All posts by nellyo

ЕСПЧ: отговорност за хипервръзки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/06/echr-28/

На 4 декември 2018 г. стана известно решението на  Съда за правата на човека  по дело Magyar Jeti Zrt v. Hungary 

Фактите

През септември 2013 г. група футболни фенове по пътя си от Унгария към Румъния спира в начално училище в Унгария с  предимно ромски ученици. Феновете правят расистки забележки. Ръководителят на местното ромско-малцинствено самоуправление дава интервю на ромска медия, като асоциира футболните фенове с унгарската политическа партия  Jobbik, която сама по себе си често се свързва с антиромски предразсъдъци. Уебсайтът http://www.444.hu публикува статия за събитието с връзка към  интервюто в YouTube. Jobbik  съди собственика на уебсайта (и други, включително кмета) за нарушаване на репутацията му и печели делото.

Собственикът на 444.hu се обръща към Съда за правата на човека с искане да се установи нарушение на чл.10 ЕКПЧ, свобода на изразяване.

Становища

В становища по делото Buzzfeed, Electronic Frontier Foundation, проф. Лорна Уудс и др. заявяват, че хипервръзката дава възможност съдържанието да бъде доставено по-бързо и лесно,  освен това позволява на читателите да проверяват за себе си оригиналните източници на журналистическото съдържание и по този начин да проверяват верността на публикацията. Хипервръзката също така насърчава разнообразието в медиите. Налагането на стриктна отговорност за хипервръзка има смразяващ ефект, тъй като журналистите не са  в състояние винаги да проверят законността на съдържанието на всички свързани страници и вследствие на това те биха се въздържали от тази техника на докладване в бъдеще. Освен това съдържанието, към което води хипервръзка,  може да бъде променено, така че да престане да бъде законно – и е   неразумно да се държи отговорен журналистът, който е сложил връзката.   Дизайнът на интернет е предпоставка за   свободно свързване на информация. Хипервръзките сами по себе си не са предназначени да представляват изявления  и хипервръзка не означава непременно одобрение. Хипервръзките просто посочват други страници или уеб ресурси, чието съдържание може и да се промени след първата хипервръзка, която се публикува.

Налагането на санкция означава   да се приеме, че всяка хипервръзка  сочи съдържание, което  медиите  могат да проверят.

Mozilla Foundation и Mozilla Corporation (заедно Mozilla) твърдят, че единствената цел на хипервръзките е да позволят на читателите да навигират към и от информация. Хипервръзките са технически и автоматични средства за потребителите да имат достъп до информация, намираща се другаде, и не могат да се считат за публикуване на тази информация. Ограничението на използването на хипервръзки би подкопало самата цел на световната мрежа да направи информацията достъпна, като я свърже помежду си. Как хората биха могли да предават информация в неопределения брой на съществуващите днес уеб страници, ако хипервръзката би могла да води до отговорност. [ 53.]

Европейският институт за информационно общество заявява, че хипервръзките са основен инструмент за цифрова навигация: те позволяват незабавен достъп до други текстове, за разлика от традиционните цитати.  Хипервръзките допринасят за развитието на нови медии и осигуряват повече а) интерактивност между журналисти и читатели, б) доверие – чрез даване на контекст, факти и източници за подкрепа на информацията, в) прозрачност, като позволяват на читателите да проследят процеса на отчитане и събиране на новини,  г) критично четене, като позволява на журналисти и читатели да сравняват контрастни източници. Хипервръзките позволяват не-редакционна децентрализирана реч, която допълва ролята на наблюдател, традиционно свързана с основните медии. Прилагането на строги правила за отговорност за хипервръзки неизбежно ще доведе до самоцензуриране. [54.]

Вижда се – богата аргументация в тази посока.

Съдът

Съдът отбелязва, че практиката на националните съдилища освобождава издателите от гражданска отговорност за възпроизвеждане на материали от  пресконференции, ако по обективен и обективен начин предоставят данни от публичен интерес [подобна разпоредба у нас в ЗРТ за освобождаване от отговорност при възпроизвеждане на определени официални източници, но т.4 – при републикуване – беше отменена] [71]

Самата цел на хипервръзките е чрез насочване към други страници и уеб ресурси да се даде възможност на интернет потребителите да навигират до и от материали в мрежа, характеризираща се с наличието на огромно количество информация. Хипервръзките допринасят за безпрепятственото функциониране на интернет, като  правят информацията достъпна чрез свързване между отделните източници. [73].

Хипервръзките […] не представят свързани  изявления  и не съобщават съдържание, а само привличат вниманието на читателите към съществуването на материал на друг уебсайт.[74].

Лицето, което се позовава на информация чрез хипервръзка, не упражнява контрол върху съдържанието на уебсайта, към който хипервръзката дава достъп, което може да бъде променено след създаването на връзката [75].

Следователно, като се имат предвид особеностите на хипервръзките, Съдът не може да се съгласи с подхода на местните съдилища, който се състои в това да се приравни самото публикуване на хипервръзка с разпространението на клеветническата информация, което автоматично води до отговорност за самото съдържание. Той по-скоро счита, че въпросът дали публикуването на хипервръзка може основателно от гледна точка на член 10 да породи такава отговорност изисква индивидуална оценка във всеки отделен случай, като се имат предвид редица елементи.[76].

Съдът идентифицира по-специално следните аспекти, които са от значение за анализ на отговорността : i) има ли одобрение на оспорваното съдържание; (ii) има ли повторение на оспореното съдържание (без одобрение); (iii) кой включва хипервръзката; (iv) известно ли е и би ли могло да бъде известно според разумни критерии, че оспорваното съдържание е клеветническо или по друг начин незаконно; (v) медията действа ли добросъвестно, като уважава етиката на журналистиката и изпълнява дължимата грижа, която се очаква в отговорната журналистика? [77].

