All posts by Боян Юруков

Пътят към епидемия от морбили в три графики

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/po-patq-na-epidemiqta/

В последните седмици в социалните мрежи пускам една графика съпоставяща сегашните случаи от морбили с началото на предходните две епидемии – от 2017-та и онази започнала през 2009-та. Данните за тях са достъпни в докладите на НЦЗПБ, а броят на текущите случаи се съобщава почти в реално време в информационната им система.

Днес обнових графиката със случаите от последните две седмици. В жълто виждате тях. В синьо и червено виждате броят съобщени случаи през първите седмици от последните две епидемии. Тази през 2009-а имаше над 24 хиляди случая, но през първите 3 месеца всъщност е имало сравнително малко случаи. Едва след това се ускорява рязко и достига до няколко хиляди случая на седмица.

Няма нужда да имате диплома за епидемиолог, за да ви е ясно, че е трудно да се сравняват взривове на дори една и съща болест в една и съща държава. Регионите са различни, динамиката на населението често се различава, времето от годината, миграцията, та дори политическата и международната обстановка влияят. При това тук изброих само външни фактори, несвързани със самата болест, щам, имунизационно покритие и прочие.

Все пак с тези графики искам да покажа колко сериозно е положението сега. Разрастването на епидемията се ускорява, както се вижда тук. Показвам същите данни, както отгоре, но колко са общия брой на регистрираните заразени към края на всяка седмица. Към този момент вече има 459.

Разбира се, само епидемиолозите ще могат да кажат как предишните епидемии са се развили, как са се различавали и дали сегашните случаи ще доведат до епидемия, каквато беше обявена в съседна Северна Македония.

Един друг нюанс е възрастовото разпределение, което съм показал тук. За 2019-та данните са предварителни и не включва случаите от тази седмица.

Няма спор, че антиваксърскоъо движение подкрепяно безпринципно и словоохотливо от медии, политици и публични личности спомагат много за такива взривове. Има обаче доста други фактори от публичното здраве като проследяването на имунизациите, доверието в лекарите и здравното обслужване на най-бедните, които имат огромно значение.

В случая дори липсата на ефективно правораздаване вреди, тъй като са малко наказаните родители и най-вече лекари, за това, че не имунизират децата и подправят документи. В случая, макар да е известна липсата на специалисти и пари, явно лошата организация и чиновническата глупост също да пречат доста на ефективната превенция.

Евро-избори 2019: има проблем със заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-problem/

Проблемът не е в сайта на ЦИК или в самия формуляр. Не и този път. По-скоро е в броя събрани заявления. Изглежда тази година българите в чужбина не подават толкова заявления, колкото при предишни избори.

Една причина може да е информираността, че е нужно, но най-вероятно става дума за мотивация и очакване, че секциите ще бъдат отворени така или иначе. Доколкото може да се очаква, че интересът към евро-вотът ще е по-нисък от изборите за НС, това, което се вижда е притеснително.

Сега сме в 10-тия ден, откакто започнаха да се събират заявления и има малко над 2000 събрани. За същия период на парламентарните избори през 2017-та имаше над 5000 заявления само от страни от ЕС. Приблизително толкова имаше и за президентските избори година по-рано. Изключвам от тези числа заявленията подадени извън Европейския съюз.

Това означава, че в сегашната кампания заявленията се събират два пъти по-бавно. В същото време имаме доста по-малко време. Докато на изборите през 2016-та и 2017-та имаше 25-26 дни за събиране на заявления, сега са 22 и вече сме ги преповили.

При предишния вот показах нагледно как се развива кампанията по събиране на заявления. За целта използвах данните от Glasuvam.org, които се събират в реално време. Обнових графиките, за да сравня Всичко подадено в рамките на ЕС за този и предишния вот.

На горната графика виждате общата активност. Днес е 10-тия ден от червената линия и показва само заявленията от сутринта. Миналата година най-много са били подавани в последните дни от кампанията, както се надявам да стане и сега. Вече обаче имаме лошо начало.

Тук съм направил разбивка на трите страни с най-много българи в Европа – Германия, Великобритания и Испания.

Най-вече за Германия няма логика предвид, че има шанс да се отворят секции извън консулствата. Явно обаче тази информация не е известна на много.

В следващите две графики съм сравнил разбивката по държави между 2017 и 2019-та. Тази за вота през 2017-та се различава от тази, която пуснах през февруари 2017, защото тук съм махнал Турция и щатите. Двете графики долу са с един и същи мащаб за по-лесно сравнение.

Всичко това показва, че трябва да работим доста повече за информираност и мотивация на българите в чужбина за този вот.

Евро-избори 2019: заявките за отваряне на секции продължават

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/eu2019-sabirane/

Както писах миналата седмица, формулярът на ЦИК за подаване на електронно заявление за гласуване в чужбина е достъпен. Такива може да се подават до 30-ти април и са важни по няколко причини.

Първо, секции може да се отварят на дадено място при 60 събрани заявления. Секции по този начин може да се отварят само на територията на ЕС и има някои ограничения в отделни страни. За Германия, например, може да се подават заявления за 18 места извън консулствата: Аахен, Бремен, Дармщат, Дортмунд, Дрезден, Ерфурт, Карлсруе, Констанц, Кьолн, Лайпциг, Магдебург, Мюнстер, Нюрнберг, Регенсбург, Фрайбург, Хамбург, Хановер и Щутгарт. За тях е искано разрешение, но все още се очаква отговор от немска страна.

Карта на местата в Германия, за които може да се дават заявления за гласуване

Освен това секции може да се отварят по предложение на дипломатичните представители и в консулства и посолства дори без събрани заявления. Броят на секциите (кутиите) в представителствата са по тяхна преценка и според физическата възможност на помещенията. По принцип втора и трета секция на дадено място се отварят след събрани 500 и 1000 заявления.

На изборите могат да гласуват всички български граждани, които имат адресна регистрация на територията на ЕС за поне 60 дни от последните 3 месеца преди изборите. Т.е. българи живеещи в ЕС.

Към този момент има над 1300 заявления. Очаква се скоро да се събрат над 60 заявления за Карлсруе и Ковънтри. Може да следите как се събират заявленията на таблицата на Glasuvam.org. Тя се обновява през 5 мин. показвайки всички места, където са събрани заявления, колко и кои са близо до секция. Тук има динамична карта, която се обновява в реално време:

Ако имате повече въпроси за гласуването в чужбина, може да прочетете решенията на ЦИК или да ги зададете в коментарите тук.

Майчинските в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/maichinski-de/

Днес се ровех в портала на немската статистическа служба и забелязах, че са обновили данните за изплатените майчински. Всъщност търсех дали са пуснали числата за приелите немско гражданство – интересувам се от броя българи получили немско гражданство, но и колко британци са взели такова. Очаква се последните да са доста. Но за майчинските видях, че са добавили данните от 2014-та и 2015-та. Всъщност, терминът на немски е по-скоро „родителски пари“, защото се получават и от бащите при взимане на време за отглеждане на децата.

Колко обаче се взимат? Има доста сравнения между обезщетенията за майчинство и бащинство в Европа. На доста от тях България изпъква с високият си процент обезщетения спрямо заплатата и дългият период. Тези сравнения обаче са често некоректни, защото системите, социалната обстановка, подробностите и културните особености се различават доста. Затова реших да споделя няколко числа за „обезщетенията за родителство“ в Германия.

Първо – накратко за системата. Най-общо казано едно семейство получава 14 месеца обезщетения. 12 месеца може да се използват от единия родител, а два може от другия. Самотен родител може да използва всички. Най-често бащите взимат два месеца, а майките – 12. Обезщетението е максимално 65% от заплатата, но този процент намалява сериозно колкото по-голяма е тя. Максималният размер е 1800 евро независимо колко е висок дохода. Така всеки, които получава повече от горе-долу средната заплата за страната всъщност е на загуба от тези обезщетения. Има подробности когато се работи почасово през този период, добавки за ниски доходи, повече деца и т.н.

Ето числата за 2015-та:

Общо 948 хиляди души са получавали такива обезщетения. От тях 27% са мъже, а 73% са жени. 7% от мъжете не са имали доходи преди раждането. При жените този процент е 30% – т.е. са получили минимално социално обезщетение от 200 до 400 евро. Всъщност, 6.5% от мъжете срещу 24% от жените са получили допълнение към обезщетението заради крайно ниски доходи.

Разпределение на броя месеци, които са взимани за отглеждане на дете

79% от бащите са взели само два месеца бащинство. 5% са взели максималното от 12 месеца. 11% са взели до 6 месеца. При жените ситуацията е обърната – 88% са взели 12 месеца. 9% са взели 10 или 11 месеца. Едва 3-4% са взели по-малко от 10 месеца. Причината тук трябва да се търси в недостатъчното ясли, лошото им работно време и голямото разминаване в доходите.

Друг интересен аспект са самотните родители. Един родител може да вземе 13 или 14 месеца обезщетение само, ако отглежда детето сам. Такива са били 35 мъже през 2014-та и 12728 жени. При жените това са всъщност 1.8% от всички майки получавали обезщетение.

Разпределение на получаващите определено обезщетение в евро

Сумите, които са получавани са също интересни, защото говорят за доходите в домакинствата. Горе виждате подробното разпределение. 20% от мъжете са получавали максималната сума от 1800 евро. 44% са получавали между 1000 и 1800 евро. Около 26% са получавали между 300 и 1000 евро и 10% – под 300 евро. При жените нещата отново са обърнати. 24% са получавали под 300 евро. 51% са получавали между 300 и 1000 евро. 20% между 1000 и 1800 и 5% – максималната сума. Предвид цитираните тук суми, трябва да се знае, че границата на бедността в Германия е малко над 1000 евро на човек.

Данните са доста подробни и има разбивка по четиримесечия и провинции. Няма разбивка по произход на родителите, а щеше да бъде интересно да се види за емиграцията ни. Всичко това показва добре какво е разпределението на задълженията в семействата в Германия, кой остава вкъщи да се грижи за децата и кой какви пари получава в домакинствата, където има деца. Дава и представа за доходите на домакинствата в страната, за които има доста митове, също както при пенсиите.

Европейски избори 2019: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ep2019-reg/

Преди малко ЦИК пусна формуляра за електронни заявления за гласуване в чужбина. Може да проверите дали е отчетено заявлението ви в регистъра. Ще обновя следето в glasuvam.org в следващите дни.

Накратко казано, според последните промени на Избирателния кодекс, секции в чужбина се образуват:

  • в дипломатически и консулски представителства
  • на други места при 60 подадени заявления
  • при препоръка на консулите или българските общности в чужбина

Броят на секциите в представителствата е също по препоръка на консулите и Външно, но понякога има физически ограничения на сградите. Според ИК при повече от 500 заявления за дадено място следа да се отварят повече секции.

Във формуляра на ЦИК се забелязва, че и този път за Германия не може да се въвеждат други места, освен консулствата и почетните консулства. Тъй като за посолството в Берлин и консулствата в Мюнхен и Франкфурт е сигурно, че ще има секции, призовавам да се подават заявления за почетните консулства, за да сме сигурни, че гласуването там ще е възможно.

Аналогична информация, че може да има секции само в представителствата, е получена за Словения и Чехия. Там проблемът обаче далеч не е толкова голям, колкото в Германия, където има вече над 350 хиляди българи. Секции за изборите на 26-ти май ще има и в посолствата и консулствата извън Европейския съюз, но ще може да гласуват само български граждани, които имат адресна регистрация в стана от ЕС за най-малко 60 дни от последните 3 месеца.

Призовавам ви да подадете заявление за гласуване в чужбина. Дори да гласувате в някое консулство или посолство, може да дадете заявление за друго място подпомагайки отварянето на секция там. Подавайки заявление не ви задължава да гласувате на даденото място в чужбина, но ви гарантира, че ще бъдете премахнати от списъка по постоянен адрес в България. Така ще сте сигурни, че няма да има злоупотреби. Това обаче също означава, че на 26-ти май ще може да гласувате само в чужбина, така че имайте това предвид, ако планирате да пътувате към България.

Все пак, подаването на декларация не е задължително условие за гласуване – всеки българин живеещ в ЕС може да гласува където и да е само с лична карта без предварителна регистрация. Само се попълва декларация на място, че не е гласувал другаде или в България. Тези декларации се съпоставят след това със списъците.

Чиновниците, касата и тежко болните деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/kasata-i-tejko-bolnite-deca/

От 1-ви април функциите на фонда за лечение на деца бяха поети от НЗОК. Какво означава това за децата чакащи лечение малко могат да кажат. Със силно намалялата прозрачност, скандалите около частни интереси и вмешателството на министерството, изглежда малко могат да кажат и какво се случваше с фонда в последните няколко години. Всъщност, доста малко разбират какво прави фондът по принцип, защо въобще съществува, как следва да се одобряват парите за подобни лечения и въобще какъв следва да се отделения ресурс и как да се управлява.

Не мога да отговоря на тези въпроси и от това, което съм изчел, еднозначен отговор няма. Определено има нужда от някаква експертна оценка и филтър, тъй като някаква част от търсените пари всъщност са за скъпи хотели маскирани като клиники, псевдо-научни лечения и тем подобни. Само здравни специалисти могат да направят разликата, а не чиновници. Също така следва да се мисли стратегически, защото по-значителна инвестиция в техника и най-вече обучение на кадри може не само да спести пари в бъдеще, но и да подобри здравето и живота на стотици деца.

Нещо явно не е наред

Малко от това обаче е видимо за хора като мен и вас. Ние съдим за това дали фондът работи добре единствено по кампаниите за набиране на пари – кутиите по магазините, снимките със сметки във фейса, благотворителните изяви и интервюта. Макар някои от тях да са на измамници – сменени сметки, кампании с фалшиви случаи или реални случаи, но за неработещи терапии и празни обещания, то определено се забеляза ръст в последните години.

Тези впечатления са субективни и при липсата на всякаква прозрачност на фонда може да разчитаме само на тях. През 2016-та регистърът им беше публичен. Макар да имаше своите проблеми, може да се види за какви състояния се дават какви пари, как тече оценката, къде ще е лечението и прочие детайли. Именно на база онези данни направих анализ за дейността на фонда.

