Влезли в едно студио Радев, Борисов, Пеевски, Мирчев, Божанов и Асен Василев…
Невъзможно.
Липсата на лидерски дебати в България не е инцидент, а устойчив модел на политическо поведение. Културата на правенето на политика тук ги изключва като кулминация на предизборна кампания, която по-често е миризлива, отколкото дръзновена.
А именно дебатите са инструментът, който може да издигне българската политика на нивото на визия и реформи, защото сега е фиксирана върху скандали и краткосрочни политически сметки. Дебатите дават възможност да бъдат сравнени алтернативи, да се противопоставят идеи и също така да се покаже лидерство, тоест най-полезни са за избирателите от всички останали инструменти на кампанията. Това е най-прекият тест за компетентност и способност за вземане на решения в реално време.
Някои са се самоизключили
Ако бъдат проведени анкети сред аудиторията какво е разбрала от петте предизборни дебата по bTV в рамките на 55 минути по темите „Здравеопазване и социални грижи“, „Икономика и доходи“, „Външна политика“, „Регионално развитие и инфраструктура“, „Правосъдие и сигурност“, полезното съдържание ще се ограничи до отделни изказвания. Форматът се свежда до засичане с хронометър на минути и секунди и до шумни лични нападки, заместващи съдържанието. От студиото отсъстваха онези, които реално вземат решенията.
В България някои лидери високомерно са се самоизключили от дебати.Бойко Борисов, Румен Радев и Делян Пеевски например. Вместо да влизат в преки сблъсъци те предпочитат да се договарят.
Тези договорки зад камерите са истинската сцена на политиката – без публика, без въпроси, каквото се разберат бащиците на партиите.
В утвърдените демокрации дебатите, особено при президентски избори, са или ясно институционализирани, или са се превърнали в устойчива политическа традиция. (Впрочем в България също имаше президентски дебат между Румен Радев и Огнян Герджиков през ноември 2021 г., когато бившият президент се кандидатира за втори мандат.) В страни като Франция централният дебат между двамата финалисти е неизменна кулминация на кампанията, а в САЩ той се организира от Commission on Presidential Debates, която гарантира регулярност и участие на водещите кандидати.
В Мексико президентските дебати са регламентирани със закон и се провеждат от независим орган, който определя правилата и формата. В парламентарни системи като германската и британската дебатите също заемат централно място, макар и да се организират чрез договорки с медиите, а участието на лидерите се очаква и отказът има политическа цена.
На този фон България изпъква не с липса на формати, а на политическа воля – защото тук дебатът не е нито институция, нито традиция, а изключение, зависещо от моментната изгода на участниците.
На много места по света дебатите са между първите двама в социологическите проучвания, но в България биха могли да включват и лидерите на първите три политически сили.
Защо партиите отказват?
Дебатите няма да променят позициите на първите две формации в социологическите проучвания – „Прогресивна България“ (ПБ) и ГЕРБ. Теоретично могат да скъсят разстоянието и да донесат известни загуби в момент, в който всеки глас е важен за партиите.
Доскорошният президент Румен Радев влиза в ролята на фаворит и има повече да губи, отколкото да печели от една публична дискусия. Пред обществото той демонстрира добра физическа форма – достатъчно е да си свали сакото и без особени усилия прави коремно възлизане на успоредка и коремни преси. В политическите си движения обаче остава предпазлив, бавен и строго церемониален.
А дебатът изисква точно обратното: бързина, реакция и риск.
Формацията на Румен Радев води убедително и затова избягва директни сблъсъци – биха ѝ донесли повече рискове, след като към момента прогнозираната вълна от гласове не изглежда възможна. В листите си ПБ има доста бивши от други партии, а спортистите в лицето на известния волейболист и настоящ спортен мениджър Владимир Николов вече допуснаха някои медийни гафове. В своя изява той повтори слогана на „Демократична България“ – „За силна България в силна Европа“, аргументирайки колко проевропейски са ориентирани в „Прогресивна България“.
ГЕРБ продължават да са стабилно втори. С дебата рискуват всички останали да отворят фронт срещу тях.
Борисов предпочита контролирани участия и режисирани предизборни прояви, на които да говори каквото намери за добре, без да бъде прекъсван (както и почти всички политици).
Така че когато фаворитът няма какво толкова да печели, а вторият има повече да губи, сблъсък няма как да се осъществи.
Най-голям интерес за дебат има коалицията „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“, за да атакува директно опонентите си и да покаже експертност. Нейните лидери настояват най-силно за дебати, но ако срещу тях не се изправят лидерите на първите коалиции в социологическите проучвания, дали си струва да участват?
Струва си.
Според различни изследвания ефектът от дебатите е най-силен върху колебаещите се избиратели, които в България са значителен дял.
Към момента актуалните данни са различни, но поне една трета не са решили за кого да пуснат бюлетина. Силно представяне в дебати може да даде начален импулс на тези хора да отидат до урните и да гласуват за партията/коалицията, чийто кандидат ги е впечатлил.
В момент като сегашния, когато инфлацията създава натиск върху бюджета и несигурност за домакинствата, лидерски дебат би изяснил какви конкретни мерки предлагат първите три формации.
bTV и наскоро създадената платформа „Извън ефир“ обещават такъв формат на 14 април. Съществен е въпросът за регламента, но най-важното е ще има ли лидери.
Рийлове със сигурност ще има.
А Радев, Борисов и Пеевски могат да влязат където и да е другаде, само не и в едно студио. Не защото не могат да говорят един с друг, а защото не са свикнали да го правят публично.
Предизборната кампания навлиза в острата си фаза, в която партиите изоставят неутралитета и започват да се конфронтират.
Докато служебната власт се опитва да се справи с ефекта от поскъпналите горива, купуването на вот и воя срещу двустранното Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността между България и Украйна, мишените се сменят. Срещу служебното правителство открито се противопоставиха Радев, но и председателите на БСП и „Възраждане“ – Крум Зарков и Костадин Костадинов. Основният им аргумент е, че Андрей Гюров не може да поема такива международни ангажименти, защото е служебен министър-председател.
За прогресивния нов лидер Румен Радев приоритет е разграждането на олигархичния модел „Борисов–Пеевски“ и даже при посещението си в Крумовград и Момчилград заяви:
Искам вече веднъж завинаги да стане ясно: коалиция с Пеевски и с Борисов няма как да има.
А в действителност критиките му са фокусирани върху служебния кабинет и ПП–ДБ. Появата му след декемврийските протести също беше предизвикана (донякъде) от опасения, че ПП–ДБ могат да оберат значителна част от протестния вот и да обезсмислят излизането му на политическата сцена.
При обиколките си из страната сега Радев пусна отново в обращение няколко мантри от президентската си битност: първо, „сглобкаджиите“ (да се чете „ПП–ДБ“) трябва да бъдат наказани на изборите; второ, въвличат ни във война; трето, евтините руски енергийни суровини са наблизо – през Черно море, но угаждаме на ЕС, а цените галопират. Има и четвърто –
никой не ви попита за въвеждането на еврото.
Така Борисов и санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски стават фонов шум, докато огънят се насочва срещу ПП–ДБ.
В същото време водачът на „Прогресивна България“ в Кърджали – бившият вътрешен министър Иван Демерджиев, се опитва да нахъса избирателите, нахлувайки в офиса на ДПС – Ново начало. По-късно през Facebook покани за пехливански борби кмета на община Кърджали Ерол Мюмюн и лидера на ДПС – Ново начало Делян Пеевски. Видео го показва изправен срещу Мюмюн, и двамата като боксьори тежка категория – сцена, напомняща на мача от 1997 г., когато Майк Тайсън отхапа ухото на Ивендър Холифийлд.
Спортът сплотява и ни прави по-благородни и по-добри, а понеже явно няма да има политически дебат, гражданите на Кърджали ще могат да се насладят на спортен такъв.
Подобен сблъсък (почти) се състоя и в парламента – между Пеевски и съпредседателя на „Да, България“ Ивайло Мирчев в началото на декември миналата година.
Няма как, политиката неизбежно има и своята сценична част. Колко ефективно работи този тип комуникация за избирателите, ще стане ясно на 19 април, когато урните дадат своя отговор. Дотогава Румен Радев ще продължи да засилва евроскептичния си суверенистки и проруски наратив. Очевидно в щаба му добре разбират колко важна е автентичността за този тип послания – достатъчно, за да притиснат електорално формации като „Възраждане“, „Величие“ и МЕЧ, докато БСП с новия си лидер може да си позволи малка глътка въздух.
Тази генерална репетиция на Румен Радев за заседанията на Европейския съвет по-скоро разкрива ограничен потенциал за роля ала Виктор Орбан, който сам е изправен пред риск да загуби властта след изборите на 12 април. Ако не „троянски кон“ или инструмент за излизане от НАТО и ЕС, то със сигурност на Радев му се очертава друга роля: на руско „троянско пони“ в двора на Европа.
Ако Орбан падне, засега няма кой да го наследи като знаме на консерваторите и автокрацията в Европа, останала (до момента) бастионът на либералната демокрация.
За Унгария това не са обикновени парламентарни избори. Резултатите от тях ще имат последици не само за страната, но и за цяла Европа, тъй като ще очертаят границите на политическото влияние между Брюксел и Москва.
Доминиращата външнополитическа тема превръща изборите в референдум за геополитическата ориентация на страната. Не по-малко важен е и въпросът възможно ли е да бъде спрян преходът на Унгария към нелиберална държава, замислен, осъществен и ръководен от Орбан – с демонтаж на върховенството на закона, с насочване на публичните ресурси към лоялни олигарси, със заличаване на медийната свобода и на индивидуалните свободи, с държавен контрол.
Разследващият портал VSquare и журналистът Саболч Пани предупредиха за намеса на руското военно разузнаване (ГРУ) в изборния процес, за което говори и съперникът на Орбан – Петер Мадяр. Властта определи тези твърдения като фалшиви новини, но VSquare съобщи, че наблюдава модели на намеса, сравними с тези на изборите в Грузия, Молдова и Румъния, за които беше обвинена Русия. Същата платформа публикува телефонен разговор от август 2024 г. между „човека на Путин в ЕС“, както наричат унгарския външен министър Петер Сиярто, и руския първи дипломат Сергей Лавров.
Управляващият от 16 години Орбан и партията му „Фидес“ започнаха война с всички средства, които осигурява държавата с нейните институции, срещу Мадяр и създадената преди две години „Тиса“. В навечерието на кампанията Мадяр обяви, че е изнудван с незаконно направен запис, в който прави секс по взаимно съгласие с бившата си приятелка.
Скандалът се върти около предполагаема злоупотреба с власт от страна на правителството на Орбан. Според свидетелства на бившия служител Бенце Сабо пред унгарски разследващи медии, тайните служби са използвали измислено разследване (за детска порнография), за да атакуват ИТ специалисти, свързани с опозиционната партия „Тиса“, с цел да получат достъп до нейни данни. Това е станало чрез натиск, незаконно изземване на техника и копиране на информация, което вероятно е довело и до изтичане на лични данни на хиляди поддръжници. Властите отричат политически мотив и твърдят, че става дума за контраразузнавателна операция срещу „украински шпиони“, но не представят доказателства.
Орбан гради образ на опозицията като проводник на украински интереси, предупреждавайки, че евентуална победа на „Тиса“ ще въвлече страната във война с Русия и ще отклони ресурси към Киев. Дори стига по-далеч, обвинявайки Украйна в опит за намеса в изборите с „пари, натиск и агенти“, но и загадъчно предупреждава, че има
още няколко патрона в пълнителя.
От своя страна опозиционният лидер Мадяр насочва вниманието към връзките на властта с Москва. Той обяви, че ако спечели вота, ще разследва отношенията между Будапеща и Кремъл с фокус върху близостта на Орбан с руския президент Владимир Путин.
Петрол срещу отмяна на санкции?
Подхвърлянето на Радев за близостта на руския петрол ни връща към времената, когато той публично се противопоставяше на санкциите срещу Русия. Изявлението му идва в момент, в който инфлацията в България се впуска в галоп заради повишаващите се цени на горивата. Според изследване на „Алфа Рисърч“ 47% от българите посочват като първи проблем, с който да се заеме бъдещото редовно правителство, доходите и инфлацията, а за 33% най-важни са борбата с корупцията и реформата в съдебната система.
Европейската комисия отлага законодателното предложение за постоянна забрана на вноса на руски петрол като санкция заради войната на Русия с Украйна, както планираше. ЕС рязко намали вноса след инвазията през 2022 г. и за последното тримесечие на 2025 г. само 1% от петрола, който внася, е руски.
„Лукойл Нефтохим“ няма право да преработва руски петрол от 1 март 2024 г.
Москва се възползва от войната в Иран и блокирания Ормузки проток, за да предложи услугите си да облекчи пазара на петрол и петролни продукти.
Русия е готова да изиграе важна роля във формирането на новата архитектура на глобалната логистика и международната търговия на фона на проблемите в Ормузкия проток,
Εдинствено Унгария и Словакия внасяха руски петрол към 27 януари, когато Киев съобщи, че руски дрон е ударил съоръжения на нефтопровод в Украйна, прекъсвайки доставките. Двете страни обвиниха Украйна, че умишлено забавя възобновяването на петролните доставки, което предизвика политически спор и в резултат Унгария блокира заем за Киев от ЕС.
Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен вече заяви, че сега не е моментът да се вдигат санкциите срещу Русия и това би било стратегическа грешка.
Какво би предложил Румен Радев, ако например представлява България като премиер на заседание на Европейския съвет в Брюксел?
