Tag Archives: България

Медиите като част от дезинформационния поток

Post Syndicated from original https://toest.bg/mediite-kato-chast-ot-dezinformatsionniya-potok/

През 2021 г. Европейският парламент публикува доклад за дезинформацията и пропагандата, в който се отбелязва, че борбата с тях става все по-сложна, защото са все по-преплетени с реално съдържание и съответно все по-трудни за идентифициране. Особено опасно е, когато дезинформацията се споделя от личности с висок авторитет.

В статия за механизмите на дезинформацията от януари т.г. в Nature Reviews Улрих Екер и колегите му изтъкват и значителната роля на дигиталната инфраструктура, по-конкретно възможността чрез социалните мрежи с прецизност да се таргетират хора с определени интереси и предпочитания. Авторите отбелязват, че досегашният модел на третиране на дезинформацията като информационен дефицит вече не работи. Решението не е в предоставянето на повече факти. Има редица мисловни, емоционални и ценностни механизми, които изкривяват начина, по който хората пресяват информация – особено ако тя противоречи на техните убеждения.

В такава среда е от особено значение не само информирането на аудиторията, но и начинът, по който това се прави. Има редица неща, с които медиите допринасят за дезинформационния поток.

Факти без контекст

Понякога непълната информация, поднесена без достатъчно контекст, може да бъде подвеждаща. Пример са новините в български медии за рекордните случаи на COVID-19 в Нова Зеландия тази година. През февруари дори БТА отрази новината с фокус върху сензационния елемент („1160 нови случая на зараза, което е най-голямата цифра от началото на пандемията“), допълвайки, че рекордният брой на новозаразени е регистриран „в момент, в който продължават протестите срещу антиковидните рестрикции и ваксинационната политика на правителството“. Самата информация не е некоректна, но без контекст може да се интерпретира погрешно.

Първо, поднесена по такъв начин, новината оставя впечатление за масово недоволство и противопоставяне. В действителност близо 90% от цялото население е ваксинирано. Едва 25% от респондентите на представителното проучване на Ipsos от февруари смятат, че мерките в страната са твърде строги, а допитване на Kantar през март показва, че само 12% от гражданите подкрепят протестите срещу мерките.

Протестът тръгва от стотина души и дори в пика си не надхвърля 2000–3000 демонстранти (или около 0,05% от населението). Голяма част от тях изобщо не са спонтанно появили се граждани. Организирани групи идват от цялата страна след агитацията на Браян Тамаки – пастор във фундаменталистка църква, за която един от ветераните на новозеландската журналистика алармира, че се вписва в дефиницията за култ. Въпреки че партията му Vision NZ активно организира всички протести срещу мерките на правителството, Тамаки всъщност печели пари от… даване на църковна земя под наем за подвижни центрове за ваксиниране и тестване.

Второ, има рекорд, защото през първите две години на пандемията дневните случаи на COVID-19 в Нова Зеландия само по изключение са надхвърляли 200, а в повечето дни са били под 10. Това се променя през февруари 2022 г., защото отварянето на границите за повече пътуващи от други страни премахва огромна бариера срещу разпространението на вируса, която дотогава е предпазвала страната. Над 1000 новозаразени на ден е рекорд само за местния контекст и спрямо изключително ниските нива преди това. Числата са значително по-малки в сравнение с останалия свят. На 16 февруари, когато Нова Зеландия отчита този рекорд от 1160 души, новите случаи в България са 6589 (като само три седмици по-рано бяха надхвърлили 12 000).

Някои български медии дори преминават от зоната на недостатъчен контекст в зоната на сериозна дезинформация, интерпретирайки броя на случаите в Нова Зеландия като „доказателство“, че ваксинирането не работи. Без никаква проверка на новозеландски научни изследвания или местна статистика. Както изглежда, за източници не са ползвани и новозеландски медии, които задължително се консултират професионално с учени и статистици преди публикация.

Също така по-важната статистика е не броят на заразените на ден (той зависи много и от нивото на тестване, което в Нова Зеландия по това време е изключително високо), а броят на починалите от COVID-19. Това е значително по-надежден критерий дали населението е успешно предпазено от тежките последствия от вируса, което е и целта на ваксинационната кампания. По данни на СЗО, преди публикуването на новината за „рекорда“ общо починалите от COVID-19 в страната са 53 души. Към днешна дата броят им е малко над 2100 – за целия период от 2020 г. досега. За още контекст, населението на Нова Зеландия е около 5,1 млн. души и 89,14% от тях имат поне една ваксинационна доза. По данни на официалния портал за коронавируса в България, към момента смъртните случаи от COVID-19 у нас са близо 38 000. Ваксинирани са около 30% от гражданите.

Медийна легитимност назаем

Доверието в легитимни медии вече се използва за прокарване на фалшиви новини, които те никога не са тиражирали. В социалните мрежи все по-често се разпространяват скрийншотове на „новини“, които уж са публикувани от уважавани издания. В действителност се използват екранни снимки на истински статии, на които се подменя заглавие, снимка или придружаващ текст.

Наскоро например републиканецът Тед Круз възмутено сподели материал уж на Atlantic, в който се твърди, че мюсюлмански родители са били обвинени в крайнодесни пристрастия, защото са възроптали срещу програма за сексуално образование. „Левицата е отвъд пародията“, гласи туитът на американския сенатор, придружен със снимка на статията. Проблемът е, че такъв материал никога не е бил публикуван, а предполагаемата му авторка Аби Олдхайзър от десетилетие не работи за изданието. Скрийншотът е манипулиран – с подменени текстове и заглавна снимка – и очевидно създаден с цел да предизвика реакции.

Това е пример как фалшива новина може да придобие легитимност, като 1) излезе с логото на истинска медия и 2) я сподели политик с много последователи, които едва ли са проверили фактите, преди да се включат в общия възмутен хор.

В Европа се случва същото. По-рано тази година във Facebook набра популярност статия уж на германската обществена телевизия ARD, според която президентът на страната Франк-Валтер Щайнмайер е сравнил пандемията с диктатура. Това е изфабрикувана история, както и новината, че дядото на канцлера Олаф Шолц е бил част от SS. Измислените истории засягат всякакви теми – от „упадъчното образование“ в САЩ до войната в Украйна. Обикновено за имитация се подбират по-големи медии, като BBC, CNN и Deutsche Welle. Лесен тест за проверка на подобни новини е просто да се види дали има достоверен линк към самата статия. Имитацията на заглавие е лесна, по-трудно се имитира цял сайт.

Социалните медии: най-прекият път до дезинформацията

Социалните медии играят значителна роля в разпространението на подобни фалшифицирани новини. Потребителите често препускат през огромното количество информация в социалните мрежи и споделят статии, без дори да ги четат, какво остава да проверят достоверността на написаното. Eкосистемата на тези мрежи предразполага към бързо прескачане на вниманието от една тема на друга. Алгоритмите влошават нещата, защото с всеки коментар или харесване на фалшиви новини от потребителя все повече подобни публикации излизат на преден план.

Снимките и личните профили създават илюзия за достоверност, но през последните 5 години потокът от дезинформация е толкова сериозен, че става все по-трудно да се разбере дали зад профилите стоят истински хора, или организирани групи от онлайн тролове. Покрай нашумелите преговори на Twitter с Илон Мъск се загатна, че фалшивите профили в социалната мрежа са далеч над официално изчислените 5–11%. Според данни на Statista само през първото тримесечие на 2022 г. Facebook е премахнал 1,6 милиарда (да, милиарда) фалшиви акаунта. И това най-вероятно е само върхът на айсберга. Дори LinkedIn обяви борба с фалшивите профили. Там поне целта е най-вече маркетингова, за разлика от политическия и обществен фокус в други социални мрежи.

Неслучайно индексът на доверие в медиите, публикуван от Европейския съюз за радио и телевизия, отбелязва постоянен срив на доверието в социалните мрежи в Европа от 2014 г. насам.

Подкопаването на доверието като тактика за неутрализиране на проверката на факти

Любим дезинформационен рефрен в социалните мрежи е, че те предоставят „истинска“ и „неподправена“ информация, за разлика от „платените“ медии и официалните източници. Той се появява не само в потребителските разговори, но и в наратива на малки медии и независими автори на съдържание, особено в YouTube. Тази опорна точка е изключително удобна. Ако не се вярва на медиите, няма да се вярва и на проверката на факти, направена от тях. По този начин разобличаването на дезинформацията може да бъде „обезвредено“ още преди да се е състояло.

Недоверието в „официалната информация“ има двоен механизъм на действие: 1) помага да се разпространят опасни митове и дезинформация и 2) парадоксално, подсилва доверието в тях. В крайна сметка, ако някой предвиди, че дадено твърдение ще бъде отхвърлено, и то наистина се отрече от проверителите на факти, това може да се интерпретира като „доказателство“, че се покрива информация. Този механизъм работи много силно психологически, защото разчита на т.нар. confirmation bias – склонността ни да виждаме само това, което подкрепя съществуващото ни мнение, и да пренебрегваме останалото, което му противоречи.

В Източна Европа навигирането в тези води е по-сложно, защото има основателни причини за съмнение в безпристрастността на медийното отразяване. Непрозрачната собственост, политическата обвързаност, конфликтите на интереси и координираните дезинформационни кампании донякъде оправдават недоверието в големите медии. Спирането на RT и „Спутник“ на територията на ЕС e решение, основано на това, че при липса на независима редакционна политика големите медии действително могат да бъдат значителни проводници на дезинформация.

В англоезичния свят масмедиите преди дигиталните времена (преса, телевизия, радио) се наричат legacy media. Днес все по-често този израз (както и „мейнстрийм медии“) се употребява в нов, политизиран контекст. Онлайн сайтове и кабелни телевизии го използват за критика срещу големите издания, които избягват да коментират определени гледни точки. Подтекстът е, че те или не са способни да „уловят новите тенденции“, или умишлено крият факти и съобщават само определена информация. Така проверката на факти се интерпретира като налагане на мнение и дори като опит за цензура.

Проблемът с аргумента за „всички гледни точки“ е, че има „гледни точки“, които са базирани на частично или изцяло неверни данни. Те се отсяват в името на качеството на информацията, не на заглушаването на мнения. Има хора, които и днес са убедени, че Земята е плоска, макар Аристотел да говори за сферичната ѝ форма още през IV век пр.н.е., а околосветското пътешествие на Магелан и Елкано през ХVI век доказва това на практика. Би било абсурдно алтернативната гледна точка за плоска Земя да заема екранно време. По същия начин качествените медии отказват да тиражират информация, която не е надеждно подкрепена от факти. Онлайн сайтове и видеоканали, които се стремят към по-голяма аудитория и трафик, нямат такива скрупули. Това ги прави значително по-отворени към публикуване на непроверена, понякога и открито манипулативна и грешна информация.

Давид срещу Голиат?

От около 2016 г. насам нова гвардия от „независими“ уебсайтове, подкасти и видеоканали все по-активно налага своите тези за упадъка на големите медии. Стив Банън и онлайн изданието Breitbart бяха сред първите. Наративът варира от „авторите на големите издания са некомпетентни и качеството е далеч от славните им дни“ до „официалните политкоректни новини няма да ви кажат това, което ние можем“. Идеята е една: вече не може да имате доверие на големите медии, само шепа „независими смелчаци“ казват нещата „такива, каквито са“. С една малка подробност – има доста въпросителни около независимостта на Банън и компания.

Зад Breitbart стоят парите на Робърт Мърсър – хеджфонд мениджър, който според Джейн Майър от New Yorker е вложил 10 млн. долара в проектите на Банън, докато са били още във фаза развиващи се блогове. Макар да пази добре личното си пространство, Мърсър е известен и с друга инвестиция, която предизвика медийна буря през 2018 г. „Кеймбридж Аналитикa“ се прочу с опита си да повлияе на американските избори през 2016 г., използвайки неетично придобити психометрични данни на милиони потребители на Facebook, за да ги профилира и потенциално манипулира като избиратели.

Връзката на Breitbart с милионери с политически интереси не е изключение. Въпреки че се брандират като свободни от манипулация независими медии, много от „алтернативните“ информационни канали се финансират от хора, които имат интерес да се насочва вниманието към определени теми. Ще чуете безброй разкази за „смели и инакомислещи“ създатели на съдържание, които се опълчват срещу „диктата на официалните медии“. Британският уебсайт UnHerd също се брандира като алтернатива, но позицията му срещу пандемичните мерки има много малко общо с независимия научен консенсус и повече с вижданията на инвеститора, който го финансира – Пол Маршал. Позициите на „независимия сайт“ до голяма степен се припокриват с друг проект, който е получил над 10 млн. паунда от Маршал – консервативния GB News. Съвсем очаквано, сред любимите теми в UnHerd e и „митът за дезинформацията“.

Около американския уебсайт Daily Wire също има цяло съзвездие от независими видео и подкаст канали, чиито водещи редовно гостуват един на друг. Всеки си има отделен бранд, но основните им послания (случайно или не) са добре синхронизирани по отношение на пандемията и други актуални обществени теми. Проследяването на финансирането им води до петролните магнати Дан и Ферис Уилкс. Не е изненада, че покрай критиките на тези канали към упадъка на съвременното образование в САЩ рано или късно се стига до промоция на PragerU. Въпреки че съкращението U в името идва от university, това не е акредитиран университет, а организация, която създава видеоклипове и онлайн курсове по най-различни обществени теми. Сред тях са и климатичните промени, които очаквано се отричат, предвид бизнес интересите на спонсорите в областта на фосилните горива.

Водещите и гостите на тези алтернативни канали винаги са версия на Давид, който се изправя срещу Голиат. Самотният професор срещу академичното общество. Независимият журналист, който сам снима документални филми, за да не му диктуват продуцентите какво да каже. Пропуска се малката подробност, че зад тези давидовци стоят огромни бизнес голиати и мисленето им „извън кутията“ е изненадващо синхронизирано с други медийни проекти на същите спонсори.

У нас посланията далеч не са така добре продуцирани, но кабелни телевизии, YouTube канали и онлайн издания, склонни да публикуват дезинформация (или да я смесват с реални факти) разчитат на по-нерафинираните варианти на именно този модел. И любими гости винаги са „смелчаците“, които „казват истината“ и които „няма да видите по големите медии“.

Какво е решението?

Дезинформацията е световен проблем. България е изправена пред някои допълнителни бариери в борбата си с него. През 2022 г. страната ни е на последно място сред членовете на Европейския съюз в Индекса за медийна грамотност, заема 91-во място в класацията за медийна свобода на „Репортери без граници“ (като дълги години беше 20 позиции назад) и e в топ 5 на държавите от ЕС с най-високо доверие в социалните мрежи според Европейския съюз за радио и телевизия.

Но има начини това да се промени. Изследователите, които се занимават с изучаване на дезинформацията, и европейските институции, които работят по темата, обновяват непрекъснато препоръките си. Основните инструменти, които те предлагат, са: ресурси и платформи за проверка на факти; обучение как да се верифицира съдържание (както за журналисти, така и за граждани); повече усилия в развиването на научна комуникация; разследваща журналистика, която изобличава дезинформацията; и съвсем не на последно място – обучения по медийна грамотност за всякакви възрасти.

Решението не е в по-голямо количество информация, а в изграждането на умения тя да се анализира и отсява качествено.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

На терена на постполитиката президентът е цар

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/na-terena-na-postpolitikata-prezidentut-e-tsar/

Стига да поискат, политиците в България могат да продават лиценз за това как се линчува политиката, за да се замени с постполитика. На модерния Запад за тази цел бяха нужни десетилетия, но българите се справиха бързо и направиха една хубава работа, ама българска.

Деидеологизация – няма ляво, няма дясно, и левите, и десните приемат народняшки мерки, а обещанията до едно врат в соса на популизма. И макар че всички говорят за политика и обществото е силно политизирано, избирателната активност спада, масова партия в България няма. А ако не броим „тристранката“, поставила ги на една маса с властта и работодателите, синдикатите отдавна са загубили влияние – освен като нечий инструмент.

Европейската тенденция, констатирана от изследователи, е налице – партиите все повече приличат на движения, стихийно появили се и внезапно пресъхнали. Понятието „членска маса“ е далеч от съдържимото, влагано в него през 90-те например, когато степента на политическа ангажираност беше висока. Около лидерите има по-скоро пламенни фенове, отколкото добре структурирана партия. Или зависими и лоялни привърженици заради облагите, получени от времето, когато „нашите“ са управлявали – почти като акционерно дружество.

Във времената на постполитиката печели онзи, който е не-политик по закон – президентът. Той и назначените от него правителства са деидеологизирани по презумпция, а поради естеството на избора не може да им бъде търсена каквато и да била политическа отговорност. Такава безконтролна власт, опакована като „служба на Отечеството“, особено се услажда.

Изненадаааа!

Но докато президентът Румен Радев се окопава с назначения в министерства, агенции и държавни дружества, 48-мият парламент взе че заработи. Мъчителният тридневен избор на председател, а впоследствие – и на председатели на комисии, не даваше особени надежди, но ето че съгласието е възможно. При това съвсем не крехко и на ръба, а с достатъчно стабилни мнозинства и даже нееднократно. Срещу някои парламентарни решения служебният кабинет ще се съпротивлява до последния си ден.

Сто седемдесет и пет народни представители от ГЕРБ–СДС, „Продължаваме промяната“ (ПП), ДПС, „Демократична България“ (ДБ) и „Български възход“ (БВ) гласуваха България да предостави военна помощ на Украйна. Против бяха БСП и „Възраждане“, а мандатоносителят на ПП и лидер на „Средна европейска класа“ Константин Бачийски се въздържа.

Партията на Стефан Янев се принади към останалите в пленарната зала, макар че при обсъждането в парламентарните комисии по външна политика и по отбрана не подкрепи предложението. Тактически ход на БВ, който едва ли може да я причисли към мнозинството на евро-атлантиците, но със сигурност преследва друга цел. Защо не например да се включи със свои представители в едно бъдещо правителство, в бъдещи договорки за разпределение на квоти в един или друг регулатор, във Висшия съдебен съвет и т.н.? Така подкрепяният от проруската АБВ „Български възход“ на миролюбеца Янев, съратник на президента, а изглежда – и на енергийния бос Христо Ковачки, се втурна към евро-атлантизма на „войнолюбците“ (по Румен Радев).

Дори остана там и при гласуването на още 8 нови бойни самолета от типа F-16 Block 70 – сделка за 1,3 млрд. долара, подкрепена в парламента от същата евро-атлантическа коалиция от ГЕРБ–СДС, ПП, ДПС, ДБ и (както стана ясно) БВ. Този път обаче евро-атлантизмът на „Промяната“ се пропука – от 53-ма народни представители 10 се въздържаха (сред тях Калина Константинова, Росен Костурков и Бойко Рашков), 9 отсъстваха от залата, а един (съпредседателят на партията Асен Василев) беше против. Но това не е особена изненада, тъй като Василев неколкократно е заявявал, че никакви самолети не трябва да се купуват, докато не дойдат първите F-16. „Да плащаме занапред за нещо, преди да сме получили първата поръчка, е безотговорно поведение както към българските избиратели, така и към ВВС“, заяви преди месец Василев.

А чудесата със съгласията не свършват. По предложение на ГЕРБ–СДС парламентарната Енергийна комисия с председател Делян Добрев (ГЕРБ), громител на газовите сделки на кабинета „Петков“, одобри проекторешение за диверсификация на ядреното гориво, а заедно с Добрев ръка вдигнаха и Радослав Рибарски (ПП), както и депутатите от ДПС, ДБ, БВ. Несъгласен беше само Драгомир Стойнев (БСП). Целта на решението е да бъде ускорен процесът по осигуряване на неруско ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“, започнал при третото правителство на ГЕРБ и продължен в 7-месечния кабинет на ПП. На правителството се възлага да обезпечи дейността на Агенцията за ядрено регулиране за алтернативен тип гориво през 2024 г.

На почти пълно мнозинство се радва и законопроектът за енергия от морски вятър (офшорни вятърни централи в акваторията на Черно море), получил в комисия гласовете на ГЕРБ, ПП, ДПС, БСП и ДБ. Намерения за приемането му бяха изразени още в предишния парламент.

Сдружаването на ГЕРБ, БСП и ДПС около предложението за връщане на хартиената бюлетина (наедно с машинния вот) е лъжицата катран в този низ от съгласия по теми, които оттласкват България от орбитата на Кремъл. Гласуването с хартиени бюлетини улеснява купения и манипулирания вот и обединението на партиите на статуквото около връщането им не предвещава нищо добро. Със 125 гласа „за“ срещу 100 „против“ на първо четене народните представители от ГЕРБ–СДС, ДПС и БСП върнаха хартиената бюлетина в играта с мотиви, че така се връщат доверието и честността в изборния процес.

Отпор

В решението за оръжието за Украйна се дава месец на служебното правителство да докладва на парламента какво оборудване може да предостави „съобразно българските възможности и гарантирайки сигурността и защитата на населението“ – тоест без да бъде отслабен отбранителният ни капацитет. Кабинетът се задължава да проведе разговори със страни членки на НАТО, за да осигури модерно оборудване.

Коментарът на служебния военен министър Димитър Стоянов беше, че предложението на Министерството на отбраната ще бъде „крайно консервативно“ и зенитноракетни ПВО комплекси, както и самолети Су-25 и МиГ-29 няма да бъдат предоставяни. Което до известна степен обезценява парламентарното решение, тъй като Украйна има най-голяма нужда тъкмо от такава техника. Въпреки това международните агенции отчетоха външнополитическия ефект на решението като добър сигнал от България. Техническото му изпълнение обаче може да го изпразни от съдържание. Първата изпратена от София към Киев „военнологистична“ помощ беше смехотворна – наред с облекла, в нея имаше походни легла, палатки и… чаршафи.

