Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/za-boga-bulgari-razgnevete-se/

Музо, възпей оня гибелен гняв на Ахила Пелеев,
който донесе безбройни беди на войските ахейски,
прати в подземното царство душите на много герои…
(Из Първа песен, „Илиада“, Омир)

В Омировата „Илиада“ гневът е гибелен и опасен, поразява като чумата, но в демокрацията гневът на избирателите отрезвява политиците.

Разгневената на пенсионната реформа на президента Макрон Франция може и да не успее да я отмени, но със сигурност ще накара Макрон да преосмисли действията си и да избере друга стратегия за приемането ѝ. Президентът кара своя втори и последен 5-годишен мандат, който изтича през 2027 г., но нестихващите протести, в които се включват стотици хиляди, може да провалят амбициите му да бъде запомнен като един от големите реформатори на Петата република – „независимо от цената“, както пише Le Figaro.

Разгневените през зимата на 1997 г. български избиратели вразумиха БСП, която върна мандата за съставяне на правителство, и предизвикаха предсрочни избори, спечелени от Обединените демократични сили, които излъчиха правителството на Иван Костов. Този гняв отвори пътя на България към европейската нормалност, след като 38-мият парламент прие Декларацията за национално съгласие, стратегическа цел в която беше пълноправното членство в ЕС и НАТО. (Макар че молбата, с която България кандидатства в Европейския съюз, е подадена още през декември 1995 г. от премиера социалист Жан Виденов.)

Стратегическият избор

Има ли днес избиратели, които да се разгневят на хипокрити? Стратегическият избор, изстрадан с преживяната от милиони българи национална катастрофа, е застрашен от действията на президента Радев и подопечното му правителство. Не поради опасността България да напусне тези съюзи, а поради заплахата да скъса мостовете към същността и ценностите, които ги определят като общности. И това даже е по-голямата злина.  

Според бившия премиер Иван Костов това, че България не предостави безвъзмездна помощ на Украйна, а продава оръжие през посредници, не създава голямо доверие в българските евроатлантически ценности. С коментара си, че  Радев говори като руски агент на влияние, определяйки като „войнолюбци“ именно евроатлантическата общност, Костов предизвика президента, който му отговори с познатото от сатанизирането на Костов клише, че е разпродал България на безценица.

По БНР тази седмица политологът и преподавател в НБУ проф. Димитър Вацов също беше директен, че „през служебните правителства имаме едно русофилско управление в България“, а президентът се оказва най-вредната фигура в българския политически живот.

„Радев си позволява да се представя за суверен, заемайки позиция срещу решението на Народното събрание и шикалкавейки. Начинът, по който остро критикува политическите партии, руинира доверието в цялата политическа система – когато чуем такава агресивна реторика, състояща се от лъжи“, коментира Вацов.

Президентът обаче използва необорими аргументи – провалът на партиите да съставят правителство и пети поред парламентарни избори за две години.

„Политическите партии, а не президентската институция, отдавна излязоха извън нормите на българската Конституция със системния си отказ да поемат отговорност и да съставят правителство“, заяви Радев, подчертавайки, че президентът го прави, когато партиите не искат или не могат, или ги е страх от това.  

През пролуките

Ерозията на доверие в парламентарната република няма да трасира пътя към широко рекламираното, включително чрез референдум, президентско управление и авторитарен режим ала Путин. Но отваря множество пролуки, през които навлиза несъгласие, враждебност, недоверие към общностите, към които България избра да се присъедини.

За тази стратегическа – но не за България, а за неприятелски сили – цел в употреба се пускат всякакви измислици и полуистини. Например за разрешени от ЕС насекоми на прах в храната, което предизвиква рак заради хитина, или за влагане на човешка коса в хляба, пак утвърдено от ЕС. Но това са най-безобидните фейкове, макар че и те нанасят трайни поражения.

Разиграва се отново картата за ремонт на старите руски изтребители МиГ-29 и доставка на нови двигатели, тъй като, по думите на президента, имало само две оферти за заместваща платформа на МиГ-29 и „цената няма да се хареса на народните представители“. По време на втория кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов бяха направени опити да се блокира ремонтът на шест двигателя МиГ-29 в Полша, а не в Русия. Парламентарното мнозинство гласува за ремонт в Полша, за да се ограничи зависимостта от страни извън НАТО, докато за Русия настояваха БСП и „Атака“. Москва реагира остро, заплашвайки България с дело. Задейства се обаче българската прокуратура срещу министъра на отбраната – Николай Ненчев (Реформаторски блок), че не е изпълнил договора с руската корпорация „МиГ“, но в крайна сметка той беше окончателно оправдан.

Сега, благодарение на служебната власт, България е принудена да остане със старата руска военна техника. Причината е в протакането и нежеланието на служебната власт да реализира триъгълни сделки – съветско въоръжение за Украйна срещу получаване на западно от същия вид от партньори от НАТО. Оправданията са различни – техниката е стара или пък България е закъсняла.

Хипокрити

Като че ли целият служебен кабинет е впрегнал сили да насажда враждебност към Украйна – като се почне от протестите на зърнарите милионери срещу евтиното украинско зърно, което им подбива цените, до оръжието. Също и за изпращане на български военни в Украйна, за което военният министър Димитър Стоянов се пъчи как „български войник няма да стъпи там, докато служебното правителство е на власт“ – а всъщност никой и не е искал. Като цяло, Стоянов – президентски съветник, преди да оглави Министерството на отбраната – смята, че „България е приключила с военната помощ за Украйна и правителството е изпълнило решенията на последното Народно събрание“.

Вече няма съмнение, че служебният кабинет не възнамерява да изпълни решението на 48-мия парламент за оказване на военна помощ на Украйна, защото го приема като еднократен акт, а не като процес. Президентът, от своя страна, не спира да повтаря, че България няма да изпраща оръжия или боеприпаси за Украйна – независимо че на заседанието на Европейския съвет (23–24 март) е подкрепил противната на тази „яснота“ позиция. Заключенията, подкрепени с консенсус от европейските лидери, са категорични – т. 7 гласи:

… Като взема предвид интересите на всички държави членки в областта на сигурността и отбраната, Европейският съвет приветства постигнатото в Съвета споразумение спешно да се доставят боеприпаси за комплекси „земя-земя“ и боеприпаси за артилерийски системи за Украйна, а при поискване – и ракети, включително чрез съвместно възлагане на обществени поръчки и мобилизиране на подходящо финансиране, в т.ч. чрез Европейския механизъм за подкрепа на мира, с цел да се осигурят 1 милион броя боеприпаси за артилерийски системи чрез съвместни усилия в рамките на следващите дванадесет месеца, без да се засяга специфичният характер на политиката за сигурност и отбрана на определени държави членки.

