All posts by nellyo

Мерките към прокремълските пропагандни медии: деветият санкционен пакет на ЕС влезе в сила

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/02/02/restrictive_9/

 

След 2014  ЕС въвежда ограничителни мерки с оглед действията на Русия в Украйна.  Мерките стават известни като “санкционни пакети” на ЕС по повод Украйна.  Приети са девет санкционни пакета, четем и за   изготвяне  на десети пакет.

Мерките засягат различни области, включително медии. Съветът на ЕС (Съветът) взема решение с единодушие за приемането, подновяването или отмяната на ограничителните мерки (санкции) въз основа на законодателни предложения на върховния представител на ЕС. След като държавите — членки на ЕС, постигнат политическо споразумение, върховният представител/заместник-председател и Комисията изготвят необходимите правни актове под формата на решение на Съвета и придружаващ го регламент на Съвета, и ги представят на Съвета за приемане.

Прилагането на санкциите на ЕС е основна отговорност на държавите, които трябва да ги въведат в съответните си юрисдикции. Европейската комисия има надзорна функция за гарантиране на еднаквото прилагане на санкциите и може да издава становища до компетентните органи на държавите  относно прилагането на конкретни разпоредби на съответните правни актове или насоки за тяхното изпълнение. Съгласно член 258 от ДФЕС  Комисията може да започне производство за установяване на нарушение срещу държавите при неспазване на задълженията им съгласно правото на ЕС.   Досега Комисията не е започвала производство за установяване на нарушение срещу държава от ЕС за неправилно изпълнение на санкции на ЕС. Но през миналата седмица откри производство срещу България за неправилно прилагане   на Регламента за терористично съдържание онлайн.

Повече за същността на ограничителните мерки – на сайта на ЕК.

1

Какви мерки

Мерките към пропагандните медии, свързани с Кремъл, са в следната разпоредба:

„Член 2е.
1. На операторите се забранява излъчването или предоставянето на възможност, улесняването или допринасяне по друг начин за излъчването на каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет, независимо дали са нови или вече инсталирани.
2. Спира се срокът на действие на всички лицензии или разрешения за телевизионно и радиоразпръскване, издадени на юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, както и на всички споразумения за пренос и разпространение, сключени с посочените лица, образувания или органи.“
3. Забранява се рекламирането на продукти или услуги с всякакво съдържание, произведени или излъчени от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, посочен в параграф 1.”

 

2

Кои медии

Първо за деветия, последен пакет: на 16 декември 2022 г. Съветът прие Регламент (ЕС) 2022/2474, с който беше изменен за пореден път  Регламент (ЕС) № 833/2014  на Съвета относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, и – освен множество други мерки в различни отрасли. В отделно приложение бяха въведени ограничителни мерки за преустановяване на дейността по разпространение в Съюза или на разпространение, насочено към Съюза, на   медии по приложение V:

“Приложение V

В приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014 се добавят следните образувания:

  1. NTV/NTV Mir
  2. Rossiya 1
  3. REN TV
  4. Pervyi Kanal“

Общият списък на медиите  в приложение XV към Регламент (ЕС) № 833/2014, вече включва:

  1. RT – Russia Today English
  2. RT – Russia Today UK
  3. RT – Russia Today Germany
  4. RT – Russia Today France
  5. RT- Russia Today Spanish
  6. Sputnik
  7. Rossiya RTR / RTR Planeta
  8. Rossiya 24 / Russia 24
  9. TV Centre International
  10. NTV/NTV Mir
  11. Rossiya 1
  12. REN TV
  13. Pervyi Kanal“

Освен  медиите по Приложение XV,  на ограничителни мерки подлежат и  образувания (предприятия, компании – вкл. медии), които не са посочени поименно в Приложение XV, но са  финансирани от лица в ограничителния списък.

Има съобщения, че  RT France   прекратява дейността си.

Докато се сложи край на агресията, доколкото са  съществена и пряка заплаха

Според Съвета на ЕС “тези медии са използвани от руското правителство като инструменти за манипулиране на информацията и насърчаване на дезинформацията относно нахлуването в Украйна, включително за пропаганда, с цел да се дестабилизират съседните на Русия държави, ЕС и неговите държави членки.”

В рециталите на Регламент (ЕС) 2022/2474 по-конкретно се казва следното:

С Решение (ОВППС) 2022/2478 се удължава спирането на действието на лицензиите за излъчване в Съюза на руски медии, които са под постоянния контрол на руското ръководство, както и срокът на забраната да разпространяват създадено от тях съдържание.

Руската федерация предприе системна международна кампания за медийна манипулация и изопачаване на фактите, за да засили стратегията си за дестабилизация на съседните ѝ държави и на Съюза и неговите държави членки. По-специално мишена на пропагандата многократно и последователно бяха европейски политически партии, особено по време на избори, както и гражданското общество, лицата, търсещи убежище, руски етнически малцинства, полови малцинства, както и функционирането на демократичните институции в Съюза и неговите държави членки.

С цел да обоснове и подкрепи агресията си срещу Украйна, Руската федерация предприе продължителни и съгласувани пропагандни действия, насочени към гражданското общество в Съюза и в съседните държави, чрез сериозно изопачаване и манипулиране на фактите.

Тези пропагандни дейности се осъществяват чрез редица медии под постоянния пряк или непряк контрол на ръководството на Руската федерация. Подобни действия представляват съществена и пряка заплаха за обществения ред и сигурност на Съюза. Тези медии имат ключова роля за пропагандирането на агресията срещу Украйна и за дестабилизирането на съседните на Украйна държави.

С оглед на сериозната обстановка и в отговор на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, е необходимо в съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, по-специално в посоченото в член 11 от нея право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, да се въведат допълнителни ограничителни мерки за прекратяване на излъчването в Съюза от страна на такива медии, както и на излъчванията им, насочени към Съюза. Мерките следва да се запазят, докато се сложи край на агресията срещу Украйна и докато Руската федерация и свързаните с нея медии престанат да извършват пропагандни действия срещу Съюза и неговите държави членки.

В съответствие с основните права и свободи, признати в Хартата на основните права, и по-специално с признатите в членове 11, 16 и 17 от нея съответно право на свобода на изразяване на мнение, включително на получаване и разпространяване на информация, свобода на стопанска инициатива и право на собственост, тези мерки не пречат на тези медии и техния персонал да извършват в Съюза дейности, различни от излъчване, например проучвания и интервюта. По-специално тези мерки не променят задължението да се зачитат правата, свободите и принципите, посочени в член 6 от Договора за Европейския съюз, включително в Хартата на основните права, както и в конституциите на държавите членки, в рамките на съответното им приложно поле.”

4

Мерките от деветия пакет се прилагат от 1 февруари 2023

Последният регламент от декември 2022, съдържащ мерки към медии по повод агресията в Украйна,   предвижда   Съветът на ЕС да упражни изпълнителни правомощия с цел да реши, след разглеждане на съответните случаи, дали ограничителните мерки да започнат да се прилагат. Съгласно член 1, точка 19 от Регламент (ЕС) 2022/2474 приложимостта на тези мерки по отношение на една или няколко от тези медии зависи от приемането на актове за изпълнение от страна на Съвета. Без да съм запозната с конкретната аргументация за тези изпълнителни регламенти, мисля, че с тях се цели изпълнение на изискването за пропорционалност – защото Съветът е разгледал междувременно всеки т.нар. “съответен случай”.

На 30 януари 2023 в Официален вестник на ЕС е публикуван  Регламент за изпълнение (ЕС) 2023/180 от 27 януари 2023 година за прилагане на Регламент (ЕС) 2022/2474 за изменение на Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна.

“След като разгледа съответните случаи, Съветът приема, че съответните мерки, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, следва да се прилагат от 1 февруари 2023 г. по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474, и

ПРИЕ НАСТОЯЩИЯ РЕГЛАМЕНТ:

Член 1

Мерките, посочени в член 2е от Регламент (ЕС) № 833/2014, се прилагат, считано от 1 февруари 2023 г., по отношение на всички образувания, посочени в приложение V към Регламент (ЕС) 2022/2474.

