#НитоЕднаПовече: Време е за задълбочен разговор за домашното насилие

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/nito-edna-poveche/

„Една от токсичните ми връзки беше с човек от приятелския ми кръг. Тогава живеех в чужбина, бях далече от семейството си и нямах много приятели. При една от първите ни срещи аз му казах, че не го харесвам и не искам да сме интимни. Той се обърна към мен и заплашително, уж на шега ми каза: „Ще направя така, че да се влюбиш в мен.“ Това ми се струваше абсурдно и естествено, се засмях и не му повярвах“, разказва Л.Б., която познава отблизо домашното насилие и насилието, основано на пола. Историята няма щастлив край: мъжът продължава да ѝ пише и да търси пътища към нея, докато тя не склонява да поддържат контакт. С времето се убеждава, че двамата са влюбени, но той крие връзката си с нея, поставя ѝ условия как да се облича, с кого да се вижда и говори, къде и кога да ходи. Тя обаче няма същите „привилегии“: той идва и си отива, когато пожелае. „Ненавиждах щастливите и безгрижни хора. Мразех всички, които се усмихваха. Виждах смъртта като избавление и единствено решение“, разказва тя.

През последните седмици цяла България бе погълната от убийството на Евгения Владимирова. Медиите отразиха случилото се чрез добре познатия речник на сензацията, който употребиха по-късно и относно пожара в дома за възрастни хора в село Рояк и катастрофата на автобуса на магистрала „Струма“ – за което получиха и предупреждение от Асоциацията на европейските журналисти в България. Бедствията и трагедиите продават. Толкова много, че се считат за основни признаци за новинарския потенциал на дадено събитие, когато журналистите решават кое заслужава отразяване и кое – не. Но фаталният край е един от резултатите на динамики, които продължават с години в семейна среда. Докато съставяхме този материал, поредна жена бе пребита до смърт от своя интимен партньор. А в петък беше погребението на друга млада жена, намерена убита в апартамента си в Хага. Заподозрян е нейният приятел, който се самоуби, преди да бъде арестуван…

Отвъд новинарските определения като „зловеща семейна история“, примесени с кадри възстановки на мъж с качулка, който тегли куфар и го хвърля в полето с царевица на фона на зловеща музика, много неща остават неизговорени. Като че между другото се споменава например, че съпругът на Евгения е имал психологически проблеми (според психолозите изявен нарцисизъм и силна неувереност, а понастоящем – липса на вина за извършеното деяние); виждал е убийството на жена си като решение, в което го е подкрепял баща му, участвал и в системното следене на Евгения приживе; на повърхността Евгения и съпругът ѝ са изглеждали като всяка нормална българска двойка – никой не е подозирал, че те имат такива проблеми.

Хроничните проблеми

По данни на медийни публикации от началото на 2021 г., 15 жени са били убити от близък до тях мъж. Разчитаме на публикации, защото официална статистика за тези жертви в България липсва. Между 2017 г. и 2021 г. има 141 постановени присъди за убийства и опити за убийства на жени. Сериозен обществен диалог за причините, които водят до насилие в семейството, обаче все още няма.

Наскоро от Български фонд за жените изпратиха отворено писмо към новоизбраните народни представители, в което призовават за решение на част от хроничните проблеми, които стигат до фатален край. Много семейства живеят в токсична динамика, в която психическият и физическият тормоз са постоянни. За ефективно овладяване на проблема са необходими кризисни центрове, установяване на официална статистика, както и промени в законовите дефиниции на феминицида и престъпленията, свързани с домашното насилие. И това са само крутите мерки, които трябва да бъдат взети. На България тепърва ѝ предстои осъзнаването на културните и социалните причини, които захранват домашното насилие и насилието, основано на пола.

„В ранните периоди на моя живот (90-те), когато съм била в токсични взаимоотношения, бяха издигнати на пиедестал насилието, беззаконието и корупцията. Беше модерно да си мутра и всички танцувахме пияни в дискотеките на Gangsta’s Paradise. Ние пораснахме в тази среда и тя грубо и безотговорно срина всички човешки ценности. Този модел на живот се представяше като бляскав, лесен, вълнуващ. Като рецепта за мигновено щастие, безкраен купон. Никога не съм си помисляла да се оплача на някого, защото институциите обслужваха (може би в малките градове продължава да е така) интересите на хората с пари и положение“, разказва Л.Б. и допълва:

През 1995 г. бях изнасилена от трима мъже с положение. Спомням си разговора на следващия ден с бащата на най-добрата ми приятелка, който по това време беше депутат и един от най-влиятелните хора. Той каза така: „Мойто момиче, ако повдигнеш обвинение срещу тези хора, не съм сигурен дали ще успеем да те измъкнем жива. Знам, че звучи жестоко, но аз те съветвам да не предприемаш нищо.“ Знаейки колко жени правят този труден избор и днес, се питам: все още ли живеем в 90-те години?

Л.Б. изброява като проблемни институционални и обществени липси, които спомагат за продължаването на модела: на първо време, домашното насилие и изнасилването все още са теми табу в България, които не се обсъждат и от които се извръща поглед: „За жалост, темата все още буди неудобство у аудиторията. Като че ли само като говорим за това, „проклятието“ може да застигне нас или член на нашето семейство, така че по-добре да чукнем на дърво, да кажем „Пази боже!“ и да извърнем глава. Това трябва да се промени! Ние не сме прокажени, просто имаме нужда да излезем от статистиката, да бъдем чути, видени и подкрепени.“

Няма и официална информация и дефиниция какво е насилие и как се определя видът насилие. „Липсват институции и механизми, които да образоват хората, да задават неудобни въпроси, да говорят без страх и срам. Липсват органи, които да подкрепят хора в токсични връзки, да им дадат глас и право да изискват по-добър живот.“

Проблем на жените?

Българските тенденции според медийни публикации се потвърждават от данни по света. Франция разполага с една от най-детайлните бази данни, свързани с домашното насилие и насилието, основано на пола. Според тях 41% от жертвите на убийство в домашна среда са били обект на минимум една форма на насилие, било то физическо или психическо. Насилието, основано на пола, е специфично поради мястото, където се разиграват събитията: ако за мъжете е много по-вероятно да бъдат жертва на убийство изобщо, то жените представляват непропорционално голяма част от загиналите у дома, от ръцете на партньора си или на близки. По данни на СЗО, голям дял от насилието срещу жени се извършва именно от техните партньори. За насилие се считат не само физическите, психологическите и сексуалните атаки, но и прояви на прекомерен контрол например, каквито е имал както бившият приятел на Л.Б., така и съпругът на Евгения.

Но това не е само проблем на жените. СЗО определя като рискови фактори и за двамата партньори ниско ниво на образование, предшестващ опит с насилие (включително над деца или като деца), разстройства на личността, алкохолизъм. Това означава, че в общество, в което насилието над жени е приета, толерирана норма и разпространена практика, живеят много страдащи жени и мъже. Много от културните предпоставки за домашно насилие или насилие, основано на пола, са част от българската действителност: такива са вяра в концепции като „семейна чест“ и „сексуална чистота“, както и убеждението, че мъжете са по-агресивни и с по-високо либидо от жените, затова не бива да се „провокират“ и „дразнят“. Като важна предпоставка за домашно насилие СЗО определя и липсата на законови санкции специфично за такъв вид престъпление.

Когато по медиите се завърти репортаж за поредната трагедия, българите често обсъждат дали някой е „виновен“, или не. Това означава, че у нас все още е широко разпространено вярването, че дадено поведение, смятано за неправилно, оправдава каквото и да е насилие. Същевременно потърпевшите от такъв тип насилие често страдат от физически и психически последствия, които правят излизането от токсичната среда трудно. Възможно е например човекът да се страхува, че тормозът от страна на насилника ще ескалира, ако се потърси помощ; често пъти изобщо липсва ясна преценка за ситуацията. Л.Б. споделя наблюденията от собствения си опит:

Човек, който е в токсични взаимоотношения, е затворен за околния свят. Не го възприема или възприема само малка част от него. Той вярва, че тази токсичност е нормална. Докато се пропива в него, той свиква с нея, както ние свикваме със студа през зимата – температурите постепенно започват да падат и един ден е -10 градуса. 

Много ясен индикатор, че някой е в токсична връзка, е липсата на спонтанност. Такъв човек е винаги предпазлив и няма доверие в хората. И ако рязко и изведнъж му кажете, че отстрани нещата не изглеждат „розово“, в повечето случаи той ще отрече и ще откаже да ви слуша. Вие ще бъдете отбягван, нежелан събеседник, тъй като ровите в дълбоки рани. 

За тези хора е прекалено болезнено погледът на другите да е насочен към техния интимен свят. Там те пазят тайни, които не искат да споделят с никого. Свят, в който те са главни герои в ролята на „жертва“. Тази главна роля, дори и болезнена, е нещо, с което те се идентифицират напълно. Те не могат да си представят себе си извън тази динамика. А и много често насилникът се идеализира. Той е супергерой в техния свят и притежава само добри качества.

Решението

Л.Б. преодолява не само токсичните отношения в живота си, но и зависимостите и психическите проблеми (включително самоубийствени мисли), до които я довеждат те. Като повратен момент в живота си описва среща с човек, който разпознава болката ѝ и я насочва към групи за взаимопомощ. В България съществува гореща линия за пострадали от домашно насилие – 0800 11 977. На сайта на Spasena.org помощ могат да намерят както пострадалите, така и извършилите насилие. От Фондация Emprove пък предлагат план за безопасност, който включва съвети към близки и потърпевши на описаните токсични взаимоотношения. Според техните препоръки например не бива да се съветва човекът да прекратява връзката, а трябва да се изложат максимално ефективно възможностите за подкрепа и да се предостави информация на потърпевшите. Историята на Л.Б. подчертава колко е важно разбирането на близките, но и на обществото, за да се намери решение:

Бидейки в токсична връзка, аз съм губила трезвостта си. Критичното мислене и обективността са липсвали напълно. Все едно нещо ме засмука. Пребивавах често в любовна обсебеност или в състояние на страх, изобщо в състояния, които ме откъсваха от живота. Не можех да преценя кое е добро за мен и кое – не е. Оставях обстоятелствата и хората покрай мен да преценят, да вземат решение. 

В такива случаи близки хора, които ме обичат и познават от години, са ме изкарвали от този унес. Искрената им загриженост и любящо внимание са ме връщали към това, което съм била преди този човек. Тези хора носеха спомена за мен, за моите мечти, за нещата, които обичам. Те ме помнеха в чистия ми вид и когато срещаха новия ми образ, не можеха да ме разпознаят. Разговорите с тях са ме връщали в миналото, карали са ме да се замисля защо съм допуснала някой да ме моделира според своите желания. Тези близки виждаха, че аз се опитвам да живея по правилата на някой друг, и учудените им погледи бяха алармите, които светваха в съзнанието ми.

„Ранното разпознаване е най-добрият начин да се избавите от токсична връзка, да запазите живота си щастлив, самочувствието си – високо, и да предпазите от емоционално и физическо нараняване всеки, замесен в отношения с насилник“, казват от Фондация Emprove. Те водят кампания за разпознаване на ранните признаци на нездравите отношения, а в работата си въвличат и посланици – жени, преживели токсични връзки и насилие. Това е само един от многото примери, които заслужават гласност, тъй като единствено съдържателните разговори по темата ще доведат до по-висока чувствителност на обществото към проблема. И може би ако залагаме на задълбочени дискусии вместо на евтино криминално отразяване, някой ден наистина би било възможно да няма #НитоЕднаПовече.

Заглавна снимка: © Emprove

Източник

Промяната. Иде ли?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/promyanata-ide-li/

… А през 2025 г. покривите на 18 900 панелни сгради в България ще са покрити с фотоволтаици, Северозападът ще стане нов индустриален център – заради специална инвестиционна програма, в болниците няма да се доплаща, а благодарение на ваучерите за култура обществото ще е културно стимулирано и естетически задоволено. 

Ако реалността се строеше на база политически обещания, горната картинка можеше и да се получи след четири години управление на бъдещия коалиционен кабинет, за което преговарят от „Продължаваме промяната“ заедно с „Има такъв народ“, „Демократична България“ и БСП.

Но българската реалност е плод на политически компромиси и политически услуги.

В коалиционен кабинет от четири формации те няма как да бъдат избегнати, затова е по-добре преговарящите да се фокусират върху цели, за които има реални измерители.

Например в края на мандата средната пенсия в България да не е 35% заместващ доход (и най-ниската в ЕС), както е сега, а поне 50% – в западноевропейските държави е 70%, а в някои скандинавски страни надминава 80%. За това целеполагане стъпките са ангажимент на управляващите – как ще растат осигурителните вноски, как ще работят фондовете, които сега управляват средствата по втория стълб, какви ще са политиките за заетостта и за насърчаване на производства с по-висока добавена стойност, от които зависят средствата в пенсионната система.

