Post Syndicated from Bruce Schneier original https://www.schneier.com/blog/archives/2021/10/friday-squid-blogging-squid-game-has-a-cryptocurrency.html
In what maybe peak hype, Squid Game has its own cryptocurrency. Not in the fictional show, but in real life.
As usual, you can also use this squid post to talk about the security stories in the news that I haven’t covered.
Read my blog posting guidelines here.
Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/programite-na-partiite/
В България предизборните програми не се четат. В България предизборните програми не се дискутират. В България никой не пита политиците какво пише в предизборните програми на техните политически сили. Затова и биват съчинявани като за булки: нещо ново, нещо старо, нещо назаем. Новото са слоганите, старото – обещанията, другото е плагиатствано от също такива програми.
Фразите, в които думи като „справедлив“, „прозрачен“, „конкурентен“, „равен достъп“, „законосъобразно“ и техните производни са разпилени като пуканки в киносалон. Четейки, човек си мисли, че има наръчник за съставители на политически програми, който указва: употребете 20 пъти думата „справедливост“ и гледайте поне 10 пъти да е в болд; сложете 5–6 пъти „подобряване качеството на живот“, щипка „правова държава“ и непременно повечко „реформи“; „високите доходи и пенсии“ са задължителни, а „борбата с корупцията“ – о, борбата с корупцията трябва да е като „йе, йе“ в припева в песните.
Седем месеца след първите парламентарни избори тази година в програмите на политическите сили, участвали в 45-тото и 46-тото и с шанс за 47-тото Народно събрание, не е променена и буква.
А от април насам много неща в България се промениха. Пандемията от COVID-19 излезе извън контрол и смъртността хвръкна нагоре. Изискването за зелени сертификати за работа и свободно време изкара на улицата хиляди. Служебните министри извадиха на бял свят разхищения с публични средства, подпечатани със закони от ГЕРБ – порочните схеми с „инхаус“ поръчките, използването на държавната Българска банка за развитие от малобройна група хора на принципа „Имаш крава, пиеш мляко“, авансово раздадени милиарди на пътностроителни фирми… Планът, който ще обезпечи Четвъртата индустриална революция в България, ще озонира въздуха и позелени енергетиката ни, ще намали бедността и въздигне правовата държава, беше на два пъти поправен и най-сетне изпратен в Брюксел. Европейската комисия е настойчива в искането си България да представи ясен план за закриването на въглищната индустрия и предстоящата неизбежна трансформация на трите района – Перник, Кюстендил, Стара Загора.
Но предизборните програми заобикалят пандемията и необходимото преизграждане на системата на здравеопазване в България. Политиците не искат да се цапат с въглищен прах и също така странят от темата. Нито дума за хората, заети в сектора с изкопаеми горива, и работните им места в бъдеще – едно от най-големите предизвикателства за държава, в която икономически активното население намалява за сметка на пенсионерите. (Трима работещи издържат двама пенсионери.) Заетите пряко в отрасъла са над 40 000, тяхното заплащане е над средното и осигуряване на нов поминък, без да се понижи стандартът им на живот, ще е изпитание за който и да е управляващ.
Подобно мълчание и разхищение на захарен памук не е характерно за развитите демокрации. Там предизборните програми се обсъждат, а политиците залагат в тях визията си за промени и развитие на държавата. И в съседна Гърция предизборните програми са предмет на обсъждане. Понякога бурно, както бяха 10-те мерки, които вече бившият премиер на Гърция Алексис Ципрас обяви от името на СИРИЗА преди спечелените от него избори през 2015 г. Голямата здравна реформа на американския президент Барак Обама също стана достояние на избирателите преди изборите като част от предизборната програма. Както и конкретните мерки за средната класа – от намаляване на данъците на домакинствата с 1000 долара до защита на семейния дом от възбрана и реформа на законодателството за фалитите.
В Германия например Християндемократическият съюз и канцлерката Ангела Меркел, която се оттегля от политиката след парламентарните избори на 26 септември 2021 г., представиха предизборната си програма три месеца преди вота заедно с коалиционния партньор Хорст Зеехофер от баварския Християнсоциален съюз. В документа от 120 страници бяха записани съвсем конкретни предложения, например да не се допуска никакво съвместно поемане на публичния дълг на правителства от еврозоната чрез т.нар. еврооблигации, за които призоваваше Германската социалдемократическа партия. Предвидени бяха финансови бонуси за семействата, по-високи пенсии за майките и др. Също така ХДС и ХСС се обявиха за „близко стратегическо сътрудничество между Турция и ЕС“, но смятат, че ЕС ще се „претовари“, ако Анкара се присъедини към Общността.
Програмата на ХДС, управлявал 16 години Германия, се обсъжда най-напред между ръководството и партийните членове. Впоследствие се представя и публично и става предмет на дискусии, като се налага и канцлерката да я защитава.
В България партиите качиха предизборните си програми на сайтовете и някои от тях дори не направиха събитие от това. А „Продължаваме промяната“ на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев обяви своята десетина дни след началото на предизборната кампания.
Като формация, явяваща се за пръв път на избори (за разлика от останалите политически сили, за които вотът на 14 ноември е третият поред тази година), „Продължаваме промяната“ има повече енергия. В програмата на партията обаче не се предлагат някакви чудодейни решения – и както при останалите, тук също имаме комбинация от нещо ново, нещо старо и нещо назаем.
Например от партията предлагат доизграждане на магистралите „Хемус“ и „Струма“, също като ГЕРБ, но и наддават: ГЕРБ отдавна говори за два тунела под Стара планина, ПП – за три. Бойко Борисов настояваше за два нови моста на Дунав, ПП – за четири и един над варненския канал, та стават пет. В едни по-стари програми на ГЕРБ се говореше за изгpaждaнe нa магистрала „Чepнo мope“ чрез публично-частно партньорство. Е, сега ПП я вкарва в програмата – макар още миналата година да се разбра, че проектът ще кандидатства за финансиране от инвестиционния фонд „Три морета“, както и разширението на газохранилището в Чирен, което също е в програмата на „Продължаваме промяната“.
Има и за Маришкия басейн, но звучи така: „Приоритетно реализиране на инвестиционни програми и проекти на територията на комплекс „Марица Изток“, насочени към развитие на региона като модерен индустриален и енергиен център, с което ще се гарантира запазването на работните места и справедливи доходи на заетите.“ Със същия успех можеха и нищо да не запишат. За трите района, в които ще се закрива въглищната индустрия, са предвидени 1,3 млрд. евро от Фонда за справедлив преход – почти колкото преките чуждестранни инвестиции в България за 2020 г.
Според двамата лидери Кирил Петков и Асен Василев с предлаганите решения в програмата, чийто лайтмотив е „Нулева корупция“, ще бъдат освободени 8 млрд. лв. Не бе пояснено къде се крият тези милиарди. По същия начин лидерката на БСП Корнелия Нинова беше обявила миналата година, че 10 млрд. изчезват чрез корупция, докато през 2019 г. беше назовала друга сума – 6 млрд.
Впрочем милиардите, за които Петков като служебен министър на икономиката и колежката му от МРРБ Виолета Комитова обясняваха как са изплащани авансово на пътните фирми, пак ще се дадат за 2022 г. Но не по „схемата на ГЕРБ“ – записва се малка сума в бюджета, сключват се договори за три пъти повече пари, които накрая се изплащат от излишъците. Сега Комитова обеща, че ще предложи в бюджет 2022 да се предвидят 1,5 млрд. лв. за поддръжка и ремонт на пътища. Тя установила, че от 2018 г. насам по толкова се дават за тези дейности, но проблемът бил, че нямало санкция на парламента. Само че по-рано министър Комитова и министър Петков твърдяха друго – как са завишени цените на строителни материали, купувана е скъпа техника и са предплащани огромни аванси. Сега пък се оказа, че толкова пари си трябвали за дейностите…
Така или иначе, каквото и да бъде написано в предизборните програми, повечето българи така и няма да ги прочетат. Те не харесват политиците – харесват спасителите.
Post Syndicated from Венелина Попова original https://toest.bg/provokatsiyata-peevski/
В сряда Конституционният съд се произнесе с решение за канадското гражданство на Кирил Петков. С мнозинство от 11 гласа съдът обяви президентския указ за назначаването на Петков за служебен министър на икономиката за противоконституционен. Това се случва в разгара на предизборната кампания, в която той и Асен Василев влязоха с амбицията в следващия парламент създадената от тях партия „Продължаваме промяната“ да получи мандат за съставяне на правителство.
Нека припомним как през 2019 г. Върховният административен съд отказа да провери къде е прекарал Делян Пеевски последните шест месеца преди провеждането на изборите за Европейски парламент и дали има право да участва в тях. Делото беше образувано по жалба на гражданското обединение БОЕЦ срещу решението на ЦИК да допусне депутата от ДПС да бъде кандидат в евроизборите. Единственият мотив за отказа от проверка на ВАС е, че според справка от Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) Пеевски има постоянен и настоящ адрес в България повече от 6 месеца – както изисква законът.