Ясно е, че цените на горивата ще внасят инфлация, а българските финанси вече са на дефицит 1,2% за първото тримесечие, тоест почти половината от планираното превишение на разходите над приходите е изядено от януари до март. Ако дупката в бюджета се разширява с това темпо, има три варианта: орязване на разходи, вдигане на данъци, нови заеми. Партиите, които дават заявки за властта, трябва да са готови и с рецепта за неотложни мерки.
Според изводите в него Радев вече е спечелил изборите в социалните мрежи.
Данните от наблюдението във Facebook и TikTok показват ясен дисбаланс в онлайн видимостта на политическите сили. Съдържанието, свързано с бившия президент Румен Радев, доминира и в двете платформи, като обхватът и темповете му на растеж значително надвишават тези на конкурентите.
Войната на Русия срещу Украйна, както и новият конфликт в Близкия изток, осигуряват почти неизчерпаем поток от поляризирано и поляризиращо съдържание, което платформите са склонни да усилват. Случаят не е изолиран, а се вписва в по-широка европейска картина на избори, уязвими към дигитална манипулация, на фона на близки във времето изборни процеси в Унгария, Словения и България.
Не за първи път има обосновани предположения за руска намеса в избори в европейски държави. През 2024 г. например Европейският парламент изрази загриженост заради зачестилите руски опити за намеса в изборите в България на 9 юни. При гласуването на резолюцията обаче двама български евродепутати – Андрей Слабаков и Ангел Джамбазки (ВМРО/Партия на европейските консерватори и реформисти), се въздържаха.
Eвродепутатите изразиха „силна загриженост за съществуването на мрежа от агенти по дезинформация в социалните и традиционните медии, академичните среди, неправителствени организации и партии, както и че има руски контрол върху тази мрежа“. Опасенията бяха засилени и от множеството имоти на руската държава в България, които служат като центрове на влияние върху демократичните процеси.
За да противодейства на външна намеса в изборите, идваща от Русия, този път България поиска съдействие от ЕС. За страната ни е активирана системата за бързо реагиране, която е част от доброволен механизъм на ЕС за сътрудничество на подписалите Кодекса за поведение относно дезинформацията.
Макар и не в мащаба на Унгария, предстоящите парламентарни избори в България също са определящи за мястото ѝ в ЕС. Еврото е нашият паспорт за по-дълбока интеграция, но възходът на Румен Радев може да я възпре.
Вчера излезе решение на ЦИК за броя секции в чужбина. След промените в Изборния кодекс приети в последния момент, секциите този път ще са рекордно малко – 493 секции на 443 места по света. За сравнение, през октомври 2024-та имаше 719 секции, през юни – 769 секции, през 2023-та – 737 секции, а през ноември 2021-ва – 806 секции на 702 места по света.
Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.
Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.
Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.
Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.
За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.
От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.
Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.
Колко гласа ще получи ДПС – Ново начало на изборите на 19 април, ако акциите на МВР срещу купения и контролирания вот продължат със същата интензивност? Отговорът е: по-малко от тези на предишния вот на 27 октомври 2024 г., а следователно и по-малко депутати.
През есента на 2024-та ДПС – Ново начало получи 281 356 гласа (11,548%), срещу които спечели 30 депутати, а по-късно, след частичното касиране на вота от Конституционния съд (КС), те станаха 29. За Алианса за права и свободи (АПС), обединил привържениците на Ахмед Доган, гласуваха 182 253 души. А само няколко месеца по-рано, на 9 юни 2024 г., за все още цялото ДПС бюлетини пуснаха 366 310 души.
Митът за могъществото на Пеевски не се крепи на електоралните завоевания. Те намаляват въпреки десетките кметове, изредили се да се снимат с него. В един момент обаче снимките секнаха, макар броят на местните властници да приближи петдесет.
Показателни са резултатите в Кърджали от октомври 2024 г., традиционно силен район за Движението за права и свободи, който осигурява пет мандата. Но разцеплението в партията се отрази и там. Тогава ДПС – Ново начало получи 30 874 гласа от 9 МИР, а АПС – 28 851 гласа. В крайна сметка и двете формации взеха по два мандата, а безпрецедентно мандат спечели и друга партия – най-напред това беше МЕЧ, а след решението на КС депутатското кресло отиде при „Величие“.
Три седмици преди вота социологическите проучвания оставят и МЕЧ, и „Величие“ извън 52-рия парламент. А Пеевски е разпоредил да бъдат осигурени 50 000 гласа от Кърджали – колкото искаше и Доган навремето, когато още можеше да изисква.
Едва ли ще му бъдат осигурени.
Монополът се е пропукал не отсега, а МВР показа, че не се церемони с купувачите и контрольорите на гласове, в това число и представители на местната власт. Географията на полицейските акции показва райони, където Пеевски има влияние, а Кърджали е първи в списъка. Мерките, които предприемат служебният вътрешен министър Емил Дечев и и.д. главен секретар Георги Кандев, са видими в този район, където кметовете и на седемте общини са декларирали вярност на „Новото начало“.
Тази седмица беше арестуван ръководителят на Областната пощенска станция в Кърджали – Самет Хасан, който заплашвал и убеждавал служители на БЧК да обясняват, че раздаваните от тях хранителни помощи са от определена партия, за която хората трябва да гласуват. По подразбиране е ясно коя е партията. Случаят е от село Бенковски, община Кирково, където социално слаби хора трябвало да получат пакети. Те са осигурени от държавата и Европейския социален фонд, а Агенцията за социално подпомагане определя кой да ги получи.
След като Хасан бил задържан, кметът на Кърджали Ерол Мюмюн и сподвижници пробвали да нахлуят в Районното управление на МВР.
Кметът и привърженици на тази партия [ДПС – Ново начало, б.а.] са се опитали да влязат в районното в Кърджали. Проявили са енергичност, наложило се е да има отпор от страна на полицията.
Емил Дечев, служебен министър на вътрешните работи
Освен Самет Хасан, при други акции в Кърджалийско са задържани още двама души. При проверка в магазин в махала Дар дере на село Перперек са открити тетрадка с имена и числа срещу тях, както и пари и е била арестувана 58-годишна жена. В Крумовград е задържан мъж, за когото е установено, че е предлагал пари срещу гласуване. А в метална каса са били открити 11 000 евро, 605 000 турски лири, 8505 паунда, 7900 долара и 6700 швейцарски франка.
В петъчния ден отново на територията на Кърджалийския избирателен район започна нова 24-часова акция, в рамките на която ще продължат проверките по хранителни магазини, заложни къщи и валутни бюра, както и в домове на граждани.
Преди дни бяха проверени и заложни къщи и фирми за бързи кредити в столичния квартал „Факултета“. Арестувани са и наркодилъри, които освен с дрога се занимават и с търговия с вот. Купувачите на гласове разширяват кръга на услугите – вече се предлага не само кеш или отписване на дългове, но и фризьорски и козметични услуги и покупки в магазини за дрехи за 50–100 евро.
Във Враца, при поредната акция, вътрешният министър съобщи, че са получени между 500 и 600% повече сигнали на граждани във връзка с изборни нарушения преди настоящия вот в сравнение със същия период преди изборите през 2024 г.
В Столипиново бяха арестувани бивш общински съветник и ходжа за търговия с гласове. Мащабна акция имаше и във Великотърновско, в селата Кесарево, Бряговица, Асеново и Камен. В Северозападна България, където редовно е засичана търговия с вот, също имаше арести. При полицейска операция в Монтана и Лом са били открити над 37 000 евро, част от тях в купюри от по 50 евро, и тетрадки с имена и суми.
Никой не е по-силен от държавата
Това не са просто рутинни полицейски операции срещу купуването на гласове в България, а послание, че никой не е по-силен от държавата – стига държавата да си върши работата. Когато този натиск е постоянен и недвусмислен, неизбежно променя поведението и на купувачите на гласове, и на зависимите избиратели, прокъсвайки изгражданите с години мрежи на влияние.
Както и през 2021 г., когато друг служебен вътрешен министър – Бойко Рашков, проведе множество акции срещу купения вот, прокуратурата и сега не е особено активна. МВР среща по-скоро противодействие, отколкото съдействие от страна на прокуратурата, каза по онова време Рашков, влязъл в сблъсък с тогавашния главен прокурор Иван Гешев. Държавното обвинение и сега не показва отзивчивост към битката за честни избори, а Дечев, член на Съюза на съдиите, публично е заявявал позицията си относно легитимността на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов:
Слeд 21 юли 2025 г. ниe нямaмe и.ф. глaвeн пpoĸypop cпopeд Зaĸoнa зa cъдeбнaтa влacт. Teĸcтът нa зaĸoнa (чл. 173, aл. 15) e бeзĸpaйнo яceн и тoй ĸaзвa, чe лицaтa, ĸoитo изпълнявaт фyнĸциитe нa глaвeн пpoĸypop или нa пpeдceдaтeл нa BAC и BKC, нe мoгaт дa изпълнявaт тeзи фyнĸции пoвeчe oт 6 мeceцa.
А в ефира на Нова телевизия вътрешният министър обеща след вота да съобщи „кои са шампионите от политическите партии, които са купували най-много гласове, кой е на второ, кой е на трето място…“.
„Шампионите“ не са тайна, но така и не понасят отговорност за поръчките. За 20 години ефективните присъди за купуване на гласове са 100–120, каза преди време в ефира на Bgonair конституционалистът Стоил Моллов. В затвора попадат дребни риби, връзката партия–купувачи не е разкрита, въпреки че е известно за кои политически сили са предназначени бюлетините.
МВР може да профилактира купувачите на гласове, но не носи цялата отговорност за честността на вота – разделя я с Централната избирателна комисия, кметовете и областните управители. Няма как да повлияе и на преброителите в секционните избирателни комисии, чиито безобразия разкри видеонаблюдението на предишния вот.
Коя ще е политическата сила, която има шанс за мандат от 9 МИР – Кърджали: „Прогресивна България“, ГЕРБ–СДС или ПП–ДБ? Председателят на гражданско движение „Единни заедно можем“ Себахтин Исмаил подкрепи „Да, България“ за изборите:
Въпреки че имаме резерви към някои партии в коалицията ПП–ДБ, „Да България“ са единствените, които се отвориха към нашия етнос и в които виждаме воля за промяна.
Контролът на държавата ще промени изборния резултат – по-малко зависимости, повече реална подкрепа. Вдигне ли се и избирателната активност, ще удави изтъргуваните гласове. Тогава за Пеевски и партията му ще има ново начало.
Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.
В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.
На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.
Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.
Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.
Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.
Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.
Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.
Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.
Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.
Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.
Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.
Номинираният за победител на изборите Румен Радев започна да спада още преди да е победил на 19 април.
Поне това показват данните на социологическата агенция „Маркет Линкс“ тази седмица, които дават преднина в рамките на статистическата грешка от 3% на Радев и „Прогресивна България“ пред ГЕРБ–СДС. Резултатът изглежда така: 21,1% срещу 18,6%.
Преди месец същата агенция му даде 25,6%, а след това „Алфа Рисърч“ го изстреля на 32,6%, докато ГЕРБ отстоеше на разстояние почти една партия със своите 19,7%.
Еуфорията от появата на новия спасител изпарява ли се, заземява ли се, или има нужда от презареждане? Румен Радев все така прилича на президент, прекъснал предсрочно мандата си, но не и на политик, решен да докаже на българските граждани, че си струва да се гласува за него. На „Дондуков“ 2 той нямаше конкуренция. Ролята му не изискваше да се включва по злободневни теми и слоганите от типа „Битка с олигархията!“ минаваха за позиция, без да се налага да бъдат политика.
Но вън от Президентството въпросите вече са: кои водят битката, как я водят, с кого точно. А Радев още не може да смени костюма на президент, както Симеон Сакскобургготски докрая си остана Царя – нито със, нито без корона.
Има време за висок резултат. Също и за по-нисък
До изборите има месец и Радев би могъл да повиши резултата си. Зависи колко ще е смел в програмата и в публичните си изяви. Пряк дебат с Борисов ще е особено интересен, но залозите ще са в полза на обиграния и речовит лидер на ГЕРБ, който има вроден талант за политическо шоу. Радев след две минути слушане доскучава.
демонтаж на олигархичния модел и ускорено икономическо развитие на страната, –
е микс от всички добри намерения, заявени и написани в някоя институционална стратегия, плюс няколко нови идеи, като разработването на изкуствен интелект срещу корупцията в обществените поръчки. На тази иновация се разчита да блокира съмнителни търгове, да информира медиите и да сезира компетентните органи за тях.
Останалото е дежавю. И подобно на други предишни програми, „Прогресивна България“ остава на ниво общи цели, без да е ясен инструментариумът за постигането им. Радикално нов модел не се предлага. Но Радев поне недвусмислено посочи към какво се стреми: квалифицирано мнозинство от 160 депутати около „Прогресивна България“, което да смени състава на Висшия съдебен съвет и да бъде избран нов главен прокурор.
Знаете обаче, че това може и да не се случи. Зависи от математиката в Народното събрание, зависи от силите, които движат присъстващите в него. Няма да останем заложник на евентуален политически блокаж, а ще продължим да работим паралелно – за реформиране на службите и МВР, за разкриване и пресичане на корупционни схеми, за събиране на годни за съда доказателства, защото все някога ще им дойде времето. За още по-интензивна работа с нашите партньорски служби и правителства, така че да установяваме активи, банкови сметки, имоти на български граждани зад граница с незаконен произход.
От ключово значение е математиката, защото тя ще определи колко коалиционни партньори ще са му необходими и кои. Дали ще са двама, или трима? „Прогресивна България“, ПП–ДБ и БСП – Обединена левица (ако прескочи 4-те процента) или „Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС (и Пеевски през задния вход) – никой не затваря вратата за Радев и Радев не затваря вратата за никого.
