Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-15/

Пролетта във Филаделфия е необичайно красива с топлите си кехлибарени изгреви и залези, с бързо преминаващите облаци, които понякога се превръщат в също толкова бързо преминаващи бури. С първите майски гръмотевици – точно като в София. Из улиците се веят транспаранти в чест на 250-годишнината от създаването на САЩ. Атмосферата е особено празнична в старата столица, където е подписана Декларацията за независимостта. 

Орди туристи се стичат не само от цял свят, но и от всички краища на Америка. Навсякъде има обяви за изложби и чествания. Когато се качвам в самолета от София, малко преди нас излитат няколко от черните самолети с надпис U.S. Airforce, които домуват на летище „Васил Левски“ от седмици насам. Накъде – мога само да гадая. Отвъд океана войните на Америка са просто новинарски поток, далечна приказка, риалити, което дори не тече по телевизията. По десетките екрани в баровете се върти спорт, метрото е пълно с хора, облечени в червено, които се връщат от мач на бейзболния отбор на Филаделфия. Апокалипсисът се случва навсякъде, но не и в Америка. Тя държи само правата за кинопродукцията. 

В осми брой на „Гласовете на Америка“ си взехме въздух от същия новинарски поток, но не през ескейпизма на хляба и зрелищата, а през музиката. В настоящия брой ще направим същото, но през три исторически важни стихотворения, които разказват и осмислят САЩ извън заглавията, извън новините, извън апокалипсисите, които са им така присъщи и в които така имаме навика да се губим, пропускайки същественото. 

Тези стихотворения може би ще ни успокоят, че и преди се е стъмвало – и може да бъде светло отново. 

Приятно четене. 

Виж, гаснат светлините 

Стоманеносиво, с петна от сенките на облаци,
морето попива последните вечерни светлини.
Гласът е мощен и пяната с цвят на олово,
и приливът поглъща пясъците.

Тук стой като древен камък
и виж как гаснат светлините, чуй гласа на океана.
Ненавист и мъка сграбчват Европа и Азия
и морският вятър е леден.

Настъпва нощ: нощта ще поиска всичко.
Светът не се е изменил, по-разголен е само:
силните се борят за власт, а слабите
топлят бедните си сърца с омраза.

Настъпва нощ: върви си вкъщи,
опитай се да хванеш по радиото новините.
Чуваш ли ги, гласовете на Америка: наивни,
властни, лицемерни и обречени.

Кога? След четири или четиридесет години?
Защо му е на камъка да рови бъдещето?
Стой на своя бряг, древни камъко,
и нека соленият вятър направи главата ти бяла.

Робинсън Джефърс, 1941 г., превод Николай Попов 

Стихотворението на Робинсън Джефърс вдъхновява името на този бюлетин. Американският поет пише основно в наративна и епична форма и е смятан за икона на природозащитното движение. Противоречивата му философия, която той нарича „нехуманизъм“ (inhumanism), е сред основните причини да бъде отхвърлен от канона и днес да не се нарежда по популярност до поети като Т. С. Елиът например. Живял и творил по време на две световни войни, Джефърс вярва, че човечеството е твърде антропоцентрично и претръпнало към красотата на света и живота. 

В една от своите поеми Джефърс предлага хората да децентрализират вниманието от самите себе си. Призивът е колкото странен, толкова и актуален с оглед на различни съвременни движения, включително и на идеите на британския артист и писател Джеймс Бридъл, който преосмисля концепцията за интелигентност във времената на изкуствения интелект и смята, че интелектът не е само човешко качество, а черта, присъща на всички живи организми. 

Решението според Джефърс е „отстраняване“ от конфликтите, а не заемане на морална позиция в тях. През 1948 г. той публикува няколко критични стихотворения за американското участие във Втората световна война и издателството му Random House цензурира част от произведенията му, като също добавя бележка, че позицията на Джефърс не е позицията на издателството. 

Становището на Джефърс е, че войната е безкрайна борба на империи за пазари и ресурси, а не морална битка, и че в нея няма победители, както и че прекаленото митологизиране и военна намеса на САЩ в чуждестранни войни ще унищожи републиката и ще ускори разпадането на държавата. Опасенията на Джефърс са, че в САЩ ще се загърби идеята за свободна република в полза на свръхамбициозна военизирана империя. 

