Tag Archives: Прокуратура

„Престъпление и наказание“ с къщите за гости

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/guesthouses-zortova-yaneva.html

четвъртък 4 юни 2020


След повече от десетилетие на членство в Европейския съюз, европейските проекти в България се превърнаха във финансови механизми за избрани. На тази територия не се допускат „простосмъртни“. Вероятно мерките по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) и най-вече скандалните къщи за гости онагледяват най-ясно тази тенденция. Огромният публичен скандал от миналата година принуди прокуратурата да разследва избирателно някои от обектите. Но тя си затваря очите за други фрапантни злоупотреби с къщите за гости, особено ако са свързани със знакови лица от ДПС, установи проверка на Биволъ.

От 2016 до днес Биволъ публикува разследвания за злоупотреби, конфликт на интереси и политическо влияние, при финансирането на проекти по ПРСР, познати като „Къщи за тъщи“. Заглавието на рубриката е вдъхновено от къщата край село Лиляново на Цеца Петрова Кръстева -- тъща на бившия директор на дирекция в ДФЗ – Янаки Червеняков. Фондът финансира проект на нейната фирма “Нова Смарт” за изграждане на къща за гости (на заглавната снимка).

 

Проверка на Биволъ показа, че къщата не се използва за развитието на селски туризъм, а като частна резиденция.  Първите опити тя да се предлага през on-line платформи за отдаване под наем се правят доста време след когато аферата е разкрита в рамките на журналистическо разследване.

Една от многото

Тъщата на Янаки Червеняков обаче е просто една от многото роднини или подставени лица на високопоставени чиновници, политици и магистрати, чиито проекти са финансирани от ДФЗ. Разследвания на Биволъ разкриха, че с проекти за къщи за гости са свързани ДПС кадъра Атидже Аиева-Вели, формалният лидер на пратията Мустафа Карадайъ, вече подсъдимият екс. зам. Министър от ГЕРБ Александър Манолев, бившият зам. директор на НСС и ДАНС Иван Драшков, бившият депутат от ГЕРБ Димитър Гамишев и други заслужили герои на нашето време.

Въпреки че не липсват скандални случаи, в които къщи за гости се превръщат в частни имения за „новия елит“, през юли 2019 г. Министерството на земеделието наложи 100% корекция само на 15 проекта. В тази бройка не влиза казусът с „имението“ и минералния басейн на бившия зам. министър Александър Манолев, където нарушенията са констатирани от прокуратурата, а не от МЗХ.

Сред проектите обаче е този на Силвия Зорова – дъщеря на сочения за олигарх Димитър Зоров.  Момичето се прочу, след като причини пътен инцидент, при който пострадаха двама работници на столичната чистота. Впоследствие единият от пострадалите почина.

Димитър Зоров е съосновател и управител на мандра „Пършевица“ и председател на Асоциацията на млекопреработвателите в България. Зоров е сочен за много близък до предшественика на министър Десислава Танева -- Румен Порожанов, който се прости с поста си след разследване на Биволъ, че е скрил от КПКОНПИ имотни сделки на съпругата си. Въпреки сериозната му позиция в обществото, МЗХ не акцентира върху санкцията над семейство Зорови.

В официална кореспонденция ДФ „Земеделие“ съобщава, че с ЕТ ,,Силвия Зорова” е сключен договор през септември 2014 г. по мярка 311 “Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР 2007-2013 г. с предмет „Реконструкция на съществуваща сграда/хотел със заведение за хранене в хотел за селски туризъм и закупуване на необходимото обзавеждане“ в с. Миланово, общ. Своге, обл. София област. По този проект изпълнител се явява фирмата ББК ООД . Там партньор е синът на Вилхелм Краус – Антон. Той се прочу като отличен преговарящ, когато групата на „Наглите“ похити брат му Михаил през 2007 г. По късно синът на бившият транспортен министър от правителството на Иван Костов стана неизменна част от светската хроника, покрай драматичните си връзки си с различни красавици. Това явно обаче не му пречи да се занимава и с дейности по европейски проекти.

Хотелът за селски туризъм на Силвия Зорова е построен на фамилен терен, собственост на Димитър Зоров, съпругата му Марияна и дъщерята Силвия. Те тримата отстъпват право за строеж на фирмата на Силвия. Което означава, че цялата фамилия е била наясно какво прави.

Обектът e проверяван за извършените дейности, преди плащането. При инспекцията, извършена през октомври 2015 г., е установено, че дейностите са изпълнени съгласно одобрените в бизнес плана. Общият размер на изплатената субсидия е 391 159 лв. В хода на проверките от 2019 г., инициирани след серия публикации на Биволъ в рубриката „Къщи за тъщи“, проектът на ЕТ „Силвия Зорова“ е инспектиран отново. Тогава той все още е в период на мониторинг. Проверяващите констатират, че заложените в бизнес плана приходи са изпълнени в размер на 63,75%.

Трябва обаче да се направи уговорката, че още преди да бъде финансиран, обектът е действащ хотел. Неговите финансови резултата са „титаничен успех“ на фона на тези от къщите за гости, които никога не са били отдавани под наем в мониторинговия си период. При проекта на тъщата на Янаки Червняков и свързаната с Александър Манолев къща за гости трудно биха могли да се представят подобни постъпления. Проектът на Цеца Петрова Кръстева е извън периода на мониторинг и МЗХ няма как да му наложи санкция. Прокуратурата пък упорито отказва да се самосезира по казуса.

В проекта на Зортова е заложено разкриването на 10 работни места. От ДФЗ правят констатации за „неизпълнение на задължението за създаването на работни места“. В резултат на това е наложена финансова корекция в размер на 100% от получената субсидия. Във Фонда са получени няколко възражения от бенефициара, като включително е заведено дело от негова страна срещу ДФ „Земеделие“. Справка в съдбините регистри сочи, че Зорова атакува и правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения на чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерки от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г., издадени от Държавен фонд „Земеделие“. За сега тя няма успех на първите две инстанции.

Санкцията, наложена на семейството Зорови, може да бъде разтълкувана и като шумен шамар за политическите им покровители. От фаворит на ГЕРБ за програмите на МЗХ, фамилията се превърна в обект на санкция. Този случай обаче се превръща в част от очертаваща се тенденция, започнала с делото срещу екс. зам. министъра Манолев.

В руслото на “Дриймтийма”

Има и други примери за наказателни производства срещу бенефициари. Миглена Янева, управител на”Хрими як” ООД е сред тях. Тя в обвинена, че е източила евросредства в размер на 371 520 хиляди лева, които са обемът на субсидията, с която е финансиран нейния проект – къща за гости. Строителните работи са извършени от пловдивската компания Стройпроект Узунов ООД . Консултантският договор за проекта пък е сключен с “Фара консулт” ООД, която видно от регистрите на Биволъ е мастит консултант, спечелил 18 обществени поръчки за консултантска дейност и надзор. Тяхната стойност е над 2 195 000 лв.

Любопитна подробност е, че във “Фара консулт” ООД 25% от капитала се Държат от фалиралата Корпоративна търговска банка. Компанията, която основно консултира и проектира по инициативи с европари печели обществени поръчки межди 2008 и 2016 г.

Въпреки респектиращия консултант “Фара консулт”, Миглена Янева е привлечена като обвиняема от Окръжна прокуратура – Пловдив. Според държавното обвинение 58-годишната жена е кандидатствала за финансиране през програмата за изграждане на къща със самостоятелни стаи за гости -“АСТИ”. Вместо да реализира проекта обаче, тя построила имота в Батак, взела парите и си използвала къщата изцяло за лична вила. Както вече стана ясно, подобна практика е по-скоро правило, отколкото изключение.

От ДФ „Земеделие” уточниха за Биволъ, че са предоставил цялата документация по проекта на Янева на компетентните органи. Между ДФ „Земеделие“ и „ХРИМИ ЯК“ ООД е сключен договор от 28.01.2011 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013 г. с предмет „Къща със самостоятелни стаи за гости –„АСТИ“. Заявката за окончателно плащане е подадена през октомври 2012 г. След извършен риск анализ съгласно акредитираните процедури, заявката за окончателно плащане е избрана за посещение на място. Обектът е инспектиран от служители на ДФ „Земеделие“ през месец ноември 2012 г. Те установяват, че дейностите са изпълнени съгласно одобрените проекти и на бенефициqра окончателно са изплатени 371 520 лв. през декември 2012 г. От ДФЗ съобщават, че проектът е бил в период на мониторинг до 28.01.2016 г., но не е попадал в извадката за проверка на място след плащане.

През 2020 г. обаче прокуратурата изненадващо повдига обвинение на Янева за представени фалшиви сведения, с които е подвела ДФ „Земеделие“ –  Областна дирекция „Земеделие“- гр. Пазарджик и Дирекция „Оторизация на плащанията по прилагане на мерките за развитие на селските райони“ -- Пловдив, за да получи пари и е ощетила бюджета. Според разследващите обвиняемата не е развивала туристическа дейност, какъвто ангажимент е поела, след като е била финансирана. В къщата за гости не са били разкривани работни места нито са били назначавани 7-те служители, на които е трябвало да бъде осигурена трудова заетост. Къщата е била използвана за личните нужда на Миглена Янева, твърди окръжната прокуратура в Пловдив.

Коя обаче е Миглена Янева? Тя е съпруга на Ясен Янев -- дългогодишен директор на МБАЛ Хасково. Той управлява лечебното заведение през периода 1994-1999 и от 2002 – 2005. При неговото управление болницата натрупва едни от най-големите дългове. Публикация на „Банкеръ“ от 2002 г.  разказва, че уличеният във финансови нарушения ексдиректор на Хасковската областна болница д-р Ясен Янев ще я ръководи отново, но като член на борда ѝ и в качеството си на заместник-кмет по здравеопазването. До края на 1999 година Янев е директор на болницата, а става общински съветник с листата на ДПС, след което и заместник-кмет на града.

Сметната палата установява извършване на финансови нарушения в Хасковската областна болница, докато Янев е нейн директор през 1998 г. Това обаче не е пречка той да оглави за втори път лечебното заведение. През 2005 г. е избран за депутат, но вече от НДСВ. . Не можем да пропуснем факта, че Янев е част от Комисията за борба с корупцията в Народното събрание. Участва и във временната комисия по случая „Куйович“. През август 2008 г. е назначен за зам. министър на труда и социалната политика. След изтичането на мандата му, Янев работи в Медицински център –Хипократ 2000 , където притежава дял, първоначално около 1/3, по-късно 50%. Изглежда, че бурната политическа кариера вече е зад гърба му.

През април 2011 г. медикът оглавява първата частна болница в Хасково – „Хигия“. През 2018 г. обаче се забърква в нов скандал. Тогава общинската комисия го класира за директор на бивша поликлиника в града. Част от опозиционните общински съветници негодуват срещу решението, защото д-р Янев е собственик на дял в частно лечебно заведение, което е конкурентно на общинската Първа поликлиника. За капак при избора на Янев е констатиран и конфликт на интереси. Секретарят на комисията провел събеседването е д-р Лилия Консулова. Тя е съдружник в Амбулаторна групова практика за първична медицинска помощ „Рея“ с Миглена Янева – съпруга на д-р Янев. Същата онази Миглена Янева с къщата за гости. През 2019 г. КПКОНПИ се произнася, че д-р Лилия Консулова е в конфликт на интереси при избора на Янев за директор на общинската поликлиника и ѝ налага санкция от над 10 000 лв. Впоследствие Административният съд в Хасково потвърждава санкцията на КПКОНПИ.

Д-р Лиляна Консулова в периода 2015-2019 е общински съветник от групата на ГЕРБ в общинския съвет Хасково и председател на комисията по здравеопазване. Освен това тя е майка на Евгени Консулов зам. кмет на общината и бизнес партньор и приятел на Делян Добрев -- областен лидер на ГЕРБ Хасково.

Биволъ разкри подробно тези обвързаности, свързани с масивно усвояване на обществени поръчки в строителството за над 100 млн. лева. Разкрития, които предизвикаха скандала “Кумгейт”, а самия Делян Добрев определи обръчите от свързани с него лица като “Дриймтийм” в управлението на Хасково.

И така, д-р Миглена Янева е съдружник с д-р Консулова. Тя пък е майка на кума и бивш съдружник на Делян Добрев -- Евгени Консулов. Това е поредното потвърждение, че ДФЗ финансира проектите за къщи за гости на неслучайни бенефициари.

От друга страна държавното обвинение показва явна избирателност при работата си. То разследва казуса на Янева и ѝ повдига обвинение, но при равни условия не разследва тъщата на Янаки Червеняков или много други бенефициари, които използват къщи за гости, построени с европейски пари, като свои лични имения.

Припомняме, че предходният главен прокурор на Р България Сотир Цацаров разпореди през април 2019 г. проверки на всички 746 проекти за къщи за гости, финансирани по ПРСР 2007-2013. От ДФ „Земеделие” съобщават, че са предоставил цялата документация на компетентните органи. Последните обаче до тук явно са констатирали нередности само при проекта на д-р Миглена Янева. Многобройните къщи за гости, които се свързват с роднините на председателя на  ДПС Мустафа Карадайъ в с. Борино по никакъв начин не са привлекли вниманието на разследващите. Те са с изтекъл мониторинг през 2015, 2016 и 2017 г., което означава, че са извън правомощията на ДФЗ. Ако съществуват нарушения при тях, те могат да бъдат констатирани само от прокуратурата. Каква е консултантската схема при тези обекти ще ви разкажем в следваща публикация от рубриката „къщи за тъщи“.

Разстреляната Станка Марангозова е била рекетирана

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/marangozova.html

сряда 20 май 2020


Трима души са задържани при акция в столичния жк “Левски” в рамките на спецоперация срещу престъпна група, заподозряна, че е специализирана в извършването на поръчкови убийства -- съобщи БТА. Едно от убийствата, за които групата е заподозряна, е това на Станка Марангозова. Тя беше разстреляна от моторист на 11 октомври миналата година в столичния квартал Младост. Убийството става пред блока, в който тя живееше със съпруга си Динко Геров. Извършителят е стрелял през отворения прозорец на автомобила на Марангозова, докато тя е паркирала. Безжизненото тяло на Марангозова е намерено от съпруга ѝ.

На следващата сутрин властите обявиха, че на местопрестъплението е била оставена бяла роза. По-малко известен факт е, че в деня на убийството прокуратурата внася обвинения срещу двама души за рекет над Марангозова. В обвинителния акт е посочено, че чрез принуда са ѝ отнети над 860 000 лева. Далеч по-малки суми са били повод за убийства, но МВР упорито отказваше да види тази връзка и мотив.

Засега не е известно кои са задържаните при специализираната операция. На един от претърсените в рамките на специализираната операция адреси са били открити боеприпаси, съобщава БНР, но оръжие свързано с убийството не е намерено.

След убийството на Станка Марангозова, МВР и куп жълти медии упорито твърдяха, че вероятните мотиви за трите куршума в главата на жертвата са многобройните финансови престъпления, извършени от нея. Властите упорито изтъкваха, че Марангозова имала „криминални“ регистрации. Въпреки че присъди липсват, покойната набързо беше обявена за измамница, „фараон“ и организатор на финансови пирамида. Медии от орбитата на депутата от ДПС Делян Пеевски разпространиха твърдения, че Марангозова е свързана с измами в размер на 65 милиона лева.

Няма такова убийство?

Умишлено или не, тогава новоизбраният главен прокурор Иван Гешев също неглижира това тежко престъпление. На 5 декември 2019 г. той обяви, че за годината няма неразкрити убийства. От думите му можеше да се заключи, че или Марангозова не е убита, или убийството ѝ е разкрито. Нито едното, нито другото е вярно. Но във вълната от клевети и дезинформация, много от важните факти, свързани с Марангозова, не придобиха гласност.

Неясно защо, държавното обвинение премълча, че ден след разстрела на Марангозова Специализираната прокуратура отново внесе в съда делото срещу обвиняемите за рекет над нея.

Техните имена са Иво Масларов и Веселин Денков. Според обвинителния акт двамата са ѝ отнели над 860 000 лв. Този път делото тръгва и има насрочени заседания през първите месеци на 2020 г., но с пандемията от COVID-19 производството спира. До разстрелът на Марангозова прокурорът Росен Радев има вече два неуспешни опита да приведе в съдебна фаза делото. През 2018 и 2019 г. съдът връща за поправка обвинителния акт, поради неточности и пороци.

Безспорните факти

Преживе Марангозова е подсъдима за измама при доверителното управление на около 1 400 000 лв. Въпреки, че служители на МВР и определени медии твърдят, че тя е замесена в измами за над 65 милиона, обвинението е за под милион и половина. Остава загадка защо делото се разглежда от Софийския районен съд. Екипът ни изпрати запитване до прокуратурата по този и други въпроси свързани с казуса Марангозова, но не получихме отговор. По разследването за измама властите разпитват десетки контрагенти на покойната. Сред основните свидетели на обвинението е Здравко Минчев, който към момента, когато е клиент на Марангозова, управлява компании от групата на “Надин”. Той е сочен в медиите за близък до Румен Николов-Пашата. В хода на съдебните заседания Минчев обявява, че няма претенции към подсъдимата. Заседанията се бавят, защото съда не успява да призове съпругата на Иво Каменов от ТИМ.

