Архитектурата и властта – предизборно

Post Syndicated from Анета Василева original https://toest.bg/arhitekturata-i-vlastta-predizborno/

След по-малко от месец предстоят поредните парламентарни избори в България, този път комбинирани. Архитектурата обикновено е само мизансцен на предизборния разговор у нас – той се провежда в безлични заседателни зали, размятат се интериори на спални, дизайн на легла и скандални нощни шкафчета, както и еленски рога в ловни резиденции. Най-много някой да се сети да възпали отново темата за комунистическите паметници. Или да хвърли малко яйца по бившия Партиен дом.

Архитектурата обаче може да каже много повече за властта, която я поръчва и обитава. А също така и за обществото, което избира тази власт. Но как?

За този текст съм избрала три архитектурни епизода, които ще разкажа последователно.

Изложбата

Килната Бранденбургска врата, залят в червено Мавзолей на Георги Димитров, обърнат наопаки бивш Партиен дом, задраскан от голямо синьо-червено петно. Едрите живописни платна свеждат шаблонната архитектура на властта до геометрични абстракции.

Това е изложбата „Сградите в нас“, специално замислена за пространствата на софийската галерия „Структура“, по думите на автора Иво Бистрички и кураторката Мария Василева. Нас, хората, ни няма обаче в изложбата – всички места на картините са тотално обезлюдени. Ние сме отвън, наблюдаваме платната и се опитваме да разпознаем кои са сградите и защо им се случва точно това. Очевидно е желанието да се покажат отчуждението на съвременния човек и деформираният начин, по който индивидът общува с властта чрез пространствата. А какво става, ако и пространствата са деформирани?





Работното заглавие на изложбата, споделя Бистрички, е било „Власт“. Всъщност именно избраните сгради са най-интересни за един архитект. Защо точно тези, беше първият въпрос, който си зададохме, когато група архитекти влязохме в галерията. Виждаме всъщност купчина туристически атракции – Триумфалната арка в Париж, Партенона в Атина, Капитолия във Вашингтон, Бранденбургската врата в Берлин и някакъв софийски соц. Все места, обичайно гъмжащи от хора, но тук пусти и без детайл, безадресни.

Още нещо – търсени са сгради с отчетлив неокласицистичен език, с ордери, арки, колонади. Усещането за тоталитаризъм е много силно. Всяка от тези картини може да служи за корица на ново издание на „1984“, но всъщност не всички пространства са тоталитарни от архитектурно-историческа гледна точка. Забавното е, че неокласиката е любим стил както на енциклопедистите от епохата на Просвещението (заради идеалите на републикански Рим примерно), така и на диктаторите от XX век (Хитлер и неговата мечта за нов Берлин – Welthauptstadt Germania, или „Световна столица Германия“). Неокласиката е едновременно изразно средство на социалистическия реализъм и символ на красотата за съвременните британски консерватори, като покойния сър Роджър Скрутън. Всъщност най-подходящият архитектурен стил за размисли върху отношенията на човека с властта.

Инсталацията

Темата на националните павилиони на Архитектурното биенале във Венеция през 2014 г. беше Absorbing Modernity 1914–2014. Инсталацията в немския павилион беше перфектната метафора за разказване на историята чрез пространство.

Макет в мащаб 1:1 на изящната модернистична вила (бунгало) на западногерманския канцлер от 1964 г. (т.нар. Kanzlerbungalow в Бон) беше буквално вписан във фашистката неокласическа архитектура на немския национален павилион, реконструиран през 1938 г. Видни от пръв поглед бяха разликите в пропорциите, далеч по-скромните, но пък щедри пространства, усещането за отвореност, достъпност и човешки мащаб на бунгалото.

„Ще научите много повече за мен от тази сграда, отколкото от която и да е моя политическа реч“, казва канцлер Лудвиг Ерхарт, който поръчва сградата на архитект Сеп Руф и е нейният пръв наемател. През последвалите години – до обединението на Германия – това е мястото, където западногерманските канцлери живеят, забавляват се и посрещат чуждестранни дипломатически делегации. Това е представителната дневна на ФРГ, която присъства всяка вечер по телевизията. Следвоенният модернизъм като символ на демокрацията.




Концертната зала

Именно затова е много важен архитектурният образ, с който властта решава да се припознае по принцип.

През септември 2021 г. се проведе затворен концерт на руския диригент Валерий Гергиев в зала „България“ под патронажа на Румен и Десислава Радеви с цел набиране на средства за нова музикална зала на България. Инициативата на Фондация „Богария“ е промотирана от 2017 г. като възвишена кауза „градеж на нова филхармония в центъра на София“, на „нов, великолепен Храм на духа“ – основание и източник на заслужена „радост и гордост на днешните и бъдещите поколения на Отечеството“. Новата зала трябва да е „нищо по-малко от величествена, нищо по-малко от великолепна“, твърдят патетично инициаторите в специалния сайт за проекта. Оказва се, че в представите си за новата филхармония те се вдъхновяват от „немодернистичните, класически линии в архитектурата“, от „изяществото – като онова на филхармонията в Барселона“, от „великолепието – като на базиликата „Сакре Кьор“ в Париж“.

Българският президент например живее също в тип модернистично бунгало – вила „Калина“ в Бояна, но от онзи регионален, неонационален модернизъм на късния соц. Вярно, далеч не е толкова отворено и достъпно като демонстративната немска вила от 1964 г., но все пак е сграда с отчетливо модерен език. Интересно тогава дали той осъзнава с какъв архитектурен консерватизъм се е забъркал с публичната си подкрепа за иначе достойната за уважение инициатива за нова концертна зала в София?

Също така е много интересно на чисто хипотетично ниво каква нова сграда би поръчал следващият президент на България за резиденция на властта. Какъв би бил идеалният архитектурен символ на политическата власт в България днес? Неокласически консерватизъм, постмодерна еклектика, прогресивен модернизъм или просто националистически хибрид? И тогава пак ще анализираме властта и обществото, което избира тази власт.

Заглавна снимка: От изложбата „Сградите в нас“ на Иво Бистрички © Галерия „Структура“

Източник

Има сделка, няма сделка

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ima-sdelka-nyama-sdelka/

Националният план за възстановяване и устойчивост, променен и допълнен и от служебния кабинет, най-сетне заминава за одобрение в Европейската комисия. След огромно закъснение и множество редакции. И на фона на енергийна криза и увеличаване на цената на енергоносителите. В Плана има две възможни дати за затваряне на въглищните централи – първоначално беше записана 2038 г., но след натиск от синдикатите беше добавена и 2040 г.

Според Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства,

посочената дата за затваряне на въглищните централи в България е индикативна

и подлежи на одобрение от парламента. Но вече зададена, тя става част от националния план за декарбонизация и дава увереност, че ще получим компенсаторни механизми, както и спокойствие на хората от въглищните региони в страната, че ще им бъде предложена алтернативна заетост.

Във финалния вариант на Плана са включени 59 проекта – с 13 повече, отколкото в априлската версия, и 46 реформи. Добавена от служебния кабинет реформа е създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“ в Източномаришкия басейн. Основната му задача ще бъде рекултивация на земите около въглищните мини и подготовка за реализацията на нови проекти. За преминаване към икономика без въглеродни емисии и за откриване на нови работни места в региона са предвидени 1,7 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход. Но плащанията са свързани с реализация на заложените в плана реформи. Има реформи – има пари, няма реформи – няма пари.

Вицепремиерът Пеканов обяви, че се очаква тези общо 12,9 млрд. лв. евросредства от Зелената сделка да генерират още над 8,1 млрд. лв. инвестиции. Служебното правителство започва веднага преговори и дискусии с ЕК по параметрите на Плана и стъпките, които трябва да се направят в следващите 10 години.

На финалната права, още преди Националният план да бъде изпратен в Брюксел, федерациите на миньорите и енергетиците

от КНСБ и КТ „Подкрепа“ в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ организираха протест в столицата.

Те поискаха от кабинета гаранции, че държавните мини и централа ще продължат да работят най-малко до 2040 г., а най-добре – до изчерпване на количествата от въглищни запаси в басейна. Само че такива гаранции няма кой да им даде, тъй като въглища в комплекса има за още 50–60 години при добив до 30 млн. тона годишно.

Пред „Тоест“ инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“, обяви, че са готови да посрещнат зимата и да доставят на централите въглища без ограничения. За деветте месеца от 2021 г. дружеството е завършило с печалба от 9 млн. лв. и без нито лев задължения към държавата и към фирмите.

Не в същата кондиция е държавната централа ТЕЦ „Марица-изток 2“, която завърши 2020 г. с финансова загуба от 340 млн. лв. преди данъци – със 132 млн. повече, отколкото през 2019 г., и с намаление на продажбите от 2,521 млн. мегаватчаса, или 43,6%. Към средата на на тази година централата излезе на минус с още 247 млн. лв., а задълженията ѝ се увеличиха с още 200 млн. лв. и вече надвишават 1,5 млрд. лв.

