Tag Archives: България

НСИ и броят родени деца на България

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/nsi-rajdania/

Пиша за демографията и статистиката свързана с нея отдавна и в началото на всяка година критикувам журналисти и политици за сензационни твърдения хващайки се за първото налично число без да разбират какво всъщност значи. В следващата си статия ще опиша подробно петте числа, които имаме за ражданията в България. Сега искам да се спра по-подробно на едно от тях.

През годините винаги съм настоявал да се чака края на април, когато излизат данните на НСИ. Причината е, че за останалите нямаме методология или някакво обяснение какво показват. Това, което ще опиша тук, не променя това ми становище, а внася яснота какво виждаме.

НСИ и европейският регламент за статистиката

Заради значителното разминаване – с три до шест хиляди деца – между данните на НСИ и първо на регистъра на ражданията, а в последно време с тези на НЦОЗА и НЗИС, през годините многократно съм търсил информация и питал за детайлите около процеса и източника на данните. В публикуваната методология на НСИ е описано, че данните се регистрират чрез формуляр „Съобщение за раждане“ в ЕСГРАОН. Такъв формуляр се издава само в България от болниците регистриращи ражданията. Т.е. ражданията в България.

За съжаление, това не е цялата история и го научих едва наскоро след като зададох тези въпроси отново. Има добри причини за това и е важно да ги разберем.

От обяснението им става ясно, че имат задължение да съблюдават Регламент 2025/2458 на ЕП и Съвета. Там изискването е цялата статистика се води спрямо мястото на обичайното пребиваване на лицата. Това е логично, но създава трудности на практика. Трябва да знаем не само приблизително колко души пребивават предимно в България, а кои хора конкретно, в случай че им се роди дете. Както описах в статията ми за данните на диаспората ни в Германия, това е трудна задача дори за германската статистическа служба, която разчита на изключително стриктна адресна регистрация, но пак вижда разминаване между различните оценки за броя българи с до 19.2% или 70 хиляди души, а през 2022-ра направиха корекция надолу в преброяването с 10.18%. Аналогично, в България при преброяването имаше ревизия на населението с 9.47% надолу.

Какво общо има това с ражданията? Освен съобщенията за ражданията идващи от болниците, в ЕСГРАОН се вписват и деца родени в извън България на база актове за раждане от чужбина. Това означава, че поне някои от ражданията регистрирани от НСИ са се случили в чужбина. Това се прави за онези жени – или мъже когато майката не е българка – които не само имат настоящ адрес в страната, но и според данните събрани от МВР, НАП, НОИ, МВР и други източници няма информация, че са извън страната. Доколкото често при местене в друга държава не сменяме настоящия си адрес, останалите източници помагат да се допълнят тези данни.

Все пак, има немалко българи, за които няма данни, че са постоянно в чужбина. Част от тях имат деца, а част от тези ги регистрират в България, за да имат документи. Това създава няколко проблема.

Проблемът с „обичайно пребиваване“

Първо, НСИ са длъжни по европейски регламент да броят раждането към родната статистика независимо къде се е случило, тъй като няма надеждни сведения за друго постоянно пребиваване. Възможно е, например, детето да е родено в клиника по репродукция другаде или по време на пътуване. НСИ няма право да предполага според европейския регламент. Липсва и механизъм за обмен на информация между държавите в ЕС за регистрацията и пребиваването на граждани на други страни. Същите правила важат за всички статистически агенции в ЕС.

Вторият проблем е, че НСИ взима от ЕСГРАОН данните за децата родени в чужбина между февруари и април в календарната година. Както описах в последната ми статия с данните между 1990 и 2018-та, доста от тях се регистрират месеци и дори години по-късно. При това поради редица фактори дялът на регистрираните деца родени в чужбина не е постоянен във времето. Влияе се от отпуски, празници, проблеми с пътуването и прочие.

Към февруари 2025-та, например, само 8 хиляди деца родени в чужбина са били регистрирани в ЕСГРАОН с година на раждане 2024-та. Към същия момент обаче 15 хиляди са въведени на база акт за раждане в чужбина и година на раждане 2023-та. Скоро ще публикувам последните данни до този момент и оценка на тенденцията.

Всичко това значи, че НСИ отчита предимно децата, които са бързо регистрирани в България от родителите, за които няма данни, че са в чужбина въпреки, че не са променили настоящия си адрес. Това всъщност подобрява оценката, тъй като ако живеят обичайно в България, много по-вероятно е да регистрират детето си скоро след раждането. В такъв случай по-рестриктивен подход би помогнал още – да се гледа не само година на раждане, но и дали ЕГН-то е издадено до 3 месеца след чуждестранния акт.

Третият проблем е, че по този начин се отчитат само живородените, но не е мъртвородените. Няма механизъм за съобщаване на последните, а и няма акт за състояние или някакъв смисъл за родителите в такъв труден момент да взаимодействат с българската администрация. Това е очаквано и разбираемо. Ефектът обаче е, че така растат живородените и ражданията като цяло докато съотношението на мъртвородените стои нисък. Така виждаме известно изкривяване в статистиката на последните.

Родените на територията на България и още разминавания

Поисках от НСИ данните им за броят раждания в България и тези в чужбина, които са длъжни да включат по регламента. За 2024-та казаха, че имат информация за 49714 родени на територията на България и 3714 – в чужбина по критериите описани горе. През 2023-та – 51127 в България и 6070 – в чужбина. За последните 10 години дялът на тези в чужбина варира широко между 6 и 10% от ражданията в официалната статистика. Като дял от всички деца родени в чужбина и в последствие регистрирани в България, тези взети от НСИ са средно около 20-25%. За това може да има много фактори, както описах горе.

Тези числа не потвърждават данните на НЦОЗА и НЗИС и не оправдават вариациите в тях. Отклонението помежду им варира в граници от 1500 деца, което пак е много. През 2020 и 2022-ра НЦОЗА на база данните на НЗОК отчита съответно 225 и 478 живородени по-малко от НСИ, които грубо казано гледат издадени ЕГН-та. През 2018 и 2023-та пък отчита с 1082 и 1332 повече. Разликата с НЗИС за 2023 и 2024-та е съответно 263 и 603.

Тези отклонения достигащи 2.5% са достатъчни, за да продължим да се съмняваме в данните на НЗОК гледаща само фактурите и НЗИС разчитаща на съвеста на болниците да въвеждат информация своевременно. Непостоянството през времето неизменно ще води до грешни изводи. Поставят също сериозни въпроси относно качеството на здравната ни статистика отгоре на вече известните проблеми с данните по причини за смъртност, особено тези свързани с бременността, данните за вътрешноболничните инфекции и диагностиката.

Доколкото точното число на броя раждания може да не е от значение за някои, всъщност е важен компонент от демографията. Причината защо тази нова информация, че се включват някои раждания от чужбина, да не променя позицията ми спрямо данните на НСИ е, че няма как по друг начин да изчислим коефициенти като раждаемост и фертилност.

Защо е неизбежно и не променя ключовите демографски параметри?

Раждаемостта често се бърка като термин с броя раждания. В действителност показва броя живородени деца на всеки 1000 души население. Заедно с фертилността – или по-точно коефициента на плодовитост – са ключови показатели за посоката, в която се движи населението на станата и колко бързо. Ако фертилността е под 2.1, както е случая с цяла Европа и почти целия свят, няма заместване на населението. България е под това ниво, но все пак едно от най-високите в Европа – над 1.7.

Тези коефициенти се изчисляват на база население за първия и жени по възрастови групи за втория, за които се знае, че пребивават в България. Отново – следва се стриктно европейския регламент. Докато може да знаем, че едно раждане на жена на 28 години се е случило извън страната, то далеч не може да знаем дали още 100 жени на 28 години не са в действителност в България. Ако изключим това раждане от статистиката на НСИ въпреки, че нямаме никакви данни, че майката живее постоянно в чужбина, то тогава изкуствено ще влошим статистиката за раждаемостта и фертилността. С други думи – с настоящия си подход НСИ не само отговарят на статистическите стандарти, но и съпоставят сравними неща – брой раждания от родители, за които нямаме данни, че са в чужбина спрямо цялата оценка за населението, за което нямаме данни, че е в чужбина.

Така получаваме коефициент на плодовитост 1.72 за 2024-та и 1.81 през 2023-та. Преди две години обясних защо са толкова високи числата и защо имаше привиден скок преди това. Причината беше, че с преброяването НСИ обнови базата си данни и оценката за населението надолу. От там доста повече хора бяха маркирани като живеещи извън страната, отколкото деца регистрирани на база чуждестранен акт за раждане. Това нямаше да е възможно, ако не се използваше тази методология и не се правеше ревизия на населението.

Разбираема е критиката, че тези няколко хиляди бебета може би никога не биха се върнали в България със семействата си и следователно не бива да ги броим така. Навярно е така, но от друга страна поне в момента се оказва, че доста се връщат. По данни на имиграционните в Германия, само от там за 2025 с 10 хиляди български граждани повече са се изнесли, отколкото са се нанесли. Данните на двете статистически служби до сега сочат, че мнозинството са се насочили към България. По-важното е, че в този метод на статистика има коректив – при преброяването се прави ревизия на старите данни и предположения, които не са могли да бъдат проверени към настоящия момент.

Утре ще излязат демографските данни за 2025-та на НСИ и ще обясня по-подробно как се различават методологиите на различните източници.

Предишни статии за ражданията в България

Това са част от текстовете по темата, които съм писал до сега:

Данни за българите в Германия за 2025

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/bgde-2025/

От над десетилетие следя данните за диаспората ни в Германия. Разглеждал съм различни аспекти като защо имаме няколко различни числа за броя им, колко деца се раждат на българи в Германия, както и социалните, образователните и икономическите показатели. В края на този текст ще пусна списък с всичките ми статии по темата.

Повечето данни, които разглеждам идват от DeStatis – немското НСИ. В последните два месеца излязоха два ресурса от тях – данните на имиграционните и тези от т.н. микропреброяване. Макар да съм критикувал доста числата на имиграционните им, те са единствените, които имаме с разбивка по общини. Т.е. само от тях може да научим къде точно са българите в Германия. Има още няколко числа посочващи общия брой българи в Германия обаче, които е важно да разберем.

Българите в Германия намаляват

През февруари описах подробно защо има различни числа за броя българи в Германия, как се различават те, какво значат, какво показват и какви условности имат. Накратко, имиграционните казват, че през 2023-та в Германия е имало 436860 хора с българско гражданство, а според адресите регистрации статистическата служба казват, че са 410623. След преброяването в Германия обаче, последното число обаче е коригирано с около 10% надолу и вече ще намерите, че българите в Германия са 371128 през 2023-та. В този брой не се включват българите взели германско гражданство, които са между 1600 и 2800 в последните 10 години.

През 2024-та година виждаме намаление в оценките за диаспората ни – имиграционните отчитат 1.1% намаление или 4780 души на 432080, а по адресна регистрация намалението е с 2.4% на 362421. За 2025-та имаме данните само на имиграционните и виждаме ускоряване на намалението с 2.36% или 10185 души достигайки 421895 български граждани. Данните за демографията на Германия ще излязат през август, така че тогава ще разберем колко е тяхната оценка за намаление.

На долната графика виждате динамиката на данните на имиграционните от 1990 до сега. В жълто е промяната година за година в процент. Виждаме, че през 2004-та година е имало за кратко намаление и почти никаква промяна през 2005 и 2006-та. След присъединяването към ЕС се вижда няколко години подред 25% растеж в миграцията ни, който обаче отслабва след 2017-та поради редица фактори в България и най-вече в Германия. След короната практически се изравняват напусналите и пристигащите се в Германия като в последните две вече намаляват.

Карта на българите по общини

В последните 10 години поддържам една карта, която показва оценката на имиграционните къде се намират българите по общини. Пуснал съм картата в статии подобни на тази през времето, които ще намерите в линковете накрая. Тази година освен, че обнових данните, реших да обновя картата. Първо защото кодът ѝ беше на десетилетие, второ, защото открих някои неточности и исках да я направя по-функционална.

Картата разглежда периодът от 1998-ма до сега. Междувременно е имало няколко промени на административното делене в Германия, където общини са били сливани, свободни градове са променяли статута си и прочие. Това усложнява задачата за разглеждане на данните, тъй като тези за предходни години трябва да се преразпределят в различно териториално деление в сегашния контекст. Отделно на места като Saarland събират данни за няколко общини наедно, затова съм ги събрал. Доколкото отчитах тези промени в миналото, заех се да преразгледам всички такива в последните 30 години и да ги отбележа наново. На картата виждате сегашното административно делене на Германия и в сегашните общини се събират демографската и имиграционна статистика от предишни години преди промените.

Друга промяна е, че направих картата да работи на цял екран и на мобилно устройство. Добавих изглед освен абсолютен брой на българите и индекс спрямо населението (българи на всеки 100 хиляди души), също и промяна в броя българи спрямо предходната година. Така може да се види по-лесно къде има отлив на българи и къде има увеличение. Не показвам тази оценка за места, където има до 50 българи, защото тогава дори 10 добавени ще означават 20% увеличение, което не е толкова релевантно. Остава възможността за анимация, която може да пуснете през менюто и ще върти през годините, за да покаже нагледно промените. Натискайки на отделна община ще покаже графика само за нея и детайли като съотношение мъже/жени, население и прочие.

Картата може да разгледате и на цял екран тук.

Демографски аспекти

Следващите данни и числа се базират на т.н. микро-преброяване. Това е редовно допитване, което немската статистическа служба осъществява, което допълва интересни аспекти за населението на Германия. В случая – миграцията. Таблиците им ще намерите тук. Достъпна информация за самото преброяване има тук. Следващите изводи и графики се основават на тези данни за 2025-та като използвам същите методи и изчисления като в предходните ми статии по темата. Поради промяна в параметри, метрики и възрастови отрязъци обаче сравнение с предходни години не винаги възможно.

На долната графика ще видите възрастовата структура на диаспората ни. Виждате, че най-много хора има между 30 и 50 годишна възраст. Разпределението мъже/жени не изненадва и следва това,което срещаме в България. Вижда се ясно, че има все по-малко хора между 19 и 30 годишна възраст, което потвърждава тенденцията описана горе.

На следващата графика виждаме колко време са стояли българите в Германия. Избраните периоди не са с равномерен отрязък, тъй като се базира на това как имиграционните водят статистиката си, а тях ги интересува колко хора имат право на немско гражданство след 7-мата и 8-мата година. Тук виждаме, че най-много българи вече за минали 10-тата година престой в Германия. На този фон намаляващия дял на българите взели немско гражданство всяка година трудно може да се обясни само с тромавата администрация. Изглежда остава мнението сред диаспортата ни, че няма особен смисъл.

