All posts by nellyo

Директивата за авторското право в цифровия единен пазар е гласувана от ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/26/dir_copyright/

На 26 март 2019 ЕП прие чрез гласуване с 348:274 гласа Директивата за авторското право в цифровия единен пазар.

Две гласувания днес са свързани с приемането на тази директива.

Първото (№22 от дневния ред)  е процедурно – ще допуснат ли депутатите да се гласуват отделно изменения в текста на здирективата. Само с пет гласа разлика – 317:312 –  е решено да не се допуска гласуване на изменения (отделни разпоредби). Дори с по-малко, защото  шведите се объркали и натиснали грешния бутон. И те си имат проблем

Ако Lundgren и Wingren заедно със социалдемократите Ludvigsson и Guteland бяха гласували за допускане на изменения, членове 11 и 13 можеха да бъдат заличени.

Но в историята няма “ако”. От българските депутати допускането на изменения подкрепят осем – Кючук, Бареков, Джамбазки, Неков, Пирински, Малинов, Майдел и Уручев. Възможно е това да са депутатите, които биха гласували срещу отделни разпоредби. Но до такова гласуване не се стига, защото мнозинството (317 гласа)  е на обратно мнение – и гласуване на изменения не се допуска.

Второто гласуване (№23 от дневния ред)  е за приемане на директивата. Тук вече разликата в гласовете е по-голяма. Със 70 гласа преднина мнозинството в ЕП приема директивата, включително чл.11 (нов 15) и чл.13 (нов 17).

Между  тези 274, които гласуват против,  са и Реда, и Маковей. От българските депутати срещу директивата са гласували двама – Джамбазки и Неков.

Група депутати от ГЕРБ/ЕНП – Ковачев, Майдел, Новаков, Уручев – както и Бареков се въздържат.

Протоколът/  copyrightvote

Какво следва –

Юлия Реда се спира на този въпрос в изказването си днес:

 

Позицията на ЕК е известна, според Комисията тъкмо това е необходимата ревизия. Съветът се очаква да гласува на 9 април. Следва транспониране в срок от 24 месеца от влизането на директивата в сила.

Много вероятно е тази директива да има трудна съдба и да се наложи Съдът на ЕС да се занимава с нея. Жив е споменът за 2006/24, която беше трудно и в протести приета, трудно и в протести въведена в националните законодателства и накрая беше обявена за невалидна.

ЕС: Система за бързо предпреждение срещу дезинформацията (Rapid Alert System, RAS)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/25/ras/

Европейската комисия и Върховният представител предложиха конкретни мерки за справяне с дезинформацията, включително създаване на Система за бързо предупреждение (Rapid Alert System, RAS) , както и стриктен контрол върху прилагането на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията, подписан от онлайн платформите.

Планът за действие също така предвижда увеличаване на средствата, които се отделят за тази цел.

Системата за бързо предупреждение включва платформа и мрежа от 28 национални точки за контакт.

#savethenet: авторско право: какво ще гласува ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/23/savethenet/

Благодарение на Юлия Реда, член на ЕП, се ориентираме във версиите на проекта на Директива за авторското право в цифровия единен пазар. Става ясно, че най-противоречивите разпоредби – чл.11, права на издателите и чл.13, филтри – вече са чл.15 и съответно чл.17 от проекта – и така ще останат във версията за гласуване – то е насрочено за във вторник, 26 март, 12 и 30.

Ето и целият проект на директивата.

Разпоредбата на известния ни член 13 е разположена (вече като чл.17) на страници 120-129.

Говорят експертите

EСПЧ: ново решение за отговорността на онлайн изданията за коментари

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/echr-8-10/

ЕСПЧ отново се е занимавал с въпроси, обсъждани по делото Delfi v Estonia. Това беше делото за отговорността на собственика на сайт за коментари във форумите, по което ЕСПЧ прие, че собственикът може да е отговорен при определени обстоятелства.

След това решение – потвърдено впрочем от Голямата камара през 2015 г. – Съдът отново се занима с отговорността за форумите и по делото Magyar Tartalomszolgáltatók Egyesülete and Index.hu Zrt v. Hungary (2016) прие, че собственикът на сайта не е отговорен. Така трябваше да стане ясно, че няма общо правило, в някои случаи собственикът е отговорен, в някои случаи – не. Преценката всеки път е конкретна, но има някои общи принципи.

Третото и последно засега произнасяне беше по делото Pihl v. Sweden (application no. 74742/14) – тук жалбата е обявена за недопустима с оглед най-вече на факта, че коментарът  не съдържа подбуждане към насилие и е публикуван в един малък блог, управляван от сдружение с нестопанска цел, което прекратява  достъпа в деня след искане на заявителя и девет дни, след като е бил публикуван коментарът.

Има съобщение за четвърто решение относно отговорността на собственика на сайт за коментари на граждани – това е решението от 19 март 2019 по делото Høiness v Norway. Като обсъжда баланса между чл.8 и чл. 10 от Конвенцията, Европейският съд по правата на човека единодушно постановява, че няма нарушение на член 8 (право на зачитане на личния живот).

Mona Høiness,   известен адвокат, завежда дело  срещу компанията Hegnar Media AS и г-н Х., редактор, работещ за интернет портала Hegnar Online, за клевета. Тя заявява, че нейната чест е засегната в три коментара, направени анонимно на форума на Hegnar Online. Ответниците твърдят, че не са знаели за коментарите и че те са били премахнати веднага след като са разбрали за тях.  Съдилищата в Норвегия  се  произнасят в полза на медията.  

Mona Høiness се обръща към Съда в Страсбург.

В решението на ЕСПЧ първо се напомня, че при обсъждане на конкурентните интереси съгласно член 8 и член 10, Съдът е установил общи принципи, обобщени в Delfi AS срещу Естония.

В случая:

  • твърденията не представляват клевета по националното право,
  • в никакъв случай не са реч на омразата или подбуждане към насилие;
  • дискусионните форуми не са били особено интегрирани в представянето на новини и по този начин не изглежда коментарите да са продължение на редакционни статии;
  • по отношение на мерките, приети от Hegnar Online – има изградена система за модериране, освен това читателите имат възможност да кликнат върху „предупреждение“ и да участват в модерирането; един от коментарите дори е изтрит по собствена инициатива на изданието преди получаването на уведомяване от адвоката на г-жа Høiness. От изданието са действали по подходящ начин.

В съответствие с установените принципи в решението Delfi AS срещу Естония, няма основание Съдът да замени с различно становище решението на националните съдилища.

Съдът намира съответно, че националните съдилища са действали в рамките на тяхната свобода на преценка и няма нарушение на чл.8 ЕКПЧ.