Вярно е, че тя се намира в неравнопоставено положение спрямо останалите две големи централи в комплекса „Марица-изток“. Според клаузи в договорите си с тях държавата изкупува цялото им произведено количество електроенергия на преференциални цени и поема разходите за въглеродните емисии. А тяхната цена на международните пазари продължава да расте и заплашва с фалит единствената държавна въглищна топлоелектроцентрала в България. Анализатори обясняват това движение на цената нагоре със спекулативни покупки, а стремежът към зелени политики и поставените цели пред индустриите в страните от ЕС прави парниковите квоти привлекателен пазарен актив. Което означава, че

въглеродните квоти ще продължават да бъдат търсени, а цената им ще расте.

И ще направи електроенергията от въглища непосилно скъпа както за индустрията, така и за бита. Затова на проведената в сряда онлайн среща с представители на четири дирекции от ЕК председателят на миньорската федерация на КТ „Подкрепа“ Владимир Топалов е поискал (поне през зимата) да се наложи мораториум върху плащането на квотите, които сега се търгуват по 67 евро за тон. Пред „Тоест“ синдикалистът обясни, че тази мярка ще укроти ръста на цените на електроенергията и на природния газ. В противен случай съществува реален риск централите на въглища и на газ в Европа да спрат работа. А това ще доведе до фалити на фирми, безработица и големи социални вълнения, тъй като освен бизнеса ще пострадат и много хора, които няма да могат да си платят сметките за ток и парно.

По време на срещата синдикалистът посочил още, че дата и мерки за затваряне на предприятията от въглищната индустрията трябва да се запишат в Националния план за климат и енергетика, а не в Плана за възстановяване и развитие. Топалов поискал да получи от ЕК и Докладите на агенцията за икономически анализи „Прайсуотърхаус Купърс“, която консултира българското правителството при изготвянето на териториалните планове за четирите области в България с конкретни мерки за развитието им след затваряне на въглищната индустрия. От Брюксел отказали да предоставят договорите, тъй като те са сключени с частна фирма, на която ЕК плаща за експертните съвети. И посъветвали синдикалния лидер да ги поиска от правителството ни, когато плановете бъдат одобрени.

Владимир Топалов не разбира защо в тази крайно неблагоприятна политическа конюнктура министър Пеканов бърза с предаването на Плана за възстановяване и развитие, който и без това е закъснял много. Според него не трябва да се поемат ангажименти, свързани със затварянето на мините и централите, а

да се преговаря за максимално отлагане във времето.

„Аз не знам много ли са, или са малко парите, които ще получат засегнатите региони в България. За Старозагорския регион са предвидени 1,7 млрд. лв. Ще Ви дам само един пример – за една година с около 27 млн. тона въглища, добити в „Мини Марица-изток“ централите в енергийния комплекс произвеждат общо 17 млн. мегаватчаса електроенергия, а приходите от тях са 1,7 млрд. евро при цена от 100 евро/мегаватчас. А към днешна дата тази цена е 200 евро/мегаватчас“, коментира Владимир Топалов и припомня, че от 2022 г. постепенно и битовите абонати ще трябва да се включат в либерализирания пазар на електроенергия.

Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ гледа по друг начин на средствата, които ще получи страната и регионите ни от ЕК по Зелената сделка. Те са за диверсификация на икономиката и ако бъдат използвани добре, ще подпомогнат справедливия преход. Но ако оставим централите в Източномаришкия басейн да продължат да работят както досега, няма да е далеч моментът, в който електроенергията, произвеждана от тях, ще стане непродаваема, коментира тя пред „Тоест“. Антонова прогнозира, че следващата пролет цените на енергоносителите ще се нормализират и тогава ТЕЦ „Марица-изток 2“ отново ще трябва да намали максимално мощностите си. Защото

централата може да продава на печалба единствено в екстремни ситуации като сегашната,

но те са по-скоро изключение на пазара. Не трябва да се забравя, че до 2026 г. ще изтекат и договорите на т.нар. американски централи в Източномаришкия басейн и тогава те също няма да издържат на натиска на високите цени на въглеродните квоти. Зад гърба им обаче няма да е държавата, която подпомага по различни схеми ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Чисто икономически цената на възобновяемата енергия е много по-ниска, затова не трябва да се губи повече време, а да се мисли за алтернативи и нови технологии, които да заменят въглищните. У нас отдавна няма търгове за възобновяеми енергийни източници, а законодателството не облекчава инсталирането на мощности в индустрията и бита. Не действа и пазарен принцип за инвестиране в мощности, които произвеждат електроенергия на по-ниска цена, коментира ръководителката на кампаниите в екологичната организация.

„Грийнпийс“ не е променила и отношението си към изграждането на нова ядрена централа в България, защото инвестицията е огромна, а нямаме нужда от такава огромна мощност, която при това трябва да работи постоянно. Според Антонова е далеч по-добре да се инвестира в гъвкавост, в съхранение на енергията. Бъдещето е в това да има много и малки мощности, които да обират пиковете и да създават баланс в енергийната ни система.

Франс Тимерманс, вицепрезидентът на ЕК, който отговаря за Зеления пакт, заяви в интервю пред bTV в петък, че най-важно е да се осъществи справедливият преход и да се предложи по-добро бъдеще на хората и регионите. По думите му, и България, и Нидерландия, която също се забави с представянето на своя национален план за възстановяване и развитие, са в сходна ситуация – със служебни правителства и преди избори. Той отново припомни, че

в България около 10 000 души годишно умират заради мръсния въздух.

Зам.-председателят на ЕК не вижда заплаха България да бъде лишена от средствата, предвидени в Зелената сделка. Комисията ще анализира много внимателно всяко предложение в българския план за преминаване от високовъглеродна към зелена икономика, а датата едва ли ще стане препъникамък в преговорите със следващото правителство.

Тимерманс пристигна рано сутринта в петък в страната ни, за да участва в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организирана от сайтовете Dir.bg и 3e News. И беше посрещнат от синдикатите с негови снимки, плакати с надписи като „Кой не иска да сме енергийно независими?“ и запалени свещи – намек какво очаква страната ни след закриването на въглищните централи. В този час, по ирония на съдбата, на много места в столицата не е имало ток.

По време на конференцията премиерът Стефан Янев предупреди, че с концепцията си за зелен преход Европа си поставя много високи цели, които надхвърлят възможностите на страната ни. А при сегашните цени на електроенергията на световния пазар 2038 г. не е окончателна за закриване на въглищния сектор. Тимерманс, с когото по-късно служебният премиер обсъди Плана за възстановяване и развитие, заяви пред участниците в конференцията: „Ангажирам се, че никой да не бъде изоставен и забравен.“

При старта на кампанията си в петък президентът Румен Радев заяви: „При всички положения ще защитаваме нашите въглищни централи, които в момента България няма с какво да замени. Ще направим така, че енергийният комплекс „Марица-изток“ не само да не затвори, а да се развива като енергийното сърце на България.“ Но понеже няма как правителството да изпрати националния ни план в Брюксел, без поне да информира Румен Радев за крайното си решение,

трябва да приемем думите му единствено като предизборно обещание към миньори и енергетици.

Отново в петък БНР съобщи в новините си, че през седмицата служители на ДАНС са били на проверка в двете държавни дружества – „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. От ръководството на държавната централа са заявили пред националното радио, че става дума за регулярна проверка в обекти със значение за националната сигурност; същото каза пред медията ни и изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов. Но според източниците на БНР проверката е свързана с цените на тока и сключваните договори.

В ситуацията на политическа криза и на предстоящата кампания за парламентарни и президентски избори съвсем не е изключено ръководни кадри на всякакви нива в енергийния сектор – най-корумпирания в държавата – да изпълняват поръчки на бившия премиер, с които да саботират работата на служебното правителство. И много от протестите изглеждат провокирани и организирани от собственици на бизнеси, близки до ГЕРБ, които разчитат единствено на обществените поръчки. В битката за милиардите от Зелената сделка в държава като нашата са възможни всякакви сценарии, дори най-мрачните.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов

Източник

Не ваксините, а вирусът може да доведе до репродуктивни проблеми

Post Syndicated from Лора Филева original https://toest.bg/virusyt-a-ne-vaksinite-mogat-da-dovedat-reproduktivni-problemi/

Кети* е на 35 години, има дъщеря на три години и половина. Разболява се от COVID-19 през март 2021 г., след като се заразява от детето си. Майката прекарва вируса леко, но впоследствие няколко месеца има сърцебиене.

Кети спазва основните противоепидемични мерки и смята, че възрастните хора трябва да се ваксинират, за да бъдат защитени. Сестра ѝ живее в Англия и не я е виждала от близо две години. Все още не е известно кога ще успее да пътува. На въпроса дали се е ваксинирала, Кети отговаря:

Не. Защото искам да имам второ детенце. А и лекарката така ме посъветва.

Кети, както и много други млади жени и мъже в България са изправени пред вълна от информация, която много често е пълна с полуистини и факти, примесени с митове. Тезата, че ваксината може да причини проблеми на репродуктивните органи на мъжа и на жената, е част от антиваксърската реторика не само в България, но и по света от самото начало на ваксинационната кампания.

Британско проучване от март 2021 г., цитирано от Euronews, показва, че около една четвърт от младите жени не искат да се имунизират, защото се притесняват за плодовитостта си. През юли 2021 г. търсенията в Google за безплодие, свързано с ваксините срещу COVID-19, са се увеличили с 34 900 процента.

И личната лекарка на Кети я съветва да изчака с ваксината, особено ако иска да има още деца. Обяснението – имало данни, че ваксината може да се отрази на работата на яйчниците.

