All posts by nellyo

Съд на ЕС: неутралност на мрежата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/21/net_neutr-5/

Дружеството Telenor, установено в Унгария, предлага по-специално услуги за достъп до интернет. Сред услугите, предлагани на неговите клиенти, фигурират два пакета с преференциален достъп. Унгарската служба за медии и комуникация постановява две решения, в които приема, че с двата пакета не се спазва общото задължение за еднакво и недискриминационно третиране на трафика, предвидено в член 3, параграф 3 от  регламент 2015/2120, и че Telenor трябва да прекрати тяхното предлагане.

В отговор на преюдициално запитване Съдът, голям състав, тълкува за първи път Регламент 2015/2120, с който се утвърждава основният принцип за отворен интернет (по-известен като „мрежова неутралност“) в решение по съединени дела C‑807/18 и C‑39/19 Telenor Magyarország Zrt. срещу Nemzeti Médiaés Hírközlési Hatóság Elnöke.

Въпросите:

„1)      Трябва ли търговско споразумение между доставчик на услуги за достъп до интернет и краен потребител, съгласно което доставчикът на услуги прилага към последния тарифа с нулев разход по отношение на определени приложения (тоест генерираният за съответното приложение трафик не се отчита като ползване на данни и не се забавя скоростта след изчерпване на договорения обем на данни) и с което доставчикът осъществява дискриминация, която се ограничава до условията на сключеното с крайния потребител споразумение и е насочена единствено срещу крайния потребител, страна по споразумението, но не и към неучастващите в споразумението крайни потребители, да се тълкува във връзка с член 3, параграф 2 от [Регламент 2015/2120]?

2)      При отрицателен отговор на първия въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че за да се прецени наличието на нарушение — като се има предвид и съображение 7 от Регламента — е необходима основана на въздействието и на пазара оценка, която да установи дали приетите от доставчика на услуги за достъп до интернет мерки действително ограничават, и евентуално в каква степен, признатите в член 3, параграф 1 от Регламента права на крайния потребител?

3)      Независимо от първия и втория въпрос: трябва ли член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] да се тълкува в смисъл, че установената с него забрана има общ и обективен характер, така че се забранява всякаква мярка на управление на трафика, която третира различно определено интернет съдържание, независимо дали доставчикът на услуги за достъп до интернет осъществява различното третиране чрез споразумение, търговска практика или други действия?

4)      При утвърдителен отговор на третия въпрос: може ли да се установи нарушение на член 3, параграф 3 от [Регламент 2015/2120] само поради факта че е налице дискриминация, без да се прави допълнителна оценка на пазара и на въздействието, така че в този случай да не е необходима оценка съгласно член 3, параграфи 1 и 2 от Регламента?“.

С четирите си въпроса, които следва да се разгледат заедно, запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали член 3 от Регламент 2015/2120 трябва да се тълкува в смисъл, че пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика, са несъвместими с регламента.[22]

Решението:

пакети, които се предлагат от доставчик на услуги за достъп до интернет посредством споразумения, сключени с крайни потребители, съгласно които последните могат да заплащат тарифа, даваща им право да използват без ограничения определен обем данни, без от него да се изважда използването на някои специфични приложения и услуги, като при изчерпване на този обем данни могат да продължат да използват без ограничения посочените специфични приложения и услуги, докато по отношение на другите налични приложения и услуги се прилагат мерки за блокиране или забавяне на трафика,

–        са несъвместими с член 3, параграф 2 във връзка с параграф 1 от посочения член, ако тези пакети, споразумения и мерки за блокиране или забавяне ограничават упражняването на правата на крайните потребители, и

–        са несъвместими с параграф 3 от посочения член, ако посочените мерки за блокиране или забавяне се основават на търговски съображения.

Концентрацията Нова/ медиите, свързвани с Пеевски

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/19/cpc_nova-2/

На 17 септември 2020 стана известно решението на КЗК по преписка № КЗК/576/2020 г. във връзка с постъпило уведомление за намерението на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД да придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, дъщерни дружества на „Витоша ФМ“ ЕООД.

Към Комисията е отправено искане (i) да постанови, че настоящата сделка не представлява концентрация или (ii) да постанови, че концентрацията не попада в обхвата на чл. 24 от ЗЗК или (iii) да разреши концентрацията, тъй като тя не води до предпоставките, посочени в чл. 26, ал.1 от ЗЗК.

КЗК кани заинтересованите лица да представят в седемдневен срок становища относно ефекта на концентрацията върху конкуренцията. В този срок постъпи становище от „Асоциация на европейските журналисти – България“ (АЕЖБ) и от „БТВ Медиа Груп“ ЕАД.

КЗК иска и информация относно ефекта на сделката върху конкурентната среда на засегнатите съответни пазари от Съвета за електронни медии (СЕМ), Българската асоциация на комуникационните агенции (БАКА), Асоциация на българските радио- и телевизионни оператори (АБРО), рекламни агенции и конкуренти на страните. Получените становища са обобщени в раздел V на решението и обсъдени в правните изводи на Комисията.

Участниците в сделката:

интересно е да се прочете официално предоставената информация. Канал 3 се смята за контролиран от Пеевски и придобиваните радиостанции – също. Те сега са собственост на Бест съксес, който пък е собственост на кипърска офшорка. За последен път Бест съксес беше в медиите, когато купи печатницата –

„Про Нюз България“, което е едноличен собственик на „168 часа“ ЕООД и чрез него допреди дни притежаваше сградите и земята под печатницата, също се е разделило с този си актив. Според имотния регистър тези имоти също вече са притежание на “А. Е. Бест съксес сървисис България”. Според вписания договор кипърците са купили от Гочева за 2.5 млн. лв. буферна сграда от 978 кв. м на “Цариградско шосе” № 47, плюс сграда – рото-цех от 1115 кв. м и терена под нея (2550 кв. м) на съседната ул. „Николай Ракитин“.

best

За повече факти около собствеността може да се види Банкер или друго сериозно издание.

Становища:

Съветът за електронни медии (СЕМ) не изразява становище относно ефекта от сделката върху конкурентната среда на засегнатите пазари. Той затова е там – да не изразява становище. Който изразява становище – не е там.

БНТ няма становище.

БТВ смята, че КЗК следва да забрани концентрацията, която би довела до съществено засилване на пазарните позиции на НБГ:

– Нова ще разшири портфолиото си чрез добавяне на вече утвърдени телевизионни канали – информационният „Канал 3“, както и музикалните „The Voice“ и „Magic TV“. БТВ подчертават, че като основен конкурент на Нова при тях отсъстват както информационни, така и музикални телевизионни канали;

– Нова продава рекламно време не само в собствените си телевизионни канали, но в множество телевизионни канали на трети лица( а именно: „Disney Channel“, „Fox“, „Fox Crime“, „Fox Life“, „24kitchen“, „National Geographic Channel“, „Nat Geo Wild“, „AXN“, „Телевизия CITY“, „The Voice TV“, „Magic TV“, „Max Sport 1“, „Max Sport 2“ „Max Sport 3“ и „Маx Sport 4“). В резултат на това, Нова разполага със значително предимство пред своите конкуренти на българския пазар на телевизионна реклама;

– Част от икономическата група на Нова е и „Нет Инфо“ АД- водещ участник на пазара на онлайн новинарски услуги и интернет реклама. БТВ посочва, че относно медийните пазари констатациите на КЗК от предишни анализи са, че групата на Нет Инфо е с водеща позиция пред останалите си конкуренти“ с огромно предимство по брой разгледани страници спрямо втория най-голям пазарен участник;

– Съгласно пийпълметричните данни, с които разполага БТВ, радиата, обект на придобиване от Нова, са с общ аудиторен дял от около 21% от възрастовата група 15-69 г. за периода януари-юни 2020 г. Съответно, в резултат на концентрацията, икономическата група на Нова ще стане водещ участник и на радио пазара.

АЕЖ – България заявява че обединената медийна група би имала огромен за мащабите на страната медиен конгломерат, концентрацията на двете групи би оказала сериозно въздействие върху сравнително малкия телевизионен пазар в България и вероятно би създало условия за господстващо положение, поставяйки в неизгодна ситуация основните конкуренти на „Нова телевизия“ – БТВ и БНТ, като сделката би се отразила и върху целия медиен пазар в България.

Решението:

Нотифицираната операция, по силата на която „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД ще придобие пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД и „Агенция Атлантик“ ЕООД, води до осъществяване на концентрация.

Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗЗК, Комисията разрешава концентрация между предприятия, ако тя не води до установяване или засилване на господстващо положение, което значително би попречило на ефективната конкуренция на пазарите, на които оперират участниците в концентрацията.

По смисъла на чл. 20, ал.1 от ЗЗК господстващо е положението на предприятие, което с оглед на своя пазарен дял, финансови ресурси, възможности за достъп до пазара, технологично равнище и стопански отношения с други предприятия може да предотврати, ограничи или наруши конкуренцията на съответния пазар и по този начин да засегне интересите на потребителите, тъй като е независимо от своите конкуренти, доставчици или купувачи.

В Методика за определяне положението на предприятията на съответния пазар Комисията е приела, че общ пазарен дял под 15% на предприятията-участници на съответния пазар (ако участниците са конкуренти) не е притеснителен и се презюмира, че в тези случаи операцията няма потенциал да възпрепятства съществено конкуренцията. Съгласно Методиката притеснителен общ пазарен дял на дружества – участници в концентрацията би могъл да бъде този, който надхвърля 40%,

Това е цялата работа. Медиите не са като друга индустрия. Притеснителен общ пазарен дял може да бъде много, много нисък – и затова в Обединеното кралство и другаде медийните концентрации не се оценяват по общата методика.

