Tag Archives: България

Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/20-kritiki/

Когато публикувах картата с предвиденото застрояване на София тя получи голямо внимание. В рамките на месец беше посетена от значителна част от населението на града и генерира както много реакции недоволство и действия от активни жители на града. Беше използвана като визуализация от множество медии, макар и националните да страняха от темата. Беше използвана включително за генериране на фалшиви новини конкретно от групи и акаунти свързани с ГЕРБ за атаки срещу сегашната администрация.

В последните девет месеца получих много подкрепа, но и доста критика за картата. Още когато я обявих официално миналото лято, описах подробно ограниченията и условностите в данните, въвеждането и какво виждаме. Винаги съм открит за методологията и проблемите на нещата, които правя и това не е изключение. Често описвам тези неща и защото се уморявам да ги обяснявам по коментари и групи и просто копирам линк къде да прочетат отговорите. Тази статия не е по-различна като мотивация.

Тук съм събрал 20-те критики за 3D картата с предвидено застрояване. Общават практически всичко, което някой някога е нареждал за проекта минус епитетите. Съгласен съм с всички тях в една или друга степен и съм описал защо са верни поне от гледна точка на критикуващите, защо е такава картата, защо не може да се направи други или какво правя по въпроса, за да го оправя.

Картата е неразбираема

Материята е сложна и картата събира огромно количество информация. При всяка визуализация се налага да се прави компромис между детайлността на представянето и какво се опитваме да покажем. Тъй като картата с документите вече представя много аспекти от документите, които се публикуват от НАГ, 3D картата показва друг аспект – планираното застрояване. Когато правих пилотната версия през декември 2023-та и после като обявих крайната за София описах подробно какво виждаме и как да го разчитаме. Не съм намерил по-добър начин от това. Ако някой има идеи как да се подобри, да пише в коментарите и ще го обсъдим.

Картата не се зарежда въобще

Както споменах, картата събира огромно количество информация – 23 хиляди полигона към този момент събрани в над 16 хиляди сгради. Основен проблем е, че това прави сайтът доста тежък и заради технически ограничения не работи на някои устройства. След обратна връзка от посетители се разбра, че има генерален проблем при iPhone, заради който дори при по-нови модели не успява да се справят с натоварването. Имам идея как да подобря зареждането на данните и показването ѝ. Въпрос е на време, което ще намеря, най-малкото защото ми е интересно как ще стане технически.

Отделно фотореалистичната карта на Google сама по себе си е тежка за зареждане и добавя към този проблем. Самата карта на Google има ограничения в броя посещения на потребител и тъй като немалко хора изглежда разглеждат цяла София, това означава сваляне на много данни, което в един момент Google ограничава. В пикови моменти на активност, например след като някоя медия пише за конкретен обект, това означава, че по-активни потребители изчерпват тези квоти. Това не може да се избегне.

Разбира се, има го и това, че услуги като външни ресурси, самата карта на Google и скорост на връзката влияят. Дори докато пиша това един от глобалните доставчиците използвани от картата има проблеми, което изцяло блокира зареждането тази сутрин. Оправи се като смених на друг временно докато прехвърля всичко на моята машина.

Има сграда в червено, която вече се строи или е построена

Използвам слой на Google, който е фотореалистичен и няма аналог на други доставчици. Докато има подобни опити от Mapbox и други, включително компании в България, не съм намерил нищо доближаващо се до това ниво да детайлност. Слоят им обаче е с данни от поне две години и междувременно има промени в града. Има пуснати сгради, булеварда Филип Кутев беше пуснат. Сгради са завършени или разрушени. Затова при въвеждането на данните съм добавял неща, които не се виждат към онзи момент, независимо, че вече може да са довършени. Когато Google я обновят, ще пусна нови.

Собствениците на имота нямат намерение да строят каквото е отбелязано

Наистина, на някои от отбелязаните места вече има построени сгради и няма изгледа да се разрушават за три- или пететажни сгради. Аналогично има стари блокове, за които са отбелязани по-високи. Картата не показва за какво има издадени разрешителни или се планува непременно строеж, а какво е предвидено, че може да се строи на база заповеди или издадени визи в миналото. Това може да са ПУП-ове или намерения от преди над 20 години, може да са такива от преди две години. Не знаем, защото голяма част от документите, които сега са публични, не бяха до преди това. Това не значи, че тези намерения ще се осъществят, но не значи и че след няколко години собствениците няма да решат друго предвид каква печалба биха осъществили към този момент. Натискът от инвеститори се значителен навсякъде независимо каква е реалната им мотивация за тези обекти. Докато не се промени ОУП и закона за София така, че старите ПУП-ове да станат невалидни и новите да се съобразяват изцяло с новите ОУП, отбелязаното предвидено строителство продължава да е възможно.

На мястото има паметник на културата, защо е отбелязано в червено

Голяма част от паметниците на културата са частни. Немалко от тях не се поддържат, често нарочно. Свидетели сме на умишлено събаряне или съсипване. Министерство на културата до сега не се е справяло да опази нормативно или чрез комисията си тези паметници. Съдебната практика по-скоро пречи да се санкционират онези, които ги унищожават и съотношението риск/печалба не е в полза на опазването на културното ни наследство. Така общините, дори при добро желание, биват отказани да използват малкото механизми да спират и изискват възстановяването на тези паметници. В този смисъл, на база сегашната парктика, 8 етажен блок в центъра на София където сега има паметник на културата е по-скоро неизбежно, отколкото невероятно. Особено предвид, че хората в района често не разбират както се случва докато не дойдат багерите посред нощта.

Няма връзка към документите за въведена сграда с червено

За голяма част от сградите липсват документи. Повечето от тях са на база документи в последните 20 години, които не са публични. Въведени са обаче в слой „Застрояване“ в ГИС системата на НАГ. Всеки може да я види на публичната им карта. Това, което аз правя само е да представя същите данни в по-добър формат, за да са по-разбираеми. Доколкото всичко ново, което въвеждам, има документи към себе си, технически ограничения на визуализацията, сложността и динамиката на процеса на одобрение на сграда, както и времето, което е нужно за модерация на тези връзки, прави невъзможно да се свържат с документите или най-малкото да са последните такива. Затова една от бъдещите функции на картата ще е препращане към тази с документите на същото място, за да могат хората сами да видят какво е известно на това място и околността.

Не е отбелязано какъв вид ще е сградата – училище, градина, офис или жилищна сграда

Доколкото за някои сгради се вижда от визи за проектиране или ПУП какво е предназначението или може да се направи предположение на база собствеността на имота и околните сгради, това важи за твърде малко и отново би било гадаене. Отделно, че неведнъж се е случвало парцели за училища и градини практически да се подаряват за строителство на сгради, както се случаи с една от сградите на Бъсков, или да се строят несвойствени сгради в двора на училища или паркове. Затова всяко усилие за маркиране на сградите би било най-малкото неточно .

Височината или формата на отбелязано строителство не отговаря на съществуващите документи

Почти всички сгради отбелязани на 3D картата са взети от слой Застрояване на НАГ. Там се отбелязват по два начин – височина в метри и етажи. Когато са отбелязани по етажи като правило умножавам по 3.125 метра и получавам височината. Когато е височина, тя може да е до било (максималната позволена на върха) или кота корниз. В този смисъл често височината, която виждате на картата е дори подценена, тъй като в повечето случаи виждаме кота курниз, тоест често се добавят още 2-3 скосени етажа и така се увеличава с 6 до 10 метра височината. Когато има някакви публични документи, там това понякога може да се види по-ясно и го отбелязвам както е показано.

Друг аспект е спецификата на визуализацията. Слоят на Google е релефен като показва съществуваща растителност и сгради. Учудващо нетривиален проблем е да се сложи сградата на нивото на повърхността поради много фактори, включително различни стандарти за топология на тези слоеве и честото изравняване на терен за сградите. За да реша това, взимам средната точка на полигоните и през други доставчици взимам очакваната надморска височина, на която стъпва сградата. Така е възможно разлика от няколко метра заради това колко неравен е терена на София, особено в най-южните части. Комбинирано с подценената височина, за която говорих по-рано, този ефект се компенсира.

Формата на основите, силуета и общите очертания на самите сгради се взимат от същия този слой на НАГ. Както описах подробно в статията обявяваща картата, това са външни очертания, в които новата сграда следва да се впише. Може да е с разчупена форма, може да е дори по-ниска. Често плановете се променят в процеса на вадене на разрешителни дори да не се променят общите параметри. Отделно, както стана ясно от пресконференцията на Терзиев, твърде често строежите надвишават с 10 до 30% височина и интензивност без да са били санкционирани, така че отново изглежда, че картата ми силно подценява бъдещето.

Затова визуализацията показва до къде им е позволено да се разпростират, а не какво ще се случи. Неколкократно архитекти на такива проекти са изказвали раздразнение колко грозно съм представил бъдещите им проекти, още повече в сигнално червено. Разбирам ги напълно и съм съгласен – положили са усилия да направят нещо красиво, което да се вписва в изискванията на клиента, макар и нерядко далеч не и в нормативните изисквания или визията на района. Задачата на картата ми обаче не е да им прави реклама, каквито предложения съм получавал нееднократно. Целта ѝ е да информира тези наоколо какво се случва с улицата, квартала и града им.

Отстоянията не отговарят на изискванията или документите

Формата на основите на сградите се определят от различни документи, до които често нямаме достъп. На картата представям данните в слой Застрояване по по-прегледен вид. Доколкото има други изисквания за отстояние, те ще влияят на крайната форма на сградата в рамките на максималните очертания, които съм показал. Масова практика е да се бетонира изцяло парцела, да се сменя предназначение, за да се използват по-малки отстояния, натиск върху контролни органи, за да подпишат нещо незаконно и други машинации за заобикалят тези изисквания. Затова отново теорията и практиката се различават и това далеч не може да се отчете с 20+ хиляди червени кутийки.

Липсват сгради, за които има документи и са планирани или вече построени

На картата съм отбелязал практически всички сгради над три етажа, които виждам на слоя на НАГ. В последните шест месеца минавам един по един няколко хиляди визи за проектиране, градоустройствени заповеди и ПУП-ове, където също се намира такава информация. Въпреки това, голяма част от тях са публични едва от последните две години. Преди не беше рядкост – случайно или не – да не се публикуват такива или да се показват с месеци закъснение.

Картата не претендира за абсолютна точност, тъй като самите слоеве на НАГ не са абсолютно точни. Данните ми са максимално толкова добри, колкото техните публични такива. Също така не съм отбелязал хилядите къщи, които са планирани в покрайнините на града. Това е защото все още нямам време, ще стане съвсем тежка картата, както и защото повечето попадат далеч извън очертанията на София, където Google maps поддържа 3D слой. Извън това визуализацията губи качеството си. Все пак съм добавил някои от тях.

Картата не показва аспекти като озеленяване, пътна и друга инфраструктура

Доколкото има слоевете показващи тези аспекти, те са също толкова неточни. Има ПУП-ове и решения, които показват какво се планира, но аспекти като отчуждаване, съдебни дела и бюджети често променят тези планове. Също така визуализацията на картата ми цели да покаже други аспекти на града. Отделно е факт, че аспекти от разрешените проекти като плановете за задължително озеленяване и пожарна безопасност не са публични. Те се правят в голяма степен за опазване и засягат интереса и безопасността на обществеността, но в същото време последната няма възможност да се запознаят с тях и дали всъщност са изпълнени.

Картата се фокусира върху височината на сградите

Наистина, започнах с високите сгради и често пиша за тях. На картата обаче има най-много сгради до 15 метра дори без да съм добавил многобройните комплекси от къщи около града. Именно огромните проекти са тези, които привличат внимание, затормозяват инфраструктурата на конкретния район и влияят непропорционално на качеството на живота на околните. При тях има и непропорционално много нарушения и лобизъм, които се проспиват от районни администрации и чиновници, къде заради корупция, къде заради липса на капацитет и сплашване. Затова като такива се определят като най-голям риск и това се разпознава от жители на града като мен, които търсят отговори.

Картата разглежда твърде повърхностно какво ще се строи

Да, това е идеята. Има предостатъчно разпръсната информация в документи, често не публични, карти, слоеве и разрешителни. Когато се прави една визуализация, неизбежно трябва да опростява информацията, за да стане разбираема. Целта е да се приканят останалите да се вгледат в темата и да търсят повече детайли след като са видели голямата картинка. Картата няма претенции да показва всичко на 100% точно, защото самите слоеве на НАГ и публични документи не го показват така. Целта е да осветли практики и планове, част от които разчитат на това да не се шуми много около тях.

Картата показва само данни за София

Да, това е така. Причината е, че подобен слой Застрояване има само в София. Предвид мащабите, градът има най-развитата информационна система докато в много други градове и общини дори не са довършили данните за кадастъра си и умишлено укриват дори задължителните протоколи. Въпрос на личното ми време е да намеря начин да ги извадя и публикувам, както вече правя за Пловдив и Благоевград на картата с документите. 3D модели ще са по-трудно, но не невъзможно и имам вече идея за Пловдив.

В тази връзка има едно изключение – след скандала с кулите в Пловдив ги добавих на картата и публикувах снимки. Махнах ги след като кметът на Пловдив, който беше внесъл предложението, го оттегли. Сега чувам, че няколко медии опипват почвата дали обществото се е успокоило и ще може да се прокара тихомълком втори път нещо подобно увещавайки общинските съветници. Не виждам да им се получава, но затова е и важно да се следят изкъсо комисиите.

Картата подвежда, че ще се застрои цялата София

Предвид опита на сега, изказванията на Съюза на архитектите в синхрон с организации на инвеститорите, че нямало такова понятие като „презастрояване“ и че в междублоковите пространства има предостатъчно място да се боднат по няколко сгради, както и собствеността на земята, заложените в закона параметри и умишлено връзване на ръцете на местната власт в някои случаи, а в други – корупционен и физически натиск върху чиновници на фона на демотивация и ниски заплати и многомилионни финансови интереси, а не на последно място противоречива и най-меко казано съмнителна съдебна практика, също както други аспекти на картата, то по-скоро тя подценява колко ще се застрои града, ако не се направи нещо. В този смисъл наистина подвежда, защото ще е по-зле, но съм съгласен, че ако се вземат мерки далеч няма да се стигне до там. Въпрос на това кой път поемем и кога.

Картата създава излишна паника за бъдещето на София

Съгласен съм. Всъщност, в няколко интервюта съм посочвал, че голямото ми притеснение е картата да не доведе до парализа вместо да мотивира за действие. Самият аз започвайки я не съм предполагал, че положението е толкова зле. И на всеки няколко месеца се доказва изказването ми, че ни е бедна фантазията с нови и нови проблеми и заложени мини. В този смисъл наистина може да се каже, че се генерира известна паника предвид тягостната картина, която може би не е толкова конструктивна.

В същото време бих поспорил дали е излишна. Доколкото има много активни местни групи и организации, които защитават градини, училища, паркове и реки и вършат прекрасна работа, голяма част от населението пренебрегват проблема. Споделям притеснението, че обемът информация е голям, но полагам усилия да го направя лесен за възприемане, за да се избегне тази парализа, за която говоря и хората да действат. Имам съмнение обаче, че критикуващите картата за „излишна паника“ предимно не искат да има действие и биха се радвали хората най-много да мрънкат из фейса приемайки, че нещата са неизбежни. За щастие, почти винаги не са когато се хване от рано темата

Картата създава трудности на собственици на имоти и инвеститори

Да, чувал съм го нееднократно и имам не един или два примера. Това е не е пряка цел, а възможен страничен ефект. Доколкото някои от проектите разчитат на схеми с общинска земя, публични средства или разрешени параметри, други наистина претендират да спазват буквата на закона, макар отново често да разчитат на пропуските на общината да минат метър просто защото „ма те всички така правят“. Голяма част от сградите в София, особено големите, не следва да получат акт 16, често заради елементарни пропуски, за които нормативните актове са красноречиви. В този смисъл вниманието на обществото, от които се притесняват, може би не е толкова лошо нещо.

Друга честа критика е в посока абсолютизми за частната собственост и инициатива. Доколкото това е вярно и елементи са вписани в Конституцията, те не идват с ограничения. Има изисквания колко, къде и какво може да се строи. Отделно тези имоти не съществуват в изолация в града и следва да допринасят вместо да паразитират над останалите. Има и редица изисквания, които до сега рядко са се прилагали, за отстъпване на част от частните имоти за обща инфраструктура и колкото да не са доволни хората, това е закон също толкова, колкото всичко на което се уповават. А не се е прилагало заради обслужване на частни интереси и лично обогатяване, включително на хора, от които е зависело прилагането на тези закони. Тук дори не засягам темата как въобще някои от имотите са станали частни след схеми в общината, измами с нотариуси и съдебни решения и прочие.

