Lance Albertson writes that the
Oregon State University Open Source Lab has been funded for the next
year, following his announcement in April
that the future of OSL was in jeopardy. OSL is now focusing on
becoming self-sustainable long term.
The recent support was amazing for our immediate team needs. But
for the OSL to thrive long-term, we need a sustainable financial
foundation. This is crucial, as the university expects units like ours
to become self-sufficient beyond this current year.
So, our big focus this next year is locking in ongoing support –
think annualized pledges, different kinds of regular income, and other
recurring help. This is vital, especially with potential new data
center costs and hardware needs. Getting this right means we can stop
worrying about short-term funding and plan for the future: investing
in our tech and people, growing our awesome student programs, and
serving the FOSS community. We’re looking for partners, big and small,
who get why foundational open source infrastructure matters and want
to help us build this sustainable future together.
On August 20, 2024, we announced the general availability of the new AWS CloudHSM instance type hsm2m.medium (hsm2). This new type comes with additional features compared to the previous AWS CloudHSM instance type, hsm1.medium (hsm1), such as support for Federal Information Processing Standard (FIPS) 140-3 Level 3, the ability to run clusters in non-FIPS mode, increased storage capacity of 16,666 total keys, and support for mutual transport layer security (mTLS) between the client and CloudHSM.
The hsm1 instance type is reaching end-of-life and will be unavailable for service on December 1, 2025. See the hsm1 deprecation notification.
To address this, starting April 2025, AWS will attempt to automatically migrate existing hsm1 clusters to hsm2. During the migration, the hsm1 cluster will operate in limited-write mode.
If you want to use automatic migration and can accommodate restrictions on operations during the migration, make sure that your environment meets the prerequisites for automatic migration.
If you want to manage the migration yourself, you can do so before the automatic migration begins. In this post, we provide a few options for migration so you can choose the method that’s best for your situation and available resources.
To help facilitate high availability during migration, you can use a blue/green deployment strategy. If high availability isn’t a priority, there are two approaches: one where write operations are restricted and a second where you incur some downtime on operations. We also cover different use cases based on the operations performed during migration and provide rollback strategies.
Important considerations
When planning a migration to hsm2, consider the following:
Backup: We recommend keeping a backup of hsm1 until you have confirmed that all the required keys have been migrated to hsm2. You can configure a CloudHSM backup retention policy to manage backups.
Availability and rollback: This post presents two main migration approaches. One that preserves availability but might become complex depending on the type of keys used and operations performed during the migration period. The other approach is less complicated but might impact availability for a short time. Choose the migration process based on your availability requirements.
Blue/Green strategy: You can use a blue/green deployment strategy using an enterprise-specific method or a CloudHSM multi-cluster configuration.
Note: Multi-cluster configuration is supported for CloudHSM CLI, JCE, and PKCS11.
Client SDK version: Instance type hsm2 is compatible only with Client SDK version 5.9.0 and later. Upgrade your client SDK before starting migration. We recommend using the latest version.
Known issues: See the known issues with hsm2 to amend your tests and metrics as needed after migration.
Limited availability
There are two options: customer triggered and customer managed. Choose the approach that best fits your requirements. Note that for both options, you need to satisfy the migration criteria. See Prerequisites for migrating to hsm2m.medium.
Customer triggered
You can trigger migration of your hsm1 cluster from the AWS Management Console for CloudHSM or the AWS Command Line Interface (AWS CLI), and AWS will manage the migration process. Follow the detailed steps in Migrating from hsm1.medium to hsm2m.medium. This approach is suitable if you don’t perform frequent write operations such as creating or deleting users or keys. During the migration, the hsm1 cluster enters limited-write mode where write operations will be rejected until migration is complete. Write operations performed by your application, if any, will fail during the migration. Read operations remain unaffected. If a rollback is required, it will be managed by AWS. If necessary, you can roll back the migration within 24 hours of starting it. The customer triggered migration process is straightforward because no configuration changes are required. If your application requires write operations during migration you can follow the customer managed option.
Customer managed
This approach is suitable if you can schedule a brief downtime to perform migration. For this process, you create a new hsm2 cluster using the latest hsm1 backup. After you add the same number of HSMs to the hsm2 cluster as are in the hsm1 cluster, stop the application, reconfigure the CloudHSM client library to hsm2, and restart the application.
Create an hsm2 cluster from backup: CloudHSM makes periodic backups of your cluster at least once every 24 hours. If you need a more recent backup, follow the steps in Cluster backups in AWS CloudHSM to trigger a backup. If you created a backup retention policy when you created the cluster, that will determine how long the backups are retained before being purged. The default is 90 days.
After you have identified the backup, create an hsm2 cluster from the CloudHSM console or AWS CLI. For the console, choose HSM type hsm2m.medium and Cluster source as Restore cluster from existing backup and choose the designated backup of hsm1.
Update cluster for high availability: The new hsm2 cluster will have only one HSM instance. You can now add the same number of instances as hsm1 to this cluster. See adding an HSM to CloudHSM cluster. Based on your workload, add more HSMs to the cluster to ensure high availability. This is a good time to review the cluster to be sure that it follows best practices.
Reconfigure client SDKs: During the maintenance window, stop your application that is integrated with the CloudHSM client SDK, reconfigure the appropriate client SDK to talk to the new hsm2 cluster, and then restart the application. See Bootstrap the Client SDK to reconfigure the SDKs. An alternative to stopping and reconfiguring existing applications is to launch a new application instance with the CloudHSM client configured to talk to hsm2 and decommission the old application instance.
Monitor the application: Monitor your application’s health metrics and logs to verify that operations run against the new hsm2 cluster are successful. If you see increased errors, you can roll back to the hsm1 cluster and contact AWS Support for assistance.
Rollback: You can roll back by reconfiguring your application to communicate with the hsm1 cluster, similar to how you configured your application to talk to the hsm2 cluster.
Delete the hsm1 cluster: After you’re satisfied with your new hsm2 cluster, you can delete the hsm1 cluster to reduce costs. This action will create a backup that will be retained—CloudHSM doesn’t delete a cluster’s last backup.
High availability
If you need your CloudHSM cluster to be highly available during migration, AWS recommends that you follow the blue/green deployment methodology. The fundamental idea behind blue/green deployment is to shift traffic between two identical environments that are running different versions of a service or application. The blue environment represents the current version serving production traffic—the hsm1 cluster. The green environment is staged in parallel, running a different version of the service—an hsm2 cluster. After the green environment is ready and tested, production traffic is redirected from blue to green. If problems are identified, you can roll back by reverting traffic back to the blue environment.
We discuss two blue/green approaches in this post. Approach 1 uses a load balancer to route traffic between the blue and green configurations. Approach 2 uses CloudHSM multi-cluster configuration and requires application code changes. Each has pros and cons in terms of effort and cost.
If you have already implemented a multi-cluster configuration in your application, you can follow Approach 2; otherwise, we recommend Approach 1.
A few important things to keep in mind when you implement either of these approaches.
You need to create the hsm2 cluster from the hsm1 backup as described in Customer managed.
