Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komisiya-za-ubivane/

Няма кой да плаче за Антикорупционната комисия. 

Парламентът започна процедурата по избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и едновременно с това партии внесоха законопроекти за закриването ѝ. Създаден преди по-малко от две години и все още управляван от временен шеф, органът, с чието изграждане е обвързан вторият транш от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да бъде заличен. Началото на края му идва в последните дни на лятната сесия на парламента.

Още неизбрана, но вече обречена

Наесен парламентът ще опита да избере тричленката, която ще управлява КПК. А дотогава номинационната комисия ще си одобри правила за работа и някакъв работен график. Номинационната комисия, която ще изслушва и оценява четиримата кандидати, е в състав: 

• главният секретар на Министерството на правосъдието Невена Милова;
• адвокат Нина Седефова от Висшия адвокатски съвет;
• съдията във Върховния касационен съд Калин Калпакчиев;
• главният секретар на омбудсмана Айсун Авджиев;
• заместник-председателката на Сметната палата Силвия Къдрева (срещу която възрази Лена Бориславова от ПП–ДБ). 

Коалицията ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ и БСП издига две общи номинации за КПК: адвокат Мария Даскалова и досегашния член на Комисията Стоян Петков. Драгомир Стойнев от БСП номинира Петър Коев – заместник-директор на дирекция „Противодействие на корупцията“ в самата комисия.

От Фондация „Креативна общност“ идва кандидатурата на адвокат Аделина Натина, известна като защитничка на бившата шефка на митниците Петя Банкова. Номинацията ѝ изглежда обречена – Фондацията е създадена от Мустафа Емин, бивш кадър на „Да, България“, а сега съветник на лидера на „Величие“.

Настоящият шеф на КПК Антон Славчев, който е временно изпълняващ длъжността, не участва в „състезанието“ – няма да бъде бетониран. Нито пък самата комисия, чийто демонтаж вече е започнал. 

Но защо се премахва една от бухалките, след като няма пречки нейният тричленен състав да бъде избран по поръчка на ГЕРБ и ДПС – Ново начало? 

Загуби обществено доверие

КПК вече не е удобен инструмент, твърде компрометирана и изчерпана е и може да бъде употребена единствено за евтин пиар. В очите на обществото тя е тотално делегитимирана, всяка нейна акция се приема като политическа поръчка или театър, следователно няма да е полезна на поръчителите. 

Последните ѝ действия са все срещу фигури, свързани с „Продължаваме промяната“. Арестите на заместник-кмета на София Никола Барбутов по обвинения за участие в организирана престъпна група (ОПГ) и предлагане на подкупи и на кмета на Варна Благомир Коцев – също за участие в ОПГ и с цел извършване на престъпления по служба, корупция и пране на пари – събудиха гражданска енергия за протести. Дори хора, които не са убедени в невинността на Коцев и останалите задържани, признават, че акциите са поръчкови. Наскоро пък КПК обърка депутат на ПП с кмет на столичния район „Витоша“.

Освен това, ако КПК остане като независим орган с разследващи правомощия, дори и с контролирани кадри, може да се изплъзне при смяна на властта. Известно е как високопоставени чиновници, излъчени от една политическа сила, бързо се предлагат на победителя от изборите, за да запазят креслата си. Дори овладян състав на КПК може да се окаже риск, ако управлението премине в ръцете на по-непредвидим играч. При дългите 6-годишни мандати на членовете това е напълно възможно. Така че закриването ѝ е всъщност хеджиране на риска – да не остане в ръцете на „врага“, ако нещата се объркат. По-добре никакъв контрол, отколкото контрол, който политиците могат да управляват.

Но има и още нещо. Преди да се пристъпи към избора на членове на КПК, заложеното в закона мнозинство от две трети за избора им бе променено на обикновено мнозинство от повече от половината народни представители. На теория съществува възможност при гласуването в пленарната зала някой от кандидатите, за които е договорено съгласие, да не спечели.

Разфасоване

И ето че сега лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски внесе законопроект, който разфасова Комисията, но най-напред я закрива. После връща в Сметната палата имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси, които подават хората на публични длъжности, а разследването на корупцията, т.е. дирекцията „Противодействие на корупцията“ – в ДАНС. 

Ръководството на държавните одитори е изцяло овладяно от ГЕРБ и ДПС. А и в периода, в който имотните декларации се подаваха там, никой не си правеше труда да проверява за несъответствия. Така че пак ще са на закътано място. ДАНС е достатъчно непрозрачна, а със свой клан в нея разполага и ДПС – Ново начало, за чийто човек е сочен временно изпълняващият директор на службата Деньо Денев. Разследванията пък са в ръцете на овладяната прокуратура, така че битката с корупцията пада още на старта. Още повече, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов ще е на поста си въпреки поправките в Закона за съдебната власт, ограничаващи срока, в който временно изпълняващите длъжността шефове на върховните съдилища и прокуратурата могат да ги оглавяват.

Внесеният тази седмица от Пеевски и депутатите му законопроект обаче бе спрян още на входа – народните представители не допуснаха да бъде включен в дневния ред на Правната комисия.

Изглежда, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е склонен партията му да подкрепи този проект. Даже обясни, че то така си било и преди: корупцията – в ДАНС, декларациите – в Сметната палата.

Така конструирана, тази комисия не трябва да е в ръцете на никого. Още повече в толкова разединена държава, каквато в момента държавният глава управлява. Проблемът е обвързаността с Плана [ПВУ – б.а.]. Томислав Дончев и колегите в момента работят да видим какво ще загубим или няма да загубим, така че ще имаме няколко седмици да помислим кое от двете предложения да подкрепим.

Бъдещето на КПК внесе поредния раздор в редиците на ПП–ДБ, тъй като двете части на коалицията са на противоположни позиции относно Комисията. „Промяната“ не приема аргументите на „Демократична България“, които първи настояха за закриването на Антикорупционната комисия и също внесоха законопроект. Те предлагат установяването на конфликт на интереси, проверката на имущественото състояние на публични лица и превенцията на корупцията да бъдат възложени на нов орган. А също така да отпаднат разследващите функции.