Картата не помага на хората да разберат процесите

Да, не е това целта на картата. Имам други проекти и визуализации, които искат да допринесат в тази посока. Процесите обаче са изключително сложни и дори често самите чиновници не ги разбират или проследяват от край до край. Има, несъмнено, хора които ги разбират и често са от страната на онези, които експлоатират не само пропуските в тези процеси, но и разминаванията между нормативни изисквания и реална административна и съдебна практика. Надявам се в скоро време общината да публикува такива обучителни материали. Все пак, ако някой иска да сподели такова описание или друга форма на представяне на тези процеси, дори и като UML диаграма, ще се радвам да помогна да я представим и приложим към другите визуализации.

Картата няма практическа стойност за градоустройството

Да, и не е това целта. Има предостатъчно специализирани системи, които се използват за тази цел. Още в началото писах, че данните не могат да се използват дори за дигитален двойник, заради качеството на източника и въвеждане, както и контекстът, в който съществуват. Все пак, имам идеи как може да се маркират като рискови някои планирани строежи и парцели и готвя нещо по въпроса.

Картата е излишна

Да, излишна е. По-точно следва да е излишна и работя за това да стане излишна. Също както картата ми за безследно изчезналите преди 15 години беше излишна. Тази тук цели да илюстрира какъв е проблемът и какво е възможно да се направи с малко повече прозрачност.

Възможно е да стане напълно точна и автоматизирана и да се генерира от самите институции не само за София, но и за цяла България за бъдещи проекти като изчиства почти всички критики, които описах до тук. Това може да стане с електронно подаване и обработка на строителните книжа и задължение да се публикуват схемите проектите и параметрите им в единен структуриран формат. Това ще помогне не само да се придвижват много по-бързо разрешителните там където няма проблеми, така и да се хващат нарушенията и корупционните практики. Това значи, че ако искате пристройка към къщата си няма да се налага да чакате месеци или години, а дни. В същото време значи и че проекти за десетки милиони ще стават публични в цялостта си веднага след като бъдат подадени документите. Мисля, че разбирате защо предложените по този начин мерки биват блокирани в парламента. Готвят се и други локални мерки в тази посока, но има и също толкова силен лобизъм срещу тях.

В този смисъл картата е излишна, защото не следва някой като мен да отделя толкова време да я прави и поддържа. Не съм и планирал да го правя. Намира се за полезна от доста, защото показва нещата по различен начин и докато това остане така, картата ще е публична.

Повече по темата

Ако сте стигнали до тук, може да са ви интересни другите аспекти на тази карта и други свързани проекти, които съм правил:

The post Събрах 20-те чести критики към 3D картата със застрояването и съм съгласен с тях first appeared on Блогът на Юруков.

Забелязва се спад в раждаемостта след пандемията и може би не засяга България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/spad-rajdaemost/

Вчера, когато привършвах текста ми за картата на Евростат, се замислих над още нещо. Защо забелязваме спад в тоталния индекс на плодовитостта сред повечето европейски държави в последните две години? Поне това на пръв поглед се виждаше взирайки се в данните им. Реших да се задълбая повече и излязоха няколко интересни наблюдения. Ще се опитам да дам свое обяснение за тях, макар несъмнено за всяка държава те и други имат различна тежест.

Каква е динамиката?

Тъй като говорим за доста числа и държави, реших да разгледам две конкретни години – 2019 и последната известна 2023-та. С други думи – преди и след пандемията. Защо избрах тях и защо не трябва да избързваме с изводите ще обясня по-нататък, но ето първо графиката. Тук сравнявам 24 държави включени в данните на Евростат. При 18 има спад от над 9% за пет години, което е сериозно. При Унгария, Хърватия и Португалия практически няма промяна, а при Сърбия и Македония има съответно увеличение от 6.6% и 18%. Тях ще разгледаме след малко. Най-голям спад има при Турция от 20%, както и при Полша, Швеция, Грузия, Естония, Латвия и Литва от между 15% и 21%.

Интересното е, че сред държавите от ЕС една от трите без намаление е България. При това е с най-голямо увеличение от 1.12%. Както коментирах в предишната статия, плодовитостта не трябва да се разглежда в изолация или дори кратък период, макар в определени случаи да е неизбежно. В случая дори да сравним 2023-та със средната стойност за същите държави между 2017 и 2019-та, картината не се променя. България дори скача с 3.82%. Тук важна бележка е, че изключвам държави като Кипър и Люксембург заради малкото население.

Държавите, където няма намаление за този период, са България, Сърбия, Македония, Унгария, Хърватия, Португалия и Кипър. Кривите им за последните десет години са добро начало, за да разберем условностите им, което да ни даде и идея за тези с голямо намаление.

Виждаме голяма вариация и в зависимост коя година вземем, получаваме различен ръст. При България, например, практически липсва промяна след 2018-та, след като до тогава има постоянно подобрение на плодовитостта. Въпреки това, се виждат леки пикове през 2019-там, 2021 и 2023-та, което прави сравнението горе подходящо. При Сърбия и Македония се отчита значително повишение след кризата. При Унгария и Хърватия виждаме първоначален скок от 1-2 години, след което рязък спад. При Португалия виждаме пък спад и после възстановяване, а при Кипър ситуацията в по-скоро като България. С други думи, при всички изброени с изключение на Сърбия и Македония виждаме по-скоро еднократни ефекти. Вижда се ясно обаче, че България има значително по-висока плодовитост от останалите дори с положителна тенденция и това е силен сигнал, който не трябва да се пренебрегва.

Възможни обяснения

Още в началото на пандемията, когато се разбра, че няма да свърши за няколко месеца, имаше твърдения, че тя ще доведе до сериозно увеличение на раждаемостта, а от там и плодовитостта. В това имаше някаква логика. От една страна, историята показва, че след кризи и войни има скок в раждаемостта като форма на компенсиране. От друга, много хора бяха затворени вкъщи продължително без много какво да правят.

Тези твърдения обаче се базират на повърхностно разбиране на поведението на хората, още повече в днешното общество. Голямата несигурност и смърт всъщност намалява шансовете двойки да се решат на деца. Видяхме го през 90-те в България. Това е още по-вярно във време, когато поне някаква част от населението има някаква здравна и сексуална култура и възможност да се предпазят от бременност. В тази връзка, не се забеляза увеличение на абортите нито според данните на НЗОК, нито според оценките на организации занимаващи се с темата. Има дори постоянно намаление – както в абсолютен брой, така и спрямо брой жени и брой раждания.

Както виждаме горе, забелязва се спад в раждаемостта в много държави. Средното за целия Европейски съюз (без Великобритания) е 9.8% надолу между 2019 и 2023-та. Една причина за това може да е продължаващата политическа и икономическа несигурност. Водещ фактор си остава застаряващото население, повишаващата се средна възраст на раждане и променящата се възрастова структура на жените в детеродна възраст. По време на пандемията пък навярно изолацията е имала ефект – когато не излизаш продължително време или общо страниш от групи, не срещаш нови хора, не заформяш връзки и семейства и от тях – деца. Това е феномен наблюдаван от много време в Япония и е основен проблем в демографията им, но по културни причини.

В държави крайно зависещи от имиграция за закрепване на демографското си положение като Италия, Германия и Франция пандемията доведе до намаляване на този поток. Като допълним затварянето на границите, паника подтикната от нативистични и националистически настроения, засилването на радикалните партии и общите негативни настроения срещу чужденците, разбираемо е защо притокът на деца и млади семейства, които да раждат такива би намалял, а тези вече на място биха отложили такова решение.

В България може би е имало отчасти положителен ефект от този процес. Шовинизма, расизма и сегрегацията са все още твърде сериозно заложени в обществото ни и работната среда и в комбинация с корупция и мудна бюрокрация никога не сме успявали да привлечем значително количество външни работници. Така временен спад не би се отразил толкова, но означава и че дългосрочно сами ограничаваме възможностите си като общество и икономика. От друга страна, имаше от рано сигнали подкрепени от последвали данни, че доста българи се върнаха в рамките на пандемията и останаха в България. Някои от тях навярно вече имат деца и са помогнали за наблюдаваното леко увеличение на плодовитостта. Аз съм сред тях, макар връщането ми в България да беше планирано доста преди самата пандемия.

Да не бързаме с изводите

Не трябва обаче да се взираме прекалено в тези отделни числа, защото те се влияят твърде силно от много фактори. В Унгария, например, широко тиражираните мерки за стимулиране на раждаемостта и брака сред семействата имаха еднократен и скромен успех. Причината за това е липсата на разбиране за мотивацията на хората и същността на проблемите, но и също, че бяха диктувани от религиозни, националистически и консервативни догми.

В други страни локализирани проблеми, кризи и несигурност имат голямо влияние върху числата. Пример за прибалтийските републики и заплахата от агресия от страна на Русия. Дори неща като инфлацията, която видяхме в Европа и освен всичко подпомогна изкачването на анти-системни партии, може да е фактор.

Но основен фактор според мен е вътрешната демографска динамика в самите държави, която съвсем очаквано не върви в синхрон. Често предупреждавам да не се сравнява така механично метрики между държавите, особено такива в конкретен момент във времето. Всяка метрика има своя смисъл, обяснение и приложение, но имаме склонност да ги изкарваме от контекст без особено разбиране. За тоталният коефициент на плодовитост навярно това важи в най-голяма степен.

В различните държави в детеродна възраст влизат и излизат различен брой жени. У нас в последните години влизат доста заради повишената раждаемост преди 15 години. Също така, различни социални фактори като възраст на завършване на училищата, практики за започване на университет, социална и трудова защита, достъпност до помощ и финансиране за подпомагане на репродуктивното здраве и промени в тези мерки и възможност в последните години могат да имат еднократен ефект, който за се види като сигнал в тези данни. Понякога дори продължителна липса на медикамент важен за хора с трудности в зачеването може да създаде ефект съизмерим с онези, които виждаме горе.

Не на последно място, данните за някои от изброените държави са предварителни и подлежат на корекция. Докато повечето деца родени през 2023-та са били заченати в условията на пандемията и още в началото на войната в Украйна, когато се смяташе, че ще свърши бързо, не може да знаем колко тази несигурност им се е отразила. Трябва да изчакаме окончателните данни за 2024-та и дори 2025-та, за да видим дали обсъжданото е имало по-сериозен ефект и какъв.

Затова е важно да четем с разбиране, да поставяме нещата под въпрос и в контекст, да сме запознати с методологията и ограниченията на данните и да не търсим гръмки твърдения и още по-малко – обяснения на ефект, който ни се ще да видим. Най-големият проблем на които да е данни е не в тях самите, а в презумпциите, с които подхождаме.

The post Забелязва се спад в раждаемостта след пандемията и може би не засяга България first appeared on Блогът на Юруков.

Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва?

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/eurostat-data/

Горната снимка обиколи мрежата в петък, когато Eurostat обнови данните си за раждаемостта в Европа. Тя беше посрещната с разнопосочни реакции, но най-честата беше радост, че сме на първо място в България по брой деца на жена в детеродна възраст – 1.81. Доколкото това изглежда е вярно, има няколко важни подробности, които бяха пропуснати по веригата.

Първо, препоръчвам да прегледате статията ми обясняваща подробно каква е разликата между плодовитост и раждаемост и защо всъщност е нямало скок в първото преди три години. В графиката илюстрирам как и защо коригирам населението след последните две преброявания и как това се отразява на този индекс.

Имаше критика към преизчисляването на коефициента в същата статия, която пуснах през август 2024-та. От дискусиите се виждаше, че причината е предимно това, че показваше практически застой в последните седем години и неизбежните изводи за промяната на условията на живот в годините преди 2018-та и влиянието им за решенията на двойките. Данните публикувани на 7-ми март 2025-та от Евростат обаче съвпадат почти идеално с моите корекции. Голямата разлика е през 2012-та, когато те взимат числото на НСИ като базова точка, а аз го преизчислявам. Отклонението в другите години е под 0.7% и се дължи на това, че аз имам данни за ражданията само по възрастови групи, а не по отделни възрасти на майките. Все пак са доста точки и потвърждават моите изводи шест месеца по рано.

Много по-важно в случая обаче е, че макар да виждаме добри сигнали, трябва да ги поставим в контекст. Макар да имаме тази година най-висок показател в Европа, плодовитостта има значение единствено ако се разглежда в продължителен период от време, защото тогава проличават истинският ефект върху населението и обществото. Краткосрочен скок или спад носи само шумни заглавия, но само толкова. Притеснителен е застоя в последните години, макар по-долу ще покажа, че на фона на Европа може и да е добра новина. Въпреки това фактът, че е под 2.1 остава проблем. Зад това число има много детайли и съм ги обсъждал често. Най-важното е, че се използва премного за консервативана пропаганда целяща намаляване правата на жените без обаче да показват особено разбиране или работещи решения. Също така, плодовитостта е само един от многото параметри на демографията, не съществува в изолация и свеждането му до едно число, макар удобно, скрива много важни детайли като възрастовото разпределение на майките, еднократни ефекти, здравеопазване, реална смъртност на жени и новородени и прочие.

Забелязва се също разминаване с данните за други държави като Турция с официалните такива за 2023-та. Това може да се обясни с преизчислението, което правят за всички на база оценките за населението и дали имат достъп до окончателни данни. Всъщност, имаше разминаване и с данните на НСИ. Ще забележите че в статията ми от август миналата година за 2023-та съм посочил плодовитостта от НСИ да е 1.79. Тъй като пазя всичко, което свалям като данни, виждам, че това е показвал порталът Инфостат, когато свалих справката на 29-ти април 2024. Днес числото е коригирано на 1.81, което съвпада точно с моята оценка и тази на Евростат.

Предупрежавам, че трябва да се много внимателни когато сравняваме показатели между държави, особено такива зависещи от възрастовата структура на населението като смъртност, рак или заболевамост. В случая тези стойности могат да се сравняват като имаме едно наум, че има голяма вариация в средната възраст на раждане и разпределението по възрасти. Затова нека направим няколко сравнения.

Първо тук виждате коефициентът на плодовитост на България от 1960 до 2023-та по данни и оценки на Евростат. След резкия спад през 90-те виждаме бързо покачване. Вижда се спирането на растежа в последните седем години. На практика през 2018-та сме стигнали нивото, което е имала България преди голямата миграция от една трета от младото тогава поколение. След това обаче България на практика е спряла в демографското си развитие по този показател.

В следващите две графики ще видите сравнение за същия период между за България и няколко други европейски държави. Вижда се, че след възстановяването от кризата през 90-те сме задминали Германия преди 20 години. Повишението при тях в последните 10 години се дължи изцяло на външна миграция. В последните няколко години сме задминали дори шампионите демографски – Ирландия и Франция. Франция е интересен случай, защото има ниска раждаемост в последните 200 години и често се използва като ранен пре-индустриален пример за изследване на демографски преход. Ирландия пък показва много висока плодовитост през 60-те, но аналогичен на нас спад след това, но траещ 25 години вместо 10 и по други причини.

Тук виждаме сравнение със съседите ни. Демографския преход при всички съвпада с икономически крах и напускане на сериозна част от младите. Виждаме, че при Гърция в започнал 10 години по-рано и все още остава доста нисък. Плодовитостта в България и Румъния върви практически в унисон до пандемията, което може да даде индикации, че се диктува основно от външни фактори и общи черти и промени на ситуацията в двете държави. След пандемията обаче виждаме сериозен спад в Румъния, както и в Гърция, докато в България нещата остават непроменени.

За пълните данни препоръчвам да погледнете статията на Евростат и таблицата им, както и таблицата в Инфостат на НСИ, а тук ще намерите последните справки, карта и методологията им

The post Картата на Евростат за плодовитостта и какво всъщност ни показва? first appeared on Блогът на Юруков.

Нов бюлетин за строителството в София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/subscribe/

Доста неща се случиха покрай проекта GovAlert и конкретно данните за градоустройството и строителството в София. От няколко справки, с които сам да осмисля както се случва, той се разви в многопластов инструмент позволяващ проследяване на процеси и онагледяване на сложни аспекти от бъдещето на града. За последната година близо 10% от пълнолетното население на София посети картата с документите, 3D визуализациите и отделните информационни канали. С други думи – изглежда доста хора намериха това, което правя, за полезно.

Все пак, отчитам, че потокът от информация е значителен и труден за осмисляне. Картата на бъдещото застрояване, филтрите към нея и за документите трябваше да помогнат, но не бе достатъчно. През 2024-та съобщих за 10448 документа, от които 95.5% са видими на картата. За 2023-та бяха 12153 или по 49 на всеки работен ден само за София. Събирах идеи и предложения. Най-честото желание беше някакъв формат, в който всеки да вижда само документи за места близо до дома или офиса. Алтернативно – само за района, в който живеят. Това е нещо, което исках да направя от самото начало, но отлагах заради сложността и обвързаните разходи за такава услуга.

