Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2427

Професор Андрей Зубов е журналист в руския вестник „Новая газета“. Историк и религиевед, той е работил преди това като професор в МГИМО, завеждащ катедра в Руския православен университет, главен научен сътрудник в Института по изтоковедение на Руската академия на науките, доцент в Московската духовна академия… Чрез Огнян Минчев се натъкнах на великолепната му статия „Что ждет нас теперь“. И най-безсрамно я открадвам и превеждам на български тук:

—-

КАКВО НИ ОЧАКВА СЕГА

2 март 2022 г.

Откъсвайки се от всички тези ужаси, които достигат до нас от театъра на братоубийствената Руско-украинска война (именно под това име тя ще влезе в историята), и от страховете, които ежеминутно ни терзаят у дома, ми се иска да проанализирам ситуацията, така да се каже, от птичи полет.

Всяко общество прилича на пирамида по близостта си към властта и способността си да влияе на властта. В демокрациите обаче тази пирамида е полегата, с остри ъгли в основата и тъп връх, а в личностните автокрации (абсолютни монархии, тирании) е с много остър връх и ъгли при основата, твърде близки до 90 градуса. Нашето общество е характерен пример за втория тип, автократската пирамида.

„Дълбините на народа“ представляват около 80% от нея. Те са основата на пирамидата. Като правило хора, които живеят небогато или дори бедно и предпочитат телевизора пред Интернет за съставяне на картината си за света. Те или изобщо не са стъпвали зад граница, или са се задоволявали с охраняемите плажове на Турция, Египет, Тунис или Хайнан. Те са стихийни антиамериканисти, въпреки че никога не са били в Америка. Антиамериканизмът им е последствие от комплекса на завистта на фон на непросветеност. Често в главите им картината на света е омотана в теория на заговорите, псевдоистория и други странни представи. Те са пасивни и сега, макар и недоволни от живота, и са послушни на властта.

В сегашната ситуация повечето от тези хора (около 70%) поддържат войната на Путин по украинските полета и вярват в кръвожадни антируски „бандеровци“ и злобен Запад, които противостоят на Русия. Вършат го обаче без фанатизъм. Своите деца няма да искат да пратят на война и предпочитат да си спестят нейните трудности. Фанатиците сред тях са съвсем малко. Тези, които биха отишли да воюват като доброволци, ще го направят повече от нищета и отчаяние заради неуредения си живот.

Второто ниво на пирамидата са 18-19%. Това са интелигентни и културни хора, които широко използват интернет, ходят зад граница и познават добре света. Много от тях имат независими от властта източници на доходи. Други – напротив, работят в държавни корпорации или в бюрокрацията, обслужват властта, но нямат достъп до нея. Тези хора често, но не винаги живеят прилично. Могат даже да имат жилище в Латвия или България, или дори апартаментче на Лазурния. Сред тях преобладава ясното разбиране на картината на света, много имат силни нравствени принципи и ценят свободата. Други – напротив, продават таланта си на властта, и срещу мълчанието си получават нелоши заплати в университетите, бюрокроцията и близкия до властта бизнес. Немалък брой представители на тази група, потресени от последните събития, и в момента сменят лоялността си към властта с морално противопоставяне, подават си оставките от държавни служби и медии, и т.н. Но така постъпват далеч не всички лоялисти. Пример за протестното мнозинство сред тази група може да бъде актрисата Чулпан Хаматова, а на лоялното малцинство – Гергиев.

Най-сетне, върхът на пирамидата – 1-2% от населението – са бенефициентите на сегашната руска система. Това са хора изцяло предадени на властта, също образовани и разбиращи всичко. Имащи на Запад не апартаментчета, а вили, солидни влогове в западни банки (от Швейцария до ОАЕ), участващи в международния бизнес. Това са чиновници от най-висок ранг, ръководители на държавни корпорации, така наречените депутати в Думата и Съвета на Федерацията, губернатори, многозвездни генерали от армията, ФСБ и ГРУ. Те са продали свободата си на Путин и са получили в замяна богат и привилегирован живот. Те са безпрекословни изпълнители на волята му, но не по идейни, а по абсолютно користни съображения. Идеолози от сорта на Дугин или Вайно сред тях също има, но са малко. И, най-важното, идеите им са най-различни, общо е само че се опитват да ги осъществят чрез „достъп до тялото“.

