Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/sdelkata-es-merkosur-zashto-sa-nedovolni-evropeyskite-zemedeltsi/

2024-та беше година на земеделските протести в цяла Европа. Гневни фермери от Франция, Белгия, Германия, Нидерландия, Полша и други държави неколкократно блокираха Брюксел с трактори в различни размери, палиха огньове и гориха гуми, за да изразят недоволството си срещу екологичните правила и общата земеделска политика на Европейския съюз. Протести имаше и в български, френски, гръцки, полски, испански и германски градове. Подписаното търговско споразумение между ЕС и Меркосур (Бразилия, Аржентина, Парагвай и Уругвай) в края на 2024-та пък зададе тона за следващата година, през която се очаква земеделските протести в Европа да бъдат още по-бурни и ожесточени. 

Защо фермерите протестират и как това засяга всички нас в Европа и в България?

Колко често ви се случва да се замисляте откъде идва пържолата в чинията ви или пакетът захар в шкафа ви? Къде са били произведени и опаковани, преди да стигнат до супермаркета или до кухнята на ресторанта? Вероятността да са били произведени в Европа или дори в България поне засега е относително висока. Според данни на Европейската комисия около 80–90 % от храната по европейските пазари и магазини за хранителни стоки е произведена в Европейския съюз, който не само изхранва собственото си население, но е и най-големият износител на селскостопански и хранителни продукти в световен мащаб. 

Разбира се, зависи от стоките: от една страна, ЕС изнася вино, свинско месо, тестени и шоколадови изделия, млечни продукти. От друга страна, внася плодове, ядки, какао, подправки, палмово олио, маслодайни семена, соя. Повечето неща, които ЕС внася, всъщност позволяват след това износа: внесеното какао служи за изнесения шоколад, внесената соя храни животните, от които после ще бъдат произведени месни и млечни продукти за износ. ЕС все повече държи да изтъква търговския си потенциал в един несигурен свят, където си съперничи с непредвидимите САЩ, безочливия Китай, бавно напредващата Индия и редица други държави, търсещи пазар, на който първоначално да стъпят и по възможност постепенно да залеят.

В това отношение споразумението ЕС–Меркосур е идеалният брак по сметка. То предвижда прогресивно премахване на митата, което ще увеличи вноса и износа в двете посоки и ще създаде една от най-големите зони за свободна търговия, обхващаща повече от 780 млн. души. В момента ЕС е втори търговски партньор на латиноамериканския регион след Китай, а през 2023 г. Съюзът е изнесъл там стоки на стойност 56 млрд. евро. 

Смята се, че ако споразумението влезе в сила, премахването на митата ще спести на европейските износители около 4 млрд. евро годишно. Над 350 запазени европейски марки, като сиренето „Пармиджано Реджано“, пармската шунка или българското розово масло ще се възползват със същия защитен статут и на латиноамериканския пазар, а южноамериканските продукти ще станат по-евтини и по-достъпни за европейските консуматори. 

Дотук новините изглеждат по-скоро добри. Но както е казал Удхаус, привлекателността на лова зависи изцяло от това от коя страна на пушката се намираш. Европейските земеделци виждат като заплаха масивното нахлуване на латиноамерикански хранителни продукти, особено ако са на привлекателни цени и не са подчинени на същите строги производствени изисквания както храните, произведени в Европа. 

Използването на пестициди и антибиотици, експлоатацията на природни ресурси, както и неспазването на трудови и социални норми в страните от Меркосур ги превръща в нелоялни конкуренти на европейските земеделци, които вече от години недоволстват, че са принудени да се съобразяват с наложените им от Брюксел строги екологични и санитарни мерки. Сега южноамериканските им събратя ще получат достъп до същия пазар, без да има контрол над производствените им методи. 

В Европейския съюз животновъдите разполагат с броени дни, за да регистрират всяко новородено животно и краткият му житейски път от обора до кухнята ви може да бъде проследен и анализиран – от храната и лекарствата, които приема, през условията на транспорт на път за кланицата, до начина, по който ще приключи съществуването си. Това проследяване няма да може да се извърши в детайли при месо, идващо от страна извън ЕС, каквото вече отдавна има на европейския пазар, но в по-малки количества. 

Европейските земеделци не са единствените недоволни от търговското споразумение. 

Еколозите също предупреждават за опасността от още по-мащабно изсичане на Амазонската гора заради очакваното повишено търсене на земеделска земя, което пък ще се отрази пагубно на климатичните промени. Отглеждането на добитък вече е причина за 80% от обезлесяването в Амазонската гора, а Бразилия e лидер в превръщането на гори в пасища за говеда и ниви за отглеждане на соя – два продукта, които ще се радват на още по-голям интерес след премахването на митата. 

В договора ЕС–Меркосур се споменават климатичните цели за намаляване на парниковите газове, заложени в Парижкото споразумение за климата, но само се предвиждат диалог и мониторинг без конкретни наказателни механизми или обвързващи задължения, засягащи околната среда. Негативни ще бъдат последиците и за местните хора и коренното население в Южна Америка, които няма да се възползват от печалбите от нарасналата търговия, но ще са принудени да търпят все по-грубата намеса в традиционния им начин на живот. Да не говорим за допълнителните вредни емисии, причинени от търговския транспорт на по-големи количества продукти зад океана и неизбежното замърсяване на въздуха, което и сега причинява редица тежки заболявания и преждевременна смърт в много части на света.

На страната на безспорните печеливши са големите производители и износители както в Южна Америка, така и в Европа. 

Те обаче са малцинство и от двете страни на океана. По данни на Европейската комисия от 2020 г. в ЕС има 9,1 млн. земеделски стопанства, от които около две трети са по-малки от 5 хектара, тоест мнозинството европейски земеделци са собственици на малки семейни ферми, в които отглеждат продукция за собствена консумация и за местния пазар. Именно те намират сделката ЕС–Меркосур за обидна и я възприемат като незачитане на всички положени усилия през последните години да спазват все по-драконовските мерки за производство, наложени от Брюксел, и да развиват устойчиво земеделие, което защитава околната среда. Сега сделката им изглежда като несправедливо прилагане на двойни стандарти, което услужливо облагодетелства други континенти и е в ущърб на нашия. 

Някои други ползи, за които не говорим

Но страните от Меркосур знаят много добре, че безплатен обяд няма и ако европейците държат на това споразумение, то е, за да извлекат други ползи, различни от земеделската търговия. Една от тях е свързана със закупуването на суровини. Страните от Меркосур няма да налагат данъци върху износа за ЕС на редица материали, като никел, мед, алуминий, суровини за стомана, германий и други, от които Европа силно се нуждае и за които в момента е зависима основно от Китай. 

Южноамериканците също постепенно ще премахнат митата върху вноса на европейски автомобили, които за момента са губещи в конкуренцията с Китай на световния автомобилен пазар. Затова страни като Германия – със силна автомобилна индустрия – подкрепят споразумението, което ще им позволи да продават повече германски коли в Южна Америка, а против са държави като Франция, която получава най-голямата субсидия от общата земеделска политика и има много силна национална протекционистка политика в областта на земеделието. Сред застъпниците е и Испания, която по исторически причини винаги е поддържала по-тесни търговски и икономически връзки с региона, както и скандинавските държави, които по принцип защитават свободната търговия в името на стратегически интереси. 

В лагера на противниците Франция засега е плахо следвана от Италия, Нидерландия, Полша и Белгия, но някои от тях ще предпочетат да се измъкнат деликатно и да се въздържат при гласуването в Съвета, вместо да изразят гръмко несъгласие.

Къде сме ние?

По данни на Европейската комисия от 2016–2017 г. (последните налични на европейско ниво за отношенията между България и южноамериканския регион) Меркосур е бил на 21-во място сред търговските партньори на България извън ЕС. 183 български фирми са изнесли продукция за Меркосур на стойност 67 млн. евро, докато вносът е възлизал на 79 млн. евро. Новото споразумение може да предостави още възможности за износ на български млечни продукти, вино, розово масло, както и суровини за индустрията. От друга страна, родните земеделци, също както събратята си от други европейски държави, могат да пострадат от нелоялна конкуренция и подбиване на цените и да се присъединят към протестите на най-голямата европейска земеделска организация Copa-Cogeca. Българският фермерски съюз вече се подписа под протестното писмо, изпратено от повече от 50 европейски браншови организации до Европейската комисия още през ноември 2024 г., когато сделката все още се договаряше.

Какво следва?

Преговорите по сделката ЕС–Меркосур са отнели около 25 години и никой още не знае колко време ще отнеме ратифицирането на споразумението от Съвета и Европейския парламент и влизането му в сила на национално ниво в страните членки на ЕС. Предстои дебат по темата в пленарната зала на Европейския парламент в Страсбург и тепърва ще видим как европейските политически групи ще се позиционират и ще лавират между национални приоритети и общоевропейски интереси. 

Отвъд конкретния дебат става дума за избора, който Европа прави между либерализъм и протекционизъм, за поддържането на европейската индустрия конкурентоспособна, но и за принципите, които трябва да се спазват безкомпромисно, за да има устойчиво бъдеще. Вече става дума не само за икономическия просперитет на континентите и търговското съперничество в рамките на държави и международни организации, както е било, когато ЕС е създаден като зона за свободна търговия след Втората световна война, а за т.нар. планетарни граници, чието пренебрегване може да се окаже колективен самоубийствен акт в дългосрочен план. 

Докато големите лидери вземат тези тежки решения, на нас ни остава да се уповаваме на здравия си разум и да се придържаме към простичките правила за здравословен живот за нас, за околната среда и за всички живи същества на планетата: мисли глобално, яж локално и подпомагай родните производители, защото накрая отговорността лежи в чинията на всеки от нас. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ruskata-agresiya-v-ukraina-zashto-mirut-ostava-trudno-postizhim/

Tри години след началото на руската агресия срещу Украйна и повече от десетилетие след незаконната руска окупация на Крим и части от Донбас войната продължава без признаци за скорошно затихване и мир. Въпреки различните дискусии за потенциални планове за спиране на огъня, включително предложението на новия президент на САЩ Доналд Тръмп, постигането на мир остава далечна и сложна цел, а пътят към прекратяване на войната е изпълнен с предизвикателства.

Реалността зад мирните предложения

По време на предизборната кампания Доналд Тръмп заяви, че би могъл да спре войната в рамките на 24 часа, ако стане президент. Това изказване привлече внимание, но беше оценено от експертите като крайно нереалистично. Всеки план за мир между Киев и Москва трябва да бъде съобразен със сложни въпроси, включително бъдещето на окупираните от Русия украински територии, наказателна отговорност за руските военни престъпления и предоставяне на западни гаранции за сигурността на Украйна.

Русия и Украйна все още остават на двата полюса в своите цели във войната. Москва се стреми да затвърди контрола си върху завладените територии, да дестабилизира максимално Украйна и да я откъсне от близостта ѝ със Запада, докато Киев настоява за пълното възстановяване на своите граници и солидни гаранции от съюзниците си, за да се попречи на нова руска агресия.

Войната три години по-късно

През септември 2024 г. украинският президент Володимир Зеленски заяви, че Украйна е отворена за преговори, но само при условия, включващи гаранции за сигурност. В замяна на това Зеленски намекна, че би приел замразяване на фронта в сегашния му вид. В същото време Владимир Путин не показва готовност за компромиси, което допълнително усложнява ситуацията. Тази безизходица отразява различните приоритети и цели на двете страни, както и трудностите при създаването на условия за преговори.

Според експерти за постигането на устойчив мир в Украйна е необходимо страната да получи дългосрочни гаранции за сигурност срещу бъдещи руски нападения. Ясните механизми за защита на украинския суверенитет трябва да са незаобиколимо условие за начало на преговори, за да се избегне повторение на конфликта. Това включва не само военна подкрепа, но и икономически и дипломатически ангажименти от страна на международната общност. И макар че подобни мерки изискват значителни ресурси и координация, те са от изключителна важност за гарантиране на стабилността в региона и за възпиране на бъдещи агресивни действия от страна на Русия.

Скептичността на Украйна по отношение на гаранции, които не включват присъствието на западни военни части в страната, е разбираема с оглед на факта, че Русия вече на два пъти нарушава международни споразумения, специално подписани за гарантиране на украинската независимост – меморандума от Будапеща (1994 г.) и споразумението от Минск (2015 г.).

Стратегията на Русия: всичко или нищо

Подходът на Русия към войната отразява руските дългосрочни амбиции. Правителството на Владимир Путин, изглежда, няма намерение да се откаже от своите цели, които включват присъединяване на украински територии и отслабване на съюза на Киев със Запада. Докато руските сили продължават своите военни кампании, стратегията на Кремъл вероятно е удължаване на конфликта с цел изтощаване на украинската съпротива и намаляване на международната подкрепа.

В същото време руската икономика все повече се превръща в заложник на войната. Според анализ на икономисти Кремъл е изправен пред парадоксална ситуация: икономическата структура на Русия вече е толкова силно ориентирана към военни усилия, че страната не може да си позволи нито да загуби, нито да спечели войната. Загубата би отслабила легитимността на режима и би довела до още по-дълбоки икономически и социални сътресения. От друга страна, всеки мир, който Путин би могъл да представи като руска победата, би изисквал огромни ресурси за бъдеща окупация и възстановяване на анексираните украински територии, което също би било непосилно за икономиката.

Този икономически капан, съчетан с международните санкции и изолация, създава уникално предизвикателство за Русия. Макар че военната индустрия и държавните програми поддържат известна стабилност, в дългосрочен план ресурсите са ограничени. В този контекст става още по-ясно защо Русия продължава да преследва стратегия на изтощение и развиване на военната си икономика, вместо да търси скорошно прекратяване на войната.

Ролята на Европа на фона на несигурността в САЩ

Макар че Съединените щати са ключов поддръжник на Украйна, вероятността за промени в приоритетите на Вашингтон е голяма. Победата на Доналд Тръмп на президентските избори внесе допълнителна несигурност в продължаването на американската военна и финансова помощ за Украйна. Това подтикна Европа да се подготви за сценарий, при който трябва да поеме по-голяма част от тежестта.

Европейските държави с ключова подкрепа за Украйна, в това число Германия, Полша и балтийските страни, увеличиха военната помощ и финансовата подкрепа за Киев. Европейският съюз също обеща дългосрочна помощ, което даде силен сигнал за ангажимент към отбраната на Украйна, независимо от промените в политиката на САЩ. Въпреки това способността на Европа да замени американската подкрепа в такъв мащаб остава несигурна, особено с оглед на икономическите натоварвания, енергийните кризи и политическата нестабилност на Стария континент.

Допълнително Франция и Германия обсъждат нови форми на ангажимент в Украйна, включително възможност за изпращане на съюзнически войски. Президентът на Украйна Володимир Зеленски, разкри, че е водил разговори с президента на Франция Еманюел Макрон за разполагане на такива войски в Украйна като знак за подкрепа и стабилност. Макар че подобен ход е в начална фаза на обсъждане, той показва желание за по-дълбока ангажираност на европейските партньори.

Германия също обмисля изпращането на миротворчески сили в Украйна според германския министър на отбраната Борис Писториус. Това предложение обаче изисква широка международна подкрепа и може да се реализира едва след като се постигне трайно примирие. Европейските лидери осъзнават, че такъв ход крие значителни рискове, но също така може да представлява важна стъпка към дългосрочна стабилност в региона.

Защо мирът остава далечна цел

За да бъде постигнат мир, и двете страни трябва да се съгласят с условия, които удовлетворяват техните основни интереси – нещо, което изглежда почти невъзможно в момента, като се имат предвид динамиката на фронта и настроенията сред управляващите в Киев и Москва. Отказът на Украйна формално да признае промяна на международно признатите си през 1991 г. граници е в съответствие с държавния ѝ суверенитет и международното право, докато максималистичните цели на Русия не оставят място за истински преговори.

Международните медиатори, като Турция и Катар, са изправени пред допълнителното предизвикателство да преодолеят различията между воюващите страни, като същевременно запазят ниво на неутралност. По-широката геополитическа ситуация, включително ролята на НАТО за дългосрочен мир в Източна Европа и двусмислената позиция на Китай, допълнително усложнява потенциалните преговори.

Междувременно Киев и Москва, изглежда, се готвят усилено за активно продължаване на бойните действия. Украйна планира да свали възрастта за мобилизация сред гражданите си от 25 на 18 години, а новият лидер на НАТО призовава съюзниците да продължат с подкрепата си за нападнатата страна и предложи европейските държави да плащат за американски оръжия, използвани от украинската армия. В същото време изправената пред „неконтролирана финансова криза“ Русия планира да използва допълнителни севернокорейски военни в армията си, след като през последните месеци понесе големи загуби сред частите си на фронта в Донбас и Курск.

