All posts by nellyo

Германия: Facebook нарушава закона за защита на потребителите

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/26/facebook-18/

Съдебен състав в Берлин постанови решение, според което Facebook нарушава германския закон  за защита на потребителите. Става въпрос за услугите, основани на локация, и за споделяне на данни на потребителите с търсачките.

Решението се смята и за знак, че  организациите на потребителите могат да предприемат действия и срещу нарушения на GDPR.

Решението

Държавата се сети за хазарта

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/24/gambl-3/

Четем, че Васил Божков се чувства обект на репресия: искат да ме фалират.

Липсата на върховенство на закона има много ефекти. Поразяваща е избирателността, с която се прилагат законите. Когато липсва върховенство на закона, трудно се проследява дали става дума за  действия на държавата, мотивирани от обществен интерес и   стриктно прилагане на закона,    или  за разправа,   бизнес войни,  репресия   и изземване на бизнес.

Във всеки случай различни  мерки в обществен интерес са възможни.  Преди година съм писала за мерки в Италия. И още:  Съдът на ЕС се е занимавал със съответствието на забраната на рекламата на хазарта с правото на ЕС в обединени дела C-447/08 и C-448/08, Sjöberg and Gerdin.  ДФЕС позволява ограничения по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве. В съдебната практика са признати редица императивни съображения от обществен интерес, като например целите за защита на потребителите и предотвратяването   на измамите,  на подбуждането към разхищаване на средства за хазарт,  на общата нужда да се запази обществения ред.

И един факт, важен в конкретния контекст на локалните събития: през декември 2017 г. Комисията прекрати процедурите за нарушение срещу свободата на услуги   в сектора на хазарта  поради недостатъчен интерес на Съюза да преследва предполагаеми нарушения на правото на ЕС в тази област.

 

 

 

Съд на ЕС: запазване и достъп до трафични данни

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/24/ecj-19/

Стана известно заключението на Генералния адвокат PITRUZZELLA,  представено на 21 януари 2020 година  по дело  C‑746/18 H. K. срещу Prokuratuur  по преюдициално запитване, отправено от Riigikohus (Върховен съд, Естония).

Запитването е отправено в рамките на наказателно производство, образувано срещу H. K.,  извършила няколко кражби, използвала  банкова карта, принадлежаща на друго лице, и   извършила действия на насилие спрямо участващо в съдебно производство лице.   Протоколите, въз основа на които се установява извършването на тези престъпления, са изготвени по-специално въз основа на лични данни, създадени при доставката на електронни съобщителни услуги. Riigikohus (Върховен съд, Естония) изразява съмнения относно съвместимостта с правото на Съюза на условията, при които разследващите органи са имали достъп до тези данни. На второ място, запитващата юрисдикция иска да се установи дали Prokuratuur (прокуратура, Естония)  представлява „независима“  структура по смисъла на решение от 21 декември 2016 г., Tele2 Sverige и Watson и др.

Преюдициални въпроси:

„1)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от [Хартата], да се тълкува в смисъл, че в наказателно производство достъпът на държавни органи до данни, позволяващи идентифициране на местоположението на източника и на адресата на комуникационната връзка, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство във връзка с фиксирана или мобилна телефонна комуникационна връзка, осъществена от заподозряното лице, представлява толкова тежка намеса в неговите основни права, закрепени в посочените разпоредби на Хартата, че този достъп трябва да бъде ограничен — в рамките на предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления — до целите на борбата с тежката престъпност, независимо за кой период от време се отнасят запазените данни, до които имат достъп държавни органи?

2)      Трябва ли член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58], като се вземе предвид принципът на пропорционалност, откроен от Съда на Европейския съюз в решение [Ministerio Fiscal], т. 55—57, да се тълкува в смисъл, че когато посочените в първия въпрос данни, до които имат достъп държавни органи, нямат голям обхват (както с оглед на техния вид, така и на времето, за което се отнасят), произтичащата от този достъп намеса в основни права по принцип може да бъде обоснована с целите на предотвратяване, разследване, разкриване и преследване на престъпления, и че колкото по-голям е обхватът на достъпните за държавните органи данни, толкова по-тежки трябва да бъдат престъпленията, чието преследване обосновава намесата в основни права?

3)      Означава ли установеното от Съда на Европейския съюз в решение [Tele2 Sverige и Watson и др.], т. 2 от диспозитива, изискване, съгласно което достъпът на компетентните държавни органи до данните трябва да е подчинен на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, че член 15, параграф 1 от [Директива 2002/58] следва да се тълкува в смисъл, че прокуратурата като орган, който ръководи производството по разследване, задължен е по закон да действа независимо, подчинява се само на закона, длъжен е да установи в производството по разследване както уличаващите, така и оневиняващите обвиняемия факти, но и представлява държавното обвинение в съдебното производство, може да се счита за независима административна структура?“.

Заключението

Националната правна уредба, с която на компетентните национални органи се предоставя достъп до запазените данни, трябва да има достатъчно ограничен обхват, за да не може подобен достъп да се отнася до голям брой лица, и дори до всички лица и всички електронни съобщителни средства, както и до всички запазени данни. Следователно Съдът изтъква критерия за връзката между засегнатите лица и преследваната цел. [62]

Съдът установява условията, на които трябва да отговаря всеки достъп на компетентните национални органи до запазените данни:

  • в неотложни случаи, след предварителен контрол, осъществяван или от юрисдикция, или от независима административна структура“ Решението на тази юрисдикция или на тази структура трябва да се постановява „след мотивирана молба на тези органи, подадена по-специално в рамките на наказателни производства за предотвратяване, разкриване или наказателно преследване на престъпления“
  • „компетентните национални органи, на които е предоставен достъп до запазените данни, да уведомят за това засегнатите лица в рамките на приложимите национални производства веднага щом това вече не може да попречи на водените от тези органи разследвания“
  • държавите членки трябва да приемат правила за сигурност и защита на запазените данни от доставчиците на електронни съобщителни услуги, за да се избегнат злоупотреби и всякакъв незаконен достъп до данните

Данните, до които разследващият орган е имал достъп,  позволяват откриване и идентифициране на местоположението на източника и на адресата на телефонна връзка, осъществена чрез фиксиран или мобилен телефон на дадено лице, нейната дата, час, продължителност и тип, използваното крайно устройство и мястото на използване на мобилно крайно устройство. Тези данни са предавани на разследващия орган за периоди от един ден, от един месец и от почти една година.