Освен това

КЗК в своята практика нееднократно е посочвала, че пазарният дял е първоначална индикация за структурата на пазара и сам по себе си не е достатъчен, за да обоснове евентуалното наличие на господстващо положение.

Но да – никой не е очаквал друго:

Комисията не приема за основателни изразените от „БТВ Медия Груп“ ЕАД, „Аргент – 2002“ ООД и Асоциацията на европейските журналисти – България опасения относно ефекта на сделката след нейното осъществяване на съответните пазари, разрешава концентрацията между предприятия, която ще се осъществи чрез придобиване от страна на „Нова Броудкастинг Груп“ ЕООД (ЕИК 205738443) на пряк едноличен контрол върху „Елит Медиа България“ ЕООД (ЕИК 130275893), „Радио Веселина“ ЕАД (ЕИК 115164960), „Витоша ФМ“ ЕООД (ЕИК 131365158) и „Радио Експрес“ АД (ЕИК 831053592) и непряк върху „Агенция Витоша“ ЕООД (ЕИК 831654881) и „Агенция Атлантик“ ЕООД (ЕИК 831905305).

Капитал: КЗК не видя проблем

Facebook и решението Schrems II

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/14/facebook-%D0%B8-%D1%80%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-schrems-ii/

Politico информира, че Facebook ще бъде принуден да спре да прехвърля данни от своите европейски потребители в Съединените щати по причина на съдебното решение Schrems II.

За потребителите на Facebook в Европа това означава по-голяма сигурност – но не е ясно как това решение ще се прилага на практика.

Ходът на Ирландия също представлява победа за дългогодишна кампания на активисти за поверителност, които твърдят, че американсата агенция за национална сигурност използва данни от неамерикански граждани, с помощта на компании като Facebook и Google. Вашингтон отрича тези твърдения.

В момента компанията използва така наречените стандартни договорни клаузи и е добавила допълнителни предпазни мерки като криптиране на данни, за да се съобрази със стандартите за поверителност в Европа. Facebook казва, че така експортът на данни е законен.

Съд на ЕС: свобода и плурализъм на медиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_vivendi/

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑719/18 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Tribunale аmministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд за Лацио, Италия) в рамките на производство по дело Vivendi SA срещу Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni.

Преюдициалното запитване е относно тълкуването на членове 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и 63 ДФЕС и на членове 15 и 16 от Директива 2002/21/ЕО, изменена с Директива 2009/140/ЕО. Преюдициалното запитване е отправено в рамките на спор между Vivendi SA и Autorità per le Garanzie nelle Comunicazioni (регулаторен орган в областта на далекосъобщенията, Италия, AGCom) и Mediaset SpA, по повод на разпоредба в италианското право, която забранява на предприятие да получава приходи повече от 10 % от общите приходи, реализирани от Интегрираната комуникационна система (наричана по-нататък „SIC“), когато това предприятие има част, по-голяма от 40 % от общите приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения.

 Vivendi, дружество, учредено по френското право, е дружеството майка на група за създаване и разпространение на аудио-визуално съдържание. Vivendi започва ъ изкупуване на акции на Mediaset и успява да стане собственик на 28,8 % от капитала на Mediaset и на 29,94 % от правата на глас в събранието на акционерите на дружеството. Това участие обаче не му позволява да упражнява контрол над Mediaset, което остава под контрола на групата Fininvest.

Mediaset сезира AGCOM с жалба, в която твърди, че в резултат на участията на Vivendi в Telecom Italia (23 на сто) и в Mediaset (28.8 на сто) приходите на Vivendi превишават праговете, предвидени в закона.

AGCOM приема решение в този смисъл и разпорежда на Vivendi в срок от дванадесет месеца да сложи край на това придобиване на участия в капитала на Mediaset или в този на Telecom Italia. Той уточнява също, че целта на тази разпоредба е да се защити плурализмът на медиите и по-конкретно, като се има предвид наблюдаваното нарастващо сближаване между телекомуникациите и медиите, да се избегнат последици от нарушаването на плурализма на медиите, които могат да се получат, когато предприятие със значителна сила на пазара в сектора на електронните съобщения придобие „значителни икономически измерения“ в SIC.

Vivendi изпълнява отправеното му от AGCOM нареждане, като прехвърля на трето дружество 19,19 % от акциите на Mediaset, но обжалва решението на AGCOM пред Tribunale amministrativo regionale per il Lazio (Областен административен съд за Лацио, Италия), запитващата юрисдикция.

Въпросите:

„1)      Независимо че държавите членки разполагат с правомощието да определят кога предприятията имат господстващо положение (и в резултат на това да им налагат конкретни задължения), противоречи ли на правото на Съюза, и по-специално на принципа на свободно движение на капитали съгласно член 63 ДФЕС, [разпоредбата, предмет на главното производство]? Въпросът се поставя относно частта, в която, като се позовава на член 18 от Кодекса за електронните съобщения, тази разпоредба ограничава въпросния сектор до пазарите, които могат да се регулират ex ante, въпреки ноторния факт, че информацията (чийто плурализъм е цел на посочената разпоредба) все повече се разпространява чрез използването на интернет, на персоналните компютри н на мобилната телефония, така че може да е неразумно да се изключват от този сектор, именно услугите на дребно за мобилна телефония, с единствения мотив, че те се осъществяват при условия на пълна конкуренция. Въпросът се поставя и с оглед на това, че AGCOM определя сектора на електронните съобщения за целите на прилагането на [разпоредбата, предмет на главното производство] точно по повод на делото [в главното производство], като взема предвид само пазарите, на които е бил направен поне един анализ от влизането в сила на [Кодекса за електронните съобщения], тоест от 2003 г. до днес, и като се основава на данните за приходите, получени в резултат на последната надлежна констатация, направена през 2015 г.

2)      Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги съгласно членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 15 и 16 от [Рамковата директива], предвидени за защита на плурализма и свободата на изразяване, както и принципът на пропорционалност, утвърден в правото на Съюза, прилагането на национална правна уредба в областта на обществените радио- и аудио-визуални медийни услуги, като италианската правна уредба, съдържаща се в [разпоредбата, предмет на главното производство] и в член 43, параграф 14 [от TUSMAR], съгласно която приходите, релевантни за определяне на втория праг от 10 %, включват приходите на предприятията, които не са контролирани и върху които не се упражнява господстващо влияние, а само са „свързани“ по смисъла на член 2359 от Гражданския кодекс (към който препраща член 43, параграф 14), въпреки че в отношенията с тях не може да бъде оказвано никакво влияние върху информацията, която се разпространява?

3)      Допускат ли принципите на свобода на установяване и на свобода на предоставяне на услуги по членове 49 ДФЕС и 56 ДФЕС, членове 15 и 16 от [Рамковата директива], принципите на защита на плурализма на източниците на информация и на конкуренцията в областта на радио-телевизионното разпространение съгласно Директивата [за аудио-визуалните медийни услуги] и [Рамковата директива], национална правна уредба като [TUSMAR], който в член 43, параграф 9 и [в разпоредбата, предмет на главното производство] предвижда много различни прагове (съответно 20 % и 10 %), от една страна, за „операторите, които са длъжни да се регистрират в Регистъра на операторите в областта на съобщенията, създаден съгласно член 1, параграф 6, буква а), точка 5 от Закон № 249 от 31 юли 1997 г.“ (а именно операторите, посочени в параграф 9, на които AGCOM или други компетентни административни органи отдават концесии или издават разрешения въз основа на действащото законодателство, както и предприятията, получили концесия за разпространяване на реклама, , издателствата и т.н.), и от друга страна, за предприятията, извършващи дейност в сектора на електронните съобщения, съгласно горното определение ([в разпоредбата, предмет на главното производство])?“.

Съдът:

47      както с Рамковата директива, така и с Директивата за аудио-визуалните медийни услуги се прави непълна хармонизация на националните разпоредби в съответните им области, като на държавите членки се оставя свобода на преценка за приемането на решения на национално равнище. По-конкретно в съответствие с член 1, параграф 3 от Рамковата директива държавите членки запазват компетентността си в съответствие със законодателството на Съюза да предприемат мерки на национално ниво за постигане на цели от общ интерес, и по-специално свързани с регулирането на съдържанието и аудио-визуалната политика.

54      По този начин разпоредбата, предмет на главното производство, ограничава свободата на Vivendi да се установи в Италия, като не му позволява да влияе в по-голяма степен на управлението на Mediaset чрез придобиване на по-голямо дялово участие от предвиденото в нея. Следователно тя представлява ограничение на свободата на установяване по смисъла на член 49 ДФЕС.

55      От постоянната практика на Съда следва, че подобно ограничение на свободата на установяване не би могло да бъде допуснато, освен ако не е обосновано с императивни съображения от обществен интерес. Освен това посоченото ограничение трябва да може да гарантира осъществяването на съответната цел и да не надхвърля необходимото за постигането ѝ (решение от 25 октомври 2017 г., PolbudWykonawstwo, C‑106/16, EU:C:2017:804, т. 52 и цитираната съдебна практика).