Бонка Кулинска е единствена, която поддържа пред съда, че е жертва на измама извършена от Марангозова. Юридическо лице, което синът ѝ е управлявал превежда на разстреляната 996 705 лв. за доверително управление на борсата. През 2011 г. Марангозова е задържана по обвинение за пране на пари, заедно с врачанин, който е разследван за лихварство. Операцията явно тръгва в неочаквана посока, защото в крайна сметка Марангозова е обвинена в измама, но не и за пране на пари. Когато задържането е оповестено, Кулинска установява, че на нейно име има акции за малко над 115 000 лв. Каква е съдбата на останалите пари трябва да бъде изяснено в хода на съдебното следствие. Според Динко Геров -- мъжът, който живее на семейни начела с Марангозова, делото срещу нея е вървяло към оправдателна присъда, но дали е така никога няма да разберем. Делата срещу мъртви подсъдими се прекратяват.

Друг сюжет от живота на Марангозова обаче упорито се подминава от МВР. На съвместен брифинг с прокуратурата, директорът на ГД „Национална полиция“-Христо Терзийски  „с половин уста“ обявява, че Марангозова е била рекетирана. Той подчертава, че убитата е била под принудата на „лица, които са били потърпевши от нейни предишни действия“. Волно или неволно, Терзийски се превърна в адвокат на обвиняемите за рекета Масларов и Денков. Приживе Марангозова претендира, че е платила по банков път на Масларов около 2 милиона лева рекет в периода 2009-2011 г. За двамата няма данни да са били потърпевши в който и да е момент от действията на Марангозова.

Прокурорът от специализираната прокуратура Росен Радев внася в съда за трети път обвинението срещу тях, броени часове след разстрела на Марангозова -- сутринта на 11 октомври. На 10 октомври, няколко часа преди тя да бъде разстреляна с три куршума в главата, жената си записва за пореден път час в приемния ден на Димитър Франтишек Петров. Той до преди дни беше административен ръководител на Специализираната прокуратурата и е пряко свързан с разследванията срещу нея. Именно Димитър Франтишек прецизира обвинението по делото, което се води срещу Марангозова в Софийския районен съд. Покойната си записва час, за да се осведоми какво точно се случва с обвинението срещу Масларов и Денков. Но така и не посещава Специализираната прокуратура.

Коя е Станка Марангозова?

Противно на тиражираното, тя не е депутатска щерка. Да, баща ѝ се казва Кънчо Марангозов, но той не е покойният депутат от БСП Кънчо Марангозов, а негов братовчед, който не е публична личност. Преди да бъде разстреляна, тя е счетоводител и обслужва няколко фирми. Когато през март 2009 г. проблемите ѝ започват Станка Марангозова е финансист и се занимава с управлението на ценни книжа. Нейният клиент Красимир Атанасов, я запознава с Иво Масларов – Маслара. Към онзи момент Марангозова е постигнала ”прилична“ по собствените ѝ думи доходност с управлявания от нея портфейл от финансови инструменти на Атанасов.

Масларов вече е известен по това време. В мандата на Емилия Масларова като социален министър доведеният ѝ син натрупва сериозно състояние. Изданието 168 часа го описва, като „рекордьор по свръхизгодни сделки“.  През септември 2007 г. Иво Масларов придобива апартамент с площ 94 квадрата и парцел от 625 квадрата в столичния квартал “Хаджи Димитър”. Броени дни по-късно мъжът се сдобива и с друг парцел в София от 737 квадрата срещу „скромните“ 55 хиляди лева. На 16 октомври следващата година придобива и парцел от един декар в софийското село Лозен. Масларов успява да си купи и апартамент от 104 кв.м. в центъра на София за 104 076 лв.

Биологичният син на Емилия Масларава -- Константин Радонов, също става собственик на апартамент в централната част на София за едва 31 012 лв., но той е далеч от успехите на доведения си брат. По времето на царското правителство и на Тройната коалиция втория съпруг на Емилия Масларова – Антон, който е баща на Иво, се превръща в истинска „звезда“. Той е редовно обсъждан от парламентарната трибуна. Фирма “Лена” ЕООД, в която Антон Масларов е изпълнителен директор, получава 4 обществени поръчки на обща стойност над 5 млн. лв. в периода 2004-2005 г. от ТЕЦ “Марица-изток 2. През октомври 2005 г. фирмата на Масларов -- баща, който вече е съпруг на министър, получава поръчка и за доставка на 100 000 литра дизел за всички организации на бюджетна издръжка в община Мъглиж. Стойността на договора е 138 647 лв. В повечето от случаите “Лена” ЕООД е победител в процедури с договаряне без обявление. Името му беше споменавано и покрай разследванията срещу Емилия Масларова, които завършиха с оправдателна присъда.

Иво Масларов поверява 150 000 €. на Марангозова, а тя поставя условие да бъде сключен договор за доверително управление. Контрактът е оформен и подписан на 12 март 2009 година. Покойната получава в брой от Масларов първо 120 000 €, а няколко дни по-късно и остатъка от 30 000 €. Той първоначално настоява да получава дивидентите си кеш, но впоследствие е принуден да си открие разплащателна банкова сметка. Благодарение на това Марангозова успява да докаже с точност кога и какви пари е получил Масларов от нея. Първоначално той приема условията ѝ в договора. Две седмици по-късно обаче започва да я тормози. Покойната разбира, че терминът „загуба“ на борсата му е изключително чужд. Жената няма право дори хипотетично да допуска, че подобно нещо може да се случи. При класическото доверително управление се ползва за база 3-месечен период, като след изтичането му се прави преоценка на инвестиционния портфейл. Едва тогава – в рамките на месец – се пристъпва към освобождаване на средства и то само в случай, че изобщо е генерирана доходност.

Приживе жената разказва, че Масларов решил, че утвърдената практика не го устройва и отчетността трябва да се прави на 30 дни. Той поставил норми на доходност, които са непостижими. Още първия месец мъжът започва да тормози Марангозова по телефона и да иска срещи. Според нея целта била тя да бъде респектирана. Жената решава, че единственият вариант да получи спокойствие е като компенсира Масларов със собствени средства. След като си изяснява, че “лицето е от криминалния контингент” тя решава, че ще приключи отношенията си с него. През месец май същата година, Марангозова му съобщава, че ѝ предстоят няколко месеца, в които няма да работи активно, защото е повече от наложително да лекува свое заболяване. Обявява му, че не може да прогнозира продължителността на лечението си и затова иска да прекрати договора си с него. На 12 юни 2009 г. договорните отношения са приключени и жената му възстановява на няколко вноски 150 000 €. Марангозова естествено не се оттегля от борсовите операции. Тя продължава да работи активно.

В началото на юни Масларов изненадващо се появява в офиса ѝ на ”Раковски” и иска обяснение защо го е излъгала. Под натиск се стига до подписването на нов Договор за доверително управление от 15 юни 2009 г. В документите обаче изрично е записано, че сумата по него -- в случая 425 000 лева, трябва да бъде преведена по банков път. Това не се случва, а „клиентът“ не се появява почти месец в офиса ѝ. Марангозова няма основания да счита договора за влязъл в сила. Един хубав ден обаче Масларов я вика във фитнеса, където тренира и ѝ съобщава, че очаква отчисления. Масларов заплашва, че ще разгони клиентите ѝ, ако не започне да получава пари. В онзи момент Марангозова има сериозни приходи и се примирява, че ще му плаща рекет. Надява се с мълчание да предпази своите близки – сестра си и Динко Геров. Покойната разказва, че от юли 2009 г. до септември 2011 г. е платила на Масларов над 2 милиона.

Групов рекет

През лятото на 2011 г. за нея започва критичен етап. Тогава се появяват Веселин Първанов Денков и Радослав Димитров Иванов, които са от „приятелския кръг“ на Масларов. Именно те тримата са лицата, на които директорът на ГДНП адвокатства, описвайки ги като жертви на Марангозова, които в последствие са я рекетирали. Приживе Марангозова разказва, че Денков и Масларов са добре познати на прокуратурата. Двамата са последните, които виждат жив Борис Йорданов, преди той да се застреля пред офиса на ПИБ на бул. Драган Цанков. Строителният предприемач е баща на детето на телевизионния и радио водещ Диана Найденова. Марангозова разказва, че срещу тях е било образувано дело, но било прекратено впоследствие от прокурора от СГП Иван Тасков. Екипът ни изпрати официално запитване до ВКП по случая, но все още не сме получили отговор. Когато се свързахме с Иво Масларов той отказа коментар, но не пропусна да каже, че Емилия Масларова му е мащеха, а не майка. Истинската му майка била съсипан от историите за него в медиите. Денков също отказа контакт с нас.

През лятото на 2011 година Марангозова обявява на Масларов и компания, че няма какво повече да им предложи, защото са я докарали до фалит. Тогава рекетьорите решават, че ще сложат ръка върху имотите и колите на семейството ѝ. С принуда и заплахи Масларов и Денков принуждават Марангозова и Динко Геров -- мъжът, с когото тя живее на семейни начала, да сключат договори за заем. Според обвинителния акт, това е станало чрез заплахи. През септември 2011-та година двамата са принудени да подпишат два договора. В документите със „заемодател” е отбелязан Иво Масларов. По силата им доведеният син на Емилия Масларова претендира, че е предоставил през януари 2011 г. 200 000 лева на 2 транша на Марангозова. Парадоксалното е, че банковите извлечения от предходните години сочат, че единствения видим източник на средства за „кредитора“ са парите, които Марангозова му превежда. На 13 октомври 2011 г. чрез договор за цесия Масларов прехвърля вземането си на Веселина Първанова Денкова. Пак през октомври 2011 г. Масларов „назначава“ Радослав Димитров Иванов за личен шофьор на жертвата си, за да я следи. Иванов управлява колата на жената. Това прави силно впечатление на колегите ѝ, защото тя е известна с нежеланието си друг да кара колата ѝ. На 14 октомври същата година Марангозова и Геров са принудени със заплахи да сключат договор за ипотека в полза на фирмата на Денков -“Мършъл кредит груп” ООД. Това е направено, за да гарантират парите, които му дължат по цесията.

“Бях принуждавана да търся всякакви начини, за да намирам още и още пари, независимо как и при какви условия. Седмица преди учредяването на ипотеката против волята ни, Радослав придружаваше сутрин Динко до община „Лозенец“, за да проследява дали действително сме подали документи за данъчни оценки и скица.”, разказва през 2016 г. Марангозова. Жената свидетелства, че дни преди сключването на ипотеката, Масларов я пребива (отново факт отразен в обвинителния акт), защото тя е извадила данъчна оценка само за гаража си. Ипотеката се случва. На 21 октомври Марангозова е принудена да упълномощи Радослав Иванов да се информира за движението по банковата ѝ сметка в Булбанк. Постъпленията в сметката се нареждат в полза на Веселин Денков и Иво Масларов. Марангозова първоначално отказва и пак е бита. Бита е от хората, които според Христо Терзийски са „били потърпевши от нейни предишни действия“, а според публикациите в медиите, са аферисти, забъркани в най-разнообразни скандали. На 24 октомври, след поредния побой от същите „потърпевши“, е прехвърлена и колата на семейството – Крайслер за около 35 000 лв.

“Защѝтен арест” от ДАНС

Ситуацията неочаквано се променя, когато Марангозова е задържана от ДАНС – Враца. Арестувана е на 09 ноември 2011 г. Агентите ѝ обясняват, че знаят всичко за рекета над нея и Геров. От контараразузнаването обявяват на Марангозова, че задържането ѝ е в нейна защита, защото са имали опасения за сигурността и живота ѝ. Първоначално разработката тръгва по сигнал, че тя „пере“ пари на Георги Спасов Георгиев – неин клиент от Враца. Впоследствие обвинението срещу Георгиев е преформулирано в лихварство и накрая е смачкано от Димитър Франтишек Петров. Биволъ разказа тази история в началото на миналата година.

Докато Марангозова е задържана, Масларов взема от Динко Геров ключ от семейното им жилище. Това е същото жилище,  което е ипотекирано и обявено за продажба. Докато е в килията Марангозова решава че ще се бори. Междувременно в ГДБОП също се води разследване срещу групата на Масларов и Денков. То се наблюдава от новосъздадената тогава спецпрокуратура. Разработките обаче не пречат на фирмата на Веселин Денков да се снабди с изпълнителен лист за жилището на потърпевшата. Денков изпраща на „длъжниците“ си „уведомление”, че сумата по ипотеката от 200 000 лева е нарастнала на 539 000 лева. Въпреки многото усилия на Марангозова, включително и обезпечителна заповед от Софийския апелативен съд, с която спира изпълнителното дело, жилището им е продадено от ЧСИ и придобито от брата на съпругата на Иво Масларов – Светослав Георгиев Георгиев. Геров и Марангозова започват да водят множество граждански дела. Те не могат да се похвалят с особен успех в съдебните спорове относно собствеността на процесното жилище. За тях е много трудно да докажат по граждански път принудата, за която разказват. Различни съдебни състави от гражданската колегия на Софийския градски съд отказват да конституират в процеса като доказателство специалните разузнавателни средства, които са експлоатирани срещу Масларов и Денков и които според държавното обвинение са категорично свидетелство за рекета. Последно съдия Нели Куцкова отказва да развали сделката за продажбата не семейното жилище, защото Марангозова и Геров не могат да докажат, че са жертви на рекет и не разполагат с влязъл в сила съдебен от наказателен съд срещу Масларов и Денков.

Геров разказва, че все пак пред граждански състав Марангозова постига дребен успех, когато съдът постановява, че Иво Масларов се е обогатил неоснователно на неин гръб и го осъжда да ѝ плати над 21 000 лв. Заедно с държавите такси и адвокатските възнаграждения по това дело Масларов трябва да плати около 60 000 лв. Приживе Марангозова претендира по граждански ред частичен иск за 500 000 лв. срещу Масларов. В съдебната документация е посочена сума от над милион и половина, за които Марангозова твърди, че Масларов е придобил без правно основание.

Докато Марангозова се бори по гражданските дела, прокурорът от Специализираната прокуратурата Андрей Андреев, който разследва нейния казус, на два пъти, през 2014 и 2015 г., прави опит да прекрати делото срещу „групата“ на Масларов поради липса на доказателства. И в двата случая и Специализираният съд, и Апелативният специализиран съд отменят постановленията му. Различни съдебни състави откриват сериозни процесуални нарушения, които ощетяват пострадалите. Неговият колега, Цветослав Вергов, също се проваля в опита си да прекрати делото през 2016 г.

Когато делото попада в Красимир Тренчев, той „запретва ръкави“ и изготвя обвинителен акт. На финалната права обаче е качен временно като зам. административен ръководител в Апелативната специализирана прокуратура. Делото е поето от прокурора Росен Радев, който за изненада на Марангозова и Геров го внася в съда. Арбитрите в процеса обаче го връщат за отстраняване на пропуски два пъти от края на 2018 г. до сега. За трети път обвинението срещу Масларов и Денков е внесено пред Специализирания съд на сутринта след разстрела на Марангозова. В обвинителния акт е посочено, че чрез принуда от Масларов и Денков са ѝ отнети над 860 000 лева. Далеч по-малки суми са били повод за убийства. МВР обаче упорито мълчи за този хипотетичен мотив. Може би специализираната полицейска операция в столичния квартал “Левски” ще даде нов тласък на разследването за смъртта на Станка Марангозова. До сега обаче са твърде малко случаите, в които МВР и прокуратурата жънат подобни успехи. Най-често властите достигат до евентуален или доказан поръчител, но поръчителството рядко се доказва.

ДФЗ и Прокуратурата крият злоупотреба с еврофондове на собственичката на джипа убил Милен Цветков

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/dfz-prokuratura-desislava-nikolova-milen-tzvetkov.html

сряда 22 април 2020


Майката на Калоян Николов, който се заби в колата на Милен Цветков зад волана на мощен джип, е участвала в схема за злоупотреби за еврофондове заедно с Миню Стайков, която е покрита от ДФЗ и е игнорирана от Прокуратурата, въпреки гръмките обвинения срещу алкохолния бос. Фирмата на Николова, с която тя е кандидатствала да точи европейски средства се казва  “Десислава Пешев – Комерс”. На нейно име се води автомобилът Ауди Q7. Ако ДФЗ и Прокуратурата си бяха свършили работата по противодействие на измамите, този автомобил би трябвало отдавна да е запориран.

Империята “Карнобат”

В началото на май миналата година Миню Стайков се сдоби с второ обвинение за престъпно сдружение с основна търговска дейност злоупотреба с европейски средства, наказуемо деяние по 248а от Наказателния кодекс. Заедно с още 7 души той трябва да отговаря за източване на европейски фондове от ПРСР – съобщи тогавашният зам.-главен прокурор Иван Гешев, който даде и име на делото – “Империята Карнобат”.

През юли 2019 Специализираната прокуратура повдигна обвинения и на шестима служители на ДФЗ – директори на дирекции, сред тях заместник изпълнителният директор на ДФЗ и директори на дирекции. Според Гешев те са виновни, че са отпуснали пари на фирми свързани с Миню Стайков по програмата “Млад Фермер”, а също и по програмата за конверсия на лозята, част от Програмата за развитие на селските райони – ПРСР.