Сега в тази елитна група царят ужас и фрустрация. Най-често чуваният израз в кабинетите и на Кремъл, и на Лубянка, и на Старая площадь е „той ни измами“. С Руско-украинската война Путин занули целия им сладък живот, направи недостъпни за тях парите им и вилите им в най-хубавите места по света, и на всичкото отгоре изисква от тях още повече лоялност, без да му пука, че съучастието в тази война прави много от тях поименно военни престъпници и обекти на трибунала в Хага. Такава договорка с Путин те нямат. Освен това пред тях започна да се мержелее и призракът на Големия терор, ако отхвърленият от целия свят режим продължи военната си агресия. А по-нататък ги чака и перспективата от тях да остане само ядрена пепел. Пък тая перспектива хич не е интересна за собствениците на океански яхти, колекции ролс-ройсове и ламборджинита, шедьоври на живописта и уютни вили сред тосканските лозя.

Тези хора престават да са лоялни на Путин. Защо да губят всичко накрадено, че и живота си в добавка? А без тях Путин вече е не велик тиранин, а просто стар човек, който се крие в бункер. Даже прословутият „червен бутон“, така майсторски изобразен в „Шарли Ебдо“, той вече може да натисне, ама никой няма да се задейства от това. Няколкото му фанатици не се броят. Те просто ще бъдат изолирани, заедно с направилия грешка тиранин.

Путин не може да се обърне и към по-долния етаж от пирамидата. Той или е против него, или му е лоялен по същата причина, както и „елитът“, и ще му обърне гръб заедно с елита. А към дълбините на народа съвсем не може да се обърне. Той е всичко друго, но не и народен вожд. Пък и този народ, дори да му съчувства, няма да тръгне след него. Вече е научен на пасивност и оцеляване пред телевизора, а не на народна революция.

Ако Путин беше спечелил войната в Украйна за два дни, а Западът не беше приел съкрушителни санкции, щеше да продължи да се радва на лоялността и на пълната поддръжка на народа. Даже на мистичен възторг от страна на елита, като Хитлер през 1939-41 г. Интелигенцията щеше да бъде разцепена и изолирана… Но Путин изгуби войната, не успя с блицкрига, затъна в мартенската кал на украинските черноземи. И санкциите се оказаха наистина съкрушителни, както и обеща старият президент Байдън.

И Путин остана сам. Тук не е Иран, където режимът на аятоласите се утвърди в резултат на народна религиозна революция (както и режимът на болшевиките в Русия през 1917-22 г.). Не е и Северна Корея, където в деспотизъм прерасна също народна антиколониална война. В Русия вече трийсет години царува скучна и безидейна клептократия, приела от ръцете на болшевизма смазания от него народ.

Путин занули клептократията, вече няма как да бъде неин лидер. Опозори се пред целия свят и стана за човечеството особено опасен военнопрестъпник с признаци на лудост. До няколко дни ще го отпишат. Не той, а нов лидер ще трябва да връща на върха на пирамидата „красивия живот“, да възстанови отношенията със Запада, да измоли разблокиране на банковите сметки в чуждестранните банки, да издейства отмяна на запорите върху имущества… Това ще трябва да бъде човек, неопетнен от сегашните престъпления, в идеалния случай даже осъдил ги на пълен глас, но произхождащ от техните среди. Човек, с когото те могат да се договорят.

Затова не ни грози нито нов сталинизъм, нито ирански път, нито севернокорейски. Масите в Русия са безмълвни, народна революция няма да има. Ще има, и то много-много скоро, вътрешен за върхушката преврат, подобен на смъкването на Хрушчов през 1964 г., или смъртта на император Павел на 11 септември 1801 г., или странната смърт на Сталин през март 1953 г. Но за да възстанови отношенията със Запада той ще трябва да се опира на средният, активният етаж от пирамидата, да има неговата морална поддръжка и да възстанови демокрацията и гражданските свободи. И можем да го очакваме в близките дни, най-много седмици. Оставам оптимист, господа.

Post Syndicated from original http://www.gatchev.info/blog/?p=2423

Тече четвърти ден от сраженията. И става все по-ясно – Путин изгуби тази война.

