Tag Archives: корупция

Реакцията на евродепутатката Клеър Дейли осветли система на криминално-корупционен терор Рекетът над собственици в Поморие не е частен прецедент

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D1%80%D0%B5%D0%BA%D0%B5%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D0%BE%D0%B1%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D1%80%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B5-%D0%B5.html

неделя 18 октомври 2020


Евродепутатката Клеър Дейли пристигна целево в България и в Поморие, за да се запознае с дългогодишен проблем на ирландски граждани, закупили жилища у нас /виж тук/. Хората са принуждавани с рекетьорски методи да плащат огромни ежегодни такси, за “подръжка на общи части”, ток и вода. Отказва им се да си открият индивидуални партиди на жилищата за електро и водоснабдяване. Те свидетелстват, че не са били предварително информирани за това, преди да закупят жилищата си. След като придобият собствеността, става ясно, че са се оказали доживотни жертви на строителните инвеститори и нещо като техни крепостни платци с неадекватно завишени сметки. Липсва нужната отчетност за хилядите евро, които са задължавани да плащат всяка година. Всъщност хората никога не могат да имат пълни права върху собствеността си, защото им се ограничава достъп до жилищата, спира им се токът и водата самоволно и еднолично по каприз на “инвеститора”. Това въпреки, че те се водят пълноправни собственици на жилища по нотариален акт, който обаче не може да им гарантира основните човешки права върху собствеността им.

В последната Резолюция на Европейския парламент от 8 октомври 2020 г. относно принципите на правовата държава и основните права в България директно се споменава за криминалното отношение към собственици на апартаменти в Поморие в т. 7-ма от документа, която буквално гласи следното:

7.  изразява загриженост във връзка с продължаващата липса на разследвания за корупция по високите етажи, които да водят до осезаеми резултати; отбелязва, че корупцията, неефективността и липсата на отчетност продължават да бъдат широко разпространени проблеми в съдебната система и че общественото доверие в съдебната система продължава да бъде ниско поради впечатлението, че магистратите са податливи на политически натиск и няма равнопоставеност при раздаването на правосъдие; отбелязва увеличения брой разследвания на корупцията по високите етажи, включително по случаи с трансгранични аспекти, образувани срещу високопоставени длъжностни лица и известни обществени фигури; отбелязва със загриженост несъответствията между решенията на съдилищата от първа и от по-горна инстанция, които също така допринасят за липсата на окончателни и ефективни осъдителни присъди; изтъква необходимостта от провеждане на сериозни, независими и активни разследвания и постигане на резултати в борбата с корупцията, организираната престъпност и изпирането на пари, както и от задълбочено проучване на твърденията за корупция по високите етажи след звукозаписите, появили се през лятото на 2020 г., както и във връзка със скандала „Апартаментгейт“, скандала с къщите за гости, аферата с танкера, случая с крайбрежния имот в „Росенец“ и скандала, свързан с предполагаемото незаконно прехвърляне на пари от Българската банка за развитие, като всички те – взети заедно – говорят за дълбоки и системни слабости във връзка с принципите на правовата държава и антикорупционните мерки в България; освен това изразява загриженост от привлеклите по-слабо обществено внимание примери за недостатъци, свързани с принципите на правовата държава в България, например третирането на собствениците на апартаменти в „Сънсет ризорт“ в Поморие; приветства създаването на нова единна агенция за противодействие на корупцията в България; призовава българските органи да гарантират, че агенцията е в състояние да управлява ефективно целия си широк кръг отговорности, включително предотвратяването, разследването и отнемането на незаконно придобито имущество.

Освен, че Резолюцията споменава директно 5 тематични разследвания на Биволъ, в нея неслучайно е залегнал и казусът с проблемите, които изпитват собственици на жилища в един от поморийските комплекси “Сън сет Ризорт”. Клеър Дейли беше подготвено нападната от местни медии и твърде агресивно лично от кмета на Поморие, когато дойде лично да се срещне с потърпевшите си сънародници. /виж тук и тук/ Опитите на кмета Иван Алкексиев да представи случая като частен и дори да хвърли, чрез казионни медии, сянка на съмнение, че г-жа Дейли едвали не защитава лични интереси в повдигането на темата, се оказват несъстоятелни.

Кметът Иван Алексиев /вляво/ нападна словесно евродепутатката Клеър Дейли, заради това, че обърна внимание върху изнудването на собственици на жилища в Поморие.

Това ясно става видно от видео интервюта, които Биволъ намери в своя архив и които са заснети преди няколко години. Точно сега обаче те придобиха своята обществена актуалност, след като се разбра, че случаите не са прецедент и не засягат единствено отделни частно-правни спорове, а представляват порочна и криминална практика на изнудване на граждани от всякакъв произход в община Поморие, дръзнали да си купят собственост там. Има основателни сигнали да се счита, че корупционната система е обхванала в своя механизъм строителни фирми, местни власти от различни сфери – изпълнителна и съдебна.

Ако се разследват в дълбочина методите, с които собствениците на апартаменти са принуждавани, заплашвани и изнудвани да плащат насилствено неадекватни постоянни такси на продавачите на жилища, не е изключено да се разкрие една много добре организирана и смазана престъпна схема, с участието на фирми и овластени лица, които с действие или бездействие съучастват на мафиотския метод. С една дума – тичпична “мафиотска” организация с всичките й хатактеристики на сливането на престъпни групировки с властови институции.  Ако в България действително има някаква следа от законност и обществена справедливост, на ред са отговорните национални институции. Защото този скандал не засяга единствено жертвите на измамата и изнудването в Поморие. Той засяга цялото ни общество, симптоматичен е за тежките язви на корупционната действителност у нас и както стана ясно, пряко накърнява националния ни интерес. Поставянето под прожекторите на внимание на Европейския парламент на издевателствата над чужди граждани закупили жилища в Поморие и евентуалните тежки репутационни и инвестиционни щети за България в бъдеще са от общонационално и общоевропейско значение!

При задействие на Прокуратурата и ДАНС по казуса, Биволъ е готов да предостави всички данни, които се пазят в редакцията на разследващите органи, Това се отнася и за европейските институции, които биха се занимали по-подробно и задълбочено със скандала.

За улеснение на нашите читатели, предоставяме в резюме транскрипция на български език на интервютата с руските граждани, потърпевши от изнудвачите да плащат безкритично и вечно произволни такси за безотчетни консумативи:

Биволъ: Михаил, били ли сте заплашвани с такива действия от страна на този собственик?

– Да, ние имахме сериозна конфликтна ситуация. При което, поначало това бяха заплахи. Това бяха заплахи, за които се наложи да пиша (жалба) до полицията. Че собственикът заплашва с някаква физическа разправа…

Но след това той премина към действията, които са просто нещо като възпитателна мярка или принудителна мярка. С които да ме принуди да действам както му се иска като ми спря водоподаването.

Б. Как се казва?

-Собственикът е Христо Кирилов Киров. Ето го конфликта…защото тази мярка по спирането на водата е предизвикана от няколко мои действия. Тоест, аз се отказах да подписвам договор за обслужване на тази кооперация (блок) по очевидно неизгодните за мен условия.

Работата е там, че кооперацията се обслужва само 4 месеца годишно. Като той за тези 4 месеца ми иска заплащане в размер на 500 евро (около 1 000 лв.) Това беше първия момент. Вторият момент е относно водоподаването. Тоест, аз консумирам определен обем вода, а той ми надписва отгоре още съществени количества, които според него били към общите части (на кооперацията). Но в блока живеят буквално трима души. И няма големи разходи на водата. И така нататък…

Б. Всичко е ясно. Не трябва да преразказвате всичко. Но ако мога да Ви помоля да се представите?

-Казвам се Михал Щайн. Аз съм гражданин на Руската Федерация. И живея тук в България вече над 5 години. Разполагам с карта за постоянно пребиваване. Пенсионер съм. Преместих се в България, защото ми харесва тук. И климата в добър, и плодовете са хубави.

И въобще от живота си в България съм изключително доволен. Само ако не беше тази конфликтна ситуация, която ми усложнява живота, аз като цяло имам прекрасно отношение и към хората тук и към тази страна. Ето скромното ми представяне.

Б. Какво сте работили в Русия?

-В Русия аз по едно време съм работил в областта на строителството. Бях главен инженер на строителна организация. Но по редица обстоятелства след време съм се преквалифицирал към финансовата сфера. Работил съм и като консултант по недвижими имоти.

Б. Дали мислите, че проблемът ви е въпрос на корупция?

-Виждате ли, това е цяло кълбо от проблеми. В това число е и въпрос на корупция. От една страна, аз ако сключвам индивидуална партида, както аз си го представям. Това е трябва да е споразумение между ВиК и мен конкретно. Този договор не бива да зависи от никой, както и трябва да бъде. Но когато ВиК-то осигурява водоподаване само до централния водомер. А след това някой все пак трябва да пренася от централния водомер до моя имот, ето този някой започва сам да се разпорежда. Аз, от една страна, не мога да сключа с него договор. А той, от своя страна, имайки такава възможност, ме принуждава да предприемам някакви постъпки, които не искам.

Б. Можем ли да го наречем организирана престъпност в този случай?

-Не, аз не бих го казал така, разбира се, че е организирана престъпност…

Б. Но каква е причината този собственик да получава нужната му подкрепа?

– Аз, виждате ли, в какво е въпроса? Не знам в какво е работатат там…

Б. Общината? И прокуратурата? Осигуряват подкрепа.

-Възможно и да има такава подкрепа. Защото градчето, както сами разбирате, все пак е малко. При всяко положение, за мен също е учудващо, че многократно от 2014 г. насам са подавани сигнали и към Общината, и към Прокуратурата, и в полицията. И дори имаше откази. Дори бяхме подавали искове срещу прокурори в съда. След което той )прокурорът) започваше наново да открива делото и да провежда наново съответните експертизи…За този период е правена експертиза. На няколко пъти бяхме посещавали експерта, при който се е насъбрала ей такава папка от кореспонденция от поне 5 см дебелина.

Но дори веднъж този експерт в нашия апартамент, за да направи тази експертиза не беше идвал. Ето, върви си някаква кореспонденция между прокуратурата и полицията, а ние сме все едно някакви несвързани (чужди) лица. Като цяло, някакъв елемент на корупцията тук разбира се, е налице. Защото 3,5 години един прокурор да провежда всичките тези меропрития е несериозно. Не толкова е зает той с всичките тези дела. За да не обръща никакво внимание какво се прави по съответното дело. Разбира се, аз разбирам, че както ми казано, никакви срокове няма установени по закон. Но има и нормални човешки срокове.

Б. Смятате ли, че сте жертва на тази система?

-Разбира се, в известна степен ние сме жертви на тази система. При нас идват нашите внуци, децата ни, на почивка. И виждат ето такова безобразие. Пълно е с наши познати и колеги, не само от Русия. Имам и от Германия приятели добри приятели тук.

 Б. Как живеете там? Вода с туби ли си носите?

 –Да, ходим до Каменар с кола. Ето и Алексей така до Каменар с туби си ходим. Коли си имаме тук. И си докарваме вода.

Алексей, бихте ли казали и вие няколко думи?

-Казвам се Алексей Альошин. Аз също съм от Русия. Живеем тук от 2011 г. Ето с Михаил се запознахме през 2013 г. Те също са ни комшии. Когато при Михаил се е стигнало до конфликт относно обслужването. Той (собственикът) започна да заплашва, че ако този неприемвлив договор не бъде подписан, по който той нищо не беше правил, а само си събираше парите, то той ще спре водоподаването. Той черно на бяло ни каза на мен и съпругата ми това нещо. Той каза, че той (Михаил) няма да живее тука. Ние бяхме се подписали като свидетели в полицията по повод тези заплахи. Заради което също сме лишени от водоподаване. Тоест, той и на нас просто ни спря водата, за да не се правим на интересни. Ами, ето това е…

Другото като нюанс, че това като система в Поморие предизвиква много тъжни мисли. Тъй като, в началото той се държеше с нас много така…направо като едни…

Б. Ами, кажете директно!

-Лица с бандитска насоченост….така да се каже. Ние имахме случай, когато в апартамента ми се опитваше да нахлуе. Удари съпругата ми.

Б. Сериозно ли?

-Да. Взе ми велосипеда, някои вещи. Ние се обърнахме в полицията. Написахме заявление. Че нали, на руски това се нарича грабеж. Разбойно нападение. Да. И в резултат на това нищо никой не беше направил. А след това прокурорът обяви, че закрива делото с мотива, че нямало състав на престъпление. Нито кражба, нито грабеж полицията не беше видяла в това нещо. Това пак ни навежда на мисълта, че има система, че има прикриване и така нататък…

Ето, само това бих искал да допълня. Той не се притеснява. Директно лице в лице ни казва, ние оттук да се омитаме. Че няма да можем да живеем тук в България. Че ще направи всичко. Вода няма да има никога. И най-страшното е, че неговите предположения се сбъдват. Ние стигаме да извода, че собственикът (стопанинът) на град Поморие си е Христо Киров…Това исках да кажа…

Б. Искате да кажете, че това е престъпна организация?

Ами, ето…Както и да го завъртиш. Навежда на мисълта, че тази система се базира на някаква организация, която не е съвсем законна.

Б. Благодаря ви.

 

 

 

 

 

 

Европейските Му партньори не са чак такива аматьори

Post Syndicated from original https://bivol.bg/ep-resolution-bulgaria.html

неделя 11 октомври 2020


Резолюцията на Европарламента за НЕсвободата е безпрецедентна, но това едва ли учудва някого в България. Ние сме си свикнали да сме първи по всичко отрицателно в ЕС – по корупция, зависимост на медиите и институциите, бедност, емиграция, смъртност, ниско качество на живот… Е, друго си е да ти формулират и кажат право куме у очи от най-високата институция на Европейския съюз, че корупцията е повсеместна, няма разделение на властите, главният прокурор е недосегаем, европейските средства се крадат, медиите са марионетки, полицията и държавата упражняват насилие спрямо журналисти и гражданско общество официални институции се използват за сплашване и наказание на бизнесмени и публични личности. Но и това чудо ще мине. Три дена яли, пили и се веселили и после всичко ще си тръгне постарому.

Или може би не? Може пък надеждите на управляващите ще бъдат опровергани чак този път? Подобно развитие на ситуацията изглежда не само все по-вероятно, но и все по-близко във времето. Предстои да разберем. Нека обаче оставим сериозните анализи и прогнози на големите умове на нашето време и да се позабавляваме на собствен гръб.

Нито килимите на Караянчева, детските, които ще раздава Сачева или вижданията на премиера за „дискусионните“ точки от историята на България и Северна Македония не успяха да впечатлят кой знае колко през тази седмица. Заплахите от сплотените като за последно редици на управляващите, че след резолюцията у нас ще настане истинско царство на джендъри, бежанци, македонизъм, анархия, опозиция и други дяволски творения – също.

Друга опорна точка обаче лично мен ме разтърси из основи и за пореден път ме убеди, че липсата на логическа мисъл и трезва преценка на ситуацията е втора природа на всеки, докопал кокала на властта в България. Първия път, когато чух тази теза, си помислих, че не съм разбрал правилно, но след като пред камерите я повториха десетки усти със свои думи, разбрах, че повредата не е в моя телевизор. Накратко, става въпрос за следното.

Лошите протестиращи пак се показали като предатели срещу Родината, защото привлекли вниманието на Европата към кирливите ни ризи и резолюцията поставила незаличима дамга не само върху сегашното правителство, но и върху всички следващи. В тия няколко думи се съдържат толкова много стряскащи признания на ония-дето-ни-пазят-от-комунизма, че направо да се чуди човек дали не са изтръгнати от устата на някой висш партиен деец от златните времена на развития социализъм.

Веднага се набива на очи далеч не другарската критика срещу ония, които дръзват да изкрещят, че има не нещо, а много гнили неща в България. Как другите могат да си мълчат, а точно те създават неприятности? Управляващите изглежда искрено мислят, че ЕС забелязва какво се случва у нас едва, откакто има протести. Дори и така да е обаче, те изобщо не могат да проумеят, че е не право, а задължение на всеки член на гражданско общество да дава гласност на нередностите, с които се сблъсква, вместо да помага за замитането им под килима. Тяхното мислене е на средновековни феодали, които са изумени от дързостта на крепостните си селяни. И е толкова закостеняло, че не само, че няма да се промени, но и те го излагат на показ, без да намират нищо нередно в това.

Още по-интересно е обаче, че с думите си представителите на ГЕРБ индиректно признават, че през единадесетте години, през които са на власт, са сътворили толкова глупости и са забъркали такава каша, че не едно, а няколко правителства след тях няма да могат да се преборят с тях. Ние, обикновените граждани, го виждаме и сме наясно, от Брюксел също няма как да са го пропуснали, но да си го признаят самите управляващи, вече е забележително явление. Макар и лъжливо. Защото едва ли някой би приписвал кражбите и гафовете им на евентуално бъдещо правителство, което е достатъчно компетентно, некорумпирано и решително, за да тръгне по правия път.

Колкото и обвинения да хвърлят от ГЕРБ, колкото и закъснели подаяния да раздават на най-възрастните и най-малките, колкото и да търсят под вола теле, резолюцията на Европейския парламент наистина е нещо непознато досега. Недомлъвките и прословутото дипломатично говорене са заменени от трезва и детайлна оценка на ситуацията, обективно представяща окаяното състояние, в което се намират държавните институции в България. И посочва виновниците за това.

Повече от Брюксел не са длъжни да правят. Текстът недвусмислено легитимира желанието на милиони българи, които не си мълчат, за да не се изложим пред чужденците, това правителство да бъде свалено, главният прокурор да подаде оставка, а целият модел на управление в страната ни да бъде променен из основи.

Ние, обикновените граждани, няма от какво да се срамуваме, за да го крием. Нека понесат срама и отговорността си ония, които са се наклепали до лактите с меда от кацата. Тях ще накацат мухите, а ние имаме повод за радост, защото досега правителството май бъркаше учтивия тон на европейските чиновници с късогледство и пасивност. Е, беше крайно време да се нарекат нещата с истинските им имена.

ГЕРБ отрича конфликта на интереси Директор в ББР номинира Александър Андреев за шеф на ЦИК

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/cik-bbr-andreev-gunchev.html

петък 2 октомври 2020


Федерация на независимите студентски дружества (ФНСД) е единствената организация номинирала Александър Андреев за председател на Централната избирателна комисия (ЦИК). Нейният лидер Тодор Гунчев е назначен в топмениджмънта на държавната Българска банка за развитие (ББР) на 27 май 2020 г. Това установи „Биволъ“ от справки в Търговския регистър. ГЕРБ обаче отричат наличието на какъвто и да било конфликт на интереси, тъй като нямало как да има “частен интерес” при назначаването на говорителя на ЦИК начело на ключовата за изборния процес държавна институция. Самият Александър Андреев пък коментира за “Биволъ”, че е дал съгласието си за номинацията, но всяка друго НПО в Обществения съвет на ЦИК можела и да не го подкрепи. 

„Говорителят на ЦИК Александър Андреев е номинацията на ГЕРБ за председател на комисията“, обяви пред медиите в Народното събрание лидерът на ПГ на управляващата партия Даниела Дариткова в сряда, 30 септември.

Декларацията на Гунчев при назначаването му в ББР

Топ-депутатката на ГЕРБ твърди, че номинацията на говорителя на ЦИК имала “широка обществена подкрепа”.

“Тази кандидатура на Федерацията на независимите студентски дружества беше припозната от народните представители от ГЕРБ и днес внасяме това предложение в рамките на установения срок”, каза тя.

Даниела Дариткова не поясни, а и медиите не особено я питаха как така “широката подкрепа” за единствения кандидат на властта се представлява само от една “студентска” НПО.  Останалите представители на неправителствения сектор в ОС на ЦИК са 11 на брой, но няма информация дали те подкрепят или не номинацията на председателя на Съвета.

 

Александър Андреев е член на ЦИК от 2007 г. насам, а вече няколко мандата е и говорител. Той e от квотата на ГЕРБ, но в предишен мандат е бил от квотата на БСП. Александър Aндpeeв е юpиcт и дoĸтop пo пpaвo, имa 20 гoдини юpидичecĸи cтaж.  Πpoцeдypaтa изиcĸвa той дa бъдe изcлyшaн oт Koмиcиятa пo пpaвни въпpocи, a ĸaндидaтypaтa мy дa бъдe oĸoнчaтeлнo oдoбpeнa cлeд глacyвaнe в плeнapнa зaлa.

