All posts by Боян Юруков

Имах шанс да помогна на прилеп

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/prilep/

В събота се оказа, че си имаме гостенин. На балкона ни се беше наместил един прилеп. В първия момент се стреснахме, защото бяхме чували, че са опасни. Още повече, че имах подобна среща с гълъб преди доста години, която не свърши много добре. Този обаче си лежеше на стола вместо да виси от някъде, както очаквах. Не знаехме какво да правим и го оставихме така с надеждата, че ще си излети вечерта.

Пуснах няколко снимки в социалките с шега, че ще го сготвим на супа като препратка с теориите, че коронавирусът е тръгнал именно така. Така няколко души коментираха, че най-вероятно е ранен щом се държи така странно и ме насочиха към Bat World Bulgaria. Писах им съобщение, звъннаха ми скоро след това и проведохме кратък разговор за прилепите и какво се прави в такива случаи.

Накратко казано, всички прилепи в България са защитени. Затова не трябва да се нараняват, убиват, местят, хващат или гонят. Намират се на много места в градовете, но не ги забелязваме, защото са активни късно вечер. Не са опасни -- нито изпражненията им, нито самите те. Няма вид в България, който се храни с кръв, така че не пренасят бяс. Всъщност, заради непрестанните кампании по имунизация на дивите животни и домашните любимци, в последните 20 години няма нито един случай на бяс в България. Определени видове в южна Азия са носители и то най-често сред одраскваскване. Тези тук се хранят с насекоми и така всъщност са полезни, защото ни пазят от комари, мухи и други подобни.

Ако намерите прилеп като този, за който има съмнение, че е ранен, може да го хванете и занесете във втеринарна клиника. За целта препоръчвам да пишете съобщение на Bat World Bulgaria или фондация Дивите Животни, за да ви дадат инструкции. В моя случай ми казаха да използвам кърпа или стар чорап като ръкавица и така да го хвана. Въобще не беше доволен и не спря да съска и цъка през цялото време. После го вкарах в кутия за обувки, на която бях направил предварително малки дупки. Внимавате, защото някои кутии за обувки имат по-големи процепи, през които може да излязат прилепите.

След това занесох прилепа така опакован и цъкащ до клиниката на Добро Хрумване в Изток. Там ми записаха личните данни (защото все пак съм хванал диво животно) и ми дадоха номер, с който да получа информация за пациента. Вечерта ми отговориха, че е добре и са го пуснали на свобода.

Цялото това нещо ми отне половин час в неделя. Случайно се оказа, че точно това е и Денят за защита на животните. По този повод дарих малка сума на организацията. Освен, че помага за лечението на тези полезни животни, работи и за образоване на хора като мен. Първият ми импулс определено не беше това, което описах по-горе, но се радвам, че ми обясниха какво да правя и за какво да внимавам. Затова ако срещнете прилеп, не се притеснявайте, не вярвайте на информацията във форумите и статии за други страни, а пишете на Bat World, за да ви помогнат.

The post Имах шанс да помогна на прилеп first appeared on Блогът на Юруков.

Защо всеки път си говорим едно и също като изчезне човек?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/lipsva-loop/

Когато спрях да поддържам Lipsva.com преди няколко години, описах подробно защо не може да допринесе нищо повече към издирването на безследно изчезнали. Основната причина беше в липсата на координация или активност от МВР. В крайна сметка единственото, което се случваше е да ме канят на интервюта при всеки нашумял случай да обяснявам едни и същи нещо. Ако само това е ефектът, то няма смисъл.

11 години по-късно малко се е променило в работата на МВР. Разликата е, че се случва един или два пъти на година да говоря някъде по темата. Приемам поканите, за да маркирам именно тази липса на напредък. Пред 2019, например, по Нова Телевизия говорих за същите неща. Преди това говорих за Amber, а по-късно как въпреки заявките на НСБОП тази възможност не се използва.

Миналата седмица ме поканиха да говоря по БНТ по същите теми. Имахме дълъг разговор, както обикновено записах клип маркирайки основните проблеми. Споменаха, че ще участват и хора от системата -- бивши и настоящи.

В отговорите си посочих както причините да създам Lipsva, така и проблемите, които доведоха до това да го спра, но по-важното -- да няма напредък в работата на МВР с обществото, организации и въобще комуникацията в публичното пространство по темата. Ключов момент тук са структурните проблеми в системата, които не позволяват на служители на ниски, а дори на средни нива, да взимат елементарни решения. Авторитарното ръководство, грешните стимули, корупцията по висшите етажи, липсата на отчестност и сбърканото кадруване са довели до там, че редовите служители нямат нужните инструменти, свобода на решения и в голяма степен ресурси да си вършат работата.

Съвсем нормално е едно такова интервю да бъде монтирно, за да се впише в разговорите с други участници. Затова е съвсем очаквано част от казаното от мен и други да бъде отрязано. Част от проблемите бяха маркирани от други, като например Тодор Тодоров, която сам е бил част от системата на МВР до 2012-та.

Това, което напълно беше обърнато с главата обаче, беше критиката към МВР. Докато Тодоров говореше само за лошата работа на отделни служители, от моите думи беше останала само критиката за системата Amber от последните години. В действителност посочих как редовите служители правят каквото могат с малкото свобода и ресурси, които им се предоставят, а системите проблеми са причината да няма напредък. Още натоявам и че е важно да се показва, че голяма част от случаите се решава, че служителите в голямата си част си вършат съвестно работата и че това е важно както за комуникацията им с близките, така и с потенциалните свидетели. Вместо това се продължава да се мачкат служителите служебно и по медиите, а да се спестява всичко на висшите етажи.

Тези системни проблеми имат корени още от соца, но в огромната си част налагането на авторитарен контрол и ограничаване на ниските нива в МВР беше въведено по време на Цветанов като министър. Точно тогава започна работа Lipsva, точно тогава хора в системата проявиха интерес и имах срещи със заместник министри, началници на сектори и прочие и точно в рамките на мандата му видях как всички се затварят и започва да ги е страх да взимат решения. Към 2012-та вече прекият канал за комуникация практически не съществуваше и беше дадено да се разбере как вече ще работи полицията. Тодор Тодоров е бил част от системата на МВР през същия период и е станал свидетел на същите тези проблеми. Би следвало да ги посочи, също както и времето, за което датира собствената му критика.

Разбира се, всеки журналист има свобода да определя целите и насоката на своите репортажи. В случая БНТ с редакционната си политика е маркирала случаи през времето и разкази на близки. Тук не следва да имам критика. За мен обаче е важно да се кажат и причините за тези проблеми. Иначе се връщаме към същия затворен кръг, в който се потварят едни и същи лични драми при поредното изчезване и просто се дава ефирно време на определени хора.

Затова, също както при предишни интервюта, пускам целия запис, който дадох на БНТ. Сами може да видите кои части са подбрали и какво допълвам след това.

Тук ще намерите и репортажа на БНТ.

The post Защо всеки път си говорим едно и също като изчезне човек? first appeared on Блогът на Юруков.

8% намаление на абортите… може би

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/namelenie-aborti/

Пускам тези числа с големи уговорки за източника на информация. Макар доста политици и самото Министерство на здравеопазването да го цитират редовно, доста е под изискванията ми за качество. В случая обаче това са единствените данни, които имаме. Повече за проблемите със здравната статистика писах през май.

Та с тази уговорка, според НЦОЗА за първата половината на 2020-та има 8.3% намаление на вероятността една жена да има аборт в България спрямо същия период на 2019-та. При абортите по желание намалението е с 1158 случая или 16.3%, но тези по медицински показания са скочили с 429 случая или 47.5%. Спонтанните са намалели с 6.4%. При всички числа приемам 2.36% намаление на жените в страната в разглежданите възрастови групи, каквато беше разликта между 2018-2019 г.

Дори контролирайки за спад в населението, очаквано е да има намаление в броя абортите. Виждаме го всяка година. Темата обаче е редовна спирка и източник на сензации за националисти, кафяви медии, религиозни секти и други шарлатани и затова рядко чуваме тези числа. Такова голямо намаление обаче има две обяснения, които най-вероятно поравно допринасят за виждания ефект.

На първо място неизменнен фактор е COVID19. Промените в работата на болничните заведения са повлияли както на решението да се прави аборт, така и дали и как се отчита. Самата криза накара много да избягват търсене на здравна помощ. В огромна степен това е сериозен проблем, негативното ехо от който ще виждаме години напред и трудно ще се различни от трайните здравни последици от преболедуването на коронавируса – особено при сърдечното здраве. При аборите навярно някои жени или не са се решили, или са нямали достъп до възможността за аборт. Последното също може да създаде здравни проблеми, тъй като предполага и липса на достъп до АГ помощ и наложителни интервенции.

Това не означава, че същия брой жени не са направили аборт. Силното ограничаване на работата на болниците може да е накарало много жени да търсят „алтернативни“ решения, които поставят живота и здравето им в риск. Няма адекватна статистика за нелегалните аборти, още повече по тримесечия. Общите оценки през годините са за не повече от 20% от официлния брой, но не може да кажем колко са били конкретно през последните 6 месеца.

Това, което виждаме, обаче е значително увеличние на тези по медицински показания. Това отново може да се препише като ефект от кризата, тъй като доста АГ специалисти са писали аборти по желание като спешни интервенции, за да заобколят наложените ограничения преди няколко месеца. Така докато между 2018 и 2019-та виждаме намаление от около 4% в наложителните аборти, сега виждаме почти 50% увеличние.

Тук отново засягаме проблемите в отчитането, липсата на контрол, непостоянство на методологията и ниското качество на данните на НЦОЗА и Министерството на здравеопазването като цяло. Това е и второто обяснение за сериозният спад в абортите. Голямото намаление на спонтанните аборти, например, в улика именно за това.

Разбира се, това не означава, че нямаление няма въобще – напротив. Означава просто, че не може да си вадим генерални изводи само въз основа на тези числа. Всичко, което описах дотук са предположения на база работата ми с подобна информация, опита ми от данните специално на НЦОЗА и разговори с хора в системата. За жалост, не само, че няма изгледи да се подобри здравната статистика, но и се разтурва това, което преди е работило добре, като например раковия регистър.

Ниското качество на данните, разбира се, няма да попречи на знайни и незнайни стожери на нацията, традициите и религията да рисуват апокалиптични карти и да настояват за правото на обществото да диктува какво може и не може една жена да прави с тялото си. Всъщност, както винаги голяма част от твърденията им ще бъде измислица и дори няма да си направят труда да четат малкото налична статистика, тък като ги оборва.

The post 8% намаление на абортите… може би first appeared on Блогът на Юруков.

Още една уж „подпорна стена“ и поредната схема на Кралев в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/dianabad-avtomivka/

Покрай протестите, ВНС, Росенец и Гешев спомняте ли си за „подпорната стена“ на плажа Алепу, която се оказа хотел? Е, имаме си такава и в София.

В спортния комплекс Диана се изгражда частна автомивка и кафене. Разрешението е издадено от район Изгрев и цялата документация е скрита, за да си спестят жалбите. Води се като преместваем обект, а леенето на бетон оправдават с „възстановяване на подпорни стени и основи“. Не сме виждали строеж там – подпорни стени били.