Перспективите за мир в Украйна остават далечни, тъй като Русия ще продължава своята агресия, а Киев няма друг избор, освен да се защитава. Докато международните усилия за посредничество срещат сериозни предизвикателства, дългосрочната стабилност в региона ще зависи от способността на Украйна и нейните съюзници да възпират руската ескалация. Поне докато Путин не бъде притиснат да преговаря за мир или не се стигне до политическа промяна в Москва или в Киев.

Заглавно изображение: Доналд Тръмп, Еманюел Макрон и Володимир Зеленски на тристранна среща, организирана от френския президент, декември 2024 г. Източник: President Of Ukraine from Україна, CC0, via Wikimedia Commons

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nova-bodra-smyana-vsichki-navsyakude-navednuj/

Нови хора в беззъби регулатори. В следващите месеци мнозинство(то) в 51-вия парламент ще подмени стотина души в органи, чиито мандати са изтекли. Този процес започва в третата седмица от избора на правителството на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС), без да бъде анализирана досегашната ефективност на законите, регулиращи съответните сектори. 

„Вратите“ в тях остават точно толкова отворени, че да не бъдат сериозно застрашени ничии интереси. Истината е проста: мнозинството сменя едни лоялни изпълнители с други, за да надзирават процесите по същите стари правила и със същата безпомощност. Нито една политическа сила не предложи да бъде анализирано законодателството, създало регулаторите, което функционира на остарели принципи и с пробойни в ущърб на действителните ползи за обществото.

Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), Сметната палата, Фискалният съвет, Висшият съдебен съвет (ВСС) и Инспекторатът към него, Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), подуправителят на БНБ, Комисията за финансов надзор (КФН), Здравната каса, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) и т.н. – почти няма орган, чиито членове да не са изкарали още половин мандат, че и отгоре, след изтеклия. 

Опозиционната коалиция ПП–ДБ критикува бързината, с която се действа – сроковете за номиниране са едва 7–14 дни. Според Лена Бориславова (ПП–ДБ) се нарушава и Правилникът за организацията и дейността на Народното събрание, съгласно който председателят му трябва да предложи график за попълване на регулаторите в началото на всяка сесия.

Ако пак имаме избор на регулатор с по един кандидат, с ярки политически кадри или с такива, които са роднини на ярки политически кадри, обществото отново няма гаранция и увереност, че тези регулатори ще реагират справедливо.

Преди година обаче тогавашното мнозинство, чиято кръстница стана Бориславова с есемес за сглобката, само за осем дни избра двама съдии в Конституционния съд – номинацията беше на 11 януари, гласуването в пленарната зала – на 19-ти. Единият беше предложен от ГЕРБ–СДС – тогавашната председателка на парламентарната им група Десислава Атанасова. А другият – бившият върховен съдия Борислав Белазелков, беше издигнат от ПП–ДБ. 

Само преди дни Министерският съвет взе на подпис решението Атанасова да бъде представителка на България във Венецианската комисия, а Белазелков – неин заместник. Изборът предизвика недоволство сред общността на юристите с аргументи, че има много по-големи авторитети от тях, а други заподозряха жест към ПП–ДБ. Сред позициите за попълване е и тази на конституционен съдия от квотата на парламента, за която също са приети процедурни правила. 

Предстои разпределянето на огромната власт, която дават регулаторите – контрол върху пазари за милиарди и върху съдебната система за години напред. За ВСС, който назначава, премества, оценява, налага дисциплинарни наказания и освобождава съдии, прокурори и следователи, и за Инспектората, са необходими 160 гласа. За всички останали позиции трябва обикновено мнозинство. 

Съчлененото от ГЕРБ, БСП, ИТН и ДПС – Доган управляващо мнозинство разполага с общо 126 гласа и несъмнено (ще) преговаря с други от парламентарно представените политически сили за съдебната власт. Кои от тях ще получат шанс за свои представители във ВСС за следващите пет години, а с това и възможност да интронизират както бъдещия главен прокурор, така и председателя на Върховния административен съд? ПП–ДБ, „Възраждане“, ДПС на Делян Пеевски? Заради малкия размер на групата си – 12 депутати, МЕЧ е извън тази сметка.

Първоначално изборът на членове на ВСС и Инспектората беше обявен за приоритет, но изглежда, че преговорите вървят и техният изход зависи от гласуванията за бюджета, който ще внесе кабинетът „Желязков“. На преден план излязоха други регулатори – подуправител в БНБ за „Банков надзор“, двама заместник-председатели на Сметната палата, председател и четирима членове на Фискалния съвет, КФН, Комисията за публичен надзор над регистрираните одитори. Първите трима от тази серия са и в списъка с потенциални кандидат-премиери, където ги подреди шестата поправка на Конституцията. 

Какво прави впечатление? Големият отсъстващ – Антикорупционната комисия, която е тричленка с мандат от 6 години. Изглежда, за нея не е намерено разбирателство, въпреки че изборът е с обикновено мнозинство от половината от присъстващите в пленарна зала, и така този „приоритет“ остава на заден план засега.

Следващата седмица процедурните правила, които ще определят как ще бъдат избирани новите членове на регулаторите, влизат за одобрение в пленарната зала. Това е първата работа, с която се зае управляващото мнозинство, далеч преди да са избрани заместник-министрите и областните управители. Но техните назначения също започнаха, макар да липсва официална информация от Съвета за съвместно управление. В него участват по трима души от ГЕРБ–СДС, БСП– Обединена левица и ИТН, а формацията на Доган разполага с двама представители, чиито гласове имат еднаква тежест с останалите. Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов обаче уверява, че назначенията на заместник-министрите (първите шестима са факт) са съгласувани с коалиционните партньори. 

Не знам какво се договарят в Съвета за съвместно управление. След като имаме мнозинство, не ни трябва подкрепа от другите партии. Не виждам с кои други партии ще можем да постигнем по-голямо мнозинство за избор на регулатори. ПП–ДБ затвориха с ритник пътя си към ГЕРБ и така затвориха с ритник конституционно мнозинство. Сега как няма да участват, когато е за постове. Ние знаем, че те са „за“ постовете.

Бившата шефка на НАП Галя Димитрова, по чието време изтекоха личните данни на 5 млн. българи, е назначена за заместник-министър на финансите, пише Mediapool.bg. Правителството назначи и първите трима областни управители в Хасково, Търговище и Шумен на мястото на напусналите след призива на Пеевски.

Формализъм на държавните одитори

Политиците, или поне част от тях, са наясно с пробойните в законодателството, които отслабват обществената полза от регулаторите. Но те остават влиятелни заради потенциала си да бъдат използвани като инструмент за политически натиск и за услуги към определени бизнес кръгове. В името на подбор на професионалисти с интегритет, за техни членове Народното събрание би могло да въведе конкурсното начало.

Годишните одити на Сметната палата например са формални, държавните одитори, които отговарят за контрола върху публичните финанси и одита на институции, разходващи бюджетни средства, внимателно подбират кого да проверяват – също и кога. Одитите често се извършват със закъснение, което означава, че злоупотребите се разкриват твърде късно, когато щетите вече са нанесени. Липсват механизми, с които да се изискват незабавни действия от институциите, а макар да проверява и общините, Сметната палата рядко разкрива сериозни нарушения. Докладите се изпращат в прокуратурата и там приключва всичко.

Дори когато установи нарушения, Сметната палата не може да гарантира, че препоръките ѝ ще бъдат изпълнени. А поради избора на ръководството на Сметната палата от Народното събрание остават рисковете за политически натиск и селективност в проверките.

Натиск върху КЕВР и бухалката КЗК

За КЕВР политическият натиск при определяне на цените трудно би се доказал. Но Комисията трябва да има механизми за гъвкавото им регулиране, за да се избегнат резки поскъпвания. Водните и енергийните дружества трябва да са задължени да инвестират в подобряване на услугите, а не само да вдигат цените. От значение е КЕВР съвестно да следи дали заявените инвестиции наистина са направени. 

КЗК пък е регулатор, който се задейства основно при обществен скандал, а резултатите от дейността ѝ трудно могат да се нарекат полезни за обществото. Освен това, както и другите органи, се използва за бухалка по неудобни за статуквото бизнеси. Към монополисти като „Лукойл“ обаче традиционно е била милостива години наред и прогледна за господстващото му положение едва през 2023 г., налагайки глоба от 195 млн. лв., което компанията обжалва. 

Законът за защита на конкуренцията (ЗЗК) използва неясни критерии за определяне на господстващо положение на даден пазар, което води до субективност в решенията на КЗК и затруднява доказването на злоупотреба. Наред с това ЗЗК не регулира ефективно вертикалните ограничения (споразумения между доставчици и търговци, които могат да ограничат конкуренцията) и това позволява по-големите компании да влияят върху пазара, а санкциите се избягват.

Глобите, които КЗК налага, често не са достатъчно ефективни за големи компании, особено в сектори с олигополна структура. Съдебният контрол върху решенията на Комисията води до забавяния, което прави санкциите по-малко ефективни. Въпреки че ЗЗК криминализира картелните споразумения, доказването им е трудно, тъй като липсва ефективен механизъм за събиране на доказателства. Критериите за оценка на сливания и придобивания невинаги гарантират, че новите структури няма да доведат до монополни или олигополни форми на конкуренция.

Εдин твърде важен подуправител

Макар България да е член на Единния надзорен механизъм на Европейската централна банка (ЕЦБ), постът на подуправителя, отговарящ за банковия надзор, остава изключително важен, нищо че част от надзорните функции се изпълняват от ЕЦБ. Скоро изтича мандатът на Радослав Миленков, избран на този пост през 2019 г., след като дотогава управляваше Фонда за гарантиране на влоговете.

Въпреки че ЕЦБ упражнява надзор над най-големите банки в България, БНБ запазва ролята си на пряк надзорен орган за по-малките банки, които не попадат под директния контрол на Франкфурт. Именно националният надзор е отговорен за ранното идентифициране на проблеми и за поддържането на стабилността на банковата система. Всички българи платиха цената от над 4 млрд. лв. за аферата „КТБ“, при която „Банков надзор“ не беше на мястото си.

След като България се присъедини към Европейския банков надзор през 2021 г., БНБ работи съвместно с ЕЦБ и участва в надзорните процеси. В случай на банкови сътресения националният надзорен орган трябва да действа незабавно, даже преди ЕЦБ да се намеси. БНБ е отговорна за надзора върху мерките за възстановяване и преструктуриране на банки заедно с Единния съвет за преструктуриране (SRB). Предвид приемането на еврото, БНБ прие наредба за осигуряване на спешна подкрепа на български банки, ако изпаднат в ликвидна криза след присъединяването към еврозоната. 

За другите регулатори също има големи апетити. Към края на 2021 г. общият размер на активите под надзора на КФН – капиталови пазари, застрахователни и пенсионноосигурителни дружества, възлиза на над 46,6 млрд. лв., а през 2023 г. само активите на частните пенсионни фондове надхвърлят 21 млрд. През януари Европейският орган за застраховане и професионално пенсионно осигуряване (EIOPA) препоръча на КФН да затегне проверките си за платежоспособността на застрахователите по повод случая с „Eвроинс“ в Румъния.

Мястото на управител на НЗОК отдавна привлича много интереси. За 2024 г. бюджетът, разпределян от Касата, е 8,1 млрд. лв., от които за болниците е предназначена над ¼ от него и повече от 2 млрд. лв. са за лекарства. Мандатът на настоящия управител Станимир Михайлов, излъчен от ПП–ДБ, изтича през март. Парламентът го отстрани от поста миналата пролет с гласовете на ГЕРБ, БСП и ДПС, но по-късно беше възстановен с решение на Конституционния съд. Сега тези сили управляват заедно и могат да изберат кандидата, за когото се договорят.

Запълването на всички места в регулаторите и съдебната власт ще е резултат от множество сделки и плаващи мнозинства. Политическите сили в 51-вия парламент едва ли искат да пропуснат шанса да се включат в голямото наддаване – друг няма да има. Въпросът е какво са готови да извършат срещу отдаване на една или друга позиция. Тази готовност ще бъде тествана с предстоящото разглеждане на бюджет 2025. Вече се разбра, че като инструмент на парламентаризма вотът на недоверие отпада. Наскоро ПП–ДБ заплашиха, че могат да го внесат, но явно не бяха изчислили, че за да съберат необходимите 48 подписа, ще трябва да потърсят липсващите им 11 народни представители от „Възраждане“, Пеевски или МЕЧ – все невъзможни опции.

А за преглед и промяна на законодателната рамка никой не мисли. Работещите институции са най-голямата заплаха за политическия монопол и олигархията.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-navigira-novata-koalitsiya/

Още в първите седмици на мандата под краката на новото правителство вече ври и кипи. България е под лупата на международни разследвания, вътрешни кризи разклащат стабилността ѝ, а геополитическите ветрове носят нови бури. Всичко това спъва стратегическата ѝ цел – влизане в еврозоната догодина. Коалиционните партньори не са единни за еврото, а без стабилност реформите ще продължат да са в застой. Власт, която ходи по въже, не търпи сътресения – дори полъх на пеперуда може да я събори.

Какво да очакваме от новото правителство, което съюзи ГЕРБ–СДС, БСП – Обединена левица, „Има такъв народ“ (ИТН) и ДПС – Демокрация за права и свободи? Засега единственото сигурно е, че властта изглежда решена да приеме бюджет за 2025 г. и да избере нови членове на ключови органи, като Комисията за енергийно и водно регулиране и Сметната палата, да определи тричленния състав на Антикорупционната комисия и да назначи 11-те във Висшия съдебен съвет, който пък да избере нов главен прокурор до средата на юни. 

Отвъд тези належащи действия, включващи обновяване и на други регулатори, е трудно да се предвиди как ще изглежда дългосрочният курс на кабинета на Росен Желязков (ГЕРБ–СДС). Управленската и законодателната програма се очакват в края на февруари.

Εвро, бюджет, „Лукойл“

Срещу целта за еврото обаче съпротивата е огромна – от евроскептични и проруски партии, от „мръсните пари“, които по различни данни са поне 35–40 млрд. лв., от местни олигархични кръгове и сивата икономика, от социално уязвими групи, които се страхуват. В политически план противниците са във и извън управляващите – „Възраждане“, но също и МЕЧ, които са в опозиция, както и БСП – Обединена левица и ИТН, които формално не са срещу еврото, но твърдят, че точно сега България не е готова. 

Като довод се използва инфлацията, единственият критерий по Маастрихт за членство в еврозоната, който държавата не е покрила. Данните за декември показаха незначително отклонение от 0,1%. За „Възраждане“ данните са манипулирани, не може да им се вярва и няма гаранции, че левът ще се обменя по настоящия фиксинг – 1,95583 лв. за 1 евро. Лидерът им Костадин Костадинов, без капка страх от последствия или осъждане, дръзко заплаши да запали страната, ако България бъде приета в еврозоната „неподготвена“.

Новата министърка на финансите Теменужка Петкова обяви, че правителството няма да поиска извънредни конвергентни доклади през януари, но веднага след това лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов и премиерът Росен Желязков заявиха, че доклади ще бъдат поискани след 18 февруари. Ядосан от обвиненията на ПП–ДБ за саботаж, лидерът на ГЕРБ, в чието трето правителство България влезе в т.нар. чакалня – ΕΡΜ II, се тросна:

България ще влезе в еврозоната! Още февруари ще искаме конвергентен доклад и ще направим всичко възможно, въпреки фалшивия бюджет и фалшивите цифри, които публикувахте, на Асен Василев, това ще стане. Ако това не стане, ние нямаме място в коалиция с който и да било! Това е стратегически важно за България, но тези, които с ритник затваряха вратата, за да отидем с БСП, ИТН и АПС в коалиция, сега говорят тези глупости, измишльотини, лъжи и манипулации. 

Традиция е да се обвиняват предишните управляващи за „скелетите в гардероба“. Същото се случи по време на близо два часа и половина пререкания в парламента кой е виновен за очертаващия се голям дефицит в бюджета за 2025 г. Как ще бъдат намалявани разходите, новата министърка на финансите Теменужка Петкова не обясни – освен че мерките ще бъдат „много тежки“. Но мегаагенция от НАП и митниците, замислена още от Асен Василев, няма да има, нито данъчна амнистия.

Искам да кажа, че положението е наистина много, много тежко. Всички оптимисти до момента ще трябва да ги разочаровам.

Нещо не се връзва. При толкова много, много тежко положение Борисов обещава на собствениците на заведения отново бонус ставката от 9% ДДС да остане, което ще струва над 300 млн. лв. 

