Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/vuzelut-na-suglasieto/

Кого ще избере президентката Илияна Йотова за служебен министър-председател, след като има петима съгласни за поста, съвсем не е обикновено кадрово решение. Напълно възможно е изборът да падне върху име, което умишлено не беше пуснато в мелницата от последните седмици. Например заместник-председателката на Сметната палата Маргарита Николова, която даде съгласие да поеме поста, след като това направиха и подуправителят на БНБ Андрей Гюров, заместник-омбудсманката Мария Филипова и председателят на Сметната палата Димитър Главчев. 

Другата заместничка в Сметната палата – Силвия Къдрева, която също потвърди, е работила от 2018 г. в Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ). За поста беше предложена от оскандалилия се с декларирането на терасата си председател на Комисията Пламен Георгиев. Кандидатурата ѝ беше одобрена от парламента, доминиран от ГЕРБ и „Обединени патриоти“ (ОП). 

Прекратилият президентския си мандат Румен Радев остави на Йотова отговорността за решението, което по всяка вероятност е негово. Въпреки че няма публично известна информация, бившият президент разполагаше с достатъчно време, за да планира следващите стъпки. Така избегна ситуация, в която служебният кабинет би бил разчетен като последен президентски ход, който да повлияе на политическата му кариера. Причината е, че ще бъде изтълкуван като опит за политическо съюзяване след изборите. 

Формално неутрален избор

Николова е привидно най-непартийният кандидат сред останалите, дали съгласие. Влиза в политиката от „Атака“ най-напред като столична общинска съветничка, а после и като депутатка в два парламента – докато партията на Волен Сидеров подкрепяше кабинета „Орешарски“ в периода 2013–2014 г. и по-късно от коалицията „Обединени патриоти“ (ОП), в която влизаше и „Атака“. А ОП беше партньор на ГЕРБ в третото правителство на Бойко Борисов. Николова е била член на Консултативния съвет на Сметната палата, както и финансов директор в три министерства и в БНТ. 

Доказала съм, че мога да създавам работещи екипи и добра организация на работа, не бягам от трудните решения… 

По закон председателят на Сметната палата посочва заместниците си, така че Николова и Къдрева формално са избор на Главчев. Още тогава, през април 2025 г., и двете потвърдиха, че са готови да изпълнят предвидените по Конституцията ангажименти. Опитът на Къдрева в Антикорупционната комисия обаче едва ли би допринесъл да бъде избрана за служебен премиер – структурата беше закрита тази седмица с решение на Народното събрание. 

Макар и да не са така здраво обвързани с ГЕРБ и ДПС като повечето от „домовата книга“, Николова и Къдрева също са продукт на това мнозинство. Но ако Йотова се спре на някоя от тях, ще е значително по-безопасно и няма да търпи укори за политически предпочитания и спекулации за бъдещи съюзи, отколкото ако посочи Гюров или Главчев.

Който и от двамата да бъде избран, ще има негативи за партията, изстреляла го в политиката, тъй като ще понесе тежестта, включително греховете, за организацията на изборите. 

След като събра съгласието за служебни премиери на половината от „домовата книга“, се очаква Илияна Йотова да проведе консултации с парламентарно представените политически сили и едва тогава да обяви избора си за служебен премиер. Така Радев получава още време, за да учреди партията си.

Всичко случващо се до предсрочните избори е сигнал за политическа стратегия, а не просто административно назначение. Невъзможно е да се избегне калкулацията на едно или друго действие за вота, който се очаква да бъде насрочен за 19 април.

Поредицата служебни правителства наложиха схемите, по които се действа. Най-напред се сменят директорите на областните дирекции на МВР и областните управители, върху които пада тежестта на организацията на изборите. Кметовете, които също имат сериозен принос в този процес, няма как да бъдат сменени. 

Президент в кампания за президент

За разлика от Радев, впуснал се в политически инженеринг, на Йотова вероятно ѝ предстои предизборна кампания за президент (макар кандидатурата ѝ още да не е издигната). Тя има значително предимство пред останалите кандидати – през цялата кампания ще мине като действащ държавен глава. Но това съвсем не означава, че избирателите, гласували за Радев–Йотова като президентска двойка, автоматично ще подкрепят Йотова–Х. Ядрото обаче ще е идентично – консервативни, по-възрастни, симпатизиращи на режима в Москва, евроскептици.

Политическото ДНК на Йотова е лявото, макар то да е практически изличено от палитрата на българската политика. Политическата ѝ кариера започва в далечната 1997-ма като шеф на пресцентъра на БСП след разгрома на партията, чийто кабинет докарва национална катастрофа на България. После е депутатка и евродепутатка от БСП, като не успява да довърши третия си мандат, тъй като през 2016 г. влиза на „Дондуков“ 2. Изборът на служебен премиер ще е съобразен и с нейните интереси, освен с тези на Румен Радев. 

Част от Българската социалистическа партия в момента отчаяно се бори да се оттласне от съвместното управление с ГЕРБ и ДПС – Ново начало, тъй като то по всяка вероятност ще я загроби. Така че за Йотова няма особено значение дали „Позитано“ 20 ще я подкрепи – важното е да го направи бъдещата партия на Радев.

Готов е!

Веднага щом стана ясно, че предсрочните избори са неизбежни, започна претеглянето на шансовете за служебен премиер на Андрей Гюров – политик от „Продължаваме промяната“, бивш депутат от ПП–ДБ, избран за подуправител през 2023 г. Той беше първият, дал съгласие да оглави служебно правителство на консултациите тази седмица на „Дондуков“ 2. 

Гюров е готов, макар при предишното разиграване на консултациите за служебен премиер да беше изключен: 

Готов съм да поема отговорността, ако това стане при ясни принципи и без скрити условия… Честни избори можем да имаме тогава, когато едно служебно правителство не се намесва на политическия терен, то е достатъчно неутрално, равно отдалечено от всички партии и работи само в рамките на правомощията, които му дава Конституцията.

Равноотдалечеността е химера. Правителство, чийто премиер се избира измежду политически назначения, били те и високопоставени институционални фигури, няма как да е „неутрално“. 

Правният казус, свързан с Андрей Гюров, не е бонус за избора му. Година след като беше гласуван от парламента за подуправител и след разтурянето на „сглобката“ между ГЕРБ–СДС, ПП–ДБ и ДПС, Комисията за противодействие на корупцията (КПК) установи несъвместимост.

КПК уведоми БНБ, че той не може да заема длъжността. Причината: бил съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД и член на управителните органи на юридически лица с нестопанска цел – сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Резултатът е, че от юни 2024 г. е в неплатен отпуск и оспорва решенията пред ВАС, който спря делото, докато не получи отговор от Съда на ЕС. След произнасянето му делото във ВАС продължава.

Доцент Христо Христев, преподавател по право на ЕС, коментира пред bTV, че ако Гюров поеме ангажимента да бъде служебен премиер, „би следвало да излезе от управата на банката“ – което не означава да се прекрати делото във ВАС. 

Андрей Гюров няма опит в изпълнителната власт, а професионалният му профил е свързан основно с академичната и експертната сфера. За честността на изборите би разчитал на министъра на вътрешните работи, който би избрал, и на мрежата от нови назначения, които би съгласувал с ПП–ДБ. Срещу тях ще са машината на местната власт и утвърденият модел за контрол на вота, създаден от ГЕРБ и ДПС – Ново начало.

И тя е готова!

„Работя за благополучието на хората от 15 години като държавен служител“, каза Филипова, втората съгласила се да бъде служебен премиер. Още при номинацията ѝ за заместник-омбудсман изборът ѝ беше обвързан с попълването на „домовата книга“ за кандидат служебни премиери с лоялни на ГЕРБ и ДПС (Пеевски) хора. 

Съдейки по кариерния ѝ възход, тя е царицата на новите начала. Стартирала като експерт в Министерството на правосъдието, оглавила Държавната комисия по хазарта (помним я от есемесите на хазартния бос Васил Божков с тогавашния министър на финансите от ГЕРБ Владислав Горанов). Следва постът на заместник-председател на Комисията за финансов надзор (КФН), после става председателка на Комисията за защита на потребителите (КЗП), където прави две-три шумни акции, и прескок към заместник-омбудсман. 

Зад това възкачване по йерархията, започнало при първия кабинет на ГЕРБ, прозира моделът Борисов–Пеевски. За честността на изборите тя може да допринесе единствено с верността, която ще му засвидетелства. Но Филипова няма шансове да бъде избрана, твърде „брандирана“ е с кукловодите зад гърба си и името ѝ по-скоро бе спуснато за медиен шум и димки, докато истинският кандидат е друг.

Още един в готовност

Друг конкурент за служебен премиер е Димитър Главчев, двукратен служебен министър-председател с политическа кариера като депутат от ГЕРБ, катапултирала го на поста в Сметната палата.

Желанието му за трети път да оглави служебно правителство е безочие предвид факта, че последните избори, които организира, докато беше на този пост – на 27 октомври 2024 г., бяха частично касирани от Конституционния съд. 

Къща от карти. Ще се скъса ли косъмът на „Величие“?

Съспенсът с партията на Ивелин Михайлов „Величие“ и нейното влизане в парламента продължава. Драмата е на много нива и работата е там, че все още никой не може да каже какво точно ще се случи, дори и да се променят последните изборни резултати. Емилия Милчева със статия по темата.

ТоестЕмилия Милчева

Резултатът от разкритите драстични нарушения при повторното преброяване в някои секции вкара „Величие“ в парламента и отмени избора на 16 народни представители.

Но Главчев не се чувства отговорен:

Да се прехвърля вината върху който и да е служебен премиер или служебно правителство за това, което се е случило в секционните избирателни комисии, говори или за невежество, или за съзнателни спекулации.

Готовността да се оглави служебно правителство означава, че кандидатът гарантира честността на вота. Но и самата готовност не е гаранция за честен вот, когато системата остава непроменена. Партиите обаче не биха имали нищо против да се застраховат с един (не)партиен кандидат за служебен премиер, който да понесе отговорността за контролиран и купен вот и за нарушения на изборите. В този смисъл изборът на Илияна Йотова ще е политически щит – служебният премиер е буферът, който ще поеме удара, ако изборите бъдат оспорени, без това да засяга пряко нито партиите, нито президента.

Post Syndicated from Джорджа Спадони original https://www.toest.bg/kakvo-stava-v-surbiya-nepredvidimoto-budeshte/

Белградското утринно небе виси над нас сиво, облачно, тежко. Подухва лек вятър, неочаквано студен за началото на октомври. Но за нашата група италианци това не е проблем, любопитството ги води. Искат да разберат повече за сегашното положение в Сърбия, както и за миналото. Тече третият им ден в столицата и с всяко наше обяснение нещата се преплитат и стават все по-сложни, но те не се предават.

Вървим по скрита уличка в централен квартал на града – от едната ни страна се извисяват величествените правителствени сгради от миналия век, от другата са се наредили по-скромни кооперации. Спираме близо до едно триетажно жълтеникаво здание. Гледаме го отзад. Насочваме вниманието на нашите гости към един от прозорците на последния етаж. Получаваме въпросителни погледи – цялата постройка всъщност изглежда доста незначителна.

„От този прозорец в късната сутрин на 12 март 2003 г. снайперист стреля и убива Зоран Джинджич, докато той влиза през служебния вход на сградата отсреща.“

Групата се заковава на място, внезапно замлъква. Погледите блуждаят между двете сгради. Макар вече да сме им разказали историята за убийството на Джинджич, когато бяхме на гробището, друго е да видиш точното място със собствените си очи. Някой пита колегата ми дали още помни този ден.

„Всеки сърбин, който е бил достатъчно възрастен тогава, си спомня точно къде се е намирал и какво е правил в онази мартенска сутрин, когато е получил новината. Това е нашият 11 септември. Денят, в който всеки от нас разбра, че вратите на света около нас, едва открехнати, отново се затварят. И че пак пропускаме възможността за нормално развитие на тази държава.“

Имало е охрана, да. Имало е и вариант да се влиза с кола в специален тунел за повече безопасност. Но Джинджич не е искал, макар че е бил с патерици, защото се е контузил, докато е играл футбол. И не е първият опит за покушение срещу него, не – отговаряме на гостите. Три седмици преди онзи 12 март камион се опитва безуспешно да се вреже в автоконвоя му.

Случаят „Джинджич“

Още като студент в Белград Зоран Джинджич показва прагматично мислене, политическа интуиция, нюх за духа на времето и ораторски талант. През 70-те години е изхвърлен от университета и по-късно арестуван и осъден за организирането на независимо студентско движение. Емигрира във Федерална република Германия, където през 1979 г. защитава докторат по философия.

Когато се връща в Югославия през 1989 г., с други интелектуалци и активисти основава Демократическата партия (Demokratska stranka). Една година по-късно става неин ръководител и депутат от опозицията, макар мнението му по вечните въпроси на сръбския национализъм да е понякога неясно (през 1994 г. например посещава в Пале президента на Република Сръбска Радован Караджич, за да „изрази своята солидарност със сърбите от Босна“).

През 90-те Джинджич се отличава като ключова фигура в протестите срещу режима на Слободан Милошевич. През 1997 г. опозиционната коалиция Zajedno, в която е и Демократическата партия, се разпада след бойкот на изборите през декември и от други демократични групи. Избухването на войната в Косово през 1998 г. и бомбардировките на НАТО над Сърбия през 1999 г. бележат началото на края за Милошевич. В същото време обаче започва серия убийства, над които пада сянката на президента – от журналиста Славко Чурувия до министъра на отбраната Павле Булатович, от паравоенния командир Желко Ражнатович – Аркан до бившия президент Иван Стамболич.

През септември 2000 г. улиците на страната отново са изпълнени с протестиращи, след като не е призната победата на президентските избори на кандидата на демократичната опозиционна коалиция (Demokratska Opozicija Srbije) Воислав Кощуница. След седмица масови протести на 5 октомври 2000 г. Милошевич подава оставка. Парламентарните избори през декември са спечелени от Демократическата партия с 64,7%. На 25 януари 2001 г. Джинджич става министър-председател – надеждата за промяна се разпростира из страната, окрилена от очакванията от чужбина.