Или в края на мандата да няма доплащане в болниците, което сега е от най-високите в ЕС – 50%. Да се намали детската смъртност, показател, по който България е трета в ЕС. Също да се намали делът на децата в риск от бедност и на работещите бедни. Или…

В действителност бедността в най-бедната държава от ЕС изобщо не беше дефинирана като генерален проблем.

Може да се продължи с целеполагането. Все пак в зората на политическия си проект Кирил Петков и Асен Василев (предполагаеми премиер и министър на финансите) обещаха „леви цели с десни средства“, но засега първата част на слогана, изглежда, ще бъде уплътнена с бъдещи назначения на личности, свързани с „Позитано“ 20. Така председателката на БСП Корнелия Нинова ще потуши бунта и опитите за свалянето ѝ от поста, раздавайки порции. А Петков и Василев изглеждат повече като скръм мастъри, макар че за българското дередже ползата ще е от проджект мениджъри.

Вместо преговори ангро, които гледаме тази седмица благодарение на излъчването им на живо, в условията на няколко кризи и липсата на бюджет за 2022 г. партиите трябваше да се споразумеят за пакет краткосрочни мерки с прогнозен ефект, като ги приоритизират. Сега по отношение на пандемията от COVID-19 получаваме добро намерение, че ваксинацията трябва да се ускори и да се направи разяснителна кампания с фокус върху хората с хронични заболявания, малцинствата и възрастните в отдалечени места. Но ще се запази доброволният принцип, твърдото изискване за зелен сертификат ще бъде разхлабено и отново ще има национален кризисен щаб.

Предвид факта, че проектобюджетът е полуподготвен от служебното правителство,

няма как това да е израз на каквито и да било сериозни реформи и нови политики.

Вероятно ще се отразят някои или всички административни промени, свързани с разширяване на обхвата на Министерството на икономиката, като към него се придадат нови структури и финансови инструменти (като иновациите); с изваждане на Изпълнителната агенция по горите и Агенцията по безопасност на храните от Министерството на земеделието; със създаване на ново Министерство на енергетиката, преместване на АПИ от МРРБ към Министерството на транспорта, изваждане на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ от МВР и други такива. Тези промени бяха и сред шумно обсъжданите.

Бездруго големите реформи бяха оставени за след анализ, оценка и/или изобщо без срок, както и за „прецизиране“ от лидерите. А големият лозунг на победителя на изборите претърпя радикална редакция:

от „Нулева корупция“ стана „Нулева търпимост към корупция“.

Публичните преговори за коалиционно споразумение, инициирани от „Продължаваме промяната“, позволиха на всички представени да повторят още веднъж пред камерите предизборните си програми и обещания. Последната част от преговорите – по темите финанси и международни отношения – едва ли ще излезе от тренда. Програмата на бъдещия коалиционен кабинет за 4-годишно управление ще бъде екстракт от изговореното пред камерите и одобреното от лидерите, но вече на закрити врата и след двустранни, тристранни и четиристранни срещи.

Четирите политически сили са единни в лозунгите и разделени в конкретните действия. Всички искат по-ниска корупция, всички искат смяна на главния прокурор (но дали и дълбока съдебна реформа с промени в Конституцията?), всички искат да се помогне на домакинствата и бизнеса заради високите енергийни цени, всички искат държавата да пречи по-малко на бизнеса.

Но при проблем със съгласието се съгласяваха за анализи, оценки и стратегии на проблема.

Преговорите родиха идеи за много такива. Например по парливи теми, които биха разсърдили големи бизнеси (като субсидиите за зърнопроизводителите, които са най-малката част от земеделските производители, но получават лъвския пай – 80% от субсидиите отиват при 2% от производителите) съгласие няма. Но има идея за анализ. Консенсус липсва и по темата за комасацията на земята, има неясно съгласие за таван за директните плащания. Както написа Деница Ватева от „Капитал“, и сега има таван, но няма контрол. Но за затягане на контрола никой не говореше.

Реформата на здравната система, свързана с промяна на механизма на финансиране, също е неясен обект на желанието – и на анализ. До края на 2022 г. трябва да бъде намален броят на болничните легла в България до 5,3 на 1000 души, какъвто е европейският показател. В България той е 7,5 на 1000 (по данни от 2017 г.), което означава, че трябва да се закриват болнични легла в някои от над 340-те лечебни заведения, повече от една трета от които са частни. Няма правителство досега, което да го е правило – точно обратното, остави безконтролно да расте броят им, довело до концентрация в няколко града, а националните здравни карти се правеха… за сведение.

Но все пак някаква конкретика се появи –

до средата на 2022 г. трябва да заработи националната информационна система, за да се контролира потокът от публични средства. По много причини, свързани именно с блокирането на контрола, тя се „работи“ вече двайсетина години. Смяната на финансирането от клинични пътеки към диагностично свързани групи, за което слушаме от десетина години, се отпраща за в бъдеще. Първо ще има пилотни проекти, после – ще видим. За вдигане на здравната вноска пред камерите никой не говори, но и да говорят при закрити врата, за 2022 г. няма да има ръст.

Енергетиката е другата спорна тема. Ще има нова енергийна стратегия, а БЕХ засега няма да се пипа (въпреки обявеното от Петков и Василев в предизборната кампания, че може и без него), нито пък от холдинга ще се вадят мрежовите оператори, като ЕСО и „Булгартрансгаз“. Преговарящите се съгласиха да се изясни финансовото състояние на държавните фирми, което от само себе си се разбира, че трябва да направи всяка нова власт.

Как ще стане подпомагането на домакинствата и бизнеса за високите енергийни цени и за чия сметка,

е въпрос на бъдеща калкулация и механизми. Одобреното поемане на осигуровки от държавата за бизнеси, ограничени заради пандемията или отварящи нови работни места, също е въпрос на пресмятане и пари в бюджета за догодина. Темповете на растеж се забавят, новите безработни от края на декември 2020 г. до 21 ноември 2021 г. надхвърлиха 250 000, инфлацията се ускорява до 6% през октомври на годишна база. Ако се вдигнат разходите на държавата, ще нараснат дългът и дефицитът.

По време на дебатите обаче се изясни нещо съществено – ПП категорично подкрепя запазването на България като държава с ядрена енергетика, тоест ще има нови мощности, вероятно на площадката на АЕЦ „Козлодуй“. Освен това Асен Василев изрази увереност, че предложението на Франция ядрената енергетика да бъде призната за „зелена“, подкрепено от България и няколко държави, ще бъде прието от ЕК. Следователно изграждането на бъдещи ядрени мощности в България може да бъде частично финансирано със средства по Зелената сделка.

Отпаднаха няколко важни предложения.

Няма да има анализ за конструктивното укрепване на панелките, в т.ч. и на асансьорните шахти, както направиха в Германия преди санирането им (може би някакъв пилотен проект). Но независимо от това колко са годни за обитаване, проект за фотоволтаици ще има и „пудренето“ им, както беше наречено санирането от един от преговарящите, ще продължи. И жилищна стратегия ще има, също и премахване на незаконни обекти. ДНСК ще бъде задължена да направи преглед на построеното в защитените територии и да установи дали има нарушение на строителните книжа (забавно ще бъде Дирекцията да проверява сама себе си за евентуални нарушения).

Належащата нужда от ново административно деление на България заради намалялото население – по-малко общини и областни управи, остана дискусионна. Не се хареса главно на БСП. Появи се добрата идея за нов Закон за устройството на територията – настоящият е променян над 130 пъти. Записано бе конкретното предложение на Асен Василев, че общини без одобрен Общ устройствен план до края на 2022 г. няма да получат средства за капиталови разходи за 2023 г. Записано бе и поредното предложение за специална инвестиционна програма за Северозапада, както и за сближаване на регионите.

Политиката спрямо държавните предприятия и фирми ще се промени,

обещаха си преговарящите. Властта на ГЕРБ заобиколи изисквания на ОИСР и еврозоната в тази посока, особено при пререгистрацията на част от тях в акционерни дружества, но бъдещите коалиционни партньори се разбраха да поправят пропуските, както и конкурсите за управление на тези държавни фирми да станат прозрачни, а не уредени от властта.

Обещаха си и грижи за малки, средни и микропредприятия (ако не са загинали от високите енергийни цени, докато се погрижат за тях…). Обещаха и да променят концесионните такси, така че да догонят средноевропейските – според Кирил Петков сега приходите от всички тях на година са над 90 млн. лв. Това означава обаче промяна на договори и не е сигурно дали ще се получи.

Останалото си го знаем от толкова други предизборни платформи.

Икономика на високата добавена стойност, е-управление, „eдно гише“, намаляване на административната тежест, такса „смет“ на база „замърсителят плаща“, качество на образованието, специалисти според нуждите на бизнеса…

Голямото предизвикателство обаче ще бъде новите управляващи да се опазят от наплива кариеристи, „калинки“ и обикновени лапачи, които ще ги налазят, за да получат постове. Административният капацитет на бъдещите управляващи не е висок, а ресурс трябва да намерят. Докато лидерите се разбират за компромисите, изглаждат несъгласията и разпределят креслата, желаещите напират като за шоу на талантите.

Има една библиотека само със стратегии в Министерството на икономиката, каза на една от дискусиите съпредседателят на ПП Кирил Петков. Дано коалиционното споразумение не уплътни някой от рафтовете.

А фотоволтаиците вероятно ще блеснат. Ако не за всичките 2,7 милиона българи, обитаващи панелки – за част от тях.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Продължаваме промяната“

Източник

Време е за по-прагматични отношения с Русия и съседите ни. Разговор с Димитър Бечев

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/dimitur-bechev-interview/

Димитър Бечев е политолог с докторска степен по международни отношения от Оксфордския университет. Специализирал е в Института по икономика в Лондон и в Харвардския университет, работил е като директор на софийското бюро на Европейския съвет за външна политика и гост-лектор в токийския университет „Хитоцубаши“. Бечев е старши сътрудник към Атлантическия съвет и преподавател в Университета на Северна Каролина в Чапъл Хил, САЩ. 

По време на предизборната кампания темата за външната политика остана извън фокуса на внимание и на кандидат-президентите, и на партиите. В събота тя ще бъде обсъждана от експерти на четирите партии, които преговорят за коалиционен кабинет. Трябва ли да пренаредим приоритетите си във външнополитически аспект предвид динамично променящите се взаимоотношения между световните сили, зоните на военни конфликти и ситуацията в съседните ни държави?

Няма нищо по-нормално от това, че външната политика не е била в дневния ред на дебата. Защото дори и в големите демокрации политиците обсъждат теми, които вълнуват електората, които са по-близки до хората. Външната политика рядко е такава тема. Освен това България не е капак, който тежи по външнополитически въпроси. Добре е, че този разговор ще се води на експертно ниво, но трябва да сме реалисти – тази тема едва ли ще има особен приоритет в преговорния процес. Рядко външната политика може да стане обект на по-широк дебат. Изключвам европейската тема, защото тя не е в същинския смисъл на думата външнополитическа за нас и има пряко отношение към живота на гражданите.

Може би само Македония и отношенията ни със Скопие, които много се политизираха в последната година, могат да предизвикат спорове, дори и разногласия. Но отвъд нея не виждам нещо, което да е толкова належащо. Ето примера с репликата за Крим на президента Радев в телевизионния дебат с Герджиков. Тя беше експлоатирана по-нататък от ГЕРБ с цел да разцепи електората на Радев, но видяхме, че тази тема не вълнува толкова българските граждани и по-скоро мобилизира малцинства сред електората.

Провали ли се България в преговорите със Северна Македония, след като Борисов имаше претенцията да е лидер на процеса за присъединяване на страните от Западните Балкани към Европейския съюз? Да припомним, че България първа призна независимостта на Македония, когато Германия беше против. Но защо сега преговорите стигнаха до задънена улица?

На първо място, не е много ясно какво искаме ние от Северна Македония, докато проблемът за Гърция беше само името. Ако питате някои историци, те искат едва ли не цялостна ревизия на историческия разказ, което няма как да стане. Не е ясно как трябва да работи и двустранната комисия. България не е поставяла нито някакви измерими изисквания, нито ясни критерии кога трябва да вдигне ветото си.

Необходим е някакъв разумен компромис и мисля, че има най-малко две партии с по-прагматично отношение – „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Това дава някакъв оптимизъм, че ще се намери изход. На Северна Македония ѝ предстоят преговори и България е одобрила началото им. Това, което не е одобрила, е рамката им, но ние така или иначе сме на прага на тази стъпка. За ЕС е жизненоважен въпросът тези преговори да започнат, защото на карта е поставен и европейският интерес, който България очевидно спъва, без да е ясно какво ще получи обратно. Защото в крайна сметка се нагнетяват и антибългарски настроения.

Може би трябва да оставим миналото на втори план и да смекчим позицията си, но това няма ли да внесе разнобой между партиите в бъдещия коалиционен кабинет, ако такъв изобщо бъде съставен?

