Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koremno-vuzlizane-prez-april/

Номинираният за победител на изборите Румен Радев започна да спада още преди да е победил на 19 април. 

Поне това показват данните на социологическата агенция „Маркет Линкс“ тази седмица, които дават преднина в рамките на статистическата грешка от 3% на Радев и „Прогресивна България“ пред ГЕРБ–СДС. Резултатът изглежда така: 21,1% срещу 18,6%.

Преди месец същата агенция му даде 25,6%, а след това „Алфа Рисърч“ го изстреля на 32,6%, докато ГЕРБ отстоеше на разстояние почти една партия със своите 19,7%.

Отечество любезно, аз ще те спася!

Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.

ТоестЕмилия Милчева

Еуфорията от появата на новия спасител изпарява ли се, заземява ли се, или има нужда от презареждане? Румен Радев все така прилича на президент, прекъснал предсрочно мандата си, но не и на политик, решен да докаже на българските граждани, че си струва да се гласува за него. На „Дондуков“ 2 той нямаше конкуренция. Ролята му не изискваше да се включва по злободневни теми и слоганите от типа „Битка с олигархията!“ минаваха за позиция, без да се налага да бъдат политика. 

Но вън от Президентството въпросите вече са: кои водят битката, как я водят, с кого точно. А Радев още не може да смени костюма на президент, както Симеон Сакскобургготски докрая си остана Царя – нито със, нито без корона.

Има време за висок резултат. Също и за по-нисък

До изборите има месец и Радев би могъл да повиши резултата си. Зависи колко ще е смел в програмата и в публичните си изяви. Пряк дебат с Борисов ще е особено интересен, но залозите ще са в полза на обиграния и речовит лидер на ГЕРБ, който има вроден талант за политическо шоу. Радев след две минути слушане доскучава.

Програмата на „Прогресивна България“, от която на 19 март бяха представени два приоритета –

демонтаж на олигархичния модел и ускорено икономическо развитие на страната, –

е микс от всички добри намерения, заявени и написани в някоя институционална стратегия, плюс няколко нови идеи, като разработването на изкуствен интелект срещу корупцията в обществените поръчки. На тази иновация се разчита да блокира съмнителни търгове, да информира медиите и да сезира компетентните органи за тях.

Останалото е дежавю. И подобно на други предишни програми, „Прогресивна България“ остава на ниво общи цели, без да е ясен инструментариумът за постигането им. Радикално нов модел не се предлага. Но Радев поне недвусмислено посочи към какво се стреми: квалифицирано мнозинство от 160 депутати около „Прогресивна България“, което да смени състава на Висшия съдебен съвет и да бъде избран нов главен прокурор. 

Знаете обаче, че това може и да не се случи. Зависи от математиката в Народното събрание, зависи от силите, които движат присъстващите в него. Няма да останем заложник на евентуален политически блокаж, а ще продължим да работим паралелно – за реформиране на службите и МВР, за разкриване и пресичане на корупционни схеми, за събиране на годни за съда доказателства, защото все някога ще им дойде времето. За още по-интензивна работа с нашите партньорски служби и правителства, така че да установяваме активи, банкови сметки, имоти на български граждани зад граница с незаконен произход.

От ключово значение е математиката, защото тя ще определи колко коалиционни партньори ще са му необходими и кои. Дали ще са двама, или трима? „Прогресивна България“, ПП–ДБ и БСП – Обединена левица (ако прескочи 4-те процента) или „Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС (и Пеевски през задния вход) – никой не затваря вратата за Радев и Радев не затваря вратата за никого. 

Мълчанието на Радев струва злато

Наблюдаваме феномена „Румен Радев на Шрьодингер“. Докато мълчи, той едновременно е срещу корупцията и мафията в правосъдието, за диалог с Русия, против еврото, за ЕС… Това ще свърши с обявяването на партийните му листи. И после? Коментар от Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Още кандидати за протестен вот

Докато Радев разгръща настъплението си, а дръжките на томахавките, заровени от ПП и ДБ покрай реденето на листите им, още стърчат, на терена се нареждат и други кандидати за протестния вот. 

Сред тях е Антикорупционният блок, обединяващ четири формации. Едната е „Единение“, чийто лидер Иван Христанов беше заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков (ПП), а сега е служебен министър на земеделието в кабинета на Андрей Гюров. Там е и „Ние идваме“ на някогашното острие на БСП Мая Манолова, бивша омбудсманка. Другата партия е Зелено движение, което беше в „Демократична България“ до 2024 г. В Антикорупционния блок влиза и „Средна европейска класа“ (СЕК) на бургаския предприемач Константин Бачийски. Кирил Петков и Асен Василев използваха регистрацията на СЕК, както и на партия ВОЛТ, за да се явят като коалиция на изборите през 2021 г., защото още не бяха учредили партията си „Продължаваме промяната“.

Появи се и „Сияние“ – гражданско движение, регистрирано от Николай Попов, бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна. То има подкрепата на организацията „Ангели на пътя“, която обединява близки и роднини на жертви на войната по пътищата, а бързото събиране на подписи показа и по-широка подкрепа. Само за няколко часа бяха събрани над 6500 подписа.

Чашата преля и повече няма да се молим на никого. Ще направим така, че ние да променяме, а не да чакаме промяна, която не идва никога. Не за власт, а за живот. За справедливост. Последвайте ме.

Николай Попов

За да влезе в парламента, Попов е в съдружие със същата тази партия ВОЛТ на Настимир Ананиев, мандатоносител на „Продължаваме промяната“. ПП и ВОЛТ се разделиха преди изборите през октомври 2024 г. Ананиев, който за пореден път прелита към нова формация, е известен и като човека, патентовал марката „Реформаторски блок“ през 2014 г.

За следващите избори пък се формира партия „Ускорение“, също от политици, преминали през други партии. Нейни създатели са служебният министър на енергетиката и кмет на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков и бившият депутат и бивш лидер на Зелено движение, който днес е кандидат за депутат от ПП–ДБ Владислав Панев.

Със или без утре – ние решаваме

Ще има ли достатъчно гориво в гражданската енергия, заляла площадите, за да просветли бъдещето и то да бъде „отворено“ за всички, а не да се реализира като поредното празно обещание? От Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Листи с медалисти

Тази седмица „Прогресивна България“ прикова вниманието върху себе си с листите си, в които има известни спортисти, като волейболната звезда Владимир Николов, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, плувеца Петър Стойчев, гимнастика Йордан Йовчев. Какво изниква в умовете ни, когато чуем име на успял спортист, донесъл медали и слава на България? Националното знаме и химнът, който пее просълзен на стълбицата. Няма по-силен патриотичен символ, далеч по-добър от кресливите възгласи на „Възраждане“ за лева.

На фона на листите на системните партии, пълни предимно с партократи на избираеми места, Радев изненадва. Макар че и при него има стари муцуни – бивши министри от служебните му кабинети, символ на периода, в който осигуряваха политическа стабилност, също и хора, преминали през други партии, бивши военни и представители на местната власт. 

Успелите спортисти са национално известни лица и не е необходимо време за изграждане на политически образ. Затова се използват като електорален магнит, особено от формации, които искат бързо да мобилизират подкрепа.

Освен това нямат изградена политическа мрежа и зависят от този, който ги е издигнал. 

Хората ги свързват с успех, медали, гордост. За разлика от повечето професионални политици, те биват възприемани като личности, успели с честен труд, не с връзки или политически комбинации, а и се предполага, че са дисциплинирани. За общество, в което доверието в политиците е ниско, това е голямо предимство. 

С първите си телевизионни участия като политици обаче някои от тях предизвикаха присмех. Владо Николов, чиито „лични убеждения са много десни“, повлече крак по БНТ.

Не трябва да делим на Изток и на Запад. Ние сме Европа. Искам България да има мнение накъде да поеме Европа, а не да правим каквото каже Меркел [канцлерка на Германия до 2021 г. – б.а.]. 

Друг, като Петър Стойчев, водач на листата в Смолян, мотивира по bTV избора на Радев така: 

Всеки един от нас е победител и е минал през много трудности, за да защити името си и честта на родината.

Листите на останалите формации са израз на стремежа да се осигурят избираеми места на партийното ръководство, тъй като с появата на Радев всички губят депутати, а някои ще останат и пред вратите на 52-рия парламент. Корекциите не са особено значими, но две промени произведоха шум – санкционираният за корупция по „Магнитски“ Владислав Горанов поведе листата на ГЕРБ–СДС във Варна, а настоящият депутат от ПП–ДБ Явор Божанков изпадна от листите на коалицията. Очевидно Бойко Борисов залага на познати лица и управленски опит вместо на нови фигури. За публичния образ и антикорупционната легитимност не се тревожи особено, нито за санкциите по „Магнитски“, които, изглежда, че безпокоят единствено санкционираните – пречат им на бизнеса. 

Отпадането на Божанков, също и на Даниел Лорер, беше поставено като условие от лидера на ПП Асен Василев през януари. Божанков е от гражданската квота и му беше поискана оставката като депутат, а Лорер беше изключен от ПП, след като двамата отказаха да гласуват заедно с „Възраждане“ кандидатурата на Силви Кирилов от „Има такъв народ“ за шеф на парламента. 

Предизборната кампания ще мине бързо и се очертава да е ожесточена предвид битката между първия и втория („Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС), както и между третия и четвъртия (ПП–ДБ и ДПС). Големият въпрос сега е каква коалиция очаква България и как ще се нарича следващият главен прокурор. 