56      В това отношение, на първо място, що се отнася до наличието на императивни съображения от обществен интерес, следва да се отбележи, че от дадените от запитващата юрисдикция обяснения, както и от представените на Съда становища се установява, че разпоредбата, предмет на главното производство, е била приета, за да се гарантира плурализмът на информацията и на медиите. Член 43, параграф 5 от TUSMAR гласи също че AGCOM трябва да приеме мерките, необходими за премахването или предотвратяването на възникването на положенията, посочени именно в разпоредбата, предмет на главното производство, или на всяко друго положение, което вреди на плурализма.

57      Съдът вече е постановил, че опазването на свободите, защитени в член 11 от Хартата на основните права, който в параграф 2 сочи свободата и плурализма на медиите, безспорно е съображение от обществен интерес, на чието голямо значение следва да се наблегне, особено в едно демократично и плуралистично общество, което може да обоснове ограничаване на свободата на установяване (вж. в този смисъл решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 52 и цитираната съдебна практика).

58      В Протокол № 29 за системата на публичното радиоразпръскване в държавите членки, приложен към Договорите за ЕС и за функционирането на ЕС, също се посочва плурализмът на медиите, като се декларира, че „публичното радиоразпръскване в държавите членки е пряко свързано с демократичните, социалните и културните потребности на всяко общество, както и с необходимостта от запазването на плурализма в медиите“.

59      Поради това в случая ограничаването на свободата на установяване в резултат на разпоредбата, предмет на главното производство, по принцип би могло да се обоснове с императивно съображение от обществен интерес, а именно защитата на плурализма на информацията и на медиите.

60      На второ място, когато става въпрос за пропорционалността на това ограничение спрямо преследваната цел, следва да се отбележи, че член 43, параграф 9 от TUSMAR предвижда забрана за образуванията, задължени да се впишат в регистъра на операторите в областта на съобщенията, да реализират повече от 20 % от всички приходи, реализирани в SIC, като по този начин установява обща норма, чието предназначение е да се прилага само по отношение на образуванията, осъществяващи дейност в сектора на електронните съобщения;

61      Освен това разпоредбата, предмет на главното производство, установява още по-специална норма от предвидената в член 43, параграф 9 от TUSMAR, която се отнася единствено до образуванията в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази разпоредба, реализиращи повече от 40 % от общите приходи, реализирани в този сектор, като забранява на такива образувания да реализират повече от 10 % от общите приходи, реализирани в SIC.

62      По този начин посочената разпоредба по същество представлява пречка за придобиването от едно-единствено предприятие, само или с посредничеството на дъщерните си дружества, голяма част от медийния сектор в Италия, когато вече има значителна мощ на пазара в сектора на електронните съобщения в тази държава членка.

63      След като забрана като тази, до която води разпоредбата, предмет на главното производство, представлява отклонение от принципа на свободата на установяване, националните органи трябва да докажат, че тази разпоредба е съобразена с принципа на пропорционалност, тоест че е годна и необходима за постигането на посочената цел и че не може да бъде реализирана с по-малко мащабни или засягащи в по-малка степен упражняването на тази свобода забрани или ограничения (вж. по аналогия решение от 23 декември 2015 г., Scotch Whisky Association и др., C‑333/14, EU:C:2015:845, т. 53 и цитираната съдебна практика).

64      В случая следва да се отбележи, че от съображение 5 от Рамковата директива безспорно следва, че съществуват връзки между двата сектора, посочени в разпоредбата, предмет на главното производство, като се има предвид сближаването на секторите на телекомуникациите, на медиите и на информационните технологии.

65      Както отбелязва по същество генералният адвокат в точка 74 от заключението си, като се има предвид близостта между сектора на електронните съобщителни услуги и медийния сектор, би могло също да се допусне известно ограничаване на възможността предприятия, които вече заемат господстващо положение в първия сектор, да се възползват от това обстоятелство, за да засилят позицията си в медийния сектор.

66      Все пак Съдът вече е постановил, че различните директиви, съставляващи новата регулаторна рамка за електронни съобщителни услуги, една от които е Рамковата директива, въвеждат ясно разграничение между създаването на съдържание, за което е необходима редакционна отговорност, и преноса на съдържание, който не включва никаква редакционна отговорност, като за съдържанието и преноса му се прилагат отделни правни уредби, които преследват характерни за тях цели (вж. в този смисъл решение от юни 13 юни 2019 г., Google, C‑193/18, EU:C:2019:498, т. 31 и цитираната съдебна практика).

Поради това ясно разграничаване между създаването на съдържание и преноса на съдържание предприятията, които осъществяват дейност в сектора на електронните съобщения и които упражняват контрол върху преноса и излъчването на съдържание, не упражняват непременно контрол върху тяхната продукция, който предполага редакционна отговорност.

68      В случая в разпоредбата, предмет на главното производство, не се споменават тези връзки между преноса на съдържание и излъчването на съдържание и тя не е формулирана по такъв начин, че да се прилага конкретно във връзка с посочените връзки.

79      Поради това не може да се счита, че тази разпоредба е от такова естество, че да може да постигне целта, която преследва, след като определя прагове, които нямат връзка със съществуващия риск за плурализма на медиите, тъй като тези прагове не позволяват да се определи дали и в каква степен едно предприятие действително е в състояние да влияе на съдържанието на медиите.

80      С оглед на всички изложени по-горе съображения на поставените преюдициални въпроси следва да се отговори, че член 49 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска правна уредба на държава членка, която води до препятстване на дружество, регистрирано в друга държава членка, чиито приходи, реализирани в сектора на електронните съобщения, така както е определен за целите на тази правна уредба, са по-високи от 40 % от общите приходи, реализирани в този сектор, да реализира в SIC приходи, по-високи от 10 % от реализираните в тази система.

Съд на ЕС: поръчката на такси като услуга на информационното общество

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_e-comm-dir/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C‑62/19 Star Taxi App SRL срещу Unitatea Administrativ Teritorială Municipiul Bucureşti prin Primar General, Consiliul General al Municipiului Bucureşti.

S.C. Star Taxi App SRL (наричано по-нататък „Star Taxi App“) е дружество по румънското право, установено в Букурещ, което използва едноименното приложение за смартфони, свързващо директно ползвателите на таксиметрови услуги с водачите на таксиметрови автомобили. Това приложение позволява да се направи търсене, в резултат от което се появява списък със свободни таксиметрови шофьори за извършване на даден курс. След това клиентът е свободен да избере определен шофьор.

Star Taxi App сключва договори за предоставяне на услуги директно с притежаващите разрешително шофьори на таксиметрови автомобили, които имат право да извършват таксиметрови услуги, без да ги подбира или наема на работа. Дружеството не упражнява контрол нито за качеството на автомобилите или техните шофьори, нито за поведението на последните.

общинският съвет на Букурещ приема Решение № 626/2017, което разширява обхвата на задължението за получаване на разрешително за дейността, наречена „диспечерски център“, като включва дружествата, използващи мобилни приложения. Star Taxi App подава административна жалба, тъй като счита, че дейността му представлява услуга на информационното общество, за която не се изисква предварително разрешително – член 4, параграф 1 от Директива 2000/31.

Преюдициалните въпроси:

„1)      Следва ли разпоредбите на Директива [98/34] (член 1, точка 2), изменена с Директива [98/48], и на Директива [2000/31] [член 2, буква а)], съгласно които „услуга на информационното общество“ означава „каквато и да е услуга, нормално предоставяна срещу възнаграждение, от разстояние, чрез електронно средство и по индивидуална молба от получателя на услугите“, да се тълкуват в смисъл, че дейност като извършваната от Star Taxi App (а именно услугата, която се състои в директното свързване на клиентите посредством мобилно приложение с водачите на таксиметровите автомобили) трябва да се разглежда като услуга на информационното общество и на икономиката на сътрудничеството (като се има предвид обстоятелството, че Star Taxi App не отговаря на критериите за превозвач, които Съдът е извел в точка 39 от решение от 20 декември 2017 г., Asociación Profesional Elite Taxi, C‑434/15, EU:C:2017:981 относно Uber)?

2)      Ако [услугата, предоставяна от] Star Taxi App бъде разглеждан[а] като услуга на информационното общество, позволяват ли разпоредбите на член 4 от Директива 2000/31, на членове 9, 10 и 16 от Директива 2006/123 и на член 56 ДФЕС прилагането на принципа на свободата на предоставяне на услуги по отношение на дейността на това дружество, и ако отговорът е положителен, допускат ли тези разпоредби правна уредба като съдържащата се в членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?

3)      В случай че Директива 2000/31 намира приложение по отношение на предоставяната от Star Taxi App услуга, представляват ли валидни мерки, които са в дерогация от член 3, параграф 2 от Директива 2000/31 съгласно член 3, параграф 4 от тази директива, ограниченията, предвидени от държава членка по отношение на свободата на предоставяне на електронна услуга, които поставят като условие за предоставянето на услугата задължителното притежаване на разрешение или на лиценз?

4)      Допускат ли разпоредбите на член 5 от Директива [2015/1535] да се приеме без предварително нотифициране на Европейската комисия правна уредба като членове I, II, III, IV и V от [Решение № 626/2017]?“.

