Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4544

Четох съобщението на Европейската комисия за стратегията за сигурност ProtectEU (пак започвам скучно). И вътре освен логичните и очаквани неща, видях един голям проблем:

„Ще представи през 2026 г. технологична пътна карта относно криптирането с цел идентифициране и оценка на технологични решения, които да предоставят законен достъп до данни на правоприлагащите органи;“ като препраща към документ, който казва, че „Групата на високо равнище препоръча редица мерки, за да се гарантира, че широк кръг от доставчици, включително доставчици на OTT услуги (чат приложения), отговарят на искания за законно прихващане“ и съответно, че Комисията ще „проучи мерки за създаване на равнопоставени условия за всички видове доставчици на съобщителни услуги, що се отнася до изпълнението на задължения за законно прихващане;“.

Под бюрократичните евфемизми се крие следното: в целия свят, от 30 години, все някой се опитват да отслаби криптирането, за да може държавата да „слуша“. Спрете се. Това не може да стане. Ще ги хващате по други начини. Ще ползвате метаданни, агенти под прикритие и др.. С криптирането ще си загубите времето, а и политическата подкрепа. Ще стане като с „chat control“ – няма технологично решение, което да не нарушава основни конституционни права.

Може би ако изхождаш от съдебните системи на Германия, Франция, Белгия, изглежда разумно да имаш „законно прихващане“. Тук винаги припомням подслушването на десетки протестиращи през 2020 г. по разследване за държавен преврат на прокуратурата. При нашата прокуратура и при нашите служби (все по-овладяни), няма „законно прихващане“. Понякога ще е законно, понякога ще е полу-законно – ще се прихващат политици, опозиция, бизнеси, посолства – каквото ѝ хрумне на държавата с главно Д.

Технологично това е нонсенс – ако отслабиш криптирането за правоохранителните органи, отслабваш го за всички; ако сложиш тайна „задна вратичка“ в алгоритъма, тя ще спре да бъде тайна на втория месец; ако ползваш т.нар.“призрачен потребител“, както предложиха британските служби преди години, чупиш гаранциите за идентификация на потребителите (и някой друг също ще намери как да добави призрачен потребител в разговора); разделянето на криптографски ключове е несъвместимо с гаранциите за т.нар. forward secrecy и създава много други проблеми.

И най-лошото е, че дори да се приеме някаква законодателна глупост, която да отлсаби криптирането „от край до край“, тя ще бъде заобиколена точно от организираните престъпни групи, които цели да засегне. Ако накарате Signal, Threema, Wire или някое друго приложение с криптиране „от край до край“ да сложи вратичка, през която да се подслушва, те или ще излязат от европейския пазар, или дори да се съобразят, ще продължат да бъдат с отворен код, и криминалните групи ще могат да си направят своя версия, без възможността за прихващане. И ще си ползват нея, докато за нормалните хора ще отпаднат гаранциите и някой следващ Гешев ще може да ги слуша за държавен преврат, докато всъщност се опитва да превземе бизнес или да събира компромати.

С две думи – изобщо не тръгвайте по тая наклонена плоскост. Свършва в стена.

Материалът Опитите за отслабване на криптирането водят в стена е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Надежда Радулова original https://www.toest.bg/sedmitsata-3-8-noemvri/

През последните дни по екрана на компютъра ми нефелно примигват разни невнятни новини, на които не можеш да им хванеш ни главата, ни опашката. Камо ли да ги опитомиш в някакъв строен и разумен наратив. И все тая дали ще е кометата 3I/ATLAS, която в конспираторските групи привиждат като поела на мисия да ни „занулява“, или пък 84-метровият кораб фантом край нос Емине само с двама души екипаж, или пък новината за откриване на суперважна всекидневна въздушна линия до Пакистан (а защо не и до Азкабан, питам се)… Все тая, при положение че у нас всичко, което хвърчи, се яде и тези полуприказни сюжети се оказват идеални за предъвкване в социалните мрежи, а и за разтуха от истински преседливите теми, като например публикувания от Министерството на финансите проектобюджет за 2026 г.

Та за троловете и за обикновените любители на медийната и социалномрежовата разтуха – благи вести от парламента! Задават се чували с пуканки, осигурени с любезната подкрепа на ДПС – Ново начало, „Възраждане“, „Величие“, БСП, ИТН, МЕЧ и независими депутати, които – след множество неуспешни напъни – издебнаха деня с най-много отсъстващи от ПП–ДБ и гласуваха създаването на временна комисия за разследване дейността на Джордж Сорос, Александър Сорос и техните фондации на територията на България. Браво, félicitations, Волдемор падна в капана! Въпросът е какво следва оттук нататък, освен, разбира се, доволните дози прах в очите на всички ни.

Първо, нека тръгнем от факта, че

от много години никой от фамилията Сорос няма фондации, нито пък упражнява дейност на територията на България.

Любимата и на „копейките“, и на „хилядниците“ неправителствена организация Институт „Отворено общество“ отдавна не получава никакво финансиране от Сорос и това е лесно проверимо. Така че ако целта на новогласуваната комисия е да разследва дейността на Соросовите фондации в момента, със същия успех може да започне проверки на провеждащия се – примерно в Негован – събор на марсианците.