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: резултати от наблюдението

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/code/

На 20 март ЕК публикува най-актуалните месечни доклади на Google, Twitter и Facebook за постигнатия през февруари напредък по изпълнението на поетите ангажименти за борба с дезинформацията. Подписалите Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията онлайн платформи имат ангажимент да докладват своя напредък преди изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

  • Всички платформи са потвърдили, че техните инструменти за оценка на прозрачността на рекламите с политическо съдържание ще започнат да функционират преди европейските избори през май.
  • Комисията призовава онлайн платформите да работят съвместно с научни изследователи и проверители на факти. Този достъп би могъл да спомогне за получаването на пълна и безпристрастна картина на моделите и тенденциите за дезинформация и следва да бъде осъществен при пълно зачитане на Общия регламент относно защитата на данните.
  • Комисията настоява разработваните от онлайн платформите инструменти да са достъпни във всичките 28 държави — членки на ЕС, а не само в някои от тях.

БСП пита Конституционния съд залагат ли цензура промените в закона за личните данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/const-zzld-journ/

Заглавието е на Капитал – изданието съобщава, че 55 депутати от БСП оспорват текста от ЗЗЛД, който въвежда журналистическото изключение, предвидено в GDPR.

Президентът наложи вето върху този текст, но мнозинството го прегласува.

Чл. 25з, ал. 2 от ЗЗЛД

При разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който лични данни, събрани за целите по ал. 1, стават достъпни, балансът между свободата на изразяване и правото на информация и правото на защита на личните данни се преценява въз основа на следните критерии, доколкото са относими:
1. естеството на личните данни;
2. влиянието, което разкриването на личните данни или тяхното обществено оповестяване би оказало върху неприкосновеността на личния живот на субекта на данни и неговото добро име;
3. обстоятелствата, при които личните данни са станали известни на администратора;
4. характера и естеството на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
5. значението на разкриването на лични данни или общественото им оповестяване за изясняването на въпрос от обществен интерес;
6. отчитане дали субектът на данни е лице, което заема длъжност по чл. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, или е лице, което поради естеството на своята дейност или ролята му в обществения живот е с по-занижена защита на личната си неприкосновеност или чиито действия имат влияние върху обществото;
7. отчитане дали субектът на данни с действията си е допринесъл за разкриване на свои лични данни и/или информация за личния си и семеен живот;
8. целта, съдържанието, формата и последиците от изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1;
9. съответствието на изявлението, чрез което се упражняват правата по ал. 1, с основните права на гражданите;
10. други обстоятелства, относими към конкретния случай.

Искането до Конституционния съд, публикувано в lex.bg, твърди, че съществува противоречие на изменението на ЗЗЛД с принципите на правовата държава, чл.4 Конституцията – и съдържа широко позоваване на Решение 7/1996 на Конституционния съд относно свободата на изразяване.

КЗК разреши придобиването на Нова Броудкастинг Груп

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/22/cpc-nova/

Адванс Медиа Груп, търговско дружество, свързано с К.Домусчиев и Г.Домусчиев, има намерение да придобие едноличен контрол върху „Нова Броудкастинг Груп“ АД.

В КЗК е постъпило искане да направи оценка на сделката и да постанови решение, че настоящата сделка не представлява концентрация; или да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК; или да разреши концентрацията,
тъй като тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на съответния пазар.

Произнасянето на КЗК е крайно любопитно поради скорошното решение, с което се отказва на Келнер да придобие Нова Броудкастинг Груп –

Предвид характеристиките на всеки един от съответните пазари в медийния сектор е установено, че придобиваната група разполага със значителен финансов и организационен ресурс, възможност за реализиране на икономии от мащаба и обхвата, и утвърден имидж. Значителният брой средства за масова информация, с които ще разполага обединената група, ще й даде съществено предимство пред останалите участници, предоставящи медийни услуги.

При анализа на нотифицираната сделка Комисията отчита водещите позиции на придобиваното предприятие в областта на медийните услуги, което от своя странаповдига основателни опасения за ефекта от сделка върху конкурентна среда на горепосочените пазари, както и хоризонтално припокриване на дейностите на участниците в концентрацията на пазара на онлайн търговия.

По този начин, участниците в концентрацията биха имали стимул и реална възможност да променят своята търговска политика под различни форми, изразяващи се в ограничаване на достъпа, повишаване на цените или промяна в условията по сключените договори. С оглед на гореизложеното и предвид значителния опит на придобиващото дружество и неговите инвестиционни намерения се създават предпоставки сделката да доведе до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би възпрепятствало конкуренцията на съответните пазари. Такова поведение би ограничило и нарушило не само конкуренцията на пазара, но и интересите на крайните потребители, предвид обществената значимост на медиите.

КЗК оповести на 21 март 2019 решението си, с което – този път – разрешава сделката:

Реално осъществяваната от „Нова“ дейност включва:

  • създаване на телевизионно съдържание за собствена употреба, както и придобиване на права за разпространение на телевизионно съдържание;
  • разпространение на телевизионно съдържание – „Нова“ създава и разпространява 7 (седем) телевизионни програми с национален обхват: „Нова телевизия“; „Диема“; „Кино Нова“; „Диема Фемили“; „Нова спорт“; „Диема спорт“; „Диема спорт 2“;
  • телевизионна реклама – „Нова“ продава достъп до аудиторията си посредством излъчване на рекламни материали на рекламодатели и рекламни агенции в посочените телевизионни програми;
  • поддържане на интернет сайтове, предоставящи основно информация за програмите на ТВ-каналите, които оперира, както и възможност за гледане на част от излъчваните предавания в Интернет – https://nova.bg/, https://play.nova.bg/,
    https://diemaxtra.nova.bg/, https://play.diemaxtra.bg/, http://www.diema.bg, https://kino.nova.bg/, https://diemafamily.nova.bg/. Допълнително, Нова е разработила услугата Play DiemaXtra, която се състои от интернет сайт и мобилно приложение, даващи
    възможност за линейно гледане на пакета от телевизионните канали Диема Спорт и Диема Спорт 2, както и на отделни спортни събития по избор на потребителите (PPV);
  • предоставяне на услуги (…..)*.
    Дружеството „Атика Ева“ АД, контролирано от „Нова Броудкастинг Груп“ АД, е е специализирано в издаването на месечните списания: Еva, Playboy, Esquire, Joy, Grazia, OK „Атика Ева“ ООД, чрез които извършва издателска дейност, търговия с
    печатни произведения, реклама в печатни издания. Дружеството също така администрира интернет сайтове на част от посочените списания, на които самостоятелно продава интернет реклама.
    Другите предприятия, контролирани от „Нова Броудкастинг Груп“ АД – чрез „Нет Инфо“ АД, предоставят следните ключови продукти и услуги:
  • уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения; сайтът http://www.abv.bg също така позволява на крайните потребители да си съставят адресен указател и да общуват с други потребители във виртуални чат стаи и онлайн форуми;
  • електронни директории – платформа за организиране, съхранение и споделяне на файлове онлайн – http://www.dox.bg;
  • търсене – в сътрудничество с международния доставчик на тази услуга, Google, компанията предоставя уеб-търсене на основните си страници – http://www.abv.bg и http://www.gbg.bg;
  • новини и информация – Нет Инфо предоставя цифрови новини и информация чрез новинарския сайт http://www.vesti.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg, сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg, сайта за финансова
    информация http://www.pariteni.bg и сайта, посветен на модерната жена http://www.edna.bg;
  • обяви за автомобили – http://www.carmarket.bg дава възможност на потребителите да публикуват и разглеждат обяви за продажба на автомобили;
  • проверка на цени и сравнение на продукти – чрез сайта http://www.sravni.bg интернет потребителите могат да сравняват цените на продукти, продавани в различни онлайн магазини.

