Tag Archives: Водещи

Досиетата FinCEN Prevezon Holdings: Колекционерът на черни пари

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/prevezon-holdings-black-money.html

събота 21 ноември 2020


Тази история е потресаваща с бруталността на измамите и паричните суми, с героите в нея и мистериозните врътки на интересите на Русия в американските избори за президент през 2016 г., както и с действията на Доналд Тръмп срещу топ-прокурори. И, разбира се, с руския данъчен съветник Сергей Магнитски, починал през ноември 2009 г. при съмнителни обстоятелства в следствения арест едва на 37 години, обвинен в укриване на данъци – в онова, срещу което се бореше.

Prevezon Holdings Ltd е малка международна компания за инвестиции в недвижими имоти, която оставя необичайно голям отпечатък в истории за глобални престъпления и политика.
Кипърската компания, собственост на руски граждани, е отговорна за най-голямата измама в Русия някога, за която и Сергей Магнитски е подал сигнал за нередности, а неговата смърт в затвора доведе до потъпкване на новите закони за борба с корупцията в САЩ.

Компанията се съгласи да плати близо 6 милиона долара, за да се измъкне от щатските глоби за пране на пари през 2017 г., само за да види един от адвокатите си обвинен във възпрепятстване на правосъдието и заподозрян в работа за Русия, за да повлияе на президентските избори през 2016 г.

Междувременно, двама топ американски прокурори, които се опитаха да преследват компанията и да я подведат под отговорност, бяха уволнени от президента Доналд Тръмп.
Сега банковите документи, получени от OCCRP /Международния консорциум на разследващите журналисти, /част от който е Биволъ/ като част от разследването на досиетата FinCEN, показват, че Prevezon фигурира в пресечната точка на далеч повече измамни действия, отколкото е било известно преди.

Адвокатите на Prevezon твърдят пред окръжен съд на САЩ през 2017 г., че плащанията на компанията, получени от фирма на Британските Вирджински острови – Reaton Ltd., показват, че клиентът им получава пари от легитимен източник, а не от измамата, разкрита от Магнитски.

Адвокатите обаче не споменаха, че самата Reaton е проводник на средства от други измами. Reaton ООД се появява в досиетата FinCEN в доклад за съмнителни дейности, подаден през май 2014 г. от Банката на Ню Йорк Мелон, която засича тази фирма с други компании, участващи в 304 банкови преводи на обща стойност почти 204 милиона долара, „които може да са били замесени в пране на средства, които пък е вероятно да са били приходите от руското правителство, предмет на корупция и присвояване, както и от румънската организирана престъпност“.

Също в този доклад се споменава Nomirex Trading Ltd., компания, използвана в мащабни измами от виетнамска организирана престъпна група, източила над 400 милиона долара от Румъния между 2006 и 2010 г.
Въпреки, че банката коректно идентифицира някои транзакции, които включват Reaton, не е ясно дали някога е разследвала тази компания. За въпросния доклад банката използва резултатите от обобщено търсене в LexisNexis, новинарски и юридически регистър за документи, който насочва към друга компания със същото име, базирана в Латвия.

Възпрепятстване на правосъдието

През 2012 г. OCCRP, Новая газета и Barron идентифицират Prevezon Holdings като бенефициент на пари, произтичащи от една от най-големите кражби на публични средства в Русия – 230 милиона долара данъчна измама, разкрита от Магнитски, данъчен съветник в Москва.
Руските власти са преобърнали фокуса, обвинявайки Магнитски в измамата, която сам е разкрил. Той умира в затвора от предполагаема сърдечна недостатъчност, поне според официалната версия,  и липса на медицински грижи.
Вследствие на разкритията, прокурорите на САЩ започват гражданско дело срещу Prevezon, защото част от парите на компанията са инвестирани в недвижими имоти в Манхатън, които властите конфискуват. Случаят с прането на пари е уреден през 2017 г., след като компанията се съгласи да плати 5, 9 милиона долара.

По-късно американските власти повдигат обвинения в престъпления срещу адвоката на Prevezon, руската гражданка Наталия Веселницкая. Тя е обвинена във възпрепятстване на правосъдието, свързано с работата й по делото за пране на пари в Prevezon. Това обвинение е в ход в щатския районен съд на Южен окръг Найт.

Веселницкая стана световна знаменитост, след като стана известно, че в средата на 2016 г. тя се срещна със сина на кандидат-президента кандидат Доналд Тръмп – Доналд Тръмп- младши, с председателя на предизборната кампания на Тръмп Пол Манафорт и с президентския зет Джаред Къшнър.

Руската адвокатка е поискала среща в Тръмп Тауър, твърдейки, че разполага с мръсни данни за опонентката на Тръмп Хилари Клинтън. Участниците казват, че тя няма какво да предложи, но срещата е подложена на проверка в по-широкото разследване на руските опити за намеса в изборите.
Веселницкая, работила за Prevezon преди месеци, се е опитала да противодейства на обвиненията от американските власти за пране на пари.
Спрямо нея през декември 2018 г. е повдигнато обвинение за възпрепятстване на съдебно разследване, според което тя е работила тайно със старши руски прокурор, близък до Путин, за да изготви онова, което трябваше да бъде независимото руско официално разследване за произхода на парите на Prevezon.

Денис Кацив, снимка OCCRP 

Тя е използвала тези документи, за да твърди, че Prevezon и акционерът Денис Кацив, син на влиятелен руски политик, не са замесени в пране на пари и не са получавали пари от измамата, разкрита от Магнитски.

“Фабрикуването на доказателства – подаване на фалшиви и измамни изявления пред федерален съдия в опит да се повлияе на изхода от висящи съдебни дела не само подкопава целостта на съдебния процес, но заплашва способността на нашите съдилища и нашето правителство да гарантират, че справедливостта е налице“, коментира през януари 2019 г. Джефри С. Бърман, бивш действащ прокурор на САЩ за Южен окръг Ню Йорк, във връзка с обвиненията срещу Веселницкая.

Бърман беше уволнен от Тръмп през юни. Той е вторият топ-прокурор, ангажиран с делото Prevezon, който бе отстранен от администрацията на Тръмп. Преди него през 2017 г. от поста си излетя Прийт Бхарара, прокурорът на САЩ, внесъл делото срещу Prevezon.

Prevezon, Веселницкая и Кацив бяха включени в доклада на Специалния съвет на Робърт Мълър под заглавието „Доклад за разследването на руската намеса в президентските избори през 2016 г.” Докладът описва усилията на Веселницкая да се осуети актът “Магнитски”, закон, уреждащ късното сигнализиране за нередности, който упълномощава правителството на САЩ да санкционира нарушителите на правата на човека, като замрази активите им и им наложи забрана да получат американски визи.

Пресечната точка на измамите

Нови доказателства, получени в OCCRP, показват, че няколко дни след осребряването на сумата от схемата за данъчна измама, разкрита от Магнитски, на швейцарската банкова сметка на Prevezon са преведени пари от Reaton Ltd., компания, свързана с други големи данъкоплатци в Русия.

Според банковите записи от данните на Troika Laundromat на OCCRP, Prevezon е получил повече от 1 милион долара от Reaton на осем вноски между 28 февруари и 20 март 2008 г., всички описани като плащания за “авточасти”, които Prevezon, поне на хартия, е продавала на Reaton.

Но според записите на Troika laundromat, фирмата Reaton има история на необичайни сделки. През годините фирмата на Британските Вирджински острови миксира повече от стотици милиони долари чрез своята сметка само в литовската банка Ukio, в момента неработеща. Повечето от тези пари отиват при неизвестни получатели. Някои от тях произтичат от измами.

Договор за покупка между Reaton Ltd. и Denatock Finance Inc. Сн. OCCRP/

През годините Reaton Ltd. служи като канал за стотици милиони долари, изпратени до различни дестинации. Въпреки че не е част от това, което OCCRP нарича Troika Laundromat /Перачницата Тройка/ – мрежа от компании, създадена от инвестиционната банка “Тройка Диалог“, която изпрати милиарди рубли в офшорки – тя прехвърли милиони долари на една от основните фирми в базата-данни на Перачницата – Industrial Trade Corp. Името й също се появява в редица случаи на измами.

Застрахователната измама на Южно-американската презастрахователна компания
На 29 февруари 2008 г. Reaton изпраща 150 000 долара в швейцарската сметка на Prevezon – за авточасти. Същия ден Reaton получава голяма инжекция на средства от схема за застрахователна измама.

В сметката са получени1.9 милиона долара, посочени като “за ценни книжа” от Южно-американската презастрахователна компания /SARC/ от Уругвай.

Централата й е близо до президентския дворец в сърцето на уругвайската столица Монтевидео. Руските власти твърдят, че SARC е част от мащабен капиталов полигон и схема за избягване на данъци, организирана от руския гражданин Сергей Тихомиров.

Личната банкова сметка на Тихомиров в Литва също получи милиони долари от SARC.

Обвинен е в сключване на фалшиви договори за услуги с множество руски застрахователни компании, за да оправдае получаването на пари, които руските власти са били прехвърлили през няколко сметки, преди да ги осребри или депозира в чуждестранни сметки. Някои от парите се озоваха редом с други компании в базата-данни на Перачницата Тройка.
Тихомиров не беше открит за коментар.

Нито Веселницкая, нито Кацив отговориха на поканите да коментират трансферите от Reaton за Prevezon.

Получаването на пари от Reaton не е единствената дейност на Prevezon през февруари 2008 г. Само дни преди да получи първата си вноска от Reaton, Prevezon взема пари от случая Магнитски, отбелязани в банковите записи като плащания за „оборудване“. Сумата е изпратена от Bunicon-Impex SRL, молдовско дружество, което получи пари от измамата и накрая е централна част от първоначалното обвинение на Prevezon в САЩ.

Как парите на Магнитски напуснаха Русия, преминаха през Молдова и се озоваха, отчасти в Prevezon. Сн. OCCRP/

През 2012 г. собственикът на Prevezon Кацив заяви пред OCCRP, че е станал акционер едва през април 2009 г. и няма нищо общо с парите от Молдова.

Въпреки това, записите от търговския регистър на Кипър показват, че още през юни 2008 г. той вече е притежавал акции, няколко месеца след прехвърлянето. Тимофей Крит, единствен акционер на Prevezon към момента на прехвърлянето, е бил бизнес-партньор на Кацив и директор на Prevezon.

Запитани от OCCRP през 2013 г. за коментар за трансферите от Bunicon, представителите на Prevezon отрекоха обяснението на транзакцията, посочена в банковите документи, като заявиха: „Prevezon в нито един момент няма преки търговски отношения с Bunicon“.
Компанията предлага алтернативно обяснение, като твърди, че парите са били изпратени в Prevezon от инвеститор, който от своя страна е получил пари от трето лице на име “Г-н Ким”, което планира да му плати чрез Bunicon.
OCCRP не успя да потвърди обяснението или да установи съществуването на “Г-н Ким”.

Автори: Пол Раду, Дмитрий Великовски, Олеся Шмагун – OCCRP
Превод: Биволъ

От редакцията на Биволъ: 

Разследване на Биволъ базирано на Досиетата FinCen разкри, че една от фирмите свързани с Prevezon и уличени в пране на пари – Castlefront е получавала пари от България. Преводите към Castlefront са извършвани от куха фирма със сметка в Инвестбанк – Solidstar Worldwide. В същото време Solidstar е изпратила над 1 милион евро от своя естонска сметка на фирмата “Трансмобил”, собственост на свързвания с ГЕРБ и Делян Пеевски оръжеен бос Добрин Иванов.

И т.н. Презареждане

Post Syndicated from original https://bivol.bg/prezarezhdane-etc.html

неделя 15 ноември 2020


Когато Мерилин Менсън все още бил изгряваща звезда, попитали Алис Купър какво мисли за него. Той отговорил, че Менсън е просто едно грозно момче, което се облича в кожи и се гримира. Не претендирам за точност, но така твърдят очевидци. Старият рокаджия очевидно прави намек за това, че по-младият му колега го имитира. Това обаче са си музикантски работи. Взаимните влияния в изкуството обикновено са толкова смесени и объркани, че и най-големите специалисти трудно се ориентират в тях и нерядко стават за смях, опитвайки се да си изсмучат от пръстите някоя аналогия. Но, да оставим мрачните дълбини на рока на мира.

Бойко Борисов също не става за смях рядко. Особено напоследък. Дори и страстните любители на гафовете вече са уморени да следят безкрайния низ изцепки на премиера ни. Ако обаче той определи Слави Трифонов като „маниакално самовлюбен, страховито намръщен човек, който демонстративно раздава сатрапски заповеди и погазва достойнството на всеки нисшестоящ в йерархията“, никой не би си и помислил да му се присмее, задето търси под вола теле. Приликата в двата персонажа на Прехода е повече от очевидна.

Излюпването на месии в политическия ни живот след 89-а не е новост. Какви ли ги нямаше. Едни едва успяха да си свалят петолъчките от костюмите, преди да полетят в политическите висини. Други с аристократична щедрост ни обещаха, че за 800 дни ще станат нещата; ако им верваме. Трети не успяха да се издигнат толкова високо, но пък имаха далеч по-завиден арсенал от палячовщини и се покриха някъде или станаха жертва на имитацията на естествен подбор, царяща в средите на „държавността“. С две думи, месии колкото искаш, но поне имаше някакво разнообразие. Такова, че сходствата между сегашния ни премиер и лидера на политическа партия Има такъв народ (ИТН) изглеждат смущаващи, дори и на фона на родната действителност.

Та, нима и двамата нямат в автобиографиите си доста солидни връзки с така наречения „подземен свят“? На най-високо ниво, при това. Как можем да забравим подсмърчането на Слави след убийството на Васил Илиев или ИПОН-ския период на Бойко Борисов? А, както е широкоизвестно, подобни среди не се напускат никога, стига да влезеш веднъж в тях.

Да оставим настрани пожарникарството и виолата, защото май само те нямат нищо общо между двамата. Мощните джипове, пренапомпаното его, наперените стойки, назидателният тон, обграждането с посредствени, взаимозаменяеми послушковци, на които да изкарват (по възможност пред колкото се може повече камери) „справедливата“ ярост за собствените си грешки, непрекъснато демонстрираното чувство за непогрешимост и недосегаемост, неистовата нужда от внимание… Как да не се замисли човек, че партията на Слави може да бъде кръстена „И така нататък“?

Май има два варианта. Първият е твърде малко вероятен. Сценаристите на Прехода са останали изненадани от разочарованието на хората и оттеглянето на доверие от Борисов и са били принудени бързешком да измислят кой да заеме мястото му. Вторият обаче си пасва точно. Като на свинче – звънче. Слави отдавна проявява апетити към политиката. Много преди да „сондира“ общественото мнение през 2016 година, когато внесе референдума.

Оттогава нещата за него се нареждат като по ноти. Затова и може да си позволи няколко месеца да гледа безучастно как хиляди българи протестират и се опитват да свалят разяденото от корупция, наглост и нефелност правителство и християн-социалистическия патриот, който по съвместителство е и главен прокурор. Търпението на българите към Бойко се изчерпва от ден на ден и това работи в полза на намиращия се в позицията на дофин Слави. Защото е твърде вероятно след следващите избори Народното събрание да е шарено като хипарска риза и Борисов да има нужда от подкрепа. Подкрепа, която да осигури плавен преход от него към поредния месия. И Така Нататък. Докогато номерът минава…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Кой покрива “Газпром”? Ресорни министри крият информация за Турски поток

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D1%81%D0%BE%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BC%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%B8%D0%BD%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D1%86%D0%B8%D1%8F-%D0%B7%D0%B0.html

четвъртък 12 ноември 2020


Ключовите министри в правителството на Бойко Борисов, в чиито компетенции влиза реализацията на проекта за газопровод „Турски поток 2“, от седмици отказват всякаква информация по проекта на сайта за разследваща журналистика „Биволъ“. Докато очакваме отговори за договорите с руски компании, за статута на беларуски и руски работници по ареала на газопровода, ТАСС изведнъж съобщава, че изграждането на тръбата е приключило с прекарването й до сръбската граница. Посолството на САЩ пък също поне две седмици с мълчание отвръща на „Биволъ“ за потенциалните санкции и американската компания, доставила турбини за компресорната станция край с. Расово.  Обоснованото подозрение е, че целта на това „мотане“ бе с цел проектът да бъде реализиран. И това е така, въпреки протестите на НПО-та начело с гражданското движение „България обединена с една цел“ (БОЕЦ) и политическите сили като „Да, България“ и „Зелено движение“.

Бойко Борисов, Владимир Путин, Реджеп Тайип Ердоган и Александър Вучич пускат Турски поток

В края на месец октомври 2020 г. „Биволъ“ се обърна към министрите Теменужка Петкова, Деница Сачева и Петя Ставрева с въпроси за условията, по които се реализира т.нар. „Балкански поток“ на територията на Република България.

„Биволъ“ изпрати по надлежен ред писмата си на името на тези министри съгласно Закона за достъп до обществената информация (ЗДОИ). По изтичането на двуседмичния законов срок обаче нито едно от трите ведомства не отговори по същество на поставените от медията ни въпроси.

Оказа се, че тримата министри използват типичната бюрократична „хватка“, използвана успешно от прокуратурата на България – т.нар.

„препращане по компетентност“.

И едно е да препращат на подчинените си институции в качеството си на принципал, както направиха зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков и министърът на енергетиката Теменужка Петкова, които препратиха запитването до „Булгартрансгаз“.

Друго е, когато министърът на регионалното развитие препраща заявлението по ЗДОИ не само на подчинените си в Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а и към колегите в МТСП и Министерството на здравеопазването (МЗ).

Министри си прехвърлят топката 

Министърът на енергетиката Теменужка Петкова нямала информация по Турски поток

Въпросите до Теменужка Петкова са от нейната компетентност, тъй като касят ключовия енергиен проект, реализиран от „Булгартрансгаз“ като дружество на държавния Български енергиен холдинг (БЕХ) с принципал в лицето на министър на енергетиката. Ето какво написа “Биволъ”:

    Уважаема Гжо Министър,

 молим да ни бъде предоставена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) по договорите наБулгартрансгазЕАД с компаниите: Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “АркадС.П.А., ДЗЗДГазово развитие и разширение в България“, “Комплишънс дивелъпмънт С.а р.л. – Клон България, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction)и ОАОБелтрубопроводстройотносно изграждането на разширението на българската газопреносна мрежа до сръбската граница. Съответно копията на договорите, анексите към тях със заличени данни по GDPR”.

Едва на 10 ноември 2020 г. от пресцентъра на МЕ информират репортера на „Биволъ“ по телефона какво се случва или по-скоро не се случва с преписката по случая. Още на 30 октомври екипът трябваше да е получил на мейла си придружаващото писмо на Жечо Станков и Теменужка Петкова до ръководството на „Булгартрансгаз“, което да даде отговори в законосъобразните срокове.

Очевидно „в министерството липсва информация“ относно договорите на БТГ с компаниите, изпълнители на „Турски поток 2“. Понеже такова писмо така и не постъпва, деловодството им все пак го препраща и до „Биволъ“ повторно на 10 ноември 2020 г. след съответното обаждане до пресцентъра на МЕ. Писмото е препратено до изпълнителния директор на БТГ Александър Малинов (на главната снимка с премиера Бойко Борисов).

МТСП пък получава заявлението на „Биволъ“ по ЗДОИ на 28 октомври 2020 г. и почти десет дни го държи в своето деловодство. Съдържанието е същото и със същите въпроси:

Деница Сачева не коментира трудовите злополуки на Турски поток

     Уважаема Гжо Министър,

молим да ни бъде предоставена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно наличието на проверки и контрол върху сключените трудови договори, изплащаните осигуровки (пенсионно и здравно осигуряване) от българските компании:БулгартрансгазЕАД, „Главболгарстрой“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД „Стримона строй“, „Турбо Машина България ЕООД“, „Нова строй Тийм“ ЕООД.

Интересува ни как се спазва трудовото законодателство на Република България предвид хилядите работници от чуждестранни компании, които се намират в ареала на изграждането на разширението на българската газопреносна мрежа до сръбската граница.

По какъв начин се изплащат здравните осигуровки и обезщетенията при трудовите злополуки, при автомобилни катастрофи с работници от съответния строеж и при случаи на масово заразяване с Ковид 19 и необходимото изолиране на работници.

Включително такива извън страните на ЕС (Руска Федерация, Република Беларус, Република Сърбия, Република Турция, Саудитска Арабия, Украйна и др.) Става дума за юридическите лица, регистрирани в България за изпълнението на енергийния проект: „Бонатти С.П.А“, „Макс Щрайхер С.П.А“,  „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България“, Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “АркадС.П.А.,, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction), ОАОБелтрубопроводстрой“.

Съответно изискваме копията на документацията, свързана с проверките за спазване на трудово законодателство след регистрираните злополуки на строителните обекти на този енергиен проект, сключените договори, изплащането на осигуровки и обезщетения при злополуки, анексите към тях със заличени данни по GDPR.

Писмо на Теменужка Петкова до изпълнителния директор на “Булгартрансгаз”

Следва препращане на 6 ноември „по компетентност“ до изпълнителния директор на ИА „Главна Инспекция по труда“ Румяна Михайлова, до изпълнителния директор на Националната агенция за приходите Галя Димитрова и до управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) Ивайло Иванов:

„УВАЖАЕМИ  ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

В Министерството на труда и социалната политика е постъпило заявление с вх. № АУ-2-22 от 28.10.2020 г. от г-н Николай Сергеев Марченко, журналист в сайта „БИВОЛЪ“. Получено е и заявление, с вх. № АУ-2-24 от 06.11.2020 г., препратено по компетентност от Министерство на регионалното развитие и благоустройство, с идентично съдържание, подадено от същия заявител.

Информирам Ви, че Министерството на труда и социалната политика не администрира поисканата с горепосочените заявления информация.

На основание чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, приложено препращам Ви по компетентност, постъпилите в Министерството на труда и социалната политика, заявления за достъп до обществена информация“.

Подписът под писмото е на главния секретар на ведомството на Деница СачеваМилена Петрова.

Аналогично постъпват и във ведомството, ръководено от регионалния министър Петя Ставрева, към която “Биволъ” също се обърна със заявление по ЗДОИ:

Уважаема Гжо Министър,

молим да ни бъде предоставена информация съгласно Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) относно наличието на проверки и контрол върху строителната дейност на българските компании и чуждестранни компании, които се намират в качеството си на изпълнители и подизпълнители в ареала на изграждането на разширението на българската газопреносна мрежа до сръбската граница.

