Tag Archives: корупция

Бившите съпруга и тъща на Сергий Нечипоренко разполагат с разкошни апартаменти в Бургас, Св. Влас и София RFE: Лукс в България за хванатия със $150 000 рушвет украински прокурор

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/nechiporenko-bulgaria.html

вторник 10 март 2020


Семейството на един от най-корумпираните млади прокурори на Украйна Сергий Нечипоренко, хванат на място със $150 000 подкуп, притежава поне три луксозни имота в България. Това разкри разследване на украинската редакция на Radio Free Europe (RFE) – “Радiо Свобода” с помощ от Биволъ. Медията публикува подробен текстови и фото репортаж в сайта си, както и видео в предаването „Схеми: Корупцията в детайли” по телевизия „Перший”. Материалът, събрал над 100 000 гледания само на YouTube, е озаглавен: „Прати ме зад решетките, ако можеш: безгрижен живот след задържане с рушвет”.

Тъщата на експрокурора е заможна пенсионерка (колаж: Радiо Свобода)

Почти половината на текстовия (чети на сайта на Радiо Свобода) и видео (гледай на YouTube) репортаж е посветена на недвижимите имоти на бившите съпруга и тъща на топ прокурора от Киев на територията на България. За целта редакцията на „Схеми” се обърна към „Биволъ” с молба за съдействие.

Екипът на „Биволъ” откри редица имоти на семейството в София, Бургас и Св. Влас, за които има не само документи, но и заснет фото и видеоматериал с дрон. В раздела „Българските имоти на семейството на експрокурора” украинската медия описва луксозните жилища на семейството му у нас.

Бургас, Свети Влас, София…

Блокът на Галина Орехова в Бургас (Снимка: “Биволъ”)

Медията припомня, че още от началото на 2000-те г. насам Бургас е придобил „популярност сред заможните руснаци и други граждани на бившия Съветски съюз, които придобиват имоти в този български град”.

„В един от новите блокове близо до Черноморското крайбрежие в Бургас от 2015 г. насам семейството на Нечипоренко е придобило апартамент”.

Купувачът на имота в затворен комплекс с детска площадка и басейн е Галина Орехова – майката на бившата съпруга на прокурора Ирина Орехова.

Медията цитира данните на „Биволъ” от българския Имотен регистър, според който Галина Орехова е придобила апартамента с площ от 50 квадрата с включено паркомясто в луксозен затворен комплекс, където стойността му не би трябвало да е по-малко от 800 хил. гривни (над €28 000).

Ваканционният имот на семейството в Св. Влас (Снимка: “Биволъ”)

След две години, през 2017 г., тъщата на разследвания за подкуп Нечипоренко купува още един апартамент в България:

„На 40 км от Слънчев бряг, в курортното градче Св. Влас журналисти намериха още един имот на бившия прокурор”.

Семейството на Нечипоренко, започвайки от 2015 г., се обзавежда с три апартамента. И всичките тези имоти са на първа линия – на не повече от 50 м от брега на Черно море. Първите два апартамента са с обща площ 152 кв. м и още един с 45 кв. м са придобити на името на тъщата на прокурора Галина Орехова. Тогава семейната двойка Нечипоренко все още не е била официално разведена.

Само след два дни по-малкият апартамент е подарен от тъщата на Нечипоренко на дъщеря й – Ирина Орехова. След две години бившата прокурорска съпруга става собственичка на още два апартамента на площ от 30 кв. м. всеки. Според данните на „Схеми” и „Биволъ” стойността на тези имоти е не по-малко от 2,5 млн. гривни (около €88 000).

Сергий Нечипоренко вече не си крие лицето (колаж: Радiо Свобода)

Междувременно екипът на „Схеми” е открил данни, според които прокурорът Нечипоренко, който си е внесъл парична гаранция по искане на съда, е получил обратно своя международен паспорт. По този начин са проверени и полетите му – редица от тях са към България, където от 5 години живее „бившата” му съпруга.

„Така, излиза, че раздялата е била необходима само за пред съдебните власти, за демонстриране на загуба на част от имотите?”

 

Това гласи реторичният въпрос на украинската редакция на „Радио Свободна Европа”. „С това географията на българските придобивки на прокурора под следствие не приключва. Заедно с разследващите журналисти на Bivol.bg „Схеми” открихме още един разкошен апартамент в луксозен квартал на българската столица София с обща площ от 270 кв. м”, се казва в материала.

Комплексът на Галина Орехова в София е на метри от Резиденция “Бояна” (Снимка: “Биволъ”)

Медията пояснява, че става дума за жилищния комплекс „Стела Бояна” (на кадрите на „Биволъ” се вижда, че е построен от „Артекс” на булеварда срещу резиденция „Бояна” – б. ред.):

„Апартаментът е с изглед към планина и популярния сред туристите Боянски водопад”.

Според откритите данни цените на апартаментите в този жилищен комплекс започват от 1 200 евро за кв. м.

„Като собственичка на апартамента и гаража от 60 кв. м от 2015 г. насам е посочена тъщата на експрокурора Галина Орехова, закупила имота месец преди скандалното му задържане. За това сочат данните от справка на Имотния регистър на Република България, според който е платила над 5 млн. гривни (€175 700)”, пише „Свободна Европа” в Украйна.

Скромни доходи, големи апетити…

Жилищният комплекс “Стела Бояна” (Снимка: “Биволъ”)

Украинската медия пита, „могла ли е Галина Орехова да плати сама за тези имоти”:

„Дори да се съберат всичките официално декларирани доходи на тъщата и зетя й, парите не биха им стигнали”.

Журналистите от Киев посочват, че според данните на украинските данъчни за последните 15 г. прокурорската тъща е спечелила около 600 хил. гривни (около €21 000).

Репортерите на „Схеми” са се опитали да се свържат с Галина Орехова по телефона, за да и зададат съответните въпроси за имотите й в Украйна и България. Разбира се, тя не е вдигнала.

„Може би, дъщеря й е помогнала с парите? Отговорът също е не”.

Доходите на Ирина Орехова (Инфографика: Радiо Свобода)

Официалните доходи на Ирина Орехова за последните 17 г., получени от украинските журналисти, показват, че е спечелила едва около 4 млн. гривни (над €140 хил.) Бившата прокурорска съпруга очаквано също не е отговорила на телефонните обаждания на екипа на „Схеми”.

Украинската медия е категорична, че събраните доказателства са достатъчни, за да се направи обосновано предположение: „Историята на Нечипоренко е класическият пример на това как семейство на разследван прокурор си придобива недвижими имоти из цяла Украйна и в чужбина, чиято обща стойност надхвърля официалните им доходи”.

„А това са скъпи къщи и луксозни апартаменти (в Киев и София – бел. р.), скъпарски коли и дори разкошен крайморски хотел на първа линия край Одеса”.

Медията описва подробно, че освен апартаментите в Киев и Одеса, семейството притежава огромна къща в луксозна вилна зона край украинската столица. Сред автопарка им са луксозни джипове като Мерцедес и Тойота, с която е заснет да идва на едно от съдебните заседания.

Наследството на Виктор Янукович

Експрокурорът може да се е развел само за пред съда (колаж: Радiо Свобода)

„Не искам да ви отговарям”, упорито повтаря преуспелият столичен прокурор пред камерата на „Схеми”.

Пет години по-рано Нечипоренко е задържан от спецчастите пред телевизионни камери, след като е взел $150 хил. подкуп в кеш за уреждане на спор с общински имоти в центъра на Киев.

Украинската медия разкри още, че Ирина Орехова, с която топ прокурорът е „в развод” е най-вероятно извънбрачна дъщеря на един от сивите кардинали на Украйна по време на сваления президент-беглец Виктор Янукович. Тъстът на Нечипоренко Сергий Кивалов е бил не само ректор на Одеския държавен университет, но и влиятелен депутат от управляващата тогава „Партия на регионите”.

Доходите на Сергий Нечипоренко (Инфографика: Радiо Свобода)

Заемал е и поста на председател на ЦИК на Украйна в годините, през които се е смятал за близък до Виктор Янукович. Според доста украински медии само при наличие на такова покровителство обвинител от Одеса може да е бил назначен начело на прокуратура в богат централен район на Киев. Тогава той е станал известен като най-млад в гилдията на такъв ръководен пост.

От материала на „Радiо Свобода” става ясно, че съдебната система на Украйна години след Майдана не е успяла да се справи с корупционното наследство на Янукович. Оказва се, че в края на 2019 г. гаранцията на Нечипоренко е свалена драстично от 3 млн. гривни (€105 000) на едва 160 хил. гривни (€5 622). Защитата на експрокурора успява да увери съдебния състав, че парите не били на клиента, а ги е внесла бившата му тъща и било редно да си ги получи обратно.

“Съвпадение”: съпругът на съдийката е бивш помощник на подсъдимия (Снимка: Радiо Свобода)

Доказателствата на екипа на „Схеми”, че съпругът на съдийката по делото от Шевченковския район на Киев някога е работил като помощник на подсъдимия в прокуратурата на столичния Подолски район, не трогнаха магистратите.

Според тях скандалните решения да бъде намалена гаранцията и да не се налага забрана за напускане на страната се взимали „колегиално”.

Неумиращото наследство на един журналист или на какво ни научи Словакия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kuciak-slovakia-heritage.html

четвъртък 5 март 2020


От Илия Лозовски, OCCRP

Наистина добри новини се чуват все по-рядко на фона на ежедневно помръкващите перспективи за демокрация по света. През изминалия уикенд малката Словакия ни предложи точно такива новини.

Управляващата дълги години партия, връхлетяна от поредица от нестихващи скандали, претърпя съкрушително поражение на избори наречени от местните журналисти „референдум за бъдещето на страната“. Неофашистката опозиционна партия, която изглеждаше като да е на път да запълни празнината, се представи много по-зле от очакваното. Вместо това изненадващ победител стана популистка група предвождана от дързък и безцеремонен медиен магнат, който обещава най-вече и преди всичко да се справи с корупцията.

Честността и добросъвестността на тази партия наречена „Обикновени хора и независими личности“ все още не са били подлагани на сериозно изпитание. Преди стремглавия й скок тази година, за около десетилетие тя беше просто второстепенен играч. Но независимо от това как ще се представи новото правителство, в Словакия в момента може би се случва по-важна промяна.

Ежедневното тихо бръмчене на институционалната машина, което прави възможно демократичното управление – честни ченгета, независими прокурори, безпристрастни съдии – рядко се чува на фона на шума създаден от хаоса на оспорваната изборна борба. Ако съдебната система е корумпирана до корена си, само гласуване на избори с надеждата те да доведат на власт ново правителство не върши много работа. Както показа украинската революция на Евромайдана през 2014 г., истинският демократичен дух изисква широко, устойчиво обществено търсене на достойно управление. В момента имаме доказателства, че словаците са направили точно това.

Този процес започна, както множество други, с трагедия.

Миналия месец се навършиха две години откакто 27-годишният словашки разследващ журналист Ян Кучияк беше застрелян в дома си, където живееше с годеницата си Мартина. Тя беше убита само секунди по-късно от същия нападател.

Ян и Мартина, снимка от Facebook

Тъй като в момента на смъртта си Ян работеше с Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията, OCCRP, ние почувствахме дълбока и лична връзка с неговия случай. В седмиците и месеците след убийството му публикувахме поредица от статии, които продължиха разследването над което Ян работеше преди да бъде убит и повдигнахме много въпроси относно обезпокояващо мудното разследване на убийството му.

