All posts by nellyo

Българското национално радио в навечерието на избора на главен прокурор

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/19/bnr-7/

I

На 12 септември Силвия Великова отива на работа. Четвъртък, тя има съдебен ресор, подготвя се да отрази поредния протест срещу избирането на Гешев за главен прокурор.

Същият ден Ивайло Савов, шеф на програма Хоризонт, неочаквано е пенсиониран, на негово място е назначен като и.д. Николай Кръстев. Той взема графиците за месеца и графиците по ресори и задрасква името на Силвия Великова: Тя няма да води. Тя няма да е в ресор Правосъдие.

Великова търси за разговор генералния директор Светослав Костов. Той я кани на разговор извън сградата на радиото – в Борисовата градина. Именно там й съобщава, че върху него има силен натиск тя да бъде освободена, четирима души – които тя познава – настояват тя да бъде отстранена. Добавил още, че дилемата е той или тя и че заплашват него и децата му да ходят гладни. Силвия пита откъде идва натискът и предлага да потърсят защита, включително да се обадят на миинстър-председателя. Натискът не е оттам, казва ГД Костов.

 

Новината стига до Борисов, той завърта два телефона и Силвия е върната в изходно положение – но с дубльор  по препоръка на УС, по съображения за плурализъм. (Както се изясни по-късно, БНР има няколко души за съдебния ресор.) Николай Кръстев подава оставка. Управителният съвет обаче публикува декларация фактически в подкрепа на решенията на Кръстев, която пеевските медии веднага охотно разпространяват. Това е единственото известно   включване на УС на БНР по кризата.

Ивайло Савов казва на ГД Костов, един силно изплашен човек, изпаднал в паника:   ако те притискат, имаш избор – с хората от радиото или против тях.  ГД Костов е избрал второто.

II

В края на този сюжет с възстановяването на Силвия Великова  в ефир започва развитието на нов замисъл, сега приписван на техническия директор Пламен Костов. В Хоризонт внасят съобщение, което новинарите започват да четат в навечерието на 13 септември, че на 13 септември, петък, от 6 до 11 часа –   това по едно съвпадение е времето, в което Силвия Великова води – предавателите на Хоризонт ще са в профилактика.

Върху доклада за профилактика стои резолюция  Да на ГД Костов. Така и става. Пет часа България остава без програма Хоризонт в ефир. Предаванията са онлайн. ДАНС реагира, задейства прокуратурата, СЕМ и КРС.  КРС не е получила уведомление за профилактика. Доколкото следя изказванията, обсъждат се нарушения поне на

Самата прокуратура напълно отрича митологията за необходимост от профилактика и спиране  на подаването на сигнала. Просто трик за заглушаване на гласове в ефира. Обяснението на Силвия Великова – “някой, който  не иска да ме слуша по радиото и има властта да го поиска и да го получи”.

СЕМ днес каза най-разнообразни неща за отговорността. Как ще наложи санкция на БНР, как ще даде случая на прокуратурата за нарушаване на независимостта и натиск – само по един въпрос не се произнесе: за своите правомощия да търси персонална отговорност.

III

Предсрочно прекратяване на мандата на ГД Костов изглежда смислено действие  като първа мярка за изход от ситуацията. Поиска го и редакционната колегия. По мое мнение има основание  в ЗРТ – грубо нарушение на правото на информация и свободата на изразяване.

Чл. 67. (1) (Предишен текст на чл. 67 – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) Мандатът на генералния директор на БНР, съответно на БНТ, се прекратява предсрочно:
1. (изм. – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) на основанията, предвидени за предсрочно прекратяване на мандат на член на Съвета за електронни медии;
2. ако се установи, че извършва или допуска извършването от други лица на груби или системни нарушения на разпоредбите относно принципите за осъществяване на дейността на радио- и телевизионните оператори.
(2) (Нова – ДВ, бр. 96 от 2001 г.) При предсрочно прекратяване на мандат на генерален директор и до провеждане на нов избор, който да се проведе в срок до три месеца, ръководството на съответната организация се възлага на лице, определено от Съвета за електронни медии и отговарящо на изискванията по чл. 66.

Но единственият орган, чието мнение има значение на този етап е СЕМ. В следващите дни ще разберем дали и според СЕМ е осъществено  грубо нарушение.  УС е логично да сподели съдбата на ГД Костов. Журналистите очакват институциите да идентифицират четиримата, оказвали натиск за отстраняването на Силвия Великова. Пред 24 часа ГД Костов вече заявява, че е много изненадан от твърденията за натиск в БНР.

С Людмила Железова в следобедния блок на програма Хоризонт днес.  Разговорът днес беше в ефира за разлика от ексцентричното ми включване при Ирина Недева на 13 септември, петък, сутринта –  в БНР онлайн  – поради липса на разпространение в ефир.

Историята за преврата и за медиите, които бързо губят доверие

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/19/facts-2/

Български гражданин, на име Йордан Бонев, изпраща във вторник до определени медии писмо, че предстои да внесе сигнал в прокуратурата за готвен държавен преврат и размирици по време на протестите срещу избирането на Иван Гешев за главен прокурор. Прилага скрийншотове от чатове между бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева и своя баща, Венцислав Ангелов, известен като Чикагото.

И двамата „участници“ казват, че снимките са на фалшиви профили и отричат да са участвали. Бонев прилага и видео и аудио записи от свои разговори с Иванчева, в които обсъждат протестите. Никъде в тези записи не става дума за организиране или финансиране на нещо. В просторните си обяснения в сигнала Бонев прави заключения за подготовка за преврат, финансирана от издателя Иво Прокопиев и банкера в изгнание Цветан Василев.

Ред медии, включително БНТ и Нова телевизия включват тази “новина” в емисиите си. Поради съвършената невероятност и несъстоятелност на сюжета  включването на историята за преврата в новините  води към тъжни изводи  за посочените медии. Свободна Европа с още информация.

Кошлуков, Рашидов, кое не му е свободно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/19/freedom-4/

„Айде стига с тая свобода, бе! Вие луди ли сте? Полудявате вече с тая свобода! Кое не му е свободно? Те ни плюят всички хора като каруцари. Всеки ден е било свободно словото. Какво по-свободно от това?“.