Дори и България да не се включи в общото закупуване на боеприпаси за Украйна, тя участва в Европейския механизъм за подкрепа на мира, където внася и съответна вноска.

На 2 април ще стане ясно гневът или омерзението ще вземат връх. Кандидатите и избирателите да не забравят, че гневът може да докара на власт и чудовища.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ima-li-koi-ima-li-kak-a-mogat-li/

Изборите така зачестиха, че партиите дори не си правят труда да предлагат нови послания и предизборни платформи. Че какво им е на старите – винаги и по всяко време се оферират справедлива държава, нов асфалт и европейски доходи.

В навечерието на поредните избори на 2 април няма лозунги за ред в хаоса, гонене на мутри и „всякая сволочь“, за пунически войни с корупцията и единство на нацията. След провалите в 48-мия парламент и предстоящия за две години пети вот политическата патетика би изглеждала по-скоро карнавална, отколкото нахъсваща и мобилизираща.

Проблемът с мигрантите заради охраната на българо-турската граница измести темата за Шенген. Провалът в подготовката за еврозоната отложи темата за еврото, но не и страховете, разпалвани от „Възраждане“, БСП и други проруски сили, за бум на цените и обедняване. Така две смислени и важни за българското бъдеще в ЕС цели изпаднаха от предизборната кампания.

Темата за корупцията започна да придобива по-ясни очертания с втория списък със санкции по Глобалния акт „Магнитски“, проверките на Европейската прокуратура на манипулациите с парникови емисии, свързани с империята на Христо Ковачки, и публично обявените разкрития на служебния кабинет, че асфалтът по Северната тангента е 14 см вместо 20. В строителството на 17-километровата магистрална отсечка за 220 млн. лв. са все предпочитани при управленията на ГЕРБ строители – консорциум ХПВС–ССТ, в който участват „Водстрой 98“, „Хидрострой“ АД, „Пътни строежи Велико Търново“ АД, „Пътинженерингстрой“ АД и „Пътстрой Бургас“. Прокурорите на Лаура Кьовеши проверяват още един спорен ремонт – този на „Графа“, и качеството на изпълнението му, предизвикало вълна от критики и сарказъм преди време. Изпълнител на ремонта на Зона 2 от центъра на София на стойност 20 113 417 лв. без ДДС е друг фаворит на ГЕРБ – „Джи Пи Груп“.

(Ако правителството на президента продължи да вади нови факти за най-свидното на Борисов – пътищата, значи ли, че краткият флирт между него и Радев е приключил?)

Няма обаче предложения за решения на най-тежкия за мнозина българи проблем – поскъпването на храните. За българските пенсионери, работещите бедни, уязвимите малцинствени групи това е жизненоважно.

Главен прокурор vs. високи цени на храните

Годишната инфлация на хранителните стоки е 24,5 % през януари, обяви на 2 март служебният земеделски министър Явор Гечев, като съобщи за „нелоялни търговски практики“, в т.ч. много големи маржове между цените на едро и дребно, достигащи до 90%. „Очеизвадно високи цени, които не са оправдани и водят до необосновано високи печалби“, както обясни Гечев по Нова телевизия. Как ще се справят политическите сили с овладяването на твърде скъпите храни в търговските вериги – служебният кабинет наблюдава и съобщава, ами редовният?

Остарелият Закон за защита на потребителите се нуждае от сериозни промени, както и този за защита на конкуренцията, а самата Комисия за защита на конкуренцията (КЗК) – от нов състав, който коалиционното правителство на „Промяната“ не свари да избере. Картелите са отдавнашен проблем на малкия български пазар, но доказването им е трудно и изисква, освен политическа воля, и по-прецизни нормативни разпоредби. Например да се даде възможност за внезапни проверки, тъй като сегашният закон изисква съдебно разрешение за инспекции на КЗК, а това означава и уведомяване на съответната компания от страна на съда. Тази законова разпоредба силно намалява вероятността да се намерят съответните доказателства.

Никоя от партиите с шанс за мандат за правителство в 49-тия парламент обаче не дава сигнали, че обмисля комплексни мерки за овладяване на високите цени на храните. Единствено БСП, която твърди, че е социална, обяви, че ще внесе незабавно в бъдещото Народно събрание законопроект за таван на цените на основните хранителни стоки. От новосформираната коалиция „Левицата“ веднага конкурираха с предложение за таван на надценките на 10 основни храни. ДПС, чиито избиратели са сред най-засегнатите от поскъпването, поставя инфлацията като основна тема в предизборната си кампания, без да назовава мерки за справяне, но слага на масата също и „дълбока конституционна реформа на съдебната система“, както каза Йордан Цонев.

Курс за такава реформа са обявили и ГЕРБ, и ПП, и ДБ. Известно е, че възгледите им се различават, независимо от заявката на Бойко Борисов в „Лице в лице“ по bTV, че този път ГЕРБ ще подкрепи законопроекта на служебния правосъден министър Крум Зарков за промени в Закона за съдебната власт, за да се въведе механизъм за разследване на главния прокурор. Но пък побърза да каже, че после трябва да се произнесе Конституционният съд.

На политическия фронт

ГЕРБ–СДС и „Продължаваме промяната – Демократична България“ са в схватка за първото място, ДПС и „Възраждане“ си оспорват третото, за БСП – каквото остане. „Български възход“, тази невзрачна политическа сила, която се запомни с поддакването си в 48-мия парламент, този път може и да не получи ударна инжекция гласове в последните часове на изборния ден, след като доскорошните ѝ партньори – Партията на зелените и Съюзът на свободните демократи – се оттеглиха от съвместно участие за 2 април.