По отношение на ядреното гориво, от което България е 100% зависима от Русия, служебното правителство също се разбърза. Президентското управление се кани да обяви процедура за избор на доставчик на ядрено гориво за АЕЦ „Козлодуй“. Така се отваря вратата за френската компания „Фраматом“, която в съвместно предприятие с руската ТВЕЛ произвежда свежо ядрено гориво – аналог на използваното в АЕЦ „Козлодуй“. Другият участник е американската „Уестингхаус“, с която по време на третото правителство на Бойко Борисов бе подписано споразумение за внедряване на алтернативно гориво в V блок на атомната централа.

Намеренията на ръководство на АЕЦ бяха да обяви търг в средата на 2024 г., но служебното правителство смени мениджмънта и дори наложи нови правила – за първи път търгът ще се прави от БЕХ, а не от АЕЦ „Козлодуй“. Преди това обаче четвъртото служебно правителство на Радев отмени решение от 13 юли т.г. на кабинета „Петков“, което гласеше:

Процесът по диверсификация на свежо ядрено гориво да се осъществи чрез доставки и услуги от лица, които пряко и/или непряко не са свързани с Руската федерация, с цел постигане на диверсификационния резултат и подсигуряване на непрекъснатост на доставките за стратегическия енергиен обект, като при изпълнението се вземат предвид европейските политики и се цели намаляване зависимостта на българската енергетика от един доставчик и/или от доставчици, пряко и/или непряко свързани с политически решения на Руската федерация. 

Сега на опитите на служебния кабинет да запази под друга форма доставките на руско ядрено гориво се противопоставя парламентарно мнозинство – с приетото от Енергийната комисия решение. Ако то бъде подкрепено и в пленарната зала, отворената към „Фраматом“ врата ще се затвори. За френската компания ще е трудно и ще изгуби време да смени руските доставки с алтернативни. Дотогава бивш и настоящ енергиен министър ще се обвиняват взаимно – настоящият Румен Христов твърди, че предшественикът му Александър Николов работи за „Уестингхаус“ и че така се нарушава конкуренцията. Николов пък казва, че ако се допусне „Фраматом“, няма диверсификация.

Служебното правителство се зае да осигури и още печалби на най-голямата руска частна компания „Лукойл“ с решението си да отмени забраната за износ на горива от рафинерията в Бургас, приета от правителството на Кирил Петков. Тя трябва да влезе в сила на 5 декември т.г. В момента бургаската рафинерия изнася над половината от произведените горива и други нефтопродукти. Така след десетилетие на неплащане на данъци и издействаната от кабинета „Петков“ дерогация за България да продължи да получава руски петрол до 2024 г., и служебното управление се опитва да уреди нови облекчения. Европейската комисия обаче предупреди, че това не бива да се допуска, и ако наруши забраната, България е заплашена от наказателна процедура.

Страх

Противоборствата между мнозинствата в 48-мия парламент и служебното правителство ще се изострят. Независимо от решенията на Народното събрание, кабинетът може да протака и да провежда своя (президентска) политика – и никакви последици няма да произтекат от действията им. Отказът на служебното правителство да внесе бюджет за 2023 г. обаче е основателен – бюджетът е израз на политики и нека партиите не бягат от поемането на отговорност. Така, ако не искат да се изправят пред зимно недоволство от бизнес и граждани, политическите сили ще трябва да намерят начин да сформират кабинет. А зимният гняв няма да подмине и площада между Президентството и Министерския съвет.

Сериозни основания да се сформира правителство са налице – страхът е едното, другото са парите. Страх, че стадото избиратели може да се превърне в беснееща тълпа и последиците са непредвидими. Всички партии ще изгубят и отново ще спечели президентът. По Плана за възстановяване и устойчивост пък се очакват на първо време 1,2 млрд. евро, а след това – и вторият транш от над 740 млн. евро. Дали кабинетът ще е на база „eвро-атлантическа коалиция“, или на база „хартиена бюлетина“ – ще се договаря заедно със съдбата на главния прокурор.

Време е българските партии най-сетне да започнат да произвеждат политика. Иначе властта е на Царя.

Заглавна снимка: parliament.bg

Източник

Зависимостите в България – кратка справка от първа ръка

Post Syndicated from Юлия Георгиева original https://toest.bg/zavisimostite-v-bulgaria/

Традиционно темата за зависимостите в България е силно митологизирана, което води и до замитането ѝ под килима. Точно както за страшните караконджули и самодиви не се говори на висок глас и по тъмно, така и тази тема е поставена в сферата на мистичното зло. Според разпространената митология проблемът със зависимостите е проблем на новото, на времето на Прехода, а през соца такова нещо не е имало. Всъщност страната ни има доста богата култура на употреба на психоактивни вещества, която се корени далеч в праисторията ни.

Нека си припомним, че едни от първите производители на вино в света са траките, които са живели по тези земи и са започнали да произвеждат варианти на виното преди повече от 5000 години. А тогава на него се е гледало като на сакрална напитка, мост към божественото, възможност да комуникираш с по-висшите сили. Достъпът до него е бил привилегия за избрани. Но траките далеч не са се ограничавали само до употребата на алкохол. В свой доклад, озаглавен „За Родопите, растенията, съдържащи алкалоиди, и тяхното приложение в религиозните ритуали и медицината“, Лидия Кирилова пише:

Няма никакво съмнение за това, че траките са познавали и използвали в магическите си ритуали някои от многобройните лекарствени растения, растящи на Балканския полуостров. Според Херодот те „хвърляли върховете на конопа в огъня и дишали дима през кухи тръстикови стебла, от което ставали като пияни и накрая заспивали“. Съществуват неясни сведения, че по долината на Струма жреците приготвяли упойваща напитка от татул. 

По-късно виното намира своето място и в християнската религиозна традиция. В православието църковното причастие включва даването на хляб и вино, които са символ на тялото и кръвта на Исус, а виното присъства на практика във всички църковни ритуали в жизнения цикъл на човека – от кръщенето, през сватбата, та до погребението. Един от най-обичаните и уважавани български светци е Трифон Зарезан, наследник на Дионис. А исторически виното е и символ на сила и могъщество, привилегия на победителите – Крум пие вино от черепа на победения Никифор.

В по-ново време популярна става и ракията, която бързо е припозната за традиционна напитка. Интересно е да отбележим, че тя е толкова важна за българина, та дори през османското владичество никой не е посегнал на домашното ѝ производство, независимо че ислямът не позволява употребата на алкохол. Традицията за производство и консумация на домашна ракия продължава и до днес, а политиците не успяват да съберат кураж и да поставят производството ѝ под контрол, който би гарантирал безопасността на напитката. През последните петнайсетина години темата се повдига регулярно и се подхвърля като горещ картоф между институциите, които се опитват да се спасят от отговорност. Куриозен факт е, че през 2015 г. един от опитите да се регламентира производството на ракия доведе до жалба от страна на малки производители до омбудсмана Мая Манолова и по този казус тя дори сезира Конституционния съд.

Цялата история дава ясна представа за важността, която употребата на алкохол и някои други психоактивни вещества (тютюнът все още е изключително популярен в страната) представлява за българите. Естествено, извън културнотрадиционния контекст съществува и чисто здравен. През 2019 г. България е на девето място в света по употреба на алкохол с впечатляващите 12,46 литра годишна консумация на човек. За сравнение: Русия е със скромните 10,5 литра, а сърбите изпиват eдва по 8,85 литра годишно. Очевидно консумацията на алкохол е широко приета в българското общество и на нея се гледа като на нещо нормално, дори задължително.

В същото време е странно как общественият разговор за консумацията на наркотици (които също са психоактивни вещества със сходен здравен риск и действие) е абсолютно табу.

А наркотиците никак не са ново явление

Действително употребата на психоактивни вещества през социализма е много по-слабо разпространена, отколкото в по-късните години, но все пак е налице. Вещества като омнопон, лидол, морфин, както и различни препарати, съдържащи опиати, са достъпни само за малък кръг от хора. Те се снабдяват с тях чрез познати лекари и медицински лица, с фалшиви рецепти или кражби от аптеки и болници.

През 60-те години проблемът става толкова видим, че Народната република създава Кабинет за лечение на алкохолизъм и тютюнопушене, който през 70-те се трансформира в Център за профилактика и лечение на зависимости. През 80-те години центърът се превръща във водещо лечебно заведение за зависими и приема пациенти и от други балкански страни, като Гърция, където тогава подобни грижи не съществуват. През 2004 г. центърът е регистриран като Държавна психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм на бюджетна издръжка с капацитет от 40 места (през 70-те години са били 160).

Важно е също да се отбележи, че през 80-те години България е известна с износа си на каптагон (вид амфетамин) към Близкия изток, който е сериозен източник на така нужната на НРБ твърда валута. Този износ поставя основите и на един от най-големите канали за трафик на наркотици между Европа и Близкия изток, който е ключов и до днес.

Деветдесетте години на ХХ век са времето, когато България се сблъсква челно с огромния проблем за нелегалните наркотици. Докато хероиновата епидемия удря Западна Европа през 80-те и страните започват да вземат спешни мерки, в България първоначално всичко изглежда спокойно. Отварянето на страната обаче води до навлизането на хероина и кокаина от Близкия изток (основно през същия онзи канал за износ на каптагон), а родната марихуана става суперпопулярна и се разпространява със скоростта на горски пожар.

Невижданата хероинова епидемия отнема живота на хиляди млади хора. Хероинът бързо се превръща в начин на живот, вид бунт срещу системата. Използва се основно от хора с образование и желание за свобода и различност, гневни на предишния режим, на мизерията и безпътицата в този период.

Инициативи в сферата на зависимостите

В отговор на този изключително сериозен проблем през 1994 г. се създава Националният център по наркомании, който отговаря за изготвянето и координацията на дейностите по превенция, лечение, рехабилитация, намаляване на вредите и т.н. През 1997 г. се основава първата неправителствена организация, която се занимава с намаляването на вредите от употребата на наркотици – Фондация „Инициатива за здраве“. През следващата година се създават две сходни организации – „Доза обич“ в Бургас и „Панацея“ в Пловдив. Тяхното финансиране идва от международни източници.

Важно е да обърнем специално внимание на тези неправителствени организации и на тяхната дейност, защото те са в основата на последвалия отговор на държавата по темата. Дейността им е свързана главно с превенция на кръвнопреносими инфекции, като СПИН, хепатит С, хепатит В и сифилис, но най-важната им функция всъщност е поддържането на добър контакт с младите хора, които употребяват наркотици, осигуряване на среда, в която те да се чувстват сигурни и да споделят трудностите си, което им помага и да съберат кураж, за да започнат промяна. Изключително важно е, че организациите работят на терен, на местата, където хората се събират и се чувстват в безопасност.

Малко по-късно се създава и първата безплатна субституираща програма в страната, която оказва подкрепа на най-тежко зависимите от опиати пациенти. Създават се и първите частни терапевтични общности, които следват високи международни стандарти за работа. За съжаление, тогава се появяват и придобиват популярност и т.нар. комуни, които третират зависимите младежи като безплатна работна ръка и възможност за реализиране на по-големи печалби.

Стъпки в правилната посока

През 2003 г. в България навлиза Глобалният фонд за борба с ХИВ, туберкулоза и малария, чието финансиране дава възможност на Министерството на здравеопазването да предложи наистина всеобхватна превенция от ХИВ за хората, употребяващи наркотици. Освен трите вече работещи организации се формират множество нови, които покриват почти изцяло територията на страната. Изграждат се екипи, провеждат се обучения за персонала, закупуват се оборудване и апаратура. Благодарение на тези средства България се превръща в страна еталон за борбата със СПИН и други кръвнопреносими инфекции.

Прави впечатление обаче, че дейностите, свързани с превенция и лечение на зависимостите, някак изостават от превенцията от ХИВ. Държавните институции не подкрепят със средства доказано ефективните научни методи за превенция, обучение за които са получили преподаватели от цялата страна, и съвсем естествено те престават да бъдат от интерес за училищата и учителите. Безплатното лечение остава затворено в кръга на психиатричната помощ, където опит и знания за зависимостите имат единици специалисти ентусиасти, работещи основно в Държавната психиатрична болница за лечение на наркомании и алкохолизъм в софийския квартал „Суходол“ и в Шесто мъжко отделение на Държавната психиатрична болница в Раднево. Частните терапевтични общности стават мнозинство и цените им хвръкват, независимо че далеч не всички дават добри резултати. Учителите са оставени да преценяват сами как в часовете на класа да осъществяват превенция на употребата на наркотици.

В същото време служители от Министерството на здравеопазването отчитат изключително добри резултати по отношение на борбата с ХИВ, участват във всевъзможни международни форуми, където представят добрите си практики. Множество експерти изграждат успешна кариера на международно ниво и остават в чужбина.

След напускането на Глобалния фонд

През 2017 г. финансирането от Глобалния фонд приключи. Независимо че всяко правителство след 2003 г. е подписало споразумение България да гарантира продължението на дейностите след оттеглянето на Глобалния фонд, адекватно финансиране няма и до днес. Процесът по закриване на организации, работещи за превенцията от ХИВ и кръвнопреносими инфекции, вече е започнал през 2014 г., още при първите финансови съкращения от Глобалния фонд. Тогава започва и сериозна кампания за „преструктуриране“ (или иначе казано – закриване) на Националния център по наркомании, която достигна целта си през 2019 г.

Последните опити за продължаване на дейностите по превенция от ХИВ от страна на експертните неправителствени организации беше в периода от юли 2019 до юли 2020 г., когато бяха открити два пъти повече нови серопозитивни лица в сравнение с предишните периоди. След това работата на терен с хора, които активно употребяват наркотици, престана. Никой не прави превенция на кръвнопреносими инфекции, никой не тества на терен, никой не работи с мотивацията за лечение на зависимите хора, както се правеше през годините.

В тази тежка ситуация през 2019 г. Центърът за хуманни политики пое грижата за единствения дневен център за хора, които употребяват наркотици – „Розовата къща“. Място, на което страдащите от зависимост могат да получат храна, дрехи, хигиенни материали, лекарства, да потърсят съдействие за издаване на документи, записване при личен лекар, подаване на искане за ТЕЛК, лечение на зависимостта си или пък на друго заболяване. Място, на което да получат подкрепа в битката си за по-достоен живот. Дейността на „Розовата къща“ се финансира основно от частни лица и организации.

За край на този обзор ми се ще да отбележа нещо много важно, което сякаш като общество често забравяме: 

зависимостта е преди всичко заболяване.

По-точната научна дефиниция е, че зависимостта е „хронично-рецидивиращо заболяване, което предизвиква трайни промени в мозъчната биохимия“. Към същата група впрочем спада и захарният диабет.

Успешното лечение на зависимостта не опира само до личното решение и воля на болния. Зависимият има нужда от подкрепа и терапия, която да е безплатна и достъпна. А ние – от повече открити разговори за този социален проблем и за стигмата, с която обричаме на маргинализация част от нашето общество.

Заглавна снимка: Бележка, оставена от самите ползватели на „Розовата къща“ © Мила Бобадова

Източник

Лечението на тежко болни деца – четири години без напредък

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/nzok-deca-4y/

Макар да изчезна от медийното внимание, не трябва да забравяме, че почти всеки ден деца биват диагностицирани с тежка болест и отговорността на обществото ни към тях не изчезва. Исторически това се правеше през фонда за лечение за деца, но в началото на 2019 години функциите ѝ бяха пренесени в НЗОК. Следя фонда и регистъра им отдавна, а след това въпреки опитите да се скрият данните, показах колко неподготвени бяха независимо от годините предполагаема подготовка. Това го забелязахме всички най-малкото по увеличените призиви за дарения за лечение зад граница в социални мрежи, кутии в магазини, SMS-и и платформи за дарения.

В предишната ми статия от юли 2021 показах последните изводи от тези данни. Няма да се впускам в детайлите от тогава – нещата и обясненията за аналогични и почти нищо не се е променило. Реших да обновя графиките с това, което са публикували от тогав. Нищо изглежда не се е променило в работата на НЗОК. Най-малкото докладите и регистърът са същите.

По броя подадени заявления се забелязва известно увеличение в последните 7 месеца. Не се вижда особена разлика в чакащите одобрение, но се запазва увеличеният брой отказани заявления, който се видя в края на 2020. Интересен е обаче резкият скок през март.

Едно положително нещо е, че изглежда леко намалява времето до решение. В следващата графика гледаме само тези с решение, а не всички подадени. Все пак се вижда, че в средата на годината пак отнема над три седмици да се стигне до някакъв резултат. При това времето, в което се чака мнение на експерти се увеличава и стига до над седмица средно.

Броят взети решения по месеци не се увеличават въпреки повечето заявления, особено в последно време. Необяснима е и голямата вариация, особено предвид големия иначе брой – по 100-150 на месец.

Следващата графика показва колко време са чакали хора за решение към момента на взимането му. Например, ако са получили одобрение през март 2022, то са чакали 14 дни за решение плюс 3 дни за експерти. През март 2021-ва обаче е било 24 дни за комисията плюс 3 дни за становище от експерти. През последните два месеца е над 20 дни за комисия и 13 дни за експерти. Така времето за чакане на заявленията решени след август се връща на нивата с огромните забавяния от началното фиаско със закриването на Фонда за лечение на деца през март 2019-та.

Броят дейности също расте значително. Тук отчитам не срокът или сложността им, а чистия брой. Виждаме доста повече искане на становище от експерти и епикризи, но по-малко писма за липсващи документи. Поне съдейки по информацията, която сами си отчитат в системата.

Тук отново виждаме броя заявления „отлежаващи“ на бюрото на НЗОК. Това са искания за често спешно лечение на тежко болни деца, които във всеки един момент чакат решение. В червено съм маркирал тези, които все пак ще получат такова до месец. С синьо са такива, които може и да не бъдат решени, но често получават отговор след 2-3 месеца.

След големия скок при прехвърлянето в НЗОК виждаме подобрение в началото на 2020-та причинено обаче изцяло от по-малкото подадени заявления покрай пандемията. Не заради друго, ами заради блокирането на здравната система. Значително подобрение има в края на 2021-ва и началото на 2022-ра, а в последните 6 месеца ситуацията се е влошила и по този показател до нивата от началото на 2019-та.

Отново предупреждавам, че тези числа и изводи се базират изцяло на публичния регистър, който НЗОК сам поддържа и въвежда като информация. Това са данните, които всеки от тези хиляди родители виждат за своите деца. Аз само ги обобщавам, за да намеря тенденции. Доколко НЗОК въвежда коректно дати и информация е невъзможно да се провери.

Като цяло от тези числа може да си направим няколко извода. Първият е, че качеството на работата е непостоянно и има силни вариации както в работата на експертите, така и в бързината на взимане на решения. Докато няма еднакви случаи и е очаквано някои да се бавят повече от други, при толкова много документи трудно е да се приеме друго обяснение освен общо забавяне.

Собствените им отчети показват и друга притеснителна тенденция, която беше отбелязана вече от други в последните години – рязко пренасочване на средства към български болници. При това оправданията им за по-ниски цени и нуждата от добри специалисти у нас бързо бяха развенчани в увеличените средства непропорционално на случаите, както и лошата успеваемост, особено при определени лекари.

За съжаление, НЗОК по този, както и по много други показатели като електронни услуги и намаляване на бюрократичната тежест, остава далеч на опашката на българската администрация. Нещо, което не следва да се приема просто така предвид какъв огромен ресурс разпределят и колко ключова роля имат в обществения живот.

The post Лечението на тежко болни деца – четири години без напредък first appeared on Блогът на Юруков.

Краят на парламента започна с началото му

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/krayat-na-parlamenta-zapochna-s-nachaloto-mu/

„Ама като хванем гьостерицата“, изокаха в социалните мрежи след провала на 48-мия парламент да избере председател в първия работен ден. Все едно какъв изход ще намерят днес депутатите, всички те вкупом орезилиха парламентаризма. Скорошни предсрочни избори вече са съвсем реални, а предизборната кампания не е спирала.

Нито една от първите две политически сили, които по конституция имат право на мандат за съставяне на правителство и дават заявка, че искат да управляват – ГЕРБ и „Продължаваме промяната“, не успя да осигури мнозинство, за да наложи кандидата си. Противоборството между тях изглежда непреодолимо, противоречията между публичните им изявления и реални действия – ослепителни.

От една страна, ГЕРБ, първи след изборите на 2 октомври, изявиха намерение да преговарят с ПП и „Демократична България“, от друга – не спират да бичуват „Промяната“ за резултатите от управлението им. От една страна, ПП си избраха ролята на „конструктивна опозиция“, от друга – няма да откажат да съставят правителство с втория мандат, ако първият се провали (което не подлежи на съмнение).

Изпреварващ ход

Изненадващо на брифинг късно снощи от ПП оттеглиха своя кандидат за председател на НС Никола Минчев с мотива, че са „конструктивна опозиция“ – и няма да подкрепят кандидат на ГЕРБ. След като видели, че никой от претендентите няма нужните 121 гласа, ПП не искат да вкарват страната в конституционна криза. „Даваме стъпка назад“, обясни Асен Василев. Стъпката назад не помага особено за стъпка напред в избора на председател на 48-мия парламент. Тя обезсмисля предложението на ДБ Желязков и Минчев да управляват парламента на ротационен принцип, което единствено ГЕРБ посрещнаха с решение да го подкрепят, но не получиха одобрение нито от ПП, нито от БСП.

Сега остава вариантът да бъде избран представител на някоя от по-малките политически сили – Кристиан Вигенин, който е вече предложен от БСП, но не събра необходимото мнозинство, или кандидат, издигнат от ДБ. Съществува и хипотезата ДПС и „Български възход“ (БВ) да подкрепят Желязков – не без съучастието на „Възраждане“. Но вчера ДПС, които подкрепиха ГЕРБ в първата процедура, за втората номинираха свой кандидат – Йордан Цонев. Техният политически нюх може и да им е подсказал да не залагат на куц кон, тъй като ГЕРБ са в явна изолация, и да се ориентират към други залози.