В България информацията по темата е оскъдна

и поне на сайтовете на официалните институции, свързани с борбата с коронавируса, няма ясна препоръка или научно базирано становище.

В началото на август националистическата формация „Възраждане“, известна и със своята позиция срещу ваксините, публикува видео на Facebook страницата на организацията във Велико Търново. В него Елена Терзиева, която по образование е социолог, но се представя като нутриционист, цитира следната история от „редицата подадени сигнали“ от привърженици на партията:

„Млада двойка с репродуктивни проблеми, която дълго време търси път да се сдобие с детенце, отива в чуждестранна клиника да търсят решение на своите проблеми. Тъй като им се налага често да пътуват през граница, те решават да си поставят антиковид ваксина, за да не се занимават всеки път с провеждане на тестове. Когато отиват на поредното изследване, специалистите в клиниката им казват, че всичките им полови клетки са увредени и те трябва да изчакат една година, за да могат да възстановят опитите си за дете.“

Терзиева прави заключение, че ваксините все още не са изследвани достатъчно и не е ясно какъв ефект имат върху репродуктивните способности на мъжа и на жената. Видеото има над 2800 гледания.

В началото на 2021 г. Експертният съвет по акушерство и гинекология към Министерството на здравеопазването публикува кратки препоръки, според които бременните или жените, които искат да забременеят, не трябва да се ваксинират поне шест месеца преди настъпването на бременността. Краткият текст на становището не беше подкрепен с никаква референтна литература, научни източници или данни от изследване.

В същото време редица световни акушеро-гинекологични организации публикуваха препоръки точно в обратния смисъл – че на бременните и желаещите да имат деца не трябва да им бъде отказана ваксина. Повече по темата може да прочетете в анализа на Надежда Цекулова от 19 август.

Ваксините не могат да доведат до инфертилитет или стерилитет. Но вирусът, който причинява COVID-19 – SARS-CoV-2, създава проблеми не само на лигавицата на горните дихателни пътища и храносмилателната система, но засяга силно и репродуктивната система. Той атакува тестисите, води до намаляване на нивата на тестостерон, потиска със сигурност репродуктивните функции при мъжа.

Това казва имуноложката Цветелина Великова. Тя обяснява, че вирусът може да атакува яйчниците, защото там има рецептори за него, и може да потисне овулацията. „Влиянието на самия вирус върху органите е доказан. Има редица научни статии, потвърждаващи, че вирусът води до потискане на репродуктивните способности за месеци напред. Все още не се знае за колко дълго време. Истината е, че вирусът потиска репродуктивните способности на хората, а не ваксините“, допълва д-р Великова.

В свой подкаст Световната здравна организация обясни, че няма доказателства ваксините срещу COVID-19 да могат да повлияят на плодовитостта при жените и мъжете. И според Центъра за контрол и превенция на заболяванията (CDC) – една от най-авторитетните медицински организации, няма никакви данни, че имунизацията може да доведе до проблеми с репродуктивните органи. В насоки на CDC от 11 август т.г. е записано, че ваксинацията срещу COVID-19 се препоръчва за всички на възраст над 12 години, включително за жени, които се опитват да забременеят сега или може да забременеят в бъдеще, както и за техните партньори.

„Понастоящем няма доказателства, че която и да е ваксина, включително ваксината срещу COVID-19, причинява проблеми с фертилитета при жените или мъжете. Ако забременеете след първата инжекция с ваксина COVID-19, която изисква две дози (например ваксина на „Пфайзер“ или на „Модерна“), трябва да си направите втора инжекция, за да получите възможно най-голяма защита“, пише още на сайта на организацията. Тя се позовава на ​​професионални медицински организации, обслужващи хора в репродуктивна възраст, включително юноши. Според тези организации ваксинацията на жени, които биха могли да забременеят в бъдеще, е препоръчителна.

Д-р Марк Тролис, специалист по репродуктивни проблеми и професор по акушерство и гинекология в Университета на Централна Флорида, разказва в статия за медицинския сайт MDedge в края на август т.г. откъде е тръгнало твърдението, че ваксините могат да доведат до безплодие:

В същия месец на издаване на разрешението на Европейския съюз за ваксината на „Пфайзер“ (началото на 2021 г.) германският лекар Волфганг Водарг, специалист по белодробни заболявания, и британският фармаколог Майкъл Йедън, бивш научен ръководител на „Пфайзер“ и ръководител на изследванията на дихателните пътища, подават петиция до европейския здравен регулатор – Европейската агенция по лекарствата, за спиране на клиничните изпитвания и одобрението на ваксината на „Пфайзер/Байонтех“. Двамата се позовават на необосновани твърдения за стерилизация на жени, публикувани в онлайн блог, който междувременно е премахнат. Твърдението им беше, че ваксината ще предизвика образуването на антитела срещу протеин, наречен синцитин-1, който участва в образуването на плацентата при бременните, и ще доведе до безплодие.

Въпреки че синцитин-1 е важен за образуването на плацентата, той няма никаква прилика с протеина на SARS-CoV-2, с изключение на много малка аминокиселинна последователност. Експертите са единодушни, че тази прилика не е достатъчна, за да предизвика имунен отговор, водещ до женско безплодие.

В научната си статия д-р Тролис уточнява, че има ограничени данни за влошено репродуктивно здраве и плодовитост при мъжете след инфекция с вируса на COVID-19.

Няма данни ваксините да влияят негативно и на мъжкия фертилитет и качеството на спермата. Проучване на Университета в Маями сред група здрави мъже, изследвани след поставяне на първа и втора доза иРНК ваксина, показва, че няма намаляване на нито един параметър на спермата. „Тъй като ваксините съдържат иРНК, а не жив вирус, е малко вероятно ваксината да повлияе на параметрите на спермата“, се констатира в анализа.

Друг мит, част от вълната от дезинформация, е, че бременните може да се заразят от ваксината и да предадат вируса на плода си.

„Тази логика не е вярна, защото нито една от ваксините, които са на европейския пазар в момента, не съдържа жив вирус. Те съдържат само спайкпротеин, който не може да се свърже с репродуктивните органи. Това е малка част от ваксината, която остава на мястото на убождането и стига само до имунните клетки, за да развие имунен отговор“, обяснява д-р Цветелина Великова. По думите ѝ, няма никаква теоретична обосновка да се смята, че ваксините и имунният отговор, който предизвикват, ще атакуват плацентата или бебето в утробата на майката.

Последните данни от Великобритания сочат, че един от всеки шест пациенти в критично състояние, настанени в болница в страната, е бременна неваксинирана жена. Затова от Националната здравна служба на Великобритания отново отправят препоръка бременните, както и тези, които планират бременност, да се имунизират.

„Медицинският консенсус е категоричен – бременните трябва да бъдат ваксинирани. Няма никакъв риск за плода или за тях. Единственият риск е свързан с повишение на температурата в първия триместър до 12-тата седмица, но това се случва рядко и е разрешено при такива проблеми да се приема парацетамол“, завява д-р Цветелина Великова.

Тя цитира данни, според които няма повишение на случаите на неблагоприятни странични ефекти върху бременността при ваксинирани жени. Няма повишение на процента на бременностите, които не завършват благополучно вследствие на ваксинация, а напротив – тези жени са предпазени от COVID-19. „По този начин те предпазват и бебето. То остава с антитела до шест месеца след раждане, което е много голям плюс“, казва имуноложката. По думите ѝ, кърмата не може да осигури такъв брой антитела, както ваксинирането на бременната в някой от триместрите:

Антителата през кърмата се предават в ограничена степен, което оказва влияние върху носоглътката и устата на бебето и го защитават на това ниво. Но антителата, които са преминали през плацентата към бебето по време на бременността, защитават целия му организъм през първите шест месеца. Кърмата има своята роля, разбира се, но по-малка. За една жена е по-добре да се ваксинира бременна, отколкото след като роди.

* Името е променено от редакцията. Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов

Източник

Новите тимуровчета

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/novite-timurovcheta/

Отрасналите през социализма помнят т.нар. тимуровски команди, вдъхновени от книгата от 1940 г. на съветския писател Аркадий Гайдар „Тимур и неговата команда“. В романа се разказва за Тимур и приятелчетата му, които много искат да се бият на фронта. Но понеже са още деца, компенсират невъзможността да се включат във войната с вършене на добри дела за хората от града – например пренасяне на покъщнина и цепене на дърва. В България тимуровските команди, макар и незадължителни, бяха проява на политическа правилност. „Тимуровчетата“ ходеха да си говорят със самотни възрастни хора или пък почистваха междублоковите пространства.

В наши дни в страната ни също има форми на самоорганизация на деца.

За разлика от тимуровските команди, те не са инспирирани отгоре. Поне не съзнателно. И все пак са израз на официалните ценности, в които биват възпитавани младите хора. Учебните програми по литература и история, една от основните задачи на които е да формират светогледа на учениците, възпроизвеждат идеалите от националноосвободителните борби в края на ХIХ век. Тези идеали са станали толкова естествени за много поколения, че дори не се замисляме за посланията на ключови произведения. Във Вазовия текст на „Тих бял Дунав“ например Христо Ботев заплашва „с гол в ръката нож“ капитана на кораба „Радецки“. Капитанът просто си върши работата, но за един революционер от ХIХ век е достойна постъпка да заплаши невинен човек с оръжие, за да постигне целта си. И дори да го убие, както постъпва например Македонски от „Немили-недраги“ (отново на „класика на българската литература“ Иван Вазов) с един влах.

