Tag Archives: Прокуратура

Какво пък толкова – 2026 г.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3441

Годината е 2026. Текат дискусии по избора на нов главен прокурор. Единственото предложение е Делян Пеевски.

За малка част от обществото темата е важна – правомощията на главния прокурор и структурата на са непроменени от 91г насам, а злоупотребите на предишните главни прокурори са известни на тази малка част от обществото.

Организират се протести. Протестът около ВСС е малък, като в по-слънчевите сутрини се събират около 500-600 души, в т.ч. Йоло Денев. Разбира се, има организиран контрапротест, на който са докарани нищо неподозиращи хора за по 50 лева.

Националните медии отразяват протестите някъде назад в новините – „два протеста днес в София – един за и един против новия главен прокурор“. Няколко онлайн медии все пак отбелязват, че единият протест е с неясна организация и съмнителни участници. По-близките до Пеевски медии правят захаросан очерк на неговата биография и опита му в съдебната система.

Появяват се няколко дълбокомислени статии за системните проблеми с препратки към падането на комунизма и грешките, които са допуснати още тогава. Разбира се, провалът на „лидерите на дясното“ е незаменима част от аргументацията.

„Дясното“ поне от известно време е обединено, но все не успява да достигне до масовия избирател и остава със 7-8% на парламентарни избори, което му дава възможността да е заглушен от фоновия шум дразнител.

Във Фейсбук дебатът се ограничава до това дали е трябвало протестът е да сутринта или вечерта; дали трябвало да е граждански или организиран от партии; дали пеенето на революционни песни е проява на лош вкус; защо едикойси не е бил или е бил на протеста. Заражда се възмущение защо толкова се акцентира върху външния вид на Пеевски и това ли е най-големият проблем? „Така не се прави“, „аз откога ви казах“, „няма лидерство“ и „пропиляхме шансовете“ са сред най-често използваните коментари.

Участници и наблюдатели се разделят по осите дали протестът е партиен или граждански, дали някой не го е яхнал, защо никой не поведе гражданите и дали не трябва „най-накрая да се спре в тия мирни протести и да им покажем, че това не се трае“.

Разследващи журналисти откриват поредната схема на властта, при която Пеевски е печелил обществени поръчки, но това някак си остава маловажно.

Отстрани, фенклубът на управляващите и други придали си важност коментатори с перспектива за някое постче, омаловажават и иронизират всеки дребен детайл от протеста и неговите участници, като в същото време с достатъчно медийно покритие обясняват как той Пеевски може и да не е добър главен прокурор, но всъщност виновни за това не са управляващите.

Някой пише меланхолична статия за това колко зле ще са нещата след още седем години.

Няколко групи интелектуалци в рамките на месец и половина публикуват манифест, харта и призив за нов обществен договор. Други групи интелектуалци не са точно съгласни, че точка три е толкова важна. Новият обществен договор така и не се материализира.

Филчев, Цацаров и Гешев дават по две-три дълги интервюта в национален ефир, в които обясняват за професионалните и етичните качества на Пеевски. В две трети от интервютата атакуват опозицията.

Няколко дни след гласуването във ВСС президентът Борисов подписва указа за назначаване на Пеевски и заявява пред медиите „ами те прокурорите си го избраха, явно има качества. А Христо Иванов като е толкова против, да не я беше предлагал тая реформа“.

На мнозинството от хората им е омръзнала отдавна тая тема, Пеевски е достатъчно де-демонизиран за толкова години. Много от тези, на които някога им е пукало, или са си тръгнали, или вече не следят темата. Държавата криволичи в развитието си, икономическият растеж е скромен, но достатъчен, за да няма обществени сътресения. Системните проблеми се задълбочават, но някой друг ще ги мисли.

Обществените поръчки си текат към „наши хора“, посредствеността във властта е константа, ежемесечните скандали в следствие на микс от корупция и некадърност са нормална част от пейзажа. Пеевски е уредил да усвои поръчки покрай АЕЦ Белене и Южен Поток, които някак все още не са истински започнати, но „стратегически важни“ и поглъщат по някой консултантски милион.

