Tag Archives: ПП–ДБ

Осми март, ден първи

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/osmi-mart-den-purvi/

Осми март, ден първи

Вредно за държавата е, ако на всеки 9 месеца политиката започва да клокочи за ново споразумяване между управляващите партии заради разпределение на властови позиции. В края на първия 9-месечен период едната от коалициите – ПП–ДБ, предложи да се надгради съюза, известен по занаятчийски като „сглобка“, до меморандум. Партньорът ѝ ГЕРБ-СДС предлага да се надгради до коалиционно споразумение. 

Несъмнено ще си стиснат ръцете накрая, тъй като и двете страни разглеждат съвместната си работа в хоризонта на пълен мандат, декларират, че не искат предсрочни избори, а няма да търсят и други коалиционни партньори. Наличните като БСП и „Възраждане“ са неприемливи за заявилите се  евроатлантици. Въпросите са кога и как ще бъде скрепен документално съюзът – ще бъдат ли заложени реформи на основни системи, или ще се ограничат до механизма за назначения, изобщо ще се стигне ли до кооперативно равновесие, от което (и) обществото да има известни ползи. 

Двете политически сили формират обикновено мнозинство от 132 депутати – ГЕРБ–СДС с 69, а ПП–ДБ – 63. С 36-те на Движението за права и свободи надхвърлят прага от 160 гласа за избор на членове на регулаторите, който записаха в Конституцията. Със същото това квалифицирано мнозинство приеха промените в основния закон.

Между два есемеса

В настоящата ситуация политиката се люшка между есемеси и телефонни разговори на политици, пресичани от арогантни изблици на други политици, чиято политическа сила е в конкубинат с управляващите две. Съпредседателят на ПП Кирил Петков писал есемес на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, Борисов звънял на съпредседателя на ДБ Христо Иванов и така нататък…

Единственото сигурно е, че на 6 март премиерът Николай Денков ще подаде оставка. Но както се разбра от изявление на Борисов, не е ясно кога точката ще влезе в дневния ред на Народното събрание. Председател на 49-тия парламент все още е Росен Желязков (ГЕРБ), тъй като смяната му със съпредседателя на „Демократична България“ Атанас Атанасов е част от ротацията.

Понеже те (ПП–ДБ, б.а.) са много голямо ръководство, нашият документ ще се мъчим да е съвършен и точен, но тогава ще го предоставим на колегите за обсъждане. Никой не ни е забил датата 6 март. Денков си дава оставката, но както каза Христо Иванов, до април имаме време. След това обсъждаме с ПП. Крайният срок за разбирателство е два месеца преди евроизборите.

За България като най-вероятна дата за евроизборите се очертава 9 юни – тоест 9 април е последната възможна дата за разбирателство. На 5 март ГЕРБ ще представи проекта на партията за коалиционно споразумение, на 6-ти ще го представи на коалиционните партньори, следва конгрес на Европейската народна партия. На 8-ми Денков и Габриел ще са привършили оценките на министрите и ако сме се разбрали, вървим напред, ако ли не – гласуваме оставката на Денков и кабинета и отиваме на избори, каза Бойко Борисов. 

ПП–ДБ пък не са готови да подпишат коалиционно споразумение, преди да са изминали 9-те месеца управление с премиер Мария Габриел, за да видят какво ще се случи, и едва тогава да продължат напред. Съпредседателят на ПП Кирил Петков не иска да коментира „никакви математики“, но иска да види възможно най-бързо предложението на ГЕРБ и да започнат разговори.  

Да видим какво предлагат в съдебната реформа, за регулаторите, за Пепи Еврото и Нотариуса. Ако тази държава се управляваше само от министри, щеше да е процъфтяла. Тази държава се управлява от нереформирани специални служби и регулатори. Управлява се от нереформиран ВСС, който, като му натиснеш enter, гласува с един глас. Нека не отвличаме темата с разпределянето на министрите.

И въпреки че управляват заедно от 9 месеца и са във „фактическо съжителство“, от ПП–ДБ още не искат да произнесат думата „коалиция“. Ако се стигне до коалиционно споразумение обаче, ГЕРБ–СДС ще настояват за разпределение съобразно електоралната тежест, както обясни Борисов.

Първо почваме с министрите – договаряме се с тях пропорционално според електоралната тежест, изразена през депутатите в парламента. Защото сега се оказа, че ДБ имат три министерства – правосъдие, здравеопазване и туризъм. Аз ще предложа на Кирил Петков, докато готвим всичко това, още сега да започнем с КЗК, защото това му вади очите, и регулаторите, които са със 121 гласа, и след това тези, които са със 160 гласа.

По-рано Кирил Петков обяви, че 50 на 50 назначения в регулаторите гарантират взаимен контрол с ГЕРБ (меморандумът предвижда, че номинациите на двете политически сили се обсъждат и одобряват заедно без плаващи мнозинства). Но неговата политическа сила не допуска преговори за позиции в изпълнителната власт, преди да започне и да приключи процесът по избор на членове на регулаторите, на ВСС, на службите и на антикорупционната комисия. От ГЕРБ и ДПС обаче не смятат, че службите трябва да се пипат – работели добре, ловели шпиони. Е, не като във Великобритания, но преди изобщо не се и случваше.

Кога и какво се подписва

Кога ще се подпише „брачното свидетелство“ е съществен за участниците в преговорите въпрос. ПП–ДБ настояват да се случи след най-важните избори – на ръководство на антикорупционната комисия, Висшия прокурорски съвет, ключови регулатори начело с Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Докато ГЕРБ–СДС отрано искат да е бетонирано съгласието до края на мандата и бавят, както могат. Офертата им за коалиционно споразумение е твърде амбициозна – или е отрано написано, или е принципно съгласие за приоритети и назначения, без каквито и да било сериозни реформи. Според Борисов обаче в него ще бъде описано всичко – за регулаторите, за съдебната система и за министрите.

Целият този шум по технологиите на политическата смяна върви паралелно с разкритията за мръсните поръчки в българското правосъдие и изпълнението им от кръговете на Петьо Петров – Еврото, който е в неизвестност, и на Мартин Божанов – Нотариуса, който беше убит. Бившата районна прокурорка на София Невена Зартова не спира да говори, четиримата ѝ заместници – и те. Отново разказаха за рекета Ивайла Бакалова и мъжът ѝ Веселин Денков – този път не пред Антикорупционния фонд, а пред временната парламентарна комисия. Освен репресии като следене, подслушване, проверки на бизнеса им от страна на НАП, която се отчита на спецпрокуратурата какви ревизии прави, Бакалова каза онова, което трудно се изрича.

Прокуратурата е изключително обвързана политически и това го видяхме и при „Барселонагейт“. Всичко това вие го знаете много добре и аз не ви казвам нещо ново. Ако очаквате от мен да си мълча и да ви казвам, че Мартин Нотариуса е най-голямото зло в съдебната система и вече го няма, не мога да ви го кажа. Мартин Божанов беше един изпълнител, който хора от по-високите етажи ползваха за поръчки, и той си изкарваше парите покрай тези неща.

Разкритията за участия на висши прокурори, адвокати и някои съдии в порочни схеми зачестиха и гражданите едва ли ще запомнят имената и аферите. Затова пък затвърждават възприятието си, че съдебната система е нещо много, много мръсно, а мръсотията е потулвана благодарение на чадър от политици и институции, пълни с посочени от ГЕРБ и ДПС кадри. 

Но и настоящите усилия не стигат, за да се свали чадърът над Нотариуса. Депутатката от ПП–ДБ Антоанета Цонева поиска разсекретяване на информацията бил ли е Божанов секретен сътрудник на МВР, тъй като от МВР отказват да отговорят – била класифицирана. Но според колегата ѝ Ивайло Мирчев вече навсякъде се знае, че Божанов е бил сътрудник на Трето РПУ в София. 

„Ако не положите усилия, ще има още мартинбожановци в тази система“, каза Ивайла Бакалова при изслушването си от временната парламентарна комисия. Кого ще изслушват депутатите на следващото заседание, така и не стана ясно. Може да накарат МВР да се размърда или да поканят политици от собствените си редици, ако не са заети да пишат коалиционно споразумение.

Все по-уютно преди ротацията

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vse-po-uyutno-predi-rotatsiyata/

Все по-уютно преди ротацията

Нов тътен друса сглобената по нетрадиционен начин 2+1 власт на България, където „две“ е динамична конструкция – ту е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, ту пък ГЕРБ–СДС и ДПС. Формално е ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Шумът не е заради опасност от разпадане, както се опитват да внушат ангажираните със специалните ефекти, включващи и протести, а поради наместване на чарковете. Договарят се нови позиции и от ГЕРБ демонстрират, че са хората с пръст на детонатора за стабилността на управлението. ДПС помагат.

