Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/gnevni-li-ste/

Какво очаква председателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев, призовавайки за окупация на парламента на 25 ноември, когато ще се обсъжда бюджетът за 2026-та? 

Да окупираме парламента идния вторник, когато се приема бюджетът и да не позволим на прасетата да го приемат. Защото после трудно ще е връщането назад.

Окупацията няма да попречи на ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало да гласуват бюджета. Освен ако в нея не се включат синдикати, бизнес – изобщо всички недоволни от този бюджет, и не щурмуват парламента. Тоест да се повтори 10 януари 1997 г. 

Но това няма да се случи и Асен Василев е наясно. А той готов ли е да поведе щурм? Едно е да поставиш фигура на розово прасе касичка пред Народното събрание, съвсем друго да предвождаш разгневени хора. 

Но подобни призиви не са прецедент и показват, че демократични партии адаптират методи, типични за радикалния популизъм, за да постигнат своите цели. Гневът вече не е монопол на екстремистите или националистите, а се превръща в инструмент за мобилизация и натиск.

10 януари няма да се повтори

В действителност Асен Василев не призовава към 10 януари, просто дава сигнал. Политически жест – комуникационен, не революционен, който вдига адреналина на симпатизанти и избиратели, но без реален риск да запали улицата.

Общественият гняв днес е „разреден“ – хората скандират „Свобода!“ и са недоволни, но не са в онзи стадий на екзистенциален страх и отчаяние от 1996–1997 г., когато икономическата катастрофа засегна почти всички. Да, храните поскъпват, бюджетът е силно популистки, но няма хиперинфлация, празни магазини, фалирали банки и масова безизходица. След 40 дни България ще е в еврозоната. Стандартът на живот все още изостава от средните нива за ЕС, но се е подобрил. 

Тоест няма маса от десетки хиляди хора, готови да протестират с риск от сблъсък с полицията или арест. През зимата на 1997 г. блокади и протести имаше в цяла България и всички, излезли на улицата, искаха едно: правителството на Жан Виденов и БСП да падне от власт.

За третото тримесечие на 2025 г. индексът на обществено напрежение, който измерва Центърът за анализ и кризисни комуникации заедно със Социологическа агенция „Мяра“, е 6,09 по скалата от 0 до 10. Тази стойност се формира от 21 показателя, сред които държавност и среда, където са всички показатели за политическата ситуация и външните катаклизми, благосъстояниe, публичност и др. Според социолозите 6,09 е в зоната „високо напрежение, трудно контролируем риск“ – или една стъпка дели обществото от „почти неуправляема ситуация“. 

При това в края на септември дори не беше внесен спорният бюджет за 2026 г. и все още имаше шанс мярката за неотклонение на кмета на Варна Благомир Коцев да бъде променена в по-лека – от задържане под стража в домашен арест.

Разнопосочни недоволства

Въпреки че данните показват висок индекс на обществено напрежение, липсва колективен фокус. За сериозна окупация са необходими общ враг и общ мотив, а в момента има само разнопосочни недоволства. Едни са гневни заради несправедливото правосъдие и институциите бухалки. Няколко хиляди души в София, Варна и Пловдив се отзоваха на призива на ПП–ДБ за протести в защита на варненския кмет Благомир Коцев, който е 130 дни в ареста. Шествието под наслов „Свобода за политическите затворници“ стигна и до централата на ДПС на ул. „Врабча“. 

Тази седмица делото срещу Коцев взе нов обрат. Върховният касационен съд се произнесе по спора кой съд е компетентен да го гледа – Софийският градски или Окръжният във Варна, и го прати на местния съд.

Петимата обвиняеми са от Варна, както и 25 от 28 свидетели, твърди се, че престъпленията са извършени във Варна – значи процесът трябва да се разглежда там.

Включването на неизвестно лице, за което е налице единствено твърдение, че разполага с имунитет, което твърдение не може да бъде проверено по съответния процесуален ред, не е достатъчно, за да обуслови наличието на специална подсъдност […].

Партиите не искат ескалация, затова и не се чуват отчетливи призиви за оставка. Дори симпатизантите на протестните формации са предпазливи към „революционни“ жестове, които могат да бъдат използвани срещу тях. А без политическа коалиция няма критична маса на улицата – правило, доказано от всички протести в най-новата история. 

Бизнесът е недоволен заради вдигането на осигуровките с 2 процентни пункта, което е над 10%, и заради данък дивидент, но настоява за преговори, не за барикади. Нито една работодателска организация няма да подкрепи окупация, за да си остави врата за преговори – макар че от години не е имало такъв разрив между управляващите и организациите на предприемачите заради разходите на държавата. Асоциацията на индустриалния капитал в България определи бюджета като „безнадеждно неадекватен“, а Българската работодателска асоциация иновативни технологии предупреди за ефект от забавяне на растежа и отлагане на инвестиции.

В БСП зрее недоволство заради „безгръбначното поведение на ръководството пред Борисов и Пеевски“. ИТН са раздразнени от растящото влияние на Пеевски. Синдикатите пък, в началото гневни заради минималната работна заплата, впоследствие се разбраха с управляващите – както винаги впрочем.

Но пък стотици софиянци са ядосани заради обявената от Столичната община „реформа“, която разширява синята и зелената зона и удвоява цените на платеното почасово паркиране. Кметът Васил Терзиев намери няколко аргумента, за да оправдае действията – корекции на цените не са правени повече от 10 години, мерките ще внесат повече ред, а получените приходи ще се реинвестират в районите. Липсват обаче разчети за прогнозните приходи, какви проекти са подготвени срещу тях, а и как ще се договаря с Центъра за градска мобилност каква част да отива за районните кметства, защото средствата постъпват най-напред в него.

Гневът не преминава в действие

За да стане гневът действие, са необходими ясна цел, усещане, че промяна на системата е възможна – значи има алтернатива, лидерство и готовност да се поеме колективен риск. В момента никоя от парламентарно представените партии не се осмелява да се заяви като алтернатива. Рисковете са прекалено големи – несигурността на пазара на горива, предстоящата смяна на валутата, натискът върху публичните разходи. Затова и предпочитат по-скоро да поддържат огъня, отколкото да вадят кестени от него.

А когато гневът не води до решаване на проблема или преодоляване на препятствието, постепенно се трансформира във фрустрация – усещане за безсилие, разочарование, вътрешно напрежение.

Така че буревестници още няма. Политиците се надвикват, но никой не води. 

Истинският въпрос не е „Гневни ли сте?“. Истинският въпрос е кой е способен да превърне гнева в действие, не в динамит.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/a-vie-shte-tantsuvate-li-s-prezidenta/

Решението на президента Румен Радев да пътува с личен автомобил „Шкода Октавия“ звучи като неплатена реклама, макар че някои се умилиха на училищната пиеска. Един от близките на Радев бизнесмени, свързал биографията си с „Мултигруп“ като негов вицепрезидент – Николай Вълканов, можеше да му отстъпи за временно ползване някоя лимузина. Все пак Вълканов беше дарен, макар и някак срамливо, с орден „Стара планина“ от самия Радев и служебното му правителство с премиер Гълъб Донев. 

