Post Syndicated from The History Guy: History Deserves to Be Remembered original https://www.youtube.com/watch?v=X6Qn6bED5f0
Attacking Machine Learning Systems
Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2023/02/attacking-machine-learning-systems.html
The field of machine learning (ML) security—and corresponding adversarial ML—is rapidly advancing as researchers develop sophisticated techniques to perturb, disrupt, or steal the ML model or data. It’s a heady time; because we know so little about the security of these systems, there are many opportunities for new researchers to publish in this field. In many ways, this circumstance reminds me of the cryptanalysis field in the 1990. And there is a lesson in that similarity: the complex mathematical attacks make for good academic papers, but we mustn’t lose sight of the fact that insecure software will be the likely attack vector for most ML systems.
We are amazed by real-world demonstrations of adversarial attacks on ML systems, such as a 3D-printed object that looks like a turtle but is recognized (from any orientation) by the ML system as a gun. Or adding a few stickers that look like smudges to a stop sign so that it is recognized by a state-of-the-art system as a 45 mi/h speed limit sign. But what if, instead, somebody hacked into the system and just switched the labels for “gun” and “turtle” or swapped “stop” and “45 mi/h”? Systems can only match images with human-provided labels, so the software would never notice the switch. That is far easier and will remain a problem even if systems are developed that are robust to those adversarial attacks.
At their core, modern ML systems have complex mathematical models that use training data to become competent at a task. And while there are new risks inherent in the ML model, all of that complexity still runs in software. Training data are still stored in memory somewhere. And all of that is on a computer, on a network, and attached to the Internet. Like everything else, these systems will be hacked through vulnerabilities in those more conventional parts of the system.
This shouldn’t come as a surprise to anyone who has been working with Internet security. Cryptography has similar vulnerabilities. There is a robust field of cryptanalysis: the mathematics of code breaking. Over the last few decades, we in the academic world have developed a variety of cryptanalytic techniques. We have broken ciphers we previously thought secure. This research has, in turn, informed the design of cryptographic algorithms. The classified world of the NSA and its foreign counterparts have been doing the same thing for far longer. But aside from some special cases and unique circumstances, that’s not how encryption systems are exploited in practice. Outside of academic papers, cryptosystems are largely bypassed because everything around the cryptography is much less secure.
I wrote this in my book, Data and Goliath:
The problem is that encryption is just a bunch of math, and math has no agency. To turn that encryption math into something that can actually provide some security for you, it has to be written in computer code. And that code needs to run on a computer: one with hardware, an operating system, and other software. And that computer needs to be operated by a person and be on a network. All of those things will invariably introduce vulnerabilities that undermine the perfection of the mathematics…
This remains true even for pretty weak cryptography. It is much easier to find an exploitable software vulnerability than it is to find a cryptographic weakness. Even cryptographic algorithms that we in the academic community regard as “broken”—meaning there are attacks that are more efficient than brute force—are usable in the real world because the difficulty of breaking the mathematics repeatedly and at scale is much greater than the difficulty of breaking the computer system that the math is running on.
ML systems are similar. Systems that are vulnerable to model stealing through the careful construction of queries are more vulnerable to model stealing by hacking into the computers they’re stored in. Systems that are vulnerable to model inversion—this is where attackers recover the training data through carefully constructed queries—are much more vulnerable to attacks that take advantage of unpatched vulnerabilities.
But while security is only as strong as the weakest link, this doesn’t mean we can ignore either cryptography or ML security. Here, our experience with cryptography can serve as a guide. Cryptographic attacks have different characteristics than software and network attacks, something largely shared with ML attacks. Cryptographic attacks can be passive. That is, attackers who can recover the plaintext from nothing other than the ciphertext can eavesdrop on the communications channel, collect all of the encrypted traffic, and decrypt it on their own systems at their own pace, perhaps in a giant server farm in Utah. This is bulk surveillance and can easily operate on this massive scale.
On the other hand, computer hacking has to be conducted one target computer at a time. Sure, you can develop tools that can be used again and again. But you still need the time and expertise to deploy those tools against your targets, and you have to do so individually. This means that any attacker has to prioritize. So while the NSA has the expertise necessary to hack into everyone’s computer, it doesn’t have the budget to do so. Most of us are simply too low on its priorities list to ever get hacked. And that’s the real point of strong cryptography: it forces attackers like the NSA to prioritize.
This analogy only goes so far. ML is not anywhere near as mathematically sound as cryptography. Right now, it is a sloppy misunderstood mess: hack after hack, kludge after kludge, built on top of each other with some data dependency thrown in. Directly attacking an ML system with a model inversion attack or a perturbation attack isn’t as passive as eavesdropping on an encrypted communications channel, but it’s using the ML system as intended, albeit for unintended purposes. It’s much safer than actively hacking the network and the computer that the ML system is running on. And while it doesn’t scale as well as cryptanalytic attacks can—and there likely will be a far greater variety of ML systems than encryption algorithms—it has the potential to scale better than one-at-a-time computer hacking does. So here again, good ML security denies attackers all of those attack vectors.
We’re still in the early days of studying ML security, and we don’t yet know the contours of ML security techniques. There are really smart people working on this and making impressive progress, and it’ll be years before we fully understand it. Attacks come easy, and defensive techniques are regularly broken soon after they’re made public. It was the same with cryptography in the 1990s, but eventually the science settled down as people better understood the interplay between attack and defense. So while Google, Amazon, Microsoft, and Tesla have all faced adversarial ML attacks on their production systems in the last three years, that’s not going to be the norm going forward.
All of this also means that our security for ML systems depends largely on the same conventional computer security techniques we’ve been using for decades. This includes writing vulnerability-free software, designing user interfaces that help resist social engineering, and building computer networks that aren’t full of holes. It’s the same risk-mitigation techniques that we’ve been living with for decades. That we’re still mediocre at it is cause for concern, with regard to both ML systems and computing in general.
I love cryptography and cryptanalysis. I love the elegance of the mathematics and the thrill of discovering a flaw—or even of reading and understanding a flaw that someone else discovered—in the mathematics. It feels like security in its purest form. Similarly, I am starting to love adversarial ML and ML security, and its tricks and techniques, for the same reasons.
I am not advocating that we stop developing new adversarial ML attacks. It teaches us about the systems being attacked and how they actually work. They are, in a sense, mechanisms for algorithmic understandability. Building secure ML systems is important research and something we in the security community should continue to do.
There is no such thing as a pure ML system. Every ML system is a hybrid of ML software and traditional software. And while ML systems bring new risks that we haven’t previously encountered, we need to recognize that the majority of attacks against these systems aren’t going to target the ML part. Security is only as strong as the weakest link. As bad as ML security is right now, it will improve as the science improves. And from then on, as in cryptography, the weakest link will be in the software surrounding the ML system.
This essay originally appeared in the May 2020 issue of IEEE Computer. I forgot to reprint it here.
Register your project for Coolest Projects 2023 now
Post Syndicated from Helen Gardner original https://www.raspberrypi.org/blog/register-for-coolest-projects-2023/
Young creators, it’s time to share your ideas with the world! Registration for Coolest Projects is now open.
Coolest Projects is an online showcase celebrating all young people who create with digital technology. From today, Monday 6 February, young people can register their projects on the Coolest Projects website. Registered projects will be part of the online showcase gallery, for people all over the world to see.
By entering your digital tech creations into Coolest Projects, you’ll have the chance to get personalised feedback about your project, represent your country in the online showcase, and get fun, limited-edition swag. Your project could even be selected as a favourite by our very special VIP judges.
What you need to know about Coolest Projects
Coolest Projects is an online celebration of young digital tech creators worldwide, their skills, and their wonderful creative ideas. We welcome all kinds of projects, from big to small, beginner to advanced, and work in progress to completed creation.
Here’s what you need to know:
- Coolest Projects is all online and completely free
- All digital technology projects are welcome, from very first projects to advanced builds, and they don’t have to be complete
- Young creators up to age 18 from anywhere in the world can take part individually or in teams of up to five friends
- Projects can be registered in one of six categories: Scratch, games, web, mobile apps, hardware, and advanced programming
- Registration is now open and closes on 26 April 2023
- All creators, mentors, volunteers, teachers, parents, and supporters are invited to the special celebration livestream on 6 June 2023
Five steps to taking part in Coolest Projects
- Imagine your idea for a project
- Choose your project category
- Gather a group of friends or work by yourself to make your project
- Register the project in a few clicks to share it in the showcase gallery
- Explore the other projects from around the world in the showcase gallery, and join the community at the special celebration livestream
If you’d like help with your idea or project, take a look at our free, step-by-step Coolest Projects workbook and coding project guides. You can also get inspired by all the creations in the 2022 showcase gallery.
You are also very welcome to register a tech project you’ve already made and want to share with the world this year.
We offer free resources to help mentors and parents support young people through the process of taking part in Coolest Projects, from imagining ideas, to creating projects, to registration.