Биволъ се сдоби с документи, които доказват, че в “Империята Карнобат” има няколко фирми, свързани с Миню Стайков, на чиито собственици са повдигнати обвинения, но има и други, които не са разследвани, защото ДФЗ е покрило данните за престъпления. Сред тях е и Десислава Николова, която е миноритарен съдружник на Миню Стайков в основния му бизнес с производство на алкохол и директор на завода му в Карнобат.

Проверка на ДФЗ разкрива свързаните фирми

През 2017 г. вътрешна проверка на ДФЗ разкрива свързаност на група еднолични търговци, които кандидатстват едновременно за еврофондове: 

  • ЕТ “ЯНА СТАЙКОВА – КОМЕРС” (на дъщерята на Миню Стайков) кандидатства за 1 725 260,40 лв.
  • “ГРОЗД- НАСЯ НЯГОЛОВА- 1″ ЕООД кандидатства за 1 883 169,38 лв.
  • ЕТ “АГРОКОМЕРС-ЖОЗЕФ ФЕГАЛИ” (на съдружник на Стайков) кандидатства за 1 951 707,31 лв. 
  • ЕТ “РЕНИ СТАЙКОВА -КОМЕРС”  (на роднина на Стайков) кандидатства за 1 791 701,89 лв
  • ЕТ “СТЕФАН ГОРИНОВ -КОМЕРС” кандидатства за 1 808 894,29 лв.
  • ЕТ “ДЕСИСЛАВА ПЕШЕВА -КОМЕРС” (на Десислава Николова, директорката на Винпром Карнобат и съдружник на Стайков), кандидатства за 1 327 208,46 лв.
  • ЕТ “ГРОЗД -БЕЛУН ХАЗЪРБАСАНОВ” (на служител на Стайков)  кандидатства за 1 722 697,96 лв.
  • ЕТ “ТОПАЗ – ДИМИТЪР БАЛДЖИЕВ” (на съдружник на Стайков) кандидатства за 1 420 230,78 лв.
  • ЕТ “ЗЛАТЕН ГРОЗД – ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ” (на свързано лице) кандидатства за 1 641 621,22 лв.
  • ЕТ “МИНЮ СТАЙКОВ-КОМЕРС” на самия Стайков кандидатства за 1 828 934,62 лв.

Общата сума е над 17 милиона лева.

Служителите на ДФЗ работили по кандидатурите на тези фирми са установили, че са налице индикатори за потенциално наличие на изкуствено създадени условия във връзка с чл. 2, an. 36, an. 37 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 60 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, а именно, фирмите са декларирали, че са независими предприятия, но не са. 

Чрез справки в Търговския регистър и Агенцията по вписванията се установява, че повечето от тези са съсобственици във “Винитера Карнобат”. Освен това заявленията за подпомагане са за съседни парцели, а и всички фирми ползват общ консултант.

Инвестиционните намерения на част от дружествата, явяващи се кандидати, за получаване на безвъзмездна финансова помощ, са сходни и са разположени в съседни имоти в землищата на с. Венец и гр. Карнобат, община Карнобат, област Бургас. Към заявленията за подпомагане, включващи разходи за създаване на трайни насаждения, са приложени договори за аренда/преаренда, в който арендодател е някое от изброените по-горе дружества, което създава съмнения за изкуствено разделяне на стопанствата и инвестициите по проектите. Установени са както еднакви изпълнители на разходите за консултантски услуги, свързани с подготовка и управление на проекта, така и еднакви контраоференти. Същото е в сила и за разходите за извършване на строително-монтажни работи и създаване на трайни насаждения. Някой от кандидатите имат едно и също седалище и адрес на управление, като дори са посочили един и същ адрес и телефон за кореспонденция. – пишат проверяващите. 

От доклада за проверката, с който Биволъ разполага, става ясно също, че всички тези фирми ползват обща счетоводна кантора.

Допълнителните проверки за свързаност, които направихме в Търговския регистър напълно потвърждават изводите на проверяващите от ДФЗ, като се наблюдават и роднински връзки между кандидатите, които те очевидно не са изследвали. Всички фирми споделят също така един и същ телефон 02 962 20 30. Действително на този контактен номер са навързани 32 фирми, които иначе са с различна адресна регистрация, собственици и предмети на дейност. Всички те са обаче свързани с лица и бизнеси около Сис Индустрийс, Винпром Карнобат и Миню Стайков. Същият номер за контакт е посочила и ЕТ “Десислава Пешева Комерс”. 

Свързаността на фирмите лесно се разкрива по общите адреси и телефони. Източник: Дакси

Създаването на “изкуствени условия за финансиране” се счита за измама с еврофинансиране в целия ЕС, според стандартите на ОЛАФ. Обикновено то се използва, за да се заобиколят ограниченията за получаване на помощи от едно и също предприятие в рамките на един програмен период. Простото обяснение, че собствениците прибягват до измамата да създават изкуствени микропредприятия, които се използват само като платформа за кандидатстване за допълнителни евросубсидии. По този начин се заобикалят ограниченията, които се налагат пред кандидатите за получаване на субсидии и се създава предпоставка за неправомерно получаване на средства извън регулаторните норми. Тези “микропредприятия” обикновено се създават на името на подставени лица, които с т.нар. “обратни писма” или “контра летър” декларират, че действителният бенефициент всъщност е друго лице, което стои в сянка. При всички случаи подобна практика е с престъпен характер и се преследва като злоупотреба с обществени /в случая европейски/ средства. 

Трябва да се отбележи, че Десислава Пешева не кандидатства за пръв път за евросубсидии с тази фирма. През миналия програмен период тя е получила два пъти финансиране по ПРСР и е получила съответно 242 098 лв. за закупуване на гроздокомбайн и 250 117 лв. за закупуване на земеделска техника. Биволъ установи, че осем от десетте фирми, изброени в доклада за злоупотреби на ДФЗ, са кандидатствали и са получили финансиране и при предишния програмен период 2007-2013. Тази схема от по-старо време обаче е останал изцяло извън вниманието на разследващите органи. Все още не е късно да се направят проверки и да се започне разследване.

Така става ясно, че и при предишния и при сегашния програмен период фирмите около Миню Стайков правят едно и също – раздробяват дейностите в няколко отделни фирми, за да получат повече пари, заобикаляйки ограниченията. За тяхна сметка многоизрядни земеделски производители не получават нищо, защото няма достатъчно финансиране за тях. Парите са отишли при големите в бранша, майстори на тези схеми.

“Противодействие на измамите” в ДФЗ не вижда индикатори за свързаност

Всички открития на инспекторите на ДФЗ са докладвани на дирекция “Противодействие на измамите” в ДФЗ, която излиза със становище, че… няма индикатори за свързаност на фирмите, защото те имали отделно счетоводство и не били създадени специално за тези проекти.  

Обяснението на управителя на счетоводната кантора, която обслужва всички посочени по-горе кандидати звучи правдиво, реалистично и житейски логично. В случая, при проверката на дирекция „ ПИ”, не може категорично да бъде определено, че съществуват съмнения за измама, защото не са налице онези умишлени деяния от страна на управляващите и представляващите кандидатите, при кандидатстването им пред Фонда, водещи до определен престъпен резултат и заради които е необходимо да бъде започната проверка по НПК от компетентен за това орган. Те. в случая и към момента не са налице достатъчно данни, факти или обстоятелства, определящи съмнение за извършено престъпление по НК – пишат от Дирекцията в становище за случая.

Така декларациите на всички тези фирми, че нямат нищо общо помежду си, са приети за чиста монета, а не за декларации с невярно съдържание, които ангажират наказателна отговорност и е трябвало да бъдат докладвани на Прокуратурата.

В крайна сметка работна група на ДФЗ, председателствана от Атидже Алиева – Вели, се събира 01.12.2017 и обсъжда доклада за нередностите. След гласуване с 5 гласа За и 4 гласа Против работната група решава работата по засечените измами да бъде преустановена и да се продължи обработката на заявленията за подпомагане. Биволъ разполага с протокола от заседанието на работната група.

Членовете на групата, освен Атидже Вели, са Димитър Димитров, Иван Боянов (отсъства при заседанието), Калоян Костадинов, Гьоксел Кошуджу, Ангел Ревенетов (отсъства) Албена Пиналска, Божидар Попов, Христо Зарев, Ваня Славянова, Марияна Стойчева (отсъства), Стефан Гачев и Танчо Кацаров.

Все пак гласувалите “Против” изразяват позиция, че описаните случаи по т.2 и т.З

абсолютно се идентифицират с класическите случаи на измами и нередности, описани и в официално публикуваните насоки на ЕК. 

Четиримата членове на работната група, гласували против смачкването на проверката, са изложили своите аргументи.

Биволъ зададе на ДФЗ въпроса кои са членовете на ДФЗ гласували За и кои са гласували Против, но до редакционното приключване на статията отговор не се получи.

Прокуратурата не отговори на запитването ни дали Десислава Николова протича като обвиняем или свидетел по някое от делата, свръзани с Миню Стайков. Но от медийните съобщения се разбра, че тепърва ще се проверява произхода на средствата за закупуването на луксозния SUV Ауди Q7, с който дрогираният син на Николова отне живота на Милен Цветков.

И новото ръководство на ДФЗ не вижда проблем с Пешева – Николова

Биволъ изпрати до директора на ДФЗ Васил Грудев няколко въпроса, от които стана ясно, че и новото ръководство не вижда проблем със свързаността на фирмите около Миню Стайков, която е открита, изследвана и надлежно докладвана още през 2017 г. И по-специално с ролята и свързаността на Десислава Пешева – Николова.

На въпроса “Колко са проектите, които са свързани с Миню Стайков, изобщо, които са одобрени и финансирани от ДФ „Земеделие“ се получи следния отговор:

По ПРСР 2014-2020 г. по подмярка 4.1. общо 5 /пет/ проекта (ЕТ „Милена Пилева Екофорест“, ЕТ „Агрокраси Красимир Йоранов“, ЕТ „Агрика Камелия Димитрова“, ЕТ „Алекс Ананиев“, ЕТ „Селда Ананиева“) са свързани с Миню Стайков чрез т.нар. „обратни писма“. Същите са одобрени от ДФ „Земеделие“, но не са финансирани, тъй като договорите за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ са прекратени през август и септември 2019 г. От тези 5 бр. проекти в нито един не е заявено, съответно не са одобрявани разходи за консултантски услуги и/или изготвяне на бизнес план.

За “обратните писма” се разбра и от медийното изявление на шефа на Специализираната прокуратура Димитър Франтишек: „Както знаете сумите не са малки, към момента сме установили 7 млн. Следователно да участват в обратни писма, в които предявяват, че придобитите от тях суми, ще бъдат предадени на Стайков”. 

На друг въпроса “Колко са проектите, които са свързани с Яна Минева Стайкова и Рени Михайлова Стайкова?” отговорът изброява повечето от фирмите, които са обект на проверката от 2017 г., но без тези на Миню Стайков и на Десислава Николова:

Проектите, свързани с посочените от Вас лица са общо десет. Те се кандидатствали по ПРСР 2014- 2020 г. със следните дружества:

  • – „Сис-Индустрийс“ ООД ЕИК 040275584, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
  • – ЕТ „Стефан Горинов Комерс“ ЕИК 131055686, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Вин.С. ИНДУСТРИЙС“ ООД. 
  • – „Топаз Мел“ ООД ЕИК 121772636, одобрен проект по подмярка 4.2., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през февруари 2017 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
  • – ЕТ “Топаз – Димитър Балджиев“ ЕИК 131303263, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Вин.С. ИНДУСТРИЙС“ ООД.
  • – ЕТ „Рени Стайкова – Комерс“ ЕИК 131055711, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през август 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
  • – ЕТ „Грозд – Белун Хазърбасанов“ ЕИК 131254695,  одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през ноември 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е “Сънливите лозя“ ЕООД.
  • – ЕТ „Грозд – Белун Хазърбасанов“ ЕИК 131254695,  отказан проект през юли 2017 г. по подмярка 4.1. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
  • – „Топаз Трейд“ ЕООД ЕИК 202912262, одобрен проект по подмярка 4.2., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през януари 2017 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
  • – ЕТ „Яна Стайкова – Комерс“ ЕИК 102957256, одобрен проект по подмярка 4.1., но не е финансиран, тъй като договорът е прекратен през октомври 2019 г. Консултантът изготвил бизнес плана е „Дим – Аба“ ООД.
  • – „Вин.С. ИНДУСТРИЙС“ ООД ЕИК 831280490, подаден проект през 2015 г. по подмярка 4.2. Проектът не е разглеждан по същество поради ниския брой точки, получени на предварително класиране, което означава, че не е получил както одобрение, така и финансиране. По тази причина не фигурира в наличната база данни с всички атрибути, сред които е и информацията за неговия консултант. 

Така става ясно, че и до ден днешен ДФЗ не вижда свързаност между Миню Стайков и Десислава Николова, въпреки очевидните данни за престъпление, които са засечени, обсъждани и дискутирани в работната група през 2017 г. Изглежда необяснимо как така именно субектът Десислава Николова, която играе фундаментална роля в цялата бизнес мрежа на Стайков, изведнъж е отпаднала от групата на обвързаните и обвинени от прокуратурата лица!?

Свързаността обаче е налице и се открива в многобройните общи фирми на Николова и Стайков. Както и в общия им консултант.

От отговор на въпроси зададен на ДФЗ се разбира, че консултантът “изготвил бизнес плана на единствения подаден и в последствие одобрен проект на  ЕТ „Миню Стайков-Комерс“  по ПРСР 2014-2020 е “Сънливите лозя“ ЕООД”. Същата фирма е и консултант на “единствения подаден и в последствие одобрен проект на  ЕТ „Десислава Пешева – Комерс“  по ПРСР 2014-2020” казват от Фонда.

Собственик на “Сънливите лозя” е Красимир Йорданов. Същият, който е собственик на ЕТ „Агрокраси Красимир Йоранов, доказано свързана с Миню Стайков чрез “обратните писма”. Освен като консултант на проектите на Стайков и Николова, Красимир Йорданов чрез “Агрокраси” кандидатства също за средства по ПРСР. 

Бащата на Красимир Йорданов, Георги, притежава една от засечените в свързаност фирми – “Златен Грозд – Георги Йорданов”. Фирмата има един и същ адрес с дежурните консултанти на групата: “Сънливи лозя” и “Агрокраси”. Освен това бащата на Красимир се явява и съсобственик с Миню Стайков и Десислава Николова в общата им карнобатска фирма “Винитера Карнобат” ООД

Няколко свързани фирми около алкохолния бос Миню Стайков се откриват във фирмата Винитера Карнобат. Източник: Дакси

Последната е нещо като обща за основните обвиняеми лица в мрежата за евроизмами, а неин управител е именно Десислава Николова. Въпреки ръководната си роля в дейността на свързаните фирми и лица, въпреки че е засечена и описана в Доклад №7 от 1.12.2017 г., точно тя специално остава… извън периметъра на констатациите на ДФЗ и прокурорските разследвания! 

Вероятно, ако днес беше жив, Милен Цветков би задал логичният въпрос: Защо? и Как така? Отговорите трябва да дадат държавните институции и най-вече Главният Прокурор Иван Гешев, който е плътно ангажиран в аферата около дейността и обръчите от фирми на Миню Стайков още от самото начало. 

Недосегаемата наместничка на Пеевски

Защо при толкова данни за свързаност и деклариране на невярна информация прокуратурата не е разнищила целия този обръч от фирми, свързани с карнобатския алкохолен бос, а само част от тях? Дори само декларациите на фирмите, че нямат връзка помежду си, са достатъчни да се повдигнат обвинения за опит за злоупотреба със средства на Европейския съюз.

Ако разследването на Прокуратурата, ДАНС и АФКОС беше задълбочено и изчерпателно, то нямаше да се ограничи само с бушоните в ДФЗ и с част от присъдружните фирми на Миню Стайков. 

Но въпросът е дали такова разследване изобщо е възможно, след като на най-видно място в документите, доказващи прикриването на престъпленията, личи името на недосегаемата активистка на ДПС Атидже Алиева – Вели. Именно тя председателства работната група, която укрива данни за злоупотреби на мрежата от фирми свързани с Миню Стайков.

Работната група, която смачква разследването за злоупотреби срещу Десислава Николова, е с председател Атидже Вели

Същата дама беше и герой на разкритията на Биволъ в скандала Апартаментгейт. Стана ясно, че тя обитава луксозен апартамент в София, който не е по джоба и, но е закупен на името на нейния баща, който пък е с още по-скромни доходи.

 

В крайна сметка, вместо да бъде разследвана, Атидже – Вели беше сложена на избираемо място в листата на ДПС и благополучно се сдоби с пост на евродепутат, замествайки отказалия се Делян Пеевски.

Фактът, че сегашното ръководство на Фонда също крие документите, които уличават бившата зам.-шефка на фонда Атидже-Вели в чадър над схемите на Миню Стайков потвърждава, че влиянието на ДПС в ДФЗ не е намаляло ни най-малко след показните арести на директори от Фонда, смяната на предишния шеф Живко Иванов и оставката на земеделския министър Румен Порожанов.

