Tag Archives: мвр

Службите крият разпространител на фалшиви новини, нарушавайки закона

Post Syndicated from Татяна Кристи original https://bivol.bg/fake-fight-vs-fake-news-2.html

сряда 27 май 2020


Наскоро прокуратурата повдигна поредното обвинение на Георги Георгиев от сдружението „Боец“ „за всяване на паника“ за това, че контактни със заразени от вируса медици във Видин не се тестват умишлено като по този начин се неглижира разпространението му. Обвинението бе повдигнато без обвиненият дори да бъде уведомен или разпитан. Твърденията за това, че медици не са били тествани бе потвърдено от разследване на Биволъ и други независими медии. А след това Видин стана огнище на заразата.

Същевременно от години (откакто България е стабилно закотвена на дъното на класациите по свобода на словото в ЕС) неудобни на властта и олигархичното статукво личности, медии и журналисти се преследват доста последователно и избирателно от властите – справка многократните атаки срещу сайта Биволъ и други независими медии, описани от Свободна Европа.

A пък Бетина Жотева – новият председател на медийния регулатор — Съюза за електронните медии (СЕМ) -заяви пред БНТ веднага след назначението си, че е скептична по отношение на класацията на България на 111 място по свобода на словото от 180 страни. Tя каза, че с тази класация “се обезценява трудът на добрите журналисти” и поиска да й се обясни защо България е сложена толкова ниско в класацията от международната организация “Репортери без Граници”: “Единственото, което бих ги помолила да ни обяснят, е как ни сложиха на това място. Искам да ни се обясни как България изведнъж е при Тонга и Гана“, заяви Жотева.

За огромно съжаление на Жотева, обаче, Того и Гана не са сложени до България — те са много по-напред в класацията по свобода на словото от България. Гана е 30-то място, а Тонга на 50-то. Много пред България са и Того, Сиера Леон, Лесото, Суринам, Самоа, Ботсвана, Бутан, Брега на Слоновата Кост, Папуа Нова Гвинея и доста други…

Уви, новият председател на СЕМ изглежда нито се е запознал с класациите за 2020, нито с показателите по които се оценява една държава, нито с начина на оценките – а един от основните показатели е нивото на медийната независимост. Очевидно, новата стопанка на СЕМ е убедена, че нещата в България са тип-топ и че държавата ни е несправедливо очерняна от световната конспирация на “Репортери без граници.” Същата опорка се среща често и в изказванията на българските политици от управлението както и в проправителствени медии, което пък навежда на мисълта, че няма нищо независимо в “независимия” медиен регулатор СЕМ.

За сметка на това скоро СЕМ ще започне да регулира аудио-визуалното съдържание онлайн, след като се приеме новият закон за “фалшивите новини.”

В свои скорошни изяви Жотева също изрази съжаление, че няма как да се борим с реч на омразата, защото няма законова рамка за това. Всъщност в България отдавна има член в Наказателния кодекс за това – чл. 162 (или както го наричат още – “мъртвия член”, защото никой не го прилага). Също има такъв член и в Закона на Радиото и Телевизията. Тоест, ако искаше, държавата отдавна би се борила и с реч на омразата и с фалшивите новини на база на своите законови разпоредби.

За съжаление тя действа много избирателно в това, кого и как преследва. Наскоро Биволъ публикува разследване за фалшивите новини и как те биват толерирани, а често и спонсорирани от самата власт.

В статията се показа как българското интернет пространство буквално е залято от информационна лавина от фейк новини – идващи от тролските фабрики на властта както и от тези на правителството на Путин.

Във въпросната статия Биволъ обърна специално внимание на един от тези сайтове – informiran.net—чиято информация се споделя ежедневно много хиляди пъти в интернет. Този сайт, освен че разпространява руска пропаганда, атакува и правителствената коалиция, включително и партия ГЕРБ. Обаче, българските власти грижливо крият кой стои зад този сайт, независимо, че по закон, неговият собственик би трябвало да е обявен публично по Закона за задължителното депозиране на печатни и други произведения и за обявяване на разпространителите и доставчиците на медийни услуги.

Биволъ разкри, че сайтът informiran.net има необясними протекции от службите в България, независимо, че те са се опитали да го санкционират един единствен път – за публикуване на лъжи спрямо Йорданка Фандъкова на миналите местни избори. Историята е ужасно смешна – informiran.net публикува лъжи и клевети спрямо Фандъкова по време на последните местни избори, включително и това, че тя се е отказала да се кандидатира за кмет и че нарича ГЕРБ “престъпна групировка.“

ГЕРБ сезира ЦИК, за нарушение на изборното законодателство. ЦИК установява нарушения и твърди, че иска да санкционира сайта. Обаче, не може да открие собственика. Обръща се към МВР, за да го издирят. И случаят замира.

Собственикът хем е установен, хем не е

Тогава Биволъ се опитва да открие дълбоко законспирирания собственик на informiran.net, за да му поиска становище по случая. Уви, безуспешно, защото контактите дадени на сайта informiran.net са фалшиви. Обърнахме се към ЦИК и МВР да ни дадат информация по случая и се оказа, че и двете служби взаимно си противоречат в твърденията си за този сайт, независимо, че по Закона за достъп до обществена информация са длъжни да информират обществото адекватно – когато става въпрос за нарушение на закона. Ето кореспонденцията ни с тях. Първоначално от МВР ни съобщиха, че са открили собственика и ни препратиха в ЦИК да получим информация за него.

Отговор от МВР, че собственикът на informiran.net е установен.

На повторно запитване до МВР за това кой стои зад informiran.net  не получихме отговор. 

За сметка на това, получихме напълно противоречащо на МВР уведомление от ЦИК, от където съобщават, че според МВР собственикът ВЪОБЩЕ НЕ Е УСТАНОВЕН. Според посоченото писмото от ЦИК до Биволъ, лицето обявено на сайта за главен редактор и контакт – нито е главен редактор, нито собственик на сайта (което е известно на  Биволъ и на самите служби от самото начало, защото представената информация на сайта е фалшива). От писмото разбираме и че, МВР е снело показания от посоченото лице за контакт на сайта.  

Биволъ се обърна за коментар към лицето чрез имейла посочен на сайта, на който не получи отговор. Оказва се, че лицето, според МВР и ЦИК, всъщност, не е нито собственик, нито главен редактор и че не е установен административен адрес на сайта, по който, някой да може да бъде призован и по тази причина административно-наказателното производство е спряно. С други думи ни се казва, че лицето, което е сложено да представлява сайта, няма нищо общо с него. Което ние всички знаехме от самото начало.

Писмо от ЦИК, че МВР всъщност не е намерил реалния собственик.

Не е ли смешно? Ако МВР не може да открие кой стои зад медия, която нарушава българския закон, тогава какво доверие може да имаме към институциите, на които разчитаме да ни пазят интернет пространството от тероризъм, детска порнография и сайтове, разпространяващи руска хибридна пропаганда? Междувременно, сайтът с фалшиви новини – informiran.net – с явно непосилен за откриване от българските служби собственик и редактор, продължава необезпокоявано да бълва „информация“ в българското медийно пространство в нарушение със ЗАКОНА ЗА ЗАДЪЛЖИТЕЛНОТО ДЕПОЗИРАНЕ НА ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ И ЗА ОБЯВЯВАНЕ НА РАЗПРОСТРАНИТЕЛИТЕ И ДОСТАВЧИЦИТЕ НА МЕДИЙНИ УСЛУГИ. Закон, който се „доработи“ от самия Делян Пеевски през 2018 г. и който бе приет с огромен ентусиазъм от парламента.

Според този закон доставчиците на медийни услуги, в т.ч. печатни, електронни и онлайн медии са задължени да посочват на сайтовете си информация за действителния си собственик и да декларират всяко получено финансиране в предходната календарна година, неговия размер и основание, както и данни за лицата, които са го предоставили, депозирайки тази информация и в Министерството на културата.

Ако не се съобразят с това изискване, то според закона собственикът на медията подлежи на санкции, които могат да достигнат глоба от 30 000 лв.

В публичния регистър на Министерството на културата, където трябва да фигурират юридически лица, свързани с медии, депозирали своята информация, не се открива нищо, което да свързва сайта informiran.net с юридическо лице, но пък никой не обезпокоява неговото съществуване в медийното пространство, нито го глобява. На въпроса ни към Министерството на културата дали то може да съдейства на Биволъ да свърже медията informiran.net с юридическо лице в регистъра, не получихме отговор.

Службите могат да установят собственика, стига да поискат

Справка на Биволъ показа, че идентификационната информация (регистрацията на домейна) на сайта informiran.net е грижливо скрита зад анонимна регистрация чрез сайта domainsbyproxy.com – със седалище в САЩ. Този сайт ревниво пази самоличността на собственици на домейни, включително и този на infrormiran.net, представяйки своята корпоративна информация за контакт, вместо тази на истинския собственик на домейна.

Подобни сайтове като domainsbyproxy.com – са като аналог на офшорки в контекстна на анонимността в интернет. А посоченият IP адрес на informiran.net e всъщност на американската корпорация Cloudflare – която продава услуги за защита на сайтове от атаки и за тяхната допълнителна сигурност, на която informiran.net е клиент.

Макар че, в случая със сайтове като informiran.net, e по-трудно да се установи кой оперира от тяхно име и от кой сървър, българските служби би трябвало да имат технологичните познания и софтуер да открият кой стои зад определен сайт, ако има извършено престъпление свързано с него. Също така привиканият от МВР, фалшив контакт от сайта, който според МВР няма нищо общо с него, също би могъл да даде показания на полицията за реалния собственик, на когото е параван, ако службите наистина са искали да „узнаят,“ кой е той, след като има нарушение на закона.

Обаче, при минимално усилие, буквално за няколко минyти, може да се установи кой е реалният интернет доставчик на informiran.net и кой е сървъра, който ползва. Биволъ прегледа историята на домейна informiran.net, който е регистриран в края на 2013 г. и в нея се вижда, че още тогава той е бил управляван от популярна българска компания за хостинг услуги – SuperHosting.BG.

Домейнът informiran.net се хоства от Superhosting BG.

Впоследствие управлението на домейна е анонимизирано през Cloudflare. Това също не е непреодолимо препятствие, както доказа компютърния специалист – Красимир Гаджоков – създател на платформата „Медийно Око“, класифицираща информацията за електронното медийно пространство в България, включително и разпространителите на фалшиви новини и хибридна пропаганда.

С помощта на интернет сайта Crimeflare – www.crimeflare.org, който може да засече скорошно ползване на Cloudflare от домейни, Гаджоков за минути направи справка за informiran.net. Платформата Crimeflare е създадена с цел да се разкриват сайтове по света, които нарушават законите по един или друг начин. Неговата мисия е „Uncovering bad guys hiding behind CloudFlare“ – Разкриване на лошите хора, които се крият зад Cloudflare. Toзи сайт засича скорошно ползване на Cloudflare от домейни.

Когато в Crimeflare се въведе „informiran.net,” излиза IP адреса за сайта – 164.138.221.45. А тoва IP като се въведе в търсачка за IP-тa – infobyip.com  –  излиза, че е свързано с интернет доставчика на informiran.net, който e българската фирма SuperHosting.BG Ltd., (СУПЕРХОСТИНГ.БГ ООД, регистрирана в София), a всеки домейн има мейл сървър, на който може да се получи имейл. Когато пишем имейл на някого, нашият мейл търси специална база данни, с която е свързан домейна на получателя, в случая „”informiran.net.“ Ако в търсачката mxtoolbox.com се въведе домейна на получателя, излиза, че и мейл сървъра е в SuperHosting.

A това означава, че сайтът “informiran.net” оперира на територията на България и е подвластен на българските закони, което пък означава, че фирмата – интернет доставчик е длъжна да даде информация на българските служби за лица свързани с определен домейн, които са нарушили законите на Република България, стига службите да изискат такава информация.

Както се вижда никак не е невъзможно да се открие с кой интернет хостинг е свързан определен сайт. Има и много други начини за това, но тук демонстрираме, че на Биволъ му трябваше много малко време, за да намери информация за анонимен сайт, за който службите твърдят, че не могат да получат информация. Не е трудно. Само за МВР това явно се оказва непосилна задача.

Много е озадачаващо безсилието на службите да открият реален собственик на сайт с фалшиви новини и нарушител на българското законодателство на фона на огромните им усилия да блокират и заглушат сайтове и групи в социалните мрежи както и индивидуални критици на властта в интернет, които те считат за истинска заплаха за статуквото. Явно за специалистите по киберсигурност в България, работещите за българското правителство и консумиращи огромно перо от бюджета, това не е приоритет.

При добро желание българското правителство може да води ефективна борба с хибридната война на Русия в българското интернет пространство (както правят много други страни от бившия социалистически блок), но не го прави.

Ще попитате, как така сайтове като informiran.net съвсем безнаказано си живеят в пространството без никой да не им прави нищо? Отговорът е в еднопартийния държавен апарат и парламент, обслужващи интересите на различни партии, които обаче са с един и същ генезис и с еднакви финансови интереси, които винаги водят към Москва. Театърът на управляващите партии в момента, играещи некадърно ролята на „добрия и лошия“ полицай, всъщност единствено целят запазването на несменяемостта на сегашната конфигурация на отдавна превтасалите политици и партии, паразитиращи от властта и мафиотските си зависимости.

Разстреляната Станка Марангозова е била рекетирана

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/marangozova.html

сряда 20 май 2020


Трима души са задържани при акция в столичния жк “Левски” в рамките на спецоперация срещу престъпна група, заподозряна, че е специализирана в извършването на поръчкови убийства — съобщи БТА. Едно от убийствата, за които групата е заподозряна, е това на Станка Марангозова. Тя беше разстреляна от моторист на 11 октомври миналата година в столичния квартал Младост. Убийството става пред блока, в който тя живееше със съпруга си Динко Геров. Извършителят е стрелял през отворения прозорец на автомобила на Марангозова, докато тя е паркирала. Безжизненото тяло на Марангозова е намерено от съпруга ѝ.

На следващата сутрин властите обявиха, че на местопрестъплението е била оставена бяла роза. По-малко известен факт е, че в деня на убийството прокуратурата внася обвинения срещу двама души за рекет над Марангозова. В обвинителния акт е посочено, че чрез принуда са ѝ отнети над 860 000 лева. Далеч по-малки суми са били повод за убийства, но МВР упорито отказваше да види тази връзка и мотив.

Засега не е известно кои са задържаните при специализираната операция. На един от претърсените в рамките на специализираната операция адреси са били открити боеприпаси, съобщава БНР, но оръжие свързано с убийството не е намерено.