което по своеобразен начин беше потвърдено и от Бойко Борисов в интервю за bTV през 2016 г. с репликата: „Пеевски си отиде, Пеевски напуска страната.“ Проверка на БОЕЦ също доказа, че народният представител не живее в посочения от него хотел „Берлин“, а сайтът „Биволъ“ разкри схемите, които той е използвал при резервации на самолетни билети за полети от и за Дубай с двата си паспорта, за да не може да бъде установено с точност кога и дали е пътувал. Но всички тези преки и косвени доказателства нямаха пред ЦИК и ВАС тежестта на справката от ГРАО.
Връщаме се към 2021 година. Делян Пеевски не участва в парламентарните избори през април и юли – за първи път от 2009 г. насам. Междувременно през юни САЩ му наложиха санкции по Глобалния закон „Магнитски“, а в началото на октомври името му се появи в разкритията по досиетата „Пандора“. Сега обаче олигархът реши да се върне в политиката с нова визия и обещание пред журналистите, че ще го виждаме по-често. Този ход не е нищо друго, освен предизвикателно неглижиране на общественото мнение от страна на Пеевски и на ДПС. Още повече че за първи път партията на Ахмед Доган издига и свой кандидат за най-представителния пост в държавата – президентския. И то не фигурант, а самия председател на ДПС.
Дали единствено мобилизация на вота и постигане на резултат, който да върне на Движението позицията на балансьор в парламента (позиция, която Доган осребряваше успешно през тези 30 години, като използваше картата на етническия мир)? Или преследва амбицията за директно участие във властта, която заяви и публично? Предстои да разберем.
През 2009 г. на предизборна среща в село Кочан, община Сатовча, Ахмед Доган каза, че ДПС не може да не е във властта, защото притежава свойството на бацила. Репликата му „ДПС е бацил – където влезе, не излиза“ медиите забравиха, макар тя да е толкова важна, колкото и тази, че той е „инструментът на властта, който разпределя порциите на финансирането в държавата“.
Още преди 12 години в интервю за БНР Мендерес Кунгюн, политолог и представител на неправителствения сектор на мюсюлманите у нас, предупреди:
… като продукт на държавата в сянка ДПС изобщо не се интересува от правата и свободите на зависимия от него електорат. И не само не е гарант за етническия мир, но има и ресурса за подклаждане на етнически конфликти и рекет на българското общество.
Тази опасност днес изглежда още по-реална в контекста на агресивната предизборна риторика на кандидата за президент Мустафа Карадайъ и на други представители на политическия елит на българските мюсюлмани. Все по-отчетлива става и
А оттам и опасността развитието на демокрацията ни да се тласне към босненски вариант – опасност, която политици и държавници предпочитат да не артикулират гласно.
Станах неволен свидетел на разказ на баща, който отказва да приеме радикализацията на своите синове и внуци и напуска дома си. Този човек на достолепна възраст, с добра репутация и собствен бизнес, който уважава държавата, нейните закони и ценностите на цивилизацията ни, изживява драма. Защото е истински притеснен, че нацията ни може да бъде разделена, ако уахабизмът продължава да се разпространява в страната ни. И обвинява за това държавата и ДАНС, която сякаш е поставена на командно дишане.
Защо ДПС използват помаците и като своеобразен боен отряд, попитах човек от мюсюлманската общност в Казанлъшко. „Защото им трябват наивни и доверчиви хора, които могат да манипулират лесно“, беше краткият му отговор. По-дългият е по-страшен и ще го спестя.
Повече светлина върху политиката на Ахмед Доган и на ДПС хвърля документалният филм „Държавни тайни“ на Малина Петрова, чиято премиера предстои в края на тази година. В краткия откъс от него лица от общността и бивши кадри от висшия ешелон на етно-религиозната партия разкриват задкусилието в управлението ѝ.
Публичният разказ от юли 2020 г. на Христо Иванов за сараите на Доган в „Росенец“ създаде вълна, която повиши доверието към „Демократична България“ на извънредните парламентарни избори тази година. Но в него отсъстваха някои важни подробности. Като например това, че да пазят своя почетен председател дойдоха не етнически турци от Бургаско, където ДПС има силни структури, а помаци от Родопите и Пиринския край, изсипани на брега, без да знаят къде ги водят и защо, както се разбра по-късно от самите тях.
Активисти на ДПС от помашкия етнос, приближени до Пеевски, стигнаха до върховете на партията. Като Халил Летифов, който като областен лидер на Движението в Стара Загора осигури депутатски мандат от региона за олигарха в 43-тото Народно събрание. А няколко години по-късно стигна и до поста на зам.-председател на партията и в това качество днес е сред най-активните защитници на реномето на Пеевски. Летифов заедно с кмета на Белица Радослав Ревански (също от помашката общност) беше в щаба, който организира т.нар. дарителска кампания на Делян Пеевски в началото на епидемията от COVID-19.
Встрани от интереса на медии и анализатори е и въпросът
като Пазарджик, Стара Загора, Благоевград, а не от североизточните, които са крепости на етническите турци. Сега оглави листата на ДПС и в старата българска столица Велико Търново, което беше разчетено като съзнателна провокация към общественото мнение. И потърси подкрепа от кметове на общини, срещите с които са представени като интерес към проблемите на хората в тези региони. Естествено, никой не си и помисли, че тази подкрепа ще е безвъзмездна.
Делян Пеевски знае, че почти военната мобилизация на електората на ДПС, каквато беше възможна допреди едно десетилетие, днес е немислима. По много причини, най-важната от които е разочарованието сред българските турци от тяхното политическо представителство. Практиката показа, че е по-лесно да се купят гласове в малките общини и села, особено в Северозапада, където е съсредоточено най-бедното българско и ромско население, отколкото да се агитират етническите турци, объркани и все по-отчуждени от ДПС.
Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/ako-poznavahme-buditelite-si/
Спомням си, че когато бяхме деца, около 1 ноември винаги някой се опитваше да ни продаде нещо. В училище идваха най-различни хора: един сканирал и принтирал цитати от тефтерчето на Левски и ги лепнал на картон, който се отваря като хармоника; друг направил карти с картинки от Рибния буквар. Купих нещо само веднъж, сигурно още се търкаля някъде из чекмеджетата. Това е останало в детското ми съзнание от 1 ноември. И сърдитите портрети, които ни гледаха отвисоко във всяка класна стая. Есенно време някой се сещаше да ги позабърше – за празника.
Почитането на будителите като че ли винаги е било в две крайности: от профанната екзалтация на хора с националистически възгледи до пълното отвращение от такива проявления. Изобилието от текстове, призиви и патос е натоварващо. Венците, също както на 19 февруари и 2 юни, вехнат бързо.
питам Google. Едно след друго изскачат имена, които почитаме, и истории, които обаче не съм толкова сигурна, че разбираме. Ето Васил Априлов например – роден в Габрово, израснал в Москва, следвал в Брашов и Виена, живял основно в Одеса, описван като просвèтен деец и основен застъпник за българското образование през възрожденския период. Или Любен Каравелов – изпратен да учи в Одрин, живял в Москва, Белград, Букурещ… Граждани на света, върху чийто гръб днешните националисти вероятно биха се упражнявали в популизъм.
И двамата, между другото, починали от туберкулоза. В България болестта върлува жестоко и е отнела живота на не едно голямо име (сред будителите – и на Раковски), разбираемо тя е и основен герой в националната ни литература. Спасяваме се с ваксина, разработена от жена в средата на ХХ век – д-р Сребра Родопска. Българската ваксина е създадена за около година на базата на френски разработки. Д-р Родопска е будител по всички критерии, но тя принадлежи към друга категория – тази на забравените.
Ето така историята за будителите преминава от едно в друго, в трето, и не просто препраща, а оглушително отеква в настоящето. По настояване на Васил Априлов друг будител и просветител – Неофит Рилски, е изпратен в Букурещ, за да вземе пример от гръцките училища и да създаде помагала за българското образование. Неофит Рилски е част и от феномен, обхванал цяла Европа по онова време – превеждането на религиозни текстове на езика на народа, който език с раждането на държавата става национален. Просвещението и националните движения водят до издаването на първите граматики, което у нас също дължим на Неофит Рилски. Но тази дейност не е самородна, нито самоцелна – тя е част от интелектуалния обмен и взаимен пример на редица европейски просветители.