От „Да, България“, част от ПП–ДБ, предлагат няколко мерки: поетапно освобождаване на пенсионерите в държавната администрация, а в МВР – до края на годината; само редовите полицаи да получат увеличения на заплатите; поетапно въвеждане на заплащане на осигуровките от държавните служители до достигане на съотношението 60:40; оптимизация на чиновниците чрез повече е-управление и обществени поръчки за частните болници.

Вицепремиерът Томислав Дончев (ГЕРБ) потвърди от Пловдив, че „в администрацията категорично потенциал за съкращения има, също и на разходи за издръжка“.

През това време в пленарната зала Петкова и основният ѝ опонент Асен Василев (ПП) се замеряха с числа и обвинения. Единият – за дефицита от 18,1 млрд. лв., завещан от Василев и неговото управление на държавните финанси с повишенията на заплати и пенсии. Другият – че тази сметка е плод на развинтена фантазия и почивки в Бали. 

Борисов май е объркал касовата и начислена основа [на бюджета – б.а.]… Няма един документ, в който да пише 18 млрд. лв. Бюджетът за миналата година е изпълнен на точно с дефицита, който е заложен [3% – б.а.]. Виждаме опит на ГЕРБ да лъжат по две причини – едната е, че имат проблеми да се приеме бюджет с 3% дефицит, и второто е, че се опитват да ни върнат на постната пица и да ни кажат: „Пари няма.“

Пътят към еврото минава по тънък лед. Но колкото и да заплашват партньорите в управлението, и БСП, и ИТН, и Догановото ДПС са наясно, че разтурят ли правителството, губят всички шансове да участват в разпределението на местата в регулаторите и съдебната власт. Тази седмица обаче БТА предаде насърчението от страна на Кристин Лагард, че „процесът на сближаване на България с еврозоната за присъединяването към валутния съюз е доста напреднал и се развива много добре“.

За да бъде перфектната буря за редовния кабинет пълна, в мандата му ще се реализира сделката за най-голямата рафинерия в Югоизточна Европа и пазарен лидер – тази на частната руска компания „Лукойл“ в Бургас. Премиерът Росен Желязков представи първоначална информация: селектирани са седем купувача, ще се търси цена от поне 2 млрд. долара, в това число и за продуктопровода, базите и над 200 бензиностанции на „Лукойл“ в България.

Напрежението в политическите среди заради предстоящата сделка е високо. Призивите държавата да я купи, които идват от олигарха Делян Пеевски, или да я постави под особен надзор и с назначен от нея управител, идващи от „Да, България“, едва ли ще се реализират. За тях няма политическа воля. Правителството е избрало варианта да използва механизма за скрининг на преките чуждестранни инвестиции, който му дава възможност да разреши продажбата или да я блокира, ако купувачът е свързан с руски, беларуски или съмнителни капитали. Това означава обаче, че за унгарската държавна компания MOL, сочена за фаворит, няма да има проблем като европейски купувач, нищо че е и удобен за режима в Кремъл.

Корабът на милиардерите заседна в Швеция

Към проблемите с публичните разходи се прибавят и други, съвсем непредвидени – като случая с кораба „Вежен“ на Параходство „Български морски флот“ (БМФ), задържан в шведски води по подозрение в саботаж при утежняващи вината обстоятелства. Шведската прокуратура разследва дали екипажът умишлено не е пуснал котва, влачена часове, над място, където минава високоскоростен оптичен кабел, свързващ Швеция и Латвия – и така да го е повредил. „Вежен“ е тръгнал от руското пристанище Уст-Луга, натоварен със сяра, към Латинска Америка.

 От БМФ потвърдиха за повредата, но не и че е умишлена, а се дължи на лошото време, при което котвата е била „изпусната“, и никой от екипажа, състоящ се от осем български офицери и девет моряци от Мианмар, не е разбрал. След като установяват какво се е случило, от екипажа са уведомили малтийските власти, под чийто флаг плава „Вежен“. България няма юрисдикция да разследва – плавателният съд плава под чуждо знаме.

Първоначално повечето български медии премълчаха факта, че БМФ е собственост на българските милиардери братята Кирил и Георги Домусчиеви, чиито първи милиони се коренят в приватизацията на заводите „Биовет“ (настояща „Хюветфарма“) и „Балкан“, а по-късно и на БМФ. Заради случая в парламента бяха изслушани вицепремиерът и министър на транспорта Гроздан Караджов, външният министър Георг Георгиев и шефът на ДАНС Пламен Тончев. И тримата призоваха казусът да не се политизира и нямат съмнения, че екипажът умишлено е извършил нещо нередно.

Докато не приключи разследването обаче, съмненията остават. В Балтийско море за последните 15 месеца има най-малко 11 случая на повредени оптични кабели, въпреки че са картографирани, и екипажите са наясно къде са, за да не минават оттам. „Вежен“ е минал два пъти над едно и също място, влачейки часове наред котвата си. Заради тези проблеми, причинявани често от руски флот, НАТО организира мисията „Балтийски страж“ – за патрулиране и наблюдение на района, през който минава и т.нар. сенчест флот на Русия, натоварен с петрол, за да избегне санкциите.

Случаят с „Вежен“ е бил обсъден при закрити врата и в Комисията по сигурност и отбрана на Европейския парламент, съобщи по БНР евродепутатът Андрей Новаков (ГЕРБ/ΕНП). Той допуска възможността трети лица на задържания кораб да са повредили кабела между Латвия и Швеция, а не екипажът. (Тази хипотеза звучи странно – как би станало това без знанието на екипажа или негови членове.)

Част от данните изглеждат доста притеснителни и ни трябват отговори много скоро, за да не се лепне петно върху България и български екипаж.

Впечатляващо е, че с изключение на ПП–ДБ политическите сили в парламента, в това число и двете крила на ДПС, бяха единодушни, че не може и дума да става за саботаж, а по-кресливите от „Възраждане“ видяха опит за омаскаряване на държавата. За международните наблюдатели обаче едва ли е случайност, а изявления в тази посока направиха германският канцлер Олаф Шолц и германската външна министърка Аналена Бербок.

Румен Радев и шпионската група на Острова

Името на политика с най-висок рейтинг в България – президента Румен Радев, пък бе замесено в показанията на един от българите, обвинени в шпионаж в полза на Русия и признал вина. Британската прокуратура цитира Бисер Джамбазов, бивш спортист по вдигане на щанги, който се хвалел с добрите си отношения не само с Радев, но и с бившата вече председателка на БСП Корнелия Нинова и с бившия вътрешен министър Бойко Рашков, сега депутат от ПП–ДБ. Твърденията на Джамбазов, публикувани от британските медии, бяха слабо отразени в България. Това „неглижиране“ обаче не значи, че на казаното от 42-годишния Джамбазов не е обърнато внимание от евроатлантическите партньори.

За разлика от Великобритания, в България делата за шпионаж се точат с години. Например Николай Малинов, председател на движение „Русофили“, беше арестуван през 2019 г. и обвинен в шпионаж и за организиране на престъпна схема за пране на пари и финансиране на мероприятия, които засягат националната сигурност на България. Оказа се, че санкционираният по „Магнитски“ е работил и с профайлъра на Румен Радев – ген. Леонид Решетников, но до присъда така и не се стига. Причини винаги има – закриване на спецсъда или избори, на които той като кандидат-депутат получава имунитет. Няма присъди и за разкритата през март 2021 г. група, чийто лидер е бил шеф в служба „Военно разузнаване“ в Министерството на отбраната, делото е било внесено за втори път в съда.

От август 2020 г. до февруари 2023 г. обвиняемите на острова българи заедно с други лица са шпионирали в полза на Русия. Дали Джамбазов е имал контакти с някое от лицата от „висшия ешелон“, или всичко е приключило по-рано, са хипотези, които подлежат на доказване или отхвърляне. 

На ход следва да са българските спецслужби, които обаче са подложени на влияние от различни кръгове, в т.ч. на същия Радев, олигарха Делян Пеевски и други, успели да внедрят лоялни към себе си служители. ПП–ДБ не успяха да прокарат инициативата си за прочистване на службите от руско влияние, а в последното правителство на акад. Николай Денков, подкрепено от ГЕРБ–СДС и ДПС, и не настояваха особено. 

Руската намеса в изграждане на профила на бъдещия президент в кампанията през 2016 г. не е тайна, а прокремълските му симпатии станаха известни веднага след заемането на поста от Радев. Откакто е на „Дондуков“ 2, бившият пилот на изтребител не ги крие – нито в първия, нито във втория мандат, когато открито подкрепя позиции на Москва за войната в Украйна, критикува ЕС като отговорен за стотиците хиляди жертви и заради „утопичните уверения за победа над Русия“.

След влизането на Доналд Тръмп в Белия дом държавният глава използва всеки удобен случай да подчертае значимостта на това събитие. Отбеляза го в две свои слова – на 21 януари пред Софийския икономически форум… 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

… и на дипломатическия прием на 30 януари:

Удовлетворен съм, че гласовете за спиране на войната в Украйна стават все по-силни, и бих искал да приветствам включването на прекратяването на това кръвопролитие като част от приоритетите на администрацията на президента Тръмп за утвърждаване на мира по света и предотвратяването на конфликтите.

Пътят на България напред е осеян с предизвикателства – икономически, политически и геополитически. Властта балансира на ръба, изправена пред вътрешни противоречия и външни сътресения. Еврозоната и реформите изискват ясна визия и решителност, но ако управляващите са поели курс на оцеляване, скорошни избори са неизбежни.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/trumpovite-chervenotikvenicheta/

Преди САЩ да са изкарали и седмица в преддверието на обещания им от президента Тръмп Златен век, или по-скоро Позлатена епоха (Gilded Age*, последната четвърт на XIX – началото на XX век), мейнстриймът на българската политика бързо се равни по новия стопанин в Белия дом. Политическото представителство на либералната общност ПП–ДБ мълчи, а се оказа, че съпредседателите на ПП Кирил Петков и Асен Василев са в САЩ за инаугурацията, за което Петков се похвали и с пост в социалните мрежи. 

Маршът на авторитарния популизъм

Сега е модерно всички да стават тръмписти, заяви в една от публичните си изяви депутатът от ПП–ДБ Ивайло Мирчев („Да, България“). Всъщност България, както и някои други европейски държави, се движи отвъд познатите идеологии ляво, дясно, център и т.н. към доминиращия хибриден политически стил, който от Университета на Калифорния, Бъркли, определят като „авторитарен популизъм“. 

Институтът има цялостно изследване по темата, за да се разберат политиката и случващото се в света отвъд ляво-дясната парадигма. В него авторитарният популизъм е описан като политическа стратегия, при която лидерите култивират и експлоатират страха от промени и от „другите“ (често дефинирани на расова, етническа, религиозна или кастова основа), за да оправдаят практики, ограничаващи политическата конкуренция и прозрачност. Същевременно твърдят, че защитават версия на демокрацията, която приоритизира мнозинството пред правата на малцинствата.

Познато, нали? Но Европа е изпреварила Тръмп с политици като Марин Льо Пен, унгарския премиер Орбан, турския президент Ердоган, италианската премиерка Джорджа Мелони – единствения лидер от ЕС с лична покана от Тръмп на церемонията по встъпването му в длъжност. Българската политика изобилства със значително по-умалени и по-меки балкански версии на американския Първи – лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, олигарха Делян Пеевски, президента Румен Радев, Слави Трифонов, Костадин Костадинов… Разликите между тях са формални, противопоставянето един срещу друг – ситуативно. 

Всички те в крайна сметка печелят (повече или по-малко) симпатии заради флирта с избирателите „Аз съм един от вас. Прост съм и вие сте прости, затова се разбираме“; защото залагат на националната гордост и защита на „традиционните ценности“, а антиелитаризмът им не е просто културна революция. И разбира се, до един харесват Тръмп. 

Политическата нестабилност работи за този модел партии и „Възраждане“, ИТН, „Величие“ спечелиха влияние като реакция срещу корупцията, неефективността и бюрокрацията на традиционните политически партии.

Либерализмът е сирак в България

Либерализмът винаги трудно е виреел в България и това има (и) своите исторически основания – липсата на традиции. Още след Освобождението политическите елити са се ориентирали към авторитарни модели. Част от зараждащата се българска буржоазия намира своето политическо представителство в Народната и Демократичната партия, но самите те страдат от вътрешни разцепления. А и периодът между Освобождението и 1944 г. за една България с преобладаващо селско население е белязан от политическа нестабилност, преврати и доминация на популистки или националистически партии.

Социализмът стъпква всеки либерален кълн и макар и да създава свои елити в лицето на партийната номенклатура, прикрива властовата си концентрация с евфемистичното понятие „власт на народа“. Липсата на свободен пазар, частна инициатива и политически плурализъм, както и култът към колективизма създават устойчиво недоверие към идеите за индивидуалните права, инициативи и свободи. 

Съвпадение или не, но значителна част от българските тръмпомани са свързани по един или друг начин с върхушката от времената на тоталитарната държава и бившите тайни служби. Онзи режим се е възпроизвел в най-уродливите си проявления, допълнително подсилени от възможностите за промиване на мозъци, които предоставят новите технологии, включително социалните мрежи.

Българите свързват либерализма с непопулярни политики, като икономическата либерализация, която винят за социалните неравенства и за обедняването в годините на Прехода. Доминираният от „червените мобифони“ и бившата ДС Преход наред с трудно преодолимата кремълска орбита успяха да насадят в главите на хората не стремеж към върховенство на закона и възмущение от липсата му, а неприязън към западния модел. Не уважение към индивидуалните права, а носталгия по колективната бедност и уравниловка. 

В България либералната общност е възприемана като „eлитарна“, а и самата тя се възприема до голяма степен като такава, откъсната от „обикновения човек“. Това допринася и за лошата организационна структура, а и за софиоцентричността – една от характеристиките ѝ, която проличава особено в резултатите на изборите. 

Така че авторитарният популизъм в България, чийто предвестник всъщност е „човекът от народа“ Тодор Живков, е продукт както на исторически предпоставки, така и на съвременни глобални тенденции. Българските президенти с по два мандата са в различна степен представители на този тип политика. Въпросът сега, в деветата година от мандата на Румен Радев, е кой ще го наследи на „Дондуков“ 2 след изборите догодина.

Не е трудно да се изчисли профилът на този бъдещ президент, а подозренията към Бойко Борисов, че ще се кандидатира на изборите, растат. Но който и авторитарен популист да е, не Тръмп ще е виновен за избора му. 

„Дори слънцето ще свети различно…“

За най-радикалните авторитарни популисти миграцията, културните промени и влиянието на Европейския съюз (ЕС) са представяни като основни врагове. Това подхранва недоверието към Брюксел, срещу чието „външно влияние“ те парадоксално обещават да защитят гражданите на ЕС. А след победата на Тръмп обещават и нов Брюксел като Орбан:

След само няколко часа дори слънцето ще свети различно в Брюксел. Нов президент в САЩ, голяма фракция патриоти в Брюксел, огромен ентусиазъм… Така че великата атака може да започне. С това поставям началото на втората фаза на офанзивата, целяща „да окупира“ Брюксел. Ние в Унгария сме опозицията на системата в Брюксел, който е окупиран от ляволиберална олигархия.

Но не са единствената опозиция, след като партията на Орбан ФИДЕС, допреди време част от ЕНП, и други десни партии основаха парламентарната група „Патриоти за Европа“ в Европейския парламент. Начело е френският „Национален сбор“ на Льо Пен. А Мелони втвърди тона срещу мигрантите, след като премина в лагера на Тръмп малко преди преизбирането му. 

На следващия ден след като американският президент се закле, българският – освен че говори като руски президент на Софийския икономически форум, отдаде и „за пооочест“ на Тръмп. Също така подкрепи идеята му да се заделят повече средства за отбрана. „Войната в Украйна зависи от дронове, Starlink [спътниковия интернет доставчик на милиардера предприемач и съратник на Тръмп Илoн Мъск – б.а.], киберсигурност, Космос“, каза държавният глава, чиито служебни правителства, а и самият той оказваха съпротива срещу помощта за Украйна. 

Насаждат се и се раздухват страхове по отношение на връщането на Тръмп в Белия дом. Напротив, аз мисля, че това може да бъде катализатор за редица оздравителни процеси в Европа, ако тя го приеме като шанс да се събуди и да се отнесе отговорно не само към собствената си сигурност, но и да изгражда динамична и конкурентоспособна икономика, да се убеди и да направи решителни крачки напред.

Лидерът на „Възраждане“ също приветства Тръмп като гробокопача на неолиберализма. Костадинов подкрепи позицията на Тръмп за Канада и вдъхновен от него, заяви, че Северна Македония трябва да стане част от България, което определя като „логично и справедливо“. Неприкосновеността на националните граници не значи нищо и за неговия вдъхновител Путин, а и раздухването на несекващото напрежение между София и Скопие е печеливш похват. 