След убийството на Станка Марангозова, МВР и куп жълти медии упорито твърдяха, че вероятните мотиви за трите куршума в главата на жертвата са многобройните финансови престъпления, извършени от нея. Властите упорито изтъкваха, че Марангозова имала „криминални“ регистрации. Въпреки че присъди липсват, покойната набързо беше обявена за измамница, „фараон“ и организатор на финансови пирамида. Медии от орбитата на депутата от ДПС Делян Пеевски разпространиха твърдения, че Марангозова е свързана с измами в размер на 65 милиона лева.

Няма такова убийство?

Умишлено или не, тогава новоизбраният главен прокурор Иван Гешев също неглижира това тежко престъпление. На 5 декември 2019 г. той обяви, че за годината няма неразкрити убийства. От думите му можеше да се заключи, че или Марангозова не е убита, или убийството ѝ е разкрито. Нито едното, нито другото е вярно. Но във вълната от клевети и дезинформация, много от важните факти, свързани с Марангозова, не придобиха гласност.

Неясно защо, държавното обвинение премълча, че ден след разстрела на Марангозова Специализираната прокуратура отново внесе в съда делото срещу обвиняемите за рекет над нея.

Техните имена са Иво Масларов и Веселин Денков. Според обвинителния акт двамата са ѝ отнели над 860 000 лв. Този път делото тръгва и има насрочени заседания през първите месеци на 2020 г., но с пандемията от COVID-19 производството спира. До разстрелът на Марангозова прокурорът Росен Радев има вече два неуспешни опита да приведе в съдебна фаза делото. През 2018 и 2019 г. съдът връща за поправка обвинителния акт, поради неточности и пороци.

Безспорните факти

Преживе Марангозова е подсъдима за измама при доверителното управление на около 1 400 000 лв. Въпреки, че служители на МВР и определени медии твърдят, че тя е замесена в измами за над 65 милиона, обвинението е за под милион и половина. Остава загадка защо делото се разглежда от Софийския районен съд. Екипът ни изпрати запитване до прокуратурата по този и други въпроси свързани с казуса Марангозова, но не получихме отговор. По разследването за измама властите разпитват десетки контрагенти на покойната. Сред основните свидетели на обвинението е Здравко Минчев, който към момента, когато е клиент на Марангозова, управлява компании от групата на “Надин”. Той е сочен в медиите за близък до Румен Николов-Пашата. В хода на съдебните заседания Минчев обявява, че няма претенции към подсъдимата. Заседанията се бавят, защото съда не успява да призове съпругата на Иво Каменов от ТИМ.

Бонка Кулинска е единствена, която поддържа пред съда, че е жертва на измама извършена от Марангозова. Юридическо лице, което синът ѝ е управлявал превежда на разстреляната 996 705 лв. за доверително управление на борсата. През 2011 г. Марангозова е задържана по обвинение за пране на пари, заедно с врачанин, който е разследван за лихварство. Операцията явно тръгва в неочаквана посока, защото в крайна сметка Марангозова е обвинена в измама, но не и за пране на пари. Когато задържането е оповестено, Кулинска установява, че на нейно име има акции за малко над 115 000 лв. Каква е съдбата на останалите пари трябва да бъде изяснено в хода на съдебното следствие. Според Динко Геров — мъжът, който живее на семейни начела с Марангозова, делото срещу нея е вървяло към оправдателна присъда, но дали е така никога няма да разберем. Делата срещу мъртви подсъдими се прекратяват.

Друг сюжет от живота на Марангозова обаче упорито се подминава от МВР. На съвместен брифинг с прокуратурата, директорът на ГД „Национална полиция“-Христо Терзийски  „с половин уста“ обявява, че Марангозова е била рекетирана. Той подчертава, че убитата е била под принудата на „лица, които са били потърпевши от нейни предишни действия“. Волно или неволно, Терзийски се превърна в адвокат на обвиняемите за рекета Масларов и Денков. Приживе Марангозова претендира, че е платила по банков път на Масларов около 2 милиона лева рекет в периода 2009-2011 г. За двамата няма данни да са били потърпевши в който и да е момент от действията на Марангозова.

Прокурорът от специализираната прокуратура Росен Радев внася в съда за трети път обвинението срещу тях, броени часове след разстрела на Марангозова — сутринта на 11 октомври. На 10 октомври, няколко часа преди тя да бъде разстреляна с три куршума в главата, жената си записва за пореден път час в приемния ден на Димитър Франтишек Петров. Той до преди дни беше административен ръководител на Специализираната прокуратурата и е пряко свързан с разследванията срещу нея. Именно Димитър Франтишек прецизира обвинението по делото, което се води срещу Марангозова в Софийския районен съд. Покойната си записва час, за да се осведоми какво точно се случва с обвинението срещу Масларов и Денков. Но така и не посещава Специализираната прокуратура.

Коя е Станка Марангозова?

Противно на тиражираното, тя не е депутатска щерка. Да, баща ѝ се казва Кънчо Марангозов, но той не е покойният депутат от БСП Кънчо Марангозов, а негов братовчед, който не е публична личност. Преди да бъде разстреляна, тя е счетоводител и обслужва няколко фирми. Когато през март 2009 г. проблемите ѝ започват Станка Марангозова е финансист и се занимава с управлението на ценни книжа. Нейният клиент Красимир Атанасов, я запознава с Иво Масларов – Маслара. Към онзи момент Марангозова е постигнала ”прилична“ по собствените ѝ думи доходност с управлявания от нея портфейл от финансови инструменти на Атанасов.

Масларов вече е известен по това време. В мандата на Емилия Масларова като социален министър доведеният ѝ син натрупва сериозно състояние. Изданието 168 часа го описва, като „рекордьор по свръхизгодни сделки“.  През септември 2007 г. Иво Масларов придобива апартамент с площ 94 квадрата и парцел от 625 квадрата в столичния квартал “Хаджи Димитър”. Броени дни по-късно мъжът се сдобива и с друг парцел в София от 737 квадрата срещу „скромните“ 55 хиляди лева. На 16 октомври следващата година придобива и парцел от един декар в софийското село Лозен. Масларов успява да си купи и апартамент от 104 кв.м. в центъра на София за 104 076 лв.

Биологичният син на Емилия Масларава — Константин Радонов, също става собственик на апартамент в централната част на София за едва 31 012 лв., но той е далеч от успехите на доведения си брат. По времето на царското правителство и на Тройната коалиция втория съпруг на Емилия Масларова – Антон, който е баща на Иво, се превръща в истинска „звезда“. Той е редовно обсъждан от парламентарната трибуна. Фирма “Лена” ЕООД, в която Антон Масларов е изпълнителен директор, получава 4 обществени поръчки на обща стойност над 5 млн. лв. в периода 2004-2005 г. от ТЕЦ “Марица-изток 2. През октомври 2005 г. фирмата на Масларов — баща, който вече е съпруг на министър, получава поръчка и за доставка на 100 000 литра дизел за всички организации на бюджетна издръжка в община Мъглиж. Стойността на договора е 138 647 лв. В повечето от случаите “Лена” ЕООД е победител в процедури с договаряне без обявление. Името му беше споменавано и покрай разследванията срещу Емилия Масларова, които завършиха с оправдателна присъда.

Иво Масларов поверява 150 000 €. на Марангозова, а тя поставя условие да бъде сключен договор за доверително управление. Контрактът е оформен и подписан на 12 март 2009 година. Покойната получава в брой от Масларов първо 120 000 €, а няколко дни по-късно и остатъка от 30 000 €. Той първоначално настоява да получава дивидентите си кеш, но впоследствие е принуден да си открие разплащателна банкова сметка. Благодарение на това Марангозова успява да докаже с точност кога и какви пари е получил Масларов от нея. Първоначално той приема условията ѝ в договора. Две седмици по-късно обаче започва да я тормози. Покойната разбира, че терминът „загуба“ на борсата му е изключително чужд. Жената няма право дори хипотетично да допуска, че подобно нещо може да се случи. При класическото доверително управление се ползва за база 3-месечен период, като след изтичането му се прави преоценка на инвестиционния портфейл. Едва тогава – в рамките на месец – се пристъпва към освобождаване на средства и то само в случай, че изобщо е генерирана доходност.

Приживе жената разказва, че Масларов решил, че утвърдената практика не го устройва и отчетността трябва да се прави на 30 дни. Той поставил норми на доходност, които са непостижими. Още първия месец мъжът започва да тормози Марангозова по телефона и да иска срещи. Според нея целта била тя да бъде респектирана. Жената решава, че единственият вариант да получи спокойствие е като компенсира Масларов със собствени средства. След като си изяснява, че “лицето е от криминалния контингент” тя решава, че ще приключи отношенията си с него. През месец май същата година, Марангозова му съобщава, че ѝ предстоят няколко месеца, в които няма да работи активно, защото е повече от наложително да лекува свое заболяване. Обявява му, че не може да прогнозира продължителността на лечението си и затова иска да прекрати договора си с него. На 12 юни 2009 г. договорните отношения са приключени и жената му възстановява на няколко вноски 150 000 €. Марангозова естествено не се оттегля от борсовите операции. Тя продължава да работи активно.

В началото на юни Масларов изненадващо се появява в офиса ѝ на ”Раковски” и иска обяснение защо го е излъгала. Под натиск се стига до подписването на нов Договор за доверително управление от 15 юни 2009 г. В документите обаче изрично е записано, че сумата по него — в случая 425 000 лева, трябва да бъде преведена по банков път. Това не се случва, а „клиентът“ не се появява почти месец в офиса ѝ. Марангозова няма основания да счита договора за влязъл в сила. Един хубав ден обаче Масларов я вика във фитнеса, където тренира и ѝ съобщава, че очаква отчисления. Масларов заплашва, че ще разгони клиентите ѝ, ако не започне да получава пари. В онзи момент Марангозова има сериозни приходи и се примирява, че ще му плаща рекет. Надява се с мълчание да предпази своите близки – сестра си и Динко Геров. Покойната разказва, че от юли 2009 г. до септември 2011 г. е платила на Масларов над 2 милиона.

Групов рекет

През лятото на 2011 г. за нея започва критичен етап. Тогава се появяват Веселин Първанов Денков и Радослав Димитров Иванов, които са от „приятелския кръг“ на Масларов. Именно те тримата са лицата, на които директорът на ГДНП адвокатства, описвайки ги като жертви на Марангозова, които в последствие са я рекетирали. Приживе Марангозова разказва, че Денков и Масларов са добре познати на прокуратурата. Двамата са последните, които виждат жив Борис Йорданов, преди той да се застреля пред офиса на ПИБ на бул. Драган Цанков. Строителният предприемач е баща на детето на телевизионния и радио водещ Диана Найденова. Марангозова разказва, че срещу тях е било образувано дело, но било прекратено впоследствие от прокурора от СГП Иван Тасков. Екипът ни изпрати официално запитване до ВКП по случая, но все още не сме получили отговор. Когато се свързахме с Иво Масларов той отказа коментар, но не пропусна да каже, че Емилия Масларова му е мащеха, а не майка. Истинската му майка била съсипан от историите за него в медиите. Денков също отказа контакт с нас.

През лятото на 2011 година Марангозова обявява на Масларов и компания, че няма какво повече да им предложи, защото са я докарали до фалит. Тогава рекетьорите решават, че ще сложат ръка върху имотите и колите на семейството ѝ. С принуда и заплахи Масларов и Денков принуждават Марангозова и Динко Геров — мъжът, с когото тя живее на семейни начала, да сключат договори за заем. Според обвинителния акт, това е станало чрез заплахи. През септември 2011-та година двамата са принудени да подпишат два договора. В документите със „заемодател” е отбелязан Иво Масларов. По силата им доведеният син на Емилия Масларова претендира, че е предоставил през януари 2011 г. 200 000 лева на 2 транша на Марангозова. Парадоксалното е, че банковите извлечения от предходните години сочат, че единствения видим източник на средства за „кредитора“ са парите, които Марангозова му превежда. На 13 октомври 2011 г. чрез договор за цесия Масларов прехвърля вземането си на Веселина Първанова Денкова. Пак през октомври 2011 г. Масларов „назначава“ Радослав Димитров Иванов за личен шофьор на жертвата си, за да я следи. Иванов управлява колата на жената. Това прави силно впечатление на колегите ѝ, защото тя е известна с нежеланието си друг да кара колата ѝ. На 14 октомври същата година Марангозова и Геров са принудени със заплахи да сключат договор за ипотека в полза на фирмата на Денков -“Мършъл кредит груп” ООД. Това е направено, за да гарантират парите, които му дължат по цесията.

“Бях принуждавана да търся всякакви начини, за да намирам още и още пари, независимо как и при какви условия. Седмица преди учредяването на ипотеката против волята ни, Радослав придружаваше сутрин Динко до община „Лозенец“, за да проследява дали действително сме подали документи за данъчни оценки и скица.”, разказва през 2016 г. Марангозова. Жената свидетелства, че дни преди сключването на ипотеката, Масларов я пребива (отново факт отразен в обвинителния акт), защото тя е извадила данъчна оценка само за гаража си. Ипотеката се случва. На 21 октомври Марангозова е принудена да упълномощи Радослав Иванов да се информира за движението по банковата ѝ сметка в Булбанк. Постъпленията в сметката се нареждат в полза на Веселин Денков и Иво Масларов. Марангозова първоначално отказва и пак е бита. Бита е от хората, които според Христо Терзийски са „били потърпевши от нейни предишни действия“, а според публикациите в медиите, са аферисти, забъркани в най-разнообразни скандали. На 24 октомври, след поредния побой от същите „потърпевши“, е прехвърлена и колата на семейството – Крайслер за около 35 000 лв.

“Защѝтен арест” от ДАНС

Ситуацията неочаквано се променя, когато Марангозова е задържана от ДАНС – Враца. Арестувана е на 09 ноември 2011 г. Агентите ѝ обясняват, че знаят всичко за рекета над нея и Геров. От контараразузнаването обявяват на Марангозова, че задържането ѝ е в нейна защита, защото са имали опасения за сигурността и живота ѝ. Първоначално разработката тръгва по сигнал, че тя „пере“ пари на Георги Спасов Георгиев – неин клиент от Враца. Впоследствие обвинението срещу Георгиев е преформулирано в лихварство и накрая е смачкано от Димитър Франтишек Петров. Биволъ разказа тази история в началото на миналата година.