И някак това е по-важно от слепия култ, защото историята ти говори като добър приятел: често пъти ти дава съвет, а още по-често те успокоява, че и преди така е ставало, че и това ще мине. Например по повод 25-годишния си творчески юбилей през 1895 г. Вазов бива обявен за народен поет, четем на сайта „Българска история“. Това изобщо не се харесва на кръга „Мисъл“, който включва Пенчо Славейков, Пейо Яворов, д-р Кръстьо Кръстев и Петко Ю. Тодоров. Думите на Пенчо Славейков като нищо могат да бъдат объркани със съвременното възмущение… от каквото и да е изкуство:
Популяризацията на изкуството, поевтиняването, демократизирането му – то е неговото унищожение… Изкуството е отбрана, празнична храна, или нашенски казано, великденски кравай: нещо извънредно за онези, които се хранят с фасул, за онези, които четат уличните вестници, за онези, които прибират сметта на обществения живот и живеят в него. Популярни са онези писатели, които на книжния пазар продават дрипи. Само един вид художествени произведения смеят да бъдат популярни – простата, наивната песен… А тези стихове [на Яворов] са отбрана храна: за какво са се харесали те на българския, на безкнижния читател, на фасулковеца… на горделивия в своето душевно убожество филистер?
Ако познавахме будителите като личности, освен в ежедневните дрязги, може би щяхме да знаем и други неща. Най-напред, че онези събития, които днес помним като героичен ключ към свободата и обособяването на България като национална държава, всъщност представляват борбата на шепа идеалисти, обречена на провал – колкото от обстоятелствата, толкова и от несъгласията помежду им и от собствения им народ. През 2021 г. в България се провеждат три поредни парламентарни избори поради разделението и неспособността на българските политически сили да постигнат компромис в името на общото добруване. Историята в този случай не просто се повтаря – тя цикли.
„Нашият политически пазар, който на пръв поглед е със свръхпредлагане – кой ли не е отворил сергия с каузи, идеи, ценности, платформички, – реално е дефицитен пазар. Няма го онзи тип политически продукт, който да изведе България от множеството кризи, в които тя се оказва едновременно“, каза преди дни пред „Дневник“ социологът Живко Георгиев.
Ето какво пише Алеко Константинов в свое писмо от 9 септември 1896 г.: „Колко е опошлена сега борбата!… А идеали трябват, Алексей, те не са празна дума, както мисли жадната за облаги сволоч.“ Не само българите, а като че ли и целият свят е вкопчен в една отиваща си епоха, всеки от нас убеден, че сам не може да постигне нищо, докато ежедневно гледаме как светът се променя от шепа хора – повече с алчност, отколкото с идеали, повече със студено калкулиране, отколкото с внимателно планиране.
В такава среда виреят недоверие, омраза, реактивност. Но хроничните проблеми на света, които са пред очите на всички ни, са твърде сложни и неразбираеми. Усещаме, че нещо не е наред, живеем го, но не можем да си го обясним. Тук на помощ идва конспирацията, която предлага много по-архетипни, апетитни, приказни обяснения, които са и по-икономически рентабилни: не засищат, нито предлагат решения, но разпалват и плашат достатъчно, че да се връщаш за още и още. И макар да споделя болежките на света, България е някак уникална в своето пиянство – по Вазов, – характеризиращо времената ни. Като че след политическата свобода така и не е дошла духовната – по Каравелов:
Когато се той [българският народ] освободи от гръцкото духовенство и от турското иго, то ще бъде свободен политически; а когато се освободи от своята простота и незнание, от своите стари суеверия и допотопни нрави, то той ще бъде свободен и духовно.
И този 1 ноември ще дойде и ще премине, ще се окуражаваме, вдъхновяваме, ще се обръщаме с гордост към портретите, ще се преситим с няколкото напълно откъснати от своя контекст цитата. Ще почитаме икони, зад които стоят непознати за нас хора. Неслучайно гордостта ни е креслива – трябва да я уплътним поне с шум, за да не се чуе как кънти на кухо.
Пореден тъжен текст, ще кажете, но всъщност в целия този хаос има някаква надежда. Че въпреки дребнотемията, пререканията, разделенията, въпреки човешкото в човека, накрая историята отсява доброто. Че заставането на правилната страна има значение, дори в малцинство. Че ако умеем да разграничаваме между памет и сляпо поклонение, между идеята като пример и идеята като пропаганда, символите имат силата да променят. Към по-добро. И рано или късно – към духовна свобода.
Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/profesiya-uchitel/
Кои са българските учители? Какво ги мотивира да практикуват една от най-значимите за обществото професии? Пред какви пречки са изправени днес и как могат да ги преодолеят? В опит да разбере повече за учителската професия в наши дни, Йоанна Елми се обърна към експертите Нели Кочева и Петко Иванов от организацията „Заедно в час“.
Отговаряме на базата на 12-годишния опит на „Заедно в час“ с програмата „Нов път в преподаването“, която позволява на хора с висше образование и опит от различни сфери да поемат своя път към учителската професия. През тези години за програмата са кандидатствали над 20 000 души и сред тях виждаме няколко групи.
Една от тях включва студенти по педагогика, които търсят подкрепа, практически опит и насоки. Подготовката, която те получават в университета, е главно теоретична, а практическата част и реалният опит от класната стая са по-ограничени. Студентите, които са избрали кариера в преподаването, осъзнават, че чрез допълнително обучение и подкрепа в първите две години от тяхната работа като учители ще навлязат много по-бързо в професията и ще бъдат полезни на своите ученици. Чрез програмата се научават не само как да преподават, но и как да управляват груповата динамика, да изграждат култура на класната стая, да развиват умения на ХХI век и емоционална интелигентност у учениците, как да приспособяват преподаването си, когато децата в клас са на различно ниво, и т.н. Пред тези предизвикателства младите учители се изправят още в първите месеци на своята работа.
Други студенти пък идват от най-разнообразни специалности – право, международни отношения, различни технически специалности, архитектура, лингвистика, журналистика и т.н. Въпреки че са избрали други специалности за следването си, при тях се откроява силното желание да работят с деца и да започнат своя професионален път на място, където работата им ще има измеримо въздействие върху другите. Освен желание да бъдат учители и да подобрят образователната система, нерядко тези кандидати споделят, че като учител развиваш много професионални качества, които след това са ти полезни, независимо в коя сфера ще продължиш своя път.
Има и отдавна завършили хора с дългогодишен професионален опит, както и такива с образование и опит в чужбина. Хората от непедагогическите среди търсят социалния елемент в преподаването – работа, която носи смисъл и допринася с нещо за бъдещето на обществото. Много от тях са проследили на практика как образованието е в основата на всичко, включително и на развитието и успеха на различни бизнеси и професии. Всяка година имаме и българи, които в учителската професия виждат мотивация да се завърнат в родината и да предадат на децата опита си от други места. Те често използват чуждите езици, които владеят на високо ниво и чрез които са способни да отворят много нови врати и възможности пред учениците.
По-скоро не. През последните 2–3 години се наблюдава ясна тенденция на повишаване на интереса към учителската професия. Програмите за бакалавър, магистър и допълнителна учителска квалификация в университетите за повечето специалности са запълнени. Разпределението на този интерес обаче е неравномерно. Много хора са се ориентирали към това да преподават в началния етап, докато специалности като математика и физика не се радват на такъв интерес. В същото време нуждите на училищата са по-скоро пропорционални – търсят се учители както за началния етап, така и по различни науки и предмети. През последните години именно длъжностите за учители по точни науки най-трудно се попълват.
Хората, които избират учителската професия, рядко са стимулирани от материалното. Въпреки това можем да кажем, че увеличението на заплатите в сферата на образованието се отрази положително на интереса към професията. В много региони учителската заплата е близка до средната работна заплата, а това премахва една бариера, която спираше хората да се насочват към професията.
Поемането на транспортни разходи или разходи за наем, допълнителните възнаграждения и дни на платен годишен отпуск също оказват своето положително въздействие върху това хората да избират преподаването за професионалната си реализация. В последната година стабилността на работната позиция също е важен фактор, най-вече за хора, които са работили в сектори, засегнати от пандемията и от различните наложени мерки.
Повишеният интерес към професията в момента спомага и за това да има учители и в по-малките и отдалечени населени места. Директорите вече не срещат същите трудности като преди години, когато за някои позиции нямаха никакви кандидатури. Надяваме се това да се задържи като тенденция и след пандемията, а учителите, започващи сега работа в такива училища, да решат да продължат да се развиват там.
Смело можем да твърдим, че огромна част от учителите избират професията и се развиват в нея, водени от огромната грижа към децата. Това са хора, които осъзнават и носят отговорността за развитието на своите ученици. Когато срещнат трудности или са разколебани в своята мотивация, често именно тази отговорност ги задържа в професията. Това не е работа, в която всеки лесно може да те замени, камо ли по всяко време. Ти си учителят на твоите ученици, те разчитат на теб и не можеш просто да ги оставиш по средата на учебната година. Важна е емоционалната мотивация – силното чувство на отговорност и привързаност към учениците.
Друг фактор е професионалната общност и подкрепа – от колегите ти в училище, от твоя директор или от други учители по твоя предмет в дадено населено място или регион. Учителите, които получават професионална подкрепа и се чувстват като част от общност, по-рядко напускат системата.
