Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/za-kogo-skachat-sindikatite/

Всеки път, когато българските синдикати скачат, а лидерите им напускат добре уредените си кабинети на бюрократи, за да се включат в хореографията със знамената и свирките, светва червена лампа: „Този път за(д) кого?“ 

Този път зад т.нар. опозиция – извънпарламентарната „Левицата“, също и БСП и „Възраждане“, поискали в разгара на предизборната кампания за местни избори вот на недоверие на кабинета на ПП–ДБ заради провал в сектор „Eнергетика“. Но синдикатите обслужиха и вътрешната опозиция в мнозинството – ГЕРБ и ДПС, които също недоволстват от политиките на управляващите, но няма да развалят сглобката. Неслучайно при трите кабинета на ГЕРБ и Бойко Борисов ярки профсъюзни протести нямаше, ако не броим редовното годишно недоволство на полицаите от заплатите.

Сега кулминацията на 14-дневните протести и блокади на миньори и енергетици от въглищната индустрия беше не националният протест, готвен за 12 октомври, а политическият инструмент – вотът на недоверие, дебатите по който се състояха в същия ден. И ето, КНСБ и КТ „Подкрепа“ обявиха, че нямат решение за участие в националния протест в защита на въгледобива, макар че техни представители излязоха на няколко места в страната. Политическата им обвързаност не е тайна, БНТ разкри имена на активни в протестите синдикалисти в листи за общински съветници на „Левицата“, на „Възраждане“ и БСП. 

Странен вот на недоверие, както го определи по БНР главният икономист на Центъра за изследване на демокрацията Руслан Стефанов. 

Странен, защото реално няма някаква промяна в политиката в тази сфера от 2005 г. насам. Просто дойде моментът на решение, когато повече не може да се отлага, защото страната ще губи средства. 

За политици и за синдикати няма и капка съмнение, че въглищната индустрия си отива. Знаят го отдавна. КНСБ и КТ „Подкрепа“ са партньори на всяко правителство, участват в Националния съвет за тристранно сътрудничество, в безброй консултации и браншови съвети, работят в дружествата и са наясно с огромните загуби. Пазарът не иска скъпия ток от въглищата и индустрията може още малко да оцелее на изкуствено дишане – държавата е в състояние да я подпомага до 2025 г. Но вината на синдикатите пред онези, които им плащат членски внос и очакват от тях защита, е, че не си мръднаха пръста при управлението на ГЕРБ и Бойко Борисов да поискат информационна кампания и разяснения при подготовката на териториалните планове, да отстояват правото на хората да са наясно какво бъдеще ги очаква. Главното – да не им спестят истината, че трансформацията ще е болезнена, и с тяхна помощ да опитат да я проведат по-леко.

В Благоевград лидерът на КНСБ Пламен Димитров направи неумел опит да разграничи синдикалното от политическото: 

Оттук нататък въпросът е кой и дали иска да употреби миньорите. Политическият елемент на употреба според мен е доста сериозен. Толкова силна партийна зависимост в синдикален протест не е имало от времето на Луканов. 

Затова пък в синдикалните протести неизменно присъства корпоративната зависимост. Било от бос като Христо Ковачки, чиито бизнеси във въглищната индустрия се водят собственост на офшорки, било от други.

Българските синдикати не спасяват работници

Синдикатите не надигаха глас срещу нарушенията в мини и тецове на Ковачки, като забавени възнаграждения, натрупани дългове, в т.ч. и милиони за осигуровки, част от които правителствата разсрочваха. 

Синдикалните протести в България не спасиха „Кремиковци“, но попречиха да го вземе стратегически инвеститор – защото играха с Валентин Захариев, който запази позициите на синдикатите (а те имаха думата дори кой да държи лавките в комбината). В определения за ликвидация комбинат, преди Захариев да го купи за 1 лев, работеха над 15 000 души – колкото са заетите във въглищната индустрия. 

Синдикатите не спасиха от затваряне и уранодобивната и оловно-цинковата индустрия, но протестите на докараните в София миньори свалиха правителството на Филип Димитров през 1992 г. 

Синдикалните протести не позволиха „Булгартабак“ да бъде продаден на стратегически инвеститор като British American Tobacco, а вместо това попадна в ръцете на Пеевски и сие, които му видяха сметката за шест години.

Покритието на работещите с колективни трудови договори в България е едва 28%, докато европейската Директива за адекватните минимални работни заплати изисква този дял да е поне 70%. Но профсъюзите не се борят за членове. Когато изгубят енергетиците и миньорите, на КНСБ ще им останат учителите, а златната кокошка – имотите им – никой не може да им я отнеме. Проблемът обаче е, че имотите не могат да бъдат вдигнати, за да блокират магистрали. Нито пък учителите – дори Янка Такева да ги предвожда.

Скъсаните връзки

На теория целта на синдикалното движение е трансформация от капитализъм в изграждане на безкласово общество – някакъв вид либертариански социализъм с работническо самоуправление на индустрията. Химера. В България я опаковаха на два пъти като политико-икономическа оферта – един път със зелените бонови книжки от масовата приватизация, втори път с т.нар. работническо-мениджърска приватизация. И в двата случая работниците пиха по една студена вода, нацията от акционери не се състоя, а определени лица прибраха цели предприятия срещу смешни суми и няколко чувала със зелени книжки.

На пръв поглед синдикатите си подхождат с „Левицата“ и БСП. Все пак в биографичен план левите и профсъюзите имат едно и също работническо ДНК, но синдикатите постепенно се бюрократизират, а левицата става хайверна. Профсъюзите се сдобиват с платена йерархия и с партньори в лицето на представителите на капитала и политиците и вече избягват да рискуват с унищожителни стачки, за да не изгуби платената администрация привилегиите си. 

Синдикатите изостават от социалната структура на обществото, която е силно променена – „бели якички“, служители в корпорации и държавни чиновници, работническа класа, прекариат – трудови мигранти без постоянна работа, а следователно и без съответните социални гаранции и кариерно развитие, а наред с тях едри и дребни предприемачи и др. Ако искат да оцелеят, профсъюзите също се нуждаят от болезнена трансформация – на първо място, от солидарност между самите работници, които да поискат да се самоорганизират в нов тип съюзи в името на радикална социална промяна. 

На българските синдикати и така им е добре. Превърнали са се в административен придатък на управлението. 

След като вотът на недоверие премина, блокадите на магистрали са свалени, а синдикалните знамена – свити. Политическата задача е изпълнена с внушенията, че правителството на ПП–ДБ е застрашило енергийната сигурност на България и така е предало националните интереси. Сега профсъюзните деятели имат значително по-прагматични цели – да се включат в преквалификацията на работниците от въглищната индустрия (бизнес, в който са умели), също и в предприятието за рекултивация на терените (става въпрос за 250 кв.км в Маришкия басейн), където ще се съсредоточат значителни ресурси. И за двете се предвиждат стотици милиони европейски средства.

Ако трябва да се скача, ще поскачат – колко му е.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/bulgarskiyat-leviatan-v-sglobka/

Ако всичко в политиката върви, както върви – по мед, Пеевски и Борисов, – на 6 март догодина правителството с мандат на ПП–ДБ и премиер акад. Николай Денков (ПП) ще се ротира с кабинет с премиер Мария Габриел (ГЕРБ), (няколко) министри от ГЕРБ и подкрепа от парламентарно мнозинство, дирижирано от ГЕРБ и ДПС. Водачът на ГЕРБ Бойко Борисов вече изрече гласно онова, за което се догаждахме още при договарянето на ротацията – министри, които не са се справили, ще бъдат сменени.

Обществото имаше нужда от нов обществен договор, основан на върховенство на правото, морал в политиката и жизнеспособна демокрация с активни граждани, а получи Левиатан – лидера на ГЕРБ и лидера в сянка на ДПС, които не са в затвора.

Лозунги? Пропагандни внушения?

Избелване, официализиране, приемане

Ами ето го Борисов, необезпокояван от никого, който казва как

Пеевски проведе реално преговорите с протестиращите [миньори и енергетици – б.а.] и ги доведе до успешен край, колкото и да не се харесва на умнокрасивитета.

Три години по-рано го беше нарекъл „Шиши, който нареди [първия служебен – б.а.] кабинет на президента“, а допреди това изобщо избягваше да го назовава – въпреки че свързвани с Пеевски бизнеси печелеха многомилионни обществени поръчки. Имат и една и съща пъпна връв – политическият път и на двамата тръгна от НДСВ. На Пеевски – като учредител на младежкото НДСВ, на Борисов – като охранител на Царя и по-късно главен секретар на МВР.

Парламентарният съюз, придобил вицовия етикет „сглобка“, освен че избелва публичния образ на Борисов и Пеевски, публично узаконява и отдавнашната им връзка, за която първият отричаше, а вторият мълчеше. Стори и нещо повече от избелването – направи и двамата обществено приемливи заради значимостта, която придобиват в парламентарната власт, най-високата по конституция. Същата тази власт и двамата игнорираха дълги години – единият не стъпваше в парламента, макар и депутат, другият избягваше, макар и премиер.

Конституционното мнозинство, чийто формат официално ги съеши, досега е произвело промени с неясно бъдеще, критикувани от всички юридически общности и съюзи. От някои от тях, като 24 май за национален празник, ГЕРБ и ДПС дружно се отказаха. Засега е ясно, че след приемането им промените ще бъдат отнесени до Конституционния съд, който да се произнесе дали преструктурирането на Висшия съдебен съвет и др. могат да се извършат от Обикновено народно събрание.

А „умнокрасивитетът“ е същият, заради който Бойко Борисов се отказа от първия мандат след изборите на 2 април, подкрепи създаването на кабинет с втория и накрая се оказа, че го е вкарал във вълчи капан. Колкото повече се бориш с капана, толкова повече се забива в тялото. Дори и с факта, че управлението на кабинета „Денков“ приключва през март, но времето на бъдещото правителство с министър-председател Габриел не е лимитирано.

Сегашната ситуация е дори по-изгодна за ГЕРБ и ДПС, отколкото ако управляваха заедно в изпълнителната власт. Първо, не трупат публични негативи за едно или друго решение. Второ, не носят отговорност, но се сдобиват с позиции в регулатори. И трето, което е най-важното – тяхната сглобка в сглобката парира опитите за малки промени. (За по-значими няма нито политическа воля от всички страни, нито капацитет.)

Например отпадането на намалената ставка от 9% ДДС за ресторантьорите, въведена от ГЕРБ по време на пандемията от COVID-19, отшумяла преди повече от година. Или продължаването на забраната за внос на селскостопанска продукция от Украйна, основно слънчоглед, докато земеделци и преработватели в България не се разберат за квоти – а междувременно за зърнопроизводителите, най-субсидираните земеделци у нас, бяха излети нови милиони.

Съпротивата на ГЕРБ осуети и предложението на ПП–ДБ частните болници да провеждат обществени поръчки за доставка на лекарства и лекарствени средства, както го правят държавните и общинските. Тази неравнопоставеност, която дава конкурентни предимства на частните болници, е заложена от години и макар да е известна, не е поправена. Това позволява на големи частни болници, които използват собствени дистрибутори, да ценообразуват, както намерят за добре. НЗОК после заплаща лекарствата и на едните, и на другите със средствата от здравните осигуровки.

От години срещу България има наказателна процедура от ЕК, че не спазваме правото на Съюза, за което ние ще плащаме от нашите джобове като данъкоплатци съответните санкции.

Това обясни доц. Васил Пандов от ПП. Напразно – ГЕРБ с помощта на „Възраждане“ отхвърли предложението, зад което има бизнес за няколко милиарда.

В ситуация на висок геополитически риск ГЕРБ и ДПС вършат онова, което европейските и евроатлантическите партньори на България очакват – гласуват оръжие за Украйна и не кривват от ангажиментите към съюзниците. Все пак и двете партии са членове на европейски политически семейства, които недвусмислено осъждат руската агресия.

Но когато става въпрос за вътрешнополитически теми и свързаните с тях интереси, правят онова, което са правили и преди – брокери на влияние, защитници на статуквото и на мафиотизирано правораздаване. Пример за това са спецслужбите и демонстрираният отказ да се извършат каквито и да било промени, което означава, че ще ги оставят със селектираните от президента Румен Радев началници.

Има за какво да му се отблагодаряват – служебните кабинети на Радев върнаха немалко кадри на ГЕРБ във властта, а схеми на ДПС бяха запазени. Но и правителството на Денков запази президентски назначения, при това в ресурсни институции като ДФ „Земеделие“ (ДФЗ), който разпределя годишно над 3 милиарда. Така, след като избраният от „Промяната“ за шеф Камен Диков се оттегли, начело на ДФЗ е Георги Тахов, назначение на първото служебно правителство на Гълъб Донев. Един от заместниците му е бивш депутат от БСП – Димитър Горов, а друг – 37-годишната Ива Иванова, също е на поста още от служебното управление, при това запазвайки тогавашните си ресори – Програмата за развитие на селските райони 2014–2020 и Програмата за морско дело и рибарство 2014–2020, които са с най-много средства и интересите към тях са най-големи.

Неуспелият да оглави ДФЗ Диков, който е и бивш шеф на „Напоителни системи“, бе монтиран начело на Националната компания „Железопътна инфраструктура“ – макар и без опит в железниците. А от квотата на ДПС там влезе бившият военен контраразузнавач и щатен сътрудник на Държавна сигурност о.р. полк. Васко Балабанов.

Така, макар да се водят партньори „само“ в конституционното мнозинство, ДПС тихомълком се уреждат с места в бордове и регулатори като БНБ. Официално обяснение за това от лидерите на ПП–ДБ няма. Няма и регламент за назначенията, какъвто, по думите на Борисов, трябваше да изготви Христо Иванов.

Няма съмнение, че в тричленното ръководство на новата Комисия за противодействие на корупцията ще има представител на ДПС, освен на ГЕРБ и ПП. (Къде ли е ДБ…?)

Облекчена структура, трима човека да е управлението, изключително независим директор на дирекция с големи правомощия, да може да сезира директно двете прокуратури – и българската, и европейската без Комисията, което показва, че има независим човек и цедка – някой, който да може да обира сигналите.

