Writeback is the process of ensuring that dirty pages or folios in the page
cache are flushed to the disk, so that changes to those files are made
persistent. In a filesystem-track session at the 2026 Linux Storage,
Filesystem, Memory Management, and BPF Summit, Jeff Layton wanted to
discuss whether the writeback operation should be initiated earlier than it
is today. The consensus seemed to be that it should be done earlier, but
the path toward making that happen was less clear.
Абе хора, само на мен ли ми се случват все такива интересни съвпадения? Не ми се вярва. Кажете си, защо ги криете, какво толкова има в тях?!
… Срещам вчера на улицата състудент. Отскоро в клона за медицински апарати на голяма фирма. Докато говорим, той забелязва, че често се ослушвам и го карам да повтаря – слухът ми напоследък е поспаднал:
– Григоре бе, таман имаме изпитание на слухови апарати. Елитни, ще са по над трийсет хиляди евро като излязат. Не плащаме за участие, ама един ден да видиш какво могат модерните технологии! Утре е последният ден!
И днес пробвам апарата. Като тапа за уши, ама не е истина какво прави. Така не съм чувал даже преди казармата и големите оръдия. И най-тихият звук е кристално ясен. Май ще си струва трийсет хиляди евро.
В метрото срещу мен седят двама чичковци. Нисички, позакръглени, ако не е разликата в лицата, ще кажеш че са близнаци. Говорят си тихичко – ама чудото на техниката го донася до ушите ми:
– Разбра ли, бе? Руснаците са освободили Осикивка! На папер са направили мръсните укри, камък върху камък не са оставили! Както навсякъде! Така им се пада!
– Ъъъъ… това за войната в Украйна ли е? Че аз нали знаеш, от политика не разбирам…
– Ще си умреш с това счетоводство, само сметки гледаш дали излизат! Отвори си очите, да знаеш какво става в света!
– Ахаа… Викаш, руснаците освободили… как беше? То в Украйна ли е?
– Естествено! Къде очакваш да е?!
– Щото аз май нещо не разбрах. Руснаците са освободили някакво село в Украйна от украинците?
– Аха! Докато не я освободят цялата, няма да спрат! Скоро ще е!
– Ама чакай, аз пак не разбрах нещо. Руснаците освобождават Украйна от украинците?
– Да… Абе не, бе! Не от украинците! От нацистите!
– Стига бе! Нацисти в Украйна?! Че откога там нацисти?!
– Това са тия, майданаджиите! Дето изгориха триста българи в Одеса! И дето сложиха на власт оня мръсник Зеленски!
– Ахаааа!… Ама чакай, аз пак не разбрах нещо. Ти не ми ли разправяше оня ден, че Зеленски бил чифут?
– Чистокръвен чифут е! Мръсник и изедник! Хубаво ги бяха почнали едно време, ама не ги довършиха!
– Тях не ги ли бяха почнали едно време нацистите? Че тогава как Зеленски ще е нацист, нали е чифут? Нещо не ми се връзва тая сметка.
– Той е такъв. Чифут нацист! И тези около него също са нацисти! Всичките до един! Отгоре додолу!
– А армията на Украйна, тя всичката нацисти ли е? Щом воюва срещу руснаците? И… ако камък върху камък не са оставили от селото, в това село всичките нацисти ли са? И чифути? И… ако е както навсякъде, всички украинци ли са нацисти?
– Разбира се! Не им ли виждаш бежанците тук – нацист върху нацист! Избиват българите! Отвличат ни децата!
– И значи затова Русия освобождава Украйна от украинците – защото всички украинци са нацисти? Прощавай, ама нещо тук…
Физиономията на събеседника му изведнъж се променя видимо:
– Абе да не си и ти тайно нацист?! Или чифут, а?!
Тук трябваше да слизам. Изкушавах се да остана, само за да чуя как ще продължи тоя разговор. Ама не е хубаво да подслушва човек.
Lennart Poettering has posted a
list of Mastodon posts about the changes in the systemd v261 release.
The Mastodon format makes the reading harder, but there is a lot of useful
information there.
The Git v2.55.0-rc2
testing release appeared on June 23, suggesting that the final Git
2.55 release can be expected in the near future. While this Git update
lacks radical new features, it does include a number of improvements that
regular Git users will appreciate, including commands to easily edit the
commit history, more formatting options, fsmonitor support for Linux, and
more.
The Linux Foundation, in a
letter co-signed by a large range of organizations and companies, has
announced the launch of “Akrites”, a project to fast-track vulnerability
fixes into projects.
As Akrites works upstream to fix projects at the source, we commit
to support downstream efforts to secure critical infrastructure
before it can be exploited. When patches are released to the
public, adversaries are able to utilize AI to rapidly reverse
engineer the underlying vulnerabilities, develop exploits, and
launch attacks. The success of our efforts therefore will be
measured in patch deployment, not publication. We will partner with
critical infrastructure owners and operators, civil society
efforts, and governments as they increase coordination to achieve
these goals.
Confidentiality is non-negotiable: An undisclosed flaw in a widely
deployed package is, in effect, a weapon, and the program is built
first to prevent leaks. Fixes flow back into each project’s own
home, working with the maintainers. The engineering resources and
other capabilities provided by Akrites participants contribute to
this effort. Additionally, when a critical package has no one
maintaining it, Akrites will stand as the maintainer of last resort
so a fix can still reach everyone in a timely fashion. We will also
align with government efforts so that public and private defenders
move together, rather than in a disjointed fashion.
Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела.
Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:
1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.
2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.
3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)
4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са „залежали“ някъде из службите.
5. Дигитализация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.
6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).
7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.
Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да „вербува“ своите подизпълнители, които държи на къса каишка и разстанова по важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).
Какво може да бъде казано за бюджет, който се харесва само от управляващото мнозинство (и от Пеевски)?
Не за първи път лидерът на ДПС се оказва единственият извън официалната власт, който безрезервно подкрепя най-важните ѝ решения. Не защото без него бюджетът не може да мине – мнозинството на Румен Радев си е самодостатъчно със своите 131 депутати. А защото
подкрепата за бюджета никога не е само аритметика. Тя е политически избор.
Ако бюджетът е концентрираният израз на приоритетите на едно управление, то подкрепата за него казва много за реалната конфигурация на властта.