Това заяви в ефира на БНТ председателят на комисията по култура и медии в Народното събрание Вежди Рашидов по повод скандалите, които през седмицата се разразиха в БНР. Водещ Георги Любенов.

Предаването

Рашидов е склонен да даде няколко десетки милиона на БНТ, стана ясно още от предаването. Кошлуков пък се обърнал директно към Рашидов “да поеме патронажа над поредица дискусии за промяна на медийния закон.” “Не може БНТ само да се ближе, без да има вкус.”, каза на свой ред любезно Рашидов.

Повече: Свободна Европа

 

Арестуваха и освободиха фотожурналист, заснел полицаи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/19/photojourn/

Фоторепортерът Веселин Боришев е бил задържан преди вчерашния протест срещу избирането на единствения кандидат Иван Гешев за главен прокурор. Боришев е прекарал нощта в Първо районно управление на МВР и е освободен на другия ден.

Поводът за задържане е заснемането на полицията, която е била в очакване на протестните действия.

Основанието е Указ за борба с дребното хулиганство от 1963 г. Според преподавателя ми по Наказателно право през 70-те години на миналия век, когато нямаш друго основание да задържиш някого, го задържаш за хулиганство.

Министър-председателят Борисов, който често се появява в журналистическите сюжети напоследък, и този път поел ангажимент указът да бъде променен или премахнат.

Това несъмнено е добре. Но и без това арест за заснемане на полицията по време на работа противоречи на правилата на Съвета на Европа и практиката на Съда за правата на човека.

Najafli vs Azerbaijan

Gsell v. Switzerland

 

 

Изнудването: изображения със сексуално съдържание

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/19/porn-2/

Разпространението на изображения със сексуален характер без съгласието на заснетото лице е много мощно и крайно средство за натиск. Мотивите могат да са различни –

  • понякога са с личен характер, изнудване с цел продължаване на връзката или отмъщение;
  • понякога – за принуждаване към определено поведение или действие, например във финансов или политически план.

Във всеки случай обществото трябва да реагира категорично и ясно. Използването на лични снимки и видео със сексуален характер може да е инструмент на културата на страха. Няма съмнение, че това е добро продължение на методите на Държавна сигурност – принуждаване на хора към определено поведение на основата на зависимости  чрез натиск, заплаха и компромати.

У нас има конкретен случай – използване на снимки преди началото на предизборна кампания с цел разстройване на кампанията на един от кандидатите и дискредитирането му.

Случката е толкова омерзителна, че има – поне номинална – реакция от политически лица и други кандидати. Министър-председателят е казал, че ГЕРБ няма да дава пари на ПИК, “ако това питате”

Медии и журналисти са се обединили зад кратък текст Днес е денят, в който казват “Това не е журналистика”. Втори въпрос е, че част от присъединилите се не ce различават съществено от ПИК.

Засегнатите ще търсят защита по съдебен ред. Според Уикипедия в много държави има изрични закони или наказателни разпоредби за revenge porn.

Остава неизяснено откъде ПИК има снимките. Предвид факта, че момичето е предало носител със снимки на МВР, за да се търси отговорност на извършителя,   има възможност снимките да са изтекли и от институциите. Това може би също ще се проверява.

По темата при Ирина Недева, БНР, Хоризонт

Against porn journalism

419 милиона телефонни номера онлайн

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/06/419/

Изследовател, занимаващ се със сигурността на информационните системи, е достигнал в мрежата до база данни от Facebook, която съдържа над 419 милиона телефонни номера. Данните включват   в някои случаи имена, пол и държави. Тъй като сървърът, хостващ базата данни, не е защитен, базата е общодостъпна, пише TechCrunch.

Facebook е в основата на толкова много течове на данни, че вече е  трудно да се преброят, се казва в публикация на  MIT Technology Review.   Скандалът с Cambridge Analytica доведе до глоба в размер на 5 милиарда долара от Федералната комисия по търговия през юли, като   FB пое и ангажименти към поверителността на данните в бъдеще.

FTC: Google и YouTube събират данни на деца

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/06/google-youtube-2/

Google трябва да заплати 170 милиона долара във връзка с  констатации на Федералната комисия по търговия (FTC), че YouTube нарушава Children’s Online Privacy Protection Act (COPPA), като съзнателно проследява oдеца, посещаващи платформата, и продава реклами, насочени към деца. Според комисията YouTube е събирал информация за деца с цел реклама.  Сумата 170 милиона долара представлява по-малко от 1 процент от тримесечните приходи от реклама на компанията. Решението е гласувано с 3:2, като гласувалите против са недоволни от

FTC вече проведе аналогична процедура по отношение на Facebook (FB) за нарушаване на тайнаат на личния живот на потребителите, довела до заплащане на   5 милиарда долара (“FTC order is record-breaking and history-making”). 

Огромната сила на комбинацията между цифровите индустрии    и личните данни  прави Google (GOOG) и Facebook  доминиращи  играчи в световната икономика.

За конституционното право на достъп до информация, микрофоните и техните дръжки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/09/03/access-10/

Премиерът обича да казва, че има свобода на медиите, че никой не им пречи, че свободата на словото е проблем на собствениците на медии и на журналистите, “това е ваш проблем на журналистите, решавайте си го сами” и също:

Такава свобода да говорите, да пишете, да предавате по всяка тема мисля, че е факт.

Така ли е?

В последно време се ограничава достъпът на журналистиката, следователно и на обществеността, до информация и събития.  А достъпът до информация е в основата на възможността да информираш: ако нямаш достъп, не можеш да си позволиш коментари и анализи, не можеш да реализираш критичната функция на медиите.

Пресконференция без медии и демонтаж на микрофони са само прояви на тази опасна негативна тенденция.

