Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/congratulations-borisov-2-0/

Лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е в 42-рата гестационна седмица и скоро ще (се) роди променена власт, която обаче едва ли ще издържи дълго след ремонта. Не и до изборите за президент и вицепрезидент следващата есен. 

Въпреки петъчните изявления, че никой от партията не иска избори, след 42-рата седмица вече е рисково и за „майката“, и за „бебето“ и всеки лекар би посъветвал за секцио по спешност. А Борисов и премиерът Росен Желязков предложиха разговори за укрепване на коалицията, в които освен ГЕРБ–СДС, БСП и „Има такъв народ“ ще включи и ДПС – Ново начало. Там ще се разберат как да узаконят съвместното съжителство с Пеевски.

Резултатите от докладите на областните координатори, кметовете и депутатите показват, че никой не иска да ходи на избори, включително и ГЕРБ.

Тежките отговорности

Егото на Борисов кърви. На партията и на неговия гръб тежат отговорностите на управлението, докато съюзниците във властта берат плодове и правят компоти. Дори сгромолясващата се по нанадолнището БСП получава 493 гласа повече спрямо 2023 г. на извънредните избори за общински съвет в Пазарджик. А ГЕРБ, вместо да получават шестици, са шестаци, защото са на шесто място, и разни хиени ръфат периферията и си проправят път към твърдото партийно ядро. Премиерът Росен Желязков е добре посрещнат на европейски форуми, а в България всички крила на опозицията плюс президента Радев нападат Борисов, че Пеевски му е стъпил на врата, и го ядосват с подигравчийски есемеси. Но в действителност му показват кой глозга ГЕРБ и не се насища.

Олигархът партиен лидер може да е спасение за стабилността, но „ковиден“ за ГЕРБ, тъй като умерените избиратели на партията не приемат този съюз. Не го приемат и някои представители на партийните кръгове. ГЕРБ може да разчита на клиентелисткия си електорат, но заради факта, че властта се споделя с повече политически сили, той също е намалял.

След като всички телевизии ретранслираха гибелния гняв на трикратния премиер и началник на първата политическа сила Бойко Методиев Борисов, държавата спря работа. Министър-председателят отмени заседанията на правителството, парламентът няма кворум и също не работи. Като че ли е обявен национален траур, а не антракт преди второ действие с договаряне и преразпределение на порции в изпълнителната власт. Зад кулисите тръгна „преформатирането“.

В понеделник, все едно че нищо не се е случило, държавата пак ще заработи след дългата пауза, в която нито една министерска или депутатска заплата не е била прекъсната. 

Конкуренцията настъпва

Лидерът на ГЕРБ ще изтръска некои от широкия си гръб, за да гарантира и зрелищата. Засега е изпаднал само директорът на Областната дирекция на МВР в Пазарджик старши комисар Даниел Бараков, иначе трябваше да е министърът на вътрешните работи Даниел Митов, който е и заместник-председател на ГЕРБ.

Каквото и да прави Борисов обаче, нито ще потуши напрежението в управляващата коалиция, нито ще възвърне доминацията му на политическата сцена. А през 2026 г. ще има сериозна конкуренция в лицето на нов партиен лидер – Румен Радев. Защо не и партньор? За разлика от Пеевски, водачът на ГЕРБ не влиза в остра конфронтация с Радев – макар да го нарече „проруска алтернатива“ във вулканичното си слово – и никак не са изключени контакти между двамата далеч от публичността.

Въпреки че всички все още са предпазливи в говоренето за предсрочните избори, никой вече не се съмнява, че настоящият президент има амбиции за изпълнителната власт.

Това означава, че ще напусне „Дондуков“ 2 доста по-рано от януари 2027 г., когато е клетвата на новите президент и вицепрезидент. За да го направи, е необходим взрив на социално напрежение, което да му утъпче пътя на спасител и да го издигне до първите места в социологическите проучвания.

Колко рано? Напролет или наесен? Бързината, с която Борисов поиска да бъде сменена председателката на 51-вото Народно събрание Наталия Киселова (БСП), означава, че може да са по-рано, и за да няма изненади, „домовата книга“ с кандидати за премиери трябва да бъде попълнена с „правилната“ селекция. Председателят на парламента е първият, който ще бъде поканен за служебен премиер при предсрочни избори. А освен че бе нарочена за смяна, Киселова бе и публично опозорена с обидния коментар на Бойко Борисов.

Киселова, където види празник на роза, на ягода, на череша, на слива, на джанка, на маруля – заминава там да се показва. Камо ли ако има мач, ако има нещо волейбол… то е чудо. Деветнайсет депутати или там колко има зад гърба си… Откъде накъде? Трябва да пита, преди да тръгне: имате ли против?

Въпреки това Киселова не може да стигне Бойко-Борисовата Цвета Караянчева, която „дари“ старите килими от парламента на театъра в Кърджали. 

Социалистите дадоха да се разбере, че нямат нищо против да жертват преподавателката по конституционно право. Председателят на БСП Атанас Зафиров, който е и вицепремиер, обяви, че са готови на всякакви разговори, за да запазят правителството. Никой не е и очаквал друго.

Засега не е ясно дали Киселова е „помилвана“ от отстраняване. Все пак беше единствената, чието име беше огласено от Бойко Борисов за незабавна смяна.

А Зафиров даде тон за калесването на ДПС – Ново начало, което за него не било официализирано.

Критика по същество срещу работата на госпожа Киселова аз не съм чул до момента. В същото време, ако се върви към преформатиране на това управление, към ново управленско мнозинство, формално, защото то съществува в момента това мнозинство, но не е официализирано, тогава е съвсем нормално този разговор да започне отначало, включително с позицията председател на НС.