Проблемът не е в самите произведения – те носят духа на своето време. Нито в историческите събития. А в канонизираните им интерпретации, които са напълно неадекватни на съвремието. Ако сте подрастващ човек в България, какво виждате? От една страна, има минало с герои, които са проливали кръв и са жертвали живота си. От друга – настояще с нестабилна политическа система, институции, на които не може да се разчита, престъпност, която нерядко остава безнаказана. Към това се прибавят политически и медийни послания, демонизиращи едно или друго малцинство – ромите, ЛГБТИ хората, „джендъра“, бежанците, хората с психични проблеми…

И ако искате да бъдете полезни на обществото, следващата крачка е да започнете сами да раздавате справедливост.

Независимо дали действията ви са законни, или не. Та нали ако революционерите ни се бяха придържали към закона, нямаше да има националноосвободителни борби? А ако получавате и публични похвали за действията си, вместо да ви се обясни, че те са нередни, давате пример на други деца и тийнейджъри да раздават справедливост, тъй както я разбират.

През септември „Нова телевизия“ излъчи абсолютно безкритичен репортаж за едни нови „тимуровчета“, поставили си за цел… да ловят предполагаеми педофили. 17-годишният „Тимур“ кръщава инициативата си „Педофилските животи нямат значение“. Заигравката с името на движението „Животът на чернокожите има значение“ (Black Lives Matter) едва ли е случаен – пред сайта „Война и мир“ младежът с бръсната глава споделя, че се идентифицира като националист. Той представя правилните според него прояви на национализъм така:

Прояви на национализъм са почитането на българските герои, почистването на улици, доброволното записване в армията и отиването на фронта, ловът на педофили и даже спортуването, четенето на книги и абстиненцията от алкохол, цигари и наркотици – всичко, което по един или друг начин води до усъвършенстването на нацията, обществото и неговите единици, тоест индивидът като биологично същество и личност.

Дейността на групата „Педофилските животи нямат значение“ е да се примамват в сайтове за запознанства възрастни от уж 13-годишни деца. Когато отидат на среща с въпросните деца и се запътят с тях към място, където биха могли да извършат сексуални действия, се появява водачът на групата, който поставя заподозрения в педофилия „на мястото му“. Как? Като го разпитва и го подлага на разнообразни унижения, например – залива го с жълтеникава течност (може би урина), бръсне му главата… Всичко това се снима с камера и се излъчва в социални мрежи.

Пред „Нова телевизия“ младежът споделя, че целта му не е физическото унищожение на педофилите, а съсипването на живота им – публичното им дискредитиране, разбиването на семействата им. Той твърди също, че от полицията са го съветвали да пребива заловените, тъй като органите на реда били безсилни. Защото според Наказателния кодекс се санкционират само вече извършени сексуални престъпления с деца, а не намерението за тяхното извършване.

Репортажът показва младежите като герои, компенсиращи безсилието на институциите.

Не се търси мнението на експерти, като юристи, специалисти по наказателно право или правозащитници. А проблем има. И според Всеобщата декларация за правата на човека, и според Конституцията на България никой не може да бъде подлаган на унижение. А Наказателният кодекс, макар и несъвършен, се основава на определени принципи, например че не може да бъдеш наказан просто защото си мислил да направиш нещо. Склоняването на малолетни към сексуални действия, разбира се, е проблем, но криминализирането му би следвало да стане в резултат на сериозен професионален дебат, а не кампанийно, както беше с „неизбежната отбрана“.

Не след дълго медиите разпространиха похвална информация за група непълнолетни младежи от Стара Загора. Момчетата, също с бръснати глави, са заловили заподозрян в извършването на катастрофа, причинила смъртта на моторист. За тази цел те са разчитали на мрежа от познати, чрез която са стигнали до бивш собственик на колата, блъснала моториста. Той им дал координатите на човека, на когото е продал автомобила си, който пък им дал телефона на следващия собственик, тоест заподозрения. Младежите предали този номер на КАТ, след което се обадили на заподозрения. Разказват, че той сам им е казал къде се крие. Тогава събрали хайка от десетина души, заловили го и се обадили на полицията.

Всяка стъпка от тази история буди въпроси. Как хора, които продават автомобилите си, предоставят личните данни на купувачите на ученици вместо на полицията? Защо учениците решават сами да заловят заподозрения, вместо да оставят това на органите на реда? Как така заловеният първо си е признал всичко и е казал на момчетата къде се крие, а после е бягал от тях и е отричал?

Защо полицията разчита на тийнейджърски самоинициативи, вместо да си свърши работата?

Вместо това старши комисар Николай Колев, ръководител на МВР – Стара Загора, хвали момчетата и им обещава награда: „Постъпката е изключително достойна. Аз се радвам, че в нашия град расте едно поколение от младежи, които проявяват такива добродетели. Използвам случая да им благодаря за съобразителността, смелостта. […] Така че наградата, поемам ангажимент, ще бъде осигурена от министерството, което представлявам.“

Всъщност момчетата дори не са търсили медийно внимание, просто са искали да направят нещо, което смятат за правилно и полезно. Вместо добронамерено да им се покаже обаче, че в действията им има проблем, те биват героизирани. Репортерката на bTV ги нарича герои и ги пита дали се смятат за такива. Посланието на репортажа е, че такива младежи трябва да служат за пример.

Защо обаче има проблем?

Дори и несъвършено, законодателството на една демократична страна, каквато (въпреки кусурите ѝ) е България, поставя рамка на това, което бива да се прави, и го отделя от онова, което не бива. Къде е границата на чувството за справедливост, ако законите не се спазват? Кога тя прераства в омраза и саморазправа?

Ако деца и младежи подлагат на унижения и сами ловят „лошите“, за което получават похвали и награди, не е ли логично да започнат да линчуват и да екзекутират? Все в името на справедливостта. Да не забравяме, че и терористичните актове се извършват от чувство за справедливост – от сляпа вяра в някоя идеология и от убеждението, че тя стои над законите и правилата, над човешкото достойнство и човешкия живот.

Впрочем линчуването и екзекутирането от страна на младежи в името на собственото им разбиране за справедливост се практикува у нас.

Да си припомним децата, решили да прочистят пловдивския парк от връстници, които „им приличат“ на хомосексуални. Преди 13 години в София пък беше убит студентът по медицина Михаил Стоянов, а младите извършители посочили като легитимна причина за нападението срещу него това, че им е заприличал на гей.

Да се върнем отново към последните седмици. Пак в Пловдив ученик е пребит, след като е отказал да си купи от съученици учебници, защото вече си има. Аргументът за побоя над него бил, че говори „с глас на обратен“. Според побойниците е справедливо, значи, да пребиеш някого, защото от гласа му можеш да направиш предположение за сексуалната му ориентация.

Може би пак чувството за справедливост е причина за друга случка, ангажирала вниманието на медиите напоследък: първокласник е бил пет дни в кома след побой, нанесен му от седмокласничка. Като причина за агресията се сочи, че малчуганът по погрешка влязъл в женската училищна тоалетна вместо в мъжката. В дискутирането на случая от плевенското село Бреница, наречен от bTV „нелеп инцидент“, се намесват какви ли не аргументи.

Бащата на първокласника е бил уговарян от общината да не дава публичност на побоя, защото сме в предизборна кампания.

Ръководството на училището го упреква, че руши авторитета на образователната институция. Бащата бива обвиняван дори че търси справедливост, след като не живее с детето си, защото с майка му са разведени. За избягване на следващи подобни случаи се предлага първокласниците да ходят до тоалетната, която се намира в училищния двор, само с придружител.

В цялата тази говорилня на заден план остава най-важното – какви са мотивите за побоя. Седмокласничката и първокласникът са съседи, растели са и са играели заедно. Ако действително причината за неочакваната агресия от страна на тийнейджърката е влизането на момчето в женската тоалетна, вероятно според нея то е нарушило едно табу. И е решила да му даде урок… само че не си е преценила силите.

Демонизирането на мъжете, влизащи в женски тоалетни, е основен елемент от трансфобската реторика – че ако позволим на биологични мъже да се идентифицират като жени, те ще влизат в дамските тоалетни, за да тормозят сексуално „истинските жени“. Подобни аргументи се развяваха в публичното пространство покрай кампанията срещу Истанбулската конвенция. Такива послания стигат до младите хора и може да доведат до агресия, от която накрая всички да са изненадани.

Ето защо героизирането на саморазправящи се деца и тийнейджъри е изключително опасно.

Вместо да ги дават за пример, медиите, институциите, учителите, специалистите трябва да покажат защо раздаването на справедливост по собствено усмотрение е недопустимо. А с младежите трябва да се работи и да се говори – с разбиране и с търпение. Да се говори защо е важно да се спазват правилата, макар и несъвършени. Какво означава човешкото достойнство и защо всеки го притежава, включително и „лошите“. Защо не е страшно, че хората са различни, изглеждат, говорят, мислят или обичат различно. Защо насилието не е решение.

По традиция у нас причините за детската и младежката агресия се търсят в семейството. Това безспорно е по-лесно от вглеждането в проблематичността на публичните послания, които достигат до младите хора. Нямаме право да вменяваме на децата мисията да решават проблемите, с които ние, възрастните, не се справяме. И учудването и възмущението, когато го правят по начин, който е отвъд границите ни на допустимост, не ни оправдава. Никак.

