Разделението на 2 парламентарни групи е политическа грешка. И е некоректно спрямо избирателите. Особено при предстоящото формиране на еднолична власт, на която трябва да противостои силна опозиция.
За съжаление не успяхме да убедим колегите от ПП в това и тяхното желание за две парламентарни групи се реализира.
Техническите аргументи за места в комисии и време за изказвания, които чета, са неверни, но дори да бяха верни, са анти-политически аргументи.
Аргументите за фундаментални различия също са слаби, поради което се доукрасяват, изпращайки позициита на ДБ в крайности, каквито никога не сме заемали.
Инвестициите в човешки капитал, чрез повишаване на качеството на публичните системи, са важни и за дясното. Неслучайно на всяка среща с бизнеса основна тема е образованието, напр. Неслучайно ключови мерки и реформи в здравеопазването са инициатива на ДБ.
Да, различия има, но ако бяха толкова фундаментални, нямаше да е възможно да сме коалиция и да имаме две съвместни управления, макар и кратки.
И още нещо: завладяната държава още не е разрушена, моделът още не е демонтиран. Изборният резултат е предпоставка, но не гаранция за това.
Като политици имаме задължение да намираме консенсус и да правим компромиси, без да занимаваме избирателите с механиката на това. И като оставим личните си предпочитания и комфорт на заден план.
Общата, силна президентска кандидатура остава задължителна. И ще работим активно за нея.
А Демократична България ще работи по всички приоритети, които сме защитавали и в голямата коалиция в последните години. И ще продължим да сме гарант за модернизацията и европейския път на България.
От „завладяна държава“ 1.0 България минава към версия 2.0, сменяйки модела на концентрация на власт. Абсолютното мнозинство от 131 депутати около Румен Радев предполага стабилност и бързо съставяне на правителство. Радев обеща това да стане до 15 май, по-малко от месец след изборите. Само правителството на БСП–ДПС през 2013 г. беше сформирано за по-кратко време – за 17 дни.
Вместо мрежи на влияние, подчинени на олигархична фигура, която държи за заложници лидери и партии, сега се очертава модел на централизирано политическо мнозинство по армейски образец. Новите политици обещават да разградят обвързаностите от миналото, но по-вероятно е само да опростят каналите за влияние.
Няма кой да им противостои. Срещу тях е една раздробена опозиция в лицето на ГЕРБ–СДС, разделилите се ден преди старта на новия парламент „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ) и „Възраждане“. Номинално и ДПС – Ново начало е в този лагер. Никоя от изброените партии не може да се превърне в ядро, около което да се обединят останалите при ерозия на бездруго отслабената демокрация.
Избирателите оставиха България без имунна система срещу заплахата от автокрация, а егото на партийни лидери и калкулациите за колаборация довършиха останалото.
А на страната на Румен Радев е туитът на американския президент Тръмп:
Този, който спасява държавата си, не нарушава никакъв закон.
Тоест всяко беззаконие и всеки съюзник могат да бъдат оправдани с висока цел, например демонтаж на „олигархичния модел“.
Правителство до 15 май
Погледите са вперени в изгряващата звезда на „Прогресивна България“ и в бъдещия премиер. До конституирането на 52-рия парламент Радев беше потънал в мълчание, ограничавайки публичната си комуникация до постове в социалните мрежи. Кой главнокомандващ предварително съобщава на войниците за плановете си? Те са длъжни да го следват и да изпълняват заповедите му.
Но на входа на парламента, заобиколен от надвикващи се журналисти, Радев не беше така енигматичен – „ще стабилизираме финансите, които са в катастрофално състояние“, „няма да правим министерство на културизма (сливане на министерствата на културата и на туризма – б.а.)“.
За председател на парламента бе избрана 41-годишната юристка от „Прогресивна България“ Михаела Доцова, която ръководеше кабинета на екоминистъра Манол Генов (БСП).
Очаква се още в първите 100 дни от управлението Радев да демонстрира сила и контрол, защото сам каза, че „хората очакват бързи промени“. Смените в регулатори, служби, митници, НАП, държавни фирми и предприятия няма да се отлагат, но ще вървят паралелно със заявените приоритети: бюджет за 2026 г., подготовка на закони, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), и избор на нов състав на Висшия съдебен съвет и на Инспектората към ВСС.
Механизмите, по които ще се извърши подборът на кандидатите за ВСС, ще покажат дали Радев търси верни „въшки“, по израза на Йордан Стоев от настоящия ВСС за колегите му, или почтени професионалисти.
Освен бюджета и политиките за разходи, които ще заложи, от значение са законопроектите по ПВУ. „Имаме свои идеи“, отговори Радев на въпрос дали ще използва разработени предложения от служебния правосъден министър Андрей Янкулов. Става въпрос за нов антикорупционен закон и съставяне на антикорупционен орган, за които Европейската комисия е поставила срок – 4 май, който вероятно ще бъде предоговорен. Заради неизпълнението на тази реформа са замразени над 360 млн. евро по второто и третото плащане.
Янкулов предлага нов антикорупционен закон, с който отново да бъде създадена Комисия за противодействие на корупцията (КПК). Идеята е да се гарантира политическа неутралност. Проектът му предвижда КПК да е петчленна, за разлика от предишната тричленка – с по един представител на Народното събрание, президента, Върховния касационен съд, Върховния административен съд и Висшия адвокатски съвет; с петгодишен мандат, без право на преизбиране.
Заради неизпълнени ангажименти в енергетиката по ПВУ – закон, свързан с ВЕИ сектора, и преструктурирането на БЕХ, за да бъдат извадени от холдинга „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ България може да загуби други над 440 млн. евро. Остава несигурността за миньорите в Маришкия басейн, които не искат съкращения, а настояват да получават настоящите си възнаграждения.
Проблемът не е в абсолютното мнозинство – такава е волята на суверена, а в липсата на работещи институции и механизми на българската парламентарна демокрация. Ако управлението на Радев залитне към евразийски модели, не е сигурно дали ще предизвика силен протестен отпор.
Показателни в това отношение са няколко сценария. Например ако ПБ реши да одобри законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, насочен срещу неправителствени организации и лица, получаващи финансиране от чужбина. Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов упорства и го внася в няколко поредни парламента. Подобен закон действа и в Русия.
Или ако депутатите на ПБ отменят споразумението с Украйна в сферата на сигурността, сключено от служебното правителство на Андрей Гюров. Такъв опит беше направен в разгара на предизборната кампания и получи подкрепата на всички формации в 51-вия парламент без ПП–ДБ, но липсата на кворум накрая попречи на гласуването.
Още в първия ден на парламента обаче председателят на групата на ПБ Петър Витанов, бивш евродепутат от ПЕС/БСП, атакува кабинета на Гюров заради споразумението. А избраният от президента Радев конституционен съдия проф. Янаки Стоилов шокира мнозина със забележката си в БНТ дали не е време да променят дизайна на студиото, където преобладават цветовете на Украйна – синьо и жълто. В същото студио той обаче постави и съществен въпрос:
Имаме ли нужда от постоянен Висш съдебен съвет? Вместо това да осигури по-голямо самоуправление и независимост на съдебната власт, доведе до откъсване на тези, които управляват съдебната власт, от хората, които са адресати на управлението. Дори допълнително овластяване, защото ВСС е замислен преди всичко като кадрови орган, а не просто като една система за управление на всякакви въпроси на съдебната власт.
Снишаване и смълчаване
От лагера на опозицията се чува единствено как ръмжат един срещу друг ПП и ДБ. Също и шумът от натискане на копчетата, когато ГЕРБ–СДС и ДПС – Ново начало подкрепиха Доцова за председател на парламента заедно с партията на Радев.
ГЕРБ се топи, а Бойко Борисов се страхува. Зает е да охранява остатъка от онова-което-има-като-партия, тъй като и кметове, и „клиенти“, и бизнес се изплъзват към Радев. Напускането на ръководството на ГЕРБ от знакова фигура – кмета на Стара Загора Живко Тодоров, който кара четвърти мандат, е знак за ерозия. С наближаването на местните избори догодина нейният мащаб ще става все по-видим. От парламента се отказа и друг политик от ГЕРБ – бившият правосъден министър и бивш председател на Столичния общински съвет Георги Георгиев, който е избрал адвокатската кантора, макар да имаше нескрити амбиции в политиката.
Делян Пеевски се е смълчал, за да не бие на очи. След периода си на медийна доминация санкционираният за корупция олигарх се появи в първия ден на новия парламент на първия ред, демонстрирайки добро настроение.
За онази част от ДПС, която остана вярна на Ахмед Доган, обаче се очаква да получи позиции в изпълнителната власт. Радев направи пробив в относително монолитния, макар и спадащ през годините етнически вот, въпреки наратива си за „турското робство“ в свое изявление три дни преди вота.
Една политическа общност, която трудно събира 7% обществена подкрепа, която се срамува от нашата история, от българското знаме, от думичката „родолюбие“ и която я е страх да каже кой ни е освободил от турско робство, си мисли, че властта ѝ се полага по право и иска да управлява. Те много добре разбират, че не могат да спечелят изборите, и затова от някакви измислени НПО-та изскочиха сигнали за социални мрежи и внушения, насочени към „Прогресивна България“, по които служебното правителство сезира Европейската комисия, да активира европейските механизми за защита от външни хибридни влияния. Не е ясно дали тази общност осъзнава какво върши и че омаскарява България, че ние тук сме зависими от някакви влияния. Никой отвън не може да дойде и да ни каже за кого и за какво да гласуваме. Това решаваме тук ние, българите. На 19 април ще покажем на тази общност, че няма да стане по този начин.
На изборите на 19 април „Прогресивна България“ е трета в Турция със 17,3% от гласовете, след ДПС (53,1%) и Алианса за права и свободи (21,1%). В 9-ти МИР Кърджали, където ДПС обикновено печели и петте мандата, ПБ и „Възраждане“ взеха по един.
В България ДПС и АПС заедно събират малко над 280 000 гласа – твърде слаб резултат, който показва, че старите механизми на етнически вот, нагласени в началото на Прехода, вече ръждясват. Самият вот намалява, а все повече български граждани от турски произход избират други партии извън капсулата ДПС.
Междувременно във „Възраждане“ са разбрали, че танцът им в политиката е към края си. Но поне се записаха с едно-две прости изречения в историята: „Не на еврото!“, „Не на подкрепата за Украйна!“. Основните им послания обаче се изчерпаха, а антисистемният играч на терена ги помете. Би могло да се нарече и еволюция.
Еволюция?
Раздялата на ПП с ДБ и обособяването им в две отделни парламентарни групи непосредствено след като се класираха за 52-рото Народно събрание като коалиция, разкриха, че под скандалите за депутатските мандати тлеят сериозни противоречия. Съюзът, формиран през 2022 г., няма коалиционно споразумение, нито е бил обединен досега от общи кампании, общ щаб, общи послания.
В опит да стопират разделянето, слухове за което вървяха в последните дни, от „Да, България“ предложиха коалиционно споразумение. По-късно се даде и идеята с тригодишна давност „за единен политически субект център–дясно“ между ПП и ДБ, макар никой да не храни илюзии, че това е възможно.
Въпреки настойчивите опити на ДБ да запази целостта на общата парламентарна група, в крайна сметка тя се счупи.
В България има нова ситуация. Избирателите натовариха със свръхвласт първата политическа сила. Тогава, когато има концентрация на власт, особена отговорност е на опозицията да бъде единна и ефективна, за да може да гарантира демократичния ред в страната, така че за нас нито една математика, нито едно техническо средство не може да бъде оправдание за нереализирането на тази голяма политическа цел.