Заключението:

„1)      Член 2, буква а) от Директива 2000/31/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2000 година за някои правни аспекти на услугите на информационното общество, и по-специално на електронната търговия на вътрешния пазар („Директива за електронната търговия“), във връзка с член 1, параграф 1, буква б) от Директива (ЕС) 2015/1535 на Европейския парламент и на Съвета от 9 септември 2015 година, установяваща процедура за предоставянето на информация в сферата на техническите регламенти и правила относно услугите на информационното общество, трябва да бъде тълкуван в смисъл, че услуга, изразяваща се в директно свързване посредством мобилно приложение на клиентите с таксиметровите шофьори, представлява услуга на информационното общество, когато тази услуга не е неразривно свързана с таксиметровата транспортна услуга по такъв начин, че да представлява неразделна част от нея.

2)      Член 4 от Директива 2000/31 трябва да бъде тълкуван в смисъл, че допуска към доставчик на услуги на информационното общество да бъде прилаган разрешителен режим, който се прилага към доставчиците на икономически равностойни услуги, които не са услуги на информационното общество.

Членове 9 и 10 от Директива 2006/123/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 12 декември 2006 година относно услугите на вътрешния пазар трябва да бъдат тълкувани в смисъл, че не допускат прилагането на такъв разрешителен режим, освен ако той отговаря на критериите, посочени в тези членове, което следва да бъде проверено от запитващата юрисдикция. Разрешителният режим не отговаря на критериите, прогласени в член 10 от Директива 2006/123, когато издаването на разрешителното се подчинява на изисквания, които технологично не са адаптирани към предвидената от заявителя услуга.

Член 3 от Директива 2000/31, член 16 от Директива 2006/123 и член 56 ДФЕС са неприложими към положението на доставчик, който иска да извършва услуги на информационното общество в държавата членка, в която е установен.

3)      Hotărârea Consiliului General al Municipiului București nr. 626/2017 pentru modificarea și completarea Hotărârii Consiliului General al Municipiului București nr. 178/2008 privind aprobarea Regulamentului-cadru, a Caietului de sarcini și a contractului de atribuire în gestiune delegată pentru organizarea și executarea serviciului public de transport local în regim de taxi (Решение на Главния съвет на Община Букурещ № 626/2017 от 19 декември 2017 г. за изменение и допълнение на Решение № 178/2008 за утвърждаване на Рамковия правилник, на спецификацията на продукта и на договора за възлагане на външни доставчици за организиране и изпълнението на обществената услуга за местен превоз в режим такси) от 21 април 2008 г.) не представлява технически регламент по смисъла на член 1, параграф 1, буква е) от Директива 2015/1535“.

Съд на ЕС: фрейминг

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/11/ecj_framing/

Стана известно заключението на Генералния адвокат Szpunar по дело C-392/19VG Bild-Kunst/Stiftung Preußischer Kulturbesitz.

Ще копирам първите 15 параграфа, въпросите и заключението.  Има такива заключения, които са извън традиционното – за добро или за лошо – и това е от тях; ето какво обяснява Генералният адвокат за интернет и за фрейминга:

1.        Героите във филмовата сага на Джордж Лукас „Междузвездни войни“ можеха да се придвижват в „хиперпространството“ със скоростта на светлината с помощта на „хипердвигател“. По подобен начин интернет потребителите могат да „пътуват“ в „киберпространството“ с помощта на хипертекстови връзки. Макар да не противоречат на законите на физиката, както правеше хипердвигателят на корабите в „Междузвездни войни“, тези връзки все пак поставят някои предизвикателства от гледна точка на закона, и по-специално от гледна точка на авторското право. Тези предизвикателства вече са разгледани отчасти, наред с другото, в практиката на Съда. Настоящото дело е повод тази съдебна практика да се преразгледа и допълни.

2.        Когато става дума за интернет, на практика обикновено се има предвид единствената и вероятно най-използвана функционална възможност на тази мрежа: World Wide Web, или иначе казано Мрежата или „световната мрежа“. Тази мрежа е съставена от информационни единици или ресурси, които се намират на интернет страници (web page). Интернет страница е документ, написан на езика HTLM (hypertext markup language) и евентуално съдържащ други добавени ресурси, и по-специално изображения или аудио-визуални или текстови файлове. Уебсайт (website) е структурирана съвкупност от интернет страници и евентуални други ресурси, публикувани от собственик и хоствани на един или няколко сървъра.

3.        При разглеждането на даден уебсайт компютърът създава връзка със сървъра или сървърите, на които е хостван този сайт, като иска достъп до информацията на сайта. В отговор копие на тази информация се изпраща и записва (временно) в междинната памет или в „кеш-паметта“ на компютъра. Тази информация може да се чете и възпроизвежда на екрана на компютъра благодарение на специален софтуер — интернет браузър.

4.        Всеки ресурс в Мрежата, тоест всеки файл, страница и уебсайт, притежава уникален идентификатор, наречен URL (uniform resource locator), който представлява своеобразен „интернет адрес“(2). Страницата, към която води адресът на даден уебсайт, се нарича начална страница (home page). Има два начина за получаване на достъп до ресурс в Мрежата посредством URL-адреса. Първият е този адрес да се въведе в диалоговия прозорец на браузъра, а вторият — който се разглежда в настоящото дело — да се използва хипертекстова връзка.

5.        „Плетенето на Мрежата“ (webbing the Web) се прави от хипертекстовите връзки или хипервръзките (hypertext links). Те дават възможност да се стигне директно от един уебсайт до ресурсите на друг уебсайт. Всъщност хипервръзките са самата същност на Мрежата и представляват онова, което я отличава например от Александрийската библиотека. В практиката си Съдът признава значението на хипертекстовите връзки за функционирането на Мрежата и за свободата на словото, за която последната допринася(3).

6.        Хипертекстовата връзка е команда за браузъра да търси ресурси на друг уебсайт. Тя изразява на HTML езика URL-адреса на целевия ресурс и текста или изображението, представляващи символа на връзката на изходната интернет страница(4), и евентуално други елементи, например начина на отваряне на целевия ресурс на екрана. Обикновено връзката има нужда да се активира (кликне), за да функционира.

7.        Простата връзка съдържа само URL-адреса на сайта, към който препраща, тоест адреса на началната му страница. При кликване върху връзката тази страница се отваря или на мястото на страницата, на която е била връзката, или в нов прозорец. В диалоговия прозорецът на браузъра се показва URL-адресът на новия сайт, така че потребителят разбира, че е сменил сайта. Съществуват обаче и други видове връзки.

8.        Т.нар. „дълбока“ връзка (deep link) не води към началната страница на целевия сайт, а към друга страница на този сайт и дори към конкретен ресурс на тази страница, например графичен или текстов файл(5). Всъщност всяка страница и всеки ресурс имат URL-адрес, който може да се използва във връзката вместо само основния адрес на сайта. Дълбоката връзка игнорира предполагаемия ред за навигиране на целевия сайт, като заобикаля началната му страница. Доколкото обаче URL-адресът на една интернет страница обикновено съдържа името на сайта, потребителят винаги е информиран за това кой уебсайт разглежда.

9.        Интернет страницата може да съдържа ресурси, различни от текст, и по-специално графични или аудио-визуални файлове. Тези файлове не са неразделна част от HTML документа, който съставлява страницата, но са свързани с него. Вграждането (embedding) на тези ресурси се извършва с помощта на специфични команди, предвидени за тази цел в HTML езика. Например за вграждане на изображение съществува тагът „image“ („<img>“)(6). Обикновено този таг се използва за вграждане на графичен файл на дадена интернет страница, когато той се съхранява на същия сървър, на който и страницата (локален файл). Достатъчно е обаче адресът на локален файл („относителен URL“) в атрибута „source“ на тага „image“ да се замени с адреса на файл, който се намира на друг уебсайт („абсолютен URL“), за да може той да бъде поставен на собствената интернет страница, без да се налага да се възпроизвежда(7).

10.      Тази техника използва функционалната възможност на хипертекстовата връзка, която позволява елементът, например изображение, да се покаже в браузъра от изходното му местоположение (целевия уебсайт) и следователно да не се възпроизвежда на сървъра на сайта, на който се появява. Поставеният елемент впрочем се показва автоматично, без да е необходимо да се кликва върху каква да е връзка. От гледна точка на потребителя ефектът е същият като при файл, намиращ се на същата страница, на която се появява. Тази практика се нарича inline linking или hotlinking (директно свързване).

11.      Фреймингът (framing) е техника, която позволява екранът да се раздели на няколко части, като на всяка от тях може поотделно да се покаже различна страница или различен интернет ресурс. Така на една част от екрана може да се показва изходната интернет страница, а на друга — страница или друг ресурс, публикуван на различен сайт. Тази друга страница не се възпроизвежда на сървъра на рамкиращия сайт, а се разглежда директно с помощта на дълбока връзка. URL-адресът на страницата, към която води тази връзка, често е скрит, така че потребителят може да остане с впечатлението, че разглежда само една интернет страница, а всъщност те да са две (или повече).

12.      Фреймингът понастоящем се счита за остаряла техника и не е включен в последната версия на HTLM езика (HTML5). Той е заменен с inline frame (вградена рамка)(8), която позволява поставянето на публикуван на друг сайт външен ресурс, като уебсайт, страница или дори елемент на интернет страница, в рамка, чиито размери и местоположение се определят свободно от автора на въпросната интернет страница. Вградената рамка се държи като неразделна част от тази страница, тъй като за разлика от класическия фрейминг не е техника за разделяне на екрана, а начин за вграждане (embedding) на външни ресурси на интернет страница.