Хвалебствията са откъм Пеевски за новоприетия закон, по който никой от ДБ не отрони дума при второто му четене в пленарната зала. Е, нищо чудно ДПС да се цели именно в този „изключително независим директор“ и да извади свой стаен кадър.

Денков – самотен бегач

Така Борисов и Пеевски управляват, без да управляват, при това в любимата на почетния председател на ДПС Ахмед Доган „заедност“. Паралелно с това ГЕРБ обстрелват правителството на ПП–ДБ с повече от приятелски огън, а вместо парламентарната група на ПП–ДБ да подкрепи активно министрите си, се е снишила. При протестите на зърнопроизводителите парламентарната група на ПП–ДБ и нейните лидери, което ще рече председателите на партиите в коалицията, оставиха на правителството и персонално на премиера Денков да се справя с първата сериозна криза. Разбира се, „подпомогнат“ от Борисов и неговия апарат в лицето на бившия земеделски министър Десислава Танева, която оглавява и парламентарната Земеделска комисия, а заместници са ѝ депутати от ДПС и от ПП.

Зърнопроизводителите плашеха с „хляба на България“, миньорите и енергетиците – със „загуба на енергийната независимост“. „Хляб и ток“, ключови послания, както отбеляза по БНР социоложката Елена Дариева, а „нещата се форматираха много добре“ – както обобщи Пеевски след срещата с енергетиците в парламента.

Неслучайно мястото на срещата, променяно няколко пъти, в крайна сметка бе определено да е там – при Пеевски и Борисов, управляващи диалога за българския енергиен преход и „услужливо самопоканили се, за да покажат, че ще ги решат“ (по евродепутата Радан Кънев). Единствено Кънев публично заяви по националното радио, че за никого не са тайна влиянието на Пеевски и кръга край него върху ТЕЦ „Марица-изток 2“, назначенията там и обществените поръчки, както и връзките между друг мастит собственик във въглищната енергетика – Христо Ковачки, и ДПС. Затова и Ковачки и офшорките – собственици на бизнеса му, са големият печеливш от протестите.

На правителството на Денков се падна да решава проблем, голям колкото няколко хиляди човешки съдби, гарниран с опасен за дишане въздух и хиляди декари за рекултивация, нерешен от предишните управления на ГЕРБ и съучастниците им от ДПС. Приносът на енергийния министър Румен Радев в преговорите с протестиращите обаче не се открои, независимо че самият Радев е от Стара Загора, работил е като координатор на проекта за водородна долина (ZAHYR) и е участвал в развитието и популяризирането на водородните технологии в България.

Но балансираният подход на премиера Денков при сблъсъка с толкова социални трусове и протести беше оценен. Министър-председателят говори сдържано и честно, независимо от цената, която плаща. Не той обаче, а парламентарната сглобка определя назначенията и посоката на развитие на протести и каквито и да било реформи.

Изявлението на Борисов, че няма да сваля правителството (тоест ГЕРБ няма да оттегли подкрепата си), означава, че до ротацията ще има контролирани трусове. По-силни от приятелски огън, но по-слаби от разрушения. Ако ГЕРБ и ДПС не пропускат законодателни предложения, като обществените поръчки за частните болници, какво ли ще сполети конституционните промени? Чака се ротацията – дали ще надделее реалната, или формалната сглобка и това ще покаже колко дълго още ще живее българският Левиатан. В един руски филм не успяха да го убият.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/veche-nyama-nito-dobri-nito-loshi/

Големите управляващи коалиции в България си намират външнополитически основания. Членството в Европейския съюз обоснова правителството на тройната коалиция – БСП, ДПС и НДСВ. Заради Шенген, еврозоната и войната в Украйна ПП–ДБ получава подкрепа от ГЕРБ–СДС, а те пък очакват да им дойде ротацията след по-малко от 9 месеца и да управляват със свой кабинет.

Така Европа и западните съюзници получават предвидим партньор в лицето на България, а българското общество – халтава сглобка, чиито съставни части се борят със стръв за места в регулаторите и институциите с няколкогодишни мандати. Към сглобката бе прилепено и ДПС – чрез формулата за „конституционно мнозинство“ и със съдействието на ГЕРБ. Ето че „добрите“ и „лошите“ вече са едно управление – нито „добро“, нито „лошо“, нито добролошо, но със сигурност трудно за преглъщане от избирателите на ПП–ДБ.

„Пропагандният приапизъм“ (израз, с който коментатор в социалните мрежи определи пилона в Рожен) вече отстъпи място на прагматизма, предпочитан от политиците в не-изборни времена. Особено при подялбата на постове, от чиито решения зависят много бизнеси и разпределяне на милиарди.

Подбор в тесен (троен) кръг

Вече няма съмнение, че коалиционно споразумение няма да има. Заглъхнаха всякакви сигнали и от ПП–ДБ, и от ГЕРБ–СДС да има някакви публично известни правила, по които ще стават назначенията, а през това време ДПС тихо консумира, без да вдига шум. Modus operandi e намерен, след като се разпределят позиции в регулатори и институции. Изчезна и онази първоначална свенливост на обединените в не-коалиция политически сили.

В Народното събрание става раздаването на председателските места в постоянните комисии, в резултат на което ГЕРБ–СДС взе 15, ДПС – пет, а ПП–ДБ – три. Гладкото протичане на гласуването е доказателство, че всичко е било предварително съгласувано. Председател на Бюджетната комисия стана Йордан Цонев (ДПС), един от най-големите критици на политиката на финансовия министър Асен Василев, а Делян Пеевски бе включен в Правната. Външната комисия оглави лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов – огледално на позицията външен министър, която заема в правителството представителката на ГЕРБ Мария Габриел. Така Борисов, чието чисто съдебно минало не е заплашено от „Барселонагейт“, Иван Гешев или нещо друго, е видим в бяло за европейските и евроатлантическите партньори.

Синхрон като с комисиите се получава и с ръководството на БНБ – гуверньор за втори 6-годишен мандат остава Димитър Радев, кандидат на ГЕРБ–СДС. Въпреки че двамата подуправители не са официално обявени (формално Радев трябва да внесе кандидатурите им в парламента, след като бъде избран), най-вероятните ще са Андрей Гюров от ПП, неуспял кандидат за управител на БНБ в 47-мия парламент, и Петър Чобанов от ДПС. Това ще е екипът, който ще носи отговорността за присъединяването на България към еврото, ако се въведе от 1 януари 2025 г. – заедно с третия подуправител Радослав Миленков от сферата на влияние на ГЕРБ & ДПС, чийто мандат изтича същата година.

Трудността да се споразумеят за управител на Здравната каса, след като не бе харесана кандидатката на ГЕРБ Иванка Динева, предизвика промяна на закона – подуправителят да изпълнява безсрочно длъжността до избирането на титуляр. Едва ли ГЕРБ и ДПС ще позволят някой извън тяхната сфера на влияние да разпределя бюджета на НЗОК – 7,27 млрд. лв. за тази година, с 910 млн. повече от предходната. Лъвският пай от тази сума винаги е за болниците – почти 50%, макар за 2023 г. да е 45%. Средно за ЕС този процент е 30%, тъй като в развитите европейски държави ударението е върху превенцията.

Сметната палата, чиято работа е да следи целесъобразно и ефективно ли се харчат публичните средства, също ще получи гербер за шеф. Партията на Бойко Борисов издигна лоялен партиец – Димитър Главчев, за председател на институцията, от която зависят контролът и (не)прикриването на корупцията. ПП–ДБ не възразяват.

До началото на парламентарната ваканция през август остават две седмици и управляващото мнозинство едва ли ще премине и към другите регулатори, които очакват обновяване – КЕВР, КФН, КЗК и др. Още повече че към момента не са назначени и всички областни управители. Първите шест от общо 28 станаха известни тази седмица и те са на София-град, Пловдив, Ловеч, Плевен, Добрич и Силистра. До избора на следващите по местата си остават избраните от служебния кабинет на президента.

Съдебната реформа – възпряна от реформаторите

Крехкият позитивизъм покрай съставянето на правителството бързо се разсея заради правените на тъмно кадрови договорки. И не само. 45 дни след като окончателно беше приет механизмът за контрол на главния прокурор, очакван 12 години, конституционното мнозинство – ПП–ДБ, ГЕРБ–СДС и ДПС, реши да поправи промените в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, които го въвеждат. Без публични обяснения и ясна обосновка. С подписите на Десислава Атанасова (ГЕРБ), Кирил Петков (ПП–ДБ), Атанас Атанасов (ПП–ДБ), Надежда Йорданова (ПП–ДБ) и Хамид Хамид (ДПС) беше предложено изборът на разследващ главния прокурор да става по нова, несъздадена още система, различна от Единната информационна система на съдилищата (EИСС).

ЕИСС е платформа за управление на съдебните дела, създадена от държавната фирма „Информационно обслужване“, която обхваща всички съдилища, и чрез нея се генерира случайното разпределение на делата. Процесът е обвеян със съмнения за неслучайност при някои дела. Както отбелязаха юристи, излиза, че за разследващ главния прокурор се прави специална система, но не се променя ЕИСС за останалите дела. Заместник-председателката на Върховния касационен съд Лада Паунова отбеляза по повода, че това ще срине доверието в настоящата система.

Законопроектът се появи веднага след като на случаен принцип във ВКС от 22-ма съдии, съгласили се да разследват престъпления на главния прокурор, беше избрана съдия Даниела Талева за ad hoc прокурор. Тя трябваше да разследва сигнали, сред които и за имотното състояние, срещу изпълняващия функцията главен прокурор Борислав Сарафов. Прокурорската колегия на ВСС – същата, която бързо-бързо избра Сарафов за и.ф., обаче отказа да я назначи.

Намериха се и мотиви, и те са същите, с които прокурорската колегия спря процедурата за избор на нов главен прокурор – делото пред Конституционния съд, образувано по искане на бившия главен прокурор Иван Гешев. Той оспорва законовите промени, които въвеждат механизма за разследване на обвинител №1. Със същия аргумент конституционното мнозинство – ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, призова в безпрецедентна декларация ВСС да прекрати процедурата за избор на нов главен прокурор, добавяйки и предвижданите промени в Конституцията (които ще станат неясно кога).

Резултатът от всички тези действия е, че Сарафов – дясната ръка на Гешев, обърнала се срещу него, може да си отдъхне, и то задълго. Нищо не го застрашава. Няма законови санкции за прокурорската колегия, ако блокира назначаването на разследващ главния прокурор – законодателите от ГЕРБ, ПП–ДБ и ДПС не ги разписаха. А срок, в който да стане, не е посочен. Така че няма особена сила призивът на правосъдния министър Атанас Славов прокурорската колегия на ВСС да продължи започналата процедура по механизма за разследване на главния прокурор и неговите заместници, като назначи съдия Даниела Талева за прокурор, работещ по сигналите срещу Сарафов.

Не е ясно и колко бързо ще се направи нова система за избор. Когато един ден стане готова, пак ще има избор на прокурор ad hoc, но няма да е Талева.

Наред с промяната в механизма за разследващ главния прокурор, от три на шест месеца беше удължен срокът, в който да бъде избран нов Висш съдебен съвет, който пък трябва да избере нов главен прокурор. Мандатът на настоящия ВСС е изтекъл миналата година и вместо да избере нов, както повелява законът, парламентарното мнозинство определи през май т.г. един срок, който се оказа, че няма да изпълни – и повторно го удължи.

Всички тези законодателни промени минаха през Правната комисия скорострелно, както и предишните. Също така спешно бяха внесени в пленарната зала, бързичко и без шум приети, а срокът между първо и второ четене – съкратен на три дни.

Случващото се хвърля сянка върху реформаторите, след като фундаментът на тяхната реформа е на поправителен малко повече от месец след приемането му, което произведе шумни аплаузи. Заради приемането на механизма 49-тият парламент избра най-напред председател на Правната комисия – единствената с такъв в продължение на няколко седмици.

Е, ако не друго, конституционното мнозинство работи – макар и не по Конституцията.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/geshev-vdiga-durven-mech/

По-консервативни от консерваторите на Европейската народна партия, по-умерени от Джорджа Мелони и нейните „Италиански братя“, патриоти и родолюбци като ВМРО, без изявената путинофилия на „Възраждане“ и техния антиамериканизъм, но все пак с доза евроскептицизъм. Що е то?

Това е нещо като „Справедливост за България“ – обявеното от бившия главен прокурор Иван Гешев „гражданско, родолюбиво, консервативно движение, основано на националното достойнство, християнска етика и български традиционни ценности“. А, да, и малко социален консерватизъм (в стила на полската „Право и справедливост“ на Качински), защото без него няма как в държава, която е най-далеч от европейските средни доходи – истински десни в България няма. „Бог, Отечество, Семейство“ e мотото на формацията, обявено във Facebook от Гешев, който няма сключен граждански брак с жената, с която живее и от която има две деца.

Сред учредителите на сдружението с нестопанска цел са, освен Гешев, и издателят на сайта ПИК Недялко Недялков, Евгений Сачев – баща на депутатката от ГЕРБ Деница Сачева, председателката на разпуснатия вече граждански съвет към ВСС Мария Карагьозова, бившата депутатка от ГЕРБ Лилия Радева и Мая Живкова-Роджърс. На адреса на ПИК се намират и офисите на сдружението.

Ако се яви на избори, ще търси избиратели сред тези на ГЕРБ, но теоретично може да вземе и от други партии, които нямат твърд електорат, а симпатизантите им прескачат в последните години от ИТН към „Продължаваме промяната“, а после към „Възраждане“.

На този терен – на консерваторите-(антиглобалисти)-националисти, в последните години се появиха много политически сили: Цветан Цветанов и неговите „Републиканци за България“, „Възраждане“, КОД, „Има такъв народ“, новата партия „Eдинение“ на бившия зам.-министър на земеделието Иван Христанов, но имаше и НФСБ, и „Ред, законност, справедливост“. България следва европейската тенденция на изблик на консервативни антиглобалистки партии, противници на либерализма, някои от тях крайнодесни.