Член 2

Настоящият регламент влиза в сила в деня след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз.

Настоящият регламент е задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави членки.”

5

“Регламентите се прилагат  пряко”

Регламентите се прилагат пряко, но това не означава, че всеки  знае какво да прилага, как да го прилага, кой е компетентният орган за една или друга хипотеза, какви права и задължения възникват и какви санкции да се налагат в какви хипотези –   и че не се изисква нормотворческа дейност на национално равнище.

Ако беше така, нямаше да има    цял списък  закони, с които се приемат мерки за прилагане на регламенти, да дам пример само с GDP и Закона за защита на личните данни: § 1а.  Този закон предвижда мерки по прилагане на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни.

 
 
Смятам още, че е особено необходима  институционална реакция на компетентните органи, за да се информират хората защо на мястото на една програма се появява съобщение, че е спряна  – дори не пише на основание на кой регламент и за какво се отнася той.
 
Ако не ни информират институциите, които по закон прилагат правото на Европейския съюз, ще се намери кой да ни информира – и никой няма да е виновен, че има свободно място за заемане от анти-ЕС формации и агитки.
 
 
IMG_4883
 

 

Канада: IP-aдресите като лични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/02/02/ip-13/

Върховният съд на Канада (ВКС) гледа делото Andrei Bykovets v. His Majesty the King (40269).

Според юристи изходът от делото е от голямо значение за защитата на личния живот и прилагането на раздел 8 от Канадската харта за правата и свободите (Харта), защитаваща хората от неоправдана намеса  от страна на правителството. Данни за кредитни карти са използвани неправомерно (без разрешение) за покупки онлайн и компанията, която  обработва данните, разкрива на полицията двата IP адреса, свързани с транзакциите. На тази база лицата са намерени и осъдени.  Те се обръщат към съда за нарушаване на правото им на личен живот и лична неприкосновеност.

Първоинстанционният съд прилага теста за “оправдано очакване за поверителност” и стига до извода, че няма нарушение на Хартата.

Пред Апелативния съд жалбоподателят обръща внимание, че няма съдебен акт, на базата на който полицията да получи IP-адресите.  Позовава се на предходно решение на съда по делото R v Spencer , 2014 SCC 43,  според което полицията трябва да получи съдебно разрешение, преди да поиска от доставчик на интернет услуги (ISP) да идентифицира конкретен потребител, свързан с конкретен IP адрес.

Но в случая  R срещу Spencer  полицията е получила IP адрес и неговите   данни без съдебно разрешение, докато в този случай полицията е получила само IP адреси . Според някои съдии делото е неразличимо от R v Spencer  предвид потенциала на IP адрес да идентифицира едно лице. Ако един IP адрес сам по себе си не разкрива нищо, освен ако не е комбиниран с   данни за лицето, защо полицията се нуждае от заповед за достъп до него?  

Централната задача е балансирането на  полицейско разследване със защита на личния живот. Може ли полицията да изисква информация за IP адрес без съдебен акт? Върховният съд ще даде отговор.

За европейски контекст вж решение на Съда на ЕС по  дело C‑582/14 и GDPR, рецитал 30

За български контекст вж Становище на КЗЛД

 

Терористично съдържание онлайн: ЕК открива производство срещу България

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/28/terreg/

С редовния пакет от решения във връзка с нарушения от страна на държавите  Европейската комисия предприема правни действия срещу държавите членки, които не изпълняват своите задължения, произтичащи от правото на ЕС. Тези решения обхващат различни сектори и области на политиката на ЕС и имат за цел да осигурят правилното прилагане на правото на Съюза в интерес на гражданите и предприятията.

През изминалата седмица, освен другото, беше обявено откриване на процедура  по повод прилагането на Регламента за терористичното съдържание онлайн:
Комисията реши да започне производство за установяване на нарушение, като изпрати официални уведомителни писма на Белгия (INFR(2022)2112), България (INFR(2022)2113), Чехия (INFR(2022)2115), Дания (INFR(2022)2116), Естония (INFR(2022)2117), Ирландия (INFR(2022)2121), Гърция (INFR(2022)2118), Испания (INFR(2022)2119), Италия (INFR(2022)2122), Кипър (INFR(2022)2114), Латвия (INFR(2022)2125), Литва (INFR(2022)2123), Люксембург (INFR(2022)2124), Малта (INFR(2022)2126), Нидерландия (INFR(2022)2127), Австрия (INFR(2022)2111), Полша (INFR(2022)2128), Португалия (INFR(2022)2129), Румъния (INFR(2022)2130), Словения (INFR(2022)2132), Финландия (INFR(2022)2120) и Швеция (INFR(2022)2131) за неправилно прилагане на Регламента на ЕС относно справянето с разпространението на терористично съдържание онлайн (Регламент (ЕС) 2021/784).

Гарантирането на пълното прилагане на регламента е от основно значение, за да се предотврати злоупотребата на терористите с интернет с цел разпространение на тяхната идеология, сплашване, радикализиране и вербуване на граждани онлайн. С регламента се предоставя правна рамка за гарантиране на премахването на терористично съдържание онлайн в рамките на един час след получаването на заповед за премахване, издадена от национален компетентен орган, и се задължават дружествата да предприемат специални мерки, когато техните платформи са изложени на такова съдържание.

След влизането в сила на регламента на 7 юни 2022 г. не всички държави членки са приели в националното си законодателство всички мерки, както са посочени в регламента. Комисията счита, че държави, между които  България,   не са изпълнили изцяло задълженията си съгласно регламента и сега те разполагат с два месеца, за да отговорят на Комисията. При липса на задоволителен отговор Комисията може да реши да издаде мотивирано становище.

Няма по-конкретна информация за неправилното прилагане от страна на България,  в  публикуваното онлайн по темата съобщение за медиите се пояснява по принцип, че Регламентът  изисква от държавите членки да определят отговорен орган, на който са предоставени подходящи правомощия и ресурси, включително точка за контакт. Държавите членки трябва да гарантират, че са въведени санкции за нарушения от страна на доставчиците на хостинг услуги на техните задължения съгласно Регламента. Финансовите санкции могат да достигнат до 4 % от глобалния оборот на доставчика на хостинг услуги. Държавите членки трябва да съобщят на Комисията приетите мерки за изпълнение на тези задължения за определяне на отговорни органи и за предвиждане на правила относно санкциите. При липсата на стабилна рамка за правоприлагане би била подкопана целта на Регламента. Днешното решение има за цел да гарантира, че съответните държави членки възможно най-бързо ще адаптират националните си правила към законодателството на ЕС.

Според чл.21 държавите   събират от своите компетентни органи и от доставчиците на хостинг услуги под тяхна юрисдикция информация за действията, които те са предприели в съответствие с настоящия регламент през предходната календарна година, и я изпращат на Комисията до 31 март всяка година. А до 7 юни 2023 г. Комисията представя доклад на Европейския парламент и на Съвета относно прилагането на  регламента. Докладът включва информацията относно мониторинга съгласно член 21 и информацията, произтичаща от задълженията за прозрачност съгласно член 8. Държавите членки предоставят на Комисията информацията, необходима за изготвянето на доклада.

По повод съобщението на ЕК изводи могат   да се  правят  и за ситуацията с прилагането на други регламенти – например по отношение на ограничителните мерки към прокремълската пропаганда, приети   с третия, шестия и деветия санкционни пакети на ЕС – съответно с  Регламент  2022/350, Регламент  2022/879 и Регламент 2022/2474.

Общото е, че става въпрос за прилагане на право на ЕС, изискващо координирани усилия на национални компетентни органи с точно определени функции.

Същевременно Регламент 2021/784 е само за съдържание онлайн, докато санкционните пакети (вж член 2е Регламент 2022/350) важат за  “каквото и да е съдържание от юридическите лица, образуванията или органите, изброени в приложение XV, включително чрез предаване или разпространение чрез какъвто и да е способ, като кабел, сателит, телевизия през интернет протокол, доставчици на интернет услуги, платформи или приложения за споделяне на видеоклипове в интернет”.