Надежда Йорданова, ДБ
Двете политически сили обаче се договориха да издигнат заедно кандидат за президент на изборите през есента на 2026 г. – фаворит е Гюров, и да се явят заедно на изборите за кмет на столичния район „Средец“, където отново ще се кандидатира Трайчо Трайков. Партиите няма да се разделят в общинските съвети, където имат общи групи.
Но ранното изявление на Николай Денков (ПП), че служебният премиер е обсъждан за кандидат за президент в ПП, не е добра услуга за Гюров. Анонсът изпревари процеса и превърна все още неформалния консенсус в тема за вътрешнопартийни съмнения и съревнование.
Лидерът на ПП Асен Василев обоснова раздялата идеологически, тъй като „Промяната“ била центристка партия, а не дясна. Така на петата година от създаването ѝ и онази фраза за постигане на „леви цели с десни мерки“, доктриналните различия се оказаха препъникамък в съвместното съществуване. Василев не казва „леви“, макар че лявото политическо гнездо в България отдавна е опразнено и още никой не е снесъл яйце там.
Евродепутатът Никола Минчев единствен от Националния съвет на ПП определи като „дълбоко погрешно“ решението за разделянето. В социалните мрежи той написа, че е важно коалицията да остане сплотена предвид абсолютното мнозинство на Румен Радев и предстоящите избори за президент.
На всички хора стана ясно, че големите задачи – влизането в еврозоната и Шенген, и Борисов и Пеевски с под 80 депутати – са изпълнени. Сега на дневен ред идва следващата голяма задача, която е българските граждани да живеят по-добре и България да стане по-богата държава. Това е икономическият и социалният модел на страната, а там с „Демократична България“ имаме различни визии, различни икономически философии. Така че това е естествен преход и еволюция напред.
Но еволюцията не е прогрес за всички, тя без колебание изтрива онези, които не се приспособяват. В природата се нарича естествен отбор, а в политиката минава за „стратегическо решение“. Следващите месеци ще покажат кои ще бъдат динозаврите.
Едно от най-големите чудеса на Космоса са огромните черни дупки, като TON 618 и Phoenix A. По сегашните математически модели, с които борави астрофизиката, те не би трябвало да съществуват. След като ги наблюдаваме с телескопи обаче, няма как да заключим като шопа, който, виждайки жираф, възкликнал: „Е те такова животно нема!“ Принудени сме да се съобразим с обективните данни и да преосмислим разбирането си за Вселената.
Подобно нещо може да се случи и на някой, който се занимава със социални науки. Наскоро писах, че България е обречена да бъде управлявана от коалиции, тъй като партийната ни система е пропорционална и това предполага повече политически играчи с парламентарно представителство. Това от своя страна раздробява вота и прави победата на една партия с абсолютно мнозинство трудно въобразима.
Подобно на черната дупка Феникс А, която би обхванала цялата Слънчева система с размерите си, коалицията „Прогресивна България“ (около доскорошния президент Румен Радев) разби този мой теоретичен модел. Тук роля изигра бариерата от 4% за парламентарно представителство – тя попречи на редица малки, но не съвсем незначителни политически сили, като МЕЧ, БСП и „Величие“, да влязат в Народното събрание и позволи на ПБ да доминира.
Изборните резултати до голяма степен обезсмислят дебатите дали има нужда от фундаментална промяна на избирателната система в страната – било с бонус към резултата на победителя както в Гърция, било чрез преминаване към мажоритарен модел, каквито призиви наскоро отново отправи неговият дългогодишен радетел Валери Найденов. Може би точно защото не става дума за наболял актуален проблем, можем спокойно да разгледаме двете системи, да анализираме предимствата и недостатъците им, както и да проверим дали има междинен вариант и струва ли си да се спираме на него.
Мажоритарната илюзия за „личностите“
Когато мажоритарната система се представя на българския зрител, най-често се набляга на това, че в нея „изпъкват личностите“. Хората си представят, че мажоритарният вот предполага ярки лица, които с авторитет влизат в парламента, докато партийните листи фаворизират „послушковците“. Това е доста опростено схващане, което игнорира реалностите в държавите с такива системи, където също се държи на строгата партийна дисциплина. Такива са например САЩ, Канада и Великобритания.
Най-лесният начин човек да направи разликата между пропорционалната и мажоритарната система е да разбере логиката на състезанието при двете. При пропорционалната, противно на клишето, също се залага на личности в кандидатските листи. Такъв пример е волейболистът Владимир Николов, който в Пловдив беше кандидат на ПБ. Това е ярка и популярна публична фигура със силен авторитет. Точно това, за което ни препоръчват мажоритарната система, но се оказва, че няма нужда от нея – поне не и в случая.
В пропорционалната система обаче има едно голямо национално състезание. Политическите сили, преминали минимума от поне 4% от общите гласове. влизат в Народното събрание. После местата в парламента се разпределят спрямо изборните резултати. Оттам идва и определението „пропорционална“. Има значение кой в коя част на страната е силен, но само ако формацията му премине изискуемия минимум на национално ниво.
В мажоритарната система всичко е наопаки
Може да си сравнително популярен в страната, но това не ти гарантира представителство, тъй като състезанието не е едно, а са много. Държавата се разделя на окръзи – в Канада например се наричат неофициално и метафорично райдинги (ridings), което означава „езда“, но също и пътищата, които ездачите изминават. Във всеки от окръзите партиите излъчват свой кандидат. Мястото се печели от победителя, а изборите – от политическата сила, чиито представители са успели да надделеят в най-много окръзи. Тук се получава парадокс: партия със силно концентрирана подкрепа в една част от страната може да загуби от друга партия, която има по-малка като цяло, но по-равномерно разпределена подкрепа.
Азбучен пример за мажоритарност е странната, архаична система на президентските избори в САЩ. Противно на масовото разбиране, американският президент не се избира пряко от гражданите. За него гласуват т.нар. електори, излъчени от съответната партия в Избирателната колегия – нещо като специално Народно събрание, което се събира само за да избере президента и няма пряка връзка с Конгреса. Всеки щат разполага с различен брой електори, определен на базата на населението му, но те се разпределят не пропорционално, а мажоритарно (на принципа „победителят взема всичко“). Тоест партията, спечелила щата, получава всичките му електори, дори да води с десети от процента.
Тази система е в услуга на републиканците. През 2000 г. Ал Гор спечели повече гласове от Джордж Буш-младши, но загуби в повече щати. През 2016 г. същото сполетя Хилъри Клинтън, състезаваща се срещу Доналд Тръмп. Последните двапъти, когато либералът Джъстин Трюдо стана министър-председател на Канада, той имаше по-малка национална подкрепа от консерваторите, но по-равномерно разпределена и това му позволи да спечели.
Българският сценарий и цената на стабилността
Нека опитаме да си представим как би изглеждала мажоритарната система в България. Разделяме страната на 240 избирателни окръга. Във всеки от тях се провежда отделно състезание. Партията, която печели окръга, излъчва депутат. В случая с вота от 19 април 2026 г., това още повече би увеличило преднината на ПБ. Вероятно щеше да изтрие ГЕРБ и да остави в парламента само ДПС и може би ПП–ДБ като опозиция заради силното им присъствие на определени места. За много хора, уморени от управлението на Бойко Борисов, тази перспектива звучи страхотно. Ако обаче върнем лентата към април 2021 г., ГЕРБ вероятно щеше да спечели абсолютно мнозинство по брой окръзи заради равномерно разпределената си подкрепа от около 800 000 гласа – въпреки протестите срещу партията на Бойко Борисов.
Ами ако победителят във всеки избирателен окръг се избира на балотаж? Това е популярно възражение въпреки факта, че подобна система в чист вид се среща на много малко места. При балотажи през 2021 г. вероятно в битката за депутатски места щяха да останат главно ГЕРБ и ИТН, плюс няколко места за ДПС в смесените райони. ПП изобщо нямаше да се появи, а ДБ трудно щеше да пробие извън София.
Тук обаче идва следващото възражение:
как така в парламенти като британския има също толкова голямо разнообразие от партии, колкото и в българския, след като избирателната система също е мажоритарна? Вижте примерите за ДПС по-горе. Във Великобритания има голям брой регионални партии. Такива са например шотландските националисти – те издигат кандидати само в родината си и често печелят значително по-малко гласове на национално ниво от либералите например. Но като представителство дълго време бяха трети след лейбъристите и консерваторите, тъй като печелеха почти всички места в Шотландия. Това беше системна слабост на лейбъристите и изглеждаше, че присъствието на регионалните сили заплашва двупартийната система. А подобни партии има още в Уелс и Северна Ирландия.
Лейбъристите се съвзеха, но начинът, по който това стана, показва най-голямата слабост на мажоритарния вот. През 2024 г. тяхната партия, водена от сър Киър Стармър, спечели 33% от гласовете, а с тях – 411 от общо 650 места в британския Парламент. За сравнение, през 2019 г. лейбъристите са получили 32%, но само 242 места. Разликата е един процентен пункт, но резултатът – почти двоен. През същата 2019 година консерваторите имаха 365 места при 43% от гласовете. В тази система общият резултат на практика няма значение – важат само спечелените отделни битки.
За голяма държава мажоритарният вот може би работи, макар британският ѝ вариант в момента да скърца сериозно. „Утехата“, че от дефектите ѝ печели умерен политик като Стармър, ще се изпари, ако на следващи избори от тях се възползва националист като Найджъл Фарадж.
Има ли трети път?
В т.нар. смесена система част от депутатите се избират пропорционално, а друга – мажоритарно. Тя обикновено облагодетелства победителя. У нас за последно изпробвахме такъв модел през 2009 г., когато правителството на тройната коалиция въведе наред с пропорционалния вот и мажоритарни избори за отделните 31 избирателни района. ГЕРБ победи почти навсякъде в мажоритарната надпревара, което увеличи мнозинството на партията на Бойко Борисов, а иницииралите промените социалисти останаха разочаровани. Нещо подобно се случи и в Унгария, където въведената от Орбан смесена система помогна на новия му съперник Мадяр да спечели с огромно мнозинство.
Съществува и вариантът с двукамарен парламент. На теория долната камара може да се избира пропорционално, а горната – хипотетичен Сенат – мажоритарно. Илюзия е обаче да се мисли, че щом сенаторите са избрани мажоритарно, от това автоматично следва, че те ще бъдат личности, заслужаващи уважение. Някои от най-спорните фигури в американската политика, като Тед Круз и Мич Макконъл, са дългогодишни сенатори с нисък рейтинг сред колегите си и в обществото, но с достатъчна подкрепа в своя регион.
Мажоритарната система обаче не бива да бъде демонизирана.
След като водещи демокрации я използват, тя има своите предимства. Когато всяко място в парламента е отделно състезание, политическите сили залагат на хора с по-силни характери.
Те по-трудно се поддават на партийна дисциплина и могат да защитят интересите на своите избиратели, макар това понякога да влудява съпартийците им. Емблематичен пример беше сенатор Джон Маккейн, който не се колебаеше да застава срещу Тръмп, уверен в доверието на хората от Аризона. Също така мажоритарният вот по-лесно дава ясен мандат на спечелилата партия, така че отговорността да не се размива. Ситуации като „сглобката“ при такава система са много по-малко вероятни.
Цената обаче е по-малка представителност и по-ограничен избор. Никъде това не е толкова видимо, колкото в САЩ. Политическите партии там са „големи шатри“, в които се обединяват течения, нямащи много общо помежду си – например либертарианци и религиозни консерватори при републиканците или центристи и социалисти при демократите. Целта е да могат да спечелят избори, но така избирателят купува „котка в чувал“ – заедно с приоритетите, които подкрепя, получава и идеи, с които не е съгласен.
