Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/1079596/
The Git v2.55.0-rc2
testing release appeared on June 23, suggesting that the final Git
2.55 release can be expected in the near future. While this Git update
lacks radical new features, it does include a number of improvements that
regular Git users will appreciate, including commands to easily edit the
commit history, more formatting options, fsmonitor support for Linux, and
more.
Post Syndicated from digiblur DIY original https://www.youtube.com/watch?v=Y3KlpwEFc5E
Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/1079769/
Security updates have been issued by AlmaLinux (buildah, coreutils, evince, libpng, libreoffice, libtasn1, libxml2, libxslt, nginx, nginx:1.24, nginx:1.26, postgresql:12, python-urllib3, python3.12-urllib3, python3.14, python3.14-urllib3, skopeo, tigervnc, tomcat, and vim), Debian (chromium, dnsdist, giflib, libdbi-perl, libssh2, libtext-csv-xs-perl, pdns, pdns-recursor, python-urllib3, and sogo), Fedora (goose, httpd, librabbitmq, perl-Compress-Raw-Bzip2, perl-DBI, perl-IO-Compress, perl-Socket, python-django-allauth, rsync, and strongswan), Oracle (389-ds-base, buildah, containernetworking-plugins, coreutils, evince, fence-agents, giflib, git-lfs, hplip, krb5, libcap, libexif, libtasn1, memcached, opencryptoki, podman, postfix, postgresql:12, postgresql:13, postgresql:15, postgresql:16, python-urllib3, python3.12-urllib3, python3.14-urllib3, python3.9, runc, skopeo, tigervnc, vim, webkit2gtk3, xorg-x11-server, and xorg-x11-server-Xwayland), SUSE (apache-commons-configuration2, apache-commons-text, apache2, containerd, kernel, libnilfs3, libopenbabel8, libtar, libzypp, lrzip, nodejs24, ofono, perl-Net-Dropbox-API, podman, python-pip, python-PyJWT, python311-aiohttp, python311-nltk, python311-python-multipart, python312, and python315), and Ubuntu (amd64-microcode, containerd, containerd-app, containerd-stable, cpp-httplib, imagemagick, mina2, node-pbkdf2, NSD, and xrdp).
Post Syndicated from corbet original https://lwn.net/Articles/1079657/
The Linux Foundation, in a
letter co-signed by a large range of organizations and companies, has
announced the launch of “Akrites”, a project to fast-track vulnerability
fixes into projects.
As Akrites works upstream to fix projects at the source, we commit
to support downstream efforts to secure critical infrastructure
before it can be exploited. When patches are released to the
public, adversaries are able to utilize AI to rapidly reverse
engineer the underlying vulnerabilities, develop exploits, and
launch attacks. The success of our efforts therefore will be
measured in patch deployment, not publication. We will partner with
critical infrastructure owners and operators, civil society
efforts, and governments as they increase coordination to achieve
these goals.Confidentiality is non-negotiable: An undisclosed flaw in a widely
deployed package is, in effect, a weapon, and the program is built
first to prevent leaks. Fixes flow back into each project’s own
home, working with the maintainers. The engineering resources and
other capabilities provided by Akrites participants contribute to
this effort. Additionally, when a critical package has no one
maintaining it, Akrites will stand as the maintainer of last resort
so a fix can still reach everyone in a timely fashion. We will also
align with government efforts so that public and private defenders
move together, rather than in a disjointed fashion.
Post Syndicated from The History Guy: History Deserves to Be Remembered original https://www.youtube.com/watch?v=vQ2b_iImhKo
Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4599
Специалните разузнавателни средства – тайният контрол, подслушването – са един от важните инструменти на завладяната държава. Иначе легитимно средство за разкриване на тежки престъпления, СРС-тата са превърнати в инструмент не за правосъдие, а за държане в зависимост. Наскоро стана популярна и темата за масовото подслушване на съдии и прокурори, с което след това подслушваните се контролират – вкл. как да отсъдят или какво да внесат по определени дела.
Затова, като част от усилието за демонтиране на модела и за реформа в правоохранителната система, днес внесохме законопроект за изменение на Закона за специалните разунавателни средства, с който поправяме много дефицити, позволяващи злоупотреби. Законопроектът е дълъг и влиза в много специфични подробности, но ето няколко важни елемента:
1. Уведомления за използване на СРС след изтичане на достатъчно дълъг срок – когато някой бива подслушван или следен от държавата, но от това не последва наказателно преследване, той трябва да бъде уведомен за това (такива са препоръките и на европейския съд по две дела срещу България). Много често тези СРС-та изобщо не влизат в съд и остават да висят някъде като оперативни материали, които да бъдат ползвани „когато потрябват“ – за компроматни цели или за натиск, а обектът дори не знае, че е бил подслушван.
2. Случайно разпределение на даването на разрешение за СРС (сред кръг от специализирани съдии във всеки компетентен съд) – до момента само административните ръководители и техните заместници разрешаваха подслушването и следенето, като по този начин вертикалният контрол „политическо влияние във ВСС -> избор на административни ръководители -> подслушване“ беше постиган. С нашето предложение това се премахва, като все пак съобразява особеностите на материята.
3. Ограничаване на злоупотреби при подслушване на магистрати – премахва се една важна неяснота за разрешението при използването на СРС спрямо магистрати, както и се гарнатира по-строгият режим на разрешаване при подслушването на обект (помещение, автомобил), който обичайно се използва от съдия, прокурор или следовател (с това досега също се е злоупотребявало – подслушване на обект, без да се посочва, че той принадлежи на магистрат)
4. Унищожаване на неизползвани материали – поради сложната уредба, има редица вратички, през които направени записи и текстовото им представяне се съхраняват за неопределен период от време, въпреки, че на база на тях не се повдигат обвинения и не се предприемат последващи действия. Тези вратички се затварят, като вкл. се създава ад-хок комисия с представители на различни държавни органи, която да прави нарочен преглед и да предлага за унищожаване такива, които незаконно са „залежали“ някъде из службите.
5. Дигитализация, проследимост и сигурност – въвежда се отдавна чакания централизиран регистър на разрешенията за използване на СРС, като спрямо него, така и спрямо действащите системи в службите, се завишават изискванията за сигурност на достъпа (за да не седят пароли, залепени по монитори на разследващи) и за проследимост на достъпите, с гаранции, че никой не може да си зачисти следите.
6. Разширяване на правомощията на Националното бюро за контрол на СРС и върху достъпа до трафични данни – трафичните данни не са СРС, но са сериозно навлизане в личната свобода – на практика могат да се ползват за проследяване на движение и поведение. Към момента контролът върху законосъобразното и пропорционално използване на трафични данни е занижен (единствено в парламентарна комисия, която фактически не го упражнява, извън общи годишни доклади).
7. Необходимост от повече мотивираност на исканията и не продължителното съхранение – в момента законът не изисква изрично да се посочват мотиви за съпричасността на подслушвания към извършено престпъление; не се изисква периодичен преглед при дългосрочното съхранение за целите на националната сигурност – с тези допълнителни гаранции, които се предлагат със законопроекта, се намалява полето за злоупотреби.
Задкулисието работи с инструментите на тайния контрол, за да „вербува“ своите подизпълнители, които държи на къса каишка и разстанова по важни позиции в държавата. Нашата задача е да премахнем инструментите за тези злупотреби (без да счупим легитимното използване за разкриване на прстъпления и гарантиране на националната сигурност).
Материалът Ограничаване на злоупотреби с подслушване и следене е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nikoy-ne-haresva-byudzheta-protesti-shte-ima-li/
Какво може да бъде казано за бюджет, който се харесва само от управляващото мнозинство (и от Пеевски)?
Не за първи път лидерът на ДПС се оказва единственият извън официалната власт, който безрезервно подкрепя най-важните ѝ решения. Не защото без него бюджетът не може да мине – мнозинството на Румен Радев си е самодостатъчно със своите 131 депутати. А защото
Ако бюджетът е концентрираният израз на приоритетите на едно управление, то подкрепата за него казва много за реалната конфигурация на властта.