Колкото и удовлетворяваща да е учителската професия, често ежедневието на учителите е изпълнено със стрес и напрежение. Изграждането на умения за ефективно справяне с предизвикателствата на професията е ключово за учителите по всяко време, но последната година и половина като че ли извади тази нужда наистина на преден план. В старанието да се адаптират много бързо към постоянно променящите се изисквания и среда, да си свършат качествено работата, да помогнат и на хората около тях, някои учители „забравят“ или не приоритизират нуждата да обърнат внимание и на себе си, да се погрижат за своето благосъстояние.
В „Заедно в час“ през последните години обръщаме много по-сериозно внимание на темата, защото професията и системата могат да бъдат наистина изтощаващи и изискват целенасочени усилия в посока на грижа за себе си дори когато хората влизат много мотивирани. Това е и един от големите ни научени уроци за последните 12 години. В обученията и подкрепата на участниците в програмите ни включваме разговори, ресурси и пространство за споделяне, които да помагат на учителите редовно да мислят не само за работата, за учениците и как да бъдат ефективни, но и за собственото си физическо и психическо здраве, как да бъдат щастливи и да имат време за близките си, за своите любими занимания.
За да се справят с т.нар. бърнаут (от англ. burnout – „прегаряне“), учителите трябва да обръщат внимание на комбинация от пет основни елемента: физическо здраве (сън, физическа активност, здравословно хранене); професионална удовлетвореност (реализация в професията, финансова независимост); интелектуално израстване (работа със смисъл, достъп до разнообразни възможности за самоусъвършенстване); социален живот (позитивни взаимоотношения и разбирателство с околните); емоционално здраве (изпитване на позитивни емоции и емоционален контрол).
Ясно е, че не всякога е възможно да се отделя време за всички тези елементи, но като цяло на тях все още не се обръща необходимото внимание, и това води до „прегаряне“ и напускане на системата.
Според официалните данни основно се наблюдава тенденция за по-голям брой напускащи в групата на начинаещите учители. Едно от големите предизвикателства пред системата в момента е задържането на учителите в първите им години на работа. Текучеството на начинаещите учители е голямо, а в същото време броят на педагозите, които сега започват кариерата си, се увеличава. След първите три години в професията е много по-вероятно учителите, които са останали в системата, да продължат работата си в нея. Опитът ни показва, че именно структурирана подкрепа в този период от преподаването е ключов за задържане на учителите дългосрочно в системата.
Със сигурност липсата на мотивация играе роля, но зад нея обикновено стои друга, по-дълбока причина. Силната умора, липсата на време за „презареждане“ или конкретни стъпки и методи за преодоляване на предизвикателствата, пред които се изправят, също и недостатъчната подкрепа може да доведат до това един силно мотивиран преподавател, който е започнал работа с много енергия, да се разколебае в решението си дали това е професията за него.
За да не се стигне дотам, много важни са умението за самонаблюдение и нагласата за постоянно учене. Това е една от професиите, в които е необходимо учене през целия живот, адаптиране към нуждите на учениците и развиване на уменията за ефективно преподаване. Успешните и мотивирани учители следят резултатите от работата си, търсят обратна връзка от децата, родителите, колегите и директора си, както и сами анализират доколко са постигнали заложените цели за даден урок или период от време, какво могат да направят, за да бъде времето с учениците им възможно най-полезно и добре използвано.
Един млад учител има нужда от възможност да разгърне целия си потенциал и новаторските идеи, с които идва. Често обаче той се сблъсква със закостенели разбирания и норми в системата, които му пречат да направи това и в крайна сметка го демотивират. Такива разбирания и норми са например силно централизираната учебна програма и учебен план, стремежът към изпълнение на нормативи вместо на дейности в името на учениците, съпротивата на част от колегите към иновативни и нови методи в образованието.
Освен това всяко училище има своите правила, норми на поведение и работа. Затова е ключово новите учители да получат качествена подкрепа както за вписване в колектива, така и за естеството на работата. Учителите от програмата „Нов път в преподаването“ на „Заедно в час“ например имат ментори през първите две години, които им дават обратна връзка за преподаването, помагат им да развият силните си страни и да преодолеят трудностите. Това е практика, която оказва голямо влияние върху мотивацията на новите учители и желанието им да останат в системата.
И последно, но не по-малко важно – въпреки целенасочената политика за увеличение на учителските заплати през последните години, в големите населени места заплащането на учителите все още не е конкурентно на това в други сектори, особено що се отнася до учителите по математика, чужди езици и природни науки. В същото време средната работна заплата също расте, а за заплатите в сферата на образованието няма ясен по-дългосрочен план. Сега имаше увеличение, но какво може да очакват учителите след 2, 5, 10 години? Необходимо е да се създаде и комуникира ясен план и в това отношение.
На първо място, трябва да се уверим, че привличаме към професията и подбираме хора с нужната мотивация, нагласи и базови умения, за да бъдат успешни учители. Необходимо е да има ясни критерии извън наличието на диплома, знания по предмета и учителска правоспособност, които да подпомогнат директорите да избират правилните хора за своя екип. Да се създаде компетентностен модел (профил) на успешния учител и уменията, които той трябва да притежава, за да е максимално полезен за своите ученици. Пример за такива умения са организираност и планиране, нагласа за постоянно учене, аналитични умения, емоционална интелигентност, вътрешна мотивация за реализиране в учителската професия и др.
След подбора е необходима цялостна стратегия и ясен план за подкрепа на всички новопостъпващи учители в системата. В момента на много места липсва програма или практика за въвеждане на новите учители в работата и колектива. Тя трябва да включва работа с ментор/наставник, подкрепа от професионални учебни общности, допълнителни обучения, регулярни разговори за набелязване на области за професионално развитие. Има нужда и от преосмисляне на системата за кариерно израстване на учителите, така че тя да включва ясни очаквания за резултатите от работата на учителя и съответни стимули при постигането им.
С две думи, важно е да има цялостен подход за привличане, подбор, обучение, подкрепа и задържане на учителите в системата. Защото те са едни от първите – и най-важните – будители, с които се срещат децата.
Post Syndicated from Севда Семер original https://toest.bg/na-vtoro-chetene-voynata-na-kopchetata/
превод от френски Валентина Бояджиева, изд. „Точица“, 2016
Тази година открих в антиквариат старо издание на „Макс и Мориц“ – римуваните и илюстрирани приказки на Вилхелм Буш, които смятах, че помня отлично от детските си години. Купих си книгата със спомена за едно особено усещане в стомаха – нещо средно между отвращение и вълнение, което се събуди само като погледнах рисунките. Вкъщи открих, че всъщност май основното запомнено от цялата история е буцата в стомаха. Многократно се ужасих от кошмарите и насилието в разказаните като шеги истории. Но и ми се стори, че всъщност по някакъв начин жестоките момчета, които ще платят прескъпо за всичките си пакости, извършват някакво пречистване за читателя. Защото преминават през фантазията му какво се случва с лошите деца…
Многократно си спомнях историите на Макс и Мориц, докато четях „Войната на копчетата“. Книгата на Луи Перго е френска класика от 1912 г., която се преподава в тамошните училища. В нея вилнее аморфният детски гняв – сурова емоция, която е хем донякъде повлияна от възрастните и средата, в която растат хлапетата, хем всъщност е изобретателна и дива по своя спонтанен начин.
Две момчешки банди от съседни селца – Велран и Лонжеверн – започват война. Първата битка е вербална: обидите са толкова люти, че „дебели задници“ е една от най-безопасните за споменаване тук. После се включва боят с пръчки и голи ръце. И унижения: хванатите в плен вражески войничета са подложени на това да им бъдат отрязани… е, не ушите, въпреки всички заплахи, а копчетата на дрехите – за да се върнат голи при родителите си. Което пък неминуемо им носи още по-сурово наказание.
Самият автор, който разказва историята, не само щедро подлютена от ругатни, но и осолена със сарказъм и шеги, е преживял нещо подобно, когато е бил на 12. Впоследствие преподавал две години в селското училище и наблюдавал децата вече от тази дистанция, далеч поне от хвърленото с прашка камъче, ако не и от емоцията зад това действие. Както се разбира от биографичната бележка за Луи Перго в началото, „бил пацифист и не искал да участва в Първата световна война, но все пак бил вкаран във войската и след няколко сражения в Лотарингия и на Западния фронт загинал от приятелски огън. Тогава бил на 33 години“.
Да четеш историята като възрастен човек, който знае, че всичко това са реални случки поне в някои от нюансите си, малко успокоява морализма ти. Иначе той надава глава още от първата обида, подхвърлена от дете. Тогава като читател импулсът ти е да се възмутиш от автора – как смее да описва такива неща в детска книга? Често забравяме, че детството е една от най-жестоките арени на живота. Много от нещата, които се случват в детството, са неприемливи за възрастните. Мъченията, на които се подлагат малките, често са отвъд идеите ни за това, което гради едно общество или което заслужава един гражданин. Впрочем децата така и не успяват напълно да разберат в училище какво точно означава това – да си гражданин. А от тях някак се очаква да знаят, без много да им се помага.
