Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/koi-sa-nay-vajnite-problemi-za-amerikantsite-v-izbornata-godina-chast-2/

<< Към първа част

Имигранти, които ядат кучета и котки. Ако преди два месеца, когато излезе първата част на този анализ, някой можеше да предскаже как ще започнем втората… вероятно щях да му повярвам, защото все пак е изборна година, а никой не прави по-добро изборно шоу от САЩ. 

„В Спрингфийлд [Охайо – б.а.] ядат кучетата. Хората, които са дошли там, ядат котките. Ядат – ядат домашните любимци на хората, които живеят там“, заяви по време на вторите кандидатпрезидентски дебати бившият президент Доналд Тръмп. И това бързо се превърна в меме.

Майк Деуайн, републиканският губернатор на щата Охайо, заяви по време на пресконференция, че „имигрантите от Хаити, които са тук, ако говорите с представители на местната власт, ако питате хората, те също се справят добре. Ходят на работа. Някои от тях не говорят английски, имаме известни проблеми по отношение на здравеопазването, но много от тях полагат усилия да се осигурят и да получат достъп до здравни услуги“. Деуайн отчита, че са възможни проблеми, когато голям брой хора се преместят от друга държава, където здравеопазването е на много по-ниско ниво, но набляга на „възможността“ за възникване на такива проблеми. В рамките на обръщение към общността властите в Спрингфийлд заявиха, че не са открили никакви доказателства за вреди, нанесени на животни от страна на имигрантите. Слуховете са тръгнали от история отпреди месец, извън Спрингфийлд, с извършител, който вече е арестуван.

„Подобни слухове отвличат вниманието от реалните проблеми, като тези с липсата на жилища, ресурси в училищата и издъхващата здравна система“, каза кметът на града Роб Рю. 

Страшните мигранти или добрата стара дезинформация? 

Изказванията на местните власти не попречиха нито на Тръмп, нито на неговия кандидат за вицепрезидент Джей Ди Ванс да повторят опорката в ефир пред милиони. Ванс заяви, че градската управа няма как да знае за какво става въпрос, защото не е „на терен“, и че самият той е получил множество сигнали от избиратели за гъски, които са улавяни в езерата, за да бъдат колени, както и за изядени домашни любимци. 

Въпреки изобилието от медийно отразяване на историята през последните дни Ванс обвини медиите, че не говорят за проблема. Тези твърдения той направи пред журналистката от CNN Кейтлан Колинс, която в отговор го попита: „Ако някой ви се обади и ви каже, че е видял Голямата стъпка, това не значи, че е видял Голямата стъпка. Имате отговорност като кандидат, както и бившият президент, да не разпространявате невярна информация, нали?“

Източникът на въпросната информация е обичайната изолирана екосистема от алт-райт и консервативно манипулирано съдържание. Разследване на Daily Dot разкрива първоизточника: ареста на Алекис Телия Ферел, живееща в град Кантън, Охайо, която „смачква главата на котката си и я изяжда пред очите на множество свидетели в жилищен квартал“ на 16 август. Ферел е регистрирана гласоподавателка в Охайо от шест години насам и няма никакви данни да е от Хаити. 

Базираният в Малайзия коментатор Майлс Ченг разпространява полицейски записи от ареста сред своите милион последователи в X. „Наркотици?“ пита неизвестен потребител? „По-лошо. Хаитянци“, отговаря Ченг от своя виртуален „терен“. Напълно безпочвената информация се разпространява мълниеносно в социалната мрежа (откакто Х бе придобит от Илън Мъск, манипулативно съдържание от всякакъв вид циркулира почти безпрепятствено). „Тази да не е от Хаити? Те правят така тука“, пише друг анонимен потребител. „Чувам такива истории за кучета и котки, които ги ядат нелегалните.“ Подобни безпочвени твърдения се споделят от множество алтернативни и десни инфлуенсъри, като Чарли Кърк. Сред тях е и снимка на мигрант, държащ гъска, а фотографията всъщност е направена в град Калъмбъс, Охайо. 

Въпреки че полицията в Спрингфийлд излезе с официална позиция, че не е получавала никакви сигнали за изчезнали животни, както и че в други форуми като Reddit потребители и местни не сигнализират за подобни случаи, невярната информация паразитира върху адаптирането на новодoшлите мигранти от Хаити – между 15 000 и 20 000 в град с население от 60 000 души. 