Преди две седмици в сътрудничество с нашите чешки и словашки партньорски центрове публикувахме най-новата история от поредицата, задълбочено разследване затова как предполагаемият поръчител на убийството на Ян, коварен бизнесмен на име Мариан Кочнер, използва пари и компромати за да държи в подчинение правосъдната система на Словакия в продължение на дълги години.

Разследването използва десетки терабайти от полицейски данни, които бяха предоставени на журналистите, включително копия от чатове от телефоните на Кочнер и документи от неговия компютър. По ирония на съдбата, която Ян навярно би оценил, смъртта му предостави на журналистите безпрецедентен достъп до задкулисни машинации, които той така добре умееше да разкрива.

Подробностите са толкова мръсни и неприлични, че са заклеймяващи.

В поредица от есемеси Кочнер инструктира негова любовница да съблазнява високопоставени мишени, като политици и прокурори, с цел получаване на компрометираща информация. Дамата е прибрала 30 000 евро от най-влиятелните хора или „първокласните овце“, както двойката ги нарича на частния си жаргон.

Главният прокурор на Словакия Доброслав Трънка също е бил послушен съюзник на Кочнер в продължение на седем години. И в това няма нищо чудно, защото Кочнер е инсталирал скрита камера в кабинета му, хвали се с раздаване на подкупи на депутати за преизбирането на Трънка и го заплашва с убийство по време на спор за таен аудио запис. Не е изненада, че на бизнесмена така и не са повдигнати никакви обвинения по време на мандата на Трънка като Главен прокурор на страната, въпреки че последващи разследвания на Ян и други журналисти, използващи публично достъпни данни, разкриха, че Кочнер извършил множество финансови престъпления.

След убийствата на Ян и Мартина, на словаците най-после им дойде до гуша.

Първоначалното публично събиране насрочено за петъка след убийството беше предвидено като малко паметно шествие, но се превърна в бурен политически митинг с над десет хиляди участници. Протестиращите осъдиха правителствената корупцията, знаейки, че Ян я е разследвал и призоваха за оставки. Но най-вече поискаха независимо разследване на убийството му.

Общественият натиск нарасна след като официалното разследване беше опорочено от купчина неправилни посоки и озадачаващи завои. Всеки петък словаци от цялата страна се събираха на протести под лозунга за „порядъчна Словакия“. Заради тези протести скандалът не слезе от водещите заглавия. Протестиращите добавиха конкретни полицейски служители към списъка с глави, които трябва да се търкулнат.

И накрая го направиха. Първо подаде оставка министърът на вътрешните работи, след това премиерът и накрая шефът на полицията, и то в рамките само на два месеца.

Скоро след това разследването започна да набира скорост. Кочнер беше арестуван и задържан във връзка с дълго отлежаващо дело за финансови измами. Убиецът и тримата му съучастници бяха арестувани. И в крайна сметка през януари тази година започна внимателно наблюдаваният процес срещу самия Мариан Кочнер, който е обвинен като поръчител на убийството.

Прокуратурата разбира се твърди, че разследването на Ян е довело Кочнер до решението да убие младия журналист. Нищо чудно, той е разобличил човек, който използвайки пари, безочие и още нещо, се превръща в кукловода на Словакия.

Разследванията на OCCRP по цял свят показват отново и отново, че корупцията в съдебната система е оста около която се върти всяка останала корупция. Затова фактът, че човек като Кочнер в момента седи на подсъдимата скамейка е истинска победа.

„Много хора в съдебната система, в полицията, прокуратурата… наистина почувстваха натиска на улицата и започнаха да работят както трябва“, казва Арпад Солтеш, местен журналист, който работи с OCCRP по неотдавнашното разследване. „Виждате го в разследването на Кучияк. Никой не вярваше, че Кочнер някога ще бъде разследван или съден… Фактът, че той е подсъдим е наистина голямо постижение на гражданското общество.“

След убийството на Ян в страната настъпи време на промяна простираща се далеч отвъд съдебния процес. Зузана Капутова, младата и либерална нова президентка на Словакия, убедително спечели изборите понесена на вълната от възмущение, което обхвана страната. Местната гражданска организация, която преди две години организира първите протести, все още е активна.

Като завзеха улиците и площадите на страната си, гражданите на Словакия показаха, че дори и най-загниващите държавни институции могат да бъдат върнати към нов живот в резултат на обществен натиск. Събитията предизвикани от хората на Словакия са мощно напомняне за това какво освен избори може да накара демокрацията да живее и да диша.

Превод Биволъ, Photo Credit: Dalibor Gluck (CTK via AP Images)

Те не знаят какво правят, или се правят. Простихте ли им?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/barcelonagate-borisov.html

понеделник 2 март 2020


„Простете за нещата, които съм сбъркал или съм могъл да направя по-добре!“, написа премиерът Борисов във Фейсбук вчера. Без да си дава сметка, че е сбъркал и объркал непоправимо много „неща“, и че предвид кармичната му некомпетентност, едва ли би могъл да ги направи „по-добре“.

Само за броени дни той успя да изприказва купища несъстоятелности, да не кажем глупости. На банкянски диалект. Дали кризисният пиар го затисна или друго, но с по две думи реши точили се във времето проблеми – двете кариери над Белащица светкавично прекратиха 60-годишната си работа. Сред многото плакати с екопризиви се открояваше един с персонално обръщение: „Г- премиер, спасете децата ни!“. И той ги спаси.

Посегна и на себе си, като съобщи, че се отказва да купи нов правителствен самолет – другият след него да си купел. Фейсбук-анализаторите мигом прозряха знак в това, забравили за ретроградния Меркурий и влиянието му върху лидера – че скоро ще има колективна оставка, че дните му са преброени и че, видите ли, демокрацията скоро ще пристигне и да се готвим за тържествено посрещане.

Борисов и Горанов. Снимка: Вилдан Байрамова

Два дни по-късно Борисов раздаваше милиони като нафора на футболните отбори в Пловдив, отиде в едно от големите училища /санирано/, преди това изгря и в Столипиново, а после и в Асеновград, в Бачковския манастир целуна икона. И ръсеше пари или поне обещания за такива – за спортни площадки, физкултурен салон… „Той беше приет буквално като рок-звезда от директора, от учителките и дори от някои от чистачките“, уточни Клуб Z. Злите езици говорят, че често се озъртал за финансовия министър и питал „Горанов, къде си, бе, портмоненцето ми?“, но това са само слухове, никъде не го прочетохме.

„Сега работите с деца и се вдетинявате, като се съберете заедно. То и ние така – понякога на Европейски съвет така – като прекараме два дни заедно и почваме да се закачаме, да се… да минава времето“ /към ухилените до уши учителки/, прочетохме черно на бяло в Клуб Z и сигурно това за закачките в ЕС е вярно. Щом той го казва.

А премиерът ни е в паника

Много му се струпа наведнъж – чуждоземно прокурорско разследване за пране на пари, къща в Барселона, любима в изгнание с вече пораснало дете /кой му е таткото, ДНК-проба защо никой не иска, или е излишна?/, коронавирус дебне отвсякъде, сега и мигранти подпряха границата. А той, човекът от народа с непреодолимия си диалект, дипломатът, който е на „ти“ с всички световни лидери, вършее с джипката из територията и раздава благодат. На нервна почва.

„Мислех, че съм ерген. А те къщи-мъщи… Сега съм паникьосан!“. Участници в знаменателните пловдивски събития довериха, че това му простодушно откровение безспорно стопирало всякакви журналистически щения да се задават онези неудобни въпроси за каталунското разследване, за връзките му с къщата в Барселона, с прането на пари, за детето и неговата самотна майка, останала без поминъка си.

Че Барселонагейт ще стигне до Брюксел, това е твърде вероятно, като се знаят упорството и целите на Сдружението БОЕЦ да не допуснат замитането на корупцията под килима. Отново каталунският „El Periodico“ информира , че „Случаят с предполагаемия международен заговор за пране на пари в Барселона, който сочи към премиера на България Бойко Борисов, ще стигне до Европейската комисия. Mossos d’Esquadra и Антикорупционната прокуратура разследват инжектирането на повече от 5 милиона евро от две компании със седалище в Барселона за една година, които са били използвани за инвестиция в къща в Esplugues de Llobregat и в магазин за луксозни дрехи на Paseo de Gracia на ексмодела Борислава Йовчева, чиято евентуална връзка с Борисов се изяснява“.

Ако Борисов беше наистина европейски политик, щеше да обяви официално, че се оттегля временно до изясняване на обстоятелствата. Така се прави по света, но къде сме ние, къде е светът… Ако в правителството мислеха с главите си, а не с портфейлите, все някой щеше да му подскаже правилния, достоен и коректен вариант – да се отдръпне. Да де, ама това се прави от хора с достойнство. Те не знаят какво правят и какво трябва. Нали помните срамната сцена, когато първият партиен и държавен ръководител се разкрещя на шефа на АПИ и го прати да глашатайства по мегданите, а министрите сведоха глави в абсурдно мълчание. Едничка Николина Ангелкова беше навирила нос, сякаш тъкмо позираше в прегръдката на Джордж Клуни. А глашатаят от АПИ се изсули смачкан и унизен, пък после как е погледнал жена си и децата… Харесват ли ви тези безгръбначни наведени хорица във властта, вярвате ли им? Очаквате ли да ви поискат прошка? А вие искате ли тяхната? И ние не.

Изнервеният и все повече губещ почва под краката си Борисов още си вярва, че топлите му фото-сесии с електората са знак за благодарност за твърдата му ръка. Ощастливеният от селфито електорат пък хич не се замисля, че някога преди властта същата ръка е решавала „казуси“ с бухалка. И че дървото е заменено с двукрак, овластен жив човешки екземпляр, по-често бездеен и безидеен, напоследък с каскет.

Ако Гешев беше главен прокурор на място, а не бухалка

Ако Гешев беше не милиционер, а прокурор, щеше да изрази официално готовността си да съдейства на каталунската прокуратура за разследването срещу премиера Борисов. Хем щяхме да станем симпатични на цяла Европа, дето ни знае къде сме с палмата най-отпред в скалата за корупцията. А не да изисква от нея информацията, по която тя работи, та да ни пробута после замъглена българската кавър-версия – нали увери, че щял да снеме показанията на всички забъркани в мега-скандала. И даже щеше /и трябва/ да го отстрани временно от поста му до изясняване на обстоятелствата. Не да му се размине само с разпит. Защото явно Борисов сам няма да се оттегли /в зайчарника си/, както се прави в цивилизована Европа и при най-малкото съмнение.

Ако Гешев беше прокурор, а не милиционер, нямаше да търчи по села и градове да секвестира арпаджика и тютюнеца на хората, а щеше да пише дълги обвинения срещу „добрите“ олигарси – онези, на които никой досега не е посмял да посегне, защото очевидно са полезни по определен начин на определени хора. Битовата престъпност е работа на полицията, за която по милиард годишно й плащаме ние. Тя няма нужда от байрактар по време на специализираните операции. Очевидно, с неизменното си присъствие „Фигаро тук, Фигаро там“ Иван Гешев държи да подчертае, че е един от онези униформените и е спрял далеч от правото. Или че просто не може да се отдръпне от началото си.

Прокуратурата е възложила на Министерството на здравеопазването да контролира как институциите изпълняват задълженията си и какви мерки предприемат срещу евентуална заплаха от коронавирус за страната ни, стана ясно преди дни от прессъобщение на институцията. И нищо за популацията на дивите животни или връзката на глобалното затопляне и млеконадоя? Нищо, де, ще им дойде редът. На приватизацията обаче едва ли – има си давностни срокове, според светилата в правото. Гешев нека се напъва да блесне с каскета.