Във „Войната на копчетата“ децата воюват едни с други във времето след училище и преди часа, който ще им навлече беда вкъщи. Възрастните край тях – дори когато виждат какво става – се вълнуват единствено от послушанието, а не от благоденствието им. Учителите са също толкова жестоки с тях, колкото са и хлапетата помежду си. Докато четеш, може например да си спомниш за израза „училище-мъчилище“ и за детските фантазии за лошия и жесток даскал, който тук се е развилнял из страниците.
По-страшното е, че тук-таме децата споменават по изречение, в което прозира ужасът от родителите им. Но все някак се надяваш, че ще получат подкрепа в семейството? Е, само докато едно от тях не се прибира без копчета и майка му го нарича „гамен, проклетник, свиня и разбойник“. Все отнякъде децата са чули всички тези обидни думи, нали… Същото дете не е сигурно дали белезите от пръчка са от враговете му, или от собствените му родители. Белезите са се смесили и са станали неразличими. Изглежда цяло чудо, че все пак в книгата се среща истинско другарство между членовете на бандите.
Книгата се чете бързо, с препускане. Преводът на Валентина Бояджиева те кара да искаш да тичаш през страниците – езикът е страшно хубав и жив. Ето за пример само един пасаж:
Льобрак, наежен като глиганче, с разкопчана яка, гологлав и със счупена тояга, се вряза като стоманен клин в групата на Ацтека Бродник, сграбчи врага си за гърлото, заразтърсва го като сливово дърво, макар цяло котило велранци да висяха на пешовете му, оскуба го, шамароса го, фрасна го по главата, заблъска го, след това като разбеснял се жребец яростно зараздава ритници в средата на бандата и със сила разпръсна наобиколилите го врагове.
Иска се доста труд, за да могат изречения от по 6–7 реда да се леят с такава лекота – всъщност чак на второ четене забелязах, че в целия абзац няма и една точка.
Докато четях и често клатех глава, си мислех, че колкото повече растем, толкова по-цивилизовани ставаме. Някой може да каже, че предавайки импулса на агресията, губим искреността си – сещам се за онзи рефрен, че да си любезен към непознати е да проявяваш лицемерие. Защото е трудно да си представим, че е възможно да видиш непознат и да поискаш да му се усмихнеш, вместо да го фраснеш по муцуната. Но войната, разбира се, винаги е безсмислена. И авторът на историята не е искал да бъде пращан на фронта, а да продължи да пише.
Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/874409/rss
Version 3.4 of The Yocto Project has been released. Yocto provides a system for building embedded Linux distributions. This release comes with “Linux kernel 5.14, glibc 2.34 and ~280 other recipe upgrades“, support for building and cross-compiling Rust code, tons of new recipes, a way to create a SPDX bill of materials (BoM), overlayfs and seccomp support, optimizations, bug fixes, and more. The full
release notes have further information.
Post Syndicated from Нева Мичева original https://toest.bg/trani/
Говорихме си с приятелка за нещата, които остро не понасяме. Не за тези с библейски размери от типа на „не понасям хората да бъдат бити, унижавани и убивани“ – те би трябвало да си вървят по подразбиране. Говорихме си за неща, от които ни скача кръвното, въпреки че и да скочи, и да не скочи, нищо съществено няма да последва.
Аз например не понасям холивудските и въобще т.нар. „развлекателни“ филми, които са разхищение на талант, труд, време и ум и уж прокарват някакви послания – политически и за социална справедливост, – а всъщност са машини за пари. (Не стига това, ами после стоиш като сноб, ако не се радваш на последния „Бонд“.) Не понасям шумните хора в транспорта, които изземват времето и пространството на останалите. Не понасям и лукса без покритие – предметите и ситуациите с висока цена и престиж, но с нищожна стойност: пластмаса, която имитира дърво, и подобни. Има ли неща, които и теб рязко те вкарват в негодувание, и към коя твоя част ги причисляваш – силната или слабата?
С.
Седя пред речника и се взирам в етимологията на междуметието „браво“. Произходът му не е сигурен, но май и то идва от гръцките „варвари“, латинизирани с „б“. Или от определена дума за „зъл“ (затова и в някои езици до ден днешен е останало със значения като „бандит“, „свиреп“, „дързък“). Как крайното неодобрение е преляло в крайно одобрение, не знам. Може би както в „жесток“ от жаргона на 90-те – „чудесен“, „страхотен“, такъв, който се откроява с качествата си по някакъв направо буен начин? Ровичкам се около „браво“, защото допреди малко съм се ровичкала из историята на аплодисментите.
Седя в самолета. Част от хората ръкопляскат на успешното му приземяване миг преди да наскачат да си свалят багажа напук на инструкциите на екипажа. А аз не помръдвам и ми е неудобно. Неудобно ми е, понеже също искам да изръкопляскам – всяко кацане си е малко падане и съм признателна на бравурата на пилотите, – но се сдържам, понеже знам, че някои го смятат за проява на лош вкус. Неудобно ми е и понеже не знам що за арбитри на елегантността ги решават тези работи и защо им играя по свирката, след като ръкопляскането е най-обичаен израз на подкрепа и благодарност.
Седя в театъра. Повечето хора скачат миг след като телата и израженията на актьорите са дали знак, че представлението е свършило, и въодушевено аплодират. А аз пляскам от място и се мъча да потисна неудобството си. За мен аплодисментите на крак са израз на небивал възторг, а в 99% от случаите основание за такъв няма. В 99% от случаите наставалите или са нови в театъра и всяко движение по сцената им се вижда забележително, или бързат да си тръгнат, или просто ги е срам да не се присъединят. Така де, ако почти всички са изправени, моето седене може би изглежда декларативно, а не това ми е желанието и нуждата… (Винаги съм си мислила, че звукът от пляскането с една ръка е този на шамара, но то е, понеже съм малко дзен и доста нервна.)
Както виждаш, С., шумното одобрение и кога и как да се включа в него, е едно от нещата, които „рязко ме вкарват“ в безпокойство, и то по някак противоположни начини. (Да не говорим колко ме безпокои ширещата се липса на шумно неодобрение в определени сфери. Аз копнея за дюдюкания, възмутени излизания от зали, пълни с фалш, и хвърчащи домати – бива ли да се отнасяме към артистичните изяви като към покойници: или добро, или нищо?) Разбира се, че тези „проблеми“ не са от важните; разбира се, че не заслужават сложен разбор или горещене. И все пак, щом се почнат, нямат край, без съзнателно да ги отстраниш – като симптоми на неразположение, като белези от неуредени връзки, като репеите с онези техни закривени бодилчета, които хем те ръчкат да се махнеш, хем се закачват и ги понасяш със себе си.
Всяко недоизгладено, но често срещано положение в живота е причина за търкания и разход на енергия. Затова и съм склонна да причисля разните тръни, на които седя, както и тръните в очите си към моите слаби страни. Но не са ли слабостите част от естествения релеф на човека? Не е ли наивно схващането, че всички до една са лоши и непременно подлежат на „подсилване“? Не съм сигурна каква е директната полза от повечето ми спонтанни непоносимости, но не съм и сигурна, че я няма. Не понасям усмихнати емоджита под вести за нещастия. Не понасям свидливи реакции на хора, които имат и могат. Не понасям да ме принуждават да правя забележка (за светещи телефони в киното, за надута музика у съседите, за грубо отношение на гише). Не понасям церемониалното общуване и посрещането по дрехите. Не понасям подигравките на онези, които са имали привилегията да се образоват, да пътуват и да решават, спрямо онези, които не са – много пъти критиката към нечий вкус е най-грозната безвкусица.
Не понасям негативните тиради и ми напира да кажа нещо положително за почивка. Какво ме хвърля в незабавна радост? Хората, които общуват с децата. Които им махат от тротоари и тролеи, смеят се на смешките им, удивляват се с нарочно ококорени очи на уменията им, припяват и правят танцови стъпки, когато на малките им е музикално, и са готови да се хвърлят в рисуване на динозаври и ракети. Нещо повече, страшно ме радват възрастните, които общуват с децата в себе си и с тези в другите възрастни – говоря за любопитството, игривостта, непосредствената комуникация, необременеността с предразсъдъци. Никак обаче не понасям инфантилизирането – собственото (чрез отказ от отговорност) или на останалите (чрез лишаването им от право на мнение и реална тежест).
Веднъж един приятел избра да отиде на бой с възглавници на открито вместо с мен на прайд. Софийският прайд беше млад, едни доста уплашени хора тихо минаваха по едни доста плашещи улици, но той предпочете да се ангажира с друго. О, да, разбирам, че причини – много и обстоятелства – всякакви. И че някой, който днес презира Х, задето ръкопляска в самолета, утре може да спаси Y от удавяне, а възглавниците не пречат ежедневно да помагаш за благоденствието на хората по сто начина, по-ефикасни от шествие веднъж в годината. Но някои нетърпимости изскачат като на пружина. И там, където умът не иска да съди, съди свитото гърло.