Интересен е погледа над това къде са родени българските граждани в Германия. Тук виждаме, че мнозинството от българчетата до 5 г. са родени в страната, както и над половината от тези между 6 и 9 години. Това значи, че са деца на мигранти, които все още нямат право на немско гражданство. В противен случай биха получили автоматично такова и нямаше да се причисляват към тази статистика. Пикът при възрастите над 45 г. е поради това, че в статистиката ги бяха групирали на 10 годишни отрязъци.

В данните от микропреброяването виждаме и няколко нови интересни метрики, които дават нов изглед над произхода на българските граждани в Германия. Една от тях е за месторождението по държави.

Както споменах, оценката на имиграционните за българите в страната е за 421895. От тях обаче 77.8% са родени в България. 10.1% са родени в Германия, както се вижда на графиката горе. 18165 български граждани или 4.3% са родени в Македония. 6255 или 1.5% са родени в Турция – най-вероятно наследниците на насилствено изселените български турци. 4395 или около 1% са родом от Молдова. Иначе казано, 22% от диаспората ни или около 39 хиляди български граждани в Германия не са родени в България.

94.8% от българите са в западна Германия. По провинции най-много има в Nordrhein-Westfalen – 24.2%, следвана от Bayern – 15.5% и Baden-Württemberg с 12.3%.

В това число не се включват обаче тези, които са взели германско гражданство. Според оценката на имиграционните това са 33 хиляди души родени в България. Доколкото някои от тях са се отказали от българското си гражданство, тези случаи са около 4 хиляди и са предимно от преди приемането ни в ЕС. 29 хиляди души родени в България имат двойно гражданство като жените са две трети от тях. Сред децата на българи родени в Германия, за които родителите им се е занимавало да извадят български акт за раждане, 15 хиляди има двойно гражданство и разпределението момчета и момичета е равномерно. Общо 44 хиляди български граждани имат двойно гражданство според германските институции.

Социални аспекти

Следващите данни се отнасят само за хората в Германия, които са родом от България и нямат германско гражданство, както и за техните деца и домакинства.

39% от българите в Германия са неженени. 52.9% имат брак като 84.8% от тези с брак към са се оженили за друг мигрант в Германия – предимно други българи. Това е високо предвид повечето млади хора в диаспората ни спрямо населението на България и причината е, че има финансова изгода – със семейното доходно облагане включването на брак дори фиктивно намалява данъчната тежест в мнозинството от случаите. Около 5.48% са разведени.

12.6% от българите са все още в училищна възраст или са в университет. От останалите, 32.5% имат завършено само основно образование. 31% имат само средно. Отгоре на тях още 18.5% имат професионално и само 18% имат някакво висше образование, което не е дори непременно университет. Писал съм за този аспект преди и как влиза в противоречие с възприятието на обществото за структурата на имиграцията ни.

Като домакинства, 61% от българите в Германия живеят в семейства с деца. Трудно е да се прецени колко средно деца имат, тъй като тази статистика не отчита партньорите немци, както и децата с немско гражданство. 19.7% от хората родени в България, но живеещи в Германия живеят в двойки без деца. 18.4% живеят сами като 26% тях се налага да споделят жилище с други (т.н. WG или просто съквартиранти).

58.4% от българите са заети. Тук интересното е, че тези нива са значително по-високи от средното за Германия. Само 47.9% от жените в Германия са заети – без значение гражданство или произход. Сред жените мигрирали в Германия средното е 49.1%. При българките – 53.1%. Аналогично е при мъжете – средното за всички в Германия е 54.9%. Сред мигрантите – 62.09%, а сред българските мъже – 64.9%.

По часове на графиката долу виждаме, че мнозинството работи по около 40-42 часа седмично. Почти толкова българки обаче работят на половина работен ден, колкото на пълен. Основна причина за това, според мен, е лошият достъп до детски градини и късият им график. Често затварят в 4 или 5 следобед. Същото важи и за доста училища, където местата в занималните не стигат. Това е особено вярно в големите градове, където мнозинството от съгражданите ни живеят.

32% от сънародниците ни работят в неделя като отново има превес при мъжете – 34.4% спрямо 30.2% за жените. 21.6% работят в неделя и 16.6% работят на смени. 24.3% работят в производството. 34.3% работят в магазини, места за настаняване или транспорт.

Гледайки доходите, най-голямата група българи в Германия (около 43%) получава между 1500 и 2500 евро чисти (т.е. нето). При жените доходите са значително по-ниски и най-голямата група получава между 1000 и 2000 евро нето. Причините за това са отчасти по-малкото отработени часове, но и редица типични за Германия и Европа фактори ограничаващи растежа в кариерата. Разбира се, от тези „чисти“ пари, не сме приспаднали значителните местни такси, сметки за ток, множеството практически задължителни застраховки и прочие.

Средно може да кажем, че работещите българи получават около 1986 евро нето. При жените това е 6.9% по-малко на 1849 евро, а при мъжете – 6.4% повече и 2114 евро нето. Тези стойности са значително по-ниски за средното за Германия. Нето заплатата на българите е 11% по-ниска от средното за страната. При жените е аналогична заплатата спрямо средното за мигрантите, но отново с 11% надолу спрямо всички работещи жени в Германия. При мъжете разликата е по-драматична – 16% по-малко от средното за всички мигранти и 23.5% по-малко от средното за страната.

На следващите графики виждате разбивка по нето доходи и какъв дял от съответната демография спада към коя група. Първо виждате средно за хората в Германия родени в България като сравнение с другите мигранти и всички в страната. Вижда се, че мнозинството получават под 2500 евро и много малък дял получават над 3500 в сравнение със средното за страната.

В следващите две графики виждате разбивка на мъже и жени отделно. При жените се забелязва подобна крива сред българките и всички мигрантки. Тази е за българките е с определена грешка заради по-малката извадка и закръглянето от DeStatis до 1000 души. Интересно е, че кривата сред всички жени в Германия не много по-различна. Това дава допълнителни индикации за структурните проблеми в Германия по отношение на възможностите, образованието и подкрепата в семейството влияещи на тези и други индикатори за равенство на половете.

При мъжете се вижда аналогични криви, но с отчетливо изместване на по-голямата част от сънародниците ни към позиции със значително по-ниски доходи. Докато най-голям дял от хората в Германия печели над 3500 евро нето, аналогичен дял сред българите прибира двойно по-малко на месец.

Разчитайки само на тези доходи получаваме, че поне 34.3% от българи пренесли се в Германия живеят под прага на бедността. Ако добавим допълнителните социални помощи този дял намалява на 22.9%. Това отново е доста над средното за България за 2025-та от 21.2%. Някой ще оспорят, че линията на бедност е различна и означава различни неща. Индикаторът обаче е условен с причина и се отнася до разпределението на доходите на населението по еднаква формула. Линията на бедността е условна и е индикатор каква част от населението има проблем да свързва двата края независимо, че работи. Много от тези хора под линията са т.н. работещи бедни.

Сред работещите българи има 42% по-голяма вероятност да живеят в бедност въпреки труда си, отколкото средното за Германия и 21% по-голяма вероятност от всички мигранти. Има сериозна разлика и при половете. При работещите българки в Германия 44.2% са под линията на бедността или 83.3% по-голяма вероятност от средното за населението на Германия и 56.3% повече от средното за всички жени работещи е страната. Подобно е нивото на българките и всички останали мигрантки. При мъжете ни има само 8% по-високо ниво на бедност от средното за цялото население. Ако обаче сравняваме с всички мъже в Германия обаче, вероятността мъж роден в България и работещ в Германия да е под линията на бедността е с 74% по-голяма, отколкото при останалите мъже там. За разлика от жените, има голяма разлика между българските мъже и останалите мигранти – 55% по-висок шанс да са в бедност.

Затова не трябва да ви учудва, че 16.5% получават помощи за безработица и социални. Пенсия получават 3.9%. Още 10.3% получават друга форма на помощ, което значи, че доходите им са твърде ниски, за да свързват двата края. Доколкото виждаме увеличение сред получаващите помощи за безработица (например спрямо 2018-та г. когато отчетох 15%) и намаление сред т.н. бедните работещи, сравнението е подвеждащо. Първо, защото микропреброяването тогава разглеждаше домакинства, а не отделни работещи, но най-вече защото промените в социалната система са причина много хора в затруднено положение да нямат достъп до помощ. Не на последно място, много се говори за работата на черно и как заетостта реално е по-висока. Доколкото го има този феномен, също е вярно, че хиляди българи само се водят проформа регистрирани в Германия надувайки статистиката на отпадналите от трудовия пазар.

Предишни статии за българите в Германия

Тук съм събрал повечето от статиите, които съм писал в последните 14 години за диаспората ни в Германия, икономически и социални аспекти, които ги засягат. Картата поместена горе публикувах за пръв път през август 2017-та. В някои от останалите статии съм публикувал обновени версии, както данни аналогични на тези, които описах горе.

Други статии свързани с Германия, които може да са ви интересни:

В неделя ще гласувам с номер 7

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-glasuvam/

В неделя ще гласувам.

Не защото едните си мечтаят да са следващите „мишки“ на Путин, както се самоопредели Орбан, а другите са в джоба на Пеевски. Не дори защо при схемите за гласове изскачат едни и същи лица и партии, а други привличат невъобразими капитали със съмнителен произход. Това са все добри и валидни причини.

Ще гласувам със 7️⃣, защото искам хора с правилна мотивация, знания и план да влязат в парламента, а не едни хора със схема. Всички се дразним на схемаджиите и ги подминаваме, но същите са редовно в управлението. Прокуратурата е една голяма схема, регулаторите – също. В същото време всички сме свидетели как когато хора с план поемат юздите нещата се случват в полза на хората и закона. Виждаме го в МВР и МРРБ и много други в последните седмици.

Ще гласувам със 7️⃣ с преференция в моя район 23 София за Божидар Божанов (105). Съжалявам, че не съм в район 24, за да гласувам за Анна Бодакова (105) или в Пловдив за Чило Попов (108) или за многото други, които виждате в снимките долу.

Защото истината е, че след изборите на шахматната дъска наречена парламент фигурите ще се наредят и макар броят във всяка група да има значение, в края на деня всичко ще опре до няколко царици, топове и офицери. Защото когато наистина трябва да се свърши нещо, да се приемат закони, да се пресече наказателна процедура, да се потуши криза или вземат мерки за обществено значим въпрос, тогава всички спират камерите, притихват и в комисии и лидерски съвети гледат гузно към лицата, които виждате долу. Всички, които сега крещят от сцени, сменят партии, за да се закрепят на избираемо място, продават влиянието си за пари за гласове и апартаменти в Дубай или тръпнат докато Пеевски държи тях и тежкаря им лидер на каишка, когато трябва да се свърши нещо в парламента се обръщат конкретно към хора от Да, България или направо копират програмата или законопроекти.

Тогава защо да не дадем на именно тези, които идват с план повече тежест в този парламент, за да се случват нещата не само, когато ножът опре до кокала или някой висш държавен служител изтупа съвестта си от прахта? В понеделник всички ще се поздравяват с някакво разбиране за победа, но ще знаят, че управляването на държавата не е възможно без конкретни знания и опит – не как се правят схеми, а как се градят работещи институции и се решават проблемите на хората с дела, а не с думи.

След това ще трябва да намерят начин да работят заедно от наше име, да намерят обща основа, на която да стъпят, за да изпълнят програмите си. Как ще протече това пренареждане зависи единствено и само от гласовете ни тази неделя.

Затова моля гласувайте на 19-ти април.

Карта на купения вот за избори 2026

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/karta-voterfraud/

Когато има желание и ръководството на МВР сериозно се заеме с изборните измами, резултатите идват бързо. Всички бяхме учудени колко добре работи полицията, която „отгоре“ не им вързват ръцете, не се опъва чадър и не ги карат „да се прибират“. Всеки ден ставаме свидетели на поток от снимки на сериозни суми, схеми и фалшива валута, с която се осигуряват гласове на определени партии. Това не е нищо ново в изборния процес в България. Разликата е, че сега го виждаме в реално време.

Снощи ми дадоха идея, че толкова много съобщение за арести и разкрити схеми биха били по-лесно осмислени, ако се сложат на карта. Затова седнах на правих набързо такава. В тази карта се оптивам да събера информацията за тези случаи. Източникът на известните случаи в профилът на Георги Кандев във Facebook и страницата на МВР. Към всеки случай има линк към оригиналния му пост. На картата виждате случаи за поне 810 хил. евро между 18 март и 15 април 2026, т.е. около 80% от обявените от главния секретар на МВР заловени суми. Някои от разкритите случаи нямат упомената точна сума, затова не се вижда на картата. Някои от схемите нямат споменато местоположение или са организирани online, затова не са поместени тук.

Местоположението на случаите в тази карта е приблизително спрямо споменатите градове, села и общини. При всяко отваряне ще е малко различно за тази цел. Поместената информация се базира изцяло на публикациите на лица от МВР и обвиненията за купуване на гласове следва да се докажат в съда от разследващите и прокуратурата, ако последните благоволят да се заемат въобще с тези случаи вместо да опъват чадър. За разлика от МВР, те все още се управляват от незаконен главен прокурор, който се държи на поста именно с цел спокойствие за купения и контролиран вот и атаки срещу длъжностни лица опитващи се да му се противопоставят.

Може да видите картата на цял екран тук.

Този сайт не е обвързан МВР, Георги Кандев или който и да е държавен орган или официално лице. Създаден е без тяхно знание или разрешение на база публична информация и не претендира за изчерпателност или точност на детайлите отвъд това, което е публикувано към дадения момент. Ще го допълвам с още информация, когато стане налична.

Избори 2026 – четири карти за секциите в България и чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-karti/

Тази година има няколко различни ресурса, с които може да се запознаете с местата за гласуване в страната и в чужбина. Някои – като картата на МВнР и Софийска община ги има от последните няколко вота през 2024-та. Други се публикуват за пръв път сега.

Glasuvam.org

Започвам с картата на секциите в чужбина, която поддържам от 13 години и 15 вота до сега. Всички предходни ще намерите на основната страница на проекта. Самата карта ще намерите тук. Повече за секциите ще прочетете в предходната ми статия заедно с още една карта показваща къде е машинният вот в чужбина. В по-ранна статия показах и разликата между отворените сега секции и предишни години.

Данните за картата събирам от заповедите на МВнР. Обикновено сам ги намирам и поставям на картата. В последните години седмица преди вота публикуват и таблица с адресите, а от предишния вот и карта. От там взимам по-точно местоположение и изменени адреси преди изборния ден. В последните три дни, например, има три секции със изменен адрес и още две, които бяха без адрес, но вече са със заповеди.

При публикуване на картата и при изменение на адресите уведомявам с индивидуални email-и всички абонирани за бюлетина на Glasuvam.org заедно със съвети за деня на гласуване. Преди и след това пускам също съобщения и новини, като например за процеса на заявления, промени в начина на гласуване и прочие. Към този момент има над 3100 абонирани за бюлетина. Анонимизираното разпределение от къде са се вижда на картата на заглавната страница на проекта.