Докато Марангозова е задържана, Масларов взема от Динко Геров ключ от семейното им жилище. Това е същото жилище,  което е ипотекирано и обявено за продажба. Докато е в килията Марангозова решава че ще се бори. Междувременно в ГДБОП също се води разследване срещу групата на Масларов и Денков. То се наблюдава от новосъздадената тогава спецпрокуратура. Разработките обаче не пречат на фирмата на Веселин Денков да се снабди с изпълнителен лист за жилището на потърпевшата. Денков изпраща на „длъжниците“ си „уведомление”, че сумата по ипотеката от 200 000 лева е нарастнала на 539 000 лева. Въпреки многото усилия на Марангозова, включително и обезпечителна заповед от Софийския апелативен съд, с която спира изпълнителното дело, жилището им е продадено от ЧСИ и придобито от брата на съпругата на Иво Масларов – Светослав Георгиев Георгиев. Геров и Марангозова започват да водят множество граждански дела. Те не могат да се похвалят с особен успех в съдебните спорове относно собствеността на процесното жилище. За тях е много трудно да докажат по граждански път принудата, за която разказват. Различни съдебни състави от гражданската колегия на Софийския градски съд отказват да конституират в процеса като доказателство специалните разузнавателни средства, които са експлоатирани срещу Масларов и Денков и които според държавното обвинение са категорично свидетелство за рекета. Последно съдия Нели Куцкова отказва да развали сделката за продажбата не семейното жилище, защото Марангозова и Геров не могат да докажат, че са жертви на рекет и не разполагат с влязъл в сила съдебен от наказателен съд срещу Масларов и Денков.

Геров разказва, че все пак пред граждански състав Марангозова постига дребен успех, когато съдът постановява, че Иво Масларов се е обогатил неоснователно на неин гръб и го осъжда да ѝ плати над 21 000 лв. Заедно с държавите такси и адвокатските възнаграждения по това дело Масларов трябва да плати около 60 000 лв. Приживе Марангозова претендира по граждански ред частичен иск за 500 000 лв. срещу Масларов. В съдебната документация е посочена сума от над милион и половина, за които Марангозова твърди, че Масларов е придобил без правно основание.

Докато Марангозова се бори по гражданските дела, прокурорът от Специализираната прокуратурата Андрей Андреев, който разследва нейния казус, на два пъти, през 2014 и 2015 г., прави опит да прекрати делото срещу „групата“ на Масларов поради липса на доказателства. И в двата случая и Специализираният съд, и Апелативният специализиран съд отменят постановленията му. Различни съдебни състави откриват сериозни процесуални нарушения, които ощетяват пострадалите. Неговият колега, Цветослав Вергов, също се проваля в опита си да прекрати делото през 2016 г.

Когато делото попада в Красимир Тренчев, той „запретва ръкави“ и изготвя обвинителен акт. На финалната права обаче е качен временно като зам. административен ръководител в Апелативната специализирана прокуратура. Делото е поето от прокурора Росен Радев, който за изненада на Марангозова и Геров го внася в съда. Арбитрите в процеса обаче го връщат за отстраняване на пропуски два пъти от края на 2018 г. до сега. За трети път обвинението срещу Масларов и Денков е внесено пред Специализирания съд на сутринта след разстрела на Марангозова. В обвинителния акт е посочено, че чрез принуда от Масларов и Денков са ѝ отнети над 860 000 лева. Далеч по-малки суми са били повод за убийства. МВР обаче упорито мълчи за този хипотетичен мотив. Може би специализираната полицейска операция в столичния квартал “Левски” ще даде нов тласък на разследването за смъртта на Станка Марангозова. До сега обаче са твърде малко случаите, в които МВР и прокуратурата жънат подобни успехи. Най-често властите достигат до евентуален или доказан поръчител, но поръчителството рядко се доказва.

Закон за здравето на първо четене МВР ще ни следи, а болниците ще пазаруват без обществени поръчки

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/covid-19-zakon-za-zdraveto-sledene.html

неделя 10 май 2020


Скандална законова поправка мина на първо четене в петък, на 8 май, като текстове към преходни и заключителни разпоредби към Закона за здравето, без да привлече внимание на опозицията и медиите. Текстът позволява на болниците още два месеца да не провеждат процедурите по Закона за обществените поръчки (ЗОП): директно да закупуват необходимите им маски, дезинфектанти, бързи и PCR-тестове за COVID19. Друга поправка пък изобщо не намери място в законопроекта, въпреки че се очакваше да бъде предложена при отмяната на извънредното положение. Става дума за промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), които позволяват на МВР достъп до данните на абонати на мобилните оператори, поставени под задължителна изолация, без предварителен съдебен контрол. Експерти увериха „Биволъ”, че трябваше да е обратното: „следенето” на гражданите да отпадне, а контролът върху болниците да се засили.

Вносителят на Закона за здравето е премиерът Бойко Борисов (Снимка: Факти)

В петък, на 8 май, парламентът прие на първо четене Закона за здравето. „За” законодателната инициатива гласуваха 125 народни представители, „против“ – 0 и „въздържали се“ – 69, с което тя бе одобрена. Предложенията са на Министерския съвет от 5 май.

Законопроектът определял „възможните мерки след края на извънредното положение”, което изтича на 13 май. Целта му била „да уреди мерките на територията на Република България за предпазване, ограничаване и преодоляване на последиците от разпространението и заразата с вируса на COVID-19 за времето след прекратяването на извънредното положение”. Промените имали

„пряко отношение към възможността за разпореждане на противоепидемични мерки от министъра на здравеопазването”.

Само БСП от парламентарната опозиция изрази критика към законопроекта. “Въздържаме се на първо четене от подкрепа, тъй като има неща, които просто не могат да бъдат преодолени и те са в три основни направления. Въведената т. н. санитарна извънредна обстановка, няма конституционна основа. Това може да доведе до непредвидени правни последици“, заяви депутатът от левицата Явор Божанков, цитиран от БГНЕС. Най-вероятно той е имал предвид и поправките към ЗЕС, за които от „Позитано” вече сезираха Конституционния съд.

Обединението „Демократична България” (ДСБ, „Да, България” и „Зелено движение”) разкритикува остро Закона за здравето в специална декларация. Оттам поискаха „ремонт” на ЗЕС. Лансираха и законодателни предложения за изменения и допълнения на Закона за електронното управление, Закона за местното самоуправление и местната администрация, Закона за юридическите лица с нестопанска цел и Търговския закон, с които „възможността за дистанционна работа на институциите да се уреди трайно”.

„Обичат да цитират хората какво си говорят по телефона”

Най-скандалните поправки към ЗЕС са вписани в Закона за извънредното положение от 13 март 2020 г. като § 41: съдържа редица „допълнения” относно достъпа на МВР и ДАНС до данните на мобилните оператори.

Проследяването на абонати става без съдебна заповед

Предполага се, че данните щели да се изискват само за онези под карантината: „съхраняват се и за нуждите на принудителното изпълнение на задължителната изолация и болничното лечение на лица по чл. 61 от Закона за здравето, които са отказали или не изпълняват задължителна изолация и лечение.“ Или, обясняват вносителите,

„когато те са необходими за изпълнение на техните правомощия, имат Главна дирекция „Национална полиция“, Столичната дирекция на вътрешните работи и областните дирекции на Министерството на вътрешните работи.“

Предполага се, че телекомите и интернет провайдърите, „предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги” от 13 март насам „предоставят незабавен достъп до данните въз основа на искане на съответния ръководител на структурите“.

Справката на „Биволъ” във внесения на 5 май от премиера Бойко Борисов законопроект на Закона за здравето, показа, че текстовете от ЗЕС никъде не се споменават. Това означава, че следенето автоматично се удължава за поне още два месеца или колкото преценят от управляващото парламентарно мнозинство и специалните служби.

Дали текстът ще отпадне се усъмни в петък и бившият вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, разкритикувал тази мярка в предаването „Денят с Веселин Дремджиев” по TV1. Според него не е нормален „начинът, по който този текст беше приет”. „Налице е невъзможност да бъде санкционирано от съдилища прилагането на тази мярка” е сред основните проблеми според ексминистъра.

Калин Калпакчиев (Снимка: ClubZ)

Председателят на Съюза на съдиите в България (ССБ) Калин Калпакчиев е на мнение, че тези тестове „трябваше да отпаднат” с падането на извънредното положение.

„Това е извънредно правомощие”, коментира съдията за „Биволъ”.

Според него при наличие на нарушения или незаконен достъп до данните от страна на МВР може „да се иска обезщетение по Закона за отговорността на държавата”.

Бившият следовател Бойко Атанасов смята, че тази от извънредните мерки, които се запазват, трябва да се преценява и според правото на Европейския съюз (ЕС). „Това е въпрос, който трябва да се разглежда при налагане на нормата при налагането на съдебен контрол при приемането на Закона за електронни съобщения”, заяви той пред „Биволъ”.

Бойко Атанасов (Снимка: Биволъ)

„Допреди 6-7 години няма съдебна санкция при достъпа до трафични данни. Налагането в норма на това изискване бе поради изискване в директива на ЕС”.

Според него е интересен въпрос дали приемането на мярката напълно съвпада с духа на правото на ЕС:

„Внимателно трябва да се види, имаме ли нови европейски норми в тази насока”.

Политологът Евгений Дайнов смята, че мотивите на властта, свързани с необходимостта да се извършва контрол върху карантинираните лица не издържа на критика: „Тези заявления никога не са адекватни”.

Евгений Дайнов (Снимка: ClubZ)

„Едно време един от прякорите на милиционерите беше “Ушев”, защото винаги обичат да слухтят по хората”.

 

“Просто обичат после да цитират на хората, какво са казали по телефона. Правят се на важни и заплашителни. Мицове”, иронизира политологът пред „Биволъ”.

Обществените поръчки: на пауза

„Биволъ” на няколко пъти се сблъсна с липсата на информация в Агенцията за обществените поръчки (АОП), тъй като чл. 13 и чл. 14 към Закона за мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП) позволява на болниците да не провеждат процедурите по ЗОП.

Чл. 13. Ал. 1 от ЗМДВИП предполага, че „разпоредбите на Закона за обществените поръчки не се прилагат” при редица случаи.  Първо, той не се прилага при „закупуване от възложителите на хигиенни материали, дезинфектанти, медицински изделия и лични предпазни средства, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки”.

Също така ЗОП очевидно пречи на Министерството на здравеопазването и при „закупуване на медицински изделия, медицинска и лабораторна апаратура, необходими за диагностика и лечение на заразените пациенти, консумативите за тях, както и дейности, свързани с внедряването им”.

На трето място, властта е на мнение, че провеждането на отворени обществени поръчки не е нужно и при „възлагане на дейности по обезвреждане на пестициди и болнични отпадъци съгласно

Чл. 14 на ЗМДВИП пък касае „закупуването със средства от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на здравеопазването, от бюджета на лечебните заведения” и „със средства на лечебните заведения с държавно и/или общинско участие”  на медицински изделия, необходими за обезпечаване на противоепидемичните мерки, както и за лечението и диагностиката на заразените пациенти.

Според този член „не се прилагат изискванията на глава трета, раздел II от Наредбата за условията и реда за съставяне на списък на медицинските изделия по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и за определяне на стойността, до която те се заплащат”. На базата на този член някои от лечебните заведения като „София Мед” и УМБАЛ „Св. Иван Рилски” вече се опитват да откажат информация във връзка с коронавирусната пандемия.

В УМБАЛ “Св. Иван Рилски” си правят каквото искат…(Снимка: Frognews)

Например, пресаташето на „Св. Иван Рилски” Моника Николова заяви пред „Биволъ”, че болницата се е възползвала от правото си по Закона за извънредното положение да не провежда процедура по ЗОП при поръчката на бързите тестове. Както е известно, един от заразилите се с коронавирус пациенти в болницата на два пъти е бил тестват с бързите тестове като „негативен”. Заразил се е и лекар. Впоследствие се оказа, че бързите тестове са давали все грешни резултати.

Поръчката наистина не е обявена на сайта на ЗОП. „Вижте закона, няма за какво да обявяваваме обществена поръчка, трябваше спешно да закупуваме тестовете след като бе въведено извънредно положение. И принципалът ще ви каже същото”, каза Моника Николова.

Въпреки че тестовете дават грешни резултати, според пиарката на „Св. Иван Рилски” те били „американски”. Коя е компанията – производител и коя е компанията, доставила на болницата тези тестове, тя отказва да съобщи:

„Това не мога да посоча. Не съм оторизирана от ръководството”.

Закупени били от компанията, която „работи тук, в България в началото на въвездането на извънредното положение”. Дали са закупени преди или след 13 март, когато влиза в силата законът, също не става ясно.

Председателят на НОЩ ген. Мутафчийски заяви за „Биволъ”, че от два месеца обяснявал, че бързите тестове не вършат работа.

Ген. Мутафчийски (Снимка: NovaNews)

Според него обаче здравните заведения са сравнително независими търговски дружества и нямало как да се проверяват или забраняват доставките на тестовете.

„Защо да им забраним? Да правят каквото искат болниците…Никой не им е давал инструкции да правят бързите тестове”, каза тогава генералът.

Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев, както и съветникът му и член на Националния оперативен щаб (НОЩ) д-р Ангел Кунчев не отговориха на запитванията и обажданията на „Биволъ” по темата. Не пожела да коментира ситуацията и вицепремиерът Томислав Дончев.

Същевременно справката на „Биволъ” сочи, че от УМБАЛ „Св. Иван Рилски” по заповед на директора д-р Антон Петков е обявена на 11 март (едва 2 дни преди въвеждането на извънредното положение) поръчката за „доставка на дезинфектанти c включени 58 номенклатурни единици”. Стойността на доставяните дезинфектанти обаче ще глътне 576 хил. лв.: обявената цена е 480 000 лв. без ДДС.

Тоест, държавната болница е обявила първо поръчката за дезинфектанти на солената сума от почти 0,6 млн. лв. А после е изчакала два дни, за да заобиколи ЗОП и да закупи бързите тестове от частна фирма вече след влизането в сила на Закона за извънредното положение. Резултатът от сделката с неустановена фирма е налице.

„Умишлена поръчка на некачествени средства е престъпление”

Експертите са на мнение, че неприлагането на ЗОП има основания, но отслабва още повече контрола върху доставките за болниците у нас. Юристът и експерт по медицинско право Мария Шаркова коментира за „Биволъ”, че при създалата се ситуация има нужда от балансиране.

Адв. Мария Шаркова (Снимка: AEЖ България)

По думите й след като ръстът на заразените не намалява, епидемията продължава да съществува: „И времето за провеждане на една обществена поръчка е доста дълго”. „И ако провеждат процедурите, не виждам обаче как ще се снабдяват за толкова кратко време с маските, защитните облекла или тестовете”.

Според нея най-вероятно мотивът на властите да се удължи срокът за неприлагане на ЗОП да е свързан точно с организацията: „Ако сега рязко тази възможност за доставки на медицински изделия отпадне, да не се стигне до повтаряне на ситуацията от някои болници, където има недостиг на защитни облекла”.