Тогава стана и фиаското със смяната на директора. Затвориха регистъра и вече нямаше публичен достъп до случаите. Министерството отказваше информация за работата предвид скандалът, който се беше развил. Вместо да ги съдя по ЗДОИ, открих друг начин да получа данните, които трябваше да са публични така или иначе. Тогава написах още два анализа показващи значително увеличение на времето за обработване на запитванията, както и критика за липсата на прозрачност. Вече не виждахме колко пари се дават, какви са диагнозите, къде ще се лекуват децата и прочие. Всъщност именно последното беше единият скандален аспект в обсебването на фонда.

Новите данни

Всичко това се случи през 2016-та. Наскоро се сетих отново за тези данни покрай предната дарителскакампания за болно дете – този път от Пловдив. Бях проверил, че е истински случай и терапията не е измислена и дарих.

Свалих пак данните и подготвих няколко графики. Те показват работата на фонда от октомври 2016-та до сега – от последната ми статия горе-долу. Първото, което трябва да се разбере е, че това не е отразява здравословното състояние на децата. Не показва дали процедурата по подаване на запитвания е влошена или има други фактори отразяващи се на подаването. Не показва колко пари са дадени за всеки случай, дали някои деца са подавали повече пъти, дали са лекувани в България, дали са поемани разходите на родителите, дали организацията на фонда по събирането на документи и подпомагане на родителите на място е съществувала дори, както преди три години.

Тук виждаме единствено и само датите и информацията, която фонда си записва. С изключение на вътрешната документация, това тук е всичко, което фондът може да изведе като статистика за работата си. Трябва също да спомена, че в данните има доста грешки – най-вече объркани години и месеци. Видимо сайтът и формулярите по поддържането му са направени крайно аматьорки и всичко се прави на ръка.

С това на ум, ето какво научих от регистъра им.

Две години и половина работа в графики

Накратко числата за последните 30 месеца са:

  • 2925 заявления, по 62% от които е имало решение
  • 1669 или 91% одобрени и 163 отказани
  • Средно време за решаване – 27.7 дни
  • Средно време при експерти – 2.5 дни
  • Максимално време за решаване – 379 дни
  • 342 подадени от началото на годината
  • 233 от тях са получили решение, 6 са отказани

Тук съм извадил броят активни заявления по дни. В синьо са броят заявления, които са били активни и решени в даден бъдещ момент. Представете си ги като куп папки на бюрото на секретаря на фонда, които чакат одобрение. Синьото показва броят такива папки във всеки ден от последните две години и половина, които в даден момент ще получат или не одобрение.

В червено пък са „активните“ заявления, които не са получили решение в рамките на 30 дни след последното действие по тях. Например, някой подава заявление на 1-ви април. След 4 дни го връщат заради липсващи документи, след три дни като се предоставят се праща на двама експерти, на тях им отнема още седмица и така вече са минали две седмици от подаването. В следващите 30 дни бездействие по заявлението го водя за активно за целите на тази графика. Причините за това бездействие може да са оттегляне на заявлението, намиране на друго финансиране, смърт на детето или просто административно забавяне.

Вижда се, че често активните заявления са били над 150 в дадения ден. Забелязва се тенденция за намаляване, което може да говори както за по-бърза работа, така и за по-малко подадени заявления.

Следващата графика показва броят подадени заявления по месеци. Видимо е имало проблем между октомври и януари. Вижда се и лека тенденция на намаляване на подаването през последните две години. Това надали е защото няма деца нуждаещи се от лечение – по-скоро причината трябва да се търси другаде. През последните два месеца има и голям скок в заявленията – навярно в очакване на преминаването на фонда към касата. От началото на април има само 7 случая, което пък говори за проблем, тъй като средно в седмиците преди това е имало по 29 заявления на седмица.

В синьо в графиката горе се виждат одобрените, в червено неодобрените, а в жълто – заявленията без решение. Долната графика показва същите данни, но като дял от подадените.

Тук съм дал средното време от подаването на заявлението до получаването на решение. В червено съм времето, за което се е чакало за становище от експерти. Включени са само решените случаи и са подредени по дата на подаване на заявлението. Тоест колко средно се очаква да чакат болни деца от месеца, в който са подали заявлението.

Забелязва се, че намалява времето при експертите и леко намалява придвижването на документите в самата комисия. Все пак обаче средно отнема по 3-4 седмици да се вземе решение.

Това са същите данни, но подредени по месеца на взимане на решението. Тоест колко средно са чакали вече болни деца, за да получат решение взето през дадения месец. Отново се вижда намаление на времето, основно дължащо се на бързите становища на експертите.

Докато до тук гледахме средното време за обработване, тук се вижда колко решения всъщност са взети по месеци. Вижда се пик в последните два месеца и практическо спиране около ноември миналата година.

В тази връзка e интересно да се видят и дейностите, които са извършвали от фонда. Тук съм направил разбивка по това, което се вижда в регистъра. Не може да се каже колко е работата по всяка от тези дейности и колко време отнемат. Приемането на документи би трябвало да е много по-бързо от търсенето на болници, например. Също така, една и съща дейност между случаите и през времето навярно отнема различно време. Също така, навярно не са отчетени други дейности, които извършва фонда.

Тези числа обаче показват индикативно каква е натовареността на фонда през времето. Вижда се огромна дупка през последните три месеца на миналата година, както и един през април 2017-та и февруари 2018-та.

Уж идва прозрачност

Както казах по-рано, всички тези изводи се базират единствено и само на регистъра на фонда – т.е. това, което родителите на болните деца виждат. В случая обаче не взимам един или два, а всички почти 3000 запитвания. От тези данни може да си вадим изводи единствено за времето, което е отнемало на фонда и кога колко решения са взимали. Това обаче е само върха на айсберга, както се разбра от бившите вече членове на обществения съвет. Вече отдавна не виждаме и колко пари се дават, кои са експертите, къде е лечението и за какво се дават.

С новата наредба Здравната каса обещава регистъра да е отворен. Така може да не се наложи да вадя данните както аз си знам. Не става ясно обаче дали ще получаваме повече информация, с която да си направим преценка дали касата се справя със задачата. Ако съдим по последната седмица, това далеч не е така.

Решението, че не си готова за дете

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/aborti/

Темата за абортите излезе пак на дневен ред покрай призивите на крайно религиозни организации за забраната им. Тази тенденция се забелязва в цяла Европа и дебатът се върти около дефиницията за живот и правото на жените да взимат решение за собственото им тяло.

В контекста на демографията обаче въпросът стои отдавна. Тезата на някои е, че абортите са една от причините за намаляването на раждаемостта. Пускат се сензационни заглавия за ефектът над населението, ширят се моралистични изблици упрекващи жените и бързо се опакова всичко това като криза имаща нужда от съответните драстични мерки.

Няма да засегна нищо от тези неща тук. Вместо това ще покажа как стоят нещата в България в момента. Както винаги, за да решим един проблем, трябва да го разберем. А проблем има. Наистина България е на едно от челните места по аборти в Европа. Това говори не само за доста лошо сексуално здраве и използване на претенция, но и вреди пряко на женското здраве и репродуктивните способности на населението.

Източници и детайли

Данните за абортите за последните две години използвам докладите на НЦОЗА. В момента е достъпен само този за 2018-та, но съм свалил този за предходната. Данните за живородените деца и жените по възрастови групи взех от НСИ. Тъй като не са обявили данните за населението за 2018-та, картите по-долу се отнасят до 2017-та. Събрал съм всички числа в таблица, която може да свалите в ODS и XLS формат.

Имам известни резерви към данните на НЦОЗА. Те получават информацията си от РЗИ, НЗОК, лекарите и здравните заведения. Въпреки това се забелязват разминавания при неща като брой раждания, брой инфекции и прочие. Причината най-вероятно е в ненадеждното подаване на информация и пропуските по места. Това обаче означава, че изложеното тук е толкова точно, колкото е информацията, с която самото министерство разполага.

Има и обективни фактори, които трябва да се вземат предвид. В тези данни, например, не се включват нелегалните аборти, за които толкова се говори. Различни оценки, които открих обаче, сочат, че броят им е пренебрежимо малък. Това, което изкривява данните и от което не може да избягаме обаче е търсенето на здравни услуги в съседни области. Тук сравнявам броят аборти спрямо местното население, но няма информация колко жени са пътували до град в съседна област заради по-доброто качество или липсата на такива грижи където се намират.

Сухите числа

Ето набързо няколко сухи числа:

  • Миналата година е имало 22862 аборта в България
  • 31.3% или почти една трета са спонтанни
  • 60.7% или 14024 са по желание
  • 8% или 1737 са по медицински показания
  • Спрямо 2017-та има намаление с 1064 аборта или 4.5%
  • През 2018-та най-много по желание са били абортите сред жените между 20 и 29 г. – 66.1% от всички аборти в тази възрастова група
  • При момичетата под 15 г. 57% от абортите са спонтанни, а 16% – по медицински причини. Общо за страната е имало 120 аборта от момичета в тази група
  • Най-много аборти е имало при жените над 30-те като сред тях са и почти 60% от всички аборти по медицински показания
  • 91.3% от абортите по желание в страната, както са сред жени над 20 г.

Тук се вижда, че немалка част от това, което наричаме аборт, не е всъщност по желание на бъдещата майка. При това тук се отчитат само бременностите, които са в достатъчно напреднал етап, че да се следят от лекар, който да регистрира спонтанен аборт. Тук не виждаме жените, които губят децата си в първите седмици на забременяването – нещо, което съвсем не е рядко.

С това разбиране и условности може да кажем, че 18% от всички бременности биват прекратявани по желание като най-голям е дялът при жените над 30 г. По медицински причини най-малко такива бременности завършват с аборт при жените между 15 и 30 г – между 5.7 и 6%.

Разпределение по региони

За да разберем каква е честотата на абортите в различните части на страната, трябва да ги пресметнем спрямо броят жени в детеродна възраст. Всички графики тук следват тази логика. Натиснете ги, за да ги разгледате в по-голям размер в нов таб.

Вижда се, че на водещите места са Пазарджик, Силистра, Добрич, Ямбол и Търговище. Там всяка година 3-4% от жените правят аборт на година, което е в пъти повече от други региони. Отново, не трябва да забравяме, че тази оценка не отчита фактът, че жени от една област може да предпочетат да направят аборт в съседна. Особено когато става дума за планирана операция това не е толкова чудно.

Забелязва се, че относителният брой на абортите в София не е голям, но столицата е на първо място по аборти по медицински показания. Също така Варна има малко аборти на всеки 10 хиляди жени в сравнение в Бургас, но доста повече по съвет на лекар. Като цяло картата с данните за прекратяването на бременност по медицински причини се различава доста от тази за абортите като цяло. Драстичните разлики навеждат на мисълта за сериозни регионални проблеми както със сексуалното здраве, така и със следенето на бременността, а може би и за злоупотреби.

Това, за което най-много се говори обаче са абортите по желание. Тук сравнявам брой аборти на всеки 100 живородени деца. Откроява Пазарджик, който най-вероятно привлича пациентки от планинските региони. Това навярно обяснява защо има 140 аборта на всеки 100 раждания. Следват крайморските области Добрич и Бургас – също с повече аборти от раждания. В другия край виждаме Монтана, но малкият брой аборти там може да се обясни с избор на жените да направят операцията другаде.

Погледнато общо виждаме, че абортите по желание са най-много като процент в Добрич, Търговище, Шумен и Хасково.

Сравнение по възраст

Тук показвам всички аборти (по желание или не) спрямо родените деца в съответната област. Разглеждам отделно жените между 20 и 29, както и тези над 30. Графиката отдолу е средно за жените над 20. Отново се откроява Пазарджик с над 2.7 пъти повече аборти, отколкото раждания на жени над 20-те. В общо 10 области има повече аборти от раждания, включително Благоевград, Бургас и Варна.

Разликите между тези под и над 30 не са много. Съдейки по картата доста повече жени над 30 се решават на аборт в Пловдив, колкото между 20 и 30. Обратното важи за Сливен и Плевен. Тук смятам спрямо броя жени в тези области, така че разликата в населението не влияе на резултатите.

Разглеждайки отново тази възрастова група и абортите по желание виждаме, че в Добрич има най-много аборти на жени над 20 г. Пазарджик, Търговище и Ямбол са на челни места. В повечето региони се забелязва намаление на желанието за аборт на по-късна възраст на всеки 10000 жени живеещи там.

При спонтанните региони картата е съвсем различна. Сред всички възрастови групи се откроява Видин, което може да говори за лоши здравни услуги. Ситуацията в Пловдив, Пазарджик и Силистра не е много по-добра. Гледайки отделно абортите сред момичетата между 15 и 20 се вижда ясно къде са най-големите проблеми в сексуалното образование.

Тук е важно да се отбележи, че броят на спонтанните аборти, особено сред момичетата под 20 не е много голям и от година до година това може да доведе до сериозни разлики на картата. Затова е добре да се погледне по-голям период от време и да се включат оценки за нелегални аборти, доколкото има надеждни такива. Аналогични карти с оцените за 2018-та може да се изготвят когато излязат данните на НСИ през април.

Какво ни говори това?

Дори като имаме предвид всички условности в събирането на данните, пак виждаме регионални особености в числата за 2017-та. През годините се вижда ясна тенденция на намаление на абортите не само като абсолютен брой, а и спрямо броят жени в детеродна възраст. Тази тенденция е започнала още през 70-те, когато при 100 хиляди родени деца е имало 120 хиляди аборта и то без да са отчетени доста спонтанни такива, които днес влизат в статистиката.

В реториката на водачи на националистически и религиозни организации се изтъкват демографски, морални, културни и дори етнически дилеми по темата за абортите. От една страна се призовава за забрана, от друга за насърчаване на абортите, но сред точно определени общности. Общото навярно е най-вече първосигналното възмущение от сексуалното образование.

Ако тези карти показват нещо, то е че абортите вече са премного в регионите, където е вперен поглед на изброените оратори. Опитът на други държави показва, че ограниченията в правото и достъпа до аборт не само поставя допълнителна стигма и не вдига раждаемостта, но и увеличава майчината смъртност и усложненията след раждане.

