Tag Archives: избори

Избори 2026 – висока активност при заявленията, странни сигнали от Турция

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-zayavleniya/

Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.

В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.

На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.

Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.

Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.

Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.

Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.

Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.

Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.

Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.

Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.

Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.

Коремно възлизане през април

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koremno-vuzlizane-prez-april/

Коремно възлизане през април

Номинираният за победител на изборите Румен Радев започна да спада още преди да е победил на 19 април. 

Поне това показват данните на социологическата агенция „Маркет Линкс“ тази седмица, които дават преднина в рамките на статистическата грешка от 3% на Радев и „Прогресивна България“ пред ГЕРБ–СДС. Резултатът изглежда така: 21,1% срещу 18,6%.

Преди месец същата агенция му даде 25,6%, а след това „Алфа Рисърч“ го изстреля на 32,6%, докато ГЕРБ отстоеше на разстояние почти една партия със своите 19,7%.

Отечество любезно, аз ще те спася!
Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.
Коремно възлизане през април

Еуфорията от появата на новия спасител изпарява ли се, заземява ли се, или има нужда от презареждане? Румен Радев все така прилича на президент, прекъснал предсрочно мандата си, но не и на политик, решен да докаже на българските граждани, че си струва да се гласува за него. На „Дондуков“ 2 той нямаше конкуренция. Ролята му не изискваше да се включва по злободневни теми и слоганите от типа „Битка с олигархията!“ минаваха за позиция, без да се налага да бъдат политика. 

Но вън от Президентството въпросите вече са: кои водят битката, как я водят, с кого точно. А Радев още не може да смени костюма на президент, както Симеон Сакскобургготски докрая си остана Царя – нито със, нито без корона.

Има време за висок резултат. Също и за по-нисък

До изборите има месец и Радев би могъл да повиши резултата си. Зависи колко ще е смел в програмата и в публичните си изяви. Пряк дебат с Борисов ще е особено интересен, но залозите ще са в полза на обиграния и речовит лидер на ГЕРБ, който има вроден талант за политическо шоу. Радев след две минути слушане доскучава.

Програмата на „Прогресивна България“, от която на 19 март бяха представени два приоритета

демонтаж на олигархичния модел и ускорено икономическо развитие на страната, –

е микс от всички добри намерения, заявени и написани в някоя институционална стратегия, плюс няколко нови идеи, като разработването на изкуствен интелект срещу корупцията в обществените поръчки. На тази иновация се разчита да блокира съмнителни търгове, да информира медиите и да сезира компетентните органи за тях.

Останалото е дежавю. И подобно на други предишни програми, „Прогресивна България“ остава на ниво общи цели, без да е ясен инструментариумът за постигането им. Радикално нов модел не се предлага. Но Радев поне недвусмислено посочи към какво се стреми: квалифицирано мнозинство от 160 депутати около „Прогресивна България“, което да смени състава на Висшия съдебен съвет и да бъде избран нов главен прокурор. 

Знаете обаче, че това може и да не се случи. Зависи от математиката в Народното събрание, зависи от силите, които движат присъстващите в него. Няма да останем заложник на евентуален политически блокаж, а ще продължим да работим паралелно – за реформиране на службите и МВР, за разкриване и пресичане на корупционни схеми, за събиране на годни за съда доказателства, защото все някога ще им дойде времето. За още по-интензивна работа с нашите партньорски служби и правителства, така че да установяваме активи, банкови сметки, имоти на български граждани зад граница с незаконен произход.

От ключово значение е математиката, защото тя ще определи колко коалиционни партньори ще са му необходими и кои. Дали ще са двама, или трима? „Прогресивна България“, ПП–ДБ и БСП – Обединена левица (ако прескочи 4-те процента) или „Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС (и Пеевски през задния вход) – никой не затваря вратата за Радев и Радев не затваря вратата за никого. 

Мълчанието на Радев струва злато
Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.
Коремно възлизане през април

Още кандидати за протестен вот

Докато Радев разгръща настъплението си, а дръжките на томахавките, заровени от ПП и ДБ покрай реденето на листите им, още стърчат, на терена се нареждат и други кандидати за протестния вот. 

Сред тях е Антикорупционният блок, обединяващ четири формации. Едната е „Единение“, чийто лидер Иван Христанов беше заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков (ПП), а сега е служебен министър на земеделието в кабинета на Андрей Гюров. Там е и „Ние идваме“ на някогашното острие на БСП Мая Манолова, бивша омбудсманка. Другата партия е Зелено движение, което беше в „Демократична България“ до 2024 г. В Антикорупционния блок влиза и „Средна европейска класа“ (СЕК) на бургаския предприемач Константин Бачийски. Кирил Петков и Асен Василев използваха регистрацията на СЕК, както и на партия ВОЛТ, за да се явят като коалиция на изборите през 2021 г., защото още не бяха учредили партията си „Продължаваме промяната“.

Появи се и „Сияние“ – гражданско движение, регистрирано от Николай Попов, бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна. То има подкрепата на организацията „Ангели на пътя“, която обединява близки и роднини на жертви на войната по пътищата, а бързото събиране на подписи показа и по-широка подкрепа. Само за няколко часа бяха събрани над 6500 подписа.

Чашата преля и повече няма да се молим на никого. Ще направим така, че ние да променяме, а не да чакаме промяна, която не идва никога. Не за власт, а за живот. За справедливост. Последвайте ме.

Николай Попов

За да влезе в парламента, Попов е в съдружие със същата тази партия ВОЛТ на Настимир Ананиев, мандатоносител на „Продължаваме промяната“. ПП и ВОЛТ се разделиха преди изборите през октомври 2024 г. Ананиев, който за пореден път прелита към нова формация, е известен и като човека, патентовал марката „Реформаторски блок“ през 2014 г.

За следващите избори пък се формира партия „Ускорение“, също от политици, преминали през други партии. Нейни създатели са служебният министър на енергетиката и кмет на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков и бившият депутат и бивш лидер на Зелено движение, който днес е кандидат за депутат от ПП–ДБ Владислав Панев.

Със или без утре – ние решаваме
Ще има ли достатъчно гориво в гражданската енергия, заляла площадите, за да просветли бъдещето и то да бъде „отворено“ за всички, а не да се реализира като поредното празно обещание? От Емилия Милчева.
Коремно възлизане през април

Листи с медалисти

Тази седмица „Прогресивна България“ прикова вниманието върху себе си с листите си, в които има известни спортисти, като волейболната звезда Владимир Николов, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, плувеца Петър Стойчев, гимнастика Йордан Йовчев. Какво изниква в умовете ни, когато чуем име на успял спортист, донесъл медали и слава на България? Националното знаме и химнът, който пее просълзен на стълбицата. Няма по-силен патриотичен символ, далеч по-добър от кресливите възгласи на „Възраждане“ за лева.

На фона на листите на системните партии, пълни предимно с партократи на избираеми места, Радев изненадва. Макар че и при него има стари муцуни – бивши министри от служебните му кабинети, символ на периода, в който осигуряваха политическа стабилност, също и хора, преминали през други партии, бивши военни и представители на местната власт. 

Успелите спортисти са национално известни лица и не е необходимо време за изграждане на политически образ. Затова се използват като електорален магнит, особено от формации, които искат бързо да мобилизират подкрепа.

Освен това нямат изградена политическа мрежа и зависят от този, който ги е издигнал. 

Хората ги свързват с успех, медали, гордост. За разлика от повечето професионални политици, те биват възприемани като личности, успели с честен труд, не с връзки или политически комбинации, а и се предполага, че са дисциплинирани. За общество, в което доверието в политиците е ниско, това е голямо предимство. 

С първите си телевизионни участия като политици обаче някои от тях предизвикаха присмех. Владо Николов, чиито „лични убеждения са много десни“, повлече крак по БНТ.

Не трябва да делим на Изток и на Запад. Ние сме Европа. Искам България да има мнение накъде да поеме Европа, а не да правим каквото каже Меркел [канцлерка на Германия до 2021 г. – б.а.]. 

Друг, като Петър Стойчев, водач на листата в Смолян, мотивира по bTV избора на Радев така: 

Всеки един от нас е победител и е минал през много трудности, за да защити името си и честта на родината.

Листите на останалите формации са израз на стремежа да се осигурят избираеми места на партийното ръководство, тъй като с появата на Радев всички губят депутати, а някои ще останат и пред вратите на 52-рия парламент. Корекциите не са особено значими, но две промени произведоха шум – санкционираният за корупция по „Магнитски“ Владислав Горанов поведе листата на ГЕРБ–СДС във Варна, а настоящият депутат от ПП–ДБ Явор Божанков изпадна от листите на коалицията. Очевидно Бойко Борисов залага на познати лица и управленски опит вместо на нови фигури. За публичния образ и антикорупционната легитимност не се тревожи особено, нито за санкциите по „Магнитски“, които, изглежда, че безпокоят единствено санкционираните – пречат им на бизнеса. 

Отпадането на Божанков, също и на Даниел Лорер, беше поставено като условие от лидера на ПП Асен Василев през януари. Божанков е от гражданската квота и му беше поискана оставката като депутат, а Лорер беше изключен от ПП, след като двамата отказаха да гласуват заедно с „Възраждане“ кандидатурата на Силви Кирилов от „Има такъв народ“ за шеф на парламента. 

Предизборната кампания ще мине бързо и се очертава да е ожесточена предвид битката между първия и втория („Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС), както и между третия и четвъртия (ПП–ДБ и ДПС). Големият въпрос сега е каква коалиция очаква България и как ще се нарича следващият главен прокурор. 

Внимание, Румен Радев възлиза на лоста. 

Избори 2026 – често задавани въпроси и грешки при заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-qa/

Преди седмица беше публикуван електронния формуляр за заявление за гласуване в чужбина. Разписах съвети как да се попълни. По-рано обясних защо е важно да се подават заявления, особено сега след въведените от мнозинството в парламента ограничения за българите зад граница да гласуват. Вчера показах и данни за активността на кампанията за събиране на заявления.

Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.

  • Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
  • Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
  • Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
  • Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
  • Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
  • Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
  • Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
  • Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
  • Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
  • Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
  • Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
  • Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
  • Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
  • Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
  • Ако все пак имате проблем, свържете се със [email protected] като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.

Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.

На прощаване Борисов пие кафе

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/na-proshtavane-borisov-pie-kafe/

На прощаване Борисов пие кафе

Интервютата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов при видни инфлуенсъри би трябвало да минат за self-promo, но звучат като на прощаване. Борисов се сбогува с величието си. Макар да не спира да лее похвални слова за труда, който е положил за Отечеството. 

Тонът е смесица от носталгия, самохвалство и историческа ретроспекция – припомня постиженията си, като магистралите и усилията по европейските интеграции, но вече не е първата политическа сила в България. Сякаш се опитва да маркира „завършване на цикъл“ преди неизбежната трансформация на ГЕРБ.

Sic transit gloria Boyki*
Емилия Милчева разнищва брауновото движение вследствие на създалото се в триъгълника на властта напрежение – и най-вече хаотичните танцови стъпки на Борисов, който непрестанно настъпва опърпания шлейф на партията си и се препъва в него.
На прощаване Борисов пие кафе

Започна политическата си кариера блестящо, нещо средно между Тодор Живков след Априлския пленум и Рамбо, и четвърт век по-късно е послушник на Пеевски. 

След 19 април Бойко Борисов вече няма да е първи в българската политика и партията му няма да е същата. Затова минава през Явор Дачков, през Карбовски, пие кафе с Кристина Патрашкова и ни пуска още един път ония парчета, които толкова радваха навремето, когато бюра в канцеларии и маси във фризьорски салони бяха украсени със снимка календарче на Бате Бойко. Даже някои го рисуваха на капака на колите си.

Сега лафчетата вече се изтъркаха. 

Възходът на Пеевски в политиката е вследствие на действията на ПП–ДБ. Те знаеха, че аз ще довърша цикъла на ГЕРБ – трите гилотини, които висяха над главите ни: еврозона, Шенген, мониторингов механизъм. И трите съм ги изчистил! Румен Радев е „нова“ звезда… на 10 години. Той беше министър-председател вече два пъти – вместо Стефан Янев и Гълъб Донев. (Пред Явор Дачков)

България успява да балансира между големите сили, да защитава националните си интереси и да запази енергийната си сигурност и въглищната си индустрия – без нелегална миграция и без уроци по инакомислие в училищата. (Пред Явор Дачков)

За 1300 години съм направил най-много магистрали. (Пред Мартин Карбовски)

Водя най-скромния живот, който някой живее. Там, където съм се родил, там ще си пукна… Знайни и незнайни глупаци да обясняват как съм изнесъл тонове със злато. Той не си представя какво е тон злато. Къде бе, у коя банка бе, нещастници долни?! (Пред Мартин Карбовски)

Когато Румен Радев управляваше еднолично по старата конституция, подписа договор, с който извади 6 милиарда от джоба на българите. Щом българите го харесват, следващите след Радев ще направят договор за 60 милиарда. (Пред Кристина Патрашкова)

Свърши правителството, свършиха и отношенията ни с Пеевски. (Пред Кристина Патрашкова)

Борисов и Пеевски. Разхерметизация?
Ясно е, че никой не иска да е отдолу, когато падне Пеевски. Въпросът е кой наднича зад сгромолясващите се фигури. Добре смазаната машина за влияние не търпи вакуум. От Емилия Милчева.
На прощаване Борисов пие кафе

Дали санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски знае, че отношенията са прекратени? Сигурно Борисов е пропуснал да му каже, защото само преди ден ГЕРБ игнорира собственото си решение да остави на следващия 52-ри парламент решението за ратификация на договора за Борда за мир – организация, учредена от американския президент Доналд Тръмп като алтернатива на ООН. На 22 януари в Давос България и Унгария бяха единствените държави от ЕС сред учредителите. 

Бившият вече премиер Росен Желязков подписа присъединяването на България към Борда, макар да беше в оставка. Още тогава лидерът на ДПС – Ново начало поиска парламентът да ратифицира документа. ГЕРБ обаче не го предложи за гласуване в Народното събрание. Най-напред Желязков каза, че ще го внесе, по-късно обаче министърът на външните работи Георг Георгиев обяви, че остава за следващия парламент.

Но Пеевски не се отказва. В последните дни на парламента, преди депутатите да излязат в едномесечен отпуск заради предизборната кампания, той отново направи опит да вкара предложение от името на парламентарната група на ДПС – Ново начало, с което да задължи правителството да внесе за ратификация договора за присъединяване към Борда за мир. Изглежда, повярвал е, че ще му бъде въздадено за заслугите от американска страна и ще паднат санкциите по „Магнитски“. 

Обсъждането на договора не успя да мине през Комисията по външна политика, председателствана от Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Попречи му липсата на кворум. Председателстваната от Христо Гаджев (ГЕРБ) Комисия по отбрана обаче му даде зелена светлина с подкрепата на ДПС – Ново начало и правоверните на ГЕРБ „Има такъв народ“. 

Макар първоначално да имаше съмнения, че предложението ще мине в пленарната зала заради разцеплението в БСП, то беше прието без гласовете на социалистите. Подкрепиха го от ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало и „Има такъв народ“. 

Това беше едно от редките гласувания, в които ПП–ДБ, „Величие“ и „Възраждане“ бяха в един и същи лагер „против“. Костадин Костадинов още при учредяването на Борда за мир смяташе, че за ратификацията трябва да решат бъдещите депутати:

Това е задача, която трябва да бъде осъществена от следващ кабинет и от следващото Народно събрание.

Д. Анатомия на властта
Буквата „д“, особено главната, става все по-важна в нашата държава. Дали да не предложим референдум азбуката да започва с нея? Д като държава, Д като дизайн на властта, Д като Делян. От Емилия Милчева.
На прощаване Борисов пие кафе

Така Борисов отново засвидетелства вярност към Пеевски, в каквото и да се кълне пред инфлуенсърите. Нищо не е приключило, всичко си е постарому.

Под тежестта на голямото Д, ГЕРБ изгуби своя европейски образ,

коментираха от „Да, България“ по този повод.

Съмнения обаче има и за единението на ГЕРБ по отношение на документа. При задаващата се буря, която ще ги помете от първото място, изявени фигури от партията търсят свое ново политическо гнездо.

След свадата с Делян Добрев, който уж напусна, пък се върна за по-малко от 24 часа, сега се разбунтува Живко Тодоров, който кара своя четвърти мандат като кмет на Стара Загора. Тодоров отказва да е водач на листите на ГЕРБ за региона – да слага успешни кметове начело е практика, използвана от партията. Допреди няколко години Борисов може би щеше да го изхвърли от партията за неподчинение, скалъпвайки нещо с обвинителен уклон. 

Но не и сега, когато исполин като ГЕРБ се разклаща, за да отстъпи на „Прогресивна България“ (прогресът да се чете като килийно училище, не като либерализъм). 

Отказът на Живко Тодоров да бъде водач на листата на ГЕРБ в Стара Загора е ясен симптом за вътрешна нестабилност на партията и за настъпващата ера на преориентации. Тодоров, който е една от най-успешните фигури на ГЕРБ в района на Стара Загора, отказва да следва традиционната партийна дисциплина – знак, че влиянието на Борисов вече не е безусловно. 

Този случай илюстрира как регионалните лидери започват да изследват политическите си алтернативи, подготвяйки се за етапа „след Борисов“ и за евентуалното разцепление или пренастройка на вътрешнопартийната йерархия. Лидерът на ГЕРБ е безсилен пред непокорните кметове – не е на власт, за да прекрати финансиране на проекти например, а и догодина са местните избори и добрите отношения с тези кметове трябва да бъдат запазени. Стига да успее. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт, което осигурява не само изборна „инфраструктура“ и контрол върху регионалните мрежи на влияние, но и стабилен политически тил, който трудно се разклаща от парламентарни кризи или от смяна на правителства. 

Поход към прогреса. И още банани
Коалиция без партия, лозунги без програма и лидер, който стои „над“ собствената си конструкция. Походът на Румен Радев към властта започва с познат модел и много въпроси какво всъщност стои зад обещанията. От Емилия Милчева.
На прощаване Борисов пие кафе

Борисов преживява символично „сбогуване“ – припомня собствените си постижения и критикува съвременните лидери, но реалността е, че влиянието му вече се топи.