Провалиха се и преговорите с ВМРО, а АБВ на Румен Петков, декларирала подкрепа за БВ на миналия вот, се вля в коалиция „Левицата“ заедно с други отломки от БСП. Но същинският удар дойде от проверката на Европейската прокуратура по енергийни предприятия, свързвани с Христо Ковачки, сочен и като спонсора за(д) „Български възход“.

„Има такъв народ“, която изпадна от 48-мия парламент, НДСВ, „Левицата“, новата коалиция „Заедно“ на бившите славитрифоновци Ива Митева и Любомир Каримански ще се борят ако не за парламент, за партийна субсидия.

Засега изглежда, че въпреки раздорите при сглобяването на листите, коалицията ПП–ДБ привлича разнородна подкрепа – от „Републиканци за България“, партията на някогашния Втори в ГЕРБ Цветан Цветанов, от БЗНС и „Обединени земеделци“.

Въпросът на въпросите

Големият въпрос за 2 април и всички избори след войната в Украйна, която промени света, не е кой ще е първи и ще успее ли да състави редовно правителство. Въпросът на въпросите е какво бъдеще за държавата България и нейните граждани предлагат политическите сили.

На този въпрос не могат да отговорят. Разбира се, могат да измрънкат извинения като „нека видим резултатите“ или „зависи от…“. Същинската беда е, че нямат отговор, защото липсват визия и визионери, защото мислят в плиткия обхват на тяснопартийни цели, защото ги спъват лобистки интереси, защото не знаят как да се справят с големите и трайно нерешени проблеми в демографията, здравеопазването и образованието. Затова и ги избягват по време на управлението си – в замяна добавят по някоя и друга стратегия в килограмите празнословие и им наливат още милиони.

Ако партиите са неспособни да разкажат бъдещето, избирателите ще им разкажат играта.

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/turtsiya-vynshna-politika-po-skalata-na-rihter/

Географското положение на Турция предопределя извънредната ѝ геополитическата тежест като естествен възел между няколко важни региона – Европа, Кавказ, Средиземноморието, Близкия изток и Северна Африка. Освен че е трудно да я обособим като част от конкретна географска област, политическата и културната ѝ принадлежност е също толкова комплексна.

Макар и предимно мюсюлманска, Турция има светско управление, от векове поддържа търговски и културни взаимоотношения с Европа, членува в западни организации като НАТО и ОССЕ, а през 1999 г. придобива статут на кандидат за присъединяване към Европейския съюз. Още Бащата на републиката Мустафа Кемал Ататюрк недвусмислено възприема западната цивилизация като отправна точка за страната си.

Турция обаче не може да се откъсне от османското си наследство със заплетено историческо минало и разнообразие от култури, обичаи и традиции. Освен това тя наследява неблагоприятна за сигурността си обстановка след разпада на Османската империя заради множеството нови държави по нейните граници.

Макар и сравнително добре защитена географски от труднопроходимите планински масиви на изток, външната политика на империята (и впоследствие на Турция) винаги е страдала от уязвимостта на проливите, свързващи Мраморно с Черно, Егейско и Средиземно море. Контролът върху Босфора и Дарданелите е безценен от икономическа и стратегическа гледна точка, което превръща първо Руската империя, а по-късно и СССР в основна заплаха за сигурността и националните интереси.

Според научните трудове на проф. Мустафа Айдън тези исторически обстоятелства създават възприятието, че страната е обградена от потенциални врагове, което фиксира вниманието на турската външна политика и дипломация върху предпазливостта и сигурността. Поради сложността си отношенията на Турция с ЕС, Русия, Армения, Азербайджан, Израел, Сирия, кюрдите и т.н. заслужават отделен и детайлен анализ. От казаното дотук обаче следва, че югоизточната ни съседка страда от липсата на единна идентичност – геополитическа, културна и идеологическа. Именно това разнообразие от идентичности създава параван за политическите борби в страната, които определят външнополитическата ѝ ориентация.

Основни принципи на турската външна политика

Държавите водят външната си политика по две основни направления. Към първото може да причислим спонтанните събития и промени в средата, на които страната по презумпция трябва да реагира. По отношение на Турция може да се дадат за пример Арабската пролет, войната в Сирия, миграционният натиск и др.

Второто направление се отнася до устойчивите във времето ръководни принципи, норми и обстоятелства, възприемани безусловно и последователно от всяко следващо поколение политици. Такива са вече споменатото географско положение, културно и историческо наследство и установените възприятия за международната система. В случая с Турция трябва да разгледаме и основополагащите принципи, изковани от Ататюрк при утвърждаването на националната държава.

Те са синтезирани в шест понятия, включени в тогавашната Конституция с поправки от 1937 г. – национализъм, секуларизъм, републиканизъм, популизъм, статизъм и революционизъм. Шестте идеологически основи на републиката обаче имат специфично значение, свързано с идеята за модерна национална държава по западен образец.

Опирайки се на Мустафа Айдън, може да направим следното обобщение. Секуларизмът цели да предотврати опитите за прекъсване на дълбоките институционални и културни реформи и установяването на дадена форма на теокрация по османски маниер. Републиканизмът отстоява демократичната република като форма на управление и гарантира равенството на всички граждани пред закона. Революционизмът е синоним на реформизъм и се свързва с идеята за мащабното преустройство на държавата с цел осигуряване на модерното ѝ еволюционно развитие.

Популизмът (за разлика от днешното разбиране) включва идеята за равенство и нуждата от популяризиране на новите идеи сред различните обществени кръгове. Национализмът защитава идеята за суверенитет на турския народ в националните граници, но се опира не на агресия, а на останалия в историята лозунг на Ататюрк „Мир у дома, мир по света“, превърнал се в основа на турската външна политика. Така принципите се подчиняват на идеята за мирни, реалистични и умерени отношения в международен план, които не възпрепятстват, а спомагат за укрепването и развитието на турската нация.

Макар и отчасти видоизменени в приетите след военни преврати Конституции от 1961-ва и 1982 г., идеологическите основи на Ататюрк остават определящи за Турция, а всеки опит за откъсване от техните корени създава вътрешнополитически катаклизми. Така се стигна и до неуспешния пуч през 2016 г. и последвалите година по-късно поправки в Конституцията, които превърнаха Турция от парламентарна в президентска република.