Правителството на Джинджич започва с амбициозна програма, в която са планирани серия дълбоки и смели икономически и съдебни реформи, както и наказателно преследване за политическите убийства и военните престъпления, специална комисия за разследване на дейността на полицията и тайните служби, сътрудничество с международната общност, решаване на Косовския въпрос. По време на неговия мандат се ратифицира Европейската конвенция за правата на човека и се въвеждат препоръките на Съвета на Европа, което води и до присъединяването на Сърбия и Черна гора към организацията през 2003 г.

Но докато на международно ниво Зоран Джинджич създава положителен имидж, в Сърбия е все по-противоречиво приеман от определени слоеве на обществото и от институциите. Първоначално той е против екстрадицията на Слободан Милошевич в Хага, но през април 2001 г. изиграва ключова роля в ареста му от югославските власти. На 28 юни обаче, въпреки възраженията на Конституционния съд, Джинджич разпорежда екстрадицията на бившия президент в Нидерландия под натиска на САЩ, които заплашват да не отпуснат планираната икономическа помощ от Световната банка и Международния валутен фонд.

Въпреки това Зоран Джинджич не е убит заради неприязънта на националистите. Онзи единствен куршум, пронизал го право в сърцето, е изстрелян от Звездан Йованович, член на „Червените барети“, водещи началото си от Сръбската доброволческа гвардия и по-късно влели се в специалните сили на Службата за държавна сигурност на Сърбия.

Джинджич е убит заради твърдото си намерение да се бори срещу Земунския клан – една от най-мощните престъпни организации в държавата. Същата, която още от 90-те е в тесни връзки със сръбската власт и с чиито представители самият Джинджич се вижда дни преди оставката на Милошевич, получавайки гаранции, че техните формирования няма да пречат на прехода. А мафията, както знаем, е държава в държавата. Това е напълно съзнателна сделка с наследството на Милошевич, пуснало пипалата си навсякъде.

Убийството на Зоран Джинджич е планирано в заговор между тайните служби, организираната престъпност и част от политическите фигури, останали след Милошевич.

Месец преди смъртта му тогавашната главна прокурорка на Хагския трибунал Карла дел Понте се среща с него: 

Разказа ми [Зоран Джинджич – бел. ред.] в подробности за реформаторската си програма. И тогава изведнъж ми каза: „Ще ме убият.“ 

На въпроса ѝ кой по-точно ще го убие, Джинджич отговорил с опасението, че планираните реформи в армията и полицията ще го изложат на опасност.

Джинджич ми обясни как възнамерява да се намеси в армията и полицията, след като е променил икономическата система. Реформата изискваше да се пипа изключително внимателно и беше доста опасна. И министър-председателят беше напълно наясно с това.

Ето как историчката Дубравка Стоянович анализира случилото се в своя статия, публикувана 10 години след убийството на Зоран Джинджич:

Налице бяха и заговорниците във висшите ешелони на тайните служби, които участваха и в предишния преврат – от 2000 г., и благодарение на това имаха особено положение. Налице беше и държавата, подчинена на партийни интереси. И политическата култура, която вижда в опонента враг. И ценностната система, която в компромиса вижда слабост, а в силата – юначество. И интересите на могъщи кръгове, които възприемат изграждането на правова система и институции като пречка за своя монопол.

Може би налице беше и намесата на Великите сили. И преди всичко – същото онова разделение на модернисти и антимодернисти, про- и анти-Запад, което е основната причина за повечето атентати в сръбската история. Ето защо убийството от 2003 г. доказва, че има приемственост, произтичаща от дълбоките проблеми в новата история на Сърбия: слабостта на институциите, мощта на „неконтролираните фактори“, олигархично-партийната държава и нерешения ключов въпрос „А сега накъде?“. 

И като се взираме в днешното положение в страната след още десет години (а и повече), не само че хич не изглежда по-светло, но и не е толкова различно.

Какво става в Сърбия? Езикът на протестите – музика и архитектура

Джорджа Спадони е на обиколка из Белград с нова група туристи, на които разказва за музиката и архитектурата на града, а през този разказ – и на нас за случващото се в Сърбия. Това е втора част от поредицата, посветена на годишнината от трагедията в Нови Сад и на протестите за промяна.

ТоестДжорджа Спадони

Демокрация или стабилокрация

9 август 2024 г. Чакаме на границата между Босна и Сърбия. Обиколката ни е към края си, прибираме се в Белград, или поне се опитваме. Опашката е безкрайна, безмилостното лятно слънце превръща микробуса в печка, климатикът е почти безпомощен. Групата шумно решава кръстословици, а с колегата ми и шофьора говорим за масовите протести, предвидени в столицата за следващия ден – 10 август.

Бетонната козирка на гарата в Нови Сад, официално открита преди месец, ще издържи още малко. Причината за протеста е друга – проектът за най-голямата литиева мина в Европа, която англо-австралийската компания „Рио Тинто“ възнамерява да разработва в Лозница, до река Ядар, в западната част на страната. Спрян благодарение на огромните протести през 2022 г., планът отново е върнат на дневен ред от сръбското правителство през юли 2024 г. С подкрепата на ЕС.

Най-накрая излизаме от Босна, но не и преди да сме подарили шоколадово блокче на полицая, който, след като ни провери документите, изрично ни поиска такъв странен и сладък подкуп. Влизаме в Сърбия и минаваме точно през местността, застрашена от минните амбиции. Няколко метра след границата ни приветства огромен плакат на управляващата Сръбска прогресивна партия (СПП, Srpska napredna stranka), от който ни гледа мъж с очила и дебели устни. Шофьорът и колегата ми не се въздържат и отправят немалко псувни към този лик, който всъщност принадлежи на Александър Вучич – главния герой в сръбската политика от повече от десетилетие.

Роден е през 1970 г. в Белград и на 23 години се присъединява към Сръбската радикална партия (СРП, Srpska radikalna stranka) – ултранационалистическа формация, която иска да създаде „Велика Сърбия“ от руините на Югославия. Той става протеже на партийния лидер Воислав Шешел, осъден за военни престъпления в Хага. През 1998 г. Вучич е назначен от самия Слободан Милошевич за министър на информацията, като само за две години успява да приложи едно от най-репресивните законодателства в Европа срещу медиите и свободата на словото.

След 5 октомври 2000 г., когато Милошевич подава оставка, СРП е в опозиция, докато се редуват белязани от скандали демократични правителства, които включват присъединяването към ЕС в своите програми. Точно покрай въпроса за ЕС СРП се разделя и част от членовете ѝ начело с Томислав Николич и Александър Вучич я напускат, за да създадат Сръбската прогресивна партия (СПП) през 2008 г. Въпреки името и декларираните проевропейски настроения формацията е силно консервативна и популистка и бързо се превръща в основната опозиционна сила. На парламентарните избори през 2012 г. СПП печели 25% от гласовете и се класира на първо място. Вучич е първо министър на отбраната, а после – вицепремиер. На предсрочните парламентарни избори през 2014 г. СПП удвоява подкрепата си до почти 50% и печели мнозинство в парламента. Тогава Вучич става министър-председател.

Междувременно той признава в интервю „грешките от младостта“ и се отдалечава от националистическите уклони отпреди години, когато публично защитава Ратко Младич и Радован Караджич. Сред амбициите му за Сърбия е присъединяването към ЕС. Всъщност, въпреки че либералните партии, предшестващи СПП, полагат основите на европейските стремежи на Сърбия, именно Вучич дава официален старт на процеса през 2014 г. Следващите предсрочни избори през 2016 г. са предизвикани от СПП точно с цел подкрепа за продължаване и успешно приключване на процеса по кандидатстване за членство в ЕС. Този път СПП събира над 50%, но опозицията заявява, че гласовете са били купени.

В чужбина обаче се повишава задоволството от стабилността, която Сърбия най-накрая демонстрира. Особено в Германия. В интервю от 2016 г. Вучич казва, че смята Ангела Меркел „за истинския лидер на Европа“ и че германската канцлерка „се грижи за Балканите“. Критиците на управлението обаче посочват, че привидната стабилност в страната е постигната за сметка на демократичните ценности, особено на медийната свобода.

Изборите през 2017 г., с които Вучич започва своята кариера като президент на Република Сърбия, също са белязани с все по-строг контрол върху медиите и постепенно разрушаване на върховенството на закона. Междувременно, за да продължи да гради „прогресивен“ имидж за пред международната общност, президентът назначава за министър-председател Ана Бърнабич – първата жена на този пост в Сърбия, и то открита лесбийка. Без това да означава, че в програмата на правителството има място за правата на ЛГБТ, напротив – ролята на Бърнабич ѝ осигурява редица привилегии, от които останалата част от ЛГБТ хората в страната е лишена. 

През 2020 г. неправителствената организация „Фрийдъм Хаус“ потвърждава влошаването на положението в балканската страна, която вече не е демокрация, а хибриден режим, особено след резултатите от новите президентски избори през юли, които СПП печели с над 60%. Тази авторитарна тенденция, започнала през 2012 г., превръща държавата в стабилокрация, която въпреки реториката на правителството не е гарант за стабилността в Балканския регион, както вече стана ясно от нестихващите протести, започнали през 2024 г.

Сърбия вън от ЕС, ЕС вън от Сърбия

10 август 2024 г. Обиколката приключва, изпращаме гостите преди началото на протестите, предвидено за 19:00. Тръгваме около час по-рано и улиците вече се пълнят с хора, които се изливат от всички страни. В рамките на половин час центърът на Белград е изцяло блокиран – граждани от всички възрасти, с кучета и детски колички, с плакати и свирки са се събрали с мирни намерения и лошо настроение. Сред слоганите се чете „Рио Тинто марш от Сърбия“, „Няма да копаете“, „ЕС диктува, Вучич изпълнява, Рио Тинто печели“. Колегата ми казва: 

„Виждаш ли колко много хора, всички сме против Вучич от години, излизаме по улиците непрекъснато, но той не мръдва. Защото има подкрепа от ЕС.“

Всъщност тактиката на президента на международно ниво е да поддържа добри отношения с конкурентни геополитически сили. Твърди, че иска Сърбия да продължи своя европейски път, но в същото време поддържа приятелски отношения с Русия и привлича в страната най-големия брой китайски проекти в Европа в рамките на глобалната китайска стратегия за сътрудничество „Един пояс – един път“. В резултат на това, от една страна, отказва да подкрепи санкциите срещу Москва след избухването на войната в Украйна, въпреки че Сърбия има статус на кандидат-членка на ЕС; от друга, възлага все повече поръчки без конкурс на спорни китайски компании.

Една година след трагедията в Нови Сад. Какво става в Сърбия?

На 1 ноември се навършва една година от трагедията в Нови Сад, която провокира някои от най-големите протести в Сърбия, а и в региона ни. Италианката Джорджа Спадони, която обича и познава Балканите, ни разказва в няколко поредни материала как изглеждат Белград и цялата страна година по-късно.

ТоестДжорджа Спадони

Вярно е, че точно както Бойко Борисов в България, и Александър Вучич има подкрепа от ЕС, с който освен това се осъществява над половината от търговията на Сърбия. Но за разлика от България, присъединителният процес в Сърбия отдавна е в бюрократична парализа, от която се възползва правителството на Вучич. А междувременно Европейският съюз вече не е синоним на прогрес и гаранции, а по-скоро представлява някакво далечно и абстрактно образувание, което постоянно се доказва като все по-лицемерно и индиферентно спрямо непрекъснатото западане на демокрацията и принципите на правовата държава в Сърбия.

Сред последните удари по доверието към Съюза е откровеното насърчаване на проекта на „Рио Тинто“ в Лозница, който даже е представен като стратегически проект на ЕС през 2025 г. Освен това слабата реакция от Брюксел спрямо мащабната вълна от антиправителствени протести, провокирана от трагедията в Нови Сад, играе важна роля в спада на доверието на сърбите към ЕС.

През октомври 2025 г. Европейският парламент прие резолюция, призоваваща за правото на мирни протести в Сърбия и изискваща политическа отговорност за засилените репресии. Ефективността на тези призиви обаче е доста ограничена и е застрашена от все по-влиятелната крайна десница, която подкрепя Вучич. Един месец по-късно „Рио Тинто“ обяви, че проектът „Ядар“ ще бъде поставен в режим „грижа и поддръжка“ поради липса на разрешителни и напредък, както и заради силна местна съпротива. Но това вероятно няма да е краят на историята и е все по-трудно да се предвиди какво крие бъдещето за балканската държава.

2025 г. Ден преди да покажем на туристическата група мястото, където е убит министър-председателят, се събираме около неговата паметна плоча на гробищата. Над черния мрамор, под надписа „Д-р Зоран Джинджич 1952–2003“, намираме леко повехнал венец от цветя, завързан с лента. Вятърът я е обърнал. Навеждам се и я премествам, за да видя дали пише нещо. Само едно кратко изречение: Hvala za viziju („Благодарим за визията“).

Срещу входа на Философския факултет в Белград – мястото, откъдето всеки път започваме нашите обиколки – погледът на бившия първи министър, напръскан с червена боя, все още се взира в студентите и минувачите. До неговото лице все още може да се разчете излющеното Gledajte u budućnost… („Гледайте в бъдещето…“) – колкото и мътно и страшно да изглежда. Защото друга опция няма.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/borisov-i-peevski-razhermetizatsiya/

„Когато падне Пеевски, не искам аз да съм отдолу…“, пееха протестиращите през декември. Падне ли Пеевски, Бойко Борисов е отдолу. Освен ако не е успял да се разкачи преди това.