Високите нива на аборти в страната сочат не към морален проблем, а към образователен такъв. Ниската здравна култура, лошото семейно планиране и сексуално здраве неизменно водят до нежелана бременност. Исторически това води до икономически проблеми, прекъсване на образования и влошаване на качеството на живота за много семейства. Важно е да има строг контрол и да се изясняват рисковете, но решението следва винаги да остава за жената. Може за някои да е обърната логиката, но опитът на цивилизования свят сочи, че именно сексуалното образование и свободният достъп до аборти помага на раждаемостта, а не обратното.

Поглед как се раздават държавните пари по региони

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/gdp-budget/

Има един въпрос, който ми се върти отдавна в главата и днес реших да намеря отговор: Как се съпоставят парите, които различните региони от страната получават от държавния бюджет, спрямо това, което дават за него? Да се осмисли бюджета и взаимодействието на държавата с всяка община по всички дейности и проекти е нещо доста сложно и нямам претенции да имам знанията и разбирането да го направя. Затова и този въпрос стоя толкова време без отговор.

Основното, което искам да знам, бе дали София получава повече от бюджета, отколкото реално дава. С други думи дали всички останали наливат пари в столицата. Накратко казано – не, точно обратното.

Сигурен съм, че за някои хора е очевидно, но аз исках да го видя с числа. Това, което направих със сигурност не е изчерпателно и не взима предвид европейски фондове, извънредни предизборни подаръци и друго финансиране. Не отчита социалните плащания, издръжката на различни държавни структури и големи инфраструктурни проекти.

Това, което съм взел за следни три карти е БВП по региони от НСИ за 2017-та и основните бюджетни взаимоотношения (ОБВ) от държавния бюджет за 2018-та. Да, знам, че е за различни години, но вече имах данните на удобно, а и не забелязах особена разлика. За жалост нямам БВП по общини, иначе картите щяха да са по-точни. Навярно така бихме видяли по-ясно „любимците“ на властта.

Трудно е да се прецени колко „дава“ населението на всяка област към бюджета, защото доста от фирмите са обикновено регистрирани другаде – най-вече в София. НАП може да отговори донякъде на този въпрос поне от гледна точка на потреблението въз основа на местоположението на касовите апарати и злополучното им отчитане в реално време. Проблемът е, че не дава данните – питах. Затова разчитам на оценката за БВП по области. За дадените пари взимам предвидените трансфери в бюджета.

Отново посочвам, че не разбирам изцяло какво включват тези трансфери, колко още пари получава местната власт от бюджета и как това ще изкриви тези графики. Най-общо казано искам да дам представа за приоритетите на администрацията в това финансиране и колко подпомагат развитието на местно ниво въпреки ниската активност и добавена стойност на икономиката там.

Взимайки това предвид, изчислих какъв процент от общото БВП се пада на всяка област, какъв процент от парите за регионите отива там и как се разминават те. София, например, получава с 66% по-малко пари, отколкото ако бюджетът разпределяше въз основа на брутен вътрешен продукт. В другия край на скалата са Видин и Силистра със 143%. Смолян, Сливен и Кърджали са другите с над двойно повече пари. Единствено Варна и Стара Загора получават по-малко, отколкото би им се полагали с пропорционална схема – съответно -7% и -8%. Пловдив и Бургас получават 11% и 20% повече.

Във втората графика съм показал за сравнение БВП на човек от населението на конкретната област по методологията на НСИ. Разпознават се развитите региони и големия проблем, който има в северна България и Родопите. София води с 24 хиляди лв. на човек. Следва Стара Загора, Варна и София-област с между 11 и 13 хиляди.

Не забравяйте, че тук говорим за области. Затова дори един град като Пловдив да има силно развита индустрия и покачващ се стандарт на живот, ако областта като цяло има проблем, то спада в класацията. Затова Пловдив (9406 лв.) е между Бургас (9810 лв.) и Габрово (9004 лв.). На дъното на класацията са Силистра, Сливен, Перник и Видин с под 6000 лв на човек.

Следващата графика показва колко пари се дават от бюджета целево спрямо населението. Тук нещата са по-изгладени, което води до извода, че се гледа основно населението, а не толкова регионалните особености и нуждите. Забелязват се и някои политически предпочитания, но ще е трудно да се потвърдят без по-детайлни данни по общини.

Най-много субсидии за местната власт се дават на области Смолян, Кърджали и Видин – 570-580 лв. на глава от населението. София получава най-малко – 328 лв. следвана от Русе с 408. Варна и Пловдив получават по 415, а Бургас – 469.

Би ми било интересно да чуя мнението на финансовите експерти и анализатори за тези различия. Това, което направих е само да покажа числата по разбираем начин. Интерпретацията оставям на други.

Vivacom SMS-ите за мръсния въздух са безполезни. Ето по-добрите варианти

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/vivacom-air-info/

Изглежда Vivacom са пуснали услуга за известяване за замърсяването на въздуха. Услугата е платена – по лев на седмица и разчита изцяло на отворените данни на инициативата AirSofia.info. Вчера вече писах как в. Труд определят обществения проект за измамен и оборих тълкуването им като подвеждащо.

Явно Vivacom не обръщат внимание на това, защото въпросната услуга е с чисто търговска цел. За това надали може да ги виним – виждат интерес у обществото и решават да изкарат пари от него. Това е целта на всяко търговско дружество в крайна сметка. При това използването на данните формално е законно, тъй като се публикуват с изцяло отворени лиценз.

Това обаче не означава, че следва да ги използвате. Всъщност има някои приложения, които може да използвате напълно безплатно. Vivacom хвали услугата си с това, че не се налага да използвате интернет и да инсталирате нищо, но всъщност всяко приложение ще ви дава много повече информация в много по-разбираем вид, отколкото един SMS. Да не говорим, че вече практически всеки план има мобилен интернет и няма нужда да плащате допълнително за нещо, което следва да е безплатно като замисъл.

Ако все пак искате да дадете парите си някъде, за същата сума, която бихте дали за тези SMS-и, може да осиновите измервателна станция на AirBg.info или сами да построите такава. Така ще се разшири мрежата, ще се подобрят данните, с които разполагаме и разбирането за проблема. Напомням, че Vivacom не подпомага по никакъв начин проекта с тази услуга, а само се възползва от вече изграденото.

Всъщност, освен моралните изражения на това да използват данните така, има и друга причина да не одобрявам тази SMS услуга. Похвално е, че са направили известяване на база местоположението на абоната взимайки публично достъпни данни, които може да са му от полза. Ако се интересуваха от социално значимият аспект на това обаче, щяха отдавна да въведат подобно известяване за безследно изчезнали, каквото вече обсъждаха многократно с полицията. Дори по-лесно е за изпълнение, има дори предвидена възможност за спешни съобщения в системите им. Разликата е, че не може да се взимат пари за подобни SMS-и.

Добрите алтернативи

Очаква излизането на официално приложение от самите Luftdaten, което да показва в реално време данните от мрежата. Също така по всяко време може да отворите AirSofia.info или AirTube.info, които ще ви дадат най-добра представа. Ако от Vivacom може би се притесняват, че мобилният им интернет няма да е достатъчно добър за зареждането на такива сайтове и приложения, то може би не е добра идея да го показват с подобни SMS услуги.


Plume Air Report. Това е приложението, което сам използвам. Дава информация за различни градове по света с доста подробна информация и надеждни прогнози за следващите дни. Разчита на всякакви източници, включително данните от мрежата на Luftdaten.


AirVisual. Това приложение също е доста удобно и интуитивно. Използвах го известно време, но харесвам Plume повече. Използва предимно официални данни, но дава и по-дълга прогноза


BreezoMeter. Нямам впечатления от това приложение, но ми беше препоръчано от познати. Подобно на останалите дава данни за мястото, където се намирате и прогнози за идните дни.


Air Quality: Real time AQI. Това е приложението към популярният сайт aqicn. Показва данните предимно от официални източници. Изказвах доста критика към тях защото не е ясно как взимат данните си, а и доста хора не разбират, че показват индекс, а не буквално замерванията. Този индекс обаче е много полезен за сравняване между градове и държави, както и между градове, когато се отчитат по няколко замърсителя като азотни и серни оксиди, а не само един като праховото замърсяване.


Сайтът AirSofia.info е важен и достатъчно точен инструмент

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/airsofia-e-vajen/

Миналата седмица в. Труд излезе с обширен материал на първа страница с твърдението, че сайтът AirSofia.info бил давал сбъркани данни и лъжел хората за качеството на въздуха. Цитират анонимен експерт, професор, зам. кмет на столицата и всичко кулминира в извода, че сайтът бил измама.

Предистория

Първото, което трябва да се разбере е, че AirSofia.info е една визуализация на определени данни. Всъщност страницата използва буквално картата на Luftdaten.info – оригиналният немски проект, от който е започнало всичко. Именно те изграждат първите станции, създадват софтуера, ръководствата, картите и до ден днешен събират данните. Всичко е с отворен код, постоянно се правят подобрения, добавят по-добри сензори и се търсят начини за подобрение.

Именно в тук влиза AirBg.info, които превеждат софтуера на български и започват кампания за поставяне на въпросните сензори в България. Устройствата пак подават данни в рамките на мрежата на Luftdaten и се възползват от обществото около проекта, но всеки има възможност да използва наученото самостоятелно. Създадоха също сайтът AirTube.info, който дава по-добра визуализация на данните и по-лесно следене през времето.

Всъщност българската кампанията е една от най-успешните предвид колко много сензори са пуснати за толкова кратко време и бързо покриват цели градове. В Германия това отнема години и за сега има съизмеримо покритие само за града, от който е тръгнало всичко – Щутгарт.

Най-големият успех на кампанията обаче е, че накара хората да мислят и да говорят по темата. Доста време преди да започне проекта бихме камбаната за замърсяването, анализирахме данните на ИАОС и показвахме къде са проблемите. Едва със станциите на AirBG обществото осъзна проблема и започна да се работи по-сериозно.

Доколко са точни

До голяма степен именно заради този си социален ефект проектът попадна под мерника на знайни и незнайни експерти. Най-вече на общината. Критиките бяха, че данните не са официални, не са точни и че нищо не е сертифицирано от ИАОС.

И са прави, „частните“ уреди не дават точни данни и не могат да дават такива. Сензорите са на цена около 30 евро и далеч не може да достигнат качеството на измерване на тези на агенцията. От една страна често засичат мъглата, от друга самите те се замърсяват. Най-вече обаче биват поставяни до тераси и мръсни фасади, под които се пуши, пече се на скара, варят се буркани, гори се боклук и прочие, което влияе на конкретното местно измерване. Всичко това внася шум в данните и е причината да виждаме спорадични лилави точки със измервания от 2000 на картата.

Станциите на агенцията имат задължително отстояние от улици и сгради, оградени са, за да няма конкретен източник на шум, който да влияе и ако такъв бъде засечен – като накладен огън в съседство – данните биват премахвани като невалидни. Целта на онези станции е да мери фоновия шум – каква е средната концентрация във въздуха за града взимайки няколко точки.

Едно сравнение би било, че станциите на агенцията мерят колко е средното съдържание на урина в басейна след като е бил добре разбъркан, докато частните станции мерят с по-прости уреди, но много по-често колко ти е мръсно конкретно при теб докато хората около теб пикаят в басейна. Вече въпросът е кои данни намираме за по-ценни за себе си.

Лъже ли AirSofia?

Не. В никакъв случай. Макар замерванията да не са толкова точни, колкото тези на агенцията, всъщност сравнявайки час по час и ден по ден отклонението в данните е под 5%. С други думи взимайки всички сензори в даден регион, може да сте сигурни, че превишението на замърсяването, което показват, е сериозно. Грешка може да има само в това дали е 5 или 5.5 пъти над нормата.

Наистина данните на AirSofia не могат да бъдат използвани за съобщаване на европейската агенция, която следи за превишенията и следва да санкционира страната ни за бездействие по темата. Факт е, че ИАОС поставя измервателните си станции спрямо изискванията, но също така мами в известен смисъл слагайки ги стратегически, така че да измерват по-малко. Това е причината да махнат една от станциите в центъра – да не засичала замърсяването при инфраструктурните проекти и неизменните последвали ремонти върху тях. Всъщност това се прави от почти всички държави, така че нашите не са уникални в нищо освен собственическото си чувство към данните.

Тук идва разковничето обаче. Кои данни са полезни на обществото? Тези на агенцията са наистина най-точни в техния контекст и се използват за сравнение с другите страни, но частните станции показват доста явни какво дишат хората на даденото място. Това няма толкова общо с алгоритъм или вид сензор, а в логика на мрежата, начин на работа и целта.

Ползата от тези сензори

Несъмнен е социалният ефект от тези сензори. Освен, че помага на хората да видят реалното състояние на нещата, генерира натиск върху ИАОС и общината за повече мерки.

Самата агенция всъщност отказва да предостави данните си в реално време, за да се следят от обществеността. След много разговори, които водихме, стана ясно още преди години, че не виждат нужда обществото да ги вижда и да си формира мнение на база евентуални техни грешни замервания. Отделно искат да са видими само средните дневни стойности, но не и почасовите, защото лимитите поставени на европейско ниво били такива.

Ние, съвсем естествени, не сме съгласни и това е една от движещите сили зад частните станции. Аз самият имам такава и планирам още няколко. Това е и причината от години да точа данните в реално време от общината, за да ги отварям въпреки нежеланието на агенцията да ги предостави. Европейският индекс за качеството на въздуха също показва данните със забавяне, а понякога и с липсващи замервания.

Прогнозите, които общината използва и в. Труд цитира, пък са съвсем сбъркани. Показах това още в началото и може да се види без да е човек експерт дори гледайки данните на агенцията. Успеваемостта е практически нулева и ако има някой, който подвежда обществото, то това са именно те. Вестникът обаче се опитва да им внесе някакъв авторитет използвайки сложни за читателите им термини, които обаче губят тежест, когато видим резултатите.

Различни данни, различни цели

Винаги е важно да не се забравят ограниченията и контекста на данните. Това съм обсъждал многократно тук. Затова самият аз критикувам нерядко хора използващи данни от мрежата на Luftdaten за генерални изводи и дори да оборват данните на агенцията. Не това е целта и не могат да се използват по този начин.