There are loads more announcements to come, so make sure to subscribe to the Coolest Projects newsletter to be the first to find out about this year’s VIP judges, limited-edition digital swag, and much more.
The post Register your project for Coolest Projects 2023 now appeared first on Raspberry Pi.
Отчет на мандата ми като народен представител
Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4018
48-мото Народно събрание беше разпуснато. Работата му продължи малко повече от 4 месеца, което не е достатъчно за реална законодателна дейност. Поради това Народното събрание прие само 46 закона, 14 от които са ратификации на споразумения, т.е. реално 32 закона за приети. От тях съществени (а не „козметични“, гасящи някой текущ пожар или просто транспониране на директиви) изменения има само в Изборния кодекс, Закона за горите, Закона за кадастъра и имотния регистър, Закона за енергетиката, Закона за устройство на територията, закона, с който въвеждаме особен управител за дружества, опериращи с нефтопродукти (напр. Лукойл), Закона за българския жестов език и измененията, свързани със сините карти (за да бъде по-малко бюрократична процедурата по наемане на висококвалифицирани кадри от трети страни).
Личният ми отчет в рамките на тези 4 месеца включва следното (детайли има на сайта на НС). Законодателната ми дейност включваше:
- На първия работен ден на Народното събрание внесохме редица законопроекти, като изготвените с мое водещо участие бяха Закона за електронното управление, Закона за движението по пътищата (електронно връчване, отпадане на стикери и син талон и др.), Закона за обществените поръчки (за повече отворени данни за поръчките). По законопроекта за сините карти имах принос на по-ранен етап, но в парламента го движеше изцяло Надежда Йорданова. Нищо от това (с изключение на сините карти) не беше припознато като приоритет и не стигна до приемане в зала. Дневният ред го определят председателят и мнозинството. Ако бяха стигнали до зала, вероятно щяха да минат (в комисии някои от тези предложения минаха).
- Внесох изменения в Закона за електронната търговия, за да уредим идентифицирането на тролски ферми в социалните мрежи, както и възможността за оспорване на решенията на модератори пред трета страна.
- По Изборния кодекс и де факто премахването на машинното гласуване, внесохме наш законопроект за повече прозрачност на процеса, вкл. достъп до изходния код за по-дълъг период от време и по-широк кръг лица, както и предложения между четенията (за преброителни центрове), а в крайна сметка и предложения в зала (напр. срока, в който ЦИК да направи експеримент с новата хартия за машините, което предстои да разберем дали ще се окаже проблем). Участвах в дебата в пленарна зала, като опитах да оборя внушенията на „хартиената коалиция“, и да обясня защо машинното гласуване всъщност е сигурно. И че няма „кодове“. Знаем как свърши това, но предстои да видим на изборите дали твърденията за повишена избирателна активност ще са реалност и дали няма да има хаос в изборната нощ.
- По Закона за кадастъра и имотния регистър направих редица предложения, част от които бяха приети – за електронизация на процеса по вписване, отпадане на документа с печат за платена такса, отпадане на удостоверения и гарантиране на интегритета на данните. Измененията влизат в сила след доста време, за да може Агенция по вписванията да си надгради системите.
- Подготвих и изменения в Закона за пътищата, с които да се премахне олигопола на текущите посредници на винетки (само два на брой, през които минават всички други продавачи на винетки), както и за получаване на известния при изтичаща винетка и при съставен фиш. ГЕРБ и ДПС не подкрепиха либерализирането на продажбата на винетки, но по останалите предложения имаше внесени текстове от повечето други групи и обединения законопроект беше подкрепен от всички
- Предложих, заедно с Надежда Йорданова, изменения в антикорупционния закон, за пълна електронизация на декларациите за имущество и интереси, както и публикуване на всички данни в отворен формат. Предложихме и анализ на антикорупционния риск, като при установен висок риск, да се „включат“ новите разследващи функции. Напр. „висок риск“ е ако братовчед на министър печели обществена поръчка в подчинена на министъра агенция.
- Електронната трудова книжка, проект за която внесохме, мина само на първо четене в комисия, но изглежда има широка подкрепа, вкл. от бизнес асоциациите, и би трябвало в следващ парламент, който се задържи малко повече, да мине.
- Внесохме заедно с Васил Пандов от ПП изменения в Закона за здравето, с които да уредим няколко неща, като моето участие беше в достъпа до данни от други регистри на Националната здравноинформационна система, подпечатването на всички електронни документи с времеви печат (за да няма възможност за промени пост-фактум), удостоверяване на присъствие по електронен път, за да се избегне разпечатването и съхранението на хартия на електронни документи. Предложих и новата личната карта („с чип“) да може да се използва за потвърждаване на присъствие и съгласие за здравни и здравноосигурителни цели.
- В закона за лицата, подаващи сигнали (whistleblowers) във всичките му варианти внесох предложения за полу-анонимно подаване на сигнали, като личните данни на подателите се криптират с ключ на съда и могат да се де-анонимизират с решение на съда. Това не беше подкрепено, за съжаление поради неразбиране как би функционирало и нежелание на колегите да разберат (стигнехме до по-остър тон с председателя на правна комисия на заседанието, от което все още липсва стенограма)
- Електронните ваучери за храна не минаха на първо четене, защото ГЕРБ, ДПС и БСП бяха против. „Какво ѝ е на хартията“, както каза един колега. Електронните ваучери се предвиждаше да съществуват паралелно с хартиените за дълго време, за да свикнат хората. Имаме готов обновен законопроект за следващия път. И на въпроса „ама това ли е най-важното“ – отговорът е „не, не е“, но е постижимо сравнително лесно, както и синия талон, и е срамота да не се направи, тъй като ще намали разходите на участниците (търговци и работодатели) и ще улесни хората.
Малко електронни неща минаха, но направихме много заявки и те се сблъскаха с „искахме, ама нямахме желание“ от страна на мнозинството.
Зададох и доста въпроси на министри, като ето някои от тях:
- Въпрос до МВР за започналата по мое време оптимизация на регистрацията на автомобили в КАТ (отговорът – подготвени са изменения на наредба)
- Въпрос до МЕУ за прогрес по електронната идентификация и до МВР относно отказа им да предоставят данни от регистри на МВР за мобилното приложение. По тази важна според мен тема проведох и няколко срещи, като съм обобщил ситуацията в друга публикация.
- Въпрос до министъра на здравеопазването за липсващи отворени данни. В отговор министърът се ангажира да публикуват редица масиви от данни, които съм поискал във въпроса, като прави уточнение, че на портала за отворени данни не могат да се качват данни в момента (заради изтекла поддръжка)
- Няколко съвместни въпроса с Алекс Дунчев от ПП относно електронните търгове за дървесина с цел повече прозрачност и намаляване на корупцията в процеса
- Въпрос до МРРБ за комисионните от продажба на винетки, които отиват в националните доставчици на услуги – по около 20 милиона годишно. Използвах отговора за да мотивирам законодателното предложение за либерализиране на продажбата на винетки и за законово ограничаване на комисионните („такси за услуга по разпространение“).
- Въпроси до МРРБ за проверките на пътната маркировка, с незадоволителен отговор – за пътната маркировка съм писал преди много години и за съжаление няма особен прогрес.
- Въпрос до министъра на здравеопазването за нещо много техническо – програмни интерфейси, но имащо отражение в реалния живот – когато лекар или фармацевт търсят електронно направление или електронна рецепта, това да може да става само по идентификатор на пациента (и времеви период), а да не е нужно да се посочва конкретна дата на издаване, или пък идентификационен номер на документ. Това би улеснило много процеса и не би застрашило личните данни, тъй като тези справки се правят от вече идентифициран лекар/фармацевт.
- Въпрос до външния министъротносно дипломатическата реакция на обявяването на Христо Грозев за издирване в Русия. (Изпратих въпроса няколко часа след самата новина, но тъй като беше почивен ден, той беше получен във Външно на първия работен.)
- Въпрос до министъра на финансите за информационната страница за въвеждане на еврото и дали тя предвижда презентиране на прогреса – напр. дали неприетия от този парламент Кодекс за застраховането (заради частни интереси) ще блокира влизането в еврозоната
- Въпрос към МВР относно центъра за безопасен интернет, който подпомага дейността на МВР за борба и превенция на престъпления, свързани с експлоатация на деца, но не получава никакво финансиране от държавата. МВР казва „да, много ни е полезен, но нямаме пари“
Парламентарната активност не винаги води до резултат, но е задължителна, ако искаме по всички тези теми да има резултат в обозримо бъдеще. Смятам, че с тази активност, допринесох за работата на това Народно събрание.
Материалът Отчет на мандата ми като народен представител е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Kernel prepatch 6.2-rc7
Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/922285/
The 6.2-rc7 kernel prepatch is out for
testing.
So the 6.2 rc releases are continuing to be fairly small and
controlled, to the point where normally I’d just say that this is
the last rc. But since I’ve stated multiple times that I’ll do an
rc8 due to the holiday start of the release, that’s what I’ll do.