Депутатите от Комисията по правни въпроси в 42-то Народно събрание от управлявалата тогава БСП на 13 март 2014 г. внасят предложение за Александър Андреев за член на ЦИК, става ясно от документ на сайта на парламента, открит от „Биволъ“. Подписите тогава собственоръчно са положени от Мая Манолова, Сергей Станишев, Атанас Мерджанов, Петър Курумбашев и още трима техни колеги (вижте долу). Приложена е справката за съдимост, издадена ден по-рано за Александър Андреев Андреев, както и дипломата му от СУ и други документи начело с „мотивите“ на ПГ на БСП.

Aleksandar Andreev

ББР доскоро бе оглавявана от бившия депутат от ГЕРБ и експредседател на Комисията за финансов надзор (КФН) Стоян Мавродиев, вписан и в борда на “ББР Факторинг”. А през юли 2020 г. скандално придобива дял от капитала на Първа инвестиционна банка (ПИБ), както писа “Биволъ” в материала “КЗК остави ББР да купи дела в ПИБ над пазарната цена”.  

„Независимите“ студенти на СДС и ГЕРБ 

ФНСД е ръководена от 2001 г. насам от Тодор Христов Гунчев, който е и председател на Обществения съвет (ОС) на ЦИК, става ясно от сайта на комисията. Мнозина се възмутиха в социалните мрежи, защо тази НПО няма сайт или страници във Фейсбук и други платформи, като не е ясно и дали извършва реална дейност.

 

ФСНД обаче е НПО с история, като е създадена веднага след промените с активното участие на (скандално избрания за генерален директор на БНТ) Емил Кошлуков. Така първото Независимо студентско сдружение (НСД) към СУ се създава още на 14 ноември 1989 г. Учредители са Стелиян Стойчев, Димитър Ганчев, Емил Кошлуков, Станка Желева и др.

ФСНД е оглавявана в периода януари – март 1990 г. от Емил Кошлуков. Като ФСНД на 7 декември 1990 г. като НПО е сред учредителите на СДС, върху което обърна внимание пред „Биволъ“ и самият „кандидат“ на ГЕРБ Александър Андреев (виж долу).

“Вечните студенти” са надеждният кадрови ресурс на властта

Тодор Гунчев е 46-годишен и очевидно от години не е възпитаник на ВУЗ, освен ако не е „вечен студент“ от УНСС, какъвто образ има и в своята професионална автобиография (виж долу), където безкрайните магистратури и специализации заемат основно място.

Но по-голямата част от кариерата на Тодор Гунчев след оглавяването на ФСНД през 2001 г. е свързана с държавните дружества. И така, според неговото CV, през 2004 – 2005 г. е член на Съвета на директорите на „Столична компания за градски транспорт” ЕАД. А от 2009 г., когато ГЕРБ идва на власт, кариерата му е основно в държавния сектор и върви „по мед и масло“. През 2009 – 2010 г. е главен специалист по международна дейност, европейски програми и проекти на Областната администрация София-област.

От 2010 до 2012 г. вече е директор на Дирекция „Следприватизационен контрол“ в Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). От 2013 от 2015 е главен секретар на Областната администрация София-град. През 2015 е временно държавен инспектор в Инспектората на Министерството на младежта и спорта. А от април 2015 г. е директор на дирекция „Административно, правно и стопанско обслужване”, Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация”.

Също през 2015 г. Гунчев влиза като лидер на ФНСД в СО към ЦИК, а през 2017 г. го оглавява като председател.  В края на май 2020 г. обаче изведнъж Гунчев става член на борда на директорите на „ББР Факторинг“ ЕАД, която няма как да не е замесена в скандала със 75-те млн. субсидия за коронавируса за частна колекторска фирма, тъй като точно това дружество отговаря за вземанията по кредитите на ББР.

CV_TGunchev_BG-1

Както писа тогава “Капитал”, кредитополучателят “Свети Георги груп” е свързан с “С. Г. груп” – лидер на колекторския пазар, който в края на 2019 г. пласира голяма емисия облигации за 236 млн. лв., за да придобие 538 млн. лв. лоши кредити от ПИБ.

“Студенти”, които бдят за изборите 

Само два дни преди местните избори от 27 октомври 2019 г., бившата председателка на ЦИК Стефка Стоева и действащата секретар на ЦИК Севинч Солакова се подписват под едно странно решение № 1527-МИ от 25.10.2019 г. (ОТНОСНО: регистрация на наблюдатели от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“ за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.).

Постъпило е заявлениe с вх. № 3 (3-4) от 24.10.2019 г. от сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“, подписано от представляващия Тодор Христов Гунчев, регистрирана с Решение на ЦИК № 1283-МИ от 03.10.2019 г. българска неправителствена организация за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 27 октомври 2019 г.

Решението е уникално вече с това, че 3 дни преди изборите, на 24 октомври „независимите“ студенти искат 30 души да са наблюдатели и за по-малко от един работен ден такава мащабна държавна институция като ЦИК не само успява да провери внушителния набор от документи и данните на представителите, но и да издаде писмено решение.

Проверката на лицата от приложения към заявлението списък установява, че към датата на регистрацията 30 лица отговарят на изискванията на Изборния кодекс и на Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. на ЦИК.

Като взе предвид, че са представени всички изискуеми документи, както и резултатите от проверката, на основание чл. 57, ал. 1, т. 14, чл. 112, ал. 1, т. 1, ал. 2 – 4, ал. 7 и 8, чл. 115 от Изборния кодекс и Решение № 952-МИ от 3 септември 2019 г. Централната избирателна комисия

Р Е Ш И: 

РЕГИСТРИРА като наблюдатели 30 (тридесет) упълномощени представители на сдружение „ФЕДЕРАЦИЯ НА НЕЗАВИСИМИТЕ СТУДЕНТСКИ ДРУЖЕСТВА“

На регистрираните наблюдатели да се издадат удостоверения. Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд чрез Централната избирателна комисия в тридневен срок от обявяването му

Председател: Стефка Стоева

Секретар: Севинч Солакова

* Публикувано на 25.10.2019 в 14:42 часа

Стефка Стоева и Александър Андреев

Както е известно, ГЕРБ спечели за пореден път местните избори, като поне 30 от „независимите наблюдатели“ са изникнали неизвестно откъде 3 дена преди вота.

Секретарят на ЦИК Севинч Солакова коментира за „Биволъ“, че в тази си длъжност тя подписва всички официални решения на Комисията наред с председателя. Според нея да са одобрени за наблюдатели на изборите представителите на ФНСД е било законно.

„Това по никакъв начин не е свързано с номинирането на г-н Андреев, какви са отношенията на федерацията с политическа партия ГЕРБ трябва да питате ГЕРБ“, категорична беше Солакова.

Александър Андреев не знаел за конфликта на интереси

Самият говорител на ЦИК Александър Андреев на 1 октомври 2020 г. беше в отпуска. Но той върна обаждане на „Биволъ“ и коментира номинирането си. „Аз съм дал своето съгласие да бъда номиниран“, каза той за медията ни.

„Отношения на партия ГЕРБ с ФСНД…не мога да ви кажа, защото не съм член на ГЕРБ, но за това нещо можете да зададете въпроса на ГЕРБ. Иначе ФСНД, която е една от учредителките на СДС е член на Обществения съвет на ЦИК“.

Александър Андреев също така твърди, че не е бил запознат дали лидерът на ФСНД е същевременно държавен служител на ръководна позиция.

„Ами, аз не мога да кажа каква е връзката, но при всички случаи неправителствените организации, които са членки на ОС, но и отделно от това и извън него, това както беше обявено по правилата, могат да номинират…”

“И след което, при всички случаи номинираният, той става кандидат в момента, когато е припознат от някоя от политическите сили“, каза той по телефона.

„Ами, аз не мога да кажа дали други ще се включат или не“, допълни той на въпроса дали очаква подкрепа и от останалите НПО-та в ОС на ЦИК.

„А дали приемам номинацията, аз съм дал моето съгласие, аз съм съгласен да бъда номиниран за председател и с това нещо“.

Според него обаче в ОС на ЦИК имало „доста НПО-та“: „И мисля, че всичките те, нали, биха могли да подкрепят или да не подкрепят дадена кандидатура“.

„При изслушване ще има възможност да бъдат задавани от тях въпроси“, увери Александър Андреев.

Той твърди, че не разполага с информация дали друг и НПО-та от Обществения съвет на ЦИК са готови да го подкрепят за тази длъжност: „За момента нямам, не мога да ви кажа“, каза той.

Според коментара на шефа на пресцентъра на ГЕРБ Никола Николов за “Биволъ”, Андреев не бил издигнат от „студентите“ пред управляващата партия:

„Доколкото съм информиран, тази кандидатура е номинирана пред парламента“.

Никола Николов (снимка: bTV)

Колкото до изказването на Даниела Дариткова, според Николов, „точният цитат“ бил, че „ГЕРБ ще припознае кандидатурата и ще я внесе“.

На въпроса за това как Тодор Гунчев като шеф на ФНСД се е озовал в съвета на директорите на „ББР Факторинг“ обаче топ пиарът на ГЕРБ отказа да коментира с думите:

„Не съм запознат по темата…“.

ГЕРБ: Със студентите „нямаме частен интерес“ в ЦИК

Впоследствие „Биволъ“ получи писмена позиция на ГЕРБ, която напомня коментара на Фонда на фондовете (ФнФ) към Министерство на финансите, за който медията ни писа това лято (виж: “Фонд за финансови облаги в България”). В борда и администрацията на ФнФ е пълно с бивши служители на Столична община и министерствата от трите кабинета на ГЕРБ. Всички те са си направили кариера, откакто Бойко Борисов влиза в голямата политика като кмет на Столична Община през 2005 г. и след това като премиер се настанява на Дондуков 1 през 2009 г.

Тогава от ФнФ също отговориха, че служителите им не били длъжни да подават декларации за конфликт на интереси, понеже нямало такова задължение за тяхното дружество по Закона за конфликт на интереси (ЗПКОНПИ). Следователно, като няма подадени декларации, дори и да има подозрения, че има назначени лица с политически протекции или “с връзки”, нямало и никакъв “конфликт на интереси”.

Съгласно действащите разпоредби на ИК, НПО могат да правят предложения за назначаване на ръководство и членове на ЦИК до народните представители и парламентарни групи.

Предложението на Федерацията на независимите студентски сдружения в случая е адресирано до всички парламентарни групи и отговаря на всички изисквания на Кодекса.

Освен това членовете на управителните органи на НПО не попадат в кръга на задължените лица по действащия ЗПКОНПИ, които трябва да подават декларации – включително и за конфликт на интереси. Поради това с действията си те не могат да попаднат в хипотезите, предвидени в глава 8 от ЗПКОНПИ, която регламентира случаите на възникване на конфликт на интереси, какво е частен интерес и др.“.

Което касае шефа на НПО в СО на ЦИК, според ГЕРБ той нямало как да има интерес или изгода от своята работа в топмениджмънта и във ФНСД.

Цитираният от Вас Тодор Гунчев като член на управителен орган на държавно дружество няма как да осъществи съставите, предвидени в главата „Конфликт на интереси“ според действащия закон, доколкото неговото действие да предложи кандидат за председател на ЦИК представлява действие, което е извън неговите служебни правомощия като член на борда на държавното дружество.

Също така според публично достъпна информация, г-н Гунчев е председател на НПО много преди да встъпи като член на управителния орган на държавното дружество.

Ето защо не намираме никаква връзка между предложението му за председател на ЦИК и качеството му на член на управителен орган на държавно дружество, за която длъжност той не получава възнаграждение. В съответствие с горепосочените разпоредби на действащия закон няма как да е налице конфликт на интереси, тъй като не са налични предпоставките, посочени в него“.

Нямало как „вечният студент“ и да оказва влияние върху държавните институции, нищо че е хем държавен служител, хем лидер на НПО, тясно свързано с ЦИК.

Бойко Борисов пред актива на партията (Снимка: Свободна Европа)

За да е осъществен конфликт на интереси по смисъла на чл. 52 от ЗПКОНПИ, следва да са налице три кумулативно изискуеми предпоставки: лице, заемащо висша публична длъжност, наличие на частен интерес, който може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или задълженията му по служба и упражнено властническо правомощие, повлияно от частния интерес“.

Нямало как и да има „облаги“ от своите длъжности, според позицията на ГЕРБ.

Легалните дефиниции на понятията частен интерес и облага се съдържат в чл. 53 и чл. 54 от ЗПКОНПИ. Частен интерес е всеки интерес, който води до облага от материален или нематериален характер за лицето, заемащо висша публична длъжност или за свързаното с него лице, т.е. за да е налице частен интерес, следва да има реална възможност за настъпване на облага. Облага е всеки доход в пари или имущество, включително придобиване на дялове или акции, както и предоставяне, прехвърляне или отказ от права, получаване на стоки или услуги безплатно или на цени, по – ниски от пазарните, получаване на привилегия или почести, помощ, глас, подкрепа или влияние, предимство, получаване на или обещание за работа, длъжност, дар, награда или обещание за избягване на загуба, отговорност, санкция или друго неблагоприятно събитие, а конкретния случай не може по никакъв начин да се осъществят тези облаги“.

На всичкото отгоре, ГЕРБ са категорични, че „независимите студенти“ не били предлагали Александър Андреев на управляващите, а го предлагали на Народното събрание като институция.

В заключение отново обръщаме внимание, че неправителствената организация е предложила кандидат за председател на ЦИК до всички парламентарно представени партии и няма как да знае в конкретния случай коя точно партия ще внесе кандидатурата“.  

А и ГЕРБ, според юристите им, нямали никакъв „частен интерес“ от своя човек начело на ЦИК.

С оглед на всички факти и обстоятелства отсъства всякакво правно основание да се твърди наличие на конфликт на интереси при предложената кандидатура на Александър Андреев от Федерацията на независимите студентски сдружения, защото е видно, че нито г-н Гунчев, нито ПГ на ГЕРБ имат частен интерес, който да повлияе на обективността и законосъобразността на процедурата“.

Напоителните системи на властта 

Божидар Василев също е “студент” с минало в държавни дружества

Студентският лидер Тодор Гунчев обаче няма как да не е стар познайник на ГЕРБ и според редица други данни. През 2018 г. според Търговския регистър в управителното тяло на ФНСД влиза бивш изпълнителен директор в една от “хранилките” на партията на властта, скандалноизвестното общинско дружество “Напоителни системи” ЕАДБожидар Йорданов Василев.

Заедно с Божидар Василев тогава като председател на борда на директорите работи свързваният с ГЕРБ (като председател на Института за дясна политика и директор на ТВ “Европа”) “анализатор” Георги Харизанов, който е задържан по подозрение в злоупотреби в “Напоителни системи” през 2013 г. заедно с други двама души от ръководството.

Обвинени са за загубите при продажба за скрап на тръбите. Георги Харизанов дори беше “заключен”, но съдът го освободи срещу гаранция от едва 7 000 лв., като медиите писаха тогава, че само ръчният му часовник е на стойност 29 000 евро.

Самият Божидар Василев бе подсъдим за това, че съгласно договор за възлагане на управлението “присвоил 13 361.03 лв.”, когато заема длъьността си през 2013 г. Бившият директор също така бе обвинен и в “присвояване на два преносими компютъра” на “Напоителни системи”, единият на стойност 1756,66 лв., а другият – за 3 200 лв.

Според огласените тогава от следствието данни, той е

“издал неоснователна заповед компютрите да се бракуват”.

Георги Харизанов (снимка: Блумбърг Тв България)

Компютрите били “снети от отчет и преминали във владение” на финансовата директорка Н.Ж. и изпълнителния директор Д.М.

Какво обаче прави днес компрометираният Божидар Василев в управата на политически активните “независими студенти”  остава само да гадаем.

 

Още една уж „подпорна стена“ и поредната схема на Кралев в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2020/dianabad-avtomivka/

Покрай протестите, ВНС, Росенец и Гешев спомняте ли си за „подпорната стена“ на плажа Алепу, която се оказа хотел? Е, имаме си такава и в София.

В спортния комплекс Диана се изгражда частна автомивка и кафене. Разрешението е издадено от район Изгрев и цялата документация е скрита, за да си спестят жалбите. Води се като преместваем обект, а леенето на бетон оправдават с „възстановяване на подпорни стени и основи“. Не сме виждали строеж там – подпорни стени били.

Жалбите се въртят почти година между институциите и всички координирано протакват и се опитват максимално да не се вдига шум. А шум има и ще има много за живеещите наоколо години наред. За районния кмет всичко си е било в реда на нещата, въпреки, че нищо не е публично, нямало е възможност за обжалване, а строежът е незаконен по много параграфи. Кралев пък го оправдава пък с това, че много скъпо им излизало да си мият колите на министерството и затова си строели автомивка. Сами – не било на фирма.

Преди година обаче директорът на Национална спорна база Пламен Манолов набързо обявил таен конкурс за наем за въпросния обект за … 520 лв. на месец при условие, че си я построят сами. Конкурсът е незаконен. Договор няма или поне не е публичен. Интересното е, че фирмата спечелила конкурса до скоро е била собственост и под управлението на Орлин Маринов от небезизвестния ВАИ Холдинг. Новата собственичка изглежда също свързана с холдинга.

Освен всички други неуредици около изграждането на обекта, по които институциите се опитват да бавят жалби и информация, самото съществуване и отдаване под наем на този обект на територията на НСК Диана противоречи на Закона за физическото възпитание и спорта. Тъй като комплексът Диана е обект от национално значение, нищо на негова територия не може да се строи или отдава под наем, ако не е отговаря за целите на комплекса, а именно – „трайно задоволяване на общонационални потребности в областта на физическото възпитание и спорта“. Няма член в закона, който да позволява на министър Кралев да позволи частна фирма да си плати за изграждането на автомивка и да отдаде под наем значителна земя в обект от национално значение на символична цена. И все пак го прави и всички по веригата мълчат.

Далеч не е първата или дори от големите схеми на министър Кралев. Нищо учудващо или ново. Далеч не е единствената или от големите схеми, в които институциите работят като добре смазана машина, за да се покрие нещо незаконно и да се доведе до състояние, в които гражданите са пред свършен факт. Просто е пореден пример. Както другата уж подпорна стена в Алепу.

Новото нормално: палатките срещу палатите. И джипка срещу българите

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%BE%D1%80%D0%BC%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%BE-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D1%80%D0%B5%D1%89%D1%83-%D0%BF%D0%B0%D0%BB%D0%B0.html

петък 14 август 2020


Скандалният римски император Гай Цезар Германик или Калигула, наричан още лудия, бил известен с жестокото си отношение към всичко, но обожавал коня си Инцитат. Абсолютният владетел провъзгласил любимото чифтокопитно за римски сенатор /според друга версия той само е планирал да го назначи на длъжността „консул”, но бил убит в коридора на Сената, преди да успее да го направи/.

Калигула крадял пари от строителни проекти – от стратегическите обекти като аквадуктите и пристанищата, от инвестициите в театри и храмове. Всеки противник на чудовищните му идеи намирал смъртта си. Той заповядвал да се конфискуват имуществата на богати граждани, а те били екзекутирани или пращани в заточение по обвинение в измяна.

В разказите на римските летописци Катул и Дион Касий се съдържат още много страховити твърдения за епичния злодей, по-късно отричани от историците. Дали наистина Калигула е бил толкова луд, та да поиска любимецът му Инцитат да участва в работата на сената, едва ли може да се докаже. Но че е изпитвал садистичното удоволствие от това да унижава сенаторите и целия елит, може да е вярно.

Някой ден историографите ще описват хрониките от управлението на премиера Бойко Борисов според съответната поръчка и личната си нагласа. Няма как да се предвиди кой как ще посочи „Калигула“ или кой как припозна народните избраници в свои фаворити и ги прати в луксозната конюшня на Инцитат. Но пък ще разполагат с много и драматични примери за неразгаданата народна любов от нашето време, и за ексцентричните избори на министри/справка: поне последните три състава на Народното събрание и трите правителства на ГЕРБ/.