Биволъ ще продължи да разнищва и други явни и скрити обвързаности около 22 г. Кристиян Николов, който с джипа на майка си – съдружник и управител в бизнес-империята на Миню Стайков, уби като истинско камикадзе журналистът Милен Цветков. Според прокуратурата – умишлено.

Водеща снимка: Булфото

Влак за никъде

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ghosttrain.html

понеделник 2 март 2020


Качвам се вчера на влак. Навън пролет, вътре – парното го докарва на либийско лято. Нищо, свикнали сме. Сядам в едно купе, след като учтиво съм поздравил тримата му разгърдени, зачервени обитатели и съм попитал за свободно място.

Една жена на около четиресет, наборка, но изглеждаща значително по-млада от мен, най-малкото поради това, че е представителка на „противоположния пол“, боядисала си е посребрените кичури в гарвановочерно, не е брадясала и някак е пропуснала да влезе в зимна телесна форма. Другите двама са представители на междугалактическия БДЖ пътник. Мъж и жена, явно семейство (съдейки по картечните откоси мъдрост, която тя сипе върху него, без да си поеме въздух). Със сигурност в следпенсионна възраст, Ако е доверим на поведението и най-вече на старателно поддържаното им, вехто облекло.

Той упорито се опитва да се съсредоточи върху кръстословицата, която е поставил на минималистичното подобие на масичка под прозореца в купето. Вече се здрачава, а оная не спира да му опява, че веднъж в годината ходели в София при децата и внуците, че са забравили да вземат още няколко буркана, че, че, че…

Човекът държи химикала с треперещи пръсти на милиметри над кръстословицата и пуфти от време на време, като й мята коси погледи с тайната надежда да я накара да млъкне и да го остави да се съсредоточи. Лелката обаче си ломоти здравата, а неусетно е минал половин час, откакто съм се качил. Наборката не издържа на какофонията, става, взема си солидната дамска чанта, палтото от кафява кожа и напуска купето, изръмжавайки нещо като „Сбогом, дано горите в ада!“; поне така съдя от тона й, иначе и думичка не й разбрах. Не разбрах и какво сме й направили ние с чичката, за да заслужим такова неприязнено отношение, но това е друга тема.

Набързо забравих за наборката и пренебрежителното й отношение. Кой знае какви лични проблеми си има, та да е толкова лесно избухлива. Отново се опитах да игнорирам неспиращото дърдорене на възрастната жена и внимателно протегнах врат към кръстословицата. Винаги съм бил любител на тази заигравка. Особено, когато имам време за убиване, а БДЖ е идеалното място за това, съгласете се с мен.

Всичко беше попълнено, ако изключим четирите празни квадратчета, разположени точно в средата. Водоравно, хоризонтално, както искате го наречете. Три празни, след тях К, У, Р, О и накрая още едно празно. Липсващите не се засичаха с нито една дума, а още по-голямата беда беше, че заради растоянието помежду ни не можех да видя условието на загадката, колкото и да напрягах зрението си.

Тъкмо се опитвах да се абстрахирам от безкрайната тирада на жената, която вече едва си вземаше дъх и гласът й често преминаваше в кресчендо, когато чичото изръмжа под мустак и, без да казва и дума, се пресегна към празното място до себе си, сграбчи старателно поставения там каскет си и удари с него по масичката така, че вестникът с кръстословицата направи колеблив опит да полети, но в крайна сметка се прислони току пред краката ми.

Айде, стига съм я наричал „лелка“, бабката млъкна на момента и инстинктивно се сви в ъгъла, а аз машинално се наведох и подадох вестника към човека с химикала, като междувременно не пропуснах да метна едно око върху условието на липсващата дума. Той го взе и ми кимна в знак на благодарност с малко крива усмивка.

След това всеки пое по собствените си задачи, макар и да не мърдахме от местата си. Бабката седеше на тръни, навита като пружинка и само чакаше да намери и най-малкия повод, за да премине в контраофанзива, мъжът й невъзмутимо се залепи на прозореца, взирайки се в четирите липсващи букви, макар и мракът да се сгъстяваше, а в купето ни (о, какъв шок!) да нямаше осветление. Аз пък, от своя страна, за собствен ужас не се сещах за нищичко, което да пасва. „Служител на закона“ с осем букви. Първите три празни, после К, У, Р, О и още една празна…

Когато жената най-после беше млъкнала, осигурявайки блаженство на сетивата ни, бяхме бая напреднали с пътя и ми оставаха петнайсетина минути до крайната гара. Нищичко обаче не ми хрумна в главата, колкото и да си напрягах заврелия от жегата в купето мозък.

В крайна сметка нарамих раницата, поздравих, със сигурност по-учтиво от наборката преди малко, и хукнах да паля цигара преди поредната смяна на влак. Обаче често се случва и това. Проблясък, когато най не очаквах. Забързах по калния перон, за да не изпусна влака, от който бях слязъл, и трескаво потропах на прозореца на купето, в което се потях до преди минута.

–          Реших я, младежо! – за моя най-голяма изненада чичката отвори прозореца и се развика с триумфално изражение, размахвайки в едната си ръка вестника, а в другата – каскета.

–          Про… – подхванах аз, но локомотивът забумка тежко и тромаво отнесе влака, заедно с думите ми.

Чичката пак изпусна вестника си и, след поредния плах опит да полети, той пльосна на калния перон в краката ми. Наведох се и го вдигнах. Извадих химикал от вътрешния си джоб и понечих да довърша думата, но внезапно духна леден вятър и сякаш прогони от главата ми всичката жега, дето беше насъбрал мозъкът ми в купето.

„Няма смисъл. Няма как да е това верният отговор“, заключих, докато палех цигара. Смачках вестника и го метнах в най-близкото кошче.

Снимка: „Служител на закона“ с осем букви. Булфото ©

Партньорство за размазване, сговор на глупци и 111. А кой ще се смее последен?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%82%D0%BD%D1%8C%D0%BE%D1%80%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE-%D0%B7%D0%B0-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D1%81%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0.html

понеделник 17 февруари 2020


„- Нима влиза в задълженията на полицията да ме тормози, след като е видно, че този град е столицата на порока в цивилизования свят? – изрева Игнациус над тълпата, събрала се пред магазина. – Че се е прославил със своите покерджии, проститутки, ексхибиционисти, антихристи, алкохолици, хомосексуалисти, наркомани, фетишисти, онанисти, порнографи, изнудвачи, дърти брантии и лесбийки, които бутнат ли мъничък рушвет, и вече попадат под закрила! Стига да имам малко време, бих направил опит да обсъдя с вас проблема за престъпността, но, моля, не допускайте фаталната грешка да ми досаждате!“.

Ще ви се да избълвате нещо такова на полицая, наврял нос в лицето ви с изискването да си дадете документите. Ама не можете. И в Америка не може, ако и да е описано в романа /единственият му/ на Джон Кенеди Тул „Сговор на глупци“, получил „Пулицър“ посмъртно.  Кой е Игнациус и кои са останалите – разпознавайте ги. И основание нямате да твърдите, че България е всичкият този вертеп, изригнал от устата на героя Игнациус – героят на нашето време Гешев Иван е повел безпощадна война с „всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“, задача му е. Разбрали са се, премиерът го каза в Мюнхен: „С този прокурор сме се разбрали: да се размаже всичко живо, което си е позволило да цапа въздух, земя, вода“.

Защо с предишния не се разбраха, не каза, а и никой не го пита. Не го питат и откога властите са в симбиоза и си поделят задачки, били те мръсни или мокри.

Доколкото сме наясно, в някои утвърдени демокрации лидерите се подмокрят пред авторитета на прокурора и съдията, и най-много да туитнат нещо в гнева си. Я как американският министър на правосъдието Уилям Бар кипна публично на президента Тръмп заради неспирните му постове в Туитър, дето му пречели да си работи. Но в българския демократичен дизайн властите са в партньорство за мир и стабилност, и се обичат публично.

Засега размазването върви убедително по линията на битовата престъпност и с категоричен дискриминационен елемент – фокусът е там, където има цигани и са налице обосновани предположения за нуждата от всяване на респект. В името на респекта се задържат по неколцина известни на полицията по места лица, бандити нови няма разкрити. Защо главният прокурор оглави разгрома на битовите престъпления, засега не е ясно, иначе това е работа на полицейските дирекции, не на обвинителя. Или не му се занимава да повдига обвинения, защото предпочита споразуменията като професионален жанр, или наистина няма други пориви, освен да се прави на Хвърковатата чета на Бенковски. Сякаш е в предизборна кампания, но сее бури и накрая ще ожъне нас.

Какъв е ефектът от набезите му из родната география, се вижда по водещите новини на медиите – грабежите в банкови клонове, магазини и бензиностанции в градовете станаха ежедневие, особено през последната седмица, а ние вече сме безсилни да поемаме новинарския потоп. Защото в него се прокрадват и пияната учителка, и синът на Чапа, фирмата за набиране на персонал, дето щяла да мениджира горещия телефон за деца в риск, извиненията на Данаил Кирилов и НСО заради служебния автомобил, в рецидив заприщвал тротоара пред домашния вход на министъра, ругатните на сините фенове и походът им към Министерския съвет, търсенето на 12-ото поред обвинение срещу Божков-Черепа, а още не сме си го прибрали… Пък и той бил пуснат на свобода, докато се упражняваме на арабски в писане на искането за екстрадицията му.  Лев Толстой е писал “Война и мир” 5 години, жена му София Берс е преписала текста от началото до края най-малко 8 пъти, а някои епизоди – дори по 26 пъти. Романът е създаден в периода 1863 – 1869 г., а тогава и компютри не е имало. Така, че обяснимо е в прокуратурата да са зациклили с фабулата, както и с приоритетите им се получава много успешно. Че и в бурното минало на приватизацията взеха да ровят.

Утре какво?

Ще ви кажа. Не, каквото си мисля и ми е на езика. Ще цитирам първото, третото и последното изречения от една дописка в сайта на един всекидневник с претенцията на агенция, копирана от друг сайт със същата претенция, и двата в жълтата тоналност: „Двама известни в публичното пространство бизнесмени напуснаха внезапно пределите на България, защото са усетили жегата на съдебната власт… Дали заради шестото им чувство, или заради любопитна информация, двамата са предпочели да се оттеглят в странство, докато звездите им предопределят по-оптимистичен хороскоп…Българските специални служби и прокуратура са в отлично взаимодействие с колегите си от Европол и Интерпол и за броени минути могат да локализират в коя точка на планетата се намират“. И нещо за пълнеж: „Допълнителната „екстра“, която могат да получат, е публично оповестяване, че имената им са в черния списък на САЩ“. Ами това е, специалната награда е за авторите на този апотеоз на професионалния упадък. Нали тези изречения казват всичко – за медиите /повечето/ и за властовите структури /всичките/. Та и утре ще е същото, казвам ви.

Всичко е под контрол

Сега разбрахте ли, че няма защо да се притеснявате – службите си знаят работата и бдят както за личното ни спокойствие и предстоящото удовлетворение от възмездието, така и за това на онези, които са се разбрали за всичко. Сигурно и за това – главният прокурор да нареди на ДАНС да направи всеобхватна ревизия на приватизацията. Въпреки формалния факт, че самият премиер Борисов е върховен шеф на въпросната структура. И въпреки давностните срокове. Работа, работа, работа.

Или Гешев Иван вече частично, бавно и полека  иззема/придобива/конфискува функциите на премиера, въздадени му от закона? И вече говори с езика на политиците, макар и за тях в трето лице: „Чух, че има всеобща подкрепа от политическите сили. За мен това не означава нищо, за мен е важно политиците да променят законодателството, ако трябва Конституцията, така, че да даде възможност на прокуратурата да си свърши работата и да има възмездие за хората, които откраднаха активите на българските граждани“. Чул бил. Или му казаха, зер е радост за някои политици и гузни фактори.

А че ДАНС не е разследващ орган и че главният прокурор няма правомощията да възлага подобни задачи /чл.138 от Закона за съдебната власт/, че само наблюдаващ прокурор може да възложи такава проверка при условие, че са налице „данни за престъпления или за незаконосъобразни актове и действия“ /чл.145, ал.1, т.3 от същия закон/… Възможно ли е Гешев Иван да не е запознат с тези досадни условности, или разчита на всенародното правно невежество и вдига пушилка с лозунговите си речи, колкото да стане симпатичен на клетия народ? Питаме и чакаме отговори. Не имитация на хора  на мисирките от селския двор.

Онези, които все питат и позиция 111

Те не получават отговори и не печелят симпатии. Само напрягат властта и тя си изпуска нервите, но приключва с фалцета пред камерите и рядко в съдебната зала. Масовият зрител/читател много-много не се впечатлява от махленския тон в диалога между властите и медиите, доколкото изобщо го има този диалог в европейска България. Колко е европейска, за пореден път ни го казаха от Репортери без граници.

Организацията  призова българските власти да спрат опитите за сплашване на журналистите, подложени на поредица от словесни атаки и заплахи от много висши администратори от началото на месеца. А беше само 13-и февруари. Тя се обърна към Европейския парламент с настояване да осъди атаките срещу журналисти в България. В публикацията е посочен  премиерът Бойко Борисов, който оприличи журналисти, предимно жени, на „мисирки“ по време на брифинг и изпадна в сюрреализъм с опита си да им се подиграе с онези съответни междуметия.

Ден по-късно главният прокурор Иван Гешев в Брюксел, издебнат в един коридор от неколцина журналисти, си позволи да отговаря с ехидни въпроси на въпросите на Атанас Чобанов, главен редактор на сайта за разследваща журналистика Биволъ. „Гешев започна да задава въпроси на Чобанов, които показаха, че има информация за личния му живот. Публикациите на Биволъ предполагат, че Гешев е участвал в съмнителни сделки. Чобанов бе определен като „малък провокатор“ от българския евродепутат Александър Йорданов, когато той го запита за случай на корупция, в който се твърди, че е замесен един от колегите му. Именно българската прокуратура публикува записа с разменените въпроси в YouTube“, посочват от Репортери без граници.

/Припомняме, че Големия Ал изригна при въпроса на Чобанов, свързан с разследването „ Адвокат на мафията в Европарламента? Евродепутатът Емил Радев искал от либийците 4, 5 млн. евро за освобождаване на танкера „Бадр“/. 

Разбира се, не е подминат зам.-председателят на парламента Валери Симеонов, който в телевизионен ефир квалифицира журналистите от бТВ Венелин Петков и Антон Хекимян като корумпирани. И сметна за неотложно прокуратурата да ги „привика“, задето не са отърчали да й докладват за предполагаемите конфликтни връзки между братя Найденови и беглеца от правосъдие Васил Божков. В защита на  двамата си журналисти, bTV Media Group отговори, че „ролята на журналиста е да докладва истината след проверка и разследване“, отбелязват от организацията.

„Обезпокоително е да виждаме, че личните и обидни атаки срещу журналисти от най-висши представители на властта в България не са изолирани и продължават да се случват“, подчертава Полин Адес-Мевел, ръководител на офиса на Репортери без граници за ЕС и Балканите. „Европейският съюз не може да позволи журналистите да бъдат заплашвани по такъв институционализиран и системен начин в една държава-членка. Ние призоваваме председателя на Европейския парламент ясно да осъди тези позорни атаки“, настоява лидерът на организацията.

В публикацията е подчертано остро, че „България преживява сериозна медийна криза от десетилетие, защото много медии са собственост само на няколко олигарси, а журналистите постоянно са подложени на тормоз“. Тревога за ситуацията тази организация констатира в доклада си от 2018 г. за разследващата журналистика в България, „но нищо не се е подобрило“. Припомня се, че ако през 2006 г. България заемаше 35-а позиция в Световния индекс за свобода на печата на Репортери без граници, сега е на 111-а –на дъното сред страните-членки на ЕС. 

Полицаят в балетно трико и нещо весело накрая

„Полицаят Манкузо бавно вървеше по Чартрис Стрийт, облечен в балетно трико и жълт пуловер – дрехи, които по думите на началника щяха да му дадат възможност да залови наистина подозрителни типове, а не дядковци и момченца, дето чакат майките си. Този костюм бе наказанието, измислено от сержанта, който беше казал на Манкузо, че отсега нататък единствената му задача ще е да води подозрителни типове и че полицейският участък разполага с такъв гардероб, че той всеки ден ще бъде нов човек. Полицаят Манкузо унило бе надянал трикото пред сержанта, който го изтика от участъка с думите или да влезе във форма, или да си обира крушите от полицията“…


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Всяко съвпадение с действителни лица е случайно и няма нищо общо с реалността, разбрахме се. Ама вие за полицейския шеф с откраднатия от бабата тото-фиш ли? Чакайте да видим как каскетът ще бъде сменен с борсалино в процеса на еманципация. Или с балетно трико – за прикритие.

Ако понасяме този пошъл спектакъл мазохистично – бегом при психиатъра. Другото е да сме статисти в безсрочния сговор на глупците. И други да се смеят последни.