Модерността: Ердоган и Партията на справедливостта и развитието

От спечелването на изборите през 2002 г. външната политика на Партията на справедливостта и развитието и нейният лидер Реджеп Ердоган изживяват много трансформации. С първоначалния устрем към реформи, започнал още през 1999 г., партията цели присъединяване към ЕС. Постепенно обаче външната политика се видоизменя в разрез с кемалистките принципи под въздействието на бившия външен министър и премиер Ахмет Давутоглу.

Уповавайки се на своята книга „Стратегическа дълбочина“, той развива идеята за неоосманизъм в политиката, който изгражда национална идентичност върху сунитския ислям, османската култура и имперското минало. Това предопределя по-активна и агресивна външна политика, стремяща се да възроди историческото влияние в Близкия изток и Северна Африка.

Събития като Арабската пролет допринасят за изоставянето на политиката на „нулеви проблеми“ със съседите, а в резултат на провалилия се военен преврат през 2016 г. драстично се ограничава влиянието на бюрократичния апарат и армията, чиято историческа роля да защитава кемализма е иззета. Това павира пътя за последвалите конституционни промени в модела на управление, които засилват правомощията на президента и създават широка институционална основа за популизъм и евроскептицизъм.

Отстраняването на Давутоглу от властта месец преди преврата дава нов тласък на турската външна политика, която впоследствие става по-малко идеологическа, но по-реалистична заради извънредните правомощия и влияние на Ердоган. Това води до сближаването между Турция и Русия през последните години в сферите на енергетиката, отбраната и туризма, от което те взаимно черпят икономически и стратегически дивиденти.

През 2017 г. например Турция купи от Русия несъвместимите с натовското въоръжение зенитни ракетни комплекси S-400. Двете страни също задълбочиха енергийното си сътрудничество с различни проекти, като заобикалящия Украйна газопровод „Турски поток“, и улесниха движението на гражданите си с въвеждането на по-леки визови режими.

Какво може да се очаква при провал на Ердоган на изборите

Още несъвзела се от опустошителните земетресения, отнели живота десетки хиляди души, Турция ще се изправи пред общи президентски и парламентарни избори. И макар че трагичните събития правят изхода им още по-непредвидим, евентуална промяна в управлението неизменно ще се отрази на турската външна политика – особено при сценария, в който Ердоган губи и президентския си пост, и мнозинството в парламента.

Поради сложната композиция на опозиционния алианс от шест партии, чиито идеологически платформи обхващат разнородни части от политическия спектър, трудно може да се очертае еднозначен бъдещ подход. И все пак от заявките дотук може да се направят следните изводи. Коалицията неведнъж декларира целта си да извърши дълбоки съдебни и структурни реформи по европейски стандарт и да промени Конституцията, връщайки парламентарния режим на управление.

Това предполага по-добро правосъдие, по-свободни медии и реабилитиране на проевропейското съсловие от интелектуалци, журналисти, преподаватели, военни и други противници на режима на Ердоган. Следователно и реалистичната, но безпринципна политика на Ердоган спрямо страни като Русия ще бъде преразгледана.

На институционално ниво е твърде вероятно да станем свидетели на децентрализация и по-ясно разделение на властите, което да позволи на турското Външно министерство, административния апарат и армията да възвърнат функциите и влиянието си като защитници на кемализма. Това би довело до затопляне на отношенията между Турция и ЕС на стратегическо, икономическо и дипломатическо ниво, а в по-дългосрочен план може да се говори и за размразяване на преговорите за членство, спрени през 2018 г. заради зависимата съдебна система и неспособността на Турция да гарантира основни човешки права и свободи.

В този ред на мисли деескалация по оста Турция–Гърция–Кипър в Източното Средиземноморие, преосмисляне на позицията относно приемането на Швеция и Финландия в НАТО и ревизиране на медиаторската роля по отношение на руската инвазия в Украйна са сред възможните сценарии за промяна на външнополитическия курс.

Отношението към България при смяна на властта трябва да се разглежда именно в контекста на отношенията между Турция и ЕС. Освен по-засилена комуникация и цялостно сътрудничество, на преден план ще излязат и ключови въпроси, като противодействието срещу мигрантския натиск и енергийното сътрудничество.

По отношение на нелегалния мигрантски натиск Европейската комисия вече изрази готовност да подпомогне България с обучен персонал, както и с дронове и радари за по-доброто опазване на границата. Въпросът за енергийното сътрудничество съвпада с общоевропейските усилия за диверсификация на доставките на газ и петрол от Русия.

Подписаното наскоро споразумение между държавния доставчик „Булгаргаз“ и турския газов оператор „Боташ“ за достъп на България до турската газопреносна мрежа и терминали за втечнен природен газ създава юридическа основа за по-засилено сътрудничество в тази област. Едно проевропейско управление в Турция обаче би разсеяло съмненията за потенциално руско влияние, превръщайки се в гарант на независимостта на доставките и техния произход. Не е изключена и цялостна или частична ревизия на стратегията на Ердоган за превръщане на Турция в най-важния газов хъб в региона.

Разбира се, не трябва да се забравя, че изходът от изборите в Турция ще се повлияе от редица фактори, включително способността на шесторната коалиция да подкрепи и издигне най-подходящия общ кандидат за президентския пост. Неясно е и доколко разрухата в югоизточната ни съседка, дължаща се в голяма степен на корупция и институционална немарливост, ще повлияе на изборните нагласи. Възможността за отлагане на насрочените за 14 май избори заради трагедията също е сред обсъжданите теми, които могат да окажат влияние.

Бъдещите отношения между България и Турция обаче ще зависят и от изхода от поредните предсрочни избори у нас. Служебните правителства на Румен Радев имат потенциала да продължат чисто техническото и експертно сътрудничество в различни сфери. Но единствено постоянен кабинет с реформистки нагласи и прозападни разбирания ще бъде способен да осъществи по-дълбоко двустранно разбирателство, основано на общоевропейските ценности и принципите за независима съдебна система и борба с корупцията, които едно ново управление в Турция на свой ред би възприело.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vot-2023-matryal-za-listi-ili-hora-za-izbirane/

Поне 35 000 български граждани ще бъдат селектирани от партиите за участие в парламентарни и местни избори тази година – кандидати за депутати, кметове и общински съветници. За изборите за Народно събрание на 2 октомври 2022 г. са били регистрирани 5334 души, на местните през 2019 г. кандидатите за кметове на общини са 1254, а за общински съветници – 29 515. Разбира се, броят им зависи от регистрациите на политическите сили, но едва ли ще са по-малко предвид заявките за участие от формации, смятани за покойници, като НДСВ например.