Пиротехнически ефекти

Така беше и преди приемането на бюджет 2024, когато на външни наблюдатели им се струваше, че аха-аха сглобката ще се разтури. Поради големите интереси при разпределяне на 24 млрд. лв. бюджетни разходи положението беше сеизмично. Но след като министърът на финансите Асен Василев прие поисканото от ГЕРБ и ДПС, а депутатите от евроатлантическото мнозинство гласуваха, трусовете спряха. 

Сега предстои не просто ротация на премиери и минимални промени в състава на правителството, които неизбежно ще се осъществят през март, но и договарянето на десетки позиции в регулатори и в съдебната система. Извиването на ръце в управляващото мнозинство заради ротацията включва всякакви методи, в това число размразяване на работата на блокирания Столичен общински съвет (СОС) с избора на председател. СОС гласува вчера председател до края на юли да е Цветомир Петров от ПП–ДБ–„Спаси София“. Петров беше избран след осмия опит, но и след заканата на Борисов, изпусната тази седмица – „защо да няма нови [местни – б.а.] избори в София“. Така в един ден беше избран председател на СОС и на масата беше сложена заявката на ГЕРБ да получат Външното министерство, след като Мария Габриел бъде избрана за премиер. Най-вероятно ще го получат – ако не стане, значи са договорили други постове. 

Раздорът

Че бившата еврокомисарка иска да съвместява поста министър на външните работи с министърпредседателския, в политическите среди е известно от поне два месеца. В приетата в края на май 2023 г. Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС e записано:

Министър-председател за първия период от 9 месеца ще бъде акад. Николай Денков, а Мария Габриел – заместник министър-председател и министър на външните работи, а за втория период от 9 месеца министър-председател ще бъде Мария Габриел, а акад. Николай Денков – заместник министър-председател.

Настоящият премиер не желае да поеме поста министър на образованието и науката, какъвто е бил в три кабинета – два служебни и един редовен. В коалицията ПП–ДБ дори имаше идея за създаване на ново министерство, след като бъде избран за вицепремиер. Сега се оказва, че МВнР е министерство, което ПП–ДБ настоява да получи. Позицията на Николай Денков е ротацията да продължи, както е била договорена, и след това да се види дали може да се постигне пълен мандат, като за целта ще бъде подготвена управленска програма до края на мандата. Сега такава има до края на 2024 г.

Аз не искам поста на външен министър като такъв, но искам гласът на ПП–ДБ да е достатъчно силен, така че да се чува в чужбина.

За по-малко от 9 месеца като премиер академикът показа добро възпитание, здрави нерви, но най-важното – срещна се с европейски лидери и има своите заслуги (не министърът на вътрешните работи Калин Стоянов) за първия етап от приемането на България в Шенген по вода и въздух, подготвяйки и същинския с очаквана дата за приемането по суша. Денков се срещна с френския президент Макрон на погребението на един от архитектите на ЕС – Жак Делор. Разговаря на четири очи с германския канцлер Олаф Шолц в Брюксел, наскоро се видя с датската премиерка Мете Фредериксен, а тази седмица – и с министър-председателя на Нидерландия Марк Рюте, насърчил България за еврозоната и Шенген.

Присъединяването на България към европейския валутен съюз от 1 януари 2025 г. е все по-видимо, шансовете за Шенген са реални, въпреки че парламентарните избори в Австрия, която се противопоставя на разширяването, ще се проведат най-късно през септември. Тези (вероятни) успехи носят своите дивиденти за партиите – и във вътрешен, и във външнополитически план. ГЕРБ биха могли да си припишат заслугите за еврото – управителят на БНБ Димитър Радев, преизбран миналото лято за втори мандат на поста, е тяхна номинация. България влезе в Европейския валутен механизъм (ERM II), известен като „преддверието за еврото“ в последната година от третото правителство на Борисов. На министъра на финансите, в случая Асен Василев, е отредена доста по-скромна роля. 

Мария Габриел ще бъде премиер от партия, принадлежаща към най-голямото политическо семейство в ЕС – ЕНП, на което проучванията отреждат първо място след евроизборите през юни. Нейните контакти като бивш еврокомисар, активността ѝ като външен министър и синхронът между нея и Денков могат да бъдат отчетени като успехи. Но ГЕРБ не направи никакъв пробив за Шенген по време на трите редовни правителства на Бойко Борисов.

Освен обявилия, че ще напусне правителството и поста министър на здравеопазването Христо Хинков, сериозни промени няма да има. Една от причините е, че още при първоначалното сглобяване някои министри не са били на ПП–ДБ, както се разбра преди време за министъра на вътрешните работи Калин Стоянов. „Подаден“ от Борисов, одобрен от Пеевски. 

Министрите на ресурсните министерства пък продължават политиката, позната от времената на Бойко Борисов. Наскоро Mediapool.bg съобщи, че дни преди Коледа Агенция „Пътна инфраструктура“ е разпределила няколко милиарда с обичайни и известни от времето на ГЕРБ победители. А вчера лидерът на ГЕРБ каза, че в държавния тец и в мини в Маришкия басейн ще бъдат налети нови 160 млн. лв., договорени на среща между него, премиера Николай Денков, съпредседателя на ПП Кирил Петков и председателя на ПГ на ДПС Делян Пеевски. Иначе, ТЕЦ „Марица-изток 2“, която рано или късно ще спре работа заради края на въглищната индустрия, щяла да фалира. Със 150 млн. лв. ще бъдат подкрепени и протестиращите земеделски производители.

Приятелски, уютни разговори

Ето такива договорки се правят в кабинетите в парламента, скрито за журналистите, които нямат достъп до кулоарите, след като депутатите се преместиха в сградата на Партийния дом. За тях съобщи Борисов, по-късно го подкрепи и Пеевски. Не се обади никой от лидерите на ПП–ДБ.

Вчера с Кирил Петков близо три часа сме били заедно в моя кабинет – приятелски, уютен разговор. Всеки ден г-н Петков, Христо Иванов, когато е тук, Атанас Атанасов, Делян Пеевски идват и обикновено Делян Пеевски идва с Кирил Петков и водят изключително приятелски разговор. Данчо Цонев [Йордан Цонев от ДПС – б.а.] и Асен Василев са неразделни. Даже аз два месеца не си говорих с Кирил Петков и ми го доведе Данчо Цонев да ми го сдобрява.

Ето така го обясни Борисов, раздразнен от телевизионно интервю на Лена Бориславова от ПП, в което тя обясни подкрепата на ДПС чрез ГЕРБ. „Искат да ползват целия комфорт на подкрепата на ДПС, а в същото време да излиза, че аз я осигурявам. Това няма да се случва повече“, каза лидерът на ГЕРБ. По-късно, запитан кой му е по-близък – Кирил Петков или Борисов, Пеевски отговори:

Приятелски, политически и двамата са ми много близки. Много ги обичам и двамата.

Независимо от публичните изявления изглежда, че либералите от ПП са намерили път към либералите от ДПС и дистанцията отдавна е скъсена. От ПП–ДБ се мръщят на въпроса какво правят ДПС на всички разговори между двете сили в номиналната сглобка, използвайки различни опорки. Едната е, че партията на Доган подкрепя някои приоритети (твърдят го от „Демократична България“). Другата е, че Движението е заедно с ГЕРБ (любима теза на „Продължаваме промяната“). А всъщност в триъгълника на властта го покани именно коалицията ПП–ДБ, в името на „конституционното мнозинство“. И едните, и другите изчакват журналистите да се уморят да питат, тъй като участието на ДПС и глаголенето на санкционирания за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски вече е по подразбиране.

Какво показва „издайническото“ споделяне на информация от Борисов пред камерите и микрофоните? Решенията се вземат в много тесен лидерски кръг. Уверенията, че Денков и Габриел правят оценка на министрите, не са правдоподобни – парламентът, дори не парламентът, а партийните лидери имат думата. 

Как ще бъдат излъчени първите номинации за регулатори в такъв случай? Никой в управляващата коалиция не говори за механизъм за такъв кадрови подбор – чуват се само политически заклинания, че ще бъдат избрани професионалисти, които се ползват с обществена подкрепа.

Става все по-уютно. И е стабилно.

Джентълмените с късмет. Ротацията продължава

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/dzentulmenite-s-kusmet-rotatsiyata-produlzhava/

Джентълмените с късмет. Ротацията продължава

Мюретата са част от политическата игра. Когато общественото внимание и енергия упорито биват насочвани към конкретна тема, обикновено става въпрос за договаряне далеч от камерите – и за съвсем друго. Ето че технологията на ротацията на премиера на ПП–ДБ акад. Николай Денков с настоящата вицепремиерка Мария Габриел от ГЕРБ измести темата за смените на министри и далеч по-важната – за механизма за номинации за членове на регулаторите. 