Реална ли е обаче такава хипотеза? В този случай олигархът Пеевски, санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания, би изгубил не само ракетата носител, а и съдружника в архитектурата и ползването на сегашния властови модел. Оставката на кабинета на Росен Желязков, подкрепян от ГЕРБ–СДС, БСП, ИТН и ДПС – Ново начало, не означава, че Борисов–Пеевски са паднали, нито че моделът е разрушен. Но е добро начало. Следващата стъпка са честни избори и висока активност.

По време на почти едногодишното управление на кабинета „Желязков“ не беше тайна, че влиятелният и непопулярен Пеевски тежи на лидера на ГЕРБ. И ако някой се катери на гърба на Борисов, както често обича да казва самият той, това е Делян Пеевски. Колкото и да му се иска обаче да се откопчи от „Д“, толкова се и опасява дали ще остане цял, ако се случи. 

Безкръвно? Абсурд!

Борисов и Пеевски са съюзници по необходимост. Единият носи електорална легитимност и международна „приемливост“, другият – контрол върху институции, медии, прокуратура и компромати. Политическата операция с разделянето е сложна и не е възможно да се осъществи безкръвно. Двамата са като космически модул, херметично свързани системи с общо налягане и общи ресурси. Както в Космоса, така и в политиката при разкачване херметичността е въпрос на живот и смърт. 

Когато през 2014 г. олигархът Пеевски се разкачи от Корпоративна търговска банка и от мажоритарния ѝ собственик Цветан Василев, квазисистемната банка фалира.

Олигархът забогатя още повече, Василев се укри в съседна Сърбия, където е и до ден днешен, делото се заблати, щетите останаха за данъкоплатците. А разследващият прокурор Иван Гешев се издигна до главен прокурор и едва преполовил мандата си, през юни 2023 г. със завидно мнозинство от 16 гласа Висшият съдебен съвет го отстрани от поста, когато той се осмели да каже истината, макар и не цялата:

Ясно кой е политическият боклук в Народното събрание.

Но такава е ориста на пешките. И в шаха, и в политиката тях ги жертват най-лесно. Наред е изпълняващият функциите главен прокурор Борислав Сарафов, който се „радва“ на 4% одобрение, по-ниско и от това на Пеевски, който има резултат от 5,6% според проучване на „Алфа Рисърч“. През юни 2023 г., когато се създаваше кабинетът на ПП–ДБ и ГЕРБ с подкрепата на ДПС, Сарафов замени Гешев и нямаше опит да се оспори изборът му – макар да е част от статуквото, владеещо държавното обвинение. А сега стана излишен и аргументът е, че легитимността му е спорна.

Причината – не е освободил поста след 21 юли 2025 г., когато изтече ограничителният 6-месечен срок по Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който може да е и.ф. главен прокурор. Не го освободи, защото прокурорската колегия на ВСС реши, че този срок не се отнасял за Началника им – било заварено положение. Ситуацията изглежда абсурдно: временният главен прокурор също като предшественика си Гешев пробва да се закрепи на поста дори прегазвайки закона.

През октомври миналата година Върховният касационен съд отказа да възобновява дела по искания, идващи от Борислав Сарафов, тъй като по закон той не може да изпълнява функциите на главен прокурор. А тази седмица и Апелативен съд – Варна попита Конституционния съд (КС) дали Сарафов е легитимен на поста и може ли да иска възобновяване на дела. Председателката на КС Павлина Панова даде 14 дни на варненските магистрати да прецизират въпросите си. „Капитал“ разкри, че КС де факто е показал, че Сарафов е нелегитимен – по което де юре не може да се произнесе, игнорирайки неговото становище по конституционно дело. Причината е, че то е изпратено след 21 юли, когато е изтекъл ограничителният срок по ЗСВ.

Дори и Сарафов да се оттегли като изпълняващ функциите, той ще продължи да бъде заместник главен прокурор и шеф на Националната следствена служба, докато няма нов ВСС и избор на нов главен прокурор, който да предложи и свои заместници.

Настоящият ВСС е с изтекъл мандат от 2023 г., а изборът на членове на ВСС от парламентарната квота се извършва с мнозинство от 160 гласа за всеки член. То се оказа непосилно за сглобените мнозинства, но изборът на нов ВСС остава сред ключовите политически приоритети заедно с избора на Инспекторат, чиито членове са с изтекли мандати още през 2020 г. Така че този възел ще се разсече не от съдебната система, а от политиците. 

Протестите срещу Сарафов – инструмент на статуквото, са и част от протестите срещу завладяната държава, така както през 2020–2021 г. гражданското недоволство беше срещу Иван Гешев.

След като Гешев беше отгърмян, къщата в Барселона, златните кюлчета в едно нощно шкафче и другото мръсно бельо бяха покрити. В края на същата 2023 г. стана ясно, че разследването за евентуална съпричастност на Борисов към историята с къщата в Барселона е приключило и не е установено той да има нещо общо. 

Докато симбиозата Борисов–Пеевски работи, прокуратурата ще функционира като санитарен кордон около тях и като сопа за противниците им. Всеки потенциален скандал се неутрализира.

Случаят „Барселона“ е показателен: не че истината беше разкрита, просто темата беше закрита.

Дотук всичко, застрашаващо Борисов, Пеевски или някой от тяхната кохорта, е старателно почиствано от държавното обвинение: няма доказателство – няма проблем. Но ако Бойко Борисов направи опит да се измъкне от Пеевски, го грози компроматен гръм. 

Възможен ли е разлом?

Известният с бруталност, отмъстителност и мрежа за събиране и съхраняване на компромати Пеевски изглежда съмнително спокоен. Протестите и оставката на коалиционния кабинет унищожиха надеждите му за пълно и трайно утвърждаване в управлението на държавата с превръщането му от задкулисен фактор във формален властови стълб. (Както и за евентуално отпадане на наложените му от САЩ санкции по Глобалния закон „Магнитски“.) 

Упадъкът му може да бъде ускорен, ако нито една партия не го пожелае за партньор – скрит вече не може да остане, а за преговори наяве едва ли някой ще се осмели. Вече си партнира с ПП–ДБ, с ГЕРБ са в отдавнашна сглобка, а когато и да се появи партийният проект на президента Румен Радев, едва ли ще се съюзи с Пеевски. Подчинените на олигарха в институциите са хора, които по кучешки ще сменят една ръка, която ги бие и храни, с друга.

Но и предизборната кампания още не е започнала. Преди това трябва да се извърши безплодната въртележка с връчването на мандатите – на първата, втората и избраната от президента трета политическа сила. Първите две – ГЕРБ–СДС и ПП–ДБ, вече декларираха, че няма да участват в правителство в рамките на този парламент, следователно която и трета партия да избере Румен Радев, финалът е предопределен. 

Неизвестните

Неизвестните са дали изборите ще са в края на март, или през първата седмица на април, по какви изборни правила ще се проведат и как ще се казва служебният премиер. От името му зависи и чие ще е служебното правителство – на ПП–ДБ, ако на този пост е подуправителят на Българската народна банка (БНБ) Андрей Гюров, или на Борисов–Пеевски, ако е всеки друг от „домовата книга“. До момента е известно, че предложението за служебен премиер няма да приемат председателката на парламента Рая Назарян (ГЕРБ), предложената от ГЕРБ и избрана за омбудсман Велислава Делчева, както и гуверньорът на БНБ Димитър Радев.

Съдът на ЕС обаче още не е излязъл с решение по казуса на Гюров, свързан с освобождаването му от БНБ. А след Съда в Люксембург и българският Върховен административен съд ще трябва да се произнесе по решението на Управителния съвет на БНБ да освободи Гюров заради „участието му като съдружник в „Йонтех Инженеринг“ ООД, както и във връзка с осъществяваната от него дейност като член на управителен орган на юридически лица с нестопанска цел: Сдружение „Балкански – Паница Институт за научни издирвания“ и Сдружение „Голф-клуб Благоевград“. Междувременно Европейската централна банка подкрепи Андрей Гюров пред Съда на Европейския съюз по делото му срещу БНБ, като допусна политически натиск и изрази съмнение в независимостта на българската Антикорупционна комисия, писа „Дневник“.

Ако президентът избере Гюров за служебен министър-председател, този жест би могъл да се тълкува и като политически маньовър за общи действия с ПП–ДБ в бъдеще. 

Докато новият политически сезон още не е открит, Борисов направи скромен опит да елиминира протестите като фактор, обяснявайки в интервю пред Явор Дачков как властта е паднала заради самонадеяността на всички, „включително и Пеевски“. Също и как той бил казвал много пъти, че след 1 януари ще има промяна.

Ситуацията ни направи да зависим от него [Пеевски – б.а.], защото другите се дръпнаха. Когато всички прекалиха, включително и Пеевски, нищо не задържаше ГЕРБ в това правителство, в това мнозинство.

Разбира се, никой не вярва на тези обяснения, защото те звучат като закъснял опит за пренаписване на общата биография. Интервюто по-скоро маркира първия етап на контролирано дистанциране, засега вербално. Дачков се опита да помогне с въпрос коментар, че протестите май били насочени по-скоро към Пеевски, отколкото към Борисов. Но на този етап е невъзможно двамата да бъдат отграничени един от друг. 

Какво значи да падне Пеевски?

Как си представяме разкачването на Борисов и Пеевски: и двамата падат, оцелява само единият или става въпрос само за формално контролирано дистанциране? 

По-важният въпрос обаче е съдбата на схемите, които изградиха и усъвършенстваха през годините. Проблемът не е в персоните.

Проблемът е в механизмите на власт, които оцеляват след политически катастрофи и бързо приспособяват към себе си нови лица, често по-симпатични, по-образовани и по-добре опаковани, но функционално идентични.

Разрушаването на тези схеми минава не през падането на един или двама политически играчи, а през разглобяването на институционалната среда, която ги прави възможни: зависима прокуратура, безконтролни регулатори, обслужващи спецслужби и медийна екосистема, която заменя разследването с внушение. Без това всяко „разкачване“ ще бъде само техническа маневра – смяна на екипажа без промяна на курса.

Борисов и Пеевски са върховните представители на контролираната българска демокрация и разбират, че и двамата ще пострадат при конфликт помежду си. Председателят на ГЕРБ няма да се осмели да го направи сам, а Пеевски не може да натисне спусъка, без да пострада. Той е санкциониран, токсичен и все по-малко търсен. Един открит конфликт би ускорил политическата му смърт, особено в контекста на заплахата от протести за всеки, който го „приюти“ в съюз. Съдбата му е да се върне обратно в подземието.

Истинското предизвикателство е не дали Борисов ще се откопчи от Пеевски, или кой ще падне отдолу, а дали обществото ще успее да наложи правила, които да направят невъзможно възпроизвеждането на същия модел. В противен случай ще наблюдаваме как след краткотрайното морално възмущение и многохилядни протести следващото ново управление е изградено върху старите зависимости.

Тогава въпросът няма да е кой е отдолу, а докога всички ще сме там.

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iran/

Протестите в Иран са нещо значимо по мащабите си, но имат своята история и контекст.

Започнаха отдавна показвайки нарастваща нетърпимост на младите в страната срещу неспособността на управляващата класа да се справи, но и разбира се срещу бруталността на методите им. Спомням си преди 10 години имах няколко интервюта с иранци търсещи да емигрират в Европа със семействата си. Единият практически беше написал техния аналог на Борика. Всички разправяха едно и също – не съм сигурен дали утре ще намеря лекарства и храна за децата си.

Последваха редица инциденти с убити жени, жестокости, международни проблеми, санкции, хаосът на Тръмп и войните на Путин. Всичко това повлия на икономиката и живота на иранците. Кум се опита да смекчи нещата, като допусна по-умерени кандидати за президент и смекчи някои режими, но това не помогна много. Двама от тези, които интервюирах преди 10 години, помогнаха на още 20 семейства да се изнесат към Германия – лекари, професори, инженери.

В последната година Иран се сблъсква със стара криза, но особено тежка сега – безводие. Това е нещо, което ще виждаме все повече в близките години заради климатичните промени и особено в южна Азия. Сега следим на живо как се отразява на една сравнително развита държава. Редица язовири са пресушени и заедно с лошото управление на водите в следващите седмици може да се окаже, че милиони ще трябва да бъдат евакуирани от Техеран.

Това е същността на протестите сега. Доколкото религиозното и политическото влияние на Кум не е намаляло сред старите, идва едно младо поколение, което не ги разпознава като авторитет и иска решение на проблемите в ежедневието си.

В тази ситуация хаосът в щатите, парализата във външния им департамент и експертната им неспособност им да формират някаква смислена външна политика донякъде е добра новина за протеста. Тръмп вече обяви, че ще ги подкрепи, но нито има идея кои са, нито как всъщност ще им помогне, нито е оставил някой около себе си или в администрацията, които да има идея или да смее да му каже. Казвам, че това е добра новина по принцип за Иран, защото историята ни учи, че всеки път като щатите се намесят там става по-лошо – след като наместиха диктатор фен на мъченията, превръщането на Техеран в порнoгрaфска столица на Азия и ограбване на ресурсите на държавата, създадоха плодородно поле за наместването на религиозните фанатици опиращи се на по-ниско образованото мнозинство от населението. Нищо учудващо. Дано да не се повтори пак сега.

За района това ще е добра идея, защото подобно на Русия, за Иран външната политика означава да дестабилизира чрез проксита. Последно бяха Хутите, а традиционно Хизбула и Хамас. Последните се подкрепят и финансират от Нитеняху, за да може да радикализира съвсем управлението на Израел, но е факт, че макар с осигурени от него пари ракетите идват от Иран. С промяна на модела вниманието на Техеран ще се обърне навътре. Отново подобни на Русия практически целият им разузнавателен и военен ресурс е организиран към опазване на вътрешния ред, но при масови протести това ще се разпадне. Да се надаваме поне, че няма да има разпадане на самата държава, защото това ще доведе отново до местни радикални групировки и колониални интереси. При Афганистан и Пакистан това доведе като страничен ефект до спиране на усилията за елиминиране на полио и връщането му на места след като фанатици с аргументи идентични на родните антиваксъри избиваха лекари и здравни работници.