Твърденията на в. Труд и хора от общината, че сайтът подвеждал хората обаче е нищо повече от пропаганда и реакция към ефектът, който проектът има върху активното гражданско общество. Това явно пречи на онези, чиято работа е именно да взимат мерки. Вече отдавна не стига просто да се правят стратегии на хартия и да се усвояват някакви средства. Видимо в. Труд за пореден път се притича на помощ на „неоправданите“ скатаващи се чиновници и експерти, също както традиционно прави с корумпирани такива.

Не, българите в чужбина не са 2.4 млн.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/balgari-v-chijbina/

Вчера сайтът EuroChicago пусна справка поискана по ЗДОИ от Министерството на външните работи. Тя включва въпрос за броя българи по страни в чужбина и получените числа обиколиха медиите тази сутрин. Малката подробност обаче е, че те не са верни.

Според справката на МВнР българските граждани в чужбина са 2 млн. и 417 хиляди. НСИ още не са пуснали окончателният брой на населението на България към края на миналата година, но се очаква да е около 7 млн. Така излиза, че българските граждани общо са поне 9.1 млн., т.е. повече отколкото през 1989 г. Това е математически невъзможно имайки предвид започналата още през 70-те тенденция на висока смъртност и намаляваща раждаемост.

Ако се вземат предвид всички фактори като вътрешни миграционни процеси и чужденците получили гражданство, почти всички от които не живеят в България, то реалистичният брой на българските граждани в чужбина не надвишава 1.3 млн. При това, ако включваме децата на български семейства родени в чужбина и получили български акт за раждане и ЕГН.

В публикуваните вчера данни се вижда силно закръгляне нагоре и откровено грешни числа. За Германия посочват 416 хиляди. Данните на DeStatis за 2018-та не са излезли, но тези за 2017-та са 310 хиляди, а на година се увеличават с по 40-тина хиляди в последните 2-3 г. С други думи е невъзможно МВнР да има данните от 2018-та, защото немците ги нямат, а числото от 416 хиляди просто не може да е вярно. Данните за другите страни са аналогично завишени, понякога в пъти.

Докато EuroChicago споменава тези проблеми и посочва, че никой няма точна представа колко са българите в чужбина, все пак наблягат на сензацията със заглавията, определенията и изводите на статията. Много добре знаят, че получените от тях данни не са верни, защото и преди сме обсъждали това. Не са си направили труда да сравнят полученото с официалните числа, макар друг път да са ги цитирали, когато е било полезно за конкретната им теза.

Тази проверка, разбира се, беше пропусната и от всички медии препечатали новината наготово. Завишаването на броя българи в чужбина е тактика, която се ползва отдавна както за търсене на сензации, така и за определени мерки. По аналогичен начин медиите отразиха широко твърденията на подсъдимият вече Харалампиев, че българите в чужбина били 6, 7, че и 9 млн. Тогава той използваше тези аргументи, за да убеди парламента да му даде повече власт в даването на паспорти. Вече знаем защо. В други случаи фалшиви числа се цитират без да е известен източника с чисто рекламна цел. Такъв е примерът за твърдението, че 2.5 млн. българи работили в чужбина, което често се използва като официално, но проследих до рекламна кампания.

Другата справка за работещите в консулствата всъщност е полезна. Преди две години поисках същата за 10 години назад и изготвих анализ за възможността да обслужват населението, за което отговарят. Оказа се, че в повечето случаи излиза по-евтино и бързо да се хване просто самолет и да се отиде в България за нужните документи. В западна Германия едно консулство с капацитета на селско кметство отговаря за над 100 хиляди души.

С броя българи в чужбина много се спекулира. Няма спор, че емиграцията е голяма и че сериозна част от нея не е предимно от млади хора. Няма спор, че това не е един от основните проблеми за демографията в България. Преекспонирането на този проблем обаче не води до нищо друго, освен захранване на някакъв странен глад за жлъч, който изпитва обществото ни. Примерът с Агенцията за българите в чужбина е показателен как подправянето на данните с лека ръка всъщност води до негативни последици.

В случая както EuroChicago, така и медиите цитирали ги се задължават от журналистическата етика най-малкото да проверяват това, което пускат като информация. Новината тук е, че Министерството на външните работи няма идея колко българи къде има, макар да пита консулствата сравнително често. Числата, които са предоставили дори не отразяват подаденото от дипломатическите представителства, което показва липсва на вътрешна комуникация в министерството – някои чиновник просто е написал справката на крак по своя преценка. Това пряко води до видими проблеми с обезпечението с хора и ресурси на консулските представителства, а от там и още по-голямо желание на много българи зад граница да си нямат нищо общо с българската държава.

Лицето Б.Ю., фондация „За храната“ и нечия истина някъде по средата

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/magi-pashova-i-srzi/

Пак станах лицето Б.Ю. и пак някой пише за своята истина. Този път е Маги Пашова описваща се като „нутриционист“. За нея съм писал и преди, но нека започнем от началото.

Нарушение и наказание

През 2016-та забелязах, че все по-често от българския ефир се ръсят странни съвети за здравето на хората. Особено от предавания като „На кафе“ известно с уринотерапия, бръмбари и пускане на ток. Поинтересувах се кои са представяните за експерти в ефира и сред имената изскочи това на Маги Пашова. След кратко търсене стана ясно, че няма диплома по диетология или каквото и да е образование свързано със здравето. Завършила е курс за „нутриционист“, какъвто срещу няколко стотин долара може да мине всеки по същия начин през интернет. Малката подробност е, че такова нещо като „нутриционист“ технически няма. Всеки може да си лепне такова заглавие и видимо всеки го прави.

Законът за здравето диктува, че лица най-малкото без здравно образование не може да се предоставят здравни услуги. Звучи логично, нали? Именно това беше основният проблем с г-жа Пашова и заедно с адв. Мария Шаркова пуснахме сигнал до СРЗИ. Първият отговор от тях беше, че Пашова всъщност не води здравна дейност, а консултантска. После научихме, че са се разровили по-дълбоко и са установили какво всъщност прави тя, от което е последвало акт. В двете статии съм заличил името на Пашова, но тъй като сама вече обяви всичко, не виждам причина да не я споменавам по име.

Това не е първият път, когато попада в полезрението ми. По-рано същата година беше публикувала статия за ваксините, в която даваше аналогични здравни съвети и твърдения. Скоро след това тя изтри текста, както и голяма част от съдържанието на сайта си, което беше в нарушение на закона. Същото направиха и други нутриционисти, срещу които съм подавал такива сигнали, включително една, която предлагаше генетични тестове.

Фондация „За храната“

Миналата година забелязах, че Маги Пашова освен, че продължава да предлага курсове и продава книга със съвети за хранене, се е включила във Фондация „За храната“. По-късно това ми беше посочено от родители, които са чели блога ми и споделиха някои детайли на какво са били свидетели.

Тогава отново писах до СРЗИ и ми отговориха, че фондацията има лекари, включително уважаваната проф. д-р Стефка Петрова, които изготвят съветите и само те водят курсовете. Също така, че Пашова участвала единствено като организатор, никога не се включвала в работилниците и сама по себе си не извършва здравна дейност. Това би било напълно в реда на нещата – нормално е да използват услугите на кулинарни блогъри и хора, които могат да предадат суха материя по достъпен за родители и деца начин.

Проблемът е, че с това далеч не се изчерпват нещата. Родители споделят, че някои от работилниците в градините на децата им са водени именно от Маги Пашова. Тук не говорим за рецепти или учене на децата как да готвят, а съвети какво да ядат в дома и в градината. Именно това беше причината СРЗИ да я санкционира първия път.

Нещо повече, блогът „Наука и критично мислене“ посочи, че има също проблем със самите диети, които видимо се предлагат на децата, като далеч не могат да бъдат наречени балансирани. В статията си цитират моя сигнал и посочват, че Пашова е част от консултативния съвет – нещо, което се вижда ясно на сайта на фондацията.

Нейната истина някъде там

Преди два дни Маги Пашова явно решава да отговори на обвиненията определяйки ги за безпочвени. Потвърждава, че няма здравно образование и че е имало проверка на РЗИ. Прави обаче няколко интересни твърдения.

Първо, че СРЗИ не били открили нарушения, но че са се върнали „полуразплакани“ защото им бил оказан натиск. Именно затова ѝ били съставили акт и сами я призовали да обжалва, въпреки, че по нейни думи не била „казала нищо невярно и няма ограничения кой може да говори в медиите.“

Второ, след като подписва акта и входира жалба срещу него, чакала няколко месеца за наказателно постановление, което така и не дошло. След като проверила твърди, че РЗИ го било пратило на грешен адрес, но въпреки това се водело за връчено, а срокът за обжалване – изтекъл.

Трето, съветвала се с юристи, които казали, че постановлението лесно би паднало в съда, но нямало какво да се направи заради изтеклия срок. В следващите редове кълне държавата и как тя се опитвала да направи нещо, но омразата на хората я спирала и прочие.

Всяко от тези твърдения е доста странно. За първото не може да знаем каква комуникация е имала с СРЗИ. Затова пуснах запитване по ЗДОИ какво, кога, къде са пращали, дали е имало натиск и от кого и дали са ѝ ревали по телефона. За следващите две точки обаче ясно може да кажем, че или не предава коректно всички факти, или е била сериозно подведена от въпросните юристи, ако се е консултирала с такива. Ще оставя на адв. Шаркова да обясни:

Уважаема госпожо Пашова,

съгласно Закона за административните нарушения и наказания (Чл. 58. ал. 1) препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. В закона е предвидено, че когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Следователно, ако вие сте търсена на адрес, който не сте посочвала НИКОГА или пък имате адрес, който може да бъде намерен, посоченото постановление не е влязло в сила и вие можете да го жалите. Явно не сте се възползвала от тази възможност, но за това не са виновни от РЗИ и само потвърждава техните констатации. Може би не сте обжалвала, защото ако съдът беше потвърдил издаденото от тях НП, нямаше да имате подобни оправдания. Ако живеете на адрес, който не сте посочвали в личната си карта и който не е известен на властите, е нормално да не ви намерят и да ви връчат НП. Но казуса, който описвате е правно невъзможен и за всеки право грамотен човек се вижда, че се оправдавате.

Използвайте по-добри юристи!

За да разберем какво всъщност се е случило, следва да изчакаме отговорът на СРЗИ. Интересното в думите на Пашова е, че всъщност не оспорва, че е нарушила закона и че няма здравно образование, а от там и че няма право да прави това, което прави.

Проблем ли е всичко това?

Може би не. Може би авторът на „Наука и критично мислене“ греши в преценката си за диетите и съветите, които Фондация „За храната“ с помощта на Маги Пашова е изготвила. Може би тя по време на работилниците, курсовете и в книгите си дава достатъчно ясно да се разбере, че съветите, които идват от нея са просто на блогър пишещ за рецепти, а не на човек, които разбира или следва да съветва хората за здравето им.

Но нека погледнем работата ѝ в детските градини от друг ъгъл. Представете си, че водите детето си една сутрин и ви запознават с Христо – усмихнато и приветливо момче. Бил блогър, който пишел за възпитанието на деца и дори имал свое. Щели да го включат в персонала да се грижи за децата, да им дава съвети как да се държат, как да преодоляват различията си, как да ходят до тоалетна, да се преобличат и прочие. Малката подробност е, че няма никакъв опит на възпитател, образование на педагог или детски психолог или каквото и да е свързано с деца. Е, минал е някакъв интернет курс, но много иска да се грижи за децата ви.

Стана ли ви някак неудобно?

Работата е там, че е напълно възможно както Христо, така и Маги да се грижат добре за децата и да им дават добри съвети. Случаите обаче са идентични по това, че нито един от двамата няма нужното образование, за да прави това, в което се представя за експерт. Защо тогава Христо би бил изритан безцеремонно от детската градина, а Маги участва в консултативният съвет на фондация?

Промяна наистина е нужна

Всъщност проблем има наистина с това как се хранят децата ни. Затова като първо чух за фондацията я приветствах. Дори подминах с насмешка някои от постовете им и както и това, че Пашова участва. Заявката, че всичко се води от здравни експерти беше обещаваща, но изглежда не е съвсем така.

Всичко това всъщност подкопава идеята и заявеното в етичният им кодекс. Жалко е, тъй като подобна инициатива е крайно нужна – не само на децата, но и на родителите. Следва да се променят не само менютата в градините, но и тези в дома. Колкото и да им се натяква за салати и плодове, ако родителите им не ги ядат, то и децата ще ги отказват. Писал съм доста за смъртността в България, за неразбирането ѝ като концепция и за причините зад нея. Храната е основен фактор заедно с липсата на активност. В тази посока фондация „За храната“ би могла да промени нещо, ако не залага на псевдонаука и стереотипи и не поставя на преден план лица, които правят бизнес базирани на тях.

Имената и лицата на едни 35 убити жени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/edni-35-ubiti-jeni/

Макар по възможно най-глупавият и вреден начин, цялата драма около т.н. Истанбулска конвенция все пак подбуди някаква анемична форма на дебат около домашното насилие, тормоза от близки и убийствата на жени в България. Покрай това изплуваха доста други нелицеприятни черти и теми, но общо взето всичко се въртеше около това има ли или няма домашно насилие в България, страдат и умират ли предимно жените от него или не и ако да, проблем ли е това въобще.

В основата на това подобие на дебат стана пределно ясно, че липсват достатъчно данни за въпроса. Ако сега отидете на сайта на Евростат ще намерите само дузина европейски държави, които активно събират статистика за насилието и смъртните случаи, при които насилникът и жертвата са в роднинска или друга връзка. Не, че помогна много да не тръгват всякакви фалшиви истории и стереотипи, но това е друга тема. В България се изнасят някакви числа от полицията за сигнали и арести, но нито са постоянни, нито детайлни, нито проверими или позволяващи някакъв анализ. Всъщност една от целите на въпросната конвенция беше именно да провери това плюс следене на напредъка по съществуващи и евентуални мерки, но да кажем, че отчетността и следенето на работата не е сред силните страни на държавната ни машина в която и да е сфера.