Става дума за: „БулгартрансгазЕАД, „Главболгарстрой“ АД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД „Стримона строй“, „Турбо Машина България ЕООД“, „Нова строй Тийм“ ЕООД.  Включително такива извън страните на ЕС (Руска Федерация, Република Беларус, Република Сърбия, Република Турция, Саудитска Арабия, Украйна и др.) Става дума за юридическите лица, регистрирани в България за изпълнението на енергийния проект: „Бонатти С.П.А“, „Макс Щрайхер С.П.А“,  „Комплишънс дивелъпмънт С.А.Р.Л- клон България“, Аркад Енджиниъринг енд Констракшън“, “АркадС.П.А.,, „Ай Ди Си“ (Infrastructure Development and Construction), ОАОБелтрубопроводстрой“.

Регионалната министърка Петя Ставрева ни препрати…към здравния министър

Интересува ни как се спазва строителното законодателство на Република България и ЕС предвид хилядите работници от чуждестранни компании.  

По какъв начин се осъществява строителният контрол предвид наличието на информация за нерегламентиран нощен труд, предизвикани трудови злополуки, автомобилни катастрофи с работници и случаи на масово заразяване с Ковид 19 с изолиране на десетки работници.

Съответно изискваме копията на документацията, свързана с наличие на строителен контрол / надзор над площадките и строителните обекти на този енергиен проект, законосъобразността на сключените договори и анексите към тях със заличени данни по GDPR.“.

Там отговорът е с подписа на директора Дирекция „Правна“ на МРРБ Боянка Георгиева, препратила “по компетентност” заявлението извън ведомството:

УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА,

На основание чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация, приложено Ви изпращаме по компетентност постъпилото заявление за достъп до обществена информация с вх. № 94-00-99/28.10.2020 г., подадено от Николай Марченко, журналист в сайта „Биволъ“.

Писмото ни се препраща не само на сезираното от нас вече МТСП, но и до Министерство на здравеопазването и до подчинената на МРРБ контролна институция – ДНСК.

Вашингтон не бърза със санкциите 

Интересното е, че и посланикът на Съединените Американски Щати в България Херо Мустафа не бърза да отговаря на поставените от „Биволъ“ въпроси относно реализирането на газопровода с участие на американски компании, доставяли не само тежка строителна техника, но и турбини за компресорната станция „Расово“.

Официалното запитване на „Биволъ“ е изпратено на 30 октомври 2020 г. със съответната информация, препратки към разследванията на медията ни и няколкото общи въпроса относно позицията и плановете на САЩ за реакция при реализирането на проекта:

Посланичката на САЩ Херо Мустафа не бърза да коментира щекотливата тема

Ваше Превъзходителство,

молим да ни бъде предоставена информация относно плановете на САЩ за включване в санкционния списък на изпълнителите на проекта за газопровод „Турски поток 2“.  

Обръщаме вниманието Ви на факта, че разследванията на „Биволъ“ и ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ) установиха, че държавният концерн  „БулгартрансгазЕАД има договори с европейския клон на компания Solar Turbines (САЩ) –

“Солар Търбайнс Юръп С.А.“ – Белгия, доставила в с. Расово три компресора за Компресорната станция „Расово“ за нуждите на Турски поток 2. Заснети са с дрон от ГД „БОЕЦ“.

 Установихме също така на линейната част на газопровода край с. Макреш (Област Монтана) наличие на тежка техника на американската Caterpillar, брандирана от официалния дистрибутор за Гърция и България Eltrak Group (вижте: Dubious Bulgarian Companies Provide Cover Up Construction-Equipment for Turkstream 2). Според Информационната система за управление и наблюдение на евросрествата в България (ИСУН) “Елтрак България” е доставчик по европроект на фирмата “Верда 008” OOД, чиято техника американско производство може да се види по строежите на газопровода.

От българската страна подизпълнители са „Главболгарстрой“ АД и  „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД в консорциум ДЗЗД „ФЕРОЩАЛ БАЛКАНГАЗ“ с „Ферощал Индустрианлаген ГмбХ – Германия“. Сред декларираните от тях подизпълнители са: “Турбо Машина България” ЕООД и “Химкомплект Инженеринг” АД.

Обръщаме вниманието Ви на факта, че „Турбо Машина България“ ЕООД има едни и същи собственици с фирмата „Брайт Инженеринг ООД“ – Варна, която през 2007, 2010, 2012 и 2016 г. е

подизпълнител на двата ТЕЦА-а, собственост на компании от САЩ: „Ей и Ес – 3С Марица изток I” ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД.

Биволъ: Александър Лукашенко строи Турски поток с европари

Иначе компаниите извън ЕС и НАТО на Турски поток 2 са: Аркад Енджиниъринг енд Констракшън” (Саудитска Арабия), “АркадС.П.А.(Милано, Италия), контрол върху които според данните ни е минал в ръцете на компании с краен собственик ОАО „Газпром“ (Руска Федерация).

 Също на обекта работи ДЗЗДГазово развитие и разширение в България – ГРРБ“ с участие на Консорцио Варна 1 („Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“). Относно италианската Bonatti установихме (вижте Company Suspected of Ties with Cosa-nostra Wants to Build Turkstream 2 in Bulgaria) в партньорство с Investigative Reporting Project Italy (IRPI), че е свързана със сицилианската ОПГ Коза Ностра и е подизпълнител на територията на Италия и Гърция на подкрепените от САЩ и ЕС проекти за Трансадриатически и Трансанадолски газопроводи.

За компанията IDC – Infrastructure Development and Construction (Белград, Сърбия) е установено, че през мрежа от сръбски и офшорни юридически лица е собственост на „Газпром“, който отдавна е под санкциите на САЩ и ЕС. Беларуският държавен концерн ОАОБелтрубопроводстрой“ (вижте: Lukashenko is Building Tturkstream in bulgaria with European Money) е дългогодишен подизпълнител на „Газпром“ и е изключен от Литовската държавна агенция за сигурност от проекта за газов интерконектор „Полша – Литва“ заради потенциалните си връзки с беларуски и руски специални служби. 

Наличието на американски доставчици, оборудване и тежка техника означава ли, че Вашингтон не е против компании от САЩ да участват в проектите на „Газпром“? Заобиколила ли е Solar Turbines през белгийския си клон обявените от Държавния департамент санкции за Северен поток 2 и Турски поток 2?

Ще бъде ли извършена проверка за законосъобразността на сътрудничеството на американски компании с „Булгартрансгаз“ и подизпълнители на подсанкционния в САЩ и ЕС „Газпром“?

Могат ли да бъдат наложени санкции върху българските компании като „Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Булгартрансгаз“ ЕАД, „Главболгарстрой Интернешънъл“ АД и др., които реализират спорния за интересите на ЕС и НАТО Турски поток 2? Нарушава ли Република България Договора си за членство в НАТО, след като допуска представители на руски служби да охраняват офиса/базата на IDC и Arkad в гр. Брусарци, използвали физическа сила срещу Биволъ и ГД БОЕЦ при заснемане на обекта?

Каква е позицията на Посолството относно реализирания проект, подлага ли се той вече на санкции наред със Северен поток 2 или това предстои да бъде решено в обявения 30-дневен срок? 

На 30 октомври специалистът „Информация“ в Посолството на САЩ Раиса Йорданова отговаря на медията ни, че запитването ни е получено.

„Опитваме се да намерим човек, който да отговори на въпросите Ви“, гласи имейлът от пресслужбата на Херо Мустафа.

На 2 ноември Раиса Йорданова не коментира дали и в какви срокове може да се очаква някакъв официален отговор от страна на американската дипломатическа мисия у нас:

„За съжаление, не мога да дам конкретен отговор на въпроса Ви“.

По време на проведения телефонен разговор на 10 ноември на екипа ни пак е отговорено, че не се знае кога могат да очакват отговора на посланик Херо Мустафа относно евентуалните санкции за „Турски поток 2“.

Биволъ за строителната техника по площадките на газопровода

Дали тази липса на официална позиция е в резултат на несигурността с резултатите на изборите в САЩ, където действащият държавен глава Доналд Тръмп по първоначални данни губи битката за Белия дом?

Или е свързано с желанието на напускащия поста президент и неговия държавен секретар Майк Помпео да не си развалят отношенията с руския президент Владимир Путин заради и без това достроената тръба?

А и всеки президент и държавен секретар има право да си смени посланиците след встъпването в длъжност. Затова и Херо Мустафа може да бъде сменена след януари 2021 г., ако Джо Байдън заеме поста на президент, а бившата съветничка на Барак Обама по международна политика Сюзан Райс стане държавен секретар на САЩ.

И в този случай американската дипломатка по разбираеми причини може да няма желание да си разваля отношенията с руския си колега в София Анатолий Макаров, за когото реализирането на ребрандирания „Южен поток“ под формата на „Турски поток 2“ може да се окаже повод за повишение в дипломатическата му кариера.

Тръбата е готова, отговорите – липсват

Докато тече тази безкрайна официална кореспонденция, на 9 ноември 2020 г. изведнъж главната руска държавна информационна агенция информира, че газопроводът през България вече е готов.

„Строителството на „Балкански поток“ де факто е завършено, а българският участък от газопровода е свързан с този в Сърбия. Това съобщи пред ТАСС информиран източник, участващ в изграждането на газопровода“, писа в. „Сега“, както и редица други национални медии.

Оказа се, че властта и изпълнителите са най-обезпокоени не дали ще бъде пуснат в експлоатация предвид риска от санкциите на САЩ, а дали ще има пищен банкет по повод приключилата работа.

Бойко Борисов и Теменужка Петкова “строят” Турски поток 2

„Балкански поток” е завършен, свързан е с газопровод в Сърбия, няма официални събития във връзка с завършването на газопровода поради пандемията на коронавируса, а церемонията вероятно ще се състои по-късно “.

Това е казал пред агенция ТАСС неназованият източник в София.

През октомври министър-председателят Бойко Борисов обяви, че строителството на газопровода “Балкански поток” в страната „е почти приключило“.

Тогава премиерът отново подчерта пред, че “с изпълнението на проекта “Балкански поток” България щяла

„да се превърне в регионален стратегически газоразпределителен център и ще гарантира диверсификация на доставките на газ”.

Всъщност, „Балкански поток“ е продължение на газопровода „Турски поток“ през територията на България, а за Държавния департамент на САЩ това е един и същи газопровод. В официалните документи се нарича „обект на разширяване на газопреносната инфраструктура на компанията „Булгартрансгаз “паралелно със северния главен газопровод до българо-сръбската граница“.

Първият участък на „Турски поток“ беше пуснат на 8 януари 2020 г. тръбата минава по дъното на Черно море от Русия до бреговете на Турция. Това вече ощети БТГ откъм транзитните такси, тъй като Турция в качеството на най-голям потребител от години беше получавала своето синьо гориво през стария Трансбалкански газопровод, който е с маршрут за пренос по линията: Русия – Украйна – Молдова – Румъния – България.

Но от началото на 2020 г. Анкара вече получава основните си количества от „Газпром“ през морската част на „Турски поток“. Така Москва успява да накаже не само Украйна, но и страните по маршрута с орязването до минимум на транзитните такси, които оттук нататък България получава само за пренос към малките енергийни потребители като Сърбия и Северна Македония.

Ресорните вицепремиери пазят мълчание по темата “Турски поток” (Снимка: Дир.бг)

“Биволъ” поиска позиция по проекта и от ресорните вицепремиери по еврофондовете Томислав Дончев и по икономическата политика Мариана Николова  

дали според тях е нормално да се използва строителната техника, закупена по еврофондове на площадките за “Турски поток 2”.

И дали правителството е готово при наличие на рискове от санкции на САЩ да пусне газопровода в експлоатация.

Двамата ресорни зам.-министър-председатели очаквано игнорираха поставените от медията ни въпроси.

Същевременно сръбската дъщерна компания на “Газпром” IDC е подала сигнал към Районното полицейско управление на гр. Брусарци заради навлизането на “неустановени лица” на “нейната територия” след акцията на БОЕЦ и Биволъ пред офиса на дружеството в началото на октомври т.г.

Районният прокурор на Лом пък все още разглежда подадените тогава от екипите на Биволъ и БОЕЦ жалби за към ПУ Брусарци заради прилагане на физическа сила от неизвестни рускоезични служители на IDC, опитали да ни изведат извън бариерата на общинския терен, използван от тях за база.

На 9 ноември от ГД “БОЕЦ” са внесли и и официален сигнал до ДНСК към МРРБ с искане да бъде спряна работата по газопровода поради липсата на адекватен строителен контрол и евентуалните нарушения по трасето:

“На основание чл. 224 и чл. 225 от ЗУТ, БОЕЦ изискваме от ДНСК образуването на проверка и да пристъпи към незабавно спиране на строителните дейности на компресорната станция до с. Расово, област Монтана”.

“Както и по трасето на „Турски поток” до приключване на проверката и премахване на установените нередности”, гласи сигналът на гражданското НПО.

 

 

 

Я по-тъмнозелените да излязат да гласуват…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%8F-%D0%BF%D0%BE-%D1%82%D1%8A%D0%BC%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B5%D0%BB%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B4%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%BB%D1%8F%D0%B7%D0%B0%D1%82-%D0%B4%D0%B0-%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%83.html

понеделник 9 ноември 2020


За кой ли път политическите решения в България могат да бъдат обобщени само с „неведоми са пътищата шизофренични“. Както е модерно да започват, протичат и завършват новините напоследък, „в условията на коронавирус“ депутатите решиха да могат да участват в пленарните заседания и да гласуват дистанционно по електронен път, ако са карантинирани.

И това отрежда волята на същите тези депутати, които съвсем наскоро изсмукаха от пръстите си всевъзможни аргументи, за да се опитат да ни убедят колко несигурно и пагубно ще е електронното гласуване за самите устои на родната демокрация. От девет кладенеца вода извадиха представители на водещи политически сили, за да ни заливат със смехотворни аргументи, а сега излиза, че за едни може интерактивно, а за други не може.

Но, кои сме ние, че да се сравняваме с народните представители? Все пак от нас така или иначе не зависи нищо, а при тях нещата стоят по съвсем различен начин. Ами, я си представете, че трябва да се осигури кворум за приемането на поредния лобистки закон, а КОВИД-а е натръшкал по домовете им прекалено много държавотворци, за да се случи това? Или пък е нужно набързо, без излишни обсъждания и обяснения, набързо да се пробута скандална промяна? Какъв по-лесен начин от това верните другари да се покажат на камерата от къщи, за да се удостовери, че са те и после да си кажат какъв е вотът им. Точно така.

След като приключи вотът в залата, народните представители в коронавирусно изгнание трябва лично и устно да кажат тежката си дума. „За“, „против“ или „въздържал се“. Още един начин да се улесни проверката на лоялността на депутатите към партийните им централи?

Някак неусетно мислите потичат точно в тази посока. Народните представители могат да гласуват дистанционно не заради друго, а защото това по никакъв начин не възпрепятства контрола над поведението им. Каквото каже лидерът, под строй, без излишни разсъждения и колебания. Като „Ало, Ваньо…“.

При обикновените хора съвсем не е така. Дистанцията дава много повече свобода на гласоподавателя да прави както му говори разумът, без да се съобразява с нуждата да постъпи „правилно“. И така до голяма степен се обезсилва армията от стотици хиляди купени гласове, мъртви души и нужна само по избори бюрократщина. А това не бива да се допуска в нито една фасадна демокрация, нали?

Хаосът, несигурността, объркването са най-добрата почва за създаване на подобни изключения от правилото, които се превръщат в норма и си остават и след като най-после истерията отмине. Сега хората са склонни да подминат „интерактивизирането“ на законотворческия процес. Какво пък – току-виж и Делян Пеевски най-после благоволил да упражни правото си на депутатски вот. Да, не е карантиниран с КОВИД, но е в самоизолация за n-ти мандат, та може да се направи изключение.

Важното е да се стегнат редиците, защото мандатът е на финалната права. След изборите, предсрочни или не, някои от сегашните лица на властта няма да попаднат пред обектива никога повече. Освен, ако ги фотографират за семейна снимка или, дай Боже, в карирана затворническа носия. Други пък ще гледат сами да се покрият или да играят твърде изгодната в родната политика роля на „опозиция“. Затова трябва да се побърза да се свърши каквото е нужно сега, в този парламент. Има да се довършва един поток, който си е руски по същина, колкото и по име да е ни риба, ни рак. Има да се усвояват разни милиарди евросредства, да се осъществяват заменки, да се заложат параметри за договори, които ще заробват и внуците ни… Не са едно и две.

В такава ситуация никой послушен депутат не може да си позволи да седи кротко карантиниран вкъщи. Е, той пак ще си седи, но ще гласува каквото трябва. Нали помните? „Работа, работа, работа“.

А, ако по изборите половината държава е парализирана, карантинирана и не може да отиде да упражни вота си на място в избирателните секции, дали ще може негово величество гласоподавателят да се легитимира с камерата на компютъра си и устно да изрази волята си? Не, разбира се. Поне това е за добро. Иначе не се знае кой би могъл да стои зад камерата с насочено в челото му дуло…

***

Поръчайте юбилейната книга на Торлака по случай 10 години Биволъ.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за 1 екземпляр. Можете да поръчате също 2, 3, 5 или 10 екземпляра за приятели и познати. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



От 2 седмици има огромен наплив на бежанци по границата ни с Турция Ердоган отвъза тихомълком емигртантите към Европа

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B5%D1%80%D0%B4%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D0%BD-%D0%BE%D1%82%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%B0-%D1%82%D0%B8%D1%85%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D0%BB%D0%BA%D0%BE%D0%BC-%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B3%D1%80%D1%82%D0%B0%D0%BD%D1%82.html

петък 6 ноември 2020


По цялото протежение на българската граница с Турция се забелязва безпрецедентен наплив на бежанци от страните от Близкия и Среден изток. По оперативна информация на Биволъ цели бежански лагери на територията на Турция са освободени да преминават границата с България на път за Западна Европа. От Резово до Свиленград през последните 2 седмици незаконните влизания на българска територия са се увеличили в пъти. Наши източници от пограничните райони свидетелстват, че турската страна е вдигнала всички свои части по охрана на границата с България. Това на практика е осигуряване на безпрепятствен достъп за бежанците.  Те свободно могат да влязат на българска територия. На наша земя те се изправят пред телената ограда, която обаче не представлява никаква реална пречка. Бежанците са предварително инструктирани от водачите си и са снабдени с всички необходими инструменти за преодоляване на оградата – резачи, стълби и копачи.

Някои от групите минават в Гърция и оттам на зелена граница влизат в България, сочат данните. От Гърция към България няма никакво препятствие, нито телена ограда. В момента са мобилизирани на пълна степен Гранична полиция и жандармерията. Нямаме данни засега за мобилизирани части на БА. Официалните институции мълчат и отказват да дадат подробна информация. Те обаче не опровергаха данните, че трафикът през границата с Турция е скочил в пъти през последните дни и не отговориха отрицателно на въпросите ни. На официалните запитвания на Биволъ просто бе отказан отговор. Министърът на вътрешните работи Христо Терзийски отказа да разговаря с наш репортер, оправдавайки се с бюрократични причини и процедурни правила. От Пресцентъра на МВР ни посъветваха да четем пресъобщенията им. В тях няма нужната информация, но се забелязва, че през последния месец действително имаме зачестяване на заловените групи бежанци във вътрешността на страната. Само преди дни е била заловена поредната група от 12 души мъже, преминали границата с Турция, южно от от гр. Средец. Бежанците са заловени от граничните полицаи на наша територия. Този случай, както и много други обаче не е отбелязан в информационния бюлетин на МВР.

Телената ограда не спира нахлуването, но “харизва” българска земя на турците

Тези които влизат у нас, преодоляват много лесно изградената телена ограда, като или я режат, или я прескачат със сгъваеми стълби. На практика оградата изобщо не може да спре нарушителите на границата, но е едно нелепо и дори вредно съоръжение, споделят местните хора. Заради изградената ограда, една широка ивица от нея до граничната бразда остава недостъпна за населението в пограничните села. Хората се оплакват, че не могат да минават през нея, както на времето са минавали дори през порталите на т.нар. преградни “кльонове” по времето на Студената война, да си пасат и поят добитъка в пограничната зона, да посещават ниви и градини там. В замяна на това сега една широка ивица част от българската територия на практика се окупира от турските селяни оттатък и те свободно влизат в наши земи до оградата, за да ползват пашата или водите. Никой не ги спира нито от турска, нито от българска страна, защото граничните полицаи основно се занимават с бежанския проблем, но не и с турските селяни, влизащи в ивицата до оградата и ползващи част от мериите на пограничните ни села, се оплакват български селяни. Така всъщност оградата, изградена по идея на “Патриотичния фронт” не спира никак бежанците, но дава възможност за фактическа окупация на българска земя от страна на турски граждани. Така например пограничната р. Резвая, която е уникална със своя каньон и доскоро беше едно от туристическите забележителности в парк “Странджа”, вече е недостъпна. Тя на практика се е превърнала изцяло в “турска” река, защото до нея българските граждани нямат абсолютно никакъв достъп, благодарение на неефективната ограда. Отделен е проблемът за стотиците хиляди декари изсечени стари гори, за да бъде построена въпросното съоръжение.

Самата ограда бе построена на колосална средна цена от около 500 €  за линеен метър и струваше над 200 млн. лв. Биволъ разкри в свое разследване през 2018-т г., че оградата е построена основно с участието на фирми свързани с депутата Делян Пеевски със силно завишени изкуствено стойности. /виж тук/ Проверка от страна на Прокуратурата, за злоупотреба в особено големи размери така и не последва.

Телено съоръжение по границата с Турция в Странджа планина.

Оградата освен, че излиза “златна”, но освен това е строена некачествено и набързо.

Напливът съвпада с последните заплахи на Ердоган

В момента в България нахлуват предимно бежанци от Сирия, Ирак, Афганистан и Пакистан. Началото на увеличения наплив съвпада с крайното изостряне на отношенията между Турция и Франция и оттам с целия ЕС. Анализаторите сочат, че последните кървави терористични атентати във Франция и Австрия са именно провокирани от радикалната риторика на турския лидер Реджеб Ердоган, който разпалва настроения за “Джихад” срещу Европейския съюз и конкретно Франция в мюсюлманския свят. От 5 години Президентът на Турция отправя периодични заплахи, че ще пусне 3.6 млн. бежанци на територията на ЕС. Повечето пъти те бяха определяни като блъф и шантаж за разиграване на политически и финансови искания върху ЕС. Времето показа, че това не е така. Ердоган се вживя в ролята на единствен пазител и “гарант” за външните граници на Европа. В края на февруари т.г.  Турция отпусна нарочно положението и няколко стотин бежанци се струпаха до границите с България и Гърция. Тогава лично премиерът Борисов призна, че положението е критично и ако бежанците тръгнат масово, ние не можем да се справим с тях. Армия и жандармерия бяха вдигнати на помощ на гранична полиция.