Преценката на степента на намеса в основните права, до която води достъпът на компетентните национални органи до запазените лични данни, произтича от конкретно проучване на специфичните обстоятелства във всеки отделен случай.  Ако случаят е такъв, намесата би трябвало да се квалифицира като „тежка“ по смисъла на практиката на Съда и следователно в областта на превенцията, разследването, разкриването и преследването на престъпления може да бъде обоснована само от цел за борба с престъпността, която също трябва да е квалифицирана като „тежка“.

Предлагам на Съда да постанови, че член 15, параграф 1 от Директива 2002/58, във връзка с членове 7, 8, 11 и член 52, параграф 1 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че сред критериите, които позволяват да се прецени тежестта на намесата в основните права, каквато представлява достъпът на компетентните национални органи до лични данни, които съгласно национална правна уредба доставчиците на електронни съобщителни услуги са длъжни да запазват, са категориите засегнати данни и продължителността на периода, за който е поискан този достъп. Запитващата юрисдикция следва да прецени в зависимост от тежестта на намесата дали посоченият достъп е строго необходим за постигане на целта да се гарантира предотвратяването, разследването, разкриването и преследването на престъпления. [97]

Изискването достъпът на компетентните национални органи до запазените данни да подлежи на предварителен контрол от юрисдикция или от независима административна структура, не е изпълнено, когато национална правна уредба предвижда, че такъв контрол се извършва от прокуратурата, чиято задача е да ръководи производството по разследване, като едновременно с това може да представлява държавното обвинение в съдебното производство. [129]

 

СЕМ избра генерален директор на БНР: повратна точка?

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/23/baltakov/

Съветът за електронни медии избра с 4:1 (Розита Еленова)  Антон Балтаков за генерален директор на БНТ.

Кандидатът се различава от обичайните кандидати за позицията с това, че е придобил  магистърска степен в Бръшляновата лига и в кариерното му развитие присъстват СиЕнЕн, Асошиейтед Прес, стаж в Ройтерс. Областта на реализация е цифрови стратегии, продукти и услуги в медийния сектор. Преди да замине, Балтаков е работил в БНР.

България е държавата, в която шефовете на обществените медии са получили образование в България и САЩ — но приликите свършват дотук. Кошлуков има бакалавърска степен по Политология в Калифорния (по данни от медиите — в колеж в Санта Барбара) и е политик, бивш шеф на партия,в Уикипедия това своевременно е променено на бивш политик.

 

Представянето на Балтаков по време на конкурсната процедура:

.

Към новоизбрания генерален директор има много големи, дори необичайно големи очаквания — точно защото се предполага, че неговият мандат може да е повратна точка не само за БНР, не само за обществените медии, но и за целия сектор.

Модерна независима обществена медия с качествена журналистика и  съвременно управление изглежда  — да признаем — мираж. Очакванията са  новият генерален директор да организира и продуцира именно такава медия в рамките на съществуващите законови, финансови, кадрови условия. Дано да успее.

В края — малки  лексикални  капризи —  хората в радиото по-добре да  не са персонал и услугите по-добре да не са дигитални (а цифрови).

Концепцията на Балтаков

 

Австрия: успешно преминат тест за нова нелинейна услуга на обществената телевизия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/23/at_pvt/

На 13 ноември 2019 г. австрийският медиен регулатор KommAustria одобри заявление от обществения оператор ORF за предоставяне на аудиовизуална медийна услуга по заявка, предлагаща главно филми.

В момента ORF управлява онлайн филмова библиотека Filmmit чрез няколко дъщерни дружества. За да превърне Filmmit в нелинейна услуга в изпълнение на обществената мисия, ORF поиска от регулатора KommAustria да извърши така наречения  public value test   в съответствие с член 6а от Закона за ORF. В заявлението си ORF заяви, че услугата видео  по заявка ще предоставя главно съдържание, което вече е било или ще бъде излъчвано по телевизия ORF и което е било на разположение за изтегляне от „TVthek“ на ORF за не повече от седем дни (catch-up). Неизлъчвани филми в линейните услуги на  ORF ще са  не повече от 5% от съдържанието на нелинейната услуга и ще се използват само за „контекстуализиране“ на друго съдържание. Услугата ще бъде финансирана отчасти чрез таксите и отчасти чрез   абонамент.

Според Съобщението на Европейската комисия от 2009 г. относно правилата за прилагане на държавната помощ в областта на обществените радио  и телевизия   трябва да се провежда public value test, ако обществената медия иска да въведе значителна нова услуга или да направи значителни промени в съществуващите услуги.

Съгласно австрийското законодателство  тестът включва преценка дали предлаганата услуга отговаря на социалните, демократичните и културните нужди на австрийското население и се вписва в обществената мисия  на обществения оператор. Потенциалното  въздействие на новата  услуга върху разнообразието на услугите, пазарните условия и конкуренцията също трябва да бъдат оценени.

KommAustria отбелязва, че   условията за public value test са изпълнени . Въпреки че ORF вече предлага търговската услуга Filmmit, сега тя ще бъде   третирана като нова услуга за изпълнение на обществената мисия. Услугата ще допринесе  за изпълнението на културните задачи на ORF   и няма да има отрицателно въздействие върху  конкуренцията или разнообразието на услугите. Фактът, че ще изисква абонамент, не   прави  услугата несъвместима с обществената мисия  на ORF.

Противно на възраженията на Verband Österreichischer Privatsender (Австрийска асоциация на частните радио- и телевизионни оператори – VÖP), KommAustria приема, че  предоставянето на онлайн услуги не е обхванато от никаква забрана, вкл. забраната за електронна търговия, тъй като забраната за ORF се отнася само за електронната търговия в тесния й смисъл. Услугата е    подходяща с оглед  очакваното продължение на спада в линейното потребление на телевизия.

Решението на регулатора за успешно преминат тест

Източник: IRIS 2020-1:1/22

ЕСПЧ: свобода на изразяване на работното място

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/19/echr_10-4/

По делото Herbai v Hungary Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) постанови, че уволнението на служител за публикации в интернет,  които могат да засегнат доброто  име  на неговия работодател, нарушава правото на служителя на свобода на изразяване съгласно член 10 от Европейска конвенция за правата на човека (ЕКПЧ).

Csaba Herbai  работи като експерт по управление на човешките ресурси в унгарска банка.  Според етичния кодекс на банката служителите са задължени да не публикуват информация, свързана с банката.