Трудно е да се скрие

Все пак, чуваме за случаите на жени починали в ръцете на съпрузи, партньори или бивши. Рая Раева от Българския хелзински комитет с помощта на група доброволци от мрежата се е наела да събира тази информация. Така знаем, че през 2018-та е имало 35 жени убити по описания начин. Една се е самозапалила след дългогодишен тормоз.

Говорейки за тези случаи като проста статистика обаче не ни донася много. Затова направих нещо, което да постави имена и лица за числата. Порталът DomesticViolenceBG.com показва всички публично известни случаи. За 2019-та вече има три. Добавям в момента и известните опити за убийство.

Картата освен, че ще помогне да се следят и визуализират случаите, позволява филтриране и търсене на конкретен тип. Категоризирани са според връзката на убиеца с жертвата и имат кратко описание и линк към източника. Цялата информация в сайта е на база медийни публикации и публично налична информация за случаите. Не събира лични данни извън публично оповестеното за жертвите, а и от посетителите.

Проектът на БХК

В последните седмици излезе и проект на Българският хелзински комитет базиран на данни от съдебната практика за последните няколко години. Съдържат и случаите, които са изброени в картата. Ще намерите всички изводи в сайта Ubita.org, а повече за проекта ще намерите на страницата им.

Картата, която изготвих цели да подпомогне събирането на информацията нужна за анализите, които БХК прави, както и да ги направи достъпни за повече хора.

И какво от това?

Това въобще не включва случаите, в които жената е оцелявала, но влиза в болница или е често насинена. Полицията говори за няколко хиляди сигнала за същия период, но добре знаем, че повечето не се съобщават дори в държави с доста по-добре обучени полицаи и работеща правозащитна система. Това всъщност води до увеличаване именно на убийствата В няколко от случаите е добре известно, че полицията е получавала сигнали, на които не е обръщано внимание.

Именно тези детайли са важни и трябва да се виждат. Те остават настрана когато говорим просто за едно число, което не изглежда голямо на пръв поглед, поне докато не разбереш какво се крие заровено под него. Целта на сайта е да помогне в промяната на видимостта и разбирането на проблема.

За да илюстрирам това, всеки случай на родилка, която умира в България обикаля медиите със седмици. Говори се постоянно за това и с право всички са възмутени. Призовава се за мерки, за наказания на отговорните, които не са обърнали внимание и оставки на шефовете им. Не веднъж обаче виждам, че хората остават с впечатление, че постоянно умират жени покрай раждане. Всъщност случаите са 4-5 на година. Това пак не е малко и под тях също се крие заровена не по-малка камара с проблеми, както стана доста ясно покрай случаите в Сливен. Факт е обаче, че когато жената е в ролята на майка всички са възмутени от причинена или непредотвратена смърт. Когато обаче това дори по-често се случва докато са в ролята си на човек, тези смъртни случаи се приемат за тъжна, но нормална статистика.

Ами мъжете?

Тук неизбежно някой задава този въпрос. Наистина, има случаи на убийство на мъже от жени. За миналата година мисля, че са два. Преди време бях извадил статистика по въпроса. Друг аргумент е, че мъжете убиват, но и умират много повече – най-вече в ръцете на други мъже.

Това са валидни аргументи и в същността си са верни. Наистина насилствената смърт сред мъжете е по-голяма поради престъпност, пиянски свади и други. В същото време по официалната статистика на полицията 1/3 от предумишлените убийства са на жени и почти всички са от техни близки. Същите са се увеличили с 50% за година.

Странното в случая е защо това се използва като аргумент срещу говоренето за жените жертва на същата тази агресия. Друг аспект на същата статистика е, че мъжете в България убиват и биват убивани много повече от средното за Европа. В този смисъл издиша аргументът, че проблемът с домашното насилие го няма или е в жените или че трябва да бъде оставен да се реши в семейството без непременно външна намеса, защита или най-малкото внимание.

Затова в карта ще се попълват и случаите на умишлени убийства на мъже. Към този момент са известни два в последните години, които ще въведа скоро за сравнение. Това, което отново няма да се види, е насилието, които не води до убийство. Домашното насилие е сериозен проблем и това, че има случаи на мъже пострадали от него не омаловажава насилието над жените, а потвърждава, че трябват много повече мерки за разпознаването и решаването на такива случаи. Особено при условие, че накрая най-много страдат децата.

Стара платформа в нов вид

Сайтът е базиран на Ushahidi. Това е платформа от Кения, която се установи отдавна като лесен инструмент за събиране на всякаква информация. В случая просто показвам данните с него и искам да помогна да се въвеждат по-лесно от доброволците. В миналото съм го използвал за регистър на престъпността и сигнали за изборни измами. И двата проекта за жалост спряха, до голяма степен заради непосилната задача да се модерират сигналите. Това, всъщност, беше и една от причините да спре Lipsva.

Затова не знам дали този сайт ще има смисъл в този си вид, но поне като представяне на една тревожна статистика в по-разбираем формат може да бъде полезен.

Ако имате въпроси за платформата и данните в сайтът ще се радвам да отговоря. Също ще се радвам на предложения как може да се подобри видимостта на тези случаи и въобще разбирането ни за проблема.

Няма смисъл да се спори с антиваксърите и все пак се налага

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/ne-sporete-s-antivax/

В последната седмица темата за антиваксърите излезе доста на дневен ред особено в любимото им поприще – форуми и Facebook групи. Следя ги от доста време – активността, тезите, опитите за законодателна промяна, конкретни аргументи и дори положителни неща, които идват от тях. Следя активността им в свободното си време от близо 8 години от чисто академичен интерес как може да се заформи такова движение и да има такъв голям ефект.

Част от това време минава в спорове във въпросните групи – от чисто спортна страст. Отдавна съм разбрал, че няма смисъл – никой не трябва да има илюзии, че антиваксър ще бъде убеден в нещо различно. За това си има дори изследвания и психологическо обяснение, което може да забележим във всякакви сфери – спорт, политика, религия. Работата е там, че докато при повечето най-често не се стига до някаква вреда, при борбата срещу превантивното здравеопазване говорим за епидемии и смърт.

Именно затова WHO включи антиваксърите към списъка си с опасности за световното здраве. Това привлече вниманието към тях и хора, които не знаеха за движението или ги отхвърляха с лека ръка се видяха в чудо четейки докъде е стигнало всичко. Забелязах, че доста влизат в групите и започват да спорят, което отново казвам – не носи никаква полза, ако гледаме самите антиваксъри.

Причината аз от време да споря обаче е първо чисто човешка – издивявам на някои от твърденията и спекулирането с човешката мъка. Ядосвам се и когато хора използват антиваксърските настроения, в старанието си да събират пари, макар и за предполагаеми лечения, както и да продават всякакви цярове за детокс и лечение.

По-важното обаче е, че има нужда в тези групи да се вижда и обратното мнение, та дори то да е кратко и да са му скочили 10-тина да го осмиват като платено от „биг фарма“. Причината е, че почти няма млад родител, който да се притеснява от тези неща. Особено като си останал само с биологията от 10-ти клас и чуваш някакви неща. Тогава търсейки нещо в нета ти излизат три страници изписани в стил БГ Мама и „ша мрем“. Не помага това и че куп медии са яхнали вълната и бълват същите тези и линкове. Съдейки по посещаемостта и активността, поне 1/3 от младите родители в България са влизали в такива групи и форуми.

Същността на проблемът не е всъщност нито в търсенето, групите или в твърденията. Никое от тях не е нещо ново – тезите се претоплят и преопаковат през няколко месеца до няколко години, а антивакс движението е връстник с първата ваксина срещу едра шарка. Проблемът е в липсата на авторитет и кризата на фактите.

Замислете се, в кого имаме достатъчно доверие в България, който да излезе и да даде мнение, което ако не да се приеме буквално, то поне да се уважава като становище на специалист работещ с данни и факти? Още повече в медицината? Всъщност, в която и да е сфера? При това не говоря за конкретна личност, а дори позиция изискваща квалификация, която да буди доверие или институция, която с традициите и дейността си да е заслужила такава. Няма.

От там каквото и да бъде казано за ваксините от която и да е трибуна лесно бива поставяно на едно ниво с ентусиазирана майка прекарала една вечер усилено търсене в нета. Именно това се случва при всяко интервю или дебат с престорен баланс в медиите.

Причината да няма установен авторитет, настрана от цинизма, който сме развили като национална черта, е в системното подкопаване на институциите като устои, доверие и дори експертен потенциал. С лека ръка политици, медии, а дори собствените им ръководители се забърсват с тях или замитат поредния скандал.

Работата с фактите също не е това, което беше. Проблемът нито тръгна с последните избори в щатите, нито е ограничено до политиката. Този феномен се вижда в сферата на т.н. алтернативна медицина, антиваксърството, конспиративните теории и прочие от десетилетия. Разликата сега е, че с инфлацията на публично доверие и избуяването на заблудата, че всяко мнение е валидно и трябва да има някакъв фалшив баланс между тях, виждаме издигането на тези доскоро смятани за лунатични идеи до позицията на масовост. И докато все още се смята, че е наложително да се предупрежават жените да не си слагат билки в тампоните или мъжете да се мажат с горчица където не трябва, то все пак се налага да се публикуват официални предупреждения от здравните власти. Точно това направи WHO в началото на годината – предупреди ни вече официално, че антиваксърите са сериозен проблем, който тепърва ще се разраства.

Не мога да ви дам съвет какво да правите, ако като мен избеснявате от хора, които приемат, че знаят повече от лекарите си и предпочитат съвети от „една жена каза“ в нета, отколкото от тях. Факт е, че сам не знам. Ако толкова ви се спори в нета и имате време за губене – давайте, забавно е. Всъщност WHO публикува съвети по темата преди няколко години, който може да ви е полезен.

На повечето обаче най-вероятно им е писнало да четат тези глупости и който иска да се трепи както иска. Проблемът е, че докато при детските столчета и коланите това наистина да е така, при повечето болести съвсем не е. Ако те ухапе селско куче и откажеш ваксина за бяс въпреки предупрежденията, че е скитало из горите, твой си проблем – успех с тая 100% смъртност. Но когато си отказвал ваксина, детето ти хване морбили както 24 хиляди други в България преди няколко години, кара го просто като грип, защото е голямо и силно, но зарази бебе твърде малко за ваксината, а то умре, както стана с 20-тина тогава, вече не е проблем само на онова семейство. Все повече държави в Европа изпитаха това на гърба си в последната година, а преди дни щат в САЩ обяви спешно положение заради епидемия от морбили, която не могат да овладеят.

Съгласен съм, че всичко това е абстрактно и далечно и най-вероятно не е работа на който и да е отделен човек да поправя глупостта на другите. Наистина има много дефекти не само в организацията и следенето на имунизациите в България, но и в комуникацията и подготвеността както на здравните власти, така и на самите лекари. Последният съм, който ще оспори това.

Все пак, най-малкото това предупреждение на WHO и всичко, което ви е било натрапвано като информация в последно време би следвало да е лампичка, че проблем има и той далеч не е ограничен до „няколко кокошки в БГ Мама“ както отговаряха на предупрежденията ми преди години.

Затова е добра идея когато чуете подобни глупости този път да си кажете нещо. Не, не в нета – безполезен е за това, а лице в лице. Не призовавам да спорите за ползите и рисковете или тем подобни – с факти и числа най-много да стигнете до обвинение, че сте платени, повярвайте ми. Просто кажете нещо – дори само, че сте поставили ваксините и всичко е наред. Защото в тази среда, в която ваксините са станали „деликатна“ тема, четейки човек остава с впечатлението, че всяко второ дете било увредено от ваксините и всички наследствени и прочие болести са точно заради тях. После като се окаже съвсем друго и винаги някой излиза с „ама знаеш ли колко още има“.

Именно заради това мълчание на родители и здравни служители се стигна до тук. Все повече вярват в теориите на конспирацията прикривани зад новото ампоа на свободен избор. Лице в лице е най-трудно да кажеш на някого, че говори глупости. Всъщност обаче е лесно – просто си представете, че се сопвате на баба си или майка си, която предлага да изкъпете бебето в пресолена вода или да му се оправи запека с мушкато отзад. Абсолютно същото е от гледна точка на медицината, но баба ви няма толкова линове под ръка.

Немската демографска криза, проблемите и решението им

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/demografskiq-problem-na-germaniq/

Прочетох статията на Ивайло Дичев за DW и наблюденията ми съвпадат с неговите.

Бежанската вълна в Германия съвсем не е без проблеми, също както е и емиграционната. Големият проблем на политиката на Меркел е, че не постави правилни очаквания – не обясни че решение има, но е нужно да се случи. Вместо това само се говореше, че всичко е наред и няма проблем. Истината обаче е, че нито престъпността, нито заболеваемостта се са качили забележимо. Точно обратното – като цяло намаляват постоянно.

Това неразбиране стана инструмент в кампанията на страх на AfD, но нито то, нито самите емигранти са причина техните „патрЕоти“ да се борят за втора политическа сила. Причината всъщност е разтваряща се ножица на доходите, свиващият се стандарт на голяма част от немците независимо, че икономиката расте и Германия е една от най-силните и стабилни страни. Обикновеният немец не го вижда това и му е писнало да му говорят, че много мрънка, щом ситуацията е супер (познато?). Ефектът от този растеж обаче помага само на малък процент от елита – по модела на щатите, макар все още в доста по-малък контраст. Пенсионерите имат също голям проблем, но културните различия с южна Европа все още помагат, както описах вече. Затова е много лесно за популисти да яхнат вълната на социално недоволство и да посочат за „виновни“ най-лесните жертви – бежанци, емигранти, „другите“. Същото го виждаме и в България.

Тази промяна в популацията, за която говори Дичев, обаче е неизбежна – немският демографски проблем е много по-голям от нашия и населението не намалява само заради емиграцията и бежанците. Дори така обаче анализи сочат, че Германия има нужда от още няколко милиона емигранти отгоре на очаквания поток, за да не започне да се свива икономиката в следващите години. Също както в България не достигат всякакви служители – дори неквалифицирани. Тези анализи бяха причината за рязък завой на политиката и говоренето по темата в кабинета на Меркел преди години, когато доста от министрите ѝ, а и масовите медии залитаха по анти-български и румънски изказвания по подобие на британците.