Отношенията му с Делян Пеевски, съюзник и ключова фигура в парламента, са обтегнати. А опитите да бъде отстранен и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от поста, който заема нелегитимно, изнервят Борисов. 

Самият Сарафов стои в кабинета като заложник на сложния баланс между политическите интереси на Борисов и натиска на Пеевски. Изглежда, че ще остане, докато в следващия парламент не се формира мнозинство от 160 депутати за избор на нов ВСС, който от своя страна да избере нов главен прокурор. 

Възможно ли е олигархът Пеевски да остане в политическа изолация, след като беше дорийска колона за две правителства (на Николай Денков (ПП) и на Росен Желязков (ГЕРБ)? Най-добре да свиква.

Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/sluchayat-dzhem-yozdemir-zashto-zelenite-pobediha-v-baden-vyurtemberg/

Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Резултатите от изборите в една германска федерална провинция на пръв поглед бяха изненада. Провинцията е Баден-Вюртемберг, а на изборите, които се проведоха на 8 март, спечелиха „Зелените“ – въпреки прогнозите, даващи през целия период преди вота преднина на Християндемократическия съюз (ХДС). „Зелените“ победиха едва с 0,5 процентни пункта (30,2% срещу 29,7% за ХДС) и ще управляват паритетна коалиция с християндемократите – и двете партии ще разполагат с по 56 места в местния парламент.

„Зелените“
30,2%

ХДС
29,7%

АзГ
18,8%

СДП
5,5%

Свободни демократи
4,4%

Разлика между първите две партии: 0,5 пункта
Източник: Tagesschau


Загубата на ХДС обаче е знакова и поразклаща позициите на канцлера Фридрих Мерц, който е и председател на партията. А големият победител, също като героя от романа на Вера Мутафчиева, се казва Джем. Само че Йоздемир. И не е османски принц, а син на турски гастарбайтери.

„Майната ви, тук сме!“ Децата на гастарбайтерите и стрийткултурата
Във втората част от поредицата си за гастарбайтерската песен Емине Садкъ ни връща в 90-те, когато децата на гастарбайтерите градят идентичността си през субкултурни общности и с музиката си дават отпор на неонацистките движения.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Защо победата на „Зелените“ в югозападната провинция беше изненада?

За да отговорим на този въпрос, трябва да хвърлим светлина върху местния контекст. Партия „Зелените“ всъщност е основана тъкмо в Баден-Вюртемберг през 1980 г. – в град Карлсруе. Тя има по-силни позиции в тази федерална провинция, отколкото в останалата част на Германия, и вече 15 години (от 2011 г. досега) е управляваща. От 1953 до 2011 г. водещата политическа сила в Баден-Вюртемберг е ХДС, която години наред дори има пълно мнозинство в местния парламент.

Между 2021 и 2025 г. „Зелените“ заедно със Социалдемократическата партия (СДП) и „Свободните демократи“ са част от управляващата коалиция в Германия, известна като „Светофар“ (заради цветовете на трите партии). Върху нея се стовариха последствията от COVID-19 и от войната на Русия срещу Украйна и като цяло правителството ѝ не се запомни с добро. И трите партии загубиха много от дотогавашната си подкрепа, като „Свободните демократи“ дори не преминаха 5-процентовата бариера за влизане в настоящия парламент.

Конкретно „Зелените“ бяха критикувани заради скъпоструващите си политики за преминаване към зелена енергия, които в общия нестабилен контекст на мнозина изглеждаха като известния призив, приписван на Мария-Антоанета, хората да ядат бриош, щом нямат хляб. Тези политики засягат в значителна степен и автомобилната индустрия, която трябва да направи големи инвестиции, за да може да отговори на изискванията.

В богатата провинция Баден-Вюртемберг, в която повечето села изглеждат като излезли от рекламен каталог, водещите индустрии са автомобилната и земеделието. В столицата ѝ Щутгарт се намират централите на „Порше“ и на концерна „Мерцедес-Бенц Груп“, произвеждащ „Мерцедес“ и „Мини“. Хиляди работни места, както и милиони от данъчни приходи за отделните общини зависят от просперитета на тази индустрия. Логично е местните да не горят от нетърпение за бърз преход към зелена енергия.

Тук трябва да се отбележи, че в различните федерални провинции партиите имат различен профил.

Както например християндемократите са по-либерални в области като Северен Рейн-Вестфалия, така и „Зелените“ са по-консервативни в Баден-Вюртемберг. Те са и по-умерени в екологичните си политики. Известна е крилатата фраза на досегашния премиер на провинцията Винфрид Кречман, изречена на местен диалект, с която той иска да сложи точка на критиките срещу „Зелените“, демонстрирайки, че местната автомобилна индустрия е важна за правителството му и лично за него. Ако се опитаме да предадем типичното за тази част на Германия диалектно ш-кане, може да преведем думите му така:

Миништър-предшедателят на Баден-Вюртемберг кара [автомобил на] „Даймлер“. Башта! [от basta, итал. ‘стига’ – б.а.]

„Даймлер-Бенц“ е бившето име на концерна „Мерцедес-Бенц Груп“.

Като говорим за консерватизма в Баден-Вюртемберг обаче (както и в Германия като цяло), не трябва да си го представяме като българските му версии. Той не отрича нито либералната демокрация, нито правата на човека, а още по-малко бъдещето на страната в ЕС. Според резултатите от екзитпол, актуални към 16:10 часа в деня на изборите, като най-голямо свое притеснение 72% от гласоподавателите посочват именно сигурността на Европа. На второ и трето място се нареждат съответно заплахата за демокрацията и правовата държава и опасението, че автомобилната индустрия в региона няма бъдеще. Следват тревоги от икономическо естество, а неприемането на чужденците е на предпоследно място – с 48%.


„Притеснявам се, че…“

Най-силното безпокойство е свързано със сигурността на Европа, състоянието на демокрацията и бъдещето на автомобилната индустрия.

Сигурността в Европа е застрашена
72%

Демокрацията и правовата държава са в опасност
64%

Автомобилната индустрия в Баден-Вюртемберг няма бъдеще
60%

В напреднала възраст ще имам финансови проблеми
56%

Цените ще растат толкова, че няма да мога да си плащам сметките
52%

Няма да мога да поддържам жизнения си стандарт
50%

Твърде много чужденци идват в Германия
48%

В Баден-Вюртемберг вече не може да се чувстваш в безопасност
43%

Източник: Tagesschau

И все пак след 15 години управление „Зелените“ не се радват на особено одобрение в „най-своята“ провинция. Избирателите, участвали в споменатия екзитпол, ги смятат за по-компетентни от ХДС единствено в областта на опазването на околната среда и климатичната политика. Във всички останали области – образование, миграция и убежище, работни места, икономика, социална справедливост, жилищна политика и борба с престъпността – те смятат, че християндемократите се справят по-добре.

А за гласоподавателите от първостепенно значение е икономиката – 29% от тях я посочват като най-значима (със 7 процентни пункта повече, отколкото на изборите през 2021 г.), докато климатът е на трето място – това е приоритет за 16% (с 3 пункта по-малко, отколкото през 2021 г.). Най-голям дял – 38%, имат доверие на ХДС, че може да се справи с икономическите проблеми. На второ място е Алтернатива за Германия (АзГ) с 15%, а „Зелените“ са чак на трето – с 13%.


Коя тема е най-важна за избора?

спрямо 2021

Икономика
Промяна спрямо 2021: +7
+7
29%

Социална сигурност
Промяна спрямо 2021: +1
+1
17%

Околна среда, климат
Промяна спрямо 2021: -3
-3
16%

Вътрешна сигурност
Промяна спрямо 2021: +7
+7
15%

Образование, училище
Промяна спрямо 2021: -3
-3
12%

Миграция
Промяна спрямо 2021: +3
+3
8%

Транспорт
Без отчетена промяна спрямо 2021
1%

Коя партия според избирателите може да се справи с икономиката?

ХДС
38%

АзГ
15%

„Зелените“
13%

Парадоксът: печели партия, която според избирателите не е водеща в справянето с главната тема на изборите.
Източник: Tagesschau

Сега вече става ясно защо победата на „Зелените“ е изненада. И все пак на какво се дължи тя?

Програмата или кандидатът?

За гласоподавателите на ХДС най-важно за решението за кого да гласуват е програмата на партията, докато за избирателите на „Зелените“ от първостепенно значение е кандидатът. Възможно обяснение за тази разлика е не само че програмата на християндемократите по-добре отговаря на приоритетите на местните жители, а и че „Зелените“, за разлика от тях, имат по-силен водещ кандидат. Джем Йоздемир е популярен политик от десетилетия, докато за конкурента му Мануел Хагел не се знае много.

Запитани дали биха гласували за Йоздемир, или за Хагел, ако можеха директно да изберат премиера на провинцията си, само избирателите на ХДС и АзГ показват предпочитание за кандидата на християндемократите, а всички останали – за този на „Зелените“. При това 22% от самите християндемократи биха предпочели Йоздемир, а едва 2% от „Зелените“ – Хагел.

Как е възможно хомосексуална жена да е начело на „Алтернатива за Германия“
В случай че някой се чуди как точно се връзва личността на Алис Вайдел с посоката и позициите на партията ѝ, Светла Енчева дава някои много интересни отговори. И не, „Алтернатива за Германия“ не е германското „Възраждане“, защото радикализацията там върви по съвсем друга линия.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Йоздемир печели, и то с между 10 и 27 пункта, сред всички възрастови групи. Също и (с между 9 и 22 пункта) по всички личностни показатели, включени в екзитпола – по-симпатичен, по-компетентен, по-добре пасващ на областта, вдъхващ повече доверие. Удовлетворението от политическата му дейност също е на ниво – по-висока оценка в това отношение получава само Кречман – досегашният премиер на Баден-Вюртемберг.

Личността на Йоздемир обаче е по-силен фактор за избирателите на „Зелените“, отколкото тази на Кречман през 2011, 2016 и 2021 г., когато партията, оглавявана от последния, е печелила изборите в провинцията. Тя е била решаваща за 51% от тях – резултат, до който Кречман е най-близко през 2016 г., радвайки се на 48%. За сравнение, от 2001 г. досега личността на кандидата на християндемократите е била решаващ фактор най-много за 29% от избирателите на ХДС.

Кой е този толкова решаващ фактор Йоздемир?

Джем Йоздемир е от първото поколение деца на турски гастарбайтери, родени в Германия. Той е от градчето Бад Урах, близо до Щутгарт. Завършва реална гимназия. Това е тип професионално училище, в което учениците не се дипломират с матура и съответно не могат директно да кандидатстват в университет. Но за дете на гастарбайтери и реалната гимназия е сериозно постижение, особено в онези години. Някои младежи от турски произход, родени в Германия, и днес не говорят добре немски. Той обаче си доучва в професионален колеж, който завършва с матура, а през 1994 г. получава диплома за висше образование със специалност „Социална педагогика“.

Гастарбайтерската песен като дом. Добре дошли в Алманя
В три поредни статии Емине Садкъ проследява генезиса, поколенията и социалния контекст на турската музика в Германия. Първият текст ни разказва за гастарбайтерската вълна през 60-те и нейната песен, копнееща за дом, но също така гневна и саркастична.
Случаят Джем (Йоздемир). Защо „Зелените“ победиха в Баден-Вюртемберг

Междувременно още през 1981 г., едва 16-годишен, става член на „Зелените“ – само година след създаването на партията и две години преди да се сдобие с германско гражданство. Следват периоди на възход в политическата му кариера, издънки, временни оттегляния и нови възходи. Йоздемир е бил депутат в Бундестага, после в Европейския парламент, след това отново в Бундестага. В „светофарното“ правителство той е земеделски министър, а през последната половин година от управлението му съвместява и поста на министър на образованието и науката.

Той е първият министър в национално правителство в Германия и бъдещият първи премиер на федерална провинция в страната от турски произход. Бил е един от първите двама етнически турци – депутати в Бундестага, наред с Лейла Онур от СДП.

Йоздемир е не само известен политик, а има и попкултурен статус. През 2022 г. например, няколко месеца след като става министър, се появява в два видеоклипа на известната германска пънк група Die Toten Hosen, превъплъщавайки се в участник в група за взаимопомощ в психиатрия:

Не чужденец, а нашенец

Джем Йоздемир не е от хората с миграционен произход, които свеждат идентичността си до етническите си корени. Автобиографичната му книга е озаглавена „Аз съм нашенец. Един анадолски шваба в Бундестага“¹ (Швабия е районът, в който е роден). Определя се и като „светски мюсюлманин“ и е сериозен критик на режима на Ердоган и на влиянието му върху голяма част от турците в Германия, а с това – и върху германската политика.

Тези му възгледи заедно с приноса му за признаването от Германия на арменския геноцид го превръщат във враг в очите на турския президент и привържениците му. Те личат и в разбиранията му за миграцията, които го причисляват по-скоро към консервативния лагер. През 2024 г. разказва пред Frankfurter Allgemeine Zeitung как дъщеря му е ставала обект на сексуални подмятания от страна на мигранти в Берлин, и посочва като причина патриархалните структури в държавите по произход на чужденците.

Интервюто му навлича критики, включително основателни – например, че патриархални порядки и насилие, основано на пола, има и в Германия и че дъщеря му едва ли би се чувствала по-сигурна на Октоберфест, отколкото по берлинските улици.

Всичко това не означава, че Йоздемир се отрича от турския си произход и заради това германците го харесват. По-скоро той, имайки германска идентичност, принадлежи към светски настроените етнически турци, критични към Ердоган и ислямизма, и по този начин допринася за преодоляването на стереотипите спрямо етноса си. Етническите турци биват различни, някои от тях може да са и критици на Ердоган, и пълноценни шваби. Понякога – и „по-католици от папата“ по отношение на миграцията. Цялата многоизмерност на идентичността – ако се случи да е в личност като тази на Джем Йоздемир, може да се окаже рецепта за политически успех.

Победата на „Зелените“ в Баден-Вюртемберг, макар и важна в национален план, е крехка

Не само заради нищожната преднина пред ХДС и третата позиция на АзГ – с 18,8%. Харизмата на Йоздемир може да е била решаващият фактор за спечелването на изборите, но тя няма как да компенсира неодобрението за политиките на „Зелените“. Участието им в управлението на страната и опитите им да превърнат идеите си в реалност накараха много германци да се отърсят от екологичните си блянове. Когато нещата опрат до собствения джоб и работно място, високите цели вече не са достатъчни.

Макар да спечелиха, „Зелените“ отбелязаха с 2,4 пункта по-нисък резултат, отколкото на изборите през 2021 г., а подкрепата си увеличиха ХДС – с 5,6 пункта, и най-вече АзГ – с 9,1 пункта. Големите губещи бяха СДП, които едва прескочиха 5-процентовата бариера, и „Свободните демократи“, които, както и на националните избори, се озоваха под нея.

Ако не искат да се обезличат като СДП, която като че в постиндустриалното общество не може да определи кой е електоратът ѝ, „Зелените“ ще трябва да предложат идеи, чието реализиране няма да води до икономическа катастрофа. В противен случай и политическото бъдеще на Йоздемир ще е далеч по-безславно от миналото му.


1 Преводът на заглавието е леко фриволен, с цел да се подчертае заигравката в него. Inländer означава по-скоро „местно лице“, буквално – някой, който е в страната, но е антоним на Ausländer (чужденец). По аналогичен начин можем да противопоставим нашенец на чужденец.

Поход към прогреса. И още банани

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pohod-kum-progresa-i-oshte-banani/

Поход към прогреса. И още банани

Когато политикът Румен Радев обяви, че тръгва на поход за бъдещето на България, слизайки от луксозен SUV BMW X7, значи за избирателите походът е Ком–Емине, а за него – смяна на предавките след Президентството. 

Онова, което мерят социолозите, за да го позиционират като победител във всички проучвания от началото на януари 2026-та досега, е не потенциалът на партия, а президентско-спасителският рейтинг на Румен Радев. Защото партия няма, програми (още) не са обявени и лицата в кандидатдепутатските листи не са известни. Основният политически капитал произтича от един лидер. Така както през 2001 г. дойде от невидимата корона на Царя, през 2009 г. – от мускулите и черната кожена тужурка на Бат’ Бойко, а сега идва от генералските пагони и ореола на „силната президентска ръка“, обещаваща нов ред и държавност.

За какво служат „шаситата“

Коалицията, с която Радев ще се яви на изборите на 19 април – „Прогресивна България“, беше регистрирана тази седмица в Централната избирателна комисия. Тя включва три партии: Политическо движение „Социалдемократи“ на Елена Нонева, Социалдемократическата партия на Тодор Барболов и Движение „Нашият народ“ на кмета на Кричим Атанас Калчев, който управлява 7-хилядната община пети мандат (до момента 19 години). 

Няма законова пречка формациите да са една или две. 

Тези три „шасита“ не носят реална електорална тежест и това е част от избрана стратегия. Така някои кандидати могат да бъдат вкарани през различните партии, без да се забележат (веднага). Формално това става чрез някаква квота, а Румен Радев няма да носи пряка отговорност за подбора им.

Имиджов трик е, че Радев не е начело на коалицията. Нейни съпредседатели са двама негови съветници от Президентството – бившият служебен премиер Гълъб Донев и бившият военен министър Димитър Стоянов. Това е знак за привидна дистанция – един вид, лидерът стои над партийните структури, поради което не се появи и при регистрирането ѝ. Позволява гъвкавост при разпределяне на местата по избирателните райони. Също така поради юридически или стратегически съображения понякога е по-удобно други лица да са формални председатели. 

В допълнение, това е част от изграждането на образа на бившия президент, който се представя като национален лидер, а не като партиен апаратчик – поне докато не покаже свой партиен продукт. Но клиентелистите вече са се наредили на опашка при бъдещия победител, така че бързо ще я сглоби.

Интересни са партиите в тази постпрезидентска сглобка. ПД „Социалдемократи“ беше един от трите мандатоносителя на „Продължаваме промяната“ заедно с ВОЛТ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски. През 2022 г. именно ПД „Социалдемократи“ получи 90% от субсидията, въпреки че нямаше нито един депутат.