В конкретния случай Съдът отбелязва, че има препратка към интервю в YouTube  без допълнителни коментари или повтаряне дори на части от самото  интервю.  Никъде в статията авторът не е посочил по никакъв начин, че изявленията, достъпни чрез хипервръзката, са верни или че е одобрил хипервръзката или е поел отговорност за нея. Нито пък използва хипервръзката в контекст, който сам по себе си съдържа клеветнически смисъл.  Оспорваната статия не представлява потвърждение на обвиненото съдържание.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Няма как да не напомня сложностите според практиката на Съда на ЕС, вж решението на Съда на ЕС по дело С –  160/15 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Hoge Raad der Nederlanden (Върховен съд на Нидерландия)  в рамките на производство по дело GS Media BV срещу Sanoma Media Netherlands BV, Playboy Enterprises International Inc.,Britt Geertruida Dekker.

Вярно, има практика и в двете правни рамки – международна и право на ЕС, им богата експертна аргументация към новото решение – това като положителна страна – но, както в други случаи (отговорност на посредниците),  се отваря работа по анализиране на съответствието на подхода в двете правни рамки.

ЕК: План за действие за борба с дезинформацията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/06/disinfo-3/

Днес в Брюксел беше представен  План  за действие на Европейската комисия за борба с дезинформацията.

В плана за действие се предвижда създаването на система за ранно предупреждение, както и мониторинг на прилагането на Кодекса за добри практики за борба с разпространението на дезинформация онлайн.

В периода януари-май 2019 мониторингът ще е месечен, по точно определени индикатори от Кодекса. Европейската комисия ще проверява направеното със съдействието на Европейската група на регулаторите за аудиовизуални медийни услуги (ERGA).

ЕК ще предложи  нови мерки, ако няма ясни и измерими резултати.

 Въпроси и отговори

 Информационен документ

Генералният адвокат: Чл. 50 ДЕС позволява едностранна отмяна на уведомлението за намерение за напускане на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/04/50/

На 4 декември стана известно заключението на генералния адвокат по дело C621/18 (Брекзит).

Предлагам на Съда на ЕС да отговори на поставения от Съда на публичната служба, Inner House, First Division (Шотландия) въпрос, както следва:

Когато държава-членка е уведомила Европейския съвет за намерението си да се оттегли от Европейския съюз, член 50 от Договора за Европейския съюз позволява едностранна отмяна на това уведомление до сключването на официално споразумение за оттегляне, при условие че решението за отмяната е взето  в съответствие с конституционните изисквания на държавата-членка, официално е уведомен Европейския съвет и отмяната не включва злоупотреба с право.

Елхата у Иванови, времето, животът

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/12/01/%D0%B5%D0%BB%D1%85%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D1%83-%D0%B8%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8-%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D1%82%D1%8A%D1%82/

IMG_2969-0

На 25 ноември в галерия Структура беше открит   Пети фестивал-лаборатория NEDRAma International, като тази година темата на фестивала е  Медии и свобода на избора.

Фестивалът започна с Елхата у Иванови,  съвместна творческа акция на театър “Реплика”, режисьора Javor Gardev / Явор Гърдев и визуалния артист   Teodora Simova. Според анонса “тази творческа акция използва за своя основа едноименния драматургичен опус на А. Введенски — кратък протоабсурдистки текст, писан в края на 30-те години на XX век”, преводът е на Георги Рупчев и е публикуван преди време в Ах, Мария.  Введенски заедно с Хармс е представител на ОБЭРИУ (Объединение Реального Искусства), пред нас е обэриутска драматургия.

Сюжетът: става дума за престъпление и наказание, за Явор Гърдев това е  углавно действо.  Зрителите са оградени с характерните за местопрестъпление полицейски ленти – това е местопрестъпление: в навечерието на Рождество, докато родителите са на театър, бавачката убива едно от децата с брадва,  след което е арестувана и осъдена на смърт.  Нейният годеник с приятели идва от гората с коледна елха,   родителите също се връщат –  и всички умират.

Елхата у Иванови не е разказ за Иванови, такива герои няма. Децата в пиесата са от 1 до 82 години, действието се развива в един ден, но има време за цял съдебен процес, а на финала става ясно, че за времето на действието дървосекачът Фьодор е научил латински и започва да го преподава в училище.

Времето, смъртта и Бог са централни теми за Введенски. Двамата с  Хармс работят върху спектакъл  Моя мама вся в часах, Елхата у Иванови също е в часах, а по-късно в поезията си (Кругом возможно Бог) Введенски казва  :

Вбегает мёртвый господин

и молча удаляет время.

И пак там – за съперничеството на смъртта и времето:

Мне всё чаще и чаще
кажется странным,что время еще движется,что оно еще дышит.
Неужели время сильнее смерти.

Елхата у Иванови е за Рождество, но Рождеството в пиесата е крайно условно, а рождествената песничка е особена:

 …молитесь колесу,
оно круглее всех!

Отново след Квартет Явор Гърдев включва медията в разказа – за изграждане на цялата пред-Рождественска условност. Паралелно с актьорската игра  на голям екран изображения рамкират или позиционират действието. Изображенията се сменят бързо,   разказите са паралелни, дори брадвите в разказите са паралелни – за момиченцето и за елхичката – човек едва смогва  да следи  посланията, трябва време да разбереш какво виждаш,   а разказите се застигат и допълват,  не е забравен и Джон Ленън –