Herbai създава сайт  за  управлението на човешките ресурси. Скоро след това  е уволнен с мотив, че нарушава стандартите за конфиденциалност на банката. Унгарските съдилища потвърждават уволнението.

Служителят подава жалба  до ЕСПЧ, в която твърди, че е нарушено правото му на свободно изразяване на мнение по чл. 10 ЕКПЧ.

Въпреки че става дума за отношения в частно търговско дружество, държавата има позитивно задължение  да защити правото на свободно изразяване на мнение дори в отношенията между хората. ЕСПЧ изследва допустимия обхват на ограничение на правото на свобода на изразяване в трудовото правоотношение, като взема предвид:

  • естеството на публикацията,
  • мотивите на автора,
  • вредите, ако има такива, причинени на работодателя от публикациите, и
  • тежестта на наложената санкция.

Упражняването на правото на свобода на изразяване трябва да бъде осигурено и   в отношенията между работодател и служител. Унгарските власти не са изпълнили своите положителни задължения съгласно член 10 от ЕКПЧ, тъй като не са успели да докажат убедително, че уволнението се основава на справедлив баланс между право на свобода на изразяване, от една страна, и правото на работодателите да защитават законните си бизнес интереси.

 

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ

ЕСПЧ: погрешна идентификация на лице, заснето на обществено място

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/19/echr_photo/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Vučina v. Croatia

Списанието Gloria публикувало снимка на г-жа Вучина, направена по време на популярен музикален концерт в Сплит. Под снимката списанието е добавило надпис, че това е съпругата на кмета на Сплит.  Вучина иска от списанието поправка, но не получава отговор.

След като в Хърватия не успява да получи удовлетворяващ я отговор на жалбите й, Вучина се обръща към Съда за правата на човека и твърди, че има нарушение на чл.8 ЕКПЧ – защита на личния живот. В жалбата се твърди, че медията не е спазила професионалните стандарти, не е проверила информацията, впоследствие не са поправили грешната информация и не са се извинили.

Съдът:

За да възникне казус, по който е приложим  член 8 от ЕКПЧ,  ситуацията, засягаща личния живот на определено лице  трябва да достигне определен праг на тежест или сериозност.

За да прецени дали това е така, в случая   ЕСПЧ взема предвид следните критерии:

  • начинът, по който е получена снимката;
  • естеството на публикацията;
  • целта, за която е използвана снимката и как би могла да бъде използвана впоследствие;
  •  последиците от публикуването на снимката за кандидата.

Заснемането  на обществено място и последващото  публикуване на снимката не представляват проблем съгласно член 8 от ЕКПЧ. Проблем е погрешното посочване на името, объркването на идентификацията – в случая объркване със съпругата на кмета.

ЕСПЧ е на мнение обаче, че снимката не засяга доброто име на Вучина и  – въпреки че  издателят на Gloria неоснователно е отказал да предостави право на отговор  и поправка – Съдът не  установява твърде сериозна намеса в личния й живот.

Тъй като ЕСПЧ не е в състояние да установи, че фалшивото впечатление, създадено от публикуваната снимка, е обективно способно да създаде отрицателно обществено възприемане на г-жа Vučina и следователно не повдига въпрос в рамките на  член 8 от ЕКПЧ,  ЕСПЧ  отхвърля жалбата на г-жа Vučina като недопустима ratione materiae.

 

 

Let it be за БНР – Радио Пловдив

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/17/let-it-be/

От сайта на Радио Пловдив

Интернет страницата на Радио Пловдив спря обновяване на съдържанието си от 19.12. 2019 година. Отлаганите дълго време финансови въпроси и натрупаните от това проблеми доведоха до вземането на това решение.

Отговорността за случилото се размива между местното и национално ръководство на радиото.

От сайта на Радио Пловдив:

В предаването „Преди всички“ бе прочетено второто отворено писмо на екипа на Радио Пловдив, в което се обяснява защо след един месец все пак е възобновено публикуването на актуална информация и интервюта на сайта на радиото.

В интервю за „Хоризонт“ Неда Велкова разказа, че представители на ръководството на Радио Пловдив и на протестиращите са имали среща с и.д. генералния директор и УС на БНР в навечерието на конкурса за Генерален директор, поради което никакви ангажименти от страна на ръководството не са поети.

Как ще продължат преговорите с новия директор зависи от него, но смятаме, че това трябва да е една от първите му задачи. А от резултатите на преговорите ще зависи какво решение за бъдещи действия ще вземе Общото събрание на Радио Пловдив.

Lessig v The New York Times Co: засягане на доброто име

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/14/lessig-v-the-new-york-times/

Джефри Епщайн е американски финансист с обвинение за сексуален трафик, който наскоро се самоуби в затвора. Бяха изнесени факти, че Епщайн е финансирал научни звена, включително MediaLab  на MIT с 800 000 долара. Позициите по случая се разделиха: доколко приемливо е всяко финансиране за научни цели.

Лорънс Лесиг, известен харвардски професор по право и автор на Криейтив комънс, в някаква степен и вид е изразил подкрепа на решението да се приеме финансиране, или поне  Ню Йорк  Таймс  информира за такава позиция.  Сега проф. Лесиг смята, че отразяването е некоректно и завежда дело срещу медията.

Ето за тази статия става дума.

Широк отзвук днес в американските медии, историята в The Verge

Съд на ЕС: Необоснована намеса в основните права, защитени с Хартата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/14/cjeu-charter/

Днес стана известно заключението на Генералния адвокат по  Дело C‑78/18 Европейска комисия срещу Унгария (Прозрачност при сдружаването).

По иск на Комисията Съдът трябва да прецени дали Унгария е нарушила задълженията си съгласно член 63 ДФЕС и членове 7, 8 и 12 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“), като със закон  е предвидила някои ограничения по отношение на произхождащите от чужбина дарения в полза на т.нар. „организации на гражданското общество“.

Става дума за закон, създаващ ограничения за оранизации на гражданското общество,  получаващи “чуждестранна подкрепа” – Организацията, получаваща чуждестранна подкрепа, трябва да изпрати   декларация до компетентния съд по своето седалище  и да предостави определени данни.   Регистърният съд  вписва сдружението или фондацията като организация, получаваща чуждестранна подкрепа.