Интересен момент е, че политиката на интеграция донесе също ползи за най-бедните и безработните – отвориха се много работни места в социалните програми – чиновници, учители (след кратък курс) и т.н. Има дори програма помагаща на пенсионерите да бъдат активни – хваща една немска баба 2-3-ма бежанци и ги развежда из града и по институциите. Самият процес на интеграция обаче е доста проблемен и то на политическа и административна основа. Имаше доста скандали, парите потъвали и това беше една от основните теми по изборите наскоро. Отдавна се предупреждава, че дискриминацията в немската образователна система е голяма пречка не само за интегриране на бежанците, а и на сегашните емигранти и дори деца второ поколение немци.

Иначе за руснаците – те са не само много, но и паралелна държава в Германия. Има много вицове за турците в Германия, но турците общуват, работят и са активна част от обществото и политиката. Руснаците имат свои градини, училища, курсове и всякакви аспекти от ежедневието. Едно дете родено в руско семейство може да навърши пълнолетие без да излиза от затвореният им кръг. Това е много по-голям проблем за Германия от бежанците.

В тази връзка, описал съм няколко числа и изводи за българите в Германия. Особено за образованието беше доста учудващо за мен колко много са с основно.

Amber и отговорът на МВР за изчезналите деца

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/amber-mvr-otgovor/

През ноември писах за системата Amber и по-специално за въвеждането ѝ в България. Предвид информацията, която видях и обратната връзка от международната инициатива Amber Alert останах със съмнения, че системата не работи и не се използва. Интересно беше и че въпросната инициатива сочи Lipsva като източник за информация за безследно изчезнали деца в България. Подробности за това, както и критиката ми към МВР ще намерите в предишната ми статия.

След запитване по ЗДОИ до МВР получих отговори на няколко въпроса. Уверяват, че системата е въведена в България, интеграцията е завършена и се управлява от ГДБОП. Amber системата на Facebook работи като публикува снимка и описание на изчезналото дете на всички потребители намиращи се в радиус от 200 км. от последното известно местонахождение. Общо взето както работят рекламите, но това съобщение ще излиза най-отгоре на екрана.

За да се обяви случай в Amber, трябвало да отговаря на следните изисквания на Facebook:

  • да е под 16 години
  • да е отвлечено или да има непосредствена заплаха за живота му
  • да не е избягало от вкъщи
  • да не отвлечено от единия родител, независимо дали има родителски права над него или не

В такива случаи отдел „Издирване“ щели да се свържат с ГДБОП, които да изготвят страница и постер и да предадат информацията на Facebook. Предполагам, че постерите ще са на същия онзи адрес, за който писах през ноември и който сега съдържа директория със случайни снимки и пробни страници.

Потвърдиха, че за изминалата година от въвеждането му тази възможност не е използвана. Не е имало нито един случай отговарящ на изискванията от общо 125 изчезнали непълнолетни деца за този период. Това е съвсем възможно – от данните на Lipsva стана ясно, че мнозинството от издирваните деца са всъщност избягали или прибрани от единия родител или друг роднина. Изключително рядко се случва да има изчезнали или отвлечени от непознато лице. По-често е дори родител в международен брак да изнесе детето в чужбина и да го търси съда през Интерпол.

Истината е, че далеч не всички случаи следва да се обявяват. Това е нещо, което съм описвал подробно преди. За доста от тези, които се издирват, се знае къде се намират. Спомням си за няколко случая на деца избягали от домовете за сираци, когато още ги имаше. Едно беше отишло при брат си. В други случаи бягат от един родител, за да отидат при роднини. Понякога пък има причини публичното обявяване дори ще навреди на издирването. Тук обаче говорим за онези случаи, в които добре информираната общественост би могла да помогне. Реакцията в първите минути и часове е съществена и колкото отделни полицаи и екипи да вършат страхотна работа, надали някой ще отрече, че координацията и комуникацията в системата и с други държавни органи далеч не е на ниво.

От отговорите на МВР личи убеждението им, че са готови да реагират във всеки един момент на такова изчезване на малко дете и да пуснат информацията веднага. Настрана от цинизма подхранван от скорошните провали на информационната инфраструктура в държавната информация, изпитвам известни съмнения за това. Първо, че комуникацията вътре в самото МВР е доста затруднена и това се видя през годините включително в случаи на изчезнали. Възможно е ситуацията да се е променила, но предвид маниера на работа на висшите чиновници и сигналите, които идват от системата, това надали е така.

Отделно чисто технически изглежда липсва готова система за изготвяне на дори прости плакати и информационна страница, която да се споделя по описания начин от Facebook. По всичко личи, че като изскочи такъв случай, някой техничар в ГДБОП ще седне и ще нахвърли един HTML код на ръка. Не, че няма да сработи, но е жалко, защото това беше възможност да направят единна информационна страница не само за целите на Amber Alert, но и за всички деца и дори всички изчезнали. Това е нещо, за което призовавам от девет години, но дори с обновяването на сайта на МВР все още липсва.

Ако сочат именно изискванията на Facebook като причина да не е използвана вече готовата по техни думи система, тогава нищо не пречи да публикуват такива страници и плакати за другите изчезнали деца. Надали ще е изненада, че почти никой не следи всички 28 бюлетина за изчезнали. Затова съм направил Lipsva ги публикува автоматично в Twitter акаунта си до час след обявяването. Защо МВР не може?

За мерцедесите на немските пенсионери и „достойните пенсии“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/nemskite-pensioneri/

Пенсиите в България са ниски. В това няма никакъв спор. Станало е чак нарицателно и неизменна част от представянето ни в европейските хроники. Често сравняваме средните и минималните пенсии дори със съседните ни балкански страни. Искам да погледнем един по-различен аспект на тези приходи.

Пенсионерите в България са 2.2 млн. Според данни на социалното министерство 60% от тях живеят под прага на бедността. Повечето от тези хора получават инвалидна пенсия, такава за старост или други социални надбавки. За сравнение, в Германия оценките са, че около 15% от пенсионерите живеят под аналогичния за страната праг. Разликата е сериозна, но подробностите са любопитни.

Прагът на бедността в България за 2018 беше 321 лева на член от домакинството и се изчислява като 60% от медианния доход в България. В Германия се изчисляват по аналогичен начин, но на две нива – за живеещ сам човек от 781 евро и за двойка – 1181 евро. Разликата е сериозна като абсолютна сума, но не трябва да забравяме, че това са доходи, под които човек има трудности да покрива основни сметки и нужди в конкретната държава. Също така, тези прагове са средни за държавата. Както в Германия, така и в България има голяма амплитуда между разходите в големите градове и малките села. Работим обаче с данните, които са на разположение и които може да сравняваме.

Оценката за 15% от немските пенсионери всъщност включва всички доходи, които получават. В България се смята само държавната пенсия и социалните надбавки. Други доходи като заплати и наеми не се включват, а и голяма част от тях не се декларират като правило у нас. Ако сравняваме само пенсиите, както е направена оценката в България, ще получим, че между 45 и 50% от немските пенсионери биха живели под прага на бедността. Има също голяма разлика между пенсиите на жени и мъже като на места жените получават с 20 до 30% по-малко. Така бедността сред пенсионерките, особено след смъртта на мъжа им, е доста голяма.

Парите на немските пенсионери

Откъде идват тогава тези „15%“? Отговорът има няколко части – допълнителни пенсии, добра финансова култура, културни различия в грижата за себе си, осигуровки за старческа грижа, развита мрежа от старчески домове и задължение за покриване на остатъчните разходи от наследниците. 

В Германия от сравнително отдавна има допълнително пенсионно осигуряване. Зависи от вида и къде работите, но често се допълва от работодателя. В момента средно донася между 150 и 200 евро отгоре на пенсията, което вдига доста хора малко над обсъждания праг.

Освен спестяване под формата на допълнителни пенсии, доста хора инвестират в различни финансови продукти. Предпоставка е значително по-високата финансова култура в Германия. Това са както споделени фондове, така и акции и други дългосрочни инвестиции. Когато опре до старини обаче повечето хора правят това, което се прави и в България в последните години – инвестира се в имоти за наем и препродажба. 

Повечето хора обаче не могат да си позволят да купуват повече имоти и разчитат на собственото си жилище като инвестиция. Тук има една културна разлика спрямо България – най-често нито имота, нито друга част от доходите не се предава на наследниците, а се използва за издръжка в старините. За целта във все повече случаи всичко се продава или направо преотстъпва на старчески домове. Такива домове има доста, включително социални, но вече се говори за остър недостиг на персонал. Работата там е тежка и не особено добре платена.

В Германия отгоре на пенсионното осигуряване от заплатата се взимат и 2.8% за осигуровки за старческа грижа. С други думи, ако човек не може да се грижи за себе си заради болест, старческа деменция или други причини, тази осигуровка би покрила някаква част от разходите. А те варират силно според състоянието, нуждите и региона – между 3 и 8 хиляди евро на месец.

Разликата след осигуровките се плаща от пенсията и други лични доходи. Както споменах, някои продават жилището си, за да си осигурят стая във въпросните комплекси. Когато и това не стига обаче, а има нужда от грижа в такъв дом, държавата плаща и търси парите от наследниците. Това се случва при около 8% от пенсионерите в Германия. Ефективно децата или внуците доплащат на старческите домове или друга форма на грижа. Понякога при липса на преки наследници се гонят далечни такива. Преди няколко години имаше спечелено дело, в което оспорваха такива задължения за чичо, който не са виждали въобще. Делото обаче е по-скоро изключение. 

Хубаво, ама там е така

Накратко казано, в Германия по-малко пенсионери живеят под прага на бедността, защото спестяват и инвестират повече, не дават толкова на наследниците си, а по-скоро при нужда последните са задължени да плащат. 

Разбира се, доста от тези неща трудно биха се пренесли в България. Най-малкото подобно на немалко работещи в Германия, инвестициите в активи не са по възможностите на мнозинството. Ниската финансова култура в България обаче излиза скъпо на доста още в младините. Също така е трудно да си представим, че така типичната за южна Европа черта да се дава всичко за децата и внуците ще се промени в скоро време.  Има и други различия като това, че Германия голяма част от изброеното, включително пенсиите, се облагат с данъци, както и че дори пенсионерите плащат здравни осигуровки. Тези различия правят сравнението на бедността сред най-възрастните далеч не толкова лесно, колкото може да очакваме от един търсещ внимание репортаж по новините, например.

Много пенсионери в България ще се споминат, ако децата им не плащат сметки и не помагат по други начини. Пенсиите са наистина мизерни. С повишаването на доходите в градове като София и Пловдив скачат разходите за живот в цялата околност и това създава допълнителни проблеми за най-бедните, включително пенсионерите.

В Германия има аналогичен проблем – инфлацията не е малка, а и доста пенсионери живеят под наем. Въпреки, че има редица регулации ограничаващи вдигането просто така, има вратички и начин се намира. В градове като Франкфурт много хора в напреднала възраст се оплакват, че не оцеляват с немалките си иначе пенсии. Точно такива хора избират да се преместят в страни като Испания, Гърция и България, където може да си позволят много повече. Други инвестирали в къщи в малки села откриват, че регионът им е залязъл и имотът се обезценява. С напредването на урбанизацията в Германия има цели села, които се обезлюдяват и ако си разчитал на инвестиция там за старините си, изведнъж имаш проблем да я продадеш въобще. 

Има причина за стереотипите

В никакъв случай не сравнявам живота на българските и немските пенсионери. Сигурен съм, че веднага ще започнат да ми цитират картини на прегърбени баби по българските села и немски баби в мерцедеси. Аз също имам такава баба в родопско село и знам какво отива за грижата й.  Виждал съм и немските пенсионери със скъпи коли по селата. Хазаите ми са именно от ония, които са могли да си позволят инвестиция в имоти, от които сега живеят. При това имат толкова пари, че дори са им останали да купят апартамент на сина си – нещо нетипично за Германия и нещо, което постоянно натъртваха когато се запознахме.

Не трябва да се забравя обаче, че има също така и немалко пенсионери в България, които живеят в апартаменти за стотици хиляди – най-вече получени от реституция. Също така има доста възрастни в Германия, които трудно свързват двата края и продължават да работят, за да преживяват. Пропорциите на едните и другите, разбира се, са по-скоро обратни.

Разликите очевидно са големи както във възможностите, така и в системата. Трудно е някой да си представи, че ще остарее и че ще има нужда от помощ един ден. Затова и толкова малко от нас се замислят, че е нужно да планират от сега. Затова и много укриват доходи и после ще псуват държавата като получат само минимална пенсия. В Германия има един жесток, но донякъде верен лаф: „Ако при пенсиониране ти падне твърде много стандарта на живот, значи стандартът на живот преди това ти е бил твърде висок“. Препратка към нежеланието на много е да спестяват за старини, но е жесток, защото политици го използват най-вече за хората с ниски доходи, които нямат такива възможности и се жалват после от ниските пенсии. 

Няма „достойни пенсии“

Истината е, че солидарното пенсионно осигуряване никога не е имало за цел да позволи на хората да живеят добре в старините си. Концепцията за „достойни пенсии“ я няма когато говорим за тази система. Тя е социална и поне като замисъл трябва да не остави никой да умре от глад. За жалост сама по себе си не успява, както е видно на доста места. Тя също така не е направена само за бедните, а и като осигурителна мрежа за онези, които изгубват инвестициите си покрай цикличните кризи, фалити и измами в частните фондове и прочие. 

Тук не засягам дори неколкократното източване на пенсионните фондове в България през комунизма, хаоса и кризите в последните 30 години спрямо относителната стабилност на инвестициите и доходите в Германия за същия период. Нито говоря за демографската криза засягаща цяла Европа. Тези неща са ключови за доходите и пенсиите и постоянно се говори за тях. Разглеждам само моментното състояние и защо често се цитират грешни числа. 

Затова когато се сравняваме с другите страни е полезно да разбираме контекста. Изводите най-често са същите – няма съмнение, че пенсионерите ни са много по-бедни от която и да е европейска държава. Разликата е обаче, че може да разберем защо и да съпоставим сравними неща. Иначе ще си останем с дежурното „ниски са доходите“, което макар и вярно, както видяхме далеч не изчерпва всичко.