През цялото това време, докато на неприлично висок глас се пеят хорови и солови алилуи за Тръмп, българските либерали не издават и звук. Докато Радев търси сметка от европейските лидери за войната в Украйна и възхвалява Тръмп, докато антиевропейците ръкопляскат, че мъжете са мъже, а жените – жени И ТОЛКОЗ!, Европа е слаба и сега ще им се разкаже играта на соросоидите…

Какво очакват онези българи, които вярват в европейската принадлежност на България и в ценностите, които Европа е създала – универсалните човешки права? Очакват тя да защити тези права, а след това е добре да спрат с балонизирането си и да създадат свой устойчив разказ. Може да се окаже, че появата на политици като Тръмп, подкрепяни не просто от най-богатите, а от най-могъщите в света, ще извади либерализма от самодоволството му. Или пък ще го остави да загине, както се случи с хайверените социалисти.

Либерализмът не може да остане в интелектуални кулоари и виртуални платформи, докато в реалния свят тръмпоподобните авторитарни популисти окупират полето на емоцията, страха и идентичността. Освен ако не знае каква разбираема и свързана с живота на хората надежда да им предложи. 

Иначе единствените, които ще печелят от апатията и пораженчеството на либерализма, ще са продавачите на фалшива простота. 

* Gilded Age – името е от заглавието на роман от 1873 г., чиито автори са Марк Твен и Чарлз Дъдли Уорнър. В произведението тези времена се осмиват заради грубия материализъм и показната демонстрация на богатство. От друга страна, тогава се слага началото на съвременна Америка с индустриализацията и градското общество.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/kakvi-gi-vurshat-evrodeputatite/

След бурното лято на евроизборите, встъпването в длъжност на новата Европейска комисия и пренареждането на кабинети и екипи, европейските институции влязоха в обичайния си работен ритъм с пръскащ се по шевовете дневен ред. Новият компас за конкурентоспособност на Европейската комисия, следващата многогодишна финансова рамка за 2028–2034 г., климатичните цели за 2040 г., европейската отбрана и геополитическата независимост, електрическите коли и изкуственият интелект са само някои от най-актуалните теми, с които европейските законотворци планират да се захванат, без да броим всичко непредвидено, което ще изникне на национално ниво в държавите членки и от различни горещи точки на света и ще изисква адекватен отговор. 

Българските евродепутати разполагат с пет години, през които да разгърнат експертността и интересите си на европейско ниво и да участват в законотворчеството чрез писането на доклади и заемането на активни позиции. Как те използват тези възможности и своя потенциал и какво е полето на действие на българските евродепутати през новия парламентарен мандат? 

Раздаване на картите

Изготвянето на доклади и законови изменения представлява една от основните задачи на евродепутатите, която им дава видимост и добра професионална репутация в международен план. Това е същността на парламентарната работа в Брюксел и е начинът, по който евродепутатите, а чрез тях косвено и европейските граждани участват в законодателния процес. През предишния мандат на Парламента за пет години са били внесени повече от 30 000 законови изменения и приети повече от 3500 текста, сред които законодателни и незаконодателни доклади, резолюции и парламентарни становища. Макар и да не са формално задължени, голяма част от евродепутатите се стремят да сложат името си поне под един текст и да участват поне в една процедура.

За да стане един евродепутат докладчик, той трябва да е член на парламентарната комисия, на която е даден този доклад в зависимост от темата му, но също и да разполага с известни познания по въпроса и най-вече да има подкрепата на политическата си група в Европарламента и на националната си делегация. 

Процесът прилича на игра на покер или на наддаване при търг. В зависимост от големината и броя на членовете си в парламентарните комисии всяка политическа група разполага с известен брой точки, разпределени на пропорционален принцип, които залага, за да получи доклади. Основна роля в залагането играят координаторите. Всяка политическа група има по един координатор на парламентарна комисия. Координаторите заедно с председателите на съответните комисии решават колко „струва“ даден доклад, и всеки координатор преценява колко точки е готов да заложи, за да подсигури докладите, които се вписват в политическите приоритети на неговата група. Например левите групи ще се борят за повече доклади, свързани със социалните политики, десните – за икономически теми и въпроси, свързани със сигурността, а зелените – за екология и околна среда.

Веднъж спечелен от политическата група, докладът ще се даде за разработване на някого от депутатите от тази група, които са членове или заместник-членове на съответната парламентарна комисия. Ключова роля в процеса на ниво политическа група играят и националните делегации, които се борят за различни доклади спрямо националите си приоритети. Например докладите, свързани с риболова, често се вземат от депутати от страни с излаз на море и риболовна индустрия, а доклад, свързан с вятърните мелници, е много вероятно да отиде при нидерландец.

Колкото повече, толкова повече

Огромна роля в целия процес играе числеността – от колко депутати се състои политическата група и колко голяма е националната делегация във всяка група. Колкото по-многобройни са, толкова повече влияние могат да си осигурят. Това също е свързано с големината на държавата и броя на населението, но не е закономерност. 

По данни на Еumatrix през мандата 2019–2024 германските евродепутати са били едни от най-активните и влиятелните, което е логично, защото те са най-много и представляват най-населената държава в Европейския съюз. От друга страна, погледнато пропорционално, Франция и Италия, които се нареждат на второ и трето място по население и брой на евродепутати в Парламента, са задминати по парламентарна активност от по-малки държави, като Нидерландия. 

Другият фактор, от който зависи мащабът на влиянието на националните делегации, е личният избор на всеки евродепутат в коя политическа група ще членува. Членството в традиционното политическо ядро на големите групи на десните, левите и либералите предоставя повече ресурси, възможности за изява, разработване на доклади, пленарни изказвания и по-широко поле за действие. Присъединяването към крайнодесни и крайнолеви групи или решението да остане независим депутат, нечленуващ в нито една политическа група, поставя народния избраник в риск от изолация и невъзможност за активна работа.

През предишния мандат около една трета от френските евродепутати и повече от половината от италианските са били или независими, или членове на по-малките крайнодесни и крайнолеви групи. Това обяснява по-ниската обща активност на депутатите от Франция и Италия в сравнение с други по-малки държави, защото ги ощетява двойно. От една страна, чисто пропорционално и според процедурните правила на Парламента, колкото е по-малка политическата група, толкова по-малко членове има в парламентарните комисии, по-малко точки за купуване на доклади и по-малко минути за изказвания в пленарната зала. От друга страна, останалите групи прилагат санитарен кордон и блокират още повече, когато им е възможно, достъпа на екстремистките формации до доклади и до политическа активност. За илюстрация, 49-те депутати от крайнодясната група „Идентичност и демокрация“ са изготвили общо 26 доклада за 5 години, докато либералите, които са били два пъти повече (98), са участвали в изготвянето на десет пъти повече доклади (297 общо).

Новата картина

В настоящия парламент (2024–2029) ситуацията би могла да бъде малко по-различна заради численото превъзходство на крайнодесните. „Патриоти за Европа“ и Европейските консерватори и реформисти са съответно трета и четвърта политическа група и изместиха либералите и зелените от тези места. Това неминуемо ще окаже влияние върху разпределението на докладите, въпреки че крайният резултат ще зависи в голяма степен и от способността на традиционните групи да се обединят и да блокират екстремистите. Те вече го направиха непосредствено след евроизборите, когато трябваше да се избират председатели на парламентарните комисии. 

По правило всяка политическа група, след вътрешен дебат и в зависимост от влиянието и числеността на националните си делегации, номинира председатели на комисиите, които смята за важни. Водят се преговори, докато се постигне балансирано споразумение, отразяващо цялостния състав на Парламента на политическо и национално ниво. Заради санитарния кордон обаче нито един депутат от третата политическа група „Патриоти за Европа“ не стана председател на някоя от 24-те комисии и подкомисии, а Европейските консерватори и реформисти получиха само три председателски места. Останалите номинации бяха разпределени между групата на Европейската народна партия (ЕНП – 7 председатели), социалистите и демократите (С&Д – 5), „Обнови Европа“ (3), зелените (3) и левицата (2). 

Ролята на председателя е да води заседанията и да определя дневния ред на парламентарната комисия, но също да се бори за докладите, които да бъдат присъдени на неговата комисия след внасянето на съответното законодателно предложение от Европейската комисия. 

Тоест битката за участие в законодателния процес тече на много нива в Европейския парламент. Сблъсъци и съперничество има както между отделните комисии и политически групи, така и между държавите, партиите и различните депутати на индивидуално ниво. Защото в един парламент от 720 депутати от 27 държави, представляващи 450 милиона граждани, същинската борба, скрита зад всяко политическо съперничество, оспорване на правомощия или междуличностна конкуренция, е да бъде чут гласът на депутата – а чрез него и на неговите избиратели; както и да бъдат прокарани определени национални приоритети, идеологически виждания или лични интереси. 

Къде сме (и кои сме) ние?

По брой депутати – 17, България се нарежда на 15-то място сред всички страни членки, като първа е Германия с 96 депутати, а последна е Малта с 6. В новоизбрания Европарламент най-много български евродепутати (6) са членове на групата на ЕНП – от ГЕРБ (Ковачев, Майдел, Новаков, Радев), СДС (Лазаров) и „Демократи за силна България“ (Кънев). На второ място с по трима български депутати са „Обнови Европа“ – от „Продължаваме промяната – Демократична България“ (Минчев и Петров) и от Движението за права и свободи (Кючук), и крайнодясната „Европа на суверенните нации“ с членове от „Възраждане“ (Лайкова, Стоянов, Волгин). В групата на С&Д има двама български евродепутати от БСП (Вигенин и Пенкова), а при Европейските консерватори и реформисти (ЕКР) е Вълчев от „Има такъв народ“. 

Непосредствено след последните евроизбори през юни 2024 г. в „Обнови Европа“ членуваха петима български евродепутати. Но след извънредната национална конференция на ДПС в края на годината, когато Пеевски беше избран за единствен председател на партията, групата „Обнови Европа“ и Алиансът на либералите и демократите в Европа (АЛДЕ) препоръчаха изключването на неговата партия. Европейците посочиха санкциите за корупция срещу Пеевски като причина за прекратяването на членството на ДПС – Ново начало. Самият той ги изпревари и изпрати писмо, с което обяви, че напуска европейското семейство. Елена Йончева и Танер Кабилов, които останаха лоялни на Пеевски, също напуснаха „Обнови Европа“ и станаха независими, а Кючук, който е близък до Доган, остана при европейските либерали. 

Директните последствия от това решение на Йончева и Кабилов са, че ще имат по-кратко време за изказвания в пленарната зала, няма да разполагат с голям международен екип от политически съветници и експерти, с какъвто разполага всяка политическа група, ще имат по-ограничен бюджет за парламентарни дейности и ще им бъде много по-трудно да се преборят за изготвянето на доклад или становище, защото няма политическа група, която да се застъпи за тях. Независимите депутати нямат свои представители в нито един от политическите органи на Парламента, вземащи всички важни решения, с изключение на Председателския съвет, в който заседава един независим депутат, но без право на глас. 

В национален план решението на Йончева и Кабилов ще има по-скоро негативни последици за България, защото ще отслаби цялостното влияние на българската делегация. Те могат да организират най-различни инициативи на индивидуално ниво, но нямат зад себе си влиянието, подкрепата и ресурсите на важна политическа група. Решението им би могло да се тълкува като жертва в името на бъдеща национална политическа кариера или като принудително заради зависимостта им от ДПС на Пеевски. Петър Витанов, евродепутат от БСП през 2019–2024 г. и председател на българската делегация в групата на С&Д, направи точно обратното в началото на 2023 г., когато беше изключен от БСП заради различия с ръководството. Тогава Витанов беше подкрепен от европейските си колеги, остана в групата на С&Д, запази председателското си място и всички права, които имаше. 

Постове и работа

Членството в по-големите политически групи дава достъп и до важни постове, които се разпределят само между членовете на групите. Например Андрей Ковачев (ЕНП/ГЕРБ) е един от петимата квестори в настоящия парламент. Те се занимават с административни и финансови въпроси и участват в заседанията на Бюрото на Парламента. 

Ева Майдел (ЕНП/ГЕРБ), евродепутатка за трети пореден мандат, е заместник-председателка на Делегацията за връзки със САЩ, а Андрей Новаков (ЕНП/ГЕРБ), също евродепутат за трети пореден път, е координаторът на ЕНП за Комисията за регионално развитие. Настоящата позиция на Новаков ще му даде ключова роля в разпределянето на доклади, свързани с регионалното развитие, сред членовете на ЕНП в тази комисия, както и много възможности за създаване на контакти и сътрудничество с европейски партньори. Когато един български евродепутат получи важен пост и някаква власт в Европарламента, това означава повече видимост и за България на политическата сцена в Брюксел, повече възможности за оказване на влияние, създаване на международни връзки и развитие за страната ни. 

Групата „Обнови Европа“ също няколко последователни мандата е имала български евродепутати на високи позиции. Сега Илхан Кючук (АПС), с трети пореден мандат като евродепутат, е председател на Комисията по правни въпроси. В предишния мандат той беше постоянен докладчик на Европейския парламент за Северна Македония, което също е важна позиция от регионална гледна точка. Сега, с разцепването на ДПС и намаляването на броя на депутатите от България, влиянието им ще отслабне. Например Кючук едва ли щеше да бъде номиниран и да стане председател на Комисията по правни въпроси, ако Йончева и Кабил се бяха отцепили преди избирането на председатели на комисии. Колкото по-обединени и по-силни са партиите на национално ниво и колкото повече евродепутати имат, толкова по-силни козове имат и за игра в Европарламента. 

Същото може да се наблюдава и при левицата. Заради дългогодишните вътрешни проблеми в БСП и неевропейските им позиции по много въпроси – от Истанбулската конвенция до войната в Украйна – евродепутатите от БСП нямат силни позиции в групата на С&Д. В настоящия мандат българската делегация оредя наполовина и е съставена само от двама депутати, но дори и в предишния мандат, когато бяха четирима, положението им не беше завидно. Те бяха поставени пред дилема: да следват българската партийна линия, да запазят мълчание в Европарламента и да бягат от гласувания, които могат да им създадат проблеми; или да се обявят открито срещу ръководството в София, да следват европейските си колеги и да бъдат изключени. 

В настоящия мандат Цветелина Пенкова, евродепутатка за втори път, беше избрана за заместник-председателка на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика, което е важно портфолио, защото съвпада с това на българската комисарка Екатерина Захариева. В зависимост от промените в БСП и от избора на нов председател позициите им могат да укрепнат на европейско ниво или да останат все така противоречиви. От европейска гледна точка кандидатурата на Кристиан Вигенин за председател на БСП може да помогне заради европейския му опит. Вигенин вече е бил евродепутат за два мандата (2005–2014) и отново беше преизбран на последните евроизбори през 2024 г. 

Професионални евродепутати

Лесно е да се забележи, че повечето български депутати, които заемат важни постове, са в Брюксел вече за втори или трети мандат. Тази тенденция за професионализация на политическата кариера в Европарламента се наблюдава и в европейски план. Колкото повече пъти един евродепутат е преизбиран, толкова по-големи шансове има да заеме високи позиции и да разгърне цялостния потенциал, с който разполага. В новия Европарламент около половината от депутатите са преизбрани. Германецът Елмар Брок е един от рекордьорите, след като приключи евродепутатската си кариера през 2019 г. след 40 години и осем мандата в Брюксел.

На българските евродепутати от „Възраждане“, които са избрани за първи път, ще им отнеме известно време, докато се ориентират в начина на функциониране на Парламента. Членството им в крайнодясната евроскептична „Европа на суверенните нации“ няма да бъде най-доброто училище, тъй като една от основните ѝ цели е подкопаване на Европейския съюз и ограничаване на неговото влияние. Станислав Стоянов беше избран за заместник-председател на групата от 25 евродепутати, която е съвсем на ръба на критериите за създаване на политическа група (минимум 23 евродепутати от 7 държави) и ако нейни членове по-късно решат да я напуснат или да се присъединят към други групи, както често се случва при по-малките и нестабилни формации, останалите ще бъдат принудени да станат независими и групата да се разпадне.

Според Еumatrix през 2019–2024 г. българските евродепутати са имали средно ниво на активност по отношение на заемането на важни постове, парламентарна дейност и създаване на контакти. Те са заемали активна позиция по въпросите на миграцията и вътрешните работи, както и на транспорта, енергетиката и бюджета. По други теми, като околна среда, вътрешен пазар и търговия, участието им е било по-ограничено. 