ПД „Социалдемократи“, което до октомври 2025 г. беше част от БСП – Обединена левица, има любопитна партийна история. Основано е през юни 2000 г. от Николай Камов, който е бил депутат от БСП, а до 1989 г. – виден комсомолски кадър. Един от учредителите ѝ е Ивайло Калфин, който като депутат от БСП в 37-мото Народно събрание по времето на кабинета „Виденов“ се отцепи от групата заедно с още депутати социалисти и всички вкупом напуснаха БСП. Сред тях бяха Филип Боков, Елена Поптодорова, Андрей Бунджулов, Росен Карадимов (днес председател на Комисията за защита на конкуренцията, КЗК) и др., известни като социалдемократи. По-късно те се присъединиха към Александър Томов, който тогава създаде Евролевицата, но го напуснаха през 2000 г.

(Любопитен факт е, че Карадимов беше назначен в Надзорния съвет на Българската банка за развитие през ноември 2022 г. именно от служебен кабинет с премиер Гълъб Донев и така бе върнат в активната политика. При издигането му за шеф на КЗК бе свързван с олигарха Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.)

През 2005 г. ПД „Социалдемократи“ е в коалиция с БСП, която печели изборите и на власт идва Тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Не подкрепят военната помощ за Украйна и са на страната на Радев за референдум за еврото.

Социалдемократическата партия (СДП) също е отломка от славно минало – на СДС. Дори е имала депутати в сините парламентарни групи и заместник-председател на парламента (Иван Куртев), когато е партньор на СДС през 1997 г., но е била отделна партия. През 2023 г. е част от коалиция „Заедно“, издигнала за депутати напусналите „Има такъв народ“ Ива Митева и Любомир Каримански. Сега се спекулира, че Митева ще бъде и в листите на „Прогресивна България“.

Румен Радев използва именно лозунга на СДП – „Свобода, справедливост, солидарност“, в поста си във Facebook в деня на регистрирането на коалицията:

„Прогресивна България“ е отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел. На апела на мълчаливото мнозинство за свобода, солидарност и справедливост. За развитието на България като модерна и демократична европейска държава.

Като изключим този лозунг, СДП е някакъв призрак, а за партиен живот е трудно да се открие каквато и да било следа в последните двайсетина години.

Броени дни преди регистрацията пък кметът на Кричим отрече Радев да е искал формацията му за мандатоносител, каквато информация изтече през февруари. Калчев, който е бивш полицай, е известен с това, че печели всичките си мандати като кмет още на първи тур с добра преднина пред конкуренцията.

Неговата партия Движение „Нашият народ“ е бившата Движение „Нашият град“, появила се на местните избори във Варна преди 20 години и свързвана с икономическата група около „Химимпорт“. Журналистката Невяна Троянска, авторка на книгата „ТИМ. Отборът, който превзе България“, разкри във Facebook тази трансформация.

А освен тези прилики беше хванато, че логото на „Прогресивна България“ е едно към едно с логото на организацията RISE East of England Teaching Exchange. За капак се оказа, че има сдружение „Прогресивна България“ с ЕИК 207561851, регистрирано на 17.10.2023 г. според търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основната дейност на сдружението е защита на правата на ЛГБТ+ общността. Интересното в случая е, че Радев винаги се е заявявал като консерватор и защитник на традиционното семейство. 

Как тези негови ценности се вписват в социалдемократическата рамка? Едва ли решилите да гласуват за него 32,6% според последното проучване на „Алфа Рисърч“ се вълнуват от идеологическата мотивация. А и БСП, член на Партията на европейските социалисти, беше сред генераторите на кампанията срещу ратификацията на Истанбулската конвенция, както впрочем и самият Радев.

Какво става с неравенството?

Ако през всичките девет години като президент Румен Радев шикалкавеше със съдебната реформа, то неизменно акцентираше върху темата за неравенството. 

На един държавен глава му е простено да не отива по-далеч от показалеца си. Но един политик, устремил се към изпълнителната власт, е длъжен да продължи с отговорите – как ще намали неравенството, каква комбинация от финансови и социални мерки ще използва.

Първият тест от предстоящия „поход към прогреса“ е данъчната система. Ще настоява ли Румен Радев за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане? (Даже си върви с името на коалицията му.) Това предложение беше в арсенала на БСП. Но какво все пак ще предложи срещу неравенството, засега е неясно. Вероятно ще се съсредоточи върху повече държава в икономиката и по-големи социални разходи, така присъщи на БСП.

Остава големият въпрос дали предвожданата от Румен Радев нова политическа сила ще се заеме с някакви смели реформи и дали няма да ги подмени с обичайната смяна на караула в институции и съдебна система.

Намаляването на неравенството е свързано с прекъсване на олигархичните зависимости. Радев често използва банализираната фраза „борба с олигархията“, без да назове нито един олигарх. От трибуната на Софийския икономически форум през януари също се заяви за изгонване на олигархията от властта, за върховенство на правото и за отговорност в държавното управление – все познати лозунги.

ВМРО и БСП декларираха, че са с Радев, очаква се да го направят и от Алианса за права и свободи. ПП–ДБ са готови да си партнират с него за излъчване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. 

Социологът Андрей Райчев не спира да предрича коалиция на формацията на Радев с ГЕРБ и Бойко Борисов. Не чрез Борисов или други силни говорители на ГЕРБ, а чрез партньора на партията – СДС, се дават знаци, че при определени условия би било възможно.

Най-стабилната конструкция е първият и вторият да управляват заедно, по някои теми бихме могли да работим с Румен Радев, основно темата за ориентацията на България – дали продължаваме по пътя, който избрахме преди години и задълбочаване на евроинтеграцията, или преосмисляме мястото, на което страната ни е днес. Ако вървим в една посока по този въпрос, има неща, за които ще можем да водим разговор.

Румен Христов, председател на СДС

Походът на Радев към властта започна. 
За тези, които не са на ΒΜW, има банани.

Избори 2026 – заявление за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/izbori2026-form/

Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.


На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
  • Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
  • За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
  • Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
  • На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.

Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.

Избирателните списъци, демографията, регистрите и ефирната дъвка „мъртви души“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/spisaci-i-martvi-dushi/

Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.

Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.

Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).

За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.

Предварителен спрямо окончателен списък

Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.

В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.

Данните на ГРАО

Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.

Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.

Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.

Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.

Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.

С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.

Данните на НСИ и президентството

Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.

Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.

Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.

Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.

Моята интерпретация

Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.

4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.

При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.

Проблем има, дебат – не

Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.

Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.

Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.

Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.

Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.

Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.

Избори 2026 – секциите в България и брой избиратели според ГРАО

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-izbirateli/

ЦИК са публикували адресите и броя гласоподавали за изборите през април. Очаквам да започнат спекулации по темата, затова ще опиша това, което виждам в таблиците на ГРАО предоставени на ЦИК. В следващата ми статия ще се заровя по-подробно в демографските данни.

По списъците има 6641768 гласоподавателя, което е увеличение от 1385 спрямо списъка от октомври 2024-та. Напомням, че в това число се включват всички българи в чужбина независимо кога са напуснали страната или дали са родени там. Те имат ЕГН и лични документи и затова са в списъците, но НСИ не ги брои към населението в страната, защото в последната година не са в България.

Най-голямо увеличение на гласоподавателите има в София – 19714 повече. Увеличение има и в областите Благоевград – 4156, Кърджали – 3143, Варна – 1775 и Бургас – 1451. Най-голямо намаление има в Перник – 3006, следван от Вража, Русе и Велико Търново с малко над 2000.

Има увеличение на секциите, в които ще се гласува в страната – общо 16. По области обаче се забелязва, че в София увеличават с 10 секции, в Пловдив – с 9, а в Бургас – с 2. В Софийска област намаляват с 4, а в Перник, Ловеч, Видин и Смолян – с 1 или 2 секции. Това показва обаче само броят секции. В София на едно място има средно по 5.2 секции, а в Пловдив, Варна и Сливен – по 2 до 2.3. Средното за всички останали е 1.37.

Местата също варират много. Общо 58 места или 0.81% от всички със секции в тях се променят спрямо миналия вот. Макар това да значи едно на всеки 123 места за гласуване да е променено, все пак е добра идея да проверите дали точно вас засяга, особено ако живеете в град. Може лесно да го сторите на страницата на ГРАО с име и ЕГН. (Страницата им ще бъде активна малко преди изборите)

Например, в Благоевградска област. Добавят секция в Благоевград в 2-ро ОУ Димитър Благоев, но махат секции в Петрич на три места – детските градини на ул. Солунска и Цар Симеон и сградата на социално подпомагане на ул. Славянска.

Макар в национален мащаб да има 16 повече секции, общо на 8 по-малко места ще има избори. Единствено в Хасково, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил и Габрово изглежда няма да има промени. Най-много места Закриват във Варна и Перник – 9 и 8 съответно. Най-много откриват в София – 7 и в Търговище и Велико Търново – по 3.

Като гласоподаватели на секция, най-много има в София – 774, следван от Разград – 708, Пазарджик – 668 и Варна – 646. Най-малко има във Видин – 343. Средно, без да броим София, има 522 гласоподавателя на секция в страната. Ако вземем предвид активността по области през октомври 2024-та, грубо казано 192 души са гласували средно на секция. За сравнение в чужбина средният брой е 178.

Разбира се, всичко това е ужасно трудно да се проследи, тъй като за поредна година ЦИК и ГРАО не публикуват географски координати на секциите независимо, че ги имат. Налични са само адреси, които не са особено полезни, ако не познаваш добре мястото. За адреси на 580 места със секции е отбелязано само „кметството“. 228 – читалището. 140 – клуб на пенсионера. 290 – в някаква вариация на училище Христо Ботев.

Повече за секциите зад граница и проблемите с отварянето им може да прочетете в предишната ми статия. Тук може да следите всички новини за изборите в чужбина през 2026-та или да се абонирате за бюлетина ми в Glasvuvam.org.

Избори за Народно събрание 2026 – секциите в чужбина са силно ограничени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/izbori2026-ik/

На 25-ти февруари парламента с гласовете на ГЕРБ, Възраждане, ИТН и част от ДСП-НН и БСП беше отхвърлено ветото на промените в Изборния кодекс. Тези промени намаляваха броя секции в страни извън ЕС, които може да се създадат извън дипломатическите представителства на 20. От обсъжданията и силната покрепа на Пеевски при първото гласуване и осигуряването на подкрепа при последното, става ясно, че целта е да се ограничат гласовете в Турция, Великобритания и САЩ.

Също така отлагат за пореден път с три години въвеждането на избирателен район Чужбина, който трябваше да бъде с 4 депутати специално представляващи българите зад граница. Към настоящия момент гласовете в чужбина се причисляват „служебно“ към избран от ЦИК район, изкривявайки значително волята на гласувалите там. Промените на Избирателния кодекс бяха обнародвани на 27-ми февруари. Още същия ден ЦИК измени решението си за разпределението на мандатите. Под новото решение ще намерите линк към старото и може да сравните. Веднага след това определи и местата, където автоматично ще се отварят секции зад граница. Правилото е, че в последните пет години трябва да са гласували поне 100 души в някоя от секциите на това място. Това означава, че се взимат предвид изборите за български и европейски парламент през юни 2024, изборите за парламент през октомври 2024, април 2023, октомври 2022 и юли 2021, както и смесените избори за парламент и президент през ноември 2021. Общо 7 вота.

В решението си ЦИК определя 372 секции на 58 места. За сравнение за октомври 2024-та определиха над два пъти повече такива секции – 783. Забелязва се веднага, че в Турция са превидили 4 места, във Великобритания – 2, а в САЩ – 4. Това са все посолства и консулства. В действителност, на база активността в последните пет години, секциите отворени по този начин трябва да са съответно 123, 107 и 85. Причината за това е, че предложението на ИТН подкрепено от ГЕРБ, ДПС-НН и Възраждане създава умишлено правен хаос, в който няма яснота как да се приложи правилото за 100-те гласували. Най-логичното би било да се вземат 20-те секции извън консулствта с най-много гласували. Това обаче не е описано изрично и ЦИК са решили просто да не спазят чл. 14, ал. 2, т. 2 от ИК.

Това, което буди притеснение обаче е, че в доста други страни секциите са намалени значително. Пример за това е Канада, където ЦИК решава да отвори секции само в Отава и Торонто. Над 100 гласували само при изборите през 2024-та има в Брамптън, Ванкувър, Вон, Калгари и всяка от 5-те секции в Монреал поотделно. Аналогично в Австралия искат секция само в посолството в Канабера, но над 100 гласа през юни 2021-ва е имало и в Мелбърн, Сидни и Пърт. Други държави с подобни „пропуски“ са Албания, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Южна Африка, Сърбия и Швейцария. Не определят секции в Исландия, Нова Зеландия, Сингапур и Чешка република макар в последните 5 да е имало секции с повече от 100 гласували. Причината за това е друга аспект от промените в Изборния кодекс публикивани вчера – правилото за „поне 100 гласували“ вече се прилага само за страни от Европейския съюз“. Това допълнително утежнава процеса за гласуване на десетки хиляди българи спрямо постигнатия напредък в последните години.

Единственият избор за тези държави е да подават повече заявления за гласуване. Дори във Великобритания, САЩ и Турция това има значение, защото изглежда ще сме свидетели на състезание къде да има секция. Повечето заявления ще покажат за пореден път как има желаещи да гласуват и подобни мерки ограничават конституционните права на български граждани.

Както писах в предишната си статия, според хонограмата на ЦИК след няколко часа изтича срокът, в който следва да публикуват електронния формуляр за подаване на заявления. Когато излезе ще публикувам нова статия със съвети и ще изпратя напомняне да подават заявления на над 3000-те хиляди абонирали се за новини за поровеждането на изборите в чужбина.

Мълчанието на Радев струва злато

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mulchanieto-na-radev-struva-zlato/

Мълчанието на Радев струва злато

Мълчанието на Румен Радев струва злато, както показват социологическите проучвания от началото на 2026 г. до момента. Той мълчи и се изкачва нагоре по стълбицата на общественото одобрение. 

Последното изследване – на Центъра за анализи и прогнози, сондира, че Румен Радев ще получи 33,7% от тези, които смятат да гласуват. Агенция „Мяра“ му даде 33,3%. А „Маркет Линкс“, които първи се осмелиха да публикуват данни за 2026 г. – 25,6%. 

Ескалацията на резултатите, изглежда, се дължи на екзалтация на избирателите. 

Но каква е причината? От щаба на Радев не изтича и бит информация за водачи на листи и „подкрепа от интелектуалци и изявени спортисти“ (често използвано политическо клише).

Доскорошният президент обеща, че на 4 март, когато изтича срокът за регистрация за предсрочните избори на 19 април, ще внесе в ЦИК документите за „коалиция с ясно име“. 

Докато политиците се надпреварват да избухват с постинги, изявления и позиции по разни горещи теми, бившият президент остава мълчалив. А резултатите му растат. 

Това мълчание е тактическо – създава напрежение сред политическите опоненти, увеличава интереса на медиите и оставя обществото в напрегнато очакване. Така Радев не се обвързва с конкретни решения или обещания, които могат да намалят популярността му. Социологическите проучвания отразяват не само одобрение, но и очакване.

Мълчанието като власт

Светът днес е пълен с невъобразим информационен шум от всякакви хора, организации, партии – заклеймяващи, обещаващи и самовъзхваляващи се – и онзи, който говори рядко, тежи повече. Обществото се изморява и обърква от логореята и желанието на всеки да бъде чут и оценен. Когато другите политици спорят или се компрометират, мълчанието на Радев се възприема като рационалност и независимост. Символно той създава имидж на дистанциран и извисен над ежедневните скандали.

Когато дълго мълчи, всяка дума, която евентуално ще произнесе, има значителен ефект. Това увеличава усещането за неговата сила и влияние. Още повече че така избягва и каквито и да било пресечни точки с другите политически сили, а и възможни атаки. Всички те в момента напомнят дебютантки на бал, които чакат покана за първи танц. 

Никой не дръзва да атакува сочения за победител на предстоящите избори. Аферата „Боташ“ отдавна не се споменава от никого. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов атакува вяло ПП–ДБ, а олигархът и санкциониран за корупция Делян Пеевски избягва публичността, въпреки че допреди два месеца се изтъпанваше пред журналисти всеки ден. 

Тройка премиери с гарнитура
Кой управлява България, как я управлява и защо изобщо си прави труда? Не може ли просто да ни помолят любезно да напуснем, вместо да се хаби толкова време и ресурс? Емилия Милчева обобщава какво става напоследък.
Мълчанието на Радев струва злато

Единствените „остриета“ в парламента са депутатите от „Има такъв народ“ и „Възраждане“, които са насочили огъня към ПП–ДБ заради случая с шестте трупа на Петрохан и Околчица. Част от черната кампания стана и изслушването в парламента на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев, както и на висши полицаи, дали им е оказван натиск да работят по този случай.

Има ли „консенсус срещу мафията“?

Тази седмица лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев предизвика Румен Радев да се включи в протеста „СарафOFF“, организиран от „Правосъдие за всеки“. 

Първоначално той изрази очакване Радев да подкрепи акцията и „с действия, а не само с думи“ да покаже, че ще се бори срещу Борисов и Пеевски. Впоследствие тонът му стана по-категоричен:

Румен Радев, който каза, че ще бори мафията, вече втори ден мълчи дали подкрепя протеста за свалянето на Сарафов.

Разбира се, никой не очаква бившият президент да се появи на протести, в които няма да е главно действащо лице. Но темата за легитимността на и.ф. главен прокурор е тест – има или няма воля за разграждане на модела. 

Досега кандидатът за изпълнителната власт Радев е назовал поименно Борисов–Пеевски като символ на задкулисие, но не и Сарафов, не и символите на търговията с правосъдие, като аферата „Осемте джуджета“ например, кукловода (ѝ) Пепи Еврото и Нотариуса. На форум за съдебната система преди година, от позицията на президент, призова да бъдат осветени сенчестото правосъдие и случаи като „Осемте джуджета“

Какво мисли политикът Радев за осрамотяващия днес българското правосъдие избор на европейската прокурорка Теодора Георгиева? Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов определи решението на Европейската прокуратура като „поредния тежък удар върху имиджа на българското правосъдие“.