Формацията на Гешев също се заявява срещу неолибералите – и за независима съдебна власт, мажоритарни избори и традиционни ценности, тъй като „съзнателно искат да забравим корените си“ (неясно кои са искащите). Така, след като не успя да измете „политическия боклук“ – фраза, която стана формалната причина да бъде освободен от поста на главен прокурор, – Иван Гешев реши да влезе в политиката, за да мете там.  

Справедливост за кого?

„Не мир дойдох да донеса, а меч“, се казва в Евангелието на Матея (10:34). И Гешев така – само че мечът е дървен. Доскоро най-силният човек в държавата днес е шеф на политически стартъп с неясно и недотам светло бъдеще. Мечът в логото на сдружението напомня на меча в герба на ДС, който пък е правен по аналогия с този на КГБ, разкри във Facebook журналистът от „Сега“ Иво Балев. Други намериха творчески сходства с меча от фирмата на Слави Трифонов – ⅞.

Само пиар би предсказал успех на Гешевата формация и същественият аргумент е, че никой не свързва Гешев със справедливост. Той не успя да извоюва справедливост, когато беше най-овластеният и неконтролиран институционално човек в държавата, а сега, като политическа пешка, шансовете са минимални. В битката с олигархичния модел, овладял държавата, обществото не видя смелост, а умения да изпълнява поръчки. Той пък оневини бездействието си:

Като главен прокурор знам всичко за всеки – такава ми беше работата, но това не значи, че можеш да го докажеш. Никоя прокуратура не може да се пребори с кражбите и корупцията, далаверите, ако са превърнати в държавна политика.

Но с тези натрупани знания и без всякакви опити за противоречия с „държавната политика“ Иван Гешев изкара половината от 7-годишния си мандат. А днес цитира „Тютюн“ от Димитър Димов:

Над околийския началник стоеше областният, над областния – министърът, над министъра – правителството, а над правителството – мафията – невидима, всемогъща и безчовечна!

И ако обществото се е питало кой е стоял над главния прокурор – не е Господ, мафията е.

Имунитетът на Борисов

„Всички виждаме, че Народното събрание се крепи само защото го превърнаха в убежище за имунитети“, заяви Иван Гешев в публичното си изявление, прекъсвано на два пъти от спирания на тока. Призова парламента да публикува на сайта си внесените от него документи по „Барселонагейт“ – делото, по което искаше имунитета на Борисов, „тъй като не са секретни и всеки български гражданин да се запознае има или няма доказателства и дали биха издържали в съда“. Даде да се разбере, че свалянето му от поста било задвижено, когато изтекла информация за „Барселонагейт“.

В деня след изявлението на бившия главен прокурор Борисов най-напред обяви, че няма да даде имунитета си на съучениците на Гешев (прокурорът по делото е негов съученик, по признание на самия Гешев – б.а.), а броени часове след това каза точно обратното – че ще се откаже, за да не става „жертва на шантаж“. Така се слага край на нескончаемите усилия на парламентарната временна комисия за имунитетите да манкира, за да не стигне до обсъждането им, също и на обвиненията за „коалицията на имунитетите“.

Факт е обаче, че отказът на Борисов идва, когато изпълняващ функциите главен прокурор е Борислав Сарафов, заместник на Гешев и допреди два месеца близък негов съратник, а от два месеца – неприятел. Срещу Сарафов има подадени сигнали, след като влязоха в сила законовите промени, предвиждащи механизъм за разследване на главния прокурор и неговите заместници. Сигналите срещу Сарафов са свързани с имотни сделки „на близки и членове на семейството му“ (относно публикации за скъпи имотни покупки от страна на сина му – б.а.).

Дълговременният заместник

Изгледите Сарафов да остане дълго на поста зависят от това дали Висшият съдебен съвет, започнал процедура за избор на нов главен прокурор, ще я спре след проекта на декларация, внесена в парламента от ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, в която трите формации поискаха спиране на процедурата.

Мотивите им са, че изборът трябва да се проведе, след като Конституционният съд се произнесе по жалбата срещу новия начин за избиране, освобождаване и разследване на главният прокурор и след като бъдат приети евентуални промени в Конституцията относно правомощията му. Според публикувания от ВСС график изслушването и изборът на нов главен прокурор трябва да станат на 26 октомври. Декларацията, дори и да се гласува от парламента, не е задължаваща за независимата по закон съдебна власт.

„Не е логично Съвет с изтекъл мандат, независимо че е легитимен към момента, да избира прокурор за 7 години. Първо да се приемат промените в Конституцията, след това нов ВСС и след това нов главен прокурор“, заяви и депутатът от ДПС Делян Пеевски, известен като един от „кръстниците“ на съдебната система, санкциониран по антикорупционния американски закон „Магнитски“, а в новото си качество – конституционен реформатор. Същият Пеевски, чието име не беше прочетено от Гешев зад инициалите Д.П. в документите за грабежа „КТБ“.

Но ще спази ли изобщо парламентът срока от 3 месеца за избор на нов ВСС, заложен в приетите в края на май промени в Haĸaзaтeлнo-пpoцecyaлния ĸoдeĸc и Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт, с които беше въведен и механизмът зa ĸoнтpoл нa глaвния пpoĸypop? Останаха два месеца, единият от които е парламентарна ваканция, а изборът на членове на регулатори и институции се оказва най-спорната част в не-коалиционните отношения между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ. Пред БНР адв. Валя Гигова заяви:

Главният прокурор не е случаен административен ръководител и не може да бъде избран от ВСС, който е компрометиран като авторитет.

Предстоят трудни седмици за управляващите, които се утвърждават и чрез заявената от тях съдебна и конституционна реформа. Сарафов е второ издание на Гешев. Разликата е, че още не му е свален намордникът. Какви качества трябва да притежава бъдещият главен прокурор, за да няма повече реплики като „Ти си го избра“? Със сигурност нито едно от притежаваните от Гешевсарафов.

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/kyurdskiyat-vupros-i-bezdomnostta-na-30-miliona-dushi/

Кюрдите – най-многобройният народ в света без собствена държава, имат почти митичен ореол заради суровата си съдба, белязана от изтощителни борби за повече независимост и международно признание. Наброявайки над 30 млн. души, повечето кюрди днес обитават териториите на четири от водещите държави в региона на Близкия изток – Турция, Иран, Ирак и Сирия.

Сам по себе си този факт показва, че кюрдската общност не е хомогенна, а се състои от множество по-малки субекти на различна територия, които често имат разнородни убеждения, цели и дневен ред. Това възпрепятства опитите за всеобщо обединение около една-единствена и ясно формулирана национална кауза. За да обясним защо кюрдите остават силно маргинализирани в международните отношения и често нежелани в страните, които населяват, първо трябва да обърнем поглед към миналото, обуславящо днешната действителност.

Структурните причини за „бездомността“ на кюрдския народ ще открием в разпада на Османската империя и създаването на турската национална държава под ръководството на Мустафа Кемал Ататюрк. След края на Първата световна война и прекрояването на границите на бившата Османска империя кюрдите не създават собствена държава по силата на сключените мирни споразумения, а повечето от тях остават в пределите на новоустановената Турска република.

Силно милитаризираният, бюрократичен държавен апарат на младата турска държава по западен маниер налага принципа за равенство пред закона на всички нейни граждани. Зад това обаче прозира и идеята за приобщаване на разнородното население в Турция под шапката на обща национална (турска) идентичност, основаваща се на равни права пред Конституцията – за сметка на етническата идентичност на отделни групи от обществото (особено тези, които могат да нарушат териториалната цялост и суверенитета на страната). Това създава необходимите предпоставки за асимилация на малцинствата в духа на единството на турската нация и става изходната точка, от която се определят последвалите събития и противоборството между турската държава и кюрдските съпротивителни движения.

Кратка хронология

Локални кюрдски въстания има още преди началото на Първата световна война (1907 г. и 1914 г.). По време на войната обаче започва да се оформя идеята за установяване на независима кюрдска държава. Първоначално тя е подкрепена от съюзниците в Антантата – Великобритания и Русия, с цел да провокират вътрешна съпротива срещу техния военен враг – Османската империя. Избухналите въстанията по време на войната биват потушени, но са важни за покълването на кюрдския национализъм и за бъдещите съпротивителни движения.

След създаването на Турската република избухват нови неуспешни въстания през 1925 г. и в периода 1926–1930 г. Те дават повод на турската държава да оправдае извънредни ответни мерки, насочени срещу кюрдската общност и етническата ѝ същност, включително репресии, насилствена промяна на имената, изселване на кюрди от югоизточните турски територии, погазване на езикови и други малцинствени права, уредени в Лозанския договор от 1923 г. В отговор на това кюрдите започват да сформират редица съпротивителни движения, най-радикалното от които е добре познатата днес Кюрдска работническа партия (Partiya Karkeran Kurdistan, PKK), формално основана през 1974 г. от група студенти от кюрдски произход и обявена за терористична организация от различни държави и институции, сред които Турция, САЩ и Европейския съюз.

С началото на въоръжените действия на PKK през 1984 г. антагонизмът между Турция и кюрдската общност придобива крайни риторически и физически измерения. Влиза се в спирала от насилие, която унищожава пространствата за диалог и разрешаване на конфликта по мирен път – отвъд логиката на сигурността, насилието и войната. Неслучайно крехките моменти на примирие (например през периода 2012–2015 г.) лесно рухват под натиска на вътрешнополитическите и международните обстоятелства, въпреки че PKK променя изначалната си концепция и се отказва от идеята за независима държава за сметка на автономия и повече права.

Кюрдите днес

Кюрдите представляват хетерогенна общност. Тя се състои от граждани и граждански организации, партии, паравоенни формирования, племенни групи и др., различни по своя характер, цели и способи на действие. Това е и една от причините за изключително заплетеното положение на кюрдите във вътрешнополитически и международен план.

Една част от кюрдското население в Турция (общо около 15 млн.) е добре интегрирана в обществото и участва активно в него. По-гладко, разбира се, се приобщават младите хора в по-големите населени места, където връзката с етническите им корени и традиции напълно липсва или не е толкова устойчива. Въпреки това кюрдската общност остава силно маргинализирана най-вече по-отношение на своите езикови права. Кюрдският език и до днес не е признат за официален, въпреки че около 20% от турското население има кюрдски корени. От това произлиза и забраната за използването му за целите на официалното образование, което на практика ограничава конституционното право на образование на кюрдите, владеещи само майчиния си език.

На този фон интересите на кюрдската общност се защитават от легални политически формации със значително влияние в обществения живот. Най-силна сред тях е прокюрдската Демократична партия на народите, която през 2021 г. (заедно с други партии, граждански организации и активисти) поде нова кампания с искане за признаване на кюрдския език за официален заедно с правото да бъде използван в образователната система.

В анализа на Al-Monitor оттогава се посочва, че отношението на турските власти към кюрдското малцинство е променливо. В периода, в който Турция води активни преговори за присъединяване към Европейския съюз, рестриктивните мерки спрямо кюрдския език са смекчени, а в училищата дори е въведен избираем предмет по кюрдски език. През 2015 г. обаче, когато мирните преговори между Турция и PKK се провалят, а междувременно преговорите с ЕС биват замразени, държавната политиката спрямо кюрдите рязко се променя. Сред посочените примери в материалa са натискът върху родители да не записват децата си в избираемите курсове по кюрдски и чистката на ръководители с кюрдски корени в местните администрации (заради предполагаеми връзки с PKK) и замяната им с верни на Ердоган лица.

В този ред на мисли една от ключовите причини за маргинализацията на кюрдската общност е вътрешното идеологическо и риторическо противоборство между PKK и тази част от общността (вкл. партии, граждани и организации), които не одобряват насилието и предпочитат мирния подход при отстояване на интересите си.

Както вече отбелязахме, турската власт и PKK управляват конфликта през призмата на сигурността. Докато Ердоган разглежда кюрдите (и в частност PKK) като екзистенциална заплаха за турската териториална цялост и суверенитет, а PKK възприема властта като заплаха за съществуването на кюрдската идентичност, двете страни ще легитимират прилагането на извънредни мерки – насилие, от една страна, и репресии, от друга. Омагьосаният кръг драстично стеснява терена за действие на тази част от кюрдската общност, която се опитва да пречупи сегашната логика и да прехвърли спора в полето на разговора и мирния напредък в отношенията.

Между чука и наковалнята

Вътрешната хетерогенност е съпътствана от противоречия на териториален принцип. Ситуацията с кюрдите в Сирия и Ирак е коренно различна. Сирийските кюрди (около 10% от населението) активно участват във военните действия в страната, борейки се за автономия в рамките на Сирия, без да декларират намерение за създаване на независима кюрдска държава по границите между Турция, Сирия и Ирак. Кюрдите на практика контролират североизточните части на Сирия (историческия регион Рожава), където установяват нестабилна автономия.

Сирийските кюрди са между чука и наковалнята – между Турция, която им нанася военни удари и подпомага финансово и военно опозиционни групировки, борещи се за територия едновременно срещу Башар Асад и срещу кюрдите, и сирийския режим, с който поддържат крехък баланс в отношенията на основата на общия враг в лицето на подкрепяните от Турция бунтовнически сили. Кюрдите в Ирак (втори по численост етнос) също са си извоювали частична автономия в северните части на държавата. Те също се борят за по-силна автономия в контролираните от тях територии. Кюрдите в Иран са едно от най-големите малцинства на територията на страната. Водени от представляващите ги политически движения, те се превърнаха в основен двигател на протестните движения, обхванали цялата страна.

Поради невъзможността в един материал да разгледаме подробно характера и отношенията на многобройните играчи сред кюрдското население, ще направим следното обобщение: кюрдската общност е съставена от образувания с различна структура, роля и позиции на фона на особеностите в страните, които населяват. Във всяка от държавите съществуват кюрдски политически формации, повечето от които разполагат със собствени военни подразделения (например PYD и YPG в Сирия). Различните партийни, военни или граждански организации често имат лични, племенни, идеологически или управленски различия както вътрешно, така и в отношенията помежду си. И дори когато интересите им се преплитат, трудно установяват единно ръководство в преследване на обща цел.

