Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-e-po-golyam-ot-peevski/
Лесно се загражда задкулисието, когато бъде олицетворено със собствено име. Но истината е, че такова собствено име няма. „Кой“ е по-голям от олигарха Пеевски и датира отпреди него. Моделът може да изяде детето си, да създаде друго, а унищожаването или смаляването му до санитарен минимум е възможно единствено със силата на закона и с последователни политически действия, зад които може да се обедини парламентарно мнозинство задълго. За да не се възпроизведе още от същото.
Такова мнозинство не може да се създаде зад политическата акция на ПП–ДБ, които предложиха „санитарен кордон“ около ДПС – Ново начало и лидера ѝ Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания:
Призоваваме всички партии, всички парламентарни групи да кажат ясно, че под никаква форма няма да работят с ДПС – Ново начало в парламента – нито да се избират техни председатели на комисии, нито зам.-председател на Народното събрание, нито да се влиза в каквито и да е мнозинства с тях.
Политическа хигиена или политическа тактика?
ПП–ДБ, втора политическа сила след вота на 27 октомври, искат от останалите 7 формации в бъдещия парламент – и главно от победителя ГЕРБ–СДС, който пръв ще получи мандат за съставяне на правителство – да декларират изолация за четвъртата. Политическа хигиена в управлението или политическа тактика преди преговорите за редовно правителство?
Само преди три месеца ПП–ДБ отново поискаха от политическите сили в 50-тото народно събрание да гласуват тяхна декларация като първо условие за търсене на мнозинство с техния втори мандат, който бездруго изглеждаше обречен. Тогава ПП–ДБ дори настояха президентът Радев да забави с три месеца връчването на втория мандат, за да се приемат антикорупционни промени. Става дума за промените в Закона за съдебната власт, в Закона за подаване на сигнали, в Наказателно-процесуалния кодекс, в Закона за личния фалит, за изборите на антикорупционна комисия и нов омбудсман, както и за начало на реформа в службите чрез въвеждане на тестове за интегритет. Изобщо, да се свърши това, което правителството на ПП–ДБ, подкрепено от ГЕРБ и ДПС, не успя да свърши за деветте си месеца. Акцията им се провали и изглежда, че и тази ще има същата участ.
Известно е, че „Кой“ избира да влиза през задния вход – различни политически сили му осигуряват министри, институционално влияние, магистрати. Единственият път, когато Делян Пеевски застана с лицето си като част от управляващо мнозинство, беше по време на т.нар. сглобка. Оттогава той се превърна в истинска публична личност, вече и лидер със своя партия и 30 депутати (срещу 19 на „автентичното ДПС“) и обезвреждането му ще е още по-трудно.
Дори и декларацията на ПП–ДБ да бъде приета, тя няма обвързващ механизъм, който да принуди депутатите или институциите да я спазват. Това я прави по-скоро символична и трудно приложима. Нима ще се иска от всеки новоизбран да подписва декларация за непринадлежност към модела „Кой“?!
В действителност декларацията е червена линия. Ако не бъде приет ултиматумът за политическата карантина, ПП–ДБ няма да подкрепят избора на председател на 51-вото Народно събрание, нито да участват в преговорите за правителство. Така пред коалицията има две хипотези – да остане в опозиция при евентуален кабинет, съставен с първия мандат на ГЕРБ–СДС, или да се опита да лансира свой с втория мандат, без да се вторачва в подкрепата за него. Червената линия е за „задкулисието“, не и за антиевропейски и проруски политически сили.
А в бъдещия 51-ви парламент те не са никак малко – освен третата политическа сила „Възраждане“, която е на по-малко от процент разстояние от ПП–ДБ, там е и дебютантката МЕЧ, също и евроскептици и националпопулисти, като БСП и ИТН. Засега геополитическата ориентация на Алианс за права и свободи – т.нар. автентично ДПС на Доган, също не е дотам изяснена. Всички те обаче декларират, също като ПП–ДБ и за разлика от ГЕРБ, че настоящият Висш съдебен съвет няма право да избира нов главен прокурор, който би бил и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов като единствена кандидатура. Дали това би могло да е достатъчно основание за спойка за управление?