Внесеният от правителството на Румен Радев проект на бюджет за 2026 г. постигна невъзможното до момента – обедини опозицията в лицето на ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Трите политически сили поотделно критикуваха разчетите на правителството и за първи път партията на Бойко Борисов изразява толкова остра позиция срещу управляващите. Досега ГЕРБ използваше тактиката на снишаването.
Какво предлага кабинетът на Румен Радев?
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро – почти двойно над допустимата по европейските правила граница от 3%. Според разчетите на Министерството на финансите държавата ще събере приходи за 49,6 млрд. евро, а ще похарчи 56,8 млрд., като се очаква бюджетът да се върне под 3% дефицит едва през 2028 г.
Статистически данни показват, че големи дефицити България е имала при управлението на социалистическото правителство на Жан Виденов през 1995 (5,5%) и 1996 (8,1%), както и през 2014 г. (5,4%), когато действаше бюджетът на кабинета „Орешарски“ (БСП и ДПС).
За покриване на недостига настоящото правителство планира ново увеличение на държавния дълг, като в проектобюджета е заложен таван за поемане на нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заема от 3,2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE за отбранителната индустрия.
Кабинетът не предлага увеличение на ДДС и плоския данък, но залага на по-високи приходи от други източници. Очаква се те да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход, по-скъпи с 30% винетки от 1 август и по-висок акциз за цигарите, разширяването на толсистемата, по-строг контрол върху укриването на данъци и сивата икономика.
Запазва се увеличението на пенсиите по швейцарското правило, а кабинетът прогнозира инфлация от 3,6% през 2026 г. и икономически растеж от 3,3%.
Опозицията настоява за промени
Единственото съгласие, което бюджетът произведе, беше срещу себе си. Критики, освен трите опозиционни формации, отправиха работодатели, синдикати, икономисти, Фискалният съвет.
Въпреки това никой не призовава за протести.
Бившата финансова министърка Теменужка Петкова (ГЕРБ) го нарече „бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, като сравни проекта с изготвената от нейния екип бюджетна рамка. По думите ѝ, приходите и в двата варианта са сходни, но разходите в бюджета на кабинета „Радев“ са с близо 2,75 млрд. евро по-високи, което увеличава дефицита от планираните от ГЕРБ 3% до 5,7% от БВП, дългът също е по-висок.
Но именно проектобюджетът на кабинета на Росен Желязков натисна спусъка за многохилядните протести през декември, предизвикали оставката на кабинета на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“, подкрепен от ДПС.
Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев също атакува разходната част на бюджета: високите капиталови разходи, увеличената с 1,5 млрд. евро издръжка на държавната администрация – за ремонти, автомобили, консумативи и други текущи разходи, което само по себе си формира близо 1% от БВП.
Василев критикува и отпадането на тавана за компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, като според него това отваря възможност за неограничени разходи без ясен финансов ангажимент на държавата.
От 2021-ва до март 2025 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации заради цените на тока.
Кабинетът на Росен Желязков въведе таван за достъп до компенсации при цена от 240 лв. за мегаватчас (122,71 евро) за шестмесечен период от 1 юли 2025 г. Това означава, че при по-висока цена на тока държавата компенсира фирмите за разликата. До края на декември 2025 г. този таван не бе достигнат и фирмите не получиха компенсации. А служебният кабинет на Андрей Гюров улесни получаването на енергийните помощи от небитовите потребители с решението си компенсацията да се изчислява всеки месец вместо на 6 месеца, което действа от 1 април.
Проектобюджетът предвижда този механизъм за компенсации да отпадне и да остане само новата схема за 334 млн. евро, одобрена от Европейската комисия, но достъпна само за енергоемки отрасли. Според Василев това ще увеличи разходите за останалите компании и ще засили инфлационния натиск.
Бившият министър на финансите обаче открои една особено важна промяна, зад която прозират политически цели, свързани с местните избори догодина. Инвестиционната програма на общините, разписана сега в приложение към бюджет 2025, отпада. Регионалният министър ще предлага проекти на Министерския съвет, който ще ги одобрява с постановление.
Така няма да е ясно кои общини какви пари ще получат, и ще се върне моделът „раздаване на пари от джипката“. Сега явно ще е в особено големи размери и ще е „раздаване на пари от самолет“.
От „Демократична България“ поискаха финансовият министър да изтегли проектобюджета и да внесе нов вариант с дефицит до 3%. Според формацията предложеният бюджет е проинфлационен, липсват реформи и се повтаря моделът на безконтролно увеличаване на разходите.
От ДБ предупредиха, че бюджетът на НЗОК, увеличен с 8,5% до 5,256 млрд. евро, запазва „корупционните кранчета“ в системата. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи, че липсват реформи за по-прозрачно разходване на средствата, включително въвеждане на обществени поръчки за частните болници, работещи с публични средства, което според него ще позволи източването на Касата да продължи.
Стотици хиляди български граждани протестираха с много ясни искания, а една от причините за недоволството им бе бюджетът на ГЕРБ и ДПС. Това, което се предлага в момента от новите управляващи, не е много по-различно от бюджета на бившите.
Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“
За икономиста Георги Ганев дефицит от 5,7% в период без икономическа криза е необичаен и означава, че държавата харчи значително повече, отколкото може трайно да си позволи. По думите му, това е изграждане на траен модел на финансиране чрез дълг.
Все пак Пеевски има възражение
Докато опозиция и експерти отправиха критики към размера на дефицита, дълга и разходната политика, единственото публично възражение на лидера на ДПС Делян Пеевски е срещу предвиденото в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета закриване на Комисията по досиетата. По останалите параметри на бюджета формацията не е заявила несъгласие.
Единственият начин да бъде предотвратена опасността да се повторят тези мракобесни времена и методите им в днешно време е живата памет за тях. Паметта за агентите и доносниците на Държавна сигурност не трябва да бъде заличена, за да не може да се повторят мракобесните времена на комунистическия режим.
Водачът на ДПС активно ухажва избирателите мюсюлмани на Движението. Преди две години той обеща „ДПС без ДС“ и „възмездие за Възродителния процес“, но едва този месец парламентарната група внесе пакет законопроекти.
Те предвиждат заличаване в регистрите на имената, наложени по време на насилствената асимилация, механизъм за възстановяване на имената на починалите жертви на насилственото преименуване, преобразуване на добавката към пенсиите на репресираните в самостоятелна пенсия за репресия. ДПС предлага и промени в Изборния кодекс, свързани с уседналостта и улесняващи упражняването на избирателните права на българските граждани в Турция.