Вчера управляващото мнозинство ни сервира пълното си фиаско, като категорично бламира институцията парламент в парламентарната република. Отказът на групата на ГЕРБ да влезе в пленарната зала бе обяснен с „пълно малоумие на точките от дневния ред“ /по Александър Ненков/. А за патриотите се оказа недостойно да се занимават с щенията на Корнелия Нинова за власт, докато самите те са поседнали в нея. Премиерът Борисов трябваше да бъде изслушан за насилието и агресията спрямо журналисти и граждани по време на странната извънредна конференция, но и той се укри. Нали нямаме съмнения по чия прищявка и политическа премъдрост се случи това?

 

Така се оказа, че за управляващите правовият ред, защитата на човешкия живот и здраве, и свободата на словото не са тема, и че поругаването им е твърдо подкрепено от светата тройка на върха и подопечните й от плажовете.

И още, че от обещанията за тежки решения на разнежения дядо с внуците от онази снимка остана само „време за усмивки“. И за грозна очерняща кампания срещу протестите и лицата им. Димитър Ламбовски, бивш депутат от НДСВ и собственик на частно гробище, изпусна или нарочно подхвърли името на Маджо и мигом бе задействана фабриката за тролове на такива обороти, че и руският й конкурент Евгений Пригожин би завидял.
Очернянето на Христо Иванов се превърна в първостепенна грижа на партията /на трите в коалицията/ и в хляба насъщен за онези, които не познават други вкусове, а и не са любопитни. Че какво по-лесно за мързеливия ум, освен да драще спуснати наготово опорки, без дори минимален напън за мисъл. Толкова куха страст, че ти се иска Земята да спре, та да слезеш.

Канонадата обаче бе спряна в момента, в който протече името на Стоян Мавродиев – основател на ГЕРБ, поради което и шеф на КФН, ББР. Така става, като не внимаваш с оръжието – гръмваш се я в коляното, я в слабините.

Творческата констипация и цинизъм достигнаха невиждани върхове с бисерите, изпаднали от пръстите на класиците Даниела Дариткова и Красен Кралев в коментари в партиен сайт /не този на ГЕРБ, разбира се/. Няма да ги цитираме от уважение към аудиторията.

От евродепутата Асим Адемов пък узнахме, че акцията на Росенец била съвместна на Христо Иванов и Ахмед Доган, тъй като сценаристите били заменили Атака с Да, България, за да вдигнат рейтинга и на ДПС, и на Иванов. Някои сайтове услужливо тиражираха тази фантастика от нов тип. Освен това разбрахме, че установените /от най-после прогледналите институции/ закононарушения при крайморските палати са лична победа на НФСБ и Валери Симеонов. Пък него не го видяхме на Чукалята.

В България е така, ние тук можем силно да любим и още по-силно да мразим. Парадоксът е в това, че мразещите, слепите и глухите за другото мнение, за различните гласове, обвиняват другите в собствения си грях.

„Най-тежката ви битка ще бъде с манталитета, с начина на мислене – битката срещу консерватизма, битката срещу нежеланието да настъпи промяната“, каза Лаура Кьовеши преди три години в София на конференцията, организирана от Правосъдие за всеки. 

И като стана дума за битката с манталитети, ето: “Уважаеми бивши величия, провалени политици, политически тролове, “Фейсбук” пехливани, политически комедианти, които привиждат фарс, псевдомислители за народа, за който осигурявате само зрелища, но не и хляб. Говорете си. Не ми пречите. Знам коя съм, къде съм и защо. И знам къде отивам“, написа в официалния си профил във Фейсбук Деница Сачева. Тя е министър на труда и социалните грижи – този пост е поредният й гастрол в политиката и не изпитва никакъв срам от пируетите си. Нито пък си дава сметка, че самата е блестяща илюстрация за провали.

„Грижата“ й в случая е насочена към хилядите протестиращи. Сред тях доминират младите хора с добро образование и кариера, както и критични към властта интелектуалци, професори от Софийския университет, учени от БАН. Като доказателство за обичта си към хората, както и тази на правителството към нас, тя изрежда милионите левове, с които персонално сме одарени…

„А едни неблагодарници, тулупи, банда наркомани пречат на хората да се придвижват“, се чува от вечния шофьор на правителствената джипка, седящ с гръб към оператора на филма и към публиката съответно. Едва ли има някой от правителството, който да даде смислено обяснение каква е причината за постоянните екскурзии на премиера из страната и нощувките му в горски и морски хижи. Той и самият Борисов не може да обясни защо бяга, така се е срастнал с волана. Но там си знаят защо така рязко се изсипа рогът на изобилието – така се купуват избори. И докато правителството ни будалка с едни пари, свързана с ВИС фирма получи 20-годишна концесия на плаж в Обзор, правилните чиновници от “първата линия” в битката с коронавируса 30% над заплатите, а правилните фирми още повече.

Така е, Борисов винаги мисли за своите. Защото е наясно, че не палатките ще му счупят държавата, а именно неговите момчета от близкото му минало, налични и в настоящето.

И той е длъжен да отговори за всичките си обвързаности с Маджо, Пашата, Вълка и подобните мутри. За пачките евро в чекмеджето, за записите, за досиетата „Буда“, за швейцарския доклад за криминалното му сиви. Ако не го е страх.

Борисов дължи твърде много отговори за цялостната корупция във всички нива на властта и за собственото си затъване в нейното блато, и трябва да бъде разследван. Ако има прокурор, а не фигурант, изживяващ се като „инструмент в ръцете на Господ“.

И няма никакъв смисъл да кръжи с джипката да се прави на инспектор по пътно строителство – с надеждата енергията на протестите да се спихне. Недоволството ще ескалира и ако той продължава да бяга от отговорите, то няма да запази културните си мирни рамки, а може да избухне неконтролируемо. Вместо да търчи по пътищата на родината, бива да спре и да почете малко, поне социологическите проучвания – подкрепата за протестите е около 60%, а 50% искат оставката на кабинета и предсрочни избори. А рейтингът му се сгромолясва.

Борисов и кохортата му клиентелисти са длъжни да чуят и видят хората от блокадите и шествията. Без да ни внушават личната си параноя, че ако Борисов не е премиер, държавата ще се разпадне. Тя няма накъде повече да се разпада. Защото когато той и те ни говорят за демокрация, се сещаме за чекмеджета, незаконни палати, къщи за гости и тъщи, и разхищение на еврофондове. Ако това е новото нормално…

А палатките ще останат, докато джипката цепи мрака без фарове в насрещното срещу българите. Обикновено стават тежки катастрофи.

Водеща снимка: Вилдан Байрамова

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/hancheva-gesheva.html

четвъртък 16 юли 2020


Жената до главния прокурор Иван Гешев е направила впечатляваща кариера от танцьорка на пилон до адвокат, като пътьом е работила за лидер на организирана престъпна група и за фирма на Ковачки – установи проверка на Биволъ. Тя се прочу и с имотните врътки за придобиване на рекордно евтин апартамент от прокурорския свидетел Ваклин.

Похитена от Юрий Галев

Детелина Филипова Ханчева /на водещата снимка вдясно/ е родом от Севлиево. През 2002 г. тя влиза в новините като танцьорка в нощен бар в зимния курорт Боровец, похитена от известния самоковски бандит Юрий Галев. Инцидентът се случва на 21 срещу 22 Януари 2002. Бойко Борисов, тогава в качеството си на главен секретар на МВР съобщава, че Галев ги е завлякъл от заведение в апартамент в София. Според публикациите от онова време, Галев качил насилствено в личния си мерцедес едното от момичетата, а другото хукнало след тях и също се качило в колата. След разиграването на тази брутална сцена управителката на бар “Рай” съобщила в местния полицейския участък, че танцьорките са отвлечени. Едната от похитените също така успяла да изпрати по мобилния си телефон съобщение, че е в беда. Полицията веднага била вдигната на крак и няколко часа по-късно Галев е задържан на адреса си в столичния кв. Св Троица, докато момичетата са в дома му. Галев е арестуван първоначално по подозрение в отвличане и изнасилване, но му е повдигнато обвинение за блудство. Той прекарва повече от месец в следствения арест.

Следовател по делото срещу Галев е Иван Гешев, който тогава работи в трета следствена служба. Неясно как в хода на разследването част от веществените доказателства, уличаващи самоковеца, изчезват. Самата Ханчева също изчезва от делото. Както най-често се случва с делата, водени от Гешев, обвиняемият е оправдан.

По това време Гешев и Галев са засичани от свидетели няколко пъти заедно в заведения, в които самоковецът е чест посетител. Юрий Галев завърши земния си път застрелян със седем куршума през 2012 г.

Биволъ изпрати запитване до пресцентъра на прокуратурата с искане да зададе въпроси на Гешев за тези събития, но повече от 24 часа не получихме абсолютно никаква реакция. Мълчанието и нежеланието на Главният прокурор да отговори на наши въпроси, се тълкува като “мълчалив отказ”.

Работа за “Килърите 2”

Междувременно бъдещият главен прокурор и пострадалата Ханчева стават интимни приятели. Тя му ражда две деца (Ивет и Далия). Професионалната кариера на Ханчева след слизането от пилона може да се проследи в изтеклите данни от НАПлийкс. Тя е осигурявана от фирмата “Мерекспрес” на небезизвестния ромски барон Станчо Владов.

Ханчева е осигурявана от фирма на ромския барон и разследван за шеф на ОПГ Станчо Владов, сочат данните от НАПЛийкс.

Станчо Владов, беше обвиняем и подсъдим като поръчител на убийството на ромския лидер Тани Танев. Той беше застрелян със 7 куршума на 12 февруари 2008 г. пред заведението му в Долни Дъбник. Делото срещу Владов и други трима мъже от Костинброд е известно в обществото, като “Килърите 2”. То се водеше от Специализираната прокуратура. Делото се оказа поредният шумен провал на МВР и прокуратурата. Освен Владов, обвиняеми бяха Ивайло Симеонов- Богьовеца и Вергил Славов. Последните двама, сочени за близки да Йосиф Йосифов – Костинбродския Йоско бяха обвинени като изпълнители на пъкления план. Според обвинението те наели трети човек – Александър Йорданов, който да извърши екзекуцията на Танев. Като мотив за убийството, държавното обвинение изтъква шантаж от страна на Танев срещу Владов. Покойният го заплашил, че ще разкрие имотните измами, които върти.

Според прокуратурата за организацията на убийството е имало бюджет от 50 000 лева, платен от Станчо Владов от Костинброд. 55-годишният Владов и по-възрастният Танев се познавали отдавна, работили са заедно и в един момент са имали неуредени финансови задължения. В публикация на в. 24 часа се разказва, че покрай общия им бизнес Тани научил, че Владов въртял в столицата имотни измами още от 2005 г.

До преди да бъде задържан, основният бизнес на Станчо Владов е международен транспорт. Именно “Мерекспрес” е фирмата, с която той работи. След задържането му обаче фирмата изпада в тежко финансово състояние. Много от активите му са разпродадени, заради задължения към банки!

Към днешна дата, според запознати, Владов имал само няколко камиона, които изпълняват вътрешни курсове в Германия. Източници на в. 24 часа твърдят, че преди задържането му, неофициалния бизнеса на Владов е многочислена група крадци и просяци, които работят в цяла Европа. Пак неофициално се твърди и че камионите му се използвали на наркотрафик. Естествено, няма доказателства в подкрепа на твърденията на изданието.

Владов е сочен за близък до друг от лидерите на кардарашите от Костинброд- Любомир Илиев-Къдравия. През 2003 г. Илиев е разследван за бомбен атентат срещу Тани Танев от 2003 г. Според разследващите взривът бил заложен заради дълг от 100 000 лв., който Танев имал към Илиев. В началото на месец януари 2012 г. Любомир Илиев е задържан по обвинение, че е подготвял убийствата на прокурора Олег Янев, председателят на Мешерето Христо Върбанов – Папата и началника на отдел „Убийства” към ГДНП Михаил Наумов. По този доказателствата не стигат, за да издържи обвинението пред съда. Всички инстанции оправдават подсъдимите.

Фирмена дейност с приятел на Гешев

През 2012 Детелина Ханчева основава фирмата ОТЕА заедно с още няколко съдружници. Сред тях е “М консулт 95” на Марио Кръковски. Кръковски е дългогодишен приятел с Иван Гешев, както сочат документите изнесени от прокуратурата в отговор на сигнал на ГД “Боец”, че бившият управител на фирмата, продала евтиния апартамент на Детелина Ханчева е дългогодишен приятел на Иван Гешев.

“От данните по преписката се установява, че Иван Гешев се познава от дълги години с Кърковски и двамата са в приятелски отношения” – пише в постановлението на Специализираната прокуратура

В какво точно се изразяват дъгогодишните приятелски отношения между Кърковски и Гешев не се описва от проверяващите. Всъщност “приятелят” Марио Кръковски и Александър Ваклин са съдружници във фирми, които реализират строителни инвестиции на няколко имота имота в Зона Б-17. В структурата основна е “МС Консулт 2004” ООД, в която съсобственици са Ваклин и Кърковски. Тя финансира с кредити другите фирми.

През 2010-2011 новосъздадената фирма “МС Консулт 2010″ ЕООД на Марио Кръковски получава кредити от “МС-Консулт” 2004, за да финансира дейността си по строителството на жилищна сграда, а през 2014 г. в нея евтин апартамент купува Детелина Ханчева.

Юрисконсулт на Ковачки и отскоро адвокат

Паралелно с фирмената си дейност бившата танцьорка завършва право в Югозападния университет, известна люпилня на прависти като бившият следовател и настоящ депутат Делян Пеевски. Ханчева практикува като юрисконсулт в застрахователна фирма свързана с “енергийния консултант” Христо Ковачки. Това личи от въззивно частно търговско дело № 444 по описа за 2016 година във Варненския окръжен съд където тя представлява ЗАД „ОЗК – Застраховане“АД.

През юни миналата година Ханчева успява да се регистрира и като адвокат. Кореспондент на Биволъ се свърза с нея на публичния мобилен телефон, който тя е посочила в Търговския регистър. След като той се представи и я помоли да отговори на няколко въпроса, главната прокурорша прекрати разговора.

Биволъ посети и семейната къща на Ханчева в гр. Севлиево, където тя владее първия етаж. Семейството на главния прокурор често отсяда там през празничните дни, макар че Гешев не е декларирал ползването на този имот, каквото задължение има по закон.

Жената до Гешев свързана с организираната престъпност и КовачкиЖената до Гешев свързана с организираната престъпност и КовачкиЖената до Гешев свързана с организираната престъпност и Ковачки

Дори отвън се вижда, че в имота са направени сериозни подобрения и той се охранява внимателно. А тротоарът пред височайшия дом е прясно ремонтиран.

Гешев и ОПГ

Връзките на главния прокурор Иван Гешев с лица от ъндърграунда и организираната престъпност не излизат за пръв път на бял свят. Преди избора му миналата година Биволъ публикува разследване и записи, от които става ясно как той се договаря с ОПГ “Недосегаемите”, за да сключи споразумение за леки присъди. Стига се дори до заличаване от делото на лице, привлечено като обвиняем.

По това дело също излизат фирми и структури, използващи схема за изчистване на дългове, свързани с енергийния бос Христо Ковачки. Това личи както от засечените контакти на един от обвиняемите – Владко Димитров, със служители на Ковачки, така и от многобройните дарения за ПП “Лидер”, направени от  лицата разработвани по делото, включително и от малоимотните роми. “Недосегаемите дарители” превели на партията общо 125 000 лв. за изборите за Европейски парламент 2009 г.

Разкритието, че докато Гешев се е договарял с “Недосегаемите”, жената до него е била юрисконсулт във фирма на Ковачки е нов елемент в тази сага и поставя въпроса дали Гешев не е допълнил данните за многобройни  престъпления по служба, свързани с това дело, и с класически конфликт на интереси и търговия с влияние.

Същите въпроси възникват и около делото на Юрий Галев и делата на Станчо Владов, към които Гешев има пряко или косвено отношение като следовател и шеф на Специализираната прокуратура.

Дни на гняв. И на пренареждане по острия ръб на бръснача

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/protests2020.html

неделя 12 юли 2020


Carthago delenda est – Картаген трябва да бъде разрушен. Крилатата фраза ни е завещал Марк Порций Катон Стари още от 184 г. пр.н.е., с нея той винаги завършвал брилянтната си реторика пред Римския сенат. А римляните наистина разрушили Картаген след края на Третата пуническа война през 146 г. пр.н.е. И не, че сега туристите в Тунис могат да видят нещо по-различно от руини, но поне им се изправят косите от силата на омразата, с която Катон надъхвал римските политици. И да се зареждат с идеята, че всеки има своя Картаген, който трябва да бъде разрушен.

В България няма политик от началото на прехода, а той все още се точи, който да не повтаря настойчиво, че корупцията и задкулисието трябва да бъдат сринати до основи, но думите им си останаха кухи откъм реални и решителни действия. Допреди дни и мислещите с главите си хора, твърдо убедени в тази необходимост, сякаш бяха малко, а гласовете им – слаби или заглушавани от забранителни списъци в медиите.

Нещо малко /а то се оказа доста голямо/ е трябвало да се направи, та горчивата чаша да прелее, завесата да се вдигне с трясък и гневът да кипне по площадите. На 7 юли лидерът на “Да България” Христо Иванов и активистът Ивайло Мирчев, и общински съветник от Бургас опитаха да слязат на брега на Росенец и с българско знаме да припомнят на всички, че брегът е български и плажът принадлежи на българите. Но там, където държавата отдавна я няма, те се сблъскаха с извратеното лице на нейната Национална служба за охрана. Видът на гардовете дори не заслужава коментар – всеки техен европейски колега би им се изсмял на шортите и сандалите. И във всяка бяла държава насилието, което те си позволиха, не би останало без съд и наказание. Още по-малко поруганото знаме.

Тримата души в лодката бяха възприети от властите като провокатори, шефът на НСО в оставка шикалкави и не призна, че това престъпление е дело на хора от личния му състав, а премиерът Борисов вмени отговорността на президента Радев. После мелачката се завъртя на бързи обороти – Радев официално съобщи принадлежността им към списъка с офицерите от службата. Ден след това главният прокурор Иван Гешев поръча обиски и арести в президентството – за пръв път в историята ни институцията на единствения недосегаем /по Гешев/ беше буквално бастисана и тарашена, а арестуваните станаха шестима.

Безчинствата в институцията на главнокомандващия дадоха причина на известните като „Отровното трио“ проф. Велислав Минеков, адвокат Николай Хаджигенов и пиар-експертът Арман Бабикян да призоват в социалните мрежи за протест. И той се състоя – без предварителна организация и без спонсори, каквито тези дни се привиждат на премиера и вицетата му.

Този отклик на хиляди хора ясно показа, че място за компромиси повече няма, че търпението на всички отдавна е свършило и че е време „Картаген да бъде разрушен“. Така в триъгълника на властта се струпаха хора, които преди беше немислимо да видим едни до други – сини, червени, светли и тъмни от всякакви възрасти, а доминираха младите. Кои се възползваха, като се пришиха към всеобщото недоволство, знаете – онези политически фигури, които и до момента не смеят да назоват с имената им Гешев, Доган и Пеевски, но с умиление аплодират посланията на президента. Но бяха стъписващо тихи, когато в края на януари Гешев внесе писмено питане в Конституционния съд дали държавният глава може да бъде разследван при данни за престъпление, а площадите бяха оглушително тихи и пусти.

Сега обаче всички те ще дърпат дивиденти в собствена полза от народния гняв, за искрата на който нямат минимум принос. Ако Радев не беше слязъл при протестиращите с вдигнат юмрук /език на тялото, впрочем, присъщ на други времена и по-различни събития/, едва ли Корнелия Нинова, Мая Манолова, Румен Петков, Костадин Костадинов и прочие леви щяха са налични в обсадата на президентството. Лесно е да яхнеш вълната, ако друг те оттласне към нея, но си трябват умения да се задържиш на гребена й, а това не става само с пламенни речи от парламентарната или партийната трибуна.

Но изглежда, че не само те, но и медиите не разбраха, че протестите са не в подкрепа на президента, а срещу прогнилата от корупция властова система, срещу все по-изгряващите й зависимости от човека в Сараите и неговия аватар Делян Пеевски. И срещу инструмента на същите, който се изживява като „инструмент в ръцете на Господ“. Но де факто е трионът, който реже бизнеси, заплашва всички, обаче удря само точно определени мишени по поръчка и никога тези, които отдавна ни взривяват сетивата.

