Tag Archives: Политика

2 в 1. Ноемврийски валентинки

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/2-v-1-noemvriyski-valentinki/

Месец преди изборите 2 в 1 перманентното предизборно състояние, в което се намира България от миналото лято, започна да екзалтира.

Наслагват се две кампании – за президент и парламент, говоренето на политиците по медиите достига нива, които са опасни за психичното здраве на нацията, отприщват се протести. Излизат пътни работници със скъпата техника, накупена от собствениците на фирми благодарение на солидните аванси и щедрост на поръчките от ГЕРБ. Излизат миньори и енергетици, водени от синдикатите, които не пресираха ГЕРБ и Бойко Борисов за бъдещето на Маришкия басейн, но са избрали да го направят точно сега. Излизат и медицинските сестри, които от десетина години искат едно и също – нормално заплащане и нормални условия на труд, защото намаляват, остаряват, напускат, заминават. Ако затегнат мерките срещу COVID-19, и от заведенията ще напълнят площад „Независимост“.

Как влизат в тази кампания шестте политически сили, на които социологическите проучвания дават шанс за представителство в 47-мия парламент?

ГЕРБ – коравите пичове

Управлявалата в последното десетилетие партия на Бойко Борисов успя да се окопити, за което допринесе и провалът на „партиите на промяната“ (при цялата условност на това понятие) да произведат правителство. ГЕРБ са амбицирани не просто да са първи след изборите на 14 ноември, но и да съставят кабинет въпреки акция „Изчегъртване“ и изолацията, в която изпаднаха в последните два парламента.

Към момента социологическите проучвания им отреждат отново първото място, при това без да са особено застрашени от изместване. Според последните социологически проучвания („Алфа Рисърч“, „Екзакта“) голямата борба ще е не за първото, а за второто място, което си оспорват БСП, „Продължаваме промяната“ и „Има такъв народ“ – победител на изборите през юли.

За утвърждаване на стремлението на ГЕРБ да са първи, работи и лошото време, в буквален и преносен смисъл. Служебният кабинет попадна в ситуацията на играч по ръгби, който е затиснал топката, но всички останали са върху му. Служебните министри не успяха да се справят ефективно нито с перманентни кризи, като пандемията от COVID-19 и слабата ваксинация, нито с „черни лебеди“, като засядането на натоварения с азотeн тор кораб „Вера Су“ край Камен бряг. Данни на националната статистика за умиранията през 2020 г. и първите девет месеца на 2021 г. ясно показват, че през тази година броят на смъртните случаи в България във всеки от деветте месеца е по-висок от миналата (с изключение на две седмици, когато е имало незначително завишение през 2020 г.). В момент, в който Световната здравна организация съобщава, че смъртността от COVID-19 e спаднала до най-ниски нива от близо година, в България, държавата с най-малко ваксинирани в ЕС, тя е във възход.

Спиралата на цените на тока, отоплението, водата, храните, жилищата плаши хората и ги кара да бъдат песимистични и несигурни за бъдещето си. Ако започнат снеговалежи и разплащанията с фирмите за ремонт и поддръжка на пътищата не са уредени, един блокаж на пътищата ще качи проценти на ГЕРБ – и ще смъкне от други. Тежката зима, която предвещават енергетици и икономисти, се подсилва от действия на „Булгаргаз“, които в писмо обявиха, че заради задлъжнялостта на „Топлофикация София“ и ценовата политика не могат да се разплащат за газа от Русия и Азербайджан и настояват за ново откупуване от БЕХ на задължения на столичната „Топлофикация“ за 130,6 млн. лв.

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов подклажда страховете с изявления, че цената на тока ще стигне 500 лв. за мегаватчас, след като надхвърли 300 лв. преди месец. А държавната енергетика, която дирижира предлагането на енергийната борса, продължава да е контролирана от утвърдените от ГЕРБ кадри – там дори епителът не бе изчегъртан.

На този фон в оборот пак се пуска версията за стабилността, която Бойко Борисов олицетворява – по Тома Биков. (Не и за високия корупционен индекс на държавата, която остави след себе си, 111-тото място по медийна свобода три години поред и стъпканото върховенство на правото). С подкрепата си за кандидатурата за президент на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков ГЕРБ се борят също така за мястото на „Дондуков“ 2 – и с помощ от приятелите от ДПС. Този път няма номер с предварително обречен кандидат като Цецка Цачева на вота през 2016 г. Този път играят за победа и подборът на Герджиков и вицето му – Невяна Митева, бивша плувкиня, полковник от ВВС и съпруга на генерал, майка на три деца, с перфектна визия, го доказва.

Много се говори за обвързаности на Герджиков с Пеевски и ДПС, а като публично доказателство се споменава фактът за някогашното участие на Герджиков в партия „Новото време“ („ДПС в НДСВ“, както припомни тези дни бившият премиер Иван Костов пред bTV; нейният бивш председател Емил Кошлуков днес е начело на БНТ). Позицията на Герджиков за най-младия олигарх Делян Пеевски е недвусмислена: „Не бива да се вторачваме в личности.“ Освен това смята, че Лозан Панов е бил „подведен“, когато го обяви за пряк път на ДПС към президентството.

БСП – сцени от един семеен живот

БСП влиза в кампанията разединена и заредена с напрежение – и това не е новина, защото при Корнелия Нинова такава е традицията. Този път противоборството е по оста „за“ и „против“ президента Румен Радев, макар че публично лидерката на социалистите обяви подкрепата на партията за втория му мандат.

Въпреки че Радев дължи своята сегашна президентска позиция на избора на Нинова и гласовете на социалистите, пет години по-късно местата са разменени. Сега той е този, от когото БСП черпи влияние и енергия за кампанията си. Тази зависимост изнервя партийната лидерка, но тя не може да си позволи публични разногласия с президента. Причината е една – нарича се власт, която и кръгът на Нинова, и кръгът на Кирил Добрев, и президентският кръг очакват от твърде дълго време. Това е и единственият начин противниците на Нинова да загърбят идеята за отстраняването ѝ. Поне за известно време.

БСП или „Продължаваме промяната“ ще се пребори за второто място? Партията на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев е близка до президента и областните управи работят за нея, казват социалисти, които смятат, че потенциалът на новия проект е по-голям от този на социалистическата партия.

След изборите отново Радев, ако спечели втория мандат, ще е мостът на БСП към евентуално управление. Но има и уловка: ако „Позитано“ 20 се утвърди на второто място, ще е ухажван партньор за коалиция – и от ГЕРБ и ДПС, и от тези, които искат промяна.

„Продължаваме промяната“ – ах, тези харвардци

От момента, в който усмивката на Кирил Петков огря българската политика, нищо вече не беше същото. Ще стигне ли тази усмивка за цялата кампания, в която „Продължаваме промяната“ влиза без предизборна програма и с послание за битка с корупцията, така втръснало ни? Различното от посланията на другите сили, от които чакаме промяна, е, че те казват: „Нали видяхте, че ние това го можем!“ Видяхме, че казаха за едни големи кредити от Българската банка за развитие, после смениха ръководството и промениха начина на финансиране на проекти. Но ония големи кредити си остават, те са барикадирани с договори, чудесни гратисни условия, така че – кой взел, взел.

Може да нямат програма (и да не е известно кога ще имат), може да са доста противоречиви в публичните си изявления, но амбицията е налице – Асен Василев се вижда като министър на финансите в следващо правителство, а Кирил Петков може би като премиер, след като сподели коя партия какъв пост може да поеме. Към „Продължаваме промяната“ вече поеха хора от „Демократична България“, а с тях – и избиратели. Назначеният от служебния кабинет шеф на Агенцията по горите – зеленият Александър Дунчев, вече е водач на листа на новата партия.

Освен от ДБ в проекта на двамата бивши служебни министри прииждат и разочаровани избиратели от доскорошния фаворит „Има такъв народ“. Василев и Петков са самоуверени, с шлифован от маркетинга стил на изразяване, в духа на TED лекциите. Макар да избягват конкретика за бъдещи политики, обещаха, че ще запазят данъците на сегашните нива. Едва ли има политическа сила, която да каже обратното.

„Има такъв народ“ – къде се дяна ти, любов народна

Партията на Слави Трифонов трудно ще си върне тази толкова изменчива народна любов. Според социолозите тя ще се бори в най-добрия случай за третото или четвъртото място. Из медиите продължава да се търкаля историята с Петър Илиев, уволнен от Софийския университет заради заключението на етичната комисия, че е плагиатствал в дисертацията си, а сега и адвокатската колегия в София също го проверява. И докато този скандал не угасне съвсем, винаги ще се припомня, че Илиев е бил кандидат за правосъден и за вътрешен министър в двата проектокабинета на „Има такъв народ“.

През август, когато политическият проект на двамата служебни министри още не беше факт, проучвания показваха, че ИТН спада до трето място, а второто се заема от „Дeмократична България“. Никакви оправдания постфактум, направени в куп медии от ръководството на ИТН, не успяха да постигнат ефект и да убедят обществото, че партията на Трифонов няма вина за това, че не е било излъчено правителство.

Сигналите, които излъчва ИТН, този път не са в стила на алфа-мъжкарството. Лицата, които сега говорят публично, показват склонност към диалогичност, така дефицитна при първоначалното натрупване на политическия им опит. Какво ще произлезе от това – отсега е трудно да се прогнозира. В опит за идейна реанимация лидерът на ИТН Слави Трифонов обяви, че партията ще влезе в бъдеща управленска коалиция, при условие че е поет ангажимент за електронно дистанционно гласуване. Къде, по дяволите, отиде мажоритарният вот…

„Демократична България“ – време е да вдигне котва от Росенец

За „Демократична България“ дебаркирането на Росенец миналото лято се оказа истински вододел в политическата ѝ история. В интервю за „24 часа“ Ивайло Мирчев заяви, че след това събитие „Да, България“ е удвоила броя на членовете си.

Но „Демократична България“ се оказа твърде дълго закотвена към пристана на Ахмед Доган. Толкова, че когато се появи проектът „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев, започнали своя политически път именно от „Да, България“ – една от партиите в коалицията, ДБ се оказа в позиция първо да настоява за общо явяване, а след отхвърлената оферта мина в обяснителен режим дали са повече конкуренция, или повече съмишленици, или… Времето до началото на кампанията така и не бе оползотворено за лансиране на идеи за нови политики, свързани с болезнените проблеми тази есен – високи енергийни цени, Зелена сделка и въглищна индустрия и др.

В навечерието на напрегнатата изборна битка пък гръмна и скандалът, произведен от доскорошния председател на групата столични общински съветници на ДБ и бивш съдия Методи Лалов. Той обвини ръководството на „Да, България“ в недемократично управление и поиска оставките на Христо Иванов, Антоанета Цонева и Ивайло Мирчев. Наред с това той обясни, че ръководството е нелегитимно, тъй като още преди три години е трябвало да се проведе Национална конференция. На фона на нееднозначната подкрепа вътре в ДБ за кандидатпрезидентската двойка Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе този скандал всява допълнително напрежение и разфокусира енергията.

Решението на ЦИК да не приеме за регистрация листата на обединението в Стара Загора заради представени документи без ръчни подписи, а само със сигнатури на електронен подпис, е още един препъникамък за вота на 14 ноември. Проблемът ще бъде отнесен до Административния съд в Стара Загора, а се проверяват листи и за други райони. Решението на изборната администрация беше коментирано от съпредседателя на ДБ Христо Иванов като опит на ГЕРБ и ДПС да елиминират служебно обединението от изборни райони. В ЦИК, която е с нов състав, двете партии нямат мнозинство, а решението е било подкрепено от представителите на всички политически сили, с изключение на ДБ – ГЕРБ, БСП, ДПС, ИТН и ИБГНИ.

Връщането на Делян Пеевски в листите на ДПС – и в публичната политика – раздвижи ДБ. Срещу него във Велико Търново ще се изправи лидерът на „Да, България“ Христо Иванов вместо адвоката Калоян Янков, който беше и председател на парламентарната комисия за Росенец в 46-тия парламент. При регистрацията на листата в Районната избирателна комисия Христо Иванов предложи дебат с Пеевски и добави:

… смятаме, че това ще бъде в някакъв смисъл централната, символната битка на тези избори. Пеевски прави заявка, че щял да бъде активен и да говори. Това показва намерението на Движението да премине в рамките на демократичните средства към нещо като терористична акция срещу българската демокрация. 

През един жълт сайт Пеевски отговори, че не иска дебат с Иванов, а с Иво Прокопиев (бизнесмен и съиздател на „Дневник“ и „Капитал“), който „му е началник“. Ако ДБ разчита да раздвижи кампанията с подобно противопоставяне, няма да е достатъчно. Вече не.

ДПС се качва на кантара

Решението на ДПС да издигне лидера си Мустафа Карадайъ за кандидат за президент в комбинация с евродепутатката Искра Михайлова е опит да се претегли. Колко гласа тежи ДПС, сиреч колко ще даде на ГЕРБ–СДС за кандидатпрезидентската им двойка проф. Анастас Герджиков и Невяна Митева, и какво ще договори при рулетката с мандатите. Наистина колко тежи ДПС – под 300 000, колкото изкара на последните избори, малко над 400 000 или близо 600 000, спечелени за първи и последен път през лятото на 2009 г.? Зависи колко безпощадно ще е към купувачите на гласове ръководеното от Бойко Рашков МВР. Зависи и от ресурса, който ще бъде вложен в кампания, в която отново ще участва Делян Пеевски, подгонен от санкциите по Глобалния закон „Магнитски“ и яростно защитаван от партия (чийто член никога не е бил) и в София, и в политическото ѝ семейство в Брюксел.

Инициативата с кандидатпрезидентската двойка на ДПС няма да обърка избирателите, тъй като регистрираните в двата вота партии и коалиции ще фигурират в двете бюлетини под един и същи номер. (Не и тези, издигнати от инициативен комитет.)

Ами ако гласовете за ДПС отново са под 400 000? Тогава кандидат-президентът Карадайъ ще трябва да понесе отговорността за слабия резултат и за мястото му ще се търси нов лидер. При наличието на почетния председател Ахмед Доган няма да е трудно.

„Изправи се.БГ! Ние идваме!“, къде сте?

Къде сте наистина?

Заглавна снимка: Markus Winkler / Unsplash

Източник

Има сделка, няма сделка

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/ima-sdelka-nyama-sdelka/

Националният план за възстановяване и устойчивост, променен и допълнен и от служебния кабинет, най-сетне заминава за одобрение в Европейската комисия. След огромно закъснение и множество редакции. И на фона на енергийна криза и увеличаване на цената на енергоносителите. В Плана има две възможни дати за затваряне на въглищните централи – първоначално беше записана 2038 г., но след натиск от синдикатите беше добавена и 2040 г.

Според Атанас Пеканов, вицепремиер по управление на европейските средства,

посочената дата за затваряне на въглищните централи в България е индикативна

и подлежи на одобрение от парламента. Но вече зададена, тя става част от националния план за декарбонизация и дава увереност, че ще получим компенсаторни механизми, както и спокойствие на хората от въглищните региони в страната, че ще им бъде предложена алтернативна заетост.

Във финалния вариант на Плана са включени 59 проекта – с 13 повече, отколкото в априлската версия, и 46 реформи. Добавена от служебния кабинет реформа е създаването на държавно предприятие „Конверсия на въглищните региони“ в Източномаришкия басейн. Основната му задача ще бъде рекултивация на земите около въглищните мини и подготовка за реализацията на нови проекти. За преминаване към икономика без въглеродни емисии и за откриване на нови работни места в региона са предвидени 1,7 млрд. лв. от Фонда за справедлив преход. Но плащанията са свързани с реализация на заложените в плана реформи. Има реформи – има пари, няма реформи – няма пари.

Вицепремиерът Пеканов обяви, че се очаква тези общо 12,9 млрд. лв. евросредства от Зелената сделка да генерират още над 8,1 млрд. лв. инвестиции. Служебното правителство започва веднага преговори и дискусии с ЕК по параметрите на Плана и стъпките, които трябва да се направят в следващите 10 години.