За председателя на ПП Асен Василев позицията за КПК е въпрос на принципи, независимо дали в управление, или в опозиция.

Антикорупционна комисия в България трябва да има и е добре тя да има разследващи функции поради простата причина, че прокуратурата не се справя с тази задача, а последното решение на КС каза, че прокуратурата може да бъде реформирана само с Велико народно събрание.

Комисията за противодействие на корупцията се оказа твърде ненадежден инструмент в ръцете на своите създатели. Не защото върши работа, а защото някой ден може да започне. И не защото пречи, а защото не е под пълен контрол. В България институциите не се закриват, когато се провалят, а когато започнат да изглеждат потенциално опасни за онези, които да разследват, тоест когато започнат да ловят мишки. В българския случай – големи, тлъсти плъхове.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/troyka-premieri-s-garnitura/

България е управлявана от трима премиери – избрания, явния и тайния. Росен Желязков подписва, Бойко Борисов се показва, Делян Пеевски решава. 

В този абсурден режим на триъгълна стабилност всеки от тях действа, както намери за добре. Конституционно начело е Желязков, без реална политическа тежест, но пък е европейското лице на България на високи форуми. Лидерът на ГЕРБ все още държи контрола върху партията, част от кадровите назначения и коалиционния бизнес, той капитализира и успеха от присъединяването на България като 21-ви член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски е неофициалният координатор на службите, прокуратурата и „дълбоката“ държава, апотеоз на Красьо Черничкия на институционално ниво с власт, легитимация и без нужда да се крие. 

Консенсус между страха и сделката

В това триединство е трудно да се открие смислено бъдеще, по-скоро държавата бива задържана в цикъл на подчинена стабилност. България формално изглежда демократична и стабилна – с многопартиен парламент, коалиционно правителство и евро на хоризонта. Всеки може да протестира – било срещу единната европейска валута, произвола на репресивния държавен апарат или срещу недостойното заплащане на младите медици и медицински специалисти и рязко повишените такси за студенти. В действителност държавата се управлява от фасада, посредник и задкулисие, при което антикорупционните действия са политическо оръжие, а не инструмент на правосъдието.

Доверието в съдебната система е под 30%, констатира излезлият тази седмица доклад за върховенството на закона в България. Документът за пореден път не отчете напредък – липсващи присъди за корупция по високите етажи на властта, неефективни разследвания, не е избегнато дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности и др.

Акциите на Антикорупционната комисия срещу управленски кадри на „Продължаваме промяната“ в София и Варна са доказателство за избирателното прилагане на закона, а не за системен контрол над обществените поръчки, които са за над 36 млрд. лв. за 2024 г. Избирателното правоприлагане означава репресия и беззаконие. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт от десетилетия, но борците с корупцията избраха да ударят две от четирите общини (София, Варна, Пазарджик и Благоевград), в които от есента на 2023 г. управляват кметове на ПП–ДБ. Разкритията на Антикорупционния фонд за злоупотреби с публични средства за стотици милиони не представляват интерес за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), чиито действия биват съобразявани с политическата конюнктура.

След ареста на заместник-кмета на София Никола Барбутов, предшестван от разпространен от анонимен подател запис на негов разговор с кмета на район „Люлин“, съпредседателят на ПП Кирил Петков подаде оставка. Петков също така отказа да бъде предлаган за преизбиране на предстоящия в края на септември конгрес, а ПП обеща да бъде по-стриктна в кадровия си подбор. На записа се чуват предложения за схеми, при които 5–6% от стойността на обществени поръчки да отиват в партийните каси и за кметския екип. Софийският апелативен съд остави за постоянно в ареста Барбутов и експерта Петър Рафаилов, обвинени в участие в организирана престъпна група за корупция и предлагане на подкупи.

Но ако при задържането на Барбутов нямаше инициирани протести, то арестът на кмета на Варна Благомир Коцев доведе в крайморския град депутатите от „Промяната“ заедно с техни колеги от „Демократична България“. Барбутов е назначен от кмета Васил Терзиев от квотата на ПП, докато Коцев е мажоритарно избран с листата на ПП–ДБ и задържането му нанася по-големи репутационни щети. Пред сградата на Общината се събраха стотици граждани на Варна в знак на протест срещу политическата репресия с плакати „Днес е Благо, утре си ти“, „Няма да стане“, „Събуди се и измети мафията“, „Коцев е виновен за това, че не се продава“.

Според Николай Денков (ПП) хората са били хиляди, според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който ги е броил – не повече от 350. Подкрепа за Коцев обяви и най-малката парламентарно представена партия – „Величие“, с лидер Ивелин Михайлов. Граждани излязоха и в София, пред сградата на КПК.

Арестът на Коцев е свързан със сигнал за обществена поръчка за над 1,5 млн. лв. за изхранване на деца в неравностойно положение, подаден от Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ е поискан 15% подкуп. Нейната фирма „Залива 47-СП“ не е спечелила поръчката, но е печелила 17 други от 2000 г. насам за близо 15 млн. лв. Когато е класирана втора през 2024 г., Димитрова обжалва решението пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (ВАС), но отново губи.

Оказа се, че делото срещу Коцев е заведено през 2024 г., акцията е разрешена на 2 юли, но Антикорупционната комисия и Софийската градска прокуратура (СГП) се задействат шест дни по-късно – на 8 юли. При това обискираха служебния кабинет и дома на кмета в условия на неотложност, тоест без предварително съдебно разрешение. Съпругата на Коцев публикува емоционален разказ в профила на съпруга си във Facebook за нахлуването на 15 агенти в дома им и грубото им отношение.

По-късно стана ясно, че Коцев, двама общински съветници и един бизнесмен (съдружник във фирмата, спечелила спорната поръчка за хранене) са с повдигнати от СГП обвинения за престъпления по служба, подкупи и пране на пари. Те бяха докарани в София.