Лидерът на „Величие“ Ивелин Михайлов получи два автомобила – „Макларън“ и „Ферари“, от един от едрите зърнопроизводители – Светослав Илчовски, за партийна дейност, за да показва „лицето на българската мафия“. Нали за това са спонсорите! През 2021 г. Илчовски беше доведен в парламента от Мая Манолова, по онова време депутатка от „Изправи се! Мутри вън!“ и председателка на временната комисия по ревизия на управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов, за да разкаже как е бил изнудван. 

А междувременно подкастът „Свободен глас“, един от комуникационните канали на „Величие“, изрази подкрепа за държавния глава и излезе с призив:

Да застанем зад президента, който служи на народа, а не на мафията! Отсега нататък той ще се охранява от будните самоинициативни българи, които няма да позволят повече прасетата да се гаврят с държавността!

Комичното в цялата ситуация с колите за президентската институция е, че Националната служба за охрана (НСО) така или иначе ще ескортира Радев – длъжна е да го прави. В действителност с атаката срещу колите на НСО, които сътрудниците на президента ползват, и с отнемането на това им право предводителят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски се оказа в доста жалко положение в опита си да унижи Радев. Вместо да го принизи, го качи на бял кон. 

Първо, президентът се солидаризира с екипа си и също отказа да ползва автомобилите на държавните гардове. Точка за него. Второ, самият Радев призова депутатите да слязат от служебните автомобили, а един от съветниците му разкри, че в деня, в който са отнели 7 автомобила на Президентството, парламентът си е купил 70 нови. Още една точка. Трето, ДПС – Ново начало се обърна към министъра на финансите да отпусне средства за служебни коли на президентската институция. Пак точка – и признак за поражение. Четвърто, накрая и Бойко Борисов „разпореди“ всички коли и шофьори, използвани от президента, с постановление да бъдат прехвърлени на Президентството.

Румен Радев се възползва от ситуацията, за да засегне и двамата:

Аз не идвам от улични банди, нито от политическа епруветка. Аз съм се оформил като ценностна система именно сред тези хора – хората със сини пагони, където понятията „дълг“, „отговорност“ и „солидарност“ не са празни понятия.

Човек би помислил, че Борисов и Пеевски работят за имиджа на държавния глава. 

В действителност същественото е невидимо. 

Важният въпрос

Когато на политическата сцена се готви да излезе нов играч, комуто звезди и анализатори предричат успех, въпросът е как ще реагират основните играчи – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и националистическите формации. Няма да се посместят, за да му направят място.

За проекта, който може да задържи Радев в активната политика, се мисли като за фактор, способен да пренареди баланса на силите – макар електоралният му потенциал засега да остава неясен. Ако се окаже мощен, ще блесне като свръхнова. Ако не прояви такава енергия, ще се нареди на опашката на борците за второ-трето място редом с ПП–ДБ, ДПС – Ново начало и „Възраждане“.

Настоящата политическа констелация се характеризира с изострено съперничество – ГЕРБ се бори да оцелее на върха, докато лидерът ѝ демонстрира как е НАЙ.

ДПС – Ново начало с тарана Делян Пеевски действа брутално и прагматично в преследване на интересите и на враговете си. 

ПП–ДБ се стреми да остане видима, да се представя като алтернатива, търсейки по-убедителна идентичност.

„Възраждане“ се опитва да се маскира като ПП–ДБ, като борец срещу корупцията и като „Има такъв народ“, но изглежда като в костюм за Хелоуин.

ГЕРБ е всеяден

ГЕРБ–СДС вероятно ще възприемат проекта на Радев като пряка заплаха, особено ако президентът се опита да обедини антисистемния вот и разочарованите от статуквото избиратели. За ГЕРБ ще бъде ключово да представят Радев като фактор на нестабилност и популизъм, а в онази реч Борисов дори го определи като „проруска алтернатива“.

Дилема за ПП–ДБ

ПП–ДБ ще бъдат изправени пред дилема – от една страна, влизали са в конфликт с президента по теми като съдебната реформа и позицията към Русия, но от друга, част от техния електорат споделя антисистемните настроения, на които Радев разчита. 

В 51-вия парламент те нямат истински съюзници, освен че им се налага да формират плаващи мнозинства по вотове на недоверие с руските мажоретки националисти. 

В последните месеци Румен Радев обаче се държи като един от тях, изостави реториката за Русия, еврото и Брюксел, охлади антиевропейските нотки и започна да говори на езика на институционалната отговорност и „европейския прагматизъм“. Изглежда, си е избрал политическия център, където стои все по-уверено.

Умерено патриотичен

Националистическите партии може да видят в Радев естествен съюзник по теми като суверенитет, миграция и дистанция от Запада. Ако проектът му заеме умерено патриотична линия, той може да отнеме от техния електорат, но и да създаде основа за бъдещи коалиции, които да обединят патриотични, проевропейски и центристки сили.

Но Румен Радев има и друга политическа биография, включваща онова, за което днес избягва да говори – неподкрепените от него санкции срещу Русия, станали още по-тежки, заиграването му с различни бизнес кръгове, опитите за влияние във външната и вътрешната политика чрез служебните му правителства, които се опитва да омаловажи и представи като спасение на отечеството. Тази част от биографията му напомня, че настоящото му поведение е по-скоро тактически инструмент, а не вътрешно убеждение.

А въпросът кои от партиите ще танцуват в политиката с Румен Радев, си стои.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tursi-se-chistokruven-polupartiets/

За президентските избори догодина партиите са в търсене на някакво митично същество – получовек, полупартиец или в краен случай партийно лоялен. Да е европеец на думи и патриот по сърце, да говори на езика на Брюксел, но да разбира и диалектите в провинцията. 

Фигурите на кандидатите за президент и вицепрезидент са изпитание не само за ПП–ДБ и силите от демократичната общност, но и за ГЕРБ. Докато ГЕРБ търси кандидата, който да надскочи партийния апарат, ПП–ДБ стои пред задачата да издигне фигура, която да мобилизира градския и реформаторския електорат.

Наглед ГЕРБ и нейният лидер Бойко Борисов са в изключително затруднена ситуация. Росен Плевнелиев беше първият им и единствен (успешен) президент, но след това формацията не успя да наложи нова фигура с подобна легитимност и даже „надпартийност“. Всъщност Борисов не поиска това: през 2016 г. издигна неизбираемата Цецка Цачева и така изобщо не затрудни военния летец Румен Радев да кацне на „Дондуков“ 2. 

Надпартията

Сега задачата пред лидера на ГЕРБ е неимоверно усложнена. В България президентските избори се оформиха като терен за хора с „надпартийна“ стойност. Нужен е кандидат с харизма, който да надскочи партията, а кадровият ресурс на ГЕРБ е в администрацията и местното управление, и при това съвсем изхабен от властта. За Борисов и дума не може да става.

Един добре приет кандидат е в състояние да мобилизира структурите и електората преди или ведно с предсрочни парламентарни избори. Загуба или липса на убедителна кандидатура вече е слабост и отваря път за брожения в редиците и смаляване на партията, особено ако на терена се появи политическият проект на Румен Радев. Без лице, подходящо за президентската институция, ГЕРБ е партия на апаратчиците без визия и с бремето на корупционните практики. 