Комисията и шведското правителство твърдят, че посочените от унгарското правителство съображения, свързани с обществения ред и прозрачността, също не оправдават законодателство, което: а) заклеймява организациите, получаващи чуждестранна подкрепа (не всички, тъй като без обективна причина се изключват някои организации като например спортните или религиозните), и б) изхожда от принципа, че дейностите, за които се ползва тази подкрепа, са незаконосъобразни. [52]

Унгарското правителство твърди, че Закон № LXXVI от 2017 г. целял:

–        Да увеличи прозрачността на организациите на гражданското общество предвид нарастващото им влияние при формирането на общественото мнение и в обществения живот. Далеч от идеята да се засяга функционирането им, законодателят искал да ги признае и стимулира, стига да се развиват при спазване на законността. В този ред на мисли те се ползвали от по-благоприятно третиране от политическите партии, които не могат да получават подкрепа от чужбина.

–        Да допринесе за борбата срещу изпирането на пари и финансирането на тероризма. [63]

Според унгарското правителство Закон № LXXVI от 2017 г. не ограничава материалноправното съдържание на свободата на сдружаване, а съобразявайки се с него, урежда упражняването на тази свобода. Задълженията за регистриране и оповестяване се ограничавали до разкриването на неутрално обстоятелство (получаването от чужбина на финансова подкрепа с определено значение), без да е налице твърденият от Комисията възпиращ и заклеймяващ ефект. [69]

Генералният адвокат:

Би трябвало да се преодолее делението на „нарушения на член 63 ДФЕС“, от една страна, и „нарушения на основните права по повод на ограничение на член 63 ДФЕС, допустимо съгласно Договорите“, от друга страна. [98]

Ето защо следва да се изясни:

  •  дали това законодателство има за предмет движение на капитали и при утвърдителен отговор — под какви условия се поставя това движение,
  • ако се установи, че законодателството действително поставя условия за определено движение на капитали, дали наложените изисквания представляват нарушение на посочените от Комисията основни права, в който случай те биха съставлявали ограничение на свободата, гарантирана с член 63 ДФЕС,
  • накрая, дали това ограничение може да бъде оправдано съгласно правото на Съюза, което би попречило то да се определи като необосновано и следователно би било изключено наличието на твърдяното от Комисията нарушение. [104]

Макар да не пречи на създаването на такива субекти, нито да ограничава възможността им за самоорганизация, посоченият закон влияе неблагоприятно на възможностите им за финансиране, което предполага засягане на тяхната жизнеспособност и оцеляване със следващите от това пречки за постигането на социалните им цели. [120]

Комисията изтъква заклеймяващия ефект на задължението за организациите, ползващи се от произхождащи отвън дарения, да се обозначат като „организация, получаваща чуждестранна подкрепа“. Именно такъв ефект се постига, след като самият Закон № LXXVI от 2017 г. ясно подчертава в преамбюла си потенциалните негативни конотации, свързани с тези дарения, които биха могли да застрашат политическите и икономическите интереси на държавата. По този начин най-малкото се създава общо подозрение по отношение на дарителите, което е достатъчно да откаже някои (или много) от тях да участват във финансирането на организациите на гражданското общество. [123]

Намеса, която надхвърля необходимото

Закон № LXXVI от 2017 г. задължава съответните субекти да посочат пред регистърния си съд размера на дарението, произхождащо от чужбина, както и името/наименованието, града и държавата на дарителя, независимо дали последният е физическо или юридическо лице. Достъпът до регистъра, в който се вписват тези данни, е свободен. [126]

Задължението, наложено със Закон № LXXVI от 2017 г., означава, че името на дарителя (което, настоявам, само по себе си е достатъчно за идентифицирането му)  ще бъде неразривно свързано с факта на дарение, извършено в полза на определена организация. Тази връзка сама по себе си свидетелства за близост с тази организация, която близост може да допринесе за определянето на идеологическия профил на дарителя в най-широкия смисъл на понятието .[ 132]

Следователно публикуването в публично достъпен регистър както на името на физическите лица, правещи от чужбина дарения на установени в Унгария организации, така и на размера на посочените дарения, означава намеса в техния личен живот, що се отнася до обработването на личните им данни. [134]

Освен това, понеже, както вече обясних, публикуваните данни (име и дарение) позволяват определянето на идеологическия профил на дарителите, последните може да се окажат разубедени или поне демотивирани да допринасят за издръжката на гражданската организация, с която желаят да си сътрудничат, упражнявайки по този начин свободата си на сдружаване. [135]

Оповестяването на тези данни представлява намеса не само в правата, гарантирани с членове 7 и 8 от Хартата, но също така и в свободата на сдружаване, тъй като възпиращият му ефект може да повлияе на финансовото положение на организациите на гражданското общество и следователно на възможността им да извършват дейностите си [136]

Дори да беше доказана (quod non) връзката между спорните мерки и борбата срещу изпирането на пари, задължението за оповестяване по общ и недиференциран начин на тази информация, включително преди тя да бъде проверена от органите, натоварени да следят дали са налице признаци за изпиране на пари, според мен надхвърля строго необходимото за оправдаване на тази намеса.[147]

Позоваването на прозрачността не оправдава оповестяването на лични данни на лицата, допринасящи с даренията си за финансирането на съответните субекти.[156]

Освен че са недостатъчни и със спорна ефективност, разглежданите мерки са непропорционални.[157]

Ако целта е да се контролират източниците на неправомерно финансиране, Комисията посочва например въвеждането на задължения за уведомяване и за надзор по отношение на подозрителните трансакции, свързани с високорискови държави. Смятам, че именно в тази област могат да се очакват най-добри резултати от ефективни действия на публичните органи.[165]

За сметка на това ми се струва невъзможно да се замени с алтернативна мярка изискването за регистриране и оповестяване на имената на физическите лица, извършващи дарения на избраните от тях организации, имайки предвид естеството му на крайна намеса в сферата на личния живот, гарантирана от Хартата.[166]

По изложените съображения предлагам на Съда да уважи иска на Комисията и да  приеме, че Унгария не е изпълнила задълженията си по член 63 ДФЕС поради нарушение на членове 7, 8 и 12 от Хартата, доколкото с a külföldről támogatott szervezetek átláthatóságáról szóló 2017. évi LXXVI. törvény (Закон № LXXVI от 2017 г. за прозрачността на организациите, които получават финансова подкрепа от чужбина) се въвеждат необосновани ограничения по отношение на даренията с произход от чужбина в полза на някои сдружения и фондации, установени в Унгария.