Докато Радев разгръща настъплението си, а дръжките на томахавките, заровени от ПП и ДБ покрай реденето на листите им, още стърчат, на терена се нареждат и други кандидати за протестния вот.
Сред тях е Антикорупционният блок, обединяващ четири формации. Едната е „Единение“, чийто лидер Иван Христанов беше заместник-министър на земеделието в правителството на Кирил Петков (ПП), а сега е служебен министър на земеделието в кабинета на Андрей Гюров. Там е и „Ние идваме“ на някогашното острие на БСП Мая Манолова, бивша омбудсманка. Другата партия е Зелено движение, което беше в „Демократична България“ до 2024 г. В Антикорупционния блок влиза и „Средна европейска класа“ (СЕК) на бургаския предприемач Константин Бачийски. Кирил Петков и Асен Василев използваха регистрацията на СЕК, както и на партия ВОЛТ, за да се явят като коалиция на изборите през 2021 г., защото още не бяха учредили партията си „Продължаваме промяната“.
Появи се и „Сияние“ – гражданско движение, регистрирано от Николай Попов, бащата на убитата на пътя 12-годишна Сияна. То има подкрепата на организацията „Ангели на пътя“, която обединява близки и роднини на жертви на войната по пътищата, а бързото събиране на подписи показа и по-широка подкрепа. Само за няколко часа бяха събрани над 6500 подписа.
Чашата преля и повече няма да се молим на никого. Ще направим така, че ние да променяме, а не да чакаме промяна, която не идва никога. Не за власт, а за живот. За справедливост. Последвайте ме.
Николай Попов
За да влезе в парламента, Попов е в съдружие със същата тази партия ВОЛТ на Настимир Ананиев, мандатоносител на „Продължаваме промяната“. ПП и ВОЛТ се разделиха преди изборите през октомври 2024 г. Ананиев, който за пореден път прелита към нова формация, е известен и като човека, патентовал марката „Реформаторски блок“ през 2014 г.
За следващите избори пък се формира партия „Ускорение“, също от политици, преминали през други партии. Нейни създатели са служебният министър на енергетиката и кмет на столичния район „Средец“ Трайчо Трайков и бившият депутат и бивш лидер на Зелено движение, който днес е кандидат за депутат от ПП–ДБ Владислав Панев.
Тази седмица „Прогресивна България“ прикова вниманието върху себе си с листите си, в които има известни спортисти, като волейболната звезда Владимир Николов, олимпийската шампионка по карате Ивет Горанова, плувеца Петър Стойчев, гимнастика Йордан Йовчев. Какво изниква в умовете ни, когато чуем име на успял спортист, донесъл медали и слава на България? Националното знаме и химнът, който пее просълзен на стълбицата. Няма по-силен патриотичен символ, далеч по-добър от кресливите възгласи на „Възраждане“ за лева.
На фона на листите на системните партии, пълни предимно с партократи на избираеми места, Радев изненадва. Макар че и при него има стари муцуни – бивши министри от служебните му кабинети, символ на периода, в който осигуряваха политическа стабилност, също и хора, преминали през други партии, бивши военни и представители на местната власт.
Успелите спортисти са национално известни лица и не е необходимо време за изграждане на политически образ. Затова се използват като електорален магнит, особено от формации, които искат бързо да мобилизират подкрепа.
Освен това нямат изградена политическа мрежа и зависят от този, който ги е издигнал.
Хората ги свързват с успех, медали, гордост. За разлика от повечето професионални политици, те биват възприемани като личности, успели с честен труд, не с връзки или политически комбинации, а и се предполага, че са дисциплинирани. За общество, в което доверието в политиците е ниско, това е голямо предимство.
С първите си телевизионни участия като политици обаче някои от тях предизвикаха присмех. Владо Николов, чиито „лични убеждения са много десни“, повлече крак по БНТ.
Не трябва да делим на Изток и на Запад. Ние сме Европа. Искам България да има мнение накъде да поеме Европа, а не да правим каквото каже Меркел [канцлерка на Германия до 2021 г. – б.а.].
Друг, като Петър Стойчев, водач на листата в Смолян, мотивира по bTV избора на Радев така:
Всеки един от нас е победител и е минал през много трудности, за да защити името си и честта на родината.
Листите на останалите формации са израз на стремежа да се осигурят избираеми места на партийното ръководство, тъй като с появата на Радев всички губят депутати, а някои ще останат и пред вратите на 52-рия парламент. Корекциите не са особено значими, но две промени произведоха шум – санкционираният за корупция по „Магнитски“ Владислав Горанов поведе листата на ГЕРБ–СДС във Варна, а настоящият депутат от ПП–ДБ Явор Божанков изпадна от листите на коалицията. Очевидно Бойко Борисов залага на познати лица и управленски опит вместо на нови фигури. За публичния образ и антикорупционната легитимност не се тревожи особено, нито за санкциите по „Магнитски“, които, изглежда, че безпокоят единствено санкционираните – пречат им на бизнеса.
Отпадането на Божанков, също и на Даниел Лорер, беше поставено като условие от лидера на ПП Асен Василев през януари. Божанков е от гражданската квота и му беше поискана оставката като депутат, а Лорер беше изключен от ПП, след като двамата отказаха да гласуват заедно с „Възраждане“ кандидатурата на Силви Кирилов от „Има такъв народ“ за шеф на парламента.
Предизборната кампания ще мине бързо и се очертава да е ожесточена предвид битката между първия и втория („Прогресивна България“ и ГЕРБ–СДС), както и между третия и четвъртия (ПП–ДБ и ДПС). Големият въпрос сега е каква коалиция очаква България и как ще се нарича следващият главен прокурор.
Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.
Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
Ако все пак имате проблем, свържете се със [email protected] като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.
Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.
Интервютата на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов при видни инфлуенсъри би трябвало да минат за self-promo, но звучат като на прощаване. Борисов се сбогува с величието си. Макар да не спира да лее похвални слова за труда, който е положил за Отечеството.
Тонът е смесица от носталгия, самохвалство и историческа ретроспекция – припомня постиженията си, като магистралите и усилията по европейските интеграции, но вече не е първата политическа сила в България. Сякаш се опитва да маркира „завършване на цикъл“ преди неизбежната трансформация на ГЕРБ.
Започна политическата си кариера блестящо, нещо средно между Тодор Живков след Априлския пленум и Рамбо, и четвърт век по-късно е послушник на Пеевски.
След 19 април Бойко Борисов вече няма да е първи в българската политика и партията му няма да е същата. Затова минава през Явор Дачков, през Карбовски, пие кафе с Кристина Патрашкова и ни пуска още един път ония парчета, които толкова радваха навремето, когато бюра в канцеларии и маси във фризьорски салони бяха украсени със снимка календарче на Бате Бойко. Даже някои го рисуваха на капака на колите си.
Сега лафчетата вече се изтъркаха.
Възходът на Пеевски в политиката е вследствие на действията на ПП–ДБ. Те знаеха, че аз ще довърша цикъла на ГЕРБ – трите гилотини, които висяха над главите ни: еврозона, Шенген, мониторингов механизъм. И трите съм ги изчистил! Румен Радев е „нова“ звезда… на 10 години. Той беше министър-председател вече два пъти – вместо Стефан Янев и Гълъб Донев. (Пред Явор Дачков)
България успява да балансира между големите сили, да защитава националните си интереси и да запази енергийната си сигурност и въглищната си индустрия – без нелегална миграция и без уроци по инакомислие в училищата. (Пред Явор Дачков)
За 1300 години съм направил най-много магистрали. (Пред Мартин Карбовски)
Водя най-скромния живот, който някой живее. Там, където съм се родил, там ще си пукна… Знайни и незнайни глупаци да обясняват как съм изнесъл тонове със злато. Той не си представя какво е тон злато. Къде бе, у коя банка бе, нещастници долни?! (Пред Мартин Карбовски)
Когато Румен Радев управляваше еднолично по старата конституция, подписа договор, с който извади 6 милиарда от джоба на българите. Щом българите го харесват, следващите след Радев ще направят договор за 60 милиарда. (Пред Кристина Патрашкова)
Свърши правителството, свършиха и отношенията ни с Пеевски. (Пред Кристина Патрашкова)
Дали санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски знае, че отношенията са прекратени? Сигурно Борисов е пропуснал да му каже, защото само преди ден ГЕРБ игнорира собственото си решение да остави на следващия 52-ри парламент решението за ратификация на договора за Борда за мир – организация, учредена от американския президент Доналд Тръмп като алтернатива на ООН. На 22 януари в Давос България и Унгария бяха единствените държави от ЕС сред учредителите.
Бившият вече премиер Росен Желязков подписа присъединяването на България към Борда, макар да беше в оставка. Още тогава лидерът на ДПС – Ново начало поиска парламентът да ратифицира документа. ГЕРБ обаче не го предложи за гласуване в Народното събрание. Най-напред Желязков каза, че ще го внесе, по-късно обаче министърът на външните работи Георг Георгиев обяви, че остава за следващия парламент.
Но Пеевски не се отказва. В последните дни на парламента, преди депутатите да излязат в едномесечен отпуск заради предизборната кампания, той отново направи опит да вкара предложение от името на парламентарната група на ДПС – Ново начало, с което да задължи правителството да внесе за ратификация договора за присъединяване към Борда за мир. Изглежда, повярвал е, че ще му бъде въздадено за заслугите от американска страна и ще паднат санкциите по „Магнитски“.
Обсъждането на договора не успя да мине през Комисията по външна политика, председателствана от Йорданка Фандъкова (ГЕРБ). Попречи му липсата на кворум. Председателстваната от Христо Гаджев (ГЕРБ) Комисия по отбрана обаче му даде зелена светлина с подкрепата на ДПС – Ново начало и правоверните на ГЕРБ „Има такъв народ“.
Макар първоначално да имаше съмнения, че предложението ще мине в пленарната зала заради разцеплението в БСП, то беше прието без гласовете на социалистите. Подкрепиха го от ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало и „Има такъв народ“.
Това беше едно от редките гласувания, в които ПП–ДБ, „Величие“ и „Възраждане“ бяха в един и същи лагер „против“. Костадин Костадинов още при учредяването на Борда за мир смяташе, че за ратификацията трябва да решат бъдещите депутати:
Това е задача, която трябва да бъде осъществена от следващ кабинет и от следващото Народно събрание.
Така Борисов отново засвидетелства вярност към Пеевски, в каквото и да се кълне пред инфлуенсърите. Нищо не е приключило, всичко си е постарому.
Под тежестта на голямото Д, ГЕРБ изгуби своя европейски образ,
коментираха от „Да, България“ по този повод.
Съмнения обаче има и за единението на ГЕРБ по отношение на документа. При задаващата се буря, която ще ги помете от първото място, изявени фигури от партията търсят свое ново политическо гнездо.
След свадата с Делян Добрев, който уж напусна, пък се върна за по-малко от 24 часа, сега се разбунтува Живко Тодоров, който кара своя четвърти мандат като кмет на Стара Загора. Тодоров отказва да е водач на листите на ГЕРБ за региона – да слага успешни кметове начело е практика, използвана от партията. Допреди няколко години Борисов може би щеше да го изхвърли от партията за неподчинение, скалъпвайки нещо с обвинителен уклон.
Но не и сега, когато исполин като ГЕРБ се разклаща, за да отстъпи на „Прогресивна България“ (прогресът да се чете като килийно училище, не като либерализъм).
Отказът на Живко Тодоров да бъде водач на листата на ГЕРБ в Стара Загора е ясен симптом за вътрешна нестабилност на партията и за настъпващата ера на преориентации. Тодоров, който е една от най-успешните фигури на ГЕРБ в района на Стара Загора, отказва да следва традиционната партийна дисциплина – знак, че влиянието на Борисов вече не е безусловно.
Този случай илюстрира как регионалните лидери започват да изследват политическите си алтернативи, подготвяйки се за етапа „след Борисов“ и за евентуалното разцепление или пренастройка на вътрешнопартийната йерархия. Лидерът на ГЕРБ е безсилен пред непокорните кметове – не е на власт, за да прекрати финансиране на проекти например, а и догодина са местните избори и добрите отношения с тези кметове трябва да бъдат запазени. Стига да успее. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт, което осигурява не само изборна „инфраструктура“ и контрол върху регионалните мрежи на влияние, но и стабилен политически тил, който трудно се разклаща от парламентарни кризи или от смяна на правителства.
Борисов преживява символично „сбогуване“ – припомня собствените си постижения и критикува съвременните лидери, но реалността е, че влиянието му вече се топи.
Отношенията му с Делян Пеевски, съюзник и ключова фигура в парламента, са обтегнати. А опитите да бъде отстранен и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов от поста, който заема нелегитимно, изнервят Борисов.
Самият Сарафов стои в кабинета като заложник на сложния баланс между политическите интереси на Борисов и натиска на Пеевски. Изглежда, че ще остане, докато в следващия парламент не се формира мнозинство от 160 депутати за избор на нов ВСС, който от своя страна да избере нов главен прокурор.
Възможно ли е олигархът Пеевски да остане в политическа изолация, след като беше дорийска колона за две правителства (на Николай Денков (ПП) и на Росен Желязков (ГЕРБ)? Най-добре да свиква.
Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.
Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.
Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.
Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.
Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.
В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.
Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.
Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.
Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.
Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.
Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.
Когато политикът Румен Радев обяви, че тръгва на поход за бъдещето на България, слизайки от луксозен SUV BMW X7, значи за избирателите походът е Ком–Емине, а за него – смяна на предавките след Президентството.