Сега обаче липсва каквато и да е официална информация, въпреки, че проблемът е много по-реален отколкото през февруари-март. Жандармерията е изцяло мобилизирана, но въпреки това не могат да бъдат разкрити и спрени всички групи. Още повече, че ако те трайно влязат в дълбочина на българска територия, няма как да бъдат върнати обратно, а единственият начин е да бъдат регистрирани и настанени в нашите крайно недостаъчни бежански центрове. В тях бежанците се оплакват, че буквално мизерстват. По 4000€ на човек вземат българските трафиканти, за да организират прекарването и транспорта от границата до покрайнините на София. Биволъ разполага с информация от местни жители, че по границата действа стройна и добре изградена организирана мрежа за трафикиране на бежанци, която разполага с транспортни средства и влияние в съответните институции, отговорни да следят и контролират подобна престъпна дейност.  Поради тази причина, групите се извозват успешно до София, а оттам се поемат от други трафиканти за пренасяне през сръбската или румънската граница, като за това се плаща отделно. Маршрутът от страните на произход е ясен. Той е с крайна цел Германия, Австрия, или Франция, като България и дори Турция се явяват транзитни пунктове. Понякога се залавят малки групи, които се регистрират, за да се отчете все пак някаква активност пред Европа, че България спира част от трафика. Голямата част от влизащите от Турция обаче се транслират през Сърбия към Западна Европа, където е и тяхната крайна цел.

Премиерът Бойко Борисов с гордост показва на бившия британски премиер Дейвид Камерън как телената ни ограда пази Европа от бежанския поток. След това се случи “Брекзит”.

Колко бежанци е пуснала Турция към границите ни и ЕС?

Източници от там сочат цифрата 30-40 хиляди. Засега. Потвърждение няма как да има от нито един официален източник. Очевидно България не би могла да поеме подобно количество мигранти, а и няма ефективна система, която да е разработена, за да ги спрем по цялото протежение на границата. Действащата по времето на социализма електросигнална охранителна система тип “Кльон”, която спираше почти 100% от нарушенията на територията ни, бе изоставена и разрушена преди 20 г, със закриването на Гранични войски. Сегашните напъни за алтернативни методи се оказват крайно неефективни, скъпи и потенциално атакуеми от коруптивни практики. Днес всички стратегически гранични застави са разрушени или продадени, а полицаите и подсилващите ги военни спят в хотели и се хранят в ресторанти на свободни цени, което оскъпява тази дейност повече от десет пъти. Това облагодетелства някои собственици на туристически обекти в регионите, но е за сметка на европейските и български данъкоплатци, независимо от крайно неефективния резултат.

Охраната на границата днес се осъществява предимно по пътищата, без плътно патрулиране по браздата и с инфрачервени или уреди за нощно наблюдение ръчно преносими или монтирани на вишки. Трафикантите на бежанци обаче са много добре запознати с обхвата на засичане на тези уреди и знаят прекрасно къде са местата, които попадат под “сянка” за топлинно наблюдение. Това са предимно речни долини, дерета или стръмни скатове, които изобилстват по пресечения терен на южната ни граница. Групите се придвижват в “сянката” на уредите почти докато влязат на българска територия. Остава открит въпрос как трафикантите имат информацията за точните пътеки в термосянка и как понякога посред бял ден цели групи с бежанци влизат в България и необезпокоявано се транспортират във вътрешността с едни и същи микробуси, които чакат на оредварително уговорени места в близост до граничната бразда. Експиримент, който преди време Биволъ проведе с френски журналисти на границата до Свиленград, показа че свободно може да се премине от България в Турция и обратно без никакво смущение или намеса от страна на гранична полиция, нито от турските граничари, независимо от пунктовете за наблюдение, които не можаха да засекат “нарушението”.

Българо-турската граница близо до Свиленград, снимана от репортер на Биволъ от турска страна.

 

 

Еврокомисията може, но няма желание да пресече корупцията с еврофондове

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ec-eufunds-control.html

петък 6 ноември 2020


Покрай всички протести и изказвания на европейски депутати срещу корупцията и за върховенството на закона, абсолютно никой не спомена ролята на самата Европейска комисия в създалата се ситуация. Тази роля е ключова, тъй като Комисията не е пасивен наблюдател и фабрика за доклади, а пазител на договорите за създаването на ЕС. Липсва обаче контрол и противодействие на реалните нарушения, водещи до санкции на конкретни субекти, източвали европарите. Вместо това решенията за санкции са политически и удрят също така изрядните бенефициари. Дали нещо ще се промени с новия механизъм на обвързване на върховенството на закона с еврофондовете? На първо четене не.

Комисията с помощта на подчинената ѝ ОЛАФ осъществява пряк контрол върху разходването на европейските фондове. Така, например, към ЕК функционира дирекция “Верификация и одит – Развитие на селските райони”, подчинена на генерална дирекция “Земеделие и развитие на селските райони”. Тази дирекция всяка година осъществява одит, като проверява във всяка страна-членка извадка от конкретни проекти. При констатирани нарушения се налага финансова корекция на съответния проект. След края на одита страната приема всички мерки по прекратяването на констатираните нарушения, тъй като при следващото им появяване със 100% сигурност отново ще бъде наложена финансова корекция, а при системно проява на нарушението се налага плоска корекция върху всички проекти, дори и на тези без нарушения.

Така именно от работата на Комисията зависи, дали една схема за източване на фондовете ще функционира или не.

Доказателство за това, че когато комисията си върши работата, има реални последици, е спирането през 2012 г. на порочната схема за уреждане на обществени поръчки чрез избирането на изпълнител, предложил нереален гаранционен срок от рода на 50-100 г. Веднага след като комисията констатира това нарушение, всички процедури за възлагане на обществени поръчки започнаха да ограничават оферирания гаранционен срок до максимум три пъти минималния гаранционен срок чл. 20, ал. 4 от Наредба № 2 от 31 юли 2003 г. Следва да се отбележи, че това стана без да се налага да бъде нормативно регламентирано в нито един закон или наредба. Достатъчно беше възложителите да знаят, че при това нарушение ще им бъдат орязани парите.

Конкретен пример са къщите за гости

За съжаление, това е единственият пример за реално извършен контрол от страна на ЕК. За разлика от този пример, за който може би са чували само експертите, занимаващи се с тази материя, примерите за фиктивния контрол от страна на ЕК и действащите благодарение на него схеми са всеизвестни. Достатъчно е да се споменат къщите за гости, за които ЕК не констатира в продължение на два програмни периода, че след изпълнението на проекта при окончателното плащане на безвъзмездното финансиране ДФЗ не е изисквал елементарната регистрация на обекта като туристически обект и в крайна сметка е плащал за вили за лично ползване.

Още по-обезпокоителното е, че след като още през 2016 г. Бивол проучи документално и публикува списък с нефункциониращите къщи за гости, Еврокомисията не предприе никакви стъпки по възстановяването на незаконно разплатеното финансиране. Едва през 2019 г., когато мониторинговият период на повечето къщи вече беше изтекъл, започна поредната фиктивна проверка на ДФЗ, като резултат от скандала с къщата на зам.-министъра на икономиката Александър Манолев.

Но що за проверка беше това? Вместо да установи дали е имало нает персонал в къщите и дали са плащали съответните данъци, т.е. дали обектът е бил ползван по предназначение (основно изискване за отпускането на финансирането), Фондът реши да проверява бизнес плановете и да прави проверки на място, които освен, че са скъпоструващи, отнемат доста време и са като цяло неефективни.

Наивно е да се смята, че Еврокомисията и по-конкретно нейната одитна дирекция не са чули за огромния скандал и не са проследили какво именно и как се проверява от българска страна. За смислена реакция и санкции от Брюксел обаче така и не се чу.

Спират – пускат… който е крал, пак краде

Цялостното спиране на фондовете от друга страна е доказано неефективна мярка основно по една причина – спирането не е свързано с конкретни нарушения. Спирането е свързано с политически решения, които нямат отношение към незаконните практики при усвояването на еврофондовете.

Какво ще промени обвързването на върховенството на закона с еврофондовете? Ако контролните органи на Еврокомисията продължат да работят както досега – нищо. Решенията за спиране на средствата ще продължат да са политически, а не на базата на констатирани нередности. Но те и досега са били такива.

Пример за това са схемите на Марио Николов, които станаха една от причините да бъде спряно финансирането за България от дясната Еврокомисия при “лявото” правителство “Станишев”. При “десните” правителства “Борисов” злоупотребите на същия този “потомствен социалист” не само не бяха пресечени, а процъфтяха и стана ясно, че над тях има чадър. Но това не доведе до ново спиране на финансирането.

Парадоксално, но пример за неефективността на тази мярка са отново къщите за гости, при които както преди така и след спирането на фондовете нарушенията останаха едни и същи. Да, финансирането на къщите е относително нищожно спрямо общия обем на евро фондовете за страната, но е нагледен пример за неизпълнението на задълженията на Европейската комисия по контрола за усвояването на евро фондовете.

Други примери са изплащането на субсидии за био производство без да е обвързано с реализирането на продукцията (еко тикви и буренясалата био соя, които се оставят да гният по полетата) и незаконното възлагане на обществени поръчки, при които се оценяват писателските умения на участниците в процедурите вместо показатели, които имат пряко влияние върху качеството на изпълнението на обществената поръчка. Тези схеми вече засягат финансиране за милиарди евро. При тази фиктивна работа на комисията дори и смяната на правителствата не гарантира спирането на източването на еврофинансирането, тъй като контролът си остава един и същ. Или по-скоро липсата му.

Единствено абсурдът в работата на ОЛАФ може да надскочи този на ЕК. Какво реално се случва с нейните проверки? След като констатира измама, службата я праща за разследване на прокуратурата, която от своя страна иска становище от контролния орган, който е позволил тази измама.

Така в случаите с ДФЗ и къщите за гости, Фондът отговаря на прокуратурата, че не са изпълнени бизнес плановете. В същото време нарушението при къщите е много по-основателно – инвестицията не е ползвана по предназначение и е следвало да бъде наложена 100% финансова корекция, т.е. да върнат цялото финансиране или да им бъдат конфискувани къщите. Но Фондът не е изискал регистрация на къщите като туристически обект преди крайното плащане и впоследствие не е проверил, дали е бил нает персонал, т.е. еднозначно не си е свършил работата по последващия контрол.

Крайният резултат от некоректната информация на Фонда до прокуратурата са масови откази за образуване на производства и потънали милиони еврофинансиране. Но това не е проблем за ОЛАФ, тъй като на хартия службата си е свършил работата, а крайният резултат вече не е проблем на службата.

В папките на ОЛАФ и прокуратурата потъна и разследването за огромната измамна схема ДжиПиГейт. Още през 2018 г. Биволъ изнесе доказателства за мащабно манипулиране на търговете от служители на определени строителни фирми, които се наместват като експерти по оценителните комисии и с техния глас предопределят победителите в обществени поръчки за милиарди. Да, разследването още тече, но Еврокомисията можеше да вземе мерки без да чака резултат и да изиска проверки дали експертите не са били служители на участниците в търговете. Към момента такова изискване няма.

Надеждите за крайни резултати и възстановяването на откраднатите пари на европейските данъкоплатци се свързват с новият Офис на европейския главен прокурор. Стои обаче въпросът дали той ще насмогне на всички сигнали за схеми, с които ще бъде засипан. Както вече стана ясно, финансирането за офиса на Лаура Кьовеши и нейните европрокурори е по-скоро пестеливо. А това никак не се връзва с гръмките политически декларации за борба с измамите с европейски средства.

Стоян Комисаров*, редактор Атанас Чобанов

* авторски псевдоним. Името на автора е известно на редакцията

Празнуваме 10 години на Биволъ със 101 текста на Торлака

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/10-godini-bivol-101-teksta-na-torlaka.html

събота 31 октомври 2020


Не е шега, Биволъ навършва през ноември 10 години онлайн. 10 години будим тези, които имат очи да четат и глава да разбират.

От 5 години с нас е Стоян Николов – Торлака, който всяка неделя бие камбаната с кратък текст, съчетаващ злободневни и универсални теми. Решихме да отбележим нашата годишнина с една книга, в която са събрани 101 негови текста писани за нашия сайт.

Стоян Николов – Торлака

Първият публицистичен материал на Торлака за Биволъ е от 15 март 2015 г. и е озаглавен “За добрите политици, гадната природа и лошия късмет.” Оттогава той всяка неделя надвиква ченгеджийския медиен хор, нашепващ мантрата за лошия късмет като източник на всички беди, сполетяващи клетото народонаселение на територията България. И прославящ задължително добрия политик и спасител.

Разследващата журналистика е призвана да пуска прожекторите си в тъмницата като точкови ритници по срамотиите на всички лъжеспасители и техните кукловоди. След това идва публицистиката и хвърля светлинна граната. Активното вещество за нейния взрив е особен коктейл от хумор, компетентност, визия, кауза и речева обраност, за да може цялата сцена да се запечата добре в съзнанието.

В юбилейната книга са събрани сто такива светкавици от Торлака като свидетелства за нашите битки през годините.

Можете да поръчате тук книгата “101 текста на Торлака за Биволъ” на специална цена онлайн – само 12 лв за 30. Офертата важи до 3 ноември.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за поръчки до 3 ноември. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6



Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Рекордьори в държавните поръчки Партньори на GP Group оскъпиха Турски поток до €1,7 млрд.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-gp-group-%D0%BE%D1%81%D0%BA%D1%8A%D0%BF%D0%B8%D1%85%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%B4.html

събота 31 октомври 2020


И на площадката за изграждане на компресорната станция „Расово“ за нуждите на „Турски поток 2“ има строителна техника, закупена по европейски проекти, установи проверката на БОЕЦ, „Булфото“ и „Биволъ“. Същевременно строителните компании, които са подизпълнители на „Главболгарстрой“ (ГБС) на този обект, са сред рекордьорите в страната по усвоени средства при изпълнението на държавни поръчки за стотици милиони левове в различни съдружия с „Джи Пи Груп“. Самата „Булгартрансгаз“ пък вписа проекта „Турски поток 2“ в своя Десетгодишен план като „Балкански поток“ и „Разширение на газопреносната мрежа“ в рамките на „Газов хъб Балкан“, като сред подизпълнителите на проекта не споменава ключовата дъщерна компания на „Газпром“ в Сърбия – IDC. Докато санкциите не са влезли в сила, американска компания доставя турбините за компресорната станция през белгийското си дъщерно дружество. Иначе поради забавянията още към март 2020 г. стойността на проекта с ДДС се оскъпява до 3,32 млрд. лв. или около 1,7 млрд. евро.

След първата визита на БОЕЦ в с.Расово, старата табела от Южен поток е сменена на “Разширението на газопреносна мрежа”…(снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Руското издание на сп. Forbes от години издава класацията “Кралете на държавните поръчки”, в която челните места заемат близките познати на Владимир Путин и редовни подизпълнители на “Газпром”. Та време е и за подобни класации в България, където рекордьорите в държавните поръчки и инфраструктурни европроекти днес докарват техниката си на “Турски поток” като подизпълнители на “Булгартрансгаз” и дъщерните дружества на “Газпром”.

Затова не е учудващо, че стойността на българския участък на газопровода „Турски поток 2“ още по данните за март 2020 г. е скочила до рекордните официални данни – 3,32 млрд. лв. с ДДС.

„Прогнозните инвестиционни разходи на проекта според БТГ „възлизат на 2 767 115 441 лева (два милиарда седемстотин шестдесет и седем милиона сто и петнадесет хиляди четиристотин четиридесет и един лева), без ДДС“.

Това пише в  документа на БТГ от март 2020 г., озаглавен „Десетегодишен план за развитие на мрежите на „Булгартрансгаз“ ЕАД за периода 2020 – 2029 г.“. Това означава, че стойността на проекта вече надхвърля споменатите 3 млрд. лв. и е 3,32 млрд. лв. или 1,695 млн. евро. А след като от март върлува пандемията и има информация за злополуки на площадката, за поне 15 украинци, заразени по строежите и за една автомобилна катастрофа с трима загинали, стойността на проекта като нищо е достигнала по-големи числа.

Както писа наскоро в. „Капитал“, БТГ е разплатила предсрочно към тази есен поне 517 млн. евро към саудитската компания Arkad, която играе формалната роля на изпълнител на проекта. Откъде са средствата у БТГ, при положение че БЕХ и дъщерните държавни енергийни дружества от години са в тежка финансова ситуация, остава да се гадае.

Фирми с държавни поръчки за стотици милиони

БОЕЦ и БулФото снимаха на площадката в Расово техника на българска компания “Нова строй Тийм” ЕООД, чийто собственик и управител е Калоян Люсиен Теодосиев. Техниката е закупена по европейски проект, чийто номер е сниман от БОЕЦ. Техниката е на стойност 2,126 млн. лв. 

Теодосиев също е собственик на “Енергогруп” и на известната в строителния бранш „Интерпром“ ЕООД. “Интерпром” е усвоила поне 270,4 млн. лв. по регистрираните 49 държавни поръчки, с което вече е влязла в класациите като един от рекордьорите в строителния сектор. Защо обаче компанията е кандидатствала за евросредства, след като свързаните дружества имат достатъчно пари за инвестиции?

 „Капитал“ през 2016 г. пише, че „Интерпром“ има „шеметен възход“ в усвояването на държавни поръчки. А името на Теодосиев според медията „се чу покрай драмите с ЦСКА през 2012 г.“ и „беше сочен като един от кандидат-спонсорите на фалиралия клуб“.

Според изданието строителната му фирма се изкачва от 25-о на 12-о място, приходите й се удвояват, а печалбата скача от 920 000 лв. на 12 млн. лв. Компанията спечели водни поръчки в Пирдоп, Кърджалийско, Панагюрище, Душанци и др. В края на 2015 г. “Интерпром” получава от правителството и концесия за добив на полезни метали в Сандански.

Имаш поръчки за 270 млн. лв? Ето ти и 2 млн. лв. европари за техниката…

През 2018 г. „Капитал“ пак обръща внимание на „Интерпром“, която временно спира търга за 4-годишна поддръжка на уличната мрежа в София за 140 млн. лв. Тогава пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) “Интерпром” протестира срещу едно от разясненията на възложителя – Столичната община, свързано с изискването за наличие или наем на асфалтова база.

Вестник „Банкеръ“ пък споменава „Интерпром“ като един от рекордьорите в държавните поръчки във ВиК сектора. Интегрираният воден проект на Пирдоп през 2012 носи на ДЗЗД с участие на дружеството с 32 386 136 лв. За ВиК мрежата в Костинброд в консорциум със скандално-известната „Джи Пи Груп“ си разделят още 8,4 млн. лв. Проектът за пречиствателната станция за отпадни води на Костинброд пък се изгражда срещу 10,2 млн. лв., а в град Кнежа станция за очистване на мръсните вод носи нови 8 млн. лв. Водният цикъл на Панагюрище на „Интерпром“ и „Джи Пи Груп“ е за още 12,8 млн. лв.

„Ако продължим да разплитаме връзките между компаниите, които въртят милионите във ВиК сектора, ще видим, че оборотната „Интерпром“ на Калоян Теодосиев, освен с „Райкомерс“, често си партнира и с друг голям играч в бранша – „Понсстройинженеринг“. Бургаското дружество е собственост на строителния предприемач Милко Милков, който до края на 2012-а стоеше и зад известния „Понс холдинг“. Един от проектите, по който фирмите на Теодосиев и Милков работят заедно, е реконструкцията на водоснабдителната и канализационната мрежа на Кричим. Той е за близо 24 млн. лв“, писа преди години „Банкеръ“.

“Интерпром” – от запорите до “Турски поток 2″…

Регионалните медии „Пиринско“ и „Четвърта власт“ пък споменават, че инвеститорът Калоян Теодосиев е бил „спрян по съдебен път от кметовете на Логодаж – Пламен Червенков, на Селище – Благой Панайотов, и на Зелен дол – Ангел Младенов, да прави кариера до благоевградското с. Логодаж“. Затова е решил да прехвърли дейността си към община Бобов дол, където е задействал процедура за получаване на концесия за добив на трошен камък.

Сложно е за вярване, че само през 2008 г. дружеството е със запорирани сметки от по-малко от 100 000 лв. Съгласно определението от 02.09.2008 г. съдът в Шумен „допуска обезпечение на бъдещ иск предявим от “Илан” ООД срещу “Интерпром” ЕООД, представлявано от управителя Калоян Люсиен Теодосиев за сумата от 96 106.25 лв., представляваща стойността на СРМ по Приложение за обект “Ремонт покрив на КЗ, ЗРУ , и склад в подстанция Шумен 1”.

“Люник” се хвали с едри “партньори” начело с “Джи Пи Груп” (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Компанията „Люник“ ЕООД, чиито тежкотоварни камиони също обслужват строежа в с.Расово, има над 6 млн. лв. държавни поръчки предимно от Агенция „Митници“ и община Драгоман, където се базира. Фирмата обявява в сайта си, че нейните „дългогодишни партньори“ са такива компании като  „Енергогруп“ и „Каро трейдинг“, активно задействани по площадките на „Турски поток 2“ в България.

Сред техните партньори са също „Джи Пи Груп“, станала известна благодарение на поредицата на „Биволъ“ #GPGate. A също така „ПСТ Холдинг“ АД, „Инженеринг Груп 04“ АД, „Понсстрой Инженеринг“ ЕАД, „Енергоремонт Строй“ ЕООД и „Инжстрой“. Още една компания, работници, с чиито екипи са заснети от «Булфото», е „Стримона строй“ ЕООД. Компанията разполага засега само с една регистрирана държавна поръчка за 200 000 лв.

През 2012 г. ФК „ЦСКА София“ на сайта си публикува списъка на „белите инвеститори“, проявили желание да бъдат спонсори на отбора. Интересното съвпадение е, че повечето от тях са партньори на „Джи Пи Груп“, а и днес почти всички те са задействани по площадките на „Турски поток 2“.:  споменатата от „Биволъ“ компания “Каро Трейдинг”, “Интерпром“, “Понс Холдинг” и др.

Американски компании срещу повелите на Доналд Тръмп?