Жалбите се въртят почти година между институциите и всички координирано протакват и се опитват максимално да не се вдига шум. А шум има и ще има много за живеещите наоколо години наред. За районния кмет всичко си е било в реда на нещата, въпреки, че нищо не е публично, нямало е възможност за обжалване, а строежът е незаконен по много параграфи. Кралев пък го оправдава пък с това, че много скъпо им излизало да си мият колите на министерството и затова си строели автомивка. Сами – не било на фирма.

Преди година обаче директорът на Национална спорна база Пламен Манолов набързо обявил таен конкурс за наем за въпросния обект за … 520 лв. на месец при условие, че си я построят сами. Конкурсът е незаконен. Договор няма или поне не е публичен. Интересното е, че фирмата спечелила конкурса до скоро е била собственост и под управлението на Орлин Маринов от небезизвестния ВАИ Холдинг. Новата собственичка изглежда също свързана с холдинга.

Освен всички други неуредици около изграждането на обекта, по които институциите се опитват да бавят жалби и информация, самото съществуване и отдаване под наем на този обект на територията на НСК Диана противоречи на Закона за физическото възпитание и спорта. Тъй като комплексът Диана е обект от национално значение, нищо на негова територия не може да се строи или отдава под наем, ако не е отговаря за целите на комплекса, а именно – „трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта“. Няма член в закона, който да позволява на министър Кралев да позволи частна фирма да си плати за изграждането на автомивка и да отдаде под наем значителна земя в обект от национално значение на символична цена. И все пак го прави и всички по веригата мълчат.

Далеч не е първата или дори от големите схеми на министър Кралев. Нищо учудващо или ново. Далеч не е единствената или от големите схеми, в които институциите работят като добре смазана машина, за да се покрие нещо незаконно и да се доведе до състояние, в които гражданите са пред свършен факт. Просто е пореден пример. Както другата уж подпорна стена в Алепу.

За паркоместата в София, зоните и една ЦГМ

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/sofia-parking-data/

В петък общинският съветник от Демократична България Симеон Ставрев публикува информация за това как Центърът за градска мобилност управлява паркоместата в столицицата. По-специално данни колко от тях са средно заети, колко стикери са платени, колко са приходите и колко се реинвестира в тротоари. Предвид колко трудно е било да получи тази информация, дори в ролята си на общински съветник, следва да се досетите, че изводите не са много лицеприятни. Може да се запознаете със запитването и отговора.

Няма да засягам финансовата част от информацията, тъй като там все още има доста неясноти и липса на прозрачност от общинската структура и самата Фандъкова. Вместо това реших да представя в по-пегледен вид данните за самите паркоместа. За разлика от други европейски градове, София няма отворени данни къде точно е всяко паркомясто или информация в реално време колко коли влизат в конкретните зони и излизат. На тази база би могло да се извади оценка за заетостта. Някои градове имат дори евтини сензои на всяко място, които показват точно дали някой е паркирал там или не, позволявайки спестяване на време, нерви, задръствания, бензин, шумово и прахово замърсяване докато хората обикалят да намерят нещо.

Вместо това имаме средна заетост за цялата година по подзони. В отговорът си не са пропуснали да разяснят, че в определени части от деня и месеци заетостта варира силно. Не става ясно обаче как точно я измерват и дали е на база реални данни за влезли коли или обследвания на място.

Тъй като няма публична карта на подзоните в отворен формат, направих такава на база снимките на сайта на ЦГМ. Ще я намерите в GitHub. Имайте предвид, че е правена на ръка и е единствено за целите на визуализацията. Не покрива точно коя страна на улиците в включена в определена зона и други аспекти. Затова не следва да се използва като източник за инфорамация къде са границите им.

След като преписах данните в таблица (защото защо да се отговаря на запитване в четим формат), създадох няколко карти. Първи две са на активните стикери и броя паркоместа. Следващите са на средната заетост по подзони и броя издадени стикери на всеки 100 паркоместа.

Макар да показват доста малко като информация, все пак може да е по-полезна за някого, отколкото сухите числа предоставени на хартия от ЦГМ. Може да отворите картите и на отделна страница от тук и тук. Показва и как би могло да се предоставя информацията без нужда да се бориш за всяко число. Друг пример биха били картите, които направих за движението на градския транспорт в Бургас.

Пет карти за шест български града

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/karti-bulgaria/

В последния месец пуснах на няколко места няколко карти на различни градове. Без контекст или обяснение. Отчасти беше, защото нямах време да описвам подробно, отчасти – експеримент дали някой ще се сети какво означават цветовете.

Сега най-накрая успях да оформя всички карти. Включил съм 6-те най-големи града – София, Пловдив, Бургас, Варна, Русе и Стара Загора. Картите показват 5 аспекта от сградите им – етаж, собственост, предзназначение, застроена площ и година на последната заповед за одобрение.

Данните

Данните взех от кадастъра. Имат geo сървър със свободен достъп, който лесно може да се интегрира в други решения за картография. Първоначално изпозвах скритове да свалям данни и да ги обръщам в GeoJson, но после направо минах към MapBox където просто можех да вкарам данните. По принцип използвам Carto за визуализация на географски данни, но MapBox има друго приложение и е много по-мощен в стилизиране на толкова големи масиви от информация. Както почти всички, използват данните на Openstreetmap, сред които се намира и тези за сградите. Можех да използвам и тях, но се различават доста от тези на кадастъра, а и нямат нужната ми мета информация като собственост и дата на решението.

С тези данни има някои недостатъци. Заради всеизвестните неурециди някои сгради не са вписани в регистъра, има грешна или стара информация, доста не са класифицирани въобще по търсените критерии. Всъщност, гледайки цяла България има все още дупки. Въпреки това има възможност да се види почти всичко в града в интересни детайли.

Данните не показват отделни апартаменти, етажи или лични данни за собствениците, а само отделно стоящи сгради и обща информация. Някои от тях са прилепени, като панелните блокове. В очертанията, които разглеждам за София, се виждат 244 хиляди сгради. Пловдив – 68.5 хиляди, Бургас – 34.4 хил., Варна – 88.4 хил., Загора – 23.4 хил. и Русе – 42.7 хил. Всички може да свалите в отворен и изчистен формат тук.

Легенда

Аспектите, които разглеждам отново зависят от наличната мета информация. Разделението по цветове и групи не произтича от която и да е номенклатура или установен принцип. Търсех нещо, което естетически изглежда добре.

Затова и няма легенда и описание на самите карти. Заех идеята от интернет магазини, които продават картини изработени от очертанията на улиците на световни метрополиси взети от Openstreetmap. Подобно на анимирана ми картата за българчетата родени в чужбина целта не е да показва един отделен елемент, а впечатление за цялата картина наедно. Естетика, а не просто графика

Все пак, за любопитните изработих отделно легенда. Натиснете снимката за по-голям размер.

Картите

Тук съм изброил всички карти. Всяка има два варианта – градът и околността и само вътрешната му част. Отново, натиснете снимките, за да ги видите в пълен размер.

София

Пловдив

Бургас

Варна

Стара Загора

Русе

Резолюцията на тези карти са достатъчно големи, за да се отпечатат. Може да ги използвате свободно за лични цели. Ако все пак някой реши да ги отпечата и сложи в рамка, ще се радвам да ми изпратите снимка какъв е крайният резултат.

Интересен момент от тези карти е, че данните са публично достъпни, но всъщност доста рядко използвани. Извън строго специфичната цел, за която се поддържа кадастъра, намерих твърде малко примери за използването им. Един такъв е инструментът на GIS София, който налага няколко различни слоя и ползволява разглеждане в дълбочина на различни аспекти от столицата.

Един основен проблем в използването им е размерът и сложността на този тип данни. Дори проста таблица с местоположението на автобусите в Бургас е с мащаби значително над възможностите на журналист или ентусиаст работещ с данни. Затова важна стъпка в прозрачността и отворените данни е и достъпността им. Не само трябва да са налични, добре документирани и с високо качество – неща, с които все още България има сериозни проблеми – но и трябва да са са лесни за използване. Това може да стане през формата, с инструменти или интерфейси, които лесно ги филтрират или директно могат да се използват в други инструменти като GIS платформи, както направих в случая.

Колко българи взимат германско гражданство?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/germansko-grajdanstvo/

През 2019-та близо 1900 българи са взели германско гражданство. От тях 1300 са заради престой в Германия. Други са след брак, осиновяване и други причини. Този брой не включва децата, които са родени в Германия от български родители и автоматично получили гражданство.

Средно 1.7% от българите в Германия, които имат право на германско гражданство, се възползват от тази възможност. При жените нивото е повече от два пъти по-голямо – 2.9% спрямо 1.3% при мъжете.

Има над 10 хиляди живеещи повече от 20 години в страната само с българския си паспорт. Още 11 хиляди са били в Германия между 15 и 20 години и пак не си вадят германски паспорт. Още 63 хиляди имат право, тъй като са пребивавали повече от 8 години, но не са го направили до сега.

До края на 2022 още 88 хиляди българи ще имат право на германско гражданство. Това е повече, отколкото всички до сега. До 2026-та – още 150 хиляди. Това означава, че в идните 3 години ще се удвои броят на българите взимащи германски паспорт, а в следващите 4 – ще се удвои отново.

Още по темата:

Ражданията, смъртните случаи, корона, грип и отново справките на НЦОЗА

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/ncoza-korona/

След като вчера попаднах на няколко изказвания как имало бум на раждаемостта, се разтърсих от къде може да идва това. Освен няколко анекдотни наблюдения на завеждащи АГ отделения бяха цитирани числата на Националния център за обществено здраве и анализи. През ноември писах описах критиката си за работата им. Споменавал съм го и преди това в статията си за абортите, например. Затова хвърляйки един поглед на данните видях сигнали за същите проблеми.

Тъй като НЦОЗА са си обновили сайта, свалянето на документите е по-трудно от преди. Все пак успях да обновя архива си съдържащ извадките им от 2017-та насам.

От справките за първото тримесечие научаваме, че ражданията са се увеличили наистина с 325 спрямо същия период на 2019-та или 2.5%. Миналата година също е имало увеличение – с 1.6%. На годишна база обаче имаше намаление за 2019-та и това ни показва, че такъв сигнал точно в данните на тази агенция не значи много. Основния проблем е липсата на методология и разбиране какво всъщност показват тези числа и какви презумпции са направили съставящите ги.

Ако погледнем умиранията, също виждаме драстично намаление за първото тримесечие – с 8.86%, за да сме по-точни. През 2018-та също е имало намаление, но с 4.3% спрямо 2017-та, когато грипната епидемия е особено тежка. Проблемът с тези числа, както и тези за ражданията, е че не е много ясно как са получени.

Затова реших да ги сравня с тези на НСИ, които покрай коронавируса пускат ежеседмични такива. За тях знаем, че включват единствено смъртните случаи в страната, независимо дали са на български граждани или чужденци. Забелязва се, че през последните три години има някакво постоянство от около 2000 души разлика между тези на НСИ и НЦОЗА. Това може да е индикация, че независимо от разминаването, грешката може би е постоянна.

В този смисъл, навярно съм прибързал със заключението си. Докато такъв сигнал в данните не е индикация за резултатът на годишна база, не е пръв път, когато се случва. Може да има и наистина увеличение на ражданията. Това също се е случвало в последните години, включително на годишна база, макар и да беше посрещнато сляпо със стандартните сензации за „поредния антирекорд„.

Затова – да, може би греша в конкретната си критиката към НЦОЗА. Въпреки това продължавам да настоявам, че не може да се разчита на данните им предвид, че липсва описана методология и привиден контрол над качеството.