Онова, което мерят социолозите, за да го позиционират като победител във всички проучвания от началото на януари 2026-та досега, е не потенциалът на партия, а президентско-спасителският рейтинг на Румен Радев. Защото партия няма, програми (още) не са обявени и лицата в кандидатдепутатските листи не са известни. Основният политически капитал произтича от един лидер. Така както през 2001 г. дойде от невидимата корона на Царя, през 2009 г. – от мускулите и черната кожена тужурка на Бат’ Бойко, а сега идва от генералските пагони и ореола на „силната президентска ръка“, обещаваща нов ред и държавност.
За какво служат „шаситата“
Коалицията, с която Радев ще се яви на изборите на 19 април – „Прогресивна България“, беше регистрирана тази седмица в Централната избирателна комисия. Тя включва три партии: Политическо движение „Социалдемократи“ на Елена Нонева, Социалдемократическата партия на Тодор Барболов и Движение „Нашият народ“ на кмета на Кричим Атанас Калчев, който управлява 7-хилядната община пети мандат (до момента 19 години).
Няма законова пречка формациите да са една или две.
Тези три „шасита“ не носят реална електорална тежест и това е част от избрана стратегия. Така някои кандидати могат да бъдат вкарани през различните партии, без да се забележат (веднага). Формално това става чрез някаква квота, а Румен Радев няма да носи пряка отговорност за подбора им.
Имиджов трик е, че Радев не е начело на коалицията. Нейни съпредседатели са двама негови съветници от Президентството – бившият служебен премиер Гълъб Донев и бившият военен министър Димитър Стоянов. Това е знак за привидна дистанция – един вид, лидерът стои над партийните структури, поради което не се появи и при регистрирането ѝ. Позволява гъвкавост при разпределяне на местата по избирателните райони. Също така поради юридически или стратегически съображения понякога е по-удобно други лица да са формални председатели.
В допълнение, това е част от изграждането на образа на бившия президент, който се представя като национален лидер, а не като партиен апаратчик – поне докато не покаже свой партиен продукт. Но клиентелистите вече са се наредили на опашка при бъдещия победител, така че бързо ще я сглоби.
Интересни са партиите в тази постпрезидентска сглобка. ПД „Социалдемократи“ беше един от трите мандатоносителя на „Продължаваме промяната“ заедно с ВОЛТ на Настимир Ананиев и „Средна европейска класа“ на Константин Бачийски. През 2022 г. именно ПД „Социалдемократи“ получи 90% от субсидията, въпреки че нямаше нито един депутат.
ПД „Социалдемократи“, което до октомври 2025 г. беше част от БСП – Обединена левица, има любопитна партийна история. Основано е през юни 2000 г. от Николай Камов, който е бил депутат от БСП, а до 1989 г. – виден комсомолски кадър. Един от учредителите ѝ е Ивайло Калфин, който като депутат от БСП в 37-мото Народно събрание по времето на кабинета „Виденов“ се отцепи от групата заедно с още депутати социалисти и всички вкупом напуснаха БСП. Сред тях бяха Филип Боков, Елена Поптодорова, Андрей Бунджулов, Росен Карадимов (днес председател на Комисията за защита на конкуренцията, КЗК) и др., известни като социалдемократи. По-късно те се присъединиха към Александър Томов, който тогава създаде Евролевицата, но го напуснаха през 2000 г.
(Любопитен факт е, че Карадимов беше назначен в Надзорния съвет на Българската банка за развитие през ноември 2022 г. именно от служебен кабинет с премиер Гълъб Донев и така бе върнат в активната политика. При издигането му за шеф на КЗК бе свързван с олигарха Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция.)
През 2005 г. ПД „Социалдемократи“ е в коалиция с БСП, която печели изборите и на власт идва Тройната коалиция (БСП, НДСВ, ДПС). Не подкрепят военната помощ за Украйна и са на страната на Радев за референдум за еврото.
Социалдемократическата партия (СДП) също е отломка от славно минало – на СДС. Дори е имала депутати в сините парламентарни групи и заместник-председател на парламента (Иван Куртев), когато е партньор на СДС през 1997 г., но е била отделна партия. През 2023 г. е част от коалиция „Заедно“, издигнала за депутати напусналите „Има такъв народ“ Ива Митева и Любомир Каримански. Сега се спекулира, че Митева ще бъде и в листите на „Прогресивна България“.
Румен Радев използва именно лозунга на СДП – „Свобода, справедливост, солидарност“, в поста си във Facebook в деня на регистрирането на коалицията:
„Прогресивна България“ е отговорът на очакванията на българите за демонтиране на олигархичния корупционен модел. На апела на мълчаливото мнозинство за свобода, солидарност и справедливост. За развитието на България като модерна и демократична европейска държава.
Като изключим този лозунг, СДП е някакъв призрак, а за партиен живот е трудно да се открие каквато и да било следа в последните двайсетина години.
Броени дни преди регистрацията пък кметът на Кричим отрече Радев да е искал формацията му за мандатоносител, каквато информация изтече през февруари. Калчев, който е бивш полицай, е известен с това, че печели всичките си мандати като кмет още на първи тур с добра преднина пред конкуренцията.
Неговата партия Движение „Нашият народ“ е бившата Движение „Нашият град“, появила се на местните избори във Варна преди 20 години и свързвана с икономическата група около „Химимпорт“. Журналистката Невяна Троянска, авторка на книгата „ТИМ. Отборът, който превзе България“, разкри във Facebook тази трансформация.
А освен тези прилики беше хванато, че логото на „Прогресивна България“ е едно към едно с логото на организацията RISE East of England Teaching Exchange. За капак се оказа, че има сдружение „Прогресивна България“ с ЕИК 207561851, регистрирано на 17.10.2023 г. според търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел. Основната дейност на сдружението е защита на правата на ЛГБТ+ общността. Интересното в случая е, че Радев винаги се е заявявал като консерватор и защитник на традиционното семейство.
Как тези негови ценности се вписват в социалдемократическата рамка? Едва ли решилите да гласуват за него 32,6% според последното проучване на „Алфа Рисърч“ се вълнуват от идеологическата мотивация. А и БСП, член на Партията на европейските социалисти, беше сред генераторите на кампанията срещу ратификацията на Истанбулската конвенция, както впрочем и самият Радев.
Какво става с неравенството?
Ако през всичките девет години като президент Румен Радев шикалкавеше със съдебната реформа, то неизменно акцентираше върху темата за неравенството.
На един държавен глава му е простено да не отива по-далеч от показалеца си. Но един политик, устремил се към изпълнителната власт, е длъжен да продължи с отговорите – как ще намали неравенството, каква комбинация от финансови и социални мерки ще използва.
Първият тест от предстоящия „поход към прогреса“ е данъчната система. Ще настоява ли Румен Радев за замяна на плоския данък с прогресивно данъчно облагане? (Даже си върви с името на коалицията му.) Това предложение беше в арсенала на БСП. Но какво все пак ще предложи срещу неравенството, засега е неясно. Вероятно ще се съсредоточи върху повече държава в икономиката и по-големи социални разходи, така присъщи на БСП.
Остава големият въпрос дали предвожданата от Румен Радев нова политическа сила ще се заеме с някакви смели реформи и дали няма да ги подмени с обичайната смяна на караула в институции и съдебна система.
Намаляването на неравенството е свързано с прекъсване на олигархичните зависимости. Радев често използва банализираната фраза „борба с олигархията“, без да назове нито един олигарх. От трибуната на Софийския икономически форум през януари също се заяви за изгонване на олигархията от властта, за върховенство на правото и за отговорност в държавното управление – все познати лозунги.
ВМРО и БСП декларираха, че са с Радев, очаква се да го направят и от Алианса за права и свободи. ПП–ДБ са готови да си партнират с него за излъчване на парламентарната квота във Висшия съдебен съвет.
Социологът Андрей Райчев не спира да предрича коалиция на формацията на Радев с ГЕРБ и Бойко Борисов. Не чрез Борисов или други силни говорители на ГЕРБ, а чрез партньора на партията – СДС, се дават знаци, че при определени условия би било възможно.
Най-стабилната конструкция е първият и вторият да управляват заедно, по някои теми бихме могли да работим с Румен Радев, основно темата за ориентацията на България – дали продължаваме по пътя, който избрахме преди години и задълбочаване на евроинтеграцията, или преосмисляме мястото, на което страната ни е днес. Ако вървим в една посока по този въпрос, има неща, за които ще можем да водим разговор.
Румен Христов, председател на СДС
Походът на Радев към властта започна. За тези, които не са на ΒΜW, има банани.
Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.
На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:
Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота
Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.
Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.
Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.
Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.
Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).
За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.
Предварителен спрямо окончателен списък
Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.
В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.
Данните на ГРАО
Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.
Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.
Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.
Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.
Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.
С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.
Данните на НСИ и президентството
Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.
Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.
Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.
Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.
Моята интерпретация
Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.
4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.
При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.
Проблем има, дебат – не
Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.
Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.
Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.
Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.
Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.
Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.
ЦИК са публикували адресите и броя гласоподавали за изборите през април. Очаквам да започнат спекулации по темата, затова ще опиша това, което виждам в таблиците на ГРАО предоставени на ЦИК. В следващата ми статия ще се заровя по-подробно в демографските данни.
По списъците има 6641768 гласоподавателя, което е увеличение от 1385 спрямо списъка от октомври 2024-та. Напомням, че в това число се включват всички българи в чужбина независимо кога са напуснали страната или дали са родени там. Те имат ЕГН и лични документи и затова са в списъците, но НСИ не ги брои към населението в страната, защото в последната година не са в България.
Най-голямо увеличение на гласоподавателите има в София – 19714 повече. Увеличение има и в областите Благоевград – 4156, Кърджали – 3143, Варна – 1775 и Бургас – 1451. Най-голямо намаление има в Перник – 3006, следван от Вража, Русе и Велико Търново с малко над 2000.
Има увеличение на секциите, в които ще се гласува в страната – общо 16. По области обаче се забелязва, че в София увеличават с 10 секции, в Пловдив – с 9, а в Бургас – с 2. В Софийска област намаляват с 4, а в Перник, Ловеч, Видин и Смолян – с 1 или 2 секции. Това показва обаче само броят секции. В София на едно място има средно по 5.2 секции, а в Пловдив, Варна и Сливен – по 2 до 2.3. Средното за всички останали е 1.37.
Местата също варират много. Общо 58 места или 0.81% от всички със секции в тях се променят спрямо миналия вот. Макар това да значи едно на всеки 123 места за гласуване да е променено, все пак е добра идея да проверите дали точно вас засяга, особено ако живеете в град. Може лесно да го сторите на страницата на ГРАО с име и ЕГН. (Страницата им ще бъде активна малко преди изборите)
Например, в Благоевградска област. Добавят секция в Благоевград в 2-ро ОУ Димитър Благоев, но махат секции в Петрич на три места – детските градини на ул. Солунска и Цар Симеон и сградата на социално подпомагане на ул. Славянска.
Макар в национален мащаб да има 16 повече секции, общо на 8 по-малко места ще има избори. Единствено в Хасково, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил и Габрово изглежда няма да има промени. Най-много места Закриват във Варна и Перник – 9 и 8 съответно. Най-много откриват в София – 7 и в Търговище и Велико Търново – по 3.
Като гласоподаватели на секция, най-много има в София – 774, следван от Разград – 708, Пазарджик – 668 и Варна – 646. Най-малко има във Видин – 343. Средно, без да броим София, има 522 гласоподавателя на секция в страната. Ако вземем предвид активността по области през октомври 2024-та, грубо казано 192 души са гласували средно на секция. За сравнение в чужбина средният брой е 178.
Разбира се, всичко това е ужасно трудно да се проследи, тъй като за поредна година ЦИК и ГРАО не публикуват географски координати на секциите независимо, че ги имат. Налични са само адреси, които не са особено полезни, ако не познаваш добре мястото. За адреси на 580 места със секции е отбелязано само „кметството“. 228 – читалището. 140 – клуб на пенсионера. 290 – в някаква вариация на училище Христо Ботев.
На 25-ти февруари парламента с гласовете на ГЕРБ, Възраждане, ИТН и част от ДСП-НН и БСП беше отхвърлено ветото на промените в Изборния кодекс. Тези промени намаляваха броя секции в страни извън ЕС, които може да се създадат извън дипломатическите представителства на 20. От обсъжданията и силната покрепа на Пеевски при първото гласуване и осигуряването на подкрепа при последното, става ясно, че целта е да се ограничат гласовете в Турция, Великобритания и САЩ.
Също така отлагат за пореден път с три години въвеждането на избирателен район Чужбина, който трябваше да бъде с 4 депутати специално представляващи българите зад граница. Към настоящия момент гласовете в чужбина се причисляват „служебно“ към избран от ЦИК район, изкривявайки значително волята на гласувалите там. Промените на Избирателния кодекс бяха обнародвани на 27-ми февруари. Още същия ден ЦИК измени решението си за разпределението на мандатите. Под новото решение ще намерите линк към старото и може да сравните. Веднага след това определи и местата, където автоматично ще се отварят секции зад граница. Правилото е, че в последните пет години трябва да са гласували поне 100 души в някоя от секциите на това място. Това означава, че се взимат предвид изборите за български и европейски парламент през юни 2024, изборите за парламент през октомври 2024, април 2023, октомври 2022 и юли 2021, както и смесените избори за парламент и президент през ноември 2021. Общо 7 вота.
В решението си ЦИК определя 372 секции на 58 места. За сравнение за октомври 2024-та определиха над два пъти повече такива секции – 783. Забелязва се веднага, че в Турция са превидили 4 места, във Великобритания – 2, а в САЩ – 4. Това са все посолства и консулства. В действителност, на база активността в последните пет години, секциите отворени по този начин трябва да са съответно 123, 107 и 85. Причината за това е, че предложението на ИТН подкрепено от ГЕРБ, ДПС-НН и Възраждане създава умишлено правен хаос, в който няма яснота как да се приложи правилото за 100-те гласували. Най-логичното би било да се вземат 20-те секции извън консулствта с най-много гласували. Това обаче не е описано изрично и ЦИК са решили просто да не спазят чл. 14, ал. 2, т. 2 от ИК.