If you need to support write operations during migration, you will need to run additional processes to make sure the data is in sync between the blue and green clusters. See Use cases to learn about different scenarios and plan accordingly.
Approach 1
For this approach, you create two separate but identical client environments. One environment (blue) runs the current application and the client SDK that connects to the hsm1 cluster. The other environment (green) runs the same application with the client SDK configured to talk to the hsm2 cluster. You then use a load balancer—such as Application Load Balancer (ALB)—to selectively route traffic between blue and green using the weighted target groups routing feature of ALB or an equivalent feature in your load balancer.
You can start by directing a small percentage of your application traffic to green. When you’re confident that green is performing well and is stable, shift traffic to green and shut down blue.
Figure 1: Blue/green migration architecture
The following are the steps of the migration architecture shown in Figure 1:
Create an hsm2 cluster from an hsm1 backup as described in Customer managed. Make sure you create the new cluster in the same Availability Zones as the existing CloudHSM cluster. This will be your green environment.
Spin up new application instances in the green environment and configure them to connect to the new hsm2 cluster.
Add the new client instances to a new target group for the ALB.
Next, use the weighted target groups routing feature of ALB to route traffic to the newly configured environment.
Each target group weight is a value from 0 to 999. Requests that match a listener rule with weighted target groups are distributed to these target groups based on their weights.
You can follow the canary deployment pattern to roll out an hsm2 cluster integrated application to a subset of users before making it widely available while the hsm1 integrated application serves most of the users. To start, you can configure blue target group with a weight of 90 and green with 10; the ALB will route 90 percent of the traffic to the blue target group and 10 percent to green.
Monitor applications to verify that operations to green are successful (see Monitoring). After you’re satisfied with the response from green, you can update the weights to 0 and 100 for blue and green to completely switch over to green and then shut down blue.
This approach uses a single application environment that talks to both the hsm1 and hsm2 clusters. To shift traffic between blue and green environments, you will use the CloudHSM multi-cluster configuration, which allows a single client SDK to communicate with two or more CloudHSM clusters. Your application code needs to be modified to communicate with both blue and green clusters. In this post, we use a JCE SDK multi-cluster configuration, shown in Figure 2 that follows.
Figure 2: Multi-cluster migration architecture
The solution uses the basic blue/green deployment steps using a multi-cluster configuration and is designed for common use cases based on the type of CloudHSM operations performed during migration. We also cover how keys can be synchronized between the blue and green clusters and how to roll back.
Create an hsm2 cluster from an hsm1 backup
As described in Customer managed, create an hsm2 cluster from an hsm1 backup. Make sure you create the new cluster in the same Availability Zones as the existing CloudHSM cluster. This will be your green environment.
Modify the application to talk to both blue and green
In this step, you modify the application to use multi-cluster configuration to talk to both blue and green. When using a multi-cluster configuration, you need to configure the CloudHSM provider in the code instead of using the default config file.
In the application code, instantiate two providers: providerHsm1 pointing to blue cluster and providerHsm2 pointing to green cluster. Then update the business logic to switch traffic between blue and green using these providers.
Monitor the application to verify that operations on green are successful. See the Monitoring section. Once you are satisfied with response from green, you can update the application code to completely switch over to green.
Monitoring
During migration to hsm2, it’s important to monitor your application to confirm it’s working as expected and roll back if you notice increased errors. You can use your application logs and the CloudHSM client SDK logs to monitor the application.
Depending on the type of operations you perform on your CloudHSM cluster during migration, you need to run additional processes to make sure the data is in sync between the blue and green clusters. This will help avoid the split-brain scenario where blue and green clusters are in an inconsistent state if a write operation is performed during migration.
Read-only operations
During migration, if you only need to perform read operations—meaning you aren’t creating token keys—then the data between the clusters will be consistent. You can switch over to green completely following the blue/green-deployment methodology in Approach 1 or Approach 2.
Create/delete operations
If token keys need to be created during migration, the blue and green clusters need to be synchronized to make sure that read operations to the clusters are successful.
Write to blue: Initially, create operations can be directed to blue and read operations to both blue and green. In this case, the newly created keys need to be replicated to green. You can use the CloudHSM CLI key replicate command to synchronize keys. See Replicate keys.
Write to green: After you gain confidence in the read capability of the green cluster, you could begin swapping over the application to do write operations against the green cluster. In this case, if you’re still reading from both blue and green, you can replicate keys to blue using the CloudHSM CLI key replicate. See Replicate keys.
Replicate keys
Keys can be replicated between CloudHSM clusters that are created from the same backup using CloudHSM CLI with multi-cluster configuration.
Make sure that key owners and users that the key is shared with exist in the destination. Also, the crypto user or admin performing the operation needs to sign in to both clusters.
Run the key replicate command to replicate the keys from blue to green or vice versa as shown in the following example.
List keys in hsm1:
crypto_user@cluster-<hsm1ClusterID> > key list --cluster-id cluster-<hsm1ClusterID>
List keys in hsm2:
crypto-user@cluster-<hsm1ClusterID> > key list --cluster-id cluster-<hsm2ClusterID>
The complexity of a rollback will depend on the stage of the migration and what keys were created. Normally, whether it’s during the migration or after, if you aren’t using hsm2-specific features such as new key attributes, then the rollback is straightforward. During the migration, if a rollback is needed, you can point your application back toward the hsm1 cluster. Through this approach, reads and writes will revert to happening on just the hsm1 and the rollback will be complete. If you created keys in only hsm2, you can replicate them back to hsm1.
The other scenario for a rollback is if you cannot replicate keys back to the hsm1 cluster. This can happen if you have fully migrated your application to hsm2 and have created more than 3,300 keys (the limit for hsm1) or are using hsm2-specific features. In this scenario, you need to make application changes to return to a multi-cluster setup where reads are performed against both hsm1 and hsm2 clusters (in case the keys exist in only hsm2), but write operations happen solely on the hsm1. In this case, the recommendation is to continue talking to both clusters and keep them in sync until non-replicable keys are no longer needed and the cluster can be scaled back down.
Conclusion
In this post, we described strategies to migrate a hsm1.medium CloudHSM cluster to hsm2m.medium. We explored commonly used blue/green deployments and AWS CloudHSM provided options. We also explored common use cases, steps to avoid common pitfalls, and rollback options.
If you have feedback about this post, submit comments in the Comments section below. If you have questions about this post, contact AWS Support.
The GNOME Foundation has announced
the hiring of Steven Deobald as its new executive director.
Steven has been a GNOME user since 2002 and has been involved in
numerous free software initiatives throughout his career. His
professional background spans technical leadership, cooperative
business development, and nonprofit work. Having worked with projects
like XTDB and Endatabas, he brings valuable
experience in open source product development. Based in Halifax,
Canada, Steven is well-positioned to collaborate with our global
community across time zones.