СДС и по-малки десни формации нямат особена електорална тежест, за да помогнат на ГЕРБ в президентските избори, където избирателната активност традиционно е по-висока. През 2011 г. ГЕРБ наложи Плевнелиев, който се оказа по-голям евроатлантик от Борисов, също и критик на Москва, балансирайки по този начин Борисовите възгледи за геополитика – „руски газ, американски изтребители“. Сега лидерът на ГЕРБ няма как да извади втори Плевнелиев – направи ли го, не би спечелил президентските избори. На партиен форум в Кюстендил през септември Борисов прогнозира победа на лявопопулистки кандидат. 

Дали отново не се кани да направи подарък на кръговете зад подобна номинация?

Проевропейски или пронароден?

„Магнетичните“ лица за общонационален вот следва да са внимателно балансирани между политическа легитимност и емоционално въздействие. ГЕРБ е пред дилемата дали да издигне проевропейски кандидат, който да е и геополитически надежден, или пронароден, тоест популист, който да мобилизира хората.

Проевропейският кандидат е добре дошъл за имиджа на ГЕРБ и има шанс да привлече десни и центристки избиратели, ориентирани към институционална стабилност. Рискът е обаче да изглежда по-отдалечен от традиционния електорат на партията. Обратно, кандидат с характеристиките на Борисов може да събуди активността на широка избирателна база, но е необходимо да покаже недвусмислена европейска принадлежност. Особено в контекста на приемането на еврото от 1 януари догодина и засилването на напрежението между Русия и НАТО.

Сценарии

Балансите са от особено значение, ако ГЕРБ се стреми към победа на президентските избори. Ако националпопулистите от „Възраждане“ влязат в играта за кандидат-президент, те могат да изтеглят част от твърдия електорат на ГЕРБ, особено в провинцията, сред по-консервативните гласоподаватели. Така стратегията за комуникация с периферните групи придобива особено значение. 

Кой ще привлече обаче по-умерените и колебаещите се? Активният и мотивиран електорат на „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ в градските центрове очаква кандидатпрезидентската двойка на демократичната общност. 

Барометър

Кандидатът за президент служи като своеобразен барометър за електоралното здраве на партиите: той измерва жизнеността на партийните структури, но и потенциала извън твърдите ядра.

За ГЕРБ това означава, че президентът може да бъде инструмент за възстановяване на централната роля на партията, ако излезе от рамките на чисто „апаратната“ логика и успее да ангажира умерените гласоподаватели и периферните райони. За ПП–ДБ, от друга страна, президентският кандидат е възможност да докаже, че коалицията има способността да формира стабилна алтернатива, която не само критикува статуквото, но и мобилизира градския и реформаторския електорат.

Уравнението

Ако настоящият президент Румен Радев се включи със свой проект в предсрочни парламентарни избори, харизматичен кандидат-президент ще осигури подкрепа за политическата сила, която го номинира. Засега от партийните лагери имена не се чуват и вероятно ще бъдат обявени няколко месеца преди изборите следващата есен. Но този път се очаква битката за президентската институция да е оспорвана, тъй като и ГЕРБ – като първа политическа сила в момента, и ПП–ДБ, а и „Възраждане“ ще бъдат застрашени от евентуален президентски проект, който потенциално може да обере гласоподаватели и от трите формации. Разбира се, в хипотезата на предсрочни парламентарни избори. Президентската кампания може да презареди партиите, омаломощени от безплодните парламентарни дебати, като влее нова енергия, включително и за активиране на периферията от избиратели. 

Тенденцията от 2020-та насам показа, че протестните вълни изваждат на сцената нови политически актьори, които обират електорат. Така се родиха „Български възход“, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ“, „Продължаваме промяната“, „Величие“, някои от които и бързо залязоха. В случай че Румен Радев избере да се появи като претендент за изпълнителната власт и го направи в момент, в който избухне гражданско недоволство, вълната ще се прелее към него. Това е сериозна конкуренция – за Борисов, който се тупа в гърдите като първи, както и за лидерите на ПП–ДБ, тъй като и президентът се позиционира като антикорупционер и противник на Пеевски.

Червените линии

В декларация, прочетена от парламентарната трибуна, от ПП–ДБ предупредиха, че е в ход проруска кампания за оказване на влияние върху предстоящите президентски и евентуални предсрочни парламентарни избори. Целта – „инсталиране на зависимо, марионетно правителство и проруски президент“.

В настоящия момент България е една от главните цели на руските специални служби поради присъединяване към еврозоната от 1 януари 2026 г. и предстоящите президентски избори. Целта им е засилване на антиевропейските настроения в страната, подкопаване на подкрепата за Украйна, директна намеса в политическите процеси, предизвикване на дестабилизация, дискредитиране и отслабване на демократичните институции, засилване на разделението в обществото, печелене на симпатиите на големи социални групи въз основа на исторически сантимент, фамилни връзки или антиевропейска реторика. 

Опасността, за която предупреждават от ПП–ДБ, е съвсем реална и това повишава отговорността на партиите, които претендират да защитават европейските ценности и са представителки на политически семейства като ЕНП и „Обнови Европа“. Те са длъжни да издигнат кандидати за президентските избори, способни да се противопоставят на такива заплахи.

По Нова телевизия наскоро Николай Денков (ПП) коментира, че като възможни номинации на ПП–ДБ си заслужава да бъдат обсъдени кметовете на Варна и на София Благомир Коцев (в момента в ареста) и Васил Терзиев, но също и граждански активисти, които могат да бъдат издигнати.

Не сме обсъждали Благомир Коцев да е кандидат за президент. Чуваме я тази идея. Аз и друг път съм казвал, че сега е периодът, в който да се обсъждат различни имена, които и да се сложат заедно, и да се гледа кой ще бъде най-подходящ. Благомир Коцев е една такава възможност със сигурност. Това си заслужава да се обсъди.

В „Денят с Веселин Дремджиев“ лидерът на ДСБ Атанас Атанасов пък повтори идеята си за предварителни избори за кандидата за президент на демократичната общност.

За президентските избори опозицията трябва да обедини усилия. Трябва да вдигнем избирателната активност и да привлечем свободните граждани. Кандидатът трябва да се избере на предварителни избори. Според мен кандидатът трябва да е широкоспектърна личност, която не е чист партиец. 

Такъв рядък политически хибрид трудно се открива. А и какво значи нечистокръвен партиец – това е нещо като лов на еднорог. Наличието на известен процент партийност е гаранция за лоялността му, но от президента се изискват други качества – визионерство, характер, способност да бъде обединител. Партиите не са добри градинари за такива личности.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/d-anatomiya-na-vlastta/

Ако българите допуснат Делян Пеевски да им гради държава с главно Д, значи са слуги, не граждани. Още не е късно да се попречи на „строителя“ и отговорността да го направят пада върху двете политически сили, които го легитимираха и утвърдиха: „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ (ПП–ДБ) и ГЕРБ. На първите не им достигат сили, на вторите – смелост. Но ако ГЕРБ не се осмели, лидерът Бойко Борисов ще бъде тотално обезличен, също и политическите му заслуги. 

Как иска Борисов да слезе от сцената?