How to Add Virtual Media to a Supermicro Server via HTML5 iKVM Web IPMI Interface
Post Syndicated from Eric Smith original https://www.servethehome.com/how-to-add-virtual-media-to-a-supermicro-server-via-html5-ikvm-web-ipmi-interface/
If your Supermicro IPMI HTML5 iKVM virtual media menu option is greyed out, we show you how to remotely mount ISOs on the platform
The post How to Add Virtual Media to a Supermicro Server via HTML5 iKVM Web IPMI Interface appeared first on ServeTheHome.
Comic for 2023.02.06 – Lied To You
Post Syndicated from Explosm.net original https://explosm.net/comics/lied-to-you
New Cyanide and Happiness Comic
Electron Color
Post Syndicated from original https://xkcd.com/2734/
Comic for 2023.02.05 – Pet Store
Post Syndicated from Explosm.net original https://explosm.net/comics/pet-store
New Cyanide and Happiness Comic
Guide DDR DDR2 DDR3 DDR4 and DDR5 Bandwidth by Generation
Post Syndicated from Eric Smith original https://www.servethehome.com/guide-ddr-ddr2-ddr3-ddr4-and-ddr5-bandwidth-by-generation/
We have a quick guide with the memory bandwidth in GB/s and MT/s for common server DDR, DDR2, DDR3, DDR4, and DDR5 speeds
The post Guide DDR DDR2 DDR3 DDR4 and DDR5 Bandwidth by Generation appeared first on ServeTheHome.
Funkiest CD player ever? Technics SL-DZ1200
Post Syndicated from Techmoan original https://www.youtube.com/watch?v=BfID_ZpHC5k
Седмицата (30 януари – 4 февруари)
Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/
„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)
И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!
С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.
Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.
Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.
И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.
Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?
Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.
За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.
За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.
Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.
Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.
Седмицата (30 януари – 4 февруари)
Post Syndicated from Боряна Телбис original https://www.toest.bg/sedmitsata-30-yanuari-4-fevruari/
„Тоест“ стана на 5 години и това е повод да се нанесе в нов дом, който му приляга чудесно на натюрела, така да се каже. Освен че новият сайт е красив и функционален, е и бърз, и умен. (Препоръчвам забавления с търсачката, защото намира всичко на мига.)
И за да не останете с впечатлението, че тук се държи само на външния вид, ще кажа, че новите дрехи продължават да обличат старата идея и основна причина за съществуването на „Тоест“ – не да се съобщава какво става, а да се обяснява какво следва от станалото. Последното е много изтощително и трудоемко – без това да ви звучи като оплакване – и е радостно, че „Тоест“ има подкрепата ви през всички тези години. Та, честит рожден ден, „Тоест“!
С честитенето на празници и поводи е свързан първият текст на Екатерина Петрова в новата рубрика „От дума на дума“. Всъщност съвсем в контекста на пълния с малки и големи празници януари и с петия рожден ден на „Тоест“ е разнищването на думата „честит“, за която може и да си мислите, че знаете откъде идва, но е добре да си припомняме, че малко са съвсем сигурните неща в този живот.
Едно от тях е приключването на 48-мото Народно събрание, предизвестяващо подготовката за нови извънредни парламентарни избори, пети поред за последните две години. В анализа си „Имаше такъв парламент. Защо?“ Емилия Милчева обобщава какво свърши или по-точно какво не свърши последният парламент. Всички помним връщането на хартиената бюлетина в играта.
Това, което няма да запомним, е приемането на механизъм за разследване на главния прокурор – защото не се случи. Народните представители отхвърлиха на първо четене два законопроекта (на БСП и на „Демократична България“) за изменения и допълнения на Закона за защита от домашното насилие. Междувременно научихме за поредното убийство на млада жена, за което е заподозрян мъжът, с когото е имала връзка. Човек наистина започва да се чуди защо имаше такъв парламент. Повече за работата на 48-мото Народно събрание – в текста на Емилия Милчева.
И макар че българските народни представители се чудиха известно време дали ще е „удобно“ да се предостави военна помощ на Украйна, Владимир Путин, изглежда, вече е взел окончателно решение да нарича своята „военна операция“ в Украйна война.
Това е само малък детайл от текста на Йоанна Елми, обобщаващ и анализиращ сведения от различни проучвания на реалните нагласи по отношение на войната в руското общество. Съпоставяйки различни данни в свое изследване, специалисти от Института Open Minds се опитват да отговорят на един от съществените въпроси, възникнали покрай войната: чия е тя – на Путин или на целия руски народ?
Ако питате така нашумелия напоследък изкуствен интелект ChatGPT чия е войната в Украйна, ще ви обясни, че тя се води между украинското правителство и проруски сепаратисти в Донецк и Луганск, както и че много държави и организации наричат Русия „агресор“ по отношение на Украйна, но реалната позиция на Руската федерация в този „конфликт“ е по-скоро въпрос на международни спорове и интерпретации. Иначе, сигурно ChatGPT не е никак лош инструмент.
За последните новости покрай него ни разказва малко по-подробно Михаил Ангелов в своите „Научни новини“. Освен за изкуствен интелект, в тазседмичната му селекция на най-вълнуващите вести от научния свят се говори и за нови антибиотици, за биотехнологии и биоразнообразие. Последното идва в контекста на сведения за много нови видове растения и животни, открити през 2022 г. Сега, след като сме ги открили, няма да е лошо и да ги запазим.
За финал ви запазих ревюто на Севда Семер за книгата „Танцуващите мечки“ на Витолд Шабловски (изд. „Парадокс“, 2020). В нея полският репортер описва пътуванията си в България, Куба, Албания и Грузия, използвайки като свързваща нишка метафората с танцуващите мечки.
Този разказ се фокусира върху хората, свикнали да живеят в диктатура и несвобода, както и върху опита им да заживеят в демокрация. Нещо като мечките, служили цял живот на стопаните си и накрая приключващи пътя си в резервата в Белица, без да са много сигурни какво точно трябва да правят. Севда Семер го описва доста добре, затова не пропускайте нейния текст в рубриката „На второ четене“.
Приятно първо, второ и колкото четения искате. „Тоест“ е за това – да се чете.
Научни новини: ChatGPT, медицина, биотехнологии и биоразнообразие
Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-chatgpt-meditsina-biotehnologii-i-bioraznoobrazie/
Изкуствен интелект
Въпреки че е достъпен само от три месеца, чатботът ChatGPT предизвиква много вълнения. Достъпът до програмата бе сравнително ограничен, но вече всеки, склонен да сподели имейла и телефона си с разработчиците, може да се възползва от способностите му.
Потенциалът е усетен бързо от предприемчиви ученици и студенти, които го използват като помощник при писането на домашни. Едно от първите съобщения за това идва от Университета на Северен Мичиган, където преподавател по философия се е усъмнил в есе, много по-добро от останалите. След разговор със студента става ясно, че есето е генерирано от ChatGPT. Притеснителното е, че ако студентът не си беше признал, преподавателят е щял да бъде принуден да приеме есето, защото няма преки доказателства, че то не е авторско.
След този случай в академичните среди в САЩ започва обсъждане как да се справят с новото предизвикателство. Редица средни училища забраняват достъпа до програмата през училищната мрежа и устройства, но тази мярка лесно се заобикаля от технически грамотните ученици. Поради това висшите учебни заведения са се спрели на промени в структурата на заданията и оценяването им. Освен ограничаване на домашните работи, преподавателите търсят нови похвати, които по-адекватно ще оценяват способността на студентите за критично мислене.
Бяха публикувани и някои сензационни новини, че програмата успешно е преминала редица изпити, сред които за получаване на лекарски права и юридическа правоспособност, както и по MBA. Въпреки че работите са със средни оценки, това повдига въпроси не само за възможностите на софтуера, но и за структурата на изпитите и за потенциални промени в тях.
Очаквано, започна публикуването и на програми, които се опитват да определят дали даден текст е генериран от ChatGPT. Една от тях е GPTZero, разработена от 22-годишния студент от Принстън Едуард Тиан. Вече е достъпен и сходен софтуер от създателите на ChatGPT. В това своеобразно състезание е много трудно някой да вземе превес и обикновено балансът на силите клони към „атакуващия“.
Продуктът се разработва от компанията OpenAI – нестопанско дружество, сред чиито съоснователи e Илън Мъск. Нейна разработка е и алгоритъмът художник DALL·E, който разбуни духовете в артистичните среди и даде повод за дискусии на тема етика, трудово и авторско право. Вече се среща „съавторство“ между AI продукти под формата на илюстрирани книги, в които рисунките са дело на MidJourney, а текстът – на ChatGPT.