Внимание, Румен Радев възлиза на лоста. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pohod-kum-progresa-i-oshte-banani/

Когато политикът Румен Радев обяви, че тръгва на поход за бъдещето на България, слизайки от луксозен SUV BMW X7, значи за избирателите походът е Ком–Емине, а за него – смяна на предавките след Президентството. 

Онова, което мерят социолозите, за да го позиционират като победител във всички проучвания от началото на януари 2026-та досега, е не потенциалът на партия, а президентско-спасителският рейтинг на Румен Радев. Защото партия няма, програми (още) не са обявени и лицата в кандидатдепутатските листи не са известни. Основният политически капитал произтича от един лидер. Така както през 2001 г. дойде от невидимата корона на Царя, през 2009 г. – от мускулите и черната кожена тужурка на Бат’ Бойко, а сега идва от генералските пагони и ореола на „силната президентска ръка“, обещаваща нов ред и държавност.

За какво служат „шаситата“

Коалицията, с която Радев ще се яви на изборите на 19 април – „Прогресивна България“, беше регистрирана тази седмица в Централната избирателна комисия. Тя включва три партии: Политическо движение „Социалдемократи“ на Елена Нонева, Социалдемократическата партия на Тодор Барболов и Движение „Нашият народ“ на кмета на Кричим Атанас Калчев, който управлява 7-хилядната община пети мандат (до момента 19 години). 

Няма законова пречка формациите да са една или две. 

Тези три „шасита“ не носят реална електорална тежест и това е част от избрана стратегия. Така някои кандидати могат да бъдат вкарани през различните партии, без да се забележат (веднага). Формално това става чрез някаква квота, а Румен Радев няма да носи пряка отговорност за подбора им.

Имиджов трик е, че Радев не е начело на коалицията. Нейни съпредседатели са двама негови съветници от Президентството – бившият служебен премиер Гълъб Донев и бившият военен министър Димитър Стоянов. Това е знак за привидна дистанция – един вид, лидерът стои над партийните структури, поради което не се появи и при регистрирането ѝ. Позволява гъвкавост при разпределяне на местата по избирателните райони. Също така поради юридически или стратегически съображения понякога е по-удобно други лица да са формални председатели. 

В допълнение, това е част от изграждането на образа на бившия президент, който се представя като национален лидер, а не като партиен апаратчик – поне докато не покаже свой партиен продукт. Но клиентелистите вече са се наредили на опашка при бъдещия победител, така че бързо ще я сглоби.

Интересни са партиите в тази постпрезидентска сглобка. ПД „Социалдемократи“ беше един от трите мандатоносителя на „Продължаваме промяната“ заедно с ВОЛТ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски. През 2022 г. именно ПД „Социалдемократи“ получи 90% от субсидията, въпреки че нямаше нито един депутат.

ПД „Социалдемократи“, което до октомври 2025 г. беше част от БСП – Обединена левица, има любопитна партийна история. Основано е през юни 2000 г. от Николай Камов, който е бил депутат от БСП, а до 1989 г. – виден комсомолски кадър. Един от учредителите ѝ е Ивайло Калфин, който като депутат от БСП в 37-мото Народно събрание по времето на кабинета „Виденов“ се отцепи от групата заедно с още депутати социалисти и всички вкупом напуснаха БСП. Сред тях бяха Филип Боков, Елена Поптодорова, Андрей Бунджулов, Росен Карадимов (днес председател на Комисията за защита на конкуренцията, КЗК) и др., известни като социалдемократи. По-късно те се присъединиха към Александър Томов, който тогава създаде Евролевицата, но го напуснаха през 2000 г.

(Любопитен факт е, че Карадимов беше назначен в Надзорния съвет на Българската банка за развитие през ноември 2022 г. именно от служебен кабинет с премиер Гълъб Донев и така бе върнат в активната политика. При издигането му за шеф на КЗК бе свързван с олигарха Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.)

През 2005 г. ПД „Социалдемократи“ е в коалиция с БСП, която печели изборите и на власт идва Тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Не подкрепят военната помощ за Украйна и са на страната на Радев за референдум за еврото.

Социалдемократическата партия (СДП) също е отломка от славно минало – на СДС. Дори е имала депутати в сините парламентарни групи и заместник-председател на парламента (Иван Куртев), когато е партньор на СДС през 1997 г., но е била отделна партия. През 2023 г. е част от коалиция „Заедно“, издигнала за депутати напусналите „Има такъв народ“ Ива Митева и Любомир Каримански. Сега се спекулира, че Митева ще бъде и в листите на „Прогресивна България“.

Румен Радев използва именно лозунга на СДП – „Свобода, справедливост, солидарност“, в поста си във Facebook в деня на регистрирането на коалицията:

„Прогресивна България“ е отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел. На апела на мълчаливото мнозинство за свобода, солидарност и справедливост. За развитието на България като модерна и демократична европейска държава.

Като изключим този лозунг, СДП е някакъв призрак, а за партиен живот е трудно да се открие каквато и да било следа в последните двайсетина години.

Броени дни преди регистрацията пък кметът на Кричим отрече Радев да е искал формацията му за мандатоносител, каквато информация изтече през февруари. Калчев, който е бивш полицай, е известен с това, че печели всичките си мандати като кмет още на първи тур с добра преднина пред конкуренцията.

Неговата партия Движение „Нашият народ“ е бившата Движение „Нашият град“, появила се на местните избори във Варна преди 20 години и свързвана с икономическата група около „Химимпорт“. Журналистката Невяна Троянска, авторка на книгата „ТИМ. Отборът, който превзе България“, разкри във Facebook тази трансформация.

А освен тези прилики беше хванато, че логото на „Прогресивна България“ е едно към едно с логото на организацията RISE East of England Teaching Exchange. За капак се оказа, че има сдружение „Прогресивна България“ с ЕИК 207561851, регистрирано на 17.10.2023 г. според търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основната дейност на сдружението е защита на правата на ЛГБТ+ общността. Интересното в случая е, че Радев винаги се е заявявал като консерватор и защитник на традиционното семейство. 

Как тези негови ценности се вписват в социалдемократическата рамка? Едва ли решилите да гласуват за него 32,6% според последното проучване на „Алфа Рисърч“ се вълнуват от идеологическата мотивация. А и БСП, член на Партията на европейските социалисти, беше сред генераторите на кампанията срещу ратификацията на Истанбулската конвенция, както впрочем и самият Радев.

Какво става с неравенството?

Ако през всичките девет години като президент Румен Радев шикалкавеше със съдебната реформа, то неизменно акцентираше върху темата за неравенството. 

На един държавен глава му е простено да не отива по-далеч от показалеца си. Но един политик, устремил се към изпълнителната власт, е длъжен да продължи с отговорите – как ще намали неравенството, каква комбинация от финансови и социални мерки ще използва.

Първият тест от предстоящия „поход към прогреса“ е данъчната система. Ще настоява ли Румен Радев за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане? (Даже си върви с името на коалицията му.) Това предложение беше в арсенала на БСП. Но какво все пак ще предложи срещу неравенството, засега е неясно. Вероятно ще се съсредоточи върху повече държава в икономиката и по-големи социални разходи, така присъщи на БСП.

Остава големият въпрос дали предвожданата от Румен Радев нова политическа сила ще се заеме с някакви смели реформи и дали няма да ги подмени с обичайната смяна на караула в институции и съдебна система.

Намаляването на неравенството е свързано с прекъсване на олигархичните зависимости. Радев често използва банализираната фраза „борба с олигархията“, без да назове нито един олигарх. От трибуната на Софийския икономически форум през януари също се заяви за изгонване на олигархията от властта, за върховенство на правото и за отговорност в държавното управление – все познати лозунги.

ВМРО и БСП декларираха, че са с Радев, очаква се да го направят и от Алианса за права и свободи. ПП–ДБ са готови да си партнират с него за излъчване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет. 

Социологът Андрей Райчев не спира да предрича коалиция на формацията на Радев с ГЕРБ и Бойко Борисов. Не чрез Борисов или други силни говорители на ГЕРБ, а чрез партньора на партията – СДС, се дават знаци, че при определени условия би било възможно.

Най-стабилната конструкция е първият и вторият да управляват заедно, по някои теми бихме могли да работим с Румен Радев, основно темата за ориентацията на България – дали продължаваме по пътя, който избрахме преди години и задълбочаване на евроинтеграцията, или преосмисляме мястото, на което страната ни е днес. Ако вървим в една посока по този въпрос, има неща, за които ще можем да водим разговор.

Румен Христов, председател на СДС

Походът на Радев към властта започна. 
За тези, които не са на ΒΜW, има банани.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mulchanieto-na-radev-struva-zlato/

Мълчанието на Румен Радев струва злато, както показват социологическите проучвания от началото на 2026 г. до момента. Той мълчи и се изкачва нагоре по стълбицата на общественото одобрение. 

Последното изследване – на Центъра за анализи и прогнози, сондира, че Румен Радев ще получи 33,7% от тези, които смятат да гласуват. Агенция „Мяра“ му даде 33,3%. А „Маркет Линкс“, които първи се осмелиха да публикуват данни за 2026 г. – 25,6%. 

Ескалацията на резултатите, изглежда, се дължи на екзалтация на избирателите. 

Но каква е причината? От щаба на Радев не изтича и бит информация за водачи на листи и „подкрепа от интелектуалци и изявени спортисти“ (често използвано политическо клише).

Доскорошният президент обеща, че на 4 март, когато изтича срокът за регистрация за предсрочните избори на 19 април, ще внесе в ЦИК документите за „коалиция с ясно име“. 