God is a concept
By which we measure
Our pain
I’ll say it again
God is a concept
By which we measure
Our pain
Барбара Крюгер  (Your body is a battleground) дава голямата рамка на диалозите, а  в светлинния  надпис, под който завършва акцията –  
Too late to die young
отново присъстват времето и смъртта.
Введенски  пише в началото на последната девета картина:  защо да се огорчаваме, че са убили някого, като всички умират:
Петя Перов. Така ми се иска да умра. Просто страст. Умирам. Умирам. А така, умрях.
Нина Серова. И аз. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке, елхичке. Ах елхичке. Е, това е всичко. Умрях.
Пузирьов-баща. И те също умряха. Разправят, че дърварят Фьодор се изучил и станал учител по латински език. Какво става с мене. Как ми  прескочи сърцето. Нищо не виждам. Умирам.
Пузирьова-майка. Какви ги приказваш. Ето виждаш ли, човек простонароден, а постигна своето. Боже, колко тъжна ни излезе елхата. (Пада и умира).
Ако трябва да бъдем точни  – и въпреки авторовото твърдение в текста – умират всички без Варя Петрова – което може да се установи само при внимателен прочит на пиесата. Пишем и това на сметката на абсурдите.
Елхата у Иванови е създадена в края на 30-те години, в мрачно време – и затова критиците виждат в текста и реквием за руската цивилизация.
Текстът за пръв път е игран през 1987 г. в Москва.

malevich
Малевич, Лесоруб.
1913

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/30/hu_media-pl/

Под заглавие “Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма” Международната федерация на журналистите   призовава  унгарските власти да не дават ход на формирането на огромен медиен конгломерат, който поставя под съмнение медийния плурализъм.

Собствениците на мнозинството от проправителствените медии в Унгария заявиха в сряда, че даряват своите компании на фондация “Централноевропейска преса и медийна фондация”. Новият десен медиен конгломерат ще включва кабелни новинарски канали, онлайн новинарски портали, таблоидни и спортни вестници и всички регионални общински вестници, няколко радиостанции и многобройни списания.

Според медиите, повечето от медиите, дарени на Фондацията, са били придобити или основани от съюзниците на премиера Виктор Орбан през последните няколко години. Някои от тях се превърнаха от относително независими в проправителствени медии  с обилна държавна и държавна реклама.

Медийните операции на фондацията ще бъдат ръководени от издател, известен с лоялността си към Виктор Орбан.

Според MPM 2017  “за унгарската медийна среда e характерен висок риск за медийния плурализъм […] чрез пряка и непряка намеса на правителството в медиите. В частния сектор на медиите все повече  доминират олигарси, близки до правителството”.

IFJ и EFJ припомнят, че държавите от ЕС имат   задължение да осигурят медиен плурализъм и среда, в която гражданите да могат да участват в обществения дебат и да изразяват идеи и мнения без страх. IFJ и EFJ призовават Европейската комисия като пазител на договорите да третира опитите на унгарското правителство да навреди на свободата и плурализма на медиите като сериозна и системна злоупотреба с власт.

Рашидов: Време е за дебати за обществените медии

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/30/public_media_rashidov/

През тази седмица се прие Законът за държавния бюджет 2019. За обществените медии са предвидени 67.8 млн лв за БНТ и 44.3 млн лв за БНР, за пълнота да отбележим и БТА с 5.1 млн лв – макар че БТА не отговаря на изискванията за обществена медия, тъй като гражданите нямат свободен достъп до съдържанието.

В светлината на критичното състояние на българския медиен пейзаж внимание заслужава изказването по време на обсъждането на председателя на парламентарната комисия за култура и медии Вежди Рашидов. По време на обсъждането на бюджета Рашидов е изложил следните свои идеи:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

След това можем да говорим за повече пари, защото парите невинаги служат на обществото.

Да си дойдем на думата. Обществените медии.

Откакто е на власт, ГЕРБ няколко пъти подхваща обществените медии.

През първия мандат

– като начало – ГЕРБ отмени Закона за публичното радиоразпръскване,  приет през май 2009 г. с гласовете на БСП и ДПС. Тогава ГЕРБ заявяваше, че със закона се обслужват частни бизнес интереси и се създава  компания за наземно разпространение на програми, в която 49 на сто се предвижда да притежава частник. След парламентарните избори през юли Министерски съвет гласува отпускането на 150 млн. лв. от бюджета за държавния дял в спорния мултиплекс на разпръскването на двете обществени медии.

Законът беше отменен с   § 90 ПЗР ЗИД ЗРТ – ДВ, бр. 12 от 12 февруари 2010 г. , с който беше въведена втората ревизия на медийната директива. Все в началото на първия си мандат, през юни 2010 г.,  ГЕРБ намали медийния регулатор от 9 на 5 души по много специфичен начин, за да се освободи от предходни назначения. Председателката на медийната комисия Даниела Петрова не си направи и труда да разбере какво й диктува АБРО.  В това време мултиплексите чрез серия от имитации на независими конкурсни процедури и отново не без помощта на услужливия законодател бяха усвоени от Цветан Василев, а България беше дадена на съд и осъдена от Съда на ЕС с решение по делото С-376/13.

През втория си мандат

ГЕРБ също подхващаше темата за обществените медии, Полина Карастоянова като председател на парламентарната комисия поддържаше тезата, че медиите се били обединили около идеята за медиен холдинг от европейски тип (2015), (2016) – като Венелина Гочева беше извела това в заглавие – медиите искат обединение – ето по този алгоритъм. Жалко, че БНТ е свалила материала от сайта си, в новите условия той пак е актуален, може да го качи. През този мандат парламентът и СЕМ играха играта за мандата на директора на БНТ – и докараха нещата дотам, че според СЕМ  директорите на обществените медии вече са безмандатни.

Тук съм написала  за някои ефекти от медийната политика на ГЕРБ през първите два мандата на управлението им.

През третия мандат на ГЕРБ

председател на медийната комисия вече е Вежди Рашидов. БНТ  любезно му предоставя програмно време, благодарение на което сме свидетели на радостите и горестите на Рашидов. Диалозите с водещите Георги Любенов и Емил Кошлуков имат несъмнена образователна стойност, с тези диалози могат да се илюстрират основните демократични медийни стандарти на независимите и безпристрастни обществени медии, за което трябва да сме много благодарни на БНТ.