Досега ГЕРБ успяваше да погълне като боа партньорите си във властта. Не и Пеевски. Олигархолидерът на ДПС – Ново начало къса живо месо от всяка партия, която му падне, включително и от ГЕРБ. С просто око се вижда, че на лидера на ГЕРБ никак не му е лесно, принуден да изпълнява ежедневни поръчения от крепителя на управлението, и при всеки сгоден случай признава, че е в тази коалиция не по своя воля, а заради „стабилността“.

Само преди 7–8 месеца, след осмия поред избор, всички се чудехме как да направим правителство. Аз буквално дадох под наем на това управление партията. Не станах премиер. В ГЕРБ не сме свикнали лидерът ѝ да не е премиер. Трудно ни е, но за да има някаква стабилност, го направихме.

Почти четвърт век във властта прави Борисов най-дълголетния политик, при това в почти непрекъснат възход, и сега рискува силната зависимост от Пеевски да се превърне в епилог на кариерата му. Защото този финал наближава и при три премиерски мандата и поредица от спечелени избори няма его, което да понесе срама, че генералът се е превърнал в пешка.

От друга страна, предизвика ли предсрочни избори, може да пострада от компроматни атаки, затова вероятно ще изчака удобен момент за такъв вот. Председателят на партията, с чийто мандат правителството управлява, обаче не се яви да гласува на петия вот на недоверие – знаково отсъствие, макар че мнозинството се запази със 133 гласа.

Едни протести биха дали основание на Борисов да направи заявка за вот на доверие чрез предсрочни избори или с мотива, че след като ГЕРБ е изпълнил обещанието си да вкара България в еврозоната, гражданите отново трябва да имат думата. 

Докато реши как точно да се измъкне от мечешката прегръдка на Пеевски, Борисов ще трябва да изпълнява разпорежданията му и да търпи ироничните забележки на депутати от опозицията, като Ивайло Мирчев например:

Бойко Борисов се е превърнал в рекламен агент на ортака си Главното Д. Колеги от ГЕРБ, усетихте ли как от мандатоносител се превърнахте в компаньонка на Главното Д? Вие сте обикновени пионки на Главното Д, то превзема вашата партия. 

Протестните акции на ПП–ДБ

Като политическа акция петият вот на недоверие, внесен от ПП–ДБ с подкрепата на МЕЧ и Алианса за права и свободи (АПС), показа най-странното обединение на опозицията, която е про- и антиевропейска в този парламент. Заедно с вносителите гласуваха и евроскептиците с руски уклон от „Възраждане“ и „Величие“. Като инструмент за влияние обаче вотът се провали. Не бе предаван пряко по БНТ и БНР и остана невидим за гражданите, макар да е за „провала в секторите вътрешна сигурност и правосъдие, задълбочаващ проблема със завладяната държава“.

Слабост на този и на предишните вотове на недоверие е тяхната констативност – всичко казано е добре известно. Истинската роля на опозицията е да разкрие слабите звена, също така да покаже компетентност и готовност да управлява, предлагайки решения и алтернативи. 

В деня на гласуване на вота обаче протестна акция на „Продължаваме промяната“ блокира служебния паркинг – „входовете, през които, без да слизат от колите на НСО, Борисов и Пеевски се озовават в пленарна зала и служебни входове на парламента“ (Лена Бориславова). В тениски с надписи „Свобода за Благо!“ депутати от ПП заедно с подалия оставка като съпредседател и като депутат Кирил Петков препречиха пътя заради задържаните техни кметове. Петков обясни и целта на протеста: 

Целта ни е да кажем, че през 2025 г. не може да имаме политически затворници в България. Не е нормално четирима души без осъдителна присъда да стоят вече втори месец в ареста с право по един час на ден на слънчева светлина и са хапани от дървеници сигурно по 20 пъти на вечер.

Политическите акции често са пакетирани като зрелище – за да продават емоции и да въздействат. А ПП са заложили на радикалния дизайн. Заради акцията се наложи Пеевски да стигне пеша до работното си място, обграден от гардове, и да избълва куп простащини към лидера на ПП Асен Василев. Но те започнаха преди това, когато Кирил Петков изкрещя: 

Ей, дебело прасе!

В екстатично състояние пред входа на парламента лидерът на ДПС крещеше как ще направи държава с главно Д.

А Д-то бе разчетено като монограм. 

Един човек не може да направи държава, но един човек с контрол върху правителство, медии и съдебна система може да създаде автокрация. Основите ѝ вече се наливат в България, но не Пеевски ще седне в премиерското кресло, независимо от амбициите му. Разгащеният му език и поведение на „нацепен батка“ може да вдигне адреналина на собствения му електорат, но в същото време показва деградацията на политическия език и култура. Когато един олигарх се държи като мутра, това не е случайност, това е послание – че грубата сила и безнаказаността са върховният закон.

Кой е с г-н Радев?

Към лагера на опозицията неформално се е присъединил още един политик, който няма партия, но има рейтинг. С такъв капитал разполагаше и Борисов преди създаването на ГЕРБ. Дали одобрението на президента Румен Радев е достатъчно да зариби поне 200–300 000 избиратели, които да захранят с гласове партиен проект? Тестът са избори. А за да се стигне до тях, както предупреди и самият Радев, са необходими протести. 

Дотогава обаче управляващото мнозинство ще е окастрило доста от правомощията на президента – процес, започнал още с конституционните промени на сглобката (ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС), част от които Конституционният съд запази. Държавният глава вече не може да избира служебното правителство, освен министър-председател измежду председателя на Народното събрание, управителя и подуправителите на БНБ, омбудсмана и неговия заместник, шефа на Сметната палата и неговите заместници.

Сега, заради отказа на президента да подпише указа за назначаване на временно изпълняващия функцията председател на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) Деньо Денев за постоянно на поста, управляващото мнозинство ще отнеме законодателно правото му да одобрява назначенията на шефове на службите. Впрочем те бяха сменени още при първия служебен кабинет на президента през 2021 г. с негови кадри. 

Тази седмица на извънредно заседание на парламентарната Комисия по вътрешен ред и обществена сигурност депутатите приеха промени в трите закона за спецслужбите – за контраразузнаването, за разузнаването и за специалните разузнавателни средства. Така ще бъде предложено да се отнемат правомощията на президента да назначава шефове на ДАНС, Държавна агенция „Разузнаване“ (ДАР) и Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО).

Законодателни промени заради една персона никога не са водили до нищо добро. Схватката за службите, особено за ДАНС, винаги е била ожесточена заради информационните масиви и възможността да се използват за всякакви цели. Понякога и за националната сигурност. 

Парадоксалното е, че през 2013 г. законовата възможност назначението на шефа на ДАНС да става с президентски указ бе премахната, за да бъде избран Делян Пеевски за шеф на ДАНС, който беше принуден да се оттегли след протестите #ДАНСwithme. А след година падна и кабинетът, който го предложи. През 2015 г., благодарение на ГЕРБ, президентското одобрение бе възстановено, за да бъде предложено отново да отпадне сега. 