Мрънкането на един бг-татко за една детска градина в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/mraknane-za-detska-gradina-v-de/

Попадам редовно на текстове описващи детските градини в Германия. Приблизително половината са написани от българи работещи в тях като възпитатели, останалите са от български родители. Доста от нещата са верни, но се и пропуска доста. Особено като стане дума за концепциите на градините и ме хващат тикове. 

Замислете се как биха изглеждали нещата във вашата градина, ако директорката или някоя от лелките я описваше. А ако четете само брошурата? Или какво би било описанието от ония редовен субект-родител, който сякаш никога нищо не му пречи? 

Мрън-мрън увод

Наистина, немалко неща в немските градини са супер. Условията поне в някои са доста добри. Излизането навън е основен постулат, адаптацията, оставянето на децата също са за пример. Винаги обаче има проблеми, макар и различни. Затова когато започнаха да зачестяват въпросните текстове, аз започнах да изброявам неща, които са пропуснали. Събрах тук всичко, което ми харесва или дразни. Ще забележите, че мрънкането в този текст е повече, тъй като по стара българска традиция за хубавите неща не говорим много, а и така и така други вече са го изброили. Да не говорим, че все ме обвиняват, че много съм мрънкал за разни неща в Германия, така че този път направо го напиша както си е.

Най-важното обаче преди да започна е, че това са впечатления на семейството ми и други хора имат различни, включително такива ходещи в същата градина. Долу посочвам примери, но най-общо всеки има свои възприятия и често рационализира решенията си различно. Някои успяват да намерят бързо градина в зависимост къде живеят и какъв късмет имат. Други попадат на яка лелка или чиста градина. Както всичко и навсякъде – според зависи. Затова в никакъв случай не твърдя, че нашият опит е меродавен или че всичко се отнася за цялата система. Аналогични проблеми – като с персонала и финансирането – има във всички големи градове и където се отнася го споменавам. 

С това наум, започваме от началото…

Прием

В Германия всяка провинция и често всеки град имат различни правила и стандарти. Във Франкфурт специално до скоро нямаше дори единна система за обявяване на свободните места, а просто един разпечатан списък с градините и телефоните им на сайта на общината. Сега има портал, през който може да кандидатстваш за място, но пак всичко става с лични разговори. На теория би следвало да се обявяват свободните места, но често това не става. Нямат задължение да приемат само през системата, така че на практика малко се е променило с нея. Там обявяват и новопостроените градини, което поне е полезно. За поне 15% от децата в града места няма според общината.

Не, не се връщат от работа. Това е в ранния следобед, тоя вляво е съсед и ходи с дънки и тениска на работа.

Няма никаква форма на кандидатстване или класиране. Както преди, номерът е да ходиш често в градините и да питаш. Да проявяваш интерес е ключово. На доста места има дни за „оглеждане“ на градините и представянето им. В действителност са повече интервюта за родителите. Наскоро засякох опашка от 50-тина души пред градината ни при последния такъв ден там и всички бяха издокарани, за да направят впечатление. Тук номерът е да не се покажеш като претенциозен, взискателен и въобще човек, който ще им прави проблеми.

Причината за всичко това е, че градините са изключително независими. Решението кой ще бъде приет е почти изцяло на директорите. В редки случаи, когато родители могат да докажат явни белези за дискриминация, се обръщат към общината и тя се намесва. Колега стигна до там след година обикаляне. Няколко други просто се преместиха извън града. Дискриминация обаче има много. Не се възприема за такава, защото се знае, че едни градини са само за християнчета, други за русначета и т.н. На един колега грък кандидатства в почти всички ясли в града и му „загубиха“ документите на 6 места. Номерът е да ги тормозиш отрано и да стискаш палци да се освободи място. Първата директорка на сегашната градина изглежда избираше само „светли“ дечица, предимно от част на квартала с доста високи наеми. Следващите имаха други критерии. В яслата пък гледаха във всяка група да има деца от всякакви раси и етноси, за да свикнат децата на разнообразие. Повечето си бяха християнчета и имаха силен религиозен елемент в дневните дейности.

Това, разбира се, важи най-вече за градовете, където живеят повечето емигранти, а и все повече от немците със засилващата се урбанизация. Ако живеете само 10 км. извън града в някое село няма такъв проблем, защото местата в градините и училищата са достатъчно. В градовете има и доста частни градини, но списъка за чакане там е още по-голям, а и цените са сериозни. Някои по-големи компании си имат свои градини, които работят до по-късно, имат по-малко отпуска, но са само за техни служители.

Приобщаване

Това е нещо, което наистина е направено добре. Т.н. „приобщаване“ се прави с единия родител и отнема до 6-8 седмици в яслите и 1-2 седмици в градините. В началото родителят седи заедно с възпитателят и детето, после малко по малко се отделя и накрая стои в съседна стая, така че ако се разстрои, да го успокоиш. През цялото време целта е да е наблизо, а не да си играе с детето и да го наставлява. Това се прави от възпитателя. Родителят следва само да помага когато детето се разстрои съвсем. Детето само трябва да намери начин да играе с децата и да се отдели. Понякога това не става и има случаи, в които след седмици от градината просто ти казват „еми явно е трудно детето“. При нас в яслата стана сравнително бързо и след като започнахме да я оставяме, след още две седмици започнаха драми, но и това мина.

Оставянето

Оставяме ги при шкафчето. Говорим с възпитателите там, подреждаме резервните дрехи и прочие. При нас специално се влиза с калцуни върху обувките, макар някои да си влизат просто така. Стимулира се това да говориш детето, а не да бягаш без да те види. Ако попаднеш на свестен възпитател и ако в дадения ден не са пак без достатъчно персонал, помагат като занимават децата, които се разстройват повече докато тръгнеш. 

Някои деца имат шкафчета, други закачалки. 

Градината започва от 7:30, но толкова рано има само няколко деца. Почти всички се водят между 8:30 и 9:30. В нашата трябва да са там до 9:30 най-късно. На пълен ден градината свършва в 5 часа като някои градини са дори до 3. Толкова късно обикновено събират децата в една група, защото повечето родители са ги взели вече преди 4. Имал съм случаи, в които в 4:40 са били строени като наказани пред входната врата да ни чакат при изключени лампи в цялата сграда.

Без да смятаме частните градини и тези към компаниите, в града има около 30-тина, които са отворени след 5. Две или три работят след 6. В повечето случаи обаче това е възможност „по изключение“. В яслата когато я взимахме след 4 ни обясняваха как не било добро за детето. По-лошото е, че казват същото и на дъщерята и тя после ни питаше защо толкова късно я взимаме. Това работно време на градините е и причината доста жени в Германия да си стоят вкъщи или да работят на половин работен ден, ако имат тази възможност.

Хигиената

Според зависи. Голяма част от градините се управляват от религиозни и културни организации и те са в по-добро състояние. Немалко от общинските са си кофти, но на повечето хора това не им пука. Нашата ясла беше на католическа организация и не беше въобще чиста въпреки, че твърдяха, че се чисти и прави ремонт редовно. Стомашните вируси се въртяха постоянно. Преди да махнем памперса пък са ни я връщали толкова незабърсана, че в един момент не беше често подсечена до кръв. Преди яслата не се беше случвало въобще.

И тук нещата опират до възприятието на родителите и кой как рационализира факта, че няма друг избор и трябва да ходи на работа. Двама колеги, например, ми се обидиха като им разказах за липсата на хигиена и че се подсича. Според тях всички деца се подсичали и е нормално да не ги бършеш основно като се наакат в памперса. Кой имал време за това? Та и в яслата така. Оплакванията пред директорката не помогната много на положението.

Всяко дете има своя чаша, която стои на място с името им на таблата. Децата трябва сами да си ги разпознават.

В градината сега е по-добре, тъй като е чисто нова. Пак обаче се въртят стомашни вируси през повечето време и съм намирал доста кални коридори. Хубавото е, че учат децата да почистват след себе си. Пият от собствена чаша и ги следят за това. В тоалетните не е добро положението, защото никой не ги следи какво правят. Така като протече едната, не я заключили и нашата нагазила да не казвам в какво, а след това цял ден стояла така, защото я е било страх да попита да я преоблекат. В градината на тоалетна ходят сами, но не ги бършат като правило, ако са без памперс. Който може – може. Който не – переш яко па дано излезе. Очакват явно, че на три години може да ходят сами изцяло.

Храната

Отново зависи от мястото. В яслата оставяха едногодишни деца пред маса с купа мюсли и кана прясно мляко и който каквото грабне и успее да налее. На обяд – подобно. Концепцията им била, че трябвало сами да се учат. Нашата се връщаше редовно гладна. В градината е доста по-добре, защото на три децата вече може да се хранят сами. При нас конкретно си има кухня и се готви. Не мога да кажа, че е много разнообразно, но тя го яде. И в яслата, и в градината се даваше сладолед и сладки, но не се прекалява. Следобед има тестени закуски в една щайга да си взимат докато играят на двора. С пясъка по ръцете. Няма мивка да се измият.

По принцип записват, ако деца имат алергии и нещо трябва да се избягва. Не знам колко го спазват. По форумите във Франкфурт виждам често се оплакват, че не се гледа много. Има ги правилата и концепциите на хартия, но храната си е същата за всички. Четох за няколко случая за деца със силни алергии или специални нужди, които уж са дадени в специализирани градини, но след няколко инцидента им се казва, че не могат да се справят и трябва да си ги гледат вкъщи. Единият случай бил за дете получило шок от фъстъци в мюсли за закуска след като изрично пишело, че има алергия на картона. Но това са неща от нета – нямал съм познати с подобни проблеми.

Възпитателите

Правилата по провинции са различни, но като цяло в яслите е 5 деца на възпитател, а в градините – 10 деца. На доста места обаче минимумът е по-разхлабен. Във Франкфурт на 25 деца трябва да има 1.75 възпитатели. Т.е. един човек цял ден и още един на 3/4 работен ден. На теория яслите и градините се опитват да наемат повече хора, за да компенсират за отпуски и болести. Недостигът на персонал обаче е сериозен навсякъде и това води до затваряне на групи и градини. Многократно колеги и познати са оставали вкъщи, защото в някои дни градините не са работили заради недостиг на хора. В нашата градина се оказа, че многократно са имали по един човек на 20 деца. Дори в последствие научихме, че е била заплашена от затваряне заради нарушенията, но са успели да намерят още хора в последния момент. Затова като четете колко много възпитатели имали градините на група в Германия, знайте, че пак става дума за „концепцията“, а не непременно за реалността.

Част от персонала работи на половин работен ден – най-вече в пиковата част на деня. Има доста практиканти, без които трудно ще си изпълнят минимума за възпитателите. Някои градини имат и готвачи, макар в повечето случаи храната да се доставя. По-големите организации имат и „резервни възпитатели“, които отиват в онези техни градини, където има краен недостиг. Нито в градините, нито в яслите няма медицински сестри или друг медицински персонал. Изключения са някои, които са част от по-големи комплекси включващи домове за сираци, защитени домове и прочие. 

Нещо положително в нашата градина е, че има двама мъже възпитатели. Пак са малко, но е добре децата да виждат и там, че мъжете също се грижат за деца, а не само жените. Единият е в групата на дъщеря ми. Е, конкретно с него имах проблем, защото доста време не искаше да отчете, че съществувам. Когато взимаме детето винаги разпитваме как е минал деня, дали е имало проблеми. Почти година просто си заминаваше като приближавах и го питах нещо. След като вдигнахме врява на директорката за други проблеми, стана доста по-контактен. 

Възпитателите и децата

Отново зависи от градината и на кого попаднеш. Зависи и от квартала. В яслата имаше доста агресивни деца. Имала е ухапвания до кръв и никой нищо не е видял. В градината сега са доста спокойни, което навярно има връзка с квартала, но проблемите с персонала в конкретната градина водят до това, че не получаваме обратна връзка. Общо взето в повечето случаи никой не знае какво е ставало през деня.

Като правило обаче за всяко дете отговаря конкретен човек и той следи как се развива детето, какви са взаимоотношенията му с другите и говори с нас по тези теми. Градината е с т.н. „отворена концепция“, което значи, че има различни тематични стаи и децата може да ходят да играят където и да е. Стая за четене, за рисуване, за строене, за театър и т.н. Звучи супер на хартия, но ефектът беше, че никой няма никаква идея кой къде е и какво става с детето ти. Никой не отговаря за нищо. Затова и тихомълком разтурват тази концепция.

Забранено е дърпането на уши и физическите наказания. Може да наказват децата да си играят в единия ъгъл, но не и да ги бият или нагрубяват. Това не означава, че не се случва. Общо взето всяка година има дела по темата в региона на Франкфурт. Има и фалшиви обвинения срещу лелки, каквото дело за сексуален тормоз имаше наскоро. Най-често се уволняват тихомълком. В яслата имахме такива съмнения, защото виждахме отпечатъци от пръсти на възрастен по ръцете и краченцата на детето, а и видимо се притесняваше от едната лелка. Като поставихме въпроса, онези отрекоха, но видимо се стреснаха. В градината също е казвала подобни неща, но е трудно да се прецени кое е измислица и кое не на тази възраст.

Камери е забранено да се слагат, а ако сложа т.н. „бръмбър“ в дрехата ѝ и го намерят, аз ще вляза по-бързо в затвора от възпитател дори да го улича, че ги малтретира. Според немския закон така нарушавам правото на неприкосновеност както на персонала, така и на другите деца. Начинът е да се говори, да не се тръгва с обвинения направо, а с добро. Като цяло и ръководството е доста внимателно към възпитателите, защото са кът и гледат да не и загубят. Затова и критиката е само в крайни случаи.

Навън

Навън е 3 градуса, а вътре лелката беше с яке и шапка. Като попитах, каза, че „ей сега била отворила“.

Една отличителна черта на немските градини е играта навън. По-малките градини нямат двор, но в големите се излиза почти всеки ден. Това е хубаво за каляване, а и ако чакат да е хубаво времето в Германия, не трябва да излизат въобще. Проблемът става, когато излизат на дъжд и децата се мокрят, никой не се сеща да ги преоблече, а и те не се сещат много. Възпитателите си стоят на завет увити добре де. Това, комбинирано с постоянно отворените прозорци за проветряване дори на ниски температури и студената вода, която им дават, на практика води до намалена посещаемост, защото децата са постоянно кашлящи и със сополи. 

