Tag Archives: България

Красимир Каракачанов в дебрите на дискриминацията

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/karakachanov-v-debrite-na-diskriminatsiyata/

Председателят на ВМРО Красимир Каракачанов е насаждал дискриминационно отношение към ромите. Това гласи решение на Върховния административен съд от 9 юни 2021 г. То е окончателно и отменя решенията на предишните инстанции – Комисията за защита от дискриминация и Софийския административен съд. Новината съобщиха първо от Българския хелзинкски комитет, който е поел правната защита на ромския активист…

Източник

Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2107-zaqvleniq/

Остават още два дни, в които българите в чужбина могат да подават заявления за гласуване. Срокът е полунощ българско време в края на 15-ти юни. До тогава ще може да попълвате електронно заявление за гласуване на страницата на ЦИК. Няколко важни точки за това, които объркват доста хора:

  • Заявлението не е задължително, но ще помогне да се отворят повече секции и ще ви позволи да гласувате по-бързо в изборния ден, тъй като няма нужда да попълвате допълнително декларация
  • Заявленията се попълват отделно за всеки вот. Тоест няма значение дали сте попълнили вече за изборите през април, сега трябва да попълните отново
  • Ако сте попълнили заявление и все пак в изборния ден сте в България, пак може да гласувате по настоящ адрес, но само там
  • Независимо дали и за къде сте попълнили заявление, може да гласувате в която и да е секция в чужбина. Тогава обаче ще трябва да попълните изрична декларация, че не сте гласували другаде преди това.

Около седмица-двер след 15-ти ще бъдат обявени секциите в чужбина. Това става на база не само автоматично осигурените, но и по предложение на Външно на база консултации с местни организации. Припомням, че според последните промени на изборния кодекс бяха обявени над 500 места в чужбина, където ще има една или повече секции, тъй като са имали достатъчна активност на избори в последните години. Проблемът с това е, че не е гарантирано, че приемащата страна ще позволи толкова много секции и най-вече – дали местните организации са подготвени да осигурят място за изборите.

Най-голям проблем обаче остават изборните комисии и доброволците. Затова, ако искате да помогнете на изборния процес, моля свържете се с близкото ви консулство или с местна българска организация, която знаете, че се занимава с организацията на изборите и посочете, че желаете да сте част от комисия или доброволец в деня на вота. Получават се сигнали от не едно или две места, че вотът там може да бъде провален или най-малкото броят на секциите намален заради липса на комисии.

Както и преди, активността на подаване на заявленията се следи в реално време от портала Glasuvam.org. Те могат да се видят на картата, както и в подробнен табличен формат. Там има възможност и за сваляне на последните данни и да се връща историята на подаване по часове назад до началото на кампанията.

Карта на изборите в чужбина от Glasuvam.org

Една подробност за този вот е, че не можах да маркирам автоматично отворените секции в зелено само на база имената им. Формулярът на ЦИК имаше някои странности и не можеше да се напасне едно към едно въведеното там с имената в решението на комисията. Отделно този път нямах толкова време да инвестирам в чистене на данните. Затова около 100-тина места с под 20 заявления, които алгоритъма ми не успя да постави на картата, не бяха добавени. Все пак ги има в подробната таблица, но не и като червени точки на картата. По принцип ги обработвам на ръка и сливам заявленията на записи с идентични места с различно изписване. Този път доста хора се бяха организирали да подават отделно заявления за различни секции на едно и също място. Картата ми, за съжаление, не поддържа това. Така точките останаха една върху друга. За президентските избори ще измисля нещо по въпроса.

Ясно се вижда намалената активност от последните избори. Основна причина за това, както споменах, са автоматично образуваните секции, които покриват както рекордния брой открити на последния вот, така и тези от предишните избори. Това в голяма степен помогна на сънародниците ни във Великобритания.

Независимо от това подадените заявления значително надвишиха тези от избори от минали години. Това в голяма степен показва запазен значителен интерес към изборите. Имаше, разбира се, възгласи как последните промени в ИК са облагодетелствали Турция и как имало голям скок на заявленията там. Настрана от редовните реакционни коментари преди и след всеки вот кой имал право да гласува и кой не, има значително разминаване на цитираните в тях числа. Писах подробно защо, но накратко, ако това толкова ви занимава – процентът на заявленията в Турция сега е всъщност по-малък от общия такъв в чужбина от предишни вотове.

В помощ на българите в чужбина разпратих напомнящи писма за подаване на заявления на 2500-те абонирани в Glasuvam.org за новини покрай изборите. Когато станат ясни секциите, ще изпратя детайли как се гласува и къде е най-близката до тях секция. Ще обновя и картата със секциите. Аналогична ще намерите и при Свободна Европа. Още полезна информация ще намерите и при приятелите ми от Тук-Там.

The post Избори юли 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Дребнава корупционна кирилица

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/corruption-cyrillic/

Ето един злободневен пример за т.н. „корупционна кирилица“. Този път в Министерство на младежта и спорта. Покрай злоупотреби на Национална спортна база ЕАД със спортни съоръжения се разрових в порталите на министерството като принципал, за да намеря къде са скрили иначе уж публичните договори и поръчки, които би трябвало да са сключили.

Така попаднах на този дребнав пример за прилагане на любимата на руските институции, а все повече и на родните, корупционна кирилица.

Ако си имате време за губене и решите да пишете мейл на Министерството на младежта и спорта със сигнал за корупция или с въпрос или каквото и да е друго, ще ви се наложи да отидете на страницата им за контакти и да копирате мейлите от там. Ще бъдете обаче доста изненадани. Няколко букви в адресите посочени на сайта им са на кирилица, което ги прави невалидни.

При това не става дума за случайно натиснат бутон. Не е проста техническа грешка. В един и същи адрес символите „е“ и „р“ ги има на кирилица и латиница. Най-отдолу съм показал и че тази подмяна на букви се е „развивала“ през годините. Последно адресите са били вярни през 2014-та. След това през няколко месеца са сменяни букви в адресите без нищо друго да се променя по страницата за контакти. Днес, например, адресът за въпроси е различен от този през август 2020-та.

Божидар Божанов предлоложи, че може би са се опитвали да се пазят така от спам, което по негови думи е „скандална некомпетентност“. Той има повече опит в борбата с подобни практики в администрацията вече години наред. На мен не ми хрумна дори това обяснение, защото като мислене в кабинета това може да се сравни единствено с онзи виц за двете мутри, които си купили еднакви джипове и са си счупили по един фар, за да си ги разпознават. Ако утре Кралев и ГЕРБ излязат с това обяснение, буквално за този маниер на работа говорим

Това е малък детайл, който надали някой ще забележи, тъй като сигналите за корупция особено в това министерство и особено по времето на ГЕРБ и Красен Кралев специално бяха като викане на арменския поп. Не може да очакваш от създалият схемите да направи нещо по тях. Показателно е обаче до какви дребнави неща се стига, за да могат да си шетат и крадат на воля, а после да свиват злорадо рамене, че никой не бил подал сигнал.

The post Дребнава корупционна кирилица first appeared on Блогът на Юруков.

Търси си=’в’ ИСУН/> пеша, бе!

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/tarsi-si-v-isun/

Днес Томислав Дончев съвсем без ирония помоли да отбележи, че не трябвало да се чака съгласие за публикуване на най-големите получатели на поръчки и проекти по еврофондовете, а можело просто да се видят в портала на ИСУН.

Да, наистина – там са… почти. Липсват онези прибрали стотици милиони скрити зад Автомагистрали ЕАД и подобните паравани за безконтролно харчене. Но какво са това няколко стотин милиона между приятели?

Да, наистина може да се намерят. Дори като пуснаха портала се похвалиха, че имат отворени данни. Т.е. пак имат отворени данни, защото бяха платили за такива в стария ИСУН, който беше много хубав, ама не беше готов, особено от гледна точка на прозрачността и трябваше да го ремонтират.

Та аз като чух това се засилих към портала за отворени данни на същия този кабинет, в който Дончев така дейно работеше за електронни услуги пръснати тук-таме, че да ги пише за egov и да мирясаме. Да, там имаше данни за бенефициентите – от 2015-та. Малшанс.

Отворих ИСУН и о, чудо! – има бутон за сваляне на отворени данни. Най-накрая! Затърсих къде мога да направя подобни справки и да сваля нужното ми, но уви – нямаше. Трябваше да се сваля всичко програма по програма.

Пуснах първата и зачаках. Свали се файл от 1.7Mb за Транспорт и транспортна инфраструктура. Повторих същото още 20 пъти докато след 20-тина минути не получих 307 Mb в XML файлове.

Ако не знаете какво е XML и как се работи с него, съжалявам, ония курс по Excel в офиса дето проспахте няма да ви помогне. За практически всички журналисти данните в този формат са безполезни. Затова често се обръщат към хора като мен да ги сдъвкват в нещо потребно. Аз с така отворена информация мога да работя. Повечето, които имат нужда от нея веднага – не.

Разбира се, с данните следва да има схема и описание кое какво означава, каква е структурата и номенклатурите, но такова нещо почти не се среща в родната администрация. Затова не следва да се учудваме, че не са си документирали собствените данни. По имената на полета избрани наслуки от навярно разбрал значението им програмист аз догадих какво би трябвало да значат изначално. След това написах няколко скрипта на bash да извадя статистика за структурата, за да знам с какво си имам работа. 41280 проекта, 54451 юридически лица със 122049 взаимодействия между тях. Тръгнах да пиша нещо набързо на bash да извади имената им, взаимовръзките и прочие. Т.е. да сдъвква тия 300Mb от машинно четима информация. Утре ще си играя още.

Междувременно намерих и доста грешки и липсваща информация. Вземете например АНИВА ЕООД с ЕИК 121282600. Няма специална причина да избера тях. Нямам и идея кои са – просто бяха първите в търсачката. Уникалният код в данните им е b1be295ec5e347a7081ff257e61ab5e6f2ea4982. Според търсачката са изпълнители в 5 проекта. В отворените данни обаче се виждат само в двата от Развитие човешки ресурси, но не и в трите от Иновации и конкурентоспособност. Но какво толкова? Тук само за едни 812156.50 лв. говорим – даже за половин чехмедже няма.

Та дори сваляйки суровите данни и с нужните технически умения да се борави с тях, пак няма да получим вярна справка за реално получилите еврофондове. Нищо от това всъщност не е ново – за проблемите с данните от еврофондовете, достъпността и грешките говорим от години. То дори цели проекти изчезваха в портала с обяснение за системни грешки. Една съвсем явна управленска „грешка“ беше дългото криене на данните за селските райони. ПРСР нарочно години наред не беше вкарван в ИСУН, за да може ДПС да се нахрани скрита от погледите на обществеността.

Затова, да драги мои – наистина в ИСУН ги има данните. Повечето поне. И ако искате въпросната справка, а хора като мен не си вдигат телефона, защото изработват данъците за вилите за тъщи на заместници и съветници, за които същия този Томислав Дончев мижеше почти десетилетие по коридорите на МС, то хващайте молив и тетрадка и започвайте да смятате на ръка прелиствайки търсачката на ИСУН.

Така или иначе все още искат всичко на хартия – с мокър печат и „вярно с оригинала“. Та и отворените данни на ИСУН те така.

The post Търси си=’в’ ИСУН/> пеша, бе! first appeared on Блогът на Юруков.

Смъртността и как я сравняваме през годините

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/asdr/

Писал съм доста за демографията, колко фалшиви новини и неразбиране има по аспектите от нея. Докато преди ражданията и емиграцията да беше фокусът на дискусиите, покрай пандемията именно смъртността зае централно място. Следим внимателно числата за умиранията и се опитваме да ги поставим в контекст на предходни години. Често пропускаме обаче, че нещата са несравними колкото по-назад отиваме във времето, а и когато гледаме различни държави.

Именно това се опитах да опиша и обясня преди време сравнявайки смъртността през 2000 и 2014-та година. Година по-късно показах подобно сравнение между България, Румъния и Германия и разясних принципа на възрастово-стандартизираната смъртност. Тук ще се опитам да направя това по-добре за България разглеждайки данните от 1947-ма до сега.

В следващите графики ще покажа стъпка по стъпка данните от последните 74 години в различни аспекти. Във всяка стъпка ще махам някакъв фактор от цялостната картина като размер на населението и възрастова структура. За да може да съпоставим и разберем различни периоди от времето, трябва да имаме обща база за сравнение. Тук се опитвам да дам отговор на въпроса каква би била смъртността през последните седем десетилетия, ако населението на България изглеждаше така, както в края на 2020-та година.

Брой умирания и смъртност

Нека започнем със смъртните случаи. Това е броят хора, които умира в рамките на една календарна година. Виждаме ясно намаление през 40-те и 50-те и след това рязко увеличение до края на 90-те. След това има спад докато миналата година заради повишена смъртност само в рамките на два месеца достигнахме рекорд в умирания през поне последните 73 години.

Тук съвсем правилно ще посочите, че горе говорим за абсолютен брой смъртни случаи. Населението се е променяло значително за тези 70-тина години и не е сравнимо. Затова нека разгледаме брой починали на всеки 100 хиляди души население. Това е всъщност смъртността.

В допълнение съм показал отделно смъртността по полове. В синьо ще видите тази на мъжете, а в червено – тази на жените. Виждаме подобна картина на горната, но смъртността за последните 25 години е по-скоро непроменена. Изключение прави 2020-та, когато виждаме отново сериозно увеличение. Всъщност подобрение в смъртността след 60-те практически няма. Преди това въвеждането на антибиотици, ваксини, хигиенни навици и някаква форма на достъпно здравеопазване всъщност е това, което намалява смъртността.

Ако се вглеждаме, виждаме тук разлика в половете – увеличението в смъртността при мъжете е било значително по-голямо между 60-те и 90-те от жените. Женското здраве обаче най-много страда през 90-те и продължава да расте в следващите 20 години. Както добре знаем, през 2020-та смъртността сред мъжете от коронавирус пък беше по-голяма.

Ето същата графика погледаната по друг начин. Показва колко е отклонението от общата смъртност спрямо средната между 2010 и 2019-та. Виждаме над 20% увеличение през 2020-та и почти наполовина по-малко в началото на 60-те

Важен детайл, който не виждаме тук обаче е възрастовото разпределение на починалите. Ако наблюдавате цяла година две еднакво големи групи от хора – една учеща в университет и друга – живеещо в старчески дом, съвсем очаквано ще видите значително повече смъртни случаи сред втората. Аналогично със застаряващото население има повече смъртни случаи. Всъщност, именно така се обяснява почти цялото увеличение на случаите на рак в България.

Стандартизирана смъртност

Възрастовата структура на населението се е променила значително за няколко поколения. Важен фактор за това е както намаляващата раждаемост, голямата емиграция основно сред младите, но и увеличаващата се продължителност на живота. Все повече възрастни хора доживяват преклонна възраст. Не е за пренебрегване и че бумът на раждаемостта през 50-те и 60-те е довела една „вълна“ в населението, която сега е именно в пенсионна възраст.

Събирайки тези фактори откриваме, че сравнението в общата смъртност през 2020-та и 1950-та всъщност не е коректно. Трябва да стандартизираме разпределението на населението. Така ще може да отговорим на следния въпрос: Каква би била смъртността през 1950-та година, ако имаше толкова млади и толкова възрастни, колкото през 2020-та. Именно това правя тук.

Виждате как коренно се променя картината. Така виждаме много по-ясно сравнение във вероятността някой в България да почине независимо от това каква възраст е. Сравнението между половете тук е по-трудно, но се забелязва нещо интересно – ако изключим възрастовата структура като фактор, преди 90-те вероятността една жена да почине е била по-голяма от тази при мъжете. Също, след средата на 60-те същата тази вероятност при мъжете се повишава продължително чак до края на 90-те.

