Tag Archives: корупция

#Бетономорие ПП-ДБ и Сглобката са прокарали и покровителстват незаконен строеж на огромно селище в залива на Корал

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/grad_koral.html

четвъртък 6 юни 2024


Само два месеца преди Кирил Петков да подаде оставка като Mинистър-председател на Република България на 27 юни 2022 г., непосредствено зад плаж Корал, ударно започва да изниква огромен строеж на…

Десет милиона долара за оръжейни доставки са платени държавата на лица близки до Вучич и Сретан, но срещу тях не е получено нищо Сребреница, Сретaн Йосич и изчезналите милиони от ВМЗ-Сопот

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/srebrenica-joca-borisov-vmz.html

понеделник 3 юни 2024


Скандалът “Сребреница” се развихри след като служебния премиер и външен министър Димитър Главчев промени позицията на България при гласуването в ООН на резолюцията за геноцида в Сребреница. Опитите впоследствие да…

Ексклузивно в Биволъ Прокуратурата установи престъпление покрай заплатата на Лена Бориславова от ББР

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bbr-sgp-zaplata-borislavova.html

четвъртък 23 май 2024


Длъжностно престъпление е установено по казуса около заплатата,  която е взимала бившата началничка на кабинета на експремиера Кирил Петков, Лена Бориславова, в качеството ѝ на външен юрисконсулт на държавната Българска…

Защитен: Кирил Петков е влязъл във властта с фалшиви документи и измама

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/podmqnagate1.html

събота 27 април 2024


Няма откъс, защото публикацията е защитена.

Имотен член на Св.Синод: “Магаре ще сложа за митрополит, но няма да е Иеротей” СС на БПЦ погази гласа на народа

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/bpc-sinod-ds.html

четвъртък 25 април 2024


С лъжливи опорки Светият Синод изключи Агатополския епископ Иеротей от избора за Сливенски митрополит. Няколко члена на Светия Синод буквално погазиха устава на Българската Православна Църква (БПЦ), игнорираха желанието и…

20 години „борба с наркотиците“. Хроника на корупция и нарастващ популизъм

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/20-godini-borba-s-narkotitsite-hronika-na-koruptsiya-i-narastvasht-populizam/

20 години „борба с наркотиците“. Хроника на корупция и нарастващ популизъм

Младежите, навършили пълнолетие през последните години, нямат спомени от времето, когато е въведена една поправка в Наказателния кодекс (НК), засягаща много от тях. Някои дори не са били родени, когато тя е приета от парламента. През март 2004 г. Народното събрание гласува отпадане на текста в НК, според който не се наказва човек, носещ у себе си наркотик в количество за еднократна употреба.

По онова време правителството беше оглавявано от Симеон Сакскобургготски, а на власт беше коалицията между НДСВ, ДПС и „Новото време“. Председател на „Новото време“ беше днешният директор на БНТ Емил Кошлуков. Именно тази партия инициира криминализирането на еднократната доза. Особено активен в агитацията за законовата поправка беше депутатът Мирослав Севлиевски, затова и тя се запомни като поправката „Севлиевски“.

Какво се твърдеше, а какво стана

„Че някой е решил да напълни затворите с деца, е лъжа, която обслужва наркопазара“, твърдеше преди 20 години Севлиевски. На практика обаче от демократичността на всеки съдебен състав зависеше дали ще наложи ефективна присъда на някого за еднократна доза, или ще намери законова „врътка“, за да го отърве. Имаше случаи на 18–19 годишни тийнейджъри, влезли в затвора за половин цигара марихуана.

Така полицията отчиташе разкриваемост на престъпления, свързани с наркотици, а мрежите за разпространение на дрога си процъфтяваха. Поради това наркотиците продължаваха да бъдат достъпни, а най-уязвими бяха крайните им потребители, които живееха в постоянен страх от репресии. За тези от тях, развили зависимост към определени наркотични вещества, уязвимостта ставаше още по-голяма, защото страхът от преследване намаляваше шансовете им да потърсят и намерят адекватна подкрепа.

Всичко това стана възможно въпреки предупрежденията на множество експерти, лекари, юристи и организации, включително на Националния център по наркомании, че криминализирането на еднократната доза няма да има декларирания ефект, а напротив – ще стане предпоставка за увеличение на корупцията. А адекватната борба със зависимостите, каквато се практикува в европейските държави още по онова време, е свързана не с преследване на зависимите, а с превенция и лечение.

Вместо поука – увеличаване на репресиите

В течение на тези 20 години криминализиране на еднократната доза се правят множество изследвания, според които употребата им сред младите хора у нас се увеличава.

„В България продължава тенденцията на общо увеличение на броя на учениците, употребили наркотици, който влиза в известно противоречие с тенденцията на лек спад в повечето европейски страни, най-вече в употребата на марихуана“, е изводът от годишното изследване за 2011 г. на Националния фокусен център за наркотици и наркомания. По данни на същата организация през 2021 г. 14,7% от учениците от 8. до 12. клас са употребили някога поне едно наркотично вещество.

Трудно е обаче да има достоверна статистика, когато става въпрос за нещо стигматизирано и криминализирано, каквото е дрогата. От гражданската инициатива „Един грам живот“ отиват още по-далеч в заключенията си. В края на 2023 г. те твърдят, че по неофициални данни над 70% от учениците в България са пробвали наркотици. Данните са извлечени от анонимни анкети, направени от експерти. Гаранция за тяхната представителност и достоверност, разбира се, няма, но пък няма и официални данни по темата.

На този фон репресиите върху употребилите наркотични вещества се засилват. Обискирането по паркове, градинки и метростанции на хора, които според служителите на реда „приличат“ на такива, които биха употребявали наркотици, не престава. В края на миналата година например полицаи буквално изхвърлиха на пътното платно, по което минават коли, човек, когото се опитват да обискират, понеже чули разговор между трима души, в който се споменава марихуана. А друг от групата арестуваха заради „хулиганство“, но пък заповедта за арест е по друго обвинение – „нанасяне на лека телесна повреда“, понеже ухапал (чудно как) един от полицаите по коляното.

Към тези репресии се прибавят и все по-строги законови санкции, като основният фокус вече пада върху т.нар. пияни и дрогирани шофьори. Преди няколко години се въведе временно отнемане на книжката на лица, шофирали след употреба на алкохол и наркотици, дори да не са извършили престъпление. А от 2023 г. вече се отнема и самият автомобил. Въпреки че по данни на Института за пътна безопасност алкохолът и наркотиците са причина за едва 2,5% от катастрофите с жертви.

Колко е важно значението на понятията (и клишетата)

Представете си, че не сте яли от една седмица. Пиете хапче, на чиято листовка пише, че се приема след хранене. И се чудите защо ви става лошо – нали преди една седмица сте яли, значи го приемате след хранене. Едва ли бихте си помислили подобно нещо, нали? В противен случай бихте имали сериозни проблеми с функционалната грамотност.

Масовите медии използват изразите „пияни и дрогирани шофьори“ и „шофиране след употреба на алкохол или наркотици“ като равнозначни и в масовото съзнание те са се набили като устойчиви клишета. Какво значи обаче „след употреба“? Дали че човекът зад волана е пиян или дрогиран, или просто е пил алкохол или употребил наркотик някога в миналото?

Българското законодателство прецизно уточнява какво означава един човек да кара пиян. Ако алкохолът в кръвта е до 0,5 промила, не се носи нито административна, нито наказателна отговорност. От 0,5 до 1,2 промила следват административни санкции, които се увеличават пропорционално на количеството алкохол в кръвта. От 1,2 промила нагоре отговорността е вече наказателна, тоест става въпрос за престъпление.

За наркотиците обаче няма подобни уточнения. Може да сте изпушили един джойнт преди седмица, действието му отдавна да е изтекло, но тестът пак ще установи, че сте шофирали „след употреба на наркотици“.

Не по-маловажен проблем е, че полевите тестове за наркотици са пословично неточни – те могат да покажат позитивен резултат дори след употреба на легални лекарства, включително такива, които не предизвикват промени в съзнанието – като антибиотици и ибупрофен. Резултатът ви може да излезе позитивен дори ако просто сте си хапнали кифла с маково семе. А докато се изчакат по-достоверните резултати от кръвните тестове, минават месеци.