На финалната права, още преди Националният план да бъде изпратен в Брюксел, федерациите на миньорите и енергетиците

от КНСБ и КТ „Подкрепа“ в „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“ организираха протест в столицата.

Те поискаха от кабинета гаранции, че държавните мини и централа ще продължат да работят най-малко до 2040 г., а най-добре – до изчерпване на количествата от въглищни запаси в басейна. Само че такива гаранции няма кой да им даде, тъй като въглища в комплекса има за още 50–60 години при добив до 30 млн. тона годишно.

Пред „Тоест“ инж. Андон Андонов, изпълнителен директор на „Мини Марица-изток“, обяви, че са готови да посрещнат зимата и да доставят на централите въглища без ограничения. За деветте месеца от 2021 г. дружеството е завършило с печалба от 9 млн. лв. и без нито лев задължения към държавата и към фирмите.

Не в същата кондиция е държавната централа ТЕЦ „Марица-изток 2“, която завърши 2020 г. с финансова загуба от 340 млн. лв. преди данъци – със 132 млн. повече, отколкото през 2019 г., и с намаление на продажбите от 2,521 млн. мегаватчаса, или 43,6%. Към средата на на тази година централата излезе на минус с още 247 млн. лв., а задълженията ѝ се увеличиха с още 200 млн. лв. и вече надвишават 1,5 млрд. лв.

Вярно е, че тя се намира в неравнопоставено положение спрямо останалите две големи централи в комплекса „Марица-изток“. Според клаузи в договорите си с тях държавата изкупува цялото им произведено количество електроенергия на преференциални цени и поема разходите за въглеродните емисии. А тяхната цена на международните пазари продължава да расте и заплашва с фалит единствената държавна въглищна топлоелектроцентрала в България. Анализатори обясняват това движение на цената нагоре със спекулативни покупки, а стремежът към зелени политики и поставените цели пред индустриите в страните от ЕС прави парниковите квоти привлекателен пазарен актив. Което означава, че

въглеродните квоти ще продължават да бъдат търсени, а цената им ще расте.

И ще направи електроенергията от въглища непосилно скъпа както за индустрията, така и за бита. Затова на проведената в сряда онлайн среща с представители на четири дирекции от ЕК председателят на миньорската федерация на КТ „Подкрепа“ Владимир Топалов е поискал (поне през зимата) да се наложи мораториум върху плащането на квотите, които сега се търгуват по 67 евро за тон. Пред „Тоест“ синдикалистът обясни, че тази мярка ще укроти ръста на цените на електроенергията и на природния газ. В противен случай съществува реален риск централите на въглища и на газ в Европа да спрат работа. А това ще доведе до фалити на фирми, безработица и големи социални вълнения, тъй като освен бизнеса ще пострадат и много хора, които няма да могат да си платят сметките за ток и парно.

По време на срещата синдикалистът посочил още, че дата и мерки за затваряне на предприятията от въглищната индустрията трябва да се запишат в Националния план за климат и енергетика, а не в Плана за възстановяване и развитие. Топалов поискал да получи от ЕК и Докладите на агенцията за икономически анализи „Прайсуотърхаус Купърс“, която консултира българското правителството при изготвянето на териториалните планове за четирите области в България с конкретни мерки за развитието им след затваряне на въглищната индустрия. От Брюксел отказали да предоставят договорите, тъй като те са сключени с частна фирма, на която ЕК плаща за експертните съвети. И посъветвали синдикалния лидер да ги поиска от правителството ни, когато плановете бъдат одобрени.

Владимир Топалов не разбира защо в тази крайно неблагоприятна политическа конюнктура министър Пеканов бърза с предаването на Плана за възстановяване и развитие, който и без това е закъснял много. Според него не трябва да се поемат ангажименти, свързани със затварянето на мините и централите, а

да се преговаря за максимално отлагане във времето.

„Аз не знам много ли са, или са малко парите, които ще получат засегнатите региони в България. За Старозагорския регион са предвидени 1,7 млрд. лв. Ще Ви дам само един пример – за една година с около 27 млн. тона въглища, добити в „Мини Марица-изток“ централите в енергийния комплекс произвеждат общо 17 млн. мегаватчаса електроенергия, а приходите от тях са 1,7 млрд. евро при цена от 100 евро/мегаватчас. А към днешна дата тази цена е 200 евро/мегаватчас“, коментира Владимир Топалов и припомня, че от 2022 г. постепенно и битовите абонати ще трябва да се включат в либерализирания пазар на електроенергия.

Меглена Антонова от „Грийнпийс – България“ гледа по друг начин на средствата, които ще получи страната и регионите ни от ЕК по Зелената сделка. Те са за диверсификация на икономиката и ако бъдат използвани добре, ще подпомогнат справедливия преход. Но ако оставим централите в Източномаришкия басейн да продължат да работят както досега, няма да е далеч моментът, в който електроенергията, произвеждана от тях, ще стане непродаваема, коментира тя пред „Тоест“. Антонова прогнозира, че следващата пролет цените на енергоносителите ще се нормализират и тогава ТЕЦ „Марица-изток 2“ отново ще трябва да намали максимално мощностите си. Защото

централата може да продава на печалба единствено в екстремни ситуации като сегашната,

но те са по-скоро изключение на пазара. Не трябва да се забравя, че до 2026 г. ще изтекат и договорите на т.нар. американски централи в Източномаришкия басейн и тогава те също няма да издържат на натиска на високите цени на въглеродните квоти. Зад гърба им обаче няма да е държавата, която подпомага по различни схеми ТЕЦ „Марица-изток 2“.

Чисто икономически цената на възобновяемата енергия е много по-ниска, затова не трябва да се губи повече време, а да се мисли за алтернативи и нови технологии, които да заменят въглищните. У нас отдавна няма търгове за възобновяеми енергийни източници, а законодателството не облекчава инсталирането на мощности в индустрията и бита. Не действа и пазарен принцип за инвестиране в мощности, които произвеждат електроенергия на по-ниска цена, коментира ръководителката на кампаниите в екологичната организация.

„Грийнпийс“ не е променила и отношението си към изграждането на нова ядрена централа в България, защото инвестицията е огромна, а нямаме нужда от такава огромна мощност, която при това трябва да работи постоянно. Според Антонова е далеч по-добре да се инвестира в гъвкавост, в съхранение на енергията. Бъдещето е в това да има много и малки мощности, които да обират пиковете и да създават баланс в енергийната ни система.

Франс Тимерманс, вицепрезидентът на ЕК, който отговаря за Зеления пакт, заяви в интервю пред bTV в петък, че най-важно е да се осъществи справедливият преход и да се предложи по-добро бъдеще на хората и регионите. По думите му, и България, и Нидерландия, която също се забави с представянето на своя национален план за възстановяване и развитие, са в сходна ситуация – със служебни правителства и преди избори. Той отново припомни, че

в България около 10 000 души годишно умират заради мръсния въздух.

Зам.-председателят на ЕК не вижда заплаха България да бъде лишена от средствата, предвидени в Зелената сделка. Комисията ще анализира много внимателно всяко предложение в българския план за преминаване от високовъглеродна към зелена икономика, а датата едва ли ще стане препъникамък в преговорите със следващото правителство.

Тимерманс пристигна рано сутринта в петък в страната ни, за да участва в конференцията „Зеленият преход – решения и предизвикателства за България“, организирана от сайтовете Dir.bg и 3e News. И беше посрещнат от синдикатите с негови снимки, плакати с надписи като „Кой не иска да сме енергийно независими?“ и запалени свещи – намек какво очаква страната ни след закриването на въглищните централи. В този час, по ирония на съдбата, на много места в столицата не е имало ток.

По време на конференцията премиерът Стефан Янев предупреди, че с концепцията си за зелен преход Европа си поставя много високи цели, които надхвърлят възможностите на страната ни. А при сегашните цени на електроенергията на световния пазар 2038 г. не е окончателна за закриване на въглищния сектор. Тимерманс, с когото по-късно служебният премиер обсъди Плана за възстановяване и развитие, заяви пред участниците в конференцията: „Ангажирам се, че никой да не бъде изоставен и забравен.“

При старта на кампанията си в петък президентът Румен Радев заяви: „При всички положения ще защитаваме нашите въглищни централи, които в момента България няма с какво да замени. Ще направим така, че енергийният комплекс „Марица-изток“ не само да не затвори, а да се развива като енергийното сърце на България.“ Но понеже няма как правителството да изпрати националния ни план в Брюксел, без поне да информира Румен Радев за крайното си решение,

трябва да приемем думите му единствено като предизборно обещание към миньори и енергетици.

Отново в петък БНР съобщи в новините си, че през седмицата служители на ДАНС са били на проверка в двете държавни дружества – „Мини Марица-изток“ и ТЕЦ „Марица-изток 2“. От ръководството на държавната централа са заявили пред националното радио, че става дума за регулярна проверка в обекти със значение за националната сигурност; същото каза пред медията ни и изпълнителният директор на въгледобивното дружество Андон Андонов. Но според източниците на БНР проверката е свързана с цените на тока и сключваните договори.

В ситуацията на политическа криза и на предстоящата кампания за парламентарни и президентски избори съвсем не е изключено ръководни кадри на всякакви нива в енергийния сектор – най-корумпирания в държавата – да изпълняват поръчки на бившия премиер, с които да саботират работата на служебното правителство. И много от протестите изглеждат провокирани и организирани от собственици на бизнеси, близки до ГЕРБ, които разчитат единствено на обществените поръчки. В битката за милиардите от Зелената сделка в държава като нашата са възможни всякакви сценарии, дори най-мрачните.

Заглавна снимка: ТЕЦ „АЕС Марица-изток 1“ и ТЕЦ „Брикел“ в Гълъбово, обл. Стара Загора © Анастас Търпанов

Източник

Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2021/izbori-nov21-risk/

На 14-ти ноември ще се проведат смесени президентски и парламентарни избори. Право да гласуват имат всички български граждани независимо къде се намират. Възможност да гласуват… е, това за пореден път остава сложно.

Срокът за подаване на заявление за гласуване в чужбина изтича в полунощ българско време на вторник 19-ти октомври. Това е третият път, когато събираме заявления по този начин тази година, но е важно да се разбере, че всеки път трябва да се подава ново заявление. Ето най-важните неща на този етап:

  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 14-ти ноември сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация (Приложение 17)
  • Вече са одобрени почти 700 секции в чужбина, където в последните 5 години е имало над 100 подадени гласове. Все пак, това не означава, че на тези места местните общости ще имат възможност или разрешение от приемащата страна да организират секции. Затова се свържете с местната си общност, за да научите къде всъщност се организират такива. Изискването за една секция вече е намалено от 60 на 40 заявления.
  • Отпадна изискването за максимум 35 секции в страни извън ЕС. Това означава, че в САЩ и Великобритания, които бяха най-засегнати на предишния вот, ще има възможност за много такива. Отново, потърсете секция наблизо, за да я подкрепите
  • В Германия се очаква проблем, тъй като германските власти са ограничили секциите до 40 места извън консулствата
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както знаем, основна роля в организацията на изборния процес в чужбина имат организациите ни и доброволци по места. В голяма степен това са активни българи, които от години се занимава с това, което всъщност следва ЦИК и МВнР да свършат. На всеки вот информираме, призоваваме, изясняваме, намираме помещения, попълваме комисии и нужди.

През годините тази роля рядко е разпознавана, а понякога дори блокирана. Най-фрапантна беше акцията на прокуратурата в последните години да призовава българи в чужбина на разпит заради разследване за изборни измами. Независимо, че няма никакви доказателства за такива или съмнения в документацията, използваха за пореден път писания в жълти медии като повод за сериозна кампания. Той включваше дори задържане на границата за разпит на хора, които не са били уведомени по никакъв начин за това, че са търсени. Обвинения липсваха – прокурорите само им било любопитно. Това отношение и откровеният тормоз накара доста да се откажат не само да помагат с изборите, но и да имат каквото и да е с България. Общата позиция, включително на хора в ЦИК е, че целта на прокуратурата е именно била такава – деморализация на активните българи най-вече в западна Европа.

Независимо от това доста хора продължиха да се занимават, донякъде напук. Резултатът беше рекорден брой заявления за изборите през април. След още един вот и серия от спънки от ЦИК явно на много им е писнало и сега има своеобразен бойкот на изборите. Целта е да има формално споразумение и ефективна съвместна работа между ЦИК, Външно и българските организации в чужбина. Това е нещо, за което се настоява от над десетилетие, но така и не получихме някакъв отговор. Тази умора и бойкот поставя пред реален риск изборите в чужбина, защото е практически невъзможно консулствата ни с крайно недостатъчния им персонал и ресурси да организират дори част от секциите.

Тъй като ЦИК далеч не се слави с разум и трезва преценка, може да очакваме сериозни проблеми в следващия месец. Независимо, че 700 секции са принципно одобрени независимо от заявленията, надали ще има кой да плати за помещенията, да попълни комисиите и да свърши всичката работа около вота, която остава скрита за обикновения гласоподавател.

Всичко това, както и умората от поредния вот, обяснява намаленият брой заявления този път. За април събрахме 85815 заявления. За юли – 70960. Ако поддържаме сегашната тенденция сега ще има около 42 хиляди или двойно по-малко от първите избори за годината. Друга причина, макар не основна, е времето на събиране. Докато периода за подаване на заявления в началото на годината беше 29 дни, сега е едва 19. За вота през юли беше 24 дни. Тук виждате прогресията за събиране на заявления по дни от откриването на електронния формуляр.

Следейки активността по дни към този етап на кампанията по събиране виждаме, че средният брой заявления на ден е останал относително същия в САЩ и Турция. В Испания е намалял леко. В Германия и Великобритания е паднал повече от половина. Ако моделираме активността от предишните вотове ще очакваме сериозен спад с между 30 и 50% навсякъде.

Както споменах по-горе, това няма да се отрази непременно на броя на секциите – основен риск за това е отказа на ЦИК да говори с хората, които всъщност им вършат работата зад граница. Липсата на заявления обаче ще остави списъците празни, което ще забави допълнително изборния ден.

Както и предишни години, може да следите активността на подаването на заявления в реално време на таблицата и картата на Glasuvam.org. Ще публикувам картата със секциите, когато станат известни и официално потвърдени.

The post Избори ноември 2021: вотът в чужбина е отново под риск first appeared on Блогът на Юруков.

За кого играе БСП

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/za-kogo-igrae-bsp/

Когато Стоил Рошкев, журналист от телевизията на БСП, наскоро призова зрителите да гласуват за БСП и да не гласуват за президента Румен Радев на 14 ноември, със сигурност това не е била непозволена волност. Това е правата линия.

Шокиращо, но в действителност разломът между „Позитано“ 20 и „Дондуков“ 2 е по-голям от всякога. След като загуби избиратели на вота на 4 април и заради неизречената подкрепа за Румен Радев, лидерката на БСП Корнелия Нинова официално обяви такава две седмици по-късно. Въпреки това „нашият президент“ вече не е дотам „наш“ за ръководството на партията, издигнала го за първия мандат.

Избирателите на социалистите – същите, които гласуваха за Нинова на първите преки избори за партиен лидер, харесват Радев. Дилемата „Нинова или Радев“ ще е разрушителна за изборните резултати на БСП, паднали под 400 000 след вота на 11 юли (на 4 април бяха 480 136). Съвсем реалистично е третото място да се изплъзне на БСП, а в настоящия формат за него ще се борят още поне две политически сили – „Демократична България“ и „Има такъв народ“.

Появата на политическия проект на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, ползващ се с протекциите на президентската институция, разджурка рейтингите. Привличайки според проучванията на социолозите избиратели от ИТН и ДБ, но също и от останалите политически сили, „Продължаваме промяната“ изтласка формацията на Слави Трифонов и засега е фаворит за първото място – освен ГЕРБ.