След като е налице желанието на съдружниците в управлението то да продължи, значи ротацията ще се осъществи. Останалото е несъществено от гледна точка на обществения интерес.

Смяна през март ще има, правителството с премиер Мария Габриел ще е с мандата на ГЕРБ–СДС. Двама-трима министри ще бъдат сменени. Асен Василев остава министър на финансите, вероятно ще е и вицепремиер. Под въпрос е дали настоящият министър-председател акад. Николай Денков ще е вицепремиер – освен министър на образованието и науката. Наред с това ще се състои и смяната на председателя на 49-тото НС Росен Желязков от ГЕРБ с Никола Минчев от „Продължаваме промяната“.

Можеше да е другояче

Всичко можеше да е по-честно и обществено приемливо, ако беше подписано коалиционно споразумение, където фигурира и механизмът на ротация, както го направиха в Румъния Националнолибералната и Социалдемократическата партия, със срок до провеждането на следващите редовни парламентарни избори. (Третият партньор, подписал споразумението – Демократичният съюз на унгарците в Румъния, напусна коалицията.) Документът предвижда ротация на премиера и размяна на няколко министерства между двете партии. Но в България ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС заложиха на джентълменска дума, упорито избягвайки да подпишат документ, легитимиращ партньорството им. 

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов искаше коалиционно споразумение. От ПП–ДБ упорстваха за някакъв Механизъм за гарантиране на реформаторската програма на правителството, първа точка в който отново бяха назначенията в регулаторите. Нито едното бе възприето, нито другото, но след като управленският съюз укрепва, „коалиция“ звучи далеч по-добре от обидното „сглобка“ или ироничното „не-коалиция“. А и внася известна прозрачност. 

Бездруго вече няма защо да се крият. 

Но пък заради ДПС „узаконяването“ на връзката става някак… комплицирано – хем за управление са се разбрали две коалиции, хем управляващото мнозинство в действителност е на три крака.

Черно на бяло – ДПС го няма, но е във властта

Какво имаме дотук? Декларация за национално отговорно управление на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС от май миналата година, в която са записани няколко принципа освен известните цели за Шенген и еврозоната. Ротация „за последователни периоди“ от по 9 месеца (с неуточнен брой). Излъчване на правителство с втория мандат. Задължението да бъдат подготвени и приети промени в Конституцията, включително в структурата на прокуратурата и ВСС. „Механизъм за предварително съгласуване между парламентарните групи на номинациите за регулаторните органи, избирани от парламента, с оглед гарантиране на най-добрия подбор на личности с високи професионални и морални качества.“ 

В края на първата и началото на новата „бременност“ с власт такъв механизъм още не е подготвен или поне не е обществено известен, и то в годината, в която предстои обновяването на регулаторите и на съдебните кадровици. 

Налице е и управленска програма на правителството „Денков–Габриел“ от 146 страници плюс законодателни приоритети. Стоп. Законодателните приоритети, обявени през септември миналата година, са договорени обаче не само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, но и с участието на ДПС. Конституционните промени бяха приети и с гласовете на Движението, което е вкарано и при назначенията в регулаторите. Но въпреки че ДПС са част от конституционното и евроатлантическото мнозинство, изобщо от мнозинството зад правителството, джентълменската дума е само между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. 

Логично би било и едно (eвентуално) коалиционно споразумение да е между тях – но къде тогава остава ДПС! Партията на Доган отсъства от декларацията с принципи за управление, където фигурира механизмът за назначения. Допускайки я до квота, двете коалиции в действителност нарушават декларирани принципи, качвайки на автостоп третия партньор във властта. 

В ПП–ДБ не обичат думата „квота“, убеждавайки, че ще се излъчват безспорни професионалисти с обществена подкрепа и доверие. Някак трудно е за вярване при повече от десетилетие негативна селекция в съдебната система, констатирана от експерти и анализатори и целенасочено осъществявана от ГЕРБ и ДПС къде с помощта, къде с мълчаливото съгласие на БСП. Първо, че отнякъде ще се изнамерят такива кадри, второ – че ще бъдат допуснати в системата. 

Вторият кабинет – с мандата на първите

Този път се очаква правителството, което ще бъде гласувано през март, да е с мандата на ГЕРБ–СДС – политическата сила, първа на парламентарните избори на 2 април. И Борисов, и премиерът Николай Денков отбелязаха, че така ротацията на премиерите ще е най-лесна. Това е и компенсация за ГЕРБ, които отказаха първия мандат след вота, за да се сглоби кабинет с втория – на ПП–ДБ. Сега, в четвъртия триместър управление, получават и своето правителство. 

В крайна сметка няма значение кой е носителят на мандата, след като има зад гърба си същото мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ, ДПС, и това мнозинство ще диктува какво да се приеме и какво да се отхвърли. 

Включването на ДПС помогна за приемане на конституционните промени. Но се оказа най-удобно за ГЕРБ. Двете политически сили често се обединяваха, проваляйки достатъчно смислени предложения, за да защитят свои бизнес интереси. Например изобщо отхвърлиха каквито и да било промени при търговете за онколекарства и така беше запазена досегашната практика НЗОК да плаща на различните болници лекарства с до 20 пъти разлика в цените. 

Отрязаха предложението и частните болници да обявяват обществени поръчки, защото настоящата ситуация води до същото – оскъпяване на едни и същи лекарства, тъй като повечето частни лечебни заведения имат свои дистрибуторски фирми, а НЗОК плаща и на едните, и на другите с обществен ресурс. А в самото начало при разпределянето на парламентарните комисии ГЕРБ отстъпиха част от своите председателски места на ДПС.

Тандемът ГЕРБ–ДПС има отработено стиковане и в тройното мнозинство представлява един друг политически сбор, на който допреди година се противопоставяха „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. 

Технологията не е тайна

Технологията за ротацията е като при оставка на правителството и преди дни конституционалисти обясниха как ще се случи. Премиерът подава оставка, което означава оставка и на правителството, и започва въртележката с мандатите. Президентът връчва мандата на лице, посочено от ГЕРБ–СДС, в случая Мария Габриел, и следват номинациите на министрите. До началото на март обаче трите политически сили – да, и ДПС също – ще трябва да се разберат кои министри да бъдат сменени и кои ще са новите персони за тези овакантени позиции. 

Но на първо време в дневния ред на парламента и управляващото мнозинство е изборът на двама конституционни съдии, забавен повече от две години. Според сайта Lex.bg най-спряганите имена са на проф. Екатерина Михайлова и на настоящия правосъден министър доц. Атанас Славов.

Така че коалицията ще продължи да управлява и през 2024 г. Само някакъв черен лебед би попречил на второто 9-месечие. Но понякога и черните лебеди са мюрета.

Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zlatnite-yabulki-partiite-stomasi-i-triugulnikut-na-vlastta/

Златните ябълки, партиите стомаси и триъгълникът на властта

Обидно за демокрацията, срамно за държавата, печелившо за управляващата коалиция, която си е съвсем истинска сглобка. Така изглежда политическата ситуация в България, вместена в малко думи. В дългия вариант за всяко от тези съждения има куп аргументи.

Пари и власт и тяхното разпределение между трите политически сили ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС – това са ябълките на раздора в последните седмици на 2023 г. За първи път, откакто ГЕРБ падна от власт през 2021 г., партиите на Бойко Борисов и на Ахмед Доган (пак) се включват в разпределението на разходите в бюджета – като част от конституционноТО, евроатлантическоТО и изобщо управляващоТО мнозинство. А тези партии стомаси са известни с апетитите си – „хранят“ доста бизнеси. Значително по-обиграни са в политически план от ПП–ДБ, а разполагат и с друго тактическо предимство – „играли“ са заедно и преди, сглобката им е смазана от години. 

За ПП–ДБ правителството е безалтернативно и затова се налага да го подкрепят съвместно с ГЕРБ. Присъствието на ДПС също обясняват с крайна необходимост, но не и с партньорство – нужни са 160 гласа за конституционните промени. Какво тогава търсят ДПС и председателят на парламентарната му група Делян Пеевски при вземането на всички решения от управляващото мнозинство?!

Квоти за регулаторите

Освен за бюджетните разходи, неминуеми са кавгите за назначенията в регулаторите и кадровиците на съдебната система, които ще се състоят след конституционните промени, насрочени за гласуване през декември. Дотогава се очаква да е готов и регламент за назначенията, за какъвто се договориха ПП–ДБ, ГЕРБ и ДПС, но не пречи да има назначени и преди приемането му. Как ще се поделят позициите в регулаторите, изглежда най-парливият въпрос, след като всички вече приехме, че най-нормалното нещо на света е това да стане в рамките на новия триъгълник на властта. 