Лагерите

В осемте часа на първото заседание (де юре неприключило) се очертаха и различни мнозинства, които затрудняват още повече този обречен парламент, тъй като зануляват надеждите да свърши нещо повече от приемането на бюджета за догодина.

Едно такова мнозинство оформят президентът Румен Радев, БСП и „Възраждане“, също и БВ. Те настояват България да се въздържа от подкрепа за Украйна, развявайки тези за „войнолюбци“, някакъв ефимерен мир и неутралитет. „Голямата задача пред политическата класа днес е да опазим България от пожара, който бушува. Българските избиратели и историята няма да простят на онези, които поради лекомислие или корист тласкат страната във войната“, заяви държавният глава в словото си, изразявайки надежда подобни „войнолюбци“ да бъдат малцинство в парламента. „Възраждане“ не изневерява на реториката си, наричайки „евро-атлантическа тълпа“ депутатите, които ще „вкарат във война“ България. А „националните консерватори“ от БВ просто игнорираха темата за руската агресия в Украйна. За същото това мнозинство не е приоритет и еврозоната.

Следвайки евро-атлантизма като червена линия, от другата ѝ страна са ДБ и ПП, както и ГЕРБ и ДПС. Но в този лагер евро-атлантизмът е нюансиран – за първите две политически сили е неразделно свързан със съдебна реформа и очистване на българските институции от руско влияние и корупция. Възможностите за руско влияние следват от корупционната разруха на българските институции, заяви в пленарната зала съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

За другите две партии не е баш така – разбира се, Десислава Атанасова (ГЕРБ) назова „борбата с корупцията“ и „правосъдната реформа“ като приоритети на партията, но толкоз – просто необходими клишета. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ изобщо не ги назова, затова пък беше ясен по темата за евро-атлантизма като обективна необходимост: „България е член на НАТО и България трябва да продължи своето евро-атлантическо развитие, и всички ние тук трябва да сме част от този процес. Нямаме друга алтернатива, членове сме на НАТО и ЕС и точка по въпроса.“ Сходна, но не така членоразделна позиция споделя и председателят на „Български възход“, който лаконично отбеляза да не отправяме призиви за излизане от съюзи, а „ясни послания с изправен гръбнак“ към съюзниците.

Големият вододел

„Заплахата от войната в Украйна не трябва да притъпява нуждата от законност в България. Няма как да си евро-атлантик, ако не уважаваш върховенството на закона, не държиш на работеща, реформирана съдебна система и не отстояваш премахването на корупцията по всички етажи на властта“, заяви от парламентарната трибуна съпредседателят на ПП Кирил Петков.

Христо Иванов беше съвсем ясен, повтаряйки, че реформата на прокуратурата и ВСС е условие на коалицията му за подкрепа на кабинет. А по повод Украйна той казва: „Не може да си затваряме очите за тази война. Не може, като кажем, че България е за мир, да очакваме, че мирът ще настъпи, че мирът ще се кондензира като роса. Замитането на войната под килима, да се твърди, че България може да е като Северна Корея на Балканите, не е въпрос дали си войнолюбец, или не, а е въпрос дали се разбира каква е реалната ситуация.“

ДБ внесе вчера проекторешение за военна помощ за Украйна, в което фигурират и консултации със съюзниците от Алианса за предоставяне на заместващо въоръжение и „всеобхватна програма за въоръжаване на българската армия“. (За последното настояват и президентът, и служебният министър на отбраната Димитър Стоянов.)

За „Възраждане“ и „Български възход“ темите за корупцията и върховенството на закона липсваха. Лидерът на БВ отправи някакво мъгляво послание в речта при откриването на парламента за някакви 10–15 личности, на които трябвало да се направи одит, но без да спомене думата „корупция“, камо ли „реформа на прокуратурата“.

„Справедливостта изисква редът и правилата да се спазват от всички. В същото време в обществото ни има 10–15 личности, които ни разделят и поляризират, личности, чиято репутация е в основата на разделителни линии и липсата на диалог. Ние ще работим за създаване на механизъм за одит на дейността на тези хора, който или да завърши с обвинения, или да спрем отровата и злобата в ежедневието си“, заяви Янев.

В декларацията на БСП всичко се изчерпи с една-единствена фраза (също като при ГЕРБ) за „безкомпромисна борба с корупцията“.

Колко да е безкомпромисна

Това е истинското мнозинство в парламента – на мълчащите за корупцията и безконтролната власт на главния прокурор, като ДПС, „Възраждане“ и „Български възход“, и на формалистите за битката с тях, като ГЕРБ и БСП. Подобно мнозинство провали първия опит за истинска съдебна реформа. Вторият опит тепърва предстои – и в словото си президентът напомни, че е неизбежен поради факта, че е предвиден в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ):

„… очаквам те [проектозаконите за ПВУ] да бъдат разгледани и приети в спешен порядък. Не само заради очакваното финансиране, а най-вече заради ролята на тези закони за отключването на важни и дългоочаквани реформи – за укрепване на държавността, утвърждаване на върховенството на правото, борбата с корупцията по високите етажи на властта и фактическата недосегаемост на главния прокурор, за цялостна модернизация на икономиката и страната.“

Става въпрос за антикорупционния проектозакон, който включва и преструктурирането на КПКОНПИ, и за законопроект за отчетност и контрол на прокуратурата и главния прокурор. И двата са ключови, за да бъдат получени средствата по ПВУ, а според заложените срокове законопроектът за прокуратурата трябва да е приет и обнародван до юни догодина. Опциите са реформите да бъдат смачкани още в този парламент – или надеждите за същински промени да се възложат на 49-тия парламент, в навечерието на местни избори.

Главният прокурор Иван Гешев, разбирайки, че промените са неминуеми, пое инициативата в свои ръце и тази седмица разпрати писма до депутатите, в които призовава за спешна правосъдна  реформа, овладяване на престъпността и диалог с институциите. С аргументи, че се рушат устоите на държавността и демократичните стандарти, Гешев очаква депутатите да се заемат „незабавно и отговорно“ с проблемите на правосъдната система. Ход, който на пръв поглед показва диалогичност, но също така издава и страх, и пореден опит да брани своята неуязвимост – също и на тези, чието куче пазач е.

Вчера пред bTV Даниел Лорер (ПП) определи като „терапевтично“ първото заседание, защото излезли конфликтите. Това да не му е семейна констелация, където разкриването на фамилните драми действа оздравително? В политиката конфликтите остават до разрешаването им чрез преговори, подкупи или чрез битка до победа/загуба на единия от противниците.

Докато траеха парламентарните гърчове, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов играеше в мача на ветераните между „Витоша Бистрица“ и ЦСКА 1948, спечелен от отбора му с 4:0. Във футбола още му върви.

Заглавна снимка: © Светла Енчева

Източник

Избори 2023 – кампанията започна

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/izbori-2023-kampaniyata-zapochna/

Какво им трябва на партиите в България, за да водят предизборна кампания – враг, страх и кречетала.

Ако не успеят да съставят правителство, следващата кампания ще се води в атмосфера на още по-голямо омерзение от политическото, насред зима и в условията на несекващи руски хибридни операции и дезинформационни вълни. Септемврийската предизборна кампания показа вяли срещи с малобройни и потиснати избиратели, а единственият шум идваше от социалните мрежи и телевизионни студиа. На следващата целите на партиите са три – да си осигурят алиби за невиновност, извинение за дефицита на лидерство и бягство от отговорност.

И да, кампанията вече е започнала.

Алиби за невиновност

В най-изгодно положение е „Възраждане“. Партията на Костадин Костадинов е декларирала от самото начало, че иска да управлява сама, няма да влиза в коалиции и това я поставя завинаги в лагера на опозицията. Избирателите на „Възраждане“ не очакват и друго от нея, стига им Костадинов силно да люби и мрази като тях. „Златните пръсти“ не се броят – тях си ги калкулира партийното ръководство.

Да си малък в настоящата ситуация на геополитически трусове, високи енергийни цени и ускоряваща се инфлация е предимство. Какво да се очаква от партии с по десет, двайсет, трийсетина депутати… Проблемът е, че вече всички са малки – и никога няма да бъдат достатъчно големи като ОДС през 1997-ма или ГЕРБ през 2009-та. Заучената безпомощност „Няма какво да направим с толкова малко депутати!“ е измъкване от отговорност.

Наред с това кадровите дефицити, които са на всяко ниво в България, не подминават партиите. За която и да е политическа сила ще е трудно да осигури пълен набор от министри за правителство. Достатъчно е да се види съставът на парламентарните групи и законодателството на 47-мия парламент, което беше кажи-речи на кота нула – поради липса на достатъчно подготвени законопроекти, а и като качество.

Дефицит на лидерство

Когато генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг казва, че „войната в Украйна е най-опасният период след Втората световна война в Европа и не трябва да се позволява на Русия да спечели“, значи лидерството на свободния и демократичен свят е по-важно от всякога. България, член на ЕС и на Алианса, не прави изключение.

Когато войната приключи, България и Европа най-вероятно ще са се отървали от руските енергийни зависимости – и дори да продължават да купуват руски газ и петрол, суровините ще са малък дял в общия микс. През този период са нужни лидери, които не се страхуват да вземат непопулярни решения, да заемат категорични позиции и да имат готовност за бързи действия.

Бойко Борисов не умее нито едно от трите. Макар погледите след 2 октомври да са обърнати към ГЕРБ като победител на изборите, лидерът на партията нито иска, нито може – а целта е да се измъкне от управление точно сега, без страховете да проличат. Така Борисов бащински протяга ръка, а Делян Добрев и Тома Биков режат мостовете, нападайки „Продължаваме промяната“ във всичките си публични изяви.

След края на третия си мандат Борисов се сбогува с премиерския пост завинаги, оттук нататък може да договаря само индулгенции. Но на скамейката на ГЕРБ няма кой да го замести при евентуална номинация за премиер – нито „острието“ Добрев, а още по-малко стари кучета като Десислава Атанасова или Томислав Дончев. Проблемът на авторитарни партии като ГЕРБ, ДПС и други подобни формации е, че всички около лидера са с „пречупен гръбнак“ (по Иван Хаджийски, „Психология на военната дисциплина“). Времената не са за сламени и изтърбушени от употреба политици.

Няма правителство – няма кампания

„Продължаваме промяната“ изважда на преден план един от двамата си съпредседатели и бивш министър на финансите Асен Василев. Твърд, хладнокръвен и рационален, Василев дава заявка за лидерство, подчертавайки във всичките си публични изяви обаче, че отговорността е на ГЕРБ – защото гражданите са си избрали този модел. Ако това не се случи, ПП ще трябва да потърси нов фокус за предизборната си кампания. Избраната отсега роля на конструктивна опозиция, в която те правят същото, което ГЕРБ правеха по време на тяхното управление – викат министри в Народното събрание и активират на макс парламентарния контрол – може и да се провали.

По темата за споделените евро-атлантически ценности ПП се разграничават от ДБ и ГЕРБ, които Борисов позиционира като „ястреби“ в надиграването кой е по-голям евро-атлантик, включително с предложението за видеообръщение на украинския президент Зеленски в първия ден на новия парламент. „Продължаваме промяната“ заеха позиция, много по-близка до тази на БСП, но и на президента Радев, който заяви:

Аз очаквам партиите час по-скоро да върнат своя фокус върху истинските проблеми на българите: бедността, цените, бюджета, защитата на социално слабите. Що се отнася до обръщението на президента Зеленски, имам чувството, че партиите се надпреварват коя по-бързо ще загърби истинските проблеми на българите.

Малко по-късно Никола Минчев от „Продължаваме промяната“ коментира, че тържественото заседание на 48-мото НС не е подходящото време за изслушване на украинския президент. Не това е темата на българското общество, заяви пък лидерката на БСП Корнелия Нинова.

Ако отново дойде служебно правителство (пето поред), ПП, а и останалите политически сили няма как да насочат огъня на критиките си към него. Та нали то управлява, защото политиците, в т.ч. и ПП, са се провалили в излъчването на редовно? А и времето не работи за тях, тъй като няма как да употребят отново достиженията, рекламирани в кампанията през септември – спиране на корупционния канал през ГКПП „Капитан Андреево“, увеличаването на пенсиите и безплатните детски градини. Няма да има с какво да се хвалят. Но и ГЕРБ няма да могат да разнасят фактури за купен газ из телевизионни студиа.

„Демократична България“ продължава да играе „силата на разума“, без да претендира за водачество. Затова пък предлага различни опции. Последната е лансирана от съпредседателя ѝ Христо Иванов в подкаста „Първа точка“ на „Капитал“ – конституционно мнозинство за промени в основния закон в навечерието на втория мандат като условие за участие на ДБ. Това предпоставя провала на първия мандат на ГЕРБ, но не означава успех на втория, който се пада на ПП. А конституционното мнозинство със сигурност надхвърля подкрепата, която един такъв кабинет би получил.

Чисто математически, позиционираните като евро-атлантици (ако ще се търси мнозинство по тази линия) ГЕРБ, ПП, ДБ и ДПС имат 176 депутати. За промени в Конституцията са необходими 180 (три четвърти от всички народни представители), но ако такова мнозинство не бъде събрано, а за промените са гласували над две трети, или 160 депутати, предложенията се гледат отново между два и пет месеца по-късно, обяснява Иванов. Трудно е за вярване, че подобни промени, обвързани с ново структуриране на Висшия съдебен съвет и предсрочно прекратяване на мандата на главния прокурор, са изобщо възможни. Но във всеки случай затвърждават образа на политическата сила като последователно отстояваща позицията си за съдебна реформа и върховенство на закона.

С най-малки поражения от няколкомесечно зорлем управление ще се измъкне „Български възход“ – коалиционно всеядни, политически мътни. Очакванията към новоизгряла политическа сила, пълна с ренегати, не са големи. Затова и те така упорито се предлагат като летящо килимче за ново управление и дори замаскираха проруската реторика. Ако ги подкрепят повечето парламентарно представени партии, вината ще е споделена (и порциите консумирани).

Навремето тройната коалиция се конструира с мандат на ДПС, а накрая партията на Доган, който, по думите му, разпределяше порциите, се измъкна и жабетата руча БСП, чийто лидер беше и премиер. Българските социалисти и сега биха подкрепили такова управление – това е и възможност за Корнелия Нинова да запази лидерския пост. Предизборна кампания през зимата би отрязала пътя на Нинова да припомня колко социални са били в управлението, защото проблемите на гражданите тогава ще се изострят от високите сметки за отопление и скъпи храни.

Въпреки че анализаторите винаги изтъкват как електоратът на ДПС е константа, последните години показаха, че това не е точно така. Партията така и не успява да достигне поставената от почетния председател летва от 400 000 гласа, а дори и на последните избори не увеличи кой знае колко резултата спрямо предишните – с малко над 3500 гласа, до 344 512. Свиха се гласовете на изселниците, трудна е мобилизацията в България – и се опира до ромския вот.

В следващите месеци сюжетите „виновни/невинни“ ще се развият. В навечерието на 48-мия парламент някои от политическите сили шумно декларираха евро-атлантизма си с решението посланиците на Русия и Беларус да не бъдат поканени на първото заседание. За подобно потвърждение на геополитическа ориентация първи настояха ДБ и ПП, по-късно се присъединиха ГЕРБ, ДПС и „Български възход“. Това е плаващо мнозинство, което е високолетливо съединение – ще се изпари тутакси от един-единствен въпрос: „Какво да се прави с главния прокурор?“. А вероятно и при едни нови дебати за оръжие за Украйна.

Заглавна снимка: HLS44 / Unsplash

Източник

Великото затъпяване

Post Syndicated from Петър Георгиев original https://toest.bg/velikoto-zatupyavane/

„Истината е първата жертва във всяка война.“ С тази крилата фраза през 2020 г. започнахме поредицата „Хроники на инфодемията“. Пандемията действително се оказа благодатна почва за разпространение на всякакъв вид дезинформация. Авторите на „Хрониките“ успяха да обяснят и да развенчаят едни от най-популярните митове, слухове и манипулативни наративи, свързани с COVID-19. След пандемията обаче започна истинска война в Европа. И истината отново е жертва. Пълномащабната агресия на Путинова Русия срещу Украйна започна след години прокремълска пропаганда, за която експертите предупреждаваха, но която често беше неглижирана. По тази причина от Асоциацията на европейските журналисти и Фондацията за свободата „Фридрих Науман“ в партньорство с „Тоест“ решихме да възобновим „Хрониките“ и да разширим тематичния им обхват – за ролята на дезинформацията като цяло, която в последните месеци създава и среда за войната.

В разгара на лятото на 2020 г., докато светът търсеше спешен изход от пандемията от COVID-19 и бушуващата здравна криза, YouTube каналът на британското кралско семейство публикува обръщение на принц Чарлз. На фона на кадри на величествени океани, гори и ледници, съпроводени от внушителна музика, наследникът на кралица Елизабет Втора призовава да превърнем природата в „истинския двигател на нашата икономика“.

Видеото е разработено в партньорство със Световния икономически форум (СИФ) – организация, доскоро позната единствено с ежегодните срещи на водещи политици, бизнес лидери и учени в швейцарския курорт Давос. Обръщението на бъдещия крал на Великобритания е част от мащабна кампания за възстановяване след пандемията и преосмисляне на обществените структури. Кампанията носи името The Great Reset (в буквален превод – „Великото пренастройване“, но би могло да се преведе и като „зануляване“), а целта ѝ е да се избегнат подобни кризи в бъдеще чрез пакет от амбициозно звучащи и трудно осъществими реформи.

Зад иначе добрите намерения обаче мнозина виждат дяволски заговор, заплашващ да подчини световното население в Оруелова антиутопия. Отговорът на интернет е безпощаден. Вместо да насочи вниманието на публиката към борбата с климатичните промени, визията на СИФ за бъдещето дава тласък на всеобхватна конспиративна теория, която прониква в най-тъмните ъгли на дигиталното пространство. Нейни главни герои са глобални лидери, милиардери, религиозни фигури и тайни общества. Конспирацията не подминава и България, където слуховете за т.нар. зануляване оставят своя отпечатък върху ваксинационната кампания, хаотичния политически диалог и предизборната кампания за парламентарния вот в началото на октомври.

Миш-маш от митове и легенди

Конспирацията, разпалена от брандинг кампанията на СИФ, е твърде многопластова, за да бъде описана в едно изречение. Тя се корени в идеята, че задкулисен глобален елит изкуствено е предизвикал пандемията, след това е въвел ограничителни мерки и локдауни, за да докара икономиката до пълен разпад с цел да пороби човечеството чрез ваксини, и от пепелта на унищожения предишен ред насилствено да изгради технократски тоталитарен режим.

В рамките на въпросния режим свръхбогатите ще притежават безмерна власт, а на останалите хора ще бъде отнето правото на частна собственост. Като главен ръководител на тази операция често е посочван основателят на СИФ Клаус Шваб, съавтор на книга, издадена през същата 2020 г. и също озаглавена The Great Reset. Книгата описва визията на организацията, но не е приета добре от аудиторията. Канонада от негативни оценки и коментари обрисува Шваб като инженер на антиутопия. В сюжета често попада и името на Бил Гейтс, посочван като партньор на Шваб в мисията му да контролира милиарди хора.

Страхът от тоталитарно глобално правителство съвсем не е нов феномен. „Великото зануляване“ е просто поредното му проявление. Конспирацията с това име набира скорост в края на 2020 г., когато новоизбраният президент на САЩ Джо Байдън, канадският премиер Джъстин Трюдо, a по-късно и премиерката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн са заподозрени в участие в злия план. Трюдо отговаря на обвиненията, като казва, че в тези трудни времена „много хора стават жертви на дезинформацията“. Сайтът за проверка на факти Snopes обяснява, че няма таен правителствен план за задължителна ваксинация в Канада и отнемане на личното имущество. Британската обществена медия Би Би Си също разнищва конспирацията в рубриката си Reality Check. Там се отбелязва, че няма никакви доказателства политици да са планирали коронавируса или да го използват, за да унищожат капитализма.

Въпреки усилията на журналисти, две години по-късно конспирацията съвсем не е утихнала, а напротив – „Великото зануляване“ постепенно прераства в универсално обяснение на всички кризи и събития, предизвикващи обществено недоволство. Едно от тези събития например е спорната идея за създаване на европейска футболна Суперлига, която всъщност няма нищо общо с плана на Световния икономически форум.

В разширен материал за изданието The Intercept канадската журналистка Наоми Клайн описва „Великото зануляване“ като „конспиративно смути“, обединяващо всевъзможни теории. Всички те се свеждат до отнемане на човешката свобода, но методите за това са различни. Някои вярват, че подчинението ще бъде наложено чрез зелени политики и модерен социализъм. Други се страхуват от фармацевтични продукти, биометрични импланти, кучета роботи и 5G мрежи. Според Клайн всеки може да изобрети свой вариант на „Великото зануляване“ въз основа на собствените си политически възгледи и национален контекст. Неслучайно този феномен се наблюдава и в България.

Нулево критично мислене

У нас конспирацията, подкладена от идеите на Клаус Шваб и СИФ, привлича общественото внимание след задълбочаването на пандемичната криза. В родното интернет пространство конспиративната теория добива известност като „Великото/Голямото зануляване/нулиране“, а преводът оставя грешното впечатление, че тя е свързана с българската демографска криза. Това подхранва страха, че пандемията е изкуствено създадена, за да намали населението, или пък че ваксините масово предизвикват автоимунни заболявания и безплодие. За година и половина здравните власти у нас така и не успяха да убедят обществото, че имунизацията е безопасна. Жертвите на вируса са вече близо 38 000, а страната ни проведе най-неуспешната ваксинационна кампания в Европейския съюз.