Симптоматиката на ограничения достъп:

(1) червените въженца   на официални събития – символ на физическите ограничения за   достъпа на журналисти;

(2) избирателното отношение към  медиите, привилегированото допускане само на близки до властта медии с цел гарантиране на проправителствено отразяване на събития, гостувания, срещи;

(3) пренебрежителното отношение към покани за участия на хората от властта, неуважение към медиите (има и  изключенияЗа Нова телевизия накъде да гледам), подминаване на неудобни въпроси (Точно на теб знаеш ли кога ще отговоря), стил Пеевски (Пеевски праща много здраве)  или  стил Домусчиев (Олигофрен, изчезвай);

(4)  пресконференция без медии -“Тези избори ще бъдат много подли”, казва премиерът  по време на политическо събитие, което се отразява през страницата му във фейсбук – и властта се е погрижила да няма кой   да попита защо;

(5) демонтаж на микрофони – скандал : дори ако се съгласим, че при подготовка на актове информацията за медиите е ограничена, партньорското отношение изисква съвсем друг начин на въвеждане на режим “само изявления”, а не технически мерки, демонтаж. Така смята и новата председателка на ЕК:

„Новоизбраният председател на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен никога не би поискала отстраняването на техническото оборудване на журналисти”. Това заяви главният говорител на Комисията Мина Андреева в отговор на въпрос на АЕЖ-България

(6) демонтаж на журналисти – самата фраза трябва да предизвика тръпки, особено когато авторство върху нея  има   журналист, принуден да напусне Нова телевизия – а списъкът расте, на дневен ред е казусът Камен Алипиев, но да изчакаме развитието в БНТ;

(7) демонтаж на медии – каква е съдбата на Би Ай Ти?  Дали ще станем свидетели на демонтаж на обществените медии? Голяма тема, много опасения, лоши прогнози – но  обществените медии са твърде важни  и обществото не е безразлично към съдбата им;

(8) медиите на прицел – като продължение на горната тема има смисъл да се отбележи отношението на прокурорската колегия, нейни представители и другари  – към определени медии, които демонизирали прокурори, представлявали средство за компрометиране и внушения, срещу които прокурорите щели да се защитят с всички средства – медиите вече реагираха, че това звучи като заплаха;

(9) в последно време сме свидетели на  закони,  законодателни инициативи или намерения, които имат отношение към достъпа до информация:

  • ЗИД АПК, с който административното правосъдие се феодализира (адв. Кашъмов), а  делата за отказ по ЗДОИ вече не се гледат от ВАС, регионалните съдилища решават окончателно делата, понякога различно, а отказите растат лавинообразно;
  • ЗИД ЗЗКИ, с който става възможно сроковете за класифицирана информация да се  удължат до 90 години – проектът влиза в парламента;
  • ЗИД ЗЗЛД по въпроса за журналистическото изключение и баланса между правото на информация и защитата на личния живот – разпоредбата е предмет на конституционно дело;
  • и за финал: от една среща  на Вежди Рашидов и министъра на правосъдието произлезе съобщение, че прокуратурата, МВР и Министерството на правосъдието ще готвят европейски стандарти и   ще   криминализират фалшивите новини.

Обзорът може да продължи, но важното е темата да остава в дневния ред на медиите, за да разчитаме на позитивни промени. Ето и  разговорът с Ирина Недева по програма Хоризонт на БНР.

 

 

 

Съд на ЕС: жалба на Полша срещу филтрирането

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/22/2019-790/

От Twitter преди време разбрахме, че Полша внася жалба в съда на ЕС  срещу разпоредби от  чл.13 / сега чл.17 – от Директива (ЕС) 2019/790 относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар.

Сега вече можем и да прочетем какво точно иска Полша от Съда на ЕС – от страницата на Съда:

Жалба, подадена на 24 май 2019 г. — Република Полша/Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

(Дело C-401/19)

Жалбоподател: Република Полша

Ответници: Европейски парламент и Съвет на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Съда:

да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО1 , и

да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

Основания и основни доводи

Република Полша иска от Съда да отмени член 17, параграф 4, буква б) и член 17, параграф 4, буква в) in fine (а именно в частта, съдържаща израза „и са положили максимални усилия за предотвратяване на бъдещото им качване в съответствие с буква б)“) от Директива (ЕС) 2019/790 на Европейския парламент и на Съвета от 17 април 2019 година относно авторското право и сродните му права в цифровия единен пазар и за изменение на директиви 96/9/ЕО и 2001/29/ЕО (ОВ L 130, 17.5.2019 г., стр. 92) и да осъди Европейския парламент и Съвета на Европейския съюз да заплатят съдебните разноски в производството.

При условията на евентуалност — ако Съдът приеме, че обжалваните разпоредби не могат да бъдат отделени от останалите разпоредби в член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 без да се измени същността на съдържащата се в този член правна уредба — Република Полша иска член 17 от Директива (ЕС) 2019/790 да бъде отменен изцяло.

В подкрепа на искането си отмяна на обжалваните разпоредби от Директива 2019/790 Република Полша изтъква едно основание, а именно нарушение на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация, гарантирано с член 11 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

Република Полша по-специално твърди, че налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се гарантира неналичността на конкретните произведения и други защитени обекти, за които правоносителите са предоставили на доставчиците на услуги съответната и необходима информация (член 17, параграф 4, буква б) от Директива 2019/790) и налагането на доставчиците на онлайн услуга за споделяне на съдържание на задължение за полагане на всички възможни усилия, за да се предотврати бъдещото качване на произведения или други защитени обекти, за които правоносителите са подали достатъчно обосновано уведомление за (член 17, параграф 4, буква в) in fine от Директива 2019/790), означава, че за да не им се търси отговорност доставчиците трябва да извършват предварителна автоматична проверка (филтриране) на съдържанието, споделено онлайн от потребителите, което съответно предполага да се въведат механизми за предварителен контрол. Такива механизми подкопават същността на правото на свобода на изразяване на мнение и на свобода на информация и не отговарят на изискването за пропорционалност и абсолютната необходимост на ограничаването на това право.

____________

1 ОВ L 130, 2019 г., стр. 92.

 

Очакваме Съдът на ЕС    да  разгледа в дълбочина всички повдигнати  въпроси и да се произнесе по перспективата филтриране, за която привържениците на разпоредбата ни убеждаваха, че не била неизбежна.

 

 

 

Защита на тайната на източниците: две решения на Административния съд – София град

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/20/protection_soutces/

Тайната на източниците в журналистическата работа е част от свободата на изразяване. Нарушенията в тази област са нарушения и по чл.1о – свобода на изразяване – в Конвенцията за правата на човека. Точно по тази причина след решението Гудуин от 70-те Съдът за правата на човека има все повече практика, от която могат да се формулират и стандарти. Етичната комисия на българските медии също има становище по въпроса.