Всичко, което съм създал тук, както и другите проекти за визуализации и отворени данни, правя на свой гръб подтикнат от желанието да си отговоря на въпросите, които ме занимават и в процеса да помогна на други да го направят. Най-удобен канал за повечето е мейл, но изпращането до много хора е обвързано с разходи. За да е надеждно и да не отиват в спам, трябва да се използва платена услуга. Осъзнах го докато правех бюлетина за гласуващите в чужбина, където на всеки вот изпращам по няколко мейла на над 3000 абонирали се. В онзи случай обаче изпращането е еднократно и (принципно) рядко докато динамиката около застрояването е постоянна.

Затова реших да направя бюлетин под формата на платена услуга, което да покрие разходите по това и други аспекти на картите, които правя. Идеята за това всъщност дойде от призивите, които получавам да пусна Patreon или друга подобна форма позволяваща дарения и подкрепа. Реших да комбинирам двете неща, за да има някаква стойност, която се получава в замяна. Ако има интерес, имам идеи как да развия бюлетина с допълнителни категории, филтри, градове и източници. Приемам всякаква обратна връзка и идеи.

При абонамент имате възможност да изберете в кой час на деня искате да получавате мейла. Може да го искате със сутришното кафе, в обедната почивка или вечерта след като са свършили работа в НАГ. Независимо кога изберете, ще получавате всички документи от последните 24 работни часа. Това значи, че в понеделник сутринта ще получавате всичко от петък. Събота и неделя ще е тихо.

След това може да изберете какво ви интересува. Може да центрирате картата около дадено място и да получавате документи в радиус от малко над километър около него. Може да изберете конкретен район. Над 96% от откритите документи успявам по един или друг начин да свържа с конкретен имот или улица. Ако обаче не успея, повечето от останалите свързвам с район. Ако изберете място с радиус, ще получавате и документите, които може би са от интерес, защото се отнасят до района ви. Има единици, които се отнасят до цяла София или дори с район не съм успял да свържа автоматично (написани на ръка, например). Те се получават от всички. Ако в дадения ден няма документи, които ви засягат няма да получите мейл.

Целта е да се ограничи потокът от информация засягащ цялата София и десетки документи на ден до няколко, които занимават само Вас. Разбира се, мястото и района, както и часът на получаване могат да се променят. Дал съм възможност за абонамент на месечна или годишна база. Плащането става карта през сигурна система, която се използва често от други в България. Абонаментът може да се прекъсне по всяко време като ще продължите да получавате мейли до края на предплатения период. Ако искате да спрете и това, моля пишете ми като отговорите на някой от мейлите от бюлетина.

Обвързването на документи с имоти става автоматично. Например, сайтът ми изчита дневния ред за бъдещи заседания на експертни съвети решаващи по ПУП-ове и разрешения за строеж и открива номера на имоти и сгради, след това ги слага на картата. Някои от числата може да са грешни, а някои – описани с думи, адреси или други означения, които не могат да се засекат автоматично. Отделно самите документи и отбелязване им в НАГ и Столична община става на ръка, което е водело до грешки в миналото. Това означава, че засичането дали на документ или новина попада в зоната на интерес, не е абсолютно сигурно и както до сега е възможно някои документи да бъдат пропуснати или маркирани неподходящо. С подобряване на прозрачността на Столична община, метаданните и дигитализацията на процесите, това ще се подобри. Бюлетина ми може да е само толкова добър, колкото е източникът, което важи за всичко свързано с данни.

Разбира се, остават да работят и ще развивам старите канали, по които тези документи са достъпни. Такава е ActivityPub страницата с линкове към социалките, картата с документите и тази с 3D застрояването. Всички документи ги има и на страницата на НАГ в различни регистри. Целта на новият бюлетин е да намали обемът информация, който ви залива по всички канали до степен, в която не изпитваме парализа в желанието си да променим нещо.

Ако имате въпроси, идеи или някаква обратна връзка, ще се радвам да ги обсъдим в коментарите.

The post Нов бюлетин за строителството в София first appeared on Блогът на Юруков.

Числото, което ще чуете днес, е грешно

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/greshno-chislo/

В следващите дни ще срещнете едно число често из медиите – 48754. Толкова раждания е имало в България през 2024-та г. поне според сайта clinica.bg. С това число има много проблеми, но се цитира редовно по това време в последните години заради острата липса на други данни – също толкова грешни или изцяло подправени, но подходящи за генериране на сензация.

Писал съм много по темата в последните 15 години и накрая ще сложа изчерпателен списък с текстовете ми разглеждащи различни аспекти на данните за раждаемостта, както и хронологията на проблемите със съобщаването им. Тук ще се опитам сравнително кратко да обясня защо горното число е грешно, от къде е взето и защо спрях отдавна да следя данните, които въпросния сайт съобщава.

Още на 3-ти януари предупредих в социалките, че това число ще излезе около тази дата. Дадох за пример разминаването миналата година с няколко хиляди деца на тогавашното число изнесено от clinica.bg и данните на НСИ. Проблемът на данните им е първо източникът, второ времето на справката и трето какво всъщност показва и какви твърдения правят с него.

Първо, те твърдят, че се базира на данните на НЗОК за заплатени раждания в страната. Таблицата, която показват, дава разбивка за брой секцио, недоносени, усложнения и прочие. Тази справка не е от НЗОК, а по-специално от регистъра за ражданията. Това е един злополучен регистър, за който ще четете доста в списъка със статии долу, но за сега трябва да знаете, че болниците следва да подават данни за всяко раждане и детайлите по него отделно от клиничните пътеки. Знам, че са взели данните от там, защото през 2018-та получих идентична разбивка по болници и публикувах статистика от нея. Колкото и да беше интересна, заради описаните по-долу проблеми с качеството на данните спрях да я следя, защото се обезсмисля.

Макар болниците да имат задължение до три дни да публикуват данни за ражданията, много малко го правят. Някои въвеждат със забавяне от 3 до 6 месеца, някои не въвеждат правилно. Контрол и санкции до сега не е известно да е упражняван. Това значи, че данните за някои раждания през 2024-та може да се въведат чак април или май. Това установих след няколко години автоматично следене и анализ на публичната част от регистъра. След анализа ми и предупрежденията, че се използва само за фалшиви новини, въпросната публична част беше спряна. Частта за болниците и задължението им обаче остана. Няма индикации за промяна в липсата на контрол над качеството, което ги прави също толкова ненадеждни сега, колкото бяха преди десет години. Това важи и за разбивката по усложнения и начин на израждане.

Друго сведение, че не са използвали данните на НЗОК за плащания, а регистъра за ражданията е разминаването им с данните на НЦОЗА. Критика към техните данни имам премного и отново ще я намерите в списъка долу. Те също публикуват данни за раждаемостта и използват плащанията на НЗОК по пътеки за източник, но гледат не ражданията, а брой родени. Числото се разминава, но с около 2000 на година – толкова са многоплодните раждания. Дори така не може да се обясни разликата в числата им – за 2023-та НЦОЗА съобщава с доклад на 1-ви февруари, че е имало 49795 живородени, а clinica на 14-ти февруари – за 49610 раждания. Разлика от 185 деца. За 2024-та НЦОЗА казва на 4-ти февруари, че са 49556 живородените, а clinica – на 11-ти февруари, че ражданията са 48754. Разлика от 802. Впрочем, според НСИ за 2023-та ражданията са били 57478 или 7868 повече, т.е. грешка от 13.7%.

Тук идваме към втория проблем – кога са взели данните. Твърдят, че източникът им е един и същ – НЗОК, но справките им са с около 10 дни разлика. Разминаването не би трябвало да има значение, тъй като 2024-та е привършила отдавна, но видимо значение има. Реалният източник е различен и през времето изникват нови записи. Интересно тук е също как въобще са взели данните от регистъра на ражданията. Както споменах, публичната част е спряна, а справките по болници никога не е била част от нея. През 2018-та получих справката от човек работещ в министерството със служебен достъп. После същата справка ми беше отказана по ЗДОИ, но точно тогава нямах време и нерви да ги съдя. Обсъжданият сайт е свързан с бивши служители на министерството, които обаче отдавна не са част от системата. Изниква въпросът дали все още нямат случайно служебен достъп до ресурси, до които не би трябвало да имат. Ако пък са искали справката по ЗДОИ, защо те я получават, а на други се отказва.

Третият проблем е какво твърдят и какво намекват в текста си. Изрично посочват, че числата не включват раждания непокрити от НЗОК „с страната или извън нея“, навярно в отговор на критиката, че изкарват крайно занижени данни спрямо тези на НСИ. С това обаче намекват, че в официалните данни се включват родените в чужбина българчета. Това категорично не е вярно. Първо, методологията на НСИ показва, че те броят по подадени от съобщения за раждане, също както всички актове за гражданско състояние. Такива се издават само на родени на територията на страната. На родените в чужбина се вади ЕГН директно в ГРАО с молба и чуждестранен акт за раждане голяма част от тях се регистрират месеци и години след раждането по различни причини.

По случайност получих справка за родените в чужбина и получили българско ЕГН именно на 11-ти февруари, когато излезе и статията на clinica.bg. Ще пусна отделна статия с подробна информация за последните 35 години, но накратко – за българчетата родени в чужбина, на които родителите им са извадили български паспорт скоро след раждане през 2024-та (т.е. подали молба до края на януари 2025-та) са 8029. Тези родени през 2023-та вече са 15031, защото родителите им са имало повече време да се приберат и извадят паспорт. През последните години общия брой се върти около 20 хиляди деца родени зад граница. Така сметката видимо не излиза, а методологията и отговорите на НСИ оборват намеците на clinica.bg.

Обяснението не се получи кратко, а не съм засегнал доста аспекти от темата. Стигнахте до тук, така че може да ви е интересно да прочетете и за тях. Вярвам, че търпеливо ще изчакате и окончателните данни на НСИ през април, когато отново ще си говорим по темата. Пускам списък със статиите ми до тук, но вместо заглавията им слагам отговор на какъв въпрос отговарят. Не са в някакъв определен ред:

  1. Има ли наистина скок в раждаемостта след пандемията?
  2. Какво казват данните за ражданията по болници през 2018-та?
  3. Отговор на твърденията на Костадинов, че се крият данните за ражданията след като регистърът спря
  4. Регистърът на ражданията спря да работи през 2018-та – как тръгна отново и какво научих?
  5. Как журналистите използваха регистъра за фалшиви новини?
  6. Първи анализ на регистъра през 2016-та и как не се изражда през почивните дни
  7. Какви бяха проблемите със свалянето на данни от регистъра?
  8. Колко българчета са водени в чужбина между 1990 и 2019?
  9. Карта на българчетата родени в чужбина между 2005 и 2015
  10. Дилемата на журналистите за нов източник на бързо число за ражданията след спиране на регистъра
  11. Анализ за проблемите на регистъра на ражданията и сравнение с падналия Търговски регистър
  12. Още примери за фалшиви новини покрай ражданията
  13. Подробен анализ на забавеното въвеждане на данни в регистъра на ражданията и защо е ненадежден за анализи
  14. Колко са непълнолетните родилки всъщност?
  15. На каква възраст раждат жените и вярно ли е, че раждат по-малко от майките си? от 2015
  16. На каква възраст раждат жените у нас? – обновена от 2021-ва
  17. Знаем ли колко са абортите в България и какво ни казват единствените налични числа?
  18. Другият проблемен регистър на НЗОК – този на бившия фонд за лечение на деца и как показа колко зле се справя касата
  19. Защо не може да се разчита на справките на НЦОЗА?
  20. Справка за мъртвородените в Сливен след нашумял случай там и последвалите спекулации
  21. Белег за сериозно намаление на абортите дори взимайки предвид всички други фактори
  22. Как беше затрит раковия регистър и до какво доведе това?
  23. Защо трябва се съмняване в сензационни данни и изследвания?
  24. Защо твърденията за рекордно ниска раждаемост са изопачени и често неверни?
  25. Защо сравнението на смъртността по държави и спрямо предишни години е грешно?
  26. Различни аспекти от динамиката на раждаемостта от 1968-ма до 2015-та
  27. Защо е измислица, че в чужбина работят повече българи, отколкото в страната и как повярвахме на това?

The post Числото, което ще чуете днес, е грешно first appeared on Блогът на Юруков.

Има ли филм през 2024 г. в българското кино?

Post Syndicated from original https://www.toest.bg/ima-li-film-priez-2024-g-v-bulgharskoto-kino/

Има ли филм през 2024 г. в българското кино?

Сядам да пиша в кино „Влайкова“. Поводите са два. Първият е, че интериорът на клуба в преддверието е уютен, напомня ми на някогашните киносалони около „Славейков“, в които прекарвах свободното си време. Другият повод е оптимистичен – около Коледа адвокат Димитър Ганев, познат още като Маляка от „Войната на таралежите“, дари хонорарите от детските си роли, които от години е събирал, за каузата на читалище и кино „Влайкова“. 

Ето някои боксофис факти 

В периода ноември 2023 г. – декември 2024 г. във Facebook страницата ми @Има ли филм? бяха публикувани ревюта за 24-те български кинопремиери, гледани от 1 238 764 зрители. Те са чудесна новина за нашето кино. Може да се заключи, че салоните през миналата година са посетени от нова аудитория. 1 053 764 зрители са гледали частно продуцирани филми. Дори без „Гунди – легенда за любовта“ (отзивите ми за филма може да прочетете тук и тук, а връзките към останалите ревюта са при имената на съответните филми) – до неговия резултат в последните десетилетия се доближават само „Мисия Лондон“ и „Възвишение“ – зрителите на частно произведени филми са 333 764. Продукциите, дотирани от Националния филмов център (НФЦ), имат аудитория от 185 000 души. 

Защо държавно финансираните филми привличат шест пъти по-малко зрители? Ако отговорът е „Такова е качеството на зрителя“, то авторите на тези заглавия са загърбили основната си функция. Публиката е функция на времето, а творците имат задача да изпреварват нагласите ѝ и да я водят. Тезата ми е, че подборът на проекти в НФЦ е поставен на грешна основа от Закона за филмовата индустрия. Художествената комисия поощрява не проекти със зрителски потенциал, а тези, които биват внесени от определен кръг хора. 

Ето основните проблеми най-вече в подкрепените от НФЦ филми.

Историята и сценарият

Всяка история артикулира проблем и авторите трябва да създадат свят, разбираем за зрителя, от който тръгва пътешествието на главния герой. Като носител на значимата тема той се бори с неправда или жизненоважно за него препятствие. Темата влияе и подтиква героя към вътрешна борба, след която той променя и света около себе си. Тема се изказва с теза и послание. Ако на героя му липсват положителни качества или стремеж към тях, то киноисторията трудно стига до зрителя, той не ѝ вярва и не я съпреживява. Там се провалят филмите „Диада“, „Добрият шофьор“, „Уроците на Блага“, „Цената на властта“, „Аферата Пикасо“, „Уроци по немски“, „Заведи ме вкъщи“, „Сватба“, „Без крила“. Героите лесно разрешават проблемите си, като извършват морално укорими действия или вземат такива решения. 

Слабостите на един проект са ясни още на ниво сценарий. Повечето сценарии, подкрепени от НФЦ, са неструктурирани. Липсва изграден контекст за начало на действието. Авторите знаят предисторията, но зрителят не, а той има нужда от ясен първичен свят, от който тръгва героят. Сценаристите не създават нравствено устойчиви герои, които да защитят темата.

Бърз преглед на най-гледаните в последните 30 години наши заглавия сочи, че само „Гунди – легенда за любовта“ има авторски сценарий. Другите три заглавия са написани по романи – „Мисия Лондон“ от Алек Попов, „Възвишение“ от Милен Русков и „Дзифт“ от Владислав Тодоров. При проекти като „Почивката“, създаден на основата на канала в Youtube „Светът на Ванката“, не може да се говори за добър текст. 

Сценарият за един филм отнема в най-добрия случай два-три месеца в много изтощителен режим на работа от опитен професионалист. Проучването отнема месеци. Пренаписване до работна версия отнема още толкова. Наблягам, че това е в тежък режим на работа, с над десет часа работа на ден. Предлагането му на продуцент отнема поне още няколко месеца. Сглобяването на смислен проект – още толкова. Следват месеци или години за кандидатстване. Сключване на договор и финансиране – два-три месеца. После подготовка, заснемане и монтаж – година и половина до премиера. Дотук почти пет години за проект, осъществен в най-кратки срокове от идея до салон.

Представете си в този ежедневно променящ се свят колко важен е погледът на авторите в бъдещето. Изключително трудно е да поставиш актуална тема. Затова глобални и общовалидни теми като „любовта побеждава всичко“, „човек срещу общество“, „добро срещу зло“ и др. са винаги печеливши, а само обстоятелствата, в които са поставени героите, се менят. Контекстът на идеята за филм трябва да прозира по-напред и да уцели нагласите на публиката. Пример за това са „Гунди – легенда за любовта“, „Русалки“ (само в частта с темата) и „Любен“. Негативен пример е „Уроците на Блага“ – с много добра тема, която е болезнена от десетилетия, но филмът не я поставя в нов контекст и така тя губи актуалността си.