Междувременно терминът „зануляване“ се популяризира с материали в пресата, предупреждаващи за „диктатура на глобалния елит“. Издателство „Изток-Запад“ публикува и книга, преведена от немски език и озаглавена „Великото зануляване. Светът на 2030 г.“. В нея поредица от статии с различни автори разпалва страха от предстоящ край на демокрацията и от създаването на „глобална дълбока държава“. Геополитическият анализатор Боян Чуков пише за визията на Шваб в книгата си „Прекрасният нов свят след 1984“, публикувана от същото издателство. В интервю за воденото от Петър Волгин предаване „12 + 3“ по БНР Чуков казва, че „човешкото съзнание е оковано в цифров концлагер“. Според него заговорът за нов световен ред не е конспирация, а напълно реално явление, ускорено от пандемията.

Тези хипотези влизат в тона на същите наративи, популяризирани в САЩ от крайнодесни и крайнолеви коментатори, но техни поддръжници може да бъдат открити във всяка западна държава. Често е трудно подобни теории да бъдат категорично отречени поради липсата на конкретни твърдения, подлежащи на обстойна проверка. Докато говорят за грандиозен абстрактен заговор, вярващите във „Великото зануляване“ всъщност отклоняват вниманието от реални съвременни проблеми – като влиянието на технологиите върху трудовия пазар, нуждата от реформиране на здравеопазването, унищожаването на околната среда, зависимостта от изкопаеми горива и системата за социален рейтинг.

Вместо да подлага СИФ на конструктивна критика, „Великото зануляване“ придава на Шваб несъществуващи правомощия да командва правителствата на отделни страни. Заради това погрешно схващане друга позиция на организацията, публикувана през август, произведе нов скандал. В материал, посветен на добавената реалност, беше развита тезата, че имплантните технологии могат да заменят традиционните медицински изделия за по-ефективно лечение и да помогнат на децата в учебна среда. Статията обаче остана криворазбрана и предизвика истерия в Румъния, че СИФ планира да чипира деца, за да ги контролира. А публикация на български, споделена над 4500 пъти във Facebook, описва тази инициатива на „най-богатите рептили в Давос“ като продължение на „Великото зануляване“. Разбира се, нито СИФ, нито която и да е неправителствена организация разполагат с практическа власт да вземат подобни решения. Но конспирацията увлича все повече последователи.

Рептили, илюминати, кандидат-депутати

С началото на предизборната кампания за парламентарния вот през октомври спекулациите за окултни общества от властимащи злосторници намериха място в официалните политически дебати. Водещо лице на тази конспирация беше Венцислав Ангелов – Чикагото, лидер на ПП „Народна партия истината и само истината“, който участва в поредица от формати в обществените медии БНТ и БНР. Ангелов получи тази възможност благодарение на допълнението към Изборния кодекс от 1 май 2021 г., което дава равна трибуна на всички формации, борещи се за мандати в Народното събрание.

В национален ефир лидерът на партията спази обещанието си редовно да говори за рептили, ционисти и масонски ложи, а теорията за „Великото зануляване“ достигна до още по-голяма аудитория. Във Facebook групата с поддръжници на формацията може да се открият множество препратки към конспирацията, включително материал на сайта The Bulgarian Times, в който Клаус Шваб е описан като „Бонд злодей“. Кампанията на Ангелов се фокусира основно върху борбата срещу Шваб и други глобални лидери. Въпреки че на изборите формацията му получи едва 2522 гласа, Ангелов показа как теории като „Великото зануляване“ може да бъдат използвани като инструмент за набиране на последователи.

Предизборната кампания съвпадна със смъртта на съветския лидер Михаил Горбачов и британската кралица Елизабет Втора. Публикация във Facebook свърза и тях с „Великото зануляване“. Преди това руската инвазия в Украйна също обогати конспирацията с нови сюжети. Сайтът „От Извора“, редовен източник на дезинформация и непроверени хипотези, публикува статия със заглавие „10 знака, че войната в Украйна е част от Великото зануляване“. В друг материал, разпространен от същия сайт, в наратива се вплита и зърнената криза, изкуствено създадена от руския президент Владимир Путин .

По този начин „Великото зануляване“ у нас и в чужбина винаги е в крак с последните събития. Конспирацията се адаптира спрямо интересите, страховете и целите на своите безброй автори. В основата на тази теория не стои подчертано проруска или проамериканска пропаганда. Ако изобщо може да бъде очертано някакво противопоставяне, то е на обикновения човек срещу свръхбогатите и властимащите. Това просто условие прави конспирацията устойчива на всевъзможни промени в геополитическата обстановка и на внезапни обрати в новинарския поток. Каквото и да се случи с пандемията, с войната в Украйна или с която и да било друга съвременна криза, вина ще бъде потърсена от тайния глобален елит с неизвестен състав.

Заглавна илюстрация: © Пеню Кирацов
„Тоест“ е официален партньор за публикуването на материалите от поредицата „Хроники на инфодемията“, реализирана от АЕЖ-България съвместно с Фондация „Фридрих Науман“.

Източник

Поглед от Украйна “Клинч в полза на проруските сили”. Украински вестник не вижда в изборите ни нищо добро за Киев

Post Syndicated from Николай Марченко original https://bivol.bg/%D0%BA%D0%BB%D0%B8%D0%BD%D1%87-%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B7%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D1%81%D0%B8%D0%BB%D0%B8-%D1%83%D0%BA.html

събота 8 октомври 2022


В България след дълга политическа криза се проведоха предсрочни избори за четвърти пореден път. Най-ниската избирателна активност за последните 32 години показа, че българите са уморени от избори. И има…

След 2 октомври

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/sled-2-oktomvri/

Политическата безизходица в България изглежда непреодолима. Не може да се получи устойчива коалиция без големи компромиси, а големите компромиси в контекста на скорошни нови избори са политическо самоубийство. ГЕРБ е отхвърлена от тези, с които е престижно да се коалира – като „Демократична България“ и „Продължаваме промяната“, които не я искат заради корупционния ѝ бранд и Бойко Борисов и свитата му. Желана е от други – като ДПС, официалното съюзяване с които би било репутационна щета.

ДБ и ПП поставят конкретни условия. Първите държат на членоразделна подкрепа за Украйна чрез официална оръжейна помощ (извън търговските сделки), реформа на прокуратурата и антиинфлационни мерки. Вторите – борба с корупцията по всички фронтове, което следва да се разбира и като оглавяване на КПКОНПИ от Бойко Рашков, избран за депутат от ПП.

Позицията за Украйна не фигурира в изброените от формацията на Кирил Петков и Асен Василев приоритети, някои от които са досущ като обявените преди време от БСП – данъчни облекчения за млади семейства с деца, две тарифи за ток и газ, увеличаване на минималната работна заплата на 860 лв. от 1 януари… и една съдебна реформа, за да не е толкова популистко. Но по-късно Петков отговори, че ще подкрепят в парламента изпращане на оръжие за Украйна – законопроект, който пък от ДБ обещаха да внесат още в първия ден.

Но ГЕРБ и Борисов без чадър? Трудно е за вярване.

Въпреки това Борисов трябва да е правдоподобен и убедителен в опитите си да конструира работещо правителство, след като съучаства в свалянето на коалиционния кабинет на ПП и проповядваше месеци наред, че само ГЕРБ ще спаси България от хаоса. Още тогава обеща оръжие за Украйна, таван на цените на бензина и дизела от 2,70 лв./л и евтино олио. (Последното така и така поевтинява поради обективни причини – складовете са претъпкани с българско и украинско слънчогледово семе.)

В легендата за Гордиевия възел Александър Македонски го разсякъл с меча си, но в политиката се налага възелът да бъде развързан. За тази цел ще се прибегне и до консултации на „Дондуков“ 2 – няма как, напоследък кабинетите на президента управляват повече от редовните правителства.

А възможно ли е четвъртият служебен кабинет на президента Румен Радев да работи заедно с 48-мия парламент?

За известно време – например два месеца, стига да не им е обидно на народните представители. Тогава политическите сили ще трябва да гласуват предложените от президентския кабинет политики в една парламентарна република, каквато е по конституция България. Да одобряват бюджет (на президента) за 2023 г. и законопроекти, свързани с Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), подготвени пак от правителството на държавния глава. Някои от 20-те закона, изисквани заради реформите в ПВУ, вече бяха обявени от служебния кабинет – законопроектът за личния фалит; нов законопроект за КПКОНПИ, различен от внесения от ПП, в който Комисията се председателства на ротационен принцип от всеки от петимата ѝ членове, а те пък се избират от парламента, съдиите от ВАС и ВКС и президента.

А защо не и купуване на десет бойни изтребителя Gripen – компания, за която Радев лобира още като главнокомандващ ВВС. Сделката може да бъде пласирана в настоящото междувластие с аргумента, че американските F-16, които България плати, ще дойдат твърде късно – след 2030 г.

С изключение на БСП, никоя от останалите шест политически сили, спечелили представителство в 48-мия парламент, не е коментирала ходовете на служебния кабинет за самолетите на Gripen, разглеждани като „преходно решение“, камо ли да критикува президента. (Държавният глава се ползва със симпатиите на много избиратели от всички политически сили, дори и от средите на десните.) Такъв проект не фигурира в инвестиционната план-програма на Министерството на отбраната до 2032 г., но пък и този план не е гласуван в парламента, който би трябвало да одобри и сделка с шведския концерн. Изпълнителното бюро на БСП обаче се възпротиви с разумния аргумент, че не е работа на служебното правителство „да ангажира дългосрочно България с такива договори“.

Мекият вариант за полупрезидентска република може да се проиграе и с „припознаване“ на служебното правителство за редовно.

Такова предложение беше направила Мая Манолова след изборите през юли м.г. от името на „Изправи се! Мутри вън!“. В онзи момент победителят „Има такъв народ“ обяви, че няма да преговаря за коалиция, тъй като т.нар. протестни партии нямат 121 депутати – и ИТН ще предложи кабинет на малцинството със своите 64 народни представители. Сега обаче войната в Украйна наложи друг дневен ред и ако има „припознаване“, военният министър Димитър Стоянов може да изпадне заради твърде волатилната си позиция към руската агресия.

Президентът насърчи партиите да не се страхуват да поемат отговорност и да не проявяват малодушие с червените линии, които очертават пред съставянето на кабинет. Засега неговият бивш служебен премиер и бивш съветник Стефан Янев смело е декларирал готовността на „Български възход“ да състави кабинет на супермалцинството (евентуално с третия мандат). Което си е пак полупрезидентско управление. А ГЕРБ, след като са положили всички усилия, ще си измият ръцете…

На следващите предсрочни парламентарни избори – все едно кога, някъде там през февруари или март – 49-тият парламент ще е парцелиран като 48-мия, като 47-мия, защо не и като 46-тия. Отново никоя политическа сила няма да има комфорта да направи мнозинство с когото ѝ харесва, пак ще управлява някой президентски гълъб – и този път няколко „малки“ убийства са неизбежни.

Заглавна снимка: Ksenia Makagonova / Unsplash

Източник

Кой всъщност спечели изборите

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/koy-vsushtnost-specheli-izborite/

Резултатите от четвъртите за година и половина избори за народно събрание не бяха неочаквани. Въпреки това следизборното настроение няма как да е приповдигнато. Чака ни поредният период на политическа нестабилност, а само след няколко месеца – по всяка вероятност и нови избори. Всичко това в контекста на война на няколкостотин метра от границите, все по-отчаяни и ескалиращи действия на един диктатор, загубил връзка с реалността, несигурност на доставките на газ, инфлация, поредни бежански вълни, неясни перспективи за влизането на България в еврозоната и шенгенското пространство. В тази ситуация, изглежда, няма кой да поеме политическата отговорност.

Макар на изборите формално да имаше победител, всички участници по един или друг начин загубиха.

Загуби ГЕРБ, защото, макар и да получи почти толкова проценти, колкото „Продължаваме промяната“ на изборите през ноември 2021 г., няма начин да състави правителство, без допълнително да дискредитира и без това спорния си морален интегритет. Или без да се раздели с Бойко Борисов, което би било началото на края на тази по същество лидерска партия. Предложението на Борисов всички партийни лидери „да се дръпнат назад“ би го поставило в ролята на сив кардинал от типа на Ахмед Доган. Ясно е, че дори партиите да приемат призива му, нищо в ГЕРБ не би се променило.

Нищожна е вероятността „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ да се отзоват на поканата на ГЕРБ за „евро-атлантически кабинет“, защото това би ги обезсмислило политически. Те знаят, че зад мантрата за евро-атлантизма се крие желанието на Борисов да остане на власт и да се съхрани клиентелистката структура на партията по места.

Същият Борисов, който:

– е взел активно участие в т.нар. Възродителен процес;
– е бил бодигард на социалистическия диктатор Тодор Живков;
– през 1991 г. предпочел да напусне работата си, за да остане в БКП;
– подари на Путин кученце;
– остави паравоенни пропутински групировки да се вихрят необезспокоявано в България;
– направи всичко по силите си да бетонира енергийната зависимост на България от Русия;
– вложи милиарди държавни пари за тръба, която заобикаля Украйна, знаейки, че от нея България няма полза…

Та същият Борисов днес се вживява в една от многото си роли – на евро-атлантик.

Понеже ПП и ДБ „не ядат доматите с колците“, комай единственият вариант за управление на ГЕРБ би бил в коалиция с ДПС, „Български възход“ и няколко „разсеяни“ депутати от „Възраждане“, които пропуснат да присъстват при гласуването на кабинета. Подобна конфигурация би била „самоубийствена“ за всички участници, смята социологът Живко Георгиев. Според него ГЕРБ „е токсична за всички без ДПС, но пък ДПС е токсично за всички, в това число и за ГЕРБ“.

Вариантът „експертно правителство“ също е спорен. Строго погледнато, експертни правителства няма – зад всяко правителство стоят определени политики, за които следва да се поеме политическа отговорност. А зад българските експертни правителства стои все ДПС. „Експертни“ бяха правителствата на Любен Беров и Пламен Орешарски. Днес никой не ги споменава с добро.

Безспорно загуби „Продължаваме промяната“, която не удържа заявката си за изборна победа, въпреки че получи повече, отколкото проучванията ѝ отреждаха. И която няма полезен ход, ако получи втория мандат за съставянето на правителство, защото не може да сформира коалиционно мнозинство. Именно в този контекст следва да се интерпретира и отказът за обща парламентарна група с ДБ.

За загубата на партията допринесоха не толкова недостатъчните успехи на коалиционното правителство на Кирил Петков в контекста на всеобщата кризисна ситуация, колкото последователното очерняне на ПП от страна на медии, ГЕРБ и президента, както и грешки на самата партия по време на кампанията. Ето някои от предварителните заключения на Международната мисия за наблюдение на изборите за медийното отразяване на предизборната кампания:

В уебсайтовете на няколко ненадеждни медии, свързани със страници във Facebook и канали в Telegram, се разпространяваше заблуждаваща информация, имаща за цел главно да дискредитира ПП и ДБ и да накърни информационната среда. […] Информационните бюлетини в най-гледаното време на ефирните медии бяха съсредоточени върху решенията на правителството и президента, като от време на време се споменаваха ГЕРБ, БСП, ДПС и ПП във връзка с работата им в предходните кабинети. Отразяването на БСП и ПП беше главно с негативен тон.

Що се отнася до грешките на ПП, те са както в поведението на лидерите ѝ, така и в таргетирането на кампанията. Пример за първия тип грешка е начинът, по който Кирил Петков аргументира участието си в предизборен дебат на bTV. Думите му прозвучаха като изсмукано от пръстите оправдание. Това, заедно с драматичната реакция на представителите на ГЕРБ и неумерено агресивното поведение на водещата на дебата Мария Цънцарова, затвърди впечатлението, че не е в реда на нещата партиен лидер да участва в дебат.

Що се отнася до таргетирането, кампанията на ПП се целеше в три основни групи – антикорупционно настроени, пенсионери и млади хора, предимно негласуващи. Първите се опитваше да привлече с изтъкване на усилията си за спиране на корупционни канали, вторите – с напомняне как са увеличили пенсиите, третите – със симпатично, леко „хулиганско“ поведение, с концерт и особено с изявите на „депутата Христо“ (Христо Петров, известен с рапърския си прякор Ицо Хазарта). Проблемът е, че първите две групи са и типичен електорат на ДБ и БСП и привличайки част от него, ПП „обезкървява“ потенциалните си коалиционни партньори. В същото време партията на Кирил Петков и Асен Василев не зае категорична позиция за войната в Украйна, с което може би отблъсна повече избиратели, отколкото привлече.

ДПС се класира като трета политическа сила от общо седем, преминали 4-процентовата бариера, което е безспорно добро постижение. Проблемът е обаче в споменатата от Живко Георгиев „токсичност“ на партията. ДПС отдавна не се асоциира с турския етнос на огромната част от избирателите си, а с корупция, клиентелизъм и скрити лостове за влияние в институциите и медиите. За партията с почетен председател Ахмед Доган остават следните алтернативи – да бъде групата на „прокажените“, които никой не иска; да влезе в управлението, с което да повлече доверието към другите партии в него надолу; или да продължава да „дърпа конците зад кулисите“, както прави и сега.

На пръв поглед „Възраждане“ определено печели. Продължава тенденцията на увеличаваща се електорална подкрепа за партията, за потенциала на която „Тоест“ обръща внимание от години (например тук, тук и тук). Само че партията на Костадин Костадинов трудно може да капитализира политически възхода си. Може да го капитализира най-вече финансово, примерно с още някоя луксозна къща за председателя си. Радикалният вот в България обаче си има граница и „Възраждане“ е на път да я достигне.

Още повече че войната в Украйна ескалира по такъв начин, че вече е трудно да си путинофил – дори доскорошни верни съюзници на Путин вече се дистанцират от него. А и темата за ваксините се поизтърка. Костадинов е изобретателен и все ще намери нещо ново, чрез което да канализира омраза за политическа употреба. Но това ще е до време.

Не е изключено и „Възраждане“ да влезе в ролята на „златния пръст“ (ала Волен Сидеров), осигурявайки мнозинство за някое управление. В такъв случай я чака съдбата на „Атака“, която на последните избори получи 0,3%, или 7605 гласа. За сравнение: през 2013 г. за партията гласуваха 258 481 души, а на изборите само година по-късно подкрепата за нея се стопи почти наполовина. Докато се стопи толкова подкрепата за партията на Костадинов обаче, ще минат още няколко години от живота ни, стига да сме живи и здрави.

За разлика от „Възраждане“, БСП еднозначно губи. Най-старата действаща партия у нас е сведена до пета политическа сила. Тенденцията на намаляваща електорална подкрепа за „Столетницата“ се запазва, откакто Корнелия Нинова я оглавява. БСП отказва да се превърне в „модерна лява партия“ от европейски тип, към каквато се стремеше, поне на декларативно равнище, бившият ѝ председател Сергей Станишев.

Електоратът на БСП, значителна част от който е на преклонна възраст, оредява все повече по демографски причини. Някои от социално настроените избиратели мигрират към ПП. „Фобският“ електорат, когото Нинова плаши с Истанбулската конвенция, се чувства по-комфортно при „Възраждане“. А путинофилите могат да избират – освен БСП, над чиято председателка тегне „клеймото“, че е подписвала разрешения за износ на оръжие, което в последна сметка е отишло в Украйна – между партията на Костадинов и „Български възход“.

На последните избори „Демократична България“ получи близо 20 000 гласа повече, отколкото през ноември 2021 г. И все пак коалицията се класира на шесто място и сред парламентарно представените партии не е изпреварена само от „Български възход“. А това трудно може да се нарече успех, особено за политическа формация, имала свои министри в предишното редовно правителство.

Всъщност ДБ така и не може да определи кой е нейният електорат, освен тесен слой високообразовани хора в големите градове, преобладаващо в София. Сред тях най-адекватни са посланията на коалицията за програмистите, защото тъкмо те най биха се радвали да могат да общуват с администрацията „само с един клик“ и имат интерес максималният осигурителен праг да е по-нисък.

Опитите на ДБ да „слезе до народа“ са понякога нелепи до конфузност – колкото нелепи са родители, които искат да „стопят леда“ с децата си тийнейджъри, като отиват на купона им и имитират стила и поведението им. Една политическа сила може да разшири електоралната си база, ако отправи адекватни послания за по-широки групи от населението, а не ако нейни кандидати вземат рецепти за туршия от баби от провинцията.

Що се отнася до предизборния слоган „Довери се на разума“, той стана обект на остри критики дори от избиратели на партията и вероятно се харесва само на тези, които са го измислили, и на тесния кръг около тях. Както каза един избирател на ДБ в частен разговор: „Какво искат да ми кажат с това послание, че съм тъп ли?“

„Български възход“ прескочи бариерата за влизане в парламента, което на пръв поглед си е успех. Вероятно това стана, защото някои гласоподаватели асоциират председателя на партията Стефан Янев с президента Румен Радев. Въпреки че последният се разграничи от назначения от него бивш служебен премиер, след като той беше отстранен като военен министър от правителството на Кирил Петков заради пропутинските си позиции.

На Янев много му се участва в управлението – по собственото си признание е готов на всякаква коалиция. Може да се окаже обаче, че няма с кого. Междувременно с публичните си изяви Янев създава впечатлението, че е много объркан човек, пък макар и генерал. След още някой бисер като „защо тръбата е цяла“ току-виж парламентарното битие на „Български възход“ се окаже по-кратко и от това на ИТН.

„Има такъв народ“ загуби, защото не успя да стигне заветните 4%. Или може би не загуби, защото всъщност постигна целта си да дискредитира парламентарната система. Отломките от разрушенията, които нанесе, още не позволяват да има работещо управление.

Може би не загуби и „Изправи се, България“ на Мая Манолова, защото с 1,01% от гласовете си осигури субсидия. И ще получава пари, без да се налага да прави политика.

ВМРО обаче безусловно загуби, защото с 0,81% си остана и без субсидията.

Ако някой все пак спечели от изборите, това е президентът Румен Радев.