За миналото не може да има едно решение в рамките на два месеца, дори и на години. Разговорът ще бъде дълъг, но той не трябва да бъде свързан с процеса на присъединяване. Защото е илюзорна идеята, че българската версия ще бъде приета и там едва ли не ще направят завой на 180 градуса. Това е въпрос на историческа памет. Да не забравяме, че така и нашият разказ се проблематизира. По-рационалното решение е наистина миналото да се остави на втори план или като паралелна писта, а разговорът да продължи.

Не на последно място, не трябва да забравяме, че ако Македония започне преговори за присъединяване към ЕС сега, те ще траят поне десет години. Това дава хоризонт на разговорите в двустранната комисия, тя трябва да се демократизира и в нея да се включат учени от страни (има такива) с принос в изучаването на македонския въпрос и въобще на историята на Балканите. Това ще създаде друга динамика в разговора – доколкото е важно за България и за българските елити нашето правителство да наложи по някакъв начин своята гледна точка. Началото на преговорите не е решаващ момент, защото след това имаш възможност да блокираш при възникване на някакъв исторически спор или политизация на споровете. Това е прагматичното решение.

Как оценявате отношенията ни с Турция след възникналото напрежение по повод гласуването на българските изселници там? Борисов се държеше едва ли не като васал на Ердоган, срещу което не си спомням да е издигал глас през първия си мандат и президентът Радев? Трябва ли да използваме предстоящите избори в Турция, отслабените позиции на президента Ердоган и опита му да върне добрия тон в диалога си с ЕС, за да променим позицията си към хибридния режим в Турция?

Аз не бих казал, че Борисов е бил васал на Ердоган. Просто което и да е правителство на власт в София ще търси добри отношения с Турция. България в някакъв смисъл е обвързана с нея, дори в положителен план, защото страната, освен съсед, е един от големите пазари за нас. В тези дискусии трябва да се играе твърдо срещу режима на Ердоган или да се търсят общи пресечни точки. Може би отношенията в бъдеще няма да са толкова обвързани с личностните отношения между лидерите, защото беше ясно, че Ердоган и Борисов имат по някакъв начин персонална връзка. Но България ще е по-скоро за диалог, не за конфронтация с Турция, в това съм почти 100% сигурен.

Въпреки че отношенията между Турция и ЕС са в най-ниската си точка, трябва да се търси споделеният интерес. Ще дам конкретен пример – Турция в момента преговаря за актуализация на митническия си съюз с ЕС. Ако това се постигне, ще даде доста по-сериозен достъп на нашите инвеститори и фирми до турския пазар и сферата на услугите и съответно до директни ползи за България. Тоест трябва да разширим малко разговора, независимо какви са отношенията между лидерите и какво се случва по време на изборите, но и да видим какъв е по-общият интерес и какви са ползите от едно добросъседство. Между другото, хората с двойно гражданство в Турция имат пълното право да участват в българския политически живот.

Променя ли се политическият тренд в Европа, особено сега, след смяната на властта в Германия, която заедно с Франция диктува външната политика на Европа?

Не бих казал. Трябва да видим какво ще се случи с новото правителство на Германия. Интересното за мен е, че Външното министерство отива в ръцете на Зелената партия, която все повече заявява твърди принципни позиции по отношение на външнополитическите въпроси. В коалиционното споразумение се говори доста непоколебимо по отношение на Китай и на Русия, което е нов елемент. Какво ще означава това на практика – защото едно са думите, риториката, друго са действията, – ще видим тепърва.

А що се отнася до Европа и външната ѝ политика, струва ми се, че сега е периодът на вътрешна консолидация и проспекция. Европейският съюз е все по-малко обърнат към външния свят и това се вижда от политиката на разширяване – може би с изключение на една или две области, където Европа има някакъв потенциал за лидерство. Такава област е „Зелената сделка“. Но като цяло едва ли ще видим ЕС в ролята на по-активен играч в сферата на сигурността – с европейска армия, с активна дипломатическа служба. Това е в рамките на амбициите, но не и на реалностите.

Трябва ли да се прагматизират и отношенията ни с Русия и да излязат от рамката на историческите емоции, които често доминират в тях?

Да, трябва, но да подчертаем, че Русия не е толкова важен икономически партньор на България. Ако се извади вносът на руски газ от общия търговски баланс, тогава виждаме, че отношенията са минималистични. Дори и една Северна Македония е по-важен експортен пазар за нас, да не говорим за Румъния и Турция. Така че България няма какво толкова да спечели. Трябва да се направи това, което много правителства назад говорят – диверсификацията на газовите доставки и либерализацията на пазара да са необходими условия за по-равностойни търговски преговори с „Газпром“. Предстои подновяването на дългосрочните договори за доставка и България трябва да търси козове за по-добри условия в тези търговски отношения. „Газпром“ ще има някакъв дял на българския пазар, но при спазване на европейските правила.

Отделно разговорът в сферата на безопасността минава през НАТО. България трябва да инвестира в своите бойни способности, трябва също да повишава годността си да противодейства на хибридни атаки. Това не значи, че трябва да се конфронтираме пряко с Русия, но когато разговорът тече между Русия и НАТО, хубаво е НАТО да разговаря от позицията на силата, а не на по-слабата страна. Също така, ако България играе едностранно с Русия, винаги ще бъде по-слаба. Когато играе през многостранни институции, тя има много по-силен глас.

Има ли опасност Втората студена война, която започна с Украинската криза, да премине в друга фаза при обезпокоителната милитаризация на черноморския регион и от гледна точка на това, че интересите на САЩ и НАТО и тези на ЕС невинаги съвпадат, а напоследък и все по-често се разминават?

В момента с тази администрация в Белия дом отношенията са долу-горе хармонизирани и не виждам някакъв сериозен разнобой. А и в НАТО все пак са голяма част от страните членки на ЕС, тоест НАТО не е нещо външно на Евросъюза. Проблемът е реален, но той върви не през милитаризацията на Черно море, а през струпването на сухопътни сили по границата на Украйна, което наблюдаваме в момента. Не е изключено идната година да видим ескалация на военните действия, дори руска инвазия.

Дали Путин блъфира с цел да упражни натиск върху Запада и върху правителството в Киев, или пък е сериозен в намерението си да употреби военна сила в Украйна и да разшири фронта – това не знаем и тече дебат на експертно ниво. А милитаризацията на черноморския регион е отново заради анексията на Крим. Разполагането на руски сили там и повишаването на бойните военноморски способности на Русия нарушиха баланса. А запазването му е от жизненоважно значение за силите на НАТО в региона.

Аз обаче не очаквам конфликт в Черно море. Ако има такъв, той ще е по северните и източните граници на Украйна. И най-вероятно там няма да има натовско участие, защото Украйна не е в алианса. А тя е изправена срещу Русия, което ще постави много сериозни въпроси пред Северноатлантическия пакт, защото няма да има политическа воля за намеса във военния конфликт на страната на Украйна. И тогава ще стои въпросът как ние можем да реагираме на руската агресия. Но това е най-лошият сценарий. Да се надяваме все пак, че става дума за политически театър, за маневриране и показване на мускули от страна на Путин. Проблем обаче със сигурност има.

Заглавна снимка: © Център за изследване на Европа към Бостънския университет / Flickr

Източник

Вирусът на радикализма. Зависи ли заболеваемостта от ковид от ценностната ориентация?

Post Syndicated from Марина Лякова original https://toest.bg/virusut-na-radikalizma/

През септември т.г. германският министър на здравеопазването Йенс Шпан нарече предстоящата есенно-зимна ковид вълна „пандемия на неваксинираните“. Дали обаче тя не е по-скоро пандемия на радикализираните? И съществува ли връзка между споделянето на екстремни политически нагласи и радикални ценности, от една страна, и заболеваемостта от ковид, от друга? Отговори на тези въпроси търсят в своето изследване социални учени от университетите в Йена и Билефелд и епидемиолози от научния център „Хелмхолц“ в Мюнхен.

Поглед върху картата на Германия показва наличието на съществени регионални различия в степента на заболеваемост. Понастоящем в най-гъсто населената провинция Северен Рейн-Вестфалия, в която на една трета от територията на България живеят около 18 млн. души, заболелите от ковид са 274 на 100 000. Същевременно в източната област Саксония с 4-милионно население заболеваемостта е 1192 на 100 000 души, при все че саксонци живеят в по-малки населени места и са значително по-малко мобилни.

Защо в определени райони на Германия заразата от коронавирус се разпространява много по-масирано, отколкото в други?

Някои изследователи намират отговор в историческото разделение Изток–Запад. Според професорката по руски и източноевропейски изследвания в Пенсилванския университет Кристен Гудси съществува местна специфика, която определя слабото ниво на ваксинация и съответно предпоставя по-високата степен на заразяемост и заболеваемост от ковид. Гудси смята, че недостатъчната имунизация срещу ковид се дължи на недоверието в публичните институции, но и в междучовешките отношения, натрупано в посткомунистическия период. А вероятно и в годините преди него – отпечатък върху поколения източноевропейци оставя аварията в Чернобил, твърде дълго премълчавана от тогавашния режим. Именно този скептицизъм обуславя и бързото и лесно разпространяване на фалшиви новини.

Разглеждайки темата от различна перспектива, авторите на германското изследване проследяват какво е влиянието на политическата ориентация на хората, живеещи в определени региони в Германия, върху степента на разпространение на коронавируса. Анализирани са процесите в 401 окръга и окръжни града по време на първите две вълни на ковид пандемията през 2020 и 2021 г. Изследователите установяват, че

особено често се заразяват с коронавирус подкрепящите една определена политическа сила – „Алтернатива за Германия“.

При това независимо от големината на населеното място, което обитават. В региони с по-висок резултат за тази крайнодясна партия на изборите за Бундестаг през 2017 г. заболеваемостта от ковид е значително по-висока. При гласоподавателите на други политически формации такъв ефект не се установява или той не е толкова значим по обхват.

Нещо повече – изследователите проследяват гласуването за други крайнодесни партии назад във времето, когато „Алтернатива за Германия“ още не е съществувала. И установяват, че подкрепилите тези партии на парламентарните избори през 2005 и 2013 г. също се разболяват по-често от ковид в настоящата пандемия. Следователно не гласуването за една конкретна дясна партия, а определена радикална политическа нагласа обуславя по-лесното разпространение на заразата.

Какви са причините?

Според изследователите избирателите на крайнодесните партии са значително по-скептични спрямо институциите на правовата държава. Те показват висока степен на недоверие към принципите на функциониране на демокрацията и са далеч по-податливи на разпространяваните конспиративни теории. Хората с радикални политически нагласи в по-голяма степен изразяват недоверие по отношение на обществените медии.

В затворения свят от идеология и конспирация място за научни аргументи сякаш няма. По време на пандемията обаче точно научното знание и държавните институции имат водеща роля за овладяване на кризата, а качествената и проверена информация има огромно значение за предпазването от зараза. Ниското доверие към тях означава спад в готовността да се следват техните предписания.

В различни изследвания на общественото мнение избирателите на „Алтернатива за Германия“ са по-често склонни да се съпротивляват срещу мерките, налагани от правителството с цел овладяване на пандемията. В много по-голяма степен те са скептични към ваксинацията и участват в протести срещу носенето на маски и затварянето на заведения и магазини. А именно тези фактори обуславят и по-високата заболеваемост от ковид в райони, в които „Алтернатива за Германия“ е предпочитана политическа сила.

Нещо повече, в изследване на фондация „Фридрих Еберт“, проведено в седем европейски държави, се установява, че радикалните организации печелят от страха и несигурността, нараснали по време на пандемията. Те втвърдяват своите позиции и мобилизират допълнително поддръжниците си.

Има ли и други фактори?

Разбира се, далеч не само афинитетът към определена част от политическия спектър има значение за високата заболеваемост от ковид. Фактори като гъстотата на населеното място, възрастта на хората, разликите между малките села и големите градове, икономическата ситуация, мобилността, инфраструктурата на региона, близостта до държавни граници и международният трафик също оказват влияние. Но според авторите на изследването те далеч не са толкова значими, колкото индивидуалната политическа ориентация.

На редица въпроси обаче проучването не дава отговор. Пример: католическият Югоизток в Германия е значително по-силно засегнат от северозападните протестантски провинции.

Доколко религиозната принадлежност оказва влияние върху разпространението на коронавирусната инфекция?

Въпросът не е без значение, още повече когато религиозните норми вървят ръка за ръка с определени по-либерални или по-консервативни интерпретации. Изследване на екип от Мюнстерския университет показва зависимост между религиозния фундаментализъм и високата заболеваемост от ковид. Религиозният радикализъм, също както и политическият, е свързан с отказ от ваксинация, с капсулиране в един доминиращ светогледа интерпретационен модел и с недоверие в научно проверените факти – перфектните условия за разпространение на зараза. Католически и мюсюлмански фундаменталисти наричат пандемията „божествен план“, според който чрез болестта „неверниците“ са наказвани с мъки.