Докато тършувах из данните реших да разгедам пак тези на НСИ. EuroMOMO и NYT поддържат доста полезни графики за прекомерната смъртност причинена от коронавируса. В България не виждаме този сигнал все още заради силно ограниченото разпространение на вируса. Тепърва ще видим доколко ограниченията са намалили смъртността от грип и травми от една страна и увеличили смъртността от други предотвратими заради отложено лечение.

Сега може да сравняваме единствено минали периоди. На страницата на НСИ показват данните си по седмици на годишна база. Намирам за по-прегледно да поставим в центъра зимния сезон, когато има най-голяма смъртност. Причините за това са по-малко травми и катастрофи и повече инфекциозни заболявания като грип.

В тъмно зелено виждате последния зимен сезон, а в по-светли оттенъци – предходните. Вижда се тежката епидемия през зимата на 2016-та, която отне живота на десетки хиляди. В по-малка степен и по-късно през годината се вижда и тази от минали сезон.

За да придобием по-добра представа за измеренията на смъртните случаи в този период, тук съм ги центрирал по седмиците с пикови стойности. Вертикалната скала е все още в абсолютен брой, макар да съм я отрязал за разлика от горната графика, за да се различават графиките. По хоризонталата виждате седмиците преди и след тази на пика.

Става ясно, че макар наистина да има намаление на смъртните случаи през първите три седмици от 2020 спрямо същите на 2019-та, това до голяма степен се дължи на тежката и закъсняла грипна епидемия тогава. В същото време днешните стойности се доближават до тези в началото на 2016 и 2017.

Тук си направих труда да покажа същите данни, но спрямо средната стойност за съответния сезон. Първо, защото очаквам да ми се направи забележка, че предишната ми графика има отрязана вертикална скала. Второ, защото така се вижда по-отчетливо общия модел на висока смъртност именно по време на грипните епидемии.

Последното е значимо, защото буквално до месец преди да се заговори за COVID-19 като глобална заплаха, масово се отричаше, че грипът е сериозен проблем и че умират хора от него. Сега същите хора настояват, че грипът е изключително смъртоносно заболяване, а не коронавируса. При това същите тези данни, които показвам сега, ги имахме и тогава. Не се взимаха обаче насериозно, защото „просто си е грип“.

Графиките горе всъщност не показват точните стойности по седмици. Неизменно има вариация между тях и в сравнително малка държава като България неизменно се получава шум в поредицата. Това виждаме и в реалните стойности горе. Много по-малко прегледни са. Затова изгладих данните за целите на предишните графики като събрах удвоена стойността на дадена седмица с тази на предходната и следващата и разделих на четири. Така се изравнява тенденцията на умиранията като в същото време се запазва част от динамиката по седмици. Средните стойности и общия брой на годишна база се запазва.

Важно е да се разбере тук, че нищо от тези числа и графики не говори нищо за смъртността от коронавирус и как се отразява на населението ни. Като начало, смъртността се отнася към заболеваемостта, която е изключително ниска към този момент у нас.

По-важното обаче е, че горните числа са предварителни и с доста условности, които трябва да разберем. Имаме броя починали от коронавирус и ги следим, но реална представа за сегашния ефект от пандемията ще получим едва през април 2021-та. Статистическите данни не са просто числа, които съществуват някъде и някой ги крие или не иска да събере. Това, че настояваме отговори точно сега, не означава, че могат да бъдат дадени или че са известни някому. Всичко това отнема обективно време и именно този аспект от кризата е една от основните конфликтни точки.

Октопод на грил

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/oktopod-na-gril/

В началото като взех грила и доста се дроумях за морската храна. Бях чувал, че е лесна за приготвяне, но пипкава. Започнах с филета с кожа и цели риби и след няколко изгорени им хванах цаката. Пържолите от риба тон и малките скариди още ги прекарвам. Големите скариди от по 10-15 см. ми станаха добре от първия път.

Нещо, което отдавна се чудих дали да направя е октопод. Ял съм на скара и е супер вкусно, но не смеех. В събота просто ни хрумна и се зачетох как става. Наблизо има т.н. feinkost склад, от който зареждат италианските ресторанти в региона. В Германия това са магазини с малко по-високи цени, в които се пазарува обикновено на едро, но често хора, които обичат храната отиват за по-пресни, по-трудни за намиране и по-вкусни неща. От там, например, си взимам метакса, паста, замразено агнешко, моцарела и морски храни.

Този път взех и октопод. Всъщност, бях виждал, че са малки и му казах да ми даде два. Докато стигнах до касата осъзнах, че общо са били 2.3 кг., така че единият го замразих. Излезе ми и солено, тъй като, ако бях взел направо замразен, излизаше по-евтин. В България видях, че има в Метро и доста рибни магазини -- както пресни, така и замразени. Цените на кило бяха приблизитено наполовина на това, което платих тук.

Всъщност, доста хора в Twitter ме посъветваха да го замразя и размразя, защото така омеквало месото. При втория октопод ще направя явно така. За този, след като задоволих любопитството на щерката що е то като животно, отразах главата под очите там където започват пипалата и после точно над очите. На главата направих разрез през средата, за да извадя органите. Доста лесно се изчистват. Трябва да се махне и тънката залепнала ципа под нея. После натиснах където е устата докато не излезе цялата. Общо взето следвах това видео с инструкции от минута 1:50.

След това отделих пипалата с разрези от дупката на устата навън и сложих в тенджера под налягане. Намерих най-различни рецепти с марината, 40 мин до 2.5 часа варене и прочие. Този октопод просто сложих в тенджерата с щипка сол, минимално количество вода и 15 мин варене на средно налягане.

Това, което трябваше да направя обаче е да го варя около 18-20 мин. и да добавя малко оцет. Определено се усещаше липсата на киселинност, която срещнах в ресторантите. Следващия път ще пробвам с черен балсамико. Друго, което трябваше да направя веднага след варенето, беше да махна вендузите. Не открих тогава тази стъпка в рецептите, но си трябва. Не стават за ядене, а и понякога са пълни с мръсотия. Преди варенето са трудни за махане, но може да ги отрежете. След това просто се парадт сами с натиск.

Докато се вареше октоподът, хвърлих на грила филе от сьомга. Отново не бях обърнал внимание колко ми дава този от магазина. Оказа се доста солидно парче и го ядохме два дни. Проблемът всъщност беше, че не можеше да влезем в охладената част от склада, където е рибата. Част от мерките им заради коронавирус. Трябваше да подвикваме за поръчките и да сочим с ръце колко голямо е парчето. После всичко в торбички наведнъж. В навалицата не обърнах внимание и така.

Филетата ги взимам с кожа и стават много лесно -- държа го на среден огън и затворен капак докато е почти готово месото. Разпознава се като вкараш нож по линиите на месото в центъра си е променило цвета. После за минута го обръщам да се допече и готово. Скаридите би трябвало да са лесни, но все ги препичам. Тези са изчистени. Май целите по-добре ми стават, защото тях трябва да се държат повече. Тези тук буквално им трябва минута-две, но…

Та както се вижда тук, не бях изчистил вендузите като извадих пипалата от тенджерата. Някои си паднаха сами. Взимам си бележка за следващия.

Друга грешка, която направих е, че не го пекох достатъчно. Може би, защото тъкмо бях прекарал скаридите, но го държах доста малко. При това трябваше на грил частта на директна топлина, доколкото четох. Кожата над месото трябва да загори направи. Вътре няма да има проблем, тъй като е сварено вече. Така остава характерния опушен вкус.

Накрая преди ядене изчистих вендузите и махнах част от кожата. Като не е допечена има някак восъчен вкус. В крайна сметка сьомгата си остана най-вкусна, но следващия октопод се надявам да стане по-добре. Ако имате други съвети, ще се радвам да споделите собствен опит в коментарите

Колко са българите в Германия? Зависи кого питаш

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/bg-de/

В началото на годината Борисов се похвали, че все повече българи се връщат в страната позовавайки се на данните на НСИ. Много побързаха да му опонират с това, че повече са напуснали за същия период. Днес излязоха данните за 2019-та, които показват как тези два показателя се свиват все повече. Какво означават те и колко може да разчитаме на тях беше обсъдено нашироко.

Така и не стигнах до това да го опиша в подробности. Разрастна се кризата с COVID19 и вниманието ми, както на всички останали, се премести. Най-важното, което трябва да разберем за демографки данните данни е, че никой не знае. Това важи колко за миграцията, толкова и за смъртността, която изведнъж излезе на преден план предвид пандемията.

Наистина много българи не сменят настоящия си адрес когато напускат страната, което ограничава НСИ във възможностите. Данните за напусналите са подценени. Същото означава обаче, че върналите се обратно не им се налага да сменят адреса си от чужбина в България. Това важи особено за емигриралите в рамките на ЕС. Така и данните за прибиращите се са силно подценени.

Това не трябва да се гледа като недостатък на статистиката. Подобни проблеми са твърде често срещани и следва да се имат предвид. Статистиката не е абсолютна. Инцидентът между НСИ и агенция Митници, например, където не бяха отчетени и коригирани навреме реалните стойности на износа и вноса повлия директно върху оценката за БВП. Аналогични обаче се случват редовно в демографията.

Колко са българите в Германия?

Това е въпрос, върху който често пиша. За това четем редовно сензационни и доста приворечиви заглавия, особено ако следите DW. Истината е, че през последните няколко години имаше огромен прираст на българската диаспора. Индикациите са, че голяма част е формирана от хора местещи се от други европейски държави.

Най-простият отговор е 336990 в края на 2018-та. В края на 2011-та пък броят е бил 93889 или над три пъти и половина по-малко. Остава висок процентът на младите, а вече има и все повече деца родени в Германия, което е индикация, че повече семейства се установяват за постоянно.

Това число виждаме като отворим таблицата за имигрантите на DeStatis. Ако отворим тази за населението и търсим по гражданство, получаваме различно число – 319271 или 5.3% по-малко. От къде идва тази разлика от 17719 души?

Зависи кого питаш?

Изчетох методологията на тези две таблици, но не стана ясно от къде идва разликата. Затова писах направо на DeStatis. Подобно на НСИ са доста отзивчиви на такива запитваня. Предполагам, че не се случва често някой да ги пита методологични въпроси.

Отговорът им беше, че източниците са различни. Широко тиражираното число от 337 хиляди е взето от имиграционните служби. Те отговарят за визи, разрешителни за работа, постоянно пребиваване и прочие. Що се отнася до граждани на ЕС отговорностите им са малко, а от там и покритието на данните – не толкова добро. Според статистическата служба тези данни следва да се използват само за изследване на юридическият статут на имигрантите.

Данните за населението – по-малкото число от 319 хиляди – идва от службите по регистрация. Това е немският аналог на ГРАО към общините. Получава се информация за актове за гражданско състояние, регистрации и отрегистрации и така се обновява общото население. Този подход съвпада точно с това, което НСИ прави за оценка на населението в България.

По-големият проблем между тези два източника е кога са последно са коригирани. Този за населението е бил последно преглеждан през 2011-та, когато беше преброяването. Аналогично на България е имало корекция надолу. В Германия оценката за броя на имигрантите е била поправена надолу с почти милион души. Това е засегнало и броя българи, които са се оказали няколко хиляди по-малко. От друга страна, базата данни на имиграционните не е била обновявана от 2004-та насам и са се натрупали много грешки.

