Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/koy-iska-kaki-forever/

Добър вечер, другарки и другари! Днес генералният секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет другарят Тодор Живков…

Така започваха новините по времето на социализма. След изреждането на всички титли на партийния и държавен ръководител се съобщаваше къде и какво точно събитие се е състояло, а ако са присъствали други важни лица, примерно гости от други братски социалистически страни – кои са били те… И когато всички протоколни подробности са изчерпани, другарките и другарите (които в по-неформални медийни ситуации, като например развлекателни предавания, биваха наричани и „драги зрители“) получаваха възможност да разберат какво точно се е случило. А то в повечето случаи беше нещо официозно без практическо значение.

Припомням тези неща най-вече заради формулировката „генерален секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия и председател на Държавния съвет“. Защото тя изразява

сливането на партията и държавата.

Държавният съвет беше институция, съществувала до 1990 г., стояща над правителството и парламента. Тоест Тодор Живков беше едновременно шеф на БКП и на държавата. Ръководната роля (както се казваше навремето) на БКП беше бетонирана в чл. 1 на Конституцията. Затова едно от основните искания на протестите след 10 ноември 1989 г. беше премахването на алинея 2 и 3 от този член, в които се казваше, че БКП е „ръководната сила в обществото и държавата“ и че тя ръководи „в тясно братско сътрудничество“ с БЗНС. Тези алинеи бяха отменени още през януари 1990 г., което даде възможност в България да се установи многопартийна система.

Думата е реваншизъм

Политическият плурализъм, който съществува в България вече 36 години, отдавна се възприема като даденост по подразбиране – та той е два пъти по-стар от най-младите граждани с право на глас. Избирателите са склонни да забелязват най-вече несъвършенствата му – нестабилно управление, необходимост да се правят компромиси, невъзможност да се постига консенсус и т.н. 

Нестабилното управление обаче означава, че гражданите по-лесно могат да контролират политиците; компромисите – че по-трудно се изпада в крайности; а липсата на консенсус – че е възможно изразяването на различни мнения.

Политическият плурализъм е едно от основните условия за демокрация. За да се възприема той предимно в негативни краски, принос имат онези, които след 1989 г. загубиха привилегированите си позиции – представителите на социалистическата номенклатура и техните наследници. Както беше казала преди време тогавашната председателка на БСП Корнелия Нинова, „демокрацията ни отне много“.

С победата на „Прогресивна България“ на парламентарните избори с пълно мнозинство номенклатурата най-сетне получава възможност за реванш.

И постепенно започват да се установяват практики, присъщи по-скоро на диктатури, отколкото на демократични общества. Кулминацията им (към редакционното приключване на тази статия) е позицията на Правителствената информационна служба, в която на медиите де факто се казва, че работата им е да отразяват думите на премиера едно към едно – без интерпретации и без съкращения.

Тази позиция пък е реакция на многобройните прояви на възмущение и сигнали към ЦИК, след като на сайта на Министерския съвет беше публикуван призивът на премиера Румен Радев да се гласува за Илияна Йотова на втория тур на президентските избори. В този призив се съдържат и критики срещу конкурента на Йотова Андрей Гюров, а партиите, които го подкрепят, са квалифицирани с думата „сглобкаджиите“. ЦИК не видя нарушение в това.

Използването на официални държавни канали за партийна пропаганда означава сливане между партията и държавата.

Разбира се, премиерът има право да изразява политическите си убеждения, но в демократичните страни държавните институции би трябвало да служат на всички граждани. От последвалата позиция на сайта на Министерския съвет обаче става ясно, че това не е проблем за управляващите, а напротив – партийната позиция е неприкосновена.

Този диктаторски маниер се изразява и в отказа на властта да бъде контролирана, да реагира на критики и изобщо – да влиза в диалог.

Възможностите за контрол върху властта бяха ограничени още с промяната на Правилника на Народното събрание, с които полето на действие на опозицията беше силно стеснено. Управляващите систематично провалят опитите ѝ да предизвика парламентарен контрол по теми от сериозно обществено значение. Например поради липса на кворум три пъти бяха проваляни заседанията, на които трябваше да бъде изслушана Илияна Йотова във връзка със случаите на помилване на наркотрафиканти.

Самата Йотова не е свикнала да отговаря на въпроси, ако не си е подготвила отговорите.

Дотолкова, че за да не допусне грешка по време на предизборната кампания, отказа поканите за интервю на големи международни медии. За разлика от Андрей Гюров, тя не се съгласи да отговаря на въпроси на CNN. По информация на „24 часа“ е отклонила и втора покана от CNN, както и от 10 чуждестранни медии. Един уверен кандидат-президент би използвал тези възможности, за да увеличи популярността си, но Йотова може да вирее само в среда, в която не ѝ се налага да се справя с потенциално критично отношение.