Докато политиците се надпреварват да избухват с постинги, изявления и позиции по разни горещи теми, бившият президент остава мълчалив. А резултатите му растат. 

Това мълчание е тактическо – създава напрежение сред политическите опоненти, увеличава интереса на медиите и оставя обществото в напрегнато очакване. Така Радев не се обвързва с конкретни решения или обещания, които могат да намалят популярността му. Социологическите проучвания отразяват не само одобрение, но и очакване.

Мълчанието като власт

Светът днес е пълен с невъобразим информационен шум от всякакви хора, организации, партии – заклеймяващи, обещаващи и самовъзхваляващи се – и онзи, който говори рядко, тежи повече. Обществото се изморява и обърква от логореята и желанието на всеки да бъде чут и оценен. Когато другите политици спорят или се компрометират, мълчанието на Радев се възприема като рационалност и независимост. Символно той създава имидж на дистанциран и извисен над ежедневните скандали.

Когато дълго мълчи, всяка дума, която евентуално ще произнесе, има значителен ефект. Това увеличава усещането за неговата сила и влияние. Още повече че така избягва и каквито и да било пресечни точки с другите политически сили, а и възможни атаки. Всички те в момента напомнят дебютантки на бал, които чакат покана за първи танц. 

Никой не дръзва да атакува сочения за победител на предстоящите избори. Аферата „Боташ“ отдавна не се споменава от никого. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов атакува вяло ПП–ДБ, а олигархът и санкциониран за корупция Делян Пеевски избягва публичността, въпреки че допреди два месеца се изтъпанваше пред журналисти всеки ден. 

Тройка премиери с гарнитура

Кой управлява България, как я управлява и защо изобщо си прави труда? Не може ли просто да ни помолят любезно да напуснем, вместо да се хаби толкова време и ресурс? Емилия Милчева обобщава какво става напоследък.

ТоестЕмилия Милчева

Единствените „остриета“ в парламента са депутатите от „Има такъв народ“ и „Възраждане“, които са насочили огъня към ПП–ДБ заради случая с шестте трупа на Петрохан и Околчица. Част от черната кампания стана и изслушването в парламента на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев, както и на висши полицаи, дали им е оказван натиск да работят по този случай.

Има ли „консенсус срещу мафията“?

Тази седмица лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев предизвика Румен Радев да се включи в протеста „СарафOFF“, организиран от „Правосъдие за всеки“. 

Първоначално той изрази очакване Радев да подкрепи акцията и „с действия, а не само с думи“ да покаже, че ще се бори срещу Борисов и Пеевски. Впоследствие тонът му стана по-категоричен:

Румен Радев, който каза, че ще бори мафията, вече втори ден мълчи дали подкрепя протеста за свалянето на Сарафов.

Разбира се, никой не очаква бившият президент да се появи на протести, в които няма да е главно действащо лице. Но темата за легитимността на и.ф. главен прокурор е тест – има или няма воля за разграждане на модела. 

Досега кандидатът за изпълнителната власт Радев е назовал поименно Борисов–Пеевски като символ на задкулисие, но не и Сарафов, не и символите на търговията с правосъдие, като аферата „Осемте джуджета“ например, кукловода (ѝ) Пепи Еврото и Нотариуса. На форум за съдебната система преди година, от позицията на президент, призова да бъдат осветени сенчестото правосъдие и случаи като „Осемте джуджета“. 

Какво мисли политикът Радев за осрамотяващия днес българското правосъдие избор на европейската прокурорка Теодора Георгиева? Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов определи решението на Европейската прокуратура като „поредния тежък удар върху имиджа на българското правосъдие“.

Това отново ни дава основание да смятаме, че трябваше да бъде направено повече за разплитане на мрежите за паралелно правосъдие в България, една от които е „Осемте джуджета“. 

Срещу Теодора Георгиева беше образувано дисциплинарно производство от Европейската прокуратура заради действията ѝ по делото за разширяването на българското газохранилище „Чирен“. Георгиева беше и временно отстранена от длъжност. Тя е обвинена в сериозно нарушение и не е изключено да бъде освободена от длъжността европейски прокурор.

Когато Радев напусна президентската институция, обяви, че „консенсусът срещу мафията трябва да бъде материализиран на изборите“. От една страна, тази формулировка предполага широко обществено съгласие за промяна чрез вот. От друга, подобен консенсус неизбежно преминава и през конкретни публични позиции по теми като отчетността на прокуратурата и съдебната реформа. А Радев досега ни ги спестява.

Отечество любезно, аз ще те спася!

Точно преди 40 години Тина Търнър изпя We don’t need another hero. Колко продължения на реалност а ла „Лудия Макс“ са ни необходими, за да спрем да повтаряме същата грешка? Емилия Милчева за новия спасител, задаващ се на хоризонта, и за останалите месии, които играят като за последно десет.

ТоестЕмилия Милчева

Едно от възможните обяснения е, че тази кауза е ключова за активизма на ПП–ДБ, а като „нов“ на политическата сцена той ще има нужда от своя кауза, която да го отличава.

Вероятно изчаква и резултатите от изборите, за да реши с кои партии ще си подели бъдещия Висш съдебен съвет, а оттам и избора на нов главен прокурор. За избора на парламентарната квота е необходимо мнозинство от 160 гласа.

Преговори с Русия, несъмнено 

За тези близо 40 дни от напускането на „Дондуков“ 2 Радев се е изявявал девет пъти, без да дава пресконференция, отдавайки предпочитания на еднопосочната комуникация. 

Εдна реч на икономически форум.

Εдно интервю на живо в предаването „Панорама“ на БНТ. 

Пост във Facebook срещу намаляването на изборните секции в чужбина.

Следващ пост с поздрав за президента Йотова за изборa на служебен кабинет и критика как „в последните си часове кабинетът „Борисов–Пеевски“ хариза една четвърт от пътническите превози на държавната железница на частна компания“.

Реч пред българска общност в Берлин.

После критика във Facebook към служебния кабинет, че бил „с ярко изразени партийни и политически ангажирани лица“.

После видео за „Петрохангейт“ с настояване „причините за убийствата да бъдат изяснени в най-кратки срокове“.

Следва поклон пред паметника на Апостола.

И интервю за германското издание Berliner Zeitung, чийто проруски уклон не е тайна в Германия. Издателят му – източногерманският бизнесмен Холгер Фридрих, се е включил в подписка срещу предоставянето на военна помощ за Киев от страна на Германия. Фридрих е разкрит и като сътрудник на ЩАЗИ – тайните служби на ГДР. Фокусът на интервюто е външнополитически и в него ясно прозвучава тезата на Радев за възстановяване на диалога с Русия.

Останалите теми на деня не съществуват за най-новото партийно попълнение. Той не коментира скандалните договори за милиарди на Агенция „Пътна инфраструктура“, сключени в последните дни на кабинета на ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало. Мълчи и за американските самолети на летище „Васил Левски“. Също и за заплахата за арбитражно дело, отправена от собственика на „Лукойл“.

Като статуя до 4 март

Докато останалите политически играчи се изтощават в непрекъснати схватки, Радев се е вкаменил като статуя. Не поема рискове, не влиза в директни сблъсъци, не формулира политики, които могат да бъдат атакувани. 

Но мълчанието носи дивиденти само докато е обвито в очакване, докато симпатизантите му проектират надеждите си върху него. Един иска юмрук срещу корупцията, друг – ред и дисциплина, трети – равнис по Москва. Мълчанието позволява всички тези образи да съществуват едновременно.

Но в момента, в който коалицията с „ясно име“ бъде регистрирана и листите станат публични, ще трябва да слезе от „президентските теми“ – външна политика, национален интерес, „диалог“ с Русия – към по-прозаични. 

Дотогава ще си трупа златото.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/otechestvo-lyubezno-az-shte-te-spasya/

Отечеството е в опасност и аз идвам да го спася. Това е поантата в обръщението към нацията на 19 януари, с което Румен Радев прекрати предсрочно президентския си мандат и сложи край на залаганията кога ще слезе да се бие като равен с партиите. 

Предстои ни битката за бъдещето на Отечеството и вярвам, че ще я водим заедно с всички вас – достойните, вдъхновените и непримиримите. 

След девет години той напуска „Дондуков“ 2 със слогана си „Готови сме, можем и ще успеем!“, а мандата ще довърши Илияна Йотова, негова вицепрезидентка, за която се предполага и че ще бъде в предизборна кампания за поста. Кандидатурата ѝ все още не е официално обявена, нито е публично известно кои политически сили ще застанат зад нея.

След седем служебни правителства, пет от които с кадри, избирани от Радев и съветниците му, има видими резултати за „моженето“: назначенията в службите и попълването на квотите от президентски назначения. Неизгодният контракт с турската компания „Боташ“ не може да бъде предоговорен, но политическата отговорност остава. Като политик Радев ще се бори за парламентарно представителство и изпълнителна власт. Получи ли ги, договорът ще е негова грижа. Ако смята, че е полезен, нека намери място на бившия си енергиен министър Румен Христов в листите. 

Крачка назад за Румен Радев

Според Емилия Милчева следва да очакваме оттук нататък президентът Румен Радев да направи крачка назад и да мине на втори план, отстъпвайки светлините на прожекторите на новото редовно правителство.