Не липсват и проблеми в регистрациите и комуникацията между институциите. DeStatis признаха в разговора ни за нещо общоизвестно – много хора не се отрегистрират като напуснат страната или регистрират децата и семействата си без реално да живеят в страната. Това се прави както за прибиране на социални осигуровки, така и за да се трупа години пребиваване, след което да се вземе гражданство. Тази и друга информация често не стига до имиграционните, което силно завишава оценките за чуждестранното население.

От друга страна, има слухове за не малко работници, които от незнание биват подмамвани да работят на черно без регистация, здравни и социални. Колко голям е техният брой е трудно да се каже, но анекдорни случаи показват, че поне някои легализират пребиването си в Германия. Това означава, че част от тях всъщност биват вписвани като „току-що“ имигрирали докато всъщност са в Германия от години.

Разликите

Интересното в тези два източника е, че имиграционните служби са сочели по-малък брой българи в Германия през 2011-та – 94 хиляди спрямо 97.5 хиляди по данни на общините. Това продължава до 2015-та със средна разлика от 2 до 5 хиляди. През 2016-та оценките на имиграционните скачат с 8 хиляди повече, а през 2017-та – с цели 14 хиляди.

По възрастови групи данните на общините показват около 7800 души повече до 20 годишна възраст. Половината от които са около 18 годишна възраст. При българите между 20 и 30 г. обаче показват 6500 по-малко. Между 30 и 50 г. – 14 хиляди по-малко, а над 50 г. – 4800 по-малко.

И двата източника показват драстично увеличение на българите в Германия, но доста различни криви и тенденции. Трудно е да се каже как расте диаспората ни в Германия предвид толкова големи различия и пропуски. Докато имиграционните служби имат много по-добра представа що се отнася до натурализацията и трудовите взаимоотношения, то общините знаят по-добре за адресните регистрации, които са задължителни, ако искаш да правиш каквото и да е в страната.

Така определено може да кажем, че не само числото 337 хиляди е силно завишено, но и това от 319 хиляди. По-важното е случая е, че данните на общините показват значително по-голямо забавяне от това на имиграционните служби. Това се вижда особено ясно при българите между 20 и 30 години – пикът на увеличението е бил през 2014-та със 7000 имигрирали, а през 2018-та са били 1500. При тези между 30 и 50 има аналогично намаление. При децата под 10 годишна възраст отново се вижда, че пикът е бил през 2014-та и сега има два до три пъти по-малко регистрирани.

И пак са много…

Много по-точни числа ще получим при преброяването догодина. То ще се проведе в цяла Европа и въпреки недостатъците му в Германия, ще даде много по-точна представа колко българи и на каква възраст пребивават в страната. Това няма да промени фактa, че страната има най-голямата българска диаспора и че голяма част от тях няма да се върнат в България. Ще е важен елемент от разбирането ни за демографията, какви мерки следва да се предприемат както за насърчаване на младите, така и за запазване на българщината у семействата избрали да се установят зад граница.

Тези разминавания обаче трябва да ни покажат и друго – това, че няма точни данни, която ясно да отговорят на конкретното питане, които ни гложди, не означава, че някой ги крие или подправя. Докато в разговорния език дефинициите да ясни, еднозначни и подразбиращи се, това далеч не е така в статистиката – особено когато са намесени юридически определения и процеси. Това не трябва да ни обезсърчава, а да ни подскаже да сме внимателни към числата. Също да имаме разбиране към нюансите на информацията, която ни се поднася и последствията от неразбирането ѝ. Особено в условията на сегашната пандемия и мерките срещу нея, тези неща са важни.

Притча за данните

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/pritcha-za-dannite/

Имал си един човек лозе. На лозето имал малка барака с легло и мивка, където понякога нощувал. Летем ходел на лозето всяка седмица, а понякога и по-често. Край лозето имало висока плътна ограда. Не знаел защо – така го бил взел и така си останало. Познавал някои от съседите, но повечето – не. Рядко се виждали.

В началото на едно лято забелязал, че в двора му има няколко топки за тенис. Зачудил се как са попаднали там и ги прибрал. Следващата събота били двойно повече пръснати навсякъде. Следващият път дошъл по средата на седмицата и събрал още повече само за няколко дни. Чул детски гласове и някой да играе тенис отвъд оградата. Решил, че някой съсед си е направил тенис корт на парцела да му се учат децата да играят. Иначе защо толкова много топли ще хвърчат? Хвърлил обратно топките през оградата – нямало какво да ги прави.

През следващите седмици всеки път намирал прехвръкнали топки и все ги връщал. Понякога повече, понякога – по-малко. Явно децата на съседа задобрявали, си казал. Една седмица в края на лятото обаче нямало топки. Следващата – също. Решил, че не са идвали, но после чул някой да играе на корта. Казал си, че сигурно са станали толкова добри тия деца, че вече не правят такива грешки.

Решил се да заобиколи по криволичещия черен път, да намери имота на съседа му и да го поздрави. Пътят обаче свършил в клуб за тенис. Оказало се, че всичко зад неговия имот и тези на съседите му било изкупено и превърнато в спортен комплекс. Кортът зад неговия двор бил просто един от многото. На него ту се учели деца, ту тренирали професионалисти. През въпросната седмица имало малък турнир.


Нищо от наблюденията на човека не са били грешни. Предположенията му са били логични. Той е имал лозе, около него на пътя са били все лозя и е нормално да предложи, че зад неговия имот е същото. Защо другото или другите да са различни? Чул е детски гласове и видял промяна в броя „избягали“ топли и е нормално да реши, че децата на съседа играят по-добре.

При липса на друга информация е ествено да изхождаме от чисто човешката си логика и опит. Всъщност една от дефинициите на интелект е именно това – да достигаме до правилни изводи на база непълна информация. Трябва да познаваме обаче ограниченията си и да прозираме проблемите в тези си изводи.

В случая човекът е загубил малко време да обиколи лозята и навярно се е почувствал глупаво на входа на тенис клуба. По-често правим политически, икономически, инвестиционни и междучовешки решения на база аналогични заблуди и предразсъдъци върху наличната информация. Нарича се bias и има много примери в историята колко опасен може да бъде когато залогът е голям.

Уязвимите от епидемията и какво не знаем още за жертвите

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/uqzvimite-ot-epidemiqta/

Темата за кронавируса съвсем разбираемо занимава всички и важна част от нея е какво следва. Ограниченията предприемани от власти в различни страни ще имат разнопосочно въздействие върху разпространението на епидемията. Някои от мерките насочени към икономиката и обществения живот пък може да имат дори по-негативен ефект от самият вирус.

Колко ще са преките жертви обаче не е съвсем ясно. Някои сочат смъртността в Китай като база. Други гледат Германия с изключително ниската смъртност спрямо засечените заразени. Както обясних миналата седмица, смъртността сметната така не значи почти нищо. Тестването на населението е доста различно, типът тестове, точността и проверките – също. САЩ, Турция, Германия и Южна Корея имат коренно различни нива на тестване и съобщаване на данните по това отношение. Отделно броят на смъртните случаи зависи от кога е започнала вълната на епидемията, къде и каква е възрастовата структура на първите заразени и прочие. В Италия е по-рано от Германия, например. Отделно, има сведения за различния в отчитането на смъртните случаи – в Германия явно не тестват починали за вируса. Включвали към жертвите само тези диагностицирани предварително. Не публикуват и данни за възрастта им и колко още са в критично състояние.

Затова е изключително трудно да оценим колко хора ще умрат от този вирус. Опитах се да го направя преди няколко дни смятайки на крак въз основа на предварителната смъртност в Италия и възрастовото разпределение в България по региони. Така при 40% заразени изкарах 73.5 хиляди души. Това обаче има толкова много условности, че не прави оценката особено полезна. Освен всичко изброено до тук, нито знаем колко са общо заразените, че да говорим за смъртност, нито е минала епидемията, за да видим дали тези нива на жертви ще се задържат или се намираме в някакъв пик. Отделно в последните дни смъртността в Италия се покачва, особено сред младите.

Това, което отдавна е ясно обаче, е че вирусът засяга особено тежко най-възрастните и то особено тези със сърдечни проблеми, болести на дихателната система и пушещите. Това накара някои да спекулират, че всъщност общата смъртност на държавите няма да се вдигне особено. Ако мога да цитирам един коментар, „тия дето без това ще умрат до няколко години, ги уморява сега“. Тезата е, че ще се промени диагнозата на смъртта и ще се намали с няколко години живота им.

Има вероятност това да е така, но в същото време немалко от жертвите нямат от изброените проблеми. Също така с редица от тези заболявания и състояния може да се живее години наред. Въвеждането на безплатна ваксина от грип ще намали случаите и смъртността от него сред най-възрастните. Преживяемостта след инфаркт или рак на белия дроб е много голяма. Това означава, че намаляването на очаквания живот на жертвите не е само с „няколко години“, особено когато говорим за младите сред тях.

Също това не следва да бъде успокоение или спирачка за нужните мерки да предпазим най-уязвимите. Докато търсих информация за разпределението им в България, направим тези три карти, които може да са ви интересни.

Първата показва отношението на хора на поне 65 г. спрямо цялото население на общината. Именно тези общини следва да се изолират най-много. Разликата между селата и градовете в доста от тях не е толкова голяма, колкото очаквах. Вижда се, че повечето са в западна и северозападна България. Има и около Стара Загора и Пловдив. Най-много обаче са в близост на София, което може би говори в полза на блокирането на излизането от града.

Тази карта е подобна, но показва оценка каква част от населението на тези общини би починала, ако се запази повъзрастовата смъртност, която виждаме в Италия към петък 20-ти март. За съжаление, не намерих надеждни данни за смъртността в Южна Корея, но дори с тези, които видях, процентите са стряскащи. Подобни данни от Германия все още няма. Отново – това е доста обща оценка, която със сигурност ще се промени в следващите седмици. Това може както да увеличи значително общата смъртност в тези региони, така и да няма голям ефект.

Докато последните карти показваха цялото население над 65 г., тук смятам само онези в тази възрастова група, които са починали през 2018-та от болести на органите на кръвообращението (I00-I99) и такива на дихателната система (J00-J99). За жалост НСИ не дава данни по общини, а само по области. Виждат се доста случаи в северозападна България. В Разград и Ямбол също има доста.

Това не са всички случаи, а колко хора над 65 години са починали от заболявания, за които знаем, че са рискови при инфекция от корона вирус. С повече данни бихме могли да направим по-точна оценка, но отново това не би помогнало много. Просто никой не знае как ще се развие вируса, колко хора ще умират в следващите седмици, дали ще има някакви здравословни проблеми сред възстановилите се и дали епидемията ще се върне в края на годината.

Междувремето трябва да сме отговорни, да спазваме дистанция, да си мием ръцете, да пазим старите и най-уязвимите, но и да не забравяме, че колкото и да е критична ситуацията, не следва да оставяме силните на деня да се самозабравят и да правят каквото си искат. Виждаме прекалено своеволия както на законодателната, така и на изпълнителната власт и докато някои мерки са спешни и полезни, други имат потенциал да са по-вредни от самата епидемия. И в целият този управленски хаос главният прокурор узурпира власт в ущърб на конституцията и никой не смее да му се противопостави, тъй като властта му е безочетна, безконтролна, непрозрачна и безотговорна.

