Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/boyat-nastana/

Тринайсетото служебно правителство, което е с премиер Андрей Гюров, изглежда толкова добре, че мнозина се размечтаха да е редовно. Скроено по изпитаната сватбена традиция – нещо старо, нещо ново, нещо назаем и нещо синьо, засега е трудно да се прецени кое е в повече – старото, новото или синьото. 

В разцвета на „мечтите“ на втория ден последва оставката на вицепремиера Стоил Цицелков, назначен като гарант за честни избори.

Още в деня на клетвата на кабинета „Гюров“ в парламента Цицелков беше компрометиран с информация, огласена от доскорошни във властта. „Има такъв народ“ съобщиха, под формата на въпрос, че Цицелков е бил задържан три пъти: заради шофиране в нетрезво състояние и притежание на марихуана. Като по поръчка последва справка от МВР, публикувана в близък до Пеевски сайт. Данните показват, че към днешна дата той е реабилитиран за шофиране с 1,5 промила алкохол в кръвта. Присъдата на Софийския районен съд е от 23 септември 2014 г. по НОХД №15691/11 г. Наказанието е било пробация.

Провиненията му за марихуана са свързани с проверки заради пушене, когато в него били открити съответно 15 грама и 55 грама. 

В удара срещу Цицелков, чиято биография е тясно свързана с НПО сектора, се включи и лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. 

Ако е вярно, че „министърът за честни избори“ Стоил Цицелков има забрана от Европейската комисия да припарва като наблюдател на избори в чужбина, никой няма да приеме изборите за честни! Цялата отговорност за това назначение е на Гюров и на Йотова.

Тук се визира случай от 2020 г. Твърди се, че като наблюдател на изборите в Гана Цицелков предизвикал „инцидент с жена в хотелска стая“, заради което Европейската комисия му наложила 5-годишна забрана да участва в мисии на ЕС.

След оставката на вицепремиера Борисов натърти още веднъж, че „това е огромен пропуск и Йотова няма как да се оправдае“.

Самият Цицелков нито потвърди, нито отрече информацията. Той заяви, че това е атака срещу кабинета.

Политиката трябва да е поле на идеи и действия, а не лов на хора, незаконно използване на архиви. Моето свидетелство за съдимост е чисто, както и моята съвест. Честните избори са по-важни от всеки един човек. Това е една кауза, за която се боря повече от 20 години.

Срещу никое служебно правителство не е водена такава ожесточена кампания не просто от първия му ден, а отпреди това с насочване на „Петрохангейт“ като гранатомет към ПП–ДБ. Ясен знак, че кампанията за предстоящите на 19 април парламентарни избори ще бъде яростна и особено кална. 

Целта е прозрачна – спад на избирателната активност и поредна доза омерзение, че „всички са едни и същи маскари“. 

Кръв, порно, политика

Това, което дават по новините, е белег за нещо отдавна случващо се под носа ни: умишления отказ на институциите да си вършат работата. Коментар на Емилия Милчева.

ТоестЕмилия Милчева

Поръчителите и извършителите на атаката не се крият. Те са същите, срещу които бяха декемврийските протести.

А правителството на Гюров е точно такова, каквото поискаха излезлите по улиците на България хора – срещу Борисов/Пеевски. Това дава надежди за презареждане на протестната енергия, спаднала и/или преляла се в сочения за победител Румен Радев заради ескалацията на трагедията с шестте трупа на Петрохан–Околчица.

Андрей Гюров беше съвсем ясен в парламента: 

Нека не забравяме как стигнахме дотук. Криза на доверие, несъгласие с модела на управление, стотици хиляди хора по улиците в цялата страна. Те поискаха демокрация и добро управление. Нашата задача е да им дадем честен шанс това да се случи.

Чие е правителството – на ПП–ДБ, повече на ДБ, отколкото на ПП, – вече няма значение. И неуспехите, и успехите ще са коалиционно споделени. Амбициите са свързани, освен с основната задача за честни избори, и с подготвяне на нов удължителен бюджет, справедливо разпределение на средствата за общините, опит за избор на нов и.ф. главен прокурор, нови областни управители и шефове на дирекции на МВР. 

Фигурите в кабинета обаче бяха изтълкувани като опит за бъдеща следизборна коалиция между формацията на Румен Радев, ПП–ДБ, отломки от ДПС и новия гражданско-политически съюз между „Единение“ (чийто лидер Иван Христанов бе избран за земеделски министър), „Зелено движение“, „Средна европейска класа“ и „Ние идваме“.

Въпреки че самият Радев критикува в социалните мрежи:

Сглобката отстрани президентската институция от съставянето на служебно правителство. Резултата го виждаме днес: един служебен кабинет с ярко изразени партийни и политически ангажирани лица.

Военен министър назаем

Министърът на отбраната Атанас Запрянов със сигурност е „назаем“ – той беше министър на отбраната и в редовния кабинет. Но с биографията си на професионален военен и представител в НАТО има по-скоро експертен, отколкото партиен профил. А и отбраната не е ресор, в който можеш да си позволиш рязка смяна преди избори. Има текущи договори, проекти за модернизация на армията, ангажименти към НАТО и ЕС. Смяната на министър в такъв момент би създала излишен риск.

Само преди две седмици Съветът на ЕС даде зелена светлина за финансирането за отбрана по линия на SAFE за осем държави членки на ЕС, сред които и България. Това решение означава 3,2 млрд. евро за българската армия, като преди това страната представи национален план за отбрана до 2030 г. Първите траншове се очакват още тази година. 

Сред най-важните проекти в българската инвестиционна програма са закупуване на модерни 3D радари, системи за противовъздушна и противоракетна отбрана, 155-милиметрови артилерийски системи и боеприпаси, технологии за противодействие на дронове, ракетни системи и способности за залпов огън, както и нова транспортна и логистична военна техника. Включени са също проекти за безпилотни летателни апарати, които да разширят разузнавателните и оперативните способности на армията. 

Започнаха и доставки на бронирани машини Stryker от САЩ – близо 200, които ще бъдат сглобявани и частично адаптирани в държавния завод „ТЕРЕМ–Ивайло“ във Велико Търново. Това ще засили мобилността на сухопътните войски и ще модернизира механизираните формирования.

Служебният кабинет трябва да управлява процесите по модернизирането на българската армия в условията на растящо напрежение в Близкия изток, и по-специално в Иран. Затова е и запазен Запрянов, въпреки известната му гравитация около ГЕРБ. Бойко Борисов хвърли светлина по темата, като съобщи, че Гюров официално се е обърнал към ГЕРБ заради Запрянов.

Считам, че беше държавническо, тъй като и министър Запрянов винаги е бил експерт при нас. Той винаги е бил в отбраната като експерт на ГЕРБ и като такъв се е държал. Затова мисля, че ГЕРБ може да поеме отговорност за министър Запрянов в този кабинет. Поискано е официално, официално сме се съгласили.

МВР и правосъдие, или как зам.-министрите стават министри

Нищо не подсказва по-добре принадлежността на кабинета от това кой държи ключовите МВР и Министерството на правосъдието – наказателният съдия Емил Дечев и бившият прокурор Андрей Янкулов. Двамата са били заместник-министри на правосъдието, номинации на „Да, България“ (част от „Демократична България“). 

Промяна в кабинета на главния прокурор и честни избори са и част от исканията на многохилядните протести от края на миналата година. Задачите на Дечев и Янкулов надхвърлят обичайните задължения на служебни министри, защото действията им ще са от значение и за предизборната кампания.

Янкулов вече действа – той свика заседание на Висшия съдебен съвет с искане за определяне на временно и.ф. главен прокурор на мястото на Борислав Сарафов.

Дали ще успее, предвид факта, че през седмицата прокурорската колегия на ВСС единодушно подкрепи за главен прокурор на София Емилия Русинова, която досега беше временно изпълняваща тази функция? Нейното име беше замесено в аферата „Осемте джуджета“ – схема за търговия с влияние в съдебната система. Сега Янкулов иска от същата прокурорска колегия да отстрани наставника на Русинова?

Доган, или мост към българските турци?

Нямаше как да останат незабелязани министрите на социалната политика и на транспорта заради връзката им с ДПС и Ахмед Доган. За първи път от злополучния кабинет на Пламен Орешарски (ДПС–БСП) през 2013–2014 г. ДПС е представено официално и нескрито в правителство – ясен сигнал за турските избиратели, прелели се към силната ръка в ДПС на Делян Пеевски.

Д-р Хасан Адемов, ветеран в политиката, дълги години депутат от ДПС, но известен със своята почтеност, става министър на социалната политика. Сфера, в която има безспорна експертност. Рискът от социално напрежение в предизборния период расте и задачата на Адемов е да осигури спокойствие.

Корман Исмаилов, бившият лидер на младежкото ДПС, напуска Движението през 2011 г. заедно със заместника на Доган Касим Дал. По-късно двамата създават Народна партия „Свобода и достойнство“. Днес Исмаилов оглавява Министерството на транспорта и съобщенията. 

Въпреки че социологическите проучвания дават лоша прогноза за АПС – името, под което ще се явят на избори отломките от Догановото ДПС, ситуацията може да се промени. 

Кметове в изпълнителната власт

Ключовият пост на министър на финансите е поверен на Георги Клисурски, доскоро заместник-кмет по финансите в Столичната община. Любопитното е, че през юни 2025 г. той подаде оставка от „Продължаваме промяната“ с пост във Facebook: 

Напускам ПП. Разочарован и омерзен.

Причината беше арестът на заместник-кмета Никола Барбутов, обвинен в корупционни престъпления, и последвалата оставка на съпредседателя на ПП Кирил Петков.

Клисурски беше зам.-министър на финансите в кабинета на Николай Денков (ПП–ДБ) и съветник на вицепремиера по европейските фондове и министър на финансите Асен Василев в правителството на Кирил Петков. 

Той зае поста в Столичната община, след като предишният заместник-кмет Иван Василев напуска в края на юли 2025 г., за да се присъедини към Румен Радев.

Министър на енергетиката е Трайчо Трайков, доскоро кмет на столичния район „Средец“. Трайков заемаше този пост в първото правителство на Бойко Борисов, но беше освободен и на негово място дойде Делян Добрев. 

Формално той беше „сготвен“ с „плажа в Катар“ – случай от март 2011 г., при който беше обвинен, че се е пекъл на плаж, докато е трябвало да бъде на форум с бизнесмени от емирството. Тогава лидерът на ГЕРБ и премиер отрече Трайков да е бил отстранен заради острата си позиция срещу АЕЦ „Белене“.

Но причината за освобождаването му през 2011 г. беше именно АЕЦ „Белене“ и подписаното от шефа на НЕК Красимир Първанов допълнение №12 за АЕЦ „Белене“, макар да не е имал разрешение да го прави. Резултатът е, че на българската държава ѝ се наложи да плати над 600 млн. евро за двата реактора на „Белене“, чието строителство така и не започна. 

Тогава Трайков заяви, че 

руският натиск понякога е по-силен от способността на някои хора, призвани да защитават националния интерес, да му се противопоставят.

Сега в София предстоят частични местни избори, а за Трайков се очаква да продължи да е министър и в следващ кабинет.

Тодор Тодоров: „Проектът за АЕЦ „Белене“ няма за цел да се построи централата, а да се източва бюджетът“

Темата за АЕЦ „Белене“ периодично се връща във фокуса на общественото внимание. В началото на седмицата стана известно, че според ЕК такава тема няма, доколкото България въобще не е започнала нужната…

ТоестВенелина Попова

Надежда за Външно

Четвърт век след като оглавяваше дипломацията, когато България получи покана за членство в ЕС, Надежда Нейнски се завръща в Министерството на външните работи. Ще ѝ помагат изпитани дипломати от кариерата – Марин Райков, който е бил и служебен премиер, и Ради Найденов.

България е постигнала големите си цели, но в последните години имаше особено слаби първи дипломати. Тази година трябва най-сетне да приключи процедурата за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), към която България се стреми от почти 20 години.

Нови, но не съвсем

Повечето министри в кабинета на Андрей Гюров имат административен опит. Професор Сергей Игнатов беше образователен министър в първия кабинет на ГЕРБ. Министърът на културата Найден Тодоров също има опит от служебни кабинети, а Михаил Околийски – на здравеопазването, е бил заместник-министър от ПП. Също опит, но като началник-кабинет на екоминистри в две служебни правителства, има Мария Недина. Тя е вицепремиер по европейските фондове и нейната висока позиция буди недоумение предвид скромния опит, освен ако не броят поста ѝ на съветник на бившия вицепремиер Атанас Пеканов. 

Безспорно попадение за министър на регионалното развитие и благоустройството е Ангелина Бонева, възпитаничка на „Оксфорд“. Цялата ѝ кариера е свързана с политиките, финансирани със средства от ЕС.

След трагедията на Петрохан протестната енергия и общественото доверие някак се сринаха. Но сякаш получиха своя шанс при обявяването на служебния кабинет. И последва ударът с компрометирането на вицепремиера за честни избори. От това ще спечели новият кандидат-спасител.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/tri-stupki-na-andrey-gyurov/

Какъв пост ще заеме Андрей Гюров при едно редовно правителство, след като приключи с дейността си като служебен премиер, е още рано да се каже. Сигурно е, че ще продължи, засега на преден план е усмивката му, след като президентката Илияна Йотова го номинира за служебен министър-председател.

Безспорно Гюров е доволен от новото стъпало в кариерата си, след като беше депутат, председател на парламентарната група на „Продължаваме промяната“, и подуправител на Българската народна банка за управление „Емисионно“. 

„Не съм член на „Продължаваме промяната“, заяви обаче Гюров, след като получи папката с мандата за съставяне на правителство. Тази седмица се чуха прогнози, че може да мине и към проекта на доскорошния президент Румен Радев. 

Ако г-н Гюров се справи с провеждането на изборите, мисля, че той може да бъде припознат от новата партия на Румен Радев, 

заяви по БНТ политологът Теодор Славев.