В условията на липса на национален закон за прилагането на санкциите на ЕС  по повод дестабилизацията на положението в Украйна,  прилагането на санкционните пакети на ЕС  не е  в дневния ред на СЕМ, защото според регулатора –  и това се повтаря в различни формати – въпросът не е в  компетенциите на СЕМ и не предполага дискреция от страна на СЕМ по него(вж протокол 16 на СЕМ от 8 юни 2022, стр.2).

Съд на ЕС: лични данни за нуждите на полицейската регистрация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/28/205-21/

Стана известно решение на Съда на ЕС от 26 януари 2023 по дело   C‑205/21 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Специализиран наказателен съд (България)  в рамките на наказателно производство срещу В.С., при участието на Министерство на вътрешните работи и Главна дирекция за борба с организираната престъпност.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 4, параграф 1, букви а) и в), член 6, буква а) и членове 8 и 10 от Директива (ЕС) 2016/680 относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни и чл. 3, 8, 48 и 52 от Хартата на основните права на Европейския съюз.    Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу В.С., която след привличането ѝ като обвиняема отказва на полицията събирането на биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им.

Запитващата юрисдикция посочва, че полицейската регистрация в България се прилага задължително за всички обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер  –  фотозаснемане, дактилоскопиране и взимане на ДНК образец. В националното законодателство няма изискване за установяване на конкретна нужда, за да се пристъпи към събиране на биометрични и генетични данни, и за преценка дали всички тези данни са необходими или и част от тях биха били достатъчни. ЗМВР предвижда съдът да разпореди принудително събиране на лични данни (фотографиране, дактилоскопиране и взимане на образци за ДНК профил), ако обвиняем за умишлено престъпление от общ характер откаже доброволно да сътрудничи при снемане на тези лични данни, без съдът да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението.

Въпросите са дали това съответства на посочената директива и на Хартата.

Според Съда, член 10 от Директива 2016/680  изисква  обработването на такива данни да е разрешено „само когато това е абсолютно необходимо“.  Директивата определя по-строги условия за законосъобразност на обработката на чувствителни данни от произтичащите от член 4, параграф 1, букви б) и в) и член 8, параграф 1 от тази директива условия, в които се говори само за „необходимост“ от обработване на данни. Освен това изискването за „абсолютна необходимост“ от обработката на чувствителни данни предполага особено стриктен контрол в този контекст върху спазването на принципа за свеждане на данните до минимум.

Съдът (пети състав) реши:

1)      Член 10 от Директива (ЕС) 2016/680  във връзка с член 52 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, че

обработването на биометрични и генетични данни от полицейските органи във връзка тяхната информационна дейност за целите на борбата с престъпността и поддържането на обществения ред е разрешено съгласно правото на държава членка по смисъла на член 10, буква а) от тази директива, когато правото на тази държава членка съдържа достатъчно ясно и точно правно основание за разрешаване на посоченото обработване. Обстоятелството, че освен това националният законодателен акт, в който се съдържа такова правно основание, се позовава на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), а не на Директива 2016/680, само по себе си не може да постави под въпрос наличието на такова разрешаване, щом от тълкуването на всички приложими разпоредби на националното право достатъчно ясно, точно и недвусмислено следва, че разглежданото обработване на биометрични и генетични данни попада в приложното поле на Директивата, а не на Регламента.

2)      Член 6, буква а) от Директива 2016/680 във вр. с  чл. 47 и 48 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че

допускат национално законодателство, което предвижда, че ако обвинено за извършено умишлено престъпление от общ характер лице откаже доброволно да съдейства за събирането на отнасящи се до него биометрични и генетични данни за целите на регистрацията им, компетентният наказателен съд е длъжен да разреши принудителното събиране на тези данни, без да може да прецени дали има сериозни основания да се счита, че лицето е извършило престъплението, в което е обвинено, при условие че националното право гарантира ефективен последващ съдебен контрол върху условията за посоченото обвинение, което дава основание за разрешаване на събирането на тези данни.

3)      Член 10 във връзка с член 4, параграф 1, букви а)—в) и с член 8, параграфи 1 и 2 от Директива 2016/680

трябва да се тълкува в смисъл, че

не допуска национално законодателство, което предвижда системно събиране за целите на регистрацията им на биометрични и генетични данни от всяко лице, привлечено като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер, без да предвижда задължение за компетентния орган да провери и докаже, от една страна, че събирането на тези данни е абсолютно необходимо за постигането на конкретните преследвани цели и от друга страна, че тези цели не могат да бъдат постигнати чрез мерки, които засягат в по-малка степен правата и свободите на съответното лице.

САЩ: Федерален съд блокира  закон за медицинска дезинформация

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/27/disinf-3/

В Калифорния е приет закон, който позволява  да се наказват лекари, които дават на пациентите невярна информация относно ваксинациите и лечението на Covid-19. Законът, подписан от губернатор Гавин Нюсъм миналата година, има за цел да се справи с вълните от дезинформация в хода на пандемията.

В днешна публикация на Ню Йорк Таймс се съобщава, че федерален съдия  временно блокира прилагането на закона. Според него  дефинициите за дезинформация и несигурността относно тяхното прилагане са „противоконституционни неясни“. Той смята още,  че дефиницията за дезинформация — „фалшива информация, която е в противоречие със съвременния научен консенсус“ — може да има смразяващ ефект върху взаимодействието на лекарите с техните пациенти. 

Съдия Шуб, назначен от президента Джордж Х. У. Буш през 1990 г., пише в решението си, че не разглежда въпроса дали законът нарушава защитата на свободата на словото от Първата поправка. Според него разпоредбите на закона нарушават правата на ищците на справедлив процес съгласно 14-та поправка.

Това е второ подобно дело.

 

ARCOM. FR – една година по-късно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/27/arcom-fr/

В началото на 2022 съм представила новия френски конвергентен регулатор, но година по-късно неговите широки правомощия са по-добре очертани и заслужават внимание отново.

Регулаторният орган за аудиовизуални и цифрови комуникации ( Aurité de régulation de la communication audiovisuelle et numérique ; ARCOM ) е френската независима административна агенция  , произтичаща от сливането на 1 януари 2022 г. на Висшия аудиовизуален съвет (CSA) и Върховния орган за разпространение на произведения и защита на правата в интернет (Hadopi).  ARCOM отговаря както за аудиовизуалните, така и за цифровите комуникации. Агенцията има около 350 служители и бюджет 46 милиона евро годишно. Рош-Оливие Местр е председател на регулатора.

Паралелно действа Autorité de Régulation des Communications Electroniques, des Postes et de la Distribution de la Presse (ARCEP) – независима френска агенция, която отговаря за регулирането на телекомуникациите, пощенските услуги и разпространението на печатни медии във Франция. Регулирането на радиочестотния спектър попада в компетенцията на Националната честотна агенция (ANFR), а регулирането на аудиовизуалните и цифровите комуникации попада в регулацията на ARCOM.

Правомощията на ARCOM са регламентирани по нов начин чрез най-малко девет последователни законодателни акта. Регулаторът действа в широк периметър:разпространение на радио и телевизия защитата на свободата на комуникация, защита  на интелектуалната собственост, уважението към хората и обществото, техническото и икономическо регулиране на сектора, така и действия от общ интерес и социално сближаване.