… и спечели президентските избори догодина, дали българските служби ще съберат доказателства, както направиха румънските при вота през декември 2024 г. за руска намеса в изборния процес? Провокативен въпрос – но само на пръв поглед. С какво се занимават специалните служби на държава, част от източния фланг на НАТО, макар и не толкова значима като Румъния, и в състояние ли са да противодействат на кибертероризъм, дезинформация, икономически натиск, дестабилизиращи кампании?
Национална сигурност по частни поръчки
В България Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) e ориентирана основно към вътрешноразузнавателни дейности, като има предимно информационни функции и е ограничена в правомощията си. Румъния обаче не само че е развила много по-силни и комплексни тайни служби, но е създала и законодателство, което разширява правомощията им в ключови сфери, като киберсигурност и противодействие на дезинформацията. Това разминаване в подходите отразява дълбоките различия в стратегиите на двете държави членки на ЕС и Алианса по отношение на националната сигурност.
Парцелирани на сфери на влияние и уязвими на външен натиск, българските спецслужби са част от политическия инструментариум и изглежда невъзможно да функционират като независим щит срещу хибридни заплахи. Но как биха могли и да бъдат, след като дори няма съвременна стратегия за национална сигурност, която да отразява новите рискове и заплахи? Актуализираната стратегия от 2018 г., чийто „времеви хоризонт е до 2025 г.“, продължава да бъде основният стратегически документ в областта на националната сигурност на България.
Пълна е с общи формулировки и пожелания, корупцията е маркирана като проблем, но не е разгледана като фундаментална заплаха за националната сигурност, каквато е, тъй като ерозира институциите. Системата за национална сигурност е мъгливо структурирана. Макар да се споменават киберзаплахи, хибридни атаки и дезинформация, те са разгледани повърхностно, без адекватна оценка на тяхната тежест. Не са анализирани руското влияние или китайските интереси в критично важни сектори, нито пък е актуализирана след започването на войната на Русия в Украйна, когато България бе определена като „неприятелска държава“ от режима на Путин.
За нова стратегия управляващите не говорят.
Всички тези дефицити не са изненада. Де юре службите бяха деполитизирани след демократичните промени, де факто останаха в сянката на политическата зависимост – контролирани и използвани като инструменти за вътрешнопартийни баланси, за елиминиране на опоненти и за прикриване на системна корупция. Техните директори са лица, съгласувани от политически лидери, и не изненадват определения, че са на президента/ГЕРБ/Пеевски/Алексей Петров (вече покойник). Масивите с информация се използват от назначаващите ги, а данъкоплатците издържат тези стражи на тяснопартийни и частни интереси, но не и на обществената сигурност.
За ДАНС в България обикновено се заговаря, когато излиза поредният годишен отчет или се сменят началници. Ето сега предстои такава смяна – Пламен Тончев, назначен от служебния кабинет на президента Румен Радев през 2021 г., е предложен от ГЕРБ–СДС за председател на Комисията по досиетата. За да стане това, той трябва да подаде оставка и така мандатът му, който изтича през 2028 г., ще бъде предсрочно прекратен и довършен от някого от заместниците му. Спекулациите са, че е по-вероятно това да е Деньо Денев, приближен според ПП–ДБ на тандема Борисов–Пеевски. Другият заместник е Георги Георгиев, служител на ДАНС, когото служебният кабинет на Димитър Главчев назначи на мястото на Петър Петров – единственото назначение, което ПП–ДБ успя да постигне по върховете на спецслужбите, но за кратко.
Тончев направи висок скок в кариерното си развитие – от дългогодишен шеф на териториалното звено на ДАНС във Враца оглави службата преди четири години. В същата 2021 година, когато управляваше служебният кабинет на Стефан Янев, дотогава съветник на държавния глава, Румен Радев направи хеттрик – успя да наложи свои избраници за шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ и Служба „Военно разузнаване“. Вместо да остави тези смени на редовно правителство, президентът ги наложи и те продължават да управляват.
Но ето че Тончев, сменил на тази позиция кадъра на ГЕРБ Димитър Георгиев, ще бъде оттеглен. Така бяха оттеглени и други преди него поради промяна на политическата конюнктура. Има обаче и една промяна, която не бие на очи. На никой друг не е била предложена такава добра синекура – нито на Георгиев, нито на Петко Сертов, макар да беше за кратко генерален консул в Солун, където после отиде и друг бивш председател на ДАНС – Владимир Писанчев. След напускането на службата друг бивш шеф на контраразузнаването – Цветлин Йовчев, се зае с частен бизнес и преподава.
Запазването на Тончев с висока заплата на престижна позиция, макар и в глуха линия, показва, че най-вероятно е постигната политическа сделка. Смяната на един висш началник с друг няма да се отрази на „националната сигурност“ – ще засегне само потока на информация, който ще смени посоката си, както и списъка с поръчки.
В Румъния Serviciul Român de Informații (SRI) държи политиците
Докато в България политиците се боят да не изпуснат контрола върху спецслужбите и ги държат на къс повод, от другата страна на Дунава е точно обратното – там службите не изпускат от очи политическия елит въпреки критиките, че контролът върху тях е слаб. Правомощията им се разширяват с нови закони въпреки гражданското недоволство. Най-значим е приетият през 2023 г. Закон за киберсигурността, обнародван на 14 март същата година, след като Конституционният съд му даде зелена светлина въпреки сериозните критики от правозащитни организации и от омбудсмана, че е неясен, че налага тежки задължения на частния сектор и разширява правомощията на SRI без достатъчно гаранции за гражданските права.
Например всички организации, предоставящи „публично значими“ или „достъпни онлайн“ услуги, са длъжни да докладват инциденти в рамките на 48 часа. Службата има достъп до чувствителни ИТ системи без съдебна санкция. При неспазване на законовите разпоредби от страна на компаниите ги заплашват глоби до 1% от годишния оборот.
В рамките на операции за противодействие на хибридни заплахи SRI и други служби могат да искат в реално време метаданни и технически данни от доставчици на комуникационни услуги. А и невинаги им е необходима съдебна заповед, когато става въпрос за национална сигурност.
За разлика от българските служби, румънските са значително по-добре интегрирани в операции на НАТО. В румънския град Орадея от 2010 г. работи Център за върхови постижения в областта на човешкото разузнаване (NATO Human Intelligence Centre of Excellence – HUMINT COE). През 2017 г. SRI играе съществена роля в организирането на най-голямото киберзащитно учение на НАТО – Cyber Coalition.
Сравнението на финансирането между българската служба и румънския ѝ аналог показва фрапиращи разлики. Бюджетът на ДАНС за 2025 г. е около 279 млн. лв. (143 млн. евро), докато бюджетът на румънската SRI надхвърля 1 млрд. евро (5,164 млрд. леи), макар и намален с 24,3 млн. евро. Разходите за персонал са 54,3% от него, а при българското контраразузнаване заплатите, повишени с 61% за тази година, „изяждат“ 93,71%.
През декември 2024 г. румънските служби за сигурност (включително SRI) разкриха, че крайнодесният и проруски кандидат за президент Калин Джорджеску е бил подкрепен от координирана социална медийна кампания чрез 25 000 акаунта, вероятно организирана от чуждестранен държавен актьор с руски произход. Европейски анализатори установиха поразителни сходства с други руски опити за влияние, като например изборите в Молдова.