Въпреки че някои експерти не смятат технологията за заплаха, тъй като не може да предостави цитати и задълбочени познания по повечето теми, трябва да се има предвид, че тя все още прави първите си стъпки. Следващите версии ще са обучени с още по-обширни набори от данни и ще се възползват от напредъка в разработката на нови алгоритми и хардуер. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че инвестициите в този тип компании тепърва ще нарастват. OpenAI вече обявиха, че са получили ново финансиране от Microsoft в размер на няколко милиарда долара.
Медицина
Терапия на тумори
Това е област, която се развива постоянно и често в нея се прилагат методи от авангарда на научния прогрес. Един от тях е излагането на пациентите на умъртвени туморни клетки с цел активиране на имунната система и атакуване на злокачествените образувания. За да се подобри ефикасността на терапията, е предложен нов подход.
При него, вместо да се умъртвят, клетките се модифицират в две посоки: да отделят вещества, които убиват туморните клетки и променят микросредата им, и същевременно да бъдат по-разпознаваеми за имунната система, за да улеснят работата ѝ. Този метод се възползва от свойството на туморните клетки да се привличат. След като се въведат в пациента, терапевтичните клетки (както ги наричат авторите) могат да се придвижат до необходимото място и да действат локално.
Поради активирането на естествения имунитет изследователите смятат, че терапевтичните клетки могат да се използват и като ваксина. За да изпълнят тази цел, в тях се вмъква механизъм за самоунищожение. След като обучат имунната система да ги разпознава, те могат да бъдат дезактивирани и премахнати от тялото. Моделът води до подобрена прогноза при т.нар. хуманизирани мишки, в които има клетки от различни човешки тъкани с цел средата да се приближи до имунната ни система.
Изследването е интересно и заради преките приложения, до които може да доведе, и заради подхода за използване на клетки от пациента, превърнати в терапевтично средство с помощта на няколко паралелни генетични модификации.
Антидепресанти
Съвременната медицина разчита все повече на тях – за периода от 1998 до 2018 г. броят на рецептите в Англия се е увеличил три пъти. Сред най-често предписваните медикаменти са т.нар. СИРС (селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин, SSRI), които увеличават количеството на серотонин в мозъка. В повечето случаи страничните ефекти от тях не са съществени, но има и такива, които могат да окажат значително влияние върху състоянието на пациента.
Един от най-често срещаните е апатията, която донякъде е следствие от метода на действие на антидепресантите – намаляват силата на отрицателните емоции, но потискат и позитивните. Ново изследване на екипи от Кеймбриджкия и Копенхагенския университет върху ефекта на СИРС при здрави доброволци показва възможна причина за това. Участниците са били разделени в две групи и за период от средно 26 дни са приемали или медикамент, или плацебо. В проучването чрез въпросници, когнитивни задачи и физиологични изследвания са проследени много параметри.
В двете групи не са открити разлики в когнитивните функции, свързани с паметта и емоциите, но при прилагане на тест, предназначен да проследи отговора на позитивни и отрицателни стимули, е установено понижение на реакцията към награди, което според авторите е механизмът, отключващ чувството за апатия. Така се повдига въпросът за начина на прилагане на тези медикаменти и се дава поле за бъдещи изследвания относно метода им на действие.
Широкото предписание на антидепресантите може да има и други неочаквани последствия. Австралийски екип наскоро показа, че те улесняват бактериите в придобиването на устойчивост на антибиотици.
Описани са два механизъма, работещи в синхрон. Вследствие на медикаментите бактериите (E. coli) започват да отделят повече активни форми на кислорода, които вредят на клетъчните компоненти. Това повишава еволюционния натиск и възможността за възникване на мутации. Бактериите са започнали да произвеждат и повече протеини, отговорни за изхвърляне на антибиотици от клетките.
Само по себе си това вече е проблем, но учените са забелязали и повишена възможност за хоризонтален генетичен трансфер, особено характерен за преноса на устойчивост на антибиотици при бактериите. Това е предаването на генетичен материал от един организъм на друг, който не е потомък на първия. При бактериите най-често става чрез поглъщане на генетичен материал от средата (трансформация) или чрез конюгация, при която между двете клетки се създава временна връзка за обмяна на генетична информация.
Няма значение дали приемате медикаменти, или не, защото те се отделят с урината и се натрупват в отпадните системи, откъдето може да попаднат в по-широкия воден цикъл и да доведат до промени и в по-висши водни организми, например риби.
Расте скептицизмът към широкото прилагане на антидепресантите и най-вече на СИРС. Той е повдигнат от един актуален и широко коментиран метаанализ, поставящ под съмнение добре приетата концепция за връзка между понижените нива на серотонина и депресивните състояния. Заключението от обобщението на 12 предишни изследвания и метаанализи е, че за момента няма убедителна информация, потвърждаваща серотониновата хипотеза. Едно от мненията на авторите е, че този нов поглед може да помогне при пациенти, които са приели, че състоянието им се дължи единствено на химичен дисбаланс, и не включват в лечението си други похвати, например психотерапия.
Въпреки това експертите съветват пациентите да не вземат самостоятелни решения, а да се консултират със своите лекари и да следят внимателно протичането на терапията си.
Нови антибиотици
Веществото албицидин се произвежда от патогена по захарната тръстика Xanthomonas albilineans. В средата на 80-те години на ХХ век учени са установили, че албицидинът има антибиотично действие, но и досега то не се прилага в медицината. Една от причините е непълното разбиране на начина му на действие.
Използвайки напредъка в криоелектронната микроскопия, която ни позволява да видим как молекулите взаимодействат една с друга, група учени от центъра „Джон Инес“ в Англия е установила как албицидинът се вмъква между молекулата на ДНК и ензима ДНК-топоизомераза, пречейки на функционалността му. Това откритие дава път за въвеждане на антибиотика в набора медикаменти на лекарите, като особено обещаващо е приложението му при устойчиви E. coli и S. aureus поради новия му метод на действие.
Биотехнологии в животновъдството
В края на 2021 г. беше публикувана разработка, в която с помощта на CRISPR е насочен полът на потомството при мишки. Използвана е двукомпонентна система – едната част в майката, а другата в бащата, като в зависимост от желания пол на потомството е вмъкната в X или в Y хромозомата. Когато двете части се съберат в зиготата, развитието ѝ спира още в съвсем начален стадий, няколко дни след оплождането.
Изненадващ страничен ефект е и компенсацията в големината на котилото, получено от животни, които са генетично редактирани. Математически се очакват около 50% по-малко бебета, но в експеримента се наблюдава намаление средно с 35%. Научният принос е висок, но приложението в животновъдството предизвиква още по-голям интерес.
Тъй като яйценосещите породи кокошки не са подходящи за производство на месо, почти веднага след излюпването си биват умъртвявани милиони мъжки пилета годишно. За предотвратяването на тази спорна практика вече има решения, сред които тестването на яйцата, но то е скъпо и не е широко използвано.
Като алтернатива израелската компания Huminn Poultry предлага кокошката „Голда“. Технологията не е публикувана в научни журнали и не е напълно ясно как е реализирана, но от достъпната информация изглежда, че е следван сходен подход като при мишките: използва се особеността на птиците, при които мъжкият носи две еднакви полови хромозоми (ZZ), а женската – различни (ZW).
Редакцията се прилага единствено при женски кокошки. След кръстосване с петел те снасят яйца, от които могат да се излюпят само женски индивиди, защото тези с мъжки зиготи не са фертилни. Тъй като Z хромозомата идва от петел, който не е генетично редактиран, в получените кокошки липсват всякакви следи от генетични редакции и техните яйца могат да се пуснат свободно в търговската мрежа, без да са обект на регулации.
Това е добра новина за индустрията предвид предложението на Европейската комисия да се спре практиката за умъртвяване на мъжки пилета, следващо забраните от началото на миналата година в Германия и Франция.
Биоразнообразие
Масовото измиране на динозаврите е добре известен период от историята на планетата ни. Доскоро се смяташе, че освен него е имало още четири такива събития, но вече е известно още едно, настъпило преди около 550 млн. години в eдиакарския период. То е довело до изчезването на около 80% от съществуващите видове, които са били сред първите по-сложни многоклетъчни организми.
За съжаление, е трудно да се направят пълни заключения, тъй като телата им не са имали твърди обвивки и не са оставили много фосили. Според геоложките данни океаните са загубили значително количество кислород и са оцелели само организмите, адаптирани за живот в такава среда. Това променя и концепцията, че живеем в периода на шестото измиране – най-вероятно процесите, причинени от човешката дейност, протичащи в момента, ще бъдат преименувани на седмо масово измиране.
И въпреки това природата продължава да ни изненадва с места с изключително биологично разнообразие и с видове, които до момента не са описани.
В боливийски природен парк са открити 35 вида риби, които може да са непознати за учените. Обследването е правено в продължение на четири години и са описани над 300 вида риби, два пъти повече от известните до момента в този парк. Сред тях има и представители на четири рода, които досега не са срещани в Боливия, както и такива от слабо представени родове. Освен че е добра новина за биоразнообразието на планетата, откриването на нов вид е изключително вълнуващо.