Възмездието Гешев – Продукт на Порочното Съвокупление на Властите и Държавния Произвол

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%BD.html

понеделник 17 февруари 2020


Откакто Иван Гешев бе обявен за единствен кандидат за главен прокурор и  в  последствие  възцарен като такъв, от устата му само чуваме  заплахи за „възмездие“, за смазване и размазване. С всяка своя изява той създава имидж не на човек, опиращ се на закона и Конституцията, а на бухалка, с неограничена власт, изпратена на улицата да раздава улично правосъдие!   Още с първите си медийни изяви, той ярко открои противниците си – които се оказаха само политически — а именно, извънпарламентарната опозиция (т.е.  Демократична България)– която той нарече „десни екстремисти“, чието „мнение за разделение на властите той не споделял“, както и олигарсите, които не са в групата му на „своите.“

Но на обществото няма как да му убегне гальовното  пристрастие на Гешев към олигарха  Делян Пеевски, чиято корпулентна сянка стои над делото  КТБ като боабаб над микроскопична мишка. За Гешев Пеевски не съществува, както и за Борисов между впрочем, както и за службите, (освен НСО, което го пази)  както и за парламента, където той би трябвало да ходи, но не ходи, а председателят му – Цвета Караянчева – сервилно и ежедневно му извинява отсъствията! Нищо, че  има не един документ, доказващ съществената роля на Пеевски в грабежа на КТБ, нищо, че изгнаникът Цветан Василев словоохотливо обяснява подробностите за ролята на Пеевски във фалита, нищо, че разследващи журналисти изнесоха солидни данни за това, но НИЩО! Прокурорът Гешев си мисли, че като не коментира скандала, ролята му на съучастник в прикритието му ще изчезне!

Затова пък Гешев сипе заплахи срещу хилядите хора, които се включиха в протеста срещу назначението му – протест, който беше надпартиен и продължи с месеци. Прокурорът  оприличи тези хора на престъпници, които се „страхуват от закона“ и заради това протестират срещу него. Тълпа от изкопаеми, свързани със статуквото, се изреди пред зависимите проправителствени медии да венцеславят единствения избор, който то можа да роди. Медийните бухалки на Пеевски, застанаха като преторианци в защита на галеното дете на всички властни едновременно – полицаят от Симеоново с много съмнителна юридическа експертност, но пък проверен в лоялността си към Status Quo. Не случайно той бе изборът на Цацаров – напълно безполезният бивш прокурор  с несъществуващ рейтинг и без нито едно знаково дело, завършило с осъждане за корупция. Министърът  на правосъдието също бранеше новородения главен прокурор като матросовец, и разбира се,  зависимия  от парламентарните квоти – Висш съдебен съвет. В избора на този индивид се видя черно на бяло тоталното сливане на всички власти в България – т.е. Гешев е наистина любимата рожба на това перверзно кръвосмешение!

Жлъч се изсипваше върху всеки магистрат, политик, журналист или общественик, посмял да покаже скептицизма си спрямо Гешев—от Лозан Панов (председателят на ВКС) до 160-те български съдии, изпратили писмо до ВСС, до адвокатите със същите искания… Всяка проява на възмущение с този избор бе класифицирана като „намеса в съдебната власт.“ Без отговор и подкрепа останаха апелите и на професионалните гилдии, и на  гражданите  и НПО-тата към  ВСС, правосъдния министър и президента Румен Радев да заемат по-активна позиция срещу тази единствена скандална номинация.  Но обществото беше напълно изоставено от абсолютна ВСЯКА държавна институция и изолирано от дебата за този избор.

Медийната агенция ПИК НЮЗ – беше официален организатор на контра-протестите в защита на Гешев, в нарушение със закона. Процедурите по организиране и провеждане на митинги и протести са регламентирани в Закон за събранията, митингите и манифестациите, където Чл. 2 гласи, че събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.А ПИК е търговско дружество. Контапротестът беше охраняван от полицията като златно яйце – с кордони и техника. Същата тази полиция допусна платени провокатори, изпратени като масовка в гражданския протест. Никой не успя да зададе на Гешев въпроса – дали има нещо да каже за автобусите с неграмотни роми, неонацита и всякаквикриминогенни елементи, докарани от кол и въже да го „подкрепят“, без повечето да знаят за какво точно са там… Всеки уважаващ себе си магистрат би умрял от срам от такава подкрепа. Но не и Гешев. В крайна сметка платените контрапротести са патент на тоталитарните общества, не са само български и са нещо нормално за корумпирани авторитарни режими – с цел да заглушат гражданския протест.

Тук ще пропусна скандалите, свързани лично с персоната на главния прокурор  и данните за фалшификация на неговата професионална дейност и за апартаментната далавера на „жената до него“, и за прикритието му на българското корабно пиратство с уличен евродепутат от ГЕРБ…Дори ще пропусна скандалното му държане в Европарламента, с евродепутати, които му задават конкретни въпроси и шокът им от арогантното му и непрофесионално  поведение. Ще пропусна и агресията  му към журналисти – за което той се разчу и в международните медии…В свободния свят не минава — “Как е времето в Москва?“ като отговор на журналист, ОК?  Не минават и индиректните заплахи към журналистите, а се преследват от закона.

Това, върху което искам да се съсредоточа е всъщност безумното вменяване на обществото, че Гешев ще реши всичките му проблеми – като рицар на бял кон.  Уви, няма как —защото той е довлечен от същите тези, които не си мръднаха пръста да ги решат  същите тези проблеми десетилетия наред  и дни наред преди Гешев!  Сега той много фриволно си борави с думата „възмездие.“  Но това не е дума свързана с правото, нито с върховенството на закона. Това е от речника на мафиотите, които се гърмят едни друг.  Ревизия на приватизацията – пост фактум е също толкова налудна както и заявките му, че ще се справи с битовата престъпност и „олигарсите.“  

Гешев вече говори с пяна на уста как ще иска промени в Конституцията и законите, за да донесе „възмездие.“ Интересно дали той е  чувал, че Европейската конвенция за правата на човека  забранява въвеждането на наказателни закони пост фактум. Т.е. колкото и да му се иска да се прави на Робин Худ и да раздава улично правосъдие, „престъпленията“ с изтекла  давност няма как да бъдат наказани, а ако това се случи, то това означава, че държавата се е превърнала в диктатура и няма смисъл да се говори за законност и правов ред. 


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Но Гешев може сериозно да разследва приватизацията на Булгартабак, например, тецове, пристанища и други, чиято давност още не е изтекла.  Но, Упс! Ама от там надничат едни личица, които се пазят от НСО като „национално богатство!“  Това, което може да направи Гешев е обществото да не се смее на прокуратурата  с  показните й арести на хора като Баневи, Арабаджиеви – клетниците, от другата страна на олигархичната барикада.  Трябва да спре да показва техните домашни интериори, чорапи, гащи, гардероби, тоалетни, кутии за обувки и прочее боклуци, на тези, които от ортаци на властта през целия преход, за една нощ са нарочени  „за врагове на народа.“ Това много смърди на Вишинско „правосъдие.“

Също да не си прави труда да арестува гангстери, заедно с помагачите им от партийните централи, които винаги излизат на свобода след мощното, но непродуктивно кудкудякане на прокуратурата…което винаги  довежда до оправдателни присъди, както  обикновено и до глоби от Страсбург, които плащат данъкоплатците!  За да се пребори с битовата престъпност – трябва сериозна реформа в МВР и прокуратурата, както и смяна на закони. Но на първо място реформа. Всеки, който е имал вземане-даване с битова престъпност в България, знае колко безполезни могат да бъдат тези структури, които работят с бързината и компетентността на куц охлюв.

Затова  надеждите, че Гешев ще донесе положителна промяна би трябвало да ги имат само тези, които живеят единствено под наркозата на глупостите, които се изсипват от медиите на властта — т.е от почти всичко в България.

Снимка: Фенове на “Гешев е радост” на контрапротест

Чрез уфология към смазване на престъпността!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D1%87%D1%80%D0%B5%D0%B7-%D1%83%D1%84%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%B3%D0%B8%D1%8F-%D0%BA%D1%8A%D0%BC-%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%B7%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B5%D1%81%D1%82%D1%8A%D0%BF.html

понеделник 17 февруари 2020


Неделя. Сутрин. Ставам да си направя кафе, все пак и аз имам право един ден в седмицата да го давам малко по-лежерно, макар и колегите от Дубай да свършиха добра работа с локализирането на Черепа точно в почивния си ден.

Аз обаче всъщност не си почивам. Не гледайте, че като заместник на Главния нямах внесен нито един обвинителен акт, тогава само загрявах.  И сега загрявам. Както се казва „почваме, почваме…“. Сами можете да се убедите. Достатъчно е да си пуснете коя и да е политкоректна телевизия и ще ме видите във всяка новинарска емисия. Досега съм загрял до мъжествения тон, строгия поглед и каскета, нахлупен точно над него. Аз обаче мисля, че и това е добро начало. Ако не сте съгласни с мен, бъдете така добри да ми изпратите на лични трите имена и ЕГН-то си. Ще се погрижа да ви убедя, та ако ще да ми коства да ви държа няколко часа с белезници на някое централно софийско кръстовище. За мен това не е проблем, доказал съм го и не се притеснявам да го направя пак. Важното е да размажа лошите.

Та, да се върнем към кафето. Уж си почивам, ама всъщност мозъкът ми щрака на високи обороти и знам, че все ще роди нещо. Трябва. Иначе може Прокуратурата да стане първата институцията в историята на света с отрицателен рейтинг, колкото и незаслужено да е това. Не, че има лош рекорд ама, ако това се случи, все ще се намери някой да злослови, въпреки че успяхме да закротим свободата на медиите на 111-то място за поредна година.

Нужно е да предприема нещо иновативно и революционно, защото човек с високо и при това заслужено самочувствие като мен не може да търпи постоянни подмятания за неефективността на работата си. Както казах, злите езици твърдят, че не съм внасял обвинителни актове, а само съм се споразумявал с всякакви представители на едрия сенчест бизнес. Ами, драги, как да ви обясня, че Темида е сляпа и не прави разлика едър или дребен престъпник си. Аз може да съм пускал едри престъпници, ама пък да съм внасял обвинителни актове срещу дребни, кой да знае? Освен това, целта на закона не е само да хваща разни хора и да ги „окошарва“. Има и нещо, дето му се вика превенция. Аз тъкмо в нея вярвам.

Защо да харча парите на данъкоплатеца да изхранва и облича някакъв си милиардер двайсетина години зад решетките, като можем да се разберем с няколко прости приказки. „Нали обещаваш, че няма да правиш повече така?“; „Обещавам“; „Вярвам ти. Преведи знаеш колко и знаеш къде и се надявам вече да не се срещаме по такива поводи“.

Така се прави. Трябва да вярваме в изначалното надмощие на доброто в човешката природа. Какво има само да трупаме лоша карма, като пъхаме човешки същества зад решетките?

Ето, например наскоро имах малко по-сложен казус. Едно заподозряно лице, познато на всеки българин, ама до най-мъничката колибка, трябваше да бъде обвинено, за да вляза с апломб в новия си кабинет. Да, но пък престъпленията му са такива, че даже и аз нямаше да мога да му избарам някое извънсъдебно споразумение. Деликатна ситуация с една дума. Аз обаче съм от стара коза яре и реших казуса само с няколко телефонни обаждания. Сега на врата на заподозрения висят цели 11 (единадесет) сериозни обвинения, но него го няма. Търсихме го у тях, в офисите му. Никакъв. Само реплики на антики и произведения на изкуството, ама това за репликите е тайна, макар и общоизвестна. Човекът е разбрал отнякъде, че строгостта на закона ще се изсипе върху му и офейкал. Аз какво да направя, да го държа за ръка ли? Да не съм му майка? Сега злите езици са ме подкарали на подигравки. Колко години сме щели да превеждаме документите по обвинението на арабски. Ами, колкото трябва, уважаеми. Арабският не е лесен език, макар и да съм схватлив човек. Освен това си имам и други ангажименти.

Например приватизацията. Знаете ли какъв зор, каква огромна работа е да се разследва приватизация? Особено на сделки, които са сключени толкова отдавна, че всичките са с изтекла давност и на практика няма смисъл да се впряга държавен ресурс, защото каквото и да открием е след дъжд качулка. Но аз държа на справедливостта и ще разследвам. Твърдо решен съм.

Също както съм твърдо решен да не закачам никой по сделката с КТБ, освен другия невъзвращенец. Оня, дето руснаците го крият в Сърбия, сещате се. Когато оправим приватизацията, може и да насочим окото на Саурон към още един невъзвращенец, комшия в Дубай на оня с антиките. Тогава пак ще се наложи да превеждаме на арабски… Та, дано да не се стига дотам.

Уф, развалих си неделната сутрин с тия размисли. Кафето ми изстина, а все още не съм решил кого да обвиня утре сутрин. Трябва ми нещо гръмко и непоклатимо. Трябва да запуша устата на мрънкачите и да спечеля народа окончателно на своя страна. Иначе наистина незаслужено ще изпраскаме някой отрицателен рейтинг.

Трябва да е някой, който е достатъчно значима фигура, за да вдигна яка пушилка, но пък и да не мога да предприема нищо реално срещу него, за да не засегна нечии интереси и да настъпя обратното на мотиката, както се казва.

Примерно, мога да повдигна обвинения срещу Вито Корлеоне. „Твърди се/ имаме неофициална информация/ според наши източници, които искаме засега да запазим в анонимност/ пипалата на небезизвестния американски мафиот от италиански произход дон Вито Корлеоне са достигали до България. Тук той е развивал незаконна дейност, свързана с…“. Не става. Пак ще се намесят злите езици. Ще кажат „Тоя съвсем изперка! Вече и филмови персонажи ще съди“. Поради същата причина отпадат Батман, Мики Маус и Конан Варварина. Друго ми трябва.

Виж, Васил Левски и Христо Ботев за терористична дейност бих могъл да обвиня. Но, те пък са били поданици на друга държава. Иначе идеята си я бива. Така ще разбуня духовете, че народът ще ревне до Бога и ще забрави и за Божков, и за Василев, И за Пеевски, и за горене на боклук, и за воден режим.

И комунистическите лидери не мога да обвиня. Комунистът боята си мени, но нрава не, та по-добре да си кротувам и да не ритам срещу ръжена. Ето, обвиних президента, три дена ихо-ахо, а после тихо. Изтече държавната измяна като вода от язовир „Студена“.


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Измислих! Само да си пусна ново кафе и да доуточня подробностите. Заспива! Ще обвиня извънземните! За всичко! Само помислете. Някой може ли да докаже, че няма извънземни? Или пък да даде сигурни аргументи, че съществуват? Тц! Не, никогда, never!

От приватизацията, през ограбването на КТБ, та до кражбата на два запартъка от полога на мисирката Беновска в село Сцепи Сливово всичко може да се припише на извънземните. Те не могат да се защитят, нито пък да бъдат открити, за да дадат показания. Има ли ги? Половината народ казва твърдо „да!“, другата половина – твърдо „не!“.

Ако се наложи, ще намеря няколко свидетели, които под клетва ще потвърдят, че въпросните извънземни са чули „Излел е Дельо хайдутин“, харесали са го, завидели са ни и тайно са се заселили в нашата държава, за да всяват смут и да съсипят талантливата ни, работлива и интелигентна нация.

Работил ли съм здраво? Твърдо „да!“. Накърнил ли съм нечии интереси? Твърдо „не!“. Само да си изпия кафето и ще се обадя в КВИК да ми изпратят човек, за да разясня на народа поредното си чутовно дело в полза на обикновения народ!

Как е времето в Москва?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/kak-e-vremeto-v-moskva.html

неделя 9 февруари 2020


–          Наследнико любим мой, ти ли си на телефона?

–          Ама, господин бивш, настоящ, настоящо-бивш, бившо настоящ ръководител… Забърках се нещо, но както и да е. Знаем се. Какви са тея въпроси сега!? Айде да си имаме уважението! Вие подслушвате мен, аз подслушвам вас, заедно подслушваме целокупния народ. Всичко е в реда на нещата. Много добре знаете, че аз съм на телефона.

–          Ох, че си Щастие, Щастие си спор няма. Ама, откакто нахлупи тоя каскет, май стана още по-голямо Щастие. Давай по същество. Как се развиват нещата с Черепа?

–          Ама вие сте в течение…

–          Аз може и да съм в течение но, като те питам нещо, ще ми отговаряш, без да ми се правиш на интересен! Не ме бъркай с кафяв репортер на „Квик“! Струва ми се, че много бързо започна да се самозабравяш и да риташ срещу ръжена!

–          Добре, съжалявам, ако съм ви обидил. С Черепа всичко е наред. Ще влачим бумагите до Второто пришествие. Сега съм им казал на уважаемите сънародници, че превеждаме документите на арабски, което ще отнеме доста време.

–          Това беше тъпо. Всеки с поне малко акъл в главата се досеща, че в Обединените арабски емирства все ще се намерят няколко колеги, който да поназнайват английски. Още, когато ми беше заместник, съм ти казвал и повтарял неведнъж, че ги шиеш с бели конци и не става само с биене в гърдите. Поне малко такт проявявай, значи!

–          Да, но, старши, ако бях казал, че документацията ще се превежда на английски, разни продажни журналисти щяха да ревнат на третия ден и да питат как вървят нещата и кога ще имаме реални резултати.

–          Както и да е. Ако искате и на санскрит ги лъжете, че ще я превеждате, само замотай нещата, докато утихнат, защото имам опасения че, при положение, че арабите, не дай си Боже, върнат Черепа, той ще се разприказва, за да спаси поне малко кожицата. А има какво да каже по ужасно много деликатни теми, не е нужно да ти обяснявам. И не ме наричай „старши“. Все ти повтарям да не забравяш, че Прокуратурата не е Милиционерското.