Декларирайки, че е вложил нула средства в кампанията, и без телевизионни дебати, националистът се рекламира чрез мащабна кампания в TikTok, а самият той в постове предлага Румъния и Русия да си разделят Украйна.
В крайна сметка румънският Конституционен съд анулира резултатите от първия тур на изборите, което предизвика недоволство сред хилядите румънци, гласували за националиста. По-късно групата BG Elves, която се бори срещу хибридните атаки, установи връзки между кампанията на Джорджеску и над 50 български компании, регистрирани в Пловдив и контролирани от лице с грузински произход. Те са свързани с разпространение на проруска пропаганда – както в Румъния, така и в България. Разкритията подтикнаха депутата от ПП–ДБ Ивайло Мирчев, избран по-късно за съпредседател на „Да, България“, да настоява пред Euractiv за парламентарна комисия, която да разследва руското влияние в България на всички нива. Мирчев не за първи път прави такива изявления. През 2022 г. той беше извикан в ГДБОП да дава обяснения за свои изказвания за руско влияние в българските спецслужби.
В сведенията, които ми бяха снети, разказах същото, което твърдя през последните месеци – има сериозни индикации, че част от българските служби, вместо да работят за националния интерес, работят за увеличаване на руското влияние в страната.
През годините същото твърдяха и различни служители на службите, обикновено при напускането си.
След Джорджеску обаче нов ултранационалист – Джордже Симион, спечели първия тур на президентския вот в Румъния и ще се бори на балотаж на 18 май с прозападния кандидат Никушор Дан, който изостава от него с цели 20%.
И Калин Джорджеску, и Симион използват една и съща реторика за несвободна Румъния, поставена под диктата на Брюксел, а и Симион изявява териториални претенции към Украйна, Молдова и дори към българската Южна Добруджа. Политици като тях се радват и на подкрепа във Вашингтон – помнят се критиките на вицепрезидента Джей Ди Ванс към европейската демокрация, отправени на конференцията по сигурността в Мюнхен. Една от тях е заради анулираните избори в Румъния поради „крехки подозрения на тайните служби“:
Може да вярвате, че е неправилно Русия да купува реклами в социалните медии, за да повлияе на вашите избори. Ние със сигурност вярваме в това. Може да го осъдите дори на световната сцена. Но ако вашата демокрация може да бъде унищожена с няколкостотин хиляди долара дигитална реклама от чужда държава, значи тя поначало не е била много силна.
Антиевропейската реторика на румънските националпопулисти е позната от български политически лидери като Костадин Костадинов („Възраждане“), Радостин Василев (МЕЧ) и Ивелин Михайлов („Величие“). Няма да е изненада, ако за президентските избори те обединят и избирателите си зад един кандидат, както правят сега, съюзявайки се за вотове на недоверие и други гласувания в парламента. Всеки от тях използва различни степени на ескалация на пропагандата – Костадинов е краен, докато Василев и Михайлов покриват крилата на по-умерените евроскептици.
Повече от година дели България от президентските избори през есента на 2026 г. Не може да бъде изключен опит за румънски сценарий. Но дали ДАНС ще разбере… И ако разбере, ще противодейства или ще информира?
На 7-ми май беше открита изложба „Картите на София“, която включва визуализации на различни аспекти от града. В нея участват Данни за добро, Софияплан, института GATE, ГИС-София и други. Поканиха ме да участвам с няколко мои проекта, които ще опиша по-подробно тук. Може да видите всички на Моста на влюбените зад НДК до 20-ти май. Изложбата е част от календара със събития на Нощта на музеите 2025.
Картите в изложбата са представени на 60 пана, някои от които показват рисунки на ученици в рамките на конкурс със същата тема. Данните и линкове към всички визуализации ще намерите на страницата на събитието. На самите пана има QR кодове към съответните им страници. От тези, които предложих единствено не беше включено в паната 3D визуализацията на възможното застрояване над 50 метра, но е достъпна на страницата на общината и вероятно ще намери място в бъдещи изложби.
Реших да включа четири от моите проекти. Първият е визуализация на максималната височина позволена от ОУП. Това е карта, която направих за община София в картата им показваща обсъждани и приети ПУП-ове. Трябва да изберете бутона за 3D визуализацията. Има филтър за различни зони като част от града. Забелязава се, че по бул. Тодор Александров на теория няма ограничение колко високо може да се строи. Ограничение има единствено от колко голям парцел може да се окрупни, който заедно с необосновано големия кинт 3.5 и вратичките в закона умножаващи интензивността на застрояване.
Втората карта е проекта ми за визуализация на сигналите в call.sofia. Там се зареждат всеки ден нови сигнали и новини по старите. Има статистика по райони, квартали, статус и категории. Повече за проекта ще намерите в статията ми от 2022-ра.
Друг проект, е визуализация на разрешителните за фойерверки в София. За проблемът съм писал няколко пъти, но самата карта не съм я последял до сега. Тази вдясно показва къде следва да се отказват разрешения от районните кметове и полицията, ако се спазва буквата на закона и наредбата на общината. Последната беше оспорвана и потвърдена от съда. На картата натискайки на всяко от разрешенията ще видите какви са нарушенията в издаването му. Ще забележите, че доста от разрешенията не е трябвало да бъдат издавани.
Особено няколко в район Изгрев бях оспорил, включително, защото едно беше издадено за двор на училище. После беше преиздадено непосредствено пред прозорците на жилищен блок. Наложи се да отбележа и този проблем. Друго в същия район беше подписано и публикувано със задна дата в нарушение на наредбата и то 24 часа след самото гърмене. Дори да беше вярна датата на подписа, пак е в нарушение, защото не са спазили срока. Отново преди три години писах за тези проблеми.
Третата карта беше вариация на визуализацията ми за шахтите на София. Показал съм тези за вода, отпадни води и топлофикация. Интересното в случая е покритието на тази подземна инфраструктура, особено канализацията.
Картата, която за съжаление не беше сред тези намерили място в изложбата, беше на възможното застрояване в града. Както споменах, достъпна е на сайта на общината заедно с другите. Обявих пилотната версия на картата в края на 2023-та и в сегашния ѝ вид миналото лято. Има доста критика към нея и какви въпроси кара хората да задават на общината и строителите. Отговорих на повечето подробно. Имаше още критика от чиновници в НАГ, инвеститори и архитекти в съсловни организации от … друго естество, които ще събера и отговоря по-нататък. Самото пано, както трябваше да изглежда, виждате отдолу, а тук може да го отворите в пълна резолюция. Споделям го единствено, защото може да е интересно на някои.
Повече за тези проекти и данните в тях ще научите и от участието ми в Ratio от януари 2025. Там разглеждам именно тези данни и други като спирането на тока.