Управляващото мнозинство в лицето на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ е на път да остави администрацията на президента и без транспорт от Националната служба за охрана (НСО), която е подчинена на президента. Промените, приети на първо четене, бяха предложени от депутата на Пеевски и бивш вътрешен министър Калин Стоянов:

Не съм съгласен тези достойни служители – военизирани, с ранг, с чин, да отварят вратите на множеството хора, незнайно колко, от администрацията на президента или да им пренасят бурканите и зимнината от родните места до София, примерно. […] Не става въпрос за противопоставяне, а за един пропуск, който години наред дава възможност на множество лица да се възползват от привилегии, предвидени за друг кръг от хора. Не виждам какъв е проблемът те да се приравнят на всички останали.

Без право на служебен кабинет и без право да подписва указите за шефовете на службите, на президента ще му останат назначенията на посланици и на членове в няколко ключови регулатора. Партиите систематично ограничават инструментите на държавния глава, който след една година няма да се нарича Румен Радев. Дори детайли като транспорта от НСО се превръщат в политически знак: администрацията на президента е третиранa като второстепенна, лишавана от ресурси и авторитет.

Това не е просто технически дебат, а съзнателно маргинализиране на институцията.

Най-важният извод обаче е, че системата на „взаимни спирачки“ между властите, фундамент на демокрацията, се разпада. Президентът остава със сведени до минимум функции, докато парламентът и управляващата коалиция концентрират все повече контрол върху изпълнителната власт, службите и дори върху символичните механизми на държавността.

Вместо разделение на властите България върви към сгъстяване на властта в един център, което отваря вратата не към стабилност, а към автократичен модел на управление.

Опитите промените да се покажат като принципни позиции само потвърждават, че политическите сили са в схватка за контрола на информацията. Отнемането на екстра като луксозния транспорт, който е за сметка на данъкоплатците, е за назидание.

Като кафкианския „К.“, анонимен и с незавършена история, България също заслужава да бъде обозначена с една-единствена буква – „Д“. Без ясна същност, просто опит за съществуване.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nyakoy-chu-li-ivan-kostov/

Бившият премиер и реформатор Иван Костов каза нещо съществено по bTV, което политиците се направиха, че не са чули. Той смята, че може да се намери такъв кандидат за президент, който да бъде подкрепен и от ГЕРБ, и от ПП–ДБ, ако това ще предотврати „румънски сценарий“ в България. 

Има кандидати, които според мен могат да бъдат подкрепени и от ГЕРБ, и от ПП, и от ДБ. Друг е въпросът дали може да се постигне съгласие. Но има такива хора. И не мисля, че това трябва да се изключва като възможност. Коалицията ПП–ДБ трябва да изчислява и този сценарий. Какво ще стане, ако ГЕРБ им предложи кандидатура? Какво ще направят? Защото рискът да се повтори румънският сценарий – всички да стоят на тръни и на нокти, да очакват изборите и да се провалят – е много по-голям в България, отколкото беше в Румъния. Защото България е по-силно поразена от хибридната агресия на Руската федерация.

Казаното от Костов поставя геополитическата ориентация и интереси над вътрешнопартийните вражди. Бившият премиер не призовава към „голяма коалиция“, а към минимален консенсус: ако в предстоящите президентски избори се яви кандидат, който носи риск за демократичния прозападен курс на страната, ГЕРБ и ПП–ДБ трябва да загърбят омразата и да подкрепят приемлива фигура. Не партийна, а именно общоприемлива, за да запазят посоката на България като евроатлантическа демокрация, в която президентът не работи срещу парламента, правителството и националните интереси.

Разбира се, тук има сериозни препятствия – цялата платформа на ПП–ДБ се гради върху антикорупционния наратив и превзетите институции, а Борисов и ГЕРБ са символ на този модел. А и вече зависимостите са ясно дефинирани по оста Борисов–Пеевски, от която лидерът на партията с най-голямо електорално влияние не може да се откъсне. Поне не и безболезнено. Корупцията продължава да е фокус за обществото. Изследване на „Алфа Рисърч“ показва, че 49% от запитаните биха гласували за „нова партия, която е истински борец срещу корупцията“.

ПП–ДБ вече бяха в управленска конфигурация с Борисов и олигарха и лидер на ДПС – Ново начало Пеевски в името на конституционната реформа. Това им коства значителен брой избиратели. Ако решат да издигнат кандидат за президент, без да търсят подкрепа от ГЕРБ, той трябва да е достатъчно ярка фигура, която да събира широко обществено одобрение извън теснопартийния спектър и да стигне до балотаж. 

В кампанията за първия си президентски мандат (2017–2022) Румен Радев беше критичен към управлението на ГЕРБ, за да покаже, че прокламираната стабилност е фалшива. Беше твърд, без да е агресивен, умело се позиционира между национално отговорен и антисистемен кандидат. И още преди да се е заклел, даде първите убедителни доказателства за лоялност към Москва. В интервю за френския канал France 24, озаглавено Radev: It Is Positive That Trump Is No Slave to Political Prejudices, се противопостави на санкциите срещу Русия, наложени заради анексирането на Крим.

… Крим е украински; той е на картата на Украйна. Де факто обаче е руски; не можем да пренебрегнем реалността, че над Крим има руски флаг. Бъдещето на Крим трябва да бъде решено от хората. Те трябва да бъдат запитани дали искат да се върнат към Украйна.

От 2017 г. насам геополитическото напрежение се е повишило значително – войната на Русия в Украйна позиционира държавите в ясни лагери, а тече и усилено превъоръжаване „до зъби“, както го определиха някои анализатори. За каквито и да е избори догодина в България – били те президентски и/или предсрочни парламентарни, партиите ще трябва да отчитат и къде и как да се позиционират предвид въвеждането на еврото и ефектите от новата валута. Една по-висока инфлация ще бъде използвана като аргумент от националпопулистите и евроскептиците, не са изключени и организирани протести. Предвид съпротивата и недоверието в част от българското общество, която съвсем не е незначителна, това ще повлияе на резултатите от вота. 

Бъдещият кандидат за президент на „демократичната общност“ ще води кампания в трудна среда. 

С ГЕРБ или без ГЕРБ?

Хамлетовски, изглежда, е въпросът могат ли ПП–ДБ да включат ГЕРБ в „демократичната общност“, поставила си за цел да излъчи кандидат, за когото липсва единение дори между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Макар никой досега да не се е наел да дефинира ясно границите на тази общност – кой има място в нея и кой е неприемлив, – включването на ГЕРБ би означавало преместване на червени линии. Дори въпросът да стане актуален при балотаж, отговорът трябва да е обмислен отрано.

А този отговор ще е изпитание не само за стратегическата зрялост на ПП–ДБ, но и за способността им да балансират между моралната си легитимност и геополитическата необходимост. Още повече че вече го направиха при сглобката, като „прегрешиха“ с ГЕРБ и Пеевски. 

Преди месец Бойко Борисов потвърди, че би преговарял с двете политически сили за общ кандидат:

Разбира се, че бих участвал.

Има поне двама политици в държавата, които ще направят всичко по силите си подобно обединение зад обща кандидатура да не се осъществи – Делян Пеевски и Румен Радев.

Първият иска ГЕРБ за себе си, вторият иска да остане главен фактор в българската политика и след края на мандата си – и защо да не го направи чрез структуриране на нова коалиционна ос около антисистемен вот (както спечели втория си мандат)? Президентът разполага с 14 месеца до края на втория си и последен мандат и кръговете зад него нямат интерес от държавен глава, който може да гарантира прозападна последователност – защото би бил коректив на наследството на Радев, а не негов продължител. 