Губи я в Украйна, от най-високо до най-ниско ниво. Комедиантът Зеленски вместо да се подриска от страх и да се предаде или скрие, се оказа истински президент и мъж. Остана под бомбите в Киев и на предложението на САЩ да го евакуират отговори: „Трябва ми не транспорт, а оръжие!“. Показа, че са палячовци другите държавни глави, начело с Путин… Милионерът Кличко вместо да дава акъл от вилата си в Калифорния, организира отбраната на града и сам е на предните линии. Тринайсетте граничари на Змийския остров, без дори да имат къде да се прикрият от снарядите, пратиха руски боен кораб да си завре ултиматума няма да напиша къде. Вместо да се пръснат като пилци, обикновените украинци взеха оръжието и се организираха в бойни части. Опитът да бъдат сплашени ги обедини… Ако някой пита какво е народ, а не мърша – ето, гледай.

И офанзивата му не върви. Вместо Киев да бъде прегазен за 4-5 часа, и останалото от Украйна за още няколко дни, Киев се държи вече четвърти ден. Свръхзвуковите ракети, ядрените подводници и другите легенди за руското оръжие не помагат. Няколко масирани атаки на града се провалиха. Опитите да го обкръжат – също: напредък засега има, но за пълно обкръжение ще им е нужен вероятно към месец. Лесните за превземане участъци падат бързо, но добре укрепените държат – германците научиха това при Ленинград. Рускоезичният Харков също отбива атаките със сталинградски героизъм. „Нацисткият“ батальон „Азов“ продължава да удържа Мариупол срещу атаки отвсякъде и бомбардировки в количества, достатъчни да го унищожат няколко пъти… Тук-там руските войски успяват да превземат по някое градче, но така за цяла Украйна ще им трябват години. И това насред полета, идеални за блицкриг. А като стигнат сред хълмовете и горите на Западна Украйна?

Това е едно от страшните поражения на Путин. В момента умира пред очите ни митът за „непобедимая и легендарная“. Разгромен от далеч по-малка и несравнимо по-слаба военно държава, но със смел и достоен народ. Хората си припомнят как мъничка Финландия също успя да се опъне на превъзхождащата я десетки пъти Червена армия – изгуби малко територия, но запази независимостта си. И започват да си задават въпроса какво ли ще стане, ако срещу руската армия се изправи равностойна ѝ по мощ. Дали от нея няма да останат, както казват руснаците, „рожки да ножки“…

Още по-страшно е поражението на Путин сред руснаците в Украйна. Преди ден-два писах във Фейсбук – по броя взети руски паспорти в Донбас си личи, че населението там май не обожава Русия. Че под ботуша на руската армия и наемниците ѝ си мълчи, но косвените белези показват скритото… А сега виждаме, че същото е и другаде. Градовете с руско мнозинство оказват жестока съпротива на руската армия. Някои биват прегазени, други удържат, но всички се бият свирепо срещу „освободителите“ си. Не зная дали Русия може да е добре дошла за тях, но Путин очевадно не е.

Губи войната Путин и на Запад. Вместо Западът – и целият свят – да е стреснат и смразен от светкавичната мощ на съветската армия, той се чувства заплашен, но не и уплашен. Обединява се срещу Русия, налагайки ѝ санкции, които преди биха били непредставими. Швеция и Финландия обмислят кандидатстване в НАТО. Германия драстично качи военния си бюджет над 2% от БВП – Путин постигна каквото Тръмп не успя дори да постави на сериозно обмисляне. Великобритания взе мерки срещу руските пари. Източноевропейските държави – включително такива с руски агентури начело, като Унгария и България – затвориха въздушното си пространство за руски самолети. Войски на НАТО бяха преместени напред, към границите с Русия. Решението тя да бъде отрязана от СУИФТ беше не просто прието, а единодушно. Из света се провеждат многохилядни митинги против войната и в подкрепа на Украйна. Даже световният спорт тръгна категорично да отрязва Русия. Дори Китай вече не я подкрепя толкова охотно… Не, не е страховита световна конспирация – просто Путин жъне каквото пося.