В един американски сериал арестуваха губернатор заради премълчано от щаба му дарение за изборната му кампания. Това в онези земи е престъпление, у нас е само кино. Та да ви разправям, той като губернатор си върши перфектно работата, но панталонът му е твърде разкопчан – преди ареста се прочу с горещите си нощи с проститутки, пък съпругата му е люта адвокатка от голяма кантора. Кантората пък е в нескончаем сериал с щатския прокурор. Като на кино. А у нас върви сюжет на живо.

Адвокати срещу главния прокурор

И това се случи преди дни – адвокатурата много сериозно декларира, че е склонна да помогне на Гешев да разбере какво представлява тя, макар той да не е колега. И няма да му се получи, защото негова е квалификацията „наглост“ за позицията на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ за промени в Конституцията. Същият той нарече правозащитниците „адвокати на подсъдими и обвиняеми олигарси“. Висшият адвокатски съвет излезе с остра декларация срещу височайшата му неадекватност.

„Там, където свършва правото, започва произволът“, скочиха адвокатите, и са прави. Общото им събрание пък демонстративно отказа да изслуша прочита на поздравителния адрес, изпратен до форума им от самия главен прокурор. В декларация те предупредиха, че демокрацията е в опасност, а виновни за това са прокуратурата, изпълнителната и законодателната власти. Т.е. всички от върха.

Къде сме ние?

Юристите посочиха виновниците с пръст. И от защитници се озоваха в позицията на обвинители, което е без прецедент. А Борисов нека си говори, че срещу него тече пълзящ преврат, без да подозира, че сам си го е провокирал. Съдбата на кабинета му е на края на изопнатия ластик /по вицепремиера Каракачанов/, въпреки демонстрирания фестивал на сдобряването. Дали някой е наясно колко хора на ВМРО бяха закопчани и са клиенти на прокуратура, съд и полиция? Да не припомняме търговията с български паспорти, корумпирани общински съветници, пиян евродепутат и друга язовирска екзотика… Значи, демоните са там, а в ГЕРБ са светци пред канонизиране?


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Докато с овации посрещат единия, дал пари, едва ли не от джоба си – за селски игрища, стадиони и саниране, и му целуват ръка и пръстен за благодарност, че са докопали поръчка за асфалт и стиропор, финансирана от нашите пари, мисията „глашатай“ не им мърда.  В недалечното минало се появи информация, че Вежди завел Бойко на театър. Не вярвам. Ако открие нова сграда на театър или библиотека, или им осигури щедро финансиране, ще го призная. Това беше лично, извинете.

Докато с надежда посрещат вожда на борбата срещу битовата престъпност, дето му е съвсем друга задачата, докато министрите се снишават като напикан на чина ученик, докато няма опозиция и към момента само адвокатурата скача срещу престъпната власт, всички ние сме подчинени. На диктатурата.

Сборът от вглъбени в собствения си Аз диванни бунтари не може да се нарече гражданско общество. Това е грехът, който не може да бъде простен и забравен. Освен ако не се е намесил Алцхаймер.

Водеща снимка: Бойко Борисов с гражданка. Автор: Вилдан Байрамова

БарЦелоно, БарЦелонооо, ти моя БарЦелоно!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%BE-%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%8F-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE.html

Лично аз от доста време не разбирам защо някои хора толкова се възмущават на тая къща в Барселона. Даже и без да си злоупотребявал с четенето на дебели книги по психология, то всичко си е нарисувано като по учебник. Даже според мен става за сюжет на сълзливо-романтично-драматичен роман, без да е нужно да се добавя кой знае какво от автора. Не бързайте да ми обяснявате, че било незаконно, пък неморално, пък не знам какво си. Вижте какво имам предвид и се опитайте да вникнете в чувствата, в емоциите на хората. Стига с тая законност, че вече ставате скучни до прозявка!

Главният ни лирически герой е мутра. Като казвам мутра, нямам предвид някой батка дошъл от село, назобал се със стероиди, отишъл двайсет пъти на фитнес, купил си дебел ланец от неизвестно какъв метал, реплика на злато и обикалящ из улиците на средноголям град провинциален град с беемвето си на лизинг. Говоря за капо ди тути капи. Демек мутрата на мутрите. Човек, който чрез наглост, безскрупулност, хитрост, откровена наглост и жестокост се е наместил на върха на пирамидата не само в престъпния, а и в политическия и икономически светове и, оставете другото, успява да се закрепи там повече от десетилетие. Това няма как да му се отрече като постижение, колкото и да не им изнася на някои. Най-малкото, защото е рядко срещано явление както у нас, така и по света.

Другият ни основен персонаж е кифла. Ама сгодна кифла, по която всеки мъж във фертилна възраст ще се зазяпа, та ако ще да знае, че жена му ще му пререже гърлото с тъпото на ножа, докато спи. Мацката става от‘сЕкъде. Поне от снимките така съдя. Може да е играло фотошопингуването и/или д-р Енчев и компания, но това едва ли е от значение. Имам сериозни подобрения, че идеалното сечение между атрактивен външен вид и липса на съдържание на черепната кутия са спазени дотолкова, че даже и Да Винчи би останал впечатлен.

За да изградим достоверни образи обаче, не е достатъчно да приказваме за мутри и кифли. И едните, и другите с лопата да ги ринеш. Трябва да се обърне внимание на мотивацията на мутрата и кифлата да предприемат определени действия. Заемайки се с тази задача, най-важно е да не забравяме едно. Никога не трябва да надценяваме мутрите и кифлите. Не бива да разравяме задния двор прекалено дълбоко, защото кучето е зарито с пръст едва-едва.

Та, дотук сме изградили фабулата до един самовлюбен чичак, който е въшлив от пари и влас и една добре изглеждаща златотърсачка. И какво по-естествено от това да продължим в най-логичната посока? Чичакът го е барнала мъжката критическа. Колкото и да се радва на вниманието на противоположния пол вече нещо репортерките пропускат да му пипат бицепсите, когато реже лентички и той реагира първосигнално, слагайки ги в графа „мисирки“.

Да, но този велик шегобиец, животът, го е срещнал преди няколко години с въпросната мисирка, пардон, кифла, пардон, златотърсачка. Абе, и трите стават, което си изберете.

И тя безпогрешно, като мутрата, си следва първичните инстинкти. Сродни души един вид. Та, какво по-логично в подобна ситуация от това тя да знае кога да вдигне опашката с гръб към застаряващия пичага, а той да й купи къща в Барселона като знак на признателност за това, че го е върнала в доброто старо славно минало?

Мутрата може да купи без проблем не една, а десет къщи в Каталуния, и то на първа линия. Излизах още сънен, правиш пет-шест крачки по мекия като сатен пясък и ласкавите вълни те погалват дружелюбно по нежните ходилца. А чичакът идва рядко. Заслужава си да изтърпиш ласките му в името на къщата в Барселона, гарнирана с щедри подаръци към теб и баща ти, бившия водопроводчик.

Кофти е само за някой тъпанар, който тръгне да пише подобен роман. Героиня две си е окей, няма проблеми при нея. Може да го играе Мерседес без никакви проблеми. Ама герой едно няма никакви шансове да стане правдоподобен граф Монте Кристо, та ако ще сам да си изяде ташаците. Тоест, подобен литературен продукт е предварително обречен на провал.

Кой разбрал, разбрал. Айде, че трябва да мисля някой нов сюжет.

Стоян Николов – Торлака

Възмездието Гешев – Продукт на Порочното Съвокупление на Властите и Държавния Произвол

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%BD.html

понеделник 17 февруари 2020


Откакто Иван Гешев бе обявен за единствен кандидат за главен прокурор и  в  последствие  възцарен като такъв, от устата му само чуваме  заплахи за „възмездие“, за смазване и размазване. С всяка своя изява той създава имидж не на човек, опиращ се на закона и Конституцията, а на бухалка, с неограничена власт, изпратена на улицата да раздава улично правосъдие!   Още с първите си медийни изяви, той ярко открои противниците си – които се оказаха само политически — а именно, извънпарламентарната опозиция (т.е.  Демократична България)– която той нарече „десни екстремисти“, чието „мнение за разделение на властите той не споделял“, както и олигарсите, които не са в групата му на „своите.“

Но на обществото няма как да му убегне гальовното  пристрастие на Гешев към олигарха  Делян Пеевски, чиято корпулентна сянка стои над делото  КТБ като боабаб над микроскопична мишка. За Гешев Пеевски не съществува, както и за Борисов между впрочем, както и за службите, (освен НСО, което го пази)  както и за парламента, където той би трябвало да ходи, но не ходи, а председателят му – Цвета Караянчева – сервилно и ежедневно му извинява отсъствията! Нищо, че  има не един документ, доказващ съществената роля на Пеевски в грабежа на КТБ, нищо, че изгнаникът Цветан Василев словоохотливо обяснява подробностите за ролята на Пеевски във фалита, нищо, че разследващи журналисти изнесоха солидни данни за това, но НИЩО! Прокурорът Гешев си мисли, че като не коментира скандала, ролята му на съучастник в прикритието му ще изчезне!

Затова пък Гешев сипе заплахи срещу хилядите хора, които се включиха в протеста срещу назначението му – протест, който беше надпартиен и продължи с месеци. Прокурорът  оприличи тези хора на престъпници, които се „страхуват от закона“ и заради това протестират срещу него. Тълпа от изкопаеми, свързани със статуквото, се изреди пред зависимите проправителствени медии да венцеславят единствения избор, който то можа да роди. Медийните бухалки на Пеевски, застанаха като преторианци в защита на галеното дете на всички властни едновременно – полицаят от Симеоново с много съмнителна юридическа експертност, но пък проверен в лоялността си към Status Quo. Не случайно той бе изборът на Цацаров – напълно безполезният бивш прокурор  с несъществуващ рейтинг и без нито едно знаково дело, завършило с осъждане за корупция. Министърът  на правосъдието също бранеше новородения главен прокурор като матросовец, и разбира се,  зависимия  от парламентарните квоти – Висш съдебен съвет. В избора на този индивид се видя черно на бяло тоталното сливане на всички власти в България – т.е. Гешев е наистина любимата рожба на това перверзно кръвосмешение!

Жлъч се изсипваше върху всеки магистрат, политик, журналист или общественик, посмял да покаже скептицизма си спрямо Гешев—от Лозан Панов (председателят на ВКС) до 160-те български съдии, изпратили писмо до ВСС, до адвокатите със същите искания… Всяка проява на възмущение с този избор бе класифицирана като „намеса в съдебната власт.“ Без отговор и подкрепа останаха апелите и на професионалните гилдии, и на  гражданите  и НПО-тата към  ВСС, правосъдния министър и президента Румен Радев да заемат по-активна позиция срещу тази единствена скандална номинация.  Но обществото беше напълно изоставено от абсолютна ВСЯКА държавна институция и изолирано от дебата за този избор.

Медийната агенция ПИК НЮЗ – беше официален организатор на контра-протестите в защита на Гешев, в нарушение със закона. Процедурите по организиране и провеждане на митинги и протести са регламентирани в Закон за събранията, митингите и манифестациите, където Чл. 2 гласи, че събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.А ПИК е търговско дружество. Контапротестът беше охраняван от полицията като златно яйце – с кордони и техника. Същата тази полиция допусна платени провокатори, изпратени като масовка в гражданския протест. Никой не успя да зададе на Гешев въпроса – дали има нещо да каже за автобусите с неграмотни роми, неонацита и всякаквикриминогенни елементи, докарани от кол и въже да го „подкрепят“, без повечето да знаят за какво точно са там… Всеки уважаващ себе си магистрат би умрял от срам от такава подкрепа. Но не и Гешев. В крайна сметка платените контрапротести са патент на тоталитарните общества, не са само български и са нещо нормално за корумпирани авторитарни режими – с цел да заглушат гражданския протест.