Във „Виж, гаснат светлините“ се отличават основните теми от поезията на Джефърс: незначителността на човешките вражди и проблеми пред огромното безвремие и великолепие на естествения свят, гаснещите светлини на цивилизацията, нескончаемата човешка борба за власт и ресурси, безкрайният шум на новините, падащият мрак. Камъкът и океанът са сред основните символи в творчеството на Джефърс, който живее на калифорнийския бряг, където построява каменния замък „Тор“. Творчеството му повлиява върху Чарлз Буковски, полския поет Чеслав Милош (който превежда много от стиховете му), фотографа Ансел Адамс и др. Противоречив и гениален, Джефърс остава колкото философски недостижим и може би дори наивен, толкова и неволен пророк на времената, в които живеем. 

Белият дом

Пред моето напрегнато лице
вратата ти затворена е здраво,
но имам смелост, имам дързостта
да нося гняв в сърцето си кораво.
Паважът под краката ми гори,
в гърдите сякаш зее грозна рана,
кръстосвам мълком булеварда бял,
загледан в портата ти обкована.
И твърдост в себе си безспирно диря,
и разум тук, пред тежките колони,
че нужна ми е свръхчовешка сила,
Бял дом, да спазвам твоите закони.

Клод Маккей, 1919 г., превод Николай Попов

Сонетът на ямайско-американския автор Клод Маккей е публикуван през 1922 г. в лявото издание The Liberator. Чернокожият автор заимства поетичните структури на Шекспировите сонети, присвоявайки си – донякъде скандално за времето – литературни и културни символи на бялата образована американска класа. По това време сонетът се смята за вече остаряла форма, така че изборът му е целенасочен. 

Маккей е основна фигура на Харлемския ренесанс и изгрява със стихотворението си „Ако ни чака смърт“, провокирано от „Червеното лято“ – вълна от линчове над чернокожи в САЩ след края на Първата световна война. Когато емигрира в САЩ през 1912 г., за да следва в Тъскиги, Алабама, Маккей е шокиран от дълбокия расизъм, на който става свидетел и мишена. Активната сегрегация му служи като катализатор и той започва да пише поезия, а цялата му кариера и живот са белязани от несправедливостта на институционализирания расизъм в САЩ. За съжаление, Маккей не доживява раждането и победата на движението за равни граждански права, но и до днес остава ключова фигура в историята на афроамериканците. 

След преместването си в Ню Йорк Маккей се включва в различни леви радикални сдружения, свързани с човешките права. Временно живее в Лондон, а през 1922 г. става част от руската болшевишка партия, мака да смята, че Комунистическата партия на САЩ не приоритизира достатъчно правата на чернокожите и дори че използва техните каузи за собствени цели. След кратко пребиваване в Русия Маккей осъзнава, че Коминтернът също го използва за собствените си пропагандни и геополитически цели, за което разсъждава в непубликувания си ръкопис „Харлемска слава“. 

По-късно в своята биография Маккей пише за причините, поради които в крайна сметка отказва членство в Комунистическата партия и избира изкуството пред ригидността на идеологията и партийната принадлежност. Пътят на Клод Маккей през литературата, идеологията и политиката разкрива напрежението между оформящите се тогава идеологически рамки – на комунизма и капитализма, – които ще застанат от двете страни на основната разделителна линия на XX век и ще намерят кулминация в Студената война. 

Комунизмът и социализмът все още са обсъждана алтернатива на пазарния капитализъм в САЩ, защото историята на държавите от Източния блок остава слабо позната, от една страна, и поради силната марксистка традиция в американските университети, от друга. От възможни работещи алтернативи до различни версии на „червената заплаха“, войната на идеологиите е релевантна и в контекста на културните войни. Творчеството на Маккей успява да надскочи тези идеологически рамки и да говори за институционалната несправедливост, за различните Америки, обитавани от различните американци, и за безкрайната борба за граждански права, която продължава и днес. 

