Tag Archives: ПП–ДБ

Седмото пришествие на същите

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sedmoto-prishestvie-na-syshtite/

Седмото пришествие на същите

Изглежда, че в българските избиратели още се крие жилав като плевел оптимизъм, щом реденето на листите за седмите за три години парламентарни избори предизвиква интерес – макар изборите да не са важни за гражданите, ако се съди по активността за гласуване. Вместо натиск върху политиците да не шикалкавят, а да дадат честни отговори за коалиране, вървят гадания като на хвърлен боб кой е в немилост и кой – фаворит, като че ли подредбата има значение за някой друг освен за самите кандидат-депутати и за вождовете, поставили ги там. 

Колко е представителна демокрацията

В крайна сметка, колкото и да влязат в парламента, ще имат по-силна връзка с партийната централа, отколкото с избирателния си район. Защо ли не ги наричат партийни вместо народни представители? В крайна сметка партията ги спуска или отстранява, поради което връзката между депутата и района, който представлява, в повечето случаи е прекъсната. Нововъведението на ГЕРБ – да издига за водачи успешни кметове с по 4–5 мандата, които след това ще се оттеглят в общините си и ще оставят следващите в листите, е мюре за електората и недотам честно. 

В българската политика е практика и политиците да водят по две листи, както и да сменят избирателните си райони за всеки вот. А именно свързаността на депутата с избирателния му район е важен елемент от функционирането на представителната демокрация. Личната ангажираност винаги дава по-силна мотивация за решаване на проблемите.

Ако депутатът има силна връзка с избирателния си район, той е по-добре запознат с местните проблеми, нужди и приоритети. Когато е в редовен контакт с хората от региона, е подложен на по-пряк контрол, тъй като се създава механизъм за обратна връзка. Избирателите мога да държат отговорен „своя“ депутат дали и как изпълнява обещанията си. Народният представител също ще е по-полезен на общността, като насочва ресурси и участва в създаването на закони, които отговарят на реалните ѝ нужди. 

Ако тези механизми работят, избирателите знаят, че гласът им е чут и техните проблеми са взети под внимание, което е от съществено значение за поддържането на легитимността на демократичните институции. В началото на българския Преход, когато дори не функционираха демократични институции, депутатите имаха много по-здрави връзки с избирателните си райони и избягваха да пропускат приемните си дни.

Впоследствие тези контакти изтъняха, а платформи като Facebook и YouTube станаха основни канали за комуникация между избраници и избиращи, което прави връзките по-малко лични и много по-масови, едностранчиви и по-скоро имиджови, отколкото ефективни.

С изключение на Ахмед Доган и Делян Пеевски, всички лидери на парламентарно представените партии се скупчиха в трите избирателни района в София, осигуряващи общо 46 мандата. Тази софиоцентричност, която се проявява не само в най-голямото население, най-голямата икономическа активност и най-високите средни заплати, взема връх и в парламентарната конкуренция. 

ГЕРБ заложи на фундамента си

Монополист в местната власт, ГЕРБ заложи на няколко кметове за водачи – от една страна, символно, от друга – практично в стремежа да постигне целта от 80 депутати в 51-вия парламент. За разлика от изпълнителната власт, където редовни и служебни правителства се редуват за по 6–7 месеца, местната стои стабилно и харчи милионите, одобрени с бюджета за 2024 г. Инвестиционната програма на общините за периода 2024–2026 г., гласувана от парламента към бюджета, е за 6,2 млрд. лв. Само за 2024 г. средствата са 4,5 млрд. лв. Така, докато е в ход дестабилизацията на парламентарната република, доминираната от ГЕРБ и от доскоро единното ДПС местна власт е осигурена, а значи и свързаните с нея бизнеси.

За кметове като Живко Тодоров (Стара Загора) и Димитър Николов (Бургас), изкарали по няколко мандата, преутвърждаването им като регионални лидери няма да е проблем. За кмета на Смолян Николай Мелемов, който трудно спечели своя четвърти пореден мандат, ще е изпитание. В Пловдив-град кметът Костадин Димитров е втори след лидера Бойко Борисов, който и заяви, че се разчита „да привлече гласове и да бъде част от витрината за постиженията на партията“.

В София бившата кметица Йорданка Фандъкова е водач на листата в 24-ти МИР на фона на остра кампания срещу настоящия кмет Васил Терзиев (ПП–ДБ–„Спаси София“) и неуспехите му да се справи с наследството на ГЕРБ – над 20-те милиона задължения на столичния градски транспорт, конфликта с местни общности заради проекта на ул. „Опълченска“, лошата комуникационна политика и др.

ПП–ДБ залага на София

Значението, което в коалицията отдават на София, където печелят най-много гласове и депутатски места, особено силно проличава при настоящото разпределение на листите без значими промени. Целта обаче е да си върнат поне 100 000 избиратели, след като изгубиха три пъти повече на вота на 9 юни.

В ПП–ДБ така и не успяха да се споразумеят по искането на „Да, България“ за нови критерии и механизми за номинации, при които да имат тежест свършената работа, отварянето към гражданското общество и разпознаваемостта. Предимството отново е на страната на „Продължаваме промяната“, която има водачи в двайсет многомандатни избирателни района, „Да, България“ – в пет, а партньорът ѝ в „Демократична България“ (ДБ) – ДСБ, получава три челни места. 

В ДБ залагат на изпитаната тактика на гласуване с преференции, която обикновено пренарежда листите. В Пловдив-град например издателят Манол Пейков е четвърти в листата на ПП–ДБ, но е лидер по преференции досега. Първи в пловдивската листа е съпредседателят на ПП Асен Василев, втори е председателят на Правната комисия Стою Стоев, също от ПП, трета е Катя Панева от ДБ. Във Варна начело отново е Даниел Лорер от ПП, но на предишните избори Стела Николова от ДБ, тогава четвърта, пренареди листата със своите 3280 гласа подкрепа, или 16% от всички гласове за ПП–ДБ.

Политици, знакови за ДБ, няма да водят листи – Ивайло Мирчев и Божидар Божанов са в софийските листи, но не на първите позиции, докато Атанас Атанасов е втори в една от тях, а Антоанета Цонева е трета в Бургас, което почти сигурно я оставя и извън парламента. Цонева, която беше водач в Разград на предишния вот, бе изместена с преференции от Джипо Джипов, а сега той е водач. Синът на Никола Джипов Николов, председател на Икономическата комисия по времето на Иван Костов, е предприемач в региона и трети мандат общински съветник в Разград.

ДПС се бори със себе си

Разцепеното Движение за права и свободи ще води битка със… себе си. ДПС – Ново начало и Алиансът за права и свободи ще сблъскат местни активисти и кметове, преминали в единия или в другия лагер. В най-силния за ДПС район – Кърджали, осигуряващ пет мандата, трима кметове, верни на Делян Пеевски – на Кърджали, Черноочене и Джебел, се изправят срещу депесарите на Доган, силни в другите четири общини – Ардино, Момчилград, Крумовград и Кирково. 

Конфликтът в района, където е най-голямата организация на ДПС, ще е особено остър предвид факта, че центърът Кърджали премина към олигарха, партийна креатура на почетния председател Ахмед Доган. Самият Доган води листата в Кърджали, а срещу него е кметът първи мандат Ерол Мюмюн, когото „изпитваше“ миналия септември в Сараите заедно с Хасан Азис. Ходът да се изправи Мюмюн е доста символен – той се опитва да убеди избирателите, че именно с него се слага ново начало за Кърджали с ремонтите на улици и разчистването на дълговете от Азис.

В Бургас листата на ДПС – Ново начало води бившият кмет на община Руен – Исмаил Осман. От тази община са и повечето гласове за ДПС в района. След него е бившият вътрешен министър Калин Стоянов, който обаче е и водач на листата на ДПС – Ново начало в София-област – обещание, дадено му по-рано от самия Пеевски.

Иначе нищо ново в кампанията на двете ДПС-та. Доган пак напомня за Възродителния процес, Пеевски обещава възмездие за същото и двамата горещо уверяват, че ще работят за хората. Но всеки опит на Доган да омаловажи ролята си в създаването на феномена „Пеевски“ е комичен, както е комичен и опитът да дистанцира ДПС от зависимостите в съдебната система. Контролът на това задкулисие обаче засега остава в ръцете на Пеевски, доказателство за което са акциите на прокуратурата и Антикорупционната комисия срещу кметове, останали верни на Доган и свитата му.

Един от проблемите за лагера на Доган е, че старите „автентични“ лица на ДПС досега оставяха изборите в ръцете на Пеевски и кръга му, а сега ще им се наложи да правят кампания. 

Разцеплението в ДПС обаче намали значително конкуренцията за второто място, оспорвано още от предишните избори. Тогава ДПС, ръководено от Делян Пеевски, се класира второ. Сега битката ще е между ПП–ДБ и „Възраждане“. Националпопулистите обаче ще бъдат отслабени заради „Величие“ и МЕЧ, които се борят да прескочат 4-процентовата бариера и са на терена за един и същи електорат. За парченце от него ще се борят, доколкото им е по силите със заявените ретролисти, и БСП и трудно скрепената коалиция. 

Всички те се надяват на участие в едно бъдещо управление, където им се привиждат властови позиции и порции. По-далечни стратегии засега няма, само опити да е още от същото.

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/grajdani-za-evraziysko-razvitie-na-bulgaria/

Граждани за евразийско развитие на България. Има ли други в българската политика?

Класическите консерватори в САЩ преживяват тежки времена. Гласуването за Републиканската партия, която би трябвало да изразява ценностите им, върви в комплект с популизма на Доналд Тръмп. А самият Тръмп, вместо да се концентрира върху важните за избирателите си приоритети, разпространява конспиративните теории за хаитянски имигранти, които ядат домашни любимци и деца, които се връщат от училище със сменен пол. Затова вече над двеста високопоставени републиканци, включително бившият вицепрезидент Дик Чейни, призовават да се гласува за кандидатката на демократите Камала Харис. Загубата на Тръмп би дала шанс за възраждане на нормалния консерватизъм.

Американците, които не харесват популизма обаче, поне имат избор. За съжаление, същото не може да се каже за българските избиратели. Според различни социологически изследвания повече от половината гласоподаватели в България споделят ценностите на либералната демокрация. Ала партиите и коалициите в Народното събрание се държат така, сякаш всички техни потенциални избиратели са тръмписти или путинисти (които в ценностно отношение са сходни). Същото се отнася впрочем и за извънпарламентарните партии, особено след като Зелено движение отказа да се включи в предизборната надпревара.

Ценностният компас на парламентарните партии

„Възраждане“, „Има такъв народ“ и отломките от „Величие“ са националпопулистки по дефиниция, от тях не може да се очаква защита на либералната демокрация. БСП е в период на полуразпад. Но борбата в най-старата партия в България е не за ценности, а за власт. Няма заявка, че тези, които идват след Корнелия Нинова, ще се опитат да направят от БСП нормална европейска левица, която защитава правата на жените и уязвимите групи и се противопоставя на популизма и омразата.

По-интересен е въпросът с парламентарните партии и коалиции, които се идентифицират като проевропейски и демократични. Това са ГЕРБ, в чието име присъстват думите „европейско развитие“, ДПС, които поне според заглавието си са за права и свободи, и коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. От ПП–ДБ винаги са декларирали евроатлантическа ориентация.

В последните месеци в Народното събрание се нарояват все повече законодателни инициативи, които са в унисон с руските закони. Това са т.нар. забрана на „пропагандата на нетрадиционна сексуална ориентация“ в училище по инициатива на „Възраждане“, предложението за „чуждестранните агенти“ – отново на „Възраждане“, за забрана на смяната на пола на непълнолетни – на ИТН и по-мекият вариант на същото – на ПП–ДБ.

Тъй като, за разлика от останалите предложения, промените в Закона за предучилищното и училищното образование, прочули се като „закон за пропагандата“, са вече приети, в тази статия се обръща внимание специално на него. Акцентът е върху действията на т.нар. демократични партии, тъй като останалите са последователни в преследването на дневния си ред.

Законопроектът беше приет на три гласувания. Първото четене се отнася за предложението като цяло.

Второто четене е параграф по параграф. Първо се гласува текстът, според който се забранява „извършване на пропаганда, популяризиране или подстрекаване по какъвто и да е начин, пряко или косвено, на идеи и възгледи, свързани с нетрадиционна сексуална ориентация и/или определяне на полова идентичност, различна от биологичната“.

След това идва ред на приемането на самата дефиниция за „нетрадиционна сексуална ориентация“ – „различни от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.

ГЕРБ и евроатлантизмът, който сменя полове

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС е най-голямата в парламента. Без нейната подкрепа промените в образователния закон нямаше да се приемат. На първо четене 55 от общо 60 присъстващи в залата депутати от коалицията подкрепят законопроекта на „Възраждане“. Против е само един – Тервел Георгиев. Той е и единственият, който и при трите гласувания е против. Въздържат се четирима – Георг Георгиев, Георги Георгиев, Екатерина Захариева и Йорданка Фандъкова.

При гласуването на дефиницията към противопоставилия се Тервел Георгиев се присъединява и Георги Георгиев, а останалите трима, които на първо четене се въздържат, запазват позицията си. 56 депутати гласуват за. Що се отнася до дефиницията на ориентацията, против са вече 6 народни представители от най-голямата група, 8 се въздържат, а 47 гласуват за.

По време на дебатите Тервел Георгиев обръща внимание, че законопроектът на „Възраждане“ повтаря руски закон:

През 2013 г. администрацията на Владимир Путин прие такъв закон в Руската федерация и той съответно се прилага оттогава в тази държава. Той ще бъде първият обаче такъв законопроект, ако бъде и се превърне в закон, който ще е приет в държава, която принадлежи към европейската ценностна система и разбирания.

Георгиев е репликиран от съпартийците си Петър Николов и Красимир Вълчев. Според Николов „в Европа няма по-полезни хора за Владимир Путин и за Русия от хората, които започнаха да слагат знак на равенство между нетрадиционната сексуална ориентация и европейските ценности! Хората, които замениха националните си флагове или флага на Европейския съюз със знамето на дъгата, са най-вредните хора за Европа!“.

Вълчев изразява несъгласието си по-меко. Той казва, че с колегите си от Образователната комисия е подкрепил законопроекта поради консервативните си разбирания: 

Не защото не сме толерантни, не сме европейци, не защото сме пропутинисти, а защото това е нашето разбиране в какво общество трябва да живеем.

Председателят на ГЕРБ Бойко Борисов обаче, който не участва в гласуването на закона, поставя самия евроатлантизъм под въпрос. В отговор на питане на журналистка как се връзва подкрепата на партията за законопроекта на „Възраждане“ с евроатлантическите ценности, той отговаря:

Ако евроатлантизмът, уважаема госпожо, е да ме направи жена, значи тогава – давам Ви заглавие – не съм евроатлантик. […] Няма да го направя по никакъв начин. Нито желая внуците ми да го направят.

Освен „откритието“, че евроатлантизмът означава принудителна смяна на пола, в същото си изказване Борисов изразява увереност, че може да преценява пола на участниците в Олимпиадата на око. В подкрепа на тезата си, че тайванската боксьорка Лин Ю-Тин, победила българката Светлана Каменова на ринга в Париж, не е жена, той казва: „Аз вярвам на очите си. Гледах го мача“ и добавя, че Ю-Тин се биела „като мъж“, като не пропуска да пусне хомофобски майтап – в случая, че задният вход всъщност бил изход.

Как ДПС – Пеевски гласува срещу себе си

В Европейския парламент ДПС е част от групата на либералите. Това обаче не проличава в дебатите по законопроекта. Единственият представител на парламентарната група, взел участие в тях, е Йордан Цонев. Той заявява, че групата ще подкрепи законопроекта с аргумента:

Традиционните религии са изключително консервативни по тази тема и има защо да са консервативни, тъй като устоите на човешкия род се крепят върху това – върху семейството, брака между мъж и жена и продължаването на човешкия род и човешкия вид на тази основа.

След това Цонев, който е с докторат по богословие, продължава изказването си с цитати от Библията.

На първите две гласувания групата на ДПС е дружно за. Ала на третото всички изведнъж стават против, като внезапно да са се сетили, че са либерали. Йордан Цонев впрочем гласува само на първо четене, а Пеевски, също като Борисов, не се включва изобщо.

Що се отнася до ДПС – Доган, изключените депутати от парламентарната група на ДПС гласуват в подкрепа на законопроекта и трите пъти. Изглежда, на тях е нямало #кой да им напомни, че са либерали.

Еволюцията на ПП–ДБ в рамките на един парламентарен ден

Парламентарната група на ПП–ДБ също преживява интересна трансформация между трите гласувания, макар и не толкова рязка, колкото тази на ДПС – Пеевски.

На първо четене гласуват едва 15 народни представители – по-малко от половината от групата. Сред невключилите се са и съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев. Законопроектът е отхвърлен от 7 депутати: Божидар Божанов, Елисавета Белобрадова, Кристина Петкова, Надежда Йорданова, Петър Кьосев, Стоян Михалев и Явор Божанков. Те са и единствените, които и трите пъти гласуват по един и същи начин.

Същевременно двама подкрепят предложението на „Възраждане“ – Вяра Тодева и Ивайло Митковски, а петима се въздържат – Александър Симидчиев, Андрей Цеков, Богдан Богданов, Венеция Нецова-Ангелова и Деница Симеонова.

При гласуването на забраната на „пропагандата, подстрекаването и популяризирането“ броят на участвалите депутати от ПП–ДБ се удвоява. Никой не гласува за. 20 депутати от групата отхвърлят предложението, включително Ивайло Митковски, който на първо четене го подкрепя. 10 народни представители от групата обаче се въздържат. Сред тях са съпредседателят на ПП Асен Василев и бившият премиер Николай Денков.

На третото гласуване обаче всички от ПП–ДБ, които този път са 33, гласуват против. Това оставя общественото мнение с впечатлението, че на второ четене всички депутати от групата са отхвърлили законопроекта на „Възраждане“. Но това не е вярно. Една трета от гласувалите не са се противопоставили на забраната на „пропагандата, подстрекаването и популяризирането“ на теми, свързани със сексуалната ориентация и половата идентичност в училище. Те само не са били съгласни с дефиницията за „нетрадиционна сексуална ориентация“.

Има основания и хипотезата, че между първото и третото гласуване нещо се е променило. Че от ПП–ДБ са очаквали общественото мнение да застане в подкрепа на хомофобския закон и бурните реакции срещу него са довели до мобилизация и обрат в позициите на народните представители, които при предишните гласувания са били за, въздържали са се или изобщо са отказали да участват.

По време на обсъжданията на предложението четирима депутати от парламентарната група вземат думата. Това са Елисавета Белобрадова, Андрей Цеков, Явор Божанков и Петър Кьосев, който се включва с кратка реплика. От тях само Божанков казва от трибуната, че „този законопроект има аналог в Руската федерация и той е станал основание за едни съвсем други процеси по-късно в тяхното общество“.

Вятърничава политика

И по повод на предстоящите избори – седми поред за три години – ще се говори за ниската избирателна активност. Но партиите и коалициите все така няма да забелязват, че една от основните причини хората да не гласуват е, че се чувстват непредставени. Включително заради това, че продемократичните и проевропейските избиратели, които са мнозинство, не виждат политически субект, който да защитава ценностите им.

За сметка на това продемократичните избиратели виждат, че избраниците им в парламента гласуват според както духа вятърът (или според както си мислят, че вятърът духа). И че ценностите им могат да бъдат пожертвани на всяка крачка от всяка партия и коалиция. Било заради някаква моментна политическа изгода, било защото партиите и коалициите просто не знаят какви хора гласуват за тях. И вместо да си направят труда да разберат, си въобразяват някакъв абстрактен избирател, който по дефиниция е консервативен популист. Така обаче се борят за електората на популистките партии, не за собствения си.