Тук ще пропусна скандалите, свързани лично с персоната на главния прокурор  и данните за фалшификация на неговата професионална дейност и за апартаментната далавера на „жената до него“, и за прикритието му на българското корабно пиратство с уличен евродепутат от ГЕРБ…Дори ще пропусна скандалното му държане в Европарламента, с евродепутати, които му задават конкретни въпроси и шокът им от арогантното му и непрофесионално  поведение. Ще пропусна и агресията  му към журналисти – за което той се разчу и в международните медии…В свободния свят не минава — “Как е времето в Москва?“ като отговор на журналист, ОК?  Не минават и индиректните заплахи към журналистите, а се преследват от закона.

Това, върху което искам да се съсредоточа е всъщност безумното вменяване на обществото, че Гешев ще реши всичките му проблеми – като рицар на бял кон.  Уви, няма как —защото той е довлечен от същите тези, които не си мръднаха пръста да ги решат  същите тези проблеми десетилетия наред  и дни наред преди Гешев!  Сега той много фриволно си борави с думата „възмездие.“  Но това не е дума свързана с правото, нито с върховенството на закона. Това е от речника на мафиотите, които се гърмят едни друг.  Ревизия на приватизацията – пост фактум е също толкова налудна както и заявките му, че ще се справи с битовата престъпност и „олигарсите.“  

Гешев вече говори с пяна на уста как ще иска промени в Конституцията и законите, за да донесе „възмездие.“ Интересно дали той е  чувал, че Европейската конвенция за правата на човека  забранява въвеждането на наказателни закони пост фактум. Т.е. колкото и да му се иска да се прави на Робин Худ и да раздава улично правосъдие, „престъпленията“ с изтекла  давност няма как да бъдат наказани, а ако това се случи, то това означава, че държавата се е превърнала в диктатура и няма смисъл да се говори за законност и правов ред. 


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Но Гешев може сериозно да разследва приватизацията на Булгартабак, например, тецове, пристанища и други, чиято давност още не е изтекла.  Но, Упс! Ама от там надничат едни личица, които се пазят от НСО като „национално богатство!“  Това, което може да направи Гешев е обществото да не се смее на прокуратурата  с  показните й арести на хора като Баневи, Арабаджиеви – клетниците, от другата страна на олигархичната барикада.  Трябва да спре да показва техните домашни интериори, чорапи, гащи, гардероби, тоалетни, кутии за обувки и прочее боклуци, на тези, които от ортаци на властта през целия преход, за една нощ са нарочени  „за врагове на народа.“ Това много смърди на Вишинско „правосъдие.“

Също да не си прави труда да арестува гангстери, заедно с помагачите им от партийните централи, които винаги излизат на свобода след мощното, но непродуктивно кудкудякане на прокуратурата…което винаги  довежда до оправдателни присъди, както  обикновено и до глоби от Страсбург, които плащат данъкоплатците!  За да се пребори с битовата престъпност – трябва сериозна реформа в МВР и прокуратурата, както и смяна на закони. Но на първо място реформа. Всеки, който е имал вземане-даване с битова престъпност в България, знае колко безполезни могат да бъдат тези структури, които работят с бързината и компетентността на куц охлюв.

Затова  надеждите, че Гешев ще донесе положителна промяна би трябвало да ги имат само тези, които живеят единствено под наркозата на глупостите, които се изсипват от медиите на властта — т.е от почти всичко в България.

Снимка: Фенове на “Гешев е радост” на контрапротест

Херо Мустафа, у нас е тъмно, елате да светнете лампата!

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/herro-mustafa-turn-on-the-lights.html

вторник 11 февруари 2020


Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.

И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.

Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.

Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората  да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.

Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…

Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.

А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.

То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г. 

Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.

А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.

Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.

Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.

Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.

Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.

Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.

И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?

Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.

Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.

Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.

Снимка: Булфото®

ГешеФТизация по сталински модел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheftizacia.html

неделя 27 октомври 2019


Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…

Искаме достъп до СРС-та по делото за “Недосегаемите” Биволъ отговаря на Прокуратурата за Гешев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3.html

четвъртък 24 октомври 2019


В свое прессъобщение от днес 24.10. публикувано на сайта на Прокуратурата, от институцията заявяват във връзка с публикация в Биволъ на 23.10. със заглавие “ЗАПИСИ: КОЛАБОРИРАЛ ЛИ Е ИВАН ГЕШЕВ С ОПГ ПО “НЕДОСЕГАЕМИТЕ”?, че по наличните ВДС от експлоатирани СРС “в самите разговори между подсъдимите не са обсъждани магистрати и служители от съдебната система”. На базата на това твърдение, се прави извод в края на изявлението: “В тази връзка изложените факти в статия, публикувана в сайт „Биволъ“ на 22.10.2019г. късно вечерта, не отговарят на истината.”

Биволъ счита, че изводът на Прокуратурата е повече от необективен, прибързан и неаргументиран. Той не се основава на никакви конкретни доказателства и не коментира разследването ни по случая “Недосегаемите” по същество. Подобно изявление е пристрастно и поради факта, че е направено от институция, чийто заместник-началник е обект на журналистическото разследване. Изявлението има една положителна страна, а тя е че се обяснява подробно движението на делата, които визираме в публикацията си. Потвърждава се, че по делата “Недосегаемите” има нарушения и доста несвършена добре работа, за да бъдат протестирани и в крайна сметка върнати за доразследване. Тази информация е от особено значение за съдържанието на публикацията в Биволъ, засягаща работата на прокурор Иван Гешев като наблюдаващ прокурор по придобилите публична известност случаи за източване на държавния бюджет в колосални размери! 

В статията ние цитираме свое предварително официално питане до Специализирания съд и последвалия отказ да получим каквато и да било конкретна информация или достъп до визираните ВДС от СРС, които са били присъединени по делото. Липсата на подобна информация и нейното неоповестяване пред медиите и обществеността, както и отказът да бъде предоставен достъп, въпреки надделяващия обществен интерес, не могат да се оправдаят с никакви “административни” причини, защото г-н Гешев е единствен кандидат за изключително важния пост Главен Прокурор на Република България. Действителното опровергаване на информацията, че има данни от СРС за конкетни суми, с които той и /или/ негови колеги да бъдат облагодетелствани, може да стане единствено след като въпросните ВДС бъдат предоставени, както ние предварително бяхме поискали. Апелираме това да бъде направено, ако действително тази информация не отговаря на истината, както заявява прокуратурата. Ако все пак тези материали продължават да се прикриват, то това би означавало единствено, че в тях се съдържат истини, които са най-малкото нелицеприятни за самата институция и съзнателно се прикриват от погледа на обществеността и останалите власти в държавата. Тогава въпросителните, които сме задали ние – остават да висят и се потвърждават с пълна сила! Апелираме и други институции и лица ангажирани с казуса да предоставят търсената информация, ако разполагат с нея, изпълнявайки своя морален и граждански дълг!

Категорично не сме съгласни, че в публикацията на Биволъ фактите “не отговарят на истината”, защото:

  • Не са разгледани и коментирани споменатите факти и обстоятелства за скандалните сделки между Прокурор Гешев с обвиняемите лица и начина, по който те са били сключени.
  • Какво е компетентното мнение на прокуратурата за изнесените доказателства /звукови записи/ в публикацията за водените “пазарлъци” на Гешев с обвиняемите лица, маскирани като “разпити”? Ще бъде ли извършена проверка на тези факти и кога? 
  • Не е била извършена компетентна проверка на изложените пред прокуратурата основания да се счита, че прокурорите по делото “Недосегаемите 1” Гешев и Кръстева са извършили закононарушение в качеството си на наблюдаващи прокурори и не са защитили интересите на държаватa и обществото в работата си по доказване и обвинения за извършените престъпления от ОПГ. 
  • Няма никакъв коментар и становище от страна прокуратурата, дали институцията счита за адекватни и справедливи исканите и получени от обвиняемите лица присъди за кражба на данъчни средства в особено големи размери, а именно 145 754 820 лв. установени в хода на досъдебното производство. Това също ли е факт от публикацията, който не отговаря на истината?
  • Прокуратурата не коментира, че финансовите щети  за бюджета, според събраните доказателства и при съвместна работа с разследващото звено на НАП и ВКП се определя на над …..5 000 000 000 лева!
  • ЗАЩО сумата по  нанесените щети от ОПГ не е нанесена  в обвиненията, за да бъде възможно да бъде  сключено споразумение от наблюдаващия прокурор Иван Гешев с групата? При  изписване в обвинението на щетите съдът не би одобрил споразумение без да са възстановени вредите.
  • ЗАЩО в протокола за споразуменията  Иван Гешев е изписал, че не са  причинени вреди? Ако това беше направено от наблюдаващия прокурор, съдът не би одобрил споразумение, без възстановяване на вредите!
  • Верно ли е, че до ден днешен вредите не са възстановени!? 
  • Отговаря ли на истината изнесеното в публикацията на Биволъ, че насреща имаме една организирана престъпна група която извършва колосални данъчни престъпления, но според прокурор Иван Гешев няма вреди! 
  • Счита ли прокуратурата за нормално прекратяване на делото при подобна “обвинителна” теза, като чрез споразумението и прекратяването на делото се заличават следите и така се прикрива  огромната кражба от бюджета на Република България, ощетяваща всички сфери на обществения ни живот и всеки един гражданин на страната в частност?
  • Обществеността очаква адекватен отговор от прокуратурата по въпросите ЗАЩО прокурор Гешев е отказал да поддържа обвинението срещу обединени в ОПГ лица, които умишлено и съзнателно са ощетили държавния бюджет със стотици милиони лева, а наказателното производство срещу тях е осуетено и прекратено? ЗАЩО вследствие действията на прокурорите, на лидера на ОПГ е дадена присъда от едва 2 години, която се е кумулирала със срока на задържането му под стража и домашен арест, след което той е бил освободен. На 4-ма участници в бандата са дадени само условни присъди, а един от членовете е бил директно оневинен от Гешев, вседствие “пазарлъци” с престъпниците. 
  • Истина ли е, че по делото “Недосегаемите” водено от Иван Гешев, престъпната група реално не е понесла никакви санкции да възстанови нанесените на държавния бюджет щети? 
  • Верно ли е, че “Недосегаемите 1 и 2” са свързани с общи лица и фирми, които са използвани и от двете престъпни групи?
  • Има ли сведения в прокуратурата за опити да бъдат подкупени и корумпирани магистрати, за да бъдат прикрити и осуетени обвинения по досъдебните производства срещу тези мафиотски структури? Извършени ли са вътрешни проверки и разследвания по тези сигнали? Биволъ разполага с доказателства, че прокуратурата е била уведомявана за подобни опити.
  • Защо делата поети от Иван Гешев по тези изключително скандални случаи на ОПГ са опорочени така, че събраната доказателствена част е пропаднала буквално като купчина произволно събрана хартия и събраните с огромен труд от предходния състав около 150 чувала оригинална счетоводна документация са наречени от Иван Гешев “вторични суровини”? 

Биволъ отправя тези въпроси към Прокуратурата на Република България и към ВСС от името на цялата аудитория, като очаква освен достъп до цитираните ВДС на СРС, но и конкретни отговори по същество с ясни и точни аргументи, а не кризисни комюникета за голословно опровержение на публикация, която осветява пригодността, надеждността и независимостта на единствения  кандидат за Главен прокурор. С подобни необосновани и дори тенденциозни изявления Прокуратурата не демонстрира образ на независима и обективна съдебна институция, призвана с висшата мисия да следи и защитава спазването на законността и интересите на българските държава и общество! 