Новият Колос

Не дръзкият гигант със древногръцка слава,
от бряг до бряг разкрачил войнствени нозе;
пред портите, окъпани от залез и море, ще спре
със огнен факел във ръце – могъществена, права,
светкавиците овладяла, тя името си разгласява:
Майка на Изгнаници. С десница като фар зове,
цял свят приютява и поглед мек ще разпростре
над мостовете от ефир на двата огледални града.
„Задръжте, вехти царства, славния разкош – извиква тя 
със устни неми. – На мене дайте уморени, бедни,
потъпканите бежанци, жадуващи за свобода,
окаяната сган от бреговете ви безредни.
Пратете тях, бездомни, корабокрушенци,
светилник аз издигам над златната врата!“

Ема Лазарус, 1883 г., неизвестен преводач 

Няколко строфи от „Новият колос“ са гравирани върху Статуята на Свободата. Ема Лазарус пише стиховете през 1883 г. като част от дарителската кампания за построяването на пиедестала на статуята – за тази дарителска кампания сме ви разказвали в шести брой на бюлетина. Историческият контекст на стиховете обаче далеч надминава стогодишнината на държавата и създаването на статуята. По това време писателката и поетеса Лазарус помага на еврейски бежанци в Ню Йорк, които бягат от погромите в Русия. Самата Лазарус също е потомка на евреи, дошли от Германия и Португалия. Тя превежда Шилер, Хайнрих Хайне, Александър Дюма и Виктор Юго и става разпознаваема със стиховете си и прозата си както в САЩ, така и в Европа. 

Гласовете на Америка – брой 6

Йоанна Елми посещава най-американския символ и островите Елис и Либърти, разказвайки ни по вълнуващ начин за историята на имиграцията в САЩ и за връзката между отговорността и свободата. Перфектното дълго лятно четиво, ако не ви е страх от нещо, задържащо вниманието повече от 3 секунди.

ТоестЙоанна Елми

Освен това краят на XIX век e време на ожесточен сблъсък между т.нар. нативисти и антинативисти, период на огромно политическо преосмисляне на въпроса кого да допускат САЩ на своя територия. Нативистите – основно протестанти от англосаксонски произход, изразяват тревога, че нашествието от нови имигранти ще размие американската култура, ще понижи заплатите и ще урони републиканските принципи и политическата система. На мушката са основно католици – ирландци и немскоговорящи, за които съществуват опасения, че са по-лоялни на папата, отколкото на държавното управление на САЩ и институциите на демокрацията. Огромна е и кампанията срещу южно- и източноевропейците: италианци, славяни, включително поляци, сред които има не само католици, но и православни; те се възприемат като бедни и културно различни, а също и като по-низши от расова гледна точка. На Западния бряг има изразена враждебност срещу китайските имигранти, които са обвинени, че крадат работни места от белите, и се твърди, че е невъзможно да се асимилират. 

Нативистите постигат огромна политическа победа през 1882-ра – година преди публикуването на поемата на Лазарус, с Указа за изключване на китайците, с който за първи път в историята на страната се забранява влизането в държавата на определена група хора на основата на националността и расовата принадлежност. Антинативистите, сред които индустриални предприемачи и хуманитарни активисти (като Лазарус), смятат, че Америка е убежище за низвергнатите и че имиграцията е необходимо гориво за бързо разрастващата се индустриална държава. Избирайки да илюстрира статуята не като символ на военни завоевания, а като майка на изгнаниците, Лазарус обръща курса на историята в особено красив поетичен бунт. 

Ксенофобската нативистка политика достига кулминацията си чак през 20-те години на новия век, когато се приемат още антиимиграционни закони, налагащи квоти за новопристигнали имигранти (включително българи). Тези политики се отменят чак след Втората световна война и имат негативни икономически последствия. През това време в страната има огромен недостиг на работна ръка, а индустриалният бум се забавя – изключването на китайските работници води до 62% спад в общото производство. През 1924 г. земеделският бизнес активно лобира да няма квоти за южноамерикански работници заради недостига на евтина работна ръка, която да събира реколтата от памук, захарно цвекло и плодове. Официалната политика между САЩ и Мексико води до наплив на 4,5 милиона мексикански работници. Много от южно- и източноевропейските работници във фабриките в Севера са заменени от афроамериканци и пуерториканци. 