–          Тъй вярно, началник!

–          Май сбъркахме много здраво…

–          Какво, началник!? С мен ли!? Ама аз тепърва загрявам, ще се науча. Какво са някакви си седем години без обвинително дело? Аз само ви гледах и попивах челен опит, за да мога сега да разгърна пълния си потенциал…

–          Моля те! В никакъв случай не разгръщай никакъв потенциал! Просто слушай какво ти се говори и изпълнявай стриктно. Можеш да носиш каскета, да говориш важно, да разправяш, че сме в клуба на богатите и никой не ни стреля. Тъпо е, ама се търпи. Но никакъв потенциал не разгръщай по свое усмотрение, че ще стане страшно. Повече за теб, отколкото за мен, повярвай ми.

–          Добре, добре. Ама, все пак, с мен ли имахте предвид, че сте сбъркали, началник?

–          Стига с тия досадни въпроси! Да речем, че по навик си сложих девет, а не седем захарчета в кафето. На диета съм. Твърдо решен съм да върна стройната си фигура. Ама, да оставим мен. Каква е тая твойта нова мода да повтаряш по хиляда пъти друг досаден въпрос?


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Торлака и гарантирайте така неговата авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.

Искате ли да почерпите автора? Всички суми дарени конкретно за него чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.











5.00


Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



 


–          Кой?

–          Как е времето в Москва?

–          Със същата цел, с която ще си позволя да ви задам още един на вас, макар и да се страхувам, че и той ще ви се стори досаден.

–          Казвай, айде. То се е видяло, че няма да се отърва в добро настроение.

–          Какво е санскрит?

–          Искаш да кажеш че, когато те питат нещо, на което не можеш или не искаш да отговориш, ще връщаш контравъпроси? „Как е времето в Москва?“; „А знаете ли как е на санскрит „Аз съм главният прокурор“?“.

–          В общи линии нещо такова си представям, макар и не чак в детайли.

–          Май сбъркахме много здраво…

–          А как е на санскрит „Как е времето в Москва“? – тут туут тут туут… – Тоя ми затвори! Какво си мисли… По, дяволите, кабинетът ми се подслушва… Шегичка, началник! Наистина!

Три проблема, които роди прокуратурата с Гешев. Има и четвърти

Post Syndicated from Вилдан Байрамова original https://bivol.bg/tri-problema-koito-rodi-prokuraturata-s-geshev-ima-i-chetvurti.html

понеделник 3 февруари 2020


Имаме си нов главен прокурор, който до неотдавна беше заместник на вече бившия главен и така от втори човек в институцията се подреди като първия в нея. И такава невиждана хиперактивност завихри, че предишният първи още не може да разбере защо на новия първи му се отдава, а на него не му се получаваше, докато беше първи.

Свръхамбициите на новия първи удариха мандалото не с какво да е, а с фактурите на Десислава Радева от времето, когато е била пиар във ВВС и доста по-късно вече съпруга на държавния глава. Записите не били СРС-та, пък само откъси заради съображения със следствената тайна, ама не било лично, а само с правно основание и със същото бил отправил запитване до Конституционния съд. Явно му се присънва Америка, където президентът може да бъде разследван – но  от Сената, което гледаме през последните дни. Да го импийчнем, че защо да не приложим този челен опит и у нас? Или обратното – да му скочим още повече рейтинга?

Но да закачиш на слушалки главнокомандващия и натовския генерал само заради назначението на Десито, и да ги заподозреш в държавна измяна е твърде несериозно, поне за масовия българин. Последният едва ли вечер преди заспиване си чете Конституцията, но поне главният прокурор трябва да я разлиства – за да не става мазалото с правото, което успя да сътвори съвсем непринудено. Колко Иван Гешев разбира от право и го прилага компетентно, да кажат експертите, а впрочем, мнозина вече се произнесоха и обявиха подслушването и огласяването на части от него за незаконно.

Многократно беше цитиран Наказателният кодекс, чл. 145 а. /Нов – ДВ, бр. 62 от 1997 г./ /1/: „Който използва информация, събрана чрез използване на специални разузнавателни средства, извън нейното предназначение за опазване на националната сигурност или за целите на наказателното производство, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до петстотин лева“.

Само толкова, да. Ама ние и на толкова кандисваме, само да видим един реално наказан. Иначе се нагледахме на заточеници на дипломатическа служба, макар и за други провинения от по-битово-терасен  характер. Е не са всички пратени в изгнание, де. Някои са силови министри, други живеят на безплатна квартира у кръстника.

Та като стана дума за кръстника, се сещам за наемателя. „Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията -невидима, всемогъща и безчовечна!“ /този цитат не следва да е укорим или атакуем по закона, защото принадлежи на писателя Димитър Димов, покойник, оставил ярка следа в литературата ни и дано да е четен от институционалните ни лидери/.

Нали помните вдъхновяващите телефонни разговори на отделни журналисти с вече забегналия Васил Божков, в които комарджийският бос намекна, че е чел „Тютюн“. И как препоръча да се гледа по-нагоре от Комисията по хазарта – към финансовия министър, към началника му, дето всички знаем кой е… Ама за мафията над правителството /по Димитър Димов/ никой не мъцна. По-точно мафията я чухме, правителството не. Даже му забраниха да коментира.

И така дотук проблемите станаха два – нелогичната хиперактивност на главния прокурор и още по-неадекватното дългогодишно безхаберие на парламент, на ресорните комисии в него, на министри, на всичките онези 240, изпълващи със съдържание надписа на онази сграда пред Коня „Съединението прави силата“. Ами прави го, безспорно. То без това съединение на умовете в пленарната зала за каква сила говорим. Друг е въпросът у кого е силата, де.

Хиперактивността на Иван Гешев може да бъде тема за научна разработка. Я забележете само високата честота на употребата на „олигарси“ и нюанса, с който е интонирано това артикулиране. Не може да се отрече, че тези екземпляри го дразнят до вбесяване, затова така ги е погнал. Значи, тези с мега-парите са на масата, където се разпределят порциите, а той не е?

Ненавистта към класата на богатите е пролетарски синдром и имаш ли шанса, бори се, вдигай революции, вей байрака и всички ще те обичат. Особено онези остатъчни 5 милиона българи, другите извън това число се наслаждават на пурата, яхтата, самолета, колекцията, гурметата и силиконките. А теб там те няма, лошо е. И ако преди бяха Баневи, Арабаджиеви, Стайкови, сега Божков, кой е следващият олигарх за избутване от масата? Може да се кажат имена, списъкът е дълъг, но да не вещерстваме сега, само гледайте.

Лошо е, че с възкачването на Гешев на върха, прокуратурата влезе в пубертета сякаш. Твърде хиперактивна, объркана, обидчива /медиите я били цензурирали/, твърде склонна да се сърди на журналистите, особено на едни устати и непримирими /помните ли как се дръпна на Силвия Великова от БНР и през рамо й изстреля краткотрайни гръмотевици, ама тя е свикнала/. Дъщеря ми в периода на акнето беше същата, само дето не се излагаше публично на микрофон. И точно така гледаше с бялото на окото при всяка моя съпротива – както сега прокуратурата и всичката останала власт се мръщи на всяко несъгласие в обществото. Впрочем, тук е работа за психоаналитиците. Травми от детството, отхвърляне от родители и любими, Едипов комплекс, Медея, дислексия, грандомания, всичко може да е. В един крими-сериал чух, че грандоманията е белег на психопатията, пепел ми на езика.

Несправедливо е обаче да се твърди, че Гешев е носител на пролетарския синдром. Нищо, че тръгна с каскет и бяла риза. Този тренд някои го помним отпреди да избухне демокрацията. Важното е да не рецидивира в пълния си блясък 30 години по-късно. Обаче като гледам, натам върви. „Фигаро тук, Фигаро там“, само дето няма ударни ремонти и миене на улици преди совалките му.

Третият, но на практика първи и основен проблем е този за кариерната биография на Иван Гешев. Точно преди две години часовият всекидневник ни го представи с трогателното заглавие „Как момчето от крайния квартал Иван Гешев стана прокурор по делото КТБ“. „Като малък искал да е полицай като баща си, но след 6 месеца работа в началото на 90-е се разочаровал… Който не познава шефа на Специализираната прокуратура Иван Гешев, може да си помисли, че той е скучен сухар или надменен началник“, написа тогава изданието и ни възторгна. И още: „Гешев е неизчерпаем източник на енергия“.

Ами да, факт е, свръх му е енергията. Ако сутринта лови престъпници зад граница, то следобед вече громи битовата престъпност в регионите и в Нови пазар е установен човек с едно кило тютюн без бандерол, а друг с цели 14. А какво стана с КТБ, няма да ви образувам нерви сега, знаете си.

В Уикипедия, примерно, е посочена рождената му дата, обаче мястото не е, освен Софийска област, макар да е широко географско понятие. Завършил е висше образование във факултета „Полиция“ при Висшия институт на МВР през 1994 г. и две години по-късно придобива юридическа правоспособност. През 2006 г. става прокурор в Софийската районна прокуратура.

В същата тази година през март партията ДСБ на Иван Костов поиска образуване на дела за вещно укривателство на Васил Божков, Димитър Иванов, Петър Манджуков и брата на Никола Филчев – Ангел Борисов, припомня архивът на в.“Сега“. Главен прокурор тогава е Борис Велчев и костовистите подкрепят намерението му да разпореди проверки за престъпленията с паметници на културата. Няма данни тогава прокурорът от СРП да е проявил активност спрямо въпросните частни колекционери. Но пък преди дни, вече първи обвинител, Гешев удари мощно артефактите в лукса на Божков с черни найлонови чували, макар те да не са доказателствени материали по обвиненията срещу него.

Междувременно сдружението БОЕЦ обяви в сайта си, че в близкото си минало Гешев не е внесъл нито един обвинителен акт за всичките 7 години работа в Софийската прокуратура, а „единствено е сключвал споразумения с престъпници“. Припомня се, че „по време на номинирането и изслушването на Иван Гешев в качеството му на  кандидат за главен прокурор пред ВСС и българското общество бяха представени данни, потвърдени от самия него, че той има внесени в съда 230 обвинителни акта, като по тях са осъдени 233 души“.

След епистолярни перипетии и съд, прокуратурата предоставя на сдружението частична справка за активностите на Гешев. Според нея „за периода 2009г. – 2016г.,  когато е работил като прокурор в Софийската градска прокуратура,  Гешев има общо внесени 20 /двадесет/ прокурорски акта и по тях са осъдени 27 /двадесет и седем/ лица“. Отказана е информация за сключените от Гешев споразумения, „като очевидно, част от „осъдените” са именно и тези, с които е сключвал споразумения и те са с условни присъди“.

А в периода 2006-2009 г. той е работил в Софийската районна прокуратура и не е внесъл нито един обвинителен акт, и така данните са завишени 10 пъти, подчертават от БОЕЦ. И са категорични, че „тук става дума за тотална фалшификация и лъжа! Просто са си измислили тези резултати, за да представят Гешев като някакъв супер-прокурор, а той всъщност е абсолютен позор! Този скандал няма аналог в съдебната история на България“. Е, едва ли някой си е въобразил в него българската Лаура Кьовеши в мъжки костюм.

Бивол публикува аудиозаписи от пазарлъците на Гешев с обвиняемите по делото „Недосегаемите“, припомнят в публикацията си „бойците“. И още: „В голямата си част тези лица са обвинени за тежки престъпления, включително и за данъчни и финансови престъпления срещу данъчната система за милиарди. Разследванията са водени от други прокурори, следователи и служби, които им повдигат и обвинения, а благодарение на Гешев тези хора се спазаряват с прокуратурата и получават минимални и най-често условни присъди, като нанесените на държавата щети остават невъзстановени, а милиардите потъват в джобовете на мафията и прокурорите-споразумители“.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова.

Почерпете Вилдан

30€ of 20,000€ raised















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.



Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.


Гневът на БОЕЦ е оправдан и необходим. Но той звучи като гласа на викащия в пустинята. И тук се врязва другият проблем – медиите. Малкото, които успяват да зададат острите си въпроси, биват неглижирани и получават саркастични недомлъвки, вместо отговорите, които обществото очаква чрез тях. Напишат ли критично – стават мишена. Колко му е да им пратят биячи в тъмната уличка, или да им тарашат къщите, да ги разпитват в полицията и да ги заплашват, защото си вършат работата. Или просто да уволняват.

Има и още неизбежни въпроси – кой му вдъхна този импулс и на кого толкова иска да се хареса Гешев? Има ли съвпадение на тази хиперактивност негова с идването на новия посланик на САЩ Херо Мустафа и новия правен съветник в посолството Джесика Ким, експерт в борбата с корупцията, и с визитата на премиера Борисов в Белия дом? Ами с изгонените руски шпиони? Ще има ли ново споразумение за сътрудничество и обмяна на практики на нашата прокуратура с руската, каквото предишният първи обвинител Сотир Цацаров сключи с колегата си Юрий Чайка през 2017 г.?

Всичко е политика. Не се връзвайте, че има разделение на властите, върховенство на закона и дрън-дрън. И който не вярва, че Гешев има амбиции за политическа кариера, да си припомни каскета му. И кожения шлифер на сегашния ни премиер.

Водеща снимка: Иван Гешев Главен прокурор и неговите заместници: Красимира Филипова и Десислава Пиронева. Източник: Сайт на Прокуратурата на Република България

Аман от уредени мачове!

Post Syndicated from original https://bivol.bg/geshev-radev-cherepa.html

събота 1 февруари 2020


Изобщо не съм убеден, че някой, прекарал почти целия си живот на Територията, има здрав разум в главата си. Камо ли пък аз. Но, нека опитам да свържа няколко изречения. Все пак, както казва оня култов индобългарин, „И аз съм хора!“.

Значи, Льотчик беше заплашил националната сигурност. В Отговор Каскета на Радостта вдигна страшна пушилка, припомни десетки пъти пред всички услужливи медии, че е главен прокурор, гледА страшно, снимА се насам-натам само по смръщени вежди и дънки. И те така те.

Часове по-късно се оказа, че акцентът е върху неправомерното назначаване на Деса и националната сигурност изтече в канала. Излезе, че службите съвсем неправомерно подслушвали разговорите на Президента на Република България с главнокомандващият на Военновъздушните сили на страната, за да може Каскета на Радостта да метне на услужливите медии СРС-та, които всъщност според него не били СРС-та, а… не знам к‘во си там. Вече, колкото и да се старая, се обърквам в опитите си да разбера какво иска да каже.

Но, те са си СРС-та и, дори и да са автентични, а не сглобявани по „Труд и творчество“, както изглежда дори и с невъоръжено око, доказват само, че Льотчика най-вероятно се е поддал на незабележимия по скромното ми мнение чар на Деса и я писАл на щатна длъжност в администрацията. Кофти практика, ама повсеместна практика, трябва да признаем. Поне половината администрация седи на държавната (разбирай на данъкоплатеца) хранилка само, за да си раздава бонуси и да гласува когато трябва, както трябва и за когото трябва. Или да бъде бухалка срещу неудобните.

Сега, тъй като нито съм запознат, нито имам желание да съм запознат в детайли с мръсните игрички на рашибозука, който управлява България, съм сигурен само в едно. Кака Корни и Баце се споразумяха кой да е президент и той дълго време изпълняваше ролята си на яростна на приказки, но обрана на действия пионка. Нещо обаче явно сгази лука и Каскетът на Радостта беше спешен да се намеси.

Да обобщим. Подслушваме президента на страната и изкарваме СРС-та, които всъщност не били СРС-та. Обвиняваме, че е заплашил националната сигурност. После питаме съда (защото сме юрист от Милиционерското) дали всъщност той е заплашил националната сигурност, но междувременно пускаме СРС-тата, които всъщност не били СРС-та, на отбрани медии. И накрая тържествено заявяваме, че президентът е (съсипаха я тая държава, ей!) назначил метресата си да си топли дирника на държавна издръжка. Незаконно подслушване – президент – заплаха за националната сигурност и в крайна сметка злоупотреба със служебно положение заради романтични чуства. Найс, а!? Страхотен сценарий за продукция на „Мосфильм“.

Каскета на Радостта обаче не се задоволи с това и подхвана хазартната мафия. Черепа ощетявал хазната с милиарди в продължение на десетилетия. Каква изненада! Нито министри, нито данъчни… никой не е забелязал. Може би все още има отшелници, живеещи в пещери из Искърския пролом или Рилската пуст, които не знаят за това. Другите, относително нормалните,  са наясно, че нито хазартният му бизнес е чист, нито антиките му са законни и биха го потвърдили. Само че на ум. За да не го чуе някой.

Особеното в случая е друго. А именно, че няма нищо особено, това е практиката на Територията. Отличава се само мащаба, защото тук кинтите верно са бая сериозни.

Едва ли е нужно някой да го казва, но кукловодите от зората на ““прехода““ (и тези кавички са малко) създават стотици подобни фигури, които печелят проекти, награди за бизнесмени на годината, дават правилните отчисления където трябва и се радват на комфорта властта да ги следи с широко затворени очи.