Пазари, върху които сделката ще окаже въздействие.
Придобиващата контрол група извършва разнообразни дейности на територията на страната, като участва на множество пазари в различни области. Придобиваното предприятие и дружествата под негов контрол оперират на пазари в областта на медиите (телевизионни, печатни и интернет). Известна връзка между техните дейности е налице по отношение на пазара на телевизионно съдържание и по-точно в сегмента придобиване на права за разпространение, на който оперира придобиваното предприятие „Нова Броудкастинг Груп“АД и дружеството „Футбол Про Медия“ ЕООД
от групата на придобиващия контрол „Адванс Медиа Груп” ЕАД.
„Футбол Про Медиа“ ЕООД има сключени договори, както следва:
(…..)* Въз основа на тези договори, (…..). От гореизложеното може да се направи извод, че дружеството „Футбол Про Медиа“ ЕООД извършва дейност, свързана с (…..) права за телевизионно разпространение. Групата на „Нова“, също създава и купува телевизионно съдържание.
Следователно, сделката ще окаже въздействие единствено върху пазара на телевизионно съдържание и в частност по отношение на придобиване на права за разпространение ((…..)*), на който е налице известно припокриване между дейностите на участниците в концентрацията.

КЗК отчита факта, че участниците в сделката не са преки
конкуренти на съответния пазар и техните отношения са по вертикала, определящо се от качеството, в което оперира всеки от тях, а именно: „Футбол Про Медия“ ЕООД се явява (…..)* на права, а предприятието – цел е купувач на телевизионни права.
По своето естество правата за излъчване на спортни събития са ексклузивни и е обичайна търговска практика да се притежават от едно предприятие за определен период от време и за определена територия. В разглеждания случай (…..). Изхождайки от анализираните данни, Комисията приема, че на съответния пазар оперират значителен брой търговци на съдържание, от които телевизионните оператори в България купуват правата за разпространение на спортни събития. Наличието на голям брой конкуренти, включително утвърдени на пазара чуждестранни имена, води до извода, че те ще са в състояние да окажат ефективен конкурентен натиск на новата икономическа група и същата няма да е независима от тях в своето търговско поведение. Допълнително, с оглед изискванията на ЗРТ и характеристиките на продукта „телевизионно съдържание”, КЗК намира, че пазарът на телевизионно съдържание се отличава с преодолими бариери и е достъпен за навлизане на нови участници. В своя анализ Комисията взема под внимание и обстоятелството, че (…..).
Предвид изложеното и доколкото предприятията –участници в концентрацията, оперират на различни нива на пазара на телевизионно съдържание, Комисията намира, че нотифицираната сделка няма да промени значително пазарното положение на НБГ
на съответния пазар, респективно няма потенциал да увреди конкурентната среда на него.
Въз основа на извършената оценка може да се заключи, че планираната концентрация не води до създаване или засилване на господстващо положение, което значително да ограничи или възпрепятства ефективната конкуренция на анализирания
съответен пазар. Следователно, нотифицираната сделка не би могла да породи антиконкурентни ефекти и следва да бъде безусловно разрешена при условията на чл. 26, ал. 1 от ЗЗК.

Разрешава концентрацията.

#savethenet: предстои гласуване в ЕП

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/16/13-savethenet/

Защо членовете на Европейския парламент трябва да гласуват против разпоредбата на чл.13 от Директивата за авторското право в цифровия единен пазар:     

  • член 13 прави онлайн  платформите пряко отговорни за цялото
    потребителско съдържание, като не им дава избор, освен да филтрират
    съдържанието. За да  избегнат санкции,
    платформите ще въведат ограничения отвъд необходимото;
  • член 13 ще принуди
    онлайн платформите да наблюдават поведението на своите потребители и да
    създават технологии за предварително цензуриране на съдържание, дори когато няма
    нарушение на авторски права;
  • член 13 налага
    мониторинг, но софтуерът за мониторинг не различава законните употреби като
    пародия, специално разрешени изключения и други възможности за законна употреба. Това означава,
    че много произведения ще бъдат погрешно оценени и блокирани заедно с
    нарушенията на авторските права;
  • член 13 укрепва
    господството на няколко големи играчи в мрежата – само най-големите сайтове и
    медийни групи ще могат да си позволят да създават и прилагат тези инструменти. Според експерти
    последната версия на член 13 е такава, че засяга малкия бизнес;
  • член 13 ще доведе
    до принцип “виновни до доказване на противното”  за лица, идентифицирани
    погрешно като нарушители,  и те ще се налага да полагат усилия, за да
    възстановят правата си;
  • член 13 ще изисква
     високи  разходи за разработка, поради което  технологията за
    наблюдение на съдържанието вероятно ще бъде въведена от  няколко големи
    доставчика, базирани в САЩ, които още повече ще укрепят пазарната си позиция и
    ще имат  пряк достъп до поведението на всички потребители на интернет
    платформи в ЕС;
  • член 13 ще създаде
    огромна тежест за онлайн  компаниите и ще обезсърчава инвестициите в
    ново съдържание, нови платформи и ефективна конкуренция  на доминиращите
    платформи.
  • член 13 заплашва
    библиотеките и достъпа до информация в цифровото общество  предвид
    техническите проблеми и несъвършенства при използването на онлайн филтри.

Към аргументите, които европейските експерти, общественост и депутати  от ЕП излагат, трябва да се добавят и специфичните характеристики на медийния сектор  в България, отличаващ се с   необходимост от укрепване на малките гласове, медийната свобода и медийния  плурализъм, както и от иновации в сектора.

Предлаганите
промени ще доведат до цензура по
политически причини и нови възможности за заглушаване на критичните
публикации от страна на всеки,
който е на власт днес или в бъдеще,
вече под знамето на защитата на авторските права.

Бъдещето на интернет е на кръстопът.  Могат да се намерят по-добри начини за защита на авторските права при по-справедлив баланс със свободата на  изразяване.

Филтрирането бързо се превръща в   основна
тема в  предстоящата предизборна кампания
за ЕП.   

Срещу член 13 са   лидери на общественото мнение като  основателя  на WWW Сър Тим Бърнърс-Лий, който  предупреждава, че разпоредбата е  непосредствена  заплаха за отворения интернет.

А има ли някой, който да заслужава по-голямо доверие от самия създател на WWW.

Ако и за вас сър Тим е авторитет, можете да споделите мнението си с членовете на ЕП, адресите им са тук

The #CopyrightDirective would hurt small-scale creatives and startups who would be unable to comply with a regulatory model designed for the era of the printing press. #EU reps must stand up for our digital future #SaveYourInternet https://t.co/tGxpRoWmeB— Tim Berners-Lee (@timberners_lee)

Доклад на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. – свобода на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/14/hr-statedep-2018/

Публикуван е докладът на Държавния департамент на САЩ за правата на човека през 2018 г. Съпровождащите думи на М. Помпео тук.