Затова адвокати като например Силвия Петкова, която води (и печели) дела за санкции за шофьори след фалшиво позитивни текстове, наричат „лудост“ идеята за конфискуване на превозното средство след полеви тест за наркотици. Междувременно отнетите автомобили заради употреба на алкохол и наркотици са над 2500 към 20 март. В някои градове вече няма място за тях, въпреки че държавата е започнала да ги продава.

Две лични истории

Редакцията на „Тоест“ разполага с личните истории на двама души, които показват как репресивността на мерките срещу хората, шофиращи „след употреба на наркотици“, води до увеличаване на корупцията. Запазваме тяхната анонимност, за да ги предпазим. Нека ги наречем Миро и Славчо – в чест на Мирослав Севлиевски.

Един ден Миро кара с колата към работа. Спират го полицаи за проверка. Той е сигурен, че не е извършил нарушение. Но пък е слушал музика и си е „куфеел“ – може поради това да им се е видял съмнителен. Проверяват документите му , багажника и започват да му задават различни въпроси. Питат го дали е ползвал наркотици, като го предупреждават, че ще му направят тест.

„Казах им, че съм пушил марихуана предишната седмица – може би събота или неделя. И те се оживиха, като разбраха тази работа. Започнаха да плашат, че нямало да отида на работа, сваляли ми номерата, отиваме в районното, арестуват ме… И аз им казах: „Добре, отиваме.“ Те обаче продължиха да настояват, че нататък става много лошо. […] „Ако те удари някой, за нищо ще изгориш. Може да не си виновен ти. Виждам, имаш деца, трябва да ги пазиш.“

След като го съветват да „почерпи“ за „доброто отношение“, Миро дава на полицаите всичките пари в брой, които носи у себе си – 90 лв. Чак после се сеща, че са го преметнали – спряла го е обикновена патрулна кола, а само автомобилите на КАТ разполагат с тестове за наркотици.

Ако аз в петък съм бил в Нидерландия и съм пушил джойнт – там това е напълно законно. Прибирам се в неделя. В понеделник ме спират български полицаи на българска територия – аз в нарушение ли съм, или не съм? – пита Миро. – По какъв начин нещо, което съм правил през уикенда и няма никакви последствия върху организма ми, тъй като действието му приключва до няколко часа след употребата, ме прави престъпник?

Историята на Славчо е аналогична. И той карал кола към работа – на връщане от работна среща, с не повече от 20–30 километра в час, спазвайки правилата. 

В 12 на обед в работен ден в един храсталак между къщички на тихо пътче, което излиза на Околовръстното, ме спират полицаи, изскачащи от шубрака. 

Не казват защо го спират, но не пропускат въпроса: „Скоро използвали ли сте наркотици?“ Славчо честно си признава, че е пушил трева през уикенда. За разлика от Миро обаче носи повече пари – 300 лв. Вземат му ги всичките.

Пак минах тънко – успокоява се Славчо, – има хора, които са придружавани до банкомат, за да дръпнат по една хилядарка от сметката си и да ги пуснат по живо, по здраво.

Последствията от репресиите за психичното здраве

Лечението на много заболявания изисква медикаменти, чиято употреба води до позитивен тест за наркотици – не само защото полевите тестове често дават фалшиви резултати, а и защото самите лекарства съдържат вещества, класифицирани като наркотични. Психиатърът Владимир Сотиров, управител на Амбулатория за психично здраве „Адаптация“, разказа пред „Тоест“ на какви проблеми се натъква в професионалната си практика заради санкционирането на т.нар. дрогирани шофьори:

„Факт е, че хората се притесняват, когато предписвам лекарства на зелена (бензодиазепини) и/или жълта рецепта (амфетамини), дали това няма да ги застраши, ако ги спрат полицаи за случайна проверка“, казва Сотиров. Според него така състоянието на пациентите му се усложнява: „Възниква още едно притеснение – дори страх – върху притесненията им, с които идват при мен и които аз се опитвам да лекувам.“

Тези притеснения имат основателна причина, а не са само в главите на пациентите. Така се стига до парадокс – в опита си да помогне, предписвайки адекватна терапия, лекарят може да усложни състоянието на пациента. „Аз съм този, който с препоръките си за лечение въвежда допълнителен симптом в клиничната картина“, отбелязва управителят на „Адаптация“.

Психиатърът обръща внимание и на нещо, върху което малко не-специалисти се замислят, а законотворците ни – хич. Понякога състоянието на пациентите представлява по-голям риск от забранените за шофьорите вещества, съдържащи се в лекарствата им:

Симптомите, от които хората страдат, повлияват на тяхното функциониране, включително в ролята им на шофьори, в много по-голяма степен от ефектите на лечението. Даже е обратното – ефектите от лечението целят подобряване на функционирането – включително шофирането – чрез облекчаване или редуциране на симптомите, които го затрудняват. 

Например в някои случаи на пациентите с паникатаки и други тревожни разстройства „практически задължително“ се изписва бензодиазепин. И така се намалява тревожността, която може да повлияе и върху шофирането – „така, както парацетамолът облекчава треската“.

„В общия случай хората използват наркотици по същите причини, поради които използват и всякакви други психотропни лекарства – да облекчат симптоми на тревожност или друго емоционално или психично страдание“, казва Сотиров. Затова той смята, че отношението към хората със зависимости не следва да е като към престъпници, а употребата на наркотици следва да се декриминализира. 

Защото наказателното преследване на употребяващите наркотици прибавя още едно страдание към страданието, наложило употребата.

Много потърпевши, но мижав интерес

На 20 април в София се проведе протест под надслов „Употреба“ не е „въздействие“. Едно от исканията на организаторите беше в НК „след употреба“ да се замени с „под въздействието на“. В мотивите си те обръщат внимание на пренебрежимо ниския дял на смъртността при пътнотранспортни произшествия, причинена поради употреба на дрога, и отбелязват, че рисковете от използването на смартфон при шофиране са далеч по-сериозни. В допълнение се казва и че определени хора редовно биват подлагани на тестове само защото са млади или изглеждат „алтернативно“.

Въпреки хилядите досъдебни производства и стотиците присъди за заклеймяваните като „пияни и дрогирани шофьори“ протестът се проведе при „мижав интерес“, ако използваме думите на певеца Панайот Панайотов. Вероятно част от потенциалните потърпевши са се опасявали да не станат обект на репресии само заради участието си в демонстрацията. Други (и някои от предишните) знаят, че ако постъпят като Миро и Славчо и подкупят полицаите, с голяма вероятност ще се отърват.

Има обаче една категория хора, които смятат, че са над правилата, и живеят с това убеждение. Като Кристиан Николов, причинил смъртта на журналиста Милен Цветков и осъден на 9 години затвор за това. Или Георги Семерджиев, осъден на втора инстанция на 20 години затвор за произшествие, в което живота си загубиха две момичета, минаващи по тротоара в момента на катастрофата. Има още много като Николов и Семерджиев. Те обикновено карат скъпи и мощни автомобили, имат свои хора в полицията или неслучайни родители, или разполагат с други ресурси, благодарение на които могат да живеят в безнаказаност. Поне докато се случи непоправимото.

Именно пробитата и корумпирана система, позволяваща на такива хора да бъдат над закона, е истинският „убиец на пътя“, ако използваме още едно медийно клише. Докато тя не се промени така, че правилата да важат за всички, няма значение дали ще се криминализира и шофирането с 0,5 промила алкохол в кръвта, както предложи МВР преди месец. Или ако пушенето на джойнт дори две седмици преди теста се наказва с доживотен затвор.

Последното май още никой не го е предложил, но натам вървят нещата.

Нови разкрития за ДЛС Искър Синът на земеделския министър и Наско Сираков – на лов в “леговището” на Вълка

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/vatev-sirakov-valka.html

сряда 10 април 2024


Синът на министъра на земеделието в кабинета “Денков”, назначен и за нов служебен такъв, Кирил Вътев, собственикът на ФК “Левски” Наско Сираков, кметът на Павликени, транспортният бос от Пловдив Миролюб…

In Memoriam: Алексей Навални

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/in-memoriam-aleksei-navalni/


In Memoriam: Алексей Навални

Това е домът ми, сам избрах да се върна. Това е най-хубавият ми ден за последните пет месеца… Не се страхувам… и ви призовавам и вие да не се страхувате. (Алексей Навални при завръщането си в Русия след опита да бъде отровен и последвалото лечение в Германия, 2021 г.)