След като изгуби статуса на втора политическа сила, БСП изпадна до

„една от партиите, подкрепящи президента“, 

като в този формат вече води „Продължаваме промяната“. Въпреки това тези близо 400 000 гласа, които социалистическата партия носи със себе си, са важни – а и са повече като тежест от приноса, който се кани да даде ДПС на ректора на Софийския университет проф. Анастас Герджиков, подкрепен от ГЕРБ–СДС. (На последните избори партията на Ахмед Доган спадна до 292 514 гласа, сега ще се опита да „извади“ повече гласове от Турция заради репликата на Радев към лидера на ДПС Мустафа Карадайъ „Коя е Вашата родина майка?“.).

Победата на Румен Радев, доскоро в кърпа вързана, вече не изглежда така предопределена след номинацията на Лозан Панов, подкрепян от ДБ, и на проф. Герджиков. Освен това не е сигурно колко от избирателите на ИТН (първа обявила подкрепа за Радев) ще гласуват за него, както не е сигурно, че всички от ДБ ще застанат зад председателя на Върховния касационен съд.

Така че в ситуация, в която и „Изправи се БГ! Ние идваме!“, също подкрепяща настоящия президент, е на ръба да влезе в бъдещия парламент, единението в БСП е важно за Румен Радев, борещ се за втори мандат. Затова в тази студена война и Нинова – първият лидер на БСП, избран чрез пряк вот, и Радев – мажоритарно избран с над два милиона гласа, спазват формално приличие. Нуждаят се един от друг.

Невъзможно е Корнелия Нинова да се съизмерва с най-одобрявания политик в България, чийто рейтинг надмина 60%. Но подкрепяна от Калоян Методиев, с когото се знаят от СДС, Нинова, изглежда, не отчита последиците от тази битка за самата партия. (Методиев е директор на неправителствената организация Институт „Рего“ и за кратко началник на кабинета на президента Радев, отстранен от поста през септември 2020 г.) Според бивши депутати от левицата Нинова е подразнена от „американизирането“ на Радев, особено от неговата подкрепа за инициативата „Три морета“ и критиките му към газопровода „Турски поток 2“ заради похарчените 3 млрд. лв., които „никога няма да си върнем“.

В БСП проруските позиции са на почит и дори евродепутатите, излъчени от партията, не се отклоняват от тях. 

Последният пример е гласуване в Европарламента през септември, когато петимата представители на БСП единствени в групата на социалистите в ЕП гласуваха против резолюция, призоваваща за нова стратегия на ЕС в отношенията с Русия.

Документът разграничава руския народ от режима на президента Путин. В него са отбелязани обвиненията срещу агенти на ГРУ в опита за убийство на българския оръжеен търговец Емилиян Гебрев и още двама души; изтъква се, че ЕС трябва да намали зависимостта си от руския газ, петрол и други суровини поне докато Путин е на власт; настоява се България и Малта да се откажат от режимите на „златни паспорти“.

Освен това се настоява и Русия да върне трофейни архиви, сред които и изнесените от Червената армия български архиви на царската канцелария, на Министерството на войната, на МВР, лични архиви на български политици след 9 септември 1944 г., които нито едно българско правителство не си е поставило за цел да получи обратно.

Президентът Радев също лансира тезата за нов подход спрямо Русия, 

„отвъд санкциите“, като внимателно подбира думите спрямо Москва и избягва да критикува. Например след Европейския съвет през юни той заяви, че ЕС гледа под микроскоп Русия за корупция, а не е обръщал внимание на България.

А зрителят, обадил се в телевизията на БСП, за да каже, че Радев е „предател“, беше подразнен как се променил президентът, смятан в началото за руски човек: „Той питал ли е Нинова дали да назначава тези хора в служебния кабинет? Не мисля. Той се обяви и против братска Русия. Не мога да гласувам за такъв човек.“ Президентът не е питал лидерката на БСП за първия ешелон в служебното правителство, но е искал предложения за втория, каквито така и не е получил. А и вече не обича да му припомнят кому дължи първия си мандат. Затова и на 1 февруари т.г., когато сам се номинира, той ясно очерта намеренията си да излезе извън тяснопартийното:

„Издигaнeтo нa ĸaндидaтypaтa, зaявявaнeтo зa втopи мaндaт, caмо пo ceбe cи e пoлитичecĸи пpoeĸт, ĸoйтo мoжe дa oбeдини мнoгo бългapи. C г-жa Йoтoвa oчaĸвaмe, чe щe бъдeм зaeднo c бългapcĸитe coциaлиcти, c xилядитe xopa oтлявo, ĸoитo ca нaшeтo пoлитичecĸo ceмeйcтвo, ĸaĸтo и c вcичĸи пoчтeни бългapи.“

Осем месеца по-късно Кирил Петков и Асен Василев издигнаха призива за „коалицията на почтените“ и „десни инструменти за леви цели“…

Двойна игра

Как ще се чувства Корнелия Нинова в такава коалиция, в която БСП няма да свири първа цигулка (макар да смята, че ѝ се полага по право)? Тя отдавна е подозирана в двойна игра – хем иска БСП да я броят за част от „коалицията на промяната“, хем се договаря с ГЕРБ и ДПС за „коалиция на статуквото“.

В предишния 46-ти парламент БСП не показваше активност, когато ставаше въпрос за главния прокурор Иван Гешев – нито по време на изслушванията му в парламентарната комисия, нито при събиране на подписи за извънредно заседание заради отнемането на Бюрото за защита на свидетели от опеката на обвинител №1, нито при дискусии в пленарната зала. Но все пак подкрепи с гласуване промените в Закона за защита на свидетелите, които прехвърлиха службата към Министерството на правосъдието.

Неясната позиция на Нинова и сие по отношение на съдебната реформа и фигурата на главния прокурор подхранва прогнозите за

възможна коалиция между ГЕРБ, ДПС и БСП – 

ако партията на Бойко Борисов се пребори за първото място и съответно получи първия мандат за съставяне на правителство.

Един от малкото депутати от БСП, които се осмеляват да изразяват категорична и принципна позиция относно съдебната реформа и мястото на БСП до партиите на протеста, е Крум Зарков (неговата майка – известната журналистка Анна Заркова, е един от тримата съпредседатели на инициативния комитет, издигнал Румен Радев за втори мандат). Той също е изолиран от Нинова, след като поиска оставката ѝ заради лошия изборен резултат – в края на май по нейно предложение Зарков и Янаки Стоилов (също поискал тя да поеме отговорност заради провала на вота) бяха отстранени от Изпълнителното бюро. Две седмици по-рано Стоилов бе назначен за министър на правосъдието в служебния кабинет на Радев.

Воден от своята прагматичност и желание за втори мандат, Румен Радев се еманципира от БСП, за да завземе по-голяма електорална територия. Още при преполовяването на мандата му се видя, че неговият висок рейтинг не се прехвърля към БСП и следователно може да се опита да изгради фундамент на надпартиен. Освен това ГЕРБ и Борисов низвергнаха Нинова, припознавайки Румен Радев за свой основен противник – и така го легитимираха допълнително.

На няколко пъти Корнелия Нинова се отърва от исканията за оставката ѝ. Къде ще се озове след 14 ноември, зависи от изборния резултат на коалицията на социалистите. И няма да е изненадващо, ако за президента Радев гласуват повече социалисти, отколкото за листите на БСП.

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

Ирак пред избори. Възможна ли е промяната?

Post Syndicated from Мирослав Зафиров original https://toest.bg/iraqi-elections-2021/

На 10 октомври т.г., в шести поред парламентарни избори след падането на режима на Саддам Хюсеин, Ирак ще избира членовете на бъдещия си парламент (Събрание на представителите). Държавата, която само преди няколко години беше на ръба на своето фактическо оцеляване, намирайки се под ударите на ИДИЛ, днес е изправена пред редица проблеми, които в не по-малка степен представляват пречка пред бъдещето ѝ.

От 2014 г. насам Ирак се намира в непрекъсната институционална криза.

Правителствата на Хайдер ал Абади и на настоящия премиер Мустафа ал Кадеми остават неспособни да наложат контрол и да внесат ред в ключови сектори – като тези на сигурността и финансите. Ирак не се справи добре и с кризата, свързана с COVID-19, което допълнително задълбочи критиките. В областта на енергетиката някогашният първенец в рамките на ОПЕК изпитва сериозен недостиг на петрол, оставайки зависим от вноса на преработен нефт и петролни продукти.

Дни след падането на Мосул през юни 2014 г. Ирак стана свидетел на повторната поява на паравоенните шиитски формирования, или т.нар. милиции. С фетва (религиозен указ) върховният лидер на шиитските мюсюлмани великият аятолах Али ал Систани призова населението на Ирак да застане редом до своите въоръжени сили и да защити страната. Това отвори вратата религиозният постулат да бъде интерпретиран в полза на милициите и доведе до тяхното повторно появяване след гражданската война през 2006 г. Хиляди млади мъже напуснаха въоръжените сили на Ирак и се записаха в редиците на различни милиции.

Опитите на няколко поредни иракски правителства от 2014 г. до днес да внесат ред във взаимоотношенията между официален Багдад и милициите, поддържани в немалка степен от Иран, остават напразни. Представляващи на практика паралелна военна сила, по примера на други държави и в частност Ливан, милициите имат дестабилизиращ ефект и често служат в борбата между основните шиитски политически сили, излизайки извън рамките на чисто политическите методи.

Неуспехите в сектор „Сигурност“ не са единствените,

които накараха хиляди иракчани да излязат по улиците на големите градове на страната през есента на 2019-та и почти цялата 2020 година. Масово недоволство от липсата на електроенергия, която Ирак внася в недостатъчни количества основно от Иран, в условията на растяща криза в здравеопазването доведоха до безредици, сблъсъци с полицията, но и накараха мнозина открито да заявят, че Ирак не може повече да бъде управляван от политически и религиозни кланове. От това се възползваха политически лидери, известни със способността си да „усещат пулса на улицата“, сред които особено важен е Муктада ас Садр, чиято партия е основен претендент за мнозинството в парламента.

Иракският парламент гласува новия национален бюджет с три месеца закъснение – едва през март т.г. Веднага след неговото обнародване стана ясно, че той не отговаря на очакванията на основни политически сили и на населението като цяло. След трудни и продължителни дебати между правителството, кабинета на президента и Събранието на представителите, едва през юни измененията и допълненията на закона бяха приети от парламента. Тежките различия се запазиха.

Бюджетът според критиците му не предвижда реформи в публичния сектор, води до допълнително обезценяване на националната валута и не стабилизира икономиката. Той предвижда 89,7 млрд. долара разходи при очаквани приходи от 69,9 млрд. и прогнозна цена за барел от 45 долара. Ирак ще изнесе 3 250 000 барела за текущата година. Съотношението между разходите и инвестициите е 77,6% : 22,4% което оставя открити всички основни проблеми пред страната – качеството на живот, заплатите в държавния сектор, липсата на инвестиции в здравеопазването и енергийната инфраструктура, ръста на безработицата.

Важен открит проблем е и този за отношенията между Багдад и Ербил. Централното правителство се опитва да закрепи силната си позиция спрямо кюрдите в Ирак и тяхната автономия. След неуспешния референдум за независимост през 2017 г. кюрдите загубиха голяма част от възможността си да налагат позициите си пред Багдад. Независимо от това обаче, техните права и редът, по който се развиват отношенията им с централното правителство, са закрепени в Конституцията. Един от нерешените въпроси се отнася до т.нар. дискусионни територии, начело с Киркук – основен център на петролната промишленост, който през 2014 г. Ербил постави под свой контрол, но който след 2017 г. Багдад си върна обратно и отказва да обсъжда.

Само часове преди изборите на 10 октомври основните политически сили в Ирак остават несигурни за бъдещето.

Т.нар. шиитски партии се намират далеч от единството. Тези партии представляват интересите на шиитите в Ирак, които са над 60% от населението на страната, а тяхното политическо представителство и място са гарантирани от Конституцията от 2005 г. Спорещи за своята идентичност на национални партии срещу такива, които не крият връзките си с Иран, шиитските партии и коалиции са непредвидими в поведението си при съставянето на бъдещото правителство. А с това и бъдещето на самата държава е непредсказуемо.

Формално начело сред шиитите е т.нар. политически блок „Сайрун“ на Муктада ас Садр. През 2018 г. Ас Садр имаше 56 от общо 329 места в Събранието на представителите. От 2014 г. насам той заявява себе си като основен защитник на иракското население и гражданските права. Ас Садр страни от явни връзки с Иран, като се позиционира в лагера на националистите. Популярността на лидера се дължи на неговата фамилия. Семейството му е сред най-влиятелните религиозни и политически сили в страната и неговото влияние надминава далеч просто границите на Ирак. Баща му, великият аятолах Мухаммад Садек ас Садр, има статута на култова фигура в Ирак. Убит от режима на Саддам Хюсеин, аятолах Ас Садр се радва на огромна популярност сред шиитите в Ирак заради своята роля в борбата срещу Багдад и религиозната си отдаденост в името на населението.

На второ място след „Сайрун“ на Ас Садр е коалицията на Хади Амр – „Фатах“. Амр има славата на един от най-влиятелните военни лидери в страната. Човек с огромна популярност сред шиитите заради ролята си във войната между Иран и Ирак, от 1980 г. до нейния край той воюва на страната на Техеран. Загубил над 17 членове на семейството си при режима на Саддам Хюсеин, Амр си спечели още слава, играейки основна роля в борбата срещу ИДИЛ заедно с убития през 2020 г. Абу Махди ал Мохандес. Основа на коалицията „Фатах“ са движението „Бадр“ на Хади Амр, което носи и името на най-голямата и влиятелна милиция в страната, и политическото крило на друга внушителна военна сила – „Асаиб ал Ахл ал Хак“ на шейх Каис ал Хазали.

Наред с тази коалиция, която не крие близките си връзки с Иран, сред кандидатите за парламента е и партията „Хукуук“, зад която стои още една влиятелна милиция – „Катаеб Хизбулла“. До изброените политически сили, черпещи сили от средите на милициите, се нареждат още партии и коалиции на няколко много влиятелни политици – като съюза на бившия премиер Хайдер ал Абади и най-старата шиитска партия „Дауа“ начело с Нури ал Малики. Съюзник на Абади е и представител на много известна религиозна фамилия с роля в историята на Ирак – Аммар ал Хаким.

В сунитския лагер основните политически претенденти

са настоящият председател на парламента Мухаммад ал Халбуси, срещу когото се изправя шейх Хамис ал Ханджар. Меценат милионер, живеещ в ОАЕ и с връзки в Катар и Турция, Ал Ханджар е свързван основателно с редица лидери на т.нар. сунитска въоръжена опозиция, която имаше своята роля в кризата с ИДИЛ през 2014 г. и кръвопролитията срещу шиитското население. През 2018 г., сякаш за да докаже, че иракският политически живот никога няма да ни лиши от изненадата на политическата мимикрия, Ал Ханджар се съюзи с Хади Амр по време на тогавашните парламентарни избори. Доскорошните яростни противници намериха общ език.

Шансовете на сунитите, които остават силно разединени, не са големи. Освен Халбуси и Ханджар отсъстват основни лица – като бившия говорител и лидер на Ислямската партия (лицето на „Братя мюсюлмани“ в Ирак) Салим ал Джебури или братята Осама и Атил ал Нуджейфи. Една от причините за това е непоследователната роля на сунитските лидери в кризата с ИДИЛ и тяхната доста закъсняла позиция на страната на кого ще застанат – дали на ИДИЛ, или в подкрепа на официалната власт. Не на последно място, влияние върху популярността им имат и съмненията за тежка корупция. Така например в качеството си на бивш губернатор на Мосул в навечерието на падането на града под контрола на ИДИЛ Атил ал Нуджейфи напуска града, а с него – според слуховете – изчезват и няколкостотин милиона долара от градската банка.

В Ербил и Сюлеймания – или в средите на кюрдския политически елит – традиционно се конкурират две партии: Демократичната партия на Кюрдистан, доминирана от фамилията Барзани, срещу Патриотичния съюз на Кюрдистан на Талабани. През 2018 г. общият брой на кюрдските депутати бе 58, като не се очаква този брой да се промени значително и сега.

По думите на човек, намиращ се в Багдад и участващ непосредствено в предизборния процес, изходът от тези избори е крайно неясен.