ТоестЕмилия Милчева

Патриотично вричане по вазовски

С последната си президентска реч Радев постъпи като Симеон Сакскобургготски – маскира личните си политически амбиции като морална необходимост. „Отечеството“ не се управлява, а се пази. Не че иска власт, дългът го зове. Влиза в политиката, защото е мисия, а не цел. Точно това се опитваха да внушат неговите говорители и оракули, докато обработваха обществото с „Кой, ако не той!?“. 

От няколко месеца Радев отново беше назоваван „Генерала“, военния, за когото дългът е над всичко и не може повече да търпи беззаконието, корупцията и извършеното от политиците „в компромиси с олигархията“. 

Радев се обърна към разочарованите аполитични избиратели, към онези, които имат ниско доверие в институциите и търсят силна фигура, а не програма. Той говори като призван водач с мисия, не като политик, който напролет ще се бори за 52-рия парламент.

„Отечество“ е обединителна дума за хора без идеологическа самоидентификация – това е, като да рецитираш Вазов. Повечето от тези хора не очакват платформа и приоритети, те искат Спасител и ще си го получат. 

Политолози и социолози са единодушни, че избирателната активност ще се повиши (дали ще стигне 3 милиона?), а някои партии ще се изпразнят от избиратели. Към Радевия политически проект ще прииждат от БСП, „Величие“ и МЕЧ, както и разочаровани от „Възраждане“. Обезкървяването откъм електорат ще остави някои от тях извън бъдещия парламент. Четири формации от коалиционните партньори на БСП вече напуснаха обединената левица. 

Тежко̀ им на позитанци! Имат незначителни шансове да прехвърлят четирите процента, ако съумеят да изберат нов лидер на конгреса си през февруари и инстинктите им за самосъхранение заработят. 

Някои, като бившия председател на БСП Михаил Миков, са още по-крайни:

Проектът на Румен Радев може да приключи 130-годишната история на БСП.

До момента партийното зачатие на Радев е приветствано като „възможен съюзник“ от МЕЧ, БЗНС „Александър Стамболийски“, а „Величие“ пожела и мъдри решения. Бившият хазартен бос Васил Божков, част от списъка с българи, санкционирани по „Магнитски“, ще гласува за него като „единствената алтернатива“, отбелязвайки с пост: „Достоен Президент. Крайно време беше. Успех.“

По подобен начин го описа и руската държавна агенция ТАСС, която, позовавайки се на анонимни експерти, съобщи, че „едва ли не е единствената възможност за изход на страната от кризата“.

Но нищо не може да се сравни с изблика на някогашния почетен председател на ДПС Ахмед Доган, очевидно оценил жеста на Радев да връчи на малката му парламентарна група третия проучвателен мандат. 

Поздравления, г-н Президент! Само Вие сте решаващият фактор за образуването на антимафиотски фронт срещу превзетата ни държава! Ние, от Алианс за права и свободи, сме безрезервно с Вас! Предстои ни много работа. Но с общи усилия, координация и заедност можем да мобилизираме всички поколения за демонтирането на „дълбоката държава“ и да зададем рестарт на демокрацията.

Ако един от бащите на „дълбоката държава“ ще участва в рестарта на демокрацията, процесът е обречен. А под юмрука на един о.з. генерал, профилиран от путинския режим, трудно може да се роди повече демокрация.

Но Доган и Радев не са си чужди, освен че ДПС го подкрепи с гласове на президентските избори за първия мандат, а частично и за втория – макар и не официално. И двамата са близки с бившия вицепрезидент на „Мултигруп“ и собственик на „Минстрой холдинг“ Николай Вълканов. През ноември 2022 г. с президентски указ той получи най-високото държавно отличие – орден „Стара планина“. Негова фирма плати през 2008 г. хонорара от 1,5 млн. лв. на Доган за консултантски услуги по хидроенергийния проект „Цанков камък“.

Кои други бизнесмени са зад Радев, освен разкрилите се досега? Националотговорни капиталисти. По всяка вероятност братя Бобокови, единият от които беше задвижил с няколко есемеса самото Президентство, Георги Гергов, оръжейният търговец Емилиян Гебрев. Преди време имаше спекулации и за Петър Манджуков, Валентин Златев и др. 

Български националотговорни капиталисти

„Когато през 90-те години на миналия век мутрите с бухалките принуждаваха малките току-що създадени бизнеси да им плащат – или „закриваха“ други, държавата я нямаше. Две-три десетилетия по-късно…

ТоестЕмилия Милчева

Обикновено политиците избягват въпросите за голямото финансиране. За предстоящата предизборна кампания Радев обаче не може да се измъкне с обяснения за множество малки дарения от симпатизанти – нужна е по-правдоподобна версия. 

За всеки по нещо

Докато не се е позиционирал, бившият президент предлага бонбонче за всеки. За проевропейските партии – обществен консенсус срещу мафията; за евроскептиците – отхвърления референдум за еврото; за русофилите и антинатовците – че „някои политици поставят на карта мирния живот на българите в условията на опасна война“ наблизо; за Gen Z – бъдеще в България. Консерватор и православен е като ГЕРБ, не така радикален в проруските си тези като „Възраждане“, но като всички тях, че и като БСП – противник на „джендъризма“. С този местен жаргон са обозначени либерални ценности, като защита на правата на ЛГБТИ хората. 

Тоест всеки може да открие в посланията на Радев свое основание за подкрепа. Някои наричат това „центризъм“. В интервю за „Сега“ журналистът и анализатор Петко Георгиев казва, че „Боташ“, „Южен поток“ и „Турски поток“ „слагат Бойко Борисов, Делян Пеевски и Румен Радев логично в един и същи пакет“:

… представители или проводници на един и същи тип геополитически и икономически интереси. И затова за мен е абсолютно парадоксално, че това лице [Румен Радев – б.а.] се опитва да се представи сега като борец срещу модела.

Две са червените линии за бъдещия партиен проект, на който от месеци се предрича ефектът на Халеева комета:

• какъв Европейски съюз отстоява; 
• какви възгледи за съдебната реформа има (защото Радев така и не представи обещания в първия си мандат проект за конституционни промени). 

Повече лоялност към Тръмп или по-силен ЕС, защото в момента традиционното за българската политика „приклякване“ не е възможно? Радев се измъкна от Президентството, преди да отговори на този въпрос. Оказа се, че Тръмп му е изпратил покана България да се включи в изобретения от него Съвет за мир и това е станало, преди държавният глава да обяви оттеглянето си. 

Допреди седмица въпросният формат включваше само рамка за развитие на палестинската територия Газа и беше част от плана за примирие между Израел и „Хамас“, който управлява Газа. Но амбицията е да се заеме и с други конфликти.

За мен е огромна чест да Ви поканя като президент на Република България да се присъедините към мен в исторически критично и невероятно усилие да затвърдим мира в Близкия изток и същевременно да предприемем смел нов подход към разрешаването на глобалните конфликти! 

България е в менюто

България се оказа в менюто, което американският президент си поръча за участие в Съвета за мир – формат, определен от Τhe Conversation като „частно ООН с един-единствен акционер“ – самия Тръмп.

Форумът в Давос, на който президентът на САЩ обяви инициативата си, ще се запомни с речта на министър-председателя на Канада Марк Карни.

Средните сили трябва да действат заедно, защото, ако не сте на масата, вие сте в менюто. Великите сили могат да си позволят да действат сами. Те имат размера на пазара, военния капацитет и лостовете да диктуват условия. Средните сили – не. Но когато преговаряме само двустранно с хегемон, ние преговаряме от позиция на слабост. Приемаме това, което ни се предлага. Състезаваме се помежду си кой ще бъде по-отстъпчив. Това не е суверенитет. Това е инсценировка на суверенитет, докато се приема подчинение.

Унгарският премиер Виктор Орбан, близък с Тръмп и поддръжник на руския президент Путин, и българският министър-председател в оставка Росен Желязков единствени от ЕС приеха поканата, заставайки редом до петролни шейхове, автократи от бившите съветски републики, лидери от Латинска Америка и Азия. Европа бойкотира инициативата, Китай отказа, Русия обмисля. 

Българското правителство в оставка тайно е взело решението за включване, без медийно огласяване, без точка в публикувания дневен ред на заседанието на Министерския съвет, след което Желязков и външният министър Георг Георгиев заминаха за Давос. В рамките на 24 часа Георгиев промени позицията си на 180 градуса. Преди да бъде взето решението, той заяви публично, че „българските граждани имат право да знаят къде се намира страната ни, какви позиции защитава, каква политика провежда и към кое ценностно и цивилизационно пространство принадлежи“. 

Правителството на Република България, ръководено от министър-председателя Росен Желязков, последователно и отговорно ще продължи да изпълнява своите ангажименти в рамките на конституционния си мандат, отстоявайки европейската идентичност на България, принадлежността ѝ към ЕС, както и ролята ѝ на надежден партньор в трансатлантическото пространство и съюзник в НАТО. 

В Давос обаче Георгиев заговори за мира и сигурността в Близкия изток като „предпоставка за сигурността и безопасността в Европа“, нямаше и помен за европейска идентичност и цитираше Тръмп.

Единствено ПП–ДБ от парламентарно представените политически сили определиха като опасно и нелегитимно вкарването на България в Съвета за мир. Съпредседателят на „Да, България“, част от коалицията ДБ, Божидар Божанов, коментира, че мястото на страната ни е в сърцето на Европа.

Това не е просто едно решение, това е пробив срещу общата политика на ЕС. Това, че България се превръща в троянски кон и застава заедно с Орбан – единствения представител на европейска държава там, е много тревожно. България не бива да има място там, особено преди това да бъде обсъдено и да бъде взета обща позиция на ЕС. 