Това отново ни дава основание да смятаме, че трябваше да бъде направено повече за разплитане на мрежите за паралелно правосъдие в България, една от които е „Осемте джуджета“. 

Срещу Теодора Георгиева беше образувано дисциплинарно производство от Европейската прокуратура заради действията ѝ по делото за разширяването на българското газохранилище „Чирен“. Георгиева беше и временно отстранена от длъжност. Тя е обвинена в сериозно нарушение и не е изключено да бъде освободена от длъжността европейски прокурор.

Когато Радев напусна президентската институция, обяви, че „консенсусът срещу мафията трябва да бъде материализиран на изборите“. От една страна, тази формулировка предполага широко обществено съгласие за промяна чрез вот. От друга, подобен консенсус неизбежно преминава и през конкретни публични позиции по теми като отчетността на прокуратурата и съдебната реформа. А Радев досега ни ги спестява.

Отечество любезно, аз ще те спася!
Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.
Мълчанието на Радев струва злато

Едно от възможните обяснения е, че тази кауза е ключова за активизма на ПП–ДБ, а като „нов“ на политическата сцена той ще има нужда от своя кауза, която да го отличава.

Вероятно изчаква и резултатите от изборите, за да реши с кои партии ще си подели бъдещия Висш съдебен съвет, а оттам и избора на нов главен прокурор. За избора на парламентарната квота е необходимо мнозинство от 160 гласа.

Преговори с Русия, несъмнено 

За тези близо 40 дни от напускането на „Дондуков“ 2 Радев се е изявявал девет пъти, без да дава пресконференция, отдавайки предпочитания на еднопосочната комуникация. 

Εдна реч на икономически форум.

Εдно интервю на живо в предаването „Панорама“ на БНТ. 

Пост във Facebook срещу намаляването на изборните секции в чужбина.

Следващ пост с поздрав за президента Йотова за изборa на служебен кабинет и критика как „в последните си часове кабинетът „Борисов–Пеевски“ хариза една четвърт от пътническите превози на държавната железница на частна компания“.

Реч пред българска общност в Берлин.

После критика във Facebook към служебния кабинет, че бил „с ярко изразени партийни и политически ангажирани лица“.

После видео за „Петрохангейт“ с настояване „причините за убийствата да бъдат изяснени в най-кратки срокове“.

Следва поклон пред паметника на Апостола.

И интервю за германското издание Berliner Zeitung, чийто проруски уклон не е тайна в Германия. Издателят му – източногерманският бизнесмен Холгер Фридрих, се е включил в подписка срещу предоставянето на военна помощ за Киев от страна на Германия. Фридрих е разкрит и като сътрудник на ЩАЗИ – тайните служби на ГДР. Фокусът на интервюто е външнополитически и в него ясно прозвучава тезата на Радев за възстановяване на диалога с Русия.

Останалите теми на деня не съществуват за най-новото партийно попълнение. Той не коментира скандалните договори за милиарди на Агенция „Пътна инфраструктура“, сключени в последните дни на кабинета на ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало. Мълчи и за американските самолети на летище „Васил Левски“. Също и за заплахата за арбитражно дело, отправена от собственика на „Лукойл“.

Като статуя до 4 март

Докато останалите политически играчи се изтощават в непрекъснати схватки, Радев се е вкаменил като статуя. Не поема рискове, не влиза в директни сблъсъци, не формулира политики, които могат да бъдат атакувани. 

Но мълчанието носи дивиденти само докато е обвито в очакване, докато симпатизантите му проектират надеждите си върху него. Един иска юмрук срещу корупцията, друг – ред и дисциплина, трети – равнис по Москва. Мълчанието позволява всички тези образи да съществуват едновременно.

Но в момента, в който коалицията с „ясно име“ бъде регистрирана и листите станат публични, ще трябва да слезе от „президентските теми“ – външна политика, национален интерес, „диалог“ с Русия – към по-прозаични. 

Дотогава ще си трупа златото.

Избори за Народно събрание 2026 – какво знаем и какво не за гласуването в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/izbori-2026-dati/

На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Ето най-важното към този момент.

Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го в следващите дни, когато ще изпратя мейл с нужната информация на всички абонирали се в Glasvuam.org. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 24-ти март. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Това значи, че може да очакваме да пуснат формуляра между 24 февруари и 7-ми март. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.

В Народното събрание бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Най-вече беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Тъй като има вето върху тези промени, не знаем все още дали и по какви правила ще се проведат изборите през април. Затова, ако се намирате извън Европейския съюз, призовавам да подавате възможно най-много заявления за местата, където сте гласували до сега. Така ще стане видно, че има желание за гласуване, което се ограничава също както правата на хиляди наши сънародници.

До 27-ми февруари ще бъдат обявени и местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 6-те вота между юли 2021-ва до сега. От това дали сегашния парламент ще потвърди отново промените в Избирателния кодекс зависи на кои от тях ще има секции. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значние, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.

Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 19-ти февруари.

Ако желаете да получавате такава полезна информация за изборите в чужбина, може да се абонирате на Glasuvam.org.

Гласовете на Америка – брой 12

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-12/

Гласовете на Америка – брой 12

Rapid-fire означава буквално „стрелба с висока скорост, огромна бързина“ – на български имаме прилагателното скорострелен. Rapid-fire могат да бъдат например шеги на комедиант, които идват една след друга; такива могат да бъдат и въпроси в съда. Rapid-fire са и новините, които произвежда Америка – rapid-fire е и нейният президент, за когото дори потребителите в консервативния събредит понякога казват, че трябва да говори по-малко и да работи повече (защото и без това говори глупости – пак думи на потребителите). 

Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс беше освиркан по време на зимните олимпийски игри в Милано. 

По-рано този месец в града имаше протести срещу присъствието на имиграционната полиция на САЩ в Италия, която според Reuters е изпратена, за да „защитава американците“. Официалната позиция на италианската власт и на Олимпийския и параолимпийски комитет на САЩ е, че такива агенти на имиграционната полиция (ICE) няма; има единствено оперативни служители на Департамента по държавна сигурност, базирани в американските дипломатически мисии в Италия.

Едва ли някой може да обвини имиграционните, че имат нужда от разнообразяване в Италия след убийствата на Рене Гуд и Алекс Прети. По време на изслушването по двата случая във вторник Тод Лайънс, настоящият ръководител на ICE, както и Родни Скот, шефът на американската гранична полиция, отказаха да отговарят на въпроси за убийството на двамата американски граждани. Лайънс отказа да се извини от името на администрацията на Тръмп, която нарече жертвите „терористи“. 

На паралелната армия на САЩ вероятно ще ѝ бъде необходимо повече от едни зимни олимпийски игри, за да отмори и да се подготви за „национализацията на изборите“, за която призова президентът Тръмп. Разбира се, симпатизантите на Тръмп ще кажат например, че той просто се шегува и дразни либералите, които, както винаги, му се връзват, защото са точно толкова глупави. 

Дали това е така, или не, няма да коментираме – факт е, че през изминалите седмици агенти на ФБР иззеха бюлетини и документи за изборите през 2020 г. от окръг Фултън, Джорджия. Президентът и симпатизантите му твърдят, въпреки наличните доказателства, че именно там е имало изборни измами, които са му коствали поста. Както всеки съвестен лидер, президентът Тръмп разговарял с агентите на ФБР по време на акцията – изразил благодарността си и им направил комплименти. Какво по-нормално от това в крайна сметка? 

Напълно в реда на нещата е и изискването на Департамента по правосъдието от множество щати, сред които и Минесота, да предадат избирателните си списъци на федералното правителство, тъй като администрацията на Тръмп се опитва да създаде федерални (национални) избирателни списъци. Според принципите на разделението на властите в САЩ изборите се организират на местно, щатско ниво. Но едва ли има по-подходящ пример за спазването на десния принцип за „малка държава“ и „права на щатите“ (states’ rights) от желанието на президента да национализира изборите. В крайна сметка през март миналата година същият президент подписа указ, с който се опита да направи мащабни промени в изборния кодекс – повечето от тях на този етап са спрени или напълно оборени в съда. В миналото президентът Тръмп е публикувал в социалните мрежи, че иска да ограничи гласуването по пощата, както и изборните машини. Ако сте се объркали дали става въпрос за САЩ, или за България, не сте единствени. 

Преначертаването на картите на избирателните райони, което е традиция в САЩ от дълги години насам и се практикува и от двете партии, е в своя апогей. В интервю за The New York Times пък президентът заяви, че е съжалил, че не е пратил националната гвардия да конфискува машините след изборите през 2020 г. Лидерът на най-мощната държава, на свободния свят и т.н. в крайна сметка просто се шегува. Ха-ха-ха! 

Гласовете на Америка – брой 12
Откъс от интервюто в The New York Times

Междувременно администрацията празнува премахването на почти всички държавни регулации, свързани с климата. Успехът е дело на хора, които са възмутени от „климатичният алармизъм“ и „ленинисткия заговор“ на опазващото климата законодателство. Вероятно именно заради подобни заключения всяка втора статия в The New York Times съдържа някаква вариация на изречението 

В света има научен консенсус, че въглеродният диоксид, метанът и други парникови газове опасно загряват планетата и стават причина за появата на суперурагани, суши, горещи вълни и повишаване на нивото на Световния океан.

Нещо подобно на надписите върху етикетите на дрехите, които ни предупреждават да не ги ядем, да не ги палим и да не използваме ръкавите им, за да се обесим например. Умните политици в крайна сметка са отражение на умните си избиратели – така работи представителната демокрация, ако все още изобщо можем да говорим за такава. 

А и конспирациите престават да бъдат интересни, когато се окажат истина. Кой да знае това по-добре от световния политически и икономически елит, който с години се е събирал на купони с малолетни и непълнолетни в именията на осъден сексуален престъпник. Три милиона страници, 180 000 изображения и 2000 видеоклипа бяха пуснати шест седмици след крайния срок, обявен от закона, както и след много закани за превземане на Гренландия (Какво стана с Гренландия? Кой изобщо помни Гренландия?). Разбира се, както след всеки купон, накрая всички отричат, че са били там. Сигурно е, че президентът на САЩ никога не е бил там, разбира се. Разбира се. 

Гласовете на Америка – брой 11
Какво стана във Венецуела и ще продължи ли да се случва и на други места по света? В първия за годината брой на бюлетина, посветен на Щатите, Йоанна Елми прави анализ на събитията от 3 януари и на това, което стои зад тях.
Гласовете на Америка – брой 12

Да се върнем на гейовете, имигрантите и цветнокожите, които, както добре знаем, са виновни за всичките мъки на човешкия род и най-вече на средностатистическия републикански избирател, който се отъждествява повече с големите богати мъже, концентриращи богатство и ресурси, отколкото със съседите си, които – ако не дай си боже не мислят като него – са розови либерали, марксисти, комунисти, национални предатели, терористи и т.н. 

Флагът на прайда бе премахнат от монумента в Стоунуол, Ню Йорк. Мястото е част от мрежата от национални паркове и исторически паметници в САЩ. Стоунуолските бунтове са сблъсъците между хора от ЛГБТ общността и нюйоркската полиция през 1969 г. и се смятат за повратната точка в борбата на хората с различна сексуална ориентация за равни права. 

Премахнати бяха и табелите с историческа информация за робството в САЩ от Филаделфия, където е живял първият президент – Джордж Вашингтон, който е бил и робовладелец. Причината? „Антиамериканска идеология“, разбира се. 

Над 18 000 жалби са постъпили в съдебната система на САЩ от имигранти, които твърдят, че са били обект на незаконно и неправомерно задържане. Екип от журналисти „влезе“ в лагера за задържани в Дили, Тексас, и проведе видеоразговори със задържаните деца. 

Важното е, че американците са в безопасност – най-вече от реалността, която не им допада. Консервативното движение дори измисли алтернатива на легендарното шоу в полувремето на „Супербоул“. Така някой може би е слушал Кид Рок и е гледал Ерика Кърк, а е пропуснал рекламата, която взриви интернет. Камерите Ring, работещи на принципа на система за разпознаване на сладки кученца (и човешки лица), ви заснемат и разпознават при всяко преминаване, благодарение на което, радват се потребителите, малката държава ще може да става все по-малка – Ring предоставя данни на местната полиция, която потенциално си сътрудничи с федералната власт и ICE

Разбира се, повод за притеснения няма и това може би просто е поредната буря в чаша вода – все пак Ring е собственост на Amazon и Джеф Безос, който предприе мащабни съкращения в The Washington Post, като кореспондентът в Украйна например научи, че вече не е кореспондент в Украйна, докато беше на терен в Украйна. Когато подобни мощни технологии са собственост на филантропи и трезвомислещи хора, повод за притеснения най-общо няма. Така че стига с либералната истерия? Все едно когато Мъск купи Twitter и всички предупреждаваха, че социалната мрежа ще се превърне в кошер на пропаганда, дезинформация и измамни реклами, това се случи. 

А като стана дума за Илън Мъск, който щеше да направи американските институции ефективни отново, само че му стана скучно, тази седмица той призна, че в крайна сметка няма да стигне до Марс, а само до Луната. Ето един клип на Мъск, който обещава автономни тесли до следващата година: 

Институциите може да не са ефективни вече, но Америка със сигурност вече е велика.

Големите пари от съвременната икономика отиват при капитала, не при работниците

Това не е подглава от „Капиталът“ на Маркс, а заглавие в десния The Wall Street Journal. Джърнъл, джърнъл, колко пък да е джърнъл – ще го направим и него на алтернативен вестник, както направихме алтернативно шоу и както опраскахме и The Washington Post

И колкото и да не съм вярвала, че някога ще го кажа, Америка върви толкова на зле, че дори и либертарианците започват да звучат разумно. В пространно есе за The New York Times главният редактор на водещото либертарианско списание Reason предупреждава за злоупотребата с власт – която е възможна само след злоупотреба с истината – и подчертава, че въпреки бомбастичните намерения и заявки на администрацията на Тръмп резултатите са повече от плачевни от гледна точка на свободата, справедливостта и изобщо на цялото величие на въпросната Америка. 

Редакцията на The New York Times пък е публикувала доста интересно есе за проблемите след легализирането на марихуаната: употребата на веществото е скочила главоломно, причинявайки проблеми със зависимостта и различни свързани заболявания. Редакцията не призовава към повторна забрана, но отчита, че експериментът с легализацията може би има нужда от корекция. 

Този rapid-fire може да продължи до безкрай и вероятно поне още три години, докато трупът на Велика Америка не изкърви. Днес обаче бюлетинът ще се вмести в рамките си – понякога голямата история, която може би носи някакво успокоение, трябва да остане настрана и просто да обърнем внимание на историята, която пишем в настоящето. За мен все още е трудно да повярвам, че изборът на толкова хора е да пишат именно тази история – колкото и да разбирам сложността и пластовете на настоящето, както и какво формира възгледите на всеки отделен човек. 

Но може би именно това е най-ужасяващото: че най-немислимата жестокост и абсурди се поддържат не от чудовища, а от хора, които са също като нас. Затова ви оставям с един скорошен скеч на Saturday Night Live – не се засмях, но поне се усмихнах. Някои дни и това е нещо. 


Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!

Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:

Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:

Отечество любезно, аз ще те спася!

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/otechestvo-lyubezno-az-shte-te-spasya/

Отечество любезно, аз ще те спася!

Отечеството е в опасност и аз идвам да го спася. Това е поантата в обръщението към нацията на 19 януари, с което Румен Радев прекрати предсрочно президентския си мандат и сложи край на залаганията кога ще слезе да се бие като равен с партиите. 

Предстои ни битката за бъдещето на Отечеството и вярвам, че ще я водим заедно с всички вас – достойните, вдъхновените и непримиримите. 

След девет години той напуска „Дондуков“ 2 със слогана си „Готови сме, можем и ще успеем!“, а мандата ще довърши Илияна Йотова, негова вицепрезидентка, за която се предполага и че ще бъде в предизборна кампания за поста. Кандидатурата ѝ все още не е официално обявена, нито е публично известно кои политически сили ще застанат зад нея.

След седем служебни правителства, пет от които с кадри, избирани от Радев и съветниците му, има видими резултати за „моженето“: назначенията в службите и попълването на квотите от президентски назначения. Неизгодният контракт с турската компания „Боташ“ не може да бъде предоговорен, но политическата отговорност остава. Като политик Радев ще се бори за парламентарно представителство и изпълнителна власт. Получи ли ги, договорът ще е негова грижа. Ако смята, че е полезен, нека намери място на бившия си енергиен министър Румен Христов в листите. 

Крачка назад за Румен Радев
Според Емилия Милчева следва да очакваме оттук нататък президентът Румен Радев да направи крачка назад и да мине на втори план, отстъпвайки светлините на прожекторите на новото редовно правителство.
Отечество любезно, аз ще те спася!

Патриотично вричане по вазовски

С последната си президентска реч Радев постъпи като Симеон Сакскобургготски – маскира личните си политически амбиции като морална необходимост. „Отечеството“ не се управлява, а се пази. Не че иска власт, дългът го зове. Влиза в политиката, защото е мисия, а не цел. Точно това се опитваха да внушат неговите говорители и оракули, докато обработваха обществото с „Кой, ако не той!?“. 

От няколко месеца Радев отново беше назоваван „Генерала“, военния, за когото дългът е над всичко и не може повече да търпи беззаконието, корупцията и извършеното от политиците „в компромиси с олигархията“. 

Радев се обърна към разочарованите аполитични избиратели, към онези, които имат ниско доверие в институциите и търсят силна фигура, а не програма. Той говори като призван водач с мисия, не като политик, който напролет ще се бори за 52-рия парламент.

„Отечество“ е обединителна дума за хора без идеологическа самоидентификация – това е, като да рецитираш Вазов. Повечето от тези хора не очакват платформа и приоритети, те искат Спасител и ще си го получат. 

Политолози и социолози са единодушни, че избирателната активност ще се повиши (дали ще стигне 3 милиона?), а някои партии ще се изпразнят от избиратели. Към Радевия политически проект ще прииждат от БСП, „Величие“ и МЕЧ, както и разочаровани от „Възраждане“. Обезкървяването откъм електорат ще остави някои от тях извън бъдещия парламент. Четири формации от коалиционните партньори на БСП вече напуснаха обединената левица

Тежко̀ им на позитанци! Имат незначителни шансове да прехвърлят четирите процента, ако съумеят да изберат нов лидер на конгреса си през февруари и инстинктите им за самосъхранение заработят. 