Заглавна снимка: Кадър от филма „Тимур и неговата команда“ (1940)

Източник

На второ четене: „Разговорите“ от Сесар Айра

Post Syndicated from Стефан Иванов original https://toest.bg/na-vtoro-chetene-razgovorite-cesar-aira/

Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Севда Семер, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.

„Разговорите“ от Сесар Айра

превод от испански Нева Мичева, изд. „Лист“, 2018

С удоволствие продължавам линията, която Севда Семер започна с предишния текст за рубриката. Тя писа за интервютата на Йордан Радичков и за ценността на разговора. Някак се повлиях и от това, когато реших да посегна за първи път към Сесар Айра. Със сигурност няма да е и последен, защото вече се сдобих и с останалите български издания на аржентинския писател. Той има над сто книги и ще се радвам колкото може повече от тях да бъдат преведени както тази от Нева Мичева – майсторски и с прекрасен послеслов, разкриващ детайли от работата ѝ.

Романът бляскаво и разточително защитава аксиомата на Джон Дън, че „никой човек не е остров, затворен в себе си“. Необходими са срещи, близост, приятелство, дълбочина и интимност. В случая един застаряващ рентиер всяка нощ, преди да заспи, си припомня разговорите през деня с някого от близките си приятели. Те с удоволствие и свобода на мисълта нищят различни проблеми в кафенета и на богати вечери.

Във фокуса на разговора им този път е филм, който главният герой и негов приятел са гледали за разтуха вечерта по кабелната телевизия. Проблемът е, че са го гледали с не едно или две прекъсвания. Заради телефонни обаждания (включително и помежду си) и посещения до тоалетната. Интерпретациите и анализите им са главозамайващи. Покриват диапазона от рационалност до свръхинтерпретативен абсурд и от усещане за разочарование и приятелско предателство до преоткрита взаимна важност.

В един момент от основно значение се оказва това, че актьорът, играещ самотен козар в украинските планини, не е свалил личния си часовник „Ролекс“ и така разваля илюзията и разпердушинва правдоподобността. Едва към края на книгата става ясно защо това не е чак такъв проблем. Но междувременно се разиграват всевъзможни лупинги и битки на тълкувания, препирни с всякакви аргументи и доводи в една игра на стъклени перли. Играта, естествено, замира, когато достига точката, след която нищо не може да се каже. И когато е редно да се замълчи и поне за кратко всеки да остане сам със себе си.

Докато четях, непрекъснато се подсещах за легендарния текст от 1959 г. на Цветан Стоянов – „За хубавите разговори“. Там той пише:

Нищо никога не е било създадено без хубав разговор – нито съграждането на Партенона, нито събарянето на Бастилията. Дори Робинзон, когато е уреждал живота си на безлюдния остров, се е мъчел, нещастният, да се раздвоява и да беседва сам със себе си, за да може работата му да върви. 

Категорично ще се съглася.

Когато си мисля за книги, ми се случва да си представям хора, които разговарят. Често има произведения (а и хора), за които се казва, че „ни говорят“. Замислих се защо е така. И защо разговорът често е толкова труден. Дори и за експерти и виртуози като героите на Айра. Особено труден е в травматично време като сегашното. Травмата обикновено се свързва с мълчание, с обезсилване, с нещо неизговоримо, докато говоренето и разговорът – по-скоро със сила, с равенство, със свобода.

Замислих се и какво е нужно, за да го има диалога. Но не учтивата размяна на информативни и всекидневни реплики (това, което Хайдегер критично нарича Gerede, или дърдорене), а същинския разговор между двама човеци. Запитах се какви са необходимите и достатъчни условия за близост в едно дистанцирано и допълнително отдалечаващо се общество, в което има пандемия от самота и изолация още преди настъпването на другата пандемия?

Какво е нужно?

Обща или споделена ценностна и културна рамка? Може би. Взаимно познаване на контекста на другия човек? Може би. Доверие? Със сигурност. За съжаление, дълбокото любопитство и откровеното доверие са в нищета и криза. Това е споходило и идеята за цялостност и интегралност – на микро и макро човешко и социално ниво.

Тогава какво може да се направи? При това с взаимност и реципрочност, без мъченичество и жертви, без властово надмощие, без усещане за унижение, манипулация, злоупотреба или грабеж. Как може и въобще може ли да се култивира като автентична ценност нуждата от пълнокръвно и дълбинно общуване, след като господстващият цивилизационен разказ говори главно за консумация, бърз и пристрастяващ допаминов шок и безкритична повърхностност? Ако днес информацията се разпространява най-вече и най-бързо виртуално, то какво тогава е положението на реалното? И как действително общуват хората?

Атомизирането, самотата, суетата, безсънието не са само заради глобалното затопляне, политическата криза и световната здравна ситуация. Общуването може би е в стагнация и поради липса на съвпадане със себе си. Ако не си на „ти“ със себе си, то как ще си на „ти“ с другия, с живота, с работата, с кариерата, с личната и семейната си история, как ще излезеш от неудовлетвореност, тъга или депресия?

Сигурен съм, че някъде под повърхността има крайна нужда от диалог.

От „пълни приказки“ и свързване. От упражнения за емоционална интелигентност. От познание за нюансите на човешкото. От прозрачност и яснота. Убеден съм, че зад всички фасади и аватари в реални и социални мрежи стои първично желание за разпознаване и близост, с които безочливо се злоупотребява с цел печалба, търгуване със субектност, комодификация на доскоро некомодифицируеми човешки измерения, експлоатиране на едни от най-лошите възможни човешки качества и забележително неглижиране на най-ценните и най-добрите.

Сесар Айра по зашеметяващ начин е на страната на дълбочината. Той показва как сърцевината на един човешки живот може да е именно разговорът. Необходим като слънце, въздух и вода.

Заглавна илюстрация: © Елена и Лина Кривошиеви
Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на изд. „Лист“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.

Източник

Седмицата в „Тоест“ (11–15 октомври)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-11-15-october-2021/

Сигурен съм, че някъде под повърхността има крайна нужда от диалог.

Напоследък няма начин да не осъзнаваме колко валидно е това изречение. И относимо към палитра от ситуации в най-различен контекст. То е от текст на един от авторите ни, включен в тазседмичния ни брой. Но за това – малко по-късно.

Емилия Милчева

На прага сме на най-новата предизборна кампания за тази година. Това изречение пък вече се изтърка, но със сигурност в оставащото време на 2021 г. няма време за друга. И макар политическият пъзел този път да изглежда само малко по-различно, натежават очакванията на обществото най-после да бъде съставено редовно правителство. Как влизат в кампанията шестте политически сили, които според социологическите сондажи ще образуват 47-мото Народно събрание – прочетете в анализа на Емилия Милчева.

„Архитектурата и властта – предизборно“ е заглавието на материала на Анета Василева. Тя ни разказва три истории, защитавайки тезата си, че архитектурата може да каже много за властта, която я поръчва и обитава. Както и за обществото, което избира тази власт. Дори много повече от същинския предизборен разговор. Не пропускайте това четиво!

Венелина Попова

Националният план за възстановяване и устойчивост е вече в Брюксел, а закъснението при изпращането му в голяма степен бе свързано както с липсата на правителство с пълен мандат, така и с датата за затваряне на въглищните ни централи. Венелина Попова пресича гледните точки на въгледобивната индустрия, синдикатите, природозащитниците и задочно тази на ЕК чрез изказванията на нейния зам.-председател Франс Тимерманс, който отговаря за Зеления пакт.

Лора Филева

През последните седем дни загубихме нови 597 живота. Поне 93% от починалите не са били ваксинирани. „Тоест“ продължава кампанията си в подкрепа на ваксинирането срещу COVID-19, както и съвместната ни рубрика с Асоциацията на европейските журналисти в България „Хроники на инфодемията“. Тази седмица ви предлагаме анализ на Лора Филева, в който тя разобличава слуховете, че ваксините предизвикват безплодие. Всъщност „не ваксините, а вирусът може да доведе до репродуктивни проблеми“.

Светла Енчева

„Новите тимуровчета“ е заглавието на статията на Светла Енчева, провокирана от няколко случая на самоинициативи, при които деца раздават „правосъдие“ по собствена преценка. Особено тревожно е медийното им героизиране и подкрепата от представители на институции, които всъщност не са свършили своята работа.

Стефан Иванов

И нека завършим с нова препоръчана от Стефан Иванов книга в редовната ни рубрика „На второ четене“. Този път това е творбата „Разговорите“ на аржентинския писател Сесар Айра. Всъщност с изречението за нуждата от диалог на Стефан започнахме тази редакционна статия и ще завършим с негова мисъл, провокирана от прочетеното, защото наистина всички имаме нужда от…

… свързване. От упражнения за емоционална интелигентност. От познание за нюансите на човешкото. От прозрачност и яснота. Убеден съм, че зад всички фасади и аватари в реални и социални мрежи стои първично желание за разпознаване и близост, с които безочливо се злоупотребява с цел печалба, търгуване със субектност, […] експлоатиране на едни от най-лошите възможни човешки качества и забележително неглижиране на най-ценните и най-добрите.

Приятно четене и уютен уикенд!