Нувел Обсерватьор: Атанас Чобанов – журналистът, който разтърсва властта в България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/nouvelobs-tchobanov.html

вторник 17 септември 2019


С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.

Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

Кибертероризъм

В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.

Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…

Тайна на източниците

Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.

Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.

Апартаментгейт

Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.

Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…

Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.

Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие
Превод от френски: Марияна Широва-Симандре

(Линковете в текста са от редакцията)

За честта на прокурора Георгиев

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-chestta-na-prokurora-georgiev/

Най-добре прокурорът от Специализираната прокуратура Пламен Георгиев да разруши доброволно и с двете си ръце барбекюто с все сауната върху терасата, която прослави името му повече от делата му на шеф на Антикорупционната комисия (вече бивш шеф от 31 юли, когато парламентът гласува оставката му).

Оказа се, че и втората проверка на инспекторите от столичния район Слатина, приключила преди дни, достигна до същите изводи като първата – навесите на терасата на Георгиев са незаконни, тъй като няма строителни книжа за тях. Ще рече – барбекюто и сауната, които се укриват под навесите, трябва да се разрушат. Пред редовия спецпрокурор Пламен Георгиев сега има две опции – да ги премахне до началото на октомври или да обжалва.

Да ги премахне. Заради честта си на юрист, чиято кариера е все в правоохранителните органи на държавата – започнал като следовател в Столичната следствена служба, после прокурор, заместник-министър на правосъдието, шеф на КОНПИ (впоследствие КПКОНПИ) и сега в спецпрокуратурата. Дефинитивно Георгиев трябва да отговаря на високи морални и професионални критерии, за да заема тези длъжности.

Нима честта на професията може да се замени с килограми цвърчащи на барбекюто кебапчета, кюфтета, карначета и пържолки? Ако предпочете тази трампа, то барбекюто ще остане като мазно петно на прокурорската му тога.

Историята на една тераса

Налага се да я припомним тази история. Вкратце. Тя отдавна се е лепнала за Георгиев като името и презимето му – и е серия от „Апартаментгейт“, скандалът с купените евтино луксозни жилища от лица във властта.

Първо, Пламен Георгиев купува през април 2017 г. жилището и го декларира в имуществената си декларация на стойност 293 374 лева с площ от 156 кв.м и тераска от 48 кв.м. Той си знае защо пропуска да впише другата тераса от 186 кв.м със сауната и барбекюто, независимо че тя фигурира в нотариалния му акт и в ипотеката на банката, отпуснала половината от сумата за покупката.

Второ, няма строителни книжа за барбекюто и сауната – и Георгиев, по онова време коскоджамити шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), е бил наясно с това, когато е купувал тези… фантомни активи на жилище, чиято данъчна оценка е по-висока от продажната цена с близо 200 000 лева. Но не е направил постъпки да ги узакони – сякаш става въпрос за остъклен балкон.

Трето, именно след като избухна „Апартаментгейт“, Столичната община, която също е била наясно с факта, че постройките са незаконни, издаде акт за събарянето им. А един лоялен на ГЕРБ общинар като арх. Влади Калинов, дългогодишен шеф на строителния контрол, се престара и обезсили акта – и изгуби работата си заради това. Какво да се прави, ВИП-барбекюто си е ВИП-барбекю, но ГЕРБ трябва да печели и местни избори в София наесен.

Парадоксално е, че Георгиев се бори да опази барбекю върху тераса, за която упорито твърдеше в началото на скандала, че е покрив и се притежава от всички собственици на жилища в кооперацията. После с половин уста призна, че все пак излаз към нея има само от неговия апартамент.

„Символ на борбата с незаконно придобитото имущество“

… е определение, дадено в становище на клуб „Журналисти срещу корупцията“ в подкрепа на кандидатурата на Пламен Георгиев за председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Може и да не го четете – в него за Георгиев пише като за умрял, само най-доброто за „моралните му и етични качества и висок професионализъм“. Към февруари 2018 г., когато е внесено в парламента становището, вече са били изпечени бая кебапчета на незаконното барбекю на терасата, която уж е покрив. Кратко ласкаво становище в негова подкрепа е изпратила и организацията „РискМонитор“.

На 31 юли, когато този компетентен и отговорен според оценките на подкрепилите го държавен мъж напускаше парламента, заяви пред журналисти, че „Апартаментгейт“ бил „измислен скандал“ и са изговорени куп лъжи. Ами защо тогава не съди „лъжците“ – нима не иска да изчисти името си, след като заяви, че НАП е доказала чистотата му?

С приключената проверка на НАП е ново двайсе. Изглежда, за нея е осведомен само Георгиев, защото и към момента, на 12-тия ден, откакто го рече, липсва официално съобщение от институцията. Преди две години от Frognews.bg съпоставиха декларациите на Георгиев пред Сметната палата с предполагаемите му доходи (все пак, заемал е само държавни длъжности) и откриха… да кажем, известни несъответствия. НАП със сигурност имат по-високо ниво на експертност, но докато излезе позицията им по случая, ще трябва да се доверим на Георгиев, че са проверили неговите и на съпругата му доходи за 10 години назад и всичко е окей.

Със или без такава индулгенция от НАП, Висшият съдебен съвет (ВСС) бързо откликна на молбата на Георгиев да се завърне като редови прокурор в Специализираната прокуратура, призвана да работи „срещу корупцията по високите етажи на властта“.

За една твърде голяма база данни – и кой бърка там

А КПКОНПИ остана обезглавена до намирането на нов подходящ шеф, който парламентът да избере наесен. Дано той да комуникира по-добре с държавното обвинение предвид констатациите в годишния доклад за дейността на прокуратурата през 2018 г. Там се открива една многозначителна забележка:

За пореден път повечето териториални прокуратури отчитат като проблем липсата на добра комуникация с КПКОНПИ – подава се информация от прокуратурите до комисията, но не постъпва обратна информация за предприетите действия от нейна страна.

В това сложно изречение има поне две критики към работата на Комисията: първо, „за пореден път“ – тоест явно е практика на председателя Пламен Георгиев да игнорира прокуратурата; второ, прокуратурата захранва КПКОНПИ с информация, но не е ясно какво става с тези данни – за какво се използват и чии информационни масиви попълват, след като Комисията не информира за предприети действия.

КПКОНПИ е същинска съкровищница на информация, предвид факта, че обединява пет структури – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и съответните звена от Сметната палата и ДАНС. Въпрос на време е да разберем правомерно ли се използват тези база данни.

Но що за институция е тази, която си позволява да пренебрегва прокуратурата?! Само такава, чийто началник се ползва от благоразположението на премиера Бойко Борисов.

Безполезната комисия

Вместо да трупа информация, този началник би следвало да проверява „необяснимото богатство“ – това, което правят колегите му в Италия, Ирландия, Великобритания. В тези страни и в България може да бъде прилагана гражданска конфискация, без да е налице влязла в сила присъда по Наказателния кодекс – практика, която се приема нееднозначно в много страни от ЕС.

Идеята за първообраза на КПКОНПИ се роди през 2004 г., когато проф. Георги Петканов, днес покойник, тогава министър на вътрешните работи в кабинета „НДСВ – ДПС“, се завърна от визита в Ирландия и обяви идеята си да присади една тамошна институция на родна земя. В Ирландия тя се нарича Бюро за криминално придобито имущество, в България беше създадена като Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с щат от близо 300 души.

Тази предтеча на КПКОНПИ се запомни единствено с името на председателя си Стоян Кушлев – но не защото той осмисли съдържателно и действено съществуването ѝ. Царският депутат Кушлев блестеше с ловните си трофеи и страстта към лова и риболова, но също и с огромните заплати, които си гласуваха в комисията – понеже парламентът забрави да сложи лимит и схема, по която да се изчисляват. Но и Кушлев, и Георгиев си приличат по едно: и двамата се изкараха жертви. Според първия – борил се е срещу корупцията в парламента и си платил за това; според втория – станал жертва на олигарси, чиито интереси засегнал.

Един факт – на третата година от конституирането ѝ, през 2008 г., при обсъждане в правната комисия на законопроект, който да увеличи правомощията ѝ, е констатирано, че комисията „Кушлев“ все още не е започнала да отнема имущество. Едва през 2009 г. отчита първи резултати от дейността си – 4 влезли в сила решения на съда за отнемане на имущество в полза на държавата. Излиза, че близо четири години са харчени нахалост милиони на данъкоплатците, за да се хвърли прах в очите на европейските институции как властта се бори с корупцията. Основната причина обаче бе, че законът бе така конструиран, че комисията „Кушлев“ можеше да замразява активите на разследвани от прокуратурата за престъпления, но можеше да ги конфискува само ако се сдобият с влязла в сила присъда.

Що се отнася до работата на КПКОНПИ, оглавявана от Георгиев, той не представи отчет за свършената работа при подаване на оставката си. Макар че би било редно да има такъв. Ограничи се с изявление пред журналистите, че „за две години комисията отне 40 милиона лева и това нямаше как да остане без отговор“. Трудно е да приемем думите му на юнашко доверие предвид начина, по който от Комисията представят свършеното – като с една конфискация на имот за 550 000 лева през пролетта, за който истината се оказа по-различна.

Когато избираха Пламен Георгиев начело на КПКОНПИ през март 2018 г., пет извънпарламентарни партии – „Движение Да България“, „Демократи за силна България“, БЗНС, Зелените и ДЕОС, предупредиха в декларация да не се избира човек, който е „политическа проекция на рушителите на българската държавност“. С неговото име се свързват безпринципни и необосновани решения като прокурор и ръководител на КОНПИ, заявиха в декларацията си партиите.

Още не знаем кой ще оглави КПКОНПИ наесен. Двойник на Кушлев, на Георгиев или събирателен образ – все едно. Въпросът е дали да я има изобщо, защото няма нищо общо със справедливостта.

Държава без справедливост е шайка разбойници

Изследователи на държавата и правото често цитират християнския философ Августин Блажени, който казва, че едни и същи норми на справедливост трябва да се прилагат и към поведението на отделния човек, и към действията на държавата. Според него държава, която се отклонява от тези норми, не е нищо повече от банда разбойници. Платон определя справедливостта като върховна добродетел, Аристотел я доразвива като висш социален закон, тъждествен с нравствеността, разсъждавайки върху това, че някои хора по природа са роби и затова са пригодени само за робство.

Но какво става, когато държавата е шайка разбойници, които управляват роби?

В XXI век в държави като България робството не е пранги, глад, бой с пръчки и безпрекословно подчинение, а има далеч по-софистициран израз. Робство е, когато положиш в краката на Лидера свободната си воля и доброволен отказ да си роб на съвестта си. Робите наричат това „партийна лоялност“ и получават в замяна разни кокали и мръвчици от държавната трапеза – положение, заплата и възможност да се сдобиват със свои роби. В резултат държавните институции, които трябва да осигуряват и въздават справедливост, стават оръдия на разбойници, управлявани от роби.

Как да се справим с престъпност, извършвана от тези, на които сме дарили власт чрез избори? Според Тома Аквински невъзможно е да ѝ се въздейства чрез закони, защото те се създават от същите тези властници, тоест шайката разбойници. Дори да премахнем шайката, остават робите ѝ, на които и свобода да им се даде, са научени да служат по робски. И си пазят барбекютата.