Какво да следим?

Кюрдският въпрос се задълбочи с избухването на революцията в Сирия, когато кюрдите придобиха огромно международно значение като основна сила в борбата срещу тероризма в Близкия изток. Борбата им за автономия и повече права обаче е изправена пред огромни предизвикателства както по отношение на необходимостта от смекчаване на различията между отделните кюрдски общности, така и по отношение на преплитащите се, често променливи интереси на регионалните играчи (най-вече Турция, Сирия и Ирак) и цялата международната общност (в частност САЩ, ЕС, Русия и Китай).

При сегашните обстоятелства страховете на Турция от създаване на независима кюрдска държава изглеждат твърде преувеличени най-вече поради липсата на еднородна кюрдска политика. По-правдоподобният сценарий в средносрочен план е кюрдите да продължат борбите си по места. В този смисъл интересни за проследяване ще са темите за правата на кюрдите в Турция и ролята им в предстоящите местни избори през 2024 г., за ролята на сирийските кюрди в контекста на геополитическия сблъсък в страната, за борбата на иракските кюрди за запазване и разширяване на автономията, както и за ролята на кюрдите в Иран за изхода от конфликта между гражданите и властта.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/nyakoi-belezhki-po-bunta-na-vagner/

Военният бунт на Евгений Пригожин и частната му армия, насочен срещу официалното ръководство на руската армия, все още поражда повече въпроси, отколкото отговори. Едва ли някога ще научим всички детайли за причината „Вагнер“ в последния момент да се откаже от финалната си цел – влизане в Москва. Но случилото се на 23 и 24 юни вече дава възможност да се направят някои дългосрочни прогнози за по-нататъшното развитие на кризата в Русия, както и на войната в Украйна.

Започналата преди около месец контраофанзива на украинската армия има непосредствен ефект върху случващото се вътре в Русия – украинските успехи на бойното поле, макар и бавни, изглежда, ще стават все повече и това автоматично води до разширяващи се пукнатини сред руските военни и политически лидери.

Митовете, които вече не съществуват

Окончателно беше сринат митът за популярността на Путин. В Русия проучванията на общественото мнение се провеждат в среда, в която едноличната власт се приема за неизбежна и където „грешен“ отговор на въпроса „Подкрепяте ли Путин?“ носи очевидни рискове. Но когато властта на Путин бъде на практика отнета, както стана в окупирания от „Вагнер“ град Ростов, не изглеждаше някой от местните да има нещо против.

Видяхме кадри, на които цивилни еуфорично посрещат бойците на Пригожин, дават им храна и си правят снимки с тях. Друга част от местното население реагира на събитията с апатия, а някои просто търсеха начин да напуснат града възможно най-бързо. В нито един руски град обаче не видяхме хора, спонтанно изразяващи подкрепа за Путин и протестиращи срещу действията на Пригожин.

Тази динамика вътре в Русия означава, че част от руснаците са готови да бъдат управлявани от нов експлоататорски режим, стига той да замени сегашното управление. От друга страна, апатията на по-голяма част от населението показва, че повечето руснаци в този момент приемат за даденост, че ще бъдат управлявани от военачалникa с най-много оръжия и най-силна армия и просто ще продължат с ежедневието си.

Важно е да се отбележи, че симпатиите на отделни руснаци към частната армия „Вагнер“ дойдоха, след като Пригожин обвини Путин, че е излъгал руското общество за причината да се започне военната агресия срещу Украйна през 2022 г. Пригожин каза също, че Киев не е планирал широкомащабни атаки срещу окупирания от Русия Донбас. Следователно в Русия се срина не само митът за вожда Путин, а и митът за войната като средство да бъде защитена страната срещу потенциална агресия, идваща отвън.

Москва не е непревземаема крепост?

Русия се намира в най-тежката си вътрешна криза след разпада на СССР през 1991 г. Походът на Пригожин към Москва показва, че сравнително малка военна сила няма да има особени проблеми да достигне руската столица. Това не беше така, преди по-голямата част от руските въоръжени сили да бъдат ангажирани във войната срещу Украйна, където много от най-добрите единици бяха унищожени в битки с украинската армия.

Паралелно с това границите на най-голямата държава в света не биват защитавани, а вътрешната сигурност на практика не съществува, щом група от няколко хиляди войници без авиация може почти безпрепятствено да стигне до портите на Москва, а само преди седмици руски партизани, сражаващи се на страната на Украйна, успяха да извършат разузнавателна операция в Белгородска област. Oчевидно е, че Путин не пази руските „национални интереси“, в противен случай нямаше да започне конфликт, който да засили руската зависимост от Китай, да унищожи връзките със Запада и да вкара Русия в спирала на самоунищожителни вътрешни конфликти, за които противопоставянето между Пригожин и Шойгу беше само началото.

Истинската причина за руската агресия срещу Украйна още от 2014 г. беше, че свободна, демократична и европейска Украйна е заплаха за режима на Путин. Реформирана по европейски модел, Украйна се превърна в положителен пример за своите съседи от бившия СССР. Тя е „моделът“, който по естествен начин населението в Беларус, Русия, Молдова, Грузия и Армения иска да следва, за да подобри състоянието на собствената си държава. Огромните протести за демокрация в Беларус от лятото на 2020 г. доказаха, че това е необратим процес, който рано или късно щеше да стигне до самата Русия и да застраши диктаторския режим в Москва.

(Не)възможната ескалация

Събитията от 23 и 24 юни показаха още нещо важно – т.нар. червени линии на Путин не съществуват и когато диктаторът е притиснат в ъгъла, той просто ще опита да спаси собствения си живот, бягайки от Москва. Това още веднъж доказва, че западните страхове от някаква ужасяваща руска ескалация, която би последвала украинска военна победа, са неоснователни. Всъщност нищо ново – тактиката на Путин винаги е била да заплашва с военна ескалация и да се надява страховете на противниците му да надделеят над желанието за противопоставяне, а ако тази тактика се провали, в Кремъл просто променят наратива и казват пред руската публика, че „всичко върви по план“.

Всъщност маршът на „Вагнер“ към Москва може да се разглежда и като пример за вероятния край на войната в Украйна. Защото следващия път, когато две въоръжени групи застанат една срещу друга на територията на Русия, битката няма да бъде решена за два дни и най-вероятно ще се наложи руската армия да се изтегли от Украйна, за да може тя да бъде използвана в задаващата се гражданска война. Това развитие става все по-вероятно с увеличаващите се украински успехи на фронта.

Рисковете за България от задълбочаващия се хаос в Русия са големи. ­Повече от година след началото на пълномащабната руска атака срещу Украйна българската държава не успява да се справи с все по-агресивните руски агенти в политиката, като в същото време продължават саботажът на наша територия и уличната агресия, идваща от проруски групи. За да има адекватна реакция на задаващия се крах на режима на Путин, България първо трябва успее да защити собствената си вътрешна сигурност от зловредното руско влияние.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/mestni-izbori-2023-za-kogo-biyat/

На местните избори наесен няколко нови политически сили ще се борят за свои кметове и групи общински съветници – „Продължаваме промяната“–„Демократична България“ и „Възраждане“, и трета, макар и необявена официално – президентският кръг. Всъщност дори четири, тъй като ПП и ДБ към момента не могат да постигнат разбирателство за общи кандидатури за кметове и общински съветници – освен за София.

Всички тези формации ще се стремят да разбият хегемонията на ГЕРБ в местната власт, за да разширят политическото си влияние. А това надмощие се пропука още през 2019 г., когато ГЕРБ спечели допълнително 9 кметски места, но изгуби общински съветници. Изключването на Втория в партията на 7 юли същата година заради луксозния апартамент с асансьор, купен особено евтино от „Артекс“, все пак нанесе известни поражения, тъй като Цветан Цветанов се грижеше работата с местните структури да се движи като по часовник. През 2019 г. кандидатите на ГЕРБ се явиха на балотажи в 15 общини, които на предишния местен вот четири години по-рано бяха спечелили още на първия тур. На ДПС все още няма кой да им отнеме „крепостите“.

Новите политически конкуренти на местния вот, освен че ще са в схватка помежду си, ще са и съперници с ГЕРБ. Целите на предизборната кампания обаче се усложняват от факта, че партията на Бойко Борисов и ПП–ДБ са скрепени от общо управление – кабинет, в който след 9 месеца представителката на ГЕРБ Мария Габриел ще стане министър-председател.

Освен това си взаимодействат по обща законодателна програма в парламента и обменят идеи за конституционна реформа, каквато възнамеряват да осъществят с ГЕРБ–СДС, ДПС и която от останалите политически сили се съгласи. (Съгласни засега няма.) Заради бъдещето на правителството и бъдещата конституционна реформа съюзът с ГЕРБ – а това значи и с лидера Бойко Борисов – трябва да бъде съхранен. Това обяснява и защо имунитетът на Борисов е неприкосновен и пазен, а заедно с него – и изваждането от деловодството на парламента на документите по „Барселонагейт“, внесени от бившия вече главен прокурор Иван Гешев.

Пътят към София

Как тогава ще се реализира битката за София на общия кандидат-кмет на ПП–ДБ, „Спаси София“ и гражданската платформа „Eкипът на София“ Васил Терзиев? Последните две формации са активни на градския терен от години със свои анализи и предложения какво да се промени, за да имат столичани „право на град“. В публичните си изяви досега Терзиев залага на позитивната кампания и не хвърля камък по ГЕРБ и дългогодишната кметица на София Йорданка Фандъкова.

Евентуална победа би следвало да е венецът на един цикъл, започнал на местните избори през 2019 г., когато „Демократична България“ спечели 8 районни кметове в столицата – ⅓ от всички, и група общински съветници. А на парламентарния вот на 2 април коалицията ПП–ДБ победи ГЕРБ в трите избирателни района в София, спечелвайки средно с 32% повече гласове.

Но контекстът тогава беше различен. На балотажите, на които се избираше и кмет на столицата, и почти всички районни кметове – 22 от 24, имаше значително обединение на формации и избиратели срещу ГЕРБ. Такъв тип подкрепа беше отчетена и при Мая Манолова, напуснала поста на омбудсман и издигната по формулата „независим кандидат, подкрепен от…“ срещу Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Въпреки че леви и представители на градската десница гласуваха заедно, все пак една част от десните не успяха да надмогнат политическата поляризация от началото на Прехода – но също се наблюдаваше и масово гласуване, отчетено в секции в ромски квартали. Двайсетина хиляди гласа не достигнаха на Манолова да седне в кметския кабинет на „Московска“ 33 и ГЕРБ продължи да управлява.

След обявената номинация на ИТ предприемача, известен като съосновател на компанията Telerik и образователна академия със същото име, се появиха коментари, че произходът на Терзиев, чиито баща, дядовци и чичо са заемали високи позиции в бившите тайни служби, е флирт с левия електорат. Резултатът наесен ще покаже дали тази спекулация ще се окаже вярна – и дали отблъснатите вдясно няма да са повече от привлечените отляво. Но ухажване на левите избиратели е и привличането на кмета на район „Изгрев“ д-р Делян Георгиев в екипа на Терзиев. Георгиев беше изключен от БСП по предложение на лидерката Корнелия Нинова.

От първоначалните изявления на Васил Терзиев се разбра, че възнамерява да води позитивна кампания, без да влиза в тежки схватки с ГЕРБ. Изборите обаче са битка и успехите на бизнес попрището невинаги вършат работа на политическия терен. Васил Терзиев не е политик, а кметският пост в София в действителност е четвъртият в държавата – след председателя на парламента, премиера и президента. Столицата е градът, в който живее близо една трета от България, и е с бюджет от над 2 млрд. лв. за 2022 г.

ГЕРБ все още не са обявили кого ще номинират срещу Терзиев – нескрито слаба кандидатура, каквато беше Цецка Цачева срещу Румен Радев на президентския вот през 2016 г., или кандидат, с когото биха стигнали до балотаж, а там вече може и приятели от „плаващи мнозинства“ да помогнат. Първото би означавало, че се отказват от София, където ще имат голяма група съветници. Но столицата е знакова за ГЕРБ и би било лош сигнал за партията – и в контекста на предстоящите догодина европейски избори.

Второто си е репутационна щета, макар че ГЕРБ не са се притеснявали от партньорствата си с националисти. В Европа крайнодесни вече влизат в управлението заедно с десни партии, а това може да промени баланса на силите в Европейския парламент след евроизборите догодина, прогнозира Euronews.

С антиевропейски послания се кани да играе на местните избори и „Възраждане“, особено ако референдумът за запазване на лева до 2043 г. се проведе заедно с тях.

Ами „Възраждане“?

През 2019 г. лидерът на партия „Възраждане“ Костадин Костадинов загуби балотажа във Варна срещу настоящия кмет Иван Портних (ГЕРБ), спечелил трети мандат. Сега националпатриотичната партия с кремълски уклон, учредена във Варна, издига депутата си Коста Стоянов за кмет. Ако ПП и ДБ не стигнат до обща кандидатура, социалистите са в полуразпад и е голяма вероятността на балотажа да се окажат Портних и Стоянов. На изборите на 2 април ГЕРБ–СДС бяха първи, на второ място – ПП–ДБ, които получиха с близо 13 000 гласа по-малко като коалиция, а партия „Възраждане“ увеличи подкрепата си, макар и с малко.

След създаването на правителство „Възраждане“ се опитват по всякакъв начин да провокират напрежение. Поредният опит е на Костадинов с призиви за насилие – „тази уродлива измет да бъде унищожена“. „Измет“ са противниците на режима на Путин и на войната, която води в Украйна. Уталожената с избора на кабинет политическа криза не работи за рейтинга им и затова поддръжници на партията атакуват киносалони заради филма Close на режисьора Лукас Донт, обявен от тях за „гейски“ и за „педофилия“, и драскат антисемитски лозунги. Техните фашизоидни прояви, които Костадинов обявява за „антифашистки“, макар и публично осъдени от премиера, политически сили, общественици, ще стигнат до кресчендо за местните избори.