Някои, като бившия председател на БСП Михаил Миков, са още по-крайни:

Проектът на Румен Радев може да приключи 130-годишната история на БСП.

До момента партийното зачатие на Радев е приветствано като „възможен съюзник“ от МЕЧ, БЗНС „Александър Стамболийски“, а „Величие“ пожела и мъдри решения. Бившият хазартен бос Васил Божков, част от списъка с българи, санкционирани по „Магнитски“, ще гласува за него като „единствената алтернатива“, отбелязвайки с пост: „Достоен Президент. Крайно време беше. Успех.“

По подобен начин го описа и руската държавна агенция ТАСС, която, позовавайки се на анонимни експерти, съобщи, че „едва ли не е единствената възможност за изход на страната от кризата“.

Но нищо не може да се сравни с изблика на някогашния почетен председател на ДПС Ахмед Доган, очевидно оценил жеста на Радев да връчи на малката му парламентарна група третия проучвателен мандат. 

Поздравления, г-н Президент! Само Вие сте решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата ни държава! Ние, от Алианс за права и свободи, сме безрезервно с Вас! Предстои ни много работа. Но с общи усилия, координация и заедност можем да мобилизираме всички поколения за демонтирането на „дълбоката държава“ и да зададем рестарт на демокрацията.

Ако един от бащите на „дълбоката държава“ ще участва в рестарта на демокрацията, процесът е обречен. А под юмрука на един о.з. генерал, профилиран от путинския режим, трудно може да се роди повече демокрация.

Но Доган и Радев не са си чужди, освен че ДПС го подкрепи с гласове на президентските избори за първия мандат, а частично и за втория – макар и не официално. И двамата са близки с бившия вицепрезидент на „Мултигруп“ и собственик на „Минстрой холдинг“ Николай Вълканов. През ноември 2022 г. с президентски указ той получи най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“. Негова фирма плати през 2008 г. хонорара от 1,5 млн. лв. на Доган за консултантски услуги по хидроенергийния проект „Цанков камък“.

Кои други бизнесмени са зад Радев, освен разкрилите се досега? Националотговорни капиталисти. По всяка вероятност братя Бобокови, единият от които беше задвижил с няколко есемеса самото Президентство, Георги Гергов, оръжейният търговец Емилиян Гебрев. Преди време имаше спекулации и за Петър Манджуков, Валентин Златев и др. 

Български националотговорни капиталисти
„Когато през 90-те години на миналия век мутрите с бухалките принуждаваха малките току-що създадени бизнеси да им плащат – или „закриваха“ други, държавата я нямаше. Две-три десетилетия по-късно…
Отечество любезно, аз ще те спася!

Обикновено политиците избягват въпросите за голямото финансиране. За предстоящата предизборна кампания Радев обаче не може да се измъкне с обяснения за множество малки дарения от симпатизанти – нужна е по-правдоподобна версия. 

За всеки по нещо

Докато не се е позиционирал, бившият президент предлага бонбонче за всеки. За проевропейските партии – обществен консенсус срещу мафията; за евроскептиците – отхвърления референдум за еврото; за русофилите и антинатовците – че „някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война“ наблизо; за Gen Z – бъдеще в България. Консерватор и православен е като ГЕРБ, не така радикален в проруските си тези като „Възраждане“, но като всички тях, че и като БСП – противник на „джендъризма“. С този местен жаргон са обозначени либерални ценности, като защита на правата на ЛГБТИ хората. 

Тоест всеки може да открие в посланията на Радев свое основание за подкрепа. Някои наричат това „центризъм“. В интервю за „Сега“ журналистът и анализатор Петко Георгиев казва, че „Боташ“, „Южен поток“ и „Турски поток“ „слагат Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев логично в един и същи пакет“:

… представители или проводници на един и същи тип геополитически и икономически интереси. И затова за мен е абсолютно парадоксално, че това лице [Румен Радев – б.а.] се опитва да се представи сега като борец срещу модела.

Две са червените линии за бъдещия партиен проект, на който от месеци се предрича ефектът на Халеева комета:

  • какъв Европейски съюз отстоява; 
  • какви възгледи за съдебната реформа има (защото Радев така и не представи обещания в първия си мандат проект за конституционни промени). 

Повече лоялност към Тръмп или по-силен ЕС, защото в момента традиционното за българската политика „приклякване“ не е възможно? Радев се измъкна от Президентството, преди да отговори на този въпрос. Оказа се, че Тръмп му е изпратил покана България да се включи в изобретения от него Съвет за мир и това е станало, преди държавният глава да обяви оттеглянето си. 

Допреди седмица въпросният формат включваше само рамка за развитие на палестинската територия Газа и беше част от плана за примирие между Израел и „Хамас“, който управлява Газа. Но амбицията е да се заеме и с други конфликти.

За мен е огромна чест да Ви поканя като президент на Република България да се присъедините към мен в исторически критично и невероятно усилие да затвърдим мира в Близкия изток и същевременно да предприемем смел нов подход към разрешаването на глобалните конфликти! 

България е в менюто

България се оказа в менюто, което американският президент си поръча за участие в Съвета за мир – формат, определен от Τhe Conversation като „частно ООН с един-единствен акционер“ – самия Тръмп.

Форумът в Давос, на който президентът на САЩ обяви инициативата си, ще се запомни с речта на министър-председателя на Канада Марк Карни.

Средните сили трябва да действат заедно, защото, ако не сте на масата, вие сте в менюто. Великите сили могат да си позволят да действат сами. Те имат размера на пазара, военния капацитет и лостовете да диктуват условия. Средните сили – не. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой ще бъде по-отстъпчив. Това не е суверенитет. Това е инсценировка на суверенитет, докато се приема подчинение.

Унгарският премиер Виктор Орбан, близък с Тръмп и поддръжник на руския президент Путин, и българският министър-председател в оставка Росен Желязков единствени от ЕС приеха поканата, заставайки редом до петролни шейхове, автократи от бившите съветски републики, лидери от Латинска Америка и Азия. Европа бойкотира инициативата, Китай отказа, Русия обмисля. 

Българското правителство в оставка тайно е взело решението за включване, без медийно огласяване, без точка в публикувания дневен ред на заседанието на Министерския съвет, след което Желязков и външният министър Георг Георгиев заминаха за Давос. В рамките на 24 часа Георгиев промени позицията си на 180 градуса. Преди да бъде взето решението, той заяви публично, че „българските граждани имат право да знаят къде се намира страната ни, какви позиции защитава, каква политика провежда и към кое ценностно и цивилизационно пространство принадлежи“. 

Правителството на Република България, ръководено от министър-председателя Росен Желязков, последователно и отговорно ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на конституционния си мандат, отстоявайки европейската идентичност на България, принадлежността ѝ към ЕС, както и ролята ѝ на надежден партньор в трансатлантическото пространство и съюзник в НАТО. 

В Давос обаче Георгиев заговори за мира и сигурността в Близкия изток като „предпоставка за сигурността и безопасността в Европа“, нямаше и помен за европейска идентичност и цитираше Тръмп.

Единствено ПП–ДБ от парламентарно представените политически сили определиха като опасно и нелегитимно вкарването на България в Съвета за мир. Съпредседателят на „Да, България“, част от коалицията ДБ, Божидар Божанов, коментира, че мястото на страната ни е в сърцето на Европа.

Това не е просто едно решение, това е пробив срещу общата политика на ЕС. Това, че България се превръща в троянски кон и застава заедно с Орбан – единствения представител на европейска държава там, е много тревожно. България не бива да има място там, особено преди това да бъде обсъдено и да бъде взета обща позиция на ЕС. 

А тя вече е факт – Европа продължава сама. „Знаем, че трябва да работим като независима Европа“, заяви председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен след над 4-часовото заседание на европейските лидери. „Няма връщане назад“, беше тяхното послание.

България сателит на Тръмп ли остава, или част от Общността? Този въпрос е не само към управляващите в оставка, но и към всички останали политически сили.

Отечество любезно, аз ще те спася!
Снимка: Министерски съвет

По чие нареждане Желязков присъедини България? Лидерът на ГЕРБ Борисов мълчи, докато олигархът и санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски призова преди два дни поканата да се внесе за обсъждане в парламента. След подписаното от премиера споразумение в Давос обаче за парламента остава само да ратифицира присъединяването към частен клуб, в който еднолично председателят му Тръмп ще решава, изключва и налага вето. Но ако мнозинството се пропука, както се получи с промените в Изборния закон, може и да не се случи.

Орбан има своите основания да е там. САЩ разреши на унгарската компания MOL, близка до Орбан, да купи дела от 56,2% на „Газпром“ в Naftna Industrija Srbije, която попадна под санкции на САЩ през октомври. По-рано Тръмп освободи от санкции по глобалния закон „Магнитски“ един от най-приближените до Орбан – Антал Роган, шеф на кабинета му. Впрочем MOL има апетити и към българската рафинерия на „Лукойл“, което обяснява честите визити на унгарския външен министър Сиярто в България и срещите му с президента Радев. 

На 12 април обаче Орбан може да изгуби изборите, тъй като опозиционната партия ТИСА на бившия му съпартиец Петер Мадяр има преднина от 9% пред ФИДЕС. Придобитото остава.

Какви са основанията на Желязков?

Официалните: прави го заради отпадането на американските визи за България, дерогацията за „Лукойл“, която съвсем не беше неочаквана, и някакво имагинерно участие на български фирми във възстановяването на Газа. (Нали Николай Младенов е назначен за върховен представител на Съвета за мир за Газа…) 

Предположенията обаче са, че зад този ход стои неистовото желание на един олигарх като Пеевски да се освободи от санкциите по „Магнитски“ в последните дни на управление, в което доминира.

Къде ще са в следващото управление днешните играчи на политическата сцена, зависи от пренареждането, което ще донесат пролетните избори. Там ще има много защитници на „Отечеството“. Най-трудното е да се разбере кой е за европейска България в независима Европа.

Партийните системи по света и де е България в тях

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/partiynite-sistemi-po-sveta-i-de-e-bugariya-v-tyah/

Партийните системи по света и де е България в тях

Когато Асен Василев постави като цел пред ПП–ДБ спечелването на над 50% от гласовете на следващите предсрочни избори, водещият на „Панорама“ Бойко Василев възкликна, че това не е реалистично. Председателят на ПП обаче заяви, че е абсолютно възможно, тъй като мащабът на протестите срещу кабинета на Росен Желязков е сравним с този срещу правителството на Жан Виденов от 1997 г. Социологическите изследвания обаче сочат, че по-близка до действителността е перспективата на водещия на „Панорама“. Мнозина се питат защо е така и каква е причината у нас винаги да имаме това, което във Великобритания наричат hung parliament [висящ, увиснал парламент – б.р.] – състав на Народното събрание, при което нито една партия няма абсолютно мнозинство.

По принцип в България всички разбираме от две неща – политика и футбол. Може би затова и двете са на това дередже. В действителност обаче липсата на достатъчно адекватно гражданско образование е една от причините хората да се подвеждат в очакванията си от изборите и от това, което се случва след тях. 

Напоследък разочарованието стана толкова силно, че избирателите масово се оттеглиха от участие, което свидетелства за криза на представителността. 

Преведено на прост език, това означава, че зад партиите в парламента не стоят достатъчно хора, че народът да чувства властта „като своя“. Но дори когато участието е по-масово, резултатите рядко са удовлетворителни за партийните лидери, а в резултат техните най-запалени поддръжници обявяват избирателите за „тъпи“. Народът прост, животът – тежък, скучен, както е казал поетът.

Всъщност не само средностатическият избирател, а дори силно ангажираният политически гражданин най-често не разбира достатъчно от политика. Това се получава, защото съществува прост набор от знания, които не са му преподадени в училище, а много политолози напускаме сферата на специалността си, за да влезем в ролята на политически агитатори. Така анализите ни опитват да привлекат четящите или гледащите ги за каузата на дадена партия, вместо да им помогнат да разбират по-добре политическите процеси. Навремето в лекциите, на които имах честта да присъствам, проф. Петър-Емил Митев изрично направи разлика между политолога и политическия агитатор. Без да отрича правото на съществуване на втория, просто за да подчертае, че ролята му е различна. 

Затова и понякога се шегувам, че ми се иска у нас да има хора, които говорят за политика така спокойно и обективно, както инженер Иван Тенчев за Формула 1. Но ако чакам да се появи такъв човек, може и целият ми живот да мине, затова ще опитам да се заема с тази роля. Доколкото ми позволяват възможностите, разбира се. Аз също съм човек със своите пристрастия, нямам самочувствието на чак такъв експерт, а освен това говоря по-горе за дефицитите в образованието от личен опит – чак при започване на следването си разбрах, че информацията, която съм натрупал от четене на журналистически материали, все още не се е превърнала в знания.

Желанието ми е да обясня защо целта, поставена от Асен Василев пред ПП–ДБ, е трудно постижима, а ситуацията не е сравнима с тази от 1997 г. Жокер – не е (само) защото протестите от декември не бяха гладен бунт както тези срещу Виденов. За целта ще се опра на професор Бари Аксфорд и съавторите му, които в учебника Politics: An Introduction (изданието от 2002 г.) запознават студентите с чудния свят на политологията, в който бързо разбираш, че нищо не си разбирал (което според Сократ е пътят към мъдростта), а потреблението на огромен брой публицистика само е вкарало мозъка ти в абсолютна мъгла. Най-малкото защото между научна и публицистична статия разликата е голяма и те дори се класифицират по различен начин, когато цитираме извори в дисертация например – наръчникът на проф. Мавродиева и проф. Тишева е отличен източник, от който незапознатите могат да се информират за разликата.

По света в демократични условия се срещат няколко вида партийни системи, 

споменати и в цитирания по-горе учебник. Нека прелетим над тях, за да опитаме да преценим къде в тази координатна система се намираме. Няма да се спирам на миналото ни, когато България е била тоталитарна държава, въпреки „доблестните“ усилия на някои политически сили да се върнем в това положение.

В света се срещат демократични партийни системи, които въпреки това са с една доминираща политическа партия. Изборите са свободни, честни и под надзора на международни наблюдатели. Ала поради определени причини една партия има постоянно надмощие. Днес типичен пример за това е Япония, където управляват консервативните либералдемократи от партия „Джиминто“ (в „Тоест“ вече съм обяснявал защо консервативен либералдемократ не е оксиморон). Дълго време и Индия беше пример за такава страна. Партията на Националния конгрес, свързвана с клана Ганди–Неру, печелеше „битка след битка“ (по Пол Томас Андерсън) на избори, защото беше свързвана с националноосвободителното движение в страната. Напоследък тази практика се промени заради успехите на консерваторите от партията на премиера Нарендра Моди. Това е нормален за една демокрация развой на събитията, тъй като националното освобождение вече се отдалечава във времето. В ЮАР то е по-прясно и затова Конгресът на Мандела все още държи властта, въпреки обвиненията в корупция.

Ние обаче определено не принадлежим към тази система. Българските граждани не гласуваха масово за опозиционния СДС, когато комунистическият режим падна, а дори и след Освобождението от османско владичество се наблюдава разделение на либерали и консерватори.

Следващият тип системи, заради които според мен идват заблудите у нас, са двупартийните демократични системи. Изборите са свободни и честни, но се доминират от две партии. Най-яркият пример за това са САЩ. В някогашната си статия „Трети в игра за двама“ описах донкихотовците, опитващи се да пробият доминацията на демократите и републиканците, но истината е, че каузата им е безнадеждна. Не толкова изразени, но като цяло също двупартийни са системите на Великобритания (консерватори, лейбъристи) и Австралия (десни либерали, лейбъристи).

В първите години от Прехода, когато на избори доминираха СДС и БСП, изглеждаше, че България се насочва към този модел, с важното уточнение, че имаше силен трети играч в лицето на ДПС, който влизаше в ролята на балансьор. Именно състоянието на партийната ни система от този период допринесе за убедителните победи на ОДС от 1997 г., а преди това, през 1994 г. – на БСП. Появата на НДСВ през 2001 г. обаче разби тази система, което бе последвано от още пробиви.

Причината да не останем двупартийна система вероятно е в това, че представителството в Народното събрание е пропорционално. 

Обикновено мажоритарните системи водят до оформянето на две доминиращи партии и е добре да го имаме предвид на фона на периодично подновяващите се дебати за преминаване към мажоритарно избран парламент. Това се получава, защото при тези системи изборите за всеки от народните представители са отделни и само водещите партии имат възможност да спечелят. Например в САЩ през 1992 г. имаше опит доминацията на демократи и републиканци да бъде пробита от Рос Перо, за когото гласуваха милиони американци. Не получи обаче нито един делегат в Избирателната колегия, защото в нито един щат не успя да спечели първо място.

Мажоритарната система облагодетелства политическата сила с най-голям брой победи в отделните състезания дори ако победилата партия е получила по-нисък дял от общите гласове спрямо загубилата. Така Тръмп спечели повече делегати от Хилъри Клинтън през 2016 г., Буш-младши от Ал Гор през 2000 г., а Джъстин Трюдо излезе пред консерваторите на изборите в Канада през 2021 г. В случая обаче ни интересува, че при мажоритарните системи за третия остава много малко и неговата роля в парламента е да подкрепя някоя от големите сили, ако изобщо попадне в него.

Третата система е многопартийната. Тя се среща често в средноевропейски държави, като Белгия и Холандия, но също и в Израел. Най-често причина за нея е пропорционалната избирателна система. Тя позволява доста голям брой политически играчи да попаднат в Народното събрание. Гласът на избирателите по-трудно се губи и съответно те са по-склонни „да го рискуват“. Като резултат в парламента трудно се събира мнозинство и се налагат преговори за коалиция. Те са по-лесни в системи, в които е изградена висока коалиционна култура, и по-трудни, когато има силна поляризация. За съжаление, България е пример точно за последното.