Оказа се обаче, че ключовият свидетел в разследването срещу кмета е не Пламенка Димитрова, а неговият бивш заместник и дългогодишен семеен адвокат Диан Иванов. Соченият за дясната ръка на Коцев юрист изненадващо напусна поста на 5 май, като мотивира решението си със „здравословни причини“. Като заместник-кмет в ресора му са влизали дирекциите „Европейски и национални оперативни програми“, „Контрол и санкции“, „Правнонормативно обслужване“ и „Общинска собственост“, както и предприятието „Инвестиционна политика“. Твърденията му били като при случая с Барбутов – кметът искал да се събират комисиони от обществени поръчки за издръжка на ПП.

Усещане за Пеевски…

За лидера на националпопулистката партия „Възраждане“ Костадин Костадинов в акцията „има усещане за намесата на Пеевски, това само слепец може да го отрече“. Кирил Петков и Асен Василев също виждат поръчка от Пеевски, но според Петков има и друга причина – неприетия бюджет на Варна с разходи за над 857 млн. лв.

Не е случайна датата, всички знаят, че бюджетът на Варна ще се разглежда утре [четвъртък, 10 юли – б.а.], и ако искат да сгънат един демократично избран кмет, за да включат техните сметки и далавери, сега е моментът. Само че, първо, Благо не е човек, който ще се сгъне, и второ, Варна не е град, в който те могат да си правят каквото си искат,

каза Петков.

Бюджетът беше приет, при това без особени пререкания. Но макар лидерът на ПП Асен Василев да увери, че протестите в подкрепа на кмета ще продължат, втори още не се е състоял.

От една страна, акцията съживи в политически план ПП, изваждайки я от дефанзивната тактика, предприета след ареста на Барбутов и отлива от партията на общински съветници и активисти. Като жертва на политическа репресия „Промяната“ събира повече симпатии, а и се мобилизират твърдите ядра на ПП–ДБ. От друга страна, акцията потвърди за обществото, че институциите работят само когато им наредят да работят. Същинска черна комедия! Санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания се бори срещу корупцията, а оглавяваната от Антон Славчев КПК удря все по негови противници – било то доскорошни съратници в ДПС, или други. 

Все същото за последните 15–20 години. Един изпарил се от публичната среда високопоставен чиновник като Филип Златанов, бивш шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, пишеше в тефтерче кого да опраска по директивите на „ИФ→ЦЦ→ББ“. Накрая и тефтерите изчезнаха, и Златанов се отърва с условна присъда, и никой от хората с инициалите, в т.ч. ДП, не беше разпитан. Само Искра Фидосова изчезна от политиката и ГЕРБ след историята със Златанов, по-късно я последва и Цветан Цветанов.

Но дали временният председател Славчев, сочен от ПП–ДБ за свързан с Пеевски, ще изчезне от Антикорупционната комисия, или напротив – ще я оглави, стремейки се да заслужи подкрепата на третия премиер? Изборът на нов състав на КПК е условие за получаването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Управляващото мнозинство възнамерява да свърши тази работа, преди Народното събрание да излезе във ваканция през август, с година и половина закъснение. Като за начало парламентът промени закона, като заличи предвиденото мнозинство от ⅔ за избор на членове на Комисията. Изборът вече ще е с обикновено мнозинство от половината народни представители. 

А номинационната комисия, която трябва да изслуша, оцени и препоръча кандидатите за КПК на депутатите, ще взема решения с мнозинство от четирима души, тоест в непълен състав, тъй като парламентът още не е избрал омбудсман. Кандидатите за обществен защитник минаха през селекцията на Народното събрание още през април, но причината да не се състои същинският избор е или в липсата на съгласие в управляващата коалиция, или се изчакват резултатите от конституционното дело по оспорването на т.нар. домова книга, от която се избира служебен премиер (в нея е и омбудсманът). Другите членове на номинационната комисия са представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието и Сметната палата. 

А след като правилата за избор на Антикорупционната комисия бъдат приети, към Брюксел може да потегли искането за второто плащане по ПВУ. Председателката на парламента Наталия Киселова защити промените:

Трябва да сме реалисти. Трябваше да се съобразим с решението на Конституционния съд и да се промени мнозинството – да стане обикновено от квалифицирано. По отношение дали номинационната комисия винаги трябва да бъде в пълен състав, това също е усложняване на процедурата, защото в никой друг случай по отношение на никой друг орган нямаме такава процедура.

А по повод акцията във Варна напомни, че именно ПП–ДБ са настоявали КПК да има разследващи функции – „и сега виждаме плодовете от труда им“.

Зад пушилката, която „антикорупционните“ акции вдигнаха, на поста си беше бетониран кадър, верен на тройката премиери, особено на един от тях. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет закрепи настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов на поста въпреки ограничението в Закона за съдебната власт за 6 месеца на тази позиция. Според прокурорите обаче това не важи за заварените случаи, какъвто е този със Сарафов, временно изпълняващ от юни 2023 г. Очакванията са и Съдийската колегия на ВСС да постъпи така с Георги Чолаков, който управлява ВАС като и.ф., след като изтече мандатът му.

Така след утвърждаването на новите състави на регулаторите, попълнени с хора на ГЕРБ, Пеевски и по някой и друг представител на БСП и ИТН, статуквото не изпуска контрола и върху съдебната система, занитвайки лоялния си персонал. 

Наред с това удобно игнорира критиките за „липса на напредък“ в утвърждаване на върховенството на правото в България, избирайки фанфарите за приемането в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Гарнитурата „Боташ“

В опит да омекоти обвиненията за политическа репресия, Антикорупционната комисия поде акция срещу подписалите вредната за България сделка с турската компания „Боташ“(Boru Hatları ile Petrol Taşıma Anonim Şirketi). Тя е договорена по време на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, в което министър на енергетиката беше Росен Христов. В 13-годишния договор, задължаващ „Булгаргаз“ да плаща над 1 млн. лв. на ден за 53 200 мегаватчаса, независимо дали пренася газ от Турция, няма клауза за предоговаряне. Контрактът може да се развали само ако България заплати накуп 4-те милиарда лева. Българската компания е спряла да плаща на „Боташ“ и е задлъжняла с над 250 млн. лв.