Това, което буди притеснение обаче е, че в доста други страни секциите са намалени значително. Пример за това е Канада, където ЦИК решава да отвори секции само в Отава и Торонто. Над 100 гласували само при изборите през 2024-та има в Брамптън, Ванкувър, Вон, Калгари и всяка от 5-те секции в Монреал поотделно. Аналогично в Австралия искат секция само в посолството в Канабера, но над 100 гласа през юни 2021-ва е имало и в Мелбърн, Сидни и Пърт. Други държави с подобни „пропуски“ са Албания, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Южна Африка, Сърбия и Швейцария. Не определят секции в Исландия, Нова Зеландия, Сингапур и Чешка република макар в последните 5 да е имало секции с повече от 100 гласували. Причината за това е друга аспект от промените в Изборния кодекс публикивани вчера – правилото за „поне 100 гласували“ вече се прилага само за страни от Европейския съюз“. Това допълнително утежнава процеса за гласуване на десетки хиляди българи спрямо постигнатия напредък в последните години.
Единственият избор за тези държави е да подават повече заявления за гласуване. Дори във Великобритания, САЩ и Турция това има значение, защото изглежда ще сме свидетели на състезание къде да има секция. Повечето заявления ще покажат за пореден път как има желаещи да гласуват и подобни мерки ограничават конституционните права на български граждани.
Както писах в предишната си статия, според хонограмата на ЦИК след няколко часа изтича срокът, в който следва да публикуват електронния формуляр за подаване на заявления. Когато излезе ще публикувам нова статия със съвети и ще изпратя напомняне да подават заявления на над 3000-те хиляди абонирали се за новини за поровеждането на изборите в чужбина.
Мълчанието на Румен Радев струва злато, както показват социологическите проучвания от началото на 2026 г. до момента. Той мълчи и се изкачва нагоре по стълбицата на общественото одобрение.
Последното изследване – на Центъра за анализи и прогнози, сондира, че Румен Радев ще получи 33,7% от тези, които смятат да гласуват. Агенция „Мяра“ му даде 33,3%. А „Маркет Линкс“, които първи се осмелиха да публикуват данни за 2026 г. – 25,6%.
Ескалацията на резултатите, изглежда, се дължи на екзалтация на избирателите.
Но каква е причината? От щаба на Радев не изтича и бит информация за водачи на листи и „подкрепа от интелектуалци и изявени спортисти“ (често използвано политическо клише).
Доскорошният президент обеща, че на 4 март, когато изтича срокът за регистрация за предсрочните избори на 19 април, ще внесе в ЦИК документите за „коалиция с ясно име“.
Докато политиците се надпреварват да избухват с постинги, изявления и позиции по разни горещи теми, бившият президент остава мълчалив. А резултатите му растат.
Това мълчание е тактическо – създава напрежение сред политическите опоненти, увеличава интереса на медиите и оставя обществото в напрегнато очакване. Така Радев не се обвързва с конкретни решения или обещания, които могат да намалят популярността му. Социологическите проучвания отразяват не само одобрение, но и очакване.
Мълчанието като власт
Светът днес е пълен с невъобразим информационен шум от всякакви хора, организации, партии – заклеймяващи, обещаващи и самовъзхваляващи се – и онзи, който говори рядко, тежи повече. Обществото се изморява и обърква от логореята и желанието на всеки да бъде чут и оценен. Когато другите политици спорят или се компрометират, мълчанието на Радев се възприема като рационалност и независимост. Символно той създава имидж на дистанциран и извисен над ежедневните скандали.
Когато дълго мълчи, всяка дума, която евентуално ще произнесе, има значителен ефект. Това увеличава усещането за неговата сила и влияние. Още повече че така избягва и каквито и да било пресечни точки с другите политически сили, а и възможни атаки. Всички те в момента напомнят дебютантки на бал, които чакат покана за първи танц.
Никой не дръзва да атакува сочения за победител на предстоящите избори. Аферата „Боташ“ отдавна не се споменава от никого. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов атакува вяло ПП–ДБ, а олигархът и санкциониран за корупция Делян Пеевски избягва публичността, въпреки че допреди два месеца се изтъпанваше пред журналисти всеки ден.
Единствените „остриета“ в парламента са депутатите от „Има такъв народ“ и „Възраждане“, които са насочили огъня към ПП–ДБ заради случая с шестте трупа на Петрохан и Околчица. Част от черната кампания стана и изслушването в парламента на служебния министър на вътрешните работи Емил Дечев, както и на висши полицаи, дали им е оказван натиск да работят по този случай.
Има ли „консенсус срещу мафията“?
Тази седмица лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев предизвика Румен Радев да се включи в протеста „СарафOFF“, организиран от „Правосъдие за всеки“.
Първоначално той изрази очакване Радев да подкрепи акцията и „с действия, а не само с думи“ да покаже, че ще се бори срещу Борисов и Пеевски. Впоследствие тонът му стана по-категоричен:
Румен Радев, който каза, че ще бори мафията, вече втори ден мълчи дали подкрепя протеста за свалянето на Сарафов.
Разбира се, никой не очаква бившият президент да се появи на протести, в които няма да е главно действащо лице. Но темата за легитимността на и.ф. главен прокурор е тест – има или няма воля за разграждане на модела.
Досега кандидатът за изпълнителната власт Радев е назовал поименно Борисов–Пеевски като символ на задкулисие, но не и Сарафов, не и символите на търговията с правосъдие, като аферата „Осемте джуджета“ например, кукловода (ѝ) Пепи Еврото и Нотариуса. На форум за съдебната система преди година, от позицията на президент, призова да бъдат осветени сенчестото правосъдие и случаи като „Осемте джуджета“.
Какво мисли политикът Радев за осрамотяващия днес българското правосъдие избор на европейската прокурорка Теодора Георгиева? Служебният министър на правосъдието Андрей Янкулов определи решението на Европейската прокуратура като „поредния тежък удар върху имиджа на българското правосъдие“.
Това отново ни дава основание да смятаме, че трябваше да бъде направено повече за разплитане на мрежите за паралелно правосъдие в България, една от които е „Осемте джуджета“.
Срещу Теодора Георгиева беше образувано дисциплинарно производство от Европейската прокуратура заради действията ѝ по делото за разширяването на българското газохранилище „Чирен“. Георгиева беше и временно отстранена от длъжност. Тя е обвинена в сериозно нарушение и не е изключено да бъде освободена от длъжността европейски прокурор.
Когато Радев напусна президентската институция, обяви, че „консенсусът срещу мафията трябва да бъде материализиран на изборите“. От една страна, тази формулировка предполага широко обществено съгласие за промяна чрез вот. От друга, подобен консенсус неизбежно преминава и през конкретни публични позиции по теми като отчетността на прокуратурата и съдебната реформа. А Радев досега ни ги спестява.
Едно от възможните обяснения е, че тази кауза е ключова за активизма на ПП–ДБ, а като „нов“ на политическата сцена той ще има нужда от своя кауза, която да го отличава.
Вероятно изчаква и резултатите от изборите, за да реши с кои партии ще си подели бъдещия Висш съдебен съвет, а оттам и избора на нов главен прокурор. За избора на парламентарната квота е необходимо мнозинство от 160 гласа.
Преговори с Русия, несъмнено
За тези близо 40 дни от напускането на „Дондуков“ 2 Радев се е изявявал девет пъти, без да дава пресконференция, отдавайки предпочитания на еднопосочната комуникация.
Εдна реч на икономически форум.
Εдно интервю на живо в предаването „Панорама“ на БНТ.
Пост във Facebook срещу намаляването на изборните секции в чужбина.
Следващ пост с поздрав за президента Йотова за изборa на служебен кабинет и критика как „в последните си часове кабинетът „Борисов–Пеевски“ хариза една четвърт от пътническите превози на държавната железница на частна компания“.
Реч пред българска общност в Берлин.
После критика във Facebook към служебния кабинет, че бил „с ярко изразени партийни и политически ангажирани лица“.
После видео за „Петрохангейт“ с настояване „причините за убийствата да бъдат изяснени в най-кратки срокове“.
Следва поклон пред паметника на Апостола.
И интервю за германското издание Berliner Zeitung, чийто проруски уклон не е тайна в Германия. Издателят му – източногерманският бизнесмен Холгер Фридрих, се е включил в подписка срещу предоставянето на военна помощ за Киев от страна на Германия. Фридрих е разкрит и като сътрудник на ЩАЗИ – тайните служби на ГДР. Фокусът на интервюто е външнополитически и в него ясно прозвучава тезата на Радев за възстановяване на диалога с Русия.
Докато останалите политически играчи се изтощават в непрекъснати схватки, Радев се е вкаменил като статуя. Не поема рискове, не влиза в директни сблъсъци, не формулира политики, които могат да бъдат атакувани.
Но мълчанието носи дивиденти само докато е обвито в очакване, докато симпатизантите му проектират надеждите си върху него. Един иска юмрук срещу корупцията, друг – ред и дисциплина, трети – равнис по Москва. Мълчанието позволява всички тези образи да съществуват едновременно.
Но в момента, в който коалицията с „ясно име“ бъде регистрирана и листите станат публични, ще трябва да слезе от „президентските теми“ – външна политика, национален интерес, „диалог“ с Русия – към по-прозаични.
На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Ето най-важното към този момент.
Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го в следващите дни, когато ще изпратя мейл с нужната информация на всички абонирали се в Glasvuam.org. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 24-ти март. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Това значи, че може да очакваме да пуснат формуляра между 24 февруари и 7-ми март. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.
В Народното събрание бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Най-вече беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Тъй като има вето върху тези промени, не знаем все още дали и по какви правила ще се проведат изборите през април. Затова, ако се намирате извън Европейския съюз, призовавам да подавате възможно най-много заявления за местата, където сте гласували до сега. Така ще стане видно, че има желание за гласуване, което се ограничава също както правата на хиляди наши сънародници.
До 27-ми февруари ще бъдат обявени и местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 6-те вота между юли 2021-ва до сега. От това дали сегашния парламент ще потвърди отново промените в Избирателния кодекс зависи на кои от тях ще има секции. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значние, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.
Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.
Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 19-ти февруари.
Ако желаете да получавате такава полезна информация за изборите в чужбина, може да се абонирате на Glasuvam.org.
Тринайсетото служебно правителство, което е с премиер Андрей Гюров, изглежда толкова добре, че мнозина се размечтаха да е редовно. Скроено по изпитаната сватбена традиция – нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо, засега е трудно да се прецени кое е в повече – старото, новото или синьото.
В разцвета на „мечтите“ на втория ден последва оставката на вицепремиера Стоил Цицелков, назначен като гарант за честни избори.
Още в деня на клетвата на кабинета „Гюров“ в парламента Цицелков беше компрометиран с информация, огласена от доскорошни във властта. „Има такъв народ“ съобщиха, под формата на въпрос, че Цицелков е бил задържан три пъти: заради шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана. Като по поръчка последва справка от МВР, публикувана в близък до Пеевски сайт. Данните показват, че към днешна дата той е реабилитиран за шофиране с 1,5 промила алкохол в кръвта. Присъдата на Софийския районен съд е от 23 септември 2014 г. по НОХД №15691/11 г. Наказанието е било пробация.
Провиненията му за марихуана са свързани с проверки заради пушене, когато в него били открити съответно 15 грама и 55 грама.
В удара срещу Цицелков, чиято биография е тясно свързана с НПО сектора, се включи и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов.
Ако е вярно, че „министърът за честни избори“ Стоил Цицелков има забрана от Европейската комисия да припарва като наблюдател на избори в чужбина, никой няма да приеме изборите за честни! Цялата отговорност за това назначение е на Гюров и на Йотова.
Тук се визира случай от 2020 г. Твърди се, че като наблюдател на изборите в Гана Цицелков предизвикал „инцидент с жена в хотелска стая“, заради което Европейската комисия му наложила 5-годишна забрана да участва в мисии на ЕС.
След оставката на вицепремиера Борисов натърти още веднъж, че „това е огромен пропуск и Йотова няма как да се оправдае“.
Самият Цицелков нито потвърди, нито отрече информацията. Той заяви, че това е атака срещу кабинета.
Политиката трябва да е поле на идеи и действия, а не лов на хора, незаконно използване на архиви. Моето свидетелство за съдимост е чисто, както и моята съвест. Честните избори са по-важни от всеки един човек. Това е една кауза, за която се боря повече от 20 години.
Срещу никое служебно правителство не е водена такава ожесточена кампания не просто от първия му ден, а отпреди това с насочване на „Петрохангейт“ като гранатомет към ПП–ДБ. Ясен знак, че кампанията за предстоящите на 19 април парламентарни избори ще бъде яростна и особено кална.
Целта е прозрачна – спад на избирателната активност и поредна доза омерзение, че „всички са едни и същи маскари“.
Поръчителите и извършителите на атаката не се крият. Те са същите, срещу които бяха декемврийските протести.
А правителството на Гюров е точно такова, каквото поискаха излезлите по улиците на България хора – срещу Борисов/Пеевски. Това дава надежди за презареждане на протестната енергия, спаднала и/или преляла се в сочения за победител Румен Радев заради ескалацията на трагедията с шестте трупа на Петрохан–Околчица.
Андрей Гюров беше съвсем ясен в парламента:
Нека не забравяме как стигнахме дотук. Криза на доверие, несъгласие с модела на управление, стотици хиляди хора по улиците в цялата страна. Те поискаха демокрация и добро управление. Нашата задача е да им дадем честен шанс това да се случи.