В една пропорционална система човек може да направи по-нюансиран избор на сила, която отразява възгледите му по-точно –
например зелена партия, ако основната му грижа е екологията. Рискът е въпросната партия да не прескочи бариерата, но той е по-нисък от този при необходимостта от задължителна победа в конкретен регион.
Избирателните системи са математически модели, с които се опитваме да подредим хаоса на обществените желания. Но точно както ултрамасивните черни дупки съществуват въпреки познатите ни астрофизични закони, така и живият политически процес винаги ще намира начин да изненада теоретиците. Дори да променим правилата на играта, не бива да забравяме, че в политиката, както и в астрофизиката най-голямата грешка е да повярваме на модела повече, отколкото на самата реалност.
Не защото едните си мечтаят да са следващите „мишки“ на Путин, както се самоопредели Орбан, а другите са в джоба на Пеевски. Не дори защо при схемите за гласове изскачат едни и същи лица и партии, а други привличат невъобразими капитали със съмнителен произход. Това са все добри и валидни причини.
Ще гласувам със 7️⃣, защото искам хора с правилна мотивация, знания и план да влязат в парламента, а не едни хора със схема. Всички се дразним на схемаджиите и ги подминаваме, но същите са редовно в управлението. Прокуратурата е една голяма схема, регулаторите – също. В същото време всички сме свидетели как когато хора с план поемат юздите нещата се случват в полза на хората и закона. Виждаме го в МВР и МРРБ и много други в последните седмици.
Ще гласувам със 7️⃣ с преференция в моя район 23 София за Божидар Божанов (105). Съжалявам, че не съм в район 24, за да гласувам за Анна Бодакова (105) или в Пловдив за Чило Попов (108) или за многото други, които виждате в снимките долу.
Защото истината е, че след изборите на шахматната дъска наречена парламент фигурите ще се наредят и макар броят във всяка група да има значение, в края на деня всичко ще опре до няколко царици, топове и офицери. Защото когато наистина трябва да се свърши нещо, да се приемат закони, да се пресече наказателна процедура, да се потуши криза или вземат мерки за обществено значим въпрос, тогава всички спират камерите, притихват и в комисии и лидерски съвети гледат гузно към лицата, които виждате долу. Всички, които сега крещят от сцени, сменят партии, за да се закрепят на избираемо място, продават влиянието си за пари за гласове и апартаменти в Дубай или тръпнат докато Пеевски държи тях и тежкаря им лидер на каишка, когато трябва да се свърши нещо в парламента се обръщат конкретно към хора от Да, България или направо копират програмата или законопроекти.
Тогава защо да не дадем на именно тези, които идват с план повече тежест в този парламент, за да се случват нещата не само, когато ножът опре до кокала или някой висш държавен служител изтупа съвестта си от прахта? В понеделник всички ще се поздравяват с някакво разбиране за победа, но ще знаят, че управляването на държавата не е възможно без конкретни знания и опит – не как се правят схеми, а как се градят работещи институции и се решават проблемите на хората с дела, а не с думи.
След това ще трябва да намерят начин да работят заедно от наше име, да намерят обща основа, на която да стъпят, за да изпълнят програмите си. Как ще протече това пренареждане зависи единствено и само от гласовете ни тази неделя.
Нелиберализмът не е неизбежен. Така е озаглавен текстът на американската журналистка Ан Апълбаум в Τhe Atlanticпо повод изборния разгром на Виктор Орбан и неговата партия „Фидес“ след 16 години управление на Унгария.
Основната теза на Апълбаум е ясна: нелибералните режими не са историческа неизбежност. Те могат да бъдат победени не чрез козметични кампании, а с добре организирана гражданска мобилизация чрез упорита работа на терен. Победата на Петер Мадяр и „Тиса“, освен че прекъсна управлението на Орбан, разби мита, че подобни режими са обречени да печелят завинаги. Със своите 138 от 199 места в парламента „Тиса“ получава мнозинство, достатъчно за да промени сама Конституцията. Както намери за добре.
На този фон българската картина изглежда далеч по-неубедителна. В последната седмица преди изборите четири социологически проучвания – на „Маркет Линкс“, Центъра за анализи и маркетинг, „Тренд“ и „Мяра“, установиха преднина от над 10 процентни пункта на първия пред втория. Всички агенции дават над 30% за коалицията „Прогресивна България“ (ПБ) на Румен Радев.
Politico и британският Telegraph, които са собственост на германската медийна група Axel Springer, поставиха Румен Радев сред възможните наследници на Орбан като проводник на руско (а значи и нелиберално – б.а.) влияние в Европейския съюз. Останалите са бившият премиер на Словения Янез Янша и Джорджа Мелони (министър-председателка на Италия), Андрей Бабиш (министър-председател на Чехия) и Роберт Фицо (министър-председател на Словакия).
Фицо вече заплаши, че ще наложи вето при гласуването в ЕС на новия 20-ти пакет санкции срещу Русия, който обхваща енергетиката, финансовите услуги и търговията. Условието е да получи петрол по нефтопровода „Дружба“, доставките по който бяха прекъснати, след като руски удар в Западна Украйна го повреди през януари. Словакия и Унгария обвиниха Украйна, че умишлено блокира транзита, а президентът Зеленски съобщи, че очакванията са ремонтът да завърши „тази пролет“.
Подготвяният нов пакет санкции предвижда пълна забрана на морски услуги за руски петрол и разширяване на санкциите срещу т.нар. сенчест флот до 640 кораба, както и ограничения върху обслужването на LNG танкери с цел прекратяване на вноса на руски втечнен газ до края на 2026 г. Затяга се и финансовият натиск чрез санкции срещу още 20 руски банки, предвидени са мерки срещу криптовалутни операции, както и действия срещу банки в трети страни, подпомагащи заобикалянето на санкциите. Третият блок предвижда разширяване на експортните ограничения върху стоки и технологии с потенциално военно приложение за над 360 млн. евро, както и квоти за амоняк с цел допълнително ограничаване на руските приходи.
Президентът Радев не е крил, че е противник на санкциите – политика, която със сигурност би продължил и като глава на бъдещо правителство. Той, както и следовниците му не смятат Русия за агресор, нито Крим за украинска територия, незаконно окупирана от режима на Путин. И това не е новина, а сигнал.
Това не е български въпрос, това е международен въпрос.
Така се изрази един от водачите на ПБ – бившият вътрешен министър Иван Демерджиев, на дебата, организиран от платформата „Извън ефир“.
Има ли кой да се противопостави?
Външнополитическият риск за България при евентуално управление на Румен Радев засега няма как да бъде ефективно неутрализиран. Дали тази опасност произтича от собствената му политическа тежест, или от готовността на останалите политически актьори да се нагодят, по един или друг начин, към него?
В действителност липсва не само силен опонент, но и ясна линия на противопоставяне.
Проблем е и това, че значителна част от избирателите чуват призивите за разбиване на „модела на задкулисие“ именно от Румен Радев, тъй като от антистатукво формациите той не се е колаборирал с Бойко Борисов и Делян Пеевски.
Наред с това, отвъд наративите срещу модела „Борисов–Пеевски“/деребеите/олигархията липсват големите теми, които вълнуват гражданите. Ще бъдат ли реформирани образованието, здравеопазването, социалната сфера, данъчната система? Също и как ще се осъществи прокламираното благоденствие? Вместо това за пореден път се предлага „захарен памук“, по сполучливото определение на „Сега“.
Показателен е примерът със здравеопазването. Ако се сравнят програмите на ПБ, ПП–ДБ и „Възраждане“, тоест на формации, заявили се като алтернатива на статуквото и с шанс за парламентарно представителство, изненадата идва от либерализма на последните. Само „Възраждане“ допуска демонополизация на Здравната каса – ход, който би отворил системата за конкуренция и би могъл да промени реално пазара на здравни услуги.
Ако има няколко здравни каси, хората ще избират къде да се осигуряват, и ще има конкуренция вместо настоящото централизирано разпределение. Въпросът е как да има повече избор и качество, но това дори не се предлага за дискусия. Изглежда, цари неформално съглашение, че системата има дребни недостатъци и затова няма да се разваля, а само ще се поправя (доколкото е възможно).
В същото време гражданите плащат по три начина за здраве: чрез здравни осигуровки, чрез данъците си (тъй като държавата допълва недостига и покрива осигуровките за определени групи) и чрез доплащане, което е най-високото в ЕС.
Но ако за здравеопазването „Възраждане“ са либерали, за Русия са в хармония с Радев, който беше казал, че ей там, от другата страна на Черно море, има евтини енергийни суровини.
Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов е още по-директен – той продължава на глас мисълта на Радев и предлага да се преговаря директно с Русия за внос на газ и петрол на ниски цени. Разбира се, в условията на отменени санкции.
Конкурентен авторитаризъм
В бъдещия 52-ри парламент двете политически сили биха могли да се съюзят и за съвместно управление с мнозинство. Това би означавало България да направи още една крачка към нелиберален модел на управление след дълъг период, в който функционираше в разновидност на т.нар. „конкурентен авторитаризъм“ – понятие, въведено от изследователите Стивън Левицки и Лукан Уей. С него се описва режим, в който демократичните институции формално съществуват, но на практика се използват така, че да обслужват властта.
Тези режими не са нито пълнокръвни демокрации, нито класически диктатури. Те допускат опозиция, но я отслабват с различни похвати и натиск. Провеждат избори, които не са честни. Използват институциите избирателно и за репресии. Затова са и по-коварни –
изглеждат достатъчно демократични отвън, за да претендират за легитимност, и достатъчно авторитарни отвътре, за да възпроизвеждат властта си.
Но този модел не би могъл да е напълно стабилен. Щом има избори, медии, съд, макар и под натиск, винаги остава възможност за пробив. Той обаче не гарантира автоматично смяна на модела – падането на един автократичен елит не означава, че след него няма да дойде друг. Въпросът е простичък: може ли властта да бъде реално сменена, или само се преразпределя между нови лица? Може ли да има нов Пеевски, който няма да прилича на настоящия, няма да има санкции по „Магнитски“, но реално ще управлява същите задкулисни мрежи на влияние?
Първият тест за бъдещия парламент е изборът на членове на нов Висш съдебен съвет.
Именно там ще се види дали зад реториката за разграждане на „модела“ стои воля за промяна, или по-скоро готовност за ново пренареждане на влиянията. Защото ВСС не е технически въпрос, а инструментът, през който минават контролът върху съдебната власт и изборът на главен прокурор и на председатели на върховните съдилища.
Ако около този избор се оформи удобен консенсус, това ще бъде ясен сигнал, че системата не се променя, а се адаптира. Но гражданите може и да не го разберат веднага – дори когато пилотът на руския изтребител хване щурвала.
Когато има желание и ръководството на МВР сериозно се заеме с изборните измами, резултатите идват бързо. Всички бяхме учудени колко добре работи полицията, която „отгоре“ не им вързват ръцете, не се опъва чадър и не ги карат „да се прибират“. Всеки ден ставаме свидетели на поток от снимки на сериозни суми, схеми и фалшива валута, с която се осигуряват гласове на определени партии. Това не е нищо ново в изборния процес в България. Разликата е, че сега го виждаме в реално време.
Снощи ми дадоха идея, че толкова много съобщение за арести и разкрити схеми биха били по-лесно осмислени, ако се сложат на карта. Затова седнах на правих набързо такава. В тази карта се оптивам да събера информацията за тези случаи. Източникът на известните случаи в профилът на Георги Кандев във Facebook и страницата на МВР. Към всеки случай има линк към оригиналния му пост. На картата виждате случаи за поне 810 хил. евро между 18 март и 15 април 2026, т.е. около 80% от обявените от главния секретар на МВР заловени суми. Някои от разкритите случаи нямат упомената точна сума, затова не се вижда на картата. Някои от схемите нямат споменато местоположение или са организирани online, затова не са поместени тук.