Внесеният от правителството на Румен Радев проект на бюджет за 2026 г. постигна невъзможното до момента – обедини опозицията в лицето на ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП) и „Демократична България“ (ДБ). Трите политически сили поотделно критикуваха разчетите на правителството и за първи път партията на Бойко Борисов изразява толкова остра позиция срещу управляващите. Досега ГЕРБ използваше тактиката на снишаването.
Проектобюджетът за 2026 г. предвижда дефицит от 5,7% от БВП, или около 7,2 млрд. евро – почти двойно над допустимата по европейските правила граница от 3%. Според разчетите на Министерството на финансите държавата ще събере приходи за 49,6 млрд. евро, а ще похарчи 56,8 млрд., като се очаква бюджетът да се върне под 3% дефицит едва през 2028 г.
Статистически данни показват, че големи дефицити България е имала при управлението на социалистическото правителство на Жан Виденов през 1995 (5,5%) и 1996 (8,1%), както и през 2014 г. (5,4%), когато действаше бюджетът на кабинета „Орешарски“ (БСП и ДПС).
За покриване на недостига настоящото правителство планира ново увеличение на държавния дълг, като в проектобюджета е заложен таван за поемане на нов дълг до 10,1 млрд. евро, включително заема от 3,2 млрд. евро по европейския механизъм SAFE за отбранителната индустрия.
Кабинетът не предлага увеличение на ДДС и плоския данък, но залага на по-високи приходи от други източници. Очаква се те да дойдат от увеличението на максималния осигурителен доход, по-скъпи с 30% винетки от 1 август и по-висок акциз за цигарите, разширяването на толсистемата, по-строг контрол върху укриването на данъци и сивата икономика.
Запазва се увеличението на пенсиите по швейцарското правило, а кабинетът прогнозира инфлация от 3,6% през 2026 г. и икономически растеж от 3,3%.
Единственото съгласие, което бюджетът произведе, беше срещу себе си. Критики, освен трите опозиционни формации, отправиха работодатели, синдикати, икономисти, Фискалният съвет.
Въпреки това никой не призовава за протести.
Бившата финансова министърка Теменужка Петкова (ГЕРБ) го нарече „бюджет на политическото лицемерие и безотговорното отношение към доверието, което българските граждани гласуваха на „Прогресивна България“, като сравни проекта с изготвената от нейния екип бюджетна рамка. По думите ѝ, приходите и в двата варианта са сходни, но разходите в бюджета на кабинета „Радев“ са с близо 2,75 млрд. евро по-високи, което увеличава дефицита от планираните от ГЕРБ 3% до 5,7% от БВП, дългът също е по-висок.
Но именно проектобюджетът на кабинета на Росен Желязков натисна спусъка за многохилядните протести през декември, предизвикали оставката на кабинета на ГЕРБ, БСП и „Има такъв народ“, подкрепен от ДПС.
Лидерът на ПП и бивш финансов министър Асен Василев също атакува разходната част на бюджета: високите капиталови разходи, увеличената с 1,5 млрд. евро издръжка на държавната администрация – за ремонти, автомобили, консумативи и други текущи разходи, което само по себе си формира близо 1% от БВП.
Василев критикува и отпадането на тавана за компенсациите за бизнеса заради високите цени на електроенергията, като според него това отваря възможност за неограничени разходи без ясен финансов ангажимент на държавата.
От 2021-ва до март 2025 г. бизнесът е получил над 6 млрд. лв. компенсации заради цените на тока.
Кабинетът на Росен Желязков въведе таван за достъп до компенсации при цена от 240 лв. за мегаватчас (122,71 евро) за шестмесечен период от 1 юли 2025 г. Това означава, че при по-висока цена на тока държавата компенсира фирмите за разликата. До края на декември 2025 г. този таван не бе достигнат и фирмите не получиха компенсации. А служебният кабинет на Андрей Гюров улесни получаването на енергийните помощи от небитовите потребители с решението си компенсацията да се изчислява всеки месец вместо на 6 месеца, което действа от 1 април.
Проектобюджетът предвижда този механизъм за компенсации да отпадне и да остане само новата схема за 334 млн. евро, одобрена от Европейската комисия, но достъпна само за енергоемки отрасли. Според Василев това ще увеличи разходите за останалите компании и ще засили инфлационния натиск.
Бившият министър на финансите обаче открои една особено важна промяна, зад която прозират политически цели, свързани с местните избори догодина. Инвестиционната програма на общините, разписана сега в приложение към бюджет 2025, отпада. Регионалният министър ще предлага проекти на Министерския съвет, който ще ги одобрява с постановление.
Така няма да е ясно кои общини какви пари ще получат, и ще се върне моделът „раздаване на пари от джипката“. Сега явно ще е в особено големи размери и ще е „раздаване на пари от самолет“.
От „Демократична България“ поискаха финансовият министър да изтегли проектобюджета и да внесе нов вариант с дефицит до 3%. Според формацията предложеният бюджет е проинфлационен, липсват реформи и се повтаря моделът на безконтролно увеличаване на разходите.
От ДБ предупредиха, че бюджетът на НЗОК, увеличен с 8,5% до 5,256 млрд. евро, запазва „корупционните кранчета“ в системата. Съпредседателят на „Да, България“ Божидар Божанов посочи, че липсват реформи за по-прозрачно разходване на средствата, включително въвеждане на обществени поръчки за частните болници, работещи с публични средства, което според него ще позволи източването на Касата да продължи.
Стотици хиляди български граждани протестираха с много ясни искания, а една от причините за недоволството им бе бюджетът на ГЕРБ и ДПС. Това, което се предлага в момента от новите управляващи, не е много по-различно от бюджета на бившите.
Ивайло Мирчев, съпредседател на „Да, България“
За икономиста Георги Ганев дефицит от 5,7% в период без икономическа криза е необичаен и означава, че държавата харчи значително повече, отколкото може трайно да си позволи. По думите му, това е изграждане на траен модел на финансиране чрез дълг.
Докато опозиция и експерти отправиха критики към размера на дефицита, дълга и разходната политика, единственото публично възражение на лидера на ДПС Делян Пеевски е срещу предвиденото в преходните и заключителните разпоредби на проектобюджета закриване на Комисията по досиетата. По останалите параметри на бюджета формацията не е заявила несъгласие.
Единственият начин да бъде предотвратена опасността да се повторят тези мракобесни времена и методите им в днешно време е живата памет за тях. Паметта за агентите и доносниците на Държавна сигурност не трябва да бъде заличена, за да не може да се повторят мракобесните времена на комунистическия режим.
Водачът на ДПС активно ухажва избирателите мюсюлмани на Движението. Преди две години той обеща „ДПС без ДС“ и „възмездие за Възродителния процес“, но едва този месец парламентарната група внесе пакет законопроекти.
Те предвиждат заличаване в регистрите на имената, наложени по време на насилствената асимилация, механизъм за възстановяване на имената на починалите жертви на насилственото преименуване, преобразуване на добавката към пенсиите на репресираните в самостоятелна пенсия за репресия. ДПС предлага и промени в Изборния кодекс, свързани с уседналостта и улесняващи упражняването на избирателните права на българските граждани в Турция.
Срещу закриването на Комисията по досиетата се противопоставиха и от ДБ. От коалицията определят евентуалното прехвърляне на нейната дейност към Държавна агенция „Архиви“ като скрит удар върху прозрачността и опит за заличаване на историческата памет за бившата Държавна сигурност.
Докато има хора с влияние, зависимости и кариери, свързани с бившите служби, обществото има право да знае,
казват от ДБ.
Аргументът за икономия не издържа. Бюджетът на Комисията за 2025 г. е 5,5 млн. лв. (около 2,8 млн. евро). Освен това прехвърлянето на архива към Държавна агенция „Архиви“ не решава основния въпрос – кой ще изпълнява законовите функции на Комисията по досиетата. Тя не само съхранява документи, а извършва проверки за принадлежност към ДС на кандидати за изборни длъжности, магистрати, висши чиновници, ръководители на държавни органи и други категории лица и обявява резултатите публично. По тази причина, ако тези правомощия не бъдат изрично възложени на друг орган, съществува риск дейността да бъде прекратена.