Чие е правителството – на ПП–ДБ, повече на ДБ, отколкото на ПП, – вече няма значение. И неуспехите, и успехите ще са коалиционно споделени. Амбициите са свързани, освен с основната задача за честни избори, и с подготвяне на нов удължителен бюджет, справедливо разпределение на средствата за общините, опит за избор на нов и.ф. главен прокурор, нови областни управители и шефове на дирекции на МВР.
Фигурите в кабинета обаче бяха изтълкувани като опит за бъдеща следизборна коалиция между формацията на Румен Радев, ПП–ДБ, отломки от ДПС и новия гражданско-политически съюз между „Единение“ (чийто лидер Иван Христанов бе избран за земеделски министър), „Зелено движение“, „Средна европейска класа“ и „Ние идваме“.
Въпреки че самият Радев критикува в социалните мрежи:
Сглобката отстрани президентската институция от съставянето на служебно правителство. Резултата го виждаме днес: един служебен кабинет с ярко изразени партийни и политически ангажирани лица.
Военен министър назаем
Министърът на отбраната Атанас Запрянов със сигурност е „назаем“ – той беше министър на отбраната и в редовния кабинет. Но с биографията си на професионален военен и представител в НАТО има по-скоро експертен, отколкото партиен профил. А и отбраната не е ресор, в който можеш да си позволиш рязка смяна преди избори. Има текущи договори, проекти за модернизация на армията, ангажименти към НАТО и ЕС. Смяната на министър в такъв момент би създала излишен риск.
Само преди две седмици Съветът на ЕС даде зелена светлина за финансирането за отбрана по линия на SAFE за осем държави членки на ЕС, сред които и България. Това решение означава 3,2 млрд. евро за българската армия, като преди това страната представи национален план за отбрана до 2030 г. Първите траншове се очакват още тази година.
Сред най-важните проекти в българската инвестиционна програма са закупуване на модерни 3D радари, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, 155-милиметрови артилерийски системи и боеприпаси, технологии за противодействие на дронове, ракетни системи и способности за залпов огън, както и нова транспортна и логистична военна техника. Включени са също проекти за безпилотни летателни апарати, които да разширят разузнавателните и оперативните способности на армията.
Започнаха и доставки на бронирани машини Stryker от САЩ – близо 200, които ще бъдат сглобявани и частично адаптирани в държавния завод „ТЕРЕМ–Ивайло“ във Велико Търново. Това ще засили мобилността на сухопътните войски и ще модернизира механизираните формирования.
Служебният кабинет трябва да управлява процесите по модернизирането на българската армия в условията на растящо напрежение в Близкия изток, и по-специално в Иран. Затова е и запазен Запрянов, въпреки известната му гравитация около ГЕРБ. Бойко Борисов хвърли светлина по темата, като съобщи, че Гюров официално се е обърнал към ГЕРБ заради Запрянов.
Считам, че беше държавническо, тъй като и министър Запрянов винаги е бил експерт при нас. Той винаги е бил в отбраната като експерт на ГЕРБ и като такъв се е държал. Затова мисля, че ГЕРБ може да поеме отговорност за министър Запрянов в този кабинет. Поискано е официално, официално сме се съгласили.
МВР и правосъдие, или как зам.-министрите стават министри
Нищо не подсказва по-добре принадлежността на кабинета от това кой държи ключовите МВР и Министерството на правосъдието – наказателният съдия Емил Дечев и бившият прокурор Андрей Янкулов. Двамата са били заместник-министри на правосъдието, номинации на „Да, България“ (част от „Демократична България“).
Промяна в кабинета на главния прокурор и честни избори са и част от исканията на многохилядните протести от края на миналата година. Задачите на Дечев и Янкулов надхвърлят обичайните задължения на служебни министри, защото действията им ще са от значение и за предизборната кампания.
Янкулов вече действа – той свика заседание на Висшия съдебен съвет с искане за определяне на временно и.ф. главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов.
Дали ще успее, предвид факта, че през седмицата прокурорската колегия на ВСС единодушно подкрепи за главен прокурор на София Емилия Русинова, която досега беше временно изпълняваща тази функция? Нейното име беше замесено в аферата „Осемте джуджета“ – схема за търговия с влияние в съдебната система. Сега Янкулов иска от същата прокурорска колегия да отстрани наставника на Русинова?
Доган, или мост към българските турци?
Нямаше как да останат незабелязани министрите на социалната политика и на транспорта заради връзката им с ДПС и Ахмед Доган. За първи път от злополучния кабинет на Пламен Орешарски (ДПС–БСП) през 2013–2014 г. ДПС е представено официално и нескрито в правителство – ясен сигнал за турските избиратели, прелели се към силната ръка в ДПС на Делян Пеевски.
Д-р Хасан Адемов, ветеран в политиката, дълги години депутат от ДПС, но известен със своята почтеност, става министър на социалната политика. Сфера, в която има безспорна експертност. Рискът от социално напрежение в предизборния период расте и задачата на Адемов е да осигури спокойствие.
Корман Исмаилов, бившият лидер на младежкото ДПС, напуска Движението през 2011 г. заедно със заместника на Доган Касим Дал. По-късно двамата създават Народна партия „Свобода и достойнство“. Днес Исмаилов оглавява Министерството на транспорта и съобщенията.
Въпреки че социологическите проучвания дават лоша прогноза за АПС – името, под което ще се явят на избори отломките от Догановото ДПС, ситуацията може да се промени.
Кметове в изпълнителната власт
Ключовият пост на министър на финансите е поверен на Георги Клисурски, доскоро заместник-кмет по финансите в Столичната община. Любопитното е, че през юни 2025 г. той подаде оставка от „Продължаваме промяната“ с пост във Facebook:
Напускам ПП. Разочарован и омерзен.
Причината беше арестът на заместник-кмета Никола Барбутов, обвинен в корупционни престъпления, и последвалата оставка на съпредседателя на ПП Кирил Петков.
Клисурски беше зам.-министър на финансите в кабинета на Николай Денков (ПП–ДБ) и съветник на вицепремиера по европейските фондове и министър на финансите Асен Василев в правителството на Кирил Петков.
Той зае поста в Столичната община, след като предишният заместник-кмет Иван Василев напуска в края на юли 2025 г., за да се присъедини към Румен Радев.
Министър на енергетиката е Трайчо Трайков, доскоро кмет на столичния район „Средец“. Трайков заемаше този пост в първото правителство на Бойко Борисов, но беше освободен и на негово място дойде Делян Добрев.
Формално той беше „сготвен“ с „плажа в Катар“ – случай от март 2011 г., при който беше обвинен, че се е пекъл на плаж, докато е трябвало да бъде на форум с бизнесмени от емирството. Тогава лидерът на ГЕРБ и премиер отрече Трайков да е бил отстранен заради острата си позиция срещу АЕЦ „Белене“.
Но причината за освобождаването му през 2011 г. беше именно АЕЦ „Белене“ и подписаното от шефа на НЕК Красимир Първанов допълнение №12 за АЕЦ „Белене“, макар да не е имал разрешение да го прави. Резултатът е, че на българската държава ѝ се наложи да плати над 600 млн. евро за двата реактора на „Белене“, чието строителство така и не започна.
Тогава Трайков заяви, че
руският натиск понякога е по-силен от способността на някои хора, призвани да защитават националния интерес, да му се противопоставят.
Сега в София предстоят частични местни избори, а за Трайков се очаква да продължи да е министър и в следващ кабинет.
Четвърт век след като оглавяваше дипломацията, когато България получи покана за членство в ЕС, Надежда Нейнски се завръща в Министерството на външните работи. Ще ѝ помагат изпитани дипломати от кариерата – Марин Райков, който е бил и служебен премиер, и Ради Найденов.
България е постигнала големите си цели, но в последните години имаше особено слаби първи дипломати. Тази година трябва най-сетне да приключи процедурата за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България се стреми от почти 20 години.
Нови, но не съвсем
Повечето министри в кабинета на Андрей Гюров имат административен опит. Професор Сергей Игнатов беше образователен министър в първия кабинет на ГЕРБ. Министърът на културата Найден Тодоров също има опит от служебни кабинети, а Михаил Околийски – на здравеопазването, е бил заместник-министър от ПП. Също опит, но като началник-кабинет на екоминистри в две служебни правителства, има Мария Недина. Тя е вицепремиер по европейските фондове и нейната висока позиция буди недоумение предвид скромния опит, освен ако не броят поста ѝ на съветник на бившия вицепремиер Атанас Пеканов.
Безспорно попадение за министър на регионалното развитие и благоустройството е Ангелина Бонева, възпитаничка на „Оксфорд“. Цялата ѝ кариера е свързана с политиките, финансирани със средства от ЕС.
След трагедията на Петрохан протестната енергия и общественото доверие някак се сринаха. Но сякаш получиха своя шанс при обявяването на служебния кабинет. И последва ударът с компрометирането на вицепремиера за честни избори. От това ще спечели новият кандидат-спасител.
Какъв пост ще заеме Андрей Гюров при едно редовно правителство, след като приключи с дейността си като служебен премиер, е още рано да се каже. Сигурно е, че ще продължи, засега на преден план е усмивката му, след като президентката Илияна Йотова го номинира за служебен министър-председател.
Безспорно Гюров е доволен от новото стъпало в кариерата си, след като беше депутат, председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, и подуправител на Българската народна банка за управление „Емисионно“.
„Не съм член на „Продължаваме промяната“, заяви обаче Гюров, след като получи папката с мандата за съставяне на правителство. Тази седмица се чуха прогнози, че може да мине и към проекта на доскорошния президент Румен Радев.
Ако г-н Гюров се справи с провеждането на изборите, мисля, че той може да бъде припознат от новата партия на Румен Радев,
Обаятелен и владеещ чужди езици, той е много различен от председателя на Сметната палата Димитър Главчев, заявил готовност да потрети на „Дондуков“ 1.
Нов и.ф. главен прокурор?
Сега Гюров с облекчение ще напусне БНБ, където изкара една година, а е в неплатен отпуск от година и седем месеца. Причината е правният казус, заплел се, след като закритата вече Антикорупционна комисия установи несъвместимост заради участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и в управата на две сдружения с нестопанска цел. БНБ опита да го освободи, той обжалва, а Върховният административен съд спря делото и по искане на защитата на Гюров се обърна към Съда на ЕС за тълкуване по казуса, след което ВАС ще се произнесе. Развитието на тези събития няма да попречи на Андрей Гюров да изпълнява функциите на служебен премиер. При позитивен за него изход от съдебното дело ще получи и възнагражденията си от БНБ за периода на отстраняване.
Следващата седмица той ще представи състава на кабинета си и се заема с управлението, но най-напред с главния прокурор, МВР и вероятно със службите. Андрей Гюров вече отбеляза колко важна е ролята на бъдещите министри на вътрешните работи и на правосъдието. За първия смята да е човек от системата, а за правосъдния – че трябва да се заеме със смяната на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, чиято легитимност се оспорва не от вчера.
ПП–ДБ отдавна настояват правосъдният министър да предложи на прокурорската колегия на ВСС да назначидруг изпълняващ длъжността вместо Сарафов. Разбира се, кадровиците може и да не се вслушат, но кой знае… Това е в правомощията на министъра на правосъдието, но настоящият – Георги Георгиев, така и не постави за обсъждане подобна точка в дневния ред на ВСС.
Но Сарафов би могъл да изненада и сам да се оттегли. Със сигурност си дава сметка, че времето му в това кресло е изтекло. Главните прокурори в България винаги са функция на политическите трусове – справка: предшественикът му Иван Гешев беше освободен в разгара на политическите договорки за т.нар. сглобка между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ (накрая и ДПС на Делян Пеевски).
Амбицията на Румен Радев и на кръга около него е ясна – да имат тежката дума при избора на следващия обвинител №1. Неизвестното е с кой коалиционен партньор (или партньори) ще споделят новия състав на ВСС, който да направи възможен този избор. Преди обаче да се стигне дотам, има по-близка и не по-малко важна задача – провеждането на изборите.
МВР, службите, изборите
МВР отново ще се разпердушинва, за да се демонстрират контрол върху купения вот и мобилизация, която да респектира. Както преди всички нови избори ще се сменят шефове на областни дирекции.
Паралелно с това вниманието ще бъде насочено и към службите за сигурност. Там премиерът има по-голяма свобода на действие чрез Министерския съвет, особено по отношение на координацията и кадровите решения, когато законът го допуска.
Какво може да направи Гюров по отношение на службата, около която най-много се шуми в последните дни – Държавна агенция „Национална сигурност“?
Миналата есен мнозинството, което доминираше в 51-вия парламент – ГЕРБ, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“, отнеха на президента думата при назначаването на шефа на ДАНС. Неговият указ вече не е необходим, решава парламентът.
В момента ДАНС е с и.ф. шеф Деньо Денев, свързван с Пеевски. Денев има двама заместници, креслото на третия е празно. Има спекулации, че парламентът може да го запълни, преди депутатите да излязат в предизборна кампания. Идеята е, че този трети заместник би могъл да стане и следващият и.ф. „титуляр“. По закон заместник-председателите на ДАНС се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на председателя на Агенцията.
Интересна подробност е, че макар кабинетът на Росен Желязков да внесе в парламента предложение Денев да бъде избран за титуляр на поста и даже беше изслушан, то така и не влезе в дневния ред.
Правителството на Гюров няма да е първото, което ще прави промени в службите. През 2024 г. служебният кабинет на свързания с ГЕРБ Димитър Главчев освободи от ДАНС един от заместник-председателите – Петър Петров, бивш депутат от ПП.