И така, какво ни казва Вежди Рашидов:

Може ли на 6 млн. държава да имаме три обществени медии с по един генерален директор с по трима заместници? Време е да се помисли каква реформа да се направи. Или са обществени медии, или са търговско дружество.

Да примем, че дискусията е открита.

Може ли 6 млн. държава да има три обществени медии?

Може.  (БТА ще трябва да положи усилия, за да заслужи този термин – и ако преосмисли достъпа на обществото до информация.)  Но да, може да има и две, и три обществени медии.

По логиката на Рашидов най-икономично е да има една медия. Само че медиите не са индустрия като другите. В демократичните общества има принцип – медиен плурализъм, записан е и в първичното право на ЕС, в Хартата на основните права.  В по-малките държави медийният плурализъм важи точно толкова, колкото и в големите. И в Чехия, и в Дания, и във Финландия, и в Латвия, и в Щвеция – и да не изброявам държави, сравними по население с България, може да има и две, и три, и повече обществени медии. И не, т.нар. вътрешен плурализъм не е достатъчен.  Всяко сливане и обединяване отнема от плурализма, а в България   в днешните условия не е останало много за отнемане.

Рашидов е прав, че БНТ и БНР “или са обществени медии, или са търговско дружество” – и те не са търговски дружества.  Което означава: ако някой има намерение да ги оптимизира на общо основание, икономии от мащаба и пр.  – като търговски дружества – и обществените медии да станат една – на властта –   ще се сблъска сериозно със стандартите на европейския медиен дуализъм.

А сега ще напиша отделно за Унгария, която очевидно за някои  е вдъхновение и образец.

Унгария: нов проправителствен медиен конгломерат заплашва плурализма

 

Днес е публикувано изменението на Директивата за аудиовизуалните медийни услуги

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/28/1808-2018/

В Официален вестник на Европейския съюз  (OB L 303, 28.11.2018 г., стр. 69—92) е публикувана   Директива (ЕС) 2018/1808 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 година за изменение на Директива 2010/13/ЕС за координирането на някои разпоредби, установени в закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до предоставянето на аудиовизуални медийни услуги (Директива за аудиовизуалните медийни услуги), предвид променящите се пазарни условия.

Държавите от ЕС  въвеждат в сила законовите, подзаконовите и административните разпоредби, необходими за да се съобразят с изменителната директива, до 19 септември 2020 г.

Държавите от ЕС съобщават на Комисията текста на основните разпоредби от националното право, които те приемат в областта, уредена с  Директива 2018/1808.

Директивата влиза в сила на двадесетия ден след публикуването ѝ в Официален вестник на Европейския съюз.

Мотивите:

Последното съществено изменение на Директива 89/552/ЕИО (Телевизия без граници), кодифицирана впоследствие с Директива 2010/13/ЕС, беше направено през 2007 г. с приемането на Директива 2007/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета. Оттогава пазарът на аудиовизуалните медийни услуги се разви значително и бързо поради протичащото сближаване между телевизионните услуги и интернет услугите. Технологичното развитие дава възможност за появата на нови видове услуги и предложения за потребителите. Зрителските навици, по-специално на по-младите поколения, значително са се променили. При все че основният телевизионен екран продължава да бъде важно устройство за споделяне на аудиовизуални изживявания, много зрители са преминали към други преносими устройства за гледане на аудиовизуално съдържание.

На традиционното телевизионно съдържание все още се пада основен дял от среднодневното време, прекарано в гледане. Въпреки това нови видове съдържание, като например видеоклипове или генерирано от зрителите съдържание, придобиват все по-голямо значение, а новите участници, включително доставчиците на услуги за видео по заявка и платформи за споделяне на видеоклипове, вече са добре установени.

Това сближаване на медиите изисква актуализирана правна рамка, с цел да се отразят развитията на пазара и да се постигне баланс между достъпа до услуги за онлайн съдържание, защитата на потребителите и конкурентоспособността.

ЗИД ЗАПСП: задължителен пренос срещу заплащане – настъплението на доставчиците

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mustcarry/

На сайта на Народното събрание беше публикуван законопроект за изменение на Закона за авторското право и сродните му права.

Изменение на ЗАПСП, което всъщност е дълбоко навлизащ в уредбата на задължителния пренос (must carry) проект.

Кой е вносител на законопроекта:

  1. Данаил Кирилов, ГЕРБ
  2. Ана Александрова, ГЕРБ
  3. Емил Димитров Ревизоро, Обединени патриоти

Законопроектът предлага да се изменят две разпоредби от ЗАПСП: 

Чл.91, ал.1, .4 се изменя така:

Чл. 91. (1)  Радио- и телевизионната организация, която е осъществила първоначалното излъчване или предаване на собствена програма, има изключително право да разрешава срещу заплащане:

……………………………..

4. публичното изпълнение на програмата, ако това се извършва в места, достъпни за публика срещу заплащане на входна такса.

 

А пар.5 ал.2 ДР ЗАПСП се изменя така:

§5 (2) (Доп. – ДВ, бр. 25 от 2011 г., в сила от 25.03.2011 г., изм. – ДВ, бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г.) Когато използването се договаря чрез организация за колективно управление на права или независимо дружество за управление на права или сдружение на радио и/или телевизионни организации, размерът на възнаграждението се определя по споразумение между организацията или дружеството и ползвателите или техни представителни организации.

Законопроектът предлага ощеи промени в Закона за електронните съобщения:
Чл. 49в. (Нов – ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Комисията може да възложи задължения за пренос на предприятия, предоставящи електронни съобщителни мрежи за разпространение на радио- и телевизионни програми, в случай че тези мрежи се използват от значителен брой крайни потребители, включително крайни потребители с увреждания, като основно средство за приемане на радио- и телевизионни програми.
(2) Радио- и телевизионните програми по ал. 1 се определят от Съвета за електронни медии съвместно с доставчиците на медийни услуги по реда на Закона за радиото и телевизията.