Допреди няколко месеца върли политически противници, днес „добрите“ и „лошите“ управляват заедно, заедно ще реформират съдебната система и най-големият проблем, изглежда, са квотите в регулаторите. Назначените в тях ще укрепят всяка политическа сила, тъй като са с мандати от по няколко години, които надхвърлят средната продължителност на живот на правителствата, и контролират пазари за милиарди, както и информационни масиви. 

Оказа се, че в тази категория са и шефовете на спецслужбите. Но без реформата им, заложена в приоритетите, върху които стъпи правителството на Денков–Габриел. За отсъствието ѝ мълчаливо се съгласиха и трите политически сили. 

Пред bTV тази седмица председателят на ПГ на ГЕРБ Десислава Атанасова обяви, че членовете на регулаторите ще се назначават с мнозинство от 160 гласа – и ДПС ще участва в процеса, получавайки 1/3 тежест. От ПП–ДБ са уклончиви дали това е така, след като процесът още не е започнал. Но всъщност е – с избора на ръководство на БНБ, където ГЕРБ си запази гуверньора, избран още при управлението на Бойко Борисов, а ПП–ДБ и ДПС получиха по един подуправител. Публично потвърждение на думите на Атанасова обаче няма да донесе позитиви на ПП–ДБ, които бездруго понасят негативите от управлението.

Отговорът на най-съществения за общественото благо въпрос – как това кадруване ще повлияе на зле изградените и поради това неработещи демократични институции, ще дойде много по-късно. 

Блокадата за бюджета падна

Бюджетът за 2023 г. се прие в средата на годината и нямаше как да предизвика особени крамоли поради крайно належащата необходимост да го има. Предишният за 2022 г. също закъсня, макар и с по-малко. Гласуваха го в края на февруари и също не вдигна по-голям от обичайния шум, въпреки че правителството беше излъчено от широка коалиция между „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“. 

Освобождаването на директора на „Пирогов“ от здравния министър д-р Христо Хинков блокира за кратко обсъждането на проектобюджета за 2024 г. От ГЕРБ обявиха, че са имали уговорка да не се пипа д-р Валентин Димитров – шефът на най-голямото лечебно заведение за спешна помощ в България, „ако няма доклади, които да показват обратното“. 

Преди това обаче с гласовете не само на ГЕРБ и ДПС, но и на други политически сили (без ПП–ДБ), бяха окастрени всички предложения на ръководеното от Асен Василев Министерство на финансите. Отпадна идеята за бонус, ако бъде подаден сигнал до данъчните за укрити данъци и осигуровки, стига да бъдат събрани поне 100 000 лева. Отпадна и предложението ресторантьорите да плащат заплати по банков път, в това число и за работодатели с под 100 работници. Отпаднаха и данък „бакшиш“ и превръщането на гражданските договори в трудови по преценка на НАП. Депутатите обаче одобриха предложение на Десислава Танева от ГЕРБ, макар да не беше подкрепено от бюджетната комисия. Става въпрос за данъчно облекчение за земеделските стопани – субсидии до 100 000 лв. няма да бъдат облагаеми, с тази сума ще се намалява данъчната основа преди облагане.  

Но странното е, че Василев не се ядоса на тeзи промени, а на бавенето на бюджета, и заяви, че: 

Ако един министър не може да си осигури подкрепа за политиката, която провежда, най-правилно е да си подаде оставката, вместо да прави циркове и да блокира държавата.

Де факто искането му за оставка на проф. Хинков беше подкрепено от лидера на ГЕРБ и разгневи ДБ – здравният министър е от тяхната квота (номинация на ДСБ). 

Но бюджетът все пак ще влезе в пленарна зала, след като парламентарната здравна комисия, чийто председател е Костадин Ангелов от ГЕРБ, предложи на министъра да оттегли протокола за отстраняването на шефа на „Пирогов“ до приключване на проверки от външни одити и останалите органи, които го проверяват. Остава въпросът дали Хинков ще се съобрази с тази… препоръка.

Напрежението около отстраняването на д-р Димитров извади наяве и вътрешни конфликти в коалицията ПП–ДБ, тъй като депутати от „Продължаваме промяната“ застанаха (не за първи път) срещу Хинков – било поради лични амбиции за постове или с други мотиви.

Конституционните промени – в галоп

Бързината, с която е програмирано да се приемат конституционните промени – на три четения през декември, изненада мнозина юристи. „Нямам обяснение за бързането с гласуването на промените в Конституцията“, каза тази седмица по БНР проф. Екатерина Михайлова, преподавател по конституционно право в НБУ и зам.-председател на 40-тото и 41-вото Народно събрание. Тя припомни и призива на правосъдния министър Атанас Славов: 

Депутатите да не пришпорват процеса, а по-скоро да се търси качество и сигурност в предлагането на окончателните текстове. 

Но вече стана ясно, че проектът ще претърпи доста промени, част от които свързани с правомощията на президента при назначаване на служебно правителство. Изглежда, че те няма да са така радикални, както беше обявено, а ще се търси възможност за колаборация между двете институции – президент и парламент, при подбора на фигурите в кабинета.

Други основни промени са свързани със съдебната реформа – най-съществената част от проекта, от която зависи дали Висшият съдебен съвет ще бъде разделен на прокурорска и съдийска колегия, в която съдиите да имат мнозинство, и дали прокуратурата ще има по-голяма отчетност и по-малко правомощия. По третата промяна – отпадане на изискването министрите и депутатите да са само български граждани, просто се мълчи.

Тази седмица по bTV депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев каза:

Ако Конституцията не бъде приета под тази форма, ключовите министри подават оставка. До момента такива индикации по отношение на Конституцията няма. 

Значи няма да има оставки, но най-вероятно ще се чака произнасяне на Конституционния съд.

„Лукойл“ се изтегля от България

Игрите с премахване на дерогацията за „Лукойл“, което ГЕРБ и ДПС уж все се опитват да изтеглят за 1 януари 2024 г. вместо за март, както се договориха трите политически сили, показват, че развръзката е близо. Предстоящата продажба на бургаската рафинерия очевидно е навлязла в крайна фаза и изостря апетитите на местните (политически) играчи. След като ГЕРБ и ДПС сменяха позиции на 180 градуса буквално за часове, в крайна сметка се разбраха с ПП–ДБ, че дерогацията се прекратява на 1 март 2024 г. – тоест от тази дата рафинерията трябва да преработва само неруски петрол. Това е 7 месеца по-рано от крайния срок, отпуснат от Европейската комисия миналото лято. 

Няма потвърждение с кой инвеститор преговаря частната руска компания – с азерската държавна петролна и газова компания SOCAR, която вече осигурява 30% от газа за България, с инвеститор от Дубай или с американска компания. Появиха се слухове за полския енергиен концерн Orlen и дори за купувачи от Украйна. Едно е сигурно – български политици играят за интересите на някои от потенциалните купувачи. Само така може да бъде обяснена настойчивостта на ГЕРБ и ДПС да бъде отменено изключението за внос на руски суров петрол по море колкото се може по-бързо. Но не и с евроатлантизма на „Д2“, както бяха наречени Делян Добрев от ГЕРБ и Делян Пеевски, които в продължение на дни размахваха пръст, че продажбите на „Лукойл“ финансират войната на Путин в Украйна.

Според енергийния експерт Мартин Владимиров към „Лукойл“ има интерес и от Азербайджан, и от Турция. Пред „Фрогнюз“ експертът от Центъра за изследване на демокрацията отбелязва, че в съседна Турция SOCAR оперира най-голямата рафинерия, като внася основно руски, а не азерски петрол. „В замяна е получила огромен заем от „Литаско“, която е собственик на бургаската рафинерия“, казва Владимиров. Ако тази сделката с азерския купувач се състои, България ще намали зависимостта си от руския петрол само на хартия, прогнозира той.

След като премине през всички тези плитчини, сглобката ще се закали още повече и догодина може и да не е така паянтова, както я нарича Бойко Борисов. Но на политически трусове тези постройки са по-издръжливи от монолитните – защото са си безалтернативни.

След местните избори – нищо не е както преди, но всичко е същото

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sled-mestnite-izbori-nishto-ne-e-kakto-predi-no-vsichko-e-sushtoto/

След местните избори – нищо не е както преди, но всичко е същото

Какво показва политическата реалност след изборите за местна власт? Котерии и контролирани трусове, слабо лидерство, непреходни коалиции, „наши ’ора“ и липса на политическа алтернатива.