  • Регулаторът  наблюдава  средствата, прилагани от основните онлайн платформи за борба с онлайн дезинформацията и омразата.
  • Издава  разрешения за  разпространение на радио и телевизия, като гарантира  плурализма и икономическия баланс на сектора.
  • Има за цел програмите да са в съответствие с разпоредбите относно защитата на непълнолетните, обработката на информация, организирането на предизборни кампании, рекламата и представянето на обществото в неговото многообразие.
  • Регулаторът има функции, свързани с обществените медии и посочва директорите им.
  • Регулаторът провежда кампании и предприема инициативи за медийно и информационно осведомяване и образование, насочени към семействата, училището и професионалистите, във връзка с основните доставчици на медийно съдържание и платформите.
  • Регулаторът  извършва проучванията и анализите, необходими за работата, засягаща аудиовизуалната и онлайн комуникацията, включително нейното международно измерение.
  • Регулаторът  гарантира уважение към плуралистичното изразяване  на мненията в обществото.
  • Регулаторът работи за  целите на социалното сближаване като представяне на многообразието на френското общество, правата на жените, борбата срещу дискриминацията от всякакъв вид, общественото здраве, устойчивото развитие, достъпността на програмите за хората с увреждания.
  • От регулатора се изисква да се намеси по въпроси, свързани с дейността на онлайн платформите, особено по отношение на борбата срещу манипулирането на информация или срещу онлайн омразата. Гарантира, че платформите изпълняват правилно, по прозрачен и балансиран начин, своите задължения за докладване или модериране.

Ако трябва да се посочи в кои области френският регулатор има повече правомощия и задължения в сравнение с българския,  такива области са най-малко: техническо и икономическо регулиране, медийно образование, анализи и прогнози, авторски права в аудиовизията и киното, дезинформация, плурализъм, платформи, издаване на разрешения за наземно разпространение на програми

Закон за прилагане на ограничителните мерки на ЕС – хубаво, но не е готово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/27/833/

България не е приела законодателна основа за прилагане на санкциите на Европейския съюз, в който членуваме 15 години, по повод  действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. Това е съществена пречка за прилагането на санкциите в медийния сектор, тъй като на практика препятства противодействието срещу прокремълската пропаганда, както казвам досадно много пъти.

Очаквах, че ще има развитие по линия на приемане на  Постановление на МС за координация на прилагането на ограничителните мерки. Не познах. Засега не е прието.

Вместо това е приет закон. Така се прави, в други държави от ЕС прилагането на санкциите има нормативна основа в закон. Ето го и законът:  Закон за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна

в сила от 05.02.2023 г.,  обн. ДВ. бр.8 от 25 Януари 2023 г.

Но четем член 1, обхват – и какво разбираме: законът урежда прилагането  – ни повече, ни по-малко – на два параграфа от един член на Регламент 833:

Чл. 1. Този закон урежда осъществяването на контрол при прилагане на забраните и дерогациите по член 3м, параграфи 5 и 7 от Регламент (ЕС) № 833/2014 относно ограничителни мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.), наричан по-нататък “Регламент (ЕС) № 833/2014”, и неговите последващи изменения и допълнения.
И урежда дори не прилагането, а контрола при дерогациите по чл.3м, пар. 5 и 7. Суров нефт и нефтопродукти.
Предполагам, че това е много важен закон. Не мога да коментирам колко е важен. Само казвам, че  прилагането на санкциите извън дерогациите за нефта ще почака още  нормативната си основа.
Както може да се види на сайта на парламента, законопроектът  така е и внесен от ДПС – Карадайъ и пр. –  с адекватно наименование Законопроект за контрол при прилагането на дерогацията за суров нефт и нефтопродукти – но впоследствие  се превръща в Закон за контрол по прилагането на ограничителните мерки.
Човек би помислил – хоризонтална уредба на прилагането на санкциите. Най-после!  Най-после можем  да разберем   кой и как трябва да прилага и  ограниченията към кремълската пропаганда, а също и налагат ли се санкции при неизпълнение на регламент 833 и следващите.
Но не.  Не е този случай. Ще почакаме още.

Политическото рекламиране: водещата комисия на ЕП гласува

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/25/adv-16/

Kомисията  по вътрешен пазар и защита на потребителите IMCO гласува проекта на регламент, регулиращ прозрачността и насочването на политическата реклама.  Евродепутатите приеха позицията си с 31 гласа „за“, нито един „против“ и 9 „въздържал се“.Това е предложението на ЕК. Euroactiv  информира за гласуваните предложения на IMCO.

Изисква се  само лични данни, изрично предоставени за онлайн политическа реклама, да могат да се използват от доставчиците на реклами. Това създава фактическа забрана за микронасочване –  стратегия, която използва потребителски данни и демографски данни, за да идентифицира интересите на конкретни лица, се казва в прессъобщението на комисията. Освен това комисията е въвела други разпоредби за допълнително регулиране на по-широката дейност по насочване, като пълна забрана за използване на данни на непълнолетни.

Направени са значителни промени в предложението, за да се позволи много повече информация да бъде лесно достъпна за гражданите, властите, а също и за журналистите. Ще бъде създадено и онлайн регистър/ European Repository for Political Advertisements  с данни за всички онлайн политически реклами и свързани с тях данни.

Измененият текст ще улесни получаването на информация кой финансира реклама, колко е платена за нея и откъде са средствата. Ще бъде публикувана и информация за това дали дадена реклама е била спряна за нарушаване на правилата, за конкретните групи лица, към които е насочена и какви лични данни са използвани за това, както и гледанията и ангажираността с рекламата. Евродепутатите също искат да дадат на журналистите конкретно право да получават такава информация.

Предвиждат се периодични санкции при повторно нарушение и задължението големите доставчици на рекламни услуги да спират услугите си за 15 дни с определен клиент в случай на сериозни и системни нарушения. Комисията е оправомощена да въвежда минимални санкции в целия ЕС. Приетият текст също така укрепва правомощията на националните органи.

Евродепутатите също така предлагат да се забрани на участници извън ЕС да могат да плащат за политическа реклама в ЕС.

Предвижда се за следващите избори за ЕП през 2023 правилата да влязат в сила,  съответно изборите в ЕС да бъдат по-прозрачни и устойчиви на манипулации, след поуките от скандала с Cambridge Analytica.

Сега текстът ще бъде внесен на пленарната сесия на 1-2 февруари, след което могат да започнат преговори между Съвета и Парламента.

EMFA: позиция на Международния институт по пресата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/24/emfa-7/

Международният институт по пресата (IPI) публикува днес своята подробна позиция относно проекта за Европейски законодателен акт за свободата на медиите (EMFA). IPI представи своята позиция на 23 януари 2023 г. като част от обществената консултация на Европейската комисия.

Като цяло IPI приветства предложението за EMFA като решаващ ход за справяне със сериозните заплахи за медийната свобода и плурализма в Европейския съюз.

IPI и неговите европейски членове са фокусирани върху това как EMFA може ефективно да се противопостави на заплахата от превземане на медиите, media capture  –  система за медиен контрол, която се е утвърдила в страни като Унгария и чиито елементи се възпроизвеждат в други страни в ЕС. Неуспешното справяне с превземането  на медиите и по-широката криза на върховенството на закона в Унгария насърчи други нелиберално настроени правителства да се възползват от слабите регулаторни рамки за защита на свободите на журналистите и да злоупотребяват с правомощията на правителството, за да установят контрол върху публичните и частните медии.

През последните години Европейската комисия осъзна сериозността на заплахата, която media capture  представлява за европейската демокрация, и ние приветстваме Законодателния акт за свободата на медиите като искрено усилие да се отговори на новите форми на ограничаване на независимата журналистика в Европа с балансиран регулаторен подход, който защитава медии и журналисти.

Успехът на EMFA ще се измерва отчасти от степента, до която амбициите му могат да бъдат подкрепени с достатъчно конкретни инструменти за спиране на силите на  завладяване на медиите.

За да се направи това, законът трябва да адресира ключовите механизми за улавяне на медиите, идентифицирани от мониторинга и изследванията на IPI, включително:

– Превръщането на обществените медии в източници на правителствена пропаганда;

– Завладяване и инструментализиране на медийни регулаторни органи с политически назначения;

– Злоупотреба с държавни ресурси, включително държавни средства за реклама, за изкривяване на медийния пазар в полза на проправителствени медии;

– Създаване на кръг от лоялни олигарси, които да управляват частни медии в интерес на правителството.