Както казах в края на предишния ми текст, единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите. Жална ни майка …

10+ важни неща за епидемията, които трябва да разберем

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/10-vajni-neshta-korona/

В последните три месеца и особено в последните три седмици бяхме заляти с много числа, съвети, фалшиви новини, яросни отричания, безсърдечни подмятания, откровенни лъжи и сериозни предупреждения. Всички сме прегрели от информация, притеснение и несигурност. Знам това.

Тук съм събрал няколко неща, които смятам за важни да се изяснят и разберат. В общи линии това е моето разбиране какво предстои на база всичко, което изчетох. Не съм епидемиолог или лекар, не съм в щаба за епидемията и чета същите новини и данни както всички. Затова ще се радвам на обратна връзка и при нужда ще допълвам и коригирам.

1. Повечето от диагностицираните сега с коронавирус са били заразени и заразни от седмици

Вече сякаш всички знаем, че коронавирус има между 1 и 14 дни икубационен период. Важно следствие от това е, че тези, които се тестват сега заради типичните симптоми или контакт с вече диагностицирани, са били заразени с вируса преди средно около седмица. Кривата на увеличението, което виждаме у нас и навсякъде в Европа, показва всъщност какво е било нивото на заразяване още в началото на март. Тогава още доста хора и някои властимащи все още успокояваха, че всичко ще е ок.

Това е също доста преди да бъде открит първият случай у нас. В действителност, вирусът е пристигнал много по-рано – някъде през февруари и то не веднъж, а няколко пъти. Това може да съдим по разпределението на случаите. Почти сигурно е на този етап, че няма да открием как, кои и от къде са го внесли.

2. Дори най-строгите мерки няма да дадат резултат две седмици

Друго следствие от този икубационен период е, че никоя мярка не би дала резултат веднага. Настрана от факта, че видимо не се прилагат достатъчно ефективно, дори най-стриктната изолация ще забави бъдещите заразявания. Част от тези, които са се заразили вчера, ще покажат първи симптоми до края на март. Тези, които ще предпазим спазвайки социална изолация и по-добра лична хигиена, може би пак ще се заразят, но доста по-късно.

Затова не може да очакваме която и да е мярка да действа бързо. Трябва търпение и отговорност от всеки. Трябва един друг да се пазим, предупреждаваме, насърчаваме или порицаваме. Паниката е оправдана, особено при такова ниско доверие в управлението и здравните власти. Не помага обаче никак точно сега и затова да загърбим цинизма си за малко.

3. Вирусът не може да се спре, а само да се забави

Нищо от обсъжданите мерки няма да намалят заболеваемостта. Нищо съществуващо в момента не може. Няма ваксина и лечение и няма да има още поне година. Разработват се по-бързи и надеждни тестове, но те помагат само за изолация на болните и следене на обстановката.

Това, което целим в момента е единствено удължаване на кривата на заразените, за да се даде възможност на без това малкото и претоварени лекари и медицински сестри да се грижат за тези с тежки симптоми.

4. Повечето болни от коронавирус не са за болница

Тепърва ще бъдат диагностицирани десетки и стотици заразени всеки ден. Повечето ще са с леки до средни симптоми – също като грип. Единствено тези с тежки симптоми, които застрашават живота им, ще са за болница. Останалите имат огромната отговорност да си седят заключени вкъщи и да се лекуват както с всеки грип. Отговорността ще е в това да не правят контакт с никого, особено възрастни хора. Единствено при влошаване на симптомите следва да се обадят в болницата.

Всичко това е, защото леглата в инфекциозните и интензивните отделения са твърде малко където и да е по света и далеч няма да стигнат за всички. Особено за тези, които нямат нужда от интензивна грижа, е по-добре да стоят вкъщи. Освен, че няма да натоварват лекарите, ще се предпазят и сами от други инфекции, които за жалост не са изключение в болниците. Да не забравяме, че се върна и епидемията от морбили с над 200 случая от началото на годината. Болните от нея и друго заразни болести ще са в същите инфекциозни.

5. Личната хигиена е просто, но ефективно средство да се предпазим

Макар да изгледа твърде елементарно, именно личната хигиена е спряла или намалила редица заразни болести. Това е основната мярка срещу грип, хепатит А, ентеровируси и много други. В никакъв случай не е гаранция, че няма да се заразите от които и да е от тях, но определено намалява шансовете. Също така не действа срещу повечето други зарази като туберколоза, морбили, варицела, коклюш и други, но срещу тях имаме други ефективни мерки – ваксини, лекарства и добри протоколи за лечение. Срещу този вирус няма за сега и хигиената е единственото, което имаме на разположение.

Как да миете най-добре ръцете си ще намерите тук, а тук има полезни линкове как да подготвите работното си място и обществени обекти.

6. Не стойте изцяло заключени вкъщи, ако не сте болни

Ограничаването на социални контакти не означава, че трябва да се барикадирате вкъщи зад стена от стоте рола тоалетна хартия, които сте си купили. Не означва, че не може да излизате въобще. Няма да имате избор така или иначе, защото пак ще трябва да пазарувате, работите и прочие.

Излизането навън всъщност е препоръчително, когато е на чист въздух и не е в тълпи. Разходки в парка, в гората, дори бягане из квартала. Това е здравословно. Хванете гората, ако имате възможност. Само стойте далеч от селата и други хора, особено.

Това, разбира се, не важи за онези, които са диагностицирани с вируса, имат симптоми или съмнения, че са били в контакт с болни. Те следва да се самоизолират, да следят здравето си и при проблеми с дишането незабавно да се свържат с личния си лекар или 112.

7. Маските няма да ви предпазят, но ще пазят другите

Вирусът е много малък, повечето маски не са подходящи за който и да е вирус, а и почти всички от нас не ги използват правилно. Носенето на маска няма да ви предпази да се заразите от другите. В определени случаи по-простите еднократни маски може дори да влошат шансовете, защото задържат капки от въздуха, а и ви карат да си пипате лицето. Има разбира се, маски, които са доста ефективни в този тип защита, но най-добре да се пазят за лекарите и сестрите, които се излагат всеки ден на пряка опасност от заразяване. На нас по улицата и в магазина няма да ни са от голяма полза, ако сме здрави.

Следва да носите маска, когато сте болни и кашляте. Това важи както за коронавирус, така и за грип и настинки. Дори да нямате симптоми, ако посещавате възрастен човек, за когото се грижите, задължително трябва да сте с маска, да си миете ръцете веднага след като влизате и да ограничавате физическия си контакта с него или нея докато сте там. Същото трябва да правите докато приготвяте или опаковате храна, която им носите. Така ще ги предпазите най-добре.

8. Повечето ще караме вируса

Това е неизбежно. Дори с хигиена и изолация рано или късно ще стигне до около 70% от населението. Така единственият въпрос е кога ще се разболеем и дали ще има достатъчно легла и лекари да се погрижат за тежките случаи. В момента 7-8% от активните случаи в Европа са такива. С най-голям риск са тези със заболявания на белите дробове и сърцето.

За жалост няма изгледи да бъдат разработени терапии в следващите месеци, така че неизбежно много възрастни хора ще се споминат дори при най-добрата апаратура и пълно внимание на лекарите. И да, това ще са поне няколко хиляди души. Това е мисъл, с която трябва да свикнем, но и да не забравяме, че единствено с спешни и драстични мерки тези случаи няма да бъдат десетки хиляди.

9.Не вируса ни убива, а собственото ни тяло

Има един мит, че боледуваме тежко от вирусите причиняващи това, които събирателно наричаме грип и настинка, защото ни е „паднал имунитета“. Всъщност това е точно обратното. Особено тежките случаи са заради свръх реакция на самият организъм срещу заразата. Тогава лигавиците ни се възпаляват, дихателните ни пътища се пълнят със слуз, от която кашляме много и в тежките случаи – бронхите ни се пълнят с течност и се затварят, което води със себе си бактериални инфекции и още усложнения. Всичко това е реакция на тялото в опит да се предпази, но когато е прекалено бурна, имунната система всъщност напада собствените си тъкани.

Не вирусът ни убива в такива случаи, а самото ни тяло. Една премерена реакция би била лека – главоболие, течащ нос, малко кашляне. Това означава здрава имунна система. Ако наистина има проблем с имунната система, няма да усетите никакви симптоми – включително възпаление и главоболие – докато е твърде късно. Тежките случаи, които изискват хоспитализация, всъщност се лекуват с лекарства подтискащи имунната реакция и намаляващи това възпаление. Обдишването пък е нужно, защото тялото в старанието си да изолира заразените тъкани, е спрял собственият си способ да получи кислород, което още повече натоварва органите.

10. Смъртността в новините не значи нищо

Говори се за 2, 3, 5% смъртност. Единственото, на което може да имаме доверие, са данните за най-възрастните, защото при тях почти винаги са тежки случаите и се отчитат. 7 до 14% смъртност над 70 години. Преди това не е въобще ниска смъртността, но много не се тестват и не знаем.

Никое от тези числа обаче няма значение, защото дори 0.5% смъртност сред младите пак означава стотици човешки животи. Призивите, които чуваме са, че трябва да се изолираме, за да предпазим най-възрастните, но в действителност пазим и себе си. По-младите и дори тези около 50-60 г. имат много по-големи шансове да оздравеят с обдишващи апарати и лекарско внимание. Ако същите лекари се грижат за още 50 души в отделението е едно. Ако се грижат за още 500 – шансовете ви намаляват сериозно дори да се на 30.

11. Не знам, но се учим в движение

Лекарите знаят вече доста как протича болестта COVID-19 благодарение на безпрецедентна обмяна на информация на световно ниво. За жалост, знаят твърде малко за самия вирус и какво следва след болестта. И не, не говоря за лекарите в България – никой по света не знае. Мерките, които се прилагат у нас са аналогични на онези навсякъде другаде. Някои по-бързо и строго, някои по-бавно ги въведоха, но се прави същото. Условията и разпределението на болните в държавите в различно, както и състоянието на здравната система, икономиката, информационното общество, доверието в институциите и прочие. Това са все неща, които влияят на развитието на епидемията.

Макар наистина статистиката за заразените и починалите да има своите условности, тя е изключително важна за тези опитващи се да се справят с епидемията. Обменът на информация, събирането, проверяването ѝ, проследяване на случаите и техните контакти е от критично значение. За жалост, здравните власти у нас не се славят като силни в това отношение. Това не означава, че няма много добри специалисти, които правят всичко по силите си в тази невъзможна ситуация.

12. Децата са в безопасност

Не, не са. Освен, че деца със сърдечни проблеми и компрометирана имунна система са уязвими, не трябва да забравяме, че това не е единствената зараза сега. Както казах – все още се върти морбили, в Европа има епидемия от коклюш, а скоро ще започнат и летните вируси. Не само, че имунната им система ще бъде отслабена и ще се преборят по-трудно с този вирус, не е достатъчно ясно какъв дългосрочен ефект ще има върху тях. Знае се, че подобно на грипа, но в много по-голяма степен влошава сърдечното здраве. Не е ясно обаче какви ще са последствията.

13. Паниката няма да убие повече хора от вируса

Икономическите, политическите и социалните проблеми причинени от вируса несъмнено ще внесат много хаос по света, че увеличи бедността и несигурността. Пазарите вече чувстват ефекта му силно. Никой не може да каже какъв ще е дългосрочният ефект, още повече, че се очакваше световна криза в следващите 6 месеца. Спорно е дали сегашната ситуация ще влоши този срив на пазарите или ще го смекчи – има аргументи и в двете посоки.