Тук е важно да се разбере, че макар във всяка една от годините жените да имат по-ниска смъртност от мъжете, разликите в повъзрастовата смъртност и възрастовото разпределение през годините създава съвсем различна картина. Да вземем 1947-ма и 2020-та – виждаме, че преди 70 години жените са имали значително по-голяма смъртност след 64-тата си година от мъжете. В наши дни това се случва едва след 76-тата година. Отделно смъртността между 30-те и 60-те е била значително по-близка от сега. Това комбинирано с различната възрастова структура в наши дни води до резултатът, който виждаме горе.

Разбира се, това е само оценка за риска за смърт независимо от възрастта. Тази оценка ще се промени, ако вземем друга година за база за „стандартно възрастово разпределение“. Тук съм взел края на 2020, за да може по-лесно да си представим каква смъртност бихме очаквали, ако бяхме в сегашната ситуация преди 30, 50 или 70 г. Отново следващата графика показва същата оценка, но в проценти промяна.

Интересно тук за мен лично е, че вероятността един мъж да умре независимо от каква възраст е сега, е същата, както през 1964-та. Това далеч не означава, че продължителността на живота тогава не е била много по-ниска, а общото здраве – по-лошо. Означава обаче, че е имало кратък период на малко епидемии, липса на конфликти и други физически причини за смърт.

При жените обаче ситуацията е друга. След подобрение до средата на 60-те, в общи линии вероятността да умрат остава еднаква като махнем фактора възраст от уравнението. Започва да намалява рязко след 1997-ма и през последните 10 години е на най-ниските си нива навярно през цялата ни история.

Друго важно за последните 10 години е, че почти няма подобрение в смъртността. Най-вече в рамките на 8-те години между 2012 и 2019 тенденцията на намаление от предходните 15 години изчезва докато не беше обърната по време на пандемията. През последните няколко години има повишение на катастрофите, но това обяснява малка част от тези данни. Причините трябва да търсим по-скоро във лошото състояние на спешната помощ, недостига на лекари извън големите градове, общия недостиг на специалисти, както и цялостните проблеми в здравната система и достъпността до доболнична помощ и превенция.

Отделни възрастови групи

До тук разглеждахме общата смъртност взимайки стандартизирана възрастова структура. Интересни неща виждаме, когато разгледаме и конкретни възрастови групи. Тук например виждаме сравнение в смъртността на българите до 25 г. възраст сега спрямо средното за 2010-2019. Виждаме, че между 1947 и 1977 да умрат млади хора или деца е било между 2.5 и 25 пъти по-вероятно отколкото сега. За 30 години тази вероятност е паднала 10 пъти.

В следващите години също така намалява. Следва забавяне през 90-те и отново подобрение в последните 20 години. Всъщност, през 2020-та вероятността някой под 25 г. да умре е едва 2/3 от средното за последните 10 години. Причината за това е както намалените инциденти и практическата липса на грипна епидемия заради ограниченията покрай пандемията, както и че коронавируса почти не засегна тази възрастова група

В следващата възрастова група – 25 до 45 г. – виждаме, че има влошаване на ситуацията при мъжете между 1965 и 1994. При жените рязкото подобрение в средата на века е последвано от 40 години застой. Практически няма подобрение в женската смъртност между 1965 и 2000. След това нещата се подобряват, макар и малко до към 2012-та. Отново има застой в последните 8 години.

Аналогична картина виждаме и между 45 и 55 годишните. При мъжете смъртността сега е доста по-висока от тази преди 60 г. Някой обясняват това с по-застоял начин на живот, по-малко физически труд и по-лоша грижа за здравето на сегашните мъже, отколкото техните дядовци. При жените е една идея по-добра, но се виждат същите проблеми както тези над 25 г.

Преминем ли във възрастта около пенсия виждаме сериозно подобрение при жените в последните десетилетия и липса на промяна при мъжете. Вече се забелязва по-сериозното отражение на пандемията при жените. При мъжете то достига рекордните нива от 1997-ма и 1947-ма. При жените връзща смъртността 10 години назад.

Над 75 г. възраст смъртността сега е най-ниската от последните поне 70 г. Особено при жените се вижда голямо подобрение и дори пандемията не връща прогреса толкова назад. При мъжете обаче се вижда огромният скок. Надвишава дори нивата от 40-те до края на 60-те.

По-подробна разбивка на смъртността по 5 годишни възрастови групи ще намерите на следната графика. Обединил съм ги на едно място за по-лесно сравнение. Може да я отворите на нов прозорец, за по-лесно разглеждане.

Уроците от миналото

Тези числа дават добра база да обмислим как се е променило здравето на хората и оцелеваемостта след животозастрашаващи състояния. За съжаление, нямаме разбивка по прицини за толкова дълъг период от време, а и категоризацията и диагностиката са се променили значително. Все пак някои от тях биха могли да се разгледат като пътните катастрофи, смъртността при раждане и бременност, случаите на рак и честотата на абортите. Особено в последното нямаме добри данни, но малкото, което виждаме, показва значително намаление. Данните за рака пък показват номинално повишение на диагностицираните, което се обяснява почти изцяло със застаряващото население, но в същото време много по-ранна диагностика и оцелеваемост. За сметка на това има увеличение на смъртните случаи по пътищата, влошено сърдечно здраве, доболнична помощ, спорт и прочие фактори, които влошават общото здраве на населението.

Особено данните от последните 8 години поставени в контекста на предходните 20 дават ясна представа за застоя в общественото здраве и здравеопазването като цяло. Липсва подобрение в практически всяка възрастова група и аспект. Където се забелязва динамика, тя е заради грипни епидемии с различна тежест. Докато между 2000 до 2012-та се виждаше двуцифрено подобрение във всички възрасти и достигаше двойно намаление при най-малките, в следващите 8 години тази индерция беше загубена и се стигна до продължителен застой.

Всичко това може да ни помогне да разберем причините за повишаващата се смъртност и как ще се променя в близките десетилетия. Следва и да ни покаже как се е променял бита, здравеопазването и здравето през поколенията. В най-добрия случай подобни анализи следва да насочат здравните институции и местната власт към отдавна поставените от специалисти съвети за политики в доболничната помощ и градска среда предразполагаща към по-здравословен начин на живот. Уповаването на данни обаче не е по-принцип сред силните черти на взимашите такива решения.

The post Смъртността и как я сравняваме през годините first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: къде да гласуваме в чужбина по-бързо

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori-2021-opashki/

На изборите тази неделя стотици хиляди българи зад граница ще имат възможност да гласуват. Доколко тази възможност е чисто теоретична обсъдихме вече. Дори на предходни избори чисто физически и процедурни ограничения не позволяваха на повече от няколко стотин души да гласуват наведнъж. Макар да има рекорден брой секции на този вот, мнозинството са в консулства далеч от големите ни диаспори.

Отказът на ЦИК да въведе гласуване по пощата блокира шансът на повече българи да имат практическа възможност да гласуват. Това щеше да помогне и над 20-те хиляди българи, които се очаква да бъдат диагностицирани в следващите три дни с коронавирус и поставени в изолация. Днес изтича срокът, в който диагностицираните до сега – над 5000 само вчера – могат да поискат мобилна секция. Заради усложнената процедура обаче съобщенията са, че едва едноцифрен процент са могли да го направят. Това блокира десетки хиляди в страната от правото им да гласуват.

ЦИК е създавала пречки пред гласуването в чужбина и преди. Обикновено това са процедурни усложнения и абсурдни промени в последния момент. Този път обаче значително беше засилена практика на подмяна на изборните комисии предложени от местните организации с партийни такива. Огромна част от секциите, особено в най-натоварените региони осъмнаха с непознати членове спуснати по неофициална информация предимно от ГЕРБ и ДПС. Това поражда сериозни притеснения, най-малкото предвид, че се изисква добър опит, за да има стройна организация и бързо протичане на изборния ден. Това и други спънки допълват и без това тежкото положение с пандемията.

Откриване на близки свободни секции

Все пак, добрата новина е, че все пак има немалко увеличение на секциите. Изключение прави Великобритания, където отново управляващата коалиция отказа да отмени ограничението от 35 секции. Затова е толкова по-важно да се разпределят гласоподавателите равномерно между секциите, за да не става струпване на онези, за които традиционно се знае, че отварят. Същото е полезно и в страни като Германия и Испания, където също наблюдавахме опашки пред някои секции предишни години и малка активност на съседни техни.

Затова на картата на Glasuvam.org добавихме нова функция, с която всеки от нас може да съобщи колко време е чакал, за да гласува. Когато изберете секцията, в която ще гласувате, в деня на вота ще видите няколко бутона с време. Може да въведете и свое точно време отнело ви да упражните правото си на глас. Може да препоръчате на излизащите да го направят или да ги питате колко са чакали и да подадете от тяхно име.

Обратната връзка се събира и ще бъде публикувана както в социалните мрежи, така под адреса на всяка секция. Така ще може да се уведомяват търсещите къде да гласуват къде вече има опашки, за да преценят дали да отидат в близки алтернативи. В Лондон и около Франкфурт, например, има няколко секции, измежду които ще може да избирате.

До тогава ви призовавам да разгледате картата и да намерите най-близката до вас секция. Нов мейл до над 2400-те абонирани за новини за секциите ще бъде изпратен утре и ще съдържа адресите на трите най-близки до избрания от тях град.

Съвети относно правата ви за гласуване ще намерите в предишната ми статия. За съжаление нито ЦИК, нито Външно публикуваха единен списък с адресите на всички секции зад граница. Може да разгледате все пак заповедите за откриване.

Допълнение

Ето така ще изглеждат маркерите на секциите и информацията при отварянето им. В зелено са тези, в които някой е отбелязал, че е чакал по-малко от половин час. В червено са отбелязани онези, в които е чакано над час и половина. Средната стойности в информацията за секцията се изчислява на база скорошни съобщения от хора гласували в секцията. Ако няма цветен маркер и информация под адреса, значи никой още не е отбелязал колко време му е отнело да гласува.

Разбира се, по това дали някой е чакал 20 минути не може да се прецени дали като пристигнете в тази секция няма да има вече опашка. Ще даде обаче някаква представа за натовареността и идея къде има алтернативи. Напомням, че може да гласувате в която си искате секция. Препоръчвам обаче да го сторите възможно най-рано сутринта и да носите вече попълнена със син химикал декларация 22.

The post Избори 2021: къде да гласуваме в чужбина по-бързо first appeared on Блогът на Юруков.

Републиканци за България откровено крадат труда на българите в чужбина и Демократична България

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/parl2021-krajba/

Снощи получих сигнал за нещо интересно. Републиканци за България са направили карта на секциите в чужбина с точни адреси и координати. Разпространяват я от няколко дни и настояват, че е тяхна и не им е известно да има друга такава. Прилича съмнително много на тази на Glasuvam.org създадена по инцииатива на Демократична България.

Коментари под споделената карта в една от групите в чужбин

Наистина, чисто визуално картите изглеждат подобни, но това не е трудно, предвид, че секциите ще са на едни и същи места, а адресите са обявени от Външно. Дори групирането на маркерите не е рядко срещан начин за представяне на толкова много данни, а явно от хората на Цветанов са избрали да използват стандартните настройки на библиотеката.

Визуално сравнение на двете карти една до друга

Открехване на завесата

Интересно започва да става, когато се погледне съдържанието и кода. Първото, което се вижда е, че данните са еднакви. При това дословно еднакви. Дори формата на картата на „РзБ“ е еднакъв с този, който използвам от години в Glasuvam.org. Докато адресите е нормално да са еднакви, координатите са идентични с точност до 10 см. Оставили са дори последната колона, която дава индикация дали адресът е сигурен или не. В началото виждате идентификационни номера на секциите. Причината да започват от 868 е, че в базата ми данни толкова секции са събрани за изборите в последните години.

Данните на Glasuvam.org
Данните на картата на РзБ

Виждаме идентични неща и в самият код на страницата – границите на региони са копирани дословно, макар да не ги използват. В картата подготвена от Демократична България те помагат да се фокусира върху определени страни и региони. Зареждането на данните и обработването им е също копирано, което е очаквано, предвид, че самите данни са взети дословно.

Код от картата на РзБ
Код от Glasuvam.org
Код от Glasuvam.org

Все пак има малки разлики в данните. Няколко адреса се различават. Пример за това е Баку в Азербайджан. Той беше коригиран на 20-ти март в 9:30 и беше обновен на Glasuvam.org. На база това, както и други разлики може да се каже, че са копирали последно данните от Glasuvam.org вечерта на 19-ти или рано сутринта на 20-ти март. След това имаше редица малки и големи поправки, включително обновени адреси където сме разбрали, че поради динамичната ситуация е имало промяна.

Моралният провал…

Тук всъщност е големият проблем с това, което Републиканци за България са направили. Това, че са копирали моят сайт почти дословно не е голяма работа – хубаво е да се информират хората и нищо от това, което съм написал като код не е защитено с авторско право. Оставаме настрана и юридическия им проблем, че не са включили задължителните упоменавания за библиотеките и картата, която използват – същата като моята е и аз съм споделил лиценза долу вляво, а те го крият. Провалът им е морален, тъй като настояват, че това е тяхно усилие и че го правят в помощ на българите в чужбина докато всъщност крадат труда именно на последните.

Данните в Glasuvam.org са събрани и изчистени с огромната помощ на доброволци от чужбина. Същите тези доброволци са именно онези, които по места от месеци организират зали, комисии и заявления, за да има секция при тях. И го правят от години, също както аз от години поддържам Glasuvam.org. Още когато същия този Цветанов охотно саботираше възможността на българите зад граница да гласуват ефективно.

Адресите и точните координати се събират чрез споделена таблица, в която всички тези дейни българи зад граница могат да обменят информация за промени в последния момент. Често информация, която Външно още не е публикувала, а ЦИК явно няма и намерение да опише. Във всички статии и постове в социалните мрежи посочвам изрично и благодаря на тези доброволци за съвместната работа и давам ясно да се разбере от къде са събрани тези детайли. Републиканци за България не го правят и настояват, че всичко е тяхно лично усилие.

… като модел на работа

Това далеч не е първият такъв случай. Наскоро стана ясно, че са откраднали друга инициатива на българите в чужбина – една прекрасна надпартийна кампания за убеждаване на повече от сънародниците ни да гласуват. Казва се Имаш право и техни плакати бяха „взаимствани“ в рекламни плакати на РзБ.

Всичко това дава добра представа как действа Цветанов и хората му. Не, че някой би се учудил предвид историята му, но такива примери показват още по-ясно колко празни са заявките му за грижа за българите в чужбина и интересите на всички наши сънародници където и да се намират.

The post Републиканци за България откровено крадат труда на българите в чужбина и Демократична България first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: секциите в чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori-2021-sekcii/

На 12-ти март ЦИК излезе с решение за определяне на местата в чужбина, където ще има секции на изборите на 4-ти април. Последваха няколко промени, най-вече в изписването на имената им. Някои от местата все още са под въпрос заради очаквано одобрение от приемащата страна или проблеми със залата за секцията.

Седмица по-късно не са публикували обаче адресите на останалите над 440 места. Междувременно Външно публикува заповедите на посланиците за образуването им. В тях се съдържат адресите. За съжаление, повечето са сканирани документи от хартия. Така се публикуват от години и е непонятно, защо не пускат таблиците, които със сигурност имат. Липсва единен списък с адресите, където човек да може да намери и да се ориентира къде ще гласува. Очаква се такъв да излезе седмица преди изборите, както обикновенно.

Междувременно обаче с помощта на доброволците по света, които организират самите секции, успях да препиша и поставя на картата всички адреси на секции. Някои бяха поправени от самите доброволци, които са наясно с проблемите на място. Някои от промените тепърва ще се отразяват в заповеди идващи от посолствата. На едно място във Франция все още се търси зала, тъй като, доколкото стана ясно, кмет-националист отказал да предостави предварително уговорена такава.