По време на предизборната кампания Радев не демонстрира подкрепа към никоя партия или коалиция, но пък не спестяваше критиките си към ПП и БСП, а за кусурите на неотдавнашния си главен враг – ГЕРБ – оставаше сляп.

Тъй като вероятността за работещ редовен кабинет не е голяма, изглежда, Радев за пети път ще има възможността да направи служебно правителство – след кабинета на Огнян Герджиков, двата на Стефан Янев и последния на Гълъб Донев. Така Радев ще продължи да провежда политика според собствените си разбирания, което означава, че в контекста на войната на Русия срещу Украйна България все така няма да заема ясна позиция и ще възпроизвежда пропутински послания, макар декларативно да се обявява за ЕС и НАТО.

Поредното служебно правителство, на свой ред, допълнително ще подкопае доверието в парламентарната демокрация и ще засили настроенията за „силна ръка“ и „президентска република“. Ако подкрепата към Радев, която заради войната е намаляла, не се срине напълно, все повече хора ще си зададат логичния въпрос – след като страната така и така се управлява, аз защо да гласувам? А пътят от този въпрос до отказа от демокрацията, която за българското общество все още е важна, е кратък.

Ала както гласи горчивият хумор по повод на „частичната мобилизация“ в Русия – когато не се интересуваш от политика, рано или късно получаваш повиквателно.

Заглавна снимка: Giorgio Trovato / Unsplash

Източник

Защо резултатите от изборите ще са служебни

Post Syndicated from Светла Енчева original https://toest.bg/zashto-rezultatite-ot-izborite-shte-sa-sluzhebni/

„Служебна“ се нарича победа, която не е постигната в състезание, а е присъдена по други, формални критерии. Спорно е дали предстоящите парламентарни избори на 2 октомври ще излъчат отчетлив победител, който да е в състояние да сформира правителство, дори в коалиция. Сигурно е обаче, че те ще произведат все някакви резултати. Акцентът тук е върху „все някакви“. Проблемът е в прецизността, с която ще се измерят. По-точно – в липсата ѝ.

Колко и как са разпределени имащите право на глас?

Отговорът на този въпрос е от съществено значение, защото избирателната активност представлява делът на гласувалите от всички, които имат право на глас. А избирателната активност определя легитимността на бъдещите управляващи, или колко от българските граждани са реално представени в парламента. По нея се мери и тежестта на купения и контролирания вот. Броят на имащите право на глас определя и броя на мандатите (депутатските места) от съответния избирателен район. Ако те са изчислени на неточна база, резултатите са „на око“.

По предварителни данни от преброяването на населението през 2021 г. в България живеят около 6,5 милиона души. В тях влизат не само имащите право на глас, а и непълнолетните, чужденците без българско гражданство, лишените от свобода с влязла в сила присъда, поставените под запрещение – все групи, чиито представители не могат да гласуват.

Официалните резултати от преброяването ще се огласят в особен момент.

Националният статистически институт ще обяви първите официални резултати от преброяването „поради засилен интерес“ на 3 октомври. Това е тъкмо в деня след изборите. Едва тогава ще стане ясно какви биха били резултатите, ако организацията на гласуването беше съобразена с актуалните данни за гласоподавателите на България.

Междувременно според Централната избирателна комисия имащите право на глас са 6,6 милиона, тоест повече от цялото население на България според предварителните резултати от преброяването. От ЦИК обясняват несъответствието със следния аргумент:

6 милиона и 600 хиляди са всички български граждани, които имат избирателни права, във всички части на света. Ако сравняваме с преброяването – в него участват всички граждани на територията на България.

Ала откъде ЦИК знае колко са българските граждани в чужбина? И съответно тези от тях с право на глас?

Държавата ни няма инструмент, с който да води точен регистър на броя им. А и като се замислим, това не е лесна работа. Много български граждани може изобщо да не си направят труда да уведомят държавата, че живеят в чужбина. Още по-малко – че се намират извън родната си страна към момента на провеждане на изборите.

България няма как да изиска достоверна информация от властите на всички държави за това колко български граждани се намират на територията им. А такава информация е възможно и да липсва – например ако наш сънародник пребивава в страна членка на ЕС, може до три месеца да не регистрира престоя си. На практика – и доста по-дълго. Ако български гражданин в чужбина почине, българските институции може така и да не разберат.

За броя на гласоподавателите, съобщен от ЦИК, има по-логично обяснение.

Избирателните списъци се съставят на основата на данните на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ (ГРАО) към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Според последните данни на ГРАО от 15 септември 2022 г. с постоянна адресна регистрация в България са 8 258 712 души. Това е сборът на регистрираните по постоянен адрес във всички 28 области на страната. Като извадим от тях „на око“ нямащите право на глас, обявените от ЦИК 6,6 милиона придобиват известен смисъл.

Защо регистрираните в системата на ГРАО са с над 1,7 милиона повече от населението на България според преброяването, като имаме предвид, че то поне на теория обхваща и бездомните, а не само тези с адресна регистрация? НСИ се опитва да установи колко хора действително живеят в България. Мнозина имат постоянен адрес, на който не живеят. Това важи и за немалка част от българите в чужбина. Други от тях обаче не са адресно регистрирани у нас. Така че тези 1,7 милиона не отговарят непременно на броя на сънародниците ни извън страната.

А колко са точни резултатите от преброяването?

В България отдавна не живеят над 8 милиона души, но каква е гаранцията, че при последното преброяване е установен реалният брой на населението? Много хора не са взели участие в преброяването – било от недоверие, било заради пандемията, било защото хазяите са им забранили, защото се страхуват, че така може да ги хванат, че не плащат данъци (това впрочем е широко разпространен проблем), било по други причини.

Според НСИ преброените към предпоследния ден на преброителната кампания са 6,62 милиона, или около 82% от населението. Останалите ще бъдат „обхванати по административен път“, тоест вероятно чрез бази данни като тази на ГРАО. Възниква обаче логичният въпрос – откъде НСИ знае колко е населението, че да може да изчисли 82% от него? Та нали целта на преброяването е именно да се установи колко и какви хора живеят в България? Ако това е предварително известно на НСИ, защо е цялото усилие? (Друг е въпросът за някои от формулировките в преброителната карта, които изначално гарантират некоректни резултати по някои признаци – като например етнос, майчин език или религия.)

И все пак, при цялата си условност, резултатите от преброяването по всяка вероятност са по-коректни от данните на ГРАО, защото има поне опит за връзка с реалното население на страната. С помощта на преброяването се добива по-ясна представа и за разпределението на хората в България по райони – нещо, което тромавата система на адресните регистрации изключително изкривява.

Кой губи от неточната статистика на населението?

Ако разпределението на избирателните мандати отговаря на структурата на населението според последното преброяване, поне 15 мандата ще се разместят, а 11 от тях ще отидат в София, установява разследване на Полина Паунова в „Капитал“. Причината е, че от предишното преброяване през 2011 г. населението в цялата страна е намаляло, освен в София, където се е увеличило. Така, вместо 42-ма, депутатите от трите софийски избирателни района биха били общо 53-ма.

От това губи най-вече „Демократична България“, чиито гласоподаватели са концентрирани основно в София. На изборите за 46-тото Народно събрание ДБ дори е първа политическа сила в два от трите избирателни района в столицата. Губи и „Продължаваме промяната“ – на изборите за 47-мото НС най-големият дял от избирателите ѝ е в София.

От неточната статистика обаче губят и партии, които остават под ръба на 4-процентовата бариера. Понякога и една стотна от процента може да бъде решаваща за това дали една политическа сила ще има парламентарно представителство. Или ще вземе субсидия. Като се има предвид, че бариерата е повече или по-малко условна, обяснимо би било недоволството у некласираните.

Най-големите губещи обаче са избирателите. Защото те ще бъдат неадекватно представени не (само) заради спецификата на политическите партии и в резултат на собствения си избор, а и заради формални математически несъответствия. И колкото и да им се натяква, че сами са си виновни, поне за последното не са.

Заглавна снимка: Marco Verch, CC BY 2.0 / Flickr

Източник

Център „Алеф” обявява Десетия международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”

Post Syndicated from Биволъ original https://bivol.bg/%D1%86%D0%B5%D0%BD%D1%82%D1%8A%D1%80-%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D1%84-%D0%BE%D0%B1%D1%8F%D0%B2%D1%8F%D0%B2%D0%B0-%D0%B4%D0%B5%D1%81%D0%B5%D1%82%D0%B8%D1%8F-%D0%BC%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83.html

събота 24 септември 2022


Център за еврейско-българско сътрудничество „Алеф” дава старт на Десетия международен литературен ученически конкурс „Който спаси един човешки живот, спасява цяла вселена”. Десетият конкурс на „Алеф” е посветен на 80-та годишнина…

Лозето на социалистите не ще Станишев, а мотика

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/lozeto-na-sotsiyalistite-ne-shte-stanishev-a-motika/

Днешните български социалисти не могат да откъснат и една чепка грозде от лозето на Габровски*. Електоратът няма сили да копае, ръководството – не желае. Класовата същност на Българската социалистическа партия е от абсолютно несъвместими съставни части – „Позитано“ 20 е от източноевропейската „хайверена левица“, а базата се чуди как да си купи дърва за огрев и кога пак ще ѝ вдигат пенсиите. (Същото е и при ДПС, където надстройката и избирателите са на двата социални полюса, а органичната им връзка е етническата принадлежност.)

Това съвсем не е дилемата от зората на българския социализъм за яйцето и кокошката – пролетариат, обединен в синдикати (тогава се е формирала българската работническа класа), или социалистическа интелигенция. В настоящата дихотомия въпросът е кой да се настани в партийния мезонет и да се възползва от гаснещата електорална мощ. БСП не разширява електоралната си база, не привлича млади и икономически активни хора; единствените движения се извършват по върховете ѝ, където се сменят лидерите и кръговете около тях. На пръв поглед демократично – в другите партии водачите изглеждат циментирани и дори не се избират пряко като в БСП. Но си е боричкане за власт.

Но всички обичат Москва

Никой не очаква от номинално социалистическа партия да бъде носител на присъщи на лявото прогресивни идеи и реформи. Не е тайна, че БСП не е лява, но не е и дясна. Карашик е, но несъмнено олигархична като ГЕРБ и ДПС. Козметични данъчни облекчения и искания за повишаване на пенсиите – за какво друго се бори БСП?! За шестте месеца управление дори забрави за прогресивното данъчно облагане – неин рефрен, докато беше в опозиция. Не би могла например да иска силно и независимо финансово разузнаване – нали ще се зарови и в незнайно как забогателите висши партийни „другари“ и техните офшорни сметки. Няма как да иска и ефективна и подложена на демократична отчетност прокуратура – поради същата причина върховенството на правото не е кауза на БСП.

Забраната на Истанбулската конвенция е залъгалка за избирателите. Но виж, русофилството, или по-скоро путинофилията, е друга работа – единствената топла връзка между БСП и членовете и симпатизантите ѝ. Независимо че в съвременна Русия няма нищо ляво, още по-малко социализъм. И докато за електората водещи са носталгията, силовата пропаганда от времената на соца и разочарованието от Прехода, за което голяма вина носи и БСП, при партийното „началство“ движещите сили са онези, които произтичат от руските (енергийни) зависимости. На „Позитано“ 20 никога не са имали скрупули да подарят газовата инфраструктура на „Газпром“ по времето на Виденов, да смачкат европейска България под тежестта на „Големия шлем“ при Първанов и Станишев – и да вкарат българската енергетика и държава в тежка подчиненост на КТБ, чиято политика беше диктувана от руската ВТБ, респективно Кремъл.

Така верноподаничеството към авторитарен и кървав режим като кремълския, а не национално отговорни каузи стана най-характерната черта на БСП, независимо кой е начело – Сергей Станишев или Корнелия Нинова. (Което я прави трудно различима от „Възраждане“ например.) Макар и на различни позиции за Истанбулската конвенция, и евродепутатите на БСП защитават проруски позиции при различни гласувания в Европарламента, както и БСП в българското Народно събрание, дори понякога различни от тези на останалите евродепутати от групата на Партията на европейските социалисти.

През март българските евродепутати от БСП начело с лидера на ПЕС Сергей Станишев гласуваха против редица санкции срещу Русия – и срещу позицията на групата си в ЕП. Станишев, Иво Христов, Елена Йончева, Цветелина Петкова и Петър Витанов са били против част от текстовете, които предвиждат санкции. Само те от групата на ПЕС гласуваха срещу отнемане на лицензите на руските пропагандни телевизионни канали и бяха против прекратяването на софтуерните лицензи за военния и гражданския сектор на Русия и Беларус, а и срещу намаляването на руските дипломати в ЕС.

В края на юли по „Нова телевизия“ Станишев дори критикува Нинова, че не се борила достатъчно, за да не се прекратява договорът с „Газпром“ през април:

БСП каза: Бяхме против спирането на договора с „Газпром“. Това обаче се случи март, сега сме юли. Какво направи БСП в правителството, за да се коригира това нещо? Нищо. От ПП налагаха политики, без да се съобразяват с чувствителността и мнението и на БСП, и на избирателите. 

(Самата Нинова многократно настояваше да се подновят преговорите, тъй като бизнесът иска евтин газ.)

Завръщането на една легенда – обречено на провал

Сергей Станишев обяви наскоро, че няма да се кандидатира за четвърти мандат като лидер на ПЕС. Официалният му мотив е, че няма силна партия зад гърба си, сиреч Нинова е пречката. Но БСП начело с Нинова и досега не е била зад гърба му, конфликтът им е публично известен от дълго време и подобно основание не звучи сериозно.

Причините са по-дълбоки. Руската война в Украйна доведе до рязко разграничаване и осъждане на политиката на Москва от страна на ЕС. Санкциите предизвикаха сериозни проблеми за ЕС – страните членки се борят с високите енергийни цени и висока инфлация. Изглежда, меко казано, неуместно лидерът на втората след ЕНП политическа сила в Общността да има различно поведение не само от Брюксел, но и от мнозинството партии в ПЕС. Въпросът опира до позициите не на европейската социалдемокрация, а на Европейския съюз като цяло. Станишев става пето колело – затова и няма да се кандидатира. Така след десет години като председател на ПЕС той се завръща в България в опит да си върне и първото място в БСП.

„Една легенда се завръща!“ – ако вземем повод от имиджовата фраза, охотно разпространявана и приписвана на 9-годишния му син Георги, който разказал в училище за баща си: „Един ден, като умре, ще отиде при легендите.“ В БСП легендите никога не са успявали – нито при завръщането си, нито при напускането на БСП. Опитите на Георги Първанов, Мая Манолова, Татяна Дончева, Александър Томов го потвърждават.

За разлика от тях обаче, Сергей Станишев вероятно няма да пробва с нова лява партия – така ще се маргинализира. Рискът е твърде голям, а резултатът – предвидим. Независимо че Станишев разчита на ситуативни предимства – вътрешната опозиция в БСП е ясно оформена, но разпокъсана на лагери и недотам силна, че да победи Нинова на преки избори със свой кандидат. Освен ако не бъде променен уставът на партията, който да върне избора на лидер от конгреса, но до момента опозицията не е успяла да прокара такава промяна.

Вероятно отново ще поискат оставката ѝ след изборите на 2 октомври, но какво от това? Зависи дали БСП отново ще се включи като партньор в управляваща коалиция, както беше в предишната – опозицията поиска оставката на Нинова и през януари т.г., но удари на камък. Лидерката на БСП като добър политически брокер уреди своята преторианска гвардия с назначения. Те пък знаят как да се отблагодаряват – и на нея, и на определени бизнес лобита.

Но ако останалите в коалицията нямат нищо против и не само са преглътнали русофилството на БСП, но твърдят, че отново ще я вземат за партньор в коалицията, значи няма значение кой е председателят. На пръв поглед Станишев дори подхожда повече – проевропейски, редом до лидерите на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. А как би стоял до някого от ГЕРБ…

За Нинова ситуацията се усложнява. Трябва да отбива президентските атаки и разкритията на служебния кабинет и да прави кампания, която вътрешната опозиция неглижира, за да я провали и после да ѝ потърси отговорност. А ето че се появява Станишев, който винаги е декларирал подкрепа за действията на президента Радев.

Както и след 10 ноември, така и сега не става въпрос нито за реанимацията на българската левица, нито за създаване на нормално ляво, а за борба на икономически интереси. Независимо от реториката за социалните неравенства, управителите на БСП никога не са проявявали особена чувствителност на дело. Социалистическата номенклатура и нейните наследници не са много по-различни от la gauche caviar.

Когато Станишев напусна България, за да отиде в Брюксел, теренът под краката му беше разкалян. Ненаказаната по време на тройната коалиция корупция и връзките с Делян Пеевски, добили най-голяма публичност по време на кратко просъществувалото правителство на Пламен Орешарски, не са забравени. Да не би да се канят да конструират нова тройна коалиция – този път от ГЕРБ, БСП и ДПС?

Презареждане на лявото? Невъзможно

Левицата в Европа е в упадък от началото на века и остана някак встрани от дълбоките промени в европейското общество въпреки идеологическата конвергенция към „центъра“ на големи леви партии в Западна Европа. Нямаше промяна по време на десетилетието, в което Сергей Станишев оглавяваше ПЕС, и това личи не само по факта, че партии в ПЕС управляват или са в коалиция в по-малко от една трета от държавите в Съюза.

Социалната цена, която европейските общества плащат за следковидното възстановяване на Европа и настоящата енергийна война, извадиха на терена на популизма много съперници на левите. Те са по-кресливи от тях, не така умерени и понякога левите изглеждат като бледо копие.

Изследвайки лявото, мнозина анализатори установиха, че то не успя да се пренастрои към технологичните промени, въпреки че левите електорати – някогашната работническа класа, са на изчезване като социална група и се върви от „пролетариат към прекариат“ (хибрид между „пролетариат“ и precarious, жизнен статус без сигурност).

В анализа си „Какво се случи с лявото в Европа?“ Ян Ровни, професор по политически науки, проучва този процес и илюстрира с пример промяната – срещата си със съвременния пролетариат във фабрика на „Волво“ в Гьотеборг, Швеция. Той разказва за роботизираната техника при производството на автомобили и работническата класа, представена предимно от „млади жени, седнали на удобни столове, заобиколени от компютърни екрани и клавиатури, слушащи своите айподи“, допълвайки, че „тези работници печелят колкото професорите в шведските университети (което означава много)“. Ровни отбелязва, че повечето от работниците във „Волво“ със своето над средно заплащане, комфорт и сигурност на труда трудно могат да се смятат за работническа класа.

Днешната работническа класа са масите от неквалифицирани обслужващи работници, които предимно готвят, чистят или шофират. Често работата им е краткосрочна или на непълен работен ден и нископлатена. Тези хора не влизат в контакт помежду си както традиционните работници във фабрика. Те често са от различен малцинствен произход и по този начин са разделени от културни граници. Накратко, тези хора имат значително намалена способност за организиране и не го правят. 

В България, когато Преходът изличаваше някогашната социндустрия, а с нея и работническата класа, БСП беше от другата страна – на приватизаторите и кредитните милионери. Опортюнисткото поведение на лидерите ѝ и неспособността да се трансформира в модерна лява партия стопи избирателите. А в най-бедната държава в ЕС лявото има за лица консервативни десни капиталисти и лозето на Габровски изобщо не им е по вкуса. 

*Според исторически източници на лозето на Никола Габровски във Велико Търново през май 1891 г. се е състояла първата социалистическа сбирка, на която присъстват привърженици от Велико Търново, Севлиево, Казанлък, Дряново и Габрово. Габровски организира сбирката заедно със съратника си Димитър Благоев. Сега мястото е превърнато в парк.
Заглавна снимка: Бузлуджа 2018 © Венелина Попова

Източник

Елегия за пасти и избиратели

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/elegiya-za-pasti-izbirateli/

Предизборната кампания e времето, в което българските политици се запознават с избирателите – с тези, които ще гласуват, и с тези, които няма да гласуват. Обещават им пасти, а гражданите не им вярват, защото са зрели хора и са наясно, че пастите ще си ги изядат политиците. Също и първото, и второто преди пастите, след като сложат табелата „Забранено за външни лица“.

Политиците наричат това предизборни платформи, гражданите – реалност, иначе си е политически цинизъм. Медиите дежурно критикуват, че партиите (пак) не представят идеи и политики, макар и те, и аудиториите им да са наясно, че повечето избиратели не четат предизборни програми, дори да ги има, а политическите сили не ги изпълняват, когато спечелят властта.

Парадоксът на обещанията

Защо политиците нарушават обещанията си, които са техният залог да бъдат избирани от гражданите? Лъжат съзнателно, неискрени са, знаейки, че могат да се справят само с някои проблеми, или наистина си вярват? Разбира се, обещанията се изпълняват по-често, когато една политическа формация не трябва да споделя властта с други, както е в коалиционните правителства. Макар че и първият самостоятелен кабинет на ГЕРБ не изпълни най-значимото обещание, с което Бойко Борисов дойде на власт – да накаже за корупцията на тройната коалиция. Впоследствие този Батман на политическия ни Готъм се утвърди чрез други митологеми – като Строителя например.

Коалиционното управление вече е норма за българската политика, което означава политики на компромиса. В българския модел коалицията се разбира не като споделена, а разпарчетосана власт на принципа „всяка коза за свой крак“ – тоест „концесиониране“ на министерства. Въпреки това някои червени линии в бившата четворна коалиция се оказаха непреодолими. Например онази на БСП да не се изпраща оръжие за Украйна. Други, като получервената линия за „депутинизация“ на страната ни, заявена от „Демократична България“, си остана на ниво декларация. „Продължаваме промяната“ пък преди изборите през ноември м.г. предлагаше закриване на Българския енергиен холдинг, но впоследствие от тази идея не остана и помен, след като БСП се възпротивиха на масата на преговорите. Така че няма гаранция за изпълнение на нито едно предизборно обещание, дадено от политическите сили с шанс за представителство в 48-мия парламент.