Заглавна снимка: Пламен Георгиев за „компроматната война“ за терасата му. Стопкадър от репортаж на „Свободна Европа“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Доставчици, перачки… Слугини, сър

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dostavchitsi-perachki-slugini-sir/

Толкова е лесно да познаем, че КПКОНПИ няма да открие нищо срамно за политиците от „Апартаментгейт“, че е срамно за държавата. Но никой от управляващите не се е срамувал и не се срамува от факта, че в България издържаме институции, които осигуряват чадър, доставят милиони и перат имиджа на управляващите, независимо кои са те. Те правят това, което властта иска. Казват това, което политиците искат да чуят. Тогава защо им плащат с нашите пари?

Перат си

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество излезе тази седмица с решение, че не е открила конфликт на интереси в скандала с купените в пъти под пазарните цени жилища от сдобили се с власт хора – известния „Апартаментгейт“. Същият, заради който оставки подадоха: вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, министрите на земеделието и на правосъдието Румен Порожанов и Цецка Цачева, двама заместник-министри – Ваня Колева и Красимир Първанов, депутатът от ГЕРБ и председател на енергийната комисия Делян Добрев. А шефът на същата тая КПКОПНИ излезе в отпуск – не от срам, че не е декларирал огромната си тераса със сауна и барбекю в имуществената декларация, а докато утихне скандалът и „перачките“ си свършат работата.

КПКОНПИ избели седмина – Цветанов, Цачева, Колева, Първанов и още трима, които проверяваше: министърката на туризма Николина Ангелкова, депутата от ГЕРБ Вежди Рашидов и съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов – Елисавета Лозанова. КПКОНПИ не откри да има опасни връзки между фирма „Артекс“, действала като доставчик и снабдител на луксозни имоти на изгодни цени за част от проверяваните, и гласуваните от парламентарното мнозинство решения, засягащи строителния бизнес на частната компания.

На принципа за пране на имидж спря строителството на почти готовия небостъргач на „Артекс“ в София, което компанията обжалва по съдебен ред. Смехотворно бе твърдението на столичната кметица Йорданка Фандъкова, че от края на 2018 г. на мястото се строяло незаконно. Сякаш говорим не за 34 етажа, а за обикновена къща – нещо, което общинските чиновници не са… видели въпреки сигналите на инициативен комитет срещу строителството.

Впрочем „перачките“ са направили извода, че няма конфликт на интереси, без да проучат пазарните цени на имотите, съобщи „Свободна Европа“ – медията, разкрила „Апартаментгейт“. Но пък ако си вършеха работата, нямаше да са перачки, нали?

Ама според други си я вършат. Толкова добре, че в края на март КПКОНПИ получи награда „Джовани Фалконе“, връчена от италианския посланик Стефано Балди. Дори шефът на комисията Пламен Георгиев, настоящ отпускар по принуда, получи и лична грамота за принос в борбата срещу корупцията – в рамките на конкурса „Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж“. Така е преценила организацията, нарекла се Областен съвет по наркотични вещества – Благоевград, едва седмица след като гръмна скандалът „Апартаментгейт“.

Иначе КПКОНПИ струва на данъкоплатците за тази година 20,453 млн. лв., от които две трети са за заплати. Ще бъде смелост да я закрият, както поиска и „Демократична България“, но тогава някоя друга перачка трябва да заверява проверките за почтеност на хората от властта.

А историята с апартаментите на половин цена е като една друга – с костюми и дрехи от модни къщи и бутици за политици на половин цена. Излиза, че в демократична България, както се води нашата република, времената на специалното снабдяване за партийната номенклатура не са отминали.

До 1989 г., в десетилетията на дефицит на стоки и валута и забрана за пътувания, бекапейската номенклатура и нейните съпруги, съпрузи и деца са получавали допълнително заплащане, коли (за които обикновените хора чакаха половин живот), стоки, валута, вили. Тогавашните институции работеха като сегашните – правеха каквото властта поискаше, казваха каквото властта искаше да кажат. А някогашната служба УБО днес само си е сменила името на Национална служба за охрана и отново разкарва с лимузини политиците – и опитва храната им. В днешната българска държава властва редът на тоталитарната, така че демокрацията нищо не ни е отнела, защото още не се е случила. Само ни се струва, че я има.

Ами прокуратурата?

Дали прокуратурата ще ни изненада с други заключения за „Апартаментгейт“? Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че проверките на държавното обвинение ще приключат, когато НАП е готова със своите проверки. И заключенията на данъчните ще предопределят какво ще постанови прокуратурата. А досега тя винаги е доказвала своята лоялност към тези, които „си я избират“. Така че дори и да заръфа някого, вариантът този политик да получи ефективна присъда – и да остане с нея до последна инстанция, е толкова нищожен, колкото и партийна субсидия от 1 лв. и публично финансиране от бизнеса.

Диво къмпингуване vs. диво строителство

Всъщност от НАП отдавна е трябвало да насочат вниманието си към един друг проблем, за който те се правят, че не съществува – произхода на парите, с които е застроено и се презастроява Българското Черноморие. Дали няма изпиране на пари от корупция, от дрога, от нелегален трафик? Там се изля бетон за милиарди – откъде се взеха тези средства?

Но министърката на туризма Николина Ангелкова твърди, че не е вярно, че Черноморието е презастроено, а депутатите и ведомството, което тя ръководи, се борят не с дивашкото строителство, а с дивото къмпингуване. И понеже темповете, с които се строи, са по-бързи, накрая законите още ще се гласуват и прегласуват в парламента, а дюните ще са изчезнали – заравнени от някой автомонтьор, на чието вю пречат; или застроени, защото не са вписани като дюни, а не са вписани като такива, защото процесът… е ръчно контролиран.

Няколкостотин души протестираха тази седмица срещу предложенията на депутати за забрана на къмпингуването извън специално регулирани места, каквито сега не съществуват. По-рано президентът Румен Радев наложи вето върху едни други предложения, приети в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които предвиждат глоби за къмпингуване върху дюни, защитени от „Натура 2000“, но не и за строителство върху тези природни местообитания. Сега управляващите са решили да направят още едно подаръче на концесионерите на плажове, пак чрез промяна на ЗУЧК. Едно от предложенията е да се включи текст, който позволява плажовете да се предоставят чрез концесия, включваща и акватория от 200 метра освен плажа, за срок от 20 години. Дали това не означава, че ще ни искат и такса за влизане в морето?

Слугини, сър.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Албания в сянката на корупцията и наркотрафика

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/albania-v-syankata-na-korupstsiyata-i-narkotrafika/

Енвер Ходжа управлява Албания 44 години. Режимът му се характеризира с изолационизъм и репресии – по време на неговото управление над 100 000 души са пратени в трудови лагери, 20 000 – в затвори, а около 6000 са убити или изчезват. От държавите от бившия Източен блок Албания последна се освобождава от комунистическия режим през 1992 г., а икономическата и социалната ѝ изостаналост отварят вратите за корупцията и престъпността и създават големия проблем на албанското общество до ден днешен – производството и разпространението на наркотици.

Днес, 34 години след смъртта на Енвер Ходжа и 27 години след първите демократични избори в страната, Албания продължава да е сред четирите най-бедни държави в Европа. По данни на Световната банка брутният ѝ вътрешен продукт към 2017 г. е по-малко от 5000 долара на глава от населението. За сравнение, към същата година в България това число е малко над 8300 долара, а средно за ЕС – 36 700 долара. Въпреки това икономиката на Албания в последните години бележи подем, дължащ се основно на туризма. Близо 4 млн. туристи посещават страната ежегодно. През 2014 г. „Ню Йорк Таймс“ я постави на четвърто място в класацията си за 52 дестинации, които трябва да бъдат посетени.

Несъмнен принос към туристическия ръст в страната има премиерът и бивш кмет на Тирана – Еди Рама. Рама е художник и отношението му към изкуството и цветовете беше един от акцентите на градоначалството му. Той инициира озеленяването на Тирана, премахването на незаконни постройки и оцветяването и реновирането на множество сгради в албанската столица. През 2013 г. Рама участва в TED Talks в Солун по тази тема.

Наркотиците

През последните години властите в Тирана се хвалят, че залавят тонове наркотици всяка година и водят безпрецедентна война срещу производителите и разпространителите в страната. Според някои източници обаче до ден днешен през Албания минават близо 70% от дрогата, разпространявана в Европа, а през последните две години двама министри на страната бяха обвинени, че са обвързани с наркомафията.

През 2017 г. името на тогавашния вътрешен министър Саймир Тахири попадна в записи на италианската полиция, довели до ареста на трафиканти на наркотици и оръжия от Албания, които се оказаха… негови братовчеди. Година и половина след оставката на Тахири наследникът на поста му Фатмир Джафай също подаде оставка. Причините не станаха ясни, но опозицията му оказваше сериозен натиск за това, че брат му е осъден за трафик на дрога в Италия през 2000 г. Няколко седмици след като Фатмир Джафай встъпи в длъжност, Агрон Джафай отиде в Италия, за да излежи присъдата си.

Борбата с организираната престъпност и наркотрафика, или по-скоро обвиненията за липса на такава са и част от причините за протестите, които разклащат правителството в страната в последните години. Опозицията, в лицето на дясноцентристката Демократическа партия, обвинява премиера Еди Рама и представителите на неговата Социалистическа партия във връзки с мафиотските структури и толерирането на трафика на дрога и оръжия.

Преди парламентарните избори през 2017 г. темата за разрастването на бизнеса с наркотици и особено с канабис беше в основата на започнатите от Демократическата партия протести. Саймир Тахири беше обвиняван в обвързаност с престъпните организации, стоящи зад разпространението на наркотици, а Рама – в толерирането им. Друго обвинение към него беше за готвена изборна манипулация.

Обвиненията продължиха и след вота и поредната им кулминация беше през февруари 2019 г., когато опозицията обяви, че отново напуска парламента. Демократическата партия го бойкотира и през декември 2018 г., но депутатите ѝ се върнаха в пленарната зала. В парламента обаче нормален тон на разговор не беше установен, стигна се до нова ескалация, а един представител на опозицията дори замери Рама с яйце.

Записите

В основата на последните критики на опозицията и общественото недоволство стоят аудиозаписи, публикувани от немския таблоид „Билд“. В материал, озаглавен „Как мафията манипулира изборите в Албания“, изданието обвинява партията на Рама, че е манипулирала парламентарните избори през 2017 г., и то с подкрепата на престъпни структури. Записаната комуникация е между двама кметове от Социалистическата партия и арестувания през октомври 2018 г. за наркотрафик престъпен бос Астрит Авдилай, в която те обсъждат предстоящите (през юни 2017 г.) парламентарни избори. Социалистическата партия на Рама обвини опозицията, че е поръчала материала и вреди на икономиката и туризма в страната.

Публикацията обаче наля още масло в огъня. Президентът Илир Мета реши да отмени постановлението, с което насрочва местни избори на 30 юни т.г. – с аргумента, че има „необходимост от успокояване на ситуацията и риск от непредсказуема ескалация на конфликта в страната“ и че „ако само управляващата партия ще участва в тези избори, това е ясно посегателство срещу принципите на плурализма“.

Министър-председателят Еди Рама от своя страна отговори, че президентът има задължение да насрочва избори, но няма право да ги отменя. Премиерът настоява, че вотът в края на юни ще се проведе. Социалистическата партия реши също така да стартира процедура по импийчмънт на държавния глава.