„Не можете да вкарате цяла държава в затвора“, обърна се Навални към съда при произнасянето на присъдата. След като три години беше измъчван пред очите на света както физически, така и психически, на 16 февруари 2024 г. Навални беше обявен за мъртъв от властите, пратили го в една от най-строгите наказателни колонии в Русия. Стотици, осмелили се да почетат паметта на опозиционера, бяха арестувани още на следващия ден. Защото Кремъл не може да вкара цялата държава в затвор, но успешно я превърна в затвор. 

Началото

Алексей Навални е роден на 4 юни 1976 г. в село Бутин, западно от Москва, в семейството на офицер от Съветската армия и счетоводителка. Местят се често. Баща му слуша тайно Voice of America. Алексей прекарва летата при баба си в село до Чернобил, където спира да ходи след аварията през 1986 г. Ако има разказ за СССР, който е пълен антипод на Путиновата носталгия по епохата, това е разказът на Навални, който си спомня опашките за продукти от първа необходимост и лицемерието на партийните комунисти, възхваляващи системата, докато мечтаят за западни вещи и начин на живот. 

В интервюта Навални е казвал, че малко преди да навърши пълнолетие, вече е бил наясно с политическите си възгледи – либерални. Руските либерали през 90-те се надяват да реформират новопоявилата се Русия в държава със здрава икономика, почиваща на принципите на свободния пазар и върховенството на закона. Как точно ще се проведе тази реформа, е основният спор, който я убива в зародиш. 

Руската полиция разчиства Соловецкия камък в Москва от цветя, донесени в памет на Навални

Навални узрява в една Русия, в която идеалите се раждат точно толкова бързо, колкото умират, в която мутрите и престъпниците са пазители на реда, а вчерашните заклети комунисти са днешните умели предприемачи. В нея едни вярват, че преходът трябва да се извърши плавно, а други – че е необходима авторитарна ръка, за да бъде възможен изобщо. Тази картина не е непозната на българската публика. 

Оформяне на политическите възгледи, първи опити 

Навални подкрепя Борис Елцин въпреки реформите, които предизвикват криза и удрят най-уязвимите, въпреки авторитарния привкус, с който идват. В университета учи право, след това финанси и се превръща в млад пазарен абсолютист, десен, по-късно сам се определя и като консервативен. По това време няма интерес към професионалната политика; впуска се в света на финансите. Сам казва, че така е видял отблизо как се движат парите – как се перат, как се правят измами с големи компании. Това е и част от мотивацията му да се занимава с активизъм. 

Присъединява се към либералната „Яблоко“ през 2000 г. – по негови думи, единствената партия, която говори за идеи и не е готова да ги размени за пари или държавна служба. В началото на новия век Навални организира политически дебати, създава мрежа от контакти в Москва, говори често в ефира на „Ехото на Москва“, цитиран е редовно от бизнес всекидневника „Комерсант“. Става авторитетно име в т.нар. либерална тусовка.

Но политическата дейност на либералните сили не се материализира в гласове и публична подкрепа. По това време Владимир Путин, назначен от Елцин, успява да спечели демократичните избори и затяга хватката си около страната и свободата на словото. Между 2003 и 2006 г. умират журналистите Юрий Шчекочихин и Анна Политковская – той след скоротечно боледуване, вероятно вследствие на отравяне, тя – застреляна в асансьора пред дома си.

Възстановени цветя на Соловецкия камък в Москва

Флиртът с национализма 

Търсейки баланс между идеалите и реалността, Навални стига до заключението, че бъдещето на либерализма може би включва помирение с национализма. Така около 2007 г. започва най-противоречивата глава в живота му. 

И в Русия, както и в България, има разлика между патриотизъм и национализъм. В двете десетилетия след разпада на СССР се заражда вариация на съветския национализъм, с щипка носталгия по образа на Русия като световна сила в двуполюсен свят, заквасена с псевдонауката и псевдофилософията на хора като Александър Дугин. След унизителния край на Студената война и неуспешния преход руснаците отново се осмеляват да мечтаят за Русия, която доминира в Евразия – земите между Западна Европа и Източна Азия, където славянските и тюркските народи споделят обща култура, несъвместима с европейските ценности на хуманизма и Просвещението. САЩ и Западът са архиврагове на Русия и следването на техните ценности би означавало изтриване на руската идентичност, която има различни потребности (например твърда, авторитарна ръка). Днес философията за руската изключителност е официална част от политиката на Кремъл и оправдава както хибридната война, така и зверствата в Украйна и отричането на правото на Украйна да съществува. 

За известно време Навални е част от националдемократическото движение НАРОД, чийто националистически манифест включва „запазването и развитието на руския народ, културата, езика и историческите територии“ и отхвърля мултикултурния характер на Русия. НАРОД се стреми към национализъм с човешко лице, изключвайки скинари и неонацисти, съветски патриоти и ултраортодоксални християни. И макар движението да остава в историята като не особено успешно, публикуваните през 2007 г. видеа със силно ксенофобски и антиимигрантски жилки, в които Навални призовава за „Русия за руснаците“, са най-голямото петно в биографията му. 

Макар по-късно да съжалява за този период от живота си, разбирането на мотивацията зад действията му е важна за разбирането на самия Навални. Според него истински успех на опозицията е възможен само ако спечелиш сърцата на хората през общи проблеми, близки както до най-образованите и заможните, така и до най-бедните и изтерзаните. На Навални му отнема време да открие тази обща кауза. Освен това той отчита, че Путин е най-популярният руски политик и би останал такъв дори без манипулирани избори и при наличието на свободна преса. Въпросът тогава е на какво почива тази популярност и има ли тя слаби места. 

Руското посолство в Лондон, 16 февруари 2024 г. 

Realpolitik с човешко лице 

В биографията за опозиционера авторите ѝ Жан Мати Долбом, Морван Лалуе и Бен Нобъл пишат: 

Навални е добре образован и начетен. Но той не е част от интелигенцията. Военните като баща му не се смятат за интелигенция в Русия. Стилът му също го отличава. Той е интелигентен, умее да говори и дори да пише добре… Но при него липсва тази специфична учтивост, многословието, склонността да обмисля прекалено онова, което казва, както повечето хора от интелигенцията. Няма скрита дълбочина, няма вътрешен диалог, който Навални се опитва да дестилира, когато говори. Това, което казва, е това, което мисли; това, което виждаш, е това, което получаваш. 

Въпреки че се определя като консерватор, той подкрепя равните права на хората с различна сексуална ориентация, което не се радва на особена популярност в Русия. Критиците му често се заяждат, че си позволява луксозен живот, но все пак извън всякакво възможно сравнение с олигарсите на Кремъл. Навални има чувство за хумор и е харизматичен, но може да бъде и прекомерно директен и се пали лесно, поради което е влизал в конфликт с множество журналисти, бивши съюзници и политици. 

Руското посолство в Ню Йорк, 19 февруари 2024 г. 

Нобъл и компания се опитват да обяснят парадоксите на Навални през трима Алексеевци: антикорупционния активист, политика и протестиращия човек.

Опитът на младия Навални в Русия, която през първото десетилетие на новия век се превръща бавно, но сигурно в Русия на Путин, го води до заключението, че в страната е невъзможно да има борба за идеологии и техните нюанси, ако липсват основите: свобода на печата, върховенство на закона, справедливо наказание за онези, които постъпват несправедливо спрямо народа си.

Всичко останало следва да бъде изяснено по-късно; идеологическите спорове са лукс за държавите, които изобщо са държави, а не нещо друго – например клептокрации. 

Опити за разбиване на системата

През 2007 г. Навални започва да купува дялове в руски компании, някои от които са почти изцяло държавна собственост. Така постига две цели: достъп до информация за дейностите на компаниите и възможност да задава неудобни въпроси. Образованието му в областта на правото и икономиката му помага в това начинание. По време на заседание на борда в компанията за преработка на нефт и газ „Сургутнефтегаз“, по това време една от най-печелившите и най-непрозрачните в Русия, Навални задава простички въпроси, които предизвикват изумление, тъй като никой досега не се е осмелил да пита. Чия е „Сургутнефтегаз“? Защо е толкова трудно да се намери информация за компанията? И защо печалбите на хартия са толкова ниски? Този и други подобни случаи, заедно с цялата информация, до която успява да се добере, публикува в своя блог в LiveJournal. В ерата преди социалните мрежи блогосферата в Русия, както и в България, е средище на демократичния граждански активизъм. 