Тази година гледах много кино и още не мога да се начудя, че една от най-интригуващите за мен идеи прихванах от филм, който ми се видя телевизионно бозав и предвидим. „Майшабел“ на Исиар Болаин разказва за опитите за диалог и помирение между бившите „бойци“ на ЕТА, излежаващи присъди за убийства, рекет и терор, и близките на техните жертви. В един момент една социална работничка обяснява на затворник: сега ще дойдат хората и ти, като говориш с тях, няма да имаш право на мълчание; дори да не си сигурен, дори да ти е мъчително, ще се наложи да се замислиш и да отвърнеш някак на въпросите им – „отговорност“ значи точно това. Отговорност е да даваш отговори! Да си насреща за въпросите и нуждите на другите, без право на отсъствие – за първи път го виждам формулирано толкова просто и ясно. Не понасям безотговорността.
Не понасям отказа от реалност, особено във варианта, в който реалността ми се отнема на мен (лъжа, манипулация, информационни затъмнения от всякакъв характер). „Заметеното под килима в крайна сметка ще накара килима да тръгне“, както казва Михаел Ханеке. Ханеке е режисьор, който предава толкова сурово човешките дела, че или въобще не мога да гледам сюжетите му, или ги гледам със страх. Но много обичам интервютата с него – помъчих се да намеря един цитат за отношенията филми–зрители, който много ме беше впечатлил преди време и исках да ти пратя по повод киното като машина за пари и разхищения. Не го намерих, но в интервюто под линка по-горе може да чуеш Ханеке за изкуството като любовна връзка с публиката (и за реалната опасност от злото, която не е в преките му извършители, а в „нашите спътници, скръстили ръце в скута си“).
Искам да завърша с непоносимостта си към културата/толерантността като параван за безидейни имитатори и техните не по-малко безидейни почитатели, като пътем заявя пълната си липса на интерес към който и да е „Бонд“. Много ми е драго, че мога да го направя с една бърза препратка – към „Анджело“, жесток скеч от Saturday Night Live, в който не друг, а Даниъл Крейг играе трезвомислещия зрител на международен арт шарлатанин и задава резонни въпроси, докато приятелката му го укорява в нечувствителност… Съзнавам незащитимостта на доста от моите (нашите) непоносимости, затова и ги наричам „тръни“. Но не всеки е райска ябълка, нали, някои сме шипки.
Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/editorial-25-29-october-2021/
Отминава последната седмица на октомври, която ще се запомни с тъжни рекорди в развитието на пандемията от COVID-19 у нас. В последните пет дни броят на новозаразените надхвърляше най-високите нива от предишните вълни на заразата, като се движеше между 5000 и почти 7000 потвърдени случая дневно. Само за последните седем дни близо 900 души загубиха живота си. Свободните болнични легла на много места привършват, а почти никой не коментира докъде ще стигнат силите на медиците, които за пореден път трябва да се справят с кризата.
Преполовихме и поредната предизборна кампания, но откъм политическия небосклон най-кошмарната тема на ежедневието ни продължава да стои на заден план. И ако изключим някои еднолични позиции на неколцина политици, за останалите пандемията е поредната популистка дъвка или инструмент за удари под пояса на противника. Непростимо и безгръбначно поведение!
Освен пандемията, и въглищата отсъстват от предизборните програми на партиите, отбелязва Емилия Милчева. Не че някой ги чете или разисква. „В България никой не пита политиците какво пише в предизборните програми на техните политически сили. Затова и биват съчинявани като за булки: нещо ново, нещо старо, нещо назаем“, пише Емилия във вътрешнополитическия си коментар, озаглавен „Програмите на партиите – лъскавите кули на лицемерието“.
Завръщането на Пеевски в политическия дневен ред на България определено е демонстрация на сила и открито незачитане на общественото мнение. Категоричността, с която ДПС застава зад бизнесмена, включен в черния списък по закона „Магнитски“, също не е за пренебрегване. Според Венелина Попова това доказва, че в партията вземат надмощие хора и сили, които имат потенциала да застрашат и националната сигурност на държавата. Прочетете повече в коментара ѝ, озаглавен „Провокацията Пеевски“, а заедно с това можете да гледате и откъс от „Държавни тайни“ – най-новия документален филм на Малина Петрова, посветен на Ахмед Доган и процесите в ДПС, който ще излезе до края на тази година.
Първият ден на ноември е празник за почит към будителите, просвещенците и строителите на съвременна България. В нашето объркано време – когато толкова звучно отричаме постиженията на науката, обществените авторитети са заглъхнали, а дефицитът на лидерство и държавничество буквално причинява смърт – емоциите около подобен празник изглеждат лицемерни. Йоанна Елми предполага, че всичко можеше да е различно, ако познавахме будителите си.
Тематичен е и вторият материал на Йоанна в тазседмичния ни брой – „Професия учител“. Тя разговаря с двама експерти от организацията „Заедно в час“ в опит да разбере повече за практикуването в наши дни на една от най-значимите за обществото професии.
В рубриката ни „На второ четене“ Севда Семер се е спряла на френската класика за деца „Войната на копчетата“ от Луи Перго, която се преподава в училищата във Франция, но сякаш не е особено позната у нас. Книга, която напомня на възрастните, че детството може да е една от най-жестоките арени на живота. Но децата могат да преработят това с помощта на своята фантазия…
И накрая… знаем, че почитателите на „Говори с Нева“ вече цели три месеца очакват нов текст. Темата на рубриката за читателски писма този път е за непоносимостите – онези дребни или пък по-сериозни неща, които остро ни дразнят в ежедневието. Прочетете отговора на Нева Мичева, озаглавен „Тръни“.
Приятно четене и се ваксинирайте!
Post Syndicated from Grant Willcox original https://blog.rapid7.com/2021/10/29/metasploit-wrap-up-136/
We are excited to announce that we now have a module for the OMIGOD vulnerability that exploits CVE-2021-38647 courtesy of our very own Spencer McIntyre! Successful exploitation will allow an unauthenticated attacker to gain root level code execution against affected servers. Given that this has seen exploitation in the wild by the Mirai botnet, we hope you’re patched, lest your servers decide to join the zombie horde this Halloween!
Continuing the trend of unauthenticated RCE exploits that grant root level code execution, this week we also have an exploit for CVE-2020-25223, an unauthenticated RCE within the Sophos UTM WebAdmin service. Whilst we haven’t yet seen exploitation in the wild of this bug, this is definitely one to patch given its severity. Stay frosty folks!
Whilst not a marshalling bug (I’m sorry, it’s Halloween some puns are needed), community contributors Ash Daulton, Dhiraj Mishra, and mekhalleh (RAMELLA Sébastien), have added a scanner and exploit for CVE-2021-41773 and CVE-2021-42013, which was based off of work from RootUp, ProjectDiscovery, and HackerFantastic. Path traversal vulnerabilities are relatively easy to exploit, and this got a lot of attention in the news since it’s been a long time since Apache has seen a reliable RCE exploit against it. This is definitely one to patch if you’re running any Apache servers. Successful exploitation will result in remote code execution as the user running the Apache server.
mod_cgi to be enabled but can be exploited remotely without any authentication. These vulnerabilities are identified as CVE-2021-41773 and CVE-2021-42013.root user.root user.mod_cgi to be enabled but can be exploited remotely without any authentication. These vulnerabilities are identified as CVE-2021-41773 and CVE-2021-42013.iis_internal_ip module.As always, you can update to the latest Metasploit Framework with msfupdate and you can get more details on the changes since the last blog post from GitHub:
If you are a git user, you can clone the Metasploit Framework repo (master branch) for the latest version of Metasploit Framework. To install fresh without using git, you can use the open-source-only Nightly Installers or the binary installers (which also include the commercial edition).
Post Syndicated from Wallace Printz original https://aws.amazon.com/blogs/big-data/now-available-updated-guidance-on-the-data-analytics-lens-for-aws-well-architected-framework/
Nearly all businesses today require some form of data analytics processing, from auditing user access to generating sales reports. For all your analytics needs, the Data Analytics Lens for AWS Well-Architected Framework provides prescriptive guidance to help you assess your workloads and identify best practices aligned to the AWS Well-Architected Pillars: Operational Excellence, Security, Reliability, Performance Efficiency, and Cost Optimization. Today, we’re pleased to announce a completely revised and updated version of the Data Analytics Lens whitepaper.
The updated version of the Data Analytics Lens whitepaper has been revised to provide guidance to CxOs as well as all data personas. Within each of the five Well-Architected Pillars, we provide top-level design principles for CxOs to quickly identify areas for teams and fundamental rules that analytics workloads designers should follow. Each design principle is followed by a series of questions and best practices that architects and system designers can use to perform self-assessments. Additionally, the Data Analytics Lens includes suggestions that prescriptively explain steps to implement best practices useful for implementation teams.
For example, the Security Pillar design principle “Control data access” works with the best practice to build user identity solutions that uniquely identify people and systems. The associated suggestion for this best practice is to centralize workforce identities, which details how to use this principle and includes links to more documentation on the suggestion.