Преди време Стоян Мавродиев и Комисията за финансов надзор поискаха от Капитал да разкрие тайната на източниците си. След отказа   бяха наложени глоби. Решенията бяха обжалвани и първата инстанция се произнесе в полза на журналистите.

Административният съд – София е отменил решенията на СРС по две дела и е потвърдил двете наказателни постановления за глоби. Решенията на АС – София град са окончателни. Те не са нови, но не са отразявани тук досега.

Ето и решенията:

Решение 6044/2015 година 

Решение 3367/2016 година 

Съдът казва за поведението на журналистите следното:

Под предлог, че журналистическите източници са защитени и органите на държавната власт не могат да ги задължат да ги разкрият /чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи/, не се представя исканата от КФН информация.

В решенията на втората инстанция по същество има един аргумент – “възпрепятстване работата на финансовия надзор”.  Но  при разкриване на тайната се вземат предвид и други обстоятелства. Например кой пита. 

През 2010 Голямата камара на Съда за правата на човека с участието на българския  съдия  Здравка Калайджиева  се произнесе по делото Санома срешу Нидерландия. Решението е по  казус, свързан именно със защитата на тайната на източниците. Прокуратурата настоява за разкриване на тайната на източниците.  ЕСПЧ (Голяма камара)  приема, че  прокуратурата   е страна в разследването, защитаваща интереси, несъвместими със защитата на тайната на източниците.

Макар прокурорът да е обвързан от изисквания за почтеност, той е страна и защитава интереси, потенциално несъвместими със защитата на тайната на източниците, поради което няма гаранции, че ще бъде толкова безпристрастен, колкото се изисква.

Прокурорът трудно може да се разглежда като обективна и безпристрастна фигура – каквато е необходима, за да направи необходимата оценка и претегляне на различните конкуриращи се интереси и на рисковете, свързани с разкриването на тайната на източниците.

Като взема предвид ефекта, който едно разкриване би имало и за източниците на информация, и за изданието, ЕСПЧ  приема, че  оценката на обстоятелствата трябва да се извършва от съда или друг независим и безпристрастен орган. 

ЕСПЧ стига до извода, че има нарушение на чл.10 под предлог – би казал АС – София град – че отсъстват адекватни правни мерки за независима оценка на баланса на права и разкриването на тайната на източниците под натиска на прокуратурата не е в съответствие с ЕКПЧ.

Капитал отбелязва, че се подготвя дело в Страсбург.   Наистина ЕСПЧ най-добре може да приложи стандартите на чл.10 ЕКПЧ.  Тук само обсъждаме  какво е състоянието на защитата на тайната на журналистическите източници  в България.

И поглед в перспектива : единственият кандидат за главен прокурор   ни информира, че 

Публичното оповестяване  на факти и доказателства по разследвания ще бъдат оповестявани и занапред.  Това ще се прави, когато защитата или някой друг не казва истината.

Такива изказвания, които конституират прокуратурата за господар на истината, обясняват много добре защо според решението Sanoma  журналистически източници не се разкриват пред прокуратурата.

Съд на ЕС: Отговорността на платформите и Директивата за електронната търговия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/20/31-2000/

От Twitter научаваме  за ново производство пред Съда на ЕС: по много интересния въпрос как отговорността на платформите се  съчетава с Директивата за електронната търговия.

Ето например рецитал 48 от Директива (ЕС) 1808/2018 (ревизията на медийната директива)  предвижда, че

(48) Предвид естеството на ангажираността на доставчиците със съдържанието, предоставяно от услугите на платформите за споделяне на видеоклипове, тези подходящи мерки за защита на непълнолетните лица и широката общественост следва да бъдат свързани с организирането на съдържанието, а не със съдържанието като такова. Ето защо, изискванията във връзка с това, които са изложени в Директива 2010/13/ЕС, следва да се прилагат, без да се засягат членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО, в които се предвижда освобождаване от отговорност за незаконна информация, която се пренася или се съхранява автоматично, непосредствено и временно, или се съхранява от определени доставчици на услугите на информационното общество. При предоставяне на обхванатите от членове 12—14 от Директива 2000/31/ЕО услуги тези изисквания следва също така да се прилагат, без да се засяга член 15 от посочената директива, който изключва налагането на тези доставчици на общи задължения за контрол на такава информация и за активно търсене на факти или обстоятелства, които указват на незаконна дейност, без обаче това да се отнася за задълженията за контрол в конкретни случаи, и по-специално без да се засягат разпореждания на национални органи в съответствие с националното право.

Въпросът е следният:

 

Документите ще се появят на сайта на съда тук.

2019 Специален доклад 301

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/13/2019-301/

В изпълнение на Търговския закон от 1974 г. американското правителство публикува доклад  – т.нар. Доклад 301 – за наличието на адекватна и ефективна защита на правата  на интелектуалната собственост по света – в държавите-търговски партньори на САЩ.

В началото на лятото стана известен   Доклад 301 за 2019 година (2018 Special 301 Report on Intellectual Property Rights).

Както и през 2018, България не е в Priority Watch List или в Watch List.

Уволнението на Уляна Пръмова по 328.2 КТ и прилага ли се тази разпоредба към обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/08/328-2/

Иво Атанасов, доскоро член на СЕМ, в интервю за в. Сега освен другото засяга и въпроса за характера на дейността на обществените медии.

Повод за разсъжденията му е уволнението на Уляна Пръмова по чл.328.2 КТ –

 служителите от ръководството на предприятието могат да бъдат уволнени с предизвестие  и поради сключването на договор за управление на предприятието

Повод за прогнозата му, че заповедта за уволнението на Пръмова може да бъде отменена, ако бъде обжалвана, е решението на ВКС по повод заповедта за уволнение на Лили Маринкова.

Решението на ВКС обсъжда въпроса приложима ли е разпоредбата на чл.328, ал.2 КТ към БНТ и БНР е интересно по принцип –  затова го припомням.