Тоест няма против да се посместят на „Дондуков“ 1, за да пуснат в Министерския съвет и новите депесари.

Санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания даже чака пред вратата. „Ако има нужда да споделим отговорността и на ГЕРБ им тежи това нещо, ние сме готови“, каза Пеевски на въпрос ще дадат ли министри. 

Щели да имат решение до понеделник, предполагам, че той изчаква Борисов, всичко е в ръцете на Борисов – дали ще хвърли държавата в бездната… Видяхте колко време подкрепяме този кабинет без нищо, само заради хората. Готови сме и така да продължим да го подкрепяме, готови сме и да споделим отговорността.

Но Европейската народна партия едва ли ще е съгласна с точно това споделяне на отговорности.

Тихо, тихо! Пре-фор-ма-ти-ра-не

„Преформатиране на управлението“ означава пренареждане на участниците и ролите във властта, без формално да се стига до оставка и нови избори. Иначе е известно като „ремонт на кабинета“, но „преформатиране“ звучи някак технократско, по-авторитетно и… трудоемко. Борисов и Пеевски с чукове в ръка скулптират масивния ръбест коалиционен блок, изчуквайки оттук-оттам някое бесепе или итънъ. За да бъде разбран от широката публика, лидерът на ГЕРБ нарича този процес „разсънването на будалата“. 

Борисов не чупи коалицията: „Няма да чупим коалицията, но и няма да стоим тук по този начин.“ Само пречупва партньорите, за да приемат решенията му.

Ако пусне Пеевски през парадния вход на властта, Борисов ще завърши легитимирането му, макар и да не успя да го избели чрез сваляне на санкциите по „Магнитски“. Е, поне опита. БСП са съгласни съжителството с Пеевски да се узакони, остава и ИТН да се произнесат. Засега мълчат. Лидерът Слави Трифонов има опит в развалянето на правителства. Ако реши, че участието в настоящия кабинет е лебедовата им песен във властта, може и да склони. Но може и да се престорят на бегачи на дълги разстояния и да откажат.

С „официален“ Пеевски обаче Борисов би подписал предсмъртното си писмо, а и самият Пеевски няма полза да убие своя гостоприемник. Без партия, на чийто гръб да тежи, той е никой въпреки маниакалното възвеличаване и контрола над съдебната власт. 

А за президента Румен Радев се откриват най-добрите мишени.

Ставаме свидетели как Борисов капитулира пред Пеевски и му предава властта. 

Преддверие на криза

Преформатирането обаче е преддверие на криза и предсрочни избори. От ПП–ДБ виждат две решения: или правителството на Желязков да поиска вот на доверие, или да преформатират правителството с нови лица. „Страната има нелегитимен център на власт – институциите, службите и съдебната система са пленени“, заяви съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев и отбеляза, че това прави невъзможно провеждането на нормални, честни избори. По повод подкрепата, която Борисов поиска от ПП–ДБ, другият съпредседател – Божидар Божанов, коментира, че завладяната държава и ролята на Пеевски в нея са фундаменталните проблеми на политическата система в България:

Ако Борисов не беше тотално приклещен от Пеевски, вече щеше да е представил план за пълното му изолиране от властта.

Лидерът на „Възраждане“ Костадин Костадинов смята, че Борисов е уплашен, и определя речта му като „зов за помощ“. 

Ако беше разгневен, във вторник щеше да е напуснал правителството. Примирено е избрал ролята на Ахмед Доган… Ако намери достатъчно смелост в себе си, ще отиде на избори. Собствената му партия иска избори.

Според Костадинов Борисов и Пеевски са в „смъртоносна схватка за надмощие и оцеляване“, но това няма да продължава вечно, защото ГЕРБ няма как да се примири с ролята си на втора цигулка.

Предвид двете особено трудни задачи пред управляващите – бюджет 2026 и подготовката за еврозоната от 1 януари, кандидатите за властта са се поснишили. Така де, като ГЕРБ са поели отговорността, да си я носят заедно с оглозганите кокали!

Да се остави процесът по въвеждане на еврото в ръцете на служебно правителство е безразсъдно и безотговорно. Смените на няколко министри сега биха разредили напрежението, но няма да се решат структурните слабости на бюджета за догодина, за които предупреждават бизнес и анализатори.

Без структурни мерки ще има дефицити и бюджетът ще катастрофира. Трябва да имаме дефицит, не по-голям от 2% от БВП… България може да стане първата държава в еврозоната, която в първата си година няма да има растеж.

Любомир Дацов, член на Фискалния съвет и бивш заместник-министър на финансите

До края на годината бюджетът за 2026-та ще изглежда нарисуван много добре. Това не означава, че ще бъде полезен. Знаем кой със сигурност ще спечели – хората на висша държавна длъжност, особено т.нар. органи за сигурност. Ако вземете бюджета на съдебната система, особено прокуратурата, той е увеличен два пъти за три години.

Красен Станчев, Институт за пазарна икономика

Дори гуверньорът на БНБ Димитър Радев наруши традиционното за централен банкер мълчание, за да предупреди, че ако бюджет 2026 прилича на тазгодишния, идва криза, а България се отдалечава от модела на пазарна икономика, защото растежът идва от държавните заплати, а не от частния сектор.

„Преформатирането“ няма да реши нито един от тези значими проблеми. Гражданите нямат нужда от моноспектаклите на Борисов (който сигурно е проумял, че повече никога няма да бъде премиер), а от големия разговор за модернизацията на държавата и от законност и справедливост. Този език Борисов не го говори, Пеевски още по-малко.