Това, което е правила през целия си професионален живот, е да възпроизвежда гледната точка на партията си (БСП). Тя работи в БНТ по време, когато политическите позиции на партията са силни. Директорите на телевизията през този период, с изключение само на кратко задържалия се на поста Асен Агов, са или партийни функционери, или бивши агенти на ДС. Когато правителството на Жан Виденов пада от власт и политическият климат се променя, Йотова застава начело на пресцентъра на Висшия съвет на БСП. Оттогава постепенно расте в политическата йерархия – влиза в ръководството на партията, после в Народното събрание, след това става евродепутатка, вицепрезидентка, а сега се е запътила към президентския пост.

Йотова се изкачва от позиция на позиция без паузи между отделните етапи. С изключение на шест дни – между 16 януари 2017 г., когато напуска Европарламента, и 22 януари, когато встъпва в длъжността вицепрезидент.

Опитомяване на медиите

В България предизвикателствата пред медийната свобода са сериозни от десетилетия, но управлението на ПБ е поело курс към нов етап на несвобода на словото, или по-точно към връщане на тоталитарните порядки и в медиите. Израз на това е вече споменатата правителствена позиция как те трябва да възпроизвеждат думите на властта едно към едно.

В разстояние на три месеца пострадаха две журналистки, защото не са се държали „както трябва“.

Тук не обсъждаме дали пострадалите са „истински“ или „добри“ журналистки, или са влогърка активистка и ноторна с неумереното си поведение представителка на ПИК – важното е, че са пострадали, опитвайки се да получат информация.

В края на август 2026 г. в Струмяни беше арестувана активистката Гергана Петрова, която е полагала доброволчески труд след наводнението в селото, защото е искала да снима Румен Радев. Впоследствие от ПБ обвиниха Петрова, че нарочно се е конфронтирала с полицията и Националната служба за охрана (НСО).

Два дни преди първия тур на президентските избори пък охранител от НСО нокаутира Соня Колтуклиева от ПИК, след като тя отвори вратата на автомобила на председателката на парламента Михаела Доцова, за да ѝ зададе въпрос (отделен проблем е как изобщо НСО допуска някой да се добере до автомобила на охранявано лице). Нито служителят на НСО, нито колегите му, нито Доцова, нито присъстващите политици от ПБ обърнаха внимание на жената, лежаща в безпомощно състояние на земята.

Впоследствие председателката на парламента отишла в болницата да се оправдава пред Колтуклиева с аргумента, че е била стресирана. Илияна Йотова поиска оставката на ръководителя на НСО, но Радев блокира оставката. Междувременно се намери бивша журналистка, днес депутатка от ПБ, която да каже, че Колтуклиева сама си е виновна, и да постави под въпрос нанесените ѝ травми.

Друг прийом за опитомяване на медиите е укриването на неудобна информация и/или подаването ѝ в удобен вид.

В деня след първия тур на президентските избори на сайта на държавното обвинение се появи информация със следното заглавие: „Софийска районна прокуратура ръководи разследване във връзка със смъртта на магистрат“.

Акцентът в заглавието пада върху това, че СРП ръководи разследване, без да става ясно нито кога е починал въпросният магистрат, нито какъв е бил. От витиеватия текст на съобщението може да се извлече информация, че на 23.10.2026 г. е открит мъртъв прокурор, който най-вероятно се е самоубил, и че той е бил командирован във Върховната касационна прокуратура (ВКП). И че прокуратурата не би си направила труда да съобщи това, ако междувременно историята не се е била разчула и не са постъпили „множество запитвания от медиите“. Мъртвият си има и име, но институцията, в която е работил, не намира за нужно да го спомене – Георги Герасимов.

Датата 23 октомври е важна по две причини. Първо, тя е два дни преди първия тур на президентските избори. Властта няма как да прикрие убийството на Слави Бинев ден по-късно, но информацията за смъртта на висшия прокурор е отложена за след изборите. Второ, на 24 и 25 октомври Общото събрание на прокурорите гласува в два тура за попълване на професионалната си квота във Висшия съдебен съвет. Смъртта на представител на гилдията, командирован във ВКП, само ден по-рано повдига логичния въпрос за евентуален натиск.

Ден преди изборите беше направен опит за спестяване и на друга трагедия, която няма особено политическо значение, но все пак би могла да предизвика негативни емоции у избирателите. БТА разпространи новината, че е преустановено движението на влакове през столичната Централна гара, а по-късно съобщи, че след четири часа движението е възстановено. Съответно много медии възпроизведоха информацията от БТА едно към едно.

Аз разбрах какво се е случило, от мой познат локомотивен машинист, който реагира възмутено във Facebook на новината, публикувана на сайта на bTV:

„Повредата е в системата! Да почива в мир колегата! Когато на простолюдието представят новина за загинал локомотивен машинист по този начин, значи пак сме си в шибаното „Бай-Тошово време“.