ГЕРБ не се гнусят да влизат в сглобки с „Възраждане“ в парламента, въпреки че Борисов „категорично“ осъди поведението им, свързано с „агресията, инакомислещите, провокацията и езика на омразата“. Но избирателите им са свикнали на такива колаборации от години и също така не им е повлиял и съюзът с ПП–ДБ. Скорошно проучване на социологическата агенция „Тренд“ установи, че от не-коалицията с ГЕРБ ПП–ДБ са изгубили 5% от подкрепата и „Възраждане“ са съвсем близо до тях, на по-малко от 4% „разстояние“ – макар и отбелязали минимален ръст в сравнение с изборния си резултат. Сходни данни показа и „Алфа Рисърч“ – спад с близо пет пункта спрямо април на резултатите при ПП–ДБ, докато при ГЕРБ е 2%.

Така че местните избори наесен ще са по-трудни от парламентарните от пролетта. Основният политически враг на ПП–ДБ, също и политическа цел, вече е партньор във властта. „Възраждане“ не са управлявали, за да бъдат подложени на критика. БСП е умряло куче. ДПС е вкарано в конституционното мнозинство. „Има такъв народ“ не влизат в сметката, освен като подплънки.

Кой ще превземе доскорошните крепости на ГЕРБ – ето това е въпросът и за отговорите ще помогне и справянето на правителството.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ivan-vyrypaev-interview/

От 12 до 18 юни в София се проведе третото издание на Фестивала за нова драматургия New Stages Southeast, организиран от Гьоте-институт, България. Специален гост беше Иван Вирипаев, драматург, театрален и филмов режисьор, в момента сред петимата най-поставяни живи драматурзи в Европа според Henschel Schauspiel – издателите му в Германия. Автор е на 26 пиеси, играни в повече от 250 театъра. У нас е познат с „Танцът Делхи“, „Пияните“, „Кислород“, „Валентиновден“, „Илюзии“, „Непоносимо дълги прегръдки“ и др. Гостуването му бе по покана на Народния театър „Иван Вазов“, където на 18 юни се състоя дискусия с него и Галин Стоев на тема „Театър и политика – полета на пресичане“.

С Иван Вирипаев разговаря Галина Д. Георгиева

Нека да започнем със следното допускане: ако имахте контрол върху времето, машина на времето, къде бихте искали да сте сега, в коя година – в 1968-ма или в 2068-ма, в миналото или в бъдещето?

Бих се възползвал от трети вариант – бих искал да остана да живея сега, бих се отказал и от миналото, и от бъдещето и бих останал в настоящето. Това, струва ми се, би било най-полезно.

Вижте, и миналото, и бъдещето са илюзорни конструкти. Миналото често пренаписваме, а бъдещето градим спрямо личните си фантазии. Аз намирам смисъл в това да градя живота тук и сега, секунда по секунда. Като цяло имам една по-скоро медитативна нагласа към живота, а при медитацията знаете, че най-важно е присъствието в настоящето, присъствието във всяко вдишване и издишване, присъствието в момента. И от това черпя своята енергия, това е моят наркотик.

Що се отнася до социалното живеене, до живота, който водя днес в социален план, той е свързан с един проект, към който съм насочил всичките си сили. И този проект е пряко следствие от войната в Украйна, казва се „Тюркоазената къща“ (във Варшава – б.р.). Най-общо, това е проект от и за бежанци от войната, който има две страни – артистична и чисто битова. С това се занимавам от сутрин до вечер.

Как протича един ден на Иван Вирипаев?

Сутрин правя йога, имаме платени занятия, защото в „Тюркоазената къща“ се опитваме да се издържаме от това, което правим. Аз лично ставам в 6 часа, водя дъщеря си на училище, следва йогата с бежанците, често има новодошли, които настаняваме, после се храним заедно, а след това се занимаваме с битови въпроси.

Нещо като комуна?

Нещо като комуна, в която всички заедно се грижим за ежедневието си. След закуската се заемаме с поддръжката на мястото – градината, покъщнината, дори мебелите си правим сами. Помагаме на някого да си извади документи, попълваме формуляри и в 4 следобед започваме репетиции. Голяма част от хората в къщата са свързани с театъра – актьори, сценографи. Подготвяме се за представления, чрез тях събираме средства. Миналата година написах специална пиеса за целта.

След репетиция вземам дъщеря си, ако жена ми е на снимки (съпругата на Вирипаев е полската актриса Каролина Грушка – б.р.), а после ставам сервитьор, защото имаме и ресторант, отворен за външни посетители. Лично аз отговарям за какаото – приготвям, сервирам… Какаото е най-специалната напитка в заведението ни. А после всички заедно разтребваме, мием съдовете, почистваме. Към един-два часа след полунощ се прибирам вкъщи и на другия ден отново същото. На практика нямам почивни дни.

Кога започнахте този проект?

През май 2022 г., три месеца след войната, към нас се обърнаха бежанци, които търсеха помощ. В началото с жена ми помагахме с лични средства, влагахме парите, които имахме, но бежанците се увеличаваха, продадохме един апартамент, парите пак свършиха и разбрахме, че трябва да направим нещо друго. Не може просто да чакаме войната да приключи. Докато приключи, трябва нещо да се прави, нали?!

Тръгнах по срещи, имах лекции в университета в Калифорния и се възползвах от случая да се срещна с богати хора и да ги помоля за помощ, за директни пари. Защото хората, когато бягат от война, бягат без нищо и както знаете, става дума най-вече за жени и деца. Това е най-интересното нещо, с което съм се занимавал в своя живот, и много ми харесва да го правя. Да, тежко е, но е най-полезното нещо, което съм правил.

Казвате, че сте написал специална пиеса за Вашата „Тюркоазена къща“. Как започва писането при Вас, има ли някаква изходна точка, от която започвате да пишете?

Имам такава изходна точка, да, и това при мен винаги е темата. Появява се темата, живее с мен известно време, а понякога не забелязвам кога точно се е появила, но в един момент я усещам толкова набъбнала, че не мога да се отърва от нея.

През последните 15–16 години пиша основно по поръчка, тоест даден театър ми предлага да напиша пиеса, аз сядам и пиша. Темите са си мои, театрите не ми поставят изискване за теми, те ми поставят само срок, но аз харесвам този начин на работа, защото иначе мога да си ходя с темата подръка цяла вечност, а като имам срок и договор, сядам и пиша.

Признавам, че последната една година беше особено интензивна, защото трябваше да напиша цели три пиеси. Обикновено пиша по една на година, а през последната – три: за нашия проект, за театъра в Прага и за театъра в Мадрид. Парите, които ми плащат за тези пиеси, влагам в „Тюркоазената къща“.

Какво идва след темата?

След темата започвам да мисля за изразните средства. Представям си самия спектакъл, как би изглеждал, как аз бих го поставил. И тогава започвам да разработвам сюжета, появява се първият персонаж, после вторият и така нататък.

А какви теми ви вълнуват днес?

Днес най-важната тема за мен е войната, но тук трябва да добавя някои нюанси. Войната внесе в моя живот големи… поправки. Все пак съм руснак, роден съм в Русия и имам руски корени, въпреки че от няколко години съм полски гражданин и се водя подсъдим от Руската федерация, където моите текстове са изцяло забранени.

Но аз усещам върху себе си отговорност за това, че руският народ продължава да извършва ужасни престъпления на територията на Украйна, и не мога да пиша за нищо друго освен за това.

Войната заема голямо място в моето съзнание. И тук не става въпрос за военна фактология, аз не работя с фактите от войната. Днес живея с бежанци, виждам страданията на тези хора – в Полша има 4 милиона бежанци, това ми е полето. Последната пиеса, която написах, е със заглавие „Вишневият човек“. Тя е за театъра в Прага, главната тема в нея е комуникацията, системата за комуникация. Въпросът за мен днес е как комуникираме, как общуваме в ситуация на война.

И? Как общуваме?

Казах го и вчера, по време на разговора с Галин Стоев в Народния театър – настъпва изцяло нова епоха. Така мисля аз, така го усещам. Епохата се сменя и тук не става въпрос за дребни неща, промените са епохални. Гранично е. Както в миналото имаме Средновековие, Ренесанс, Просвещение, Модернизъм… така сега имаме нещо друго, не знам как ще се нарече, но е радикално ново.

Виждам как много хора въобще не осъзнават това, не си дават сметка, защото, разбира се, от това следва пълна пренагласа, а хората искат да им е същото. Но промяната е започнала и тя е пряко свързана с общуването, с комуникацията, по няколко линии: аз със себе си, аз с другия, аз с природата. И тук стигаме до изкуството… Ще го кажа така:

свърши епохата на културата, на изкуството в досегашния му вид, в досегашната му форма, с досегашните му индустрии.

Днес е напълно очевидно, че цялото знание, което имаме – научно, културно, знанието от сферата на изкуството и религията, – вече няма никакво значение. Днес тези неща имат значение само в качеството им на инструмент за разкриване на творческото съзнание вътре в човека, инструмент за достигане до нов еволюционен стадий. Науката и изкуството са – или поне трябва да бъдат – инструмент за развитие на личния човешки потенциал. А не да са сами за себе си. Всичко според мен, дори и политиката, трябва да бъде подчинено на тази идея, на идеята за личностно развитие.

Ако правилно Ви разбирам, Вие не сте привърженик на идеята изкуство заради самото изкуство, изкуството като ценност само по себе си?

Точно така. Изкуството не може да е ценност само по себе си. То не може да струва милиони и да въздишаме по него с възхищение и отдалеч. Изкуството не е в музеите, не е в театрите, в залите, то трябва да е навсякъде около нас, да е наш личен инструмент. Другото е изкуствено създаден авторитет. Изкуството не бива да е институция. Хората – виждам го все по-често – много повече се впечатляват от процеса на комуникация с живия човек. Изкуството е процес преди всичко, то не е зала, музей или салон.

Ето пример: аз много обичам електронна музика, занимавам се с електронна музика, но тя вече е съвсем различна от онова, което беше в началото на века. Един от факторите е, че днес огромен брой африкански артисти посягат към тази музика. Даже в нашата комуна онази вечер пускаше един диджей от Африка. И тези нови хора внасят ново усещане, нови аспекти – внасят контакт със Земята, с Космоса, внасят друго усещане за пространството, ако щете, и резултатът е ново звучене. Днес най-интересната музика се прави по мазета, в частните домове, в малките забутани клубове, а не в студиата. Свърши периодът на изкуството заради самото изкуство – изкуството трябва да е инструмент за комуникация.

Изкуството и преди е имало тази функция – да бъде средство за комуникация.

Имало е, да, но… вижте, аз имам съпротива срещу самата система, по която работи сферата на изкуството днес. Да вземем филмовата индустрия – например Вие правите филм, някой го гледа, възхищава му се, някой критик казва нещо положително, филмът Ви отива на фестивал, придобива някакъв статут… и зад всичко това стои немалък ресурс, стои система.

Друг пример – с операта. Знаете ли какви са хонорарите на оперните певци – това са огромни пари, огромни! Та моят въпрос е: за какво точно плащаме? Какъв е проблемът този оперен певец вместо за 15 000 евро да пее за 1000 евро? Какво – ще пее по-лошо ли? А какво би било, ако всички звезди на операта заработват само от билети? Както правят редовите музиканти – „Рейдиохед“, „Ю Ту“, Моби, всички диджеи, цялата сцена на стендъп комедията, цялата индустрия на живото изпълнение!? Да, те също имат малък хонорар, но основните им приходи идват от билети. А с операта и балета не е така.

Тоест притеснява Ви начинът, по който работят днес културните индустрии?

На тези индустрии им се отдава прекалено голямо значение. Нещата се правят от псевдоилюзорното разбиране, че всичко това има значение. Операта сама по себе си няма да те направи културен, няма да те развие, ще те развие разбирането кой си ти в края на краищата. Отговорът на този въпрос понякога предполага контакт с изкуството, друг път предполага контакт с природата, но със сигурност не предполага контакт с индустриите, които днес са обхванали и сферата на изкуството, и сферата на природата.

Наскоро свирих с едни пакистанци, двама дядовци от Източен Пакистан, и те свиреха, уверявам Ви, не по-зле от всеки професионален музикант от България или Полша. А това бяха много бедни хора. И защо трябва да е така? Защото тези уникални дядовци не са се уредили в музикалния бизнес? Аз също не съм се уредил, никъде не съм на щат. На мен ми поръчват пиеси, защото пиесите ми продават билети. Въобще системата на културните институции е много проблематична. И не ме разбирайте погрешно, аз не съм против изкуството, дума да не става,

аз съм против всички тези институти, агенти, фондове, субсидии, фестивали, кръгове и мрежи, от които, ако не си част, сякаш не правиш изкуство днес; ако не си в тях, никой няма да те забележи.

Това ме дразни. Иначе, хората никога няма да престанат да имат нужда от изкуство, от хубава музика, от хубави книги и филми, просто трябва да се променят каналите на тяхното производство и потребление.

Имате ли предложение?

Старият модел на меценатството е бил много по-добър и по-достъпен. Тъкмо там се вижда по-ясно дали имаш талант, или не. Някой инвестира директно в теб, както е било при Молиер, при Шекспир… плаща ти, за да правиш изкуство, а хората, ако им харесва това, което си създал, плащат и водят нови. В тази ситуация нещата повече зависят от теб самия, а не от това дали си в някакви мрежи, дали си бил по фестивали или на подбрани партита в Кан. Аз съм за директния продуцент, за частния комерсиален театър, само там е възможно истинското, живото изкуство – там имаш ясна и чиста връзка автор–зрител.

Как мислите, има ли разлика между източната и западната драматургия, между тази, която идва от славянския свят, и тази от англосаксонския?

Мисля, че има и тази разлика идва от факта, че славянските народи са много свързани с езическата природна култура, с дохристиянските практики и традиции. Християнството ни е откъснало от природата, защото природното за християнството е грях, природното е свързано с ниските страсти. Това откъсване за мен е противоестествено. Но в нашите славянски култури все пак е останала тягата към природното, към произхода, към шаманството, ако щете.