Срещу закриването на Комисията по досиетата се противопоставиха и от ДБ. От коалицията определят евентуалното прехвърляне на нейната дейност към Държавна агенция „Архиви“ като скрит удар върху прозрачността и опит за заличаване на историческата памет за бившата Държавна сигурност.
Докато има хора с влияние, зависимости и кариери, свързани с бившите служби, обществото има право да знае,
казват от ДБ.
Аргументът за икономия не издържа. Бюджетът на Комисията за 2025 г. е 5,5 млн. лв. (около 2,8 млн. евро). Освен това прехвърлянето на архива към Държавна агенция „Архиви“ не решава основния въпрос – кой ще изпълнява законовите функции на Комисията по досиетата. Тя не само съхранява документи, а извършва проверки за принадлежност към ДС на кандидати за изборни длъжности, магистрати, висши чиновници, ръководители на държавни органи и други категории лица и обявява резултатите публично. По тази причина, ако тези правомощия не бъдат изрично възложени на друг орган, съществува риск дейността да бъде прекратена.
Вече не е само вътрешна политика
Довчера подобен бюджет можеше да бъде разглеждан като въпрос на вътрешна политика. За първи път обаче България ще приема бюджет като член на еврозоната и едновременно с това като държава в процедура по свръхдефицит. Затова залогът на този бюджет вече не е само политическото му оцеляване в парламента, а дали София ще убеди европейските си партньори, че може да върне публичните си финанси в рамките на правилата, които прие с влизането си в еврозоната.
Но с обясненията на управляващите, че са принудени да направят точно такъв бюджет, се промъкват и внушения, че обстоятелствата са такива именно заради еврото. Кабинетът на Румен Радев обяснява необходимостта от толкова висок дефицит с наследени проблеми – неразплатени задължения, авансово събрани приходи и действия на предишни правителства, свързани с изпълнението на критериите за еврозоната.
Първият голям политически тест пред кабинета не е дали ще приеме бюджета. Това изглежда предрешено. А как ще управлява със собствените си 131 гласа и Пеевски на шията.
A database of almost a million passports from around the world was leaked online.
Note what happened. A high-value credential—a passport—was used in an ancillary low-value authentication system: ID verification for cannabis dispensaries. And it’s the low-value system that got hacked, putting the high-value credential at risk.
Светът гледа футбол, а европейските футболни фенове се сблъскват с американската действителност. Социалните мрежи изобилстват от мнения, отзиви, възмущения, възхищения. Как е възможно американците да не седят на пейки и по маси в заведенията с часове? Защо порциите са толкова големи? Защо има толкова много вериги за бързо хранене? Защо има петдесет вида безалкохолно в супермаркета? Защо градският транспорт е в такова състояние, ако изобщо го има?
Разбира се, това е само едната страна на монетата. Другата е радост от гостоприемството на американците, удивление от красотата и разнообразието на природата, удобствата, добрите ресторанти и вкусната храна. Една от най-големите шеги, родена от Световното, е свързана със соса ранч – млечен сос със сол, чесън, лук, черен пипер и билки, популярен в САЩ. Европейците са обсебени от него до такава степен, че Американската служба за транспортна безопасност (TSA) публикува шеговити напомняния в социалните мрежи, че ранчът е течност, която следва да се опакова в чекирания багаж.
„0 дни от последния инцидент с ранч на летището“
От една страна, сблъсъкът с реалността има положително влияние върху европейците, които виждат, че въпреки апокалиптичните заглавия Америка все още е Америка, а не Русия например; от друга, 80% от хотелиерите, участвали в проучване на пазара, заявяват, че има по-малко заети места от очакваното. Данните са от доклад на Американската асоциация на хотелиерите, в който се казва още, че 65–70% от респондентите смятат визовите пречки и геополитическата ситуация за решаващи за ниския международен интерес.
На този фон Фреди (Freddy), футболен фен от Германия (самоличността на акаунта не е потвърдена) получава официална покана от Белия дом. Причината е, че публикува свръхположителни отзиви за престоя си в САЩ по време на Световното. Специалният президентски пратеник по въпросите на американския туризъм, американската изключителност и ценностите (истинска позиция в администрацията на президента Тръмп) Ник Адамс потвърди поканата към Фреди.
Коя е истинската Америка?
Това е въпросът, който си задават много американци и европейци не само в контекста на Световното първенство по футбол, но и седмици преди отбелязването на 250-годишнината от независимостта на САЩ на 4 юли. Като част от честванията пред Белия дом се проведе бой на UFC (Ultimate Fighting Championship) – най-голямата организация за смесени бойни изкуства (ММА) в света. Айзък Саул, редактор в една от популярните центристки независими медии Tangleпише:
Някои журналисти вляво не успяха да се въздържат от цитиране на френски теоретици от XX в. в опитите си да обяснят защо хората харесват зрелища с насилие. Нуждата да се посяга към академични теоретични рамки, за да разберем шоуто на една бойна вечер на UFC, показва колко чуждо и далечно е подобно нещо за част от коментиралите.
В същото време анализатори отдясно се опитват да внушат, че „истинската Америка“ е изградена изцяло от карикатурни каубои и хора, които се наливат с енергийни напитки, а после настояват, че подобно събитие (с 16% обществено одобрение) по някакъв начин представлява най-чистото въплъщение на същността на страната.
После други леви журналисти пък настояват, че именно това – един глупав, пълен с насилие и конспиративно мислене спектакъл – всъщност е „истинската Америка“, а междувременно автори отдясно настояват, че това не е истинската Америка, защото сме станали твърде изнежени, твърде образовани и твърде чувствителни.
Всичко това е толкова изтъркано, че едновременно ме забавлява и ми се струва нелепо.
Някои хора харесват бойни спортове, като UFC или бокс, защото човешкият вид е склонен към насилие и в продължение на хилядолетия сме се обезглавявали за какво ли не – от дребни престъпления до териториални завоевания. Естественият подбор е благоприятствал както хората, способни да си сътрудничат, така и онези, които са можели успешно да се съревновават за храна, територия и партньори, а насилието е било ефикасен начин за придобиване на тези ресурси.