Селекция на тъмно

Да се намерят толкова много хора за различни листи не става с кастинг за политици, както направи един шоумен преди време. Всъщност произведе шоу. Политическата практика в България е такава, че при реденето на листите висшето ръководство на партиите предпочита да действа на тъмно, скрито не просто от избирателите, а от самите партийни членове. Този механизъм, който е твърде далеч от демократичния процес, е предпочитаният. Номинациите за избираеми места се решават в изключително тесен кръг, а при някои партии – еднолично от лидера.

Така обикновените партийни членове не биват овластени чрез ангажирането им в партийната стратегия и при вземане на ключови решения. Изключването им от тези процеси помага за преутвърждаване на несменяеми партийни елити, дори и да са доказали своята неефективност. Освен това лишава партийните членове от възможност за контрол на процеса, което позволява на висшето ръководство да се ръководи от свои (лични) интереси и предпочитания при номинациите.

Априори партийните ръководства биват приемани за най-мъдри и най-опитни, което от само себе си предопределя изолацията на обикновените партийни членове, тъй като те не притежават прозорливост и не познават контекста. Така че последната дума за листите винаги е на политбюрата, независимо че някои политически сили събират списъци с номинации от местните организации – чисто формално.

Практикуваният от партиите механизъм на номинации за листите обезсмисля съществуването на твърди ядра. Ако тези на БСП ги има поради исторически причини (и носталгия), на ДПС – поради етническия фундамент, а на ГЕРБ заради редовното „хранене“ в трите мандата на Бойко Борисов, при заявилите се като сили на промяната такива няма.

Вълната, издигнала „Продължаваме промяната“ до победител на изборите през ноември 2021 г., се дължеше на тандема Кирил Петков – Асен Василев и демонстрираната от тях енергия за борба с корупцията в ролята им на министри от служебното правителство на президента Радев. На избирателите им беше все едно как са сглобили листите си, защо пък Настимир Ананиев и откъде се взе в онази коалиция ПД „Социалдемокрация“, която дори нямаше депутати.

Трудно е да се палпират такива ядра и при „Демократична България“, обединяваща три партии – „Да, България“, ДСБ и „Зелените“. Избирателите им от т.нар. градска десница, която покрива либерали, модерни леви, десни консерватори, са капризни и критични в изборите си.

Дисперсия на политическото

Механизмите на политическия процес в България в комбинация с действията на политическите елити отчуждиха избирателите. Не е странно, че от 2021 г. избирателната активност намалява и гражданите губят увереност, че от техния глас нещо зависи или би могло да се промени.

Липсата на демократични регламенти и добри практики за номинации на кандидати ще се усети в годината на парламентарни и местни избори. Селекцията на толкова кандидати е трудна работа, особено за новите партии, които не разполагат с мрежа от структури и съответно ще наберат по-трудно човешкия материал за листите за местни избори. Това увеличава вероятността и те да бъдат използвани от местни бизнес кръгове, които да формират свои лобита в общинските съвети.

Политиката заприличва на шоу повече от всякога. Споделянето на определена идеология и ценности остава на заден план. Настървени да спечелят, партиите напъхват в листите инфлуенсъри, актьори, певци, „известни с това, че са известни“, лоялни на Лидера или от неговия приятелски кръг – личности, способни да им осигурят гласове, независимо дали представляват интересите на избирателите. За скрининг изобщо не може да се говори. Интервютата за работа отнемат повече време и проверки.

Наред с това има и други критерии – финансовото състояние на кандидата и способността му да финансира кампанията си, както и заслуги към някого от висшия партиен мениджмънт. (Последното обяснява повторното присъствие на Радостин Василев в листите на ПП, започнал политическа кариера от „Има такъв народ“. Или на д-р Лъчезар Иванов, неизменно депутат от ГЕРБ от 2010-та насам.)

Резултатите от тази селекция са няколко. Първо, интересите на избирателите, които гласуват за дадена политическа сила, не са защитени. Второ, законодателният процес е с ниско качество и съмнителна ефективност вследствие на неспособността да се прокарват адекватни политики. Трето, депутати, избрани от една политическа сила, с лекота и без срам преминават в друг лагер. Затова не е изненада, че рейтингът на българския парламент трябва да бъде гледан през увеличително стъкло.

Ниската вътрешнопартийна демокрация не е български феномен, но поради застоя и дори отстъплението на демократичните процеси ги утежнява още повече.

Иначе и на тези избори, като на всички предишни, кандидатите ще повтарят с много думи лозунга на Наската, по прякор Хитлер, кандидат за депутат, герой на Чудомир от едноименния разказ:

Да живее народът и неговите широки народни маси!

Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/porednite-posledni-izbori-v-izrael/

Краят на периода на големите еврейски празници в Израел отбеляза началото на финалния етап от предизборната кампания – пета за последните три години и половина. Социологическите агенции все още не са в състояние да предскажат със сигурност кой ще е победителят в това поредно нелеко политическо състезание. Засега се очертава дясноцентристката коалиция да успее да вземе 61 места в Кнесета, което ѝ осигурява крехко мнозинство с един глас. В момента всичко зависи от това какъв ще е процентът на гласуващите граждани и кои ще са последните послания на партиите в дните преди изборите на 1 ноември.

Към момента партиите в Израел могат да разчитат само на своите т.нар. твърди ядра. Процентът на гражданите, които още се колебаят или вече са решили, че няма да гласуват, е значителен. Това по същество означава, че и след изборите политическата криза ще продължи, което само по себе си след периода на управление на правителството „Бенет–Лапид“ и годините на пандемия неминуемо ще окаже влияние върху израелската икономика и политика.