Post Syndicated from Джорджа Спадони original https://www.toest.bg/edna-godina-sled-tragediyata-v-novi-sad-kakvo-stava-v-surbiya/

В един априлски следобед с петнайсетина италианци вървим между огромните блокове и по широките булеварди на Нови Белград. Водим обиколка из сръбската столица не само по класическите забележителности на града, но и по малко по-особени места – гробища, жилищни квартали и разбира се, из най-ярките примери за югославски архитектурен брутализъм, с които е осеян Белград.

Току-що сме се възхитили на кулата „Генекс“ и чакаме на светофара, за да пресечем улицата и да се насладим на още jugobeton. Преди да стъпим на пешеходната пътека, покрай нас профучава кола, откъдето се чуват несъмнено сръбски псувни. Jebite se, blokaderi! Към нас ли беше това? 

След десетина минути стигаме до друга емблематична сграда – блок 28. От детската градина наблизо излизат две жени с количка. Наблюдават ни внимателно, загрижено. Питат ни уплашено и любезно дали възнамеряваме да блокираме нещо в района, дали ще се състои някаква blokada.

По това време вече от почти седем месеца през Сърбия преминава непрекъсната вълна от антиправителствени протести, по-мащабни и от тези, принудили преди 25 години президентa Слободан Милошевич да подаде оставка.

Всичко започва на 1 ноември 2024 г., петък 

В сградата на железопътната гара в Нови Сад влизат и излизат хора. Редовна натоварена сутрин във втория по големина и значение град в страната. Студенти се прибират от университета за уикенда, роднини се срещат и сбогуват, приятели се чакат. В началото на юли същата година сградата е официално открита след тригодишен ремонт, направен според компетентните органи „в съответствие с европейските стандарти“.

В 11:52 ч. бетонната козирка над входа с дължина 48 метра изведнъж рухва. Загиват общо 14 души, сред тях и две деца. Ранени са около 30 души, двама от които по-късно умират. 

Реакцията е незабавна, цялата държава е разтърсена. Пред гарата се събират хора, за да оставят цветя, да запалят свещи и да почетат с минута мълчание всяка жертва. Веднага се появяват и първите лозунги – Ruke su vam krvave, Korupcija ubija, Ostavke („Ръцете ви са окървавени“, „Корупцията убива“, „Оставки“). Главната причина за станалото според гражданите, излезли на улицата, е некачественото изпълнение на непрозрачно спечелените инфраструктурни проекти, което се дължи на тежката корупция в страната, ширеща се под погледа на президента Александър Вучич (бивш министър на информацията по времето на президента Милошевич, а по-късно и министър на отбраната, както и вицепремиер и премиер) и на неговата Сръбска прогресивна партия (Srpska napredna stranka, СПП), която управлява без прекъсване вече 13 години.

На 22 ноември студентите от Факултета по драматични изкуства спират движението в центъра на Белград за 15-минутно мълчание и са нападнати от симпатизанти на СПП, както показват по-късно видеозаписите. Тогава младите хора решават да окупират университетите, като в това начинание ги подкрепят и много от преподавателите им. Продължават да протестират всеки петък в 11:52, след което започват да организират събирания и акции пред различни институции и в други градове.

Забележително е решението да прекосят държавата пеша, за да говорят директно с хората, които живеят в провинцията, и да им разкажат за случващото се. През април една група стига с велосипеди до Страсбург, а през май друга бяга близо 2000 км до Брюксел.

Към студентите бързо се присъединяват учители, фермери, предприемачи, ветерани, адвокати, пенсионери – всички граждани, които искат да живеят в „работеща държава“. Протестите бързо стават масови с пикове от над 100 000 души на 22 декември, почти един милион на площад „Славия“ на 15 март 2025 г. (когато се твърди, че властите са използвали звуково оръдие за разпръскване на множеството) и около 140 000 на 28 юни 2025 г., и то само в Белград. Нови Сад, Ниш, Крагуевац, Ужице, Нови Пазар и други градове в страната се включват едновременно в протестите.

Исканията са за публикуване на пълната документация за ремонта на железопътната гара в Нови Сад и наказания за виновните за инцидента, довел до смъртта на толкова хора; установяване и наказване на нападателите на демонстрантите; отпадане на обвиненията срещу хората, арестувани по време на протестите, увеличаване на бюджета на университетите с 20% (което беше прието на 12 декември 2024 г.). През юни към тях се добави и искането за предсрочни избори с краен срок 28 юни.

Но нападенията над протестиращи не спират, демонстранти са задържани и заплашвани. След изтичането на ултиматума на студентите те подтикват протестиращите към гражданско неподчинение. Тогава ответната реакцията на режима на Вучич, идваща от полицията и от групировки, близки до властта, става все по-брутална. Но протестите продължават.

След почти една година от трагедията документацията относно ремонтите все още не е изцяло достъпна. Договорите не са публични. И няма виновни. Ясно е обаче, че проектът е изпълнен от водещия инвеститор в Сърбия през последните години – Китай.

От 2013 г. китайското правителство прилага глобална стратегия за сътрудничество, известна като „Един пояс – един път“, която включва инвестиции в около 70 страни и международни организации за развиването на сухопътни и морски инфраструктурни проекти. Сърбия е сред държавите с най-много привлечени проекти в Европа, като от години Китай прави сериозни инвестиции в строежа на пътища, в железниците, в енергетиката на страната.