Безобразията с покупко-продажбата на гласове
Представители на ПП–ДБ мотивират декларацията с извършените безобразия по време на изборния ден – измами, купуване на гласове, корпоративен вот, за които те са сигнализирали още преди 27 октомври. По БНТ съпредседателят на ПП Асен Василев каза, че „партията, която най-драматично купува [ДПС – Ново начало, б.а.], трябва да бъде изолирана“.
Въпреки публично изразените съмнения и предположения за купуване на вот, дали заряд на предизборната кампания на ПП–ДБ, коалицията няма да подкрепи искане за касиране на изборите. Такова смята да отправи „Величие“ – още един двойник на „Възраждане“, влязъл в 50-тото НС и разпаднал се няколко седмици след това. На 27 октомври обаче „Величие“, чийто генезис се свързва с атракциона „Исторически парк“, остана извън 51-вото НС с резултата си от 3,999%. В гласове това означава, че по-малко от 30 не са стигнали на партията, за да прескочи бариерата от 4% – безпрецедентно в историята на демократичните избори у нас.
Проблемът на „прецедентите“ в България е, че никой не им вярва, защото липсва доверие в институциите и българските граждани живеят с усещането, че са непрекъснато мамени. Като се прибавят кадри от видеонаблюдението в секциите, където членове на СИК попълват бюлетини (с номера на ГЕРБ и ДПС – Ново начало), секции, където почти всички гласове са за една политическа сила, „огромната съпротива“ на „Величие“ си е намясто. (Независимо дали симпатизираме, или не на Ивелин Михайлов, който обвинява мафията в лицето на системните партии, че му е попречила да стане деветата политическа сила в новия парламент.)
Но макар парламентарно представени формации като ПП–ДБ да са съгласни, че е имало изборни манипулации, няма да се присъединят към искане за касиране на изборите. Необходими са ⅕ от депутатите – тоест 48, за да бъде сезиран Конституционният съд (КС), което може да стане в рамките на седем дни след обявяване на изборните резултати. И тъй като 50-тият парламент е действащ до конституиране на следващия, депутати от разпадналата се група на „Величие“ ще опитат да получат подкрепа, което изглежда като кауза пердута.
Според представители на ПП–ДБ доказателства се събират по време на вота, което МВР и прокуратурата вече нямало как да направят. Сезиране на КС ще е грешка – конституционните съдии ще потвърдят резултата, тъй като са контролирани, а „оспорване на резултата носи риск от дестабилизация“, смятат от „Да, България“. Следвайки тази логика, значи не би трябвало да се изпращат сигнали до МВР и прокуратурата, защото те също са контролирани, дори още по-здраво. Така реториката на ПП–ДБ срещу купуването на гласове заприличва на предизборна тактика, която има принос за повишената до 38,94% избирателна активност.
Но „Величие“ смята да се обърне към съда, който може да разпореди повторно преброяване на бюлетини в райони, където бъдат представени убедителни доказателства за нарушения. За такова преброяване настояват и от МЕЧ – партията, създадена от бившия спортен министър Радостин Василев, прочул се с разпространението на записа от заседание на Националния съвет на ПП, където временно се беше приютил след ИТН.
Президентът Румен Радев коментира вота на четвъртия ден, след като ЦИК беше обявила окончателните резултати с мандати и имена на депутати. Той избра да го направи с прессъобщение, в което критикува честността на изборите и задава въпроси, на които очаква отговори от служебното правителство, макар то вече да е обявило, че добре се е справило:
Как е възможно множащите се сигнали и примери за купен и манипулиран вот да се виждат от всички, но да остават извън вниманието на отговорните институции?
Използвани ли са държавни органи като бухалка над кметове и бизнеса за гласуване под строй? Впрегнат ли е бил криминалният контингент за набиране на гласове?