Местоположението на случаите в тази карта е приблизително спрямо споменатите градове, села и общини. При всяко отваряне ще е малко различно за тази цел. Поместената информация се базира изцяло на публикациите на лица от МВР и обвиненията за купуване на гласове следва да се докажат в съда от разследващите и прокуратурата, ако последните благоволят да се заемат въобще с тези случаи вместо да опъват чадър. За разлика от МВР, те все още се управляват от незаконен главен прокурор, който се държи на поста именно с цел спокойствие за купения и контролиран вот и атаки срещу длъжностни лица опитващи се да му се противопоставят.
Този сайт не е обвързан МВР, Георги Кандев или който и да е държавен орган или официално лице. Създаден е без тяхно знание или разрешение на база публична информация и не претендира за изчерпателност или точност на детайлите отвъд това, което е публикувано към дадения момент. Ще го допълвам с още информация, когато стане налична.
Тази година има няколко различни ресурса, с които може да се запознаете с местата за гласуване в страната и в чужбина. Някои – като картата на МВнР и Софийска община ги има от последните няколко вота през 2024-та. Други се публикуват за пръв път сега.
Glasuvam.org
Започвам с картата на секциите в чужбина, която поддържам от 13 години и 15 вота до сега. Всички предходни ще намерите на основната страница на проекта. Самата карта ще намерите тук. Повече за секциите ще прочетете в предходната ми статия заедно с още една карта показваща къде е машинният вот в чужбина. В по-ранна статия показах и разликата между отворените сега секции и предишни години.
Данните за картата събирам от заповедите на МВнР. Обикновено сам ги намирам и поставям на картата. В последните години седмица преди вота публикуват и таблица с адресите, а от предишния вот и карта. От там взимам по-точно местоположение и изменени адреси преди изборния ден. В последните три дни, например, има три секции със изменен адрес и още две, които бяха без адрес, но вече са със заповеди.
При публикуване на картата и при изменение на адресите уведомявам с индивидуални email-и всички абонирани за бюлетина на Glasuvam.org заедно със съвети за деня на гласуване. Преди и след това пускам също съобщения и новини, като например за процеса на заявления, промени в начина на гласуване и прочие. Към този момент има над 3100 абонирани за бюлетина. Анонимизираното разпределение от къде са се вижда на картата на заглавната страница на проекта.
В последните няколко години картата и проекта са с логото на Демократична България като част от усилията на Да, България в помощ на българите зад граница. На тези избори може да подкрепите кандидатите и програмата с номер 7 в бюлетината. Призовавам ви да разгледате профилите им, защото има не само прекрасни хора, кои и прекрасни истории, стратегии и опит зад тях. Както често казвам, сред тях ще намерите хората с план като контрапункт на хората със схема, за които съм писал премного до сега.
Новата карта на ЦИК
Буквално преди часове за пръв път ЦИК публикува карта на всички секции в страната и чужбина. Данните за чужбина съвпадат с тези от картата на МВнР, която ще спомена след малко. В България секциите имаха публикувани адреси до сега, но за пръв път ги виждам поставени на картата за цялата страна. Опитах се да го направя преди години, но се отказах след като поне една четвърт не успях да открия. Например „старото читалище“ в някое село, както често се случва.
Към този момент картата показва местата и секциите, както и броят гласоподаватели в тях. Разрових се в кода и данните, които зарежда страницата и има функционалност за показване на активност, резултати, PDF-и и видео. Към този момент са изключени, но предполагам, че в деня на изборите ще публикуват текущи данни, а след това може би резултати и излъчване на живо от преброяването. Надявам се да е така и за тази цел да е предвиден кода в страницата.
Картата ще намерите с банер на страницата на ЦИК или направо през този линк. С филтрите може да изберете секциите в чужбина или за цяла България или за определена област. Може също да покажете обобщена информация по РИК или държави.
Картата на София
Столична община публикува портал вече няколко вота подред с цялата нужна информация за изборите. Там ще намерите гео портал и карта на всички секции. В допълнение на информацията, която ЦИК публикува днес, картата на Столична община показва и районът, в който гласуват в дадената секция, както и дали е достъпна за инвалиди. Тук виждате, например, една секция в Лозенец.
За съжаление, не мога да показа на картата в коя секция би следвало да гласува Пеевски, защото както BIRD писаха преди четири години, според ГРАО той няма право да бъде поместен в никой изборен списък. Защо не отговаря на условията да гласува, а се кандидатира и е бил депутат междувременно, ЦИК отказва да отговори или провери.
Картата на Външно
Министерство на Външните Работи публикува втори вот подред карта на секциите в чужбина. Заедно с това предоставя и таблица с адресите на секциите на български и английски. В предишни години тези адреси се събираха от общото усилие на доброволци и сверяваха със заповедите публикувани от МВнР. Последните са сканирани, отделни документи и беше много трудоемко да се извлече някаква информация.
Картата им е обикновена Google Maps карта, но с последните промени в приложението им позволява да я добавите като слой на картата, която много използват за навигация. Така за някои може да е по-удобно да намерят секциите. Не работи обаче с Apple Maps, но тогава се отваря като страница.
Бонус – карта на активните българи в чужбина
След всеки вот използвам анонимизираните данни, които платформата на Glasuvam.org събира, за да направя анализ за движението на българи в чужбина. Не пазя лична информация за хора, макар тя да е достъпна в изборните списъци, а само хешове на публичните записи от заявленията за гласуване. На тяхна база мога да направя оценка за това как някои българи са се местили по света приемайки, че заявлението им за гласуване отчита пребиваване. Разбира се, част от тях може да са само на почивка и да има съвпадение на имената.
Повече за методологията как изчиствам тези и други проблеми съм описал в статията за първата карта, която направих преди 10 години. За последно публикувах карта след изборите през 2021-та. Направих анализа и след изборите през 2024-та, но не я бях публикувал до сега. Може да я намерите на този линк. Препоръчвам първо да прочетете предходните статии с разясненията, за да я разберете.
Доколкото картата умишлено не предоставя възможност за проследяване на отделни хора, тя дава обща картинка за движението на миграцията ни. Например кои градове биват напускани от хора и в кои има прираст. Разбира се, това далеч не е представително и съм го описал подробно в миналото. Картата има за цел колкото да предостави обща картина, колкото и да има естетическа стойност, поне в моите очи.
Показва също какво е възможно да бъде постигнато с данните публикувани от избирателните списъци, особено тези в България, ако някой наистина се заеме. Призовавах доста години наред да се спре с публикуването им и да се премине към проверка през защитена услуга подобна на тази, която има при ГРАО. За съжаление, това не се случи.
На 19-ти април ще се проведат избори за Народно събрание. Остават само няколко дни и имаме на разположение по-малко секции в чужбини, в които да упражним правото си на глас, в сравнение с предишни избори. Сред 443-те места, където все пак ще има секции, около 1 от 5 имат променен адрес. Затова съветвам да сверите на картата дали при вашата ще има промени този път. Когато отворите избраната от Вас през линка, бихте могли да споделите в социалните мрежи, че ще гласувате там призовавайки и другите да го сторят.
Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не. Тогава просто попълвате на място декларация по приложение 28, за да ви добавят в списъка.
Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт.
Секциите отбелязани горе са актуални към 10-ти април. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР.
Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, ако сте подали въобще такова, може да гласувате където и да е в чужбина.
Извън България може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 22, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
В чужбина за Народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, отново няма да има след промени в Изборния кодекс в последния момент, за които писах преди. Запознайте се също с бюлетината.
Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. На картата ще видите тази информация избирайки секция до вас. Гласуването с машина е по-бързо и гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.
Мейл с най-близките три секции изпратих на над 3100 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org. Ако има промяна по някоя от секциите
Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Тази година ЦИК са добавили секция с често задавани въпроси. МВнР са направили своя карта със секциите, която може да заредите в Google Maps на телефона си, ако ви е по-удобно. Забелязах, че някои промени по адресите на секции не са въведени там 4 дни по-късно та съветвам да сверявате все пак с други източници. Такъв е случая с Нант, Франция и една от секциите в Бурса, Турция.
Тази година виждам, че и Facebook отново напомня за изборите на всички българи в страната и чужбина макар и само с линк към страницата на ЦИК.
Секциите с машинен вот
Заради намаления брой секции и утежнената ситуация с възможността на сънародниците ни зад граница да гласуват, реших да направя отделна карта визуализираща къде има секции с машинен вот. Аналогично преди две седмици направих карта с местата, където е имало секции преди, но сега няма да има заради новия Изборен кодекс.
Както споменах по-горе, гласуването с машини не само е по-сигурно и спира редица изборни измами, но е и по-бързо. Вероятно затова ЦИК са решили да концентрират най-много машини във Великобритания и Турция, където натоварването е най-голямо. Тук ще намерите всички секции. В червено са тези, където има поне една секция с машинен вот. Размерът на точките показва колко секции има на това място. Същата информация ще намерите и като избирате отделни места за гласуване в картата със секциите.
Влезли в едно студио Радев, Борисов, Пеевски, Мирчев, Божанов и Асен Василев…
Невъзможно.
Липсата на лидерски дебати в България не е инцидент, а устойчив модел на политическо поведение. Културата на правенето на политика тук ги изключва като кулминация на предизборна кампания, която по-често е миризлива, отколкото дръзновена.
А именно дебатите са инструментът, който може да издигне българската политика на нивото на визия и реформи, защото сега е фиксирана върху скандали и краткосрочни политически сметки. Дебатите дават възможност да бъдат сравнени алтернативи, да се противопоставят идеи и също така да се покаже лидерство, тоест най-полезни са за избирателите от всички останали инструменти на кампанията. Това е най-прекият тест за компетентност и способност за вземане на решения в реално време.
Някои са се самоизключили
Ако бъдат проведени анкети сред аудиторията какво е разбрала от петте предизборни дебата по bTV в рамките на 55 минути по темите „Здравеопазване и социални грижи“, „Икономика и доходи“, „Външна политика“, „Регионално развитие и инфраструктура“, „Правосъдие и сигурност“, полезното съдържание ще се ограничи до отделни изказвания. Форматът се свежда до засичане с хронометър на минути и секунди и до шумни лични нападки, заместващи съдържанието. От студиото отсъстваха онези, които реално вземат решенията.
В България някои лидери високомерно са се самоизключили от дебати.Бойко Борисов, Румен Радев и Делян Пеевски например. Вместо да влизат в преки сблъсъци те предпочитат да се договарят.
Тези договорки зад камерите са истинската сцена на политиката – без публика, без въпроси, каквото се разберат бащиците на партиите.
В утвърдените демокрации дебатите, особено при президентски избори, са или ясно институционализирани, или са се превърнали в устойчива политическа традиция. (Впрочем в България също имаше президентски дебат между Румен Радев и Огнян Герджиков през ноември 2021 г., когато бившият президент се кандидатира за втори мандат.) В страни като Франция централният дебат между двамата финалисти е неизменна кулминация на кампанията, а в САЩ той се организира от Commission on Presidential Debates, която гарантира регулярност и участие на водещите кандидати.
В Мексико президентските дебати са регламентирани със закон и се провеждат от независим орган, който определя правилата и формата. В парламентарни системи като германската и британската дебатите също заемат централно място, макар и да се организират чрез договорки с медиите, а участието на лидерите се очаква и отказът има политическа цена.