Пеевски отдавна не се крие и действа през натиск, зависимости и интриги. Първият удар през Комисията за противодействие на корупцията и през прокуратурата дойде седмица след старта на инициативата на ПП–ДБ за общ кандидат-президент и удари върху Столичната община и фигури, свързани с „Промяната“.

Радев използва антисистемен език и говори за „надпартийност“, за да си осигури подкрепа отвъд традиционния спектър, който обитава с образа си на консервативен евроскептик с проруски симпатии. Последните – вече умело прикрити, да не бият на очи на първи план.

Кого ще донесе вълната?

Призивът на Иван Костов следва да се разбира като предупреждение за стратегически риск пред България, който включването в еврозоната от 1 януари 2026 г. намалява, но не елиминира. „Румънски сценарий“ е напълно реална опция, при която от вълната от антиелитарни, конспиративни и проруски настроения може да изплува кандидат, който с подходяща емоционална реторика и подкрепа от радикализираните периферии да обедини протестния вот и да спечели. 

Страховете и напрежението, нагнетявани от правителството с мерките му срещу повишаването на инфлацията, само помагат за изпълнението на такъв сценарий. Един безспорно исторически момент за България, какъвто е приемането на еврото, е зареден в аванс с негативизъм (срив на стандарта на живот и обедняване), който се превръща в идеална платформа за фалшив спасител.

В български условия това би бил кандидат с хибриден профил между Радостин Василев, Костадин Костадинов и Ивелин Михайлов – популист, способен да канализира общественото недоволство в посока, опасна за евроатлантическата ориентация на страната. При това румънският сценарий в България изключва здрави институции, които да се намесят, както направи Конституционният съд в Румъния. Така че всъщност сценарият ще си е 100% български. 

„Бухалките“ върху кмета на Варна Благомир Коцев съживиха обществената енергия, също и ПП–ДБ. Ето че коалицията води разговори за общ вот на недоверие с МЕЧ на Радостин Василев. МЕЧ предлага да е за провал на правителството в сферата на обществения ред и сигурност, а от ПП–ДБ – да се разшири със „завладените институции“. Аргументът, представен от съпредседателя на ДБ Божидар Божанов, е, че това правителство е смокинов лист на процесите по завладяване на държавата от Пеевски:

Вотът на недоверие трябва да е изключително сериозен и да удари в сърцето на управляващата коалиция на Пеевски, затова предложихме темата да бъде разширена до „завладените институции“.

Изглежда, че темата за кандидат-президента на демократичната общност е оставена за наесен или когато ѝ дойде времето. 

И въпросът остава: някой чу ли Иван Костов? 

Защото, ако „демократичната общност“ не може дори да се дефинира, камо ли да действа като политически субект със смелост и отговорност, тогава няма да е страна в предстоящата битка, а наблюдател. Кандидатът трябва да бъде издигнат навреме, за да поведе. Иначе ще е принуден да се бие на терена на популизма.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/za-mozhachite-nemozhachite-i-dobriya-pozharnikar/

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов наистина е добър пожарникар. В политическия смисъл на думата. 

Борисов използва един пожар в контролирана среда (6-дневната стачка на градския транспорт), дима и пяната за потушаването му за демонстрация на „можачите“ и „неможачите“ в местната власт. Едва ли има български гражданин, който да не е разбрал, че ГЕРБ иска да си върне София, която изгуби през 2023 г., след като я управлява от 2005 г. (най-напред самият Борисов, а после и създадената с Цветан Цветанов ГЕРБ). 

Защо не и Варна…

Неприятелска среда

Атаките започнаха след окончателното разваляне на сглобката – кабинета с премиер Николай Денков, подкрепян от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, и с идването на служебното правителство на Димитър Главчев, представител на кастата гербократи в държавната администрация. Миналото лято вече известното икономическо мнозинство в Столичния общински съвет (СОС) придоби ясни очертания – ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН плюс двама отцепници от „Възраждане“ и един от ВМРО, обединили се за смени без конкурси на бордовете на шест ключови общински фирми: „Топлофикация София“, „Софинвест“, „Метрополитен“, „Център за градска мобилност“ (ЦГМ), „Столичен автотранспорт“ и „Столичен електротранспорт“. Не че предишните бордове, сменени през 2021 г., при това с конкурси, не бяха на ГЕРБ (и по някой и друг за БСП и СДС). Новите съюзи обаче изискват и нови персони.

Създаденото няколко месеца по-късно правителство утвърди този модел, към който се притури и ДПС – Ново начало с Делян Пеевски. 

Така четиримата кметове, които ПП–ДБ успя да спечели на последните местни избори (освен в София и Варна, в Благоевград и Пазарджик) управляват в неприятелска среда, утежнена за кмета на столицата от проблемите на единствения български мегаполис. 

Дали правителството и кметът са в един и същ партиен лагер, е фактор, който винаги е имал значение в България. За щастие на учителката Йорданка Фандъкова, изпълнителната власт беше изцяло в ръцете на ГЕРБ, докато тя управляваше София четири мандата, а главните прокурори… Знае се кой ги избираше.

През годините изпълнителната власт често се е държала като мащеха към кметове от противниковия политически лагер и това до голяма степен се дължи и на децентрализацията, която все не се случва. За реализация на различни инфраструктурни проекти във ВиК сектора или в транспорта кметовете разчитат на правителството. Дори София, която допринася за 43% от брутния вътрешен продукт, разчита на европейските средства за строителството на метрото, за модернизацията на градския транспорт, за ВиК проекти, за завода за преработка на отпадъци, за облагородяването на столичния център и др.

Това е и едно от обясненията за „приобщаването“ на кметове на общини към формулираната от Делян Пеевски „Стратегия за ново начало за развитие на регионите“. Санкционираният от САЩ и Великобритания за корупция държи вече 40 кметове и крепи правителството, без да носи отговорност, но на определена цена.

Към некомфортната за кметовете на ПП–ДБ среда се прибавя и липсата на мнозинства в общинските съвети. Това улеснява затягането на примката около кметовете. Целта е не просто да се предизвикат оставките им, а да се покаже, че избраните с номера на ПП–ДБ местни управници не се справят. „Неможач“, както Борисов нарече кмета на София. А тази седмица направо му каза да подаде оставка, ако не намери мнозинство:

Ако кметът на София Васил Терзиев не може да си намери мнозинство и за всяко нещо си търси оправдание, да си подаде оставката и да се направят избори…

Един кмет няма много полезни ходове, когато работи без мнозинство в общинския съвет. Трябва да търси тематични мнозинства по отделни приоритети. В противен случай не може да реализира никакви политики. 

Най-тежко е в София, където гърбът зад Терзиев съвсем се смали, след като остана със съюзник по-малко. Партия „Спаси София“ сне доверието си от него, а общинските ѝ съветници се отделиха в група и напуснаха коалицията с ПП–ДБ. Кметският екип така и не излезе с предложения за реформи въпреки заявеното в предизборната кампания, че идва с решенията и с хората, които да ги реализират. Управленската програма бе сведена до екстракт от предизборни обещания без срок и конкретика, с едни 19 приоритета. 