Обаятелен и владеещ чужди езици, той е много различен от председателя на Сметната палата Димитър Главчев, заявил готовност да потрети на „Дондуков“ 1. 

Нов и.ф. главен прокурор?

Сега Гюров с облекчение ще напусне БНБ, където изкара една година, а е в неплатен отпуск от година и седем месеца. Причината е правният казус, заплел се, след като закритата вече Антикорупционна комисия установи несъвместимост заради участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и в управата на две сдружения с нестопанска цел. БНБ опита да го освободи, той обжалва, а Върховният административен съд спря делото и по искане на защитата на Гюров се обърна към Съда на ЕС за тълкуване по казуса, след което ВАС ще се произнесе. Развитието на тези събития няма да попречи на Андрей Гюров да изпълнява функциите на служебен премиер. При позитивен за него изход от съдебното дело ще получи и възнагражденията си от БНБ за периода на отстраняване.

Следващата седмица той ще представи състава на кабинета си и се заема с управлението, но най-напред с главния прокурор, МВР и вероятно със службите. Андрей Гюров вече отбеляза колко важна е ролята на бъдещите министри на вътрешните работи и на правосъдието. За първия смята да е човек от системата, а за правосъдния – че трябва да се заеме със смяната на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, чиято легитимност се оспорва не от вчера.

ПП–ДБ отдавна настояват правосъдният министър да предложи на прокурорската колегия на ВСС да назначи друг изпълняващ длъжността вместо Сарафов. Разбира се, кадровиците може и да не се вслушат, но кой знае… Това е в правомощията на министъра на правосъдието, но настоящият – Георги Георгиев, така и не постави за обсъждане подобна точка в дневния ред на ВСС. 

Но Сарафов би могъл да изненада и сам да се оттегли. Със сигурност си дава сметка, че времето му в това кресло е изтекло. Главните прокурори в България винаги са функция на политическите трусове – справка: предшественикът му Иван Гешев беше освободен в разгара на политическите договорки за т.нар. сглобка между ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ (накрая и ДПС на Делян Пеевски). 

Амбицията на Румен Радев и на кръга около него е ясна – да имат тежката дума при избора на следващия обвинител №1. Неизвестното е с кой коалиционен партньор (или партньори) ще споделят новия състав на ВСС, който да направи възможен този избор. Преди обаче да се стигне дотам, има по-близка и не по-малко важна задача – провеждането на изборите.

МВР, службите, изборите

МВР отново ще се разпердушинва, за да се демонстрират контрол върху купения вот и мобилизация, която да респектира. Както преди всички нови избори ще се сменят шефове на областни дирекции.

Паралелно с това вниманието ще бъде насочено и към службите за сигурност. Там премиерът има по-голяма свобода на действие чрез Министерския съвет, особено по отношение на координацията и кадровите решения, когато законът го допуска. 

Какво може да направи Гюров по отношение на службата, около която най-много се шуми в последните дни – Държавна агенция „Национална сигурност“? 

Миналата есен мнозинството, което доминираше в 51-вия парламент – ГЕРБ, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“, отнеха на президента думата при назначаването на шефа на ДАНС. Неговият указ вече не е необходим, решава парламентът. 

В момента ДАНС е с и.ф. шеф Деньо Денев, свързван с Пеевски. Денев има двама заместници, креслото на третия е празно. Има спекулации, че парламентът може да го запълни, преди депутатите да излязат в предизборна кампания. Идеята е, че този трети заместник би могъл да стане и следващият и.ф. „титуляр“. По закон заместник-председателите на ДАНС се определят с решение на Министерския съвет за срок от 5 години по предложение на председателя на Агенцията.

Интересна подробност е, че макар кабинетът на Росен Желязков да внесе в парламента предложение Денев да бъде избран за титуляр на поста и даже беше изслушан, то така и не влезе в дневния ред. 

Правителството на Гюров няма да е първото, което ще прави промени в службите. През 2024 г. служебният кабинет на свързания с ГЕРБ Димитър Главчев освободи от ДАНС един от заместник-председателите – Петър Петров, бивш депутат от ПП.

Предишният шеф на ДАНС Пламен Тончев беше избор на президента, тъй като получи поста при един от служебните му кабинети. По предложение на служебното правителство на Стефан Янев през 2021 г. беше освободен Димитър Георгиев и назначен Тончев, ръководил дотогава регионалното звено на Агенцията във Враца.

Случаят „Петрохан“

В контекста на трагедията с шестте трупа от случая „Петрохан“ промените в службите изглеждат неизбежни. Откритите тела на мъртвите „рейнджъри“ и свързването им с близки до ПП–ДБ фигури взриви и обществото, и политиците, поляризирайки всички оценки. 

За Гюров това е двойно предизвикателство. От една страна, всяка смяна в ДАНС или в ръководството на МВР ще бъде тълкувана политически – като опит за овладяване на системата преди изборите. От друга страна, липсата на реакция би изглеждала като съгласие със статуквото. Балансът между демонстрация на контрол и избягване на политическа чистка ще бъде доста крехък.

Представянето на служебното правителство ще съвпадне с датата 19 февруари, когато американският президент Доналд Тръмп свиква първото заседание на Съвета за мир. България и Унгария са единствените страни членки на ЕС сред учредителите и засега липсва яснота ще има ли представител на България. Правителството на Желязков остави ратификацията на договора за следващия парламент.

Това, върху което се обединихме с Президентството, е, че в служебния кабинет не трябва да има хора на конци, сламени фигури, заплюти територии. Ще работим по най-важните задачи пред държавата, за да има едно плавно предаване на управлението към следващото мнозинство, да се справим с всички кризи, които биха се изправили пред нас, и да осигурим спокойствие.

Андрей Гюров

Осигуряването на спокойствие обаче изглежда трудно постижимо на фона на развихрилите се страсти покрай случая „Петрохан“. Истерията около трагедията достигна такива върхове, че общественото внимание е изцяло погълнато от обвинения, спекулации, лъжи и опити за окалване. На този фон прави впечатление мълчанието на двамата влиятелни политически играчи, срещу които бяха декемврийските протести – Бойко Борисов и Делян Пеевски. Мълчание продължително и многозначително, което често означава изчакване на удобния момент, а не липса на позиция.

В такава среда Андрей Гюров ще трябва да доказва, че служебният кабинет не е временен буфер, а гарант за стабилност. Скоро ще се разбере.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/es-i-usa-je-taime-moi-non-plus/

Ако си представим системата за международна сигурност като архитектурна постройка, то поне една носеща стена се срути през изминалите седмици от европейска гледна точка. Апетитите на Тръмп към Гренландия разклатиха правителствата на държавите членки и институциите на ЕС, поставяйки ги пред немислима досега заплаха. Не само бъдещи военни действия в Стария континент започнаха да изглеждат потенциално възможни  (този риск вече беше станал очевиден, след като Русия нападна Украйна), но сега европейците се оказаха директно заплашени от традиционния си партньор, съюзник и закрилник – САЩ. Как се отразява това на европейските политики в областта на сигурността и отбраната и къде е мястото на България в новия световен ред?

Рамо до рамо срещу бедствието Тръмп

Международният икономически форум в Давос още не беше приключил, когато на 22 януари лидерите на страните от ЕС се събраха на неформална вечеря в Брюксел да обсъдят актуалните развития в трансатлантическите отношения и последиците от тях за Съюза. Погледната отстрани, срещата изглеждаше като терапевтична сбирка на общност, която е покосена от природно бедствие, а членовете ѝ изпитват необходимост да бъдат заедно в тежък момент, за да споделят страховете си и да потърсят взаимна утеха.

В заключителните си думи председателят на Европейския съвет Антонио Коща подчерта, че в отношенията между партньори и съюзници следва да се действа внимателно и с уважение, както и че Европа е твърдо решена да постигне по-голяма стратегическа автономност. Той също каза, че търговските отношения между ЕС и САЩ трябва да бъдат стабилизирани, но Европа има силата и инструментите да се защитава срещу всяка форма на принуда. На заплашителния тон на Тръмп за налагане на мита и военни действия в Гренландия Европа отговори дипломатично, но твърдо. Позицията, като всяко друго становище на ЕС, отразяващо 27 различни национални политики, приведе под най-малък общ знаменател гнева на Франция, Испания и скандинавските държави към Тръмп, по-нюансираните позиции на Полша и балтийските държави и откровената подкрепа на Унгария, Словакия и Чехия за американския президент.

Осъзнаването, че Европа трябва да поеме отговорност за собствената си сигурност, не идва от кризата с Гренландия. Още в началото на миналата година председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен представи новата европейска стратегия за сигурност като един от приоритетите си, за да се постигне радикално превъоръжаване на Европа в отговор на новата геополитическа ситуация. Според стратегическия документ от държавите членки се очаква да осигурят 800 мрлд. евро, за да гарантират пълна отбранителна готовност до 2030 г.

Мечтаят ли европейците, когато говорят за стратегическа автономност?

Евроатлантическата схватка стана още по-интересна, когато броени дни след Давос дуелът ЕС–САЩ се пренесе в Европейския парламент (ЕП). На съвместно заседание на Комисията по външни отношения (AFET) и на Делегацията за отношения с Парламентарната асамблея на НАТО генералният секретар Марк Рюте неколкократно подчерта, че вижда европейската отбрана като допълваща Северноатлантическия алианс, но в никакъв случай не и като автономна и военна сила.

И ако някой си мисли, че ЕС или Европа като цяло може да се защити без САЩ, нека продължава да мечтае. Вие не можете. Ние не можем. Нуждаем се един от друг,

каза той, с което предизвика възмущението на евродепутатите.

Идеята, че Рюте, най-дълго управлявалият министър-председател на Нидерландия и убеден проевропейски политик, когото европейците припознават като „един от нас“, сега защитава политиките на Тръмп и разубеждава Европа от намеренията ѝ да изгради собствен отбранителен капацитет, не се понрави на мнозинството членове на ЕП.

Генерален секретар на НАТО ли сте, или негов посланик в ЕС?,

попита испанският евродепутат Начо Санчес Амор. Евродепутатите бяха разочаровани от липсата на неутрална позиция, каквато подобава на един генерален секретар. Дори фактът, че в Давос Рюте спаси положението, като успя да постигне съгласие с Тръмп по въпроса с Гренландия и да предотврати (засега) военни действия и високи мита за европейците, не беше достатъчно утешителен. Защото на този етап условията на сделката и евентуалните загуби, които ще понесат Гренландия, Дания и Европа, остават неясни.

„Вашият напредък зависи от нашия успех“

Друго проблемно и изключително важно за евроатлантическите отношения споразумение – търговската сделка между САЩ и ЕС – беше обсъдено два дни по-късно в същата комисия AFET, този път в присъствието на Андрю Пъздър, новия посланик на САЩ в ЕС. Той e адвокат и собственик на верига ресторанти за бързо хранене, върл противник на абортите и на синдикатите, защитник на роботизацията. Беше номиниран за министър на труда по време на първия мандат за Тръмп, но принуден да се оттегли заради множество скандали, свързани с личността му. От есента на 2025 г., след подписването на първото търговско споразумение между Урсула Фон дер Лайен и Доналд Тръмп, Пъздър пое щафетата да представлява американските интереси в Брюксел, докато договореното между председателката на Европейската комисия и американския президент мине през одобрението на ЕП и Съвета на ЕС.

На последната среща в Европарламента Пъздър много ясно заяви американската позиция за търговските отношения между Новия и Стария континент. Според него надпреварата в областта на изкуствения интелект ще реши икономическата съдба на Запада и за да устоим на съревнованието, се нуждаем от пет неща: енергия, изкопаеми суровини, данни, центрове за данни и развит софтуер. Европа трябва да се индустриализира и да следва САЩ по отношение на търговията, енергетиката, данните и инфраструктурата за изкуствен интелект, както и да намали регулациите, за да облекчи американските компании, каза още той.

Във въпросите си към новия посланик на САЩ мнозинството евродепутати защитиха правото на Европа да развива икономически политики, съобразени с нейните закони и ценности.

Законодателството ще го поправим ние, ако сметнем за необходимо, не вие. Нашата цел е да помогнем на САЩ да промени настоящата си авторитарна траектория,

заяви евродепутатът от левицата Санчес Амор. Други представители на ЕП задаваха и актуални въпроси, свързани с Гренландия, Украйна и новия Съвет за мир на Тръмп, които Пъздър заобиколи. Само германският евродепутат Александър Сел от крайнодясната „Европа на суверенните нации“ се съгласи с възгледите на американския посланик и със Стратегията на САЩ за национална сигурност, затвърждавайки за пореден път пълната взаимна подкрепа между европейската крайна десница и Тръмп.

Ние нашите ангажименти сме ги изпълнили, сега е ваш ред да напреднете по сделката,

каза още Пъздър, намеквайки за скорошното временно замразяване на работата по търговската сделка от Комисията по международна търговия на ЕП заради заплахите на Тръмп и проблемите с Гренландия.

Така в рамките на три дни американските хегемонистични позиции – както в областта на отбраната и сигурността, така и в сферата на търговията и икономиката – отекнаха еднакво силно в ЕП и притиснаха Европа от двете страни, като в макдоналдски чийзбургер, в стремежа си да я подчинят на американската визия за бъдещето. И то не коя да е визия, а на Америка като частна еднолична корпорация, предвождана от Тръмп.

Къде сме ние?

Български евродепутати не бяха чути да задават въпроси на двете важни изслушвания в AFET и в Делегацията за отношения с НАТО, въпреки че имаме двама постоянни членове в тази комисия (Андрей Ковачев от ГЕРБ и Станислав Стоянов от „Възраждане“) и трима заместник-членове (Илхан Кючук от ДПС, Ивайло Вълчев от ИТН и Петър Волгин от „Възраждане“).