Ваксинирайте се! #отнасзависи

Източник

Metasploit Wrap-Up

Post Syndicated from Brendan Watters original https://blog.rapid7.com/2021/10/15/metasploit-wrap-up-134/

An Especially Spooky Season for Moodle

Metasploit Wrap-Up

This release has not one, two, or three, but FOUR authenticated Moodle exploit modules, or should I say moodules? H00die comes through again with not just modules, but also an artisanal, bespoke library to support further work. Two target the spell check functions in Moodle, one is a shell upload using administrative credentials, and one allows teachers to get ahead by declaring themselves administrators!

More Information on Forwarded Sessions and Jobs

To get through networks, sometimes red teamers need to connect sessions and forward traffic through a “red network” of hosts to gain access to a target of interest on an interior network. Smashery has added features to the sessions and jobs information reporting that reflects the status of a forwarded connection and which sessions it is using for its connection. This helps users keep track of an already tricky [or treaty] situation juggling sessions and forwarded connections.

New module content (4)

Enhancements and features

  • #15706 from smashery – The reverse shell handlers in Metasploit have been updated. When catching a shell via a route that goes through another existing session, Metasploit will now note which session the new session originated from. This helps users determine how shells were obtained when they use an existing session to acquire another session within a target’s network. Additional information has been applied to job information which provides users with more clarity when looking at jobs.

Get it

As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate
and you can get more details on the changes since the last blog post from
GitHub:

If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest.
To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the
binary installers (which also include the commercial edition).

[Modified] Image credit https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Halloween_Jack-o’-lantern.jpg

Extract, prepare, and analyze Salesforce.com data using Amazon AppFlow, AWS Glue DataBrew, and Amazon Athena

Post Syndicated from Ramkumar Nottath original https://aws.amazon.com/blogs/big-data/extract-prepare-and-analyze-salesforce-com-data-using-amazon-appflow-aws-glue-databrew-and-amazon-athena/

As organizations embark on their data modernization journey, big data analytics and machine learning (ML) use cases are becoming even more integral parts of business. The ease for data preparation and seamless integration with third-party data sources is of paramount importance in order to gain insights quickly and make critical business decisions faster.

AWS Glue DataBrew is a visual data preparation tool that cleans and normalizes data without writing code. This reduces the time it takes to prepare data for analytics and ML by up to 80% compared to traditional approaches to data preparation.

Software as a service (SaaS) applications play a pivotal role in organizations’ analytics pipelines. This data is essential to include when performing analytics to get insights to make better business decisions. Amazon AppFlow is a fully managed integration service that helps you transfer SaaS data to your data lake securely.

Recently, DataBrew announced native console integration with Amazon AppFlow to connect to data from applications like Salesforce, Zendesk, Slack, ServiceNow, and other SaaS applications, and AWS services like Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) and Amazon Redshift. With native integration with Amazon AppFlow, DataBrew is addressing both the challenges with data preparation and seamless integration with SaaS applications.

Salesforce is a popular and widely used customer relationship management (CRM) platform. It lets you store and manage prospect and customer information—like contact info, accounts, leads, and sales opportunities—in one central location. You can derive a lot of useful information by combining the prospect information stored in Salesforce with other structured and unstructured data in your data lake.

In this post, we walk you through how to extract data from Salesforce.com using the native integration that DataBrew has with Amazon AppFlow, prepare the data for your analytical use cases using DataBrew, store it in Amazon S3, and query it with Amazon Athena.

Architecture overview

The following diagram represents the flow described in this post. With the visual point-and-click interface in Amazon AppFlow, you create a new flow with Salesforce as source. You can either use an existing connection to Salesforce or create a new one. In DataBrew, while creating a dataset, you can choose the Amazon AppFlow flow as one of the sources to import the data for data preparation. After you perform the data preparation steps on sample data, you can save the steps as a recipe and automate the flow by creating a DataBrew job by selecting the dataset for the source and the newly created recipe for transformation. The transformed data is published to an S3 bucket. You can use an AWS Glue crawler to catalog that data and use Athena to query the data.

The workflow includes the following steps:

  1. Create an S3 bucket for the raw and transformed data.
  2. Create a connection to Salesforce.
  3. Create a flow to extract the data from Salesforce.com.
  4. Create a dataset and project.
  5. Prepare the data and create a recipe.
  6. Create a job to pull the data from the Amazon AppFlow flow, run the transformations, and load the data in Amazon S3.
  7. Create a crawler to catalog the data.
  8. Analyze data using Athena.

Prerequisites

To implement this solution, you need the following prerequisites:

Now that we have discussed the architecture of our solution, we present the step-by-step instructions.

Create an S3 bucket

To create an S3 bucket, complete the following steps:

  1. On the Amazon S3 console, choose Create bucket.
  2. Enter a name for your bucket; for example, databrew-appflow-data-prep-<your name>.
  3. Choose Create bucket.

Create a connection to Salesforce

If you already have a Salesforce connection created in Amazon AppFlow, you can skip this step. To create a new connection, complete the following steps:

  1. On the Amazon AppFlow console, choose Connections in the navigation pane.
  2. From the list of connectors, choose Salesforce.
  3. Choose Create connection.
  4. For Connection name, enter a name (for example, sfdc-appflow).
  5. Choose Continue.
  6. You’re redirected to a sign-in screen where you can log in to your Salesforce account. If you don’t have a Salesforce account, you can sign up for a developer account.
  7. Choose Allow to allow Amazon AppFlow to access your Salesforce account.

You can now see the new connection that was created.

Create a flow in Amazon AppFlow to extract data from Salesforce.com

To create a flow in Amazon AppFlow, complete the following steps:

  1. On the Amazon AppFlow console, choose Flows in the navigation pane.
  2. Choose Create flow.
  3. On the Specify flow details page, enter a name for the flow (for example, salesforce-data).
  4. Optionally, provide a description for the flow and tags.
  5. Choose Next.
  6. On the Configure flow page, for Source name¸ choose Salesforce.
  7. Choose the connection we created in the previous step.
  8. For Choose Salesforce object, choose the object you want to work with (for this post, we choose Opportunity).
  9. For Destination name, choose Amazon S3.
  10. For Bucket details, choose the bucket you created earlier.
  11. Optionally, provide a prefix (folder) where you want the data to land within the bucket.
  12. Under Additional settings, for Data transfer preference, select Aggregate all records.
  13. For Choose how to trigger the flow¸ select Run on demand.
  14. Choose Next.
  15. On the Source to destination field mapping page, for Source field name, select the fields you want to work with and choose Map fields directly.

Alternatively, you can choose Map all fields directly to map all the fields from the object.

  1. On the Add filters page, add any filters for the data you’re pulling.
  2. On the Review and create page, review all the details and choose Create flow.
  3. After the flow is created, choose Run flow to run the flow and verify whether the flow ran successfully.

Create a dataset and project in DataBrew

To create a dataset and DataBrew project, complete the following steps:

  1. On the DataBrew console, choose Projects in the navigation pane.
  2. Choose Create project.
  3. For Project name, enter a name (for example, databrew-appflow-integration).
  4. For Select a dataset, select New dataset.
  5. For Dataset name, enter a name (for example, databrew-sfdc).
  6. From the list of sources, choose Amazon AppFlow.
  7. Select the flow you created.
  8. Under Permissions, for Role name, choose Create new IAM role.
  9. For New IAM role suffix, enter a suffix (for example, appflow-databrew).
  10. Choose Create project.

After you create the project, data is loaded to DataBrew so that you can perform data preparation activities.

Prepare data and create a recipe

With DataBrew, you can choose from over 250 pre-built transformations to automate data preparation tasks, all without the need to write any code. In this post, we only discuss a few of them. For the full list of transformations, see Recipe step and function reference.

In this step, we split the CloseDate column to CloseYear, CloseMonth, and CloseDay. Then we flag the outliers in the Amount column.

  1. Duplicate the column CloseDate by choosing the column and choosing Duplicate.
  2. For Duplicate column name, enter a name.
  3. Choose Apply.
  4. Select the column you created and on the Clean menu, choose Replace value or pattern.
  5. For Value to be replaced, select Enter custom value and enter -.
  6. Choose Apply.

This replaces – with empty values.

  1. Select the modified column and on the options menu, choose Split menu and At positions from beginning.
  2. For Position from the beginning¸ enter 4.
  3. Choose Apply.

This creates a new column with the year value.

Next, we split the column at position 2 from the beginning in CloseDate_copy_2 to extract month and day.

  1. On the options menu, choose Split column.
  2. Rename the CloseDate_copy_1 column to CloseYear and choose Apply.
  3. Repeat the steps to rename the other two newly created columns to CloseMonth and CloseDay.
  4. Select the Amount column and on the Outliers menu, choose Flag outliers.
  5. For Standard deviation threshold, enter 3.
  6. Under Outlier actions, select Flag outliers.
  7. Choose Apply.

You can see that an additional column got added and the outliers are flagged.

All the steps that we performed so far are recorded under Recipe.

  1. Under Recipe, choose Publish.
  2. For Version description, enter a description.
  3. Choose Publish.

This saves the recipe for future use.