За „Булгаргаз“ щетите са огромни – 267 млн. лв. е загубата от неизползвания капацитет с Турция, което е почти 85% от загубите, регистрирани в търговския отчет на дружеството за 2024 г. на обща стойност 315 млн. лв.

Антикорупционната комисия влезе за обиск в дома на Христов две години и половина след подписването на споразумението с „Боташ“ и след доклад на временна парламентарна комисия, изпратен на ДАНС и прокуратурата преди близо 15 месеца. Христов заедно с бившата шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева бяха извикани и на изслушване в парламента заради договора с „Боташ“.

След обиска в дома на Христов обаче се разбра, че както и в случая с Коцев делото е било образувано преди година и претърсването е извършено „в условията на неотложност“. Иззети са телефон и лаптоп, намерени са 80 000 евро, но обвинения не са повдигнати. Обискиран е бил и домът на Деница Златева, където са открити 100 000 лв. 

Бившият министър на енергетиката заплаши да съди държавата и дори да си търси политическо убежище. На следващия ден обаче беше разпитван 6 часа в Антикорупционната комисия, а на излизане повтори пред журналисти тезата си за договора с „Боташ“ – не се използвал „пълноценно“. Христов обича да дава съвети как резервираният капацитет трябва да се продаде. Проблемът е обаче, че никой не го иска, тъй като е скъп. На разпит беше извикана и Златева, която си намери извинение с високо кръвно, за да не се яви.

Едва 11% от капацитета на договора е използван, заяви енергийният министър Жечо Станков.

Усилията за предоговаряне на клаузите продължават. Имаме право веднъж да го предоговорим, и то трябва да бъде много внимателно договорено, така че да излезем от този омагьосан кръг.

Едва ли някой очаква да бъде проведено сериозно разследване на сделката с „Боташ“, което да доведе до обвинения и присъди. Съвсем не е сигурно, че и Коцев ще бъде осъден, но може да се стигне до предсрочни избори за кмет на Варна, ако мандатът му бъде прекратен.

Вместо страж на закона Антикорупционната комисия е превърната в боен реквизит. Върховенството на правото да върви на… в Брюксел – важното е какво ще заповядат премиерите. Изобщо, България е в стабилен театрален режим – с декори на демокрация, сценарий от задкулисието и публика, която все по-често напуска залата, защото представлението е криндж. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/promyanata-produlzhava-li/

Какво е бъдещето на „Продължаваме промяната“, е въпросът на въпросите след корупционния скандал в Столичната община и лидерската оставка, отключили вътрешен срив в партията. Единствения верен отговор ще дадат изборите, но дотогава обществото ще е свидетел как изчезва парламентарно представена партия – също като НДСВ, която изгря, управлява и залезе за четири години. 

Нейни кадри обаче станаха бащи на други партии, чиято продължителност на живота е впечатляваща – Бойко Борисов създаде ГЕРБ, Делян Пеевски превзе ДПС. За сравнение – подалият оставка Кирил Петков обяви, че приключва с политиката. 

Защо Борисов обаче е непоклатим на поста си въпреки десетките афери, записи, разкрития, обвинения и протести, а един предварително сготвен скандал изхвърли Петков извън политиката и стартира разпад в „Промяната“? 

Скандалът

избухна с напускането на ПП на кметовете на двата най-големи района в София – „Младост“ и „Люлин“, и на двама общински съветници заради системен натиск от високопоставени лица в партията за „манипулиране на обществени поръчки, проценти и пренасочване на средства към партийната каса“. Кметовете Ивайло Кукурин и Георги Тодоров и общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Драгомиров дадоха да се разбере, че са сигнализирали ръководството на ПП, но без резултат, и публично обясниха схемите:

Всичко започва така благовидно, под формата на експертна помощ [за обществени поръчки – б.а.]. Вкарва се троянски кон, който след това почва да ходи, да обикаля по фирмите, да договаря проценти и да опитва да манипулира крайния изход от поръчките, включително като предлага и ресто на районните кметове за тези услуги.

Димитър Шалъфов

Трябваше да подпиша вече готов протокол с решения за избора на изпълнител [за ремонт на детска градина за 5 млн. лв. – б.а.]. Аз отказах и заявих, че няма да бъда превърнат в гумен печат и да подписвам чужди решения. Тогава се направи опит да ми се предложат проценти, които аз да разделя между мен и партията, и това нещо за мен наистина преля чашата…

Ивайло Кукурин

И четиримата заявиха, че очакват институциите да се самосезират. Институциите светкавично го направиха. На следващия ден обискираха кабинета на заместник-кмета на Столичната община Никола Барбутов и той беше задържан. А в „потвърждение“ на изявленията на напусналите се появи и запис, разпратен до електронните пощи на медиите от неизвестен човек, подписал се с името Κiril Kirilov. В записа двама мъже говорят за схема как се печелят обществени поръчки от близки на партията фирми срещу 5–6% от сумата, които бизнесът връща на партията чрез дарения през НПО или с услуги като плащане на кампания например.

Кметът на „Люлин“ е потвърдил съдържанието на записа, заявявайки, че не знае кой е записвал, а за другия участник се допуска, че е Барбутов. Бившият вече заместник-кмет остава в ареста, постанови съдът, чието решение не е окончателно, а заедно с него под стража остава и соченият от прокуратурата за съучастник Петър Рафаилов. Не са били използвани специални разузнавателни средства в разследването, тоест записът не е направен от прокуратурата, която ще проверява дали не е манипулиран. Според БНТ аудиото е направено от Антикорупционната комисия.

Последствията

На 29 юни „Продължаваме промяната“ свиква Национален съвет, за да реши как да излезе от кризата. А тя изглежда твърде дълбока и не може да бъде обяснена само с външните врагове „Пеевски – Борисов“. Четирима общински съветници в Добрич смениха групата на ПП с тази на ГЕРБ, а партията напуснаха и бившият заместник-министър на финансите Георги Клисурски, преподавателят по конституционно право Стоил Моллов, политологът и доктор по история Емил Соколов, зам.-кметът на „Младост“ и областен координатор на ПП Даниел Михалев, както и зам.-кметът на „Люлин“ Мирчо Стоянов. 