За сметка на това името на страната се открои редом с това на Унгария във връзка с подписания от премиера в оставка Росен Желязков документ за присъединяване на страната ни към Съвета за мир, създаден от Тръмп. Ето как коментира Financial Times компанията, в която изневиделица (за българското общество и за европейските ни партньори) се намери и България:

Шестима монарси, трима бивши съветски апаратчици, два режима, опиращи се на военна подкрепа и лидер, издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления…

Останалите европейски държави отказаха участие в едноличната инициатива на Тръмп, а Антонио Коща подчерта, че ЕС ще се придържа към мирен план за Газа в съответствие с приетата през ноември 2025 г. Резолюция 2803 на Съвета за сигурност на ООН. В България присъединяването към обявения от американския президент Съвет предизвика остри критики – както от анализатори и експерти по международно право, така и от юристи и специалисти по конституционните въпроси. Международни анализатори също смятат, че и от юридическа, и от външнополитическа гледна точка това е организация с неизяснен статут и централизирана власт, в която решенията се вземат еднолично от Тръмп. А останалите държави членки служат или за донори (стига да платят членската такса от 1 млрд. долара за пожизнено присъединяване), или за декор за снимките, както изглеждаше на срещата в Давос.

В тази сложна геополитическа ситуация на изострени отношения между ЕС и САЩ, когато европейските държави застават рамо до рамо, за да консолидират позициите си и да устоят на американския натиск, България изпраща двусмислени сигнали, като за пореден път застава срещу Европа и редом до Унгария – черната овца на ЕС в момента. Такова поведение се наблюдава понякога и от страна на Словакия и Чехия и дава все повече основания на редица западни държави начело с Германия да поддържат идеята за Европа на две скорости като единствена възможна алтернатива на разнопосочните влияния, господстващи в ЕС. Франция, Полша, Испания, Италия и Нидерландия вече са поканени от германския финансов министър и вицеканцлер Ларс Клингбайл да обсъдят конкретен план за действие в тази насока.

При такъв сценарий България едва ли може дори да се надява да е в групата на втората скорост, където ще се озоват страни като Белгия, Малта, Португалия, Кипър, Гърция, Люксембург, балтийските и скандинавските държави – по-малки по територия, население и възможности, но с ясни проевропейски позиции и с безспорна ценностна принадлежност към ЕС. За лошите ученици от Източна Европа, които претендират да са по-находчиви, като поддържат т.нар. външнополитически баланс едновременно с ЕС, САЩ и Русия, остава рискът да се озоват в задния двор на европейската система на сигурност, която, макар и разклатена в момента, остава единствената демократична алтернатива в един нестабилен свят на видими и невидими заплахи и безпринципни съюзи.

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kruv-porno-politika/

Само две неща на тоя свят могат да изтикат политиката по-надолу в новинарските емисии – кръв и порно. В момента българската действителност предлага в изобилие и от двете. Когато се лее кръв и има насилие, всички стават съдебни експерти. Когато има секс, всеки се прави на морален компас. 

Появиха се и конспиративни теории, че нарочно били продуцирани скандалните новини с камерите в салони за лазерна епилация и гинекологични кабинети и даже и тройното убийство в хижа край прохода Петрохан, на 15 км от границата със Сърбия. За да се отклоняло вниманието например от вандализма над Изборния кодекс, каквото е ограничаването до 20 секции в държавите извън Европейския съюз и извън дипломатическите ни мисии.

Защо на българите им е толкова непосилно да мислят и поради тази причина си обясняват света и случващото се с могъщо задкулисие или с рептили? Така доброволно се самообезценяват. Психиатри сигурно биха заподозрели и интернализирана малоценност, най-дълбоката яма, в която някой доброволно може да се натика, когато му натрапят, че е „малък и незначителен“. Оттам нататък няма нужда да те спират – ти вече си се спрял, омекнал като пластилин, и чакаш захарче за послушание.

Кръвта и порното свеждат всичко до емоция: ужас, възбуда, възмущение. Няма нужда от контекст, няма нужда от въпроси „Кой печели?“, „Какво следва?“, „Как се стигна дотук?“. 

Политиката изчезва не защото някой я е скрил, а защото никой не иска да я мисли. 

След като „някой дърпа конците“, а „изборите нищо не променят“, хората избират зрелищата пред смисъла. 

Замислим ли се, ще разберем защо се случва това, което се случва.

Камерите и слабите институции

В България ерата „ГЕРБ“ се оскандали с незаконни подслушвания. Над 5000 разрешения за подслушване пък бяха издадени от Специализираната прокуратура и Специализирания наказателен съд. Разпространени от неизвестен източник записи и снимки на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов наводниха за известно време дневния ред на обществото. Не последваха санкции за никого.

Едно е обаче да бъдат публикувани снимки, уличаващи политик, като онези на нощното шкафче на Борисов. Или като на лидера на „Атака“ Волен Сидеров, който пощипва зърната на… женска статуя през 2014 г. или се е излегнал в бял халат на тераса на луксозния парижки хотел Four Seasons George V. 

Но когато в порно сайтове изтекат хиляди кадри от епилация или преглед при гинеколог, гражданите следва да си дадат сметка за размера на безнаказаност. Да не забравяме, че всичко започна с камерите в тоалетните на 138-мо столично училище, чийто директор Александър Евтимов беше привлечен към наказателна отговорност. Той е пуснат от ареста срещу гаранция от 10 000 лв. и е обвинен за незаконно поставяне на записващи устройства в тоалетните на училището, както и за създаване на порнографско съдържание с непълнолетни. 

Излиза, че всеки, който поиска, може да постави камери където си иска, а фирмите, монтиращи устройствата, не смятат за необходимо да уведомяват при нарушение, каквото е заснемане на лекарски прегледи например. Всички замесени се оправдават с хакери.

Ако българското общество разчита на Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) да защити правата на жените, а и на мъже, чието човешко достойнство е пострадало от изтичането на видеата, се заблуждава.

Първо, Комисията бе оглавена от човек със спорна компетентност, за което очевидно доказателство е изслушването му в парламента и затруднението да отговори какво е „проследяваща бисквитка“.

Технически неграмотен кандидат за председател на КЗЛД (видео)

Технически неграмотен и/или силно притеснен, Борислав Божинов се яви на изслушване за поста председател на Комисията за защита на личните данни. К

Глобал Уеб ООДАнтон Парталев

Формално Борислав Божинов, бивш разследващ полицай, е предложен от Министерския съвет, но биографията му носи всички първични белези на ГЕРБ: завършил Академията на МВР и право в Югозападния университет – инкубатор на кадри за силовите ведомства и прокуратурата. Изкарал 10-дневен курс по GDPR.

Второ, по отношение на видеонаблюдението в козметичните студия КЗЛД признава, че законът е пропусклив, а становищата на Комисията – препоръчителни:

Видеокамери не следва да се разполагат в стаи за отдих, помещения за преобличане, както и в помещения, в които се извършват процедури със съблечени лица. Факт е обаче, че осъществяването на видеонаблюдение не е нормативно регламентирано, а становищата на Комисията нямат задължителен характер, те са препоръчителни.

Сървърите на порно сайтовете са в чужбина, което ще затрудни търсенето на справедливост от пострадалите, които могат да претендират за наказания и обезщетения заради нарушения на сигурността на лични данни, на правото на личен живот и за накърнено достойнство и репутация. 

„Рейнджърите“: факти и спекулации

Значително по-голям интерес – заради политическия привкус – предизвиква тройното убийство край Петрохан. Дори консултациите за служебен премиер отстъпиха пред случая с трите трупа с огнестрелни рани в главите и опожарената планинска хижа в землището на село Гинци, Годечко. Намерени са подредени един до друг до кучешката колиба, а двете кучета са открити разстреляни според една версия, според друга – заключени и изгорели, на горния етаж на подпалената хижа.

Сигналът на телефон 112 е подаден на 1 февруари от майката на един от мъжете, с когото тя не можела да се свърже. Според друга версия сигналът е подаден от познат на тримата, който ги е търсил по телефона и когато не е успял да говори с тях, е отишъл до хижата и ги е открил. Няма потвърждение от МВР коя от двете версии е вярната. Министерството съобщава чак на следващия ден, понеделник, 2 февруари. Няма официална информация обаче кога е настъпила смъртта на Ивайло Иванов (49 г.), Дечо Василев (45 г.) и Пламен Статев (51 г.)., планинари и пещерняци, обитавали хижата почти през цялото време и живели там изолирано. 

Никой от тях не е с криминална регистрация. Василев е счетоводител със собствен бизнес, Иванов – адвокат, учил в България и Швейцария, живял дълго време в чужбина, а Статев е работил в ИТ сектора. Не се съобщава да са семейни.

Тримата са съдружници в Българската асоциация по екстремни спортове заедно с издирваните Николай Златков (22 г.) и Ивайло Калушев (51 г.), собственик на хижата, известен и като Лама Иво заради заниманията си с будизъм и с различни езотерични практики. 

Освен хижата тримата са ползвали и къща в село Кости, община Царево, близо до границата на България с Турция.

Калушев е най-интересната личност от обитателите на хижата. Списание 360, което разказва за школата му за екстремни спортове през 2019 г., го представя така: 

[…] старши инструктор по спелеология, алпинизъм и скално катерене, пещерно гмуркане, аварийно спасяване и оцеляване в екстремни условия към редица водещи световни организации, както и международен Outward Bound и EDUCO инструктор.

Пътешественик-мореплавател, пилот парапланерист, международен инструктор по бойни изкуства (5 дан TKW ITF, Wing Chun Kung Fu), както и световноизвестен пещерен водолаз и изследовател. Ръководител на екипа, изследващ в Мексико най-дългата в света подводна пещера с единичен вход – Система Икстлан. 

Спелеологът снима и филм от подводните пещери на Юкатан.

Калушев купува хижата през 2020 г. и според Българския туристически съюз (БТС) и представители на сдружение „Балканка“ достъпът на туристи до хижата спира и те започват да избягват не само нея, но и района като цяло. 

През 2022 г. Калушев и Иванов основават Сдружение с нестопанска цел „Национална агенция за контрол на защитените територии“ (НАКЗТ), в което като учредители участват също художникът проф. Николай Лазаров Майсторов и съпругата му и бивша преподавателка по пиано в Консерваторията проф. Стилияна (Стела) Димитрова-Майсторова, майка на Калушев. (Публикации посочват баща му доц. Георги Калушев като агент на ДС с псевдоним Живко. Той е проверен от Комисията по досиетата в качеството му на ръководител на някогашната катедра „Бизнес администрация“ в УНСС в периода 1997–1999 г.) 

Един месец след регистрацията си НАКЗТ подписва споразумение с МОСВ в лицето на екоминистъра Борислав Сандов, което е прекратено през 2025 г. Тази новина фокусира вниманието върху евентуални политически връзки с ПП–ДБ, тъй като през февруари 2022 г. управлява кабинетът на „Продължаваме промяната“, а Сандов е и съпредседател на Зелено движение, част от „Демократична България“.

В пост във Facebook той обясни, че не е познавал хората от НАКЗТ преди 2022 г., и отрече да му е оказван натиск.

Не са ми били приятели, колеги или съпартийци преди или след 2022 г.

Със споразумението се преотстъпват функции на контрол върху защитени зони и територии на едно НПО. Димитър Куманов от „Балканка“ сигнализира на МОСВ и на държавни институции за незаконно спиране и проверка на туристи в гората от „рейнджъри“.

До момента няма отговор на основни въпроси: с каква цел е населена хижата и каква точно дейност са извършвали обитателите ѝ? Засега няма обяснение и защо интернет страниците, свързани с организацията, не функционират от декември миналата година, а профилите на лица, споменавани публично във връзка с нея, са били изчистени. Въпреки това имената на спонсорите станаха публично известни и всеки от тях публикува пост във Facebook, макар и след като бяха „осветени“. 

Васил Терзиев, кмет на София: 

Познавах ги. Иво, Дечо и Пламен. Лично. Подкрепях каузата им, включително заради тях самите – лично. И преживявам това, което се случи.

Предприемачката Саша Безуханова: 

Без колебание подкрепих финансово иновационната за България природозащитна практика за наблюдение с дронове, водена от убедеността, че тя ще послужи за добър модел за опазване на природните ни ресурси. Зная, че тази технологична осигуреност послужи за ограничаване на незаконната сеч и нерегламентиран лов в региона, за подкрепа при горските пожари.

Друг спонсор – ВИП Секюрити и собственикът му Атанас Симеонов, не са правили коментари. Засега.

Мненията на граждани и политически сили се разделиха на двата полюса. Едните защитават Калушев и „рейнджърите“ с аргумента, че са пазили горите от незаконна сеч и бракониери и са организирали лагери за деца и природолюбители.

Другите отхвърлят тезите им и твърдят, че са пазили канали към Сърбия за трафик на дрога и хора. (От Гинци до границата е 15 км, а оттам са под 2 км до първото населено място в Сърбия – село Долни Криводол, което е близо до магистралата Ниш–София.) Пред сайта „Булевард България“ анонимен приятел на обитателите на хижата отговаря утвърдително на въпрос за съдействие от страна на „рейнджърите“ на полицията по линия на нелегалните мигранти. 

На Гранична полиция, да. Не искам да коментирам, докато тече разследване, но това, което съм чувал, е прекратяване на канал за транспортиране на нелегални мигранти. Ние с тях винаги сме си говорили на тема спорт, преживяване, медитация, пещери, катерене […], гмуркане.

Охотно някои подхващат и контролираната информация на МВР и прокуратурата и бият барабаните за секта и педофилия, внушени и от изявления на и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов и като цяло от непрофесионализма на разследващите, в чиято адекватност се усъмни юристът от Антикорупционния фонд Андрей Янкулов.

Можем ясно да идентифицираме впрягането на този тежък криминален случай в поредната институционална атака срещу определени политици и неправителствения сектор като цяло. 

Самият Сарафов вдигна пушилка с думите: 

По случая „Петрохан“ има по-фрапиращи обстоятелства, отколкото в сериала „Туин Пийкс“.