Ако Гешев беше инструмент в механизма на върховенството на закона, щеше наистина да бъде „на страната на народа“, /както се закле в Туитър/, а не за всяко разследване да се укрива зад гърба на съответния наблюдаващ прокурор, щото, нали, той сам бил решавал всичко. Ако той беше на висотата на американските и европейските си колеги, нямаше да играе на жмичка пред чекмеджето с парите и пищова отгоре, Барселона-гейт отдавна е отсвирен и пак наблюдаващият прокурор е отговорен, нито пред „административната сграда в строеж“ и „поземления имот“ – марина за яхти на Чукалята непосредствено до петролните резервоари на „Лукойл“. Нито да се прави на „дръж ми каскета“ пред законовата възможност да разпита Черепа и Цветан Василев във видео-конферентна връзка и още, и още болезнени циреи.

Останалото, на което сме свидетели и потърпевши, е насилие и агресия. Защото произволът изобщо не е само прокурорски или полицейски, той е всеинституционален. А площадите скандират „Мафия!“, за което главният обвинител остава глух и не вижда мотив да си свърши работата.

Вместо да докаже, че подшефната му институция е напълно независима от другите власти, той е ангажиран да ги обслужва с бездействията си и да гони „олигарсите, които ограбват народа“. Сякаш другите, на които е подчинен, с честен труд и кървава пот на челото са си спастрили имуществата и сметките. Пролетарската му класово-ненавистническа стилистика обаче бързо отврати същия този народ, в чиято защита той на приказки се зарича, а и на младите хора от протестите тя им звучи досадно архаична и дори непозната. Иначе разправя, че за прокуратурата недосегаеми няма, даже всички от най-високите нива на властта можело да се окажат досегаеми. Искаме да видим това с очите си.
Ако беше така, нямаше сега спешно да се назначават проверки на книжата за лятното имение на Ахмед Доган. И ако и преди имаше държава, разбира се. Наложителна е проверка и на произхода на парите, с които почетният председател на ДПС Ахмед Доган придобива имоти и имущества, в това число и част от изключителната държавна собственост, каквато е парк „Росенец“.

Някой знае ли какъв е бизнесът на Доган, или всичко е благодарение на даровете на властта в името на етническия мир, а по-точно в името на дълбоки схеми, върхът на които не се вижда от нашего брата обитателя на територията? Как изобщо стана възможно и кой позволи част от държавната граница да се окаже частна собственост на политически лидер в сянка?

Това е точно работа за главен прокурор на европейска държава. Липсват обаче и двете понятия с плътното им съдържание. Защото в България крещящо отсъства най-главното – върховенството на закона. За каква Европа говорим тогава, какви „бели държави“ витаят в главата на премиера Борисов в радостта му от влизането ни в чакалнята на Еврозоната, която пък така и не докосна бушуващите на площада? В коя „бяла държава“ управляващите организират бели автобуси в собствена подкрепа, за да си осигурят овациите на чиновниците от собствените си администрации, вместо да отидат при протестиращите срещу тях?

Тези дни на гняв провокират твърде много въпроси и един от тях е защо Борисов размаха етническата карта. Видяхме я на Росенец – тя се оказа менте. Не, че не подсказа /а може би се договориха с Доган/ конфронтация и конфликт. Което е престъпно внушение, но няма кой да се сезира или поне трогне.

Вчера „бащата на етническия мир“, за какъвто е обявен Ахмед Доган, свика отбранителен щит от хиляди партийни активисти около сарая си, а полиция и жандармерия отблъскваха „нашественика-враг“, тръгнал да стъпи на принадлежащата му плажна ивица. Въпреки крясъците на формалния лидер Мустафа Карадайъ, че акваторията е частна собственост, което е повече от скандално и абсурдно. Въпреки инспирираното от премиера етническо напрежение. Това е ходене по ръба на бръснача, но Борисов не го осъзнава, макар да има спомени и опит от битността си на командирован в Каолиново пожарникар по времето на „възродителния процес“.

За социалния статус на живия щит около имението е неудобно да се говори. Особено като се знае, че от всяка къща има поне един гурбетчия на Запад, понеже ДПС им осигури поминък и благоденствие, каквито са обещанията по всички избори. Както и за мотивацията на всички тези хора, накацали пред замък с екстри, каквито не са и сънували, не да притежават. Но пък най-надъханите бяха с тениски с щампиран фотошоп на лицето Делян Пеевски. Идолопоклонничество, достойно за психологически анализ, но всеки е свободен да има свои икони. Демокрация е, както твърди премиерът на страната.

Въпреки всички ексцесии, етническата карта беше заровена в камънака на плажа, групите се омешаха, пяха заедно химна и пиха бира после. А Борисов панически се включи с нощно видеообръщение през Фейсбука си /някой го снимаше с разлюлени ръце пред икона, а той с ръце в джобовете, знаменателно!/, за да ни каже, че само отговорността го задържа на власт. Отговорността пред кого, че не стана много ясно?

Изводи и очаквания:
-Властта в ръцете на зависими от сенките и парите е непотребна, тя е вредна и опасна за всички повече от пандемията. Дълбоката държава не е нашата държава.
-Да България и „Отровното трио“ успяха. Запалиха невиждан гняв и единение, каквито досега не сме виждали. И никой няма моралното право да ги обяздва и да търси съюз с тях, нито пък те – да се потапят и да се оставят да бъдат погълнати от всевъзможните левичари. Това би означавало фиаско на каузата.
-Националният консенсус срещу корупцията, срещу бруталната липса на държава и върховенство на закона е факт, и съдействието на европейските институции е наложително. Но ние сме длъжни сами да си отвоюваме държавата от мафията, проникнала във всички нива на властта. Стига винаги сме очаквали спасение отвън.
-Протестите трябва да продължат и няма значение кой на какъв политически вожд е поклонник. Но целта е една – Картаген на корупцията в България трябва да бъде разрушен. Защото младите хора искат това и затова са на площадите. А Иван Гешев да се откаже от лексиката на наемен отмъстител и да си спомни длъжностната характеристика за поста, или да го напусне в името на народа. Ще бъде достойно от негова страна и достойно уважено от всички.
-Останалото е въпрос на политическа култура, стратегии и мисъл. Ако ги има, и България ще я има на картата на Европа като равностоен член в семейството. Другото е да си висим в чакалнята на мечтите. Или да настръхваме при мисълта за нова Сребреница. Която е в главите на политици със съмнителни и опасни качества, но това е ходене с боси пети по острия бръснач на разделението. 

Бръсначът е за самоубийците, но те още не знаят, че са такива. И е добре да избягват стъпките с него по вените. Нали, г-н премиер и присъдружни подгласници?

Снимка: Андрей Михайлов Булфото©

Бившите съпруга и тъща на Сергий Нечипоренко разполагат с разкошни апартаменти в Бургас, Св. Влас и София RFE: Лукс в България за хванатия със $150 000 рушвет украински прокурор

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/nechiporenko-bulgaria.html

вторник 10 март 2020


Семейството на един от най-корумпираните млади прокурори на Украйна Сергий Нечипоренко, хванат на място със $150 000 подкуп, притежава поне три луксозни имота в България. Това разкри разследване на украинската редакция на Radio Free Europe (RFE) – “Радiо Свобода” с помощ от Биволъ. Медията публикува подробен текстови и фото репортаж в сайта си, както и видео в предаването „Схеми: Корупцията в детайли” по телевизия „Перший”. Материалът, събрал над 100 000 гледания само на YouTube, е озаглавен: „Прати ме зад решетките, ако можеш: безгрижен живот след задържане с рушвет”.

Тъщата на експрокурора е заможна пенсионерка (колаж: Радiо Свобода)

Почти половината на текстовия (чети на сайта на Радiо Свобода) и видео (гледай на YouTube) репортаж е посветена на недвижимите имоти на бившите съпруга и тъща на топ прокурора от Киев на територията на България. За целта редакцията на „Схеми” се обърна към „Биволъ” с молба за съдействие.

Екипът на „Биволъ” откри редица имоти на семейството в София, Бургас и Св. Влас, за които има не само документи, но и заснет фото и видеоматериал с дрон. В раздела „Българските имоти на семейството на експрокурора” украинската медия описва луксозните жилища на семейството му у нас.

Бургас, Свети Влас, София…

Блокът на Галина Орехова в Бургас (Снимка: “Биволъ”)

Медията припомня, че още от началото на 2000-те г. насам Бургас е придобил „популярност сред заможните руснаци и други граждани на бившия Съветски съюз, които придобиват имоти в този български град”.

„В един от новите блокове близо до Черноморското крайбрежие в Бургас от 2015 г. насам семейството на Нечипоренко е придобило апартамент”.

Купувачът на имота в затворен комплекс с детска площадка и басейн е Галина Орехова – майката на бившата съпруга на прокурора Ирина Орехова.

Медията цитира данните на „Биволъ” от българския Имотен регистър, според който Галина Орехова е придобила апартамента с площ от 50 квадрата с включено паркомясто в луксозен затворен комплекс, където стойността му не би трябвало да е по-малко от 800 хил. гривни (над €28 000).

Ваканционният имот на семейството в Св. Влас (Снимка: “Биволъ”)

След две години, през 2017 г., тъщата на разследвания за подкуп Нечипоренко купува още един апартамент в България:

„На 40 км от Слънчев бряг, в курортното градче Св. Влас журналисти намериха още един имот на бившия прокурор”.

Семейството на Нечипоренко, започвайки от 2015 г., се обзавежда с три апартамента. И всичките тези имоти са на първа линия – на не повече от 50 м от брега на Черно море. Първите два апартамента са с обща площ 152 кв. м и още един с 45 кв. м са придобити на името на тъщата на прокурора Галина Орехова. Тогава семейната двойка Нечипоренко все още не е била официално разведена.

Само след два дни по-малкият апартамент е подарен от тъщата на Нечипоренко на дъщеря й – Ирина Орехова. След две години бившата прокурорска съпруга става собственичка на още два апартамента на площ от 30 кв. м. всеки. Според данните на „Схеми” и „Биволъ” стойността на тези имоти е не по-малко от 2,5 млн. гривни (около €88 000).

Сергий Нечипоренко вече не си крие лицето (колаж: Радiо Свобода)

Междувременно екипът на „Схеми” е открил данни, според които прокурорът Нечипоренко, който си е внесъл парична гаранция по искане на съда, е получил обратно своя международен паспорт. По този начин са проверени и полетите му – редица от тях са към България, където от 5 години живее „бившата” му съпруга.

„Така, излиза, че раздялата е била необходима само за пред съдебните власти, за демонстриране на загуба на част от имотите?”

 

Това гласи реторичният въпрос на украинската редакция на „Радио Свободна Европа”. „С това географията на българските придобивки на прокурора под следствие не приключва. Заедно с разследващите журналисти на Bivol.bg „Схеми” открихме още един разкошен апартамент в луксозен квартал на българската столица София с обща площ от 270 кв. м”, се казва в материала.

Комплексът на Галина Орехова в София е на метри от Резиденция “Бояна” (Снимка: “Биволъ”)

Медията пояснява, че става дума за жилищния комплекс „Стела Бояна” (на кадрите на „Биволъ” се вижда, че е построен от „Артекс” на булеварда срещу резиденция „Бояна” – б. ред.):

„Апартаментът е с изглед към планина и популярния сред туристите Боянски водопад”.

Според откритите данни цените на апартаментите в този жилищен комплекс започват от 1 200 евро за кв. м.

„Като собственичка на апартамента и гаража от 60 кв. м от 2015 г. насам е посочена тъщата на експрокурора Галина Орехова, закупила имота месец преди скандалното му задържане. За това сочат данните от справка на Имотния регистър на Република България, според който е платила над 5 млн. гривни (€175 700)”, пише „Свободна Европа” в Украйна.

Скромни доходи, големи апетити…

Жилищният комплекс “Стела Бояна” (Снимка: “Биволъ”)

Украинската медия пита, „могла ли е Галина Орехова да плати сама за тези имоти”:

„Дори да се съберат всичките официално декларирани доходи на тъщата и зетя й, парите не биха им стигнали”.

Журналистите от Киев посочват, че според данните на украинските данъчни за последните 15 г. прокурорската тъща е спечелила около 600 хил. гривни (около €21 000).

Репортерите на „Схеми” са се опитали да се свържат с Галина Орехова по телефона, за да и зададат съответните въпроси за имотите й в Украйна и България. Разбира се, тя не е вдигнала.

„Може би, дъщеря й е помогнала с парите? Отговорът също е не”.

Доходите на Ирина Орехова (Инфографика: Радiо Свобода)

Официалните доходи на Ирина Орехова за последните 17 г., получени от украинските журналисти, показват, че е спечелила едва около 4 млн. гривни (над €140 хил.) Бившата прокурорска съпруга очаквано също не е отговорила на телефонните обаждания на екипа на „Схеми”.

Украинската медия е категорична, че събраните доказателства са достатъчни, за да се направи обосновано предположение: „Историята на Нечипоренко е класическият пример на това как семейство на разследван прокурор си придобива недвижими имоти из цяла Украйна и в чужбина, чиято обща стойност надхвърля официалните им доходи”.

„А това са скъпи къщи и луксозни апартаменти (в Киев и София – бел. р.), скъпарски коли и дори разкошен крайморски хотел на първа линия край Одеса”.

Медията описва подробно, че освен апартаментите в Киев и Одеса, семейството притежава огромна къща в луксозна вилна зона край украинската столица. Сред автопарка им са луксозни джипове като Мерцедес и Тойота, с която е заснет да идва на едно от съдебните заседания.

Наследството на Виктор Янукович

Експрокурорът може да се е развел само за пред съда (колаж: Радiо Свобода)

„Не искам да ви отговарям”, упорито повтаря преуспелият столичен прокурор пред камерата на „Схеми”.

Пет години по-рано Нечипоренко е задържан от спецчастите пред телевизионни камери, след като е взел $150 хил. подкуп в кеш за уреждане на спор с общински имоти в центъра на Киев.

Украинската медия разкри още, че Ирина Орехова, с която топ прокурорът е „в развод” е най-вероятно извънбрачна дъщеря на един от сивите кардинали на Украйна по време на сваления президент-беглец Виктор Янукович. Тъстът на Нечипоренко Сергий Кивалов е бил не само ректор на Одеския държавен университет, но и влиятелен депутат от управляващата тогава „Партия на регионите”.

Доходите на Сергий Нечипоренко (Инфографика: Радiо Свобода)

Заемал е и поста на председател на ЦИК на Украйна в годините, през които се е смятал за близък до Виктор Янукович. Според доста украински медии само при наличие на такова покровителство обвинител от Одеса може да е бил назначен начело на прокуратура в богат централен район на Киев. Тогава той е станал известен като най-млад в гилдията на такъв ръководен пост.

От материала на „Радiо Свобода” става ясно, че съдебната система на Украйна години след Майдана не е успяла да се справи с корупционното наследство на Янукович. Оказва се, че в края на 2019 г. гаранцията на Нечипоренко е свалена драстично от 3 млн. гривни (€105 000) на едва 160 хил. гривни (€5 622). Защитата на експрокурора успява да увери съдебния състав, че парите не били на клиента, а ги е внесла бившата му тъща и било редно да си ги получи обратно.

“Съвпадение”: съпругът на съдийката е бивш помощник на подсъдимия (Снимка: Радiо Свобода)

Доказателствата на екипа на „Схеми”, че съпругът на съдийката по делото от Шевченковския район на Киев някога е работил като помощник на подсъдимия в прокуратурата на столичния Подолски район, не трогнаха магистратите.

Според тях скандалните решения да бъде намалена гаранцията и да не се налага забрана за напускане на страната се взимали „колегиално”.

Неумиращото наследство на един журналист или на какво ни научи Словакия

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/kuciak-slovakia-heritage.html

четвъртък 5 март 2020


От Илия Лозовски, OCCRP

Наистина добри новини се чуват все по-рядко на фона на ежедневно помръкващите перспективи за демокрация по света. През изминалия уикенд малката Словакия ни предложи точно такива новини.

Управляващата дълги години партия, връхлетяна от поредица от нестихващи скандали, претърпя съкрушително поражение на избори наречени от местните журналисти „референдум за бъдещето на страната“. Неофашистката опозиционна партия, която изглеждаше като да е на път да запълни празнината, се представи много по-зле от очакваното. Вместо това изненадващ победител стана популистка група предвождана от дързък и безцеремонен медиен магнат, който обещава най-вече и преди всичко да се справи с корупцията.

Честността и добросъвестността на тази партия наречена „Обикновени хора и независими личности“ все още не са били подлагани на сериозно изпитание. Преди стремглавия й скок тази година, за около десетилетие тя беше просто второстепенен играч. Но независимо от това как ще се представи новото правителство, в Словакия в момента може би се случва по-важна промяна.

Ежедневното тихо бръмчене на институционалната машина, което прави възможно демократичното управление – честни ченгета, независими прокурори, безпристрастни съдии – рядко се чува на фона на шума създаден от хаоса на оспорваната изборна борба. Ако съдебната система е корумпирана до корена си, само гласуване на избори с надеждата те да доведат на власт ново правителство не върши много работа. Както показа украинската революция на Евромайдана през 2014 г., истинският демократичен дух изисква широко, устойчиво обществено търсене на достойно управление. В момента имаме доказателства, че словаците са направили точно това.

Този процес започна, както множество други, с трагедия.

Миналия месец се навършиха две години откакто 27-годишният словашки разследващ журналист Ян Кучияк беше застрелян в дома си, където живееше с годеницата си Мартина. Тя беше убита само секунди по-късно от същия нападател.

Ян и Мартина, снимка от Facebook

Тъй като в момента на смъртта си Ян работеше с Международният журналистически проект за разследване на организираната престъпност и корупцията, OCCRP, ние почувствахме дълбока и лична връзка с неговия случай. В седмиците и месеците след убийството му публикувахме поредица от статии, които продължиха разследването над което Ян работеше преди да бъде убит и повдигнахме много въпроси относно обезпокояващо мудното разследване на убийството му.

Преди две седмици в сътрудничество с нашите чешки и словашки партньорски центрове публикувахме най-новата история от поредицата, задълбочено разследване затова как предполагаемият поръчител на убийството на Ян, коварен бизнесмен на име Мариан Кочнер, използва пари и компромати за да държи в подчинение правосъдната система на Словакия в продължение на дълги години.

Разследването използва десетки терабайти от полицейски данни, които бяха предоставени на журналистите, включително копия от чатове от телефоните на Кочнер и документи от неговия компютър. По ирония на съдбата, която Ян навярно би оценил, смъртта му предостави на журналистите безпрецедентен достъп до задкулисни машинации, които той така добре умееше да разкрива.

Подробностите са толкова мръсни и неприлични, че са заклеймяващи.

В поредица от есемеси Кочнер инструктира негова любовница да съблазнява високопоставени мишени, като политици и прокурори, с цел получаване на компрометираща информация. Дамата е прибрала 30 000 евро от най-влиятелните хора или „първокласните овце“, както двойката ги нарича на частния си жаргон.

Главният прокурор на Словакия Доброслав Трънка също е бил послушен съюзник на Кочнер в продължение на седем години. И в това няма нищо чудно, защото Кочнер е инсталирал скрита камера в кабинета му, хвали се с раздаване на подкупи на депутати за преизбирането на Трънка и го заплашва с убийство по време на спор за таен аудио запис. Не е изненада, че на бизнесмена така и не са повдигнати никакви обвинения по време на мандата на Трънка като Главен прокурор на страната, въпреки че последващи разследвания на Ян и други журналисти, използващи публично достъпни данни, разкриха, че Кочнер извършил множество финансови престъпления.

След убийствата на Ян и Мартина, на словаците най-после им дойде до гуша.

Първоначалното публично събиране насрочено за петъка след убийството беше предвидено като малко паметно шествие, но се превърна в бурен политически митинг с над десет хиляди участници. Протестиращите осъдиха правителствената корупцията, знаейки, че Ян я е разследвал и призоваха за оставки. Но най-вече поискаха независимо разследване на убийството му.

Общественият натиск нарасна след като официалното разследване беше опорочено от купчина неправилни посоки и озадачаващи завои. Всеки петък словаци от цялата страна се събираха на протести под лозунга за „порядъчна Словакия“. Заради тези протести скандалът не слезе от водещите заглавия. Протестиращите добавиха конкретни полицейски служители към списъка с глави, които трябва да се търкулнат.