Възможни са всякакви коалиции и договорки, като няма поставени „червени линии“. След масовите протести на населението от Басра до Кюрдистан, очевидната неспособност на властта да се справи с епидемията от COVID-19 и задълбочаващата се икономическа и финансова нестабилност, тези избори следва да дадат отговор на въпроса: след като обяви победа над ИДИЛ, ще може ли Ирак да обяви победа и над вътрешните си тежки противоречия с цената на прагматичен компромис в името на своето бъдеще?

Заглавна снимка: Стопкадър от видеорепортаж на „Ал Джазира“ от март 2021 г. относно дебатите в иракския парламент за бюджета и икономическата криза

Източник

Продължаваме промяната или Продължаваме подмяната?

Post Syndicated from original https://bivol.bg/prodalzhavame-promyanata.html

неделя 3 октомври 2021


Възпитаници на престижни университети. Млади, успели, богати. Свежи, усмихнати, непринудени, симпатични. Доказали се не само като мениджъри на компании, а и като държавни администратори, успявайки за някакви си четири месеца…

Коалиция „Нашият президент“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/koalitsiya-nashiyat-prezident/

Петима кандидати за президент на Българския футболен съюз. А нито един, който да затрудни Румен Радев за втория му президентски мандат. Конкуренция като певицата Луна, журналистката Цвета Кирилова, политика Александър Томов (Лупи), русофилите Николай Малинов, Костадин Костадинов и Волен Сидеров само балканизират демократичния процес (като по Костурица), без да допринасят за качеството му. На този етап президентските избори изглеждат лишени от интрига и скучни като Слънчев бряг по време на ковид.

За една двусмислена позиция

Като че ли всички обичат Радев – не го обичат само лошите от ГЕРБ и ДПС, но за всички, спрягани в бъдещо коалиционно управление, той е „нашият президент“. За „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“, „Изправи се БГ! Ние идваме!“ и… Не, още не за „Демократична България“, докато ДСБ, „Да, България“ и „Зелено движение“ не се разберат да имат ли, или да нямат кандидат-президент. Сигналите оттам са двусмислени, посланията – мъгляви.

Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов е категоричен в публични изявления, че ДБ ще издигне кандидатпрезидентска двойка. В предаването на БНТ „Референдум“ тази седмица го потвърди и съпредседателят на „Зелено движение“ Владислав Панев. В същия ден обаче съпредседателят на ДБ Христо Иванов даде интервю за „Свободна Европа“, в което е уклончив, увърта и представя най-различни доводи за липса на решение – сложността на ситуацията, колективните органи, които още не са взели решение, проблем с финансирането на толкова много избори в една година. (Изследване на Института за развитие на публичната среда показа, че ДБ са имали най-големи разходи в предизборния месец юни – 1 611 510 лв., като над 1,18 млн. са били за медийни услуги.)

Той (Румен Радев – б.р.) е поставен пред огромно изкушение – свръхконцентрация на власт. Проектът „Продължаваме промяната“ се явява като екстензия на служебното правителство. Рискът е да получим концентрация на власт между президентския екип и хора с генезис от него. Не съм сигурен, че това е най-добрият заместител на Борисовата концентрация на власт. Мисля, че трябва да останем настрани от този процес. Трябва да имаме силно присъствие в парламента като контрапункт на тази свръхконцентрация на власт. 

Как този „контрапункт“ се връзва със споразумение за бъдеща управленска коалиция в следващия 47-ми парламент между ДБ, „Продължаваме промяната“ и ИБГНИ (разширена и към партията на Слави Трифонов, и към БСП)? Хем ще противостоят, хем смятат да управляват заедно… ДБ са в трудна позиция. Да не се намесват в прекия двубой между Радев и подкрепения от ГЕРБ–СДС (най-вероятно и от ДПС) ректор на Софийския университет проф. Анастас Герджиков или да издигнат кандидат, който трудно ще бъде промотиран – част от привържениците им няма да приемат първото решение, второто също няма да се радва на бурна подкрепа. И в двата случая ще изгубят гласове, важното е да изчислят коя загуба ще е по-малка.

Междувременно късно в петък от „Медияпул“ съобщиха, че има вероятност Лозан Панов да бъде издигнат от граждански инициативен комитет, а неговата кандидатура да бъде подкрепена от „Демократична България“. Преди това обаче той трябва да мине през процедурата за предсрочно освобождаване от настоящата му длъжност на председател на Върховния касационен съд.

„Важно е, че подкрепяме заедно кандидатпрезидентската двойка Румен Радев – Илияна Йотова. Кандидатурата на президента, издигната от инициативен комитет, може да стане модел на следващото мнозинство – и като политическа ориентация и различни социални прослойки“, заяви по БНТ Мая Манолова (ИБГНИ). Но тази „заедност“ в подкрепата не стигна за спояване, така че да се създаде правителство в 45-тия и 46-тия парламент. Сега обаче, когато се появи „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, президентът вече изразява увереност, че правителство в следващото Народно събрание ще има – а неуспехът на партиите на промяната да съставят правителство той смята за „етапен провал“. (Манолова го нарича „лош сън“…)

Стига ли, че е противник на Борисов и Гешев

Със сигурност част от избирателите на т.нар. градска десница припознаха Радев като ракета носител на Промяната единствено заради противопоставянето му на ГЕРБ, в известна степен и на ДПС (подкрепило го за първия мандат). За тях тази негова активност е напълно достатъчна, за да го подкрепят за втори президентски мандат. Вдигнатият юмрук и схватката с прокуратурата изтри началото на неговата политическа кариера, стартирана от лидера на БСП и един руски генерал от разузнаването.

Тежката корупция и задкулисие, характерни за българската политика, бяха затвърдени при десетгодишното управление на ГЕРБ. Дали срещу процесите, или срещу политическата сила е борец президентът – трудно е да се разграничи.

Преди седмица Христо Иванов заяви, че президентът Радев „не е изчистил позицията си спрямо Русия“, без да обясни какво точно има предвид. На Европейския съвет през май държавният глава призова да се търси „баланс и диалог“, както и нови инструменти за постигане на цели, свързани с Русия, тъй като санкциите не работят. Когато е коментирал разкритията за руски шпиони в България, отравянето на Гебрев или строителството на „Турски поток 2“, той е заострял изявленията си спрямо управлението на Борисов, но без да квалифицира действията или политиката на Москва. Не са известни позициите по тези и по други въпроси, свързани с евро-атлантическите проекти за сигурност, и на политическите сили, за които Радев е „нашият президент“. Предизборните кампании са добър повод да ги научим.

Общи цели, не общи врагове

В политиката трайното и ефективно обединение почива на общи ценности и цели, не на общи врагове (както е по време на война), нито на васална преданост. Когато враговете биват победени, съюзът се разпада. Така че нито „нашият президент“, нито стремежът да бъдат оставени извън властта Борисов и Доган и да бъде сменен главният прокурор Иван Гешев могат да бъдат средство за трайно сплавяне на „коалиция на почтените“, която да роди „правителството на промяната“.

Следователно не е необходимо партиите да сключват предварително споразумение, че ще създадат коалиция в следващия парламент, преди да са ясни целите, към които се стремят, а също и как ги приоритизират. И е честно преди това да известят избирателите си за тях.

Всички публично нанесени обиди и разкрития между политическите сили, от които българските граждани очакваха промяна, ерозираха добрия тон и доверието помежду им. Как биха работили в коалиция „Има такъв народ“ и „Продължаваме промяната“ след казаното от Тошко Йорданов по адрес на Асен Василев и питането от Димитър Гърдев за канадското гражданство на Кирил Петков? Конкуренцията в предстоящата предизборна кампания ще заздрави ли съюза между „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“?

В подкаста на „Капитал“ Асен Василев заяви: „Ти, ако си наплюл един човек, много трудно после може да работите заедно… Но във всички партии има конструктивни хора.“ По БНР пък каза:

Това, че съдя Тошко Йорданов, не пречи да говорим. Той е казал едни неща, които са неверни. Съдът ще прецени – най-вероятно, че са неверни, той ще си плати глобите, че ме е оклеветил. С това казусът ще бъде приключен. Ако сме толкова тънкообидни, за да не можем да си решим проблемите по нормален начин, значи политиката не е поприще за нас.

Звучи джентълменски, но политиците са хора – и също плачат… Пред „Нова телевизия“ обаче и от ИТН показаха, че не са злопаметни. Бившият депутат Любомир Каримански заяви, че биха работили с всички политически сили, които искат промяна, включително и с „Продължаваме промяната“. И той е убеден, че този път ще има правителство.

Иначе е предизвикателство как коалицията на „нашия президент“ ще управлява в мандата на „нашия президент“. Едно е да искаш смяна на Гешев, но съвсем друго е изборът по какъв механизъм да стане това. Едно е да говориш за еврозоната, друго – да следваш пътя към еврото, трето – да избереш гуверньор на БНБ, който да споделя същата цел.

А какъв президент да очакваме в следващите пет години? Да започнем оттук, че в словото си пред инициативния комитет, издигнал кандидатурата му за втори президентски мандат, Радев каза: „Мое кредо през последните 5 години е да бъда с народа си.“ Не каза „нацията“.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоизлъчването на учредителното събрание на инициативния комитет за издигането на Румен Радев за втори президентски мандат

Източник

Партиите и битката между пагона и тогата

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/partiite-i-bitkata-mezhdu-pagona-i-togata/

Изборите на 14 ноември обещават да бъдат много интересни. Защото за първи път в най-новата ни история ще избираме едновременно президент и парламент. Вотът за президент е мажоритарен, този за Народното събрание – пропорционален и на пръв поглед между тях не би трябвало да има пряка зависимост. Поне не и в една държава с нормално взаимодействащи си власти. В условията обаче на политическа и институционална криза, в каквато се намира България в момента, след провалилите се опити за съставяне на правителство в предишните два парламента, картината изглежда различно. И тъй като в тази среда единствената запазила устойчивост институция е президентската, по всичко изглежда, че

изборите за държавен глава ще катализират и по-голям интерес към парламентарния вот и ще окажат влияние върху него.

Последните социологически проучвания също показват подобни нагласи в обществото: 50% от анкетираните заявяват, че ще гласуват, други 20% – че са по-скоро склонни да го направят. Така на 14 ноември на практика може да се окаже, че от това с какви кандидати ще влязат партиите в президентската надпревара, ще зависят и резултатите им от парламентарните избори.

До четвъртък Румен Радев изглеждаше като предизвестен победител срещу опоненти като Александър Томов, Волен Сидеров и попфолк певицата Луна. Действащият президент беше припознат от различни партии като техния кандидат бързо след публичната му заявка за втори мандат.

Първи зад Радев застанаха Слави Трифонов, Мая Манолова, Арман Бабикян и Николай Хаджигенов – лидерите на т.нар. протестни партии. Те обявиха подкрепата си още преди редовните парламентарни избори през април и преди драмите между тях в двата парламента с бурен и кратък живот. Корнелия Нинова дълго отлага оповестяването на официалната позиция на БСП, за да ѝ придаде повече тежест и да покаже жълт картон на Радев, който си позволи да акушира на нов политически проект – или поне така мислят в част от партията. Но в действителност той се нуждае от БСП толкова, колкото и партията от него. И друг по-печеливш кандидат на социалистите за тези избори е невъобразим.

Бившите управляващи от ГЕРБ дълго мълчаха за това кого ще издигнат за държавен глава, а Борисов заяви, че ще пази името му в тайна до последния възможен момент, за да не бъде предварително омаскарено. До този четвъртък, когато в медиите „изтече“ информация, че ректорът на Софийския университет Анастас Герджиков влиза в битката за „Дондуков“ 2 като независим кандидат. Часове по-късно от ГЕРБ признаха, че професорът е „техният човек“. Новината дойде, след като стана ясно, че Борисов няма да приеме подхвърлената му от Радев ръкавица и да се впусне в президентски дуел, който вероятно би изгубил.

Появата на първия сериозен опонент на действащия президент

идва в момент, в който той е убеден, че цялата протестна енергия срещу мафиотизираната държава работи в негова полза. Герджиков е антипод на Радев и за някои е избор „в десетката“, но това ще проличи най-добре в хода на кампанията. Президентът изглежда самоуверен, дори прекалено, но и на професора не му липсва самочувствието, че притежава необходимите качества, за да олицетворява единството на нацията в тежък момент на разделение и противопоставяне.

Въпросът е каква подкрепа би събрал ректорът на СУ, зад когото казват, че стояла академичната общност, а не ГЕРБ. Защото тази общност със сигурност помни скандала в Алма матер отпреди две години заради сключен граждански договор на стойност 9000 лв. между университета и майката на ректора – проф. Мария Герджикова. Договор, който според юристи поставя ректора в сериозен конфликт на интереси.

Академичната общност вероятно помни и разследването на двамата студенти Симеон Георгиев и Стефан Радов от 2017 г. Те разкриха, че само в рамките на предходната година ръководството на СУ е раздало на определени служители и преподаватели 19,5 млн. лв. допълнително над техните заплати – под формата на еднократни възнаграждения, хонорари за часове над норматива, за участия в журита, доплащане за изпълнение на ръководни функции и пр. В същото време други служители и преподаватели не са получили и лев над основната си заплата. Критериите за разпределението на тези суми остават неясни. За предоставяне на информацията по ЗДОИ студентите са чакали месеци наред, докато накрая не потърсили съдействие от Агенцията за държавна финансова инспекция и полицията. Най-вероятно двамата студенти са получили сигнал за тези тежки злоупотреби от колеги на ректора, които не са имали смелостта да се изправят срещу него.

Без тези скандали, които стоят като петна на ректорската му тога, професорът би бил подходящ кандидат на новия играч в политическия сезон, защото от „Продължаваме промяната“ залагат на образованието и технологиите като най-значима инвестиция в бъдещето. Но Кирил Петков и Асен Василев използваха служебния кабинет на Румен Радев като трамплин за бързата си политическа кариера и би изглеждало непочтено да не застанат зад него, още повече че се заявиха като конструктори на бъдещо мнозинство на почтеността в Народното събрание. Пък и президентският вот не е във фокуса на създателите на новия мрежов политически проект, които са концентрирали енергията си в събирането на най-широка подкрепа на парламентарните избори.

Ако своеобразното обществено влюбване в „Продължаваме промяната“ се превърне в магия, не е изключено тя да предизвика електорална вълна и битка за първото място, прогнозира социологът Първан Симеонов. А с подкрепата си за Румен Радев двамата бивши министри имат шансове да вземат част от вота на традиционно левите избиратели.

Само от „Демократична България“ и ДПС не са обявили категорично кандидатите си за държавен глава.

„Демократична България“ я грози заплаха „Продължаваме промяната“ да отнеме част от гласоподавателите ѝ, които успя да привлече на последните редовни и извънредни парламентарни избори като участник в протестите. Ако не излъчи собствен кандидат за президент, това няма да е катастрофа за коалицията, но в известна степен би я дискредитирало като политическо представителство на интелигентните и високообразовани избиратели от големите градове. Но от тези среди Радев вече има опонент за най-високата представителна позиция в държавата, макар и да не е безупречен. В новата ситуация „Демократична България“, ако вече няма постигнат консенсус за кандидат, трябва да го избира с профил, различен от този на проф. Герджиков.

Късно в петък се появиха публикации в „Медияпул“ и „Дневник“, според които в президентската битка влиза и Лозан Панов. Но докато това не бъде потвърдено категорично, приемаме, че все още не става дума за новина, а за отдавнашен слух в публичното пространство, може би разпространен с очакването надеждата да се превърне в реалност. Председателят на Върховния касационен съд, също като Румен Радев и Анастас Герджиков, щял да бъде издигнат от инициативен комитет по идея на „Правосъдие за всеки“ и да бъде подкрепен от „Демократична България“. Лозан Панов е най-критичният глас във ВСС и един от малцината висши магистрати, които се противопоставят на статуквото в съдебната система и на последните двама главни прокурори – Сотир Цацаров и Иван Гешев. Затова е и възможно най-подходящият кандидат за президент, който ДБ би подкрепила. За съжаление, перспективата е за разпиляване на десния вот, докато Румен Радев ще консолидира вече заявената за него подкрепа от основни участници в парламентарните избори.