Довчера подобен бюджет можеше да бъде разглеждан като въпрос на вътрешна политика. За първи път обаче България ще приема бюджет като член на еврозоната и едновременно с това като държава в процедура по свръхдефицит. Затова залогът на този бюджет вече не е само политическото му оцеляване в парламента, а дали София ще убеди европейските си партньори, че може да върне публичните си финанси в рамките на правилата, които прие с влизането си в еврозоната.
Но с обясненията на управляващите, че са принудени да направят точно такъв бюджет, се промъкват и внушения, че обстоятелствата са такива именно заради еврото. Кабинетът на Румен Радев обяснява необходимостта от толкова висок дефицит с наследени проблеми – неразплатени задължения, авансово събрани приходи и действия на предишни правителства, свързани с изпълнението на критериите за еврозоната.
Първият голям политически тест пред кабинета не е дали ще приеме бюджета. Това изглежда предрешено. А как ще управлява със собствените си 131 гласа и Пеевски на шията.
Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2026/06/one-million-passports-leaked-online.html
A database of almost a million passports from around the world was leaked online.
Note what happened. A high-value credential—a passport—was used in an ancillary low-value authentication system: ID verification for cannabis dispensaries. And it’s the low-value system that got hacked, putting the high-value credential at risk.
Post Syndicated from Йоанна Елми original https://www.toest.bg/glasovete-na-amerika-broy-16/
Светът гледа футбол, а европейските футболни фенове се сблъскват с американската действителност. Социалните мрежи изобилстват от мнения, отзиви, възмущения, възхищения. Как е възможно американците да не седят на пейки и по маси в заведенията с часове? Защо порциите са толкова големи? Защо има толкова много вериги за бързо хранене? Защо има петдесет вида безалкохолно в супермаркета? Защо градският транспорт е в такова състояние, ако изобщо го има?
Разбира се, това е само едната страна на монетата. Другата е радост от гостоприемството на американците, удивление от красотата и разнообразието на природата, удобствата, добрите ресторанти и вкусната храна. Една от най-големите шеги, родена от Световното, е свързана със соса ранч – млечен сос със сол, чесън, лук, черен пипер и билки, популярен в САЩ. Европейците са обсебени от него до такава степен, че Американската служба за транспортна безопасност (TSA) публикува шеговити напомняния в социалните мрежи, че ранчът е течност, която следва да се опакова в чекирания багаж.
От една страна, сблъсъкът с реалността има положително влияние върху европейците, които виждат, че въпреки апокалиптичните заглавия Америка все още е Америка, а не Русия например; от друга, 80% от хотелиерите, участвали в проучване на пазара, заявяват, че има по-малко заети места от очакваното. Данните са от доклад на Американската асоциация на хотелиерите, в който се казва още, че 65–70% от респондентите смятат визовите пречки и геополитическата ситуация за решаващи за ниския международен интерес.
На този фон Фреди (Freddy), футболен фен от Германия (самоличността на акаунта не е потвърдена) получава официална покана от Белия дом. Причината е, че публикува свръхположителни отзиви за престоя си в САЩ по време на Световното. Специалният президентски пратеник по въпросите на американския туризъм, американската изключителност и ценностите (истинска позиция в администрацията на президента Тръмп) Ник Адамс потвърди поканата към Фреди.
Това е въпросът, който си задават много американци и европейци не само в контекста на Световното първенство по футбол, но и седмици преди отбелязването на 250-годишнината от независимостта на САЩ на 4 юли. Като част от честванията пред Белия дом се проведе бой на UFC (Ultimate Fighting Championship) – най-голямата организация за смесени бойни изкуства (ММА) в света. Айзък Саул, редактор в една от популярните центристки независими медии Tangle пише:
Някои журналисти вляво не успяха да се въздържат от цитиране на френски теоретици от XX в. в опитите си да обяснят защо хората харесват зрелища с насилие. Нуждата да се посяга към академични теоретични рамки, за да разберем шоуто на една бойна вечер на UFC, показва колко чуждо и далечно е подобно нещо за част от коментиралите.
В същото време анализатори отдясно се опитват да внушат, че „истинската Америка“ е изградена изцяло от карикатурни каубои и хора, които се наливат с енергийни напитки, а после настояват, че подобно събитие (с 16% обществено одобрение) по някакъв начин представлява най-чистото въплъщение на същността на страната.
После други леви журналисти пък настояват, че именно това – един глупав, пълен с насилие и конспиративно мислене спектакъл – всъщност е „истинската Америка“, а междувременно автори отдясно настояват, че това не е истинската Америка, защото сме станали твърде изнежени, твърде образовани и твърде чувствителни.
Всичко това е толкова изтъркано, че едновременно ме забавлява и ми се струва нелепо.
Някои хора харесват бойни спортове, като UFC или бокс, защото човешкият вид е склонен към насилие и в продължение на хилядолетия сме се обезглавявали за какво ли не – от дребни престъпления до териториални завоевания. Естественият подбор е благоприятствал както хората, способни да си сътрудничат, така и онези, които са можели успешно да се съревновават за храна, територия и партньори, а насилието е било ефикасен начин за придобиване на тези ресурси.
Не мисля, че е чак толкова сложно. Спортовете с насилие – UFC, боксът, хокеят, американският футбол, ръгбито, кечът, са здравословен отдушник за най-първичните ни инстинкти в рамките на едно цивилизовано общество. Човек може да смята, че разрешаването на спорове чрез насилие е нещо лошо, но същевременно и да разбира контролираната агресия като форма на развлечение през 2026 г.
Разбира се, някои хора не обичат да гледат как други човешки същества си разбиват лицата и се окървавяват. И това е напълно нормално. Америка! Плурализъм! Ако страната ни (или дори човешкият вид) се състоеше единствено от груби, агресивни типове, които обичат да мачкат физиономии и да решават проблемите си с насилие, то Америка би била ужасно място за живот.
Неизличимо американски ли са някои културни елементи на UFC и неговата фенска общност? Разбира се. Но представлява ли UFC самата Америка в нейната същност? Очевидно не. Това е част от нашата култура, едно от многото неща, които изграждат цялото. Не разбирам защо е необходимо да му се приписва някакво по-грандиозно значение.
„UFC Свобода 250“ се проведе на рождения ден на президента – 14 юни. Според анализ в The Conversation решението на Доналд Тръмп да организира галавечер на UFC на територията на Белия дом е символичен политически жест отвъд спортното събитие. В статията се казва още, че Тръмп използва бойния спорт като визуален език на сила, доминантност и лидерство, превръщайки Белия дом в сцена, на която президентът не просто представлява нацията, а се стреми да се отъждестви с нея като неин рицар. Авторът проследява и по-широка промяна в американската политическа култура – от идеала за президента като слуга на народа към образа на лидера като победител и силен мъж.
В този контекст UFC се разглежда като културен символ на съревнование, физическа йерархия и хипермъжественост, който резонира с част от електоралната коалиция на Тръмп (ММА спортовете от години носят същия символен заряд в неоконсервативното движение). Спорът около събитието надхвърля самия спорт и поставя въпроса кой има правото да определя националните символи и ценности – политическият лидер, който претендира да ги въплъщава, или гражданите, независимо от дефинициите им за нация, народ и принадлежност.
На 17 юни Съединените щати и Иран подписаха меморандум за разбирателство, който трябва да сложи край на продължилата над 100 дни война между двете държави. Споразумението предвижда възстановяване на корабоплаването през Ормузкия проток, постепенно премахване на американските ограничения върху иранския петролен износ, размразяване на ирански активи и участие на САЩ във фонд за възстановяване на Иран на стойност 300 млрд. долара. В замяна Техеран потвърждава, че няма да разработва ядрено оръжие, докато двете страни продължават преговорите за по-трайно уреждане на отношенията си.
Споразумението предизвика критики както отляво, така и отдясно в американския политически спектър. Леви коментатори го определиха като стратегическо поражение за администрацията на Доналд Тръмп, твърдейки, че Иран е излязъл от конфликта с малко отстъпки и с укрепени регионални позиции. Някои автори посочиха и разочарованието сред иранските опозиционери, които са очаквали по-сериозна подкрепа от Вашингтон срещу режима. Други разглеждат развоя като знак за отслабване на американското влияние и за потенциална промяна в баланса на световните сили.