 *

Заключението съдържа разсъждения, освен другото,  по много актуалния въпрос за балансиране на права, в случая на прозрачността относно финансирането и защитата на личните данни на лицата, осъществили даренията (148 и сл.)

 

В България всеки може да каже каквото си иска: пет години по-късно

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/13/freedom_5/

Преди пет години – на 12 януари 2015 – Нова телевизия, все още с Ани Цолова и Виктор Николаев в студиото и Миролюба Бенатова от Париж, излъчва това интервю с министър – председателя:

Бойко Борисов: В България всеки може да каже каквото си иска

Пет години по-късно Ани Цолова и Миролюба Бенатова ги няма в медиите, но миинстър- председателят е същият, и тезата му е същата:

“Свобода на медиите има и то в пълен размер”

 

Борисов повтори тезата си, че не се меси в редакционната политика и никой скандал не е бил премълчан от медиите в България. Той заяви, че протестира срещу държавното радио БНР като не ходи да дава интервюта там, а в държавната БНТ се появява само в обзорното политическо предаване “Панорама”.

 

Водещ: Стана ли дума на срещата ви с Тръмп, че имаме проблем със свободата на словото и с върховенството на закона?
Бойко Борисов: Точно обратното. Аз го гледах с истинско съжаление…
Водещ: Кого гледахте със съжаление?
Бойко Борисов: Президента Тръмп и неговите медии как викаха, как крещяха, как се бутаха, как се биха. Аз не искам да виждам това в България. Това не е правилното за мен. А свободата на медиите в България е толкова голяма, че ако вие ми кажете една тема, едно нещо, което не е било отразено в българските медии и не е стигнало до бял свят, една тема, едно събитие, нещо лошо, негативно.

И на Йордан Цонев тезата е същата:

Аз като политик казвам, че има свобода на медиите, защото никой не ме е ограничил да казвам каквото искам и да ходя навсякъде да говоря по медиите

И на Вежди Рашидов:

Айде стига с тая свобода на словото вече, вие луди ли сте, полудявате ли с тая свобода? Кое не му е свободно? Ами те всички хора ме плюят като каруцари, всеки има свобода на словото. И какво по-свободно от това? Абе хора, прекаляваме с тази свобода на словото и тя ще ни донесе други лоши дивиденти.

Мирослав Янев, Cambridge Analytica и отново за Би Ай Ти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2020/01/07/bit/

 

Би Ай Ти, BIT  съществуваше, докато собствениците не решиха да   продадат телевизията. Имат право.

Купи я Мирослав Янев. Капитал предаде какво казва новият собственик преди две години, в началото на 2018:

сваля от ефир всички предавания, защото предстои телевизията да има нов облик. Журналистката Полина Паунова, която води предаването “Хайд парк” по BIT заедно с колежката си, журналистката от БНР Силвия Великова, сподели, че и тяхното предаване е свалено.

В началото на 2020 всеки може да види новия облик на Би Ай Ти. Няма такава. Няма и архив. Няма история, няма география,  няма следи от  огромния талант  на Нери и на децата край нея.  С решение от 15 май 2019 СГС я обявява в несъстоятелност  и скоро след това тя окончателно е заличена от регистъра.

И понеже  Мирослав Янев  се е наел да изпълни тази операция, ето две публикации, може и да помогнат да си отговорим на въпроса кой имаше интерес от изчезването на тази светла телевизия:

Казвам се Миро Янев и представлявам Optimax Digital Ltd., сравнително млада компания, специализирана в областта на дигиталния маркетинг. Нейният авторитетен екип има богат опит в създаването и управлението на значими медийни и IT компании в Централна и Източна Европа. Optimax започна с много положителен опит, подкрепяйки непопулярен кандидат, който изненада всички с висок резултат на последните президентски избори в България. Сега работим върху предстоящите парламентарни избори в България, представлявайки една от основните партии. Много съм заинтересован от сътрудничеството с Cambridge Analytica за настоящия ни проект, както и от проучването на възможно представителство на СА за България и региона на Балканите. Изборите в България ще се проведат на 26 март, така че ще бъда благодарен, ако можем да обсъдим възможностите за сътрудничество възможно най-скоро.

Изборите са на 26 март 2017 г.

Приблизително по това време силиконът се качва високо в дневния ред на телевизията.

 

Вежди Рашидов за свободата на изразяване – парламентарно заседание, 6 декември 2019

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/21/parl-3/

Вежди  Рашидов е председател на парламентарната Комисия за култура и медии. Той е предводителят на законодателните инициативи в областта на медиите – поради което възгледите му за свободата на изразяване имат ключово значение. Основните моменти от участието на Вежди Рашидов според  стенограмата от дискусията за свободата на изразяване в НС, 6 декември:

Скоро бяхме извикани – и наши колеги от Комисията по културата присъстваха, в немския Бундестаг, за да ни махат германците с пръст. Аз не отидох умишлено, защото щях да им напомня политиката, която ВАЦ-овете водиха в България, немските медии. И не обичам някой да компрометира моята държава, в която имам толкова права, колкото и медиите, в държавата, където ще бъде и моят гроб, някой да ми омърсява на мен държавата и земята, в която съм се родил, правим го услужливо непрекъснато.
Кой е оторизирал някой да ми дава оценка на кое място съм? Да, има една слободия. Аз помня – половината от живота ми мина в една друга система, когато нямаше свобода на медиите, помните, знаете го това добре, сега знам какво е свободата на медиите обаче и аз съм за тази свобода, за истинската свобода на медиите.
Медийното разнообразие е регулирано и основните активни хора в тази среща са „Репортери без граници“ със страшно отношение към българската ни държава, със страшно вмешателство във вътрешните ни работи – сам да вземам решение, сам да си подредя държавата и мисля, че господин Симов много добре каза: ние ще си решим свободата на словото тук. Не искам „Репортери зад граници“, които получават информации и никой не ги е оторизирал, никой. Ами, ако направим неправителствена организация за слободията на словото, пак ли ще мърсим държавата?
Затова агресията срещу българската държава, че ограничава свободата на словото, не е почтена агресия и не е позволена за мен, не е честно това да става. Всички знаем къде отива информацията оттам и всички знаем защо ядем тези жаби и защо сме на 111-о място, когато всеки може да говори каквото си поиска. 
Затова аз съм човекът, който с Виктор Пасков, светла му памет, сме правили пред българския парламент по времето на управлението на господин Костов два митинга именно за свободата на словото. Всички имаме страшно много необходимост от тази свобода, най-много ние. Най-много ние гражданите.
Няма да отговарям на това, че ми задават въпроса: защо Великова е върната? Ами върна я премиерът Борисов. Кой я върна? Да не би Вие или някой друг? Върнаха я, да, защото не бива така агресивно да бъде наказан или освободен един журналист. Ами слушайте ѝ предаванията, може пък да е имало причина, не знам. Нали обществените медии трябваше да бъдат все пак балансирани, да има и едното, и другото мнение? Както и да е, Вие сте разумен човек, слушайте медиите. Няма да влизам в това.
Но аз питам: може ли да ми посочите един човек тук в тази зала, който е забранил свободата на словото, или един български гражданин, който ходи по улиците, да я е забранил? Не може да говорим в залата за свобода на словото, когато те са корпоративни и те си имат своя политика. Благодаря.