Настоящият мандат ще зависи от индивидуалния начин на действие на всеки евродепутат, но и от стабилността на българските партии и общата политическа обстановка в страната. Отстояването на интереси и защитаването на политики в дадена сфера е по-успешно, когато се прави координирано и със стратегическа цел. А колкото по-разпокъсана, поляризирана и нестабилна е българската политическа сцена, толкова по-трудно ще бъде да се оцелее на полето на големите играчи. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/kakvo-oznachava-zavrushtaneto-na-trump-v-beliya-dom/

Да си припомним за момент как изглеждаха САЩ малко преди Доналд Тръмп да обяви кандидатурата си за втори президентски мандат. Шансовете му бяха възприемани като незначителни по две основни причини: първата е, че имаше надежда, че републиканците ще изберат кандидат, който се е дистанцирал от първия мандат на администрацията на Тръмп; и втората – изгряващата звезда на Камала Харис, която се възприемаше от влиятелната обамистка фракция на демократите като най-логичния наследник на президента Джо Байдън. 

И все пак Тръмп се завърна в Белия дом точно както обеща малко преди да го напусне. Това даде повод на много експерти да говорят за края на американската демокрация, за свършека на Американския век и дори за превръщането на САЩ в клептокрация, управлявана от влиятелните финансови клики в Ню Йорк и Вашингтон. Завръщането на Тръмп шокира и американските съюзници – особено тези в Европа, които виждат в неговия избор потенциален компромис с Русия за сметка на НАТО и Украйна. 

В този материал ще разгледаме по-подробно тези страхове, които сполетяха и България, като у нас усилено започна да се говори за геополитически договорки между Вашингтон и Москва, които могат да доведат до възстановяване на руското влияние и до маргинализация на страната ни в евроатлантическото семейство. И така, какво в крайна сметка означава завръщането на Доналд Тръмп за света, вселената и всичко останало?

Демокрация ли са САЩ на Доналд Тръмп?

За да отговорим на този въпрос, трябва да направим едно съществено уточнение – разликата между разбиранията за демокрация на американците и европейците е много голяма. Европа винаги е свързвала демокрацията с края на абсолютната монархия и със съчиненията на Джон Лок, Едмънд Бърк и Шарл дьо Монтескьо. Затова и най-големите постижения, с които днес европейците се гордеят, са: европейската средна класа, която дава възможност на гражданите да усетят икономическите ефекти от демокрацията; писаните конституции, премахващи или ограничаващи ролята на монарха по начин, който гарантира достойнството на гражданите, така че те вече да не са безгласни поданици; политическият плурализъм и свободното движение, които ни правят граждани на Европа.

Европейската демокрация, с други думи, е своеобразна възхвала на свободата, рамкирана така, че да гарантира спазването на реда и законите в обществото.

Красотата на тази идея днес намира своя завършен израз в отношенията между Германия и Франция, които въпреки печалното си историческо минало се превърнаха в мотор на Европейския съюз.

Американската демокрация е нещо съществено различно и всеки, който е посещавал САЩ, ще ви каже, че тя няма нищо общо с европейската. За средностатистическия американец САЩ са преди всичко република, а след това демокрация. Биещото сърце на американската демокрация е съхранено в един от девизите, изобразени на Великия печат на САЩ: Novus ordo seclorum (от лат. „Нов ред за поколенията“). Не, това не е теория на конспирацията, а прагматично подбрано мото, което изразява заявката на американските бащи основатели да създадат уникална политическа система, която е различна от политиката, водена от колониалните империи и техните наследници.

Този идеал съчетава съвършените качества на републиката: тя по своя характер е светска, а не морална; има председател (президент), който след отварянето на САЩ към света и създаването на американската разузнавателна общност става центърът на американската политическа система; почива на твърдата вяра на американците, че съществува провидение, което ще направи хората напълно свободни, и че САЩ трябва да бъдат образец на тази свобода. Американският икономически модел е отличен пример в това отношение, тъй като той съществено се различава от европейската социална държава, функционирайки на принципа „по-добре икономически неравни, но политически свободни“.

Това сравнение ни позволява да обобщим, че няма как подобен модел да бъде разрушен от един-единствен човек.

Доналд Тръмп е избран, за да служи на Америка, а не Америка да служи на Доналд Тръмп.

САЩ са млада нация, но основите на тяхната демокрация са излети толкова солидно от архитектите на републиката, че дори богатите робовладелци от Юга и техните наследници, които бутаха паметниците на бащите основатели, не успяха да ги разрушат. Казано иначе, никой американец няма да замени една стабилна, макар и ексцентрична администрация с период на несигурност, нестабилност, още по-малко пък с нова Гражданска война.

Съвсем отделен е въпросът как ще изглежда администрацията на Тръмп в очите на останалия свят. Това отново ни връща към темата за съществуващата разлика между политическите култури на Новия и Стария свят. За европейците фигурата на Илон Мъск и неговите изказвания са достатъчен повод Америка да бъде обявена за клептокрация, но за американците, напротив – те са доказателство, че САЩ са демокрация, защото свободата на словото е универсално право на всеки. Това беше и причината, поради която доста демократи се изказаха против блокирането на профила на Тръмп в социалните мрежи по време на първия му мандат и предупредиха, че съдебните обвинения срещу него ще имат обратен ефект, който не закъсня. Така че съдбата на американската демокрация е повод за сериозен дебат, но оценките за нейния край са изключително пресилени, а доказателствата за тях са идеологически, а не научни.

Какво означава Доналд Тръмп за света?

В геостратегически план може да очакваме, че външната политика на администрацията на Тръмп ще се развива в три основни направления.

Първото е близкоизточното и то включва засилването на съюза между САЩ и Израел – отношения, които бяха сериозно разклатени от липсата на решителност, демонстрирана от много демократи по време на конфликта между „Хамас“ и Израел. В краткосрочен план това може да означава, че конфликтът ще продължи да тлее с периоди на възобновяване и поредица от временни примирия. В по-дългосрочен план Америка може да се опита да сложи край на режима в Иран, но това неизбежно минава през ограничена американска интервенция в региона, която ще изисква стратегически отстъпки от страна на Русия по отношение на нейните съюзници в Техеран. 

Всъщност най-голямата заплаха идва от ядрените амбиции на аятоласите, които виждат в оръжията за масово унищожение възможност най-сетне да гарантират личното си оцеляване без повече притеснения кой е в Белия дом.

Бъдещето на ядрената сделка изглежда съмнително поради липсата на ясен ангажимент от страна на Техеран, а САЩ едва ли биха рискували да допуснат Израел да стане обект на ядрено изнудване от страна на Иран. Каквато и да е политиката на Вашингтон обаче, тя няма как да бъде успешна, ако не е насочена към сдържането на терористичните групировки в региона и на техните спонсори в Техеран. Причината, поради която дори Доналд Тръмп не може да се надява на нов стабилен мирен процес, е, че палестинските лидери много отдавна загубиха политическия контрол върху страната си – в по-голямата си част тя се намира под контрола на фундаменталистите.

Второто ключово направление е азиатско-тихоокеанското, и по-конкретно отношенията на САЩ с Китай. На езика на международните отношения Вашингтон и Пекин се намират в състояние на взаимозависимост, като всеки опит за изход от това уравнение ще е пагубен не само за тях, но и за глобалната икономика. Ако администрацията на Тръмп реши да започне нова търговска война с Пекин, бумерангът неизменно ще удари и Америка, затова новият президент трябва преди всичко да застрахова държавата си от нова рецесия. 

За Китай червената линия е Тайван, и по-конкретно формулата на политиката, че съществува един Китай и Тайван е част от него. Има обаче едно много важно допълнение и то е, че тази политика е валидна дотолкова, доколкото не е налице опит за насилствена промяна на статуквото в региона. Ето защо диалогът в областта на сигурността между двете държави е ключов. В момента, в който този диалог се прекрати, страните няма да могат да разчитат своите сигнали правилно и това може да доведе до пряк военен конфликт между тях. 

Бедата е, че ядрената програма на Северна Корея усложнява задачата на президентската администрация, тъй като Пхенян вече разполага с ракети, които могат да достигнат ако не територията на САЩ, то поне земите на техните съюзници, а Китай загуби голяма част от влиянието си върху затворената азиатска държава за сметка на Русия.

Ключови за САЩ обаче остават споразумението им за сигурност с Япония и обещанието на Байдън пред Сеул, че Вашингтон би използвал ядрено оръжие срещу Северна Корея, ако Югът бъде нападнат. В случай че Тръмп реши да ревизира и двете, твърде е възможно Сеул да завие към Китай, а Токио да промени концепцията си за отбрана, наследена от Втората световна война.

Третото направление е европейското. Да, Тръмп на няколко пъти даде заявки, че отношенията с Русия са приоритет, но дотолкова, доколкото те ще му помогнат да предоговори отношенията между Москва и Техеран. В случай че Путин даде на Тръмп онова, което той иска, и се съгласи да оттегли подкрепата на Русия за Иран и „Хамас“, Вашингтон също би направил отстъпки по отношение на Украйна. Това може да включва както поделяне на страната, така и краткосрочен отказ на Западна Украйна от членство в НАТО. Най-голямата грешка на Русия обаче би била да постави ултиматум на Тръмп и една такава стъпка от страна на Путин бързо би довела до приемането на Украйна в Алианса – не защото Тръмп страда от някакви морални съображения за ставащото на изток, а защото е политик с огромно его. 

По същия начин стоят нещата и в отношенията с Европейския съюз. Исканията на Тръмп всеки съюзник да отделя повече за отбрана отразява член 3 на Договора от Вашингтон, който гласи: 

За по-ефективно постигане на целите на настоящия Договор страните по него, поотделно и съвместно, като развиват непрекъснато и ефективно собствените си възможности и си оказват взаимна помощ, ще поддържат и развиват своите индивидуални и колективни способности да се противопоставят на въоръжено нападение. 

В този смисъл член 5* (за съгласуван военен отговор от страните в НАТО при нападение срещу някоя от тях) няма как да функционира без член 3. За същото говореше и Байдън, който употребяваше термина shared burden (споделена тежест), без да пояснява обаче за какъв процент става въпрос. Така Европа ще бъде в трудната позиция да избира между американския чадър и развиването на собствени отбранителни способности. Второто минава през компромис с Русия, тъй като европейците все още не са готови да сдържат Москва ефективно, най-малкото защото нямат ядрен паритет с нея. В този смисъл, ако има някакви стратегически отстъпки по отношение на руското влияние в Източна Европа – например в България, – те ще са от страна на Европа, а не от страна на Америка.

Какво означава Доналд Тръмп за вселената?

Въпреки че реалистите обичат да говорят за свят на анархия, когато става въпрос как държавите се възприемат една друга, по-рационалното обяснение все пак принадлежи на т.нар. неолиберална школа. Системата на международните отношения в този смисъл е не просто пъзел от държави, но и пъзел от представи, а те няма как да бъдат разбрани без ясна оценка какви са ценностите на тези актьори. Огромната вселена на глобалната политика днес се сблъсква с много заплахи, но три от тях са най-сериозни и изискват особено внимание от страна на всяка суперсила, особено на САЩ.

Първата основна заплаха е глобалният ръст на антисемитизма. В сравнителен аспект, ако войната в Украйна все повече се очертава като регионален конфликт, който може да бъде решен на масата за преговори, ядрената програма на Иран и посланията, които изпращат трансграничните терористични мрежи в Европа, могат да доведат до глобална война. САЩ на Тръмп могат да претендират за образец на държава от свободния демократичен свят само ако ефективно се противопоставят на тази пропаганда и се ангажират пряко със сигурността на съюзниците си в Близкия изток. 

Втората заплаха е опасността от ядрена война, която може да стане реалност, ако оръжията за масово унищожение попаднат в ръцете на терористична мрежа или ако една от ядрените сили реши, че няма какво да губи. Макар че шансовете това да се случи значително паднаха, след като Китай предупреди Русия за червените си линии през 2022 г., Вашингтон все още не изключва тази опция. Нещо повече, непрестанният ядрен шантаж на Русия може да стане заразителен пример за Северна Корея, която не участва в нито един от глобалните формати за разоръжаване. 

Третата заплаха се отнася до изчезването на средната класа под напора на две крайности – ръста на крайнодесните и на крайнолевите идеологии. Ако Европа наистина реши да харчи повече за отбрана, САЩ ще трябва да пренасочат повече пари за публичния сектор, тъй като без тях ще изгубят своята средна класа. Уви, при една дясна администрация, каквато има Тръмп, надеждите в тази посока не са оптимистични. Възстановяването на икономическата стабилност в Америка е задача, която може да бъде реализирана не само от една, а от няколко последователни президентски администрации. В дългосрочен план тя ще бъде решаваща дали глобалното доверие в демокрацията ще расте, или ще се свива в зависимост от това дали хората усещат, или не усещат нейните ефекти.

И накрая нека споменем отново, че Доналд Тръмп е просто личност, която има далеч по-малък формат и значение от президентската институция на САЩ. Президентът Тръмп ще е различен от бизнесмена и шоумена Тръмп, тъй като зад него ще стои не просто компания или телевизионно предаване, а цяла нация.

Доналд Тръмп не е консерватор или либерал, той е просто американецът с огромното его, който иска да е начело на държавата. Големият въпрос по-скоро ни връща към увода: защо въпреки надеждите на голяма част от политическия елит в САЩ за социална промяна се стигна дотук? Явно последните избори доказаха, че американското общество не се отличава съществено от обществата, които харесват доминантни и властни фигури начело на държавата си – силната република, която има своя идея какво представляват демокрацията и свободата. В днешната ера на противопоставяне и поляризация реториката за и против Тръмп много лесно може да бъде използвана за промяна на нагласите в посока за или против Америка. Това е реалност, която всеки американски съюзник ще трябва да отчита в отношенията си със САЩ през следващите няколко години. Уви, задачата на стратегическите опоненти на САЩ също няма да е по-лесна, тъй като те ще се сблъскат с най-непредсказуемия държавен глава в американската история.

* Член 5, Северноатлантически договор
Страните по Договора се договарят, че въоръжено нападение, предприето срещу една или повече от тях, в Европа или в Северна Америка, ще се разглежда като нападение срещу всички тях, вследствие на което те се договарят, че в случай на такова въоръжено нападение всяка от тях, упражнявайки правото си на индивидуална или колективна самоотбрана, признато в член 51 от Устава на Организацията на обединените нации, ще окаже помощ на нападнатата страна или страни по Договора, като незабавно предприеме, индивидуално и съгласувано с останалите страни по Договора, такива действия, каквито смята за необходими, включително употребата на въоръжена сила, за възстановяване и поддържане на сигурността в Северноатлантическата зона.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kakvo-sledva-ukraynaaa-i-evrooo/

Ако човек следи комюникетата от преговорите за съставяне на редовно правителство между четирите политически сили, би помислил, че всичко върви по мед, масло и свинско със зеле. В прессъобщенията изобилстват обсъдени теми – законодателни приоритети, социални мерки, инфраструктурни проекти и дори амбициозни намерения за пълен 4-годишен мандат. Изглеждат като съвсем истински преговори за коалиционно управление, а участниците – ГЕРБ–СДС, „Демократична България“ (ДБ), „Има такъв народ“ (ИТН) и БСП – Обединена левица, позиционират себе си като национално отговорни партии, погълнати от задачата да работят за доброто на държавата и нормализацията на политическия живот. И разбира се, за своето собствено добруване. 

Онова, което не се вижда зад декорацията, са същинските преговори кой какви ресурси ще контролира, как ще бъдат разпределени постовете в бъдещо правителство, позициите в регулаторите и договореностите за съдебната власт, и най-сетне – кой ще е министър-председател (защото мантрата за Бойко Борисов премиер не върви). Изобщо колко от „добруването“ ще стигне до гражданите? 

Но участниците следва да се договорят първо по стратегическите приоритети, които да дадат рамка на бъдещото споразумение: еврозоната, стратегията за българската енергетика, в това число въглищната индустрия, подкрепата за Украйна, концепцията за националната сигурност. А те стъпват на пръсти около тях, един вид превенция да не се развали едва наченалият диалог с… неудобни въпроси. Това е сигурен признак, че ще бъдат направени сериозни компромиси, а власт, която се крепи на такива, бързо се срутва. Неотдавнашната сглобка е доказателство.

Украйна и споразумението за сигурност

Скандалът, избухнал заради споразумението с Украйна в областта на сигурността за срок от 10 години, е ярък пример как стратегически теми, свързани с по-голямата европейска интеграция на България, могат да бъдат превърнати в политически футбол. (Случайно или не, шумът съвпадна с посещението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте в България.) Въпреки решението на Министерския съвет от ноември 2023 г. за одобрение на документа, неговото подписване се забави с месеци, включително и заради Украйна. България не го е подписала, също и Унгария, Малта, Кипър, Австрия и Словакия – все държави от ЕС, в които руското присъствие е осезателно или чрез капитали, или чрез енергийни ресурси и влияние, осъществявано чрез политици и медии. 