Консервативните реакции са разделени. Част от коментаторите смятат, че Съединените щати са направили значителни отстъпки, без да постигнат първоначалните си военни цели, свързани с иранската ядрена програма, ракетния арсенал и регионалните проксита на Техеран. Други обаче виждат в споразумението възможност за преосмисляне на американската стратегия в Близкия изток и постепенно намаляване на прякото военно ангажиране на Вашингтон в региона.
Иран запазва значителна част от военния и политическия си потенциал, докато Вашингтон се отказва от редица първоначални искания и поема сериозни финансови ангажименти. Независимо че прекратяването на бойните действия се определя като положително развитие, eкспертите са единодушни, че регионът е по-нестабилен след конфликта, а Иран вероятно ще има по-силни позиции, отколкото преди началото на войната.
В Ню Йорк кандидати, подкрепяни от настоящия кмет Зоран Мамдани, спечелиха първичните избори, които ще определят кой ще се кандидатира за места в Камарата на представителите и в Сената през ноември. За някои анализатори това е повод за прогнози, че в Демократическата партия се задава нова вълна – на прогресивните демократи (социалдемократи, но не в европейския смисъл; по-скоро по-ориентирани към социални и леви политики).
Сред победителите в Ню Йорк са бившият главен финансов инспектор Брад Ландер и демократ-социалистите Дариализа Авила Шевалие и Клер Валдес. Двама от тях успяха да победят действащи конгресмени, което се разглежда като сериозен успех за прогресивното движение в града, пише „Ню Йорк Таймс“. Мамдани представи победите като доказателство, че успехът му на кметските избори не е бил еднократно събитие, а част от ново политическо движение, което едва сега започва. По време на празненствата негови поддръжници скандираха името на организацията DSA – Democratic Socialists of America (Демократични социалисти на Америка, ДСА), а самият кмет заяви, че традиционните политически подходи не действат при обществените проблеми и предизвикателства на настоящето.
През последните месеци кандидати, свързани с ДСА, постигат все по-големи успехи в първичните избори на Демократическата партия. Сред най-разпознаваемите лица на това течение са Бърни Сандърс, Александрия Окасио-Кортес и кметът на Ню Йорк Мамдани. Кандидати, подкрепяни от ДСА, побеждават в Ню Йорк, Вашингтон и Лос Анджелис, което подхранва дебата дали Демократическата партия навлиза в нов етап на идеологическо преструктуриране.
Поддръжниците на тази тенденция твърдят, че възходът на демократическите социалисти отразява нарастващото недоволство от икономическото неравенство, кризата с жилищата и високите разходи за живот в големите градове. Според тях младите избиратели все по-често подкрепят политики като разширяване на социалните програми, по-високо данъчно облагане на богатите и по-активна роля на държавата в икономиката. Някои анализатори дори предполагат, че демократическите социалисти могат да станат трайно крило на Демократическата партия.
Критиците предупреждават, че успехите засега са концентрирани предимно в силно демократически райони и не гарантират по-широка национална подкрепа. Според консервативни коментатори част от предлаганите политики са трудно приложими на практика, а по-радикалните позиции по социални и културни въпроси могат да отблъснат умерените избиратели. Други автори поставят под въпрос самата идея за демократически социализъм, свързвайки я с историческия опит на социалистическите режими през XX век.
Възходът на ДСА е едновременно реакция срещу статуквото в Демократическата партия и своеобразен отговор на популистката мобилизация, постигната от MAGA около Доналд Тръмп. Двете движения споделят недоверие към политическия елит и използват силно антисистемна реторика, макар да предлагат коренно различни решения. Остава открит въпросът дали демократическите социалисти ще успеят да превърнат успехите си в традиционно либералните градски центрове в по-широко национално политическо влияние, или ще останат явление, ограничено до определени части от американския електорат.
Президентът Тръмп обвини вандали, но към момента няма официално потвърдена информация за арестувани въпреки твърденията на администрацията. Наскоро туристи заляха социалните мрежи със снимки, на които току-що положената боя се бели.
Но все пак е лято – баровете са пълни, политиката и войната винаги се случват другаде, а светът гледа футбол. И зрелища.
Америка ще празнува 250-тия си рожден ден. А след това зрелището почти със сигурност ще загрубее. Въпросът е дали има кой да му обърне внимание. И колко още празните спорове, зрелищата, риалитито на войната и политиката ще отлагат належащите ремонти на институциите и обществата. Или ще се слага нова и нова боя, която дни по-късно ще се бели.
Абонирайте се, за да получавате този бюлетин на електронната си поща в момента, в който излезе!
Вече сте регистриран потребител на Toest.bg? Може директно от настройките на бюлетините в своя профил да изберете „Гласовете на Америка“ или да натиснете бутона по-долу:
Още нямате профил в Toest.bg? Регистрирайте се само с няколко клика:
Post Syndicated from Веселин Златков original https://www.toest.bg/baba-alino-svetetsa-muchenikut-i-ukrainetsut/
Месец след избухването на скандала с Баба Алино прокурорите излязоха пред Съдебната палата във Варна и казаха, че няма достатъчно доказателства за повдигане на обвинения по случая. Работи се, може и да има в бъдеще, ама засега – нищо.
Аз, признавам си, това не го разбирам.
Ами да, но доказателствата не стигат за обвинение, какво да се прави. Не стигат дори да се обвини инвеститорът на комплекса Олег Невзоров. От очевиден извършител на безобразието в гората над Златните пясъци той изведнъж грейна в нова светлина, целия в бяло, в качеството си на свидетел.
Е, как така свидетел, нали неговата корпорация е построила тайно този незаконен град с въоръжената охрана, която не пуска и чиновник да прехвръкне?
За момента няма доказателства той да е извършил лично някое от тези престъпления,
това ни казаха прокурорите.
В същото време вътрешният министър Иван Демерджиев излезе и съобщи, че свидетелят Невзоров всичко си е казал и показанията му били „доста интересни“.
Е, и? Аз като един ядосан варненец си чакам обвиненията за виновниците, които и да са те. Но това, което леко лъсна изпод изказванията и на прокуратурата, и на МВР, е, че май самият украински бизнесмен няма да е сред тях. Стига да натопи достатъчно качествено тези, които новата ни родна власт ще обвини и евентуално ще осъди с много по-голямо удоволствие.
Месец след избухването на скандала името Баба Алино стана нарицателно за беззаконие. А това може би не е съвсем справедливо. Във Варна и околностите има далеч по-сериозни беззакония.
От незаконното застрояване в Баба Алино никой не е умрял. А не беше така с незаконното застрояване на дерето в квартал „Аспарухово“, заради което 13 души изгубиха живота си в пороя през 2014 г. Незаконното застрояване в Баба Алино нанесе щети на гората, но тя ще се възстанови бързо, ако постройките изчезнат. Гората северно от Варна е прекрасна и силна въпреки постоянните опити да бъде завладявана от „курортите“, които в последните години са се превърнали де факто в жилищни квартали.
Незаконното застрояване в Баба Алино не предизвика и свлачище, което е по-скоро изключение от многобройните случаи на подобно строителство край морето. Разбира се, това изобщо не прави беззаконието по-малко отвратително.
Тук ще отворя една скоба за местен варненски колорит. Местността Баба Алино всъщност трябва се нарича Светеца – така твърдят (или твърдяха) от „Възраждане“. Преди много време, още като редови общински съветник, Костадин Костадинов поиска смяната на 215 топонима във Варна и околностите с български имена и думи. В битката му местности като Манда гьолджу, Узун келеме, Кьор дермен, Боклук тарла, Балъм дере и т.н. да получат разбираеми или поне произносими наименования имаше смисъл. Тогава Костадинов превърна идеята в една от най-устойчивите си каузи, а медии и опоненти веднага я нарекоха иронично „възродителен процес“. Проблемът беше в това, че наред с изброените по-горе примери нови имена трябваше да получат и добре познати варненски места, като Джанавара, Паша дере, Кабакум, а Гръцката махала, сърцето на града, трябваше да се прекръсти на Стария квартал.