Ремонтът на гарата в Нови Сад е изпълнен от държавния консорциум CRIC&CCCC, който се състои от дружествата China Railway International Group Co., Ltd и China Communications Construction Company, Ltd. Втората фирма е сред най-големите инженерни и строителни компании в света, оперира в повече от 150 страни и е била поставена под забрана от Световната банка. Сръбските власти твърдят, че обновлението на козирката не е било част от проекта за жп гарата. Не са посочени обаче други отговорни лица.

Реакциите на властта

В опит да се успокоят протестиращите още в първия месец след трагедията оставки подават министърът на строителството, транспорта и инфраструктурата Горан Весич и министърът на търговията Томислав Момирович. Месеци след това двамата са задържани по обвинения в корупция. През януари от постовете си се отказват също премиерът Милош Вучевич и кметът на Нови Сад Милан Джурич след брутално нападение над протестиращите в града от група членове на СПП.

До 15 март – деня, в който са предвидени големи протести „против корупцията, която убива“, контрамерките на Вучич се състоят основно в грубо омаловажаване на мащаба на демонстрациите и на намеренията на участниците в тях; в намеци за „цветна революция“; и разбира се, в масивна и безскрупулна кампания за оклеветяване на протестиращите в държавните медии, които управляващите контролират.

Няколко дни преди най-големия протест в Пионерския парк пред президентството и в непосредствена близост до парламента се появява палатков лагер, обитаван от „студенти, които искат да посещават лекции“, официално посрещани от самия Вучич. Ден след ден паркът става все по-претъпкан, а средната възраст на присъстващите и изключително примитивният начин, по който се изразяват, поставят под въпрос тяхната роля на „студенти“.

Когато журналист от независимата медия N1 успява да влезе под прикритие в лагера, установява, че всъщност това са хора, нарочно докарани от провинцията и от Република Сръбска, на които се плащат от 50 до 80 евро на ръка всеки ден, за да лагеруват. В този палатков лагер са забелязани и ветерани на „Червените барети“, водещи началото си от Сръбската доброволческа гвардия на Аркан, а по-късно влели се в специалните сили на Службата за държавна сигурност на Сърбия.

Медиите

Същевременно държавните медии, включително и Радио-телевизия на Сърбия (РТС), са обвинявани от протестиращите, че заемат позицията на правителството, докато журналистите от независимите медии са редовно заплашвани и нападани. През януари 2025 г. десетки хиляди студенти и граждани се събират пред сградата на РТС с искания за обективно отразяване на събитията. Тогава част от служителите на РТС излизат на балкона на сградата с плакати в подкрепа на студентите. На 1 март новините на РТС излъчват на живо протестите в Ниш преди речта на Вучич, който на следващия ден публично нарича кореспондентката на телевизията „идиотка“. Проправителствените таблоиди веднага започват да говорят за „държавен преврат“.

В средата на април тази година студентите блокираха двете студиа на РТС в Белград в знак на протест срещу това, че от ноември 2024 г. регулаторният орган на сръбските електронни медиите е без ръководство, както и че няма отразяване на групата студенти, отправили се на протестно шествие с велосипеди до Европейския парламент в Страсбург. Тогава служителите на РТС публично изискват промяна в редакционната политика. След обявяването на нов конкурс за медийния регулатор 14-дневната блокада приключва.

Почти една година след трагедията в Нови Сад 

сръбските студенти продължават да действат по изключително смел и организиран начин. От една страна, вземат всяко решение по най-демократичния начин, като се събират в пленум, а от друга, нарочно нямат водеща публична фигура. Цялата комуникация минава през техните канали в социалните мрежи. За разлика от родителите си, те нямат личен опит от 90-те и не са изпитали горчивото разочарование, което ги последва.

През ноември 1996 г. улиците на Белград и на други градове се изпълват с хиляди студенти, след като Милошевич отказва да признае резултата на местните избори. В столицата на първия ред на шествието се вижда транспарант с надпис Beograd je svet („Белград е светът“) – въпреки репресивния и авторитарен режим градът не се предава на национализма и няма никакво намерение да изгуби космополитния дух, който винаги е бил характерен за него. Студентите протестират заедно с гражданите и опозиционната коалиция Zajedno, която включва и Демократическата партия (Demokratska stranka) на Зоран Джинджич. Репресиите на полицията са жестоки.

На 24 септември 2000 г., след няколко изменения в законодателството, се провеждат предсрочни президентски избори . Победата на кандидата на демократичната опозиционна коалиция DOS (Demokratska Opozicija Srbije) Воислав Кощуница, основен съперник на Милошевич, не е призната. Откриват се и нередности в избирателния процес. Това предизвиква обществено възмущение в цялата страна и хиляди граждани се събират в Белград. Милошевич заявява, че ще подаде оставка в края на мандата си – през юни 2001 г.

В рамките на няколко дни обаче положението в сръбската столица ескалира. На 5 октомври демонстрантите превземат сградата на РТС и подпалват парламента. Същия ден Милошевич подава оставка. Междувременно срещу него е повдигнато обвинение в Хага за престъпления срещу човечеството. През април 2001 г. е арестуван, а в края на юни е предаден на трибунала. Няколко месеца преди това Демократическата партия печели изборите и Джинджич става новият премиер. Избуява надеждата за демократично бъдеще за Сърбия, но и неприязънта сред националистите заради екстрадицията на бившия президент. 

На 12 март 2003 г. Зоран Джинджич е убит от снайперист, докато влиза в правителствената сграда през служебния вход. Споменът за този момент е запечатан в паметта на много сърби, но не и на настоящите студенти. Вероятно на това се дължи и тяхната устойчивост, която продължава да вдъхновява страната.