В областта Свобода на изразяване за България се констатира, че – макар законът да предвижда свобода на изразяване и като цяло правителството спазва това право – продължават тревогите, че корпоративният и политически натиск, в съчетание с нарастващата и непрозрачна концентрация на медийната собственост и мрежите за разпространение, както и правителственото регулиране на ресурсите и подкрепата за медиите, сериозно увреждат медийния плурализъм.

Индексът (IREX) 2018 сочи „постоянно нарастващия политически натиск върху медиите“, както и ежедневния „тормоз и натиск срещу журналисти и собственици на медии“. IREX отбелязва съществуването на дълбоко разделение на „воюващите лагери“ , негативни кампании и увеличаване на агресивната пропаганда. Има данни за сплашване и насилие срещу журналисти.

В доклада се посочва още, че според източници от третия сектор присъствието на националистически партии в правителството „упълномощава” поддръжниците им да използват редовно речта на омразата.

Правителството може да бъде критикувано без официална репресия, но има и такива случаи – сочи се случай в Смолян, където кметът едностранно прекратява договор за наем на регионален вестник с критични публикации.

Според доклада в медиите са отразени множество гледни точки. Има уредба срещу речта на омразата. Същевременно цитира се заключението на организацията „Журналисти без граници“ (RSF), че журналистите и медиите са следени, сплашвани, обезсърчавани чрез негативни кампании срещу тях, наричани са „ врагове на държавата”.

В доклада се твърди, че журналистическите разследвания се посрещат със „стена от мълчание“, дължаща се на „корумпирани редактори и издатели, автоцензура, натиск от властите“ и собственици, които използват медиите, за да контролират или наказват тези, които не се подчиняват. RSF съобщава за широко разпространена „корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите“ . Вътрешните и международни организации критикуват както печатните, така и електронните медии за редакционни пристрастия, липсата на прозрачност във финансирането и собствеността им, както и склонността към политическо влияние и приемане на “икономически стимули”.

Съобщават се случаи на насилие срещу журналисти, посочва се още, че извършителите на нападението срещу Иво Никодимов от 2017 г. не са разкрити.

Журналистите продължават да съобщават за редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и за налагането на политически гледни точки в отразяването от страна на корпоративните лидери. Според Асоциацията на европейските журналисти автоцензурата е широко разпространена, особено в по-малките регионални медии.

През юни Нова телевизия не излъчи предварително записания епизод от токшоуто на „Часът на Милен Цветков”, което според сведенията разглежда предполагаемите притежания на недвижими имоти на премиера Бойко Борисов, обяснявайки, че предаването не отговаря на стандартите за обективност и баланс на мнения. Премиерът отрече всякакво участие, което предполага, че става дума за “цензура или самоцензура”. Нова телевизия не поднови договора за Цветков за токшоуто през есенния сезон.

През юли Асоциацията на европейските журналисти протестира срещу статия, публикувана в ежедневните вестници Телеграф и Монитор, която призова националния бТВ канал да „се прочисти” от журналисти като водещия Светослав Иванов. Атаката срещу Иванов беше в отговор на въпроси, които бе задал на бизнесмен за намерението си да придобие част от издателския бизнес на Делян Пеевски, който е собственик на Телеграф и Монитор. Асоциацията отбелязва, че подобни атаки не са безпрецедентни “в светлината на политическото и икономическото влияние на Пеевски” и че те могат да се разглеждат като “заплаха за журналиста и опит да се окаже натиск върху управлението на телевизионния канал”. Привеждат се случаи за заведени дела срещу журналисти за клевета поради критични публикации.

За сравнение – докладът за 2017, негативните оценки се пренасят от година в година, цензурата, натискът, поръчковата журналистика отново са в центъра на доклада, само имената на засегнатите журналисти и медии са различни. Речта на омразата застрашително се връща като тема.

Проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/13/cult-str/

На сайта за обществени обсъждания се е появил проект на Стратегия за развитие на българската култура 2019-2029 г.

Дата на откриване: 05.3.2019 г.
Целева група: Всички заинтересовани
Сфера на действие: Култура
Дата на приключване: 05.4.2019 г.

Мотивите: 

Разработването на общ рамков документ за развитието на българската култура (Стратегия) е свързано с нуждата от стратегическо планиране и управление във всички области на културата за определен период от време. По този начин, създаването на подобен тип стратегически документ позволява да се:

  • Формулират дългосрочни програмни и управленски цели, както и цели на конкретни политики, заедно с желаните резултати;
  • Определят усилията и ресурсите, които трябва да бъдат разпределени;
  • Определят планови показатели, чрез които ще се измерва напредъкът по постигане на общите и конкретни цели за определен период от време;
  • Даде възможност за прилагане принципите за широко участие в управлението на културните процеси, което ще обедини вижданията и усилията на правителството, гражданското общество и всички заинтересованите страни в съвместна работа за постигане на обща визия на основата на споделени ценности.

Настоящият документ, който се базира на направен анализ на средата за предходните десет години, си поставя за цел да посочи пътищата за развитието на българската култура и отстояването на националната културна идентичност. Това може да бъде осъществено посредством:

  • реализирането на конкретни политики и програми, които насърчават всички културни процеси и субектите, свързани с тях;
  • подкрепа на творчеството и създаване на условия за иновации;
  • прилагане на авторско-правните норми;
  • осигуряване на възможно най-широк достъп до съвременните и наследени от миналото културни постижения и в тази връзка условия за развитие на хората и извеждане на преден план на общи ценности.

Кратка оценка:

Диана Андреева, Обсерватория по икономика на културата:

“Министерска лакърдия. В рамките на тригодишната прогноза до 2020 г. бюджетът за култура пада на 0.4 процента.”

Текстът  заслужава  пространнна рецензия другаде.

Сега целта е да се привлече вниманието към проекта за национална културна стратегия – текстът има проблематични характеристики, които наистина трябва да бъдат обсъдени.

Обхват. Културна стратегия би трябвало да означава стратегия за културата,  за отделните елементи, които в системно единство съставляват културата на едно общество. Проектът предлага идея за култура, обхващаща следните десет области:

  1. Културно наследство
  2. Визуални изкуства и архитектура
  3. Изпълнителски /сценични/ изкуства
  4. Книга, четене, библиотеки
  5. Читалища и любителско изкуство
  6. Аудиовизия и медии
  7. Авторско-правна политика
  8. Международно културно сътрудничество. Популяризиране на българската култура извън страната
  9. Култура и образование
  10. Национален фонд „Култура“

Културата по обхват е сведена до това, с което се занимава Министерството на културата.  За сравнение – алтернативен възглед за обхвата на стратегията. Културните и творчески индустрии  присъстват в настоящия проект  в една точка (3.11), в която няма нещо стратегическо за тях, а има трудно достъпен текст с влияние на Валтер Бенямин, уверете се:

форми на изразяване, доколкото те са резултат от определена творческа активност (респ. дейност) и имат отношение не само към творчеството и иновациите, но и към начина на (въз)производство на културните и творческите индустрии. В тази връзка техническата възпроизводимост на резултата (респ. формата на изразяване) е критерий за класификация на творческата дейност като творческа индустрия или субсидирана култура и т.н.