Разбира се, ние сме имали период на тоталитарен режим и затова Аксфорд определя партийната система у нас като „зараждаща се“, но от 2002 г., откогато датира изданието на ползвания от мен учебник, вече минаха доста години. За толкова време би трябвало вече да сме изградили определен профил, въпреки останките от тоталитарните порядки в правораздаването например. Затова можем смело да кажем, че като размер, население и географска принадлежност България е средноевропейска държава и пропорционалната избирателна система е нормална за нея. 

От това следват няколко неща.

Преди всичко, в Народното събрание ще попадат различни партии. Причината се корени не само в разделението ни на различни политически племена (по Димитър Ганев) и във факта, че в България „всяка коза е за свой крак“, а най-вече в обстоятелството, че това състояние е очакваното – и дори желаното – за избирателна система като нашата. Различните групи от населението с различни виждания и интереси получават представителство. Задача на политиците е да намерят работеща формула, за да се съобразят с тях.

У нас обаче го има фактора на поляризацията. Като цяло гласоподавателите очакват от политиците да направят компромиси, но винаги това трябва да сторят тези от другата страна. Техните избраници следва да бъдат непреклонни. Затова и „сглобката“ на ПП–ДБ се прие тежко от избирателите им, независимо че политическите сили в ПП–ДБ са управлявали с почти всички парламентарно представени партии. Затова патриотични партии като ВМРО, НФСБ и „Атака“ изчезват от политическия живот след участие във властта, а „Възраждане“ играят „всичко или нищо“.

Но ако абсолютно всички политически сили предприемат модел на нулев компромис, стигаме до ситуацията с поредица от предсрочни избори и „увиснали“ парламенти, в които правителство така и не може да бъде съставено. Съзнавам, че попадам в хипотезата на закона на Годуин, но при такава ситуация в Германия на власт идват Адолф Хитлер и нацистите.

Така се връщаме на казаното от Асен Василев. 

Възможно ли е ПП–ДБ да спечели 50% от гласовете? На теория – да. Всичко е възможно, ние сме в „тегав“ период в политическо и икономическо отношение. И ако има масово недоволство, което се прелее към тяхната коалиция, а избирателите, които не я подкрепят, останат апатични, хипотетично може и да стане. Строго хипотетично.

На практика обаче не е много вероятно. Мнозина обвиняват еврото, че води до поскъпване, асоциират с него именно либералите от ПП–ДБ и вероятно ще гласуват за патриотичните партии. Други ще кажат: „От какво се оплакват, българите толкова добре не са живели никога“ – и пак ще пуснат бюлетина за ГЕРБ. Трети ще бъдат директно купени, четвърти ще гласуват, притиснати от зависимости, пети – неинформирано или след няколко шарени рийла в TikTok… и т.н.

В резултат по-скоро ще се получи отново пъстър парламент. Защото такава е системата в България – многопартийна и все още демократична. Добре е политиците да се съобразят с това и отсега да мислят за възможни коалиционни партньори. А не да се готвят с оправданията, че предстои още един вот наесен.

В броячите е силата. Не, в гражданите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/v-broyachite-e-silata-ne-v-grazhdanite/

Бюлетините не определят резултатите от изборите. Преброителите определят резултата. 

В броячите е силата. Не, в гражданите

Тази фраза принадлежи на американския политик Уилям Туид – Боса, известен и като Бос Туид, шефа на „политическата машина“ „Тамани Хол“. 

Католическата организация на практика управлява Демократическата партия в Ню Йорк и контролира изборите по времето на Позлатената епоха, но също така прибира милиони долари чрез измами, подкупи и контрол над обществени поръчки. С част от тези средства подкупва и съдии за решения в своя полза. Големи обществени проекти, като болници и пътища, пищни музеи, съдилища, дори Бруклинския мост, са с доста завишени разходи, а разликата отива при Туид и неговите приближени. Например тогавашната Съдебна палата, първоначално планирана за 250 000 долара, струва над 13 млн. долара, без да е завършена, и цялата разлика е усвоена от обръчите на Туид, т.нар. Τweed Ring.

Заради корупцията, машинациите и манипулациите на избори карикатуристи рисуват Туид, опрян на урна, на която пише: 

Ιn Counting There Is Strength („В броенето е силата“). 

Впрочем именно благодарение на вестник The New York Times и на карикатурите на Томас Наст в Harper’s Weekly корупцията на Туид е извадена на показ. Той е обвинен в над 200 престъпления, осъден да лежи 12 години и умира в затвора през 1878 г. „Тамани Хол“ се превръща в нарицателно за политическа корупция.

В броячите е силата. Не, в гражданите
Източник: Wikimedia

Време е да бъде намерено подобно нарицателно и за клептокрацията в България, където партийни мрежи раздават постове, обществени поръчки и услуги срещу лоялност и гласове. 

Гласовете са особено важни, защото осигуряват представителство и власт на партийните мрежи, а в контролираната демокрация осигуряват и привидностите на изборен процес, докато реалната власт остава концентрирана в тесен кръг. Карикатурите и корупционните разкрития не поместват никого в България, защото системата, позволила осъждането на Бос Туид, не работи – тя е фасада, която скрива точно тези мрежи. 

Усърдно помагат и преброителите. А точно те са първата бариера срещу властта на клептократите. Как ще се гласува – с хартиени бюлетини или с машини, е второстепенно, ако хората, които броят гласовете, не са независими, почтени и добре обучени. 

Готовността да се следват правилата осигурява реална легитимност на изборите. 

Дори перфектно разработени технологии не могат да компенсират липсата на етични и компетентни хора в секционните избирателни комисии.

Преброители на къса каишка

В България в ΧΧΙ век изборните бюлетини броят същите хора, които и „Тамани Хол“ е използвала в средата на ΧΙΧ век: партийни активисти; хора на местния „бос“; служители, зависими от партийна благословия (работа, услуги, закрила). И онези „броячи“ отпреди повече от 150 години, и днешните си служат с едни и същи методи: някои бюлетини лесно стават невалидни чрез драсване, неправилно прегъване, зацапване, скъсване на ъгълче и пр.; а други се дописват или направо подменят с предварително попълнени. 

Машинното гласуване не е панацея, но успя значително да намали поне невалидните бюлетини, които през 2017 г. например бяха неприлично много – 169 009, до под 10 000 на вота през 2022 г. Изплашени, партиите от статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС, решиха отново да върнат хартията в играта, свеждайки машините до принтери.

Няма по-голямо доказателство колко много залагат на изборни манипулации от упорството, с което се впускат да променят правилата за гласуване почти преди всеки вот. Машините нарушиха спокойствието на партийния апарат, но не елиминираха заплахата от купен и контролиран вот. А и не биха могли – това е работа на МВР.

При машинното гласуване обаче „броячите“ са безполезни, машините автоматично представят резултатите и контролните разписки. Дочоолу, Гочоолу и останалите аватари на Бос Туид не могат да разпределят най-ценното нещо в една демокрация – гласовете на избирателите, като че са зарзават за консерви. 

Честните избори, ако някой е забравил, са сърцето на демокрацията. 

Нали благодарение на изборите даваме на управляващите правото да вземат решения от името на нас, гражданите? Честният изборен процес е средството, с което избирателите наказват или възнаграждават политиците. 

Диктатурата на „Д“

Колкото по-безобразни са промените, които ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подготвят в Изборния кодекс, толкова по-голям е страхът им от срив на предстоящите напролет предсрочни избори. Замисълът, който стана явен тези дни, го потвърждава. Предложените оптични скенери от „хартиената коалиция“ – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало, захранвани (и) с манипулиран вот, зачеркват машините, защото те им пречат. 

Скенерът отчита с разписка гласуването, след като избирателят е пуснал хартиената си бюлетина. След като се сканира, тя пада в непрозрачна кутия, която се отваря след разпечатването на машинния протокол за отчитане на гласовете. Именно хартиената бюлетина остава оригиналът и при спор се брои ръчно.

На практика скенерите връщат човешкия фактор през задния вход. Макар да се представят като „златната среда“ между хартия и машина, реално запазват контрола на партийните мрежи върху броенето. Технология има, но властта остава при „броячите“.

Помним как на предишните избори в град Белица членка на секционната избирателна комисия гласува вместо избирателите. Пред всички тя попълва празни бюлетини и ги разпределя за две политически сили – ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. От 2015 г. община Белица се управлява от най-любимия и верен кмет на олигарха Пеевски – Радослав Ревански

Нали никой не си представя, че администрацията на община, управлявана от една политическа сила, няма да нагласи гласове в нейна полза? Всъщност най-големият позор е, че наистина никой не си го представя…

Конституционният съд (КС) обаче намери достатъчно основания да отмени избора на 16 депутати в 51-вия парламент заради сигналите за честността на вота и в резултат на това в Народното събрание влезе и деветата политическа сила – „Величие“. Проверката на КС разкри, че бюлетините в седем секции са изчезнали, въпреки че трябва да се пазят. 

Какво ли би станало, ако бяха проверени всички изборни секции, остана въпрос на догадки и хипотези.

Когато и да е замислила блокирането на опитите за честни избори, властта в оставка изглежда готова да воюва. Отхвърли предложението на ПП–ДБ за 100% машинен вот, подкрепено и от останалата опозиция в парламента, както и от президента, при това изчаквайки да отмине протестът, призовал отново за гласуване с машини.

Честни избори ще отмият в канавката две от партиите – БСП и ИТН, и със сигурност ще ударят по резултатите на ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. Онова, с което „броячите“ няма да могат да се справят, е висока избирателна активност и ефективни действия на МВР преди и в деня на вота. Първото зависи от гражданската позиция на избирателите, второто – от служебния премиер. Време е политическите машини за избори да бъдат разглобени и унищожени.

Когато грешната прогноза е добра новина

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/kogato-greshnata-prognoza-e-dobra-novina/

Когато грешната прогноза е добра новина

Нова година – нови избори. И да не сте чели „Пътеводител на галактическия стопаджия“, е много вероятно да сте чували за особеното значение на числото 42. В поредицата на Дъглас Адамс 42 е „Отговорът на Вечния Въпрос за Живота, Вселената и Всичко останало“. Ала след като имаме отговора, още по-трудната задача е да разберем какъв, джанъм, е въпросът. Понякога и с електоралното поведение е така – избирателите искат нещо, борят се за него, протестират и чак след като го получат, се вижда, че то не решава проблемите им. А може дори да създаде нови.

Тези статии не остаряха добре

Политолозите обясняват постфактум защо прогнозите им не са се сбъднали, припомня шеговитото клише Александър Драганов. А Ан Фам, главната редакторка на „Тоест“, обича да казва, че иска в сайта да има статии, които „остаряват добре“. Без да съм учила политология, след няколко протеста в рамките на по-малко от месец вече имам куп статии, които не остаряха добре. Но това не е непременно лоша новина.

Точно година преди най-големия протест от 1990 г. насам се подписах под заглавието „Защо в България вече няма масови протести?“. Е, очевидно вече има. И то толкова масови, че само три от тях, проведени в разстояние на две седмици (между 26 ноември и 10 декември 2025 г.), бяха достатъчни, за да падне правителството. На всичко отгоре площадите продължиха да се пълнят и след оставката. За сравнение, започналите през 2023 г. протести срещу правителството на Пламен Орешарски, предложило Делян Пеевски за шеф на ДАНС,

продължиха повече от година.

По време на хиперинфлацията през 1997 г. протести имаше на практика всекидневно от 10 януари до 4 февруари, когато Николай Добрев от БСП върна на новоизбрания президент Петър Стоянов мандата за съставяне на правителство.

След щурмуването на „Росенец“ през 2020 г. писах за враждебната към етническите малцинства реторика на демократични политици и протестиращи граждани. Опитвах се да обясня, че не можем да очакваме българските мюсюлмани и роми да пожелаят да гласуват за хора, които демонстрират презрение към тях. И за листи, в които на практика не са представени. Сред активно протестиращите в края на 2025 г. обаче дойдоха и етнически турци, и роми. Някои от тях говориха и от трибуните.

В средата на 2024 г. упрекнах идентифициращите се като демократични партии, че не полагат адекватни усилия да печелят демократични избиратели. Че посланията им са неразбираеми и високомерни, че не си дават сметка за различните групи хора със специфични характеристики, ценности и интереси. И ги посъветвах какво да направят, за да имат посланията им чуваемост. Не ми се вярва отговорните за комуникацията в демократичните партии да са чели препоръките ми, и ми е трудно да се отърся от шока, че те (особено „Продължаваме промяната“)

рязко станаха комуникационно адекватни.

Посланията им резонираха и извън София. Напълниха се площадите и на градове, където не сме чували за протести до този момент. Включиха се много млади хора.

Специално внимание заслужава протестната музика. Наивно-идеалистичните и отдавна изхабени песни от началото на 90-те и възрожденско-патриотичният попфолк, допринесъл за политическия възход на Слави Трифонов, останаха в миналото. По площадите се чува звучащата на протести на различни места по света песен от антиутопичната поредица „Игрите на глада“. По-важното е, че протестът за отрицателно време произведе собствена попкултура, включително музика, преобладаващо пънк. А изпълнението на живо с участието на Асен Василев на парчето на варненската група PIZZZA с цитати от заседанието, на което председателят на ПП Асен Василев изрече култовата реплика „Кой разпореди това безобразие?“, стана вайръл. Както впрочем и самият Асен Василев.

Разбира се, причината за масовите протести няма как да е само в успешната политическа комуникация. Кражбите на публични средства стават все по-видими. Проектобюджетът, който беше поводът за общественото недоволство, на практика ги официализираше. И все пак организаторите на протестите можеха да реагират на общественото недоволство и по недотам адекватен начин, както неведнъж се е случвало, и в резултат по-малко хора да излязат по площадите.

На хубаво ли е много хубавото?

Еуфорията от мащаба и успеха на протестите лесно може да прелее във вярата в изборната победа на коалицията, която ги организира – ПП–ДБ. Бившата правосъдна министърка от „Да, България“ Надежда Йорданова дори даде заявка, че коалицията ще се бори не просто за победа на изборите, а за мнозинство.

Големият въпрос обаче е каква електорална форма ще приеме натрупаната мобилизация.

Няма гаранция, че подкрепящите протестите ще дадат гласа си точно за ПП–ДБ. Нещо повече – при такава обществена енергия е логично да възникнат нови политически субекти. Че има поле за такива, се вижда и от изследванията на общественото мнение. По данни на „Алфа Рисърч“ от декември например цели 40% от гласоподавателите са в очакване да се появи нещо ново на политическия хоризонт. Близо 10% от заявилите, че ще гласуват, не искат да пуснат бюлетина за никоя от парламентарно представените партии, а други 13,3% още не са решили.

Засега тактиката е максимално разширяване на периферията чрез включване на хора с най-различни профили и възгледи, обединени от недоволството си от кражбите и от тандема Пеевски – Борисов. Другата сериозна тема обаче – за геополитическата ориентация на България – остава по-скоро в скоби. Тя е приоритет на ПП–ДБ, но далеч не на всички, подкрепящи протестите.

Партиите в ПП–ДБ обаче са комай единствените еднозначно проевропейски политически субекти в парламента с шансове да влязат и в следващия.

Правителството на Росен Желязков, което протестите свалиха от власт, се води проевропейско и именно по негово време България беше окончателно приета в еврозоната. ГЕРБ обаче е по-скоро фасадно (и в името на фондовете за усвояване) проевропейска партия. През годините Бойко Борисов нееднократно е изразявал симпатии и към Владимир Путин, и към евроскептични политици като Виктор Орбан.

Що се отнася до „Ново начало“, Пеевски няма ясна политическа идеология, още по-малко демократична. ДПС дълги години беше част от групата на либералите в Европарламента. Но след като тя и европейската либерална партия АЛДЕ препоръчаха „Ново начало“ да бъде изключено от редиците им, депутатите от ДПС на Пеевски сами напуснаха.

В същото време не трябва да се подценяват страховете и недоволството около приемането на еврото, макар протестите против въвеждането му да не са толкова масови. Темата за корупцията лесно може да се свърже със страха от обедняването, икономическите проблеми да се припишат и на еврото и в резултат всички несгоди да се асоциират с ЕС. Готова рецепта за идване на евроскептици на бял кон.

Вече сме преживявали нещо подобно, макар че то не доведе до обрат в геополитическата ориентация на България.

Кои бяха големите печеливши от протестите през 2020 г., когато Христо Иванов и Иво Мирчев щурмуваха „Росенец“? В разгара им Румен Радев излезе герой и това подсигури втория му мандат на президентския пост. Другите големи печеливши бяха ИТН. И Радев, и ИТН не могат да се характеризират като проевропейски – президентът е по-скоро пропутински настроен, а партията на Слави Трифонов се заиграва с популисткия национализъм. Последва поредица от служебни правителства, чиито премиери упорито дърпаха към Русия.

Да, след протестите през 2020 г. изгря и звездата на Кирил Петков и Асен Василев, които по-късно основаха „Продължаваме промяната“. Само че партията им възникна като президентски проект. И електоралната ѝ подкрепа чувствително намаля, когато тя се разграничи от външнополитическия дневен ред на Радев.

Както беше казал Кирил Петков в разпространения от Радостин Василев запис от заседание на Националния съвет на ПП: „Ние изведнъж се почувствахме, че сме някакви гении“, а всъщност „цялата машина на Радев и цялата държава е работела за нас“.

Днес Румен Радев вече не си прави труда да се преструва, че няма да влиза в политиката, макар да се разграничи от новоучредената партия „Трети март“, която го обяви за свой „неформален лидер“

Възможно ли е и настоящата обществена енергия да е насочвана в една или друга посока от някаква „машина“,

без организаторите на протестите да си дават сметка за нея? Да приемем това за даденост би било конспиративна теория, но да го отричаме напълно би било наивно. Колкото и да е неприятно да си го признаем, хората от службите и техните ученици умеят да въздействат много по-добре на общественото мнение от демократичните политици, които разчитат на убеждаване с разумни аргументи.

Да се надяваш да си в грешка

За изразените опасения има и външнополитически основания. Бившите социалистически страни в ЕС са подложени на силен натиск да се отклонят от европейската си и продемократична ориентация. Става дума за Унгария, Словакия, до неотдавна Полша (макар че там управлението не беше проруско, беше антидемократично), отскоро и Чехия. Дори западноевропейски държави като Италия или Австрия не са имунизирани от евроскептичния популизъм. 