И доколкото протестите са значителни, енергията на GenZ е голяма и проблемите са сериозни, ако завали в близките два месеца и напълни язовирите, може да останем само със снимки като тази от протестите преди две години срещу убийството на Махса Амини – визуално силни с голям отзвук в Европа, но малък дългосрочен ефект. Затова нека ги подкрепяме и търсим как да помогнем не само на думи, но да бъдем реалисти какво се случва на терен и че всъщност нямаме идея или аналог в Европа. Решението трябва да дойде отвътре – също както при ситуацията в България.

И напомням като четем за GenZ в Иран да не съдим за мотивацията и опита им по клишетата от щатите или по тези в България, както и съответно да не правим паралели с протестите у нас. Описах защо наскоро опитвайки се да определя какви са поколенията у нас.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/idva-li-osvobozhdenie-sled-ostavkata/

В действителност протестиращите по площадите и улиците на България и Европа десетки хиляди български граждани не искаха оставката на правителството. Те искат освобождение от модела „Борисов – Пеевски“ и от мрежите му. Падането на правителството на Росен Желязков е само първият пробив в стената. 

Същинският оздравителен процес ще започне с изваждането от политиката на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов и на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания олигарх Делян Пеевски. А тази работа може да свърши прокуратурата, ако пожелае да служи на държавността и да изпълнява функциите си на защитник на обществения интерес вместо на куче пазач на завладяната от „Борисов–Пеевски“ държавност. 

Формулата на бившата правосъдна министърка на Румъния Моника Маковей „Изчистете съдебната система и тя ще изчисти всичко останало“ не проработи в България.

Сега държавното обвинение е заключено в отколешните си зависимости – мудно и удобно за силните на деня. Но от него зависи ще има ли освобождение след оставката, или всичко ще остане само в периметъра на протестния шум. 

Също и от гражданската енергия – ще нарасне ли още до предсрочните парламентарни избори (вероятно през март), или ще спадне и как ще се трансформира в избирателна активност. Замлъкне ли улицата, избутаните в ъгъла на ринга бързо ще се окопитят и оставката ще е само моментен триумф.

„Все пак е победа, да се порадваме за малко“, казва таксиметровият шофьор, който със съжаление отбелязва, че не е успял за третия, най-многоброен протест, тъй като му се паднал дълъг курс извън София. Точно след този протест и преди гласуването на шестия вот на недоверие правителството подаде оставка, а премиерът Росен Желязков я мотивира с „гласа на народа“:

Ние, както заявихме нееднократно, чуваме гласа на гражданите, които протестират срещу управлението. Чуваме го осъзнато. Затова и трябва да бъдем на висотата на техните искания. Техните искания са за оставка на правителството. Това е настоящият момент. За оставката глас издигнаха и млади, и стари, хора от различни етноси, от различни религии.

51-вото Народно събрание няма да успее да произведе второ правителство, след като основните политически сили декларираха отказ да участват в преговори за нов кабинет. Както е тръгнало, няма да участват и в гласуването на редактирания проектобюджет за 2026 г., което означава, че поне до юни догодина държавата ще остане със старата финансова рамка, тоест с удължителен бюджет. Няма нови програми или увеличения на разходи (освен ако не се гласува отделно за извънредни ситуации), следователно в МВР, МО, ДАТО и навсякъде, където възнагражденията са увеличени, ще се запазят сегашните нива на заплащане.

Ако слушаме Борисов, ГЕРБ излиза от това 11-месечно управление с вдигната глава и след „брилянтни действия“. Също така нямало защо да се сърдят на „децата на площада“ – той като тийнейджър мечтаел семейният москвич да стане лада:

Защо им се сърдим, че искат да мечтаят? Да имат мечти. Я се замислете вие като сте били на тия години, за какво сте си мечтали. Аз дори съм благодарен, че Господ не ме е чул. Мечтата ми беше москвичът на татко да стане лада. Това ми беше и само си виках: „Ей, Господи, само това ми дай. Нищо друго няма да поискам. Една лада да карам аз.“ Това ми беше мечтата на тия години, 15–16–17. Те затова и площадът им е празник.

Изглежда, че Борисов е изключение от максимата „Човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му“. Въпреки скромните дори и за социалистически младеж мечти, той създаде и оглави най-голямата партия в най-новата история на България, три пъти беше премиер, а футболният отбор „Витоша (Бистрица)“, в който играе, спечели тази година и купата при ветераните. 

За какво мечтае Борисов днес, е въпрос за 1 милион евро. В последния си трети мандат той караше гигантска тойота, през чийто отворен прозорец „разхвърляше“ пари като на селска сватба, все едно няма правила, програми, проекти за публичните средства.

„Зурлички“ навсякъде

Положението сега е „Борисов–Пеевски“ падна! Да живее „Борисов–Пеевски!“. Причината да се перифразират изрази от протокола на френския кралски двор е, че от всеки регулатор и институция надничат „зурлички“ – наложените от „Борисов–Пеевски“ и избрани от мнозинството кандидати. Те могат да бламират и провалят всяка смислена инициатива, а засега неуспешно „се справят“ с овладяване на ръста на цените.

За дългия път към промяната предупреди и съпредседателят на „Демократична България“ Ивайло Мирчев:

Кабинета го свалиха хората, които излязоха масово на площадите няколко пъти поред. […] Тази нова гражданска енергия, това връщане на гражданското общество всъщност беше правилният път. Но това е само първа стъпка към свалянето на кабинета. Но това е първа стъпка към разграждането на този модел.

Какво ще се случи с гражданската енергия до предсрочните избори (евентуално) през март, е в пряка връзка с действията след 1 януари. Повишението на цените има потенциал да разгневи гражданите и от протест за ценностите на демокрацията да преминат към социален. Тази промяна би предопределила и политическите сили, които ще се възползват от страховете на обществото и от неговия гняв.

Системата, която създава и укрепва на власт персони като Борисов и Пеевски, не е счупена – така че битката за нормална европейска България предстои. Поредната.

Политиците ще трябва да се равняват по гражданското недоволство. А на площадите хората идваха гневни поради различни причини, но с общ знаменател – несправедливост в разпределението на публичните средства, несправедливост в правораздаването, несправедливост в достъпа до услуги и възможности, които би трябвало да са универсални за всички. Държавата работи за малка група привилегировани и наказва останалите с бюрократичен произвол, несигурност и непрозрачност.

Предсрочните избори също така ще са тест за президентските наесен. Ще запази ли ГЕРБ преднина? Дали коалицията ПП–ДБ ще капитализира гражданската енергия и ще се утвърди като реален политически фактор преди президентския вот? Къде ще са Пеевски и неговото ДПС – Ново начало? Социологическо проучване на „Маркет Линкс“ им отрежда четвърто място с резултат 9,1%. В същото време ГЕРБ губи значителен дял от подкрепата си само за три месеца. Спадът от 22 на 17% е заради протестите, бюджет 2026 и кризата във властта.

Радев ще скочи ли?

За предстоящите парламентарни избори на Румен Радев ще му се наложи да напусне президентските покои и да скочи в бурния водовъртеж на политиката. Така предизборната кампания на вицето му Илияна Йотова ще започне с поемането на президентския пост. 

Ако иска избиратели, доскорошният държавен глава ще трябва да изостави патетичните обръщения към нацията и да стане интерактивен играч на политическата сцена. Президентът, който през последните години се позиционира като глас на гражданската енергия, има възможност да даде сигнал за продължаване на натиска върху модела „Борисов–Пеевски“. 

Досегашните му действия обаче показват предпазливост – изказванията са ясни, но реалните стъпки за подпомагане на реформаторските процеси са не просто оскъдни, а липсват. Въпреки това и ГЕРБ, и ПП–ДБ са уклончиви относно бъдещи съвместни действия с президентски проект. В този вакуум на доверие и разочарование Румен Радев стои на старта на изборната надпревара, за да се опита да се утвърди като ключов фактор в следващата политическа конфигурация. 

За българските демократи е добре да помнят, че всъщност е преоблечен Орбан.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/noviyat-byudzhet-na-es-obsht-portfeyl-ili-vsekimu-spored-zaslugite/

В свят, който се променя със скоростта на светлината, дългосрочното планиране е като нощен преход по слабо осветен маршрут: имаш обща представа за посоката, но трябва да внимаваш къде стъпваш, и почти не виждаш какво те очаква в далечината. Планирането на следващата многогодишна финансова рамка (МФР) 2028–2034 на Европейския съюз изисква същата бдителност и далновидност. От една страна, трябва да се отделят достатъчно средства за проблемни области, за които отсега се знае, че се нуждаят от инвестиции. От друга, трябва да се осигури достатъчно голямо поле за промяна на скоростта и посоката на движение в зависимост от новите предизвикателства, които все още не виждаме по пътя.

Задачата се усложнява допълнително от броя на замесените действащи лица в процеса на вземане на решения. Първоначалното предложение се изготвя от Европейската комисия (ЕК) и трябва да бъде одобрено от Европейския парламент и от всички страни членки, представени в Съвета. Преговорите продължават около две години, а ако не се постигне съгласие, процесът започва отначало.

Новата бюджетна сага започна през юли 2025 г.,

когато Комисията представи за първи път своето предложение за МФР 2028–2034. Урсула фон дер Лайен пледира за гъвкава и опростена структура: 2 трилиона евро за срок от 7 години, разпределени в 4 (вместо 7, както досега) т.нар. функции:

1. икономическо, социално и териториално сближаване, земеделие, просперитет и сигурност на селските райони и морското дело;
2. конкурентоспособност, просперитет и сигурност;
3. глобална Европа;
4. администрация.

Данни: Европейски парламент

Съществената разлика в сравнение с предишната финансова рамка 2021–2027 е, че средствата по функция 1 ще се управляват от всяка държава членка в рамките на т.нар. Национални и регионални партньорски планове. Почти половината от 7-годишния бюджет – 44%, са заложени в тези планове. Комисията нарича това опростяване: вместо досегашния „пачуърк“ от 52 програми ще има 16 и всяка държава ще изработи в сътрудничество с ЕК своя национален план.

Страните ще имат достъп до същия размер средства както преди, но изплащането им ще е обвързано с изпълняването на цели и реформи и със спазването на върховенството на закона. В речта си в пленарната зала на 12 ноември Урсула фон дер Лайен подчерта, че така ще пребори една от основните слабости на сегашния бюджет – непълното усвояване на средствата. Според изчисления на ЕК до края на 2027 г. почти една четвърт от настоящия бюджет – около 340 млрд. евро, няма да е достигнала до бенефициерите.

За Европейския парламент обаче това не е опростяване, а ренационализация.

Според противниците на новата бюджетна структура прехвърлянето на тези самостоятелни фондове в един общ пакет, управляван самостоятелно от всяка столица, нарушава принципите на единодействие и солидарност на Съюза. То омаловажава ролята на регионите и поставя в риск европейското земеделие и регионалната политика, тъй като за тях няма заделени отделни бюджетни пера, както е в настоящата финансова рамка.

И това е само една от няколкото сериозни критики, отправени от евродепутатите към бюджетното предложение на ЕК. Дни преди обсъждането му в пленарната зала през ноември групите на Европейската народна партия (ЕНП), социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и зелените се обединиха в обща ултимативна позиция, че обсъждането по МФР не може да започне, ако ЕК не поправи първоначалното си предложение.

Фон дер Лайен привидно склони на компромис, като заложи минимум 10% от неразпределените средства от функция 1 да отидат за селските райони. Тя обеща и частично възстановяване на значимостта на регионите и засилване на ролята на Европарламента в бюджетните решения.

ЕНП, от която е и Лайен, приветства предложените промени като стъпка в правилната посока, но другите политически групи определиха поправките като козметични и недостатъчни.

Опасностите от прекалената централизация

В страни с корумпирани или клонящи към авторитарност правителства, като някои от настоящите в Централна и Източна Европа, прехвърлянето на почти половината бюджет към националните планове крие опасности от злоупотреби и невъзможност да се достигне до средства, ако не си близък до властта. Това и досега беше отчасти така, тъй като немалка част от програмите на ЕС минаваха през националните министерства, но новото предложение ще даде още повече власт на столиците.

За този риск предупреди председателката на „Обнови Европа“ Валери Айер по време на пленарния дебат за МФР. Тя посочи Унгария като пример за корумпирана държава, а България – като държава, в която политически опоненти могат да се озоват зад решетките без съд и присъда, намеквайки за арестите на Благомир Коцев и Николай Барбутов.

„Обнови Европа“ ще бъде безкомпромисна! Нито един цент от нашия бюджет не трябва да се дава на корумпираните и на автократите, които стават все повече и повече, злепоставят нашите ценности, но никога не се оплакват, когато трябва да усвоят чековете на Комисията,

каза още Айер. 

ЕК смята, че ще избегне злоупотребите, като въведе изисквания за извършени реформи, преди да отпусне финансиране. Така субсидиите ще са основани не на предварително изчислени разходи, а на постигнати резултати, както е в момента с Механизмa за възстановяване и устойчивост на ЕС. За България вече са задържани 215 млн. евро от второто плащане по този план заради неизпълнени ангажименти в борбата с корупцията. Ако ЕК започне да прилага този подход и за следващата МФР, средствата от функция 1 за земеделие и регионално развитие в бъдеще също може да се окажат под въпрос за нас.

Новият подход на ЕК, особено по отношение на парите за земеделие, притеснява не само България. По инициатива на Италия още пет държави (Полша, Чехия, Унгария, Словакия, Португалия) се присъединиха към страната ни. Те отправиха искане на заседанието на Съвета по селско стопанство и рибарство на 17 ноември за запазване на Общата земеделска политика като самостоятелна политика със стабилен бюджет, както е в момента. Много от евродепутатите от различни политически групи са на същото мнение, тъй като неведнъж са виждали отблизо гнева на европейските земеделци, окупиращи периодично Брюксел с трактори през изминалите години.