Финансово осигуряване. Смисълът на една стратегия е да очертае посоки на развитие, за които има финансово осигуряване – или, при най-минималистичен подход – да очертае откъде ще дойде финансирането зад предвидените мерки. Какво от това, че е предвидено популяризиране на българската култура зад страната или цифровизация на архиви и фондове – ако няма финансиране? Без сериозно разработена и защитена финансова част така наречената стратегия е  множество от думи, зад които не стои никаква воля

Така си обяснявам защо Диана Андреева е коментирала този проект накратко с едно число –  0.4.

Цели и приоритети. Културната стратегия е оставена без цел Достъп до култура. Има различни цели и приоритети,  но достъп до култура при целите няма. При положение, че според НСИ това е основен проблем.

Какво предвижда  стратегията за областта Аудиовизия и медии:  

Аудиовизия и медии
Основен приоритет

Подпомагане на културния и творческия сектор да се възползват от възможностите, свързани с глобализацията и цифровата ера

 

Стратегически цели
1. Подпомагане на културните и медийните индустрии с цел допринасяне за устойчивия растеж, заетостта и социалното сближаване;
2. Повишаване нивото на медийна грамотност;
3. Подкрепа на цифровото разпространение на аудиовизуални произведения;
4. Осигуряване на достъп до нови възможности, в т.ч. и международни, пазари и публика;
5. Активно участие в диалога свързан с развитието на аудиовизията и медийния пазар.

Дейности:
– Разработване на нови модели за цифрово разпространение и дигитализация ва създадения културен продукт.
– Прилагане на възможностите, предлагани от цифровите технологии, особено за разпространение на аудиовизуални произведения.
– Разработването на политики, научните изследвания и отчитането на медийната грамотност и дигиталното разпространение.

За сравнение – проект  за същата област,  изготвен в рамките на подготовката на стратегия за културните и творчески индустрии  преди години с активното участие на Обсерваторията по икономика на културата.

Прочетете какво се предвижда за областите, които ви интересуват, и дайте мнението си до 5 април 2019.

Обществените медии в условията на възхода на видеоуслугите по заявка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/13/uk-psb/

Британският парламент само в течение на година открива трето проучване – след Интернет: да се регулира или не и Дезинформация и фалшиви новини.

Днес FT съобщава, че комисия на британския парламент започва проучване относно това дали обществените медии в Обединеното кралство могат да оцелеят в условията на възхода на видеоуслугите по заявка – и дали в тези условия си струва обществените медии да бъдат запазвани.

Услугите за стрийминг като Netflix и Amazon Prime са предоставили хиляди часове съдържание за „по-малко от половината“ от цената вноската за телевизия, плащана в ОК. “Съществуват опасения, че популярността на видео услугите по заявка е направила излишни обществените телевизии”, се казва в изявление на комисията.

Комисията ще проучва дали концепцията за обществените електронни медии запазва значението си и как те могат да бъдат финансово жизнеспособни.

Подчертава се, че обществените радио и телевизия трябва да изпълняват редица задължения, включително относно обема и вида на рекламите, програмирането в специфични жанрове, начина, по който поръчват съдържанието и др., а в това време насреща имат онлайн играчи като Netflix, изразходвали за съдържание през 2018 г. невероятната сума 13 млрд долара.

Тони Хол, генерален директор на Би Би Си, подчертава неравнопоставеността между силно регулираните обществени медии и международните компании за видео по заявка. Например компания като Netflix може да актуализира приложението си седмично, без да има нужда от регулаторно одобрение.

През следващия месец могат да се изпращат писмени материали по темата на проучването. Отделно британското правителство проучва как да се осигури бъдещето на висококачествената журналистика.

И България е в условията на инвазия на онлайн гигантите, но заедно с това си имаме и ред локални проблеми. Би трябвало на по-голямо основание, отколкото в ОК, да очакваме систематична подготовка на законодателните актове.

Но не. В този край на континента не става така, в този край на континента проучванията не са на мода и само пречат.

#30Web. Битката за WWW

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/13/30web/

Битката за WWW e една от най-важните каузи на нашето време, казва сър Тим Бърнърс – Лий в обръщението си по случай 30-тата годишнина от първоначалното представяне на предложението на сър Тим за система за управление на информацията, известна днес като World Wide Web.

Vague, but exciting е резолюцията върху историческото предложение на сър Тим.

Колко е важно да попаднеш на подходящото място – CERN – и на подходящия шеф.

Обръщението на сър Тим Бърнърс – Лий

WWW се превърна в обществен площад, библиотека, лекарски кабинет, магазин, училище, дизайнерско студио, офис, кино, банка и много други. Разбира се, с всяка нова функция, с всеки нов уебсайт, разделението между тези, които са онлайн, и тези, които не са, се увеличава – и това прави още по-наложително всички да имат достъп.

WWW създава възможности, давайки глас на маргинализираните групи, и улеснява ежедневието ни, но също така създава възможности за мошеници, давайки глас на онези, които разпространяват омраза, и улеснява всякакви престъпления.

На фона на новините за злоупотребата с WWW е разбираемо, че много хора се страхуват и не са сигурни дали мрежата наистина е сила за добро. Но като знаем колко много се е променила мрежата през последните 30 години, би било поразително и невъобразимо да се предположи, че не може да бъде променена към по-добро в следващите 30 години.

Ако сега се откажем от изграждането на по-добра мрежа, не мрежата ще ни провали – ние ще провалим мрежата.

Съд на ЕС: Задължения за предоставяне на информация относно договорите от разстояние

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/04/amazon-case/

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑649/17 Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. срещу Amazon EU Sàrl, по  преюдициалното запитване на Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) в рамките на главно производство, в което Bundesverband der Verbraucherzentralen und Verbraucherverbände, Verbraucherzentrale Bundesverband e. V. (Германска федерация на сдруженията на потребителите  изтъква, че средствата за осъществяване на контакт, които Amazon EU Sàrl  предоставя на потребителите преди сключване на договора, са неподходящи.

Спорът и въпроси към Съда на ЕС

Bundesverband упреква Amazon — платформа за онлайн продажби, че не изпълнява по ясен и разбираем начин задълженията за информиране на потребителите и така нарушава германското национално право за прилагане на Директива 2011/83. По-специално нарушена според асоциацията е правната уредба на действащия в Германия Закон за защита на потребителите, който в приложение на Директива 2011/83 задължава търговеца да посочи по ясен и разбираем начин, освен географския адрес, също и телефонния номер, както и номера на факса и адреса на електронната поща, ако има такива, така че потребителят да може бързо да установи контакт с търговеца и да общува ефективно с него.