Така събраните данни поставих в традиционната карта на секциите в чужбина. За разлика от картата със заявленията, която пуснах преди месец, тази показва с точност до пресечка къде може да гласувате, включително адреса и броят секции на това място. Може да търсите по места или да включите GPS-а на телефона си и да намерите най-близката до себе си секция. Отваряйки която и да е от тях, може да споделите във Facebook, че ще гласувате на това място призовавайки познатите около вас да го направят припомняйки им, че има секция до тях.

Рекордният брой заявления в чужбина позволи да се отворят доста секции на места с висока концентрация на българи. Проблемът е, че както дадох пример с Германия, дори тези секции и даже да нямаше пандемия, пак нямаше да стигнат да гласуват всички желаещи. За жалост, сегашното мнозинство отказа да въведе възможното гласуване по пощата, а години наред саботират електронното гласуване.

За да се улесни гласуването и да се олекотят опашките на традиционно натоварените места за гласуване е важно да се видят алтернативните секции. Затова карти като тази са важни – особено в Европа има понякога секции в граничен град в съседна държава, където може би ще е по-бързо и безопасно да се гласува.

Макар да се очакват промени в единични секции, в началото на следващата седмица ще изпратя индивидуален мейл на 2330-те абонирали се за новини на glasuvam.org. Освен съвети как се гласува, мейлът ще включва трите най-близки секции до градът, който са посочили в абонамента си заедно с адресите и линк към картата.

Ето някои от съветите за гласуване в чужбина:

  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Независимо от отбелязаната в заявлението ви секция, може да гласувате където и да е в чужбина
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате декларация 17, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да ви отбележат. Присъствате в списъка и след името ви е отбелязано МВнР
  • Ако гласувате в чужбина попълвате декларация 22, че не сте и няма да гласувате другаде. В секцията следва да има бланки за попълване на място, но имате право да я попълните вкъщи и да я донесете. Това ще ви спести време. Ако комисията на секцията откаже да приеме предварително попълнено заявление, имате право да обжалвате и са длъжни да се свържат с ЦИК и да решат въпроса веднага без отлагане. Ако откажат или продължават да настояват, може да подадете сами сигнал до ЦИК на телефоните, които ще бъдат обявени на сайта или по мейл
  • Гласува се с валидна лична карта или паспорт или такава изтекла след 15 март 2020 г. Ако е изтекла преди това може да гласувате като покажете бележка от консулството, че сте заявили нов документ
  • В чужбина има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Няма възможност за преференции, каквито има в страната. Така гласът ви помага само на конкретната коалиция да влезе в парламента. Запознайте се и с образеца на бюлетината.

Няколко дни преди самите избори ще изпратя повторен мейл с аналогична информация, за всеки случай, ако има промяна в някой адрес или хората са променили абонамента си с нов град. Това става с попълване на формуляра със същия мейл адрес като първия им абонамент. Тук виждате къде са абониралите се. На основната страница на проекта Glasuvam ще намерите интерактивната версия на картата, както и линкове към всички карти със секции и заявления за предишни избори.

Препоръчвам ви да следите решенията на ЦИК, особено в частта за чужбина. Страницата на Външно също съдържа полезна информация.

Допълнение – 3-ти април

ЦИК най-накрая пусна списък с адресите на секциите в чужбина. Това става едва 12 часа преди отварянето на първата секция зад граница. При това линкът към адресите е скрит в подстраниците между останалата информация. Независимо, че сме събирали адресите в картата на glasuvam.org/parl21 с доброволците и организаторите по места, все пак препоръчвам да сверите отново с официалния списък на ЦИК.

The post Избори 2021: секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Заетост на ваксинационните центрове и грешките на всяка крачка до тях

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/zaetost-na-vaksinaciite/

Според изказвания на МЗ за само 24 часа в регистъра на желаещите да се ваксинират срещу коронавирус са се записали над 41 хиляди души. Това несъмнено са доста хора, най-малкото предвид спънките, които немалко имаха.

Доста оплаквания бяха споделени в социалните мрежи за това, че сайтът отказва да приеме личните данни независимо, че са видимо правилно описани. Докато това може да се дължи на проблеми с проверката в ГРАО, каквато видях, че се прави в кода на сайта, изглежда строгостта за изписването е нарочна. От няколко места стана ясно, че се прави като мярка срещу злоупотреби – някой да вписва хора знаейки личните им данни.

Дали това е удачна форма на превенция срещу измами е доста спорно предвид спънките и ядовете, които донесе на хиляди, които многократно се опитваха да се запишат. Моето мнение е, че рискът за злоупотреби в точно този формуляр е малък, а тази мярка повече пречи, отколкото помага. Във всеки случай, при условие, че доста хора имат електронен подпис, който е и единственият начин да си видиш имунизационния картон на същия сайт, можеше при наличие на такъв подпис въобще да не иска всички тези лични данни – прост подпис щеше да е достатъчен.

Разбира се, нищо от това нямаше да е въобще тема на дневен ред, ако имахме електронна идентичност и добре свързани системи в държавната администрация. Това, че трябва да попълваме електронно едни и същи известни на институцията лични данни все едно пишем на ръка документ сочи единствено за липсата на идея какво означава електронно управление. Всъщност, тези недомислици идват почти винаги от самите чиновници като задание. Затова не бих винил изпълнителите конкретно. Още повече, че самият портал изглежда доста добре като функционалност.

Данните за заетостта

Нещо, което забелязах като разглеждах кода му беше, че има интерфейс за проверка на заетостта на имунизационните центрове. Именно този интерфейс се използва, за да показва календара, на който може да се избере дата и час. Такива са възможни между 7 и 21 дни в бъдещето. Отделно в кода на сайта са вложени имената, адреса и координатите на всички центрове в страната.

Тъй като ми се наложи да използвам системата, забелязах, че доста центрове за ваксинация в София са напълно заети за въпросните налични две седмици. Заинтересувах се колко от тези в големите градове имат този проблем. Затова взех данните през публичния интерфейс и направих следната карта. Данните са актуални към обяд на 5-ти март. Може да увеличите картата с бутоните или с двоен клик.

От всички 349 ваксинационни центъра, 10% са напълно заети. Половината от тези са в София. Още 10% от тези в страната са заети между 75% и 99%. Половината са заети под 25% и видимо са предимно в малките градове.

Докато средната заетост за страната е 42%, в София тя е 89%. Забелязва се относително ниска заетост в Пловдив – 54% в 16-те имунизационни центъра. В Бургас е още по-малка – 33% в 15 центъра. Във Варна и Сливен обаче е значително повече – съответно 65% и 71%. Голям брой желаещи спрямо капацитета на центровете им има също в Свищов, Павликени и Стрелча.

Невъзможно е да кажем колко хора са се записали къде, тъй като капацитетът на всеки център е различен. Имаме само заетост като процентен индекс за всеки. Традиционно Министерството на здравеопазването не е особено адекватно в пускане на информация. Ако все пак вземем изказването им за 41 хиляди записани и 42% заетост около същото време когато до казаха, може да си направим извода, че имунизационните центрове имат капацитет от малко под 50 хиляди души на седмица.

Час има, а ваксини?

Тази заетост ни казва единствено кога и къде хората искат да се ваксинират. Не ни казва нито възрастта или пола им, нито каква ваксина са отбелязали, че предпочитат. Това, че са се записали не означава също, че ще има ваксини за тях в уречения ден и час. Както стана съвсем ясно, има проблем с поръчките и доставките на ниво ЕС, а родните институции допълнително са влошили нещата като са поръчали по-малко дори от полагащите ни се ваксини, както и че са заложили в голяма степен на етина и по-лесна за пренасяне ваксина, с която има обаче най-големи проблеми.

Това, което също не виждаме тук е и записалите се при лични лекари, доставките към тях по места, колко са ваксинирани и въобще какви трудности изпитват с информацията и организацията. Тук мога единствено да ви призова, ако сте си поставили вече ваксина, да се отпишете от списъците на личните си лекари, за да не правите и без това нелеката им задача да организират целия процес при себе си.

Тепърва ще видим как ще се развива имунизационната кампания. Според последните данни на ECDC 3% от населението на България е ваксинирано към края на миналата седмица. Това е увеличение от 0.95% две седмици по-рано. Най-забележима е промяната при тези над 6 години – от 0.4% на 3.7%. Най-уязвимите обаче – тези над 80 г. – са покрити доста под средното – 2%.

Това, както и другите данни за ваксинациите ни показват, че с описаните кампании се гони по-скоро статистика в условията на хаос в информацията и организацията. Вместо да се насочват усилията към разбиване на антивакс митовете, приоритетно ваксиниране по домовете на най-възрастните и тези с хронични болести, вместо блъскането на често уязвими и трудноподвижни по опашки, придържане и развиване на оригиналния имунизационен план, виждаме отказ от отговорност и гонене на числа.

Малко от направеното от здравните власти по отношение на ваксините ни доближават до края на ограничителните мерки. Пътят до заветните 80% покритие е дълъг и нищо не показва, че ще стигнем дори половината тази година.

The post Заетост на ваксинационните центрове и грешките на всяка крачка до тях first appeared on Блогът на Юруков.

Великолепната шесторка – и техните ахилесови пети

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/velikolepnata-shestorka-i-tehnite-ahilesovi-peti/

Първичен бульон. Така изглежда в момента българската политическа действителност, гледана от дрон. Кандидат-депутатите, снимките им, слоганите, флаерите, билбордовете, щабовете, пиарите и комуникационните екипи, тайните преговори, сделките за продажба на гласове – всичко кипи и бълбука.

Врящите в супата жаждат за победа, защото, както e известно, краят увенчава делото – и крият колкото могат ахилесовите си пети. За предстоящите на 4 април парламентарни избори нито една от „старите“ партии не е в добра форма, вече са обременени с твърде много товар. На някои от новите пък, както при Чешърския котарак, виждаме само усмивките.

В навечерието на предизборната кампания обаче се случи нещо безпрецедентно в най-новата ни демократична история. Американски сенатори – републиканци и демократи – предупредиха в публично изявление, че отношенията между САЩ и България са изправени пред сериозни предизвикателства предвид предстоящите избори. Това е второ подобно изявление на американска институция след казаното от юридическата съветничка към Американското посолство Джесика Ким за ендемичната корупция в България, която не се лекува с обикновена ваксинация.

Политиците от Вашингтон заявяват, че биха искали да видят по-силни отношения с източноевропейската държава, включително по въпросите на сигурността и енергетиката. Въпреки това „неотслабващата корупция, намаляващата свобода на медиите, политизирането на съдебната система и други заплахи за върховенството на закона създават сериозни предизвикателства пред двустранните отношения между САЩ и България“, се казва в изявлението на председателя на Комисията по външни отношения на Сената Боб Менендес (демократ от Ню Джърси) и един от членовете ѝ – Джим Риш (републиканец от Айдахо).

С наближаването на парламентарните избори през април е наложително правителството на България да защити тези ценности.

Кой може да защити тези ценности?

ГЕРБ, победители без победа

Дори наметнати със сакото на Бойко Борисов, на ГЕРБ пак им личи колко са натежали от пачки, шкембета и патлаци. Ако ще лидерът премиер да нашари страната с инспекции като оверлог, все тая. „Бате Бойко“ го няма. Изпарила се е надеждата от лятото на 2009 г., че идва алтернативата на крадливата тройна коалиция, че идва Голямата промяна. Останал е само етикетът на сакото – че са членове на европейските десни, част от ЕНП. Но като такива те получиха облагите, а гражданите – обрания отново бостан.

За десетилетието, в което управляваше Бойко Борисов, благосъстоянието на българите не отбеляза осезаем прогрес и сме все така последни от всички в ЕС, даже и след последната присъединила се към Общността Хърватия. Потвърждават го статистическите данни за фактическото индивидуално потребление (ФИП), което измерва материалното благосъстояние на домакинствата. През 2019 г. за България този индекс е 58% от средното за ЕС, за Румъния обаче е 78%. За сметка на гражданите се награбиха олигарси и партийната номенклатура на ГЕРБ по примера на Тодор-Живковото БКП.

Сега вече нищо друго не остава на ГЕРБ и Борисов като предизвестени първи, освен да продължат да демонстрират наглост и мускули като батка в чалга клуб. Слабостта им личи в усилието, с което тръбачите им надуват тромпетите си. „Другите говорят, ние работим“, обича да казва Вождът, сочейки багер, фадрома, работник или министър Костадин Ангелов. Борисов вече никого не може да вдъхнови или излъже – но за съжаление, мнозина може да купи. Въпреки това за четвърти мандат няма да му стигнат.

БСП, мишена на приятелски огън

Разбира се, БСП лесно може да бъде уподобена на зелка – или на глава лук, от която се откъсват нови и нови люспи, и накрая Корнелия Нинова плаче. Може да се получи чудно мокюментари, без да стигне славата на „Борат 2“, защото Мария Бакалова няма роля в него. Но работата е там, че преди изборите на 4 април социалистите са оскандалени и напускани от мнозина свои. Подредбата на листите, както и в други партии, взриви страстите, а в БСП доведе до отлив на жива сила по места – правят се отводи от листи за народни представители, напускат дългогодишни членове.

Председателката на социалистите е известна не с диалогичността си, а с твърдостта и склонността си към битки. Но един лидер, който освен с чуждите се бие и със своите като ММА боец, не печели много ходове напред. Разчиствайки партията от несъгласните с нея, Нинова оставя край себе си само верните – досущ като средновековен владетел, обграден с пажове, шутове и виночерпци.

А социалистите се умориха да чакат за място край масата с порциите. Ако и този път БСП остане извън властта, другарите ще накажат своята предводителка, лошо ще я накажат – и за люспенето, а главно за празните ясли.

„Има такъв народ“, партийното шоу

Слави ръга чушки в боба – в случай че някой пита. Това правят Трифонов и компания с кампанията на партията си, наречена „Има такъв народ“. („Ръгай чушки в боба“ се казваше първият студиен албум на „Ку-Ку бенд“ от 1993 г., когато го нямаше „Шоуто на Слави“, а имаше куп талантливи млади хора, които се забавляваха и забавляваха и нас.)

Слави прави партията си така, както ръководи бизнеса си – еднолично и с твърда ръка. Социолози почнаха вече да му предричат бърз разпад поради известни сходства с партията на Царя. НДСВ също „теглеше“ привърженици от всички политически сили с появата си, в това число и от твърдо негласуващите, и след това също така бързо се самозаличи. Царя си остана в двореца „Врана“. А някои от царските юпита направиха бизнес съдружия с Пеевски и Сарайския кръг.

Със сигурност значителна част от кандидатите в листите на „Има такъв народ“ са там не заради принципите на пряката демокрация, заложени в референдума по инициатива на екипа на Трифонов, а заради участие във властта. Вече се появиха писма на гневни координатори на „Има такъв народ“, напускащи точно заради нарушаване на тези принципи.

Досега Слави подиграваше политиците, а сега какво, ще ги имитира ли? Не може да му се отрече, че играе на дълга писта и притежава издръжливостта на маратонец. От лятото на 2015-та насам, когато обяви, че започва събиране на подписи за референдум, в центъра на който бе мажоритарният вот, изминаха близо 6 години. Без да е политик, Слави Трифонов участваше в политиката и сега му предстои да тества дали може да получи част от онези над 2,5 млн. гласа, с които бяха подкрепени исканията му за пряка демокрация. Те, както отбелязва Даниела Божинова от Българското сдружение за насърчаване на гражданската инициатива, са „най-голямото национално усилие за пряка демокрация в България до момента“, а „подобно политическо мнозинство е заставало само зад кандидатурата на Желю Желев за президент“.

Медийната политика на Слави е мълчание – и говорене по даден от него знак единствено на оторизираните пак от него (сценаристи, които са и водачи на листи). Почти като еднопосочната комуникация, която тече от джипката на Борисов. В парламента обаче това може да изиграе лоша шега на Трифонов, защото някои все пак ще се разприказват и без позволение.