Актьорската игра, операторската работа, музиката

Задаването на правилна актьорска задача изглежда трудно за повечето ни режисьори. Тя е обстоятелство или мотивация, които режисьорът предлага на актьора да преодолее или да постигне по свой начин. В театъра процесът е дълъг, за да се изградят трайни инстинкти за проблемите на всяка сцена, докато спектакълът се твори в реално време пред зрителя. В сценичната репетиция режисьорът вижда завършена играта на актьора.

В киното актьорът има слаба представа за крайния резултат поради липсата на хронология в снимачния процес и многото дубли. В няколко фестивално успешни наши филма героите крият емоционалността си зад непроницаема маска. Липсва вътрешен монолог, който би помогнал без думи да се предаде моментната динамика на емоцията в образа. Изпадането в такова състояние е знак, че актьорът или не може да изгради образа си, или няма добре поставена режисьорска задача. Както пътеката към върха следва спадове и изкачвания, така и пътят на героя никога не е равен.

В разкадровката (гледните точки и близостта до действието в различните кадри на сцените) липсват достатъчно установяващи мястото на действието кадри. Често покритието на сцените, тоест снимането им от различни гледни точки и с различна крупност (различни мащаби на приближение), е недостатъчно. Монтажът страда от липса на гледни точки. Изборът на план във всяка сцена трябва да следва драматургичната логика. Ако у героя назрява решение или напрежение, то движението на камерата към него е оправдано драматургично. С камера, която просто се движи насам-натам, се снимат евтините реклами и видеоклипове.

Стълб в българското кино през наблюдавания период е операторската работа. Емил Христов, Фран Гарсия Вера, Иван Вацов, Борис Славков, Вашко Виана, Александър Станишев, Симеон Кермекчиев, Румен Василев, Кирил Проданов са постигнали много в работата си по тези филми. Пожелавам им работа по добри проекти.

Забелязвам тенденция от композиторите да се изисква работата им да е самостоятелен носител на драматизъм, епичност, тревога. Това са състояния, които сценарият, режисурата, актьорската игра и операторската работа би трябвало вече да са изградили, а музиката само да акцентира върху тях.

Криворазбран „арт“ и липса на мъдрост

Някои автори са успели да пришият към филмите си етикета „арт“. Арт киното е жанр, както и драмата. Той борави с нови похвати, опитва да изкове различен от стереотипа глас, да разчупи форма и структура. Слабо изградената драма не е „арт“, нито „социално“ кино. Друг стереотип налага мнение, че жанрът „драма“ е гаранция за зрителски неуспех. Но не изборът на жанр е проблем, а качеството. „Ерин Брокович“ е социална драма, защото, докато преодолява житейските си проблеми (драма), героинята успява да разреши голям проблем и на хората около себе си (социално кино). „Уроците на Блага“ и „Уроци по немски“ не са „арт“, нито „социално“ кино, а драми със зле структурирани сценарии, защото героите им не разрешават екзистенциален проблем, свързан с тях и социума, а просто се носят по течението. Главен герой, който да противостои и да защитава темата на филма, всъщност няма.

Липсва мъдрост в работата на режисьорите по темата. Изкуството е скалпел, през чийто срез филмовият герой вниква в обществена рана, която му влияе. С усилията или с провала си той се стреми да я излекува. И ако му липсва морален компас, то филмът е обречен на зрителски бойкот въпреки фестивалните си успехи.

Често темата нищи социални недъзи, но вместо значими послания авторите просто регистрират проблем. „В България е лошо, това е системата, всеки е част от играта.“ Тези послания остават повърхностни, с герои, които лесно се предават пред препятствията. В много филми тандемът режисьор–продуцент пропуска функцията на темата като спойка. Всяко действие във филма се съотнася с темата. Игралното кино показва как главният герой се съпротивлява на това, което разтърсва света му. Колкото по-жизненоважен е залогът, толкова по-мощна е драматургията. Липсата на пари, ако не е жизненоважна, не е мотив за престъпване на морална ценност. Това е линията на „лошия“. В „Добрият шофьор“, „Диада“, „Цената на властта“, „Уроците на Блага“, „Уроци по немски“, „Аферата Пикасо“ героят много лесно избира тъмната страна. Той става активен участник в проблема и няма кой да се бори в посока на темата на филма. В „Чума“, „Заведи ме вкъщи“, „Без крила“ на героя му липсват ясни морални устои. 

Продуценти или изпълнителни директори?

В България продуценти почти няма. С добрите бюджети на „Уроците на Блага“, „Уроци по немски“ и „Клопка“ на екран се предлагат постни локации и липса на всякакъв размах и въображение във визуалната част. Наличието на бюджет би трябвало да е видимо на екрана. В повечето случаи се приема, че българските филми нямат възвръщаемост. Е, някои доказаха противното. За съжаление, при най-печелившия проект, ако гледаме съотношението между бюджета и постъпленията – „Почивката“ (тук говорим за устойчив проект, развит в „Светът на Ванката“), има творчески дефицити и филмът по-скоро влияе зле на публиката в дългосрочен план. Ако се повиши качеството на филмите, с тях ще израсне и публиката. Така зрителят сам ще започне да отсява слабите филми.

В България има изпълнителни директори. Те разпределят бюджет. За разлика от тях, продуцентът познава пазара в дългосрочен план. Той предчувства какви теми биха вълнували публиката в следващите години, защото има широк поглед върху световното развитие. В портфолиото му чакат идеи за проекти, за които времето още не е дошло, и други, които отлежават, защото е пропуснал момента. Продуцентът има глас за финалния монтаж, следи за ясно артикулиране на темата спрямо сценария. Той е гарант, че ще се създаде добър и гледаем продукт, чието място е в кината. 

Присъствие на фестивали и проблеми с подбора

Големите фестивали са огромни пазари за сключване на сделки. Но има и алтернативни, в които са добре дошли гласовете от малки кинематографии и по-непознати култури. В тях НФЦ се позиционира изключително добре. Филмите, финансирани от Центъра, печелят награди, авторите им обикалят фестивалната мрежа и подпомагат следващите си проекти. Но те не са определящи за облика на едно национално кинопроизводство. То би трябвало да е многообразно и да е огледало на обществото ни. Затова трябва да се продуцират проекти с добре структурирани сценарии и ясни теми, които да се задържат в салона. 

НФЦ изнемогва в подбора на сценарии и в режисурата. От излезлите последни 24 филма добре структурирани истории имат само четири – „Гунди – легенда за любовта“, „Любен“, „Отговор на всички въпроси“ (филмът е без написан сценарий), „Пулсът на танца“, и донякъде „Без крила“. Първите четири са отхвърлени от НФЦ. Неразбираема е липсата на подкрепа за следващия проект на „Междинна Станция“ след изумителния успех на „Гунди – легенда за любовта“. Подобен беше и случаят с „Игра на доверие“. След като „В сърцето на машината“, филм със субсидия от НФЦ, постигна 121 000 зрители за 2023 г. и беше избран за българско предложение за „Оскар“, следващият проект на същия екип не получава субсидия. Все пак продуцентите му финансират проекта с частни средства. „Игра на доверие“ е филм – пример за добро кино. Тук има структуриран сценарий, режисурата е вдъхновяваща, актьорският състав – също, а в операторската работа има недостигнати за наш филм кадри в добре пресъздадена епоха.

Накратко, основните слабости на проектите, финансирани от НФЦ, са темата, структурата на сценария и работата с актьори. Някои продуценти успяват да спечелят не един проект, което ги прави успешни в конюнктурата на НФЦ. Но филмите им не привличат публика. Работата на триото продуцент–сценарист–режисьор не е на ниво, защото не поставя ясно темите си спрямо пулса на зрителските нагласи. Много филми артикулират важни недъзи в обществото – така е в България, това са ни тежките проблеми, безпътица, мъка. Но без съпротива срещу проблема само се регистрира действителността. Ако главният герой не е носител на промяна, това е причина за зрителски неуспех.

В заключение, сценариите, които се поощряват от комисиите в НФЦ, не са пример за подражание. Някои продуценти, които работят активно с проекти, финансирани от НФЦ, нямат желание за промяна, която да създаде работеща среда, за да се издирват и финансират актуални и талантливи проекти. Така те биха се борили за финансиране с все повече творци. Това е причината все още да няма критична маса от съсловието, която да поиска реформа. Затова идеята, че реформата трябва да се инициира от хора извън гилдията, е логична. Не вярвам, че това е най-доброто, което българските творци правят. Но ако наистина е така, проблемът трябва да се сведе до ниво образование. И в двата случая е нужна реформа, а в каква посока може да се развие – на тази тема ще е посветена втората част на статията.

Не се отдавайте на нихилизма

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/ne-na-nihilizma/

В градската среда, ако нещо ви се струва, че не наред, то почти сигурно не е и трябва да му се обърне внимание. Ето два примера.

Има една сграда с доста силно и … артистично осветление. Хора от квартала се оплакваха в групите, че им е направо дискотека в прозорците нощем. Поне един написа, че има дете с фоточувствителна епилепсия и им е проблем редовно. Пуснаха сигнали до общината и се установи, че цялото им външно осветление не е по проект и нямат отделно разрешение. Не го махнаха изцяло, но поне го намалиха и вече над година „дискотеката“ спря.

Една улица до нас наскоро разбрах, че е еднопосочна. Преди не беше, а сега има един леко скрит знак и липсват другите задължителни по кръстовищата. Има също една измислена пешеходна пътека, която привидно не е по изискванията. Далеч нерядко срещано, но ми се стори странно и питах. Оказа се, че един небезизвестен инвеститор без схема за движение решил да начертае улицата, да си бодне знак и да я направи еднопосочна, за да си паркират там от блока.

Та думата ми е да питате и настоявате. Не се отдавайте на нихилизма. Само така нещата се променят и усилията придобиват смисъл.

The post Не се отдавайте на нихилизма first appeared on Блогът на Юруков.

Промяната в данъчното споразумение с Германия, която засяга всички работещи сезонно там

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/danaci-germaniq-2024/

Става въпрос за споразумението за избягване на двойното данъчно облагане с Германия и засяга всички българи, които имат някакви доходи в Германия, но обичайно пребиваване в България. Т.е. през по-голямата част от времето сте в България, но работите, давате имоти под наем, имате акции в Германия или някакъв друг доход. В края на 2023-та имаше промяна в това споразумение, която засяга най-вече гастарбайтерите, особено онези, които получават под необлагаемия годишен лимит в Германия. Промяната важи за 2024-та, т.е. трябва да се подаде данъчна декларация до края на април 2025-та.

Първо, трябва да посоча, че не съм данъчен консултант, описаното долу е само предупреждение за ситуация, която засяга много, не е съвет как да се попълват данъци или кое засяга кого. Следа да потърсите информация за спогодбата, да се свържете с НАП, ако имате въпроси или да се консултирате сами с данъчен консултант, който да изясни ситуацията Ви. Запознат съм с темата единствено в личен капацитет, когато се връщах от Германия и мога да дам начални напътствия къде да търсите за ограничен кръг от казуси.

Като се вземе това под внимание, казусът, който двете страни са се опитали да решат с тази промяна е, че голям кръг от хора работят в Германия за кратко време, печелят под лимита от колко 11 хиляди евро и за данъчно задължени в България. Заради този необлагаем лимит не дължат никакви или почти никакви данъци в Германия. По смисъла на споразумението обаче, тъй като стопанската дейност се извършва в Германия за немска Германия и прочие, данък не се дължи в България. Целта е да не се обременяват физически и юридически лица с двоен данък. В конкретния казус обаче ефективно за тези доходи не са плащани данъци никъде. Доколкото надали някой би обърнал внимание на няколко случая, масовостта на практиката води до въпросните промени.

Една от промените накратко е промяна на метода за избягване на двойно данъчно облагане от от „освобождаване с прогресия“ към „обикновен данъчен кредит“. Това означава, че доходът в Германия ще се добавя към данъчната основа в българската данъчна декларация и ще се плащат стандартни данъци върху тях като се приспада сумата на всички данъци платени в Германия. По-просто казано – ще се дължат социални и 10% ДОД за спечеленото от гастарбайтерите минус ако са платили някакви данъци в Германия.

Това става в приложение 9 част II от данъчната декларация. До сега се попълваше част I. Добавят се доходът обърнат в лв., данъци и други удръжки, които са взети в Германия. Ако използвате електронното подаване, както би следвало да правите, останалото се изчислява автоматично. Ако имате някакви удръжки в Германия като данъци и социални, следва да искате от работодателя си бележка за това, да я преведете на български от заклет преводач и да я прикачите. Тук виждате снимка на полетата:

Срокът за подаване на декларациите в България с доходи от 2024-та е 30-ти април 2025. Ако е подадена в този срок, може да бъде коригирана (например да добавите пропуснат доход или документ) еднократно до 30-ти септември. Също, при подаването ако липсва документ или има неяснота се свързват с вас за изчистване на проблема и имате срок от две седмици до месец да го направите. Ако очаквате нещо такова, най-добре да се свържете първи с тях.

Доколкото изчетох промените, това засяга също доходите от дивиденти, наеми и други плащания. Там обаче не би следвало да има разлика в крайната сметка, тъй като вече се плаща данък в Германия и то по-голям от този в България. Т.е. пак трябва да се декларират, но различно. Очаквам отговор от НАП по този въпрос. В тази връзка ще напиша скоро статия как да си възстановите пари от немските данъчни, ако имате дивиденти там и сте платили около 27% капиталов данък при източника. Според споразумението трябва да е 15% и има механизъм, но не е особено приятен. Както и с българската Европейска здравна карта и гръцката карта за тол такси е изцяло електронен метода и искам да довърша процеса сам преди да го опиша.

Текстът на промените на споразумението с Германия ще намерите тук, новината с описанието от НАП е тук. Не намерих коригиран текст на споразумението, но старото е тук. Когато го намеря ще го свържа тук. Описание как се подава данъчна декларация по електронен път е описано от НАП тук. Трябва ви ПИК, който се взима физически от техен офис или електронен подпис, ако имате такъв. За преводачи може да използвате който и да е. Има вече изцяло online такива, които изпращат сканиран в PDF документ и като опция – физически по куриер. Аз просто взимах PDF-а и го закачах към данъчната декларация. Използвал съм тези тук и бях предимно доволен.

Отново трябва да повторя, че всичко описано тук не е данъчен съвет или инструкция за попълване на декларацията. Засегнал съм един често срещан казус за физически лица. Ако сте декларирани на свободна професия там или имате собствена фирма, тогава детайлите се променят сериозно. Доста работодатели, особено в строителния сектор, хигиената и гледането на болни хора правят машинации, особено когато съгражданите ни не си знаят правата, регистрирайки ги като консултанти или подизпълнители с фирми. Имаше и голям скандал преди време с точене на социални, в които хиляди наши строителни работници бяха наказани като ефективно жертви на схемата.

Затова е много важно да разбираме добре ситуацията си и да се консултираме със специалисти навреме. Консулствата ни в Германия предлагат помощ и отговори в такива случаи. НАП има гореща линия, където може да търсите отговор на описаните горе казуси. Има също доста данъчни консултанти специализирани именно в тази тема. По мои впечатления, ако целта ви е да сте изрядни, НАП съдейства и отговаря бързо и изчерпателно. Навярно, защото много се опитват да шмекеруват по често крайно очевидни начини.

В тази връзка, докато и преди гастарбайтерите да имаха задължение да попълват данъчна декларация в България декларирайки дохода си в Германия дори да нямаха какви данъци да плащат, НАП не ги санкционираше, за да им спести излишна работа. Това не означава, че не са знаели за доходите – често има обмен да данни, както разбрахме от ония теч преди години. Така доста хора можа да получат честитки за недекларарирани доходи. Стига, разбира се, да няма политическа спирачка от някое популистко правителство, но дори това само ще забави нещата, тъй като давността е дълга.

The post Промяната в данъчното споразумение с Германия, която засяга всички работещи сезонно там first appeared on Блогът на Юруков.

Отворените данни на кадастъра – кой ги отвори, проблемите с тях и защо все пак ми харесват

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/opendata-kais-problemi/

Преди седмица писах за това как новата система на кадастъра предоставя отворени данни. Те включват както географска информация за парцели, сгради и самостоятелни имоти, така и записи за собствеността на последните от публични и частни юридически и физически лица. За тези няколко дни данните предизвикаха сериозен интерес. Забелязаха се доста добри въпроси, критика, но и откровено подвеждаща информация – къде от притеснение, къде от зла умисъл. Затова искам да разясня няколко неща, включително какво не знаем и какво очакваме да видим.