В последните няколко години картата и проекта са с логото на Демократична България като част от усилията на Да, България в помощ на българите зад граница. На тези избори може да подкрепите кандидатите и програмата с номер 7 в бюлетината. Призовавам ви да разгледате профилите им, защото има не само прекрасни хора, кои и прекрасни истории, стратегии и опит зад тях. Както често казвам, сред тях ще намерите хората с план като контрапункт на хората със схема, за които съм писал премного до сега.

Новата карта на ЦИК

Буквално преди часове за пръв път ЦИК публикува карта на всички секции в страната и чужбина. Данните за чужбина съвпадат с тези от картата на МВнР, която ще спомена след малко. В България секциите имаха публикувани адреси до сега, но за пръв път ги виждам поставени на картата за цялата страна. Опитах се да го направя преди години, но се отказах след като поне една четвърт не успях да открия. Например „старото читалище“ в някое село, както често се случва.

Към този момент картата показва местата и секциите, както и броят гласоподаватели в тях. Разрових се в кода и данните, които зарежда страницата и има функционалност за показване на активност, резултати, PDF-и и видео. Към този момент са изключени, но предполагам, че в деня на изборите ще публикуват текущи данни, а след това може би резултати и излъчване на живо от преброяването. Надявам се да е така и за тази цел да е предвиден кода в страницата.

Картата ще намерите с банер на страницата на ЦИК или направо през този линк. С филтрите може да изберете секциите в чужбина или за цяла България или за определена област. Може също да покажете обобщена информация по РИК или държави.

Картата на София

Столична община публикува портал вече няколко вота подред с цялата нужна информация за изборите. Там ще намерите гео портал и карта на всички секции. В допълнение на информацията, която ЦИК публикува днес, картата на Столична община показва и районът, в който гласуват в дадената секция, както и дали е достъпна за инвалиди. Тук виждате, например, една секция в Лозенец.

За съжаление, не мога да показа на картата в коя секция би следвало да гласува Пеевски, защото както BIRD писаха преди четири години, според ГРАО той няма право да бъде поместен в никой изборен списък. Защо не отговаря на условията да гласува, а се кандидатира и е бил депутат междувременно, ЦИК отказва да отговори или провери.

Картата на Външно

Министерство на Външните Работи публикува втори вот подред карта на секциите в чужбина. Заедно с това предоставя и таблица с адресите на секциите на български и английски. В предишни години тези адреси се събираха от общото усилие на доброволци и сверяваха със заповедите публикувани от МВнР. Последните са сканирани, отделни документи и беше много трудоемко да се извлече някаква информация.

Картата им е обикновена Google Maps карта, но с последните промени в приложението им позволява да я добавите като слой на картата, която много използват за навигация. Така за някои може да е по-удобно да намерят секциите. Не работи обаче с Apple Maps, но тогава се отваря като страница.

Бонус – карта на активните българи в чужбина

След всеки вот използвам анонимизираните данни, които платформата на Glasuvam.org събира, за да направя анализ за движението на българи в чужбина. Не пазя лична информация за хора, макар тя да е достъпна в изборните списъци, а само хешове на публичните записи от заявленията за гласуване. На тяхна база мога да направя оценка за това как някои българи са се местили по света приемайки, че заявлението им за гласуване отчита пребиваване. Разбира се, част от тях може да са само на почивка и да има съвпадение на имената.

Повече за методологията как изчиствам тези и други проблеми съм описал в статията за първата карта, която направих преди 10 години. За последно публикувах карта след изборите през 2021-та. Направих анализа и след изборите през 2024-та, но не я бях публикувал до сега. Може да я намерите на този линк. Препоръчвам първо да прочетете предходните статии с разясненията, за да я разберете.

Доколкото картата умишлено не предоставя възможност за проследяване на отделни хора, тя дава обща картинка за движението на миграцията ни. Например кои градове биват напускани от хора и в кои има прираст. Разбира се, това далеч не е представително и съм го описал подробно в миналото. Картата има за цел колкото да предостави обща картина, колкото и да има естетическа стойност, поне в моите очи.

Показва също какво е възможно да бъде постигнато с данните публикувани от избирателните списъци, особено тези в България, ако някой наистина се заеме. Призовавах доста години наред да се спре с публикуването им и да се премине към проверка през защитена услуга подобна на тази, която има при ГРАО. За съжаление, това не се случи.

Избори 2026-та – обновени секции в чужбина, съвети за процеса на гласуване

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-sekcii-final/

На 19-ти април ще се проведат избори за Народно събрание. Остават само няколко дни и имаме на разположение по-малко секции в чужбини, в които да упражним правото си на глас, в сравнение с предишни избори. Сред 443-те места, където все пак ще има секции, около 1 от 5 имат променен адрес. Затова съветвам да сверите на картата дали при вашата ще има промени този път. Когато отворите избраната от Вас през линка, бихте могли да споделите в социалните мрежи, че ще гласувате там призовавайки и другите да го сторят.

Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Изборният ден започва в 7:00 сутринта местно време и свършва в 8:00 часа вечерта
  • Може да гласува всеки български гражданин независимо дали е подал заявление или не. Тогава просто попълвате на място декларация по приложение 28, за да ви добавят в списъка.
  • Гласува се с валидна българска лична карта или паспорт. 
  • Секциите отбелязани горе са актуални към 10-ти април. Възможно е в следващата седмица да има промени или корекции. Затова Ви препоръчвам да проверите преди изборния ден отново на картата и на сайта на МВнР. 
  • Независимо от отбелязаната в заявлението Ви секция, ако сте подали въобще такова, може да гласувате където и да е в чужбина. 
  • Извън България може да гласува всеки български гражданин независимо от обичайното му пребиваване. Това означава, че ако пътувате зад граница по работа или на почивка, може да упражните гласа си в близка до Вас секция. Отново, няма значение дали сте подавали заявление.
  • Ако все пак сте в България по време на изборите, може да гласувате само по постоянен адрес. Тогава попълвате приложение 22, че не сте гласували в чужбина и са длъжни да Ви отбележат. Присъствате в списъка и след името Ви е отбелязано МВнР.
  • В чужбина за Народно събрание има възможност да гласувате само за партия/коалиция. Възможност за преференции, каквито има в страната, отново няма да има след промени в Изборния кодекс в последния момент, за които писах преди. Запознайте се също с бюлетината.
  • Препоръчвам да се гласува с машина, където това е възможно. На картата ще видите тази информация избирайки секция до вас. Гласуването с машина е по-бързо и гарантира, че гласът Ви ще бъде преброен и няма шанс да бъде отбелязан като невалиден.
  • Препоръчвам да се гласува възможно най-рано, тъй като опитът показва, че с хартиено гласуване с напредването на деня стават струпвания на някои места. Ако имате съмнения и спомени за такива и имате друга близка секция с по-малко натоварване, препоръчваме да отидете там. На картата на Glasuvam.org може също да споделяте и преглеждате обратна връзка от други колко са чакали на това място.

Мейл с най-близките три секции изпратих на над 3100 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org. Ако има промяна по някоя от секциите

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Тази година ЦИК са добавили секция с често задавани въпроси. МВнР са направили своя карта със секциите, която може да заредите в Google Maps на телефона си, ако ви е по-удобно. Забелязах, че някои промени по адресите на секции не са въведени там 4 дни по-късно та съветвам да сверявате все пак с други източници. Такъв е случая с Нант, Франция и една от секциите в Бурса, Турция.

Тази година виждам, че и Facebook отново напомня за изборите на всички българи в страната и чужбина макар и само с линк към страницата на ЦИК.

Секциите с машинен вот

Заради намаления брой секции и утежнената ситуация с възможността на сънародниците ни зад граница да гласуват, реших да направя отделна карта визуализираща къде има секции с машинен вот. Аналогично преди две седмици направих карта с местата, където е имало секции преди, но сега няма да има заради новия Изборен кодекс.

Както споменах по-горе, гласуването с машини не само е по-сигурно и спира редица изборни измами, но е и по-бързо. Вероятно затова ЦИК са решили да концентрират най-много машини във Великобритания и Турция, където натоварването е най-голямо. Тук ще намерите всички секции. В червено са тези, където има поне една секция с машинен вот. Размерът на точките показва колко секции има на това място. Същата информация ще намерите и като избирате отделни места за гласуване в картата със секциите.

Избори 2026-та – карта на секциите в чужбина и къде има промени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-sekcii-lipsi/

Вчера излезе решение на ЦИК за броя секции в чужбина. След промените в Изборния кодекс приети в последния момент, секциите този път ще са рекордно малко – 493 секции на 443 места по света. За сравнение, през октомври 2024-та имаше 719 секции, през юни – 769 секции, през 2023-та – 737 секции, а през ноември 2021-ва – 806 секции на 702 места по света.

Всички те вече може да видите на картата на Glasuvam.org. Адресите на около 30% от тях са ясни, тъй като са дипломатически представителства. Още няколко места са нови и не са ясни адресите. Останалите най-вероятно ще бъдат същите като предишни години, но това следва да се потвърди от Външно. Очаквам да излязат с решенията за отваряне на секциите. Тогава ще обновя картата с точните адреси и ще изпратя индивидуални съобщения на над 3100 абонирани за новини с най-близките три секции до тях.

Основни потърпевши от тези промени са сънародниците ни във Великобритания, Турция и САЩ, където традиционно има много гласуващи. В самото решение на ЦИК се споменава, че в UK са събрани достатъчно заявления за отваряне на секции на 66 места извън дипломатическите представителства. В Турция – 55, а в САЩ – 34. Всички те ще бъдат ограничени до 20 въпреки значителната активност на сънародниците ни зад граница. В други страни като Чехия приемащата страна не е позволила отваряне на секции извън посолството, а в доста арабски страни МВнР е препоръчала да не се отварят секции заради войната между Иран, САЩ и Израел.

Спрямо предишния вот, така най-голямо намаление виждаме в Турция, където има 141 секции по-малко на 101 места. Следва Великобритания с 84 по-малко секции на 78 места и САЩ с 29 по-малко секции спрямо октомври 2024-та. Няма да има секции в Йордания, Катар, Кувейт, ОАЕ и Саудитска Арабия.

Сред останалите, повече секции ще има в Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Молдова и Франция – с между 2 и 4 секции. В Испания на 4 места ще има секции за пръв път от последните поне 6 вота, в Молдова – 3, а в Ирландия и Нидерландия – по 2. Общо 21 места в 14 държави ще са със секции за пръв път най-малкото от няколко години. В 22 държави ще има повече секции, а в 29 държави броят на секциите и местата няма да се промени, но е възможно смяна на точния адрес на някои секции.

За да се илюстрират по-добре тези промени, направих карта сравняваща секциите през октомври 2024 и април 2026-та. В червено са тези, които няма да се открият този път.

Може да я разгледате също на цял екран.

От следващия парламент ще зависи дали ще бъде възстановен режима за отваряне на секции в чужбина, какъвто беше години наред и позволяваше максимален брой от сънародниците ни да упражняват гарантираните иначе от конституцията права. Също толкова важно – дали избирателен район чужбина най-накрая ще влезе в сила и ще има както представителност на вота зад граница, така и по-малко изкривяване на местен вот по усмотрение на ЦИК. Има отдавна взето решение и нормативно заложена възможност за дистанционен електронен вот, който така и не се случи. Гласуването с машини нарочно беше спряно предвид колко изборни измами се предотвратяваха така и как маркирането на бюлетини на десетки хиляди българи като невалидни стана невъзможно.

Всичко изброено зависи от това дали и начина, по който гласуваме на 19-ти април.

Избори 2026 – висока активност при заявленията, странни сигнали от Турция

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-zayavleniya/

Снощи изтече срокът за подаване на заявления за гласуване в чужбина за вота на 19-ти април. Поради редица промени в Изборния кодекс в последния момент, правата и възможността на десетки хиляди българи зад граница бяха ограничени. Това и променените правила за отваряне на секции накара много хора да подадат заявление. Описах процеса и защо е важно в началото на кампанията.

В крайна сметка 60897 българи са подали заявления електронно. Това са почти двойно спрямо изборите през октомври 2024-та и на трето място от 9-те вота в последните 10 години. От графиките ще видим, че рекордът от април 2021 се дължи на изключително силно начало на кампанията заради много добрата организация на доброволци и сдружения тогава. В последствия с облекчаването на режима на отваряне на секции и автоматичното им одобряване на база предишна активност в деня на изборите, нуждата от такава организация намаля. Този път, въпреки, че нямаше такава координирана кампания, видяхме огромен наплив на заявления. Това може да е индикация за сериозен интерес на вота напук на опитите за саботаж на изборния процес.

На тази графика виждаме процесът на събиране на заявления според деня от началото на кампанията, а на втората – по дни до края ѝ. Виждаме рязкото увеличение в последните два дни, за което ще стане дума после. Виждаме и че макар да е една от най-кратките кампании – едва 19 дни при предвидени 25 – успя да надхвърли като брой заявленията през ноември 2021-ва, когато имахме също толкова време за събиране.

Във Великобритания и Германия виждаме аналогична крива както в предходните години. Типичното е да започва слабо и да се засилва постепенно в последните три-четири дни. Изключение прави април 2021-ва, когато имаше безпрецедентна кампания за подготовка още в ден едно.

Виждаме същото и за всички страни в чужбина включвайки Турция. Развитието на кампанията следи плътно тази от юли 2021-ва и я задминава предвид, че срокът беше с 4 дни по-кратък. Въпреки последното, бяха събрани почти толкова заявления. Кривите на всички държави в чужбина се аналогични и следват плавно покачване с леко засилване в последните няколко дни.

Сравнявайки с Турция виждаме нещо много различно. Не се вижда силното начало през април 2021-ва, каквото виждаме където и да е другаде. Тогава дори имаше малко заявления. През всички години виждаме монотонно събиране на заявления с почти никакво увеличение в последните дни. Кривите са много различни от другите държави и показват значително по-равномерен темп на подаване на заявления. Изключение прави кампанията през 2017-та, когато в първите 10 дни практически нямаше никакви подадени заявления, след което ударно бяха подавани с аналогична крива като другите години.

Тази година също е изключение в известен смисъл. Макар да започва аналогично на изборите през октомври 2024-та и април 2021-ва, подадените заявления оставаха доста под очакваното. В последните два ни обаче имаше рязък скок нагоре. Нетипичен за която и да е година преди това или друга държава. Докато за първите 17 дни от кампанията са били събрани 9434 заявления, само в последните два са подадени още 6100.

Всичко това създава впечатление за организирано и централизирано подаване на заявления в последния момент. Друг поглед над подаването на заявления в Турция може да видим тук. Разглеждам 30-те места с най-много заявления и броят подадени на всеки 30 мин. в последните два дни от кампанията. Виждат се клъстъри от линии, където равномерно са били подавани заявления за някои секции в конкретни части от деня и почти никакви заявления в други. Има доста, които следват закономертноста от други градове по света, където има много заявления вечерно време. Особено на 24-ти обаче виждаме доста такива групи от нетипично мотоно подаване в рамките на работния ден. По-голяма версия на графиката ще откриете тук, а тук има версия от последните пет дни за същите места.