Наред с политическите и религиозните убеждения, основна роля за високата заболеваемост имат и социалните фактори. Хората с по-високо образование и доходи имат далеч повече възможности да се предпазят от заразяване. Те са по-добре информирани, общото им здравно състояние е по-добро, а и по-често разполагат с възможността да работят от дома си. Социалният статус от своя страна оказва влияние върху афинитета към крайни възгледи – по-ниското образование и доходи благоприятстват по-лесното възприемане на радикални послания.

Заболеваемостта от ковид е доста по-висока и при хората с миграционен бекграунд в Германия.

А те едва ли са сред най-верните гласоподаватели на „Алтернатива за Германия“. Причините са свързани именно със социално-битовите условия – мигрантите разполагат с по-малки възможности от средното ниво в Германия. Поради трудности с владеенето на немски език, особено при новодошлите, получаването на адекватна и проверена информация за пандемията невинаги е възможно. Част от новозаселилите се стават жертва на фалшиви новини, публикувани из социалните мрежи. Възможно е по-ниското ниво на ваксинация сред руските мигранти отчасти да се дължи и на антиваксърските послания, излъчвани от държавната телевизия RT, както и на общия скептицизъм към държавните политики. Освен това много от мигрантите упражняват професии, при които преминаването към работа от дома не е възможно.

Наред с това сред част от мигрантските общности са разпространени и радикални политически позиции, които усилват недоверието в институциите и вероятно имат роля за по-ниското ниво на ваксинация. Така например българската крайнодясна партия „Възраждане“, която официално се обявява срещу ваксинацията и спазването на противоепидемични мерки, се радва на одобрение сред мигрантската ни диаспора. Тя получава 6,15% от вота в чужбина на парламентарните избори на 14 ноември 2021 г. – с близо 1,3 пункта повече, отколкото е сумарният резултат на партията. На изборите в Турция през 2018 г. дясноекстремистката Партия на националистическото движение спечели 8% от гласовете на турските имигранти в Германия.

Къде сме ние?

Едва ли има лесни обяснения за ниското ниво на ваксинация и съответно високата заболеваемост от ковид в България. Но със сигурност може да бъдат очертани тенденции в контекста на различните изследвания. И в България има партии, които идеологически наподобяват „Алтернатива за Германия“.

Но защо тогава заболеваемостта у нас е толкова висока, включително сред хора, които не са крайнодесни избиратели?

Отговорът отново може да бъде потърсен не толкова във връзката между разпространението на заразата и принадлежността към една конкретна партия, а в споделянето на определен ценностен хоризонт. Той включва недоверие към институциите, слаба държавност, безкритично приемане на конспиративни теории и неспособност да се разграничават сериозни от манипулативни източници на информация. Вероятно в България избирателите с такъв профил се разпределят между различните партии – дори сред тези, които са далеч от радикалния спектър.

Изследване на „Екзакта Рисърч Груп“, проведено в периода между 29 октомври и 5 ноември 2021 г. сред 1025 пълнолетни български граждани, показва, че поддръжниците на ваксинирането (хора с една, две или три дози, както и планиращи да се имунизират) преобладават сред симпатизантите на „Демократична България“ (70,3%), ГЕРБ (69%) и „Продължаваме промяната“ (55,6%). При ДПС този дял е 49,3%. Противниците на ваксинирането, от друга страна, доминират сред подкрепящите „Има такъв народ“ (56,6%), БСП (52%), ИБГНИ (55%) и „Възраждане“ (75%). Висок е делът им сред негласуващите и сред колебаещите се дали да гласуват (по 63% при двете категории).

Причините за високата заболеваемост от ковид на отделни социални прослойки са с различен характер и те съвсем не се отнасят само до България или Германия. Връзката между заболеваемостта, отхвърлянето на предпазните мерки, приемането на доверие на конспиративни теории и политическите предпочитания е предмет на изследванията и на екипи от САЩ и Австрия. Радикализмът обаче има множество проявления, като той съвсем не се ограничава в политическото поле. Не по-малко значима е цялостната ценностна ориентация на индивидите, както и социалната им изключеност, обуславяща недоверието в институциите на правовата държава и поставяща под въпрос предлаганите от тях мерки за справяне с пандемията. Обвързването на радикализма единствено с определени партийни предпочитания е израз на известна изследователска едностранчивост, която вероятно има своите основания в идеологическите очевидности на авторите на някои от представените тук проучвания.

Във всеки случай заболяването от ковид далеч не е само медицински проблем.

Социалните фактори и ценностните нагласи на отделните индивиди в голяма степен определят доколко са изложени на риск. А това в крайна сметка предопределя и степента на засегнатост на цялото общество от ковид. Съответно ограничаването на разпространението на пандемията означава да се търси лек не само срещу медицинските симптоми, а дори в много по-голяма степен срещу социалните и ценностните дефицити в отделните общества.

Заглавна снимка: Протест срещу ковид мерките, 28 август 2021 г., Лондон © Craige McGonigle / Unsplash

Източник

Що е то „Нов европейски Баухаус“?

Post Syndicated from Анета Василева original https://toest.bg/shto-e-to-nov-evropeyski-bauhaus/

Европейският бюрократичен жаргон е възпитан и убийствено скучен. Свикнали сме да опакова всякакви теми, но думата „архитектура“ рядко досега е била директно намесвана. До есента на миналата година, когато едно от култовите понятия в архитектурната история на ХХ век стана име на нова европейска инициатива.

На 14 октомври 2020 г., в пика на първата голяма есенна вълна на COVID-19, председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен излезе в розово сако пред две сини европейски знамена, за да обяви, че справянето с климатичните промени и грижата за околната среда трябва да увлекат и творческите сектори. Трябва ни мост между света на науката и технологиите и този на изкуството и културата. Време е да се създаде „Нов европейски Баухаус“, който да покаже, че „необходимото може също така да бъде и красиво“.

Това беше изненада за всички и в началото никой нищо не разбра. Да, архитектурата, дизайнът и строителството не бяха директно посочени, но как може да наречеш нещо „Баухаус“ и да не е ясно, че архитектурата ще бъде основен играч? Това си мислеха всички, които се опитваха да проумеят какво реално стои зад новата европейска секси фраза.

Какво е „Баухаус“?

Започвам първо с един учебникарски факт. Немската експериментална школа „Баухаус“ е най-влиятелното училище по архитектура и дизайн, което някога е съществувало. За своите кратки 14 години живот (между 1919 и 1933 г.) създаде епоха, променила коренно света, в който живеем и до днес.

„Баухаус“ е продукт на Първата световна война, на авангардите от началото на ХХ век и на развитието на германската промишленост. Както и на последователните усилия да се реформира образованието по приложни изкуства в Германия, за да обвърже изкуства, занаяти, промишлен дизайн и архитектура и да доведе до качествени, удобни и полезни продукти. Баухаус, разбира се, е и абсолютният символ на архитектурния модернизъм.

През 1919 г. архитектът Валтер Гропиус създава „Баухаус“ като обединение на дотогава съществуващите Училище за приложни изкуства и Висше училище за изящни изкуства във Ваймар. Той доразвива идеята за Gesamtkunstwerk („тотално изкуство“) и пише емоционален манифест, в който призовава „да направим нова гилдия, да изтрием класовото разделение и арогантната граница между занаятчии и артисти и заедно да създадем сградата на бъдещето, която ще свърже в едно архитектура и изкуство и ще се издигне в небесата, построена от ръцете на милиони работници, като кристален символ на една нова вяра“.

Защо „нов“ Баухаус?

От самото си начало „старият“ „Баухаус“ се колебае между романтичната идея за единство между изкуствата и ръчните занаяти и утопичната вяра в технологиите и прогреса. Съответно звучи логично „новият“ да се опита от своя страна да обедини екологичните с творческите терзания на нашия ден и да пробва да ги реши под някаква нова форма на сътрудничество.

Не трябва да забравяме и още нещо. През 2019 г. светът отбеляза 100-годишнината от основаването на немската школа с мащабни чествания – проведоха се хиляди събития, откриха се нови музеи, имаше безброй изложби, лекции, дискусии, фестивали и архитектурни турове, реставрираха се сгради, създадоха се уеб портали, международни проекти, експериментални театрални и танцови спектакли, написаха се и се издадоха десетки нови книги на тема модернизъм, непознатия „Баухаус“, жените на „Баухаус“, предмодерните влияния върху „Баухаус и прочее. Изобщо Германия положи сериозни и добре организирани усилия да изяви „Баухаус“ като най-голямото немско културно постижение на ХХ век и като най-значимия и влиятелен архитектурен експорт на страната – което е абсолютно вярно.

В резултат думата „Баухаус“ стана адски модна, а идеите на школата – много популярни.

Какво цели „Новият европейски Баухаус“?

Една година и един COVID-19 по-късно името „Нов европейски Баухаус“ стои малко отчаяно. На пръв поглед нова и важна инициатива, която обаче се хваща за едно от малкото останали безспорно положителни неща от миналото, за да пробва да формулира ново, постпандемично бъдеще.

Ключовата дума тук е „устойчивост“. Трябва да сме наясно, че „Новият европейски Баухаус“ е замислен първо и най-вече като допълнение към Европейската зелена сделка. Строителството остава сред най-големите производители на отпадъци в света, циментовата индустрия – с третия най-висок въглероден отпечатък, а според Европейската директива за енергийната ефективност трябва да целим високо енергийно ефективен и декарбонизиран сграден фонд във всяка държава членка и преобразуване на съществуващите сгради в „сгради с почти нулево потребление на енергия“ до 2050 г. Това е огромно предизвикателство и инициативи като НЕБ (както вече стана обичайно да се съкращава „Новият европейски Баухаус“) са замислени именно като медиатори при драматичните промени в застроената среда, които ни предстоят в резултат на Зелената сделка.

Сигурно затова инициативата има лека и неинституционална визуална идентичност – детски черно-бели рисунки на къщи, блокове, хълмове и дървета с хора между тях и цветни петна тук-там. Поддържа изключително дейни профили в социалните медии – особено в Instagram, има активен хаштаг #neweuropeanbauhaus и забележете, няма Facebook.

„Новият европейски Баухаус“ има и доста общ, но пък краткосрочен план за действие. До 2024 г. инициативата трябва да премине през три фази – дизайн, проектиране и разпространение. Първата фаза включва създаване на паневропейска мрежа от съществуващи организации, които вече работят в сходна посока. Втората предлага осъществяването на пет нови проекта в пет различни града в ЕС, които да демонстрират алтернативни възможности: за естествени строителни материали, за енергийна ефективност, за социални намеси и други подобни. А последната фаза предполага начало на активен културен дебат за зеления преход.

През лятото на 2021 г. бяха раздадени и първите награди на конкурса за „Нов европейски Баухаус“, който събра над 2000 проекта и излъчи 20 финалиста. По този повод Bloomberg излезе със статия, озаглавена „Така изглежда зеленото архитектурно бъдеще на Европа“.

В света на архитектурата думата „Баухаус“ по принцип действа като стръв и лови безотказно. Така инициативата успя за кратко време да привлече стотици любители на архитектурния и дизайнерски авангард от всички европейски страни. За тяхно разочарование обаче това засега не е поредната програма, по която просто ще има „някакви нови европари“ за архитектура, градска среда и екология. „Новият европейски Баухаус“ все още работи като платформа, събираща съществуващи организации, проекти, инициативи и възможности в различните страни членки на Съюза. Целта е да се изгради и популяризира оптимистична картина за възможното „екологично и красиво“ бъдеще, което да създаваме заедно.

Опасностите

За „Новия европейски Баухаус“ ще чуваме все повече, включително в България, където инициативата беше открита с една експресна конференция, организирана от Министерството на културата в средата на юли 2021 г. Затова е добре да формулираме отрано възможните опасности.

Първо, както при всяка европейска инициатива, и тук има риск обтекаемите банални формулировки да размият главната идея – а именно да осъзнаем колко сериозни промени предстоят в света на архитектурата и градската среда в резултат от Зелената сделка.

После, добре е да не допуснем клишетата да замъглят здравия разум. Устойчивостта има много измерения, а популисткият greenwashing дебне зад всяко добро екологично намерение. Необходимо е да помним, че енергийната ефективност е важна, но не може да е самоцел. Архитектурата на всяка държава има своя собствена идентичност, културното ѝ наследство – също. И безкритичното формално опаковане на стотици хиляди сгради в еднаква топлоизолация със сигурност не е най-директният път към устойчиво бъдеще, запазило уникалното, автентично многообразие на застроената среда.

Голямото мото на празненствата по случай 100-годишнината на „Баухаус“ през 2019 г. беше Die Welt neu denken – „Да преосмислиш света“. „Новият eвропейски Баухаус“ е опит да се преосмисли един постпандемичен свят в условията на извънредна климатична ситуация и разпадащи се общества, силно скептични към всяка перспектива за някакво общо по-добро бъдеще. На инициативата няма да ѝ е лесно. Но и на Гропиус не му е било лесно през 1919 г.