Контейнерите от САЩ с евентуалните турбини (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

Още на 3 октомври 2019 г. държавният концерн „Булгартрансгаз“ ЕАД към Българския енергиен холдинг (БЕХ) с принципал Министерството на енергетиката (МЕ) подписа договор с консорциума ДЗЗД „Ферощал Балкангаз“ за изграждането на две компресорни станции (КС) „Расово“ и „Нова Провадия“ за„Турски поток 2“. БТГ твърди, че е била „проведена открита процедура по ЗОП“.

В обединението влизат „Ферощал индустрианлаген“ ГмбХ – Германия, а също така „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой интернешънал“ АД. Двете компресорни станции – КС „Нова Провадия“ в землището на с. Ветрино, област Варна и КС „Расово“, в района на с. Расово, община Медковец, област Монтана. КС „Нова Провадия“ в с. Ветрино, обл. Варна е оборудвана с четири газотурбокомпресорни агрегата с мощност от по 10 MW всеки.

За КС „Расово“в с. Расово, област Монтана идеята е да се оборудва с три газотурбокомпресорни агрегата с мощност от по 12 MW всеки. Поръчката на стойност 350 млн. лв. включва „инвестиционно проектиране, доставка на необходимите материали и оборудване, изграждане и въвеждане в експлоатация на компресорни станции“.

Декларирани подизпълнители са: „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ – Белгия , “Турбо Машина България” ЕООД и “Химкомплект Инженеринг” АД.

Руски компании, които произвеждат газови турбини за компресорни станции са санкционирани от ЕС и САЩ след анексирането от Кремъл на полуостров Крим още през 2017 г., както тогава писа в. “Коммерсантъ”Но въпреки риска от нови санкции от страна на Държавния департамент на САЩ, БТГ няма проблем с изпълнението на договора си с европейския клон на компания Solar Turbines (Сан Диего, Калифорния, САЩ). Американската компания твърди, че е дъщерно дружество на Caterpillar, с чиято техника също е пълно на обектите на “Турски поток 2”.

“Участието на международни компании гарантира реализацията на проекта за разширение на газопреноната инфраструктура да се реализира в заложените срокове”, заяви тогава изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” ЕАД Владимир Малинов.

“С днешното подписване се доближаваме до изпълнението на актуализираната Енергийна стратегия на Република България”, подчерта пък министърът на енергетиката Теменужка Петкова.

Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток

Иначе след известни забавяния, „Солар Търбайнс Юръп С.А.“ вече е доставила в с. Расово три компресора за Компресорната станция „Расово“ за нуждите на Турски поток 2. Три контейнера с американски знамена по покрива са заснети с дрон (вижте видеото горе) от Агенция БулФото при съвместна акция с Гражданско движение „БОЕЦ“ в с.Расово тази седмица.

Фирмата „Турбо Машина България“ ЕООД е подпизпълнител по КС “Расово” като има едни и същи собственици с фирмата „Брайт Инженеринг ООД“ – Варна, която през 2007, 2010, 2012 и 2016 г. е подизпълнител на двата ТЕЦА-а, собственост на компании от САЩ: „Ей и Ес – 3С Марица изток I” ЕООД и „КонтурГлобал Марица Изток 3“ АД.

„Турбо Машина“ е подизпълнител и на държавната ТЕЦ „Марица Изток 2“ за 669 хил. лв. А пък свързаната с нея „Брайт Инженеринг“ има 52 усвоени държавни поръчки за над 34 млн. лв. Проекти, които е реализирала през годините са както  на „Булгартрансгаз“, така и на „Лукойл България“. „Лукойл Румъния“, ТЕЦ Варна на почетния лидер на ДПС Ахмед Доган, държавната ТЕЦ „Марица изток 2“ и др.

Закупената по европроект техника Caterpillar в с. Макреш (Снимка: БОЕЦ)

Както БОЕЦ и „Биволъ“ установиха, на линейната част на газопровода край с. Макреш (Област Монтана) на строежа има строителна техника, закупена по европейски проекти.  Става дума за тежката техника на американската Caterpillar, брандирана от официалния дистрибутор за Гърция и България Eltrak Group (вижте: „Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток“).

Според Информационната система за управление и наблюдение на евродрествата в България (ИСУН) “Елтрак България” е доставчик по европроект на фирмата “Верда 008” OOД, чиято техника американско производство може да се види по строежите на газопровода.

Балкански поток в стратегията на „Булгартрансгаз“

Стр. 57 с раздела 5.1.3.на Десетгодишния план на БТГ за развитие е посветена на „Турски поток“, който се споменава като „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз” ЕАД в участъка от българо-турската до българо-сръбската граница“.

С реализацията му щяло да се постигне: „сигурност на доставките на природен газ за България; сигурност на доставките на природен газ за съседните балкански страни и региона; откриване на допълнителни висококвалифицирани работни места“.

БТГ обяснява необходимостта на проекта на „Газпром“ с Решение № 847 от 22.11.2018 г. на Министерски съвет и с Решение от 28.11.2018 г. на Народното събрание относно приетото „Изменение и допълнение на Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. за надеждна, ефективна и по–чиста енергетика”.

Багер от строежа край с. Расово (Снимка: Валентин Захариев, БулФото)

За да изпълни своите ангажименти, залегнали в актуализацията на енергийната стратегия, съгласно решенията на двете институции, „Булгартрансгаз” ЕАД е предприел необходимите действия за реализацията на проекта за разширение на газопреносната мрежа на Дружеството в участъка от българо–турската граница до българо-сръбската граница. Проектът e част от концепцията за газов хъб Балкан, чиято цел е утвърждаване ролята на Република България, като водещ търговски разпределителен център в региона и Европейския съюз като цяло“.

Проектът „Балкански поток“ е „приоритет на българското правителство и на „Булгартрансгаз““. С неговата реализацията се цели „повишаване сигурността на доставките на природен газ от различни източници, засилване на конкуренцията и прозрачността на пазара с природен газ, което от своя страна да окаже позитивен ефект върху потребителите на природен газ“.

Като „ключов проект за пазарната интеграция“ „Балкански поток“ щял да „допринесе за гарантиране на доставките на природен газ за страната и за региона, като същевременно ще допринесе за създаването реални условия за диверсификация на източниците и маршрутите и възможност за пренос на допълнителни количества природен газ за и през България“.

Техника на “Верда 008” край с. Макреш (Снимка: БОЕЦ)

През месец април 2019 г. „Булгартрансгаз“ ЕАД определи за изпълнител на обществената поръчка участника Обединение „Консорциум Аркад“, включващ “Аркад Енджиниъринг енд Констракшън” (Саудитска Арабия) и”Аркад” С.П.А. (Милано, Италия), с когото сключи договор на 18.09.2019 г. През есента на 2020 г. контролът върху дружествата е минал в ръцете на компании с краен собственик ОАО „Газпром“ (Руска Федерация), стана ясно от публикувания от Стефан Гамизов документ на английски и арабски.

За компанията IDC – Infrastructure Development and Construction (Белград, Сърбия), която наред с Arkad изгражда тръбата, руският новинарски сайт EA Daily писа още през 2019 г., че според базата данни Sbis.ru, през верига от юридически лица тип ООД и АД „крайният й собственик е „Газпром“, който отдавна е под санкциите на САЩ и ЕС.

Беларуският държавен концерн ОАО „Белтрубопроводстрой“ (вижте материала и видеата към него: “Лукашенко строи Турски поток в България с европари”) е дългогодишен подизпълнител на „Газпром“ и е изключен от Литовската държавна агенция за сигурност от проекта за газов интерконектор „Полша – Литва“ заради потенциалните си връзки с беларуски и руски специални служби.

Лукашенко строи Турски поток в България с европари

Също на обекта работи ДЗЗД “Газово развитие и разширение в България – ГРРБ“ с участие на Консорцио Варна 1 („Бонатти С.П.А“ и „Макс Щрайхер С.П.А“). Относно италианската Bonatti установихме (вижте Заподозряна във връзки с Коза Ностра фирма иска да строи Турски поток“) в партньорство с Investigative Reporting Project Italy (IRPI), че е свързана със сицилианската ОПГ Коза Ностра и е подизпълнител на територията на Италия и Гърция на подкрепените от САЩ и ЕС проекти за Трансадриатически и Трансанадолски газопроводи.

 

 

 

 

ШоГ! УжасД! ХистериА! Баце не ни харесва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/bace-ne-ni-haresva.html

събота 31 октомври 2020


Едно зло никога не идва само. Не ни стига, че короМката вилнее необезпокоявано, че се трупат едни милиардни дългове, че Каскета е щастие ни конфискува домашната скоросмъртница, детските пюрета и незаконния тютюн за махорки, а и Пожарникаря-слънце ни каза в очите направо от карантинната си резиденция, че не ни харесва. Всичко друго се преживява, белезите заздравяват, ама лошата дума остава до живот. Убедете се сами – „С цялото си уважение към младите и хората, които със сигурност не ни харесват – и ние не харесваме тях“.

Кой би могъл да си представи, че премиер на държава от Европейския съюз ще бъде толкова директен с огромната част от хората в клетата страна, която управлява цяла декада? Или, ако трябва да сме коректни към неговото схващане за политика – две петилетки. Такова откровение не е политкоректно и по никакъв начин не кореспондира с доскорошните му въжделения да се къпе във всенародната любов.

Но, така или иначе сме го почнали на искреност, нека да я караме докрай. Другарю Буда, информацията ти, както обикновено, е безнадеждно остаряла. Отношението на все още здравомислещите българи към теб мина през няколко етапа. Първо просто те игнорирахме и се надявахме да се наиграеш по-бързо и да заминаваш да си харчиш откраднатото. После осъзнахме, че силно подценяваме лакомията ти и започнахме да не те харесваме. Но това беше преди години. Сега, меко казано, те ненавиждаме и сме готови на всичко, за да разкараме теб и другите креатури на ДС от политическата сцена. Май сме закъснели почти безнадеждно, но това е друга тема. Да се върнем на чувствата и емоциите.

Даже и в нашата политическа реалност подобно изказване е някак странно. Човек остава с впечатлението, че Баце е тийнейджър, а онази част от народа, към която се обръща, го играе възлюбената му. На нея най-после ѝ е писнало от дърварските му, дебелашки свалки и е излязла на площада, за да крещи под прозореца му, че иска той да се махне от живота ѝ. И Баце, осъзнал с три-четири месеца закъснение, че никакви големи приказки, пъчене, заплахи ала „ти ще видиш какво ще стане, ако ме няма“ не минават, най-после решава да спаси последните прашинки достойнство, които са му останали. И отвръща реципрочно.

Щом ние не го харесваме, значи и той не ни харесва. На това му се казва натриване на носа. Само дето това, с което разполагаме като премиер, май наистина не схваща, че голямата част от българското общество просто няма търпение да забрави за съществуването му час по-скоро и изобщо не се интересува от чувствата и емоциите му. Колкото и верните до гроб структури на ГЕРБ лелки да го убеждават, че не е така, и да са готови да не си мият ръцете до Второто пришествие, щом той ги е докоснал.

Баце хич не проумява, че неговото сърдито тропане с мечешка лапа не ни вълнува, защото той може да не питае положителни чувства към нас, тъй като не се вписваме в рамката на раболепния гласоподавател с възхитен поглед, скандиращ името му, но нашата антипатия е напълно рационална и почива на безброй факти. А фактите хич не са му силата.

Иначе нямаше да издава заповеди, които да отменя след ден-два, да си избира министри по отбивките на бензиностанциите и да ни лъже в очите за неща, които са толкова очевидни, че дори и малко дете не би се заблудило.

Пожарникарят-слънце се предоверява на харизмата си вече от години, но това не е наш проблем. Проблемът си е негов и на ония, които го славословят неуморно, надявайки се да се докопат до някое парченце от баницата. На тях може би им пука дали той ги харесва или не. На здравомислещите хора, искащи просто да живеят в страна, в която има ясни правила и разумът надделява над чувствата на управляващите я, им е през … дали баце ти Бойко ги харесва или не.

101 текста на Торлака за Биволъ

Поръчайте книгата “101 текста на Торлака за Биволъ”. Специално издание по случай десетата годишнина на сайта Биволъ. Промоционална цена от 12 лв. (6 евро) за поръчки до 3 ноември. Доставка до адрес в България или в чужбина след 15 ноември. Цената на доставката в България се заплаща на куриерската компания при получаване на пратката на личен адрес или в нейния офис. За доставка в чужбина ще се свържем с Вас, за да уточним подробностите.












6




Възможности за плащане

Информация за Вас



Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


6€



Балчик се готви да хариже улица до морето на Станко с влака-убиец от Хитрино

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/balchik-stanko.html

четвъртък 29 октомври 2020


Общинарите в Балчик трябва да гласуват днес (29 октомври) проект за изменение на ПУП на общинска улица на първа линия до морето, за да стане тя част от имот на фирмата “Бряг” ООД. В нея съсобственик е Станко Станков от “Булмаркет ДМ”, чийто влак се взриви в Хитрино. Документацията обосноваваща този скандален проект разкрива и документната врътка, чрез която “Бряг” ООД се сдобива с общинската собственост до самия бряг.

Предложението за изменение на ПУП на Община Балчик

 

Станко Станков е бивш кмет на Балчик и едноличен собственик на фирмата “Проект ЕС” ЕООД, която държи 50%. от капитала на “Бряг” ООД. Другите 50% са собственост на “Варна Инвестмънт Къмпани” на Димитър Стойков.

В разгара на имотния балон през 2007 г. фирмата “Бряг” ООД придобива от Община Балчик срещу 1,16 милиона лева общински имот на брега на Дамбата.  Тогава “Бряг” е собственост на офшоркu регистрирани в САЩ и Белиз. Имотът е изключително атрактивен, тъй като е на първа линия до морето. Върху него вече има издигнати на груб строеж къщички и други постройки. Те лесно могат да бъдат премахнати, за да се разчисти терена за нов строеж на хотел или ваканционни имоти.

Пред имота на обаче минава общинска улица, опираща в оградата на Двореца. Не е ясно на какво основание Община Балчик през 1995 г. придава към имота част от улицата, която тогава не е дори общинска, а държавна собственост. По принцип такъв акт би трябвало да няма правна стойност и де факто имотът се явява заграбен.

Освен това, ако решението мине през гласуване в Общината, напълно ще бъде отрязан достъпа до лицето на държавния имот на Ботаническата градина към Двореца в Балчик.

Схема от 1995 г.

“Бряг” ООД се възползва умело от ситуацията. През 2015 г. фирмата си изважда констативен нотариален акт, с който бившата общинска улица де факто става частен имот. Така в границите на нейния имот се включва придобитата от общината територия.

Всички тези действия на заинтересованото юридическо лице обаче удрят на камък, тъй като в приетия ПУП на Балчик имотът си остава улица общинска собственост. Ето защо сега Станков и съдружникът му искат от общината да промени ПУП-а, за да им се предостави половината от улицата пред техния имот. В момента на това място има обществен паркинг, който ще бъде орязан наполовина, ако докладната на кмета на Балчик бъде приета.

Кой е Станко Станков?

Припомняме, че Станко Станков беше управител на скандалната фирма “Булмаркет”, чиито цистерни се взривиха в Хитрино. Биволъ има няколко разследвания, които доказват, че към момента на инцидента в Хитрино, собственик на взривилия се влак, който уби седем души, рани 28 и разруши 23 къщи, се явява социално слабият кипърец Георгиус Георгиу. 

По това време същият е собственик и на най-големите ски концесионери в Пирин и Витоша, както и лицето, което стои зад 1.2 млрд. лв. кредити от ПИБ към десетки съмнителни офшорки. След инцидента в Хитрино и нашите публикации, Станков беше засечен от наш репортер да излиза от централния офис на ПИБ, а впоследствие изкупи дяловете на Георгиус.

Също така стана ясно, че сметките на “Булмаркет” в ПИБ са източени, за да се предотврати изплащане на обезщетения на пострадалите. Станков е сключвал полици застраховка-живот за работниците си в полза на самия себе си и в лично качество е инкасирал парите след  злополуки. От “Булмаркет ДМ” уточниха, че застраховки са правени в полза на Станко Станков, за да може той да борави със средствата, ако възникне проблем със застрахователната компания.

В същото време “Булмаркет” не са застраховали влаковите си композиции и камиони така, че полиците да покриват щетите в случай на инциденти, като този в Хитрино.

На този фон Станков очевидно е “застраховал” добре имотните си активи в Балчик.

Очакваното решение на Общинския съвет на града, прославил се с изгнанието на 5G мобилните мрежи, може да затвърди пазарната стойност на имотите на Станков като им придаде голяма част от крайбрежната улица и узакони по този начин нейното фактическо заграбване.

Димитър Стоянов. Редактор Атанас Чобанов

Тук плъх, там плъх, няма плъх… Корабът потъва!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%82%D1%83%D0%BA-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D1%82%D0%B0%D0%BC-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BD%D1%8F%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D0%BB%D1%8A%D1%85-%D0%BA%D0%BE%D1%80%D0%B0%D0%B1%D1%8A%D1%82-%D0%BF.html

неделя 25 октомври 2020


За някои народното творчество може да представлява само сбор от бабини деветини, но за нещастие се оказва, че в него наистина се съдържа хилядолетна мъдрост. Плъховете напуснаха кораба точно, когато по всичко си личи, че той едва се крепи на повърхността.

Първо започнаха да бягат по-ситните мишоци. Поне тази част от тях, която оцеля в безмилостните войни помежду си, разбира се. На десетки, ако не и стотици брендовци, галевци и всякакви други властелини на подземния свят им доскуча да чакат някой да се сети да ги вкара в затвора и заминаха за чужбина, за да се отдадат на заслужено харчене на натрупаното чрез контрабанда, рекет, убийства и други не особено богоугодни деяния. Ако обаче изключим някоя и друга крайно предпазлива публикация в медиите, подобни измъквания от закона отдавна не правят впечатление на почти никого.

Схемата си бачка безотказно на принципа „Тука е така!“. И народът не се трогва особено. За обикновените хора това, че някой катил с известен прякор е по чужбините, е просто повод да си отдъхнат. Не е в затвора, ама не се разхожда и по улиците, за да треперят от него. Да не говорим за властта. Тя отдавна е толкова обвързана с подземния свят, че отказът на този или онзи да му бъде раздадено правосъдие не е никаква новина за нея. Дори напротив. Често си затваря очите услужливо, че понякога дори и помага с каквото може на беглеца.

После към чужбина се насочиха хора с не чак толкова криминален облик. Бизнесмени, банкери, финансисти, които също искаха да си харчат парите на спокойствие или просто бяха сгазили лука с някой от ортаците си и предпочетоха носталгията пред преждевременната смърт. Тук също случаите са стотици, но никой не може да бие по популярност, а може би и по икономически резултат Цветан Василев. Разследващи, одитори, държава, медии и градски легенди все още не могат да се консолидират около сума, която е изчезнала от КТБ по времето на Василев. Със сигурност обаче става въпрос за милиарди. И то само под формата на преки вреди за българския данъкоплатец, защото с косвените сумата би нараснала неколкократно.

И отново същата схема като при бягствата на горепосочените откровени мафиотски босове. Никой не забелязва очевидно дълго и старателно подготвяните измъквания от закона, всички са изненадани, когато научат за тях и симулират решимостта на държавата да върне престъпниците на родна земя и да ги изправи пред правосъдието. Разбира се, реалните резултати отсъстват. Времето се използва, за да се заличават доказателства, да се създадат объркани схеми, да се точат съдебни производства с години и в крайна сметка да се изчака скандалът да потъне в преливащото блато на нови и нови примери за беззаконие и да бъде потулен напълно.

Когато обаче и най-едрите плъхове започнат да напускат кораба, положението наистина е сериозно, макар и да изглежда, че нищо не може да ни изтръгне от обзелата ни летаргия. Естествено, първо напусна най-хитрият. Сокола си направи държава в държавата, заживя си в нея честито, охраняван зорко от гвардия, издържана с наши пари. А той хич не е случаен. Според всеки трезвомислещ човек участието му в създаването на сценария на клетия Преход далеч надхвърля една обикновена парламентарно представена партия и няколко обръча от фирми.

След него драсна мамин Делянчо (по думите на главния прокурор „Мисля, че е депутат Делян Пеевски, нали така, не греша?). Аз пък мисля, че тия, които определят Пеевски като официалното лице на българската мафия, не грешат. Той се спаси от непосилния си ангажимент да се явява средно веднъж на мандат в Народното събрание сред пищната зеленина и малко кичозния лукс на пустинния оазис Дубай, където си прави компания с друга могъща фигура от българския преход. Васил Божков – Черепа. Сега, не е сигурно КОЙ от двамата е по-богат, но май си делят първенството в класацията за най-състоятелен българин. И двамата оставиха след себе си истинска каша от въпроси без отговор и имущества, които спокойно си управляват чрез подставени лица. И си живеят спокойно и необезпокоявано, като само от време на време напомнят за съществуването си, за да не се самозабравят тукашните им слуги.

Когато обаче и премиерът ти, лично провъзгласил се неведнъж за капитан на кораба, излезе в нелегалност, вече няма как да не започнеш да се притесняваш, колкото и дебелокож народ да си. Ще кажете „Ама Бойко си е в България“. Вярно е. Тук си е, освен когато не ходи до Брюксел да слуша какво си говорят големите клечки на непознати за него езици, да козирува и да кима разбиращо с глава.

Тук си е, но не е където трябва. Обикаля шосета, църкви, а напоследък и кравеферми. Обикаля чукари, села и паланки, седи по пънове, обявява поляни за бъдещи реактори под проливни дъждове, но не си е на мястото. В Министерски съвет, в Народното събрание за вотове на недоверие и парламентарен контрол, пред недоволните протестиращи против управлението му.

И на практика доброволното му излизане в нелегалност си изглежда точно като подготовка. При все по-ясно очертаващото се неблагоприятно стечение на обстоятелствата той спокойно може да драсне с двеста за Барселона или което и да било друго приказно кътче по белия свят. Още повече, че пачките и кюлчетата от чекмеджетата му излязоха в нелегалност заедно с него, а и ни завеща доволно количество милиарди дългове към банки, международни институции и руснаци, та да си имаме сериозни грижи поне няколко десетилетия напред.

Така, всеки по свой си начин, най-охранените, най-емблематичните и най-хитри плъхове напуснаха и напускат кораба пред очите ни. А нас оставят тук за баласт. Ние пък наистина си го заслужаваме. Защото само гледаме безучастно какво се случва.