Добре познати теми 

Имиграцията е сред основните проблеми, които вълнуват американците. Колко зависи от това за кого гласуват и какви медии четат и гледат? Пресни данни от 9 септември 2024 г. поставят икономиката на първо място както за демократите, така и за републиканците. Оттук нататък обаче картината се променя. Ако имиграцията е на второ място за републиканците, следвана от престъпността и външната политика, то за демократите най-важните проблеми след икономиката са здравеопазването и назначенията във Върховния съд. 

От януари насам „престъпленията на мигрантите“ са основна тема на коментаторските сегменти в консервативната Fox News. „Мигрантите престъпници убиват американците“, „Президентът Джо Байдън е инструмент за убийства“, „ВЪЛНА ОТ МИГРАНТИ ПРЕСТЪПНИЦИ ЗАЛИВА АМЕРИКА“ – това са стандартни заглавия в делнична вечер. 

Обсебеността от мигрантите престъпници не е нещо ново. Tя е сред основните опорни точки на алтернативните медии в САЩ, както и на дясната Fox News, а още по време на първата си президентска кампания през 2016 г. Доналд Тръмп заяви, че „Мексико изпраща убийци и изнасилвачи“ в страната. Таблоиди като New York Post генерират съдържание, подобно на българските ПИК и БЛИЦ, залагайки на криминални хроники и сензационни заглавия с непропорционално отразяване на инциденти и престъпления, извършени от цветнокожи и имигранти. Множество експерти, от учени до журналисти, посочват, че крайнодясната медийна екосистема функционира като изолиран балон, в който събития се навързват в алтернативна реалност с помощта на манипулация и невярна информация. 

Затова няма никакво значение, че според статистиката престъпленията срещу собствеността (кражби, палежи, обири) са много по-чести от престъпленията срещу личността (убийства, изнасилвания). Нито че честотата на престъпленията като цяло е спаднала драстично от 90-те години насам. Нито че за имигрантите е много по-малко вероятно да извършат престъпление в сравнение с родените в САЩ. Защото тук не става въпрос за факти и данни, а за история, стара като света: „те“ – различните, неудобните, цветнокожите – идват, пазете се. И ако през първите десетилетия от създаването на САЩ на мушка са били католиците, след това източноевропейците, после китайците и японците и т.н., то днес е ред на хаитяните. 

Здравеопазването: идея за план 

По време на дебата във вторник бившият президент Тръмп отново се закани да отмени и замени Закона за защита на пациентите и достъп до здравеопазване, познат като Obamacare. В рамките на изключително сложната система на здравеопазване в САЩ законът цели да предостави достъпно осигуряване на възможно най-много американци. За да се изговорят всички детайли, плюсове и минуси около него, няма да стигнат и два пълни материала. Но според независими експерти на този етап плюсовете са повече от минусите, поне за средностатистическите американци. Важно е също да се каже, че законът е обект на ежегодни промени и допълнения. 

Попитан с какво ще замени закона, който дава на хиляди американци достъп до осигуряване, Тръмп отговори, че има идея за план. По време на първия си мандат бившият президент не успя нито да предложи конструктивни промени в законодателството, нито да го отмени въпреки няколкото си опита. В междинните избори през 2018 г. демократите поставиха здравеопазването в центъра на кампанията и така си върнаха контрола над Камарата на представителите. През 2019 г. Тръмп се закани, че ако спечели изборите, ще разкрие план, който „направо ще отвее Obamacare“. Преди да изгуби изборите през 2020 г., каза, че „след две седмици одобряваме план за здравеопазване, пълен и завършен план за здравно осигуряване“. 

САЩ харчи около 18% от БВП за здравеопазване, но американците умират по-млади и боледуват повече от граждани на други страни със сходни доходи и стандарт на живот. Освен това САЩ е страната с най-висок процент на починали по предотвратими причини. Страната е единствената сред развитите, която няма изградена система за универсално здравно осигуряване. 