В задната част на протеста няколко души обсъждат усещането, че се въртим в кръг. Че правим същите когнитивни грешки, че падаме в същите капани. Че не сме успели да изградим нужния социален капитал, че не сме се научили да работим заедно за общи цели, че не сме разбрали, че въртенето ни в кръга ще продължи да бъде незначително за историята.

После прокапва дъжд и хората се разотиват. Навън е студено, а градският транспорт е все по-нарядко. Тихо е. Но и някак спокойно. Какво пък толкова, че Пеевски ще е главен прокурор.

(Още) седем години слепота

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/7-blind-years.html

неделя 17 ноември 2019


Досега за ГешеФТа знаем със сигурност три неща:

– Милиционер по образование и светоусещане, който не е привърженик на разделението на властите;

– Успя чинно да устои на безпрецедентен граждански натиск и тоновете недвузначни доказателства, за да покрие всичката помия около БоЕко, Шиши и милиардите, дето дарителската кампания “Българската преклонена главица” връчи щедро по делото за КТБ;

– Устоя и на друг “безпрецедентен политически натиск” от партия, която не е представена парламентарно. Всъщност, натискът съвсем не беше политически, а в основата му стояха независими неправителствени и професионални организации и шепата останали на територията свободомислещи граждани с критични позиции. Устоя, с единствената цел да се тропне в сталинското кресло на Цацронко с възможно най-самодоволната физиономия и най-неприкритите заплахи срещу всички, които не “мислят” в унисон с УКВ-вълните на промития му мозък.

По всичко личи, че мандатът на новия главен прокурор ще започне обещаващо, въпреки популисткия опит на президента на Републиката да даде още един шанс на членовете на Висшия съдебен съвет да покажат поне малко морал и да си спомнят каква е причината да се полагат разни клетви и да се ценят високо етичните качества на магистратите. Глас в пустиня. Имаме си нов главен прокурор и толкова.

Без да имам каквито и да било претенции да съм сведущ в юридическата наука, мога да претендирам, че ми е останал достатъчно здрав разум, за да недоумявам как така човек, който не спазва елементарни правила на правото може да се окаже не само най-достойният, но и единствен кандидат за главен прокурор на суверенна държава. Освен горепосочените медийни заявления против изрично застъпения в Конституцията принцип за разделението на властите и старателното замазване на следите по делото на КТБ, ГешеФТ доказа още (поне) няколко пъти, че най-високият пост, който би заемал, ако законите се спазваха стриктно, би бил шериф на Хамптън, окръг Калхун, щата Арканзас. И то най-малко преди век и половина, в доброто старо време, така умело възпято от Джон Форд, Серджо Леоне и Хауърд Хоукс.

Кой друг, освен самозабравил се дерибей от затънтена дълбока провинция ще държи кметицата на софийския район „Младост“, имащ население почти колкото столицата на Арканзас Литъл рок, окована на улицата за назидание на всички непослушни? Възможно ли е даже и да допуснем, че заместник главен прокурор с (тогава все още пазени в дълбока тайна) апетити за върховната длъжност в държава от ЕС може да си позволи да плямпа като квартална клюкарка пред услужливите медии, мятайки абсолютно недоказани и нямащи отношение по казуса обвинения за нощния живот на Иванчева?

Или пък в прав текст да предупреждава малкото дръзнали да задават неудобни въпроси и да правят „неправилни“ умозаключения, че не е добре за тях да постъпват така? Тоест, щедро да обещава, че и до 160-о място по свобода на словото да стигнем, важното е всички да са наясно, че главният прокурор, макар и бъдещ, е недосегаем и ще коли и беси както си пожелае през следващите седем години.