От 2012 г., когато въпросът е поставен за пръв път пред Общинския съвет, решението за топонимите е приемано и връщано от областния управител, гласувано наново, отхвърляно, пак приемано, и така цели 11 пъти, докато е окончателно прието през 2019-та.
Но за да влезе реално в сила, новите имена на местностите трябва да се впишат в кадастъра. А кое, как и кога се вписва там, както си знаем, е сложен въпрос.
Та според виждането на „Възраждане“ Баба Алино трябва да се прекръсти на Светеца, защото местността била наречена на уважаван и почитан човек (Баба Али), който явно има нещо общо (не е много ясно какво) с мястото.
Не друг, а активисти, общински съветници и депутати от партията вдигнаха шума около Баба Алино, което доведе до отварянето на станалите прословути „широко затворени очи“.
Мотивите на последователите на Костадинов обаче са отделна тема. Всички сме наясно, че скандалът нямаше да е толкова „вкусен“ за медиите и политиците, ако в основата му не беше украински бизнесмен. Тази подробност е най-важната.
Антиукраинските настроения във Варна съществуват, при това още от началото на бежанската вълна. Още от първите дни на войната в Украйна обществеността в града се раздели. Мнозина доброволно и всеотдайно започнаха да помагат на преминаващите границата украинци и доказаха, че гражданското общество във Варна може само да се гордее с реалните си действия.
Друга група от градската общественост обаче гледаше отстрани с очевидно недоверие към бежанците. Коментираха скъпите коли, с които част от тях пристигат, възмущаваха се, че имали претенции към хазяите си, мрънкаха за поведението им в магазини и заведения.
Признавам си, не разбирам ксенофобията, но имам предположение защо украинците и цветовете на знамето им толкова бодат очите на много българи, в частност на варненци.
След нахлуването на руската армия в Украйна масовото мнение у нас беше, че украинците ще се предадат, при това по-скоро рано, отколкото късно. Мисленето ни е такова, схващанията ни за силните и слабите в този свят са такива и сме с ясното съзнание, че ако външен враг нападне България, страната ни ще развее белия флаг на третия ден. Поведението на Украйна просто не се вмести в матрицата на родните ни предразсъдъци. Завистта от това, че друг народ и друга държава имат смелостта и твърдостта да устоят на агресора се прехвърли върху украинските бежанци.
Не бива да отричаме и очевидното – сред украинците, укрили се у нас от мобилизацията, има и „сенчести“ бизнесмени, перачи на пари, вероятно контрабандисти и всякакви други криминални елементи. Ясно е, че такива хора са първите, които ще избягат, когато страната им е подложена на военна агресия. А да се заселиш в България, световноизвестна с рехавото си правосъдие и всевластната си корупция, е логичен избор.
При наличието на всички тези фактори антиукраинските настроения могат да се обяснят, макар да си остават все така срамни.
„Възраждане“ вече ги споменахме, те са ясни. Но дали „победата“ ще е тяхна, или на „Прогресивна България“, ще се разбере в крайна сметка на местните избори догодина. А Радев и хората му искат антиукраинския електорат – в това няма съмнение. Ето защо и министрите толкова ентусиазирано коментираха скандала, подклаждайки го до такава степен, че на телевизиите им се наложи да предават на живо премахването на ограда – все едно е разбит наркокартел.
Обобщението направи министър Шишков, който обяви, че за Баба Алино е виновна „сглобката“. Тоест ГЕРБ, ДПС, ПП–ДБ – тези, които ще са основна конкуренция на новите управляващи за местните избори. Те са „лошите“, те са защитавали беззаконието, което изведнъж стана „невиждано“, макар явно да не е, защото, както споменахме още в началото, „не са събрани достатъчно доказателства“. С възможността всички конкуренти да бъдат натикани под общ знаменател, Баба Алино се превърна в златен шанс за „Прогресивна България“.
Най-големият губещ от ситуацията се оказа кметът на Варна Благомир Коцев. Миналата година той получи ореола на политически мъченик, след като кисна с месеци в ареста, което си беше безобразна репресия. Дори Бойко Борисов настояваше да го пуснат при семейството, а гласове в ПП–ДБ (тогава единни и сплотени) даже го сочеха за потенциален кандидат-президент. Но ореолът на Коцев угасна безвъзвратно след Баба Алино. Не защото непременно лично има нещо общо с незаконното строителство, а просто защото това е станало и в рамките на неговото управление.
Въпросът „Недобросъвестност или некомпетентност?“ вече е безсмислен във Варна. Градът е в лошо състояние, нито транспортът, нито почистването са задоволителни, избуялите треви вбесяват гражданите, туристи няма, няма и смислени опити нещо да се направи, че да се поизлъска имиджът на нашата „перла на Черноморието“. А „незаконният град“ просто сложи капака на цялата каша.
Иначе, Коцев се зае да действа енергично – издава заповеди за събаряне на къщите (за които прокуратурата „няма достатъчно доказателства“), уволнява общинари, дава интервюта… Не че има какво друго да направи при така стеклите се обстоятелства. А те вероятно ще станат още по-сложни.
Почти сигурно е, че през следващите месеци „Прогресивна България“ ще проникне и ще получи влияние във Варненския общински съвет. В него има достатъчно съветници и фракции, които с лекота ще се извъртят и ще се наредят зад новите управляващи. И те задължително ще стъжнят живота на кмета допълнително, за да се докажат. В момента формацията на Радев няма изявени лидери на местно ниво, така че опитни играчи в местния парламент могат да се окажат на изненадващо високи позиции.
А накрая ще добавя нещо, за което ми е неприятно да пиша, но не трябва да се пропуска. Става въпрос за трагикомичните вопли по темата Баба Алино на бившия варненски кмет Иван Портних. Човекът, който почти еднолично загуби Варна за ГЕРБ, буквално опищя орталъка колко е невинен за този скандал. Едва ли някой му вярва. А изглежда, има и доказателства – според прокуратурата обаче недостатъчни за обвинения, – че тъкмо по негово време е започнала цялата далавера. Да не забравяме все пак, че Благомир Коцев е кмет, защото варненци казаха на предишните избори:
Всеки друг, само да не е Портних!
А иначе във Варна месец след избухването на най-шумния скандал в държавата става все по-хубаво – морето вече е топло, забранен за къпане е само един от плажовете, липите ухаят опияняващо… А законността и справедливостта се задават откъм София по автомагистрала „Хемус“, но малко бавно, че още не е завършена. Ще дойдат някога, само да се съберат достатъчно доказателства.
Post Syndicated from Лина Кривошиева original https://www.toest.bg/tihoto-dostoynstvo-kakvo-e-da-ostareesh-v-bulgariya/
Доста време мина, откакто започнах да занимавам себе си и околните с тази тема. Извън дългия процес на личното ми осъзнаване, преосмисляне и проучване филмът „Какво е да остарееш в България“ премина и през целия технологичен цикъл – от продукцията и монтажа, през множеството прожекции из цяла България, до качването му в YouTube канала на „Тоест“. Филмът вече е достъпен за гледане:
Срещите с публиката по време на това турне бяха естествена част от целия процес. Тъкмо в тях се крие смисълът на този документален филм. Той съвсем логично привлече публиката, за която говореше, но и изключително много млади хора. А реакцията на всички беше дълбоко вълнуваща.
В много от интервютата, които дадох преди прожекциите, ми направи впечатление как медиите инстинктивно търсеха потвърждение на познатия социален стереотип. Очакваха шумни оплаквания и гръмки изказвания за мизерията и забравата около остаряването в България.
Нашият разказ обаче се движи по съвсем различна, по-фина линия. Филмът ни се старае да говори за тихото достойнство въпреки средата. Да прокара нишка между демографската статистика и реалните преживявания на отделните хора.
Голямата неочаквана реакция дойде от младата публика. Част от двайсетгодишните, дошли на прожекциите, споделиха нещо стряскащо за мен: че от някои проблеми, приписвани традиционно на старостта, страдат и самите те.