За обикновеното семейство това означава по-ниски доходи, по-високи цени на храните и повече несигурност. Това важи както за България, така и за която и да е страна по света. Някои сектори и държави ще бъдат ударени повече от други. Единственото, което ще помогне на възстановяването след идващата криза, ще е устойчивостта на гражданското общество, върховенството на закона и доверието в институциите.

Жална ни майка на нас българите по тези три точки.

Заболеваемост от грип и остри респираторни заболявания

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/grippe-data/

Покрай COVID-19 и числата, с които ни заливат всеки ден, започна интересна дискусия как се смята точно заболеваемостта и смъртността. Работата е, че точна мярка няма. Вероятностите някой да се зарази или да се спомине от една или друга болест зависят от много неща дори когато сме добре запознати с конкретните ѝ параметри.

Пример за това е грипът. Всяка година има грипна пандемия по света. Спрямо данните към сегашния момент, болестта причинявана от скорошната вариация на коронавируса – COVID-19 се разпространява по-бързо и е по-смъртоносна от сезонният грип, с който сме свикнали. Причината за това е както липсата на насъбран стаден имунитет, какъвто имаме при грипа, така и липсата на лекарства и ваксини срещу него. Всъщност именно липсата на стаден имунитет срещу новият за повечето по онова щам на грип се смята, че е причината т.н. испански грип да е толкова смъртоносен преди точно 100 г.

Аналогични сметки за заболеваемостта се правят и при грипа – гледа се колко хора с оплаквания са били обслужени в рамките на здравната система и при колко от тях е потвърден грип или други остри респираторни болести. Същото се повтаря всяка година. Това в никакъв случай не означава, че се изследват всички болни от грип. Прави се само извадка и на нейна база се интерполира както общия брой, така и разпределението на конкретните щамове.

Така от НЦЗПБ получаваме графика като горната, която ни показва колко и от какво има болни през годината. Порталът им за следене на грип и ОРЗ върви от доста време и има върви проект скоро да бъде обновен. Предвид крайно недостатъчният им персонал и колко бяха претоварени с епидемията от морбили миналата година и коронавирус – през тази, надали ще го видим скоро. Аналогично не виждаме да се използва и разработеният вече портал за електронни имунизационни картони, за което изглежда вина има бюрокрацията в министерството на здравеопазването.

Данните обаче са си там и се обновяват всяка седмица. Има по възрастови групи, области и включват обслужени лица, заразени и заболеваемост (обслужени спрямо заразени). Има новини 10 години назад как се е движила епидемията, което е полезно. За жалост, може да видим само седмица назад и единствено по графиките си личи какво е било средното за страната миналата година.

Оказа се обаче, че преди две години съм пуснал скрипт на сървъра ми, който да точи всяка седмица именно тези данни. Изгледа съм го забравил, както и данните, които е събрал от януари 2018-та.

На тяхна база направих набързо горната интерактивна графика на Carto. Не съм доволен как изглежда – не показва броят болни през времето, не може да се пуска промяна седмица по седмица, а и е малко бъгава. За съжаление нямам време да направят нова по подобие на тази за индустриалното замърсяване и българите в Германия.

Затова пускам свободно таблицата с данните. Надявам се някой да направи нещо по-добро. Покриват всички диагностицирани случаи на остри респираторни заболявания за тези две години седмица по седмица за различни възрастови групи и по области. За жалост няма разбивка дали тези хора са имали нужда от интензивни грижи, както и няма данни за смъртността специално от грип. От данните на НСИ може да се изведе месечна статистика на смъртните случаи от респираторни заболявания и годишна по възрастови групи. Ако не ви се нрави сметката им за заболеваемост спрямо „обслужени лица“, тези данни ще ви позволят да сметнете спрямо населението по възрастови групи взети от НСИ.

Ако някой пусне нещо или открие подобни визурализации или анализи, ще се радвам да ги пусне в коментарите тук.

Дяволът не е дошъл сам при пандемията преди 100 г.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/zabravenata-epidemiq/

Преди 100 години един друг вирус обикаля кълбото – т.н. испански грип. Заразява половин милиард души и убива между 20 и 50 млн. Информацията е била малко и бавна, но паниката също толкова голяма. Сега знаем повече, леченията са несравнимо по-добри и реагираме по-бързо, но и светът в много по-свързан, а фалшивите новини – повсеместни. Затова е трудно да се каже какво следва.

Един интересен аспект от епидемията през 1918-та ме притеснява обаче. Най-вече защото е все още възможен днес предвид паниката и липсата на лечение не само за конкретното заболяване, а и за други такива.

Става въпрос за т.н. „забравена“ епидемия, която е убила един милион души и е оставила стотици хиляди във вегетативно състояние. При други условия това би било първа новина, но след войната и на фона на десетки милиони починали от грипа, много от които на млада възраст, това странно заболяване остава на заден план.

Нарича летаргичен енцефалит и днед смятаме, че се причинява от рядка форма на стрептококова инфекция. Изглежда като всяка друга – боли те гърло. От нея обяче тялото развива изключително силна автоимунна реакция караща го да напада собствените си нерви. Епидемията преди 100 г. отшумява от самосебе си. В наши дни има единични случаи. Няма лечение или превенция. Има само някои начини да се помогне на хората останали с неврологични увреждания.

Замислих се, че в сегашната паника и дезинформация може пак да пропуснем подобна „паралелна“ епидемия. Не непременно от този енцефалит – има много подобни болести, а и вирусите не се „изчакват“ един друг, за да прескочат у хората или да мутират.

Вярно е, че дори най-елементарното ниво на здравеопазване в развиващите си страни днед е много по-добро от това, което дори най-богатите в света са получавали преди 100 г. Вярно е, че здравните служби работят много по-кординирано и не само обменят информация, но и синхронизират мерки и си помагат. Това е било немислимо тогава, а сега реакцията към COVID19 и дори глобалните усилия срещу полио го показват. Вярно е и че здравната култура на населението се е подобрила значително независимо от шегите по темата.

Информационната ни хигиена обаче е лоша. Доверието в институциите е ниско почти навсякъде. Политическата и медийната ни среда са затлачени от национализъм, популизъм, фалшиви новини и първосигнални мерки по всякакви теми. Всичко това създава риск не само да не се справим с належащия проблем, но и да не забележим „съпътстващи“ такива. Защото както е казал народа, дяволът не идва сам.

Стара и изпитана мярка за предпазване от новата чума

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/covid19-maska/

Покрай паниката с COVID19 реших, че е крайно време да върнем тези в обръщение. Чумата иде и аз съм подготвен!

Малко странно ме гледаха в метрото и леко трудно се диша в това, но ухае хубаво от цветята и миазмата няма да ме догони. Ето, не съм болен днес, нали? Значи работи.

Направих тази маска за около час снощи. От хартия е, но ако имате кожа няма да е много трудно използвайки същите модели. Някои дори я правят от хартия и отгоре залепват кожа, за да хванат по-добре формата.

Използвах дебел картон по подобие на другите хартиени модели, които съм показвал преди. След това го боядисах с черни водни бои, така че да остане зацапано. За прозорците за очите импровизирах с пластмаса и черно тиксо. Моделът ще намерите тук, но има много други в мрежата, включително с типичната за онова време шапки.

Ако все пак не искате да се давате на паниката, но искате да научите повече за вируса, запомнете, че трябва редовно да си миете ръцете, да не си пипате устата или очите докато сте навън без да са ви чисти ръцете и да ограничавате контактите с болни със симптоми на грип. Това е единственият начин да се защитите. Ще намерите повече информация и съвети на страниците на НЦЗПБМЗ и ECDC. Не разчитайте на социалните медии и кафявите сайтове, защото най-често ще срещнете фалшиви новини и евтини сензации.

Колко бързо откликваме на зов за помощ?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/darenia/

Вчера попаднах на поредната кампания за събиране на пари за болно дете. Сумата беше висока, операцията спешна, но с висока успеваемост. Хората се отзоваваха бързо. Докато влязох да даря 30 хиляди евро вече бяха събрани за няколко часа.

Днес сутринта видях, че цялата сума от над 160 хиляди евро е била осигурена. Макар да се очакваше – видяхме го при други кампании набиращи дори повече средства – се учудих колко бързо стана сега. Затова реших да видя колко бързо са откликнали хората.

Вече ми е малко професионално изкривяване, но… свалих данните за даренията. Публични са на сайта и изтрих всички имена и друга информация. Целта ми не е да изследвам конкретната кампания, а реакцията на хората като цяло. Времената в графиките долу са в UTC – два часа назад спрямо София.

Малко над 6900 души са дарили пари. Сумата е събрана за 12 часа и 40 мин. от първото дарение. 90% от сумата бе събрана за 7 часа и 40 мин. Най-голяма беше активността снощи между 9:30 и полунощ българско време. В един момент на всеки 10 минути са се събирали между 5 до 8 хиляди евро от 250 души. Нов пик се забелязва тази сутрин след като сумата е отдавна събрана и преди кампанията да бъде спряна.

Средната дарена сума е 27€. 42% от даренията са анонимни и малко по-високи – средно по 29€. 116 от дарилите са дали 150€ или повече. 7 от тях са дали между 1000 и 2000€. 1200 са дали под 10€, а още 2500 – между 10 и 20€.

Всичко това показва, че хората могат да се организират бързо, да отделят, да даряват и да помогнат. Надявам се операцията да е успешна и детето да се възстанови. Имаше наскоро подобен случай, в който събрахме бързо парите и детето е вече добре.

Всичко това е наистина прекрасно, но все така остава въпросът защо въобще се налага да се стига до тук и защо отнема седмици, а понякога и месеци на НЗОК да реагира адекватно. Опитал съм се да отговоря в анализите си на техните данни:

Няма да е по-зле като ни настигне коронавируса – същото ще е

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/covid19-bulgaria/

Ще е доста зле като COVID-19 стигне България. Подготовката на здравните власти да оставим настрана. Друга ще е водещата причина…

Голяма е думата „карантина“. Всъщност инструкциите за идващи от рискови региони при липса на симптоми са за „себенаблюдение“ и евентуално „предпазване от социални контакти“. Едва при първи симптоми и съмнения за болест трябва да се „изолираш сам“ и да търсиш личния лекар по телефона. Карантината е за диагностицирани случаи.

Това изисква лична отговорност, грижа за здравето на околните колкото от самите хора с вероятен контакт, толкова и от работодателите, които следва да разбират, че един болен може да им съсипе процесите, производството и всичко за доста време.

Но няма да стане така. Не защото няма риск или защото министърът и въобще висшите чиновници се оплетоха за пореден път в абсурдната си комуникация по важна тема.

Причината е, че никой не му пука. Всяка година грипната епидемия си минава и занимава и отнема стотици животи. Но като сме болни от грип не си стоим вкъщи – инструкциите за него са реално същите, а и болничният не е проблем. Не, ходим си на работа, щото шефът ще се сърди, работата се трупа, а и нищо ни няма бе. Нали си пием хомеопатията – ще ни мине. А после като заразим половината екип и се окаже, че сме вече с пневмония, щото „ма то сигурно от фалшивата хомеопатия са ни пробутали“, работата съвсем ще спре и шефът може да се сърди само на себе си, защото си е негова вината.