Create a DataBrew job

To create a DataBrew job, complete the following steps:

  1. On the DataBrew console, choose Jobs in the navigation pane.
  2. Choose Create job.
  3. For Job name, enter a name (for example, databrew-appflow-job).
  4. For Select a dataset, choose the dataset we created (databrew-sfdc).
  5. For Select a recipe, choose the recipe we created (databrew-appflow-integration-recipe).
  6. In the Job output settings section, for Output to, choose Amazon S3.
  7. For S3 location, enter the S3 path for the data (for example, s3://databrew-appflow-data-prep-<your name>/processed/).
  8. For Role name, choose the role with suffix databrew-appflow-role.
  9. Choose Create and run job.

Create a crawler to catalog the data

To create your AWS Glue crawler, complete the following steps:

  1. On the AWS Glue console, choose Crawlers.
  2. Choose Add crawler.
  3. For Crawler name¸ enter a name (for example, databrew-opportunity-data).
  4. Choose Next.
  5. Under Specify crawler source type, keep the default options and choose Next.
  6. Under Add a data store, for Include path, choose the S3 bucket that we used for the processed data (for example, s3://databrew-appflow-data-prep-<your name>/processed).
  7. Choose Next.
  8. For Add another data, select No.
  9. Choose Next.
  10. Select Create an IAM role and provide a suffix for the role (for example, databrew).
  11. For Frequency, choose Run on demand.
  12. On the next page, choose Add database.
  13. Enter a database name (for example, databrew-appflow).
  14. Choose Create.
  15. For Prefix, enter opportunity_.
  16. Choose Next.
  17. Review the details and choose Finish.
  18. After the crawler is created, select it and choose Run crawler.

The crawler catalogs the data that we uploaded to Amazon S3 after processing using DataBrew.

Analyze data using Athena

When the crawler is complete, we can analyze the data with Athena.

  1. On the AWS Glue console, choose the database we created.
  2. Under Data catalog, choose Tables in databrew-appflow.

You can see a table named opportunity_processed, which points to the Amazon S3 location where the processed data was landed.

  1. Select the table name.
  2. On the Action menu, choose View data.

A pop-up may appear to let you know that you’re going to the Athena console.

  1. Choose Preview data.

If this is the first time using Athena in this account, you have to set the query result location.

  1. Run a query in Athena.

You should be able to see the data in Amazon S3.

You can perform further analysis by running more queries on the data. The following query returns the expected revenue for based on various closeyear and closemonth combinations of opportunities:

SELECT closeyear, closemonth, SUM(expectedrevenue) FROM  "AwsDataCatalog"."databrew-appflow"."opportunity_processed" 
GROUP BY  closeyear, closemonth;

Clean up

You may want to clean up the demo environment when you are done. To do so, delete the following resources that were created as part of this post:

  • S3 bucket (databrew-appflow-data-prep-<your name>)
  • Connection to Salesforce in Amazon AppFlow (sfdc-appflow)
  • Flow in Amazon AppFlow (salesforce-data)
  • Dataset (databrew-sfdc), project (databrew-appflow-integration), and job (databrew-appflow-job) in DataBrew
  • AWS Glue Data Catalog database (databrew-appflow)
  • IAM role (AWSGlueDataBrewServiceRole-appflow-databrew)

Conclusion

In this post, we walked you through how to extract data from Salesforce.com using the native integration that DataBrew has with Amazon AppFlow. We also demonstrated how to prepare the data for analytical use cases using DataBrew, operationalize the data preparation steps by creating a recipe and use that in a DataBrew job, store the job result in Amazon S3, and query it with Athena.

If you have any questions or suggestions, please leave a comment.

About the Authors

Ramkumar Nottath is a Sr. Solutions Architect at AWS focusing on Analytics services. He enjoys working with various customers to help them build scalable, reliable big data and analytics solutions. His interests extend to various technologies such as analytics, data warehousing, streaming, and machine learning. He loves spending time with his family and friends.

Srikanth Sopirala is a Principal Analytics Specialist Solutions Architect at AWS. He is a seasoned leader with over 20 years of experience, who is passionate about helping customers build scalable data and analytics solutions to gain timely insights and make critical business decisions. In his spare time, he enjoys reading, spending time with his family, and road cycling.

Introducing Cloudflare’s Technology Partner Program

Post Syndicated from Matt Lewis original https://blog.cloudflare.com/technology-partner-program/

Introducing Cloudflare’s Technology Partner Program

The Internet is built on a series of shared protocols, all working in harmony to deliver the collective experience that has changed the way we live and work. These open standards have created a platform such that a myriad of companies can build unique services and products that work together seamlessly. As a steward and supporter of an open Internet, we aspire to provide an interoperable platform that works with all the complementary technologies that our customers use across their technology stack. This has been the guiding principle for the multiple partnerships we have launched over the last few years.  

One example is our Bandwidth Alliance — launched in 2018, this alliance with 18 cloud and storage providers aims to reduce egress fees, also known as data transfer fees, for our customers. The Bandwidth Alliance has broken the norms of the cloud industry so that customers can move data more freely. Since then, we have launched several technology partner programs with over 40+ partners, including:

  • Analytics — Visualize Cloudflare logs and metrics easily, and help customers better understand events and trends from websites and applications on the Cloudflare network.
  • Network Interconnect — Partnerships with best-in-class Interconnection platforms offer private, secure, software-defined links with near instant-turn-up of ports.
  • Endpoint Protection Partnerships — With these integrations, every connection to our customer’s corporate application gets an additional layer of identity assurance without the need to connect to VPN.
  • Identity Providers — Easily integrate your organization’s single sign-on provider and benefit from the ease-of-use and functionality of Cloudflare Access.
Introducing Cloudflare’s Technology Partner Program

These partner programs have helped us serve our customers better alongside our partners with our complementary solutions. The integrations we have driven have made it easy for thousands of customers to use Cloudflare with other parts of their stack.

We aim to continue expanding the Cloudflare Partner Network to make it seamless for our customers to use Cloudflare. To support our growing ecosystem of partners, we are excited to launch our Technology Partner Program.

Announcing Cloudflare’s Technology Partner Program

Cloudflare’s Technology Partner Program facilitates innovative integrations that create value for our customers, our technology partners, and Cloudflare. Our partners not only benefit from technical integrations with us, but also have the opportunity to drive sales and marketing efforts to better serve mutual customers and prospects.

This program offers a guiding structure so that our partners can benefit across three key areas:

  • Build with Cloudflare: Sandbox access to Cloudflare enterprise features and APIs to build and test integrations. Opportunity to collaborate with Cloudflare’s product teams to build innovative solutions.
  • Market with Cloudflare: Develop joint solution brief and host joint events to drive awareness and adoption of integrations. Leverage a range of our partners tools and resources to bring our joint solutions to market.
  • Sell with Cloudflare: Align with our sales teams to jointly target relevant customer segments across geographies.

Technology Partner Tiers

Depending on the maturity of the integration and fit with Cloudflare’s product portfolio, we have two types of partners:

  • Strategic partners: Strategic partners have mature integrations across the Cloudflare product suite. They are leaders in their industries and have a significant overlap with our customer base. These partners are strategically aligned with our sales and marketing efforts, and they collaborate with our product teams to bring innovative solutions to market.
  • Integration partners: Integration partners are early participants in Cloudflare’s partnership ecosystem. They already have or are on a path to build validated, functional integrations with Cloudflare. These partners have programmatic access to resources that will help them experiment with and build integrations with Cloudflare.

Work with Us

If you are interested in working with our Technology Partnerships team to develop and bring to market a joint solution, we’d love to hear from you!  Partners can complete the application on our Technology Partner Program website and we will reach out quickly to discuss how we can help build solutions for our customers together.

Kicking Off Cloudflare’s Summer 2022 Internship Program

Post Syndicated from Ellie Jamison original https://blog.cloudflare.com/kicking-off-cloudflares-summer-2022-internship-program/

Kicking Off Cloudflare's Summer 2022 Internship Program

Kicking Off Cloudflare's Summer 2022 Internship Program

Fall is my favorite season for numerous reasons: the change in temperature, pumpkin spice flavored…everything, and of course, the start of the university recruitment cycle. I am excited to announce Cloudflare has begun hiring for our Summer 2022 internship program. We just opened many of our internship roles on our careers website and will begin reviewing applications on a rolling basis. We are looking for Software Engineer, Product Management, Research, Data Science interns and more. We also have a host of virtual events and tech talks to engage prospective students throughout October and November. Find our event lineup below and RSVP through the attached links by clicking on the event titles.

Session
 Date Time
Inside Look: Hiring Software Engineering Interns and New Grads October 15, 2021 10:00-10:45 PT
Inside Look: Cloudflare’s Intern Hiring Process October 19, 2021 11:15-12:00 PT
Inside Look: Nativeflare October 27, 2021 10:45-11:30 PT
Inside Look: Cloudflare’s Intern Experiences October 28, 2021 13:00-13:45 PT
Inside Look: Cloudflare’s Culture November 11, 2021 13:00-13:30 PT

*We have many more events coming up later in the fall and early spring 2022, join our community here for news and updates from us!

In September, Cloudflare kicked off our fall university recruitment efforts by participating in the virtual Grace Hopper Celebration 2021 (#vGHC21) with a team of hiring managers and recruiters from various teams such as Software Engineering, Security, Research, and Product Management. We have sponsored this conference for years but this was our first experience participating virtually. We met and engaged with 1,000+ attendees through 1:1 conversations and tech talks in our virtual booth. Overall, we had an incredible experience with the virtual Grace Hopper Celebration this year and continue to be committed to hiring and providing opportunities for women at Cloudflare.