Сянката на Драги

Докато земеделието и кохезионните фондове се считаха за традиционни приоритети на ЕС в миналото, сега на преден план изпъква втората функция в новата МФР – „конкурентоспособност, просперитет и сигурност“, за която са отделени 21% от общия бюджет. Фон дер Лайен се опира на доклада на Марио Драги, бивш президент на Европейската централна банка и бивш министър-председател на Италия. Той беше натоварен със специалната мисия да го изготви с конкретни съвети как Съюзът да се върне на световната сцена. Според Драги, ако ЕС не стане по-производителен и конкурентоспособен, не само бъдещето му, но и смисълът на съществуването му ще бъдат поставени под въпрос.

Вземайки присърце заключенията на Драги, ЕК предложи създаването на нов фонд за конкурентоспособност, който да финансира декарбонизацията, дигиталния преход, биотехнологиите и биоикономиката, здравето и отбраната. Към тази втора функция ще спадат и „Хоризонт Европа“ за научноизследователска дейност, Механизмът за свързване на Европа за транспорт, енергия и телекомуникации, „Еразъм +“ и „ЕС – Агора“.

Макар че заложените цели са амбициозни, редица заинтересовани страни вече отбелязаха, че отделените средства не са достатъчни. Според Лигата на европейските изследователски университети има опасност много от ресурсите на новия фонд да отидат за разработването на стратегически технологии, а не за чисто научни изследвания. В дългосрочен план това би подкопало научната автономност на Европа. Европейската мрежа на регионите за научни изследвания и иновации пък смята, че средствата ще облагодетелстват големите играчи и няма да стигнат до по-дребните регионални или независими научни инициативи.

ЕС като глобален играч

Външнополитическата роля на ЕС е взета под внимание и в третата функция – „Глобална Европа“, на която се полагат 10% от общия седемгодишен бюджет. Тя включва:

• подкрепа за страните кандидатки;
• възстановяване на Украйна;
• партньорства с трети страни;
• специален резервен капацитет от 15 млрд. евро за реагиране при възникващи кризи и непредвидени нужди.

Предишните седем инструмента сега са обединени в един фонд, разделен на пет географски области. Въпросът, който възниква, е как може да се определят геополитическите интереси на ЕС по географски признак. Особено като се има предвид, че всяка от европейските държави има различни стратегически интереси извън Европа в зависимост от историческото си минало и търговските си партньорства.

Не само размерът има значение

Бюджетът на ЕС представлява само около 1% от общия брутен вътрешен продукт на Съюза. Това е нищожна част в сравнение с парите, идващи от националните бюджети, които финансират около две трети от общата му каса. Останалите 99% идват от т.нар. собствени ресурси: мита, вноски от ДДС и глоби.

Данни: Европейски парламент

Всяка страна има своите национални интереси, но структурата и начинът на функциониране на Съюза са тези, които трябва да споят 27-те в едно цяло и да ги поведат напред в един ритъм. Бюджетът е един от основните инструменти в тази спойка.

Колкото и колосални да изглеждат сумите в трилиони за обикновения гражданин, важната дискусия в момента не е единствено за размера и структурата на МФР, а за цялостната философия на Съюза. Ще функционират ли 27-те държави на основата на общи солидарни политики в различни области, които да създават единство и да спояват „сглобката“, или финансовата рамка ще се превърне в механичен сбор от 27 национални плана, в който последните никога няма да станат първи и пропастта ще расте с всеки изминал ден?

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/sic-transit-gloria-boyki/

Когато олигархът-който-се-прави-на-политик Делян Пеевски казваше през 2023 г., че най-хубавото предстои, не е предполагал, че то ще сполети първо него. На протестите, чийто старт даде грабителският за гражданите, бизнеса и публичните финанси бюджет за 2026 г., искат Пеевски да си отиде, но също и Пеевските марионетки, Пеевските зависимости, Пеевският морал, Пеевските закони. Пеевски отдавна е нарицателно име, символ на пленената държава. След протестите през 2013–2014 г. той не си отиде, просто се скри от публиката, но продължи да бъде депутат от ДПС. 

Вече няма обаче никакво значение кое място могат да му гарантират контролираните избиратели на ДПС – Ново начало – 71,3% от българите подкрепят протестите, а всеки втори иска оставка на правителството според проучване на агенция „Мяра“. Въпрос на време е това коалиционно управление да се разпадне. Неизвестното е какъв вариант на падане ще бъде избран – „меко“ или „твърдо“ – и кога, защото до президентските избори идната есен няма да издържи. 

Засега управляващите предприемат отстъпление на малки крачки, но тази тактика на печелене на време не сработва. Първоначално властта възнамеряваше да се откаже от някои от най-скандалните предложения в бюджета за догодина, но след втория голям протест на 1 декември, пренесъл се и извън София, обяви, че го оттегля. 

Паралелно с това чарковете на пропагандната ѝ машина се задвижиха в опити за дискредитиране на протестиращите. Първо, заради трийсетината ултраси, пробвали се да вандализират една от най-големите прояви на гражданско недоволство в новата история на България, второ, чрез различни говорители, единогласни, че Gen Z, каквито бяха значителна част от гражданите на площада, не знаели какво искат, и трето, с наратива как на протестиращи били предлагани пари от името на президента Радев. 

ПП–ДБ, свикали първия протест на 26 ноември, внесоха днес вот на недоверие за икономическата политика на правителството. Те най-сетне произнесоха и призива за неговата оставка, от който по-рано се въздържаха. 

Бюджетът беше само последната капка на грешната икономическа политика срещу средната класа и бизнеса. 

Божидар Божанов, съпредседател на „Да, България“

Следващият протест ще е в деня на дебатите по вота, който ще бъде насрочен следващата седмица. В някой от дните Министерският съвет се кани да внесе и поправения бюджет. Засега партия МЕЧ е обявила, че ще подкрепи вота, а по-рано нейният председател Радостин Василев настоя и за отказ от еврозоната. Всички депутати от АПС (на Ахмед Доган) също са се подписали под заявката за вот на недоверие.

Въпросът вече не е дали, а кога ще падне правителството. 

Хасан Адемов, АПС

Падне ли Пеевски, Борисов е отдолу

Ако лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов не изтегли овреме партията си от това управление, всеки следващ ден ще му носи нови и нови загуби на избиратели. Така вместо мобилизация на най-голямата (все още) политическа сила ръководството ѝ безпомощно и ядно ще наблюдава нейния упадък. Пеевски държи като заложник Борисов, Борисов държи партията. Но когато заложническата криза по върховете се разреши, всички те до един ще са нейни жертви.

Политикът, който хвърляше оставка при най-малкия полъх на гражданско недоволство, днес не помръдва при многохилядни протести. Личи му, че е уморен и обезверен. Достатъчно опитен е, за да разбира, че влиянието му отслабва. Всяко забавяне, всяко колебание добавя тежест към оттеглянето на ГЕРБ и вместо да води, Борисов е принуден да наблюдава как времето работи срещу него. Цяло облекчение ще е премиерът Росен Желязков да внесе оставката на кабинета и управлението да премине в ръцете на служебно правителство начело с Рая Назарян, председателката на парламента.

При такива катаклизми ключови назначения обикновено се замразяват, особено когато става въпрос за специалните служби. Съмнително е дали управляващото мнозинство ще избере временно изпълняващия длъжността шеф на ДАНС Деньо Денев за титуляр, въпреки че правителството внесе предложението си в парламента и той вече беше изслушан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред. Като знак, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов няма да е следващият обвинител №1, бе разчетена и оттеглената от него жалба срещу прекратената процедура за избор на главен прокурор на 28 ноември (два дни след първия протест).

А т.нар. комисия „Анти-Сорос“, създадена по предложение на Пеевски и ДПС – Ново начало, не успя да проведе първото си заседание. Днес ГЕРБ–СДС внесе и искане за закриването ѝ, което може да бъде изтълкувано като явно несъгласие с инициативата на Пеевски.

За най-голямата партия е унизително да е в наведено положение пред Пеевски – и със сигурност политици от ГЕРБ калкулират загубите от този съюз, но не се осмеляват да се разбунтуват и да поискат от Борисов да го прекрати. Въпреки облагите те си дават сметка, че ще понесат сериозни щети, още повече при появата на политически проект на президента Радев. „Сглобката“ с Борисов–Пеевски причини на ПП–ДБ загуба от 313 000 гласа на изборите на 9 юни 2024 г., което е над 50% от резултата им на предходните парламентарни избори. За ГЕРБ сметката също се очертава да е солена.

Според Борисов подаването на оставка ще доведе до „изключителен хаос“ с приемането на еврото. Той отказа да отговори на журналистически въпрос дали Пеевски не му позволява да го направи. 

… тази година НАП и митниците са събрали над 8,6 млрд. лева повече. И затова ли правителството да подаде оставка?! Ако бях сам, 100% я давах веднага. Но това първо ще дискредитира ГЕРБ, че не е партньор, който, след като подписа споразумението, няма как да върне назад. […] Ако сега падне правителството, първо, означава, че следващите 3–4 месеца ще има изключителен хаос, защото служебните правителства знаете как работят. Тогава цените по магазините и във всички сектори ще отидат в небесата, така ще се компрометира еврото от 1 януари, че ние може да станем първата държава, в която следващото правителство да иска да излезе от еврото.

Бойко Борисов

Борисов очевидно се заиграва със страховете на хората, но пред европейските партньори падането на правителство, водено от ГЕРБ, е и репутационна щета. 

България може да влезе в еврозоната от 1 януари 2026 г. с опция за месечни разходи не по-големи от 1/12 от настоящия бюджет за 2025 г. Но служебно правителство начело на държавата в първите месеци на новата валута е проблем, смята членът на Фискалния съвет Любомир Дацов, който е и сред големите критици на проектобюджета за 2026 г.

Технически е възможно да влезем в еврозоната с бюджета от 2025 г., но политически е проблем. Посланието е важно. След подписването на договора за присъединяване към ЕС влизането в еврозоната е следващата най-голяма политическа стъпка, която правим. И в тази обстановка да се размият нещата и да загубиш цялата тази добавена стойност…

Любомир Дацов в „Още от деня“ по БНТ

Ще изненада ли Радев

На фона на разпада на това управление, което ще навърши една година на 16 януари, се очертава един играч, който засега стои встрани, но внимателно подрежда фигурите си. Президентът Румен Радев от месеци подготвя партиен проект и политиците са в напрегнато очакване кога ще скочи. Аха-аха – когато избухнаха протестите, но той се задоволи с дежурна критика, представена като „извънредно обръщение“ на президента в 17 часа на 2 декември – без да вдига юмрук. 

Властта е бламирана, оставката е неотложна, предсрочните избори са единственият път напред. Вярвам, че ще успеем.

Румен Радев

Тази позиция е удобна. Оставя другите да грешат, докато гради ореол на алтернатива. За Румен Радев кризата не е заплаха, а шанс. Разпадането на управлението, деградацията на ГЕРБ, компрометираният Пеевски отварят вакуум, който Радев и неговият кръг усещат. Въпросът е дали този вакуум ще се изпълни с поредното персонално лидерство, изградено около идеята за „силната ръка“ и „независимия спасител“ – или с държавност от нов тип. 

Предизвикателство за опозиционните сили ще бъде и протестната активност да се трансформира в избирателна.

Президентът не е лидер на протестите, но се подготвя да бъде техен бенефициер. Гражданската енергия обаче не се роди, за да катапултира поредния самозван пазител на нацията, а за да възстанови държавата така, че да не се нуждае от спасители.

* Така минава славата на Бойко (лат.).

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kogato-pa-kogato-padneee/

Мнозина от хората, дошли на протест в центъра на София на 26 ноември, не са чели „Фермата на животните“ (1945) на Оруел, нито са слушали Animals (1977) на Pink Floyd. Те принадлежат към друго поколение, не са бейбибумъри, но със сигурност също не искат тиранични алчни прасета (един от подвидовете на човешката раса според концепцията на Роджър Уотърс за този албум) да управляват България. Затова бяха на площад „Независимост“ и носеха плакати с надпис: „България не е на прасетата“.

Бумърите също не бяхме малко на този площад, превърнат в терен на гражданско недоволство в ΧΧI век, обграден от масивните тежки сгради на един брутален режим, останал в историята. 

Неговите прасета обаче още са тук. 

В Animals огромно прасе лети над фабриката на Battersea Power Station като символ на обсебващата и безотговорна власт, автократизма и алчността. „Летящото прасе стана символ на протест – както пише ΒΒC. – Kато символ намеква за всичко – от антиестаблишмънт протести до оруелска дистопия […]“

 Една българска версия на пинкфлойдския Αlgie летя и над площад „Независимост“ с надпис „Ненаситно прасе“. 

За българските граждани прасето е разбираем символ. Лакомията на властта явно прозира в бюджета за 2026-та, предизвикал протеста. Неотстъпчивостта, с която мнозинството на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и „Има такъв народ“ отрязваше всяко разумно предложение и опит за диалог, допълнително нагнети напрежението. Бизнес, синдикати, опозиция, финансови анализатори, а тези дни и Европейската комисия критикуваха проектобюджета, който изземва от бизнеса, преразпределя в полза на репресивен апарат, магистрати и чиновници и захранва с милиарди непрозрачни държавни образувания, като Българската банка за развитие и Българския енергиен холдинг. Накратко: законов обир на средната класа. 

Нищо не спря хода на марш на този бюджет: нито безпрецедентната липса на одобрение от Националната комисия за тристранно сътрудничество; нито призивите да се спре главоломното нарастване на публичния дълг; нито фантасмагориите с нереално завишените приходи и счетоводните трикове да се сгъне дефицитът до около 3%. 

Още по-малко да се постави началото на реформи – например категориите държавни служители, в това число полицаите, които не плащат осигуровки, да започнат да го правят. За 2025 г. разходите за пенсии са 21,8 млрд. лв., а директният трансфер от държавния бюджет е 11,8 млрд. лв. – по-голям от приходите от осигуровки. 