Война, несправедливи закони, ксенофобия и антиимигрантски настроения – тъканта на САЩ е направена и от това. Докато вървях из улиците на Филаделфия, където са живели Джордж Вашингтон и Бенджамин Франклин; където Едгар Алън По измисля своите мрачни истории; където са свирили някои от най-добрите джаз музиканти в историята; и където от прозорците днес ме гледат плакати FUCK ICE, докато покрай мен минава огромен камион с черно-бял американски флаг със синя линия в подкрепа на полицията, си мисля, че въпреки горчилката някак продължавам да обичам тази страна. Страна на крайностите, страна на гения и на пълното отсъствие на интелект, страна на жестокостта и на безусловната, безгранична човешка щедрост, страна на риалити шоута и на мъдрото преосмисляне на историята, страна на стагнацията и страна на промяната. 

А иначе всичко ново е добре забравено старо. 

Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Post Syndicated from Михаил Ангелов original https://www.toest.bg/nauchni-novini-zoonozi-asteroidi-i-voyadzhur/

Зоонозите – очакван риск

В началото на месеца новинарските емисии започнаха да бълват информация за пасажерите на круизния кораб MV Hondius, който стана злополучно известен с пътниците си, заразени с хантавирус. За съжаление, няколко от тях починаха, а други проявиха симптоми по-късно. След опита, който натрупахме с COVID-19, повечето от нас сигурно са наострили уши и следят случващото се с известна тревога, особено след като пътниците от кораба бяха изпратени в държавите си.

Към момента има активни случаи в няколко страни в Европа. Повечето от пациентите са стабилни, с изключение на жена във Франция, чието състояние се описва като тежко. Макар че вирусът има потенциал за разпространение, тъй като някои от пасажерите напуснаха кораба, преди да се вземат активни мерки за ограничаване на възможните контакти, Световната здравна организация (СЗО) определя ситуацията като нискорискова. Такова е мнението и на българското Министерство на здравеопазването.

Хантавирусите са голяма група РНК вируси, разпространявани от гризачи, 

като в общия случай всеки вирус има строго специфичен резервоарен вид. Обикновено хората се заразяват при вдишване на частици, замърсени с екскременти, урина или слюнка на гризачи. В зависимост от типа хантавирус заболяванията са два вида. Вирусите, разпространени в Европа и Азия, предизвикват хеморагична треска с бъбречен синдром. Това заболяване се среща и у нас, като за ендемични се смятат планинските райони, но според изследване от 2016 г. разпространението може да е по-широко.

Американските щамове, от чиято група е вирусът на круизния кораб, имат друга симптоматика. Тя се изразява в белодробни и сърдечни проблеми – хантавирусен сърдечно-белодробен синдром (ХСБС), който е много по-сериозен и с по-висока смъртност. Конкретният вирус е тип Andes (ANDV) – открит е в Аржентина и е наречен на Андите. Освен че причинява значително по-тежко заболяване, той е по-опасен и поради способността му да се предава от човек на човек.

Глобално село: Епидемии

В края на годината се правят равносметки, а в началото на следващата се поставят нови цели. Ето например за Международното движение на Червения кръст и Червения полумесец приоритет №1 за 2019 г.

ТоестОгнян Цветков

За добро или лошо, нямаме много информация за този пренос, тъй като случаите до момента не са много, но от това, което знаем, 

вероятността вирусът да причини пандемия е ниска. 

Това се дължи на две основни негови особености. На първо място, той се предава по-трудно – нужен е продължителен контакт с носител на вируса и пренос на слюнка (директно или чрез капки), поради което дори обикновените маски са много подходящи да бъде спрян. Наред с това се смята, че носителите са заразни само ако активно проявяват симптоми. Тази комбинация драстично намалява риска от заразяване с вируса в сравнение с COVID-19.

Неприятна характеристика на вируса е широкият му инкубационен период, който е от 1 до 6 седмици, а в редки случаи достига до 8. Това означава, че всички потенциално контактни лица трябва да прекарат това време в карантина.