“Building Data Analytics platform or workloads is one of the complex architecture patterns. It involves multi-layered approach such as Data Ingestion, Data Landing, Transformation Layer, Analytical/Insight and Reporting. Choices of technology and service for each of these layers are wide. The AWS Well-Architected Analytics Lens helps us to design and validate with great confidence against each of the pillars. Now Cognizant Architects can perform assessments using the Data Analytics Lens to validate and help build secure, scalable and innovative data solutions for customers.”
– Supriyo Chakraborty, Principal Architect & Head of Data Engineering Guild, Cognizant Germany
– Somasundaram Janavikulam, Cloud Enterprise Architect & Well Architected Partner Program Lead, Cognizant
In addition to performing your own assessment, AWS can provide a guided experience through reviewing your workload with a Well-Architected Framework Review engagement. For customers building data analytics workloads with AWS Professional Services, our teams of Data Architects can perform assessments using the Data Analytics Lens during the project engagements. This provides you with an objective assessment of your workloads and guidance on future improvements. The integration is available now for customers of the AWS Data Lake launch offering, with additional Data Analytics offerings coming in 2022. Reach out to your AWS Account Team if you’d like to know more about these guided Reviews.
In this version of the Data Analytics Lens, we have also revised the discussion of data analytics patterns and scenarios to keep up with the industry and modern data analytics practices. Each scenario includes sections on characteristics that help you plan when developing systems for that scenario, a reference architecture to visualize and explain how the components work together, and configuration notes to help you properly configure your solution.
This version covers the following topics:
Changed from the first release, the machine learning and tenant analytics scenarios have been migrated to a separate Machine Learning Lens whitepaper and SaaS Lens whitepaper.
We expect this updated version will provide better guidance to validate your existing architectures, as well as provide recommendations for any gaps that identified.
For more information about building your own Well-Architected systems using the Data Analytics Lens, see the Data Analytics Lens whitepaper.
Special thanks to everyone across the AWS Solution Architecture and Data Analytics communities who contributed. These contributions encompassed diverse perspectives, expertise, and experiences in developing the new AWS Well-Architected Data Analytics Lens.
Wallace Printz is a Senior Solutions Architect based in Austin, Texas. He helps customers across Texas transform their businesses in the cloud. He has a background in semiconductors, R&D, and machine learning.
Indira Balakrishnan is a Senior Solutions Architect in the AWS Analytics Specialist SA Team. She is passionate about helping customers build cloud-based analytics solutions to solve their business problems using data-driven decisions. Outside of work, she volunteers at her kids’ activities and spends time with her family.
Post Syndicated from Matt Granger original https://www.youtube.com/watch?v=BmN7YcF1nSo
Post Syndicated from original https://www.backblaze.com/blog/who-ya-gonna-call-backblaze/
Halloween and its surrounding spooky season is my favorite time of the year. As the Computer Backup Steward at Backblaze, I often read people’s notes to us, which detail how we’ve helped them recover their files. As I was thinking about their experiences and our past Halloween blog posts detailing spooky data loss stories (Truly, what’s scarier than data loss?), I recalled a personal story that happened to my sister a few years ago when she was interning here at Backblaze. It reminded me that Backblaze Computer Backup doesn’t just recover people’s data, but we also help access it in times of need—which can be equally important. Like the Ghostbusters, when there’s something strange in your (data’s) neighborhood, who ya gonna call? …Backblaze, it’s Backblaze. So, on this, the Friday before Halloween, let me recount that tiny spooky tale for you today…
A long time ago, my sister Lisa was an intern with us here at Backblaze. It was just for a month, but she helped us build desks, digitized business cards (The horror!), and generally helped out around the office while getting a feel for working at a Silicon Valley tech startup. Like any good startup techie, after joining us for the summer, she started using Backblaze to back up her computer files, which makes sense because as a 19-year-old—a lot can happen to your computer.
My sister and I are really close, and we try to go on little trips together whenever possible. One of these opportunities arose in the form of a road trip from the San Francisco Bay to Los Angeles to see a comedy show. (For those curious, it was Kevin Smith and Ralph Garman recording their “Hollywood Babble-On” podcast.)
Driving down from the Bay Area to Los Angeles takes about five to six hours, sometimes longer depending on the traffic and where you’re headed. As we passed hour four, my sister turned to me and said, ”Hey, do I need my ID for this?” Cue: creepy forewarning music.
Now, this comedy show was held, oddly enough, in a comedy club (this sometimes happens when comedy is involved). An important thing to know about comedy clubs in general is that often they require people to be over 18, and are very serious about asking for ID so that underage people don’t imbibe, which makes sense—safety first.
So, yes. An ID was required, and yes she would need it, but no, she did not have it—nor her purse in general. Being an older brother is like that sometimes. I wasn’t about to turn around and drive back to San Francisco—partly because we had the show to go to that night, but also because I would get a bit of enjoyment from her having to sit outside while I enjoyed some comedy as a “lesson.” A sinister brotherly thought.
Luckily, I remembered that a few months back, my sister had to scan her passport as a PDF so that we could have a digital copy on another trip. I called up the comedy club and asked if they’d take a digital ID if we didn’t have a physical one, and while they were confused, they did say yes, so long as it was official. Good news! Once we arrived at the hotel, she logged on to Backblaze, found her backed up passport PDF, and we printed it out in the lobby. And we made it to the show on time. Happily ever after!
OK, so maybe it wasn’t really a horror story and the prospect of not making it to a comedy show may not seem scary to some people, but our family dynamic would mean that if she wasn’t able to attend and had to sit outside, she’d never have lived it down—low stakes slightly spooky (the best kind).
The post Who Ya Gonna Call? Backblaze appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.
Post Syndicated from Troy Liljedahl original https://www.backblaze.com/blog/how-to-connect-your-synology-nas-to-backblaze-b2-cloud-storage/
You’ve added a Synology Network Attached Storage (NAS) Device to your tech stack, but you may be wondering how to protect your files from ransomware, natural disasters, or accidental deletion. Saving your data to cloud storage can help protect you from the painful consequences of data loss. But now you may be wondering whether to backup or sync your data to the cloud. The answer to that question will largely depend on your own individual needs. If you are looking to keep an additional copy of your regularly changing data at an off-premise location to maintain the 3-2-1 backup strategy, then backing up your data to the cloud is the way to go.
If, however, you need your files in a place where everyone in the organization can access them at any moment, where edits to any files can be shown across all devices in real time or you need up-to-the-minute versions of your files off-site, then syncing your files to the cloud will be sufficient.
Your Synology NAS has applications for either backup—Hyper Backup—or sync—Cloud Sync—which we will explain in greater detail below. Understanding the distinction between the two functions is an important part of setting your tech stack up for success. And setting your tech stack up to connect to Backblaze B2 Cloud Storage, gives you greater security, accessibility and off-site peace of mind at a fifth of the cost of other cloud providers.
Read on to learn the differences between backup and sync, how they work with your Synology NAS, and how to connect your NAS to Backblaze B2.
As mentioned before, understanding the difference between backup and sync is a crucial step in determining how you will pair your NAS with an offsite cloud storage solution like Backblaze B2. As such, it may help you to have a full understanding of the difference between the two.
A backup lets you create copies of files and other digital assets, which are then sent from a NAS to another device or an off-site storage location such as a public cloud. Allowing for either incremental or full backups of the contents of your NAS on a customized schedule, this method allows you to retain a copy of the most recent version of a file, while also being able to retain previous versions. This can also be an effective strategy to combat malware or ransomware, as you can simply delete infected files and restore from a clean backup. In addition, maintaining storage off-site protects your data from any natural disasters that might befall your immediate vicinity.
By contrast, a sync strategy consists of one or more devices working in unison, updating files in the same way across each device and/or a cloud storage location. The benefits of syncing files come from the ability to instantly see updates on files and provide easy access to changes in files to people across your organization. If you connect your NAS to Backblaze B2, you can easily access and download files anywhere you are through native applications or another Backblaze partner integration like Veeam, Iconik, and Cyberduck. The drawback of syncing is that it does not offer effective protections against accidental deletions, unauthorized access or malware.
There are essentially two different ways to sync your files: one-way or two-way. In a one-way sync, when a file from Location A changes, the same file at Location B is updated; however, if something on the file changes in Location B, the file in Location A will not be updated. On the other hand, in a two-way sync, regardless of where the file changes, the other location will automatically update to mirror the other. And in most cases, this means the entire file will be re-uploaded.
It is not uncommon for an organization to use both backup and sync strategies simultaneously, relying on one over the other as needs change. Thankfully, Synology has two relevant proprietary applications that serve the various needs of backing up and syncing data which can be seen in the table below. 
Whether you plan to utilize the backup and sync features Synology offers via Hyper Backup and Cloud Sync, securing your files to the cloud will help you create an effective 3-2-1 Backup Strategy, protecting your digital assets. Now we’ll take a closer look at how you can connect your Synology NAS to Backblaze B2 Cloud Storage.