In Memoriam: Алексей Навални
Снимка от първия блог на Навални

Блогът на Навални постепенно се превръща в общност, като, по негови думи, над 500 души участват в едно от разследванията му за „Газпром“. Към края на 2011 г. блогът се чете от над 55 000 души дневно. Борбата с корупцията се оказва обединяващата тема както за десния човек, чийто бизнес не би се развивал добре в среда на корупция и търговия с влияние, така и за левия борец за социални права, който се стреми да намали социалните неравенства.

In Memoriam: Алексей Навални
Последният пост на сайта navalny.com, където е преместен блогът, е от 15 януари 2024 г. и включва видео с разследване колко печели дъщерята на Путин. След убийството на Навални се появява надписът НАВАЛЬНЬIЙ УБИТ

Навални успява да покаже как корупцията влияе върху всеки аспект от живота, независимо от социалния статус, професията или местожителството на човека – от лошите пътища (една от най-успешните инициативи на Навални е РосЯма, уебсайт, на който граждани докладват за инфраструктурни проблеми) до високите цени в магазина.

Напипването на този важен обединяващ елемент е ключово за оформянето му като обществена фигура. По това време започват и първите опити законът да се използва срещу него. Често Навални е обвиняван за същите деяния, които самият той изобличава като активист и блогър. 

ФБК: От лакея до двореца на Путин 

Постепенно Навални започва да гледа на себе си като на борец за правата на руската средна класа – онези, които губят парите си заради корупция и лошо управление. Чрез т.нар. crowdsourcing, или въвличане на други активисти в даден процес, Навални черпи не само човешки ресурси, но и се опитва да създаде нетипичното за Русия вярване, че от хората зависи нещо и че те са в състояние да държат властта отговорна. През 2011 г. Навални събира екип, който година по-късно се превръща в организацията „Фонд за борба с корупцията“ (ФБК). 

Руската полиция задържа хора, решили да отдадат почит на Навални в Москва, 16 февруари 2024 г. 

Двама от по-известните спонсори на ФБК са предприемачът и общественик Борис Зимин и политическият деец Владимир Ашурков (понастоящем Зимин е обявен от Кремъл за „чуждестранен агент“, а Ашурков получава политическо убежище в Обединеното кралство още през 2015 г.). Планът е ФБК да се издържа от дарения: „Всичко ще бъде чисто и без пари под масата. Имената на всичките ни дарители и дарените суми ще бъдат публични, както и разходите ни“, казва Навални. В тези първи години подкрепата за ФБК идва от хора като Ашурков, както и от либерални (тоест демократично настроени) журналисти, писатели, икономисти. 

Отначало за Кремъл е лесно да омаловажи работата на Навални, като едно от най-известните проявления е отказът публично да се споменава името на опозиционера, който е наричан от говорителите на режима с най-различни имена, например „блогъра“. След 2010 г. обаче набира сила нов комуникационен феномен – социалните мрежи, които Навални владее до съвършенство. 

Докато властите разиграват циркове около кандидатурата му за кмет през 2013 г., активистът Алексей Навални се превръща в колектива „Навални“: каналите му за комуникация се използват от целия му екип, които овладяват директния му шеговит стил. Това се оказва особено полезно, тъй като по същото време режимът на Путин започва активно да праща Навални в ареста за кратки периоди. YouTube каналът, който Навални създава през 2007 г., става телевизия алтернатива на все по-строго контролирания от Кремъл информационен поток. През 2017 г., точно когато форматът лайвстрийм набира популярност в Русия, започва излъчването на „Навальный 20:18“ – предаване, в което опозиционерът коментира новини, отговаря на въпроси и обяснява на публиката политическата си стратегия. Всеки епизод се гледа от средно 400 000 души още от първата година. 

In Memoriam: Алексей Навални
Кадър от „Навальный 20:18“ в деня, в който опозиционерът е залят със зелена боя и е увредено окото му

През 2015 г. популярност набират и разследвания като филма за тогавашния главен прокурор Юрий Чайка, който към днешна дата има над 26 млн. гледания. Сензацията продължава с „Он вам не Димон“, документално разследване за богатството на Дмитрий Медведев, заемащ най-различни длъжности под опеката на Путин.

Яхти, вила в Тоскана, имение в един от най-скъпите квартали на Москва, лозя, вила в планината, наследствен дом в Курск, дворец в Санкт Петербург – разследването на екипа на Навални показва какво може да си позволи човек, който вярно служи на властта с години. Филмът и други разследвания на Навални обръщат внимание на тенденцията руските елити да громят Запада, където самите те живеят в разкош и където учат децата им. 

В първата седмица от публикуването разследването е гледано 9 млн. пъти, а към момента има 42 млн. гледания. Дори опитът за отравяне през август 2020 г. не спира Навални и екипа му да публикуват пълномащабно разследване, този път за имотите на самия Владимир Путин. „Дворецът на Путин“, подобно на други изобличаващи материали, предизвиква протести, в които хората излизат с четки за тоалетни – намигване към огромните суми, разписани за най-обикновени вещи за обзавеждане на зданието. Гуменото пате пък се превръща в символ за богатството на Медведев, а руснаци биват арестувани само защото са се осмелили да поставят надуваема жълта патица на прозореца си.

Журналистите от „Медиазона“ използват отворени данни, за да установят кога и в каква посока е било изнесено тялото на Навални, което към 19 февруари 2024 г. все още не е предоставено на близките му

Виждаме ли във ФБК Навални, журналиста? Последователите са категорични, че да, а критиците (легитимните, разбира се) са несигурни. ФБК е една от най-ефективните комуникационни машини в съвременната история. Разследванията на организацията в по-голямата си част са фактологически издържани. Но тя си остава политическа, а целта е свалянето на режима в Кремъл. Истината е, че конкретен и обективен отговор на горния въпрос би бил възможен в онази Русия, за която се бореше Алексей Навални. Русия, в която има независими медии, разделение между властта и икономиката; разделение между онзи, който е начело на държавата, и идеята за самата държава.

Навални може би не е бил героят, на когото мнозина са се надявали – приживе много руски граждански активисти не се колебаеха да го кажат. Но е героят, от когото Русия имаше нужда. И продължава да има. 

Навални като лидер на опозицията 

Краят на ФБК е печално предизвестен. На 25 ноември 2016 г. Сергей Мохов, съпруг на адвокатката на ФБК Собол Любов, е атакуван със спринцовка и отровен. ФБК е обект на постоянен натиск от съда. Отначало властите изпитват трудности да подведат организацията под влезлия в сила закон за „чуждестранни агенти“, но дарение от 50 долара от руснак, живеещ във Флорида, както и 1700 паунда от испански боксьор дават необходимия аргумент на руските съдилища

След разследване за „Готвача на Путин“ Евгений Пригожин (чиято фирма за кетъринг става причина за епидемия от дизентерия в детски градини в Москва) ФБК е осъдена за клевета и задължена да плати непосилни суми. На 26 декември 2019 г. офисът на организацията е обискиран от властите, а през юли 2020 г. тя е закрита. Месец по-късно Евгений Пригожин изкупува дълга на ФБК към компанията, свързвана с него, а екипът на Навални просто преосновава организацията, продължавайки да ползва същата марка. 

In Memoriam: Алексей Навални
Юлия и Алексей Навални заедно с опозиционния политик Иля Яшин, който днес е в затвора. 12 юни 2013 г. Снимка: Bogomolov.PL

Навални успява да открие слабото място на Путин – „реда“, който диктаторът внася в кървящата Русия на 90-те, не е ред, почиващ на справедливост, а на овладяване на корупцията и жестокостта и на монополизирането им от държавата.