Защо ги има тези данни?

Първите, които ги вкараха в употреба отвъд GIS системите изглежда бяха BIRD.bg. Аналогично на справките от търговския регистър, те добавиха и тези към търсачката си, която свързва данни за смяна на ръководство, обществени поръчки, еврофондове, споменавания в различни изтекли данни, а сега и собственост на имоти из страната.

Тъй като сайтът на кадастъра все още не предоставя лесна възможност за сваляне да отворените данни, аз го направих автоматично и предоставих архива на BIRD и други. Ще го намерите в края на тази статия, както и скрипта за сваляне. Това, както и факта, че явно първи писах за тях, накара някои да коментират, че аз съм отворил данните. В действителност, за да бъдат тези публично достъпни за свободна употреба данни част от новата система на кадастъра, имат заслуга много хора както в институциите, така и извън нея. На първо място за изискването в закона въобще да има отворен код и отворени данни в такива системи има голяма заслуга Божидар Божанов. Въпреки това виждаме как много често това изискване се пропуска, така че трябва да се даде заслуженото на множество хора, включително политически назначения и отделни хора сред изпълнителите на поръчката, които са направили така, че да се случи. Иначе информацията за тези данни вече беше известна и се е обсъждала в професионалните групи и форуми още през декември.

Доста често да отварям данни, които следва да са достъпни, но не са. Последно така направих с разрешителните за сеч, от години го правя за документите за застрояването и авариите в инфраструктурата. Аналогично от още по-отдавна отварях данните на Столична община за замърсяването на въздуха, когато ресорната агенция отказваше твърдо да публикува навременни данни с разбивка по часове. Когато започнаха да го правят по задължение отвън спрях този поток. В този случай обаче просто разпространих новината, че кадастъра са ги пуснали и може да се използват свободно.

Критика и проблеми

Имаше, разбира се, критика както към новата система, така и към данните. Кадастърът отдавна има проблеми с натоварването, но в случая има оплаквания от функционалността за няколкото хиляди специалисти въвеждащи информация. Доколкото те имат смисъл, осъзнаването защо са важни и какви ще са последствията от тях изисква вникване в материята. Тази седмица е имало среща на министерството, изпълнителите и целевата група на тези системи за оправяне на проблемите и разбирам, че се работи по тях. Има също критика по заданието, следенето на изпълнението и отново срещу определени практики на Информационно обслужване.

Самите данни също имат проблеми и те са в две групи. Първата е за самата справка. Първоначално липсваха данни за няколко общини и селища като Варна, например. На 6-ти добавиха Варна, но пак изглежда, че липсват някои селища. Причината навярно е непълнотата на самия кадастър за цялата територия. В предишната си статия писах, че идентификаторите за физически лица са кодирани, за да не се разкрива лична информация. Първоначалната информация е, че макар кодирани, те са еднакви между различните файлове и така може да се проследи общата собственост на лице без да се разкрива. След статията ми обаче бяха открити редица несъответствия, което може да говори за проблем с алгоритъма. Аналогичен се прилага без проблем при Търговския регистър. Трябва кодирането на ЕГН-тата тук да следва същите правила и настройки както в ТР, за да може информацията да се съпоставя между двете. Не на последно място, свалянето на данните е почти невъзможно на ръка в пълния си мащаб предвид хилядите архиви. Аз написах скрипт за целта, поради което бях сред първите споделили го.

Втората група проблеми са свързани не с новата система, а с качеството на въведената информация, практиките на специалистите работещи с кадастъра, нормативните изисквания към него и исторически причини. Дали даден имот е въведен с очертания, собственост, правилен адрес и прочие информация зависи в голяма степен от това дали е имало нужда за самия собственик. Пример може да бъдат ипотека и продажба. Качеството на тези данни, както и такива в миналото е доста спорно поради редица проблеми от двете страни на масата. Забелязват се грешни адреси, дублирани идентификатори на индивидуални обекти, сгрешени ЕИК на фирми и прочие. Важното тук е, че данните не съответстват непременно с това, което виждаме в имотния регистър, а следва да бъдат само отправна точка за по-нататъшни разследвания.

Имаше, разбира се, оплаквания произтичащи от искрено неразбиране или нарочен опит за внасяне на смут. На няколко пъти се видяха твърдения, че така изтичали лични данни, че толкова голям архив щял да се използва за имотни измами, кражби и изнудване. Риск за измами винаги има, но тези данни по-скоро биха го намалили, отколкото да го увеличат. Данните са достъпни в дори по-голяма пълнота срещу заплащане в имотния регистър. Отворените данни не съдържат лична информация, а тази на компании и общински фирми не е лична или търговска тайна в случая. Аналогични възгласи имаше когато бешемотворен търговския регистър и се видя, че са кухи. Най-любопитна ми беше нишката, която плетат няколко души пишещи по групите и най-вече замесени в имотния бизнес, че тази прозрачност била комунизъм, защото само комунистите ги интересува кой къде какво има, придобива от общински и държавни имоти, национални и градски паркове и сменя като предназначение. Тук не знам какво да отговоря освен, че видимо изкарването на все повече неща на светло притеснява доста хора. Най-сигурен признак за това би бил, ако някой се опита да премахне или ограничи отворените данни на кадастъра с каквото и да е извинение.

Полезни по множество начини

Няма масив от данни, който да е идеален и абсолютно верен към датата на публикуване. Особено в такива мащаби. Ключът към използването правилно на данните винаги е бил да се разбере методологията на събирането им, ограниченията и условностите. Затова винаги прекарвам толкова време в описване именно на тези три неща. Пример са данните за раждаемостта и абортите. Когато писах, че данните от кадастъра са невероятни, имах точно това предвид – въпреки всички описани проблеми и нуждата от чистене на определени очевидни грешки, това е много добър източник, който ще помогне не само за анализи и разследвания сам по себе си, но и е важен базов масив, който да се използва за визуализации на други данни.

В не по-малка степен ще помогне на откриването на проблемите в старите данни, за които говоря по-горе, с въвеждането и практиките на специалистите. Прозрачността в тази си форма изкарва често на преден план дълбоки проблеми в една или друга институция и бранш. Това е причината много министерства и агенции да се опитват всякак да избягват заложеното в закона изискване за отворен код и данни. Отчасти заради лобизъм и активно прикриване на нередности, но в чувствително по-голяма степен страх от видимост на пороците и неефективността. Изисква се смелост и откритост сам да публикуваш подобна информация. Това е най-добрият начин да имаме разбиране и разговор по тези теми и път към поправянето на дефектите.

Може да свалите всички отворени данни на кадастъра към 10-ти януари 2024-та от този архив. Там ще намерите json-ите с линкове и дати на всеки отделен архив с документи, zip с всички свалени документи, един с обърнати всички данни за собственост в csv файл от 24 млн. записа и един с всички shp файлове обърнати в geojson формат и намалена точност на координатите до половин метър, който е по-лесен за използване във визуализации. Ако искате сами да свалите документите, може да използвате полу-автоматичния ми скрипт на bash. Надявам се, че от кадастъра ще направят това по-лесно, например като общ архив от 5Gb.

The post Отворените данни на кадастъра – кой ги отвори, проблемите с тях и защо все пак ми харесват first appeared on Блогът на Юруков.

Кадастърът пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2025/kais-opendata/

В края на миналата година писах накратко в социалките, че новият портал на кадастъра е публичен и на пръв поглед има доста полезна употреба – да се следи за незаконно дострояване. В действителност, с тази нова версия се случи нещо, за което натискахме и чакахме от много години – отворени данни за имотите в България.

Информацията, която търсихме са точните очертания на области, общини, землища и отделни парцели. Тази информация има много приложения отвъд работата с недвижими имоти. Преди 11 години, например, бях свалил парче по парче голяма част от тези данни и бях ги обобщил в опростена версия на картата на общините и селищата в България. Пуснах ги свободно с цел визуализации на данни и сам ги използвах в графиките си за данните за сеч, избори и редица други. Аналогично, за картата ми с документите за градоустройството в София през последните четири години съм свалил близо 25% от всички парцели в столицата. Подобно е положението и с 3D картата за застрояването. Данните влизаха в употреба в поне 10 от проектите и визуализациите ми до сега.

с. Априлци в Пазарджик

Затова с радост открих, че в новият портал на кадастъра има секция отворени данни, където може да се свали архивирана цялата спомената информация – отделни парцели, сгради и самостоятелни обекти в SHP формат. Вече свалих данните за община София и няма да се налага да товаря сървърите на НАГ и кадастъра всеки път като излезе нов документ. Данните съдържат много метаданни като площ, брой етажи, точен адрес, собственост, район, начин на употреба и документ определят последното. Дори само информацията за адресите е безценна, тъй като до сега нямаше такава публична база данни в България. Има дори адресите на самостоятелни обекти – гаражи, апартаменти и други части от сгради, включително къде се намират точно и колко е (законната) им площ.

Метаданни за случайна сграда в София

Това обаче далеч не е всичко. Публикувана е информация за собствеността на тези имоти – дали цялостно или частично, физическо, юридическо лице, община или държава и с какви документи и кога е установена тази собственост. Има дори ЕИК и имена на фирмите, а когато е частно лице, името е маскирано, а ЕГН-то е криптирано, така че да не се разбере, но да е пак уникално и да може да се съпостави с други записи. Това е безценна база данни с публична вече информация, която без да преувеличавам ще отвори нова страница в разследванията на злоупотреби на части и публични лица.

Пример за собствеността на парцели в с. Априлци, Пазарджик

Данните в този си вид са генерирани на 14-ти декември. Надявам се да имат възможност да ги обновяват редовно, особено собствеността. Все още липсва известна информация – за 6 общини липсват данни, включително община Варна. От тях, както и сред други общини липсва информация за около 380 селища или 7.2%. Изпратих и друга обратна връзка към създателите на портала и разбирам, че се работи по попълването на цялата информация. Две основни точки бяха двуезична документация и номенклатури, както и начин да се сваля всичко наведнъж.

Дори към този момент обаче е нещо внушително. Бих го сравнил само с публикуването на отворени данни от търговския регистър с тази разлика, че са много по-ясни, подредени и готови за употреба. Показах данните на няколко познати експерти работещи с GIS системи и събиращи информация от подобни регистри от цял свят. Един особено ми пише през няколко месеца да пита дали поне очертанията на парцелите в градовете имаме. Всички бяха удивени от качеството и пълнотата на информацията и метаданните, включително в сравнение с аналогични източници в Германия, Великобритания и щатите.

Центъра на София в сгради и парцели

Успях да сваля всички данни автоматично и вече ги преглеждам подробно. Особено тази за собствеността. Все още нямам идея какво от тези данни и как ще го покажа, но определено има доста какво да се направи с нея. Знам обаче, че ще използвам парцелите във визуализацията си за данните за сечта, които отворих наскоро. Особено за стартиращи бизнеси това ще е много полезно отвъд чистите GIS системи, недвижими имоти и планиране. Ако имате идеи как бихте използвали данните или вече сте направили нещо с тях, споделете го в коментарите.

The post Кадастърът пусна отворени данни за всичко в България и са невероятни first appeared on Блогът на Юруков.

Отворени данни на разрешителните за сеч 2011-2024

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/opendata-logging/

Преди почти 10 години си зададох въпрос – къде в България се сече законно и в какви количества. Агенцията по горите нямаше отворени данни за това. Имат обаче регистър на позволителните за сеч, който макар не в достъпен формат, поне е достатъчно структуриран, за да се изведе нещо. На база тези числа тогава успях да покажа данните за сеч с точност до землище на населено място, а след това направих анализ и предложения.

Десет години по-късно малко се е променило. Някои от регионалните дирекции по горите и самата агенция са в портала за отворени данни на правителството. Има дори ресурс с позволителните за сеч, макар покриващ само част от данните и само за четири години. Регистърът си е същия, със същите грешки и 1.57 млн. документа – позволителни за сеч и протоколи след това.

Причината да знам това число е, че в последните седмици свалих цялата информация от средата на 2011-та, когато е започнал регистъра, до декември 2024-та. Там информацията е във вид на обикновена HTML страница подходяща за печат и подпис на хартия, но открих структура в нея. Така обърнах всеки документ в json формат с точната категория и вид дървета, позволена и реална сеч. Включва също констатации за нарушения, актове, кой е глобен и прочие. Разбира се, тук говорим само за законната сеч и документите свързани с нея. Ако не е в този списък, значи не е законно.

Тъй като изглежда самият им формуляр за генериране на тези документи не се използва съвсем коректно, някои от номерата и датите на заповедите не са попълнени. Също кадастриалните идентификатори посочващи точните парцели не са в правилен формат. Това ще се опитам да го оправят в друг момент. Има и други грешки, които съм се опитал да компенсирам в изходните данни.

Освен документите, съм публикувал и списък с обобщена информация за всяка сеч от търсачката им. Там може да се видят дати и количества на сеч и позволява да се свържат позволителните и протоколите, където това не е отбелязано в самия протокол.

Публикувам всички данни в отворен формат свободно, без лиценз и ограничения за използване. Ще се радвам, все пак, ако направите нещо с тях, да ми пишете, защото ми е интересно как са влезли в употреба. Ще създам интерактивен инструмент за филтриране и изследването им в скоро време, но искам първо да пусна данните, ако някой има идея за такъв или друга употреба.

Може да свалите данните от тази папка. Там ще намерите описание на полетата, файл с номерата на землищата и техните имена и ЕКАТТЕ номера, обобщенията списък, който споменах (95М, 18М zip) и архив с документите (6.2G, 1.1G zip)

The post Отворени данни на разрешителните за сеч 2011-2024 first appeared on Блогът на Юруков.

Акаунтите на GovAlertEu са вече основно в Mastodon и Bluesky

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/govalerteu-mastodon-bluesky/

Светлината е най-добрият дезинфектант.

Преди малко повече от десет години се замислих, че ми е трудно да следя какво се случва из родните институции и мога да подобря процеса. Затова създадох система, която да изчита по няколко пъти на ден новини, документи, събития и други и да ги публикува в акаунт в Twitter. С времето източниците на информация се увеличиха на 140 от над 31 различни институции, а акаунтите станаха осем.

Проектът се нарича GovAlertEu и до скоро публикуваше съобщения в неофициални акаунти на няколко институции, включително тези на МВР и Министерски съвет. Акаунтът на МВР стана официален на два пъти – за последно при един от редовните кабинети. След това си върнах контрола над него. Този на Министерски съвет все още е официален и имат достъп до него като автоматизацията за публикуване на новини си остава.

Няколко неща се промениха в последната година. Първо, значително увеличеното количество информация, която публикувам за градоустройството в София, Пловдив и Благоевград, както и интереса към данните и визуализациите създаде натоварване на ресурсите, които използвам. Второ, промени в моделът на работа на Twitter/X като мрежа направи почти невъзможна работата на автоматизирани акаунти като моя без да се плаща значителни суми на месец. Суми, които биха били оправдани единствено за големи компании и astroturf бот мрежи, каквито сякаш са единствените останали там.

Още при първите крачки към затваряне на API достъпа до Twitter започнах да гледам мрежи като Mastodon. Тези дни довърших интеграцията и вече е достъпна за използване. Благодаря на @mapto, че ме насочи към подходящ код, който да използвам.

Акаунтите достъпни на новия портал

На адреса m.govalert.eu ще откриете всички акаунти свързани с тази мрежа. Там се публикуват в реално време без ограничения всички новини идващи от институциите. Тази страница е паралелно и портал за ActivityPub протокола, което значи, че може да ги следвате в която и да е Fedi мрежа искате, включително Mastodon. Свързал съм акаунтите пред Fedi Bridge с Bluesky, където съобщенията ще се появяват със забавяне от една до 15 мин.

Линковете към отделните мрежи, включително все още Twitter, ще намерите на самата страница като бутони. В Twitter от началото на годината заради ограниченията ще публикувам единствено препратки към Mastodon с ежедневна статистика колко съобщения са пропуснали следящите там. Като начало това ще се случи за основния акаунт на GovAlertEu, този на МВР и този за градоустройството в София. Този на правителството няма толкова много новини, така че ще остане последен.

Ще забележите, че липсват стари съобщения. В следващата седмица ще генерирам новините поне 4-5 години назад във времето. Искам да развия тази страница като основна за услугата заедно със статистика, индикация кои страници на администрацията са изтрити, изчезнали или променени, както и архивиране на някои от тях. В такива случаи линковете от социалните мрежи ще сочат към архивираната версия.

Също, вижда се, че акаунтът на парламента няма съобщения от известно време. Всъщност, източниците на информация не са 140, а 218 от 47 институции, но една немалка част от тях или са променили сайтовете си значително, или не публикуват вече нужната информация. Предвид смяна на фокуса към градоустройството не съм поддържал тези източници, но с този нов портал ще го направя – един по един ще ги обновя започвайки от страницата на парламента. Тази промяна отваря възможността да разширя значително информацията, която искам да публикувам като до сега въвеждах ограничения заради комуникацията с Twitter.