След пет месеца управление, в което правителството с мандат на втората политическа сила – ПП–ДБ, се подкрепя от първата – ГЕРБ, лидерът ѝ Бойко Борисов настойчиво иска смени на министри преди договорената ротация през март. Тогава настоящата вицепремиерка Мария Габриел ще оглави кабинета. Бабаитлъкът на Борисов е игра за пред избирателите на ГЕРБ, недоволни от подкрепата за т.нар. сглобка, която не се монетизира за тях. „Продължаваме промяната“ се възпротивяват категорично на каквито и да било промени – нито сега, нито непосредствено преди ротацията. 

И за двете страни това напрежение е удобно и имиджово – демонстрира борбеност и непримиримост и потвърждава публичните изявления на лидерите колко трудни са политическите компромиси. В ГЕРБ са наясно, че министърът на финансите Асен Василев няма да бъде оттеглен, защото това означава разпадане на правителството, в ПП–ДБ – че ще отстъпят по ключови предложения при гласуване на данъчните закони и бюджета, тъй като не могат да си осигурят мнозинство, ако ГЕРБ и ДПС откажат подкрепа. 

Приоритетите не се променят: Шенген, еврозоната, правосъдната реформа. Развръзката за Шенген ще е известна след близо четири седмици – на последното заседание на Европейския съвет за тази година. Вече има спекулации, че Румъния може да бъде разделена от България и да получи шанс за присъединяване. Обвързани с Шенген са и конституционните промени, с които са се заели ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС. Въпреки заявената цел – 1 януари 2025 г., еврозоната се отдалечава с попадането на България в т.нар. сив списък на държави, в които прането на пари е на високо ниво според оценката на специалната група за финансови действия (FATF)

Съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов заяви тази седмица, че сегашното управление няма алтернатива, макар и участието в него да носи негативи и за ГЕРБ, и за ПП–ДБ. Ще трябва да се научим да се договаряме, в добрия смисъл на думата, каза той, но не беше разговорлив ще има ли коалиционно споразумение. Няма алтернатива и предвид нуждата от политическа стабилност заради войната в Украйна – индулгенция за слабостите и грешките на властта.

На фона на тази безалтернативност ДПС се оказа без председател, тъй като Мустафа Карадайъ подаде предизвестена оставка. Почетният председател на ДПС Ахмед Доган съобщи, че лично се заема с управлението, след като досега дърпаше конците от Сараите и оранжерията си за биозеленчуци в парк „Росенец“. Близки до Движението коментатори тутакси обявиха, че партията поема курс към „модернизация“. Предвид известното – че ДПС, въпреки либералното семейство на АЛДЕ, в което членува, е като Китайската комунистическа партия – модернизация може да означава и повече авторитарност.

Никой от застрашилите или оспорили неограничената власт на Доган със свои решения не е останал в ДПС – като се почне от първите години и фигурата на Яшар Шабан, после Гюнер Тахир, Касим Дал, Корман Исмаилов, Мехмед Дикме, Лютви Местан, а сега и Карадайъ и свързаните с него. Модернизация на ДПС, която е контролирана от Доган и от санкционирания заради корупция по закона „Магнитски“ олигарх Делян Пеевски, е евфемизъм, но показва здравината на бизнес отношенията между двамата. 

Картината след местния вот

Не всичко, ненавсякъде и ненаведнъж – ГЕРБ вече не са толкова големи. „Възраждане“ не са така страшни – секна досегашният им възход. ДПС печелят повече съветници, но се свиват като подкрепа. ПП–ДБ за малко да изгубят София, което щеше да означава обратно броене за управляващата коалиция. След „кръвопреливането“, наречено Ваня Григорова, БСП показа признаци на живот. „Има такъв народ“ успя да се запише с кмет и по няколко съветници тук-там – същата ИТН, която преди две години се опитваше да направи свой кабинет. 

Общините ще се управляват от множество местни съюзи, сглобени от две-три-пет политически сили не поради геополитическа необходимост, а на база местни бизнес интереси. Разликата с предишни мандати е в броя на формациите, които ще търсят общото си кратно.

Изборите бяха оцапани от манипулации, някои от които се видяха чрез камерите в секциите – дописване, задраскване и нагло подправяне на вота на избирателите от членове на комисии, които не показаха угризения, нито срам. Кандидати за общински съветници присъстваха в изборни секции, а членове на комисии фалшифицираха протоколи в тяхна полза. Самите протоколи заприличаха на халваджийски тефтери с вересии, но пък нали затова квичаха партиите от „хартиената коалиция“, успели да изхвърлят машините от първия тур на изборите със скалъпения от ДАНС „Кодгейт“. Накратко, който гласувал – гласувал, други му „избират“. Дали активните борци от ДАНС и прокуратурата ще видят нарушения на политическите права на гражданите и избирателното право, иначе инкриминирани в Наказателния кодекс?

Ние сме си наши ’ора. Да помогнем на Мартин, примерно – има 1 и му е празно, да се попълни 102… Чичо Цено, кой номер си?

Ако числата бяха политика

Статистически погледнато, победители са ГЕРБ със своите 1499 общински съветници, но са загубили други триста (и осем областни центъра). Следва ДПС – единствена от старите партии, която увеличава броя на съветниците си с още 48 спрямо 2019 г., и те ще са 964. БСП също сваля от 1020 на 740 избраните общински съветници, макар лидерката Корнелия Нинова да оцени представянето на социалистите като „изключителен успех“. Четвърти се оказаха управляващите от ПП–ДБ, спечелили 396 места в общинските съвети. 

От 265 кметове 136 взеха ГЕРБ. Техни кандидати ще управляват в 14 области срещу четири на ПП–ДБ с трудни победи в София, Благоевград, Пазарджик и Варна. В последните два областни центъра гласуването беше „всички срещу ГЕРБ“, след като в Пазарджик партията на Борисов подкрепи управлявалия четири мандата кмет Тодор Попов, а във Варна не се отказа от съпартиеца си Иван Портних, номиниран за четвърти мандат. Срещу Портних бяха дори и варненски икономически групировки, и стартиралата от Варна русофилско-националистическа „Възраждане“, което обяснява и факта, че на втория тур конкурентът му от ПП–ДБ Благомир Коцев удвои резултата си от първия до 45 000 гласа.

Въпреки това ГЕРБ и ПП–ДБ имат по четирима съветници в Общинския съвет на Пазарджик, а са равни по брой и в местния варненски парламент, където имат по 8.

„Възраждане“ с негативен тренд

Резултатите от местните избори пресякоха амбициите на „Възраждане“ да стане втора политическа сила, въпреки че се сдоби с общински съветници на много места: във Варна например са седем, в София – осем. Избирателите на „Възраждане“ не подкрепиха Ваня Григорова в София – малка част от тях гласуваха за нея на втория тур, докато над 60% от електората на ГЕРБ избраха Григорова на балотажа. 

Всъщност най-големият губещ от Григорова не е Васил Терзиев, който успя да я задмине с по-малко от 5000 гласа, а Костадин Костадинов и формацията му. Двамата се конкурират за един и същи електорат, но Григорова има потенциал да привлече по-широк кръг избиратели. „Профайлърите“, уцелили с кандидатурата на Румен Радев за президент, са преценили добре качествата и възможностите на синдикалистката, зад която се наредиха същите проруски и националистически сили – освен БСП, и свързаната с бившия президент Георги Първанов АБВ, Мая Манолова и „Изправи се БГ“, „Атака“ на Волен Сидеров и „Нова зора“, както и русофилите на санкционирания по „Магнитски“ Николай Малинов. 

Жена – тоест уязвимост и нежност, без партийна принадлежност – също като Румен Радев, с обикновено потекло като на голяма част от българите – също като Радев, синдикалистка не от казионния КНСБ. Фигурата на боркинята за социална справедливост, тръгнала от низините, беше удачно активирана – никога досега неравенството в България не е било изваждано на преден план като актив за избори. Григорова бележи началото на края за Костадинов. А самата тя спечели, че не спечели – позицията на кмет в община, в която подкрепящите я политически нямат мнозинство в Столичния общинския съвет (СОС), щеше да я натовари с повече негативи. 

За Терзиев перспективата за политическа кариера не е така розова. Изборите показаха, че потенциалът му да печели гласове е ограничен, въпреки сериозните ресурси, вложени в кампанията. Пред камерите Васил Терзиев сподели нещо любопитно – че през 2019 г. е бил поканен от Христо Иванов за кмет на София, което означава, че няма как родословното му дърво да не е било известно на ДБ и ПП при подновената покана. В понеделник, 13 ноември, му предстои да положи клетва като кмет на София и да се изправи пред първото препятствие – избор на председател на СОС. Никоя политическа сила няма мнозинство в съвета, а ПП–ДБ е пред избора да се колаборира с ГЕРБ или с БСП, за да си осигури мнозинство от минимум 31 гласа за избора на Борис Бонев от „Спаси София“ за председател на СОС.