Всички те споделят разочарованието си от отстъплението от принципите, привлекли ги преди четири години. Основните проблеми, за които говорят, са капсулиране на ръководството, липса на чуваемост за сигнали при нередности в партията, игнориране на решенията на местните структури, прегласувания, „докато резултатът не отговори на очакванията“. Впрочем последното беше потвърдено в запис на онлайн заседание на Националния съвет на ПП, разпространен от Радостин Василев през март 2023 г. Василев, присъединил се тогава към ПП по покана на Кирил Петков, след като напусна „Има такъв народ“, заяви, че е против правителство с ГЕРБ, а от записа ще се запомнят няколко неща: „службите са наши“, „правителството изглежда като коалиционно, но ще казваме, че е само Мария Габриeл“, „направихме ала-бала с президента“.

Истината е, че цялата схема, която направихме, през всички тези години, интелектуалците са 7%. Направихме ала-бала през президента. Ако пуснеш народа да се презентира, ние трябва да сме 10% с ДБ и с всичко.

Последствията от корупционния скандал обаче не са само напускането на хора и репутационните щети за ПП – това са видимите ефекти. Сериозният отлив ще е на избиратели, които ще се насочат към очаквания нов „спасител“ – партия, зад която е президентът Румен Радев. А това означава, че ще бъде сериозно засегната и „Демократична България“, която е в коалиция с ПП. Обезличаването на парламентарно представените либерални формации, изградили бранда си върху противопоставяне на Борисов – Пеевски и на корупцията в битка за законност и морал в политиката, ще извади на политическия пазар друга сила. И тази сила също е срещу Борисов – Пеевски и е за социална справедливост, но също и срещу еврото с аргумента, че „трябва да бъдат питани хората“ и че държавата е безсилна срещу спекулативния натиск върху цените.

ДБ са в трудна ситуация – партньорите от ПП се превърнаха в бреме, но няма как това бреме да бъде отхвърлено, без да понесат още щети. Скандалът обаче стопира намеренията за излъчване на общ кандидат-президент на демократичната общност – инициатива, в която ПП–ДБ имаше водеща роля. На този фон идва предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за общ кандидат поради геополитически съображения – и защото без ГЕРБ нямало как да имат президент, но също и без ДПС – Ново начало.

Този разпад е показване на истинската същност на тези хора. Догодина за президентските избори случващото се в това „евроатлантическо“ пространство може да ни изиграе много лоша шега. Това са стотици хиляди разочаровани, излъгани хора и надали, ако догодина се предложи кандидат на цялото евроатлантическо общество, ще има достатъчно гласове да го подкрепят.

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев очаква от ПП „да дадат ясен и категоричен отговор на кризата и да обявят стъпките, които ще предприемат“.

Няма да разцепим коалицията за кефа на Борисов и Пеевски.

Дали ПП ще успее да се стабилизира и възстанови? Рестарт с ръководство, към което са насочени основните критики – Асен Василев, Лена Бориславова, Венко Сабрутев и др., изглежда невъзможен. На този етап непосредствената цел е да спрат отлива на хора. 

Скандалът ще отнеме значителна част от оцелелия капитал на коалицията ПП–ДБ – моралното превъзходство въпреки сглобката с Пеевски – Борисов. След като съдебна реформа изчезна от техния наратив заради отменените промени в Конституцията, сега ще избледнеят и промяна и корупция. Техните противници ще им напомнят всеки път, така както не спират да повтарят за „пуделите“ и „пачките“ – друг скандал в митниците, при който беше обвинена назначената при кабинета „Денков“ шефка на агенция „Митници“ Петя Банкова. Това се случи в края на управлението на правителството „Денков“ и при очаквани предсрочни избори. Видимо отслабено е и управлението на столицата, където е ядрото избиратели на ПП–ДБ. След напускането на „Спаси София“, която беше партньор в избора на кмета Васил Терзиев, се кара ден за ден; за реализация на каквито и да било политики не може да се мисли при липсата на мнозинство в Столичния общински съвет.

Цитаделата

А ГЕРБ продължава да изглежда като цитадела и причините се коренят не само в чадъра от институции, като МВР, прокуратура, Антикорупционна комисия, но и в структурата и модела на управление на партията.

За разлика от формации като ПП, където различията „избиват навън“, в ГЕРБ няма реални вътрешни дебати. След като волята на лидера е наложена, тя се изпълнява – разни хора слухтят, шушукат, но не говорят открито. Публичен протест от членове на ГЕРБ е практически невъзможен. Напуснали няма, освен ако Борисов не реши да изхвърли някого през борда – обикновено се случва при публично уличаване в скандал. Не пречи пак да го върне – санкционираният по „Магнитски“ Владислав Горанов е пример за това. Но в тази политическа система е почти като при мафията – хората не излизат от партията, а изчезват от сцената, когато не са удобни.

ГЕРБ оцелява не защото няма скандали, а защото притежава уменията, също и институциите, за да превръща скандалите в епизоди, а не в катарзис. Всякакви афери биват разводнявани, забавяни, прехвърляни към прокуратурата, където полека изчезват. Това поддържа усещане за безнаказаност, но и за всемогъщество, което с времето убива и общественото възмущение.

ГЕРБ и ДПС функционират като вертикално управлявани структури – лидерите контролират достъпа до власт, ресурси и кариера. Всяка лоялност бива възнаградена. Освен това и двете партии имат широко разклонена хранителна верига – дълбоко вкоренена с годините мрежа от местни структури, бизнес интереси и зависимости. 

Тази мрежа произвежда лоялност не от идеология, а от интереси – работа, проекти, обществени поръчки. Местните кадри нямат стимул да напускат, защото без ГЕРБ или ДПС, които доминират местната власт, няма друг източник на влияние или защита. Схемата с обществените поръчки е отдавна измислена и в употреба. Разликата е единствено в процентите „ресто“. Този клиентелизъм изглежда по-силен от каузи и идеологии (доколкото има идеологии).

За много българи народняшкият стил и популизма на Бойко Борисов заместват нуждата от морална отчетност. Обществото е дотолкова развратено от корупция, че тази илюзия за близост, която той създава с директната си комуникация, изключва поемането на персонална отговорност.