Моите акаунти в Mastodon и Bluesky ще намерите в линковете под блога ми. Приветствам всякаква обратна връзка и идеи.

The post Акаунтите на GovAlertEu са вече основно в Mastodon и Bluesky first appeared on Блогът на Юруков.

Европа за европейците, България за българите, Америка за американците?

Post Syndicated from Милена Делева original https://www.toest.bg/evropa-za-evropieitsite-bulgaria-za-bulgarite-amierika-za-amerikantsite/

Европа за европейците, България за българите, Америка за американците?

„Европа…“ Това гласи надписът върху снимка, на която жена, покрита с бурка, пътува в европейско метро. Може да бъде в Германия, Белгия, Франция или Испания – няма значение. Тя прави същото, което правят почти всички пътници около нея – гледа си в телефона, докато се вози. 

Но не друг, а тази жена е причината за многоточиeто след името на Стария континент. Вероятно тя също е причината снимката да бъде направена и след това разпространена в социалните медии от привърженици на хомогенна Европа. 

Европа за европейците, или какво ни казват няколко изображения

Изображението попадна в полезрението ми чрез пост в българските социални мрежи и предизвика двойно недоумение. Първо, защото и снимката, и съпровождащият я коментар бяха публикувани от преводач и второ, защото този преводач е от еврейски произход. 

Дотогава смятах, че хората, които превеждат светове, волно или неволно разчупват нормативната гледна точка към другостта. И че евреите разбират вредите, причинени от етноцентризма и всички производни -изми. 

Зачитам се в коментарите под поста с надеждата да открия критичен отговор, но вместо това попадам на още от същото. 

Българска гражданка, живееща в Израел, коментира: „Ако искате Европа, елате в Тел Авив“. Същата потребителка e споделила и карикатура, изобразяваща бедстващи араби в лодка, които търсят убежище в Европа. След като получават помощ, вместо благодарност, те хвърлят спасителите си във водата и безцеремонно заемат мястото им в лодката. 

Направи ми впечатление начинът, по който е изобразен арабинът – с голям нос, тъмна кожа, брада –

същите черти, които сa били преувеличавани в популярните в края на XIX век карикатури на евреите.

Това е класическа техника за представяне на евреите като „расово различни“ и с тази си различност страшни в очите на западните общества – с цел да се подхрани ксенофобията и да се оправдае антисемитизмът. 

Психологическият ключ, който често се използва за обяснение на подобно парадоксално поведение – междупоколенческата травма и цикълът на насилието (синдромът на насилника жертва), – може би е приложим и тук. Не трябва да пренебрегваме обаче и хипотезата, че основата на това отношение е вкорененото чувство за превъзходство, което много от нас наследяват – било през образованието, било през семейната или социалната среда. Вероятно това е една от причините много хора в България да не възприемат стереотипите за евреите като антисемитизъм.

Но нека се върнем към Facebook потребителката, която ни кани да се преместим в Израел, ако искаме да живеем сред европейци. Думите ѝ представят Израел като възстановка на „цивилизацията“ в сърцето на Близкия изток – обещание за истинска Европа, а не тази от снимката, допуснала имигранти от арабския свят в лоното си. Географски – неевропейска територия, но прочистена от неевропейците. Израел на европейците. Няма значение, че 50% от населението са мизрахи, тоест произходът им е от Близкия изток, Северна Африка или Централна Азия, 2% са етиопски евреи, а 1% – йеменски.

Многоточието в надписа на снимката самоуверено разчита на съмишленици, които се разпознават във взаимното си разочарование от Европа. Неизказаността е безопасно изразен консенсус, че Европа като модел на културна многоликост се е провалила. 

Нека си направим и следния експеримент: да сменим картинката, но да запазим семиотичния формат.

Над снимката все още пише „Европа…“, но под нея поставяме изображение на футболната агитка на „Макаби Тел Авив“, скандираща в европейския град Амстердам: „Нека селото ви изгори“, „Смърт на арабите“ и „Няма училищa в Газа, защото всички деца са мъртви“. 

Първоначално голяма част от световните медии отразиха единствено антисемитския призив за лов на евреи (с малки изключения, като например The Guardian), който, без съмнение, е категорично неприемлив. Ала спестиха уличното напрежение, провокирано от стотиците израелски футболни запалянковци и техните антиарабски действия и възгласи. А оригиналният репортаж на Sky News, уловил последователността и развоя на събитията, беше свален и редактиран. В интервю за Zeteo холандската фотографка Анет де Грааф обвини Sky News, New York Times и BBC, че са използвали материала ѝ манипулативно и са разказали история, точно обратната на случилата се – история, в която агресорът е представен като жертва. 

В Америка, Европа, България, уви, както ислямофобията, така и антисемитизмът са налице. Но като че ли има по-висок праг на търпимост към първото – от опитите да се постави знак на равенство между критиката на Израел и антисемитизма до начина на отразяване на проявите на ислямофобия и от двете страни на Атлантическия океан. Убийството на шестгодишното палестинче в Чикаго например, както и нападението срещу тримата студенти от палестински произход във Върмонт, след което един от тях беше парализиран, останаха маргинални новини. 

Ала нима не става дума за едно и също – расизъм? Нюансът е в йерархията на различието. Близостта до белотата е близост до власт. Това до голяма степен обяснява и двойния стандарт, и селективната емпатия на обществата, към които принадлежа (България и САЩ). 

България за българите, или разходка из социалните медии и до избирателната секция

По време на седмото поредно гласуване за парламент с приятели проведохме информационна кампания пред избирателната секция в Ню Йорк срещу експулсирането на саудитския гражданин Абдулрахман ал-Халиди, неправомерно задържан в Специалния дом за временно настаняване на чужденци в село Бусманци. Една сънародничка съвсем добронамерено ми обясни, че много съжалява за човека, но не иска чужденци в България: 

Ние сме най-старата държава в Европа и трябва да се запазим като чиста нация.

Не е съгласна обаче Америка да е само за американците.

В космополитния град, в който живея, електоратът на „Възраждане“ сред българската диаспора нараства значително с всяко следващо изборно събитие. Без да разполагам с конкретни данни, наблюденията ми са, че се увеличава и българският вот за Тръмп.

Обратно в България, в дните непосредствено след атентата на „Хамас“ срещу Израел на 7 октомври 2023 г. писатели, журналисти и интелектуалци се надпреварваха да подчертават ценността на „цивилизацията“ и да цитират „Сблъсъкът на цивилизациите“ на Хънтингтън. Някои от тях публикуваха, меко казано, расистки илюстрации на еволюцията на арабите, противопоставяйки ги на западния човек.

Познайте къде завършва това състезание: в Космоса.

Западният човек е в Космоса, а арабинът си стои в Античността. Здравей, Илон Мъск! Като бъдещ ръководител на Групата за ефективност на правителството на Доналд Тръмп, моля те, на 20 януари 2025 г. се изстреляй заедно с целия кабинет на бъдещия президент в Космоса. И си пуснете тази песен на Гил-Скот Херън за съпровод.

На годишнината от атентата на 7 октомври някои от българските ми контакти в социалните медии споделиха, че няма да забравят гледката на танцуващите жители на Газа от този ден. Нищо не може да оправдае изблиците на радост по отношение на човешко страдание. В този смисъл призивите за освобождаване на Палестина само ден след трагедията бяха неуместни, защото така се оправдава и инструментализира насилието срещу невинни цивилни граждани на Израел. Също толкова неуместни са обаче танците от другата страна на телената мрежа, разделяща Газа от Израел, в които участват израелски политици, както и незаконно заселили се на Западния бряг евреи, за да отпразнуват обещанието за нови израелски колонии в Газа. 

Два народа, свързани чрез любовта и борбата за едно и също късче земя, утвърдиха радостта си чрез сходна хореография (мъжко подскачане нагоре-надолу).

Иронично, единият танц изразява радостта от обещанието за край на колонизирането, а другият – от обещанието за реколонизиране на Газа, от която Израел изтегля своите граждани през 2005 г. Моралният детектор в моя микрокосмос от индивиди с изразени позиции в социалните медии се възмущава само от единия танц и пренебрегва другия. Също като в манихейски прочит по Франц Фанон, в който колонизаторът, обикновено бял, е добър и цивилизован, а колонизираният, обикновено с друг цвят на кожата – примитивен и зъл. В дуалистичния модел колонизаторът е възвеличен като стандарт на цивилизацията.

Този наложен стандарт поражда у мен повече въпроси, отколкото отговори, и поставя под съмнение схващането, че подкрепата за Израел се основава на истински филосемитизъм. Доколко тази атмосфера на нова студена война и бинарност е автентична грижа за Израел? Като българка се питам: защо това расистко деление на цивилизовани и нецивилизовани народи така бързо и дълбоко се е вкоренило в България? Сякаш България като сравнително нов член на т.нар. цивилизован свят оправдава действията на Израел, използвайки същия понятиен апарат („цивилизация“ и „варварство“), който европейските колониални сили прилагат, за да легитимират подчиняването на други народи.

Доколкото съвременното разбиране за цивилизация включва и базисен хуманизъм по отношение на другия, защо да не го приложим анахронично към европейските народи, които, започвайки от 1492 г. насам, са осъществявали гонения на евреите? Да не говорим за погромите и Холокоста. Нима палестинците не плащат цената за варварския европейски антисемитизъм, в резултат на който значително нараства емиграцията на евреи от Европа в Палестина по време на Британския мандат (1917–1948)?

Америка за американците, или кой се страхува от расово равенство

Денят след изборите за американски президент за мен започна в 4 часа сутринта с плачещото лице на дъщеря ми, която ме събуди с въпроса: „Мами, защо хората в тази държава отказват да изберат черна жена за президент?“ Макар това да не е единствената причина Камала Харис да не бъде избрана, несъмнено е една от тях (56% от белите гласоподаватели подкрепят Тръмп). 

Расистката есемес кампания, която изпрати съобщения от рода на „избрани сте за бране на памук в най-близката плантация“ до черни хора в девет щата в деня след избирането на Тръмп за президент, a седмица по-късно и до латиноамериканци, е предупреждение за бъдещето и симптом на настоящото.

Крехкото движение за равенство, многообразие и приобщаване на исторически маргинализирани групи, възникнало през 60-те години на ХХ век, претърпя няколко удара през последните години. От 2023 г. насам са предложени 86 нови закона за премахване на активни мерки за равенство в университетите, от които 14 са приети и вече се прилагат, а други 14 са току-що одобрени. Според The Chronicle of Higher Education промените вече са оказали въздействие върху 213 кампуса в 33 щата.

Антиимиграционната реторика е в пълна сила и с новия кабинет на Тръмп обещава да се превърне в реалполитика¹ с невиждани масови депортации.

Стивън Милър, радетел за хомогенна Америка, създател на правната фирма „Америка на първо място“, архитект на т.нар. мюсюлманска забрана при първото управление на Тръмп и съветник на „Проект 2025“, е гласен за заместник-началник на отдел „Политика“ на Тръмп. Противоречивият проект, зад който стоят поне петима от спряганите за членове на бъдещия кабинет на Доналд Тръмп, е заплаха за мерките срещу дискриминация въз основа на раса, цвят на кожата, религия, национален произход и пол, приети преди 60 години.

Очаква се бившият директор на американската Имиграционна и митническа полиция Том Хоман (първоначално назначен от Обама) да поеме ресора „Граници и депортации“. Известен с участието си в пронацистки и антисемитски подкастове, той вече се закани да проведе най-мащабната депортация в страната. 

Дейвид Хоровиц е автор на книгата „Врагът отвътре. Как тоталитарното движение разрушава Америка“, от чието заглавие Тръмп явно е почерпил вдъхновение за заканите срещу „врага отвътре“ в предизборната си кампания, и на няколко антиарабски и антимюсюлмански инициативи. Той се закани да забрани приема на бежанци от Газа след започването на втория мандат на Тръмп. Сякаш сега САЩ ги приема с отворени обятия. 

Това е само началото на дълъг списък от представители на белия елит, предимно мъже, паникьосани от демографската картина, която се задава. Очаква се бялото население в САЩ да намалее от малко над 60% през 2020 г. до около 43% през 2060 г. 

На 8 ноември 2024 г. Руха Бенжамин, преподавателка в Университета в Принстън, написа в El Pais: 

Когато хората се сблъскат с факта, че идеализираният образ, който имат за своята нация или група, е лъжа, насрещната реакция е, че се чувстват удобно в лъжата. Те не искат да приемат истината за расистката история на нашите общества, за продължаващите неравенства и форми на потисничество. Лъжата е удобна за тези, които са били социализирани да се смятат за по-висши от другите, защото превъзходството им е застрашено. И политиците им казват, че лъжата е нормална, че лъжата е истина. Виждаме го в Съединените щати, Европа или в Индия, където съм родена.

Виждаме го и в Израел по отношение на сегрегирането на палестинците, и в България – в отношението към бежанците и ромите. Виждаме го и сред българската диаспора в САЩ, която нерядко оправдава неуспехите си с политиките на идентичността. Да, като малцинство в привилегирована група понякога се озоваваме в неизгодна позиция. Но това е асиметрична и исторически несводима перспектива, която не отчита и не признава преживения опит на афроамериканците или на коренните американци.

Ако не виждаме раса, това не означава, че тя не съществува. В един идеален свят няма да класифицираме хората по расови белези, но дискриминацията на расова основа е била провеждана институционално и систематично (и продължава, макар и неофициално). Затова – защо хората да не бъдат включени на същата основа, на която са били изключени?

Предстои да разберем докъде ще доведe режимът на новата политическа класа и на новия президент на САЩ. Междувременно единствената надежда е в нас самите – въпреки политическите игри, културните войни, социалните балони и идеологическите конструкции.

1 Политика или дипломация, основаваща се не върху идеология, а върху материални фактори и правото на силата. – Б.р.

Отново на кръстопът: Българската външна политика между Вашингтон и Москва (втора част)

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/otnovo-na-krustoput-bulgarskata-vunshna-politika-mezhdu-vashington-i-moskva-vtora-chast/

<< Към първа част

А сега накъде?

Отново на кръстопът: Българската външна политика между Вашингтон и Москва (втора част)

Крайно време е да приемем, че България е изправена пред нов геополитически избор, който ще предопредели външната ѝ политика за десетилетия напред. По този въпрос трябва да се говори по-често, защото в противен случай рискуваме новата политическа реалност да ни изненада, когато сме най-малко подготвени – както стана с войната в Украйна и i начина, по който Европа пренебрегна американските предупреждения за вътрешнополитическите проблеми в страните от източния фланг. Или пък с избора на Доналд Тръмп за президент на САЩ. 

Опциите пред нашата страна не са много и по всяка вероятност ще са продукт на нов консенсус, който ще замени малтийската формула. Политическата нестабилност в България ще продължи, докато този консенсус не бъде постигнат, тъй като политическите сили явно нямат работеща формула каква да бъде външната ни политика встрани от дежурното клише, че България трябва да се държи като член на ЕС и НАТО. В този смисъл, необходимо е да развенчаем няколко мита, което ще ни помогне да очертаем очакваните сценарии.

Цивилизационни избори и политическо говорене

Първият наратив, който разделя обществото, е политическото говорене за цивилизационния избор на България. Присъединяването на страната към ЕС и НАТО легитимира консенсуса между Вашингтон и Москва, а не го отменя. Ето защо, ако продължим да си говорим за цивилизационен избор, на практика признаваме, че България трябва да се върне към състоянието, в което беше през последните 30 години, или казано с други думи – да признаем, че е по-добре да останем в ролята на буфер между Изтока и Запада.

Уви, по-голямата част от политическия елит и неговите избиратели виждат бъдещето на България точно по този начин, защото това ще легитимира управляващите и ще им даде дългосрочна възможност да гарантират политическата си власт. Казано по български, да се разбереш с американци, руснаци, пък и с китайци е мечта на всеки български политик, тъй като тогава никой няма да го пита каква политика води в страната си, а ще го смята за съюзник и за партньор. 

Дали обаче тази формула е удобна вече в рамките на ЕС и НАТО, е съмнително. Например ако България иска се позиционира трайно в западната сфера на влияние, новият ѝ цивилизационен избор следва да включва не просто присъединяване към еврозоната и Шенген, но и интегриране в европейската ценностна система – такава, каквато тя е залегнала в европейските политики. А неудобната истина е, че у нас няма консенсус за последното нито сред политиците, нито сред избирателите, което прави идеята България да бъде буфер, или по-привлекателно казано – мост между Изтока и Запада, все по-популярна.

Мантри и настроения

Вторият наратив е политическата мантра за ролята на американската външна политика в българския политически живот. Това е и един от политическите разкази, които захранват антизападните настроения у нас. Идеята, че Вашингтон оказва пряко влияние върху българската политика, е също толкова наивна, колкото и надеждите, че Тръмп ще прави компромиси с американския национален интерес. 