На този фон България изпъква не с липса на формати, а на политическа воля – защото тук дебатът не е нито институция, нито традиция, а изключение, зависещо от моментната изгода на участниците.
На много места по света дебатите са между първите двама в социологическите проучвания, но в България биха могли да включват и лидерите на първите три политически сили.
Защо партиите отказват?
Дебатите няма да променят позициите на първите две формации в социологическите проучвания – „Прогресивна България“ (ПБ) и ГЕРБ. Теоретично могат да скъсят разстоянието и да донесат известни загуби в момент, в който всеки глас е важен за партиите.
Доскорошният президент Румен Радев влиза в ролята на фаворит и има повече да губи, отколкото да печели от една публична дискусия. Пред обществото той демонстрира добра физическа форма – достатъчно е да си свали сакото и без особени усилия прави коремно възлизане на успоредка и коремни преси. В политическите си движения обаче остава предпазлив, бавен и строго церемониален.
А дебатът изисква точно обратното: бързина, реакция и риск.
Формацията на Румен Радев води убедително и затова избягва директни сблъсъци – биха ѝ донесли повече рискове, след като към момента прогнозираната вълна от гласове не изглежда възможна. В листите си ПБ има доста бивши от други партии, а спортистите в лицето на известния волейболист и настоящ спортен мениджър Владимир Николов вече допуснаха някои медийни гафове. В своя изява той повтори слогана на „Демократична България“ – „За силна България в силна Европа“, аргументирайки колко проевропейски са ориентирани в „Прогресивна България“.
ГЕРБ продължават да са стабилно втори. С дебата рискуват всички останали да отворят фронт срещу тях.
Борисов предпочита контролирани участия и режисирани предизборни прояви, на които да говори каквото намери за добре, без да бъде прекъсван (както и почти всички политици).
Така че когато фаворитът няма какво толкова да печели, а вторият има повече да губи, сблъсък няма как да се осъществи.
Най-голям интерес за дебат има коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, за да атакува директно опонентите си и да покаже експертност. Нейните лидери настояват най-силно за дебати, но ако срещу тях не се изправят лидерите на първите коалиции в социологическите проучвания, дали си струва да участват?
Струва си.
Според различни изследвания ефектът от дебатите е най-силен върху колебаещите се избиратели, които в България са значителен дял.
Към момента актуалните данни са различни, но поне една трета не са решили за кого да пуснат бюлетина. Силно представяне в дебати може да даде начален импулс на тези хора да отидат до урните и да гласуват за партията/коалицията, чийто кандидат ги е впечатлил.
В момент като сегашния, когато инфлацията създава натиск върху бюджета и несигурност за домакинствата, лидерски дебат би изяснил какви конкретни мерки предлагат първите три формации.
bTV и наскоро създадената платформа „Извън ефир“ обещават такъв формат на 14 април. Съществен е въпросът за регламента, но най-важното е ще има ли лидери.
Рийлове със сигурност ще има.
А Радев, Борисов и Пеевски могат да влязат където и да е другаде, само не и в едно студио. Не защото не могат да говорят един с друг, а защото не са свикнали да го правят публично.
Предизборната кампания навлиза в острата си фаза, в която партиите изоставят неутралитета и започват да се конфронтират.
Докато служебната власт се опитва да се справи с ефекта от поскъпналите горива, купуването на вот и воя срещу двустранното Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна, мишените се сменят. Срещу служебното правителство открито се противопоставиха Радев, но и председателите на БСП и „Възраждане“ – Крум Зарков и Костадин Костадинов. Основният им аргумент е, че Андрей Гюров не може да поема такива международни ангажименти, защото е служебен министър-председател.
За прогресивния нов лидер Румен Радев приоритет е разграждането на олигархичния модел „Борисов–Пеевски“ и даже при посещението си в Крумовград и Момчилград заяви:
Искам вече веднъж завинаги да стане ясно: коалиция с Пеевски и с Борисов няма как да има.
А в действителност критиките му са фокусирани върху служебния кабинет и ПП–ДБ. Появата му след декемврийските протести също беше предизвикана (донякъде) от опасения, че ПП–ДБ могат да оберат значителна част от протестния вот и да обезсмислят излизането му на политическата сцена.
При обиколките си из страната сега Радев пусна отново в обращение няколко мантри от президентската си битност: първо, „сглобкаджиите“ (да се чете „ПП–ДБ“) трябва да бъдат наказани на изборите; второ, въвличат ни във война; трето, евтините руски енергийни суровини са наблизо – през Черно море, но угаждаме на ЕС, а цените галопират. Има и четвърто –
никой не ви попита за въвеждането на еврото.
Така Борисов и санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски стават фонов шум, докато огънят се насочва срещу ПП–ДБ.
В същото време водачът на „Прогресивна България“ в Кърджали – бившият вътрешен министър Иван Демерджиев, се опитва да нахъса избирателите, нахлувайки в офиса на ДПС – Ново начало. По-късно през Facebook покани за пехливански борби кмета на община Кърджали Ерол Мюмюн и лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. Видео го показва изправен срещу Мюмюн, и двамата като боксьори тежка категория – сцена, напомняща на мача от 1997 г., когато Майк Тайсън отхапа ухото на Ивендър Холифийлд.
Спортът сплотява и ни прави по-благородни и по-добри, а понеже явно няма да има политически дебат, гражданите на Кърджали ще могат да се насладят на спортен такъв.
Подобен сблъсък (почти) се състоя и в парламента – между Пеевски и съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев в началото на декември миналата година.
Няма как, политиката неизбежно има и своята сценична част. Колко ефективно работи този тип комуникация за избирателите, ще стане ясно на 19 април, когато урните дадат своя отговор. Дотогава Румен Радев ще продължи да засилва евроскептичния си суверенистки и проруски наратив. Очевидно в щаба му добре разбират колко важна е автентичността за този тип послания – достатъчно, за да притиснат електорално формации като „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, докато БСП с новия си лидер може да си позволи малка глътка въздух.
Тази генерална репетиция на Румен Радев за заседанията на Европейския съвет по-скоро разкрива ограничен потенциал за роля ала Виктор Орбан, който сам е изправен пред риск да загуби властта след изборите на 12 април. Ако не „троянски кон“ или инструмент за излизане от НАТО и ЕС, то със сигурност на Радев му се очертава друга роля: на руско „троянско пони“ в двора на Европа.
Ако Орбан падне, засега няма кой да го наследи като знаме на консерваторите и автокрацията в Европа, останала (до момента) бастионът на либералната демокрация.
За Унгария това не са обикновени парламентарни избори. Резултатите от тях ще имат последици не само за страната, но и за цяла Европа, тъй като ще очертаят границите на политическото влияние между Брюксел и Москва.
Доминиращата външнополитическа тема превръща изборите в референдум за геополитическата ориентация на страната. Не по-малко важен е и въпросът възможно ли е да бъде спрян преходът на Унгария към нелиберална държава, замислен, осъществен и ръководен от Орбан – с демонтаж на върховенството на закона, с насочване на публичните ресурси към лоялни олигарси, със заличаване на медийната свобода и на индивидуалните свободи, с държавен контрол.
Разследващият портал VSquare и журналистът Саболч Пани предупредиха за намеса на руското военно разузнаване (ГРУ) в изборния процес, за което говори и съперникът на Орбан – Петер Мадяр. Властта определи тези твърдения като фалшиви новини, но VSquare съобщи, че наблюдава модели на намеса, сравними с тези на изборите в Грузия, Молдова и Румъния, за които беше обвинена Русия. Същата платформа публикува телефонен разговор от август 2024 г. между „човека на Путин в ЕС“, както наричат унгарския външен министър Петер Сиярто, и руския първи дипломат Сергей Лавров.
Управляващият от 16 години Орбан и партията му „Фидес“ започнаха война с всички средства, които осигурява държавата с нейните институции, срещу Мадяр и създадената преди две години „Тиса“. В навечерието на кампанията Мадяр обяви, че е изнудван с незаконно направен запис, в който прави секс по взаимно съгласие с бившата си приятелка.
Скандалът се върти около предполагаема злоупотреба с власт от страна на правителството на Орбан. Според свидетелства на бившия служител Бенце Сабо пред унгарски разследващи медии, тайните служби са използвали измислено разследване (за детска порнография), за да атакуват ИТ специалисти, свързани с опозиционната партия „Тиса“, с цел да получат достъп до нейни данни. Това е станало чрез натиск, незаконно изземване на техника и копиране на информация, което вероятно е довело и до изтичане на лични данни на хиляди поддръжници. Властите отричат политически мотив и твърдят, че става дума за контраразузнавателна операция срещу „украински шпиони“, но не представят доказателства.
Орбан гради образ на опозицията като проводник на украински интереси, предупреждавайки, че евентуална победа на „Тиса“ ще въвлече страната във война с Русия и ще отклони ресурси към Киев. Дори стига по-далеч, обвинявайки Украйна в опит за намеса в изборите с „пари, натиск и агенти“, но и загадъчно предупреждава, че има
още няколко патрона в пълнителя.
От своя страна опозиционният лидер Мадяр насочва вниманието към връзките на властта с Москва. Той обяви, че ако спечели вота, ще разследва отношенията между Будапеща и Кремъл с фокус върху близостта на Орбан с руския президент Владимир Путин.
Петрол срещу отмяна на санкции?
Подхвърлянето на Радев за близостта на руския петрол ни връща към времената, когато той публично се противопоставяше на санкциите срещу Русия. Изявлението му идва в момент, в който инфлацията в България се впуска в галоп заради повишаващите се цени на горивата. Според изследване на „Алфа Рисърч“ 47% от българите посочват като първи проблем, с който да се заеме бъдещото редовно правителство, доходите и инфлацията, а за 33% най-важни са борбата с корупцията и реформата в съдебната система.
Европейската комисия отлага законодателното предложение за постоянна забрана на вноса на руски петрол като санкция заради войната на Русия с Украйна, както планираше. ЕС рязко намали вноса след инвазията през 2022 г. и за последното тримесечие на 2025 г. само 1% от петрола, който внася, е руски.
„Лукойл Нефтохим“ няма право да преработва руски петрол от 1 март 2024 г.
Москва се възползва от войната в Иран и блокирания Ормузки проток, за да предложи услугите си да облекчи пазара на петрол и петролни продукти.
Русия е готова да изиграе важна роля във формирането на новата архитектура на глобалната логистика и международната търговия на фона на проблемите в Ормузкия проток,
Εдинствено Унгария и Словакия внасяха руски петрол към 27 януари, когато Киев съобщи, че руски дрон е ударил съоръжения на нефтопровод в Украйна, прекъсвайки доставките. Двете страни обвиниха Украйна, че умишлено забавя възобновяването на петролните доставки, което предизвика политически спор и в резултат Унгария блокира заем за Киев от ЕС.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече заяви, че сега не е моментът да се вдигат санкциите срещу Русия и това би било стратегическа грешка.
Какво би предложил Румен Радев, ако например представлява България като премиер на заседание на Европейския съвет в Брюксел?
Ясно е, че цените на горивата ще внасят инфлация, а българските финанси вече са на дефицит 1,2% за първото тримесечие, тоест почти половината от планираното превишение на разходите над приходите е изядено от януари до март. Ако дупката в бюджета се разширява с това темпо, има три варианта: орязване на разходи, вдигане на данъци, нови заеми. Партиите, които дават заявки за властта, трябва да са готови и с рецепта за неотложни мерки.
Според изводите в него Радев вече е спечелил изборите в социалните мрежи.