Тъкмо когато вълненията около хантавируса започнаха да се успокояват, СЗО излезе с

тревожно съобщение за епидемия от ебола 

в Демократична република Конго и Уганда. Огнището е в провинция Итури, район в Конго, намиращ се на границата с Уганда. Той е белязан от кървави конфликти между различни групировки, което значително затруднява работата на здравните работници. Оттам са проследени няколко случая на пренос към столиците Киншаса и Кампала, както и в други райони на Конго.

Първият предполагаем случай е от 24 април – мъж, починал след проява на характерни симптоми. След като на 5 май СЗО е информирана за предполагаема поява на ебола, тя изпраща екип на терен. Първите позитивни тестове идват чак на 14 май и са изненада – вирусът не е по-често срещаният заир, за който са тествали в началото, а бундибуджо. Ден по-късно са потвърдени стотици случаи на заболяването, което показва сериозно забавяне на реакцията на здравните служби. Към 22 май потвърдените случаи са 82, предполагаемите – 750, а починалите – 177, но най-вероятно мащабът е по-голям.

Поради това властите забраниха събирания на повече от 50 души, както и всички погребения. Тези мерки не се приемат добре и вече има случаи на нападения на медицински центрове. За съжаление, подобни атаки са често срещано явление по време на епидемии. С тези атаки военизираните групировки всяват допълнителен ужас, убивайки и отвличайки хора. Местните се отнасят скептично към здравните работници, защото много живеят в отдалечени райони и се сблъскват с лекари само по време на епидемии, така че понякога правят обратна причинно-следствена връзка, мислейки си, че лекарите ги заразяват нарочно.

Не на последно място, традициите за изпращане на мъртвите са много силни и в тях се вплитат религия и свръхествествено. Освен че служат за почитане на паметта на покойните, има поверия, че ако ритуалите не бъдат изпълнени, мъртвите ще прокълнат близките си или ще се върнат като зли духове. Лошото е, че погребенията са свързани с много контакти с тялото на мъртвия, което при ебола все още е силно заразно. Така вирусът много лесно се разпространява в семейните групи.

Засега единственият потвърден болен извън Африка е американски лекар, работещ в Демократична република Конго, който е дал положителен тест за вируса, но е в добро състояние. Той е транспортиран в болница в Берлин, която е специализирана в изследване на такива сериозни патогени и осигуряване на грижа за пациенти, заразени с тях. Членовете на семейството му, които са контактни, също са под наблюдение. 

Научни новини: Минилуни, комети, зоонози и фораминифери

Изстрелваме се в Космоса, слизаме в дълбините на Средиземно море и се разхождаме из пазара в Ухан благодарение на научните новини на Михаил Ангелов. Научните новини – по-добрите новини.

ТоестМихаил Ангелов

Още един американски лекар е в Чехия – той е бил изложен на вируса, но към момента не проявява симптоми. И двамата са под строга карантина и не представляват риск за общественото здраве. Европа традиционно се включва при появата на ебола в ендемичните за вируса райони и има добре обучени за целта специалисти.

Американското правителство обяви, че ще финансира създаването на 50 полеви клиники, но това не покрива и малка част от програмите, които бяха спрени по време на втория мандат на Тръмп. След като USAID беше закрита и САЩ се оттеглиха от СЗО, бюджетът на Американските центрове за контрол на заболяванията (CDC) e намален. Намалена е и здравната помощ, която се отпуска на африканските държави. Тези мерки силно ограничиха възможността за рутинно следене и потушаване на огнищата още в началото на появата на вируса. 

Заболяването е описано сравнително скоро – първите регистрирани случаи са през 70-те години на миналия век. В началото симптомите са „стандартни“ – отпадналост, висока температура и болки в ставите. С напредване на болестта започват и повръщане и диария, които влошават общото състояние поради обезводняване. При част от пациентите се наблюдават и вътрешни и външни кръвоизливи (имайте предвид, че не са „ефектни“ като по филмите). Всички телесни течности са много заразни и трябва да се избягва контакт с тях.