Обективната истина е, че основният гарант за сигурността на страната си остава НАТО, тъй като ангажиментът на Германия и Франция към Централна и Източна Европа устойчиво намалява най-вече поради факта, че в региона се появиха острови на нестабилност като Унгария и Словакия. Ето защо антиамериканското говорене е толкова вредно – то може да доведе до намаляване на американския ангажимент към България и препозиционирането на страната в щатските външнополитически приоритети. 

Парадоксът тук е, че популярността, на която Тръмп се радва у нас, може да изиграе положителна роля в бъдещите ни отношения със САЩ. И това е причината, поради която антитръмписткото говорене също трябва да следва разумни граници както сред избирателите, така и сред политиците. Нещо повече, изборът на Доналд Тръмп за американски президент лесно може да неутрализира антиамериканската пропаганда в България, тъй като сред големите привърженици на Тръмп са българските националисти. Вероятно много от тях ще останат разочаровани от решенията на американската администрация, но при всички случаи най-рационално би било за нашата страна да не ревизира отношенията си със САЩ, независимо от последващите стъпки на президентската администрация.

И накрая – Русия

Обективната геополитическа реалност за Москва е, че тя няма просто да си тръгне или да изчезне от този регион, защото е била част от европейската архитектура за сигурност векове наред. Наивно е да смятаме, че администрацията на Тръмп би направила значителни стратегически отстъпки пред Кремъл, но е реално да приемем, че Вашингтон ще се опита да сложи край на войната, тъй като това беше едно от основните предизборни обещания на новоизбрания президент. 

По аналогичен начин стоят нещата с вътрешнополитическата подкрепа за Русия в България. Всяка атака към историческото минало на страната сериозно разделя обществото по същия начин, по който го разделя и недвусмислената подкрепа на Америка за България. Тези процеси имат обратен ефект, тъй като всеки наратив в полза на Америка бива използван срещу Вашингтон от отсрещния лагер, а антируското говорене се представя като антибългарско. 

Каква ще е съдбата на руското влияние у нас обаче, зависи от два фактора: как ще свърши войната в Украйна и какъв ще е новият геополитически консенсус за отношенията между Вашингтон и Москва. В тези условия на България би се гледало като на надежден съюзник само ако в политическия елит има консенсус да се закупуват оръжия от САЩ и да се отделят минимум 3% от брутния вътрешен продукт за отбрана в рамките на НАТО.

Краят на Малтийския консенсус

В заключение смело следва да признаем, че геополитическият избор на България е следният: или да скъса окончателно с Малтийския консенсус и да се превърне в работеща демокрация, или да се върне към ролята на буфер между Изтока и Запада. 

В първия случай нашата страна ще извърши преход от постсоциалистическа към развита европейска демокрация и ще се позиционира трайно в западната сфера на влияние в един свят, който вече се раздели на два лагера. Във втория случай се очертава нов преход от постсоциалистическа демокрация към унгарския модел, при който България ще продължи юридически да бъде част от семейството на ЕС и НАТО, но фактически ще изпадне в периферията на Европа. В по-дългосрочен план това може да я постави фактически и извън колективната система за сигурност на Алианса и чадъра на американското военно присъствие, тъй като все още не знаем какви стъпки ще предприеме администрацията на Тръмп по отношение на НАТО. 

И накрая, редно е да обобщим, че каквото и да бъде решението на България, то ще е продукт както на новия геополитически консенсус, така и на волята на българите. Първата крачка към осъзнаването на този нов избор следва да бъде премахването на разделителните линии в обществото и формирането на работна формула и дългосрочна стратегия как трябва да дефинираме националния интерес на нашата страна.

Отново на кръстопът: Българската външна политика между Вашингтон и Москва

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/otnovo-na-krustoput-bulgarskata-vunshna-politika-mezhdu-vashington-i-moskva/

Отново на кръстопът: Българската външна политика между Вашингтон и Москва

Исторически факт е, че геостратегическото разположение на България неведнъж е имало решаващо значение за външната политика на нашата страна както в положителен, така и в негативен план. Кой знае защо, поколения български интелектуалци посочваха този факт с нескрита гордост, като че ли българската външна политика следва да бъде продукт от нашето географско аз, пречупено през балканския постсоциалистически манталитет на голяма част от политиците ни. Но това, разбира се, е само едната страна на монетата. 

Съществува и едно сенчесто, трудно доловимо измерение на външнополитическия процес у нас, което обикновено се пренебрегва с аргумента, че не е от решаващо значение, особено след края на Студената война и падането на социализма в България. Точно там е работата обаче, че разпадът на социалистическата система и началото на Прехода ознаменуваха един добре прикрит геополитически консенсус за бъдещето на нашата страна, който беше не толкова плод на българския политически живот, колкото на договарянето на нови сфери на влияние, които прекроиха границите на бившия социалистически лагер в полза на САЩ. 

Мнозина български политици са склонни да гледат с носталгия към тези години, защото тогава изборът на България беше относително прост. В сегашните геополитически условия обаче задачата на политическия елит се усложнява от два факта. Първият – че консенсусът между Вашингтон и Москва за постсоциалистическия блок вече не съществува, и вторият – че на България отново се пада незавидната съдба да изпие горчивата чаша на нов геополитически избор, който ще предопредели бъдещето и на идните поколения. В този материал ще се опитаме да анализираме точно тази реалност, за която се говори плахо и нерешително както от политиците, така и от много анализатори.

Постсоциалистическата реалност в българската външна политика

Теорията за постсоциалистическата реалност във външната политика на балканските страни е разработена от група американски историци начело с професорката от Тексаския университет Мери Нюбъргър. Непосредствено след разпадането на СССР учените лансират тезата, че демокрациите в тези държави и в бившия социалистически блок като цяло ще се отличават коренно от демокрацията в САЩ и Западна Европа. В този контекст можем да разграничим няколко основни периода в българската външна политика след падането на социализма у нас. 

Първият период започва след срещата между американския президент Джордж Буш-старши и последния съветски лидер Михаил Горбачов през декември 1989 г. в Малта. На тази среща се обсъжда бъдещето на социалистическия блок след началото на дисидентските движения и „нежните революции“ и в крайна сметка се постигат три основни договорки. Първата е готовността на Горбачов да приеме обединението на все още разделената Германия и пълноценното ѝ интегриране в НАТО, а с втората Москва дава възможност на страните от Централна Европа да изберат самостоятелно геополитическия път на своето развитие – предрешен избор, който по-късно ще постави тези държави в американската зона на влияние. 

За България и Румъния е постигнат консенсус влиянието на Вашингтон и Москва да бъде поделено 50:50 поради стратегическото разположение на двете страни. И ако анализираме внимателно анатомията на Прехода у нас, ще видим, че неговите архитекти работиха точно в тази посока – военно-политически и икономически България се обвърза с Европейския съюз и САЩ и стана част от евроатлантическото семейство, но енергийно и културно тя остана в руската сфера на влияние. В този смисъл присъединяването на страната ни към ЕС и НАТО не разчупи, а напротив – циментира този консенсус и легитимира архитектите на Прехода, както и тяхната стратегия да позиционират България като междинна зона, където интересите на Вашингтон и Москва се пресичат.

Вторият период в българската външна политика започна веднага след като България стана част от европейското семейство и колективната система за сигурност на НАТО. Покрай цялата еуфория, някак си незабелязано и паралелно с това, беше реабилитиран образът на Русия като партньор на нашата страна. На макрониво това извърши не кой да е, а самата Европа, тъй като европейските елити години наред нямаха проблем София и Москва да развиват сътрудничеството си в сферата на енергетиката, културата и дори икономиката.

Особено силен застъпник на този консенсус беше Германия, която неусетно се превърна в един от най-големите приятели на Русия в Европа – така руското влияние в Източна Европа беше гарантирано, а канцлерът Герхард Шрьодер се оказа сред най-големите привърженици на (тогава) новоизбрания руски президент Владимир Путин. Или казано с други думи, ако през 90-те години в България хората се мусеха, когато чуеха някой да говори на руски, това започна да става все по-привлекателно и някак си модерно, след като страната ни беше приета в европейското семейство.

В лицето на България обаче Вашингтон виждаше съюзник и затова се стараеше да балансира между отношенията си с Москва и военното си присъствие у нас. Така присъединяването на нашата страна към НАТО беше не толкова уникална заслуга на група български политици, а продукт от консенсуса между САЩ и Русия, който новите дисиденти – много от тях с добре известно минало – си приписаха като изключителна заслуга и така легитимираха политическия си мандат.

В тези условия политическият елит у нас управляваше необезпокояван, тъй като САЩ пазеха небето ни, Европа даваше пари по еврофондовете, а Русия щедро градеше културни връзки за приятелство с България, скрепени с огромните газови тръби на „Южен поток“. Към тази конфигурация беше добавен и Китай с неговото намерение да инвестира в мащабни инфраструктурни проекти у нас, а политическият елит – малка част от който вероятно е чел за Конфуций – изработи златния аргумент, че България е една от първите страни в света, признали Китайската народна република. 

Идилията обаче беше прекалено хубава, за да продължава, и така се озовахме на прага на третия етап от геополитическото съзряване на постсоциалистическа България, когато консенсусът между Вашингтон и Москва рухна, след като Русия нахлу в Украйна. Доказателство за началото на този етап е, че малко преди Кремъл да даде фаталната за Европа заповед, Путин призова НАТО да се изтегли от България и Румъния, намеквайки, че САЩ трябва да спазват червените линии, които са очертани някога от Малтийския консенсус. На това президентът Байдън отговори, че Русия няма право на сфери на влияние и че САЩ имат свещени задължения към тези нации, които ще спазят по силата на Вашингтонския договор. 

А по това време в България и Румъния вече бяха започнали значими политически промени, нови „нежни революции“, които целяха и окончателното откъсване на двете страни от руската сфера на влияние. Политическият елит, който говореше за баланс и консенсус във външната политика, отдавна не беше на мода в Румъния. В България обаче се оказа точно обратното – голяма част от избирателите и политиците гледаха с нескрита носталгия към Малтийския консенсус, не желаеха да се разделят с него или поне бяха против радикални промени в българската външна политика, които да се усетят както на икономическо, така и на културно ниво.

Уви, Европа не можеше да помогне, тъй като Ангела Меркел отдавна вече не беше на власт, а Макрон виждаше, че войната в Украйна заплашва пряко границите на Стария континент. В тези условия САЩ се позиционираха като единствения надежден съюзник на България, но администрацията на Байдън нямаше намерение да прави компромиси нито с корупцията в страната, нито с липсата на културен плурализъм.

Защо България не пожела разчупване на консенсуса?

Първата и основна причина, поради която България не пожела да разчупи Малтийския консенсус във външната си политика, е историческа и може да бъде проследена в годините преди 10 ноември 1989. Моделът, по който е построен българският социализъм, е уникален за Източния блок, тъй като в това семейство няма по-лоялен съюзник на СССР от Народна република България. Често, но погрешно се приема, че причините за това се коренят в Освобождението. 

Причините за силната привързаност към социализма в лоялни съветски сателити като България почиват върху два стълба. Единият е спецификата на българския социализъм, който посредством Живковата конституция гарантира пълна лоялност от страна на гражданите към член първи, легитимиращ господстващата роля на БКП. Другата страна на монетата е, че подобно на демокрацията, социализмът у нас също е строен като социализъм с български характеристики. Липсата на свободна инициатива, предвидимостта в битовите отношения, невъзможността за истинска конкуренция и свобода на пазара спомагат за формирането на нагласи, които виждат в амбициозния и преуспял западен човек, свободен от всякакви морални ограничения, враг на социалистическия строй и на традицията. 

В същото време образователната система изработва ефективни механизми за представянето на САЩ като капиталистически генератор на конфликти – теория, която, уви, днес се отстоява от много леви интелектуалци в Америка и у нас. Това фалшиво усещане за свобода под шапката на Москва рухва по време на Възродителния процес, когато става ясно, че времето на „спокойните хора“ вече е отминало, а след идването на Горбачов на власт различията между съветското и българското ръководство естествено доведоха до падането на социализма у нас. В тези условия политиците гледаха на Америка като на „новия голям брат“, който ще измести СССР като гарант за сигурността на страната ни. И затова по време на Прехода България заимства именно американския икономически модел, а не европейския, за да възстанови икономиката си след кризата от 1996–1997 г. 

И все пак българинът успя да съхрани носталгията по социализма както никой друг народ в Европа. Това е и втората причина, поради която разчупването на Малтийския консенсус изглежда почти невъзможно. Най-парадоксалното е, че тази носталгия се дължи не на някакви обективни политически причини, а просто на факта, че голяма част от носталгиците хранят такива чувства поради възрастта си. Проблемът няма как да бъде преодолян, тъй като има психологически характер и е обективно следствие от формата на социализъм, която доминираше в страната в продължение на 45 години.

За съжаление, голяма част от младото поколение също не е способно да компенсира този дефицит по множество причини. От една страна, е проблемът с демографията и емиграцията, а от друга страна – липсата на толерантна и плуралистична среда, която да генерира и насърчи професионалното развитие на младото поколение. Дали посочените проблеми могат да бъдат преодолени на този етап, е спорно поради политическата нестабилност в страна и липсата на желание за изграждане на дългосрочни стратегии.

Третата група причини засяга устойчивото руско влияние в страната и перспективата то да бъде заменено от сходни по идеология формули. Силната лоялност на България към СССР от времето на Студената война, която се запази устойчива след формирането на българския постсоциалистически елит, и дългосрочното нежелание на Европа да погледне сериозно на проблемите, с които се сблъсква обществото ни години наред, доведоха до политическа нестабилност, която изглежда непреодолима поради невъзможността за откриване на единна формула за българския национален интерес.

Докато такава липсва, патриотичните фракции ще продължат да гледат на понятието български национален интерес като на възможност да увеличат подкрепата си и да държат България колкото е възможно по-близо до своите идеи, а прозападните и ястребските крила да задълбочат механичната си реторика за цивилизационния избор на страната да бъде част от ЕС и НАТО. 

Това противопоставяне в обществото е основният генератор на конфликти, който не позволява разчупването на Малтийския консенсус и изработването на последователна стратегия, която да позиционира България трайно на геополитическата карта. Конспиративна теория е да смятаме, че тази поляризация крие някакви тайни, скрити измерения и че някой нарочно разделя българите, за да не могат да постигнат консенсус за интересите си.

Такива теории обикновено кореспондират с митовете, че американските президенти си лягат и стават с мисълта дали в България трябва да има редовно правителство, или не. Всъщност не САЩ, а българските избиратели решават това – и така ще отговори всеки американски дипломат. Лошата новина е, че в българското общество няма воля за разчупването на Малтийския консенсус и заради това той трябва да бъде заменен от някаква приемлива геополитическа формула, която да възстанови политическата стабилност у нас.

(Следва продължение.)

Слаби амбиции, непознаване на избирателите – мижав резултат

Post Syndicated from Светла Енчева original https://www.toest.bg/slabi-ambitsii-nepoznavane-na-izbiratelite-mizhav-rezultat/

Слаби амбиции, непознаване на избирателите – мижав резултат

Когато парламентарните избори са толкова начесто, колкото през последните години, човек претръпва. И все по-малко се стряска от резултатите – както от прогресиращото раздробяване на парламента (в който за малко не влязоха 9 партии и коалиции), така и от поредната популистка партия, почти неочаквано преминала 4-процентовата бариера (в случая – партията на Радостин Василев МЕЧ).

Перспективите пред 51-вото Народно събрание

А не е да няма от какво да се стресне човек. Четири от деветте групи в новото Народно събрание („Възраждане“, БСП, ИТН и МЕЧ) са евроскептични и повече или по-малко проруски. Разделеното на две ДПС никога не се е славило с твърда геополитическа ориентация. Председателят на ГЕРБ нееднократно е показвал, че ако на някого не се харесват евроатлантическите му ценности, той има и други.

Така че алтернативите за съставяне на кабинет са няколко.

Първата е пореден нестабилен опит за проевропейско управление с участието на ГЕРБ и ПП–ДБ в коалиция било с ДПС – Доган, било с някоя от другите партии. След провала на кабинета на Николай Денков подобен опит от страна на ПП–ДБ трудно ще се прости от избирателите на коалицията. Още повече че няма основание да се очаква, че Пеевски няма и този път демонстративно да дърпа конците, независимо дали ДПС – Ново начало е формално в управлението, или не.

Втората алтернатива е ГЕРБ да се опита да състави правителство без ПП–ДБ. Това няма да е лесна задача, защото постигането ѝ включва още няколко партии и коалиции. На този етап Борисов изключва съвместно управление с „Възраждане“, а партията на Радостин Василев иска да участва в съставянето на мнозинство против ГЕРБ и ДПС.