Пред клетвата на Васил Терзиев има и едно препятствие – загубилата балотажа Григорова обжалва в Административния съд на София-град резултатите от вота и иска спиране на предварителното изпълнение на решението за избора му. Жалбата означава, че едва ли ПП–ДБ ще търсят подкрепа за избор на председател на СОС от съветниците на БСП, сред които е и Григорова – остава партньорът от сглобката ГЕРБ.

Очевидно и този пост ще се договаря през уикенда, в който Бойко Борисов и активът на партията му ще решават дали да останат в същата тази сглобка. 

Или по-скоро – срещу какво.

Предизборно. Дървената мафия – пак е на власт през (не)коалицията? “Промяната” връща порочните схеми в горите в “сглобка” с ГЕРБ, ДПС и президента

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/promyana-sglobka-darvenamafia.html

сряда 25 октомври 2023


Дни преди местните избори в две от шестте държавни горски предприятия са изцяло отменени електронните търгове за продажба на дървесина, които бяха въведени месец март 2022 г. с цел спиране…

Коалицията (по)тегли. Жегата мина

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koalitsiyata-potegli-zhegata-mina/

Коалицията (по)тегли. Жегата мина

Ако наличието на бюджет, правителство и управленска програма са признаци за политическа нормалност, то значи България се нормализира. Летният политически сезон приключи с оптимизъм за бъдещето на ротацията между първите две политически сили – проводниците на нормалността. Първото съвместно изявление тази седмица на лидерите на управляващия съюз – Кирил Петков (ПП), Христо Иванов (ДБ) и Бойко Борисов (ГЕРБ), режисирано и напътствано от последния, даде заявка за общо бъдеще, по-силно от управленска програма.

Со кротце, со благо

Борисов посочи Иванов като „водач“ за съдебната реформа, когото ще следват, и „писмовния човек“, който ще подготви и предложи механизма за вземане на общите решения на двете коалиции. Макар този механизъм да беше обещан в пакет с управленската програма, така и не се появи. Пред bTV съпредседателят на ДБ Атанас Атанасов съобщи, че протокол за вземане на решения ще бъде подписан в началото на идната седмица. Всичко е уточнено, каза той. Но и без него управляващите се справят нелошо с вземането на решения – бързо се разбраха за ръководството на БНБ, опъват си нервите за НЗОК и Сметната палата, но не задълго. И за да прилича коалицията на истинска коалиция, демонстрират несъгласия по някои теми.

Най-прясно манифестираното негодувание беше свързано с бюджета и промените по проекта на финансовия министър Асен Василев, но на финала съществената част от тези промени – повишенията на заплати, бяха запазени, а отпаднаха и текстовете, срещу които протестираше ресторантьорският бранш. Данъкоплатците ще трябва да осигурят над 400 млн. лв. за повишени заплати, с които депутатите обремениха разходите, над една трета от които са за МВР.

Ревизиран беше първоначалният вариант фирми с 50 и повече души персонал да плащат заплатите само по банков път – запази се за тези със 100 и над 100 наети. В България техният брой е твърде малък. По данни на НСИ от края на 2022 г. в страната функционират общо 412 878 предприятия, от които 383 592, или почти 93%, имат персонал до 9 души, в 4436 работят между 50 и 249 наети, а с повече от 250 са едва 754, сред които телекомите, големите търговски вериги и др., собственост на големи международни компании.

Отпадна предложението на Министерството на финансите ресторантьорите да плащат възнагражденията само по банков път, независимо от броя на работещите. Браншът запази и ниската си ставка по ДДС от 9%, въведена заради пандемията от COVID-19. Асен Василев я защити, че помага за изсветляването на бизнеса, но не представи данни за „аргумента“ си. Парламентът отхвърли т.нар. безплатен обяд – идеята на Василев клиент на заведение да откаже да плати сметката, ако не получи касов бон.

Запазват се енергийните компенсации за бизнеса, здравните заведения, училища и храмове, подпомогнати за м.г. с над 6 млрд. лв. за купуваната от тях електроенергия от свободния пазар. ГЕРБ склониха и 350 млн. евро от оперативни програми, които ще останат неизразходвани, да се прехвърлят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, а оттам – в Министерството на енергетиката, което ще ги внесе в бюджета.

Програма има, механизъм за решения – не

Наесен „не-коалицията“ ще е само ироничен прякор, „сглобката“ – забравен текст от SMS. Правителството публикува програма за управление, съгласувана с ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС, и въпреки своите 146 страници документът не е особено амбициозен откъм реформи. Заявеното потвърждава известни от години цели, като еврозоната и Шенген, реализиране на Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), овладяване на инфлацията и ефективно управление на общински проекти. За изпълнението до края на 2024 г. са вписани множество законопроекти, стратегии, концепции и наредби, част от които са свързани с наваксване заради срокове.

Датата за присъединяване към еврозоната е 1 януари 2025 г., а мащабна разяснителна кампания ще стартира през септември. Законът за въвеждане на еврото е предвиден като последен от необходимите за еврозоната – за април догодина. Според кабинета присъединяването към Шенгенското пространство предстои до края на 2023 г.

В програмата не са предвидени реформи за железниците, нито пък в здравеопазването, където българските граждани продължават да доплащат все повече и повече, но качеството на здравните услуги не се подобрява. Не се предлага и решение за острия недостиг на медицински сестри. И това правителство като други преди него е записало законови промени – със срок до ноември т.г., които да забранят създаване на нови болници „до утвърждаване на нова национална здравна карта“. (Лечебните заведения в България са 341, бюджетът на НЗОК, откъдето се финансират, е близо 7,03 млрд. лв. и по традиция лъвският пай – близо 47%, е предназначен за болниците.) Трудно е за вярване дали ще се случи, тъй като и предишните ограничения са издържали колкото и забраните за строителство по морето. За Националната детска болница обаче е предвидено до февруари 2024 г. да бъде готова техническата спецификация за обществена поръчка за проектирането на комплекса.

Освен предложение за изграждане на нови ядрени мощности в Козлодуй със срок декември 2024 г., други големи проекти не са разписани. Като най-амбициозни и детайлно разработени се отличават инициативите в енергетиката и образованието. Кабинетът „Денков–Габриел“ се надява да получи второто плащане по ПВУ през декември, година след първото. Декември е и заложеният срок, в който да представи в Европейската комисия преработения план, свързан с реформата в декарбонизацията на енергийния сектор.

До септември трябва да се проведат преговорите с Украйна за продажба на оборудването за АЕЦ „Белене“ – парламентът поиска да не е на цена, по-ниска от платената, т.е. под 660 млн. евро. Споменати са и ускорен ремонт и рехабилитация на ПАВЕЦ „Чаира“, за които се говори повече от година и половина, ефективно управление на енергийния преход на комплекса „Марица-изток“ – за което до момента политическа воля не се намери.

В управленската програма са записани и вече приключили действия, като приемането на бюджета за 2023 г., също и включването на държавата в търсене на нефт и природен газ в Черно море. Идеята е БЕХ да придобие дял от 20% в консорциума на Total и OMV, които търсят въглеводороди в „Блок 1-21 Хан Аспарух“.

До октомври ще бъдат пуснати търгове за изграждане на поне 285 MW капацитет за производство на евтина електроенергия от ВЕИ.

В сферата на образованието се обещава най-сетне да бъде готов, макар и през ноември 2024 г., стандартът за качество в училищното образование. Замислени са и други радикални промени, например въвеждане на тригодишно обучение за придобиване на бакалавърска степен. А до февруари правителството се е задължило да въведе национална система за проследяване на ранното детско развитие в яслите и в детските градини. Срокът за новите учебни програми обаче е учебната 2025/2026 г.

Съдебната реформа – сбъдната мечта?

Пред телевизионните камери тази седмица Бойко Борисов обеща мечтата на Христо Иванов за съдебна реформа, която не се е сбъднала преди десет години, да бъде сбъдната сега от „не-коалицията“. Преди десетилетие Иванов беше министър на правосъдието във второто правителство на Борисов, а сглобка на ГЕРБ, ДПС и БСП опраска конституционните промени. Сега е един от лидерите на коалиция, която ги предлага отново в комбинация с други, а Борисов е партньор в управлението.