Данните от наблюдението във Facebook и TikTok показват ясен дисбаланс в онлайн видимостта на политическите сили. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира и в двете платформи, като обхватът и темповете му на растеж значително надвишават тези на конкурентите.
Войната на Русия срещу Украйна, както и новият конфликт в Близкия изток, осигуряват почти неизчерпаем поток от поляризирано и поляризиращо съдържание, което платформите са склонни да усилват. Случаят не е изолиран, а се вписва в по-широка европейска картина на избори, уязвими към дигитална манипулация, на фона на близки във времето изборни процеси в Унгария, Словения и България.
Не за първи път има обосновани предположения за руска намеса в избори в европейски държави. През 2024 г. например Европейският парламент изрази загриженост заради зачестилите руски опити за намеса в изборите в България на 9 юни. При гласуването на резолюцията обаче двама български евродепутати – Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки (ВМРО/Партия на европейските консерватори и реформисти), се въздържаха.
Eвродепутатите изразиха „силна загриженост за съществуването на мрежа от агенти по дезинформация в социалните и традиционните медии, академичните среди, неправителствени организации и партии, както и че има руски контрол върху тази мрежа“. Опасенията бяха засилени и от множеството имоти на руската държава в България, които служат като центрове на влияние върху демократичните процеси.
За да противодейства на външна намеса в изборите, идваща от Русия, този път България поиска съдействие от ЕС. За страната ни е активирана системата за бързо реагиране, която е част от доброволен механизъм на ЕС за сътрудничество на подписалите Кодекса за поведение относно дезинформацията.
Макар и не в мащаба на Унгария, предстоящите парламентарни избори в България също са определящи за мястото ѝ в ЕС. Еврото е нашият паспорт за по-дълбока интеграция, но възходът на Румен Радев може да я възпре.
Вчера излезе решение на ЦИК за броя секции в чужбина. След промените в Изборния кодекс приети в последния момент, секциите този път ще са рекордно малко – 493 секции на 443 места по света. За сравнение, през октомври 2024-та имаше 719 секции, през юни – 769 секции, през 2023-та – 737 секции, а през ноември 2021-ва – 806 секции на 702 места по света.
Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.
Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.
Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.
Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.
За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.
От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.
Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.
Колко гласа ще получи ДПС – Ново начало на изборите на 19 април, ако акциите на МВР срещу купения и контролирания вот продължат със същата интензивност? Отговорът е: по-малко от тези на предишния вот на 27 октомври 2024 г., а следователно и по-малко депутати.
През есента на 2024-та ДПС – Ново начало получи 281 356 гласа (11,548%), срещу които спечели 30 депутати, а по-късно, след частичното касиране на вота от Конституционния съд (КС), те станаха 29. За Алианса за права и свободи (АПС), обединил привържениците на Ахмед Доган, гласуваха 182 253 души. А само няколко месеца по-рано, на 9 юни 2024 г., за все още цялото ДПС бюлетини пуснаха 366 310 души.
Митът за могъществото на Пеевски не се крепи на електоралните завоевания. Те намаляват въпреки десетките кметове, изредили се да се снимат с него. В един момент обаче снимките секнаха, макар броят на местните властници да приближи петдесет.
Показателни са резултатите в Кърджали от октомври 2024 г., традиционно силен район за Движението за права и свободи, който осигурява пет мандата. Но разцеплението в партията се отрази и там. Тогава ДПС – Ново начало получи 30 874 гласа от 9 МИР, а АПС – 28 851 гласа. В крайна сметка и двете формации взеха по два мандата, а безпрецедентно мандат спечели и друга партия – най-напред това беше МЕЧ, а след решението на КС депутатското кресло отиде при „Величие“.
Три седмици преди вота социологическите проучвания оставят и МЕЧ, и „Величие“ извън 52-рия парламент. А Пеевски е разпоредил да бъдат осигурени 50 000 гласа от Кърджали – колкото искаше и Доган навремето, когато още можеше да изисква.
Едва ли ще му бъдат осигурени.
Монополът се е пропукал не отсега, а МВР показа, че не се церемони с купувачите и контрольорите на гласове, в това число и представители на местната власт. Географията на полицейските акции показва райони, където Пеевски има влияние, а Кърджали е първи в списъка. Мерките, които предприемат служебният вътрешен министър Емил Дечев и и.д. главен секретар Георги Кандев, са видими в този район, където кметовете и на седемте общини са декларирали вярност на „Новото начало“.
Тази седмица беше арестуван ръководителят на Областната пощенска станция в Кърджали – Самет Хасан, който заплашвал и убеждавал служители на БЧК да обясняват, че раздаваните от тях хранителни помощи са от определена партия, за която хората трябва да гласуват. По подразбиране е ясно коя е партията. Случаят е от село Бенковски, община Кирково, където социално слаби хора трябвало да получат пакети. Те са осигурени от държавата и Европейския социален фонд, а Агенцията за социално подпомагане определя кой да ги получи.
След като Хасан бил задържан, кметът на Кърджали Ерол Мюмюн и сподвижници пробвали да нахлуят в Районното управление на МВР.
Кметът и привърженици на тази партия [ДПС – Ново начало, б.а.] са се опитали да влязат в районното в Кърджали. Проявили са енергичност, наложило се е да има отпор от страна на полицията.
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи
Освен Самет Хасан, при други акции в Кърджалийско са задържани още двама души. При проверка в магазин в махала Дар дере на село Перперек са открити тетрадка с имена и числа срещу тях, както и пари и е била арестувана 58-годишна жена. В Крумовград е задържан мъж, за когото е установено, че е предлагал пари срещу гласуване. А в метална каса са били открити 11 000 евро, 605 000 турски лири, 8505 паунда, 7900 долара и 6700 швейцарски франка.
В петъчния ден отново на територията на Кърджалийския избирателен район започна нова 24-часова акция, в рамките на която ще продължат проверките по хранителни магазини, заложни къщи и валутни бюра, както и в домове на граждани.
Преди дни бяха проверени и заложни къщи и фирми за бързи кредити в столичния квартал „Факултета“. Арестувани са и наркодилъри, които освен с дрога се занимават и с търговия с вот. Купувачите на гласове разширяват кръга на услугите – вече се предлага не само кеш или отписване на дългове, но и фризьорски и козметични услуги и покупки в магазини за дрехи за 50–100 евро.
Във Враца, при поредната акция, вътрешният министър съобщи, че са получени между 500 и 600% повече сигнали на граждани във връзка с изборни нарушения преди настоящия вот в сравнение със същия период преди изборите през 2024 г.
В Столипиново бяха арестувани бивш общински съветник и ходжа за търговия с гласове. Мащабна акция имаше и във Великотърновско, в селата Кесарево, Бряговица, Асеново и Камен. В Северозападна България, където редовно е засичана търговия с вот, също имаше арести. При полицейска операция в Монтана и Лом са били открити над 37 000 евро, част от тях в купюри от по 50 евро, и тетрадки с имена и суми.
Никой не е по-силен от държавата
Това не са просто рутинни полицейски операции срещу купуването на гласове в България, а послание, че никой не е по-силен от държавата – стига държавата да си върши работата. Когато този натиск е постоянен и недвусмислен, неизбежно променя поведението и на купувачите на гласове, и на зависимите избиратели, прокъсвайки изгражданите с години мрежи на влияние.
Както и през 2021 г., когато друг служебен вътрешен министър – Бойко Рашков, проведе множество акции срещу купения вот, прокуратурата и сега не е особено активна. МВР среща по-скоро противодействие, отколкото съдействие от страна на прокуратурата, каза по онова време Рашков, влязъл в сблъсък с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Държавното обвинение и сега не показва отзивчивост към битката за честни избори, а Дечев, член на Съюза на съдиите, публично е заявявал позицията си относно легитимността на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов:
Слeд 21 юли 2025 г. ниe нямaмe и.ф. глaвeн пpoĸypop cпopeд Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт. Teĸcтът нa зaĸoнa (чл. 173, aл. 15) e бeзĸpaйнo яceн и тoй ĸaзвa, чe лицaтa, ĸoитo изпълнявaт фyнĸциитe нa глaвeн пpoĸypop или нa пpeдceдaтeл нa BAC и BKC, нe мoгaт дa изпълнявaт тeзи фyнĸции пoвeчe oт 6 мeceцa.
А в ефира на Нова телевизия вътрешният министър обеща след вота да съобщи „кои са шампионите от политическите партии, които са купували най-много гласове, кой е на второ, кой е на трето място…“.
„Шампионите“ не са тайна, но така и не понасят отговорност за поръчките. За 20 години ефективните присъди за купуване на гласове са 100–120, каза преди време в ефира на Bgonair конституционалистът Стоил Моллов. В затвора попадат дребни риби, връзката партия–купувачи не е разкрита, въпреки че е известно за кои политически сили са предназначени бюлетините.
МВР може да профилактира купувачите на гласове, но не носи цялата отговорност за честността на вота – разделя я с Централната избирателна комисия, кметовете и областните управители. Няма как да повлияе и на преброителите в секционните избирателни комисии, чиито безобразия разкри видеонаблюдението на предишния вот.
Коя ще е политическата сила, която има шанс за мандат от 9 МИР – Кърджали: „Прогресивна България“, ГЕРБ–СДС или ПП–ДБ? Председателят на гражданско движение „Единни заедно можем“ Себахтин Исмаил подкрепи „Да, България“ за изборите:
Въпреки че имаме резерви към някои партии в коалицията ПП–ДБ, „Да България“ са единствените, които се отвориха към нашия етнос и в които виждаме воля за промяна.
Контролът на държавата ще промени изборния резултат – по-малко зависимости, повече реална подкрепа. Вдигне ли се и избирателната активност, ще удави изтъргуваните гласове. Тогава за Пеевски и партията му ще има ново начало.
Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.
В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.
На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.
Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.
Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.
Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.
Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.
Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.
Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.
Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.
Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.
Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.
Номинираният за победител на изборите Румен Радев започна да спада още преди да е победил на 19 април.
Поне това показват данните на социологическата агенция „Маркет Линкс“ тази седмица, които дават преднина в рамките на статистическата грешка от 3% на Радев и „Прогресивна България“ пред ГЕРБ–СДС. Резултатът изглежда така: 21,1% срещу 18,6%.
Преди месец същата агенция му даде 25,6%, а след това „Алфа Рисърч“ го изстреля на 32,6%, докато ГЕРБ отстоеше на разстояние почти една партия със своите 19,7%.
Еуфорията от появата на новия спасител изпарява ли се, заземява ли се, или има нужда от презареждане? Румен Радев все така прилича на президент, прекъснал предсрочно мандата си, но не и на политик, решен да докаже на българските граждани, че си струва да се гласува за него. На „Дондуков“ 2 той нямаше конкуренция. Ролята му не изискваше да се включва по злободневни теми и слоганите от типа „Битка с олигархията!“ минаваха за позиция, без да се налага да бъдат политика.
Но вън от Президентството въпросите вече са: кои водят битката, как я водят, с кого точно. А Радев още не може да смени костюма на президент, както Симеон Сакскобургготски докрая си остана Царя – нито със, нито без корона.
Има време за висок резултат. Също и за по-нисък
До изборите има месец и Радев би могъл да повиши резултата си. Зависи колко ще е смел в програмата и в публичните си изяви. Пряк дебат с Борисов ще е особено интересен, но залозите ще са в полза на обиграния и речовит лидер на ГЕРБ, който има вроден талант за политическо шоу. Радев след две минути слушане доскучава.
демонтаж на олигархичния модел и ускорено икономическо развитие на страната, –
е микс от всички добри намерения, заявени и написани в някоя институционална стратегия, плюс няколко нови идеи, като разработването на изкуствен интелект срещу корупцията в обществените поръчки. На тази иновация се разчита да блокира съмнителни търгове, да информира медиите и да сезира компетентните органи за тях.