Пред блок 28 в Нови Белград двете жени ни гледат и очакват отговор на въпроса дали ще има блокада. С колегата ми обясняваме, че тези хора са група туристи от Италия, които развеждаме из града. Тогава жените се усмихват широко. O, iz Italije! Kako divno, dobro nam došli! („О, от Италия! Колко хубаво, добре сте ни дошли!“) Групата пита за какво сме говорили, и ние се възползваме от случая, за да продължим да обсъждаме положението в страната. И италианските, както и много други чуждестранни медии почти не отразяват събитията в Сърбия. 

В последния ден на обиколката, както обикновено, поискахме обратна връзка от гостите. Една двойка каза:

Признаваме, че дойдохме с много предразсъдъци за сърбите, защото последния път, когато при нас се е говорило за тях, беше във връзка с военни престъпления и други мрачни моменти, свързани с 90-те. И после пълна тишина. Сега осъзнаваме, че въпреки тишината тук няма единствено военнопрестъпници и пропаганда. Има и общество с будно гражданско съзнание, което се бори за демокрация. За това трябва да се знае въпреки тишината. Трябва да се знае, че Beograd je отново svet.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/pitchingut-na-boyko-borisov/

На обяда през април с Доналд Тръмп-младши Бойко Борисов не хапнал и залък, дори салата – не от страх, че руколата може да е отровна като при оръжейния търговец Емилиян Гебрев, а защото е питчвал. Да презентираш идея, докато „журито“ обядва и преводачът се бори със словореда, е трудна задача. Но Борисов, както знаем, не се плаши от сцена – липсата на маниери при него често минава за балкански чар.

За този „питчинг“ на стратегически енергийни активи, част от националната сигурност, се разбра едва шест месеца по-късно благодарение на Wall Street Journal. През това време лидерът на ГЕРБ мълчеше. Ако не бяха източниците на изданието, които описват как приятел от колежа на Тръмп-младши капитализира връзките си, никой нямаше да узнае какви ги е вършил Борисов. А той всъщност е предлагал на Тръмп-баща чрез Тръмп-син продължението на „Турски поток“ през България, построено като „разширение на газопреносната мрежа“, и хъб „Балкан“, а към даровете за „владетеля“ васално е добавил и рафинерията на „Лукойл“ в Бургас. 

Потокът приключва

След обяда с Тръмп-младши през април Борисов обясни, че нямало как да каже подробности без съгласието на другата страна, а един от депутатите на ГЕРБ – Любен Дилов-син, неумело се опита да замаже, че няма информация (можело да са си говорили за футбол). Днес от ГЕРБ бранят водача с „търсил е инвеститори“. 

„Какво национално предателство е да търсиш инвеститори в българската газопреносна мрежа?“, запита реторично народният представител от ГЕРБ Христо Гаджев, без да засяга темата за санкциите по „Магнитски“.

На пръв поглед всичко е точно. Бойко Борисов е загрижен стопанин за създадените национални блага. В неговия трети (последен) мандат в угода на Русия беше построен „Турски поток“ през България, беше създаден хъб „Балкан“ и „Лукойл“ утвърди господстващото си положение на пазара на горива на едро, като продължи да не плаща корпоративни данъци. Тръбата – единствената, която в момента пренася руски газ за Централна Европа, неслучайно беше представена като разширение на газопреносната мрежа на „Булгартрансгаз“. Целта беше да се избегнат европейски санкции и проверки за държавна помощ.

В „Турски поток“, който Борисов и сие упорито наричат „Балкански“, бяха вложени близо 3 млрд. лв. (за строителство, отчуждаване на имоти и др.) срещу изплащане от транзитни такси за резервиран капацитет за пренос на газ. Таксите обаче са договорени при ниска норма на печалба, така че „Булгартрансгаз“ ще може да изплати инвестицията след поне 15–17 години, и то при пълен капацитет.

В отговор на въпрос от депутата в 46-тото Народно събрание Мартин Димитров служебният министър на енергетиката към юли 2021 г. Андрей Живков казва, че България е вложила в изграждането на „Балкански поток“ 2 540 661 575,67 лв. без ДДС. Изтеглен е заем на обща стойност 535 500 000 евро от общо 10 банки. Очакваните приходи за 2021 г. са в размер на 215 085 лв., а за 2022 г. – 382 282 лв. Най-оптимистичният сценарий за възвращаемост на инвестицията е над 15 години.

Българските данъкоплатци поеха рисковете, а основният ползвател на тръбата – „Газпром“, се възползва от нея, без да инвестира пряко и без да носи финансова отговорност. А капацитетът, резервиран почти стопроцентово от „Газпром“ на вход – изход, при това дългосрочно, няма да бъде запълнен. След войната в Украйна и санкциите срещу Русия потокът от газ намаля, а вече е ясно, че до две години Европа ще приключи с руския газ. 

Освен ЕС, и Съединените щати наложиха санкции срещу финансирането на войната в Украйна с пари от руски енергийни компании и поради тази причина петролната компания на Сърбия НИС (NIS – Naftna industrija Srbije), чийто най-голям акционер е руската „Газпром нефт“, попадна в списъка на американските санкции. А бензиностанциите на „Газпром“ в България купи бившият депутат от ГЕРБ и бивш собственик на „Юнион Ивкони“ Ивайло Константинов.

Премиерът Росен Желязков обяви българската позиция, че до 2026 г. България ще прекрати договорите за ползване или транзит на руски природен газ, а до 2028 г. руският газ ще бъде окончателно изключен от българския енергиен пазар.

Дори и последният останал голям клиент на „Газпром“ в Европа – Унгария, също ще замести руския газ.