Той е „шокиран от въпросната неправителствена организация“ и „потресен“ от сектантска мрежа с педофилия (това е някакво неясно обосновано предположение). Разчита есемеса, изпратен от Калушев до майка му, като намерение „да посегне сам на живота си“.

Съдържанието на съобщението до майката стана известно, без да е сигурно дали действително е от сина ѝ. А пред Нова телевизия тя коментира, че от 1 февруари не знае къде е той (издирва се – б.а.).

Нищо от това, което ще чуеш, не е вярно, дори и частичка, но нямаме никакви сили повече да се борим с тази кочина… То не е причината, то е просто капката, която преля за всички нас чашата, поредният искрен опит да помогнем на едно болно дете – момиче е, в твоя чест :))) Прости ми, благодаря ти от сърце и когато намериш сили (по-скоро е по-добре), просто си насочи мисълта към мен и ще ме намериш. Този свят е един много стабилен сън. Няма смисъл да го превръщаш в кошмар. Направи напук и виж вътре в себе си и се усмихни. Обичам те много. Бъди свободна.

Специалисти могат да преценят състоянието на човека, написал съобщението, но едно е сигурно – че е под голямо психическо напрежение.

Междувременно бащата на 15-годишния Алекс Макулев – Яни Макулев, разказа пред Нова телевизия, че синът му е с Калушев и от 29 януари той няма връзка с него, но не се притеснява, тъй като има доверие на собственика на хижата. Двамата с Калушев са приятели от 35 години покрай пещерите, заедно са спасили децата, блокирани в пещерата Духлата след наводнение през 2010 г. Единият му син прекарал една година в Мексико с Калушев през 2011 г. и за Макулев твърденията за наркотици, секта, педофилия са абсолютно безпочвени.

ДАНС, какво правите?

Преките щети от този скандал ще са политически обаче и ще са за ПП–ДБ. Прокуратурата ще се постарае да държи огнехвъргачката по коалицията колкото може по-дълго. Започва разследване на дейността на НАКЗТ, вече из медиите циркулират сигнали за дете, живяло в хижата с Калушев, като името му и това на негови близки не е скрито.

Сълзичка – паричка. Журналистическа етика за оплакване

Репортер изскача от засада пред пострадал от бедствие с въпроса „Как се чувствате?“. Виждали сте го стотици пъти по телевизията. И сигурно сте се питали какво ни носи този въпрос. На нас – нищо. На телевизията – рейтинг. За сивата зона на журналистическата етика у нас от Светла Енчева.

ТоестСветла Енчева

МВР ще разследва има ли подадени сигнали срещу сдружението от 2022 г. досега. Инспекторатът ще влезе в ГД „Национална полиция“, ГДБОП, ГД „Гранична полиция“, СДВР, всички областни дирекции на МВР в страната, в Дирекция „Миграция“ .

Очевидно дейността на тази организация трябва да бъде проверена, включително по отношение на децата, които са ходели на лагери там и са били оставяни лично от родителите си. Отпреди две години има проверки по материали от ДАНС на въпросната организация. Това, което възпрепятства събирането на информация и доказателства, е нежеланието на родителите на децата да съдействат.

Борислав Сарафов

Намесването на деца винаги е особено чувствителна тема, каквато например не са обвиненията, че сдружението е паравоенна организация. Но ако ще я проверяват и за това, не подлежат ли на проверка и паравоенните формирования, които тренират в Странджа, или онези, свързвани с Ивелин Михайлов и „Величие“?

Контраразузнаването не обяснява защо НАКЗТ е на фокуса му от цели две години, в които нищо не е установено. Кметът на Гинци Георги Тодоров беше съвсем откровен в първите си коментари по случая, като заяви, освен всичко друго, че в къщата е имало оръжие. Пред Нова телевизия той разказва, че са намерени три пистолета и една карабина, както и голямо количество гилзи. Медии съобщават за намерени много оръжия в хижата, без обаче да се позовават на източник за тази информация. 

Ето какво казва кметът на село Гинци.

Около 14:00 ч [доста след подаването на сигнала в 11:20 ч на 1 февруари – б.а.] началникът на полицията ме информира, че има три трупа в района на хижа „Петрохан“ и да имам готовност да посетим района. Бяха спецслужбите на ДАНС вътре в изгорялата сграда. След това влязоха криминалистите от София.

Всичко това само на пръв поглед е история за кръв, порно и политика. Това е история за провала на държавата да мисли и да обяснява и за готовността на обществото да приеме емоцията като заместител на анализа.

Когато институциите шикалкавят или целенасочено пускат внушения, а главният прокурор, който дори не е главен прокурор, говори за деветдесетарски хорър, резултатът е недоволство, конспирации и песимизъм, че пак нищо няма да излезе.  

Кръвта и порното са удобният изход за властта. По-лесно е да се възмутиш, отколкото да изискваш отговорност; по-лесно е да гледаш, отколкото да мислиш. И докато се чудим дали някой „дърпа конците“, конци отдавна не са нужни – сами сме спрели да се движим.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vuzelut-na-suglasieto/

Кого ще избере президентката Илияна Йотова за служебен министър-председател, след като има петима съгласни за поста, съвсем не е обикновено кадрово решение. Напълно възможно е изборът да падне върху име, което умишлено не беше пуснато в мелницата от последните седмици. Например заместник-председателката на Сметната палата Маргарита Николова, която даде съгласие да поеме поста, след като това направиха и подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманката Мария Филипова и председателят на Сметната палата Димитър Главчев. 

Другата заместничка в Сметната палата – Силвия Къдрева, която също потвърди, е работила от 2018 г. в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). За поста беше предложена от оскандалилия се с декларирането на терасата си председател на Комисията Пламен Георгиев. Кандидатурата ѝ беше одобрена от парламента, доминиран от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП). 

Прекратилият президентския си мандат Румен Радев остави на Йотова отговорността за решението, което по всяка вероятност е негово. Въпреки че няма публично известна информация, бившият президент разполагаше с достатъчно време, за да планира следващите стъпки. Така избегна ситуация, в която служебният кабинет би бил разчетен като последен президентски ход, който да повлияе на политическата му кариера. Причината е, че ще бъде изтълкуван като опит за политическо съюзяване след изборите. 

Формално неутрален избор

Николова е привидно най-непартийният кандидат сред останалите, дали съгласие. Влиза в политиката от „Атака“ най-напред като столична общинска съветничка, а после и като депутатка в два парламента – докато партията на Волен Сидеров подкрепяше кабинета „Орешарски“ в периода 2013–2014 г. и по-късно от коалицията „Обединени патриоти“ (ОП), в която влизаше и „Атака“. А ОП беше партньор на ГЕРБ в третото правителство на Бойко Борисов. Николова е била член на Консултативния съвет на Сметната палата, както и финансов директор в три министерства и в БНТ. 

Доказала съм, че мога да създавам работещи екипи и добра организация на работа, не бягам от трудните решения… 

По закон председателят на Сметната палата посочва заместниците си, така че Николова и Къдрева формално са избор на Главчев. Още тогава, през април 2025 г., и двете потвърдиха, че са готови да изпълнят предвидените по Конституцията ангажименти. Опитът на Къдрева в Антикорупционната комисия обаче едва ли би допринесъл да бъде избрана за служебен премиер – структурата беше закрита тази седмица с решение на Народното събрание. 

Макар и да не са така здраво обвързани с ГЕРБ и ДПС като повечето от „домовата книга“, Николова и Къдрева също са продукт на това мнозинство. Но ако Йотова се спре на някоя от тях, ще е значително по-безопасно и няма да търпи укори за политически предпочитания и спекулации за бъдещи съюзи, отколкото ако посочи Гюров или Главчев.

Който и от двамата да бъде избран, ще има негативи за партията, изстреляла го в политиката, тъй като ще понесе тежестта, включително греховете, за организацията на изборите. 

След като събра съгласието за служебни премиери на половината от „домовата книга“, се очаква Илияна Йотова да проведе консултации с парламентарно представените политически сили и едва тогава да обяви избора си за служебен премиер. Така Радев получава още време, за да учреди партията си.

Всичко случващо се до предсрочните избори е сигнал за политическа стратегия, а не просто административно назначение. Невъзможно е да се избегне калкулацията на едно или друго действие за вота, който се очаква да бъде насрочен за 19 април.

Поредицата служебни правителства наложиха схемите, по които се действа. Най-напред се сменят директорите на областните дирекции на МВР и областните управители, върху които пада тежестта на организацията на изборите. Кметовете, които също имат сериозен принос в този процес, няма как да бъдат сменени. 

Президент в кампания за президент

За разлика от Радев, впуснал се в политически инженеринг, на Йотова вероятно ѝ предстои предизборна кампания за президент (макар кандидатурата ѝ още да не е издигната). Тя има значително предимство пред останалите кандидати – през цялата кампания ще мине като действащ държавен глава. Но това съвсем не означава, че избирателите, гласували за Радев–Йотова като президентска двойка, автоматично ще подкрепят Йотова–Х. Ядрото обаче ще е идентично – консервативни, по-възрастни, симпатизиращи на режима в Москва, евроскептици.

Политическото ДНК на Йотова е лявото, макар то да е практически изличено от палитрата на българската политика. Политическата ѝ кариера започва в далечната 1997-ма като шеф на пресцентъра на БСП след разгрома на партията, чийто кабинет докарва национална катастрофа на България. После е депутатка и евродепутатка от БСП, като не успява да довърши третия си мандат, тъй като през 2016 г. влиза на „Дондуков“ 2. Изборът на служебен премиер ще е съобразен и с нейните интереси, освен с тези на Румен Радев. 

Част от Българската социалистическа партия в момента отчаяно се бори да се оттласне от съвместното управление с ГЕРБ и ДПС – Ново начало, тъй като то по всяка вероятност ще я загроби. Така че за Йотова няма особено значение дали „Позитано“ 20 ще я подкрепи – важното е да го направи бъдещата партия на Радев.

Готов е!

Веднага щом стана ясно, че предсрочните избори са неизбежни, започна претеглянето на шансовете за служебен премиер на Андрей Гюров – политик от „Продължаваме промяната“, бивш депутат от ПП–ДБ, избран за подуправител през 2023 г. Той беше първият, дал съгласие да оглави служебно правителство на консултациите тази седмица на „Дондуков“ 2. 

Гюров е готов, макар при предишното разиграване на консултациите за служебен премиер да беше изключен: 

Готов съм да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия… Честни избори можем да имаме тогава, когато едно служебно правителство не се намесва на политическия терен, то е достатъчно неутрално, равно отдалечено от всички партии и работи само в рамките на правомощията, които му дава Конституцията.

Равноотдалечеността е химера. Правителство, чийто премиер се избира измежду политически назначения, били те и високопоставени институционални фигури, няма как да е „неутрално“. 

Правният казус, свързан с Андрей Гюров, не е бонус за избора му. Година след като беше гласуван от парламента за подуправител и след разтурянето на „сглобката“ между ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост.

КПК уведоми БНБ, че той не може да заема длъжността. Причината: бил съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и член на управителните органи на юридически лица с нестопанска цел – сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Резултатът е, че от юни 2024 г. е в неплатен отпуск и оспорва решенията пред ВАС, който спря делото, докато не получи отговор от Съда на ЕС. След произнасянето му делото във ВАС продължава.

Доцент Христо Христев, преподавател по право на ЕС, коментира пред bTV, че ако Гюров поеме ангажимента да бъде служебен премиер, „би следвало да излезе от управата на банката“ – което не означава да се прекрати делото във ВАС. 

Андрей Гюров няма опит в изпълнителната власт, а професионалният му профил е свързан основно с академичната и експертната сфера. За честността на изборите би разчитал на министъра на вътрешните работи, който би избрал, и на мрежата от нови назначения, които би съгласувал с ПП–ДБ. Срещу тях ще са машината на местната власт и утвърденият модел за контрол на вота, създаден от ГЕРБ и ДПС – Ново начало.

И тя е готова!

„Работя за благополучието на хората от 15 години като държавен служител“, каза Филипова, втората съгласила се да бъде служебен премиер. Още при номинацията ѝ за заместник-омбудсман изборът ѝ беше обвързан с попълването на „домовата книга“ за кандидат служебни премиери с лоялни на ГЕРБ и ДПС (Пеевски) хора. 

Съдейки по кариерния ѝ възход, тя е царицата на новите начала. Стартирала като експерт в Министерството на правосъдието, оглавила Държавната комисия по хазарта (помним я от есемесите на хазартния бос Васил Божков с тогавашния министър на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов). Следва постът на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), после става председателка на Комисията за защита на потребителите (КЗП), където прави две-три шумни акции, и прескок към заместник-омбудсман. 

Зад това възкачване по йерархията, започнало при първия кабинет на ГЕРБ, прозира моделът Борисов–Пеевски. За честността на изборите тя може да допринесе единствено с верността, която ще му засвидетелства. Но Филипова няма шансове да бъде избрана, твърде „брандирана“ е с кукловодите зад гърба си и името ѝ по-скоро бе спуснато за медиен шум и димки, докато истинският кандидат е друг.

Още един в готовност

Друг конкурент за служебен премиер е Димитър Главчев, двукратен служебен министър-председател с политическа кариера като депутат от ГЕРБ, катапултирала го на поста в Сметната палата.

Желанието му за трети път да оглави служебно правителство е безочие предвид факта, че последните избори, които организира, докато беше на този пост – на 27 октомври 2024 г., бяха частично касирани от Конституционния съд. 

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Съспенсът с партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и нейното влизане в парламента продължава. Драмата е на много нива и работата е там, че все още никой не може да каже какво точно ще се случи, дори и да се променят последните изборни резултати. Емилия Милчева със статия по темата.

ТоестЕмилия Милчева

Резултатът от разкритите драстични нарушения при повторното преброяване в някои секции вкара „Величие“ в парламента и отмени избора на 16 народни представители.

Но Главчев не се чувства отговорен:

Да се прехвърля вината върху който и да е служебен премиер или служебно правителство за това, което се е случило в секционните избирателни комисии, говори или за невежество, или за съзнателни спекулации.