Западноевропейският театър е много социален (пише се за протести, за социална идентичност), докато славянската драматургия ми се струва, че е по-екзистенциална, занимава се с екзистенциални проблеми, но точно затова пък не е зряла. Какво имам предвид? Работа е там, че сама по себе си социалността без контакт с духовността, с екзистенцията е празна, повърхностна. Опитва се да изясни някакъв социален въпрос, но зад него често стои по-дълбока причина от духовен характер. Духовното обаче само по себе си, без социалност, е инфантилно.

Нашите два народа например – българският и полският – поради факта, че са били много години несвободни, под нечия зависимост, не са развили социални умения. Те са деца, има нещо инфантилно в тях.

Нашите пиеси може да говорят за Бога дори, но всичко е много наивно. Докато в немската или в американската драматургия личи израстването на народите, от които тази драматургия идва. Ние, славянските народи, не сме се състояли като социум, не сме пораснали социално.

Затова обикновено пиесите от нашия район не се поставят в САЩ, много рядко в Англия и ако това се случи, те трябва да имат задължително социален елемент, например това трябва да е пиеса за лошите българи, за поляците като крадци и пр. Целта на подобна постановка в Англия би била да се покаже как живеят хората в България или в Полша. Поставят те не като име в драматургията, а като етнически автор. Това за мен е по-скоро екзотика, презентация, от която аз лично бягам.

Мартин Макдона например е драматург, за когото никой не говори като за етнически автор, нещо повече – той работи и със социални, и с духовни теми. Това е пример за зрял драматург. Няма да скрия, че едно от най-приятните неща за мен е, че днес не ме поставят като руски автор, и това е не само защото героите ми не са руски.

В разговор с филмовия критик Антон Долин казвате, че източникът на войната е чудовищната необразованост. Кое е онова знание, което, ако го имахме, войната нямаше да започне?

Това е добър въпрос. Може би ако имахме повече знания за живия живот, знания за това, че всеки човек притежава по природа вътрешна свобода, не бихме тръгнали на война. Но става въпрос за дълбинно знание, а не за информация. Защото знанието не е информация, знанието е опит.

Ето ви случка. Днес сутринта в хотела при мен дойде възрастна дама, американка, около седемдесетгодишна, която ми каза: „Имате много хубав парфюм, ухае страхотно, как го правите?“ А аз наистина сам си правя парфюма. В Полша има такъв магазин, където може да смесиш различни съставки и на практика да си направиш сам парфюм. И дамата каза: „Ох, може ли да ми пръснете малко, отивам на летището и искам да ми мирише на този парфюм.“

Защо го разказвам? Поведението на тази дама говори за нейната вътрешна свобода. В Русия това е невъзможно. Там хората са много затворени, няма да дойдат при теб да и ти кажат нещо хубаво, да ти кажат добра новина, а камо ли да коментират парфюма ти. Контактът с другите хора е много трудна работа там, да не говорим за контакта с украинците или със Запада. В Русия всички говорят за някакъв Запад, без да имат понятие какво означава това. Сякаш на Запад не живеят живи хора. Наричат ги пластмасови американци.

Ето тази жена от хотела е по-жива от всички! На седемдесет години общува без никакво притеснение, тя е в контакт, тя няма да тръгне да воюва с мен, нито аз с нея. Но ако това се беше случило в Сибир, ако беше отишла и казала на някого „Вие ухаете чудесно, може ли да ми пръснете малко от вашия парфюм?“, щеше да получи отговори от рода на „Дърта краво, какво правиш тук, какво ми се месиш, ма…“ или пък щяха да почнат да ѝ се подиграват.

Там отсъства живият контакт, отсъства осъзнаването, че пред теб стои жив човек. Липсата на жив контакт води до затвореност, до страх, отгоре се появяват бандити… И тук визирам кръга около Путин, защото е голяма грешка да се мисли, че Путин е политик. Аз говоря за това от много години, това не са политици, това е групировка и тази групировка много добре управлява хората, които ги е страх.

Ако народът ти е затворен и изплашен, можеш лесно да му кажеш, че ей сега ще те убият, че трябва да се воюва, че друг избор нямаш. И ако си затворен и изплашен, лесно ще повярваш. А тези лелички, които ходят и питат за парфюма ти, знаете ли какви са всъщност?! Ами че те отглеждат джендър хора, развъждат гейове! Това е необразоваността. Незнание, несъобразяване, че във всеки от нас струи живот. Ако не ти харесва Америка – никой не те заставя да ходиш там; ако не харесваш хомосексуални – не бъди хомосексуален. А хората в Русия вярват, че някой ще ги накара да бъдат хомосексуални.

В същото интервю за Антон Долин казвате, че след края на войната искате да създадете център за лечение на травмите. Кой ще има по-голяма нужда от това лечение – руснаците или украинците?

Първо, аз и в момента правя това. В нашата „Тюркоазена къща“ се занимаваме с лечението на травмата на всички, независимо от тяхната националност – украинци, руснаци, а имаме и бежанци от Беларус. И второ, аз не се занимавам с руско-украинската дружба. Да се занимава човек с това сега е много инфантилно и неправилно. Такава дружба сега е невъзможна, защото, докато руснаци убиват украински деца и жени, е инфантилно, даже жестоко въобще да се говори за това.

Дружбата е възможна евентуално след разкаяние, след като си поискал прошка. И руснаците трябва да поискат прошка. В това не би имало нищо унизително, напротив, би било благородно действие. Аз лично съм готов да поискам прошка веднага. Но това е действие, свързано с нивото на самосъзнание. Руснаците не са готови за такова нещо.

Според наскорошно изследване 90% от руснаците не се срамуват от случващото се в Украйна. Кога ще дойде покаянието, за което говорите? През какъв механизъм трябва да стане това?

Не знам, това е много сложен въпрос, аз лично си го задавам всеки ден. Преди да има покаяние, трябва да има осмисляне. Руският народ трябва да разбере какво въобще се случва; към момента той не разбира, а за да разбере, знаете ли, той трябва да се отпусне.

Да се отпусне?

Думата е точно тази – да се отпусне. Не можеш да поискаш прошка в напрежение. А агресията не помага да се отпуснеш. Ако ви нападне бясно куче, имате две възможности – да го убиете или по някакъв начин да го примамите. Ако махаш с пръчка към него, то ще се настърви повече.

С това не казвам, че по някакъв начин трябва да примамим Путин, да го съблазним и нахраним, защото мисля, че в случая с Путин това е невъзможно. Пак повтарям, той не е политик, той е част от структура, затова мисля, че с него трябва се говори единствено през съдебна институция.

Що се отнася до народа, до руския народ, който не знае какво прави Путин и какво точно се случва в Украйна – виж, с него трябва да се говори открито. Да се затваря агресивно зад четвърта стена би било огромна грешка. Това е грешката, която днес допуска Европейският съюз. Ако тези хора, ако руският народ бъде затворен зад стена, оттам рано или късно ще долети атомна бомба. Напълно съм убеден. С тези хора трябва да се разговоря и това би било по-безопасно за всички нас, в това число и за украинците.

Нека обърнем за малко поглед към руската литература. Вчера, когато говорихте за имперското минало на Русия, казахте, че даже Пушкин има имперски код. Какво да правим тогава с Пушкин днес?

Нищо не трябва да правим – у Пушкин има имперски код и с това трябва да сме наясно. Трябва да сме наясно, когато говорим за Пушкин, когато го рецитираме или го поставяме на сцена, когато го преподаваме в училище или в университета.

Имперското мислене на Пушкин е факт, но това не го прави слаб поет.

Същото важи и за други писатели от руската класическа литература. Не можем просто така да ги отречем, но днес, особено днес, трябва да си даваме сметка за времето, в което са живели, за това, че са били част от голяма империя. Имперски код има и у Байрон. Дори у Марк Твен, автор на приключенски романи, но в него също личат белезите на времето и мястото, в които е живял. Обвиняват го в расизъм – нагласата му към чернокожите не е като нагласата ни днес.

Но Марк Твен не може просто да бъде скрит в чекмеджето, Пушкин също. Напротив, трябва да кажем на нашите деца: ето, има го Пушкин, има го Марк Твен. В своето време те са писали ето така. Има нещо прекрасно в тези автори, но има и неща, с които те – бидейки част от една различна култура, част от един различен ментален код – звучат архаично днес. И този архаизъм не идва от думите или от темите, идва от позицията, от която са писали – позицията на силния бял мъж, позицията на властелин на този свят.

Тъкмо в това е смисълът на културата – да търси разбирателство, да показва, да разяснява, а не да забранява! Не бива да се забранява руската класика. Защо да се прави?! Там има много интересни неща. Известно е, че Достоевски се е изказвал много лошо за поляците, никак не ги е обичал. И даже, знаете ли, днес Достоевски би бил на страната на Путин, не се съмнявам в това. Ако беше наш съвременник, Достоевски би поддържал войната. Но… това не означава, че трябва да забраним Достоевски. Той е продукт на своето време, на тогавашните условия. Трябва да покажем неприемливото у него от днешна гледна точка заедно с ценното в него като писател.

Как би звучала Вашата пиеса „Пияните“, ако беше написана от Chat GPT?

Ха, не знам как би звучала тази пиеса точно. В нея е закодиран софизмът, учението на софистите. За софистите виното е символ на бог. Моите герои пият вино и виното ги изпълва със знание за света, все едно бог говори през тях. Чатботът, струва ми се, не би могъл да направи това, защото той засега само възпроизвежда информация, а тук има преработка. И преработката е свързана с опит, с човешки опит.

А плаши ли Ви настъпването на изкуствения интелект в писането?

Не само в писането, в света въобще. Много ме безпокои този въпрос. Защото войната с изкуствения интелект всъщност ние вече сме я загубили, късно е и не бива да си правим илюзии. Днес, ако някой си изгуби телефона, ще умре от глад, няма да може да си купи храна за вечеря, няма да може да напазарува за вкъщи или да плати в болницата. И контролът, който днес се упражнява в страни като Русия и Китай, дигиталният контрол, следенето – това вече е властта на машините.

В момента контролът, упражняван от Путин, е и благодарение на дигиталните устройства. Нужно е да си даваме сметка за това. Писмото, което наскоро публикуваха Илън Мъск и компания, трябва да се вземе много на сериозно. То не е плод на хора, които в един момент са се побъркали или са истерясали. В писмото се говори за това, че остават броени минути до момента, в който системата ще излезе от контрол – и това, изречено от тъкмо тези хора, никак не е за подминаване. Системата се саморазвива, на нея не ѝ трябват хора. Не че ще ги убие, просто не са ѝ нужни. Системата не е жива материя, защо са ѝ живите? И когато тя излезе изпод контрола на живите – тогава какво?!

Интервюто е взето на 19 юни 2023 г.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/patriotichna-s-cherven-konets-prozapadna-kakva-partiya-stroi-ivan-geshev/

Какво ще се получи, ако миксираме „Републиканци за България“ и „Има такъв народ“? Нещо консервативно, българо-мъжкарско, евроатлантическо, антипутинско, с три думи: партия на Гешев. Пилона на Рожен с вратовръзка на слончета и червен конец против уроки. И ще се извисим като народ в целия си ръст, както обеща бившият обвинител №1 в реч в YouTube, преди да прекрачи в политиката – вместо да поеме към кабинет във Върховната касационна прокуратура в съседство с бившия главен прокурор Сотир Цацаров и настоящия и.д. главен прокурор Борислав Сарафов.

Всъщност прекрачи от политиката в политиката, защото, по собствените му признания, политиката не е излязла от прокуратурата, а той така и не успя да убеди обществото, че е ефективен магистрат и българската прокуратура е независима и гарант за спазването на законността. За свое оправдание заяви, че „никоя прокуратура не може да се пребори с корупцията и кражбите тогава, когато корупцията и кражбите са превърнати в държавна политика“.

И това от най-недосегаемия човек в държавата, какъвто беше Иван Гешев в тези близо три години и половина от мандата си като главен прокурор, преди това – ръководител на специализираната прокуратура, магистрат, който имаше подръка институция, лостове и закони, за да се бори с мафията. Над него наистина беше само Господ, обаче зад него бяха политиците кукловоди.

Имидж за политическа употреба

Най-новата история на България показва, че преди да стартират политическата си кариера, политиците обикновено имат имиджов трамплин. Катапултът за Бойко Борисов бе легендата за неустрашимия главен секретар на МВР, изградена от медийно облюбване, черно кожено манто и маниери на мутра от Прехода.

За други входът в политиката е бащиното име – Сергей Станишев влезе в БСП като син на секретаря за международните връзки на ЦК на БКП Димитър Станишев. Трети биват изтласкани на политическата сцена от исторически обстоятелства – революции, протести и стачки, в които едни губят живота си, а други печелят огряно от слава и почести място. Има и политици като лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, които чиракуват в други партии, шлифоват се на избори и ето че идва и техният ред.

Репутацията на Иван Гешев не е особено убедителна нито като борец с мафията, нито като защитник на прокуратурата – „последната крепост на правовия ред и демокрацията“ (из речта му от 24 февруари 2023 г.). Няма осъдени олигарси, няма осъдени за източването и фалита на КТБ – делото, с което се занимаваше две години като спецпрокурор и от което липсва олигархът и най-силният човек в ДПС – Делян Пеевски, а другите дела като „Барселонагейт“, които пряко засягат Бойко Борисов, стояха на трупчета. Свали ги в името на разплата, че го жертва, за да спаси кожата си. Както се констатира в анализ на „Сега“, делата, с които прокуратурата обича да се хвали, или не стигат до съда, или там се провалят. Затова и смелостта, обзела бившия главен прокурор на излизане от прокуратурата, изглежда комична.

За разлика от Борисов, който обикаляше страната, шофирайки джипа си на главен секретар, за да лови престъпници (!), като главен прокурор в последните месеци Гешев пътуваше, за да утешава близки на жертви на пътнотранспортни произшествия, да раздава икони, да беседва с ученици. Най-значимата му кауза беше срещу езика на омразата, за което го подкрепиха еврейски организации. Проведе и срещи с ромски лидери с помощта – за това помогна и Яков Джераси, един от активните представители на еврейската общност в България, съратник и на Сакскобургготски.