Останалото е дежавю. И подобно на други предишни програми, „Прогресивна България“ остава на ниво общи цели, без да е ясен инструментариумът за постигането им. Радикално нов модел не се предлага. Но Радев поне недвусмислено посочи към какво се стреми: квалифицирано мнозинство от 160 депутати около „Прогресивна България“, което да смени състава на Висшия съдебен съвет и да бъде избран нов главен прокурор.
Знаете обаче, че това може и да не се случи. Зависи от математиката в Народното събрание, зависи от силите, които движат присъстващите в него. Няма да останем заложник на евентуален политически блокаж, а ще продължим да работим паралелно – за реформиране на службите и МВР, за разкриване и пресичане на корупционни схеми, за събиране на годни за съда доказателства, защото все някога ще им дойде времето. За още по-интензивна работа с нашите партньорски служби и правителства, така че да установяваме активи, банкови сметки, имоти на български граждани зад граница с незаконен произход.
От ключово значение е математиката, защото тя ще определи колко коалиционни партньори ще са му необходими и кои. Дали ще са двама, или трима? „Прогресивна България“, ПП–ДБ и БСП – Обединена левица (ако прескочи 4-те процента) или „Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС (и Пеевски през задния вход) – никой не затваря вратата за Радев и Радев не затваря вратата за никого.
Докато Радев разгръща настъплението си, а дръжките на томахавките, заровени от ПП и ДБ покрай реденето на листите им, още стърчат, на терена се нареждат и други кандидати за протестния вот.
Сред тях е Антикорупционният блок, обединяващ четири формации. Едната е „Единение“, чийто лидер Иван Христанов беше заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков (ПП), а сега е служебен министър на земеделието в кабинета на Андрей Гюров. Там е и „Ние идваме“ на някогашното острие на БСП Мая Манолова, бивша омбудсманка. Другата партия е Зелено движение, което беше в „Демократична България“ до 2024 г. В Антикорупционния блок влиза и „Средна европейска класа“ (СЕК) на бургаския предприемач Константин Бачийски. Кирил Петков и Асен Василев използваха регистрацията на СЕК, както и на партия ВОЛТ, за да се явят като коалиция на изборите през 2021 г., защото още не бяха учредили партията си „Продължаваме промяната“.
Появи се и „Сияние“ – гражданско движение, регистрирано от Николай Попов, бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна. То има подкрепата на организацията „Ангели на пътя“, която обединява близки и роднини на жертви на войната по пътищата, а бързото събиране на подписи показа и по-широка подкрепа. Само за няколко часа бяха събрани над 6500 подписа.
Чашата преля и повече няма да се молим на никого. Ще направим така, че ние да променяме, а не да чакаме промяна, която не идва никога. Не за власт, а за живот. За справедливост. Последвайте ме.
Николай Попов
За да влезе в парламента, Попов е в съдружие със същата тази партия ВОЛТ на Настимир Ананиев, мандатоносител на „Продължаваме промяната“. ПП и ВОЛТ се разделиха преди изборите през октомври 2024 г. Ананиев, който за пореден път прелита към нова формация, е известен и като човека, патентовал марката „Реформаторски блок“ през 2014 г.
За следващите избори пък се формира партия „Ускорение“, също от политици, преминали през други партии. Нейни създатели са служебният министър на енергетиката и кмет на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков и бившият депутат и бивш лидер на Зелено движение, който днес е кандидат за депутат от ПП–ДБ Владислав Панев.
Тази седмица „Прогресивна България“ прикова вниманието върху себе си с листите си, в които има известни спортисти, като волейболната звезда Владимир Николов, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, плувеца Петър Стойчев, гимнастика Йордан Йовчев. Какво изниква в умовете ни, когато чуем име на успял спортист, донесъл медали и слава на България? Националното знаме и химнът, който пее просълзен на стълбицата. Няма по-силен патриотичен символ, далеч по-добър от кресливите възгласи на „Възраждане“ за лева.
На фона на листите на системните партии, пълни предимно с партократи на избираеми места, Радев изненадва. Макар че и при него има стари муцуни – бивши министри от служебните му кабинети, символ на периода, в който осигуряваха политическа стабилност, също и хора, преминали през други партии, бивши военни и представители на местната власт.
Успелите спортисти са национално известни лица и не е необходимо време за изграждане на политически образ. Затова се използват като електорален магнит, особено от формации, които искат бързо да мобилизират подкрепа.
Освен това нямат изградена политическа мрежа и зависят от този, който ги е издигнал.
Хората ги свързват с успех, медали, гордост. За разлика от повечето професионални политици, те биват възприемани като личности, успели с честен труд, не с връзки или политически комбинации, а и се предполага, че са дисциплинирани. За общество, в което доверието в политиците е ниско, това е голямо предимство.
С първите си телевизионни участия като политици обаче някои от тях предизвикаха присмех. Владо Николов, чиито „лични убеждения са много десни“, повлече крак по БНТ.
Не трябва да делим на Изток и на Запад. Ние сме Европа. Искам България да има мнение накъде да поеме Европа, а не да правим каквото каже Меркел [канцлерка на Германия до 2021 г. – б.а.].
Друг, като Петър Стойчев, водач на листата в Смолян, мотивира по bTV избора на Радев така:
Всеки един от нас е победител и е минал през много трудности, за да защити името си и честта на родината.
Листите на останалите формации са израз на стремежа да се осигурят избираеми места на партийното ръководство, тъй като с появата на Радев всички губят депутати, а някои ще останат и пред вратите на 52-рия парламент. Корекциите не са особено значими, но две промени произведоха шум – санкционираният за корупция по „Магнитски“ Владислав Горанов поведе листата на ГЕРБ–СДС във Варна, а настоящият депутат от ПП–ДБ Явор Божанков изпадна от листите на коалицията. Очевидно Бойко Борисов залага на познати лица и управленски опит вместо на нови фигури. За публичния образ и антикорупционната легитимност не се тревожи особено, нито за санкциите по „Магнитски“, които, изглежда, че безпокоят единствено санкционираните – пречат им на бизнеса.
Отпадането на Божанков, също и на Даниел Лорер, беше поставено като условие от лидера на ПП Асен Василев през януари. Божанков е от гражданската квота и му беше поискана оставката като депутат, а Лорер беше изключен от ПП, след като двамата отказаха да гласуват заедно с „Възраждане“ кандидатурата на Силви Кирилов от „Има такъв народ“ за шеф на парламента.
Предизборната кампания ще мине бързо и се очертава да е ожесточена предвид битката между първия и втория („Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС), както и между третия и четвъртия (ПП–ДБ и ДПС). Големият въпрос сега е каква коалиция очаква България и как ще се нарича следващият главен прокурор.
Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.
Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
Ако все пак имате проблем, свържете се със [email protected] като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.
Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.
Интервютата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов при видни инфлуенсъри би трябвало да минат за self-promo, но звучат като на прощаване. Борисов се сбогува с величието си. Макар да не спира да лее похвални слова за труда, който е положил за Отечеството.
Тонът е смесица от носталгия, самохвалство и историческа ретроспекция – припомня постиженията си, като магистралите и усилията по европейските интеграции, но вече не е първата политическа сила в България. Сякаш се опитва да маркира „завършване на цикъл“ преди неизбежната трансформация на ГЕРБ.
Започна политическата си кариера блестящо, нещо средно между Тодор Живков след Априлския пленум и Рамбо, и четвърт век по-късно е послушник на Пеевски.
След 19 април Бойко Борисов вече няма да е първи в българската политика и партията му няма да е същата. Затова минава през Явор Дачков, през Карбовски, пие кафе с Кристина Патрашкова и ни пуска още един път ония парчета, които толкова радваха навремето, когато бюра в канцеларии и маси във фризьорски салони бяха украсени със снимка календарче на Бате Бойко. Даже някои го рисуваха на капака на колите си.
Сега лафчетата вече се изтъркаха.
Възходът на Пеевски в политиката е вследствие на действията на ПП–ДБ. Те знаеха, че аз ще довърша цикъла на ГЕРБ – трите гилотини, които висяха над главите ни: еврозона, Шенген, мониторингов механизъм. И трите съм ги изчистил! Румен Радев е „нова“ звезда… на 10 години. Той беше министър-председател вече два пъти – вместо Стефан Янев и Гълъб Донев. (Пред Явор Дачков)
България успява да балансира между големите сили, да защитава националните си интереси и да запази енергийната си сигурност и въглищната си индустрия – без нелегална миграция и без уроци по инакомислие в училищата. (Пред Явор Дачков)
За 1300 години съм направил най-много магистрали. (Пред Мартин Карбовски)
Водя най-скромния живот, който някой живее. Там, където съм се родил, там ще си пукна… Знайни и незнайни глупаци да обясняват как съм изнесъл тонове със злато. Той не си представя какво е тон злато. Къде бе, у коя банка бе, нещастници долни?! (Пред Мартин Карбовски)
Когато Румен Радев управляваше еднолично по старата конституция, подписа договор, с който извади 6 милиарда от джоба на българите. Щом българите го харесват, следващите след Радев ще направят договор за 60 милиарда. (Пред Кристина Патрашкова)
Свърши правителството, свършиха и отношенията ни с Пеевски. (Пред Кристина Патрашкова)
Дали санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски знае, че отношенията са прекратени? Сигурно Борисов е пропуснал да му каже, защото само преди ден ГЕРБ игнорира собственото си решение да остави на следващия 52-ри парламент решението за ратификация на договора за Борда за мир – организация, учредена от американския президент Доналд Тръмп като алтернатива на ООН. На 22 януари в Давос България и Унгария бяха единствените държави от ЕС сред учредителите.
Бившият вече премиер Росен Желязков подписа присъединяването на България към Борда, макар да беше в оставка. Още тогава лидерът на ДПС – Ново начало поиска парламентът да ратифицира документа. ГЕРБ обаче не го предложи за гласуване в Народното събрание. Най-напред Желязков каза, че ще го внесе, по-късно обаче министърът на външните работи Георг Георгиев обяви, че остава за следващия парламент.
Но Пеевски не се отказва. В последните дни на парламента, преди депутатите да излязат в едномесечен отпуск заради предизборната кампания, той отново направи опит да вкара предложение от името на парламентарната група на ДПС – Ново начало, с което да задължи правителството да внесе за ратификация договора за присъединяване към Борда за мир. Изглежда, повярвал е, че ще му бъде въздадено за заслугите от американска страна и ще паднат санкциите по „Магнитски“.
Обсъждането на договора не успя да мине през Комисията по външна политика, председателствана от Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Попречи му липсата на кворум. Председателстваната от Христо Гаджев (ГЕРБ) Комисия по отбрана обаче му даде зелена светлина с подкрепата на ДПС – Ново начало и правоверните на ГЕРБ „Има такъв народ“.
Макар първоначално да имаше съмнения, че предложението ще мине в пленарната зала заради разцеплението в БСП, то беше прието без гласовете на социалистите. Подкрепиха го от ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало и „Има такъв народ“.
Това беше едно от редките гласувания, в които ПП–ДБ, „Величие“ и „Възраждане“ бяха в един и същи лагер „против“. Костадин Костадинов още при учредяването на Борда за мир смяташе, че за ратификацията трябва да решат бъдещите депутати:
Това е задача, която трябва да бъде осъществена от следващ кабинет и от следващото Народно събрание.
Така Борисов отново засвидетелства вярност към Пеевски, в каквото и да се кълне пред инфлуенсърите. Нищо не е приключило, всичко си е постарому.