Минималното надмощие на десните партии почти им гарантира съставяне на кабинет начело с Бенямин Нетаняху. За разлика от активната кампания на най-дълго управлявалия министър-председател в историята на Израел, левите и лявоцентристките партии остават в плен на идеологемата „Никога с Нетаняху“, което в настоящите условия в Израел и в региона не им печели повече подкрепа. Както и на предишните избори, цената на победата ще бъде способността на политическите субекти да генерират колкото може повече подкрепа сред колебаещите се, но от значение ще бъде и кои партии няма да успеят да влязат в Кнесета.

До момента изборната кампания не успява да привлече интереса на публиката, а данните за умората в обществото преди петите подред избори от 2019 г. насам, както и за настроенията след големите религиозни празници сочат, че няма преобладаващо мнение относно вота на 1 ноември. Поради това и повечето партии запазват своите най-важни аргументи и послания за последните дни преди тази дата. Какво именно ще кажат партиите и към какво ще насочат вниманието на избирателите, е и най-важното в настоящата кампания.

Дясноцентристите са представени от „Ликуд“ на Бенямин Нетаняху и Религиозната ционистка партия на Безалел Смотрич и Итамар Бен Гвир. Бившият премиер разполагаше с повече време да се подготви за кампанията, която съвпадна с излизането на неговата книга и така допълнително привлече вниманието на медиите. Нетаняху обещава мерки срещу повишаването на цената на живота и безплатно образование за децата до три години. Той обръща специално внимание на сферата на сигурността и критикува споразумението с Ливан, постигнато преди дни от премиера Яир Лапид.

Бенямин Нетаняху е особено активен, работейки за спечелването на подкрепата на гласоподавателите. Той увеличава и броя на своите сътрудници, които директно да разговарят с хората, агитирайки по техните домове. Особено внимание се обръща на възрастните избиратели, които не са така достъпни чрез социалните медии. За бъдещите си планове Нетаняху обяви, че няма да се коалира с Бени Ганц и Яир Лапид и ще се стреми към мнозинство, активизирайки поддръжниците на „Ликуд“ и опитвайки се да убеди подкрепящите партията „Еврейски дом“, че тя няма да премине границата и да влезе в парламента.

От своя страна партията на ционистите на Безалел Смотрич и Бен Гвир, която трудно може да се различи в някои от посланията си от „Ликуд“, се намира в негласна коалиция с формацията на Нетаняху. Итамар Бен Гвир и Бенямин Нетаняху не се атакуват публично, но все пак бившият премиер е внимателен в това да заяви подкрепа за бъдещия си коалиционен партньор. Преди дни той отклони поканата да участва заедно с Бен Гвир в предизборно събитие, което доведе до настойчивата покана крайнодесният политик да слезе от сцената. По-късно Бен Гвир изрази съжаление за случилото се, но посочи, че самият Нетаняху е бил „недобре посъветван от сътрудниците си“.

Другият кандидат на ционистите – Смотрич, обяви кампанията си за законодателна реформа за намаляване на правомощията на съдебната система. Планът включва да отпаднат от израелския наказателен закон обвиненията в злоупотреба с доверие, които са в основата и на две от обвиненията срещу Нетаняху. И докато кандидатите за депутати на „Ликуд“ обещават, че подобни промени няма да важат със задна дата за самия Нетаняху, то представителите на Религиозната ционистка партия твърдят, че ще искат новите правила да бъдат приложени и към делото на бившия премиер.

В кампанията си Смотрич и Бен Гвир насочват атаките си към друг крайнодесен политик – бившата министърка на вътрешните работи Аелет Шакед, като се опитват да привлекат и подкрепа от средите на поддръжниците на Бени Ганц. В основното им послание се подчертават шансовете на тяхната партия да бъде трета политическа сила, като се акцентира, че колкото по-нагоре в стълбицата се изкачи партията, толкова по-малки са шансовете Нетаняху да склони на коалиция с настоящия министър на отбраната Ганц за сметка на ционистите. Сценарий, при който Нетаняху и Ганц „намират общи допирни точки“, не е изключен, ако „Ликуд“ не успее да получи 61 места.

Религиозните партии в лицето на „Шас“ и „Обединена тора юдаизъм“ (ОТЮ) се радват на стабилна подкрепа от страна на поддръжниците си, които, по думите на политически наблюдател в Израел, нарастват с всеки следващи избори на чисто демографски принцип. Така или иначе, и „Шас“, и ОТЮ все пак се сблъскват с агресивната конкуренция на ционистите. Това накара „Шас“ да започне кампания под надслов „Троен Шас“, в която формацията се представя като единствената еврейска, дясна и социална партия. До края на кампанията „Шас“ ще продължи да се фокусира върху социалните проблеми и цената на живота, обещавайки огромни субсидии под формата на купони за храна за нуждаещите се. ОТЮ в своята стратегия обвинява настоящите управляващи в подкопаване на еврейската идентичност на Израел, като също говори за социалната цена, особено сред общността на религиозните евреи харедим.

„Еврейски дом“ на Аелет Шакед е за момента единствената дясна партия, която е на ръба да не успее да влезе в Кнесета. Това заплашва възможността Нетаняху да събере мнозинство от 61 гласа единствено с подкрепата на десните формации. Въпреки това бившият премиер като че ли прави малко, за да укрепи позициите на някогашната си съюзница. Самата Шакед прекрати опитите си да търси път към политически компромис с бившия си премиер. Загубата на доверие в партията „Еврейски дом“ се дължи на непоследователните послания на Шакед дали ще подкрепи, или не коалиция с Нетаняху, както и на решението на Нафтали Бенет да се оттегли от политиката.

Сред лявоцентристките партии челна позиция заема партията на Яир Лапид „Йеш Атид“. По време на кампанията Лапид се възползва максимално от вниманието на медиите и от това, че беше действащ министър-председател. Немалка част от вниманието по време на кампанията е отделена и на успешното споразумение с Ливан, което според мнозина има доста по-голямо значение за Израел от мирните договори с редица арабски държави. Най-сетне стратегическият враг „Хизбулла“ е поставен в контекст на взаимно сдържане и интерес, по думите на наблюдател в Израел. Лапид акцентира и върху успехите си в Газа за запазване на мира, като по този начин подсказа, че именно той има заслуга за успешния край на кризата през август т.г. с „Ислямски джихад“, а не посредниците от ООН и Египет и министърът на отбраната Бени Ганц.