През 2022 г. имаше новини за доста нови растения и животни. Повечето са от ареали с по-голямо биологично разнообразие, а откритията са разпръснати по целия свят. Едно от тях е тропическото дърво Uvariopsis dicaprio, носещо името на Леонардо ди Каприо и открито в Камерун. От САЩ е многоножката Nannaria swiftae, наречена на Тейлър Суифт. В Италия са описани няколко вида скорпиони, а в Черна гора – големият гол охлюв Limax pseudocinereoniger. Интересен обзор със снимков материал може да бъде видян в Discover Wildlife.
Предполага се, че на земята има почти 9 млн. вида живи организми, от които са описани само малко над 1 млн. Природата все още крие безброй изненади и от нас зависи да ги открием и съхраним.
Заглавно изображение: Микроскопска снимка на царевичен зародиш, 100х увеличение. Източник: Berkshire Community College Bioscience Image Library / Flickr
Веднъж-дваж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните скорошни новини от различни сфери на науката и ще обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.
Научни новини: ChatGPT, медицина, биотехнологии и биоразнообразие
Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-chatgpt-meditsina-biotehnologii-i-bioraznoobrazie/
Изкуствен интелект
Въпреки че е достъпен само от три месеца, чатботът ChatGPT предизвиква много вълнения. Достъпът до програмата бе сравнително ограничен, но вече всеки, склонен да сподели имейла и телефона си с разработчиците, може да се възползва от способностите му.
Потенциалът е усетен бързо от предприемчиви ученици и студенти, които го използват като помощник при писането на домашни. Едно от първите съобщения за това идва от Университета на Северен Мичиган, където преподавател по философия се е усъмнил в есе, много по-добро от останалите. След разговор със студента става ясно, че есето е генерирано от ChatGPT. Притеснителното е, че ако студентът не си беше признал, преподавателят е щял да бъде принуден да приеме есето, защото няма преки доказателства, че то не е авторско.
След този случай в академичните среди в САЩ започва обсъждане как да се справят с новото предизвикателство. Редица средни училища забраняват достъпа до програмата през училищната мрежа и устройства, но тази мярка лесно се заобикаля от технически грамотните ученици. Поради това висшите учебни заведения са се спрели на промени в структурата на заданията и оценяването им. Освен ограничаване на домашните работи, преподавалите търсят нови похвати, които по-адекватно ще оценяват способността на студентите за критично мислене.
Бяха публикувани и някои сензационни новини, че програмата успешно е преминала редица изпити, сред които за получаване на лекарски права и юридическа правоспособност, както и по MBA. Въпреки че работите са със средни оценки, това повдига въпроси не само за възможностите на софтуера, но и за структурата на изпитите и за потенциални промени в тях.
Очаквано, започна публикуването и на програми, които се опитват да определят дали даден текст е генериран от ChatGPT. Една от тях е GPTZero, разработена от 22-годишния студент от Принстън Едуард Тиан. Вече е достъпен и сходен софтуер от създателите на ChatGPT. В това своеобразно състезание е много трудно някой да вземе превес и обикновено балансът на силите клони към „атакуващия“.
Продуктът се разработва от компанията OpenAI – нестопанско дружество, сред чиито съоснователи e Илън Мъск. Нейна разработка е и алгоритъмът художник DALL·E, който разбуни духовете в артистичните среди и даде повод за дискусии на тема етика, трудово и авторско право. Вече се среща „съавторство“ между AI продукти под формата на илюстрирани книги, в които рисунките са дело на MidJourney, а текстът – на ChatGPT.
Въпреки че някои експерти не смятат технологията за заплаха, тъй като не може да предостави цитати и задълбочени познания по повечето теми, трябва да се има предвид, че тя все още прави първите си стъпки. Следващите версии ще са обучени с още по-обширни набори от данни и ще се възползват от напредъка в разработката на нови алгоритми и хардуер. Не трябва да се пренебрегва и фактът, че инвестициите в този тип компании тепърва ще нарастват. OpenAI вече обявиха, че са получили ново финансиране от Microsoft в размер на няколко милиарда долара.
Медицина
Терапия на тумори
Това е област, която се развива постоянно и често в нея се прилагат методи от авангарда на научния прогрес. Един от тях е излагането на пациентите на умъртвени туморни клетки с цел активиране на имунната система и атакуване на злокачествените образувания. За да се подобри ефикасността на терапията, е предложен нов подход.
При него, вместо да се умъртвят, клетките се модифицират в две посоки: да отделят вещества, които убиват туморните клетки и променят микросредата им, и същевременно да бъдат по-разпознаваеми за имунната система, за да улеснят работата ѝ. Този метод се възползва от свойството на туморните клетки да се привличат. След като се въведат в пациента, терапевтичните клетки (както ги наричат авторите) могат да се придвижат до необходимото място и да действат локално.
Поради активирането на естествения имунитет изследователите смятат, че терапевтичните клетки могат да се използват и като ваксина. За да изпълнят тази цел, в тях се вмъква механизъм за самоунищожение. След като обучат имунната система да ги разпознава, те могат да бъдат дезактивирани и премахнати от тялото. Моделът води до подобрена прогноза при т.нар. хуманизирани мишки, в които има клетки от различни човешки тъкани с цел средата да се приближи до имунната ни система.
Изследването е интересно и заради преките приложения, до които може да доведе, и заради подхода за използване на клетки от пациента, превърнати в терапевтично средство с помощта на няколко паралелни генетични модификации.
Антидепресанти
Съвременната медицина разчита все повече на тях – за периода от 1998 до 2018 г. броят на рецептите в Англия се е увеличил три пъти. Сред най-често предписваните медикаменти са т.нар. СИРС (селективни инхибитори на реабсорбцията на серотонин, SSRI), които увеличават количеството на серотонин в мозъка. В повечето случаи страничните ефекти от тях не са съществени, но има и такива, които могат да окажат значително влияние върху състоянието на пациента.
Един от най-често срещаните е апатията, която донякъде е следствие от метода на действие на антидепресантите – намаляват силата на отрицателните емоции, но потискат и позитивните. Ново изследване на екипи от Кеймбриджкия и Копенхагенския университет върху ефекта на СИРС при здрави доброволци показва възможна причина за това. Участниците са били разделени в две групи и за период от средно 26 дни са приемали или медикамент, или плацебо. В проучването чрез въпросници, когнитивни задачи и физиологични изследвания са проследени много параметри.
В двете групи не са открити разлики в когнитивните функции, свързани с паметта и емоциите, но при прилагане на тест, предназначен да проследи отговора на позитивни и отрицателни стимули, е установено понижение на реакцията към награди, което според авторите е механизмът, отключващ чувството за апатия. Така се повдига въпросът за начина на прилагане на тези медикаменти и се дава поле за бъдещи изследвания относно метода им на действие.
Широкото предписание на антидепресантите може да има и други неочаквани последствия. Австралийски екип наскоро показа, че те улесняват бактериите в придобиването на устойчивост на антибиотици.
Описани са два механизъма, работещи в синхрон. Вследствие на медикаментите бактериите (E. coli) започват да отделят повече активни форми на кислорода, които вредят на клетъчните компоненти. Това повишава еволюционния натиск и възможността за възникване на мутации. Бактериите са започнали да произвеждат и повече протеини, отговорни за изхвърляне на антибиотици от клетките.
Само по себе си това вече е проблем, но учените са забелязали и повишена възможност за хоризонтален генетичен трансфер, особено характерен за преноса на устойчивост на антибиотици при бактериите. Това е предаването на генетичен материал от един организъм на друг, който не е потомък на първия. При бактериите най-често става чрез поглъщане на генетичен материал от средата (трансформация) или чрез конюгация, при която между двете клетки се създава временна връзка за обмяна на генетична информация.
Няма значение дали приемате медикаменти, или не, защото те се отделят с урината и се натрупват в отпадните системи, откъдето може да попаднат в по-широкия воден цикъл и да доведат до промени и в по-висши водни организми, например риби.
Расте скептицизмът към широкото прилагане на антидепресантите и най-вече на СИРС. Той е повдигнат от един актуален и широко коментиран метаанализ, поставящ под съмнение добре приетата концепция за връзка между понижените нива на серотонина и депресивните състояния. Заключението от обобщението на 12 предишни изследвания и метаанализи е, че за момента няма убедителна информация, потвърждаваща серотониновата хипотеза. Едно от мненията на авторите е, че този нов поглед може да помогне при пациенти, които са приели, че състоянието им се дължи единствено на химичен дисбаланс, и не включват в лечението си други похвати, например психотерапия.
Въпреки това експертите съветват пациентите да не вземат самостоятелни решения, а да се консултират със своите лекари и да следят внимателно протичането на терапията си.