Заглавна илюстрация: Стопкадър от видеоклип на инициативата „Нов европейски Баухаус“

Източник

Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите

Post Syndicated from Георги Велев original https://toest.bg/suvremenno-gradoustroystvo-dva-dobri-primera-ot-balkanite/

Преди няколко месеца разказах за начина на изработване на изменението на Общия устройствен план на Пловдив – документа, който определя развитието на града през следващите 15–20 години и как се преценява дали да се поемат нови многомилионни заеми. Подобни стратегически решения следва да са продукт на ясна визия за бъдещето, широки обществени обсъждания и отчитане на интересите на различни групи хора. Това обаче почти никога не става. А за сметка на това се реализират лесни харчове, за които има съмнения, че облагодетелстват приближени на властта.

По традиция кметовете на големите български градове започват мандата си с шумни обещания как ще поправят слабостите на предишната администрация, ще отговорят на обществените очаквания и ще демонстрират качествено нов стил на управление. Програмата за управление на Пловдив, представена от екипа на Здравко Димитров в началото на 2020 г., не прави изключение от общите клишета. В нея четем гръмки фрази като „разработване на концепция за нов облик на града от гилдията на талантливите пловдивски архитекти“, „проектиране и изграждане на зелени ръкави на входно-изходните артерии на града“ и „създаване на споделени пространства за движение на всички участници, успокояване на трафика, създаване на възможности за социални взаимодействия и спокойно придвижване“.

Реалността в средата на мандата е красноречива и за жалост, много различна от хубавите обещания: зелените площи не се увеличават, споделените пространства на ул. „Иван Вазов“ и ул. „Карловска“ остават мираж, а местните архитекти продължават да критикуват стила на възлагане на обществени поръчки от администрацията, който по никакъв начин не се различава от методите на действие от времето на Иван Тотев.

Често исканията на граждани и неправителствени организации за промяна на цялостната концепция на развитие на града е посрещана с укорително-подигравателни забележки, че Пловдив не е Амстердам, Париж или Копенхаген и трябва да се съобразяваме с ограничения бюджет и начина на мислене в България. В същото време градове, които не се намират в Западна или Северна Европа, а на Балканите, демонстрират как с адекватно планиране, провеждане на широк обществен дебат и разумно използване на наличните финанси могат да постигнат качествена промяна за сравнително кратък период от време.

Скопие: от спорното „антично“ наследство към зелен град на бъдещето

По време на двата си мандата като кмет на Скопие Коце Траяновски, политик от управляващата тогава партия ВМРО–ДПМНЕ, активно съдейства на централната власт и според мнозина коментатори грандиозно се проваля в опита за възраждане на националното самосъзнание чрез връзка с предполагаемо древно македонско наследство. В хода на проекта „Скопие 2014“ в историческия център на града се реновират множество сгради в псевдо-неокласически стил и се издигат десетки статуи на видни исторически личности. Това се посреща с неодобрение от видни урбанисти и историци, в т.ч. и Мирослав Гърчев, професор по градски дизайн в Скопския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и създател на настоящия македонски флаг. Преобладаващото мнение на местните жители пък е, че не могат да свикнат с агресивно наложената нова архитектура, която изцяло преобразява модернистичното наследство в македонската столица.

 

 

След падането от власт на ВМРО–ДПМНЕ, предизвикано от масови улични протести, от 15 октомври 2017 г. до 1 ноември т.г. Скопие се управлява от Петре Шилегов, политик от Социалдемократическия съюз на Македония (СДСМ). Администрацията решава, че ще се дистанцира от опитите за създаване на несъществуваща история и ще насочи усилията си към утвърждаване на зелен и устойчив град с чист въздух, енергийно ефективни сгради, защитени реки и множество паркови площи. За осигуряване на част от необходимото финансиране се сключва споразумение с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и се приема многогодишен план за действие с конкретни цели, времеви график и оценка на въздействието на реформите. Шилегов и неговият екип осъзнават, че Скопие има нужда от дълбока промяна, и започват изпълнение на редица мерки, включително осигуряване на модерен градски транспорт.

През 2017 г. качеството на публичния транспорт наподобява това в Пловдив в момента – автобусите се движат на дизел и замърсяват въздуха, а електронна система за продажба на билети не съществува. Първият заем от ЕБВР се сключва през есента на 2018 г., възлиза на 10 млн. евро и с него се закупуват 35 автобуса, които ползват газ и отговарят на стандарта Евро 6. Инвестира се и в изграждането на необходимата ИТ инфраструктура за електронно таксуване.

След успешното изпълнение на този проект в края на 2020 г. Община Скопие подписва ново споразумение с банката, въз основа на което 70 млн. евро ще бъдат насочени към цялостно обновяване на обществения транспорт. Предвижда се обособяване на коридори за бързо придвижване на автобуси по централните градски булеварди (Bus Rapid Transit), първите по рода си на Западните Балкани. Също така ще се внедрят допълнителни функционалности в електронната система на автобусите, ще се изгради ново депо и ще се закупят хибридни превозни средства, т.нар. трамваи автобуси. Заемите от ЕБВР са с по-дълъг гратисен период и с по-ниска лихва, отколкото стандартните банкови продукти.

 

Скопие © Andrew Milligan / Flickr

Едновременно с модернизацията на обществения транспорт Шилегов залага на ускорено изграждане на велоалеи, като дължината им достига 100 км през 2021 г. Стесняването на автомобилните ленти по главни градски булеварди като „Св. св. Кирил и Методий“ и „Четвърти юли“ позволява да се обособят достатъчно широки пространства за колоездачи. Заедно с предоставените от Общината безвъзмездно по 3000 денара (равняващи се на 100 лв.) на човек за купуване на велосипед, жителите на Скопие получават още един стимул да ползват най-безопасното превозно средство при продължаващата пандемия от COVID-19.

Наследството на Петре Шилегов не е еднозначно – на местните избори миналия месец той загуби от кандидатката на ВМРО–ДПМНЕ Данела Арсовска, а обещаната цялостна промяна се сблъсква с познати проблеми, като недостатъчен капацитет на общинските служители, влиятелни строителни лобита и наследени тежки казуси, които не могат да се решат в рамките на един мандат.

В същото време в Пловдив идеята за създаване на общинско предприятие, което да кандидатства за безвъзмездно финансиране от Европейския съюз за закупуване на електрически автобуси, буксува вече две години. Нужната сума от 21 млн. лв. за първия етап на проекта не е осигурена, а вместо това Здравко Димитров предпочете да бъде взет заем за изпълнение на доказали неефективността си мерки – като разширение на улици и строеж на кръстовище на две нива на Водната палата. Скопие и Пловдив имат сходно по размер население и бюджет между 75 и 100 млн. евро годишно, но въпреки че българският град от 2007 г. насам може да разчита и на фондовете на ЕС, множество възможности за ускорена дигитализация и развитие на транспортната мрежа бяха пропилени.

Вдъхновяващият пример на едно населено място в Трансилвания

Клуж-Напока, неофициалната столица на историческата област Трансилвания, не е особено известна дестинация за българите. Това може би се дължи на сравнителната ѝ отдалеченост от популярния Букурещ. Благодарение обаче на емблематичния си кмет Емил Бок, бивш министър-председател на Румъния, градът може да служи като пример за устойчиво развитие, което дава приоритет на хората вместо на автомобилите.

Между 1992 и 2004 г. Клуж-Напока се управлява от националиста Георге Фунар, който го води към икономически застой, докато изгражда политиката си върху противоречиви нападки към унгарското и еврейското малцинство. От 2004 г. насам Емил Бок печели общо три мандата и коренно променя урбанистичната визия на града, поставяйки акцент върху дигиталните решения с мисъл за пешеходците и велосипедистите.

В рамките на три години (между 2017 и 2020 г.) 30 стари дизелови автобуса от градския транспорт се заменят с 41 електрически благодарение на 12,6 млн. евро безвъзмездна помощ от Европейския фонд за регионално развитие и 5 млн. евро национално и частно съфинансиране. Техническият университет в Клуж-Напока изработва девет сценария и избира вариант, който води до максимално намаляване на времето за пътуване и увеличаване на средната скорост на автобусите. След изпълнението на проекта пътниците в градския транспорт са с 35% повече и значително се намалява нивото на отделяния азотен диоксид и прахови частици – ясен белег за успех. Към момента половината от автобусите в Клуж-Напока са електрически, като целта на градската управа е да постигне 100% екологичен транспорт до 2026 г.

Цялостната градска трансформация е изградена върху няколко елемента – приемане и изпълнение на интегриран план за развитие, влагане на еднаква грижа за инфраструктурата в центъра и в крайните квартали и ускорена модернизация на публичните системи. „Молнар Пиариу“ се брандира като първата „умна“ улица в Румъния след поставянето на 30 зарядни станции за електрически коли и велосипеди, система за капково напояване със сензори, пейки с USB зарядни станции за мобилни устройства и енергийно ефективно осветление. В допълнение се премахват бордюрите и се увеличава пешеходната част, която става два пъти по-голяма от лентите за автомобили.

В края на 2020 г. е обявена обществена поръчка за преобразяване на централния площад „Маращи“ и заобикалящия го жилищен квартал, като отново целта е паркингите да се преместят под земята и да се заменят с повече дървета и зони за пешеходци. Футуристично звучат плановете за придобиване на до 12 автономно задвижвани автобуса, които да служат за превоз на пътници в централните части, но Общината желае да последва примера на Париж, Лион и Виена.






Ако отново използваме Пловдив за сравнение – за жалост, у нас се откроява ретроградната политика на ГЕРБ и подкрепящите управлението партии. Ландшафтните архитекти без изключение критикуват неадекватната поддръжка на зелените площи и практическата липса на засаждане на дървета по протежението на големите булеварди. Местната власт абдикира от обещанията си за увеличаване на пешеходните пространства и гражданските инициативи за промяна на приоритетите за момента водят единствено до безплодни дискусии.

От кого зависи бъдещето на градовете?

Развитието на един град по презумпция е свързано с много и противоречиви интереси, така че не е възможно всички да бъдат доволни при реализацията на сериозни промени. Неминуемо е обаче глобалните предизвикателства на XXI век, като климатични промени и масова миграция от райони, страдащи от военни действия или лоши икономически условия, да се сблъскат с местните желания за ниски данъци, подобрена публична среда и качествено образование и здравеопазване. Именно тук е ролята на градската управа, която може да избере непопулярни в краткосрочен план мерки, които да доведат до осезаемо подобрение на живота в следващите десетилетия.

Малцина очакват настоящия кмет на Пловдив да преобърне парадигмата на управление, въпреки че множество възможни идеи вече са тествани в Западна Европа, но би било от полза поне да се гледат примерите от близки държави като Румъния и Северна Македония. Защото не липсата на пари спира развитието на българските градове, а нежеланието да се инкасират политически негативи, когато ясно се заяви, че гражданите ще трябва неминуемо да променят навиците си на придвижване и потребление.

Заглавна снимка: Улица „Молнар Пиариу“ в Клуж-Напока. Източник: Facebook профилът на кмета Емил Бок

Източник

По буквите: Дън, Борисов, Цонев

Post Syndicated from Зорница Христова original https://toest.bg/po-bukvite-donne-borisov-tsonev/

В емблематичната си колонка, започната още през 2008 г. във в-к „Култура“, Марин Бодаков ни представяше нови литературни заглавия и питаше с какво точно тези книги ни променят. Вярваме, че е важно тази рубрика да продължи. От човек до човек, с нова книга в ръка.

„За кого бие камбаната“ от Джон Дън

превод от английски Александър Шурбанов, София: изд. „Лист“, 2021

В какво болно време е избрал проф. Шурбанов да преведе „богопосвещенията“ на Джон Дън! Наоколо ни: не само болест, а и страх, който предшества болестта и многократно умножава носените от нея мъки; не само болест, а и самотата на болестта в страха от заразата. Не само болест, а и метаморфози на страха, който играе все повече роли на сцената около нас и в нас. Прочетете колко много ни разбира Дън:

Аз наблюдавам лекаря със същото прилежание, с което той наблюдава болестта. Виждам, че се страхува – и аз се страхувам с него; настигам го, изпреварвам го в неговия страх и забързвам […] Страхът може да наподоби всяко заболяване на душата. Той може да заприлича на любов, любов към имането, но е само страх, ревнив и подозрителен страх от загубата. Може да наподоби доблест, като презира и подценява опасността, а е просто страх, който надценява хорското мнение и оценка, и страх да не ги изгуби.

Писано е през 1623 г. Дън е от големите имена в английската, а и в световната литература; почти връстник на Шекспир, но вече от друга епоха; католик по произход (от рода на Томас Мор), в светската си младост автор на любовна поезия със сложна и динамична образност, спечелила му възхищението на Т. С. Елиът, а и на немалко съвременни читатели. След като приема англиканството, става проповедник в най-голямата лондонска катедрала – „Свети Павел“. Именно по това време пише „богопосвещенията“. Ето как.