Цялата работа с партията не прилича на познатите нам партийни проекти – не само защото няма етикети дали ще е център, ляво, или дясно. Всъщност вече е все едно кой гледа и кой не гледа това шоу, то се пренася в парламента.

ДПС, подгласник на балансьора

От разни високоговорители се чува как ДПС са в суперформа, как ДПС ще са „в много силна поза“ за изборите. На пръв поглед, самосбъдващо се пророчество. Само на пръв поглед. Създадената от Ахмед Доган партия е известна със способността си за мобилизация и регенерация, и с (както го определи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов) ограбване на езика на противника с мотото им „Рестарт на държавността“. Но макар да се отърва от Делян Пеевски, зад чиято фигура се криеше и използваше за различни схеми на влияние (в т.ч. и с Борисов), на ДПС това няма да му помогне особено пред избирателите – макар че Пеевски контролираше райони в Югозападна България, населени с помаци. Под вътрешен и външен натиск обаче той се оттегли.

На миналите избори, през 2017 г., партията ДОСТ на Лютви Местан откъсна от Движението 100 479 гласа. Така ДПС получи близо 316 000 гласа, втория най-слаб резултат от 1994 г. насам, когато взе едва 282 711. Самият Местан на тези избори призова своите поддръжници да дадат гласовете си за „Демократична България“.

Сега срещу ДПС се изправят обединени бивши депесари – Мехмед Дикме, бивш земеделски министър в кабинета на Сакскобургготски; Гюнер Тахир, пробвал още при правителството на Костов да разбие монопола на гласовете на българските турци; Орхан Исмаилов, участвал с НПСД в Реформаторския блок; Нуридин Исмаил, кмет на пострадалото от дерайлирала влакова композиция село Хитрино. Колкото и гласове да откъснат от ДПС, ще е удар – дори и да са наполовина на гласовете, които спечели ДОСТ на предишните парламентарни избори. Всъщност толкова е целта – 55 000 гласа, – която сега ДПС си поставя за Кърджали („крепостта на Доган“), където на изборите през 2017 г. беше първа политическа сила, но с едва 38 940 гласа – доста слаб резултат в сравнение с 2014-та, когато получи 59 881.

Новото обединение „Движение за единство на народа“ (ДЕН) си намери партньор в лицето на ГЕРБ броени дни преди началото на кампанията, след като не успя да се споразумее с други политически сили. За българската демокрация това не е добре, тъй като отново капсулира етнически вот, но от друга страна, показва, че сред самия турски етнос в България настроенията отдавна не са еднозначно в полза на Доган. И този процес вече е необратим.

„Демократична България“, трудното единение

Тази необратимост обаче се дължи и на акцията на „Да, България“ на пристанище „Росенец“, показала лятната резиденция на Доган. Ако хилядите избиратели на ДПС, докарани там, за да пазят като пауни султанлъка, не са задали гласно един въпрос, насаме са се запитали: „Как така нашият председател е толкова приказно богат и държавата го пази не само от покушение, но пази и имането му, макар да не е във властта, а за нас не прави нищо?“

Иначе, обединението на либерали и десни, известни в обществото под наименованието „градска десница“, не става лесно. Но за съюза на „Да, България“, ДСБ и „Зелено движение“ предстоящите парламентарни избори са все пак трети пореден вот – след европейските и местните, на които те направиха пробив. Получиха един евродепутатски мандат, своя група съветници в най-голямата община в България – Столичната, както и осем районни кметове.

Изборите на 4 април обаче са голямото предизвикателство, защото ще осигурят очакваното представителство в парламента. Това ще е изпитание за лидерите на трите политически сили в обединението, които за първи път ще тестват синергията си чрез прокарване на определени политики и законопроекти. А на самите избори ще проверят и докъде в гражданството се простира връщането на държавата.

„Изправи се! Мутри вън!“, погражданяването

Къде се дяна ти, любов народна, може и да се питат участниците в тази коалиция на погражданени политици след 4 април. А може и да не се питат. Засега социолозите ги позиционират с единия крак вътре, с другия – вън от 45-тото Народно събрание.

Какво е лепилото за това обединение, освен обещание, че „ГЕРБ и ДПС повече няма да управляват“? Казват ни, че „Изправи се! Мутри вън!“ е „платформа за политическо представителство на обикновените хора“, има и План за неотложна подкрепа на същите тези обикновени хора. А начело на листи са ветерани в политиката като Мая Манолова, Татяна Дончева, Мария Капон и разбира се, Николай Хаджигенов и Арман Бабикян от известното от протестите „Отровно трио“.

Капитализирането на обществения гняв не се случва за първи път. Проблемът е, че при тези политически по своята същност процеси често става така, че едни хора натрупват капитали, а други стават още по-гневни. След толкова парене белким знаем да духаме…

Заглавна снимка: Markus Winkler / Unsplash

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Липсващият Пеевски – и възможната турска следа

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/peevski-izbori-2021/

Историята на Движението за права и свободи не може да се раздели на периоди със и без Ахмед Доган, защото дори като почетен председател на партията той продължава да е нейният стратег – или поне такава илюзия се поддържа пред избирателите му. Без никога да е прекъсвал пъпната си връв с Държавна сигурност и задкулисието, които създадоха него и етническия политически проект ДПС.

Делян Пеевски, който е продукт на същите сили, оплели с мрежите си цялата държава,

за кратък период създаде втори властови център в партията. Този център изземваше все повече от легитимната, макар и формална власт на ръководството ѝ. В условия на избори депутатът бизнесмен прилагаше същата тактика за запазване на електоралната тежест на Движението и ролята му на балансьор в парламента и гарант на етническия мир в страната – една лъжа, тиражирана от Ахмед Доган вече три десетилетия.

Постепенното отърсване на българските турци от страховете на т.нар. Възродителен процес, съзнателно подхранвани през годините от тяхното политическо представителство, ги освобождаваше от задължението да го поддържат и възпроизвеждат постоянно. Докато все повече български мюсюлмани, особено по-младите, преставаха да гласуват за ДПС или подкрепяха някой от алтернативните, но с кратък живот политически проекти,

все по-видим ставаше масовият ромски вот за етническата партия.

Но не защото тя работи с общността за повишаване на нейното образование, а оттам – и на качеството ѝ на живот. Нито защото включва в листите си успели представители на етноса или защото има законодателни инициативи, свързани със закриване на гетата, осигуряване на работни места и социализация на тези хора. Причината е масовата търговия с гласове, която добива все по-големи размери, деморализира демократичния процес и рискува да го изкриви напълно.

Делян Пеевски винаги е имал много номинации от страната и за парламентарните, и за европейските избори. Но съвсем не защото е много харесван тъкмо от електората на ДПС. Тези номинации „отдолу“ са всъщност пълна пародия на демократично издигане на кандидати за депутати. Допреди по-малко от месец от ръководството на партията твърдяха пред медиите, че Пеевски събира много номинации и със сигурност ще бъде част от представителството на ДПС в новото Народно събрание.

После изведнъж стана ясно, че той не само не води, но и не присъства в нито една от листите на Движението.

Всички опити да бъде обяснен този изненадващ ход сега ще бъдат спекулативни. Със сигурност това решение не е само на Мустафа Карадайъ и на централното ръководство на ДПС – или поне не само тяхно. При представянето на водачите пред медиите председателят повтори отново, че тези избори са най-важните за Движението след 1990 г. Но не каза и дума за Делян Пеевски, а остави (както обичат в тази партия) журналисти и анализатори да се оправят сами в лабиринта от догадки.

Възможно е това внезапно отстраняване на човека, чието име се превърна в символ на паралелната държава, да идва след конфликт между двата властови центъра в партията. Може и да е имало скрита за обществото битка между философа от Сараите и бизнесмена, който се опитва да узурпира цялата власт в партията и да я управлява като корпорация. Може Доган, почувствал заплаха, че ще му отнемат партията, да е реагирал емоционално и прибързано. Но във всички случаи изходът от една подобна битка е в ръцете на онези, които създадоха и Доган, и Пеевски. А оттеглянето на одиозния депутат не означава задължително, че вторият властови център в ДПС е унищожен, защото той управлява обръча от фирми около партията.

Някои анализатори търсят основания за отстраняването на Пеевски в разследването на американския Сенат срещу него

по повод опитите на депутата да наеме лобисти в САЩ, които да подобрят репутацията му пред американските власти, след като срещу него и други лица, свързани с фалита на КТБ, беше образувано дело по закона „Магнитски“ в Окръжния съд на щата Ню Йорк през 2018 г. Не е изключено, но реакцията на Движението изглежда твърде закъсняла. Защото би следвало една такава причина да бъде съобразена още при съставянето на листата на ДПС за европейските избори, а през 2019 г. Пеевски беше на второ място в нея. Макар че след избирането му за депутат в ЕП се отказа да замине за Брюксел.

Затова по-скоро изхвърлянето на Пеевски от листите за парламентарните избори изглежда като задкулисно решение.

Има ли турска следа в последните събития в ДПС?

И възможно ли е те да дават ключа към дешифрирането на неочакваната промяна в отношението на президента Реджеп Тайип Ергодан към партията на българските мюсюлмани?

През 2016 г. господата Ахмед Доган и Делян Пеевски бяха обявени за персони нон грата от турската държава и им беше забранено да влизат в страната. Като причина от Посолството в София посочиха антитурската позиция на Доган по повод сваления руски самолет. Но същинският повод за този краен политически ход беше разбиването на нелегални канали за контрабанден внос в Турция на цигари за милиони евро, произвеждани в „Булгартабак“.

По информация на сайта „Биволъ“, писмо до тогавашната американска посланичка у нас Марси Рийс, получено чрез платформата „Болканлийкс“, разкрива същността на модела „Кой“ и действащото в България престъпно задкулисие. Като основен двигател на тази схема е посочен Делян Пеевски, финансиран от Цветан Василев чрез КТБ, но в писмото фигурирали и имената на Бойко Борисов, на приближени до премиера бизнесмени и на Ирена Кръстева – майката на Пеевски.

Досега не се коментира хипотезата за връзка между отстраняването на Пеевски и затоплянето на отношението на Ердоган към ДПС,

но тя заслужава внимание. Дали на партията на Ахмед Доган е отредено някакво място в плановете на турския президент за реализация на доктрината му за Нова османска държава? Няма как да знаем. Но можем да подозираме, че едва ли Доган и неговите господари споделят националистическите възгледи на Ердоган, които доминират във външната политика на южната ни съседка. Както и че те биха влезли в остър сблъсък с православната доктрина на Русия, която винаги е възприемала България като своя зона на влияние.

За българския премиер Бойко Борисов безконфликтните отношения с Турция са приоритет, защото добрият комшулук с Ердоган му носи бонуси пред европейските лидери и му позволява да се бие в гърдите, че като външна граница на ЕС България спира успешно бежанската вълна. Но по-интересно е друго:

Дали Ердоган би кумувал на една бъдеща коалиция между ГЕРБ и ДПС, която към днешна дата изглежда невъзможна?

И на какви компромиси са готови в двете формации? Ако партията от либералното семейство в Европа иска да влезе отново по легитимен начин във властта, дали ще е достатъчно само да прекъсне напълно връзките си с Делян Пеевски? И да остави Ахмед Доган като заложник в сараите му, откъдето веднъж или два пъти годишно почетният председател да произнася поредната високопарна реч, издаваща душевното му разстройство? Дали обаче в ГЕРБ са готови на такава стъпка и каква политическа цена са склонни да платят за този порочен политически брак?

Това са само хипотетични въпроси, на които утрешният ден ще даде отговор – в зависимост от изхода от тези избори, толкова важни за всички участници в тях.

Заглавна снимка: © „Тоест“

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Умиранията в България 2010-2021 г.

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/smartnost-2021/

Това е просто нова версия на интерактивната графика, която направих през ноември миналата година, но с обновени данни за 2021-ва. Повече подробности как я направих ще намерите в предишната ми статия.

Показва общата смъртност през последните дванадесет години. Дава добра представа за измеренията на втората вълна от коронавирус и жертвите, които донесе със себе си. Полезна е, защото може да се разглеждат различни възрастови групи и пол, както и да се сравнява спрямо населението и в абсолютни стойности.

Разликата с тогавашната е, че данните след 2015-та са взети от новата таблица в Инфостат на НСИ. Тези между 2010-та и 2015-та са все още Евростат. Разликата между двете е, че докато тази на Евростат показва смъртните случаи на българи и чужденци на територията на страната, тези на НСИ показват всички смъртни случаи на българи независимо къде се намират. Разликата между двете е минимална обаче и отклонението не е голямо в предишни години, за да се забележи на графиката.

Имаше критика защо не направят годините да са оцветени различни, за да се вижда по-ясно. Ранна версия на графиката позволяваше това първо с цвят, а после и с прогресивно изсветляване на цветовете. Технически това обаче не позволяваше анимация, както и динамична промяна на представянето. Отделно предпочитах да има градиент показват къде е средното ниво и къде смъртността става голяма. Крайната цел на това представяне не е да даде точни числа, а подобно на първата ми карта с българчетата родени в чужбина да даде обща представа как се развива смъртността в сравнение с предишни години.

Впрочем, може да са ви интересни и графиките, които Reuters пусна на аналогични данни. Използвали са същия принцип като тази горе, но взимат само прекомерната смъртност през 2020-та в сравнение с предишните години. Взели са и по-стари данни, тъй като декември липсва при повечето.

The post Умиранията в България 2010-2021 г. first appeared on Блогът на Юруков.

Селекция 2021. Юруш на перифериите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/selektsiya-2021-yurush-na-periferiite/

„Политиците и пелените трябва да се сменят често – поради една и съща причина.“ Доста разумен съвет от Марк Твен. Тазгодишната селекция за 45-тия парламент, изготвена от 23 партии и 8 коалиции, заявява определени амбиции. Макар обявеното „проветряване“ да не е точно глътката свеж въздух (или чист памперс) за политическата перспектива.

Да не възлагаме прекомерни надежди на листите, след като дотук сме констатирали фундаменталната неспособност на управляващата класа да работи за интересите на обществото. Не че в списъците с кандидат-депутати не се намират и читави хора с капацитет и стратегическо мислене. Шансовете им да надделеят над партийната целесъобразност по съществени теми обаче никак не са големи.

Но какво показва информацията за една или друга листа, която се появява в медиите – големите системни партии са предприели походи за избиратели в нови ловни полета. На езика на политолозите означава, че се борят за перифериите, защото са се свили до твърдите си ядра. На езика на гражданите – напинят се за повече гласове в урните. „Периферията“ е доста обемно понятие. В периферията има всякакви, но главно огромен брой негласуващи: някои – поради отвратеност от политическото и затова алиенирани от процеса; други – гласували за различни партии в различно време; млади хора, които не се интересуват от политика.

Не е лесно да се привличат избиратели от „периферията“, след като там „ловуват“ и други политически сили. Поради ноторно известния факт, че не се четат предизборни програми, а повечето хора гласуват емоционално, партиите разтварят ветрилото на листите. БСП дори ги и подмлади в опит да излезе извън поколенческата си обремененост от избиратели в „третата възраст“ – и заради осъщественото от председателката Корнелия Нинова вътрешно „проветряване“ на „Позитано“ 20.

Само ДПС не пробва с „граждани“, те разчитат на твърдите ядра – и в краен случай ще натаманят с ромски гласове. Впрочем в първоначалната информация за водачите на листи прави впечатление, че гражданина Пеевски го няма – в Пазарджик, запазения му район, води евродепутатката Искра Михайлова.