От партията на Ахмед Доган заявиха много категорично, че няма да подкрепят Румен Радев за втори мандат. Формалният повод бе въпросът коя е родината майка на Мустафа Карадайъ, зададен му в упор от президента по време на консултациите за съставяне на правителство в предишния парламент. Въпросът заседна като кост от риба в гърлото на председателя на ДПС, който не можа да я преглътне и церемониално напусна срещата в Президентството.

Всъщност решението дойде като отговор на действията на служебния вътрешен министър Бойко Рашков, който използва ресурса на МВР за разкриване на схеми за търговия с гласове в страната и по този начин „респектира“ малцинствените групи, склонни да продават вота си. Тези действия се отразиха на резултатите, които Движението получи на 11 юли. И въпреки че органите на реда не нарушиха закона и избирателните права на гражданите, от ДПС реагираха остро и сезираха органите на ЕС за погазване на Конституцията и включване на силовия министър в предизборната кампания с методи на комунистическия режим.

Доган и протежетата му бавно подготвят отмъщението си, мотивирани от факта, че досега държавен глава без гласовете на българските мюсюлмани не е избиран. Не можем да гадаем дали Движението ще издигне свой кандидат за поста с единствената цел да отклони няколкостотин хиляди гласа от Радев. Но не е изключено то да обяви подкрепа за Анастас Герджиков, който заяви, че „не е политик, не мисли и не говори като политик и очаква подкрепа от всички партии и български граждани“. Това послание само по себе си не казва нищо, освен че отрича политическото. Но изглежда умерено и би се приело добре от електората на ДПС, маргинализиран съзнателно през целия Преход от Доган и марионетната върхушка на етническата партия. За това помогнаха и останалите системни партии, които не застанаха очи в очи с проблемите на тази общност и не се опитаха да решат поне част от тях.

Месец и половина преди изборите

всички протестни формации декларират, че са узрели да направят крачката към съставянето на парламентарно мнозинство.

Според Кирил Петков и Асен Василев то трябва да е мнозинство на почтеността, макар че политиката е последно убежище за почтените, каквото и да означава за всеки това понятие. Христо Иванов заяви, че партньорствата в следващото Народно събрание ще се формират на базата на целите, и посочи ДБ като единствената формация, която може да гарантира съставянето на демократично мнозинство с ясни политически цели. Защото, по думите му, „политиката на мътни води… различни лични проекти, спасители, месии и други такива фигури – те доведоха България дотук“.

БСП претендират, че не са част от статуквото, и предупреждават, че без тях такова мнозинство не може да бъде създадено. От „Има такъв народ“ са сдържани, особено след оповестяването на резултати от социологически проучвания, които им отреждат трето или четвърто място в бъдещия парламент, а от ДПС говорят за „реформаторско мнозинство“ с надеждата, че могат да бъдат част от него. Само ГЕРБ очакват пореден провал в опитите за съставяне на кабинет, за да бъдат реабилитирани от обществото като партия, но вече без Бойко Борисов.

Официалната предизборна кампания за президентските и парламентарните избори още не е започнала, затова и всяка прогноза може да бъде спекулативна и погрешна. Въпросът е кой от участниците в надпреварата ще успее да запази самообладание и на кого задкулисието ще реши „да му скрои кюляф“. Пред бъдещото правителство и новия държавен глава обаче стоят големи предизвикателства, които изискват постигането на институционално съгласие в името на националните цели.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Източник

Предизборно плашене с хиперинфлация

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/predizborno-plashene-s-hiperinflatsiya/

През един септемврийски ден с почуда осъзнавате, че ваши възрастни близки са започнали панически да се презапасяват. Купуват трайни хранителни стоки, като консерви, олио, захар, ориз, боб, брашно. Настояват да ви дадат поне няколко опаковки макарони и консерви с домати, дори да не обичате нито едното, нито другото. Защото можело да ви потрябват. На учуденото ви питане на какво се дължи това странно поведение, отговарят с контравъпрос – как не сте забелязали, че цените се вдигат непрекъснато? Всеки ден хлябът е с нова цена. Всичко поскъпва, ще стане страшно! Ще се повтори Виденовата зима!

Чудите се дали на близките си да вярвате, или на собствения си опит. Да, някои неща действително поскъпват – например пресните плодове и зеленчуци, но така е от години. След локдауните поради пандемията от COVID-19 чувствително са се повишили цените в заведенията. Но любимото ви кисело мляко например си е с една и съща цена от години, освен когато се предлага с намаление. Както други стоки, които си купувате редовно. Може би с възрастните ви близки просто си купувате различни неща?

Или някой предизборно манипулира хората и се опитва да всява паника?

С тези чудения в главата сядате да гледате новините по телевизията. И що да видите – ВМРО е изпълзяло от забвението си и организира протест. Този път не срещу бежанците или гей хората, а срещу… високите цени. И не щеш ли, скоро след това попадате и на думите на бившия премиер Бойко Борисов, че ако Румен Радев отново стане президент, ни чака нова Виденова зима, която „сега ще е Румен-Радевата“. Брей, казвате, си, хипотезата, че става дума за политическа манипулация, може и да излезе вярна.

Да припомним накратко. Като „Виденовата зима“ е известен периодът в края на 1996 и началото на 1997 г. По онова време премиер беше Жан Виденов от БСП. България влезе в спирала на неконтролируема хиперинфлация. Ако не си бяхте купили нещо сутринта, вечерта то струваше двойно. Заплатата на професор в Софийския университет стана около 7 (седем) щатски долара. Фалираха банки, раздавали „лоши кредити“, единици станаха „кредитни милионери“, а голяма част от хората в България не можеха да си позволят стоки от първа необходимост. След масови протести правителството на Жан Виденов падна. Беше въведен валутен борд с цел налагане на финансова дисциплина, като левът беше „вързан“ за германската марка. Бордът продължава и до ден днешен, но марки вече няма, така че левът е зависим от еврото.

Отвъд субективността на личните впечатления, вдигат ли се цените?

Да, някои цени се повишават, като започнем от тези на горивата и електричеството. Ситуацията е такава не само в България, а в целия Европейски съюз и е свързана с прехода на ЕС към екологична енергия (т.нар. Зелена сделка) и повишаването на таксите за въглеродните емисии. Към това се прибавя и недостигът на газ, който Русия отказва да доставя на ЕС през Украйна, по всяка вероятност за да принуди Европа да приеме газопровода „Северен поток“. В България рекордно поскъпва токът за бизнеса и индустрията, което очаквано ще доведе и до повишаване на цените на редица стоки и услуги. Твърде вероятно е и електричеството за бита да стане по-скъпо.

Освен това много бизнеси, пострадали в периода на пандемията, повишават цените, за да компенсират поне отчасти загубите. Това се усеща особено силно в сферата на услугите и на местата, където има повече търсене – например в големите градове и курортите. Ако в някое обезлюдено и не особено популярно за туристите градче все още може да хапнете навън „на народни цени“, сметката в средностатистически софийски ресторант би излязла горе-долу колкото в някой от по-скъпите за живеене немски градове. А в случайно заведение в Несебър може да се „изръсите“ почти колкото на аналогично място в Швейцария (като изключим, че в Швейцария бихте случили на друго ниво на хигиена и обслужване).

Едно от последствията от пандемията е и глобалният недостиг на чипове. До него се стигна, след като значителна част от световното население премина към онлайн образование или работа, което доведе до купуването на огромно количество електроника (предимно лаптопи и таблети) в рамките на доста кратък период. Производителите на електроника обаче не бяха в състояние да осигуряват толкова големи количества, които да задоволят търсенето, още повече че и нормалната работа на индустрията беше затруднена от пандемията. В резултат покупката на евтин компютър с прилични характеристики стана почти невъзможна задача. Недостигът на чипове засяга дори производството на автомобили. И макар пикът му вече да е поотминал, ако не е спешно да си купувате компютър, по-добре е да поизчакате поне година.

Известна инфлация е неизбежна и поради огромното количество средства, които ЕС отделя за борба с последствията от пандемията.

„Наливането“ на пари логично води до това, че те започват да струват по-малко от преди, тоест с тях може да си позволите по-малко неща. Но в подобна ситуация на криза това се оказва най-безболезненият начин да се спасят не само цели икономики, а и животът на много хора, които иначе биха изпаднали в крайна бедност и безизходица.

Специално за България, освен европейските средства за справяне с пандемията, бяха повишени и редица социални разходи. Започна се с добавките от 50 лв. за пенсионерите, които правителството на Бойко Борисов въведе като антикризисна мярка. Мярката всъщност беше популистка и предизборна. Въпреки че като цяло пенсиите у нас са нечовешки ниски, пенсионерите не са социална група, която търпи преки икономически загуби от пандемията. За сметка на това обаче съставляват голяма част от избирателите. В ситуация на избори след избори никое управление не би рискувало да премахне тази мярка. Служебното правителство на Румен Радев и 46-тото Народно събрание успяха да стигнат до по-устойчиво решение за повишаването на пенсиите, така че минималната пенсия за трудов стаж да надхвърля официалния за България праг на бедността. Покрай това предизборно се повишиха и други социални разходи, например за втората година на майчинството.

Водят ли всички тези фактори до инфлация? Да. Има ли обаче риск от хиперинфлация? Не.

Повечето от причините за повишаването на цените не са вътрешни, а са било на европейско, било на световно равнище. Повишаването на социалните разходи у нас със сигурност има най-малък дял в това. Да, България можеше да положи повече усилия за преминаване към зелена енергия и осигуряване на алтернативи за заетите в неекологичните производства. Но това са проблеми, които в една или друга степен се наблюдават в цяла Европа и решаването на които отнема не една и две години. Да, страната ни можеше да предложи по-адекватни компенсации на засегнатите от пандемията бизнеси и домакинства, вместо средствата за това да потънат в избрани джобове. Всичко това обаче не омаловажава факта, че настоящият период на инфлация, която е вероятно тепърва да се усеща повече, е на наднационално равнище. Парите ни се обезценяват в известна степен не просто защото цените в България растат, а най-вече защото има аналогични процеси в ЕС, а левът, както знаем, е „вързан“ за еврото.

Поради същата причина обаче опасността инфлацията да прерасне в хиперинфлация клони към нула. За разлика от 90-те години, България вече не е сама, а е част от ЕС, а и валутата ѝ не е независима. БНБ няма правото да печата толкова пари, колкото управляващите пожелаят. За да се стигне до хиперинфлация, тя трябва да обхване целия ЕС, а това едва ли ще се случи. ЕС разполага с достатъчно механизми, за да не допусне финансовата ситуация напълно да излезе от контрол, което буквално би го взривило. Да, по всяка вероятност излизането от кризата няма да е лесно и бързо. Но поне ще е в определени граници на поносимост.

Виденовата зима обаче е травматично място в колективната памет на българското общество.

Бившите коалиционни партньори в лицето на ГЕРБ и „Патриотите“ много добре знаят това. Ето защо Бойко Борисов прави внушения, че може да се повтори зимата на 1996–1997 г. Години след това БСП беше символ на хиперинфлация. Част от тези внушения включват факта, че Жан Виденов беше от БСП, а президентът Румен Радев, който е съставител на служебното правителство, е избран с подкрепата на „столетницата“. Борисов нееднократно е заявявал, че служебното правителство е еднолична диктатура на президента. Подчертавайки връзката му с БСП, той представя хиперинфлацията като нещо неизбежно, ако Радев бъде преизбран. Макар днес ситуацията да е коренно различна от тази преди четвърт век.

Предизборните инсинуации обаче изобщо не са невинни, защото влияят не само на електоралното, а и на икономическото поведение на избирателите. Всяването на страх, че се задава хиперинфлация, може да доведе до реална паника. А тя – до дефицити на определени стоки в магазините и с немалка вероятност – до вдигането на цените поне на някои от тях. След като в първата фаза на пандемията и уж разумните германци изкупиха тоалетната хартия, дезинфектантите, по-евтините консерви и някои други стоки, с което предизвикаха сериозен дефицит, какво остава за доста по-лесно поддаващото се на пропаганда българско население?

Свикнали сме у нас предизборните кампании да се провеждат на гърба на определени уязвими групи – ромите, бежанците, ЛГБТИ хората, децата и т.н. Затова често не забелязваме, че те се провеждат и на гърба на мнозинството, експлоатирайки неговите уязвимости. А после всички теглим последствията. Плашенето с хиперинфлация прекрасно показва как сме използвани за политически цели, като се паразитира върху травмите и страховете ни. Предизборната кампания ще свърши след ноември, а ние трябва да положим усилия да продължим да живеем и след това – с възможно по-малко поражения.

Заглавна снимка: Moscow-Live / Flickr

Източник

Дясното отиде „у лево“

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/dyasnoto-otide-u-levo/

Предприятия затварят, бизнесът е настръхнал срещу властта, по улиците се тълпят гневни хора заради поскъпналия ток, храни и услуги. За капак синдикатите организират енергетици и миньори от Маришкия басейн, които да пристигнат за протести в София. Възможно ли е така дългоочакваното ново правителство, „на сто процента“ обещано ни след изборите на 14 ноември, да бъде посрещнато като в дежа вю от зимите на Прехода? Реален сценарий. Възможни ли са „десни политики за постигане на леви цели“ (по Кирил Петков и Асен Василев)? Всъщност не – на ход са само левите.

Дори и да не се изпълни в детайли описаният сценарий, проблемите със скъпия ток и газ, ускоряващата се инфлация, новите болни от COVID-19 и липсата на план-график за затварянето на въглищните централи в Маришкия басейн трябва да намерят разрешение. Така че още с конституирането на 47-мия парламент, още докато се върти рулетката с мандатите, 240-те народни избраници са длъжни да се заемат с това, което съзнателно пренебрегваха – кога да бъдат затворени мините и електроцентралите на въглища, какви да бъдат заместващите мощности и графикът за изграждането и включването им в енергийната система, какви мерки да се предприемат за защита на хората в засегнатите райони, какви да са новите индустрии.

Без отлагане

Защо тази работа не търпи отлагане? Защото без ясна програма, придружена от мерки, Европейската комисия няма да приеме за разглеждане Националния план за възстановяване и устойчивост. Все някога ще го приеме и одобри, ще кажат някои, неизбежно е, след като прие на останалите държави в ЕС. Така е. Но това означава, че предвиденият първи транш от 1,6 млрд. лв. – 13% от общото финансиране от 12,6 млрд. лв.– ще дойде догодина.

А проблемът е, че част от тези пари вече са „изядени“ на зелено, тъй като в актуализацията на бюджета бяха предвидени 424 млн. лв. от тях. Бившият служебен министър Асен Василев беше критикуван в парламента, че залага средства, за които никак не е сигурно кога ще бъдат получени. Още по-голям проблем е, че тези 1,6 млрд. лв. са вписани като приход в консолидираната фискална програма за 2021 г., а може да пристигнат догодина. Причината е, че Планът все още не е изпратен в Брюксел и може да се забави заради липсата на съгласие от българска страна за въглищните централи. В резултат предвиденият с актуализацията бюджетен дефицит от 3,6% – по разчетите на Министерството на финансите, ще бъде по-висок.

Компенсациите трябва да продължат

Наред с това компенсациите, които служебният кабинет ще предложи на бизнеса и енергийно бедните домакинства заради скъпия ток и газ, трябва да продължат и през следващите зимни месеци. Служебният премиер Стефан Янев обеща пакетът неотложни мерки да стане ясен до дни. Но средства за него трябва да се заложат и в бюджета за 2022 г., така че тази лява мярка също ще се запази. Ще са нужни по-големи разходи, за да няма фалити и загуба на работни места и да бъде увеличен обхватът на енергийните помощи, които сега получават 284 000 домакинства. България е държавата в ЕС с най-голям брой хора, които студуват и трудно посрещат разходите за отопление през зимата.