И накрая го направиха. Първо подаде оставка министърът на вътрешните работи, след това премиерът и накрая шефът на полицията, и то в рамките само на два месеца.

Скоро след това разследването започна да набира скорост. Кочнер беше арестуван и задържан във връзка с дълго отлежаващо дело за финансови измами. Убиецът и тримата му съучастници бяха арестувани. И в крайна сметка през януари тази година започна внимателно наблюдаваният процес срещу самия Мариан Кочнер, който е обвинен като поръчител на убийството.

Прокуратурата разбира се твърди, че разследването на Ян е довело Кочнер до решението да убие младия журналист. Нищо чудно, той е разобличил човек, който използвайки пари, безочие и още нещо, се превръща в кукловода на Словакия.

Разследванията на OCCRP по цял свят показват отново и отново, че корупцията в съдебната система е оста около която се върти всяка останала корупция. Затова фактът, че човек като Кочнер в момента седи на подсъдимата скамейка е истинска победа.

„Много хора в съдебната система, в полицията, прокуратурата… наистина почувстваха натиска на улицата и започнаха да работят както трябва“, казва Арпад Солтеш, местен журналист, който работи с OCCRP по неотдавнашното разследване. „Виждате го в разследването на Кучияк. Никой не вярваше, че Кочнер някога ще бъде разследван или съден… Фактът, че той е подсъдим е наистина голямо постижение на гражданското общество.“

След убийството на Ян в страната настъпи време на промяна простираща се далеч отвъд съдебния процес. Зузана Капутова, младата и либерална нова президентка на Словакия, убедително спечели изборите понесена на вълната от възмущение, което обхвана страната. Местната гражданска организация, която преди две години организира първите протести, все още е активна.

Като завзеха улиците и площадите на страната си, гражданите на Словакия показаха, че дори и най-загниващите държавни институции могат да бъдат върнати към нов живот в резултат на обществен натиск. Събитията предизвикани от хората на Словакия са мощно напомняне за това какво освен избори може да накара демокрацията да живее и да диша.

Превод Биволъ, Photo Credit: Dalibor Gluck (CTK via AP Images)

Те не знаят какво правят, или се правят. Простихте ли им?

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/barcelonagate-borisov.html

понеделник 2 март 2020


„Простете за нещата, които съм сбъркал или съм могъл да направя по-добре!“, написа премиерът Борисов във Фейсбук вчера. Без да си дава сметка, че е сбъркал и объркал непоправимо много „неща“, и че предвид кармичната му некомпетентност, едва ли би могъл да ги направи „по-добре“.

Само за броени дни той успя да изприказва купища несъстоятелности, да не кажем глупости. На банкянски диалект. Дали кризисният пиар го затисна или друго, но с по две думи реши точили се във времето проблеми – двете кариери над Белащица светкавично прекратиха 60-годишната си работа. Сред многото плакати с екопризиви се открояваше един с персонално обръщение: „Г- премиер, спасете децата ни!“. И той ги спаси.

Посегна и на себе си, като съобщи, че се отказва да купи нов правителствен самолет – другият след него да си купел. Фейсбук-анализаторите мигом прозряха знак в това, забравили за ретроградния Меркурий и влиянието му върху лидера – че скоро ще има колективна оставка, че дните му са преброени и че, видите ли, демокрацията скоро ще пристигне и да се готвим за тържествено посрещане.

Борисов и Горанов. Снимка: Вилдан Байрамова

Два дни по-късно Борисов раздаваше милиони като нафора на футболните отбори в Пловдив, отиде в едно от големите училища /санирано/, преди това изгря и в Столипиново, а после и в Асеновград, в Бачковския манастир целуна икона. И ръсеше пари или поне обещания за такива – за спортни площадки, физкултурен салон… „Той беше приет буквално като рок-звезда от директора, от учителките и дори от някои от чистачките“, уточни Клуб Z. Злите езици говорят, че често се озъртал за финансовия министър и питал „Горанов, къде си, бе, портмоненцето ми?“, но това са само слухове, никъде не го прочетохме.

„Сега работите с деца и се вдетинявате, като се съберете заедно. То и ние така – понякога на Европейски съвет така – като прекараме два дни заедно и почваме да се закачаме, да се… да минава времето“ /към ухилените до уши учителки/, прочетохме черно на бяло в Клуб Z и сигурно това за закачките в ЕС е вярно. Щом той го казва.

А премиерът ни е в паника

Много му се струпа наведнъж – чуждоземно прокурорско разследване за пране на пари, къща в Барселона, любима в изгнание с вече пораснало дете /кой му е таткото, ДНК-проба защо никой не иска, или е излишна?/, коронавирус дебне отвсякъде, сега и мигранти подпряха границата. А той, човекът от народа с непреодолимия си диалект, дипломатът, който е на „ти“ с всички световни лидери, вършее с джипката из територията и раздава благодат. На нервна почва.

„Мислех, че съм ерген. А те къщи-мъщи… Сега съм паникьосан!“. Участници в знаменателните пловдивски събития довериха, че това му простодушно откровение безспорно стопирало всякакви журналистически щения да се задават онези неудобни въпроси за каталунското разследване, за връзките му с къщата в Барселона, с прането на пари, за детето и неговата самотна майка, останала без поминъка си.

Че Барселонагейт ще стигне до Брюксел, това е твърде вероятно, като се знаят упорството и целите на Сдружението БОЕЦ да не допуснат замитането на корупцията под килима. Отново каталунският „El Periodico“ информира , че „Случаят с предполагаемия международен заговор за пране на пари в Барселона, който сочи към премиера на България Бойко Борисов, ще стигне до Европейската комисия. Mossos d’Esquadra и Антикорупционната прокуратура разследват инжектирането на повече от 5 милиона евро от две компании със седалище в Барселона за една година, които са били използвани за инвестиция в къща в Esplugues de Llobregat и в магазин за луксозни дрехи на Paseo de Gracia на ексмодела Борислава Йовчева, чиято евентуална връзка с Борисов се изяснява“.

Ако Борисов беше наистина европейски политик, щеше да обяви официално, че се оттегля временно до изясняване на обстоятелствата. Така се прави по света, но къде сме ние, къде е светът… Ако в правителството мислеха с главите си, а не с портфейлите, все някой щеше да му подскаже правилния, достоен и коректен вариант – да се отдръпне. Да де, ама това се прави от хора с достойнство. Те не знаят какво правят и какво трябва. Нали помните срамната сцена, когато първият партиен и държавен ръководител се разкрещя на шефа на АПИ и го прати да глашатайства по мегданите, а министрите сведоха глави в абсурдно мълчание. Едничка Николина Ангелкова беше навирила нос, сякаш тъкмо позираше в прегръдката на Джордж Клуни. А глашатаят от АПИ се изсули смачкан и унизен, пък после как е погледнал жена си и децата… Харесват ли ви тези безгръбначни наведени хорица във властта, вярвате ли им? Очаквате ли да ви поискат прошка? А вие искате ли тяхната? И ние не.

Изнервеният и все повече губещ почва под краката си Борисов още си вярва, че топлите му фото-сесии с електората са знак за благодарност за твърдата му ръка. Ощастливеният от селфито електорат пък хич не се замисля, че някога преди властта същата ръка е решавала „казуси“ с бухалка. И че дървото е заменено с двукрак, овластен жив човешки екземпляр, по-често бездеен и безидеен, напоследък с каскет.

Ако Гешев беше главен прокурор на място, а не бухалка

Ако Гешев беше не милиционер, а прокурор, щеше да изрази официално готовността си да съдейства на каталунската прокуратура за разследването срещу премиера Борисов. Хем щяхме да станем симпатични на цяла Европа, дето ни знае къде сме с палмата най-отпред в скалата за корупцията. А не да изисква от нея информацията, по която тя работи, та да ни пробута после замъглена българската кавър-версия – нали увери, че щял да снеме показанията на всички забъркани в мега-скандала. И даже щеше /и трябва/ да го отстрани временно от поста му до изясняване на обстоятелствата. Не да му се размине само с разпит. Защото явно Борисов сам няма да се оттегли /в зайчарника си/, както се прави в цивилизована Европа и при най-малкото съмнение.

Ако Гешев беше прокурор, а не милиционер, нямаше да търчи по села и градове да секвестира арпаджика и тютюнеца на хората, а щеше да пише дълги обвинения срещу „добрите“ олигарси – онези, на които никой досега не е посмял да посегне, защото очевидно са полезни по определен начин на определени хора. Битовата престъпност е работа на полицията, за която по милиард годишно й плащаме ние. Тя няма нужда от байрактар по време на специализираните операции. Очевидно, с неизменното си присъствие „Фигаро тук, Фигаро там“ Иван Гешев държи да подчертае, че е един от онези униформените и е спрял далеч от правото. Или че просто не може да се отдръпне от началото си.

Прокуратурата е възложила на Министерството на здравеопазването да контролира как институциите изпълняват задълженията си и какви мерки предприемат срещу евентуална заплаха от коронавирус за страната ни, стана ясно преди дни от прессъобщение на институцията. И нищо за популацията на дивите животни или връзката на глобалното затопляне и млеконадоя? Нищо, де, ще им дойде редът. На приватизацията обаче едва ли – има си давностни срокове, според светилата в правото. Гешев нека се напъва да блесне с каскета.

В един американски сериал арестуваха губернатор заради премълчано от щаба му дарение за изборната му кампания. Това в онези земи е престъпление, у нас е само кино. Та да ви разправям, той като губернатор си върши перфектно работата, но панталонът му е твърде разкопчан – преди ареста се прочу с горещите си нощи с проститутки, пък съпругата му е люта адвокатка от голяма кантора. Кантората пък е в нескончаем сериал с щатския прокурор. Като на кино. А у нас върви сюжет на живо.

Адвокати срещу главния прокурор

И това се случи преди дни – адвокатурата много сериозно декларира, че е склонна да помогне на Гешев да разбере какво представлява тя, макар той да не е колега. И няма да му се получи, защото негова е квалификацията „наглост“ за позицията на Фондация „Български адвокати за правата на човека“ за промени в Конституцията. Същият той нарече правозащитниците „адвокати на подсъдими и обвиняеми олигарси“. Висшият адвокатски съвет излезе с остра декларация срещу височайшата му неадекватност.

„Там, където свършва правото, започва произволът“, скочиха адвокатите, и са прави. Общото им събрание пък демонстративно отказа да изслуша прочита на поздравителния адрес, изпратен до форума им от самия главен прокурор. В декларация те предупредиха, че демокрацията е в опасност, а виновни за това са прокуратурата, изпълнителната и законодателната власти. Т.е. всички от върха.

Къде сме ние?

Юристите посочиха виновниците с пръст. И от защитници се озоваха в позицията на обвинители, което е без прецедент. А Борисов нека си говори, че срещу него тече пълзящ преврат, без да подозира, че сам си го е провокирал. Съдбата на кабинета му е на края на изопнатия ластик /по вицепремиера Каракачанов/, въпреки демонстрирания фестивал на сдобряването. Дали някой е наясно колко хора на ВМРО бяха закопчани и са клиенти на прокуратура, съд и полиция? Да не припомняме търговията с български паспорти, корумпирани общински съветници, пиян евродепутат и друга язовирска екзотика… Значи, демоните са там, а в ГЕРБ са светци пред канонизиране?


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Докато с овации посрещат единия, дал пари, едва ли не от джоба си – за селски игрища, стадиони и саниране, и му целуват ръка и пръстен за благодарност, че са докопали поръчка за асфалт и стиропор, финансирана от нашите пари, мисията „глашатай“ не им мърда.  В недалечното минало се появи информация, че Вежди завел Бойко на театър. Не вярвам. Ако открие нова сграда на театър или библиотека, или им осигури щедро финансиране, ще го призная. Това беше лично, извинете.

Докато с надежда посрещат вожда на борбата срещу битовата престъпност, дето му е съвсем друга задачата, докато министрите се снишават като напикан на чина ученик, докато няма опозиция и към момента само адвокатурата скача срещу престъпната власт, всички ние сме подчинени. На диктатурата.

Сборът от вглъбени в собствения си Аз диванни бунтари не може да се нарече гражданско общество. Това е грехът, който не може да бъде простен и забравен. Освен ако не се е намесил Алцхаймер.

Водеща снимка: Бойко Борисов с гражданка. Автор: Вилдан Байрамова

БарЦелоно, БарЦелонооо, ти моя БарЦелоно!

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE%D0%BD%D0%BE%D0%BE%D0%BE-%D1%82%D0%B8-%D0%BC%D0%BE%D1%8F-%D0%B1%D0%B0%D1%80%D1%86%D0%B5%D0%BB%D0%BE.html

Лично аз от доста време не разбирам защо някои хора толкова се възмущават на тая къща в Барселона. Даже и без да си злоупотребявал с четенето на дебели книги по психология, то всичко си е нарисувано като по учебник. Даже според мен става за сюжет на сълзливо-романтично-драматичен роман, без да е нужно да се добавя кой знае какво от автора. Не бързайте да ми обяснявате, че било незаконно, пък неморално, пък не знам какво си. Вижте какво имам предвид и се опитайте да вникнете в чувствата, в емоциите на хората. Стига с тая законност, че вече ставате скучни до прозявка!

Главният ни лирически герой е мутра. Като казвам мутра, нямам предвид някой батка дошъл от село, назобал се със стероиди, отишъл двайсет пъти на фитнес, купил си дебел ланец от неизвестно какъв метал, реплика на злато и обикалящ из улиците на средноголям град провинциален град с беемвето си на лизинг. Говоря за капо ди тути капи. Демек мутрата на мутрите. Човек, който чрез наглост, безскрупулност, хитрост, откровена наглост и жестокост се е наместил на върха на пирамидата не само в престъпния, а и в политическия и икономически светове и, оставете другото, успява да се закрепи там повече от десетилетие. Това няма как да му се отрече като постижение, колкото и да не им изнася на някои. Най-малкото, защото е рядко срещано явление както у нас, така и по света.

Другият ни основен персонаж е кифла. Ама сгодна кифла, по която всеки мъж във фертилна възраст ще се зазяпа, та ако ще да знае, че жена му ще му пререже гърлото с тъпото на ножа, докато спи. Мацката става от‘сЕкъде. Поне от снимките така съдя. Може да е играло фотошопингуването и/или д-р Енчев и компания, но това едва ли е от значение. Имам сериозни подобрения, че идеалното сечение между атрактивен външен вид и липса на съдържание на черепната кутия са спазени дотолкова, че даже и Да Винчи би останал впечатлен.

За да изградим достоверни образи обаче, не е достатъчно да приказваме за мутри и кифли. И едните, и другите с лопата да ги ринеш. Трябва да се обърне внимание на мотивацията на мутрата и кифлата да предприемат определени действия. Заемайки се с тази задача, най-важно е да не забравяме едно. Никога не трябва да надценяваме мутрите и кифлите. Не бива да разравяме задния двор прекалено дълбоко, защото кучето е зарито с пръст едва-едва.

Та, дотук сме изградили фабулата до един самовлюбен чичак, който е въшлив от пари и влас и една добре изглеждаща златотърсачка. И какво по-естествено от това да продължим в най-логичната посока? Чичакът го е барнала мъжката критическа. Колкото и да се радва на вниманието на противоположния пол вече нещо репортерките пропускат да му пипат бицепсите, когато реже лентички и той реагира първосигнално, слагайки ги в графа „мисирки“.

Да, но този велик шегобиец, животът, го е срещнал преди няколко години с въпросната мисирка, пардон, кифла, пардон, златотърсачка. Абе, и трите стават, което си изберете.

И тя безпогрешно, като мутрата, си следва първичните инстинкти. Сродни души един вид. Та, какво по-логично в подобна ситуация от това тя да знае кога да вдигне опашката с гръб към застаряващия пичага, а той да й купи къща в Барселона като знак на признателност за това, че го е върнала в доброто старо славно минало?

Мутрата може да купи без проблем не една, а десет къщи в Каталуния, и то на първа линия. Излизах още сънен, правиш пет-шест крачки по мекия като сатен пясък и ласкавите вълни те погалват дружелюбно по нежните ходилца. А чичакът идва рядко. Заслужава си да изтърпиш ласките му в името на къщата в Барселона, гарнирана с щедри подаръци към теб и баща ти, бившия водопроводчик.

Кофти е само за някой тъпанар, който тръгне да пише подобен роман. Героиня две си е окей, няма проблеми при нея. Може да го играе Мерседес без никакви проблеми. Ама герой едно няма никакви шансове да стане правдоподобен граф Монте Кристо, та ако ще сам да си изяде ташаците. Тоест, подобен литературен продукт е предварително обречен на провал.

Кой разбрал, разбрал. Айде, че трябва да мисля някой нов сюжет.

Стоян Николов – Торлака

Възмездието Гешев – Продукт на Порочното Съвокупление на Властите и Държавния Произвол

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/%D0%B2%D1%8A%D0%B7%D0%BC%D0%B5%D0%B7%D0%B4%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B3%D0%B5%D1%88%D0%B5%D0%B2-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D1%83%D0%BA%D1%82-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D0%BE%D1%80%D0%BE%D1%87%D0%BD.html

понеделник 17 февруари 2020


Откакто Иван Гешев бе обявен за единствен кандидат за главен прокурор и  в  последствие  възцарен като такъв, от устата му само чуваме  заплахи за „възмездие“, за смазване и размазване. С всяка своя изява той създава имидж не на човек, опиращ се на закона и Конституцията, а на бухалка, с неограничена власт, изпратена на улицата да раздава улично правосъдие!   Още с първите си медийни изяви, той ярко открои противниците си – които се оказаха само политически — а именно, извънпарламентарната опозиция (т.е.  Демократична България)– която той нарече „десни екстремисти“, чието „мнение за разделение на властите той не споделял“, както и олигарсите, които не са в групата му на „своите.“

Но на обществото няма как да му убегне гальовното  пристрастие на Гешев към олигарха  Делян Пеевски, чиято корпулентна сянка стои над делото  КТБ като боабаб над микроскопична мишка. За Гешев Пеевски не съществува, както и за Борисов между впрочем, както и за службите, (освен НСО, което го пази)  както и за парламента, където той би трябвало да ходи, но не ходи, а председателят му – Цвета Караянчева – сервилно и ежедневно му извинява отсъствията! Нищо, че  има не един документ, доказващ съществената роля на Пеевски в грабежа на КТБ, нищо, че изгнаникът Цветан Василев словоохотливо обяснява подробностите за ролята на Пеевски във фалита, нищо, че разследващи журналисти изнесоха солидни данни за това, но НИЩО! Прокурорът Гешев си мисли, че като не коментира скандала, ролята му на съучастник в прикритието му ще изчезне!

Затова пък Гешев сипе заплахи срещу хилядите хора, които се включиха в протеста срещу назначението му – протест, който беше надпартиен и продължи с месеци. Прокурорът  оприличи тези хора на престъпници, които се „страхуват от закона“ и заради това протестират срещу него. Тълпа от изкопаеми, свързани със статуквото, се изреди пред зависимите проправителствени медии да венцеславят единствения избор, който то можа да роди. Медийните бухалки на Пеевски, застанаха като преторианци в защита на галеното дете на всички властни едновременно – полицаят от Симеоново с много съмнителна юридическа експертност, но пък проверен в лоялността си към Status Quo. Не случайно той бе изборът на Цацаров – напълно безполезният бивш прокурор  с несъществуващ рейтинг и без нито едно знаково дело, завършило с осъждане за корупция. Министърът  на правосъдието също бранеше новородения главен прокурор като матросовец, и разбира се,  зависимия  от парламентарните квоти – Висш съдебен съвет. В избора на този индивид се видя черно на бяло тоталното сливане на всички власти в България – т.е. Гешев е наистина любимата рожба на това перверзно кръвосмешение!

Жлъч се изсипваше върху всеки магистрат, политик, журналист или общественик, посмял да покаже скептицизма си спрямо Гешев—от Лозан Панов (председателят на ВКС) до 160-те български съдии, изпратили писмо до ВСС, до адвокатите със същите искания… Всяка проява на възмущение с този избор бе класифицирана като „намеса в съдебната власт.“ Без отговор и подкрепа останаха апелите и на професионалните гилдии, и на  гражданите  и НПО-тата към  ВСС, правосъдния министър и президента Румен Радев да заемат по-активна позиция срещу тази единствена скандална номинация.  Но обществото беше напълно изоставено от абсолютна ВСЯКА държавна институция и изолирано от дебата за този избор.