Предишният шеф на ДАНС Пламен Тончев беше избор на президента, тъй като получи поста при един от служебните му кабинети. По предложение на служебното правителство на Стефан Янев през 2021 г. беше освободен Димитър Георгиев и назначен Тончев, ръководил дотогава регионалното звено на Агенцията във Враца.
Случаят „Петрохан“
В контекста на трагедията с шестте трупа от случая „Петрохан“ промените в службите изглеждат неизбежни. Откритите тела на мъртвите „рейнджъри“ и свързването им с близки до ПП–ДБ фигури взриви и обществото, и политиците, поляризирайки всички оценки.
За Гюров това е двойно предизвикателство. От една страна, всяка смяна в ДАНС или в ръководството на МВР ще бъде тълкувана политически – като опит за овладяване на системата преди изборите. От друга страна, липсата на реакция би изглеждала като съгласие със статуквото. Балансът между демонстрация на контрол и избягване на политическа чистка ще бъде доста крехък.
Представянето на служебното правителство ще съвпадне с датата 19 февруари, когато американският президент Доналд Тръмп свиква първото заседание на Съвета за мир. България и Унгария са единствените страни членки на ЕС сред учредителите и засега липсва яснота ще има ли представител на България. Правителството на Желязков остави ратификацията на договора за следващия парламент.
Това, върху което се обединихме с Президентството, е, че в служебния кабинет не трябва да има хора на конци, сламени фигури, заплюти територии. Ще работим по най-важните задачи пред държавата, за да има едно плавно предаване на управлението към следващото мнозинство, да се справим с всички кризи, които биха се изправили пред нас, и да осигурим спокойствие.
Осигуряването на спокойствие обаче изглежда трудно постижимо на фона на развихрилите се страсти покрай случая „Петрохан“. Истерията около трагедията достигна такива върхове, че общественото внимание е изцяло погълнато от обвинения, спекулации, лъжи и опити за окалване. На този фон прави впечатление мълчанието на двамата влиятелни политически играчи, срещу които бяха декемврийските протести – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Мълчание продължително и многозначително, което често означава изчакване на удобния момент, а не липса на позиция.
В такава среда Андрей Гюров ще трябва да доказва, че служебният кабинет не е временен буфер, а гарант за стабилност. Скоро ще се разбере.
Ако си представим системата за международна сигурност като архитектурна постройка, то поне една носеща стена се срути през изминалите седмици от европейска гледна точка. Апетитите на Тръмп към Гренландия разклатиха правителствата на държавите членки и институциите на ЕС, поставяйки ги пред немислима досега заплаха. Не само бъдещи военни действия в Стария континент започнаха да изглеждат потенциално възможни (този риск вече беше станал очевиден, след като Русия нападна Украйна), но сега европейците се оказаха директно заплашени от традиционния си партньор, съюзник и закрилник – САЩ. Как се отразява това на европейските политики в областта на сигурността и отбраната и къде е мястото на България в новия световен ред?
Рамо до рамо срещу бедствието Тръмп
Международният икономически форум в Давос още не беше приключил, когато на 22 януари лидерите на страните от ЕС се събраха на неформална вечеря в Брюксел да обсъдят актуалните развития в трансатлантическите отношения и последиците от тях за Съюза. Погледната отстрани, срещата изглеждаше като терапевтична сбирка на общност, която е покосена от природно бедствие, а членовете ѝ изпитват необходимост да бъдат заедно в тежък момент, за да споделят страховете си и да потърсят взаимна утеха.
В заключителните си думи председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че в отношенията между партньори и съюзници следва да се действа внимателно и с уважение, както и че Европа е твърдо решена да постигне по-голяма стратегическа автономност. Той също каза, че търговските отношения между ЕС и САЩ трябва да бъдат стабилизирани, но Европа има силата и инструментите да се защитава срещу всяка форма на принуда. На заплашителния тон на Тръмп за налагане на мита и военни действия в Гренландия Европа отговори дипломатично, но твърдо. Позицията, като всяко друго становище на ЕС, отразяващо 27 различни национални политики, приведе под най-малък общ знаменател гнева на Франция, Испания и скандинавските държави към Тръмп, по-нюансираните позиции на Полша и балтийските държави и откровената подкрепа на Унгария, Словакия и Чехия за американския президент.
Осъзнаването, че Европа трябва да поеме отговорност за собствената си сигурност, не идва от кризата с Гренландия. Още в началото на миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новата европейска стратегия за сигурност като един от приоритетите си, за да се постигне радикално превъоръжаване на Европа в отговор на новата геополитическа ситуация. Според стратегическия документ от държавите членки се очаква да осигурят 800 мрлд. евро, за да гарантират пълна отбранителна готовност до 2030 г.
Мечтаят ли европейците, когато говорят за стратегическа автономност?
Евроатлантическата схватка стана още по-интересна, когато броени дни след Давос дуелът ЕС–САЩ се пренесе в Европейския парламент (ЕП). На съвместно заседание на Комисията по външни отношения (AFET) и на Делегацията за отношения с Парламентарната асамблея на НАТО генералният секретар Марк Рюте неколкократно подчерта, че вижда европейската отбрана като допълваща Северноатлантическия алианс, но в никакъв случай не и като автономна и военна сила.
И ако някой си мисли, че ЕС или Европа като цяло може да се защити без САЩ, нека продължава да мечтае. Вие не можете. Ние не можем. Нуждаем се един от друг,
каза той, с което предизвика възмущението на евродепутатите.
Идеята, че Рюте, най-дълго управлявалият министър-председател на Нидерландия и убеден проевропейски политик, когото европейците припознават като „един от нас“, сега защитава политиките на Тръмп и разубеждава Европа от намеренията ѝ да изгради собствен отбранителен капацитет, не се понрави на мнозинството членове на ЕП.
Генерален секретар на НАТО ли сте, или негов посланик в ЕС?,
попита испанският евродепутат Начо Санчес Амор. Евродепутатите бяха разочаровани от липсата на неутрална позиция, каквато подобава на един генерален секретар. Дори фактът, че в Давос Рюте спаси положението, като успя да постигне съгласие с Тръмп по въпроса с Гренландия и да предотврати (засега) военни действия и високи мита за европейците, не беше достатъчно утешителен. Защото на този етап условията на сделката и евентуалните загуби, които ще понесат Гренландия, Дания и Европа, остават неясни.
„Вашият напредък зависи от нашия успех“
Друго проблемно и изключително важно за евроатлантическите отношения споразумение – търговската сделка между САЩ и ЕС – беше обсъдено два дни по-късно в същата комисия AFET, този път в присъствието на Андрю Пъздър, новия посланик на САЩ в ЕС. Той e адвокат и собственик на верига ресторанти за бързо хранене, върл противник на абортите и на синдикатите, защитник на роботизацията. Беше номиниран за министър на труда по време на първия мандат за Тръмп, но принуден да се оттегли заради множество скандали, свързани с личността му. От есента на 2025 г., след подписването на първото търговско споразумение между Урсула Фон дер Лайен и Доналд Тръмп, Пъздър пое щафетата да представлява американските интереси в Брюксел, докато договореното между председателката на Европейската комисия и американския президент мине през одобрението на ЕП и Съвета на ЕС.
На последната среща в Европарламента Пъздър много ясно заяви американската позиция за търговските отношения между Новия и Стария континент. Според него надпреварата в областта на изкуствения интелект ще реши икономическата съдба на Запада и за да устоим на съревнованието, се нуждаем от пет неща: енергия, изкопаеми суровини, данни, центрове за данни и развит софтуер. Европа трябва да се индустриализира и да следва САЩ по отношение на търговията, енергетиката, данните и инфраструктурата за изкуствен интелект, както и да намали регулациите, за да облекчи американските компании, каза още той.
Във въпросите си към новия посланик на САЩ мнозинството евродепутати защитиха правото на Европа да развива икономически политики, съобразени с нейните закони и ценности.
Законодателството ще го поправим ние, ако сметнем за необходимо, не вие. Нашата цел е да помогнем на САЩ да промени настоящата си авторитарна траектория,
заяви евродепутатът от левицата Санчес Амор. Други представители на ЕП задаваха и актуални въпроси, свързани с Гренландия, Украйна и новия Съвет за мир на Тръмп, които Пъздър заобиколи. Само германският евродепутат Александър Сел от крайнодясната „Европа на суверенните нации“ се съгласи с възгледите на американския посланик и със Стратегията на САЩ за национална сигурност, затвърждавайки за пореден път пълната взаимна подкрепа между европейската крайна десница и Тръмп.
Ние нашите ангажименти сме ги изпълнили, сега е ваш ред да напреднете по сделката,
каза още Пъздър, намеквайки за скорошното временно замразяване на работата по търговската сделка от Комисията по международна търговия на ЕП заради заплахите на Тръмп и проблемите с Гренландия.
Така в рамките на три дни американските хегемонистични позиции – както в областта на отбраната и сигурността, така и в сферата на търговията и икономиката – отекнаха еднакво силно в ЕП и притиснаха Европа от двете страни, като в макдоналдски чийзбургер, в стремежа си да я подчинят на американската визия за бъдещето. И то не коя да е визия, а на Америка като частна еднолична корпорация, предвождана от Тръмп.
Къде сме ние?
Български евродепутати не бяха чути да задават въпроси на двете важни изслушвания в AFET и в Делегацията за отношения с НАТО, въпреки че имаме двама постоянни членове в тази комисия (Андрей Ковачев от ГЕРБ и Станислав Стоянов от „Възраждане“) и трима заместник-членове (Илхан Кючук от ДПС, Ивайло Вълчев от ИТН и Петър Волгин от „Възраждане“).
За сметка на това името на страната се открои редом с това на Унгария във връзка с подписания от премиера в оставка Росен Желязков документ за присъединяване на страната ни към Съвета за мир, създаден от Тръмп. Ето как коментира Financial Times компанията, в която изневиделица (за българското общество и за европейските ни партньори) се намери и България:
Шестима монарси, трима бивши съветски апаратчици, два режима, опиращи се на военна подкрепа и лидер, издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления…
Останалите европейски държави отказаха участие в едноличната инициатива на Тръмп, а Антонио Коща подчерта, че ЕС ще се придържа към мирен план за Газа в съответствие с приетата през ноември 2025 г. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. В България присъединяването към обявения от американския президент Съвет предизвика остри критики – както от анализатори и експерти по международно право, така и от юристи и специалисти по конституционните въпроси. Международни анализатори също смятат, че и от юридическа, и от външнополитическа гледна точка това е организация с неизяснен статут и централизирана власт, в която решенията се вземат еднолично от Тръмп. А останалите държави членки служат или за донори (стига да платят членската такса от 1 млрд. долара за пожизнено присъединяване), или за декор за снимките, както изглеждаше на срещата в Давос.
В тази сложна геополитическа ситуация на изострени отношения между ЕС и САЩ, когато европейските държави застават рамо до рамо, за да консолидират позициите си и да устоят на американския натиск, България изпраща двусмислени сигнали, като за пореден път застава срещу Европа и редом до Унгария – черната овца на ЕС в момента. Такова поведение се наблюдава понякога и от страна на Словакия и Чехия и дава все повече основания на редица западни държави начело с Германия да поддържат идеята за Европа на две скорости като единствена възможна алтернатива на разнопосочните влияния, господстващи в ЕС. Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия вече са поканени от германския финансов министър и вицеканцлер Ларс Клингбайл да обсъдят конкретен план за действие в тази насока.
При такъв сценарий България едва ли може дори да се надява да е в групата на втората скорост, където ще се озоват страни като Белгия, Малта, Португалия, Кипър, Гърция, Люксембург, балтийските и скандинавските държави – по-малки по територия, население и възможности, но с ясни проевропейски позиции и с безспорна ценностна принадлежност към ЕС. За лошите ученици от Източна Европа, които претендират да са по-находчиви, като поддържат т.нар. външнополитически баланс едновременно с ЕС, САЩ и Русия, остава рискът да се озоват в задния двор на европейската система на сигурност, която, макар и разклатена в момента, остава единствената демократична алтернатива в един нестабилен свят на видими и невидими заплахи и безпринципни съюзи.
Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.
Само две неща на тоя свят могат да изтикат политиката по-надолу в новинарските емисии – кръв и порно. В момента българската действителност предлага в изобилие и от двете. Когато се лее кръв и има насилие, всички стават съдебни експерти. Когато има секс, всеки се прави на морален компас.
Появиха се и конспиративни теории, че нарочно били продуцирани скандалните новини с камерите в салони за лазерна епилация и гинекологични кабинети и даже и тройното убийство в хижа край прохода Петрохан, на 15 км от границата със Сърбия. За да се отклоняло вниманието например от вандализма над Изборния кодекс, каквото е ограничаването до 20 секции в държавите извън Европейския съюз и извън дипломатическите ни мисии.
Защо на българите им е толкова непосилно да мислят и поради тази причина си обясняват света и случващото се с могъщо задкулисие или с рептили? Така доброволно се самообезценяват. Психиатри сигурно биха заподозрели и интернализирана малоценност, най-дълбоката яма, в която някой доброволно може да се натика, когато му натрапят, че е „малък и незначителен“. Оттам нататък няма нужда да те спират – ти вече си се спрял, омекнал като пластилин, и чакаш захарче за послушание.
Кръвта и порното свеждат всичко до емоция: ужас, възбуда, възмущение. Няма нужда от контекст, няма нужда от въпроси „Кой печели?“, „Какво следва?“, „Как се стигна дотук?“.
Политиката изчезва не защото някой я е скрил, а защото никой не иска да я мисли.
След като „някой дърпа конците“, а „изборите нищо не променят“, хората избират зрелищата пред смисъла.
Замислим ли се, ще разберем защо се случва това, което се случва.