Чували сте една от дефинициите на лудостта – всеки път да повтаряш едно и също и да очакваш различен резултат. Докато смятащите се за демократични партии пробутват на гласоподавателите все същия вятърничав продукт, докато държат в мъгла какво точно отстояват, за да не отблъснат някого, ще се въртим в абсурдната спирала от избори след избори. И все повече хора ще се питат за какво им е тази демокрация, след като няма кой да припомня смисъла от нея. 

Смяна на пола на деца? Някой разбра ли какво от ПП–ДБ (не) искат да се забрани?

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/smiana-na-pola-na-detsa/

Смяна на пола на деца? Някой разбра ли какво от ПП–ДБ (не) искат да се забрани?

Не им е лесно на опитните мишки. Подлагат ги на всевъзможни експерименти, при които животинките не само страдат, а и оцеляването им не е гарантирано. От това лято в подобно положение са и децата в България, които принадлежат към групата на ЛГБТИ хората (лесбийки, гей мъже, бисексуални, транс и интерсекс хора). Както е тръгнало, експериментите с тях ще продължат в най-добрия случай до края на 50-тото Народно събрание. Но с немалка вероятност – и в следващия парламент.

Законът на „Възраждане“ и проектозаконът на ИТН

На 7 август 2024 г. парламентът прие – по предложение на „Възраждане“ – промени в Закона за предучилищното и училищното образование, с които се забранява т.нар. пропаганда на „нетрадиционна“ сексуална ориентация или полова идентичност. Формулировката е толкова широка, че практически включва всякакъв тип изразяване. Защото освен самата пропаганда се забраняват и „популяризирането“ и „подстрекаването“. А всяко нещо, налично в публична среда, каквато е училището, може да се интерпретира като „популяризиране“.

„Нетрадиционната“ сексуална ориентация пък беше дефинирана като „различно от общоприетите и заложените в българската правна традиция схващания за емоционално, романтично, сексуално или чувствено привличане между лица от противоположни полове“.

Междувременно на 2 август от „Има такъв народ“ внесоха законопроект за промяна в Закона за закрила на детето (ЗЗД). С него се предлага забраната на „излагането, представянето, предлагането или по какъвто и да е друг начин разпространяването“ на „съдържание, което не съответства на разбирането на пол на физическите лица като биологична категория“ на всякакви обществени места, които могат да бъдат посетени от деца. Също и на беседи с подобно съдържание и „реклама на половата идентичност, алтернатива на биологичния пол“ и подобни теми, както и всякакви медицински дейности за промяна на пола на деца. За нарушителите се предвиждат глоби между 300 и 50 000 лв.

В законопроекта на ИТН се предвижда и промяна на Закона за здравето, с която отново се забранява „прякото представяне, рекламата и извършването на медицински дейности с методи или технологии за промяна на биологичния пол на лица, ненавършили 18 години“. От партията на Слави Трифонов предлагат и санкции за нарушителите в Наказателния кодекс – затвор между една и шест години и обществено порицание, както и лишаване от право на упражняване на професията.

ПП–ДБ – едно неизпълнено обещание и два проектозакона

Промените в образователния закон станаха обект на остри критики, след като от варненския клон на „Възраждане“ инициираха репресии срещу местните учители и други педагогически служители, включили се в подписка против измененията.

На 22 август „Продължаваме промяната“ (ПП) даде на избирателите си обещание, че депутатите от партията още следващата седмица ще внесат предложение „за отмяна на „нетрадиционната“ дефиниция [на сексуалната ориентация – б.а.], която реално започна този опасен процес към фашизма в България“. От партията заявиха: 

С действия в парламента, не само с постове, ще противодействаме на черните списъци към българските учители.

Обещаните „действия в парламента“ не последваха – нито през следващата седмица, нито по-късно. На 11 септември обаче депутати от ПП и „Демократична България“ (ДБ) внесоха законопроект за изменение на ЗЗД. Те искат в закона да се включат текстове, че всяко дете „има право на закрила от прилагане на медицински дейности, които целят промяна на фенотипните [тоест видимите – б.а.] и други полови белези на генотипния му пол“, както и на „медицинска, психологическа, социална и експертна помощ по въпроси, свързани с пола му, които да укрепят психологическото му развитие и да осигурят лечение при необходимост“.

Същевременно от ПП–ДБ предлагат и промяна в Закона за здравето: 

Забранява се извършването на медицински дейности за промяна на фенотипните и други полови белези на генотипния пол на непълнолетни лица, освен в случаите, когато съществува сериозна опасност за живота или здравето им.

За неспазване на горното се предвиждат глоби от 30 000 до 50 000 лв., а при повторно нарушение – лишаване от правото да се упражнява медицинска професия за срок от 6 месеца до две години. Финансовите санкции, предложени от коалицията, са далеч по-строги от тези на ИТН, които все пак слагат долна граница от 300 лв. Но ПП–ДБ не плашат със затвор.

Смяна на пола на деца в България не се извършва – нещо, което споменават и от ПП–ДБ в мотивите към предложението си. Тоест поне на пръв поглед идеята е да се забрани нещо, което така или иначе го няма.

Същия ден група от петима народни представители, предвождани от Елисавета Белобрадова, внесоха друг законопроект за промяна на ЗЗД. Те искат в него да влезе и следната алинея: 

Всяко дете има право на защита от политическа пропаганда, неистини и предизборни политически и партийни действия, които предизвикват страх, изолация и самота у детето и се отразяват на семейната среда.

За спазването на това трябва да следят предвидените в закона органи.

Белобрадова огласи инициативата в социалните мрежи с аргумента, че нито в българските училища има пропаганда, нито в България се сменя полът на деца под 18 години. Не става ясно обаче на какъв принцип ще се преценява кои политически действия предизвикват у децата „страх, изолация и самота“. В мотивите не се споменават нито анти-ЛГБТИ поправката в образователния закон, нито предложенията на ИТН и ПП–ДБ. А те със сигурност са предизвикали „страх, изолация и самота“ у много деца. Така че предложението е по-скоро показен жест, отколкото има някаква практическа стойност.

В ПП–ДБ имат ли общо мнение какво се опитват да забранят?

След предложението на ПП–ДБ за забраната на медицинските дейности за промяна на половите белези, сред ЛГБТИ активистите настъпи разнобой. Докато според едни то е по-страшно и от законопроекта на „Възраждане“ за чуждестранните агенти, други се опитват да убедят критикуващите, че малко трансфобия (омраза към транс хората) е за предпочитане пред много трансфобия, каквато има в предложението на ИТН. Макар нищо да не гарантира, че парламентът няма да приеме някаква комбинация от предложенията на ИТН и ПП–ДБ. А според трети идеята на законопроекта всъщност е „да се защитават интерсекс децата от принудително генитално осакатяване“.

Интерсекс са хората, чийто пол по рождение не е еднозначен – не като идентичност, а биологично. Разпространена практика до неотдавна (в България – и до днес) е на интерсекс деца и тийнейджъри да се правят – без тяхното съгласие – „нормализиращи“ операции, за да заприличат на момчета или момичета. Това обаче не означава, че те ще се чувстват като представители на пола, в който са насилени да се впишат. 

Съветът на Европа и редица държави признават правата на интерсекс хората. В тях се включва и правото да не бъдат принудително подлагани на медицински процедури. Противното се възприема като „генитално осакатяване“.

Ако човек обаче внимателно прочете мотивите на законопроекта, в тях трудно може да се открие нещо, свързано със защитата от генитално осакатяване на интерсекс деца. В мотивите се изтъква верният факт, че смяна на пола на деца в България не се извършва. Но се споменават „абсурдни, квази-нормативни текстове [вероятно се намеква за предложението на ИТН – б.а.] , с които […] се застрашават правата на децата с редки генетични заболявания и на българските лекари“. Затова, твърди се, предложените промени „запазват правото на здравна и психологическа подкрепа и лечение, в случай на доказана необходимост“.

Кои са децата „с редки генетични заболявания“ и каква е тази „доказана необходимост“? Най-вероятно се имат предвид интерсекс децата, чиито „нормализиращи“ операции се възприемат като „доказана необходимост“.

Това предположение е в синхрон и с публикация във Facebook на депутатката от ДБ Кристина Петкова: 

Вчера внесохме наши поправки в Закона за закрила на детето, провокирани от безумния проект на ИТН, които да гарантират правата на децата при лечение, в случай на доказана медицинска необходимост и да осигурят защита на българските лекари.

Според нея „предложението на ИТН на практика щеше да попречи на хирургичните интервенции при деца с вродени малформации на половите органи“.

Любопитен детайл е, че самата Петкова не е сред вносителите на законопроекта, за разлика от Вяра Тодева, Ивайло Митковски и Даниел Лорер. Тодева и Митковски са единствените депутати от ПП–ДБ, които на първо четене подкрепиха закона на „Възраждане“ против ЛГБТИ пропагандата в училище. Лорер пък заяви по bTV емпирично неверния факт, че „всички в България имат подсъзнателен страх, че говоренето в училище за сексуалната ориентация може да повлияе на децата“. Според него родителите – също като него – се страхували „с какво ще се върне детето му от училище и дали няма да се върне по друг начин, защото са му говорили неща за неговите сексуални наклонности“.

Малко вероятно е основният проблем на тези трима депутати да са интерсекс децата. В мотивите на законопроекта обаче се казва още: 

Много млади хора са изложени на различни социални и културни влияния, които водят със себе си дебата за […] осигуряване на защита на децата и младежите, [за] гарантиране на правото им на физическо и психическо здраве.

Подчертава се и че предложенията „отчитат индивидуалните права, медицинската етика и обществения интерес. Те осигуряват нужната защита на децата срещу влияния и тенденции“.

С тези текстове се правят внушения, че транс хората са станали такива, защото са „изложени“ на „социални и културни влияния“, и затова трябва да бъдат защитени от вредни „влияния и тенденции“. Тоест транс децата са станали такива поради някаква мода – твърдение, което съвременната наука отхвърля.

В този контекст обаче може да се интерпретира и предложението, че детето има право на „психологическа, социална и експертна помощ по въпроси, свързани с пола му, които да укрепят психологическото му развитие“. Ако да си транс е въпрос на „влияние“, тогава укрепването на психологическото развитие ще рече „излекуване“ от въпросното влияние.

Опитите за „лечение“ на сексуалната ориентация или джендър идентичността на хомосексуални или транс лица се наричат конверсионна терапия. Няма доказателства за тяхната успешност, затова пък конверсионната терапия е допринесла за самоомраза, депресия и опити за самоубийство (включително успешни) сред много ЛГБТИ хора. И докато все повече държави я забраняват, Русия я прави задължителна.

Интерсекс активистът, когото законотворците не питат и не чуват

Темата за интерсекс хората е сложна и специфична, а в България тя е и като цяло непозната. Много лекари продължават да смятат, че „нормализиращите“ операции са необходими, а не са принудително генитално осакатяване.

Затова е обяснимо и политици, които не са се задълбочавали в тази проблематика, от най-добро сърце да повярват, че ако интерсекс децата не бъдат подлагани на операция, това ще е опасно за здравето и живота им. И не допускат, че в зряла възраст те сами биха могли преценят дали искат тялото им да притежава външните белези на някой (и на кой) пол. Че могат да изберат да си останат, каквито са – като главния герой в романа на Джефри Юдженидис „Мидълсекс“, или да отложат решението си за неопределено бъдеще – като героинята от тийнейджърския филм Fitting In („Да се впишеш“).

Първият (и почти единственият) интерсекс активист в България се казва Пол Найденов. Той е също така първият интерсекс човек в страната, спечелил дело за промяна на гражданския си пол. „Тоест“ се обърна към него с въпроса дали смята, че предложеният от ПП–ДБ законопроект защитава интерсекс децата, или легитимира принудителното генитално осакатяване.

Според Найденов законопроектът не защитава интерсекс децата, а напротив. За „нормализиращите“ операции той казва, че са „руска рулетка, само че срещу дулото е главата на интерсекс дете“. Защото някой друг решава каква ще е половата му идентичност, и формира тялото му съобразно представите си за „най-доброто“ за детето.

Найденов напомня, че дори според Конституционния съд интерсекс хората имат право сами да определят пола си, което противоречи на принудителните операции на деца. И иронично предлага пластичните операции на тийнейджъри – например на бюст или устни – също да се забранят, защото са вид промяна на видимите полови белези.

Пол Найденов обръща внимание и на друг проблем във формулировката на проектозакона: „А ако имаме смесен кариотип, кой е генотипният пол?“ „Смесен кариотип“ ще рече, че съществуват хора, чиито хромозоми не са ХХ (жена) или ХУ (мъж), а са в други комбинации, при част от които полът не може да бъде еднозначно определен. 

Разпространеното схващане, че „нормализиращите“ операции спасяват живота на интерсекс децата, Найденов коментира с думите, че „в някакъв извратен смисъл в нашата държава реално е така“. Но има предвид не здравословното състояние на тези деца, а социалната стигма и отхвърлянето, на които са подложени и които съдебните решения, вменяващи „бинарно съществуване на човешкия вид“, и анти-ЛГБТИ законодателството допълнително подсилват.

Мижав, но пък вреден резултат

С предложението си за забрана на несъществуващите операции за смяна на пола на транс деца и легитимиране на съществуващите операции за „нормализиране“ на пола на интерсекс деца от ПП–ДБ се опитват угодят на всички. И на хомофобите и трансфобите, и на ЛГБТИ активистите, и на консервативните, и на либералните избиратели. В тези перманентно предизборни времена те хем се опитват да покажат някаква позиция, хем да не си създават врагове.

Законопроектът обаче прави внушения, че да си транс не е добра идея и че това е въпрос на някакви вредни влияния. Ако той се приеме, интерсекс децата няма да бъдат защитени. За сметка на това транс младежи може да бъдат подлагани на безплодни, но мъчителни „терапии“ за „вкарване в правия път“.

В електорален план ПП–ДБ едва ли печелят нещо с предложението си. След толкова дълга поредица от избори последното, от което имат нужда избирателите, е още хлъзгави, безгръбначни и противоречиви позиции. Политиката е свързана с отстояването на принципи и ценности. Ако се опитваш да се харесаш на всички, накрая може вече никой да не те харесва.

Какво искат? Как ще го направят? Кой ще го свърши?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-iskat-kak-shte-go-napraviat-koi-shte-go-svurshi/

Какво искат? Как ще го направят? Кой ще го свърши?

Някакъв патоген мори българските партии и до изборите наесен, към които се е отправил недостойният 50-ти парламент, не всички от тях ще го преболедуват. 

В разпад са и системни, и антисистемни партии и дори онези, които на пръв поглед изглеждат относително стабилни, ще бъдат засегнати от катастрофата. 

Проказата

Политическата криза, заради която България отива на седми парламентарни избори за по-малко от четири години, е като проказа за партиите. Тяхната безпомощност, некомпетентност и нежелание да излязат извън тяснопартийните си сметки, за да извършат дълбоката трансформация на държавата, повече не могат да бъдат маскирани зад декларативни хипотези с висока степен на убеденост или отбягване на диалог. 

По БНР политологът проф. Димитър Вацов коментира, че политическите сили не успяват да се обърнат към избирателите и да намерят верния тон:

Политическата класа се е самоизолирала и това е част от наблюдаваната криза. Партиите са в дълг към избирателите си.

А ги очаква неблагодарна и належаща работа – да възстановят доверието на гражданите в политическата система, която е пред делегитимация, и да активират обществена подкрепа за радикални реформи в съдебната и други системи. Ако българските политици не са в състояние да осмислят предизвикателствата, няма как да намерят устойчиви решения за тях – следователно са непригодни за тази дейност. 

Процесите на вътрешнопартийна конверсия не се изчерпват със смяна на лидерите, нито (само) с промяна на посланията, а с ново политическо съдържание. Именно за това говори евродепутатът Радан Кънев (ПП–ДБ, ЕНП) пред „24 часа“:

Виждам тенденция неуспехите да се отдават на комуникационни проблеми и лош пиар. Това е малката беля. Преди публичните послания идва въпросът за политическото съдържание. Тоест какво се предлага и дали то се одобрява от достатъчен брой граждани. 

Така че за предстоящите наесен избори, макар и още ненасрочени, основните въпроси са три: 

  • Какво искат партиите? 
  • Как ще го направят? 
  • Кой ще го свърши?

Отговорите им избирателите държат да научат от партиите, за които искат или обмислят да гласуват. Така че политическите сили следва да ги подготвят без шикалкавене и уклончиви отговори като „Нeка видим резултатите“. Каквито и да са резултатите, границите на политическите съюзи трябва да са предварително ясни, също и целите и кадрите.

ГЕРБ не е титан

Лесно е да си великан в царството на джуджетата. Партия ГЕРБ изглежда непоклатима, но какво от това. Макар и първа политическа сила, сама не може да направи правителство, а повече не може да си го позволи – има толкова гърла да храни. Честите избори уронват и репутацията на партията, и тази на лидера ѝ Бойко Борисов – единственият политик в най-новата ни история, изкарал три премиерски мандата.

Сега Борисов запазва самообладание в очакване на изхода от битката в ДПС, който ще предопредели и съдбата на неговия дългогодишен непубличен сподвижник и все-още-съпредседател на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Дистанцирането му от Пеевски обаче ще е трудно поради установените зависимости. Въпросът е: дори и Пеевски да бъде „изрязан“ от ДПС, ще посмее ли Бойко Борисов да остави регулаторите и съдебната власт без квоти на Пеевски.

Само месец след като назначи хора от ДПС, избрали сега лагера на Доган, на високи позиции в областните управи (които са отговорни за изборите), служебният премиер Димитър Главчев ги замени с кадри на ГЕРБ. Тимур Халилов от „автентичното ДПС“ го упрекна, че открито се е включил в битката в Движението:

Тези действия на Главчев оставят дълбоко съмнение в обществото доколко независим е служебният кабинет и кой диктува какви рокади да се правят. 

Къде ще се класира ДПС

Който и да победи във войната, разразила се между Делян Пеевски и почетния председател Ахмед Доган, и да получи законовата възможност да състави листите, няма да направи така, че ДПС да повтори успеха си от 9 юни, когато стана втора политическа сила, и Движението дълго ще се възстановява от последиците.

Пукнатината, която се отваря в ДПС, може да е изход за българите мюсюлмани да потърсят друго политическо представителство – стига партиите да са готови да ги приемат. 

Темата за „феодализираните избиратели на ДПС“ е всъщност и шамар към цялата политическа система, която третира българските турци и роми като втора категория хора – не по-различно от тоталитарния режим. Затова и експертът по малцинствени въпроси и съветник на президента Желю Желев – Михаил Иванов – казва пред „Дневник“, че ключът срещу модела „Пеевски“ е в другите партии:

И турците, и помаците в България се нуждаеха от закрила от националистите. Тази закрила те не видяха в останалите партии, видяха я в ДПС. Опитвал съм се да посреднича на мои познати турци и помаци с политически качества да се свържат с ръководствата на ДБ и ПП, но удрях на камък.

Изглежда, че ако успее да отхвърли (само) Пеевски, Движението за права и свободи ще стане по-приемлив партньор за „Продължаваме промяната–Демократична България“. Имиджово, защото същностна промяна в ДПС не се очаква да настъпи – който и да оглави ДПС, той ще е продукт на някой от кръговете. 

ПП–ДБ тренират за коалиция

За ПП–ДБ ключовите въпроси са поне три: колко самостойни искат да бъдат в коалиционния си съюз и какъв механизъм за изработване на общи решения да приемат; какво да предложат на избирателите; какво да е основното послание в предизборната кампания.