Медийната агенция ПИК НЮЗ – беше официален организатор на контра-протестите в защита на Гешев, в нарушение със закона. Процедурите по организиране и провеждане на митинги и протести са регламентирани в Закон за събранията, митингите и манифестациите, където Чл. 2 гласи, че събрания, митинги и манифестации могат да се организират и провеждат от граждани, от сдружения, от политически и други обществени организации.А ПИК е търговско дружество. Контапротестът беше охраняван от полицията като златно яйце – с кордони и техника. Същата тази полиция допусна платени провокатори, изпратени като масовка в гражданския протест. Никой не успя да зададе на Гешев въпроса – дали има нещо да каже за автобусите с неграмотни роми, неонацита и всякаквикриминогенни елементи, докарани от кол и въже да го „подкрепят“, без повечето да знаят за какво точно са там… Всеки уважаващ себе си магистрат би умрял от срам от такава подкрепа. Но не и Гешев. В крайна сметка платените контрапротести са патент на тоталитарните общества, не са само български и са нещо нормално за корумпирани авторитарни режими – с цел да заглушат гражданския протест.

Тук ще пропусна скандалите, свързани лично с персоната на главния прокурор  и данните за фалшификация на неговата професионална дейност и за апартаментната далавера на „жената до него“, и за прикритието му на българското корабно пиратство с уличен евродепутат от ГЕРБ…Дори ще пропусна скандалното му държане в Европарламента, с евродепутати, които му задават конкретни въпроси и шокът им от арогантното му и непрофесионално  поведение. Ще пропусна и агресията  му към журналисти – за което той се разчу и в международните медии…В свободния свят не минава — “Как е времето в Москва?“ като отговор на журналист, ОК?  Не минават и индиректните заплахи към журналистите, а се преследват от закона.

Това, върху което искам да се съсредоточа е всъщност безумното вменяване на обществото, че Гешев ще реши всичките му проблеми – като рицар на бял кон.  Уви, няма как —защото той е довлечен от същите тези, които не си мръднаха пръста да ги решат  същите тези проблеми десетилетия наред  и дни наред преди Гешев!  Сега той много фриволно си борави с думата „възмездие.“  Но това не е дума свързана с правото, нито с върховенството на закона. Това е от речника на мафиотите, които се гърмят едни друг.  Ревизия на приватизацията – пост фактум е също толкова налудна както и заявките му, че ще се справи с битовата престъпност и „олигарсите.“  

Гешев вече говори с пяна на уста как ще иска промени в Конституцията и законите, за да донесе „възмездие.“ Интересно дали той е  чувал, че Европейската конвенция за правата на човека  забранява въвеждането на наказателни закони пост фактум. Т.е. колкото и да му се иска да се прави на Робин Худ и да раздава улично правосъдие, „престъпленията“ с изтекла  давност няма как да бъдат наказани, а ако това се случи, то това означава, че държавата се е превърнала в диктатура и няма смисъл да се говори за законност и правов ред. 


Харесва ли Ви статията? Почерпете автора Татяна Кристи и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този формуляр ще му бъдат изплатени от редакцията.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




Но Гешев може сериозно да разследва приватизацията на Булгартабак, например, тецове, пристанища и други, чиято давност още не е изтекла.  Но, Упс! Ама от там надничат едни личица, които се пазят от НСО като „национално богатство!“  Това, което може да направи Гешев е обществото да не се смее на прокуратурата  с  показните й арести на хора като Баневи, Арабаджиеви – клетниците, от другата страна на олигархичната барикада.  Трябва да спре да показва техните домашни интериори, чорапи, гащи, гардероби, тоалетни, кутии за обувки и прочее боклуци, на тези, които от ортаци на властта през целия преход, за една нощ са нарочени  „за врагове на народа.“ Това много смърди на Вишинско „правосъдие.“

Също да не си прави труда да арестува гангстери, заедно с помагачите им от партийните централи, които винаги излизат на свобода след мощното, но непродуктивно кудкудякане на прокуратурата…което винаги  довежда до оправдателни присъди, както  обикновено и до глоби от Страсбург, които плащат данъкоплатците!  За да се пребори с битовата престъпност – трябва сериозна реформа в МВР и прокуратурата, както и смяна на закони. Но на първо място реформа. Всеки, който е имал вземане-даване с битова престъпност в България, знае колко безполезни могат да бъдат тези структури, които работят с бързината и компетентността на куц охлюв.

Затова  надеждите, че Гешев ще донесе положителна промяна би трябвало да ги имат само тези, които живеят единствено под наркозата на глупостите, които се изсипват от медиите на властта — т.е от почти всичко в България.

Снимка: Фенове на “Гешев е радост” на контрапротест

Херо Мустафа, у нас е тъмно, елате да светнете лампата!

Post Syndicated from Вилдан Байрямова original https://bivol.bg/herro-mustafa-turn-on-the-lights.html

вторник 11 февруари 2020


Какъв чудесен ден! Човек не знае чай ли да пие или да се обеси!“. Перифразата е на диалог от пиесата на Антон Чехов „Вуйчо Ваня“, написана през 1898 г. През 2020 и далеч преди това всеки ден възкликваме почти така, но с две-три къси думи и съдържание доста по-люто от горното добродушие, признайте си.

И като тръгна цяла седмица така от 4 февруари насам – да се чудиш две ракии ли да удариш, докато в тих ужас слушаш изявленията на президента, на Гешев, на Горанов или Менда, или да си сипеш трета, импулсиран от брифинга на премиера /за мисирките/, щото още ти държи влага. Дилемата е побългарена и няма общо със суицидните внушения на Чехов. То и нарочените за „мисирки“ няма да им мрем на тия.

Помните, че този път знаковият 4 февруари започна не с върнат мандат или оставка на правителството, а с със земетръсните послания на посланика на САЩ Херо Мустафа. Първо, в интервю пред Нова тв тя каза, че много скоро ще бъде обявен първият българин, на когото ще бъде наложена забрана за влизане в Америка – заради корупция. И още – че Щатите са готови да санкционират и други „корумпирани български държавни лица“. Още на следващия ден името на спецсъдията Андон Миталов прегря ефира, а дори снимка на въпросния не бе възможно да се намери.

Седмица по-късно, на 11 февруари, тя повтори същото: „Името, което беше съобщено миналата седмица, беше първото, не последното. Надявам се хората  да видят това като първата стъпка. Стъпка по стъпка, малка по малка. Нищо не може да се прави на тъмно“, посочи дипломатът. Снимка на Миталов вече имаше. А кой да обясни какво в САЩ е специализираният съд/съдия – не. Пък беше важно, поне заради факта, че там той е над президента дори, а тук тази пост, освен неизвестен, е и тотално неглижиран от по традиция правно невежествения българин, да не кажа от всичките власти накуп. Ако беше иначе, Миталов за нищо на света не би пуснал задържания за шпионаж Николай Малинов да се прегръща с Владимир Путин в Кремъл и да гушне наградата си за същото.

Херо Мустафа даде да се разбере, че ако у нас наистина сме убедени, че всичко се прави на тъмно и въпреки това търпим, то за чуждите служби греем като църковен полюлей най-малко и те ни дърпат ушите. Но пък осветяването на неизвестния съдия ненадейно обедини нацията – в масово неудовлетворение от „черния печат“ за някакъв си с тога и семейството му, вместо „да подкарат ония горе и изметат парламента“. Ние такива малки стъпки не щем, дайте ни освобождение сега и веднага, от всичко и завинаги, и ни го сервирайте, докато сме на дивана…

Кои са останалите български държавни лица, потенциални обекти на ограниченията, публиката тръпне в очаквания и залозите тръгнаха. Потенциалните са изтръпнали и вече имат резервации за полети до разни райски бягства, или зареждат частните си самолети, но в „Аерофлот“ не ги търсете. Ще вземем да си останем без олигарси и без български държавни лица, макар и корумпирани.

А как хубаво го каза Херо Мустафа, че освен „и други лица“, Вашингтон ще разгледа целесъобразността да приложи глобалния закон „Магнитски” и други твърди мерки. „Ние не се отнасяме към този въпрос повърхностно“, увери тя.

То не, че всички в България са наясно какъв е този закон и кого може да удари, но повърхностно, интуитивно, с уважение и надежда при споменаването му обръщаме фокуса към Делян Пеевски. „Наречен от списание “Шпигел” “Айсберг на корупцията” в България, Делян Пеевски продължава да разширява своята бизнес-империя и политическо влияние през годините, независимо от конюнктурната ситуация. Менторите, които стоят зад него, осигуряват зелена светлина за налагане на политико-обществения модел, станал нарицателен с прозвището #КОЙ. Тази ситуация създава трайно усещане в свободомислещото общество, че не конкретният министър-председател, а именно #КОЙ реално управлява и контролира живота в страната“, писа Бивол през януари 2019 г. 

Да сте чували някой от министрите или депутатите, или прокуратурата и КПКОНПИ да са надниквали експертно в това корпулентно битие и възвишение? И аз не съм. Той и премиерът Борисов не е. И с Делян Пеевски се разбират идилично добре, или поне не личи някакво взаимно неразположение. Ама те с всички са в безусловна хармония и никой не смее да им гъкне – ни законодател, ни изпълнителна власт, ни съдебна. Сега да помечтаем – само единият ли ще бъде привлечен под отговорност по „Магнитски“, или и двамата? Да не забравяме дипломатическите грами на един по-предишен американски посланик у нас, изтекли в Уикилийкс, а и досието „Буда“, огласено от Биволъ в началото на 2013 г. Френският „Фигаро“ реагира мигновено тогава и публикува анализ под заглавие „Агент Буда“, който стана премиер“, и цитира дипломати от Вашингтон, които без колебания го описват като „гангстер, облечен в Армани“. С ефекта на шут между веждите беше заключението в анализа за „най-накрая доказателство за симбиозата между властта, полицията и мафията, което прави България уникален случай в Европа“. По този показател сме твърдо стабилни.

А да питаш главния прокурор за главната роля на Пеевски в сгромолясването на КТБ, или какво не е ясно за контрабандата на български цигари, е все едно да чакаш разкази за първата му брачна нощ, толкова неприлично му звучат такива въпроси.

Отговори няма и затова тези дни гледаме към флага на улица „Козяк“ в София, за да разберем какво сме си причинили при урните. В тази сграда взе да става доста оживено, пристигат важни работни гости и сякаш след паузата има повече Америка в България.

Забележително множество пък се е вторачило в посолството на Русия – 73% изпитват трайни горещи чувства към Москва и 62% лично към Путин, според проучването на Pew Research Center /цитирано от БГНЕС/ отпреди няколко дни. Стъписващата заблуда, че в Кремъл е истината, не е новина за нашите ширини. Тя и прокремълската опозиция в парламента не е. Извънпарламентарната на Костя Копейкин, известен още като Костадин Костадинов и лидер на „Възраждане“, пробва да произведе революция онзи ден в София, но не му се получи. Не може обаче да му се отрече чутовната дързост в онзи момент, когато пожела лично да смени премиера Борисов. Не е ясно и дали нашите служби са наясно с финансирането на тази смела проява, и доколко изобщо ги интересува кой клати стабилността, тази на премиера.

Нали помните кога се стовариха в центъра на столицата протестиращите „възрожденци“ на Костадинов – на третия ден след смразяващото изявление на президента Радев, с което той свали доверието си от правителството и пожела да стане симпатичен на народа. „Днес делението не е между леви и десни, столица и провинция, а между порочната власт и милионите почтени българи. В борбата за отстояването на нашите права, аз съм редом с вас“, зарече се той тогава. „Редом с вас“, ама не отиде на протеста да скандира срещу порочната, както я нарече и за каквато и ние я мислим, власт.

Държавен глава не може да излезе там и да крещи в мегафона „Оставка!“, това е обяснимо. Няма обяснение за изгърмяната декларация с особено невнимателния подбор на думите и посланията, които не предлагат решения, а са само слабо ехо на обществени нагласи. Иначе, президентът Росен Плевнелиев, тази ярка и спорна личност в демократичната ни история, грабна микрофона и спечели народната любов на протеста в София на 24 февруари 2013 г. и краткото му извикано слово бе изпратено с характерното „Българи, юнаци!“ /помните серийните масовки от ерата на #ДАНСwithme/.

Пък и моментът, в който Румен Радев отправи обръщението си към нацията, извика подозрението за самозащита – главният прокурор Иван Гешев вече беше пуснал онези скандални СРС-та, вотът на недоверие към правителството, внесен от БСП, претърпя очаквано фиаско. Остана усещането за гузност. И за заявка за втори мандат.

И като стана дума по-горе за онова, което си причиняваме до урните, догодина сме в челен сблъсък с два избора – за парламент и президент. Румен Радев е безспорният фаворит на БСП, а левицата не би свалила доверието от собственото си нестандартно попадение за кандидат-президент. По последните за декември м.г. данни на /сурогатната/ агенция Галъп Интернешънъл Радев приключи 2019-а с доверие от 56% и 30% неодобрение. Кабинетът Борисов-3 се оказа лош за 62% /точно колкото обожават Путин/, парламентът също за близо 70 на сто, но това е така от 90-те години още. Че кой може да обича българския парламент в настоящата му битност и съдържание? Какво ли щеше да е, ако можехме да гласуваме за главен и окръжен прокурор?

Разбира се, че ако премиерът Борисов реши да се кандидатира за президент, армиите му из страната богоговейно ще пуснат бюлетината за него. На брифинга си в знаменателния 4 февруари т.г. /този с междуметията от курника/ обаче българският премиер се закле, че никога не е казвал, че ще се кандидатира за президент. Хубаво е, но не е вярно.


Харесва ли ви статията? Почерпете автора Вилдан Байрамова и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени специално за нея чрез този бутон ще ѝ бъдат изплатени от редакцията.

Почерпете Вилдан и гарантирайте така нейната авторска мотивация, нашата редакционна независимост и Вашето читателско право на честна и обективна журналистика. Всички суми дарени конкретно за нея чрез този формуляр ще ѝ бъдат изплатени от редакцията. Извършвайки плащане Вие се съгласявате с Общите условия, които предварително сте прочели тук.















Възможности за плащане

Информация за Вас




Информация за банковата карта


Плащането е защитено със SSL криптиране


Обща сума:


5.00€

{amount} donation plus {fee_amount} to help cover fees.




В началото на юни 2011 г. той се скара на „мисирките“ и обяви, че ще изкара един мандат и половината от следващия, и тогава ще влезе в надпреварата за държавен глава. Не ни ощастливи с това и посочи с пръст по челото Росен Плевнелиев, който спечели след балотаж. На 1 септември 2016 г. в студиото на бТВ Борисов повтори намерението си да се кандидатира „заради играта“. И пак не се – тогава пусна Цецка Цачева, която спечели мнозинството от гласовете само от урните в Турция, благодарение на кампанията на новата партия на Местан, не и на ГЕРБ у нас.

Така пилотът Радев свали униформата и зелените чорапи, и облече костюм, а сега Иван Гешев го бие заради съпругата му Десислава, а по последни данни – заради разследване на фирма, доставчик на армията. Но сякаш самият Радев опитва да му импонира, а може да има мерак и да се колаборира – поне в битката с олигарсите, корупцията и организираната битова престъпност, двамата са единодушни в нетърпимостта си към тях. Някой наистина трябва да я поведе, но едва ли точно тази нереформирана прокуратура, напоена с толкова съветски челен опит, ще успее. А и само с президентски вопли няма как да се случи. Липсата на съдебна реформа е най-големият ни мазол пред лицето на Европа. А колко още мазоли имаме. Ами ако Гешев ги настъпи? С неговата свръхамбиция, разгоряла се след визитата в САЩ, да не реши да блесне с още политически арести и да възвести началото на върховенството на правото? Най-после да се харесаме на ЕС, но едва ли. Устремът на Гешев е повече за политическото му конституиране като държавен лидер, отколкото за професионална кариера на прокурор. В последната той направи, каквото можа – 20 споразумения и нито един внесен обвинителен акт.

Как да не се запиташ в тези прекрасни дни да се напиеш ли, или да се гръмнеш в коляното. Едното е като упойка, другото – отчаян акт с фатални последици. Нито безкрайният преход ще приключи, нито демокрацията с неизменното върховенство на правото ще се разлисти, а позициите ни в разните класации ще са все същите и ще гледаме дъното отдолу нагоре. Така ще е, докато се бунтуваме само на клавиатурата във Фейсбука и чакаме друг да ни светне лампата, та ние с тежки стъпки да мръднем до хладилника. Но и това не е новина, нито решение.

Снимка: Булфото®

ГешеФТизация по сталински модел

Post Syndicated from original https://bivol.bg/gesheftizacia.html

неделя 27 октомври 2019


Хайде да не се самозалъгваме поне за момент. Денят за размисъл мина, но не беше вчера, а преди три дни. След избора на ГешеФТ за главен прокурор можем само да си размишляваме колкото щем и да си гласуваме за когото ни душа иска. Лично аз се съмнявам, че има какъвто и да било смисъл. Не го казвам от песимизъм. Напротив, оптимист съм, защото вече едва ли има някой, който мисли с главата си и не знае какво се случва в Психодиспансера и какъв е единственият начин да се сложи край на всичко това.

Оня ден никой не е избирал никакъв главен прокурор на Република България. Оня ден имаше показна акция на една на пръв поглед мъничка, но дълбоко окопала се и пуснала пипала на всички нива прослойка от обществото. Макар и реализирана с няколко различни способа, целта беше една-единствена. Да се покаже на нас, дето уж все още си вярваме, че сме гражданско общество, че всъщност не сме нищо повече от отдавна бита карта, от която не зависи даже и стъкмяването на терца Рига.

Хубаво, изборът на нов безотчетен, оплетен в мафиотско-политически кълчища главен прокурор беше предизвестено. Всички гледахме безсилно месеци наред как сталинското законодателство осигурява на олигархията поредния могъщ щит, който да я защитава от Темида. Надприказвахме се по социалните мрежи, даже и рехави протести тук-таме сформирахме.

Че ГешеФТ е ДеСеизбрания съмнение нямаше, но показността, с която беше наложена забележителната му с абсолютната си непригодност личност, няма аналог. Да, Филчев, Велчев и Цацаров в никакъв случай не са свършили нищо по-полезно за обществото от това, което ще направи ГешеФТ, но поне пробутваха номерцата си лицемерно (Филчев не чак толкова). При бъдещия ни главен прокурор подобно фалшиво чувство за такт тотално отсъства.

Помните ли унизителният арест на Иванчева? Висенето с белезници на централно столично кръстовище, гръмките, недоказани обвинения и приказките за бурния й нощен живот, които нямаха нищо общо с правомощията на Гешефта? А изказването му относно това, че не е привърженик на разделението на властите? Прокурор, който не е привърженик на разделението на властите!? А директните му закани срещу медии, които не са лоялни на властта (разбирай Биволъ)?

Всичко това си беше само опипване на почвата. Не знам защо, но ми се натрапва аналогията с назначаването на младия, успял човек за шеф на ДАНС. И, ако за тогава все още не е ясно дали номерът не мина или беше само кьофишек, сега тестът на обществената реакция беше много по-брутален и доведе до успешен краен резултат.

Буквално в очите на обществото бяха запратени всякакви доказателства, че вече нищо няма да е същото. И най-изконните права на всеки, дръзнал да се изправи срещу навързаните свински черва, опа, системата, не само ще си изпати, но и ще бъде поруган публично. Така и стана.

Та, нима не беше изражение точно на тази тенденция без аналог онзиденшното разделение на протестиращи срещу избора на ГешеФТ и контрапротестиращи батки, решени в черни анцузи, докарани с автобуси от гетата маргинали и футболни ултраси, които нямаха никаква представа какво правят там? #ГешеФТ е радост.

Да, ГешеФТ определено е радост за някои кръгове, които нямат нищо общо с обществото, но имат властта да изправят милицията (тоест, полицията и жандармерията) срещу опитващите се да изразят възмущението си от един явно тоталитарен акт. Когато полицията и жандармерията започнат да защитават мълчаливо мутрите, а пък мутрите идват с автобуси да защитават пламенно главния прокурор, символът на справедливостта във всяка държава, чиято Конституция почива на римската правораздавателна система, нещо не е както трябва да е. Всъщност, нищо не е както трябва да е.