Камерите и слабите институции
В България ерата „ГЕРБ“ се оскандали с незаконни подслушвания. Над 5000 разрешения за подслушване пък бяха издадени от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд. Разпространени от неизвестен източник записи и снимки на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов наводниха за известно време дневния ред на обществото. Не последваха санкции за никого.
Едно е обаче да бъдат публикувани снимки, уличаващи политик, като онези на нощното шкафче на Борисов. Или като на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който пощипва зърната на… женска статуя през 2014 г. или се е излегнал в бял халат на тераса на луксозния парижки хотел Four Seasons George V.
Но когато в порно сайтове изтекат хиляди кадри от епилация или преглед при гинеколог, гражданите следва да си дадат сметка за размера на безнаказаност. Да не забравяме, че всичко започна с камерите в тоалетните на 138-мо столично училище, чийто директор Александър Евтимов беше привлечен към наказателна отговорност. Той е пуснат от ареста срещу гаранция от 10 000 лв. и е обвинен за незаконно поставяне на записващи устройства в тоалетните на училището, както и за създаване на порнографско съдържание с непълнолетни.
Излиза, че всеки, който поиска, може да постави камери където си иска, а фирмите, монтиращи устройствата, не смятат за необходимо да уведомяват при нарушение, каквото е заснемане на лекарски прегледи например. Всички замесени се оправдават с хакери.
Ако българското общество разчита на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да защити правата на жените, а и на мъже, чието човешко достойнство е пострадало от изтичането на видеата, се заблуждава.
Първо, Комисията бе оглавена от човек със спорна компетентност, за което очевидно доказателство е изслушването му в парламента и затруднението да отговори какво е „проследяваща бисквитка“.
Формално Борислав Божинов, бивш разследващ полицай, е предложен от Министерския съвет, но биографията му носи всички първични белези на ГЕРБ: завършил Академията на МВР и право в Югозападния университет – инкубатор на кадри за силовите ведомства и прокуратурата. Изкарал 10-дневен курс по GDPR.
Второ, по отношение на видеонаблюдението в козметичните студия КЗЛД признава, че законът е пропусклив, а становищата на Комисията – препоръчителни:
Видеокамери не следва да се разполагат в стаи за отдих, помещения за преобличане, както и в помещения, в които се извършват процедури със съблечени лица. Факт е обаче, че осъществяването на видеонаблюдение не е нормативно регламентирано, а становищата на Комисията нямат задължителен характер, те са препоръчителни.
Сървърите на порно сайтовете са в чужбина, което ще затрудни търсенето на справедливост от пострадалите, които могат да претендират за наказания и обезщетения заради нарушения на сигурността на лични данни, на правото на личен живот и за накърнено достойнство и репутация.
„Рейнджърите“: факти и спекулации
Значително по-голям интерес – заради политическия привкус – предизвиква тройното убийство край Петрохан. Дори консултациите за служебен премиер отстъпиха пред случая с трите трупа с огнестрелни рани в главите и опожарената планинска хижа в землището на село Гинци, Годечко. Намерени са подредени един до друг до кучешката колиба, а двете кучета са открити разстреляни според една версия, според друга – заключени и изгорели, на горния етаж на подпалената хижа.
Сигналът на телефон 112 е подаден на 1 февруари от майката на един от мъжете, с когото тя не можела да се свърже. Според друга версия сигналът е подаден от познат на тримата, който ги е търсил по телефона и когато не е успял да говори с тях, е отишъл до хижата и ги е открил. Няма потвърждение от МВР коя от двете версии е вярната. Министерството съобщава чак на следващия ден, понеделник, 2 февруари. Няма официална информация обаче кога е настъпила смъртта на Ивайло Иванов (49 г.), Дечо Василев (45 г.) и Пламен Статев (51 г.)., планинари и пещерняци, обитавали хижата почти през цялото време и живели там изолирано.
Никой от тях не е с криминална регистрация. Василев е счетоводител със собствен бизнес, Иванов – адвокат, учил в България и Швейцария, живял дълго време в чужбина, а Статев е работил в ИТ сектора. Не се съобщава да са семейни.
Тримата са съдружници в Българската асоциация по екстремни спортове заедно с издирваните Николай Златков (22 г.) и Ивайло Калушев (51 г.), собственик на хижата, известен и като Лама Иво заради заниманията си с будизъм и с различни езотерични практики.
Освен хижата тримата са ползвали и къща в село Кости, община Царево, близо до границата на България с Турция.
[…] старши инструктор по спелеология, алпинизъм и скално катерене, пещерно гмуркане, аварийно спасяване и оцеляване в екстремни условия към редица водещи световни организации, както и международен Outward Bound и EDUCO инструктор.
Пътешественик-мореплавател, пилот парапланерист, международен инструктор по бойни изкуства (5 дан TKW ITF, Wing Chun Kung Fu), както и световноизвестен пещерен водолаз и изследовател. Ръководител на екипа, изследващ в Мексико най-дългата в света подводна пещера с единичен вход – Система Икстлан.
Спелеологът снима и филм от подводните пещери на Юкатан.
Калушев купува хижата през 2020 г. и според Българския туристически съюз (БТС) и представители на сдружение „Балканка“ достъпът на туристи до хижата спира и те започват да избягват не само нея, но и района като цяло.
През 2022 г. Калушев и Иванов основават Сдружение с нестопанска цел „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ), в което като учредители участват също художникът проф. Николай Лазаров Майсторов и съпругата му и бивша преподавателка по пиано в Консерваторията проф. Стилияна (Стела) Димитрова-Майсторова, майка на Калушев. (Публикации посочват баща му доц. Георги Калушев като агент на ДС с псевдоним Живко. Той е проверен от Комисията по досиетата в качеството му на ръководител на някогашната катедра „Бизнес администрация“ в УНСС в периода 1997–1999 г.)
Един месец след регистрацията си НАКЗТ подписва споразумение с МОСВ в лицето на екоминистъра Борислав Сандов, което е прекратено през 2025 г. Тази новина фокусира вниманието върху евентуални политически връзки с ПП–ДБ, тъй като през февруари 2022 г. управлява кабинетът на „Продължаваме промяната“, а Сандов е и съпредседател на Зелено движение, част от „Демократична България“.
В пост във Facebook той обясни, че не е познавал хората от НАКЗТ преди 2022 г., и отрече да му е оказван натиск.
Не са ми били приятели, колеги или съпартийци преди или след 2022 г.
Със споразумението се преотстъпват функции на контрол върху защитени зони и територии на едно НПО. Димитър Куманов от „Балканка“ сигнализира на МОСВ и на държавни институции за незаконно спиране и проверка на туристи в гората от „рейнджъри“.
До момента няма отговор на основни въпроси: с каква цел е населена хижата и каква точно дейност са извършвали обитателите ѝ? Засега няма обяснение и защо интернет страниците, свързани с организацията, не функционират от декември миналата година, а профилите на лица, споменавани публично във връзка с нея, са били изчистени. Въпреки това имената на спонсорите станаха публично известни и всеки от тях публикува пост във Facebook, макар и след като бяха „осветени“.
Без колебание подкрепих финансово иновационната за България природозащитна практика за наблюдение с дронове, водена от убедеността, че тя ще послужи за добър модел за опазване на природните ни ресурси. Зная, че тази технологична осигуреност послужи за ограничаване на незаконната сеч и нерегламентиран лов в региона, за подкрепа при горските пожари.
Мненията на граждани и политически сили се разделиха на двата полюса. Едните защитават Калушев и „рейнджърите“ с аргумента, че са пазили горите от незаконна сеч и бракониери и са организирали лагери за деца и природолюбители.
Другите отхвърлят тезите им и твърдят, че са пазили канали към Сърбия за трафик на дрога и хора. (От Гинци до границата е 15 км, а оттам са под 2 км до първото населено място в Сърбия – село Долни Криводол, което е близо до магистралата Ниш–София.) Пред сайта „Булевард България“ анонимен приятел на обитателите на хижата отговаря утвърдително на въпрос за съдействие от страна на „рейнджърите“ на полицията по линия на нелегалните мигранти.
На Гранична полиция, да. Не искам да коментирам, докато тече разследване, но това, което съм чувал, е прекратяване на канал за транспортиране на нелегални мигранти. Ние с тях винаги сме си говорили на тема спорт, преживяване, медитация, пещери, катерене […], гмуркане.
Охотно някои подхващат и контролираната информация на МВР и прокуратурата и бият барабаните за секта и педофилия, внушени и от изявления на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и като цяло от непрофесионализма на разследващите, в чиято адекватност се усъмни юристът от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов.
Можем ясно да идентифицираме впрягането на този тежък криминален случай в поредната институционална атака срещу определени политици и неправителствения сектор като цяло.
Самият Сарафов вдигна пушилка с думите:
По случая „Петрохан“ има по-фрапиращи обстоятелства, отколкото в сериала „Туин Пийкс“.
Той е „шокиран от въпросната неправителствена организация“ и „потресен“ от сектантска мрежа с педофилия (това е някакво неясно обосновано предположение). Разчита есемеса, изпратен от Калушев до майка му, като намерение „да посегне сам на живота си“.
Съдържанието на съобщението до майката стана известно, без да е сигурно дали действително е от сина ѝ. А пред Нова телевизия тя коментира, че от 1 февруари не знае къде е той (издирва се – б.а.).
Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна.
Специалисти могат да преценят състоянието на човека, написал съобщението, но едно е сигурно – че е под голямо психическо напрежение.
Междувременно бащата на 15-годишния Алекс Макулев – Яни Макулев, разказа пред Нова телевизия, че синът му е с Калушев и от 29 януари той няма връзка с него, но не се притеснява, тъй като има доверие на собственика на хижата. Двамата с Калушев са приятели от 35 години покрай пещерите, заедно са спасили децата, блокирани в пещерата Духлата след наводнение през 2010 г. Единият му син прекарал една година в Мексико с Калушев през 2011 г. и за Макулев твърденията за наркотици, секта, педофилия са абсолютно безпочвени.
ДАНС, какво правите?
Преките щети от този скандал ще са политически обаче и ще са за ПП–ДБ. Прокуратурата ще се постарае да държи огнехвъргачката по коалицията колкото може по-дълго. Започва разследване на дейността на НАКЗТ, вече из медиите циркулират сигнали за дете, живяло в хижата с Калушев, като името му и това на негови близки не е скрито.
МВР ще разследва има ли подадени сигнали срещу сдружението от 2022 г. досега. Инспекторатът ще влезе в ГД „Национална полиция“, ГДБОП, ГД „Гранична полиция“, СДВР, всички областни дирекции на МВР в страната, в Дирекция „Миграция“ .
Очевидно дейността на тази организация трябва да бъде проверена, включително по отношение на децата, които са ходели на лагери там и са били оставяни лично от родителите си. Отпреди две години има проверки по материали от ДАНС на въпросната организация. Това, което възпрепятства събирането на информация и доказателства, е нежеланието на родителите на децата да съдействат.
Борислав Сарафов
Намесването на деца винаги е особено чувствителна тема, каквато например не са обвиненията, че сдружението е паравоенна организация. Но ако ще я проверяват и за това, не подлежат ли на проверка и паравоенните формирования, които тренират в Странджа, или онези, свързвани с Ивелин Михайлов и „Величие“?
Контраразузнаването не обяснява защо НАКЗТ е на фокуса му от цели две години, в които нищо не е установено. Кметът на Гинци Георги Тодоров беше съвсем откровен в първите си коментари по случая, като заяви, освен всичко друго, че в къщата е имало оръжие. Пред Нова телевизия той разказва, че са намерени три пистолета и една карабина, както и голямо количество гилзи. Медии съобщават за намерени много оръжия в хижата, без обаче да се позовават на източник за тази информация.
Ето какво казва кметът на село Гинци.
Около 14:00 ч [доста след подаването на сигнала в 11:20 ч на 1 февруари – б.а.] началникът на полицията ме информира, че има три трупа в района на хижа „Петрохан“ и да имам готовност да посетим района. Бяха спецслужбите на ДАНС вътре в изгорялата сграда. След това влязоха криминалистите от София.
Всичко това само на пръв поглед е история за кръв, порно и политика. Това е история за провала на държавата да мисли и да обяснява и за готовността на обществото да приеме емоцията като заместител на анализа.
Когато институциите шикалкавят или целенасочено пускат внушения, а главният прокурор, който дори не е главен прокурор, говори за деветдесетарски хорър, резултатът е недоволство, конспирации и песимизъм, че пак нищо няма да излезе.
Кръвта и порното са удобният изход за властта. По-лесно е да се възмутиш, отколкото да изискваш отговорност; по-лесно е да гледаш, отколкото да мислиш. И докато се чудим дали някой „дърпа конците“, конци отдавна не са нужни – сами сме спрели да се движим.
The collective thoughts of the interwebz
Manage Consent
To provide the best experiences, we use technologies like cookies to store and/or access device information. Consenting to these technologies will allow us to process data such as browsing behavior or unique IDs on this site. Not consenting or withdrawing consent, may adversely affect certain features and functions.
Functional
Always active
The technical storage or access is strictly necessary for the legitimate purpose of enabling the use of a specific service explicitly requested by the subscriber or user, or for the sole purpose of carrying out the transmission of a communication over an electronic communications network.
Preferences
The technical storage or access is necessary for the legitimate purpose of storing preferences that are not requested by the subscriber or user.
Statistics
The technical storage or access that is used exclusively for statistical purposes.The technical storage or access that is used exclusively for anonymous statistical purposes. Without a subpoena, voluntary compliance on the part of your Internet Service Provider, or additional records from a third party, information stored or retrieved for this purpose alone cannot usually be used to identify you.
Marketing
The technical storage or access is required to create user profiles to send advertising, or to track the user on a website or across several websites for similar marketing purposes.