Изглежда, че Борисов се е ориентирал към друг съюзник, който да му помогне, за да се измъкне от примката на Пеевски – президента Радев и неродения му политически проект, все още нестигнал до учредително събрание заради страхове и предпазливост от страна на инициаторите му. 

Не от такава промяна обаче се нуждае България.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tu-tuuu-i-trump-im-se-pokaza/

На Велика сряда, когато Исус Христос поставя опрощаването на грешниците над това на праведниците, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов се врече, че Пеевски и Горанов ще излязат от списъка със санкционирани лица по глобалния закон „Магнитски“. Дали разполага с някаква информация, или пък участва в процесите по избелване на политическия си съюзник и на бившия си министър? Те бездруго изглеждат чисти по български – обрасли с подозрения и уличаващи факти, но без обвинения и присъди.

Към ноември 2024 г. Съединените щати са наложили санкции по Глобалния закон „Магнитски“ на 245 чуждестранни физически лица и 310 юридически лица от над 50 държави по света. Българите в този списък са осем – впечатляващо като за 6-милионна страна, все емблематични лица за система, срещу която е насочен самият закон. 

Това са: 

• олигархът Делян Пеевски;
• бившият финансов министър Владислав Горанов;
• хазартният бос Васил Божков;
• Илко Желязков, известен като Лейтенанта на Доган;
• Николай Малинов от Национално движение „Русофили“;
• бившите шефове на АЕЦ „Козлодуй“ Александър Николов и Иван Генов;
• бившият енергиен министър Румен Овчаров. 

Нито един от тях не е осъден в България за корупционно поведение, констатирано и описано в мотивите при налагане на санкциите от Вашингтон (при управлението на президента Джо Байдън). 

Когато Горанов беше включен в списъка през 2023 г., Борисов побърза да заяви, че ГЕРБ се разграничава от него; че партията не е получила „нито стотинка“ от хазартния бос Васил Божков (заявил, че е плащал редовно всеки месец, а „вратичката“, недогледана от Министерството на финансите, струва на бюджета 600 млн. лв. – б.а.); че вярва, че Горанов не е виновен. 

Сега Борисов открито заговори за „опрощение“, в тон с унгарския премиер Виктор Орбан, известен като един от малцината европейски лидери, близки на американския президент Доналд Тръмп. Не морално, а политическо опрощение – чрез лични контакти (особено с Тръмп!), лобизъм и натиск върху външни фактори. Процесът тече не отсега. Известно е, че Пеевски е наел адвокатски кантори и лобисти, за да направи всичко възможно да излезе от списъка и да оперира с активите си. Също и Горанов, който след известно скриване от публичност вече е чест коментатор по различни теми в мейнстрийм медиите.

Санкциите удрят по парите им и по възможностите за бизнес, тъй като достъпът до глобалната финансова система е почти невъзможен. Дори ако използват офшорни компании или доверителни фондове, те също попадат под санкции, стига да се установи, че са под контрола на лица от списъка „Магнитски“ или действат от тяхно име.

Всички техни активи на територията на САЩ или под контрола на американски лица (включително банки) са замразени и те не могат да се разпореждат с тях – да ги прехвърлят, продават или използват по какъвто и да е начин. 

Американски граждани, компании и финансови институции нямат право да влизат във финансови или в търговски взаимоотношения със санкционираните по „Магнитски“ или със свързани с тях фирми. Всякакви опити за заобикаляне на санкциите – чрез посредници или прикрити структури – също подлежат на наказание.

Много международни банки и компании, включително извън САЩ, избягват да правят бизнес със санкционирани лица от страх да не нарушат американското законодателство или да попаднат под вторични санкции.

Ренесанс за клептократичните системи 

И ето че от инструмент за борба с корупцията и за именуването ѝ законът „Магнитски“ се превръща в разменна монета и в инструмент, който укрепва властта на санкционираните. Ако изобщо се стигне до това, Тръмп, който прави политика така, както прави бизнес, би подходил прагматично, търсейки стратегически отстъпки от страна на България. Намеса в сделката за продажба на „Лукойл Нефтохим“, още оръжейни сделки, център за данни, прекратяване на зависимости от руски енергийни източници и подкрепа за американски енергийни проекти в региона…

Службата за контрол на чуждестранните активи на Министерството на финансите на САЩ (OFAC) има правомощието да добавя или да премахва лица от списъка със санкционирани. Но политическото решение за налагането или вдигането на санкциите винаги идва от най-високо ниво – от президента.

Премахнатите наскоро санкции срещу унгарския политик Антал Роган, близък на Виктор Орбан и шеф на кабинета му, несъмнено са видимата част от много по-широка задкулисна сделка между Вашингтон и Будапеща. Когато администрацията на Байдън го вкара в черния списък, го определи като ключова фигура в „клептократична екосистема“, която подкопава демократичните институции в Унгария. Американското Министерство на финансите обвини Роган, че е използвал служебното си положение, за да обогати себе си и политическите си съюзници чрез насочване на обществени поръчки към приближени бизнесмени.

Сега държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че ако Антал Роган остане в списъка, това ще е несъвместимо с външнополитическите интереси на САЩ. 

И лидерът на ГЕРБ е вдъхновен от тези „опрощения“ за клептократичните системи. Стигна се дотам, че дори отрече онова, което е написано черно на бяло при налагане на санкциите – че Пеевски не бил санкциониран за корупция.

Той [Делян Пеевски – б.а.] не е санкциониран за корупция. Ще дойде време и за него, и за Горанов да излезе истината, както излезе и за Унгария.

Дали не гледа на Пеевски и ДПС – Ново начало като на дългосрочен партньор? Привикването с Пеевски във властта започна да става факт, за което помагат и всички разкази за неговото всемогъщество и влияние във всяка сфера – съдебната система, службите за сигурност, строителството, спорта. Той изглежда като некоронования български Орбан.

Кой върви по стъпките на Орбан?