Второ, ако неуважаемите разследващи все пак се съсредоточат върху отминали периоди, т.е. преди Джордж Сорос да оттегли дейността си от България, осветляването на „мрежата от влияния“ (по думите на Йордан Цонев) със сигурност ще извади наяве немалко членове и сподвижници на партиите, гласували „за“, които са били подкрепяни през годините от някогашната фондация „Отворено общество“, Център за изкуства „Сорос“ и пр. (включително и като питомци на училищата за политика от началото на новото хилядолетие, където младите и обещаващи кадри от БСП и ДПС бяха особено активни).

И тази свързаност не би била учудваща предвид факта, че в мътилката на 90-те, когато държавата беше абдикирала от ключови сфери, като образование, наука, култура и здравеопазване, именно програмите на така мразения днес у нас американски филантроп осигуриха хиляди ученически, студентски и научни стипендии; стартираха фундаментални за развитието на гражданския сектор проекти; позволиха на студенти, учени, писатели, артисти да пътуват, да се обучават, да повишават квалификацията си, да участват в международни форуми; подкрепиха свободните медии, провеждането на хиляди културни събития, издаването на безброй книги…

На фона на всичко това Йордан Цонев има наглостта да заяви от парламентарната трибуна: „Най-голямата вреда обаче беше не толкова в политиката, колкото в обществения и културния живот, в академичните среди. (…) Да не говорим и за културата, където примерите са даже и от миналата седмица, където започва линч срещу един писател, а друг един го затрупват с награди…“ Очевидно моралният компас на г-н Цонев определя като напълно приемливо един писател да размята картечница из социалните мрежи и като точно толкова осъдително и неприемливо друг писател да получава български и международни награди за добре свършена работа. Интересна логика. И етика. И естетика.

Но нека оставим на мира писателите, към които отпраща в речта си Цонев, и се върнем към по-общия въпрос за нанесената от Сорос вреда в културния и обществения живот. Да си припомним някои от публичните фигури, които попадат в групата на свързаните с дейността на Сорос в България. Част от тези хора вече не са сред живите, но това никога не е пречило на троленето и тричането, особено в полуанонимния комфорт на социалните мрежи. Блага Димитрова, Йордан Радичков, поета Борис Христов, Богдан Богданов, Димитър Аврамов, Райна Кабаиванска ли ще „изчистваме“?! Или стотици преподаватели в български университети?! Или може би целия Нов български университет от вратата до комина?! Хайде, стига глупости!

Трето. И този път съвсем сериозно. Ясно е, че комисията няма да предприеме нищо от това, което на думи възнамерява, не само защото не разполага с необходимите правни основания и реален обект на разследването, но и защото действителната ѝ цел е съвсем друга. А именно – да създава стигми и да нанася имиджови удари върху важни за развитието на културата и на цялото ни общество личности и процеси. Да отравя обществените нагласи. Да изкривява и разгражда едни от малкото смислени разкази за най-близкото ни минало. И да постига това с помощта на армии от тролове, спекулации, корупция, фалшиви новини и евтина пропаганда.

(Не мога да повярвам, че нито веднъж дотук в този текст не споменах името Делян Пеевски. Ето, споменавам го.)

А ако искате да научите още за новосъздадената парламентарна комисия, както и за едно много интересно ново проучване на Институт „Отворено общество“, прочетете седмичния анализ на Емилия Милчева „А ти готов ли си да се биеш за демокрацията?“.

След това дълго и мрачно интро, сигурно и на вас (както и на мен) ви иде да затворите бюлетина и да пуснете кепенците. Но точно в такива моменти на ноемврийска резигнация на прозореца каца Е.Т. , за да упражни влияние и да сложи черешката (пардон, коронката) на седмицата.

Освен всичко казано от Е.Т., в броя може да прочетете още за:

• „Домовете за деца – между институционалното наследство и човешкото лице на грижата“ – един текст на Евгения Тонева за половинчатата деинституционализация и възпроизвеждащата се стигма.
• „Любомир Бабуров: Човекът е положен в своя разказ за света“ – разговор, в който Ина Иванова и Любо от Ratio ни пренасят в един по-добър свят на будната мисъл и вярата в силата на човешкото общуване.
• „Киномания 2025“ – няколко акцента“ – поглед на Нева Мичева към петнайсетина (от общо 55-те) заглавия в предстоящия фестивал, някои от които според нея не са за изпускане.
• В случай че миналата седмица не сте имали възможност да чуете на живо езиковата ни редакторка Павлина Върбанова в епизод 3 на рубриката „Тоест разговаряме“, вече може да го направите по всяко време.

За финал – ако и вие изтрещявате като мен, ето едно парче, на което да си трещим заедно в компанията на Иги Поп. И запомнете – няма вече 5 за 4, няма 6–5, всичко е 6–7!

А докато си подскачате със или без микрофон, ударете един подкрепящ бутон, че ония момци с метлите от парламента идат – и за нас, и за вас.