Смисълът, вложен в понятието „договор за управление“, е изяснен от практиката, а и в доктрината и е ясно, че не е достатъчно договорът да е наименован като такъв за управление. Възлагането и преследването на бизнес целта е същностното съдържание на договора. Предвижданията на длъжностната характеристика на заеманата длъжност не могат да заместят тези същностни елементи от договора, нито самата длъжност като такава може да определи, че сключеният договор е за управление. Бизнес задачата предполага определяне на конкретни икономически показатели, които управляващият следва да постигне относно производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби, поддържане на определен брой работни места, финансови задължения и инвестиции, а не формално посочване, че такава е налице и за осъществяването й е сключен договорът.

[…]идеалните цели и общественият интерес на тази медия [БНР] изключват преследването на печалба като основна идея за развитие, а и някои от възложените отговорности и същностните задачи са несъвместими с търговска печалба. Това предопределя и преимущественото финансиране на медията от държавата […] не е осъществена хипотезата на чл. 328, ал. 2 КТ – работодателят не осъществява като основен предмет на дейност стопански функции.

Ето и пълният текст на  решението на ВКС.  

Халваджиян vs Сидеров: Сидеров осъден

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/08/49/

Софийският апелативен съд (САС)  изцяло е потвърдил решението на градския съд от началото на 2018 г. и лидерът на „Атака“ Волен Сидеров и партията му са осъдени да платят солидарно 15 000 лева на телевизионния продуцент Магърдич Халваджиян за обидни и клеветнически твърдения.

Сидеров казал за Халваджиян в предаването си по ТВ Алфа

 че е контрабандист, че ограбвал българите, че манипулира и мами зрителите, че е парвеню, лъжец, а предаванията му са турлюгювечи, както и че получава пари за мръсни поръчки – за окарикатуряване на личности.

Според съда

Употребените думи и изрази са унизителни за честта и достойнството на ищеца, като същите са засегнали широк и неограничен кръг зрители, доколкото изявленията са направени в телевизионни предавания, след което са направени трайно и продължително достъпни за неограничена аудитория и чрез интернет страницата на телевизия „Алфа“

Решението ще се появи [тук], засега не го намирам на сайта на САС, но нека фактът да е регистриран в блога.

Решението не е окончателно.

Протокол за изменение на Конвенция 108 за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни на Съвета на Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/06/108/

Както научаваме от съобщение на Комисията за защита на личните данни, на 18 май 2018 г.  след 7 години интензивна работа и преговори е приет Протокол (CETS № 223) за изменение на Конвенцията за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни (ETS № 108) заедно с обяснителен доклад.

Протоколът е открит за подписване на 25  юни 2018 г. в Страсбург по време на третата сесия на Парламентарната асамблея.

На 5 август Протоколът е внесен за ратифициране в Народното събрание.

От сайта на Съвета на Европа:

 

Пробиви в информационната сигурност и изтичане на данни 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/03/leaks/

През 2019 г. пробивите в сигурността и изтичанията на лични данни придобиват характера на опасна епидемия. Последиците са ясни на всички – над 5 милиона души, поверили данните си на държавна агенция, никога повече няма да имат контрол над тях.

Отношението на държавата:   финансовият министър Владислав Горанов:

Ако си оставите колата отключена, това не ви прави виновен, ако някой ви я открадне.

НАП трябва да е този с отключената кола, който не е виновен. А шефката на НАП  взе тежкото решение да не прекъсва летния си отпуск заради някакво изтичане на някакви данни на цялото работоспособно население практически, плюс милион починали.

Но хрониката включва и други събития:

Апартаментгейт

Във връзка с разкритията на Свободна Европа за строителната компания Артекс, (привилегирована вследствие на лобистки законови поправки)  избухна скандал Апартаментгейт.  Беше установено, че  публични фигури, свързани с властта,   са получили апартаменти от Артекс на непазарни цени. По време на скандала база данни на клиенти на Артекс , включително и на непублични фигури, изтече в интернет.  Комисията за защита на личните данни прие становище, според което   данните на лица, които не са публични личности, не са обект на журналистическо разследване и нямат пряко отношение към дебати от обществен интерес,  се  публикуват от медиите   в анонимизирана форма.

Сайт на КЗЛД

По подадена от Bivol.bg (Биволъ) информация и след извършване на съответна проверка, се установи, че съществува техническа възможност за достъп до информация, която е подавана до Комисията под формата на жалби, сигнали и запитвания. КЗЛД благодари на Bivol.bg за сигнала, в резултат на който Комисията е извършила одит на информационната сигурност на сайта и  предприема всички необходими мерки за гарантиране на сигурността на информацията, която гражданите ѝ предоставят. Реално няма данни за настъпили вреди.

Сайт на Национална агенция за приходите

На 15 юли 2019 г.  е установено, че е осъществен неоторизиран достъп до базите данни на НАП. Засегнати са данните на над 5 милиона български граждани, от които един милион починали.  Неправомерно са   разпространени лични данни и данъчно-осигурителна информация. Незаконно разпространените файлове  съдържат:

  • Имена, ЕГН и адреси на български граждани;
  • Телефони, имейл адреси и друга информация за контакт;
  • годишни данъчни декларации на физически лица;
  • справките за изплатени доходи на  физически лица;
  • осигурителни декларации;
  • здравно осигурителен статус;
  • актове за административни нарушения;
  • извършените плащания на данъци и осигурителни задължения и др.

Разпространение на лични данни от специализираната прокуратура

В прессъобщение на специализираната прокуратура, по начало посветено на изтичането на данни от НАП,  е публикувана връзка към база данни с над 2000 имена и лични данни практически на всички прокурори и следователи в България.

В същото прессъобщение, разпратено и с мейл до медиите,  освен другото се съдържат лични данни на министър председателя Борисов, главния прокурор Цацаров и депутата Делян Пеевски.    Така държавното обвинение допринася за още по-голямата видимост на изтичането на лични данни.

Сайт на инспектората на Висшия  съдебен съвет

Съдебният инспекторат публикува на сайта си данните на съдия Мирослава Тодорова и семейството й. Има съмнения, че това не е технически пропуск, защото името на файла съдържа и фразата Не се чисти!