Освен коалиционните компромиси, фактори за изпълнение на обещанията са и икономическата ситуация, бизнес лобитата зад съответните политически сили, ефективното лидерство и също така предишен управленски опит. Последното се оказа съществен проблем за управлявалата половин година коалиция, тъй като, с изключение на БСП, нито една от останалите три политически сили нямаше такъв опит, а в добавка – и кадрови капацитет. В контекста на войната в Украйна обаче някои компромиси са просто неприемливи – като например кремълският уклон на „Позитано“ 20, който ПП и ДБ се правеха, че не забелязват преди 24 февруари.

Битка, ама не съвсем

Предизборната кампания в България щеше да придобие смисъл и добавена стойност, ако имаше поредица дебати между политическите сили по проблеми, които най-силно вълнуват избирателите. Но не в познатия формат по БНР и БНТ, където журналистите са секунданти, а кандидат-депутатите – високоговорители. В настоящия си вид кампанията е скучна като слово на чиновник от обреден дом, движейки се по пунктира на опорките: „говорете това“, „не говорете онова“, „повтаряйте и потретяйте следното“, изливайки се в официални или скрити платени форми. Преглед на сайтовете на политическите сили и профилите им в YouTube и социалните мрежи показва нейната вялост и еднообразие.

Отваряте например сайта на ГЕРБ и Бойко Борисов е на преден – и всякакъв – план. Борисов тук, Борисов там, Борисов каза, Борисов на трибуна, на пресконференция, сред мъже, жени и деца, награбил баби и гражданки, че и Лили Иванова в Стара Загора. Шестнайсети поредни избори „Граждани за европейско развитие на България“ все още е равно на Борисов. Лидерът иска да вдъхне оптимизъм, защото „държавата е счупена“, да въведе ред, изобщо – да я поправи. И както му отива на такъв ред, от ГЕРБ извадиха и антикризисна програма – единствени. Година и половина откакто партията на Борисов загуби властта, бездействието на прокуратурата по множество сигнали в комбинация с войната в Украйна притъпи спомените за „наследството“ от ГЕРБ – корупцията и безправовата държава.

Иначе в обкръжението на граждани Борисов е естествен, благ, насмешлив, даже костюмиран и внушава онова, което в криза всички ожидат – ста-бил-ност. Но въпреки тия феромони ГЕРБ не регистрира ръст на подкрепящите я. Само Борисов вече не е достатъчен.

А обиколката на автобуса на Промяната, срещан радушно от хората по места в кампанията миналата есен, този път не проработи. Затова липсват видеа, в които Кирил Петков, Асен Василев и други от ПП слизат по стъпалата и ги понася потокът от екзалтирани граждани. Визуалните материали от обиколките са доста селектирани, повечето видеа показват говорещи глави, а коментарите под тях са впечатляващо еднотипни – „Успех“ и „С вас сме“. Срещите с хора са сведени до възторжени изблици или ръкуване и кратък диалог – като този от Монтана.

От изброените три успеха – увеличението на пенсиите, безплатните детски градини и спрения канал на ГКПП „Капитан Андреево“ – видно този път ПП са се прицелили в пенсионерите. И не обелват дума срещу президента дори когато той ги напада с откровено неверни твърдения – че огромният скок в цената на газа се дължи на два танкера за втечнен газ, договорени през юли. От изявления на енергийни експерти и мениджъри на „Булгаргаз“ стана ясно, че втечненият газ, закупен от американската компания „Шениер“, е по-евтин от руския газ. Освен това танкерите дойдоха през юни, а „Булгаргаз“ предложи с 13% по-ниска цена на природния газ от 1 юни.

И все пак от ПП замълчаха. Ще им се да си върнат ония гласове, които получиха през ноември м.г. – и не говорят за геополитика, Русия и газови зависимости.

Самураи, физзарядка, платна, гъби… и „кални бани“

ГЕРБ и ПП, на които известните до момента социологически проучвания отреждат съответно първо и второ място, влизат в леки схватки – като спаринг партньори. Кирил Петков подхвърля нещо за пенсиониране на Бойко Борисов, който пък му отвръща, че е най-скоростно пенсионираният премиер – и толкоз. Като цяло до момента между политическите сили липсват сериозни атаки, както беше с „изчегъртването“ на ГЕРБ миналата година. Сега работата опря май само до изчегъртване на Борисов. Всички в момента ходят на пръсти и не преиграват повече от минимума, нужен за предизборна кампания. Дори в парламента бяха по-настървени.

Този стереотип бива разчупен от „криейтив“, който особено забавлява публиката. Като самураите с мечове от предизборния клип на „Има такъв народ“ или „физзарядката“ на ПП при откриването на кампанията в Пловдив, на която партийците изобразяват българския трикольор с цветни листове в ръце.

Кампанията на „Демократична България“ – коалицията между „Да, България“, ДСБ и Зеленото движение, също се отличи с проблясък. Лидерът на ДСБ ген. Атанас Атанасов, изпратен да води във Варна (ДСБ за първи път няма водач в нито една от трите софийски листи), пусна видео от платноходка с призив да „вдигаме платната“. Чудесно, но вдигането на платната означава само едно – да отплаваме. Видеото вече е свалено, оставени са само снимки от откриването на кампанията.

„Атака“ пробват с анимирано видео, озаглавено „Ти отказа ли ментетата“, в което главният герой се разхожда в гора, натъква се на две гъби (не халюциногенни, а като от детска книжка за Гъбарко) и се колебае коя от двете да избере. Избира отровния двойник… Развръзката – в образа на Волен Сидеров.

В кампанията бе употребена и човешката трагедия – калният потоп, унищожил домове, покъщнина, дърва за огрев и зимнина на хората от няколко карловски села. Селфи с текст „На кални бани сме. Честит празник!“ пуснаха двама кандидати на „Демократична България“ – Теодор Михайлов и Елисавета Белобрадова, широко усмихнати. По-късно неуместната снимка бе изтрита, останаха фотоси как помагат за разчистването на терена. Последваха ги и от „Продължаваме промяната“ – Кирил Петков, който се бори с лопата, при това по тениска, брандирана с логото на ПП, и Никола Минчев, който се преоблича в защитен костюм, за да направи същото. Щеше да е по-полезно вместо този изблик на хуманизъм да бяха купили дърва за колкото семейства могат – мнозина загубиха огрева си за зимата в потопа. Е, нямаше как да има снимки в социалните мрежи, но и от тези имиджовият ефект едва ли ще е значим.

Иначе кампанията си бълбука – като за начало. До 2 октомври може и да се ожълти. А „Български възход“ на Стефан Янев я стартира в Бургас, от откритата сцена „Охлюва“. Чудесно място да вдигнат платната.

Заглавна снимка: © Севда Семер

Източник

Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/ns2022-avtomatichni-sekcii/

В полунощ беше публикувано решението на ЦИК за автоматично отваряне на секции в чужбина на база активността от предходни избори. Изброени са 734 секции, но това няма да е окончателният списък. Дали на тези места ще има секции въобще зависи не само от това дали чуждестранните власти разрешат, но най-вече дали местната българска организация намери място и събере доброволци за комисията и организацията.

Малко се е променило в последните три десетилетия и българската диаспора все още изнася цялата информационна кампания и голяма част от организацията на изборите на свой гръб и за своя сметка. Докато немалко секции се създават в консулства и посолства по подразбиране, огромна част от тях имат много малко гласоподаватели, защото са дипломатически мисии далеч от диаспорите ни.

Затова е важно подаването на заявления за гласуване в чужбина. Благодарение на усилията за промяна на Изборния кодекс след падането на кабинета на ГЕРБ, вече се отварят автоматично секции на база активност от предходни избори. Това означава, че не се налага да се борим за всяка отделна секция и конкретна бройка. Помага и при страни като Германия, където разрешение за секциите следва да се иска преди да завърши кампанията по събиране на заявления, т.е. да се знае къде българите искаме да гласуваме.

Все пак заявленията са важни, за да се отварят допълнителни секции например там, където на на одобреното място, село или град, не е възможно най-вече по логистични причини. Също така ускорява гласуването, тъй като името ви вече ще присъства в избирателните списъци и не се налага да се вписва всичко наново. Не на последно място е лакмус за активността на българите в чужбина, макар честите промени на условията за отваряне на секции да правят сравнението между различни кампании безпредметно.

Очакваме електронният формуляр за заявление за гласуване да бъде пуснат още утре на страницата на ЦИК. Веднага след това ще започна да събирам данните в Glasuvam.org, както правя в последните 10 години. Данните от предишната кампания ще намерите тук като карта и като таблица.

The post Избори 2022: предварителен списък на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

ТЕЦ „Брикел“ и пушекът на всеобщата безотговорност 

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part2/

<< Към част първа

ТЕЦ „Брикел“ пуши отвсякъде.

Очевадната констатация на всеки, минавал някога през Гълъбово, привлече вниманието на институциите, медиите, обществото, а и на ръководството на централата едва когато дойде от най-високия етаж на властта. Премиерът Кирил Петков и екоминистърът Борислав Сандов участваха в извънредната проверка на предприятието на 19 юли заедно с екипи на Регионалната инспекция по околната среда и водите, Регионалната здравна инспекция, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда. В четвъртък вечерта двамата обявиха

решението на Министерския съвет да затвори ТЕЦ „Брикел“ заради установени „умопомрачаващи“ нарушения

до отстраняване на пропуските при дейността ѝ. Ръководството на дружеството е получило уведомление за решението, което трябва да влезе в сила 24 часа след връчването на заповедта. Това прилича на дежавю от 2010 г., когато централата, свързвана с енергийния олигарх Христо Ковачки, трябваше да затвори.

„Установихме фрапиращи нива на замърсяване и работа в тотално несъответствие с нормите на екологичното законодателство, на законодателството, свързано с трудовите права и с пожарната безопасност“, съобщи министър Сандов на брифинга в четвъртък.

По думите му, службата за пожарна безопасност е установила повече от 15 нарушения, включително „наличието на бензиностанция в рамките на комплекса, която не е регламентирана и се намира на отстояния, твърде близки до други обекти“. Министърът отбеляза, че авария в подобен тип обекти може да доведе до екологична катастрофа. При проверките са открити сериозни нарушения на разрешителното за работа на централата, както и системни нарушения назад във времето. Те са основанието за принудителното затваряне на теца.

Министърът потвърди също, че измерените при проверката нива на замърсяване със серен диоксид и фини прахови частици в пъти над нормите са били

не просто моментни данни, а устойчиви стойности

в протокола от измервателната станция на Изпълнителната агенция по околна среда по време на проверката. „Контролно-измервателните уреди, които поставихме на терен, достигнаха максималните си стойности и не можаха да измерят отвъд това, защото емисиите до сградата бяха като емисиите при комин. Необходима е друг тип техника – за измерване на емисии от комин, за да измерим замърсяването в условия, в които трябва да работят български граждани“, посочи още той.

Докато институциите пишат докладите си от извънредната проверка, ТЕЦ „Брикел“ продължава да пуши. Снимка от граждански сигнал до „Грийнпийс – България“, предоставена на „Тоест“

Облаци сив, кафяв и черен дим и тежък тъмен прах, завихрен от равнинните ветрове, периодично обгръщат осемхилядното градче в Югоизточна България. Мрачната му уникалност буквално витае във въздуха – това е едно от двете последни места в Европейския съюз, които страдат от хронично замърсяване със серен диоксид: безцветен газ с остра задушлива миризма, който се отделя при горенето на въглища за производство на енергия. Другото място е Димитровград след възобновяването на дейността на ТЕЦ „Марица 3“.

През май 2022 г. Съдът на Европейския съюз осъди България заради системния провал на държавните институции да спазят задълженията на страната да осигурява добро качество на въздуха в Югоизточния район, където се намират Гълъбово и Димитровград. Данните от годишните доклади, представени пред Съда от Република България, показват, че и дневната, и почасовата пределно допустима стойност за серен диоксид редовно са били превишавани в периода 2007–2018 г. (Вж. параграфи 65–67 от Решението на Съда на ЕС и обобщената таблица по-долу.)

Тоест измерените при проверката на Петков и Сандов стойности на площадката на ТЕЦ „Брикел“

не са нито извънредни, нито безпрецедентни.

В съдебния процес България се оправдава със „завареното положение“: опасното замърсяване със серен диоксид се дължи на факта, че в сравнително малък регион около тази община са разположени четирите най-големи топлоелектрически централи в България, които работят с лигнитни въглища, а именно „Брикел“ в самата община Гълъбово, „Марица-изток 2“ в село Ковачево, община Раднево (съседна на община Гълъбово), „Контур Глобал Марица-изток 3“ в с. Медникарово, община Гълъбово, и „Ей И Ес – 3С Марица-изток 1“ – също в община Гълъбово (пар. 29 от Решението).

Макар да признава, че проверките на компетентните органи са установили нерегламентирани изпускания на такива димни газове от ТЕЦ „Брикел“, държавата поддържа аргумента, че разположението на четирите инсталации на относително малка площ „затруднява значително определянето както на конкретния причинител на замърсяването, така и на степента, в която всяка централа влияе върху качеството на въздуха в община Гълъбово“.

Докато държавата се оправдава пред Европейската комисия и пред Съда на ЕС, Изпълнителната агенция по околна среда дава на останалите въглищни централи в района т.нар. дерогации, или изключения от новите, по-строги норми за ограничаване на замърсяването на въздуха, които влизат в сила през 2017 г., а ТЕЦ „Брикел“ получава нови разрешителни за работа, макар да не спазва условията по старите. Междувременно жителите на Гълъбово и околностите продължават да дишат отровен коктейл от газове.

Вицепремиерът в оставка Борислав Сандов съобщи и данни за потенциален конфликт на интереси, който предстои да бъде установен:

поне няколко служители на РИОСВ – Стара Загора, контролиращия орган за ТЕЦ „Брикел“, вече работят в централата.

Сред тях е настоящият главен еколог на предприятието, бивш директор на екоинспекцията в период, в който централата е оперирала в същия режим.

„Много ясно се вижда всичко, което излиза от сградата. Това не е прах, а емисии. Сградата е надупчена, излизат от прозорците, от тавана, от покрива, отвсякъде“, разказа Сандов пред bTV, показвайки снимка на централата с термокамера на Изпълнителната агенция по околна среда, но практически описвайки всяка снимка от сигнали на граждани от последните години.

ТЕЦ „Брикел“ посипва района с фин въглищен прах, 11 юли 2021 г. © Стефан Николов

Тази, както и всяка друга въглищна централа в България има условие да пречиства димните газове, които са резултат от горенето на въглища за производство на енергия, и да ги изпуска през комин, в който са монтирани измервателни устройства за следене дали отделяните емисии са в законовите норми. ТЕЦ „Брикел“ много често използва 150-метровия комин на инсталацията си. В пика на тази индустрия комините са били строени толкова високи, за да изпускат димните газове от производството високо в атмосферата, които да бъдат отнесени и разредени във въздуха възможно по-далеч от площадката и от близки населени места. Днес, когато вредите за здравето на хората и за околната среда от замърсяването са добре известни, в Европейския съюз важат правила за очистването на димните газове.

Високият комин на „Брикел“ обаче не разполага със съоръжения нито за измерване на димните газове и съдържанието им, нито за очистване.

Законът и разрешителното на централата позволяват използването му, но само в т.нар. преходни режими на работа – при разпалване и погасяване на енергийните котли, както и при аварии.

„ТЕЦ „Брикел“ има пет котела, през няколко часа декларират авария, за да работят само на този комин“, обясни Сандов. Подобна ситуация е описана при проверка в началото на юли, за която министърът пише в отговора си до четирима депутати в Народното събрание. На сигнал на екологични организации РИОСВ – Стара Загора отговаря на 26 май 2021 г., че енергийните котли са силно амортизирани, възникването на чести аварии налага почти ежеседмично погасяне и разпалване, има пропуски по енергийните котли, което води до неорганизирано изпускане на емисии на вредни вещества през покрива на котелния цех, отвори (прозорци) и газоходи. И допълва:

В същото време, видно от начина на експлоатация, не се очертава тенденция дружеството да предприеме мерки и да извърши инвестиции за привеждането на инсталацията в съответствие и изпълнение на всички условия от Комплексното разрешително. 

Въпреки тези заключения Изпълнителната агенция по околна среда издава ново разрешително за работа на ТЕЦ „Брикел“ само няколко месеца след констатираното от РИОСВ – Стара Загора. И въпреки че към самото разрешително са прикачени мотивите на Агенцията да не даде на централата изключение от законовите норми за серни оксиди заради системно неизпълнение на условията на предишното разрешително.

Наред с вече известните нарушения е и

изгарянето на отпадъци и биомаса без законово разрешение.

Тази сага се разгръща през 2018 г., когато няколко въглищни централи, свързвани с Христо Ковачки, правят постъпки за разнообразяване на горивата с отпадъци, биомаса и нефтошисти, които представляват нискокачествени въглища. ТЕЦ „Брикел“ също планира да се превърне в инсинератор, а РИОСВ – Стара Загора ѝ дава зелена светлина, без да настоява за предварителен анализ на влиянието върху здравето на хората и околната среда на такава промяна в инсталация в подобно състояние. Община Гълъбово дори се ангажира да съдейства на централата да изгаря 500 000 тона отпадъци годишно, както показва разкрито в медиите тайно споразумение.

След бурна обществена реакция ТЕЦ „Брикел“ и други централи публично се отказаха от намерението да горят отпадъци. На дневен ред обаче остана горенето на биомаса.

Отпадъци и биомаса, съхранявани на площадка на Брикетната фабрика (намираща се срещу ТЕЦ „Брикел“) в началото на 2021 г. © „Грийнпийс – България“

Интересът на въглищните централи към алтернативни горива е чисто икономически – изгарянето на въглищата изисква закупуване на квоти въглеродни емисии, което става все по-съществен разход за старите и неефективни инсталации, горящи нискокалорични лигнитни въглища. Горенето на отпадъци намалява разходите за емисии, от една страна, и носи допълнителни приходи за „услугата“ по оползотворяване, от друга. Биомасата пък се смята за гориво с нулеви въглеродни емисии в Европейската директива за възобновяемата енергия – практически счетоводен трик, критикуван от екологични организации заради пропуска да се отчете като фактор времето за възстановяване на растенията, изгорени за гориво.

Въпреки че няма разрешение да изгаря биомаса, в годишните си доклади ТЕЦ „Брикел“ декларира изгарянето на над 220 000 тона през 2018 г., 276 000 тона през 2019 г., 386 000 тона през 2020 г. и близо 370 000 тона през 2021 г. Централата получава разрешително да гори биомаса едва през октомври 2021 г. Дотогава ТЕЦ „Брикел“ на два пъти е санкционирана от РИОСВ – Стара Загора за използването на неразрешено гориво – през 2018 г. и 2020 г. са ѝ наложени глоби от по

2000 лв. за неизпълнение на задължението да „уведоми“ контролния орган за „настъпилата промяна в работата на горивната инсталация“.

През последните две години в годишните отчети на ТЕЦ „Брикел“ дори се отбелязва, че „данните за използваните в инсталацията горива са докладвани и във верифицирания доклад за емисии на парникови газове“. Разследване на международната журналистическа организация OCCRP миналата година разкри, че заради отчитане на по-ниски от реалните емисии „Брикел“ и „Бобов дол“ (също свързвана с Христо Ковачки) са избегнали плащането на между 26,6 и 32,2 млн. евро за емисии на парникови газове. Годишните доклади на „Брикел“ са верифицирани от „Джи Ем Ай Верифай“ – компания, която журналистите от OCCRP и природозащитната организация „Грийнпийс – България“ обвързват с въглищната империя на Ковачки, тъй като клиентите ѝ са дружества, свързани с енергийния консултант.

Това обяснява готовността на ТЕЦ „Брикел“ да работи в нарушение години наред, като плаща символични глоби. Не обяснява обаче

откъде идват колосалните количества биомаса, която според екоинспекцията е слама.

Според доклад на отдел „Агростатистика“ към Министерството на земеделието за 2018 г., за която са най-актуалните публикувани данни, в България са произведени общо 83 000 тона слама от житни култури – или над 2,5 пъти по-малко от количеството, което ТЕЦ „Брикел“ декларира, че е изгорила за същата година. Специалисти в бранша смятат, че централата гори слама само по документи, за да осчетоводи по-ниски разходи за емисии. Остават много въпроси около законността на този подход в продължение на години и ролята на редица институции за осъществяването му в завиден институционален комфорт, който министър Сандов нарича „чадър“.

„Това, че е недобре изглеждащо предприятие, според мен не би следвало да бъде затворено“, заяви изпълнителният директор на дружеството Янилин Павлов пред bTV дни след извънредната проверка. При предприятия като ТЕЦ „Брикел“ обаче външният вид е показателен за всичко, което стои зад него.

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Грийнпийс – България“, заснет с дрон над ТЕЦ „Брикел“

Източник

Кога и защо се разпространява манипулативното съдържание? 

Post Syndicated from Йоанна Елми original https://toest.bg/koga-i-zashto-se-razprostranyava-manipulativnoto-sudurzhanie/

Facebook групата „Строго секретно НЛО извънземни конспирации Бог Вселена тайни и загадки“ е една от най-старите конспиративни общности в българското онлайн пространство. Създадена на 13 юли 2013 г., в момента групата наброява близо 100 000 членове и има по над 100 публикации дневно. В нея системно се споделят материали от сайтове с дезинформация и манипулативно съдържание.

Разискваните теми са добре обобщени от името на групата, но не се изчерпват с тях: през годините в нея се публикува манипулативно съдържание за Истанбулската конвенция, Стратегията за детето, здравната криза, а днес – и за войната на Русия срещу Украйна. Така освен изобилие от рекламен спам на руски език, групата предлага и нагледни примери за тенденциите в манипулативното съдържание и как те се променят през годините. Голяма част от информацията се споделя чрез изображения с малко текст, който се превежда от руски или английски, а понякога едни и същи графични елементи се рециклират – апокалиптична снимка, която намеква, че пандемията е заговор за подчиняване на човечеството, е използвана и за конфликта в Донбас, а сега – и за руската инвазия в Украйна.