И какво може да измисли същата тази власт, загрижена за отчаяния от немотия подопечен народ, в чийто очи проблясва надежда само, когато търка билетчета? Разбира се, че ще вземе светъл пример от борците за равенство и справедливост и ще национализира, а после ще изфабрикува обвинения за призраци, за съществуването на които всички сме знаели отдавна, но сега му е дошъл моментът да бъдат извадени от гардероба.

И отново се намесва Каскетът на Радостта, който яростно погва Черепа. Ама яваш-яваш, за да има време оня да се покрие из чужбините, откъдето да дава интервюта ежедневно. Каскетът на Радостта обаче не се отказва и прави показни акции (само Цветанов го обичаше това занятие повече от него) и конфискува антики, произведения на изкуството, които многократно са се появявали във величаещите доскоро Божков медии. Но три-четири петилетки органите на реда, чудно как, не са ги забелязали, пък държавата щедро е отрупвала с награди собственика им.

Тия същите медии сега за няколко дни изкараха от голямата матрьошка на мецената Божков по-мъничката, но далеко по-зловеща матрьошка на Черепа изнасилвач, мафиот и безскрупулен беглец от правосъдието. В крайна сметка се получава „Къде е Васко, че Каскетът на Радостта го търси да го арестува?“; „Тук някъде беше, ама сега само по интервюта от неизвестна чужбина му чуваме гласа“. Както на братята Галеви и хиляди знайни и незнайни, настоящи или бивши галеници на кукловодите.

От двата случая личи едно. За пореден път българските власти нарушават закона, без изобщо да се крият от никого. Също така за пореден път си затварят очите, докато им е изгодно да обслужват нечии интереси и после вдигат пушилка по петите на нарочения за нов бушон, гърмящ като фойерверк в очите на нас, лековерните.

Всъщност, може и аз да съм прост, но по-скоро ми се струва пределно просто. Крадецът вика „Дръжте крадеца!“. С тази уговорка, че в случая и викащият, и оня, дето трябва да го държат, играят в един отбор. И бият дузпи. Ако не вкарат, съдията свири повторение. До безкрай. Докато влезе.

Това е този отбор, срещу когото най-после трябва да се престрашим да се изправим на игрището, защото от това дерби зависи съдбата не само на нас, а и на ония поколения, дето събираме пластмасови капачки, за да им купуваме кувиози…

Как прокуратурата смачква проверките за “къщите за тъщи”

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kushti-za-tushti-prokuratura-proverki.html

вторник 7 януари 2020


Проверките на прокуратурата дали къщите за гости финансирани с европейски пари изобщо не изследват дали къщите приемат гости или се ползват за лични нужди. Това стана ясно от няколко постановления за отказ от образуване на досъдебно производство на прокуратурата, с които Биволъ разполага.

За да се произнесе, прокурорът получава и разглежда данни от предварителна проверка на полицията. Те би трябвало да съдържат броя нощувки, данни от НОИ за наети лица и други индикации, че къщите се ползват като семеен хотел и изпълняват бизнес плана, или пък обратното – не работят като такива, а се ползват за лични нужди на бенефициарите.

Тези данни обаче въобще не се разглеждат, а прокурорите подхождат формално, проверявайки единствено дали фирмата изпълнява критериите за получаване на субсидията, описани в наредби на ДФЗ.

Няма и помен от обследване на оборота на фирмата от нощувки, броя регистрирани гости, наетите лица и възнагражденията им и всичко останало, което формира изпълнението на бизнес плана и предназначението на европейската субсидия – да създава малък хотелиерски бизнес в селските райони. Няма данни да са разпитавани съседи и дори самият бенефициар не е разпитан в хода на проверката.

Така след месеци проверки на общо 746 къщи за гости, финансирани със средства на Европейския съюз, прокуратурата се похвали само с 21 преписки, прерастнали в досъдебни производства от които най-много в София -11 бр., Монтана – 3 бр., Търново 2 бр., Пазарджик, Хасково, Варна, Плевен, Силистра и Ямбол с по 1 бр. Има и един повдигнат обвинителен акт на бившия зам.-министър Александър Манолев, чиято къща беше разкрита в разследване на Биволъ и Благоевград Нюз.

Следният текст е дословно копиран от постановление на окръжен прокурор, който отказва да образува досъдебно производство след проверка на къща за гости. Той дава ясна представа за формалистичния подход при смачкването на преписката. В текста са заличени името на фирмата-бенефициар и прокуратурата, издала постановлението:

…При извършената допълнителна проверка не са установени данни бенефициента да е представил неверни сведения, за да получи безвъзмездната финансова помощ.

Предпоставките за получаване на безвъзмездна финансова помощ по Наредба №29/2008 г. са регламентирани в чл.13 и чл.13а в същата наредба и са следните:
1. Да са микропредприятия по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за малките и средните предприятия;
2. Да имат седалище или клон със седалище, или постоянен адрес за физическите лица на територията на община, посочена в приложение № 2;
3. Да не са регистрирани като земеделски производители по реда на Наредба № 3 от 1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители (ДВ, бр. 10 от 1999 г.), като земеделски стопани в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК) и/или като тютюнопроизводители по Закона за тютюна и тютюневите изделия и не извършват земеделска дейност;
4. Да са регистрирани по Търговския закон, Закона за кооперациите или Закона за занаятите.
5. Едноличните търговци и юридическите лица да са вписани в търговския регистър към Агенцията по вписванията.
6. Да нямат изискуеми задължения към Държавен фонд “Земеделие”;
7. Да не са в открито производство по несъстоятелност или не са обявени
в несъстоятелност;
8. Да не са в производство по ликвидация;
9. Да нямат изискуеми публични задължения към държавата.

В приложение 5 към чл.26, ал.1 от Наредба №29/2008 г. са посочени необходимите документи, които кандидатът следва да приложи към заявлението за подпомагане.

В приложение 7а и приложение 8 към чл.35, ал.1 от Наредба №29/2008 г. са посочени необходимите документи, които бенефициента следва да представи при подаване на заявка за междинно и окончателно плащане.

При извършената допълнителна проверка по преписката е установено,следното:

Към момента на подаване на заявленията за подпомагане и плащания бенефициента XXXXXX е бил със седалище XXXXXX, което и до момента не е променено, не е бил в производство по несъстоятелност, не е бил обявен в несъстоятелност и не е бил в производство по ликвидация. Няма данни да е имал изискуеми публични задължения, а представените пред ДФЗ удостоверения от XXXXXX и от XXXXXX са издадени от ТД на НАП – XXXXXX. Бенефициентът XXXXXX не е бил регистриран като земеделски производител към датата на подаване на заявлението за кандидатстване, както и няма данни да е бил финансиран по други програми и мерки за същата инвестиция. Бенефициентът не е имал регистрация като земеделски производител. От приложените счетоводни баланси и справка от Търговския регистър се установи, че към момента на подаване на заявлението за кандидатстване и към момента на подаване на заявленията за междинно и окончателно плащане бенефициента е бил малко предприятие, съгласно критериите в чл.3, ал.2 от Закона за малките и средни предприятия.

С оглед установеното при извършената допълнителна проверка, считам че бенефициента XXXXXX е отговарял на условията за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 312 и няма данни да е представил неверни сведения пред ДФЗ, както при подаване на заявлението за кандидатстване, така и при подаване на заявките за плащане.

Считам, че не са установени данни и за престъпление по чл.254б, ал.1 от НК. За да е осъществен от обективна страна състава на чл.254б, ал.1 от НК е необходимо да са получени финансовите средства от фондове на ЕС и да са използвани за други цели, различни от тези за които е сключен договора за финансовата помощ. В конкретния случай инвестицията, за която бенефициента е сключил договора за безвъзмездната финансова помощ по мярка 312, е била осъществена изцяло с негови лични средства. Междинното плащане е извършено след приключване на първия етап от строителството, а окончателното плащане е извършено след като къщата за гости е била построена, т.е. плащанията на финансовата помощ са извършени като възстановяване на уговорената с договора част от разходите по вече извършена инвестиция.

Предвид изложеното, считам, че няма данни да е осъществен от обективна страна състава на чл.248а, ал.5 вр. с ал.3 от НК, както и този на чл.2546, ал.1 от НК, поради което не следва да се образува досъдебно производство.

Предвид изложеното и на основание чл.24, ал.1, т.1 и чл.199 от НПК

ПОСТАНОВИХ:

ОТКАЗВАМ да образувам досъдебно производство по преписка
XXXXXX по описа на Окръжна прокуратура XXXXXX .

Какво пък толкова – 2026 г.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3441

Годината е 2026. Текат дискусии по избора на нов главен прокурор. Единственото предложение е Делян Пеевски.

За малка част от обществото темата е важна – правомощията на главния прокурор и структурата на са непроменени от 91г насам, а злоупотребите на предишните главни прокурори са известни на тази малка част от обществото.

Организират се протести. Протестът около ВСС е малък, като в по-слънчевите сутрини се събират около 500-600 души, в т.ч. Йоло Денев. Разбира се, има организиран контрапротест, на който са докарани нищо неподозиращи хора за по 50 лева.

Националните медии отразяват протестите някъде назад в новините – „два протеста днес в София – един за и един против новия главен прокурор“. Няколко онлайн медии все пак отбелязват, че единият протест е с неясна организация и съмнителни участници. По-близките до Пеевски медии правят захаросан очерк на неговата биография и опита му в съдебната система.

Появяват се няколко дълбокомислени статии за системните проблеми с препратки към падането на комунизма и грешките, които са допуснати още тогава. Разбира се, провалът на „лидерите на дясното“ е незаменима част от аргументацията.

„Дясното“ поне от известно време е обединено, но все не успява да достигне до масовия избирател и остава със 7-8% на парламентарни избори, което му дава възможността да е заглушен от фоновия шум дразнител.

Във Фейсбук дебатът се ограничава до това дали е трябвало протестът е да сутринта или вечерта; дали трябвало да е граждански или организиран от партии; дали пеенето на революционни песни е проява на лош вкус; защо едикойси не е бил или е бил на протеста. Заражда се възмущение защо толкова се акцентира върху външния вид на Пеевски и това ли е най-големият проблем? „Така не се прави“, „аз откога ви казах“, „няма лидерство“ и „пропиляхме шансовете“ са сред най-често използваните коментари.

Участници и наблюдатели се разделят по осите дали протестът е партиен или граждански, дали някой не го е яхнал, защо никой не поведе гражданите и дали не трябва „най-накрая да се спре в тия мирни протести и да им покажем, че това не се трае“.

Разследващи журналисти откриват поредната схема на властта, при която Пеевски е печелил обществени поръчки, но това някак си остава маловажно.

Отстрани, фенклубът на управляващите и други придали си важност коментатори с перспектива за някое постче, омаловажават и иронизират всеки дребен детайл от протеста и неговите участници, като в същото време с достатъчно медийно покритие обясняват как той Пеевски може и да не е добър главен прокурор, но всъщност виновни за това не са управляващите.

Някой пише меланхолична статия за това колко зле ще са нещата след още седем години.

Няколко групи интелектуалци в рамките на месец и половина публикуват манифест, харта и призив за нов обществен договор. Други групи интелектуалци не са точно съгласни, че точка три е толкова важна. Новият обществен договор така и не се материализира.

Филчев, Цацаров и Гешев дават по две-три дълги интервюта в национален ефир, в които обясняват за професионалните и етичните качества на Пеевски. В две трети от интервютата атакуват опозицията.

Няколко дни след гласуването във ВСС президентът Борисов подписва указа за назначаване на Пеевски и заявява пред медиите „ами те прокурорите си го избраха, явно има качества. А Христо Иванов като е толкова против, да не я беше предлагал тая реформа“.

На мнозинството от хората им е омръзнала отдавна тая тема, Пеевски е достатъчно де-демонизиран за толкова години. Много от тези, на които някога им е пукало, или са си тръгнали, или вече не следят темата. Държавата криволичи в развитието си, икономическият растеж е скромен, но достатъчен, за да няма обществени сътресения. Системните проблеми се задълбочават, но някой друг ще ги мисли.

Обществените поръчки си текат към „наши хора“, посредствеността във властта е константа, ежемесечните скандали в следствие на микс от корупция и некадърност са нормална част от пейзажа. Пеевски е уредил да усвои поръчки покрай АЕЦ Белене и Южен Поток, които някак все още не са истински започнати, но „стратегически важни“ и поглъщат по някой консултантски милион.

В задната част на протеста няколко души обсъждат усещането, че се въртим в кръг. Че правим същите когнитивни грешки, че падаме в същите капани. Че не сме успели да изградим нужния социален капитал, че не сме се научили да работим заедно за общи цели, че не сме разбрали, че въртенето ни в кръга ще продължи да бъде незначително за историята.

После прокапва дъжд и хората се разотиват. Навън е студено, а градският транспорт е все по-нарядко. Тихо е. Но и някак спокойно. Какво пък толкова, че Пеевски ще е главен прокурор.

(Още) седем години слепота

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/7-blind-years.html

неделя 17 ноември 2019


Досега за ГешеФТа знаем със сигурност три неща:

– Милиционер по образование и светоусещане, който не е привърженик на разделението на властите;

– Успя чинно да устои на безпрецедентен граждански натиск и тоновете недвузначни доказателства, за да покрие всичката помия около БоЕко, Шиши и милиардите, дето дарителската кампания “Българската преклонена главица” връчи щедро по делото за КТБ;

– Устоя и на друг “безпрецедентен политически натиск” от партия, която не е представена парламентарно. Всъщност, натискът съвсем не беше политически, а в основата му стояха независими неправителствени и професионални организации и шепата останали на територията свободомислещи граждани с критични позиции. Устоя, с единствената цел да се тропне в сталинското кресло на Цацронко с възможно най-самодоволната физиономия и най-неприкритите заплахи срещу всички, които не “мислят” в унисон с УКВ-вълните на промития му мозък.

По всичко личи, че мандатът на новия главен прокурор ще започне обещаващо, въпреки популисткия опит на президента на Републиката да даде още един шанс на членовете на Висшия съдебен съвет да покажат поне малко морал и да си спомнят каква е причината да се полагат разни клетви и да се ценят високо етичните качества на магистратите. Глас в пустиня. Имаме си нов главен прокурор и толкова.

Без да имам каквито и да било претенции да съм сведущ в юридическата наука, мога да претендирам, че ми е останал достатъчно здрав разум, за да недоумявам как така човек, който не спазва елементарни правила на правото може да се окаже не само най-достойният, но и единствен кандидат за главен прокурор на суверенна държава. Освен горепосочените медийни заявления против изрично застъпения в Конституцията принцип за разделението на властите и старателното замазване на следите по делото на КТБ, ГешеФТ доказа още (поне) няколко пъти, че най-високият пост, който би заемал, ако законите се спазваха стриктно, би бил шериф на Хамптън, окръг Калхун, щата Арканзас. И то най-малко преди век и половина, в доброто старо време, така умело възпято от Джон Форд, Серджо Леоне и Хауърд Хоукс.

Кой друг, освен самозабравил се дерибей от затънтена дълбока провинция ще държи кметицата на софийския район „Младост“, имащ население почти колкото столицата на Арканзас Литъл рок, окована на улицата за назидание на всички непослушни? Възможно ли е даже и да допуснем, че заместник главен прокурор с (тогава все още пазени в дълбока тайна) апетити за върховната длъжност в държава от ЕС може да си позволи да плямпа като квартална клюкарка пред услужливите медии, мятайки абсолютно недоказани и нямащи отношение по казуса обвинения за нощния живот на Иванчева?

Или пък в прав текст да предупреждава малкото дръзнали да задават неудобни въпроси и да правят „неправилни“ умозаключения, че не е добре за тях да постъпват така? Тоест, щедро да обещава, че и до 160-о място по свобода на словото да стигнем, важното е всички да са наясно, че главният прокурор, макар и бъдещ, е недосегаем и ще коли и беси както си пожелае през следващите седем години.

Който си кротува и чака с трепет мафиотското менте на Темида да не стовари меча си отгоре му, добре. Виж, за неудобните медии, гражданите, които задават прекалено много въпроси, искащите реално правосъдие и еднакъв аршин, ГешеФТа вече ясно показа, че е приготвил своята задружна агитка от футболни ултраси, обитатели на гетата и други бухалки с разнообразно криминално минало. За тях той е радост, за тях той е самият символ на законността на територията. А, ние, будалите, които си въобразяваме, че без лустрация и промени в Конституцията ще се промени каквото и да било, си имаме вятърна мелница, която да нападаме храбро още седем години, нали така?

 

Стоян Николов – Торлака

ГешеФТизация по сталински модел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheftizacia.html

неделя 27 октомври 2019


Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…

Искаме достъп до СРС-та по делото за “Недосегаемите” Биволъ отговаря на Прокуратурата за Гешев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3.html

четвъртък 24 октомври 2019


В свое прессъобщение от днес 24.10. публикувано на сайта на Прокуратурата, от институцията заявяват във връзка с публикация в Биволъ на 23.10. със заглавие “ЗАПИСИ: КОЛАБОРИРАЛ ЛИ Е ИВАН ГЕШЕВ С ОПГ ПО “НЕДОСЕГАЕМИТЕ”?, че по наличните ВДС от експлоатирани СРС “в самите разговори между подсъдимите не са обсъждани магистрати и служители от съдебната система”. На базата на това твърдение, се прави извод в края на изявлението: “В тази връзка изложените факти в статия, публикувана в сайт „Биволъ“ на 22.10.2019г. късно вечерта, не отговарят на истината.”