Увеличените с над 10% за догодина осигуровки няма да напълнят касичката за пенсии, тъй като част от осигуряващите се ще минат в сивия сектор. 

Нито приходите от данък дивидент, предвиден да нарасне двойно – от 5 на 10%, ще компенсират големия дял на сивата икономика (33–34%).

През цялото време управляващите внушаваха, че това е единственият възможен бюджет, че хубавият ще е догодина. И точно когато се навлезе във фазата на окончателно приемане, Бойко Борисов дръпна аварийната спирачка. На сутринта след протеста на 26 ноември той съобщи пред журналисти, че е разпоредил бюджетът да се изтегли. 

Събрах подкрепящите партии и „домсъвета“, премиера и финансовия министър като мандатоносител и им казах този бюджет да се изтегли – или да се намери законова форма, защото е приет на първо четене. Докато диалогът не се възстанови… Десетилетия наред съм работил винаги в диалог с Тристранката.

Новината свари неподготвен стълба на управлението Делян Пеевски, който се окопити два часа по-късно, за да контраатакува, че и той можел да блокира парламента със своите симпатизанти. Колко му е. Ще ги качат на автобуси, ще ги докарат пред парламента, ще им дадат плакати в ръцете и ще стоят. Чист криндж.

Даже назначените и протежирани от него в съдебната и изпълнителната власт не биха излезли доброволно в подкрепа на покровителя си.

Номерът на Борисов

Не е тайна обаче, че гражданското недоволство плаши Борисов. Само допреди дни той обясняваше как протестите били, за да не се приеме първият бюджет в евро, и нямало нищо лошо да се протестира. След протеста се опита да влезе в кожата на стария Борисов – Генерала, Бате Бойко, познавача на народната социология, който не е „пешка на Пеевски“, както го изкарват от „Да, България“. И дори един човек да протестира, се опитва да чуе какво казва. 

От сутрешното изявление на Борисов изминаха повече от 24 часа и освен че „диалогът е възстановен“, съвсем не е ясно какво става с бюджета. На запитване на ClubZ от Министерския съвет са отговорили, че процедурата по приемане е отложена:

Отлагаме бюджетната процедура по приемането на проекта на Закон за държавния бюджет за 2026 г. и бюджетите на ДОО и НЗОК до провеждане на диалог със социалните партньори (синдикати и работодатели). Целта е постигане на съгласие по основните параметри на бюджета.

Не е ясно кои са параметрите. Едва ли обаче ще се намалят разходите за увеличените възнаграждения на полицаите, чиновниците, магистратите. БСП се осмели да заплаши с оттегляне от коалицията, ако бъдат пипнати социалните политики – това била червената им линия:

Компромиси с доходите, семействата, пенсиите, здравето, състоянието на общините не може да има. Ако няма възможност да изпълним тези ангажименти и да продължим заложените социални политики, БСП – Обединена левица ще преосмисли своето участие в управлението.

Впрочем в бюджета за 2026 г. са предвидени 920 млн. евро, с които да се разплащат започнати вече проекти на общините – двойно повече от заложените тази година. Тези средства се управляват от МРРБ, оглавявано от кадъра на БСП Иван Иванов. А вчера вицепремиерът и лидер на БСП Атанас Зафиров бе заснет на влизане в най-големия кабинет в сградата на парламента – 222, някога ползван от бившия Първи – Тодор Живков, а днес обитаван от Пеевски. 

Червената линия може да му е начертана там. Председателят на ДПС – Ново начало също гарантира, че всички социални политики ще бъдат запазени.

На този фон дългото затишие откъм ИТН прави впечатление. Поведението им е обяснимо – нямат интерес да бъдат видими в конфликт, който не контролират, и затова просто гласуват заедно с останалите от коалицията. А и министърът на културата от тяхната квота Мариан Бачев бе замесен в гей скандал.

Може ли да падне тази власт?

Разбира се, маньовърът на Борисов може да е най-обикновен трик за сваляне на напрежението и за разреждането му в близките седмици – става студено, идват коледните празници… Ако управляващите се откажат от вдигане на осигуровките или от увеличения данък дивидент, могат да спечелят благоразположението на бизнеса и да си стиснат ръцете. После в парламента ще използват аргумента, че вече са постигнали съгласие, и така ще парират възраженията на опозицията.

Малко вероятно е Министерството на финансите да успее да прекрои бюджета така, че да е реформаторски, с дългосрочни политики и устойчиви публични финанси. Независимо че Борисов допусна влизането в еврозоната да е с със стария бюджет – законът изисква да се харчи 1/12 от него месечно и да се спазва правилото, че разходите са само на база събраните приходи от различни източници. 

По-смелата хипотеза е, ако управляващата коалиция се разцепи заради бюджета и ГЕРБ–СДС реши да се оттегли с цел да предизвика предсрочни парламентарни избори догодина. 

Слабостите на тази власт ясно проличават – липса на стратегическа визия, свръхзависимост от силовото Ново начало в коалицията, а към тях вече се прибавя и страхът от уличното недоволство.

В този смисъл номерът на Борисов може да се окаже не жест на „диалогичност“, а първа стъпка към безопасно отстъпление – да излезе от коалицията като „разумния“, за да отиде на избори в по-добра форма, отколкото ще бъде след няколко месеца. Протестът на 26 ноември недвусмислено му показа, че е излязъл извън границите на политическите кръгове, а той умее да разчита тези знаци. 

Гражданите излязоха не само срещу бюджета за 2026 г., а срещу опитите да бъдат третирани като статисти в собствената си държава – без право на глас, без участие в решенията и без гаранция, че утре правилата няма да се променят пак, пак и пак, стига Пеевски да разпореди. 

Така че въпросът не е дали властта може да падне, а как ще изглежда самото падане. 

България няма да е на прасетата.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/spetsialniyat-upravitel/

С три промени в законодателството санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски овладя контрола върху бъдещето на „Лукойл“ в България, докато лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов усърдно се опитва да запази фасона си на Първия в държавата. Борисов обяснява на журналисти как България ще получи изключение от американските санкции върху най-голямата руска частна компания и че е бил ятак на собственика на КТБ Цветан Василев, за да го пази от Пеевския гняв, а същият Пеевски методично преследва целите си.

Парламентарната група на ГЕРБ–СДС изглежда напълно подчинена на „особения си управител“, както и останалите партньори в коалиционното управление, и само за месец законодателните промени са вече в правния мир. 

Резултатът е, че чрез зависими от него лица олигархът слага ръка върху най-голямата компания в България и решенията кому да принадлежи в бъдеще. Разбира се, тези решения ще минават през някаква степен на съгласуване с американската Служба за управление на задграничните активи (OFAC) и Европейската комисия, но това едва ли ще ограничи амбициите (и илюзиите) му, че заслугите му ще бъдат взети предвид и Вашингтон ще отмени санкциите по „Магнитски“. Борисов и ГЕРБ са легитимен параван на тези щения. Недоволството в парламентарната група, а също и в правителството бива укротено – засега.

Само за месец

Най-напред ДАНС бе „монтирана“ в Закона за насърчаване на инвестициите. Само с нейното положително становище може да се продават четирите дружества на „Лукойл“ в България: рафинерията в Бургас, над 220 бензиностанции и другите две дружества – „Лукойл Ейвиейшън България“ и „Състейнабъл Енерджи Съплай“. ДАНС се оглавява от фаворита на Пеевски Деньо Денев, който беше временно изпълняващ пет месеца, но явно сега предстои да бъде избран от парламента за титуляр.

После президентската институция бе заличена от закона за ДАНС, за да не пречи на това назначение, и така правомощието по назначаване или освобождаване на председателя на Агенцията остана само за парламента. (А Конституционният съд образува дело по тези промени.) 

Наскоро управляващото мнозинство извърши друг набег в законодателството, като разшири правомощията на въведения през 2023 г. „особен управител“ с промени в Закона за контрол по прилагането на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна. 

През 2023 г. особеният управител на рафинерията подлежеше на контрол от Комисията по икономическа политика и иновации, както и от Народното събрание в цялост. Той беше задължен по закон да представя подробни шестмесечни планове за действие, неразделна част от договора за управление, които да бъдат приемани от Комисията по икономическа политика и иновации. През ноември 2025 г. особеният управител получи огромни и безпрецедентни правомощия: да извършва разпоредителни сделки с активи на „Лукойл“ без съгласието на собствениците и действията му да не подлежат на никакъв контрол – административен и съдебен. Тази фигура удобно е възседнала върховенството на правото в България, чийто връх бездруго е пречупен. 

Освен опцията за национализация – или по-скоро за експроприация, особеният управител ще трябва да обезпечи доставките на гориво и да гарантира оперативната работа на рафинерията.

Ветото на президента върху тези промени беше преодоляно за по-малко от 24 часа и сега единствената възможност на Радев да се противопостави остана обнародването им – дали ще ги пусне преди, или след 21 ноември, когато санкциите започват да действат.

„Продавачът“ и ΟFAC

Интересът към активите на „Лукойл“ в България и по света не е намалял предвид трудната позиция, в която се намира компанията. В условията на санкции купувачите може да ги получат на цена по-ниска от възможната в нормални пазарни условия. Reuters съобщи, че Shell се интересува от дълбоководните блокове на „Лукойл“ в Гана и Нигерия. Продават се и трите нефтени концесии на руската компания в Египет. Правителството на Молдова е започнало преговори за национализация на инфраструктурата на „Лукойл“ на летището в Кишинев. 

В този ред е споменато и че България се готви да завземе рафинерията на „Лукойл“ в Бургас, за която азербайджанската държавна фирма Socar и турският Cengiz Holding съвместно са подали оферта преди санкциите. Появи се и информация, отново на Reuters, че американската мултинационална компания Carlyle проучва възможността да купи чуждестранните активи на „Лукойл“, но за целта трябва да получи разрешение от американските власти. Един от източниците на агенцията не е изключил възможността фондът да се откаже от сделката.

Каквито и средства обаче да постъпят от продажбите на активи, руската компания няма да може да разполага с тях, тъй като остават замразени до вдигането на санкциите. В България се предвижда при евентуални сделки средствата да постъпят в специална сметка в държавната Българска банка за развитие. Самата „Лукойл“ поиска от Финансовото министерство на Съединените щати да отложи влизането в сила на санкциите, предвидено за 21 ноември. Дотогава България, Молдова и Румъния ще разберат дали може да влязат в управление на активите на „Лукойл“, които се намират на тяхна територия.

Междувременно, Великобритания вдигна санкциите за две от дъщерните компании на „Лукойл“ в България. Това са „Лукойл България“ ЕООД и „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, както и техните дъщерни компании. Бизнесът ще има право да работи с тези компании до 14 февруари. Според източник на Reuters очаква се и САЩ да направят същото скоро.

Особеният управител – какво си мислиха някои, какво стана

Единствените предположения за особен управител, завъртели се преди 14 ноември, бяха на човек, близък до Пеевски, и на друг, свързван с ГЕРБ. До момента никой от двамата не е направил какъвто и да било публичен коментар. Петров, бивш мениджър в ΟΜV и дългогодишен съдружник на Георги Самуилов – собственик на „Инса Ойл“, втората след „Лукойл“ компания на пазара на горива, в момента работи в Италия. Петко Николов управляваше повече от два мандата Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) – от 2003 г. до юни 2016 г. След 13-годишното му управление Борисов го назначи за шеф на Патентното ведомство.

По времето на Николов КЗК направи секторен анализ на пазара на горива по инициатива на тогавашния министър на икономиката Трайчо Трайков от първия кабинет „Борисов“. Въз основа на анализа големите дистрибутори на горива бяха уличени в картел, а „Лукойл“ – в злоупотреба с монополно положение на пазара на горива. КЗК започна разследване срещу тях в началото на 2016 г., което така и не стигна до финал.

„Инса Ойл“ е една от трите фирми, за които шефът на Държавния резерв Асен Асенов посочи по bTV, че не поддържат резерв от горива. Втората значима след „Лукойл“ компания заяви, че този ангажимент струва твърде скъпо на частните фирми. Преди време разследващият сайт BIRD посочи „Инса ойл“ и още няколко фирми като добри печелещи от войната в Украйна, с износа на руски горива за нападнатата от Русия държава.

В крайна сметка името на особения управител стана известно след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет. Това ще е изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Румен Спецов, който поема и четирите дружества на „Лукойл“ в България. Бившият шампион по културизъм зае поста си в НАП благодарение на „Продължаваме промяната“ в правителството на Кирил Петков през 2021 г., поканен от тогавашния финансов министър Асен Василев. BIRD разкри, че през април 2016 г. Спецов е продал 50% от своя фирма с натрупани 1,5 милиона задължения на сламен човек.

През юни тази година от „Да, България“ коментираха, че Спецов е станал „рекламен агент на Пеевски“. Причината е, че предложението на олигарха за т.нар. магазини за хората, които държавата одобри и за които бяха заделени 10 млн. лв., беше мотивирано и с оплакването от страна на Спецов от високите цени.

В този първи сезон, в един от ключовите епизоди, Румен Спецов, след като целува пръстена на Пеевски, става негов рекламен агент. И започва да обяснява наляво-надясно как цените рязко са скочили, за да може следващата седмица Пеевски да излезе и да каже: „В моите магазини за хората ще решим проблема с цените.“

Ивайло Мирчев

Цени, банки, пазар на горива

След една седмица ще стане ясно дали пазарът на горива ще се опази от сътресения. Факт е, че цените на бензин и дизел тръгнаха нагоре след новината за американските санкции на „Лукойл“. За около три седмици те са поскъпнали с около 10 стотинки на литър.

Все още не е ясно кои ще останат обслужващите банки на „Лукойл“ в България. Веднага след санкциите „Лукойл България“ уведоми контрагентите си, че от 24 октомври трябва да извършват плащанията си по сметките ѝ в „Интернешънъл Асет Банк“, зад която се смята, че стои бизнесменът Младен Михалев – Маджо. Основните банки за вътрешногрупови разплащания са „УниКредит Булбанк“ и „Банка Машрек“ от ОАЕ, а през 2024 г. са открити сметки в „Интернешънъл Асет Банк“, Българо-американска кредитна банка, в чийто надзорен съвет е Цветелина Бориславова – спътница в живота на Бойко Борисов до 2009 г., и Първа инвестиционна банка, чийто основен акционер е Цеко Минев. 