Не мисля, че е чак толкова сложно. Спортовете с насилие – UFC, боксът, хокеят, американският футбол, ръгбито, кечът, са здравословен отдушник за най-първичните ни инстинкти в рамките на едно цивилизовано общество. Човек може да смята, че разрешаването на спорове чрез насилие е нещо лошо, но същевременно и да разбира контролираната агресия като форма на развлечение през 2026 г.
Разбира се, някои хора не обичат да гледат как други човешки същества си разбиват лицата и се окървавяват. И това е напълно нормално. Америка! Плурализъм! Ако страната ни (или дори човешкият вид) се състоеше единствено от груби, агресивни типове, които обичат да мачкат физиономии и да решават проблемите си с насилие, то Америка би била ужасно място за живот.
Неизличимо американски ли са някои културни елементи на UFC и неговата фенска общност? Разбира се. Но представлява ли UFC самата Америка в нейната същност? Очевидно не. Това е част от нашата култура, едно от многото неща, които изграждат цялото. Не разбирам защо е необходимо да му се приписва някакво по-грандиозно значение.
„UFC Свобода 250“ се проведе на рождения ден на президента – 14 юни. Според анализ в The Conversation решението на Доналд Тръмп да организира галавечер на UFC на територията на Белия дом е символичен политически жест отвъд спортното събитие. В статията се казва още, че Тръмп използва бойния спорт като визуален език на сила, доминантност и лидерство, превръщайки Белия дом в сцена, на която президентът не просто представлява нацията, а се стреми да се отъждестви с нея като неин рицар. Авторът проследява и по-широка промяна в американската политическа култура – от идеала за президента като слуга на народа към образа на лидера като победител и силен мъж.
В този контекст UFC се разглежда като културен символ на съревнование, физическа йерархия и хипермъжественост, който резонира с част от електоралната коалиция на Тръмп (ММА спортовете от години носят същия символен заряд в неоконсервативното движение). Спорът около събитието надхвърля самия спорт и поставя въпроса кой има правото да определя националните символи и ценности – политическият лидер, който претендира да ги въплъщава, или гражданите, независимо от дефинициите им за нация, народ и принадлежност.
От насилието като зрелище към насилието като реалност
На 17 юни Съединените щати и Иран подписаха меморандум за разбирателство, който трябва да сложи край на продължилата над 100 дни война между двете държави. Споразумението предвижда възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, постепенно премахване на американските ограничения върху иранския петролен износ, размразяване на ирански активи и участие на САЩ във фонд за възстановяване на Иран на стойност 300 млрд. долара. В замяна Техеран потвърждава, че няма да разработва ядрено оръжие, докато двете страни продължават преговорите за по-трайно уреждане на отношенията си.
Споразумението предизвика критики както отляво, така и отдясно в американския политически спектър. Леви коментатори го определиха като стратегическо поражение за администрацията на Доналд Тръмп, твърдейки, че Иран е излязъл от конфликта с малко отстъпки и с укрепени регионални позиции. Някои автори посочиха и разочарованието сред иранските опозиционери, които са очаквали по-сериозна подкрепа от Вашингтон срещу режима. Други разглеждат развоя като знак за отслабване на американското влияние и за потенциална промяна в баланса на световните сили.
Консервативните реакции са разделени. Част от коментаторите смятат, че Съединените щати са направили значителни отстъпки, без да постигнат първоначалните си военни цели, свързани с иранската ядрена програма, ракетния арсенал и регионалните проксита на Техеран. Други обаче виждат в споразумението възможност за преосмисляне на американската стратегия в Близкия изток и постепенно намаляване на прякото военно ангажиране на Вашингтон в региона.
Иран запазва значителна част от военния и политическия си потенциал, докато Вашингтон се отказва от редица първоначални искания и поема сериозни финансови ангажименти. Независимо че прекратяването на бойните действия се определя като положително развитие, eкспертите са единодушни, че регионът е по-нестабилен след конфликта, а Иран вероятно ще има по-силни позиции, отколкото преди началото на войната.
Лошата сделка вероятно е по-добра от никаква сделка за една напълно безсмислена и непопулярна война, която не постигна каквато и да е цел – все пак да не забравяме, че САЩ се подготвят за междинни избори наесен.
В Ню Йорк кандидати, подкрепяни от настоящия кмет Зоран Мамдани, спечелиха първичните избори, които ще определят кой ще се кандидатира за места в Камарата на представителите и в Сената през ноември. За някои анализатори това е повод за прогнози, че в Демократическата партия се задава нова вълна – на прогресивните демократи (социалдемократи, но не в европейския смисъл; по-скоро по-ориентирани към социални и леви политики).
Сред победителите в Ню Йорк са бившият главен финансов инспектор Брад Ландер и демократ-социалистите Дариализа Авила Шевалие и Клер Валдес. Двама от тях успяха да победят действащи конгресмени, което се разглежда като сериозен успех за прогресивното движение в града, пише „Ню Йорк Таймс“. Мамдани представи победите като доказателство, че успехът му на кметските избори не е бил еднократно събитие, а част от ново политическо движение, което едва сега започва. По време на празненствата негови поддръжници скандираха името на организацията DSA – Democratic Socialists of America (Демократични социалисти на Америка, ДСА), а самият кмет заяви, че традиционните политически подходи не действат при обществените проблеми и предизвикателства на настоящето.
През последните месеци кандидати, свързани с ДСА, постигат все по-големи успехи в първичните избори на Демократическата партия. Сред най-разпознаваемите лица на това течение са Бърни Сандърс, Александрия Окасио-Кортес и кметът на Ню Йорк Мамдани. Кандидати, подкрепяни от ДСА, побеждават в Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, което подхранва дебата дали Демократическата партия навлиза в нов етап на идеологическо преструктуриране.
Поддръжниците на тази тенденция твърдят, че възходът на демократическите социалисти отразява нарастващото недоволство от икономическото неравенство, кризата с жилищата и високите разходи за живот в големите градове. Според тях младите избиратели все по-често подкрепят политики като разширяване на социалните програми, по-високо данъчно облагане на богатите и по-активна роля на държавата в икономиката. Някои анализатори дори предполагат, че демократическите социалисти могат да станат трайно крило на Демократическата партия.