Regardless of whether you use Hyper Backup or Cloud Sync, you can get set up in minutes with B2 Cloud Storage. You can follow along with the directions in this blog or take a look at our video guides. Pat Patterson, Chief Technical Evangelist, demonstrates how to get your data into B2 Cloud Storage in under 10 minutes using either Hyper Backup or Cloud Sync.
Here’s a video tutorial for Hyper Backup:
And here’s one for Cloud Sync:
The first step is to create a Backblaze B2 Cloud Storage account so your data has a location to be securely stored. You can sign up for an account and get started with 10GB of storage for free.
We’ll continue to show the steps after you’ve signed up for a Backblaze B2 Account in order to access your new bucket, Application Key ID, and Application Key. This will only take a few clicks, a couple names, and less than a minute.
By now you have created the location for your data to be either backed up or synced to and obtained your Application Key.
If you want to backup your data, then follow this integration guide or the video mentioned above that takes you step-by-step on how you can use Hyper Backup to backup your data from your Synology to B2 Cloud Storage.
If syncing your data is what you need, then follow this integration guide or the video mentioned above that takes you through how you can use Cloud Sync to sync your data from your Synology to B2 Cloud Storage.
Once you have built the connection between your Synology to B2 Cloud Storage either through Hyper Backup or Cloud Sync (or both!), you can begin backing up or syncing your data for greater protection and accessibility no matter the location.
Creating and implementing an effective backup strategy, sync strategy or hybrid of the two can be an effective way to protect your data. A thorough understanding of the benefits, drawbacks and strategies involved, and the ways your Synology NAS can utilize both Hyper Backup and Cloud Sync, will hopefully get you on your way to securing your data.
At a fifth of the price of competitors, with setup that takes less than 10 minutes, Backblaze B2 Cloud Storage is a great complement to your Synology NAS.
The post How to Connect Your Synology NAS to Backblaze B2 Cloud Storage appeared first on Backblaze Blog | Cloud Storage & Cloud Backup.
Post Syndicated from Talks at Google original https://www.youtube.com/watch?v=nd2_COa8rdc
Post Syndicated from Thiyagarajan Arumugam original https://aws.amazon.com/blogs/big-data/cybersecurity-awareness-month-learn-about-the-job-zero-of-securing-your-data-using-amazon-redshift/
Amazon Redshift is the most widely used cloud data warehouse. It allows you to run complex analytic queries against terabytes to petabytes of structured and semi-structured data, using sophisticated query optimization, columnar on high-performance storage, and massively parallel query execution.
At AWS, we embrace the culture that security is job zero, by which we mean it’s even more important than any number one priority. AWS provides comprehensive security capabilities to satisfy the most demanding requirements, and Amazon Redshift provides data security out of the box at no extra cost. Amazon Redshift uses the AWS security frameworks to implement industry-leading security in the areas of authentication, access control, auditing, logging, compliance, data protection, and network security.
Cybersecurity Awareness Month raises awareness about the importance of cybersecurity, ensuring everyone has the resources they need to be safer and more secure online. This post highlights some of the key out-of-the-box capabilities available in Amazon Redshift to manage your data securely.
Amazon Redshift supports industry-leading security with built-in AWS Identity and Access Management (IAM) integration, identity federation for single sign-on (SSO), and multi-factor authentication. You can federate database user authentication easily with IAM and Amazon Redshift using IAM and a third-party SAML-2.0 identity provider (IdP), such as AD FS, PingFederate, or Okta.
To get started, see the following posts:
Granular row and column-level security controls ensure users see only the data they should have access to. You can achieve column-level access control for data in Amazon Redshift by using the column-level grant and revoke statements without having to implement views-based access control or use another system. Amazon Redshift is also integrated with AWS Lake Formation, which makes sure that column and row level access in Lake Formation is enforced for Amazon Redshift queries on the data in the data lake.
The following guides can help you implement fine-grained access control on Amazon Redshift:
To monitor Amazon Redshift for any suspicious activities, you can take advantage of the auditing and logging features. Amazon Redshift logs information about connections and user activities, which can be uploaded to Amazon Simple Storage Service (Amazon S3) if you enable the audit logging feature. The API calls to Amazon Redshift are logged to AWS CloudTrail, and you can create a log trail by configuring CloudTrail to upload to Amazon S3. For more details, see Database audit logging, Analyze logs using Amazon Redshift spectrum, Querying AWS CloudTrail Logs, and System object persistence utility.
Amazon Redshift is assessed by third-party auditors for compliance with multiple programs. If your use of Amazon Redshift is subject to compliance with standards like HIPAA, PCI, or FedRAMP, you can find more details at Compliance validation for Amazon Redshift.
To protect data both at rest and while in transit, Amazon Redshift provides options to encrypt the data. Although the encryption settings are optional, we highly recommend enabling them. When you enable encryption at rest for your cluster, it encrypts both the data blocks as well as the metadata, and there are multiple ways to manage the encryption key (see Amazon Redshift database encryption). To safeguard your data while it’s in transit from your SQL clients to the Amazon Redshift cluster, we highly recommend configuring the security options as described in Configuring security options for connections.
For additional data protection options, see the following resources:
Amazon Redshift enables you to use an AWS Lambda function as a UDF in Amazon Redshift. You can write Lambda UDFs to enable external tokenization of data dynamic data masking, as illustrated in Amazon Redshift – Dynamic Data Masking.
Amazon Redshift is a service that runs within your VPC. There are multiple configurations to ensure access to your Amazon Redshift cluster is secured, whether the connection is from an application within your VPC or an on-premises system. For more information, see VPCs and subnets. Amazon Redshift for AWS PrivateLink ensures that all API calls from your VPC to Amazon Redshift stay within the AWS network. For more information, see Connecting to Amazon Redshift using an interface VPC endpoint.
You can run your security-demanding analytical workload using out-of-the-box features. For example, SoePay, a Hong Kong–based payments solutions provider, uses AWS Fargate and Amazon Elastic Container Service (Amazon ECS) to scale its infrastructure, AWS Key Management Service (AWS KMS) to manage cryptographic keys, and Amazon Redshift to store data from merchants’ smart devices.
With AWS services, GE Renewable Energy has created a data lake where it collects and analyses machine data captured at GE wind turbines around the world. GE relies on Amazon S3 to store and protect its ever-expanding collection of wind turbine data and Amazon Redshift to help them gain new insights from the data it collects.
For more customer stories, see Amazon Redshift customers.
In this post, we discussed some of the key out-of-the-box capabilities at no extra cost available in Amazon Redshift to manage your data securely, such as authentication, access control, auditing, logging, compliance, data protection, and network security.
You should periodically review your AWS workloads to ensure security best practices have been implemented. The AWS Well-Architected Framework helps you understand the pros and cons of decisions you make while building systems on AWS. This framework can help you learn architectural best practices for designing and operating reliable, secure, efficient, and cost-effective systems in the cloud. Review your security pillar provided in this framework.
In addition, AWS Security Hub, an AWS service, provides a comprehensive view of your security state within AWS that helps you check your compliance with security industry standards and best practices.
To adhere to the security needs of your organization, you can automate the deployment of an Amazon Redshift cluster in an AWS account using AWS CloudFormation and AWS Service Catalog. For more information, see Automate Amazon Redshift cluster creation using AWS CloudFormation and Automate Amazon Redshift Cluster management operations using AWS CloudFormation.
Kunal Deep Singh is a Software Development Manager at Amazon Web Services (AWS) and leads development of security features for Amazon Redshift. Prior to AWS he has worked at Amazon Ads and Microsoft Azure. He is passionate about building customer solutions for cloud, data and security.
Thiyagarajan Arumugam is a Principal Solutions Architect at Amazon Web Services and designs customer architectures to process data at scale. Prior to AWS, he built data warehouse solutions at Amazon.com. In his free time, he enjoys all outdoor sports and practices the Indian classical drum mridangam.
Post Syndicated from original https://lwn.net/Articles/874174/rss
For all of you youngsters out there, the Internet has always been
omnipresent, computers are something you carry in your pocket, the Unix
wars are about as relevant as the War of 1812, and the term “NIS” doesn’t
ring a bell. But, for a certain class of Unix old-timer, NIS has a distinct
place in history — and, perhaps, in still-deployed systems. So the
suggestion that Fedora might drop support for NIS has proved to be a bit of
a wakeup call for some.
Post Syndicated from The Atlantic original https://www.youtube.com/watch?v=VlETyW9zG8c
Post Syndicated from Екип на Биволъ original https://bivol.bg/%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%B3%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BD%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%80-%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81-%D0%BE%D1%82-%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BE%D1%80%D0%B5%D1%88.html
Скандално назначение на служебния кабинет на Стефан Янев в 12 без 5, буквално 2-3 седмици преди парламентарните избори, насрочени за 14 ноември 2021 г. В четвъртък, на 28 ноември 2021…
Post Syndicated from LGR original https://www.youtube.com/watch?v=rQwJk8E_xKE