Ако „Възраждане“ се опита да състави проруска коалиция без ГЕРБ и ПП–ДБ, в нея ще трябва да участва и ДПС – Ново начало, за да има тя мнозинство. А Костадин Костадинов едва ли би искал да получава публична подкрепа точно от Пеевски.

Вариант е и някаква форма на правителство на малцинството – със скрита подкрепа от страна на партии и коалиции, които уж са против, но когато се наложи, депутатите им услужливо не се регистрират за гласуване. Или гласуват предложенията на правителството, а после си намират оправдание.

И разбира се, отново може да не се състави редовно правителство, да имаме пореден служебен кабинет и поредни предсрочни избори.

Всъщност защо трябва да е така?

Ако има някаква изненада в резултатите от вота, тя е в избирателната активност, която е по-висока, отколкото на предходното гласуване на 7 юни 2024 г., макар да се очакваше тенденцията за намаляване на броя на отишлите до урните да се запази. И все пак едва малко под 39% от имащите право на глас са го упражнили, а останалите 61% не са.

За ниската избирателна активност има ред предпоставки: твърде честите предсрочни избори, липсата на перспектива някоя от политическите сили да управлява самостоятелно, съответно – безпредметността на голяма част от предизборните обещания, които поради липсата на подкрепящо мнозинство не могат да бъдат изпълнени.

Всичко това обаче е вярно само при наличие на изходната предпоставка, че гласуват има-няма една трета от избирателите. Ако някоя партия или коалиция успее да намери път към негласуващите, политическата картина в България може да бъде коренно различна. Но по нищо не личи това да се прави. Напротив, гласуването се е ограничило до твърдите ядра. С изключение на нововъзникващите популистки партии и ДПС – Ново начало. 

Когато не се поставят амбициозни цели и не се прави възможното те да се постигнат, а хоризонтът не стига много по-далече от носа, няма как да се очакват впечатляващи резултати.

Дори първата политическа сила – ГЕРБ – вече не си и поставя за цел да спечели повече от 50% от гласовете, за да може да управлява самостоятелно. Декларираната от партията цел, при чието постигане Бойко Борисов би станал отново премиер, беше едва 80 депутати – с 41 по-малко от необходимите за мнозинство. Друг е въпросът дали ГЕРБ изобщо иска да управлява самостоятелно.

ПП–ДБ от своя страна дори не дадоха заявка, че е възможно да спечелят изборите. Те се радват, че са на второ място, а не на трето или четвърто. Влязоха в кампанията с ясното убеждение, че няма да бъдат първи. И поставиха невъзможното за реализация условие да се избере равноотдалечен от всички партии премиер. А за тях не може да се каже, че не искат да управляват самостоятелно. Напротив – основният им проблем е, че няма други групи в парламента, които да споделят целите им.

Изобщо сещате ли се за послание от последната кампания, независимо на коя политическа сила, което да разбуни духовете? Да вдъхнови едни, да ядоса други, хората да говорят за него, да мотивира избиратели да отидат до урните? Сещате ли се за предложение – извън общото повишаване на доходите, – което да е насочено към представителите на определена социална група така, че да стигне до много от тях? Колко предложения за подобряване конкретно на вашия живот можете да изброите?

А междувременно в САЩ…

Докато в България се провеждат парламентарни избори, кандидатпрезидентската кампания в САЩ е в разгара си. Тамошният политическият пейзаж е различен от българския по ред причини.

Първо, политиката в Щатите е на практика двупартийна – не че не съществуват кандидати, които не са нито от републиканците, нито от демократите, но те нямат особени шансове. Второ, избирателната система е структурирана по коренно различен начин – от значение е не общият брой на гласувалите, а кой печели в отделните щати. Трето, самото общество и култура се отличават не само от българските, но и от европейските като цяло.

Като имаме предвид тези уточнения, политическите сили в България имат какво да научат от американските по отношение на провеждането на кампания. Особено предвид факта, че избирателната активност в САЩ през годините по-скоро нараства и е стигнала нива от около две трети от имащите право на глас.

На първо място, американските граждани не са тера инкогнита нито за политиците, нито за агенциите за изследване на общественото мнение (които никой в САЩ не нарича социологически). Избирателите са разделени в множество групи, всяка от които има определени типологични характеристики, ценности и интереси.

Няма просто жени например. Жените могат да бъдат млади или не, от предградията, от конкретен щат и населено място, с определена расова принадлежност, етнос, религия и пр. Или избирателите с латиноамерикански произход, които също не могат да се слагат под един знаменател. Имигрантите от Венесуела и Куба преобладаващо гласуват за републиканците, защото републиканците наричат демократите комунисти, а те точно от комунистите са избягали. На много чернокожи мъже пък им е трудно да гласуват за жена, била тя и чернокожа. И т.н., и т.н.

И демократите, и републиканците имат послания към определени групи и правят всичко по силите си тези послания да стигнат до своите адресати. В т.нар. колебаещи се щати буквално няколко гласа могат да бъдат решаващи за това кой ще стане следващият президент на САЩ. Затова кампаниите се опитват да стигнат до всеки.

Един от най-оспорваните щати е Пенсилвания. И макар евреите да са едва 2% от населението на страната, и републиканци, и демократи правят всичко по силите си да говорят с всеки евреин в щата и да спечелят гласа му.

И Доналд Тръмп, и Камала Харис се стараят да привличат максимален брой избиратели, макар и по различен начин. Тръмп избягва да излиза извън зоната си на комфорт и предпочита да се заобикаля с аудитория, която подкрепя – и усилва – посланията му. Харис от своя страна се опитва в максимална степен да компенсира факта, че избирателите не я познават добре, и не пропуска възможност да се представи – дори на територията на „вражеската“ телевизия Fox. Защото знае, че е в по-слаба позиция, и за да победи, трябва „да се вдигне за косата“.

Кандидат-президентката на демократите дори участва в телевизионна дискусия с избиратели, които още не са решили дали и за кого да гласуват. По време на дискусията ѝ се наложи да отговаря както на гласоподавателка, защитаваща палестинците, така и на еврейка, притеснена от антисемитизма в американските университети. И направи всичко по силите си отговорите ѝ да не отблъснат нито една от двете, колкото и трудно да изглежда това.

Какви са българските избиратели?

В България за избирателите обикновено се говори в много мъгляви категории, често натоварени с негативни конотации – „жълтопаветници“, „гербаджии“, „националисти“, „турци“, „роми“ и пр. Още по-мъгляво е възприемането на имащите право на глас като някакво единно цяло. То се изразява в твърдения, че българите са по дефиниция консервативни или пък че „не са готови“ за някоя по-либерална промяна.

Социологическите агенции правят по-детайлни разбивки на гласоподавателите – например по пол, възраст, населено място, образование, както и за кого са гласували на предишни избори. Но от техните анализи не следва особена промяна в поведението на политическите сили. Сякаш е природен факт, че едни гласуват така, други иначе, а повече от половината изобщо не гласуват.

Да вземем негласуващите. На последните избори най-малко са гласувалите в областите Сливен (28,78%), Кърджали (29,93%), Шумен (30,85%), Пловдив-окръг (31,71%). В София пък има значителна разлика между 23-ти МИР, където до урните са отишли най-голям дял избиратели спрямо цялата страна – 46,61%, и 24-ти МИР, в който бюлетина са пуснали едва 31,65%. Какви хора живеят на тези места? Какви са проблемите им? Защо около 70% от тях се чувстват непредставени?

Да се познават различни групи избиратели с техните ценности, интереси, страхове и надежди – без да се стига до типичната за САЩ детайлност – не е невъзможна задача. Не е нито твърде скъпо за джоба на парламентарно представените партии и коалиции, нито прекалено сложно да се направят количествени и качествени изследвания, чиито резултати да хвърлят светлина върху потенциалните гласоподаватели. И да се предложат решения за адекватни послания към тях.

Отказът да се опознаят избирателите стига до степен, в която те практически са все по-малко парламентарно представени. И макар по данни от 2023 г. над 60% от българските граждани да смятат, че демокрацията е най-добрата форма на управление, а към март 2024 г. около 60% категорично да подкрепят европейската ориентация на страната ни, рисковете за геополитически завой към Русия се увеличават.

Най-лесно е цялата отговорност да се прехвърля върху избирателите и те да бъдат обвинявани, че не гласуват, с което не само не си защитават интересите, а и увеличават тежестта на контролирания вот. По-трудно е да се намери път към тях, да се убеждават, да се предложат решения на проблемите им, да се дадат отговори на страховете им.

Трудно е, но е необходимо. Защото продължаването на поредицата от предсрочни избори не е най-лошото, което може да се случи. По-лошо ще е да се докараме до диктатура, в която изборите вече няма да имат съвсем никакво значение. 

Ученически предизборен туризъм

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/uchenicheski-izboren-turizam/

„Предизборен туризъм“. За сега на учениците само тъй като училищата трябвало да се подготвят за вота в неделя и на практика няма да учат днес и в понеделник. Та са се юрнали всички по екскурзии. Тук изникват няколко въпроса:

Защо отнема толкова много време и усилия подготовката на изборите и броенето след това? Отговорът е лесен – хартиеният вот от край време носи със себе си забавяне, грешки и възможност за злоупотреба. Когато стана ясно, че с машините за гласуване последното е невъзможно, ясно доказуемо и проследимо, направи се всичко, за да бъде спряно. Кампанията за това продължава и сега и на този вот машините ще са просто принтери и ще се брои отново на ръка. Показват все пак колко грешки има в този метод на броене, а затворените училища и спящи комисии по пейки – колко неефективно е всичко.

Второто е защо автобусите са точно на това място и редовно при подобни екскурзии блокират кръстовището? Същото кръстовище ще стане многократно по-натоварено и без автобусите, защото четири огромни сгради се планират около него в близките години. Едната вече е на груб строеж, но е замразена от поне 6 месеца, тъй като строителите са си прибрали лъвския пай от плащането „на зелено“. Друга по-малка сякаш има шанс да я завършат, но вече им се наводняват гаражите от р. Новачица. Третата е предвидена, а четвъртата чака инвеститорски интерес.

За автобусите конкретно обаче трябваше да има алтернатива. Още преди години се говореше колко се блокира другия край на кв. Дианабад от всички автобуси на спортни федерации от България и чужбина при състезания или тренировки в комплекс Диана. Доколкото комплексът ефективно се разпродаваше на части от „частното“ ЕОД собственост на спортното министерство се знае и това би намалило спорта в комплекса и автобусите. Имаше обаче планиран паркинг именно за тази цел – за да слизат безопасно спортистите, които често са деца. Мястото за паркинга обаче един министър на спорт на ГЕРБ тръгна да прави автомивка. Попитан защо, Кралев отговори, че искал да си мие колата и си е негово. Тогава и районният кмет дори идва да ходатайства да не правим проблем и да не го огласяваме, а после и разни от ГЕРБ. В действителност, нито спортното министерство, нито НСБ имат право да оперират автомивка. Готвеха договор със Сталийски да оперира и пере с автомивката срещу жълти стотинки, както му бяха дали басейна и построили ресторант в същия комплекс. Разбира се – за да си мият колите аверчетата на Борисов докато ритат футбол там или прекрояват схемите с КОЙто трябва на вечеря срещу фалшивата камина.

Автомивката я спряхме. Няма и паркинг за спортистите и автобусите им, защото не пасва в ничия схема – само помага на спорта и хората. Би помогнало и на учениците зад автобусите на снимката долу да не притичват между сънените погледи стрелкащи ги от колите сутрин.

Та в една снимка може да видим много неща, когато знаем къде да търсим и има прозрачност. В същото време едни се карат на журналисти, че търсят и питат и правят списъци с такива.

The post Ученически предизборен туризъм first appeared on Блогът на Юруков.

Избори октомври 2024 – нова карта на секциите от Външно

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/karta-na-vanshno/

Това е нещо, което определено трябва да се отбележи, защото е някаква стъпка напред. Снощи Министерство на външните работи е публикувала карта на секциите в чужбина. Намерих я случайно, защото по няколко пъти на ден преглеждам мястото, където публикуват таблица с адресите на секциите. Когато има промяна я отразявам директно на моята карта. Същият процес следвам последните няколко вота, докато преди това се налагаше да преглеждам индивидуалните сканирани на PDF заповеди на всяко консулство и да сверявам с доброволци на място.

Вчера сутринта са започнали картата съдейки по метаданните. Публикувана е след 18:00 снощи, тъй като тогава последно проверих сайта им. Съдържа практически същите данни като моята. Тъй като са първоизточника и за пръв път публикуват не само адреси, но и географски координати, ще сравня отново данните с моите. Ще е добро упражнение да проверя с колко метра е отклонението на моята карта. Ще пусна резултатите в близките дни.

Вярно е, че публикуват картата около два дни и половина преди началото на изборния ден и закъсняха малко с адресите този път, но все пак е стъпка напред, за която трябва да ги поздравим. Дава ни надежда, че ще стане практика от доста по-рано за следващия вот. Преди години на поне един вот използваха версия на моята карта като официална след като изрично ме питаха за това. Предоставих я с удоволствие.

Винаги съм казвал, че целта на всяка инициатива следва да бъде да стане излишна. Същото целях с Lipsva, с отворените данни и GovAlert. Картата за изборите в чужбина се налага вече 12 години да я поддържам дори да не живея вече зад граница. Може би този експеримент на Външно да е знак, че това, което правя ще се разпознае като полезно и официален процес на администрацията. От друга страна, постоянството и приемствеността не са силните черти на по-голямата част от публичната сфера, както видяхме с нещо просто като акаунтите @GovBulgaria и @MIBulgaria, които се използваха като официални от Министерски съвет и МВР известно време. Та ще трябва да мине време и няколко вота, за да видим.

The post Избори октомври 2024 – нова карта на секциите от Външно first appeared on Блогът на Юруков.

Избори октомври 2024 – карта на секциите в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/karta-sekcii-2024-10/

На 27-ми октомври ще се проведат избори за Народно събрание. Извън България ще може да се гласува в 719 секции на 623 места. На две от тях във Франция – Бокузе и Маринян – все още не е определен точен адрес. На 116 от останалите места ще има поне една секция, в която ще може да се гласува с машина.

Днес изпратих персонален мейл на около 3000 абонирали се за новини покрай проекта Glasuvam.org. В него всеки получи най-близките три секции до града, където са отбелязали, че е най-удобно за тях. При промяна на адресите или други детайли покрай секцията, ще пратя съпътстващо писмо с нови подробности.

Писмото, както винаги до сега, беше съпътствано с няколко важни съвета за процеса на га

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не
  • Секциите отбелязани горе са актуални към 18-ти октомври. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР.
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, ако сте подали такова, може да гласувате където и да е в чужбина
  • В чужбина може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 22, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
  • В чужбина за Народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, няма. Причината за това е ефективното блокиране на МИР Чужбина от една страна и липсата на дистанционно гласуване от друга. Така гласът Ви помага на шанса за парламентарно представяне. Запознайте се също с бюлетината
  • Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. Гласуването с машина гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
  • Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Не на последно място, когато приключи някой в чужбина с гласуването, независимо дали се е абонирал или не, има възможност да отбележи на картата при секцията, в която е упражнил правото си на глас колко време му е отнел целия процес. Това дава възможност на тези след него да знаят, че се минава бързо или се въоръжат с търпение.

Повече за проекта в помощ за гласуване, както и подобни статии за предходни избори, ще намерите в архива.

The post Избори октомври 2024 – карта на секциите в чужбина first appeared on Блогът на Юруков.

Последните данни за индустриалното замърсяване

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2024/novi-danni-industrialno-zamarsqvane/

Обнових данните за индустриалното замърсяване. Сетих се, че не ги бях обновил тази година. Така графиката ми позволява разглеждане и филтриране на данни по замърсители и индустриални площадки за последните 14 години. На страницата ще видите как изглежда като изключим CO2 емисиите.

Според съобщеното, има намаление на емисиите, особено във въздуха, и почти достигат нивата от 2020-та г. Има увеличение при замърсяването на водите, но е пак под нивата от преди 10 години.

В същото време трябва да се каже, че това са „декларирано“ замърсяване и емисии. Все още над 27% от тях са изчислени, ако изключим CO2. Няколко поредни разкрития показаха, че дори измерените стойности не отговарят на истината. Не става ясно дали това отчитане се контролира и дали е имало някога санкции за грешно съобщаване. Ще питам пак.

Самата интерактивна графика пуснах преди 11 години. Обновявам я всяка година в края на лятото, когато се предполага, че всички задължени са подали данни. Последно писах през 2019-та по темата и отново миналата година конкретно за данните на инсталациите свързани с Ковачки. Може да ви е интересно да видите и останалите ми статии свързани с други аспекти на замърсяването.

The post Последните данни за индустриалното замърсяване first appeared on Блогът на Юруков.