Критиците предупреждават, че успехите засега са концентрирани предимно в силно демократически райони и не гарантират по-широка национална подкрепа. Според консервативни коментатори част от предлаганите политики са трудно приложими на практика, а по-радикалните позиции по социални и културни въпроси могат да отблъснат умерените избиратели. Други автори поставят под въпрос самата идея за демократически социализъм, свързвайки я с историческия опит на социалистическите режими през XX век.
Възходът на ДСА е едновременно реакция срещу статуквото в Демократическата партия и своеобразен отговор на популистката мобилизация, постигната от MAGA около Доналд Тръмп. Двете движения споделят недоверие към политическия елит и използват силно антисистемна реторика, макар да предлагат коренно различни решения. Остава открит въпросът дали демократическите социалисти ще успеят да превърнат успехите си в традиционно либералните градски центрове в по-широко национално политическо влияние, или ще останат явление, ограничено до определени части от американския електорат.
След ремонт за милиони водното огледало пред Мемориала на Линкълн във Вашингтон се заблати
Президентът Тръмп обвини вандали, но към момента няма официално потвърдена информация за арестувани въпреки твърденията на администрацията. Наскоро туристи заляха социалните мрежи със снимки, на които току-що положената боя се бели.
Но все пак е лято – баровете са пълни, политиката и войната винаги се случват другаде, а светът гледа футбол. И зрелища.
Америка ще празнува 250-тия си рожден ден. А след това зрелището почти със сигурност ще загрубее. Въпросът е дали има кой да му обърне внимание. И колко още празните спорове, зрелищата, риалитито на войната и политиката ще отлагат належащите ремонти на институциите и обществата. Или ще се слага нова и нова боя, която дни по-късно ще се бели.
Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!
Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:
Месец след избухването на скандала с Баба Алино прокурорите излязоха пред Съдебната палата във Варна и казаха, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения по случая. Работи се, може и да има в бъдеще, ама засега – нищо.
Аз, признавам си, това не го разбирам.
Нали говорим за „незаконния град“, охраняван с оръжие от мъже, които не говорят български, строен без никакви разрешения; за най-яркия пример за корупция и беззаконие; за поредния варненски ужас, който телевизиите ни показват всеки ден по няколко пъти?
Ами да, но доказателствата не стигат за обвинение, какво да се прави. Не стигат дори да се обвини инвеститорът на комплекса Олег Невзоров. От очевиден извършител на безобразието в гората над Златните пясъци той изведнъж грейна в нова светлина, целия в бяло, в качеството си на свидетел.
Е, как така свидетел, нали неговата корпорация е построила тайно този незаконен град с въоръжената охрана, която не пуска и чиновник да прехвръкне?
За момента няма доказателства той да е извършил лично някое от тези престъпления,
това ни казаха прокурорите.
В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев излезе и съобщи, че свидетелят Невзоров всичко си е казал и показанията му били „доста интересни“.
Е, и? Аз като един ядосан варненец си чакам обвиненията за виновниците, които и да са те. Но това, което леко лъсна изпод изказванията и на прокуратурата, и на МВР, е, че май самият украински бизнесмен няма да е сред тях. Стига да натопи достатъчно качествено тези, които новата ни родна власт ще обвини и евентуално ще осъди с много по-голямо удоволствие.
Месец след избухването на скандала името Баба Алино стана нарицателно за беззаконие. А това може би не е съвсем справедливо. Във Варна и околностите има далеч по-сериозни беззакония.
От незаконното застрояване в Баба Алино никой не е умрял. А не беше така с незаконното застрояване на дерето в квартал „Аспарухово“, заради което 13 души изгубиха живота си в пороя през 2014 г. Незаконното застрояване в Баба Алино нанесе щети на гората, но тя ще се възстанови бързо, ако постройките изчезнат. Гората северно от Варна е прекрасна и силна въпреки постоянните опити да бъде завладявана от „курортите“, които в последните години са се превърнали де факто в жилищни квартали.
Незаконното застрояване в Баба Алино не предизвика и свлачище, което е по-скоро изключение от многобройните случаи на подобно строителство край морето. Разбира се, това изобщо не прави беззаконието по-малко отвратително.
Тук ще отворя една скоба за местен варненски колорит. Местността Баба Алино всъщност трябва се нарича Светеца – така твърдят (или твърдяха) от „Възраждане“. Преди много време, още като редови общински съветник, Костадин Костадинов поиска смяната на 215 топонима във Варна и околностите с български имена и думи. В битката му местности като Манда гьолджу, Узун келеме, Кьор дермен, Боклук тарла, Балъм дере и т.н. да получат разбираеми или поне произносими наименования имаше смисъл. Тогава Костадинов превърна идеята в една от най-устойчивите си каузи, а медии и опоненти веднага я нарекоха иронично „възродителен процес“. Проблемът беше в това, че наред с изброените по-горе примери нови имена трябваше да получат и добре познати варненски места, като Джанавара, Паша дере, Кабакум, а Гръцката махала, сърцето на града, трябваше да се прекръсти на Стария квартал.
От 2012 г., когато въпросът е поставен за пръв път пред Общинския съвет, решението за топонимите е приемано и връщано от областния управител, гласувано наново, отхвърляно, пак приемано, и така цели 11 пъти, докато е окончателно прието през 2019-та.
Но за да влезе реално в сила, новите имена на местностите трябва да се впишат в кадастъра. А кое, как и кога се вписва там, както си знаем, е сложен въпрос.
Та според виждането на „Възраждане“ Баба Алино трябва да се прекръсти на Светеца, защото местността била наречена на уважаван и почитан човек (Баба Али), който явно има нещо общо (не е много ясно какво) с мястото.
Трябва да признаем, че „Възраждане“ има основната заслуга за разкриването на безобразието в гората.
Не друг, а активисти, общински съветници и депутати от партията вдигнаха шума около Баба Алино, което доведе до отварянето на станалите прословути „широко затворени очи“.
Мотивите на последователите на Костадинов обаче са отделна тема. Всички сме наясно, че скандалът нямаше да е толкова „вкусен“ за медиите и политиците, ако в основата му не беше украински бизнесмен. Тази подробност е най-важната.
Антиукраинските настроения във Варна съществуват, при това още от началото на бежанската вълна. Още от първите дни на войната в Украйна обществеността в града се раздели. Мнозина доброволно и всеотдайно започнаха да помагат на преминаващите границата украинци и доказаха, че гражданското общество във Варна може само да се гордее с реалните си действия.