Дори социалистите да успеят да съберат нужните 94 гласа в 140-местния албански парламент, нужни за процедурата по отстраняване на президента, последното решение е на Конституционния съд. Той обаче не функционира от около година, след като повечето от съдиите в него бяха уволнени, защото не можаха да издържат антикорупционните проверки, въведени от правителството на Рама. Тези проверки бяха част от мерките за борба с корупцията и реформирането на съдебната система, които правителството в Тирана предприе, за да може страната да се присъедини към Европейския съюз.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Химерата ЕС

Хоризонтът пред Албания изглежда неясен както във вътрешен, така и във външнополитически план. По улиците на Тирана от месеци наред има протести с искания за оставката на Рама. Те често ескалират – демонстрантите хвърлят коктейли „Молотов“ по органите на реда, а през март се опитаха да щурмуват и парламента. Конституционният съд е напълно блокиран, тъй като в него е останал само един съдия. Опозицията отказва да е част от парламента, а управляващите се опитват да свалят президента.

На фона на това в четвъртък холандският парламент прие резолюция, с която се обяви срещу започването на преговори за присъединяването на Албания в Европейския съюз. Въпреки това парламентът в Хага даде зелена светлина на преговорите със Северна Македония, което е знак, че пътят на двете държави към членство в ЕС може да бъде разглеждан поотделно от Брюксел занапред. Нещо, което ще навреди основно на Албания в тежката ситуация, в която се намира.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Euronews

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Братът на адвоката не плаща данъци, но е награждаван от Германския посланик Мутри вардят Момчил Мондешки от журналистически въпроси

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0.html

Апартаментгейт: #КОЙ да разследва сериен имотен симулатор Главен прокурор?  Цацаров придобил луксозна вила на половин цена

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/cacarov-vila.html

вторник 21 май 2019


Апартаментгейт: КПКОНПИ скрила от декларацията на Порожанов имот деклариран на 43 пъти по-ниска цена

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/porozhanov-deklaracii-kpkonpi.html

петък 10 май 2019


Електронното управление срещу корупцията

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3315

Апартаменти, тераси, къщи за гости. Скандалите, които „бушуват“ от повече от месец и могат да променят политическия пейзаж. Всички параметри на корупционните практики вече са ясни и няма нужда да ги повтарям. Иска ми се обаче да разгледам скандалите от една друга гледна точка – електронното управление.

Може би не изглежда свързано, но всъщност е ключов фактор. Първо – какво е електронното управление? То не е просто електронни услуги, те са само върхът на айсберга. Електронното управление стъпва на електронизираното събиране и съхранение на информация, и то информация имаща правно значение. С други думи, това, че имаме електронни регистри и законоустановени правила по тяхното поддържане е в основата на електронното управление.

Какво общо има това с корупцията? Да проследим как бяха установени апартаментите, терасите и къщите за гости. Свободна Европа, Антикорупционният фонд и Бивол използваха публични електронни източници – Имотния регистър, регистъра на имуществените декларации, регистъра на получилите помощи по програмата за развитие на селските райони. Без тези източници скандалите щяха да са непроверими слухове.

А имотният регистър, регистрите по оперативните програми (обединени в системата ИСУН), имуществените декларации, търговският регистър, регистърът на обществените поръчки и още един куп регистри представляват основата на електронното управление. Администрацията е длъжна да ги попълва и въздействието „отгоре“ е трудно до невъзможно. Никой не може да „пипне тайно“ информация за фирмата ви, никой не може ей така да влезе и да изтрие данни за имот в Имотния регистър. Ако декларация за имуществено състояние липсва, това само по себе си би генерирало скандал. Обществените поръчки се вписват не само в българския регистър, но се изпращат и към европейски такъв.

Но какво като са електронни – и на хартия да бяха, пак щеше да може някой да отиде и рови в информацията. Това има два аспекта. Първият е автоматизирането на работата – с данни в електронен вид могат не само да се намират по-бързо нещата, които търсиш, но неща, които не търсиш стават видими в процеса на търсенето. Вторият аспект е достъпността. Чувал съм слухове как преди въвеждането на Търговския регистър много хора спешно са излизали от органите на дружества, с които не са искали да бъдат свързвани. Защото едно е някой да отиде да рови фирменото дело в мазето на съдебната палата, друго е информация да е достъпна с няколко натискания на мишката.

Друг много важен фактор е прозрачността на информацията. Ако регистрите не бяха публични, щяха ли да са полезни? Според мен – да. Защото самото наличие на информацията в структуриран вид я прави достъпна. Да, понякога ще се налага искане по Закона за достъп до обществена информация, ще последва отказ, ще се отиде до административен съд, но накрая информацията е там. Информацията за къщите за гости не е била публична, но в крайна сметка е била намерена (и то по всичко изглежда без да „изтича“ отвътре).

Също така от непрозрачни или полу-прозрачни, регистрите могат да станат прозрачни много по-лесно. Когато преди 3 години отваряхме масиви от данни, в т.ч. Търговския регистър и регистъра на обществените поръчки в машинно-четим вид, с една малка стъпка от полу-прозрачни направихме тези регистри напълно прозрачни. Вече остарелият и неудобен потребителски интерфейс не е пречка пред търсенето на свързани фирми и съмнителни обществени поръчки, защото данните са вкарани в по-удобните за целта търсачки на Бивол. Затворени регистри понякога могат с едно изменение на наредба да станат публични. Ако не бяха събирани в електронен вид, това нямаше да е възможно.

Ако нямаше имотен регистър, апартаментите и терасите на властта нямаше да могат да бъдат открити. Съседите щяха да знаят кой живее там, но дотам. Ако нямаше регистър на имуществените декларации, нямаше да е ясно кой какво е решил да скрие. Ако нямаше регистър на получателите на средства по ПРСР, къщите за гости щяха да са само слух сред консултанти по европрограми (макар и този регистър да е бил съзнателно скриван, все пак Бивол са го открили на сайта на Държавен фонд „Земеделие“)

Да, наличието на тази информация не е достатъчно. Трябват грамотни журналисти, които да ги използват, за да откриват информация и да проверяват слухове. Защото явно органите или нямат компетенцията, или нямат мотивацията да търсят корупция. Ако беше реализирана системата за анализ на корупционния риск, може би поне първото нямаше да е в сила (системата ще обединява данни от много регистри и ще засича потенциално корупционно поведение на лица, заемащи публични длъжности). Но мотивацията за търсене на корупцията и чадърите остават.

Затова електронното управление е толкова важно. Не просто защото ще оптимизира работата на администрацията, а защото корупцията става по-трудна за извършване, а и за криене след това.

Не че е невъзможно – възможно ще е, разбира се. Но „махленската“, апартаментна, терасна и вилна корупция все по-трудно ще минава. Не че не може да има и електронна корупция – може. Ако няма адекватни технически мерки, тези регистри могат да бъдат манипулирани. Но в електронния свят манипулирането също може да оставя следа. И ако веднъж нещо бъде направено както трябва от гледна точка на защита от манипулации (като например Търговския регистър), после връщане назад няма (дори след неадекватна поддръжка и срив).

Вероятно електронното управление генерира неосъзнат страх у корупционно-зантересованите. Или може би все по-осъзнат страх. Затова е важно да го промотираме и защитаване. И ако някой, например, реши, че заради защитата на личните данни трябва имуществените декларации да бъдат скрити или Търговският регистър да бъде затворен, трябва да знаем каква точно е целта зад такова предложение.

Електронното управление звучи като някаква далечна експертна техническа тема или в добрия случай – дъвка за това как „още трябва да обикаляме по гишета и опашки“. Но всъщност е нещо много по-сериозно. Електронното управление е начин за създаване на по-стабилни и по-прозрачни институции. Нещо, което в западните държави се е случило след дълги години демократична традиция. У нас такава традиция няма и всяка институция се огъва под политическите и корупционните желания. Електронното управление, според мен, е начин да съкратим дългия път към стабилните институции, които, ако не разследват корупцията, то поне дават възможност на журналистите да го правят.

Не си въобразявам, че електронното управление ще реши всички проблеми. Но е важен и ефективен инструмент за справянето с тях. Технологията няма да ни спести демократичния процес и политическата еволюция, но може да ги направи малко по-лесни.

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека 2017

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/22/hr2017/

Публикуван е поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека през 2017 г.

Докладът има раздел за свободата на изразяване и медиите.

Законодателството предвижда съответните права, констатира се в доклада.

Но корпоративният и политически натиск, съчетан с нарастващата и непрозрачна концентрация на мрежи за собственост и разпространение на медиите, както и правителственото регулиране на ресурсите   за медиите, сериозно засягат медийната свобода и медийния плурализъм.

Индексът за устойчивост на медиите в Международния институт за изследвания и обмен (IREX) от 2017 г. сочи нарастването на политическия натиск и използването на медиите от олигарсите за “упражняване на влияние, разрушаване на репутацията на политически и бизнес опоненти и манипулиране на общественото мнение” като основни заплахи за общественото доверие в медиите. IREX отбелязва, че правителството активно възпрепятства свободното медийно развитие. Съобщенията за сплашване и насилие срещу журналисти продължават.

  • Свобода на изразяване:

Критика на  правителството  обичайно не води до репресии,  но са докладвани и няколко такива случая (напр. Васил Коцев за разпит във връзка с постинг за министър-председателя).

Напомня се глобата на Икономедиа, наложена от Комисията за финансов надзор/Стоян Мавродиев – да напомним връзката му с  фигура от организираната престъпност.

По отношение на речта на омразата  се отбелязва, че присъствието на националистически партии в правителството  оправомощава  някои да прибягват до речта на омразата като норма, а не изключение.

  • Преса и медийна свобода:

Според “Репортери без граници” от 2017 г.  пресата е “доминирана от корупция и тайни споразумения между медиите, политиците и олигарсите”. Докладът отбелязва, че липсва прозрачност при разпределянето от страна на правителството  – което води до ефект на подкупване:  да са снизходителни в отразяването на политиците  или да се въздържат от отразяване на проблемни случаи.

Вътрешни и международни организации критикуват както печатни, така и електронни медии за липса на прозрачност на собствеността и финансовата прозрачност, както и за податливост на  икономическо и политическо влияние.

На 21 март издателите на  Прас Прес  подават жалба до Комисията за защита на конкуренцията, като заявиха, че Националната дистрибуторска компания е злоупотребила с господстващото си положение на пазара за разпространение на пресата и е спряла първото издание на Прас Прес от продажба в неговите магазини.

  • Насилие и тормоз:

Отбелязва се нападението над Иво Никодимов, БНТ.

Депутатът от управляващите Антон Тодоров казва в ефир на журналиста Виктор Николаев, че “би го уволнил” за въпрос. Вицепремиерът Валери Симеонов по подобен начин заплашва журналиста. По-късно Симеонов призовава (чрез сайта на правителството!) за извинение  медиите, които интерпретират думите му като заплашване.

  •  Цензуриране или ограничения на съдържанието:

Журналистите продължават да отчитат автоцензура, редакционни забрани за отразяване на конкретни лица и теми и налагането на политически възгледи от корпоративни лидери. През март бизнесменът и издателят Сашо Дончев заявява на бизнес форум, че е бил поканен на частна среща с главния прокурор, където главният прокурор го обвинява в подкрепа за конкретна политическа партия и  предупреждава, че комуникациите му се наблюдават. Главният прокурор  излага  друга версия – че Дончев иска влияние върху прокурорите, работещи по дело, свързано с него.

Правителството не ограничава интернет( 63,5% от домакинствата имат достъп до интернет през 2016 г. според ITU).

 

ЕСПЧ: общественият интерес от информиране за злоупотреби в прокуратурата надделява

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/06/echr-23/

Стана известно решението на ЕСПЧ по делото Guja v. Moldova.