Лесни пари: Фалшив Форекс и измамен Балкански кол център

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gal-barak-easy-money.html

събота 24 октомври 2020


От Александър Джорджевич и Милорад Иванович BIRN (БИРН) 19 октомври 2020

Кол центрове никнат като гъби на Балканите. Управлявана от израелци мрежа е била използвана за измами на десетки хиляди, основно възрастни европейци, от които са откраднати около 200 милиона евро.

През декември 2018 г. мъж на име Александър Игнятович се обажда на федералната полиция в германския град Висбаден, близо до Франкфурт, и иска да бъде прехвърлен към ръководителя на отдела за киберпрестъпност.

Игнятович, който е роден в Германия, но е от сръбски произход, съобщава на полицията, че разполага с информация за многомилионна операция свързана с измами, която се извършва от кол центрове в столиците на Сърбия и България – Белград и София – и че е готов да каже всичко в замяна на защита за себе си и семейството си.

Два месеца по-късно той влиза през централния вход на германското посолство в Белград и през юли дава изявление пред полицията в Германия, което в писмен вид е почти 50 страници.

На 11 февруари тази година Игнятович беше намерен мъртъв в хотелска стая в София, само месеци преди да заеме мястото на ключов свидетел на обвинението в процеса срещу израелеца обвинен като създател на измамната схема и в пране на печалбите от нея. Българските власти съобщиха, че Игнятович е починал от сърдечна недостатъчност. Той беше на 34 години.

Показанията му все пак спомогнаха за разкриването на схема, която според разследващите е била използвана за да се измамят десетки хиляди жители в Западна Европа с поне 200 милиона евро, като са били заблудени, че инвестират спестяванията си в изгодна търговия с чуждестранна валута.

През септември тази година съд във Виена призна израелския тартор, 33-годишният Гал Барак, за виновен по обвинения в измами и пране на пари и го осъди на четири години затвор.

Но докато полицията в Австрия и на други места в Западна Европа разследва случая в продължение на няколко години, все още не е ясно дали властите в Сърбия и България са направили същото. Това буди подозрения в някои кръгове, че мащабната операция, включваща десетки кол центрове и стотици служители, се ползва от защитата на държавни институции. Една от най-високопоставените местни служителки на Барак каза пред BIRN, че не е бил търсена от полицията.

„Получаването на разрешителни за подобен род бизнес е толкова стриктно, колкото и откриването на банка,“ каза собственикът на друг кол център в Белград, който говори при условие за анонимност.

Друг запознат със случая каза пред BIRN: „Схема за стотици милиони евро, които са незаконно спечелени пари, не може да бъде извършена без нечия защита. Това е схема, която не може да остане незабелязана.“

Лесни пари

Показание дадено от Александър Игнятович пред германската полиция и записки от бележника му

Кол центровете са процъфтяващ бизнес в Белград, в който работят множество млади, образовани сърби, които говорят английски и са технологично грамотни, но заплатите им са далеч по-ниски от тези в повечето европейски страни.

„Търсех работа“, казва Игнатович пред германската полиция през юли 2019 г., според стенограмата от показанията му, с която BIRN се сдоби. „Един приятел ми се обади и каза:„ Ела, тук можеш да спечелиш лесно.“ Това става в началото на 2018 г..

Всъщност работата изглежда проста – обаждания на произволни телефонни номера на възрастни граждани на Германия, Австрия, Великобритания и други западноевропейски държави, които трябва да бъдат убедени да „инвестират“ във валутни сделки по интернет. Сделките обаче са фиктивни и Барак прибира парите.

Барак открива първия си кол център през 2015 г. недалеч от централата на израелската разузнавателна служба Мосад в Тел Авив.

Когато Израел затяга законодателството си за борба с измамите, Барак насочва вниманието си към Балканите, отваряйки компанията Cactus Marketing (Кактус маркетинг) на четвъртия етаж на белградския хотел Зира през септември 2017 г.. Той наема Катарина Кожич за директор. Това е компанията в която Игнятович започва работа.

„Работата ми беше представена като вид казино, където се губят и печелят пари и се разчита най-вече на човешката алчност,“ каза Кожич пред BIRN.

Кожич обясни, че през годината, когато е била наета от Барак, е имала още пет интервюта за работа в кол центрове.

„В един момент стотици хора в Белград вършеха тази работа. Предимно млади хора, които говореха английски или немски,” казва Кожич. В Cactus Marketing работят 120 души, докато Игнятович казва на полицията, че по това време в Белград оперират приблизително 15 различни кол центъра, законни или незаконни, и десетки в София.

Според показанията на Игнатович пред германската полиция, всички новонаети служители на Cactus Marketing са били задължени да гледат филма на Мартин Скорсезе „Вълкът от Уолстрийт“ от 2003 г., базиран на мемоарите на нюйоркския борсов посредник Джордан Белфорт, който е осъден за измама.

Всяка сутрин „агентите за убеждаване“ получават списъци с 200-500 души, на които трябва да се обадят, включително техните телефонни номера, имейл адреси и информация за техните хобита и пристрастия събрани от публикации в социалните медии. Онези, които се съгласяват да инвестират се прехвърлят на „агенти за задържане“, които имат задачата да измъкнат парите. Повечето започват с плащания от 250-300 евро, но сумите неизменно нарастват.

Търговската платформа, която се показва на клиентите е фалшива, казват австрийските прокурори, парите се вливат в сметките на фалшиви компании и след това се пренасочват чрез сложна мрежа за пране на пари в цяла Европа.

Агентите по убеждаване в Cactus получават основна заплата от между 560 и 800 евро, което е приблизително двойно повече от средната заплата в Сърбия, но могат да спечелят до 1 000 евро благодарение на бонуси. Агентите за задържане получават фиксирана ставка от 850-1 000 евро, плюс комисионна върху сумите платени от клиентите – от три процента, ако клиентът е платил поне 50 000 евро за месец, до седем процента, ако е платил поне 350 000 евро.

Игнатович започва работа в Кактус, но се премества в друг кол център, също управляван от израелци, където получава основна заплата от 2 000 евро плюс бонуси. Казва на полицията, че някои от колегите му печелят между 20 000 и 40 000 евро на месец.

Според Игнятович агентите за убеждаване, които правят първоначалните обаждания, не знаят, че са замесени в измама, за разлика от агентите за задържане, които получавали заповед да „извличат колкото се може повече пари“. Контактът между двата отдела е бил забранен, докато оплакванията на клиентите се филтрират от отдел за управление на риска в София. Говори се само английски.

„Трябваше да крием откъде се обаждаме“, каза Игнятович. „Клиентите трябваше да мислят, че им се обаждаме от Лондон или Женева.“

Според показанието на Игнатович служителите са получавали по-голямата част от заплатата си в брой в пликове раздавани от Кожич. Кожич потвърди това.

Тя заяви пред BIRN, че е нямала представа, че кол центърът, на който е била директор е бил замесен в измама.

„Абсолютно нищо не знаех за измами,“ каза Кожич. „Ако бях чула такова нещо, нямаше да остана.“

В австрийското обвинение се казва, че най-малко 1 896 австрийски граждани са били измамени с малко над 2,6 милиона евро, но че разследващите разполагат с доказателства за още 1 772 жертви, загубили най-малко един милион евро. Данните, намерени в конфискувани документи дават основание да се предполага, че като цяло в Европа измамате е донесла приходи за организаторите й от общо над 200 милиона евро.

„Досега не е идентифицирана нито една австрийска жертва, която действително е реализирала печалба и на която е изплатена тази печалба“, се казва в обвинението.

Секс, наркотици и алкохол

Cactus Marketing затваря през март 2018 г., седем месеца след откриването му и на служителите са предложени временни позиции в София, в компанията E&G Finances, също управлявана от Барак.

Сръбските служители са настанени в хотел „Драгалевци“, който разполага с плувен басейн, сауна и фитнес център и се намира на около седем километра от офисите на E&G Finances. Игнатович описва живот подобен на този воден от героя на Леонардо Дикаприо във „Вълкът от Уолстрийт“ – пиене, наркотици, секс и измами с големи суми пари.

„И офисите и хотелът бяха като лудница,“ казва Игнятович на германските следователи.

„През цялото време се пускаше силна музика, пиеше се много, вземаха се наркотици, а понякога имаше и проститутки. E&G имаше вътрешен дилър. От него можеше да се купят много неща като кокаин или трева. Той ми каза: ‘Каквото и да ти трябва, ще ти го взема. Най-важното е да работите.‘“

Но едва три месеца по-късно сръбският персонал е преместен обратно в Белград, където Барак отваря компанията My Markets (Моите пазари) в луксозния бизнес център VIG Plaza (ВИП плаза) в Нов Белград, квартал на столицата с високи бетонни сгради. Кожич е назначена отново за директор.

„Там също имаше много алкохол и наркотици,“ казва Игнатович. Заплатите отначало се изплащат в брой, а след това изключително в криптовалута.

Игнятович остава там само няколко седмици преди да се премести в няколко други кол центъра също управлявани от израелци, но без участието на Барак. Една от компаниите е била собственост на израелец, за когото Игнятович казва, че се е наричал „Майкъл“ и го описва го като плешив мъж с къса кафеникава брада, роден в Украйна и владеещ английски, руски и иврит. „Караше златно беемве с немски регистрационни номера,“ казва Игнятович на полицията.

Според проучванията на BIRN, Сърбия не е извършила собствено разследване по случая, защото сред жертвите няма сръбски граждани. Сръбската полиция не отговори на въпроса дали е даден ход на разследване, но Кожич, която е била директор на Cactus Marketing, заяви, че не е била търсена от властите.

„Сръбската полиция не ми зададе нито един въпрос. Никой нищо не ме попита и аз не крия нищо.“

Единствената стъпка, за която се знае, че е предприета от сръбските власти, се случва през април тази година, когато по искане на европейската полицейска агенция Европол полицията арестува петима души работещи за Барак. Те са идентифицирани само с инициали и възраст – 37-годишният З.М., 36-годишният М.Б., 31-годишният Ф.И., 49-годишният С.С. и 26-годишният А.Дж. В същия ден в България са арестувани още четирима служители.

Според австрийското обвинение, освен в Белград и София, Барак е има кол центрове и в столицата на Босна – Сараево, в столицата на Косово – Прищина, в столицата на Грузия – Тбилиси и в украйнската столица Киев.

Септември 2017 г.

Гал Барак отваря кол център Cactus Marketing в Белград

Март 2018 г.

Cactus Marketing затваря, Сръбските служители са преместени в София за да работят за E&G

Юни 2018 г.

Сръбските служители се връщат от София в Белград за работят за нова компания основана от Гал Барак и наречена My Markets

Декември 2018 г.

Игнятович се обажда на германската полиция във Висбаден

Януари 2019 г.

Гал Барак и съдружникът му Уве Ленхоф са арестувани

Февруари 2019 г.

Игнятович се свързва с германското посолство в Белград

Юли 2019 г.

Игнятович дава показания пред германската полиция

Февруари 2020 г.

Игнятович е намерен мъртъв в хотелска статия в София

1-ви септември 2020 г.

Гал Барак е осъден във Виена   

Адвокат: ‘Няма какво да крия’

Основният бизнес сътрудник на Барак е Уве Ленхоф, който се представя за успешен германски бизнесмен занимаващ се със спортни залагания.

Подобно на Барак, Ленхоф е арестуван през януари 2019 г. и екстрадиран в Австрия в края на същата година. Той почива внезапно в ареста през май 2020 г., когато е на 55 години.

Адвокат Марко Вуйошевич се среща с двамата през януари 2017 г. в Белград, където те му казват, че по данъчни причини желаят да преместят бизнеса си от България, която е член на ЕС, в бившите югославски републики Сърбия и Черна гора, които не са в ЕС.

Според австрийското обвинение, фирма от Подгорица, наречена GPS Company и съоснована от Вуйошевич, е прала пари за Барак. Вуйошевич отрича това обвинение и каза следното пред BIRN: „Отворих компанията от името на Гал Барак и Уве Ленхоф. Това правя в 99 процента от случаите, когато клиентът не иска да бъде разкрит, адвокатите създават фирми на свое име.“

Вуйошевич каза, че компанията GPS е спечелила 23 милиона евро за една година, но той не е бил съвсем наясно с бизнеса на Барак и Ленхоф.

„Попитах ги какво правят и те ми обясниха, но все едно да ми бяха казали, че се занимават с космически технологии. Беше ми толкова чуждо. Никога преди не бях чувал за бинарни опции и Форекс.“

Лазар Хопл, приятел на Вуйошевич, който също участва в разглеждането на юридическте дела на Барак и Ленхоф, не отговори на молбата за коментар.

След няколко месеца работа започват да пристигат жалби от клиенти с искания за възстановяване на парите им, обяснява Вуйошевич.

„Хората започнаха да искат да им бъдат върнати средствата, които са платили. Организирах среща в моя офис на 4 декември 2017 г. и открито попитах Барак и Ленхоф дали се занимават с измами“ Вуйошевич каза пред BIRN.

„Опитаха се да ме убедят, че не е така. Тогава им казах, че нямаме причина да не върнем парите на хората и това беше направено, общо няколкостотин хиляди евро. “

Ленхоф е казал на австрийската полиция, че се е срещал с Вуйошевич, докато се опитвал да получи лиценз за спортни залагания в Сърбия тъй като научил от други хора, че адвокатът има добри политически контакти и в съседна Черна гора.

Вуйошевич каза, че е предал „всички документи” на австрийските власти. „Нямам какво да крия,“ каза той пред BIRN. „Нищо в тези документи не ме инкриминира.“

Барак е арестуван на 30 януари 2019 г. с европейска заповед за арест докато се опитва да премине българската граница със Сърбия. Австрийските следователи се занимават доста време със случая, а Игнятович е трябвало да им разкрие значителна вътрешна информация, с която е запознат.

Вернер Боем, който разследва киберпрестъпления и финансови измами за сайта Fintelegram (Финтелеграм), се среща няколко пъти с Вуйошевич и Хопл в Белград. Негови бележки записани след среща на 24 юни през 2019 г., с които BIRN се запозна, описват мерките за сигурност, предприети от адвокатите, които пет месеца след ареста на Барак изглежда продължават да се страхуват за своята безопасност.

„Пристигането им в Белград, срещите и обядите им бяха винаги придружени от двама или трима охранители“, пише Бьом. „В ресторанта хората от охраната седяха на съседната маса и ни придружаваха до вратата на тоалетната.“

Барак не се признава за виновен по обвиненията в измами и пране на пари през юли 2020 г., но е осъден през септември на четири години затвор.

По време на процеса Барак описва бизнеса си като пункт за залагания и твърди, че клиентите знаят в какво участват.

„Търговията е залагане, казва той на следователите, „а залагането е търговия.“

Жертвите

BIRN направи опит да се свърже с повече от 50 жертви споменати в австрийския обвинителен акт, но никой от тях не отговори.

„Тъй като жертвите имат ужасни преживявания и все още са притеснени от произволни телефонни обаждания и имейли, те са много внимателни и не се доверяват на никого,“ каза Елфриде Сикст, съосновател на Инициативата европейски фонд за възстановяване, EFRI, която подкрепя жертвите на киберпрестъпления и измами и се стреми да им върне загубените парит. По-късно EFRI помогна на BIRN да се свърже с няколко жертви.

Джон Потър, пенсионер от британския град Лестър, каза пред BIRN, че е взел заем от 50 000 британски лири през 2018 г., след като някой му се обадил от кол център на Барак и се представил за брокер. Обещал му сигурен начин да увеличи спестяванията си, а Портър бързо загубил всичко.

„Казаха ми, че е имало хакерска атака от Китай и че всички средства са загубени“, каза Потър.

„В момента, в който разбрах, че безвъзвратно съм загубил парите си се почувствах напълно съсипан и безпомощен.“

„Ако сега ме настанят в една стая с тези измамници и ми дадат пистолет, ще ги застрелям без никакви проблеми и с чиста съвест.“

Миа Луси, лондонски психолог, каза, че тя и нейна приятелка също са станали жертва на измамниците.

„Загубих няколко хиляди евро, но когато моята приятелка свурши пари, тя взе кредит, за да плати повече“, каза Луси пред BIRN.

„Мислите, че залагате на падане или покачване на валутите, но всъщност сте постоянно част от една измама и това, което се вижда на екрана ви като сделка е измама и собствениците на платформата контролират всичко – парите, които инвестирате, сковете и увеличенията на цените, всичко.“

„Бяха невероятно умели. Изглеждаха изключително приятелски настроени. ”

Изгубеният бележник на Игнятович

Александър Игнатович, снимката е получена с любезното съдействие на семейството му

Игнятович посещва два пъти германското посолство в Белград през февруари 2019 г. и се среща с офицер за връзка. Показва му бележник, в който е записал важни дати, събития и наблюдения, които могат да се използват като доказателство.

„Той ме попита дали съм готов да дам изявление и дали бих отишал в Германия за тази цел. Казах да,“ казва по-късно Игнатович на разследващите.

Показанията му отнемат цели два дни на германската полиция, 15 и 16 юли 2019 г.. В писмен вид те са от почти 50 страници. На въпрос дали все още притежава бележника, който е показал на германския дипломат, Игнятович отговаря, че е пътувал до София и че когато се е върнал в Белград не е успял да го намери.

Докато показанията на Игнятович не са представени на процеса срещу Барак на 26 август, не е било публично известно, че той е трябвало да бъде главният свидетел на обвинението. По това време той е вече мъртъв, но показанията му пред разследващите остават гръбнакът на делото водено от обвинението.

Игнатович пътува отново до София в края на януари 2020 г. Роднини, които пожелаха да не бъдат назовани, казаха, че преди заминаването е бил изпълнен с оптимизъм и вяра в ново начало.

Безжизненото му тяло е намерено в хотелска стая в София на 11 февруари. Семейството му заяви, че им е показан протоколът от аутопсията, който описва причината за смъртта като сърдечна недостатъчност, но не им е позволено да получат копие.

BIRN се опита да получи този протокол и да разбере дали полицията разследва смъртта на Игнятович, но нито тя, нито прокуратурата реагираха на нашите запитвания.

Водеща снимка: Гал Барак на прием при премиера Бойко Борисов

Превод: Биволъ

Още по темата “Гал Барак” в Биволъ:

Киберизмамници са изпрали стотици милиони през Инвестбанк

Вълкът от София ужилил десетки хиляди европейци за над 100 милиона евро

Разследване от София до Кишинев… Главният прокурор на Молдова се зае с лотарията на Васил Божков

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%BC%D0%BE%D0%BB%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%B0-%D1%81%D0%B5-%D0%B7%D0%B0%D0%B5-%D1%81-%D0%BB.html

четвъртък 22 октомври 2020


Васил Божков – Черепа вече не е водещ играч и в тото-пазара на Република Молдова. Сутринта на 22 октомври 2020 г. главният прокурор на Молдова Александър Стояногло обяви на извънреден брифинг, че е започнато разследване срещу „Национална лотария“ заради ощетяване на държавата с около 20 млн. евро в периода 2017 – 2019 г.

Както писа „Биволъ“ през март 2019 г., човек на Васил Божков ръководи водещата фирма-подизпълнител на държавното предприятие “Loteria Moldovei”(„Национална Лотария” на Молдова – НЛМ). Ставаше дума за българския гражданин Пламен Стефанов Миланов, който от 18 години живее в Кишинев. Подсъдимият за фалшифициране на документи българин представлява в Кишинев както National Lottery AD.

Офшорка на Васил Божков e подизпълнител на тотото в Молдова

Българо-молдовският предприемач ръководи най-големия подизпълнител на НЛМ през регистрирана в Дубай фирма. Същевременно шоуто на лотарията се излъчваше всяка неделя по телевизията на реалния властелин на Молдова към онзи момент – олигархът и председател на Демократичната партия (ДПМ) Владимир Плахотнюк, когото главният прокурор се закани да обаяви в международно издирване през Интерпол след като е напуснал Кишинев през юни на 2019 г. след протести в страната.

Статия по темата бе и на корицата на авторитетния вестник за разследваща журналистика Ziarul de Garda (ZdG), като на нея е изобразен Васил Крумов Божков, известен в ъндърграунда като “Черепа”. Разследването на молдовските колеги бе озаглавено: “Бизнесът “Лотария”. 

През 2017 г. компанията NGM Company получава договор за Националната лотария на Молдова в резултат на публично-частното партньорство с Министерството на икономиката на Молдова. Компанията от Кишинев е собственост  на NGM SPC Limited (Дубай, ОАЕ), в която пък сред съучредителите има други две български компании: National Lottery AD и New Games AD на Васил Крумов Божков.

Българинът Пламен Миланов коментира за телевизията Канал 2 на Влад Плахотнюк (Снимка: Publika.md)

„И двете са собственост на един от най-богатите граждани на България Васил Божков“, писаха медиите в Кишинев.

Пред молдовския новинарски сайт Newsmaker.md от пресслужбата на NGM Company коментираха през януари 2020 г., че:

„разследването, което се води в България срещу г-н Васил Божков, няма нищо общо с лотарийния бизнес в Република Молдова“.

„В интерес на трети лица” 

Но този четвъртък главният прокурор Александър Стояногло обяви, че в „интерес на трети лица правителството на Република Молдова е намалило или е изключило данъчни плащания за хазартния бизнес“. Според него прокурорите са пресметнали, че заради това държавата е загубила поне 400 млн. леи (около 20 млн. евро) приходи през 2017 и 2018 г.

 

Молдовските служби подготвят делото от месеци, стана ясно от получената от Биволъ записка

Според молдовския топ-прокурор, задържани са редица длъжностни лица, включително работили в Лицензионната камара и Министерството на икономиката и инфраструктурата на Молдова.

«Прокурорите ни извършват проверка относно траекторията за действия, които са позволили да се нанесат щети за бюджета поради съмнителни схеми на редица чуждестранни компании и монополния контрол върху хазартния бизнес».

Според него по време на кабинета на експремиера Павел Филип (ДПМ) „на ниво правителство и парламент е приета съответната нормативна база“.  “Редица лица във властта са действали в интерес на трети лица, разработили и приели законови поправки, които са позволили да се направи от хазартния бизнес монопол за държавното дружество „Национална лотария на Молдова“, казва той.

Главният прокурор на Република Молдова Александър Стояногло (Снимка: Tribuna.md)

„Министерството на икономиката е „създало“ техническите условия за потенциални партньори, за да се изключат предварително от сектора всички родни компании. Очевидно е, че условията са били нагласени за конкретна компания“.