Нови антибиотици
Веществото албицидин се произвежда от патогена по захарната тръстика Xanthomonas albilineans. В средата на 80-те години на ХХ век учени са установили, че албицидинът има антибиотично действие, но и досега то не се прилага в медицината. Една от причините е непълното разбиране на начина му на действие.
Използвайки напредъка в криоелектронната микроскопия, която ни позволява да видим как молекулите взаимодействат една с друга, група учени от центъра „Джон Инес“ в Англия е установила как албицидинът се вмъква между молекулата на ДНК и ензима ДНК-топоизомераза, пречейки на функционалността му. Това откритие дава път за въвеждане на антибиотика в набора медикаменти на лекарите, като особено обещаващо е приложението му при устойчиви E. coli и S. aureus поради новия му метод на действие.
Биотехнологии в животновъдството
В края на 2021 г. беше публикувана разработка, в която с помощта на CRISPR е насочен полът на потомството при мишки. Използвана е двукомпонентна система – едната част в майката, а другата в бащата, като в зависимост от желания пол на потомството е вмъкната в X или в Y хромозомата. Когато двете части се съберат в зиготата, развитието ѝ спира още в съвсем начален стадий, няколко дни след оплождането.
Изненадващ страничен ефект е и компенсацията в големината на котилото, получено от животни, които са генетично редактирани. Математически се очакват около 50% по-малко бебета, но в експеримента се наблюдава намаление средно с 35%. Научният принос е висок, но приложението в животновъдството предизвиква още по-голям интерес.
Тъй като яйценосещите породи кокошки не са подходящи за производство на месо, почти веднага след излюпването си биват умъртвявани милиони мъжки пилетата годишно. За предотвратяването на тази спорна практика вече има решения, сред които тестването на яйцата, но то е скъпо и не е широко използвано.
Като алтернатива израелската компания Huminn Poultry предлага кокошката „Голда“. Технологията не е публикувана в научни журнали и не е напълно ясно как е реализирана, но от достъпната информация изглежда, че е следван сходен подход като при мишките: използва се особеността на птиците, при които мъжкият носи две еднакви полови хромозоми (ZZ), а женската – различни (ZW).
Редакцията се прилага единствено при женски кокошки. След кръстосване с петел те снасят яйца, от които могат да се излюпят само женски индивиди, защото тези с мъжки зиготи не са фертилни. Тъй като Z хромозомата идва от петел, който не е генетично редактиран, в получените кокошки липсват всякакви следи от генетични редакции и техните яйца могат да се пуснат свободно в търговската мрежа, без да са обект на регулации.
Това е добра новина за индустрията предвид предложението на Европейската комисия да се спре практиката за умъртвяване на мъжки пилета, следващо забраните от началото на миналата година в Германия и Франция.
Биоразнообразие
Масовото измиране на динозаврите е добре известен период от историята на планетата ни. Доскоро се смяташе, че освен него е имало още четири такива събития, но вече е известно още едно, настъпило преди около 550 млн. години в eдиакарския период. То е довело до изчезването на около 80% от съществуващите видове, които са били сред първите по-сложни многоклетъчни организми.
За съжаление, е трудно да се направят пълни заключения, тъй като телата им не са имали твърди обвивки и не са оставили много фосили. Според геоложките данни океаните са загубили значително количество кислород и са оцелели само организмите, адаптирани за живот в такава среда. Това променя и концепцията, че живеем в периода на шестото измиране – най-вероятно процесите, причинени от човешката дейност, протичащи в момента, ще бъдат преименувани на седмо масово измиране.
И въпреки това природата продължава да ни изненадва с места с изключително биологично разнообразие и с видове, които до момента не са описани.
В боливийски природен парк са открити 35 вида риби, които може да са непознати за учените. Обследването е правено в продължение на четири години и са описани над 300 вида риби, два пъти повече от известните до момента в този парк. Сред тях има и представители на четири рода, които досега не са срещани в Боливия, както и такива от слабо представени родове. Освен че е добра новина за биоразнообразието на планетата, откриването на нов вид е изключително вълнуващо.
През 2022 г. имаше новини за доста нови растения и животни. Повечето са от ареали с по-голямо биологично разнообразие, а откритията са разпръснати по целия свят. Едно от тях е тропическото дърво Uvariopsis dicaprio, носещо името на Леонардо ди Каприо и открито в Камерун. От САЩ е многоножката Nannaria swiftae, наречена на Тейлър Суифт. В Италия са описани няколко вида скорпиони, а в Черна гора – големият гол охлюв Limax pseudocinereoniger. Интересен обзор със снимков материал може да бъде видян в Discover Wildlife.
Предполага се, че на земята има почти 9 млн. вида живи организми, от които са описани само малко над 1 млн. Природата все още крие безброй изненади и от нас зависи да ги открием и съхраним.
Веднъж-дваж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ще ни представя най-интересните скорошни новини от различни сфери на науката и ще обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.
На второ четене: „Танцуващите мечки“
Post Syndicated from Севда Семер original https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-tantsuvashtite-mechki/
„Танцуващите мечки“ от Витолд Шабловски
превод от полски Милена Милева, изд. „Парадокс“, 2020
Стана рано, отрежа си хлебче, запаря си чай, седя си и си казвам: „Исусе Христе, защо ме остави да доживея такива времена? Защо очернят нашето гълъбче Сталин?“
Ама после си мисля: „Я си спомни, Таня, колко е страдал Сталин заради хората. И заради теб не си е дояждал, не си е доспивал.“ И тогава взимам медала с лика на Сталин, който получих, като се пенсионирах. Галя си го, гълъбчето, по мустаците и някак ми олеква.
Това е един от разговорите, които полският репортер Витолд Шабловски преразказва след пътуванията си в места като България, Куба, Албания и Грузия. Той пише за какви ли не ситуации. Таня от Гори нарича Сталин своето гълъбче. В Белград са кръстили обиколката по следите на осъдения за престъпления срещу човечеството Радован Караджич „Попарт Радован“. Гандалф е жена в Полша, която работи в Селцето на хобитите – изобретателен начин да се привлекат туристи в иначе замрялото село. Когато деца, чели книгите, недоволстват заради фактологически неточности, отговорът е: „Аз книгата не съм я чела, защото ходихме на кино да гледаме филма. За да четеш, трябва да обичаш да го правиш. Аз не обичам. Но от киното бях много доволна.“
Читателят опитва да се ориентира в този постсоц сюрреализъм, но това не е много лесно. Трудно е да се обяснят тези ситуации с инструментите на разума; не знам доколко е възможно да се разберат на интелектуално ниво.
За да се опита да помогне на читателя, Витолд Шабловски разгръща една метафора, която тече като свързваща нишка през цялата книга и дава заглавието ѝ: така наречените танцуващи мечки.
Когато България влиза в Европейския съюз, тази традиция става незаконна, а мечките се изземват. Построяват им парк край Белица, ограден от електрическа мрежа – невъзможно е да бъдат пуснати изцяло на свобода, понеже от малки са живели с хората и им липсват умения за оцеляване в дивото. Един своеобразен изход от робството. Авторът започва книгата си с думите, че и той се чувства в подобна лаборатория за свобода: след тоталитаризма държавите се опитват да се научат на демокрация, но
както старите навици на дресираните мечки трудно отмират, така и за хората не е лесно да се справят без диктатори.
Години по-късно мечките в парка край Белица продължават да „танцуват“, когато до тях се доближат хора. Или пък просто когато са в стрес. За тях това са били движения, свързани със сладости, алкохол, внимание. Все още очакват да ги получат. По същия начин, казва Шабловски, посттоталитарните хора продължават да изпълняват същите движения, с които са свикнали в миналото си. Така той обяснява случките, на които се натъква по време на пътуванията си, и странния когнитивен дисонанс на
внезапно освободения човек, който не успява да назове режима като зло и изпитва липсата му.
Затова и всяка глава от втората част на книгата, пълна с кратки истории и диалози от пътуванията му, започва с цитат за танцуващите мечки.
В първата част авторът се среща както с дресьори, така и с хората, които работят в парка край Белица. Традицията на танцуващите мечки има дълга история – чак от Древния Рим. Били са популярни и през средните векове, а и до днес в някои части на света. Практиките на „обучение“ са свързани с огромна болка за животното. Слагат мечката на сгорещена повърхност, докато не се изправи на задни лапи и не започне да прави ситни стъпки заради болката. С много повторения мечките се научават да „танцуват“. Давали са им алкохол, за да бъдат кротки (на което е трябвало да ги отучат в парка). Зъбите им са били избивани от малки, а на най-чувствителната част от тялото – носа им – е поставяна халка, чрез която са били управлявани с болезнени подръпвания.
Очевидно е защо всичко това трябва да бъде прекратено. Но доколко е важен контекстът, когато разискваме подобни практики от миналото? Труден въпрос. От една страна, всичко това е било законно. Дългата традиция на ромите, които често са отраствали с мечката на брат, баща или чичо, преди самите те да поемат занаята в свои ръце, също е фактор. А какво се случва, когато вземеш работата на някого след 20 години?