Имайки това предвид, IPI:

– Като цяло приветства член 5, който има за цел да защити независимото функциониране на обществените медии;

– Призовава за по-строго регулиране, за да се осигурят подобни гаранции за независимостта на националните регулаторни органи;

– Приветства усилията за подобряване на прозрачността на медийната собственост и за увеличаване на защитата на медийния плурализъм и редакционната независимост;

– Приветства усилията за прекратяване на злоупотребата с държавна реклама за изкривяване на медийния пазар и възнаграждение за лоялно отразяване, като същевременно призовава тези условия да бъдат разширени, за да включват всички форми на държавна субсидия;

– Призовава EMFA да затвори задкулисното финансиране на медийни олигарси, които са възнаградени за лоялността на техните медии към правителството чрез обществени поръчки на дъщерни компании, опериращи в други индустрии.

Справянето със злоупотребата с държавните регулаторни и икономически правомощия като ключов двигател за завладяването на медиите ще спомогне за  конкуренция за независимите медии, като повиши тяхната устойчивост и същевременно подобри цялостния икономически и инвестиционен климат за качествена журналистика в целия ЕС. Това ще изпълни основните изисквания на медийната индустрия и ще подобри функционирането на единния пазар на ЕС чрез подобряване на климата за местна и трансгранична журналистика пазач, която разкрива корупцията и злоупотребата с власт в обществен интерес.

Нов доклад за собствеността на медиите в Европа: топ 100 в аудиовизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/24/100-3/

Европейската аудиовизуална обсерватория публикува нов доклад за медиите в Европа – топ 100 на аудиовизуалните играчи –  Водещи играчи в европейската аудиовизуална индустрия – собственост и концентрация“ (издание 2022 г.)

Анализът представя най-добрите AV играчи и изследва концентрацията, статуса и произхода на собствеността по приходи, абонаменти за платена телевизия, абонаменти за SVOD, брой телевизионни канали, брой услуги по заявка, телевизионна аудитория, брой телевизионни заглавия произведени и брой киноекрани. Той също така предоставя профили на субекти, активни в повече от един пазарен сегмент. 

Това ново издание на доклада въвежда няколко нови ъгъла на анализ, като еволюцията на класациите в сравнение с тези, представени в предишното издание и нова контекстуализация на фона на сливанията и придобиванията, казуси, илюстриращи европейски модели на присъствие и модели на разширяване за избрани групи, както и като анализ на основните собственици на платени канали и SVOD услуги.

Обществените медии (PSB) имат темп на развитие  под средния темп   на 100-те най-добри аудиовизуални компании и през 2021 г. теглото им намалява с 3% в сравнение с 2016 г.,  а пазарният им дял спада до 30% през 2021 г.

Тежестта на американските интереси в първите 100  се увеличава през 2021 г. (с +3% спрямо 2016 г., до 30% пазарен дял в края на 2021 г.) главно поради възхода на чистите SVOD играчи, но също и на SVOD услугите на подкрепяни от САЩ телевизионни оператори като Sky, Paramount+ и Disney+. Американските компании са склонни да започнат да дават приоритет на разширяването чрез преки инвестиции чрез стартиране на SVOD платформи, придобиване на европейски активи и производство на съдържание на местно ниво, за разлика от традиционните непреки инвестиции.

Ownership_2022_PR_fig4_EN_big

Ownership_2022_PR_fig1_EN_big

GRECO: пети кръг на оценка

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/24/greco/

Публикуван е доклад на  GRECO – Предотвратяване на корупцията и насърчаване на почтеността в централното  yправление (висшите държавни длъжности) и правоохранителните органи, Пети кръг на оценка (GrecoEval5Rep(2022) 9)

GRECO  е Група срещу корупцията на Съвета на Европа.България се е присъединила към GRECO през 1999 г. и е преминала оценка в рамките на Първия (през септември 2001 г.), Втория (през декември 2004 г.), Третия (през октомври 2009 г.) и Четвъртия (през октомври 2014 г.) кръгове на оценка. Съответните доклади за оценка, както и последващите доклади за съответствие, са достъпни на интернет страницата на GRECO (http://www.coe.int/greco). Петият кръг за оценка започва на 1 януари 2017 г. и завършва с този доклад.

В доклада се оценява ефективността на действащата рамка в България за предотвратяване и борба с корупцията сред лицата, заемащи висши държавни длъжности (министърпредседател, министри, главни секретари, ръководители на политически кабинети, съветници, експерти и др.) и членове на полицията (Държавни служители на Министерството на вътрешните работи с правоохранителни функции). Той има за цел да подпомогне усилията на страната за изграждане на солидна основа за предотвратяване на корупцията чрез укрепване на прозрачността, почтеността и отчетността в  обществения живот в съответствие със стандартите на GRECO.

В първата част на доклада, при представяне на факторите с отношение към корупцията, има абзац за медиите:

“13. И накрая, свободата на медиите в България се оценява като крехка и нестабилна. Високата степен на медийна зависимост от приходите от реклама, където държавата държи голям дял, и непрозрачното разпределение на средства към медиите, са други инструменти за влияние върху новинарските репортажи. Разследващите журналисти, които отразяват  организираната престъпност и корупцията, често са обект на негативни кампании, стратегически дела против публичното участие (SLAPP), заплахи и понякога физически нападения, които изглежда не са последвани от адекватни правни и
политически отговори от страна на властите.
Въпреки че изглежда да е налице законодателната рамка за защита на журналистите, липсват ефективни инструменти за защита на медиите от нарушения на свободата на печата.”

ЕСПЧ: възпрепятстването на децата да научат за еднополовите връзки няма легитимна цел

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/23/33754/

Стана известно решението на Европейския съд за правата на човека, Голяма камара, по делото Macatė срещу Литва (жалба № 61435/19).

Делото се води относно детска книга с приказки,  засягаща въпроса за еднополовите бракове. Разпространението на книгата е спряно, после възстановено, но с предупреждение,  че е неподходяща за деца под 14-годишна възраст. Това е първият случай, в който Европейският съд на правата на човека се занимава с ограниченията върху  литература за еднополови връзки специално за деца.

В днешното решение на Голямата камара  по делото Европейският съд постанови единодушно, че има  нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека.

Съдът прилага теста за пропорционалност – установява, че има намеса в свободата на изразяване, че намесата е предвидена в закона, остава да се установи дали намесата е необходима в едно демократично общество.

Според ЕСПЧ мерките срещу книгата на жалбоподателя са имали за цел да ограничат достъпа до информация, представяща връзките между лица от един и същи пол,   по същество еквивалентни на връзките на хора от различен пол. Съдът не е убеден,  че книгата насърчава  еднополовите семейства пред разнополовите. Напротив, приказките изискват уважение и приемане на всички членове на обществото във фундаментален аспект от живота им.

Съдът вече е постановил в съдебната си практика, че няма научни доказателства – както е потвърдено от различни международни органи – че самото споменаване на хомосексуалността или открит  публичен дебат  за социалния статус на сексуалните малцинства би се отразил неблагоприятно на децата. Съдът отбелязва и факта, че законите на значителен брой държави-членки на Съвета на Европа – вкл Литва – или изрично включва образованието за еднополовите връзки в училищните програми, или съдържа  разпоредби за гарантиране на зачитане на многообразието и забрана на дискриминацията на основания за сексуална ориентация в преподаването. Ограничаването на достъпа на децата до информация за еднополовите връзки – където  такава информация не може да се счита за неподходяща или вредна за тях на друго основание освен сексуална ориентация – показва, че властите имат предпочитания към някои видове връзки и семейства  над другите и че те виждат връзките между хора от  различен пол  като по-социално приемливи и ценни от еднополовите връзки, като по този начин допринасят за продължаване на стигматизирането. Такива ограничения са   несъвместими с понятията за равенство, плурализъм и толерантност, присъщи на едно демократично общество. 

В самото решение се казва следното:

202. ЕСПЧ вече е постановил, че законодателната забрана за “насърчаване на хомосексуалността или нетрадиционните сексуални отношения” сред непълнолетните не служи за постигане на легитимните цели за защита на морала, здравето или правата на другите и че чрез приемането на такива закони властите засилват стигмата и предразсъдъците и насърчават хомофобията, която е несъвместима с понятията за равенство,  плурализъм и толерантност, присъщи на демократичното общество (виж Баев и др., цитирани по-горе, §§ 61 и 83-84) – заключение, което Голямата камара напълно подкрепя.