Другият риск е свързан със сроковете за обжалване по ЗОП: „Ако бъде обжалвана, няма да могат да се снабдяват с тези медицински изделия”. „Ситуацията с тази пандемия е необичайна: ако останат например без предпазно облекло, и това не е добре”. Сложно е според нея да се каже обаче дали срокът от два месеца без прилагане на ЗОП е добро или лошо законодателно решение.

Мария Шаркова смята, че от другата страна има опасност да не се прилага ЗОП, тъй като „се създават условия за злоупотреби”.

„Когато я няма публичността на обществената поръчка, за която вече се прилагат съответните електронни процедури, има и проблем с качеството на доставките. Обществените поръчки позволяват публичност на условията, които се залагат, възможност за конкуренция, цялата информация е публична”.

По думите на юристката, лечебните заведения „дори и да не провеждат обществени поръчки, трябва да отговарят на определени изисквания при закупуване на съответните изделия”. „Би трябвало да се прилагат и съответните разпоредби как отговаря или не отгваря едно изделие на нуждите и стандартите”, казва Мария Шаркова.

По думите й специално за здравните заведения контрол на сделките за доставка на медицински изделия за коронавируса трябва да осъществява принципалът в лицето на Министерството на здравеопазването.

Според Шаркова отговорността за доставка на некачествени тестове, маски, защитни облекла или дезинфектанти можед да зависи и от конкретната сделка. „Ако е умишлено доставяне от страна на доставчика е едно, ако става дума за умишлено договаряне от купувача на некачествени средства, то отиваме на друга територия – става дума за длъжностно престъпление, включително безстопанственост”, казва юристът.

Адв. Никола Макавеев

Адвокатът, който специализира в ЗОП и здравеопазването, Никола Макавеев, е на мнение, че извънредното положение „би могло да доведе до малко по-адекватен избор на доставчиците на медицински изделия”.

Според него след като има сигнали за злоупотреби с доставките на медицински изделия, би могло в закона да се включат изисквания за качеството. „И да се утвърди единен стандартен договор за закупуване на тези средства, който да се прилага при спешни случаи. Това е в компетенциите на договорно и търговско право”, коментира юристът за „Биволъ”.

Макавеев е категоричен, че отпадането на процедурите по ЗОП, не значи, че „в договорите между възложителя и доставчика не трябва да се споменават конкретните условия, стандартите на качеството и възможностите за санкции при неспазването им”.

По думите му също извънредното положение не значи, че всичко трябва „да става безконтролно и без никой да им държи сметка” на болниците какво си закупуват.

„Става дума за прилагане на контрол на общи основания, включително за болниците – независимо дали е по обществена поръчка или не. Ако има вреди, некачествени тестове или предпазни средства, има заразени или смъртни случаи, то спокойно може да се търси отговорност и по Закона за задълженията и договорите”.

Адвокатът смята, че „се създава впечатление, че всичко това става безконтролно”. „Когато се разходват публични средства, принципалът и контролните органи трябва да осъществяват съответния надзор, включително и по Закона за одит и проверка”.

Според юриста би било добре извънредното положение да доведе до повече прозрачност в публичния сектор: „Няма никаква законова пречка договорите да бъдат качавани от болниците и без проведена процедура по ЗОП”.

Относно липсата на информация за доставчиците, според него извънредното положение не отменя и общите принципи на правото. „Тук се прилага общият ред по Закона за достъп до обществена информация и по Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор”, казва Никола Макавеев.

Адвокатът смята, че самият ЗОП по време на пандемията би бил „излишно тежък”: „Отнема в идеалния случай два месец от обявяването на една поръчка до сключването на договор”. „Ако включим и подготовката, може да отнеме до 6 месеца”, пояснява той.

„Естествено, че в такава ситуация не може да се чака и да се спазват сроковете от минимум 35 дни плюс този за обжалване”.

Той припомня, че сама по себе си ЗОП като процедура по избор на изпълнител не елимира злоупотребите напълно. „Има случаи в болниците, когато се провежда процедура за няколко месеца и с 300 зора се избира изпълнител. И той започва да доставя некачествени изделия. Но болницата си затваря очите: сложно да се развали договора. А ако е без договор над 6 месеца, рискува глоби от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) или Сметната палата”, обобщава ситуацията Никола Макавеев.

Владислав Панев (Снимка: БНР)

Според Владислав Панев, общински съветник и съпредседател на „Демократична България”, която излезе с осъдителна декларация срещу промените в Закона за здравето, неприлагането на ЗОП създава добра среда за корупцията.

„От икономическа гледна точка, винаги трябва да има ясни правила и конкурси при подобни доставки”, заяви той пред „Биволъ”.

О думите му дори при тези „форсмажори” като извънредното положение също „трябва да са ясни процедурите” за поръчка и доставка на необходимите средства. „Защото, когато се действа набързо, има най-много предпоставки за кражби”, категоричен бе политикът.

Ще ни подслушва ли МВР през трафичните данни?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3521

Със Закона за извънредното положение депутатите дадоха право на МВР да получава трафични данни без предварителен съдебен контрол за лица, които са нарушили принудителна карантина, наложена от Министъра на здравеопазването, във връзка с вируса. Това предизвика доста реакции и свръхреакции и предупреждения, че с тези правомощия ще започне едно „безконтролно подслушване“. Ще опитам да направя няколко кратки уточнения и след това да опитам да обясня защо въпреки, че злоупотреби са много малко вероятни, текстът в закона е лош.

Не, МВР няма да ни подслушва. В трафичните данни не влизат данни за самите разговори и съобщения, така че това е технически невъзможно. Влизат метаданни – с кого сме говорили, кога, колко дълго, както и към кои клетки сме били вързани, т.е. приблизително какво ни е било местоположението. Ако трябва да сме прецизни, последното не са трафични данни, а данни за местоположение, но и те влизат в обхвата на Закона за електронните съобщения (ЗЕС):

1. проследяване и идентифициране на източника на връзката;
2. идентифициране на направлението на връзката;
3. идентифициране на датата, часа и продължителността на връзката;
4. идентифициране на типа на връзката;
5. идентифициране на крайното електронно съобщително устройство на потребителя или на това, което се представя за негово крайно устройство;
6. установяване на идентификатор на ползваните клетки.

Конкретната мярка, обаче, се отнася само до точка 6 – използваните клетки. Т.е. само проследяване на придвижване.

Не, МВР няма да го прави безконтролно – мярката е предвидена само за случаите, в които е нарушена принудителна карантина. Законът не дава право да се искат данни в други случаи. Това е на теория, на практика ще видим след малко. И не, мярката не е противоконституционна (поне на пръв поглед от човек без опит в тълкуване на конституционни норми), защото в извънредно положение някои конституционни гаранции, вкл. това на неприкосновеност на комуникацията и за защита от следене, отпадат.

Мярката важи само до изтичане на извънредното положение. Но депутатите са искали точно този параграф да важи и по-дълго (до отпадане на нуждата от принудителна карантина). Може би от техническо недоглеждане, а може би нарочно, мярката е по чл. 61 изобщо, т.е. мярката ще остане в сила заради други болести, при които може да се налага карантина. Така че на практика мярката не е временна.

Аз лично смятам, че целта на измененията е приемлива – имаме вече случаи на лица, които са избягали и които са били заразени и това не е окей. Утре ще се качат в автобуса и ще заразят всички.

Смятам обаче, че текстовете не са добри (да не каже мърляви) и създават рискове за злоупотреби. В по-широк контекст, Законът за електронните съобщения има дефицити, които трябва да бъдат поправени не само за рамките на извънредното положение, а по принцип. Никога нещата не са чернобели – никой няма да въведе „безконтролно подслушване“, но това не значи, че определени политически фактори не искат да имат вратичка за набавяне на информация за свои опоненти. И затова задачата по формулиране на тези текстове е трудна.

Дотук добре. Следя измененията (и опитите за такива) в Закона за електронните съобщения отдавна и при тях винаги има конфликт между желанието на органите на реда по-свободно да придобиват информация и желанието на гражданите това да не се случва. Оперативно работещите по престъпления полицаи реално имат нужда от такива данни, за да си свършат работата. Но рядко вземат предвид рисковете, които нормативната уредба създава.

Законът има дълга история, която включва и една отменена европейска директива, но най-важното и интересно – решение на Конституционния съд, което отменя предишни текстове, които въвеждат събирането и достъпа до трафични (и свързани с тях) данни. Решението си струва да се прочете в цялост, защото до голяма степен аргументите важат и за действащите текстове на закона. Цитирам един от най-важните абзаци:

Въведеният с оспорените разпоредби на ЗЕС режим на запазване на данните от телекомуникационния трафик страда от редица други несъвършенства и пороци, които също се оказват несъвместими с конституционната граница на допустимата намеса в сферата на основните права. За да бъде оправдана, нейната материалноправна и процесуалноправна уредба трябва да съдържа ясни, точни и недвусмислени основания и процедури, които да осигуряват достатъчно сериозни и надеждни гаранции, че достъпът на съответните национални органи до запазените данни ще бъде използван само за целите на предотвратяването и разкриването на тежки престъпления и ще обслужва единствено наказателните производства, водени за такива престъпления. Казано с други думи, правната уредба трябва да създава и гарантира сигурност у гражданите, че са изключени всякакви злоупотреби с техните данни както от страна на държавните органи, на които е осигурен достъп до тях, така от търговските дружества (предприятията), предоставящи съответните съобщителни мрежи и услуги, които всъщност ги съхраняват.

И нещо, което на няколко пъти съм предлагал:

На следващо място е необходимо да се констатира, че изобщо липсва уредена със закона правна възможност, а оттам и основания и процедура засегнатите от мерките лица, чиито данни са били предоставени на съответните държавни органи, но не са послужили за образуване на наказателно производство или образуваното е било прекратено, да бъдат уведомени за това кога и на какво основание са били обект на тяхното приложение, както и за какво са били използвани.

От моят гледна точка, и в пълно съгласие с мнението на Конституционния съд, както в действащите текстове, така и в новоприетите, имат два дефицита:

  • Законови гаранции за спазването на процеса – в момента пише, че се води регистър на исканията за трафични данни. В зависимост от това за коя институция става дума, той може да е на тетрадки пръснати из страната (а достъп имат не само МВР – и ДАНС, и прокуратура, и др. Уточнявам, че конкретно за карантината достъп има само МВР, а в другите случаи). Липсва и делегация към наредба, с която да се установи реда за водене на документацията. В т. 2.2 от този доклад (от 2015 г) виждаме, че почти всичко се води „на хартиен носител“ (което значи „тетрадка“). Проследимостта на процеса е много важна и възможността някой да забърше лист от тетрадката или да мине с коректор или изобщо да не впише нещо съществува. Да, в МВР конкретно със заповед на министъра е уреден по-адекватен ред, но това не следва по никакъв начин от закона и както се е появило, може утре да отпадне.
  • Липса на ред за уведомяване – в случаите, когато използваните данни не са довели до повдигнато обвинение, човек не разбира изобщо, че са искали данни за него. А особено в случай на карантина, това е важна защитна мярка. Особено ако се направи умно и може да бъде направена проверка и в мобилния оператор (който също трябва да съхранява някаква документация по въпроса).

„Ама какво толкова може да стане, нали имат процедури“. Да, никой няма да тръгне да ви гледа кога сте ходили на магазина и кога сте говорили с майка си по телефона. Едва ли ще има и мащабни злоупотреби. Само че когато липсват и нормативни, а и технически гаранции, остава да разчитаме на едни вътрешни процеси и на хората, които ги изпълняват. И си представете как утре един министър на вътрешните работи или пък главен прокурор решава, че някой много го дразни и иска да намери нещо, за което да го „хване“ (буквално и преносно). Може или да промени заповедта, която установява сегашния режим, или просто да нареди устно на някого да поиска данни без да ги вписва никъде. Или да впише грешно основание. И да го замаже в тетрадката, за да е нечетливо. И след това няма проверка на документи назад във времето. Или точно за проверката на тези документи някой е пратен в командировка. И други хипотези, звучащи малко вероятни, но възможни.

Онзи ден четох пример за прането пари – в САЩ банките трябва да изпращат до държавата доклад за съмнителни транзакции. И банките са дефинирали такъв вътрешен процес, но служители, участващи в прането на пари, подготвят документите, вкарват копието за банката в архива, а копито за държавата – в коша.

Процесите се изпълняват от хора, а хората имат началници, страхове, слабости. В ситуация на млада демокрация, след тоталитарен режим, без изградени традиции, изкушенията за злоупотреби с най-разнообразни цели, в т.ч. политически, не са малки. Помним делото „Червей“ само от преди няколко години. И ще е грешно да се доверим сляпо на вътрешни процеси в МВР, прокуратурата и службите, които дори не са скрепени с нормативни текстове. Особено когато част от тези институции напоследък демонстрират непризнаване на принципите на правото.

Последният щрих на законодателната немарливост е че новите текстове са сложени в члена, който се отнася за тежките престъпления. Нарушаването на карантината не е тежко престъпление (макар че за малко да го превърнат в такова с увеличаване на наказанията в Наказателния кодекс). Да, режимът на достъп без предварителен съдебен контрол е по този член. Но е въпрос на добра законодателна техника да не смесваш тежки престъпления с нарушаване на карантина, дори режимът да е същият – по-добре би било да има нов член, който препраща към режима по съществуващия.

В заключение – целите на мярката са разбираеми и приемливи. В краткия период е малко вероятно (но не изключено) някой да злоупотреби. За щастие прокуратурата няма достъп до тази процедура, а само МВР. Но дефицитите на самия закон допускат злоупотреби и всяко разширяване на правомощията автоматично страда от тези дефицити. Извънредното законодателство не е нещо, което трябва просто да мине, защото е извънредно – трябва да бъде прецизно. Настоящият състав на Народното събрание за съжаление няма това разбиране на кохерентност на правната рамка и поради това предизвиква скандали. Скандали, които се увеличават допълнително заради липсата на доверие в институциите.

Декларацията за излизане навън, която можете да запълните на компютър

Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/declaration-mvr.html

неделя 22 март 2020


Българските “декларации за излизане навън”, задължителни за преминаване през КПП на областните градове в условията на епидемия, се оказаха много по-сложни за запълване от аналогичните италиански, немски и френски декларации.

Декларацията от сайта на МВР (виж тук) съдържа 45 полета и не може да се запълва на компютър в безплатната програма Adobe Acrobat Reader или друга безплатна програма с подобни функции. За сравнение френската аналогична декларация (виж тук) съдържа 6 полета, които може да се запълват машинно. Италианската е малко по-сложна с 11 полета, но също е машинно обработваема (виж тук).

Биволъ модифицира декларацията от сайта на МВР, за да можете да я попълните на компютър и да я разпечатате, преди да я подпишете. Това удобство печели време, но препоръчваме да попълните декларацията няколко пъти ръкописно, за да упражните калиграфските си умения.