Едва впоследствие беше приета декларация, с която изтичането на данни се признава за недопустимо:

Съдийската колегия на ВСС намира за недопустимо публикуването на лични данни на съдия Мирослава Тодорова на интернет сайта на ИВСС. Независмо от допуснатия от ИВСС пропуск, налице е нарушаване на ЗЗЛД и Регламента. Допуснато е посегателство срещу личната неприкосновеност на Мирослава Тодорова и нейното семейство, както и срещу независимостта й като съдия.

И така нататък.

Абсурдността

Абсурдно е ветровете да носят личните данни на нацията и всеки да може да разполага с  тях. Още не може добре да се оцени как ще бъдат използвани тези реещи се лични данни – но ако беше безопасно, нямаше години наред държавите да се занимават с мерките за защита.

Събитията следват едно след друго и достигат нови нива на абсурда. Историята на прокурорката Евгения Станкова за посегателство върху сървъра на Поливни системи пред парламента   е наистина смешна, защото няма сървър.

Иначе разбира се, че интелигентните напоителни системи теоретично могат да бъдат опасни, всички интелигентни системи по принцип могат да бъдат опасни.

Както казва все същият министър на финансите:

Ако Националната агенция за приходите не предлагаше електронни услуги, нямаше да има казус с изтичане на лични данни.

Но и неинтелигентните системи могат да бъдат опасни, само че  по друг начин. И  неинтелигентните хора.

А едва е август, а държавата е в отпуск  – какви ли абсурди ни чакат напред.

 

Елисавета Панова осъди издателя на Телеграф и Монитор за клеветнически твърдения

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/02/49zzd-2/

Стана известно решение на Софийски граждански съд, Гражданско отделение, от 04.07.2019 г. по гр.дело № 8715 по описа за 2018 година.

Производството е  по искова молба от Елисавета Панова срещу Телеграф медия с действителен собственик Делян Пеевски  за обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от обидни и клеветнически твърдения  в статии в издаваните от ответника Пеевски вестници Монитор и Телеграф, както и в електронното издание Агенция Монитор. Елисавета Панова е журналист и издател, съпруга на  председателя на ВКС Лозан Панов.

Според защитата на ответника в статиите не се съдържали неверни, обидни или клеветнически твърдения за ищцата. В информационните фондове на МВР за ищцата съществували данни за извършено от нея престъпно деяние „хулиганство- съпротива на орган на властта“, извършено през 2004 г. и следователно изнесената в статията информация за „криминалното минало на ищцата“ е вярна.

Съдът установи, че през 2004 г. има “заявителски материал”, по който е постановен отказ от образуване на полицейско производство  поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.   “Заявителски материал” може да бъде и съвършено неоснователна информация.

Изнасянето на неверен факт с умишлено негативна конотация (интерпретация)- „криминална регистрация“ и „кримидосие“ – представя Панова като извършител на престъпление, какъвто от доказателствата по делото не се установява тя да е. Следователно твърденията за „криминална регистрация“ и „кримидосие“ във връзка с ищцата представляват клевета по смисъла на чл.147 от НК- съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление.

Твърденията (внушенията) за участие на ищцата в организирана престъпна група приписват на Панова извършване на престъпления, поради което по съществото си също представляват клевета по смисъла на чл.147 НК.

Те не могат да се окачествят като оценъчно съждение (оценка на факт), нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Когато това твърдение е невярно- лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл.124, ал.5 от ГПК), то изявлението е клеветническо – накърняващо честта и достойнството на лицето и оттам- противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Публичното разпространяване на такова клеветническо изявление, с което някому се приписва престъпление, което той не е извършил, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл.39 от КРБ и чл.10 ЕКЗПЧОС /в този смисъл решение № 164/30.06.2016 г., по гр. дело № 5255/2015 г. на IV г. о. на ВКС/.

В тази връзка следва да се отбележи, че от значение са не само употребените конкретни думи и изрази, извадени от общия контекст и разглеждани поотделно, както е сторил първоинстанционния съд в обжалваното решение, но и цялостното внушение на статиите, общото впечатление и замисъл. Предвид изобилстващите негативни изрази като: „кримидосие“, „ГМО политически проект“, „задкулисен кръг“, „драгалевския лаборант“, „олигархът“, „марионетката на К.“, „сламеният партиен лидер“, „провален правосъден министър“, „кохорта протестъри“, „заговорниците“, „действат в комбина пробвайки да овладеят съдебната система“, „тарторите си олигарси“, „пуч в Темида“, „еврочиновника на олигархична хранилка“, „метеж“, „номенклатурно отроче“ се налага изводът, че процесните статии с целия си смисъл и контекст представят ищцата като активен член на организирана група от хора, занимаващи се с незаконосъобразни до престъпни, неморални и обществено неприемливи дейности.

Според съда, в допълнение,  със сигурност обидна е оценка, която съдържа вулгарни, цинични изрази и квалификации по нечий адрес или ако чрез позорящо внушение създава у трети лица отрицателно впечатление за пострадалия. Поради тази причина може да се носи отговорност и за оценъчни съждения и мнения, стига те да съдържат такива обидни изрази.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд  в едномесечен срок от връчването му на страните.

САЩ: неотговорност на интернет посредниците (47 USC § 230) – делото Force v Facebook

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/02/230-cda/

Параграф 230 урежда неотговорността на интернет посредниците в САЩ. В момента темата за неотговорността е на дневен ред и в САЩ и в Европа, има желаещи да се изменя  актът, уреждзащ отговорността на посредниците в ЕС – Директивата за електронната търговия –  точно в тази й част.

А  Директивата за аудиовизуални медийни услуги (ревизията 2018) включи в обхвата си  платформите  за споделяне на видеосъдържание — държавите гарантират по подходящ начин, че аудиовизуалните медийни услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги, попадащи под тяхна юрисдикция, не съдържат публично подбуждане към извършване на терористично престъпление.

Новината е, че на 31 юли 2019 г.  има ново решение на Апелативния съд на Втори съдебен окръг по делото Force v Facebook.  Предмет на делото е отговорността на Фейсбук за използването на мрежата от терористичната организация Хамас.  Жертви на атентати на Хамас и техни близки  твърдят, че социалната мрежа неправомерно е подпомагала терористичната група. Жертвите на тероризма се опитват за първи път да аргументират, че социалните медийни компании могат да бъдат подведени под отговорност съгласно Американския закон за борба с тероризма.