Та при коронавируса ще е още по-зле – младите го карат съвсем като настинка. Децата още по-леко. Поне повечето. Е, смъртността при най-възрастните започва от 4%, а при тези над 80 е 15%, но това си е тяхна работа, нали? И при грипа възрастните също най-много умират, но също деца и бременни. Щом до сега за тях толкова не ни пукаше и дори при наличие на ваксина намаляваща двойно риска от зараза и усложнения я отказваме, защо при коронавируса да е по-различно? Защото има паника в социалките? Ми не.

Същото ще е.

Ще дойде, ще отмине коронавируса, ще утрепе 100-тина пенсионери и няколко деца със сърдечни проблеми и пак ще махнем с ръка, че „на мене нищо толкова не ми се случи“ и к’во толкова се шашкат всички?!

А, че говоренето на министъра и други от темата е под всякаква критика е пределно ясно. Особено вчерашните изказвания за пореден път илюстрират нещо които говоря отдавна – огромна част от публичните скандали и проблеми са всъщност заради лоша комуникация.

Кой какво бил казал и направил, как го обяснили на министро и Борисов, те какво разбрали и как си го превели на техния си … език, как са го обяснили на медиите, те какво си избрали за заглавието и какво за 4-ти параграф в материала… и докато първите по разваления телефон вземат думата и обяснят за какво става дума, вече е късно и паниката е станала по-важна от темата.

Иначе, ако търсите информация конкретно за вируса и предстоящата пандемия, страницата на НЦЗПБ, МЗ и ECDC да единствените надеждни източници. Социалките и медиите не са.

Децата на България родени в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/balgarcheta-rodeni-zad-granica/

В световните класации България се води като страната загубила най-голяма част от населението си след падането на Берлинската стена до сега. Най-просто казано, това е следствие от съвпадането времево на икономическият и политически преход с демографският такъв. Половината от това намаление се дължи на вътрешни демографски процеси, които може да проследим до 50-те години на 20-ти век. Другата половина обаче е заради емиграцията и именно тя ще има най-силен ефект върху бъдещите поколения.

Преди пет години поисках данни от ГРАО именно за част от следващото поколение – българчетата родени зад граница за десет години назад. По-точно справката покриваше всички деца с българско гражданство, чиито място на раждане е зад граница и българският акт е издаден на база такъв от чужбина. Направих визуализация показваща колко са и къде по света може да ги намерим.

Наскоро поискаха подобна справка, но за последните 30 години – от началото на 90-те до сега. Отново включих и деца, родени в този период, но получили гражданство след натурализация. Както миналия път, и този имаше известни грешки в справката на ГРАО, които се наложи да се изчистват – като родени в Югославия след разтурването й. По-важното е, че коригирах данните, за да отчета семейства, които все още не са регистрирали децата си в България. Подробности за корекцията и процесът на регистрация ще обсъдя по-долу.

Накратко информацията в този текст:

  • 299481 деца са български акт за раждане и място на раждане извън България в регистъра на ГРАО между 1990 и 2018
  • Оценката ми е за още 32 хиляди деца, които вече са родени, но ще бъдат регистрирани в близките години. С тях общият брой става 331606
  • 33% от тези деца са родени в Турция. Още 11% са родени в страни с предимно натурализирани българи като Молдова и Северна Македония
  • 183460 са българчетата родени в страни с български емигранти като Германия, Великобритания и САЩ.
  • Преди 2008-ма Испания и Гърция са имали най-много такива деца, но след това намаляват сериозно
  • След 2010-та се забелязва сериозен пик в Германия и Великобритания
  • Практиката на консулствата и Външно по отношение на актовете за гражданско състояние е разнородна и непостоянна, което обезкуражава родители да регистрират децата си в България

В следващите раздели има интерактивни графики, които ще се променят докато четете историята. По-нататък ще може да контролирате изгледа им или да се връщате назад, за да разглеждате различни аспекти от данните. Може да натиснете този линк, ако желаете да изключите динамичните графики и да виждате само статични снимки. Полезно е при малки екрани.

Колко и къде са децата?

Този въпрос е пословично труден и съм обяснявал преди защо. Всичко зависи от дефинициите, които използваме и въпросите, които питаме. От така зададената справка, данните на ГРАО показват 299481 деца родени в чужбина между началото на 1990 и края на 2018. С корекцията след моя анализ реалният им брой е по-скоро 331606. Така оценката ми е за 32 хиляди деца, които са родени от български граждани, но ще им бъде изваден акт за раждане в следващите 10 г.

Както се очаква, това число има много условности, които ще разгледаме в следващите редове. От разделението по държави се вижда, че за тези почти 30 години най-голям дял имат децата родени в Турция. Те представляват една трета от онези 330 хиляди, които споменах горе. Това са наследници на жертвите на изселването на български граждани през 80-те в Турция, които са получили паспорт по право след 90-та година. Малка част от тях живеят в България. Мнозинството са все още в Турция и една немалка част ще намерим в западна Европа. Интересното за Турция е, че броят на децата с българско гражданство родени там расте относително постоянно до 2010-та, след което се стабилизира около 5000 на година.

Като общ брой следват Германия, Испания и Великобритания. Огромната част от децата в Германия и Великобритания са се родили в последните 10 години. В Испания и следващата държава – Гърция има силно намаление след пика преди 10 години. Има стабилен брой през годините от САЩ, който обаче е подценен, тъй като административната тежест заради разстоянието и недостатъчното консулско обслужване прави много трудно за доста да вадят български паспорт, освен когато не е крайно наложително.

Виждаме доста деца в Северна Македония, Молдова и Русия. Това са както деца на натурализирани граждани, така и такива, които са родени през 90-те, но са натурализирани едва наскоро. Предвид колко е бавна и изпълнена с корупция е процедурата, последното надали е толкова рядко. В тази връзка може да очакваме все повече деца с българско гражданство родени в Албания предвид пика от натурализирани граждани от там в последните години.

Заради изброените няколко държави, както и няколко други, разделих данните на такива, където има предимно натурализирани граждани и такива, за които е известно, че има много емигрирали българи, които са родени в България. Към първата група включих и Турция макар българите там да не са натурализирани, а възстановили гражданството си. Това разделение не е точно и по други причини – справката ми от ГРАО показва само месторождението на детето, но не и произхода на родителите им.

Ако имаме и това, ще видим, че немалко деца родени в Германия и Великобритания са от семейства на натурализирани българи. Макар да има индикации, че повечето българи в Молдова и Турция си остават там след като получат гражданството, немалко минават транзитно през България и емигрират в западна Европа. Особено в десетилетието след приемането ни в ЕС сериозна част от диаспората се формира именно от такива хора. Анекдотно сведение, но показателно за това е, че всеки ден поне една трета от чакащите пред българското консулство във Франкфурт са македонци.

Дори да имаме такива данни обаче, трудно може да кажем със сигурност кой какъв е. Отново – всичко зависи от дефиницията на „българин“. Има немалко смесени бракове. Ако погледнем още едно поколение назад пък практически всички в Турция и Северна Македония ще имат роднина родени в България. Затова е невъзможно да се направи строго класифициране на данните. Натурализирани българи емигрирали във Великобритания, например, са им се родили деца там, които тук причислявам към броя деца на „емигрирали българи“.

Това, което е по-лесно, е разделение по континенти. Виждаме, че мнозинството от българчетата родени зад граница са в Европа. В Азия почти всички са в Турция. В америките очаквано най-много са в САЩ и Канада. Всъщност, в Канада има учудващо много българчета предвид, че имат аналогични проблеми и предвид заявките на някои в местната общност в щатите, че там е имало стотици хиляди българи.

Ако изключим държавите, където има предимно натурализирани българи, виждаме, че силно намалява броят деца в Азия. Има деца родени в някои интересни страни в последните 30 години – 78 в Нигерия, 4 на Сейшелите, 9 в Хон Конг, 42 в Чили, 24 в Судан, 41 деца в Южна Корея и дори едно регистрирано в Северна Корея.

Всъщност, гледайки така само страните с предимно емигранти дошли от България, виждаме, че броят на българчетата в чужбина излиза 183460. Тоест децата на натурализирани българи и такива възстановили паспорта си в Турция представляват поне 44% от справката на ГРАО.

Ако ги пръснем по географски принцип, както съм показал долу, виждаме отново, че българи има по цял свят. Един съществен детайл тук е, че някои от тези деца са само родени в такива екзотични страни докато постоянното пребиваване на родителите им е някъде другаде.

Това може да е защото са пътували по работа – като семействата на дипломатите – или на почивка и се е случило детето да се роди там. Това не означава, че децата ще продължат да живеят където са родени. Някои се връщат в България, други – където са емигрирали родителите им. Особено при българите в чужбина е невъзможно да разберем къде точно живеят, което прави и преброяването на емиграцията по региони и дори държави толкова по-трудна.

До тук разглеждахме общия брой родени в последните 30 години. Динамиката как се натрупват през годините също е интересна. Виждаме, че има силен скок на родените в Германия веднага след падането на Берлинската стена. След това намаляват силно за 20 години докато след 2015-та са поне 4500 на година. Обяснение за това е рязкото увеличение на диаспората ни в Германия както от хора емигрирали от България, така и от българи преместили се от Испания, Италия и Гърция, а и в не по-малка степен от натурализирани българи дошли от Молдова и Македония.

Междувременно виждаме голямо увеличение след 2000-та на родените в Испания и Гърция, което силно намалява след кризите в тези страни. Това е едно от сведенията колко голяма част от емигрантите ни там са напуснали тези страни предимно местейки се в Германия и Великобритания. В последната, впрочем, също има доста голям пик в последното десетилетие, най-вече заради установилите се студенти, които вече създават семейства.

Друг начин да разберем как се променя броят родени в чужбина е, да погледнем промяната през годините. Тоест не натрупването, а броят добавени през всяка година. Виждаме описаното горе от различен ъгъл – скокът в Германия в последните години и забавянето в други европейски страни.


Сигурно сте забелязали, че има линкове за контролиране на графиките в горния ляв ъгъл. Чрез тях може да спирате и пускате въртенето на годините, да показвате само страните с емигранти или всички взети заедно, натрупването оте 90-та насам или добавените всяка година. Ако се върнете назад в статията ще видите същите параметри в различни изгледи като някои ще се променят заради историята.


Нещо важно, което трябва да разберем за тези данни е, че увеличението на тези деца не означава, че повече българи напускат страната. От други източници виждаме обръщане на тенденцията. Пикът на българчетата родени в няколко страни се дължи на редица фактори. Основният е български студенти и емигрирали за работа преди над десетилетие, които вече имат стабилни доходи и са се решили да имат деца. Затова промяната в данните тук са по-скоро ехо от миграционни ефекти години по-рано.

В голяма степен тези данни са сведение за размера на емиграцията ни по страни. Макар да има доста условности, някои от които засегнах по-горе, в голяма степен показват къде български емигранти се установяват и създават семейства. Докато някои от тях не регистрират детето си в България, повечето го правят. Понякога причините за първите са емоционални – яд срещу българската държава, управляващите и държавната машина като цяло. Затова и виждаме хора отказващи се от гражданството си. При мнозинството обаче проблемът е чисто административен.