213. Съдът също така взема под внимание решенията, взети от съдилищата в Швейцария, Съединените щати и Канада, в няколко различни контекста, отнасящи се до достъпа на децата до информация за еднополовите връзки, които приемат, че националните власти не могат да пренебрегнат социалните реалности и съществуването на различни видове взаимоотношения в обществата, в които живеят деца; и че самият факт, че някои хора могат да намерят определени видове семейства или взаимоотношения за нежелателни или неморални не може да оправдае възпрепятстването на децата да научат за тях (вж. параграфи 129-132 по-горе).

Извод

217. Съдът е установил, че мерките, предприети срещу книгата на жалбоподателката, са имали за цел да ограничат достъпа на децата до информация, изобразяваща еднополовите връзки като по същество еквивалентни на междуполовите връзки, като етикетират такава информация като вредна, и заключава, че тези мерки не преследват легитимна цел съгласно член 10 § 2 от Конвенцията.

218.  Следователно е налице нарушение на член 10 от Конвенцията.

 

Резолюция на EП от 18 януари 2023 г. относно правата на човека и демокрацията по света и политиката на Европейския съюз – годишен доклад за 2022 г.

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/23/2022-3/

В новоприета резолюция Европейският парламент   потвърждава всеобщия и неделим характер на правата на човека и достойнството, присъщо на всяко човешко същество; набляга в тази връзка на твърдата си решимост да се справи с предизвикателствата пред правата на човека в ЕС и в световен мащаб и припомня задължението на ЕС и неговите държави членки да се стремят да бъдат водеща световна сила в насърчаването и защитата на правата на човека, основните свободи и демокрацията в съответствие с основополагащите ценности на Съюза.

В раздела за медиите се казва:

Свобода на изразяване, свобода на медиите и право на информация

76.  подчертава изключителното значение на свободата на изразяване – както онлайн, така и офлайн – и на достъпа до надеждна информация за демокрацията и разцвета на гражданско пространство; изразява дълбока загриженост относно зачестяващите ограничения и нарушения на правото на неприкосновеност на личния живот, свобода на изразяване, свобода на информация и свобода на сдружаване и на събранията, налагани от държавни и недържавни участници в много страни по света, особено спрямо журналисти, чрез цензура или налагане на автоцензура и злоупотреба със законите за борба с тероризма, изпирането на пари, клеветата и корупцията, с цел да бъдат заглушени журналистите, организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека; осъжда използването на твърде широка терминология, която позволява на властите да забраняват множество актове и да криминализират законна дейност в областта на правата на човека, както и липсата на достатъчно гаранции за правата на човека в много от тези закони, по-специално правото на справедлив процес; осъжда също така използването на технологии като шпионски софтуер за преследване на журналисти или за възпрепятстване или контрол на тяхната работа; освен това изразява дълбока загриженост относно физическата безопасност на журналистите, нападенията срещу тях, включително извънсъдебните убийства и произволните задържания, както и относно факта, че над 61 журналисти и работещи в медиите лица са били убити през 2022 г.;

77.  призовава Комисията да гарантира свободата на изразяване и да осигури публичен достъп до информация чрез интернет като средства за постигане на свобода на словото; осъжда бруталните репресии и използването на сила, тормоза, произволното задържане и извънсъдебните убийства срещу мирни демонстранти в редица трети държави;

78.  призовава ЕС да подкрепя надеждните медии и информационни източници, които спомагат за търсенето на отчетност от властите и за демократичните промени; изразява загриженост във връзка с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, с цел заглушаване на журналисти, активисти, профсъюзни дейци и защитници на правата на човека, включително правата на човека, свързани с околната среда, по света; подчертава, че тази практика допълнително ограничава пространството на гражданското общество и защитниците на правата на човека в целия свят в контекст, в който гражданското пространство непрекъснато се свива от няколко години, а публичните органи и частните субекти все по-често накърняват правата на свобода на изразяване и свобода на сдружаване и на събирания; в тази връзка приветства предложението на Комисията за директива, целяща да защити журналистите и защитниците на правата на човека от злоупотреби в съда и стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността;

79.  настоятелно призовава Комисията и Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) в тясно сътрудничество с държавите членки да разработят стратегия за справяне с широкото използване на стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, срещу защитници на правата на човека, журналисти, активисти и профсъюзни дейци по света; освен това призовава Комисията и ЕСВД да включат в тази стратегия насоки относно начините за предоставяне на ефективна закрила за жертвите на такива съдебни производства, включително чрез финансова помощ за покриване на правните разходи; призовава делегациите на ЕС да документират стратегически съдебни производства, насочени срещу участието на обществеността, и да ги включат в своите дейности по наблюдение, докладване и оценка; насърчава законодателите от трети държави да изготвят законопроекти със същата цел, като част от общи инициативи, целящи подкрепа и защита на свободата на изразяване, включително свободата и плурализма на медиите;

80.  приветства намерението на Комисията да финансира проекти за оказване на съдействие на журналисти по правни и практически въпроси, включително извън ЕС, чрез Плана за действие за европейската демокрация; призовава ЕС да увеличи усилията си за подпомагане на журналистите по света, набелязани като мишени, и да гарантира тяхната безопасност, включително като им предоставя сигурно убежище и средства да продължат своята работа, в случай че се налага да напуснат мястото си на пребиваване, и като работи в сътрудничество със страните партньори по този въпрос, особено в рамките на споразуменията за партньорство на ЕС с трети държави; приветства ролята на програми като Media4Democracy и финансираните от ЕС дейности на Европейския фонд за демокрация за постигането на тази цел;

81.  изразява сериозната си загриженост относно ограниченията на академичната свобода и увеличаването на цензурата и лишаването от свобода на учени по света, което има сериозни последици за правото на образование; призовава ЕС и държавите членки да засилят дипломатическите усилия и предоставянето на закрила и подкрепа при извънредни ситуации чрез двустранно и многостранно ангажиране във връзка със заплахи или нападения срещу академичната свобода от държавни и недържавни участници; призовава ЕС да гарантира постоянна подкрепа на високо равнище за Световния център за правата на човека като водещ пример за подкрепата на ЕС за образование в областта на правата на човека в световен мащаб.

Европейската федерация на журналистите за медийната свобода и медийния плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/23/efj/

Европейската федерация на журналистите (EFJ) огласи позиция –  принос към доклада на Комисията за върховенството на правото, който всяка година прави преглед на четири ключови области, включително медиен плурализъм и свобода.  Проблемите, открити в повечето от изследваните държави, са свързани с концентрацията на медиите и нарастващия брой SLAPPs. Позицията  на EFJ – подпомага оценката на Комисията с фактическа информация за държавите.

През последните шест месеца сме свидетели на най-рязкото влошаване на свободата на медиите от установяването на мандата на представителя на ОССЕ за свободата на медиите (RFoM) преди 25 години, казва Тереза ​​Рибейро, докато представя доклада си пред Постоянния съвет през ноември 2022 г.

На фона на безпрецедентната атака срещу демократичните свободи в Украйна, Европейската федерация на журналистите наблюдава със своите партньорски организации сериозни нарушения на свободата на медиите в цяла Европа, включително в държавите-членки на ЕС през 2022 г.

Икономическата криза на печатната преса се ускори особено в по-малките държави-членки на ЕС, като Словения, Хърватия, но също и Италия, Гърция, Португалия и Испания, до степен, че правото на обществото да знае е сериозно застрашено, по-специално на местно ниво. Често цитираните и нарастващи „новинарски пустини“ наистина имат сериозно въздействие върху демократичните процедури, включително изборите и върховенството на закона.