Стратегиите на Навални са многостранни и с различна ефективност, но винаги имат последствия. Такъв е примерът с „тактическото гласуване“, дало резултати и през 2021 г.: след като партиите на опозицията не могат да се вредят в листите за изборите, то гласоподавателите трябва да подкрепят сламената опозиция в ущърб на „Единна Русия“. Така на парламентарните избори през декември 2011 г. резултатът на „Единна Русия“ пада под 50% за пръв път от 2003 г. въпреки изборните манипулации. След изборите през 2012 г. Навални става лидер на движението за честни избори, а след 2013 г. органично се превръща в лидер на опозицията. Дори когато е ясно, че кампаниите му за обществени постове са обречени на провал, Навални превръща това в политическо комуникационно оръжие. Протестите с неговото участие и организираните по-късно от него и екипа му се превръщат в най-многочислените в съвременната история на Русия.

Един от последните моменти, в които Алексей и Юлия са заедно, на път за Русия след лечението му в Германия, малко преди да бъде арестуван. Двамата гледат анимацията „Рик и Морти“

Руснаците десетки пъти излизаха на протести или след призиви на Навални, или за да се срещнат с него на улицата. Заедно с тях той беше арестуван, двукратно заливан със зелена боя (в характерния си стил заяви, че и като Шрек ще се бори с корупцията), преследван под какъв ли не претекст, с какви ли не абсурдни обвинения. Тези действия на руската държава будеха съмнение, че вместо новини от реалния живот човек чете разкази на Франц Кафка. С неговата харизматична, противоречива фигура порасна цяло едно поколение – същото, което не познава друг лидер освен Владимир Владимирович. Милиони не само в Русия, но и по света бяха свидетели на опитите на Навални да се кандидатира за президент, както и на правните капани, които все по-свирепата руска държава поставяше пред него. В тази кампания за президент Навални заяви, че Русия трябва да следва европейски път на развитие – демокрация, върховенство на правото, свободни пазари и социални политики. Тези свои убеждения той отстояваше до смъртта си. 

In Memoriam: Алексей Навални
Протест в подкрепа на Навални. Санкт Петербург, 23 януари 2021 г. Снимка: Tcapb

Руската инвазия в Украйна 

Алексей Навални открито осъди нахлуването на Путин в Украйна през февруари 2022, макар и това да не го издигна особено в очите на много украинци, виждащи в него приемливо за Запада лице на същия руски империализъм, който движи политиките на Владимир Путин и алчността на Русия да „освобождава“ различни територии от собствената им свобода на избор към кой свят да принадлежат. 

От 2014 г., когато Русия незаконно анексира Кримския полуостров, Навални избягва да дава конкретен отговор чий е Крим, отчасти за да не отблъсне потенциални избиратели и съюзници, много от които одобряват връщането на Крим към територията на Русия. Въпреки че Навални се противопоставя и осъжда действията на Путин, когато го питат дали би върнал полуострова на Украйна, ако бъде избран за президент, отговорите варират от предлагане на варианти за провеждане на втори референдум, този път независим, до шеги дали Крим е някакъв сандвич, който двете държави да си подават една на друга.

„15 тези на един руски гражданин, който иска най-доброто за страната си“

Четири дни преди годишнината от началото на войната срещу Украйна Навални предлага свой план за развитието на Русия в 15 точки, публикуван в профила му в Twitter. По това време той вече е в колонията. „Комбинацията от военна агресия, корупция, неадекватно военно ръководство, слаба икономика, в добавка с героизма и висока мотивация на защитните сили ще доведе до пълна загуба за Русия“, пише Навални. Границите както на Русия, така и на Украйна са признати и от двете страни през 1991 г. и няма нищо повече за дискутиране, допълва той. В плана на Навални се говори и за репарации, които Русия да плаща на Украйна. 

През лятото на 2023 г., няколко месеца след публикацията на позицията на Навални, опозиционерът е осъден на още 19 години в колонията по обвинения в екстремизъм. 

Героят Навални 

За последните близо три години в заточение Навални е прекарал над 300 дни в изолатора. Почти година в чудовищна самота. В колонията стражите будят затворниците в 5 сутринта с руския химн. Карат ги да се разхождат и да работят в арктически студ. На Навални му беше забранено да се вижда с близките си, дори да говори с тях. Многократно му бе отказвана медицинска помощ. Мъжът, когото виждахме на кадрите от съдебните процеси след присъдата през 2021 г., беше сянка на предишния човек. Познаваше се само по хумора, който е проявил и по време на последния процес на 15 февруари 2024 г., когато е видян жив за последно. 

През годините многократно е питан защо, ако е истинската опозиция, властта все още не го е убила. Е, 16 февруари 2024 г. беше така търсеният от някои лакмус.

След като Кремъл не успя да го отрови бързо и тайно, го уби бавно и явно. Към момента на писането на този текст тялото на опозиционера продължава да е заложник на властите, чиито обяснения за смъртта се променят с хода на стрелките на часовника. Майка му все още не е видяла тялото му.

В XXI в. дефиницията на думата „мъченик“ не може да бъде изградена през мистицизма на ранните християнски текстове, митовете и легендите. Но ако има модерна дефиниция, то можем да се съгласим: изстраданото от Алексей Навални е достатъчно, за да я заслужи. 

Лъжа е, че героите се раждат. Те се създават в пресата на времената; в избирането на трудните пътища за сметка на всичко останало, понякога дори на собствения живот; в осъзнаването на собствените грешки; в опитите грешките да бъдат поправени. „Идеалът ми не е Навални. Идеалът ми е Вацлав Хавел. Ние нямаме Хавел. Но имаме Навални“, казва писателката Людмила Улицкая, която през годините също е подкрепяла ФБК. 

In Memoriam: Алексей Навални
Възстановка на интериора на изолатора, в който е лежал Навални повече от дузина пъти. На тази килия ѝ казват „шизото“. Женева, юни 2023 г. Снимка: Markus Schweizer

Предстои да бъдат написани много книги за живота на опозиционера, а ако Русия има бъдеще като свободна страна – тепърва да осъзнава новата си история. Но постепенното затягане на примката – от овладяването на медиите, през непрозрачното и превратно тълкувано законодателство, та чак до явните убийства на опозиционери, – всяка стъпка от пътя на Алексей Навални осветява този процес тук и сега, показва как диктатурата се строи като „Лего“, блокче по блокче. И как, докато човек е зает с всекидневието си, държавата може да бъде превърната в карцер. Историята си има поука за онези, които слушат внимателно. 

На 19 февруари 2024 г. Юлия Навалная съобщава, че ще продължи делото на убития си съпруг. 

В дните след убийството на Алексей Навални стотици московчани положиха цветя на Соловецкия камък в Москва. Първоначални спонтанни прояви избраха именно паметника на жертвите на политическите репресии в СССР. Подобни възпоменания имаше из цяла Русия. Властите направиха опит да ограничат достъпа, имаше и арести. Но хората възстановиха мемориалите, а цветята продължаваха да се множат. Човешкото достойнство е сред малкото неща, които не могат да се вземат насила. Символите не могат да бъдат отровени, да получат инфаркт, да паднат през прозореца, да загинат случайно в самолетна катастрофа. Ръкописите не горят. 

На Владимир Путин остава да праща полицията да разчиства цветята и да бие жените, които ги носят. На кремълската пропаганда обикновено ѝ е нужен най-много ден, за да активира опорни точки, които вече се разпространяват: че ЦРУ или Запада е проникнал до Сибир (нищо че Русия е най-умната, най-силната, най-хитрата държава) и западняците са убили Навални, за да очернят имиджа на Путин. Вероятно ЦРУ арестува руснаците по улиците, вероятно злите американци панически чистят червените карамфили. 

Най-голямата болка на диктаторите, независимо какъв език говорят и коя история обитават, е, че, когато си отидат, никой няма да тъгува истински по тях. Затова и протестиращите срещу диктатурите винаги са „платени“, винаги са нечии агенти, винаги са „чужди“. Човекът, чиято кауза винаги е за продан, е неспособен да си представи, че има каузи, за които си заслужава дори да умреш. Най-голямата болка – че на диктатора се налага да изпраща някого да чисти червените карамфили. Че карамфилите се появяват отново. И отново. И отново… 


Водещо изображение: Алексей Навални и Юлия по време на поход в памет на убития опозиционен политик Борис Немцов. Москва, 29 февруари 2020 г. Снимка: Michał Siergiejevicz

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-se-strahuva-ot-trupa-na-notariusa/

Кой се страхува от трупа на Нотариуса?