Две седмици преди изборите Яир Лапид драстично намали международните си изяви, като не замина за САЩ, а на срещата в Брюксел на Съвета за асоцииране ЕС–Израел участва онлайн. Основна тактическа задача пред Лапид е да осигури успеха на малките партии в своята коалиция на изборите, което ще му позволи да разчита на техните гласове. От друга страна, премиерът трябва да успее и да намали противоречията си с „Ликуд“, което би му дало възможност да се коалира с Нетаняху, ако това се наложи, без да бъде обвиняван в загуба на политическа идентичност. Той не може да постигне това за сметка на същите тези малки партии, рискувайки тяхната лоялност.

Либералните формации „Мерец“ и „Авода“, както и арабските партии са изправени пред опасността да не влязат в Кнесета. В опит да противодейства Лапид активно работи с арабската общност, като тази седмица посети Назарет, срещна се с местни лидери и говори пред арабските медии. По-рано пред медиите той вече обяви, че няма да допусне еврейски поклонници на „Ал-Акса“ и гарантира правата на мюсюлманите. Яир Лапид обещава да промени и Закона за нацията, който дискриминира гражданите на Израел от арабски произход. Не на последно място, премиерът насочва вниманието си и към украинските бежанци. Той се надява, че подкрепата на правителството му за Украйна ще даде отражение върху украинската еврейска общност, което ще остави негативен отпечатък върху партията на рускоезичните евреи „Наш дом Израел“ на Авигдор Либерман.

Обединението на министъра на отбраната Бени Ганц и министъра на правосъдието Гидеон Саар се стреми на убеди избирателите, че именно Ганц е най-подходящ за премиер и е политикът, който може да победи Нетаняху. С надслова „Бени Ганц – министър-председател на сигурността“ министърът на отбраната подсказва и това, че за разлика от Лапид, той има значителен военен опит. Ганц твърди, че само той би могъл да разбие възможната дясна коалиция. Партията му се стреми към подкрепата на религиозните ционисти, които смятат, че Бен Гвир е твърде краен. Бени Ганц се опитва да извлече полза и от включването на Гади Айзенкот (бивш началник на Генералния щаб на Израелската армия) в политиката, който готви план за обществената сигурност на Йерусалим.

„Наш дом Израел“ на Авигдор Либерман разчита на успешния мандат на своя лидер като министър на финансите. Кампанията на Либерман е под надслов „Свободна икономика – свободна страна“ и се придържа към по-скоро либерален наратив. За разлика от Ганц и Лапид, които са подчертано внимателни, когато стане дума за консервативната еврейска общност на харедим, Либерман открито говори за ясна граница между религията и държавата и подкрепя предложението за работещ обществен транспорт на шабат.

Авигдор Либерман, чиито корени са в бившия СССР, доскоро се ползваше с подкрепата на рускоезичната общност в Израел. Към днешна дата обаче той все по-трудно намира път към сърцата на своите традиционни избиратели, опитвайки се да балансира в изказванията си по отношение на войната на Русия срещу Украйна. Всяка проява на подкрепа за едната или другата страна може да му коства подкрепата на руската или украинската еврейска общност.

Въпреки натиска от страна на лявоцентристките среди и на самия премиер Яир Лапид, „Авода“ и „Мерец“ отказват да се обединят. Лидерката на „Авода“ Мерав Михаели поддържа тезата, че обединението би довело до отслабване на двете партии. От своя страна председателката на „Мерец“ Зехава Галон прави всички възможни опити да убеди своя партньор в обратното. След години на политическа изолация Галон не иска да бъде обвинявана в съпричастност за края на „Мерец“.

„Авода“ планира мащабно събитие три дни преди изборите, на което да отбележи 20-тата годишнина от убийството на бившия премиер Ицхак Рабин. За първи път тази година събитието, което досега винаги се обявяваше като проява на обществена ангажираност и не се свързваше с политически партии, ще бъде част от кампанията на „Авода“ – партията на покойния Рабин. Митингът ще добави някои допълнителни елементи към кампанията на Михаели, която се концентрира върху граждански и обществени свободи (тя също смята, че на шабат общественият транспорт следва да работи). Самата Мерав Михаели често споменава, че се смята за наследница на Рабин.

„Мерец“ ще се опита да убеди своите избиратели, че тяхната подкрепа е и подкрепа за самия Яир Лапид. Най-малката партия в колодата на лявоцентристите се стреми да избегне кампания, подчинена на принципа „Помогнете ни“, и иска да докаже, че е в състояние и сама да генерира подкрепа.

На последно място, кампанията сред арабските партии е не по-малко интензивна. На тези избори те ще бъдат три – „Раам“, „Хадаш-Таал“ и „Балад“. Фактът, че и трите играят поотделно, би трябвало да окуражи избирателите им да излязат и да подкрепят своите партии, като по този начин предотвратят някоя от трите да не влезе в Кнесета. Очаква се „Хадаш-Таал“ на традиционните политици Айман Оде и Ахмад Тиби остро да критикува Лапид заради политиката му спрямо израелската арабска общност и действията на полицията в комплекса на джамията „Ал-Акса“. Оде и Тиби се стремят да привлекат гласове за сметка на „Балад“.

Изборите за Кнесет в Израел този път имат за цел да представят формула за управление на страната, която да бъде значително по-надеждна от тази на отиващото си коалиционно правителство. Докато преди година за съставянето на правителство бе достатъчно да се твърди, че всички средства са позволени, само и само Бенямин Нетаняху да не се върне във властта, сега немалко от неговите противници правят своите сметки, че при определени условия коалиция с „токсичния“ бивш премиер не е изключена. Не само заради нуждата Израел да бъде управляван надеждно в сложната вътрешно- и външнополитическа среда, но и заради все по-трудната за прогнозиране международна обстановка. В крайна сметка за много от онези, на които предстои да влязат в бъдещия Кнесет, подобен шанс може да се окаже и последен, ако не се прояви необходимата доза здрав политически разум и чувство за самосъхранение.