Например самотата. При все че живеем във времена на хиперсвързаност, страхът, че няма да успеем да постигнем стойностно общуване, а без жива връзка с другите ще потънем в изолация, се оказва обща тема за поколенията. При възрастните хора обаче този емоционален дефицит бързо добива и физическо измерение. Може би именно заради това младите изразиха същите притеснения.
Възрастните зрители пък идваха в салоните с предпазливото любопитство на хора, които искат да чуят как се говори за тях. И си тръгваха изненадани. Те припознаха и харесаха тъкмо този мост между сухите данни, очертаващи мащаба на демографската криза, и реалните екранни образи.
Нарочно избягахме от крайностите. Потърсихме герои от т.нар. среда на обществото – хора, които имат своите проблеми, но не са крайно отчаяни. Тези герои, със своята мекота и искреност, заговориха на публиката тъкмо защото не бяха едноизмерни образи. Във всеки от тях има различна история, която зрителите могат да дописват сами в умовете си.
Оказа се, че няма нужда да показваме драстични крайности, за да бъде болката осезаема и видима.
Пътуването из страната ни изправи и пред реалността, за която говорим във филма. В почти всяко населено място откривахме добре запазена и подходяща за прожекция читалищна зала. И тогава ни застигаше иронията: как да покажем филм за старостта и нейните предизвикателства, когато голяма част от хората, за които е предназначен, физически трудно могат да стигнат до залата, защото тя е например на втория етаж, а няма асансьор? Както казва 93-годишната Къна Георгиева във филма,
никъде не е помислено за това, че човек ще остарее.
В малките градове усещането за изоставеност и институционално безхаберие е истински болезнено. Но паралелно с това там все още я има близостта, има го доброто съседско познанство и навика да се помага.
С много от посетителите на прожекциите се разминаваме радикално в политическите си виждания и житейски избори. Но в секундата, в която темата за достойните старини беше поставена на масата, различията като че ли изчезнаха. Това беше сред най-силните моменти от представянето на филма пред разнообразната публика. Да видиш как тази история може да скъси дистанцията между хора, разделени от иначе дълбоки пропасти.
Редовният, почти дежурен въпрос след прожекциите беше: „А не може ли този филм да се прожектира в парламента?“ В това питане намирам една блага наивност. С публиката на почти всяко място обаче се обединявахме около тъжното заключение, че хората във властова позиция вероятно отдавна са загубили сетивността, нужна за разбирането на подобен разказ.
Понякога разговорите след филма прерастваха в дискусия как възрастните носят цялото знание и мъдрост на света, а младите арогантно отказват да черпят вдъхновение от тях. За мен обаче нещата стоят по съвсем различен начин. Не е важно кой е прав и кой е крив, кои поколения са по-стойностни и кои знания са по-нужни. А как да живеем заедно въпреки различията във възгледите, нуждите и темпото. Как да изградим среда, в която ако не всички, то колкото може повече хора да бъдат добре, да се чувстват пълноценни.
Това далеч не е абстрактна философия, а води до съвсем практически въпроси: Как да проектираме градовете си така, че хората с ограничена подвижност да имат равноправен достъп? Как да структурираме институциите си, за да не бъдат изолирани цели групи от обществото? Как да изградим общност, в която във всеки етап от житейския си път човек да има усещане за принадлежност, полезност и достойнство? Как да споим и да укрепим нашето общество, с цялото му разнообразие и цветност?
Разговорът ни за българското общество не спира дотук. Естественото продължение на темата е следващият голям въпрос: Какво е да си млад в България? Какво е да си част от поколение, което се опитва да планира утрешния ден в постоянна несигурност?
За да създадем следващия филм със същата честност и качество, в „Тоест“ стартираме независима кампания за набиране на средствата.
Подкрепете документалния ни филм „Какво е да си млад в България“. Всяко дарение ни помага да заснемем историята и отново да пътуваме до малки и големи места в България, за да я покажем и обсъдим.
Нека го направим заедно!
Post Syndicated from Тоест original https://www.toest.bg/molitva/
Да бъда, боже, помогни ми днес,
за утре аз ще се погрижа.
Дари ме близкото да виждам,
в пресекването на дъха ми слез.
Прибягват другите от миг към миг,
трепти окото, сводът от звезди пулсира,
дискретното сърце замира,
пунктир от мрак е дневният светлик.
Шуртят на тласъци като кръвта
и цял света така познават.
А мене в паузите си оставил,
да слепвам с крясък пропастта.
Добре, за викане си ме създал.
Кажи сега, немилостиви,
как миг един да бъда жива
и вечността ще си ми дал.
Миглена Николчина
из „Дневниците на Ружа Доцинска“
Миглена Николчина е професор в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и автор на множество теоретични изследвания (сред които „Човекът-утопия“, „Смисъл и майцеубийство. Прочит на Вирджиния Улф през Юлия Кръстева“, „Изгубените еднорози на революцията“ и „Бог с машина. Изваждане на човека“), поезия и проза. Стихосбирките ѝ включват „Три след полунощ“, „Скръб по Далчев“, „Асимволия“, „Кратки разкази за любовта и писането“ и „Градът на амазонките“.
Според Екатерина Йосифова „четящият стихотворение сутрин… добре понася другите часове“ от деня. Убедени, че поезията държи умовете ни будни, а сърцата – отворени, в края на всеки месец ви предлагаме по едно стихотворение. Защото и в най-смутни времена доброто стихотворение е добра новина.
Post Syndicated from Mehdi Amrane original https://aws.amazon.com/blogs/compute/build-reliable-voice-analytics-workflows-with-aws-lambda-durable-functions-and-amazon-bedrock/
Contact centers handle millions of voice interactions monthly, but transforming raw call recordings into actionable insights remains a manual and fragile process. With voice analytics workflows, you can decrease the average handle time of a voice call from minutes to seconds and increase the efficiency and productivity of your support agents.
Today, these workflows often require custom code to handle non-functional requirements such as retry logic, state management and failure handling across multiple services. In addition, as the selection/determination of insights is derived from specific business objectives, it often needs to be customized for each organization.
In this post, we show a solution using AWS Lambda durable functions to create the following insights: summarization, sentiment analytics and key topics. AWS Lambda durable functions is a capability of AWS Lambda, that simplifies building multi-step applications and AI workflows. It lets you write sequential code with automatic checkpointing, built-in retries, and simplified error handling, so you can focus on the business logic rather than managing the orchestration.
The solution also simplifies the visualization of the conversation transcriptions and insights, with a web application.
In this post, we provide an operational overview of the solution, and then describe how to set it up with the following services:
The solution architecture is illustrated in the following diagram:
Step 1 (Option 1): Transcription segments are sent by an external system. The segments are stored in a stream (Amazon Kinesis Streams).
Step 1 (Option 2): Voice calls are sent by an external system to the Contact Lens Connector in AWS. The voice calls are then transcribed using Amazon Connect Contact Lens, to generate transcriptions and send these transcriptions to the stream.
Step 2: A transcription processor function (AWS Lambda function) consumes transcription segments from the stream.
Step 3: The transcription processor function (AWS Lambda function) stores transcription segments in a transcription table in Amazon DynamoDB.
Step 4: A durable function (AWS Lambda Durable function) is triggered when new transcription segments are stored in the transcription table (the trigger is implemented using Amazon DynamoDB Streams). It orchestrates the processing of transcriptions in 5 steps.
Step 5 and 6: The user accesses the web application and authenticates.
Step 7: Amazon Cognito validates the authentication details.
Step 8: Once the user is logged in, the web application sends a request to an API (Amazon API Gateway) to fetch the voice transcriptions and conversational insights.
Step 9: The API calls a Lambda authorizer to confirm that the user is authorized to retrieve the voice transcriptions and conversational insights.
Step 10: The request is sent from the API to a retriever function (AWS Lambda function to retrieve transcriptions from the transcription table and conversational insights from the analytics table).
Step 11: The Lambda function retrieves transcriptions from the transcription table and conversational insights from the analytics table.