Така научих, че колега на моя познат е загубил живота си в резултат на токов удар, опитвайки се да оправи проблем с локомотива си. Впоследствие служители на БДЖ се свързват с медиите, за да разкажат какво точно се е случило, и така информацията бива отразена и от bTV. Но ако търсите информация за загиналия машинист в БТА, няма да намерите. Защото БТА информира, ако използвам думите на моя познат, като в „Бай-Тошово време“.

Като стана дума за БТА,

кандидатът за вицепрезидент на Илияна Йотова Кирил Вълчев от 2021 г. оглавява държавната информационна агенция. Под неговото ръководство БТА не само продължава да произвежда официозна информация на институционален език, както и преди, а и играе решаваща роля в опитите да се заличи светската държава.

Анализ на сайта „За истината“ хвърля светлина върху систематичните усилия на Вълчев да превърне БТА в бюлетин на Българската православна църква. Репортери на агенцията по места са изпращани да отразяват неделни проповеди, дописките за които изобилстват от религиозни изрази като „света литургия“, „спасението на душата“, „Царство Божие“, „надежда за възкресение“ и т.н.

Заличаването на светската държава в България се осъществява по руски образец. По времето на социализма практикуването на религия се преследваше, но по-късно реваншистките сили си взеха бележка – по-добре религията да е оръжие на властта, отколкото източник на съпротива срещу нея.

Какѝ форевър

В България сме свикнали да се отнасяме към управляващите като към бърза мода – когато престанат да ни харесват, сменяме ги. Малко са правителствата след 1989 г., успели да изкарат пълен мандат. А само от 2021 г. са се сменили 12, повечето от които служебни, и 8 пъти са проведени парламентарни избори.

Представете си обаче, че си купувате дрехи в зелено какѝ, защото в момента е на мода. Но когато промените предпочитанията си, се оказва, че няма откъде да си купите други дрехи. И трябва да носите само какѝ поне четири години. След като те изтекат, осъзнавате, че какѝто вече се е сраснало с кожата ви и съвсем не можете да го свалите.

Това прилича на сюжет на пародийна антиутопия, но политическите перспективи не са толкова забавни.

Първият тур на президентските избори показа, че близо две трети от избирателите, подкрепили „Прогресивна България“ в парламентарния вот, или около 900 000 души, не са дали гласа си за Илияна Йотова. Това вероятно са основно хора, които бързо са се разочаровали от политическия проект на Румен Радев, както и такива, които не смятат президентските избори за важни. Повечето от тях са си останали вкъщи, което обяснява и ниската избирателна активност.

Само че ПБ има пълно мнозинство в парламента и освен ако не се разпадне вътрешно, трудно ще сдаде властта. А е малко вероятно да се разпадне – наследниците на социалистическата номенклатура тъкмо са получили шанс да овладеят държавата и едва ли ще го проиграят с лека ръка. Когато четиригодишният мандат изтече, няма гаранция, че междувременно изборните правила няма да са променени, за да бетонират статуквото.

Ако Илияна Йотова стане президент, няма да има нито една институция, която да оказва дори само символна съпротива на властта и да припомня, че държавата може да бъде и друга.

Резултатите от първия тур на президентските избори показаха, че демократично настроената част от населението притежава потенциал да расте отвъд гласоподавателите на ПП и ДБ. И тъй като контролиран вот този път нямаше, ниската избирателна активност по изключение беше от полза на демократичната общност.

Нека обаче не се залъгваме: за Йотова са пуснали бюлетина 34,76% от гласувалите, а за Гюров – 31,95%, но това отговаря на съответно около 8% и 7% от имащите право на глас. Съвсем малко е нужно, за да затвърди Йотова преднината си на втория тур. Едва ли някой храни илюзии, че политически договорки не се правят и натиск не се упражнява. Ето, Костадин Костадинов например, вместо да продължи линията си единствен да обира радикалния евроскептичен и проруски вот, пожертва шанса да позакрепи рейтинга си в името на верността към Русия, като де факто подкрепи Йотова.

Разбира се, възможно е и Андрей Гюров и Георги Кандев да привлекат още повече избиратели между двата тура. Кампанията им показа, че стига да има кой да отправя демократични послания, има кой и да ги чува, и да се припознава в тях. Проблемът е, че от доста време демократичните послания не бяха на дневен ред. Значението на демокрацията започва да се осъзнава чак когато започва да става ясно, че сме на път да я загубим.

* В духа на похода на Илияна Йотова в защита на кирилицата от неизвестни врагове и призива на Кирил Вълчев „да не си говорим с арабски цифри, а да си говорим с българските букви“, изписвам „форевър“ на кирилица.