Основните акценти в проекта за изменение на Конституцията са промяна на датата на националния празник – 24 май; не повече от два мандата на кметовете на общини; разделяне на ВСС на съдийски и прокурорски съвет, за да се осигури съдебната независимост; намаляване на мандата на главния прокурор и радикално ограничаване на правомощията му – идеята е да бъде само административен ръководител на Върховната касационна прокуратура; въвеждане на стандарт за избирането на регулаторните и контролните органи; трансформация на статута на служебните кабинети; възможност за подаване на индивидуална конституционна жалба от всеки гражданин.

ГЕРБ вече обяви, че не подкрепя ограничаването на кметските мандати и настоява за по-голям баланс в правомощията на служебните кабинети.

Засега проектът вдигна пушилка заради предложението, дошло от „Демократична България“ 24 май да стане националният празник на България, което означава, че ще замени 3 март. Целта според депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова е „да вдигнем на конституционно ниво принципите, които изграждат българската държавност“. Някои предложения събудиха недоумението на конституционалисти и известни юристи като адвокат Михаил Екимджиев, който в интервю пред „Сега“ ги определи като националистическа доктрина, идентична с тази на Александър Дугин и Путин.

Чл. 3 от законопроекта гласи:

(1) Българската държавност се основава на ценностите на просвещението, духовността, свободата и равноправието, въплътени в идеите и делото на светите братя Кирил и Методий и техните ученици, на Апостола на българската свобода Васил Левски и на възрожденските будители и революционери. (2) В утвърждаване на тези ценности образованието, науката и културата и опазването на културно-историческото наследство са стратегически национални приоритети. (3) Официалният език в републиката е българският. Държавата гарантира и насърчава неговото опазване. (4) Всички исторически установени в България културни традиции са неразделна част от националното ни културно богатство.

Тези промени обаче тепърва ще се обсъждат, ще се оспорват в Конституционния съд и едва ли ще бъдат приети до края на годината, както беше съобщено. Конституционното мнозинство от ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, което се е зарекло да внесе общ проект, едва ли ще бърза. Може и да чака ротацията на акад. Денков с кандидатката на ГЕРБ Мария Габриел в началото на март. В управленската програма конституционният проект е вписан без срок за изпълнение.

В раздел „Правосъдие“ на управленската програма обаче се откриват други интересни предложения, например Концепция за регулиране на лобистките дейности в Република България. Срокът да види бял свят е ноември, а се подготвя съвместно с Базелския институт за добро управление. До момента всички опити за регулиране на лобизма са удряли на камък, а законодателните идеи в тази посока са идвали все от ДПС.

По отношение на приетия на първо четене и застопорен законопроект за противодействие на корупцията, който предвижда реформа на структурата на КПКОНПИ и създаване на нова антикорупционна комисия с разследващи функции, управляващите чакат препоръки от Брюксел. Иначе проектът няма да стигне до обсъждане за второ гласуване в Комисията по правни въпроси.

Наесен коалицията трябва да започне подготовката на бюджета за 2024 г. и на обещаните законопроекти, а политическите сили – кампаниите си за местни избори. Всичко върви в коловозите на тройно гарантирана нормалност.

Хомофобия. Казаха го

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/homofobiya-kazaha-go/

Хомофобия. Казаха го

Игнориране, посочване, назоваване. Това са стадиите на отношението към хомофобията, през които премина коалицията между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ за половин година – от създаването си с предизборно споразумение на 10 февруари до 17 юли 2023 г. Това е и първият път, когато коалиция, участваща в управлението на България, говори за хомофобия в своя официална позиция.

Конкретният повод за реакцията на ПП–ДБ

Позицията на ПП–ДБ е озаглавена „Остро осъждаме разпространението на език на омразата, призиви за насилие и хомофобия“. До нея се стигна след ескалираща поредица от прояви на омраза от страна на партия „Възраждане“ или свързани по един или друг начин с нея.

За последната (засега) проява от еврейската организация „Шалом“ сигнализираха прокуратурата, която образува проверка. Става дума за колаж, публикуван в канал на „Възраждане“ в приложението Telegram. На снимка на евреин в затворническа униформа, дърпан от нацистки войници, е сложено лицето на Соломон Паси. На нея пише (оригиналният правопис е запазен): „Щом не искаш от руския газ ела да ти пуснем от нашия.“

Соломон Паси е основател на Атлантическия клуб в България, бивш външен министър и депутат, предложил България да стане член на НАТО. Освен това е от еврейски произход, а надписът на колажа е пряка препратка към убийствата на евреи в газови камери в нацистките концлагери.

От „Възраждане“ заплашиха да съдят председателя на „Шалом“ Александър Оскар за набеждаване. В позицията на партията на Костадин Костадинов се твърди, че групата на „Възраждане“ в Telegram не е официален комуникационен канал на партията и че тя не носи отговорност за публикациите на потребителите.

На официалната страница на „Възраждане“ във Facebook впоследствие са публикувани думи на Кеворк Кеворкян срещу Соломон Паси, в които последният е наричан „главният Осквернител на Българското“ и се твърди, че „народът никога няма да му прости“. Под публикацията има антисемитски коментари, които не са изтрити.

Хомофобията в заглавието

Въпреки че конкретният повод за позицията на ПП–ДБ е колажът със Соломон Паси, в заглавието ѝ присъства думата „хомофобия“. От текста не се разбира какво търси тази дума там. Контекстът става отчасти ясен от предишна позиция на коалицията, публикувана на Facebook страниците на ПП и ДБ, в която обаче думата не присъства. Става въпрос за акциите на политици и активисти от „Възраждане“ против белгийския филм „Близо“, набеден от тях за „педофилски“. Пред безучастния поглед на полицията те не допуснаха филмът да се прожектира в столичното кино „Одеон“.

След позицията на ПП–ДБ, от която не ставаше ясно защо „възрожденци“ не искат хората да идат на кино, по аналогичен начин беше провалена и прожекцията на „Близо“ във Варна. С надпис „педофи ли“ (оригиналният правопис е запазен) на 11 юли беше вандализирана фасадата на „Гьоте-институт“ в София, който също беше организирал прожекция на „Близо“. От института квалифицираха посланието на надписа като хомофобско и подчертаха важността на изповядването на демократични принципи.

Прожекцията в „Гьоте-институт“ се проведе при засилен интерес, но междувременно последствията от хомофобската кампания срещу филма, инспирирана от „Възраждане“, придоби международни измерения. „Гьоте-институт“ е държавният културен институт на Германия. Немското посолство сподели на страницата си във Facebook позицията му, като добави свой коментар срещу речта на омразата, вандализма и взаимното оклеветяване.

Границите на игнорирането на хомофобията

В началото на коалиционното си съ-съществуване ПП и ДБ се отнасяха към проявите на хомофобия също както преди това поотделно – с малки изключения ги игнорираха и правеха всичко възможно да не ги назовават. Те постъпваха така, от една страна, заради различните позиции към правата на ЛГБТИ+ хората в собствените си редици (което важи в голяма степен за ДБ). От друга страна, защото на защитата на човешки права, и особено на правата на дискриминирани малцинства, в България се гледа като на стратегия, която не е политически печеливша.

Така в политиката темата за ЛГБТИ+ хората беше монополизирана от хомофобското и трансфобското (свързаното с омраза към трансхората) говорене. Защото, докато мразещите говореха, нямаше кой да им се противопостави. Александър Урумов, Ангел Джамбазки, Корнелия Нинова, а по-късно и Костадин Костадинов години наред безпрепятствено промиваха мозъците на гражданите с нелепи пропагандни твърдения. Затова и кампанията срещу Истанбулската конвенция успя да стигне толкова далеч – до две решения в трансфобски и хомофобски дух на Конституционния съд и едно на Касационния.

Политиката обаче има не само вътрешни измерения, особено в контекста на войната на Русия срещу Украйна и противопоставянето на проруския президент Румен Радев на прозападното правителство и парламентарно мнозинство. Оцеляването на правителството на ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС е в немалка степен свързано с неговата външнополитическа легитимност. При правителствата на Бойко Борисов тази легитимност оставаше на декларативно равнище. В настоящата изострена ситуация обаче всеки жест е важен.

Ето защо забелязването на човешките права, за чието системно нарушение България е била многократно санкционирана, най-сетне е на дневен ред. Защото вече е очевидно, че „неутралитетът“ по отношение на омразата и насилието не е неутралитет, а е толериране на насилника. И че бездействието също е заемане на страна.

Първата стъпка

Ала назоваването на хомофобията е само първата стъпка. Жестът на ПП и ДБ ще си остане само на декларативно равнище, ако коалицията не направи всичко по силите си за промени в законодателството, с които хомофобията и трансфобията да бъдат поставени там, където им е мястото. Става въпрос за включването на омразата към ЛГБТИ+ хората в чл. 162 от Наказателния кодекс. В него за престъпления от омраза се признават само тези на основата на раса, народност и етническа принадлежност, а ако са свързани и с насилие – и на религия и политически убеждения. Затова в съда хомофобските и трансфобските подбуди се интерпретират като „хулигански“ – няма друг параграф, по който могат да минат. А хулиганството се наказва като нещо по-безобидно от престъпленията от омраза.