Коя е политическата сила и кой е политическият лидер, които използват подобни уродливи практики?
Ще получи някакви отговори и те едва ли ще съдържат името на партията поръчител за купуване на гласове, въпреки че в стотина избирателни секции процентът на подадените гласове за ДПС – Ново начало е като при социализма – над 85–90%. Към призива на президента се присъединиха и двете ДПС-та – първо Пеевски, а после и Джевдет Чакъров поискаха МВР да назове купувачите на гласове. Лидерът на ИТН Слави Трифонов също тутакси обяви, че е съгласен с президента, и поиска смяна на служебния кабинет заради нечестния вот. (Изобщо, ИТН и президентът имат чудесно разбирателство, а наскоро Радев назначи в Управителния съвет на Българската народна банка човек на ИТН – бившия депутат Любомир Каримански, който не беше избран за един от подуправителите.)
Никога досега не се е случвало МВР и разследванията да стигнат до поръчителите. А президентските въпроси съдържат и отговори. И Радев явно не смята да направи повече от това, въпреки че в т.нар. Триъгълник на властта протестират и от „Величие“, и от гражданско сдружение БОЕЦ.
Но сега въпросът отново е какво редовно правителство може да излъчи 51-вият парламент и ако се случи, дали и как ще бъдат завършени ключовите етапи от антикорупционната и правосъдната реформа. Възможно ли е ГЕРБ да игнорира Пеевски, какъв премиер ще предложат и дали ще е приемлив и за ПП–ДБ? Кой ще е третият (а може и четвърти, и пети), колко далече трябва да бъдат държани „Възраждане“ и МЕЧ, също продукт на антисистемния популистки вот? И двете партии формално подкрепят инициативата за санитарен кордон, но ако бъдат приети и техни искания, с което съвсем я обезсмислят.
Френският опит
В европейски план политиката на санитарен кордон се прилага най-успешно във Франция спрямо крайнодесните, особено срещу Националния фронт (днес Национален сбор), воден от Жан-Мари Льо Пен, а по-късно и от дъщеря му Марин Льо Пен. Тази практика включва мерки за политическо изолиране, избягване на коалиции и публично дистанциране от крайни националистически позиции.
През 2002 г., когато Жан-Мари Льо Пен неочаквано стигна до втория тур на президентските избори срещу Жак Ширак, политическите партии – както леви, така и десни – се обединиха около призива „Гласувайте за Републиката“, като открито подкрепиха Ширак в името на демокрацията и политическата стабилност. Тази практика продължи и по-късно, като основните партии се обръщат с призив към избирателите си да подкрепят кандидата с най-голям шанс да победи крайнодесните дори ако е от противоположния политически лагер. Например през юни 2021 г. на регионалните избори в Прованс-Алпи-Лазурен бряг левицата и десницата се координираха, за да не допуснат „Национален сбор“ да спечели.
А кандидатурата на Еманюел Макрон през 2017 г. успя да обедини избиратели от различни части на политическия спектър срещу Марин Льо Пен, като Макрон се позиционира като центрист и проевропейски лидер.
В Германия, въпреки високите изборни резултати на „Алтернатива за Германия“ в Тюрингия и Саксония, партията е все така поставена в пълна изолация от останалите партии в управлението на отделните провинции.
Но България не разполага с френски избиратели, нито с френска или германска политическа култура, а българските политици не се срамят от прокремълските патриоти. „Кой“ отдавна се е възпроизвел в повечето парламентарни групи и маркирането няма да помогне. Смели политически лидери обаче могат – стига да се намерят.
Satesh Sonti is a Sr. Analytics Specialist Solutions Architect based out of Atlanta, specialized in building enterprise data services, data warehousing, and analytics solutions. He has over 19 years of experience in building data assets and leading complex data services for banking and insurance clients across the globe.
Nikos Koulouris is a Software Development Engineer at AWS. He received his PhD from University of California, San Diego and he has been working in the areas of databases and analytics.