Дън е тежко и сякаш неизлечимо болен; дори изпратените от краля лекари не знаят как да помогнат. В болестта си обаче той чувства мисия – да осмисли ставащото с него, да му помогне да преобрази душата му, да помогне и на другите да се преобразят чрез мисълта за смъртта. Същата мисия ще го движи и няколко години по-късно, когато, две седмици преди да издъхне, ще се изправи пред паството си в катедралата „Свети Павел“ и ще говори за дуела със смъртта и за упованието. Опитвам се да си представя какво е било да го слушаш там и тогава, сред тогавашните богомолци.

Каква утеха може да предложи Дън на съвременния читател? На онзи, който не вярва, или на онзи, чиято вяра е угнетена от скептицизма на другите, от безмилостния им намек, че посяга към вярата като към опиум, с който да приспи болката си? (Чеслав Милош ще каже, че истинският опиум е безверието, защото то носи идеята за безнаказаност.) Каква утеха може да даде на циника, който мечтае да не бъде циник и да не вярва, че близостта с любимите му хора е обречена на гибел? Каква утеха може да даде на онзи, който се чувства като затворен в себе си остров – остров, потъващ в морето?

Ето тази: да бъдеш в присъствието на истински вярващ човек, дори и вярата му да е сложна и нееднозначна. На този, който говори за душата и нейното бъдеще в Бога така, че част от неговата убеденост да прелее в теб и да започне да се превежда на твоя вътрешен език.

Джон Дън се опитва не просто да утеши смъртния в себе си, а да придаде смисъл на болката му. Не, не да придаде – да му припомни смисъла на болката и страха, който изпитва. В изправлението на душата, но и в общността, в истинската убеденост, че нашата угнетяваща, крайна самота е привидна.
И ние, които знаем тъжната равносметка на вековете след Дън, можем да го прочетем заедно с Виктор Франкъл, да си спомним, че търсенето на смисъл е единственият възможен път през страданието. Смисълът, който може да ни обърне като разтворени страници един към друг, да изправи вътрешната ни граматика, да ни направи четими.

Цялото човечество е от един автор и е един том; когато умре един човек, от книгата не се откъсва глава, а тя се превежда на по-добър език; и всяка глава трябва да бъде така преведена; Бог наема различни преводачи; някои части се превеждат от старост, някои от болест, някои от война, някои от правосъдието, но ръката на Бог е във всеки превод и пак неговата ръка ще преподвърже в едно всички наши пръснати листове за онази библиотека, в която всички книги ще легнат отворени едни към други.

Прочетете непременно послеслова на проф. Шурбанов към великолепния му превод на „богопосвещенията“, а също допълнете с „Анаграмата“ – преведените от Кристин Димитрова стихотворения на Дън, публикувани през 1999 г. от издателство „Обсидиан“. Бих приканила да обърнете специално внимание на „Свещените сонети“. И да очаквате следващата седмица в „Тоест“ интервю с проф. Шурбанов за смисъла и контекста на тази книга.

„Откаченият вагон“ от Георги Борисов

Велико Търново: изд. „Фабер“, 2021

Ако можех да съставя едно-единствено помагало за изучаване на културна история, щях да го кръстя „Кратък речник на самопонятните неща“. Самопонятни за едно поколение, неразбираеми за следващото – гледаш партитурата на паметта, а там не пише в кой ключ да се свири.

Самопонятното в събраните спомени и свидетелства за делото на Георги Борисов е „другата“ руска и съветска литература, сериозният, но и страстен интерес към писателите дисиденти, нещо повече – споделеният глад на цяло литературно поколение за… истина. За смелост. Това поколение не само ще изрецитира остатъка от „Товарищ Сталин, вы большой ученый“, а ще има сетивен спомен за партийния новговор, от който отскачат тези стихове на Юз Алешковски, за неговата всепроникваща мъгла. Ще знае защо са толкова важни литературните разговори по кухни, кръчми и влакове, какво пречи те да се водят на сцената на литературните клубове и до тях да са допуснати всички. Ще познава страха. И ще знае какво страховито понятие е доверието в тези времена.

Ето в този ключ прочетете какво значат напразните опити на двама приятели да направят челна стойка на двора – когато единият е Константин Павлов, когато „звездите са им одраскали петите“. Какво значи решението на Владимир Буковски да няма семейство, за да не го „изнудват с жена и деца“. Защо толкова натрапливо всички скачат като попарени от думата „политкоректност“. И защо е толкова съдбоносен смехът – онзи карнавалният, раблезиански смях, с който Алешковски посочва на Рангел Вълчанов уж присъстващите на съседните маси културни величия. Снимай, снимай! Обърнете внимание на подбора на авторите – те съставят един алтернативен канон, който няма да видите в учебниците.

Другото, което уж се разбира от само себе си, е промяната в медиите. По-точно казано – променената представа за това кое е и не е недопустимо. През 80-те, през 90-те и сега. Георги Борисов е публикувал свои спорове с различни редакции – и това е в пряка връзка с въпроса за публичността и доверието. За уж незабележимите промени в разбирането за достойнството на професията. В книгата хем е събрано наистина впечатляващото дело на Георги Борисов, хем изплъзващите се контури на времето, за което все още бихме могли да развием сетиво.

Много е нетипично всички тези неща да бъдат събрани в книга. Спомени, некролози дори, спорове с редакции, слова, прочетени на тази или онази премиера. Като цяло – ефимерни работи. Летливи. Но без тях нищо не е самопонятно.

„Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев

София: изд. „Лист“, 2021

Не търсете драматични разлики между духа на филма и духа на книгата – авторът Васил Цонев е и сценарист на филма, а в него, както знаем, играе брат му. Нищо любимо няма да ви липсва. И двете са преизпълнени с любов и носталгия към фантастичния образ на бащата, към характера, въображението, енергията, смеха и тяхното безусловно надмощие над бита.

Носталгия и обич будят и второстепенните персонажи – и във филма, и в книгата. И все пак едното е мюзикъл с всички условности на жанра, а другото е мемоар, макар и силно белетризиран. Той е много любопитен и като свидетелство за времето – точно в онези детайли, които са изпаднали при филмирането. Ще научите например колко етнически пъстра е Овча купел по онова време – българи, гърци, евреи и цигани, и как общуват тези хора, от всички комично-мили иширети при пазаренето на едни обуща до изобилните съвети от накачулените по оградата зяпачи как се провежда една истинска добруджанска сватба… докато сватбарите не се предадат и не почерпят.

Българите впрочем се оказват предимно добруджанци, а песента, която най-често звучи по страниците на книгата – „О, добруджански край“. Това ме кара леко да се съмнявам в споменатата във филма дата – там се говори за новата 1932 година, а в книгата героите шумно празнуват свободна Добруджа, което значи 1940-та… Очевидно целият квартал е пълен с бежанци, защото всички – от свещеника, който първо се сърди, че едно хлапе му бие камбаната, до свидливия стопанин на крушовата градина – пощуряват при новината за освобождението. Ако е 40-та година обаче, интересно защо не се споменава войната – иначе е логично обяснение защо всички са чак толкова бедни. Можем да се досетим само по намиращите се наблизо трудоваци – нали на техните хранителни отпадъци се разчита за отглеждането на прасето.

Още нещо, което прави впечатление в книгата, но не толкова във филма: топлото и пулсиращо чувство за вина – за неспазените обещания (към Кръстницата), за прекъснатата история (на обущаря), но най-вече за дара на обичта, за който ответен дар вече не може да има. Освен може би самият разказ, самата памет.

Не мога да пропусна великолепното оформление на Милена Вълнарова, което отдава почит на историята, на времето, но и на знаковия филм: страхотно решение е текстовете на песните да разделят и пресичат разказа, да те накарат да завъртиш книгата, за да видиш историята от друг ъгъл – и да ѝ припяваш. И тя няма да си отиде.


Активните дарители на „Тоест“ получават постоянна отстъпка в размер на 20% от коричната цена на всички заглавия от каталога на „Фабер“ и „Лист“, както и на няколко други български издателства в рамките на партньорската програма Читателски клуб „Тоест“. За повече информация прочетете на toest.bg/club.
Заглавна илюстрация: © Александра Димитрова

Източник

Седмицата в „Тоест“ (22–26 ноември)

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-22-26-november-2021/

С национален траур беше белязана първата седмица след изборите у нас. Заради два трагични инцидента с общо 54 жертви в рамките на няколко часа в понеделник вечерта: пожар в старческия дом в село Рояк и изгорял след катастрофа автобус на магистрала „Струма“. Иначе, перманентната трагедия, в която живеем – COVID-19, отне живота на над 900 души в България само през последните 7 дни. И 93% от тях не са били ваксинирани.

Йоанна Елми

25 ноември е обявен от ООН за международен ден за борба с насилието над жени. В същия ден млада жена от София е пребита до смърт от нейния интимен приятел. Две седмици по-рано в куфар, изхвърлен във водоем край Перник, беше открито тялото на друга млада жена – Евгения Владимирова, удушена от съпруга си. А в петък беше погребението на Елена Генчева, намерена убита в апартамента си в Хага. Заподозрян беше нейният приятел, който се самоуби, преди да бъде арестуван….

За културните и социалните причини, които захранват домашното насилие и насилието, основано на пола, за липсата на официална статистика за жертвите на този вид престъпления в България – по тези и други теми пише Йоанна Елми в обзорната си статия „Време е за задълбочен разговор за домашното насилие“. В текста ѝ може да прочетете и личния разказ на Л.Б., която познава отблизо насилието, токсичните отношения и последствията от тях.

Емилия Милчева

Иначе, серията от извънредни и редовни избори у нас сякаш приключи. Поне за тази календарна година. Предстои да видим как новите управляващи ще реагират на глобалните и локалните кризи вследствие на високите цени на енергоносителите, невъзстановените все още световни вериги за доставки и производствени капацитети, нестихващата пандемия от COVID-19. Наравно с това отговори чакат и въпросите за бъдещето, свързани със зелените политики, човешките права, сигурността, разширяването на ЕС, иновациите и социалните политики.

През последната седмица четирите политически формации, от които се очаква да съставят новото правителство, в публични дискусии потърсиха допирни точки – и на повърхността изглежда, че намериха доста. Но Емилия Милчева се вглежда малко по-дълбоко в темата с вътрешнополитическия си коментар „Промяната. Иде ли?“.

Венелина Попова

От всички теми на преговорите за коалиционно споразумение, международните отношения останаха най-накрая – за днес следобед между 15 и 18 ч. Темата не бе особено засегната и по време на предизборната кампания. Венелина Попова потърси политолога Димитър Бечев за разговор по ключовите въпроси за външната политика, по които страната ни трябва съвсем скоро да има ясни позиции. Според Бечев e време за по-прагматични отношения с Русия и съседите ни.

Марина Лякова

В любопитни изследвания в Германия напоследък се анализира връзката между политическия уклон на хората и тяхното отношение към COVID-19, ваксините и риска да се разболеят. Проблемът, разбира се, е многопластов и всъщност е силно зависим както от историческия, така и от културно-социалния контекст, но със сигурност заслужава внимание. Прочетете повече в текста на социоложката Марина Лякова, озаглавен „Вирусът на радикализма. Зависи ли заболеваемостта от ковид от ценностната ориентация?“

Що е то „Нов европейски Баухаус“?, пита арх. Анета Василева в заглавието на най-новия си материал. Тази относително нова инициатива на ЕС се опитва чрез позитивното от миналото да формулира ново, зелено, постпандемично европейско бъдеще. И като минимум да стартира активен културен дебат за зеления преход. Но какви са опасностите пред тази европейска инициатива? Научете повече от статията.

Георги Велев

В края на юли т.г. Георги Велев ни разказа за бъдещето на Пловдив според най-важния документ, който определя развитието на града през следващите 15–20 години – новия и все още неприет Общ устройствен план. В тазседмичния си текст Георги съпоставя Пловдив с два сходни по размер и население града от съседни на България страни – Румъния и Северна Македония. Няколко идеи, които могат да ни служат за вдъхновение. Прочетете повече в статията „Съвременно градоустройство – два добри примера от Балканите“.

Зорница Христова

И нека завършим с хубава литература. Три книги, избрани и препоръчани от Зорница Христова в редовната ни рубрика „По буквите“. Този път това са „богопосвещенията“ на Джон Дън, издадени на български в превод на проф. Александър Шурбанов под заглавието „За кого бие камбаната“, мемоарният сборник с литературни портрети, есета и критика от Георги Борисов „Откаченият вагон“ и сборникът с разкази „Баща ми, бояджията“ от Васил Цонев.

Приятно четене!

Източник

Filtering event sources for AWS Lambda functions

Post Syndicated from Benjamin Smith original https://aws.amazon.com/blogs/compute/filtering-event-sources-for-aws-lambda-functions/

This post is written by Heeki Park, Principal Specialist Solutions Architect – Serverless.

When an AWS Lambda function is configured with an event source, the Lambda service triggers a Lambda function for each message or record. The exact behavior depends on the choice of event source and the configuration of the event source mapping. The event source mapping defines how the Lambda service handles incoming messages or records from the event source.