Дори с подобна активност, броят на заявленията от Турция е рекордно нисък като брой за последните 10 години – едва 15500. Един от най-ниските е и като дял от общите заявления – 25.5%. Виждаме ясно, че активността на българските граждани в Турция по време на самия вот също намалява закономерно през годините. Това е нормално предвид емиграцията на младото поколение в Германия, междуособиците в Турция, както и загубата на доверие и контрол от страна на Пеевски сред хора, които не контролира финансово или чрез прокуратурата.

Разглеждайки броят заявления през времето. Виждаме сериозен интерес от Великобритания и Германия. Аналогично се вижда и в други държави в Европа. В Испания няма такъв интерес и почти няма заявления. Там ще бъдат отворени автоматично доста секции подобно на Германия, където има сериозен пик на заявленията. Това може да се обясни с липса на информационна кампания и активност на местните организации. В САЩ също не виждаме активност, въпреки, че подобно на Турция и Великобритания бяха ощетени от промените в изборния кодекс. Тук може да влияят сериозните социални и икономически проблеми там.

Всичко описано до тук дава информация за заявленията и активността през годините. Подробна информация ще намерите на картата и детайлната таблица, където се следеше в реално време с история по часове.

Колко и къде точно ще бъдат самите секции ще разберем тепърва. Според хронограмата трябва да са ясни в рамките на следващата седмица. Решението за това се взима от ЦИК на база препоръка от МВнР. Адресите ще бъдат обявени от МВнР след това. Ще се опитам да създам навреме карта с всички секции най-късно седмица преди вота. Тогава ще изпратя личен email на всичките над 3000 абонирани за бюлетина на Glasuvam.org, посочили в близост до кой град биха предпочели да гласуват. Абонирайте се, ако искате да получите най-близките секции до вас и съвети за процеса на гласуване.

Избори 2026 – често задавани въпроси и грешки при заявленията за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-qa/

Преди седмица беше публикуван електронния формуляр за заявление за гласуване в чужбина. Разписах съвети как да се попълни. По-рано обясних защо е важно да се подават заявления, особено сега след въведените от мнозинството в парламента ограничения за българите зад граница да гласуват. Вчера показах и данни за активността на кампанията за събиране на заявления.

Доста хора обаче правят грешки при попълване на заявленията, не са сигурни дали могат или се налага да подават такива или не знаят какво следва. Затова ще събера тук списък с чести въпроси и грешки, с които аз и други сме се сблъсквали или се е налагало да обясняваме през различни канали. Тази седмица ЦИК също пусна своя страница с такива отговори. Някои от тях се припокриват със съветите и обясненията, които съм публикувал в последните години.

  • Често се въвежда грешен email адрес. Например пропусната буква, грешен доставчик като gmail.com вместо abv или yahoo
  • Изписват се имената или адрес на латиница или един или повече символи са на латиница. При проверка дава грешка. Ако нямат кирилица на компютъра или телефона, вдясно на полетата изискващи кирилица има бутон с глобус, който ще изкара виртуална клавиатура на кирилица.
  • Въвежда се адрес в чужбина, а не в България. Не забравяйте, че трябва да се въведе постоянен адрес в България. Не споделяйте адреса си в чужбина. Трябва да се изпише както е по лична карта, за да бъде прието заявлението.
  • Не въвеждат бащино име. Доколкото доста хора в чужбина не използват отдавна бащиното си име в официални документи там, по лична карта то все още съществува. Затова, ако имате такова, трябва да го въведете в полето. Ако по някаква причина нямате – например е махнато или сте родени в чужбина и никога не е добавяно, оставате полето празно. Валидацията с базата данни за населението ще потвърди дали има такова и дали съвпада.
  • Въвеждат се грешно номерата на документа за самоличност. С новия формат въведен от юни 2024 г. вече има две букви в началото номерата на личните карти. Въвежда се именно номерът с двете букви, а не късият от 6 цифри под него. Това води до объркване. Под полетата има разяснения как трябва да се попълва.
  • Заявленията за гласуване не могат да се променят или оттеглят. Подаване на заявление за гласуване в чужбина ви добавя в списъка на избраното място, което означава, че бихте могли да гласувате по-бързо спестявайки си формуляр, както и че има по-голяма вероятност да отворят секция близо до вас. Също така ви заличават от списъка по постоянен адрес в България. Някои хора се притесняват, че други ще гласуват от тяхно име в страната. По този начин си гарантирате, че това няма да стане.
  • Може да се гласува където и да е в чужбина дори да сте подали заявление за едно място, а се окаже, че сте в дадения ден на друго. Тогава ще трябва да попълните ново заявление и декларация, че не сте гласували на друго място на този вот. Когато живеех в Германия дори подавах заявление за други места в Германия, за да помогна със събирането на заявления там и гласувах в Darmstadt, където имаше по-малко опашки от секциите във Франкфурт, които бяха по-близо до мен.
  • Дори със заявление може да гласувате по постоянен адрес в България, ако в деня на вота се наложи да се приберете. За целта на място попълвате Приложение № 18-НС, с което ви възстановяват в избирателния списък. Вижте отговора на ЦИК на този въпрос. Понякога някои комисии не знаят за тази възможност и създават проблем. Тогава говорете с председателя на комисията, накарайте те го да се свърже с РИК да пита, покажете му отговора на ЦИК в линка горе и ако това не помогне, подайте жалба – длъжни са да я приемат и РИК да отговори незабавно.
  • Може ли някой да гласува повече пъти. Технически е възможно някой да гласува по постоянен адрес и после да лети извън България и да гласува отново на едно или друго място. На всяко такова трябва да попълва декларации, че не е гласувал другаде. След изборите всички тези декларации се събират и сверяват с гласовете подадени в страната и чужбина. Като резултат биха хванали всички такива опити. Известни са ми дела в миналото срещу такива хора. Единични са, но са се случвали и последствия има.
  • Натиснат е бутона за подаване на заявлението, но нищо не се случва. Проверете нагоре по формуляра дали някое поле не е в червено. При натискане на бутона се прави валидация и може да видите пропуснати полета или такива с грешни стойности
  • Изпратено е заявлението, но не знам дали е прието. Ако нямате полета в червено за корекция и формата е изпратена, възможно е да получите грешка, която да посочи какъв е проблема. То ще опише какво да правите. Може да се наложи ново попълване в случай, че има грешна стойност, например изписване на име или адрес. Ако съобщението е в зелено, значи е прието. Тогава ще получите мейл за успешното подаване. Ако сте подали грешен email адрес, тогава няма да го получите обаче. Възможно е също да попадне в папката spam. Това няма да отмени подаденото заявление. Може да проверите в списъка с приетите заявления дали името Ви присъства. Ако не го намирате, може да погледнете и списъка с неприетите дали е имало проблем. Докато пиша това, има над 19 хиляди попълнени заявления и около 2800 неприети формуляри, т.е. име, номер на документ или адрес не съвпадат.
  • Имам заявление за даден град, но не знам къде е секцията. Къде ще има секции и какви ще бъдат адресите им се определят след кампанията за събиране на заявления от ЦИК и по препоръка на МВнР. Роля за това има разрешение на приемащата страна, физическа възможност за секция, наличие на доброволци за организация и изборна комисия, ограниченията в Изборния кодекс и прочие. Точните адреси ще бъдат определени след 25-ти март и ще бъдат публикувани от посолствата на страницата на Външно. Ще ги публикувам на картата на Glasuvam.org както правя в последните 15 години. Ако сте абонирани за бюлетина ми с града, където живеете, ще получите 3-те най-близки до вас секции заедно с адресите им, както и последващи съобщения в случай, че те бъдат променени.
  • Търсят се твърде много данни за идентификация. Наистина, цялата тази информация е налична в държавните институции. Въвеждаме я наново се във формуляра, тъй като не се изисква електронен подпис или друга форма на идентификация за подаване на заявлението за гласуване. Това би било излишно, ако беше въведена преди години електронната идентичност с чипове в личните карти и всеки можеше да се идентифицира електронно бързо и сигурно. Писал съм много затова беше баламирано от редица кабинети и най-вече МВР.
  • Защо е нужно да се въвеждат дословно имена и адрес. Тези и други полета като данните от лична карта се сравняват с базата данни за населението. Това е начинът да се идентифицира човек и да се приеме, че заявлението се подава от самия човек при наличие на достатъчно лична информация въведена коректно. За целта дори една буква в името или адреса да е вярно би било в противоречие на този принцип.
  • Ако все пак имате проблем, свържете се със [email protected] като посочите максимално много детайли. Важно е да се посочи информация, с която да се идентифицирате, за да се разбере за кое заявление става въпрос. Например кое име и кой email адрес е посочен във формуляра, ако се различава от адреса, от който пишете.

Какви други въпроси, неясни теми и чести грешки се сещате вие? Опишете ги в коментарите и ще допълня в статията. Ако виждате неточности, ще се радвам да ги обсъдим, за да поправя описанието си.

Избори 2026 – активност в подаването на заявления през първите дни

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-aktivnost/

Минаха 6 дни от началото на кампанията за събиране на заявления за гласуване в чужбина за изборите на 19-ти април. Писах за формуляра за подаване на заявления и съвети за попълването му на 6-ти март. Седмица по-рано описах защо сега за разлика от последните няколко години подаването на заявления е от критично значение за отварянето на секции. Това се случва след промени в Изборния кодекс, които връщат правата и възможностите за гласуване на българите в чужбина години назад и създават излишни трудности както в организирането, така и в участието в изборния процес. Тъй като промените станаха буквално в последния момент, имаше несигурност дали ще има кандидати специално за район Чужбина, както и какъв ще е процеса за създаване на секциите. Вероятно затова отново имаше забавяне в публикуването на електронното заявление за гласуване от страна на ЦИК.

Както и предишни години следя активността по подаване на заявления на страницата на Glasuvam.org. Има карта и подробен списък отразяващ точно подадените заявления. Опитал съм се максимално да отразя и решението за автоматично одобрени секции. Имаше проблем с автоматичното следене на заявленията, но се реши. За първите 5 дни графиката на подадените заявления по часове е оценка на база активност предишни години и броя подадени в различни часове сега. На графиката виждате сравнение в светло синьо с активността на последния вот през октомври 2024-та.

Това, което следя също е активността по дни и я сравнявам с изборите през последните 10 години. Тук виждате броят събрани заявления по ден от започването на кампанията – т.е. публикуване на електронния формуляр. През 2024-та имаше доста ниска активност, тъй като доста от секциите бяха отворени автоматично и повечето хора не виждаха смисъл да подават заявления. През 2023-та, 2022-ра и ноември 2021-ва активността беше по-висока, включително на самия вот. Най-много заявления имаше през април и юли 2021-ва като през април имаше рекорден брой събрани в първия ден, както и общо през кампанията. Отговорност за това имаше както най-дългия срок за подаване до сега, така и много добрата координация и работа на доброволци и задгранични огранизации.

Сега виждаме, че събирането върви с добри темпове и се доближава до това през юли 2021-ва. На втората графика виждаме същите данни, но с оставащи дни до крайния срок. Там също се вижда, че въпреки късния старт – едва 19-дни преди срока от 24-ти март – събирането на заявления изпреварва кампаниите от предходните години.

Великобритания, където българите бяха сред най-засегнатите от органиченията в пробмените на Изборния кодекс, показват най-голяма активност. Вижда се, че събирането върви със същите темпове както през юли 2021-ва и изпреварва в пъти събраните заявления две седмици преди крайния срок.

В Германия, където е навярно най-голямата българска диаспора, също има висока активност въпреки, че голям брой секции ще бъдат отворени автоматично както и предишни години. При липса на други променливи, това може да е индикация за значително по-висок интерес към участие в изборите от предходните години. Т.е. може да е индикатор за по-висока изборна активност поне сред сънародниците ни в чужбина, на които мнозинството в този парламент практичесни позволява физически да гласуват.

Събирането на заявления в Турция винаги е показвала различна крива на активност от другите държави. Този път в началото се виждаше липсва на заявления напомнящо на 2017-та, когато десет дни почти никой не подаваше такива. На 4-тия ден обаче се активизираха и вече се движи аналогично на събирането на заявления на последния вот. Общият им брой обаче е сред най-ниския на този етап от кампанията, както и спрямо оставащото време, както се вижда на следващите две графики. Данните за 2026-та са е синьо.

Това е странно предвид, че по подобие на Великобритания не само броят секции е ограничен, но и изрично трябва да се подават заявления, за да е възможно отварянето им, тъй като автоматичното одобрение беше оставено само в рамките на ЕС.

Ако вземем данните за всички други държави освен Турция виждаме, че активността на събиране е идентична с тази от юли 2021-ва.

Предвид късния старт и при липса на промяна в динамиката очаквам поне 55 хиляди заявления. Сравнил съм броя заявления събирани по държави в последните 10 години и се вижда, че в Турция се подават между 18 и 28 хиляди на година. Тази година очаквам повече в горния край заради ограниченията. Кривата за активността в другите държави ми показва, че вероятно ще се повтори сценария от юли 2021-ва, когато под 40% от заявленията са в Турция. Ще разберем през следващите две седмици.

Електронния формуляр за заявления за гласуване в чужбина ще намерите на страницата на ЦИК.

Избори 2026 – заявление за гласуване в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/izbori2026-form/

Тази информация беше изпратена на над 3000 абонирали се за бюлетина на Glasvam.org заедно с новини и полезни съвети за подготовката и провеждането на гласуването в чужбина.

На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Вече може да подавате заявление за гласуване зад граница. Ще намерите формуляра на страницата на ЦИК. Там може да проверите и дали правилно е записано заявлението ви. Ето няколко важни неща, които трябва да знаете:

  • Крайният срок за подаване е 24-ти март в полунощ българско време
  • Подаването на заявление за гласуване в секцията най-близо до Вас, ще Ви улесни и ще ускори изборния процес, тъй като ще сте вече вписани в списъците
  • Заявление се подава за всеки вот поотделно. Т.е. не се пренасят от предходни избори
  • Дори да подадете заявление, а се окаже, че на 19-ти април сте в България, ще може да гласувате в секцията си по постоянен адрес с попълване на декларация
  • Вече са предварително одобрени 372 места за секции в чужбина, където в последните 5 години е имало поне 100 гласували. Това е наполовина от минали години и причината са промените в Изборния кодекс ограничаващи секции извън Европейския съюз и възможността за автоматично отваряне на база висока активност до сега. Повече за това може да прочетете в тази статия.
  • За отваряне на секции извън Европейския съюз остава единствено възможността да се съберат поне 40 заявления.
  • Предварителното одобрение не означава, че непременно ще има секции на тези места. Това зависи от възможностите на помещенията и дали има комисии и доброволци към тях. Решението е на ЦИК по препоръка на Външно. Могат да се увеличат шансовете като се подават заявления за тези места и повече хора се включат като членове на комисии и доброволци.
  • На някои места като Германия е нужно да се иска разрешение от местните власти. Това вече би трябвало да се случва предвид предварително одобрените места. Очакваме информация от МВнР
  • Подаването на заявления освен, че подпомага изборния процес, показва и повишен интерес на съгражданите ни в чужбина към вота

Както описах подробно в предишната ми статия, на този вот трябваше да има избирателен район Чужбина с 4 депутата, които щяха да представляват единствено българските граждани зад граница. Тази възможност обаче беше отложена с още три години след промените в последния момент на Изборния кодекс.