В решение от 66 страници се приема, че Facebook  не е издател, не редактира   съдържанието, което неговите потребители – включително  Хамас – публикуват  и действа като „ неутрален посредник.”  Решението не е единодушно, единият от тримата съдии Robert A. Katzmann смята, че  Facebook прави нещо повече от публикуване на съдържание: проактивно създава мрежи от хора. “Алгоритмите му създават връзки в реалния свят   чрез предложения за приятели и групи и се опитват да създадат подобни връзки във физическия свят чрез предложения за събития. “

Конгресът продължава да е загрижен за терористичното съдържание онлайн, въпреки че доставчиците   са предприели  мерки за ограничаване на свободата на словото, за да намалят това съдържание. Доставчиците работят за ограничаване на терористичното съдържание, въпреки  че са защитени от §230, пише експертът Ерик Голдман в коментар.

Case citation: Force v. Facebook, Inc., 2019 WL 3432818 (2d Cir. July 31, 2019)

EFF:  ключови решения по §230.

 

 

 

Съд на ЕС: sampling, цитиране, права на продуцентите на звукозаписи

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/%D1%81%D1%8A%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D1%81-sampling-%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D1%86%D0%B5%D0%BD/

На 29 юли 2019 г. стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑476/17 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Pelham GmbH,  Moses Pelham,  Martin Haas срещу Ralf Hütter, Florian Schneider-Esleben.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на разпоредби от Директива 2001/29/ЕО.

Запитването е отправено в рамките на спор на Pelham   с г‑н R. Hütter и г‑н F. Schneider-Esleben   по повод на използване в рамките на записа на музикалното заглавие „Nur mir“, на което композитори са г‑н Pelham и г‑н Haas, а продуцент дружеството Pelham, на ритмичен фрагмент с продължителност около две секунди, взет от записа на музикалната група Kraftwerk, чиито членове са Hütter и др. Hütter и др. твърдят, че Pelham копира в електронен вид извадка (sample) с продължителност около 2 секунди от ритмичен фрагмент на музикалното заглавие „Metall auf Metall“ и я включва чрез последователни повторения в музикалното заглавие „Nur mir“.

Ще става дума за цитирането, предвидено в чл.5 в ограниченията по отношение на носителите на права:

г)      цитати за целите като критика или обзор, при условие че се отнасят до произведение или друг закрилян обект, който вече е предоставен законно на разположение на публиката, и че — освен ако това се окаже невъзможно — е посочен източникът, включително името на автора, и че тяхното използване е в съответствие със справедливата практика и доколкото се изисква от конкретната цел

Преюдициалните въпроси

Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Налице ли е нарушаване на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане на неговия звукозапис, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, в случаите, когато от неговия звукозапис се записват най-кратки откъси от звуци и се прехвърлят в друг звукозапис?

2)      Представлява ли звукозапис, който включва прехвърлени от друг звукозапис най-кратки откъси от звуци, копие от този друг звукозапис по смисъла на член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115?

3)      Могат ли държавите членки да предвидят разпоредба, която, подобно на разпоредбата на член 24, параграф 1 от UrhG […], уточнява, че по своята същност обхватът на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис е ограничен по такъв начин, че самостоятелно произведение, което е създадено, като свободно е използван неговият звукозапис, може да се използва без съгласието му?

4)      Използва ли се произведение или друг закрилян обект по смисъла на член 5, параграф 3, буква г) от Директива 2001/29 за целите на цитиране, когато не може да се разпознае, че се използва чуждо произведение или друг чужд закрилян обект?

5)      Оставят ли разпоредбите на правото на Съюза относно правото на възпроизвеждане и правото на разпространение на продуцента на звукозаписи (член 2, буква в) от Директива 2001/29 и член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) и относно изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) свобода на преценка при транспонирането в националното право?

6)      По какъв начин при определянето на обхвата на закрила на изключителното право на продуцента на звукозаписи на възпроизвеждане (член 2, буква в) от Директива 2001/29) и на разпространение (член 9, параграф 1, буква б) от Директива 2006/115) на неговия звукозапис, както и на обхвата на изключенията или ограниченията на тези права (член 5, параграфи 2 и 3 от Директива 2001/29 и член 10, параграф 2, първа алинея от Директива 2006/115) трябва да се вземат предвид основните права, закрепени в [Хартата]?“.

Съдът

Правото на интелектуална собственост трябва да се съизмери с останалите основни права, сред които е и свободата на изкуствата, гарантирана от член 13 от Хартата, която е част от свободата на изразяване, защитена в член 11 от Хартата и член 10, параграф 1 ЕКПЧ [34]

В този контекст следва да се отбележи, че техниката на „изготвяне на извадка“ (sampling), при която ползвателят най-често с помощта на електронно оборудване взема извадка от звукозапис и я използва при създаването на ново произведение, представлява форма на художествена изява, която попада в свободата на изкуствата, защитена от член 13 от Хартата. [35]

Да се приеме обаче, че извадка, взета от звукозапис и използвана в ново произведение в изменен и неразпознаваем по време на слушане вид за целите на собствено художествено творчество, представлява „възпроизвеждане“ на този звукозапис по смисъла на член 2, буква в) от Директива 2001/29, не само би било в разрез с обичайното значение на това понятие в говоримия език по смисъла на съдебната практика,  но и би нарушило изискването за справедлив баланс, припомнено в точка 32 от него.  [37]

Звукозапис, който съдържа музикални извадки, прехвърлени от друг звукозапис, не представлява „копие“ на този друг звукозапис по смисъла на посочената разпоредба, след като не възпроизвежда целия или значителна част от същия.[55]

За свободното използване: самостоятелно произведение, което е създадено чрез използване на чуждо произведение, може да се използва и употребява без разрешението на автора на използваното произведение. Тя уточнява, че такова „право на свободно използване“ само по себе си не представлява дерогация на правото на автора, а по-скоро очертава ограничение, присъщо на обхвата на предоставената с него защита, основаващо се на представата, че културното творчество е немислимо без опора върху предходни достижения на други автори.[56]