Готовността да се оглави служебно правителство означава, че кандидатът гарантира честността на вота. Но и самата готовност не е гаранция за честен вот, когато системата остава непроменена. Партиите обаче не биха имали нищо против да се застраховат с един (не)партиен кандидат за служебен премиер, който да понесе отговорността за контролиран и купен вот и за нарушения на изборите. В този смисъл изборът на Илияна Йотова ще е политически щит – служебният премиер е буферът, който ще поеме удара, ако изборите бъдат оспорени, без това да засяга пряко нито партиите, нито президента.

Post Syndicated from Джорджа Спадони original https://www.toest.bg/kakvo-stava-v-surbiya-nepredvidimoto-budeshte/

Белградското утринно небе виси над нас сиво, облачно, тежко. Подухва лек вятър, неочаквано студен за началото на октомври. Но за нашата група италианци това не е проблем, любопитството ги води. Искат да разберат повече за сегашното положение в Сърбия, както и за миналото. Тече третият им ден в столицата и с всяко наше обяснение нещата се преплитат и стават все по-сложни, но те не се предават.

Вървим по скрита уличка в централен квартал на града – от едната ни страна се извисяват величествените правителствени сгради от миналия век, от другата са се наредили по-скромни кооперации. Спираме близо до едно триетажно жълтеникаво здание. Гледаме го отзад. Насочваме вниманието на нашите гости към един от прозорците на последния етаж. Получаваме въпросителни погледи – цялата постройка всъщност изглежда доста незначителна.

„От този прозорец в късната сутрин на 12 март 2003 г. снайперист стреля и убива Зоран Джинджич, докато той влиза през служебния вход на сградата отсреща.“

Групата се заковава на място, внезапно замлъква. Погледите блуждаят между двете сгради. Макар вече да сме им разказали историята за убийството на Джинджич, когато бяхме на гробището, друго е да видиш точното място със собствените си очи. Някой пита колегата ми дали още помни този ден.

„Всеки сърбин, който е бил достатъчно възрастен тогава, си спомня точно къде се е намирал и какво е правил в онази мартенска сутрин, когато е получил новината. Това е нашият 11 септември. Денят, в който всеки от нас разбра, че вратите на света около нас, едва открехнати, отново се затварят. И че пак пропускаме възможността за нормално развитие на тази държава.“

Имало е охрана, да. Имало е и вариант да се влиза с кола в специален тунел за повече безопасност. Но Джинджич не е искал, макар че е бил с патерици, защото се е контузил, докато е играл футбол. И не е първият опит за покушение срещу него, не – отговаряме на гостите. Три седмици преди онзи 12 март камион се опитва безуспешно да се вреже в автоконвоя му.

Случаят „Джинджич“

Още като студент в Белград Зоран Джинджич показва прагматично мислене, политическа интуиция, нюх за духа на времето и ораторски талант. През 70-те години е изхвърлен от университета и по-късно арестуван и осъден за организирането на независимо студентско движение. Емигрира във Федерална република Германия, където през 1979 г. защитава докторат по философия.

Когато се връща в Югославия през 1989 г., с други интелектуалци и активисти основава Демократическата партия (Demokratska stranka). Една година по-късно става неин ръководител и депутат от опозицията, макар мнението му по вечните въпроси на сръбския национализъм да е понякога неясно (през 1994 г. например посещава в Пале президента на Република Сръбска Радован Караджич, за да „изрази своята солидарност със сърбите от Босна“).

През 90-те Джинджич се отличава като ключова фигура в протестите срещу режима на Слободан Милошевич. През 1997 г. опозиционната коалиция Zajedno, в която е и Демократическата партия, се разпада след бойкот на изборите през декември и от други демократични групи. Избухването на войната в Косово през 1998 г. и бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. бележат началото на края за Милошевич. В същото време обаче започва серия убийства, над които пада сянката на президента – от журналиста Славко Чурувия до министъра на отбраната Павле Булатович, от паравоенния командир Желко Ражнатович – Аркан до бившия президент Иван Стамболич.

През септември 2000 г. улиците на страната отново са изпълнени с протестиращи, след като не е призната победата на президентските избори на кандидата на демократичната опозиционна коалиция (Demokratska Opozicija Srbije) Воислав Кощуница. След седмица масови протести на 5 октомври 2000 г. Милошевич подава оставка. Парламентарните избори през декември са спечелени от Демократическата партия с 64,7%. На 25 януари 2001 г. Джинджич става министър-председател – надеждата за промяна се разпростира из страната, окрилена от очакванията от чужбина.

Правителството на Джинджич започва с амбициозна програма, в която са планирани серия дълбоки и смели икономически и съдебни реформи, както и наказателно преследване за политическите убийства и военните престъпления, специална комисия за разследване на дейността на полицията и тайните служби, сътрудничество с международната общност, решаване на Косовския въпрос. По време на неговия мандат се ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и се въвеждат препоръките на Съвета на Европа, което води и до присъединяването на Сърбия и Черна гора към организацията през 2003 г.

Но докато на международно ниво Зоран Джинджич създава положителен имидж, в Сърбия е все по-противоречиво приеман от определени слоеве на обществото и от институциите. Първоначално той е против екстрадицията на Слободан Милошевич в Хага, но през април 2001 г. изиграва ключова роля в ареста му от югославските власти. На 28 юни обаче, въпреки възраженията на Конституционния съд, Джинджич разпорежда екстрадицията на бившия президент в Нидерландия под натиска на САЩ, които заплашват да не отпуснат планираната икономическа помощ от Световната банка и Международния валутен фонд.

Въпреки това Зоран Джинджич не е убит заради неприязънта на националистите. Онзи единствен куршум, пронизал го право в сърцето, е изстрелян от Звездан Йованович, член на „Червените барети“, водещи началото си от Сръбската доброволческа гвардия и по-късно влели се в специалните сили на Службата за държавна сигурност на Сърбия.

Джинджич е убит заради твърдото си намерение да се бори срещу Земунския клан – една от най-мощните престъпни организации в държавата. Същата, която още от 90-те е в тесни връзки със сръбската власт и с чиито представители самият Джинджич се вижда дни преди оставката на Милошевич, получавайки гаранции, че техните формирования няма да пречат на прехода. А мафията, както знаем, е държава в държавата. Това е напълно съзнателна сделка с наследството на Милошевич, пуснало пипалата си навсякъде.

Убийството на Зоран Джинджич е планирано в заговор между тайните служби, организираната престъпност и част от политическите фигури, останали след Милошевич.

Месец преди смъртта му тогавашната главна прокурорка на Хагския трибунал Карла дел Понте се среща с него: 

Разказа ми [Зоран Джинджич – бел. ред.] в подробности за реформаторската си програма. И тогава изведнъж ми каза: „Ще ме убият.“ 

На въпроса ѝ кой по-точно ще го убие, Джинджич отговорил с опасението, че планираните реформи в армията и полицията ще го изложат на опасност.

Джинджич ми обясни как възнамерява да се намеси в армията и полицията, след като е променил икономическата система. Реформата изискваше да се пипа изключително внимателно и беше доста опасна. И министър-председателят беше напълно наясно с това.

Ето как историчката Дубравка Стоянович анализира случилото се в своя статия, публикувана 10 години след убийството на Зоран Джинджич:

Налице бяха и заговорниците във висшите ешелони на тайните служби, които участваха и в предишния преврат – от 2000 г., и благодарение на това имаха особено положение. Налице беше и държавата, подчинена на партийни интереси. И политическата култура, която вижда в опонента враг. И ценностната система, която в компромиса вижда слабост, а в силата – юначество. И интересите на могъщи кръгове, които възприемат изграждането на правова система и институции като пречка за своя монопол.

Може би налице беше и намесата на Великите сили. И преди всичко – същото онова разделение на модернисти и антимодернисти, про- и анти-Запад, което е основната причина за повечето атентати в сръбската история. Ето защо убийството от 2003 г. доказва, че има приемственост, произтичаща от дълбоките проблеми в новата история на Сърбия: слабостта на институциите, мощта на „неконтролираните фактори“, олигархично-партийната държава и нерешения ключов въпрос „А сега накъде?“. 

И като се взираме в днешното положение в страната след още десет години (а и повече), не само че хич не изглежда по-светло, но и не е толкова различно.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

Джорджа Спадони е на обиколка из Белград с нова група туристи, на които разказва за музиката и архитектурата на града, а през този разказ – и на нас за случващото се в Сърбия. Това е втора част от поредицата, посветена на годишнината от трагедията в Нови Сад и на протестите за промяна.

ТоестДжорджа Спадони

Демокрация или стабилокрация

9 август 2024 г. Чакаме на границата между Босна и Сърбия. Обиколката ни е към края си, прибираме се в Белград, или поне се опитваме. Опашката е безкрайна, безмилостното лятно слънце превръща микробуса в печка, климатикът е почти безпомощен. Групата шумно решава кръстословици, а с колегата ми и шофьора говорим за масовите протести, предвидени в столицата за следващия ден – 10 август.

Бетонната козирка на гарата в Нови Сад, официално открита преди месец, ще издържи още малко. Причината за протеста е друга – проектът за най-голямата литиева мина в Европа, която англо-австралийската компания „Рио Тинто“ възнамерява да разработва в Лозница, до река Ядар, в западната част на страната. Спрян благодарение на огромните протести през 2022 г., планът отново е върнат на дневен ред от сръбското правителство през юли 2024 г. С подкрепата на ЕС.

Най-накрая излизаме от Босна, но не и преди да сме подарили шоколадово блокче на полицая, който, след като ни провери документите, изрично ни поиска такъв странен и сладък подкуп. Влизаме в Сърбия и минаваме точно през местността, застрашена от минните амбиции. Няколко метра след границата ни приветства огромен плакат на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП, Srpska napredna stranka), от който ни гледа мъж с очила и дебели устни. Шофьорът и колегата ми не се въздържат и отправят немалко псувни към този лик, който всъщност принадлежи на Александър Вучич – главния герой в сръбската политика от повече от десетилетие.

Роден е през 1970 г. в Белград и на 23 години се присъединява към Сръбската радикална партия (СРП, Srpska radikalna stranka) – ултранационалистическа формация, която иска да създаде „Велика Сърбия“ от руините на Югославия. Той става протеже на партийния лидер Воислав Шешел, осъден за военни престъпления в Хага. През 1998 г. Вучич е назначен от самия Слободан Милошевич за министър на информацията, като само за две години успява да приложи едно от най-репресивните законодателства в Европа срещу медиите и свободата на словото.

След 5 октомври 2000 г., когато Милошевич подава оставка, СРП е в опозиция, докато се редуват белязани от скандали демократични правителства, които включват присъединяването към ЕС в своите програми. Точно покрай въпроса за ЕС СРП се разделя и част от членовете ѝ начело с Томислав Николич и Александър Вучич я напускат, за да създадат Сръбската прогресивна партия (СПП) през 2008 г. Въпреки името и декларираните проевропейски настроения формацията е силно консервативна и популистка и бързо се превръща в основната опозиционна сила. На парламентарните избори през 2012 г. СПП печели 25% от гласовете и се класира на първо място. Вучич е първо министър на отбраната, а после – вицепремиер. На предсрочните парламентарни избори през 2014 г. СПП удвоява подкрепата си до почти 50% и печели мнозинство в парламента. Тогава Вучич става министър-председател.

Междувременно той признава в интервю „грешките от младостта“ и се отдалечава от националистическите уклони отпреди години, когато публично защитава Ратко Младич и Радован Караджич. Сред амбициите му за Сърбия е присъединяването към ЕС. Всъщност, въпреки че либералните партии, предшестващи СПП, полагат основите на европейските стремежи на Сърбия, именно Вучич дава официален старт на процеса през 2014 г. Следващите предсрочни избори през 2016 г. са предизвикани от СПП точно с цел подкрепа за продължаване и успешно приключване на процеса по кандидатстване за членство в ЕС. Този път СПП събира над 50%, но опозицията заявява, че гласовете са били купени.

В чужбина обаче се повишава задоволството от стабилността, която Сърбия най-накрая демонстрира. Особено в Германия. В интервю от 2016 г. Вучич казва, че смята Ангела Меркел „за истинския лидер на Европа“ и че германската канцлерка „се грижи за Балканите“. Критиците на управлението обаче посочват, че привидната стабилност в страната е постигната за сметка на демократичните ценности, особено на медийната свобода.

Изборите през 2017 г., с които Вучич започва своята кариера като президент на Република Сърбия, също са белязани с все по-строг контрол върху медиите и постепенно разрушаване на върховенството на закона. Междувременно, за да продължи да гради „прогресивен“ имидж за пред международната общност, президентът назначава за министър-председател Ана Бърнабич – първата жена на този пост в Сърбия, и то открита лесбийка. Без това да означава, че в програмата на правителството има място за правата на ЛГБТ, напротив – ролята на Бърнабич ѝ осигурява редица привилегии, от които останалата част от ЛГБТ хората в страната е лишена. 

През 2020 г. неправителствената организация „Фрийдъм Хаус“ потвърждава влошаването на положението в балканската страна, която вече не е демокрация, а хибриден режим, особено след резултатите от новите президентски избори през юли, които СПП печели с над 60%. Тази авторитарна тенденция, започнала през 2012 г., превръща държавата в стабилокрация, която въпреки реториката на правителството не е гарант за стабилността в Балканския регион, както вече стана ясно от нестихващите протести, започнали през 2024 г.