Новината за договаряне на споразумение между двете части на коалицията бе обявена тази седмица, но детайли по документа не бяха разкрити. Различията в позициите на ПП и ДБ по ключови въпроси станаха публично видими, което извади на преден план необходимостта от координация и единни позиции. Въпреки че за четвърти път се явяват като коалиция на избори (обявиха съюза си на изборите на 2 октомври 2022 г.), досега така и не бяха изработили регламент за партньорството си. 

Основното послание на предстоящата им кампания също ще е от значение, тъй като досега обединена кампания липсваше. Пеевски вече не може да е основна мишена, още по-малко Борисов – като бивш, но и потенциален партньор (онези плакати с изображението на двамата и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер“ трябва да получат „Златни малинки“ за неефективен пиар). Преди да е започнала същинската предизборна кампания обаче, Делян Пеевски вече се позиционира като противник и „разобличител“ на корупцията на ПП–ДБ и внесе в прокуратурата сигнал срещу тях. Санкционираният за корупция политик от ДПС поиска от държавното обвинение, ДАНС и МВР да проверят автентичността на записите, в които се чуват реплики като „неофициален кеш“ и „кеш в торби“.  

В това време ГЕРБ и ПП–ДБ вече тестват едно ново мнозинство чрез общата си позиция за ускоряване на приемането на еврото. Парламентарната Комисия по бюджет и финанси прие законопроекта за въвеждане на еврото, който ще влезе в пленарна зала за първо четене. А наред с това, по предложение на Мартин Димитров и Асен Василев от ПП–ДБ, Министерство на финансите ще бъде задължено да поиска членство на България в еврозоната от 1 юли 2025 г., ако тази година България покрие изискването за инфлация.

В двуседмичен срок след постигането на този критерий българското правителство се задължава да поиска извънредни конвергентни доклади от Европейската централна банка и от Европейската комисия, които да удостоверят, че критериите за членство в еврозоната са покрити. Ако това се случи, успехът ще се запише на сметките на следващото редовно правителство, което ще влезе в историята.

Предстоящият вот ще покаже дали стъпките, които предприемат ПП–ДБ, ще повишат рязко намалялото им сега парламентарно представителство, или ще го увеличат. Едно е сигурно обаче – ще трябва да оставят моралното превъзходство в предизборния арсенал на „Възраждане“, които, поради факта, че не са управлявали, могат да претендират за него. 

„Възраждане“ и нейните посестрими

Чистотата си е чистота, но „Възраждане“ се тресе от страх какво ще се случи с посестримата ѝ „Величие“, а и с други като нея, които чакат на опашка на входа на парламента още от предишните избори. Макар и с разпаднала се парламентарна група, „Величие“ няма намерение да се оттегля от политиката, след като проби на вота на 9 юни. Нейният т.нар. идеолог и създател на атракциона „Исторически парк“ Ивелин Михайлов ще кани и други „войводи“ – например от ВМРО – за общо явяване, за да направят България земен рай. А формирането на безпрецедентната временна комисия в парламента за разследване на схемите около „Исторически парк“, която беше оглавена от депутатката от „Възраждане“ Цвета Рангелова, само ще превърне Михайлов в симпатична жертва на статуквото, срещу което той твърди, че се бори.

В това време Костадинов се опитва да съживи рейтинга си с вече познатите на гражданите референдуми – срещу еврото, срещу НАТО – и… с проект на нов български компютърен шрифт „Руница“.

Решихме да възродим това българско наследство, като направим шрифт, с който да можете да превръщате кирилицата в руница и руницата в кирилица.

Ето, и Костадинов е подходил исторически. Михайлов се хвали със стрелба с лък и възраждане на други прабългарски традиции, а лидерът на „Възраждане“ възражда древната писменост на прабългарите. Така че за октомврийските избори Костадинов и сие ще си бранят ловните полета. Същото ще прави и „Има такъв народ“.

Търси се лидер за БСП

Наесен БСП ще избира свой лидер, като все още не е ясно дали ще го направи по правилата, наложени от председателката в оставка Корнелия Нинова, тоест чрез пряк избор от членовете на партията, или ще ги промени, за да избира конгресът. Онова, което се вижда с просто око, е, че постепенно, също като при Пеевски, Нинова е напускана от свои верни съратници и „Позитано“ 20 вече сменя курса, наложен от нея, в посока към президента, демонстрирайки желание за диалог и разбирателство. 

След като бяха проведени срещи с „Левицата!“, „Изправи се, България“, „Българска социалдемокрация – Евролевица“ и ПД „Социалдемократи“, новото ръководство на БСП излезе с призив всички напуснали партията да се върнат в нея. Дали това ще помогне на постепенно изчезващата БСП да подобри резултата си? Едва ли. Нито една от тези политически сили не регистрира значим резултат на избори. 

За едно Корнелия Нинова е права – че напусналите БСП са стари лица, а проблемът е, че няма нови идеи. Но такива нямаше и по време на нейното управление, при което БСП придоби характеристиките на национал-популистка формация и се маргинализира. 

Наближаващите избори ще разпердушинят някои партии, други ще посвият перки, но никоя няма да се отърве без сътресения. Ако искат да ги боли по-малко, българските политици да покажат малко честност. Също и чест.

Сглобка срещу Пеевски. Скалпел, моля!

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sglobka-sreshtu-peevski-skalpel-molya/

Сглобка срещу Пеевски. Скалпел, моля!

Може ли президентът Румен Радев и „Продължаваме промяната“ –„Демократична България“ (ПП–ДБ) да бъдат отново в един лагер четири години след протестите през лятото на 2020-та? Няма вечни врагове – нито пък вечни приятелства, но общият враг е добро начало за „отново“, макар и нетрайно, тъй като е ситуационно. Идеологическите и ценностните различия не са заличени. ПП–ДБ остават поддръжници на европейската политика за подкрепа на Украйна и санкции за Русия, а Радев – на противните позиции. 

В предаването на Веселин Дремджиев тази седмица Ивайло Мирчев от ПП–ДБ поиска Румен Радев да отговори защо Националната служба за охрана пак охранява Пеевски, отказал се от услугите ѝ след десанта на Росенец от екипа на „Да, България“. Също така допусна, че има синхрон между Пеевски, Радев и Борисов по линия на службите и че бързи избори са изгодни за Пеевски заради близостта му с вътрешния министър Калин Стоянов. Но същият този Стоянов де факто е начело на МВР още от кабинета на ПП–ДБ с премиер Николай Денков, а оглавява ГДБОП при друг вътрешен министър от ПП – Бойко Рашков. 

Нима тактически съюзи обаче не са възможни? Например ПП насърчи гласуването за Румен Радев, когато се кандидатира за втори президентски мандат. Независимо че неговите прокремълски пристрастия вече бяха явни, съпредседателят на ПП Кирил Петков излезе с видеообръщение:

За да имаме „Продължаваме промяната“, тази промяна трябваше да започне отнякъде. Човекът, който я започна, се казва Румен Радев. Това беше човекът, който излезе на площада, без да го е страх, и се опълчи срещу всички тези, които крадат от нашата република. Това е човекът, който обедини всички нас и ни даде възможност да повярваме, че промяната е възможна. Заедно с него, в следващите четири години, аз вярвам, че ще направим България да бъде тази, с която всички ние да се гордеем.

Деинсталиране

Доказателства, че е възможно обединение срещу общ враг, може да се намерят и в същите тези протести срещу мафията и задкулисието в политиката, олицетворени с портретите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, олигарха (от ДПС) Делян Пеевски и тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Същият този Гешев няколко години по-късно – през юни 2023 г., беше свален от поста с гласуване във ВСС, президентът бързо подписа указа за освобождаването му, а преди това ГЕРБ и ДПС поискаха оставката му като главен прокурор. На прощаване Гешев ги нарече „политически боклук“, а себе си – „жертва“.

Сега санкционираният за значима корупция от САЩ и Великобритания Пеевски най-вероятно ще сподели съдбата на някогашния си подопечен Гешев, макар и не с бързината, с която беше отстранен главният прокурор. От избухналото до колата му взривно устройство на 1 май м.г. до гласуването във Висшия съдебен съвет изминаха трийсетина дни. За Пеевски ще са необходими повече и едно заседание на Централния съвет на ДПС за начало.

Общ интерес

И за президента, и за ПП–ДБ от общ интерес е противопоставянето на (съ)председателя на ДПС Делян Пеевски и неутрализирането на влиянието му в съдебната система и службите. Вратите на този лагер са отворени и за партньори на Пеевски, на които почват да им тежат обвързаностите и искат да скъсат синджира. Такъв например е Бойко Борисов, в чиито премиерски мандати компании, свързвани с Пеевски, получаваха солидни обществени поръчки, медийната група на олигарха биеше по вразите на властта, а прокуратурата – по бизнесите им. Но готов ли е Борисов да хвърли оковите, или няма да посмее да счупи това най-модерно и тежко робство на политическите зависимости?

„Отборът“ срещу Пеевски също може да се нарече „сглобка“, тъй като играчите с неохота се събират, подобно на мнозинството за подкрепа на правителството „Денков–Габриел“. Но пък габаритите на противника изискват подобен фронт – главно за да бъде пресечена възможността му да презареди влиянието (на създателите си) в регулаторите и съдебната власт. А общата цел налага компромиси и готовност за сътрудничество.

Реформаторско

Така, от една страна, държавният глава си връща имиджа на реформатор и антикорупционер, заради който стана популярен и който се беше позагубил под напора на проруското му миротворчество в последните години. (Ако смята да опита с политически проект, слоганът за „чисти ръце“ ще му е от полза. През 2021 г., след като излезе първият списък със санкционирани по закона „Магнитски“ за корупция в България, Радев заяви, че „санкциите от САЩ са ясна диагноза за режима, който отгледа тази корупция“.) 

Редно ли е зад океана да ни кажат, че тук се вършат престъпления, а прокуратурата да не ги вижда? Прокуратурата взе страна на статуквото. Няма кой отвън да разплете това.

Румен Радев през 2021 г.

Скандалът в ДПС и яростната конфронтация Пеевски–Доган е основна политическа тема и държавният глава даде да се разбере на чия страна е. Макар че изявлението му дойде, след като беше атакуван от Пеевски заради полета си с учебно-тренировъчния самолет от ново поколение РС-21 по повод 20-годишнината от приемането на самолетите Pilatus в състава на българските ВВС:

Държавата гори, а някои хора летят. Вчера наблюдавахте ли какво се случва? Рекламни полети на спасители. Някой харчи парите, вместо да въртят вертолетите да гасят. Той защо не е на пожарите, защо не върши работа, а лети? Да вземе да кацне, да вземе да даде този мандат, после да даде третия мандат.

И отговорът дойде от Великобритания, където Радев участва в Четвъртата среща на върха на Европейската политическа общност.

Инсталирането на тежко компрометирани фигури като г-н Пеевски и възможността те да си присвояват безпрепятствено правото да се обявяват за евроатлантици, да раздават правосъдие наляво и надясно, да се превръщат в морални стожери, показва, че нашата политическа система е тежко заболяла. Начинът да я възстановим е чрез радикална хирургия. […] Скалпелът е в ръцете на българските избиратели, когато и да има следващи избори.

Скалпел, моля

Но най-напред ще се наложи скалпел да използва почетният председател на ДПС, за да изреже Пеевски от тялото на Движението, след като го призова в декларация да напусне. На Доган му е необходимо повече време, за да отцепва и връща към „автентичното ДПС“ депутати от отбора на Пеевски и да си гарантира постепенно числено превъзходство за едно предстоящо заседание на Централния съвет. На поредна среща в София от отбора на Доган ще обмислят как да действат по-нататък. В момента парламентарната група на ДПС наброява 22-ма от общо 47 – останалите са „независимите“ начело с Джевдет Чакъров. И той, и Пеевски са избрани за съпредседатели на Национална конференция на ДПС и само тя би могла да ги/го отстрани.

Както беше отбелязано, бързи избори за 51-ви парламент работят за съпредседателя Пеевски и затова той грубо подканя президента да побърза. Насрочването им и времето, което ще отнемат танците с мандатите, зависят от държавния глава. Нови избори може да презаредят модела Пеевски, предупреди по БНТ наскоро съпредседателят на ДБ (в оставка) Христо Иванов. 

Със сигурност Доган не би искал да реже живо месо от партията повече от необходимото, а бързи избори няма да донесат обнадеждаващи резултати за ДПС. След като президентът Радев обаче заяви, че август не е най-добрият месец за предизборна кампания, нито избори до средата на септември, а и партиите не го искат, поне два месеца са гарантирани. 

Съюзници

Политическите сили в България са се обединявали срещу общи врагове за постигане на важни политически цели. Например протестите през 2013–2014 г., отключени след назначението на Пеевски за шеф на ДАНС, доведоха до обединение на различни политически и граждански групи срещу правителството на Пламен Орешарски. Същото се получи и с гражданското недоволство през 2020 г. – подкрепящите протестите тогава се оказаха в различни, често противостоящи политически лагери. 

Но ГЕРБ, чиито активисти също протестираха през 2013–2014 г., сега има прекалено силни зависимости от Пеевски. Подвластни са му и от БСП – още от времената на тройната коалиция, въпреки че тогава той правеше първи стъпки в политиката, но пък какви стъпки. Назначен е за заместник-министър на държавната политика при бедствия и аварии в създаденото по идея на ДПС специално министерство и е от квотата на ДПС. При тройната коалиция започва да придобива влияние в медийния сектор и така разширява и уплътнява влиянието си. 

За дезактивирането на Пеевски и изваждането му от ДПС ще са нужни обединени усилия. Но този процес не изчерпва антикорупционната битка, а е само едно добро начало. За продължението ѝ не Доган трябва да държи скалпела, а силата на правото.

Помогнете ни да научим какви са читателските ви възприятия и отношението ви към „Тоест“, като попълните нашата анкета.

Как (не) се печелят демократични избиратели

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/kak-ne-se-pechelyat-demokratichni-izbirateli/

Как (не) се печелят демократични избиратели

Ако резултатите от тези избори не ни харесат, ще има и други, мислят си и избирателите, и политиците в България. Те се отнасят едни към други като към консуматив, който можеш да изхвърлиш след употреба. Докато избирателите обаче имат възможността да си намерят нова партия, от която после да се разочароват, партиите разполагат с една-единствена електорална база – няма как да си създадат други граждани, имащи право на глас. Но не изглежда да го осъзнават.

Колко представителни са резултатите от изборите

До избирателните урни са отишли малко под 1/3 от гласоподавателите. Това означава, че резултатите спрямо всички избиратели са поне три пъти по-ниски от съобщаваните. Защото делът на гласовете за една или друга политическа сила се изчислява спрямо гласувалите, а не по отношение на всички, които имат активно избирателно право.

За да видим в каква степен изборните резултати представят всички български граждани, нека направим едно на пръв поглед странно упражнение – да съотнесем получените гласове не към гласувалите, а към имащите право на глас.

Ако има безспорен победител на тези избори, това е ГЕРБ. „Категоричната“ победа на партията на Бойко Борисов обаче се изразява в няма и 8% от гласовете на всички имащи право на глас. ДПС взема 5% и нещо на националните избори, ПП–ДБ и „Възраждане“ едва минават 4-процентовата бариера. БСП и ИТН вземат около 2%. „Изненадващо“ класиралата се за българския парламент партия „Величие“ – около 1,5%.

Около 17% са достатъчни за формирането на парламентарно мнозинство от 50% плюс един глас, било то явно или на принципа на „патериците“. Такова мнозинство има нелоши шансове да излезе стабилно, защото депутатите от ПП–ДБ, които клатеха лодката, пардон, сглобката, с опитите си да правят дълбоки реформи, по всяка вероятност ще са в опозиция. И току-виж станало така, че с гласовете на 17% се управляват останалите 83% от българските граждани в следващите четири години.

Кой има и кой няма сметка от ниската избирателна активност

Ниската избирателна активност е от полза най-вече за ГЕРБ. Бойко Борисов може да се тупа в гърдите каква победа е постигнала партията му, като пренебрегва факта, че гласовете за нея продължават прогресивно да намаляват.

Щастливи са, разбира се, и в ДПС. И разчитането на твърдия електорат, и контролираният вот водят до толкова по-високи резултати, колкото по-малко хора са гласували. Нямат основание да се оплакват и от „Възраждане“, както и от другите популистки партии, прескочили 4-процентовата бариера – ИТН (иронично, защото задължителното гласуване, което на практика не работи, беше въведено тъкмо след референдума на Слави Трифонов) и особено „Величие“.

За партиите, които не се класират за националния парламент, но получават над 1% от гласовете, има утешителна награда – партийни субсидии. С такива ще разполага само ПП МЕЧ. На ВМРО не ѝ достига съвсем малко, тъй като резултатът ѝ е 0,99%. Без субсидия остават също „Център“ на Васил Божков, „Синя България“ и „Солидарна България“, защото са коалиции и за тях минималният праг е 4% от действителните гласове.

Потърпевши от ниската избирателна активност са най-вече ПП–ДБ и бившият им партньор Зелено движение, който взема по-малко от 0,5% и на двата вида избори – за национален и за европейски парламент. Също и някои по-малки партии с политически амбиции, както и БСП, която не може да мобилизира левите избиратели.

Демократични ценности срещу антидемократични резултати

Най-потърпевши всъщност са партиите, изповядващи демократични ценности, защото разполагат с огромен електорален ресурс, който не успяват да привлекат.

Одобрението за демокрацията като форма на държавно управление в последните години нараства, сочат резултатите от изследване на „Отворено общество“. Докато през 2018 г. 44% от пълнолетните български граждани одобряват демокрацията, а 34% – не, през 2023 г. подкрепата за нея вече е 63%, а неодобрението – едва 19%.

Според изследване на „Алфа Рисърч“ от март 2024 г. пък 60% от избирателите искат България да е в ЕС, а възможността да защитават правата си в Европейския съд по правата на човека в Страсбург и да работят в друга страна членка се оценява положително от над 80%. В същото време българите са критични към редица европейски политики, както впрочем и европейските им събратя.

Разбира се, този демократичен мед не е без някоя и друга капка катран. От изследването на „Отворено общество“ научаваме, че близо половината пълнолетни български граждани биха искали да има не парламент и избори, а силен водач. Също толкова са съгласни да се ограничат за кратко време някои от демократичните права и свободи, за да има ред и сигурност (но този възглед би могъл отчасти да е последствие от пандемията и ограничителните мерки, свързани с нея). И цели 65% смятат, че е по-добре решенията да се вземат от експерти, а не от правителство, дошло на власт след демократични избори.

Накратко, като че на мнозинството от българските граждани им харесва да има демокрация, но много от тях не виждат собственото си участие в нея, а им се ще решенията да се вземат от някой друг – било експерти, било силен лидер. Парадоксът е, че тъкмо участието на хората прави възможна демокрацията. А отказът от участие я подкопава.

Как демократичните партии (не) привличат избиратели

От една страна, имаме избиратели, които поне декларират, че са демократично и проевропейски настроени. От друга страна, имаме демократични и проевропейски партии, за които демократичните и проевропейските избиратели не гласуват. По-конкретно, от 60-ина процента гласуват по-малко от 20%, и то при условие, че броим и избирателите на ГЕРБ и ДПС – партии, които се водят евроатлантически.

Следователно има едни около 40% от гласоподавателите, които се идентифицират като демократични, но не припознават демократичните партии като представляващи техните интереси. Тези 40% са повече от всички гласували на последните избори, взети заедно.

Как подходиха към тези избиратели големите губещи на изборите – ПП–ДБ? С една дума – неадекватно. С малко повече думи – в огромната си част посланията на коалицията бяха насочени най-вече към твърдия ѝ електорат, който обаче все повече се топи. 