Today, AWS announces the ability to filter messages before the invocation of a Lambda function. Filtering is supported for the following event sources: Amazon Kinesis Data Streams, Amazon DynamoDB Streams, and Amazon SQS. This helps reduce requests made to your Lambda functions, may simplify code, and can reduce overall cost.

Overview

Consider a logistics company with a fleet of vehicles in the field. Each vehicle is enabled with sensors and 4G/5G connectivity to emit telemetry data into Kinesis Data Streams:

  • In one scenario, they use machine learning models to infer the health of vehicles based on each payload of telemetry data, which is outlined in example 2 on the Lambda pricing page.
  • In another scenario, they want to invoke a function, but only when tire pressure is low on any of the tires.

If tire pressure is low, the company notifies the maintenance team to check the tires when the vehicle returns. The process checks if the warehouse has enough spare replacements. Optionally, it notifies the purchasing team to buy additional tires.

The application responds to the stream of incoming messages and runs business logic if tire pressure is below 32 psi. Each vehicle in the field emits telemetry as follows:

{
    "time": "2021-11-09 13:32:04",
    "fleet_id": "fleet-452",
    "vehicle_id": "a42bb15c-43eb-11ec-81d3-0242ac130003",
    "lat": 47.616226213162406,
    "lon": -122.33989110734133,
    "speed": 43,
    "odometer": 43519,
    "tire_pressure": [41, 40, 31, 41],
    "weather_temp": 76,
    "weather_pressure": 1013,
    "weather_humidity": 66,
    "weather_wind_speed": 8,
    "weather_wind_dir": "ne"
}

To process all messages from a fleet of vehicles, you configure a filter matching the fleet id in the following example. The Lambda service applies the filter pattern against the full payload that it receives.

The schema of the payload for Kinesis and DynamoDB Streams is shown under the “kinesis” attribute in the example Kinesis record event. When building filters for Kinesis or DynamoDB Streams, you filter the payload under the “data” attribute. The schema of the payload for SQS is shown in the array of records in the example SQS message event. When working with SQS, you filter the payload under the “body” attribute:

{
    "data": {
        "fleet_id": ["fleet-452"]
    }
}

To process all messages associated with a specific vehicle, configure a filter on only that vehicle id. The fleet id is kept in the example to show that it matches on both of those filter criteria:

{
    "data": {
        "fleet_id": ["fleet-452"],
        "vehicle_id": ["a42bb15c-43eb-11ec-81d3-0242ac130003"]
    }
}

To process all messages associated with that fleet but only if tire pressure is below 32 psi, you configure the following rule pattern. This pattern searches the array under tire_pressure to match values less than 32:

{
    "data": {
        "fleet_id": ["fleet-452"],
        "tire_pressure": [{"numeric": ["<", 32]}]
    }
}

To create the event source mapping with this filter criteria with an AWS CLI command, run the following command.

aws lambda create-event-source-mapping \
--function-name fleet-tire-pressure-evaluator \
--batch-size 100 \
--starting-position LATEST \
--event-source-arn arn:aws:kinesis:us-east-1:0123456789012:stream/fleet-telemetry \
--filter-criteria '{"Filters": [{"Pattern": "{\"tire_pressure\": [{\"numeric\": [\"<\", 32]}]}"}]}'

For the CLI, the value for Pattern in the filter criteria requires the double quotes to be escaped in order to be properly captured.

Alternatively, to create the event source mapping with this filter criteria with an AWS Serverless Application Model (AWS SAM) template, use the following snippet.

Events: 
  TirePressureEvent: 
    Type: Kinesis    
    Properties: 
      BatchSize: 100
      StartingPosition: LATEST
      Stream: "arn:aws:kinesis:us-east-1:0123456789012:stream/fleet-telemetry"
      Filters: 
        - Pattern: "{\"data\": {\"tire_pressure\": [{\"numeric\": [\"<\", 32]}]}}"

For the AWS SAM template, the value for Pattern in the filter criteria does not require escaped double quotes.

For more information on how to create filters, refer to examples of event pattern rules in EventBridge, as Lambda filters messages in the same way.

Reducing costs with event filtering

By configuring the event source with this filter criteria, you can reduce the number of messages that are used to invoke your Lambda function.

Using the example from the Lambda pricing page, with a fleet of 10,000 vehicles in the field, each is emitting telemetry once an hour. Each month, the vehicles emit 10,000 * 24 * 31 = 7,440,000 messages, which trigger the same number of Lambda invocations. You configure the function with 256 MB of memory and the average duration of the function is 100 ms. In this example, vehicles emit low-pressure telemetry once every 31 days.

Without filtering, the cost of the application is:

  • Monthly request charges → 7.44M * $0.20/million = $1.49
  • Monthly compute duration (seconds) → 7.44M * 0.1 seconds = 0.744M seconds
  • Monthly compute (GB-s) → 256MB/1024MB * 0.744M seconds = 0.186M GB-s
  • Monthly compute charges → 0.186M GB-s * $0.0000166667 = $3.10
  • Monthly total charges = $1.49 + $3.10 = $4.59

With filtering, the cost of the application is:

  • Monthly request charges → (7.44M / 31)* $0.20/million = $0.05
  • Monthly compute duration (seconds) → (7.44M / 31) * 0.1 seconds = 0.024M seconds
  • Monthly compute (GB-s) → 256MB/1024MB * 0.024M seconds = 0.006M GB-s
  • Monthly compute charges → 0.006M GB-s * $0.0000166667 = $0.10
  • Monthly total charges = $0.05 + $0.10 = $0.15

By using filtering, the cost is reduced from $4.59 to $0.15, a 96.7% cost reduction.

Designing and implementing event filtering

In addition to reducing cost, the functions now operate more efficiently. This is because they no longer iterate through arrays of messages to filter out messages. The Lambda service filters the messages that it receives from the source before batching and sending them as the payload for the function invocation. This is the order of operations:

Event flow with filtering

Event flow with filtering

As you design filter criteria, keep in mind a few additional properties. The event source mapping allows up to five patterns. Each pattern can be up to 2048 characters. As the Lambda service receives messages and filters them with the pattern, it fills the batch per the normal event source behavior.

For example, if the maximum batch size is set to 100 records and the maximum batching window is set to 10 seconds, the Lambda service filters and accumulates records in a batch until one of those two conditions is satisfied. In the case where 100 records that meet the filter criteria come during the batching window, the Lambda service triggers a function with those filtered 100 records in the payload.

If fewer than 100 records meeting the filter criteria arrive during the batch window, Lambda triggers a function with the filtered records that came during the batch window at the end of the 10-second batch window. Be sure to configure the batch window to match your latency requirements.

The Lambda service ignores filtered messages and treats them as successfully processed. For Kinesis Data Streams and DynamoDB Streams, the iterator advances past the records that were sent via the event source mapping.

For SQS, the messages are deleted from the queue without any additional processing. With SQS, be sure that the messages that are filtered out are not required. For example, you have an Amazon SNS topic with multiple SQS queues subscribed. The Lambda functions consuming each of those SQS queues process different subsets of messages. You could use filters on SNS but that would require the message publisher to add attributes to the messages that it sends. You could instead use filters on the event source mapping for SQS. Now the publisher does not need to make any changes, as the filter is applied on the messages payload directly.

Conclusion

Lambda now supports the ability to filter messages based on a criteria that you define. This can reduce the number of messages that your functions process, may reduce cost, and can simplify code.

You can now build applications for specific use cases that use only a subset of the messages that flow through your event-driven architectures. This can help optimize the compute efficiency of your functions.

Learn more about this capability in our AWS Lambda Developer Guide.

Metasploit Wrap-Up

Post Syndicated from Christophe De La Fuente original https://blog.rapid7.com/2021/11/26/metasploit-wrap-up-140/

Self-Service Remote Code Execution

Metasploit Wrap-Up

This week, our own @wvu-r7 added an exploit module that achieves unauthenticated remote code execution in ManageEngine ADSelfService Plus, a self-service password management and single sign-on solution for Active Directory. This new module leverages a REST API authentication bypass vulnerability identified as CVE-2021-40539, where an error in the REST API URL normalization routine makes it possible to bypass security filters and upload arbitrary files on the target. wvu’s new module simply uploads a Java payload to the target and executes it, granting code execution as SYSTEM if ManageEngine ADSelfService Plus was started as a service.

Storm Alert

Warning, this is not a drill! A critical unauthenticated command injection vulnerability is approaching the Nimbus service component of Apache Storm and has been given the name CVE-2021-38294. A new exploit module authored by our very own zeroSteiner has landed and will exploit this vulnerability to get you OS command execution as the user that started the Nimbus service. Please, evacuate the area immediately!

Metasploit Community CTF 2021

We’re happy to announce this year’s CTF will start on Friday, December 3, 2021! Similar to last year, the game has been designed to be accessible to beginners who want to learn and connect with the community. Keep in mind that while a team can have unlimited members, only 1,000 team spots are available, and once they’re gone you will have to join someone else’s team. You can find the full details in our blog post.

New module content (2)

Enhancements and features

  • #15887 from smashery – The path expansion code has been expanded to support path-based tab completion. Users should now tab-complete things such as cat ~/some_filenam<tab>.
  • #15889 from dwelch-r7 – An update has been made to library code so that terminal resize events are only sent if the Meterpreter client supports it. Additionally, extra feedback is now provided to users on whether or not terminal resizing is handled automatically or if they should adjust it manually.
  • #15898 from jmartin-r7 – Ruby 3.x removes support for URI.encode and URI.escape. This PR replaces uses of these functions in modules with calls to URI::DEFAULT_PARSER.escape so that Ruby 3 can run these modules instead of raising errors about missing functions.
  • #15899 from dwelch-r7 – This improves the user experience when shell is invoked from a Meterpreter session. Now, when the fully_interactive_shells feature is enabled, a message is displayed to inform the operator that a fully interactive TTY is supported. Note that you can start it by invoking shell -it.

Bugs fixed

  • #15864 from timwr – A bug has been fixed whereby the sessions -u command would not return a x64 Meterpreter session on a x64 Windows host, and would instead return a x86 session. This issue has now been addressed so that sessions -u will determine the architecture of the target host prior to upgrading and will generate a new Meterpreter session of the appropriate architecture.

Get it

As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate
and you can get more details on the changes since the last blog post from
GitHub:

If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest.
To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the
binary installers (which also include the commercial edition).

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

Post Syndicated from João Tomé original https://blog.cloudflare.com/how-the-us-paused-shopping-and-browsing-for-thanksgiving/

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

So, if you like to keep up with the tradition in the United States you and your family yesterday (November 25, 2021) celebrated Thanksgiving. So on a special day, with family gatherings for many and with a lot of cooking if you’re into the tradition (roast turkey, stuffing and pumpkin pie), it makes sense that different Internet patterns show up on Cloudflare Radar.

First, let’s look at shopping habits. After a busy Monday, Tuesday and Wednesday, online shopping paused for Thanksgiving Day and dipped at lunchtime. So in a very good week for e-Commerce, Thanksgiving was an exception, especially at the extended lunchtime.

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

Now, let’s focus on Internet traffic at the time of the Thanksgiving Dinner. First, what time is that? Every family is different, but a 2018 survey of US consumers showed that for 42% early afternoon (between 13:00 and 15:00 is the preferred time to sit at the table and start to dig in). But 16:00 seems to be the “correct time” — The Atlantic explains why.

Cloudflare Radar shows that Internet traffic in the US increased this past seven days, compared with the previous period, and that makes sense given that it’s traditionally a good week for online shopping. But we can also see in the next chart that the time of Thanksgiving dinner in the continental US was a clear exception.

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

The circle in red in the chart clearly shows us that yesterday afternoon in the US the Internet traffic was a lot slower than the previous days at the same time and that’s more evident between 21:00 and 01:00 UTC (we use that as a standard timezone in Radar). That time period is “translated” for the East Coast between 16:00 and 20:00 EST and for the West Coast the time between 13:00 to 17:00 PST.

Internet traffic is going up

We can also use Cloudflare Radar to see that in the last two weeks Internet traffic in the US has been increasing (compared with the same period of the previous month). In a time of the year when temperatures go down, Internet traffic was definitely going up. That’s more evident this week after Sunday, November 21.

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

The biggest spike of the last 30 days, so far (maybe today, Black Friday, November 26, will change that — you can see the live trends using Radar), was definitely in the evening of Monday, November 22 (~02:00 UTC, November 23). This past Tuesday night, November 23, was the second day of the month with the highest traffic in the US, and the third day was actually the next day (Wednesday, November 24).

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

We can also see on Radar (represented in the next chart) that after several days of the Internet traffic peaks being reached at around 02:00 UTC (which “translates” to 21:00 EST and 18:00 PST), this Thanksgiving Day it was reached later, at about 03:00 UTC (22:00 EST and 19:00 PST).

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

Mobile traffic goes up in the busiest online week of the month

Another interesting trend regarding Thanksgiving week in the US is how there are more people this week using mobile devices to access the Internet than in the previous weeks.