Сред условията за публично-частното партньорство беше една такава компания да „разполага с подобен бизнес в друга държава“, да „имат опит за работа не по-малко от три години“ и „годишен оборот за последните три години не по-малко от €500 млн.“.

Според Александър Стояногло, след сключването на договор за ПЧП, НЛП трябваше да получава до 75% от печалбата, а частният партньор – останалите 25%.

„Иначе държавата получаваше едва 11,4% от доходите, тъй като НЛМ е покривала разходите в наградния фонд, а частният партньор – останалите 89,6%“.

Според главния прокурор на Молдова между 1 октомври 2018 и май 2019 г. в страната са били продадени лотарийни билети на стойност 325,98 млн. леи. От тях, според сметките на Стояногло,  „39,5 млн. леи е получила НЛМ, а частният партньор – 81,5 млн. леи“.

Генпрокуратура расследует монополизацию игорного бизнеса в Молдове. Кто в этом участвовал?

„Заграбиха ни бизнеса“

„Биволъ“ потърси за коментар Васил Божков по повод започналото в Молдова разследване. „За съжаление, нашите компании вече нямат нищо общо с Молдова“, коментира той за медията ни.   

Прдприемачът твърди, че няма контрол над молдовската лотария „от края на януари 2020 г.“ „Участието ни беше заграбено с помощта на българските служби и прокуратурата. Какво се случва след това нямам информация“, писа Божков.

Бизнесът “Лотария” (в. “Зиарул де Гардъ”)

„Биволъ“ получи и една информативна записка на молдовските служби, в която се цитират данните за водените дела в България като „информация на българските служби“.

„Мисля, че знаете колко са достоверни данните от българското разследване“.

Божков отрича да познава избягалия топ олигарх на Молдова Влад Плахотнюк, който контролираше бившата съветска република еднолично между 2016 и 2019 г.

Именно с телевизиите на медийния магнат беглец Влад Плахотнюк са сключени всички договори за реклама през 2017 г., когато на власт е председателстваната от него ДПМ. Министър на икономиката, отговарял за реформата на лотарийния и хазартен бизнес на Молдова, беше вицепремиерът Октавиан Калмик, от квотата на ДПМ в правителството тогава.

 

От неговото ведомство в работната група за спешното приемане (само за две седмици) на поправките от страна на депутати на ДПМ през 2017 г. беше държавният секретар (зам.-министър) Анжела Сусану.

Васил Божков – Черепа купил дял в грузинската държавна лотария

„Не познавам г-н Плахотнюк, а договорите с телевизиите в Молдова са сключвани на пазарен принцип от местния мениджмънт“, коментира Васил Божков.

Предприемачът твърди, че не познава и българския гражданин Пламен Стефанов Миланов, който от 2017 г. насам ръководи „Националната лотария на Молдова“.

„Естествено, че не съм“, коментира той дали го е назначавал на тази длъжност като представител на дубайските компании-инвеститори.

Кой е ръководил бизнеса в Молдова Васил Божков предпочита да не коментира.

„Не зная. Не съм се занимавал с оперативно наблюдение на тази компания“.

По какъв начин въобще се е озовал в Молдова като инвеститор, също предпочита да не споделя.

Участничката на Евровизия от Молдова Наталия Гордиенко като водеща на “Национална лотария” по тв “Прайм” на Влад Плахотнюк

«Сложно и дълго за разказване, а и не ми е важно».

Според бизнесмена в момента по-важно било за него случващото се в България:

 «Темите, свързани с нея са ми приоритет».

Други подробности по случая бизнесменът отказа да коментира.

Реакцията на евродепутатката Клеър Дейли осветли система на криминално-корупционен терор Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5.html

неделя 18 октомври 2020


Евродепутатката Клеър Дейли пристигна целево в България и в Поморие, за да се запознае с дългогодишен проблем на ирландски граждани, закупили жилища у нас /виж тук/. Хората са принуждавани с рекетьорски методи да плащат огромни ежегодни такси, за “подръжка на общи части”, ток и вода. Отказва им се да си открият индивидуални партиди на жилищата за електро и водоснабдяване. Те свидетелстват, че не са били предварително информирани за това, преди да закупят жилищата си. След като придобият собствеността, става ясно, че са се оказали доживотни жертви на строителните инвеститори и нещо като техни крепостни платци с неадекватно завишени сметки. Липсва нужната отчетност за хилядите евро, които са задължавани да плащат всяка година. Всъщност хората никога не могат да имат пълни права върху собствеността си, защото им се ограничава достъп до жилищата, спира им се токът и водата самоволно и еднолично по каприз на “инвеститора”. Това въпреки, че те се водят пълноправни собственици на жилища по нотариален акт, който обаче не може да им гарантира основните човешки права върху собствеността им.

В последната Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България директно се споменава за криминалното отношение към собственици на апартаменти в Поморие в т. 7-ма от документа, която буквално гласи следното:

7.  изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество.

Освен, че Резолюцията споменава директно 5 тематични разследвания на Биволъ, в нея неслучайно е залегнал и казусът с проблемите, които изпитват собственици на жилища в един от поморийските комплекси “Сън сет Ризорт”. Клеър Дейли беше подготвено нападната от местни медии и твърде агресивно лично от кмета на Поморие, когато дойде лично да се срещне с потърпевшите си сънародници. /виж тук и тук/ Опитите на кмета Иван Алкексиев да представи случая като частен и дори да хвърли, чрез казионни медии, сянка на съмнение, че г-жа Дейли едвали не защитава лични интереси в повдигането на темата, се оказват несъстоятелни.

Кметът Иван Алексиев /вляво/ нападна словесно евродепутатката Клеър Дейли, заради това, че обърна внимание върху изнудването на собственици на жилища в Поморие.

Това ясно става видно от видео интервюта, които Биволъ намери в своя архив и които са заснети преди няколко години. Точно сега обаче те придобиха своята обществена актуалност, след като се разбра, че случаите не са прецедент и не засягат единствено отделни частно-правни спорове, а представляват порочна и криминална практика на изнудване на граждани от всякакъв произход в община Поморие, дръзнали да си купят собственост там. Има основателни сигнали да се счита, че корупционната система е обхванала в своя механизъм строителни фирми, местни власти от различни сфери – изпълнителна и съдебна.

Ако се разследват в дълбочина методите, с които собствениците на апартаменти са принуждавани, заплашвани и изнудвани да плащат насилствено неадекватни постоянни такси на продавачите на жилища, не е изключено да се разкрие една много добре организирана и смазана престъпна схема, с участието на фирми и овластени лица, които с действие или бездействие съучастват на мафиотския метод. С една дума – тичпична “мафиотска” организация с всичките й хатактеристики на сливането на престъпни групировки с властови институции.  Ако в България действително има някаква следа от законност и обществена справедливост, на ред са отговорните национални институции. Защото този скандал не засяга единствено жертвите на измамата и изнудването в Поморие. Той засяга цялото ни общество, симптоматичен е за тежките язви на корупционната действителност у нас и както стана ясно, пряко накърнява националния ни интерес. Поставянето под прожекторите на внимание на Европейския парламент на издевателствата над чужди граждани закупили жилища в Поморие и евентуалните тежки репутационни и инвестиционни щети за България в бъдеще са от общонационално и общоевропейско значение!

При задействие на Прокуратурата и ДАНС по казуса, Биволъ е готов да предостави всички данни, които се пазят в редакцията на разследващите органи, Това се отнася и за европейските институции, които биха се занимали по-подробно и задълбочено със скандала.

За улеснение на нашите читатели, предоставяме в резюме транскрипция на български език на интервютата с руските граждани, потърпевши от изнудвачите да плащат безкритично и вечно произволни такси за безотчетни консумативи:

Биволъ: Михаил, били ли сте заплашвани с такива действия от страна на този собственик?

– Да, ние имахме сериозна конфликтна ситуация. При което, поначало това бяха заплахи. Това бяха заплахи, за които се наложи да пиша (жалба) до полицията. Че собственикът заплашва с някаква физическа разправа…

Но след това той премина към действията, които са просто нещо като възпитателна мярка или принудителна мярка. С които да ме принуди да действам както му се иска като ми спря водоподаването.

Б. Как се казва?

-Собственикът е Христо Кирилов Киров. Ето го конфликта…защото тази мярка по спирането на водата е предизвикана от няколко мои действия. Тоест, аз се отказах да подписвам договор за обслужване на тази кооперация (блок) по очевидно неизгодните за мен условия.

Работата е там, че кооперацията се обслужва само 4 месеца годишно. Като той за тези 4 месеца ми иска заплащане в размер на 500 евро (около 1 000 лв.) Това беше първия момент. Вторият момент е относно водоподаването. Тоест, аз консумирам определен обем вода, а той ми надписва отгоре още съществени количества, които според него били към общите части (на кооперацията). Но в блока живеят буквално трима души. И няма големи разходи на водата. И така нататък…

Б. Всичко е ясно. Не трябва да преразказвате всичко. Но ако мога да Ви помоля да се представите?

-Казвам се Михал Щайн. Аз съм гражданин на Руската Федерация. И живея тук в България вече над 5 години. Разполагам с карта за постоянно пребиваване. Пенсионер съм. Преместих се в България, защото ми харесва тук. И климата в добър, и плодовете са хубави.

И въобще от живота си в България съм изключително доволен. Само ако не беше тази конфликтна ситуация, която ми усложнява живота, аз като цяло имам прекрасно отношение и към хората тук и към тази страна. Ето скромното ми представяне.

Б. Какво сте работили в Русия?

-В Русия аз по едно време съм работил в областта на строителството. Бях главен инженер на строителна организация. Но по редица обстоятелства след време съм се преквалифицирал към финансовата сфера. Работил съм и като консултант по недвижими имоти.

Б. Дали мислите, че проблемът ви е въпрос на корупция?

-Виждате ли, това е цяло кълбо от проблеми. В това число е и въпрос на корупция. От една страна, аз ако сключвам индивидуална партида, както аз си го представям. Това е трябва да е споразумение между ВиК и мен конкретно. Този договор не бива да зависи от никой, както и трябва да бъде. Но когато ВиК-то осигурява водоподаване само до централния водомер. А след това някой все пак трябва да пренася от централния водомер до моя имот, ето този някой започва сам да се разпорежда. Аз, от една страна, не мога да сключа с него договор. А той, от своя страна, имайки такава възможност, ме принуждава да предприемам някакви постъпки, които не искам.

Б. Можем ли да го наречем организирана престъпност в този случай?

-Не, аз не бих го казал така, разбира се, че е организирана престъпност…

Б. Но каква е причината този собственик да получава нужната му подкрепа?

– Аз, виждате ли, в какво е въпроса? Не знам в какво е работатат там…

Б. Общината? И прокуратурата? Осигуряват подкрепа.

-Възможно и да има такава подкрепа. Защото градчето, както сами разбирате, все пак е малко. При всяко положение, за мен също е учудващо, че многократно от 2014 г. насам са подавани сигнали и към Общината, и към Прокуратурата, и в полицията. И дори имаше откази. Дори бяхме подавали искове срещу прокурори в съда. След което той )прокурорът) започваше наново да открива делото и да провежда наново съответните експертизи…За този период е правена експертиза. На няколко пъти бяхме посещавали експерта, при който се е насъбрала ей такава папка от кореспонденция от поне 5 см дебелина.

Но дори веднъж този експерт в нашия апартамент, за да направи тази експертиза не беше идвал. Ето, върви си някаква кореспонденция между прокуратурата и полицията, а ние сме все едно някакви несвързани (чужди) лица. Като цяло, някакъв елемент на корупцията тук разбира се, е налице. Защото 3,5 години един прокурор да провежда всичките тези меропрития е несериозно. Не толкова е зает той с всичките тези дела. За да не обръща никакво внимание какво се прави по съответното дело. Разбира се, аз разбирам, че както ми казано, никакви срокове няма установени по закон. Но има и нормални човешки срокове.

Б. Смятате ли, че сте жертва на тази система?

-Разбира се, в известна степен ние сме жертви на тази система. При нас идват нашите внуци, децата ни, на почивка. И виждат ето такова безобразие. Пълно е с наши познати и колеги, не само от Русия. Имам и от Германия приятели добри приятели тук.

 Б. Как живеете там? Вода с туби ли си носите?

 –Да, ходим до Каменар с кола. Ето и Алексей така до Каменар с туби си ходим. Коли си имаме тук. И си докарваме вода.

Алексей, бихте ли казали и вие няколко думи?

-Казвам се Алексей Альошин. Аз също съм от Русия. Живеем тук от 2011 г. Ето с Михаил се запознахме през 2013 г. Те също са ни комшии. Когато при Михаил се е стигнало до конфликт относно обслужването. Той (собственикът) започна да заплашва, че ако този неприемвлив договор не бъде подписан, по който той нищо не беше правил, а само си събираше парите, то той ще спре водоподаването. Той черно на бяло ни каза на мен и съпругата ми това нещо. Той каза, че той (Михаил) няма да живее тука. Ние бяхме се подписали като свидетели в полицията по повод тези заплахи. Заради което също сме лишени от водоподаване. Тоест, той и на нас просто ни спря водата, за да не се правим на интересни. Ами, ето това е…

Другото като нюанс, че това като система в Поморие предизвиква много тъжни мисли. Тъй като, в началото той се държеше с нас много така…направо като едни…

Б. Ами, кажете директно!

-Лица с бандитска насоченост….така да се каже. Ние имахме случай, когато в апартамента ми се опитваше да нахлуе. Удари съпругата ми.

Б. Сериозно ли?

-Да. Взе ми велосипеда, някои вещи. Ние се обърнахме в полицията. Написахме заявление. Че нали, на руски това се нарича грабеж. Разбойно нападение. Да. И в резултат на това нищо никой не беше направил. А след това прокурорът обяви, че закрива делото с мотива, че нямало състав на престъпление. Нито кражба, нито грабеж полицията не беше видяла в това нещо. Това пак ни навежда на мисълта, че има система, че има прикриване и така нататък…

Ето, само това бих искал да допълня. Той не се притеснява. Директно лице в лице ни казва, ние оттук да се омитаме. Че няма да можем да живеем тук в България. Че ще направи всичко. Вода няма да има никога. И най-страшното е, че неговите предположения се сбъдват. Ние стигаме да извода, че собственикът (стопанинът) на град Поморие си е Христо Киров…Това исках да кажа…

Б. Искате да кажете, че това е престъпна организация?

Ами, ето…Както и да го завъртиш. Навежда на мисълта, че тази система се базира на някаква организация, която не е съвсем законна.

Б. Благодаря ви.

 

 

 

 

 

 

Седмици след репортажа на Rai 2 Ковачки пак гори италианския боклук в ТЕЦ Бобов дол?

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%B0%D0%BA-%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8-%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%BA%D0%BB%D1%83%D0%BA-%D0%B2.html

събота 17 октомври 2020


Кадри с видимо черен пушек от ТЕЦ „Бобов Дол“, свързана с енергийния бос Христо Ковачки, предостави на „Биволъ“ председателката на ПК “Екогласност” за Дупница Даниела Борисова.

Даниела Борисова (Снимка: Екогласност)

Това се случва само седмици след като екипът на „Биволъ“ заедно с журналистите на италианската телевизия Rai 2 посети централата и засне подозрителното складиране на различни бали с отпадъци на територията.

Вижте репортажа на “Биволъ” (и видеото на Rai 2 долу) a от онова посещение на централата: Не ние страх от Камората и Ндрангетата, заляли с боклуци България”.

Тогава местни активисти и журналисти алармираха екипите на двете медии, че т.нар. “черен пушек” може да бъде забелязан само нощно време, когато според тях в централата се изгарят складираните отпадъци.

Ковачки забранил смартфоните 

Даниела Борисова също е на мнение, че не става дума за горене на въглища.

Тя предполага, че се изгарят прословутите незаконни отпадъци от Италия, за които „Биволъ“ многократно алармира, че са доставяни в България от италианските ОПГ-та „Ндрангета“ и „Камора“.

„Няма как да го докажем това. Аз съм почти сигурна, но…“,

коментира екоактивистката, с която се свърза екипът на „Биволъ“.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

Христо Ковачки очевидно се притеснява от репортажите на медиите като “Биволъ” и Rai 2 и активността на НПО-тата като “Екогласност” и “Грийнпийс”.

Даниела Борисова обяснява, че работниците в Бобов дол симпатизират на гражданите и еколозите, но не могат да снимат вътре, тъй като смартфоните са забранени на територията на централата.

„Те директно казват: тъкмо да си извадим телефона и си уволнен!“.

Според нея е сложно да се направи „анализ без конкретни факти“.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

„Предвид информационното затъмнение, което е не само над журналисти, а и над неща, които касаят живота и здравето на хората – няма начин да направим анализ, базиран на факти“, казва лидерката на „Екогласност“ в Дупница.

Хората не вярват, че това ще спре 

Тя е подала сигнал за установеното с видео и фото заснемане нарушение, извършено на 17 октомври 2020 г.

„Сигнал днес е подаден на 112, но Прокуратура, РИОСВ, МОСВ не би трябвало да чакат хората да подават сигнали през ден, а би било редно вече да свършат работата си“, категорична бе Даниела Борисова.

По думите й, в региона хората са обезверени заради случващата се екокатастрофа.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

„Показаха ми клипове от миналата година, снимани през нощта, в които се вижда много ясно черния дим“.

„Казват, че редовно усещат миризма и всичко е покрито с прах“, пояснява Борисова.

„Но тъй като са подавали много сигнали и са идвали всякакви хора и всичко продължава, мислят че няма смисъл да правят повече нищо“, обобщава екоактивистката по случая.

По думите й, с проблема около ТЕЦ Бобов дол основно се занимава „Грийнпийс България“.

„Те многократно са подавали сигнали, правили са петиции”.

ТЕц Бобов дол на 17 октомври (снимка: Даниела Борисова)

Подкрепям напълно работата им, но за съжаление до днес видим резултат няма нито от тяхната работа, нито от опасенията на хората за здравето им, нито от репортажите на телевизиите“, казва лидерката на „Екогласност“ в региона.

„Въпреки това ние няма да спрем да информираме обществото за случващото се там“, каза още тя за „Биволъ“.

Припомняме, че “Биволъ” от години пише по темата. Вижте поредицата с разследвания на медията ни, станала известна в края на 2019 г. като БоклукГейт.

Биволъ призовава отговорните институции, РИОСВ и Прокуратурата незабавно да пратят нови екипи за проверка на наличие на складирани незаконно и горени отпадъци.

Христо Ковачки не иска да спира да обгазява хора с ТЕЦ-овете си (снимка: Терминално)

Такива трябва отново да бъдат проведени не само в ТЕЦ “Бобов дол”, но и в други топлоцентрали, в които Христо Ковачки се води “консултант” като ТЕЦ “Брикел”, ТЕЦ “Република” и др.

А и гражданите и НПО-тата искат реални резултати – виновните не са да бъдат наказани с глоби, оставки и уволнения, а и практиката да спре, за да може в тези региона на България да се диша една идея по-чист въздух.

 

 

 

 

Строим с европари тръбата на Кремъл? Спонсор на ЦСКА, ДПС и ВМРО маскира с техника Турски поток

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D1%81%D0%BF%D0%BE%D0%BD%D1%81%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D1%86%D1%81%D0%BA%D0%B0-%D0%B4%D0%BF%D1%81-%D0%B8-%D0%B2%D0%BC%D1%80%D0%BE-%D0%BC%D0%B0%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%80%D0%B0-%D1%81-%D1%82%D0%B5.html

сряда 14 октомври 2020


Компанията, свързвана със сина на бившия член на БКП Пеко Таков – Янчо Таков, партнираща с ДПС и ВМРО, заедно с фалирала пернишка фирма, докарват техниката на строежа на „Турски поток 2“ край с. Макреш. Това се случва 4 дни, след като ГД „БОЕЦ“ и сайтът „Биволъ“ в своите видео-репортажи показват липсата на български работници и тежка техника от български фирми на обекта, като на мястото са само машините от Турция и Сърбия. Фирмата от Перник „Верда 008“ ЕООД, чиито машини снимат НПО-тата по време на масово посещение на площадката на 10 октомври, въобще не е ясно как е спечелила европейски проект за 1,48 млн. лв. през 2017 г. По-рано същата година тя е с наложен запор от страна на колекторска компания, сочат данни в Търговския регистър. Отделно, техниката според данните в ИСУН, е вписана в европроекта като такава за използване само в базата на „Верда 008“ в с. Долно Белотинци (Монтана). На място БОЕЦ обаче намират копмпанията „Каро Трейдинг“, която е бенефициент на Агенция „Пътна инфраструктура“, „Напоителни системи“ и безброй общини за 348 млн. лв. държавни поръчки по общо 170 проекта. „Каро трейдинг“ беше спонсор на ФК ЦСКА и партнираше през годините, както с фирма на брат на бивша зам.-министърка от ДПС, така и с кандидат-депутат от ВМРО. 

Техниката на “Верда 008” е с пресничка боя (Снимка: БОЕЦ)

По време на акцията на ГД „БОЕЦ“ и Биволъ (6 октомври) на строежа на
„Турски поток 2“ край с. Макреш, екипите на сдружението и медията ни забелязахме само техниката от Турция и Сърбия. Но вече след 4 дни, при съботното посещение (10 октомври) на ГД „БОЕЦ“, „Демократична България“, „Зелено движение“, „Граждански мегдан“ и „Обществен контрол“ на място, там са заварени нови тежки машини на пернишка фирма, закупени по европейски проект. 

Както писаха „Биволъ“ и БОЕЦ в своите репортажи от строежа на „Турски поток 2“, в ареала на площадката край с. Макреш (Монтана) са намерени строителните машини с регистрационни табели на Турция и Сърбия, където доскоро сръбската дъщерна компания на „Гапзром – IDC („Ай Ди Си“) беше работила по реализацията на проекта за руския газопровод.

Изведнъж, след само 4 дни, на строителната площадка край Макреш се появяват чисто нови машини със софийска и пернишка регистрация, които БОЕЦ и други НПО-та снимат в своите видеостриймове на живо и запечатват на снимки.

“Това си е направо Потьомкинско село”,

определи тази схема с цел да се създаде видимост един от активистите, дошъл с БОЕЦ на мястото.

Една от машините е Елкар, като според Информационната система за управление и наблюдение на евродрествата в България (ИСУН) “Елкар България” (част от “Елкар Гърция”) е един от доставчиците на проекта на “Верда”. Местата за регистрация на машините пък съвпадат с адресите на седалищата на “Верда” и “Каро”.