Политически играч?

В края на 17-тия месец управление Васил Терзиев и екипът му не са произвели значим пробив, който да покаже капацитет за управление в трудна среда и предложения за реформи, а не просто оцеляване в институционален капан. Кметът избра за главен архитект в спорен конкурс спорна фигура като Богдана Панайотова, след като до юли миналата година запази на поста Здравко Здравков от времето на ГЕРБ. 

В оставащия му малко повече от половин мандат изходът за Терзиев е да се активизира като политически играч, макар това да е роля, в която не се чувства удобно. В пресата, в която е приклещен, той трябва или да се бие като политик (защото, ако изгуби, по-значима ще е загубата за ПП–ДБ), или да преговаря за мнозинства. А това значи да се договаря лично с Бойко Борисов. Склонен ли е?

До настъпването на транспортната криза, когато за броени дни даде интервюта в трите големи телевизии, той рядко се появяваше публично, а екипът му капсулираше и режисираше еднопосочно комуникацията чрез постове в социалните мрежи. След като кризата временно се разреши с отпуснатите 15 млн. лв. от правителството, Васил Терзиев отново се завърна във Facebook, където обяви, че „София не е сделка, София е кауза“, и уведоми, че детските градини в столицата ще работят и през лятото. 

Факт е, че той избягва конфликтните ситуации и впускането в политически атаки, затова за ПП–ДБ ще е трудно да изковат от него острие в „битката срещу мафията“. По време на транспортната стачка събралите се в негова подкрепа стотици граждани на „Московска“ 33, сред които и лидери на ПП–ДБ, показаха, че градската либерална общност бързо се обединява и срещу рекета на Борисов. 

Но не трябва да се забравя, че за Терзиев не беше лесно на балотажа. Победи синдикалистката Ваня Григорова (БСП) с 4786 гласа. Тя оспорва изборите, а неотдавна делото бе върнато на първа инстанция от Върховния административен съд. Стигне ли се до предсрочни местни избори в София, ГЕРБ няма да издигне отново бившия журналист Антон Хекимян, който не стигна и до балотаж и посрами най-голямата партия. Хекимяновата номинация от 2023 г. изглеждаше като издигането на неконкурентната и непопулярна Цецка Цачева срещу военния летец Румен Радев на президентските избори през 2016 г.

Трите „кита“ – транспорт, сметосъбиране, застрояване – са на път да се стоварят върху Терзиев. Ако държавата в лицето на правителството на Росен Желязков откаже, няма как Столичната община да реши и проблема с „Топлофикация“, чиито дългове към „Булгаргаз“ надхвърлят 2 млрд. лв. Самият Терзиев неотдавна заяви по БНР, че ще се търсят и законодателни промени, за да бъде оздравено дружеството:

Искаме да намерим решение, но трябва да работим с държавата, за да преструктурираме дълга и да се направят някои поправки, за да може да се предложи нещо разумно на един бъдещ инвеститор. Трябва да се възложат одити и да се прецени дали ще се върви в посока на концесия, или на някакви алтернативни форми на оздравяване.

Но кметът няма думата не само за общинските фирми, чийто принципал е СОС. Комисиите в СОС се управляват и контролират от икономическото мнозинство, което на 29 май може да блокира приемането на бюджета на столицата за 2025 г. за 2,84 млрд. лв. 

Какво означава това? Столичната община е натрупала над 100 млн. лв. задължения заради неприетия бюджет, в това число и към фирми, които почистват града. Те вече заплашиха, че ще спрат сметоизвозването в 8 от 24-те столични района, а кметът съобщи във Facebook, че след транспортната се подготвя втора криза – този път с боклука.

Скъпи софиянци, готвят ни следващата криза. По-голяма от тази с транспорта. Този път залогът е половин милиард лева, които трябва да бъдат похарчени прозрачно и отговорно през следващите 5 години!

Но най-напред подчинената на Финансовото министерство Агенция по обществени поръчки трябва да пусне обществените поръчки за сметосъбирането, а тя… не го прави. Терзиев даде три дни на Министерството на финансите, за да приключи процедурата, но оглавяваното от Теменужка Петкова ведомство е глухо за кметски ултиматуми.

За проблемите с обществените поръчки за сметосъбирането обаче гражданите на София научиха едва сега. А Терзиев и екипът му не се и опитаха да предизвикат дебат за състоянието на общинските транспортни фирми, от които само ЦГМ е на печалба. „Метрополитен“ и стачкуващият авто- и електротранспорт от години са на загуба. Депутатите на ПП–ДБ можеха да направят видимо безконтролното изливане на средства – за 2024 г. 505 млн. лв. плюс 89 млн. лв. държавна субсидия, да предизвикат проверки и изобщо да се получи една силна политическа акция, но столичният кмет не следва партийните нужди. Докато ГЕРБ управляваше, харченето на публичните средства беше на тъмно. Сметната палата провери ЦГМ през 2017 г. и установи редица нарушения. Агенция „Държавна финансова инспекция“ също констатира нарушения при свои еднократни проверки през септември 2023 г.

В половината от проверените обществени поръчки на Столична община за периода 01.01.2018 г. – 31.12.2021 г., за ремонт на централната градска зона, има съществени нарушения, както и установени индикатори за измама. Процедурите и договорите се отнасят за Централна градска част на град София – Зона 4, включваща изграждане, възстановяване и обновяване на следните обекти: пл. „Народно събрание“, бул. „Цар Освободител“, част от бул. „Васил Левски“, пл. „Васил Левски“, част от ул. „Московска“, част от ул. „Г. С. Раковски“, пл. „Ал. Невски“, част от ул. „Париж“, част от ул. „Оборище“, градините около храм-паметника „Ал. Невски“, храм „Св. София“, пред Синодалната палата и около паметника на Иван Вазов, райони „Средец“ и „Оборище“, Столична община…

Не последваха санкции. Прокуратурата, по условен рефлекс, не реагира.

Новият екип на Васил Терзиев в Столичната община не промени тази стабилна традиция. Кметът няма правото да предизвика, но от него се очакваше да разкрие (или да покаже упорити и настойчиви опити за това) наследството на ГЕРБ. Дори не опита.

Има и друго съображение: през 2023 г., когато бяха местните избори, вече работеше правителството на Николай Денков, тоест на ПП–ДБ и ГЕРБ, и нямаше как да се вадят кирливите ризи на управлението на София от коалиционните партньори.

Бойното поле

Във втората година след местните избори столицата се превръща в бойно поле. ГЕРБ и ПП–ДБ влизат в сблъсък за контрола над София: едните – за да си върнат кметския пост, другите – за да не го загубят (защото не могат да си го позволят).

Политическата офанзива мобилизира и двете страни. ГЕРБ действа в типичния си стил – помпа кръв в бицепсите и показва кой държи хляба, ножа и моркова. 

ПП–ДБ имат шанс да се заявят като реална опозиция, след като в парламента не подкрепят вотовете на недоверие заради очакваните на 4 юни конвергентни доклади за готовността на България за еврозоната. А и още търпят последствията от сглобяването с Борисов и Пеевски. София остава тяхната енергийна и избирателна база – имат 18 от 24 районни кметове, а трите избирателни района им осигуриха 14 от 36-те народни представители на парламентарните избори през октомври миналата година. Така че залогът за тях е много по-голям, отколкото за Васил Терзиев.