Вече стана ясно, че две от банките, с които „Лукойл“ работи в България, са поискали да спрат да обслужват компанията – ЦКБ и „УниКредит“. Борисов помолил финансовата министърка да ги убеди да не спират преди 21 ноември.

Аз мога да гарантирам на българите, че България ще получи дерогация и няма да се създаде такъв проблем. Защото САЩ са наш партньор, ние сме много надежден партньор в НАТО, а OFAC ни приветстваха за това, което сме направили.

Ще получи ли България изключение от санкциите и съответно генерален лиценз да управлява активите на „Лукойл“ и за колко време – шест месеца или повече? Лидерът на ГЕРБ уверява, че още на 14 ноември ще бъде получен такъв лиценз със срок на действие половин година. 

България се оказа на ръба на нова реалност: една частна компания, санкционирана от САЩ и Великобритания, ще е под контрола на олигарх, а институциите, които би трябвало да стоят над него, са параван на решенията му. Докато Борисов и ГЕРБ пазят фасадата на „първия човек в държавата“, обществото става свидетел на бавна, но сигурна трансформация на властта – от публична към лична и неотчетна. И докато парламентът и правителството се укротяват „засега“, въпросът остава: какво ще струва това на обществото?

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/in-fight-we-trust-paravoennite-organizatsii-v-usa/

Темата за паравоенните организации и т.нар. „невидими армии“ набира особена популярност в последните години, когато тези недържавни субекти започнаха да вземат все по-активно участие в политическия живот на развитите демокрации. Да си член на такава организация днес се възприема като възможност да станеш участник в държавен преврат. Законите в различните държави предвиждат строги наказания, обикновено свързани с лишаване от свобода, а в демократична Турция дори е възможно подсъдимите да се сдобият с присъда доживотен затвор. 

В представите на хората, участващи в тези организации, нещата стоят по различен начин. Обикновено за тях това е уникален шанс да бъдат част от нещо голямо, което завинаги ще промени хода на историята – мисъл също толкова опасна, колкото и убеждението на религиозно радикализираните терористи, че са борци за свобода. В някои отношения обаче паравоенните организации са дори по-опасни, отколкото сестринските им организации, проповядващи радикализъм, тъй като последните обикновено се мобилизират извън държавите, докато първите могат да се прегрупират за относително кратко време на територията на страната. 

В САЩ тези мрежи са много добре развити. От тях неведнъж са се формирали мощни лобистки групи, които застават зад някои действия на правителството, например National Rifle Organization, Gun Owners of America, National Association for Gun Rights.

За целите на този текст т.нар. militias, както са познати подобни фракции в САЩ, ще бъдат наричани „паравоенни организации“ и „военни опълчения“.

Какво всъщност са американските militias?

Подобно на повечето фракции в САЩ, военните опълчения са частни организации, които не получават държавно финансиране и се издържат изцяло от собствени приходи и дарения. Но кой би им дарил средства и защо изобщо американското общество би толерирало създаването на неправителствени въоръжени движения? Отговорът е комплексен.

Основната причина за съществуването на американските militias е презумпцията, че гражданите могат да се събират мирно, за да отстояват интересите си. Терминът „мирно“ обаче има доста широко тълкуване в американските закони. Правният консенсус, че всяко събрание, което прилага насилие или нарушава закона, е нелегално, се отнася с пълна сила за свободата на сдружаването в САЩ, но тези ограничения не се простират нормативно до ресурсите, с които участниците в едно събрание могат да боравят. Това ни отвежда и до втората причина за възникването на паравоенните организации – Втората поправка в Конституцията на САЩ, която дава възможност на гражданите свободно да притежават оръжие. Казано с други думи, една организация може и да е мирна по своя замисъл, но това не пречи участниците ѝ да купуват и съхраняват оръжие, което в един момент да се използва за насилие. Въпреки тези нормативни противоречия позицията на Върховния съд на САЩ в полза на Втората поправка и до днес остава твърда.

Военните опълчения в САЩ не са ново явление. Тяхното начало се губи в периода, когато новосъздадената държава води войни с Британия, за да защити независимостта си. Тогава политическият консенсус, че гражданите в американските колонии имат право да притежават и ползват лично оръжие, помага на американците да се мобилизират срещу британските войски сравнително бързо. Исторически погледнато, военните опълчения на практика водят първите сражения с британците до момента, когато бащите основатели на САЩ не се консолидират, за да придадат на тази борба по-организиран вид, който в крайна сметка намира окончателното си изражение в Американската революция. 

След приемането на Устава на Конфедерацията – първата американска конституция – опълченията продължават да играят важна роля, тъй като те стоят зад конституционния преход от конфедерация към организирана федеративна държавност. Капитан Даниел Шейс – герой от революцията, е един от първите инициатори на въоръжената съпротива срещу Конфедерацията. Въпреки че много историци днес дебатират доколко ролята на Шейс в тези процеси е положителна, съществува съгласие, че в крайна сметка той е част от механизма, задвижващ разпада на Конфедерацията, която се оказва неспособна да отстоява независимостта на колониите от Британия. Впоследствие това довежда и до приемането на Конституцията на САЩ.

След Гражданската война, отмяната на робството с Тринайсетата поправка и утвърждаването на Вашингтон като велика сила с победата в Испано-американската война опълченията губят силата си, тъй като американските президенти са заети да работят за интересите на страната по време на двете световни войни и нямат време да обръщат внимание на паравоенните мрежи в страната. Изключение правят „Ку-клукс-клан“ и дъщерните ѝ организации, чиито действия се изразяват по-скоро в изолирани актове на насилие, отколкото в организирана съпротива срещу правителството.

Възраждането на опълченията започва през 60-те години на ХХ век, по време на Студената война, когато Америка е залята от студентски бунтове. Този период е изключително удобен за т.нар. militias, тъй като те се стараят да пленят сърцата на американците, които живеят със спомените отпреди Втората световна война и не желаят САЩ да победят в Студената война, понеже виждат в това конспиративен заговор, който ще отприщи Нов световен ред. Преоблечени в дрехите на наследниците на старите борци за свобода срещу Британската империя, новите „революционери“ се обявяват против политиката на правителството, открито призовавайки за промяна на обществения договор. Става въпрос за ултраконсервативните американци, които искат САЩ да поемат към изолационизъм. Те са наследници на антиимпериалистката фракция от Първата световна война, която е против участието на Вашингтон в Голямата война. Или поне се заявяват като такива, но нямат много общо с образованите хора, които тогава са настоявали Америка да не се меси в Европа.

Мотивация, идеология и крайна цел

Разпадането на СССР така и не позволява на САЩ да се фокусират върху вътрешното си единство и това дава възможност на паравоенните организации да извършат третата и най-опасна своя трансформация. Някои от тях започват да се обявяват за „конституционни сили за съпротива“, считайки се за пазители на Конституцията от федералното правителство и действията му. Това ги поставя по естествен начин в графата на крайнодесните сили в Америка, които реагират на бурните обществени промени в обществото и се опитват с помощта на популистка реторика да обсебят политическата социализация на по-младото поколение.

Тази вътрешна идеологическа борба в САЩ е добре дошла за наследника на СССР – Русия, която вижда в кливиджа възможност да се вмъкне незабелязано в дневния ред на американския политически процес. Най-много примери в това отношения могат да бъдат дадени отново с „Ку-клукс-клан“, чиито лидери редовно проповядват думите на Александър Дугин пред своите последователи. Постулатите на паравоенните организации често припознават идеологията на дугинизма, особено в частта ѝ, в която сблъсъкът между логоса и хаоса се възприема като неизбежен. Това реакционно разбиране на Дугин за разликата между добро и зло почива върху схващането, че дори лошият хаос е по-добър от покварения логос. С други думи, идеята отразява руското мистично разбиране, че хаосът е за предпочитане, когато ценностите на едно общество вече са покварени.

Мотивацията на военните опълчения в САЩ не се различава от тази на терористичните организации – в двата случая се призовава за прилагане на политически мотивирано насилие срещу цивилни. И ако стремежът към насилствена промяна на политическата формула в една държава често завършва с преврат или контрапреврат, то когато военните опълчения излязат по улиците, последиците се понасят не толкова от политиците, колкото от цивилните. 

Тук можем да кажем, че на практика конфронтацията между крайнодесните и крайнолевите движения в САЩ напомня на своеобразна минигражданска война, която продължава да разделя американското общество. Големият проблем с мотивацията на паравоенните организации е, че те няма как да бъдат убедени по мирен път, че не са наследници на бащите основатели или на Даниел Шейс – в крайна сметка американските революционери са се борили за свободата на американците, а не против самите граждани. Нещо повече, предвид свободите, които американското законодателство е връчило в ръцете на гражданите, самата граница между опълчение и организация с мирна цел остава много неясна.

Основен генератор на идеи за тези организации са конспиративните теории, които, за жалост, можем да намерим в социалните мрежи и в много книги, излизащи и на американския пазар – в тях се говори за „еврейския заговор“, „злите елити, контролиращи правителството“, „нисшите и висшите раси“. 

„Опълченец“ ли е Доналд Тръмп?

Доста сериозен въпрос, който тревожи немалка част от американското общество, е връзката на паравоенните организации с политическия елит в САЩ. Идеята, че глобалистите са овладели Америка и искат всячески да наложат на нейното общество ценности, различни от традиционните, е добре известен мотив, който се чува в реториката на много политици и в Европа. Флиртът на политическата класа с военните опълчения обаче може да бъде много опасен, защото рано или късно тези агенти на хаоса ще излязат извън контрола на елитите, които ги подкрепят. Това се случи по време на щурма на Капитолия на 6 януари 2021 г. Малцина предполагаха, че мирно събралите се протестиращи ще нахлуят в сърцето на американската демокрация и ще се опитат да похитят законно избраните от американците политици – независимо дали става въпрос за Нанси Пелоси, или за Майк Пенс. В тези условия си струва да се запитаме част ли е Доналд Тръмп от грандиозния антидемократичен заговор.

Важно е да подчертаем, че щурмът на Капитолия беше безпрецедентно събитие в американската история, чиито измерения надхвърля единствено Гражданската война. Това беше моментът, в който крайнолевите и крайнодесните си стиснаха ръцете пред възможността да подронят американската демокрация. Тази чудовищна сплав от Антифа и Oath Keepers породи вълна от насилие, насочено не само към промяна на политическия дневен ред. Голяма част от хората, които участваха в пуча, едва ли щяха да се спрат само до Капитолия. Някои американски медии прокараха нишки между Антифа, Oath Keepers и Русия, но американското разузнаване така и не представи доказателства в полза или против това твърдение. Ето защо е прагматично да приемем, че тяхната мотивация не се различава от традиционното кредо на антисистемните фракции, които целят мобилизация на радикализирана маса от членове с цел въоръжена борба срещу статуквото. 

Да се счита обаче, че Тръмп е президент, който с помощта на военните опълчения се опитва да установи диктатура в САЩ, е опасно измамно както за американската демокрация, така и за политиката на Вашингтон като цяло. Факт е, че част от паравоенните организации застанаха зад кандидатурата на американския президент открито и взеха участие в щурма на Капитолия – „шоу“, което всички видяхме по медиите. Но дойде момент, когато политиците в Америка започнаха да се плашат от флирта си с крайните фракции, които ги подкрепят. Така например, въпреки че обамистката фракция открито застана зад Black Lives Matter (BLM), по време на президентството на Байдън членовете на BLM на няколко пъти изразиха несъгласие с политиката на президента по отношение на реформата в полицията, което доведе до разрив.

Сходни процеси се наблюдаваха и по време на втората президентска кампания на Тръмп, когато той се дистанцира от хора като Лoра Лумър и последователите ѝ въпреки оказваната му от тях подкрепа. Сякаш американските политици се усетиха, че невидимите им поддръжници започват да стават опасни, а последователите на тези поддръжници постепенно се превръщат в полезни инструменти в ръцете на Русия и Китай.

Важно е да си дадем сметка и за още нещо – американците са свободолюбив народ и колкото и мазохистично да звучи в ушите на един европеец, едва ли ще жертват Втората поправка и законите на страната, за да спрат влиянието на паравоенните организации. Или както гласи едно ценностно мото: „По-добре политически равни, но икономически неравни“. Обикновеният американец може да направи компромис дори с жизнения си стандарт, но не и със свободите си. В тези условия насилието от отделни индивиди или от цели организации в двата края на политическия спектър, на което ставаме свидетели в последните години, е отговорност преди всичко на „групите по интереси“ и на политическия елит от двете партии, който много дълго време флиртуваше с тях.

На фона на обсъжданите процеси полицията в Америка става все по-рестриктивна. В същото време повечето американци смятат, че войниците им вече трябва да бъдат изтеглени от Ирак и Сирия. Това може да доведе до включването в militias на нови прясно снети от служба военни, които продължават да търсят начини да защитават страната си. Въпросът е как ще бъдат използвани. 

Ето защо, ако САЩ имат проблем, той не е в едно или в две лица, а в събирателния образ на политика, който е готов да стане „опълченец“ в името на собствената си власт и амбиции. Това е погубвало императори, крале и диктатори. Дано не стане така и в САЩ.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/lukoyl-ti-roden-nash/

Въздишките на облекчение, които се чуват, идват откъм Министерския съвет. Вече не е необходимо правителството да прави постановки, че има план за действие, за да предотврати дефицит и спекула с горива в България заради санкциите върху „Лукойл“. Те бяха наложени от американската Служба за контрол на чуждестранните активи (OFAC) на две от най-големите руски компании – държавната „Роснефт“ и частната „Лукойл“, и влизат в сила на 21 ноември. Причината е, че руските енергийни компании са основен източник за финансиране на войната, която Русия започна в Украйна през 2022 г. и не желае да спре.