Сърбия вън от ЕС, ЕС вън от Сърбия

10 август 2024 г. Обиколката приключва, изпращаме гостите преди началото на протестите, предвидено за 19:00. Тръгваме около час по-рано и улиците вече се пълнят с хора, които се изливат от всички страни. В рамките на половин час центърът на Белград е изцяло блокиран – граждани от всички възрасти, с кучета и детски колички, с плакати и свирки са се събрали с мирни намерения и лошо настроение. Сред слоганите се чете „Рио Тинто марш от Сърбия“, „Няма да копаете“, „ЕС диктува, Вучич изпълнява, Рио Тинто печели“. Колегата ми казва: 

„Виждаш ли колко много хора, всички сме против Вучич от години, излизаме по улиците непрекъснато, но той не мръдва. Защото има подкрепа от ЕС.“

Всъщност тактиката на президента на международно ниво е да поддържа добри отношения с конкурентни геополитически сили. Твърди, че иска Сърбия да продължи своя европейски път, но в същото време поддържа приятелски отношения с Русия и привлича в страната най-големия брой китайски проекти в Европа в рамките на глобалната китайска стратегия за сътрудничество „Един пояс – един път“. В резултат на това, от една страна, отказва да подкрепи санкциите срещу Москва след избухването на войната в Украйна, въпреки че Сърбия има статус на кандидат-членка на ЕС; от друга, възлага все повече поръчки без конкурс на спорни китайски компании.

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?

На 1 ноември се навършва една година от трагедията в Нови Сад, която провокира някои от най-големите протести в Сърбия, а и в региона ни. Италианката Джорджа Спадони, която обича и познава Балканите, ни разказва в няколко поредни материала как изглеждат Белград и цялата страна година по-късно.

ТоестДжорджа Спадони

Вярно е, че точно както Бойко Борисов в България, и Александър Вучич има подкрепа от ЕС, с който освен това се осъществява над половината от търговията на Сърбия. Но за разлика от България, присъединителният процес в Сърбия отдавна е в бюрократична парализа, от която се възползва правителството на Вучич. А междувременно Европейският съюз вече не е синоним на прогрес и гаранции, а по-скоро представлява някакво далечно и абстрактно образувание, което постоянно се доказва като все по-лицемерно и индиферентно спрямо непрекъснатото западане на демокрацията и принципите на правовата държава в Сърбия.

Сред последните удари по доверието към Съюза е откровеното насърчаване на проекта на „Рио Тинто“ в Лозница, който даже е представен като стратегически проект на ЕС през 2025 г. Освен това слабата реакция от Брюксел спрямо мащабната вълна от антиправителствени протести, провокирана от трагедията в Нови Сад, играе важна роля в спада на доверието на сърбите към ЕС.

През октомври 2025 г. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за правото на мирни протести в Сърбия и изискваща политическа отговорност за засилените репресии. Ефективността на тези призиви обаче е доста ограничена и е застрашена от все по-влиятелната крайна десница, която подкрепя Вучич. Един месец по-късно „Рио Тинто“ обяви, че проектът „Ядар“ ще бъде поставен в режим „грижа и поддръжка“ поради липса на разрешителни и напредък, както и заради силна местна съпротива. Но това вероятно няма да е краят на историята и е все по-трудно да се предвиди какво крие бъдещето за балканската държава.

2025 г. Ден преди да покажем на туристическата група мястото, където е убит министър-председателят, се събираме около неговата паметна плоча на гробищата. Над черния мрамор, под надписа „Д-р Зоран Джинджич 1952–2003“, намираме леко повехнал венец от цветя, завързан с лента. Вятърът я е обърнал. Навеждам се и я премествам, за да видя дали пише нещо. Само едно кратко изречение: Hvala za viziju („Благодарим за визията“).

Срещу входа на Философския факултет в Белград – мястото, откъдето всеки път започваме нашите обиколки – погледът на бившия първи министър, напръскан с червена боя, все още се взира в студентите и минувачите. До неговото лице все още може да се разчете излющеното Gledajte u budućnost… („Гледайте в бъдещето…“) – колкото и мътно и страшно да изглежда. Защото друга опция няма.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-i-peevski-razhermetizatsiya/

„Когато падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу…“, пееха протестиращите през декември. Падне ли Пеевски, Бойко Борисов е отдолу. Освен ако не е успял да се разкачи преди това.

Реална ли е обаче такава хипотеза? В този случай олигархът Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, би изгубил не само ракетата носител, а и съдружника в архитектурата и ползването на сегашния властови модел. Оставката на кабинета на Росен Желязков, подкрепян от ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало, не означава, че Борисов–Пеевски са паднали, нито че моделът е разрушен. Но е добро начало. Следващата стъпка са честни избори и висока активност.

По време на почти едногодишното управление на кабинета „Желязков“ не беше тайна, че влиятелният и непопулярен Пеевски тежи на лидера на ГЕРБ. И ако някой се катери на гърба на Борисов, както често обича да казва самият той, това е Делян Пеевски. Колкото и да му се иска обаче да се откопчи от „Д“, толкова се и опасява дали ще остане цял, ако се случи. 

Безкръвно? Абсурд!

Борисов и Пеевски са съюзници по необходимост. Единият носи електорална легитимност и международна „приемливост“, другият – контрол върху институции, медии, прокуратура и компромати. Политическата операция с разделянето е сложна и не е възможно да се осъществи безкръвно. Двамата са като космически модул, херметично свързани системи с общо налягане и общи ресурси. Както в Космоса, така и в политиката при разкачване херметичността е въпрос на живот и смърт. 

Когато през 2014 г. олигархът Пеевски се разкачи от Корпоративна търговска банка и от мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев, квазисистемната банка фалира.

Олигархът забогатя още повече, Василев се укри в съседна Сърбия, където е и до ден днешен, делото се заблати, щетите останаха за данъкоплатците. А разследващият прокурор Иван Гешев се издигна до главен прокурор и едва преполовил мандата си, през юни 2023 г. със завидно мнозинство от 16 гласа Висшият съдебен съвет го отстрани от поста, когато той се осмели да каже истината, макар и не цялата:

Ясно кой е политическият боклук в Народното събрание.

Но такава е ориста на пешките. И в шаха, и в политиката тях ги жертват най-лесно. Наред е изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който се „радва“ на 4% одобрение, по-ниско и от това на Пеевски, който има резултат от 5,6% според проучване на „Алфа Рисърч“. През юни 2023 г., когато се създаваше кабинетът на ПП–ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС, Сарафов замени Гешев и нямаше опит да се оспори изборът му – макар да е част от статуквото, владеещо държавното обвинение. А сега стана излишен и аргументът е, че легитимността му е спорна.

Причината – не е освободил поста след 21 юли 2025 г., когато изтече ограничителният 6-месечен срок по Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който може да е и.ф. главен прокурор. Не го освободи, защото прокурорската колегия на ВСС реши, че този срок не се отнасял за Началника им – било заварено положение. Ситуацията изглежда абсурдно: временният главен прокурор също като предшественика си Гешев пробва да се закрепи на поста дори прегазвайки закона.

През октомври миналата година Върховният касационен съд отказа да възобновява дела по искания, идващи от Борислав Сарафов, тъй като по закон той не може да изпълнява функциите на главен прокурор. А тази седмица и Апелативен съд – Варна попита Конституционния съд (КС) дали Сарафов е легитимен на поста и може ли да иска възобновяване на дела. Председателката на КС Павлина Панова даде 14 дни на варненските магистрати да прецизират въпросите си. „Капитал“ разкри, че КС де факто е показал, че Сарафов е нелегитимен – по което де юре не може да се произнесе, игнорирайки неговото становище по конституционно дело. Причината е, че то е изпратено след 21 юли, когато е изтекъл ограничителният срок по ЗСВ.

Дори и Сарафов да се оттегли като изпълняващ функциите, той ще продължи да бъде заместник главен прокурор и шеф на Националната следствена служба, докато няма нов ВСС и избор на нов главен прокурор, който да предложи и свои заместници.

Настоящият ВСС е с изтекъл мандат от 2023 г., а изборът на членове на ВСС от парламентарната квота се извършва с мнозинство от 160 гласа за всеки член. То се оказа непосилно за сглобените мнозинства, но изборът на нов ВСС остава сред ключовите политически приоритети заедно с избора на Инспекторат, чиито членове са с изтекли мандати още през 2020 г. Така че този възел ще се разсече не от съдебната система, а от политиците. 

Протестите срещу Сарафов – инструмент на статуквото, са и част от протестите срещу завладяната държава, така както през 2020–2021 г. гражданското недоволство беше срещу Иван Гешев.

След като Гешев беше отгърмян, къщата в Барселона, златните кюлчета в едно нощно шкафче и другото мръсно бельо бяха покрити. В края на същата 2023 г. стана ясно, че разследването за евентуална съпричастност на Борисов към историята с къщата в Барселона е приключило и не е установено той да има нещо общо. 

Докато симбиозата Борисов–Пеевски работи, прокуратурата ще функционира като санитарен кордон около тях и като сопа за противниците им. Всеки потенциален скандал се неутрализира.

Случаят „Барселона“ е показателен: не че истината беше разкрита, просто темата беше закрита.

Дотук всичко, застрашаващо Борисов, Пеевски или някой от тяхната кохорта, е старателно почиствано от държавното обвинение: няма доказателство – няма проблем. Но ако Бойко Борисов направи опит да се измъкне от Пеевски, го грози компроматен гръм. 

Възможен ли е разлом?

Известният с бруталност, отмъстителност и мрежа за събиране и съхраняване на компромати Пеевски изглежда съмнително спокоен. Протестите и оставката на коалиционния кабинет унищожиха надеждите му за пълно и трайно утвърждаване в управлението на държавата с превръщането му от задкулисен фактор във формален властови стълб. (Както и за евентуално отпадане на наложените му от САЩ санкции по Глобалния закон „Магнитски“.) 

Упадъкът му може да бъде ускорен, ако нито една партия не го пожелае за партньор – скрит вече не може да остане, а за преговори наяве едва ли някой ще се осмели. Вече си партнира с ПП–ДБ, с ГЕРБ са в отдавнашна сглобка, а когато и да се появи партийният проект на президента Румен Радев, едва ли ще се съюзи с Пеевски. Подчинените на олигарха в институциите са хора, които по кучешки ще сменят една ръка, която ги бие и храни, с друга.

Но и предизборната кампания още не е започнала. Преди това трябва да се извърши безплодната въртележка с връчването на мандатите – на първата, втората и избраната от президента трета политическа сила. Първите две – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, вече декларираха, че няма да участват в правителство в рамките на този парламент, следователно която и трета партия да избере Румен Радев, финалът е предопределен. 

Неизвестните

Неизвестните са дали изборите ще са в края на март, или през първата седмица на април, по какви изборни правила ще се проведат и как ще се казва служебният премиер. От името му зависи и чие ще е служебното правителство – на ПП–ДБ, ако на този пост е подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, или на Борисов–Пеевски, ако е всеки друг от „домовата книга“. До момента е известно, че предложението за служебен премиер няма да приемат председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ), предложената от ГЕРБ и избрана за омбудсман Велислава Делчева, както и гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

Съдът на ЕС обаче още не е излязъл с решение по казуса на Гюров, свързан с освобождаването му от БНБ. А след Съда в Люксембург и българският Върховен административен съд ще трябва да се произнесе по решението на Управителния съвет на БНБ да освободи Гюров заради „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Междувременно Европейската централна банка подкрепи Андрей Гюров пред Съда на Европейския съюз по делото му срещу БНБ, като допусна политически натиск и изрази съмнение в независимостта на българската Антикорупционна комисия, писа „Дневник“.

Ако президентът избере Гюров за служебен министър-председател, този жест би могъл да се тълкува и като политически маньовър за общи действия с ПП–ДБ в бъдеще. 

Докато новият политически сезон още не е открит, Борисов направи скромен опит да елиминира протестите като фактор, обяснявайки в интервю пред Явор Дачков как властта е паднала заради самонадеяността на всички, „включително и Пеевски“. Също и как той бил казвал много пъти, че след 1 януари ще има промяна.

Ситуацията ни направи да зависим от него [Пеевски – б.а.], защото другите се дръпнаха. Когато всички прекалиха, включително и Пеевски, нищо не задържаше ГЕРБ в това правителство, в това мнозинство.

Разбира се, никой не вярва на тези обяснения, защото те звучат като закъснял опит за пренаписване на общата биография. Интервюто по-скоро маркира първия етап на контролирано дистанциране, засега вербално. Дачков се опита да помогне с въпрос коментар, че протестите май били насочени по-скоро към Пеевски, отколкото към Борисов. Но на този етап е невъзможно двамата да бъдат отграничени един от друг. 

Какво значи да падне Пеевски?

Как си представяме разкачването на Борисов и Пеевски: и двамата падат, оцелява само единият или става въпрос само за формално контролирано дистанциране? 

По-важният въпрос обаче е съдбата на схемите, които изградиха и усъвършенстваха през годините. Проблемът не е в персоните.

Проблемът е в механизмите на власт, които оцеляват след политически катастрофи и бързо приспособяват към себе си нови лица, често по-симпатични, по-образовани и по-добре опаковани, но функционално идентични.

Разрушаването на тези схеми минава не през падането на един или двама политически играчи, а през разглобяването на институционалната среда, която ги прави възможни: зависима прокуратура, безконтролни регулатори, обслужващи спецслужби и медийна екосистема, която заменя разследването с внушение. Без това всяко „разкачване“ ще бъде само техническа маневра – смяна на екипажа без промяна на курса.

Борисов и Пеевски са върховните представители на контролираната българска демокрация и разбират, че и двамата ще пострадат при конфликт помежду си. Председателят на ГЕРБ няма да се осмели да го направи сам, а Пеевски не може да натисне спусъка, без да пострада. Той е санкциониран, токсичен и все по-малко търсен. Един открит конфликт би ускорил политическата му смърт, особено в контекста на заплахата от протести за всеки, който го „приюти“ в съюз. Съдбата му е да се върне обратно в подземието.

Истинското предизвикателство е не дали Борисов ще се откопчи от Пеевски, или кой ще падне отдолу, а дали обществото ще успее да наложи правила, които да направят невъзможно възпроизвеждането на същия модел. В противен случай ще наблюдаваме как след краткотрайното морално възмущение и многохилядни протести следващото ново управление е изградено върху старите зависимости.