Не е за пренебрегване и управлението на Доналд Тръмп, за когото европейското единство е трън в очите. По време на втория си мандат като президент, при всичкия хаос, който натворява, той със систематично упорство предприема действия, в резултат на които международното право (а и правото изобщо) все повече заприличва на куха структура. Последният случай е смяната на властта във Венецуела с военна намеса – без санкция нито от ООН, нито дори от Конгреса на САЩ.

В тази ситуация кое ще помогне на България да устои? Дали имаме служби, способни да противостоят на чужди вмешателства в политиката ни, или работещи институции, които ще отстояват принципите на европейското право?

Не от всяка масова еуфория се раждат демократични плодове. Да си припомним и ентусиазма по време на т.нар. Арабска пролет – тя доведе на власт фундаменталистки режими.

Мислим си, че е трудно да детронираме Пеевски. Но ако на власт се установи антидемократично управление, свалянето му може да се окаже невъзможна задача. Днес можем да протестираме, но правото на протест не е даденост.

Дано и тази статия не остарее добре. За да не се сбъднат прогнозите в нея обаче, би било добре те да се имат предвид – като предупреждение. 

Какво е GenZ и има ли то почва у нас?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/genz/

Снимката е на Жюстин Томс от протеста на 1-ви дек. 2025

Разговорите за поколенията и зодиите си приличат много – обичаме да им приписваме групово поведение, решителност, мнения и дори ниво на интелект. Доколкото за второто някои винят звездите и ретроградния Меркурий, зад първите стоят реални събития, кризи и политически процеси. Дали те наистина влияят толкова определящо на групи от хора на близка възраст е въпрос на дебати. Споделено е мнението обаче за регионални особености според исторически и социален контекст. В България може да се говори за GenZ, но характеристиките и политическата им тежест ще е далеч по-малка от други държави и отколкото много се надяват. Решенията им обаче ще предопределят каква ще е България в следващите десетилетия много повече, отколкото ние или родителите ни и за това има добри причини.


Най-краткото обяснение би било, че GenZ са онези, които нямат представа от къде идва лафа заложен в заглавието. Това обаче не би ни било особено полезно. Всъщност, в последните седмици доста хора се питат точно това в контекста на идващите избори и политическото бъдеще на България като цяло. Тук не се опитвам да предвидя дали и как ще гласуват младите, а кои са, как може да определим поколенията в родния контекст и има ли въобще смисъл.

За това стана дума, всъщност, преди няколко дни, когато споделих графиката на Землевеж с възрастовото разпределение на хората в България според най-често срещаната дефиниция на поколенията. В коментар под споделянето ми авторът на Земелевеж Иван Люцканов спомена, че му се ще да намерим дефиниция на тези поколения или аналогични в България. Имено това ще се опитам да направя тук.

Първо, трябва да се спомене, че като цяло концепцията за поколенията е крайно измислена и размита. Адам Коновър преди почти десет години обясни добре защо са глупави като цяло и създадени в голяма степен от рекламната индустрия, както много други популярни концепции. Преди две години обсъди темата в подкаста си по-широко, ако ви се гледа. Така или иначе, използваме думи като милениъл, GenZ, бумър в голяма степен заради популяната култура идваща от щатите и ги използваме за кратко събирателно особено за икономически и политически активните млади. Хората обичаме да слагаме другите в кутийки, да разделяме и така да се самоопределяме. Лесно е и е удобно, макар навярно да създава повече неясноти, несигурност и грешки, отколкото си струва. Долу виждате как Pew Research са ги представили. Имат добра статия за границите между поколенията. Критикувах ги за тяхно изледване преди години за религиозността по държави, та приемете написаното с условностите им, както и всичко в този блог.

С това наум, трябва да се каже отново, че макар често да четем за конкретна година за начало и край, границите им са силно размити, а вариацията в тях е голяма. Хората сме различни и приемаме света различно. Отделно в рамките на едно население има много малцинства, които биват повлияни драстично от конкретни събития и промени докато множеството не ги забелязва. Спин епидемията е такова поне преди да осъзнаем, че не засяга само хомосексуалните и започва да се изследва. Има и на вид прости неща, които имат огромен ефект, но го осъзнаваме по-късно. Пример е ниското колело, което е дало независима физическа мобилност на жените и в ретроспекция се смята за един от ключовите фактори за еманципацията.

Това важи с още по-голяма сила когато излезем от щатите, за където са горните дефиниции. Истината е, че поколенията така дефинирани са обосновани с конкретни социални, политически и природни събития, които влияят драматично на това как хората прежиели ги възприемат света, взимат решения и живеят. Втората световна война оформя възприятиятна на върналите се от фронта също както терористичния акт на 11 септември в щатите наклони политическите пристрастия, също както дигиталната революция, взривът от масови престрелки в последите 30 години, пандемията, дълговата криза и прочие.

Какво общо има това с България?

Наистина повечето от тези събития не са основополагащи за голяма част от света и особено България. Затова трябва първо да разберем кои са ключовите повратни точки у нас. Тъй като не търсим урок по история, нека се фокусираме върху последните 40-тина години.

Има няколко очевидни – 1989, 1997, 2007. Самият факт, че не се налага да обясня какво се е случило тогава дава идея колко дефиниращи новата история са.

В допълнение трябва да споменем войните в процеса на разпадане на Югославия и особено бомбандировките през 1999. Доколкото постоянно четем и гледаме войни, знаейки, че са толкова близо до нас неизменно определя отношението към темата за война в Европа повече отколкото хора, които просто го четат в последствие. Войната в Украйна сега би следвало да има същия ефект, но в действителност не я усещаме сякаш толкова близо. Преживяваме я предимно през бежанците и политическата пропаганда. Но и това възприятие е различно при онези, които си спомнят падналите ракети от нашата страна на границата. Именно за това правим това упражнение тук.

Други важни промени са безвизовото пътуване в Европа през 2001 г., отпадането на ограниченията за работа в Европа около 2014-та и масовата миграция през 90-те. Демографски, икономически и социално огромният брой хора, които напуснаха България има огромно влияние. Освен с броят хора в съответните групи, за което ще говорим после, това повлия на структурата на въпросните възрастови групи, кой остана, защо и как възприемат света.

Тук не събитие, а дългосрочен процес като миграцията има също трайна роля – да имаш роднини в чужбина, от които да зависиш финансово или най-малкото да научаваш неща, да преживяваш сам работа или живот в чужбина с всички плюсове, минуси, компромиси и възможности да научиш нещо, сблъсъка с чужди култури, политически системи и ситуция и базата за сравнение, които позволяват. Ефектът от тези обаче е доста труден за преценка. Доколкото почти всеки има близък живеещ в чужбина, стотици хиляди са работили временно и над милион са напуснали страната, а доста вече се връщат, дали са разширили кръгозора си и са научили нещо се оказва, че зависи изцяло от това с каква нагласа са тъгнали. Като пример, познавам твърде много хора, които работят и живеят в Германия, но мразят нея, еврото и всичко, което им е дало тази възможност. В другата крайност познавам доста, които възхваляват Германия без да се опитват да вникнат в социалните и политическите процеси и проблеми, поне докато не ги засегнат директно.

Покрай конкретните събития бихме могли да вземем пандемията от 2020-та. Тя обаче е твърде скоро и доколкото промени много животи що се отнася до светоглед тепърва ще видим дали има отношение към политическо и икономическо поведение в допълнение на вече видимите в очакванията към работното място и гъвкавостта.

В другия край на разглеждания период би трябвало да разгледаме и т.н. Възродителен процес, през който около 360 хиляди българи от турски произход са изселени насилствено в Турция. Това е предшествано с насилствена смяна на имената, протести, силовото им потушаване и дори терористични актове. Потомствената травма от тези събития не може да бъдат пренебрегвани за живеещите сега в районите, изселниците ни в Турция и децата им, голяма част от които са се пренесли в страни като Германия. За съжаление, доколкото се споменава като бележка в историята, нищо от това не се изучава сериозно в училищата и не се дава възможност да се разбере колко брутално и абсурдно е било отношението ни като общество към една част от него. Така изселването на стотици хиляди не е тема за голяма част от обществото, но със сигурност е определяща за една немалка част от нея дори да не е непременно компактна в даден район на страната.

Разбира се, има много други международни и строго локални събития, които определят как биха гласували хората в даден район или свидетелите на едно събитие. Ще се концентрираме на национален мащаб, защото иначе навлизаме в местна политика.

Като допънително четиво по темата препоръчвам изследването на Тренд за профила на избирателя през изборите октомври 2024, тази статия на Медияпул за политическите възгледи на младите е Европа, доклада на Националния младежки форум за изборите през юни 2024 и годишниците на НСИ за демографията през 1985 и 2005. Последните данните са в Инфостат.

Поколение BG

Може би бихме могли да измислим някакво различно разпределение или брой на поколенията. Разглеждайки събитията открих, че ще е полезно и честно казано по-удобно да използваме същите възрастови групи. След това съпоставих три ключови възрасти през живота на родените в последните 60 години – 15, 22 и 45.

Чувството за принадлежност и автономност, разбирането за света, обществото, отговорностите, движещите сили и политиката като процес започва да се заражда доста рано. Особено когато те се обсъждат в обкръжението, са актуални теми и засягат пряко ежедневието на детето. Според мен обаче на около 15 години може да говорим за далеч по-дейно изразяване на позиция, активност по тези позиции и физическа автономност, която го позволява. Има и някакво ниво на зрялост за разбиране на изброените процеси. Не разглеждам формалната възраст на пълнолетие, когато човек може да гласува или шофира. Вместо това взимам 22 г., когато относително хората започват да стават икономически активни – започват сериозна работа, взимат ипотека, заформят семейство.

Делът на избирателите над 45 г. е надвишил този под в средата на 90-те

Тук може би бихме могли да разгледаме като водораздел възрастта на раждане на дете, но през последните десетилетия тя расте постоянно. Така по-скоро е функция на всичко останало, което обсъждаме. Затова се спирам на 45 години. Както всичко останало и тази е усновна, но според изследавния, които намерих, се счита често за приблизителната фаза в живота, в които сме далеч по-малко склонни към промяна, да приемем нови идеи и концепции и като цяло се осланяме повече на миналото и как ни е карало да се чувстваме, отколкото искаме да оформяме бъдещето. Някои биха нарекли тези убеждения консервативни. Този термин обаче твърде много се свързва със съответните политически движения в щатите и Англия. У нас обаче често е смесица от широк политически спектър и остарели социални норми често налагани по политически и религиозни причини в миналото.

Тезата ми е, че кръстосвайки тези ключови възрасти с изброените събития може да определим групиране относимо до България на хора, чиито убеждения по политически и социални теми са се оформили по аналогичен начин. Не, че убежденията им са идентични, а че са реакция на еднакви стимули, които се различават от приписваните на същите възрастови групи в щатите и други европейски държави.

Boomers или Последното соц-поколение – 1946-1964

Това е поколение израстнало, изучило се и започнало кариера в социализма. Градили са нещо в живота си, което се срива. Доста все още не разбират съвсем защо въпреки разсекретените документи. Доколкото повечето искат новооткритата свобода, всъщност не са подготвени да я използват и всъщност не знаят каква отговорност носи. Към настоящия момент това са пенсионерите в България. Голяма част от тях са прекарали промените вече във възрастта отхвърляща новото. В същото време солидна част от трудовия им стаж е в несигурните години на 90-те и нерядко имат проблеми с пенсиите заради липсващи документи, работа в сивия сектор или безработица. Преживели са в икономически активна възраст краха на социализма през 80-те, хаосът на 90-те, възхода след 2000, влизането в ЕС, кризите, мутрите, олигарсите и местните велможи. Именно през 70-те и 80-те това поколение постави основите на демографския преход с рязко намаляване на броя деца и началото на увеличението на средната възраст на първо дете. Към 2024-та формират 24.3% от населението живеещо в България. Заедно с останалите пенсионери са 32.6% от гласоподавателите в страната.

GenX или Изгубеното поколение – 1965-1980

Тук някой може да направи връзка с „изгубеното поколение“ в щатите и има определен смисъл. Така наричам онези, които в към на социализма тепърва влизат в икономически активна възраст. През кризисните години на 80-те и 90-те се е наложило да формират семейства, да започнат работа, да градят дом и стабилност. Всичко това в крайна несигурност и недоимък за доста. Доколкото немалко успяха, научиха се, създадоха бизнеси и кариера, много винят обстоятелствата, обществото, предишната или следващата система, правителство или пазар за пропуснатите си години. Заради кризите именно те отлагаха най-много да има деца и емигрира най-много съставяйки същността на демографската дупка през 90-те. Това е поколение, което тепърва ще влиза в пенсия и във фаза, в която ще има навярно най-сериозните социални и финансови проблеми от всички изброени групи. Представляват 23.8% от населението и 26.3% от гласоподавателите.

Millennials или Технологичното поколение – 1981-1996

Това е поколение, което стана свидетел на кризите в края на 80-те и 90-те, на войните в Югославия и влизането в Европейският съюз, но в по-голямата си част като деца или странични наблюдатели. Знаели са, че това са важни неща по реакциите на по-възрастните, но липсата на зрялост и икономическа активност не позволява да се оценят пряко тези събития. Все пак те в голяма степен определят убеждения що се отнася до икономика, социални и политически въпроси. Това поколение е навярно първото, което пътуваше толкова много и толкова свободни още от млади. Това поколение започна първо и най-основно да използва технологии трансформиращи из основи търговия, комункация и работа. Липсата на толкова сериозни тавми от соца и 90-те и опита от Европа, сблъскването с различни хора, култури и разбирания влияе на разбиранията им. Това не значи непременно, че са либерални, а че са далеч повече фактор от предишни поколения. Представляват 27.4% от населението и 30.3% от гласоподавателите.

GenZ или Европейското поколение – 1997-2012

Наричам ги „европейско“, защото в родния контекст са първото поколение, което по познава друг свят в съзнателния си живот, в който България не е в Европейския съюз, не може да се пътува свободно, няма свободна търговия или достъп до съдържание и информация. Сериозно се подценява ефектът от това и той е двуяк. Също както непознаващите недъзите и откровените ужаси на социалистическото управление се хващат на аналогични популистки лозунги, така има риск непозаващите „какво беше едно време“ да се подведат по призиви за изолация и идеи вкоренени в национализстически и религиозни концепции. Белези за това се виждат сред най-младите гласоподаватели в цяла Европа и България не е изключение. От друга страна, приемането на горната свобода не за даденост, а за отпавна точка създава предпоставки за значителен напредък както икономически, така и социално.

Друг важен аспект е, че това е поколението, което преживя пандемията в рамките на образованието и началото на кариерата си. Доколкото много твърдят, че това ги прави по-зле подготвени, паралелно с това твърдят колко безполезно е образованието в България. Т.е. така или иначе не би трябвало да има значение, ако и двете са вярни. Със сигурност обаче дават основа за очакванията към работното място в бъдеще, което има потенциал да промени не само търсените ефекти в градската среда, но и да засили децентрализацията на работната ръка в България в другата крайност. Не на последно място, това е поколението, което тепърва ще взима решения да има деца. Никакви парични стимули, патриотични песни, лозунги по партийни седенки, дядовци в костюми мислещи си, че оправят демокрафията с комисии, законопроекти и доклади нямат значение. Това е поколението, което ще определи каква ще е раждаемостта след 30 години и настроенията, притесненията и плановете им зависи изцяло от това каква среда и сигурност ще създадем в България в идните няколко. Зависи от всички нас, тъй като това е най-малкото поколение поради същите тези решения на последните две. GenZ са 14.8% от населението, но само две трети са пълнолетни днес и така са едва 10.8% от гласоподавателите.

Какво от това?

Да разделяме наслението на случайни групи с ефектни за clickbait заглавия имена е по принцип безпредметно. Демографията от своя страна е важен и лесен за предвиждане сбор от процеси. При еднаква фертилност не може да очакваме много повече деца при условие, че няма повече жени в детеродна възраст. Дори да са се родили много преди 30 години, когато една трета от тях напуснат страната, не може да очакваме, че децата им ще се родят в България. Когато мъжете не се грижим за здравето си и умираме на инат на 45, няма как да очакваме смъртността да не е висока. Също когато хората над 60 са повече от тези под 30 не може да не очакваме да не изглежда, че в България умираме най-много в света, докато в действителност сигурацията да е съвсем друга. Няма политическа или социална мярка, която да промени смислено това в следващите 10-20 г., защото математиката е ясна.

В последните седмици се говори много за поколението GenZ, защото изведнъж всички забелязахме, че съществуват. Забелязахме ги на протестите, с плакати, с искания и очаквания. Поканиха изявени младолики членове по медиите да говорят, но не защото искаха да чуем нещо, а като клиширан поглед над човешка история, която да забравиш утре. В немалко случаи медиите бяха изненадани донякъде неприятно за лично тях. Всички се обнадеждиха, че бъдещото поколение ще оправи България. По-възрастните показваме единствено, че пак чакаме някой друг да го стори.

Истината е, че това няма как да се случи. Гледайки участието в изборите до сега, най-активни избирателно са хората между 30 и 39 – 14.4% са от населението, а формиарт 17.8% от гласувалите. Т.е. 23% по-голяма активност от средното. Следват тези между 40 и 49 – 18% по-голяма активност от средното. Дори тези под 60 години гласуват повече – 9%. Ако забелязвате това са GenX и millennials – или както аз ги наричам изгубеното и технологичното поколение. Тези под 30 години или приблизително сегашните GenZ гласуват средно с 6% по-малко от средното. Дори пенсионерите гласуват повече, макар доста по-малко отколкото си мислим. Дори обаче да излязат да гласуват и да достигнат рекордните 80% активност удвоявайки тежеста си във вота, те едва ще достигнат този на родителите им – GenX.

Затова освен в активността, борбата им ще е да убедят именно родителите си да подкрепят това, което искат, Българията, която очакват и Българията, в която биха искали да живеят. Звучи наивно, но е навярно единственото, което би сработило в този момент. Очакваме много от най-малкото поколение – да има повече деца и по-рано, да работи здраво с по-висока добавена стойност, да разпознава манипулациите, популстите и фалшивите новини навигирайки сложна вътрешно- и външнополитическа обстановка.