В допълнение на тези черни статистики са най-ниска очаквана продължителност на живота при раждане в сравнение с повечето развити страни, най-голям дял хора с множество хронични заболявания, процент на затлъстяване двойно над средните стойности на ОИСР, най-висока смъртност при родилки и новородени отново в сравнителен план, както и значителна честота на самоубийствата. Дали предложенията на Камала Харис за подобряване на Obamacare ще подобрят тези стойности, няма как да знаем – мерките могат да се оценят само след като се приложат. 

Независимо от партийната принадлежност американците подкрепят мерки, вече предложени от Харис, като замразяването на цените на инсулина. Това продължава опитите на администрацията на Джо Байдън за сваляне на цените на ключови животоспасяващи лекарства. Концепциите за план, от друга страна, си остават просто липса на решение за много сериозни проблеми.

Външна политика 

Няколко часа след дебата Тръмп обяви, че според всички проучвания той е спечелил. Статистическите въпросници, които разчитат на представителна и методологически точна извадка, обаче сочат, че победителят е Харис. Данните, цитирани от Тръмп, са от въпросници онлайн, които позволяват на неограничен брой потребители да кликват и отговарят, независимо на каква възраст са и къде живеят. След дебата Харис води пред Тръмп с около 5%. 

До ноември обаче има още много време поне ако го измерваме в предизборни дни. Двата външнополитически конфликта – в Палестина и руската инвазия в Украйна – нямат потенциал да решат изборите, но със сигурност могат да им повлияят, особено ако има ключово развитие в една или друга посока. Други важни елементи са външната политика спрямо Китай и бедственото изтегляне от Афганистан; тук можем да причислим и имиграцията, доколкото двустранните отношения със страните от Латинска Америка могат да влияят.

Политиката на Тръмп в тази област не се различава от първия му мандат: опасна игра с диктатори, славословене на авторитарни лидери като Виктор Орбан, изолационизъм и враждебност спрямо Китай и латиноамериканските имигранти – републиканският слон има какво да изпочупи в стъкларския магазин на света, много по-крехък, отколкото в периода 2016 – 2020 г. Тръмп се закани, че ще прекрати войната в Украйна, още преди да встъпи в длъжност. Но и тук, както в случая със здравеопазването, не са ясни конкретните мерки, които той смята да предприеме. 

Харис напомни на гласоподавателите, че митата на Тръмп им струват скъпо – както финансово, така и по отношение на сигурността (администрацията на Байдън запази митата на Тръмп, а Харис също подкрепя определени мита като икономическа мярка). Предателство спрямо Украйна би означавало оттегляне от основни разбирания за суверенитет и териториална цялост, на които е изграден светът след Втората световна война. И това предателство може да има катастрофални последствия. В една от най-умелите си реплики Харис се обърна директно към огромната полска диаспора в щата Пенсилвания (където се намира Филаделфия, градът на провеждане на дебата): „Защо не кажеш на 800-те хиляди американци от полски произход тук, в Пенсилвания, колко бързо ще се предадеш в името на това да те покровителстват, и как, мислиш, би изглеждало едно приятелство с диктатор, който ще те изяде за закуска?“

Войната в Газа не беше основна тема по време на дебатите. Както и с Украйна, Тръмп се закани да реши конфликта бързо, без обаче да обясни как. Бившият президент избегна въпрос как би преговарял с премиера на Израел Бенямин Нетаняху и с „Хамас“, за да се стигне до прекратяване на огъня и на избиването на цивилни, както и до освобождаване на израелските заложници. Тръмп е отявлен поддръжник на Нетаняху. Камала Харис подчерта подкрепата на САЩ за Израел, но и каза, че създаването на независима палестинска държава (т.нар. двустранно решение) е надежден път към сигурност. Откритата ѝ заявка, че войната трябва да приключи, може да се интерпретира негативно в Израел. 

Ден след дебата Тръмп заяви, че повече няма да участва в дебати, както и че дебатът е бил нагласен в полза на Харис, макар да го е спечелил според всички анкети и да се е справил добре. Какво друго всъщност остава да се каже? Дебатът приключи, но борбата тепърва предстои. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/golemiyat-vzriv-i-korabut-na-tezey/

Българската политика не е заразена от вируса на разцеплението, а от трансформация и макар процесът да започна от най-старите партии на статуквото БСП и ДПС, ще засегне всички политически сили – до една. Факторите за този рестарт се натрупваха: политическата криза, войната в Украйна, демографската криза и смяната на поколенията. Средата се променяше, променяха се и избирателите, но политиците на върха, вкопчени в своите тронове, изглеждаха непоклатими.