Очевидно е, че тези лъскави и нови тежки машини са неизползвани досега, а на площадката се появяват с една единствена цел – обоснованото предположение е, че така се цели да се покаже, че не само има български работници, но има и българска техника на обекта.

Европари за задлъжняла фирма

Европроектът на “Верда 008” (Снимка: БОЕЦ)

Проверка на Биволъ в ИСУН показва, че „Верда 008“ е получила европари – общо 1,48 млн. лв. за закупуване на строителна техника по програмата Енергийна ефективност за малките и средни предприятия. 

В проекта„Енергийна ефективност във Верда 008 ЕООД“ пише, че „дейностите са насочени към разширяване капацитета на съществуващ стопански обект с цел повишаване на енергийната ефективност на производството на фракции от инeртни материали в предприятието“.

С което щели да се реализират „заложените цели в стратегията на предприятието за намаляване на производствените разходи, повишаване на екологосъобразността му и увеличаване на конкурентоспособността“.

„С инвестициите ще се закупят активи, обособяващи технологична линия за разширяване на производството на фракции. Като компонент от технологичната линия ще се изгради система за мониторинг на енергопотреблението, с цел редуциране на разхода на енергия“.

С реализиране на заложените дейности щели да се реализират също и „препоръките от енергийния доклад и ще се постигнат реално измерими резултати, които са в унисон с поетите ангажименти на “Верда 008” ЕООД за съблюдаване на корпоративната политика в цялостното си развитие“.

Машината на “Верда 008” (Снимка: БОЕЦ)

 

Ставало дума за „годишни спестявания на енергия от препоръчания пакет мерки (ГС): 3 209 630 kWh/год“:

– Фактор на енергийни спестявания (ESR) общо: 67,00 %.;

– Опазване на околната среда чрез намаляване на вредните емисии с 1 238,35 т/год;

– Внедряване и сертифициране на Системи за енергийно управление ISO 50001:2011;

– Повишаване на ресурсната ефективност и ефикасност чрез оползотворяване на надситовия материал.

Иначе фирма „ВЕРДА 008“ ЕООД с ЕИК/ПИК 200111593 е доста скромна, според данните за нея в Търговския регистър, за да спечели и управлява успешно проект за около $1 млн. Фирмата е основана на 10 май 2008 г., с правна форма “Еднолично дружество с ограничена отговорност”. Седалището на компанията се намира на адрес: гр. Перник, общ. Перник, обл. Перник, ТЪРГОВСКА, вх. А, ет. 2, ап. 5.  А началният внесен капитал е в размер на едва 5 000 лева, което едва ли предразполага към реализиране на милионни проекти.

Първото нарушение, което личи от данните за проекта на “Верда” в ИСУН, е че техниката не бива да бъде използвана на други места, освен базата и мините за инертни материали край Долни Белотинци.

“Предвидените за закупуване мини челни товарачи ще работят в рамките на производствената площадка на „Верда 008” ЕООД. Активите са част от технологичния процес за производство на фракции от инертни материали. Мини челните товарачи ще бъдат позиционирани в непосредствена близост до складовите площи, като ще осигуряват ритмичен процес при експедиране на готовата продукция и ще се придвижват само на територията на предприятието”. 

Компания с 350 млн. лв. държавни поръчки

“Каро Трейдинг” се базира в Долни Белотинци (Снимка: БОЕЦ)

Същевременно по време на посещението си в с. Долни Белотинци, екипът на ГД „БОЕЦ“ намира на място база за добив на инеертни материали на едра строителна компания „Каро Трейдинг“ ООД, за което свидетелстват табелите за изпълнение на европейски проекти по същата европейска програма, по която работи и „Верда 008“ ЕООД, информацията за която на място липсва.

„Каро Трейдинг“ обаче е интересна с това, че е подизпълнител не само по европроекти. Според данните на „Биволъ“, излезли в търсачката BIRD, компанията има цели 348 млн. лв. държавни поръчки по общо 170 различни проекта.

Най-много проекти са от общините, сред които са Плевен, Лом, Видин, Бургас и др. Същевременно компанията изпълнява и проекти на Агенция „Пътна инфраструктура“ към Министерството на регионалното развитие и благоустройство (МРРБ) и към една от „хранилките на ГЕРБ“ – общинската „Напоителни системи“ АД, станала скандално известна след задържането на основателя на Института за дясна политика Георги Харизанов, управлявал я като председател на съвета на директорите до 2012 г.

През 2014 г. „Каро трейдинг“ влиза в консорциум с фирма на брат на депутат от ДПС за изграждане на канализация в квартал „Меден Рудник“ в Бургас за общо 16 млн. лв.. „ТехКар“ е Дружество по закона за задълженията и договорите (ДЗЗД), с което не подлежи на регистрация в Търговския регистър.

В консорциума влизат „Техно-енерджи“ ООД и „Каротрейдинг“ ООД. Първата компания е собственост на несебърските бизнесмени – Димитър Хрусафов и Хюсеин Кулов. Последният е известен и с българското си име Юлиян Илиянов. Кулов-Илиянов е брат на ексдепутата от ДПС и бивш зам.-министър Фатме Илияз.

Проектът на “Верда” е за почти 1,5 млн. лв. (Снимка: Биволъ / ИСУН)

Според редица медии, ексдепутаткаа от ДПС и бивш заместник-министър Фатме Илияз е считана за “любимка” на почетния лидер на партията Ахмед Доган.

акцентира тогава и бургаският вестник „Десант“.

Другият участник в консорциума „Каро трейдинг“ ООД не е водещ участник и по-скоро ще извършва съпътстващите дейности по проекта. Бургаският вестник пише за проекта, че разкопаните улици в кв. Черно море по време на Реализирането му през 2017 г., блокират къщи на доста от местните хора.

Според други регионални издания собствениците на „Каро трейдинг“ Красимир Караиванов и Божидар Роев са само проксита, които управляват многобройните компании на Янчо Таков, син на бившия член на Политбюро на БКП Пеко Таков.

Проверката на „Биволъ“ показа, че в компанията „Хидро Славово“ ООД „Каро Трейдинг“ и Красимир Караиванов са съдружници заедно с Янчо Пеков Таков. Самият Янчо Таков обаче е фалирал една от компаниите си – „Лотос Ай енд Ай“ ООД, която има задължения към НАП от над 27,6 млн. лв. по данни към 28 септември 2020 г. От Търгвския регистър става ясно, че сред заемодателите е гръцката “Пиреосбанк”.

Успешно партньорство с ДПС и ВМРО 

Партньорството на “Каро” с Янчо Таков (Източник: Биволъ / Bird.bg)

През 2013 г. врачанският сайт “Зов Нюз” пише, че Янчо Таков е взел язовир “Дъбника” на безценица от “Напоителни системи” АД, чийто подизпълнител е била и “Каро Трейдинг” ООД, и търгувал със земя наоколо.

Вестниците “Банкеръ” и “Струма”през 2013 г. алармирaха за съдружието на Янчо Таков с управителя на ВиК Благоевград Петър Тунев, за което се сигнализира тогавашният президент Росен Плевнелиев.

Според в. “168 Часа” през март 2017 г. синовете на журналиста Янчо Таков и внуци на Пеко Таков Янчо Таков – младши и Иван Таков се кандидатират за депутати в столицата от две различни партии – БСП и българско национално обединение.

“Каро Трейдинг” е строила и заедно със скандално уволнения шеф на АПИ Светослав Глосов пътя между Сапарева баня и Паничище. Двамата чрез ДЗЗД “Паничище” печелят обществена пъръчка за 5 000 000 лв. Това партньорство с бившия топмениджър към МРРБ е предпоставка за конфликт на интереси, тъй като многобройните проекти на “Каро” включват отсечките, поръчани от АПИ. Скандалът около този пътен проект беше описан от журналиста на Биволъ Димитър Стоянов в материала „Как се краде от селски път“ през 2016 г.

„Селски път от 5 км е финансиран по Програмата за развитие на селските райони с 5 394 108,36 лв. Комисионната за кмета била 40%, твърдят участници в строителството. За да се постигне тази корупционна компонента строежът е извършен некачествено: не са вложени материалите по проект, а други са подменени с по-евтини. И проектантът, и строителния надзор и ДФЗ си затварят очите“, писа тогава медията ни.

Как се краде от селски път

През 2017 г. вестник „Капитал“ пише, че „Каро Трейдинг“ печели проекта за пречиствателната станция на Айтос за 12 млн. лв. В първата позиция печели обединение с участници “Каро трейдинг” и “Аквариус Ен Ди”. Софийската “Каро трейдинг” според изданието тогава отчита приходи от 27, 5 млн. лв. за 2016 г., а за 2015 г. – 70 млн. лв.

Според „Капитал“ „Каро“ е изграждала пречиствателната станция в Кнежа заедно с “Интерпром” и още две компании за 6.6 млн. лв., както и водния цикъл на Кнежа за около 17 млн. лв.

“През 2012 г. “Каро Трейдинг” е била една от фирмите – спонсори на ЦСКА“

„Работят по ВиК проекти предимно в селски райони”, обобщава тогава вестникът.

Според ГД “БОЕЦ” колаборацията между “Верда” и “Каро” може да е с цел източване на европейски фондове.

Може да предположим, че „Верда 008“ ЕООД е куха фирма, през която се източват европейски фондове. „Каро Трейдинг“ има почти същият проект, като те са и собственици на базата посочена в проекта на „Верда“, което говори за връзка между двете фирми. Това трябва да установят компетентните органи и европейските институции, които ще сезираме“, коментира за Биволъ“ лидерът на БОЕЦ Георги Георгиев, посетил в сряда обекта в с. Долни Белотинци.

Но “Каро” работи не само с наследниците на БКП и с ДПС, а също така и с една от управляващите днес политически партии ВМРО. През април 2019 г. изданието “Четвърта власт” пише, че Красимир Караиванов е съдружник на кандидата за евродепутат от ВМРО от гр. Дупница Вергил Кацов.

Янчо Таков – мл. и Янчо Таков (Снимка: “168 часа”)

“Красимир Караиванов и Вергил Кацов купиха имот от държавата за близо 1 000 000 лв. в курорта Паничище, двамата строят най- големия спа-център на Балканите за 35 000 000 лв.”,

информира тогава онлайн-медията.  

Ще живеем така, както можем да мечтаем Революцията срещу мерзостта вече е в ход

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8E%D1%86%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%B7%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%B5-%D0%B2-%D1%85.html

вторник 13 октомври 2020


от Иво Алексиев*

Революция срещу мерзостта е в ход. В приливната вълна на народното недоволство презряното старо видимо бедства. Едва ли ще намери спасителна сламка. Този път е много вероятно да си замине в дълбините на историята. Какво обаче следва? Как да си го представяме?

Ако обуздаем кариеризма и алчността на простосмъртния, дебнещ от черни овци в партии и групи за натиск (pressuregroups), може и да заживеем така, както ще го измечтаем сега. Този път бунтът си е наш, роден. Ние, българите, сами се престрашихме и въстанахме. Осъзнахме, че не сме рая, че имаме права. На никой отвън не дължим поклон, благодарност или сметка, защото ако приятел в нужда се познава, сегашните ни приятели май така и не разбраха нуждата ни. Докато промяната протича според европейските ценности – от класическия период на ЕС! – в които е концентрирана вековната мъдрост на европейската цивилизация и които народът ни избра за свое нравствено кредо, сме чисти и пред съвестта си, и пред приятелите си. Имаме пълна свобода на мечтите.

Колкото повече мечтаем сега, толкова по-вероятно е в бъдеще да живеем добре. А всичко в света е започнало с мечти. Мечтата е съблазнителна визия за нова действителност. Видение за възможното. Възможното, от което произлизат възможности. Възможности за по-добър живот.

Недопустимо е сега да се стесняваме както да мечтаем, така и да споделяме мечтите си. Времето го изисква!  Ако циници, прагматици, реалисти, утилитаристи, консерватори или други многознайковци със снижена вяра в собствените си възможности ви упрекнат, че си губите времето, ако иронично ви нарекат мечтател или утопист, припомнете им, че всеки процес на стратегическо планиране – било то в бизнеса, политиката, науката или която и да е човешка дейност, започва с генериране на идеи. Най-рационални прагматици са изписали хиляди томове по темата. А какво са стратегическите идеи, дългосрочните визии, ако не мечти, които след процес на реализация се превръщат в реалност?

Дори тези които считат, че всичко е от Бога, трябва да признаят, че по площадите Бог ежедневно показва съгласието си за промяна. Че дава кураж. Иначе би ли стигнала протестната вълна до там, където е днес? Май единствено висшият клир все още не е разчел Божията воля.

Като се говори по площадите за свобода, равноправие, справедливост, почтеност, народовластие, контрол на Суверена над властта, преодоляване на демографската криза, завръщане на прокудените от чужбина и т. н. – давайте СВОИТЕ идеи! Разказвайте своите мечти! Ако трябва, дори ги изкрещете, за да бъдат чути! Не се оставяйте да ви обезкуражат такива, които се перчат, че само те могат, защото толкова отдавна били врели и кипели в политиката. Или такива, които размахват диплома по право и твърдят, че само тя давала право за смислено участие в дебат за държавната уредба. Или тези с многото пари, които ще ви обясняват, че само те знаели как се правят нещата, защото доказателство била сумата в банковата им сметка. Не! Най-ценната идея може да дойде от всякъде и от всекиго.

А като че ли протестът изостри обществените сетива за мечти и идеи. Струва ми се, че в момента има и повече чуваемост, и повече възприемчивост. А ако не са достатъчни – ами да направим така, че чуваемостта още повече да нарасне! Народният бунт вече прави чудеса. Вдъхнови премиера Борисов насред криза да раздаде на населението най-щедрите финансови подаръци, откакто е на власт. Не е ли чудо, ако един десен консерватор и нелесен автократор започне да действа като социалдемократ-хуманист? Та чуваемост за Вашите идеи ли нямало да има?

Някои мечти и идеи, които се раждат сега може да прераснат в национални каузи. От осъществяването им ще почерпим ново самочувствие. Ще ни направят съпричастни и солидарни към общи идеали – нещо, от което недобросъвестни управници ни отучиха. Може дори да се избавим от самотата и цинизма на неолибералната максима „Спасявай се поединично – кой как може!“. Може дори отново да станем сплотено общество и уважаван народ. А ще има ли предизвикателство, което да надвие такъв народ ?

И защо все трябва да копираме, да заимстваме? Защо все трябва да догонваме другите? Така или иначе нерядко се оказва, че в бързината си криво сме разбрали цивилизацията им. Сега – във времето за мечти, не можем ли и ние да измислим нещо, с което да впечатлим Европа? Нещо, което пък тя да вземе от нас и с радост да добави към собствената си цивилизация? Да се помни, че и ний сме дали нещо на европейската демокрация?

Адв. Хаджигенов от Отровното трио вероятно е прав. За лесно – няма да е лесно. ГЕРБ и ОП раздадоха милиарди на клиентелата си и на олигарсите от ДПС. Сега тези милиарди са на разположение на контрареволюцията за запазване на статуквото. Да, ще има подкупни – винаги е имало в историята ни. Ще клекнат, ще се облажат, ще се приспособят. Щастливи от това едва ли ще станат. Поне към момента обаче не изглежда така, че нещо може да спре приливната вълна на народния гняв, която споменах в началото.

А властта не спира да измисля плашила. След като не успя да разколебае масите да искат оставката ѝ, започна да плаши бизнеса и състоятелните хора. Говори за анархо-либерали, леви анархисти, Отечествен фронт и подобни небивалици. Опитва се да изкара народния бунт за морал някакъв вид пролетарска революция. Подтекстът е: „Вие, имащите, помагайте на правителството, защото ще ви одържавят!“ В уплаха си човек и призраци вижда, но едва ли е това. Поради съображения за собствената си сигурност, представители на управляващите на площадите не са забелязвани. Ако можеха да дойдат, както редовно го прави президентът Радев, първо щяха да видят колко несъстоятелни са предположенията им за протестиращи „анархо-тулупи“.  Само след кратък престой на тях самите щеше да им стане неудобно от собствените им внушения, че мирното и демократично въстание срещу тях е пролетарско. А и още нещо. Я попитайте Христо Иванов от Да, България и ген. Атанасов от ДСБ – двама от основните вдъхновители на протеста, дали правят пролетарска революция, та да чуете какво ще ви отговорят…

След аферата „Осемте джуджета“ и репресиите срещу Хиполенд, собствениците в държавата едва ли виждат по-голяма заплаха за собствеността си от правния произвол. Вече и забогателите с помощта на ГЕРБ трябва да са наясно, че имуществото, с което са се сдобили, ще им е сигурно, доколкото в държавата се възстанови правов ред, който без изключения защитава правото на собственост.  Вероятно много от тях от чист прагматизъм ще приветстват смяната на правителството и главния прокурор.

Министър Сачева наскоро сподели, че заговори ли ѝ Христо Иванов ѝ замирисвало на …яхния. А то май не е яхния, а попарата, която тя заедно с колегите си от ГЕРБ е надробила в държавата. Ами Тома Биков? Нямало никаква попара, всичко това били платени инсинуации от страна на чужди медии. “Европейските медии също вземат пари”, мъдро заключава той. Също? Като родните казионници? Даже спонсориращата ГЕРБ фондация на Християн-демократическия съюз на г-жа Меркел се възмути и показа на Биков жълтия картон: “… в сериозните медии в Германия, никой не взима пари, за да прави репортажи – особено за текстове относно България.” На Дани Кирилов премиерът правилно забрани творчество във Фейсбук. Как не се сети да забрани на Биков да говори с медии? Като му тръгне една приказка – все едно коментар от „Работническо дело“. И тогава все класовият враг – „западните империалисти“ и техните медии ни бяха виновни. Протестиращите май пак ще излязат прави, че фасадната ни демокрация все повече започва да се слива със спомена за Народната република.

Как тогава да не мечтаеш и дерзаеш за ново време, което да прекъсне веднъж завинаги пъпната връв с тоталитарната държава?

  • Иво Алексиев е публицист и автор в Биволъ под псевдонима Буни Камик. Сега излиза с истинското си име. Заглавията са на редакцията.

Иво Алексиев

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

Досиетата FinCen: Вицепрезидент на Атлантическия съвет във финансови схеми на Дерипаска и Назарбаев

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fincenfiles-mirtchev.html

събота 10 октомври 2020


Българинът Александър Мирчев фигурира в изтеклите досиета на американската Мрежа за противодействие на финансовите престъпления към Министерството на финансите на САЩ FinCen. Той е докладван за многомилионни трансакции свързани с руския олигарх Олег Дерипаска и с режима на казахстанския лидер Нурсултан Назарбаев. Мирчев, който живее от години в САЩ, е вицепрезидент на Атлантическия съвет, влиятелен консултант, преподавател и специалист по стратегическо планиране и геополитически рискове.

Тази информацията за Мирчев не е нова. През 2008 г. авторитетният Wall Street Journal публикува статия за разследване срещу Дерипаска в САЩ и Великобритания. В нея се споменава името на Александър Мирчев като “част от малка група съветници на Дерипаска във Вашингтон и Лондон, които са му помогнали да се оправи с разследвания и дела свързани с предполагаемите му връзки с организираната престъпност.”

Според вестника Мирчев и още един консултант на име Томас Ондек са разследвани за пране на пари от американските власти.

Global Options Management следва всички закони и разпоредби в юрисдикцията, в която работи. Възприятията, за мен и моята компания от тази статия, дават несправедлива картина на моите бизнес практики и дейности, докато източниците на тази история остават неназовани. Всички начинания, които някога съм предприемал, делови или лични, са извършени законно и етично. ” – отговаря Мирчев в писмо до медията след публикацията.

Но от изтеклите досиета на FinCen става ясно, че източниците на WSJ, макар и анонимни, са били надеждни.

Факт е, че американските служби са проследили данни за конкретни движения на пари между фирми свързани с Дерипаска и Назарбаев и фирми, свързани с Мирчев. Първите преводи засечени от FinCen датират още от далечната 1996 г.

Докладите на американската Мрежа за противодействие на пране на пари FinCen за периода 2011-2017 г. изтекоха най-напред в медията Buzzfeed, която ги сподели с Международния консорциум на разследващи журналисти ICIJ. Става дума за над 2100 документа, основно доклади за съмнителна активност (SAR), изпратени дo FinCen от банки и допълнени с разузнавателна информация от други източници.

Публикациите на Консорциума известни като “Досиетата FinCen” мобилизираха 400 журналисти от 108 медии по цял свят. Те разкриват шокиращи данни за съучастието на големите световни банки във финансирането на олигарси, тероризъм и наркотрафик. Биволъ е партньор на ICIJ в проекта.

Александър Мирчев: от ДКМС и БКП до влиятелен българин в САЩ

Преди година българският сайт Factor.bg посвети подробна публикация на Мирчев /виж тук и тук/, като повод за медийния интерес станаха медийни материали, свързващи Александър Мирчев с разследването на прокурора Мълър за руската намеса в американските избори през 2016 г.

Фактор припомня миналото на Мирчев като секретар на ЦК на ДКМС, зам. завеждащ отдел „Организационен” в ЦК на БКП и пръв говорител на БСП, свързан с Андрей Луканов. Публикувани са снимки от неговото участие в “Кръглата маса” от страната на комунистите. Според изданието Мирчев успява да направи шеметна кариера в САЩ още в началото на 90-те години, като се свързва с влиятелни политици от Републиканската партия.

Докато се развива в САЩ и се сдобива с американско гражданство, Мирчев не отсъства напълно от България. От фирмените регистри се разбира, че от 1990 до 1996 г. той е съдружник със социолозите Андрей Райчев и Кънчо Стойчев във фирмата “Сова-5”, а от 1994 до 1997 г. е бил член на УС на фалиралата през 2006 г. Търговска банка “Елит”.  След този период името му не се свързва с бизнес в родината му.

От добре поддържания личен сайт на Александър Мирчев разбираме, че той има впечатляваща академична биография като специалист по финанси, стратегическо планиране и риск. Освен това той е мозъкът зад макроикономическата консултантска фирма Krull Corp. и е бил президент на Global Options Management, котирана на NASDAQ. Мирчев се изявява и като експерт по геополитика в престижни медии – Forbes, BBC News, CNBC, Bloomberg и т.н. Той (или някой от негово име), поддържа активен акаунт в Twitter, в който обаче не изразява мнения от първо лице, а препубликува туитове от други автори.

Докладът “Дерипаска” – съмнителни трансакции на Мирчев още от 1996 г.