Ще кълват ли на медици

Изглежда, че любимата рецепта на политическите централи за омесване на листите е партийни функционери начело, политически номади и просто известни – в различни пропорции. Лекари и преподаватели са особено търсени, актьори, както и величини в спорта (бивши и настоящи), и непременно бизнесмени (плащат добре за местата си и могат да издържат партийни офиси). Както се вижда от информацията за листите, всички специалисти в здравеопазването, станали известни покрай пандемията от COVID-19 – било като критици на правителствената политика, било като нейни изпълнители, са намерили място в листите. Коронавирусът е наистина големият политически играч…

Макар най-често сменяните министри на Борисов да са в здравеопазването, ГЕРБ са атрактивни за известни имена от лекарското съсловие. В Плевен партията слага начело „граждански водач“ – известния с роботизираните си операции проф. Георги Горчев, почетен ректор на Медицинския университет в Плевен и шеф на местна болница. Горчев участваше и в инициативния комитет за създаването на партията на Георги Първанов – АБВ, а беше и негов съветник. С пари от излишъка през 2007 г. (му) беше купен и медицинският робот „Да Винчи“, с който той беше сертифициран да оперира.

Във Велико Търново ще води министърът на здравеопазването проф. Костадин Ангелов. Как ще бъде употребен шефът на Националния оперативен щаб генерал проф. д-р Венцислав Мутафчийски, засега не се знае. (На местните избори с листата на ГЕРБ в столичния общински съвет влезе известният кардиолог проф. Иво Петров.)

Популярността си на публични личности, придобита покрай пандемията от COVID-19, ще оползотворят и други лекари – доц. Атанас Мангъров сe оказа водач на софийска листа от гражданската квота на АБВ, а кандидат за народен представител от засега неназована политическа сила (може би ГЕРБ?) е и пулмологът д-р Александър Симидчиев.

БСП също включи в гражданската си квота известен медик – бившия директор на УМБАЛСМ „Пирогов“ проф. Димитър Раденовски. За втори депутатски мандат начело на листата в Благоевград е проф. Георги Михайлов, бивш шеф на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.

Слави избухна

Както прогнозирахме, Слави и компания уцелиха момента да излязат на сцената точно когато ръкоплясканията на публиката станаха френетични, а мълчанието им почна да тежи. Трифонов представи всичко накуп, стегнато и ясно – не водачи, а екипи, не приоритети, а политиките с хората, които смята, че ще ги изпълняват.

От гледна точка на комуникацията това е добър ход, защото е изпреварващ – никоя политическа сила още не е представила идеите си за политики, освен на парче. Началото на предизборната кампания е 5 март, регистрацията на листите приключва дни преди това. А лидерът на „Има такъв народ“ показа всичките си хора, част от които са достатъчно известни. И разбираемо за пандемична ситуация, започна най-напред с имена от здравеопазването: уролога и бивш шеф на Александровска болница д-р Силви Кирилов, кардиолога д-р Николай Драгнев, проф. д-р Андрей Чорбанов, ръководител на Лабораторията по експериментална имунология в Института по микробиология „Стефан Ангелов“ на БАН, д-р Ивайло Христов – хирург, специалист по болничен мениджмънт, участник в мисията в Афганистан.

Други известни имена са бившият директор на НЕК Иван Хиновски, световната шампионка по шахмат Антоанета Стефанова, Мика Зайкова – бивш експерт към КНСБ, и др.

ВМРО го удря на комасация

Някои партии като ВМРО пък се стремят да комасират националистическия вот. Така можем да си обясним прехвърлянето на бившия дипломат, бивш разузнавач и вече и бивш член на БСП Боян Чуков в листата на ВМРО в Сливен (на трето място). Друг негов съпартиец – изключеният от БСП с обвинение заради побой над съпартиец депутат Иван Иванов – също е присламчен като „гражданин“ в листата на ВМРО във Варна. Нещо като „Националисти от сите партии – обединявайте се при нас!“

Лидерът на партията и министър на отбраната Красимир Каракачанов съобщи, че 105 души в листите им са от т.нар. гражданска квота – това е почти половината от всички кандидати. В тях се оказа и актрисата Ернестина Шинова (съпруга на режисьора Андрей Слабаков, който стана евродепутат именно от ВМРО), но и ръководителят на ансамбъл „Българе“ Христо Димитров и Давид Александров от сдружение РОД, многодетен баща и активист срещу Истанбулската конвенция.

Една силно притоплена яхния от патриотизъм и българщина – и „силна ръка“, разбира се, в лицето на бивши антимафиоти и антитерористи като Арлин Антонов (бивш шеф на контраразузнаването и политик от изтлелия Бизнес блок на Жорж Ганчев), ген. Кирил Радев (начело на НСБОП по времето на Иван Костов), Христо Смоленов, който беше и кандидат за евродепутат от ВМРО. Пак в тази квота е и бившият депутат от партията на Яне Янев „Ред, законност, справедливост“ Димитър Чукарски.

Сред „гражданите“ на Каракачанов се появи и човек, когото очаквахме да видим сред „гражданите“ на Борисов – Кузман Илиев, бивш водещ на предаването „Плюс-минус. Коментарът след новините“ по „Нова телевизия“, лансиран в кариерата си от Института за дясна политика. Явно в листите на ГЕРБ се е намерило място само за колегата му от същото предаване Владимир Сиркаров. И двамата са млади, обучени, с развити комуникативни умения и добра визия.

Политически номади

Част от хората в листите са политически номади, слизали от една партия и възкачвали се на друга с непосилна лекота. Добрите комуникатори сред тях винаги намират аргументи, с които да обяснят защо са суингъри в политиката: „Оставам в същия политически спектър“, „Коригираха неприемливите за мен политики“, „Това, което предлагат, е по-близо до моите разбирания“ – или просто нищо не обясняват. Политическото номадство е характерно за незрели или дефектни демокрации; може да го срещнете, освен на Балканите, и в африкански държави.

В годините преди Борисов такива типажи бяха рядкост. Като Христо Бисеров и Йордан Цонев например, изключени от СДС през 2001 г. заради корупция – както обясни тогава Иван Костов, и появили се по-късно в ДПС. Цонев се издигна и до зам.-председател. А председателят на Движението Ахмед Доган преди време обясни трансфера с визията си за ДПС да се превърне в партия, в която съотношението „мюсюлмани–християни“ да е „фифти-фифти“, до ден днешен непостигната мечта.

В десетилетието на Бойко Борисов политическото номадство се превърна в практика. С морков и тояга от първия мандат насам лидерът на ГЕРБ прикотка, опитоми и подкупи доста свои критици. Някои от тях споделиха съдбата на памперсите, като Яне Янев например, на други им предстои. Разбира се, рекрутват се и други. Например Любен Дилов-син, известен някога заради Движение „Гергьовден“, по едно време водещ в телевизията на КТБ – TV7, вече фалирала, ще води листата на ГЕРБ в Бургас – сигурно защото е любител водолаз…

Сега активисти на ГЕРБ – кметове и местни координатори, дори и депутати, вече прескочиха при бившия си съпартиец Цветан Цветанов и неговите „Републиканци за България“. Броят ли се за изменници? Какво толкоз – ако не си при единия шеф, си при другия.

Просто известни

Всички тези хора, с които партиите са нашарили листите си, имат една-единствена цел – да убедят колкото може повече граждани да им дадат своя глас. Водач на листа на проруската „Възраждане“ в Кюстендил е бившата съдийка Румяна Ченалова, известна от скандала „Двете каки“ и онова изявление на бившия френски посланик Ксавие Лапер дьо Кабан за „гнилите ябълки“ в съдебната система. Актьорът Веселин Плачков е начело на листата на АБВ в Пловдив.

БСП засега държи първенството, вкарвайки футболни легенди от „Левски“ и ЦСКА в една и съща листа, отбелязано дори в прессъобщението на „Позитано“ 20 по темата „граждански листи“. Изглежда, че в БСП припознават като гражданин и един от верните си съратници, член на инициативния комитет на Георги Първанов при издигането му за втори президентски мандат – издателя Иван Гранитски.

Въпрос за милион е какви граждани ще доминират в най-гражданската от всички политически сили – родената в „Триъгълника на властта“ коалиция на „Отровното трио“ и „Изправи се.БГ“. Преди време оттам обещаха най-малко 70% от местата в листите им да са за граждани, не за политици. С интерес се очакват листите и на обединението „Демократична България“, в които гражданските активисти преобладават, както и на „Има такъв народ“ на Слави Трифонов.

Ако с нещо са важни тези избори за България, то е, че пандемията от COVID-19 приближи твърде бързо човечеството до вододела, отвъд който едни държави ще успеят в модернизацията, в структурирането на постковид икономика, други ще изостанат безнадеждно. Дали хората, които ни се предлагат, могат да преведат държавата по верния път, или са поредните еднакви плоскоглави човечета, скрити зад високоговорител (помните „Магьосникът от Оз“)?

А граждани в парламента няма, всички са политици.

Заглавна снимка: Mathew Schwartz / Unsplash

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Българският ваксинационен план – оцеляват най-приспособените

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/bulgarskiyat-vaksinatsionen-plan/

„Оцеляване на най-приспособения“ – така британският философ Хърбърт Спенсър нарича принципа на естествения отбор, представен в книгата на Чарлс Дарвин „Произход на видовете“. Този принцип е критикуван поради редица причини, не на последно място сред които е логическият кръг, съдържащ се в него: оцеляват най-приспособените, но кои са те? Ами онези, които оцеляват.

Този порочен кръг е единствената „логика“, чрез която може да се „обясни“ ходът на ваксинирането срещу COVID-19 у нас. Кои влизат в определена приоритетна група? Онези, които се ваксинират. Липсата на логически обяснения обаче не означава липса на прагматични обяснения.

Националният ваксинационен план на България включва пет приоритетни групи,

като след тях остават „неприоритетните“ желаещи да се ваксинират. От самото начало определянето на тези групи повдигна определени етически въпроси. Докато в повечето страни на Запад основното чудене беше дали първо да се ваксинират най-възрастните, които са и най-уязвими на вируса, или лекарите на първа линия, у нас възрастните бяха оставени на предпоследно място. Но за това – по-късно.

В течение на имунизационната кампания фазите дотолкова се объркаха, че загубиха всякакъв смисъл. И все пак е добре да ги припомним, за да видим разликата между замисъла и реализацията.

В първата фаза влизат лекарите, зъболекарите, специалистите по здравни грижи, фармацевтите и помощният персонал в здравната система.

Имунизирането на включените в тази фаза протече накратко така: от една страна, желаещите да се ваксинират бяха по-малко от очакваното; от друга страна обаче, не всички, изразили желание, получиха достъп до имунизация. Някои бяха пропуснати, защото например работят в частна практика. Други работещи в частни практики бяха обслужени. Ваксини не стигнаха и до всички лични лекари. И така тази фаза продължи, докато успоредно течаха и другите, което впрочем стана и със следващите фази.

Желаещите да се ваксинират у нас бяха критично малко, не на последно място поради дезинформационната кампания, чрез която безпрепятствено се разпространяват конспиративни теории – било че вирусът е „просто грипче“, било че ваксините са лоши, с тях ще ни чипират и пр. Вместо да поддържат ясна стратегия, управляващите допринесоха за объркващите послания. Било с личния си пример да не носят маски (или да ги носят неправилно), било заради омаловажаването на размерите на пораженията от пандемията у нас, било заради предизборни опити да угодят на този или онзи бизнес.

Във втората фаза влизат потребителите и персоналът на социални институции, педагогическите специалисти и… работещите във ферми за отглеждане на норки.

Откъде се появиха фермите за отглеждане на норки? Решението за тях бе взето заради информацията, че и норките се заразяват с коронавирус и могат да го разпространяват. Но докато за Дания това беше основание изобщо да прекрати производството на палта от норки, у нас се възприе подход, който трудно може да се обясни с друго, освен с това, че собствениците на фермите за норки са сред онези в България, които са „по-равни от другите“.

Ваксинирането на хората в социални институции мина неусетно и при наличието на малко желаещи.

Смисълът да се ваксинират учителите е децата да могат да се върнат в училище. Защото за тях това е особено важно – както от образователна, така и от психологическа гледна точка. Важно е и за родителите им, които освен със собствените си професионални задължения се оказват натоварени и с несвойствени задачи и работата им се затруднява заради децата вкъщи.

Като „педагогически специалисти“ бяха ваксинирани обаче не само учители в училища, а и университетски преподаватели, нищо че преподават онлайн. Както и работещи в някои езикови школи. Да не забравяме и непедагогическия персонал в училища, университети и пр. И докато много от представителите на тази група не проявиха интерес да се ваксинират, до други, заявили желание, ваксини не стигнаха, например до някои частни училища.

В третата фаза са участващите в „поддържане на функционирането на основни за обществения живот дейности“.

Ваксинационният план не пояснява кои са тези основни дейности, нито кои хора отговарят за функционирането им. На практика тук бяха включени огромна част от работещите каквото и да е – в публичния сектор, в частни фирми, хора, членуващи в професионални организации, и кои ли още не. Някои фирми, организации и пр. са получавали покани да се включат в имунизирането, други сами са проявили инициатива, след като са подочули, че това е възможно. Покрай включените в тази фаза започнаха да се ваксинират и техни близки с аргумента, че и без това желаещите са малко.

Когато стана ясно, че и програмистите влизат в третата фаза, общественото търпение стигна до границите си. Защото в голямата си част програмистите са млади хора и много от тях имат възможност да работят от вкъщи. А в същото време възрастните и болните, които са най-уязвими, са изтласквани все по-назад в „приоритетите“.

Четвъртата фаза включва (по-точно трябваше да включва) хората на и над 65-годишна възраст, както и тези с хронични заболявания.

С кои хронични заболявания – до последно не беше ясно. Който се опитваше да получи отговор, обаждайки се на някой от официално предоставените телефони, удряше на камък – или дава заето, или ви казват, че сте звъннали на грешното място, и ви препращат от институция на институция и от отдел на отдел. Или ви казват да питате личния си лекар, който също няма информация. Друг въпрос е, че и сред личните лекари има противници на ваксините и някои от тях активно разубеждават пациентите си, които искат да се имунизират. Освен това не всички в България имат личен лекар.

Чак на 18 февруари, когато имунизирането в тази фаза вече започваше, бяха публикувани в насипен вид препоръки на 13 медицински експертни съвета. Логично би било те да послужат за основа на политическо решение кои хронично болни да се ваксинират приоритетно, но уви. Институцията прехвърли цялата тежест за решенията на личните лекари, които освен това до последно не получаваха инструкции как точно да осъществяват масовата ваксинация.

В петата приоритетна група би трябвало да влизат представителите на уязвими групи,

чиито условия и начин на живот създават повишен риск от заразяване. Кои са тези уязвими групи – на този етап не се знае. И няма яснота дали някога ще разберем, както и дали изобщо ще се стигне до тази група.

Всички на бананите, пардон, на ваксините

Неяснотите още около четвъртата фаза се обезсмислиха, когато изненадващо за всички премиерът обяви отварянето на т.нар. зелени коридори – свободно ваксиниране в определени болници. Първоначално идеята беше от тях да се възползват включените в четвъртата група, без да се налага да минават през личните си лекари. Което пък обезсмисли прехвърлената им отговорност да преценяват кой да се ваксинира и кой – не.

На практика обаче зелените коридори се превърнаха във ваксиниране на всички желаещи. Така вместо етичният въпрос кои граждани са „приоритетни“ да се реши на държавно равнище, той беше прехвърлен на съвестта на хората. Които бяха поставени пред

моралната дилема –

дали да прередят възрастни и болни, но да допринесат с каквото могат за колективния имунитет, или да изчакат имунизирането на по-уязвимите от тях, което може да се отложи за неизвестно бъдеще, като междувременно липсват достатъчно желаещи да се ваксинират.