Шестнайсет дни след убийството на съдържателя на клуб за търговия с правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е ясно, че със съдействието на n броя прокурори, n броя съдии и n броя служители на ДАНС, МВР, НАП той е осъществявал „върховенството на правото“ по дела от голям материален, а също и обществен интерес. Най-вероятно са замесени и висши политици, тъй като никой не може да плете такива мрежи без покровителството на ония, които си избират главните прокурори по каталог, известен само на тях. 

Остава най-трудната работа – да се проведе независимо и ефективно разследване, за да бъдат събрани доказателства, годни за съд. 

Възможно ли е? Или ще бъде затвърдено правилото, че мафиотите ги отстрелват, а мрежите им остават за други „концесионери“. В България разплитането на афери от калибъра на клуба за поръчково правосъдие обикновено не стигат до върховете, където са покровителите и поръчителите. В интервю за БНР тази седмица еврокомисарят по правосъдието Дидие Рейндерс заяви по повод убийството на Нотариуса, че е важно да има истинско разследване и за тази цел трябва да се променят много неща в България и да се приложи промененото законодателство. 

Важното е да се уверим, че има възможност действително да се проведе реално разследване от независими лица.

Този път на парламента се пада отговорността да е разобличителят на организираната престъпна група (или групи) в съдебната система – не просто на имотните измами, рекета, заплахите към магистрати и уреждането на дела. Това е и изпитание за управляващото мнозинство, с чиито гласове беше одобрена шестата поправка в Конституцията, доколко е искрено в прокламациите си за съдебна реформа. Също е и тест за ПП–ДБ и отколешната им битка със задкулисието. Убийството на Нотариуса им дава шанса да докажат, че онова „Има как България да поеме по пътя на изграждането на справедлива, европейска и модерна държава“ отпреди година не е било само предизборен кьорфишек. 

Показното убийство на Нотариуса, извършено след изчезването на друг дилър на правосъдие – Петьо Петров – Еврото, миналата година, може да даде старт на разплитането на престъпните мрежи в правосъдието. Единственото необходимо е политическа воля.

Същото това убийство осветява силно фигурата на внезапно преминалия в лагера на реформаторите на прокуратурата Борислав Сарафов. Изглежда ли приемлив за главен прокурор, или системата е в състояние да направи по-добра селекция?

Не и Сарафов

Едва ли за разследването може да се възлагат големи надежди на силно компрометираната прокуратура, затваряла си очите от десетилетия за търговията с влияние, извършвана от хора като Нотариуса, Еврото, Черничкия с помощници от службите и МВР. 

Не и докато изпълняващ функциите на главен прокурор е Борислав Сарафов. До средата на 2023 г. той беше дясна ръка на отстранения главен прокурор Иван Гешев и в качеството си на негов предан заместник беше и шеф на националното следствие. В разследването си в три части „Списък за бърз контрол“ Антикорупционният фонд (АКФ) разкри дейността на Нотариуса още през 2021 г., а прокуратурата игнорира изнесените данни. Пострадалите бяха бизнесменът Веселин Денков и жена му Ивайла Бакалова, от която поискаха минимум 100 000 евро, за да освободят мъжа ѝ от ареста. В по-ранно разследване на АКФ за аферата „Осемте джуджета“ (по името на ресторанта, държан от „колегата“ на Нотариуса, Петър Петров – Пепи Еврото) бяха изнесени данни за чести посещения на Сарафов в заведението, както и негови снимки с Еврото.

Сарафов ще е временно изпълняващ функциите (поне) до есента на 2024 г., когато трябва да се състои изборът за нов главен прокурор. Изглежда, че работата по аферите на Нотариуса ще се върши на принципа „кой ще опере пешкира“. Първите изгорели вече са известни – шефката на Софийската районна прокуратура (СРП) Невена Зартова (дъщеря на бившия шеф на Търговското отделение във Върховния съд Явор Зартов) и четиримата ѝ заместници, които обаче се разграничиха с декларация от нея и заявиха, че подкрепят усилията на и.ф. главен прокурор за реформа на прокуратурата. 

Зартова, избрана от Висшия съдебен съвет през 2019 г. без нито един глас против, бе посочена в интервюта на гръцки бизнесмени като магистрат от лагера на Нотариуса. След като подаде оставката си, тя направи медиен рейд, в който обясни, че познава Божанов „официално“ от 2005 г., не подозирала за влиянието му, заведените срещу него общо 19 дела и преписки в СРП са били прекратени. Пред bTV Зартова потвърди, че и тя е посещавала ресторанта „Осемте джуджета“, и съобщи, че миналото лято в СРП било повдигнато обвинение срещу Петьо Петров – Еврото, но Софийската градска прокуратура прекратила делото.

Оставката на Зартова и заместниците ѝ дойде след интервю пред „24 часа“, в което гръцкият бизнесмен Анастасиос Дикос, представител на инвеститор в София Ринг Мол и ИКЕА, разказа за системен рекет от група, свързвана с Мартин Божанов – Нотариуса. СРП незаконно повдигнала обвинение за измама в особено големи размери срещу него и двама негови колеги.

Бяхме заплашвани, искаха ни подкупи. Като в този тормоз постепенно бяха замесени и данъчни служители, прокурори, представители на КПКОНПИ, получавахме телефонни обаждания от служители на ДАНС. За кратко време заведоха срещу нас повече от десет съдебни дела и разследвания. И всичко започна заради наш инвестиционен проект за жилищно строителство.

В интервю за БНР и за „Сега“ адвокат Михаил Екимджиев, известен със спечелените си дела пред Европейския съд по правата на човека, призова за обществен и медиен натиск, за да не се спре само до аферите с Нотариуса и клуба му, каквито опити се правят. 

Елиминират се хора, които са станали неконтролируеми и опасни за политическите си ментори. Те се отстраняват, когато вече е ясно кой ще заеме местата им.

Но журналистът от АКФ Николай Стайков, един от авторите на разследванията за Нотариуса и Пепи Еврото, даде да се разбере в свои медийни изяви, че в неправителствената организация разполагат с данни и за други схеми за търговия в правосъдието. 

Според адвокат Екимджиев повече от основателни са съмненията, че органът, компетентен да разследва, в случая е ръководен от лице, замесено както в „Осемте джуджета“ – „там ще излезе решение на Европейския съд на 22–23 февруари“, така и в други схеми – Борислав Сарафов. 

Изслушването на и.ф. главен прокурор от съдийската колегия на ВСС тази седмица показа, че той не се чувства комфортно, отговаряйки в продължение на близо 5 часа на въпросите по аферата с клуб SS на Нотариуса. Част от тях той отклони с аргумента, че се повтарят, че няма информация, че не знае или че питащият няма правомощия да пита точно това. 

„Не е моментът сега да провеждаме лов на вещици, да гоним неудобните и да закриляме удобните“, заяви Сарафов предвид евентуалното огласяване на имената на магистратите с членски карти от клуба на Нотариуса. Причината – нямало проверена и достоверна информация. 

Циркулирането на разни списъци в публичното пространство е много опасно. Това не трябва да се превръща в повод за някаква институционална репресия и обществена реакция. Опасно е в подобни списъци да попаднат невинни хора. Аз бих изпратил към прокурорската колегия на ВСС и съдийската колегия на ВСС, ако има колегия, а не съвети, само проверени данни в рамките на проверките и ревизиите, които съм назначил. 

Тест за мнозинството в парламента

Сарафов не знаел нищо за списък с имена на магистрати от клуб SS на столичната улица „22 септември“. Но такъв списък е бил подхвърлен в пощенската кутия на депутата Атанас Атанасов (ПП–ДБ), който пък го предал на своя колега Никола Минчев, оглавил временната анкетна комисия на парламента за делата на застреляния Мартин Божанов. Тя ще работи три месеца и амбициите са да изслуша всички замесени, включително заплашваната от Нотариуса съдийка Владислава Цариградска. Временна комисия по случая реши да създаде и съдийската колегия на ВСС, но какво ще проверява – кадровиците тепърва ще решават.