Разбира се, най-добре е да си останете у дома ако нямате наложително излизане и изобщо да не използвате декларацията.

Свалете машинно обработваемата декларация тук.

 

Пореден случай на полицейско насилие: Гурбетчия пребит от полицаи в Дупница

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/bachev-dupnica-mvr.html

петък 20 септември 2019


Protest_police

Гурбетчия е зверски пребит от служители на МВР в Дупница. Когато алармира за насилието, дни след като е пуснат от ареста, срещу него тръгва дело по обвинение, че е нанесъл телесна повреда на длъжностно лице.

Причината за задържането и побоя над Слави Бачев от Дупница е съвсем съвсем банално нарушение. „Служителите на реда“ го погват, защото бил пресякъл неправилно пътното платно и не си носел личната карта. Въпросните две лица, обвинени за побоя все още са на работа в РПУ Дупница.

Слави Йорданов Бачев не е крадец, наркодилър или какъвто и да е друг престъпник. Повече от 10 години младият мъж живее зад граница. В момента е готвач в Лондон. От повече от 15 години не живее в България. Прибира в родния си край само по време на отпуската си. На 11 август 2018 г. около 1 часа сутринта, Слави тръгнал пеш към ресторант „Струма“ в гр. Бобошево, където имал среща със свои приятели. По думите му той пресякъл неправилно улицата, която е пред ресторанта, без да се огледа. В този момент полицейска кола набива спирачки на метри от него.

Полицаите в колата обаче не реагирали, не пуснали светлини и не тръгнали да го гонят. Бачев влязъл спокойно в ресторанта и седнал на маса на терасата с неговата компания. След 15 минути до масата дошъл униформен полицай, който без да се легитимира му казал „тръгвай с мен веднага“.

От зевзеклъка до шутове в главата

Свикналият на съвсем други порядки на Острова, Бачев се проявил като зевзек и побягнал пред полицая. Когато го изморил от бягане спрял и питал какво искат от него. Тогава служителят започнал да го псува, да го заплашва и да му обяснява, че “сега ще види”. Бачев се скрил в някакви храсти до ресторанта, а полицаите започнали да обикалят с патрулката около заведението. Когато патрулката си тръгнала, Бачев се върнал на масата. След още 20 минути същият униформен отново дошъл да го търси и готвачът пак побягнал. Полицаите отново не успели да го задържат, защото той се спуснал по метална стълба в коритото на Струма.

След още 15 минути Бачев решил все пак да изясни защо го търсят и сам отишъл до патрулката, с идеята да се извини. До разговори обаче не се стига. Още щом се появява, разярените „блюстители на реда“ го „подкарват“ с шутове и юмруци. Натоварват го в патрулката и докато единия униформен шофира, другия продължава да го „обработва“.

Преди районното патрулката минала през дежурен лекар в „Спешна помощ“. Прегледът установил, че няма пречки заподозрения в неясно какво мъж да бъде задържан. Той е отведен е РПУ – Дупница. Желанието му да говори с адвокат изнервило допълнително патрулната двойка, която го задържала. Както е с белезници на ръцете, оковани зад гърба, Бачев е сложен да седне на пейка в двора и е премазан от бой. Когато пада от пейката на земята, в следствие на множество удари в главата, получава мощен ритник в главата, който разцепва челюстта му на две. За кратко спират да го бият, за да го заключат в кола, в която смърдяло отвратително, после го извадили от нея и продължили с побоя.

Задържан и пребит за нищо

Около 9 часа на следващата сутрин, Бачев е освободен, поради отпадна необходимост за задържане и без никакъв съставен акт, без образувана преписка. Все едно не е бил задържан. Той веднага отишъл в „Спешна помощ“ Дупница. Там му направили рентгенова снимка и установили счупената челюст. Изпратили го във ВМА София, а оттам и в Съдебна медицина.

Лекарите казали на Бачев, че операцията ще му струва около 4 000 лв., но щяло да му се наложи да чака, защото всички били в отпуск и нямало кой да се занимава с него. Понеже живее в Англия от години и е здравно осигурен, младият мъж спешно си хванал самолета за Лондон. Оперират го в “Queen Victoria Hospital”. Операцията продължава над 4 часа. И днес мъжът все още не може да дъвче нормално. Шегува се, че титаниевите импланти в долната му челюст са му сменили физиономията.

Специални полицаи

Полицаите отговорни за побоя са Стефан Попов и Валери Сотиров. Вече има яснота, че Попов е разпознат от Бачев като служителя, който му е строшил челюстта двустранно с шут. През март 2019 г. съдът уважава направеното от Ивайло Василев – прокурор в Районната прокуратура – Дупница искане за отстраняването на служителите на МВР от длъжност. Около 50 полицаи и началникът на РПУ Дупница са в съда, за да подкрепят колегите си, по време на заседанието, на което съдия Людмила Панайотова постановява мярката.

Всъщност обвиняемите не са точно от най-обикновените полицаи. Според регионалната преса, Стефан Попов е внук на един от спонсорите на районното управление на МВР в града и бивш президент на ФК „Марек“ Дупница. Сотиров пък е син на бившия шеф на следствения арест в града. Идентична ситуация, със силно полицейско присъствие се разиграва и пред Окръжния съд в Кюстендил. На 18 април тази година съдиите Йоланда Цекова, Надя Георгиева и младши съдията Симона Навущанова отменят решението на първата инстанция с мотив, че никой от двамата обвиняеми не е правил опити да попречи на разследването и връща полицаите на работа.

Към днешна дата срещу Бачев върви и контрадело по жалби на Стефан Попов и Валери Сотиров. Те твърдят, че бития е оказал съпротива при задържането и е скочил от мост в реката. Освен това им е нанесъл и телесни повреди. Твърдение, което останалите очевидци на задържането отричат. Двамата полицаи също са освидетелствани от съдебен лекар, но няколко дни след като Бачев подава сигнала си срещу тях. Този факт хвърля допълнително съмнение върху твърденията им.

Стефан Попов се жали, че е получил удари с крак от Бачев. Според медицинската експертиза по делото обаче е невъзможно нараняванията му да са настъпили вследствие на това. Те са в резултат от удари по тъп предмет. Главата на Бачев например би могла да е такъв. Въпреки това се е намерил следовател, който да образува дело срещу пребития готвач.

Този случай не е единственият, при който служители на РПУ участват в побои над граждани. Местните хора разказват за друг случай, при който полицай участвал в побой над трето лице, което имало неблагоразумието да заговори приятелката на негов роднина.

Родната полиция ни гази

Едно е ясно, МВР е последователно в правенето на тъпи грешки. Само преди дни колегата Веселин Боришев от Club Z беше задържан по указа за дребното хулиганство, докато просто е изпълнявал служебните си задължения. На 13 септември коло 17 ч., фоторепортерът очаквал началото на протеста пред Съдебната палата в София, когато забелязал струпване на полицейски части до хотел “Рила”. Започнал да ги снима. Блюстителите на реда обаче реагирали агресивно и го задържали въпреки представената журналистическа карта. Боришев е прекарал нощта в ареста на Първо районно управление в София, а сутринта е освободен от съдия. Тази история вкара МВР отново в обяснителен режим и в безкрайни извинения.

По ирония на съдбата полицията задържа Боришев точно една година, след като задържа екипа на Биволъ край радомирското село Егълница. Тогава екипът ни подаде сигнал до ГДБОП, че във връзка с аферата “Джи Пи Гейт” се унищожават документи, които са вероятни доказателства за корупция по високите етажи на властта. Вместо да се опита да спаси доказателствата, МВР задържа журналистите, което и днес изглежда, като саботаж. Впоследствие съдът окончателно обяви задържането им за незаконно.

През последните 12 месеца случаите на полицейско насилие, злоупотреба с власт и превишаване на правомощията изглежда зачестяват. Или просто става така, че обществото научава по-често за тях. Едва ли някога в историята си обаче МВР е било приемано с по-малко доверие отколкото сега. Принос за този рейтинг има и министър Младен Маринов, който е спряган за бивш охранител на Мето Илиянски. За предшественика му Светлозар Лазаров имаше също подобни слухове. Но каква обществена реакция може да се очаква, при условие, че самият премиер Борисов е бил в съдружие с лидери на силовите групировки през 90-те?

Видеоразследване: АФКОС проспала схема с Мерцедеси, купени с европари за rent-a-car

Post Syndicated from Димитър Стоянов original https://bivol.bg/eufunds-mercedes.html

петък 2 август 2019


Lipsva.com, МВР и какво се промени за десет години

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2019/lipsva-mvr/

Вчера с мен се свърза журналист от Нова телевизия във връзка с един мой стар проект — Lipsva.com. Отговорих на няколко въпроси и част от интервюто беше поместено във вечерната им емисия.

Тъй като този репортаж привлече доста интерес както към сайта, така и към страницата му във Facebook, реших да пусна пълния запис на интервюто. В него обсъждам доста аспекти на работата на неофициалния регистър, комуникацията ми с МВР, защо съм го спрял и защо смятам, че е нужно полицията да има нещо подобно.

На това началник сектор Издирване е отговорил „Наистина има такава идея, но тя подлежи на по-широко обсъждане в МВР“. Това е същият отговор, който получих преди 8 години от тогавашния началник, както и шефа на ГДНП. Не мога обаче да виня конкретния човек — комуникацията вътре в самото МВР е под всякаква критика, самите инспектори се жалваха години наред колко мудно тече всичко и как хората ги е страх да поемат инициатива и да взимат дори решения на ниско ниво.

Всяка промяна идва бавно, ако въобще стане и такъв инструмент в помощ на комуникацията с гражданите просто не им е важен. Страниците на РДВР-тата наистина бяха обновени и уеднаквени, но пръснатите съобщения за изчезнали, неактуалните или изцяло липсващи такива, различната методика на работа и продължаващото „спускане“ на информация специално за познати журналисти продължава. Почти нищо не се е променило откакто пуснах сайта.

В тези статии ще прочетете по-подробно по тези въпроси:

Нещо, което не споменавам в интервюто, е че европейската организация Amber alert, към която се включи България преди 10 месеца, все още посочва социалните акаунти на Lipsva като източник за информация за безследно изчезналите деца в България. Това въпреки, че единственото останало от проекта са няколко скрипта, които събират случаи от Интерпол и пръснатите страници на МВР и ги публикуват в социалките. Не стана ясно как са ги намерили и дали именно полицията им ги е посочила в предварителните разговори.

Ето целия запис с добавени въпросите:

Заради всичко изложено в горните статии, което повтарям и в този запис, не мога да потвърждавам и споделям съобщения за безследно изчезнали, които не идват от официални източници. За жалост такива призиви за помощ има много и доста от тях пишат на страницата на Lipsva във Facebook с молба да бъдат споделени. След като отделих значително време в рамките на 5 години от живота си, нямам капацитета да ги преглеждам и разпространявам, още повече, че сайта е спрян. Те все така става видими на страницата за всички, дори да са споделени от посетители.

ДжиПиГейт: ВАС окончателно обяви задържането на Димитър Стоянов за незаконно

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/gp5-3.html

петък 21 юни 2019


#Aпартаментгейт и в Русия Репортерът на “Медуза” – в ареста, зам.-кмет на Москва – в пентхаус за €20 млн.

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/golunov-arrest.html

събота 8 юни 2019


МВР уволни полицая-пират, превзел БАДР, Панама отне флага, а съдът върна танкера на либийците

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/longhochev-mvr-bard-final.html

петък 3 май 2019


Amber, безследно изчезналите и едното обещание

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2018/amber-lipsva-i-edno-obeshtanie/

Преди девет години в главата ми започна да се оформи идеята за използване на данни, crowdsourcing и интернет инструмент в помощ на безследно изчезналите. Така скоро след това се роди Lipsva.com. Той представляваше карта и регистър на безследно изчезналите събирайки информация от хаотичния бюлетин на полицията, местни и национални медии, както и директно подадени сигнали. Пазеше се информация, анонимизирана статистика за обявените за разкрити случаи и прочие. На база тези данни генерираше автоматично плакат, споделяше в социалните мрежи и дори търсеше хора чекирали се близо до изчезването в доста популярната тогава 4sq.

Карта от Lipsva с прогорени точки където са изчезвали хора.

Още в началото нямах илюзии, че сайтът ще помогне пряко на откриването на някого. Основната му цел винаги е била да повиши разбирането за проблема, че отговорността не е само на полицията, а на всички нас, че трябва да участваме с доброволчество и вече за разлика от внушенията на много медии всъщност огромна част от случаите се решават бързо и успешно. Също обаче исках и донякъде успях да покажа колко плачевно е състоянието на комуникацията на МВР по въпроса. С изключение на шепа нашумели случаи, повечето остават скрити по регионалните сайтове на полицията. Аз ги откривам, защото имам програми да ги следят автоматично. Случва се нерядко и самите полицаи да подават „новината“ само на определени местни медии, вместо да я публикуват бързо на общодостъпно място. Заради всичко това се стигна до комичната ситуация, че години наред на почти всяко участие на тогавашния дългогодишен шеф на отдел Издирване Захария Стоянов му показваха моята карта и го питаха „А това защо го няма полицията?“

Защо наистина?

През 2012-та и 2013-та имах няколко разговора и срещи в МВР. Беше заявено ясно, че сътрудничество се търси и се опитват да направят нещо. Още тогава искаха да въведат „сигнализиране с масови sms-и или нето такова“. Това, което се разбрахме е не да ми подават някаква информация, а поне да имам начин да потвърждавам дали случай е решен, за да е коректно това, което се публикува. Не стана. С годините многократно им предлагах софтуера и интеграциите, които имах безплатно в комплект с акаунтите в социалките, които бяха набрали сериозна аудитория. Не ги взеха.

Заради всичко това модерацията на Lipsva.com стана непосилна за мен задача. Не можех вече да гарантирам минимално качество на данните. В същото време настоявам на принципа, че ако с инициативата или НПО-то си нямаш план за решение или поне изглед за подобрение на даден проблем, но тъпчейки на едно място съвсем скоро ставаш част от този проблем. Затова през 2014-та спрях сайта. Повече за аргументите ми може да прочетете тук. Все пак, оставих автоматичните скриптове, които зареждат информация от сайта на МВР и Интерпол и захранват акаунта в Twitter.

От отчета на Amber Alert за 2017-та

Amber Alert в България

През януари тази година огря лъч надежда. МВР обяви, че най-накрая се включва в международната инициатива Amber Alert. Тя е за безследно изчезнали деца, но пак е нещо. В сътрудничество с организацията и Facebook ще създадат портал и ще подават бързи сигнали през социалната мрежа до всички в даден регион. Системата работи успешно в редица държави и България щеше да бъде една от тях.