Тогава въпросът няма да е кой е отдолу, а докога всички ще сме там.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iran/

Протестите в Иран са нещо значимо по мащабите си, но имат своята история и контекст.

Започнаха отдавна показвайки нарастваща нетърпимост на младите в страната срещу неспособността на управляващата класа да се справи, но и разбира се срещу бруталността на методите им. Спомням си преди 10 години имах няколко интервюта с иранци търсещи да емигрират в Европа със семействата си. Единият практически беше написал техния аналог на Борика. Всички разправяха едно и също – не съм сигурен дали утре ще намеря лекарства и храна за децата си.

Последваха редица инциденти с убити жени, жестокости, международни проблеми, санкции, хаосът на Тръмп и войните на Путин. Всичко това повлия на икономиката и живота на иранците. Кум се опита да смекчи нещата, като допусна по-умерени кандидати за президент и смекчи някои режими, но това не помогна много. Двама от тези, които интервюирах преди 10 години, помогнаха на още 20 семейства да се изнесат към Германия – лекари, професори, инженери.

В последната година Иран се сблъсква със стара криза, но особено тежка сега – безводие. Това е нещо, което ще виждаме все повече в близките години заради климатичните промени и особено в южна Азия. Сега следим на живо как се отразява на една сравнително развита държава. Редица язовири са пресушени и заедно с лошото управление на водите в следващите седмици може да се окаже, че милиони ще трябва да бъдат евакуирани от Техеран.

Това е същността на протестите сега. Доколкото религиозното и политическото влияние на Кум не е намаляло сред старите, идва едно младо поколение, което не ги разпознава като авторитет и иска решение на проблемите в ежедневието си.

В тази ситуация хаосът в щатите, парализата във външния им департамент и експертната им неспособност им да формират някаква смислена външна политика донякъде е добра новина за протеста. Тръмп вече обяви, че ще ги подкрепи, но нито има идея кои са, нито как всъщност ще им помогне, нито е оставил някой около себе си или в администрацията, които да има идея или да смее да му каже. Казвам, че това е добра новина по принцип за Иран, защото историята ни учи, че всеки път като щатите се намесят там става по-лошо – след като наместиха диктатор фен на мъченията, превръщането на Техеран в порнoгрaфска столица на Азия и ограбване на ресурсите на държавата, създадоха плодородно поле за наместването на религиозните фанатици опиращи се на по-ниско образованото мнозинство от населението. Нищо учудващо. Дано да не се повтори пак сега.

За района това ще е добра идея, защото подобно на Русия, за Иран външната политика означава да дестабилизира чрез проксита. Последно бяха Хутите, а традиционно Хизбула и Хамас. Последните се подкрепят и финансират от Нитеняху, за да може да радикализира съвсем управлението на Израел, но е факт, че макар с осигурени от него пари ракетите идват от Иран. С промяна на модела вниманието на Техеран ще се обърне навътре. Отново подобни на Русия практически целият им разузнавателен и военен ресурс е организиран към опазване на вътрешния ред, но при масови протести това ще се разпадне. Да се надаваме поне, че няма да има разпадане на самата държава, защото това ще доведе отново до местни радикални групировки и колониални интереси. При Афганистан и Пакистан това доведе като страничен ефект до спиране на усилията за елиминиране на полио и връщането му на места след като фанатици с аргументи идентични на родните антиваксъри избиваха лекари и здравни работници.

И доколкото протестите са значителни, енергията на GenZ е голяма и проблемите са сериозни, ако завали в близките два месеца и напълни язовирите, може да останем само със снимки като тази от протестите преди две години срещу убийството на Махса Амини – визуално силни с голям отзвук в Европа, но малък дългосрочен ефект. Затова нека ги подкрепяме и търсим как да помогнем не само на думи, но да бъдем реалисти какво се случва на терен и че всъщност нямаме идея или аналог в Европа. Решението трябва да дойде отвътре – също както при ситуацията в България.

И напомням като четем за GenZ в Иран да не съдим за мотивацията и опита им по клишетата от щатите или по тези в България, както и съответно да не правим паралели с протестите у нас. Описах защо наскоро опитвайки се да определя какви са поколенията у нас.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/idva-li-osvobozhdenie-sled-ostavkata/

В действителност протестиращите по площадите и улиците на България и Европа десетки хиляди български граждани не искаха оставката на правителството. Те искат освобождение от модела „Борисов – Пеевски“ и от мрежите му. Падането на правителството на Росен Желязков е само първият пробив в стената. 

Същинският оздравителен процес ще започне с изваждането от политиката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания олигарх Делян Пеевски. А тази работа може да свърши прокуратурата, ако пожелае да служи на държавността и да изпълнява функциите си на защитник на обществения интерес вместо на куче пазач на завладяната от „Борисов–Пеевски“ държавност. 

Формулата на бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало“ не проработи в България.

Сега държавното обвинение е заключено в отколешните си зависимости – мудно и удобно за силните на деня. Но от него зависи ще има ли освобождение след оставката, или всичко ще остане само в периметъра на протестния шум. 

Също и от гражданската енергия – ще нарасне ли още до предсрочните парламентарни избори (вероятно през март), или ще спадне и как ще се трансформира в избирателна активност. Замлъкне ли улицата, избутаните в ъгъла на ринга бързо ще се окопитят и оставката ще е само моментен триумф.

„Все пак е победа, да се порадваме за малко“, казва таксиметровият шофьор, който със съжаление отбелязва, че не е успял за третия, най-многоброен протест, тъй като му се паднал дълъг курс извън София. Точно след този протест и преди гласуването на шестия вот на недоверие правителството подаде оставка, а премиерът Росен Желязков я мотивира с „гласа на народа“:

Ние, както заявихме нееднократно, чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението. Чуваме го осъзнато. Затова и трябва да бъдем на висотата на техните искания. Техните искания са за оставка на правителството. Това е настоящият момент. За оставката глас издигнаха и млади, и стари, хора от различни етноси, от различни религии.

51-вото Народно събрание няма да успее да произведе второ правителство, след като основните политически сили декларираха отказ да участват в преговори за нов кабинет. Както е тръгнало, няма да участват и в гласуването на редактирания проектобюджет за 2026 г., което означава, че поне до юни догодина държавата ще остане със старата финансова рамка, тоест с удължителен бюджет. Няма нови програми или увеличения на разходи (освен ако не се гласува отделно за извънредни ситуации), следователно в МВР, МО, ДАТО и навсякъде, където възнагражденията са увеличени, ще се запазят сегашните нива на заплащане.

Ако слушаме Борисов, ГЕРБ излиза от това 11-месечно управление с вдигната глава и след „брилянтни действия“. Също така нямало защо да се сърдят на „децата на площада“ – той като тийнейджър мечтаел семейният москвич да стане лада:

Защо им се сърдим, че искат да мечтаят? Да имат мечти. Я се замислете вие като сте били на тия години, за какво сте си мечтали. Аз дори съм благодарен, че Господ не ме е чул. Мечтата ми беше москвичът на татко да стане лада. Това ми беше и само си виках: „Ей, Господи, само това ми дай. Нищо друго няма да поискам. Една лада да карам аз.“ Това ми беше мечтата на тия години, 15–16–17. Те затова и площадът им е празник.

Изглежда, че Борисов е изключение от максимата „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Въпреки скромните дори и за социалистически младеж мечти, той създаде и оглави най-голямата партия в най-новата история на България, три пъти беше премиер, а футболният отбор „Витоша (Бистрица)“, в който играе, спечели тази година и купата при ветераните. 

За какво мечтае Борисов днес, е въпрос за 1 милион евро. В последния си трети мандат той караше гигантска тойота, през чийто отворен прозорец „разхвърляше“ пари като на селска сватба, все едно няма правила, програми, проекти за публичните средства.

„Зурлички“ навсякъде

Положението сега е „Борисов–Пеевски“ падна! Да живее „Борисов–Пеевски!“. Причината да се перифразират изрази от протокола на френския кралски двор е, че от всеки регулатор и институция надничат „зурлички“ – наложените от „Борисов–Пеевски“ и избрани от мнозинството кандидати. Те могат да бламират и провалят всяка смислена инициатива, а засега неуспешно „се справят“ с овладяване на ръста на цените.

За дългия път към промяната предупреди и съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев:

Кабинета го свалиха хората, които излязоха масово на площадите няколко пъти поред. […] Тази нова гражданска енергия, това връщане на гражданското общество всъщност беше правилният път. Но това е само първа стъпка към свалянето на кабинета. Но това е първа стъпка към разграждането на този модел.

Какво ще се случи с гражданската енергия до предсрочните избори (евентуално) през март, е в пряка връзка с действията след 1 януари. Повишението на цените има потенциал да разгневи гражданите и от протест за ценностите на демокрацията да преминат към социален. Тази промяна би предопределила и политическите сили, които ще се възползват от страховете на обществото и от неговия гняв.

Системата, която създава и укрепва на власт персони като Борисов и Пеевски, не е счупена – така че битката за нормална европейска България предстои. Поредната.

Политиците ще трябва да се равняват по гражданското недоволство. А на площадите хората идваха гневни поради различни причини, но с общ знаменател – несправедливост в разпределението на публичните средства, несправедливост в правораздаването, несправедливост в достъпа до услуги и възможности, които би трябвало да са универсални за всички. Държавата работи за малка група привилегировани и наказва останалите с бюрократичен произвол, несигурност и непрозрачност.

Предсрочните избори също така ще са тест за президентските наесен. Ще запази ли ГЕРБ преднина? Дали коалицията ПП–ДБ ще капитализира гражданската енергия и ще се утвърди като реален политически фактор преди президентския вот? Къде ще са Пеевски и неговото ДПС – Ново начало? Социологическо проучване на „Маркет Линкс“ им отрежда четвърто място с резултат 9,1%. В същото време ГЕРБ губи значителен дял от подкрепата си само за три месеца. Спадът от 22 на 17% е заради протестите, бюджет 2026 и кризата във властта.

Радев ще скочи ли?

За предстоящите парламентарни избори на Румен Радев ще му се наложи да напусне президентските покои и да скочи в бурния водовъртеж на политиката. Така предизборната кампания на вицето му Илияна Йотова ще започне с поемането на президентския пост. 

Ако иска избиратели, доскорошният държавен глава ще трябва да изостави патетичните обръщения към нацията и да стане интерактивен играч на политическата сцена. Президентът, който през последните години се позиционира като глас на гражданската енергия, има възможност да даде сигнал за продължаване на натиска върху модела „Борисов–Пеевски“. 

Досегашните му действия обаче показват предпазливост – изказванията са ясни, но реалните стъпки за подпомагане на реформаторските процеси са не просто оскъдни, а липсват. Въпреки това и ГЕРБ, и ПП–ДБ са уклончиви относно бъдещи съвместни действия с президентски проект. В този вакуум на доверие и разочарование Румен Радев стои на старта на изборната надпревара, за да се опита да се утвърди като ключов фактор в следващата политическа конфигурация. 

За българските демократи е добре да помнят, че всъщност е преоблечен Орбан.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/noviyat-byudzhet-na-es-obsht-portfeyl-ili-vsekimu-spored-zaslugite/

В свят, който се променя със скоростта на светлината, дългосрочното планиране е като нощен преход по слабо осветен маршрут: имаш обща представа за посоката, но трябва да внимаваш къде стъпваш, и почти не виждаш какво те очаква в далечината. Планирането на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) 2028–2034 на Европейския съюз изисква същата бдителност и далновидност. От една страна, трябва да се отделят достатъчно средства за проблемни области, за които отсега се знае, че се нуждаят от инвестиции. От друга, трябва да се осигури достатъчно голямо поле за промяна на скоростта и посоката на движение в зависимост от новите предизвикателства, които все още не виждаме по пътя.

Задачата се усложнява допълнително от броя на замесените действащи лица в процеса на вземане на решения. Първоначалното предложение се изготвя от Европейската комисия (ЕК) и трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от всички страни членки, представени в Съвета. Преговорите продължават около две години, а ако не се постигне съгласие, процесът започва отначало.

Новата бюджетна сага започна през юли 2025 г.,

когато Комисията представи за първи път своето предложение за МФР 2028–2034. Урсула фон дер Лайен пледира за гъвкава и опростена структура: 2 трилиона евро за срок от 7 години, разпределени в 4 (вместо 7, както досега) т.нар. функции:

1. икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, просперитет и сигурност на селските райони и морското дело;
2. конкурентоспособност, просперитет и сигурност;
3. глобална Европа;
4. администрация.

Данни: Европейски парламент

Съществената разлика в сравнение с предишната финансова рамка 2021–2027 е, че средствата по функция 1 ще се управляват от всяка държава членка в рамките на т.нар. Национални и регионални партньорски планове. Почти половината от 7-годишния бюджет – 44%, са заложени в тези планове. Комисията нарича това опростяване: вместо досегашния „пачуърк“ от 52 програми ще има 16 и всяка държава ще изработи в сътрудничество с ЕК своя национален план.

Страните ще имат достъп до същия размер средства както преди, но изплащането им ще е обвързано с изпълняването на цели и реформи и със спазването на върховенството на закона. В речта си в пленарната зала на 12 ноември Урсула фон дер Лайен подчерта, че така ще пребори една от основните слабости на сегашния бюджет – непълното усвояване на средствата. Според изчисления на ЕК до края на 2027 г. почти една четвърт от настоящия бюджет – около 340 млрд. евро, няма да е достигнала до бенефициерите.

За Европейския парламент обаче това не е опростяване, а ренационализация.

Според противниците на новата бюджетна структура прехвърлянето на тези самостоятелни фондове в един общ пакет, управляван самостоятелно от всяка столица, нарушава принципите на единодействие и солидарност на Съюза. То омаловажава ролята на регионите и поставя в риск европейското земеделие и регионалната политика, тъй като за тях няма заделени отделни бюджетни пера, както е в настоящата финансова рамка.