Едно от основните постижения на хомофобската и трансфобската пропаганда в България е липсата на равни права. Затова е логично назоваването на хомофобията да бъде последвано и от някакви стъпки за преодоляването на тази липса. Днес в България това звучи утопично, но кой знае – кризисните времена изискват решителни действия.

Не пълно щастие, а редовно правителство

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/ne-pulno-shtastie-a-redovno-pravitelstvo/

Не пълно щастие, а редовно правителство

Щастието е силно надценено, смята приятел на авторката на настоящата статия. Вероятно не всички са съгласни, че този възглед важи за личния живот, но няма спор, че той е валиден за политиката. Повод за тези екзистенциални размисли е фактът, че България има редовно правителство – за първи път от близо година (кабинетът на Кирил Петков приключи краткото си съществуване през август 2022 г.). Това е второто редовно правителство за последните две години, като за този период служебните кабинети са общо четири.

Кой не е щастлив?

Трудно можем да се сетим за някой, който да е щастлив от новия кабинет на Николай Денков и Мария Габриел, но без затруднение можем да изброим мнозина, които не са. Не е щастлив президентът Румен Радев, защото България вече няма да е президентска република, в каквато де факто се беше превърнала, и той няма да може повече да прокарва интересите си безконтролно. Заедно с него не са щастливи и във „Възраждане“ и БСП, защото поредните избори се отлагат, а пред сближаването на България с Русия възникват сериозни препятствия.

Не са щастливи в ДПС, защото новото правителство разполага с мнозинство и без тях. И в ИТН, защото взривяването на парламентарната демокрация се отлага. Не е щастлив и независимият депутат Радостин Василев, защото след записа от закритото заседание на ПП, който той направи и изнесе, правителство все пак ще има, а на него все пак прокуратурата му повдигна обвинение (не за незаконния запис, а за изнудване на депутатка от ИТН).

Ала също така не са щастливи и политическите сили, които стоят зад новия кабинет. Няма как да са щастливи в ГЕРБ, защото те спечелиха изборите, а правителството става възможно с втория мандат. Мария Габриел ще трябва да стиска зъби и да чака девет месеца, докато ѝ дойде редът да оглави правителството, ако то изобщо оцелее дотогава. В ПП също не горят от щастие, защото в името на редовното правителство се съюзяват с доскорошния си най-голям враг. Да не говорим за ДБ, които играят доста второстепенна роля в сложната конструкция.

Избирателите на ГЕРБ и ПП–ДБ имат основания да се чувстват огорчени. Първите – защото партията, на която симпатизират, се съюзява с онези, които изгряха политически с амбицията да ѝ видят сметката и арестуваха председателя ѝ. Вторите – защото борбата с корупцията и за съдебна реформа досега е била срещу ГЕРБ и срещу определени личности, символизиращи завладяната държава – и то не толкова Гешев, колкото Борисов и Пеевски.

Политиката като променяне на света

Целта на огласяването на записа от закритото заседание на ПП беше да нанесе щети; и то действително нанесе. Не би и могло да е иначе – когато един разговор не е публичен, в него е естествено да има неща, които не са за пред публика. И такива, които не са изговорени с цел да се харесат на аудиторията. А когато определени фрази умишлено са извадени извън собствения си контекст и поставени в друг, щетите стават още по-големи.

В същото време обаче записът в своята цялост се оказа и полезен, защото от него става ясно как ръководството на ПП вижда смисъла от участието на партията в политическия живот на страната. На първо място, виждаме рядко срещана саморефлексивност. Съпредседателите на партията си дават сметка за реалната ѝ електорална тежест, както и за собствените неотдавнашни илюзии. „Ние се чувствахме, че сме някакви гении, а то цялата [държавна, б.а.] машина е работила за нас“, казва Кирил Петков по повод победата на ПП на изборите през ноември 2021 г.

Осъзнаването на реалната ситуация е свързано и с отчитане на рисковете за маргинализирането на ПП, ако състави правителство с ГЕРБ, без още да е успяла да изгради стабилни структури по места. Според Петков политическото дълголетие не бива да е самоцел, а трябва „нещо да направим с това дълголетие. Не виждам за себе си смисъл да стоим живи, без да имаме възможност да променяме света“.

Такова разбиране за политика е комай безпрецедентно в България. Досега сме свикнали целта на властта да е концентрация на още повече власт и лично обогатяване. Пък Петков дори не възприема като нещо фатално, ако в резултат на опитите си да постигне промяна, партията престане да съществува:

Аз […] наистина се кефя на позицията, че ние сме спасителите на България – сега и завинаги. Но истината е, че най-вероятно не е така. Истината е, че вълната сигурно ще дойде след 4–5 години. Аз лично мисля, че една от големите ни победи […] е, че показахме, че има и някакъв друг модел […]. Давам си сметка колко е важна и съдбовна нашата роля в момента, но не мисля, че след нас е само потоп. Мисля си, че има и други таланти. […] Ние си знаем кои сме, но не сме единствените.

За боба, лещата и пържолите в политиката

На записа от заседанието се чува и Христо Петров (Ицо Хазарта), който резюмира ситуацията, пред която е изправена ПП:

Вариантът, който обсъждаме в момента, […] при всички тия рискове има шансове да успее. […] Останалите варианти, които имаме, сме 100% сигурни, че няма да успеят. Тоест ние сме в положението […] на хората, които са в ресторанта, в който има боб и леща, и ние часове наред се молим и обсъждаме как да си поръчаме пържола. Няма да има пържола в ресторанта.

Разбира се, щеше да е по-добре ПП и ДБ да могат хем да останат принципни докрай, хем да управляват, радвайки се на комфортно мнозинство. Но вотът на българските избиратели прави този вариант невъзможен – резултатът от нашия избор е боб и леща, а не пържола. Отиването към нови избори допълнително би засилило позициите и на „Възраждане“, и на президента, а това би означавало още по-голямо отдалечаване от ЕС и още по-силно сближаване с Русия.

Според прогнозата на Асен Василев „проруските сили ще вземат превес в следващите 18 до 24 месеца, за първи път от 1996 г. Въпросът е дали те ще ги вземат, след като сме в еврозона и Шенген, тоест количеството щети, които могат да нанесат, са по-малки или повече.“ Влизането в еврозоната и в Шенгенското пространство е не само цел за ПП и ДБ, а и залог за това дали европейските партньори на ГЕРБ ще продължават да подкрепят партията на Борисов, залог е и за имиджа на доскорошната еврокомисарка Мария Габриел. Затова може да се очаква, че ГЕРБ ще играе проевропейски, въпреки че до неотдавна Борисов прокарваше интересите на Путин.

Вярно е, че преди три години протестите бяха против ГЕРБ и с подкрепата на президента, а днес ситуацията се е обърнала. Това обаче не означава безпринципност, а напротив – и в двата случая протестите са срещу безконтролната власт, чиято и да е тя. Може би затова и избирателите гласуват за „боб и леща“ вместо за „пържоли“. Да си припомним правителството на ОДС, което през 1997 г. спечели с внушително мнозинство и бързо се научи да злоупотребява с абсолютната си власт.

Че се задават сериозни и дълбоки промени, се вижда от процесите на разпад, които вървят в задкулисието. Висшият съдебен съвет изведнъж съзря нередности в действията на главния прокурор; разкол вътре в самата прокуратура; активират се дела, стоящи „на трупчета“ от години; хвърчат депутатски имунитети; представители на подземния свят свидетелстват едни срещу други и срещу ръководители на прокуратурата; смърт на две издирвани лица за две седмици; мейнстрийм медиите започват да отразяват теми, които доскоро са били практически табу (от 2020 г. до неотдавна например bTV споменава „Осемте джуджета“ в общо четири материала, а само от 28 май до 4 юни 2023 г. – в девет).

Ясно е, че ротационното правителство на ПП–ДБ и ГЕРБ е крехка конструкция, плод на тежки компромиси. Такъв беше и предишният редовен кабинет между ПП, ДБ, БСП и ИТН. За втори път ПП успяват да сформират в рамките на мандата си кабинет при почти невъзможна ситуация. От друга страна, има и нещо положително в обстоятелството, че партиите в ротационното правителство си нямат доверие – това е своеобразна мярка срещу ояждането във властта. Затова и не е толкова лошо, че избирателите не са щастливи от постигнатия компромис и са свръхкритични. Това се нарича граждански контрол.