Който си кротува и чака с трепет мафиотското менте на Темида да не стовари меча си отгоре му, добре. Виж, за неудобните медии, гражданите, които задават прекалено много въпроси, искащите реално правосъдие и еднакъв аршин, ГешеФТа вече ясно показа, че е приготвил своята задружна агитка от футболни ултраси, обитатели на гетата и други бухалки с разнообразно криминално минало. За тях той е радост, за тях той е самият символ на законността на територията. А, ние, будалите, които си въобразяваме, че без лустрация и промени в Конституцията ще се промени каквото и да било, си имаме вятърна мелница, която да нападаме храбро още седем години, нали така?

 

Стоян Николов – Торлака

ГешеФТизация по сталински модел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheftizacia.html

неделя 27 октомври 2019


Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…

Искаме достъп до СРС-та по делото за “Недосегаемите” Биволъ отговаря на Прокуратурата за Гешев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3.html

четвъртък 24 октомври 2019


В свое прессъобщение от днес 24.10. публикувано на сайта на Прокуратурата, от институцията заявяват във връзка с публикация в Биволъ на 23.10. със заглавие “ЗАПИСИ: КОЛАБОРИРАЛ ЛИ Е ИВАН ГЕШЕВ С ОПГ ПО “НЕДОСЕГАЕМИТЕ”?, че по наличните ВДС от експлоатирани СРС “в самите разговори между подсъдимите не са обсъждани магистрати и служители от съдебната система”. На базата на това твърдение, се прави извод в края на изявлението: “В тази връзка изложените факти в статия, публикувана в сайт „Биволъ“ на 22.10.2019г. късно вечерта, не отговарят на истината.”

Биволъ счита, че изводът на Прокуратурата е повече от необективен, прибързан и неаргументиран. Той не се основава на никакви конкретни доказателства и не коментира разследването ни по случая “Недосегаемите” по същество. Подобно изявление е пристрастно и поради факта, че е направено от институция, чийто заместник-началник е обект на журналистическото разследване. Изявлението има една положителна страна, а тя е че се обяснява подробно движението на делата, които визираме в публикацията си. Потвърждава се, че по делата “Недосегаемите” има нарушения и доста несвършена добре работа, за да бъдат протестирани и в крайна сметка върнати за доразследване. Тази информация е от особено значение за съдържанието на публикацията в Биволъ, засягаща работата на прокурор Иван Гешев като наблюдаващ прокурор по придобилите публична известност случаи за източване на държавния бюджет в колосални размери! 

В статията ние цитираме свое предварително официално питане до Специализирания съд и последвалия отказ да получим каквато и да било конкретна информация или достъп до визираните ВДС от СРС, които са били присъединени по делото. Липсата на подобна информация и нейното неоповестяване пред медиите и обществеността, както и отказът да бъде предоставен достъп, въпреки надделяващия обществен интерес, не могат да се оправдаят с никакви “административни” причини, защото г-н Гешев е единствен кандидат за изключително важния пост Главен Прокурор на Република България. Действителното опровергаване на информацията, че има данни от СРС за конкетни суми, с които той и /или/ негови колеги да бъдат облагодетелствани, може да стане единствено след като въпросните ВДС бъдат предоставени, както ние предварително бяхме поискали. Апелираме това да бъде направено, ако действително тази информация не отговаря на истината, както заявява прокуратурата. Ако все пак тези материали продължават да се прикриват, то това би означавало единствено, че в тях се съдържат истини, които са най-малкото нелицеприятни за самата институция и съзнателно се прикриват от погледа на обществеността и останалите власти в държавата. Тогава въпросителните, които сме задали ние – остават да висят и се потвърждават с пълна сила! Апелираме и други институции и лица ангажирани с казуса да предоставят търсената информация, ако разполагат с нея, изпълнявайки своя морален и граждански дълг!