Събирането на заявленията ще може да следите в реално време на картата, както и на подробната таблица. Заради допълнителни бариери на сайта на ЦИК на последните няколко вота не не можех да зареждам автоматично данните за броя подали заявление. Намерих начин, но този път е възможно отново да ме блокират нарочно, което ще спре и данните в таблицата. Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР.

Избирателните списъци, демографията, регистрите и ефирната дъвка „мъртви души“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/spisaci-i-martvi-dushi/

Вчера публикувах текст разглеждаш последните избирателни списъци публикувани от ЦИК на база данните на ГРАО, както и промените в местата за гласуване и броя на секциите в страната. Има учудващо много промени.

Един интересен момент беше увеличаването на броя гласоподаватели спрямо изборите през октомври 2024-та. В предварителния списък публикуван на страницата на ЦИК има 6641768 души в избирателния списък. Това са данни подадени в ГРАО взети от базата ЕСГРАОН и включва всички български граждани навършили 18 години независимо къде се намират.

Виждаме увеличение в този предварителен списък спрямо октомври 2024-та – т.е. с 18 месеца разлика – с 1385 души. Имало е и увеличение през октомври 2024 спрямо вота през юни същата година с 934 (за 4 месеца). Спрямо юли 2024 и вота през април 2023-та обаче има намаление от 11835 души (19 месеца).

За това може да има няколко причини, които искам да разгледам тук. Осъзнавам, че темата с избирателните списъци винаги деградира в навикване за „мъртви души“ и дали българите зад граница следва да им се осигурява практическа възможност да упражняват конституционните си права. Знам също, че доста няма да дочетат статията ми, а ще извадя няколко числа и изменени цитата да подкрепят това, което вече са решили за себе си. Все пак, смятам, че е важно да се разисква темата, още повече, че нямам точен отговор защо има увеличение на избирателите в условията на демографска криза.

Предварителен спрямо окончателен списък

Първо трябва да се разбере, че тук разглеждам предварителния списък публикуван от ЦИК. По-късно ще бъде добавен окончателния, който ще бъде предоставен на изборните комисии в изборния ден. В него се махат всички, които нямат право да гласуват или по друга причина следва да бъдат махнати от списъците в България. Пример за първите са хората под запрещение. Ако подавате заявление за гласуване в чужбина, също бивате заличен от списъка по постоянен адрес и можете да гласувате в чужбина. Повече за това ще прочете тук.

В окончателните списъци виждаме 39121 по-малко души през октомври 2024-та спрямо предварителния, 46174 през юни и 56691 през 2023-та. От данните на Glasuvam.org знаем, че е имало 30684, 38269 и 38269 заявления за гласуване в чужбина. Това означава, че съответно 8437, 7905 и 18422 души са махнати съответно през изброените вотове по други причини. Като вземем окончателния списък и добавим искащите да гласуват в чужбина, виждаме намаление на избирателите с 402. За 4 месеца това е очаквано предвид данните, които ще разгледаме по-долу. Говори ни, че тези предварителни данни на ГРАО се чистят и въпреки увеличението, което виждаме сега, може все пак да има сравнимо и очакваното намаление в броя на избирателите.

Данните на ГРАО

Тъй като предварителните списъци са буквално взети от ГРАО, може да сравним с таблиците, които публикуват, за настоящ и постоянен адрес. За съжаление, там няма разбивка по възрасти. Там намираме обаче отговор на въпроса колко български граждани има всъщност. Той е в центъра на спира за тези списъци при всеки вот.

Независимо колко безсмислена е в последните 36 години, в България все още имаме концепцията за постоянен адрес. Това означава, че всеки, независимо къде се намира по света, трябва да има постоянен адрес в страната. Ако по някаква причина няма, се пише в общината. Придобилите българско гражданство чужденци, които не живеят в България, както и децата им родени след това гражданство, например, се пишат в Столична община. Имаме, разбира се, и настоящ адрес, който може да се смени с такъв в чужбина. При раждане в страната или чужбина и изваждане на български акт за раждане, за постоянен и настоящ адрес се взимат тези на майката или на бащата, ако майката не е български гражданин. При смърт където и да е се отписва човекът от адресите си.

Не на последно място, чужденци, които живеят в България и нямат гражданство, имат адресна регистрация, но не могат да участват на националните избори. Те обаче се включват в таблиците на ГРАО цитирани тук. От НСИ разбираме, че 72275 души от трети страни имат разрешение за пребиваване. Общия брой на хората с чуждо или без гражданство в България към края на 2024 са 147419 (показва се като 1-ви януари 2025 според методологията на Евростат). Това значи, че 75144 граждани на европейския съюз са пребивавали в България в края на 2024-та.

Според данните на ГРАО към 15-ти март 2026-та постоянен адрес в България имат 8226341 души. Настоящ имат 7405722. Това означава, че според ГРАО 820619 души са сменили настоящи си адрес в чужбина.

Имаме последни данни за населението от НСИ за 2024-та г. Те ни показват преценката им колко хора живеят предимно в България. Тази преценка е въз основа на икономическа и социална активност, миграция и прочие. Използват същите методи и дефиниции, както останалите Европейски държави. Все пак преброяванията показват отклонение, което налага корекция на населението. Същото виждаме и в други страни като Германия, където също имат оклонение от няколко процента.

С това наум и взимайки данните за постоянен адрес на ГРАО заедно с тези за чуждите граждани към декември 2024-та получаваме, че според НСИ към онзи момент е имало 1646569 български граждани живеещи в чужбина. Както обсъждах при анализа на диаспората ни в Германия, не всички са родени в България. Доста са деца на българи родени в чужбина, а други са получили българско гражданство и вече живеят зад граница. Има и доста, на които е било възстановено гражданството – предимно насилствено изселените български турци и децата им. Това число обаче не показва родените и напуснали България.

Данните на НСИ и президентството

Взимайки броят българи над 18 г. публикуван от ЦИК преди 18 месеца – 6640383 – може да се опитаме да изчислим колко следва да е към днешна дата. Ще вземем броя починали над 18 годишна възраст, броя родени през 2007 и 2008-ма и броя получили българско гражданство през последните 18 месеца. По-трудно е отколкото ще реши човек.

Нямаме все още данните за починалите през 2025-а и първите два месеца на 2026-та. Следва да вземем интервала между септември 2024 и март 2026-та, но може единствено да предположим. Последните данни са от 2024-та. Смъртните случаи на българи над 18 г. са около 100260 за 12 месеца. При липса на други данни и отправна точка може грубо да ги умножим по 150% и получаваме около 150390. Т.е. толкова трябва да махнем от населението. Разбира се, това са данните за съвсем друг период и може да има намаление на смъртните случаи в изминалата година, както и вариация в конкретните периоди. Отклонението може да е с 10-15 хиляди според кой месец включим и датите, на които е взета справката. Затова е важно да запомним, че при липсата на данни в реално време боравим с много условности.

Ражданията са също толкова сложни. По принцип, през 2007-та и 2008-ма е имало съответно 75335 и 77704 раждания. Тогава видяхме увеличение на ражданията, което, разбира се, медиите съобщиха като поредния „антирекорд“. Не намирам разбивка по месеци, но приблизително излиза 115370 живородени деца за 18 месеца. В това число обаче не влизат много от децата родени зад граница и получили българско гражданство. Взех една от старите ми справки получени от ГРАО и НСИ и приблизително може да очакваме, че 8375 деца са били родени в чужбина, регистрирани късно в България и са навършили 18 години от миналия вот насам. Така общо добавяме към избирателни списъци около 123745 души.

Към президентството има комисия, която предоставя или отнема българско гражданство. Покрай този процес имаше много скандали след като схемата за финансиране на партийни каси бяха осветени. Публикуват доклади, от които разбираме за броя такива решение. Имат доклад за 2025-та, но все още не за първите два месеца на 2026-та. Взимайки получилите или възстановили гражданство през 2025 и последните три месеца на 2024-та и извадим загубилите го, получаваме 18159. Исторически виждаме големи вариации през първото тримесечие от 2 до 7 хиляди. Ако вземем последните налични за 2025-та и направим предположение за януари и февруари 2026, както и септември 2024-та, получаваме приблизително 22297 лица, които са станали български граждани. За съжаление, нямаме разбивка по възрастови групи, но следейки процеса и материали по темата, мнозинството са пълнолетни.

Моята интерпретация

Ако приемем, че всички получили гражданство са пълнолетни и вземем оценката за родените и получили български акт за раждане и навършващи сега 18 г., разликата с оценката ми за смъртността остава около 4345 души намаление. Важното тук е, че условностите в числата горе означават огромна вариация в този резултат. Смъртните случаи може да са с 5000 по-малко предвид кой сезон взимаме за отправна точка, Тъй като данните ми са на няколко години, е възможно в последствие още деца родени в чужбина да са се регистрирали. Възможно е да има значително по-голям пик на получилите гражданство в последните два месеца.

4000 души са твърде малка разлика при толкова много условности и може да се направи обосновано предположение, че предварителните данни предоставени от ГРАО да отговарят на реалността. Още повече, че както стана ясно, в последствие ги изчистват на база изискванията на изборния кодекс, заявленията за гласуване и други сведения като общия брой по списъци в страната и в чужбина намалява спрямо предварителния списък между 8 и 18 хиляди при последните три вота.

При липса на окончателния списък и последните данни за населението и получилите гражданство и предвид разминаването в рамките на статистическата грешка предвид грубите сметки по-горе, не виждам сведения за манипулация или дописване на избирателни списъци. Разбира се, очаквам такива спекулации, както всеки път. Ще се радвам обаче да видя данните, на които почиват, защото често почиват на усещане и емоции. Последните са разбираеми и приемам притеснението, но имам нужда от нещо повече, ако ще говорим за измами и изборни манипулации.

Проблем има, дебат – не

Имам сериозни резерви към системата и процесите на ГРАО. Произтичат от разговори с хора в общините, НСИ и програмисти работили по системата. Отдавна трябваше да заличим концепцията за „постоянен адрес“, но е трудно и в политическия хаос и липсата на върховенство на закона това остава очаквано на заден план. Адресната регистрация е крайно пожелателна и къде заради липса на ресурс, къде заради нежелание общините не се занимават да следят темата. Тук може да добавим лисата на контрол над наемодателите от страна на НАП и масовото отдаване под наем без плащане на данък и като косвен ефект – отказ наемателя да се регистрира по настоящ адрес. Особено голям проблем е смяната на адреса при пренасяне в чужбина, който се задълбочава откакто имаме свободно пътуване.

Истината е, че подобни проблеми имат доста страни. Писал многократно как статистическата служба в Германия няма идея колко българи има в страната по аналогични причини. Важното обаче е ефектът им да се минимизира и най-малкото да знаем с какви условности боравим. Още по-важно е дали ефектът се променя през времето, т.е. дали е безпредметно да сравняваме година с година, защото данните са грешни, но в различна степен.

Всичко това се събира в частния случай на избирателни списъци. Доколкото горните неща са известни, ефектът им върху списъците е минимален защото задаваме прост въпрос – кой има ЕГН и е на 18 г. в деня на вота. Това е. Махат се някои хора според хипотези описани в Изборния кодекс, но като цяло базовите данни са прости. Всичко, което описах по-горе е опит за оценка с други източници на данните, за които ГРАО отговаря. Те не влизат в никоя стъпка от процесите на вота или изготвянето на списъците. Дори данните за българите зад граница не се гледат като правят секции.

Основно притеснение за т.н. „мъртви души“ е за починали хора, които обаче остават включени в списъците и се гласува от тяхно име. Чуват се анекдотни примери за това и не бих се учудил да има такива пропуски. Предполагам, че е и част от процеса на ГРАО в чистенето на избирателните списъци, още повече, че качеството на данните в ЕСГРАОН е единствено и само тяхно задължение. Предвид, че НСИ отчита над 36.7% смъртност над 95 г. (повече от 1 от 3-ма) и 17.2% смъртност между 80 и 94 г. всяка година, гледайки данните за населението на преклонна възраст, не мисля, че дори половината да са „фиктивни“, би имало някакъв ефект, за да има смисъл усилието да се подправят държавни бази данни. Единствено, може би, на местни избори и то ако ги концентрират в някоя малка община.

Далеч по-ефективен е сегашния подход да овладяване на изборни комисии, ЦИК и РИК чрез свързани лица, купуването на гласове при бездействие и чадър от местната полиция, гласуването под команда от местни тартори, овладяването на цели райони чрез нарочни проверки на регулатори и висящи обвинения от прокуратурата, за да се привлече местния бизнес, кмет и общински съветници да съучастват в контролирания вот и от там икономически и социално да заставят местното население да гласува за КОЙто трябва. Всичко това се случва днес и се е случвало с малки прекъсвания и изключения на места в последните десетилетия. Организацията е по-лесна и мащаба му е далеч по-голям, за да не си струва да се занимават с малкото т.н. „мъртви души“.

Отново, не значи, че няма грешки в системата. Писах за критиките си в тази посока. Не съм видял доказателства обаче, че някой се възползва от тях в мащаби, в които да има значение. Виждам доказателства за други изборни измами, за които прокуратурата и съда спят.

Избори 2026 – секциите в България и брой избиратели според ГРАО

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/iz2026-izbirateli/

ЦИК са публикували адресите и броя гласоподавали за изборите през април. Очаквам да започнат спекулации по темата, затова ще опиша това, което виждам в таблиците на ГРАО предоставени на ЦИК. В следващата ми статия ще се заровя по-подробно в демографските данни.

По списъците има 6641768 гласоподавателя, което е увеличение от 1385 спрямо списъка от октомври 2024-та. Напомням, че в това число се включват всички българи в чужбина независимо кога са напуснали страната или дали са родени там. Те имат ЕГН и лични документи и затова са в списъците, но НСИ не ги брои към населението в страната, защото в последната година не са в България.

Най-голямо увеличение на гласоподавателите има в София – 19714 повече. Увеличение има и в областите Благоевград – 4156, Кърджали – 3143, Варна – 1775 и Бургас – 1451. Най-голямо намаление има в Перник – 3006, следван от Вража, Русе и Велико Търново с малко над 2000.