Служебният премиер Димитър Главчев прехвърли отговорността на парламента в навечерието на заминаването си за Брюксел, където се срещна с украинския президент Зеленски, макар ратификация да не е необходима. Председателката на парламента доц. Наталия Киселова (БСП – Обединена левица) не включи точката за споразумението в дневния ред. Олигархът Делян Пеевски от групата, предложила точката (ДПС – Ново начало), се възползва, за да демонстрира евроатлантизъм. 

Ако днес не дадем мандат на Главчев да одобри споразумението с Украйна, значи бройте ги… Който не го подкрепи, е слуга на Москва… По гласуването ще видим кои са евроатлантическите партии.

Пред БНР бившата външна министърка Гергана Паси определи случая като дипломатически скандал и отиде по-далеч.

Репликите в пленарна зала на НС показват, че всяко действие ще се използва за объркване на обърканото ни общество. Терминът е „рефлексивен контрол“ – неприятелят Русия се опитва да ни внуши решение, което е в противовес със собствения ни национален интерес.

А изявление на Бойко Борисов даде основания да бъде заподозрян в тръмпистки завой.

Преди 6 месеца категорично щяхме да подкрепим такъв договор. Сега, когато Европа и САЩ, и изказванията на Тръмп за прекратяване на войната в Украйна, ние малко като на 9 септември фабрика купуваме. Ние с Украйна ще работим, ще участваме във възстановяването на мирния процес и просто едно редовно правителство ще подпише изгоден взаимно документ.

Украйна е лакмус за коалиционните намерения и устойчивост. Подписването или отказът от споразумението ще покаже доколко бъдещото правителство е готово да се обвърже с ясна позиция в подкрепа на евроатлантическата ориентация на България. А дали въпросът ще бъде използван като повод за вътрешнополитически разпри? Напълно възможно. Зад въртеливата позиция на Главчев се спотайват онези (сред тях и Пеевски), които работят за нови предсрочни избори.

БСП например се обяви публично – в отворено писмо до Главчев, против споразумението, защото е „срещу интересите на българския народ“. (Но преди две години и половина бившата вече лидерка на БСП Корнелия Нинова, министърка на икономиката в кабинета на Кирил Петков, се кълнеше, че „нито един патрон не е заминал за Украйна“, а военната индустрия не смогваше от поръчки.)

С това споразумение България поема 10-годишен ангажимент към Украйна за политическа, икономическа и социална помощ за украинските бежанци, разселени на територията на Република България, обучение на военни и продължаваща военна помощ. Заложена е възможността то да бъде удължено и след този период.

Как толкова категорично несъгласие се връзва с уверението на Борисов, че редовно правителство ще подпише документа? Или просто ще се „изчегърта“ войната в Украйна от коалиционните договорки, което би означавало отстъпление пред страха от вътрешни противоречия и натиск от Русия вместо ясни ангажименти към националната сигурност и европейската солидарност? За ДБ отстъпление не може да има. Във Facebook депутатът Ивайло Мирчев коментира, че „Украйна остава стратегически приоритет, за който ще преговаряме и в светлината на който ще оценяваме цялостния резултат от преговорите“.

От една страна, бъдещите коалиционни партньори ще трябва да демонстрират единна позиция за Украйна, ако искат да убедят съюзниците. От друга страна, колебание или липса на такава може да бъде тълкувано като слабост, което ще подкопае и без това крехката стабилност на евентуална нова коалиция. 

„Македонияааа!“ извика лидерът на ИТН Слави Трифонов през юни 2022 г. и правителството падна. 

Сега се плаши с Украйна.

Какво се случва с еврото?

Безпрецедентен фронт от финансисти и анализатори се обяви срещу проектобюджета за 2025-та, внесен от служебното правителство, заради неговия „разходен популизъм“. Някои от изразените опасения са, че мерките в него ще попречат на пътя на България към еврото. А за първи път БНБ си позволи да отправи призив да не се приема бюджетът, внесен от служебното правителство. 

„Топката е в политиците“, каза гуверньорът Димитър Радев, според когото за България има шансове да бъде прието решение за еврозоната догодина, защото през януари ще бъде изпълнен последният технически критерий за инфлацията. Ако се случи в средата на годината, то от 1 януари 2026 г. българското евро ще е факт. Но ако бюджетът за догодина бъде приет във вида, в който е внесен, с гигантските разходи за възнаграждения, еврозоната се отдалечава.

Трасирането на пътя към единната европейска валута е особено трудно в държава, в която липсва последователност и ангажимент от страна на правителства и политически лидери да предприемат необходимите стъпки за ускоряване на процеса по приемане на еврото. Проблемът с икономическата подготовка на България за еврозоната е свързан с необходимостта от структурни реформи в публичните финанси, съдебната система и държавните институции. След пълноправното включване в Шенген шансовете нарастват.

Засега ГЕРБ–СДС и ДБ са декларирали, че еврозоната остава приоритет. За този приоритет обаче БСП и ИТН мълчат – те са противници на единната валута, а значи не биха я приели.

Последствията от провала

Първият работен ден на парламента след дългата коледна ваканция, която започва на 23 декември, е 8 януари, седмица преди заседанието на ВСС, насрочено за изслушване на единствения кандидат за главен прокурор – Борислав Сарафов. Конституционният съд даде зелена светлина за избора на бившата дясна ръка на бившия главен прокурор Гешев, като отказа да се произнесе по исканията на партии за това какво може да прави Висшият съдебен съвет (ВСС) с изтекъл мандат. 

Законопроектът за промени в Закона за съдебната власт, внесен от ПП–ДБ, спира Сарафов да завземе поста и го сваля и от „изпълняващ функциите“. Но предизвикателството е дали ще бъде приет до изслушването му от ВСС. Ако това не стане, президентът Румен Радев може да откаже да подпише указа за назначението и да върне избора на ВСС – председателката на парламента Наталия Киселова го спомена няколко пъти като възможност. Така Радев би могъл да осигури време за приемане на законопроекта и на второ четене. Освен че ще натрупа рейтинг като радетел за върховенство на закона и борец срещу задкулисието.

Може да се окаже обаче, че Сарафов ще изненада всички, като се оттегли (или бъде оттеглен от кръговете зад себе си). Фигура на обвинител-номер-едно, зад която няма стабилно политическо мнозинство, не е изгодна.

Също като Гешев, който се обърна срещу благодетелите си в последните седмици на поста, и сега прокуратурата развъртя сопата с искания за сваляне на депутатски имунитети. Въпреки опитите за многообразие най-силно пострада ПП, в това число и ударът срещу Асен Василев с ареста на приближения му Лъчезар Ставрев. Лъчо – шофьор, охранител, сътрудник на Василев, е бил и член на политическия му кабинет, когато беше министър на финансите. Показания на обвинени за аферата в митниците замесиха името му като човек, разпореждал кадрови промени и събиращ подкупи. Василев отрича, както и самият Ставрев.

България посреща новата 2025 година в очакване ще има ли редовно правителство. Година по-рано тръпнеше дали ще е успешна ротацията, при която Мария Габриел (ГЕРБ–СДС) трябваше да смени премиера Николай Денков (ПП–ДБ). Борисов я определи тогава като скачване на космически кораб с орбитална станция. Неуспешно. 

Сега наблюдаваме едни почти истински преговори за редовно правителство. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/koy-nie-obicha-priezidienta/

Дали Доналд Тръмп е обяснил на Румен Радев тайната на MAGA – как да направи България велика (отново), а българският президент му е казал, че Крим е руски (чий да е!)? 

След церемонията по откриването на възстановената катедрала „Нотр Дам“ в Париж, Радев е написал:

С новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп обсъдихме войната в Украйна и възможностите за нейното най-бързо прекратяване с дипломатически средства.

Някои политици в България сигурно са погледнали със завист на документирания факт от срещата на експлозивния и непредсказуем мултимилиардер, който ще встъпи в длъжност на 20 януари, и резервирания и леко смутен бивш пилот на изтребител, комуто остават две години до края на втория президентски мандат. Със задоволство са реагирали пò на изток. Бъдещият американски президент казва онова, което Радев говореше през всичките тези години, а неговите служебни правителства реализираха като политики. Например едно от тях отказа България да е част от обществената поръчка на ЕС за 1 милион 155-милиметрови артилерийски снаряда. Какво че в Брюксел се мръщеха на изявленията му за Украйна. Ето че американският президент го насърчава!

Радев се радва на неизменно висок рейтинг в България, а за първи път в най-новата история президентският кръг е фактор, който постепенно се сдоби със собствена политическа тежест далеч извън партията, която го издигна. Назначенията, които прави в един или друг регулатор съобразно своите конституционни правомощия, не са подчинени на партийна селекция. Илия Лингорски, чиято звезда в политиката изгря с НДСВ и т.нар. царски юпита, бе назначен от Радев за член на Управителния съвет на Българската народна банка през 2022 г., а наскоро и Любомир Каримански, допреди време политик от „Има такъв народ“, също бе избран от президента в УС на БНБ. В Съвета за електронни медии назначи Къдринка Къдринова, която смени Соня Момчилова и е известна с прокремълските си позиции. Радев изпрати „свои“ и в Конституционния съд – бившия декан на юридическия факултет и бивш служебен министър на образованието Сашо Пенов и Невин Фети, съветничка по правни въпроси в Президентството. 

Благодарение на правомощието на президента, че без негов указ нови посланици не могат да бъдат назначени, той се сдоби с персонално своя квота – не просто одобрени, а подбрани от него персони. „Негов“ е посланикът в НАТО Николай Милков, изпратен без много шум от служебния кабинет с премиер Гълъб Донев два дни преди вота на 2 април 2023 г. Милков беше външен министър в този кабинет. При служебните управления на Радев са извършени доста посланически назначения в ключови и на пръв поглед недотам държави, като Черна гора, Албания, Азербайджан. 

Кохорта от кадри, подбрани от президент с нескрити проруски симпатии, не просто влияе, а доминира в много сектори предвид отслабеното влияние на партиите и тяхната политическа немощ да обновят парламентарните си квоти. 

Отношенията на системните и антисистемните партии с държавния глава често се менят в зависимост от конюнктурата и ползите, които могат да извлекат в дадена ситуация. От тази циклична конфронтация и подкрепа обаче губещите са те, тъй като действията им не почиват на дългосрочни политики. Резултатът е, че бивши президентски съветници и анализатори създадоха холограма на президентска партия, която ще е като героя от анимета Сайтама, побеждаващ с един удар. 

Променлива лоялност

На фона на партийния опортюнизъм Радев не се отклонява от онова, което вече е публично известно – българският президент споделя една по-скоро орбанистка, отколкото европейска позиция за войната в Украйна, и също като Георги Първанов се намесва в енергийната, освен във външната политика. Щенията му за повече власт нарастваха значително с всеки служебен кабинет, който назначаваше. 

В първия си президентски мандат Радев и ГЕРБ влизаха в сблъсъци, най-яростният от които беше за сделката за изтребителите, а държавният глава критикуваше властта за липса на прозрачност. После Радев започна да пита премиера и лидер на ГЕРБ Бойко Борисов има ли общи бизнес интереси с Делян Пеевски и дали е разпределял обществени поръчки в негова полза. После свали доверието си от третия кабинет на Борисов, а във втория мандат вече беше по-сдържан в русофилските си позиции.

Официално снемам доверие от правителството, което не действа в интерес на българските граждани и носи отговорност за острата криза в нашето общество.

След поредица конфликти, в т.ч. обвинения на Борисов, че Радев вдига дрон и го снима, вдигнатия юмрук на президента, дал сигнал за няколкомесечни протести срещу модела на Борисов/Гешев/Пеевски, има ново двайсет. ГЕРБ–СДС подкрепи близката до президента Наталия Киселова, издигната от БСП, за председател на 51-вия парламент. Ситуативният алианс даде повод на политолога Огнян Минчев да заяви, че този избор е плод на споразумение между Борисов и Радев.

Избирането на Наталия Киселова е резултат от споразумение по оста Борисов–Радев. С неафиширани договорености между центровете на власт може да бъде отпушена работата на парламента.

Към президента се „отпушва“ и „Продължаваме промяната“ – партията, чиито лидери Кирил Петков и Асен Василев получиха летящ старт от „Дондуков“ 2. След тяхното „С Вас сме, г-н президент!“ и призив да се гласува за Радев за втори мандат настъпи ледников период в двустранните отношения, но отново има затопляне. Този период включваше порицания от ПП–ДБ, също и от БСП заради договора, сключен с турската държавна компания „Боташ“ по време на президентски кабинет, заради твърдата неотстъпчивост на президента за промени в службите, както и заради стопирането на военна помощ за Украйна от подчинени на „Дондуков“ 2 правителства. Но през това време беше забележително, че ГЕРБ бяха в лагера на Румен Радев, без да бият тъпана, и за службите, и за договора с „Боташ“.

Последва шестата поправка на Конституцията, една от целите на която беше да отнеме правомощието на президента за избор на служебно правителство с аргумента, че получава безконтролна власт. Тя бе предложена от ПП–ДБ, изработена и подкрепена съвместно с ГЕРБ и ДПС с персоналното участие на Делян Пеевски. От нея в Конституцията остана малка следа – механизмът за разследване на главния прокурор и неговите заместници, и начинът, по който се формира служебно управление. А ПП–ДБ вече дори не се опитват да защитят законодателството си – президентът да избира премиер измежду определен кръг лица. С избора на Киселова първото в този кръг е най-близко до него.

Забележително е как проевропейските партии преглъщат прокремълския уклон на президента, когато им е нужно, за да обединят усилия срещу Пеевски, и как само допреди година президентът беше обект на критика заради властовите амбиции, нараснали покрай служебните правителства. Сега отново са съюзници: президентът демонстративно не покани ДПС – Ново начало на консултации за кабинет с аргумента, че политическата сила „настоява категорично за незабавни нови избори“, и напомни за „компрометираното лице“. 

… лидерът на тази парламентарна група е санкциониран от две партньорски държави – САЩ и Великобритания, за грандкорупция. Това някак си се забравя от редица други институции, но не и от Президентството и няма да се забрави.

Кирил Петков го изтълкува като доказателство, че декларацията за санитарен кордон около Пеевски и партията му действа.

Президентът вчера показа, че е приел санитарния кордон, защото само „Ново начало“ не са поканени на консултации.

Но декларацията за санитарен кордон не е само изолацията на Пеевски, която би могла да се осъществи и при формиране на мнозинство – в нея са заложени и конкретни законодателни промени. Президентът не е показал, че ги подкрепя. Сега той е в ролята на загрижен за нацията политик, който насърчава останалите да успеят да формират редовен кабинет и да проявят отговорност. Точно това следва да говори. Иначе, вървят слухове, че вече се нарежда следващото служебно правителство с вътрешен министър, познат от служебните кабинети на президента.

В тази каца с мед има и лъжица катран. Публикация в британското издание The Times, трибуна на консерваторите, замеси името на президента и на бившата лидерка на БСП Корнелия Нинова в шпионския скандал с шестимата българи, свързани с руските служби. Според нея групата има „силна връзка с г-жа Корнелия Нинова и г-н Румен Радев, както и чадър от бивш-заместник председател на ДАНС“.

Последва парламентарно питане до служебния премиер Димитър Главчев от ген. Атанас Атанасов, лидера на ДСБ, част от ДБ. В отговор президентът поиска службите, които останаха под влиянието на ГЕРБ, Пеевски и самия него, „да разсеят спекулациите за такава връзка“. 

Какво би се случило, ако я потвърдят?

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/v-bitkata-za-vlast-specheliha-ovtsete/

Единствените печеливши от политическата криза, разнебитила държавата, са малко над 1700 овце във Велинградско, които трябваше да бъдат принудително умъртвени заради положителни проби за чума по дребните преживни животни. Сега ще си мрат под карантина. Или пък няма да мрат и ще продължат да раждат агнета, а институциите ще продължат да се разпадат под тежестта на политическата нестабилност. 

Докато партиите се боричкат за власт и всички са вторачени в поредния епизод от сагата „Кой ще е следващият премиер“, овцете във Велинградско живеят необезпокоявани – сякаш са получили специален имунитет от бюрокрацията.

Иронията при овцете е, че не толкова силата на местните фермери или аргументите им срещу лабораторните резултати спасиха кожите на тия дребни преживни животни, а простият факт, че системата на държавността е толкова парализирана, че няма кой да изпълни заповедта. 

Всъщност не смее. 