Въпрос на време е имената от списъка да станат публично известни. Първите вече се появиха. Пред БНТ Никола Минчев спомена, че е видял няколко имена на магистрати, предимно от специализираното правосъдие, и уточни, че в този списък няма политици. Но макар Делян Пеевски да не е споменат изрично, също ще бъде поканен. Нотариуса е имал съдия, към когото се е обръщал с „Тони“, като се предполага, че става дума за съдия Андон Миталов, санкциониран за корупция от САЩ през 2020 г.

Важно да се изясни и какви дела са гледали тези магистрати, свързани ли са с Нотариуса по друг начин, освен като посетители на клуба, какво е имотното им състояние. Освен това, ако (изобщо) се докаже, че има дело, решено по точно определен начин заради членството в SS, възможна ли е отмяна на решението – и на какво основание? 

Първото заседание на временната парламентарна комисия обаче започна с разобличителите от АКФ, които от своя страна посъветваха членовете ѝ кого да поканят за изслушване. Списъкът се оказа дълъг. Начело са бившите главни прокурори Иван Гешев и Сотир Цацаров, настоящият и.ф. главен прокурор Сарафов, бившият председател на Апелативния специализиран наказателен съд Георги Ушев. Следва бившият вътрешен министър и настоящ депутат от ПП–ДБ Бойко Рашков, също и Веселин Денков и Ивайла Бакалова. 

Бойко Рашков е наясно с фигурата на Нотариуса и обхвата на влиянието му:

Ние водихме разследване срещу този човек, когато бях министър. Той е свързан със среди и в прокуратурата, и в магистратурата, и в съда. Сега го отстраниха, защото се уплашиха, че ще разкрие факти за връзките му с такива среди. Съдия Владислава Цариградска е написала днес нещо, там има две имена, едното от които напоследък, след промените в Конституцията в частта за прокуратурата, започна да размахва пръст – от държавния глава докъдето прецени. 

Преди коментара на Рашков в парламента заплашваната от Нотариуса съдийка заяви по bTV

Освен това ми беше казано, за да бъда респектирана, че Марти е много близък с Иван Гешев и Пеевски, дали това е вярно – аз не зная.

Споменаването от съдия Цариградска на председателя на ПГ на ДПС и санкциониран за значима корупция по „Магнитски“ Делян Пеевски е сред аргументите да бъде поискано изслушването му от временната комисия. От „Има такъв народ“, настояха за това, а също и ГДБОП да предостави всички факти и документи по казуса „Нотариуса“ от 2021 г. насам. 

Депутатът от ИТН Гроздан Караджов предаде писмо, с което от партията предлагат към списъка с имена да се добавят един от стълбовете на евроатлантическото мнозинство – Пеевски, както и Невена Зартова и министър Калин Стоянов, но и министърът на финансите Асен Василев и шефът на НАП Спецов. Последните двама са споменати в интервюто на гръцкия бизнесмен в контекста на това, че инвеститорът сигнализирал на НАП и Василев за конфликт на интереси на високопоставена данъчна служителка. „Никога Асен Василев не ми се е обаждал, за да ми дава указания кого да проверявам“, каза по този повод Спецов пред Нова телевизия.

Поканата към Ушев пък е свързана с разрешените от него специални разузнавателни средства (СРС) срещу магистрати. За 4 години, до закриването на спецправосъдието, над 150 магистрати са били подслушвани със СРС, но няма образувано нито едно досъдебно производство.

Чадър от МВР

Имаше една шега от годините на Прехода, че МВР назначава престъпните босове. Е, вече ги пази и закриля заедно с прокуратурата. Временната парламентарна комисия би могла да изясни какъв „чадър“ е ползвал Нотариуса – докъде са се простирали мрежите му в ГДБОП, ДАНС и МВР. 

Николай Стайков от АКФ каза, че Мартин Божанов е имал кола със синя лампа и е ползвал служебния паркинг на Специализираната прокуратура за нуждите на частния си клуб, който е в близост. Записи от Google Street View показват, че въпросният паркинг бил охраняван от полицейски коли, които са пазели и клуба. Нотариуса ползвал за охрана полицаи от СДВР, а частният му клуб е работел дни преди убийството му на 31 януари. Заведението е било претърсено чак седмица след това. Но не само с SS клуба е било така. 

Пред ресторанта „Осемте джуджета“ в продължение на две години е имало патрулка, а бившият вътрешен министър на ГЕРБ Младен Маринов така и не отговори на АКФ какво е налагало това. Като правосъден министър Христо Иванов, днес съпредседател на „Демократична България“, на два пъти поиска от ВСС да образува дисциплинарно производство срещу Петьо Петров – Еврото. Но Еврото беше спасен с намесата на главния прокурор Сотир Цацаров, който предложи да се вземе предвид желанието на самия Петров да бъде освободен. А две години по-късно Еврото отвори „Осемте джуджета“. Връзката между групите на Еврото и Нотариуса също подлежи на разследване.

Странно е също така, че съпругата на Нотариуса започва работа в ГДБОП след вътрешен конкурс през май 2021 г. – точно когато за шеф на антимафиотите е назначен Калин Стоянов, настоящият министър на вътрешните работи. Стоянов прекратява договора ѝ след два месеца поради отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация. Но съдът я връща в МВР. 

Промяната на ЕГН-то на Мартин Божанов, както и на фамилията му (от Ангелов на Божанов), е извършена с решение на съдия през 2000 г. Името на магистрата още не е известно, макар процедурата по смяната да е започнала именно със съдебното решение. Не са известни и резултатите от обещаната от вътрешния министър проверка „на място в ГРАО, за да установим кой, как, по какъв начин и с какви мотиви и на какво основание е станало“. 

Разследващият журналист Николай Стайков обясни модела на Божанов – от подкупване на съдии за избор на определени оценители и вещи лица до предизвикване на несъстоятелност на фирми, придобиване на активите им и решаване на дела с голям материален интерес. Три от тях Стайков назова: делото по несъстоятелност на КТБ, делото за конфискацията на активите на Евелин Банев – Брендо и семейството му и делото на убития бизнесмен Борислав Манджуков срещу Инвестбанк. 

Този път всички – от политици до магистрати, си дават сметка, че скандалът не може да приключи с дисциплинарни наказания, както стана след лобисткия скандал с Красимир Георгиев, известен като Красьо Черничкия. Тогава петима бяха наказани заради накърняване на престижа на съдебната власт. Сега обаче става въпрос за подмяната ѝ с организирани престъпни групи. Някои от виновниците за това състояние са част от конституционното мнозинство, амбицирано да реформира съдебната система – където трупът на Нотариуса си мирише. 

Заглавно изображение: Д-р Теодор Цвингер III (1658–1724) – герб с негов портрет в цивилно и в работно облекло със защитен костюм и маска срещу чума. Въпросът е има ли кой да сложи маската и костюма и да се разрoви както трябва там, където никой не иска да влиза. Картината е част от Wellcome Collection.

Видео: Горската мафия в България е покровителствана от властта Човек на Борисов варди секачи бракониери

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/gerb-gorski-video-skandal.html

вторник 13 февруари 2024


В поредица от разследвания за големи нарушения в горския сектор, свързани с незаконните сечи и злоупотребите при добива на дървен материал, Биволъ разкрива корупционните схеми, които стигат до най-високите етажи…

Барселонагейт: Показанията на Ивайла Бакалова за Борислава Йовчева и Бойко Борисов

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/barcelonagate-bakalova.html

петък 2 февруари 2024


Публикуваме показанията на Ивайла Бакалова дадени по делото Барселонагейт, в които тя недвусмислено прави връзка между Борислава Йовчева и бившия премиер Бойко Борисов. След като делото беше иззето от наблюдаващия…

„Г-н Магнитски“ стана разобличител*

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/g-n-magnitski-stana-whistleblower/

„Г-н Магнитски“ стана разобличител*

… И Делян Пеевски застана с вдигнат юмрук срещу президентството и призова прокуратурата да посочи корумпираните на „Дондуков“ 2. А президентът отговори с неизбежна самоотбрана – политическият му проект „Трети март“ е на път. Напомня ли този абсурд на нещо познато, обаче с обратен знак? Под президентския юмрук през 2021 г. се роди „Продължаваме промяната“. Прокуратурата тогава беше бухалка, сега се е смалила до пинчер, но все така е като сляпа къртица за куче-касичките във властта.