За да направят избора си по-лесен, някои усвоиха идеологическото оправдание на отговорните за протичането на имунизацията у нас – че всъщност възрастните и хронично болните също се ваксинират, никой не им пречи да го правят. Ваксинират се обаче, ако са в достатъчно добро здраве, за да си позволят да чакат прави с часове. Или ако получат информация къде в даден момент се чака по-малко. В първите дни на зелените коридори на места се чакаше по три часа, а температурите бяха малко над нулата. Отношението към ваксинирането на възрастните и болните у нас може накратко да се илюстрира с известните социалистически лозунги –

„Съветският болен – най-здравият болен“ и „Спасяването на давещите се – в ръцете на самите давещи се“

Онези, които са толкова възрастни и/или болни, че не могат да чакат на опашка за ваксина посред зима, остават за неопределено бъдеще. Ваксинирането на трудноподвижните хора е още по-усложнено. Някои районни здравни инспекции нямат рампи за инвалидни колички, често пъти кабинетите на личните лекари не са на партера, почти навсякъде у нас средата не е пригодена за хора с увреждания и пътят до ваксинационния пункт се оказва недостъпен.

За да се реши този проблем, от отдавна се обещават мобилни екипи, но в периода на зелените коридори мобилните екипи получиха друга функция – да стигат до населени места, където няма кой да извършва имунизирането. Така изведнъж

териториалният обхват на ваксинирането измести значимостта на приоритетните групи.

Защо изведнъж стана важно да се ваксинира не само всеки, който иска, но и навсякъде? Защото на практика вече сме в предизборна кампания, а навсякъде има избиратели. Бойко Борисов ходи да оглежда как върви ваксинирането по села и паланки по същия начин, по който осветлява с присъствието си строежа на магистрали. И по същия начин се опитва да създава впечатлението, че всичко се развива по най-добрия възможен начин. Че България е едва ли не световен шампион във ваксинирането.

А защо тогава не се помисли за ваксинирането на пенсионерите, нали те също са избиратели? Ами за тях има парични добавки. Заради което според правителството, изглежда, те трябва да са благодарни, вместо да искат на всичко отгоре и да се ваксинират. Междувременно много лични лекари алармираха, че до тях ваксини или не стигат, или стигат много по-малко от поръчаните количества. А личните лекари са онези, от които се очакваше да „изнесат на гърба си“ четвъртата фаза.

Ако ваксинирането „на юруш“ успя да постигне нещо, то е да създаде впечатлението, че много хора искат да се ваксинират, щом чакат с часове на опашка за това. Което пък подейства на някои от колебаещите се – щом народът се блъска за нещо, значи има защо. Насред тази ваксинационна еуфория обаче

ваксините изведнъж взеха че попривършиха. И правителството се изненада, а зелените коридори бяха поставени в режим на изчакване.

За създадения дефицит беше обвинена компанията „Астра Зенека“, която не е доставила част от поръчаните ваксини. За проблема с „Астра Зенека“, който е общ за целия Европейски съюз, обаче се знаеше от седмици. Отделен въпрос е, че за някои от имунизираните с „Пфайзер/Бионтех“ и „Модерна“ се оказа, че на този етап няма втора доза. За което пък „Астра Зенека“ не носи никаква вина.

И така тези, които разчитаха, че ще разполагат с лукса да избират с коя ваксина да се имунизират, не знаят кога изобщо ще имат шанса да се ваксинират с каквото и да е.

Като теглим чертата, въпреки демонстративната гордост на правителството от хода на имунизирането,

България продължава да е на последно място в ЕС по дял ваксинирани.

Междувременно заразените стават все повече – и като относителен дял, и като брой. Доказано починалите от COVID-19 надхвърлиха 10 000, без да броим починалите от усложнения, след като са били отчетени като „оздравели“, загубилите битката с вируса, при които той не е доказан с тест, както и жертвите на претоварената поради пандемията здравна система.

Икономистът Евгений Кънев обръща внимание върху плашещата статистика, че населението на България е едва 0,08% от световното, но пък жертвите на вируса са 0,4% от починалите в глобален план. На този фон се задава отваряне на заведенията и игралните зали, а след месец, в навечерието на изборите – и на нощните клубове.

Ако по нещо България води, то вероятно е по дял на имунизираните, които не попадат в никоя приоритетна група. Но са имали здраве и късмет да се вредят.

Заглавна снимка: Mufid Majnun / Unsplash

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Покриване на проблемите в градската среда

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/gradska-sreda/

Много може да се каже за проблемите и липсата на решения за тях в градовете ни. София се откроява в това отношение не само като най-голям и натоварен град, но и този с най-лоша инфраструктура. Провалът е непропорционален на парите, които се изливат в града за ремонти и обновяване и в голяма степен се дължат на смесица от нехайство, липса на организация и контрол и нарочно затваряне на очите в полза на свързани интереси.

Тук ще ви покажа един пример за това. Преди две седмици – на 13-ти февруари – минавах покрай парка пред националния стадион и забелязах, че един от билбордовете е закрепен странно. Вместо нитовете, за които имаше място в основата, бяха заварили малки планки и занитили тях с болтове аналогични на тези, с които закрепих люлката на дъщеря си. Цялото това изпълнение беше силно раждясало, заварките видимо се люпиха, а планките бяха силно изтънели. Снимах проблема с идеята да подам сигнал по-късно.

24 часа по-късно в неделя ток уби дете пред УМБАЛ „Свети Иван Рилски“ заради оголен кабел вързан по аналогично аматьорски безотговорен начин за ограда. Отворих пак снимките ми от билборда и забелязах, че и там има същия проблем – кабел, който просто е бетониран в земята и виси свободно в основата на колоната. Бях подал вече сигнал в портала на Софийска община. Пуснах снимките във Facebook и в коментарите стана дума, че кабелът дори не е правилния вид за тази употреба.

Направих си труда да потърся в историята на Google Street View как е изглеждал въпросния билборд през годините.

Тук виждате през 2012 завинтен правилно за земята билборд.
През 2015-та билбордът е сменен, но пак е завинтен.
През 2018-та същия е вече с бетонирана основа.
През август 2019-та вече е в сегашния си вид със стърчащия кабел.

Това означава, че поне година и половина билбордът е стоял така заварен за земята. Дори през август 2019-та се вижда сериозна ръжда по планките.

Не открих разрешението за поставяне или каквато и да е документация за обекта в регистрите на направление Архитектура и градоустройство на СО. Не изгледа да има и предписания по него или заповед за премахване. Няма регистър на преместваемите обекти в София, нещо, което отдавна призоваваме да бъде направено. С оглед на скорошния трагичен случай става ясно колко спешно е нужно това, заедно с регистър на всички подобни елементи като шахтите и улеснена процедура по премахване на обекти.

След кратко търсене в мрежата открих, че собственик на билборда, поне според сайта им, е Джей Си Деко Имидж АД или търговското им име JCDecaux Image. Имат над 400 такива билборда само в София. Дали го притежават в последната година и половина не мога да кажа, но определено продават рекламно пространство на него. Докато търсех собственика, всъщност, се натъкнах на учудващо голям брой такива съоръжения в града. Виждаме ги постоянно, но като ги видиш нашарени на картите си даваш сметка колко абсурдно пренаселени са градовете ни визуално. Това разбира се е просто още един пример за лошото управление на града и инфраструктурата му.

Конкретния билборд обаче е не само загрозяващ, но и опасен. Затова подадох сигнал с надеждата, че ще бъде обезопасен, правилно поставен или в най-добрия случай – махнат. 4 дни след сигнала ми обаче резултатът е съвсем друг.

Просто са скрили това, което има отдолу. Не знам дали са го направили от общината или собственика. Все още си седи така. Кабелът продължава да си стърчи. Планките си остават полу-заварени и силно корозирали, а всичко това пази от погледите на досадни граждани с няколко занитени ламарини. Очакването явно е да се забрави случая поне докато не падне билборда.

Доста проблеми в градската среда се решават така – замазват се, покриват се, бетонират се набързо само и само да се скрият от поглед докато не се разцепи или пропадне улицата, не падне фасада или покрив и някой не умре в процеса. После отново се правят заявки, правят проверки, мълчи се кой е отговорен и кой не си е свършил работата.

Истината е, че проблемът, както във всяка организация публична или частна, идва от най-отгоре. Когато ръководството не дава пример не само с действията си, но и с отношението към такива проблеми, няма как надолу да обръщат внимание на критичните неща, а какво остава на важните детайли. Отделно липсата на последствия. С години работа на дребно, обслужване на схемички, наместване на калинки и липса на обща идея какво се случва с градовете ни, местните администрации практически са вдигнали ръце от подобни проблеми. Това обезверява хората и дава все по-малко надежда, че ще бъде обърнато внимание на подобни сигнали, а още по-малко, че градската среда ще върви към по-добро. Особено в София.

The post Покриване на проблемите в градската среда first appeared on Блогът на Юруков.

За запетайката и българското проклятие

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-zapetaykata-i-bulgarskoto-proklyatie/

Проклятието на България не се нарича „Ахмед Доган“, както обяви в едни други години Иван Костов. Проклятието на България е безмерната, отчайваща липса на контрол. Това е резултатът от корупция – на всички нива на властта, непотизъм – на всички нива на властта, бездушие – на всички нива на властта. Ние всички сме едновременно съучастници и жертви на това проклятие, просто едни умираме бавно, до живот, а други ги убива внезапно срутила се сграда или паднала лампа в тунел, или некачествен асфалт, оголен кабел под улична шахта, взрив на работното място…

Когато кръвта на жертвите опръска новините, сценарият е един и същ. Опозицията преграква от обвинения към управляващите, а управляващите: a) търсят „бушон“, комуто да стоварят вината; б) произвеждат новина, която да „потопи“ труповете в края на емисиите; в) започват безсмислени действия, имитация на усилия да се поправи злото. Например общините почват да правят регистри на опасните сгради (след като се срути сградата на столичната ул. „Алабин“ през 2007 г., убила две момичета) или на всички водни съоръжения (след скъсаната стена на яз. „Иваново“ през 2012 г., заради която загинаха десет души, а много къщи от село Бисер бяха потопени – защото никой не се сети да евакуира хората от селото, което бе на пътя на водата).

Новата жертва

Шестнайсетгодишното момче, което загина на място, вървейки по столичния булевард „Иван Гешов“, е новата жертва в този дълъг списък на ненаказани безчинства. А за смъртта му ще се окаже виновна една… запетайка. Не вярвате?

Людмил стана жертва на оголен кабел, водещ към павилион(и), които де юре не работят и не трябва да са там, но де факто функционират години наред. Има ток за обект, който няма право да работи – но токът е пуснат от енергото срещу служебна бележка. И тече по кабел, прокаран в нарушение на всякакви правила, в т.ч. и за безопасност.

Струва си да се припомни същественото от обясненията на замесените – ЧЕЗ, Столичната община, район „Триадица“, болница „Св. Иван Рилски“ (на чиято територия е павилионът с кабела, убил Людмил).

ЧЕЗ пуснали ток срещу служебна бележка, подписана със запетая от главния архитект на район „Триадица“ Иван Шишков. Кабел не са пускали. Не е тяхна работа да знаят кой обект е законен и кой – не.

УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ няма нищо общо с този трагичен инцидент, лаконични са от болницата.

Столичната община провери и съобщи, че всичките пет павилиона на мястото са незаконни – за нито един няма удостоверение за въвеждане в експлоатация. Трите на тротоара са поставени с документи от район „Триадица“. За другите два павилиона на територията на болницата, до единия от които стига кабелът убиец, още през 2018 г. от предишната районна администрация констатират, че са незаконни, и започват процедура за премахването им. Констативните актове са изпратени в Дирекция „Общински строителен контрол“ за издаване на заповеди за премахване. Дирекцията открива пропуски в актовете и ги връща за поправка в район „Триадица“, за да ги издаде коректно. До този момент коригирани констативни актове не са представени. От местната администрация твърдят, че не са получили отговори от болницата и от областния управител, каквито не са необходими, за да продължи процедурата по премахването. Пратено е писмо до район „Триадица“ спешно да приключи тази процедура и да започне премахването им. Обясненията са на кметицата Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) и на главния архитект на столицата Здравко Здравков.

В район „Триадица“ не знаели за преписката за премахване на павилионите. Разбрали, че я има, след смъртта на момчето. Оказа се, че главният архитект на района Иван Шишков ще подаде оставка – за нея съобщи районният кмет Димитър Божилов („Демократична България“). Шишков работи там от времената на ГЕРБ – от 2008 г., бил е и архитект на Банкя, родния град на премиера. Поради липсата му на пресконференцията не се разбра дали е знаел, че има преписка от 2018 г. да се премахнат павилионите. Не стана ясно и как така, след като в районното кметство не знаели за преписката, са поискали информация през 2019 г. от областния управител и от болницата относно процедурата за премахване на павилиона.

През 2011 г. за някакъв период арх. Шишков не бил на работа и затова удостоверението, въз основа на което ЧЕЗ пуснали тока на злополучния павилион, било подписано със запетайка. Според районния кмет Божилов „кой я е подписал [бележката], каква е връзката и каква е съпричастността на този документ, ще констатират разследващите органи“. Под негово ръководство такива бележки не се издавали, защото „тяхната правна стойност е равна на нула“.

(Всъщност това е законово уредено и няма нужда от разследващи органи, в кметството трябва да знаят – или Шишков е упълномощил някого да го замества в негово отсъствие с писмена заповед, или ако не го е направил – някой друг по старшинство е поел функциите му и това също се знае.)

Главният архитект подава оставка, макар да не е подписал, казва кметът на район „Триадица“ и допълва, че това е морална постъпка, а Шишков е професионалист. Всъщност подписал е – със или без запетайка, институцията в лицето на районното кметство е гарантирала, че поставеният вече павилион може да получи ток. Фактът, че не е въведен в експлоатация, е изпуснат. За ЧЕЗ важни са подписът и печатът на районното кметство.

Ето как една запетайка се оказа фатална. Ако го нямаше това удостоверение, нямаше да има и павилион, защото без ток няма как да работи. Ако някакъв чиновник някога, преди години, беше взел решение да не подписва, защото не му е било там мястото на павилиона, нито е било разрешено да работи, Людмил щеше да е жив. Всъщност нямаше – щеше да се намери друг да подпише, в България винаги се намира…

Спомнете си „Амнезия“. Дискотеката в Студентски град, пред която беше пребит до смърт 20-годишният студент Стоян Балтов, беше обявена като „временен преместваем обект“. Благодарение на архитекта на район „Студентски“ – и на липсата на контрол от страна на Столичната община, в която по онова време кметуваше Бойко Борисов, и неговия главен архитект Петър Диков. „По наши данни заведението „Амнезия“ дори не е официално отваряно. Има възможност да бъде изцяло премахнато“, каза Диков през декември 2008 г., когато загина Балтов и имаше протести. После се надигнаха гласове Студентски град да стане кампус, да се махнат казината, нощните клубове и изобщо имаше идеи, Борисов навъсен даваше пресконференции, в парламента се разшумя. Накрая – нищо. Дойде изборното лято на 2009-та.

Наемът на „Амнезия“ (наистина съборена по-късно) беше 200 лв. на месец по договор от 2006 г. Павилионите на „Гешов“ са плащали по… 100 лв. месечно, съобщи в свое видео по темата Борис Бонев от „Спаси София“, общински съветник от Столичния общински съвет. Пазарните цени са поне пет пъти по-високи.

Цинизъм и безчовечност

Политиците са същински чакали – хранят се с мърша. Смъртта на Людмил отприщи парламентарни призиви от БСП Борисов да се яви в Народното събрание и да даде обяснения, лицемерно красноречие, искания за оставка на Фандъкова, от една страна, обвинения към Божилов, от друга. „Корупцията и беззаконието отнемат човешки живот“, заяви социалистът Христо Проданов в пленарната зала. Но и по времето, когато левицата управляваше, нещата не бяха по-различни.

Цинизъм е да се превръща нечия смърт в аргумент в предизборна битка, още повече когато вече се надига напрежение в ромския квартал „Факултета“. Момчето е от ромски произход. Хората от квартала блокираха улица в София и поискаха оставките и на Фандъкова, и на районния кмет Божилов, спряха за малко и влака през квартала. От тези искри може да се разгори голям огън (особено с чужда помощ) и не се знае кого ще подпали той. Настървени политици, изострена обстановка – предизборната кампания на практика тече от месеци и мнозина политици нямат морални и етични задръжки да използват смъртта на дете, за да разпалят размирици. Царицата на патетиката Мая Манолова вече се изока във Facebook, че Общината, кметът и държавата са екзекутори.