Хронологията на манипулативното съдържание е проследима и в лични профили, като този на Константин Петков, собственик на сайта за конспирации bultimes.bg, за когото ви разказахме в предишния материал от поредицата. През 2011 г. Петков публикува антисемитско съдържание, конспирации за намаляване на населението и за НЛО, както и публикации, свързващи американското семейство Буш със сатанистите. През 2012 г. постовете му се въртят около края на света според календара на маите, а от 2013 г. нататък е активен по темата за Сирия. По същото време (съвпадащо с Евромайдана в Украйна) Петков започва активно да публикува съдържание, свързано със Сорос, „еврофашизма“, „нелегалните мигранти“, сравнения на ЕС с СССР, предсказания на Ванга за Русия, пропутински постове.

Двата примера илюстрират добре позната тенденция: конспиративното или манипулативното съдържание никога не идва само̀ и е трудно да му се припише злонамереност. Но макар мотивите за разпространение да са различни, съдържанието е по-скоро хомогенно, а опорните точки, които третират наболели проблеми, са сходни.

Пример за мрежа за манипулация

През последните две години светът се изправи пред колективна здравна криза, последвана от руската инвазия в Украйна. Тези събития доведоха до световна инфлация и началото на потенциална икономическа криза. Съвсем естествено манипулативното съдържание се адаптира към следващата тема, а вече често дори се смесва един тип съдържание с друго.

На 28 юни 2022 г. в анонимния сайт novinitebg.eu се появява материал със заглавие „Лавров: Ето заповедта на СЗО към България, дадена на 20 юни“, подписан от автор без снимка, на име Николай Димитров. В публикацията се твърди, че Русия предупреждава „народа на България“, че Световната здравна организация е издала заповед на страната ни „да се стартира пандемията отново“ и „медиите и специалистите да започнат да създават почва за нова вълна“. Като източник се посочва руската правителствена служба „РИА новости“. През следващите няколко седмици статията е споделена в множество групи във Facebook, сред които споменатата по-горе „Строго секретно…“, но и „Аз подкрепям доцент Мангъров“, „Ние не искаме война с Русия“, „Приятели на Россия“ и пр.

Към момента достъпът до сайта novinitebg.eu, в т.ч. до самия материал, е ограничен, но на 9 юли потребител във Facebook публикува скрийншот на статията, който впоследствие е споделен над 1200 пъти.

Подобна „новина“ не се открива при търсене по ключови думи на руски около датата на българския материал в novinitebg.eu. Във Facebook и Telegram същата информация е публикувана около 7 юли, но без посочването на „РИА новости“ като първоизточник. Същевременно „новината“ продължава да се разпространява във Facebook под формата на коментари, постове и техни скрийншотове.

Заповед на СЗО от 20 юни за „създаване на почва за нова вълна“, разбира се, не съществува, нито е разкрита от Русия. Статии в медиите относно нова лятна вълна на коронавируса съществуват отпреди въпросната дата, а към 18 юли експерти прогнозират, че вълната ще достигне пика си до няколко седмици.

Анонимният сайт „се специализира“ в публикуването на дезинформация относно пандемията, примесена със съдържание с проруски уклон, включително невярната информация, че Русия унищожава биолаборатории в Украйна. Статия с такова съдържание е споделена над 400 пъти в групи, в които членуват стотици хиляди потребители.

За разлика от други сайтове, чието съдържание се споделя системно в много групи от един потребител, материалите от маргиналния novinitebg.eu се разпространяват много повече и от множество потребители, сред които има както автентични профили, така и фалшиви. Като например Jessica Rae, в чийто публичен Facebook акаунт откриваме само профилна снимка, която всъщност принадлежи на… калифорнийската инфлуенсърка Джули Сариняна. Акаунтът е администратор на Facebook групата „Ние не искаме война с Русия“ и освен статии от novinitebg.eu споделя в същата група и статии от сайта vsekidenbg.eu, който също вече не е активен в момента. Jessica Rae публикува материалите ежедневно  в групата, наброяваща малко над 14 000 души.

Повечето постове в тази група съдържат дезинформация – изфабрикувани твърдения за пандемията и инвазията в Украйна. Други публикации приканват потребителите да се присъединят към нови проруски групи, например „Подкрепа за Русия“ и „Искаме махане на санкциите срещу Русия“. Първата група е създадена през април тази година, а втората – през юни. „Подкрепа за Русия“ споделя част от администраторите на „Ние не искаме война с Русия“, а „Искаме махане на санкциите срещу Русия“ е администрирана от страницата „Антимедия“, която на свой ред е създадена през януари. „Антимедия“ управлява мрежа от Facebook групи с проруска и антиваксърска насоченост, в които членуват близо 45 000 потребители. Освен на войната и пандемията, групите разчитат и на антисистемни емоции: срещу ДПС, правителството на Кирил Петков, Румен Радев и демократичната система като цяло.

История на манипулацията

Подчертано проруското и антизападно съдържание, което се приспособява към различни теми, си има история. В проучване от 2017 г. на Фондацията за хуманитарни и социални изследвания (ФХСИ) се посочва, че публикациите, обявяващи „залеза на Европа“ нарастват от диапазон 0–20 поста месечно през 2013 г. до 50–300 месечно към 2015 и 2016 г. Същото се отнася за наративи, които промотират Русия: „Ако през 2013 г. общата възхвала на Русия върви с под 10 статии месечно, през 2014 г. тя на два пъти (около анексирането на Крим и след въвеждането на санкциите през есента) бележи рязък ръст с натрупване, за да стигне стабилни стойности от над 50 публикации месечно през следващите две години, с изявени нови пикове от над 250 публикации през март 2015 г. (годишнината от анексирането на Крим) и дори над 400 статии месечно през септември–октомври 2015 г. (влизането на руски войски в Сирия).“

Подобни тенденции в същия период се наблюдават в повечето наративи, които виждаме в описаните групи с манипулативно съдържание: посочване на враговете на Русия, обявяване против санкциите срещу Русия, прокарване на пропагандни тези за Крим и Украйна, дискредитиране на гражданското общество и представяне на Запада като кукловод, който цели да навреди на България. Тези тенденции се променят и усилват след 2017 г. и кулминират с идването на пандемията и последвалата инвазия в Украйна. Наред с изброените наративи, ново изследване на ФХСИ сочи, че манипулативното съдържание си служи с ясен речников набор, който се адаптира към българския политически календар. Епитети като „соросоиди“, „грантаджии“, „джендъри“, „либерасти“, „платени анализатори и политици“, „жълтопаветни протестъри“ се прикачват към политици, граждански организации и личности, както е видно и от примерите в групите, управлявани от „Антимедия“.

Съществуват ли контранаративи? В изследването от 2017 г. на ФХСИ са разглеждани материали, в които Русия, Кремъл, КГБ поемат ролята на „големия злодей“, местещ марионетките си – „рубладжиите“, които „причиняват всички беди на „българския народ“, като му „отнемат суверенитета“. Според изследователите противопоставянето „русофилия–русофобия“ по отношение на манипулативното съдържание е погрешно и е част от методите за манипулация, тъй като и двата разказа са антилиберални и силно националистически настроени.

Контранаративите остават маргинални, като основната разлика е, че отсъстват от легитимни медии и сайтове, както и от таблоидите – разпространението на такова съдържание е ограничено до блогове и индивидуални реакции на манипулативното съдържание. Понастоящем определени думи като „рашист“ например проникват в българското медийно пространство, но тяхната употреба остава в пъти по-ниска от съответстващия проруски пропаганден изказ.

Кое е пропаганда и кое – не?

„Не всяка системна защита на ценности (да речем, европейските ценности) или на политически принципи (на либералната демокрация) могат и следва да бъдат определяни като пропаганда. Никоя система от ценности и принципи, дори и да е целенасочено тиражирана, не може да бъде определяна като пропаганда, ако тя позволява интерпретативна свобода и конкуренция и ако насърчава внимателната и публично защитима детайлизация и модализация на твърденията. Напротив, пропаганда е всяко целенасочено опростяване на картината на света, работещо чрез опорки: с готови разкази, със специално изработен речник от общи епитети (нарицателни), позволяващи метонимично заместване, на казване на едно вместо друго, в квазимитологичен режим на повторение“, категорични са експертите, съставили доклада.

Какво цели манипулацията?

Както писахме и в предишни материали, подобни нюанси са изключително важни. Намерението за разпространение и фактологичната точност на информацията могат да ни помогнат да отговорим не само на въпроса дали става въпрос за манипулативно съдържание, а и защо е публикувано то. Актуални проучвания в сферата отчитат три основни мотивиращи фактора: политически, финансови и социални.

Политическата мотивация често се припокрива с пропагандата и цели утвърждаването на определени идеи. Манипулацията на обществено мнение се осъществява чрез дезинформация и мисинформация, както и чрез мрежи от фалшиви акаунти. Ако пропагандата се контролира на държавно ниво, медии като телевизия и радио също могат да си служат с манипулативно съдържание.

Финансовите облаги също са силен мотиватор за разпространение на дезинформация, като тук действащите лица могат да бъдат разнородни – от политически активисти до македонски тийнейджъри, които публикуват съдържание за американските избори.

Към социалните мотивиращи фактори за разпространяването на манипулативно съдържание спадат изграждането на определен образ, забавлението (включително тролене), търсенето на внимание. Чувството за принадлежност, което създават онлайн общностите, не е за подценяване, а манипулативното съдържание често ползва психологически похвати, които да подсилят подобни усещания (например противопоставянето „ние“ срещу „другите“).

Злоупотреба с кризи без предлагане на решения

Както е очевидно от примерите, манипулативното съдържание експлоатира наболели социални и политически проблеми: разочарование от институционалната система, военни конфликти, здравни кризи и културни противопоставяния. Манипулативното съдържание вирее в общества, където доверието в институциите и медиите е ниско, и на свой ред уронва още повече вярата на гражданите, създавайки порочен кръг. България и САЩ са два примера за подобна информационна криза. В България огромна роля играе тоталитарното наследство с традиционното му противопоставяне Изток–Запад, както и последвалата криза на Прехода, която доведе до своеобразна „пленена държава“ в институционално отношение и до силно обвързани с властта медии. В Щатите като проблем може да се посочи нарастващата политическа поляризация, която няма еквивалент в други западни държави и която води до две изолирани медийни сфери.

Част ли са журналистите от този проблем? Журналистите правят грешки, а някои медии заявяват открито политически уклон. Преувеличенията, предразсъдъците, неточностите и сензационността винаги са съществували като тенденции в новинарския занаят. Разликата отново е в намерението и в излагането на фактите, както и в прозрачността на журналистическите практики. Журналистът може да направи неволна грешка, но професионалната му етика и нормативна рамка изисква тя да бъде прозрачно отчетена и поправена. Задължението на журналиста е да направи заключение на основата на обективни факти – това не означава безкритично излагане на „всички гледни точки“, а анализ на информацията до достигане на логични, проверими заключения. Ако този процес и аргументи са ясни за читателя, не може да става дума за манипулация.

Във времена на кризи – политически, социални, икономически и здравни – манипулативното съдържание експлоатира страховете и недоволствата, без да предлага приложими решения. Енергията на общественото недоволство е силна и носи както финансови, така и политически дивиденти за определени хора и групи, но не и полза за обществото. Подобен тип съдържание вирее особено добре на почвата на съществуващи слабости в системите ни, били те институционални, медийни или ценностни, и често изкривява тези реални проблеми или легитимна информация, за да постига своите внушения.

Антидотът? На първо време разбирането какво представлява манипулацията, как и от кого се осъществява, кога и защо е особено ефективна. Защото само така можем да говорим за същината на проблема, без да се изгубим в морето от информация – независимо дали е манипулативна, или не.

Инфографики и заглавна илюстрация: © Ива Тошкова / „Тоест“
В настоящата поредица Йоанна Елми подробно изследва темата за манипулативното съдържание и отговаря на пет въпроса – какво, къде, от кого, кога и защо се разпространява. Поредицата се осъществява с подкрепата на международната програма за научна журналистика Science+ на Free Press Unlimited и Free Press for Eastern Europe.

Източник

Мементото на Промяната

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://toest.bg/mementoto-na-promyanata/

Забраната на райския газ – акцията, която лидерката на БСП и вицепремиерка Корнелия Нинова избра за края на мандата и на надеждите за ново правителство, е символна. С райски газ може безболезнено да се извади мъдрец – действа бързо, притъпява болката и създава лека еуфория. Заради което е и предпочитана дрога на партита.

И ентусиазмът от управлението на четворната коалиция спадна бързо. Обобщението на шестте месеца (защото в седмия на практика не се работеше) е ясно –

почти нищо от договореното в коалиционното споразумение не беше свършено. 

Но едно важно обещание бе изпълнено – намери се решение за вдигане на ветото за преговорите за еврочленство на Северна Македония. Наред с това обаче енергията за промяна се изтощи, пометена от несполуките на Промяната и страховете от настоящето. Каквото и да отчетат управляващите за тези шест месеца, две липси са безспорни – на сглобка между четирите политически сили в лицето на „Продължаваме промяната“, БСП, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ и на законодателна програма със срокове.

Безвремието властваше в коалиция, в която законопроекти се държаха на ръчно управление от Министерския съвет. Още в коалиционното споразумение механизмът за взаимодействие беше пропуснат, краткото приложение със законодателни намерения не беше сериозно, реформите бяха заместени от анализи, а експертните съвети за решаване на конфликтни въпроси на практика не действаха. В коалицията подготвиха програма и предложения за нови закони, обвързани със срокове, едва през юли, след като кабинетът на Кирил Петков бе свален с вот на недоверие.

Политически дискурс

Коалицията механично слепи четири политически сили, две от които са си ценностно близки и споделят (почти) eдин и същ електорат – ДБ и ПП, а другите две – БСП и ИТН, бяха приобщени единствено на основата на антигерберизма.

Кога БСП стана приемлив партньор за управление? 

Още в края на първия от трите мандата на ГЕРБ и Бойко Борисов всички забравиха за крадливата тройна коалиция, спрените еврофондове и гьола „Белене“. Причините са същите както и сега – Борисов и прокуратурата не отидоха отвъд политическото говорене и парата избяга в свирката както и сега.

Макар точно на БСП и на нейния председател Сергей Станишев да се дължи номинацията на Делян Пеевски за шеф на ДАНС, а двойната и тройната коалиция да уедриха значимостта му на медиен и политически фактор, днес партията на социалистите е мислена за партньор в същия коалиционен формат – ПП, ДБ и БСП – и след предстоящите избори през октомври. (След „приноса“ си за разпада на управлението ИТН са изключени по подразбиране.)

Същата БСП, която изглежда като бабата на „Възраждане“ – 

въпреки опитите да бъде представена като „европейска партия“, отхвърли Истанбулската конвенция, не спира да настоява за преговори с „Газпром“ и за връщане на руски дипломати, обяви се срещу изгонването на руската посланичка Митрофанова (независимо от унизителното ѝ отношение към българите и България) и подкрепи ПП за дерогацията за руския петрол, тоест за „Лукойл“.

И макар че социалистите спомогнаха за избора на Иван Гешев за главен прокурор, участваха в тайния сговор за ВСС и не бяха активни на протестите през лятото на 2020 г., те се оказаха в правилния лагер. Така, въпреки слабите изборни резултати, се сдобиха с ресурсни ведомства – горските стопанства, Министерството на земеделието, Министерството на икономиката, където лидерката Корнелия Нинова имаше съвсем пряк контрол върху оръжейните сделки. Наред с това бяха уредени

над 500 назначения на соцфункционери във феодите на „Позитано“ 20, по данни на „Клуб Z“.

„Непредставимо ми е ГЕРБ да се върне на власт, те са като радиоактивни отпадъци“, заяви в сряда в предаването „Лице в лице“ по bTV депутатът Александър Симов (БСП). Но инфлация от почти 17%, която не спира да расте, скъпи горива и също скъпо отопление през зимата, рецесия, която се приближава и към България – всичко това изчегъртва обвиненията в мафия и задкулисие. Разкритията за частната фирма „Eвролаб 2011“ на ГКПП Капитан Андреево, инсталирана от ГЕРБ на вратата между Изтока и ЕС и свързвана с наркобарони, не стигат за поддържане на огъня.

С какво ще се запомни последният парламент

47-мото Народно събрание одобри закриването на спецправосъдието, а в последния си работен ден, 27 юли, Спецпрокуратурата оневини двама от списъка „Магнитски“ – депутата от ДПС Делян Пеевски и бившия зам.-председател на Бюрото за контрол на специалните разузнавателни средства Илко Желязков, също свързан с ДПС. Заради липса на данни за извършено престъпление проверките срещу тях са били прекратени, съобщи в интервю за БНР Валентина Маджарова, ръководителката на Специализираната прокуратура, преназначена на работа в Софийската градска прокуратура. Олигархията и нейните лейтенанти получиха индулгенцията си – и както заключиха от в. „Сега“, „санкционираните от САЩ нямат никакъв проблем с българските власти“.

Но освен закриването на спецправосъдието, управляващата коалиция успя да приеме окончателно и промените в Закона за съдебната власт, с които приравни статута на европейските делегирани прокурори на националните прокурори. От трибуната на Народното събрание правосъдната министърка в оставка Надежда Йорданова каза:

Българският народ очаква справедливост. Българският народ иска злоупотребите с евросредства да бъдат разследвани и виновните да бъдат изправени пред съда. С този законопроект народните представители направиха това възможно и устояха на всички опити да се засили или установи власт на главния прокурор и върху европейските делегирани прокурори.

Но управляващата коалиция не направи и най-малък опит за преговори за конституционни промени, а комисията, оглавявана от съпредседателя на ДБ Христо Иванов, така и не заработи. Не бяха избрани нови членове на Инспектората към ВСС, въпреки че мандатът на настоящите изтече преди повече от две години. Конституционният съд е в непълен състав от 9 месеца, тъй като парламентът не избра двама съдии, а няма как да избере и 11-членната си квота във ВСС – крайният срок е октомври, когато са и изборите, но до момента номинации така и не са направени.

Борбата с корупцията – едно от двете най-съществени предизборни обещания наред със съдебната реформа, с които ПП стана първа сила на изборите през ноември 2021 г., също не отчита особени успехи. В предстоящата предизборна кампания ще им е по-трудно да убеждават, че тази битка трябва да продължи – след като дори не успяха да реформират КПКОНПИ. Законопроектът, внесен от ПП в началото на края на коалицията, си спечели куп критики от политици и експерти заради лошо качество. Предвид развоя на събитията с връщането на мандата и разпускането на 47-мото НС, и Бойко Рашков няма как да оглави Антикорупционната комисия – не и в този парламент.

Вместо да стартират съществена реформа в борбата с изпирането на пари – област, в която България неизменно търпи критики, управляващите предложиха съществената първа стъпка с изваждането на структурата за борба с изпирането на пари от ДАНС едва когато започна повторната въртележка с мандатите след успешния вот на недоверие към кабинета.

Реформите в службите за сигурност, овладени от президента Радев още при служебните кабинети, бяха не просто заобиколени, а игнорирани от ПП. Така призивите на ДБ за прочистването им от руско влияние останаха да висят във въздуха. Изгонването на 70-те руски дипломати и служители и изявите в медиите на премиера Петков имаха по-скоро краткотраен ефект. В интервюто пред „Таймс“ той обяснява как си е създал могъщи врагове в Русия, след като е сложил край на зависимостта на България от руските газови доставки, и е решен да се бори срещу търговията с влияние на Путин в Източна Европа – но се опасява, че Москва смята да го свали от власт завинаги.

Нищо съществено не се случи в секторите, които засягат всички българи – с изключение на повишението на пенсиите, в здравеопазването и образованието всичко си е постарому (ако не броим повечето почивни дни за учениците през следващата учебна 2022–2023 г.). Формулата на просветния министър Николай Денков за висшите училища – атестиране, акредитиране, консолидиране – спря до атестирането на преподавателите. Концепцията за обединяване на висшите училища трябваше да е готова до 30 юни, но беше представена почти месец по-късно, дни преди правителството да си тръгне – на 27 юли.

С изключение на смяната на няколко директори на държавни болници, в здравеопазването не се усетиха ефективни промени. Неумелият опит на управляващите, при това неосигурен финансово, да прокарат увеличение на заплатите за медицински персонал през повишение на цените на клинични пътеки беше отменен от Върховния административен съд. Решението ще бъде обжалвано, но няма шансове медицинските сестри да получат обещаваното им от всяка власт увеличение на възнагражденията. Сега трябваше да стане 1500 лв., началната основна заплата на лекар – средно 2000 лв., а на санитар – 910 лв.

Здравната министърка Асена Сербезова ще приключи мандата си със скандала между две вериги частни болници: едната – свързана с Тихомир Каменов, „Търговска лига“ и „Чайкафарма“, а другата – с д-р Михаил Тиков и „Булфарма“. Първите подадоха сигнал до прокуратурата, обвинявайки Сербезова в корупция, тъй като удовлетворила искания за нови дейности на УМБАЛ „Софиямед“, УМБАЛ „Пълмед“, МБАЛ „Бургасмед“, МБАЛ „Света София“ и МБАЛ „Света Анна“ за същите медицински дейности, „за които „Сърце и мозък“ чака повече от година“. (Първите три болници са от групата на Тиков.)

Но този скандал е следствие от нерешения от времената на тройната коалиция проблем с Националната здравна карта, която да уреди къде и от какви легла има нужда. Такава карта вече е напълно излишна, тъй като безконтролното разрастване на болнични легла е факт – ведно със занижения контрол от НЗОК, а тези два фактора, заедно с огромното доплащане от страна на пациента, разболяват още повече здравеопазването.