Щеше…

Още през януари забелязах в илюстрациите на новината, че са използвали редактирани снимки на мобилно приложение – взели са това на Facebook и са добавили български текст. Такова приложение обаче няма. Забелязва се и сайт на домейна на cybercrime.bg, който отворих. Вътре беше проста директория със снимки и проби за плакати. Общо взето доста по-зле на това, което правих през 2011-та. Реших обаче, че все още работят по въпроса и предпазливо ги похвалих за активността.

Из страницата на cybercrime.bg и илюстрация от пресконференцията

Единадесет месеца по-късно промяна няма. Сайтът http://www.cybercrime.bg/amber/ е в абсолютно същото състояние. Интеграция няма. Обществена поръчка за портал на открих. Свързах се с международната организация Amber Alert и не можаха да ми дадат детайли за дейността си с българските власти. Не знам дали от тактичност или просто защото нямаха, но не цитираха никакви клаузи на поверителност. Все пак споразуменията са доста преди януари и България е включена като страна членка в годишния им доклад за 2017-та и са пуснали идентична новина като тази на МВР.

Lipsva.com в Amber Alert

За моя изненада обаче открих нещо друго – на сайта на организацията България е вписана с два социални акаунта, където „може да откриете актуална информация за безследно изчезнали деца“. Тези акаунти са именно на Lipsva.com. След няколко телефонни разговора с тях се оказа, че не знаят как са получили тези акаунти. Изглежда човекът започнал разговорите с МВР преди повече от година вече не работи при тях. Не можаха да отговорят дали са ги получили от българските си партньори или са ги намерили просто някъде в мрежата. Бяха толкова учудени, колкото и аз.

Във всеки случай акаунтите още седят на сайта им и в известен смисъл са си на място. Дори 4 години след като проектът спря и е останал само един безпризорен скрипт, който не съм пипал от поне две години и който работи самотно на някой сървър в тъмна стаичка, пак Twitter акаунта на @Lipsva си остава единственото място, което събира на едно място информация за безследно изчезналите българи у нас и в чужбина. Буквално замених част от комуникацията на МВР с прост скрипт.

Не твърдя, че МВР са дали Lipsva.com акаунтите на Amber Alert, за да могат да покажат все нещо. Дори и да са го направили, не мога да ги коря след като години наред им ги бутах безплатно само и само да имат нещо. Не твърдя, че не се работи или че вече не е готова интеграцията на МВР със Facebook и Amber Alert. Не откривам никакви белези за това обаче, от самата организация не потвърдиха, а и никой от случаите на изчезнали деца обявен в медиите през изминалите месеци не беше обявен през тази система.

Не твърдя и никога не съм твърдял, че Lipsva.com е решението. Никога не е изграждан да бъде решение, а и не може да бъде. Кодът вече е остарял и безполезен. Данните и интеграциите – също. Принципът на работа с проекта беше неустойчив без тясна работа с полицията. От самият сайт на Amber Alert ще видите в други държави цели организации, които се занимават с темата и помагат както на полицията в бързото решаване на отделни случаи, така и на обществото да разбере проблема и да съдейства на онези, които с години се надяват и търсят. Това не може да се замени с един скрипт или карта, но не се решава и с пресконференции и фотошопнати снимки на сайтове.

Без сигнали за промяна

В България имаше няколко опита за такива НПО-та, но нещата не се случиха. Голяма вина за това има именно опърничавото и назадничаво отношение на редица ръководства на МВР. Казвам „ръководства“, защото с редовите служители съм работил добре. През годините бая хора в системата по места видяха, че сайтът е полезен и говориха с мен неофициално. Потвърждаваха, че някой е открит и трябва да залича лични данни, споделяха проблемите в системата или приемаха сигнали, които съм получавал през сайта. Всеки път, когато съм виждал лъч надежда и ентусиазъм у някой служител на МВР за някаква промяна, разбирах скоро след това, че е била стъпкана „отгоре“. „Защото тия неща ние така не ги правим“, ако мога да цитирам един бивш зам. министър.

Затова, ако се чудите какво става с Amber Alerts в България, то почти сигурно съдбата е същата, както със снимките на изчезнали по видео таблата на метрото, mms-ите до таксиметровите шофьори, регионалните масови sms-и и прочие идеи, които са били обсъждани през години и „ей сега да станат“. Ако се чудите защо не може да откриете почти никаква информация за безследно изчезналите в България, то това е, защото тази тема явно е срамна. Както криминалната статистика. Или броят вътрешни системи и хаоса в софтуера и информационните масиви на МВР. Въпрос на манталитет, а не техническо решение.

САЩ: неутралност на мрежата

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/18/net_neutr-4/

Сенатът на САЩ гласува ( 52-47) да се възстанови  защитата на неутралността на мрежата, която Федералната комисия по съобщенията (FCC) реши да отмени през декември миналата година.

За да се възстанови неутралността на мрежата, трябва да се случат още две неща. Първо,  мнозинство от членовете на Камарата на представителите.  Второ, подпис на президента.

Но идват и избори на 6 ноември 2018  – така че прогнозите са трудни.

Медийна свобода и плурализъм

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/17/sofia_16052018/

В София се проведе международна  конференция “Медийна свобода и плурализъм: Как да рестартираме основния стълб на ЕС“.

Записи от   конференцията могат да се видят тук:  сесия  I and   сесия II) или тук.

Пълният текст на заключителната декларация, в края са  препоръките:

Свобода на медиите в Европа: Код червено

През 1997 г. Софийската декларация на ЮНЕСКО за свободни и плуралистични медии бе ревностен призив за напредък в контекста, в който появата на нови информационни и комуникационни технологии се считаше за нова възможност за плурализъм, икономическо и социално развитие, демокрация и мир. Сега, 21 години по-късно, независимите медии в Европа претърпяха безпрецедентен натиск. Комбинацията от различни фактори, като убийствата на журналисти и физическите заплахи срещу тях, нарастващия политически и институционален натиск, репресивното законодателство, насочено към медиите, разрушителните технологии и финансовата криза, поставят съществуването на свободните медии в редица европейски страни в риск.

Свободният достъп до разнообразна информация и мнение е не само основно право на човека, но е от съществено значение за гражданите да участват в демократичното общество. Това е основната рамка, позволяваща на хората да държат отговорни представителите на властта, за да се ограничат престъпността и корупцията, което е ключов фактор за осигуряване на функционираща демокрация.

Създаването на контролирани медии е първата стъпка към моделите на публично управление, известни като “меки диктатури” или “завладяна държава”, което създава сериозни заплахи за нормалното функциониране на демокрацията не само за съответните държави, но и за целия Европейски съюз.

Неотдавнашните събития в някои от държавите-членки на ЕС очевидно нарушават националното и международното право, когато става въпрос за защита на медийната свобода, а именно Всеобщата декларация за правата на човека, Международния пакт за граждански и политически права, Европейската конвенция за правата на човека и Хартата на основните права на Европейския съюз (ЕС). ЕС и Съветът на Европа създадоха правни процедури за защита на свободата на изразяване в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Въпреки това тези структури понякога не са достатъчни, за да поддържат и наложат основните европейски ценности и конституционните си традиции.

Бюджет на ЕС и върховенство на закона

На 2 май 2018 г. Европейската комисия предложи бюджет за периода 2021-2027 г. и изготви стратегически план за наказване на страни, за които твърди, че са нарушили основните ценности на ЕС. Планът обвързва финансирането от Европейския съюз с принципите на правовата държава, но е твърде ограничен и не споменава свободата на медиите.

Комисията предлага нов механизъм за защита на бюджета на ЕС от финансовите рискове, свързани с общите недостатъци на правовата държава в държавите-членки. Новите инструменти биха позволили на Съюза да преустанови, намали или ограничи достъпа до финансиране от ЕС по начин, който е в съответствие с вида, тежестта и обхвата на недостатъците на правовия ред. Такова решение ще бъде предложено от Комисията и ще бъде прието от Съвета чрез гласуване с квалифицирано мнозинство, което ще направи невъзможно една или две държави да блокират наказателните мерки.

Предложението се очакваше и беше направено в отговор на Полша, първата и единствена страна, която досега е обект на механизма на върховенството на закона, тъй като ЕК установи системно поведение, поставящо демокрацията в опасност. Унгария също е на радара на Комисията, където демократичните условия се влошиха, след като продължителни усилия за институционализиране на “нелибералната демокрация” в страната. Полша и България, председателстваща Съвета на ЕС, бяха сред първите държави, които реагираха отрицателно на предложения нов регламент.

Убийства и физически заплахи

Ерозията на европейския демократичен модел, тенденция, наблюдавана през последните години, продължава и става все по-тревожна. Регионът е разтърсен от две убийства и от заплахи към разследващи репортери, както и безпрецедентни вербални атаки срещу медиите. Традиционно безопасната среда за журналисти в Европа започна да се влошава. Две убийства за пет месеца, първото в Малта и второто в Словакия, показват тревожен спад за демокрациите на континента. В Малта, смъртта на журналистката и блогър Дафне Каруана Галиция, в следствие на умишлено поставена бомба в колата ѝ, повдигна завесата на съдебния тормоз и заплахи, на които постоянно са подложени журналисти от островната държава.

Каруана Галиция е била заплашвана от години и е била обект на 42 граждански и пет наказателни дела. Словакия все още е разтърсена от убийството на 27-годишния репортер, разследващ корупцията и мафията. През април италианските правоохранителни органи осуетиха подготвяното от мафията убийство на журналиста Паоло Боромети.

Икономическа устойчивост

Независимостта на медиите и свободната журналистика е възможна само ако медийните компании са икономически независими и финансово устойчиви. През 21 век издателите на печатни медии остават основните инвеститори в журналистическо съдържание и са увеличили усилия и инвестиции, за да предложат най-новите иновативни дигитални услуги за читателите в Европа и в останалата част на света. Тези постижения се оказват плодотворни, тъй като вестникарските публикации достигат до безпрецедентно висок брой читатели. Този успех само потвърждава, че бъдещето на пресата е не само дигитално, но и пълно с възможности за разширяване на читателския интерес към публикациите на вестници и списания.

За съжаление, през последното десетилетие значителна част от икономическата база на независимите медии е ерозирала. Медийните компании изпитаха двоен шок от кризата в бизнес цикъла и бизнес модела си.

Възстановяването от глобалната финансова криза в Европа беше твърде бавно и твърде скъпо и съвпадна с кризата в медийния бизнес модел. Също така, появата на дигитални платформи и глобални дигитални гиганти като Google и Facebook засили неравнопоставеността между посредниците и инвеститорите и създателите на съдържание, а именно издателите. Въпреки нарастващото търсене на новини и коментари, осигуряването на приходи от такова съдържание се оказва предизвикателство, тъй като авторското право и законите за ДДС от периода преди въвеждането на дигиталните технологии не могат да защитят инвестициите и пазарния дял, както и широкият достъп до онлайн съдържание предоставят на основните платформи лъвския дял от рекламните приходи.

Данните на Бюрото за интерактивна реклама от 2016 г. показват, че 89% от разходите за онлайн реклама са отишли за Google и Facebook, като останалите 11% са за всички останали дигитални играчи.
Много предложения на ЕС, свързани с дигиталната сфера, заплашват с тежки и несправедливи съдебни и административни процедури. Като например предложения за електронна конфиденциалност, които биха дали преимущество на най-силните технологични играчи и биха въпрепятствали по-малките играчи, които са зависими от «бисквитки» и от сложно сътрудничество с трети страни, за да бъдат част от икономиката на данни.

В много страни от ЕС икономическите трудности, които медийните компании са преживели, доведоха директно до концентрация на политически контрол над медиите и засилена зависимост от правителственото финансиране. В някои случаи управляващите политически елити използват средства на правителството и ЕС, за да подкрепят лоялните медии и да манипулират общественото мнение. В тези страни обществената телевизия и радио също са загубили независимост или са под нарастващ политически натиск. На практика тези процеси доведоха до това, че големи части от медийния пазар минаха под контрола на управляващите политици и техните поддръжници за целите на пропагандата, като същевременно предприеха тежки атаки срещу малкото останали независими медии. Близо сме до карйната «цел» за безотчетна власт в някои от страните в ЕС.

Код червено за медийната свобода в държави в Европейския съюз

Полша

Изглежда нищо не е в състояние да спре “Право и справедливост”, национално-консервативната партия, спечелила изборите през октомври 2015 г., която се стреми към радикално реформиране на Полша, както сметне за подходящо, без да зачита онези, които мислят по различен начин. Свободата на медиите е една от основните жертви на техния проект. Обществените медии официално са преименувани на “национални медии” и са преобразувани в говорители на правителствената пропаганда. Техните нови ръководители не търпят нито опозиция, нито неутралност от страна на служителите и отстраняват онези, които отказват да се съобразят.

Разследващият журналист Томаш Пиатек беше заплашен с лишаване от свобода заради критиките, отправени към министъра на отбраната относно връзките му с руските разузнавателни служби и трябваше да изчака много месеци преди обвиненията да бъдат окончателно оттеглени. Съветът за радио и телевизия, който сега е под контрола на правителството, се опита да наложи глоба на частния телевизионен канал TVN за излъчване на антиправителствени послания при отразяването на вълна от протести през декември 2016 г. Впоследствие глобата беше отменена под международен натиск. На всички призиви за умереност правителството отговаря с познатите аргументи, нетърпящи несъгласие.

Унгария

Бизнесмените, които са в тесни връзки с партия «Фидес» на премиера Виктор Орбан, не само успяха да придобият нови медии през 2017 г., но и да заместят чуждестранните медийни компании, инвестирали в унгарски медии. Най-големият им успех бе поемането на контрол над последните три регионални ежедневника. Независимо от това, унгарският медиен пейзаж все още е разнообразен и печатни и онлайн издания не се колебаят да публикуват разследвания за предполагаема корупция, включваща най-влиятелните личности от Фидес и държавни служители. В Унгария съжителстват два типа медии. Единият се състои от проправителствени и про-Фидес медии, обсебени от темата за миграцията, “защитата на Унгария и нейните граници” и очернящата кампания срещу унгарско-американския милиардер филантроп Джордж Сорос.

Другият тип медии са насочени към разкриване на корупционни скандали. Оцеляването на медиите, критикуващи правителството, се дължи до голяма степен на бившия съратник на Орбан Лайош Симичка, който през февруари 2015 г. се разграничи публично от премиера и продължава да финансира медийна империя, създадена първоначално за подкрепа на Фидес. Правителството и неговите бизнес съюзници вече са се наточили на две медии – най-големият търговски канал RTL Klub и водещият политически информационен сайт Index.hu. И двете критикуват правителството.