През февруари 2017 г. греда от лампа в тунел „Ечемишка“, неремонтиран от 1985 г., падна и уби в автомобила ѝ 64-годишна жена. Конструкцията е била корозирала, пътните шефове са знаели, но не са си мръднали пръста. Тогава обаче тази смърт, също преди избори, не предизвика такъв отзвук.

През октомври 2014 г. управляваше служебен кабинет, когато в завод за утилизация на мини в Северозапада загинаха при взрив 15 души. Обществото не изглеждаше кой знае колко потресено, въпреки това, което излезе наяве. Че и преди е имало други сериозни инциденти и пострадали хора. Че на работниците не е било осигурявано дори защитно облекло. Че са получавали 240 лв. заплата, когато минималната беше 340 лв. Системни нарушения, констатирани от инспекцията по труда. Мълчание на синдикатите, на служба „Контрол на общоопасните средства“ към МВР. Всички обвинени по-късно бяха до един оправдани.

Затова, така и така не четете предизборните програми, не ги четете и сега. Не си струва. Коалициите след изборите и услугите, които политиците трябва да връщат, ще ги обезсмислят. И се молете някоя запетайка да не сложи без време край на дните ви – с българското проклятие всичко е възможно.

Заглавна снимка: Artem Maltsev / Unsplash

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Невъзможното публично пространство. Улица „Съборна“ и други епизоди в търсене на града за хората

Post Syndicated from Павел Янчев original https://toest.bg/ulitsa-suborna/

Текстът е част от поредица публикации в сътрудничество със Съюза на урбанистите в България по повод десетата годишнина от създаването му. С помощта на специалисти от областта ще представим „болежките“ на българските градове, а оттам ще се опитаме да открием заедно как да превърнем околната си среда в едно по-добро място за живот.

Има една малка 200-метрова улица в центъра на София, която се превърна в повод за още един важен разговор за качеството на градската среда. Това е „Съборна“. Ако тръгнете по нея от площад „Света Неделя“, ще видите магазини, ресторанти, кафенета, след това още магазинчета и накрая, след като подминете Археологическия музей и Българската народна банка, ще стигнете до Градската градина. Защо, ще си кажете, трябва да се пишат новини и статии за тази улица, няма ли София по-големи проблеми? Особено ако не сте от София, вероятно ще се чудите защо медиите, вместо да коментират проблемите и на другите градове, са се вторачили в центъра на центъра на София и занимават за пореден път с него цялата държава.

Конкретният повод

Улица „Съборна“ беше направена (почти) изцяло пешеходна с решение на Столичния общински съвет в края на юни 2020 г. Това решение следваше няколко прогресивни общински стратегии, предвиждащи освобождаване на центъра на града от транзитен трафик и ограничаване на автомобилната зависимост. Измежду тях е докладът за центъра на София, изготвен през 2017 г. от Ян Геел, датския урбанист и пионер в разработването на стратегии за градска среда с човешки мащаб. Решението беше малка, но логична стъпка в посока на препоръките на Световната здравна организация, които много градове скоростно приложиха още след началото на първото затваряне заради пандемията от COVID-19, а именно

увеличаване на пешеходните пространства и пространствата за велосипеден транспорт.

Решението срещна недоволството на граждани, живеещи и работещи на „Съборна“. Като се има предвид трансформацията на Копенхаген, Амстердам, Барселона, Истанбул (да не споменаваме Венеция или други италиански градове), аргументите им звучат ексцентрично – не може да се живее и работи без паркоместа на улицата, заведенията и магазините ще загинат без автомобилен достъп, пешеходната улица заличава бизнеса. Те започнаха да търсят медийно и политическо внимание с цел да се възстанови предходната ситуация: ул. „Съборна“ да бъде отново огромен паркинг. След известно време, през декември 2020 г., Транспортната комисия към СОС все пак взе решение да възстанови автомобилното движение и паркирането по „Съборна“. Скоро се очаква и решението на Общинския съвет.

Улица „Съборна“ преди и след краткотрайната трансформация © Димитър Механджиев

В София все още е трудно да се живее без автомобил. Въпреки строителството на три метролинии в последните 20 години, Столичната община не успява да догони автомобилизацията на населението и личното превозно средство остава предпочитан транспорт в града с дял от над 30%, почти наравно с градския транспорт. Общината не успява да осъществи и достатъчно алтернативи за велосипеден транспорт, велоалеите остават несвързани, а наскоро дори беше премахната велоалея по бул. „Александър Пушкин“ в квартал „Бояна“ след протест на родители, че не могат да паркират автомобилите си пред кварталното училище. Наземните линии на градския транспорт не достигат определени квартали и не са синхронизирани достатъчно с новите линии на метрото и променящите се траектории на движение – новите квартали, офисни и търговски дестинации.

За всички тези пропуски безспорно отговорността е на Столичната община.

Това, което не може да се отрече обаче, е, че в централната зона около „Съборна“ вече са вложени милиарди левове публични инвестиции в две пресичащи се метролинии, четири трамвайни линии, подземен паркинг. Тази изградена инфраструктура със сигурност играе голяма роля не само за алтернативите за придвижване, но и за покачването на цените на жилищата и успеха на бизнесите в района. Би било разбираемо недоволството, ако се отнемат паркоместа от някой краен квартал, където хората наистина не могат да се придвижват ефикасно без автомобил. Но това далеч не е случаят около „Съборна“.

Пешеходната улица и качеството на живот

Пешеходната улица в България (абсурдно, но факт) често е знак за провинциалност – нещо, което го има в малкия град, но е „неподходящо“ за големия. Метрополисът означава фучащи автомобили, клаксони, висока скорост, бързащи хора, а тези, които ходят пеша, са просто безделници. И обратното – в малкия град има спокойствие, място за пешеходно движение, зелени пространства.

Ако някой иска пешеходство, велоалеи или зеленина, да иде да живее на село, казват любителите на техническия прогрес. Тези клишета продължават да живеят своя живот и да бъдат преповтаряни и днес в отговор на кампаниите за градска среда с човешки мащаб. Те продължават да делят хората на „селяни“ и „граждани“ въпреки безспорната необходимост от качествени жилища, здравословна среда, инфраструктура и работни места на лесно преодолими разстояния за всички. Не е чудно, че тези разбирания все още намират почва, след като политиците много рядко се престрашават да тръгнат с решителни действия за насърчаване на пешеходството.

Качественият живот рядко се състои в това да бързаш стресиран и закъсняващ за поредната среща

или да прекарваш часове от деня си в автомобил, включително за да отидеш до парка. И все по-често означава да имаш чист, широк и ремонтиран тротоар, на който да могат да се разминат две детски колички. Означава да имаш чист и безопасен парк близо до дома ти, където да тичаш и спортуваш, да се разхождаш с приятелите или децата си. Да работиш близо до там, където живееш, без значение каква е професията ти. Всички изброени неща не се изключват взаимно, но има много по-голям смисъл за здравето и благоденствието на повечето хора да притежават равен достъп до добре поддържана градска среда с човешки мащаб, отколкото до възможности за луксозен „живот на скорост“.

Големият експеримент, наречен „всеки да може да се вози на автомобил, за който има пространство и паркомясто на всяка улица“, се очертава като огромен провал. Няма достатъчно място в града, ако всеки реши да се качи в автомобил. Не само в София, а навсякъде по света. От друга страна, пешеходната улица е това пространство, което ни дава спокойствие далеч от автомобила и в близост до градския живот. Там, където може да се придвижваме и разхождаме, без да трябва да обикаляме в търсене на пешеходна пътека или подлез. Там, където не трябва да сме вкопчени в децата си, защото може да ги помете кола. Където сме хора сред други хора, без да трябва да се борим за пространство с двутонни машини. Където възрастните хора могат да се придвижват спокойно, без да бъдат лишавани от достойнството си от припиращ автомобил.

Пешеходната улица повишава качеството ни на живот и достъпа ни до здравословна среда, заедно с площада, парка, чистия наземен градски транспорт, културната и социалната инфраструктура.

Първата пешеходна улица в България е обособена във Враца през 1974 г. Това е проектираната от архитект Иван Делев част от бул. „Никола Войводов“ – отсечка, наричана още „Пробива“. Само врачани могат да се произнесат за истинския успех на тази улица в подобряването на качеството на живота им. По времето на първата пешеходна улица във Враца, „Гран Плас“ в Брюксел вече е превърнат в огромен паркинг, а „Новият Арбат“ в Москва е един от най-широките централни булеварди в града. Когато всички метрополиси на изток и запад от България са заливани от автомобилен трафик, българските градове са конструирали пешеходни улици в центровете си – Русе, Варна, Ямбол, Пазарджик, Бургас, Плевен, Пловдив… списъкът е дълъг. По пешеходните улици на тези градове търговията винаги е процъфтявала.

Пешеходната улица на Враца. Снимки: L rachev / Wikimedia

Управите в по-малките градове на страната са се опитвали да внесат прогресивна промяна в централната част, вероятно виждайки лавинообразното настъпление на автомобила. София, от друга страна, още през 70-те години на миналия век започва да гони блясъка и скоростта на метрополиса – многолентовите булеварди „България“ и „Цариградско шосе“, мечтите за подземните транспортни коридори и метролиниите. Странното е, че София като че ли все още продължава да гони същия идеал и днес, през 2021 г., въпреки извоюването на ул. „Пиротска“, ул. „Граф Игнатиев“ и бул. „Витоша“ от автомобилите.

Няколко други случки

Преди известно време в София се появи амбициозен проект за преустройство на бул. „Патриарх Евтимий“, където на мястото на паркоместата да се обособят велоалеи и да се възвърне част от „зелената“ слава на този булевард. Свързан проект за ул. „Фритьоф Нансен“ предвиждаше съкращаване на паркоместата за сметка на нова и важна за града двупосочна тролейбусна връзка, като неговото изпълнение беше само частично реализирано. Също така се появи и проект за намаляване на скоростта на движение по ул. „Иван Вазов“ в центъра, обособяване на места за сядане и повече зеленина. „Иван Вазов“ е продължението на тази „зелена“ алея, която можеше да свърже площад „Света Неделя“, ул. „Съборна“ и Градската градина с Княжеската и Борисовата градина.

Улиците „Съборна“ и „Иван Вазов“ могат да бъдат част от пешеходен маршрут между пл. „Света Неделя“, Градската, Княжеската и Борисовата градина © Проект „Трансформация на улица Съборна“

За съжаление, и в трите случая жителите на съответните места възроптаха срещу евентуалната загуба на паркоместа около жилищата си и тези проекти не се осъществиха.

Ако оставим на всеки отделен жител или на всяка малка мобилизация на граждани да реши големите проблеми на града – ужасните задръствания, смъртоносно мръсния въздух, разпокъсаните и превзети от автомобили тротоари, площади и паркове – това никога няма да стане. Всеки ще защитава нуждата да паркира автомобила пред дома си, без да осъзнава, че задължението да си осигури паркомясто е негово собствено, на собствения му имот. Общината никога не е била задължена да осигурява паркоместа на гражданите, които фактически приватизират общи пространства. Тя е призвана да осигурява общи блага, в което се изразява смисълът от нейното съществуване.

От друга страна, София среща трудности при създаването или освобождаването на публично пространство от автомобила и осигуряването на достъп на пешеходците. Улици в новите квартали на града остават върху частни неотчуждени терени, нови сгради се оказват без улици, без тротоари, без вода или канализация, паркове остават заключени в хватката на реституирани през 90-те години терени, а непременната печалба от земята остава основна цел на собствениците. Разбира се, последното е за сметка на реализирането на качествено публично пространство и осигуряване на високоценени общи блага.

Отговорността за здравословната обществена среда

Всички ние – архитекти, урбанисти, ландшафтни архитекти, строителни инженери, геодезисти, еколози, геолози, социолози, хуманитаристи и не на последно място, политици, занимаващи се с развитието на града, селищата и територията – имаме една задача: да обединим усилия, за да предоставим здравословна и качествена среда за живот на всички, независимо от техните възможности. Но за тази цел в центъра на политическите усилия трябва да се поставят големите териториални и световни проблеми, каквито са промяната в климата и адаптацията към нея, въглеродният отпечатък на градовете, достъпът до здравословна среда, чист въздух, публични пространства, качествени жилища и социална инфраструктура.

Няма как да се борим с тези проблеми, освен чрез прилагане на подходящи решения във всеки малък или по-голям проект. Няма как да се решат, ако търсим и намираме само краткосрочни политически дивиденти, бърза печалба и привилегии за избрани. Тази отговорност носят общинските съветници на София, когато отново дойде време да гласуват за бъдещето на ул. „Съборна“. Но и когато поставят основите на всеки нов проект за улица, булевард, площад, парк или друго публично пространство.

Авторът благодари на Васил Маджирски, Ирина Мутафчийска, Ангел Буров и Мадлен Николова за полезните коментари по текста.

Заглавно изображение: Улица „Съборна“ след краткотрайната трансформация © Димитър Механджиев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Книгата като обект. Два кратки разговора с Райчо Станев и Манол Пейков

Post Syndicated from Марин Бодаков original https://toest.bg/knigata-kato-obekt-interview/

Райчо Станев подготвя, а Манол Пейков ще издаде скоро едно прелюбопитно издание – за българските книги с твърди корици през социализма. (Докато пиша това изречение, се сещам, че чак десетата ми книга е с твърди корици – и още не съм сигурен дали я заслужавам.) Говорим за „Книгата като обект“ на издателство „Жанет 45“. И през тази „предстояща книга“ (по Бланшо) – за какво ли още не…

Райчо Станев, оформител: „Те със сигурност не изчезват“

Подготвяш своеобразна история на книгите с твърди корици от епохата на държавния социализъм у нас… 

„История“ може би не е най-подходящото жанрово определение. Тази книга е резултат от 10-годишно проучване и по-скоро показва конкретни примери от общата картина – не изобщо книгоиздаването на социализма, а добри практики от тогава. Разглежда многообразието на поредиците и тяхното оформление. Ще представя 12 поредици, разпределени между 6 издателства – и общо 140 заглавия с техните твърди корици, форзаци, авантитули, титули и обложки. Ще представя селекция на шестима оформители на поредици, както и ценния труд на илюстратори, художници и художествени редактори. Всички издания ще бъдат разгледани с уважение, въпреки близката дистанция от време, защото са част от по-голямата история.

По отношение на проблемите, наложи се да съкратя една много красива, но за сметка на това силно идеологическа поредица. Тя би дала прекалено ярка политическа окраска: трудна за овладяване задача, с която не бих се ангажирал.

Обобщения за социалистическия дизайн и книжното оформление, без да се произнася политическа присъда, вече са правени. Тоест в моята работа по тази книга няма нищо толкова ново или необичайно. Добри практики в тази посока са Visual Cut Bulgaria на Андреан Нешев и „Анонимният известен“ за Стефан Кънчев от Магдалина Станчева. Има и много научни трудове по темата, достъпни предимно в академичните среди.

Ако можеше да избереш да чиракуваш при прочут художник, майстор на книги в България, при кого би отишъл? Защо? Можеш ли да се ограничиш само в едно ателие?

Мога да кажа кое ме е впечатлило най-много, докато работех над тази книга – и това са Библиотека „Приключения и научна фантастика“ на Борис Ангелушев в издателство „Народна младеж“ и „Световна класика“ на Иван Кьосев в издателство „Народна култура“.