Само в „балона“ на ПП–ДБ се намираха хора, които да се радват на „скандалните“ билбордове – с карикатурата с прасето и тиквата и със снимките на Денков, Борисов и Пеевски. Но дори и в този „балон“ настана чуденето: защо коалицията отправя послания, сякаш никога не е управлявала с Борисов и Пеевски? Защо по-скоро не акцентира върху пропутинския завой, който без това компромисно управление можеше да стане необратим?

По традиция от ДБ говорят за необходимостта от правосъдна реформа с думи, които са не особено разбираеми, но затова пък скучни за по-голямата част от населението. Дигитализацията е значима тема за много тънък слой избиратели.

От ПП имаха и послания, смислени за повече хора. Особено Асен Василев все повтаряше колко са се повишили доходите и пенсиите по време на кратките управления с участието на коалицията. Въпреки че доходите са важна тема за населението на България, която е свикнала да е най-бедната страна в ЕС (напоследък Унгария е тръгнала да я изпреварва), припомняните от Василев факти така и не се превърнаха в чуваеми послания.

За сметка на това избирателят беше занимаван с всекидневието на Кирил Петков в потомственото му жилище в центъра на София. Нещо, което е в състояние да отблъсне повечето потенциални гласоподаватели на ПП–ДБ, а и някои от актуалните (които, обяснимо, не живеят в потомствени жилища в столичния център).

За комуникационния гений, дал идеята за това видео с Петков, би било полезно да се пресели за някой и друг месец в някое градче, в което работните места и институциите зависят от неколцина местни дерибеи, а най-важна за личното и професионалното оцеляване е лоялността към силните. И като се премести, нека е така добър да обсъди идеите си за политическа реклама с хората от града.

Още по-нелепо е видеото с патриотарските дитирамби, изрецитирани от Петков. Ако комуникационния гений на кампанията е решил по този начин да събере малко националпопулистки вот, не му се е получило. Има си автентични представители на жанра, връх в който беше Слави Трифонов, преди предвожданата от него партия ИТН да се сведе до патерица на ГЕРБ. Очевидно и предводителите на „Величие“ се справят добре на това поле.

Пътят към негласуващите

По нищо не личи специалистите, които правят комуникационните кампании на демократичните партии, да се интересуват що за хора са избирателите, в частност – потенциалните избиратели на съответните партии, които обаче не гласуват за тях. За самите демократични политици изглежда по-важно да не засягат определени теми, които се смятат за спорни, отколкото да разберат що за хора са си поставили за цел да представляват.

Да се изследват негласуващите не е нещо невъзможно. Не е и евтино, но е платимо, особено с оглед на залога – политическото бъдеще (и на демократичните партии, и на страната). Вече има отделни изследвания, върху които може да се стъпи.

Различни социологически агенции засягат темата за негласуващите в свои изследвания. Екип под ръководството на психолога Пламен Димитров е съставил психологически профили на икономически активните негласуващи в течение на пет електорални кампании. В края на май т.г. тема на броя на „Капитал“ бяха негласуващите. От екипа на вестника са разговаряли със социолози, а също така са взели кратки интервюта от млади гласоподаватели.

Какво може да направи една партия или коалиция, която иска да опознае по-добре потенциалните си негласуващи избиратели?

  • На първо място – скринингово изследване, за да отдели избиратели, които споделят нейните базисни ценности, но не гласуват.
  • Второ – от тях да подбере участници в групови дискусии (фокус групи) в различни населени места в страната. В дискусиите да се обсъжда например как живеят участниците, какви са основните им проблеми, кое ги спира да гласуват, за каква политика биха дали гласа си.
  • Трето – груповите дискусии да се анализират, да се извадят както общите проблемни области, така и типичните за различните региони и гласоподаватели.
  • Четвърто – да се съставят по-малко групи, но с по-разнообразен профил, с които да се обсъждат евентуални предизборни послания.

Нищо от горното обаче не би имало смисъл, ако демократичните партии не се понаучат да общуват с избирателите си с уважение. Ако не се опитват да ги включват пълноценно в политическия живот, да създават общности около себе си, да вдъхновяват, да делегират отговорности и да поемат отговорност за неуспехите си, да се извиняват, да благодарят.

Най-малкото – да се покажат след изборите, а не да се крият. Така, както се показаха политиците от страните в ЕС, където също имаше избори.

Каква е алтернативата

Отказът от живо политическо общуване, каквото имаше в България след 1989 г., започна да става норма с управлението на Симеон Сакскобургготски, припомня главната редакторка на „Свободна Европа“ Татяна Ваксберг. Лидерът на ГЕРБ нормализира отказа от участието в политически дебати и интервюта. С течение на времето на практика изчезнаха и следизборните пресконференции. Хората свикнаха Борисов да се включва с видео където и когато той си реши. И монологичните включвания станаха популярни. Това издигна и Слави Трифонов на гребена на вълната преди няколко години, а днес – и „Величие“.

Всичко това е добре за ГЕРБ, доколкото партията все успява да се върне на власт, дори да губи гласоподаватели. Добре е и за ДПС. И за популистите, които се изживяват като велики водачи. Затова просто съобщават „истината“, а не се „принизяват“ да спорят и да отговарят на въпроси. Не е добре обаче за демократичните партии, защото автентичното политическо общуване е в сърцето на демокрацията.

Алтернативата всъщност вече я живеем. Щом сме допуснали в парламента да влезе партия като „Величие“, зад която стоят хора, подозирани не просто в съмнителни дейности, но и че си правят нещо като частна армия. Това е противоконституционно. Но е факт. Станал е възможен, защото демократичното мнозинство в България е допуснало имитационна демокрация, нереформирани служби и куца правосъдна система. А е допуснало всичко това, защото е свикнало с мисълта, че нищо не зависи от него.

Затова вече е крайно време демократичните партии да излязат от елитарното си високомерие. В противен случай не след дълго и малкото демократични избиратели, които искат да гласуват, няма да има за кого. А когато изборите загубят смисъл, вече не живеем в демокрация. А в диктатура. Дали тази диктатура ще направи завой към путинизма като Унгария, или ще имитира евроатлантизъм, е друг въпрос.

(Не)възможните компромиси след 9 юни

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ne-vuzmozhnite-kompromisi-sled-9-yuni/

(Не)възможните компромиси след 9 юни

Политиката, също и животът извън политиката се определят от намирането или отхвърлянето на компромисите. Бъдещето на 50-тия парламент ще се определи от това доколко страните в даден процес разрешават конфликти чрез споразумения, които частично реализират интересите им, или отхвърлят всякакви взаимни отстъпки.

В България стремежът към компромис в името на жизнеспособно управление не се разбира като съвещателната демокрация на Юрген Хабермас – повече публичност и широка обществена дискусия, – а по-скоро като консолидация на властта в ръцете на няколко лидери, договарящи се при закрити врати. Каквито и решения да се вземат обаче за формиране на мнозинства след изборите на 9 юни, те не могат да бъдат основани на негласни споразумения като 9-месечната „сглобка“ – съюз между ПП–ДБ и ГЕРБ и съучастие на ДПС. В противен случай отвращението от политическото и политиците може да достигне разрушителни размери за бездруго нездравата българска демокрация. 

Политическите сили са предпазливи в заявките за обвързване или необвързване преди този вот. А гражданите са свикнали с фалша на нападките, които отправят помежду си – наясно са, че в следизборните седмици започва договарянето и нищо друго няма значение.

Последните социологически проучвания в навечерието на предстоящите след ден избори за национален и европейски парламент не изненадват. Единственото сигурно в тях е, че ГЕРБ ще е първа политическа сила предвид дистанцията от над 9%, което всички измерват между партията на Бойко Борисов и втората формация. Но втората, третата и четвъртата са неизвестни заради незначителните разлики помежду им. Така че за ПП–ДБ, „Възраждане“ и ДПС окончателното подреждане ще е ясно след 20:00 часа на 9 юни. Никой не оспорва петата и шестата позиция съответно на БСП и „Има такъв народ“. Втората въпросителна обаче е коя от по-малките формации ще успее да прескочи 4-процентовата бариера – дясната „Синя България“ или лявата „Солидарна България“.

Какво е известно за (не)възможните компромиси 48 часа преди изборния ден?

ГЕРБ изключва БСП и „Възраждане“

„След изборите няма да преговаряме с БСП и „Възраждане“, обяви по Нова телевизия кандидат-депутатката от ГЕРБ Рая Назарян. Това означава, че ДПС, ПП–ДБ и ИТН остават потенциални партньори – заедно или част от тях.  

След като цяла кампания нахъсваше избирателите, че може да оглави четвърто правителство, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че изобщо не се гласи за такъв. 

Христо [Христо Иванов, б.а.] вика: „Борисов се гласи за премиер.“ Христо, приятелю мой, изобщо не се глася, изобщо не се глася. Не си позволих веднъж да ви обидя.

През цялата кампания Борисов редуваше критики към ПП–ДБ с намеци за бъдещо управление на принципа „премиерът е от нас, но може и някой министър от вас“.

ПП–ДБ изключва коалиция с ГЕРБ и ДПС

След изборите „Продължаваме Промяната – Демократична България“ няма да участва в процес, който се води от ГЕРБ и ДПС. Това пък заяви пак по Нова телевизия бившият премиер и кандидат за депутат от ПП–ДБ Николай Денков, убеден, че коалицията ще е „твърдо“ на второ място. По bTV съпредседателят на ПП и бивш министър на финансите Асен Василев беше още по-категоричен – че коалиция с ГЕРБ и ДПС няма да има в 50-тото НС. „Няма да сме в коалиция с Пеевски и Борисов“, написа във Facebook след предизборна среща в Хасково и другият съпредседател на ПП Кирил Петков.

От ДБ обаче не посочват ГЕРБ като недопустим партньор, а единствено ДПС. През май съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви пред журналисти, че каузата им е да не допуснат Пеевски на власт. 

Категорично казвам, че следващо управление с Пеевски няма да има. Всички лъжи ще излязат наяве. Тази кална кампания, която виждате, е смъртният писък на Пеевски.

Готова ли е ПП–ДБ да остане в опозиция предвид зачестилите прокоби, че наесен може да има нови парламентарни избори? Дори и да е така, двете коалиции трябва да изяснят помежду си границите на допустимите партньорства, защото сега проличават известни несходства.

ДПС не изключва коалиция с никого

Макар публично и по всеки удобен повод да напада Христо Иванов, Кирил Петков или Асен Василев, лидерът на ДПС Делян Пеевски не прокарва нито една червена линия за бъдещо управление. В тази предизборна кампания той наприказва различни работи за всеки от тях – как Иванов и Кирил Петков искали да пенсионират Борисов, как Христо Иванов му доверил, че иска да става президент, и поискал подкрепата на ДПС, а също така и да е единствен лидер на дясното. 

Въпреки всички тези персонални атаки Пеевски не прави стратегически изявления за допустими или недопустими съюзници. Известно е, че ДПС не прокарва червени линии – а как ще се пласира след 9 юни, зависи от непосилната лекота на компромисите.

„Възраждане“ изключва само ДПС

Председателят на „Възраждане“ Костадин Костадинов вече на няколко пъти заявява, че са готови да разговарят с други партии за участие във властта, но само при техните пет условия. Те, разбира се, са неизпълними за която и да е от останалите парламентарно представени сили с изключение на БСП. От „Възраждане“ настояват за референдуми за еврото и членството в НАТО, прекратяване на военната помощ за Украйна и на санкциите срещу Русия, предоговаряне на условията за членството на България в ЕС. 

От кръга на формациите, с които биха преговаряли, една все пак (формално) е изключена.

Но има една партия, с която мога да кажа със сигурност, че разговори няма да водим, и това е ДПС.

През ноември миналата година Костадинов прогнозира, че сглобката няма да издържи дълго и че очаква парламентарни избори през април или най-късно през юни, заедно с вота за Европейски парламент. 

Позна, но не заради интуицията си. 

БСП изключва ГЕРБ

Както неизменно уверява от години председателката на БСП Корнелия Нинова, ГЕРБ са червената линия за социалистите. 

Неслучайно сме посветили последните 10 години на борба с модела ГЕРБ – и сме неговата единствена алтернатива.

Макар за кратко, Нинова вече управлява заедно с ПП, ДБ и ИТН – и едва ли би се съпротивлявала на втори кабинет, стига да я поканят. Малко вероятно е да се случи, а наесен недоволните във и извън БСП, които стават все повече, се готвят да я свалят от лидерския пост. През октомври партията ще избира нов лидер и тогава ще се реши и дали ще промени устава си, който сега предвижда ограничение от два мандата за председател на партията.

ИТН изключва „Продължаваме промяната“ 

Партията на Слави Трифонов е готова на експертно правителство с ГЕРБ, ДПС, но и с ДБ, „когато не страдат от левичарството на ПП“, също и с БСП и „Възраждане“. Тази готовност обяви заместник-председателят Ивайло Вълчев. 

Няма как да не разделяме ПП–ДБ, при положение че ДБ са влезли в политическия живот, декларирайки десни принципи, а ПП показват абсолютно обратното… Много неща са ни доближавали до различни партии, имали сме допирни точки и с БСП, и с „Възраждане“. Не ни интересува от кого идва една идея, ако е добра.

Политиците от ИТН обаче повтарят най-често имената на ГЕРБ и ДПС като евентуални партньори въпреки декларациите им за широкия кръг формации, с които са готови да водят преговори.  

Следизборното напасване на политическите сили ще е трудно. Новият модел на власт засега изглежда невъзможен. Но следизборните компромиси често нямат нищо общо с предизборните. 

Какъв искате да бъде вашият премиер?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakuv-iskate-da-bude-vashiyat-premier/

Какъв искате да бъде вашият премиер?

Предизборно скандалът с билбордовете с ликовете на Николай Денков (ПП–ДБ), Бойко Борисов (ГЕРБ) и Делян Пеевски (ДПС) и надпис „Какъв искате да бъде вашият премиер?“ може да се окаже по-ефективен от самите билбордове. По-всяка вероятност винилът с изображенията ще си стои до изборите на 9 юни, тъй като „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ обжалват решението на Централната избирателна комисия (ЦИК) за свалянето им. Върховният административен съд ще реши дали да ги има. 

ЦИК се произнесе по жалбата на ГЕРБ, откъдето се позоваха на чл. 183, ал. 4 от Изборния кодекс.

Забранява се използването на агитационни материали, които застрашават живота и здравето на гражданите, частната, общинската и държавната собственост и безопасността на движението, както и на материали, които накърняват добрите нрави, честта и доброто име на кандидатите. В агитационните материали се забранява използването на герба или знамето на Република България или на чужда държава, както и религиозни знаци или изображения.

В жалбата си от ПП–ДБ пък казват, че няма как въпросът за премиера да се окачестви като нарушение на добрите нрави, тъй като и Борисов, и Пеевски са заявявали, че са подходящи за поста. Спорът влезе в дневния ред на медиите, а Денков направи видеообръщение, в което призова Борисов на публичен дебат.

Разбрах, че Борисов се е разсърдил за един плакат. Защо? Не знам. За да няма сърдити, каня го на публичен дебат по някоя от обществените телевизии. И двамата сме били премиери, и двамата сега сме кандидати… Нека хората да видят и сами да преценят.

Какъв искате да бъде вашият премиер?
Снимка: „Продължаваме промяната“ / Facebook

Елементарно, Уотсън!

Но в кого всъщност е прицелен този билборд? Избирателите на ПП–ДБ и преди не са гласували за Борисов, респективно ГЕРБ, нито за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. Нещо повече – протестирали са срещу тях, „мафията“ и „завладяната държава“ и бяха обявили, че никога няма да се коалират с ГЕРБ. За ДПС дори и дума не ставаше. Но все пак ги получиха пакетно, сглобени като евроатлантическо и конституционно мнозинство, с куп закони и някои кадрови попълнения на регулатори като Българската народна банка например.

Така че подобни визуализации са и обидни за избирателите на ПП–ДБ – високообразовани, предимно градски хора, както показват данни от екзитполовете на последните избори. 

Негласуващите също няма да се възпламенят от билбордовете, за да подкрепят политическата сила, която издигна акад. Николай Денков за премиер. Впрочем казва ли тази политическа сила, че Денков ще бъде отново нейната номинация за министър-председател? До момента няма такъв сигнал. За негласуващите и апатичните ще са нужни много повече усилия от един билборд с плашила. 

На теория за лидера на ГЕРБ съществуват опции да стане премиер за четвърти път, тъй като се очертава партията му да е първа политическа сила. Практиката обаче показва, че партийните лидери вече не се котират за министър-председатели поради трудните коалиции. Съпредседателят на ДПС Пеевски няма никакви шансове – не само заради санкциите за корупция, но и заради незаличимата си кариера на олигарх. А министерски пост би бил твърде незначителен за този български могул. Също като един от своите ментори – почетния председател на ДПС Ахмед Доган, той предпочита ролята на кукловод. 

Не е най-добрият маркетинг

В бизнеса или в политиката умният маркетингов подход не е окалване на конкуренцията, а изтъкване на собствените силни страни. Концепцията за т.нар. положително позициониране препоръчва да се избягва директната критика на конкурентни продукти или услуги. Причината е, че това може да повлияе негативно на имиджа, понеже се тълкува като отчаян ход. В политическата история на Прехода влезе примерът с доклада, който през 2001 г. президентът Петър Стоянов извади срещу конкурента си Богомил Бонев – и в крайна сметка спечели Георги Първанов.

Нямаха особен ефект един сайт и клип от 2009 г., за чийто създател беше сочен тогавашният съветник на премиера Станишев Азер Меликов. „Ако подкрепиш Бойко, печели Костов!“ беше посланието и на клипа, и на сайта boykostov.org. Но отговорът дойде от само себе си – гласуваш ли за Станишев, получаваш и Доган, а същото лято ГЕРБ, явяваща се за първи път на парламентарни избори, победи с рекордните 1 678 641 гласа. Днес се бори за не повече от 700 000.

Така че печелившата тактика в тази кампания на разделение, насъскване и омраза би била да се подчертаят уникалните характеристики и предимства на едните пред другите.

Смятат ли лидерите на ПП–ДБ, че Борисов не е подходящ за министър-председател, след като печели почти всички избори от повече от десетилетие? Борисов червена линия ли е за коалиране? Ами Пеевски? Това са въпроси, чиито отговори не могат да чакат за-след-изборите, нито да бъдат оставени на досещане по подразбиране от феновете на билбордовете с „Какъв искате да бъде вашият премиер“. 

Тактика с билбордове

Някои казват, че билбордовете са демоде, но съвсем не са изживели времето си, стига да бъдат добре интегрирани в по-широка мултимедийна стратегия, поставени в зони с висок трафик и насочени към конкретни демографски групи.

Например през 2020 г. по време на президентската кампания на Байдън–Харис в различните щати в САЩ бяха поставяни билбордове с различни послания. В Питсбърг и Филаделфия в щата Пенсилвания те съдържаха съобщения за плановете на Байдън за здравеопазване и работни места, насочени към „сините якички“. В Детройт, щата Мичиган, акцентът беше върху възстановяването на автомобилната индустрия и подкрепата за профсъюзите, а в Милуоки, Уисконсин, бяха фокусирани върху расовата справедливост и реформата на полицията.

В българските кампании билбордовете по традиция показват политици в цял ръст или до кръста, често със скръстени ръце, предизборен слоган и номер на бюлетината (плюс преференция). Понякога, но само понякога, има любопитни заявки като онази на кандидата за президент на „Ред, законност, справедливост“ Атанас Семов през 2011 г. На неговия плакат стоеше надпис „Ще уволня Бойко Борисов“. Но Борисов изкара още два управленски мандата, а Семов стана конституционен съдия.

Какъв искаме да бъде следващият премиер ли? За начало – смел лидер и почтен човек. 