България

През изминалите години свободата на медиите в България се влошава с тревожни темпове. Според световния индекс за свободата на медиите на Репортери без граници, България се е смъкнала със 75 позиции през последните 12 години – от 36-та през 2006 г. до 111-то през 2018 г. Налице е нарастващ политически натиск и нарастващ брой физически заплахи срещу разследващи журналисти, издатели и независими медии. Основният инструмент за упражняване на натиск е концентрацията на собственост върху медиите, икономическите зависимости и други форми на политически контрол върху по-голямата част от медийното пространство и монопол върху каналите за разпространение на медийно съдържание. Моделът включва също така силно влияние върху правителството, прокуратурата и съдебната власт, както и контрол над повечето независими регулатори. Всичко това представлява огромен политически и бизнес конгломерат, ръководен от действащия политик, бивш магистрат, бизснесмен и медиен собственик Делян Славчев Пеевски.

От 2009 г., с кратки прекъсвания, България е управлявана от ГЕРБ и техния лидер и премиер с три мандата – Бойко Борисов, който се радва на комфорт от страна на контролираните от Пеевски медии. Премиерът Борисов не само постоянно отказва да признае, че съществува заплаха за свободата на медиите, но играе ключова роля за увеличаване на достъпа на г-н Пеевски до публични ресурси, като същевременно му предоставя допълнителни институционални инструменти за репресия, включително законодателни решения, използвани срещу независимите медии.

Малта

2017-та бе белязана от бомбения атентат срещу Дафне Каруана Галиция, разследваща журналистка, която бе разкрила “мръсните тайни” на местната политика и косвено предизвика предсрочни общи избори през юни 2017 г. Години наред тя е била под нарастващ натиск заради популярността на нейния блог и работата ѝ по разплитане на местните връзки от т.нар. Досиета Панама и т.н. Към момента на убийството ѝ срещу нея вече са били заведени 42 граждански иска и пет наказателни дела за клевета. Тя също бе постоянен обект на заплахи и други форми на тормоз. Съдебният тормоз имаше за цел да я отстрани от обществения живот. Нейният случай беше класически пример за съдебни дела, в които влиятелни ищци се опитват да използват страха от огромни разходи за правна защита, за да затворят устата на критиците си. Под заплаха от страна на известни личности или бизнес групи, независимите медии са принуждавани да отстъпят и да премахнат публикации от своите сайтове.

Словакия

Убийството на разследващия репортер Ян Куцяк през февруари 2018 г. предизвика безпрецедентен политически трус в Словакия и стресна международната общност. Куцяк провеждаше разследване за уебсайта Aktuality.sk относно предполагаеми връзки между италианската мафия и Smer-SD (ляво-популистката партия, която оглавява управляващата коалиция) и предполагаемото присвояване на средства от ЕС. В недовършена статия, публикувана след смъртта му, той обвинява премиера Роберт Фицо в пряко участие.

Министрите на културата и вътрешните работи бяха принудени да подадат оставка и след големи улични протести, самият Фицо трябваше да последва примера им. Подобно на други словашки политици, Фицо бе подложен на засилени атаки в медиите. През ноември 2016 г. той описва журналистите като “мръсни антисловашки проститутки” и ги обвинява, че се опитват да възпрепятстват европейското председателство на Словакия. Така той реагира в отговор на въпрос за предполагаеми нередности в обществените поръчки, свързани с председателството. При липсата на силни институции, които биха могли да ги защитят, журналистите в Словакия все повече са изложени на всякакъв вид тормоз, сплашване и оскърбления.

Убийството на Куцяк възобнови въпросите за необяснимото изчезване на двама журналисти, единият през 2008 г., а другият през 2015 г. и отново постави въпроса за безопасността на журналистите. През последните години словашки медии, които преди това бяха собственост на водещи международни медийни компании, бяха придобити от местни олигарси, чиито основни бизнес интереси са извън журналистиката. В момента е запллашен общественият радио и телевизионен оператор RTVS, който през последните години стана символ на журналистически интегритет.

През август 2017 г. неговият генерален директор закри единствената разследваща телевизионна програма в страната, след излъчването на критичен репортаж за по-малката партия в управляващата коалиция. Правото на отговор на критично медийното отразяване, което политиците получиха от медийния закон от 2007 г., бе ограничено в изменение от 2011 г., но клеветата все още се наказва със затвор до 8 години затвор, съгласно разпоредба на Наказателния кодекс, която политиците продължават да използват за подаване на жалби срещу индивидуални журналисти и медии.

Чехия

Трудно е да си представим президент да извади огнестрелно оръжие пред журналисти, но това направи президентът на Чешката република Милош Земан на пресконференция през октомври 2017 г., размахвайки «Калашников» с надпис “за журналисти”. Преизбран през януари 2018 г., Земан има слабост към този вид провокации и многократно е описвал журналистите като “оборска тор” и “хиени”. Президентът и няколко други политически лидери наскоро засилиха вербалните си атаки срещу независимостта на обществените медии, особено на Чешката телевизия. Също така има няколко нови законопроекти, които биха увеличили обхвата на наказателните санкции за клевета, особено клеветата срещу президента. Нивото на концентрация на собственост върху медиите стана критично, тъй като новите олигарси започнаха да използват своето богатство през 2008 г., за да купуват вестници и да засилят влиянието си. Един от тези олигарси, премиерът Андрей Бабиш, притежава един от най-влиятелните ежедневници в Чехия.

Препоръки за провеждане на бъдещи политики:

1. Журналистите, издателите, НПО и други ключови заинтересовани страни трябва да обединят усилията си за подобряване на ефективността при използването на механизми за правна защита в Съда на Европейския съюз и Европейския съд по правата на човека. Една практическа идея би могла да бъде създаването на експертно юридическо лице “Фонд за защита на свободата на медиите”, който да подпомага гражданите, независимите журналисти, издателите и медийните компании при прилагането на международните закони срещу злоупотребата с власт на местните правителства. Такъв фонд би могъл също да инициира и подкрепи независими международни разследвания на случаи на медиен натиск от високопоставени личности в държавите-членки на ЕС;

2. Европейската комисия следва да разшири новопредложената разпоредба, като обвърже отпускането на средства от ЕС не само с правовата държава и върховенството на закона, но и със свободата на медиите в държавите-членки и кандидатите. Освен върховенството на закона, комисията следва също изрично да следи за спазването на местното и европейското законодателство за нарушаване на правата на човека, свободата на изразяване, гражданското общество и функционирането на демокрацията. В страни като България, Унгария и Полша репресиите срещу свободата на медиите се правят през повечето време с правни институционални инструменти, създадени от извънредно законодателство на национално ниво.

На 3 май 2018 г. Европейският парламент гласува резолюция, споед която Комисията трябва да работи за създаването на механизъм на ЕС за демокрация, върховенство на закона и основните права, придружен от независими механизми за наблюдение, които да оценят състоянието на свободата и плурализма на медиите и всички нарушения, свързани с това.

3. Медийният бизнес модел е в преход. Икономическото оцеляване на медийните компании и независимата журналистика на по-малките пазари е много трудно. Свободните медии обаче са крайъгълният камък на гражданското общество и функционирането на демокрацията. ЕС разглежда свободната преса и свободата на изразяване като “обществено благо” и трябва да разработи обществени механизми за устойчивото си финансиране, за да гарантира своята независимост. Това би могло да включва финансиране от ЕС, насочено пряко към журналисти и медийни компании в държавите-членки, като се избягва посредничеството на местното правителство;

4. Насърчаване на иновациите и подпомагане на дигиталната трансформация на медиите в ЕС. ЕС трябва да разработи по-разнообразен инструментариум, който да помогне за преодоляване на технологичните различия между европейските медийни компании и глобалните платформи. Също така, да се насърчи предприемачеството в областта на медиите и новосъздадените компании в търсене на нови, устойчиви бизнес модели и иновативни начини за осигуряване на приходи;

5. Заинтересованите страни от ЕС и държавите членкитрябва да подкрепят категорично правото на издателите във връзка с прегледа на Директивата за авторското право, за да могат издателите да прилагат по-добре своите вече съществуващи права и да спомогнат за преговорите с основните платформи. В допълнение, трябва да се оеднаквят ставките на ДДС за печатни и онлайн издания. Освен това трябва да се гарантира, че дигиталната сфера е място, където всички участници могат да успяват, като осигурят равнопоставеност и повече баланс с технологичните гиганти и платформи. Подкрепата на професионалните медии е от съществено значение за демократичния живот и просветеността на европейските граждани и единственото дългосрочно решение за противодействие на дезинформацията.

Съвместима ли е таксата за радио и телевизия с правото на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/13/fee_psm/

През март  2018 г. Oberverwaltungsgericht Rheinland-Pfalz (Върховен административен съд на Рейнланд-Пфалц – OVG Rheinland-Pfalz) решава, че таксата за радио и телевизия в Германия е съвместима с правото на ЕС (дело № 7 A 11938/17) . Съдът отхвърля тезата, че таксата е несъвместима с правото на ЕС, тъй като предоставя на обществените радио- и телевизионни доставчици на медийни услуги несправедливо предимство пред техните частни конкуренти.

Съдът посочва, че през 2016 г. Bundesverwaltungsgericht (Федерален административен съд – BVerwG) вече е установил съответствието на таксата  – в новата й форма, въведена през 2013 г. – с правото на ЕС (решение от 18 март 2016 г., BVerwG 6 С 6.15). Съгласно това решение въвеждането на таксата  не изисква съгласието на Европейската комисия и е с съвместимо с Директивата за аудиовизуалните медийни услуги.  Обществените и частните радио- и телевизионни оператори  неизбежно ще бъдат финансирани по различни начини. Това обаче не означава непременно, че обществените радио- и телевизионни оператори са получили несправедливо предимство, тъй като за разлика от частните радио- и телевизионни оператори те са подложени на много по-ограничителни правила за рекламиране и следователно са финансово зависими от таксата.

Междувременно Landgericht Tübingen (Районен съд в Тюбинген, решение от 3 август 2017 г., дело № 5 T 246/17 и др.) е постановил, че таксата  нарушава правото на ЕС  – и в резултат има подадено преюдициално запитване до Съда на ЕС –  дело  С-492/17.

 

Преюдициални въпроси:

1)

Несъвместим ли е с правото на Съюза националният Gesetz vom 18.10.2011 zur Geltung des Rundfunkbeitragsstaatsvertrags (RdFunkBeitrStVtrBW) vom 17 Dezember 2010 (Закон от 18 октомври 2011 г. за прилагане на Държавния договор за вноската за радио- и телевизионно разпространение от 17 декември 2010 г., наричан по-нататък „RdFunkBeitrStVtrBW“) на провинция Баден-Вюртемберг, последно изменен с член 4 от Neunzehnter Rundfunkänderungsstaatsvertrag (Деветнадесети държавен договор за изменение на Държавните договори за радио- и телевизионно разпространение) от 3 декември 2015 г. (Закон от 23 февруари 2016 г., GBl. стр. 126, 129), поради това че вноската, събирана от 1 януари 2013 г. съгласно този закон безусловно по принцип от всяко живеещо в германската федерална провинция Баден-Вюртемберг пълнолетно лице в полза на радио- и телевизионните оператори SWR и ZDF, представлява помощ, която противоречи на правото на Съюза и предоставя по-благоприятно третиране само в полза на тези обществени радио- и телевизионни оператори спрямо частни радио- и телевизионни оператори? Трябва ли членове 107 и 108 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че за Закона за вноската за радио- и телевизионно разпространение е трябвало да се получи разрешението на Комисията и поради липсата на разрешение той е невалиден?

2)

Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попада правна уредба, установена в националния закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, която предвижда, че по принцип от всяко живеещо в Баден-Вюртемберг пълнолетно лице безусловно се събира вноска в полза само на държавни/обществени радио- и телевизионни оператори, поради това че тази вноска съдържа противоречаща на правото на Съюза и предоставяща по-благоприятно третиране помощ с цел изключването по технически причини на оператори от държави от Европейския съюз, доколкото вноските са предназначени да се използват за създаването на конкурентен начин на пренос (монопол върху DVB-T2), без да е предвидено той да се използва от чуждестранни оператори? Трябва ли член 107 ДФЕС, съответно член 108 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че в обхвата му попадат не само преки субсидии, но и други релевантни от икономическа гледна точка привилегии (право на издаване на изпълнителен лист, правомощия за предприемане на действия както в качеството на стопанско предприятие, така и в качеството на орган, поставяне в по-благоприятно положение при изчисляването на дълговете)?

3)

Съвместимо ли е с принципа на равно третиране и със забраната за предоставящи привилегии помощи положение, при което на основание национален закон на провинция Баден-Вюртемберг германски телевизионен оператор, който се урежда от нормите на публичното право и има предоставени правомощия на орган, но същевременно се конкурира с частни радио- и телевизионни оператори на рекламния пазар, е привилегирован в сравнение с тези оператори поради това че не трябва като частните конкуренти да иска по общия съдебен ред да му бъде издаден изпълнителен лист за вземанията му срещу зрителите, преди да може да пристъпи към принудително изпълнение, а самият той има право, без участието на съд, да издаде титул, който същевременно му дава право на принудително изпълнение?

4)

Съвместимо ли е с член 10 от ЕКПЧ /член [11] от Хартата на основните права (свобода на информация) положение, при което държава членка предвижда в национален закон на провинция Баден-Вюртемберг, че телевизионен оператор, на който са предоставени правомощия на орган, има право да изисква плащането на вноска от всяко живеещо в зоната на радио- и телевизионното излъчване пълнолетно лице за целите на финансирането на точно този оператор, при неплащането на която е предвидена глоба, независимо дали това лице въобще разполага с приемник или само използва услугите на други, а именно чуждестранни или други, частни оператори?

5)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, налага на всяко лице, което само отглежда детето си, тежест в размер, многократно по-висок от сумата, дължима от лице, което живее в общо жилище с други хора? Следва ли Директива 2004/113/ЕО (1) да се тълкува в смисъл, че спорната вноска също попада в обхвата ѝ и че e достатъчно да е налице косвено поставяне в по-неблагоприятно положение, след като с оглед на реалните дадености 90 % от жените понасят по-голяма тежест?

6)

Съвместим ли националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация в положение, при което вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, за нуждаещите се от второ жилище лица по свързана с работата причина е двойно по-голяма, отколкото за други работници?

7)

Съвместим ли е националният закон „RdFunkBeitrStVtrBW“, и по-специално членове 2 и 3, с установените в правото на Съюза принципи на равно третиране и на недопускане на дискриминация и със свободата на установяване, ако вноската, която следва да се плаща безусловно от всеки жител за целите на финансирането на обществен телевизионен оператор, е уредена по такъв начин, че при еднаква възможност за приемане на радио- и телевизионно разпространение непосредствено преди границата със съседна държава от ЕС германски гражданин дължи вноската само поради мястото си на пребиваване, докато германският гражданин, живущ непосредствено от другата страна на границата, не дължи вноската, също както гражданинът на друга държава — членка на ЕС, който по свързани с работата причини трябва да се установи непосредствено от другата страна на вътрешна граница на ЕС, понася тежестта на вноската, но не и гражданинът на ЕС, живущ непосредствено преди границата, дори и никой от двамата да не се интересува от приемането на излъчванията на германския оператор?