After Step 11, the user can now consult the transcriptions and conversational insights from the web application.
In this section, we setup the networking and backend resources of the solution.
Navigate inside the repository and complete the following steps to create these resources:
In this section, we create the web application of the solution.
Complete the following steps to create the web application:
Note: Replace us-west-2 with your deployment region.
The web application is now available for testing.
If your web application is private, the application is deployed behind a private ALB. Access it from within the VPC using the ALB DNS name:
If your web application is public, the application is deployed behind an Amazon CloudFront distribution. You can access it using the CloudFront distribution URL:
In this section, we create a user in our Amazon Cognito user pool. This user will log in to our web application.
Run the script setup-test-user.sh to create the user (make sure to provide your email address):
Note: Replace [email protected] with your email address.
After you create the user, you should receive an email with a temporary password in this format: “Your username is #your-email-address# and temporary password is #temporary-password#.”
Keep note of these login details (email address and temporary password) to use later when testing the web application.
In this section, we test the solution by ingesting a transcription in the stream (Amazon Kinesis Data Streams) and visualize the results in the web application.
ingest-transcriptions.sh to ingest a sample transcription in the stream:
If you want to explore an alternative option by placing a voice call using Amazon Connect (with Amazon Connect Contact Lens to generate the transcriptions):
To make sure that no additional cost is incurred, remove the resources provisioned in your account. Make sure you’re in the correct AWS account before deleting the resources.
Important note: You should exercise caution when performing the preceding steps. Make sure you are deleting the resources in the correct AWS account.
You can navigate to the AWS CloudFormation console to delete the CloudFormation stacks associated to the resources provisioned.
You can also destroy the stacks using cdk destroy in reverse dependency order:
In this post, we walked through a solution to create a web application to visualize voice transcriptions and related conversational insights. First, we created network and backend resources. Then we created the web application. We also configured a user pool to grant a user access to the web application. Finally, we tested solution by ingesting transcriptions then visualize them in the web application.
For further information, consult the documentation of the following services: Amazon Bedrock, AWS Lambda durable functions, Amazon ECS, Amazon API Gateway, AWS Lambda, Amazon Kinesis Streams, Amazon DynamoDB and Amazon Cognito.
To dive deeper into this solution, a GitHub repository is available at this location.
Post Syndicated from Explosm.net original https://explosm.net/comics/parents-not-home
New Cyanide and Happiness Comic
Post Syndicated from xkcd.com original https://xkcd.com/3264/
Post Syndicated from Lennart Poettering original https://0pointer.net/blog/mastodon-stories-for-systemd-v261.html
On June 19 we released systemd v261 into the wild.
In the weeks leading up to that release (and since then) I have posted
a series of serieses of posts to Mastodon about key new features in
this release, under the
#systemd261
hash tag. In case you aren’t using Mastodon, but would like to
read up, here’s a list of all 27 posts:
ConditionFraction=console= Initialization from UEFIbootctl linksystemd-sysinstallsystemd-boot A/Bkexec Handoversystemd-repart‘s BlockDeviceReplace=.rr Drop-ins for systemd-resolvedsystemd-report-cgroup & systemd-report-basicvarlinkctl serveconfext& sysextfrom the ìnitrdextra stanza in UAPI.1 Boot Loader Specificationsystemd-oomd Rules FIlesI intend to do a similar series of serieses of posts for the next
systemd release (v262), hence if you haven’t left tech Twitter for
Mastodon yet, now is the opportunity. My series for v262 will begin in
a few weeks most likely, under the
#systemd262
hash tag.
In case you are interested, here is the corresponding blog story for
systemd v260,
here for
v259,
here for
v258,
here for
v257,
and here for
v256.
Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/1077739/
MinIO is
a popular object-storage server that offered compatibility with the Amazon Simple Storage Service (S3)
API. In December 2025, the company behind the project (also named MinIO)
announced
that the project was in maintenance mode and would not accept new changes; it
was archived
completely in February 2026. MinIO users have been hunting for alternatives
since then, but the array of choices can be baffling. While many other projects
aim to fill the space, their strengths and areas of focus tend to vary. Two of
the alternatives—Ceph and Garage—are particularly compelling,
and both offer solid S3 compatibility.
Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2026/06/ai-and-liability.html
Earlier this month, a German court ruled that Google is liable for its AI search summaries. Rejecting defenses like “users can check for themselves,” and that they generally know “that information generated with AI should not be blindly trusted,” the court held that the AI’s summaries are reflections of the company and “above all an expression of Google’s business activities.”
This is the latest skirmish in a decades-old battle over internet publishing. Historically, there were two different types of information distributors: carriers and publishers. A phone company is a carrier. It’ll transmit whatever you say, even discussions about committing a crime. Words are words, and the phone company does not know—nor is it liable for—the words you choose to speak. A newspaper, on the other hand, is a publisher. It decides the words it publishes, and what quotes to include in its articles. If those words or quotes are defamatory or otherwise illegal, it’s liable.
Internet companies have long tried to play both ends of this distinction. They claim to be a carrier when it suits them, and also to be a publisher when that is advantageous. Section 230 of the 1996 Communication Decency Act enshrined this straddling when it shielded internet providers from liability for the speech of others on their platforms: “No provider or user of an interactive computer service shall be treated as the publisher or speaker of any information provided by another information content provider.”
For years, a debate has continued about how to apply this law to social media platforms. When platforms merely displayed people’s posts and comments in reverse-chronological order, they behaved largely like carriers, relaying people’s words without regard to their contents. But the next generation of platforms, like Facebook, curated feeds with algorithms and thereby acted more like publishers, making editorial decisions about who sees what. Some experts think section 230 has gone too far and needs reform; others think that it’s what holds the modern internet together.
Google’s AI overviews are far less nuanced. They work differently from traditional search, which courts have held involves archiving and facilitating access to the editorial content of third parties. AI overviews don’t just quote and republish words from different websites. With overviews, the AI rewrites other people’s words, exercising editorial discretion like a newspaper article or an original essay on a topic.
It’s not only Google’s AI that falls into this category. Imagine a restaurant review site that provides AI summaries, or a site summarizing laws and government procedures. Or a traditional publisher that uses AI to summarize its own publication. Accuracy matters, and liability is one of the most important ways we as a public can demand accuracy and hold companies accountable when they cause harm.
Two years ago, Air Canada learned this lesson. Its AI chatbot promised a discount the company later rescinded, arguing in court that the airline wasn’t responsible for the promises the bot made because it was a “separate legal entity that is responsible for its own actions.” The court sided with the flyer, saying that the airline was just as responsible for what its chatbot says as what’s on its website. The potential precedent here is that corporations have a duty of care for the performance of the AI chatbots they employ.
AI agents are agents of the person or organization that deploys them—and should be treated by the law as such. If a company hired human writers to write its summaries, that company would be liable for inaccuracies in those summaries. If a company’s human agent signed contracts in the company’s name, that company would be bound by those contracts. And if a doctor gave dangerously wrong medical advice, they would be liable for malpractice.
To allow businesses to hide behind the excuse of faulty AI in those same circumstances would be a massive handout to companies, and would introduce disastrous incentives for corporate misbehavior. Why hire human writers, lawyers or doctors when AIs are not only cheaper, but also absolve employers whenever they make a mistake?
We are rapidly moving to a world where AI-powered chatbots will be at the other end of all sorts of corporate communications channels. It makes no sense for a company to be able to honor its statements when it wants to and disavow them when it doesn’t.
Visa and OpenAI recently announced a partnership to build personal AI agents to, among other things, make purchases on our behalf. This is just one of many similar projects in the works, as companies race to provide us all with AI assistants. Will Visa take responsibility when its AI makes a purchase in your name that you don’t want? And if Visa won’t, why would anyone trust the system? Properly allocating liability is key to make this kind of thing work.
If the German ruling holds, it could be devastating for Google’s AI Overview feature. Tests from earlier this year found that it had mistakes about 10% percent of the time. At more than 5tn searches per year, that’s 16,000 erroneous summaries every second. And while most of those errors are benign, some of them will cause harm, be defamatory, or otherwise trigger liability.