Категорично не сме съгласни, че в публикацията на Биволъ фактите “не отговарят на истината”, защото:

  • Не са разгледани и коментирани споменатите факти и обстоятелства за скандалните сделки между Прокурор Гешев с обвиняемите лица и начина, по който те са били сключени.
  • Какво е компетентното мнение на прокуратурата за изнесените доказателства /звукови записи/ в публикацията за водените “пазарлъци” на Гешев с обвиняемите лица, маскирани като “разпити”? Ще бъде ли извършена проверка на тези факти и кога? 
  • Не е била извършена компетентна проверка на изложените пред прокуратурата основания да се счита, че прокурорите по делото “Недосегаемите 1” Гешев и Кръстева са извършили закононарушение в качеството си на наблюдаващи прокурори и не са защитили интересите на държаватa и обществото в работата си по доказване и обвинения за извършените престъпления от ОПГ. 
  • Няма никакъв коментар и становище от страна прокуратурата, дали институцията счита за адекватни и справедливи исканите и получени от обвиняемите лица присъди за кражба на данъчни средства в особено големи размери, а именно 145 754 820 лв. установени в хода на досъдебното производство. Това също ли е факт от публикацията, който не отговаря на истината?
  • Прокуратурата не коментира, че финансовите щети  за бюджета, според събраните доказателства и при съвместна работа с разследващото звено на НАП и ВКП се определя на над …..5 000 000 000 лева!
  • ЗАЩО сумата по  нанесените щети от ОПГ не е нанесена  в обвиненията, за да бъде възможно да бъде  сключено споразумение от наблюдаващия прокурор Иван Гешев с групата? При  изписване в обвинението на щетите съдът не би одобрил споразумение без да са възстановени вредите.
  • ЗАЩО в протокола за споразуменията  Иван Гешев е изписал, че не са  причинени вреди? Ако това беше направено от наблюдаващия прокурор, съдът не би одобрил споразумение, без възстановяване на вредите!
  • Верно ли е, че до ден днешен вредите не са възстановени!? 
  • Отговаря ли на истината изнесеното в публикацията на Биволъ, че насреща имаме една организирана престъпна група която извършва колосални данъчни престъпления, но според прокурор Иван Гешев няма вреди! 
  • Счита ли прокуратурата за нормално прекратяване на делото при подобна “обвинителна” теза, като чрез споразумението и прекратяването на делото се заличават следите и така се прикрива  огромната кражба от бюджета на Република България, ощетяваща всички сфери на обществения ни живот и всеки един гражданин на страната в частност?
  • Обществеността очаква адекватен отговор от прокуратурата по въпросите ЗАЩО прокурор Гешев е отказал да поддържа обвинението срещу обединени в ОПГ лица, които умишлено и съзнателно са ощетили държавния бюджет със стотици милиони лева, а наказателното производство срещу тях е осуетено и прекратено? ЗАЩО вследствие действията на прокурорите, на лидера на ОПГ е дадена присъда от едва 2 години, която се е кумулирала със срока на задържането му под стража и домашен арест, след което той е бил освободен. На 4-ма участници в бандата са дадени само условни присъди, а един от членовете е бил директно оневинен от Гешев, вседствие “пазарлъци” с престъпниците. 
  • Истина ли е, че по делото “Недосегаемите” водено от Иван Гешев, престъпната група реално не е понесла никакви санкции да възстанови нанесените на държавния бюджет щети? 
  • Верно ли е, че “Недосегаемите 1 и 2” са свързани с общи лица и фирми, които са използвани и от двете престъпни групи?
  • Има ли сведения в прокуратурата за опити да бъдат подкупени и корумпирани магистрати, за да бъдат прикрити и осуетени обвинения по досъдебните производства срещу тези мафиотски структури? Извършени ли са вътрешни проверки и разследвания по тези сигнали? Биволъ разполага с доказателства, че прокуратурата е била уведомявана за подобни опити.
  • Защо делата поети от Иван Гешев по тези изключително скандални случаи на ОПГ са опорочени така, че събраната доказателствена част е пропаднала буквално като купчина произволно събрана хартия и събраните с огромен труд от предходния състав около 150 чувала оригинална счетоводна документация са наречени от Иван Гешев “вторични суровини”? 