Как да се отговори с достатъчно чувствителност на критиките, че месечната издръжка на една мечка в парка е по-голяма от тази на цяло семейство в близкото село?
Няма еднозначни отговори. Друг момент в книгата е расисткото отношение към ромите, които са се издържали по този начин. Удобно се забравя кой им е давал пари, както и че в транзакцията, която прави този занаят изобщо възможен, е имало и втори пълноценен участник. Авторът всъщност не използва думата „роми“, а обидни названия, на което също може да се гледа като остатък от миналото. Не разбрах напълно леко ехидните му коментари, че Фондация „Четири лапи“ се издържа от дарения – не виждам нищо лошо в подкрепата на граждански правозащитни организации. Тези неща бяха трудни за преглъщане, както и превръщането на мечките в една метафора – не бихме били съгласни, ако нашата болка се преобразува в реторическа фигура, за да се разкаже нещо трето.
И все пак всичко разказано в книгата е част и от миналото, и от настоящето ни. Лично за мен разказът съдържаше изненади – научих много и за природата на мечките. Не знаех, че майката на мечето го води на потока и му показва как да държи лапите си, за да лови риба. Че мечките също си имат занаяти, които се предават през поколенията, също като при хората. Не знаех и колко сложни номера всъщност са могли да изпълняват – и до каква степен са разбирали нюанси в езика при команди. Не знаех за силата на връзката със семействата, при които са живели. Връзка, която при някои е била изключително тежка и травматична – като случая с мечока Добри, останал сляп след побой от бившия си стопанин. Един ден мъжът го посещава в парка, а директорът разказва за срещата.
И изведнъж, след няколко години в Белица, Добри чу гласа му.
Застина.
Легна на тревата.
Покри с лапи муцуната си, сякаш се молеше за нещо.
Ушите му щръкнаха.
Циганинът му викаше, размахваше ръце, разиграваше театър. Плачеше, наричаше Добри „дете мое“, „мече мое“, „сърце мое“. А Добри лежеше на тревата, хванал с лапи муцуната си и наострил уши. Лежеше и не мърдаше.
Може би е пресилено да се твърди, че историята на тези мечки е метафора за човека в годините на Прехода. Но тя все пак е част от историята на Прехода.
Авторът говори за тези големи процеси през човешката (и мечешката) гледна точка. Какво са му казали на стоп, какво мисли една бездомна жена за равенството, как демокрацията се е отразила на ромите мечкари. Фокусът е поставен върху маргиналните хора. А към въпросите, които техните истории пораждат, авторът подхожда с огромно уважение: позволява им да бъдат зададени, без прибързано да им отговаря.
Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Парадокс“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
На второ четене: „Танцуващите мечки“
Post Syndicated from Севда Семер original https://www.toest.bg/na-vtoro-chetene-tantsuvashtite-mechki/
„Танцуващите мечки“ от Витолд Шабловски
превод от полски Милена Милева, изд. „Парадокс“, 2020
Стана рано, отрежа си хлебче, запаря си чай, седя си и си казвам: „Исусе Христе, защо ме остави да доживея такива времена? Защо очернят нашето гълъбче Сталин?“
Ама после си мисля: „Я си спомни, Таня, колко е страдал Сталин заради хората. И заради теб не си е дояждал, не си е доспивал.“ И тогава взимам медала с лика на Сталин, който получих, като се пенсионирах. Галя си го, гълъбчето, по мустаците и някак ми олеква.
Това е един от разговорите, които полският репортер Витолд Шабловски преразказва след пътуванията си в места като България, Куба, Албания и Грузия. Той пише за какви ли не ситуации. Таня от Гори нарича Сталин своето гълъбче. В Белград са кръстили обиколката по следите на осъдения за престъпления срещу човечеството Радован Караджич „Попарт Радован“. Гандалф е жена в Полша, която работи в Селцето на хобитите – изобретателен начин да се привлекат туристи в иначе замрялото село. Когато деца, чели книгите, недоволстват заради фактологически неточности, отговорът е: „Аз книгата не съм я чела, защото ходихме на кино да гледаме филма. За да четеш, трябва да обичаш да го правиш. Аз не обичам. Но от киното бях много доволна.“
Читателят опитва да се ориентира в този постсоц сюрреализъм, но това не е много лесно. Трудно е да се обяснят тези ситуации с инструментите на разума; не знам доколко е възможно да се разберат на интелектуално ниво.
За да се опита да помогне на читателя, Витолд Шабловски разгръща една метафора, която тече като свързваща нишка през цялата книга и дава заглавието ѝ: така наречените танцуващи мечки.
Когато България влиза в Европейския съюз, тази традиция става незаконна, а мечките се изземват. Построяват им парк край Белица, ограден от електрическа мрежа – невъзможно е да бъдат пуснати изцяло на свобода, понеже от малки са живели с хората и им липсват умения за оцеляване в дивото. Един своеобразен изход от робството. Авторът започва книгата си с думите, че и той се чувства в подобна лаборатория за свобода: след тоталитаризма държавите се опитват да се научат на демокрация, но
както старите навици на дресираните мечки трудно отмират, така и за хората не е лесно да се справят без диктатори.
Години по-късно мечките в парка край Белица продължават да „танцуват“, когато до тях се доближат хора. Или пък просто когато са в стрес. За тях това са били движения, свързани със сладости, алкохол, внимание. Все още очакват да ги получат. По същия начин, казва Шабловски, посттоталитарните хора продължават да изпълняват същите движения, с които са свикнали в миналото си. Така той обяснява случките, на които се натъква по време на пътуванията си, и странния когнитивен дисонанс на
внезапно освободения човек, който не успява да назове режима като зло и изпитва липсата му.
Затова и всяка глава от втората част на книгата, пълна с кратки истории и диалози от пътуванията му, започва с цитат за танцуващите мечки.
В първата част авторът се среща както с дресьори, така и с хората, които работят в парка край Белица. Традицията на танцуващите мечки има дълга история – чак от Древния Рим. Били са популярни и през средните векове, а и до днес в някои части на света. Практиките на „обучение“ са свързани с огромна болка за животното. Слагат мечката на сгорещена повърхност, докато не се изправи на задни лапи и не започне да прави ситни стъпки заради болката. С много повторения мечките се научават да „танцуват“. Давали са им алкохол, за да бъдат кротки (на което е трябвало да ги отучат в парка). Зъбите им са били избивани от малки, а на най-чувствителната част от тялото – носа им – е поставяна халка, чрез която са били управлявани с болезнени подръпвания.
Очевидно е защо всичко това трябва да бъде прекратено. Но доколко е важен контекстът, когато разискваме подобни практики от миналото? Труден въпрос. От една страна, всичко това е било законно. Дългата традиция на ромите, които често са отраствали с мечката на брат, баща или чичо, преди самите те да поемат занаята в свои ръце, също е фактор. А какво се случва, когато вземеш работата на някого след 20 години?
Как да се отговори с достатъчно чувствителност на критиките, че месечната издръжка на една мечка в парка е по-голяма от тази на цяло семейство в близкото село?
Няма еднозначни отговори. Друг момент в книгата е расисткото отношение към ромите, които са се издържали по този начин. Удобно се забравя кой им е давал пари, както и че в транзакцията, която прави този занаят изобщо възможен, е имало и втори пълноценен участник. Авторът всъщност не използва думата „роми“, а обидни названия, на което също може да се гледа като остатък от миналото. Не разбрах напълно леко ехидните му коментари, че Фондация „Четири лапи“ се издържа от дарения – не виждам нищо лошо в подкрепата на граждански правозащитни организации. Тези неща бяха трудни за преглъщане, както и превръщането на мечките в една метафора – не бихме били съгласни, ако нашата болка се преобразува в реторическа фигура, за да се разкаже нещо трето.
И все пак всичко разказано в книгата е част и от миналото, и от настоящето ни. Лично за мен разказът съдържаше изненади – научих много и за природата на мечките. Не знаех, че майката на мечето го води на потока и му показва как да държи лапите си, за да лови риба. Че мечките също си имат занаяти, които се предават през поколенията, също като при хората. Не знаех и колко сложни номера всъщност са могли да изпълняват – и до каква степен са разбирали нюанси в езика при команди. Не знаех за силата на връзката със семействата, при които са живели. Връзка, която при някои е била изключително тежка и травматична – като случая с мечока Добри, останал сляп след побой от бившия си стопанин. Един ден мъжът го посещава в парка, а директорът разказва за срещата.
И изведнъж, след няколко години в Белица, Добри чу гласа му.
Застина.
Легна на тревата.
Покри с лапи муцуната си, сякаш се молеше за нещо.
Ушите му щръкнаха.
Циганинът му викаше, размахваше ръце, разиграваше театър. Плачеше, наричаше Добри „дете мое“, „мече мое“, „сърце мое“. А Добри лежеше на тревата, хванал с лапи муцуната си и наострил уши. Лежеше и не мърдаше.