13.      За да стане още по-сложно, вградената рамка може да се дефинира като място на отваряне на хипертекстова връзка(9). По този начин след активирането на връзката (чрез кликване) целевият ресурс се отваря в рамка (чиито граници може да са видими на екрана или не) на мястото, определено от автора на страницата, на която е връзката(10).

14.      Тези операции може да изглеждат сложни и да изискват задълбочени компютърни познания, но многобройните услуги за създаване на уебсайтове и платформите за споделяне на съдържание автоматизират тези процеси, като улесняват създаването на интернет страници, вграждането на съдържание в тях и създаването на хипертекстови връзки без тези познания.

15.      От установената практика на Съда следва, че хипертекстовите връзки към защитени с авторско право обекти, които са предоставени на публично разположение в интернет при условията на свободен достъп с разрешението на притежателя на тези права, не представляват действия, за които е необходимо разрешение от посочения притежател(11). По-новата съдебна практика обаче изисква тези достижения да се разгледат от малко по-различен ъгъл. В този смисъл следва да се установи дали обстоятелството, че притежател на авторските права използва технически способи, предназначени да предотвратят използването на произведението му под формата на хипертекстови връзки и посредством фрейминг, променя преценката от гледна точка на авторското право. Според мен е необходимо да се преразгледа и проблемът с вграждането на интернет страници на произведения, публикувани на други сайтове (inline linking).

И сега преюдициалният въпрос:„Представлява ли вграждането на уебсайт на трето лице посредством фрейминг на произведение, което се намира на разположение на свободно достъпен уебсайт със съгласие на притежателя на правата, публично разгласяване на произведението по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, ако това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на правата?“.

Заключението:

„1)      Член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба.

2)      Този член трябва да се тълкува в смисъл, че вграждането на уебсайт на трето лице с помощта на използваща фрейминг активна интернет връзка на произведение, предоставено на публично разположение на уебсайт при условията на свободен достъп със съгласие на притежателя на правата, не представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане се осъществява при заобикаляне на мерките за защита срещу фрейминг, приети или разпоредени от притежателя на авторските права.

3)      Техническите мерки за защита срещу вграждане на интернет страница на защитени с авторско право произведения, предоставени на публично разположение при условията на свободен достъп на други уебсайтове с разрешението на притежателя на авторските права, по начин че да се показват автоматично на тази страница при отварянето ѝ, без да е необходимо допълнително действие от страна на потребителя, представляват ефективни мерки за защита по смисъла на член 6 от Директива 2001/29“.

АЕЖ-България: МВР да уважава работата на журналистите по време на протестите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/10/protests_journ/

Асоциацията на европейските журналисти – България настоява полицията да бъде внимателна към журналистите, които си вършат работата по време на протестите. Заради спецификата на професията си често репортерите са на първа линия и при размирици се озовават между полицията и протестиращи. 

Важно е всеки журналист да носи на видно място обозначение, че е представител на пресата. Това обозначение най-често е надпис на английски език PRESS. АЕЖ – България раздаде в четвъртък сутрин стикери с такъв надпис на журналистите, отразяващи протестите. Стикери могат да бъдат получени и в офиса на АЕЖ на ул. “Сердика” 20 в София.

Припомняме, че по време на протеста на 2 септември наши колеги бяха обгазени (Канна Рачева, Габриела Наплатанова, Николета Хаджийска, Борислав Мавров, Ладислав Цветков от Би Ти Ви, Николай Минков и Милена Кирова, Кристиан Минчев, Мирослав Милков и Никола Стоилов от БНТ), други бяха удряни от полицаите, а техника им счупена (Николай Дойчинов), а Димитър Кенаров е бил задържан и ритан в главата. Тези инциденти предизвикаха призиви от международната общност за незабавно и ефективно разследване.

В същото време АЕЖ не може да подмине изказването на най-високопоставения служител на МВР по повод насилието над журналисти. В петък, по време на среща при президента Румен Радев, главният секретар на МВР главен комисар Ивайло Йорданов направи следните коментари:
“…това, че си журналист, не означава, че трябва да чупиш, не означава, че трябва да биеш полицаи, не означава, че трябва да извършваш някакви нарушения или престъпления. “

“Нито един журналист не съм видял с ей такива камери, така, нали, това са, ето ги журналистите, камерите, които да снима там, да бъде задържан или да бъде бит. Не съм видял. 

Ама ако някой притежава журналистическа карта и преди това метне по мене бомба и след това извади журналистическа карта, ами да, ще бъде задържан. Какво означава бит? Те казват “Биха ме”. Аз казвам “Полицаите използваха физическа сила, която ни е позволена от закона”. Те казват “Използваха палка”. Аз казвам “Палката е помощно средство на полицая”.


На първо място изразяваме категорично съгласие, че прескартата на един журналист не дава имунитет. Нейната единствена функция е да улесни репортерите в тяхната работа – да се легитимират и да обяснят пред представителите на властта защо са там. Всеки журналист носи отговорност за своите действия и статутът му по никакъв начин не му дава защита, по-голяма от тази на всеки друг гражданин. 

В същото време не можем да подминем с лекота факта, че изказването на главния секретар на МВР внушава, че срещу нашите колеги са използвани помощни средства, физическа сила и т.н., защото са извършвали закононарушения по време на протеста.
Думите на главния секретар на МВР съдържат внушението, че задържаният наш колега Димитър Кенаров е хвърлял бомба и затова е арестуван.

Ето защо призоваваме МВР незабавно да предостави доказателства за твърденията на най-високопоставения служител в системата на полицията. Настояваме също така да бъдат публикувани всички документи, свързани с ареста на Димитър Кенаров, отвеждането му в 5 РПУ, докладите от използваните срещу него помощни средства. 

На следващо място изказването на гл. комисар Иванов показва силно непознаване на журналистическата работа. Последното нямаше да е проблем, ако това незнание не водеше със себе си и до неправомерни действия от страна на полицията.
Операторите “с ей такива камери” (вероятно телевизионни) са само част от многото журналисти, които работят на терен. На площада има фоторепортери, журналисти от печатни издания, представители на интернет медии (които излъчват на живо с не точно “ей такива камери”, а често и с мобилен телефон).
Няма как да очакваме, че редовите полицаи знаят това, щом най-висшата професионална фигура в МВР не го знае.

В изказването си гл. комисар Иванов коментира журналистите и казва: “Аз уважавам тяхната професия, с повечето се познаваме и говорим на всяко едно мероприятие.” 

От думите му може да се предположи, че представата му за журналист са само ресорните репортери, отразяващи работата на МВР, които той познава.  

Властта дължи равно третиране на всеки журналист – независимо дали е съгласен, или не с работата му, независимо дали го познава, или не.
На последно място, изказването на главния секретар предопределя или може силно да повлияе на евентуални вътрешни проверки на случаите за твърдени неправомерни действия от страна на полицията. 

АЕЖ настоява за открито и бързо разследване. Надяваме се подобни инциденти да бъдат избегнати в бъдеще. 

Обединено кралство: ревизията на медийната директива води до промени в лицензиите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/10/uk_avmsd/

Днес британският регулатор за медиите открива консултация за евентуални промени в лицензиите на няколко основания, едно от които е третата ревизия на медийната директива. Както е известно, Обединеното кралство въвежда директивата във вътрешното законодателство. 

Промените представляват интерес, защото сходна логика би трябвало да мотивира националните  медийни регулатори да обърнат внимание на въпроса дали лицензиите са достатъчно ефективно средство за постигане на целите на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги след третата ревизия от 2018 г. 

Предлага се лицензополучателите да имат задължение да уведомяват Ofcom за всякакви промени, засягащи определянето на юрисдикцията на лицензирана услуга.

Тъй като лицензиите у нас не са публични, не се вижда какво е включено и какво не е включено в тях.

За обществените медии е съвсем безспорно, че лицензиите трябва да са на сайтовете им. Засега не са,  задължението не е предвидено в ЗРТ.

Тим Дейви за безпристрастността на БиБиСи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/10/bbc_social/

Hовият генерален директор на БиБиСи Тим Дейви  изложи възгледите си за управление на обществената медия на среща с работещите в нея.

Медиите в Обединеното кралство пишат за отделни тези на Дейви, които вече предизвикаха оживени дискусии – като за източниците на финансиране, която беше отразена тук.

Друга тема е за начина, по който журналистите в БиБиСи използват социалниme медии. Дейви започва борба с обвиненията за   пристрастност на БиБиСи  – поради ангажимента на публично финансирания оператор за безпристрастни новини в тези силно поляризирани времена: „Ако сте журналист, който не се интересува от баланса, ако не можете да оставите политиката  пред вратата на редакцията –  нямате място тук.“

Очаква се и публичен регистър за  приходите, които работещи във БиБиСи получават от частния сектор, без все още да се дават подробности какво би трябвало да се декларира.

Очаква се освен това да се направи преглед на проблеми, свързани с участие на работещите в БиБиСи в социалните медии.

Медиите дават изява и на възраженията срещу тази линия на новото ръководство:  “Тя е разбираема за новинарите, но за цялото БиБиСи? Като се има предвид повсеместното разпространение на социалните медии в живота ни, доколко ще работи това ограничение? Защото, ако BBC наема само хора, които или нямат мнения, или се страхуват да изразяват мнения, може да открие, че  персоналът  е скучен и плах. БиБиСи процъфтява заради  иновациите и творчеството на хората. Може ли  да се съсредоточим върху баланса, а не върху мълчанието? “

 

Сделката за бТВ: предварително уведомление в Официален вестник на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/09/btv-6/

На 9 септември 2020 в Официален вестник на ЕС е публикувано уведомлението за сделката PPF Group/Central European Media Enterprises:

Предварително уведомление за концентрация

(Дело M.9669 — PPF Group/Central European Media Enterprises)

(текст от значение за ЕИП)

(2020/C 299/10)

1.    На 1 септември 2020 г. Комисията получи уведомление за планирана концентрация в съответствие с член 4 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета (1).