И го жъне дори сред руснаците на Запад. Навсякъде в митингите участват рамо до рамо местни хора, живеещи там украинци и живеещи там руснаци. Не защото са предатели на родината си, а защото са наясно, че Путин не е родината им, не е Русия. И на повечето места украински бежанци приемат и подслоняват в домовете си най-охотно именно местните руснаци. Включително в България. И това е една от причините да пиша този запис – моля ви, не забравяйте, че руснак не означава задължително путинофил. Че повечето руснаци в България са били тези дни по-достойни и по-антипутиновски от много българи. Гледайте ги с уважение, заслужили са го. И ако някой се опита да ги тормози, без колебание му подарете юмрук в зъбите. Да не позори България, българите и вас лично.

(А най-запенените и отблъскващи „мурзилки“ тук са българи, за срам на всеки честен българин. Да, немалко от тях не са платени или с мръсни надежди лекета, просто са промити от Путиновите лъжи, на които са имали наивността да се доверят. Да, немалко от тези хора са иначе свестни и добри. Уви, когато мътилката се оттече, те ще се окажат при лекетата – не истински заслужено, но там ще са се сложили сами. Няма да бъдат преследвани, но и няма да се отърват лесно от позора и погнусата. Уви, кой каквото сам си направи…)

А най-страшно губи войната Путин в… Русия. В руските медии тази война е операция, ограничена в Донбас, да го освободят от превзелите го подло укрофашисти – Путин го е страх да признае пред народа си, че извършва агресия срещу Украйна. Подготвени са мобилни крематориуми за убитите руски войници, да няма върнати в Русия тела и въпроси около тях – „изчезнал при учение, точка“. Но въпреки това народът му научава, и хората с ум и съвест реагират. В Москва и Санкт Петерсбург всеки ден има демонстрации срещу войната, въпреки вече няколкото хиляди арестувани, въпреки заплахите с уволнения и затвор за участие в тях. Руски интелектуалци масово подписват открити писма срещу тази война. Дори спортисти се обявяват срещу нея.

И дори в руската армия. Пленените руски войници разказват едно и също – никой от тях не е знаел, че атакува украинска територия. Казвали са им, че освобождават Донбас от превзела го украинска армия… Но командирите няма как да не гледат карти и да не разберат къде са, и много от тях не са щастливи. Вече на няколко пъти излиза информация как руски танкови колони спират някъде, изливат горивото и съобщават: „Горивото свърши, нямаме как да стигнем до фронта.“ Не от страх да воюват – от нежелание да стрелят по братята си. А в Херсон танкова колона беше връхлетяла, минала през града стреляйки във въздуха и излязла от другата страна, без реално да нападне нищо. Очевидно някой командир е изпълнил заповед да атакува както съвестта му е позволила.

(Току-що прочетох за двама руски войници. БТР-ът им привършва горивото преди Харков, на двеста метра от бензиностанция. Взимат те две туби, отиват до нея без даже да си вземат оръжието, и казват на персонала – етнически руснаци! – „Привет, ние сме освободителите ви, най-сетне пристигнахме! Викайте ура и ни дайте малко гориво, че го привършихме!… Ама чакайте, защо ни арестувате? Не се ли радвате?!…“ Познайте какво им е наливал руският агитпроп в главите. И каква се е оказала реалността.)

… Да, в Русия санкциите вече започват да оказват ефект. Все по-трудно е да се изтеглят пари от банкомат или банка. Нищо чудно скоро да започнат да изчезват от магазините първо някои стоки, после други… За Путин как се чувства обикновеният руснак е без значение, стига да не се бунтува. Но това няма как да скрие, че руският народ е жертва на тази война не по-малко от украинския. По различен начин – но всъщност не много по-различен. Русия губи може би повече убити на ден, отколкото САЩ загубиха в Ирак общо за 20 години там. И тези убити може формално да се водят войници и агресори, но реално са най-обикновени момчета. Изкомандвани да загинат за каквото сигурно поне 95% от тях не искат и се срамуват от него. Те и семействата им са също и точно толкова жертви на Путин – не го забравяйте.