Друга група от градската общественост обаче гледаше отстрани с очевидно недоверие към бежанците. Коментираха скъпите коли, с които част от тях пристигат, възмущаваха се, че имали претенции към хазяите си, мрънкаха за поведението им в магазини и заведения.
Признавам си, не разбирам ксенофобията, но имам предположение защо украинците и цветовете на знамето им толкова бодат очите на много българи, в частност на варненци.
Става въпрос за форма на завист, да я наречем национална завист.
След нахлуването на руската армия в Украйна масовото мнение у нас беше, че украинците ще се предадат, при това по-скоро рано, отколкото късно. Мисленето ни е такова, схващанията ни за силните и слабите в този свят са такива и сме с ясното съзнание, че ако външен враг нападне България, страната ни ще развее белия флаг на третия ден. Поведението на Украйна просто не се вмести в матрицата на родните ни предразсъдъци. Завистта от това, че друг народ и друга държава имат смелостта и твърдостта да устоят на агресора се прехвърли върху украинските бежанци.
Не бива да отричаме и очевидното – сред украинците, укрили се у нас от мобилизацията, има и „сенчести“ бизнесмени, перачи на пари, вероятно контрабандисти и всякакви други криминални елементи. Ясно е, че такива хора са първите, които ще избягат, когато страната им е подложена на военна агресия. А да се заселиш в България, световноизвестна с рехавото си правосъдие и всевластната си корупция, е логичен избор.
При наличието на всички тези фактори антиукраинските настроения могат да се обяснят, макар да си остават все така срамни.
И тук идват политиците, които видяха потенциала на скандала в Баба Алино и възможността да спечелят от него.
„Възраждане“ вече ги споменахме, те са ясни. Но дали „победата“ ще е тяхна, или на „Прогресивна България“, ще се разбере в крайна сметка на местните избори догодина. А Радев и хората му искат антиукраинския електорат – в това няма съмнение. Ето защо и министрите толкова ентусиазирано коментираха скандала, подклаждайки го до такава степен, че на телевизиите им се наложи да предават на живо премахването на ограда – все едно е разбит наркокартел.
Обобщението направи министър Шишков, който обяви, че за Баба Алино е виновна „сглобката“. Тоест ГЕРБ, ДПС, ПП–ДБ – тези, които ще са основна конкуренция на новите управляващи за местните избори. Те са „лошите“, те са защитавали беззаконието, което изведнъж стана „невиждано“, макар явно да не е, защото, както споменахме още в началото, „не са събрани достатъчно доказателства“. С възможността всички конкуренти да бъдат натикани под общ знаменател, Баба Алино се превърна в златен шанс за „Прогресивна България“.
Най-големият губещ от ситуацията се оказа кметът на Варна Благомир Коцев. Миналата година той получи ореола на политически мъченик, след като кисна с месеци в ареста, което си беше безобразна репресия. Дори Бойко Борисов настояваше да го пуснат при семейството, а гласове в ПП–ДБ (тогава единни и сплотени) даже го сочеха за потенциален кандидат-президент. Но ореолът на Коцев угасна безвъзвратно след Баба Алино. Не защото непременно лично има нещо общо с незаконното строителство, а просто защото това е станало и в рамките на неговото управление.
Въпросът „Недобросъвестност или некомпетентност?“ вече е безсмислен във Варна. Градът е в лошо състояние, нито транспортът, нито почистването са задоволителни, избуялите треви вбесяват гражданите, туристи няма, няма и смислени опити нещо да се направи, че да се поизлъска имиджът на нашата „перла на Черноморието“. А „незаконният град“ просто сложи капака на цялата каша.
Иначе, Коцев се зае да действа енергично – издава заповеди за събаряне на къщите (за които прокуратурата „няма достатъчно доказателства“), уволнява общинари, дава интервюта… Не че има какво друго да направи при така стеклите се обстоятелства. А те вероятно ще станат още по-сложни.
Почти сигурно е, че през следващите месеци „Прогресивна България“ ще проникне и ще получи влияние във Варненския общински съвет. В него има достатъчно съветници и фракции, които с лекота ще се извъртят и ще се наредят зад новите управляващи. И те задължително ще стъжнят живота на кмета допълнително, за да се докажат. В момента формацията на Радев няма изявени лидери на местно ниво, така че опитни играчи в местния парламент могат да се окажат на изненадващо високи позиции.
А накрая ще добавя нещо, за което ми е неприятно да пиша, но не трябва да се пропуска. Става въпрос за трагикомичните вопли по темата Баба Алино на бившия варненски кмет Иван Портних. Човекът, който почти еднолично загуби Варна за ГЕРБ, буквално опищя орталъка колко е невинен за този скандал. Едва ли някой му вярва. А изглежда, има и доказателства – според прокуратурата обаче недостатъчни за обвинения, – че тъкмо по негово време е започнала цялата далавера. Да не забравяме все пак, че Благомир Коцев е кмет, защото варненци казаха на предишните избори:
Всеки друг, само да не е Портних!
А иначе във Варна месец след избухването на най-шумния скандал в държавата става все по-хубаво – морето вече е топло, забранен за къпане е само един от плажовете, липите ухаят опияняващо… А законността и справедливостта се задават откъм София по автомагистрала „Хемус“, но малко бавно, че още не е завършена. Ще дойдат някога, само да се съберат достатъчно доказателства.
Доста време мина, откакто започнах да занимавам себе си и околните с тази тема. Извън дългия процес на личното ми осъзнаване, преосмисляне и проучване филмът „Какво е да остарееш в България“ премина и през целия технологичен цикъл – от продукцията и монтажа, през множеството прожекции из цяла България, до качването му в YouTube канала на „Тоест“. Филмът вече е достъпен за гледане:
Срещите с публиката по време на това турне бяха естествена част от целия процес. Тъкмо в тях се крие смисълът на този документален филм. Той съвсем логично привлече публиката, за която говореше, но и изключително много млади хора. А реакцията на всички беше дълбоко вълнуваща.
В много от интервютата, които дадох преди прожекциите, ми направи впечатление как медиите инстинктивно търсеха потвърждение на познатия социален стереотип. Очакваха шумни оплаквания и гръмки изказвания за мизерията и забравата около остаряването в България.