Аз ви казах какъв е проблемът. Проблемът е, че трябва да намерим правилните решения как това да стане, а не тук да казваме какво трябва да правят медиите. Да имат обективни новини, но защо нямат? Защото сме позволили това да е духовната храна на публиката. Явно това се продава. Защо? Защото е разграден двор от 1990 г. и не сме сложили никакви човешки правила, по които всички заедно да се движим.

Благодарение на някои медии доста млади хора напуснаха държавата. В момента Вие не забелязвате ли, че има война срещу политиците, че никакъв авторитет няма българският политик? Преди малко Ви питах: кажете ми един от залата, който е забранил тази свобода?

Дори и моите деца заради едни учиндолски шоу програми заминаха за чужбина. Трябва да вземем някакви мерки. Има примери много за това. Има примери.
Затова Ви предлагаме да направим работни групи, да седнем и да изработим най-накрая едни правила. Това е всичко.

Вижте, има още една малка опасност, която пропуснахме, защото господин Цонев има сериозни опасения в едно отношение, когато вече минават границите на свободата други хора и влизат в територията не само на бизнеса, както господин Биков каза, но и на влияние върху политики. Аз бих отишъл малко по-нататък. Опасенията ми – обществените медии са може би най-толерантни в позициите си в обществото, плурализъм на мнения, разбира се, но, бих казал, не докрай.

Именно, точно онези медии, за които господин Цонев споменава, бавно навлизат с купуване на души и на съвести. Не бих искал тук да кажа поименно – дори предавания, грантаджиите, които често наричаме така, те също външно влияят през обществените медии върху съзнанието на нашето общество.

Подчертаването е от мен.

Цялата дискусия заслужава внимание, но поради институционалната роля на Вежди Рашидов включванията му в обсъждането са предадени почти изцяло.

План за развитие на медийната среда

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/07/plan2019/

Навръх Никуден, на 6 декември 2019 г.  в Народното събрание се поставя и обсъжда въпросът за свободата на медиите.  Оценките на свободата варират от “няма свобода” до “не съществува по-голяма свобода”. Инициативата, както става ясно,  е на БСП.  В скоби и за пълнота на контекста  – решението на парламента да увеличи държавните партийни субсидии означава и подкрепа на партийните медии.

1

Активността за промени в медийното законодателство е наистина забележителна:

2

В законопроекта на БСП има две основни идеи:

  • Първо, за източниците и размера на финансиране на БНТ и БНР:  “субсидия от държавния бюджет в размер 1.5 промила от БВП за предходната година” – това е около 200 милиона лв, се казва в мотивите;
  • Второ – така и така ще  се внасят изменения – предлагат се мерки за насърчаване на производство и разпространение на български музикални произведения в радиоуслугите – финансови стимули за доставчици с най-малко 30 на сто от месечното си програмно време за български произведения от послединте пет години. Това не е нова идея, подкрепя се от организациите за колективно управление на права, автори и изпълнители.

Ситуацията напомня за 2015 година, когато пак е внесен  законопроект на БСП за изменение на ЗРТ, пак има работна група – подобно на групата, създадена със заповед на Рашидов – за общи идеи и финансиране на обществените медии и пак има дискусии  – под ръководството на Полина Карастоянова  – с участието на Мартин Захариев –  впрочем към днешна дата и двамата вече са с докторска степен от УНИБИТ, Мартин Захариев е член на Обществения съвет на БНТ.

Четири години по-късно – ако някой гледа отстрани – ще види сходна картина. Само че вече положението е по-тежко. Както казва Кошлуков: БНТ фалира.

3

Народното събрание, след проведени дискусии, е приело решение да се възложи на правителството създаване на План за развитие на медийната среда, включително на модел за финансиране на обществените медии.

Търси се изход от ситуацията с медиите –  Борисов също се е включил  в търсенето на изход, симптоматиката:

(1)   разговорът  на министър-председателя Борисов  с Репортери без граници (РБГ) през седмицата, когато Борисов казва на РБГ

(2) очакваният съветник в посолството на САЩ по правни въпроси и медии – защо го изпращат? – Защото аз съм го поискал, казва Борисов.  От посолството засега не са потвърдили точно тази версия.

4

Какво ли според парламента означава План за развитието на медийната среда?

Първо да си спомним два примера от последните години.

Пример едно.

Когато НДСВ дойде на власт, завари  регулатори, които тъкмо бяха тръгнали да лицензират и да подреждат хаотичната медийна среда.  Мандатите на регулаторите бяха предсрочно прекратени, съставите променени, но и с новия медиен регулатор нещата очевидно не са потръгнали гладко. Тогава ЗРТ беше изменен и лицензирането беше прекратено до приемането на Стратегия за радио- и тв дейност. Ето с тези §5 и §6:

 
§ 5. (1) Стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване се изготвя от Съвета за електронни медии и Комисията за регулиране на съобщенията в срок три месеца от влизането в сила на този закон.
(2) Стратегията по ал. 1 трябва да съдържа националните приоритети и обществените интереси при лицензирането с оглед по-ефективно използване на свободния радиочестотен спектър.
(3) Стратегията по ал. 1 може да се актуализира на всеки три години или на по-кратки периоди в зависимост от икономическото и технологичното развитие на електронния медиен пазар. Актуализацията се осъществява по реда на приемане на стратегията.
§ 6. (1) Нови конкурсни процедури се откриват след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване.(2) Започнали или образувани конкурси и лицензионни процедури до влизането в сила на този закон се финализират след приемането от Народното събрание на стратегията за развитие на радио- и телевизионната дейност чрез наземно радиоразпръскване и в съответствие с нея.