Отново тук родителите не роптаят отчасти, защото няма особен ефект, но и заради възприятието. Говорил съм с някои за течението и излизането на дъжд и не го намират за странно. Те самите ги извеждат така. Е, същите децата им са постоянно с течащи жълти сополи в най-добрият случай, но това си е тяхна работа. 

В концепцията на градината ни е описано, че всеки вторник се излиза някъде. Известно време го и правиха и беше наистина добре. Давахме им бутилки с вода и кутии за сандвичи и отиваха я в някой парк, я някъде другаде. Лятото имаше лунапарк по реката и през седмицата като няма кой да ходи, пускаха безплатно деца от градините на групи. Причината това да е възможно в Германия обаче е не само, че градините искат да го правят, но и градската среда. Има тротоари, който позволяват да хванеш 10-тина деца с двама възпитатели и да ходиш до центъра на града без да те е страх, че ще загубиш някое я в шахта, я на пешеходна пътека. Замислете се на колко места в българските градове това е възможно.

Всичко това обаче е въпрос на възможност. От доста месеци не се прави и то не само в нашата градина, просто защото няма хора. За да излизат така имат нужда от поне трима души на група да присъстват, а това не е било така дори един ден от твърде много време.

Болести

В градината ни почти през цялото време има залепена табелка я за стомашен вирус, я за конюнктивит, я за ръка-крак-уста. Наскоро имаше табелки и за трите по едно и също време. По-рядко има за скарлатина. Длъжни са да го обявяват при съобщени случаи. Децата обаче не трябва да представят бележки от лекар, че са здрави, за да се върнат в градината. Има и изключение де – след като два месеца непрестанно имаше случаи на конюнктивит, изискваха бележка за това специално. Варицела епидемии няма заради високото ниво на имунизация.

Таблите за болести в рамките на 5-6 седмици. Най-вече стомашни вируси.

Децата ходят със сополи и кашлящи през цялото време. Единственото правило е да не е са били с температура в последните 24 часа или с разстройство и повръщане 48 часа, но доста родители не им пука много за това. Ваксини формално не се изискват, но дори според групите на немските антиваксъри няма смисъл да се пробват тези с пропуски в медицинското. От година има и задължение градините да съобщават на властите за деца без нужните ваксини, което е подготовка за по-сериозни мерки освен стандартното напомняне и информационни кампании. Самото медицинско се взима от личния педиатър, няма допълнителни изследвания на повечето места.

Спането

В яслите спят следобед. В градините като правило не спят. За по-малките деца са отделили няколко легла, ако някой се умори. Няма обаче за всички. Ако повече деца поискат да спят, лягат направо на земята и се завиват с одеало. Следобед имат време за почивка, в която всички лягат така на земята да си починат. Повечето не заспиват, но който заспи така – заспи. Дъщерята се оплаква, че е твърдо и студено. Ако недостига персонал, не ги оставят да заспят дори да им се спи, защото няма кой да остане при спящите, а докато останалите си играят.

Родителски съвет

Има такъв – всяка група излъчва представител, който е един вид връзка с ръководството и поставя редовно проблеми и предложение. Това е концепцията. Оказа се обаче, че въпросният съвет е напълно безгласен, тъй като е съставен почти изцяло от родители с второ дете, което искат да вкарат в същата градина. Би следвало то да е с приоритет, но не е гарантирано и решението е изцяло на същия директор, който следва родителите в съвета да контролират. Та много усилено се мълчи за проблемите в градината. Представителката от нашата група, която ми е и колежка, е единствената, която вече е вкарала и двете си деца. Казва, че се опитва да направи нещо, но не среща подкрепа.

Религията

Ако мога да цитирам същата тази колежка „Ами какво очаквате – ако искате чиста и спретната градина, естествено, че трябва да се учи и религия“. Това беше в отговор на учудването ми за въвеждането на някои „новости“ от последния директор. Религията е изключително важна част от живота на немците. Половината градини и ясли се държат от религиозни организации, макар да се издържат почти изцяло с публични средства. Всъщност, тя е съвсем права – заради влиянието на въпросните сериозни средства се наливат от общината именно в строежа и ремонти на градини, които се преотстъпват на религиозни организации докато непропорционално по-малко се дава за общинските.

Доколкото религията е засегната в самите градини зависи отново от директорите. В яслата ни бяхме към католическа организация, която в същия комплекс имаше детски дом и защитено жилище за жени и деца в риск. Там не видяхме да се залага чак толкова на религията. Такава беше и ситуацията в градината ни, когато ни приеха. Тя пък е към евангелистична организация и част от разговора беше за това. Увериха ни, че няма да се налага нищо. Е, молят се преди ядене с песнички и се следват немски традиции, но последното се прави и от повечето светски градини. Последната директорка обаче имаше съвсем други идеи. Един петък без да е обявено, изведнъж се оказа, че ще идва свещеник, с който ще разиграват сценки от Библията и ще си говорят за религия. И това всеки месец, а всяка седмица същото ще се прави от възпитателите. Ако не искаш – дръж си детето вкъщи. Добавиха и ходене в църква прочие елементи в ежедневието. Интересното е, че доста от децата не са дори от християнски семейства – има мюсюлмани, индуси, будисти.

Никой обаче не смееше много да роптае, защото за да не стане случка. Лесно е да се каже, че може да се смени градината. На теория може наистина. Дори търсих други в региона. Места почти няма, а чуят ли, че вече имаш място, или отказват, или следва разговор защо и влизаш в категорията „мрънкала“. На доста хора всичко това не им е проблем, но на тези, които е, или трябва единият родител да си стои вкъщи, или трябва да стискат палци за частните градини, или трябва да карат по 15-тина километра на ден до съседно село да го водиш там.

Парите

В общинските градини и тези субсидирани от общината месечната такса поне във Франкфурт беше около 260 евро – 200 за грижата и 60 за храната. За полудневна е по-малко, но в големите градове малко пускат децата си на такава. Таксата за грижа може да се приспадне от данъчната основа.

От август в цялата провинция направиха безплатно ходенето на полудневна, което означаваше поне 150 евро по-малко на месец. Предстояха избори и социалистите вкараха предложение, което обаче CDU успя да си припише политически дивиденти. Във Франкфурт обявиха, че полудневна не стига и надцакаха, че ще покрият цялата грижа. Така остана да плащаме 60 евро за храна, които наскоро бяха увеличени на 70 евро. 

Самата община доплаща още доста на градините, а и въпросните 200 евро пак излизат от джоба ни през местните данъци и такси, така че малко или много все тая. Всъщност, доста родители поне в нашата градина негодуваха защо вместо да махат таксите, не инвестират в нови градини и най-вече персонал. Една от основните причини да не стигат хора е ниското заплащане, като дори на пълен работен ден някои възпитатели не могат да си позволят да живеят в града на само една заплата. Така дори общината да построи нова градина, тя често стои празна, защото няма хора. 

Мрън-мрън

Може би ще се наложи да кажа пак, че всичко това са конкретни проблеми и впечатления, с които сме се сблъсквали. Някои от тях са конкретно до възпитателите, които се грижат за дъщеря ни, други опират до градината и яслата, а трети са до града. Ситуацията в селата и други градини може да е различна. Всичко опира до късмет на какво попаднеш.

Когато обаче прочетете нещо за „концепции“ обаче се замислете как са ви рекламирали вашата градина и какво се случва на практика. Голяма част от концепциите са абстракции, с които се оправдава липсата на възможност, а понякога и желание на лелките да се занимават с децата. В други случаи са хубави идеи, които по практически причини може и да не се случат.

С изписаното не се опитвам да оправдая дефектите на едно място, да сравнявам или да кажа, че и другаде е зле. Не, не е. Навсякъде има положителни и отрицателни примери. Проблемите са различни и пречат на хората в различна степен. Въпросът е да не се подхожда с хиперболи и гняв, а да се взима хубавото адаптирайки го към възможностите. Всичко положително изброено горе се е случвало, защото е имало в даден момент директор, който е бил на място, община, която е контролирала и родители, които са натискали. Лошото е заради липсата на някое от тези неща или консенсус какво е нужно. 

Няколко числа за мъртвородените в Сливен

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/martvorodeni-sliven/

Покрай поредния фатален случай в Сливен и критиката за родилната помощ там се разрових из данните. През 2017-та в Сливен е имало 2391 раждания. 19 от тях са били с мъртвородени деца. Това означава почти 8 на 1000 раждания. За сравнение, средното за цялата страна е 6.28. Миналата година в страната е имало 404 мъртвородени деца. Тази до началото на октомври са били 243.

На пръв поглед  в областта се забелязва известно подобрение през последните 18 години. Дори така проблемът е много по-сериозен от средното за страната. Пикът е бил през 2008-ма, когато е имало 38 мъртвородени. Тук съм показал движението през годините. Числата за 2018-та се базират само на първите 9 месеца от годината. 

Тъй като броят раждания не е голям, а и самите мъртвородени са малко като абсолютен брой, наблюдението за намаление може да е измамно. Всеки един случай има сериозен ефект върху този индекс и затова при малка извадка е трудно да се прецени. Това е обяснението и за големите вариации между годините в Сливен – нещо, което не се наблюдава за страната. 

Друг момент тук е промяната през годините на дефинициите кое е аборт, мъртвородени и кое е починало дете след раждане. От лична гледна точка това беше важно за майките. За статистиката ефектът беше да се прехвърлят някои от случаите между въпросните индикатори. Тези промени създават т.н. break in sequence на данните и правят сравнението между годините малко по-трудно.  Ето, например, абсолютният брой мъртвородени.

Един интересен аргумент, който виждам често, е че има доста фатални случаи заради „преобладаващият“ брой малолетни родилки най-вече от ромски произход в Сливен. Докато наистина е вярно, че немалко от ражданията там са от хора от този етнос, също е вярно, че доста от населението на областта е ромско. Това, както и малко над средната фертилност на ромите обяснява повечето раждания.

Това, което не е вярно обаче, че мнозинството са малолетни или непълнолетни. Писах подробно по тази тема вече. Специално за Сливен средната възраст на раждане на първо детете е 23.1 години, а на което и да е дете – 25.2. Навярно заради този аргумент, впрочем, почти всички новинарски емисии натрапчиво посочваха още в началото на новината, че родилката е била на 27 и това е било първото ѝ дете. Може би, за да оборят презумпцията, че е от „определена демография“ и да накарат читателите им все пак да им пука и да прочетат. 

А проблемът е сериозен. Макар като статистика детската и майчината смъртност да намалява, все още остава доста над средното за Европа. Причините в някои региони наистина са специфични, но като цяло има сериозен проблем със следенето на бременността, здравното образование, подаване на ухо на небивалици в нета, подхода на самите акушери и лекари и не на последно място вътрешноболничните инфекции. За всички тези в една или друга степен носят отговорност здравните власти, но роля имат и неправителствените организации и самите майки. Последните два проблема обаче са най-сериозни и са изцяло в ръцете на болниците. Реалните разследвания, носенето на отговорност, взимането на мерки и стриктното следене на протоколите за работа не са нещо, с което може да се похвалят здравните ни заведения. Докато това не е проблем уникален за България, определено не се вижда напредък.

Още по темата: 
Малко данни за родилната помощ в България
Тази новина може да навреди на вашето здраве
Предотвратимата смърт в България – само наполовина това, което си мислите
Източници: НСИ, НЦОЗА

Почти никой в България не помни тази болест. Изглежда това създава проблем.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/smallpox/

На 9-ти декември 1979 г. панел от учени на база наличните данни приема доклад, че светът е заличил първата заразна болест на световно ниво. През май идната година е обявено официално.

Между 20 и 60% от заразените от тази болест са умирали, 80% от децата. Оцелелите почти винаги са били с жестоки белези и увреждания. Около половин милиард са жертвите през 20-ти век, а болестта съществува от векове. Само 13 години преди да бъде заличена е имало 15 милиона заразени и 2 милиона жертви в световен мащаб.

В България има сведения от началото на 18-ти век, че се практикувала инокулация – изкуствено заразяване с близка болест, което води до ефективен имунитет срещу едра шарка. Имало е 0.5 до 2% смъртност, но предвид алтернативата хората сами са се предпазвали. Именно съобщенията за тези практика в европейските части на Османската империя и Китай пряко спомагат да се прилага същата и в Европа, което по-късно води до разработването ефективна ваксина.

През 1903-та година в България ваксинацията срещу едра шарка става със задължителен характер. Съвсем не без отпор, разбира се. Броят антитела само в тази една ваксина е бил по-голям, отколкото всички ваксини, които някой днес в България получава през живота си и то като включим ЧПВ, рота и сезонните противогрипни.

Последният случай на местно заразяване в България е бил през 1923-та. Последните големи взривове са били през 1919 и 1920 от общо 1500 заразени. Последният случай въобще на територията на страната е бил внесен през 1939. През 1972 блокираме спешно границата със Сърбия, защото там се открива последният случай на болестта в Европа.

Последният заразен в световен мащаб е Али Маалин в Сомалия през 1977. Заразява се докато помага при транспорта на болни от едра шарка. Изолират го и успява да се възстанови. Умира през 2013-та от малария докато работи в световната програмата за заличаване на полио. Някои от колегите му биват убити в следващите години от радикализирани фракции подаващи ухо на антивакс конспиративни теории.

Една от тези теории, която се споделя и из родните антивакс групи, е че едрата шарка никога не е била толкова опасна, колкото се говори и че всъщност е лека шарка, която не е заличена, а просто преименувана и съществува и днес. Снимките на обезобразени деца били обработени, за да се продават ваксини в началото на века.

Впрочем, същото твърдят и за полио – и сега имало, разбираш ли, полиомиелит в България. Почти никой не помни и тази болест и ефектът, който е имала върху живота на хората. Човешката памет е странно нещо. Това е и основната причина да видим 30% увеличение на случаите на морбили в Европа – болест със смъртност едно на няколко стотин, която до скоро се смяташе за практически елемнинирана в Европа.