Текущата криза, утежнена от променените потребителски навици и намаляващите приходи от реклама, представлява голяма заплаха за медийния плурализъм в Европа. Тази ситуация проправя пътя за вътрешните бизнес сили, свързани с политически фактори, да се намесят и да купят голяма част от медиите. В някои страни като Унгария това изглежда почти необратимо, в други като Полша, България, Словения и Чехия е достигнало най-тревожно състояние. Във Франция политическата и обща информационна преса сега се намира в ръцете на малък брой хора и компании, чиято основна дейност често е далеч от света на информацията и неговите принципи,  според френски  сенатори.
Всички тези развития вървят ръка за ръка с безпрецедентната сила на господството на платформите и техния бизнес модел, ориентиран към търговски цели, който е в противоречие с ценностите на обществения интерес в журналистиката. В тази токсична среда за журналистите и нарастващата несигурна общност на свободна практика е предизвикателство да поддържат професионални и етични стандарти, което е в основата на независимата журналистика.

Федерацията настоява Комисията да извърши стриктно прилагане  на Препоръката на Съвета на Европа от 2016 г. относно защитата на журналистиката и безопасността на журналистите и други медийни участници, както и на Препоръка CM/Rec(2022)4 на Комитета на министрите към държавите-членки за насърчаване на благоприятна среда за качествена журналистика в цифровата ера (приета на 16.03.2022 г.), която беше подписана от всички държави-членки на ЕС и   допълнително ще укрепи свободата на медиите в Европа.

И не на последно място, Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква националните регулаторни органи и органи да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост, което в много държави-членки на ЕС не е гарантирано,   трябва да бъде спазено, включително в предложения Европейски закон за свободата на медиите независимостта на борда трябва да бъде гарантирана.

Работата на CMPF и неговия мониторинг на медийния плурализъм и Mapping Media Freedom, финансирани от Европейската комисия, е изключително полезен и надежден ресурс, се казва още в позицията.

EBU: Eвропейският законодателен акт за свободата на медиите, върховенството на правото и други въпроси

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/23/ebu-7/

На 19 януари Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) публикува политическата си позиция относно Европейския законодателен акт  за свободата на медиите (EMFA). EBU подкрепя целта на EMFA за насърчаване на независимостта и плурализма на медиите в Европа. m,dlfjfПредложението признава специалната роля на медиите за демократичните общества и също така се стреми да осигури подкрепа за силни, независими и добре финансирани обществени медии.  

Генералният директор на EBU, Ноел Къран, казва:  Независимостта на медиите, видимостта и манипулирането на онлайн съдържанието са ключовите области, в които EMFA може да изложи принципи, които ще позволят на обществените медии да подобрят демокрацията в Европа. За да гарантираме, че окончателният EMFA ще помогне за справяне със заплахите за независимостта на медиите и ще подобри способността на публиката да има достъп до медиите, които са най-важни за тях, както офлайн, така и онлайн, ние призоваваме за :

  • Защита и насърчаване на независимостта на медиите и журналистите;
  • Видимостта на  медийни услуги от общ интерес;
  • Да се сложи край на произволното поведение на глобалните платформи спрямо медийното съдържание.

Медийните услуги заслужават специална защита и не могат да бъдат третирани като всеки друг бизнес. Резултатът от законодателния процес на EMFA трябва да запази динамика, която не само преследва целите на единния пазар, но и да зачита уникалността на медийния сектор, неговите правила и разделението на правните компетенции между ЕС и държавите-членки.

Позиция на EBU за доклада за върховенството на правото за 2023 г (със съкращения)

20 януари 2023 г

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) е водещият световен алианс за обществени услуги медийни (PSM) организации. Нашите цели включват принос към защитата и насърчаване на свободата на изразяване и информация и засилване на свободата на медиите и плурализъм. През 2022 г. в зоната, в която работят членовете на EBU, бяхме свидетели на тревожно влошаване на свободата на изразяване и информация като както и увеличаване на насилието срещу журналисти. Всякакви опити за намаляване на медийния плурализъм и отслабват независимите медии в основната им роля на пазачи, заплашващи управлението на закон.

Степента, в която ЕС гарантира директно зачитане на върховенството на правото в Европа засяга всички политики и дейности, които насърчават свободата и плурализма на медиите. EBU подкрепя стабилни действия на ЕС за защита и насърчаване на върховенството на закона, включително истински ангажимент за действие срещу нарушенията на върховенството на закона.

В процес на изготвяне на своя годишен доклад за върховенството на закона Европейската комисия провежда редовен диалог с властите на държавите-членки на ЕС. Подкрепяме тези двустранни диалози между Комисията и държавите-членки, насочени към установяване на съобразени решения за преодоляване на политическa и/или икономическa намесa, насоченa към PSM в някои  държави. Също така е от решаващо значение всички съответни заинтересовани страни да бъдат включени в процес на разработване на специфични за страната препоръки.

EBU и неговите членове подкрепяm украинския член на EBU, UA:PBC, в изпълнението на мисията му да предоставя на украинската общественост   точни, висококачествени, проверени и правилно подбрани новини.

Директивата за аудиовизуалните медийни услуги (AVMSD) изисква това националните регулатори да бъдат функционално независими от съответните си правителства и от всеки друг публичен или частен орган. Това изискване за независимост – заедно с другите  предложения на EBU – следва да бъдат подкрепени, включително в предложения Европейския акт за свобода на медиите – в разделите, които се занимават с връзката между Комисията и бъдещия Европейски съвет за медийни услуги.

Украйна: критика срещу новия медиен закон

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/18/ukr-2/

Международната и Европейската федерации на журналистите (IFJ-EFJ) призовават Европейската комисия и Съвета на Европа да убедят украинските власти да преразгледат новоприетия медиен закон, като се консултират с журналистически организации и медии. Журналистите възразяват срещу множество проблемни разпоредби, от политическата зависимост на държавния регулатор до разширяването на спектъра от извънсъдебни санкции срещу медиите.

Новият закон позволява на държавния медиен регулатор, Националния съвет за телевизия и радиоразпръскване (NTRBC), да регулира печатните и онлайн медиите, както и интернет, телевизията, радиото и онлайн платформите като YouTube и социалните мрежи. Той също така предоставя на държавния медиен регулатор правото да глобява медии, да отнема лицензите им и временно да блокира определени публикации без съдебно решение (държавният регулатор има право да блокира достъпа до нерегистрирано издание без съдебно решение за срок до две седмици).

 Половината от членовете на регулатора се назначават от президента, а половината от парламента, който (към момента) се контролира от пропрезидентското мнозинство. Държавният медиен регулатор очевидно попада под тоталния контрол на украинските власти. „Ние приветстваме прилагането на аудиовизуалната директива на ЕС, която е включена в новия закон“, каза президентът на NUJU Сергей Томиленко. „Ние също приветстваме модернизацията на украинското медийно законодателство. Но в същото време това е закон, който има за цел да засили държавното регулиране на медиите.“ 

Президентът на IFJ Доминик Прадалие заяви: „Медийната свобода и плурализмът са застрашени в Украйна според новия медиен закон, който може да създаде системни проблеми за демокрацията в страната, тъй като разширява държавния контрол върху медиите. Много е важно за украинците, които страдат от ужасна война, да могат да разчитат на достоверна информация”. 

Възраженията са срещу законодателни решения, възприети и тук, и другаде в ЕС  – изглежда нашият регулатор  не е въодушевяващ пример.

EСПЧ: Правото на отговор не нарушава свободата на изразяване на медията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/18/axel-springer/

В  решение на ЕСПЧ по делото Axel Springer SE срещу Германия (жалба № 8964/18) Европейският съд по правата на човека постановява единодушно, че  няма нарушение на член 10 (свобода на изразяване) от Европейската конвенция за правата на човека. Делото се отнася до съдебно решение, с което се дава указание  на компанията Axel Springer да публикува корекция (право на отговор) на  вестникарска статия от октомври 2013 г.

Както добре се знае, съдилищата в САЩ поддържат, че правото на отговор е намеса в свободата на изразяване. Ето – европейската практика е в обратен смисъл.