Настоящото уведомление засяга следните предприятия:

PPF Group N.V. („PPF“, Нидерландия), под контрола на г-н Petr Kellner,
Central European Media Enterprises Ltd. („CME“, Бермудски острови), под крайния контрол на AT & T Inc.

Предприятие PPF придобива по смисъла на член 3, параграф 1, буква б) от Регламента за сливанията едноличен контрол над цялото предприятие CME.

Концентрацията се извършва посредством покупка на дялове/акции.

2.    Търговските дейности на въпросните предприятия са:

за предприятие PPF: мултинационална финансова и иинвестиционна група с основен предмет на дейност, включващ финансови услуги, потребителско кредитиране, телекомуникации, биотехнологии, услуги на дребно, недвижими имоти и селско стопанство,
за предприятие CME: предприятие с дейност в областта на медиите и развлекателната индустрия, което чрез своите дъщерни дружества извършва дейност в сектора на телевизионното излъчване и в други медийни сектори, основно в България, Чехия, Румъния, Словашката република и Словения.

3.   След предварително проучване Комисията констатира, че сделката, за която е уведомена, би могла да попадне в приложното поле на Регламента за сливанията. Въпреки това Комисията си запазва правото на окончателно решение по тази точка.

4.    Комисията приканва заинтересованите трети страни да представят евентуалните си забележки по планираната сделка.

Забележките трябва да бъдат получени от Комисията не по-късно от 10 дни след датата на настоящата публикация. Моля, винаги посочвайте следния референтен номер:

Дело M.9669 — PPF Group/Central European Media Enterprises

Забележки могат да се изпращат до Комисията по факс, по електронна поща или по пощата. Моля, използвайте координатите за връзка по-долу:

Електронна поща: [email protected]

Факс +32 22964301

Пощенски адрес:

European Commission
Directorate-General for Competition
Merger Registry
1049 Bruxelles/Brussel
BELGIQUE/BELGIË

(1)  ОВ L 24, 29.1.2004 г., стр. 1 („Регламент за сливанията“).


Тим Дейви за финансирането на БиБиСи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/03/%D1%82%D0%B8%D0%BC-%D0%B4%D0%B5%D0%B9%D0%B2%D0%B8-%D0%B7%D0%B0-%D1%84%D0%B8%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B1%D0%B8%D1%81%D0%B8/

Четем във Variety, че новият генерален директор на БиБиСи Тим Дейви, който пое ръководството на медията на 1 септември т.г., замествайки Тони Хол, е изразил мнение относно основния източник на финансиране – таксите от аудиторията.

„Не искам финансиране с такса”, казва Дейви. “Цялото общество и всички възрастови групи – хората трябва да чувстват, че БиБиСи е тук за тях, а не за нас. “

„Доказателствата са недвусмислени: бъдещето на универсалната БиБиСи вече не може да се приема за даденост. Нямаме неотменно право да съществуваме. Ние сме толкова добри, колкото стойността, която предоставяме на нашата аудитория, нашите клиенти. Трябва да увеличим тази стойност. Това е нашата мисия “, казва Дейви.

Дейви отбелязва четири приоритета за бъдещето: подновен ангажимент за безпристрастност; създаване на уникално съдържание с високо въздействие; по-голяма стойност онлайн; повече приходи. Глобален доставчик на услуги и първокласно съдържание – това иска Дейви.

Говорейки за медийния плурализъм, Дейви казва: „Нашата амбиция е да създадем организация, която да отразява по-точно обществото, на което служим. Това са 50% жени и 50% мъже, поне 20% малцинства и поне 12% хора с увреждания. Да вземем предвид 50/20/12 и LGBTQ +. “

БиБиСи вече е извършила 450 съкращения, предстоят нови 900. В същото време броят на медийните услуги в реализираната обществена мисия на БиБиСи се е увеличил през последните три години.

Има какво да научим от Обединеното кралство.

Протести 2020 и журналистика

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/03/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B8-2020-%D0%B8-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D0%BA%D0%B0/

Близо два месеца продължават протестите в София и страната. Недоволството е адресирано. Хората протестират срещу правителството на Борисов и за избори, но заедно с това – срещу главния прокурор Гешев, това се потвърди и във връзка с проведеното съвещание на прокурорите през август, и срещу генералния директор на БНТ Емил Кошлуков.

Медийното отразяване

на протестите претърпява развитие. Активно и многостранно отразява протестите бТВ. Нова телевизия е част от пресцентровете на властта и от нея не бива да очакваме повече. Дефиле на руси момичета.

За обществените медии стана дума и преди месец, част от мисията им е да работят за демократичните потребности на хората, да ги формират като граждани, да подпомагат информирания им избор в сложни ситуации. Мнението ми се различава от оповестеното одобрение на СЕМ – впрочем дебатите на членовете се виждат в протоколите на СЕМ (25/2020 и 26/2020).

Непременно трябва да се спомене и все по-масовото предаване на живо в социалните мрежи, протестите се отразяват практически постоянно в реално време, отново адмирациите са за неуморния Иво Божков, активни са Правосъдие за всеки. Става ли нещо на улицата, намира се кой да го предава наживо в мрежите. Духът е излязъл от бутилката, няма връщане към времената, когато властта можеше да държи хората далече от събитията.

Свободна Европа добавя стойност към информацията с анализи, Поли Паунова се среща с политиците, от които зависи хода на събитията, Капитал също е традиционно добър в анализите.

Отношението към журналистите и сигурността им

е друга важна тема. Само от вчерашния ден има няколко примера – обгазени са операторът Борислав Мавров и журналистката Кана Рачева, по информация в мрежите Иво Божков е пострадал, същото се отнася за репортера на БНТ Николай Минков, бит, ритан от полицай и впоследствие задържан е друг журналист – Димитър Кенаров. БТВ цитира старши комисар Хаджиев, който обяснява, че при масови безредици било ставало така. По думите на Кенаров информацията, че е журналист, не е направила никакво впечатление на тези, които са се отнесли с насилие към него.

АЕЖ реагират с декларация, СЕМ също се обявяват в защита на сигурността на журналистическия труд.

Журналистът Росен Босев публикува във фейсбук 23 указания на Poynter, които журналистите да следват при отразяване на протести.

Няма изгледи протестите скоро да бъдат прекратени, така че и двете повдигнати теми – за качеството на медийното им отразяване и за възможността журналистите да изпълняват професионалните си задължения – ще останат важни и в следващите дни и седмици.

Предстояща концентрация: Домусчиев купува може би

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/03/nbg/

Стана известно официално съобщение за предстояща концентрация между “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД и „Елит Медиа България“ ЕООД, „Радио Веселина“ ЕАД, „Витоша ФМ“ ЕООД и „Радио Експрес“ АД:

В Комисията за защита на конкуренцията е постъпило уведомление, по което е образувана преписка КЗК/576/2020 г., с което Комисията се уведомява за намерението на “НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД да осъществи концентрация посредством придобиване на контрол по смисъла на Глава V от ЗЗК върху „Елит Медиа България“ ЕООД, ЕИК 130275893, „Радио Веселина“ ЕАД, ЕИК 115164960, „Витоша ФМ“ ЕООД, ЕИК 131365158 и „Радио Експрес“ АД.
Търговските дейности на въпросните предприятия са:

“НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП” ЕООД е търговско дружество, доставчик на аудиовизуални медийни услуги, търговски телевизионен оператор по смисъла на Закона за радиото и телевизията. Реално осъществяваната дейност включва създаване на телевизионно съдържание и разпространяване чрез кабел, сателит и IPTV платформа на седем телевизионни канала с покритие за цялата територия на България: „Нова телевизия“ – политематичен; „Кино Нова“ – филми; „Нова Спорт“ – спорт; „Диема“ – филми и спорт; „Диема Фемили“ –филми; „Диема Спорт“ – спорт, и „Диема Спорт 2“ – спорт. Програмата „Нова телевизия“ се разпространява и ефирно, чрез мрежа за наземно цифрово радиоразпръскване с национален обхват въз основа на договор с дружеството „НУРТС Диджитъл“ ЕАД.
Дъщерното дружество на „НОВА БРОУДКАСТИНГ ГРУП“ АД – „Нет Инфо“ АД и дружествата, принадлежащи към неговата група, предоставят следните ключови продукти и услуги:
• Уеб-базирана електронна поща (www.abv.bg), която позволява на крайните потребители да отворят електронни пощенски кутии и да обменят пощенски съобщения;
• Новини и информация – „Нет Инфо” АД предоставя цифрови новини и информация чрез новинарските сайтове http://www.vesti.bg и dariknews.bg, специализирания спортен новинарски сайт – http://www.gong.bg и сайта за прогнозата за времето http://www.sinoptik.bg. Тези новини и информация се подготвят както вътрешно от редактори
и журналисти, така и от външни доставчици на информация и лицензианти;
• Видео споделяне – чрез дъщерното си дружество „Ви Бокс” ЕАД, „Нет Инфо” АД дава възможност на крайните потребители да качват и споделят видео файлове на уеб-сайта http://www.vbox7.com;
• „Грабо Медия“ АД предоставя под наем пространство на собствения си интернет сайт http://www.grabo.bg на търговци за продажба от разстояние по смисъла на чл. 45 от Закона за защита на потребителите на стоки и услуги на крайни клиенти в
България (предимно ваучери за хотелско настаняване, екскурзии, билети за кино и театър, вечеря в ресторант, СПА, автомобилни и други услуги);
• Предоставяне на информация за кредитни и застрахователни продукти, предлагани на българския пазар посредством интернет сайта и приложението Fina.bg, разработено от „Файненшъл Маркетплейс” АД;

„ЕЛИТ МЕДИА БЪЛГАРИЯ“ ЕООД – осъществява радио и телевизионна
дейност – създаване на телевизионна програма с политематичен профил и наименование „Канал 3“.