Ако въпреки изричната воля на законодателя на Съюза,  на всяка държава членка се позволи да въвежда дерогации от изключителните права на автора по членове 2—4 от Директива 2001/29, извън изключенията и ограниченията, предвидени изчерпателно в член 5 от нея, това би застрашило ефективността на хармонизацията на авторското и сродните му права, осъществена с тази директива, както и преследваната от нея цел за гарантиране на правната сигурност (решение от 13 февруари 2014 г., Svensson и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 34 и 35). Действително, от съображение 31 от тази директива изрично следва, че съществуващите различия в изключенията и ограниченията по отношение на някои ограничени действия имат пряко отрицателно въздействие върху функционирането на вътрешния пазар в областта на авторското право и сродните му права и поради това списъкът с изключенията и ограниченията, съдържащ се в член 5 от Директива 2001/29, има за цел да осигури неговото добро функциониране.[63]  Следователно държава членка не може да предвиди в националното си право изключение или ограничение от правото на продуцента на звукозаписи, предвидено в член 2, буква в) от Директива 2001/29, различно от предвидените в член 5 от тази директива. [65]

За обхвата на понятието “цитати” : Що се отнася до обичайното значение на понятието „цитат“ в говоримия език, следва да се отбележи, че основни характеристики на цитата са използването на произведение, или по-общо на извадка от произведение, от ползвател, който не е негов автор, за онагледяване на определено твърдение, в защита на становище или за да се даде възможност за умозрително стълкновение на това произведение с твърденията на въпросния ползвател, като ползвателят на защитено произведение, който възнамерява да се ползва от изключението относно цитатите, при това положение трябва да има за цел да взаимодейства с въпросното произведение, както отбелязва генералният адвокат в точка 64 от своето заключение.  Когато създателят на ново музикално произведение използва звукова извадка (sample), взета от звукозапис и разпознаваема по време на слушането на това ново произведение, в зависимост от обстоятелствата използването на тази звукова извадка може да представлява „цитат“ . Но понятието „цитати“  не обхваща положението, в което е невъзможно да се установи засегнатото от разглеждания цитат произведение.[71-74]

И накрая – по крайно интересния въпрос за взаимодействието на националното и наднационалното право: В това отношение трябва да се припомни, че по силата на принципа на предимство на правото на Съюза, който е основна характеристика на правния ред на Съюза, позоваването от държава членка на норми на националното право, макар и конституционни, не би могло да накърни действието на правото на Съюза на територията на тази държава (решение от 26 февруари 2013 г., Melloni, C‑399/11, EU:C:2013:107, т. 59).

 

Съд на ЕС: отговорност на сайтовете, използване на бутона like

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/08/01/like-2/

На 29 юли 2019 стана известно решение по дело   C-40/17 Fashion ID GmbH & Co. KG/Verbraucherzentrale NRW eV

Делото се води по преюдициално запитване, отправено от Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия.

Fashion ID GmbH & Co.KG е онлайн търговец, който продава модни артикули. Същият интегрира софтуерна приставка в своя уебсайт:   бутон LIKE на Facebook.     Когато даден ползвател посети уебсайта на Fashion ID, информация за IP адреса на ползвателя/ лични данни се предават на Facebook –  без знанието на посетителя и без значение дали същият има профил в социалната мрежа Фейсбук и дали е натиснал фейсбук бутона LIKE.

Verbraucherzentrale NRW e.V., германско сдружение за защита на потребителите, предявява иск за преустановяване на нарушение срещу Fashion ID на основание, че използването на тази софтуерна приставка води до нарушаване на законодателството за защита на данните.

Сезираният със спора Oberlandesgericht Düsseldorf (Върховен областен съд Дюселдорф, Германия) иска тълкуване на няколко разпоредби от Директива 95/46/ЕО. Запитващата юрисдикция иска първо да се установи дали тази директива допуска национално законодателство, което предоставя процесуална легитимация на сдружение на потребителите да предяви иск като разглеждания в главното производство. По същество основният поставен въпрос е дали Fashion ID трябва да се счита за „администратор“ по отношение на обработването на данни и, при положителен отговор, как точно следва да се изпълняват в такъв случай индивидуалните задължения, наложени с Директива 95/46. Чии законни интереси следва да се вземат предвид при претеглянето на интереси съгласно член 7, буква е) от Директива 95/46? Длъжно ли е Fashion ID да уведоми субектите на данни за обработването? Има ли Fashion ID задължение да получи информираното съгласие на субектите на данни в това отношение?

Съдът

Съдът констатира, че FashionID изглежда не може да отговаря като администратор за обработването на лични данни, което Facebook Ireland извършва,  след като данните са му предадени.

FashionID обаче може да отговаря като администратор съвместно с Facebook Ireland за операциите по събиране на въпросните данни и по тяхното разкриване чрез предаването им на Facebook Ireland.

FashionID е интегрирало такъв бутон на своя уебсайт и с това изглежда се е съгласило, поне мълчаливо, лични данни на посетителите на сайта му да бъдат събирани и разкривани чрез предаване. Така тези операции по обработване явно се извършват в икономически интерес както на FashionID, така и на Facebook Ireland, което като насрещна престация за предоставеното на FashionID предимство получава и съответно може да разполага с тези данни за свои собствени търговски цели.Съдът подчертава, че оператор на уебсайт като Fashion ID,к ойто като (съвместен)администратор отговаря за някои операции по обработване на данни на посетителите на сайта му, например за събирането на данни и предаването им на Facebook Ireland,  трябва да предостави, в момента на събиране на данните, определена информация на тези посетители, като например за самоличността си и за целите на обработването.

Съдът внася  уточнения във връзка с два от шестте предвидени в Директивата случаи на законно обработване на лични данни.

Когато физическо лице е дало съгласието си, Съдът приема, че оператор на уебсайт като Fashion ID трябва да получи това съгласие предварително (само) за операциите, за които отговаря като (съвместен) администратор, а именно за събирането и предаването на данните.

Когато обработването на данни е необходимо за реализацията на законни интереси, Съдът приема, че всеки от администраторите трябва със събирането и предаването на лични данни да преследват законни интереси, за да имат право да извършват тези операции.

прессъобщението на Съда

заключението на Генералния адвокат