Правителството не успя да подготви и внесе навреме в парламента законопроектите, заложени в Плана за възстановяване и устойчивост, по който България очаква да получи наесен първите 1,2 млрд. евро. Поне от хаоса с обявения за противоконституционен избор на председателя на КЕВР Станислав Тодоров някакъв изход се намери – да бъде върнат на поста бившият шеф на регулатора Иван Иванов. Решението беше подкрепено и от част от депутатите на ПП, освен от ГЕРБ, ДПС, ИТН и „Възраждане“, след като президентът даде срок на парламента до края на настоящата седмица да реши проблема. Това означаваше, че няма как да се задвижи процедурата за избор на нов председател на КЕВР, тъй като би отнела близо три седмици.

Меморандумът с Gemcorp, прекратен, след като избухна скандалът със сянката на руските олигарси в капиталите на компанията и с гарантирания ѝ достъп до чувствителна информация за българската енергетика, хвърли петно върху Промяната. Упорството на управляващите да запазят господството на „Лукойл“ върху българския пазар на горива с отсрочката до 2024 г., по време на която България ще продължи да купува руски петрол, също не им прави добра репутационна услуга, в т.ч. и мълчаливият отказ да сменят представителя на държавата в „Лукойл“, който държи „златната акция“ и би могъл да влияе чрез нея на ценовата политика на компанията.

Предстоящото

Правителството на Кирил Петков оставя на служебния кабинет да се справи с осигуряване на доставките на газ за зимата. Русия използва синьото гориво като инструмент, с който „наказва“ ЕС заради санкциите за войната в Украйна, и периодично обявява намаляване на доставките с различни доводи. В резултат цените на газа надхвърлиха 200 евро/МВтч. Европейската комисия предупреди страните членки да подготвят кризисни планове и намаления на консумацията.

Кирил Петков съобщи вчера за евентуално осигуряване на 7 танкера с втечнен природен газ за България, но условието е служебният кабинет на Румен Радев да обезпечи докарването на синьото гориво до България. Това означава, че служебната власт трябва да договори капацитет за разтоварване на гръцкия терминал „Ревитуса“ и на някой от терминалите за втечнен природен газ в Турция, където бяха разтоварени и предишните количества.

Този договор, който днес ще се предложи, е важна стъпка на екипа, съвместно с ЕК, за осигуряване на газ за следващите 6 месеца. Така улесняваме следващото правителство да довърши започнатото.

Това заяви премиерът в оставка, без да дава подробности за цената, както и откъде ще бъде доставена суровината. Предишните танкери бяха осигурени от американската компания „Шиниър“.

При избори през октомври, последваща рулетка с мандатите и трудни преговори за ново правителство, управлението на назначените от президента министри може да се проточи до ноември-декември. Следователно те ще имат грижата да осигурят газа, да напълнят газохранилището в Чирен и да намерят решение за огромния дълг от 328 млн. лв. на „Топлофикация София“ ЕАД към държавната „Булгаргаз“ и за ликвидните ѝ проблеми. Компенсациите за бизнеса заради скъпия ток бяха удължени до 30 септември с решение на отиващото си правителство.

С какво ще трябва да справят още служебните министри? Украинските бежанци. Какво ще се случи с тях, как ще продължи подпомагането им, в държавните бази ли ще останат? Съгласно настоящата програма след 31 август около 27 000 души ще трябва да напуснат хотелите и почивните бази на министерствата. Ако все още не са си намерили работа, ще трябва да им се търсят места за изкарване на зимата – или друго решение. В България има близо 82 000 украинци със статут на временна закрила, от които децата са 44 979.

За служебното правителство остава да довърши и работата по Стратегическия план на България за земеделието, който ЕК върна с над 200 забележки, а земеделският министър съобщи, че „вече са затворени около 40% от тях“. В плана са заложени 8 млрд. евро в подкрепа на земеделския сектор за следващите 5 години.

Ще се наложи четвъртият кабинет на президента да намери решения за зимната поддръжка на пътищата. Взаимните обвинения между ПП и ИТН за корупция задълбочиха проблема, наследен от управлението на ГЕРБ, което фаворизираше бранша. Но сега заплахата е още по-голяма заради прекратени обществени поръчки за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа: от АПИ – според премиера Петков, от Комисията за защита на конкуренцията – според регионалния министър в оставка Гроздан Караджов. А провеждането на обществена поръчка отнема няколко месеца.

Така, докато служебното правителство търси решения на тези проблеми, ще тече предизборната кампания на партиите. И райски газ в изобилие.

Заглавна снимка (архивна): Стопкадър от видеоизлъчване на „Дневник“ от пресконференцията на Кирил Петков и Асен Василев

Източник

ТЕЦ „Брикел“: История, която трябваше да свърши през 2010 г. 

Post Syndicated from Тоест original https://toest.bg/brikel-part1/

Ръждясали метални конструкции, липсващи стъкла по прозорците, плътен слой черен прах по повърхностите на площадката на ТЕЦ „Брикел“ напомнят на декор от индустриалната история на Гълъбово. Градчето се намира в Маришкия въглищен басейн в Старозагорска област, наричан „туптящото сърце“ на българската енергетика.

Облаците дим в различни нюанси на сивото се стелят летаргично, но упорито през 150-метровия комин. Промъкват се необезпокоявано и през дупките на липсващите прозорци и всеки процеп на сградата. На институционален език това се нарича „неорганизирани емисии“ и представлява отпадни газове от горенето на въглища, които съдържат коктейл от замърсители, вредни за човешкото здраве и околната среда.

Екипът, който проверяваше и прекара два часа на обекта, се почувства зле само след два часа. Не мога да повярвам, че в такива условия работят български граждани, и ще чакам в най-къс срок всички институции да ми дадат доклад, за да видим какви да бъдат следващите стъпки във връзка с това невероятно замърсяване, което се случва ежедневно на този обект.

Това заяви премиерът в оставка Кирил Петков на заседание на Министерския съвет след извънредното си посещение в топлоелектроцентралата на 19 юли т.г. Той също така съобщи, че е подал искане към Държавната агенция за национална сигурност да се установи дали Христо Ковачки е собственик на ТЕЦ „Брикел“ или има контрол върху това дружество. До редакционното приключване на статията резултати от исканите от Петков проверки не са публично оповестени.

При инспекцията на място бяха отчетени нива на замърсяване със серен диоксид от 5600 µg/m3 и с фини прахови частици от 1357 µg/m3. „Те цитираха едни данни от моментните измервания на станцията, които са некоректни“, заяви пред bTV изпълнителният директор на „Брикел“ Янилин Павлов три дни след проверката.

Нормите за опазване на човешкото здраве по тези показатели се осредняват за час, за денонощие и за година. В Европейския съюз, съответно и в българското законодателство, средночасовата норма за серен диоксид е 350 µg/m3, а средноденонощната – 125 µg/m3. Нормите за фини прахови частици с размер до 10 микрона (ФПЧ10) са: средноденонощна – до 50 µg/m3, и средногодишна – 40 µg/m3. Това означава, че при изненадващата инспекция на предприятието в Гълъбово на 19 юли, в която се включиха и РЗИ, РИОСВ, „Пожарна безопасност“ и Инспекцията по труда,

замърсяването е било поне 15 пъти над нормата за серен диоксид и поне 27 пъти – за ФПЧ10.

Трябва да се отбележи, че най-вероятно измерените стойности при проверката са моментни, а не средночасови или средноденонощни, и прякото им сравнение със законовите норми не е напълно коректно. Но дори така отчетените превишения са, меко казано, обезпокоителни.

Нормите за качеството на въздуха в Европейския съюз до голяма степен са плод на политически консенсус. Препоръките на Световната здравна организация, които са осъвременени през 2021 г. и се фокусират върху човешкото здраве, без да вземат предвид икономически съображения на индустрията и правителствата, са още по-строги. Допустимите норми според СЗО са между 2 и 3 пъти по-ниски от нормите на ЕС.

Дразненето на очите и лигавиците e сред най-разпознаваемите симптоми при замърсяването на въздуха. Хроничното излагане на замърсители като фини прахови частици и серен диоксид може да доведе до сърдечносъдови проблеми (сърдечна аритмия и инфаркт) и белодробни болести (астматични пристъпи, бронхит, рак на белия дроб). Според СЗО няма безопасно ниво на замърсяване с прахови частици.

„Всичко е в нормите и е в границите, които са ни поставени“,

повтори Павлов в друго интервю – пред „Нова телевизия“. Макар че на въпроса как си обяснява многобройните сигнали на природозащитни организации и протести на жителите на Гълъбово заради мръсния въздух в района, той потвърждава, че „това, което е очевадно, е така“.

Това, което стана очевадно след извънредната проверка и изостри общественото внимание, се е превърнало в нормално ежедневие за осемте хиляди жители на Гълъбово и е документирано на стотици снимки. Дори след края на плановия ремонт на инсталацията през юни т.г. ТЕЦ „Брикел“ дни наред бълва облаци черен дим.

Колаж от снимки от сигнали на граждани, изпратени до РИОСВ – Стара Загора в първата половина на юли 2022 г. © „Грийнпийс – България“

Ако „Брикел“ затвори, 1300 работници от предприятието ще останат без работа, както и още 1000 души от държавната „Мини Марица-изток“, предупреди още Янилин Павлов. Историята се повтаря: работниците не за първи път са използвани за спасяването на бизнеси около Христо Ковачки.

Машина на времето

Построена през 1964 г., ТЕЦ „Брикел“ е най-старата въглищна централа в Маришкия басейн и една от най-старите в България. Тя трябваше да затвори преди повече от десетилетие заради невъзможност да спази новите, по-високи изисквания за ограничаване на замърсяването след присъединяването на България към Европейския съюз през 2007 г. В подобно положение бяха и други стари централи: ТЕЦ „Бобов дол“, ТЕЦ „Република“ в Перник, ТЕЦ „Марица 3“ в Димитровград и ТЕЦ „Сливен“, които природозащитната организация „Грийнпийс“ сочи като част от „въглищната империя на Ковачки“.

„Брикел“ беше получила разрешение да работи 20 000 часа със заварената си инсталация и без пречиствателни съоръжения за периода между 2008 и 2011 г. Този лимит беше изчерпан, без предприятието да започне подготвителни дейности по затварянето на централата. Вместо да настоява за спазването на изискванията, кабинетът „Борисов 1“ два пъти моли Европейската комисия за отсрочка за замърсяващите тецове заради опасността да останат без работа „2000 работници и още няколко хиляди миньори заради затваряне на други производства“.

Синдикатите активно съдействат в процеса по удължаването на живота на замърсителите.

През 2010 г. Константин Тренчев, тогавашният президент на КТ „Подкрепа“, критикува кратките според него срокове за изграждането на пречистващите съоръжения, макар самите централи да са декларирали като проблем не сроковете, а размера на необходимите инвестиции. През октомври същата година работниците от „Брикел“ излизат на протест и от другия синдикат, КНСБ, настояват за отсрочка от 18 месеца, през които да бъде построена инсталация за очистване на серния диоксид от отпадните газове, въпреки информацията за отказа на собственика да предприеме тази стъпка.

Дни по-късно самият Христо Ковачки настоява за такава отсрочка, като обещава инвестиция в сероочистваща инсталация пред министрите на околната среда Нона Караджова и на енергетиката Трайчо Трайков. През зимния сезон предприятието работи със сероочистка назаем от ТЕЦ „Сливен“, определена от Караджова като „самоделка“. В същото време за доста кратък срок централата се сдобива със собствена сероочистка, изградена „с много труд и изцяло със собствени средства на дружеството“, с проектанти от компанията и външни специалисти и с банкова гаранция от Първа инвестиционна банка.

Когато през 2003 г. техният собственик е имал възможността да избира между това дали да работи 20 000 часа и да прибира печалбата, или да направи инвестиции, включително и в екологична насока, той е избрал големите пари, вместо да гарантира бъдещето на своето производство.

Думите са на Бойко Борисов по време на първия му мандат като министър-председател. В следващите два негови кабинета ТЕЦ „Брикел“ продължи работа с остаряващата си инсталация и все по-честo с нефункционираща сероочистваща инсталация. Междувременно на 12 май т.г.

Съдът на ЕС осъди България за системното замърсяване на въздуха със серен диоксид в района на Гълъбово между 2007 и 2018 г.

Ако „Брикел“ спре работа, Гълъбово, Сливен, Бобов дол и Русе ще останат без отопление за зимата, защото централата обогатява въглищата, които тецовете на тези места използват в производството си, предупреждава директорът Янилин Павлов през 2022 г. В края на 2010 г. правителството позволи на ТЕЦ „Брикел“ да работи на „минимални мощности“ за отоплителния сезон заради „невъзможността в краткосрочен план за намиране на решение за отоплението на град Гълъбово“. Повече от десетилетие по-късно „краткосрочният“ проблем няма решение и социалният аргумент все така прави черните пушеци по-малко черни в очите на управляващите и на голяма част от обществото.

Временното разрешение на правителството предвиждаше окончателното извеждане на ТЕЦ „Брикел“ от експлоатация да стане най-късно в края на април 2011 г. Месец преди крайния срок обаче предприятието внася в Изпълнителната агенция по околна среда заявление за издаване на комплексно разрешително, за да може да възстанови дейността си. Екоминистерството се ангажира „да съдейства за бързо провеждане на екологичните процедури“ за издаване на документа на предприятието, което предстои да се докаже като недосегаем хроничен замърсител.

На преден план – депото за отпадъци на ТЕЦ „Брикел“, по-известно като „черното езеро“, което често запрашава региона при силен вятър. На заден план – централите „Ей И Ес“ (вляво) и „Брикел“ (вдясно) през януари 2021 г. © „Грийнпийс – България“

Няма значение кой е собственикът на „Брикел“,

заявява днес Янилин Павлов. Той признава, че „коментират много теми“ с бизнесмена Христо Ковачки, който през годините се представя като консултант. В онзи период около 2010 г. обаче бизнесменът активно участва в преговорите за удължаването на работата на ТЕЦ „Брикел“, а медиите открито го наричат собственик на тази и други централи.

Дори тогавашният министър-председател Бойко Борисов изразява изненадата си от този факт пред Министерския съвет. „Между другото, много се удивих, когато видях онзи ден на преговорите за „Брикел“ с министър Трайков и Нона Караджова господин Ковачки, защото по документи той никъде не се води в „Брикел“, там се води някакво 25–26-годишно момиче, което сигурно преди пет-шест години е било доста по-младо, по моята теория за възрастта“, коментира Борисов според стенограмата от заседанието на 27 октомври 2010 г.

Става дума за Ива Цветкова, собственичка на дружеството „Калиста 2004“, което приватизира „Брикел“ ЕАД през 2004 г., когато тя е на 21 години, срещу сумата от 29,2 млн. лв. Фирмата е регистрирана на ул. „3020“ №34 в Индустриална зона „Орион“ в София, подобно на много други дружества, свързвани с Христо Ковачки.

Скоро след обрата със закриването, стигнало до удължаване на живота на „Брикел“, през 2011 г. това предприятие, както и няколко други дружества от енергийния сектор,

преминават в ръцете на офшорни фирми на Сейшелските острови

с позволението на Комисията за защита на конкуренцията. Мащабната рокада идва на фона на запор на имущество за 143 млн. лв. на Христо Ковачки заради съмнения, че е придобито от престъпна дейност. Запорът е наложен в рамките на съдебно дело за данъчни измами, по което бизнесменът впоследствие е оправдан.

Офшорната история обаче не свършва дотук – дружествата напускат данъчния рай с влизането в сила на Закона за икономическите и финансовите взаимоотношения с дружества, регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим и техните действителни собственици. Причината е, че компаниите с офшорна собственост не могат да участват в обществени поръчки, нито да получават достъп до държавни ресурси. Освен това те не могат да получават и разрешения за концесии или енергийни лицензи.

В рамките на няколко седмици над десет компании от Сейшелските острови с активи в българската енергетика се прехвърлят на новорегистрирани фирми в Кипър и Великобритания със седалища на няколко общи адреса. Комисията за защита на конкуренцията отново одобрява сделките без опасения за концентрация.

Днес тези връзки трябва да бъдат анализирани от ДАНС по заръка на премиера в оставка Кирил Петков, а името на Христо Ковачки все по-трудно се отронва от устите на политици, регулаторни органи, журналисти.

Очаквайте продължение…

Заглавна снимка: Стопкадър от видеоклип на „Грийнпийс – България“, заснет с дрон над ТЕЦ „Брикел“

Източник

Защо трябва да видите целия запис на Да, България?

Post Syndicated from original https://yurukov.net/blog/2022/dabg-zapis/

Едно от наказанията за отказа да участваш в политиката е, че в крайна сметка биваш управляван от по-глупави хора от теб.

Платон

Преди 6 години обясних защо приех да се включа в учредяването на Да, България. През януари изтъкнах отново причините да се кандидатирам отново за националния съвет на партията. През цялото това време са ми задавали въпроси какво се говори за това или онова, дали този или онзи слух е верен, както и са подхвърляли неизменните коментари за личността на този или онзи.

Да се каже, че всеки има дефекти в характера си е клише, но е вярно. Това важи с още по-голяма сила за политици и общественици, неразделна част от работата на които да са все пред вниманието на хората. От самото начало до сега давам да се разбере, че ако усетя елемент на автократство или дори недемократичност във вътрешните процеси на организацията, то ще изляза. Вярвам, че не може да тръгнеш да се бориш за върховенство на закона, демокрация и права на хората докато вътрешно в структурата ти решенията се взимат еднолично, липсва всякаква прозрачност или процес.

Да, България не е без своите проблеми и те се изтъкват постоянно на срещи и извън тях. Има несъгласни с посоката и как се водят обсъжданията. Аз също не съм съгласен с позиции и решения, както и липсата на някои такива. Писал съм и за това преди. В същото време надали някой честно може да каже, че разговори не се водят, не се обсъжда и не работи след гласуване на общи решения.

Макар неприятен, инцидентът с изтеклия запис от вътрешна среща на парламентарната група на ДБ може да даде представа какво се случва на съветите. Това е начинът и нивото на говорене. Разликата е, че след това има още поне два часа дискусия всеки път и гласуване по различни точки през електронната система.

Това не е маска, която се слага – просто така се работи и общува. Ще ми се другите членове и представители да сравнят какво се случва в техните организации като прозрачност и процес и да се замислят. Най-доброто, което могат да направят за България, е да изискат първо вътрешна промяна и заличаване на едноличната власт. Защото с грешни решения и процеси не се стига до положителен напредък.

Отново, проблеми има във всяка организация. Идеологично Да, България е шарена, компромиси са били правени и всеки отстоява своите приоритети. Има много аспекти, които следва да се обсъдят в дълбочина по начин, който ще видите в пълния запис. Да се изговорят неща, които няма да прочетете по този начин в новинарски заглавия и ехидни постове по социалките.

Политиката е игра на шах, в която следва да се мисли, а не да се блъска по масата и съска скришом през медиите заради наранено его. Политиката е маса, на която или седиш, или стоиш встрани и се тюхкаш как се стигна до тук. Ето това тук е нашата маса.

Пълният запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Христо Иванов: Виждаме как един запис се превръща в пропаганден материал, от който се разпространява откъси, извадени от контекста цитати по медиите. Предполагам, че някои от хората, които взимат решения, го правят от извадени от контекста парчета. Затова публикуваме пълния запис от заседанието на парламентарната група на Демократична България.

Призивът ми е всеки да се запознае с целия запис, да установи, че става дума за една абсолютно рутинна политическа среща. Ние сме професионални политици и сме длъжни да обсъждаме всички аспекти с всички възможни мотиви на играчите. Това е ежедневието в парламента.

Имаме отговорност към страната. Въпросът е не кой на кого е обиден, кой какво не му е харесало, а каква отговорност си готов да поемеш за отговорността на тази страна. Това се съдържа и в този запис. Ние сме напълно спокойни за нашата роля.

Нека всеки да да прецени какво всъщност се е променило в България. Защо трябва да хвърляме страната в поредни избори. Ние сме готови, но сигурни ли сме, че това е най-доброто решение при всички задаващи се кризи.

Застанахме на позицията, че трябва да имаме правителство не защото се харесваме, защото си имаме доверие в тази четворна коалиция или защото има лесни отговори. А защото смятаме, че страната няма нужда от нови избори и защото смятаме, че идва тежка зима.

Подхождаме към този въпрос изключително сериозно и ако някой не го разбира, значи не разбира как се прави политика.

Бяхме готови в името да има правителство да изтеглим своите министри, да нямаме претенции към позиции и да дадем парламентарна подкрепа. И смятам, че всички трябва да сме готови да се откажем от министрите си.

Ако Слави Трифонов е готов да счупи всичко за четвърти път и неговата парламентарна група се подчини на този импулс, трябва да се обърне внимание, че най-заинтересованите са ГЕРБ и ДПС.

Въпросът е дали търсим как да избягаме от отговорност или търсим как да намерим решение за страната. Ако просто трябва да си спасим егото и отговорността, може би това е много добър изход.

Да, смятам, че фиксацията да имаш свои министерства, да е само твое, ти да назначаваш хората, да имаш собствен бюджет и да виждаш единствено това – това е абсолютен погром.

Не позволявайте ГЕРБ и ДПС да закарат страната към още по-голяма криза с надеждата в кризата да се реабилитират и да се избелят. Помислете заслужава ли си заради този разговор да хвърлим България в хаос.

“Демократична България” ще отидем на избори спокойни, защото знаем, че сме били професионални и отговорни. Ще отидем пред избирателите като хора, които сме застанали на страната на здравия разум и на съзнанието, че България е по-голяма от всички възпалени ега, претенции, мераци за позиции.

Posted by Да, България on Friday, July 22, 2022

The post Защо трябва да видите целия запис на Да, България? first appeared on Блогът на Юруков.