Има увеличение на секциите, в които ще се гласува в страната – общо 16. По области обаче се забелязва, че в София увеличават с 10 секции, в Пловдив – с 9, а в Бургас – с 2. В Софийска област намаляват с 4, а в Перник, Ловеч, Видин и Смолян – с 1 или 2 секции. Това показва обаче само броят секции. В София на едно място има средно по 5.2 секции, а в Пловдив, Варна и Сливен – по 2 до 2.3. Средното за всички останали е 1.37.

Местата също варират много. Общо 58 места или 0.81% от всички със секции в тях се променят спрямо миналия вот. Макар това да значи едно на всеки 123 места за гласуване да е променено, все пак е добра идея да проверите дали точно вас засяга, особено ако живеете в град. Може лесно да го сторите на страницата на ГРАО с име и ЕГН. (Страницата им ще бъде активна малко преди изборите)

Например, в Благоевградска област. Добавят секция в Благоевград в 2-ро ОУ Димитър Благоев, но махат секции в Петрич на три места – детските градини на ул. Солунска и Цар Симеон и сградата на социално подпомагане на ул. Славянска.

Макар в национален мащаб да има 16 повече секции, общо на 8 по-малко места ще има избори. Единствено в Хасково, Шумен, Сливен, Плевен, Кюстендил и Габрово изглежда няма да има промени. Най-много места Закриват във Варна и Перник – 9 и 8 съответно. Най-много откриват в София – 7 и в Търговище и Велико Търново – по 3.

Като гласоподаватели на секция, най-много има в София – 774, следван от Разград – 708, Пазарджик – 668 и Варна – 646. Най-малко има във Видин – 343. Средно, без да броим София, има 522 гласоподавателя на секция в страната. Ако вземем предвид активността по области през октомври 2024-та, грубо казано 192 души са гласували средно на секция. За сравнение в чужбина средният брой е 178.

Разбира се, всичко това е ужасно трудно да се проследи, тъй като за поредна година ЦИК и ГРАО не публикуват географски координати на секциите независимо, че ги имат. Налични са само адреси, които не са особено полезни, ако не познаваш добре мястото. За адреси на 580 места със секции е отбелязано само „кметството“. 228 – читалището. 140 – клуб на пенсионера. 290 – в някаква вариация на училище Христо Ботев.

Повече за секциите зад граница и проблемите с отварянето им може да прочетете в предишната ми статия. Тук може да следите всички новини за изборите в чужбина през 2026-та или да се абонирате за бюлетина ми в Glasvuvam.org.

Избори за Народно събрание 2026 – секциите в чужбина са силно ограничени

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/izbori2026-ik/

На 25-ти февруари парламента с гласовете на ГЕРБ, Възраждане, ИТН и част от ДСП-НН и БСП беше отхвърлено ветото на промените в Изборния кодекс. Тези промени намаляваха броя секции в страни извън ЕС, които може да се създадат извън дипломатическите представителства на 20. От обсъжданията и силната покрепа на Пеевски при първото гласуване и осигуряването на подкрепа при последното, става ясно, че целта е да се ограничат гласовете в Турция, Великобритания и САЩ.

Също така отлагат за пореден път с три години въвеждането на избирателен район Чужбина, който трябваше да бъде с 4 депутати специално представляващи българите зад граница. Към настоящия момент гласовете в чужбина се причисляват „служебно“ към избран от ЦИК район, изкривявайки значително волята на гласувалите там. Промените на Избирателния кодекс бяха обнародвани на 27-ми февруари. Още същия ден ЦИК измени решението си за разпределението на мандатите. Под новото решение ще намерите линк към старото и може да сравните. Веднага след това определи и местата, където автоматично ще се отварят секции зад граница. Правилото е, че в последните пет години трябва да са гласували поне 100 души в някоя от секциите на това място. Това означава, че се взимат предвид изборите за български и европейски парламент през юни 2024, изборите за парламент през октомври 2024, април 2023, октомври 2022 и юли 2021, както и смесените избори за парламент и президент през ноември 2021. Общо 7 вота.

В решението си ЦИК определя 372 секции на 58 места. За сравнение за октомври 2024-та определиха над два пъти повече такива секции – 783. Забелязва се веднага, че в Турция са превидили 4 места, във Великобритания – 2, а в САЩ – 4. Това са все посолства и консулства. В действителност, на база активността в последните пет години, секциите отворени по този начин трябва да са съответно 123, 107 и 85. Причината за това е, че предложението на ИТН подкрепено от ГЕРБ, ДПС-НН и Възраждане създава умишлено правен хаос, в който няма яснота как да се приложи правилото за 100-те гласували. Най-логичното би било да се вземат 20-те секции извън консулствта с най-много гласували. Това обаче не е описано изрично и ЦИК са решили просто да не спазят чл. 14, ал. 2, т. 2 от ИК.

Това, което буди притеснение обаче е, че в доста други страни секциите са намалени значително. Пример за това е Канада, където ЦИК решава да отвори секции само в Отава и Торонто. Над 100 гласували само при изборите през 2024-та има в Брамптън, Ванкувър, Вон, Калгари и всяка от 5-те секции в Монреал поотделно. Аналогично в Австралия искат секция само в посолството в Канабера, но над 100 гласа през юни 2021-ва е имало и в Мелбърн, Сидни и Пърт. Други държави с подобни „пропуски“ са Албания, Молдова, Норвегия, Северна Македония, Южна Африка, Сърбия и Швейцария. Не определят секции в Исландия, Нова Зеландия, Сингапур и Чешка република макар в последните 5 да е имало секции с повече от 100 гласували. Причината за това е друга аспект от промените в Изборния кодекс публикивани вчера – правилото за „поне 100 гласували“ вече се прилага само за страни от Европейския съюз“. Това допълнително утежнава процеса за гласуване на десетки хиляди българи спрямо постигнатия напредък в последните години.

Единственият избор за тези държави е да подават повече заявления за гласуване. Дори във Великобритания, САЩ и Турция това има значение, защото изглежда ще сме свидетели на състезание къде да има секция. Повечето заявления ще покажат за пореден път как има желаещи да гласуват и подобни мерки ограничават конституционните права на български граждани.

Както писах в предишната си статия, според хонограмата на ЦИК след няколко часа изтича срокът, в който следва да публикуват електронния формуляр за подаване на заявления. Когато излезе ще публикувам нова статия със съвети и ще изпратя напомняне да подават заявления на над 3000-те хиляди абонирали се за новини за поровеждането на изборите в чужбина.

Избори за Народно събрание 2026 – какво знаем и какво не за гласуването в чужбина

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/izbori-2026-dati/

На 19-ти април 2026 ще се проведат избори за Народно събрание. Ето най-важното към този момент.

Все още не е публикуван електронният формуляр за заявление за гласуване. Очакваме го в следващите дни, когато ще изпратя мейл с нужната информация на всички абонирали се в Glasvuam.org. Разбираме от хронограмата на ЦИК, че срокът на подаване е 24-ти март. В последните 10 години времето за подаване на заявления варира от 17 дни на изборите през 2023-та до 28 дни през октомври 2024 и април 2021-ва. Това значи, че може да очакваме да пуснат формуляра между 24 февруари и 7-ми март. Както и на предишни избори, събирането на заявления ще се следи в реално време на карта на Glasuvam.org.

В Народното събрание бяха приети редица промени в Изборния кодекс. Най-вече беше въведено ограничаване на броя секции в държави извън Европейския съюз. Как се стигна до това предложение и кои депутати гласуваха за него ще намерите обобщено в тези данни и на записа на дебатите в зала. Тъй като има вето върху тези промени, не знаем все още дали и по какви правила ще се проведат изборите през април. Затова, ако се намирате извън Европейския съюз, призовавам да подавате възможно най-много заявления за местата, където сте гласували до сега. Така ще стане видно, че има желание за гласуване, което се ограничава също както правата на хиляди наши сънародници.

До 27-ми февруари ще бъдат обявени и местата в чужбина, където в последните пет години е имало поне 100 гласували. Това ще включва 6-те вота между юли 2021-ва до сега. От това дали сегашния парламент ще потвърди отново промените в Избирателния кодекс зависи на кои от тях ще има секции. Отделно някои държави като Германия трябва изрично да дадат съгласие за досегашните места. Тук подаването на заявления отново ще е от значние, защото от една страна ще даде сведение на МВнР за местата, където има интерес, а от друга – ще бъде повод да се отварят повече секции на едно и също място предвид повишения интерес.

Както стана видно в последните няколко вота, проблем с провеждането на изборите има, особено що се отнася до гладкото провеждане на изборния ден, надеждността на броенето, предотвратяване на злоупотреби и грешки. Затова, ако имате възможност, ви призовавам да се присъедините към секционните комисии или като доброволци. За целта се свържете с най-близкото до вас посолство като изявите това желание. Алтернативно, може да се присъедините като доброволец към инициативата ТиБроиш за следене честността на вота. Дори от дистанция може да участвате като следите излъчванията от секции в цяла България и да пренасяте данните от сниманите протоколи. В последните години много злоупотреби станали вече емблематични са били засечени именно по този начин. Може да се запишете тук и ще се свържат с вас за повече подробности.

Повече информация ще намерите на сайта на ЦИК и МВнР. Условията и редът за създаване на секции, провеждане на изборния ден и незабавните задачи пред посолствата и МВнР ще намерите в решението на ЦИК от 19-ти февруари.

Ако желаете да получавате такава полезна информация за изборите в чужбина, може да се абонирате на Glasuvam.org.

Възрастово разпределение при раждане от 1960 до сега и за какво отказваме да говорим

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/rajdaniq1960/

Трябва да благодаря на НСИ, че ми предоставиха справка за броя жени и живородени деца по възрасти за последните 65 години. Имах по възрастови групи, но за това тук и други данни, които разглеждам ми трябваха с по-голяма точност. Може да свалите справките, които ми предоставиха тук и тук, в случай че може да са ви от полза.

Тук се опитвам да покажа сравнение между това колко деца са се родили спрямо броя жени във всяка възраст от 15 до 49 г. от 1960 до сега. Максимумът е бил сред 21 годишните през 1978-ма – на всеки 1000 жени от тази възраст са се родили 229 деца във въпросната година. Доколкото е имало близнати и тризнаци, те са малко и това означава, че над 22% от жените на 21 години са родили в рамките на година. През 2024-та най-много деца са родили жените навършили 28 години – 105 на всеки 1000. Виждаме свиването през 90-те и повишаването на ражданията след 2000 година, макар и с изместена възсрастова група.

Много се говори за тези числа, за демографската криза, за индивудуалните решения на двойките и последствията им за цялото общество. Има много аргументи и интерпретации. За съжаление, виждам, че почти винаги всички се спират точно преди да стане дума за един от корените на проблема – липсата на адекватно участие, поемане на отговорност и роля в дългосрочната сигурност в бъдещето на семейството и всеки един член от него от страна на нас бащите. Огромна част от останалото – включително косвения дългосрочен ефект, който виждаме на графиката – е следствие в контекста на променяща се икономическа и най-вече социална среда през последните няколко поколения при слабо променени очаквания и отговорност на бащите.

За тези и други аспекти по темата съм писал в миналото:

За данните за българите в Германия и дали се връщат

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/bg-de-4/

Събирам данни за диаспората ни в Германия от над десетилетие и не можех да не забележа статията на Диляна Димитрова във в. Сега от тази сутрин. Прегледах числата с интерес и ме учудиха – не защото смятам, че тезата в текста е грешна, а защото не намирам числата, на които се основата.

Първото, което трябва да отметмен, е че статията беше препечатана веднага с грешни или подвеждащи заглавия от редица медии. Това включва bTV, които внушават, че българите в Германия са намалели със 60 хиляди. Второто е, че всичко, което ще обсъдя тук, също както числата, на които вероятно Димитрова се оповава, са предварителни данни и се променят постоянно. С други думи, възможно е между различни прочити да се променят оценките. Ревизираните данни за миграцията и демографията излизат в края на юни в Германия и края на април в България. Попитах по-рано в. Сега за конкретните таблици или изследвания, на които се основава статията и ще допълня този текст когато отговорят.

Няколко числа, които не съвпадат

В статията се споменават редица числа, които искам да се обсъдим. Първо се говори за статистика от ноември 2024-та до октомври 2025-та. Наистина, на 18-ти януари беше обновена таблицата с месечната статистика за миграцията. В инструмента Genesis на Destatis обаче тази разбивка не включва националността на мигриралите. На новинарската им страница обаче намираме бързи справки, които се обновяват всеки месец с данни около 10 седмици назад. Там има две справки – по дестинация и по националност.

Тук идва объркването ми. В статията на в. Сега се говори за 58450 българи напуснали Германия за обсъждания период и нетна емиграция от 11930 души. Сравнявайки с таблицата в Destatis за български граждани виждаме 53428 напуснали Германия и 11290 нетна емиграция. Т.е. 11290 повече български граждани напуснали Германия, отколкото са се нанесли. Числата са близки, но различни, което ме учудва, защото не изглежда това да е източникът цитиран в статията. Тук е важно да се спомене, че говорим за 11 хиляди напуснали Германия в повече в каквато и да е посока, т.е. това не са непременно хора върнали се в България.

Ако погледнем конкретно данните за напуснали в посока България, виждаме други числа – 52606 напуснали и нетна емиграция от 12728 души. Т.е. почти 13 хиляди души са напуснали Германия, за да се заселят в България. Това включва обаче както български граждани, така и чужди. Разминаването между тези две числа може да има няколко различни интерпретации. Най-вероятните според мен са, че има голяма миграция на български гражани от други европейски държави към Германия от една страна, а от друга – доста българи вече получили германско гражданство се върщат в България. В германската статистика те се отчитат като германски граждани независимо какво друго гражданство имат. Както съм показвал няколкократно, изключително малка част от българите имаши право на германско гражданство се възползват от тази възможност – под 2% на година. В последните поне 10 години обаче децата им получават такова автоматично и ако връщат със семействата си ще се броят от Destatis като „немски граждани нанасящи се в България“.

Колко са българите в Германия?

По-нататък в статията си Димитрова цитира данни от НСИ, които ще прескоча. По-интересни са изводите за намаляването на диаспората ни. Миналия август написах текст за Капитал за тяхна поредица за българите в Германия, в който разисквах подробно именно това наблюдение. За пръв път от 20 години през 2024-та броят на българите в Германия намаля между 1% и 2.4%. Оптимист съм, че тенденцията ще се запази, първо заради обсъжданите данни и второ, защото го виждам в своя собствен балон. Както писах наскоро, няколко познати ми писаха за съвети за процеса на връщане само в последните няколко месеца.

Предпазлив оптимист съм обаче, защото говорим за само едно число от една година и трябва да мине време, за да отчетем някаква тенденция. В случая тук и в статията във в. Сега разглеждаме данните на миграционните в Германия, които съм писал многократно, че са крайно ненадеждни. Виждаме го в разминаване между данните за населението в Германия и данните на миграционните. Има и други фактори като нерегламентирана сезонна работа, неотписване на адресна регистрация при преместване извън Германия, непознаване на системата и пропускане на административните задължения, фиктивно регистриране в страната на деца и роднини с цел трупане на години за гражданство или точене на социални и дори трафик на хора. Всички тези фактори влияят в една или друга степен на разминаването на статистиката с реалното състояние на диаспората ни.