Избори 2024. Битката за второто място

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/izbori-2024-bitkata-za-vtoroto-myasto/

Избори 2024. Битката за второто място

Всички битки са за победа, някои обаче са за второто място, а за трети се смята, че стратегически е по-добре да загубиш битката, но да спечелиш войната. 

На предсрочните избори за 50-ти парламент на 9 юни три политически сили се бият за мястото на втория – коалицията ПП–ДБ, управлявала десет месеца, насъщното за българската политика ДПС и „Възраждане“, което този път обещава референдум за излизане от НАТО.

Фотофиниши

Изследване на социолозите от агенция „Тренд“ отреди преднина от 10,7% на ГЕРБ, които със своите 26,1 на сто от заявилите, че ще гласуват, изглеждат трудни за догонване. Следват ПП–ДБ (15,4%), ДПС (14,9%) и „Възраждане“ (14,8%). Не за първи път от началото на предизборната кампания сондажите на общественото мнение показват, че второто, а и третото място ще са най-оспорвани поради минималните разлики между тези три формации. От това как ще се позиционират, зависи съставът на бъдещата коалиция, а значи и съответстващите ѝ политики, в това число и кадрови. 

По силата на Конституцията втората политическа сила също може да получи мандат за съставяне на правителство – ако първата не се справи. Евентуално изпадане на ПП–ДБ от второто място може да се окаже ключово за състава на следващото управление. 

„Възраждане“ може и да е достигнала тавана си, тъй като на същия терен – националпопулисти и евроскептици – се конкурират няколко по-дребни формации, които ще отклонят малко, но все пак някакви избиратели. При ниската избирателна активност, която се очертава към момента, всеки глас е ценен. 

ДПС – втора? 

Може ли ДПС да стане втора след ГЕРБ зависи от няколко фактора. Първият е мобилизацията на ДПС. Фанфарите, с които елитът на Движението за права и свободи посрещна (съ)председателя Делян Пеевски, не се чуват по низовите организации – независимо от дирижираната масовка с номинацията му. За първи път Пеевски не води листа в Пазарджик (обикновено държи районите с помашко население), а в Кърджали – място, отредено обикновено за лидера на партията, но си запазва и Благоевград. 

Миналата есен почетният председател на ДПС Ахмед Доган „оттегли“ петкратния кмет на Кърджали Хасан Азис от възможността да управлява общината за шести пореден път и постави банкера Ерол Мюмюн, който спечели кметския пост. Най-голямата организация на ДПС е кърджалийската, тя осигурява четирима депутати в парламентарната група, а с махането на Азис бе лишена от човек на позицията заместник-председател на партията. Но пък настоящият кмет Ерол Мюмюн е избран в Централното оперативно бюро на ДПС. 

Номинацията на Пеевски не се посреща с въодушевление, но в ДПС са известни с дисциплината и строевата подготовка по време на избори. Ако дотук така и не се справиха с поставената от Доган задача за 400 000 гласа, сега ще щурмуват второто място – и за да се докаже Пеевски. За ДПС обикновено гласуват 340–350 000.

Социологическите сондажи не вземат предвид гласовете на изселниците в Турция, а при анкетите трябва да се отчита и факторът „скрит вот“.

Вкопчени в твърдите ядра

Общото между формациите, на които социолозите отреждат сигурно представителство в бъдещия 50-ти парламент, е вкопчването в твърдите ядра – защото половината от избирателите са се дистанцирали от политическото. 

Посланията, доколкото ги има, се разпръсват в калния поток от компроматни записи, снимки, злополучни събития, омраза и раздори, а във всичко това няма и грам идеология. Кампанията наподобява сражение на враждуващи племена, не и дебати по политики. 

Наблюдаваме разграждането и разпада на партията, наследница на Партията по някогашния член 1. С малкото си останали верни привърженици в 50-тия парламент БСП ще е като частна гвардия на лидерката си.

ГЕРБ се опитват да разширят подкрепата си над тези 26–27%, извън които не могат да помръднат от 2021-ва насам. Eдва ли ще успеят и сега, въпреки че редуват нападките към ПП–ДБ с послания за можене и стабилност и дори представиха предизборна програма. Големи са, колкото да са първи, но не толкова, че да могат да диктуват условия, нито да дресират партньорите, с които (ще) управляват. Още повече ако единият се нарича ДПС. И със сигурност лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не би бил доволен Делян Пеевски да е основният му съдружник в управлението, независимо колко обществени поръчки са печелили свързани с Пеевски фирми в мандатите на ГЕРБ и Борисов като премиер и колко висши съдии и прокурори са си „споделяли“.

За близо десетилетие управление лидерът Борисов и партията му успяха да отгледат достатъчно силни клиентелистки кръгове, а непроменената власт в регулаторите, службите и прокуратурата продължава да охранява апетитите им. Опитът да бъде променено разпределението на силите в тях приключи с разпадане на управляващото мнозинство, което ще остане в историята на българската демокрация като „сглобка“ – нещо като коалиция, нещо като завера. 

ПП–ДБ – застрашени от компроматите

Миналия август за заварчик на „сглобката“ лидерът на ГЕРБ посочи Алексей Петров – съотборник от младите години, по-късно враг, бивша барета, съветник в ДАНС по времето на тройната коалиция, доцент от Пловдивския университет, бизнесмен с влияние и също така сочен като източник на записи, в които главен герой беше самият Борисов. 

Двамата бяха в конфликт от години, а шумната акция „Октопод“, заради която Петров лежа в ареста, приключи с пълно фиаско. Той беше оправдан след 11 години съдебна сага, а компанията му „Лев Инс“ осъди прокуратурата и МВР на първа инстанция за рекордните 48 млн. лв. (без лихвите). Когато беше посочен за главно главно действащо лице в политическата конструкция между ПП–ДБ и ГЕРБ, Алексей Петров вече беше мъртъв. От „Демократична България“ се смълчаха по темата – често следвана от тях политика в последните месеци. От „Продължаваме промяната“ не отрекоха срещата за съставяне на правителство, нито пък къде се е състояла тя – Самоковския девически манастир.

Петров беше убит от неизвестен килър, но телефонът му остава във владение на живите, също и масивът от данни – аудио- и видеозаписи, иззети при обиските в компании на Алексей Петров, които преди три месеца прокуратурата извърши по неотложност. Дали записите, които изтичат през сайта Афера.бг и нанасят репутационни щети на „Продължаваме промяната“, респективно и на коалиционния им партньор ДБ, са от този архив – това би могло да е само предположение с голяма степен на вероятност. Не за първи път от прокуратурата има теч на информация. Дали са манипулирани записите – „вероятно“ е отговорът, но от кого, е въпрос на изследването им. 

Това обаче е същият сайт, който първи публикува снимките от спалнята в резиденция Бояна със спящия премиер Борисов и пачките евро и кюлчетата в нощното шкафче, същият сайт, през който изтекоха и куп записи от скандални разговори с гласа на същия Борисов. А сега и тези записи – все още четири, – които неминуемо ще се отразят на резултата в урните на 9 юни.

„Коалицията ни е стабилна, защото имаме ясни каузи – да не допуснем г-н Пеевски да консумира повече власт“, беше единственият коментар относно записите на съпредседателя на ДБ Христо Иванов, без да коментира по същество. Но записите повдигат друг въпрос – откога лидерите на ПП са били в контакт с Петров, имало ли е срещи преди изборите на 2 април 2023 г. „Продължаваме промяната“ качи първия запис в страницата си във Facebook с коментар

Здравейте, приятели, пускаме ви запис, от който ще разберете, че на изборите през 2023 не успявахме да съберем пари, за да си финансираме кампанията. Сега положението е същото, затова и сме обявили дарителска кампания. Другият извод, който се налага, е че българските служби ни следят и подслушват. Това може да ви обясни и защо ГЕРБ и ДПС водиха такава люта битка, за да ги запазят в този вид. Подкрепете ни, за да има истинска промяна в България.

„Кеш“ – ключовата дума

Ако нещо прави впечатление в неясните записи, в които трудно се чуват гласовете, то е думата „кеш“. Очевидно изпращачите им са търсили подобно концептуално решение, защото и без фонограма тази дума е ясно различима. 

Из запис №1:

Ние неофициален кеш имаме… Бе така или иначе ще намерим.

Из запис №2:

Президентът Радев с кеша, който има, захване ги с кеш, почнат да купуват и полицията удря само на ГЕРБ купувачите, а неговите купувачи си стоят…

Из запис №3:

По отношение на Черепа банковите тегления той им ги е дал част от папката по колко са изтеглени. Имаме две писмени обяснения на двама свидетеля. Единият е шофьорът, който казва – аз карах Божков всеки две седмици… и той внасяше евро.

Из запис №4:

Корнела просто иска кеш поток.

Заплахата да претърпят още имиджови щети идва със следващи записи, каквито неминуемо ще има. Обещават им ги.

Борисов се измъкваше почти невредим от тези скандали, защото никой не е очаквал от него да бъде друг – на записаните разговори с непристоен език и на фона на чалга той е съвършено автентичен. Но противниците му се самоидентифицираха и на база уверенията, че са негова противоположност. Краят на мръсната кампания не е дошъл. 

Вече никой не се вълнува от политика.

Кал, чистки и избори

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kal-chistki-i-izbori/

Кал, чистки и избори

Парламентът не работи, макар депутатите да ходят на работа, служебният кабинет започна с уволненията, а прокуратурата действа като повредена канализация. В ход е институционализиран погром над ПП–ДБ, комбиниран с удари по репутацията им, които се сипят от всички страни. 

След изборите на 9 юни, в зависимост от резултатите, политиците може да изпробват нова формула на властта – експертен кабинет с широка подкрепа, за каквато намекна лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов, или коалиция от няколко политически сили. 

Два месеца преди изборите, с уговорка за висока степен на неясност, излязоха първи социологически данни, за които „Галъп“ са интервюирали 805 души. ГЕРБ–СДС биха взели 27,4% от гласовете, ПП–ДБ – 17,9%, ДПС – 15,2%, „Възраждане“ – 14,9%, БСП – 10,5%, ИТН – 5,2%. 

Второ проучване – на „Маркет Линкс“, сред 1046 души дава сходни резултати. 25,5% от решилите да гласуват ще го направят за ГЕРБ–СДС, 17,1% – за ПП–ДБ. Следват ДПС с резултат от 11,8% и „Възраждане“ – с 10,3%, БСП събира 8,7%, а ИТН остава под 4-процентовия праг.

49-тият парламент произвежда комисии

В остатъка от съществуването си 49-тото НС също завъртя машинката за компрометиращи твърдения. Създадената наскоро временна парламентарна комисия „за разследване на корупционните практики в Агенция „Митници“ и евентуална роля на бившия финансов министър Асен Василев в тях“ с председател Тошко Йорданов (ИТН) вече има списък с лица, които да изслуша. Огънят, разпален от скандала с ареста на шефката на Агенцията – Петя Банкова, трябва да се поддържа с бензина на нови публични разкрития от прокуратурата, ДАНС, Антикорупционната комисия, бившето ръководство на митниците и т.н. Целта е да не замръкне образът на подскачащия сред пачки европудел. 

В същото време друга временна парламентарна комисия приключи с работата си по проучването на 13-годишната сделка на България с турската компания „Боташ“, сключена от служебното правителство на президента. (Споразумението между „Булгаргаз“ и „Боташ“ бе подписано в началото на 2023 г., когато на власт бе първият служебен кабинет на Гълъб Донев.) Решението е да изпрати договора на прокуратурата и ДАНС, но последната дума за това имат депутатите в пленарната зала. 

Следващата седмица те ще трябва да решат дали да задължат настоящия министър на енергетиката Владимир Малинов да предоговори сделката – същия Малинов, участвал в самата сделка. Председателят на временната комисия Радослав Рибарски (ПП–ДБ) съобщи известното от м.г.: че контрактът задължава „Булгаргаз“ да плаща дневно по 486 514 долара на „Боташ“ от 1 януари 2023 г., независимо дали ползва резервирания капацитет от 1–1,5 млрд. куб.м газ. Засега само БСП поради противоборството си с президента подкрепя ПП–ДБ. Управлявалата доскоро коалиция пропусна да възложи на енергийния министър в кабинета „Денков“ да предоговори сделката, въпреки че премиерът на няколко пъти я определи като неизгодна за България.

Кадрови чистки

За последните три години в държавната администрация за кратко влязоха и излязоха (с големи бонуси) много нови хора, оставяйки след себе си хаос. Дори някои от тях да са притежавали качества да се развият като компетентни и почтени експерти, краткият им престой осуетява всякакво бъдещо развитие – а с него и възможността да се подобрят публичните услуги и държавното управление. 

Още във втория си ден на власт служебното правителство на Димитър Главчев уволни един от двамата заместник-директори на ДАНС – Петър Петров, предложение на „Продължаваме промяната“. Мандатът му е прекратен предсрочно по искане на шефа на ДАНС Пламен Тончев, оглавил контраразузнаването по решение на президентската власт. Остана другият – Деньо Денев, според BIRD.bg „лично назначение“ на съпредседателя на ДПС и санкциониран за значима корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски. 

Освободени бяха и тримата представители на държавата в Надзорния съвет на НЗОК. И това е само началото. Служебният кабинет на дългогодишния партиен деятел на ГЕРБ (и председател на Сметната палата в отпуск) ще изчисти всяка следа от ПП–ДБ, останала след 9-месечното управление. За останалото, изглежда, ще се погрижат прокуратурата, ДАНС и МВР.

Партийните екосистеми

При смените на правителства коридорите на властта се изпълват с хора, попаднали там по симпатии, роднински, интимни или бизнес връзки, понякога и с професионалисти, посочени от Партията. Паднат ли правителствата, едните се разбягват и се връщат към професионалните си занятия, други сядат на скамейката вече като част от партийната екосистема в очакване да бъдат катапултирани на пост при ново въздигане. 

Професионалната държавна администрация в България е мит въпреки препоръките за ограничаване на политическото влияние, особено в МВР. Отбелязани са много пропуски в мониторинговите доклади на „Групата на държавите, борещи се срещу корупцията“ (GRECO) към Съвета на Европа, които оценяват напредъка на България в предотвратяването на корупцията и насърчаването на честността сред високопоставените държавни служители и правоприлагащите органи. Сред пропуските са формалните проверки на декларациите за имущество, които лицата на публични длъжности подават, неясните и непрозрачни критерии за избор, липсата на публичност за възнагражденията, в т.ч. и на политическите съветници.

Канал(изацията)

Пачки от купюри по 500 евро срещу пачки от по 50 и 100 евро. Едните – скрити в нощно шкафче заедно с кюлчета злато, другите – в кутия за обувки. Ако беше западен филм, щяха да са в сейф. Но е нискобюджетен български трилър, по балкански трагикомичен. В него щъка пудел, също и обвинен за контрабанда гражданин – по домашни чехли и вдигнал наздравица с главния секретар на МВР пред чинии с мезета. На спалнята до нощното шкафче пък спеше един премиер, оставил върху шкафчето и мехлем срещу гъбички – доказателство, че може да е тефлонов за скандалите, но не и за микозата. 

Снимките от спалнята изтекоха през 2020 г. от неизвестен до момента подател до медиите, а настоящите – от източник от разследването, пробил следствената тайна, за да ги разпрати по изпитани канали с няколко протокола от разпити на свидетели. През август м.г. Софийската градска прокуратура прекрати досъдебното производство за пачките и кюлчетата от спалнята в премиерската резиденция в Бояна, като след три години разследване формулира извода, че са подправени. Затова и Бойко Борисов казва днес, че ония снимки били фалшиви, обаче „сега тука е малко по-друго“. 

„Тука“ са снимките, на които е бившият вече главен секретар на МВР Живко Коцев с обвинен(и) за контрабанда, с пачки евро, скъп часовник и пудел. По-друго е. Коцев не е премиер, назначавал главни прокурори, няма зад гърба си партия, която да го брани, медии подръка и друг обслужващ персонал. Но гузното му смълчаване след случилото се на фона на бъбривостта като защитен свидетел, известна от контролираното изпускане на материали от следствието, не работи в негова полза. При единствената си публична изява, преди да се скрие в болнични, той беше видимо притеснен. 

„Който пачки вади, от пачки умира“, позасмя се тия дни Борисов пред микрофоните. И после му зададоха други въпросчета. 

Пудели или институции

Краят на сглобката удължава „живота“ на доминираната от ГЕРБ и ДПС съдебна власт, в т.ч. на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов. Поне до есента не изглежда възможно парламентът да се заеме с избора на нови членове от парламентарната квота за двата висши съдебни съвета, а и с останалите членове на регулатори и контролни органи с изтекли мандати.

Институционалната немощ в България е бреме за обществото, което плаща за липсата на справедливост, за раздутите щатове, за корупцията и ниското качество на публичните услуги. Освен всичко друго институционалната немощ отблъсква чуждестранните инвеститори. В своите три мандата ГЕРБ напълни министерства и агенции с кадри, чието първо, а често и единствено достойнство беше, че някой високопоставен „гербер“ е гарантирал за тях. 

Болестите на властта не подминаха и ПП–ДБ. Министърът на финансите (вече бивш) Асен Василев назначи тихомълком Петя Банкова, кадър от средния ешелон на ДАНС – шеф на отдел, да оглави митниците. Тя пък си довежда и заместник, също колега от ДАНС и също без опит в митниците. Министърът на регионалното развитие Андрей Цеков назначи свой бизнес партньор в борда на „Автомагистрали“ – дружество, възлагащо обществени поръчки за стотици милиони, като смени и останалите от борда с други без експертност. Самият Цеков преди това беше зам.-министър на финансите, а още по-рано – високопоставен служител в групата на „Главболгарстрой“, любимата на ГЕРБ, но и на всички власти, строителна компания. 

„Всички са маскари“

Скандалът, при който шеф на митниците е обвинен за участие в организирана престъпна група заедно с един от недосегаемите контрабандисти, и последвалите компромати за бившия вече главен секретар на МВР отнемат от моралното превъзходство на „Промяната“. Това е поражение, по-сериозно и от разпада на сглобката, а служебният кабинет тепърва ще ревизира работата на кабинета „Денков“ с фокус върху Министерството на финансите. 

В подгряването на избирателите е и сюжетът „всички срещу ПП–ДБ“ в София. Освен ежедневните критики от ГЕРБ към кмета Васил Терзиев и екипа му, тази седмица беше блокирана и строителната програма на София за 2024 г. Причината е, че групите на ГЕРБ–СДС, БСП и ИТН гласуваха „въздържал се“. 

След всичко това въпросът е отчуждените и отвратени от политиката граждани или вбесените от статуквото ще решат изхода от вота на 9 юни.

Всичко е избори. Другото чака

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vsichko-e-izbori-drugoto-chaka/

Всичко е избори. Другото чака

В следващите два месеца всичко е избори – работата на парламента, действията на служебното правителство, комуникацията на президента Румен Радев и подновените му участия в заседанията на Европейския съвет в Брюксел, акциите на службите, МВР и антикорупционната комисия.

Единствено Конституционният съд (КС) не участва в тази какофония, но със сигурност ще допринесе, тъй като се очаква решението му по конституционните промени, оспорени от Радев и от две партии – „Възраждане“ и „Има такъв народ“. Каквото и да е то, също ще влезе в предизборна употреба от едната или от другата страна. 

Дори и истини да чуем, ще имаме едно наум, че това все пак е рекламната пауза, 

коментира по БНР социологът Първан Симеонов, директор на „Галъп интернешънъл болкан“.

Каквито и истини да се чуят в следващите седмици, до една ще са закъснели. Партньорите в доскорошното управляващо мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, са разделени и изпокарани. А политолози пробват с хипотези за формулата на властта след юнските предсрочни парламентарни избори и европейския вот – ще преговарят ли отново трите формации за съвместно управление и изобщо кой ще преговаря, възможно ли е да има трети различен или дори четвърти… Тази седмица лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов коментира, че „в едно парламентарно мнозинство [в 50-тия парламент – б.а.] трябва да има по-широка палитра на подкрепа“.