В отговор се появи    Стратегия (2005). Цялата парламентарна машина се е въртяла, за да се приеме това нещо – един инструмент да се спре дейността на регулатора за определено време.

Защо беше прекратено лицензирането – за да могат на пазара да навлезат  доставчици с временни разрешения  – в т.нар. режим на временна търпимост. В името на чисто корпоративни интереси срокът за издаване на временни бележки беше удължаван. Впрочем  Новото време на Кошлуков (чрез Юлиана Дончева и др.) беше активен фактор за удължаването на срока.

Пример две.

Известният  План за въвеждане на наземно цифрово телевизионно радиоразпръскване (DVB-T) в Република България . Успя ли този план да предотврати или, напротив, улесни концентрацията на мултиплексите у Цветан Василев.  “Едни хора се събрали и се разбрали” за мултиплексите, а формално държавата приела план. Едно тъжно обобщение на ефектите може да се види тук, писала съм през 2015, трябва да се напише втора част.

 

5

И сега, на 6 декември, НС решава да възложи на МС да готви План за развитието на медийната среда.

Какво е медийна среда? Какъв е ресурсът на правителството да я планира?

Нека въпросите останат открити, докато излезе стенограмата  от пленарното заседание, може би пък тя ще проясни задачата.

Когато се появи на сайта на НС, стенограмата ще бъде публикувана  и ТУК.

Нет Инфо срещу Фейсбук

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/fb-11/

В Централната избрателна комисия е посътпил сигнал от Нет Инфо АД за нарушение на Изборния кодекс, състоящо се в това, че дружеството Фейсбук не е публикувало тарифа за политическа реклама, каквито са изискванвията на ИК, и така е извлякло недобросъвестно конкурентно предимство пред останалите задължени субекти.

Сигнал МИ – 20-360  от 20.11.2019 Нетинфо срещу Фейсбук

Медиите твърдят, че има решение на ЦИК, в което искането за санкция се отхвърля на основание, че Фейсбук не е медийна услуга по смисъла на ИК.

Според ИК, §1 –

15. (Доп. – ДВ, бр. 21 от 2019 г., в сила от 12.03.2019 г.) “Медийна услуга” е създаването и разпространението на информация и съдържание, предназначени за значителна част от аудиторията и с ясно въздействие върху нея, независимо от средствата и технологията, използвани за предаването им. Медийни услуги са:
а) печатните медии – вестници, списания и други периодични издания;
б) медиите, разпространявани чрез електронни съобщителни мрежи, като:
аа) обществените и търговските електронни медии – лицензираните или регистрираните обществени или търговски доставчици на аудио-визуални медийни услуги или радиоуслуги;
бб) онлайн новинарските услуги – електронните издания на вестници, списания, информационни агенции и други електронни издания.
Не са медийни услуги социалните мрежи – фейсбук, туитър и други подобни, и личните блогове, с изключение на профилите в социалните мрежи на медиите по букви “а” и “б”.
16. “Доставчик на медийна услуга” е физическо лице – едноличен търговец, или юридическо лице, което носи редакционна отговорност за избора на съдържанието на медийната услуга и определя начина, по който тя е организирана. Редакционна отговорност е упражняването на ефективен контрол върху съдържанието, програмните схеми и каталога на предоставяните услуги.

 

Изричното изключване на Фейсбук от обхвата на ИК е известно и на Нет Инфо, защото в сигнала те посочват разпоредбата.

Не  намирам решението на сайта на ЦИК, когато го намеря, ще го публикувам изцяло.

 

 

ЦИК санкционира Волен Сидеров за нарушение на добрите нрави, честта и доброто име

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/elect_defam/

Централна Избирателна Комисия


РЕШЕНИЕ
№ 1689-МИ
София, 21.11.2019

ОТНОСНО: налагане на административно наказание на Волен Николов Сидеров, в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, за нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс

Централната избирателна комисия, като разгледа административнонаказателната преписка, образувана въз основа на Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. за установяване на административно нарушение (АУАН), съставен от Стефка Савова Стоева – председател на Централната избирателна комисия, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ от Изборния кодекс (ИК) установи, че:

Акт № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен в изпълнение на Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, против Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, като председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и кандидат за кмет на Столична община, затова че на 1 октомври 2019 г. от 21:00 ч. до 22:00 ч., гр. София, в предаването „Референдум“ в програмата на БНТ1 Волен Николов Сидеров е нарушил добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите, които са участвали в предаването. Нарушението се изразява в това, че по отношение на Ангел Джамбазки Волен Сидеров е използвал квалификации като „гей“ и „водещ гейпарада“, а спрямо водещата и останалите две участнички е отправил обръщението „ма“. Волен Сидеров, след отнемане на думата му, е заявил, че Красимир Каракачанов е откраднал от българския народ 1 милиард лева, като ги е предоставил на САЩ. Използваните епитети, неспазването на регламента, установен в БНТ1 при провеждането на безплатните диспути, съгласно сключеното Споразумение от 19 септември 2019 г. между генералния директор на БНТ и упълномощените представители на партии и коалиции, показват неспазване от страна на Волен Сидеров на установените правила за отразяване на предизборната кампания от обществена медия.

Извършеното деяние е изрично забранено от нормите на Изборния кодекс, което представлява нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК, за което нарушение е предвидено административно наказание съгласно чл. 480, ал. 2 ИК.

От материалите безспорно се установява използването на неприемливи и обидни думи и квалификации.

Централната избирателна комисия приема, че е налице виновно нарушение на изискването на чл. 183, ал. 4 ИК от страна на Волен Николов Сидеров , в качеството му на председател и представляващ националния предизборен щаб на партия „Атака“ и като кандидат за кмет на Столична община, за което е предвидено административно наказание по чл. 480, ал. 2 ИК.

АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. е съставен на основание чл. 40, ал. 2, предл. първо от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) – в отсъствие на нарушителя, като на основание чл. 44, ал. 1 ЗАНН му е дадена възможност да направи писмени възражения по него в тридневен срок от подписването му. В законоустановения срок в ЦИК не е постъпило писмено възражение срещу АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г.

Установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение се потвърждава и от приложените по административнонаказателна преписка доказателства: Решение № 1280-МИ от 2 октомври 2019 г. на ЦИК, АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г., препис-извлечение от протокол № 131 от 02.10.2019 г. на ЦИК, сигнал от БНТ, с вх. № МИ-20-288 от 22.10.2019 г., ведно с декларация на членовете от генералния директор на БНТ, членове на Управителния съвет, изпълнителен директор и директор на дирекция „Информация“, декларация на Обществения съвет на БНТ, 1 бр. CD със запис на предаването „Референдум“ по БНТ1 и сигнал от СЕМ, с вх. № МИ-20-285 от 2 октомври 2019 г., и сигнал от Ангел Чавдаров Джамбазки, с вх. № МИ-10-157 от 2 октомври 2019 г.

В съставения АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. съществува яснота относно характеристиките на деянието и обстоятелствата при които е извършено, начина на извършване.

За установеното в АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. нарушение приложение намира административнонаказателната разпоредба на чл. 480, ал. 2 ИК, съгласно която за нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК нарушителят се наказва с глоба от 2000 до 5000 лв.

След като ЦИК провери АУАН № 1-МИ от 3 октомври 2019 г. с оглед неговата законосъобразност и обоснованост, прецени събраните доказателства в съответствие с чл. 52, ал. 4 ЗАНН и чл. 53, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН, и като взе под внимание тежестта на извършеното нарушение по чл. 183, ал. 4 ИК от Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община и всички свързани с него факти и обстоятелства административнонаказващият орган намира, че не са налице предпоставките за приемане на случая за „маловажен“.

Предвид гореизложеното и като взе предвид принципа за съразмерност на наложеното наказание с извършеното нарушение, Централната избирателна комисия намира, че следва да наложи на нарушителя минималната предвидена в ИК глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева.

Поради това и на основание чл. 496, ал. 3, предл. второ във връзка с чл. 498 ИК във връзка с чл. 53, ал. 1 във връзка с чл. 27, ал. 1 и 2 във връзка с чл. 59, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН Централната избирателна комисия

 

Р Е Ш И:

 

НАЛАГА на Волен Николов Сидеров, ЕГН …, с постоянен адрес гр. …, ул. … № …, ет. …, в качеството му на кандидат за кмет на Столична община, глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева на основание чл. 480, ал. 2 ИК за нарушение на разпоредбата на чл. 183, ал. 4 ИК.

Доброволното плащане на наложената глоба може да се извърши по банков път, по банковата сметка на Централната избирателна комисия: BG07BNBG9661 3000 1070 01, Българска народна банка.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски районен съд чрез Централната избирателна комисия в седемдневен срок от връчването му на нарушителя по реда на ЗАНН.

Председател: Стефка Стоева

Секретар: Севинч Солакова

* Публикувано на

ЕСПЧ: Политическо слово

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/12/01/echr-polit-limonov/

Стана известно  решението на на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по делото Savenko (Limonov) v. Russia (29088/08), представено на 26 ноември 2019.

ЕСПЧ   продължава да разработва стандартите за пределите на свободата на изразяване по чл.10 ЕКПЧ. Този път става дума за допустимите предели на критика и границите между критика и засягане на доброто име.

ЕСПЧ приема  в решението си по делото, че руските съдилища са нарушили Конвенцията.

Фактите

Едуард Лимонов е руски гражданин, активист и писател. В участие на живо по радиото той заявява,  че съдилищата в Москва са  контролирани от кмета на Москва Юрий Лужков и не приемат анти-Лужкови решения. Осъден е да заплати 500 000 рубли на Лужков за клевета, за подкопаване на общественото доверие в органите и причинена вреда на  кмета, който не е обикновен гражданин, а  участва в изпълнителната власт. Тъй като Лимонов няма възможност да заплати сумата,  руските съдилища  ограничават   правото му да напуска Русия. Той се обръща към ЕСПЧ.

Решението

ЕСПЧ се възползва от възможността да  систематизира предишната си практика  и да потвърди елементите, които трябва да се обсъждат от националните органи при прилагането на балансиращия тест по чл.10 ЕКПЧ.

ЕСПЧ установява, че

  • Лимонов е  действал като опозиционен лидер по въпроси от обществен интерес – става дума за политическо слово, което се ползва с високо ниво на защита по смисъла на член 10 от ЕКПЧ относно упражняването на политическите права и функционирането на съдебната система.
  • Коментарите   са били направени по време на радиодебати,  в живо предаване    – което има различен стандарт на точност в сравнение с  писмени твърдения. Лимонов изразява възмущение  от  това, което той възприема като поредното отхвърляне на законни искания срещу правителството на Москва. Изказването се основава и на собствения си опит на Лимонов  от неуспешно отстояване на правото на свобода на мирни събрания в Москва,  а и  на опита на други хора, които са загубили съдебни производства, свързани с кмета на Москва. Съдът приема, че  има достатъчно фактическо основание за  реакцията на Лимонов. Съдът приема също така за установено, че жалбоподателят е имал право да изложи становището си по въпроси от обществен интерес пред  обществен форум . Стандартите, приложени от руските съдилища,  не са в съответствие с принципите, заложени в член 10 ЕКПЧ.
  • Критиката е насочена към политик – следователно лице с ниска степен на защита от критика.  Според съда политиците трябва да приемат и по-остра критика и не могат да претендират за едно и също ниво на защита с  гражданните, особено когато подобни критики не се отнасят личния живот на политиците.

ЕСПЧ установява още много висок размер на присъденото обезщетение – обстоятелство, което има смразяващ ефект.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Мнение в живо предаване, основано на факти – тук   има смисъл да се напомни решението на българския съд по делото Мавродиев срещу Росен Босев.

Остава да очакваме решението на ЕСПЧ по българския случай. Още повече при положение, че съдия по делото срещу Росен Босев  е Петя Крънчева – също адресат на критични публикации на Росен Босев.

 

 

Фондация Конрад Аденауер: обществените медии в Югоизточна Европа

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/14/psm_see/

Медийната програма на Фондация Конрад Аденауер публикува проучване по основни въпроси, свързани с обществените медии в десет държави от Югоизточна Европа.

Предпочитанията за  източник на финансиране (за десетте страни):  на първо място е рекламата, на последно – таксите.

what funding

Относно очакваното съдържание: новини на първо място.

 

 

 

Digital Services Act и Директивата за електронната търговия

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2019/11/09/digital-services-act/

Работен документ на ЕК  за подготовката на Digital Services Act u евентуалната съдба на Директивата за електронната търговия: предстои   оценка ex post на Директивата.