И това е само една от няколкото сериозни критики, отправени от евродепутатите към бюджетното предложение на ЕК. Дни преди обсъждането му в пленарната зала през ноември групите на Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и зелените се обединиха в обща ултимативна позиция, че обсъждането по МФР не може да започне, ако ЕК не поправи първоначалното си предложение.

Фон дер Лайен привидно склони на компромис, като заложи минимум 10% от неразпределените средства от функция 1 да отидат за селските райони. Тя обеща и частично възстановяване на значимостта на регионите и засилване на ролята на Европарламента в бюджетните решения.

ЕНП, от която е и Лайен, приветства предложените промени като стъпка в правилната посока, но другите политически групи определиха поправките като козметични и недостатъчни.

Опасностите от прекалената централизация

В страни с корумпирани или клонящи към авторитарност правителства, като някои от настоящите в Централна и Източна Европа, прехвърлянето на почти половината бюджет към националните планове крие опасности от злоупотреби и невъзможност да се достигне до средства, ако не си близък до властта. Това и досега беше отчасти така, тъй като немалка част от програмите на ЕС минаваха през националните министерства, но новото предложение ще даде още повече власт на столиците.

За този риск предупреди председателката на „Обнови Европа“ Валери Айер по време на пленарния дебат за МФР. Тя посочи Унгария като пример за корумпирана държава, а България – като държава, в която политически опоненти могат да се озоват зад решетките без съд и присъда, намеквайки за арестите на Благомир Коцев и Николай Барбутов.

„Обнови Европа“ ще бъде безкомпромисна! Нито един цент от нашия бюджет не трябва да се дава на корумпираните и на автократите, които стават все повече и повече, злепоставят нашите ценности, но никога не се оплакват, когато трябва да усвоят чековете на Комисията,

каза още Айер. 

ЕК смята, че ще избегне злоупотребите, като въведе изисквания за извършени реформи, преди да отпусне финансиране. Така субсидиите ще са основани не на предварително изчислени разходи, а на постигнати резултати, както е в момента с Механизмa за възстановяване и устойчивост на ЕС. За България вече са задържани 215 млн. евро от второто плащане по този план заради неизпълнени ангажименти в борбата с корупцията. Ако ЕК започне да прилага този подход и за следващата МФР, средствата от функция 1 за земеделие и регионално развитие в бъдеще също може да се окажат под въпрос за нас.

Новият подход на ЕК, особено по отношение на парите за земеделие, притеснява не само България. По инициатива на Италия още пет държави (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Португалия) се присъединиха към страната ни. Те отправиха искане на заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство на 17 ноември за запазване на Общата земеделска политика като самостоятелна политика със стабилен бюджет, както е в момента. Много от евродепутатите от различни политически групи са на същото мнение, тъй като неведнъж са виждали отблизо гнева на европейските земеделци, окупиращи периодично Брюксел с трактори през изминалите години.

Сянката на Драги

Докато земеделието и кохезионните фондове се считаха за традиционни приоритети на ЕС в миналото, сега на преден план изпъква втората функция в новата МФР – „конкурентоспособност, просперитет и сигурност“, за която са отделени 21% от общия бюджет. Фон дер Лайен се опира на доклада на Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Италия. Той беше натоварен със специалната мисия да го изготви с конкретни съвети как Съюзът да се върне на световната сцена. Според Драги, ако ЕС не стане по-производителен и конкурентоспособен, не само бъдещето му, но и смисълът на съществуването му ще бъдат поставени под въпрос.

Вземайки присърце заключенията на Драги, ЕК предложи създаването на нов фонд за конкурентоспособност, който да финансира декарбонизацията, дигиталния преход, биотехнологиите и биоикономиката, здравето и отбраната. Към тази втора функция ще спадат и „Хоризонт Европа“ за научноизследователска дейност, Механизмът за свързване на Европа за транспорт, енергия и телекомуникации, „Еразъм +“ и „ЕС – Агора“.

Макар че заложените цели са амбициозни, редица заинтересовани страни вече отбелязаха, че отделените средства не са достатъчни. Според Лигата на европейските изследователски университети има опасност много от ресурсите на новия фонд да отидат за разработването на стратегически технологии, а не за чисто научни изследвания. В дългосрочен план това би подкопало научната автономност на Европа. Европейската мрежа на регионите за научни изследвания и иновации пък смята, че средствата ще облагодетелстват големите играчи и няма да стигнат до по-дребните регионални или независими научни инициативи.

ЕС като глобален играч

Външнополитическата роля на ЕС е взета под внимание и в третата функция – „Глобална Европа“, на която се полагат 10% от общия седемгодишен бюджет. Тя включва:

• подкрепа за страните кандидатки;
• възстановяване на Украйна;
• партньорства с трети страни;
• специален резервен капацитет от 15 млрд. евро за реагиране при възникващи кризи и непредвидени нужди.

Предишните седем инструмента сега са обединени в един фонд, разделен на пет географски области. Въпросът, който възниква, е как може да се определят геополитическите интереси на ЕС по географски признак. Особено като се има предвид, че всяка от европейските държави има различни стратегически интереси извън Европа в зависимост от историческото си минало и търговските си партньорства.

Не само размерът има значение

Бюджетът на ЕС представлява само около 1% от общия брутен вътрешен продукт на Съюза. Това е нищожна част в сравнение с парите, идващи от националните бюджети, които финансират около две трети от общата му каса. Останалите 99% идват от т.нар. собствени ресурси: мита, вноски от ДДС и глоби.

Данни: Европейски парламент

Всяка страна има своите национални интереси, но структурата и начинът на функциониране на Съюза са тези, които трябва да споят 27-те в едно цяло и да ги поведат напред в един ритъм. Бюджетът е един от основните инструменти в тази спойка.

Колкото и колосални да изглеждат сумите в трилиони за обикновения гражданин, важната дискусия в момента не е единствено за размера и структурата на МФР, а за цялостната философия на Съюза. Ще функционират ли 27-те държави на основата на общи солидарни политики в различни области, които да създават единство и да спояват „сглобката“, или финансовата рамка ще се превърне в механичен сбор от 27 национални плана, в който последните никога няма да станат първи и пропастта ще расте с всеки изминал ден?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sic-transit-gloria-boyki/

Когато олигархът-който-се-прави-на-политик Делян Пеевски казваше през 2023 г., че най-хубавото предстои, не е предполагал, че то ще сполети първо него. На протестите, чийто старт даде грабителският за гражданите, бизнеса и публичните финанси бюджет за 2026 г., искат Пеевски да си отиде, но също и Пеевските марионетки, Пеевските зависимости, Пеевският морал, Пеевските закони. Пеевски отдавна е нарицателно име, символ на пленената държава. След протестите през 2013–2014 г. той не си отиде, просто се скри от публиката, но продължи да бъде депутат от ДПС. 

Вече няма обаче никакво значение кое място могат да му гарантират контролираните избиратели на ДПС – Ново начало – 71,3% от българите подкрепят протестите, а всеки втори иска оставка на правителството според проучване на агенция „Мяра“. Въпрос на време е това коалиционно управление да се разпадне. Неизвестното е какъв вариант на падане ще бъде избран – „меко“ или „твърдо“ – и кога, защото до президентските избори идната есен няма да издържи. 

Засега управляващите предприемат отстъпление на малки крачки, но тази тактика на печелене на време не сработва. Първоначално властта възнамеряваше да се откаже от някои от най-скандалните предложения в бюджета за догодина, но след втория голям протест на 1 декември, пренесъл се и извън София, обяви, че го оттегля. 

Паралелно с това чарковете на пропагандната ѝ машина се задвижиха в опити за дискредитиране на протестиращите. Първо, заради трийсетината ултраси, пробвали се да вандализират една от най-големите прояви на гражданско недоволство в новата история на България, второ, чрез различни говорители, единогласни, че Gen Z, каквито бяха значителна част от гражданите на площада, не знаели какво искат, и трето, с наратива как на протестиращи били предлагани пари от името на президента Радев. 

ПП–ДБ, свикали първия протест на 26 ноември, внесоха днес вот на недоверие за икономическата политика на правителството. Те най-сетне произнесоха и призива за неговата оставка, от който по-рано се въздържаха. 

Бюджетът беше само последната капка на грешната икономическа политика срещу средната класа и бизнеса. 

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“

Следващият протест ще е в деня на дебатите по вота, който ще бъде насрочен следващата седмица. В някой от дните Министерският съвет се кани да внесе и поправения бюджет. Засега партия МЕЧ е обявила, че ще подкрепи вота, а по-рано нейният председател Радостин Василев настоя и за отказ от еврозоната. Всички депутати от АПС (на Ахмед Доган) също са се подписали под заявката за вот на недоверие.

Въпросът вече не е дали, а кога ще падне правителството. 

Хасан Адемов, АПС

Падне ли Пеевски, Борисов е отдолу

Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не изтегли овреме партията си от това управление, всеки следващ ден ще му носи нови и нови загуби на избиратели. Така вместо мобилизация на най-голямата (все още) политическа сила ръководството ѝ безпомощно и ядно ще наблюдава нейния упадък. Пеевски държи като заложник Борисов, Борисов държи партията. Но когато заложническата криза по върховете се разреши, всички те до един ще са нейни жертви.

Политикът, който хвърляше оставка при най-малкия полъх на гражданско недоволство, днес не помръдва при многохилядни протести. Личи му, че е уморен и обезверен. Достатъчно опитен е, за да разбира, че влиянието му отслабва. Всяко забавяне, всяко колебание добавя тежест към оттеглянето на ГЕРБ и вместо да води, Борисов е принуден да наблюдава как времето работи срещу него. Цяло облекчение ще е премиерът Росен Желязков да внесе оставката на кабинета и управлението да премине в ръцете на служебно правителство начело с Рая Назарян, председателката на парламента.

При такива катаклизми ключови назначения обикновено се замразяват, особено когато става въпрос за специалните служби. Съмнително е дали управляващото мнозинство ще избере временно изпълняващия длъжността шеф на ДАНС Деньо Денев за титуляр, въпреки че правителството внесе предложението си в парламента и той вече беше изслушан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като знак, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов няма да е следващият обвинител №1, бе разчетена и оттеглената от него жалба срещу прекратената процедура за избор на главен прокурор на 28 ноември (два дни след първия протест).

А т.нар. комисия „Анти-Сорос“, създадена по предложение на Пеевски и ДПС – Ново начало, не успя да проведе първото си заседание. Днес ГЕРБ–СДС внесе и искане за закриването ѝ, което може да бъде изтълкувано като явно несъгласие с инициативата на Пеевски.

За най-голямата партия е унизително да е в наведено положение пред Пеевски – и със сигурност политици от ГЕРБ калкулират загубите от този съюз, но не се осмеляват да се разбунтуват и да поискат от Борисов да го прекрати. Въпреки облагите те си дават сметка, че ще понесат сериозни щети, още повече при появата на политически проект на президента Радев. „Сглобката“ с Борисов–Пеевски причини на ПП–ДБ загуба от 313 000 гласа на изборите на 9 юни 2024 г., което е над 50% от резултата им на предходните парламентарни избори. За ГЕРБ сметката също се очертава да е солена.

Според Борисов подаването на оставка ще доведе до „изключителен хаос“ с приемането на еврото. Той отказа да отговори на журналистически въпрос дали Пеевски не му позволява да го направи. 

… тази година НАП и митниците са събрали над 8,6 млрд. лева повече. И затова ли правителството да подаде оставка?! Ако бях сам, 100% я давах веднага. Но това първо ще дискредитира ГЕРБ, че не е партньор, който, след като подписа споразумението, няма как да върне назад. […] Ако сега падне правителството, първо, означава, че следващите 3–4 месеца ще има изключителен хаос, защото служебните правителства знаете как работят. Тогава цените по магазините и във всички сектори ще отидат в небесата, така ще се компрометира еврото от 1 януари, че ние може да станем първата държава, в която следващото правителство да иска да излезе от еврото.

Бойко Борисов

Борисов очевидно се заиграва със страховете на хората, но пред европейските партньори падането на правителство, водено от ГЕРБ, е и репутационна щета. 

България може да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. с опция за месечни разходи не по-големи от 1/12 от настоящия бюджет за 2025 г. Но служебно правителство начело на държавата в първите месеци на новата валута е проблем, смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който е и сред големите критици на проектобюджета за 2026 г.

Технически е възможно да влезем в еврозоната с бюджета от 2025 г., но политически е проблем. Посланието е важно. След подписването на договора за присъединяване към ЕС влизането в еврозоната е следващата най-голяма политическа стъпка, която правим. И в тази обстановка да се размият нещата и да загубиш цялата тази добавена стойност…

Любомир Дацов в „Още от деня“ по БНТ

Ще изненада ли Радев

На фона на разпада на това управление, което ще навърши една година на 16 януари, се очертава един играч, който засега стои встрани, но внимателно подрежда фигурите си. Президентът Румен Радев от месеци подготвя партиен проект и политиците са в напрегнато очакване кога ще скочи. Аха-аха – когато избухнаха протестите, но той се задоволи с дежурна критика, представена като „извънредно обръщение“ на президента в 17 часа на 2 декември – без да вдига юмрук. 

Властта е бламирана, оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият път напред. Вярвам, че ще успеем.

Румен Радев

Тази позиция е удобна. Оставя другите да грешат, докато гради ореол на алтернатива. За Румен Радев кризата не е заплаха, а шанс. Разпадането на управлението, деградацията на ГЕРБ, компрометираният Пеевски отварят вакуум, който Радев и неговият кръг усещат. Въпросът е дали този вакуум ще се изпълни с поредното персонално лидерство, изградено около идеята за „силната ръка“ и „независимия спасител“ – или с държавност от нов тип. 

Предизвикателство за опозиционните сили ще бъде и протестната активност да се трансформира в избирателна.

Президентът не е лидер на протестите, но се подготвя да бъде техен бенефициер. Гражданската енергия обаче не се роди, за да катапултира поредния самозван пазител на нацията, а за да възстанови държавата така, че да не се нуждае от спасители.

* Така минава славата на Бойко (лат.).