This upcoming summer, we expect to have the largest intern class ever at Cloudflare. We have more opportunities on more teams than in any previous summer. To learn more about our Engineering and Product internship opportunities, please check out this video from our hiring managers last fall. Many of our interns have written blog posts about their experiences working at Cloudflare. Check out Meyer Zinn’s blog post from this past summer. Our intern opportunities are not limited to technical roles, we have a host of internships for MBA and J.D. students, as well as those in non-technical majors such as our Communications Internship. We will be opening these opportunities later this fall and early spring 2022.

If you are interested in staying informed about our internships, virtual events and opportunities to engage with Cloudflare, feel free to sign up for email updates or join our community. We will be reviewing all applications on a rolling basis, so if you are waiting to hear back from us, please check out our blog or catch a segment on CloudflareTV to learn more about Cloudflare in the meantime.

4 Simple Steps for an Effective Threat Intelligence Program

Post Syndicated from Alon Arvatz original https://blog.rapid7.com/2021/10/15/4-simple-steps-for-an-effective-threat-intelligence-program/

4 Simple Steps for an Effective Threat Intelligence Program

Threat intelligence is a critical part of an organization’s cybersecurity strategy, but given how quickly the state of cybersecurity evolves, is the traditional model still relevant?

Whether you’re a cybersecurity expert or someone who’s looking to build a threat intelligence program from the ground up in 2021, this simple framework transforms the traditional model, so it can apply to the current landscape. It relies on the technologies available today and can be implemented in four simple steps.

A quick look at the threat intelligence framework

The framework we’ll be referencing here is called the Intelligence Cycle, which breaks down into four phases:

4 Simple Steps for an Effective Threat Intelligence Program

This is the traditional framework you can use to implement a threat intelligence program in your organization. Let’s take a deeper look at each step, update them for the modern day, and outline how you can follow them in 2021.

To do this, we’ll leverage a use case of credential leakage as an example, which is a very important use case today. According to Verizon’s 2021 Data Breach Investigations Report, credentials remain one of the most sought-after data types, and it’s this type of data that gets compromised the fastest. As such, credential leakage is an area organizations of all sizes should be aware of and familiar with, making it an optimal choice for illustrating how to build an effective threat intelligence program.

1. Set a direction

The first step in this process is to set the direction of your program, meaning you need to outline what you’re looking for and what questions you want to ask and answer. To help with this, you can create Prioritized Intelligence Requirements, or PIRs, and a desired outcome.

For both your PIRs and desired outcome, you should aim to be as explicit as possible. In the case of credential leakage, for example, let’s set our PIR as: “I want to identify any usernames and passwords belonging to my employees that have been exposed to an unauthorized entity.”

We’ve selected these credentials for this example, because they are risky for the organization. Depending on your needs, you may identify different credentials with higher risk, but this is the type we’re focusing on for this use case.

With this very specific PIR outlined, we can now determine a desired outcome, which would be something like: “I want to force password reset for any of these passwords that are being used in the corporate environment before threat actors can use them.”

This is crucial, and later, we’ll see how the desired outcome impacts how we build this threat intelligence program.

2. Map out what data to collect

Once you’ve set your PIRs and desired outcome, you need to map out the sources of intelligence that will serve the direction.

For this use case, let’s identify how threat actors gain credentials. A few of the most common sources include:

  • Endpoints (usually harvested by botnets)
  • Third-party breaches
  • Code repositories
  • Posts on a forum/pastebin
  • Dark web black markets that buy/sell credentials

In the past, you might have turned to individual vendors who could help you with each of these areas. For example, you may have worked with an organization that specializes in endpoint security and another that could tackle incident response management for third-party breaches. But today, you’re better off finding a vendor who can support all the sources you need and provide complete coverage for all areas of risk, especially for something like credential leakage.

Regardless, by mapping out these sources, you can outline the areas you need to focus on for analysis.

3. Select your approach to analysis

Next up is analysis. You can take two approaches:

  1. Automated analysis: You can leverage AI or sophisticated algorithms that will classify relevant data into alerts of credential leakage, where the emails and passwords can be extracted and pulled out.
  2. Manual analysis: You can manually analyze the information by gathering all the data and having the analysts on your team review the data and decide what’s relevant to your organization.

The biggest advantage of manual analysis is flexibility. You can put more human resources, intelligence, and insight into the process to surface only what is relevant. But there are also disadvantages — for example, this process is much slower than automated analysis.

In the first phase of our program, we specified that we want to force password resets before threat actors leverage them for a cyberattack. This means that speed is extremely crucial in this use case. Now, you can see how the desired outcome is helping us make a decision about the type of approach we should take for analysis.

Automated analysis also requires significantly fewer resources. You don’t need a bunch of analysts to sort through the raw data and surface what is relevant. The classification and alerting of credential leakage is fully automated here. Plus, if threats are being automatically classified, they can likely be automatically remediated.

Let’s take a look at this in practice: Say your algorithm finds an email and password mentioned on a forum. The AI can classify the incident and extract the relevant information (e.g., the email/username and password) in a machine-readable format. Then, a response can be automatically applied, like force resetting the password for the identified user.

As you can see, there are advantages and disadvantages for each approach. When you assess them against our desired outcome, it’s clear that we should go with an automated approach for our credential leakage use case.

4. Disseminate analysis to take action

Finally, we come to the final phase: dissemination. Traditionally, when it comes to the intelligence cycle and the dissemination of threat intelligence, we talk about sending alerts and reports to the relevant stakeholders to review, so they can take action and respond accordingly.

But, as our example in the previous section shows, the future (and current state) of this process is fully automated remediation. With this in mind, we shouldn’t just discuss how we distribute alerts and information in the organization — we should also think about how we can take the intelligence and distribute it to security devices to automatically prevent the upcoming attack.

For leaked credentials, this could mean sending the intelligence to the active directory to automatically force password reset without human intervention. This is a great example of how shifting to an automated solution can dramatically reduce the time to remediation.

Once again, let’s go back to our PIR and desired outcome: We want to force the password reset before the threat actor uses the password. Speed is key here, so we should definitely automate the remediation. As such, we need a solution that takes the intelligence from the sources we’ve mapped out, automatically produces an alert with the information extracted, and then automatically remediates the threat to reduce risk as fast as possible.

This is how detection and response should look in 2021.

A simplified and modernized approach to threat intelligence

In summary, this revamped Intelligence Cycle resembles how to build an effective threat intelligence program today.

Start by identifying your PIRs and desired outcome. Then, decide on a collection plan by outlining all sources that will drive the relevant intelligence. Next, for the vast majority of use cases, it’s important to have an automated analysis algorithm in place to classify alerts quickly and precisely. And finally, you should transition from manual dissemination to automated remediation, which can dramatically reduce time to remediation — something that’s more critical than ever due to the current state of cybersecurity.

By following these steps, you can build an effective threat intelligence program, and with this foundation in place, you can fine-tune it until you have a seamless process that saves your organization time and reduces risk across the board.

Curious to learn more? Read about Rapid7’s approach to automatic detection and response here.

[$] Possible changes to Debian’s decision-making processes

Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/872710/rss

The name Debian brings to mind a Linux
distribution, but the Debian project is far more than that; it is an
ongoing experiment in democratic project governance. Debian’s processes
can result in a lot of public squabbling; one should not lose track,
though, of the fact that those processes have enabled a large community to
maintain and grow a complex distribution for decades without the benefit of
an overseeing corporate overlord. Processes can be improved, though; a
recent proposal
from Russ Allbery gives an interesting picture of where the pain points
are and what can be made better.

Security Risks of Client-Side Scanning

Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2021/10/security-risks-of-client-side-scanning.html

Even before Apple made its announcement, law enforcement shifted their battle for backdoors to client-side scanning. The idea is that they wouldn’t touch the cryptography, but instead eavesdrop on communications and systems before encryption or after decryption. It’s not a cryptographic backdoor, but it’s still a backdoor — and brings with it all the insecurities of a backdoor.

I’m part of a group of cryptographers that has just published a paper discussing the security risks of such a system. (It’s substantially the same group that wrote a similar paper about key escrow in 1997, and other “exceptional access” proposals in 2015. We seem to have to do this every decade or so.) In our paper, we examine both the efficacy of such a system and its potential security failures, and conclude that it’s a really bad idea.

We had been working on the paper well before Apple’s announcement. And while we do talk about Apple’s system, our focus is really on the idea in general.

Ross Anderson wrote a blog post on the paper. (It’s always great when Ross writes something. It means I don’t have to.) So did Susan Landau. And there’s press coverage in the New York Times, the Guardian, Computer Weekly, the Financial Times, Forbes, El Pais (English translation), NRK (English translation), and — this is the best article of them all — the Register. See also this analysis of the law and politics of client-side scanning from last year.

Security updates for Friday

Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/873056/rss

Security updates have been issued by Debian (squashfs-tools, tomcat9, and wordpress), Fedora (openssh), openSUSE (kernel, mbedtls, and rpm), Oracle (httpd, kernel, and kernel-container), SUSE (firefox, kernel, and rpm), and Ubuntu (linux-azure, linux-azure-5.4).

The collective thoughts of the interwebz