Освен енергийно бедните, от държавна помощ ще имат нужда и домакинства, които няма да могат да платят сметките си за водоснабдяване в райони, където водата се изпомпва от дълбоко и скъпият ток надува цените. Миналата есен правителството на ГЕРБ публикува за обществено обсъждане законопроект за водоснабдяването и канализацията, който предвиждаше нова формула за изчисление на кубик вода и социално подпомагане за хора, които са от уязвими групи. Въпреки че за приемането му се настоява от 14 години – като условие за еврофинансиране, нов закон няма. Омбудсманът Диана Ковачева също е защитавала позицията за отделна цена на ВиК услугите в различните райони в зависимост от действителните разходи и мерки за целева помощ за социално слаби граждани. Поради скъпия ток необходимостта от такъв закон е повече от належаща.

Високите енергийни сметки удариха всички в Европа, но най-жестоко България, тъй като е най-бедната членка на ЕС. Мерки за подпомагане обаче предприеха незабавно в Гърция, където управлява консервативната „Нова демокрация“, и в Испания, където на власт е ляво правителство, също и в Италия, която ще похарчи 3 млрд. евро, за да бъдат намалени енергийните сметки на битовите абонати. Гръцкото дясно правителство ще похарчи 150 млн. евро за субсидия от 9 евро за първите 300 киловатчаса, консумирани месечно от гръцките домакинства – схемата ще обхване около 70% от битовите абонати. Най-голямата електрическа компания в Гърция – Public Power Corp. (PPC), в която държавата има 51% дял, също ще предложи големи отстъпки на потребителите, за да смекчи енергийния удар.

В България работодатели поискаха (за сметка на печалбата на държавната АЕЦ „Козлодуй“) компенсации за всички, които купуват ток по пазарни цени – бизнеса, болниците, училищата. А тези цени в момента се движат между 130 и 150 евро за мегаватчас, близо три пъти по-скъпо от средната цена миналата година.

Два милиарда за пенсии – и в бюджет 2022

В новия бюджет за 2022 г. разходите ще са по-големи не само заради ръста на инфлацията, но и заради допълнителните 1,88 млрд. лв., необходими за увеличението на минималната пенсия от 300 на 370 лв., и преизчислението на останалите пенсии с коефициент за една година осигурителен стаж 1,35 вместо досегашния 1,2. Такова беше решението на 46-тия парламент, което влиза в сила от 25 декември т.г.

Няма съмнение, че преизчислението на мизерните български пенсии е повече от необходимо – такова не беше правено от 13 години. Но парите за това ще трябва да се намерят и вариантите са известни – повишаване на данъци и/или социални осигуровки или вземане на нов дълг, който ще се плаща от всички.

Така че нека забравим за десните мерки (като намаляване на данъци, помощи и субсидии) и да попитаме кандидатите за власт за левите.

Заглавна снимка: Bruno Kelzer / Unsplash

Източник

Парламентарно мнозинство около „Продължаваме промяната“ – реалност или блян

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/parlamentarno-mnozinstvo-okolo-produlzhavame-promyanata/

Кирил Петков и Асен Василев, архитектите на проекта „Продължаваме промяната“, са в своя романтичен период – така се изрази публично Корнелия Нинова, която очаква да се срещне с тях на сериозния политически терен след „отрезвяването“ им. Бившите вече министри от предишния служебен кабинет на президента Радев наистина изглеждат опиянени от новите си роли, защото те им дават възможност да изявят своите лидерски качества и потенциал. А как точно ще ги реализират – мнозина са нетърпеливите да видят.

Въодушевление е обхванало и първите сподвижници на Петков и Василев, избрани от екипите на министерствата, които двамата ръководиха близо четири месеца. При първата си публична поява тези мъже и жени изглеждаха по-скоро корпоративно – млади, позитивни, целеустремени, самоуверени, знаещи какво искат и как да го постигнат. И това е обяснимо, защото всички идват от средите на бизнеса или на публичната администрация.

Не знаем дали Петков и Василев следват определена пиар стратегия, но очевидно поведението и посланията им имат ефект. По принцип хората харесват претенденти за властта, които излъчват увереност и самочувствие на победители дори още преди да са станали такива. Но докато Бойко Борисов през цялата си управленска кариера демонстрираше превъзходството на своята физика, политическа интуиция, пъргав ум и селски тарикатлък, който му помагаше да излиза сух от всяка ситуация,

Кирил Петков е чаровен, симпатично самонадеян и не престава да се усмихва като успелите мъже отвъд Океана.

За разлика от силно комплексирания шоумен Слави Трифонов, който вече като лидер на партия гледа строго и не спира да се мръщи, колчем се покаже пред камери. И ако в Борисов и Трифонов хората виждат типични, макар и не най-добрите черти от националния ни манталитет, в Петков и Василев откриват една друга култура, изграждана далеч от нашия бит и нрави. Тя може и да не докосва мнозина, други е възможно дори да плаши, но със сигурност печели симпатии, особено в средите на образованите и успели българи у нас и по света. Поне засега.

Кирил Петков – още преди да е регистрирана коалицията в ЦИК, преди да е представила програмата си и преди социолозите да измерят тежестта на новия политически проект – заяви, че очакват да получат 30% от вота на избирателите през есента. Това прозвуча прекалено самоуверено и предизвика усмивки. Проучване на „Маркет Линкс“, направено по поръчка на bTV, обаче показва, че новата формация на Петков и Василев се нарежда в класацията едва на пето място с 11% подкрепа. Този резултат кореспондира с предварителните прогнози на социолозите, че

бъдещата партия няма да създаде висока електорална вълна, която да промени изцяло българския политически пейзаж.

Както се случи през 2001 г., когато НДСВ спечели изборите. Тогава Симеон Сакскобурготски декларира, че ще основе „едно обществено движение за нов морал в политиката, за нови икономически решения, с нови за България идеи и с нови хора“. И поиска да му „верваме“. Голяма част от българите застанаха зад него – заради честта на царската корона и идеализирания образ, който си бяха създали за монарха в изгнание. Двайсет години по-късно призивите на царя за нов морал в политиката изглеждат карикатурно. Той не само не успя да оправи държавата за 800 дни, но за времето, в което пребивава във властта, успя бавно и подмолно да ерозира доверието в политическите партии – гръбнак на всяка парламентарна демокрация.

В представянето на своя проект Кирил Петков и Асен Василев издигнаха почтеността на пиедестал. Заявката им за „коалиция на почтените“ предизвика оживена дискусия в традиционните и социалните медии, а социалният антрополог Харалан Александров нарече новия проект „професионално маркетиран стартъп, роден в инкубатора на служебното правителство и продуциран от президента“, който проект обаче създава ново политическо разделение на почтени и непочтени.

„Аз вярвам, че в следващия парламент с „Продължаваме промяната“ ще имаме над 121 депутати от коалиция на почтените“,

заяви Кирил Петков при обявяването на новия политически проект на 19 септември и допълни, че в следващите седмици ще се види кои ще бъдат включени в тази коалиция. Ден по-късно Петков и Василев обявиха, че ще се явяват на изборите с регистрациите на партиите „Волт“ и „Средна европейска класа“, с което двамата нови политически играчи детронираха почтеността като базисно изискване към хората, с които ще „продължат промяната“.

Партия „Волт“ е на бившия депутат от „Реформаторски блок“ Настимир Ананиев и до миналата седмица беше част от коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“. До учредяването на партията си през август 2018 г. Ананиев беше член на Движение „България на гражданите“ на Меглена Кунева. По-рано оглавяваше Транспортната комисия в парламента, а през 2014 г. регистрира на свое има марката „Реформаторски блок“.

„Средна европейска класа“ участва в различни коалиции на национални избори, в т.ч. и в „Обединени патриоти“ през 2017-а. Тази година ЦИК на два пъти заличи партията за участие в парламентарните избори – и през април, и през юли. Името на доскорошния ѝ лидер Георги Манев се свързва с Бенчо Бенчев (станал известен с казуса за суджуците и арестуван в началото на август 2018 г. заедно с Димитър Желязков – Митьо Очите). Само три дни преди да бъде обявено съвместното явяване на изборите на неговата партия с „Продължаваме промяната“, Манев изненадващо заяви, че се оттегля от политиката, а начело на партията му застана неговият заместник и общински съветник в Бургас Константин Бачийски.

На този етап изглежда непосилна амбицията на Петков и Василев да намерят 121 депутати за мнозинство в следващия парламент.

Ясен знак за готовност да си сътрудничат с „Продължаваме промяната“ дойде от „Демократична България“ и „Изправи се БГ! Ние идваме!“. Но от двете формации призоваха да се явят на изборите заедно, обединени в предизборна коалиция. Според евродепутата от ДБ/ЕНП Радан Кънев за първи път от 1997 г. има шанс реформаторските сили обединени да спечелят изборите и да получат първи мандат за съставяне на кабинет. „Аз не бих пропуснал този шанс. Не мисля, че скоро ще се повтори. Отделното явяване означава първо място за Борисов, второ – за Слави Трифонов“, заяви Кънев пред БНР.

Арман Бабикян от ИБГНИ, също в коментар пред националното радио, изрази съмненията си, че добре „излъсканите харвардски обувки“ могат да преминат през блатото, в което се намираме, сами да се справят с мафията и да изградят една модерна икономика.

Към момента в подреждането на политическия пасианс „Има такъв народ“ не фигурира. Трифонов и сценаристите му предпочитат засега да запазят мълчание. Но и без помощта на социологическите агенции те не могат да не си дават сметка, че Петков и Василев, които им отказаха да станат министри в техния проектокабинет, ги изместиха елегантно от лидерската им позиция сред протестните партии.

Истината е, че участието в предизборна коалиция с ИБГНИ и ДБ би калкулирало загуби за новия политически проект на Петков и Василев.

Защото той ще трябва да поеме всички натрупани стари грехове и провали на партньорите. Освен това двамата дебютанти в политиката искат да бъдат лидери в коалицията не само в предизборната кампания. Те вече заявиха категорично, че тяхната група ще бъде център на бъдещото парламентарно мнозинство, тоест те ще водят преговорите с партиите и коалициите, тяхна ще е санкцията кои ще станат част от него. Петков и Василев най-вероятно ще имат претенцията да съставят персонално и новия кабинет.

Създаването на предизборна коалиция е невъзможно и поради други причини – като разминаването в позициите на „Продължаваме промяната“ и на „Демократична България“ относно затварянето на въглищните централи в енергийния комплекс „Марица-изток“ например. Но най-важната причина е, че Петков и Василев заявиха подкрепа за втори мандат на президента Румен Радев, който ги избра и назначи за министри в служебния си кабинет. А ДБ ще се яви на изборите за държавен глава със свой кандидат, чието име още не знаем. Тогава как ще гласуват с една бюлетина за парламентарния вот и с две различни за президентския? И как после биха имали единна позиция относно дейността на държавния глава?

Сформирането на управленско мнозинство в новия парламент е с все повече въпросителни.

Защото резултатите от последните социологически проучвания показват, че без участието на някоя от системните партии – ГЕРБ, БСП, ДПС – заветните 121 депутати не могат да бъдат събрани. С това Петков и Василев са наясно, затова „обърнаха плочата“ и заговориха, че няма леви и десни, важното е да се събере мнозинство. Но в един парламент, избран пропорционално, това е възможно само ако цяла една група се присъедини за образуването на такова мнозинство. То трябва да извърши реформите, да се пребори с мафията, да свали главния прокурор, да възстанови парламентаризма, да укрепи институционално държавата и да намали нивата на корупция.

Коя от партиите на статуквото биха поканили протестните партии? И как биха постигнали консенсус дали това да е БСП, или ДПС (ако приемем, че ГЕРБ е невъзможен партньор)? Как би работила например „Демократична България“ с ДПС, след като цялата ѝ предизборна кампания беше изградена върху отричането на партията на Ахмед Доган? Какво ще натежи при избора и ще има ли значение почтеността?

Най-важният въпрос остава дали ще има достатъчно политическа воля и разум да се предотврати нова парламентарна криза, или накрая системните партии ще използват ситуацията, за да прекрачат червените граници помежду си и да направят „правителство на националното спасение“ – хипотеза, която довчера всички отхвърляха.

Заглавна снимка: government.bg

Източник

Извън усвояването, съответствието и поносимостта. Оптимистично за ВиК отрасъла

Post Syndicated from Радослав Русев original https://toest.bg/optimistichno-za-vik-otrasula/

Има един сектор в икономиката ни, който рядко генерира положителни новини. По-рядко дори от енергетиката, здравеопазването и образованието, където проблемите са наистина дълбоки. Става дума за водоснабдяването и канализацията, накратко ВиК, като в тази абревиатура влиза и все по-важният (и скъп) компонент „пречистване на отпадъчните води“.

В бранша често цитираме две неприятни азбучни истини: 1) хората се сещат за ВиК-то най-вече когато водата спре, и 2) никой не знае как точно се сформира месечната му сметка за вода, но знае, че е „много висока“ и че „сега пак щели да увеличават цената“.

Ако потребителските нагласи са само една от гледните точки, то нека чуем какво казват и „отговорните институции“. Тук преобладаващите термини са „усвояване“, „съответствие“ и „поносимост“:

„Усвояването“ е процентът от средствата по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), тоест колко сме прибрали от ЕС спрямо заложения бюджет, без особено значение за какво сме ги похарчили…

„Съответствието“ е процентът изградени пречиствателни станции за отпадъчни води в градове над 2000 души – нищо че вече имаме областни градове с трайно нарушено питейно водоснабдяване, тоест обективно по-значими инвестиционни приоритети. „Тука водата от чешмата пиете ли я?“ е чест въпрос по тези места.

А „поносимостта“ е съотношението между сметката за вода на едно домакинство и нетния му разполагаем доход за същия период.

И не че тези неща нямат значение (особено последното), но вторачени в клишетата, като че ли забравяме базовите неща – да има вода, тя да става за пиене, да строим качествени тръбопроводи и резервоари с дълъг живот, да прилагаме съвременните технологии и секторът като цяло да е интересен и смислен за 20-те хиляди души (и още поне толкова подизпълнители), пряко ангажирани в него.

Настоящият момент

Нека погледнем и по-тясната конюнктура – какво става във ВиК сектора в края на 2021 г.

Регулаторът (КЕВР) разглежда бизнес планове и тарифи за следващия регулаторен период 2022–2026 г., тоест предложения за инвестиции и нови тарифи.

Навлизаме в новия 7-годишен рамков период на ЕС (2021–2027), но във ВиК отрасъла големите инвестиции по ОПОС за периода 2014–2020 г. тепърва ще се осъществяват заради закъснели подготвителни дейности.

Трети пореден за годината нов парламент ще предлага законодателни промени, като „цената на водата“ е обичаен сюжет за парламентарна активност. Пример: за краткия живот на последния парламент по темата бяха направени три различни законодателни предложения от различни парламентарни групи.

Междувременно рязко повишените цени на електроенергията буквално обричат на фалит част от дружествата, които имат висока консумация на електричество (Добрич, Шумен, Разград, Сливен и други, в някои от които тя може да достигне 50% от всички месечни разходи).

В тази ситуация е логично ВиК отрасълът да не генерира особено положителни новини.

Защо дяволът не е толкова черен

Ако твърде дълго се взираш в бездната, бездната ще се взре в теб.

Ницше

Че пред отрасъла има пропаст, има. Но дали е толкова черна и дълбока, до голяма степен зависи и от аршина на взиращия се. Наскоро говорих с външен за сектора чуждестранен експерт, който смело обобщи: „Абе, не че нямате проблеми, ама какво толкова мрънкате – вода имате (като ресурс в природата), повечето ви големи градове даже си имат язовири, скъпите съоръжения (сондажи, резервоари, станции, довеждащи водопроводи) са изградени, инженерите ви ги знаят по цял свят.“ И е доста прав…

Несъмнено и двете позиции (песимистичната и оптимистичната) имат своите основания. Ако си управител на ВиК дружество и на бюрото ти има непосилна сметка за електроенергия, чийто падеж наближава, логично е да виждаш пропаст. Ако си ВиК консултант или проектен ръководител, който се прибира от Северна Африка или Близкия изток, е лесно да кажеш, че „това не са сериозни проблеми“.