Един от въпросите, който буди най-много спорове в обществото през последните вече около десет години, е този за така наречената политкоректност. В действителност става дума за термин, който в Америка се налага през 90-те години, а по-късно бива заменен от по-актуални названия. По времето на първия мандат от управлението на президента Тръмп той се наричаше „борба за социална правда“ (social justice), а напоследък се възприе понятието woke, или „будна“ (за несправедливостите) култура“. В най-общи линии понятието поставя въпроса за наличието на структурни неравенства, основани най-често на расата и пола, в обществата на западните държави (но и не само).
Може би своя пик политкоректността достигна през 2020 г., когато смъртта на Джордж Флойд предизвика бурни протести от страна на движението „Животът на черните има значение“, в резултат на които биваха събаряни статуи, преименувани сгради, проблематизирани моменти от цялата американска история. За мнозина това бе дълго чакана справедливост. За други – опасна крайност, заплашваща да се изроди в нова мутация на комунизма.
Признавам си, че аз лично сериозно се притесних от случващото се в онези години, когато всички бяхме безкрайно изнервени и заради коронавируса, сеещ смърт и предизвикал толкова ограничения при свободата ни на движение и контакт с други човешки същества. Стори ми се двоен стандарт, че нормалните човешки срещи са проблем, а за масовите протести се казва, че са безобидни или дори че рискът от избухване на нови огнища на пандемията е приемлив заради борбата с расизма. Тогава си спомням, че разговарях с моя приятел доц. Искрен Иванов и по човешки го запитах дали смята, че този тип протести ще стигнат и дотук.
Не само че ще стигнат, те са вече тук – отговори ми той. – Но няма да са като тамошните. Ще бъдат пречупени през нашата национална специфика.
Тогава не разбрах абсолютно нищо от това, което ми каза. Попитах го дали ще става въпрос за правата на малцинства като ромското или турското у нас. Но той отрече и повтори, че движението ще бъде пречупено през българската национална специфика. Отново не схванах, но малко по-късно и в България избухнаха протести, които бяха насочени срещу корупцията и стигнаха до създаването на така наречения Орловград, превърнал се в символ на съпротивата срещу властта. Тогава ми се стори, че тези протести действително напомнят на американските по това, че отново се стига до крайности – разнасяха се ковчези, сгради се целеха с риба и яйца.
Но не ми хрумна, че може да става въпрос и за друг общ корен – борбата с привилегията.
На тогавашните протести имаше много студенти, учещи в чужбина и върнали се временно у нас заради коронавируса, който затвори и университетите. Това, което не беше наред в страната ни според тях, беше шуробаджанащината. Склонността да се назначават хора, които са верни, но не и умни. Гневът към т.нар. калинки, заради които тези млади хора, заминали в чужбина, не получават равен шанс в страната си, така както в Америка едни хора са уверени, че изостават по рождение заради цвета на кожата си.
И все пак прилика с дълбоки социални кливиджи, като расовото неравенство в САЩ, тогава не можах да намеря.
Протестите минаха и заминаха. Байдън стана президент и това като че ли отне от кислорода на възмущение, захранващ западната политкоректна култура, имаща нужда да е в опозиция, за да бъде ефективна – неслучайно звездният ѝ миг настъпи по време на първото управление на Тръмп.
У нас протестът роди партии, които поставиха под въпрос управлението на ГЕРБ и за един кратък период дори задържаха партията на Бойко Борисов извън властта. Наличието на дълбоки, неразрешими противоречия относно геополитическата ориентация на страната направи този успех нетраен, но за известно време изглеждаше, че протестът е победил – както тук, така и там. Ако обаче в САЩ болезненият разговор за неравенствата предизвика остра реакция, то у нас той още не беше започнал.
Това се случи, след като Путин нападна Украйна.
И до ден днешен не мога да осмисля това събитие. Отново Искрен Иванов беше този, който ме предупреждаваше още преди години, че тази война е неизбежна. Аз до последно смятах, че тя не може да избухне. Рискът за Русия ми се виждаше прекалено голям, загубите, които тя можеше да понесе при атака срещу съседите си – твърде непоносими.
„Те не са рационални. Няма да ги разбереш, ако търсиш мотиви на действията им като на западна държава“, казваше ми Искрен, автор на книгата „Православната геополитика на Русия“. По-късно и баща ми каза същото: „Вашето поколение обича да калкулира плюсовете и минусите от едно начинание. Не можете да разберете култура като руската.“
Непосредствено след началото на войната като че ли обществото се обедини от възмущението си срещу агресора, беше солидарно с нападнатите, възхитено от дръзката им отбрана, като че излязла от подвизите на Гондор в книгите на Толкин. Това обаче не трая дълго. Глашатаите на режима в Кремъл, стъписани от първоначалния неуспех, навириха гребен и пронизителният им вой огласи социални мрежи и сайтове. Русия бе предизвикана, твърдяха те. НАТО я заплашваше до границите ѝ. Тя е тази, която е нападната. Тя е тази, която се отбранява.
Контрааргументите на спорната теза достигнаха мнозина, но за други се оказаха безсилни. Че НАТО вече граничеше до Русия с балтийските държави. Че с контрола на Москва над Крим възможното членство на Украйна в Алианса вече е на практика предотвратено заради негласната му политика да не приема държави, които не контролират териториите си, и по този начин да избегне включването си във война автоматично (независимо от реторическите сигнали в една или друга посока).
Нищо от това нямаше значение. Защото голяма част от българите обичат Русия. И не говоря (само) за действително великолепната, изумителна култура, изразяваща се в прекрасната литература, дръзко кино или красив балет. Говоря за Руската федерация, преди това за Съветския съюз, за самата идея за самодържавие. И сега сигурно се чудите: но какво общо има това с политическата коректност?
Общото е, че това е въпросът за привилегията в България.
В Съединените щати едни хора са били роби, а други господари и тази рана не е зараснала никога, а периодично гнои до ден днешен. Но и в България се е случило нещо такова след 9 септември, когато съветските войски окупират страната и инсталират марионетен режим, който я управлява близо половин век. За една част от нашия народ този период е свързан с репресии и убийства, с несправедливо осъдени и безследно изчезнали близки, с ежедневни унижения от всякакъв аспект – колко дълга коса можеш да носиш, колко къса пола може да облечеш, къде можеш да пътуваш, какво можеш да си купуваш.
Но за други не е така. За много хора комунизмът е като манна небесна, спуснала се от Съветския съюз, за да ги извади от мизерията на западналите села, от които произлизат, и да ги постави в уютни апартаменти (някои от които чужди) и приятна работа „на бюро“. Да цивилизова децата им и те постепенно да развият рефлекса едва ли не на аристократи – културни, образовани, пътували в чужбина и знаещи езици.
Това развива лоялност, вярност, а понякога (но само понякога, други са отблъснати от това си минало) дори и любов към силата, която ти е дала всичко това – Съветския съюз и неговия наследник Руската федерация (обичта към царското време в Русия е рефлексия от опитите на Кремъл да примири различните периоди от историята си). Защото каква е целта на Путин, ако не да върне СССР, да спусне отново желязната завеса, да обърне стрелките на часовника назад? Това неговите сподвижници много добре го знаят, на това се и надяват, макар малцина да го разкриват толкова простодушно, както прави Костадин Костадинов със заплахите си да отвори отново лагера в Белене.