Нашият разказ обаче се движи по съвсем различна, по-фина линия. Филмът ни се старае да говори за тихото достойнство въпреки средата. Да прокара нишка между демографската статистика и реалните преживявания на отделните хора.
Възприятието на различните поколения
Голямата неочаквана реакция дойде от младата публика. Част от двайсетгодишните, дошли на прожекциите, споделиха нещо стряскащо за мен: че от някои проблеми, приписвани традиционно на старостта, страдат и самите те.
Например самотата. При все че живеем във времена на хиперсвързаност, страхът, че няма да успеем да постигнем стойностно общуване, а без жива връзка с другите ще потънем в изолация, се оказва обща тема за поколенията. При възрастните хора обаче този емоционален дефицит бързо добива и физическо измерение. Може би именно заради това младите изразиха същите притеснения.
Възрастните зрители пък идваха в салоните с предпазливото любопитство на хора, които искат да чуят как се говори за тях. И си тръгваха изненадани. Те припознаха и харесаха тъкмо този мост между сухите данни, очертаващи мащаба на демографската криза, и реалните екранни образи.
Нарочно избягахме от крайностите. Потърсихме герои от т.нар. среда на обществото – хора, които имат своите проблеми, но не са крайно отчаяни. Тези герои, със своята мекота и искреност, заговориха на публиката тъкмо защото не бяха едноизмерни образи. Във всеки от тях има различна история, която зрителите могат да дописват сами в умовете си.
Оказа се, че няма нужда да показваме драстични крайности, за да бъде болката осезаема и видима.
Когато средата изключва
Пътуването из страната ни изправи и пред реалността, за която говорим във филма. В почти всяко населено място откривахме добре запазена и подходяща за прожекция читалищна зала. И тогава ни застигаше иронията: как да покажем филм за старостта и нейните предизвикателства, когато голяма част от хората, за които е предназначен, физически трудно могат да стигнат до залата, защото тя е например на втория етаж, а няма асансьор? Както казва 93-годишната Къна Георгиева във филма,
никъде не е помислено за това, че човек ще остарее.
В малките градове усещането за изоставеност и институционално безхаберие е истински болезнено. Но паралелно с това там все още я има близостта, има го доброто съседско познанство и навика да се помага.
С много от посетителите на прожекциите се разминаваме радикално в политическите си виждания и житейски избори. Но в секундата, в която темата за достойните старини беше поставена на масата, различията като че ли изчезнаха. Това беше сред най-силните моменти от представянето на филма пред разнообразната публика. Да видиш как тази история може да скъси дистанцията между хора, разделени от иначе дълбоки пропасти.
До кого всъщност трябва да достигне този филм?
Редовният, почти дежурен въпрос след прожекциите беше: „А не може ли този филм да се прожектира в парламента?“ В това питане намирам една блага наивност. С публиката на почти всяко място обаче се обединявахме около тъжното заключение, че хората във властова позиция вероятно отдавна са загубили сетивността, нужна за разбирането на подобен разказ.
Понякога разговорите след филма прерастваха в дискусия как възрастните носят цялото знание и мъдрост на света, а младите арогантно отказват да черпят вдъхновение от тях. За мен обаче нещата стоят по съвсем различен начин. Не е важно кой е прав и кой е крив, кои поколения са по-стойностни и кои знания са по-нужни. А как да живеем заедно въпреки различията във възгледите, нуждите и темпото. Как да изградим среда, в която ако не всички, то колкото може повече хора да бъдат добре, да се чувстват пълноценни.
Това далеч не е абстрактна философия, а води до съвсем практически въпроси: Как да проектираме градовете си така, че хората с ограничена подвижност да имат равноправен достъп? Как да структурираме институциите си, за да не бъдат изолирани цели групи от обществото? Как да изградим общност, в която във всеки етап от житейския си път човек да има усещане за принадлежност, полезност и достойнство? Как да споим и да укрепим нашето общество, с цялото му разнообразие и цветност?
Какво следва?
Разговорът ни за българското общество не спира дотук. Естественото продължение на темата е следващият голям въпрос: Какво е да си млад в България? Какво е да си част от поколение, което се опитва да планира утрешния ден в постоянна несигурност?
За да създадем следващия филм със същата честност и качество, в „Тоест“ стартираме независима кампания за набиране на средствата.
Подкрепете документалния ни филм „Какво е да си млад в България“. Всяко дарение ни помага да заснемем историята и отново да пътуваме до малки и големи места в България, за да я покажем и обсъдим.
Да бъда, боже, помогни ми днес, за утре аз ще се погрижа. Дари ме близкото да виждам, в пресекването на дъха ми слез.
Прибягват другите от миг към миг, трепти окото, сводът от звезди пулсира, дискретното сърце замира, пунктир от мрак е дневният светлик.
Шуртят на тласъци като кръвта и цял света така познават. А мене в паузите си оставил, да слепвам с крясък пропастта.
Добре, за викане си ме създал. Кажи сега, немилостиви, как миг един да бъда жива и вечността ще си ми дал.
Миглена Николчина из „Дневниците на Ружа Доцинска“
Миглена Николчина е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на множество теоретични изследвания (сред които „Човекът-утопия“, „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“, „Изгубените еднорози на революцията“ и „Бог с машина. Изваждане на човека“), поезия и проза. Стихосбирките ѝ включват „Три след полунощ“, „Скръб по Далчев“, „Асимволия“, „Кратки разкази за любовта и писането“ и „Градът на амазонките“.
Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.
Contact centers handle millions of voice interactions monthly, but transforming raw call recordings into actionable insights remains a manual and fragile process. With voice analytics workflows, you can decrease the average handle time of a voice call from minutes to seconds and increase the efficiency and productivity of your support agents.
Today, these workflows often require custom code to handle non-functional requirements such as retry logic, state management and failure handling across multiple services. In addition, as the selection/determination of insights is derived from specific business objectives, it often needs to be customized for each organization.
In this post, we show a solution using AWS Lambda durable functions to create the following insights: summarization, sentiment analytics and key topics. AWS Lambda durable functions is a capability of AWS Lambda, that simplifies building multi-step applications and AI workflows. It lets you write sequential code with automatic checkpointing, built-in retries, and simplified error handling, so you can focus on the business logic rather than managing the orchestration.
The solution also simplifies the visualization of the conversation transcriptions and insights, with a web application.