С това наум забелязах друго число в края на статията – 371128 български граждани живеещи в Германия. Това число е взето от демографския годишник на НСИ за 2024-та и се отнася до началото на годината. Те от своя страна го взимат от таблица 12411-0009 към 31.12.2023 на Destatis за населението на Германия по гражданство. Това не са данните на миграционните, а се базират на същата методология, каквато НСИ определя населението на България. Този показател включва онези без немско гражданство независимо дали са родени в България или натурализирани или възстановили в последствие българското си гражданство. Сред тях има бесарабски българи, македонци, албанци и наследниците на насилствено изселените български турци. Именно тази таблица цитирах през годината като посочвах намаление от 8707 българи през 2024-та г. или 2.35%.

За да илюстрирам защо трябва да сме внимателни с данните на миграционните, тяхното число за същия показател – български граждани независимо къде са родени – е 436860 за началото на 2024-та г. Това е таблица 12521-0002 в Genesis. По техни данни намалението през 2024-та е 4780 или малко над един процент. Виждаме голямото разминаване, което споменах горе. Destatis го обясни преди години с това, че последните не са ревизирали данните си от 2013-та г. Това е причината да не писах нищо докато следя данните за механичната миграция и да чакам края на юни като излязат числата за демографията, които НСИ цитира в годишника си.

Важно ли е точното число?

Да. Всичко описано не значи, че статията на Димитрова във в. Сега е невярна. Най-много бих я нарекъл прибързана. Когато пиша по тези теми настоявам, че точните числа и методологията им е важна. Както виждате, работим с разлики от няколко стотин до няколко хиляди души и малко отклонение променя изводите драстично.

Що се отнася до причините съгражданите ни да се прибират в България, те са винаги строго индивидуални. Има обаче някои общи признаци. Това се случва не заради подобрение на ситуацията у нас, а по-скоро въпреки влошаването на върховенството на закона, корупцията, овладяването на институциите и раздробяването на политическата сцена. Просто ситуацията в други европейски държави включително Германия изглежда в тръгнала също в подобна посока и положението на мигрантите се влошава особено бързо. Индикации за последното ще намерите в по-старите ми текстове за бедността сред чужденците в Германия и данните за социалното и финансово положение на диаспората ни там.

Изброеното също не значи, че няма хиляди българи, които напускат страната – виждаме го и в данните. Ранните сведения обаче говорят, че връщащите са повече. Не значи също, че тези процеси са равномерни през социалния, образователен и етнически спектър на емиграцията ни. Преброяването потвърди, че непропорционално голяма част от ромското насление е емигрирало заради лоши социални условия, сегрегация, достъп до образования, задравеопазване и възможности. Покрай пандемията и инфлационната криза след това голяма част от нископлатените служители се оказаха в невъзможност да се издържат. Спадът на немската икономика не помогна. Има индикации и че високо образовани и добре платени кадри също напускат по финансови и социални причини. Това са все тези, които би било прибързано да приписваме на наблюдавания сега спад без данни от следващите няколко години.

Нови данни в картата за градоустройството на София

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/novi-danni-govalert/

Част от тези вече обявих в социалките, но в последните няколко месеца добавих нови източници на данни, които се отнасят по един или друг начин за градоустройството в София. Някои като решенията на МС и обществените поръчки добавят данни и към Пловдив и Благоевград. Всички изброени се обновяват всеки ден с нови точки, документи, събития, дневен ред на бъдещи заседания и протоколи.

Документи и заседания от експертни съвети в НАГ

Тези данни са отчасти на картата от около година, но в последните месеци допълних источеските данни и разширих засичането за кои парцели се намират. За последните 15 години се намират 1290 заседания, протоколи или други документи от такива съвети. Свързах ги с 3923 обекта на картата. Ще ги намерите на този филтър на картата.

Обществени поръчки

Намерих 755 поръчки в последните 15 години, които се отнасят до обекти в София. Някои са за ремонти, други за изграждане на градини и други сгради. Трети са за доставяне на апаратура или други дейности. Доста са за саниране. Свързах ги с 519 обекта. Ще ги намерите на тези филтри на картата.

Решения на Министерски съвет

Намерих 357 решения, протоколи и други документи от последните 15 години свързани с 2345 обекта. Освен тях ще намерите 126 търга за държавна собственост засагащи 57 имота. Ще ги намерите на тези филтри. Търговете спряха в края на миналата година, но ако се появят нови, ще се видат на тази карта, както и на другата с „имотите на Желязков за продажба„.

Заседания на Столичен общински съвет

Това са последните данни от тази седмица. Включват 1115 документа, протоколи, питания и предложения от последните 8 години. Свързах ги с 10079. За целта обработих 42 хиляди документа на СОС и поне една трета споменаваха някакъв имот. Старите протоколи с повече от един документ в тях ги поставих като един линк, затова се виждат само около 1000 „документа“. Всички нови засегания, питания и прочие може да следите и на новия Matodon канал @SofiaCouncil. Документите ще намерите на този филтър на картата.

Както и с други данни, списъкът с тези документи не е изчерпателен. Засичам единствено, когато са узначили ясно имот с идентификатор. В някои случаи използват описания или адрес или обсъждат сграда по друг начин. В такива случаи не мога да засега автоматично, че става дума за част от града. Все пак този механизъм е полезен, за да засичаме мнозинството от обсъжданията още като са на ниво обществено обсъждане, питания и комисии.

Имотния пазар в София, панелките и „хубавото ново“

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/panelki-2025/

Доста от нещата, които ви показвам започват с прост въпрос, който ме занимава. Случва се за отговора да е нужна бърза справка. По-често се налага да свалям таблици и да правя графики, както направих днес с данните за сигналите за нередности в София. Понякога обаче се изисква нещо доста по-сложно.

Може да прескочите направо към секциите с изводите и картата, но препоръчвам да прочетете как са изготвени.

Колко от продадените жилища са в панелки?

Питах се това заради една от трите опорни точки, които строителни предприемачи, брокери и инфлуенсъри най-често повтарят – че нямало празни жилища в новите блокове, а такива в старите, в които никой не иска да живее. Аргументът е общо взето, че семейства търсят по-големи и по-хубави жилища изоставяйки старите си панелки и това движи основно търсенето на ново строителство. Това предполага, че панелките са по-малки, както и че стоят празни, защото никой не ги иска.

Затова исках да знам, дали наистина никой не иска да купи панелките и именно те стоят празни докато семействата се нанасят в новите си жилища когато и ако изобщо бъдат завършени. На този въпрос би се отговорило лесно, ако имахме работеща адресна регистрация, където всеки съвестно си сменяше настоящия адрес. Има и алтернативни начини, за които обаче компании като Електрохолд отказват да съдействат с анонимизирани данни.

Затова се обърнах към продажбите. Описах преди време колко ненадеждни са данните от обявите за цените и движението на пазара въобще. Непотребни са и в този случай. Нямаме достъп и до данните в имотния регистър по начин, по който да направим такава справка, а кабинетът Желязков и най-вече правосъдния Георгиев свиха още повече прозрачността в тази насока.

Остават данните от кадастъра. Споделих в началото на миналата година как отвориха данните си. Те включват и такива за собствеността с анонимизирани записи за частни лица. Целият анализ, който ще видите тук, се базира на сравнение на техните данни между януари 2025 и януари 2026.

Методология

Бях описал за проблемите с данните в кадастъра – най-вече липсващи имоти и неактуални записи за собственост. Доста от тези са оправени през годината. Все пак, не всичко изглежда се регистрира при тях. Новото строителство се вписва, но въпреки споразумението им с Агенцията по вписванията не са пренесли всички данни. Все още обаче аналогично на Имотния регистър липсват данни за много имоти с неизвестна собственост. Това е когато няма промени в собствеността им от началото на регистъра. Забелязах непостоянство в изписването на имена на фирми, грешки в идентификаторите на същите, различно изписване на ключови думи като актове, липсващи или сгрешени кадастрални идентификатори. Доста от тези успях да оправя или изключих от анализа.

Концентрирах се върху 2025-та г. и сравних промяната в собствеността между двата архива на данните на кадастъра, които пазя. Много имоти – пацели и самостоятелни обекти – липсваха в по-стари данни и бяха отбелязани като въвеждани за пръв път през 2025-та. Това често е заради продажба, но е възможно и да е по-други причини, включително подготовка за продажба или подялба или просто вписване на стар нотариален акт. Затова включих в анализа единствено обектите, за които е имало данни за собствеността преди.

За да засека промяна в собствеността сравних имената и идентификаторите на собствениците. В рамките на миналата година промениха начина за анонимизиране на последните при физическите лица, затова прибегнах до комбинация на сравнение на дължината на частите от името и сравнение на детайлите на акта, с който е обявена собствеността. В някои случаи ставаше дума за прехвърляне на имоти от една държавна или общинска фирма или институция на друга. Тези изключих, защото реално няма продажба, поне докато не започнат пак да продават държавни имоти от ония списък. Оставих обаче прехвърлянето на имоти от държавни имоти на общината както стана със стадион Георги Аспарухов.

Стадионът Георги Аспарухов и прилежащите му терени

Събирайки данните за анализа включих не само апартаменти, а всякакви имоти, тъй като усилието беше същото. Няма категория „апартамент“, а самостоятелен обект. Тези могат също да бъдат гаражи, в които не може да се живее. Немалко са студия, където формално също не може да се живее, но се използват масово от строителите за заобикаляне на изискването за паркоместа. За да изключа гаражите включих единствено обекти над 30 кв.м. Възможно е самостоятелните обекти да са магазини и да са над 40 кв. Липсва структурирана информация за предназначението на обектите и не мога да ги разгранича. За целите на анализа ми тези случаи ще натежат в полза на обектите извън панелни жилища, тъй като подобни има почти изцяло в новото строителство.

Отделно има случаи, в които апартаменти се превръщат в офиси, складове и магазини дори без да се промени предназначението им. Тези съвсем няма как да се засекат, също както не може, а и няма смисъл да се определя дали в цялото жилище се живее или едната стая е офис само за работа. Някъде трябва да се сложи чертата на точността, с която работим и на база достъпните данни и качеството им изключвам тези хипотези от анализа.

Доколкото е трудно да се определи причината за промяна в собствеността, бележките ни дават някои сведения. Най-честата презумпция е продажба, но има наследство, дарение и прехвърляне. Има съдебни дела, констативни протоколи и прочие хипотези. За съжаление, има порочни практики, където не се прехвърля имот, а фирмата, която го притежава. Това е с цел данъчни измами и укриване на корупция, каквито примери бяха разкрити тази година. Тези не могат да се видят в данните на кадастъра. В този анализ се опитвам да установя интерес към един или друг вид обекти фокусирайки се максимално върху частна активност. Затова изключих всички актове и хипотези, които предполагат друго.

Някои от записите за собственост сочат към несъществуващи кадастрални идентификатори. Потърсих в архивите си, но не ги открих, от което си правя извод, че става въпрос за грешка. Изключих ги от справката. Намерих около 10-тина сгради и обекти, които имат идентификатори различни от поземления имот, върху който се намират. Първите три числа трябва да съвпадат по конвенция. Става въпрос вероятно за грешка в кадастъра и вписването на сградите или при промяна очертанията, сливане или разделяне на парцели. Поправих ги и ще пиша по-късно на НАГ.

Поглед над Люлин

Трябваше да определя коя сграда е панелка и коя не. Учудващо нямаме публичен източник за това. Поне аз не намерих. За целта разширих картата описана по-долу и на ръка отбелязах всички парцели, върху които има само панелни блокове. Отне ми около час и половина. Така категоризирах записите, които се отнасят до панелки и кои – не.

Фокусирам се върху София, защото има най-динамичния пазар и често споровете за презастрояване и празни апартаменти се отнасят именно до този град. Бургас, Варна и Пловдив страдат от същата болест и се вижда ясно по движението, липсващата инфраструктура и хаотичното планиране. Би било интересно да направя същия анализ за тях, но исках да тествам метода си с града, който наблюдавам най-много в последните години. От София гледам само границата на града – екатте 68134 – защото ми беше по-лесно за справките и е най-големият в страната.

Числата

За обсъждания район кадастъра има записи за собственост на 497701 поземлени имота, 101468 сгради и 894194 самостоятелни обекта. Един запис може да бъде собственост на цял имот или дял от него. Например, апартамент на съпрузи купен след брака се води на два равни дяла, т.е. два записа. Още два, ако имат дял от земята. Промени през 2025-та открих в 26596 такива записа. Те се отнасяха до една или повече сгради и обекти в 11471 поземлени имота.

След прилагане на описания горе алгоритъм на сравнение на стари и нови собственици получих 17088 записа отнасящи се до 6095 самостоятелни обекта и 669 сгради намиращи се на 4132 поземлени имота. На база описаните данни мога да кажа с голяма доза сигурност, че става дума за продажба и в сравнително редки случаи друга форма на прехвърляне между лица.

От тези 1566 апартамента са в панелки и са сменили собствеността си през 2025-та. Самостоятелните обекти извън панелките, които са предимно апартаменти, но може да включват гаражи, магазини и офиси, са 4529. Това означава, че поне 25% от всички обекти продадени през миналата година са били в панелки. Ако включим само апартаментите най-вероятно този дял ще скочи значително. Изводът е, че далеч не е вярна тезата, че пазарът се движи от хора изнасящи се от панелките си и трябват повече нови сгради.

От апартаментите извън панелки виждаме 26 сгради с продадени 20 и повече обекта – апартаменти и гаражи. Това видимо е ново строителство, което е влязло в експлоатация. Събирайки тези получаваме 953 обекта или 21%. Иначе казано, 26 сгради в София отговарят за 21% от всички обекти продадени миналата година извън панелните блокове.

Панелните апартаменти са в 864 сгради или средно по 1.8 апартамента на блок. Тези извън панелките са в 1677 сгради или средно по 2.7. При последните включваме и апартаменти и етажи от къщи. Когато цялата сграда като къща е сменила собствеността си, е в друга категория и не се води за самостоятелен обект.

Моята интерпретация

Поне 25% ми говори, че интересът към панелните жилища е сериозен. Това, което видях в данните, не подкрепя тезата, че се изоставят за сметка на по-ново, хубаво и широко строителство – теза, с която напоително ни облъчват за състоянието на пазара.

По-горе споменах, че са три опорките – другите две са, че 1. цените ще паднат, ако се строи много повече и затова трябва да застрояваме градинки, училища и паркове и че 2. не било вярно, че имотният пазар бил пълен с черни капитали, а в действителност движел икономиката, която щяла да колабира без него. За тези двете ще пиша друг път.