Тръмп обеща да направи „Америка отново велика“ и да възстанови славното десетилетие на 50-те, когато американският (бял) мъж можеше с работа в завода да гледа цялото си семейство. А жената (предполагаемо) е била щастлива да си живее у дома и да гледа децата, докато по телевизията се въртят реклами колко опасни са гейовете, а чернокожите са сегрегирани в градския транспорт, образователните институции, обществените сгради и т.н.
Путин обещава на русофилите и на комунистите да се върнат времената, когато те са решавали кой какви права има в обществото. И когато с един донос могат да зачеркнат цялото ти бъдеще.
Но не всички българи са съгласни с това, напротив, много не са и те водят борба с останалите – такава, каквато има между движенията на „будните“ и MAGA в Америка. Там либералите искат САЩ да ревизират погледа към историята си в частта с изграждането на институциите, твърдейки че те са заложени като несправедливи и расистки. А тук – да се погледне критично към ролята на Русия за независимостта на България още от времената след Освобождението, а може би и преди това. Там се опитват да премахнат паметниците, свързани с миналото на Конфедерацията и с нейния бунт за запазване на робството. Тук статуите, които възхваляват съветския окупатор, извисяващ се над не един и два български града – ПСА (или МОЧА) в София и Альошата в Пловдив, – са само най-фрапантните примери.
Затова у нас БСП е партията, която се опитва да консервира, макар да е лява. Защото нейното минало е миналото на властта. Тази нейна характеристика, между другото, е и причината за много мъчителните разломи сред съмишленици. Част от тях са десни срещу комунизма у нас в лицето на БСП и автоматично са срещу демократите в САЩ, защото са лява партия, при това ставаща все по-радикална в ревизията си към историята. Други са либерали срещу Русия, която сега, наопаки на времената на Студената война, се ползва със симпатии от страна на републиканците. Разбирам и двете страни, макар да не искам да казвам на коя симпатизирам.
Лично за мен обаче е безспорно, че американската политкоректност достигна до крайности и започна да се усеща не като насочена „за“ представителите на малцинствата и жените, колкото „против“ белите и мъжете – нещо, което те също чувстват и което ги кара да подкрепят шоумена Тръмп, дори част от тях вътрешно да не харесват просташкия му маниер. У нас отрицанието на Русия сред демократите също е прекомерно обострено според мен. Редом с Путин се отрича и Пушкин, заедно със Съветския съюз и 9 септември се отхвърлят още Трети март и Освобождението. Това прави русофобите да изглеждат ирационални в очите на пасивното мнозинство, което не харесва инвазията на Путин, но не може да се откаже от симпатията си към Дядо Иван.
Факт е обаче, че в България има голям проблем с предимството, което децата на старата комунистическа номенклатура, свързана с Русия, имат пред останалите, свръхпредставени са във всички партии, дори в демократичните (спомнете си каква буря от негодувание предизвика номинацията на Васил Терзиев за кмет на София). Още по-голям е проблемът с отношението към историята и с това, че дните на болка и страдание за едни са символ на триумф за други. Опасявам се, че докато не разрешим това противоречие, трудничко ще стигнем до въпросите за расата и пола, които са в основата на културните войни сред държавите, в чиито политически семейства все още сме. Разбира се, стига да искаме – все пак България не е била колониална държава и нещата тук не могат и не бива да се повтарят на сляпо. Или поне могат да се избегнат някои грешки.
А що се отнася до САЩ, всичко ще зависи от това дали Тръмп ще успее да овладее икономиката, така че да върне силните времена на Рейгън и Никсън за Републиканската партия и с това да спечели културните войни, или ще бъде поредният президент, повален от високите цени, както стана с Байдън. За нас обаче може би е по-добре да се съсредоточим върху нашата държава, защото, увлечени в безспорно вълнуващите спорове около културните войни на глобалното село, може и да пропуснем как нашият Голям брат отново слага хомот на шията ни, за да ни поведе в друга посока.
Три книги. Три гледни точки. Три начина да се сглоби фигурата на отчуждения, влюбен, вътрешно разкъсан човек. Александрова пише, сякаш гледа през прозореца с мокра чаша в ръка. Касев пише с кал по обувките и вътрешен глас, който се пита: „Защо?“ Анев по-скоро реже месо от съвременността с хирургическа насмешка.
И тримата предлагат не истории, а усещания, не отговори, а смислови клопки.
Езикът им е различен, но темата е една:
Кой си ти, когато никой не гледа?
и
Какво ще направиш с този тигър в съня си?
И тримата реагират на едно и също: усещането, че реалността изтънява. Че държавата се е превърнала в глух звук, а бъдещето – в неизпратено съобщение. Това се случва на фона на политическа парализа, институционален разпад, екологична криза, културен цинизъм. Как да пишеш в такъв контекст? Или с нежност и отчаяние (Александрова), или с опит за личен катарзис (Касев), или с ярост и дистанция (Анев). И всяка от тези стратегии е адекватна – в рамките на собствената си литературна логика.
В едно общество, в което не знаем кой ще дойде на власт утре, но знаем, че пак ще е някой неподходящ, литературата не е огледало. Тя е звукова аларма. И трите книги са част от този алармен звън. Различни по тембър, но еднакво необходими.
В епохата на нескончаем преход – от криза в криза, от пандемия към война, от климатично бедствие към авторитарен ренесанс – литературата или капитулира в естетически острови, или се вписва в хрониката на тревожността. Три съвсем различни книги, писани почти едновременно, отговарят на тази нужда. Не с директна политическа критика, а с по-фините инструменти на тревожното, на странното, на вътрешния бунт, който минава през форма, стил и тон.
Александрова подхожда към разказа като към самотно градско растение, пробиващо си път през асфалта на всекидневието. Разказите ѝ са реалистични, но леко надвесени над зоната на магическия реализъм – или, по-близо до истината, над магическия абсурд на панелна България. Текстовете не просто обитават женската чувствителност, а по-скоро я колекционират в епруветки с надписи „бръмбар“, „контрольорка“ и „трамвай“.
Нейният поток на съзнанието е повече като тих ток на недоволство, който изгаря бушоните на дните. Има не само социална фантазия, но и антиутопия с екзистенциализъм в градския транспорт. Пътниците в един трамвай например не биват проверявани, а буквално изцеждани от една вещица на капитализма. Пратчет би кимнал и намигнал. И веднага би поискал промяна на маршрута.
Александрова пише за тревожното настояще като сън, от който не можем да се събудим. За нуждата от нежност – въпреки всичко. Текстовете ѝ са къси, експериментално-меланхолични и напомнят в най-добрите си моменти на Рей Бредбъри, когато той пише за вълшебството в градските пространства. Александрова има афинитет към парадокса на нормалността: светът изглежда познат, но бива разместван от присъствието на странното, което не е напълно фантастично.