А Борисов не просто се опитва да изпере Пеевски и Горанов, той пренаписва разказа за корупцията – от провал на държавата в наказването ѝ до сделка между власт и влияние. Орбан рекламира своята сделка с видео от Мар-а-Лаго, където се видя с Тръмп осем месеца преди президентските избори и получи комплимент какъв „фантастичен лидер“ е. Сигурно защото е превърнал Унгария в партия държава, подчинена на автократичния му режим.

Със или без санкции за Роган никой не се заблуждава каква е истината за Унгария. Хиляди унгарци протестираха с искания за оставки на Орбан и главния прокурор Петер Полт при скандала Шадл–Вьолнер. Той избухна, след като бивш съпартиец на Орбан – Петeр Магяр, публикува запис от разговор с правосъдната министърка Юдит Варга (от времето, когато двамата са били съпрузи). В разговора Варга описва как помощници на началника на кабинета на Орбан (Антал Роган) искат да премахнат определени части от документи по дело за подкуп. 

В опит за сближаване с европейския приятел на Тръмп – Виктор Орбан, партия ДПС – Ново начало, която до миналата година беше част от семейството на Алианса на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ), вече е в Групата на консерваторите и патриотите в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). Съюзът е скрепен на среща между председателя на Групата на консерваторите и патриотите – унгареца Жолт Немет от партията на Орбан „Фидес“, и Атидже Вели от формацията на Пеевски.

В България има двама политици, които се ползват от публично изразените симпатии на Орбан – Борисов (наричат се един друг „стари приятелю“) и президентът Радев, който също е щедър на комплименти към изолирания в ЕС лидер. 

Вече и друг силен човек в България бърза да си проправи път към Орбан, но бъдещето не изглежда розово за унгарския премиер. „Фидес“, която управлява Унгария в последните 18 години, може да изгуби изборите през април 2026 г. заради инфлацията, растящия дълг, слабата национална валута, натиска върху медийната свобода. Тези проблеми сриват държавата, която осъществи най-успешните реформи към пазарна икономика в Източна Европа. Създадена от споменатия Магяр, понастоящем евродепутат, партия „Тиса“, вече част от ЕНП, набира популярност с фокус върху борбата с корупцията, възстановяване на демократичните институции и по-дълбока интеграция с ЕС. Формацията на Магяр се утвърждава като сериозен претендент за властта – в едни социологически проучвания е първа, в други – втора, с незначителна разлика с „Фидес“. Въпросът е колко различна от „Фидес“ е „Тиса“.

Ту-тууу

Как би могъл Борисов да се помоли за „опрощение“ за Пеевски и изваждането му от списъка „Магнитски“? Единствено чрез създаденото с мандата на ГЕРБ правителство, което да откликва на инициативи и предложения от страна на новата американска администрация. 

Борисов дори обяви, че интерес към българските реактори имало и от Доналд Тръмп, който в първия си мандат изпращал експерти да ги видят. 

Искам с президента Тръмп, с Мъск, с „Mайкрософт“, Бил Гейтс – имат интерес, ако можем да го направим това нещо – не вярвам да има българин да не иска най-мощният изкуствен интелект да е тука. Аз мисля за държавата, ако ме разбирате.

Изявлението му бе гарнирано с типичния Бойко-Борисов превод на Възкресението, предизвикал смях и сарказъм в социалните мрежи.

Господ са го мъчили по най-отвратителния начин, тръни му забива̀ли в главата, пирони в ръцете, върза̀ли го на дървото, на кръста. И когато всички се отрекли от него, изведнъж се показал отгоре и казал: „Ту-туу.“ Даже накарал Тома Неверни, понеже имал много дупки от пироните, и му казал: „Избери си една, мушни си пръста, ама само в една, няма да ме мушиш по цялото тяло“…

На Борисов и на Пеевски, изглежда, им се е показал Тръмп. 

А по улиците тръгват нови протести „Вън Пеевски от властта“. Но с него трябва да си отиде и Бойко Борисов.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/az-delyan-peevski-shte-dam-istinata/

Има папки за всички. За ВСИЧКИ.

Обществото е чувало тези фрази много пъти. Разбира се, „папки“ е обозначение за компромати. След като санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания съпредседател на ДПС Делян Пеевски публично обеща да демаскира политическия елит в предстоящата предизборна кампания, мнозина основателно се страхуват. Но дали ще се случи?

Едно обещавам: аз, Делян Пеевски, ще дам истината на хората за всички. Моята кампания ще бъде развенчаване на целия политически модел. Хората трябва да видят истината и да получат ново начало.

Използването на компромати и негативна кампания за влияние върху изборите не е от вчера. Въпросът е не колко далече може да стигне една черна кампания, доминирана от олигарх и политик с влияние в съдебната система и службите, а възможен ли е (жълто-кафяв) катарзис и ново начало, което да го последва.

В общество като българското, в което никой не вярва в справедливост, нито в политици, а в конспирации и кукловоди, мръсната вода трудно ще изтече – и ефектите от това ще са съмнителни. Но със сигурност ще се засили поляризацията в обществото, ще се подкопае допълнително доверието в политическите процеси и ще се снижи още гражданската ангажираност.

През последните години на повърхността излязоха не просто скандали, а разследвания, чиито разкриващи факти за покупко-продажбата на правосъдие в България са омерзителни – „Осемте джуджета“, Пепи Еврото и съпругата му Любена, заснемала оргии с магистрати и посредничила за уреждане на сделките за беззаконията, аферата „Нотариуса“ и разкритията на съдия Владислава Цариградска и др. Преди и по време на тези разобличения на бял свят бяха пуснати записи от политически сбирки на високо ниво, демаскирали някои възвишени партийни послания. 

А още преди тях се чуха пълните с вулгарности записи от телефонни разговори с гласа на Бойко Борисов и разни снимки с негово участие, но не те сложиха края на декадата на Борисов. Макар че компроматът с пачките евро и кюлчетата ще се помни дълго, лидерът на ГЕРБ и партията му продължават да печелят първото място на почти всички избори. Българските граждани са видели предостатъчно от арсенала на жълто-кафявите войни и нямат илюзии за морала на избраниците си. Но държавното обвинение така и не намери убедителни данни за престъпления.