А тя вече е факт – Европа продължава сама. „Знаем, че трябва да работим като независима Европа“, заяви председателката на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен след над 4-часовото заседание на европейските лидери. „Няма връщане назад“, беше тяхното послание.

България сателит на Тръмп ли остава, или част от Общността? Този въпрос е не само към управляващите в оставка, но и към всички останали политически сили.

По чие нареждане Желязков присъедини България? Лидерът на ГЕРБ Борисов мълчи, докато олигархът и санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски призова преди два дни поканата да се внесе за обсъждане в парламента. След подписаното от премиера споразумение в Давос обаче за парламента остава само да ратифицира присъединяването към частен клуб, в който еднолично председателят му Тръмп ще решава, изключва и налага вето. Но ако мнозинството се пропука, както се получи с промените в Изборния закон, може и да не се случи.

Орбан има своите основания да е там. САЩ разреши на унгарската компания MOL, близка до Орбан, да купи дела от 56,2% на „Газпром“ в Naftna Industrija Srbije, която попадна под санкции на САЩ през октомври. По-рано Тръмп освободи от санкции по глобалния закон „Магнитски“ един от най-приближените до Орбан – Антал Роган, шеф на кабинета му. Впрочем MOL има апетити и към българската рафинерия на „Лукойл“, което обяснява честите визити на унгарския външен министър Сиярто в България и срещите му с президента Радев. 

На 12 април обаче Орбан може да изгуби изборите, тъй като опозиционната партия ТИСА на бившия му съпартиец Петер Мадяр има преднина от 9% пред ФИДЕС. Придобитото остава.

Какви са основанията на Желязков?

Официалните: прави го заради отпадането на американските визи за България, дерогацията за „Лукойл“, която съвсем не беше неочаквана, и някакво имагинерно участие на български фирми във възстановяването на Газа. (Нали Николай Младенов е назначен за върховен представител на Съвета за мир за Газа…) 

Предположенията обаче са, че зад този ход стои неистовото желание на един олигарх като Пеевски да се освободи от санкциите по „Магнитски“ в последните дни на управление, в което доминира.

Къде ще са в следващото управление днешните играчи на политическата сцена, зависи от пренареждането, което ще донесат пролетните избори. Там ще има много защитници на „Отечеството“. Най-трудното е да се разбере кой е за европейска България в независима Европа.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/partiynite-sistemi-po-sveta-i-de-e-bugariya-v-tyah/

Когато Асен Василев постави като цел пред ПП–ДБ спечелването на над 50% от гласовете на следващите предсрочни избори, водещият на „Панорама“ Бойко Василев възкликна, че това не е реалистично. Председателят на ПП обаче заяви, че е абсолютно възможно, тъй като мащабът на протестите срещу кабинета на Росен Желязков е сравним с този срещу правителството на Жан Виденов от 1997 г. Социологическите изследвания обаче сочат, че по-близка до действителността е перспективата на водещия на „Панорама“. Мнозина се питат защо е така и каква е причината у нас винаги да имаме това, което във Великобритания наричат hung parliament [висящ, увиснал парламент – б.р.] – състав на Народното събрание, при което нито една партия няма абсолютно мнозинство.

По принцип в България всички разбираме от две неща – политика и футбол. Може би затова и двете са на това дередже. В действителност обаче липсата на достатъчно адекватно гражданско образование е една от причините хората да се подвеждат в очакванията си от изборите и от това, което се случва след тях. 

Напоследък разочарованието стана толкова силно, че избирателите масово се оттеглиха от участие, което свидетелства за криза на представителността. 

Преведено на прост език, това означава, че зад партиите в парламента не стоят достатъчно хора, че народът да чувства властта „като своя“. Но дори когато участието е по-масово, резултатите рядко са удовлетворителни за партийните лидери, а в резултат техните най-запалени поддръжници обявяват избирателите за „тъпи“. Народът прост, животът – тежък, скучен, както е казал поетът.

Всъщност не само средностатическият избирател, а дори силно ангажираният политически гражданин най-често не разбира достатъчно от политика. Това се получава, защото съществува прост набор от знания, които не са му преподадени в училище, а много политолози напускаме сферата на специалността си, за да влезем в ролята на политически агитатори. Така анализите ни опитват да привлекат четящите или гледащите ги за каузата на дадена партия, вместо да им помогнат да разбират по-добре политическите процеси. Навремето в лекциите, на които имах честта да присъствам, проф. Петър-Емил Митев изрично направи разлика между политолога и политическия агитатор. Без да отрича правото на съществуване на втория, просто за да подчертае, че ролята му е различна. 

Затова и понякога се шегувам, че ми се иска у нас да има хора, които говорят за политика така спокойно и обективно, както инженер Иван Тенчев за Формула 1. Но ако чакам да се появи такъв човек, може и целият ми живот да мине, затова ще опитам да се заема с тази роля. Доколкото ми позволяват възможностите, разбира се. Аз също съм човек със своите пристрастия, нямам самочувствието на чак такъв експерт, а освен това говоря по-горе за дефицитите в образованието от личен опит – чак при започване на следването си разбрах, че информацията, която съм натрупал от четене на журналистически материали, все още не се е превърнала в знания.

Желанието ми е да обясня защо целта, поставена от Асен Василев пред ПП–ДБ, е трудно постижима, а ситуацията не е сравнима с тази от 1997 г. Жокер – не е (само) защото протестите от декември не бяха гладен бунт както тези срещу Виденов. За целта ще се опра на професор Бари Аксфорд и съавторите му, които в учебника Politics: An Introduction (изданието от 2002 г.) запознават студентите с чудния свят на политологията, в който бързо разбираш, че нищо не си разбирал (което според Сократ е пътят към мъдростта), а потреблението на огромен брой публицистика само е вкарало мозъка ти в абсолютна мъгла. Най-малкото защото между научна и публицистична статия разликата е голяма и те дори се класифицират по различен начин, когато цитираме извори в дисертация например – наръчникът на проф. Мавродиева и проф. Тишева е отличен източник, от който незапознатите могат да се информират за разликата.

По света в демократични условия се срещат няколко вида партийни системи, 

споменати и в цитирания по-горе учебник. Нека прелетим над тях, за да опитаме да преценим къде в тази координатна система се намираме. Няма да се спирам на миналото ни, когато България е била тоталитарна държава, въпреки „доблестните“ усилия на някои политически сили да се върнем в това положение.

В света се срещат демократични партийни системи, които въпреки това са с една доминираща политическа партия. Изборите са свободни, честни и под надзора на международни наблюдатели. Ала поради определени причини една партия има постоянно надмощие. Днес типичен пример за това е Япония, където управляват консервативните либералдемократи от партия „Джиминто“ (в „Тоест“ вече съм обяснявал защо консервативен либералдемократ не е оксиморон). Дълго време и Индия беше пример за такава страна. Партията на Националния конгрес, свързвана с клана Ганди–Неру, печелеше „битка след битка“ (по Пол Томас Андерсън) на избори, защото беше свързвана с националноосвободителното движение в страната. Напоследък тази практика се промени заради успехите на консерваторите от партията на премиера Нарендра Моди. Това е нормален за една демокрация развой на събитията, тъй като националното освобождение вече се отдалечава във времето. В ЮАР то е по-прясно и затова Конгресът на Мандела все още държи властта, въпреки обвиненията в корупция.

Ние обаче определено не принадлежим към тази система. Българските граждани не гласуваха масово за опозиционния СДС, когато комунистическият режим падна, а дори и след Освобождението от османско владичество се наблюдава разделение на либерали и консерватори.

Следващият тип системи, заради които според мен идват заблудите у нас, са двупартийните демократични системи. Изборите са свободни и честни, но се доминират от две партии. Най-яркият пример за това са САЩ. В някогашната си статия „Трети в игра за двама“ описах донкихотовците, опитващи се да пробият доминацията на демократите и републиканците, но истината е, че каузата им е безнадеждна. Не толкова изразени, но като цяло също двупартийни са системите на Великобритания (консерватори, лейбъристи) и Австралия (десни либерали, лейбъристи).

В първите години от Прехода, когато на избори доминираха СДС и БСП, изглеждаше, че България се насочва към този модел, с важното уточнение, че имаше силен трети играч в лицето на ДПС, който влизаше в ролята на балансьор. Именно състоянието на партийната ни система от този период допринесе за убедителните победи на ОДС от 1997 г., а преди това, през 1994 г. – на БСП. Появата на НДСВ през 2001 г. обаче разби тази система, което бе последвано от още пробиви.

Причината да не останем двупартийна система вероятно е в това, че представителството в Народното събрание е пропорционално. 

Обикновено мажоритарните системи водят до оформянето на две доминиращи партии и е добре да го имаме предвид на фона на периодично подновяващите се дебати за преминаване към мажоритарно избран парламент. Това се получава, защото при тези системи изборите за всеки от народните представители са отделни и само водещите партии имат възможност да спечелят. Например в САЩ през 1992 г. имаше опит доминацията на демократи и републиканци да бъде пробита от Рос Перо, за когото гласуваха милиони американци. Не получи обаче нито един делегат в Избирателната колегия, защото в нито един щат не успя да спечели първо място.

Мажоритарната система облагодетелства политическата сила с най-голям брой победи в отделните състезания дори ако победилата партия е получила по-нисък дял от общите гласове спрямо загубилата. Така Тръмп спечели повече делегати от Хилъри Клинтън през 2016 г., Буш-младши от Ал Гор през 2000 г., а Джъстин Трюдо излезе пред консерваторите на изборите в Канада през 2021 г. В случая обаче ни интересува, че при мажоритарните системи за третия остава много малко и неговата роля в парламента е да подкрепя някоя от големите сили, ако изобщо попадне в него.