(3) Комисията налага задължението по ал. 1 въз основа на решението на Съвета за електронни медии за определяне на програмите по ал. 2 след провеждане на консултации по реда на чл. 37.

(4) Предприятията по ал. 1 определят цени за разпространение на радио- и телевизионните програми по ал. 2 при спазване на принципа за разходоориентираност. при заплащане  на справедливо възнаграждение по чл.91.1.1. ЗАПСП.

(5) Комисията преразглежда наложените задължения по ал. 1 с оглед на тяхното продължаване, изменяне или отменяне най-малко веднъж на всеки 5 години.

 

Как точно да става това? Ето и последното ново предложение във внесения законопроект:

В 6-месечен срок от влизане в сила на този законопроект СЕМ заедно с доставчиците приемат правила за определяне на програмите по чл.49в.1  ЗЕС.


*

Какво предлага следователно законопроектът, да обобщим:

  1. в чл.91 – разширяване на обхвата, в който доставчиците имат изключително право да дават разрешението за заплащане.
  2. В пар.5 се появява правомощие на  сдружения на доставчици.
  3. Там, където ЗЕС урежда задължителния пренос, се предвижда СЕМ да определя програмите заедно с доставчиците.
  4. А ето централната идея – must carry  за доставчиците срещу заплащане
  5. По правила, определени от СЕМ заедно с доставчиците.

Има и една разпоредба срещу криенето на броя на абонатите.

В България сме виждали  лобизъм при регламентацията на must carry и досега –   вж Чии програми ще гледаме (2010) –  но този законопроект е нов връх, заедно с мотивите му.


Току -що на сайта на парламента се появи съобщение, че проектът е оттеглен.

Мониторинг за медиен плурализъм MPM 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/27/mpm-2017/

Центърът за медиен плурализъм и медийна свобода (CMPF) публикува Доклад за 2017 г. по проекта Мониторинг за медиен плурализъм (Media Pluralism Monitor, MPM 2017). С помощта на МРМ се идентифицират рисковете за медийния плурализъм в държавите от ЕС, Черна гора и Турция в четири области – основна защита, пазарен плурализъм, политическа независимост и пазарно включване.

Мониторингът започна с пилотно изследване в девет държави, вкл. България, за 2014 г.  (МРМ 2014) и продължи с анализ на плурализма за 2016 г.

Резултатите за България са получени чрез анализ на данни за 2017 г. и отбелязват влошаване на ситуацията в сравнение с 2016 г.:

  • Основна защита (41% риск – среден риск)
  • Пазарен плурализъм (71% риск – висок риск)
  • Политическа независимост (63% риск – среден риск)
  • Социално включване (73% риск – висок риск)

 

Изучаването на медийния плурализъм в ЕС е важна задача, намерила подкрепа и от Европейския парламент:

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; подчертава, че същият механизъм следва да се прилага и за измерване на плурализма на медиите в държавите кандидатки и че резултатите от мониторинга на плурализма на медиите следва да оказват влияние върху напредъка на процеса на преговорите;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните права; в този смисъл призовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

Проектът е финансиран от Европейската комисия, изпълнява се от Европейския университетски институт – Флоренция с помощта на национални екипи.

Българският екип е в състав Орлин Спасов, Нели Огнянова, Николета Даскалова.

Кратък обзор на негативните статистики относно медийната свобода и причините за тях  може да се види тук.

В последните месеци има и нови развития, включително свързани с приемането на закона Пеевски-Цонев и др. и поредния доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по Механизма за сътрудничество и проверка, в който за първи път се съдържа толкова подробна оценка на медийната среда.

20 години Закон за радиото и телевизията

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/23/20zrt/

720046ca_o

Законът за радиото и телевизията е обнародван в Държавен вестник на 24 ноември 1998 г.

Още в началото той беше посрещнат с вето, с което Народното събрание се съобрази и това доведе до действащия модел на финансиране на радиото и телевизията чрез такси.

Законът е изменян и допълван 57 пъти, от тях 20 (ежегодни) са измененията, с които се удължава действието на временното решение за финансиране на БНТ и БНР от бюджета.

Пред Конституционния съд са атакувани повече от 20 разпоредби. За противоконституционна е обявена лустрацията – ограничението за сътрудници на бившата ДС и РУМНО да бъдат членове на регулатора и генерални директори на БНТ и БНР. Противоконституционността е обявена  при втори опит – през 1999 г. тогавашният състав на КС с докладчик Иван Григоров се произнесе, че лустрационната разпоредба е конституционносъобразна, но през 2013 г. КС в друг състав c докладчик Благовест Пунев реши обратното.

Законът въведе правото на ЕС в българското законодателство като част от подготовката  за членство в ЕС и позволи участие на България в програма MEDIA още от 2002, а не както Румъния – от началото на членството в ЕС. ЗРТ  е основа за лицензирането и регистрирането на радио и телевизия в България.

На 6 ноември 2018 г беше приета поредната ревизия на правото на ЕС. Очаква се обнародване на изменителната директива, след което на държавите са дадени 21 месеца за въвеждане на директивата в национални мерки.