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) спира производството и поставя на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която — както разпоредбата на член 246а, параграф 1, първа алинея, първо изречение, точка 2 от EGBGB — задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а винаги, преди последният да направи поръчката?

2)      Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че даден търговец трябва да предостави информация само относно начини за комуникация, които вече действително съществуват в неговото предприятие, тоест че той не е длъжен да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нова електронна поща, ако реши чрез предприятието си да сключва и договори от разстояние?

3)      При утвърдителен отговор на втория въпрос:

Означава ли изразът „gegebenenfalls“ („ако съществува такъв“), използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, че начините за комуникация, които вече съществуват в дадено предприятие, са само такива, които при всички случаи действително се използват от търговеца и за контакт с потребители при сключването на договори от разстояние, или начините за комуникация, които съществуват в предприятието, са и такива, които до момента търговецът е използвал изключително за други цели, като например за комуникация с търговци или власти?

4)      Изчерпателно ли е направеното в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС изброяване на средствата за комуникация — телефон, факс и електронна поща, или търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени там, като например интернет чат или система за обратни обаждания, доколкото те осигуряват бързо осъществяване на контакт и ефективна комуникация?

5)      От значение ли е за прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС, което задължава търговеца да предостави на потребителя по ясен и разбираем начин информация за посочените в буква в) от тази разпоредба средства за комуникация, информацията да се предоставя бързо и ефективно?“.

Заключението

На Съда вече  е бил поставян въпросът дали е необходимо търговецът да предостави на потребителя телефонен номер, за да може да комуникира с търговеца, или е достатъчен друг начин за контакт, който да позволява бърза и ефективна комуникация.

 По този въпрос Съдът посочва, „че член 5, параграф 1, буква в) от Директивата трябва да се тълкува в смисъл, че доставчикът на услуги е задължен да предоставя на получателите на услугата още преди сключването на договор с тях, освен адреса на електронната си поща, и друга информация, позволяваща бързо осъществяване на контакт, както и директна и ефективна размяна на съобщения. Тази информация не трябва задължително да е телефонен номер“ (deutsche internet versicherung (C‑298/07, р.40)

Предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване, отправено от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия), по следния начин:

„1)      Директива 2011/83 — поради изискването за пълно хармонизиране и с оглед на нейното буквално, систематично и телеологично тълкуване — не допуска национално законодателство, което задължава търговеца при сключването на договор от разстояние да предоставя на потребителя телефонния си номер не само ако съществува такъв, а във всички случаи, преди последният да направи поръчката.

2)      Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че не задължава търговеца да създаде нова телефонна или факс линия, съответно нов адрес на електронна поща, ако реши да сключва и договори от разстояние.

3)      Изразът „gegebenenfalls“, използван в текста на член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС на немски език, трябва да се тълкува поради съображения от текстуален, систематичен и телеологичен характер в смисъл, че като „налични“ в предприятието се считат само средствата за комуникация, които търговецът реши да използва за контакт с потребителите при сключването на договори от разстояние.

4)      Списъкът на средствата за комуникация, който се съдържа в член 6, параграф 1, буква в) от Директива 2011/83/ЕС (телефон, факс и електронна поща), не е изчерпателен и търговецът може да използва и други средства за комуникация, които не са посочени в този член, като например интернет чат или система за обратни обаждания, при условие че независимо от използваните средства за комуникация, той реално гарантира на потребителя възможността да избира измежду множество средства за комуникация, които да използва, както и възможността за бързо осъществяване на контакт и за ефективна комуникация, и при условие че информацията относно тези средства е предоставена по ясен и разбираем начин.

5)      За целите на прилагането на задължението за прозрачност по член 6, параграф 1 от Директива 2011/83/ЕС информацията за средствата за комуникация, предоставени на потребителя от търговеца, трябва да е достъпна по прост, ефективен и сравнително бърз начин.“

 

Съд на ЕС: ограничаване на свободата на препредаване при подбуждане към ненавист, основана на националност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/04/court-eu-avmsd/

Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C‑622/17 Baltic Media Alliance Ltd. срещу Lietuvos radijo ir televizijos komisija.

Заключението е по повод  преюдициално запитване  на Окръжен административен съд Вилнюс, Литва относно тълкуването на Директива 2010/13/ЕС,  Директива за аудиовизуалните медийни услуги,   в рамките на спор между Baltic Media Alliance Ltd.   и Lietuvos radijo ir televizijos komisija (Комисия за радио и телевизия на Литва относно решение на този орган, с което е наложено временно задължение за операторите, които разпространяват телевизионни програми,   да разпространяват телевизионния канал NTV Mir Lithuania само в платени пакети.

Това решение, което понастоящем е оттеглено, е било прието  след като  е установено подбуждане към ненавист, основана на националност.

Спорът и въпросите

BMA е дружество, регистрирано в Обединеното кралство, което притежава лицензия, издадена  от  OFCOM за разпространение на телевизионния канал NTV Mir Lithuania.

LRTK приема решение, с което налага на операторите, които препредават телевизионни канали по кабел, и на другите лица, които доставят на литовските потребители услуги за интернет разпространение на такива програми, за срок от дванадесет месеца от датата на влизане в сила на решението да разпространяват телевизионната програма NTV Mir Lithuania само в платени пакети  – защото  излъченото  предаване „Ypatingas įvykis. Tyrimas“ („Специално събитие — разследване“) съдържа забранена съгласно член 19, параграф 1, точка 3 от споменатия закон информация, с която подбужда към ненавист, основана на националност. По-късно регулаторът отменя това решение и   започва процедура за временното  преустановяване на  разпространението. LRTK уведомява и OFCOM за въпросното нарушение.

ВМА подава жалба и твърди, че  спорното решение ограничава препредаването на телевизионна програма от друга държава членка. Съдът решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Приложим ли е член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] само в случаите, когато държава членка на приемане възнамерява да преустанови излъчване или препредаване на телевизионни програми, или е приложим и в случаите, когато държава членка на приемане предприема и други мерки с цел да ограничи по друг начин свободното приемане и препредаване на аудио-визуални медийни услуги?

2)      Трябва ли съображение 8 и член 3, параграфи 1 и 2 от [Директива 2010/13] да се тълкуват в смисъл, че не допускат държава членка на приемане — ако установи, че в програма, препредавана или разпространявана по интернет от територията на държава — членка на Европейския съюз, е оповестена, предадена и разгласена информация по член 6 от Директива 2010/13 — да приеме, без да са изпълнени условията по член 3, параграф 2 от посочената директива, решение като предвиденото в  литовския закон –  да наложи на излъчващите оператори, осъществяващи дейността си на територията на държавата членка на приемане, и на другите лица, които доставят услуги за разпространение на телевизионни програми по интернет, временно задължение да разпространяват или да препредават по интернет въпросната програма само в пакети от телевизионни програми, разпространявани срещу допълнително заплащане?“.

Заключението

Член 6 от Директива 2010/13, който забранява излъчването на предавания, подбуждащи към ненавист, основана на раса, пол, религия или националност.