След последната мащабна епидемия срещу по-често срещания вирус – заир, беше разработена ваксина, която вече е поставена на много хора в рисковите райони. За вируса в актуалното огнище все още няма ваксина и грижите за пациентите, както при повечето вирусни заболявания, са поддържащи. 

Обикновено след реакция на СЗО епидемиите се ограничават и огнищата се потушават без глобално разпространение на причинителя. Вирусът рядко напуска Африка и обикновено заразените са медицински лица, които са се сблъскали с него в работата си. Това не значи, че последствията не са трагични – в район, който така или иначе е разкъсван от конфликти и бедност, появата на ебола предизвиква неимоверно допълнително страдание. 

Уви, като всяка зооноза, това най-вероятно няма да е последната епидемия от ебола. Книгата на Дейвид Куамен Spillover остава гореща препоръка за всеки желаещ да научи повече за вирусите, които винаги ще бъдат наблизо и ще продължат да ни държат в напрежение.

Среща в ниска орбита

Наред с пандемиите, опасност в глобален мащаб са и големите скали, обикалящи из Космоса. Те имат потенциала да променят напълно облика на планетата ни, а по-сериозните сблъсъци могат да поставят оцеляването на човешкия вид под въпрос. Поради тази причина за търсенето и проследяването им се отделят значителни ресурси от повечето световни космически агенции.

Веднъж открити, те влизат в списъка на т.нар. потенциално опасни обекти (астероиди или комети) – тела, които прелитат близо до Земята и размерите им са достатъчни да причинят значителни щети. Повечето от тях са в стабилни и далечни орбити, така че не са непосредствена опасност дори в дългосрочен план. Но това не значи, че след време орбитите им няма да се променят и Земята няма да застане на техния път.

Научни новини: Астероиди, квантова математика, говорещи мишки и малко Марс

Астероиди летят към Земята, докато квантови компютри телепортират изчисления, а мишки си разговарят по важни житейски теми, например защо планетата Марс е червена. Всичко накуп в научните новини на Михаил Ангелов.

ТоестМихаил Ангелов

Един от тези астероиди е Апофис, който на 13 април 2029 г. (пада се петък, разбира се) ще прелети на впечатляващите 31 000 км от нашата планета – по-близо от някои сателити. Той ще бъде видим от Европа и Африка с интензитет на средноярка звезда, но движейки се с около сантиметър в минута в небето. За България най-доброто време за наблюдение ще е около 00:45 на 14 април, така че може да отбележите в календара си това изключително рядко събитие.

Близкото прелитане ще даде възможност за изучаването на обекта, като към момента са планирани две мисии.

Европейската „Рамзес“ се движи по план, 

след като в началото на месеца беше подписано споразумение за съвместна работа с Японската агенция за аерокосмически изследвания (JAXA). Тя ще осигури слънчевите панели и инфрачервена камера за апарата, както и изстрелването му през 2028 г. на японската ракета H3. 

Десет месеца след изстрелването си „Рамзес“ ще доближи Апофис и ще го изпроводи по време на преминаването му покрай Земята. Тогава повърхността на астероида ще бъде заснета с висока разделителна способност в различни спектри и ще се следи за промени, причинени от гравитационните сили на планетата ни. Това ще обогати знанията ни за подобни обекти и за възможностите за отклоняването им, ако някой се окаже на път към нас. 

„Рамзес“ ще носи и два по-малки апарата, които също ще съберат информация от астероида. Единият от тях – „Фаринела“, ще опита да изследва прах от Апофис и ще проучи вътрешността му с помощта на радарна система. Другият – „Дон Кихот“, ще се приближи повече от „Рамзес“, за да заснеме по-детайлни кадри, и ще направи опит за кацане. Ако той е успешен, испанският апарат ще измери влиянието на прелитането покрай планетата върху сеизмичната активност на астероида, както и влиянието на земното магнитно поле.