Под страх от вдигане на градуса на напрежение служебният министър на МВР Атанас Илков и на земеделието и храните Георги Тахов предпочетоха да избегнат сблъсъци и избраха половинчато решение. Овцете останаха живи, а фермата – под карантина. Решението им бе резултат не от консенсус, а от страха от ескалация и пълния разпад на доверието в институциите.

МВР се страхува от сигурни сблъсъци

Повече от две седмици Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) се опитват да убедят фермерите на стадата, за които има вече две положителни проби, че животните трябва да се евтаназират, за да не се допусне разпространение на заразата, а те ще бъдат компенсирани. За 1760 овце бяха обещани над 700 000 лв. „Наддаването“ приближи 1 млн. лв., но стопаните не се съгласиха. На помощ им се притекоха хора от различни краища на България, които образуваха жива верига около животновъдното стопанство и не допуснаха държавни ветеринари и какъвто и да било представител на държавата.

Тя отстъпи пред напора на гражданския протест, макар да е действала със сила при други в центъра на София, но при управлението на редовно правителство. 

Няма да се умъртвяват животни от фермата във Велинград, за които имаше информация, че са болни от чума, съобщиха съвместно от МЗХ и МВР. Стопанството остава под карантина, въвеждат се временни мерки за ограничаване на движението на дребни преживни животни от и към област Пазарджик.

Ако МВР се беше опитало да влезе, охранявайки екипите на БАБХ с мобилни инсинератори, сблъсъкът и окървавяването на протеста бяха неизбежни. Протестиращите срещу евтаназията на стадото, сред които има и животновъди, и енергетици от „Марица-изток“, в действителност осъществиха гражданско неподчинение. 

Протестът им е символ на недоверието към институциите и тяхната неспособност да действат прозрачно и компетентно. Нито БАБХ, нито МВР се ползват с особено обществено доверие – не само заради частната лаборатория, която владееше контрола на ГКПП Капитан Андреево, тоест входа и изхода на ЕС към Азия, не само заради опорочените избори, но и заради куп други афери.

„Величие“ – при овцете, също и „Единение“ 

А на снежния разкалян терен в Родопите пред фермите се появиха с мегафони и телефони в ръце активисти на „Величие“ – партията, на която не достигнаха по-малко от 30 гласа, за да прескочи бариерата за влизане в парламента. Сега очаква Конституционният съд да я „пусне“ след жалбите за частично касиране на изборите.

Най-гласовитият сред тези „хора от народа“ е Йордан Мицкулев, самият той от Велинград, който излъчва непрекъснато в социалните мрежи. Сред последните му призиви във Facebook е, че свири сбор за непримиримите:

Всички са добре дошли на първия общонационален събор на НЕПРИМИРИМИТЕ, който ще се провежда всяка година на 07.12 на поляните пред фермата на бай Рибан.
Носете със себе си гайди, тъпани, доброто си настроение и най-вече БЪЛГАРСКИЯ ДУХ.
Нека да покажем на целия свят, че в България има достатъчно борбени хора, които няма да приведат глава, пред мародерствата на новите ни поробители!*

Идеологът на „Величие“ Ивелин Михайлов се произнесе за Велинград, но не отиде на поляните с аргумента „да не се спекулира, че е протест на „Величие“. И направи рейд в Брюксел, където заяви, че мафията и корупцията са се сраснали, а лицата им са Пеевски и Борисов.

Три дни при протестиращите бе и бившият заместник-министър на земеделието Иван Христанов, регистрирал партия „Единение“. Според него министърът на земеделието Георги Тахов отишъл при протестиращите, за да им каже: „.. или вземате един милион и убиваме овцете, или ще пратим жандармерията и ще бъде отнето разрешението на животновъдните обекти.“ Запитан за слухове за контрабанден внос от собствениците на фермата във Велинградско на животни от Гърция (където допреди месец и половина върлуваше такава чума по дребните преживни животни), Христанов заяви в студиото на „Актуално“, че това означава, че БАБХ не си върши работата. 

Всяка глава добитък трябва да има документ за произход, а през българските граници може да влезе всичко. 

Може, щом на вратите им са правилните „пазачи“. Частната лаборатория, „уредена“ за ъндърграунд босове от същата тази БАБХ на ГКПП Капитан Андреево, потвърждава думите му. Самият Христанов като зам.-министър положи много усилия да бъде премахната оттам.

Политика на гърба на недоволството

Докато фермерите губят поминъка си, политици печелят – симпатии, подкрепа и ефирно време. Хората се борят за справедливост, политиците се борят за по-добра позиция в следващите избори. И когато всичко приключи, кой остава с празни ръце? 

Пак хората. 

Случаят със стадото във Велинград, което собствениците му и насъбралите се не позволиха да бъде умъртвено, напомня онзи в Попово, където хората блокираха месеци наред пътища и протестираха заради начина, по който МВР работи по случая със смъртта на 24-годишния мотоциклетист Момчил Георгиев. 

Държавата отслабва, гражданските протести зачестяват, а вълните на недоволство радикализират хората. Всеки следващ случай, в който институциите се опитват да наложат решения с насилие или без ясна обосновка, само увеличава разривите в обществото и подкопава доверието към властта.

Когато институциите отказват да обяснят, да действат прозрачно и да уважават правата на гражданите, те губят моралното право да изискват доверие и напускат полето на диалога. А на терена излизат кресльовци с мегафони.

* Оригиналният правопис и пунктуация са запазени.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vreme-razdelno/

От време разделно в 51-вия парламент печели президентът Румен Радев, формално – БСП. Осмото гласуване за председател на 51-вото Народно събрание също не излъчи председател, макар ГЕРБ–СДС да обяви, че ще подкрепи експертката по конституционно право доц. Наталия Киселова, представителка на гражданската квота в парламентарната група на БСП – Обединена левица. Резултатът е, че Киселова, приближена до президентския кръг, работила в президентската администрация при Росен Плевнелиев и Радев, за първи път излезе на балотаж с номинацията на доц. Силви Кирилов от „Има такъв народ“ (ИТН). А това в момента е политическата сила, която е най-близка до президента.

Партията на Бойко Борисов оттегли кандидатурата на Рая Назарян с предварителното условие номинацията на доц. Киселова да събере гласове извън „Възраждане“ и ДПС – Ново начало на санкционирания за корупция олигарх Делян Пеевски. Компромисът на Борисов даде известна тактическа преднина на ГЕРБ, макар да показа, че с първата политическа сила не може да има избран председател на парламента. 

„Пакетиране“

А ситуационно ПП–ДБ бяха „пакетирани“ с проруската и евроскептична „Възраждане“, тъй като депутатите на ПП заедно с ИТН и МЕЧ подкрепиха при досегашните гласувания кандидата на „Има такъв народ“ доц. Силви Кирилов. Укори ги Борисов, а в синхрон с него Пеевски ги определи като „коалиция Москва“. Аргументът, заявен от ПП–ДБ, бе заради „обективен критерий като най-възрастния депутат“. Два гласа не позволиха на 28 ноември урологът, помагал на партията на Христо Ковачки ЛИДЕР и бивш съдружник на Любен Беров – „сламения човек“ на „Мултигруп“ и ДПС, да оглави парламента. Гласуването на депутатите от ПП–ДБ Явор Божанков и Даниел Лорер предизвика силно напрежение, а „Продължаваме промяната“ светкавично обяви, че изключва Лорер от партията, и поиска двамата да напуснат парламента. 

Тази ad hoc реакция показа високите очаквания, с които е бил натоварен изборът на Кирилов, далеч извън твърденията, че се избира председател на 51-вото НС и се отпушва работата му. Но отзвукът беше още по-голям. След обвиненията в парламента, отправени от „Възраждане“ и ИТН към ПП–ДБ, последваха реакции в социалните мрежи от симпатизанти и активисти на коалицията – някои подкрепиха Лорер и Божанков, други ги обвиниха във връзки с Борисов и Пеевски. Но най-сериозната критика бе отправена от евродепутата Радан Кънев.

Днешното [вчерашното – б.а.] гласуване на ПП–ДБ е политически безпринципно. Никакви аргументи от типа „да спрем Сарафов“ не оправдават съюзяване с антиевропейска, путинска, антидемократична и антипазарна политическа формация. Не и в днешния геополитически момент, а според мен – никога.

Позициите на Лорер и Божанков, че няма да гласуват с  „Възраждане“, защото е путинистка и фашистка партия, са последователни. Гласуването извади публично разлома между ПП и ДБ. Първоначално ДБ отказа да подкрепи Кирилов заради ценностна несъвместимост с „Възраждане“, но лека-полека твърдостта им се сломи. Те дори склониха на „еднократна подкрепа“ за Кирилов – трудна за комуникация позиция, тъй като на осмото гласуване отново не го подкрепиха с обяснението, че партиите, гласуващи за депутата на ИТН, не са подписали декларацията за санитарния кордон на Пеевски. Междувременно ДБ защити двамата си колеги от групата и Ивайло Мирчев от ДБ обяви по БНТ, че Лорер и Божанков остават в парламентарната група.

Това, че са имали различно мнение, включително и за толкова критично важно гласуване, не означава, че те не трябва да бъдат част от нашата група.

Заешката дупка

Когато политиците се спънат още на входа на парламента в невъзможността да изберат председател, всеки здравомислещ българин би се досетил, че зад този спор се крият дълбоки интереси. Перманентната политическа нестабилност направи силна и перманентната власт – служебните правителства, които действат съвсем като редовните, при това в „комфорта“ на известна безконтролност. След като председателят на Народното събрание влезе по Конституция в „домовата книга“, от която президентът може да избира служебен премиер, този пост неизменно е плод на сериозни преговори и определяне на политическа цена за сделката. 

В случай че на Радев бъде осигурена възможност да избира и друг освен Димитър Главчев за служебен премиер, ще го направи. Спря се на Горица Кожарева от Сметната палата, но го възпря нейният повторен избор вътрешен министър да е Калин Стоянов. Това е доказателство колко важен е постът министър на вътрешните работи за изборните резултати. Настоящият вътрешен министър Атанас Илков се представи така, както би се справил и предишният – Калин Стоянов, вече депутат от ДПС – Ново начало на Пеевски. 

Политическата криза прехвърли към Конституционния съд част от решенията, които са и задължения, и отговорност на политиците – например провеждането на честни и демократични избори. Сега КС ще е арбитърът по внесените пет иска за частично касиране, но не и за честността и извършването на престъпления. Записите от видеонаблюдението, където се видяха най-големите злоупотреби, не са обект на проверка от експертите към КС. Юристи, математици и ИТ специалисти ще работят по ключовата експертиза, която ще изследва резултатите от вота в общо 2219 секции. До 10 януари те ще трябва да преброят повторно гласовете в 1777 секции и протоколите за недействителните бюлетини в 442.

Наред с това КС ще се произнесе по искане на президента, който не се отказва да си върне правомощията за назначаване на служебно правителство, и ще разтълкува какво може и какво не може да прави ВСС с изтекъл мандат – например да избира главен прокурор. 

В условията на отслабени партии Румен Радев подсилва влиянието си и няма нужда да се явява като бога от машината. Партиите са толкова изчерпани откъм обществено доверие, че всеки на „Дондуков“ 2 би изглеждал титан. Радев често е питан в разгара на втория си и последен мандат дали ще създаде политическа сила, за да стане новият партиен титан и така да капитализира акумулираните в последните седем години висок рейтинг и влияние. 

Накъде отива републиката

С каквото и да бъде сравнена днешна България – дали с Ваймарската република, или със залеза на Римската република, – означава едно и също: политическа нестабилност и загуба на републикански традиции. Също като Рим в I век пр.Хр., и  България – 21 столетия по-късно – страда от липса на ефективно лидерство, а общественото доверие в институциите е силно подкопано. Но има и тежка загуба на граждански добродетели (последното е в основата на разпадането на Рим според Едуард Гибсън в „Залез и упадък на Римската империя“).

Големият въпрос е към какво ни води политическата криза? Дали към диктатури като на Сула и Цезар – заради конфликтите между оптимати и популари, или към разпад на политическата система заради неспособност за стабилни коалиции, довел до възхода на радикални движения и до най-голямото зло за XX век – нацизма. 

Радикализацията е видима, диктатурите остават политически блян за някои лидери. Доверието в институциите не може да бъде възстановено, освен ако бъдещо стабилно управление не започне процес по оздравяването им и съзнателен избор на почтени професионалисти, които да ги ръководят. 

Но засега партиите виждат не по-далеко от „хоризонта“ на едно служебно правителство.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/zad-kulisite-na-izslushvaniyata-za-evrokomisari/

Докато в България партиите са вгледани самовлюбено в резултатите от изминалите избори и в поредните напъни за съставяне на правителство, българските евродепутати в Брюксел вече са заели местата си в парламентарните комисии, в които са избрани да членуват, и се опитват да влязат в работен ритъм, всеки според възможностите и интересите си.

Звезден миг за гражданската легитимност

През изминалите две седмици българските евродепутати участваха в изслушванията на кандидат-комисарите в Брюксел. Това несъмнено е един от звездните моменти за Европейския парламент, който се повтаря на всеки пет години непосредствено след европейските избори. Новоизбраните депутати във всяка парламентарна комисия препитват като на изпит кандидат-комисарите, предложени от правителствата на държавите членки. Ако дадените отговори не се харесат на депутатите, кандидатурата може да бъде отхвърлена и трябва съответната държава, изпаднала в немилост, да предложи нов кандидат, който да бъде подложен на същото изпитание. 

Моментът е звезден, защото Европейският парламент е единствената институция, избрана пряко от гражданите на Европа и точно изслушванията на кандидат-комисарите са един от начините тази гражданска легитимност да бъде упражнена. Представени от депутатите, европейските граждани са всъщност тези, които косвено се произнасят по кандидатурите на бъдещите комисари, и то не по национален признак, а в зависимост от тяхната компетентност и познания в сферата, в която са номинирани. 

Така Парламентът има решаваща роля за състава на следващата Комисия, от която пък ще зависи какво законодателство ще бъде предложено на европейско ниво, какъв бюджет ще бъде отпуснат по различните програми, какви средства ще бъдат одобрени по различни проекти и много други въпроси с конкретни последици на всички нива. Макар и да не взема крайните решения, Европейската комисия е институцията, която предвожда законодателния процес, предлагайки законите и дефинирайки първоначалните им рамки на действие и обхват. Затова е от ключово значение кой управлява всяко от 26-те портфолиа. 

Изслушването

Като всеки звезден миг, и този е добре режисиран предварително. В рамките на десет дни са организирани 26 изслушвания, като първото за деня започва в 9:00 ч. сутринта, а последното приключва в 21:30. Преди да се изправят на изпитната скамейка, кандидат-комисарите имат седем седмици да се подготвят. Получават инструкции от сътрудниците на напускащите комисари, срещат се с представители на различни политически групи, с координаторите и председателите на парламентарните комисии, с представители на неправителствени организации и лобита; отговарят на списък от писмени въпроси на евродепутатите и подготвят 15-минутна реч, в която да представят приоритети си за следващите пет години. 

По време на самото изслушване обаче те трябва да отговарят импровизирано и именно по този начин се разбира доколко са запознати с ресора, който ще ръководят, и дали имат ясна визия за това, с което ще се занимават. На изслушванията, освен евродепутатите, присъстват много журналисти, фотографи, политически съветници, пиари и сътрудници. Зад катедрата седят председателите на парламентарните комисии от ресора на кандидат-комисаря, а пред тях на една малка маса е самият кандидат, готов за тричасов кръстосан разпит. Напрежението в залата е осезаемо. 

Освен че крайният резултат зависи от индивидуалното представяне на всеки кандидат, политическите групи в Парламента също обсъждат цялостния състав на Комисията и се опитват, от една страна, да подкрепят кандидатите от своето политическо семейство, а от друга страна, да не атакуват прекалено опонентите си, за да не им се върне тъпкано. 

Санитарен кордон и в Европарламента

В проектния състав на следващата Комисия има 16 кандидат-комисари на десни правителства, четирима кандидати на леви правителства, петима кандидати либерали и един кандидат-комисар от десницата на Мелони в Италия. Това съотношение между политическите сили в бъдещата Европейска комисия не отразява състава на новия Парламент, където крайнодясната политическа група „Патриоти за Европа“ е третата по големина, но няма нито един кандидат за комисар, нито пък председатели или заместник-председатели на парламентарни комисии. 

Причината за това е прилагането на санитарен кордон от левицата, либералите и зелените, за да предотвратят заемането на ключови позиции от крайнодесните. Самата кандидатура на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Комисията беше одобрена в края на лятото от левицата, либералите и зелените, при условие че няма да има представители на крайната десница сред новите комисари. Въпреки това няколко месеца по-късно крайнодесният италианец Рафаеле Фито, съпредседател на Групата на европейските консерватори и реформисти в предишния мандат на Европарламента, не само беше издигнат за италиански кандидат-комисар в следващата Комисия, а и за неин изпълнителен заместник-председател. 