 

КЗЛД: становища относно прилагането на Регламент 2016/679 (GDPR)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/22/gdpr-7/

КЗЛД прие становищa по актуални въпроси, свързани с приложението на Регламент 2016/679 (Общ регламент относно защита на данните)

В отговор на запитвания от банки и пощенски оператори, КЗЛД направи тълкуване на правните фигури „администратор” и „обработващ лични данни” в контекста на предоставянето на услуги.
Позицията на КЗЛД, изразена в няколко становища, е следната:
 „1. Дружествата, които предоставят услуги при условията на строга и изчерпателна законова регламентация, въз основа на лицензия или аналогично индивидуално разрешение от държавата и под контрола на изрично определени публични органи, по принцип не биха могли да се разглеждат като обработващи лични данни, а като самостоятелни администратори. Примери за такива администратори са пощенските оператори, банките и застрахователните дружества.
2. Предвид многообразието от обществени отношения и в съответствие с принципа за отчетност, регламентиран в чл. 5, параграф 2 от Регламент (ЕС) 2016/679, участниците в търговския и гражданския оборот следва сами да определят във всеки отделен случай какви са техните правоотношения във връзка с обработваните от тях лични данни – самостоятелни администратори, администратор и обработващ или съвместни администратори. Техният избор не следва да е формален и трябва да гарантира в най-голяма степен съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 и ефективна защита на правата на субектите на данни.
Пълният текст на становищата за 2018 е на сайта на КЗЛД.

Франция: приеха закона срещу дезинформацията по време на избори

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/22/fr_fake-3/

Френският парламент приеме закона, който се отнася до т. нар. “фалшиви новини” и позволява на съдилищата да решават дали  публикации по време на избирателната кампания са дезинформация.

Законът е нормативна основа за реакция към оспорвани  новинарски съобщения по време на избирателна кампания, както и за прозрачност на финансирането на спонсорирано съдържание в платформите.

Обсъждането в парламента е продължило 8 часа. Според опозицията законопроектът е “в най-добрия случай неприложим и по този начин безполезен, в най-лошия случай опасен.”

Вирусното разпространение на онлайн пропагандата вече се развива от текст към визуални ефекти – реалност, която законодателите трябва да разберат напълно. Разработват се нови и все по-сложни инструменти за манипулация. “Това е състоянието на информационната война днес: вирусът се разпространява много, много по-бързо от ваксината”, пишат коментатори.

 

 