„РАДИО ВЕСЕЛИНА“ ЕАД – Осъществява радио и телевизионна дейност – създаване на радио програма с наименование „Радио Веселина“ и на телевизионна музикална програма с наименование „THE VOICE“.

„РАДИО ЕКСПРЕС“ АД – осъществява радиодейност, създаване на радио
програма с наименование „THE VOICE RADIO“.

„ВИТОША ФМ“ ЕООД – не осъществява дейност, но е едноличен собственик на капитала на : „Агенция Витоша“ ЕООД, която осъществява радиодейност – създаване на радио програма с наименование „Радио Витоша“; „Агенция Атлантик“ ЕООД, която осъществява радио и телевизионна дейност, създаване на радио програма с наименование „Magic FM“ и на телевизионна програма с музикален профил и с наименование „Magic TV“.

Съгласно уведомлението се очаква операцията да окаже въздействие върху следните съответни продуктово-географски пазари в страната: пазар на телевизионна реклама; пазар на телевизионно разпространение на едро. Искането е КЗК да извърши оценка на концентрацията и да се произнесе с решение, въз основа разпоредбите на 82 от ЗЗК. КЗК си запазва правото да се произнесе с окончателно решение след извършването на цялостна оценка на нотифицираната сделка.

Домусчиев поема медии от Пеевски: така изглежда новината накратко.

Защо поема – защото “купува” звучи неуместно, трудно може да се повярва, че става въпрос за бизнес, когато говорим за пропагандни медии, каквито Канал 3 и Нова телевизия несъмнено са.

Защо от Пеевски – за по-кратко, медиите използват формулата “свързваните с Пеевски медии”, както впрочем наричаха и вестниците на Пеевски, преди той да благоволи да оповести собствеността си в онова изказване “Цветанов искаше чадър за няколко престъпни босове в моите медии”.

Сделката с bTV

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/09/03/btv-5/

Капитал информира за хода на сделката с бТВ, позовавайки се на Радио Прага и други източници:

PPF Group, собственост на чешкия милиардер Петр Келнер, е подала документи към Европейската комисия за завършване на сделката по придобиването на Central European Media Entertainment (CME), медийната компания, в която влиза и групата на bTV. Освен българската “Би Ти Ви Медия Груп”, ако ЕК даде финално разрешение, PPF ще стане собственик на още три телевизии, съответно в Чехия, Румъния, Словения и Словакия. Сделката е на стойност 2.1 млрд. долара и бе обявена през октомври миналата година. Поставеният срок за край на сделката от страна на PPF Group е 27 октомври.

Комисията трябва да излезе с позиция по сделката до 6 октомври. Ако тя даде директно одобрение, сделката ще приключи в срока, даден от PPF Group, 27 октомври. В случай, че има допълнителни условия, окончателното решение може да се забави с до 90 дни.

Иво Прокопиев осъди Телеграф Медия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/25/telegraph/

Телеграф Медия е издател на вестник Телеграф, както и на книги, които преди време са се продавали с броеве на вестника. Книгите са изцяло насочени срещу определени публични фигури и имат за цел да създадат негативна представа за тях.

Иво Прокопиев, издател, завежда дело срещу Телеграф Медия за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с изнесени неверни фактически твърдения.

Стана известно решението на СГС от юли 2020 в полза на Иво Прокопиев: според съда има твърдения за факти, а не само мнения; те са негативни и злепоставящи; те са неверни; те се разпространяват, след като съд вече се е произнесъл, че са клеветнически.

“На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения. В случай, че същите са неверни и позорят адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето, автор на публикуваното. Мненията и оценките от своя страна не подлежат на проверка за вярност, тъй като не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. […] Съдът е длъжен във всеки конкретен случай да подложи на изследване и преценка дали конкретната публикация с негативно спрямо засегнатото лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за конкретен злепоставящ факт.”

В случая са налице “конкретни злепоставящи факти за ищеца, като не се ангажираха убедителни доказателства в подкрепа на извода за добросъвестност или спазване на елементарни правила на журналистическа етика, за добросъвестно журналистическо разследване, или за верността на изнесената в публикацията информация.”

“Неоснователно е релевираното възражение на ответника, позовавайки се на  на чл.40 от Конституцията на Република България, че свободата на печата и другите средства за масова информация дава правото на личността и на социалната общност да бъде информирана и посочват, че това е функцията на медиите”. Действително свободата на печата и средствата за масова информация, както и правото на мнение и на търсене и разпространяване на информация, са защитени и свързани с правото на личността да бъде информирана по въпроси, които представляват обществен интерес. Но “това не включва възможност за разпространение на неверни данни, засягащи лични граждански и човешки права“.

“Разгласените с процесните публикации  обстоятелства за ищеца са клеветнически и позорни от гледна точка на съвременните обществени разбирания за морал и благоприличие. Деянието не би било съставомерно и съответно- противоправно от гледна точка на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД, ако се бе установила истинността на разгласените обстоятелства. Установяването на истинността на разгласените обстоятелства е в тежест на ответника съгласно разпоредбата на чл.154 от ГПК, а доказателствата по делото  в тази връзка не са убедителни с оглед многобройните доказателства представени от ищеца, както вече беше споменато по-горе, поради което настоящият състав приема, че деянието е противоправно по смисъла на чл.45, ал.1 от ЗЗД. В случая не се установява да е извършена от ответника каквато и да било проверка за истинността на разгласените относно ищеца позорни обстоятелства, което е в разрез и с елементарната журналистическа етика.

“Настоящият съдебен състав счита за неоснователно възражението на ответника, че процесните изявления са били взаимствани от други журналистически публикации и разследвания по отделни теми. Издателят и авторът на невярна и клеветническа публикация са длъжни да спазват журналистическия морал и етика, да проверят достоверността на източниците си, едва когато  установят тяхната обективност да възпроизведат изнесените от тях факти и обстоятелства и  тогава не биха носели отговорност за увреждане на личностните права на засегнатия. Още повече, че по делото се събраха красноречиви доказателства, че тези източници на ответника са били осъдени – и въпреки тези данни за неистиност ответникът е разпространявал невярна, обидна и клеветническа информация за ищеца, което поведение на ответника е повече от укоримо и тревожно.”

Накратко: не-журналистика, рецидив.

Научаваме от медиите, че досега Прокопиев има спечелени дела срещу Телеграф, Пик, Уикенд, Бареков и др.

Решението не е окончателно.

ЕСПЧ: свобода на изразяване на политическа партия чрез мобилно приложение

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/echr-33/

ЕСПЧ – Голяма камара – прие решение по делото Magyar Kétfarkú Kutya Párt v Hungary. Европейският съд по правата на човека прие с 16 гласа „за“, че има нарушение на член 10 ЕСПЧ (свобода на изразяване).

Случаят се отнася до мобилното приложение на политическа партия, което позволява на избирателите да снимат, анонимно да качват и коментират невалидни гласове, подадени по време на референдум през 2016 г.

Magyar Kétfarkú Kutya Párt е политическа партия, регистрирана в Будапеща (Унгария). През септември 2016 г. Партията разработва мобилно приложение, което позволява на избирателите да показват и коментират невалидни бюлетини, подадени по време на референдум.

След жалба на частно лице, Националната избирателна комисия (НЕК) глобява партията с мотива, че приложението представлява агитационна дейност и нарушава правилата за честни избори, тайната на гласуването и упражняването на права в съответствие с тяхната цел.

Жалбоподателят твърди нарушение на член 10 ЕКПЧ (право на свобода на изразяване).

В решението си от 23 януари 2018 г. Европейският съд по правата на човека приема единодушно, че е налице нарушение на член 10 от Конвенцията. Партията е разработила приложението за мобилни телефони именно с цел да позволи на избирателите да използват информационни и комуникационни технологии за споделяне на мнения чрез анонимни снимки на невалидни бюлетини. Приложението по този начин има комуникативна стойност и така представлява израз на въпрос от обществен интерес. Не е възможно да се идентифицират избирателите чрез анонимно качените снимки и публикуването на снимките не повлиява върху честното провеждане на гласуването.

След решението постъпва искане на унгарското правителство делото да се внесе в Голямата камара от 17 съдии.

Решение на Голамата камара

Съдът установява, че партията е упражнила правото си на свобода на изразяване чрез стартиране на мобилното приложение и е насърчила избирателите да подават снимки и коментари за невалидни бюлетини. Действията на властите са намеса в правото на свободно изразяване, която е оправдана само при определени обстоятелства. Основният въпрос за Съда е дали предварително е било възможно да се знае, че правенето на анонимни снимки и качване на снимки на бюлетини ще наруши избирателното законодателство.