Анализите и прогнозите оформят три опции:

  • всичко ще е както преди; дори и да има промяна в числеността на парламентарните групи, ще е незначителна;
  • нищо няма да е както преди, защото съотношението на силите ще е силно променено, което ще промени и договорките и разпределението на властта;
  • няма време за нов силен играч на политическата сцена – да се разбира, че евентуалният президентски проект ще прескочи и този вот.

Едно наум за парламента

В 49-тия парламент, който ще работи още месец, се раждат единствено временни комисии, които депутатите ще използват в предизборната кампания. Тези формирования ще произведат единствено послания за предизборна агитация и пропаганда. Времето няма да им стигне, за да проучат задълбочено проблема, заради който е формирана съответната комисия, а депутатите получават допълнителни средства върху възнагражденията си. 

Народните представители дори не са приключили работата в създадени по-рано други шест временни комисии – за сигурността на машинното гласуване; за защита на правата на психично болните пациенти и изготвяне на законодателни промени, които да ги гарантират; за сделката между „Булгаргаз“ и турската държавна компания „Боташ“; за аферата „Нотариуса“, за дейността на Глеб Мишин, едно от главните действащи лица в престъпни схеми за придобиване на българско гражданство.

Единствената комисия, върху която са се съсредоточили управляващите, е за Нотариуса. При изслушването си тази седмица обаче вътрешният министър Калин Стоянов отново е отказал да съобщи/потвърди вече известния факт, че убитият дилър на правосъдие Мартин Божанов – Нотариуса е бил доверено лице и сътрудник на МВР. (Информацията обяви във Facebook журналистът от Антикорупционния фонд Николай Стайков, както и името на човека, вербувал го през 2005 г. – Виктор Младенов от Трето РПУ в София, „извършвал множество нерегламентирани справки в базите данни на МВР по отношение на лица, оперативно интересни за Нотариуса, включително за свидетели срещу него“.)

Да не забравяме и временната комисия, която разследваше полицейското насилие на протеста срещу БФС и чиято работа официално приключи в средата на март, но липсват заключенията. 

Сега тази бройка се попълва с нови три комисии, гласувани в полунощ на трети срещу четвърти април, всички със срок на действие от месец. Едната, предложена от ИТН, е за проучване на корупционни практики в Агенция „Митници“ и евентуалната роля на министъра на финансите Асен Василев в тях. Комисията ще бъде оглавена от Тошко Йорданов от ИТН. За другите две председатели така и не бяха избрани – преди всяко тяхно заседание председателят на парламента ще решава кой да ги ръководи. 

Най-много парламентарно време отнеха дискусиите и гласуването на предложена от ПП–ДБ комисия за изчезналата пътна карта за реализацията и преминаването на газопровода „Турски поток“ през България (разширение на газопреносната мрежа, под каквото име е известен проектът). Документът описва етапите на изпълнение на тръбопровода, който транзитира природен газ за Сърбия, Австрия и Унгария. Вероятно копие на пътната карта се появи в кореспонденция от хакнатата от украинци поща на Евгений Зобин, помощник на високопоставения руски политик Александър Бабаков. Бившата министърка на енергетиката Теменужка Петкова (ГЕРБ), подписала пътната карта през 2017 г. заедно с шефа на „Газпром“ Алексей Милер, отговори така на въпроса на ПП–ДБ къде е оригиналът: 

Пътната карта ви е предоставена по времето на управлението на Кирил Петков, от ДАНС ви е предоставено копие.

Третата комисия е за необходимостта от дерогацията на „Лукойл“ и ефекта върху потребителите и режима в Русия. 

Наред с комисиите обаче парламентът прие безпрецедентно решение, с което на практика забрани на финансовия министър в оставка Асен Василев да харчи пари от бюджета, освен за пенсии, заплати, неотложни социални плащания и падежиращи плащания по държавния дълг – до назначаване на служебно правителство. Предложението на ГЕРБ–СДС и ДПС e поредното, с което парламентът „трича“, по определението на ClubZ, Василев, когото ще задължи да изплати по 75 лв. за великденски добавки на над 500 000 пенсионери с пенсия до линията на бедност от 526 лв. Идеята е пак на ГЕРБ и ДПС. 

Приемайки друго предложение на ГЕРБ, депутатите задължиха Министерството на финансите да внесе до края на март 1 млрд. лв. във фонд „Сигурност на електроенергийната система“. Решение, което правителството в оставка даде на КС с мотива, че плащането е трябвало да бъде записано в Закона за държавния бюджет. На КС е дадено и ограничението, наложено на финансовия министър, да прави разходи извън тези, които му разреши парламентът.

Ще бъде чудо, ако 49-тият парламент свърши и друга работа, освен предизборната агитация, в оставащия му не повече от месец. Например да приеме законопроекта за еврото, който мина обществено обсъждане и е важен в контекста на целта за присъединяване към еврозоната през 2025 г.

Пътната карта за „Турски поток“ vs. дерогацията за „Лукойл“

Дискусиите по създаването на комисиите се превърнаха в предизборен диспут. Нито една от двете политически сили не предложи създаването им, когато се „сглобяваха“. Сега Венко Сабрутев от ПП гръмовно пита от трибуната: „Кой и колко открадна от изграждането на „Турски поток“? Кой позволи българската енергетика да бъде поета на управление от Москва? Нямам търпение да ви видя физиономиите, когато пратиме [sic!] документа на прокуратурата“, предизвиквайки отговори в същия натюрел от ГЕРБ. 

На 6 март с колегите сме задали въпрос към енергийния министър дали пътната карта, показана на обществото и изкарана от хакнат имейл на сътрудник на руски депутат, е истинската пътна карта и е била в Енергийното министерство. Питали сме като народни представители къде е пътната карта, имаше и разследване на ДАНС. Отговорът на самото министерство е, че самото министерство не е убедено каква е пътната карта и откъде е,

каза депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев. От ГЕРБ–СДС не им останаха длъжни.

Разликата между на „Лукойл“ дерогацията и „Булгартрансгаз“ е една основна. Единият проект генерира печалба, генерира приходи. Другият проект – точно обратното, пълни гушата на така наречения „омразен режим“ на Путин,

заяви народният представител Александър Ненков.

Според бившата енергийна министърка Теменужка Петкова, настояща депутатка от ГЕРБ–СДС, има паметна записка за проекта в ДАНС и всеки журналист можел да я поиска. От предоставените на Mediapool.bg данни от „Булгартрансгаз“ става ясно, че от пускането в експлоатация на продължението на „Турски поток“ през българска територия приходите от резервирани капацитети и пренесени количества природен газ са 1,308 млрд. лв. Тоест съоръжението, построено, за да бъде заобиколена Украйна като основна страна за транзита на руски газ, е изплатило над половината от направената от „Булгартрансгаз“ инвестиция. (От 1 януари 2025 г. Киев спира транзита на руски газ през своя територия и „Турски поток“ през България е един от двата варианта за доставки на синьо гориво за Централна Европа заедно с „Ямал“ през Германия.)

Две наум, три наум

Какъвто и да е съставът на служебното правителство с премиер председателя на Сметната палата Димитър Главчев, който излиза в неплатен отпуск, несъмнено ГЕРБ ще има влияние в него. Преди да бъде избран начело на държавните одитори, Главчев беше председател на Контролната комисия на ГЕРБ, депутат от ГЕРБ в няколко парламента и за кратко председател на Народното събрание. Своята кариера и съответстващата ѝ тежест в обществото той дължи на партията, направила толкова много за него. 

Макар да обеща на президента Радев неутрални и равно отдалечени експерти за министри, самият той не минава за такъв. Но въпреки че е невидима за обществото, комуникацията му с държавния глава, а защо не и с Бойко Борисов, със сигурност не престава, за да няма сътресения при указа за назначаване на служебния кабинет.

Служебният кабинет на Димитър Главчев, освен с наклон към ГЕРБ, се оказа и с реверанс към президента. Людмила Петкова – вицепремиер и министър на финансите, експерт с дълъг опит, свързват я с ДПС. Калин Стоянов – министър на вътрешните работи, най-спорното име в този кабинет, предизвикало остра реакция в ПП–ДБ. Виолета Коритарова – министър на регионалното развитие и благоустройството, оглавила Агенцията по геодезия, картография и кадастър в третия кабинет на ГЕРБ. 

Ивайло Иванов, който е избран за министър на труда и социалната политика, също е кадър на ГЕРБ. Министърът на отбраната Атанас Запрянов досега беше заместник-министър. Министърът на външните работи Ивайло Ценов е бил 15 години консул на България във Виена. За министър на правосъдието обаче е избран заместник на Борислав Сарафов – Мария Павлова.
Министър на образованието остава проф. Галин Цоков, един от хората, за които премиерът в оставка Николай Денков каза, че е бил номинация на ГЕРБ.

Министър на здравеопазването е Галя Кондева, изпълнителна директорка на болницата по хематология. За министър на културата Главчев връща министър от служебните кабинети на президента – Найден Тодоров. Министър на околната среда и водите става един от заместник-министрите – Петър Димитров. Министър на земеделието остава Кирил Вътев. Георги Гвоздейков също запазва поста си като министър на транспорта, заради което ще бъде изключен от ПП.

За министър на иновациите и растежа е избран дългогодишният председател на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов, а за министър на иновациите и растежа – Росен Карадимов, до момента председател на надзора на Българска банка за развитие. Карадимов е свързван с новото ляво, което се опитват да изградят отцепници от БСП. Шефът на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов става министър на енергетиката, за министър на електронното управление е избран Валентин Мундров, който и по време на преговорите за ротация беше предложен от ГЕРБ за позицията, а сега е заместник-министър. За министър на туризма е предложен шоуменът и продуцент Евтим Милошев, а за министър на младежта и спорта – Георги Глушков, първият българин, играл в NBA.

Прегрупирането на политическата сцена между доскорошни яростни противници, които създават временни съюзи, вече не изненадва никого. Интересите на първо място.

ПП–ДБ пак се фокусират върху отколешния си политически враг – ДПС и санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски, обявявайки, че съпредседателят на ДПС е в основата на дирижирана атака срещу тях, при която са задействани всички „бухалки“. (Все пак с ГЕРБ ще търсят обща платформа след изборите през юни.) Съпредседателят на ДБ Христо Иванов повтори, че разривът при ротацията е настъпил, тъй като Пеевски не е получил исканото. А премиерът в оставка Николай Денков определи посочения от Доган за лидер на ДПС така:

Делян Пеевски в момента е най-голямото зло, което се случва в България.

Четвърт век по-рано тогавашният премиер Иван Костов каза същото за Ахмед Доган: „Доган е проклятието на България.“

В антракта между две правителства

Шумната акция на ДАНС със 72-часовото задържане на назначената преди месец и половина шефка на Агенция „Митници“ Петя Банкова и заместника ѝ Людмил Маринов се състоя в антракта между две правителства – кабинета в оставка на Николай Денков и служебния с премиер Димитър Главчев. Банкова вече е с повдигнато обвинение за участие в организирана престъпна група, действала от 2022 г. и занимавала се с търговия с влияние, подкупи и контрабанда. 

Публикуваната на сайта на Агенция „Митници“ нейна биография е постна – съдържа данни за образованието, но не и за конкретните длъжности и институции, в които е работила през годините, освен споменатата ДАНС, но без уточняване на периода. (Кадър на ДАНС – Плевен е и Маринов, когото тя е довела в агенцията.) Завършила е Академията на МВР, право в Югозападния университет и докторантура в УНИБИТ, т.нар. Библиотекарски институт – визитка, която повече подхожда за кадър на ГЕРБ или ДПС. Банкова няма опит в Агенция „Митници“, където Асен Василев я назначава първо за заместник-директор, а от края на февруари т.г. и за директор.

Медиите веднага припомниха, че нейният брат Стефан Банков оглавяваше „частната ДАТО“ на бившите вече главни прокурори Сотир Цацаров и Иван Гешев и беше началник на „Вътрешна сигурност“ на МВР. Разследващият сайт BIRD припомня, че той беше уволнен от вътрешния министър Бойко Рашков заради масовите подслушвания на протестите през 2020 г. Съдът обаче го върна, а въпреки че МВР обжалва, после „забрави“ да плати държавната такса от 70 лв. и така делото беше прекратено.

Сега Банков е прокурорски помощник на Сотир Цацаров, който след мандата си на главен прокурор и работата като председател на КПКОНПИ се върна във Върховната касационна прокуратура. В повечето публикации се споменава една и съща информация – че братът и сестрата не поддържат връзка помежду си, без източник за тези подробности.

Назначението на Банкова бе в момент, в който Асен Василев изненадващо обяви сливане на Агенция „Митници“ и НАП – инициатива, която не присъства в одобрената управленска програма на правителството до края на 2024 г. Стъпки в посока на реално сливане не бяха предприети, освен кадрови смени. 

Една версия срещу друга версия

Банкова е задържана заедно с други шестима, а версиите са различни. Управляващите и тя самата казват, че акцията е заради нейната добра работа срещу контрабандните канали, контактите с международни партньори и силно увеличените приходи (за последното не са предоставени данни, а и тя е на поста малко повече от месец). Изтъква се и заловена наскоро пратка от 180 кг кокаин в хладилен контейнер с банани на пристанище Бургас – по сигнал от австрийските служби. 

На тези твърдения се противопоставя разследването, което се води срещу организирана престъпна група за контрабанда, пране на пари, подкуп и длъжностни престъпления, започнато в условията на неотложност. В медии се появява контролирана информация от разследването, например че висш полицай е станал анонимен свидетел по делото срещу шефа на Агенция „Митници“, промъкват се и данни за контрабанда на цигари в големи количества. Все още обаче няма официални изявления от МВР, ДАНС и КПКОНПИ, за чиято първа жертва се обяви Банкова.

„Както знаете, в момента на ГКПП „Капитан Андреево“ има служители на САЩ и това е изцяло по моя инициатива и по тяхна партньорска инициатива“, заяви пред журналисти Петя Банкова преди задържането ѝ. В пост в социалните мрежи бивш заместник-министър на финансите с ресор митници – Георги Кадиев, заяви, че става въпрос за един-единствен служител на САЩ, изпратен на пристанище Бургас.

Цялата информация за акцията срещу Петя Банкова е оскъдна – къде е истината и дали става въпрос за реална битка срещу контрабанда, или за опит за овладяване от кръгове, чиито интереси са нарушени, обществото няма как да прецени. Фактът, че се прави точно сега, показва предизборни усилия. А поради липса на разбирателство в управлявалата доскоро сглобка ПП–ДБ пък не успяха да наложат искането си за смяна на шефовете на служби, назначени при служебното управление на президента. Според ГЕРБ и ДПС те работели чудесно.

Предизборната кампания започна и гражданите са облъчвани с истини, полуистини и откровени лъжи. На изпроводяк премиерът в оставка най-сетне каза и кои са министрите в правителството, предложени от ГЕРБ чрез Мария Габриел. Това са министърът на културата Кръстьо Кръстев, на образованието – Галин Цоков, на иновациите и растежа – Милена Стойчева и на туризма – Зарица Динкова. 

Изглежда, че вътрешният министър Калин Стоянов и министърът на електронното управление Александър Йоловски са се „обърнали“ на другата страна по време на 9-те месеца. А след като ПП–ДБ поискаха оставката на Стоянов, той е в открит конфликт с тях и дори обяви как съпредседателят на ПП Кирил Петков поискал от него да назначи Кирил Ценкин за шеф на предизборния щаб. (Служителят на НСО Ценкин стана зам.-министър на вътрешните работи по предложение на Петков.) 

Всичко е избори.

Български политически животни

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarski-politicheski-zhivotni/

Български политически животни

На Аристотел принадлежи определението, че „човекът е политическо животно по природа“, тъй като може да достигне своя най-висок потенциал, като се занимава с нещата, касаещи полиса – тоест с политика. Колко висок е потенциалът на българските политически животни, повели обществото към шести парламентарни избори за последните три години?

Тестът за шестата поправка на Конституцията три месеца след гласуването ѝ дава шанс на президента Румен Радев да покаже онова лице, което нацията обича да вижда – национално отговорно и загрижено, макар и в рамките на стеснените му правомощия при назначаване на служебен кабинет. Такъв отново стана належащ, след като и третата политическа сила, на която държавният глава връчи мандат – „Има такъв народ“, най-малката партия в 49-тото НС, върна празна папка. 

Механиката на политическия процес

Медиите забълбукаха от въпроси има ли конституционна криза, кой може да е министър-председател измежду записаните в Конституцията десетина души и кого би избрал Румен Радев. Председателя на Народното събрание Росен Желязков (ГЕРБ), който следва Бойко Борисов още от Столичната община? Гуверньора на БНБ Димитър Радев, издигнат още през 2015-та начело на централната банка от ГЕРБ? Или един от тримата подуправители – Андрей Гюров (ПП), Петър Чобанов (ДПС), Радослав Миленков, избран през 2019 г. от сглобката ГЕРБ–ДПС?

А може би председателя на Сметната палата Димитър Главчев (ГЕРБ), който беше депутат още от голямата победа на партията през лятото на 2009-та? Или някой от двамата му заместници – Горица Кожарева, издигната от „Патриотичния фронт“ за този пост през 2015 г., и Тошко Тодоров, също от ГЕРБ? Кожарева дори беше временен шеф на институцията с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Български възход“, след като през 2023 г. бързо бе отстранен Цветан Цветков от Реформаторския блок.

Като възможен кандидат отпадна омбудсманът Диана Ковачева, бивша правосъдна министърка в кабинет на ГЕРБ, отскоро съдийка в Европейския съд по правата на човека. А нейната заместничка Елена Чернева-Маркова подаде оставка тази седмица със следния мотив:

Заемането на политическа длъжност, каквато несъмнено е тази на министър-председател, е несъвместимо с упражняваните от мен функции като заместник-омбудсман.

Самоотстраниха се и централните банкери и Радев обясни защо:

Има етичен кодекс и правила на Европейската централна банка, които забраняват на управители и подуправители да заемат политически постове. Има колизия с националното законодателство, което е очевидно, но това, за което малко се говори, е, че има колизия с европейското законодателство. Управителят на централната банка и неговата роля са изрично дефинирани в договора за функционирането на Европейския съюз, протоколите към него, Устава на ЕЦБ, Устава на Европейската система на централни банки. Те са много експлицитни в това отношение, че не могат да се съвместяват тези длъжности. Етичният кодекс изрично посочва, че управителят трябва да избягва каквото и да е участие в политическия процес.

Изглежда, че бащите на промените в Конституцията не са били наясно с тези правила, вписвайки управителя на БНБ и подуправителите в селекцията за премиери. Така че кръгът изглежда широк само на пръв поглед, защото накъдето и да се обърне Румен Радев, взорът му попада на ГЕРБ. На когото и от този кръг да се спре, няма да избегне критиките за връзка с Борисов. Вследствие на продължилата повече от десетилетие доминация във властта на Бойко Борисов регулаторите и контролните органи са окупирани от кадри на ГЕРБ, а тук-там се мяркат и свързани с ДПС. 

Изгледи за конституционна криза няма, каквито опити за внушения има, въпреки че след промяната на Конституцията не са променени и съответстващите закони, не е подготвен и Закон за служебното правителство. Срокът е бил през юни и е практически невъзможно да се реализира в близките дни. 