Коментар по въпрос №4:  допуснат е въпрос за съвместимост с чл.10 от Конвенцията за правата на човека. Съдът за правата на човека вече се е произнасял, има съображения за недопустимост по сходно дело отпреди десетина години –  ето тук съм писала – вж Faccio v Italy – но нека да се произнесе и Съдът на ЕС.

И – отново за характера на таксата: ако  плащат и хората без приемник, това очевидно не е такса в смисъл цена за услуга, а данъчно вземане, по мое мнение това е тенденцията.

Чакаме решението на Съда на ЕС. Нека да се развива и множи практиката.

Резолюция на ЕС относно плурализма и свободата на медиите в ЕС 2018

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/05/03/freedom-3/

След Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света  (2013 г.)  днес ЕП   гласува   Резолюция на ЕП относно  плурализма и свободата на медиите в Европейския съюз (488 гласа “за”, 43 “против” и 114 въздържали се).

Като има предвид, че […]

във всяко едно демократично общество медийният сектор изпълнява ключова роля; като има предвид, че отражението на икономическата криза, съчетано с едновременното разрастване на платформите на социалните медии и други високотехнологични гиганти и изключително селективните рекламни приходи, драстично повиши нестабилността на условията на труд и социалната несигурност на работещите в медиите лица, включително на независимите журналисти, водейки до драстично понижаване на професионалните и социалните стандарти и качеството на журналистиката, което може да повлияе отрицателно на тяхната редакционна независимост;

като има предвид, че Европейската аудио-визуална обсерватория на Съвета на Европа осъди възникването на цифров дуопол на Google и Facebook, представляващ до 85% от целия растеж на пазара на цифрови реклами през 2016 г., което застрашава бъдещето на традиционните финансирани от реклами медийни дружества, например търговските телевизионни канали, вестници и списания, чиято аудитория е много по-ограничена;

като има предвид, че в контекста на политиката на разширяване Комисията е длъжна да изисква пълно спазване на критериите от Копенхаген, включително свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите, поради което ЕС следва да дава пример за най-високи стандарти в тази област; като има предвид, че когато станат член на ЕС, държавите са длъжни да спазват постоянно и безусловно задълженията в областта на правата на човека по силата на Договорите на ЕС и Хартата на основните права на ЕС, и като има предвид, че зачитането на свободата на изразяване на мнение и свободата на медиите в държавите членки следва да бъде обект на редовен контрол;

като има предвид, че ЕС може да се ползва с доверие на световната сцена единствено ако свободата на печата и медиите се защитава и зачита в рамките на самия Съюз […]

отправя над 60 препоръки към държавите и ЕК, всяка от които е самостоятелно важна.

В  резолюцията са записани препоръки  като:

47.  предлага с оглед на ефективната защита на свободата и плурализма на медиите да се забрани, или най-малкото да стане напълно прозрачно, участието в обществени поръчки на дружества, чийто краен собственик притежава също така и медийно дружество;

предлага държавите членки да се задължат да докладват редовно за публичното финансиране, предоставяно на медийните дружества, както и да се извършва редовен мониторинг на всяко публично финансиране, предоставено на собственици на медии;

подчертава, че лица, които са били осъждани или признати за виновни в извършване на каквото и да било престъпление, не следва да бъдат собственици на медии;

48.  подчертава, че всяко публично финансиране на медийни организации следва да бъде предоставяно въз основа на недискриминационни, обективни и прозрачни критерии, за които всички медии да са предварително уведомени;

49.  припомня, че държавите членки следва да намерят начини за подпомагане на медиите, например като осигуряват неутралността на ДДС, както се препоръчва в неговата резолюция от 13 октомври 2011 г. относно бъдещето на ДДС и като подкрепят инициативите, свързани с медиите;

50.  призовава Комисията да разпределя постоянно и подходящо финансиране в рамките на бюджета на ЕС за подкрепа на мониторинга на плурализма на медиите на Центъра за плурализъм и свобода на медиите и за създаване на годишен механизъм за оценка на рисковете за плурализма на медиите в държавите членки; […]

51.  призовава Комисията да наблюдава и да събира информация и статистически данни относно свободата и плурализма на медиите във всички държави членки и да анализира отблизо случаите на нарушаване на основните права на журналистите, като същевременно спазва принципа на субсидиарност;

52.  подчертава необходимостта от засилване на споделянето на най-добри практики между регулаторните органи на държавите членки в аудио-визуалната сфера;

53.  призовава Комисията да вземе под внимание препоръките, съдържащи се в резолюцията на Европейския парламент от 25 октомври 2016 г. относно създаването на механизъм на ЕС за демокрацията, принципите на правовата държава и основните правапризовава Комисията да включи резултатите и препоръките от мониторинга на плурализма на медиите относно рисковете за плурализма и свободата на медиите в ЕС при изготвянето на годишния си доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права (европейски доклад относно демокрацията, принципите на правовата държава и основните права);

54.  насърчава държавите членки да активизират усилията си за укрепване на медийната грамотност и да насърчават инициативите за обучение и образование сред всички граждани чрез формално, неформално и информално образование от гледна точка на ученето през целия живот, също и като обръщат особено внимание на първоначалната и текущата подготовка и подкрепа на учителите и като насърчават диалога и сътрудничеството между сектора на образованието и обучението и всички съответни заинтересовани страни, включително работещите в сферата на медиите лица, гражданското общество и младежките организации; отново потвърждава необходимостта от оказване на подкрепа за съобразените с възрастта иновативни инструменти за насърчаване на овластяването и онлайн сигурността като задължителни елементи в учебната програма на училищата и от преодоляване на цифровото разделение както чрез специални проекти за технологична грамотност, така и чрез подходящи инвестиции в инфраструктурата, за да се гарантира всеобщият достъп до информация;

55.  подчертава, че развиването на чувство за критична оценка и анализ по отношение на използването и създаването на медийно съдържание е от съществено значение, за да могат хората да вникват в актуалните проблеми и да оказват принос за обществения живот, както и за да бъдат те запознати с потенциала за промени и със заплахите, присъщи за все по-сложната и взаимосвързана медийна среда; подчертава, че медийната грамотност е основно демократично умение, което овластява гражданите; призовава Комисията и държавите членки да разработят конкретни мерки с цел насърчаване и подкрепа на проектите в областта на медийната грамотност като пилотния проект „Медийна грамотност за всички“ и да разработят цялостна политика за медийна грамотност, насочена към гражданите от всички възрастови групи и всички видове медии като неразделна част от политиката на Европейския съюз в областта на образованието, която да бъде целесъобразно подпомогната чрез съответните възможности за финансиране от ЕС, например европейските структурни и инвестиционни фондове и програмата „Хоризонт 2020“ [..]

 

 

Директива за аудиовизуалните медийни услуги: ревизия 2018, 9-ти триалог

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/avmsd-17/

В прессъобщение на Европейската комисия за резултатите от проведения на 26 април 2018 девети триалог за ревизията на Директива 2010/13/ЕС  се обявява, че Европейският парламент, Съветът и Комисията са постигнали  политическо съгласие относно основните елементи на ревизията.

Преговорите ще приключат официално през юни, когато Европейският парламент, Съветът и Комисията ще се срещнат, за да финализират и обсъдят последните останали технически подробности на предложението, се казва в съобщението.  След официално потвърждаване от Съвета и гласуването в пленарна зала на Европейския парламент новите правила ще трябва да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите.

Прессъобщението очертава какво – според ЕК – е  новото в преработената Директива за аудиовизуални медийни услуги (AVMSD):

  • принципът държава на произход  се отнася както до телевизионните оператори, така и  до доставчиците на услуги при поискване;
  • ревизирана защита на непълнолетни срещу вредно съдържание; платформите за споделяне на видеоклипове предвиждат подходящи мерки за защита на непълнолетните;
  • ревизираната директива се прилага и по отношение на генерираните от потребителите видеоклипове, споделени на платформи, напр. Facebook, когато предоставянето на аудиовизуално съдържание е основна функционалност на услугата;
  • ревизирани правила срещу речта на омразата и провокации към терористични престъпления; правилата ще се прилагат и за платформи за споделяне на видео;
  • най-малко 30%  европейското съдържание в нелинейни услуги ;
  • либерализация по отношение на тв реклама  – продължителност до 20% от времето за излъчване   между 6:00 и 18:00 часа, при това вместо  12 минути на час (сега) – свободно решение на тв оператори кога да показват реклами през целия ден;
  • регулаторите – правно обособени и функционално независими от правителството и всеки друг публичен или частен орган.

Прессъобщението за резултата от триалога е публично,  актуалното състояние на проекта за директива – не.

Според прессъобщението на сайта на ЕП след политическото споразумение текстът ще трябва да бъде гласуван от Комисията по култура и образование, която води преговорите от страна на ЕП. Гласуването в пленарна зала за одобряване на новите правила вероятно ще се проведе през септември.

Има и други интересни моменти, например относно прозрачност на собствеността на медиите, но текстовете все още не са окончателни.

 

 

Дезинформация онлайн: ЕК предлага мерки

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/26/disinf-2/

Комисията дефинира дезинформацията като “подлежаща на проверка погрешна или подвеждаща информация, която е създадена, представена и разпространявана за икономическа изгода или за преднамерена измама на обществеността и може да причини обществена вреда “.  Днес  Европейската комисия предлага мерки за борба с дезинформацията онлайн, включително правила за саморегулиране, подкрепа за независима мрежа за fact-cheking  и серия от действия за стимулиране на качествената журналистика и насърчаване на медийната грамотност.

EК ще следи отблизо постигнатия напредък и може  да предложи  допълнителни действия до декември, включително мерки от регулаторен характер, ако резултатите се окажат незадоволителни.

Мерките за борба с дезинформацията онлайн са  представени подробно на сайта на Европейската комисия.

Критика към новия Закон за движението по пътищата

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3099

Прочетох предложението за нов Закон за движение по пътищата, в частта с административното наказване, връчване на наказателни постановления и фишове, електронни фишове, камери.

С две думи – никаква реформа.

Буквално текстовете са преписани от стария закон. И то текстове, които са омазани, хаотични, неработещи и непокриващи 50% от хипотезите в реалния живот. По същество:

  • не се дефинират възможности за електронно връчване
  • малоумният анахронизъм „контролен талон“ остава. Тоя син парцал ще си го носим и като се върнем от някое пътуване до Марс след 50 години.
  • процесът по връчване на електронен фиш (което е тъпо наименование; трябва да е „електронно-съставен фиш“, щото фишът си е хартиен) оставя същите вратички за измъкване с даване на копие на чужда книжка или лична карта на чужденец. Познайте в google images дали няма такива. И дали тарикатите не ги ползват. Специфични случаи като „фирма с повече от един управител“, „електронен фиш издаден от орган различен от МВР“ изобщо не са засегнати.
  • в ЗАНН продължава да се говори за „препис“, а административният съд е обявявал, че разпечатките не са преписи – трябвало индиго. В тази връзка вероятно е въведна глупостта „връчване на разпечатка за издадени, но невръчени наказателни постановления“. WAT. Ако наказателното постановление е в електронен вид, ще може да му се връчи самото то на пътя, няма нужда от „разпечатки“, че после да ходиш да си вземаш и постановлението. Да не говорим, че не е покрита хипотезата на НП, което е връчено, но е платено след принудително събиране от НАП. Сега излиза, че талонът не се връща.
  • електронното управление значи да не се изискват копия на всевъзможни документи, които държавата има (напр. трудови договори). Но ЗДвП изисква „копие от“ на доста места
  • доомазали са Закона за българските лични документи, но са пропуснали важна подробност – че макар на книжката да няма адрес, сме длъжни да си я сменим, ако си сменим адреса. Чл. 81 иска корекция, ама кой да се сети

Общо взето, законопроектът е преписване на стария закон, без да се отчетат проблемите с него, ниската събираемост, бъдещите нужди, възможностите за по-ефективен контрол, удобството на гражданите.

Докато бях съветник, макар МВР да не ми беше ресор, с колегата Величков написахме и оставихме законопроект за тази част с решения за всички тези проблеми. Сигурно се е загубил в някой шкаф.

Ще дойде денят, в който министрите ще осъзнаят, че реформа не се прави като кажеш на администрацията „направете тука някаква реформа“. Ама няма да е скоро.

Промяна в Правилника на НС относно изготвянето на програмата по въпросите на ЕС

Post Syndicated from nellyo original https://nellyo.wordpress.com/2018/04/23/parl_eu/

В Държавен вестник от 20 април 2018 г. е обнародвано решение за изменение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (ДВ, бр. 35 от 2017 г.):
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България и § 1, ал. 1 от допълнителните разпоредби на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание
РЕШИ:
Параграф единствен. Параграф 10 от заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 10. (1) Член 118 не се прилага от 1 юли 2017 г. до 31 декември 2018 г.*
(2) Постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват по компетентност своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., като вземат предвид публикуваната Работна програма на Европейската комисия за 2018 г.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г.
Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол.
Проектът на Годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание. Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата Годишна работна програма.
При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз за 2018 г., които се приемат по реда на изречения второ, трето и четвърто. Членове 119, 120 и 121 се прилагат съответно.
(3) Министерският съвет внася в Народното събрание за сведение и други документи, свързани с провеждането на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.“
*
Чл.118 от ПОДНС гласи:
Чл. 118. (1) Министерският съвет внася в Народното събрание приетата от него Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз в 7-дневен срок от приемането и.
(2) Председателят на Народното събрание разпределя годишната програма по ал. 1 на постоянните комисии. В триседмичен срок от получаването и постоянните комисии, с изключение на Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, изработват своите предложения за Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, като вземат предвид и Работната програма на Европейската комисия за съответната година.
(3) В 14-дневен срок от изтичането на срока по ал. 2 Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове, като взема предвид и предложенията на другите постоянни комисии, изработва проект на Годишна работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз. Годишната работна програма съдържа списък на проектите на актове на институциите на Европейския съюз, по които Народното събрание осъществява наблюдение и контрол. Проектът на годишната работна програма се обсъжда и приема от Народното събрание.
(4) Председателят на Народното събрание изпраща на Министерския съвет приетата годишна работна програма по ал. 3.
(5) При нововъзникнали обстоятелства Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове може да предлага по своя инициатива или по предложение на други постоянни комисии допълнения в Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз, които се приемат по реда на ал. 3.