До днес. 

Снимката

На пръв поглед изглежда като преконфигуриране на политическото пространство, но всъщност са процеси на разруха. Изхвърлянето на Корнелия Нинова като партиен лидер, така както самата тя изхвърли мнозина свои противници от партията, е само епизод от сериала „Носферату“ на „Позитано“ 20. БСП успя да се превърне в кавър на „Възраждане“, а съюзяването с бивши функционери, приети отново във VIP каютите на кораба майка, ще увеличи единствено битката за по-добрите места на горната палуба. 

БСП има опит с вътрешнопартийните преврати. Така беше свален Тодор Живков, впоследствие Жан Виденов – след един денонощен инфарктен конгрес на БСП. А Корнелия Нинова направо беше изхвърлена от партията без шанс за завръщане, което потвърди и съдът. Дали това отваря път за коалиция с ГЕРБ, след като Нинова винаги е поддържала ролята на БСП като опозиция? Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов пръв обяви евентуална коалиция след 27 октомври.

Естествените партньори са тези, които бяхме в „сглобката“ [ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС – б.а.], плюс БСП и ИТН.

Временният председател на БСП Атанас Зафиров се измъкна от категоричен отговор – „ние в този пазарлък не участваме“, „имаме си колективни органи“ и т.н. Само преди три месеца беше казал, че БСП няма да участва в кабинет с ГЕРБ–СДС и ДПС „под никаква форма“.

Никой от ДПС-тата не коментира „естествените партньори“ – нито от фракцията на естествения партньор Пеевски, нито от „автентичното“ ДПС, скупчено около почетния председател Доган. Но вече е ясно как двете части ще се явят на избори – „ДПС – Ново начало“ (Пеевски) и „Алианс за права и свободи“ (Доган). 

„Наблюдаваме агонията на динозаврите.“ Така социоложката Боряна Димитрова от „Алфа Рисърч“ определи по БНР случващото се в БСП и ДПС.

Това са единствените две партии, които присъстват в българския парламент от началото на Прехода. Сега наблюдаваме разпада на един модел, който специално за ДПС, а и в много моменти от историята на БСП беше антидемократичен и авторитарен, оплетен в доста икономически обвързаности.

Корабът

В класическия философски парадокс за кораба на Тезей се поставя въпросът дали един обект остава същият, ако всички негови части постепенно се заменят. Ще бъде ли пак същият кораб, ако оригиналните дъски до една бъдат подменени поетапно, докато той все още плава, пита Плутарх. Тоест парадоксът подсказва, че системата се самовзривява, когато промените в нейните части станат толкова значителни, че нарушат основната ѝ идентичност.

Най-старите системни партии – БСП и ДПС – се срутиха,  защото отдавна са изгубили връзка със своята изначална мисия/кауза, в политическата история те ще бъдат запомнени като „майка“ и „баща“ на клептократичния модел, надграден  от ГЕРБ. Лявото не е идентификация за БСП, нито либерализмът за ДПС, чиято авторитарна конструкция е несъвместима с въпросната политическа философия с основна цел свободата. 

Социалният популизъм на БСП вече трудно прилъгва избиратели, освен носталгиците по социализма, а и те намаляват. Докато управляваше, партията следваше не принципите и целите на истинската лява политика, а на обогатяване на елита си и на олигархичните си структури. Този модел е до голяма степен наследен от БКП, управлявала еднопартийната система с авторитарен режим, обслужвайки комунистическата върхушка. Голямото неравенство в България, за което толкова много обичат да говорят политиците от „Позитано“ 20, е резултат от модела на Прехода, зададен от функционери на същата тази партия и от неолибералните политики, които прегърна. Тези „другари“ заедно с високопоставени служители на ДС имаха достъп до вътрешна информация, връзки и ресурси, които им позволиха да сключат съмнителни сделки, придобивайки държавни активи на много ниски цени.