Държавите  са длъжни по силата на член 3, параграф 1 от същата директива да гарантират свобода на приемането и да не ограничават препредаването на тяхна територия ( на разрешени от първата държава услуги на основания, които попадат в координираните области, сред които, припомням, е забраната за подбуждане към ненавист.

В член 3, параграф 2 от Директива 2010/13 обаче се предвижда възможността за допускане на изключение от тази свобода.

Запитващата юрисдикция  не поставя под съмнение факта, че съдържанието на това предаване представлява подбуждане към ненавист по смисъла на член 6 от Директива 2010/13.

Наложената мярка не води до пряка или косвена дискриминация в полза на създадено в страната съдържание и преследва цел от общ интерес. Тя преминава успешно и проверката за пропорционалност. Литовските органи не са забранили просто достъпа до програма NTV Mir Lithuania, а само са ограничили зрителската й аудитория. [75]

Според ГА мярката  (задължение за операторите, разпространяващи пакети от телевизионни канали на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават тази програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане) — не попада в обхвата на чл.3 за ограничаване на свободата на препредаване. [77]

Иначе – в условия на евентуалност –  когато Директива 2010/13 е приложима, приемащата държава  — която възнамерява да предприеме срещу аудио-визуални медийни услуги от друга държава членка мярка, попадаща в приложното поле на член 3, параграфи 1 и 2 от същата директина — трябва да изпълни условията по споменатия параграф 2.

Но според ГА случаят не е такъв – заключението:

„Член 3, параграфи 1 и 2 от Директива № 2010/13/ЕС (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), трябва да се тълкува в смисъл, че в приложното му поле не попада мярка, която е предприета от държавата членка на приемане на програма от друга държава членка и която се състои в задължение за операторите, разпространяващи телевизионни програми на потребителите от първата държава, да излъчват или препредават въпросната програма само в платени пакети или срещу допълнително заплащане“.

Коментар

Решението на регулатора –  съответно заключението на ГА – са странни. Според тях има аудитория, за която подбуждане към ненавист е допустимо и обществено оправдано в контекста на условен достъп – така разбирам заключението на ГА. И това поставя според него случая извън обхвата на ограниченията на свободата на препредаване по директивата.

Не виждам защо условният достъп да е пропорционална мярка при подбуждане към ненавист. Условен достъп при защита на децата – да, но условен достъп по отношение на подбуждане къв ненавист?

Интернет право: най-интересните развития през 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/01/%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B5%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D0%B8%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B8/

Ерик Голдман e американски професор в Санта Клара,  следи развитието на правото на интернет от години в блога си Technology & Marketing Law Blog – вж 20172016201520142013201220112010200920082007 , 200620052004 и 2003.

Излезе класацията на проф. Голдман за 2018 г., която започва с един негов туит отпреди време:

Когато бъдещите историци пишат историята на интернет, пролетта на 2018 г. ще отбележи повратната точка, в която регулаторите спряха да вземат под внимание потенциала на интернет като динамична, отворена и иновативна платформа #FOSTA #GDPR #CCPA

В класацията са намерили място регламентът за личните данни и директивата за авторското право, макар още да не е приета.

Най-добри и най-лоши решения на ЕСПЧ за 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/01/echr-30/

  и тази  година обявяват най-добри и най-лоши решения на ЕСПЧ за 2018.

Тази година интересното е, че победителите и в двете категории са решения по чл. 10, свобода на изразяване.

  • Положителните примери:

Magyar Jeti Zrt v. Hungary: 40.4 %

Big Brother Watch and Others v. the United Kingdom: 17.7 %

Al Nashiri v. Romania / Abu Zubaydah v. Lithuania: 16.2 %

Мотиви: Защита на свободата на изразяване с богата аргументация, решението е за режима на отговорността при хипервръзки, вж тук

  • Отрицателните примери:

Sinkova v. Ukraine: 26.4 %

Beuze v. Belgium: 24.3 %

Mohamed Hasan v. Norway: 13.9 %

Мотиви: ЕСПЧ не защитава  свободата на изразяване по отношение на протест – пърформанс, художествено изразяване, вж тук

Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията: доклади на платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/03/01/disinfo_code/

На 28 февруари 2019 ЕК публикува докладите на платформите, предвидени в изпълнение на Кодекса за поведение във връзка с дезинформацията.

За общата оценка на ЕК научаваме от съвместно изявление на комисарите с отношение към въпроса:

Подписалите Кодекса за поведение онлайн платформи представят в Европа своите политики в подкрепа на неприкосновеността на изборите. Те включват по-добър контрол над рекламното позициониране, инструменти за осигуряване на прозрачност на рекламите с политическо съдържание и мерки за откриване и блокиране на случаите на неавтентично поведение при ползване на техните услуги.

Необходим е обаче по-голям напредък по поетите от онлайн платформите ангажименти за борба с дезинформацията. Платформите не предоставиха достатъчно подробни данни, сочещи, че новите политики и инструменти се внедряват своевременно и с достатъчно ресурси във всички държави — членки на ЕС. В докладите се предоставя твърде малко информация за реалните резултати от предприетите мерки.

Не на последно място, платформите не са посочили конкретни показатели, които биха позволили проследяването и измерването на напредъка в ЕС. Качеството на предоставената информация се различава при отделните страни по Кодекса в зависимост от областите на поетите ангажименти, обхванати във всеки доклад. Това ясно показва, че при всички страни има възможност за подобрение.

По същество предизборните кампании за европейските избори ще започнат през март. Приканваме платформите да ускорят работата си, тъй като сме загрижени от ситуацията. Призоваваме Facebook, Google и Twitter да положат повече усилия във всички държави членки, за да помогнат за гарантирането на неприкосновеността на изборите за Европейски парламент през май 2019 г.

Също така приканваме платформите да засилят своето сътрудничество с проверители на факти и научни изследователи с оглед на разкриването на кампании за дезинформация и осигуряването на по-голяма видимост и разпространяване на проверената информация.

Доклади на онлайн платформите

Съобщение за медиите: Европа, която закриля: ЕС засилва действията за борба с дезинформацията

Информационен документ: План за действие за борба с дезинформацията

Директива 2010/13/ЕС с измененията в Директива (ЕС) 2018/1808 – консолидиран текст на ДАВМУ

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/24/2010-13-consolid/

Директива (ЕС) 2018/1808, изменяща кодифицираната директива 2010/13/ЕС, беше обнародвана през ноември 2018 г.

Само за информационни цели е публикуван консолидиран текст на Директивата за аудиовизуални медийни услуги.

Автентичните текстове –

 

Съд на ЕС: Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/02/24/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-%D1%81%D1%8A%D0%B2%D0%BC%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BC%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D0%B5-%D1%82%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0/

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС?