Yesterday, November 25, mobile traffic represented 54% of the Internet traffic in the US. That’s 8% more than the usual 46% of mobile traffic percentage in the US that we registered in the last 30 days — in the last seven days that number goes up to 49%.

Actually, back in October when we blogged about the popularity of mobile traffic in the world, only 42% of the Internet traffic in the US was made using mobile devices.

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

We can actually see this more clearly when we only focus on mobile traffic. This past Thursday, Thanksgiving Day, the mobile traffic percentage in the US increased by about 6% compared to the previous week:

How the US paused shopping (and browsing) for Thanksgiving

Conclusion

When we announced Cloudflare Radar, back in September 2020, we explained how Internet use follows patterns that humans create. Throughout the pandemic we saw different trends caused by people being more at home than usual, but Internet patterns also change at specific times of the year (like when students go back to school or when it’s colder outside) or on some holidays like Thanksgiving.

Like we saw in the US yesterday, a holiday can affect Internet traffic as a whole, but also the time of the day we are online most, the devices we use to access the Internet and the types of websites we visit (e-commerce websites are getting an increase in traffic this week).

And remember: you can keep an eye on Cloudflare Radar to monitor how we see Internet traffic globally and in every country.

Security updates for Friday

Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/876922/rss

Security updates have been issued by Fedora (freerdp, gnome-boxes, gnome-connections, gnome-remote-desktop, guacamole-server, hydra, java-1.8.0-openjdk-aarch32, medusa, mingw-gstreamer1, mingw-gstreamer1-plugins-bad-free, mingw-gstreamer1-plugins-base, mingw-gstreamer1-plugins-good, php, pidgin-sipe, remmina, vinagre, and weston), openSUSE (kernel and netcdf), and SUSE (kernel and netcdf).

Heard in the halls of Web Summit 2021

Post Syndicated from João Tomé original https://blog.cloudflare.com/web-summit-2021-internet/

Heard in the halls of Web Summit 2021
Opening night of Web Summit 2021, at the Altice Arena in Lisbon, Portugal. Photo by Sam Barnes/Web Summit

Heard in the halls of Web Summit 2021

Global in-person events were back in a big way at the start of November (1-4) in Lisbon, Portugal, with Web Summit 2021 gathering more than 42,000 attendees from 128 countries. I was there to discover Internet trends and meet interesting people. What I saw was the contagious excitement of people from all corners of the world coming together for what seemed like a type of normality in a time when the Internet “is almost as important as having water”, according to Sonia Jorge from the World Wide Web Foundation.

Here’s some of what I heard in the halls.

With a lot happening on a screen, the lockdowns throughout the pandemic showed us a glimpse of what the metaverse could be, just without VR or AR headsets. Think about the way many were able to use virtual tools to work all day, learn, collaborate, order food, supplies, and communicate with friends and family — all from their homes.

While many had this experience, many others were unable to, with some talks at the event focusing on the digital divide and how “Internet access is a basic human right”, according to the grandson of Nelson Mandela — we interviewed him, and you can watch the conversation below.

The future already has some paths laid out, and many were discussed at the event.

The pandemic helped to accelerate most of them, especially by bringing more people (in some countries) to the digital world.

The CPO of Meta, Chris Cox, shared how the company previously known as Facebook has some ideas about the future of augmented reality, and how they want to see those ideas play out in the next five to 10 years. “We want to get the conversation going,” he said.

Also present at the event was Jon Vlassopulos, Global Head of Music, Roblox. He explained how virtual concerts on the video game platform could be the future of music performances, and even bring free tickets to fans of famous music stars like Adele. Stars like Zara Larsson, KSI and Ava Max have already performed on Roblox and “they’re making big money from selling digital merchandise”.

On the other hand, Paddy Cosgrave, CEO of Web Summit, says that there’s something magical about in-person big events that can’t be replicated in full online events. However, the real and virtual world can complement each other — it was announced that CES 2022 will use a combination of Web Summit online and offline software.

Web3 was another big part of the discussion, sometimes in clear sight, other times embedded in the many conversations about blockchain, NFTs and cryptocurrencies, and as a vision for a decentralized web (we’re actually working on that).

Speakers also focused on data privacy and security, ethics in AI and data protection. Ownership to the user and sovereignty were topics discussed and emphasized by Sir Tim Berners-Lee on the last day of the event.

The workplace was also a popular topic, as well as the changes it underwent in the past couple of years. We heard about the importance of diversity in the workplace, as well as the future of work — is it going to be flexible, hybrid, full remote or something in between? Speakers also mentioned The Great Resignation and the reset of people’s and organizations’ mindsets.

Using AI to hire and motivate people was also in the air, as well as big topics like the digitalization of healthcare, mental health, behaviour changes in humans (young and adult) who are more and more on the Internet and even the decentralization of financial services.

And here are some examples of the different speakers at the event we talked to:

Vice-Admiral Gouveia e Melo: Vaccination, misinformation and leadership

Portuguese Navy officer and coordinator of the Task Force for the Portugal COVID-19 vaccination plan

Portugal has achieved an 86% vaccination rate on the vice-admiral’s watch. He brought a sense of mission to a task that involved organization, focus and the use of both digital and communication tools.

The country started the vaccination process late but is now one of the countries with a higher vaccination rate in the world. We talked with the vice-admiral about how the Internet helped, but also how it created problems related to disinformation and misinformation, and we asked about the dangers of controlling speech online. Finally, we asked for bits of leadership advice.

Sonia Jorge: The need for Internet — affordable, fast and for everyone

Executive Director World Wide Web Foundation (Alliance for Affordable Internet)

“The Internet is now an essential public good that everybody needs at this time just like we need to drink water or to have electricity and shelter. We should do more to bring everyone into the digital society.”

In some countries around the world Internet access is very limited. In some places people have to go to a particular plaza to have access to the Internet — five years ago John Graham-Cumming saw something similar in Cuba. Sonia Jorge knows that very well. She is trying to bring affordable Internet to everyone and that challenge is more difficult than it appears.

She explains that the world is far behind in the UN’s goals for Internet access — today only about half of the earth’s population has any Internet access at all. But many of those who have access to the World Wide Web have limited possibilities to be online: “some have access once a month, for example.” So the digital divide is real, and it “should worry everyone”.

The pandemic caused health and economic difficulties that didn’t help the mission of bringing good, fast and reliable Internet to everyone. Nevertheless, Sonia — who is Portuguese and moved to the US to study when she was 17 — saw that many African countries like Nigeria began to realize that the Internet is really important for knowledge and also for the possibilities it opens in terms of cultural, financial and societal growth.

Sonia also highlights that there is a big disparity in the world between men and women in terms of Internet access.

David Kiron: The future of work and how AI (and philosophy) can help

Editorial director of MIT Sloan Management Review

Technology will play a significant role in the future of work. In a way, that “future” is already here, but isn’t evenly distributed — and researchers are just beginning to study it. David Kiron goes on to explain the challenge for some people to be “really seen by their leadership when you’re not in the office.”

The former senior researcher at Harvard Business School tells us how companies started valuing employees even more through the pandemic. There’s also an opportunity for different ways of work interaction through digital tools — “Zoom calls aren’t it.” He’s also worried that the pandemic caused a great reset that is driving many out of the workforce entirely: “There’s a trend of working moms opting out,” for example.

About the metaverse and a universe of universes: “If tech leaders spent more time reading philosophy they might have a better sense of where the world is going (…) more and more leaders of companies are taking on the philosopher’s role.”

And how can AI help? “Once you get AI going in a company we saw in our new study that there’s a big bump in morale, collaboration, learning and people’s sense on what they should be doing”. AI can also help better identify talent and match candidates to skills that are already represented in a company, but he also highlights that “humans play a role in all the stages of the hiring and working process.”

David Kiron explains that “if you’re not asking the right questions to your AI teams you’re going to be behind other companies that are doing better questions”. He adds that AI can help with performance, but it also helps “redefine what performance means in your organization by finding other metrics to look at.”

Ana Maiques: neuroscience & women in tech

Co-founder and CEO of neuroscience-based medical device company Neuroelectrics

We talked to Ana about the future of the Internet. She thinks moving forward there will be more fluid interfaces — not only limited to computers and smartphones, but we will have different devices that go beyond VR headsets and that will lead to new types of interactions. In the neuroscience field, she has big hopes in the technology that Neuroelectrics, her company, is developing in Barcelona, Spain. They work with devices that use non-invasive transcranial electrical stimulation to treat the brain in diseases like epilepsy, depression and Alzheimer.

Neuroelectrics is also developing a process called digital copy (for better personalized treatments) that could be useful in the future if someone develops one of these problems. But she says humankind is still very far from the dangers of something like a mind-reading device or the possibility of reading and downloading thoughts and dreams: “it’s fun to think of science fiction possibilities, but we need to act now on things and problems that are affecting us today.”

She also talks about the difficulties of being a woman in the tech business and raising money. “But little by little I see more women and that’s why it’s important to get out there and explain to women that they can do it.”

Siyabulela Mandela: The Internet is a human right

Director for Africa Journalists for Human Rights

The grandson of Nelson Mandela is on a mission to help journalists in Africa to be free to publish human rights stories. He explains how the Internet is critical for this mission and “a human rights issue”. Not only does the Internet give communities access to trustworthy information, but it also helps them become aware of their rights, gives access to financial tools and allows them to grow in our era.

He also highlights how the Internet can be misused, for example when it becomes a vehicle for misinformation, or when governments shut down Internet access to control communities — in Sudan the Internet has been cut off since October 25, 2021 (you can track that information on Cloudflare Radar).

Carlos Moedas: The light (and innovation) in Lisbon

Newly elected Mayor of Lisbon; previous European Commissioner for Research, Science and Innovation

Why is Lisbon attracting so many tech companies and talent? Carlos Moedas welcomes Cloudflare to his city — we’re growing fast in the city, and we have more than 80 job openings in the country. He also talks about why Portugal’s capital is so special and should be considered by company leaders who want to grow innovative companies. Paddy Cosgrave, from the Web Summit, told us something similar four weeks ago.

The ambition? “Make Lisbon the capital of innovation of the world” or, at least, of Europe. The new mayor also has a project called Unicorn Factory to achieve just that.

Sudarsan Reddy: Why is Cloudflare Tunnel relevant?

Cloudflare engineer from the Tunnel Team

Also, at the event was our very own engineer Sudarsan Reddy (based in Lisbon). We asked him some questions about Cloudflare Tunnel, our tunneling software that lets you quickly secure and encrypt application traffic to any type of infrastructure, so you can hide your server IP addresses, block direct attacks, and get back to delivering great applications.

Sudarsan focuses on what Tunnel is, why it is relevant, how it works and examples of situations where it can make a difference.

Yusuf Sherwani: Addiction treated online

Co-founder & CEO, Quit Genius

Yusuf graduated as a doctor from Imperial College School of Medicine, in London, but joined two passions, healthcare and technology, when he co-founded Quit Genius. He explains how in just 18 months the pandemic accelerated the adoption of digital health by 10 years, and there’s no going back. “The Internet enables people to unlock improvements to their lives, and digital healthcare went from being convenient to a necessity”.

We dig into the benefits of digital healthcare, but also the scrutiny that is needed in technology, now that it is more powerful than ever and cemented in people’s lives. Yusuf also gives examples of how his digital clinic is helping people in treating tobacco, vaping, alcohol, and opioid addictions.

Yusuf has co-authored 12 peer-reviewed studies on behavioural health and substance addictions. He was featured on the Forbes 30 Under 30 List of 2018 and in Fast Company’s 100 Most Creative People in Business.

David Shrier: From sharing economy to blockchain

American futurist and Professor of Practice, AI & Innovation with Imperial College Business School in London

David sums up how the pandemic has affected people’s relationship with technology: “Everyone is tired of Zoom calls, but the convenience opened people’s minds”.

We also talk about the digital divide, about human-centered ways of working with AI, and we also address the potential in VR and AR and how nobody saw the sharing economy coming 20 years ago and, now, “it’s incredible to see how people embraced blockchain and the digitalization of financial services”.

Dame Til Wykes: The mental health discussion went viral

Professor of Clinical Psychology and Rehabilitation at King’s College London, Director of the NIHR Clinical Research Network: Mental Health

As someone with experience in the psychology field for more than 50 years, Dame Til Wykes still had to learn new ways of engaging with patients throughout the pandemic — and even learn which buttons to push on a computer to make Zoom calls. COVID-19 and the hardships of the pandemic made people more aware and ready to talk about their mental health issues, like anxiety or depression. But the pandemic wasn’t the same for everyone and Dame Til Wykes is worried about some of the effects, “most of them remain to be seen”.

Remote consultations were a big help, but she reminds us that in her field it is important to see the whole person and not just the face — for example, “if someone is tapping a foot nervously while giving us a smile, that tells us something that we cannot see in a Zoom call”. She also mentions the adoption of meditation apps bringing a form of help to some was another positive trend in this difficult period, as well as the reset button the pandemic brought to some people’s lives.

The collective thoughts of the interwebz

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close