Третата система е многопартийната. Тя се среща често в средноевропейски държави, като Белгия и Холандия, но също и в Израел. Най-често причина за нея е пропорционалната избирателна система. Тя позволява доста голям брой политически играчи да попаднат в Народното събрание. Гласът на избирателите по-трудно се губи и съответно те са по-склонни „да го рискуват“. Като резултат в парламента трудно се събира мнозинство и се налагат преговори за коалиция. Те са по-лесни в системи, в които е изградена висока коалиционна култура, и по-трудни, когато има силна поляризация. За съжаление, България е пример точно за последното.

Разбира се, ние сме имали период на тоталитарен режим и затова Аксфорд определя партийната система у нас като „зараждаща се“, но от 2002 г., откогато датира изданието на ползвания от мен учебник, вече минаха доста години. За толкова време би трябвало вече да сме изградили определен профил, въпреки останките от тоталитарните порядки в правораздаването например. Затова можем смело да кажем, че като размер, население и географска принадлежност България е средноевропейска държава и пропорционалната избирателна система е нормална за нея. 

От това следват няколко неща.

Преди всичко, в Народното събрание ще попадат различни партии. Причината се корени не само в разделението ни на различни политически племена (по Димитър Ганев) и във факта, че в България „всяка коза е за свой крак“, а най-вече в обстоятелството, че това състояние е очакваното – и дори желаното – за избирателна система като нашата. Различните групи от населението с различни виждания и интереси получават представителство. Задача на политиците е да намерят работеща формула, за да се съобразят с тях.

У нас обаче го има фактора на поляризацията. Като цяло гласоподавателите очакват от политиците да направят компромиси, но винаги това трябва да сторят тези от другата страна. Техните избраници следва да бъдат непреклонни. Затова и „сглобката“ на ПП–ДБ се прие тежко от избирателите им, независимо че политическите сили в ПП–ДБ са управлявали с почти всички парламентарно представени партии. Затова патриотични партии като ВМРО, НФСБ и „Атака“ изчезват от политическия живот след участие във властта, а „Възраждане“ играят „всичко или нищо“.

Но ако абсолютно всички политически сили предприемат модел на нулев компромис, стигаме до ситуацията с поредица от предсрочни избори и „увиснали“ парламенти, в които правителство така и не може да бъде съставено. Съзнавам, че попадам в хипотезата на закона на Годуин, но при такава ситуация в Германия на власт идват Адолф Хитлер и нацистите.

Така се връщаме на казаното от Асен Василев. 

Възможно ли е ПП–ДБ да спечели 50% от гласовете? На теория – да. Всичко е възможно, ние сме в „тегав“ период в политическо и икономическо отношение. И ако има масово недоволство, което се прелее към тяхната коалиция, а избирателите, които не я подкрепят, останат апатични, хипотетично може и да стане. Строго хипотетично.

На практика обаче не е много вероятно. Мнозина обвиняват еврото, че води до поскъпване, асоциират с него именно либералите от ПП–ДБ и вероятно ще гласуват за патриотичните партии. Други ще кажат: „От какво се оплакват, българите толкова добре не са живели никога“ – и пак ще пуснат бюлетина за ГЕРБ. Трети ще бъдат директно купени, четвърти ще гласуват, притиснати от зависимости, пети – неинформирано или след няколко шарени рийла в TikTok… и т.н.

В резултат по-скоро ще се получи отново пъстър парламент. Защото такава е системата в България – многопартийна и все още демократична. Добре е политиците да се съобразят с това и отсега да мислят за възможни коалиционни партньори. А не да се готвят с оправданията, че предстои още един вот наесен.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/v-broyachite-e-silata-ne-v-grazhdanite/

Бюлетините не определят резултатите от изборите. Преброителите определят резултата. 

Тази фраза принадлежи на американския политик Уилям Туид – Боса, известен и като Бос Туид, шефа на „политическата машина“ „Тамани Хол“. 

Католическата организация на практика управлява Демократическата партия в Ню Йорк и контролира изборите по времето на Позлатената епоха, но също така прибира милиони долари чрез измами, подкупи и контрол над обществени поръчки. С част от тези средства подкупва и съдии за решения в своя полза. Големи обществени проекти, като болници и пътища, пищни музеи, съдилища, дори Бруклинския мост, са с доста завишени разходи, а разликата отива при Туид и неговите приближени. Например тогавашната Съдебна палата, първоначално планирана за 250 000 долара, струва над 13 млн. долара, без да е завършена, и цялата разлика е усвоена от обръчите на Туид, т.нар. Τweed Ring.

Заради корупцията, машинациите и манипулациите на избори карикатуристи рисуват Туид, опрян на урна, на която пише: 

Ιn Counting There Is Strength („В броенето е силата“). 

Впрочем именно благодарение на вестник The New York Times и на карикатурите на Томас Наст в Harper’s Weekly корупцията на Туид е извадена на показ. Той е обвинен в над 200 престъпления, осъден да лежи 12 години и умира в затвора през 1878 г. „Тамани Хол“ се превръща в нарицателно за политическа корупция.

Време е да бъде намерено подобно нарицателно и за клептокрацията в България, където партийни мрежи раздават постове, обществени поръчки и услуги срещу лоялност и гласове. 

Гласовете са особено важни, защото осигуряват представителство и власт на партийните мрежи, а в контролираната демокрация осигуряват и привидностите на изборен процес, докато реалната власт остава концентрирана в тесен кръг. Карикатурите и корупционните разкрития не поместват никого в България, защото системата, позволила осъждането на Бос Туид, не работи – тя е фасада, която скрива точно тези мрежи. 

Усърдно помагат и преброителите. А точно те са първата бариера срещу властта на клептократите. Как ще се гласува – с хартиени бюлетини или с машини, е второстепенно, ако хората, които броят гласовете, не са независими, почтени и добре обучени. 

Готовността да се следват правилата осигурява реална легитимност на изборите. 

Дори перфектно разработени технологии не могат да компенсират липсата на етични и компетентни хора в секционните избирателни комисии.

Преброители на къса каишка

В България в ΧΧΙ век изборните бюлетини броят същите хора, които и „Тамани Хол“ е използвала в средата на ΧΙΧ век: партийни активисти; хора на местния „бос“; служители, зависими от партийна благословия (работа, услуги, закрила). И онези „броячи“ отпреди повече от 150 години, и днешните си служат с едни и същи методи: някои бюлетини лесно стават невалидни чрез драсване, неправилно прегъване, зацапване, скъсване на ъгълче и пр.; а други се дописват или направо подменят с предварително попълнени. 

Машинното гласуване не е панацея, но успя значително да намали поне невалидните бюлетини, които през 2017 г. например бяха неприлично много – 169 009, до под 10 000 на вота през 2022 г. Изплашени, партиите от статуквото – ГЕРБ, БСП и ДПС, решиха отново да върнат хартията в играта, свеждайки машините до принтери.

Няма по-голямо доказателство колко много залагат на изборни манипулации от упорството, с което се впускат да променят правилата за гласуване почти преди всеки вот. Машините нарушиха спокойствието на партийния апарат, но не елиминираха заплахата от купен и контролиран вот. А и не биха могли – това е работа на МВР.

При машинното гласуване обаче „броячите“ са безполезни, машините автоматично представят резултатите и контролните разписки. Дочоолу, Гочоолу и останалите аватари на Бос Туид не могат да разпределят най-ценното нещо в една демокрация – гласовете на избирателите, като че са зарзават за консерви. 

Честните избори, ако някой е забравил, са сърцето на демокрацията. 

Нали благодарение на изборите даваме на управляващите правото да вземат решения от името на нас, гражданите? Честният изборен процес е средството, с което избирателите наказват или възнаграждават политиците. 

Диктатурата на „Д“

Колкото по-безобразни са промените, които ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подготвят в Изборния кодекс, толкова по-голям е страхът им от срив на предстоящите напролет предсрочни избори. Замисълът, който стана явен тези дни, го потвърждава. Предложените оптични скенери от „хартиената коалиция“ – ГЕРБ, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало, захранвани (и) с манипулиран вот, зачеркват машините, защото те им пречат. 

Скенерът отчита с разписка гласуването, след като избирателят е пуснал хартиената си бюлетина. След като се сканира, тя пада в непрозрачна кутия, която се отваря след разпечатването на машинния протокол за отчитане на гласовете. Именно хартиената бюлетина остава оригиналът и при спор се брои ръчно.

На практика скенерите връщат човешкия фактор през задния вход. Макар да се представят като „златната среда“ между хартия и машина, реално запазват контрола на партийните мрежи върху броенето. Технология има, но властта остава при „броячите“.

Помним как на предишните избори в град Белица членка на секционната избирателна комисия гласува вместо избирателите. Пред всички тя попълва празни бюлетини и ги разпределя за две политически сили – ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. От 2015 г. община Белица се управлява от най-любимия и верен кмет на олигарха Пеевски – Радослав Ревански. 

Нали никой не си представя, че администрацията на община, управлявана от една политическа сила, няма да нагласи гласове в нейна полза? Всъщност най-големият позор е, че наистина никой не си го представя…

Конституционният съд (КС) обаче намери достатъчно основания да отмени избора на 16 депутати в 51-вия парламент заради сигналите за честността на вота и в резултат на това в Народното събрание влезе и деветата политическа сила – „Величие“. Проверката на КС разкри, че бюлетините в седем секции са изчезнали, въпреки че трябва да се пазят. 