Законът не определя какво ще се счита за нарушение на принципа на упражняване на правата в съответствие с тяхната цел, това попада в правомощията на изборната администрация за всеки конкретен случай. Тя прави преценка дали деянието има „отрицателни последици“. В случая не е ясно какви са те, освен това за първи път местните власти прилагат изборните правила спрямо използване на мобилно приложение за анонимно публикуване на снимки на бюлетини.

Липсата на предвидимост какво съставлява нарушение е особено важна, тъй като ограничава свободата на изразяване на политическата партия. Законът не е формулиран с достатъчна точност, за да се изключи произвол и да се позволи на партията да предприеме съответното поведение.

Нарушение на член 10, параграф 2 от Конвенцията.

GIFCT: рисковете на саморегулирането на платформите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/gifct/

През октомври миналата година неонацисти атакуват   синагога в Хале, Германия. Видеоклипът на стрелбата, при която загиват двама души, остава в Twitch повече от час, преди да бъде премахнат. Докато потребителите го изтеглят и го предават към по-слабо модерирани платформи  като Telegram, записът е спрян в   основните платформи: Facebook, Twitter, YouTube.   Всичко, което Twitch прави, за да постигне това, е да качи данните на този клип  в базата данни на Глобалния интернет форум за борба с тероризма (GIFCT).

Една публикация в Slate вчера, озаглавена “Бъдещето на свободното слово онлайн може да зависи от тази база данни”, обръща внимание върху малкоизвестния GIFCT. Форумът е създаден през 2017 г. от Facebook, Microsoft, Twitter и YouTube.  GIFCT  е отговор на  натиска   на правителствата  –  особено   на държавите от Европейския съюз – платформите да  поемат по-голяма отговорност в борбата срещу тероризма онлайн. Основната цел е да се координира премахването на съдържание в различни услуги на платформите. Техническите гиганти заедно създават база данни за това, което смятат за терористично съдържание и пропаганда.  Тази база данни служи като   „черен списък“ и помага и на по-малки компании да модерират собствените си платформи. Във форума участват десетки компании.

Медиите критикуват непрозрачността на решенията на Форума –  той определя какво е и какво не е терористично съдържание, но няма видимост как го прави. GIFCT е обявил през 2019 г., че ще преработи вътрешната си структура. Създаден е  Независим консултативен комитет, който включва членове от гражданското общество, правителства и междуправителствени органи. Но правозащитните организации смятат, че това не е достатъчно: „Искаме гаранции, че границите между модерирането на съдържанието и борбата с тероризма са ясни.“

Участието на правителството в GIFCT е свързано с риск  да се стигне до цензура и добавяне  на съдържание в „черния списък“  под натиск на правителствените представители.

През юли GIFCT публикува отчет за прозрачността, но той не се оценява като достатъчен – очаква се  предоставяне на достъп на изследователите до   действителното съдържание, което GIFCT блокира, което би позволило да се направи оценка за евентуални пристрастност и грешки;  а също очаква се повече информация за това дали потребителят е уведомен (и да му се даде възможност да обжалва) когато се блокира определено съдържание.

Инициативи като GIFCT на пръв поглед принуждават платформите да действат справедливо и законно – но на практика, казва Дафне Келър, четири компании се събраха и направиха тази напълно непрозрачна, наистина мощна система, която прилага правила, които не са част от законодателството за контрол върху изразяването онлайн.”

Съд на ЕС: прилагане на правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/ecj-21/

В Официален вестник на ЕС – едно определение за отхвърляне на иск, но идеята на този иск е интересна:

Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, да бъде осъден да плати обезщетение от 110 836 927,73 EUR за вредата, която виновно и противоправно причинил на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“),
при условията на евентуалност, Европейският съюз, представляван от Европейската комисия, по принцип да бъде осъден да поправи вредата, която виновно и противоправно причинил, респ. предстои да възникне, на имуществото на жалбоподателите поради несъздаването на правно средство за защита, каквото трябвало да има, по смисъла на член 6, параграф 1 и член 13 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата

И основанието:

Тъй като не изпълнил разпорежданията на ЕКПЧ и на Хартата за създаване на ефективни правни средства за защита, Съюзът причинил виновно и противоправно вреда на жалбоподателите в размер на най-малко 110 836 927,73 EUR.

Вредата се състояла в това, че поради липсата на правни средства за защита – които правни средства да направят възможна проверката защо длъжните да отправят преюдициално запитване до Съда съдилища не са направили това – жалбоподателите не били в състояние да допринесат за това, правото на Съюза да започне да се прилага, а оттук и — вследствие от предимството на правото на Съюза — да станат неприложими националните данъчни разпоредби на Закона за хазарта.

ЕСПЧ: Политическо слово: Маковей срещу Румъния

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/08/14/%D0%B5%D1%81%D0%BF%D1%87-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%B9-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83/

На 28 юли 2020 Съдът за правата на човека се произнесе по делото Monica Macovei v. Romania.

Факти

Моника Маковей, тогава румънски депутат в Европейския парламент, говори пред лятно училище за съвместяване на статуса на народен представител с адвокатска правоспособност, по-специално, че да имаш договори с държавна компания от избирателния си район, като двама депутати от левицата, е злоупотреба с влияние и акт на корупция.

Макар да не са посочени поименно, разпозналите се започват дела за клевета. Съдът отхвърля иска – става въпрос за мнение по въпроси от обществен интерес. Но апелативният съд и ВКС решават, че е надхвърлено нивото на приемлива критика и че става дума за неистинен факт, за който нямало нито доказателства, нито влязла в сила присъда.

Съдът за правата на човека

Маковей се обръща към ЕСПЧ, който прилага теста за пропорционалност и се съсредоточава върху баланса на правото на свободно изразяване на мнение и защитата на доброто име. Критериите за баланс, наложени в практиката на Съда, включват например: а) принос към дебати от общ интерес; б) колко известен е този, който говори, и какъв е бил предметът на изказването; в) контекст , предварителни обстоятелства за това лице; г) как е получена информацията и нейната достоверност; д) съдържание, форма и последици от изказването; и е) тежестта на наложената санкция.

Съдът приема, че критиките в коментарите на Macovei се отнасят не до личния живот, а до „поведение в политическо качество като избран народен представител“. Румънските власти имат „особено ограничена свобода на преценка“ при намеса в свободата на изразяване в този случай, защото това са въпроси от обществен интерес и съгласно член 10 ЕКПЧ държавата има силно ограничена възможност за намеса. Свободата на изразяване е особено важна за лица на изборни длъжности, а намесата трябва да се подлага на най-стриктен контрол съгласно член 10 ЕКПЧ.

Съдът обсъжда дали съществува „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ на коментарите на Маковей и приема, че в някои случаи може да се установи „липса на достатъчно фактическа основа“, но изявленията и обвиненията „са от колективен характер“* и не представляват „злонамерена лична атака“ срещу сенатора, по-специално предвид общия контекст в Румъния.

Съдът (5:2) решава, че намесата в правото на Macovei на свободно изразяване не е била „необходима в демократичното общество“ и констатира нарушение на член 10 ЕКПЧ.

Коментарите на експертите

Експертите посочват в първи коментари, че решението е важна стъпка в практиката на Съда относно политическото изразяване, а също и относно прилагането на критериите за балансирането на правото на свобода на изразяване с правото на зачитане на личния живот и доброто име. Утвърждава се принципът, че политическото слово е особено силно защитено и възможността за намеса е особено ограничена:

 Съдът констатира, че разграничението между фактически твърдения и ценностни преценки „има по-малко значение в случаите, когато оспорваното изявление е направено в хода на оживени политически дебати“.

Съдът също така обсъжда значението на „достатъчно точна и надеждна фактическа основа“ – или поне твърдението да „не е лишено от фактическа основа“. По начало когато липсва фактическа основа на едно твърдение, намеса е допустима. Но Съдът се е произнасял, че прекалено строгото прилагане на тежестта на доказване за ответника и преобладаващата презумпция за неистинност на неговото твърдение биха били неприемливи предвид необходимостта от информиране на гражданите по въпроси от обществен интерес. Съдът отбелязва още, че „разграничаването между фактическите и ценностните преценки е от по-малко значение“, когато оспорваното изявление е направено в хода на дебати по въпрос от обществен интерес и когато представители на гражданското общество и журналисти следва да се радват на широка свобода да критикуват действията на публичен орган, „дори когато направените изявления в действителност могат да нямат ясна основа“.

Съдът подчертава, че лица на изборна длъжност трябва да се ползват с широка свобода да критикуват правителствените действия, „дори ако направените изявления в действителност не могат да имат ясна фактическа основа“. Твърденията на жалбоподателя и по-специално използваните изрази, „макар и може би неподходящо силни, могат да бъдат разглеждани като полемични, включващи известна степен на преувеличение“ и че „на хората, които участват в публични дебати по въпрос от общ интерес, е позволено да прибягват до известна степен на преувеличение или дори провокация “.

Има и две особени мнения, в които се твърди, че Съдът действа „като четвърта инстанция“ и се дебатира връзката между размера на санкцията и смразяващия ефект. Голямата камара вече е приемала, че „сравнително умереният характер на глобите не е достатъчен, за да отмени риска от смразяващ ефект“.

* collective nature of the statements and allegations – това понятие има нужда допълнително да се изясни в контекста на практиката на ЕСПЧ.