Заглавна снимка: peterspiro / iStock

Източник

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/kolko-pravi-gerb-minus-borisov-ili-pp-minus-petkov-i-vasilev/

Кое е онова, което влияе най-силно по време на предизборна кампания в България? Посланията на партиите? След четвърти поред парламентарни избори за по-малко от две години гражданите са развили хронична нечуваемост. Програмите? Доколкото ги има, едва ли някой вярва, че ще се изпълняват – и не само заради неизбежното коалиционно управление, а и поради дългогодишната традиция за неизпълнение.

Лидерство

Лидерската харизма? Изглежда, че този фактор има най-силно въздействие, затова и водачите на партиите са на първа линия – по медии и предизборни изяви. От речта на Симеон Сакскобургготски за 800-те дни до непрекъснатите хвалби на Бойко Борисов, независимо че думите не съвпадат с делата му още откакто управляваше София в оня полумандат, избирателите пристават на всеки новопоявил се месия.

НДСВ се срина след напускането на Царя. Какво би се случило с далеч по-организираната чрез структури ГЕРБ, ако Борисов се оттегли, е трудно за прогнозиране. Вероятно отлив на симпатизанти и боричкания за лидерския пост. Изхвърлянето на втория-в-партията Цветан Цветанов не успя да разклати ГЕРБ, макар именно негови да бяха заслугите за изграждането на структурите и организацията ѝ. Очакванията му, че мнозина „гербери“ ще станат „републиканци за България“, не се оправдаха – те избраха да се заслонят зад гърба на Борисов, който все още се инати, че без него България не може.

От „Продължаваме промяната“ (ПП) няма да остане и помен, ако по някаква причина Кирил Петков и Асен Василев я напуснат – или дори само единият, тъй като те са политически сиамски близнаци, сраснати каузално и като медиен образ от старта си в активната политика. ДПС може и да запази константния си брой избиратели, след като почетният председател Ахмед Доган престане да бъде пожизнен шеф – ако останалите партии продължат с практиката на етническо еднообразие и не слагат български мюсюлмани (турци, роми) на избираеми места.

В коалицията „Демократична България“ (ДБ), обединила три партии, председателят на „Да, България“ Христо Иванов e този, който изпъква с лидерство измежду останалите – председателя на ДСБ Атанас Атанасов и съпредседателите на „Зелено движение“ Владислав Панев и Добромира Костова. Очаквано Иванов беше преизбран от партията, след като си подаде оставката. Но ДБ загуби енергия след появата на ПП, а „Да, България“ някак твърде бързо улегна за петте си години на политическата сцена.

За „Има такъв народ“ всичко е ясно – няма шоу без шефа на шоуто Слави Трифонов. И ако за ИТН се знае вторият, че и третият след Трифонов, за „Български възход“ известен е само първият – Стефан Янев. Конкуренция във „Възраждане“ няма и Костадин Костадинов. Що се отнася до Мая Манолова, все едно къде е – вече седма година тя прави собствен стендъп.

Повечето партии в България са от лидерски тип, позиционирани около или заради един човек, изградил (медиен) образ на борец за правда, свобода и гражданско добруване. Когато обаче те не надскачат значително „размера“ на лидерите си, значи имат сериозен проблем. Също така имат проблем и когато се смаляват до размера на лидерите си, както се случва например с БСП. През целия Преход, въпреки неговото като цяло несправедливо преразпределение на икономическите активи и средства за производство, социалистическата партия постепенно губеше привърженици. (Макар че в най-бедната държава в ЕС, единствена от Съюза изпаднала от списъка на високоразвитите страни според индекса на ООН, силна лява партия е повече от необходима.)

Дълголетие

В старите демокрации дълголетието на един партиен лидер е основано върху установени, спазвани от десетилетия правила, включително система за подбор и отстраняване. В България, където партиите обикновено са изградени и центрирани около определена персона, на практика е невъзможно да се получи състезание като вътрешните избори в управляващата Великобритания Консервативна партия, спечелени от Лиз Тръс в конкуренция с Риши Сунак. Тръс дори не беше сред фаворитите на букмейкърите при първото гласуване през юли т.г., които излъчиха Сунак и Пени Мордънт (първата жена министър на отбраната на Обединеното кралство в правителството на Тереза Мей).

В българските партии трудно ще се намерят неколцина, които да се пробват за най-високия пост. Досега само в БСП е имало такива процедури, а опит за вътрешни избори имаше и през февруари т.г. в ДСБ, когато беше преизбран ген. Атанасов. При британските консерватори в първия етап на вътрешните избори се опитаха общо осем кандидати, а на финала, до който стигат двама, гласуват близо 160-те хиляди членове на партията.

Независимо че българските партии, като западните си събратя, също имат устав и партийни органи, те предпочитат в по-голяма степен източните традиции, където партийните лидери си гарантират запазването на поста чрез различни способи. Манипулират избора на делегати за национални събрания, обзавеждат се със „свои“ в ръководните партийни органи – от контролните комисии до изпълнителните бюра, и така задълго си осигуряват престоя начело.

Според изследването „Партийни членове и лидерски стилове в новите европейски демокрации“ на Департамента по политика към Глазгоуския университет политическите партии все по-малко разчитат на своята организационна основа и много повече на фигурите на лидерите. Независимо дали става дума за нови партии, маргинални, или масови формации, лидерите стават известни. В България центрирането на почти всички политически сили около лидерите и евентуално тяхно оттегляне ще ги деконструира до голяма степен. БСП, ДПС и ГЕРБ ще се смалят значително, но други, като „Продължаваме промяната“, „Възраждане“, „Български възход“, „Има такъв народ“, са застрашени от изличаване.

Има и друг проблем – партии без добре развита мрежа от структури и смислен партиен живот изолират своите избиратели. Техните парламентарни групи, обикновено съставени от най-приближените на лидерите, са най-добре запознати с политиката и действията на политическата сила, до които електоралната маса обаче не е допусната. Това създава неравнопоставеност между ръководството на партията и избирателите ѝ, благодарение на които тя съществува, печели субсидии, позиции във властта и т.н.

Независимо обаче колко са големи лидерите – и партиите им, – те са лилипути пред избирателите. Изглежда, са го забравили, но високомерието им ще бъде пометено от омерзените негласуващи.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчване на извънреден брифинг на Бойко Борисов и ГЕРБ от 22 юни 2022 г. 

Източник