Съдилищата в Германия се занимават с този въпрос, има решение за съвместимост , има и преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

Преюдициално запитване — Помощи, предоставени от държавите — Член 107, параграф 1 ДФЕС — Член 108, параграф 3 ДФЕС — Обществени радио- и телевизионни оператори — Финансиране — Законодателство на държава членка, съгласно което всички пълнолетни лица с жилище на територията на страната са длъжни да плащат вноска на обществените радио- и телевизионни оператори

I

Германският казус

Член 13 („Финансиране“) от Държавния договор за радио- и телевизионното разпространение предвижда:

„Обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се финансира от вноски за радио- и телевизионно разпространение, от приходи от реклама и от разни приходи; основният източник на финансиране е вноската за радио- и телевизионно разпространение. В рамките на осъществяването на функцията за обществено радио- и телевизионно разпространение не се допуска предлагането на платени програми или предложения; […]“.

Член 14 („Необходимост от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение“) :

„(1)      Необходимостта от финансиране на обществената услуга за радио- и телевизионно разпространение се проверява и установява на редовни интервали в съответствие с принципите на икономия и ефективност, отчитайки и съответните възможности за рационализация, въз основа на обявените нужди от регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, [Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF)] и публичноправното обединение „Deutschlandradio“, от unabhängige Kommission zur Überprüfung und Ermittlung des Finanzbedarfs der Rundfunkanstalten (независима комисия за контрол и оценка на необходимостта от финансиране на радио- и телевизионните оператори).

(2)      При проверката и оценката на необходимостта от финансиране се изхожда по-конкретно от следното:

1.      запазването на конкурентоспособността на съществуващите радиопрограми и на разрешените с Държавния договор телевизионни програми на всички провинции (необходимост, свързана със запазването),

2.      новите радиопрограми, разрешени в съответствие с правото на провинциите, участието в новите технически възможности за радио- и телевизионно разпространение при създаването и за целите на разпространението на радио- и телевизионни програми, както и възможността за организиране на нови форми на радио- и телевизионно разпространение (необходимост, свързана с развитието),

3.      развитието на разходите като цяло и развитието на разходите конкретно в медийната сфера,

4.      развитието на приходите от вноската, на приходите от реклама и разни приходи,

5.      инвестирането, олихвяването и целесъобразното използване на остатъка, който се получава, когато съвкупните годишни приходи на регионалните радио- и телевизионни оператори, обединени в рамките на ARD, ZDF или Deutschlandradio, надхвърлят съвкупните разходи, направени с оглед на изпълнението на функцията им.

Законът на Баден-Вюртемберг за прилагане на Държавния договор за вноската гласи, че в частния сектор  за всяко жилище се събира вноска, която се дължи от лицето — държател на жилището. Съществувалата до момента такса се заменя от тази вноска.

Според запитващата юрисдикция тази вноска не е съвместима с правото на ЕС, защото:

1 вноската представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС в полза на тези радио- и телевизионни оператори, за която Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС. Освен това според нея произтичащата оттук държавна помощ не е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 3 ДФЕС.

 2.  с приходите от вноската се финансира въвеждането на нова система за наземно цифрово предаване — DVB-T2, за която не е предвидена възможност за използване от чуждестранните радио- и телевизионни оператори.  Заместването на  такса   с   вноска води до това, че цялото пълнолетно население с жилище в Германия участва във финансирането на общественото радио- и телевизионно разпространение, по подобие на предвиденото в данъчното право – и е неправомерна помощ, предназначена за въвеждането на системата DVB-T2, финансирана с данъка.

3. обществените радио- и телевизионни оператори се ползват от редица предимства, които частните радио- и телевизионни оператори нямат и които представляват икономическо предимство.

4. ограничава свободата на информация, залегнала в член 11 от Хартата и в член 10 от ЕКПЧ и съзнателно е замислена като препятствие за достъпа до всякаква форма на информация, разпространявана по сателит, по кабел или по мрежа за мобилна телефония. Вноската за радио- и телевизионно разпространение се дължи от съответното лице независимо дали то реално ползва програми на обществените радио- и телевизионни оператори.

5. вноската за радио- и телевизионно разпространение противоречи на свободата на установяване, нарушава принципа на равно третиране и дискриминира жените, защото самотните родители, предимно жени, са поставени в по-неблагоприятно положение от пълнолетните лица, съжителстващи в едно жилище.

И при това положение се задават седем въпроса за съвместимостта на вноската с правото на ЕС. Почти пет от тях Съдът обявява за недопустими и отговаря на останалите.

II

Заключението на Генералния адвокат

Законът на федерална провинция Баден-Вюртемберг от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., с който се променя правопораждащият факт за възникване на задължението за вноската за радио- и телевизионно разпространение, като притежаването на приемник се замества с държането на жилище:

–        не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането от Регламент (ЕО) № 659/1999 на Съвета от 22 март 1999 година за установяване на подробни правила за прилагането на член [108 ДФЕС];

–        следователно не създава нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент № 659/1999, за която Комисията е трябвало да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС или която е трябвало да бъде одобрена от посочената институция.

2)      Членове 107 ДФЕС и 108 ДФЕС допускат национална правна уредба като съдържащата се в Закона на федерална провинция Баден-Вюртемберг, която дава право на обществените радио- и телевизионни оператори, които се финансират от вноска за радио- и телевизионно разпространение, да издават собствени изпълнителни основания за събирането на тази вноска и да ги привеждат в изпълнение в случай на неплащане, без да е необходимо да прибягват до редовните съдебни способи“.

III

Решението на Съда на ЕС по дело C‑492/17 

Заместването на таксата за радио- и телевизионно разпространение с вноската за радио- и телевизионно разпространение се свежда до изменение на съществуващата помощ, предмет на решението от 24 април 2007 г., което не може да бъде квалифицирано като съществено.

Целта на  изменението по същество е да се опростят условията за събиране на вноската   в обстановка на технологично развитие, свързано с приемането на програмите на обществените радио- и телевизионни оператори.

Изменението на закона не представлява изменение на съществуваща помощ по смисъла на тази разпоредба, за което Комисията трябва да бъде уведомена съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.

Допуска се общественият доставчик сам да пристъпи към принудителното събиране на вземания за неплатени вноски.

IV

Коментар: решението и България

По предмет спорът има връзка с българското законодателно решение за принципа на таксата – на домакинство/индикирано чрез електромер, въведено преди 20 години със Закона за радиото и телевизията.

Преди всичко, за термина:  Германия е напуснала системата на таксите.   В българската версия на решението на Съда на ЕС  се говори за вноска  за радио- и телевизионно разпространение, broadcasting contributions в английската версия, Beitrags an die öffentlich-rechtlichen Rundfunkanstalten в немската,  redevance aux radiodiffuseurs publics във френската. Не е такса, която е цена  за  услуга.

Така постъпи и Швейцария през 2015.

Използваният от българския законодател термин такса  – а не вноска – блокира едно законодателно решение, предвиждащо по същество задължение “на домакинство”, както днес е в Германия.

По повод превода на решението  – ако трябва да сме точни – вноската не е за разпространение (разпространението не е работа на обществените доставчици), а за създаване и предоставяне за разпространение на аудио- и аудиовизуални медийни услуги.