Трудно може да се напомпа рейтинг от такива събития. Ако си беше свършил работата като магистрат, те щяха да полират образа на борбения прокурор със състрадателна душа, отзивчив към човешките болки и проблемите на сегрегираните общности. Но извън този контекст пътуванията и срещите му още тогава предизвикаха коментари, че Гешев се готви за политическа кариера.

Място на терена

На терена, на който ще се бори и Гешев, е доста разкаляно. Разделението ляво–дясно не е валидно за българската политика, превзета от либерали vs. консерватори. Консерваторите са ѝ в повече – консерватори путинофили, патриотично-консервативни, консерватори русофоби, консерватори тръмписти… Консерватори се откриват във всяка коалиция и политическа сила в парламента и това е и общото кратно: „Демократи за силна България“ са консерваторите в ПП–ДБ, консерваторите доминират в ГЕРБ, а за „Има такъв народ“ и „Възраждане“ консервативното е част от политическата им тъкан. БСП отдавна е изгубила, ако изобщо е имала каквото и да било ляво, и е надянала същата консервативна маска.

На Иван Гешев най му подхожда като българин, мъж и християнин да застъпи в редиците на социалните консерватори, подкрепящи традиционното семейство, обявявайки се за социална устойчивост и умерен национализъм (не може да се мери с Костадинов, който е историк, а не върви все да говори за Левски като в ученическо есе), с умерен евроскептицизъм (все пак щеше да арестува Путин, ако дойде в България) и поносима доза религиозна екстатичност (сдържано, за да не напомня твърде много на евангелски дискурс за политиката). Според изследване на Gallup International Association (GIA) на религиозните нагласи в 61 държави от март т.г. 53% от българите се определят като религиозни, а 58% твърдят, че вярват в Бог. Данните поставят България малко под средата в листата на държавите по декларирана религиозност, което означава, че и червен конец на китката не пречи.

Позиционирането на Иван Гешев и бъдещата му политическа сила на този терен следва и политическите тенденции в световен мащаб, които показват изместване към консервативното дясно. Изследване на Gallup, представено по CNN, показа, че социалният консерватизъм в САЩ е на най-високото си ниво от десетилетие – предвид новите държавни предложения по проблемите на транссексуалните, абортите, употребата на наркотици и преподаване за пола и сексуалността в училищата. Така че шествия като походите в защита на традиционното семейство в България ще зачестят и нищо чудно Гешев да е в челните редици.

Тепърва ще разбере колко уязвим е като политик. Докато беше (главен) прокурор, институцията го пазеше. Но вече е политик, комуто изпълняващият длъжността главен прокурор е враг.

Заглавно изображение: Скрийншот от речта на Иван Гешев, публикувана в YouTube канала му на 19 юни 2023 г.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zalezut-na-bulgarskite-bozhestva/

Ако следваме Ницше, чукът ще провери божествата „като камертон“, защото при раняването духът нараства. Раните в политиката не са белезите на воина, там всеки пази не духа, а целофана си. Но ударите могат да бъдат разрушителни не с компромати от телефонни разговори, а с документите и фактите, които може да събере една прокуратура.

Без чадър, без целофан

Тъкмо едно от най-големите политически божества започна да се измества от активната политика към мемориала на знаковите политици – и все-още-главният-прокурор Иван Гешев реши да съживи „Барселонагейт“, като поиска имунитета му. Така изпращането на Бойко Борисов трудно ще бъде съпроводено с почести, още по-малко с добри резултати на местните избори.

Заради собствената си кожа Борисов жертва партията си, спечеленото от нея първо място на 2 април, възможното правителство – и това няма да се размине безнаказано. Принуди ГЕРБ да подкрепи не-коалицията с ПП–ДБ. Дори и да изглежда, че част от парламентарната група му е безрезервно вярна, обкръжението му се готви за ГЕРБ след Борисов – време, което приближава по-бързо, отколкото вероятно му се иска на самия лидер. (През 2019 г. „Тоест“ прогнозира, че третият мандат ще е последен.)

Ако доскоро на гърба на Борисов като същински Атлас тежеше партията, днес е новото мнозинство – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, което в замяна пази парламента от контакт с Иван Гешев и разказа му за доказателства, свързани с къщата в Барселона и златните кюлчета в нощното шкафче. Няколко тома по делото са в деловодството на Народното събрание и любознателни депутати от разни парламентарни групи четат събрания за близо три години доказателствен материал. От една страна, никой не вярва, че прокуратурата може да събере годни за присъда (за пране на пари) доказателства, от друга – може и да са събирали, но главният прокурор да си е мълчал и трупал за „черни дни“, когато проблемът с неговата безконтролност и безнаказаност ще бъде разрешен законодателно.

Български политически стандарт

Балансът в съюза между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ е крехък – правителството на Денков–Габриел зависи от гласовете на депутатите от ГЕРБ–СДС, за да набере мнозинство. Но ако групата на ПП–ДБ може да взаимодейства само с народните представители на Борисов. За тях обаче полигамията в политическите връзки е практика и я доказват общите гласувания с ДПС, „Възраждане“, „Има такъв народ“ – например по промените в Закона за съдебната власт, които извадиха следствието в отделен от прокуратурата орган. Президентът Румен Радев наложи вето на закона и ще е интересно да се види как и дали и този път ще се образува плаващото мнозинство.

Странно е, че в не-коалицията ГЕРБ–СДС могат да възразят по кадрови решения на министри, като например избора за член на борда на Европейската инвестиционна банка на Виолета Лорер, чиято експертност на финансист е безспорна, но в парламента единодействие по законопроекти до момента няма. С изключение на механизма за разследване на главния прокурор, подкрепен от почти всички политически сили без „Възраждане“, и създаването на комисии – за конституционни промени и за имунитетите.

След възраженията от страна на ГЕРБ–СДС за несъгласуваност министърът на финансите Асен Василев съобщи, че Виолета Лорер, съпруга на политика от ПП Даниел Лорер, се е оттеглила от номинацията и вместо нея ще замине друг експерт с опит от Министерството на финансите – Гергана Беремска. Василев обаче беше категоричен, че реакцията срещу Виолета Лорер е била „непремерена“ и „човек, който е поел тежестта да управлява, трябва да има свободата да управлява“. Партньорът на ПП – „Демократична България“, обаче смята, че механизъм за взаимодействие при ключови назначения трябва да има. Макар да предстоят десетки назначения от парламента в ключови регулатори, такъв механизъм все още не е обсъден нито в коалицията ПП–ДБ, нито в не-коалицията им с ГЕРБ.

Напрежението между двете формации се проявява още в първите дни. В резултат Правната комисия на 49-тото НС отхвърли на първо четене законопроектите за реформа на Антикорупционната комисия (КПКОНПИ), внесени от служебното правителство и от депутати от ПП–ДБ. Подкрепен обаче беше проектозаконът на ГЕРБ–СДС и отново пролича, че политическата сила на Борисов е в състояние да си осигури по-широка от официално договорената подкрепа.

За разлика от избирателите на ПП–ДБ, гласоподавателите на ГЕРБ не са притеснени особено от фигурата на олигарха Делян Пеевски. Знаковото му изтикване на преден план от ДПС като виден конституционалист обаче предизвиква разнопосочни коментари както сред електората на ПП–ДБ, така и в самите партии. А гласуването с „въздържал се“ на лидерите на ПП–ДБ по предложението Пеевски да влезе в Конституционната комисия остави чувството за нещо скрито в тесен формат, още повече след като избегнаха публични обяснения за вота си.

Депутатът от ДПС отдавна е политик без целофан, още от протестите през 2013–2014 г., които го осветиха. Но с приобщаването на ДПС към т.нар. конституционно мнозинство той вече е в друга координатна система и ако ползваме Толкин наратива на силите на Промяната – не е от силите на Мрака.

Кой идва след Иван Гешев?

Временно изпълняващият длъжността главен прокурор, който ще бъде избран на мястото на Иван Гешев, на практика може да изкара много дълго време. Може и да има друга гледна точка за имунитетите на Борисов и други депутати. Например че няма да иска снемането им. Но най-напред президентът трябва да подпише указа за освобождаването на Гешев – ако не реши да оспори мотивите за решението на Висшия съдебен съвет.

От ПП–ДБ изразяват публично мнение, че титулярят на поста трябва да бъде избран, след като се извършат промените, свързани със съдебната реформа. Ако тези заявки бъдат изпълнени, временно изпълняващият длъжността обвинител №1 може да се радва на дълголетието на служебната власт, та дори и повече.

Установено е, че институцията главен прокурор в България генерира в себе си много юридическа и фактическа власт. Толкова много, че тя корумпира и значително изкушава лицето, което заема този пост, да прекрачи извън закона установените граници на своето поведение. Това трябва да се реформира на конституционно ниво и чак след това да бъде избран главен прокурор,

заяви по bTV тази седмица депутатката от ПП–ДБ Надежда Йорданова.

Какви са критериите за главния прокурор по закон?

• Способност за придържане и налагане на висок етичен стандарт.
• Висока професионална компетентност – да притежава задълбочени знания в областта на правото, богат практически опит в съответната област на правото, ръководни и административни умения, изявени аналитични способности.
• Изявена независимост, воля за налагане на законността, решителност при изпълнение на служебните задължения и принос за утвърждаването на правовата държава.
• Да притежава развити умения за работа в екип, за мотивиране на колегите си, за търсене и носене на отговорност.

Също така кандидатът трябва да има най-малко 12 години стаж – зачита се работа като стажант-юрист в Министерството на правосъдието, също и като разследващ полицай с висше юридическо образование в МВР, Министерството на отбраната или разследващ митнически инспектор в Агенция „Митници“. За стаж се признава и опитът на длъжност, за която се изисква висше юридическо образование в институциите, органите и мисиите на ЕС, ООН, ОССЕ, НАТО, както и в международни правораздавателни органи или международни организации, създадени по силата на международен договор, по който Република България е страна.

Докато политическите сили се разберат има или няма сегашният ВСС моралното право да избира новия главен прокурор, да се избира след или преди приключване на съдебната реформа и т.н., ще управлява именно този бъдещ, временно изпълняващ длъжността обвинител.

Да влезе новият добър „Гешев“. Все едно обаче – най-големият политически играч ще трябва да напусне сцената. Божеството се счупи.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/ivan-geshev-sam-na-bala-na-chudovishtata/

Главният прокурор Иван Гешев остана сам на бала на чудовищата. Онези, които го поставиха на поста, напътстваха и използваха като щит, бухалка и чадър, станаха управляващи партньори и реформатори на Конституцията. А съюзниците, както и парите, не миришат.

Гешев и неговата безконтролност (и база данни) се превърнаха в бреме за новия политически съюз между ПП–ДБ и ГЕРБ–СДС. Щетите от запазването му, освен имиджови, биха били и финансови – стотици милиони по Плана за възстановяване и устойчивост щяха да бъдат блокирани, тъй като Европейската комисия обвърза траншовете с върховенството на правото и механизмът за разследване на главния прокурор е част от правната стабилност.

Иван Гешев, както е известно, се съпротивлява и тази седмица внесе в Конституционния съд искане за обявяване на противоконституционност на разпоредби от Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, свързани с отказите за образуване на досъдебни производства, механизма за независимо разследване на главния прокурор и избора на членове на Висшия съдебен съвет. С промените се намали от 17 на 13 гласа изискващото се мнозинство за отстраняване от поста му.

Делата на трупчета – камъни за удавници

За отмъщение Иван Гешев реши да покаже какво значи главният прокурор в България да „заработи“, и маските паднаха. Обществото потвърди всичките си обосновани предположения за прокуратурата – за бездействието ѝ относно корупцията по високите етажи, рекета с делата на трупчета и събрания по тях доказателствен материал, но също и за политиците, изплашени от онова, което се крие между папките.

Затова е лесно да се обясни защо парламентът прие толкова бързо механизма за разследване на главния прокурор, за който се настоява повече от десетилетие. Членове на ВСС пък внесоха две искания за освобождаване на Гешев, но от тях остана само едното – задето нарече депутатите „политически боклук“, с което е нарушил благоприличието и етичните правила и е уронил престижа на магистратите. Той се защити с аргумента, че бил под въздействие на емоциите след опита за покушение на 1 май и заплашителното писмо, получено две седмици по-късно. След продължило 14-часово заседание ВСС реши да продължи в понеделник, когато се очаква и да се произнесе окончателно.

А главният прокурор реши да удави лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, окачвайки му на шията „Барселонагейт“, за да потъне по-бързо, а с него и съглашението за правителство. Разследването започна, след като испанско издание публикува през февруари 2020 г. информация, че властите в Испания проучват свързан ли е Борисов с международна схема за пране на пари, когато е бил премиер. С парите били купени луксозна къща и бутик в Барселона, ползвани от бившата манекенка Борислава Йовчева, за която се твърди, че има дете от Борисов.

В продължение на близо три години българската прокуратура се постара да потули, доколкото е възможно, „Барселонагейт“. През 2022 г. от Испания бяха получени 219 страници материали по разследването, чийто превод се точи месеци. Но сега за по-малко от седмица от внесеното на 2 юни искане за сваляне имунитета на Борисов бяха преведени последните материали. Парламентът обаче не бърза да посяга към тях, за да научат депутатите, а също и обществото, дали бившият премиер е финансирал къщата в Барселона и покупка на луксозен бутик, има ли изнесени 300 милиона в Турция от Бейзат Яхя, свързан с ДПС и управител на ловно стопанство „Паламара“, с част от които била купена къща на Йовчева в Истанбул. (След медийните разкрития бившата манекенка продаде къщата и бутика в Барселона и по непотвърдена информация е в Турция.)