Санитарният кордон е неписано правило и подлежи на гъвкави интерпретации, особено в настоящия Европарламент, където, ако традиционната десница на Европейската народна партия се обедини с другите крайнодесни партии, ще държи под контрола си половината пленарна зала. Подобно обединение на десницата в бъдеще, ако се окаже трайно и стабилно, коренно ще промени съотношението на силите между политическите групи в Парламента. Ако в последните десет години трите най-големи групи – на десните, левите и либералите – съставяха съвместно законодателни предложения след дълги преговори и постигане на компромис, сега Парламентът започва да се връща към модел, по-близък до националните парламенти – с класически идеологически противопоставяния между партиите и ясно очертани мнозинство и опозиция. При такава конфигурация рисковете от блокажи и задънени улици значително се увеличават. 

Именно това се случи в Европейския парламент в края на изслушванията за еврокомисари, след като 19 от 26-имата кандидати вече бяха препитани и одобрени. Под натиска на десницата изслушванията на последните шестима кандидат-комисари и бъдещи изпълнителни заместник-председатели на Комисията, сред които Тереса ​​Рибера (испанска левица) и Рафаеле Фито (италианска крайна десница), бяха оставени за обсъждане и групово одобрение в последния ден. Така десницата се надяваше кандидатурата на крайнодесния Фито да мине между капките и да бъде одобрена в цялостния пакет на висши назначения. 

Левицата обаче продължи яростно да се съпротивлява, настоявайки, че тази кандидатура противоречи на първоначалното споразумение и нарушава санитарния кордон. Тогава десницата мина в контранастъпление и се възползва от неотдавнашните поройни дъждове в Испания, за да атакува испанската кандидатка за комисар и настояща министърка на екологичния преход в Испания – Рибера, като я обвини за бедственото положение в засегнатите региони. 

Така в последния ден от изслушванията страстите се нажежиха и вместо да дискутират европейски политики, евродепутатите и целият бъдещ състав на Комисията се оказаха заложници на вътрешнополитически конфликти, а приличното представяне на индивидуалните кандидати и предварителните споразумения между групите останаха на заден план. Но освен че говорим за борба на власт и влияние между европейските столици, основното предизвикателство тук е идеологическото позициониране на европейските институции и дали постепенно ще минават все по-вдясно и ще водят все по-консервативни политики, или ще запазят досегашното си относително равновесие в смесица от десни, леви и либерални идеи.

Ако политическите групи не постигнат бързо съгласие и предложеният състав на Комисията не бъде гласуван на пленарната сесия в края на ноември, встъпването в длъжност на новите екипи ще остане за следващата година, което не е най-добрият сценарий в един бързо променящ се и непредвидим свят след завръщането на Тръмп в Белия дом.

Къде сме ние?

Българската кандидатка за комисар Екатерина Захариева (ГЕРБ) беше изслушана в Комисията по промишленост, изследвания и енергетика. Това е същият ресор, който България имаше и в предишната Комисия, но този път без културата и младежта, които сега са прибавени към спорта в отделно портфолио, дадено на Малта. 

Захариева постави акцент върху увеличаването на инвестициите в сферата на научните изследвания и иновациите, както и върху необходимостта частният сектор също да бъде привлечен да инвестира. Други приоритети в работата ѝ ще бъдат насърчаването на участието на жени изследователки във всички научни области, намаляването на бюрокрацията, а също и инвестиции за научни изследвания в отбраната. Захариева цитира много статистики от европейски доклади и изследвания, с което запълни липсващата ѝ лична професионална експертност по темите. Политическият ѝ опит от България пък ѝ помогна да се измъкне ловко от деликатни въпроси, като продължаващото финансиране на израелски университети въпреки случващото се в Газа или рисковете от инструментализиране на средства, отделени за граждански изследвания, и пренасочването им към изследвания за отбрана. 

Българската кандидатка се обяви в подкрепа на всички академични институции, независимо от тяхната националност, за да бъде избегната дискриминация. По отношение на военните изследвания тя даде за пример американската Агенция за перспективни изследователски проекти за отбраната (DARPA), подчертавайки, че получените резултати често имат едновременно и военно, и гражданско приложение, така че ползите са повсеместни. 

Наред с много други членове на Европейския парламент, българските евродепутати Цветелина Пенкова (БСП), Ева Майдел (ГЕРБ), Петър Волгин („Възраждане“) и Христо Петров („Продължаваме промяната“) също отправиха своите индивидуални въпроси към Екатерина Захариева съвсем в рамките на добрия тон и далеч от обичайната за България агресивна политическа конфронтация.

След изслушването шестима от присъстващите седем координатори на изпитващата парламентарна комисия одобриха кандидатурата на Екатерина Захариева. Само крайната левица гласува против, а депутатите от групата на „Европа на суверенните нации“, част от която е и българската „Възраждане“, не присъстваха на гласуването.

Какво означава това за България?

От влизането на България в Европейския съюз досега всички български комисари са били жени с политически опит на национално, европейско или международно ниво. Преди да станат еврокомисари, Меглена Кунева е била министър по европейските въпроси, Кристалина Георгиева – вицепрезидент на Световната банка, Мария Габриел – евродепутат, а Илиана Иванова – член на Европейската сметна палата. Екатерина Захариева е била зам.-министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на правосъдието и министър на външните работи. 

Женските кандидатури за български еврокомисар се гледат с добро око в една Европа, която все още руши стереотипи и се бори за равенство между половете. Погледнато в по-мащабен план, цялостният образ на българския комисар, от нивото на владеене на чужди езици и начина на обличане и поведение до знанията в ресора и политическата опитност, оказват влияние за изграждането на образа на България на европейско ниво. Българите, работещи в европейските институции от дълги години, още си спомнят скандалното изслушване на една друга българска кандидатка за еврокомисар – Румяна Желева. През 2009 г. тя предизвика масово възмущение с лъжливите си декларации, лошия си английски и пълната си неподготвеност по зададените въпроси и както се очакваше, беше отхвърлена от евродепутатите. 

Българските политици в Брюксел имат ключова роля за изграждането на образа на страната ни на международната сцена, а това влияе не само в политически план, а и по отношение на чуждестранните инвестиции, международното сътрудничество в различни сфери и дали въобще ни вземат на сериозно. Достойното участие на България в дебати по теми като Зелената сделка, миграционната политика или социалните неравенства ни приобщава към търсенето на решения на глобални проблеми и ни включва в европейските политически процеси. Помага ни да разбираме по-добре предизвикателствата в света, в който живеем.

От друга страна, международната среда, в която са българските представители в Брюксел, и работата им с колеги от цяла Европа биха могли постепенно да окажат положително влияние върху начина на правене на политика в България, да внесат професионални практики, като конструктивния диалог, коалициите, основани на идеи и ценности, балансираните преговори за постигане на печеливш за всички компромис. Все ценности, които са съставна част от изграждането на демократично и гражданско общество и които биха довели до нормализация на политическите процеси, ако има кой да ги внесе на родна земя. 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/opasnoto-razshiryavane-na-voynata-kak-severnokoreyskata-armiya-se-ozova-na-fronta-mejdu-ukrayna-i-rusiya/

В началото на октомври тази година украинското разузнаване съобщи, че няколко хиляди севернокорейски войници преминават обучение в Русия в подготовка за изпращане на фронтовата линия с Украйна. Националната разузнавателна служба на Южна Корея (NIS) по-късно потвърди информацията на Киев, като сподели сателитни изображения на руски плавателни съдове, транспортиращи 1500 войници от Северна Корея до руския град Владивосток за предполагаемо обучение.

На 23 октомври съветникът на Белия дом по въпросите на комуникациите в областта на националната сигурност Джон Кърби свидетелства за присъствието на най-малко 3000 севернокорейски войници. Сега Пентагонът смята, че в Русия те са 10 000 и са насочени към района на Курск в Западна Русия, за да се бият с украинските сили. В началото на ноември се появиха и първите сведения, че в Курска област вече се е състояло първото сражение между украински и севернокорейски части. Всичко това беше потвърдено на 13 ноември от говорителя на Държавния департамент на САЩ Ведант Пател.

Голямото разполагане на севернокорейски войски в Русия представлява тревожна нова фаза във войната между Русия и Украйна, като същевременно носи по-дълбоки последици за глобалната политика. Ще разгледаме пет ключови въпроса, свързани с ускоряването на военното сътрудничество между Северна Корея и Русия, и как това сътрудничество ще се отрази в по-широка степен на войната в Украйна.

Какво печелят Москва и Пхенян от дислоцирането на севернокорейски войски на фронта?

Обвиненият във военни престъпления руски президент Владимир Путин ще извлече незабавни военни ползи от севернокорейските войски. Съобщава се, че от 2023 г. насам Русия е получила от Северна Корея поне 7000 контейнера, които включват артилерийски снаряди, противотанкови ракети и балистични ракети с малък обсег, за да се попълнят силно изчерпаните руски боеприпаси и оръжия. Кремъл е изправен пред потенциален недостиг на наборници, а използването на севернокорейски войски временно би облекчило вътрешния натиск върху Путин от страна на руското Министерство на отбраната за мобилизирането на повече войници в армията тази есен.

Северна Корея вероятно ще получи допълнителни икономически ползи и по-голяма военнотехническа помощ от Русия, включваща сателитна и ракетна технология. Докато преди войната Путин се противопоставяше на ядрената програма на Северна Корея, сега Русия може да помогне за подобряването на ракетния капацитет и системите за доставка на ядрени оръжия на Пхенян. Русия също може да съдейства за обновяването на стареещия севернокорейски подводен флот. Освен това войниците на Северна Корея биха могли да придобият ценен боен опит, биейки се рамо до рамо с руснаците. По този начин ще могат и да оценят от първа ръка колко ефективна е военната им технология срещу произведените на Запад оръжия и защита.

Колко ефективни са севернокорейските войски и пред какви рискове е изправен режимът на Ким Чен Ун?

Не е ясно колко добре ще се представят севернокорейските войски в битка. Въпреки че са преминали обучение в руски военни бази в Далечния изток, различията в езика, културата, обучението и доктрината за водене на война могат да намалят ефективността на севернокорейските сили, докато не бъдат по-добре интегрирани с руските части. Доказателства за проблемната интеграция са вече налице – пленен от украинската армия руски войник разказа във видео, че севернокорейците изпитват трудности в ориентацията на фронта и по погрешка са открили огън по своите руски съюзници.

Съобщава се, че Ким Чен Ун е изпратил сили за специални операции от Единайсети армейски корпус, известен като Корпус на бурята. Това са елитни войници, обучени за мисии за проникване и убийства, с по-висока военна подготовка от новите руски наборници, изпращани на фронтовата линия. Въпреки това изглежда малко вероятно Ким Чен Ун да продължи да изпраща голям брой елитни войници в Русия, ако жертвите сред тях нарастват със същата скорост като убитите и ранените руснаци.

Един от рисковете, пред които е изправен севернокорейският режим, е възможността неговите войници да дезертират от бойното поле, стремейки се да останат в Украйна или в Южна Корея. Възможно е някои севернокорейски войници, които се предадат или бъдат пленени от украинските сили, да не искат да се върнат в Русия или в Северна Корея. Съществува вероятност да потърсят политическо убежище или да поискат да бъдат прехвърлени на южнокорейските власти. Украинското разузнаване съобщи, че вече 18 севернокорейци от войниците, разположени близо до руско-украинската граница, са дезертирали. 

Как Южна Корея отговаря на севернокорейските войски в Русия?

От началото на войната Южна Корея не желае директно да изпраща нападателни оръжия на Украйна и предоставя предимно икономическа и хуманитарна подкрепа. Новото развитие обаче може да принуди Сеул да обмисли подкрепа за Киев чрез изпращане на оръжия и споделяне на разузнавателна информация. Южнокорейският президент Юн Сук Йол вече заяви, че от степента на севернокорейско участие във военните действия зависи дали Южна Корея би доставила оръжия на Украйна.

Независимо дали това ще стане, действията на Пхенян тласнаха Сеул да работи по-тясно с европейските си партньори, включително с НАТО. На 28 октомври делегация от длъжностни лица от разузнаването и отбраната на Южна Корея информира НАТО и тихоокеанските си партньори за оценките за разполагането на севернокорейски войски в Русия и обеща да продължи координацията за наблюдение на ситуацията в Украйна. Засиленото сътрудничество между Южна Корея и НАТО ще позволи на Сеул да споделя и получава информация относно бойните способности и тактики на Северна Корея и да проследява севернокорейските войски, изпратени на украинската фронтова линия. Южнокорейците биха могли да помогнат на украинците и в извършването на специални операции за насърчаване на севернокорейските войници да дезертират. 

Къде стои Китай?

Китай засега не коментира официално факта, че в Русия има севернокорейски войски. Публично Пекин предлага дипломатически банални фрази, призоваващи за деескалация в Украйна и мир на Корейския полуостров. Пекин обаче остава притеснен от рисковете за ескалация, които не може пряко да контролира, от потенциалната нестабилност около китайските граници и от вероятността за засилено сътрудничество в областта на сигурността между Южна Корея, Япония и Съединените щати и възникващата координация между НАТО и Сеул в отговор на военния авантюризъм на Пхенян.

Пекин предостави дипломатическо и икономическо прикритие на Москва за нахлуването ѝ в Украйна, но отношенията между китайското правителство и Пхенян напоследък бяха хладни. Пропуските в комуникацията между трите страни поставиха Китай в неудобната позиция да се опитва да предотврати по-нататъшна дестабилизация на региона предвид собствените си геополитически и икономически предизвикателства. Според китайски анализатори Пекин вижда повече вреда от изпращането на севернокорейски сили в Русия, отколкото потенциална полза.

Как сътрудничество между Северна Корея и Русия ще се отрази на международните отношения?

Изпращането на севернокорейски войски в Русия показва, че Пхенян е напълно готов да подпомогне терористичната война на Русия в Украйна. Докато Северна Корея преди беше известна със своите киберзаплахи, пране на пари, трафик на оръжия и незаконна търговска дейност, то напредващото военно сътрудничество с Москва може да насърчи Пхенян да участва в други конфликти и бъдещи войни от името на партньори с подобно авторитарно управление, които се противопоставят на Запада. В зависимост от представянето им на фронта севернокорейските войски биха могли да бъдат дислоцирани заедно с руски части в Африка или в горещи точки от бившия СССР.

Присъствието на войските на Северна Корея в Русия има поне две дългосрочни последици. Първо, Путин отново демонстрира, че руските съюзници далеч не са изолирани, а са готови да подкрепят Русия в нейната война в Украйна. Ако Пхенян успее да получи нужните военни технологии от Русия в замяна на изпратени войници, това би накарало други авторитарни режими да изпробват същото. Иран например може да увеличи сътрудничеството си с Русия, докато се подготвя за възможна ескалация с Израел.

Второ, задълбочаването на военното сътрудничество между Русия и Северна Корея идва в момент на ескалация на напрежението на Корейския полуостров. Това включва неотдавнашното унищожаване от Северна Корея на междукорейски пътища и железопътни линии и предполагаемото нахлуване на южнокорейски дронове в Северна Корея този месец. Решението на Пхенян да изпрати войски в Русия индиректно предполага, че Северна Корея втвърдява стратегическата си позиция срещу Южна Корея. Ако Русия допълнително засили севернокорейския оръжеен капацитет, доставяйки войски и боеприпаси на Пхенян, то САЩ и техните съюзници в Европа и Азия ще трябва да се подготвят за нова фаза на по-голяма нестабилност и възможна ескалация в Далечния изток.

Докато Украйна се бие, съюзниците ѝ мълчат

Украинският президент Володимир Зеленски остро разкритикува пасивността на западните съюзници по отношение на включването на севернокорейски войски във войната. Той обвини политиците от страните съюзници в пасивно наблюдение на ситуацията, докато Москва подготвя нова офанзива, включваща севернокорейските части. Според Зеленски

Америка гледа, Великобритания гледа, Германия гледа. Всички просто чакат севернокорейските военни да започнат да атакуват украинската армия. 

Киев повдигна и въпроса за потенциален превантивен украински удар по лагери в Русия, където се обучават севернокорейските войски. Украйна обаче не може да реализира такава превантивна операция без разрешение от съюзниците си да използва западните оръжия с голям обсег, за да удари цели дълбоко в Русия. Докато украинското Министерство на отбраната вече потвърди за „контакт“ между украински военни и севернокорейски части около Курск в началото на ноември, американски източници публикуваха данни за смесена руско-севернокорейска група от около 50 000 военни, за която се очаква също да бъде дислоцирана в Курска област в най-близко бъдеще.