Практическата част на нещата обикновено се учи в движение, докато работиш и реализираш. Постоянството тук е ключов момент. Понякога ти идва да захвърлиш всичко и да започнеш нещо коренно различно, но като мине малко време и всичко се поуталожи – виждаш смисъла… и продължаваш. Малко по малко, крачка-две, и така, докато дойде време да го изведеш. Този процес изисква търпение, концентрация; трудно ми е да го опиша, защото е по-скоро преживяване някъде между логиката и интуицията.

Какви модели на комуникацията между писател и художник наблюдаваш? 

Разговорът – и то на живо – е най-доброто, което може да се даде като модел на комуникация между тях двамата. Техниката, в т.ч. в условията на пандемия, помага, но тя изисква дисциплина и умения, за да може да се запази същото качество на комуникация, както при живия разговор.

А какво е мястото на художествения редактор в процеса? 

Да вижда общата картина, като не забравя и конкретиката. Да свързва отделните звена и да следи за синхронизацията на материалите, за да може крайният продукт да има ритъм и хармония.

Познавам автори, които предпочитат да ги наричам дизайнери на книги, а не техни художници.

С теб и друг път сме засягали тази тема. Аз пак ще обобщя с термина оформители, без да се опитвам да слагам етикет.

Изчезват ли твърдите корици днес?

Със сигурност не. Просто изчезват от едно място и се появяват на друго, ново, понякога съвсем неочаквано място.







Манол Пейков, издател: „Те са неминуема заявка за дълговечност“

Какво е съвременното състояние на българското книгоиздаване, ако го погледнем през това за коя книга като издател ще избереш твърди корици?

Твърдите корици невинаги са за предпочитане пред меките. През 50-те години на миналия век „Сити Лайтс“ на Лорънс Ферлингети прави своеобразна революция в американското книгоиздаване, известна още като „революцията на меките корици“. Поетичните сбирки, които издават, се продават за долар парчето. Изключителната им достъпност, съчетана със способността им да улавят духа и нерва на епохата, превръща някои от тях в зашеметяващи бестселъри – „Вой“ на Алън Гинзбърг например или „Кони Айлънд на разума“ на самия Ферлингети достигат милионни тиражи и променят мисловните нагласи на цяло едно поколение.

За мен меката корица винаги е била символ на лекота и достъпност. Харесвам книги с меки корици. Харесвам как пасват в ръката ми, харесвам липсата им на претенция. В твърдата корица има неминуема заявка за дълговечност, а в литературата последната дума има времето. Затова винаги съм смятал, че твърдите корици са запазена територия за класиците – както и за някои по-специфични енциклопедични и/или илюстровани издания.

Българското книгоиздаване в момента е в добро състояние. Броят на действащите издателства непрекъснато нараства. В зрелия социализъм общият им брой в България е бил 27; днес са над 1000. Броят на издадените заглавия през последните години е по-голям от всякога. Нарастват – макар и бавно – и ставките на преводачите, оформителите, редакторите и коректорите. Заради мизерното заплащане в края на 90-те и началото на този век загубихме за литературата цяло едно поколение български преводачи. Но ми се ще да вярвам, че това е на път да се промени, че българският литературен пазар най-сетне започва да навлиза в период на зрелост. (Появата на все повече книги с твърди корици – чието изпълнение е времеемко, трудно и скъпо – също е безспорно свидетелство в тази посока.)

Ако перифразирам проф. Алберт Бенбасат, кога тялото на книгата се превръща преди всичко в стока – и кога е преди всичко дух?

Винаги съм се възползвал от всеки възможен форум, за да утвърждавам ролята на малките издателства в българския литературен живот. За мен те са едновременно хлябът и солта му.

Малките издателства по правило разполагат с крайно ограничени ресурси – както финансови, така и човешки, – но винаги правят нещата с огромна любов. И почти винаги ги правят не заради печалбата, а заради смисъла. В дадена година може да издадат една-единствена книга, но всеки елемент от тази книга – превод, редакция, оформление, илюстрации, хартия, печат, подвързване – е огледан и отгледан с огромна грижа и внимание. И нерядко една такава книга представлява по-значим принос към българската литературна съкровищница от сто други заглавия, издадени на педал и между другото, с цел високи тиражи и бърза печалба.

За да не бъда разбран погрешно, нека обясня: когато говоря за „малки“ издателства, говоря не толкова за размер, а за следване на определен тип философия. Това е онази философия, според която човек става издател, за да превърне в реалност онова, за което мечтае като читател. Тя е фенска, домашна, некорпоративна – и в известен смисъл дори антикорпоративна.

Корпоративизирането на книгоиздателския бранш по правило упражнява натиск за превръщането на книгата в стока като всяка друга – вместо от имената на авторите и качеството на заглавията, политиката на издателството се диктува единствено от последния ред на екселския файл. Този подход обаче също крие своите клопки.

В книгата си „Изкуството да си издател“ големият италиански писател Роберто Каласо, прекарал по-голямата част от живота си като служител в легендарното италианско издателство „Аделфи“, разказва как при поредното разместване на пластовете начело на издателството застава човек, който се интересува единствено от финансовите резултати. Колкото и да е парадоксално, стремежът му да управлява издателството като редово производствено предприятие се оказва пълно фиаско.

„Издателската дейност е единствената, която не се подчинява на класическите закони на финансовото управление“, отбелязва Каласо (цитирам по памет). Защото тя е своеобразна алхимия – зависи от едно почти магическо съчетание на обстоятелства, като личния вкус на издателя, неговите интереси и преценка, харизмата му, личните и публичните му контакти, хората, които си избира за сътрудници и партньори, и още безброй други крайно субективни фактори. При отсъствието на въпросното уникално съчетание от качества, дори и управлявано по най-ефективния начин, издателството губи най-важното, с което разполага – вниманието и отдадеността на своите почитатели. Вследствие на което всичко останало чисто и просто губи смисъл.

Заглавна снимка: © Райчо Станев

„Тоест“ разчита единствено на финансовата подкрепа на читателите си.

Данни за българите в Германия за 2019

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/bg-de-2/

Традиционно пускам данни за диаспората ни в Германия. От една страна имам най-големи наблюдения за тази страна. От друга обаче данните изглежда са най-точни. Поне така мислих докато не открих, че всъщност имат сериозни разминавания.

Миналия април описах как дори статистическата служба на Германия публикува две числа – от адресните регистрации и от имиграционните. Германия се слави с това колко са стрикти относно адресните регистрации. Наистина, не може да направиш много неща в страната, ако не си сменил адресната си на даденото място. Гонят те, ако смениш квартирата и има солени глоби. Немалко обаче се регистрират фиктивно, за да им тече „пребиваване“. Отделно има и такива, които работят на черно и не се водят никъде. Имиграционните пък следят потокът от визи, пътници и други данни, за да оцени мигрантите. След приемането ни в ЕС от 2007-ма обаче оценката за българите става все по-трудна, особено при отворени граници. Отделно, че не са си ревизирали данните от поне 16 години.

Имайки това предвид, числата, които ни се предоставят варират силно. Според имиграционните – данните, които най-често виждаме да се цитират, българите в Германия в края на 2019-та са били 360170. Според адресните регистрации – 342211. Разликата е близо 18 хиляди души – толкова, колкото и за 2018-та. Това, което може би може да се каже е, че българите в страната са се увеличили с 23 хиляди.

Освен тях 1990 българи са получили германско гражданство – с 160 повече от предходната. Напомням, че заради силното увеличение на диаспората в последно време, в рамките на следващите 5-6 години 238 хиляди българи ще имат право на натурализация.

От гледна точка на доходи и образование малко се е променило спрямо предходната година. Съветвам ви да прочетете описанието ми от тогава. Интересното е, какво се е случило през 2020-та. Според анализ на декларациите за влизане в България, няколко стотин хиляди наши сънародници са се върнали заради пандемията. Колко от тях са заминали отново е трудно да се каже все още.

Както и предишни години, обнових картата показваща разпределението на българите по общини. Може да прегледате и съотношението им спрямо населението. Вижда се забавяне на нарастването на диаспората ни. Това не може да се обясни с натурализациите. Данните показват също толкова пристигащи през 2019-та, но и повече заминаващи си. 2020-та ще е доста различна, но няма да знаем още дълго време – DeStatis публикува данните с почти година закъснение.

Източник: DeStatis

The post Данни за българите в Германия за 2019 first appeared on Блогът на Юруков.

Избори 2021: заявления за гласуване в чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori2021-zaqvleniq/

Преди точно три дни ЦИК пусна електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина. Минути след това Да, България пусна на страницата си линк със съвети как да се гласува. Много доброволци и организации призоваха също българите в чужбина да подават такива заявления, за да бъдат отворени повече секции. Именно благодарение на подготовката и няколкото паралелни информационни кампании на последните се стигна до рекорден брой заявления още в първите часове.

Съвети за заявленията

Скоро след началото пуснах мейл с инструкции на около 2000 активни българи зад граница, които се бяха абонирали за новини на портала Glasuvam.org. Ето ги накратко:

  • Заявления се подават до 9-ти март 2021 електронно на сайта на ЦИК
  • В електронния формуляр се попълват данните точно както са по лична карта, включително адрес и име на кирилица. Точният адрес е чужбина не е задължителен – достатъчно е да се посочи град
  • От списъка с местата може да изберете близко до вас място или да добавите ново. На тази таблица или тази карта се виждат по-добре къде са.
  • Силно препоръчително е да подкрепите откриването на вече добавено място, за да няма множество близки с по няколко заявления и никое от тях да не стане секция. Ако добавяте ново, напишете името на града на кирилица или точно както се изписва на местния език
  • При подаване на заявление в чужбина бивате отписвани от списъка в България. Подайте такова заявление единствено, ако знаете, че ще гласуват извън България
  • Ако сайтът откаже заявлението, проверете името си в този списък. Там ще има информация за причината и грешката, която са открили. Обикновено е заради изписване на имената или адреса по лична карта.
  • При проблем със заявлението пишете на [email protected]

Друг важен момент е, че може да се подава заявление и да се гласува с изтекли лични документи. Според Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, лични документи изтекли между март 2020 и края на януари 2021 остават валидни. В този смисъл всеки с така изтекъл документ може да ги използва за изборите. Вече потвърдих, че електронният формуляр за заявленията ги приема.

Активността до сега

Скоро след споделянето на линка на формуляра в социалните мрежи заваляха заявленията. В първите 90 минути имаше 450 заявления, а за по-малко от ден – 5000. Към този момент са вече 15000 и растат бързо. Вече има събрани поне 60 заявления за 64 секции извън дипломатическите ни представителства.

В светлосиньо се виждат заявленията на час през първите дни на кампанията през 2017-та. В синьо са тези подадени сега.

Тази активност е учудваща предвид онова, което сме видели на предишни избори. По време на европейските имаше общо 8673 заявления. Тогава предупредих, че има сериозен проблем с активността. При предходните парламентарни през 2017-та имаше около 45 хиляди заявления за всички 4 седмици от кампанията по събиране. Сега минахме една трета от тях за само три дни.

Горната графика е част от динамичната таблица, с която следя събирането на секциите. Полезен инструмент е да се види къде колко секции има събрани и къде има нужда от още гласове. Направена е именно с цел да е в полза на организиращите такива секции по места.

Обновява се на всеки 5 минути изтегляйки данните от таблицата на ЦИК, изчиствайки и обработвайки ги в разбираем формат. Същите данни ще видите и на картата, която пускам вече години наред със заявленията. Тя ще бъде последвана от карта със секциите, когато станат известни.

Рискът от „размиване“ на заявленията

Един от редовните въпроси, които изниква, е за загубата на заявления. Това се случва, тъй като ЦИК позволява в заявлението да се въведе място за гласуване в свободен текст. Така се стига до записи като „някъде около спирката на…“. Така от една страна не може да се определи точното място на някои искания, а от друга, прекален точното описание на други може да ги пръсне из покрайнините на някой град, да не са достатъчни за никоя една точка и секция да няма.

Причината за свободния текст е, че това беше възможност, за която много настояваха в самото начало, когато електронният формуляр беше въведен. Ползата от това е, че доброволци и организации могат да координират усилията за секция на точно определено място. Ако ЦИК определя в кои градове може да се подава заявление, това практически спира подобни инициативи на желаещи да се организират.

Все пак, преди да може всеки от нас да избере възможността „въведи сам“, му се показват всички добавени до онзи момент места. Така първо има избор да ги подкрепи. Имаше известни проблеми в тази част от формуляра на ЦИК, като някои градове бяха с объркани държави. Това беше обаче бързо поправено и не доведе до загуба на гласове. Имаше кратък период днес, в който самият формуляр спря да се отваря, но и това беше решено бързо. Самият факт, че някой го забеляза показва каква голяма активност наблюдаваме в момента.

Наистина, има риск да се изгубят някои заявления, но според анализите ми до сега в огромна част от случаите организацията на секции близо до общностите ни е била успешна. Именно затова винаги още преди началото на кампанията съветваме желаещите да гласуват в чужбина да се поинтересуват кой организира секция в близост до тях и да се включат като доброволци по възможност. Картата горе също помага в тази насока.

Отделно, от ЦИК също обединяват някои заявления при видимо еднакви места изписани различно. Това се прави с изрично решение на комисията и помага да се съберат дори желаещи заявили да гласуват близко един до друг.

Същинското откриване на секции

Основната цел на кампанията е да даде основание да се отворят секции на места, където има голяма концентрация на българи. Докато в консулствата и посолствата това ще стане автоматично, на други места се налага местните общности да организират всичко, включително комисии, помещения и наеми.

Събирането на достатъчно заявления за едно място предполага, но не задължава ЦИК да отвори секция там. Освен някои ограничения в ИК, възможно е приемащата страна да не разреши, както и да липсва организационен капацитет за целта. Под последното се разбира, че няма достатъчно официални лица да участват във всяка секция. Това обаче е доста рядко.

По-голям риск за секциите обаче представлява течащата пандемия. Изискванията за социална дистанция, затваряне на заведения, училища и клубове, както и ограничения в придвижването може да направят трудно и дори невъзможно да се организират секции на някои места. Това може да е и проблем за дипломатическите ни представителства, където традиционно липсва достатъчно място и може да се отворят по-малко секции с по-малко урни, отколкото на предходни избори.

Самото гласуване ще бъде допълнително затруднено – задача, с която се заемаше активно ЦИК до сега с въвеждането на все по-объркващи и сложни бюрократични спънки. Струпването на хора пред секциите ще създаде проблем с местните власти, а изискванията за разстояние ще забави гласуването на всеки отделен човек. Затова е още по-важно да има повече секции на повече места – за да се избегнат многочасовите опашки, които наблюдавахме в градове като Берлин, Лондон и Франкфурт.

Следващи стъпки

Важно е да се свържете с приятелите и роднините си в чужбина и да ги призовете да подкрепят откриването на секции близо до тях. Една важна тънкост в тези заявления е, че с подаването им се отписвате от списъците в България. Тези, които се притесняват, че ще се злоупотреби с вота им могат така да си гарантират, че това няма да стане. Важно е обаче да знаете със сигурност, че ще гласувате в чужбина на 4-ти април, тъй като след заявлението няма да може да упражните правото си на глас в страната.

От друга страна, подаването на заявление за една секция в чужбина не означава непременно, че трябва да гласувате именно там. Може на избраното от вас място да няма открита секция. Дори да има обаче, може да отидете в която и да е друга, за да гласувате там. Просто попълвате декларация, че не сте гласували другаде и ви добавят в списъка. Внимавайте обаче, защото данните от списъците в чужбина се проверяват и следват санкции при многократно гласуване.

Тепърва е научим за планираните противоепидемични мерки по време на вота. Ще изпратя отново подробности на всички абонирали се в Glasuvam.org. Междувременно все още може да се свържете с местното българско дружество или консулство, за да се присъедините като доброволец в организирането на вота. Може да се запишете и като защитник на Ти Броиш, за да имате възможност да присъствате при броенето и да подсигурите, че няма да има случайни или умишлени подмени.

The post Избори 2021: заявления за гласуване в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.