Както обикновено, истината е някъде между двете крайни позиции, но не непременно по средата. Личната ми позиция е, че реалното положение е много по-близко до розовата част на спектъра, поне в сравнение с наистина проблемните сектори в икономиката и обществения живот в България. И ако нещата останат дългосрочно зле, то основната причина е в нашата колективна глупост, алчност и късогледство, а не толкова в климата, бедността и старите тръби.

Какво може – и защо сега

Дори за най-черногледите ни сънародници е ясно, че в момента България има шанс да направи крачки в положителна посока, при това в различни области на обществения живот и икономиката. Бавно и от третия път, но вероятно по Коледа ще имаме ново правителство – и то натоварено със справедливи очаквания за промени.

Във ВиК отрасъла, както навсякъде другаде, е хубаво да внимаваме какво си пожелаваме, защото най-често то се сбъдва. И ако си пожелаем повече „усвояване“, да сме наясно, че това е нещо различно от „чиста вода за пиене“. Някъде тук е време тази статия да завие към няколко предложения. Без претенции, че това са най-важните (или пък спешни) приоритети пред сектора, но те ще ни отклонят от опасното и излишно вторачване в бездната.

  • Да свържем отрасъла с големите теми

От поне десетина години всевъзможни класации (например ежегодната класация на World Economic Forum) поставят водата в топ 3 на световните рискове. Отскоро обаче започват да се виждат някои интересни възможности, които надхвърлят секторната тематика, тоест идентифицират се ВиК решения на проблеми от други сфери на живота. Няколко конкретни примера:

Анализ на отпадъчните води с цел откриване на вируси и бактерии (т.нар. epidemiological surveillance). Тази тема придоби огромна популярност около многобройните проекти за проследяване на разпространението на новия коронавирус и неговите мутации. Истината е, че от години е разпространена технологията за откриване на огнища на други вируси и патогени (причиняващи хепатит, полиомиелит и др.), на прекомерна употреба на опиоиди и антибиотици, и други. Редица страни – Австрия, Холандия, Португалия, Великобритания – въведоха наблюдението на отпадъчни води като основен елемент в националните си планове за управление на пандемията. Вероятно променената Директива за пречистване на градските отпадъчни води (в момента тече обществена консултация) ще наложи подобен мониторинг като задължителен стандарт за страните членки на ЕС.

Гъвкаво управление на консумацията на електричество. Особено в условията на рязко поскъпнала електроенергия ВиК дружествата гледат на доставчиците (включително на т.нар. балансиращи групи) като на основна заплаха. Част от истината е обаче, че ВиК операторите и техните контролни зали могат да бъдат най-добрият приятел на енергийните търговци, като предоставят частична възможност за гъвкаво управление на консумацията. Повечето ВиК дружества разполагат с резервоари, които играят ролята на буфери, тоест потреблението на електричество от сондажи и помпени станции може да бъде интелигентно премествано поне с няколко часа, което да помогне на търговците на електроенергия да управляват своите баланси – ситуация, от която и двете страни могат да спечелят.

Използване на пречистени отпадъчни води за напояване. Идеята не е нова и се прилага в страни със сух климат, включително в Южна Европа (Испания, Португалия и др.). Технологично изглежда просто, но както обикновено, дяволът е в детайлите – да се оставят ли полезни елементи (фосфор и азот) във водата при пречистването, каква дезинфекция да се използва, какви са другите рискове, подходящите поливни култури и т.н. Посоката обаче е ясна и постепенно отпадъчните води (а и утайките) ще стават все по-ценен ресурс за селското стопанство.

Посочените примери са установени практики в редица страни. В ограничен формат подобни пилотни проекти са изпълнявани и у нас, като голяма част от необходимата експертност е налична. Тези примери показват как ВиК секторът помага за попълването на сериозни дефицити в сферата на общественото здраве, енергетиката и селското стопанство, а междувременно решава свои проблеми и генерира приходи. Едно побутване от страна на държавата или браншовите организации – Министерството на регионалното развитие и благоустройството, „Български ВиК холдинг“, Българската асоциация по водите, Съюза на ВиК операторите – ще даде необходимия начален тласък.

  • ВиК секторът като среда за развитие на високи технологии

Водоснабдяването и канализацията са известни като отрасъл с критично ниско, бавно и неадекватно навлизане на технологиите. В по-широката рамка на т.нар. ютилити индустрия експертите в бранша обикновено се шегуваме, че технологиите най-напред навлизат в комуникациите, десетина години след това – в енергетиката, а евентуално след още десет – и при нас.

Тезата е особено вярна в България, но точно сега имаме добър шанс секторът да се превърне в среда за създаване и развиване на високи технологии, а не само да бъде поле за прилагането им. Два са основните фактори за тази възможност: 1) наличието на активна и растяща екосистема от ИТ компании, които жадуват за възможността да прилагат т.нар. интернет на нещата (IoT), анализ на големи масиви данни (big data) и други високотехнологични решения в реална среда, и 2) обективното наличие на огромни масиви неизползвани до момента данни във ВиК отрасъла – за клиенти, активи и процеси.

Накратко: ВиК дружествата са перфектната среда за пилотни проекти на иновативни компании или единични изследователи. Интерес съществува, успешни примери също не липсват, но една заявена държавна подкрепа (или поне позволение) може много да помогне – при това без излишно субсидиране, а изцяло на пазарен принцип. И сега български компании предлагат в чужбина ВиК решения (системи за мониторинг, софтуер, аналитични модули), базирани на пилотни проекти в България. Този прохождащ модел може да стане норма на работа.

  • Повече свобода за експертите

Предвид пословично консервативния сектор с презюмирано високо ниво на корупция, не е пресилено да се каже, че организационната среда в отрасъла е токсична. Чак е учудващо как млади инженери, химици и биолози продължават да постъпват на работа в провинциални ВиК дружества за заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. Но го правят. Било за стаж, било от младежки идеализъм.

Представете си обаче, че институционалната шапка над всички ВиК дружества – „Български ВиК Холдинг“ – създаде програма (не инцидентен проект), в рамките на която ежегодно се одобряват и финансират по няколко десетки предложения, идентифицирани и управлявани от вътрешни за системата кадри. Представете си, че всеки районен началник, главен енергетик или старши лаборант може да предлага решения, с които да се подобри и оптимизира експлоатацията, да се спестят разходи и да се постигне широка полезност за обществото. Именно така ще се задържат в сектора младите инженери, химици и биолози – та дори при заплати, по-ниски от тези на касиер в хипермаркет. (И именно подобни проекти биха им проправили пътя и към по-високи заплати.)

ВиК отрасълът в България може много повече. Първата ни задача обаче е да си го поискаме това много повече. Да си го представим, да го нарисуваме, да го обсъдим помежду си. Политическото и оперативното ръководство на сектора, регулаторът и браншовите организации, както и цялата широка общественост са част от този дебат.

Заглавна снимка: Manki Kim / Unsplash

Източник

Свърши вече хубавото време на служебната власт

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/svurshi-veche-hubavoto-vreme-na-sluzhebnata-vlast/

Розовият период на служебното управление свърши. Не защото двамата министри с най-висок рейтинг Кирил Петков и Асен Василев напускат по собствено желание, за да се пробват на терена на политическото. Служебният кабинет, който продължава да управлява, остава в почти същия състав – ако не броим и отстранения заради липса на активност в „изчегъртването“ транспортен министър и замяната му с друг. Но задачите са различни, настроенията също – настъпва есента, а не отпускарско лято.

Разкритията, громящи модела на ГЕРБ, и уволненията, предизвикващи аплодисменти, няма да се повторят. Протестите на пътните работници затъмниха порочния, но законов формат на „инхаус“ поръчките и авансовите плащания, стигащи до 100% за определени фирми. Както се разбра, те ще трябва да се платят – защото договорите са си договори.

И при Ангелов, и при Кацаров – провал с ваксинациите

Когато председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен обяви в речта си „За състоянието на Съюза“ на 15 септември, че темпът на ваксиниране срещу COVID-19 трябва да се ускори, никой в България не откликна. В България чакаха новия служебен кабинет, който да поеме властта за следващите (поне) два месеца. А в този кабинет министърът на здравеопазването си е същият – д-р Стойчо Кацаров.

След като пое поста през май, Кацаров заяви в ефира на bTV, че няма да принуждава никого, няма да агитира за ваксинация: „Само ще информирам хората, че ваксините са безопасни и спасяват човешки живот.“ Въпреки създадената от него организация и логистични центрове, България все така остава последна по ваксинации в Европейския съюз. А в края на август отново беше с най-висока смъртност от COVID-19 в ЕС.

Ваксинационната кампания стартира през януари т.г. В първите четири месеца и половина до 11 май, когато властта бе поета от служебно правителство, този процес беше управляван от правителството на ГЕРБ и неговия здравен министър проф. Костадин Ангелов. В последващите 4 месеца – и най-вероятно до края на годината – тя е в ръцете на служебния кабинет и д-р Кацаров. Съществени резултати обаче няма нито при ГЕРБ, нито при кабинета, назначен от президента Радев. С малко над 18% напълно ваксинирано население България продължава да е последна при достигнати над 60% в ЕС; Румъния е предпоследна с 27,3%.

Непопулярни мерки? Никога преди избори

Никой не вярва, че служебното правителство ще се осмели да въведе каквито и да било непопулярни мерки, за да насърчи ваксинирането. Първо, предстоят избори. Второ, ще ги остави на редовния кабинет, очакван след вота на 14 ноември. С призива си Европейският съюз да се намеси заради ниския процент ваксинирани срещу COVID-19 в България евродепутатът Радан Кънев („Демократична България“) предизвика и упрекна политиците, че стават заложници на предизборен популизъм.

Второ правителство и трети парламент в България се провалят в организацията на ваксинационна кампания, в пресичането на антинаучната пропаганда […], в провеждането на политики, които да насърчат ваксинацията и които да защитят гражданите. Провалят се, защото политическата криза и постоянната предизборна кампания ги превръщат в заложници на страхлив популизъм. […] Така че отговорът е, че правомощията на Европа стигат дотам, докъдето е нужно, ако националните правителства се провалят да защитят нашите граждани.

Повишаване на темповете на ваксинация изобщо не беше споменато от премиера Стефан Янев като една от непосредствените задачи, след като за втори път оглави служебно правителство. Той открои други – подготовката на честни избори, проблемите в енергетиката, където били нужни „фундаментални структурни промени“, и разплащанията в пътния бранш.

Първото обаче си е задължение по закон на служебната власт. В енергетиката служебният кабинет не може да извърши никакви сериозни промени без парламент – например не може да смени членовете на КЕВР, чиито мандати са изтекли отдавна. Странно е, че министърът на енергетиката Андрей Живков запази поста си и във втория служебен кабинет въпреки липсата на активна позиция по който и да било от проблемите в енергийния бранш, в т.ч. енергийните проекти в Националния план за възстановяване и устойчивост и свързаното с тях затваряне на въглищните централи, които неминуемо ще трябва да се спрат. Не е сигурно дали някой все още търси изгубената пътна карта за развитие на газопреносната мрежа, подписана между българската страна и руската компания „Газпром“ – абсурдно твърдение, че държавната власт не може да открие толкова важен документ, а не може да посочи и виновник за това.

Малка част от разплащанията в пътния бранш се уредиха с гласуваната актуализация на бюджета – общо 320 млн. лв.; за другите 1,2 милиарда ще му мисли следващата власт. Така че за парливите проблеми тази есен служебното правителство няма инструменти за въздействие, но по отношение на ваксинацията има възможности.

Бягство от проблема

Изглежда обаче, че ще се заобикалят каквито и да било опити за задължителна ваксинация за някои професионални гилдии. Българските власти са далеч от решимостта на гръцките. След като през юли т.г. гръцкият парламент задължи медиците да се ваксинират, Атина даде срок до 1 септември на здравните работници да го направят. Въпреки бурните протести, след тази дата 7000 медици бяха уволнени от работа.

През април т.г. Европейският съд по правата на човека в Страсбург се произнесе, че държавите могат да въвеждат задължителна ваксинация и да налагат санкции при отказ, „в интерес на общественото здраве и правата на всички хора и при спазване на пропорционалността на тези мерки“. Политическа воля за втвърдяване на мерките в България липсва и заради липсата на активност от страна на почти всички политически партии изобщо по темата.

Протести на собственици на заведения бяха предизвикани от мерките, които влязоха в сила от 7 септември със заповед на здравния министър. Те ограничиха до 30% използвания капацитет на помещения за различни цели, а посещенията в заведенията за хранене и развлечения, игралните зали и казина се допускат само в часовия интервал от 7 до 23 при спазване на отстояние 1,5 м между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не повече от 6 души на една маса и носене на защитни маски от персонала.

Напук на данните

Антиваксърските настроения са превзели българското общество и всякакви фалшиви новини намират добра почва. Освен в социалните мрежи, те се разпространяват и от публични личности като доц. Атанас Мангъров, съобщил в ефира на bTV, че в Инфекциозната болница има починали хора, ваксинирани срещу COVID-19 – впоследствие твърдението е опровергано от лечебното заведение.

Според данни, разпространени от Министерството на здравеопазването за последния 14-дневен период – от 1 до 14 септември, ваксинираните са били 7,2% от всички хоспитализирани с COVID-19. Относителният дял на ваксинираните, постъпили за интензивно лечение, е 0,3% от всички 6488, приети в лечебни заведения с COVID-19. В този период са починали 64 души със завършен ваксинационен курс от общо 9494 – или 0,67%. Въпреки това не бяха отделени повече средства за информационна кампания за ваксиниране и мерки в тази посока, но служебното управление реши НЗОК да заплаща домашното лечение на болни от COVID-19. Изискването е преди това да са преминали през консултация в някоя от 50-те обособени ковид зони по места.

В действителност работата на този служебен кабинет ще се ограничи до организацията на изборите 2 в 1 (първи тур на президентските заедно с парламентарни, чрез машини) – достатъчно голямо предизвикателство; изплащане на компенсации и преговори с едни или други протестиращи за намиране на временни решения на проблеми.

Какво още

Разбира се, очакваме от новия служебен министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията Христо Алексиев да разкрие схемите около Пристанище „Варна“ и участието на бизнес кръгове, свързани с почетния председател на ДПС Ахмед Доган. Предшественикът му Георги Тодоров така и не се осмели да разрови. Това винаги върши работа в предизборна кампания.

Иначе, служебната власт да се моли да не падне сняг през ноември. При неразплатените сметки с пътните фирми въпросът кой ще излезе да чисти, е особено труден.

Заглавна снимка: Първото заседание на новия служебен кабинет на 16 септември 2021 г. Източник: government.bg

Източник

Поредните спасители

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/porednite-spasiteli/

Кирил Петков и Асен Василев влизат в политиката. Тази новина, предизвестена и очаквана, разпали страсти и коментари още преди двамата министри от служебния кабинет на президента Радев да обявят своето намерение. Как ще изглежда бъдещата партия, още не знаем, обаче чухме от конструкторите ѝ малко, но важни неща.

Според Петков тя няма да се позиционира по оста „ляво–дясно“, защото с десни инструменти в политиката можело да се постигат и леви цели. Хората в нея щели да бъдат избирани по нивото си на почтеност, кариера и успешно битие извън политиката. Финансова помощ от „едни политически инвеститори, които после очакват инвестираните средства да им бъдат върнати през обществени поръчки“, няма да бъде приемана. Бившият икономически министър се зарече да не играят по този начин и да прекратят порочния модел, който винаги ражда корупция.

Асен Василев беше още по-лаконичен: „България не е бедна държава, но е безобразно крадена!“

Да се опитаме да разчетем първите послания.

Новата партия няма да има идеология

Без идеология обаче е невъзможно целеполагането, което е основна функция на всяко управление. Идеологията съдържа идеи за формата на едно управление, за неговата политика по отношение на икономиката, здравеопазването, съдебната система и пр. Като твърдят, че с десни инструменти е възможно постигането на леви цели, Петков и Василев трябва да посочат и примери – поне от тяхната кратка управленска практика, защото всеки политолог ще каже, че подобно твърдение е най-малкото нелепо.