Какво ли би станало, ако бяха проверени всички изборни секции, остана въпрос на догадки и хипотези.

Когато и да е замислила блокирането на опитите за честни избори, властта в оставка изглежда готова да воюва. Отхвърли предложението на ПП–ДБ за 100% машинен вот, подкрепено и от останалата опозиция в парламента, както и от президента, при това изчаквайки да отмине протестът, призовал отново за гласуване с машини.

Честни избори ще отмият в канавката две от партиите – БСП и ИТН, и със сигурност ще ударят по резултатите на ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало. Онова, с което „броячите“ няма да могат да се справят, е висока избирателна активност и ефективни действия на МВР преди и в деня на вота. Първото зависи от гражданската позиция на избирателите, второто – от служебния премиер. Време е политическите машини за избори да бъдат разглобени и унищожени.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-se-vika-li-silno-ostavka/

Арестът на кмета на Варна Благомир Коцев разпали обществен гняв, но не предизвика силни трусове, които да съборят правителството. Засега инициаторите на протестите заедно с политическите сили, които ги подкрепят – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“, залагат повече на силна обществена мобилизация и натиск. Но на улицата има и активисти и симпатизанти на „Величие“, МЕЧ и други по-малки политически сили и от тези среди вече се чуват гласове за предсрочни избори.

На протестите за независимо правосъдие в София, Варна, Русе и още четири европейски града – Лондон, Мюнхен, Брюксел и Берлин, българските граждани отново се обявиха срещу задкулисието, превзетите институции и модела на управление, в който прокуратурата служи не на закона, а на политически и олигархични интереси. Но не прозвуча високо и отчетливо „Оставка!“, така както кънтеше всяка вечер на продължилите близо 400 дни протести ДАНСwithme срещу кабинета на БСП–ДПС (май 2013 – август 2014 г.). „Оставка!“ се чуваше и от изпълнилите площад „Независимост“ през 2020–2021 г. 

Въпреки хилядите хора, излезли по улиците, се усеща умората, че в България политическият цикъл води винаги към едно и също задкулисие. Същите лица, същите „бухалки“, същите зависимости и обръчи на влияние надживяват политици, партии, обещания за реформи – като вирус, срещу който няма ваксина. Предишните протести имаха своите популярни говорители и силна медийна подкрепа. Но те станаха политици, извършиха свои грешки, влязоха в порочни съюзи и сега липсват лидерски фигури или обединяващ фронт, който да трансформира енергията в политическа сила, в натиск с ясна цел или в трайна промяна.

Протестите остават гневни, но фрагментирани. 

Искат да бъдат отстранени „бухалките“ – какво значи това? Нова прокуратура? Но конституционната промяна претърпя крах, а Борислав Сарафов остава и.ф. главен прокурор и след 21 юли с решение на прокурорската колегия на ВСС. 

Избор на ново ръководство на Комисията за противодействие на корупцията (КПК)? В момента една и съща тричленка начело с Антон Славчев и в състав Антоанета Цонкова и Пламен Йоцов е едновременно КПК и комисия за конфискация, получават по две заплати и търсят корупция при лица, свързани с точно определена политическа сила. Съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов заговори за закриването на структурата. На заседанието на парламентарната Комисия за контрол над службите, която той временно ръководи, станаха известни някои факти. Например в КПК работят 212 души със средна заплата 4513 лв.; за 2024 г. в качеството на обвиняеми са привлечени 79 лица; няма данни за осъдени. 

КПК е паразитна структура, дублираща функциите на икономическа полиция, ГДБОП, ДАНС и прокуратурата. Това е орган, използван с оглед политическата конюнктура като инструмент за разправа. Смятам, че подобно на специализираните прокуратура и съд, и КПК трябва да бъде закрита, вместо да искаме оставката на председателя ѝ, а бюджетът на Комисията трябва да бъде пренасочен там, където обществото наистина има нужда – за обучение, специализация и достойното заплащане на младите лекари и специализанти.

Но нали разследващите функции на Антикорупционната комисия бяха приети и обсъждани в хода на съдебната реформа, за да се създаде ефективна институция за борба с корупцията по високите етажи на властта? Законът, който даде разследващи правомощия на КПК, беше приет от Народното събрание през юли 2023 г. с подкрепата на ПП–ДБ, ГЕРБ и Пеевски a.k.a ДПС, а Комисията остана орган под политическо влияние. 

Сега ПП инициира подписка, за да събере необходимите 80 депутатски гласа за освобождаването на Антон Славчев – втори опит, след като преди година първият беше неуспешен, а вероятно и този ще бъде. Славчев е временно изпълняващ длъжността от 2022 г., когато предишният шеф на комисия „Антикорупция“ и бивш главен прокурор Сотир Цацаров подаде оставка и се върна като прокурор. Събирането на подписи върви заедно с откритата от парламента процедура за избор на председател и членове на КПК. На ход е номинационната комисия, с чиито препоръки за състав обаче парламентът може да не се съобрази.

Предсрочни кметски избори във Варна?

След почти 10-часово заседание Апелативен съд – София окончателно потвърди постоянното задържане под стража на кмета на Варна и на общинските съветници Йордан Кателиев и Николай Стефанов – и тримата избрани от квотата на ПП. Безпрецедентно заседание в зала, препълнена с политици, граждани и представители на три посолства – френското, британското и нидерланското. Ситуацията предизвика заместник-председателя на съда Александър Желязков да призове да няма политическа дейност, която трябва да се върши на други места – в парламента например.

Ако политическата дейност се намеси в съдебната зала, правото излиза през прозореца.

А къде отива правото, когато в съдебната зала се намесят „Осемте джуджета“, Пепи Еврото, Мартин Божанов – Нотариуса, Красьо Черничкия и цял низ от неизвестни (засега) търговци в храма на Темида? Тогава правосъдието спира да е институция и се превръща в услуга по ценоразпис.

Тримата, които остават в ареста, са обвинени за участие в организирана престъпна група (ОПГ) за престъпления по служба, приемане на подкупи и пране на пари, действала от юли до ноември 2024 г. Четвъртият обвиняем Ивайло Маринов беше пуснат срещу подписка. 

Според обвинението Коцев, Стефанов и Кателиев са поискали сума, равняваща се на 15% от малко над милион и половина лева, които са стойността на обществена поръчка за приготвяне и доставка на храна за дом за пълнолетни лица в неравностойно положение във Варна.

Съдът не се съгласи с възражението, че делото не е трябвало да се гледа в София. То е в столицата заради данни за участие на депутат, макар и неустановен. Апелативните магистрати казаха, че това е правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебен контрол.

По обвинението за ОПГ съдът смята, че е правилно преценено, че има данни за такова. А показанията на собственичката на фирма за кетъринг Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ искали подкуп, били потвърдени от още двама свидетели. Те дали доказателство за по-мащабна престъпна схема.

Докато върви разследването срещу кмета на Варна, ще продължат да излизат записи от анонимни лица, които да го уличават в корупция, преди още да са произнесени присъдите. Това ще отнема от обществената енергия за протестите, независимо от усилията на АЛДЕ, чийто член вече е „Продължаваме промяната“. А председателят на АЛДЕ Свеня Хан поиска с официално писмо до европейския комисар за демокрацията, правосъдието и върховенството на закона Майкъл Макграт спешна среща.

През последните месеци станахме свидетели на обезпокоителен модел на политическа намеса в съдебната система, нарастваща употреба на прокурорската власт за таргетиране на опозиционни фигури, както и законодателни инициативи, които подкопават демократичните механизми за контрол и баланс. Тези събития не само застрашават демократичните институции в България, но поставят под въпрос и ангажимента ѝ към основните ценности на ЕС.

Дали обществената енергия ще спихне, билбордовете със снимката на Благо Коцев ще се приберат и политическите акции на ПП ще оредеят, или ще има презареждане, зависи от много фактори. 

Първо, от капацитета на партията, която пое толкова удари и репутационни щети, започнали още със снимките с пачките и пудела, арестите на бившата вече шефка на митниците Петя Банкова и на лица, сочени за контрабандисти, и продължили с нова сила сега. 

Второ, от „Демократична България“, с която са обвързани в коалиция, и от тяхната подкрепа за политическите инициативи, които ще предприемат.

Трето, от това дали протестната вълна ще роди нови лица и послания, които да вдъхновят отвъд партийното говорене и да върнат усещането за автентичност.

Четвърто, от способността на ПП–ДБ да разграничат каузата за справедливо правосъдие от защитата на конкретни свои представители, замесени в скандали – иначе рискуват протестът да бъде възприет като партиен щит.

Пето, от това как ще реагират самата прокуратура и съдебната власт – ще има ли още арести и показни акции, които могат да разпалят недоволството, или ще се стремят да не загасне огънят под варненския случай.

И шесто, от това дали управляващото мнозинство ще продължи да действа като тефлонова коалиция – устойчива на обществен натиск, или ще се пропука отвътре, принуждавайки Борисов и Пеевски да търсят изход чрез предсрочни избори. Като така ще освободят и напрежението.

ГЕРБ партньор ли е, или враг?

Преди избори ПП–ДБ, заедно или поотделно, е добре да (си) изяснят къде стои ГЕРБ, възможни ли са разговори с най-голямата политическа сила и ако не с нея, с кой друг. През 2013–2014 г. активисти и привърженици на ГЕРБ бяха в редиците на протестиращите. Сега Бойко Борисов управлява заедно с Пеевски.