Приносът на консулствата

Законът за гражданска регистрация задължава всеки българин да извади български акт на детето си където и да е родено то. Също така задължава дипломатическите и консулските представителства, когато научат за такова дете, да изискват по служебен път чуждестранния им акт за раждане, да го изпращат в България, за да се извади български. По същия закон всеки български гражданин може да даде акта за раждане на детето си родено там и да иска по административен път да му се издаде български, който да получи пак в консулството.

Оказа се доста трудно да се разбере колко често се случва това. Това е отчасти заради привидното незнание на Министерството на външните работи какво се случва. Поне с това впечатление оставам от действията им след като им изпратих серия от запитвания по ЗДОИ. Оказа се, че са ги препратили на всички консулства по света, за да съберат числа, които би трябвало вече да имат при себе си. Така освен всичко друго, създават допълнителна работа на и без това претоварените служители там.

Основната причина обаче е, че има много различия – в местните условия, във взаимодействието с приемната държава, в самата диаспора и нуждите им, в административното обезпечение и отдалечеността на консулството. По неофициална информация актовете за гражданско състояние, каквито са тези за раждане, следва да се изпращат единствено и само по дипломатическа поща. Тя обаче е скъпа и се случва рядко, особено за по-отдалечените места.

Това означава, че ако искате да ви се издаде акт в консулството, почти сигурно е, че ще чакате поне шест месеца, а понякога и година докато мине пощата. В официалния си отговор министерството отказа да уточни колко често минава въпросната поща, тъй като е държавна тайна. Казаха обаче, че от миналата година има инструкция към всички консулства да използват лицензирани куриерски услуги за изпращането на актове за гражданско състояние. Същите се използват вече за паспорти и лични карти и се заплащат от гражданите.

Това означава, че от сега нататък би трябвало да е много по-бързо и лесно да регистрирате детето или брака си в чужбина и да получите акт за раждане и нови лични документи. Остава въпросът дали консулствата ще имат административен капацитет за целта. Има сведения, че по-натоварените директно отказват да извършват такива услуги, тъй като им е непосилно.

Служебно регистриране

Това не означава, че актове за раждане не се издават така. От събраната информация става ясно, че 4550 акта за раждане са били препратени от консулствата на МВнР между 2015-та и декември 2019-та. По същия начин са минали още 4102 акта за брак и 3247 – за смърт. Това е на фона на 79471 раждания регистрирани в ГРАО за същия период. Следователно за 94.3% от българите зад граница им е било по-лесно да пътуват до България за акт на детето си, отколкото да го направят в близкото консулство. От това лесно може да предположим, че още доста не им се занимава с процедурата когато детето получи по-лесно чуждо гражданство.

Между държавите също има големи разминавания в тези услуги. Отново – местните условия го предполагат. В Германия, Великобритания, Франция, Белгия и Швеция между 1.5 и 3% от актовете се изпращат от консулствата към МВнР. При някои родителите сами ги изпращат, но в повечето случаи местната страна ги изпраща служебно на консулите, те проверяват дали родителите вече са ги подали в ГРАО и ако не – препращат ги за служебна регистрация. Затова, ако дете е родено в тези страни, има вероятност да има българско ЕГН заради законовите изисквания дори родителите му да не са предприели тази стъпка.

В щатите има учудващо малко такива актове – едва 2.7 от всички регистрирани деца. Това може да е заради малкото консулства в страната – може да е все тая за родителите дали ще извадят акт при следващото си връщане в България или дали ще трябва да отделят няколко дни за две отделни пътувания на хиляди километри до посолството. Тук могат да взимат пример от Испания, където консулските ни служители не само са препратили документите, но и са извадили и предали на родителите български акт за раждане за близо 50% от българчетата родени там.

При Ирландия този дял е 17%. Молдова – 30%. При Норвегия, където за последните 5 години са се родили 554 българчета, 83% от актовете са препратени към министерството служебно, но нито един не е издаден и даден на родителите съдейки по справката. Аналогична е ситуацията в Южна Африка (82%), Чехия (60%), Русия (47%) и Украйна (26%). В Молдова 30% от живеещите там са извадили акта си за раждане директно в консулството. Интересен е Кипър, където все още има много българи и немалко деца, но едва 7 от 1044 акта за този период са минали въобще през консулството.

Сравнение и корекция на данните

Преди да разясня корекцията на данните, ще започна с по-нагледно сравнение между държавите с най-големи диаспори. Тук съм изключил тези, където има преобладаващо натурализирано население или такова върнало си българското гражданство. В „други“ съм включил само държавите с емигранти дошли предимно от България.

Графиката показва броя родени по години, а не натрупаните до сега. Забелязва се драстичният пик в Германия, за който стана дума горе. Докато до 2010-та е имало приблизително толкова родени, колкото във Великобритания, след това се увеличава от няколко стотин до няколко хиляди. В същото време децата родени в Испания намаляват след пика от 2008-ма. В Гърция пикът е бил през 2010-та. В САЩ изглежда няма особена промяна в последните години. Вижда се забавяне и в увеличението в други държави.

Един интересен аспект тук е, че тези данни обхващат доста дълъг период. Това означава, че поне някои българи родени през 90-те в чужбина сега вече имат свои деца. Макар някои да се съмняват, че са запазили езика си и самосъзнанието си, а още по-малко, че ще извадят български паспорт на децата си, всъщност това въобще не е изключение. За да разберем колко обаче трябва ГРАО и НСИ да въведат индекси и да публикуват данни подобни на тези в Германия – за населението с мигрантски корени и родени в чужбина първо и второ поколение.

Всички данни до сега включваха корекцията, за която споменах в началото. През 2014-та получих данни с идентично искане към ГРАО, но за по-малък период – 2004 до 2013-та. Тогава споменах условността, че не е ясно колко още деца ще бъдат регистрирани със закъснение от месеци и години. Макар изискването по закон да е 6 месеца, често отнема повече особено, ако минава през консулствата.

С новата справка добиваме някаква представа за това. Сравнявайки данните за 2004-2013 според двете справки виждаме, че средно около 18-20% от децата са регистрирани по-късно. Още 10-15% закъсняват с година-две.

Има няколко причини да не приемаме тази разлика за абсолютна. Първата е, че при всяка справка на ГРАО съм намирал грешки и разминавания. Второ, причините за закъснение преди 10 години може да ги няма сега. Не трябва да забравяме, че по средата на онзи период България влиза в ЕС, което променя ситуацията за много българи. Такова събитие през последните 10 години няма. Отделно промени в законите и практиките, консулските услуги и хаотичната работа на Агенцията за българите в чужбина добавят много шум в данните. Също така цитираните проценти са средни за всички българи в чужбина. Разминаванията между страните са сериозни.

Опитах се да отчета особеностите на повечето държави и горните проблеми в корекцията си. Така долу виждате как съм извел прогнозата си за децата, които вече са се родили, но тепърва предстоят да се регистрират. В синьо са данните на ГРАО за страни, където има предимно емигранти идващи от България. Спадът през 2018-та отдавам именно на такова забавяне. След корекцията се вижда възходяща тенденция.

В жълто пък са данните на ГРАО за страните с натурализирани българи плюс Турция. Корекцията ми не променя тенденцията, но увеличава значително общия им брой. Всъщност именно тук е най-голямата несигурност, тъй като в процесът на натурализация има най-много промени през годините. Именно затова повечето семейства бързат да регистрират децата си. От тази гледна точка имам съмнения, че тук корекцията ми е леко завишена. Ще се компенсира обаче от децата на бъдещи натурализирани семейства.

Епилог

Задълбавайки твърде много в данните рискуваме да се изгубим в условностите и компромисите, които взимаме в анализа им. Затова е важно да се описват подробно. Има много спекулативни твърдения за демографията в медиите и неизменно такива намират място в политически изказвания и дори иначе доброжелателни доклади на неправителствени организации и държавни органи. Нюансите и детайлите липсват почти изцяло.

Ситуацията не е в никакъв случай добра, но излишното ѝ преекспониране и гонене на сензации не помагат по никакъв начин да се разбере проблема или да се открие някакво решение. Децата родени от българи в чужбина са много и доста хора ще нададат стон, че те са изгубени за България. Това не е непременно така – историята е пълна с всякакви завои и обрати. Важно е да ги разбираме и да се учим от тях. За целта са ни нужни точните числа и разбиране какво означават, а не измислени и нахвърлени набързо.

Данни от ГРАО от сегашната справка и тази преди 5 години може да свалите тук. Други полезни статии по темата:

Майчинските в Германия и социалният проблем надничащ зад тях

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/maichinski-de-2/

Тези дни германската статистическа служба обнови данните за изплатените майчински. Писах за тях миналата година разгледайки по колко месеца и колко често взимат майки и бащи.
Нещата малко са се променили тази година. Увеличението на изплатените суми съответстват с повишените заплати, но и доста точно с нарастващата инфлация. Затова реално положението е същото. Тенденцията все повече мъже да получават обезщетение за бащинство се запазва, което е добър сигнал.

Това, което ми направи впечатление, а го бях пропуснал миналия път като гледах данните, са сумите. Посочих разпределението тогава, но днес забелязах колко много от жените получават минимума. По-точно, 45% от изплатените майчински са под 500 евро, a общо 63% – под 750 евро. За сравнение 781 евро е линията на бедността за сам човек в Германия. Едва 8.4% жени са получавали над 1500 евро и то защото заплатите им са били над 3000 евро нето – нещо, което е доста по-рядко, отколкото доста тръгнали към Германия си мислят.

Смятайки средно парите, излиза, че половината от жените в Германия взимат майчински близки до средното в България. Разликата е, че се взимат по-кратко време в Германия, а втората година няма въобще обезщетение. Минималните суми се оказва, че са също близки.

Причината за разликата е в предишните доходи. Докато 86% от мъжете са имали работа преди това, при 52% от жените са нямали такава, а при половината от останалите заплатата е била толкова ниска или часовете малко, че са били около минималното обезщетение. Това проличава не само при майчинските, но и с още по-голяма сила при пенсионното осигуряване. Пенсиите на жените са с 20 до 35% по-ниски в зависимост от сектора и провинцията. Много получават само социална пенсия. Така гледайки само пенсиите, над 60% от жените остават под прага на бедността, особено след развод или смърт на партньора.

В младините им обаче на фона на ниските доходи за немалка част от населението и факта, че обезщетението за майчинство и бащинство са в най-добрия случай 60% от нето заплатата, е направо учудващо, че някои бащи взимат бащинство. Единствената причина на този етап е, че 2 месеца от платеният отпуск могат да бъдат взети само от другия родител – почти винаги бащата. 64% от тях не се възползват въобще от него. От останалите повечето са такива с висок доход, които могат да си позволят да загубят над половината от заплатата си с цел да изградят по-добра връзка с детето си. 8 от 10 бащи, които се решават на това, го взимат минимума от 2 месеца.

Аналогичен проблем има и в България и на много места, където има максимален доход и съответно обезщетение. Така родители в България в висок доход също ще загубят половината при майчинство или бащинство. Разликата е, че в Германия това се случва дори със средните и ниски доходи и намалението дори при тях е с поне 60% от чистите пари, а не 10% от брутото, както е в България.

Това, което не очаквах от данните, беше колко ниско обезщетение взима голяма част от семействата. При разлика в заплатите от 4-5 пъти, странно е, че над половината семейства получават същите майчински както средното в България.

Други статии, които може да са ви интересни в тази връзка, са тези с данните за българите в Германия, за социалните грижи и защитата на уязвимите и пенсионното осигуряване.

Източник: DeStatis