Биволъ отправя тези въпроси към Прокуратурата на Република България и към ВСС от името на цялата аудитория, като очаква освен достъп до цитираните ВДС на СРС, но и конкретни отговори по същество с ясни и точни аргументи, а не кризисни комюникета за голословно опровержение на публикация, която осветява пригодността, надеждността и независимостта на единствения  кандидат за Главен прокурор. С подобни необосновани и дори тенденциозни изявления Прокуратурата не демонстрира образ на независима и обективна съдебна институция, призвана с висшата мисия да следи и защитава спазването на законността и интересите на българските държава и общество! 

Международен институт за пресата (International Press Institute, IPI): Биволъ е жертва на тормоз дирижиран от правителството

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/ipi-bivol.html

вторник 8 октомври 2019


Критичен материал за корупция предизвиква вълна от разследвания и одити

от Джейми Уайсман, сътрудник на IPI

2 октомври 2019 г.

През последните месеци eдин от водещите сайтове за разследваща журналистика в България, Bivol.bg (Биволъ), беше застигнат от лавина репресивни държавни разследвания и одити и според собственика му това е целенасочена кампания с цел отмъщение заради разобличения в корупция в управляващата партия в страната.

През март 2019 г. сайтът разкрива огромен скандал с недвижими имоти, включващ висши служители от управленския екип на премиера Бойко Борисов, довел до поредица оставки на високо ниво и вълна от гняв срещу правителството. След това, според основателят на Биволъ Асен Йорданов, сайтът и неговите журналисти са били подложени на „мафиотска“ кампания за натиск от официалните власти, твърдо решени да заглушат сайта, включително чрез неоправдани разследвания, клеветнически статии и полицейски разпити.

Атаката срещу Биволъ е пример за сериозните предизвикателства пред разследващите журналисти, в България, въпреки членството на страната в ЕС. „През последните месеци Биволъ, аз, моите колеги и семейството ми бяха подложени на постоянна атака“, заяви наскоро Йорданов в интервю за IPI.

„Причината за беззаконието, което се упражнява срещу нас е изцяло работата на Бивол и разследванията, които провеждаме за изобличаване на престъпления, корупция и злоупотреба с власт от страна на управляващите партии.“ През юни Йорданов и главният редактор на Биволъ, Атанас Чобанов, станаха мишени на клеветническа кампания от страна на проправителствените вестници. Скоро след това властите започнаха криминално разследване на техните имоти. През август главният прокурор издаде европейска заповед за разследване срещу Чобанов. Оттогава насам Националната агенция по приходите (НАП) разпореди нови проверки на доходите както на Йорданов, така и на съпругата му. Същите одити, приключили преди шест месеца, не откриват нередности.

„Всички разследвания срещу Биволъ приключиха без да бъде открита каквато и да е нередност,“ каза Йорданов. „Последният одит продължи шест месеца и не откри нищо. Независимо от това, сега започва нова финансова проверка. Това предизвика невероятен стрес и икономически натиск,“ отбеляза той и добави, че съпругата му страда от депресия заради тези атаки.

„В момента обмислям политическата емиграция със семейството си, защото в България вече е невъзможно да живеем и оцеляваме по нормален начин.“

Директорът на IPI по застъпничеството Рави Р. Прасад определи тормоза над Биволъ като „изключително тревожен“: „Тези безмилостни атаки срещу Биволъ и неговите журналисти се извършват с една единствена цел – да се оказва натиск и да се сплаши и заглуши една успешна разследваща медия,“ каза Прасад. „Българските власти трябва незабавно да сложат край на тази координирана репресивна кампания и да си припомнят задълженията си да уважават журналистическа професия като цяло.“

Нападки с цел отмъщение

През март 2019 г. Биволъ помага за оповестяването на сензационната новина за скандала „Апартаментгейт“, който разкри как високопоставени лица от управляващата партия ГЕРБ са се сдобили с луксозни апартаменти в столицата София на цени по-ниски от пазарните. Скоро след избухването на скандала, редица висши служители подават оставка, включително Цветан Цветанов, заместник-лидер на управляващата партия и втори по сила човек в България. Репортажите карат главния прокурор на България Сотир Цацаров да започне разследване, но по-късно силно смущаващо разкритие на Биволъ замесва самия Цацаров в същата схема. Скоро след това Йорданов и колегите му от Биволъ, се превръщат в мишени на клеветническа кампания от страна на вестници, които са собственост на лица свързани с правителството.