Информационната опаковка е следната: 

Председателят на ПГ на ДПС Делян Пеевски [отправи] питания към главния прокурор, главния секретар на МВР и шефовете на ДАНС и Комисията за противодействие на корупцията за „Кешгейт“ – пътя на Копринката и „касиерите“ на президента [Сотир Ушев и Николай Копринков – б.а.]. 

Нито една политическа сила не е питала същите тия служби дали корпулентният разобличител е касиер на Сараите. Но пък той пита прокуратурата защо няма информация за дела с висок обществен интерес. Без майтап.

Знамето

Да видим правилно ли сме разбрали. В страната на лъжците абсурдите са истина. 

Един човек, неизвестно как сдобил се с диплома по право от Югозападния университет; неизвестно как станал лидер на партийна младежка фракция (Сакскобургготски така и не обясни механизма); неизвестно как станал заместник-министър, при това най-младият в историята на България, само на 25; неизвестно как – невидим „съдружник“ в банка, предпочитана от куп държавни фирми; неизвестно как свързани с него фирми печелят големи обществени поръчки; неизвестно как станал мултимилионер; неизвестно как за малко да оглави вътрешната сигурност… 

Тези и други неизвестни не впечатлиха нито една българска институция, но пък САЩ го удостоиха със санкции за значима корупция, наложени по Глобалния закон „Магнитски“. 

Сега същият този човек заплющява като знаме срещу българската корупция. Нищо по-обезсърчаващо за гражданското общество – защото тези, които се самономинираха за знамена срещу корупцията и така влязоха в политиката, мълчат. И мълчейки, си партнират с Пеевски. Ами президентът, комуто гласовете на ДПС помогнаха и който никога не назова – и не назовава – Пеевски като част от „дълбоката държава“?…

Ефектът

Ефектът от акцията на Делян Пеевски е изчислен. На първо място, печелят президентът и неговият политически проект Движение „Трети март“. Такава търговска марка вече е регистрирана преди повече от месец, съобщи „24 часа“

Да те посочи Пеевски за „мистър Кеш“?! С такива обвинители защитници не са нужни и така за самия Румен Радев случаят беше сгòден да потвърди алтернативата – и той го направи:

Българите очакват реална политическа алтернатива, която да се противопостави на взаимното изпиране и индулгенция на корупционните скандали. Алтернатива, която да върне нормалността и европейската перспектива за България.

Румен Радев е първият президент, чиито съветници биват често замесвани в корупционни и лобистки скандали, също и сочени като активно кадруващи по време на служебните правителства: Пламен Узунов – в МВР, вездесъщият Копринков – първо за втория ешелон, после къде ли не. Но заради брандинга му като „борец срещу статуквото“, с което влезе във втория си мандат, тези афери не го опръскаха особено. Не повече от уклона му към Москва. 

Атаката на Пеевски дискредитира онези, които са омразни (и) на Радев – ПП–ДБ, и на практика окарикатури каузата им „Антикорупция“, с която станаха така симпатични на гражданите. Съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков единствен от лидерите на управляващото мнозинство направи коментар, но не на действията на Пеевски, а на реакцията на президента:

Чух внимателно думите на президента, той каза, че иска да сезира органите. Моят въпрос към него е: кои органи да сезираме? Ние отдавна искахме да реформираме ДАНС, знаете, че премиерът Денков даже имаше предложение за смяна на шефа на ДАНС, но тази смяна беше блокирана точно от президента. И тук въпросът е как си мисли, че ще бори корупцията със старите нереформирани служби, които реално не са постигнали нищо до този момент.

В действителност от ПП–ДБ нямаше проекти за реформа на службите – освен намерения за смяна на директора. Но не срещнаха и подкрепата на ГЕРБ и ДПС дори и след като един доклад на ДАНС, оказал се справка, бе използван от ГЕРБ, БСП, „Възраждане“ и ИТН като основание за отмяна на машинния вот на първия тур на местните избори. Въпросната справка бе подписана от зам.-председателя на ДАНС Деньо Денев, известен като кадър на ГЕРБ, когото назначеният от президентските управления директор на ДАНС Пламен Тончев отказа да смени.

Псевдонападението на Пеевски над Президентството разсея облаците над главата на министъра на финансите Асен Василев, надвиснали заради „Чаталджагейт“. Председателят на ПГ на ДПС обяви, че държавният глава трябва да се появи на политическия терен и да обяви своя политически проект, както и да се откаже от своя имунитет:

Според мен има много касиери, много касиери. Има много малки кученца, които влачат плячка в тъмната институция. Ако има въпроси, аз съм винаги наличен да отговоря. 

Има. Къде са големите песове?


* Думата (англ. whistleblower) стана нарицателно след разкритията, направени преди години от хора като Джулиан Асанж и Едуард Сноудън.

“Биволъ” сваля маската на горската мафия (ПЪРВА ЧАСТ) Чадър над незаконните сечи разпънаха горски в Софийска област

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/nezakonna-sech-sofia-oblast.html

сряда 13 декември 2023


Липсата на реален контрол в горите и кражби за над 1 млн. лв. в Софийска област разкрива първото от серията нови разследвания на “Биволъ” за незаконния дърводобив в партньорство с…

ЕК отговаря на сигнала на БОЕЦ: Барселонагейт е на бюрото на Кьовеши и Урсула фон дер Лайен

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/barcelonagate-kovesi-eucommission-boec.html

сряда 29 ноември 2023


Сигналът на гражданското движение „България Обединена с Една Цел“ (БОЕЦ) по съвместното разследване на „Биволъ“ и BIRD.bg за злоупотреби с еврофондове до дни ще бъде официално препратен на главния прокурор…

Ексклузивно блиц интервю с новия столичен градоначалник Васил Терзиев пред Биволъ и Либерта: Няма наши, няма ваши – ще стигнем до фирмите, които не се справят (видео)

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/vasil-terziev-korupciq-bivol-liberta.html

сряда 15 ноември 2023


Новоизбраният кмет на София Васил Терзиев бе почетен гост на представянето на книгата на одитора и съосновател на Антикорупционен фонд (АКФ) Йордан Карабинов “Система за превенция на корупция и измами”…

Нова книга пише пътна карта срещу корупцията в България

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/karabinov_korupcia_kniga.html

вторник 14 ноември 2023


Корупцията е опредялана като основната пречка пред развтието на България през последните поне 30 години. Има ли как да се изкорени “навика” да искаме и даваме подкуп, да назначаваме свои…

Разпитите Барселонагейт: Бойко Методиев Борисов

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/barcelonagate-razpit-borisov.html

вторник 17 октомври 2023


Биволъ разполага с факсимилета от разпитите на свидетели и обекти на досъдебното производство с номер 16617/2022 г. на Софийска градска прокуратура. Документите по това производство бяха внесени в Народното събрание…

ВИДЕОИНТЕРВЮ и документи на “Биволъ” Фирми на ГЕРБ и кметът им “в сянка” – отговорни за жертвите в Царево, сигналите се смачкват

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/gerb-syanka-bivol.html

понеделник 11 септември 2023


Смея да твърдя, че ако беше обърнато внимание поне на част от моите сигнали, отнетите човешки животи и щетите щяха да бъдат по-малки. Това заяви в ексклузивно интервю за “Биволъ”…

Източването на евросредства във ведомството стига до Лаура Кьовеши АДФИ, ГДБОП и ДАНС: по следите на Биволъ и корупционно усвоените европари в социалното министерство

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B0%D0%B4%D1%84%D0%B8-%D0%B3%D0%B4%D0%B1%D0%BE%D0%BF-%D0%B8-%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D1%81-%D0%BF%D0%BE-%D1%81%D0%BB%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A.html

четвъртък 29 юни 2023


Както вече „Биволъ“ разследва в редица одитни доклади за дейността на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) са констатирани крупни закононарушния, с корупционна конотация, ощетили бюджета и европейските фондове…

Голям кафяв пудел надуши парите за Барселонагейт. Плащал е Борисов, който имал дете от Йовчева

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/barcelonagate-poodle.html

сряда 7 юни 2023


От 31 май до 2 юни оперативни работници на СДВР осъществяват външно наблюдение на ул. Димчо Дебелянов 1 в София. Интересува ги лицето Асен Любенов Найденов, който живее там във…