсиите.

Европейски избори 2019: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-reg/

Преди малко ЦИК пусна формуляра за електронни заявления за гласуване в чужбина. Може да проверите дали е отчетено заявлението ви в регистъра. Ще обновя следето в glasuvam.org в следващите дни.

Накратко казано, според последните промени на Избирателния кодекс, секции в чужбина се образуват:

  • в дипломатически и консулски представителства
  • на други места при 60 подадени заявления
  • при препоръка на консулите или българските общности в чужбина

Броят на секциите в представителствата е също по препоръка на консулите и Външно, но понякога има физически ограничения на сградите. Според ИК при повече от 500 заявления за дадено място следа да се отварят повече секции.

Във формуляра на ЦИК се забелязва, че и този път за Германия не може да се въвеждат други места, освен консулствата и почетните консулства. Тъй като за посолството в Берлин и консулствата в Мюнхен и Франкфурт е сигурно, че ще има секции, призовавам да се подават заявления за почетните консулства, за да сме сигурни, че гласуването там ще е възможно.

Аналогична информация, че може да има секции само в представителствата, е получена за Словения и Чехия. Там проблемът обаче далеч не е толкова голям, колкото в Германия, където има вече над 350 хиляди българи. Секции за изборите на 26-ти май ще има и в посолствата и консулствата извън Европейския съюз, но ще може да гласуват само български граждани, които имат адресна регистрация в стана от ЕС за най-малко 60 дни от последните 3 месеца.

Призовавам ви да подадете заявление за гласуване в чужбина. Дори да гласувате в някое консулство или посолство, може да дадете заявление за друго място подпомагайки отварянето на секция там. Подавайки заявление не ви задължава да гласувате на даденото място в чужбина, но ви гарантира, че ще бъдете премахнати от списъка по постоянен адрес в България. Така ще сте сигурни, че няма да има злоупотреби. Това обаче също означава, че на 26-ти май ще може да гласувате само в чужбина, така че имайте това предвид, ако планирате да пътувате към България.

Все пак, подаването на декларация не е задължително условие за гласуване – всеки българин живеещ в ЕС може да гласува където и да е само с лична карта без предварителна регистрация. Само се попълва декларация на място, че не е гласувал другаде или в България. Тези декларации се съпоставят след това със списъците.

Чиновниците, касата и тежко болните деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/kasata-i-tejko-bolnite-deca/

От 1-ви април функциите на фонда за лечение на деца бяха поети от НЗОК. Какво означава това за децата чакащи лечение малко могат да кажат. Със силно намалялата прозрачност, скандалите около частни интереси и вмешателството на министерството, изглежда малко могат да кажат и какво се случваше с фонда в последните няколко години. Всъщност, доста малко разбират какво прави фондът по принцип, защо въобще съществува, как следва да се одобряват парите за подобни лечения и въобще какъв следва да се отделения ресурс и как да се управлява.

Не мога да отговоря на тези въпроси и от това, което съм изчел, еднозначен отговор няма. Определено има нужда от някаква експертна оценка и филтър, тъй като някаква част от търсените пари всъщност са за скъпи хотели маскирани като клиники, псевдо-научни лечения и тем подобни. Само здравни специалисти могат да направят разликата, а не чиновници. Също така следва да се мисли стратегически, защото по-значителна инвестиция в техника и най-вече обучение на кадри може не само да спести пари в бъдеще, но и да подобри здравето и живота на стотици деца.

Нещо явно не е наред

Малко от това обаче е видимо за хора като мен и вас. Ние съдим за това дали фондът работи добре единствено по кампаниите за набиране на пари – кутиите по магазините, снимките със сметки във фейса, благотворителните изяви и интервюта. Макар някои от тях да са на измамници – сменени сметки, кампании с фалшиви случаи или реални случаи, но за неработещи терапии и празни обещания, то определено се забеляза ръст в последните години.

Тези впечатления са субективни и при липсата на всякаква прозрачност на фонда може да разчитаме само на тях. През 2016-та регистърът им беше публичен. Макар да имаше своите проблеми, може да се види за какви състояния се дават какви пари, как тече оценката, къде ще е лечението и прочие детайли. Именно на база онези данни направих анализ за дейността на фонда.

Тогава стана и фиаското със смяната на директора. Затвориха регистъра и вече нямаше публичен достъп до случаите. Министерството отказваше информация за работата предвид скандалът, който се беше развил. Вместо да ги съдя по ЗДОИ, открих друг начин да получа данните, които трябваше да са публични така или иначе. Тогава написах още два анализа показващи значително увеличение на времето за обработване на запитванията, както и критика за липсата на прозрачност. Вече не виждахме колко пари се дават, какви са диагнозите, къде ще се лекуват децата и прочие. Всъщност именно последното беше единият скандален аспект в обсебването на фонда.

Новите данни

Всичко това се случи през 2016-та. Наскоро се сетих отново за тези данни покрай предната дарителскакампания за болно дете – този път от Пловдив. Бях проверил, че е истински случай и терапията не е измислена и дарих.