Това ще бъде най-дългосрочният ни договор за закупуване на газ от Запада. Унгария винаги е полагала сериозни усилия за диверсификация и колкото повече газ купуваме от повече маршрути, толкова по-добре.
Петер Сиярто, министър на външните работи на Унгария

Борисов е наясно. 

В рамките на две-три години това ще приключи – с руския газ. Тогава тази, най-голямата на Балканския полуостров инсталация трябва да остане под земята или да се направи да работи.

Лидерът на ГЕРБ не спира да повтаря фалшивата новина за някакви митични 700–800–900 млн. лв., които от 2023 г. нарича ту „приходи, които влизат в джобовете на всички ни годишно“, ту „печалба“ от „Турски/Балкански поток“. Данните непрекъснато го опровергават, но въпреки това Борисов не спира да повтаря и да вдига сумите. За две години и три месеца – до март 2024 г., приходите от тръбата са 1,308 млрд. лв. Какви са приходите след това, няма информация.

Ние трябва да намерим инвеститори не само в газопреносна система, за да можем да снабдяваме Европа. Аз го промотирам на всички, защо да не го промотирам? Баща му ми разреши да го направя и не позволи – президентът Доналд Тръмп – България да бъде обиколена, да мине през Гърция, Турция, Италия. И аз му казах: „Ето това сме направили, вече работи, вече дава по 900 милиона на година печалба“,

казва Бойко Борисов в „импровизирано“ интервю за Бареков.

Какво ще се случи след 2027–2028 г., е от съществено значение за „Булгартрансгаз“, тъй като кредитите трябва да се изплащат. Ако руските доставки намалеят или спрат, а по тръбата не тече газ, провалът е пълен. А и „Булгаргаз“ е в изключително тежко финансово състояние – и заради неизгодния и вреден договор с турската компания „Боташ“, дело на служебно правителство на президента, и заради огромния дълг на столичната „Топлофикация“. По контракта с „Боташ“ дружеството е задължено да плаща близо 500 000 долара за капацитет в пълен обем, независимо дали го използва, а към края на 2024 г. столичното парно дължи на Българския енергиен холдинг и на „Булгаргаз“ над 1,66 млрд. лв. 

„Американски поток“?

Загрижеността на Борисов щеше да е съвсем уместна, ако не беше спомената темата за санкциите по „Магнитски“. Това прави от деловия обяд quid pro quo (услуга за услуга), при това едната е платена с парите на българските данъкоплатци, а другата – с парите на американските. 

В обясненията си по темата за отпадане на санкциите по „Магнитски“ за негови „близки съюзници“, по определението на Wall Street Journal, Борисов шикалкави в типичния си стил. В интервюто, дадено пред удобно появилия се пред къщата му Николай Бареков, призна, че е говорил за газопровода и за санкциите по „Магнитски“, но само по отношение на бившия му финансов министър Владислав Горанов.

По-късно в парламента смени плочата със споделянето на лични истории. За Делян Пеевски, санкциониран от САЩ и Великобритания за корупция по Глобалния закон „Магнитски“, изобщо не е ставало дума – ако някой реши да вярва на Борисов. Нямал в контекста на какво да сложи името му. Под израза „близки съюзници“ мнозина биха разпознали само и единствено Пеевски. Останалите санкционирани по „Магнитски“ българи трудно могат да бъдат наречени „съюзници“. Васил Божков? Илко Желязков? 

Интересно е Горанов в какъв контекст е бил поставен.

„Eлдорадото“ за политиците

Българската държавна енергетика е произвела много милионери и почти няма премиер или енергиен министър от най-новата история на България който да не е пробвал родното „Елдорадо“.

Андрей Луканов искаше да уреди руската „Газпром“ с контрола върху газопреносната инфраструктура на България. Георги Първанов се прослави с „Големия шлем“, договорен с Путин – АЕЦ „Белене“, нефтопровода „Бургас–Александруполис“ и газопровода „Южен поток“. Сергей Станишев хвалеше „Южен поток“ чак в Китай, рекламираше го и Борисов – макар че беше в нарушение на изискванията на Третия енергиен пакет на ЕС. (А съвместното дружество, създадено с българската страна, до ден днешен не е закрито, макар проектът да приключи преди повече от десет години. Съответно изпълнителният директор на дружеството Игор Елкин продължава да получава заплащане от „Булгаргаз“.) АЕЦ „Белене“, чието първоначално възраждане България дължи на Симеон Сакскобургготски, продължава да има защитници.

Сега на дневен ред, освен проблема какъв газ ще тече по „Турски поток“ след година-две, е и бъдещият купувач на „Лукойл Нефтохим България“. Дали това ще е стратегически инвеститор, или кандидат, избран от управляващата клика Пеевски – Борисов? Отговорът ще дойде съвсем скоро. Лидерът на ГЕРБ твърди, че не е говорил за рафинерията на срещата с „детето на приятел“, както беше нарекъл Доналд Тръмп-младши. Но с гласовете на ГЕРБ–СДС, ДПС – Ново начало, БСП и ИТН беше гласувана на първо четене законодателна промяна, според която от българското контраразузнаване (ДАНС) ще зависи дали ще одобри, или ще отхвърли избрания от частната руска компания бъдещ собственик. Някой копае в Елдорадото…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/parazitite/

Leucochloridium paradoxum, паразитиращ плосък червей, заразява обикновени градински охлюви и ги превръща в… зомбита. Влиза в тялото на охлюва, стига до пипалата му и прави така, че да заприличат на гъсеници. Птиците виждат „гъсеница“ и я изяждат. Охлювът загива, но паразитът попада в червата на птиците, където довършва жизнения си цикъл и снася яйца. После яйцата се озовават с изпражненията на птиците в околната среда и така започва нов кръг.