Но „предсрочни избори“ отново е в политическа употреба. Лидерите на „Възраждане“ и „Величие“ Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов прогнозираха такива, а идеологът на „Исторически парк“ даже е съвсем сигурен:

100% вече съм сигурен, че отиваме към избори. Реториката в Народното събрание се превърна на предизборна и отново започнаха лъжите и черната кампания, която наблюдавахме в предното Народно събрание. Мисля, че на някои от следващите вотове на МЕЧ или „Да, България“ – „Продължаваме промяната“ правителството ще падне. Вчера Бойко Борисов ви го каза, че е готов да се преброим.

Да, каза го. В бравурно соло изпълнение за успехите на управляващите – „каца мед“, в която лъжичката катран бил арестът на Коцев – Борисов вкара и темата за изборите (в отговор на въпрос):

Ако сега не е за избори, тогава ние да кажем, че сме за избори. Но ако продължат така, най-добре е да се преброим пак.

С избора на омбудсман парламентът вече е готов с новия състав на „домовата книга“, от която ще се посочи служебен премиер. Пакетирана с „Произведено от Борисов/Пеевски“. Броилката си върви. „Алфа Рисърч“ преброи осем партии, ако изборите бяха днес. След ГЕРБ, ПП–ДБ са втори, Пеевски е плътно зад тях. За да има предсрочни избори, ГЕРБ и Борисов трябва да напуснат мнозинството или Пеевски – ДПС да спре да го подкрепя. 

Кой ще мигне пръв? Кой ще плати цената? Кой ще обере дивидентите?

На улицата, освен протестите за справедливо правосъдие, наесен ще има и други – срещу цените и срещу еврото (по подразбиране). А Борисов, както е известно от едни други протести за цената на тока, има опит в самосвалянето.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/murtvo-vulnenie-vleche-kum-urnite/

Българската политика изглежда спокойна. Трети вот на недоверие не събаря, а циментира правителството; предоговорен е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ) с шанс да се получат 1,5 млрд. евро до края на 2025 г.; институциите работят в привиден ритъм; еврото идва от 1 януари догодина. Едната част от опозицията – ПП–ДБ, е обезсилена чрез компрометиране, другата – националпопулистите от „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, се опитва да компенсира немощта си с реторика и театрални „палаткови лагери“.

Но невидимо, студено и опасно мъртво течение дърпа навътре, далеч от брега. Няма буря, но България се дави. Подмоли на задкулисието станаха темели на регулаторите с новото кадрово обновление. Политическият канибализъм и флуидност белязаха партиите. Умореното общество е подлагано на непрекъснат стрес от пълзящото поскъпване на енергия и храни, но и от корупционни скандали и бушуващите под повърхността междупартийни противоречия, лични интереси и кризи на доверие.

Кой има интерес?

Кой би имал интерес от предсрочни избори наесен? 

Партньорите в управляващата коалиция ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – Обединена левица и коалиционната гравитационна сила ДПС – Ново начало си се вричат във вярност по няколко пъти на седмица. Но последните години показват, че коалиционните управления се разпадат поради оттегляне на един от съюзниците. В правителството с премиер Кирил Петков (13 декември 2021 – 2 август 2022 г.) напусна ИТН. В предишното с премиер Николай Денков от ПП (6 юни 2023 – 9 април 2024 г.) ГЕРБ дочака месеца за ротацията – и дотам.

Знаците, по които може да бъдат разчетени настъпващи предсрочни избори, са: 

• корупционният скандал, разтърсил „Продължаваме промяната“ и съюза на ПП и ДБ;
• струйното преливане на кметове към ДПС с лидер Делян Пеевски
• политици, които пристават на други партии. 

Ударът по „Промяната“ може да бъде капитализиран от противниците на ПП–ДБ именно чрез предсрочни избори наесен. За края на септември „Промяната“ насрочи конгрес за избор на ново ръководство, а дотогава неин председател е Асен Василев.

Така властта ще се консолидира около познати политически играчи. Моментът е удобен – „ангелите“ са паднали, липсва обществена енергия за протест. Гласоподавателите губят вяра и така улесняват политиците да натиснат копчето за избори, когато им е удобно. 

Освен това „домовата книга“, от която президентът избира служебни премиери, е почти попълнена – остава да бъдат избрани омбудсман и негов заместник. Този избор предстои до края на лятната сесия, тъй като парламентарната Комисия за пряко участие на гражданите, жалбите и взаимодействието с гражданското общество вече е готова с доклада от изслушванията на шестимата кандидати. (В обхвата на „домовата книга“ са и председателят на Народното събрание, управителят или подуправителите на БНБ, председателят или заместник-председателите на Сметната палата и омбудсманът или негов заместник.)

До края на юли ще бъдат избрани и членовете на Комисията за противодействие на корупцията. За целта се подготвя обикновено мнозинство, след като законът ще се промени, за да бъде намалено квалифицираното от 160 гласа. Този избор е форсиран от условията по ПВУ и ако не бъде извършен, България ще изгуби още средства.

Но най-важният избор за тандема Пеевски–Борисов – на нов главен прокурор, по всяка вероятност ще се отложи. В средата на юли, тоест след по-малко от две седмици, изтича 6-месечният законов срок, в който настоящият и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов може да изпълнява тази длъжност. Изглежда, че законът ще бъде променен, за да остане още Сарафов на този пост, след като Иван Гешев беше освободен от него преди две години. 

В началото на годината законови промени, внесени от ПП–ДБ, спряха процедурата по избор на нов главен прокурор, кандидат в която беше единствено Сарафов. Тогава парламентът определи 6-месечен срок, през който „тримата големи“ в съдебната власт – главният прокурор и председателите на Върховния административен съд и на Върховния касационен съд – могат да изпълняват длъжността, ако не са избрани като титуляри. Парламентът обаче не се справи и дори не направи опит да започне процедура за избора на 11-те членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от своята квота. Нов състав на ВСС е условие за избора на нов главен прокурор. 

Анализатори виждат причините в липсата на споразумяване между политическите сили за фигурата. По bTV Андрей Янкулов, старши правен експерт в „Антикорупционен фонд“, коментира, че отсъства политическа воля.

Явно няма политическа договорка какво да се случи на този терен. Назад в годините това сме го наблюдавали, наблюдавахме го и през 2023 г. при т.нар. прегрупиране в прокуратурата, когато уж всевластният главен прокурор се оказа, че в рамките на една-две седмици може да бъде сменен, стига за това да има ясно изразена политическа воля.

Ако проучванията на социолозите са такива, каквито са, предсрочни избори ще възкачат на второто място след ГЕРБ–СДС партията на Пеевски – ДПС – Ново начало. Това ще го направи незаобиколим партньор в бъдеща управленска коалиция и ще му даде официално право на квота във ВСС, съответно и при избора на Първия обвинител. В случай че получи достатъчно гласове, Пеевски може да измести един от настоящите по-малки партньори, например БСП.

Кабинет на три крака – плюс „Делян“

„С Пеевски по̀ мога да се разбера“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов тази седмица в парламента, благодарейки – за пореден път – за подкрепата за еврозоната, и обеща да заведе държавата там:

Аз искам да успеем заедно с колегите от БСП и ИТН и с голямата подкрепа на „Ново начало“! Знам колко им е кофти [на ПП и ДБ – б.а.] сега, като слушат. Но ако не бяха тези две по-малки партии и Делян да застане до нас, еврозона няма да има! Точка! И техните либерални говорители, вместо да ме питат от сутрин до вечер „Борисов и Пеевски заедно ли са?“, „ГЕРБ и „Ново начало“ заедно ли са?“, да кажат едно „мерси“, че тези хора застанаха до нас! Те сега, ако се дръпнат от вота, няма да има правителство.

Като в рекламата на бонбоните Merci – щастливи и благодарни, че ги има. Оказва се, че Пеевски не просто е четвъртият крак, а гръбнакът. Даже обяви, че правителството ще изкара пълния си мандат, сиреч – когато той каже: 

Избори ще има, когато изтекат четири години.

Изглежда, не допуска, че ГЕРБ ще се осмели да го екстрахира от себе си.

Има три хипотези, при които кабинетът на Росен Желязков би могъл да падне:

• провал на вот на доверие или несъгласие по ключов закон (например бюджет 2026, чиято макрорамка ще се гледа през септември);
• демонстративно оттегляне на подкрепа от една партия;
• чрез договорена задкулисно оставка. 

През последните месеци процесът на смяна на партийна принадлежност от депутати, кметове и общински съветници стана стихиен. След Джевдет Чакъров от Догановото ДПС се отцепиха и прехвърлиха към Пеевски още трима народни представители – Ваня Василева, Марио Рангелов и Мюмюн Мюмюн. А общинските кметове в лагера на феномена Пеевски наближават числото 50. В същото време привържениците на Ахмед Доган така и не успяват да се консолидират и да действат около обявената преди седмици инициатива за нов партиен проект.

Предсрочни избори наесен ще освободят част от напрежението, което се трупа покрай цените. Най-облагодетелстван от предсрочен вот ще е Пеевски – след като ПП–ДБ го извадиха на светло с поканата в сглобката, той вече е редом до Борисов и го прави политически възможен. А Борисов пък го легитимира. 

Ако се стигне до нови избори, може да изпревари и „бялата лястовица“ на президента – партийния проект, за който всички говорят, и така на практика да го обезсмисли.

Мъртвото вълнение влече към урните.