Свалих пак данните и подготвих няколко графики. Те показват работата на фонда от октомври 2016-та до сега – от последната ми статия горе-долу. Първото, което трябва да се разбере е, че това не е отразява здравословното състояние на децата. Не показва дали процедурата по подаване на запитвания е влошена или има други фактори отразяващи се на подаването. Не показва колко пари са дадени за всеки случай, дали някои деца са подавали повече пъти, дали са лекувани в България, дали са поемани разходите на родителите, дали организацията на фонда по събирането на документи и подпомагане на родителите на място е съществувала дори, както преди три години.

Тук виждаме единствено и само датите и информацията, която фонда си записва. С изключение на вътрешната документация, това тук е всичко, което фондът може да изведе като статистика за работата си. Трябва също да спомена, че в данните има доста грешки – най-вече объркани години и месеци. Видимо сайтът и формулярите по поддържането му са направени крайно аматьорки и всичко се прави на ръка.

С това на ум, ето какво научих от регистъра им.

Две години и половина работа в графики

Накратко числата за последните 30 месеца са:

  • 2925 заявления, по 62% от които е имало решение
  • 1669 или 91% одобрени и 163 отказани
  • Средно време за решаване – 27.7 дни
  • Средно време при експерти – 2.5 дни
  • Максимално време за решаване – 379 дни
  • 342 подадени от началото на годината
  • 233 от тях са получили решение, 6 са отказани

Тук съм извадил броят активни заявления по дни. В синьо са броят заявления, които са били активни и решени в даден бъдещ момент. Представете си ги като куп папки на бюрото на секретаря на фонда, които чакат одобрение. Синьото показва броят такива папки във всеки ден от последните две години и половина, които в даден момент ще получат или не одобрение.

В червено пък са „активните“ заявления, които не са получили решение в рамките на 30 дни след последното действие по тях. Например, някой подава заявление на 1-ви април. След 4 дни го връщат заради липсващи документи, след три дни като се предоставят се праща на двама експерти, на тях им отнема още седмица и така вече са минали две седмици от подаването. В следващите 30 дни бездействие по заявлението го водя за активно за целите на тази графика. Причините за това бездействие може да са оттегляне на заявлението, намиране на друго финансиране, смърт на детето или просто административно забавяне.

Вижда се, че често активните заявления са били над 150 в дадения ден. Забелязва се тенденция за намаляване, което може да говори както за по-бърза работа, така и за по-малко подадени заявления.

Следващата графика показва броят подадени заявления по месеци. Видимо е имало проблем между октомври и януари. Вижда се и лека тенденция на намаляване на подаването през последните две години. Това надали е защото няма деца нуждаещи се от лечение – по-скоро причината трябва да се търси другаде. През последните два месеца има и голям скок в заявленията – навярно в очакване на преминаването на фонда към касата. От началото на април има само 7 случая, което пък говори за проблем, тъй като средно в седмиците преди това е имало по 29 заявления на седмица.

В синьо в графиката горе се виждат одобрените, в червено неодобрените, а в жълто – заявленията без решение. Долната графика показва същите данни, но като дял от подадените.

Тук съм дал средното време от подаването на заявлението до получаването на решение. В червено съм времето, за което се е чакало за становище от експерти. Включени са само решените случаи и са подредени по дата на подаване на заявлението. Тоест колко средно се очаква да чакат болни деца от месеца, в който са подали заявлението.

Забелязва се, че намалява времето при експертите и леко намалява придвижването на документите в самата комисия. Все пак обаче средно отнема по 3-4 седмици да се вземе решение.

Това са същите данни, но подредени по месеца на взимане на решението. Тоест колко средно са чакали вече болни деца, за да получат решение взето през дадения месец. Отново се вижда намаление на времето, основно дължащо се на бързите становища на експертите.

Докато до тук гледахме средното време за обработване, тук се вижда колко решения всъщност са взети по месеци. Вижда се пик в последните два месеца и практическо спиране около ноември миналата година.

В тази връзка e интересно да се видят и дейностите, които са извършвали от фонда. Тук съм направил разбивка по това, което се вижда в регистъра. Не може да се каже колко е работата по всяка от тези дейности и колко време отнемат. Приемането на документи би трябвало да е много по-бързо от търсенето на болници, например. Също така, една и съща дейност между случаите и през времето навярно отнема различно време. Също така, навярно не са отчетени други дейности, които извършва фонда.

Тези числа обаче показват индикативно каква е натовареността на фонда през времето. Вижда се огромна дупка през последните три месеца на миналата година, както и един през април 2017-та и февруари 2018-та.

Уж идва прозрачност

Както казах по-рано, всички тези изводи се базират единствено и само на регистъра на фонда – т.е. това, което родителите на болните деца виждат. В случая обаче не взимам един или два, а всички почти 3000 запитвания. От тези данни може да си вадим изводи единствено за времето, което е отнемало на фонда и кога колко решения са взимали. Това обаче е само върха на айсберга, както се разбра от бившите вече членове на обществения съвет. Вече отдавна не виждаме и колко пари се дават, кои са експертите, къде е лечението и за какво се дават.

С новата наредба Здравната каса обещава регистъра да е отворен. Така може да не се наложи да вадя данните както аз си знам. Не става ясно обаче дали ще получаваме повече информация, с която да си направим преценка дали касата се справя със задачата. Ако съдим по последната седмица, това далеч не е така.