От американска страна щафетата ще поеме апаратът OSIRIS-APEX. Това е прекръстеният OSIRIS-REx, който, след като успя да събере и върне материал от астероида Бенну, бе пренасочен така, че да може да се доближи до Апофис малко след прелитането му покрай Земята. Апаратът ще влезе в орбита около астероида, което ще позволи прецизни наблюдения за около 15 месеца. След това ще се доближи до повърхността на Апофис и използвайки двигателите си, ще вдигне прах, за да се разкрие материалът под нея. Това ще му даде възможност да събере данни и от силикатен астероид, след като вече извърши анализ на карбонатния Бенну. 

Заедно с „Рамзес“ на борда на ракетата H3 ще има и друг апарат, разработен от JAXA. DESTINY⁺ ще е малък и лек, с тънък алуминиев радиационен щит и ултралеки слънчеви панели. В Космоса той ще използва своите йонни двигатели, захранвани от слънчевите панели, за да се отправи на среща с астероида Фаетон. Това е обект с диаметър малко под 6 км, който прелита близо до Слънцето по орбита, сходна на орбитата на комета. 

Той преминава сравнително близо до Земята, поради което е класифициран като потенциално опасен, но пътят му е добре проучен и не се очаква скоро да създаде проблеми за нас. Следващото му най-близко прелитане ще е на около 7 лунни разстояния през 2093 г. За да достигне Фаетон, апаратът ще има нужда от две години. Йонните двигатели са много икономични, но тягата, която създават, е малка.

DESTINY⁺ не е първият такъв апарат на JAXA – той върви по стъпките на Hayabusa 1 и 2, които през 2010 и 2020 г. донесоха на Земята материал от астероидите Итокава и Рюго, също от групата на потенциално опасните обекти, преминаващи близо до Земята.

„Вояджър 1“ губи още един инструмент

В средата на миналия месец инженерите от NASA изключиха инструмента на „Вояджър 1“, засичащ заредени частици с ниска енергия. Същият уред на сестринския апарат „Вояджър 2“ беше изключен в началото на миналата година.

Двата апарата се захранват от три радиоизотопни генератора, които бавно губят своята мощност поради разпада на плутония в тях. Тъй като целта им е да напуснат Слънчевата система, използването на слънчеви панели е изключено, но дори и за мисии вътре в нея, след Сатурн те стават на практика неизползваеми. Това е причината, въпреки сравнително ниската им мощност, апаратите за далечни пътешествия да се оборудват с такива генератори.

„Вояджър 1“: Съдбата на самотния пътешественик

Идва краят на една много дълга песен. Едва ли някой е вярвал, че ще я слушаме толкова време. Космическият апарат „Вояджър 1“, който ни показа малката синя точка, побрала всичко обичано от нас, потъва все повече в необятното нищо. От Дъг Мюър.

ТоестТоест

Изключването на уреда беше планирано за тази година, но беше направено по-рано от очакваното. Причината е рязък спад в мощността на генератора, забелязан след рутинна маневра на апарата. Били са доближени нивата, при които започва автоматичното изключване на инструменти с цел запазване на основната система. За да избегнат това, инженерите са взели решение да изключат детектора, което би удължило мисията с около година.

Така от десетте научни инструмента на „Вояджър 1“ активни остават само два – магнитометърът, измерващ магнитни полета, и двете антени, които засичат промените в плазмените вълни в космическото пространство. Същите са активни и на „Вояджър 2“ заедно с уреда, изследващ заредени частици, идващи от Слънцето и от междузвездното пространство.

Добрата новина е, че апаратите не са изоставени. 

Инженерите имат план за изключване на няколко големи консуматора и замяната им с по-енергоефективни алтернативи. Тъй като междузвездното пространство е много студено, част от системите трябва да работят, за да поддържат научните инструменти топли. Стратегията е наречена „Големият взрив“ и първо ще бъде изпробвана на „Вояджър 2“, тъй като той има повече мощност в генератора си и е по-близо до Земята. Ако тестовете са успешни, същият подход ще бъде приложен и на „Вояджър 1“.

Веднъж месечно Михаил Ангелов – биолог, агроном и любим нърд от нашия екип, ни представя най-интересните скорошни новини от различни сфери на науката и обяснява защо тези постижения са толкова значими за света и човечеството. Или най-малкото – любопитни и забавни.