Седем години са много време. На прословутото си дълго изслушване във ВСС ГешеФТ показа, че няма никакво намерение да подхожда и към колегите си юристи дори и с капчица уважение. Ако оставим нещата така, за тия седем години той и тези, които стоят зад него, защото как да повярваш, че човек, който не може да свърже две изречения правилно, е в основата на подобен пъклен план, може да свърши чудеса.

Незаконните тераси на олигарсите ще достигнат размерите на голф игрища, личните асансьори ще се катерят по небостъргачи, горите и дюните ще се циментират щателно, а обвинителните актове срещу крадливи политици, безскрупулни олигарси и некадърни държавни служители ще са толкова възможни, колкото „живели дълго и честито“ в народните приказки.

Ние можем да си размишляваме и гласуваме колкото си искаме. Не осъзнаем ли, че примката се стяга и всички държавни институции са овладени от октопода, който вече дори не се притеснява да ни казва в очите, че нищо не зависи от нас, ще си я караме все така.

Няколко медии и граждански организации като „Биволъ“ и БОЕЦ се опитват да се противопоставят на случващото се и да накарат хората да си отворят очите, но, за да откъсне промъкналият се през облаците слънчев лъч ледената дъска от склона и да понесе лавината стремително, тя трябва да има нужната за това критична маса. Иначе не става…

Искаме достъп до СРС-та по делото за “Недосегаемите” Биволъ отговаря на Прокуратурата за Гешев

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D1%8A-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%80%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%BA%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B7%D0%B0-%D0%B3.html

четвъртък 24 октомври 2019


В свое прессъобщение от днес 24.10. публикувано на сайта на Прокуратурата, от институцията заявяват във връзка с публикация в Биволъ на 23.10. със заглавие “ЗАПИСИ: КОЛАБОРИРАЛ ЛИ Е ИВАН ГЕШЕВ С ОПГ ПО “НЕДОСЕГАЕМИТЕ”?, че по наличните ВДС от експлоатирани СРС “в самите разговори между подсъдимите не са обсъждани магистрати и служители от съдебната система”. На базата на това твърдение, се прави извод в края на изявлението: “В тази връзка изложените факти в статия, публикувана в сайт „Биволъ“ на 22.10.2019г. късно вечерта, не отговарят на истината.”

Биволъ счита, че изводът на Прокуратурата е повече от необективен, прибързан и неаргументиран. Той не се основава на никакви конкретни доказателства и не коментира разследването ни по случая “Недосегаемите” по същество. Подобно изявление е пристрастно и поради факта, че е направено от институция, чийто заместник-началник е обект на журналистическото разследване. Изявлението има една положителна страна, а тя е че се обяснява подробно движението на делата, които визираме в публикацията си. Потвърждава се, че по делата “Недосегаемите” има нарушения и доста несвършена добре работа, за да бъдат протестирани и в крайна сметка върнати за доразследване. Тази информация е от особено значение за съдържанието на публикацията в Биволъ, засягаща работата на прокурор Иван Гешев като наблюдаващ прокурор по придобилите публична известност случаи за източване на държавния бюджет в колосални размери! 

В статията ние цитираме свое предварително официално питане до Специализирания съд и последвалия отказ да получим каквато и да било конкретна информация или достъп до визираните ВДС от СРС, които са били присъединени по делото. Липсата на подобна информация и нейното неоповестяване пред медиите и обществеността, както и отказът да бъде предоставен достъп, въпреки надделяващия обществен интерес, не могат да се оправдаят с никакви “административни” причини, защото г-н Гешев е единствен кандидат за изключително важния пост Главен Прокурор на Република България. Действителното опровергаване на информацията, че има данни от СРС за конкетни суми, с които той и /или/ негови колеги да бъдат облагодетелствани, може да стане единствено след като въпросните ВДС бъдат предоставени, както ние предварително бяхме поискали. Апелираме това да бъде направено, ако действително тази информация не отговаря на истината, както заявява прокуратурата. Ако все пак тези материали продължават да се прикриват, то това би означавало единствено, че в тях се съдържат истини, които са най-малкото нелицеприятни за самата институция и съзнателно се прикриват от погледа на обществеността и останалите власти в държавата. Тогава въпросителните, които сме задали ние – остават да висят и се потвърждават с пълна сила! Апелираме и други институции и лица ангажирани с казуса да предоставят търсената информация, ако разполагат с нея, изпълнявайки своя морален и граждански дълг!

Категорично не сме съгласни, че в публикацията на Биволъ фактите “не отговарят на истината”, защото:

  • Не са разгледани и коментирани споменатите факти и обстоятелства за скандалните сделки между Прокурор Гешев с обвиняемите лица и начина, по който те са били сключени.
  • Какво е компетентното мнение на прокуратурата за изнесените доказателства /звукови записи/ в публикацията за водените “пазарлъци” на Гешев с обвиняемите лица, маскирани като “разпити”? Ще бъде ли извършена проверка на тези факти и кога? 
  • Не е била извършена компетентна проверка на изложените пред прокуратурата основания да се счита, че прокурорите по делото “Недосегаемите 1” Гешев и Кръстева са извършили закононарушение в качеството си на наблюдаващи прокурори и не са защитили интересите на държаватa и обществото в работата си по доказване и обвинения за извършените престъпления от ОПГ. 
  • Няма никакъв коментар и становище от страна прокуратурата, дали институцията счита за адекватни и справедливи исканите и получени от обвиняемите лица присъди за кражба на данъчни средства в особено големи размери, а именно 145 754 820 лв. установени в хода на досъдебното производство. Това също ли е факт от публикацията, който не отговаря на истината?
  • Прокуратурата не коментира, че финансовите щети  за бюджета, според събраните доказателства и при съвместна работа с разследващото звено на НАП и ВКП се определя на над …..5 000 000 000 лева!
  • ЗАЩО сумата по  нанесените щети от ОПГ не е нанесена  в обвиненията, за да бъде възможно да бъде  сключено споразумение от наблюдаващия прокурор Иван Гешев с групата? При  изписване в обвинението на щетите съдът не би одобрил споразумение без да са възстановени вредите.
  • ЗАЩО в протокола за споразуменията  Иван Гешев е изписал, че не са  причинени вреди? Ако това беше направено от наблюдаващия прокурор, съдът не би одобрил споразумение, без възстановяване на вредите!
  • Верно ли е, че до ден днешен вредите не са възстановени!? 
  • Отговаря ли на истината изнесеното в публикацията на Биволъ, че насреща имаме една организирана престъпна група която извършва колосални данъчни престъпления, но според прокурор Иван Гешев няма вреди! 
  • Счита ли прокуратурата за нормално прекратяване на делото при подобна “обвинителна” теза, като чрез споразумението и прекратяването на делото се заличават следите и така се прикрива  огромната кражба от бюджета на Република България, ощетяваща всички сфери на обществения ни живот и всеки един гражданин на страната в частност?
  • Обществеността очаква адекватен отговор от прокуратурата по въпросите ЗАЩО прокурор Гешев е отказал да поддържа обвинението срещу обединени в ОПГ лица, които умишлено и съзнателно са ощетили държавния бюджет със стотици милиони лева, а наказателното производство срещу тях е осуетено и прекратено? ЗАЩО вследствие действията на прокурорите, на лидера на ОПГ е дадена присъда от едва 2 години, която се е кумулирала със срока на задържането му под стража и домашен арест, след което той е бил освободен. На 4-ма участници в бандата са дадени само условни присъди, а един от членовете е бил директно оневинен от Гешев, вседствие “пазарлъци” с престъпниците. 
  • Истина ли е, че по делото “Недосегаемите” водено от Иван Гешев, престъпната група реално не е понесла никакви санкции да възстанови нанесените на държавния бюджет щети? 
  • Верно ли е, че “Недосегаемите 1 и 2” са свързани с общи лица и фирми, които са използвани и от двете престъпни групи?
  • Има ли сведения в прокуратурата за опити да бъдат подкупени и корумпирани магистрати, за да бъдат прикрити и осуетени обвинения по досъдебните производства срещу тези мафиотски структури? Извършени ли са вътрешни проверки и разследвания по тези сигнали? Биволъ разполага с доказателства, че прокуратурата е била уведомявана за подобни опити.
  • Защо делата поети от Иван Гешев по тези изключително скандални случаи на ОПГ са опорочени така, че събраната доказателствена част е пропаднала буквално като купчина произволно събрана хартия и събраните с огромен труд от предходния състав около 150 чувала оригинална счетоводна документация са наречени от Иван Гешев “вторични суровини”? 

Биволъ отправя тези въпроси към Прокуратурата на Република България и към ВСС от името на цялата аудитория, като очаква освен достъп до цитираните ВДС на СРС, но и конкретни отговори по същество с ясни и точни аргументи, а не кризисни комюникета за голословно опровержение на публикация, която осветява пригодността, надеждността и независимостта на единствения  кандидат за Главен прокурор. С подобни необосновани и дори тенденциозни изявления Прокуратурата не демонстрира образ на независима и обективна съдебна институция, призвана с висшата мисия да следи и защитава спазването на законността и интересите на българските държава и общество! 

Нувел Обсерватьор: Атанас Чобанов – журналистът, който разтърсва властта в България

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/nouvelobs-tchobanov.html

вторник 17 септември 2019


С разкритията си за корупцията в България Атанас Чобанов и сайтът му „Бивол“ пречат. Дотолкова, че българската прокуратура поиска от френското правосъдие да разследва този бивш политически бежанец, сега постоянно пребиваващ във Франция.

Петдесет и една годишният Атанас Чобанов не получава предупреждение като в „Кръстникът“ – той не намира в леглото си локви кръв и отсечена конска глава. Но преди около две години, когато излиза от дома си в парижко предградие напът за работа, този инженер в Националния център за научни изследвания (CNRS) и главен редактор на сайта за разследваща журналистика „Бивол“ вижда нещо, което силно наподобява такъв вид предупреждения. Някой е поставил на колата му голям син плюшен вълк. Вероятно за да покаже на този смутител на статуквото, бивш политически бежанец във Франция, че знае къде да го намери. Малко по-рано специалистът по изкуствен интелект и deep learning получава будещо тревога писмо с точното название на гарата, на която той взима влака от регионалната транспортна мрежа на Ил-дьо-Франс. Подател е един софийски магазин за търговия с оръжие. Посланието е ясно. С разкритията си – най-значимите през последните години – за политически скандали и корупция в България Атанас Чобанов и журналистите от „Бивол“ пречат. Натискът върху тях е постоянен – заплахи, опит за убийство, наблюдение, следене, подслушване, данъчни проверки, съдебно преследване, имотни проверки…

Кибертероризъм

В началото на август напрежението се покачва. Софийската прокуратура съобщава, че във връзка със загадъчно хакване на българските данъчни служби е поискала от френското правосъдие да ѝ съдейства в разследване срещу Атанас Чобанов. На 15 юли различни редакции, сред които и „Бивол“, са получили от руски имейл адрес фискалните данни на около 5 милиона българи (от общо 7 милионното население), включително и на министър-председателя Бойко Борисов. Прокуратурата подозира Чобанов, че познава един от хакерите. Журналистът, който е и бивш възпитаник на Френската гимназия в София, признава, че в началото на юли с него се е свързал „анонимен човек, представил се за киберексперт“ и го е предупредил за голям пропуск в сигурността на сайта на българската Комисия за защита на личните данни.

Положението официално е обявено за сериозно. Това е най-големият пробив в историята на страната. Още по-лошо – говори се за „кибертероризъм“. Според София целта на хакерите не е каква да е, а именно – да дестабилизират държавата и българските власти… Междувременно прорукорката начело на отдел „Антитероризъм“ внася известно съмнение в сериозността на цялата работа. Тя изказва твърдението, че авторите на пробива са възнамерявали да хакнат и поливната система около Парламента, за да пръскат с вода видните гости и официалните делегации – така властта ще изглежда смешна, а държавата ще бъде „разклатена“. На което общински служители не могат да не реагират и правят уточнението, че поливната система не е информатизирана – крановете се отварят ръчно…

Тайна на източниците

Аферата сякаш се спихва. В Париж правосъдието твърди, че не е получило искането на българската прокуратура за съдействие относно разследването срещу Чобанов. Освен да се прави, че не го е получило. Защото нищо не задължава Франция да съдейства, ако искането на друга държава-членка ѝ се струва „против основните принципи“ на европейското право. А френското и европейското законодателство защитават тайната на източниците. В София прократурата е близо и до пълно объркване – заподозрените, служители на българска фирма за киберсигурност, оспорват фактите и въпреки настояванията на обвинението за строги мерки за неотклонение са пуснати под гаранция от съда.

Атанас Чобанов заявява, че е готов да съдейства на френското правосъдие, но същевременно смята, че Париж не трябва да отговаря на искането на българската прокуратура. Журналистът се опасява, че тук не става дума просто за отмъщение за направените разкрития. Той се страхува, че се прави опит да се изземат базираните във Франция сървъри на сайта. Навярно мнозина в София желаят да затворят устата на „Бивол“. Българската преса, която е почти изцяло в ръцете на „червени олигарси“, постоянно се опитва да дискредитира и сплаши Атанас Чобанов и неговия екип. В световната класация по свобода на словото, изготвена от „Репортери без граници“ за 2019 година, България заема 111-то място от 180 държави. До голяма степен самотен в начинанието си, „Бивол“-ът оре надълбоко земите на корупцията в постсоциалистическа България, в която с протекцията на „големия руски брат“ бивши апаратчици, агенти на комунистическата Държавна сигурност и представители на организираната престъпност съвместно са превзели държавата и частните фирми. В страната това явление носи името „червена мафия“.

Апартаментгейт

Списъкът на онези, които имат зъб на „Бивол“, е дълъг. Сред най-гръмките разкрития на сайта е скандалът с един български министър на икономиката, неправомерно получил в периода 2004 – 2005 година близо 15 000 евро обезщетение за безработица от френската трудово-осигурителна система. През 2017г. Атанас Чобанов пръв забелязва и разкрива подписа на агент на ГРУ – зловещото военно разузнаване на Русия – във файловете от „Макронлийкс“, представляващи изтекли след хакерска атака документи на движението „Напред“. Последното към днешна дата разкритие е с голям заряд и засяга правосъдната система в България. С „Апартаментгейт“ – афера, в която висши държавни служители се подозират в покупка на свръхлуксозни имоти на смешно ниски цени, „Бивол“ наскоро дискредитира трима прокурори, кандидати за поста главен прокурор, и принуди четирима министри да подадат оставка.

Така например единият от въпросните министри с европейски средства е построил луксозна вила с басейн, захранван с минерална вода от специален водопровод. По официални документи имението принадлежи на дъщерята на бавачката на детето му… „Апартаментгейт“ повдига не само въпроса за евентуални политически последици, но и този за съмнителния произход на парите, с които се е плащало „под масата“. И странно, разследването на българската прокуратура тъпче на място…

Истинска референция в международната разследваща журналистика, „Бивол“ вече е нанасял големи щети с публикуването на „Досиетата „Панама“ и на информация от „Укилийкс“. Разкритията показват, че голяма част от „икономическо-мафиотските“ фигури в деловите български среди са бивши агенти или подставени лица на тайните комунистически служби. Що се отнася до настоящия министър-председател Бойко Борисов, уж проевропейски настроен, но твърде податлив на руския натиск, той изпада в огромно затруднение в опит да отрече връзките си, станали обществено достояние благодарение на „Бивол“, с престъпните среди (където според сайта се е подвизавал под псевдонима „Буда“). Наскоро „Бивол“ силно разтърси властта в България с разкритията си за отклоняване на милиарди евро от европейските фондове. Следователно обвиненията към „Бивол“ от страна на българските власти все повече приличат на контраатака. Защото често става така, че опирайки се на публикуваните на сайта сведения, Брюксел търси – вярно, твърде меко и неубедително – сметка от София и нейното правосъдие.

Автор: Жан-Батист Ноде, Нувел Обсерватьор, 15.09.2019. Снимка: Брюно Кутие
Превод от френски: Марияна Широва-Симандре

(Линковете в текста са от редакцията)

За честта на прокурора Георгиев

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-chestta-na-prokurora-georgiev/

Най-добре прокурорът от Специализираната прокуратура Пламен Георгиев да разруши доброволно и с двете си ръце барбекюто с все сауната върху терасата, която прослави името му повече от делата му на шеф на Антикорупционната комисия (вече бивш шеф от 31 юли, когато парламентът гласува оставката му).

Оказа се, че и втората проверка на инспекторите от столичния район Слатина, приключила преди дни, достигна до същите изводи като първата – навесите на терасата на Георгиев са незаконни, тъй като няма строителни книжа за тях. Ще рече – барбекюто и сауната, които се укриват под навесите, трябва да се разрушат. Пред редовия спецпрокурор Пламен Георгиев сега има две опции – да ги премахне до началото на октомври или да обжалва.

Да ги премахне. Заради честта си на юрист, чиято кариера е все в правоохранителните органи на държавата – започнал като следовател в Столичната следствена служба, после прокурор, заместник-министър на правосъдието, шеф на КОНПИ (впоследствие КПКОНПИ) и сега в спецпрокуратурата. Дефинитивно Георгиев трябва да отговаря на високи морални и професионални критерии, за да заема тези длъжности.

Нима честта на професията може да се замени с килограми цвърчащи на барбекюто кебапчета, кюфтета, карначета и пържолки? Ако предпочете тази трампа, то барбекюто ще остане като мазно петно на прокурорската му тога.

Историята на една тераса

Налага се да я припомним тази история. Вкратце. Тя отдавна се е лепнала за Георгиев като името и презимето му – и е серия от „Апартаментгейт“, скандалът с купените евтино луксозни жилища от лица във властта.

Първо, Пламен Георгиев купува през април 2017 г. жилището и го декларира в имуществената си декларация на стойност 293 374 лева с площ от 156 кв.м и тераска от 48 кв.м. Той си знае защо пропуска да впише другата тераса от 186 кв.м със сауната и барбекюто, независимо че тя фигурира в нотариалния му акт и в ипотеката на банката, отпуснала половината от сумата за покупката.

Второ, няма строителни книжа за барбекюто и сауната – и Георгиев, по онова време коскоджамити шеф на Комисията за отнемане на незаконно придобитото имущество (КОНПИ), е бил наясно с това, когато е купувал тези… фантомни активи на жилище, чиято данъчна оценка е по-висока от продажната цена с близо 200 000 лева. Но не е направил постъпки да ги узакони – сякаш става въпрос за остъклен балкон.

Трето, именно след като избухна „Апартаментгейт“, Столичната община, която също е била наясно с факта, че постройките са незаконни, издаде акт за събарянето им. А един лоялен на ГЕРБ общинар като арх. Влади Калинов, дългогодишен шеф на строителния контрол, се престара и обезсили акта – и изгуби работата си заради това. Какво да се прави, ВИП-барбекюто си е ВИП-барбекю, но ГЕРБ трябва да печели и местни избори в София наесен.

Парадоксално е, че Георгиев се бори да опази барбекю върху тераса, за която упорито твърдеше в началото на скандала, че е покрив и се притежава от всички собственици на жилища в кооперацията. После с половин уста призна, че все пак излаз към нея има само от неговия апартамент.

„Символ на борбата с незаконно придобитото имущество“

… е определение, дадено в становище на клуб „Журналисти срещу корупцията“ в подкрепа на кандидатурата на Пламен Георгиев за председател на Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ). Може и да не го четете – в него за Георгиев пише като за умрял, само най-доброто за „моралните му и етични качества и висок професионализъм“. Към февруари 2018 г., когато е внесено в парламента становището, вече са били изпечени бая кебапчета на незаконното барбекю на терасата, която уж е покрив. Кратко ласкаво становище в негова подкрепа е изпратила и организацията „РискМонитор“.

На 31 юли, когато този компетентен и отговорен според оценките на подкрепилите го държавен мъж напускаше парламента, заяви пред журналисти, че „Апартаментгейт“ бил „измислен скандал“ и са изговорени куп лъжи. Ами защо тогава не съди „лъжците“ – нима не иска да изчисти името си, след като заяви, че НАП е доказала чистотата му?