На 2 юни 2019 г. вестник „Труд“, проправителствено издание, собственост на медийния магнат със спорна репутация Делян Пеевски, публикува анонимна статия, в която обвинява Йорданов и Чобанов, че самите те са купували недвижими имоти на цени под пазарните.

Дни по-късно полицията съобщава на двамата журналисти от Биволъ, че започва разследване на тези имоти. Разследването е разпоредено от орган ръководен от Цацаров. Доказателствата дали повод за това разследване са сигнали до полицията от антикорупционна неправителствена организация наречена БОЕЦ, която обвинява двамата журналисти в измама с недвижими имоти. По-късно организацията отрече да е подавала подобен сигнал и подаде насрещна жалба за кражба на самоличност.

След обвиненията Йорданов публикува и документи за недвижимите имоти, които категорично опровергават сигнала. Вместо да приключат делото, властите продължават разследването в продължение на шест месеца, като то ескалира в поредица от призовки и разпити от полицията.

Заповед за разследване

През август 2019 г. главният прокурор издава европейска заповед за разследване в опит да върне Чобанов в България от Франция, където пребивава, и да го разпитва като свидетел по случай с хакерска атака.

Полицията твърди, че иска да говори с Чобанов като част от разследване на мащабна кибератака в България през юни. Според репортажи, хакерът е изпратил няколко гигабайта откраднати данни до български новинарски медии, включително Биволъ.

Полицията заявява, че докато претърсвали компютърните устройства на хакера следователите открили, че някои файлове са били изпратени на Биволъ две седмици пред да бъдат предоставени на другите информационни агенции. Твърди се, че комуникация между хакера и Чобанов е била открита и в приложението за съобщения Телеграм.

Чобанов отрече да е имал каквато и да е информация за хакерската атака или да е разговарял с предполагаемите хакери. Казва, че има желание да се яви пред френската полиция за да бъде разследван, но че няма да се върне в София. Въпреки това, той и Йорданов се опасяват, че европейската заповед може да е метод на властите за получаване на достъп до сървърите на Биволъ, които се намират във Франция.

Биволъ е един на водещите разследващи новинарски сайтове в България, чиято работа наскоро включваше и мащабно трансгранично разследване на злоупотребата с еврофондове в Румъния и България. Този проект беше подкрепен с безвъзмездна помощ на IPI чрез фонда IJ4EU.

Превод от английски: Биволъ

Защо е важен главният прокурор

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3413

Предстои избор на нов главен прокурор. Със седемгодишен мандат. А прокуратурата е йерархична структура – главният прокурор може да контролира всичко в системата, всички са му подчинени. Този избор на пръв поглед не е толкова важен – да си се избират в съдебната система, да си гонят престъпниците. А и „хората правосъдие не ядат“.

Прокуратурата наистина има за цел да обвинява престъпници (хора, които са нарушили някой член на Наказателния кодекс, при който престъплението се счита от общ характер). Само че в Наказателния кодекс няма само телесни повреди, убийства и (кибер)тероризъм. Има и престъпления по служба, безстопанственост, попълване на документи с невярно съдържание и други престъпления, в които може да бъде обвинен един премиер, вицепремиер, министър, зам.министър, председател на агенция или комисия или кмет. И обвиненията се повдигат именно от прокуратурата, когато тя реши. А за определени обвинения, например на гореспоменатите длъжности, когато главният прокурор реши.

Появяват се тук-там странни защитници на Гешев (и Цацаров), според които прокуратурата си работи чу-дес-но, щото, видите ли, били арестували разни съмнителни бизнесмени (наречени малко пресилено „олигарси“). Това, че прокуратурата от време на време обвинява някой престъпник и даже накрая той влиза в затвора, е супер. Все пак – това ѝ е работата.