Earlier this year, Google’s AI summary falsely identified the Canadian fiddler Ashley MacIsaac of being a sex offender. His lawsuit, filed in Ontario, is ongoing. If Google is forced to invest in improving its AI system until those kinds of errors are exceedingly rare, that seems like a good outcome for users, as well as the subjects of search, like MacIsaac.
More generally, liability concerns could mean that many current use cases for agents won’t be commercially viable. Companies may not be able to profitably operate AI lawyers, doctors and media influencers if they are held responsible for what they say and do.
We’re OK with this outcome. There’s nothing in the law that requires us to accommodate AI systems if they are fundamentally untrustworthy, just as we don’t need to accommodate untrustworthy human systems. Any company that won’t stand by the statements its agents make—whether human or AI—doesn’t deserve users’ time or money.
Post Syndicated from jzb original https://lwn.net/Articles/1079600/
Version 6.0.0 of the Podman
container-management tool has been released. Notable new features
include the ability to set multiple static IP addresses for
containers, improvements in network isolation that make Podman more
compatible with Docker, changes to the way Quadlet
commands function, many new options for many existing podman
commands, and a
rewrite of Podman’s configuration file handling. There are many
breaking changes; see the release
notes for a full list of all new features, changes, and bug fixes.
Post Syndicated from Ruchikka Chaudhary original https://aws.amazon.com/blogs/messaging-and-targeting/build-an-ai-powered-real-estate-assistant-on-whatsapp-using-strands-agents-sdk-and-aws-end-user-messaging/
Most real estate websites collect form submissions and route them to sales teams who respond hours or days later. Customers who expect immediate answers often move on. This post shows how to close that gap with a WhatsApp assistant that responds instantly. We show you how to build a real estate assistant powered by AI that delivers property discovery, home loan pre-approval, and site visit booking entirely within WhatsApp. The solution uses the Strands Agents SDK to orchestrate specialized AI agents on Amazon Bedrock, with AWS End User Messaging Social for WhatsApp integration. The serverless backend runs on AWS Lambda and Amazon DynamoDB.
You need an AWS account with permissions for AWS CloudFormation, Lambda, Amazon Simple Notification Service (Amazon SNS), Amazon Bedrock, and DynamoDB. You also need a WhatsApp Business account integrated with AWS End User Messaging. For instructions to locate your WhatsApp phone number ID, see View a phone number’s ID in AWS End User Messaging Social.
For more information about how to set up WhatsApp using AWS End User Messaging Social, refer to Automate workflows with WhatsApp using AWS End User Messaging Social.
AWS Serverless Application Model (AWS SAM) CLI is required to deploy the demo solution. For installation instructions, see the AWS SAM CLI installation guide.
The architecture uses four AI agents built with the Strands Agents SDK. Each agent handles a specific task: identity verification, credit scoring, fraud detection, or property valuation. The agents use Strands SDK decorators to access external data sources. The agents run on Amazon Bedrock with the Nova Lite model and are deployed to AWS Lambda using the official Strands Agents Lambda Layer. AWS End User Messaging Social handles WhatsApp Business API integration, publishing incoming messages to Amazon SNS for routing. The webhook handler Lambda function processes these events and invokes the supervisor agent. The supervisor agent orchestrates the conversation flow, maintains session state in Amazon DynamoDB, and sends rich interactive messages back to customers on WhatsApp.
For this post, we use a demo landing page to simulate the “Enquire Now” button on a real estate website. In a production scenario, you can add this integration point to any existing website. The only requirement is a WhatsApp click-to-chat link that pre-fills the initial message with the property details.
The following diagram illustrates the solution architecture:
The Strands Agents SDK is an open source framework from AWS for building AI agents. Each agent gets a system prompt and tools. The agent then decides when to use those tools based on what the user asks.
This solution uses four specialized agents, each with its own tools:
verify_identity tool to validate the customer’s tax identification number.check_credit_score and get_loan_offers tools to assess creditworthiness and generate lending offers.check_fraud_risk to evaluate application risk.validate_property to check regulatory registration and market value.The following example shows how to define agents using the Strands @tool decorator pattern. Each tool is region-agnostic by design. You adapt the implementation for your local tax authority, credit bureau, and property registry.
You then orchestrate the agents in a pipeline:
AWS End User Messaging Social handles WhatsApp Business API integration. Incoming messages arrive as events. Outgoing messages, including text, buttons, lists, and location cards, go through the SendWhatsAppMessage API.
An SNS topic receives events from AWS End User Messaging Social whenever customers send WhatsApp messages.
The webhook handler Lambda function parses the EUM Social event envelope, extracts the WhatsApp message payload, and routes it based on message type.
The supervisor agent orchestrates the full conversation flow. It maintains session state in Amazon DynamoDB and sends rich WhatsApp messages back to the customer. When the customer submits their identification, the supervisor invokes the Strands agent pipeline, which runs four agents sequentially on Amazon Bedrock.
The supervisor sends interactive WhatsApp messages using the EUM Social API:
The Strands Agents SDK provides an official Lambda Layer that includes all required dependencies pre-built for the Lambda runtime.
Two DynamoDB tables store conversation state. The sessions table tracks the full conversation state machine (INITIATED, AWAITING_PROJECT_SELECT, AWAITING_ACTION, AWAITING_ID, LOAN_APPROVED, VISIT_CONFIRMED), with a 30-minute TTL.
The customer journey unfolds across four steps in WhatsApp.
When the customer sends the initial message, the supervisor agent sends a welcome message followed by an interactive list picker showing properties grouped by developer. The list picker uses WhatsApp’s native interactive message format.
When the customer selects a property, the supervisor sends a rich detail card with key highlights, regulatory registration, and three action buttons:
When the customer chooses Check Loan and submits their tax identification number, the supervisor invokes the Strands agent pipeline. Four agents run sequentially on Amazon Bedrock, each using its specialized tools. The following log output shows the pipeline in action:
The customer receives a loan approval card with offers from multiple lending institutions, each with personalized interest rates based on the credit score returned by the credit agent. The full pipeline typically runs in under 10 seconds.
The customer selects a time slot from an interactive list picker and receives a confirmation with relationship manager details and a location card.
This demo uses India-specific implementations: PAN validation for identity, CIBIL scores for credit (300-900 range), example bank offers with EMI in Rupees, RERA registration validation, and free cab pickup for site visits.
To adapt this solution for another region, you replace the tool implementations with calls to your local tax authority, credit bureau, lending institutions, and property registry. The agent architecture, WhatsApp integration, and conversation flow remain unchanged.
To deploy the demo solution, run the following commands:
After deployment, in the AWS End User Messaging Social console, route incoming messages for your phone number ID to the SNS topic demo-whatshome-incoming-messages created by the stack.
Select Enquire Now on any property card. WhatsApp opens at the configured business number with a prefilled message. Send the message and finish the loan pre-approval flow on WhatsApp.
The following images show how a customer interacts with the real estate AI assistant.
The customer lands on WhatsApp with a predefined message from the website, and the AI assistant greets them with a welcome message.
The customer selects the Check Loan option for one of the properties listed.
The agents are invoked to verify the customer details and provide loan quotations.
The customer books a site visit after selecting a suitable time slot.
To avoid ongoing charges, delete the resources you created during this walkthrough:
Deleting the CloudFormation stack removes the Lambda functions, DynamoDB tables, Amazon SNS topics, Amazon Simple Queue Service (Amazon SQS) queue, AWS Key Management Service (AWS KMS) key, and AWS Identity and Access Management (IAM) roles. If you deployed the demo landing page to Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) and Amazon CloudFront, delete those resources separately.
You can combine the Strands Agents SDK, Amazon Bedrock, AWS End User Messaging Social, and Lambda to build an end-to-end WhatsApp assistant. The multi-agent architecture has specialized agents for identity verification, credit scoring, fraud detection, and property valuation. This decomposition shows how you can break complex business workflows into focused AI agents that collaborate to deliver instant results.
The same pattern works for banking loan applications, insurance claims, healthcare appointments, and ecommerce order tracking.
To get started, see the AWS End User Messaging Social documentation and the Strands Agents SDK on GitHub.