Конституционен съд: Решение № 16 /2018 г.: границите на свободата на изразяване

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/18/ks-16-2018/

Делото е образувано по искане на 60 народни представители от 44-то Народно събрание (НС) за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 21 февруари 2018 г. (ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г.), с което на основание чл. 5, ал. 1, т. 2, предл. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ПОДНС) е освободен Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
В искането се поддържа, че оспореното решение противоречи на конституционните разпоредби, установяващи принципа на правовата държава (чл. 4 от Конституцията), политическия плурализъм (чл. 11, ал. 1), правото на всеки да мисли свободно, да говори и действа според съвестта си (чл. 37, ал. 1), правото на всеки да има убеждения и да ги изразява (чл. 38), правото да изразява мнение и да го разпространява чрез слово (чл. 39), свободния мандат (чл. 67), както и чл. 73 от Конституцията, относно уредбата на организацията и дейността на Народното събрание.
Твърди се, че народният представител е санкциониран за изказани от него мнения и дадени оценки за актуални политически събития, които не съвпадат с тези на парламентарното мнозинство.
На 18 януари 2018 г. в парламента с декларация, която Валери Жаблянов направил в лично качество срещу Договора за добросъседство с Република Македония, накърнил интересите на страната, понеже квалифицирал сключения договор като „търгашество, от най-ниска проба, недоносче и измишльотина“, като по този начин принизил усилията на двете държави за постигане на взаимно добросъседство и разбирателство.
Във втория случай твърдяното неправомерно поведение на Валери Жаблянов като народен представител се изразява в това, че на 1 февруари 2018 г. извършил нарушение на чл. 155, ал. 1 ПОДНС, тъй като по време на пленарното заседание „възпрепятства грубо реда в залата и отдаването на почит към паметта на жертвите на комунистическия режим и жертвите на възродителния процес“. Тези му действия са квалифицирани като пълно неуважение към българския парламентаризъм и българския народ.
Третият случай на неправомерно поведение отново е свързан с нарушение на чл. 155, ал. 1 ПОДНС, понеже като заместник-председател Валери Жаблянов не изпълнил „институционалните си задължения спрямо парламентарната институция – да утвърждава институционалния и политически авторитет на Народното събрание като законодателен орган“. Този извод се основава на „свързването на Валери Жаблянов с авторството на разпространената в публичното пространство Декларация против провеждането на „Луков марш“, която съдържа твърдение, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“.
В трите случая заседанията на парламента са били ръководени от председателя на Народното събрание.
Конституционният съд  намира искането за обявяване на противоконституционност на решението за освобождаване на Жаблянов за неоснователно.
Конституционният съд е имал нееднократно възможност да подчертае, че ядрото на правовата държава е законността и че нарушаването на закона наред с нарушаването на Конституцията също така може да бъде основание за противоконституционност на оспорения пред него акт на Народното събрание. В съответствие с утвърдена практика на Конституционния съд Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание се приема непосредствено въз основа на Конституцията, стои в йерархията на нормативните актове паралелно със закона (Решение № 7/2010 г. на Конституционния съд) и има задължителна сила за всички правни субекти.
Изчерпателното изброяване на санкционните по характера си основания за предсрочно прекратяване на мандата на един държавен орган има съществена охранителна функция за стабилността на структурите на публичната власт и за ефективността на управлението, проявление на което е пълноценното осъществяване на мандата на държавните органи. Конституционният законодател използва термина „мандат“ единствено по отношение на държавните органи – в случая Народно събрание (например чл. 64, ал. 2), както и за народните представители (чл. 67, ал. 1), и в някои случаи се обозначава като срок, за който се избира парламентът (чл. 64, ал. 1), или срок на пълномощията на същия (чл. 64, ал. 3, чл. 160, ал. 3) и на народен представител (чл. 72, ал. 1). ПОДНС на свой ред използва термина „пълномощия“ на народен представител (чл. 138, ал. 7, чл. 140, ал. 2). Конституционният съд намира за необходимо да отбележи обаче, че председателят и заместник-председателите на НС не са държавни органи от категорията на обхванатите от установената конституционна система, а вътрешни органи на парламента – държавният орган е самото общонационално представително учреждение. Поради това съдът счита, че не могат да бъдат привеждани съображения, свързани с института „мандат“ на държавен орган в подкрепа на виждане за стабилност на този пост в Народното събрание. Не е случайно, че в ПОДНС вместо израза „предсрочно прекратяване на мандат“ се използва изразът „предсрочно освобождаване“ на председателя или заместник-председателите на НС.
Настоящият конституционен спор изисква да се припомни, че през 2000 г. 38-то НС прие Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен (ДВ, бр. 37 от 5 май 2000 г.), който, макар и с подчертано декларативен характер, е отговор на публичния интерес и дава израз на оценката на обществото за визирания в закона исторически период на държавно развитие на страната. Конкретното фактическо основание за квалификацията на поведението на заместник-председателя в проекта за решение на НС като „системно превишаване на правата“ е несъответствието му с ценностния избор, изразен от народното представителство от името на народа, отразен в чл. 2, ал. 1, т. 3 от цитирания закон. Народните представители, подкрепили оспореното решение на НС, приемат, че Валери Жаблянов (член на Националния съвет на Българската социалистическа партия) е ангажиран с разпространената в публичното пространство Декларация против провеждането на „Луков марш“, която съдържа твърдение, че Народният съд е „едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие“. При действащата разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от цитирания закон, с която се осъжда „безпрецедентната разправа с народните представители от ХХV Народно събрание и всички невинно осъдени от така наречения „Народен съд“, подобно поведение е в противоречие с чл. 67, ал. 2 от Конституцията.
Без съмнение един заместник-председател на Народното събрание, който има по-високи задължения за опазване на авторитета на парламента, следва да понесе и допълнителна отговорност. Постът на председател и на заместник-председател на Народното събрание се заема от момента на избора до този на неговото прекратяване и независимо дали заемащият този пост прави изявление в лично качество, дали извършва, или не конкретни действия по ръководство на дейността на парламента, това не променя статуса му във вътрешната организация на Народното събрание. Следователно не променя и отговорността, която трябва да носи за добре премерено и разумно преценено поведение, подпомагащо утвърждаването на авторитета на общонационалното представително учреждение.
Водим от изложеното и на основание чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията Конституционният съд
РЕШИ:
 Отхвърля искането на 60 народни представители от 44-то Народно събрание за установяване на противоконституционност на Решение на Народното събрание от 21 февруари 2018 г. (ДВ, бр. 17 от 23 февруари 2018 г.), с което е освободен Валери Мирчев Жаблянов от поста заместник-председател на Народното събрание.
Решението е прието с особено мнение на съдиите Борис Велчев, Цанка Цанкова, Румен Ненков, Гроздан Илиев и Таня Райковска.
Особените мнения:
Съдия Румен Ненков:
6. В случая обаче останалите две прояви, третирани от подложения на контрол за конституционосъобразност акт като нарушения на правомощията на заместник-председателя на Народното събрание, по своето съдържание не представляват ненадлежно изпълнение на конституционни задължения, а са израз на правото на всеки народен представител на основата на своите политически идеи и мироглед да дава оценки на събития със съществена обществена значимост. Без значение е дали тези оценки съответстват на историческата истина, дали са обективни и справедливи, дали се възприемат от другите и т.н. Важното е, че позволеното политическо слово не може да се свърже с ненадлежното изпълнение на функциите, които Конституцията е възлагала на Валери Жаблянов в качеството му на заместник-председател на Народното събрание. Във връзка с това трябва да се подчертае, че ако наистина сме искрени в желанието си да живеем в условията на демокрация, сме длъжни да приемаме всички онези принципни положения, които са неотменими елементи на нейната сърцевина. В настоящия казус става въпрос за такива основополагащи конституционни ценности, като плурализма на политическия дебат, правото на всеки народен избраник да действа по съвест и убеждение, правото на гражданина на свободно изразяване и разпространяване на мнение и идеи.
 Съпричастността на засегнатия от оспореното решение народен представител към подготовката на партийна декларация, включваща отношение към създаването и дейността на така наречения „Народен съд“, и изразеното в негово изказване от парламентарната трибуна неодобрение на сключен от правителството международен договор не могат да бъдат определени като нарушения на конституционните задължения на заместник-председателя на Народното събрание. Следователно в настоящата хипотеза не е налице системността, която е необходима предпоставка
Съдиите Борис Велчев, Цанка Цанкова,  Гроздан Илиев и Таня Райковска:
За да обоснове наличието на признака за системност по отношение на две от действията на Валери Жаблянов, мнозинството приема, че критерият за системност не е само количествен. Понеже във всеки закон са синтезирани от представителите на народа ценности, всяко действие в несъответствие със закона носи посегателство върху тези ценности. Това разбиране на мнозинството е неприемливо, защото налага извода, че всеки случай на несъобразяване със закона по дефиниция се обхваща от критерия за системност.[…]
Недопустимо е в правовата държава упражняването на конституционни права от народен представител, свързано с изразяване на мнение, различно от това на парламентарното мнозинство, да бъде основание за санкционирането му с освобождаване от поста заместник-председател на парламента.

Изменение на ЗАПСП в полза на хора с увреждане на зрението

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/18/1564-2017/

В Държавен вестник е обнародван Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, който въвежда изискванията на Директива (ЕС) 2017/1564   от 13 септември 2017 г. относно определени позволени видове използване на определени произведения и други обекти, закриляни от авторското право и сродните му права, в полза на слепи хора, лица с нарушено зрение или с други увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали, и за изменение на Директива 2001/29/ЕО.