Все неща, които нито едно от другите няколко предходни поколения не направи. Поне не в мащабите, които са нужни и които очакваме сега. И да, оправдаваме се с обстановката, с тежките кризи, с несигурността, с политиката и войните наблизо. Гледайки ситуацията сега сякаш не си даваме сметка, че същото ги чака и следващите. В крайна сметка обаче това беше наше решение и последствията ги жънем днес. Ако очакваме тия следващите да взимат по-добри решения, включително за нашите старини, може би трябва да мислим – и гласуваме – повече за тях, а не гледайки само себе си.

Ще се вика ли силно „Оставка“?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-se-vika-li-silno-ostavka/

Ще се вика ли силно „Оставка“?

Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев разпали обществен гняв, но не предизвика силни трусове, които да съборят правителството. Засега инициаторите на протестите заедно с политическите сили, които ги подкрепят – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, залагат повече на силна обществена мобилизация и натиск. Но на улицата има и активисти и симпатизанти на „Величие“, МЕЧ и други по-малки политически сили и от тези среди вече се чуват гласове за предсрочни избори.

На протестите за независимо правосъдие в София, Варна, Русе и още четири европейски града – Лондон, Мюнхен, Брюксел и Берлин, българските граждани отново се обявиха срещу задкулисието, превзетите институции и модела на управление, в който прокуратурата служи не на закона, а на политически и олигархични интереси. Но не прозвуча високо и отчетливо „Оставка!“, така както кънтеше всяка вечер на продължилите близо 400 дни протести ДАНСwithme срещу кабинета на БСП–ДПС (май 2013 – август 2014 г.). „Оставка!“ се чуваше и от изпълнилите площад „Независимост“ през 2020–2021 г. 

Въпреки хилядите хора, излезли по улиците, се усеща умората, че в България политическият цикъл води винаги към едно и също задкулисие. Същите лица, същите „бухалки“, същите зависимости и обръчи на влияние надживяват политици, партии, обещания за реформи – като вирус, срещу който няма ваксина. Предишните протести имаха своите популярни говорители и силна медийна подкрепа. Но те станаха политици, извършиха свои грешки, влязоха в порочни съюзи и сега липсват лидерски фигури или обединяващ фронт, който да трансформира енергията в политическа сила, в натиск с ясна цел или в трайна промяна.

Протестите остават гневни, но фрагментирани. 

Искат да бъдат отстранени „бухалките“ – какво значи това? Нова прокуратура? Но конституционната промяна претърпя крах, а Борислав Сарафов остава и.ф. главен прокурор и след 21 юли с решение на прокурорската колегия на ВСС. 

Избор на ново ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК)? В момента една и съща тричленка начело с Антон Славчев и в състав Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов е едновременно КПК и комисия за конфискация, получават по две заплати и търсят корупция при лица, свързани с точно определена политическа сила. Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов заговори за закриването на структурата. На заседанието на парламентарната Комисия за контрол над службите, която той временно ръководи, станаха известни някои факти. Например в КПК работят 212 души със средна заплата 4513 лв.; за 2024 г. в качеството на обвиняеми са привлечени 79 лица; няма данни за осъдени. 

КПК е паразитна структура, дублираща функциите на икономическа полиция, ГДБОП, ДАНС и прокуратурата. Това е орган, използван с оглед политическата конюнктура като инструмент за разправа. Смятам, че подобно на специализираните прокуратура и съд, и КПК трябва да бъде закрита, вместо да искаме оставката на председателя ѝ, а бюджетът на Комисията трябва да бъде пренасочен там, където обществото наистина има нужда – за обучение, специализация и достойното заплащане на младите лекари и специализанти.

Но нали разследващите функции на Антикорупционната комисия бяха приети и обсъждани в хода на съдебната реформа, за да се създаде ефективна институция за борба с корупцията по високите етажи на властта? Законът, който даде разследващи правомощия на КПК, беше приет от Народното събрание през юли 2023 г. с подкрепата на ПП–ДБ, ГЕРБ и Пеевски a.k.a ДПС, а Комисията остана орган под политическо влияние

Сега ПП инициира подписка, за да събере необходимите 80 депутатски гласа за освобождаването на Антон Славчев – втори опит, след като преди година първият беше неуспешен, а вероятно и този ще бъде. Славчев е временно изпълняващ длъжността от 2022 г., когато предишният шеф на комисия „Антикорупция“ и бивш главен прокурор Сотир Цацаров подаде оставка и се върна като прокурор. Събирането на подписи върви заедно с откритата от парламента процедура за избор на председател и членове на КПК. На ход е номинационната комисия, с чиито препоръки за състав обаче парламентът може да не се съобрази.

Предсрочни кметски избори във Варна?

След почти 10-часово заседание Апелативен съд – София окончателно потвърди постоянното задържане под стража на кмета на Варна и на общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов – и тримата избрани от квотата на ПП. Безпрецедентно заседание в зала, препълнена с политици, граждани и представители на три посолства – френското, британското и нидерланското. Ситуацията предизвика заместник-председателя на съда Александър Желязков да призове да няма политическа дейност, която трябва да се върши на други места – в парламента например.

Ако политическата дейност се намеси в съдебната зала, правото излиза през прозореца.

А къде отива правото, когато в съдебната зала се намесят „Осемте джуджета“, Пепи Еврото, Мартин Божанов – Нотариуса, Красьо Черничкия и цял низ от неизвестни (засега) търговци в храма на Темида? Тогава правосъдието спира да е институция и се превръща в услуга по ценоразпис.

Тримата, които остават в ареста, са обвинени за участие в организирана престъпна група (ОПГ) за престъпления по служба, приемане на подкупи и пране на пари, действала от юли до ноември 2024 г. Четвъртият обвиняем Ивайло Маринов беше пуснат срещу подписка. 

Според обвинението Коцев, Стефанов и Кателиев са поискали сума, равняваща се на 15% от малко над милион и половина лева, които са стойността на обществена поръчка за приготвяне и доставка на храна за дом за пълнолетни лица в неравностойно положение във Варна.

Съдът не се съгласи с възражението, че делото не е трябвало да се гледа в София. То е в столицата заради данни за участие на депутат, макар и неустановен. Апелативните магистрати казаха, че това е правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол.

По обвинението за ОПГ съдът смята, че е правилно преценено, че има данни за такова. А показанията на собственичката на фирма за кетъринг Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ искали подкуп, били потвърдени от още двама свидетели. Те дали доказателство за по-мащабна престъпна схема.

Докато върви разследването срещу кмета на Варна, ще продължат да излизат записи от анонимни лица, които да го уличават в корупция, преди още да са произнесени присъдите. Това ще отнема от обществената енергия за протестите, независимо от усилията на АЛДЕ, чийто член вече е „Продължаваме промяната“. А председателят на АЛДЕ Свеня Хан поиска с официално писмо до европейския комисар за демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт спешна среща.

През последните месеци станахме свидетели на обезпокоителен модел на политическа намеса в съдебната система, нарастваща употреба на прокурорската власт за таргетиране на опозиционни фигури, както и законодателни инициативи, които подкопават демократичните механизми за контрол и баланс. Тези събития не само застрашават демократичните институции в България, но поставят под въпрос и ангажимента ѝ към основните ценности на ЕС.

Дали обществената енергия ще спихне, билбордовете със снимката на Благо Коцев ще се приберат и политическите акции на ПП ще оредеят, или ще има презареждане, зависи от много фактори. 

Първо, от капацитета на партията, която пое толкова удари и репутационни щети, започнали още със снимките с пачките и пудела, арестите на бившата вече шефка на митниците Петя Банкова и на лица, сочени за контрабандисти, и продължили с нова сила сега. 

Второ, от „Демократична България“, с която са обвързани в коалиция, и от тяхната подкрепа за политическите инициативи, които ще предприемат.

Трето, от това дали протестната вълна ще роди нови лица и послания, които да вдъхновят отвъд партийното говорене и да върнат усещането за автентичност.

Четвърто, от способността на ПП–ДБ да разграничат каузата за справедливо правосъдие от защитата на конкретни свои представители, замесени в скандали – иначе рискуват протестът да бъде възприет като партиен щит.

Пето, от това как ще реагират самата прокуратура и съдебната власт – ще има ли още арести и показни акции, които могат да разпалят недоволството, или ще се стремят да не загасне огънят под варненския случай.

И шесто, от това дали управляващото мнозинство ще продължи да действа като тефлонова коалиция – устойчива на обществен натиск, или ще се пропука отвътре, принуждавайки Борисов и Пеевски да търсят изход чрез предсрочни избори. Като така ще освободят и напрежението.

ГЕРБ партньор ли е, или враг?

Преди избори ПП–ДБ, заедно или поотделно, е добре да (си) изяснят къде стои ГЕРБ, възможни ли са разговори с най-голямата политическа сила и ако не с нея, с кой друг. През 2013–2014 г. активисти и привърженици на ГЕРБ бяха в редиците на протестиращите. Сега Бойко Борисов управлява заедно с Пеевски.

Но „предсрочни избори“ отново е в политическа употреба. Лидерите на „Възраждане“ и „Величие“ Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов прогнозираха такива, а идеологът на „Исторически парк“ даже е съвсем сигурен:

100% вече съм сигурен, че отиваме към избори. Реториката в Народното събрание се превърна на предизборна и отново започнаха лъжите и черната кампания, която наблюдавахме в предното Народно събрание. Мисля, че на някои от следващите вотове на МЕЧ или „Да, България“ – „Продължаваме промяната“ правителството ще падне. Вчера Бойко Борисов ви го каза, че е готов да се преброим.

Да, каза го. В бравурно соло изпълнение за успехите на управляващите – „каца мед“, в която лъжичката катран бил арестът на Коцев – Борисов вкара и темата за изборите (в отговор на въпрос):

Ако сега не е за избори, тогава ние да кажем, че сме за избори. Но ако продължат така, най-добре е да се преброим пак.

С избора на омбудсман парламентът вече е готов с новия състав на „домовата книга“, от която ще се посочи служебен премиер. Пакетирана с „Произведено от Борисов/Пеевски“. Броилката си върви. „Алфа Рисърч“ преброи осем партии, ако изборите бяха днес. След ГЕРБ, ПП–ДБ са втори, Пеевски е плътно зад тях. За да има предсрочни избори, ГЕРБ и Борисов трябва да напуснат мнозинството или Пеевски – ДПС да спре да го подкрепя. 

Кой ще мигне пръв? Кой ще плати цената? Кой ще обере дивидентите?

На улицата, освен протестите за справедливо правосъдие, наесен ще има и други – срещу цените и срещу еврото (по подразбиране). А Борисов, както е известно от едни други протести за цената на тока, има опит в самосвалянето.

Мъртво вълнение влече към урните

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/murtvo-vulnenie-vleche-kum-urnite/

Мъртво вълнение влече към урните

Българската политика изглежда спокойна. Трети вот на недоверие не събаря, а циментира правителството; предоговорен е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с шанс да се получат 1,5 млрд. евро до края на 2025 г.; институциите работят в привиден ритъм; еврото идва от 1 януари догодина. Едната част от опозицията – ПП–ДБ, е обезсилена чрез компрометиране, другата – националпопулистите от „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, се опитва да компенсира немощта си с реторика и театрални „палаткови лагери“.

Но невидимо, студено и опасно мъртво течение дърпа навътре, далеч от брега. Няма буря, но България се дави. Подмоли на задкулисието станаха темели на регулаторите с новото кадрово обновление. Политическият канибализъм и флуидност белязаха партиите. Умореното общество е подлагано на непрекъснат стрес от пълзящото поскъпване на енергия и храни, но и от корупционни скандали и бушуващите под повърхността междупартийни противоречия, лични интереси и кризи на доверие.

Кой има интерес?

Кой би имал интерес от предсрочни избори наесен? 

Партньорите в управляващата коалиция ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – Обединена левица и коалиционната гравитационна сила ДПС – Ново начало си се вричат във вярност по няколко пъти на седмица. Но последните години показват, че коалиционните управления се разпадат поради оттегляне на един от съюзниците. В правителството с премиер Кирил Петков (13 декември 2021 – 2 август 2022 г.) напусна ИТН. В предишното с премиер Николай Денков от ПП (6 юни 2023 – 9 април 2024 г.) ГЕРБ дочака месеца за ротацията – и дотам.

Знаците, по които може да бъдат разчетени настъпващи предсрочни избори, са: 

  • корупционният скандал, разтърсил „Продължаваме промяната“ и съюза на ПП и ДБ;
  • струйното преливане на кметове към ДПС с лидер Делян Пеевски
  • политици, които пристават на други партии. 

Ударът по „Промяната“ може да бъде капитализиран от противниците на ПП–ДБ именно чрез предсрочни избори наесен. За края на септември „Промяната“ насрочи конгрес за избор на ново ръководство, а дотогава неин председател е Асен Василев.

Така властта ще се консолидира около познати политически играчи. Моментът е удобен – „ангелите“ са паднали, липсва обществена енергия за протест. Гласоподавателите губят вяра и така улесняват политиците да натиснат копчето за избори, когато им е удобно. 

Освен това „домовата книга“, от която президентът избира служебни премиери, е почти попълнена – остава да бъдат избрани омбудсман и негов заместник. Този избор предстои до края на лятната сесия, тъй като парламентарната Комисия за пряко участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество вече е готова с доклада от изслушванията на шестимата кандидати. (В обхвата на „домовата книга“ са и председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или заместник-председателите на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.)

До края на юли ще бъдат избрани и членовете на Комисията за противодействие на корупцията. За целта се подготвя обикновено мнозинство, след като законът ще се промени, за да бъде намалено квалифицираното от 160 гласа. Този избор е форсиран от условията по ПВУ и ако не бъде извършен, България ще изгуби още средства.

Но най-важният избор за тандема Пеевски–Борисов – на нов главен прокурор, по всяка вероятност ще се отложи. В средата на юли, тоест след по-малко от две седмици, изтича 6-месечният законов срок, в който настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов може да изпълнява тази длъжност. Изглежда, че законът ще бъде променен, за да остане още Сарафов на този пост, след като Иван Гешев беше освободен от него преди две години. 

В началото на годината законови промени, внесени от ПП–ДБ, спряха процедурата по избор на нов главен прокурор, кандидат в която беше единствено Сарафов. Тогава парламентът определи 6-месечен срок, през който „тримата големи“ в съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд – могат да изпълняват длъжността, ако не са избрани като титуляри. Парламентът обаче не се справи и дори не направи опит да започне процедура за избора на 11-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от своята квота. Нов състав на ВСС е условие за избора на нов главен прокурор. 

Анализатори виждат причините в липсата на споразумяване между политическите сили за фигурата. По bTV Андрей Янкулов, старши правен експерт в „Антикорупционен фонд“, коментира, че отсъства политическа воля.

Явно няма политическа договорка какво да се случи на този терен. Назад в годините това сме го наблюдавали, наблюдавахме го и през 2023 г. при т.нар. прегрупиране в прокуратурата, когато уж всевластният главен прокурор се оказа, че в рамките на една-две седмици може да бъде сменен, стига за това да има ясно изразена политическа воля.

Ако проучванията на социолозите са такива, каквито са, предсрочни избори ще възкачат на второто място след ГЕРБ–СДС партията на Пеевски – ДПС – Ново начало. Това ще го направи незаобиколим партньор в бъдеща управленска коалиция и ще му даде официално право на квота във ВСС, съответно и при избора на Първия обвинител. В случай че получи достатъчно гласове, Пеевски може да измести един от настоящите по-малки партньори, например БСП.

Кабинет на три крака – плюс „Делян“

„С Пеевски по̀ мога да се разбера“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тази седмица в парламента, благодарейки – за пореден път – за подкрепата за еврозоната, и обеща да заведе държавата там:

Аз искам да успеем заедно с колегите от БСП и ИТН и с голямата подкрепа на „Ново начало“! Знам колко им е кофти [на ПП и ДБ – б.а.] сега, като слушат. Но ако не бяха тези две по-малки партии и Делян да застане до нас, еврозона няма да има! Точка! И техните либерални говорители, вместо да ме питат от сутрин до вечер „Борисов и Пеевски заедно ли са?“, „ГЕРБ и „Ново начало“ заедно ли са?“, да кажат едно „мерси“, че тези хора застанаха до нас! Те сега, ако се дръпнат от вота, няма да има правителство.

Като в рекламата на бонбоните Merci – щастливи и благодарни, че ги има. Оказва се, че Пеевски не просто е четвъртият крак, а гръбнакът. Даже обяви, че правителството ще изкара пълния си мандат, сиреч – когато той каже: 

Избори ще има, когато изтекат четири години.

Изглежда, не допуска, че ГЕРБ ще се осмели да го екстрахира от себе си.

Има три хипотези, при които кабинетът на Росен Желязков би могъл да падне:

  • провал на вот на доверие или несъгласие по ключов закон (например бюджет 2026, чиято макрорамка ще се гледа през септември);
  • демонстративно оттегляне на подкрепа от една партия;
  • чрез договорена задкулисно оставка. 

През последните месеци процесът на смяна на партийна принадлежност от депутати, кметове и общински съветници стана стихиен. След Джевдет Чакъров от Догановото ДПС се отцепиха и прехвърлиха към Пеевски още трима народни представители – Ваня Василева, Марио Рангелов и Мюмюн Мюмюн. А общинските кметове в лагера на феномена Пеевски наближават числото 50. В същото време привържениците на Ахмед Доган така и не успяват да се консолидират и да действат около обявената преди седмици инициатива за нов партиен проект.

Предсрочни избори наесен ще освободят част от напрежението, което се трупа покрай цените. Най-облагодетелстван от предсрочен вот ще е Пеевски – след като ПП–ДБ го извадиха на светло с поканата в сглобката, той вече е редом до Борисов и го прави политически възможен. А Борисов пък го легитимира. 

Ако се стигне до нови избори, може да изпревари и „бялата лястовица“ на президента – партийния проект, за който всички говорят, и така на практика да го обезсмисли.

Мъртвото вълнение влече към урните.