За почтеността в политиката

Това морално качество е задължително условие за всеки, който иска да става политик, но рядко постижимо не само в българската политическа среда. И юпитата в царската партия също се завърнаха от чужбина, където имаха кариера и успешно битие извън политиката. Само че почтеността на мнозина от тях не издържа на изпитанията на времето и на съблазните на властта.

И още: ако човек поиска да влезе в новата партия (все още безименна и безформена), но има опитност в политиката, това ще бъде ли пречка за неговото членство? Защото как се създава политически проект без политически опит? Не е ли тъкмо той най-ценен в една многопартийна система, каквато е демокрацията? Или става дума просто за популистка заигравка с общественото мнение, което преобладаващо смята, че политиката е мръсна работа и че всички политици са маскари…

Очаквания и цели

Огромните очаквания към новата формация на двамата бивши министри са прибързани и може дори да доведат до неприятни изненади. Една от публичните групи във Facebook, която издига Кирил Петков за министър-председател, има вече над 110 000 членове. Ако всички те отидат до избирателните секции на 14 ноември, мястото на бъдещата партия в следващия парламент е гарантирано.

Само че заветната цел на Петков и Василев не е просто прескачането на 4-процентната бариера и създаването на малка парламентарна група с влияние, която ще седне на задните редици в Народното събрание – някои вече им предрекоха такава съдба. Тяхната цел вероятно е много по-голяма и амбициозна от това да бъдат партньор в една бъдеща управленска коалиция. Те искат партията им да се превърне в двигател на промените, за които гражданите месеци наред скандираха по улици и площади. Но за това трябва да овладеят разпиляната енергия на протестиращите през лятото на 2020 г.

Прогнози за отношенията на новата формация с партиите на статуквото и на протеста

Според вече появили се коментари новият политически проект на Петков и Василев ще води битка за лидерство в пространството на център–лявото, където се настани доста комфортно популистката партия на Слави Трифонов „Има такъв народ“. Но след провалите на шоумена и неговите сценаристи, шумните им скандали с партиите на протеста и очевидната идеологическа несъстоятелност на обявилата се за антисистемна партия ИТН, шансовете ѝ да получи първия мандат за съставяне на кабинет в следващото Народно събрание силно намаляха. Още повече в съперничеството с новата, още неродена партия, която заплашва да отнеме част от избирателите им.

ИТН реагира остро, когато служебният кабинет спря пари по обществени поръчки към фирми, свързани с ГЕРБ и ДПС, с което даде лош сигнал към симпатизантите си. Какви ще са отношенията обаче между партията на Слави Трифонов и новата формация, е твърде рано да се прогнозира.

Видимо изнервени изглеждат и от БСП. Социалистите посрещнаха враждебно още идеята за нов политически проект и заподозряха, че президентът е негов вдъхновител и идеолог. Затова поискаха Румен Радев да препотвърди своята лоялност към тях. А Георги Свиленски заканително напомни, че през годините всички опити да се правят политически проекти на гърба на партията им или покрай нея са се проваляли.

Но истината е, че БСП панически се страхува от перспективата на една модерна европейска социалдемократическа партия, която би я маргинализирала и избутала в политическата периферия. Защото и без конкуренция доскоро вляво, подкрепата за социалистите бавно се стопяваше. И причината не е в лидера, както се опитват да внушат опонентите на Корнелия Нинова, а в нежеланието на столетницата да се откаже от комунистическото си минало и наследство, в неспособността ѝ да предложи ясна и адекватна на времето програма за развитието на държавата и в шизофренното ѝ раздвоение по отношение на евро-атлантическата ориентация на страната ни.

Основания за безпокойство от проекта на Петков–Василев е логично да има и в средите на коалицията „Изправи се БГ! Ние идваме!“, на която социолозите не гарантират присъствие в следващия парламент. На предстоящите избори тя може да се яви „под вънкашност чужда и под име ново“, а някои от досегашните партньори в нея може да си опитат късмета с партии, които ще им донесат по-богата зестра – практика, позната в българската политика.

Чисто хипотетично поддръжници на „Демократична България“ може да се изкушат да гласуват за новата партия, но това е малко вероятно и е възможно да се случи с избиратели от периферията, а не от твърдото ядро на ДБ. Първо, защото става дума за хора с последователни и трайни убеждения, а в случая няма нито една сериозна причина, заради която да ги променят. Второ, те не могат да възприемат Кирил Петков и Асен Василев като ренегати, защото двамата бивши министри се самоопределят като десни хора и дават ясни знаци за възможно сътрудничество в бъдещия парламент с бившите си съмишленици.

По-скоро определени среди се опитват да вбият клин между лидерите на ДБ и на създателите на новата политическа партия. Както правеха досега с внушението, че единственият виновник за провала на усилията да се създаде кабинет в двата последни парламента, е Христо Иванов. Интересно как винаги виновниците за проваления Преход и несъстоялата се демокрация в България са все лидери на партии вдясно и в центъра – като почнем от началото на Прехода и Филип Димитров, минем през Иван Костов и стигнем днес до Христо Иванов.

От ДПС както винаги не бързат с оценки и реакции. Мустафа Карадайъ каза само, че „Движението за права и свободи не би се притеснило от каквито и да е политически проекти“, както и че плурализмът е защитен в една парламентарна република, каквато все още е България. Така на практика изрази подозрение, че президентът Радев е вдъхновител на новия политически проект, замислен с цел да се търси конституционно мнозинство за промяна на формата на управление на държавата.

Eдинствено доволни от появата на новия играч на политическия терен са май в ГЕРБ. Борисов, който не обича да тича по игрището, а само чака мързеливо да му подадат топка пред вратата на съперника, сега се чувства в удобна позиция. Партията на тандема Петков–Василев ще доведе до още по-голямо фрагментиране на новия парламент, в който не е изключено място да намери и „Възраждане“. За Борисов няма особено значение гласове от кои партии ще се прелеят към бъдещата формация, която за него също е безспорно президентска. Важното е да се консолидира вотът за ГЕРБ, а това ще се случи.

В изследване на „Галъп интернешънъл“, проведено в първите дни на септември, партията на бившия премиер е първа политическа сила, а „Има такъв народ“ се нарежда едва на четвърто място. Проучването не измерва електоралните нагласи спрямо бъдещата политическа формация на двамата служебни министри, която навярно би променила сегашната класация на агенцията. Но и без помощта на социологията е ясно, че ГЕРБ ще защитават не Борисов, а собствените си места във всички нива на централната и местната администрация от заканата да бъдат „изчегъртани“ заедно с техния лидер и неговата клика.

Влизането на новата политическа формация в предизборната надпревара за парламент ще обърка сметките на всички играчи.

Президентският вот е мажоритарен, но ще активизира и парламентарния, защото посланията на един силен кандидат за държавен глава ще донесат гласове и за партията, която го номинира. Това придава още по-голяма тежест на президентските избори, особено в ситуация като сегашната, в която доверието към партиите и парламента е толкова ниско.

Днес Румен Радев се оказва в най-силна позиция при предварително заявена подкрепа от три партии, макар че вероятно има избиратели и сред останалите. Все пак основният ресурс на бившия пилот на изтребител е в БСП. Ако Корнелия Нинова и нейните подгласници сред социалистите, водени от реваншистки настроения, решат да издигнат друг кандидат за държавен глава, те не само ще изгубят драматично президентските избори, но ще свият рязко и електоралната си подкрепа за парламентарните. А това току-виж свършило добра работа на Румен Радев, който ще се освободи от задушаващата го прегръдка на Нинова. И ще отвори път на бъдещата партия на Петков и Василев да заеме лидерската позиция в център-лявото политическо пространство. Както се казва, с един куршум – два заека!

Заглавен колаж: „Тоест“. Източник снимки: government.bg

Източник

Политиката като правене на вино

Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/politikata-kato-pravene-na-vino/

Изглежда, както в природата, така и в политиката има цикличност. Хора, които в началото на Прехода са били в съзнателна възраст, могат да сравнят политическите събития (както и енергията им) отпреди 30-ина години с днешните. Метафорично те наподобяват процесите, през които преминава гроздовият сок, преди да се превърне във вино – събиране на достатъчно добре узряло грозде…

Източник

Президент на всички българи. Парламентарно представен

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/prezident-na-vsichki-bulgari-parlamentarno-predstaven/

Всички обичат Румен Радев. Или почти всички. В навечерието на почти безалтернативните президентски избори изглежда, че настоящият държавен глава ще спечели втория си мандат по-лесно от игра на белот. Срещу него ще играе съперникът му от партия ГЕРБ (негови противници) – „няма да е политическа фигура и ще е мъж“. „Демократична България“ (негови съмишленици) също ще издигнат кандидат – недотам…

Източник

Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/3796

Напоследък срещам доста фриволни тълкувания на думи като „мнозинство“, „постове“, „отговорност“ и др. И ми се ще, с ясната идея, че „проповядвам на хора“, да изясня значенията на тези думи, защото в семантиката понякога се крият важни отговори.

Парламентарна подкрепа за управление е гласовете, чрез които минават всички важни промени. Гласовете, с които минава бюджетът, с които минават реформи в съдебната система, и почти всяко нещо. Когато решите да оправите някоя система (напр. здравната или социалната) се сблъсквате с нуждата да се променят закони. И достатъчно големи лобита, които са доволни от настоящата ситуация. За да управлявате (вместо просто да стоите в едни кабинети по министерства и да ходите със служебната кола до Министерски съвет всяка сряда), ви трябва увереност, че ще можете да прокарате тези изменения. Затова за едно управление е важно да има парламентарна подкрепа.

Коалиция е формулата, по която се осигурява тази подкрепа. Няколко партии се разбират предварително, че за определени въпроси (приоритети) ще гласуват заедно. Няма по всички теми да гласуват заедно, но по много на брой важни неща – ще. Коалиция не значи, че ще се делят министри (по формула 3-5-8 или каквото е съотношението), не значи, че на някой му се полагат или дължат постове. Разбирателството кои реформи ще се подкрепят заедно се оформя често като коалиционно споразумение. В него може да има формула и за министри и заместник-министри, а може и да няма. Заради Тройната коалиция думата „коалиция“ стана мръсна, но тя е просто един политически инструмент.

Плаващите мнозинства са начин на прокарване на законодателни промени без ясна структура и ангажименти. За бюджета – с тези, за реформата на съдебната власт – с онези, за пенсионната реформа – с третите, а за електронното управление – с другите. Това е рецепта за пазарлъци. „ти на мене (тоя закон), аз на тебе (тоя закон)“. Или тая комисия. Или „за да ти гласувам бюджета, ще трябва да не гласуваш изслушване на главния прокурор“. Ако няма предварителна, публична, конкретна договорка кое и кога се гласува, най-опитните в политическия алъш-вериш печелят най-много от плаващите мнозинства.

Кадруване и търсене на постове – кадруване е определяне на назначения, заобикаляйки формалните процедури или без кадруващият да има легитимното право да определя тези постове. То най-често се прави с телефонни обаждания или на тайни срещи, на които се разпределят постове. В този смисъл, обявяването на няколко имена, които да послужат за пример, от парламентарната трибуна, които нямат връзка с партията, която ги споменава, не е кадруване, а комуникационен механизъм. Търсенето на постове само по себе си не е лошо, особено в коалиционен контекст, но ако се случва по непрозрачен начин, е по-скоро негативно явление. Постовете могат да бъдат както министерски, така и на заместник министри, началници на кабинети, съветници или директори на агенции. (Поне за Демократична България знам, че такива постове не са търсени)

Съгласуване и одобряване – в рамките на парламентарната подкрепа за едно управление влиза и персоналният състав на кабинета. При формат на парламентарната коалиция (със или без споразумение), която не включва министри от партии, различни от мандатоносителя, подкрепящите партии могат все пак да имат различна форма на контрол върху излъчването на министри. Единият вариант е предварително съгласуване – мандатоносителят дава имената на потенциални министри и пита за мнение партньорите си. Ако те намерят нещо неприемливо, го обсъждат и чак след като тези проблеми са изгладени, министрите се обявяват. Така скандали с неприемливи министри не се случват и не се използват за публичен антагонизъм. В тази хипотеза крайното решение се взема от мандатоносителя. Има и по-силен механизъм – одобряване (или право на вето) – когато партиите, част от структурираното парламентарно мнозинство, имат право на вето върху един или повече министри. Това изисква коалиционно споразумение. (Заб. От всички механизми за влияние върху персоналния състав на кабинета – излъчване на министри, право на вето и съгласуване, в този парламент партиите бяха поискали най-мекото – съгласуването)

Отговорност (за управление) – отговорност за едно управление носят всички, които са участвали в неговото структуриране и избиране. Мандатоносителят носи отговорност за неговото предлагане и за процеса на търсене на подкрепа. Но подкрепящите партии (участващи или неучастващи в някаква форма на коалиция) носят отговорност, че то е избрано. Те носят отговорност за всяко негово действие, което не изисква законодателни изменения (които могат да не подкрепят в парламента). Носят отговорност, че са му отворили вратата. Мандатоносителят не носи цялата отговорност, носи я пропорционално с подкрепилите партии. Тази отговорност е особено пред избирателите, които имат определени очаквания за подкрепя на едно или друго. Затова и персоналният състав на един кабинет е част от отговорността на всички подкрепили. А ако мандатоносителят иска да предпостави неподкрепа, може просто да спусне неприемливи за партньорите министри.

Доверие – парламентарната подкрепа се измерва с брой гласова, но това не е равно на доверие в дадено управление. Доверието е по-абстрактна величина. Със сигурност по-висока парламентарна подкрепа първоначално значи по-голямо доверие, но други фактори също влияят – например доверието в отделните членове на кабинета (именно заради високото доверие, което биха донесли на управлението, бяха споменати някои министри от служебния кабинет), както и действията на кабинета във времето. Доверието в обществото е от значение, когато се прокарват политики. Политиките не се случват само с изменение в държавен вестник – те имат нужда от припознаване в частите на обществото, за които се отнасят (а не бламирани). Защо здравните мерки в края на мандата на Борисов бяха бламирани от обществото, включително ваксинационната кампания? Защото макар и да имаше аритметична подкрепа в Народното събрание, нямаше обществено доверие. Една политика се състои от способността на изпълнителната власт да я изпълни, от възможността на парламентарно мнозинство да прокара нужните законови изменения, и от доверието на (части от) обществото, което трябва да не я бламира/блокира.

Надявам се с тези семантични уточнения да допринеса за комуникацията по актуалните политически въпроси.

Материалът Коалиция, плаващи мнозинства, кадруване, отговорност – изясняване на базовата политическа терминология е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Правителството е радост и тъга…

Post Syndicated from original https://bivol.bg/%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%B5-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%82%D1%8A%D0%B3%D0%B0.html

петък 6 август 2021


Нема правителство и те толко. Вие мое да сакате, ама нема. Кой ли ви пита? Никой! И за нищо! Чича ви от Учиндол и ньего го не питат за нищо.…

Тънкият лед на преговорите се напука

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/tunkiyat-led-na-pregovorite-se-napuka/

Лятната жега e почти 40-градусова. Откъм полето на политиката чуваме как се напуква тънкият лед на преговорите за правителство. В това представление първите редове вече са откупени от Бойко Борисов и ГЕРБ, които чакат в процепите да изпопадат преговарящо-разговарящите – и тогава бурно да ръкопляскат. Случи ли се, в ледените води ще се сгромолясат и трите „партии на промяната“ – победителката на…

Източник

И влезе Пламен Николов

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/i-vleze-plamen-nikolov/

За първи път в България политическата сила, победила на избори, предлага министър-председател, който не е партийният ѝ лидер. От името на партия „Има такъв народ“ депутатът предприемач с докторска степен по философия на правото, политиката и икономиката Пламен Николов получи вчера мандата за съставяне на правителство от президента Румен Радев. В партия „Има такъв народ“ д-р Николов е експерт по…

Източник