Може би е пресилено да се твърди, че историята на тези мечки е метафора за човека в годините на Прехода. Но тя все пак е част от историята на Прехода.
Авторът говори за тези големи процеси през човешката (и мечешката) гледна точка. Какво са му казали на стоп, какво мисли една бездомна жена за равенството, как демокрацията се е отразила на ромите мечкари. Фокусът е поставен върху маргиналните хора. А към въпросите, които техните истории пораждат, авторът подхожда с огромно уважение: позволява им да бъдат зададени, без прибързано да им отговаря.
Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Парадокс“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
Comic for 2023.02.04 – Kid’s Drawing
Post Syndicated from Explosm.net original https://explosm.net/comics/kids-drawing
New Cyanide and Happiness Comic
Friday Squid Blogging: Studying the Colossal Squid
Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2023/02/friday-squid-blogging-studying-the-colossal-squid.html
A survey of giant squid science.
As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.
Read my blog posting guidelines here.
Quick Restoration through Replacing the Root Volumes of Amazon EC2 instances
Post Syndicated from Sheila Busser original https://aws.amazon.com/blogs/compute/quick-restoration-through-replacing-the-root-volumes-of-amazon-ec2/
This blog post is written by Katja-Maja Krödel, IoT Specialist Solutions Architect, and Benjamin Meyer, Senior Solutions Architect, Game Tech.
Customers use Amazon Elastic Compute Cloud (Amazon EC2) instances to develop, deploy, and test applications. To use those instances most effectively, customers have expressed the need to set back their instance to a previous state within minutes or even seconds. They want to find a quick and automated way to manage setting back their instances at scale.
The feature of replacing Root Volumes of Amazon EC2 instances enables customers to replace the root volumes of running EC2 instances to a specific snapshot or its launch state. Without stopping the instance, this allows customers to fix issues while retaining the instance store data, networking, and AWS Identity and Access Management (IAM) configuration. Customers can resume their operations with their instance store data intact. This works for all virtualized EC2 instances and bare metal EC2 Mac instances today.
In this post, we show you how to design your architecture for automated Root Volume Replacement using this Amazon EC2 feature. We start with the automated snapshot creation, continue with automatically replacing the root volume, and finish with how to keep your environment clean after your replacement job succeeds.
What is Root Volume Replacement?
Amazon EC2 enables customers to replace the root Amazon Elastic Block Store (Amazon EBS) volume for an instance without stopping the instance to which it’s attached. An Amazon EBS root volume is replaced to the launch state, or any snapshot taken from the EBS volume itself. This allows issues to be fixed, such as root volume corruption or guest OS networking errors. Replacing the root volume of an instance includes the following steps:
- A new EBS volume is created from a previously taken snapshot or the launch state
- Reboot of the instance
- While rebooting, the current root volume is detached and the new root volume is attached
The previous EBS root volume isn’t deleted and can be attached to an instance for later investigation of the volume. If replacing to a different state of the EBS than the launch state, then a snapshot of the current root volume is used.
An example use case is a continuous integration/continuous deployment (CI/CD) System that builds on EC2 instances to build artifacts. Within this system, you could alter the installed tools on the host and may cause failing builds on the same machine. To prevent any unclean builds, the introduced architecture is used to clean up the machine by replacing the root volume to a previously known good state. This is especially interesting for EC2 Mac Instances, as their Dedicated Host won’t undergo the scrubbing process, and the instance is more quickly restored than launching a fresh EC2 Mac instance on the same host.
Overview
The feature of replacing Root Volumes was introduced in April 2021 and has just been <TBD> extended to work for Bare Metal EC2 Mac Instances. This means that EC2 Mac Instances are included. If you want to reset an EC2 instance to a previously known good state, then you can create Snapshots of your EBS volumes. To reset the root volume to its launch state, no snapshot is needed. For non-root volumes, you can use these Snapshots to create new EBS volumes, and then attach those to your instance as well as detach them. To automate the process of replacing your root volume not only once, but also in a repeatable manner, we’re introducing you to an architecture that can fully-automate this process.
In the case that you use a snapshot to create a new root volume, you must take a new snapshot of that volume to be able to get back to that state later on. You can’t use a snapshot of a different volume to restore to, which is the reason that the architecture includes the automatic snapshot creation of a fresh root volume.
The architecture is built in three steps:
- Automation of Snapshot Creation for new EBS volumes
- Automation of replacing your Root Volume
- Preparation of the environment for the next Root Volume Replacement
The following diagram illustrates the architecture of this solution.
In the next sections, we go through these concepts to design the automatic Root Volume Replacement Task.
Automation of Snapshot Creation for new EBS volumes
The figure above illustrates the architecture for automatically creating a snapshot of an existing EBS volume. In this architecture, we focus on the automation of creating a snapshot whenever a new EBS root volume is created.
Amazon EventBridge is used to invoke an AWS Lambda function on an emitted createVolume event. For automated reaction to the event, you can add a rule to the EventBridge which will forward the event to an AWS Lambda function whenever a new EBS volume is created. The rule within EventBridge looks like this:
{
"source": ["aws.ec2"],
"detail-type": ["EBS Volume Notification"],
"detail": {
"event": ["createVolume"]
}
}
An example event is emitted when an EBS root volume is created, which will then invoke the Lambda function to look like this:
{
"version": "0",
"id": "01234567-0123-0123-0123-012345678901",
"detail-type": "EBS Volume Notification",
"source": "aws.ec2",
"account": "012345678901",
"time": "yyyy-mm-ddThh:mm:ssZ",
"region": "us-east-1",
"resources": [
"arn:aws:ec2:us-east-1:012345678901:volume/vol-01234567"
],
"detail": {
"result": "available",
"cause": "",
"event": "createVolume",
"request-id": "01234567-0123-0123-0123-0123456789ab"
}
}
The code of the function uses the resource ARN within the received event and requests resource details about the EBS volume from the Amazon EC2 APIs. Since the event doesn’t include information if it’s a root volume, then you must verify this using the Amazon EC2 API.
The following is a summary of the tasks of the Lambda function:
- Extract the EBS ARN from the EventBridge Event
- Verify that it’s a root volume of an EC2 Instance
- Call the Amazon EC2 API
create-snapshotto create a snapshot of the root volume and add a tagreplace-snapshot=true
Then, the tag is used to clean up the environment and get rid of snapshots that aren’t needed.
As an alternative, you can emit your own event to EventBridge. This can be used to automatically create snapshots to which you can restore your volume. Instead of reacting to the createVolume event, you can use a customized approach for this architecture.
Automation of replacing your Root Volume
The figure above illustrates the procedure of replacing the EBS root volume. It starts with the event, which is created through the AWS Command Line Interface (AWS CLI), console, or usage of the API. This leads to creating a new volume from a snapshot or using the initial launch state. The EC2 instance is rebooted, and during that time the old root volume is detached and a new volume gets attached as the root volume.
To invoke the create-replace-root-volume-task, you can call the Amazon EC2 API with the following AWS CLI command:
aws ec2 create-replace-root-volume-task --instance-id <value> --snapshot <value> --tag-specifications ResourceType=string,Tags=[{Key=replaced-volume,Value=true}]If you want to restore to launch state, then omit the --snapshot parameter:
aws ec2 create-replace-root-volume-task --instance-id <value> --tag-specifications ResourceType=string,Tags=[{Key=delete-volume,Value=true}]After running this command, AWS will create a new EBS volume, add the tag to the old EBS replaced-volume=true, restart your instance, and attach the new volume to the instance as the root volume. The tag is used later to detect old root volumes and clean up the environment.
If this is combined with the earlier explained automation, then the automation will immediately take a snapshot from the new EBS volume. A restore operation can only be done to a snapshot of the current EBS root volume. Therefore, if no snapshot is taken from the freshly restored EBS volume, then no restore operation is possible except the restore to launch state.
Preparation of the Environment for the next Root Volume Replacement
After the task is completed, the old root volume isn’t removed. Additionally, snapshots of previous root volumes can’t be used to restore current root volumes. To clean up your environment, you can schedule a Lambda function which does the following steps:
- Delete detached EBS volumes with the tag
delete-volume=true - Delete snapshots with the tag
replace-snapshot=true, which aren’t associated with an existing EBS volume
Conclusion
In this post, we described an architecture to quickly restore EC2 instances through Root Volume Replacement. The feature of replacing Root Volumes of Amazon EC2 instances, now including Bare Metal EC2 Mac instances, enables customers to replace the root volumes of running EC2 instances to a specific snapshot or its launch state. Customers can resume their operations with their instance store data intact. We’ve split the process of doing this in an automated and quick manner into three steps: Create a snapshot, run the replacement task, and reset your environment to be prepared for a following replacement task. If you want to learn more about this feature, then see the Announcement of replacing Root Volumes, as well as the documentation for this feature. <TBD Announcement Bare Metal>