Защо един политически анализ започва с биология? Защото държавата, заразена от олигарси, се държи като охлюв зомби.

Скрити вътре, паразитите управляват парламент, съдебна система, бизнеси. Те не убиват веднага гостоприемника, но променят поведението и външния му вид. Тази тактика избират и олигарсите. Те не създават нова държава, а проникват в системите на съществуващата и променят „поведението“ им така, че да служат на техните интереси. 

На пръв поглед институциите са „живи“ – функционират съдът, парламентът, има много медии, провеждат се избори… Държавността обаче е поразена. 

Засегнатите са страни от бившия Източен блок, а паразитите са подвластни на автократите от Москва. Тези зависимости правят Европейския съюз уязвим (когато е жизненоважно да е единен), гражданите – несигурни, а общите решения – трудни.

Поразените демокрации

Преди 2400 години гражданите на Атина са сваляли олигарсите с бунтове, но днес е трудно да бъдат съборени с протестен натиск. Днешните олигарси управляват не град държава, а разклонени мрежи от зависимости. Те включват институции, съдебна система, партии и медии и така обезсилват гражданското недоволство и политическите си противници. 

Вирусът, създаден от бившите тайни служби и зависимости от Русия, задълго порази демокрациите в бившия социалистически блок. Едва измъкнали се от тоталитарните режими, те попаднаха в хватката на нови мрежи за контрол, в които икономическата власт и политическите връзки се преплитат по начин не по-малко задушаващ от стария режим.

В орбитата на властта

В някои от тези държави олигарсите оглавяват партии и се домогват до властта – като Делян Пеевски в България, мултимилионерът от словашки произход и бивш премиер на Чехия Андрей Бабиш, румънският медиен магнат Дан Войкулеску. Другаде си купуват влияние чрез политическа лоялност, която им носи обществени поръчки и богатство като на Лоринц Месарош, приятел от детинство на унгарския премиер Виктор Орбан и най-богатият човек в Унгария със състояние си от над 3 млрд. евро. 

Милиардерът Бабиш, чието име Словашкият институт за национална памет постави в списък със сътрудници на комунистическите тайни служби, създаде партията „Действие на недоволните граждани“ (Akce nespokojených občanů – ANO). Той беше премиер (2017–2021) и сега отново се е прицелил в поста министър-председател. Социологическите проучвания дават 31,3% на ANO на предстоящите в Чехия парламентарни избори на 3–4 октомври. Бабиш е поел курс на противопоставяне на европейската инициатива за подкрепа на Украйна с боеприпаси, определяйки я като „гнила“ и водеща до „изкуствено завишаване на цените“. 

Освен това е против сделката със САЩ за придобиване на 24 американски изтребителя F-35 Lighting II, които да заменят сегашните „Грипен“-и, ползвани от Чехия под наем от 2005 г. През юни чешкото правителство одобри удължаване с още осем години на договора с Швеция за отпускане под наем на изтребителите SAAB JAS-39 Gripen до 2035 г., когато трябва да са готови американските бойни самолети.

В Словакия олигархът Мариан Кочнер беше на два пъти оправдан като поръчител на убийство, но въпреки това не е разсеяно тежкото подозрение, че е наредил разстрела на разследващия журналист Ян Куцяк и годеницата му Мартина Кушнирова. През 2018 г. Куцяк работи по разследване на предполагаеми връзки между италиански мафиоти от ндрангета и приближени на тогавашния премиер на Словакия Роберт Фицо, който отново е министър-председател. Куршумите са покосили Мартина, докато е разглеждала сватбени рокли онлайн. 

През 2020 г. обаче словашката прокуратура повдигна обвинения, включително в корупция, срещу съдии и други лица заради връзки с Кочнер. А през май тази година Върховният съд на Словакия отмени оправдателната присъда от 2023 г. на Кочнер и върна делото за ново разглеждане на друг състав на Специализирания наказателен съд, тъй като откри сериозни грешки и пропуски. 

Но приятелката на Кочнер Алена Жужова беше осъдена на 25 години затвор за участието си в планирането на убийството. А и двамата излежават дълги присъди за други престъпления. Кочнер беше осъден на 19 години по делото за измама с TV Markiza, където е фалшифицирал запис на заповед за 69 млн. евро. Жужова излежава 21 години за поръчка на убийството на кмета на Хурбанов Ласло Бастернак.

Убийството на Куцяк предизвика най-големите масови демонстрации в историята на независима Словакия, довели до падането на кабинета на Фицо. Но през 2023 г. той и партията му „Смер“ отново се върнаха на власт благодарение на екстремистка и проруска реторика, както и на нападки към украинския президент Зеленски. Фицо беше единственият действащ европейски лидер на военния парад в Китай в началото на септември. 

Протестите срещу управлението му обаче избухнаха с нова сила. 

Три дни преди ключови за Молдова парламентарни избори, от Гърция беше екстрадиран в родината си олигархът Владимир Плахотнюк, обвиняем за банкова измама за 1 млрд. долара. Той е заловен на летището в Атина, когато се канел да отлети за Дубай – пристан за прогонени или избягали от държавите си милионери. Престъплението, за което се предполага, че ще отговаря пред закона Плахотнюк, е отпреди повече от десетилетие – през април 2015 г. Централната банка на Молдова разкрива, че дни преди парламентарния вот през ноември 2014 г. три банки са платили общо 1 млрд. долара (тогава близо 15% от БВП на Молдова, сега 12%) на съмнителни получатели. 