Може да се направи паралел с по-ранните книги на Олга Токарчук („Дом дневен, дом нощен“), където границите между белетристика и дневник са неясни, а сюжетът е повече органичен, отколкото построен. От друга страна, структурата на разказите често е лабилна. Краят невинаги изпълва началото със смисъл, понякога се усеща привкус на текст, който се страхува да се разгърне напълно.
Има известна наивност в образите, което е едновременно плюс и недостатък. Понякога динамиката между гротеска и социален коментар е интригуваща, но езикът рискува да звучи по-скоро като театрална миниатюра, отколкото като дълбок прозаичен разказ за отчуждението.
Сборникът на Цветелина Александрова не е явно политически, но е симптоматичен за това, което Жижек би нарекъл „идеология на нормалността“. Разказите ѝ се движат по повърхността на ежедневието, за да покажат колко дълбоки и изкривени са подземните води на това „нормално“.
В България на 20-те години на ХХI век, където държавата се е оттеглила от почти всички социални функции, дърветата на Александрова наистина са единствената прегръдка, която не струва скъпо и не те пребива.
Харесва ми най-много, когато разказите ѝ звучат като сънища, които не се обясняват, а остават да жужат на дъното на съзнанието. Има специфична тъга, която не иска да бъде уталожена. Понякога се усеща прекалена литературност или илюстративност, но когато текстът допуска читателя максимално близо, има сила. Харесва ми и защото това писане не се страхува от сантименталност, но не изпада в патетика.
Касев върви. Ходи. До Камино и назад. Неговата книга е хибрид между пътепис, дневник на тревожен мъж и интимно писмо до бъдещото аз. Това е текст за пътя и текст от самия път. Кална, прашна, красива, объркана и обсебващо лична пътека. Няма нужда от поанта. Има нужда от още километри.
Тонът му е трескаво-рефлексивен. Сякаш Уди Алън е решил да иде на поклонение и по пътя е срещнал Серджо Леоне, Хемингуей и швейцарски нож. Писането е лъкатушещо, честно. Има силата да говори със сериозност и ирония за майчина любов и за мобилни приложения за автобуси. Не се страхува да говори и за мъжествеността като уязвима, но и за любов, страх, умора, изгорени калории и великденски крайни срокове.
Касев пише едновременно на няколко нива. Автобиографично, философски и донякъде изповедно. Това го сближава със структурата на пилигримската литература, но и с жанровата криза на съвременната мемоаристика. Читателят често не знае дали трябва да вярва на текста, или да го съпреживява, както е при Карл Уве Кнаусгор, с когото има известна роднинска линия по отношение на самонаблюдението и психоемоционалния автопортрет.
Книгата е построена като реално пътуване, но по същество тя е дълго бягане от себе си. Пътят тук е симулация на катарзис, но не го постига. Героите (тоест авторът) не търсят Бог, а преживяване, което да изглежда като вътрешно преобразяване. Това е много съвременен тип искреност, която се опитва да избяга от клишетата. Понякога успешно. В най-силните си моменти Касев постига интимност без ненужна концептуална строгост, докато прави отчет на вътрешното си разпадане. Това не е само тръгване по Камино. Това е отчаян опит за напускане на територията на собствената вина, срам и тревожност. В глобалния контекст, в епоха на повсеместна мъжка криза (от Тръмп до Орбан, от Путин до мъже в криза по терасите и парковете на София), Касев предлага интересен контрапункт: мъж, който се опитва да е раним и да не е насилник.
Има нещо опасно утешително в неговото „чувствам се и добре“. Понякога човек има нужда не от катарзис, а от гняв. В света, в който Газа гори, в който протестите в София се редуват с апатия, литературата на личното съзерцание може да изглежда като лукс. И все пак от Касев научаваме, че има достойнство и в това да тръгнеш сам с раница, за да видиш дали светът още е тук. Или поне дали ти самият си останал цял.
Анев изяжда всичко. (Да не кажа – и нас покрай това.) Неговата проза е невинно брутална, остроумна до подигравка и метафизична точно там, където най-малко се очаква. Това е обърнат реализъм: не нещо реално, описано като фантазия, а фантазия, описана като отчет на социален работник с чувство за черен хумор.
Повестите му минават през гротеска, разпит, сън и Facebook статуси с една и съща лекота. Анев не се задоволява с това да описва абсурда, той го държи на каишка, храни го със символизъм и му сменя името всеки път, за да не може читателят да се усети какво точно го хапе по душата.
Важни са му жестокостта като социален ритуал, паметта като изфантазирана журналистика и фактът, че тигрите обичат прегръдки, но това не ги спасява.
„Инструкции за направа на тигър“ е смислово най-плътната и формално най-радикална от трите му книги. Анев се движи по ръба на сатирата, гротеската и политическата алегория. Стилът му напомня на Дон ДеЛило и частично на Кърт Вонегът. Най-вече в начина, по който разсъжденията за човешката жестокост се обличат в абсурд. Повестите му са съвременни притчи, но разкъсани отвътре, без лесна морална поука.
Централният образ – тигърът, който бива изяждан ритуално – е не само политическа метафора (за консумацията на живота от корпорациите, капитализма, неравенствата), а и етически въпрос: какво се случва с тези, които наблюдават? Това е литература, която създава не комфорт, а дискомфорт. И то с удоволствие. Езикът на Анев е динамичен, с усещане за превключване между регистри (разпит, сън, новела, дневник), което изисква активен читател. Единственият слаб момент е, че се случва авторът да изпада в повторяемост на техниката, при което героите губят индивидуалност за сметка на структурната функция.
От тримата автори най-остър, най-концептуален и най-неутешим е именно Георги Анев. Писането му е и обвинителен акт. Елитът изяжда жив тигър парче по парче. Буквално. Защото отдавна не е нужно литературата да символизира. Тя може да покаже нещата такива, каквито са, но малко по-ясно.
Когато българският политически елит си сервира, връща и разменя порции от обществото – пенсионери, деца, здравеопазване, реформи, – ние не сме мълчаливи свидетели. Ние сме охранителите, които ще си купят телевизор и смартфон, след като изядат малко тигрово сърце. Анев е брутален и хладен, защото времената са такива. В свят, в който милиардери летят в Космоса, докато в Габрово няма лекари, не е лесно време за поезия. Време е за точност.
Тази книга харесах най-много като мисловна конструкция. Нещо в гласа ѝ напомняше на онези писатели, които не се притесняват, че ще бъдат наречени „прекалено мрачни“. Особено първата повест – тя остава с мен. Не само заради образа на тигъра, а заради усещането, че светът вече не е място, където моралът важи, а място, в което тялото е последното пространство за власт и за жертва. Хареса ми и защото не предлага кой знае колко надежда, но предлага яснота.
Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер нa 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на издателство „Scribens“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.
Никой от нас не чете единствено най-новите книги. Тогава защо само за тях се пише? „На второ четене“ е рубрика, в която отваряме списъците с книги, публикувани преди поне година, четем ги и препоръчваме любимите си от тях. Рубриката е част от партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. Изборът на заглавия обаче е единствено на авторите – Стефан Иванов и Антония Апостолова, които биха ви препоръчали тези книги и ако имаше как веднъж на две седмици да се разходите с тях в книжарницата.