Биволъ счита, че изводът на Прокуратурата е повече от необективен, прибързан и неаргументиран. Той не се основава на никакви конкретни доказателства и не коментира разследването ни по случая “Недосегаемите” по същество. Подобно изявление е пристрастно и поради факта, че е направено от институция, чийто заместник-началник е обект на журналистическото разследване. Изявлението има една положителна страна, а тя е че се обяснява подробно движението на делата, които визираме в публикацията си. Потвърждава се, че по делата “Недосегаемите” има нарушения и доста несвършена добре работа, за да бъдат протестирани и в крайна сметка върнати за доразследване. Тази информация е от особено значение за съдържанието на публикацията в Биволъ, засягаща работата на прокурор Иван Гешев като наблюдаващ прокурор по придобилите публична известност случаи за източване на държавния бюджет в колосални размери! 

В статията ние цитираме свое предварително официално питане до Специализирания съд и последвалия отказ да получим каквато и да било конкретна информация или достъп до визираните ВДС от СРС, които са били присъединени по делото. Липсата на подобна информация и нейното неоповестяване пред медиите и обществеността, както и отказът да бъде предоставен достъп, въпреки надделяващия обществен интерес, не могат да се оправдаят с никакви “административни” причини, защото г-н Гешев е единствен кандидат за изключително важния пост Главен Прокурор на Република България. Действителното опровергаване на информацията, че има данни от СРС за конкетни суми, с които той и /или/ негови колеги да бъдат облагодетелствани, може да стане единствено след като въпросните ВДС бъдат предоставени, както ние предварително бяхме поискали. Апелираме това да бъде направено, ако действително тази информация не отговаря на истината, както заявява прокуратурата. Ако все пак тези материали продължават да се прикриват, то това би означавало единствено, че в тях се съдържат истини, които са най-малкото нелицеприятни за самата институция и съзнателно се прикриват от погледа на обществеността и останалите власти в държавата. Тогава въпросителните, които сме задали ние – остават да висят и се потвърждават с пълна сила! Апелираме и други институции и лица ангажирани с казуса да предоставят търсената информация, ако разполагат с нея, изпълнявайки своя морален и граждански дълг!

Категорично не сме съгласни, че в публикацията на Биволъ фактите “не отговарят на истината”, защото:

  • Не са разгледани и коментирани споменатите факти и обстоятелства за скандалните сделки между Прокурор Гешев с обвиняемите лица и начина, по който те са били сключени.
  • Какво е компетентното мнение на прокуратурата за изнесените доказателства /звукови записи/ в публикацията за водените “пазарлъци” на Гешев с обвиняемите лица, маскирани като “разпити”? Ще бъде ли извършена проверка на тези факти и кога? 
  • Не е била извършена компетентна проверка на изложените пред прокуратурата основания да се счита, че прокурорите по делото “Недосегаемите 1” Гешев и Кръстева са извършили закононарушение в качеството си на наблюдаващи прокурори и не са защитили интересите на държаватa и обществото в работата си по доказване и обвинения за извършените престъпления от ОПГ. 
  • Няма никакъв коментар и становище от страна прокуратурата, дали институцията счита за адекватни и справедливи исканите и получени от обвиняемите лица присъди за кражба на данъчни средства в особено големи размери, а именно 145 754 820 лв. установени в хода на досъдебното производство. Това също ли е факт от публикацията, който не отговаря на истината?
  • Прокуратурата не коментира, че финансовите щети  за бюджета, според събраните доказателства и при съвместна работа с разследващото звено на НАП и ВКП се определя на над …..5 000 000 000 лева!
  • ЗАЩО сумата по  нанесените щети от ОПГ не е нанесена  в обвиненията, за да бъде възможно да бъде  сключено споразумение от наблюдаващия прокурор Иван Гешев с групата? При  изписване в обвинението на щетите съдът не би одобрил споразумение без да са възстановени вредите.
  • ЗАЩО в протокола за споразуменията  Иван Гешев е изписал, че не са  причинени вреди? Ако това беше направено от наблюдаващия прокурор, съдът не би одобрил споразумение, без възстановяване на вредите!
  • Верно ли е, че до ден днешен вредите не са възстановени!? 
  • Отговаря ли на истината изнесеното в публикацията на Биволъ, че насреща имаме една организирана престъпна група която извършва колосални данъчни престъпления, но според прокурор Иван Гешев няма вреди! 
  • Счита ли прокуратурата за нормално прекратяване на делото при подобна “обвинителна” теза, като чрез споразумението и прекратяването на делото се заличават следите и така се прикрива  огромната кражба от бюджета на Република България, ощетяваща всички сфери на обществения ни живот и всеки един гражданин на страната в частност?
  • Обществеността очаква адекватен отговор от прокуратурата по въпросите ЗАЩО прокурор Гешев е отказал да поддържа обвинението срещу обединени в ОПГ лица, които умишлено и съзнателно са ощетили държавния бюджет със стотици милиони лева, а наказателното производство срещу тях е осуетено и прекратено? ЗАЩО вследствие действията на прокурорите, на лидера на ОПГ е дадена присъда от едва 2 години, която се е кумулирала със срока на задържането му под стража и домашен арест, след което той е бил освободен. На 4-ма участници в бандата са дадени само условни присъди, а един от членовете е бил директно оневинен от Гешев, вседствие “пазарлъци” с престъпниците. 
  • Истина ли е, че по делото “Недосегаемите” водено от Иван Гешев, престъпната група реално не е понесла никакви санкции да възстанови нанесените на държавния бюджет щети? 
  • Верно ли е, че “Недосегаемите 1 и 2” са свързани с общи лица и фирми, които са използвани и от двете престъпни групи?
  • Има ли сведения в прокуратурата за опити да бъдат подкупени и корумпирани магистрати, за да бъдат прикрити и осуетени обвинения по досъдебните производства срещу тези мафиотски структури? Извършени ли са вътрешни проверки и разследвания по тези сигнали? Биволъ разполага с доказателства, че прокуратурата е била уведомявана за подобни опити.
  • Защо делата поети от Иван Гешев по тези изключително скандални случаи на ОПГ са опорочени така, че събраната доказателствена част е пропаднала буквално като купчина произволно събрана хартия и събраните с огромен труд от предходния състав около 150 чувала оригинална счетоводна документация са наречени от Иван Гешев “вторични суровини”? 

Биволъ отправя тези въпроси към Прокуратурата на Република България и към ВСС от името на цялата аудитория, като очаква освен достъп до цитираните ВДС на СРС, но и конкретни отговори по същество с ясни и точни аргументи, а не кризисни комюникета за голословно опровержение на публикация, която осветява пригодността, надеждността и независимостта на единствения  кандидат за Главен прокурор. С подобни необосновани и дори тенденциозни изявления Прокуратурата не демонстрира образ на независима и обективна съдебна институция, призвана с висшата мисия да следи и защитава спазването на законността и интересите на българските държава и общество! 

Международен институт за пресата (International Press Institute, IPI): Биволъ е жертва на тормоз дирижиран от правителството

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ipi-bivol.html

вторник 8 октомври 2019


Критичен материал за корупция предизвиква вълна от разследвания и одити

от Джейми Уайсман, сътрудник на IPI

2 октомври 2019 г.

През последните месеци eдин от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити и според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения в корупция в управляващата партия в страната.

През март 2019 г. сайтът разкрива огромен скандал с недвижими имоти, включващ висши служители от управленския екип на премиера Бойко Борисов, довел до поредица оставки на високо ниво и вълна от гняв срещу правителството. След това, според основателят на Биволъ Асен Йорданов, сайтът и неговите журналисти са били подложени на „мафиотска“ кампания за натиск от официалните власти, твърдо решени да заглушат сайта, включително чрез неоправдани разследвания, клеветнически статии и полицейски разпити.

Атаката срещу Биволъ е пример за сериозните предизвикателства пред разследващите журналисти, в България, въпреки членството на страната в ЕС. „През последните месеци Биволъ, аз, моите колеги и семейството ми бяха подложени на постоянна атака“, заяви наскоро Йорданов в интервю за IPI.

„Причината за беззаконието, което се упражнява срещу нас е изцяло работата на Бивол и разследванията, които провеждаме за изобличаване на престъпления, корупция и злоупотреба с власт от страна на управляващите партии.“ През юни Йорданов и главният редактор на Биволъ, Атанас Чобанов, станаха мишени на клеветническа кампания от страна на проправителствените вестници. Скоро след това властите започнаха криминално разследване на техните имоти. През август главният прокурор издаде европейска заповед за разследване срещу Чобанов. Оттогава насам Националната агенция по приходите (НАП) разпореди нови проверки на доходите както на Йорданов, така и на съпругата му. Същите одити, приключили преди шест месеца, не откриват нередности.

„Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това, сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск,“ отбеляза той и добави, че съпругата му страда от депресия заради тези атаки.

„В момента обмислям политическата емиграция със семейството си, защото в България вече е невъзможно да живеем и оцеляваме по нормален начин.“

Директорът на IPI по застъпничеството Рави Р. Прасад определи тормоза над Биволъ като „изключително тревожен“: „Тези безмилостни атаки срещу Биволъ и неговите журналисти се извършват с една единствена цел – да се оказва натиск и да се сплаши и заглуши една успешна разследваща медия,“ каза Прасад. „Българските власти трябва незабавно да сложат край на тази координирана репресивна кампания и да си припомнят задълженията си да уважават журналистическа професия като цяло.“

Нападки с цел отмъщение

През март 2019 г. Биволъ помага за оповестяването на сензационната новина за скандала „Апартаментгейт“, който разкри как високопоставени лица от управляващата партия ГЕРБ са се сдобили с луксозни апартаменти в столицата София на цени по-ниски от пазарните. Скоро след избухването на скандала, редица висши служители подават оставка, включително Цветан Цветанов, заместник-лидер на управляващата партия и втори по сила човек в България. Репортажите карат главния прокурор на България Сотир Цацаров да започне разследване, но по-късно силно смущаващо разкритие на Биволъ замесва самия Цацаров в същата схема. Скоро след това Йорданов и колегите му от Биволъ, се превръщат в мишени на клеветническа кампания от страна на вестници, които са собственост на лица свързани с правителството.

На 2 юни 2019 г. вестник „Труд“, проправителствено издание, собственост на медийния магнат със спорна репутация Делян Пеевски, публикува анонимна статия, в която обвинява Йорданов и Чобанов, че самите те са купували недвижими имоти на цени под пазарните.

Дни по-късно полицията съобщава на двамата журналисти от Биволъ, че започва разследване на тези имоти. Разследването е разпоредено от орган ръководен от Цацаров. Доказателствата дали повод за това разследване са сигнали до полицията от антикорупционна неправителствена организация наречена БОЕЦ, която обвинява двамата журналисти в измама с недвижими имоти. По-късно организацията отрече да е подавала подобен сигнал и подаде насрещна жалба за кражба на самоличност.

След обвиненията Йорданов публикува и документи за недвижимите имоти, които категорично опровергават сигнала. Вместо да приключат делото, властите продължават разследването в продължение на шест месеца, като то ескалира в поредица от призовки и разпити от полицията.

Заповед за разследване

През август 2019 г. главният прокурор издава европейска заповед за разследване в опит да върне Чобанов в България от Франция, където пребивава, и да го разпитва като свидетел по случай с хакерска атака.

Полицията твърди, че иска да говори с Чобанов като част от разследване на мащабна кибератака в България през юни. Според репортажи, хакерът е изпратил няколко гигабайта откраднати данни до български новинарски медии, включително Биволъ.

Полицията заявява, че докато претърсвали компютърните устройства на хакера следователите открили, че някои файлове са били изпратени на Биволъ две седмици пред да бъдат предоставени на другите информационни агенции. Твърди се, че комуникация между хакера и Чобанов е била открита и в приложението за съобщения Телеграм.

Чобанов отрече да е имал каквато и да е информация за хакерската атака или да е разговарял с предполагаемите хакери. Казва, че има желание да се яви пред френската полиция за да бъде разследван, но че няма да се върне в София. Въпреки това, той и Йорданов се опасяват, че европейската заповед може да е метод на властите за получаване на достъп до сървърите на Биволъ, които се намират във Франция.

Биволъ е един на водещите разследващи новинарски сайтове в България, чиято работа наскоро включваше и мащабно трансгранично разследване на злоупотребата с еврофондове в Румъния и България. Този проект беше подкрепен с безвъзмездна помощ на IPI чрез фонда IJ4EU.

Превод от английски: Биволъ

Защо е важен главният прокурор

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3413

Предстои избор на нов главен прокурор. Със седемгодишен мандат. А прокуратурата е йерархична структура – главният прокурор може да контролира всичко в системата, всички са му подчинени. Този избор на пръв поглед не е толкова важен – да си се избират в съдебната система, да си гонят престъпниците. А и „хората правосъдие не ядат“.

Прокуратурата наистина има за цел да обвинява престъпници (хора, които са нарушили някой член на Наказателния кодекс, при който престъплението се счита от общ характер). Само че в Наказателния кодекс няма само телесни повреди, убийства и (кибер)тероризъм. Има и престъпления по служба, безстопанственост, попълване на документи с невярно съдържание и други престъпления, в които може да бъде обвинен един премиер, вицепремиер, министър, зам.министър, председател на агенция или комисия или кмет. И обвиненията се повдигат именно от прокуратурата, когато тя реши. А за определени обвинения, например на гореспоменатите длъжности, когато главният прокурор реши.

Появяват се тук-там странни защитници на Гешев (и Цацаров), според които прокуратурата си работи чу-дес-но, щото, видите ли, били арестували разни съмнителни бизнесмени (наречени малко пресилено „олигарси“). Това, че прокуратурата от време на време обвинява някой престъпник и даже накрая той влиза в затвора, е супер. Все пак – това ѝ е работата.

Причината обаче да се слагат хора като Гешев и Цацаров на тия постове е не това кого са обвинили успешно, а четири други неща:

  • кого НЕ са обвинили – когато знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек в прокуратурата“, корупцията си тече най-добре
  • кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда – за да може после някой да каже „ние ги хващаме, те ги пускат“, прехвърляйки топката на съда
  • кого са обвинили без доказателства, само за да го държат в страх. Например министрите на Реформаторския блок получиха обвинения, които после се разпаднаха
  • за кого главният прокурор има „папки“, които чакат да бъдат отворени – когато си министър и ти покажат папката в прокуратурата, ще правиш точно това, което ти кажат, ако не искаш тя да бъде превърната в обвинение

Та, да оставим Минюстайковци, Баневи и подобни. Не за тях става дума тук.

Става дума за корупцията по високите етажи, която остава ненаказана. Но още повече става дума за всеки, който се опита да счупи някоя съществуваща схема, и срещу който може да бъде повдигнато обвинение и да бъде разнасян по медиите и из съдилищата.

На Христо Иванов беше проверяван за обществена поръчка за поддръжка на климатици. До обвинение не се стигна, защото щеше да е прекалено абсурдно. Даниел Митов и Христо Ангеличин бяха обвинени, за неизгодни самолетни билети за нуждите на министерството и за неизгодна сделка с телефонни централи. Обвиненията се разпаднаха в съда, разбира се.

В горните примери трябва да отбележим, че това са поръчки на сравнително ниски стойности, които министрите разписват, защото хората под тях са им ги дали за подпис. Един министър трябва да подпише тонове документи и носи отговорност за тях. Съответно е лесна мишена за саботаж или при неволна грешка.

С тези механизми на всеки бъдещ министър му е ясно, че във всеки един момент могат да му спретнат проверка и дори обвинение. Без значение дали е нарушил закона. Всичките четири неща от списъка по-горе изкривяват властта и я правят зависима от прокуратурата. Естествено, че прокуратурата трябва да може да повдига обвинения, въпросът е, че в момента се използва и за други цели.

Не съм специалист по съдебна реформа, но знам, че в западна Европа има доста по-различен модел на държавното обвинение. Нашият е съветски. Там целта е била ясна – противниците на властта са врагове на народа. Сега целта, уж, е различна.

Та, изборът на главен прокурор може да изглежда маловажен. Привидният консенсус около кандидатурата на Гешев може да звучи успокоително. Но всъщност един човек, който в телевизионни интервюта обвинява политическата опозиция в тероризъм, ще получи седемгодишен мандат с безконтролна власт да обвинява или не обвинява „когото трябва“. Тази власт е прекалено голяма и затова този избор е толкова важен. Не просто за съдебната система, а за демократичното развитие на страната.

Нувел Обсерватьор: Атанас Чобанов – журналистът, който разтърсва властта в България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/nouvelobs-tchobanov.html

вторник 17 септември 2019


С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.

Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

Кибертероризъм

В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.

Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…

Тайна на източниците

Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.

Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.

Апартаментгейт

Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.

Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…

Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.

Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие
Превод от френски: Марияна Широва-Симандре

(Линковете в текста са от редакцията)

Ваклин построил сградата, в която жената до Гешев взела евтин апартамент

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/vaklin-geshev-hancheva.html

сряда 7 август 2019


Пръскачки на павета

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

сряда 7 август 2019