Дали обаче народните представители няма да изчакат най-напред освобождаването на главния прокурор? А междувременно е формирано съгласие между ПП–ДБ и ГЕРБ да се създаде временна комисия, която да разглежда исканията за имунитет и да оценява основанията им. Само че Гешев е с няколко изпреварващи хода. Най-вероятно ще представи „Барселонагейт“ идната седмица, когато е поканен на изслушване по ключовата за България тема върховенство на правото и неговото прилагане, организирано от мониторинговата група към LIBE – Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на Европарламента. Със сигурност онова, което се кани да огласи, може да се използва от противниците на най-голямата политическа сила в ЕП – Европейската народна партия, към която се числи и ГЕРБ. Догодина през май предстоят евроизбори и всеки скандал ще бъде пуснат в употреба, а и в ЕНП с Борисов комай остана само председателят ѝ Манфред Вебер, самият той компрометиран от разкрития за допълнителни възнаграждения за ръководството на ЕНП.

Бледият конник на Апокалипсиса

Искането за имунитета на Борисов заради „Барселонагейт“ не е правосъдие, а разплата. Вижда се с просто око. Но то е същото, което вършеше главният прокурор и до момента, само че с обратен знак – сега ГЕРБ и лидерът му крепят правителството, второто редовно в рамките на близо три години и пет парламентарни избори. Нима обществото няма право да узнае истината за този „гейт“, макар да е наясно, че главният прокурор се прави на четвъртия конник на Апокалипсиса?

След всички афери през трите мандата на Борисов – „Ало, Ваньо“, инхаус договорите, изнесените пари за магистрала „Хемус“, телефонни разговори, разкриващи корупционни схеми и кадрувания на тъмно в съдебната власт – „Барселонагейт“ е единственото, което пробива омертата – заради предателството на Дона.

Същата мъст е и искането за освобождаването на Гешев, внесено от хора, бранили доскоро без срам и свян не лицето Гешев, а овладяната от задкулисието институция. Братя по оръжие с главния прокурор сега му посягат по заповед на ония, на които всички те служеха, но Гешев вече е непотребен. В отворено писмо до пленума на ВСС бившият председател на Върховния касационен съд Лозан Панов – магистратът, който се възпротиви при избора на Гешев за главен прокурор, заяви: „Не допускам, че ВСС би се превърнал в „банка за услуги“ по искане за освобождаване на Иван Гешев.“

Πpичинa дa ви пpипoмня, дpaги ĸoлeги, вcичĸи тeзи фaĸти и oбcтoятeлcтвa, ca oпaceниятa ми, чe пopoцитe, ĸoитo cъпътcтвaxa избopa нa г-н Гeшeв зa глaвeн пpoĸypop, имa гoлямa вepoятнocт дa ce възпpoизвeдaт и пpи нeгoвoтo eвeнтyaлнo ocвoбoждaвaнe. Зa дa бъдa paзбpaн пo-дoбpe, щe изтъĸнa, чe пpи пpeдcтoящoтo глacyвaнe в ниĸaĸъв cлyчaй нe дoпycĸaм, чe ĸлючoвa poля зa вoтa биxa мoгли дa изигpaят дoбpyвaнeтo нa дeцa, cъпpyзи, poднини, „близĸи дaми нa мъжĸитe cъpцa“. Hиĸoгa нe cъм и дoпycĸaл, чe BCC би мoгъл дa ce пpeвъpнe в „бaнĸa зa ycлyги“. He дoпycĸaм и чe зaд дaдeн вoт мoжe дa ce ĸpият минaли гpexoвe. He дoпycĸaм и чe няĸoй би мoгъл дa ce „cпaзapи“ зa бъдeщo ĸapиepнo изpacтвaнe cлeд пpиĸлючвaнeтo нa дeйнocттa нa тoзи BCC. И нaй-нaĸpaя, ниĸoгa нe биx дoпycнaл, чe пpoблeмитe c г-н Гeшeв ca caмo cимптoм, a иcтинcĸaтa пpичинa ca зaвиcимocтитe нa члeнoвeтe нa cъдeбния пapлaмeнт.

Благоразумие в името на целостта на правителството и закрилата на Борисов или честност в името на декларираните принципи, оценявани от привържениците на ПП–ДБ? Изглежда, че в парламента ще постъпят разумно.

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4103

Предложеното правителство се доближава до това, което от Да, България и ДБ говорим от доста време – правителство на конституционната реформа с максимално неполитически, експертен профил.

Само такова правителство има шанс да успокои разделенията в обществото, докато дава време на парламента за най-важната системна промяна, за която настояваме от години – конституциона реформа на съдебната власт и най-вече на прокуратурата.

Настоявайки за неполитически профил на кабинета, от Да, България не излъчихме министри, освен този, който може да е гарант именно за конституционната реформа – министъра на правосъдието. И то не каква да е конституционна реформа, а качествена. Затова Атанас Славов, доктор по конституционно право, е възможната кандидатура в настоящата ситуация. (А вече много пъти беше казано, че ако конституционната реформа бъде подменена, оставката на правителството ще последва веднага)

Всички останали ще бъдем в парламента, и заради Конституцията, и защото при липса на активна законодателна дейност в последните две години са се натрупали толкова много закони, които трябва да бъдат приети с внимание към детайла и балансите (вкл. свързани с електронното управление).

Фокусът на това правителство за нас е конституционната реформа, която то прави възможна. В тази безпрецедентна ситуация всичко останало е на втори план, защото е следствие от липсата на върховенство на правото.

„Ама как така с съдебна реформа с (друга партия, която нашите избиратели силно не одобряват). Те ще ви излъжат! Вие ги изпирате!“. Разбирам тази реакция. И съм сигурен, че чувствителността на избирателите трябва да остане висока. Но за промяна в Конституцията са нужни поне 160 гласа. И това е така, защото промяната на основния закон трабва да има широка обществена подкрепа, а не просто ситуационно мнозинство.

Ще бъде трудно в парламента, нямаме илюзии или излишен патос. Но сме длъжни да опитаме. Заявили сме тази цел пред избирателите, обяснили сме защо тя е важна според нас. А при всички рискове, за които не си затваряме очите, такова правителство дава реален шанс целта да бъде постигната.

Материалът Възможното правителство на конституционната реформа е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tozi-yumruk-na-radev-haresvame-li-go/

Преди три години юмрукът на президента събра, като пръчките на Кубрат, разединени по идеологически причини политици, активисти и обикновени протестиращи. Днес същите хора се обявяват срещу същия този юмрук. Преди три години протестиращи легитимираха президента като борец и символ на битка – срещу мафията, срещу модела ГЕРБ–ДПС. Каква по-подходяща роля за генерал от тази да е пълководец? Днес никой не назовава къде е мафията, макар всички да говорят за мафиотизирана държава, но няма съмнение, че Румен Радев вече е Борисов и половина с институционалните си владения.

Дори не се ръкуваха

Връчвайки втория мандат на ПП–ДБ и на кандидата на коалицията за премиер Николай Денков, Радев им показа нескрито омерзение и дори се опита да ги унижи с изявлението си, че мандатът е дискредитиран, но от немай-къде ще го връчи – защото Конституцията го задължава. Държавният глава отиде далеч извън правомощията си с думите, че не е целесъобразно да връчи мандата предвид изтеклите записи:

Заради торпилирането на българския суверенитет, наклеветяването и планираната чистка в службите и държавната администрация, заявката за вмешателство в изборите чрез овладяването на МВР и дискредитирането на лидери на европейските институции и името на България.

Балканските нрави проличаха – президент и политически лидери не размениха дори протоколните ръкостискания и побързаха да се разделят след връчването на папката. И това от президент, който в последните месеци при всеки удобен случай критикува партиите, че отказват да поемат отговорност и да съставят правителство.  

Причината за напрежението – потвърденият като автентичен запис от заседание на Националния съвет на „Продължаваме промяната“. Той беше разпространен от доскорошния депутат от ПП–ДБ Радостин Василев, а президентът и неговите властови амбиции са важна сюжетна линия в тези над 4-часови дискусии. Лидерите на ПП ги обсъждат в две направления – специални служби и изобщо сектор сигурност и местна власт.

Описаната схема как президентът използва главния прокурор Иван Гешев и съветника си по вътрешна политика Николай Копринков като тоягата и моркова, за да „купува“ кметове на ГЕРБ, разкрива неподозирани от обществото амбиции на Радев.

В записа Асен Василев казва:

Румен Радев си е хванал под едната ръка Гешев, под другата ръка – Копринков. И с едната ръка ги подкупва, с другата ръка ги заплашва (кметовете, б.а.). Това нещо в момента се случва на абсолютно всички герберски кметове. Това, което ще се случи, е, че вместо да имаме ГЕРБ 25%, ще имаме ГЕРБ 15% и 10% прокремълска партия на Радев с местните кметове… Бойко (Бойко Борисов, б.а.) не иска Радев да прави местни избори.

„Властта е сладко коренче!“

За първи път България има държавен глава с толкова нескрити апетити за власт извън отредените му по конституция правомощия. Политическата нестабилност от последните две години и упадъкът на парламентарната република даде в ръцете му огромно влияние и възможност да формира както вътрешната политика, така и външнополитическия курс на България, измествайки я към този на Унгария и по-близо до Русия.

През последните три години Румен Радев се оказва все от рейтинговата страна. През 2020 г. спечели от включването си в протестите срещу ГЕРБ, като едновременно беше виктимизиран (заради изпратените на „Дондуков“ 2 прокурори) и удостоен с почести. През 2021 г. получи бонификация заради служебния кабинет и лансирането на енергичните Кирил Петков и Асен Василев, позиционирали се като антикорупционери, тъй като осветиха някои схеми на ГЕРБ. (Не е публично известно кой е препоръчал тандема на Румен Радев.)

През 2022 г. президентът извади дивиденти… от конституционните си правомощия, предвиждащи служебно управление, ако парламентът е нефелен да произведе редовно. Към това се прибавят и получаването на първия транш по Плана за възстановяване и устойчивост, както и пускането в експлоатация на газовата връзка с Гърция.

Армия и спецслужби – при президента

Главнокомандващ по конституция, президентът вече контролира службите, което означава, че целият сектор сигурност е плод на кадровата политика на един-единствен човек. Шефовете на разузнаването, контраразузнаването, Служба „Военна информация“, Национална служба „Охрана“, Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) – службата за проследяване и подслушване, бяха сменени от служебната власт на Радев. Някои от тях – директорите на ДАНС и ДАТО, вече са преназначени за следващите няколко години, съвпадащи с края на втория и последен мандат на Радев.

Съветници на президента се сдобиха със славата на първи кадровици – Пламен Узунов в МВР, а назованият в записите Копринков – за икономическите министерства.

В разпространения запис Петков и Василев коментират, че службите трябва да бъдат прочистени от „руски актив“, а имената на някои от бъдещите шефове са съгласувани с посолства (партньорските служби). Това отприщи яростта на президента, както и удари от подкрепящите руския актив.

ВМРО и „Възраждане“ внесоха сигнали в прокуратурата за „престъпления против Републиката“ от Асен Василев и Кирил Петков. Слави Трифонов – лидерът на „Има такъв народ“ – партията, организирала неуспешна подписка за референдум за президентска република, изригна, че двамата трябва да бъдат съдени за държавна измяна. БСП също се включи с карикатури, на които Василев и Петков са в краката на „Чичо Сам“, а българският лъв е изобразен като послушно куче. Всички тези действия до едно са в унисон с опорките на руската пропаганда, която внушава как България се „управлява отвън“, а политиците са „американски/брюкселски лакеи“.

От своя страна президентът налива вода в същата мелница с изявления, че службите не са на президента, реформирани са, награждавани, а сега „тези хора искат да обезглавят това ръководство (на ДАНС, б.а.), базирайки се на някакви посолства. Това са абсолютни глупости“.

На малка България и́ върви на президент и главен прокурор с амбиции на самодръжци. Ако над главния прокурор доскоро беше само Господ, но вече и механизъм за разследване, за президента и Конституцията не му е таван.

„Мутри вън!“ беше хубав лозунг.
Не е ли време за „Радев вън!“?

Post Syndicated from Bozho original https://blog.bozho.net/blog/4098

Днес в записите на Радостин Василев се чува как Христо Иванов бил измислил как да не бъде свалян имунитета на Борисов. Христо Иванов вече отрече да е имало такъв замисъл, но нека обясня детайлите, защото работих по конкретиката на тази идея за ползване на правилата на европейския парламент.

Известно е, че нашата прокуратура е бухалка и не се свени да повдига обвинения по политически причини. Конституцията е дала на народните представители имунитет, за да ги пази в случаи, включително в които с действията си провокират прокуратурата – напр. с гласуване на закони за орязване на всевластието на главния прокурор.

В правилника на Европейския парламент има разписана процедура, по която комисията по правни въпроси (JURI) разглежда в закрити заседания исканията за имунитети на евродепутати, изслушва ги и дава доклад, за да може в пленарна зала да бъде решено дали имунитетът да бъде даден. Комисията може да изисква всички материали по разследването и има обективни критерии за преценка.

Това със сигурност не отнема 6 месеца – искането на Цацаров за имунитета на Елена Йончева е отнело 2 месеца, като единият е бил празничният декември.

Към момента в правилника на нашето Народно събрание няма много подробности за този процес, преценката се прави на база на това, което прокуратурата реши да предостави като информация, и всъщност позволява „тупане на топката“. А това оставя отворена врата за спекулации, вкл. с това кой кого пази и с какви мотиви. Затова обсъждахме въвеждането на по-ясни правила, като европейските.

За да няма бланкетното даване на имунитети или бланкетното отказване на имунитети, а всеки случай да може да бъде преценен обективно. За да изпълним духа на Конституцията. И за да не може с едно гласуване, без да имаме детайли, да бъдем вкарани в нечия игра или в нечий лагер.

Такъв механизъм е особено важен в момент, в който Гешев е обявил война на Народното събрание, защото то планира да му ограничи правомощията.

А конституционната реформа със сигурност ще отнеме по-дълго от всякакъв процес по гледане на имунитет, така че съпоставката между двата процеса никога не е била обект на обсъждане.

Всяка правилна идея може да бъде изкривена до „задкулисие“, когато бъде извадена от контекст и лишена от важни подробности, затова нека не придаваме на едни записи на преразкази твърде голямо значение. И мога да потвърдя, че в Да, България не сме обсъждали пазене на имунитета на когото и да било.

Материалът Европейски механизъм за сваляне на имунитет е публикуван за пръв път на БЛОГодаря.