Причината обаче да се слагат хора като Гешев и Цацаров на тия постове е не това кого са обвинили успешно, а четири други неща:

  • кого НЕ са обвинили – когато знаеш, че всяка схема ще ти се размине, защото „имаш човек в прокуратурата“, корупцията си тече най-добре
  • кого са обвинили със съзнателни пропуски в обвинението, за да падне в съда – за да може после някой да каже „ние ги хващаме, те ги пускат“, прехвърляйки топката на съда
  • кого са обвинили без доказателства, само за да го държат в страх. Например министрите на Реформаторския блок получиха обвинения, които после се разпаднаха
  • за кого главният прокурор има „папки“, които чакат да бъдат отворени – когато си министър и ти покажат папката в прокуратурата, ще правиш точно това, което ти кажат, ако не искаш тя да бъде превърната в обвинение

Та, да оставим Минюстайковци, Баневи и подобни. Не за тях става дума тук.

Става дума за корупцията по високите етажи, която остава ненаказана. Но още повече става дума за всеки, който се опита да счупи някоя съществуваща схема, и срещу който може да бъде повдигнато обвинение и да бъде разнасян по медиите и из съдилищата.

На Христо Иванов беше проверяван за обществена поръчка за поддръжка на климатици. До обвинение не се стигна, защото щеше да е прекалено абсурдно. Даниел Митов и Христо Ангеличин бяха обвинени, за неизгодни самолетни билети за нуждите на министерството и за неизгодна сделка с телефонни централи. Обвиненията се разпаднаха в съда, разбира се.

В горните примери трябва да отбележим, че това са поръчки на сравнително ниски стойности, които министрите разписват, защото хората под тях са им ги дали за подпис. Един министър трябва да подпише тонове документи и носи отговорност за тях. Съответно е лесна мишена за саботаж или при неволна грешка.

С тези механизми на всеки бъдещ министър му е ясно, че във всеки един момент могат да му спретнат проверка и дори обвинение. Без значение дали е нарушил закона. Всичките четири неща от списъка по-горе изкривяват властта и я правят зависима от прокуратурата. Естествено, че прокуратурата трябва да може да повдига обвинения, въпросът е, че в момента се използва и за други цели.

Не съм специалист по съдебна реформа, но знам, че в западна Европа има доста по-различен модел на държавното обвинение. Нашият е съветски. Там целта е била ясна – противниците на властта са врагове на народа. Сега целта, уж, е различна.

Та, изборът на главен прокурор може да изглежда маловажен. Привидният консенсус около кандидатурата на Гешев може да звучи успокоително. Но всъщност един човек, който в телевизионни интервюта обвинява политическата опозиция в тероризъм, ще получи седемгодишен мандат с безконтролна власт да обвинява или не обвинява „когото трябва“. Тази власт е прекалено голяма и затова този избор е толкова важен. Не просто за съдебната система, а за демократичното развитие на страната.

Нувел Обсерватьор: Атанас Чобанов – журналистът, който разтърсва властта в България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/nouvelobs-tchobanov.html

вторник 17 септември 2019


С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.

Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

Кибертероризъм

В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.

Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…

Тайна на източниците

Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.

Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.

Апартаментгейт

Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.

Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…

Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.

Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие
Превод от френски: Марияна Широва-Симандре

(Линковете в текста са от редакцията)

Ваклин построил сградата, в която жената до Гешев взела евтин апартамент

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/vaklin-geshev-hancheva.html

сряда 7 август 2019


Пръскачки на павета

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D1%8A%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%87%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%B0%D0%B2%D0%B5%D1%82%D0%B0.html

сряда 7 август 2019


Втори следовател заговори за шпицкоманда в прокуратурата

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/abdulova-1.html

неделя 7 юли 2019


Евтиното българско гражданство: КПКОНПИ и Прокуратурата не видяха проблем в “кредитите за гражданство” на ПИБ

Post Syndicated from Атанас Чобанов original https://bivol.bg/fibank-credit-citizenship-prosecution.html

петък 28 юни 2019


Апартаментгейт: Властта крие как е узаконена евтината вила на Цацаров

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/cacarov-vila-2.html

понеделник 17 юни 2019