Никой не е очаквал, че колегите от ГЕРБ ще свалят правителство и ще ни хвърлят на избори два месеца след приемането на промените в Конституцията,

каза съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов по bTV

Проблемът е, че изброените в Конституцията лица не могат да откажат, но законите на институциите, в които работят, не им позволяват да заемат други длъжности, защото влизат в хипотеза на несъвместимост. По всяка вероятност изход ще бъде намерен – с вариант за неплатен отпуск, след което следва завръщане на предишната позиция. 

Същността

Въпреки несъгласията си с конституционните промени, които атакува и в Конституционния съд, президентът обяви, че ще обсъди предварително с партиите намеренията си и кандидата за премиер. С така проявената добронамереност и разум сигурно очаква да му върнат жеста с предварително съгласуване на кандидатите за министри, за да няма скандал при подписване на указа за назначаването на правителството.

Тези служебни министри ще управляват заедно с 49-тия парламент, който ще работи до полагането на клетва от новите избраници, което означава до юни. Експериментът с още близо 3 месеца действащо Народно събрание може да бъде използван от политиците за полезна за обществото политическа работа. Например да приемат тези закони, чието негласуване бави отпускането на втория транш от 653 млн. евро по Плана за възстановяване и устойчивост, а предстоят и трети, и четвърти за общо над 1,2 млрд. евро. 

Такива закони са приетият на първо четене миналата есен Закон за личния фалит, по който обаче не е работено впоследствие; пътната карта за енергетиката; законът за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. От ПП–ДБ смятат да внесат в парламента подготвения от Министерството на правосъдието проект на Закон за съдебната власт. Но дали ще получи коридор за обсъждане законът, трасиращ пътя към избори на Висш прокурорски съвет, Висш съдебен съвет, Инспекторат на съдебната власт и главен прокурор, предстои да се разбере.

Също така все още не е известно дали управлявалото доскоро мнозинство ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС ще се заеме с избора поне на тези 85 членове на регулатори и контролни органи, за които е необходимо обикновено мнозинство. Идеята не е чужда на някои политици от ГЕРБ и ПП–ДБ. Със сигурност ще се наложи парламентът да избере омбудсман и негов заместник, при това без да губи време, тъй като през април Ковачева ще смени досегашния български съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев. Продължават да са във висящо положение и управителят и подуправителят на НЗОК, които бяха първоначално избрани от парламента, а след скандал внесоха оставките си през декември 2023 г. Така Станимир Михайлов и Момчил Мавров тушираха възникналия тогава конфликт в сглобката, „помолила“ ги да подадат оставки. 

Тези и други назначения обаче трябва да намерят разрешение независимо от публично изразеното нежелание от съпредседателя на ПП Кирил Петков да се назначават хора преди избори, „когато е мътна водата“. Предложението за това беше отправено от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, който смята, че е по-добре двете формации да работят заедно, вместо да се противопоставят. Мандатите на мнозина в тези държавни органи са изтекли от години, а неизвестността как ще са разпределени силите в 50-тия парламент след изборите през юни прави атрактивна офертата на лидера на ГЕРБ. Освен че налива основи за бъдеща коалиция. Със сглобките вече е приключено.

Ще се сглобяват ли? Кой е на ход?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/shte-se-sglobyavat-li-koy-e-na-hod/

Ще се сглобяват ли? Кой е на ход?

ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС търсят път едни към други, въпросът е на каква цена, след като политиците се изчерпаха откъм оскърбления, а анализаторите – откъм метафори. И двете коалиции сигнализират, че са готови да продължат преговорите помежду си въпреки „счупеното доверие“, констатирано от премиера в оставка Николай Денков (ПП) в Брюксел, където е за Европейския съвет. 

От Брюксел дойде и публично насърчение към властите в София да продължат с усилията за съставяне на кабинет. За първи път България беше спомената в изявление, прието на срещата на върха на страните от еврозоната.

Приветстваме постигнатия напредък от България по пътя ѝ към приемането на еврото и я насърчаваме да продължи усилията си до изпълнението на всички критерии за конвергенция.

В „превод“ това означава, че редовен кабинет ще продължи тези усилия, така че от 1 януари 2025 г. България да приеме еврото. Предупреждението, че политическата нестабилност ще попречи, се чете между редовете.

В последната седмица отношенията между двете политически сили, управлявали 9 месеца чрез общ кабинет, рязко се изостриха. Въпреки договорената през май миналата година ротация, ПП–ДБ вече не приемат Габриел за премиер, след като тя еднолично внесе при президента изпълнен първи мандат със списък на несъгласувани с тях министри. ГЕРБ пък настоява за смяна на министъра на финансите Асен Василев, който обяви, че действайки през главата им, Габриел е провалила шанса за кабинет с първия мандат. И я нарече „най-новото и най-красивото лице на мафията в България“. (Без да уточнява кого определя като „мафия“.)

Кой ще мигне пръв

Ротацията на премиерския пост между Денков (ПП) и Мария Габриел (ГЕРБ) засече заради споровете за конкретни министерства, механизма за назначения в регулатори и контролни органи, сроковете за реформи на службите, промените в Закона за съдебната власт, отпадането на следствената тайна. И мястото на ДПС в цялата схема. Ако досега съвместното управление се основаваше на кратка декларация с шест основни приоритета и програма за 18 месеца, предизвикателствата вече са много по-големи и начертани в едно така и неподписано споразумение. Предстоят смени на повече от 110 високи позиции и амбиции за осъществяване на съдебната реформа. В случай че ПП–ДБ и ГЕРБ не се разберат за управленски съюз, доминацията на ГЕРБ и ДПС се запазва неизвестно докога. 

След задочните разговори тази седмица през телевизии и пресконференции, съпроводени с ултиматуми за крайни срокове и подкани за извинения, дойде ред и на декларациите. „Вие сте на ход – се обърнаха ПП–ДБ в декларация към партията на Бойко Борисов, – поемете отговорност за действията си и предложете конкретен план, адекватен на кризата, която създадохте.“

Ние оставаме отговорни към съдбата на страната и готови да споделим отговорността за общо управление. Това може да стане само при възстановяване на формулата на доверие и гарантиране на реалната реализация на реформите. Това може да стане само със споделен екип… 

„Вие сте на ход“, отвърнаха пак с декларация от ГЕРБ.

Поемете отговорност за действията на Асен Василев, разграничете се от него и нека заедно изработим план, адекватен на кризата, която умишлено създавате и към момента.

 „Що не се уууважа’ате?“ 

Откъм ПП–ДБ вече се чуват гласове, че първият мандат е пропилян, но преговорите ще продължат и правителство в 49-тия парламент отново ще има. Изглежда, смятат, че отново могат да реализират кабинет със своя втори мандат въпреки категоричната заявка на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, че няма да подкрепят такъв вариант. Съпредседателят на ПП Асен Василев обяви, че първият мандат е изчерпан и гледа към втория.

Президентът Румен Радев вече издаде указа, с който предлага на 49-тото Народно събрание да избере за премиер кандидата, излъчен от най-голямата парламентарна група – на ГЕРБ–СДС, и предложеното от него правителство. Кога обаче тази точка ще влезе в дневния ред, зависи от председателя на парламента Росен Желязков (ГЕРБ). А той не бърза. Докато точката все още не е в дневния ред, кандидатът за министър-председател може да прави промени в състава на правителството, обявено при президента; може дори да го подмени цялото. Практически мандатът може да си стои внесен неограничено време, тъй като Конституцията не предвижда срок. 

Едва ли лидерът на ГЕРБ е вярвал, че ПП–ДБ безпрекословно ще се подчини и съгласи с едностранното (му) решение за състава на кабинета, представен от Габриел. Скандалът беше неизбежен, а значи и предопределен. Вероятно Борисов е пресметнал, че при една нова ескалация на напрежението ще постигне по-лесно целите си за конкретни назначения, жертвайки дори репутацията на европейското лице на партията си. Пестеливата информация, изпусната и от двете страни, показва, че са били близо до постигане на съгласие за много от назначенията. Например дори и да бъде свален министърът на енергетиката Румен Радев и мястото му да заеме Жечо Станков, Радев щял да оглави Българския енергиен холдинг (БЕХ). 

Сега мишена отново е Асен Василев, за когото ПП–ДБ няма да приемат да напусне Министерството на финансите. Следователно ГЕРБ и ДПС, присъединили се в атаката, могат да поискат друго в замяна. Няма свян в политиката, когато се разпределя власт. За да засилят натиска, ГЕРБ и ДПС обединиха всички политически сили в парламента (без ПП–ДБ, разбира се) срещу Василев, гласувайки до 31 март министърът на финансите в оставка да покрие 1 млрд. лв. дефицит в енергетиката. 

Точката беше вкарана като извънредна с гласовете на ГЕРБ и ДПС и така Асен Василев разполага с по-малко от десет дни, за да разреши ликвидните проблеми на фонд „Сигурност на електроенергийната система“. (Фондът беше създаден през юли 2015 г., за да покрива разходите на обществения доставчик НЕК, произтичащи от задълженията му за изкупуване на ток по преференциални цени.) Парламентарното решение е и предупредителен знак от мафията към Василев и ПП–ДБ – нещо като увита във вестник мъртва риба или куршум в плик.

Моралът – начин на употреба

Употребата на морала от българския политически елит е омерзителна. Бойко Борисов, който се е разделял с политически съратници при най-малкия признак за имиджова щета, унизи Мария Габриел. Няма съмнение, че тя не би се решила да представи папката с имената на министрите, ако не ѝ беше наредено. Сега същият Борисов иска извинение от Василев, задето е обидил Габриел, въпреки че публичното унижение, на което я подложи собствената ѝ партия, е много по-голямо. Асен Василев се извини на Мария Габриел в качеството ѝ на жена, което беше още една обида за нея поради явния сексизъм на посланието. Нима самият Василев не управлява със същата тази мафия, за която твърди, че е зад Габриел?

Дългото мълчание на ГЕРБ и ПП–ДБ след публикуваните декларации означава, че зад кулисите и извън обективите някаква комуникация тече и най-късно през уикенда решение ще бъде обявено. При едни нови предсрочни парламентарни избори кампанията няма да е лесна за ПП–ДБ – няма как да нахъсват избиратели с „изчегъртване“ на ГЕРБ, с изваждане на ДПС, след като няма на кого друг да разчитат за партньорство. За ГЕРБ ситуацията няма да е така усложнена.

Петъчният парламентарен ден мина без внесен отказ от позицията на кандидатката за премиер на ГЕРБ Мария Габриел. Министър-председателят в оставка Денков пък предупреди от Брюксел партньорите си в управлението да не внасят за гласуване само премиера без състав на правителството. Изглежда, че са го послушали. Съгласно Решение №20 на Конституционния съд от 1992 г. най-напред парламентът избира министър-председателя, а със следващо решение – и състава на правителството. Но какъвто и да е редът за гласуване, ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС трябва да са постигнали разбирателство за сглобяване 2.0. Коалиция едва ли ще се получи, а изразените в първоначалните документи намерения и от двете политически сили за пълен мандат също няма да се реализират. Най-вероятно ще се опитат да изкарат тази година, за да изберат перманентната власт. 

После – предсрочни избори и този път може и да се получи коалиция. Едва ли като тази в Германия и нейните над 800 страници коалиционно споразумение, публично известно, но не и сглобка по балкански.

Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zashto-gerb-iska-tochno-tezi-shest-ministerstva/

Защо ГЕРБ иска точно тези (шест) министерства?

„… изглежда като коалиционно, но ние ще казваме, че е само Мария Габриел“, казва съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Кирил Петков в записа от Националния съвет на партията в края на май миналата година. Партийният елит обсъжда бъдещия управленски формат между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Десет месеца по-късно двете политически сили преговарят за коалиционен кабинет – все едно как ще го нарекат – с първия мандат на ГЕРБ–СДС, начело на който по силата на договорената ротация е Мария Габриел.

На 25 март Габриел ще занесе в Президентството папка с имената на министрите и засега единствено сигурното е, че сред тях ще са Николай Денков (като вицепремиер), Асен Василев (на финансите), Калин Стоянов (на вътрешните работи) и Андрей Цеков (на регионалното развитие и благоустройството). Дотогава ПП–ДБ и ГЕРБ, преговарящи за състава на бъдещия кабинет, за механизма за назначения и за мястото на ДПС в разпределението на властта, ще са приключили разговорите. 

След първоначалното затишие в медиите започнаха да се появяват съобщения за кои министерски кресла претендира партията на Бойко Борисов. Общото кратно между публикациите на „24 часа“, „Клуб Z“ и „Капитал“ са шестте министерства – външното, на енергетиката, на отбраната, на земеделието, на иновациите и на околната среда. Почти всички те управляват европейски програми за милиарди – с изключение на МВнР, което се оказа въпрос на престиж и трамплин към позиция в международна институция за Габриел

Апетитите за енергетиката

Министерството на енергетиката (МЕ) и държавните предприятия и дружества под неговата опека са притегателни за всяка власт и в контекста на енергийната трансформация тези апетити нарастват в геометрична прогресия. А при разпределението и управлението на средствата в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) енергетиката няма равна. 

1,6 милиарда лева по ПВУ са за изграждане на инфраструктура от съоръжения за съхранение на електроенергия с 6000 МВт/ч използваем енергиен капацитет – в близост до мощности за възобновяема енергия (ветрогенератори, фотоволтаици, ВЕЦ, геотермална енергия и др.). Над 343 млн. лв. са безвъзмездни средства за централа за комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия от геотермални източници; 179 млн. лв. – за енергийно ефективно улично осветление; 240 млн. лв. – за домакинства, които ще поставят слънчеви инсталации за битова гореща вода и фотоволтаични системи до 10 кВп, включително системи за съхранение на електрическа енергия; 139,6 млн. лв. – за пилотни проекти за производство на зелен водород и биогаз.

Под контрола на МЕ е и друг огромен ресурс – отговорността за териториалните планове на трите въглищни района Стара Загора, Перник и Кюстендил за общо 1,1 млрд. евро (близо 2,2 млрд. лв.) и инвестиционните предложения за бизнеси. 

Наред с това, съгласно приета наскоро законова промяна, и министърът на енергетиката вече ще дава становище за промяна на предназначението на земеделска земя с площ над 50 дка, когато върху нея ще се изграждат мощности за производство на възобновяема енергия. Това означава, че без министерски подпис нито един голям проект за зелена енергия няма да види бял свят. 

ГЕРБ бездруго контролира държавната енергетика – правителството на премиера в оставка Николай Денков възстанови на поста изпълнителен директор на „Булгартрансгаз“ Владимир Малинов и назначи за шеф на АЕЦ „Козлодуй“ друг стар кадър на партията на Борисов – Валентин Николов. Друг енергиен шеф от времето на ГЕРБ – Петьо Иванов, оглави дружеството, което ще строи новите ядрени мощности на площадката на АЕЦ „Козлодуй“.

Кой ще има думата в земеделието?

Независимо как се казва министърът, ДПС винаги е имало контрол върху Министерството на земеделието и храните, в което също са съсредоточени значими ресурси. 

За периода 2023–2027 г. Европейският съюз осигурява почти 2,6 млрд. лв. чрез различни програми, а още 335 млн. лв. предоставя държавният бюджет. От тези около 3 млрд. лв. над 590 млн. се предоставят безвъзмездно за проекти в областта на земеделието и животновъдството. 

Името, спрягано за министър на земеделието, е на Георги Тахов, чиято кариера на попрището на държавните служби започва при кабинета „Орешарски“ – управлението на БСП и ДПС. Тогава той става началник на НАП – Пловдив, а служебният кабинет на президента го постави начело и на ДФ „Земеделие“.

Най-могъщият министър

Министерството на околната среда и водите управлява средствата по програма „Околна среда“ (2021–2027 г.), които надхвърлят 3,6 млрд. лв. заедно с националното съфинансиране. Близо една трета от тези средства са предвидени за разширяване и модернизация на ВиК инфраструктурата за вече консолидираните райони Велико Търново, Габрово, Плевен, София-град, Софийска област, Търговище, Хасково и Добрич. Това означава обществени поръчки за харчене на около 1,4 млрд. лв. Без София, в останалите центрове кметовете са от ГЕРБ, в Добрич – от коалиционния партньор на Борисов СДС.

Проекти, свързани с околната среда, се финансират и от Програмата за развитие на селските райони, както и от ПУДООС. Министърът на околната среда и водите обаче е по-силен от премиера – законът му дава право да спре и пусне всяко производство. Така екоминистърът в кабинета на тройната коалиция Джевдет Чакъров, настоящ съпредседател на ДПС, не одобри доклада за ОВОС на канадската компания „Дънди Прешъс Металс“ за разширение на добива им в златната мина „Челопеч“. Наред с това бавеше свикването на Висш експертен екологичен съвет, който да разгледа доклада за ОВОС за находището „Ада тепе“ в Крумовград, и така блокираше инвестиционните планове на компанията.

Вече действа скрининг за чуждите инвестиции 

Министерството на иновациите и растежа управлява две европейски програми – „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ (2021–2027) с бюджет от близо 3 млрд. лв. и „Научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ (2021–2027) с бюджет от 2,14 млрд. лв.

В мандата на бъдещия премиер Мария Габриел започва да действа скринингът на преките чуждестранни инвестиции в България – в съответствие с европейски регламент, за да не се допуска т.нар. корозивен капитал в стратегически сектори. През март влязоха в сила промените за скрининг на чуждестранните инвестиции, предложени от съпредседателя на ДПС Делян Пеевски, санкциониран за значима корупция по Глобалния закон „Магнитски“. По силата на закона към Министерския съвет се създава междуведомствен съвет с представители на осем министерства и на спецслужбите, който ще разглежда всяка чуждестранна инвестиция над 2 млн. евро и съответно ще я разрешава или ще я отказва.

ГЕРБ настояват да получат и министерството на отбраната (МО)

Критикуваният и от свои, и от чужди министър Тодор Тагарев обаче може и да запази поста си. Причината е до голяма степен имиджова – ако партията на Борисов получи и МО, символ на евроатлантизма, какво остава за ПП–ДБ? 

Но освен това военното министерство движи големи проекти за модернизация на армията. Приоритетните проекти до 2026 г. са десет, сред които придобиване на 8 Ф-16 Блок 70 за доизграждане на изтребителна авиационна ескадрила; придобиване на нови трикоординатни радари и др. Именно поръчката за радарите, за която са предвидени 400 млн. лв., повлия на искането за смяната му. Критиката към него е, че не е изискал подобрение на офертата на френската компания „Талес“, но настояваше правителството на Денков да одобри бързо сделката.

В периода 2026–2032 г. за българската армия са предвидени други три големи проекта – специални бронирани инженерни машини за батальонните бойни групи, тактически комуникационно-информационни системи и ракетни катери за повишаване на способностите на военноморските сили. Необходимите за всичките 13 проекта средства са 6,6 млрд. лв.

Небалансирано

Ако тези промени в кабинета се осъществят, ПП–ДБ ще имат твърде малко позиции, макар че запазват Министерството на финансите. Ще се наложи да запазят проблемното Министерство на здравеопазването, което никой от партньорите не иска, бъдещото Министерство на европейското развитие, което ще бъде създадено за Николай Денков, за тях е и Министерството на правосъдието. 

Предвид разкритията, че министърът на вътрешните работи Калин Стоянов е бил номинация на ГЕРБ, балансът на силите рязко се променя. Засега е ясно, че процедурите за избор на нов състав на регулатори и контролни органи няма да стартират веднага. Процедурите по номиниране и проверки за интегритет ще отнемат дълго време, а през май предстои и кампания за евроизборите. Разбира се, за ГЕРБ и ДПС подобно бавене е добре дошло – ще продължи да управлява тяхната гарнитура. Тяхната сглобка се оказа трайна, а на ПП–ДБ и ГЕРБ все така изглежда като коалиция.