Принос за този модел има и ДПС с ролята си на „балансьор“ между различните кланове и проводник на интересите на групировки, създадени от хора на бившите служби. И ако ДПС случи на избиратели, които не се разбягаха поради спойката на етноса, при БСП отливът беше на вълни и те се отдръпваха след всяко управление на т.нар. социалисти. 

Първата беше след националната катастрофа 1996–1997 г., когато фалираха 16 банки, бюджетът претърпя осем актуализации за две години, а хиперинфлацията доведе до масово обедняване и икономически колапс. Следващата беше след Тройната коалиция, когато се роди ГЕРБ и БСП никога не се върна на власт освен с отделни министри. През този период БСП се превърна в националпопулистка и консервативна политическа сила, радикализира проруската си ориентация, а резултатът е, че разпадът ще продължи до пълното ѝ маргинализиране. 

Такъв край очаква и ДПС, макар и не толкова бързо. Скоростта зависи от готовността на останалите политически сили да преодолеят предубежденията си за представители в листите на други етноси, различни от българския. Докато този вот остава сравнително монолитен, той ще гарантира политическо представителство за клановете, които ДПС представлява, не за избирателите, които нямат илюзии за порциите, раздавани на техен гръб. Но всесилното и мълчаливо ДПС, което познаваме, приключи. 

Капанът на тази амбивалентност, каквато представляват интересите на управляващите кланове и партийната идеология, щракна и за БСП, и за ДПС. Партии, управлявани от милионери, които биват избирани от бедняци. 

Първите преяли с власт се пръснаха.

Последствията

Разрухата в двете системни партии ще прекрои възможните коалиции. Отношението към ДПС 1 и ДПС 2 има потенциала да се превърне в червена линия за политическите сили. Ако и двете фракции на ДПС получат парламентарно представителство – напълно възможно при ниска избирателна активност, – всяка от тях би участвала в различни управленски сдружения. Например ИТН може да се комбинира с „Ново начало“, но не и с „Алианс за права и свободи“, а БСП и широката ѝ коалиция вероятно биха избрали „автентичността“. ПП–ДБ декларират неколкократно, че ще разграждат модела „Пеевски“, макар да бяха го привлекли като партньор в конституционно (и не само) мнозинство. 

Кого ще предпочете ГЕРБ, чиито политици са така предпазливи (както и всички останали впрочем) за конфликта в Движението за права и свободи? Несъмнено Борисов ще изчака, макар че развръзката едва ли ще настъпи с изборите, а с предстоящия избор на главен прокурор, който Висшият съдебен съвет възнамерява да направи на 16 януари. Не е имало избор на главен прокурор, чието име да не е известно най-напред в един тесен политически кръг. Изборът на Никола Филчев е бил „мотивиран“ от председателя на 38-мия парламент Йордан Соколов, което потвърждава преди години по bTV председателката на Съюза на съдиите Нели Куцкова. 

За избора на настоящия [към 2006 г. – б.р.] главен прокурор Никола Филчев имаше политически натиск върху някои от членовете на Висшия съдебен съвет.

Следващият главен прокурор Борис Велчев се издигна на поста, след като бе съветник на президента Георги Първанов. За Сотир Цацаров паметна ще остане фразата на един бивш вече градски прокурор към Бойко Борисов: „Не ми се подсмихвай, ти си го избра!“ Иван Гешев, някога наблюдаващ прокурор на делото КТБ, се издигна до главен, след като така и не разпозна Пеевски в документите за фалита на четвъртата по големина банка в България.

Разпадът в ДПС и БСП прави непредсказуеми резултатите от изборите на членове на ВСС от парламентарната квота, за да може нов ВСС да определи следващия главен прокурор. В края на юли Народното събрание удължи на 6 месеца срока, в който парламентът и органите на съдебната власт започват процедура за нов избор на членове на ВСС. Този срок изтича в края на януари. А според хронограмата на кадровиците на съдебната власт окончателният избор на нов главен прокурор трябва да е на 16 януари. Юристи отчитат, че шансовете да бъде спряна процедурата са нищожни. 

Бързат клановете, бърза Борисов, бърза Пеевски. Колко му е в мътната вода на блатото да се улови един нов филчеввелчевцацаровгешев. 

Скоро нищо няма да е същото. Идва времето и на ГЕРБ.