Solution overview
In this post, we provide an operational overview of the solution, and then describe how to set it up with the following services:
Amazon Bedrock to generate insights from voice transcriptions.
Amazon Cognito to implement an identity service (user directory and authorization management) for the web application.
Amazon DynamoDB to store the voice transcriptions and its insights.
Amazon Kinesis Streams to create a broker between the producer of voice transcriptions and the consumer of the voice transcriptions. The producer can be either an external system or Amazon Connect Contact Lens.
Amazon API Gateway and AWS Lambda to create an API with an authentication layer. AWS Lambda is also used to interact with Amazon DynamoDB and Amazon Kinesis Streams.
The solution architecture is illustrated in the following diagram:
Step 1 (Option 1): Transcription segments are sent by an external system. The segments are stored in a stream (Amazon Kinesis Streams).
Step 1 (Option 2): Voice calls are sent by an external system to the Contact Lens Connector in AWS. The voice calls are then transcribed using Amazon Connect Contact Lens, to generate transcriptions and send these transcriptions to the stream.
Step 1a: The external system sends a copy of the voice call to a Contact Lens Connector.
Step 1b: The Contact Lens Connector routes the voice call to Amazon Connect Contact Lens.
Step 1c: Amazon Connect Contact Lens generates transcriptions from a voice call.
Step 1d: The transcription segments are stored in a stream (Amazon Kinesis Streams).
Step 2: A transcription processor function (AWS Lambda function) consumes transcription segments from the stream.
Step 3: The transcription processor function (AWS Lambda function) stores transcription segments in a transcription table in Amazon DynamoDB.
Step 4: A durable function (AWS Lambda Durable function) is triggered when new transcription segments are stored in the transcription table (the trigger is implemented using Amazon DynamoDB Streams). It orchestrates the processing of transcriptions in 5 steps.
Step 4a: The durable function fetches the segments received for a given transcription. If all the segments of voice call are available, the processing continues to Step 4b. Otherwise, the Lambda function is stopped (since the transcription is not complete yet).
Step 4b: The durable function summarizes the voice transcription using Amazon Bedrock.
Step 4c: The durable function generates sentiment analytics for the voice transcription using Amazon Bedrock.
Step 4d: The durable function extracts key topics from the voice transcription using Amazon Bedrock.
Step 4e: The durable function stores the conversational insights in an analytics table in Amazon DynamoDB.
Step 5 and 6: The user accesses the web application and authenticates.
Step 7: Amazon Cognito validates the authentication details.
Step 8: Once the user is logged in, the web application sends a request to an API (Amazon API Gateway) to fetch the voice transcriptions and conversational insights.
Step 9: The API calls a Lambda authorizer to confirm that the user is authorized to retrieve the voice transcriptions and conversational insights.
Step 10: The request is sent from the API to a retriever function (AWS Lambda function to retrieve transcriptions from the transcription table and conversational insights from the analytics table).
Step 11: The Lambda function retrieves transcriptions from the transcription table and conversational insights from the analytics table.
After Step 11, the user can now consult the transcriptions and conversational insights from the web application.
Prerequisites
An AWS account.
A Unix based device (or Windows device with WSL setup to run bash scripts) with access to your AWS account with the following tools/libraries installed:
Node.js and npm installed.
Python 3.12 installed.
Docker (for front-end containerization).
AWS Command Line Interface (AWS CLI) configured with appropriate permissions.
Note: Replace us-west-2 with your deployment region.
Deploy the web application:
cdk deploy ScaWebAppStack
Deploy CloudFront Access stack (optional). This stack adds public subnets, an internet gateway, and an Amazon CloudFront distribution.Important note: This stack allows access to the web application from a public endpoint using an Amazon CloudFront distribution. You can use this stack if you currently cannot access a web application behind a private ALB with an existing private connection (virtual private network (VPN), AWS Direct Connect, etc.).
If your web application is private, the application is deployed behind a private ALB. Access it from within the VPC using the ALB DNS name:
aws cloudformation describe-stacks --stack-name ScaWebAppStack --query 'Stacks[0].Outputs[?OutputKey==`AlbDnsName`].OutputValue' --output text
If your web application is public, the application is deployed behind an Amazon CloudFront distribution. You can access it using the CloudFront distribution URL:
aws cloudformation describe-stacks --stack-name ScaCloudFrontAccessStack --query 'Stacks[0].Outputs[?OutputKey==`CloudFrontUrl`].OutputValue' --output text
Configure the Amazon Cognito user pool
In this section, we create a user in our Amazon Cognito user pool. This user will log in to our web application.
Run the script setup-test-user.sh to create the user (make sure to provide your email address):
After you create the user, you should receive an email with a temporary password in this format: “Your username is #your-email-address# and temporary password is #temporary-password#.”
Keep note of these login details (email address and temporary password) to use later when testing the web application.
Test the solution
In this section, we test the solution by ingesting a transcription in the stream (Amazon Kinesis Data Streams) and visualize the results in the web application.
Run the script ingest-transcriptions.sh to ingest a sample transcription in the stream:
Open the URL of the web application in your web browser (either CloudFront distribution URL or ALB DNS name as mentioned in previous section).
Enter your login information (your email and the temporary password you received earlier while configuring the user pool in Amazon Cognito) and choose Sign in.
When prompted, enter a new password and choose Change Password.
You should now be able to see a web interface with a transcription as illustrated in the following screenshot:
Select a transcription to visualize the conversational insights as shown in the following screenshot.
If you want to explore an alternative option by placing a voice call using Amazon Connect (with Amazon Connect Contact Lens to generate the transcriptions):
Create an Amazon Connect instance following instructions in the GitHub repository (Step 8 of the Deployment section).
To make sure that no additional cost is incurred, remove the resources provisioned in your account. Make sure you’re in the correct AWS account before deleting the resources.
Important note: You should exercise caution when performing the preceding steps. Make sure you are deleting the resources in the correct AWS account.
You can navigate to the AWS CloudFormation console to delete the CloudFormation stacks associated to the resources provisioned.
You can also destroy the stacks using cdk destroy in reverse dependency order:
If you deployed the optional CloudFront access stack:
In this post, we walked through a solution to create a web application to visualize voice transcriptions and related conversational insights. First, we created network and backend resources. Then we created the web application. We also configured a user pool to grant a user access to the web application. Finally, we tested solution by ingesting transcriptions then visualize them in the web application.
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