Обяснения защо не виждаме сведения за обсъжданата сега теза има няколко. Първото е липса на зелени площи, достъпност и понякога дори връзка със света в новото строителство. Доколкото самите сгради имат (някакви) градинки, хубави асансьори и сами по-себе си превъзхождат значително панелките (особено с абсурдните им полуетажи) стъпвайки извън границите на строежа липсва тротоар, парк или детска площадка, училище и детска градина. Много софиянци се оправят катерейки се на колата, но нерядко дори липсва път. Доколкото всички смятаме, че вина носи общината – и исторически това наистина е така – най-вече е функция на презастрояването и корупционното начало на голяма част от проектите.

Всичко това се вижда ясно дори от сателит. Когато маркирах на ръка панелките, неизменно новото строителство беше със странни форми, бетонирани изцяло и без всякаква видима зеленина. Панелите се разпознаваха лесно по „шареното“ състояние на покривите им, но също големите общински имоти под тях, пътеки, паркчета, много дървета и детски площадки.

Друга причина е цената. Новото строителство струва почти двойно на панелните жилища. Доколкото може да спорим дали това е заради по-добрите материали, качествено строителство, цена на земята, спекула или пазарна логика, факт е, че ако сте младо семейство със средни доходи едно жилище в нова сграда въобще няма да е по джоба ви. Това, всъщност, се оказва сериозен проблем за демографията. Именно недостатъчно пространство и градската среда се сочи като една от водещите причини за нерешителност на двойки да имат деца.

Тук трябва да се отбележи, че панелните апартаменти, макар идващи с много други проблеми, всъщност имат по-добро разпределение и квадратура от новите, които излизат на пазара в момента. По това отношение са по-добри дори от апартаменти с двойна цена. От гледна точка на качеството като пукнатини, течове и прочие мисля, че всеки може да каже доста от свой опит за новото строителство. Разходите са понякога по-големи за вътрешни ремонти, но значително по-малки за поддържането на самата сграда.

Доста се говори за оставащия живот на панелките. Аз също смятах, че съвсем скоро ще имаме огромен социален проблем с тях. Санирането трябваше да удължи значително живота им. Вместо това – както много други евро- и бюджетни програми – се превърна в схема за точене, а сградите бяха просто изолирани и то не особено добре. Дори така мнението на архитекти е, че повечето панелки имат поне 20-30 г. живот. При земетресение, например, биха били по-безопасни от всичко строено през 90-те. Динамиката на пазара през изминалата година показва, че хората нямат притеснения по този показател.

Карта на продажбите в София през 2025

Както споменах по-горе, в събирането на данни за анализа не се ограничих само до самостоятелните обекти, а всички промени в собствеността. Това ми позволи да направя карта на всички включени данни. Показва само поземлените имоти, в рамките на които е открита промяна в собствеността. Цветовете показват къде има най-много такива.

Когато натиснете на един имот ще видите обяснение – колко обекта, колко дяла, между кои дати са промените, както и какво лице е новия собственик. Показал съм и какви видове лица притежават по данни на кадастъра дялове или обекти в рамките на този поземлен имот. Това може да са например апартаменти, някои от които да са на физически, юридически лица или държавата.

Разбира се, предвид обемът на обработената информация, проблемите в нея и това, че немалка част трябваше да чистя на ръка, възможно е да има грешки. Ако забележите такива или имате идеи за подобрения, ще се радвам да ги споделите в коментарите.

Може да ви е интересно също да погледнете и картата ми за собствеността на имотите в страната. Целта ми с нея беше да създам инструмент, с който да проверяваме дали градинката пред блока или парка до вас не са се „оказали“ изведнъж частни и неизменно ще бъдат застроени.

Тротоари (на цени) като в Германия

Post Syndicated from Боян Юруков original https://yurukov.net/blog/2026/trotoari/

Снимки от Франкфурт, Германия

Попаднах на мой стар пост от преди 8 години показващ как правят тротоар в тогавашния ми квартал във Франкфурт, Германия. Тогава го сравних с оплакванията на ремонтите на Дондуков и Цариградско. В продължение на темата от вчера реших да проверя, колко всъщност е струвал да се направи така. Намерих аналогичен тротоар в съседно село, който миналата година е бил направен за около 120 евро на кв.м. Това включва основа, бордьори, подобни очертания на зелени площи без осветление.

За сравнение, цената на тротоарите, които виждаме да се правят в София, при последните поръчки излиза около 100 евро на кв. м. Имайки предвид, че разходите за труд са по-ниски, цените са почти идентични Разликите в качеството на изпълнение, плочите и елементите се виждат с просто око. Бях във Франкфурт пет години след като завършиха този тротоар и не беше мръднал. Някои от тези в София вече ги виждам как пропадат.

По социалки и групи се възмущаваме на общината и липсата на контрол когато нещо е нескопосано. „Ремонт на ремонта“ стана нарицателно по време на Фандъкова за лошо свършена работа и криво-ляво закърпена след това. Доколкото си мислим, че това става само когато държавата и общината плаща, показах как частни компании правят път и се налага поне четири пъти да го поправят защото пропада. В случая това беше по поръчка и под зоркото око на Артекс, но важи с пълна сила при изпълнение на всякакви сгради и инфраструктура. При тротоарите обаче, особено ремонтите, наистина голяма отговорност носи общината в целия процес.

Има обаче поне седем фактора, които влияят дори повече на тези ремонти. Някои от тях оскъпяват работата значително, други блокират налагането на контрол, а трети в най-добрия случай удължават времето за изпълнение.

Подземна инфраструктура

В София и практически всеки български град който не е коп’нал, той не е направил шахта или прекарал нещо под земята. Понякога кабели, тръби и оптика са на сантиметри под краката на хората. Понякога са дори опасни. Спомняте си смъртта на детето, което го хвана ток. Столичния общински съвет обеща да се захване с решаване на проблема и създаване на структура, която да отговаря. Това не се случи.

Преди две години пуснах карта на шахтите на София. Това са поне тези, за които общината знае и са в ГИС системата на НАГ. Има още много кабели и трасета между тях и още доста, за които не се знае. Всички следва да са достатъчно дълбоко, за да не пречат на тротоари и улици. Проблемът е, че понякога са буквално сантиметри под плочки, корени и бордюри. Това се установява едва когато започне ремонта, т.е. когато работата е планирана, бюджетирана и поръчката е спечелена.

Дори когато са незаконни не могат просто да се отрежат. Когато са законни обаче, но не на правилната дълбочина, проблемът възниква когато някой чиновник някога е подписал, че приема обекта както си е. Дали е било въпрос на корупция или нехайство, факт е, че сега разходът за преместването им на правилна дълбочина е на общината години по-късно. Това оскъпява значително нещата.

Лошо или липса на планиране на улици и тротоари

ПУП-овете на парче, позволяването улиците да са с намалена широчина оставяйки никакво място за тротоарите, приватизирането на места за паркиране или повече ленти на булевардите за сметка на тротоари и велоалеи, странните архитектурни чупки по сградите усложнявайки достъпа до гаражи, входове и съседни сгради, липсата на отчуждаване на достатъчно от частните имоти преди урегулирането им години назад във времето за нормална инфраструктура и редица други проблеми около хаоса в презастрояването в София и редица други градове води до там, че тротоарите не са просто 2.5 метра широки алеи подходящи за хора с проблеми с придвижването, незрящи или родители с колички, а криволичеща какафония от неравности и абсурди.

Дори при липса на подземни „мини“, най-съвестно изпълнение на строителя и контрол от общината, каквото и да бъде направено на определени места ще е абсурдно. В Изгрев видях тротоар широк една педя с бордюр още 10 см. Опитах и сам не мога да стъпя на него. Но имаше знак „мини на отсрещния тротоар“, т.е. на тия 30 см., защото се строеше поредният голям комплекс наблизо.

Дори когато се ремонтират улиците, се прави единствено смяна на горния слой на асфалта. Не се преосмисля концепцията на улицата, новата натовареност, дали следва да има издадени части на тротоара за по-лесно преминаване на учениците по пътеките, дали трябва да се обособят паркоместа и стесни на места платното, за да се намали скоростта и шума. Именно това очаквах при поръчката за ремонт на улицата в най-лошо състояние в район Изгрев – Тинтява. Районният кмет се хвалеше години наред, че работи над промяната ѝ, че мисли и готови всичко и подава предложения как да е в общината. Накрая като излезе поръчката се оказа, че нищо не е подал като предложения, а се използва остарели и вече неверни скици и планове от преди 10 години. Това е пример как не се прави и накрая плащаме много по-вече от данъците си за нещо по-лошо.

Строителен надзор

При такива проекти се взима строителен надзор, който би следвало да е независим. Проблемът е, че често става въпрос за свързани фирми. Независимият надзор трябва да следи за изпълнението на параметрите и изискванията за качество. Както добре виждаме обаче, това почти никога не се случва. Общините често нямат експертен капацитет да преценят дали нещо следва да е така или не и чисто естетическата им оценка и това, че някои неща са очевидни не издържат в съда. Становището на „независимия“ надзор натежава.

Непостоянни съдебни практики с дъх на корупция

Всяка обществена поръчка, всяко искане за поправка, всяка наложена глоба за несвършена работа или лошо изпълнение, всичко може и често се обжалва пред административните съдилища. Те имат крайно противоречива практика. Отчасти това е заради неспазен процес от страна на общината въпреки наличието на нарушения. По-често е защото става дума за сериозни пари и съдиите или не им пука, защото „ма то така си беше“, или са заставени да не им пука. Аналогични проблеми има при отказите за разрешения за строеж или ПУП-ове.

В тази среда административните съдилища в България носят със себе си един от най-негативните ефекти на градската среда. Несигурността, че законът и публичният интерес ще бъдат запазени води до там, че общините масово не се възползват от възможността да рестарвират или поне укрепят разпадащи се паметници на културата и да заставят собствениците да платят, ако ще със самия имот. Страх ги е, че никога няма да си върнат парите, защото е по-евтино да подариш апартамент във Витоша на сина на съдийка в Административния съд, отколкото да върнеш парите, които сме дали от данъците си.

При поръчките за тротоарите ситуацията е подобна. Затова винаги се гледа да се разберат с добро, ако ще да е на база компромиси и ниско качество на резултатът. Най-лошото е, че следващия път най-вероятно същите хора ще спечелят поръчката отново и ще трябва да се работи с тях отново

Липса на конкуренция и некачествена работа

Доколкото има страшно много строителни фирми в България покрай манията за крипто-бетона, всъщност много малко фирми кандидатстват за подобни поръчки. Отчасти това е заради изискванията за опит и мащаб, отчасти защото много от фирмите работят на черно и не могат да докажат доходи от подобна работа, отчасти, защото хора като Вълка и Таки извиват оркестрират кой да кандидатства къде. Така разпределят територия и сфери и дори общините да не са „в кюпа“ и да се стараят да получат качество на разумна цена, често са изправени пред свършен факт. Пример за това беше боклука в София, където изведнъж всички камиони за смет в страната потънаха в дън земя, когато община София искаше да наеме такива.

Липсва конкуренция заради такива мафиотски тактики и малкия брой фирми по принцип. Отделно качеството на работата е изключително лошо. Въпреки възторгът на инфлуенсъри и брокери, ако се наблюдавате строежите преди да сложат фасадата виждате с просто око невъзможни неща. Залепят ли фасадата и покрият бетона на гаражите с боядисан в зелено тънък слой трева вече изглежда готино като за снимки.

При тротоарите това го забелязваме по-бързо, защото е пред нас. При първият лек дъжд се виждат и проблемите в основата като се разкривят и започнат да плюят плочките. Бордюрите започват да се чупят от качващи се коли. Плочите и бордюрите не са изрязани правилно, а се пълнят с малко бетон ронещ се на втората седмица. Липсват хора, но дори тези служители не са обучени, нямат достъп до правилната техника и не им се плаща достатъчно. Твърде малък пазар сме, че фирми да дойдат за няколко тротоара от други държави, а и мафиотските схеми по-горе ги гонят. Материалите не са достатъчно добри, дори да има сложени изисквания.

Специфични изисквания, схеми и планове

За да може да се аргументира използването на 5 см. тежки плочи вместо 1.5 см. или специални бордюри с изрязани плочи около тях или многослойна основа от точно определен чакъл, а не каквито строителни отпадъци фирмата не е успяла да изхвърли вероятно нелегално някъде, трябва да е разписано ясно и недвусмислено в стандарт и схеми за тротоарите. Предложения за такива е имало доста през времето, но или не са били технически издържани отвъд шарените картини, или просто не са били придвижвани в Столичния общински съвет.

Именно тяхна е отговорността за приемане на такива изисквания, схеми и планове. Аналогично могат да изискат разработването и да приемат разписана единна визия на фасадите в централната част или да засилят вместо да зачеркват, както явно се готви икономическото мнозинство, изискванията за озеленяване на нови сгради. За да може да се изисква качество като описаното горе, трябва да се стъпи на такава схема. Именно това имат във Франкфурт в различни варианти и всеки район си избира специфика и дори цветове.

Паркиране върху тротоарите

Никой тротоар не се прави с идеята да може да се паркира върху него. Това би оскъпило значително процеса, особено предвид увеличения брой тежки джипове из града. У нас всеки паркира където си иска и се кара като му направят забележка „ма къде да паркирам другаде“. Новите тротоари в София масово се използват за паркоместа. Това се вижда дори и особено когато тротоарите са пред училища и детски градини точно когато десетки деца трябва да минат точно от там. Доколкото изпълнението е лошо като цяло, именно паркирането е основна причина за скапването им.

В Германия за паркиране като този горе се плаща 100 евро глоба на момента. Няма нужда от катаджия на място – просто снимка от някой, където се вижда номера и мястото. Дори да стъпиш с гума на бордюра, което неизменно го чупи с времето, значи глоба. У нас имаме изключително странна нарочно бюрократизирана система с предразполагаща към корупция и отказ от отговорност, в която практически не се глобяват повечето нарушения, а събираемостта е плачевна. Столична община няма право да налага глоби, за това, че им чупи някой тротоарите. Само ако са паркирали в зона. СДВР не приема да използва камерите на общината, не следи за минаване на червено или престрояване на кръстовище и масово не налага глоби. Никога не са взимали подписаните с електронен подпис сигнали от Гражданите или собственият им мейл за сигнали, например, за разлика от останалата част от страната.

И не, колчетата не решават нищо. Тротоарите и без това са крайно тесни с всички лампи, стълбове, дървета, кофи за боклук, стълби на нечий магазин или щъркели на някой бар или направо маси на заведение наблъскани така че и сам човек да не може да мине, а какво остава за детска или инвалидна количка. Тук се налагат законодателни промени даващи повече лостове на общината и възможности за гражданско участие, както и автоматизация на процеса както на установяване, така и на връчване и налагане на глобите.

Какви други причини смятате, че са замесени тук? Ще ми е интересно да го обсъдим в коментарите.