Гуджа, бивш ръководител на отдела за пресата на прокуратурата в Молдова, твърди, че правото му да разпространява информация е било нарушено, когато е бил освободен от прокуратурата за разпространение  на получени в прокуратурата писма.

Фактите

Води се наказателно разследване срещу четирима полицейски служители.  Те изпращат писма до  президента, премиера и заместник-председателя на парламента г-н Мишин.  Мишин изпраща писмо до прокуратурата и скоро  наказателното производство срещу тези четирима служители е прекратено.

По същото време властите призовават за спиране на корупцията, включително опитите на институциите да оказват натиск върху  съда и прокуратурата.  В такъв контекст Гуджа изпраща копия от писмата, получени в главната прокуратура, до пресата. Писмата  не са били означени като конфиденциални.

След публикуване  на статия в пресата Гуджа е уволнен. Съдилищата в Молдова потвърждават уволнението.

Решението на ЕСПЧ

Гуджа твърди, че правото му да разпространява информация е нарушено.

ЕСПЧ приема, че уволнението на Гуджа от работата му за разпространение на писмата представлява намеса на публичен орган в правото  на свобода на изразяване съгласно чл.10 ЕКПЧ. Прилагайки теста за пропорционалност, ЕСПЧ посочва, че намесата би била нарушение на член 10,  ако  не е предписана от закона, не преследва една или повече законни цели по чл.10. 2  или не е необходима в едно демократично  общество  за постигането на тези цели.

ЕСПЧ установява, че  публикуването на писмата е основателно.

90. Съдът отбелязва, че е в обществен интерес да се запази доверието в независимостта и политическата неутралност на органите на прокуратурата на дадена държава […]

91. Съдът обаче счита, че общественият интерес от разкриване на информация за ненужен натиск и злоупотреби в рамките на прокуратурата е толкова важен в едно демократично общество, че той надделява над интереса за запазване на доверието на обществото в Главната прокуратура. В този контекст отново подчертава, че откритата дискусия по теми от обществена гледна точка е от съществено значение за демокрацията и трябва да се има предвид голямото значение на това да не се обезсърчават членовете на обществото да изразяват своето мнение по тези въпроси.

Европейския съд по правата на човека – голяма камара –  постановява, че Молдова е нарушила правото на Гуджа на свобода на изразяване и  установява, че уволнението на Гуджа е неоправдана намеса в правото на рзпространяване на информация. Въпросните теми –   независимостта на съдебната система и неправомерното поведение на важна политическа фигура – са от голям обществен интерес. Наложената на Гуджа санкция е  особено непропорционална в светлината на смразяващия ефект, който санкцията може да има в бъдеще върху готовността на държавните служители да реагират на злоупотреби и нарушаване на закона.

Намесата на Молдова в правото на жалбоподателя на свобода на изразяване не може да бъде оправдана като  необходима в едно демократично общество.

Нарушение на чл.10 ЕКПЧ.

Визия за електронно бъдеще

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3047

Не се имам за визионер. Най-вече защото смятам за нужно да мога да си представя почти всички стъпки, необходими за реализирането на всичко, което предлагам. И тогава то не е точно „визия“, а по-скоро „план“. Но така или иначе, наскоро се замислих какво бих искал да имаме след като реализираме пътната карта за е-управление (която е доста конкретен план). Нещо като … визия за 2025-та. И направих следния списък:

  • Електронно гражданство – това естонците вече го имат, а в заданието за системата за електронна идентификация бяхме заложили гъвкавост в идентификаторите – в момента са само ЕГН и ЛНЧ, но ако законодателството позволи на произволни чужди граждани да се издава електронна идентичност, това да бъде възможно и със съществуващата система. Това би позволило на чужденци да откриват фирми, да плащат данъци и да развиват дигитален бизнес без да са стъпвали в страната.
  • Гъвкава електронна идентификация – в момента електронната идентификация се предвижда на носител (смарткарта). Това не е най-удобното решение, но за желаните нива на сигурност е горе-долу единствената опция. Но след 5-6 години мобилните телефони, а и други преносими устройства ще имат, надявам се, същото ниво на сигурност (в момента са възможни хибридни схеми със split key между телефон + HSM, но да не влизаме в подробности.)
  • Пълен контрол на гражданите върху данните им – всеки да може да определя кой има достъп до данните му, да вижда кога са четени – не само в публичния сектор но и в частния. Това технологично изглежда трудно, но за публичния сектор е напълно постижимо, а за частния – с развитието на криптографията се надявам да има как да управляваме данните си без да се налага да правим „крипто-шаманизми“, които са трудни дори за напреднали.
  • Всички системи да имат програмни интерфейси и да си „говорят“. Това вече е заложено като изискване, но ще стане реалност най-рано след 4-5 години. Това ще превърне системите на държавата (а и не само) в лего-блокчета, от които и държавата, и бизнесът ще могат да сглобяват нови приложения.
  • Единен портал за граждани – и това е заложено като „първа версия“ в системата за електронна идентификация, но в неговата пълнота би изглеждало така – влизате (с електронната си идентичност) в портала и там виждате всички данни за себе си, всички данъци и такси, които дължите (и история на тяхното плащане), срокове, в които да извършите някакви задължения или препоръчителни действия (технически прегледи, гражданска отговорност, смяна на лична карта, записване на дете в детска градина или училище, профилактични медицински прегледи) и всичко това да може да се направи с един бутон – „плати данъци“, „записи дете в детска градина Х“, „поднови гражданска отговорност“, „запази си час за личния лекар“ и т.н. Някои от нещата може да стават и автоматично и само да получаваме известия, че са станали. Това разбира се би изисквало оптимизиране или изграждане наново на стотици процеси, но е постижимо.
  • Хартия в администрацията и в отношенията между бизнеса и гражданите – само в тоалетната. Това е шега на естонците, но колкото по-малко хартия размотаваме напред-назад, толкова по-добре. И не само заради спасените гори, а защото това би значело, че всичко можем да свършим в движение, отдалечено, лесно и бързо.

Това са неща пряко свързани с електронното управление. Ето още някои идеи за по-добро управление в по-общ смисъл. Те разчитат на голямо хранилище от данни, което може да звучи и малко антиутопично (напр. като в този разказ), но всичко това биха били данни, които държавата вече има и събира и в голямата си част не са данни за отделния гражданин, т.е. не биха нарушили личната му свобода:

  • Автоматична оценка на въздействието на законодателството – всеки закон или наредба в момента трябва да бъде приеман само след като е оценено въздействието му (напр. върху бизнеса). Това обаче далеч не се прави винаги. Според мен може да бъде автоматизирано до голяма степен – ако всички данни на държавата са налични в голямо хранилище и поддържани и класифицирани прилежно, а текстът на законопроектите не се твори „на колянце“, а следват адекватен, електронизиран и прозрачен процес, то той ще може да бъде анализиран машинно и съпоставян с данните, като така ще може по време на писането да е ясно какви аспекти засяга. Разбира се, това няма как да е пълно (освен ако изкуственият интелект не напредне драматично), но поне ще можем да имаме частична картина.
  • Изкуствен интелект за идентифициране на проблемни сфери – следейки гореспоменатите данни за дълги периоди от време, изкуствен интелект ще може да вдига „червени флагчета“ за проблемни сфери – ако раждаемостта намалява 7-8 години поред, значи може би е нужна политика, която да адресира проблема; ако чуждите инвестиции намаляват, значи е нужна политика по привличането им; ако броят на деца, оставащи извън детски градини расте, значи спешно трябва политика по осигуряването на такива (стимул за частни; ускорено строене на общински и др.); ако въздухът е мръсен за продължителен период… и т.н, и т.н. И всеки управляващ (министър/кмет) да има едно табло, на което да вижда проблемите сфери подредени по риск и приоритетност.
  • Система за идентифициране на корупция – в предложения проект за анализ на корупционния риск в пътната карта е залегнало автоматичен анализ, но той не е проактивен – на база на хранилището за данни може да се идентифицира корупция много по-ефективно.

Има обаче и много други аспекти на дигитализацията:

  • Пряко гражданско участие – не само електронно дистанционно гласуване и електронни референдуми, а възможност за активно участие във вземането на решения. Не смятам, че представителната демокрация е лоша и че пряката непременно ще реши всички проблеми, но със сигурност повече възможности за електронно гражданско участие (напр. в гласувания в парламентарни комисии; в изготвяне на законопроекти и др.) биха значели по-демократично-осъзнатео общество.
  • Дигитална грамотност (e-literacy) – в момента България е на последните място в Европа по дигитална грамотност. Не ползваме възможностите, които новите технологии предоставят, не се ориентираме в интернет-лабиринта, вярваме на фалшиви новини, не умеем да комунимираме онлайн и т.н. Това всичко може и трябва да се подобри, за да не изоставаме и да не ставаме по-бедни поради това си изоставане. Политика на министерство на образованието е необходима, но не достатъчна. Трябва електронното ограмотяване да се случва на всички нива, във всички възрасти. И не просто „как да ползваме компютър, за да се обаждаме на децата в чужбина“. А дори да можем да програмираме прости програми, ако щете. Защото това би повишило ефективността ни многократно, без значение от професията.
  • ИТ индустрията да премине отвъд аутсорсинга. Отвъд това да изпълнява тривиални (но времеемки) задачи на големи компании. Имаме потенциала да решаваме световни и местни проблеми и поне някой от е-гигантите на бъдещето да бъде тук. Да, за това е нужно не само технологична експертиза и предприемчивост, а и инвеститорска екосистема, но напредваме в това отношение.
  • Реален единен цифров пазар в Европа (а защо не и Европа+САЩ+други държави). В момента регулациите в различните европейски държави са толкова различни, че ако един бизнес иска да продава навсякъде, трябва да си наема юристи във всяка държава (образно казано). Опитите на настоящата комисия не бяха достатъчни и много сфери останаха или нехармонизирани, или хармонизирани проформа (напр. директивата за авторското право, за която ще пиша скоро, няма изгледи да постигне желания ефект). Дали европейските регламенти и директиви ще премахват местни особености или ще ги хармонизират между нациите, резултатът трябва да е един – единствената разлика между България, Франция, Естоняи и Испания да бъде езикът на потребителския интерфейс. А той би трябвало да бъде превеждан машинно в следващите 5-6 години.
  • Позволяване на реална споделена икономика чрез умни и гъвкави регулации и дерегулации – не твърдя, че Uber и AirBNB „са бъдещето“, но и такива и по-децентрализирани модели на предоставяне на услуги трябва да бъдат допустими, а не „по ръба на закона“. Схемите за репутация на шофьори, хотели, ресторанти и какво ли още не не трябва да са държавен монопол – държавата трябва да ги делегира на технологично по-адекватните.

„Абе т’ва ваш’то не е точно визия“. Сигурно не е, но поне е част от представата ми за възможното и постижимото след 10 години. И наличието просто на един списък с идеи, хрумнали в трамвая, не е начин нещо от тях да се случи. Но може би е първа стъпка, която в комбинация с достатъчна активност, попътен вятър и късмет, може пък и да стане.

Но защо всичко да е дигитално? Защо ни е този напън към електронизация, към преминаване към виртуалния свят? Не е ли това лошо, рисковано, откъсващо ни от корените, антиутопично? Не мисля. Технологията е и ще си остане само средство, а не самоцел, но като средство може да бъде много ефективна – за това да прави хората по отделно, и обществата като цяло, по-щастливи, по-богати (и материално и нематериално) и дори по-добра версия на самите себе си. „Само“ трябва да се научим как да я използваме.