В края на 2023 г. до БНБ, Прокуратурата, КФН и ЕЦБ е подаден сериозен сигнал по новия закон за защита на лицата, сигнализиращи за нарушения. В него се излагат съмнения,…
The famfs
filesystem is meant to provide a shared-memory filesystem for large data
sets that are accessed for computations by multiple systems. It was
developed by John Groves, who led a combined filesystem and
memory-management session at
the 2025 Linux Storage, Filesystem, Memory
Management, and BPF Summit (LSFMM+BPF) to discuss it. The session was a
follow-up to the famfs session at last year’s
summit, but it was also meant to discuss whether the kernel’s direct-access (DAX)
mechanism, which is used by famfs, could be replaced in the filesystem
by using other kernel features.
The ENS framework serves as the cornerstone of cybersecurity standards for Spain’s public sector. It establishes comprehensive security requirements for government agencies, public organizations, and service providers supporting Spanish public services. The framework implements a tiered security approach, with three distinct levels (Basic, Medium, and High), each level requiring progressively stringent security measures and controls.
By maintaining and expanding our ENS certification at its High level, AWS reaffirms its commitment to providing secure cloud services that meet compliance standards and the evolving needs of Spain’s public sector and its technology partners.
For organizations working with Spanish public administration, this expanded certification offers significant advantages. Customers can operate with reliable compliance with Spain’s highest security standards while accessing a broader range of certified cloud services. This certification provides enhanced confidence in their cloud security posture and enables streamlined procurement processes for public sector projects.
With this renewal, AWS has broadened its ENS-certified portfolio. The certification now encompasses 8 additional services, bringing the total to 174 AWS ENS-certified services. This extensive coverage spans across 31 AWS Regions (including Spain), providing customers with unprecedented access to certified cloud services. Some of the additional services in scope for ENS High include the following:
Amazon DataZone – This data management service makes it faster and more straightforward for customers to catalog, discover, share, and govern data stored across AWS, on premises, and third-party sources.
AWS AppFabric – This service natively connects software as a service (SaaS) applications across organizations. It normalizes application data for administrators to set common policies.
AWS Resilience Hub – A central location in the AWS Console that helps customers to manage and improve the resilience posture of their applications on AWS.
AWS achievement of the ENS High recertification is verified by an accredited company, which conducted an independent audit and confirmed that AWS continues to adhere to the confidentiality, integrity, and availability standards at the highest level as described in Royal Decree 311/2022.
As always, we are committed to bringing new services into the scope of our ENS High program based on your architectural and regulatory needs. If you have questions about the ENS program, reach out to your AWS account team or contact AWS Compliance.
If you have feedback about this post, submit comments in the Comments section below.
If you’re a marketer, advertiser, or a business owner that runs your own website, there’s a good chance you’ve used Google tags in order to collect analytics or measure conversions. A Google tag is a single piece of code you can use across your entire website to send events to multiple destinations like Google Analytics and Google Ads.
Historically, the common way to deploy a Google tag meant serving the JavaScript payload directly from Google’s domain. This can work quite well, but can sometimes impact performance and accurate data measurement. That’s why Google developed a way to deploy a Google tag using your own first-party infrastructure using server-side tagging. However, this server-side tagging required deploying and maintaining a separate server, which comes with a cost and requires maintenance.
That’s why we’re excited to be Google’s launch partner and announce our direct integration of Google tag gateway for advertisers, providing many of the same performance and accuracy benefits of server-side tagging without the overhead of maintaining a separate server.
Any domain proxied through Cloudflare can now serve your Google tags directly from that domain. This allows you to get better measurement signals for your website and can enhance your campaign performance, with early testers seeing on average an 11% uplift in data signals. The setup only requires a few clicks — if you already have a Google tag snippet on the page, no changes to that tag are required.
Oh, did we mention it’s free? We’ve heard great feedback from customers who participated in a closed beta, and we are excited to open it up to all customers on any Cloudflare plan today.
Combining Cloudflare’s security and performance infrastructure with Google tag’s ease of use
Google Tag Manager is the most used tag management solution: it makes a complex tagging ecosystem easy to use and requires less effort from web developers. That’s why we’re collaborating with the Ads measurement and analytics teams at Google to make the integration with Google tag gateway for advertisers as seamless and accessible as possible.
Site owners will have two options of where to enable this feature: in the Google tag console, or via the Cloudflare dashboard. When logging into the Google tag console, you’ll see an option to enable Google tag gateway for advertisers in the Admin settings tab.
Alternatively, if you already know your tag ID and have admin access to your site’s Cloudflare account, you can enable the feature, edit the measurement ID and path directly from the Cloudflare dashboard:
Improved performance and measurement accuracy
Before, if site owners wanted to serve first-party tags from their own domain, they had to set up a complex configuration: create a CNAME entry for a new subdomain, create an Origin Rule to forward requests, and a Transform Rule to include geolocation information.
This new integration dramatically simplifies the setup and makes it a one-click integration by leveraging Cloudflare’s position as a reverse proxy for your domain.
In Google Tag Manager’s Admin settings, you can now connect your Cloudflare account and configure your measurement ID directly in Google, and it will push your config to Cloudflare.
When you enable the Google tag gateway for advertisers, specific calls to Google’s measurement servers from your website are intercepted and re-routed through your domain. The result: instead of the browser directly requesting the tag script from a Google domain (e.g. www.googletagmanager.com), the request is routed seamlessly through your own domain (e.g. www.example.com/metrics).
Cloudflare acts as an intermediary for these requests. It first securely fetches the necessary Google tag JavaScript files from Google’s servers in the background, then serves these scripts back to the end user’s browser from your domain. This makes the request appear as a first-party request.
A bit more on how this works: When a browser requests https://example.com/gtag/js?id=G-XXXX, Cloudflare intercepts and rewrites the path into the original Google endpoint, preserving all query-string parameters and normalizing the Origin and Referer headers to match Google’s expectations. It then fetches the script on your behalf, and routes all subsequent measurement payloads through the same first-party proxy to the appropriate Google collection endpoints.
This setup also impacts how cookies are stored from your domain. A cookie is a small text file that a website asks your browser to store on your computer. When you visit other pages on that same website, or return later, your browser sends that cookie back to the website’s server. This allows the site to remember information about you or your preferences, like whether a user is logged in, items in a shopping cart, or, in the case of analytics and advertising, an identifier to recognize your browser across visits.
Traditionally, when your website loaded a script directly from a third-party domain like www.googletagmanager.com, any cookies set by that script were associated with the googletagmanager.com domain. From your website’s perspective, these are “third-party cookies.”
With Cloudflare’s integration with Google tag gateway for advertisers, the tag script itself is delivered from your own domain. When this script instructs the browser to set a cookie, the cookie is created and stored under your website’s domain.
How can I get started?
Detailed instructions to get started can be found here. You can also log in to your Cloudflare Dashboard, navigate to the Engagement Tab, and select Google tag gateway in the navigation to set it up directly in the Cloudflare dashboard.
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