Нечувствителност/безчувственост 

Постоянното излагане на компромати и негативна информация води до десенсибилизация на обществото. С други думи, хората започват да свикват с компроматите и те престават да предизвикват високи нива на шок или възмущение. В психологията това явление е добре проучено и е част от по-широкия феномен на „емоционално изчерпване“ или „емоционална адаптация“.

Жълтите сайтове са пълни с компромати за български политици и бизнесмени, а откакто е започнала войната в ДПС, близките до Пеевски канали са наводнени с очернящи публикации за депутати и активисти от лагера в Движението, останал верен на почетния председател Ахмед Доган. 

А санкционираният по „Магнитски“, който плющи като развято срещу корупцията знаме, вече пусна първия списък с „всички касиери в енергетиката на Мистър Кеш“ (така нарича президента Румен Радев). Тези хора са назначени в големите държавни енергийни дружества по време на служебните правителства на президента и на редовните и са останали на позициите си. Че държавната енергетика е парцелирана на зони за влияние – това не е тайна. А дали, като сочи едни назначения, Пеевски ще продължи с втора тема – за корупцията в прокуратурата и сред висшите магистрати, където ще трябва да назове „своите“?

Колеги, списъкът на всички касиери в енергетиката на Мистър Кеш – Румен Радев, и на Николай Копринков – касиера от село Труд, кръчмаря, в момента и днес ограбват енергетиката. Това е първата тема, надявам се да се занимаете с нея.

Какво би изненадало българите? 

Политиците са корумпирани? То се знае, защо иначе са в политиката! 

Изневеряват? Е, всички го правят. 

Крият сексуалността си? Амиии… тука е така.

Цинизъм и недоверие

Когато обществото непрекъснато е бомбардирано с компромати, това повишава цинизма и недоверието както към политическите фигури, така и към медиите. Хората започват да вярват, че всички политици са корумпирани, че медиите са манипулирани, което подкопава демократичните процеси и институции​. 

От това чудесно се възползват партии като „Величие“, чийто т.нар. идеолог и създател на атракциона „Исторически парк“ Ивелин Михайлов се обяви за жертва и дори монетизира виктимизацията си. В безпрецедентна акция той моли за безвъзмездни дарения, за да събере 5 млн. лв., необходими, за да продължи да съществува атракционът в село Неофит Рилски, община Ветрино. Също така ще участва и в следващите парламентарни избори наесен, защото държавата загива, политиците са мафия, а информацията от журналисти и влогъри, че „Исторически парк“ е пирамида, както и проверките за пране на пари и неплатени данъци целят да го неутрализират, защото е срещу тази порочна система.

Поляризация

Постоянното използване на компромати увеличава поляризацията в обществото. Хората, които имат силни политически убеждения, стават още по-убедени в своята правота и по-агресивни в защитата на позициите си. Те се радикализират и отхвърлят всяка информация, която противоречи на техните възгледи като част от „мръсната игра“ на противника​​.

Силното разделение по линията либерали – консерватори е все по-яростно в социалните мрежи и политическата нестабилност го засилва. Но има и други фактори, които също допринасят – войната в Украйна и предстоящите президентски избори в САЩ, както и масираната хибридна кампания на Русия.

Апатия и оттегляне

Възможно е някои хора да реагират на постоянния негативен фон с апатия и оттегляне от политическия живот. Те се чувстват безпомощни и разочаровани, тъй като са все по-убедени, че техният глас няма значение или че политическата система е твърде корумпирана, за да бъде променена​ („всички са маскари“, „изборите не променят нищо“ и др.).

В България оттеглянето на гражданите от терена на политиката започна с последните няколко вота и постепенния спад на избирателната активност, регистрирала дъното от 34,41%. Ако политиците не успеят да мобилизират хората с нови лица, нови политики и честност за политическите си съюзи, разпадът ще засили идеите за промяна на системата на държавно управление. 

Алтернативни източници на информация 

Продължителното „обработване“ с компромати може да промени начина, по който хората възприемат медиите. Те започват да търсят алтернативни източници на информация, които възприемат като по-надеждни, или пък изобщо се отказват да следят новини. Често тези нови източници се оказват съмнителни сайтове и инфлуенсъри, изпълняващи различни поръчки. 

Постепенно дигиталните платформи стават все по-предпочитани пред традиционните медии. В своя доклад за доверието към медиите (2014–2019) Европейският съвет за радио и телевизия установява „безпрецедентно високия нетен индекс на доверие (НИД) към социалните мрежи в България (+20 спрямо общия НИД за ЕС от -45) – абсолютно индивидуална тенденция за страната, която не се наблюдава на други места нито на регионално, нито на европейско ниво“. Това усложнява работата на политиците, които трябва да бъдат все по-изобретателни, за да „достъпват“ избирателите си, също и на медиите – за да популяризират съдържанието си. 

Пеевски не е първият, обещаващ скандални разкрития, които да раздрусат политическата система и гнилите ѝ ябълки да изпадат. Един бивш главен прокурор, който не успя да се справи с делото „КТБ“ като редови, но пък се издигна до Главен обвинител, гръмко обясняваше как не го е страх, как ще направи някакви страховити разкрития (след като го свалиха, не и преди това).

Но Иван Гешев не отиде по далеч от полутвърдението, че пари на Борисов са изнасяни в чували от правителствения „Авиоотряд 28“. По време на 17-годишната си кариера като прокурор, от която последните три години и половина като главен, той не събра смелост и за такова „въпросче“. Вече прекрати и изявите си по медиите след унизителния резултат от 0,14%, или 3003 гласа, за Граждански блок, с който се яви на изборите.

Преди време в едно интервю мажоритарният собственик на КТБ Цветан Василев го определи като „човек, ориентиран към властта и много алчен, но и много слаб човек. Предполагам, че е държан със страхотни компромати от Пеевски и Борисов“.

Ако Пеевски изпада в политическа изолация, има шанс обществото да научи някои истини за разпределителите на ресурси и законност в държавата – той познава лицата зад маските. Но ако новото начало в България започва с истината на Пеевски, значи ново начало няма.