С приключената проверка на НАП е ново двайсе. Изглежда, за нея е осведомен само Георгиев, защото и към момента, на 12-тия ден, откакто го рече, липсва официално съобщение от институцията. Преди две години от Frognews.bg съпоставиха декларациите на Георгиев пред Сметната палата с предполагаемите му доходи (все пак, заемал е само държавни длъжности) и откриха… да кажем, известни несъответствия. НАП със сигурност имат по-високо ниво на експертност, но докато излезе позицията им по случая, ще трябва да се доверим на Георгиев, че са проверили неговите и на съпругата му доходи за 10 години назад и всичко е окей.

Със или без такава индулгенция от НАП, Висшият съдебен съвет (ВСС) бързо откликна на молбата на Георгиев да се завърне като редови прокурор в Специализираната прокуратура, призвана да работи „срещу корупцията по високите етажи на властта“.

За една твърде голяма база данни – и кой бърка там

А КПКОНПИ остана обезглавена до намирането на нов подходящ шеф, който парламентът да избере наесен. Дано той да комуникира по-добре с държавното обвинение предвид констатациите в годишния доклад за дейността на прокуратурата през 2018 г. Там се открива една многозначителна забележка:

За пореден път повечето териториални прокуратури отчитат като проблем липсата на добра комуникация с КПКОНПИ – подава се информация от прокуратурите до комисията, но не постъпва обратна информация за предприетите действия от нейна страна.

В това сложно изречение има поне две критики към работата на Комисията: първо, „за пореден път“ – тоест явно е практика на председателя Пламен Георгиев да игнорира прокуратурата; второ, прокуратурата захранва КПКОНПИ с информация, но не е ясно какво става с тези данни – за какво се използват и чии информационни масиви попълват, след като Комисията не информира за предприети действия.

КПКОНПИ е същинска съкровищница на информация, предвид факта, че обединява пет структури – Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ), Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ), Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР) и съответните звена от Сметната палата и ДАНС. Въпрос на време е да разберем правомерно ли се използват тези база данни.

Но що за институция е тази, която си позволява да пренебрегва прокуратурата?! Само такава, чийто началник се ползва от благоразположението на премиера Бойко Борисов.

Безполезната комисия

Вместо да трупа информация, този началник би следвало да проверява „необяснимото богатство“ – това, което правят колегите му в Италия, Ирландия, Великобритания. В тези страни и в България може да бъде прилагана гражданска конфискация, без да е налице влязла в сила присъда по Наказателния кодекс – практика, която се приема нееднозначно в много страни от ЕС.

Идеята за първообраза на КПКОНПИ се роди през 2004 г., когато проф. Георги Петканов, днес покойник, тогава министър на вътрешните работи в кабинета „НДСВ – ДПС“, се завърна от визита в Ирландия и обяви идеята си да присади една тамошна институция на родна земя. В Ирландия тя се нарича Бюро за криминално придобито имущество, в България беше създадена като Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, с щат от близо 300 души.

Тази предтеча на КПКОНПИ се запомни единствено с името на председателя си Стоян Кушлев – но не защото той осмисли съдържателно и действено съществуването ѝ. Царският депутат Кушлев блестеше с ловните си трофеи и страстта към лова и риболова, но също и с огромните заплати, които си гласуваха в комисията – понеже парламентът забрави да сложи лимит и схема, по която да се изчисляват. Но и Кушлев, и Георгиев си приличат по едно: и двамата се изкараха жертви. Според първия – борил се е срещу корупцията в парламента и си платил за това; според втория – станал жертва на олигарси, чиито интереси засегнал.

Един факт – на третата година от конституирането ѝ, през 2008 г., при обсъждане в правната комисия на законопроект, който да увеличи правомощията ѝ, е констатирано, че комисията „Кушлев“ все още не е започнала да отнема имущество. Едва през 2009 г. отчита първи резултати от дейността си – 4 влезли в сила решения на съда за отнемане на имущество в полза на държавата. Излиза, че близо четири години са харчени нахалост милиони на данъкоплатците, за да се хвърли прах в очите на европейските институции как властта се бори с корупцията. Основната причина обаче бе, че законът бе така конструиран, че комисията „Кушлев“ можеше да замразява активите на разследвани от прокуратурата за престъпления, но можеше да ги конфискува само ако се сдобият с влязла в сила присъда.

Що се отнася до работата на КПКОНПИ, оглавявана от Георгиев, той не представи отчет за свършената работа при подаване на оставката си. Макар че би било редно да има такъв. Ограничи се с изявление пред журналистите, че „за две години комисията отне 40 милиона лева и това нямаше как да остане без отговор“. Трудно е да приемем думите му на юнашко доверие предвид начина, по който от Комисията представят свършеното – като с една конфискация на имот за 550 000 лева през пролетта, за който истината се оказа по-различна.

Когато избираха Пламен Георгиев начело на КПКОНПИ през март 2018 г., пет извънпарламентарни партии – „Движение Да България“, „Демократи за силна България“, БЗНС, Зелените и ДЕОС, предупредиха в декларация да не се избира човек, който е „политическа проекция на рушителите на българската държавност“. С неговото име се свързват безпринципни и необосновани решения като прокурор и ръководител на КОНПИ, заявиха в декларацията си партиите.

Още не знаем кой ще оглави КПКОНПИ наесен. Двойник на Кушлев, на Георгиев или събирателен образ – все едно. Въпросът е дали да я има изобщо, защото няма нищо общо със справедливостта.

Държава без справедливост е шайка разбойници

Изследователи на държавата и правото често цитират християнския философ Августин Блажени, който казва, че едни и същи норми на справедливост трябва да се прилагат и към поведението на отделния човек, и към действията на държавата. Според него държава, която се отклонява от тези норми, не е нищо повече от банда разбойници. Платон определя справедливостта като върховна добродетел, Аристотел я доразвива като висш социален закон, тъждествен с нравствеността, разсъждавайки върху това, че някои хора по природа са роби и затова са пригодени само за робство.

Но какво става, когато държавата е шайка разбойници, които управляват роби?

В XXI век в държави като България робството не е пранги, глад, бой с пръчки и безпрекословно подчинение, а има далеч по-софистициран израз. Робство е, когато положиш в краката на Лидера свободната си воля и доброволен отказ да си роб на съвестта си. Робите наричат това „партийна лоялност“ и получават в замяна разни кокали и мръвчици от държавната трапеза – положение, заплата и възможност да се сдобиват със свои роби. В резултат държавните институции, които трябва да осигуряват и въздават справедливост, стават оръдия на разбойници, управлявани от роби.

Как да се справим с престъпност, извършвана от тези, на които сме дарили власт чрез избори? Според Тома Аквински невъзможно е да ѝ се въздейства чрез закони, защото те се създават от същите тези властници, тоест шайката разбойници. Дори да премахнем шайката, остават робите ѝ, на които и свобода да им се даде, са научени да служат по робски. И си пазят барбекютата.

Заглавна снимка: Пламен Георгиев за „компроматната война“ за терасата му. Стопкадър от репортаж на „Свободна Европа“

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Доставчици, перачки… Слугини, сър

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dostavchitsi-perachki-slugini-sir/

Толкова е лесно да познаем, че КПКОНПИ няма да открие нищо срамно за политиците от „Апартаментгейт“, че е срамно за държавата. Но никой от управляващите не се е срамувал и не се срамува от факта, че в България издържаме институции, които осигуряват чадър, доставят милиони и перат имиджа на управляващите, независимо кои са те. Те правят това, което властта иска. Казват това, което политиците искат да чуят. Тогава защо им плащат с нашите пари?

Перат си

Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество излезе тази седмица с решение, че не е открила конфликт на интереси в скандала с купените в пъти под пазарните цени жилища от сдобили се с власт хора – известния „Апартаментгейт“. Същият, заради който оставки подадоха: вторият човек в ГЕРБ Цветан Цветанов, министрите на земеделието и на правосъдието Румен Порожанов и Цецка Цачева, двама заместник-министри – Ваня Колева и Красимир Първанов, депутатът от ГЕРБ и председател на енергийната комисия Делян Добрев. А шефът на същата тая КПКОПНИ излезе в отпуск – не от срам, че не е декларирал огромната си тераса със сауна и барбекю в имуществената декларация, а докато утихне скандалът и „перачките“ си свършат работата.

КПКОНПИ избели седмина – Цветанов, Цачева, Колева, Първанов и още трима, които проверяваше: министърката на туризма Николина Ангелкова, депутата от ГЕРБ Вежди Рашидов и съпругата на председателя на ВКС Лозан Панов – Елисавета Лозанова. КПКОНПИ не откри да има опасни връзки между фирма „Артекс“, действала като доставчик и снабдител на луксозни имоти на изгодни цени за част от проверяваните, и гласуваните от парламентарното мнозинство решения, засягащи строителния бизнес на частната компания.

На принципа за пране на имидж спря строителството на почти готовия небостъргач на „Артекс“ в София, което компанията обжалва по съдебен ред. Смехотворно бе твърдението на столичната кметица Йорданка Фандъкова, че от края на 2018 г. на мястото се строяло незаконно. Сякаш говорим не за 34 етажа, а за обикновена къща – нещо, което общинските чиновници не са… видели въпреки сигналите на инициативен комитет срещу строителството.

Впрочем „перачките“ са направили извода, че няма конфликт на интереси, без да проучат пазарните цени на имотите, съобщи „Свободна Европа“ – медията, разкрила „Апартаментгейт“. Но пък ако си вършеха работата, нямаше да са перачки, нали?

Ама според други си я вършат. Толкова добре, че в края на март КПКОНПИ получи награда „Джовани Фалконе“, връчена от италианския посланик Стефано Балди. Дори шефът на комисията Пламен Георгиев, настоящ отпускар по принуда, получи и лична грамота за принос в борбата срещу корупцията – в рамките на конкурса „Страхливият умира всеки ден, смелият – само веднъж“. Така е преценила организацията, нарекла се Областен съвет по наркотични вещества – Благоевград, едва седмица след като гръмна скандалът „Апартаментгейт“.

Иначе КПКОНПИ струва на данъкоплатците за тази година 20,453 млн. лв., от които две трети са за заплати. Ще бъде смелост да я закрият, както поиска и „Демократична България“, но тогава някоя друга перачка трябва да заверява проверките за почтеност на хората от властта.

А историята с апартаментите на половин цена е като една друга – с костюми и дрехи от модни къщи и бутици за политици на половин цена. Излиза, че в демократична България, както се води нашата република, времената на специалното снабдяване за партийната номенклатура не са отминали.

До 1989 г., в десетилетията на дефицит на стоки и валута и забрана за пътувания, бекапейската номенклатура и нейните съпруги, съпрузи и деца са получавали допълнително заплащане, коли (за които обикновените хора чакаха половин живот), стоки, валута, вили. Тогавашните институции работеха като сегашните – правеха каквото властта поискаше, казваха каквото властта искаше да кажат. А някогашната служба УБО днес само си е сменила името на Национална служба за охрана и отново разкарва с лимузини политиците – и опитва храната им. В днешната българска държава властва редът на тоталитарната, така че демокрацията нищо не ни е отнела, защото още не се е случила. Само ни се струва, че я има.

Ами прокуратурата?

Дали прокуратурата ще ни изненада с други заключения за „Апартаментгейт“? Главният прокурор Сотир Цацаров съобщи, че проверките на държавното обвинение ще приключат, когато НАП е готова със своите проверки. И заключенията на данъчните ще предопределят какво ще постанови прокуратурата. А досега тя винаги е доказвала своята лоялност към тези, които „си я избират“. Така че дори и да заръфа някого, вариантът този политик да получи ефективна присъда – и да остане с нея до последна инстанция, е толкова нищожен, колкото и партийна субсидия от 1 лв. и публично финансиране от бизнеса.

Диво къмпингуване vs. диво строителство

Всъщност от НАП отдавна е трябвало да насочат вниманието си към един друг проблем, за който те се правят, че не съществува – произхода на парите, с които е застроено и се презастроява Българското Черноморие. Дали няма изпиране на пари от корупция, от дрога, от нелегален трафик? Там се изля бетон за милиарди – откъде се взеха тези средства?

Но министърката на туризма Николина Ангелкова твърди, че не е вярно, че Черноморието е презастроено, а депутатите и ведомството, което тя ръководи, се борят не с дивашкото строителство, а с дивото къмпингуване. И понеже темповете, с които се строи, са по-бързи, накрая законите още ще се гласуват и прегласуват в парламента, а дюните ще са изчезнали – заравнени от някой автомонтьор, на чието вю пречат; или застроени, защото не са вписани като дюни, а не са вписани като такива, защото процесът… е ръчно контролиран.

Няколкостотин души протестираха тази седмица срещу предложенията на депутати за забрана на къмпингуването извън специално регулирани места, каквито сега не съществуват. По-рано президентът Румен Радев наложи вето върху едни други предложения, приети в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие (ЗУЧК), които предвиждат глоби за къмпингуване върху дюни, защитени от „Натура 2000“, но не и за строителство върху тези природни местообитания. Сега управляващите са решили да направят още едно подаръче на концесионерите на плажове, пак чрез промяна на ЗУЧК. Едно от предложенията е да се включи текст, който позволява плажовете да се предоставят чрез концесия, включваща и акватория от 200 метра освен плажа, за срок от 20 години. Дали това не означава, че ще ни искат и такса за влизане в морето?

Слугини, сър.

Заглавна снимка: © Йовко Ламбрев

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Албания в сянката на корупцията и наркотрафика

Post Syndicated from Александър Детев original https://toest.bg/albania-v-syankata-na-korupstsiyata-i-narkotrafika/

Енвер Ходжа управлява Албания 44 години. Режимът му се характеризира с изолационизъм и репресии – по време на неговото управление над 100 000 души са пратени в трудови лагери, 20 000 – в затвори, а около 6000 са убити или изчезват. От държавите от бившия Източен блок Албания последна се освобождава от комунистическия режим през 1992 г., а икономическата и социалната ѝ изостаналост отварят вратите за корупцията и престъпността и създават големия проблем на албанското общество до ден днешен – производството и разпространението на наркотици.

Днес, 34 години след смъртта на Енвер Ходжа и 27 години след първите демократични избори в страната, Албания продължава да е сред четирите най-бедни държави в Европа. По данни на Световната банка брутният ѝ вътрешен продукт към 2017 г. е по-малко от 5000 долара на глава от населението. За сравнение, към същата година в България това число е малко над 8300 долара, а средно за ЕС – 36 700 долара. Въпреки това икономиката на Албания в последните години бележи подем, дължащ се основно на туризма. Близо 4 млн. туристи посещават страната ежегодно. През 2014 г. „Ню Йорк Таймс“ я постави на четвърто място в класацията си за 52 дестинации, които трябва да бъдат посетени.

Несъмнен принос към туристическия ръст в страната има премиерът и бивш кмет на Тирана – Еди Рама. Рама е художник и отношението му към изкуството и цветовете беше един от акцентите на градоначалството му. Той инициира озеленяването на Тирана, премахването на незаконни постройки и оцветяването и реновирането на множество сгради в албанската столица. През 2013 г. Рама участва в TED Talks в Солун по тази тема.

Наркотиците

През последните години властите в Тирана се хвалят, че залавят тонове наркотици всяка година и водят безпрецедентна война срещу производителите и разпространителите в страната. Според някои източници обаче до ден днешен през Албания минават близо 70% от дрогата, разпространявана в Европа, а през последните две години двама министри на страната бяха обвинени, че са обвързани с наркомафията.

През 2017 г. името на тогавашния вътрешен министър Саймир Тахири попадна в записи на италианската полиция, довели до ареста на трафиканти на наркотици и оръжия от Албания, които се оказаха… негови братовчеди. Година и половина след оставката на Тахири наследникът на поста му Фатмир Джафай също подаде оставка. Причините не станаха ясни, но опозицията му оказваше сериозен натиск за това, че брат му е осъден за трафик на дрога в Италия през 2000 г. Няколко седмици след като Фатмир Джафай встъпи в длъжност, Агрон Джафай отиде в Италия, за да излежи присъдата си.

Борбата с организираната престъпност и наркотрафика, или по-скоро обвиненията за липса на такава са и част от причините за протестите, които разклащат правителството в страната в последните години. Опозицията, в лицето на дясноцентристката Демократическа партия, обвинява премиера Еди Рама и представителите на неговата Социалистическа партия във връзки с мафиотските структури и толерирането на трафика на дрога и оръжия.

Преди парламентарните избори през 2017 г. темата за разрастването на бизнеса с наркотици и особено с канабис беше в основата на започнатите от Демократическата партия протести. Саймир Тахири беше обвиняван в обвързаност с престъпните организации, стоящи зад разпространението на наркотици, а Рама – в толерирането им. Друго обвинение към него беше за готвена изборна манипулация.

Обвиненията продължиха и след вота и поредната им кулминация беше през февруари 2019 г., когато опозицията обяви, че отново напуска парламента. Демократическата партия го бойкотира и през декември 2018 г., но депутатите ѝ се върнаха в пленарната зала. В парламента обаче нормален тон на разговор не беше установен, стигна се до нова ескалация, а един представител на опозицията дори замери Рама с яйце.

Записите

В основата на последните критики на опозицията и общественото недоволство стоят аудиозаписи, публикувани от немския таблоид „Билд“. В материал, озаглавен „Как мафията манипулира изборите в Албания“, изданието обвинява партията на Рама, че е манипулирала парламентарните избори през 2017 г., и то с подкрепата на престъпни структури. Записаната комуникация е между двама кметове от Социалистическата партия и арестувания през октомври 2018 г. за наркотрафик престъпен бос Астрит Авдилай, в която те обсъждат предстоящите (през юни 2017 г.) парламентарни избори. Социалистическата партия на Рама обвини опозицията, че е поръчала материала и вреди на икономиката и туризма в страната.

Публикацията обаче наля още масло в огъня. Президентът Илир Мета реши да отмени постановлението, с което насрочва местни избори на 30 юни т.г. – с аргумента, че има „необходимост от успокояване на ситуацията и риск от непредсказуема ескалация на конфликта в страната“ и че „ако само управляващата партия ще участва в тези избори, това е ясно посегателство срещу принципите на плурализма“.

Министър-председателят Еди Рама от своя страна отговори, че президентът има задължение да насрочва избори, но няма право да ги отменя. Премиерът настоява, че вотът в края на юни ще се проведе. Социалистическата партия реши също така да стартира процедура по импийчмънт на държавния глава.

Дори социалистите да успеят да съберат нужните 94 гласа в 140-местния албански парламент, нужни за процедурата по отстраняване на президента, последното решение е на Конституционния съд. Той обаче не функционира от около година, след като повечето от съдиите в него бяха уволнени, защото не можаха да издържат антикорупционните проверки, въведени от правителството на Рама. Тези проверки бяха част от мерките за борба с корупцията и реформирането на съдебната система, които правителството в Тирана предприе, за да може страната да се присъедини към Европейския съюз.

Натиснете тук за да видите презентацията.

Химерата ЕС

Хоризонтът пред Албания изглежда неясен както във вътрешен, така и във външнополитически план. По улиците на Тирана от месеци наред има протести с искания за оставката на Рама. Те често ескалират – демонстрантите хвърлят коктейли „Молотов“ по органите на реда, а през март се опитаха да щурмуват и парламента. Конституционният съд е напълно блокиран, тъй като в него е останал само един съдия. Опозицията отказва да е част от парламента, а управляващите се опитват да свалят президента.

На фона на това в четвъртък холандският парламент прие резолюция, с която се обяви срещу започването на преговори за присъединяването на Албания в Европейския съюз. Въпреки това парламентът в Хага даде зелена светлина на преговорите със Северна Македония, което е знак, че пътят на двете държави към членство в ЕС може да бъде разглеждан поотделно от Брюксел занапред. Нещо, което ще навреди основно на Албания в тежката ситуация, в която се намира.

Заглавна снимка: Стопкадър от репортаж на Euronews

Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Братът на адвоката не плаща данъци, но е награждаван от Германския посланик Мутри вардят Момчил Мондешки от журналистически въпроси

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D0%BC%D1%83%D1%82%D1%80%D0%B8-%D0%B2%D0%B0%D1%80%D0%B4%D1%8F%D1%82-%D0%BC%D0%BE%D0%BC%D1%87%D0%B8%D0%BB-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%B5%D1%88%D0%BA%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B6%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B0.html