Под тежестта на голямото Д, ГЕРБ изгуби своя европейски образ,
коментираха от „Да, България“ по този повод.
Съмнения обаче има и за единението на ГЕРБ по отношение на документа. При задаващата се буря, която ще ги помете от първото място, изявени фигури от партията търсят свое ново политическо гнездо.
След свадата с Делян Добрев, който уж напусна, пък се върна за по-малко от 24 часа, сега се разбунтува Живко Тодоров, който кара своя четвърти мандат като кмет на Стара Загора. Тодоров отказва да е водач на листите на ГЕРБ за региона – да слага успешни кметове начело е практика, използвана от партията. Допреди няколко години Борисов може би щеше да го изхвърли от партията за неподчинение, скалъпвайки нещо с обвинителен уклон.
Но не и сега, когато исполин като ГЕРБ се разклаща, за да отстъпи на „Прогресивна България“ (прогресът да се чете като килийно училище, не като либерализъм).
Отказът на Живко Тодоров да бъде водач на листата на ГЕРБ в Стара Загора е ясен симптом за вътрешна нестабилност на партията и за настъпващата ера на преориентации. Тодоров, който е една от най-успешните фигури на ГЕРБ в района на Стара Загора, отказва да следва традиционната партийна дисциплина – знак, че влиянието на Борисов вече не е безусловно.
Този случай илюстрира как регионалните лидери започват да изследват политическите си алтернативи, подготвяйки се за етапа „след Борисов“ и за евентуалното разцепление или пренастройка на вътрешнопартийната йерархия. Лидерът на ГЕРБ е безсилен пред непокорните кметове – не е на власт, за да прекрати финансиране на проекти например, а и догодина са местните избори и добрите отношения с тези кметове трябва да бъдат запазени. Стига да успее. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт, което осигурява не само изборна „инфраструктура“ и контрол върху регионалните мрежи на влияние, но и стабилен политически тил, който трудно се разклаща от парламентарни кризи или от смяна на правителства.
Борисов преживява символично „сбогуване“ – припомня собствените си постижения и критикува съвременните лидери, но реалността е, че влиянието му вече се топи.
Отношенията му с Делян Пеевски, съюзник и ключова фигура в парламента, са обтегнати. А опитите да бъде отстранен и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от поста, който заема нелегитимно, изнервят Борисов.
Самият Сарафов стои в кабинета като заложник на сложния баланс между политическите интереси на Борисов и натиска на Пеевски. Изглежда, че ще остане, докато в следващия парламент не се формира мнозинство от 160 депутати за избор на нов ВСС, който от своя страна да избере нов главен прокурор.
Възможно ли е олигархът Пеевски да остане в политическа изолация, след като беше дорийска колона за две правителства (на Николай Денков (ПП) и на Росен Желязков (ГЕРБ)? Най-добре да свиква.
Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.
Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.
Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.
Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.
Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.
В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.
Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.
Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.
Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.
Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.
Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.
Когато политикът Румен Радев обяви, че тръгва на поход за бъдещето на България, слизайки от луксозен SUV BMW X7, значи за избирателите походът е Ком–Емине, а за него – смяна на предавките след Президентството.
Онова, което мерят социолозите, за да го позиционират като победител във всички проучвания от началото на януари 2026-та досега, е не потенциалът на партия, а президентско-спасителският рейтинг на Румен Радев. Защото партия няма, програми (още) не са обявени и лицата в кандидатдепутатските листи не са известни. Основният политически капитал произтича от един лидер. Така както през 2001 г. дойде от невидимата корона на Царя, през 2009 г. – от мускулите и черната кожена тужурка на Бат’ Бойко, а сега идва от генералските пагони и ореола на „силната президентска ръка“, обещаваща нов ред и държавност.
За какво служат „шаситата“
Коалицията, с която Радев ще се яви на изборите на 19 април – „Прогресивна България“, беше регистрирана тази седмица в Централната избирателна комисия. Тя включва три партии: Политическо движение „Социалдемократи“ на Елена Нонева, Социалдемократическата партия на Тодор Барболов и Движение „Нашият народ“ на кмета на Кричим Атанас Калчев, който управлява 7-хилядната община пети мандат (до момента 19 години).
Няма законова пречка формациите да са една или две.
Тези три „шасита“ не носят реална електорална тежест и това е част от избрана стратегия. Така някои кандидати могат да бъдат вкарани през различните партии, без да се забележат (веднага). Формално това става чрез някаква квота, а Румен Радев няма да носи пряка отговорност за подбора им.
Имиджов трик е, че Радев не е начело на коалицията. Нейни съпредседатели са двама негови съветници от Президентството – бившият служебен премиер Гълъб Донев и бившият военен министър Димитър Стоянов. Това е знак за привидна дистанция – един вид, лидерът стои над партийните структури, поради което не се появи и при регистрирането ѝ. Позволява гъвкавост при разпределяне на местата по избирателните райони. Също така поради юридически или стратегически съображения понякога е по-удобно други лица да са формални председатели.
В допълнение, това е част от изграждането на образа на бившия президент, който се представя като национален лидер, а не като партиен апаратчик – поне докато не покаже свой партиен продукт. Но клиентелистите вече са се наредили на опашка при бъдещия победител, така че бързо ще я сглоби.
Интересни са партиите в тази постпрезидентска сглобка. ПД „Социалдемократи“ беше един от трите мандатоносителя на „Продължаваме промяната“ заедно с ВОЛТ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски. През 2022 г. именно ПД „Социалдемократи“ получи 90% от субсидията, въпреки че нямаше нито един депутат.
ПД „Социалдемократи“, което до октомври 2025 г. беше част от БСП – Обединена левица, има любопитна партийна история. Основано е през юни 2000 г. от Николай Камов, който е бил депутат от БСП, а до 1989 г. – виден комсомолски кадър. Един от учредителите ѝ е Ивайло Калфин, който като депутат от БСП в 37-мото Народно събрание по времето на кабинета „Виденов“ се отцепи от групата заедно с още депутати социалисти и всички вкупом напуснаха БСП. Сред тях бяха Филип Боков, Елена Поптодорова, Андрей Бунджулов, Росен Карадимов (днес председател на Комисията за защита на конкуренцията, КЗК) и др., известни като социалдемократи. По-късно те се присъединиха към Александър Томов, който тогава създаде Евролевицата, но го напуснаха през 2000 г.
(Любопитен факт е, че Карадимов беше назначен в Надзорния съвет на Българската банка за развитие през ноември 2022 г. именно от служебен кабинет с премиер Гълъб Донев и така бе върнат в активната политика. При издигането му за шеф на КЗК бе свързван с олигарха Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.)
През 2005 г. ПД „Социалдемократи“ е в коалиция с БСП, която печели изборите и на власт идва Тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Не подкрепят военната помощ за Украйна и са на страната на Радев за референдум за еврото.
Социалдемократическата партия (СДП) също е отломка от славно минало – на СДС. Дори е имала депутати в сините парламентарни групи и заместник-председател на парламента (Иван Куртев), когато е партньор на СДС през 1997 г., но е била отделна партия. През 2023 г. е част от коалиция „Заедно“, издигнала за депутати напусналите „Има такъв народ“ Ива Митева и Любомир Каримански. Сега се спекулира, че Митева ще бъде и в листите на „Прогресивна България“.
Румен Радев използва именно лозунга на СДП – „Свобода, справедливост, солидарност“, в поста си във Facebook в деня на регистрирането на коалицията:
„Прогресивна България“ е отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел. На апела на мълчаливото мнозинство за свобода, солидарност и справедливост. За развитието на България като модерна и демократична европейска държава.
Като изключим този лозунг, СДП е някакъв призрак, а за партиен живот е трудно да се открие каквато и да било следа в последните двайсетина години.
Броени дни преди регистрацията пък кметът на Кричим отрече Радев да е искал формацията му за мандатоносител, каквато информация изтече през февруари. Калчев, който е бивш полицай, е известен с това, че печели всичките си мандати като кмет още на първи тур с добра преднина пред конкуренцията.
Неговата партия Движение „Нашият народ“ е бившата Движение „Нашият град“, появила се на местните избори във Варна преди 20 години и свързвана с икономическата група около „Химимпорт“. Журналистката Невяна Троянска, авторка на книгата „ТИМ. Отборът, който превзе България“, разкри във Facebook тази трансформация.
А освен тези прилики беше хванато, че логото на „Прогресивна България“ е едно към едно с логото на организацията RISE East of England Teaching Exchange. За капак се оказа, че има сдружение „Прогресивна България“ с ЕИК 207561851, регистрирано на 17.10.2023 г. според търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основната дейност на сдружението е защита на правата на ЛГБТ+ общността. Интересното в случая е, че Радев винаги се е заявявал като консерватор и защитник на традиционното семейство.
Как тези негови ценности се вписват в социалдемократическата рамка? Едва ли решилите да гласуват за него 32,6% според последното проучване на „Алфа Рисърч“ се вълнуват от идеологическата мотивация. А и БСП, член на Партията на европейските социалисти, беше сред генераторите на кампанията срещу ратификацията на Истанбулската конвенция, както впрочем и самият Радев.
Какво става с неравенството?
Ако през всичките девет години като президент Румен Радев шикалкавеше със съдебната реформа, то неизменно акцентираше върху темата за неравенството.
На един държавен глава му е простено да не отива по-далеч от показалеца си. Но един политик, устремил се към изпълнителната власт, е длъжен да продължи с отговорите – как ще намали неравенството, каква комбинация от финансови и социални мерки ще използва.
Първият тест от предстоящия „поход към прогреса“ е данъчната система. Ще настоява ли Румен Радев за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане? (Даже си върви с името на коалицията му.) Това предложение беше в арсенала на БСП. Но какво все пак ще предложи срещу неравенството, засега е неясно. Вероятно ще се съсредоточи върху повече държава в икономиката и по-големи социални разходи, така присъщи на БСП.
Остава големият въпрос дали предвожданата от Румен Радев нова политическа сила ще се заеме с някакви смели реформи и дали няма да ги подмени с обичайната смяна на караула в институции и съдебна система.
Намаляването на неравенството е свързано с прекъсване на олигархичните зависимости. Радев често използва банализираната фраза „борба с олигархията“, без да назове нито един олигарх. От трибуната на Софийския икономически форум през януари също се заяви за изгонване на олигархията от властта, за върховенство на правото и за отговорност в държавното управление – все познати лозунги.
ВМРО и БСП декларираха, че са с Радев, очаква се да го направят и от Алианса за права и свободи. ПП–ДБ са готови да си партнират с него за излъчване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет.
Социологът Андрей Райчев не спира да предрича коалиция на формацията на Радев с ГЕРБ и Бойко Борисов. Не чрез Борисов или други силни говорители на ГЕРБ, а чрез партньора на партията – СДС, се дават знаци, че при определени условия би било възможно.
Най-стабилната конструкция е първият и вторият да управляват заедно, по някои теми бихме могли да работим с Румен Радев, основно темата за ориентацията на България – дали продължаваме по пътя, който избрахме преди години и задълбочаване на евроинтеграцията, или преосмисляме мястото, на което страната ни е днес. Ако вървим в една посока по този въпрос, има неща, за които ще можем да водим разговор.
Румен Христов, председател на СДС
Походът на Радев към властта започна. За тези, които не са на ΒΜW, има банани.
Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.
На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.
Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.
Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.
Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.
Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).
За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.
Предварителен спрямо окончателен списък
Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.
В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.
Данните на ГРАО
Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.
Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.
Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.
Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.
Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.
С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.
Данните на НСИ и президентството
Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.
Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.
Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.
Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.
Моята интерпретация
Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.
4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.
При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.
Проблем има, дебат – не
Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.
Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.
Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.
Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.
Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.
Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