В очакване на решението 

Сега на българското и на други европейски правителства, като тези на Нидерландия и Румъния, където „Лукойл“ има собственост, им остава само да чакат дали ΟFAC ще издаде разрешение за сделка, или по-скоро за обвързващото споразумение, между кипърската Gunvor Group Ltd. и дъщерната компания на „Лукойл“ – LUKOIL International GmbH, регистрирана във Виена, която притежава задграничните ѝ активи. Защото кипърското дружество със седалище в Женева подаде оферта да ги купи и руската компания веднага я прие и няма да преговаря с други потенциални кандидати. 

„Лукойл“ най-напред съобщи, че продава задграничните си активи. Три дни по-късно дойде и новината за купувача с изявление от руската компания, че „ключово важните условия на сделката са били предварително договорени от страните“.

Не става ясна цената – прогнозите се движат от над 9 до 12–15 млрд. долара, което надхвърля повече от два пъти собствения капитал на Gunvor. Но колкото и да получи „Лукойл“, те ще останат блокирани в специална ескроу сметка, докато не бъдат вдигнати санкциите. Може да се наложи купувачът и продавачът да поискат от ΟFAC да удължи срока за влизане на санкциите в сила, за да осигурят непрекъсната дейност и банкови услуги по време на процеса по приключване на сделката.

В обхвата на чуждестранните активи на „Лукойл“ попада и рафинерията в България – най-голямата на Балканите, чийто капацитет е за преработка на над 196 000 тона барела на ден, – също и над 220 бензиностанции, складове за горива, тръбопроводи, терминали в София, Варна, Пловдив, Стара Загора, Враца и още логистична инфраструктура. Друго дружество на „Лукойл“ в България отговаря за т.нар. бункеровка – доставки и зареждане на горива за кораби в черноморските пристанища, а още едно – за авиационно гориво, обслужвайки летищата в София, Варна и Бургас. 

„Лукойл“ има господстващо положение на пазара на горива на едро в България и този дял не може да бъде компенсиран с внос, ако рафинерията спре работа. А причината е, че съседни държави също ще се нуждаят от внос на горива, тъй като и румънската рафинерия на „Лукойл“ ще спре. Предприятието в Плоещ (Petrotel Lukoil) e с четирикратно по-малък капацитет от българското.

Надеждите да не бъде разтърсен пазарът на горива, а с това да се повиши инфлацията, са в законовото задължение за 90-дневен запас от горива за всички страни в ЕС. Остава и да са налични. Управляващите през ден уверяват, че горива ще има до Нова година, а и след това. 

Сърбия след 25 ноември?

Но и сръбският президент Александър Вучич преди седмици уверяваше в същото гражданите на Сърбия, обезпокоени заради санкциите, наложени на Naftna Industrija Srbije (NIS), в която мажоритарен акционер е руската „Газпром“ (NIS е и операторът на рафинерията в Панчево):

До Нова година няма да има проблеми с доставките на горива. Имаме достатъчно количества – бензин, дизел, мазут – резервите ни са пълни, няма къде да съхраняваме повече.

Реалността се оказа по-различна. По бензиностанциите от веригата ΝΙS се стигна до хаос заради невъзможността да се плати с карта, а ритмичното снабдяване с горива изглежда застрашено. „Единствената петролна рафинерия в Сърбия ще продължи да работи само до 25 ноември, ако не бъдат осигурени нови доставки на суров петрол, преустановени заради американските санкции“, съобщи агенция „Танюг“, цитирайки енергийната министърка на Сърбия.

Никой обаче не се наема да коментира какво ще се случи, ако дотогава ΟFAC не разреши сделката. Или пък ако не я разреши изобщо заедно с други приложими лицензи и разрешения в съответните юрисдикции.

Министерството на финансите на САЩ вече издаде временен лиценз, който освобождава германския бизнес на „Роснефт“ от санкции до април 2026 г. Берлин разглежда вариантите за изземване на активите на санкционираната компания и продажбата им на чуждестранен инвеститор. „Роснефт“ притежава контролен дял в ключовата рафинерия „Швет“, която осигурява по-голямата част от горивото за Берлин и Източна Германия, включително за летището и химическата индустрия. Компанията е акционер и в рафинериите MiRo и Bayernoil, но не държи контролен пакет, затова те не попадат под санкции.

Как удрят геополитическите бури

Вървят и предположения, че продажбата може да е била договорена на най-високо ниво между президентите на САЩ и Русия. Официално потвърждение за тези хипотези няма. Но това е мащабна сделка, а петролът винаги е бил геополитика. 

Има ли договорка, ще проличи по действията на ΟFAC, която ще трябва да одобри или да отхвърли кандидат-купувача. А макар компанията Gunvor Group Ltd. да е един от най-големите търговци на суров петрол в света и да работи в повече от 100 държави, славата ѝ има дълбоки руски корени.

Gunvor e регистрирана в Кипър през 2000 г., а само няколко месеца по-рано международната одиторска компания Arthur Andersen, наета като консултант от Агенцията за приватизация избира „Лукойл“ за купувач на „Нефтохим – Бургас“. Gunvor е създадена от шведа Торбьорн Торнквист и руснака Генадий Тимченко, който е от приближените на президента Путин. 

Наскоро той купи дела от 50% на британската Shell в находище за петрол в западната част на Сибир. Forbes го определя като шестия най-богат човек в Русия, с нетно богатство от 23,3 млрд. долара. През 2014 г., буквално часове преди да попадне в списъка на санкционирани руснаци заради руската анексия на Крим, Тимченко продава дела си от 43,5% на своя съдружник Торнквист, който уверява, че компанията не работи с руски петрол, а доставя по-голямата част от нефта си от Северна и Южна Америка. 

Според украинското издание Kyiv Independent „Gunvor e най-големият търговец на руски петрол преди пълномащабната военна инвазия в Украйна“. В свое изявление компанията осъди войната.

За 2024 г. отчетените от Gunvor приходи са за 136 млрд. долара, нетната печалба – 729 млн. долара от търговия с 232 млн. тона петрол.

Тъмните петна на Gunvor

Онова, което липсва в официалния уебсайт на компанията, са разследванията за сделките ѝ в Африка и Латинска Америка. Gunvor e била обект на серия разследвания за подкупи, пране на пари и липса на адекватни мерки за предотвратяване на корупция в няколко държави (Конго, Кот д’Ивоар, Еквадор и др.). През октомври 2019 г. търговецът на петрол е осъден да плати почти 94 млн. швейцарски франка (94,8 млн. долара) заради корупция в Конго и Кот д’Ивоар. Споразумението включва глоба от 4 млн. швейцарски франка (при максимална 5 млн.), както и брутна печалба плюс лихва, реализирана от петролни сделки в двете западноафрикански страни през 2009–2011 г. за стотици милиони долари. През 2023–2024 г. в Швейцария бе повдигнато обвинение срещу бивш финансов мениджър на Gunvor, отговарял за операциите в Конго.

В Еквадор компанията е обвинена в корупционни схеми, при които е плащано, за да бъдат печелени договори и придобивана вътрешна информация от държавната Petroecuador. Част от разследванията са засегнали и други търговци (Vitol, Glencore и др.), твърди Public Eye.

На 1 март Gunvor беше призната за виновна от съдилища в Швейцария и Съединените щати за подкупване на еквадорски длъжностни лица с цел получаване на барели петрол на цени под пазарните между 2013 и 2020 г. Доколкото ни е известно, никой от висшето ръководство на Gunvor досега не е бил разследван. Непубликуван документ, с който разполага Public Eye, показва, че много високопоставен ръководител е осъществявал контакти с Petroecuador, за да улесни сключването на договори за петрол.

На сайта на американското Министерство на правосъдието може да се прочете, че на 1 март 2024 г. (във втория мандат на президента Джо Байдън – б.а.) Gunvor се признава за виновна пред федералния съд в Бруклин и сключва споразумение да заплати над 661 млн. долара (в това число около 375 млн. долара наказателна глоба и над 287 млн. долара конфискация на „недобросъвестни печалби“). Компанията е поела отговорност за действията на някои от бившите си служители.

Подкупването на чуждестранни длъжностни лица окуражава корумпираните служители и подкопава върховенството на закона. Признанието за вина на Gunvor показва, че Наказателният отдел остава решителен в усилията си да изкорени подкупите и корупцията сред длъжностните лица. В координация с нашите международни партньори ще продължим да държим отговорни както корпорациите, така и лицата, които подкупват чуждестранни длъжностни лица.

Брент Уибъл, Министерство на правосъдието на САЩ

Ето тази компания, която анализаторите продължават да смятат за руски аватар, ще придобие активите на „Лукойл“. А те са значими: дял в едни от най-големите петролни находища в света – иракските „Ериду“ и West Qurna-2, от което се добиват над 480 000 барела на ден; дял в находищата „Шах Дениз“ в Азербайджан (19,99%), в „Карачаганак“ и „Тенгиз“ в Казахстан (13,5% и 5%), в „Кандъм-Каузак-Шади“ и „Гисар“ в Узбекистан. „Лукойл“ притежава 10% от нефтения и газов проект „Гаша“ в Абу Даби, а в Мексико съвместно с италианската Eni и мексиканската PetroBal разработва четири блока. В Африка участва в проекти в Гана (Deepwater Tano/Cape Three Points), Египет (West Esh El-Mallaha – WEEM, Meleiha и продължение на WEEM), Камерун (Etinde), Република Конго (Marine XII) и Нигерия (блок OML-140).

Освен рафинериите в България и Румъния руската компания притежава 45% от рафинерията Zeeland в Нидерландия чрез съвместно дружество с френската Total Energies. Компанията управлява мрежа от над 2456 бензиностанции в чужбина.

Заради санкциите на САЩ и Обединеното кралство обаче чуждестранните партньори на „Лукойл“ в тези проекти ще „преоценят“ своето участие. Ако сделката с Gunvor бъде одобрена, Shell, японската Ιnpex и Total Energies може да продължат бизнеса си.

Оттук нататък 

Държавите, в които „Лукойл“ и „Роснефт“ имат активи, предприемат различни стъпки. Румъния ще анализира обявената потенциална сделка за активите на „Лукойл“ чрез комисията си, отговорна за чуждестранните инвестиции, стана ясно от изявление на румънското Министерство на енергетиката.

Преди да се вземе каквото и да е решение, е необходимо да се анализира позицията, която ще заеме Европейският съюз, като се има предвид, че Румъния вече прилага режима на санкции на ЕС и ще действа стриктно в тази рамка.

Германия върви към национализация на активите на „Роснефт“. Белград се надява крайният срок да се удължи поне до декември, докато Вашингтон очаква „Газпром“ да продаде дела си в NIS. За дерогация за руския петрол ще моли Тръмп и унгарският президент Виктор Орбан на среща на 7 ноември. Орбан изтъква, че без руски доставки „цените ще скочат“ и икономиката ще се срине, а аргументът му е, че Унгария получава главно руски петрол през тръбопровода „Дружба“. Орбан е под натиск заради предстоящите догодина избори, които предварителните сондажи показват, че ще изгуби.

Какво прави България?

На този фон българските власти не смеят да гъкнат. Упоритите слухове, че „Лукойл“ продава активите си в България, вървят от две години и за кандидати бяха спрягани държавни компании от Азербайджан, Киргизстан и Унгария. Наскоро управляващото мнозинство начело с Борисов/Пеевски прокара скандалната поправка ДАНС да одобрява или отхвърля кандидата за бургаската рафинерия – въпреки че има 17-членен Съвет за скрининг на чуждестранните инвестиции, в който са представени и службите. Тази възможност съществува от 2024 г., когато законът влезе в сила, но прилагането на скрининга се отложи до 22 юли 2025 г., след като бяха приети и публикувани правилниците за прилагане и за дейността на Междуведомствения съвет за скрининг. С ДАНС поправката се прокламира, че ако такива разпоредителни сделки бъдат извършени без подобно одобрение, ще се смятат за нищожни.

Новината за Gunvor свари управляващите неподготвени, а вкарването на особен управител в рафинерията – представител на държавата, който да поеме оперативното ръководство, ги плаши. Тази фигура беше уредена законодателно през 2022 г., когато Русия нападна Украйна. Целта е да действа от името на правителството и да защитава националния интерес.

Засега не е ясно дали българското контраразузнаване може да отхвърли Gunvor като купувач на четирите дружества на „Лукойл“ в България. Ако България може да направи това, значи и останалите европейски държави, където руската компания има активи, трябва да се произнесат. В българския закон за скрининг на чуждестранните инвестиции, който действа и в над 20 държави от ЕС, се изисква съгласуване с Европейската комисия при продажба на стратегически активи. Така че най-напред ще се чака произнасяне на OFAC и ЕК.

Този процес ще отнеме време, а правителството „успокоява“, че горива има до Нова година, тоест за два месеца. Междувременно управляващата коалиция поиска парламентът да забрани износа на дизел и на авиационно гориво. 

ГЕРБ предлага да се ограничи износът на дизел и авиационно гориво. Това се прави с цел да се предотврати спекула с цените на горивата и злоупотреба с количествата, които България съхранява.

Делян Добрев

В последната седмица има рязък износ на горива в посока Сърбия, заяви депутатът Ивайло Мирчев (ПП–ДБ), който критикува управляващите, че нямат ясен план и предприемат „пожарни действия“.

Преди близо 10 дни поискахме изслушване в НС на министрите за ситуацията с горивата. Беше ни отказано, а управляващите уверяваха, че всичко е наред и има запаси за 90 дни. Всички знаем, че това са глупости, защото част от търговците на горива не участват в попълването на запаси.

Засега властта е заела любимата поза на българските управници пред (геополитическите) бури – снишаване. Ако обаче не гарантират ритмичния поток на снабдяване с горива, докато чакат решението на Вашингтон, ветровете може и да ги съборят.