Биволъ не успя да потвърди твърденията,  че Александър Мирчев е бил обект на интерес от страна на прокурора Мълър и е бил разпитван. Наличните публикации в англоезични сайтове не се позовават на документи или на  сериозни източници. Със сигурност името на Мирчев не фигурира в окончателния доклад представен от Мълър.

Мирчев и фирмите му обаче фигурират в набор от доклади за съмнителна банкова активност и разузнавателен доклад на FinCen от периода 2008-2009 г. В тях се обобщават наличните данни и доклади от предишни периоди и информацията съвпада напълно с твърденията на Wall Street Journal.

Ключовата информация за Мирчев се съдържа в разузнавателен доклад в отговор на запитване от Латвийската служба срещу пране на пари (KDFIU). Тя е поискала от FinCen информация за Олег Дерипаска и две фирми: Brookrange Ltd регистрирана в Гибралтар и Global Options Management. И двете фирми са свързани с Мирчев.

Титулната страница на доклада на FinCen за Дерипаска.

Отговорът на FinCen е доклад от 10 страници, който съдържа информация от предишни доклади за съмнителна банкова активност и детайлни трансакции свързани с тези фирми.

Специалистите на FinCen са открили в архивите два доклада на Bank of New York от 2008 г. Те са конкретно за Мирчев и Brookrange Ltd. като проследяват подозрителни банкови операции още от 1996 г., вероятно свързани с дейността на Мирчев като лобист на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев. Сред преводите към Brookrange внимание е привлякъл и трансфер за 200 000 $ от руския милиардер Алишер Усманов.

Но най-важната информация за доклада “Дерипаска” е постъпила от Barklays Bank in New Yorк. Банката реагира на статията на WSJ от септември 2008 г., в която се твърди, че Brookrange е получила в Barklays Bank UK превод от $57,499,987 от QPB INVESTMENT LTD, регистрирана в Белиз и свързана с Дерипаска.

Barklays Bank in New Yorк няма директен достъп до сметките в Barklays Bank UK, но вижда доларовите преводи, които задължително минават през нея. Тя изпраща до FinCen доклад, в който идентифицира превод за 57,5 милиона долара от 6 декември 2007, минал през латвийски клон на руска банка, но в който не личат нито изпращача, нито получателя на парите. Barklays Bank in New Yorк подчертава, че няма достъп до конкретния Swift MT103, но докладва за още един превод от тази дата за сумата от 47 милиона долара.

Разузнавачите на FinCen обаче явно са имали достъп до тези SWIFT документи, тъй като категорично потвърждават информацията в доклада до Латвийската агенция срещу пране на пари.

Преводите докладвани от Barclays Bank of NY

След като получава превода, Brookrange прехвърля 9,75 милиона долара на Global Options Management в Хонг Конг, а Global Options праща 11,5 милиона долара на Krull Corporation в Лондон.

Лицето, посочено като пълномощник на сметките е Калоян Янев Димитров, съдружник на Александър Мирчев в Krull Corporation UK от 1999 до 2004 г. Но Димитров не е единствената връзка към Мирчев. FinCen е засякла и преводите към личните сметки на Мирчев от Global Options Management, Brookrange и Krull Corp. за периода 2000 – 2008 г.

Освен това Мирчев е декларирал пред американското финансово министерство през 2007 г., че има достъп до три сметки на Global Options Management Inc. в банка HSBC в Обединеното кралство.

Мирчев има достъп до сметките на Global Options Management

В разузнавателния доклад изрично е отбелязано, че във FinCen не са идвали данни, че Дерипаска и другите лица, са разследвани към момента в САЩ. Това обаче не означавало, че такива разследвания не се водят от други агенции, уточнява се в бележка под линия.

Биволъ направи няколко неуспешни опита да се свърже с Александър Мирчев, за да коментира тези данни. Изпратихме запитвания с молба за контакт с д-р Мирчев до Атлантическия съвет и до адреса му в университета George Mason, където той преподава. Също така се свързахме по телефона с негов близък в България, чрез който предадохме молбата ни за разговор. До редакционното приключване на статията не получихме обратна връзка по нито един от комуникационните канали.

Парите на Назарбаеви

Brookrange Ltd. на Мирчев обаче не се свързва само с пари от Дерипаска. В друг материал на Wall Street Journal пише, че “хора, познаващи финансите на семейството Назарбаеви вярват, че Brookrange е била използвана да управлява активите на семейството”.

Вестникът се позовава на Рахат Алиев – бивш генерал от казахстанското КГБ и бивш съпруг на Дарига Назарбаева, дъщеря на Нурсултан Назарбаев. През 2007 г. той изпада в немилост пред свекъра си. Алиев е осъден в Казахстан на 40 години затвор за убийството на двама банкови чиновници. Арестуван е Австрия по искане на Астана като австрийските власти го свързват и с операции за пране на пари. Алиев отрича обвиненията и твърди, че те са политически мотивирани. Той умира през 2014 г. в австрийски затвор при съмнителни обстоятелства.

Според дописката на Wall Street Journal Мирчев е бил не само политически съветник на Назарбаеви – официалната му позиция е съветник към суверенния фонд на Казахстан, назначен от правителството в Астана през 2007 г., но също така управлявал техни активи за стотици милиони долари през мрежа от офшорни компании.

Алиев разговаря с кореспондентите на WSJ през 2008 г. и в потвърждение на думите си показва банкови извлечения за преводи към от фирмата World Media Corp. SAL of Beirut. към Krull на обща стойност 4 милиона долара. Зад тази фирма стои бившата му жена Дарига Назарбаева, твърди той.

Превод от свързаната с Назарбаева World Media Corporation към Brookrange

В доклада “Дерипаска” на FinCen също се открива превод от World Media Corporation. Тoй е за 1 милион долара и е за Brookrange Limited. Този превод е докладван като съмнителен от JP Morgan Chase in New York, която е наблюдавала банковата активност на Мирчев и неговите фирми.

Самите SAR изпратени от JP Morgan Chase, които са реферирани в доклада “Дерипаска” обаче не са сред документите изтекли от FinCen. Трябва да се отбележи, че наличните за журналистите 2100 документа представляват незначителна част от всички доклади за съмнителна банкова активност на FinCen или около 0,02%.

Американски съд отказва да образува дело по RICO срещу Мирчев за пране на пари от Казахстан

С твърденията на Рахат Алиев е свързани и съдебен иск срещу Мирчев в САЩ от 2010 г., заведен от двама казахстански бизнесмени – братята Хурани.  Хурани се жалват, че стотици милиони долари са им откраднати от дъщерята на президента на Казахстан и парите са изпрани през Krull Corporation на Мирчев. Те искат съдът да санкционира  Мирчев по Закона RICO. Съдът на окръг Колумбия отхвърля иска с решение от 2013 г., потвърдено от Апелативния съд през 2015 г.

Бизнесмените Хурани са владели активи за стотици милиони в петролния сектор, както и най-голямата медийна група в Казахстан. През 2007 г. те са атакувани от местните служби и принудени да прехвърлят дяловете си в медийната група на Дарига Назарбаева, дъщерята на казахстанския президент Нурсултан Назарбаев.

Според тях планът за завладяването на медиите от клана Назарбаев е изготвен от самия Мирчев като съветник на президента в меморандум, наречен “Суперхан”. В него Мирчев съветвал Назарбаеви как да консолидират властта на семейството за сметка на водещи бизнесмени в страната.

Хурани завеждат дело в САЩ срещу Мирчев през 2010 г. Те го обвиняват, че се е договорил да помага на Назарбаева да монетизира нейния контрол върху техните активи като депозира сумите от експроприирания им бизнес в западни банки, където те нямало да подлежат на данъци и проучване за произход.

Братята Хурани се позовават на писмо от зам.-главния прокурор на Казахстан Ашхат Даулбаев до посланика на Казахстан в САЩ, в което Мирчев е посочен като водеща фигура в кампания за очерняне на Хурани и експроприация на техните активи. Мирчев и адвокатите му възразяват, че това писмо е фалшификат.

В крайна сметка съдът отхвърля иска на Хурани. В мотивите е записано, че данните за предполагаемото предикатно престъпление – рекет и отнемане на активи в Казахстан, не попадат в обхвата на закона RICO, тъй като това не се е случило на територията на САЩ и няма потърпевши американски лица. Освен това Хурани не успяват да докажат убедително твърденията си за пране на пари.

В прескомюнике от адвокатите на Александър Мирчев се казва, че искът на Хурани е свързан с очерняща кампания срещу Мирчев и Krull от страна на Рахат Алиев.

 

 

Фирми на Путин и Коза Ностра върлуват у нас Лукашенко строи Турски поток в България с европари

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BB%D1%83%D0%BA%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%BD%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B8-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%BA-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80.html

четвъртък 8 октомври 2020


България рискува санкции не само от страна на САЩ, но и от страна на Европейската комисия (ЕК) заради ударно реализирания проект „Турски поток 2“ (Балкански поток). Проверката на „Биволъ“ и БОЕЦ на строежа в с. Макреш и в офиса в гр. Брусарци установи, че работещите там са предимно руски и беларуски граждани. Оказа се, че те са от държавния концерн „Белтрубопроводстрой“, който е дългодишен подпизпълнител на „Газпром“. А Литва през 2019 г. отстранява беларуския концерн от търга за интерконектор към Полша, тъй като е „заплаха за националната сигурност“. Беларусите са искали 100 млн. евро за тръбата, която литовски компании са предложили да изградят за 80 млн. евро. Същевременно данните, че саудитската „Аркад“(Arkad) и италианската „Бонати“(Bonatti) на ОПГ Коза Ностра са само „европейският“ параван за руската „Ай Ди Си“ (IDC) и наелия го, санкциониран от ЕС и САЩ „Газпром“. Потвърждава го разкритието на BIRD.bg за 9 млн. европари за интерконектор със Сърбия, налети в строежа на забранените на територията на ЕС компании.

Посланикът на България в Минск Георги Василев е връчил нота на Външното министерство на Беларус в четвъртък, с която го уведомява за решението на българското правителство да го отзове за консултации, информира “Свободна Европа”. Новината беше съобщена от външния министър Екатерина Захариева във Фейсбук страницата ѝ, след срещата ѝ с лидера на беларуската опозиция Светлана Цихановская в Братислава. Дали обаче вицепремиерката от ГЕРБ ще има смелостта да действа и срещу подчинената на Лукашенко “Белтрубопроводстрой”?

Надписът “Вход по пропускам” върху портата е сигнал, че Брусарци е поредният анклав на Руската федерация в България, където дори табелите често не са на държавния български език. Но не само  санкционираният заради анексията на Крим и нахлуването в Донбас от страна на Владимир Путин „Газпром“ се чувства свободно и дори фриволно на територията на България, която все още е член на ЕС и НАТО.

Нелегитимният на територията на ЕС и САЩ президент на Република Беларус Александър Лукашенко успешно усвоява  европейски фондове в България. Това се случва през строежа на газопровода „Турски поток 2“, наричан от премиера Бойко Борисов „Балкански поток“, установи „Биволъ“ в партньорство с ГД „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ).

Споменатата пред БОЕЦ от беларуските работници като прекия им работодател „Белтрубопроводстрой“ е държавен концерн, а това означава да е с принципал в лицето на правителството в Минск. Това потвърждава и документ от Търговския регистър на Република Беларус, предоставен на „Биволъ“ от журналиста на опозиционната беларуска телевизия БЕЛСАТ ТВ Стас Ивас.

Същевременно, в сряда партньорското на „Биволъ“ издание Bird.bg публикува в страницата си във Фейсбук информация за над 9 млн. лв. еврофондове,които може да са пренасочени към проекта на руския монополист „Газпром“ в България. Проверката на екипите на „Биволъ“ и БОЕЦ на място в с. Макреш и в база 1 в гр. Брусарци пък показа липсата на български работници по строежите на „Турски поток 2“ край Монтана.

Правителството налива в строежа на Турски поток и европейски средства, алармираха от BIRD.bg. Става дума за средства по проекта „Техническа помощ за завършване на подготвителните дейности, необходими за старта на строителството на междусистемна газова връзка България – Сърбия“.

Най-вероятно става дума за бъдещия интерконектор с Република Сърбия, за каквото настоява ЕК след газовата криза от 2009 г. Но същевременно трасето изведнъж да е “съвпаднало” с Балканския поток, който според “Булгартрансгаз” (БТГ) е просто “разширяване на газопреносната система на България, очевидно “случайно” препокрил с маршрута на “Турски поток 2” към Сърбия и Унгария.

“Дата на сключване на договора/заповедта: 07.10.2020. 9 240 420.00 BGN. Процент на съфинансиране от ЕС 85.00 %”, писа медията.

Същевременно има непотвърдена информация, че италианският клон на “Аркад” за Европа с офис в Милано може да е бил изкупен от руски компании. “Аркад” е топ подизпълнител на саудитския “Газпром” – Saudi Aramco, но журналистът от IRPI Лука Риналди още през 2019 г. коментира за “Биволъ”, че компанията не извършва никаква дейност нито в Италия, нито на територията на Европа.
Изведнъж обаче компанията без един багер на континента, печели търга за изграждане на газопровод в България.
“То не бе заобикаляне на ЗОП през фасадната фирма Аркад /част от договорки между Газпром и Сауди Арамко и по-скоро Путинови договорки, в които Борисов просто игра паж/, не бяха прескачания на разрешения за строителство, екооценки, възлагания на чуждестранни компанни, без да минат разрешителни процедури за работниците и служещите”.
“Да не говорим за надзорници и руски охранителни фирми, които нямат разрешително за тази дейност като фирми и като конкретни лица, които реализират тази дейност”, написа Илиян Василев след посещението на “Биволъ” и БОЕЦ в Брусарци.

„Белтрубопроводствой“ – заплаха за националната сигурност на Литва

През 2019 г. Министерството на енергетиката на Литва внесе съдебна жалба срещу „Белтрубопроводстрой“, с която пледира за 10,2 млн. евро неустойки при реализиране на проект.

Беларуският концерн бе изключен от конкурса за държавна поръчка заедно с партньорската компания KRS (Каунас, Литва). Двете претендираха да строят полско-литовския газов интерконектор Gas Interconnector Poland – Lithuania (GIPL).

Причината за изключването от конкурса бе, че дружеството на Лукашенко представлява

«заплаха за националната сигурност на Литовската Република».

Стойността на проекта GIPL бе оценена от беларуския концерн на около 100 млн. евро. Същевременно консорциумът между литовските компании Alvora и Siauliu dujotiekio statyba е предложил почти 30% по-ниска цена от 79,8 млн. евро, с което са спестени парите на местните данъкоплатци.

Литовските служби препоръчаха на правителството във Вилнюс да отстранят участника в конкурса от Беларус, тъй като е била налице

„информация за контакти с предизвикващи риск лица“

 

Комисията за надзор върху сделките от стратегически дружества установи, че „основните клиенти на „Белтрубопроводстрой“ са руски и беларуски предприятия, включително руският „Газпром“, от които са постъпващите приходи“.

Литовският аналог на ДАНС – Департамент за държавна сигурност, е изготвил доклад, маркиран с „Конфиденциално“ за дейността на „Белтрубопроводстрой“:

 „Такава сделка би представлявала заплаха за националната сигурност на Литовската Република“.

Сред клиентите на БТС са не само „Газпром“, но и „Стройтрансгаз“ на двамата приятели на Путин братята Ротенберг, „Роснефтегазстрой“ и др. БТС участва в проекта за изграждане на газопровода „Ямал – Европа“, писа тогава DELFI.lt. 

„Рисковете от участието им в проекта надвишават риска от преразпределянето на ресурсите и забавянето на проекта за газопровод Литва – Полша“

Литовското контраразузнаване не е пропуснало активността на руските и беларуските служби при изграждането на газопроводи на място, което може да обясни и „секретността“ на обекта в Брусарци.

„Руските и беларуските служби отделят внимание при проучването на инфраструктурата, която е важна за осигуряване на националната сигурност на Литва, руското разузнаване проявява активен интерес към енергийния сектор на страната ни“.

Руски ботуш срещу 10 стотинки на квадрат?

База 1 в Брусарци е офис за поне 50 рускоговорящи служители и склад за десетки контейнери и пелети с оборудване. И е на територията на общинския пазар, а според документите на БОЕЦ, сред които списък на гласувалите в Общинския съвет на града, те са отдали територията на „Ай Ди Си“ срещу смешните 10 стотинки за квадрат като наем.

Но линейният метър тръбопровод, за който плаща „Булгартрангаз“ като компания в рамките на държавния Български енергиен холдинг с принципал министър на икономиката, струва много повече.

„В същото време от документите, с които БОЕЦ разполагаме става ясно, че същата руска фирма, която прибира по 10 000 лв., за да зарови метър тръба,

“плаща” на община Брусарци по десет стотинки за квадратен метър наем за своята база, разположена на територията на общинския пазар в градчето!

Решението е взето единодушно от ОбС, доминиран от ГЕРБ и кметицата на ГЕРБ“, информираха от гражданското сдружение.

За сметката на това, имаше работници на „Белтрубопроводстрой“ и руската компания „Ай Ди Си“, която е изградила сръбския участък от „Турски поток 2“. Техниката и автопаркът на мястото са докарани от  Турция, Сърбия, а някои от колите на „Ай Ди Си“ пък бяха с румънска регистрация.

Единствените български компании на обектите в Макреш и Брусарци, които засече проверката на БОЕЦ и „Биволъ“, бяха заети с обслужващи дейности. Става дума за автобусната компания „Юнион Ивкони“, охранителната фирма „СОТ 161“ и спедиторския оператор „Фрилайн“ ООД.

Контейнерите с оборудването за газопровода, засечени от „Биволъ“ в базата на „Ай Ди Си“ и „Аркад“ в Брусарци, са с маркировка на гръцки, както и със стикерите на българската Free Line . „Фрилайн ООД е създадена през 2004 г., като според сайта й работи с групажна база в Гърция. Регистрирана е на адрес: гр. София, бул. Илиянци 92Г.

Компанията твърди, че като цяло е

„ориентирана към индивидуалните желания на клиента“,

какъвто в случая е съдружието „Аркад“ – „Ай Ди Си“. Дружеството акцентира, че „е асоцииран член на Националното Сдружение на Българските Спедитори (НСБС) и на най-голямата спедиторска мрежа в света – WCA, с 4783 офиса в 188 страни“.

„Юнион Ивкони“ е една от най-влиятелните с лобито си компании в сектора. Собственикът й Ивайло Константинов бе в ръководството на Асоциацията на автобусните превозвачи на България, който, според някои данни, е зет на бившия депутат от ДПС Рамадан Аталай, заседавал много години в Комисията по транспорта в Народното събрание.

Семки за…6 млн. лв.

„А на такъв обект няма ли, как мислите?“, бе отговорът на единия от охранителите на базата на „Аркад“ и „Ай Ди Си“ в Брусарци, запитан има ли руски военни или охранители там.

След като репортерът на „Биволъ“ и лидерът на БОЕЦ бяха изблъскани със сила извън бариерата, на мястото пристигна първо полицейска патрулка, а след това и шефът на Полицейското управление в Брусарци ст. инспектор Данаил Дончев.

Но нападателят „изчезна“: облеченият с военна униформа на Руската федерация без отличителни знаци служител на „Ай Ди Си“ не бе изведен извън офиса, а личността му не бе „установена“. Охранителят от „СОТ 161“, според който това бил „руски колега“, също забрави, че се познава с руснака: „Мога ли да помня имена на 100 души?“.

Бъбривите охранители на „СОТ 161“, които вместо да пресичат конфликти, оставят руски служители, представени като „охрана“, да блъскат представители на „Биволъ“ и БОЕЦ, възмутиха мнозина, гледали стриймовете ни във Фейсбук. Охранителите през цялото време люпят семки, снимат с телефоните, подхвърлят коментари за социално-политическото състояние на държавата и се молят „Биволъ“ и БОЕЦ да не ги докарат до уволнение.

Семките им обаче вече струват 6 млн. лв. на българските данъкоплатци, тъй като толкова са държавните поръчки, според търсачката на „Биволъ“ BIRD, прибрани от собствениците на „СОТ 161“. Формалният собственик е инж. Иван Виденов, който представлява дружеството на официално ниво.

През 2017 г. в. „Капитал“ обяви „СОТ 161“ за най-голямото охранително дружество и „лидер на пазара“, след като компанията изкупи конкурента си „Секюрити холдинг“ в сделка с британската G4S.

Според изданието, само в София, където е съсредоточена дейността й в областта на техническата охрана на обекти, “СОТ 161” има над 60 000 обекта, като на смяна в столицата работят по 47 патрула. “Общият брой на охраняваните обекти в страната пък надхвърля 90 хиляди. По оценки на КЗК това дава на дружеството пазарен дял в сегмента от порядъка на 10-20%“, писа „Капитал“ тогава.

По данни за 2015 г. приходите на “СОТ 161” са малко под 64 млн. лв. Печалбата за годината е 8 млн. лв. Иван Виденов твърди тогава пред „Капитал“, че

„значителна част от тях идват от сегмента на физическата охрана“,

макар и да не уточнява каква точно и кого така изгодно охранява дружеството му.

Въпроси без отговори

Единственият въпрос към ДАНС е защо компаниите, които са санкционирани на територията на ЕС като „Газпром“ и „Белтрубопроводстрой“ свободно работят и си докарват служители в България.

Същият въпрос може да бъде отправен и към Сърбия, след като властите в Белград начело с президента Александър Вучич настояват за влизане в ЕС.

Към прокуратурата остава въпросът защо италианската „Бонати“, за която Investigative Reporting Project Italy (IRPI)„Биволъ“ и „Капитал“ многократно писаха, че е свързвана с италианската ОПГ „Коза Ностра“, не е проверена и отстранена като участник в търга за газопровода през 2019 г.

На всичкото отгоре, след като италианският клон на „Аркад“ с офис в Милано печели проекта, „Бонати“ от конкурент бързо се „преквалифицира“ на „подизпълнител“.

А въпросът защо руските охранители се разпореждат върху общинските обекти на държава – членка на НАТО И ЕС, използвайки сила срещу медии и НПО-та, остана без отговор.

„Не коментираме…“, заяви пред „Биволъ“ шефът на полицията в Брусарци Данаил Дончев.

Същевременно БОЕЦ обявиха нова акция “Турски поток – новият Росенец”, с която призоваха гражданите сами да спрат скъпоструващия проект на последните европейски диктатори Реджеп Тайип Ердоган, Владимир Путин и Александър Лукашенко. Идеята е в 13 ч. в събота гражданите да посетят Брусарци, където да кажат “не” на реализацията на газопровода.