Не е без значение и може ли Путин да си позволи да продължава тази война. Тя му струва по около 20 милиарда (в долари) на ден – БНП на Русия за близо седмица. Имаше готовност да издържи този разход за няколко дни до седмица, до толкова очакваше Украйна да падне напълно. Продължи ли над 10 дни войната, ще започне да загазва. Свършват парите, свършва горивото за воюващите части. Свършват дори запасените муниции, а за производство на нови трябват материали, които сега никой няма да продаде на Русия… А пък в това време светът вижда, че Украйна не е обречена и има смисъл да ѝ се помага. И помощта вече тече – хиляди противотанкови и противосамолетни ракети, тонове оръжие и муниции. Удържат ли украинците още десетина-петнайсет дни, Путин ще трябва да преговаря, и Украйна ще бъде в тези преговори силната страна. Нейната армия с всеки ден ще получава все повече и по-добро въоръжение, а това на руската ще свършва.

(Руското въоръжение и без това не е на ниво. Наскоро гледах видео с пленен руски танк. Операторът го разглеждаше и показваше отвътре – всичко е връзвано и кърпено кое както може. Било е подвиг изобщо да го докарат до бойното поле… Повечето друга руска техника е на подобно дередже. И танковете, и самолетите. И вероятно дори ядреното оръжие.

И на подобно дередже е и личният състав. Няколко руски части, може би между 50 000 и 100 000 души общо, са много боеспособни, но останалото е зле обучено пушечно месо. Резервистите и мобилизираните са още по-зле обучени. А повечето от боеспособните части вече са в боя, и по-слабата и зле въоръжена Украйна предимно успява да ги задавя и удържа… Какво ще стане, ако повечето от тези части бъдат разгромени? На Украйна това може да отнеме доста седмици воюване, но на НАТО вероятно би отнело ден-два. После „непобедимая и легендарная“ накъде и как…?!)

Може ли Путин да допусне това? Би означавало края му – главорезите под него няма да му простят. Ние може и да не усетим, ако го смени някой друг Путин, но той ще го усети, ако и за кратко. И на неговия стол няма как да седнеш, ако не си тежък психопат, руската управленска система не би го позволила. Така че оттук нататък следва от него да се очаква най-лошото.

Какво ще е то? Зависи дали околните ще успеят да му намерят някакъв изход от ситуацията, в която се вкара. Хич няма да е лесно. Ако успеят, може и нещата да се разминат по-леко. Ако обаче не успеят, може да се очаква всичко. Много по-агресивно включване на руската армия – до този момент тя предимно пази цивилното население. (Може да е не по хуманни, а по политически съображения, да не потриса руснаците – няма значение, фактът е факт, пази го.) Може да нареди масирани бомбардировки над украински градове, без значение на жертвите – не зная ще го изпълнят ли командирите му, някои вероятно да. Може да плаши Запада с ядрен удар, ако продължат да доставят оръжие на Украйна – Западът вероятно няма да престане, натискът от населението му в тази насока вече е твърде силен, а западните политици не могат да си позволят да го пренебрегнат. Може дори да стигне дотам да нанесе ядрен удар върху Украйна, за да сплаши съпротивата ѝ и света – съпротивата ѝ ще се втвърди още повече, а светът вероятно ще реагира с такова обединяване срещу Русия, че дори Китай ще бъде принуден да я изостави… В особено крайния случай може да се стигне дори до руски ядрен удар срещу държави от НАТО заради доставките на оръжие – това ще означава моментална ядрена война между НАТО и Русия, с пълните им арсенали, плюс конвенционална война. Ако Путин така или иначе няма да оцелее, защо да не погуби и света със себе си?

„Интересен“ е само последният вариант. Противно на убежденията на повечето хора, нито животът на Земята, нито човечеството ще бъдат унищожени. Ще загинат десетки, може би стотици милиони хора, но човечеството ще го преживее. (Русия има голям ядрен арсенал, но какво е състоянието му вече обсъдих. А САЩ няма да ударят с повече, отколкото реално им е нужно, за да обеззъбят врага.) Какви ще са последствията за Русия не ми се мисли. Какви ще са за България – също няма да са хубави.

Сигурно е само едно – ако Путин беше разкаран от Кремъл навреме, всичко това нямаше да се случи. Ако ще войната да спре в този миг, вече убитите и разрушенията ще са излишно много.