110 на 3. Или критична маса хора

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/110-na-3-ili-kritichna-masa-hora/

110 на 3. Или критична маса хора

Кой колко ще вкара – въпросът на въпросите за 2024 г. Фундаменталният въпрос, прозиращ зад документите, които ще обсъждат двете управляващи коалиции ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС (заедно с третия неназован партньор ДПС). А после определената преди 9 месеца за премиер за следващите 9 месеца Мария Габриел (ГЕРБ) и нейното правителство ще бъдат гласувани от парламента. Все едно как ще назоват тези документи – меморандум или споразумение, все едно как ще се нарекат помежду си – сглобка или коалиция, но всичко започва с избора на 110 души в регулатори, контролни органи и съдебна власт. Има вероятност и да приключи с него.

„Няма да има коалиция, докато не видим, че реформите са се случили“, заяви съпредседателят на „Продължаваме промяната“ (ПП) Кирил Петков. Независимо че от ПП–ДБ укоряват ГЕРБ как пришпорват коалирането с исканията си и заявяват, че ще продължат с усилията за реформи, такива няма, а управленската програма се изчерпва до края на 2024 г. Има начало на съдебната реформа с приетите промени в Конституцията, други начала̀ няма. Всички останали системи – здравеопазване, образование, енергетика – работят постарому, инхаус процедурите са в сила и даже ги индексират. Ситуацията в държавните ТЕЦ и в мините в комплекса „Марица-изток“ се усложнява и напрежението сред хората расте, тъй като не са наясно какво ги очаква в съвсем близко бъдеще – например дали ще получават заплати до края на годината. 

Висшият приоритет

В проекта си обаче ГЕРБ гръмко обявяват за свой „висш приоритет“ продължаване на съдебната реформа и приемане на нов Закон за съдебната власт. Но проектът за такъв вече е публикуван за обществено обсъждане от Министерството на правосъдието, ръководено от Атанас Славов от ПП–ДБ. Именно в него са разписани изискванията към изборните кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и Висшия прокурорски съвет: юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко 15-годишен юридически стаж, независими и партийно неутрални.

Номинации от квотата на Народното събрание ще могат да правят: депутатите; Висшият адвокатски съвет; юридическите факултети или съответните на тях структури във висшите училища; класирани на първите три места съгласно рейтинговата система на висшите училища в България в професионално направление „Право“; неправителствени организации, които най-малко 5 години са работили активно и имат опит в областта на съдебната реформа, чрез народен представител. Какъв ще е резултатът, ще е ясно след няколко месеца; кой ще е главният прокурор – наесен. 

Дотогава управляващото мнозинство трябва да е приключило с изборите на 85-те души в регулаторите и в контролните органи, след като реши през март как ще го прави и колко да отпусне на ДПС. Защото това е неизбежно и двете страни го разбират: ПП–ДБ, които уж се опитват да изолират ДПС, а всъщност да ограничат влиянието им, и ГЕРБ, които смятат, че на ДПС им се полага по подразбиране – нали и те са евроатлантици. А и за първи път след тройната коалиция ДПС получи първата си значима позиция в институция именно при сглобката във вид на място на подуправител на БНБ наравно с ПП–ДБ.

Типично…

… по български, търсят се едни хора за едни места, вместо едно толкова значимо кадрово обновление да бъде предшествано от предварителна оценка на работата на съответните органи и отчитане на необходимостта от законодателни промени, за да бъдат по-ефективни. И едва тогава да се попълват вакантните позиции с новите кандидати. 

Съвкупността на тези кандидати би следвало да представлява онази критична маса, която да осъществи дълбока промяна на държавността – трансформация, която да започне на институционално ниво. Повратната точка, отвъд която няма връщане към „Батко и братко“, „Мишо Бирата“, „Двете каки“, „Ти си го избра“, „ДП“, SS club и прочие символи на безмерната алчност и пошлост на българската политическа битност с нейните мажоретки и джуджета.

Началото на процеса подсказва, че ще наблюдаваме състезание за вкарване на „бройки“ – опити за парцелиране на органите, основано на политически и бизнес интереси. Проектите, които управляващите коалиции предстои да обсъждат, са чисто и просто технология за назначения с нейните механизми за номинации и одобрение. Всяка страна се бори да си подсигури квота, която ще ѝ гарантира и политическо дълголетие, защото партия с представители в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) или в Комисията за финансов надзор (КФН) например би била ухажвана от бизнеса. 

Парцелирането на назначенията на база партийни квоти, а не общи цели би било сред най-лошите последствия предвид обществения интерес. Когато се говори за негативна селекция в институциите, основана на партийна целесъобразност и зависимости, не трябва да се подценява неистовото желание на партиите да управляват системите. 

От началото на Прехода досега всяка партия, която идва на власт, започва поголовна подмяна, която стига и до директорите на училища, а в кметствата – и до чистачките. Непрекъснатите смени с повече или по-малко компетентни, но предимно верни на партията кадри (а често дори не и на партията, а на някой висш/а функционер/ка) са разрушителни за самата държава. 

„А когато става въпрос за главния прокурор, всеки на власт има интерес да разполага с този много сериозен пост“, казва адвокат Ина Лулчева в интервю за БНР. 

Партийните пешки 

От необходимите за подмяна 110 позиции 85 могат да се изберат с обикновено мнозинство, каквото сформират ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС със своите 132 народни представители. Партията на Бойко Борисов ги е изброила в предложеното споразумение: един конституционен съдия, омбудсман, четирима за Сметната палата, нов фискален съвет, Комисия за финансов надзор, Комисия за публичен надзор над регистрираните одитори, Комисия за защита на конкуренцията, Комисия по икономическа политика и иновации, Агенция за публичните предприятия и контрол, Комисия за енергийно и водно регулиране, НЗОК, НОИ, Комисия за защита от дискриминация, Комисия за защита на личните данни, БТА, СЕМ и др.

Мнозина български граждани едва ли са наясно какво точно вършат част от тях. Например що за орган е Комисията за публичен надзор на регистрираните одитори? Ами един от многото органи, които проспаха една от най-големите финансови афери в най-новата история на България – тази в Корпоративна търговска банка (КТБ). Комисията не е оказвала ефективен надзор на одиторите от KPMG – компанията, заверявала отчетите на КТБ в периода 2009–2013 г. 

Председател на тази комисия по това време е Ваня Донева (понастоящем е неин член), чийто опит, преди да заеме поста, е на общинска служителка в Балчик, общинска съветничка в Добрич и разбира се, депутатка от ГЕРБ, които я и избират. Начело на КЗК от юни 2016 г. насам е друг кадър на ГЕРБ, може да се определи и като бойкоборисовски – Юлия Ненкова. Решенията, които тези и много други комисии вземат, следва да се разглеждат като функция на интересите на Борисов, но също и на фаворити, по определението на „Капитал“, като Делян Пеевски и Христо Ковачки.

Тези два примера са кратка извадка за партийното овладяване на независими по закон регулатори, чиито решения движат или изхвърлят големи бизнеси. Засега няма убедителни доказателства, че партиите доброволно ще се лишат от тези инструменти заради общественото благо. 

Осми март, ден първи

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmi-mart-den-purvi/

Осми март, ден първи

Вредно за държавата е, ако на всеки 9 месеца политиката започва да клокочи за ново споразумяване между управляващите партии заради разпределение на властови позиции. В края на първия 9-месечен период едната от коалициите – ПП–ДБ, предложи да се надгради съюза, известен по занаятчийски като „сглобка“, до меморандум. Партньорът ѝ ГЕРБ-СДС предлага да се надгради до коалиционно споразумение. 

Несъмнено ще си стиснат ръцете накрая, тъй като и двете страни разглеждат съвместната си работа в хоризонта на пълен мандат, декларират, че не искат предсрочни избори, а няма да търсят и други коалиционни партньори. Наличните като БСП и „Възраждане“ са неприемливи за заявилите се  евроатлантици. Въпросите са кога и как ще бъде скрепен документално съюзът – ще бъдат ли заложени реформи на основни системи, или ще се ограничат до механизма за назначения, изобщо ще се стигне ли до кооперативно равновесие, от което (и) обществото да има известни ползи. 

Двете политически сили формират обикновено мнозинство от 132 депутати – ГЕРБ–СДС с 69, а ПП–ДБ – 63. С 36-те на Движението за права и свободи надхвърлят прага от 160 гласа за избор на членове на регулаторите, който записаха в Конституцията. Със същото това квалифицирано мнозинство приеха промените в основния закон.

Между два есемеса

В настоящата ситуация политиката се люшка между есемеси и телефонни разговори на политици, пресичани от арогантни изблици на други политици, чиято политическа сила е в конкубинат с управляващите две. Съпредседателят на ПП Кирил Петков писал есемес на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Борисов звънял на съпредседателя на ДБ Христо Иванов и така нататък…

Единственото сигурно е, че на 6 март премиерът Николай Денков ще подаде оставка. Но както се разбра от изявление на Борисов, не е ясно кога точката ще влезе в дневния ред на Народното събрание. Председател на 49-тия парламент все още е Росен Желязков (ГЕРБ), тъй като смяната му със съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов е част от ротацията.

Понеже те (ПП–ДБ, б.а.) са много голямо ръководство, нашият документ ще се мъчим да е съвършен и точен, но тогава ще го предоставим на колегите за обсъждане. Никой не ни е забил датата 6 март. Денков си дава оставката, но както каза Христо Иванов, до април имаме време. След това обсъждаме с ПП. Крайният срок за разбирателство е два месеца преди евроизборите.

За България като най-вероятна дата за евроизборите се очертава 9 юни – тоест 9 април е последната възможна дата за разбирателство. На 5 март ГЕРБ ще представи проекта на партията за коалиционно споразумение, на 6-ти ще го представи на коалиционните партньори, следва конгрес на Европейската народна партия. На 8-ми Денков и Габриел ще са привършили оценките на министрите и ако сме се разбрали, вървим напред, ако ли не – гласуваме оставката на Денков и кабинета и отиваме на избори, каза Бойко Борисов. 

ПП–ДБ пък не са готови да подпишат коалиционно споразумение, преди да са изминали 9-те месеца управление с премиер Мария Габриел, за да видят какво ще се случи, и едва тогава да продължат напред. Съпредседателят на ПП Кирил Петков не иска да коментира „никакви математики“, но иска да види възможно най-бързо предложението на ГЕРБ и да започнат разговори.  

Да видим какво предлагат в съдебната реформа, за регулаторите, за Пепи Еврото и Нотариуса. Ако тази държава се управляваше само от министри, щеше да е процъфтяла. Тази държава се управлява от нереформирани специални служби и регулатори. Управлява се от нереформиран ВСС, който, като му натиснеш enter, гласува с един глас. Нека не отвличаме темата с разпределянето на министрите.

И въпреки че управляват заедно от 9 месеца и са във „фактическо съжителство“, от ПП–ДБ още не искат да произнесат думата „коалиция“. Ако се стигне до коалиционно споразумение обаче, ГЕРБ–СДС ще настояват за разпределение съобразно електоралната тежест, както обясни Борисов.

Първо почваме с министрите – договаряме се с тях пропорционално според електоралната тежест, изразена през депутатите в парламента. Защото сега се оказа, че ДБ имат три министерства – правосъдие, здравеопазване и туризъм. Аз ще предложа на Кирил Петков, докато готвим всичко това, още сега да започнем с КЗК, защото това му вади очите, и регулаторите, които са със 121 гласа, и след това тези, които са със 160 гласа.

По-рано Кирил Петков обяви, че 50 на 50 назначения в регулаторите гарантират взаимен контрол с ГЕРБ (меморандумът предвижда, че номинациите на двете политически сили се обсъждат и одобряват заедно без плаващи мнозинства). Но неговата политическа сила не допуска преговори за позиции в изпълнителната власт, преди да започне и да приключи процесът по избор на членове на регулаторите, на ВСС, на службите и на антикорупционната комисия. От ГЕРБ и ДПС обаче не смятат, че службите трябва да се пипат – работели добре, ловели шпиони. Е, не като във Великобритания, но преди изобщо не се и случваше.

Кога и какво се подписва

Кога ще се подпише „брачното свидетелство“ е съществен за участниците в преговорите въпрос. ПП–ДБ настояват да се случи след най-важните избори – на ръководство на антикорупционната комисия, Висшия прокурорски съвет, ключови регулатори начело с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато ГЕРБ–СДС отрано искат да е бетонирано съгласието до края на мандата и бавят, както могат. Офертата им за коалиционно споразумение е твърде амбициозна – или е отрано написано, или е принципно съгласие за приоритети и назначения, без каквито и да било сериозни реформи. Според Борисов обаче в него ще бъде описано всичко – за регулаторите, за съдебната система и за министрите.

Целият този шум по технологиите на политическата смяна върви паралелно с разкритията за мръсните поръчки в българското правосъдие и изпълнението им от кръговете на Петьо Петров – Еврото, който е в неизвестност, и на Мартин Божанов – Нотариуса, който беше убит. Бившата районна прокурорка на София Невена Зартова не спира да говори, четиримата ѝ заместници – и те. Отново разказаха за рекета Ивайла Бакалова и мъжът ѝ Веселин Денков – този път не пред Антикорупционния фонд, а пред временната парламентарна комисия. Освен репресии като следене, подслушване, проверки на бизнеса им от страна на НАП, която се отчита на спецпрокуратурата какви ревизии прави, Бакалова каза онова, което трудно се изрича.

Прокуратурата е изключително обвързана политически и това го видяхме и при „Барселонагейт“. Всичко това вие го знаете много добре и аз не ви казвам нещо ново. Ако очаквате от мен да си мълча и да ви казвам, че Мартин Нотариуса е най-голямото зло в съдебната система и вече го няма, не мога да ви го кажа. Мартин Божанов беше един изпълнител, който хора от по-високите етажи ползваха за поръчки, и той си изкарваше парите покрай тези неща.

Разкритията за участия на висши прокурори, адвокати и някои съдии в порочни схеми зачестиха и гражданите едва ли ще запомнят имената и аферите. Затова пък затвърждават възприятието си, че съдебната система е нещо много, много мръсно, а мръсотията е потулвана благодарение на чадър от политици и институции, пълни с посочени от ГЕРБ и ДПС кадри. 

Но и настоящите усилия не стигат, за да се свали чадърът над Нотариуса. Депутатката от ПП–ДБ Антоанета Цонева поиска разсекретяване на информацията бил ли е Божанов секретен сътрудник на МВР, тъй като от МВР отказват да отговорят – била класифицирана. Но според колегата ѝ Ивайло Мирчев вече навсякъде се знае, че Божанов е бил сътрудник на Трето РПУ в София. 

„Ако не положите усилия, ще има още мартинбожановци в тази система“, каза Ивайла Бакалова при изслушването си от временната парламентарна комисия. Кого ще изслушват депутатите на следващото заседание, така и не стана ясно. Може да накарат МВР да се размърда или да поканят политици от собствените си редици, ако не са заети да пишат коалиционно споразумение.

Все по-уютно преди ротацията

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vse-po-uyutno-predi-rotatsiyata/

Все по-уютно преди ротацията

Нов тътен друса сглобената по нетрадиционен начин 2+1 власт на България, където „две“ е динамична конструкция – ту е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, ту пък ГЕРБ–СДС и ДПС. Формално е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Шумът не е заради опасност от разпадане, както се опитват да внушат ангажираните със специалните ефекти, включващи и протести, а поради наместване на чарковете. Договарят се нови позиции и от ГЕРБ демонстрират, че са хората с пръст на детонатора за стабилността на управлението. ДПС помагат.

Пиротехнически ефекти

Така беше и преди приемането на бюджет 2024, когато на външни наблюдатели им се струваше, че аха-аха сглобката ще се разтури. Поради големите интереси при разпределяне на 24 млрд. лв. бюджетни разходи положението беше сеизмично. Но след като министърът на финансите Асен Василев прие поисканото от ГЕРБ и ДПС, а депутатите от евроатлантическото мнозинство гласуваха, трусовете спряха. 

Сега предстои не просто ротация на премиери и минимални промени в състава на правителството, които неизбежно ще се осъществят през март, но и договарянето на десетки позиции в регулатори и в съдебната система. Извиването на ръце в управляващото мнозинство заради ротацията включва всякакви методи, в това число размразяване на работата на блокирания Столичен общински съвет (СОС) с избора на председател. СОС гласува вчера председател до края на юли да е Цветомир Петров от ПП–ДБ–„Спаси София“. Петров беше избран след осмия опит, но и след заканата на Борисов, изпусната тази седмица – „защо да няма нови [местни – б.а.] избори в София“. Така в един ден беше избран председател на СОС и на масата беше сложена заявката на ГЕРБ да получат Външното министерство, след като Мария Габриел бъде избрана за премиер. Най-вероятно ще го получат – ако не стане, значи са договорили други постове. 

Раздорът

Че бившата еврокомисарка иска да съвместява поста министър на външните работи с министърпредседателския, в политическите среди е известно от поне два месеца. В приетата в края на май 2023 г. Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС e записано:

Министър-председател за първия период от 9 месеца ще бъде акад. Николай Денков, а Мария Габриел – заместник министър-председател и министър на външните работи, а за втория период от 9 месеца министър-председател ще бъде Мария Габриел, а акад. Николай Денков – заместник министър-председател.

Настоящият премиер не желае да поеме поста министър на образованието и науката, какъвто е бил в три кабинета – два служебни и един редовен. В коалицията ПП–ДБ дори имаше идея за създаване на ново министерство, след като бъде избран за вицепремиер. Сега се оказва, че МВнР е министерство, което ПП–ДБ настоява да получи. Позицията на Николай Денков е ротацията да продължи, както е била договорена, и след това да се види дали може да се постигне пълен мандат, като за целта ще бъде подготвена управленска програма до края на мандата. Сега такава има до края на 2024 г.

Аз не искам поста на външен министър като такъв, но искам гласът на ПП–ДБ да е достатъчно силен, така че да се чува в чужбина.

За по-малко от 9 месеца като премиер академикът показа добро възпитание, здрави нерви, но най-важното – срещна се с европейски лидери и има своите заслуги (не министърът на вътрешните работи Калин Стоянов) за първия етап от приемането на България в Шенген по вода и въздух, подготвяйки и същинския с очаквана дата за приемането по суша. Денков се срещна с френския президент Макрон на погребението на един от архитектите на ЕС – Жак Делор. Разговаря на четири очи с германския канцлер Олаф Шолц в Брюксел, наскоро се видя с датската премиерка Мете Фредериксен, а тази седмица – и с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, насърчил България за еврозоната и Шенген.

Присъединяването на България към европейския валутен съюз от 1 януари 2025 г. е все по-видимо, шансовете за Шенген са реални, въпреки че парламентарните избори в Австрия, която се противопоставя на разширяването, ще се проведат най-късно през септември. Тези (вероятни) успехи носят своите дивиденти за партиите – и във вътрешен, и във външнополитически план. ГЕРБ биха могли да си припишат заслугите за еврото – управителят на БНБ Димитър Радев, преизбран миналото лято за втори мандат на поста, е тяхна номинация. България влезе в Европейския валутен механизъм (ERM II), известен като „преддверието за еврото“ в последната година от третото правителство на Борисов. На министъра на финансите, в случая Асен Василев, е отредена доста по-скромна роля. 

Мария Габриел ще бъде премиер от партия, принадлежаща към най-голямото политическо семейство в ЕС – ЕНП, на което проучванията отреждат първо място след евроизборите през юни. Нейните контакти като бивш еврокомисар, активността ѝ като външен министър и синхронът между нея и Денков могат да бъдат отчетени като успехи. Но ГЕРБ не направи никакъв пробив за Шенген по време на трите редовни правителства на Бойко Борисов.

Освен обявилия, че ще напусне правителството и поста министър на здравеопазването Христо Хинков, сериозни промени няма д