Жалбоподателят Axel Springer SE, е издателство, регистрирано в Берлин. Това е издателят на ежедневник Die Welt. Там е публикувана статия, в която  се посочва, че К. е била агент на службите. К иска право на отговор, но не получава. Съдът,  позовавайки се на   Закона за пресата,   нарежда на компанията Axel Springer да публикува отговор. В последна сметка такъв е публикуван, но издателството се обръща към ЕСПЧ за нарушение на чл. 10 ЕКПЧ.

Съдът прилага теста за пропорционалност.

Намесата в свободата на изразяване на компанията Axel Springer е имала е имало правно основание, произтичащо от раздел 10 от Берлинския закон за печата, то е необходимо –  служи  за защита на доброто име на лицето.

Остава да се анализира  дали намесата е „необходима в една демократична общество”, т.е.  дали отговаря  на належаща социална нужда,  при това  пропорционално, уместно и оправдано.

Съдът посочва, че основната цел на правото на отговор е да се даде възможност на лицата да оспорят невярна информация, публикувана за тях в пресата. В случаи като този, които изискват правото на зачитане на личния живот да бъде балансирано спрямо правото на свобода на изразяване, член 8 от Конвенцията и член 10 заслужават еднакво уважение и еднаква свобода на действие. При оценката на съдържанието на статията  Апелативният съд е дал дълга и добре обоснована оценка на съдържанието на статията и няма признаци на произвол в нейното тълкуване.

Съдът отбелязва, че медиите са длъжни да докладват добросъвестно, за да предоставят надеждна и точна информация в съответствие с етиката на журналистиката, и трябва да дадат на засегнатото лице възможност да се защити.

Като се имат предвид всички обстоятелства, Съдът установява, че германският съд е отчел надлежно принципите и критериите, установени от практиката на ЕСПЧ за балансиране на правото на зачитане на личния живот живота и правото на свобода на изразяване и не вижда причина да оспорва или не се съгласява с него Оценяване. Съответно не е имало нарушение на член 10 от Конвенцията.

EMFA: позиция на Германия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/18/emfa-6/

Държавите от ЕС дават гласност на позициите си по проекта на Европейски законодателен акт за свободата на медиите EMFA. Независимо от тях обаче работата върху текста продължава.

Все пак – по съображения за прозрачност – позицията на Германия – акцентира се върху

  • правното основание и отношението национална/ наднационална компетентност;
  • плурализъм и съображения за укрепване на вътрешния пазар;
  • концентрация на правомощията и отношение национални регулатори/ Комисията.

1. Комисията за радио и телевизия на провинциите взема под внимание предложението за Законодателен акт за свободата на медиите (EMFA), представено от Европейската комисия на 16 септември 2022 г.

2. Съгласно  член 167 от ДФЕС, културният суверенитет и съответно компетентността за регулиране на медиите принадлежи на държавите-членки. Европейската комисия не е взела това предвид в достатъчна степен с предложения правен акт. Ако предложението бъде прието по този начин, би имало намеса в национална компетентност, която надхвърля компетентността, така както е определена в Договорите,  особено   Протокола от Амстердам [за обществените радио и телевизия].

3. Комисията  споделя загрижеността на Европейската комисия за медиен плурализъм и гарантиране на независимите медии в Европа. Акцентът върху конкуренцията не е достатъчен за осигуряване на разнообразие и достъпност на медиите.   Чисто икономическите съображения биха довели до  засилване на  тенденциите за концентрация в медийния сектор. Предложеното законодателство в настоящия си вид застрашава многообразието на национално, регионално и местно ниво.

4. Съществува риск от екстензивна централизация на европейско ниво с твърде голямо влияние от Европейската комисия. От гледна точка на германската децентрализирана система   с независим надзор това трябва да се разглежда критично.

5. Провинциите гледат много критично на предложения регламент и, ако е необходимо, ще използват пълноценно всички правни възможности на национално и европейско ниво, за да работят за гарантиране на многообразието. 

При все това Германия прави конкретни предложения по текста, например за конституирането на предложения  Европейски съвет за медийни услуги – според  проекта   от представители на регулаторите по член 30 от медийната директива. Държавите предлагат промени в начина на конституиране, всяка – по свои съображения. Това изглежда положителна нагласа и гледано откъм държава, в която регулаторът по чл. 30 (СЕМ)  трудно формира обща воля, така че е неясно с какъв мандат ще  представлява държавата в орган с толкова важни правомощия.

Напредък по изпълнението на Стратегията на ЕС за Съюза на сигурност

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/18/745/

През юли 2020 г. Комисията прие всеобхватната Стратегия на ЕС за Съюза на сигурност. Оттогава видовете заплахи претърпяха значително развитие. Кризата с COVID-19 задълбочи някои уязвимости, особено с преминаването към онлайн форми на дейност. Въздействието на агресивната война на Русия срещу Украйна се усети върху вътрешната сигурност на ЕС. Това   доведе и до чуждестранно манипулиране на информация и намеса.

Публикуван е пети доклад за напредъка на Съюза на сигурност COM(2022) 745 final. 

По-специално за реакцията срещу хибридните заплахи в доклада се казва:

Пандемията от COVID-19 и войната на Русия срещу Украйна показаха как манипулирането на информационната среда може да повлияе на ЕС и партньорите му по целия свят. Насочено към разклащане на доверието в ЕС и в основания на правила международен ред, чуждестранното манипулиране на информация и вмешателство е все по-значим компонент в хибридните атаки. Въз основа на Плана за действие за европейска демокрация Комисията въведе набор от осезаеми мерки и структури, включително преразгледания Кодекс за поведение във връзка с дезинформацията, Акта за цифровите услуги и предложението за прозрачност на политическата реклама, което понастоящем е обект на междуинституционални преговори, за справяне с манипулирането на информацията и дезинформацията. Това ще доведе до нови задължения по платформите и за първи път до правно обвързваща рамка за надзор. Освен това, както бе обявено в Стратегическия компас, в тясно сътрудничество с Комисията и държавите членки ЕСВД допълнително разработва инструментариума на ЕС срещу чуждестранното манипулиране на информация и намеса, за да стимулира координираната реакция на манипулативното поведение от страна на чуждестранните участници.

EMFA: позиция на Европейската федерация на журналистите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2023/01/17/emfa-5/

Европейската федерация на журналистите (EFJ) публикува позицията си относно проектопредложението за Европейския закон за свободата на медиите (EMFA), прието от нейния Управителен комитет в Брюксел на 13 януари.

Като приветства  инициативата на Европейската комисия за укрепване на свободната и плуралистична медийна система и ангажимента за защита на журналистите и редакционната независимост в рамките на Европейския съюз, ЕFJ  предлага спешни изменения, които е изключително важно да бъдат включени от съзаконодателите –  Европейския парламент и Съвета —  тъй като само един засилен правен акт може да изпълни прокламираните обещания, се казва в позицията.

Най-важните акценти са:

  • Необходимостта от приемане на ориентирана към бъдещето всеобхватна дефиниция за медии и доставчици на медийни услуги в съответствие с международните стандарти;
  • Подобряването по отношение на защитата на източниците на журналисти и разполагането на всякакъв шпионски софтуер да бъде в съответствие с международните стандарти;
  • Необходимостта от обвързващи общи и ясни правила за прозрачност на медийната собственост, за да се гарантира смислена прозрачност, толкова важна за доверието в журналистиката;
  • Укрепване на гаранциите за независимост на националните регулаторни органи;
  • Необходимостта да се гарантира пълна независимост на Европейския съвет за медийни услуги от Европейската комисия;
  • Оценката на тестовете за обществен интерес на медийни сливания  с участието на гражданското общество и журналистическите организации.- за борбата срещу завладяването на медиите от медийни магнати и олигарси, които следват собствения си дневен ред, но не и журналистиката в обществен интерес;
  • Необходимостта от по-добро прилагане на съществуващите и новосъздадените медийни правила.

Само преработен текст, който взема предвид горепосочените точки, може ефективно да допринесе за защитата на журналистиката. 

  Позиция на EFJ