А какво ще прави самият Терзиев? Всички знаят, че постът на столичен кмет е повече от местна власт – това е трамплин в политиката. Румънецът Никушор Дан, управлявал Букурещ, стана президент. В Полша Рафал Тшасковски, бивш кмет на Варшава, води президентската надпревара след първия тур. Борисов също тръгна от „Московска“ 33.

Но дали икономистът, развил софтуерен бизнес за милиони, може да бъде политик? Отговорът на въпроса е свързан с бъдещето на ПП–ДБ. И с управлението на пожарите. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmite-izbori-poveche-otrova-ili-poveche-demokratsiya/

Още преди да бъдат преброени бюлетините от седмите парламентарни избори за последните три години в България, политолози вече предсказваха осмите. Защо да се боим от избори – изборите лекуват демокрацията! Но каква демокрация? В държава, в която политическата нестабилност и сътресения станаха неотменни спътници в последните четири години, гласуването – това върховно право на всеки гражданин на демократично общество, бе сериозно опорочено, доверието в институциите, политическите лидери и партиите – силно снижено, а политическата апатия – качена в небесата. Изборите имат все по-слаба връзка с бъдещи политики, а партиите печелят избиратели благодарение на страстите, които разпалват, с битки и ненавист.

Как едни осми избори биха излекували поне една от тия болести на българската демокрация? За да успеят, ще трябва да възстановят истинския демократичен процес, в който гласуването е не само акт на участие, но и реален механизъм за избор на бъдещи политики. В момента изглежда, че българските политици преследват далеч по-прагматични цели, а политиката не само че се поляризира до крайност, но и полюсите си имат лица.

Президентът и Kой/Кои

През последните години на политическа криза лидерската роля не просто на президента като институция, а на Румен Радев като личност укрепна. На „Дондуков“ 2 се е окопала една много силна фигура със симпатии към Кремъл, но и към унгарския лидер Орбан. От 2021 г. насам Радев влезе в сблъсъци с лидерите на най-големите политически сили. Започна от най-могъщия, какъвто безспорно е създателят и водач на ГЕРБ Бойко Борисов, трикратен премиер. След поредица от взаимни нападки и ескалация на напрежение с протестите през лятото на 2021 г., с вдигнатия юмрук и нахлуването в Президентството, двамата днес са в студен мир, а понякога влизат и в тактически съдружия. 

Радев продължи с тези, на които осигури трамплин за политиката, като ги покани в служебното си правителство – създателите и съпредседатели на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков и Асен Василев. Последваха сериозни схватки, а заради силата, която получи президентът с управлението на служебните си правителства, ПП и „Демократична България“ подеха инициативата за промяна на Конституцията, която да му отнеме тези правомощия. С новата конфигурация в Конституционния съд и внесената жалба срещу промените в Конституцията има шанс те да паднат, а Румен Радев – да си възвърне правомощията. Томахавките с ПП–ДБ сега са заровени, а заради общия враг – олигарха Делян Пеевски – Радев и коалицията са и (временно) в един лагер.

От началото на втория си мандат Радев влезе в конфликт с председателката на БСП Корнелия Нинова – един от хората, проправили му пътя в политиката. Но Нинова вече е изключена от БСП, а настоящото ръководство на социалистите се съобразява с Радев. В депутатските листи беше включена близката до него Наталия Киселова, която сега е предлагана и за председател на парламента от името на БСП – Обединена левица.

Пеевски се е позиционирал срещу Радев, когото нарича Мистър Кеш, подобно на противопоставянето с Борисов през 2021 г. заедно с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. В действителност тази вражда легитимира и двамата като изтъкнати борци на сумо на политическия тепих.

Силата на Румен Радев не би била в политически проект – любима дъвка от поне две години, а във възстановяване на опцията за служебните кабинети. Дори инициаторите за конституционните промени ПП–ДБ вече са се отказали от публичната им защита и от аргумента, че не бива да се съсредоточава толкова власт в президентската институция. А с Румен Радев за президент всички евроскептични партии и формации с проруски и националпопулистки уклон, нароили се в последните години, утвърждават влиянието си сред обществото и формират един силен блок. Осмите избори ще са още един бонус за този тренд.

Какво се случва с партиите

Изявлението на вицепрезидентката Илияна Йотова, обявила 51-вия парламент за нелегитимен, както и жалбите за частично/пълно касиране на изборите хвърлят сянка върху служебното правителство на Димитър Главчев (а значи и върху ГЕРБ), което ги организира. От президентската институция не пропускат да изтъкнат при всеки удобен случай, че при техните служебни кабинети подобни безобразия не са се случвали. (Затова пък има други – като например 13-годишния договор за природен газ с турската държавна компания „Боташ“, получила достъп до българската газопреносна мрежа, а съответно и до европейската, срещу ниска такса. А „Булгаргаз“ поема задължение да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г.)

Но освен министъра на вътрешните работи Атанас Илков, към когото са насочени значителни критики, отговорност носи и излъченият от служебния кабинет координатор на изборите Росен Карадимов. Той беше началник на кабинета на премиера на тройната коалиция Сергей Станишев, а един от служебните кабинети на Гълъб Донев, т.е. на президента, го постави за председател на Надзорния съвет на държавната Българска банка за развитие. 

Все още не е ясно дали решението за касиране на изборите от Конституционния съд няма да дойде, след като парламентът вече ще е в отпуск за поредната предизборна кампания. Но тежките съмнения за честността на вота от 27 октомври изиграха своята роля. 

Едни бъдещи парламентарни избори през март 2025 г. обаче няма да повторят настоящото разпределение на силите в 51-вия парламент. МЕЧ може и да не постигнат същия резултат. ГЕРБ ще бъдат омаломощени, а раздалечаването в коалицията ПП–ДБ на двете ѝ съставни части ще продължи. БСП я очаква тежък конгрес в началото на 2025 г. ДПС никога вече няма да е каквото беше преди разцеплението, а вероятно и двете партии, появили се на мястото на единното Движение, ще имат по-слаби резултати. Въпреки плашилата, които размахва Пеевски. 

Най-важното обаче е, че в хипотезата на осми избори те ще се проведат след избора на нов главен прокурор в началото на януари. А политическата задача за повечето парламентарно представени сили (не и за ГЕРБ–СДС, нито за ДПС – Ново начало) е да бъде спрян изборът на единствения кандидат – изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Освен това политическите сили ще се опитат да изберат председател на парламента, който не е от партията, спечелила изборите – ГЕРБ. При поредни предсрочни избори той ще е бъдещият министър-председател и всички участвали в избора ще бъдат представени в евентуално служебно правителство.

Какво става със стратегическите задачи за България – еврозона, Шенген, обновяване на регулатори и политически представители в съдебната система, реформи и План за възстановяване и устойчивост? Сигналите, които идват от 51-вия парламент, са в регистъра на популизма, а гражданите трудно се ориентират в мъглявината от безплодна политическа реторика. Партиите не правят стратегии, само тактически ходове.