Някои от промените:

В чл. 24, ал. 1 т. 10 се изменя така:
„10. използването на вече разгласени произведения в полза на хора с увреждания, ако е пряко свързано с конкретното увреждане и не се извършва с цел печалба, извън случаите на раздел II от тази глава;“.
В глава пета се създава раздел II с чл. 26а – 26д:
„Раздел II
Особени разпоредби за лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали
Предмет
Чл. 26а. (1) Без съгласието на носителя на права и без заплащане на възнаграждение е допустимо използването по реда на този раздел на писмени произведения или свързани с тях други обекти на закрила в полза на лица с увреждания, които не позволяват четенето на печатни материали.
(2) Писмено произведение или свързан с него друг обект на закрила е:
1. произведение, създадено в писмена форма, което е било разгласено и е възпроизведено в съответствие с този закон по какъвто и да е начин и под каквато и да е форма, като книга, специализирано издание, вестник, списание, нотен материал, музикална партитура и илюстрация;
2. обект на сродно право, който включва обекта по т. 1 или е неразделна част от него.
(3) Лице с увреждане, което не позволява четенето на печатни материали, е лице, което:
1. е незрящо;
2. е с трайно нарушено зрение и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
3. е със сетивно или възпрепятстващо четенето увреждане и е неспособно да чете печатни произведения в същата степен както лице без такова увреждане;
4. поради физическо увреждане не е в състояние да държи книга или да борави с нея, или не може да фокусира зрението си, или да движи очите си в степента, която обикновено е необходима за четене.
[…]

Обнародвано е изменението на ЗЗДПДП (законопроект Пеевски и др. за медиите)

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/17/zid-zzdpdp-2/

В Държавен вестник от 13 ноември 2018 г. е обнародван Законът за изменение и допълнение на Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения, приет от 44-то Народно събрание на 1 ноември 2018 г.

Това е консолидираната версия на закона с всички изменения, включително последното.

Променя се  наименованието на закона –  накрая към заглавието се добавя „и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги“.

Променя се предметът на закона в чл. 1 – към досегашния предмет се добавя „както и реда за обявяване на информация за разпространителите на периодични печатни произведения и доставчиците на медийни услуги“.

От медиите стана ясно, че проектът е променян до последния момент, включително според в. Сега в последния момент е добавена дефиницията за действителен собственик с препратка:

10. (нова – ДВ, бр. 87 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 94 от 2018 г.) “Действителен собственик” е понятие по смисъла на § 2 от допълнителните разпоредби на Закона за мерките срещу изпирането на пари.

Вече на сайта на парламента е достъпна стенограмата от заседанието от 1 ноември 2018 , в което депутатите се поздравяват с Деня на народните будители – и в този именно ден приемат с монументална подкрепа законопроекта на Делян Пеевски и др. от ДПС.

Делян Пеевски не присъства в залата. И името му не присъства в дискусията,  освен като вносител, с едно изключение – Антон Кутев казва, дори остава неясно защо: “Не говорим за Делян Пеевски, че сигурно има медии и там положението е същото, давам за пример не Делян Пеевски, а давам Сашо Дончев.”

Не, не говорим за Делян Пеевски.

Ето така празникът е съвсем подобаващо отбелязан. Повече – в стенограмата.

 

 

ВС на САЩ: Прилага ли се Първата поправка за частноправни субекти

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/16/%D0%B2%D1%81-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%B0%D1%89-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%B3%D0%B0-%D0%BB%D0%B8-%D1%81%D0%B5-%D0%BF%D1%8A%D1%80%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BA/

Върховният съд на САЩ обяви, че ще обсъди  какво е  публичен форум  по делото Manhattan Community Access Corp. v. Halleck

Търси се решението на съда по важен и неуреден повтарящ се въпрос :   може ли частноправен субект да бъде считан за субект, отговорен по  Първата поправка на Конституцията на САЩ, която според досегашната доктрина и практика се отнася до държавната власт и не се отнася до частните компании.

Възможно ли е Първата поправка да се прилага по отношение на частноправни  субекти като Google, Facebook и Twitter, както и по отношение на другите големи технологични компании?

Представляват ли  социалните медийни платформи  публичени форуми? Може ли публичен форум да бъде основан на частна собственост?

Макар конкретният случай да се отнася до кабелна телевизия, от отговора могат да произтекат съществени последици за интернет индустриите и за медиите като цяло. Компании като Facebook u YouTube вече модерират съдържанието  и  поемат функции, досега характерни за държавата.

Доклад на ЕК относно напредъка на България по Механизма за сътрудничество и проверка 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/11/15/cvm2018/

Стана известен поредният доклад COM(2018) 850 final  на ЕК по CVM  – .

Медиите обръщат внимание, освен другото, на частта с оценка за медийната среда.

Международните наблюдатели отбелязаха съществено влошаване на медийната среда в България през последните години, като българският медиен сектор се характеризира с непрозрачна собственост и слабо прилагане на журналистическите стандарти. Това положение се отразява върху качеството на обществения дебат и следователно поражда риск от ограничаване на достъпа на обществеността до информация поради ограничения брой независими източници.  Медийната среда е от особено значение за независимостта на съдебната власт на фона на целенасочени атаки срещу съдии в някои медии, свързани с непрозрачни интереси, и трудности при намирането на ефективни средства за правна защита. Висшият съдебен съвет играе ключова роля в защитата на съдебната власт и отстояването на нейната независимост срещу подобни атаки.
В по-общ план, способността на медиите и на гражданското общество да търсят отговорност на властващите в плуралистична среда, свободна от натиск, представлява важна основа за осъществяването на реформите, обхванати от МСП, и като цяло е основа за по-добро управление.
В препратка докладът се позовава на изследвания, вкл. на MPM за България
Заключението: България трябва да продължи да показва конкретни резултати.