Предстоящият вот е стратегически за бъдещето на малката държава.

Молдова е регионален барометър: изборът ѝ се наблюдава като индикатор за това как влияят руски и европейски сили върху държавите в Източна Европа. Победа на проевропейските сили ще бъде сигнал, че европейският модел все още има сила да се противопостави на авторитарни и прокремълски тенденции. (The Guardian)

А в схемата с кражбата на милиарда са замесени и латвийски банки. Прибалтийската държава също има своите олигарси и е твърде уязвима от руски хибридни атаки и влияние, а също и от руско нападение. През 2019 г. кметът на Вентспилс, едно от най-големите пристанища на Балтийско море, Айварс Лембергс беше санкциониран за корупция по „Магнитски“ главно заради злоупотреби с обществени поръчки. Публичните средства са „кацата с мед“, от която се облагодетелстват всички близки до властта олигарси. 

Лембергс, един от най-богатите хора в Латвия и популярен политик, беше осъден през 2021 г. на 4 години затвор заради подкупи, пране на пари, злоупотреби с недвижими имоти и фалшифициране на документи.

Колко различен е Пеевски?

Но ако богатството на Бабиш (3,4 млрд. долара), на Месарош, на Лембергс все пак може да се проследи, защото имат фирми на свое име, развиват бизнес, това е невъзможно за санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски. С името му продължават да се свързват големи бизнеси, макар да не е ясен произходът на средствата за тях – бил е следовател, заместник-министър, тридневен шеф на ДАНС, депутат, а сега и политически лидер.

Той вече не притежава медии, но има подръка армия от публични говорители. Няма нужда да се крие зад партия, защото тя вече е изцяло негова и той е неин лидер. Демонстративно раздава команди на премиера и правителството – нечувано дори за политическата култура на Балканите, където грубостта и бруталното поведение не са прецедент. 

Пеевски няма биографията на Войкулеску, шпионирал колеги и роднини за Секуритате, но ДПС беше свързана с бившите тайни служби, с бизнесмените на Прехода и особено с „Мултигруп“ (не бива да се забравя лежерната лятна снимка на Павлов и младежът Пеевски от лятото на 2002 г., бел.ред.). Той не е и Бабиш, изградил бизнес империя и обвинен за измама с европейски субсидии за 2 млн. евро. (През януари 2023 г. чешки съд оправда Бабиш по тези обвинения, но през юни 2025 г. Върховният съд отмени решението и върна делото за ново разглеждане.) 

За разлика от своите „събратя“, всички до един разследвани за сериозни престъпления, Пеевски винаги се е отървавал.

Излезе сух от корупционния скандал, свързан с „Булгартабак“ през 2007 г. 27-годишният тогава син на Ирена Кръстева и заместник-министър по бедствията и авариите беше уволнен (но по-късно отново беше заместник-министър). Причината: обвинения от директора на тютюневия холдинг Христо Лачев и от зам.-министърката на икономиката по онова време Корнелия Нинова, че Делян Пеевски е оказвал натиск през тогавашния ръководител на следствието, за да бъдат  наложени конкретни фирми за реклама и строителство във връзка с тютюневия холдинг. 

След този досег с българското правосъдие в зората на политическата си кариера Делян Пеевски не е бил повече обект на разследване, а субект на власт за разследващите. Санкциите по „Магнитски“, наложени му през 2021 г., затрудниха бизнеса му и със сигурност са го принудили да обърне някои активи в кеш, но все още има достатъчно убежища и схеми за укриване на богатство като неговото.

Тази седмица съпредседателите на „Да, България“ Ивайло Мирчев и Божидар Божанов изпратиха сигнал до Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, до Националната агенция за приходите (НАП) и до главния прокурор за „потенциални значителни несъответствия в декларираните приходи на Пеевски“. Става въпрос за 100 милиона разлика между получени дивиденти и декларираните от неговите дружества изплатени дивиденти в периода 2017–2024 г.

И лесно може да се предположи, че Комисията, НАП и главният прокурор няма да си направят труда да открият дали има разминавания, както години наред са го правили не само с Пеевски, но и с обитателите на високите етажи на властта, с висшите магистрати и с умилкващите се из крачолите им. 

Обединиха се в Брюксел

Освен в държавите си, олигарсите обаче паразитират и в Брюксел, обединявайки се в „Патриоти за Европа“ (Patriots For Europe – PfE) в Европейския парламент. Там са и Бабиш, и Орбан, и Фицо, и австрийската „Партия на свободата“ на Херберт Кикъл, също и нидерландските крайнодесни от още една „Партия на свободата“, но този път на Герт Вилдерс, и още няколко други.

Всички те оспорват политиката на ЕС спрямо Украйна, симпатизират на Путин (Фицо например нарича украинците „нацисти и фашисти“) и използват руски хибридки в наратива си.

Защо Пеевски не е в „Патриоти за Европа“? Има известни пречки това да се случи сега. До декември 2024 г. ДПС беше член на групата на европейските либерали, но след като партията се разцепи, „Обнови Европа“ реши да изключи формацията на Пеевски. По-късно тя сама напусна.

Председателството на групата „Обнови Европа“ в Европейския парламент единодушно реши да препоръча прекратяване на членството на групата на ДПС – Ново начало след действията на нейния председател Делян Пеевски, санкциониран по закона „Магнитски“.

Тази седмица „Обнови Европа“ поиска Европейската комисия (ЕК) да замрази второто плащане по Механизма за възстановяване и устойчивост в размер на 653 млн. евро заради „политическата репресия“, както определя ареста на варненския кмет Благомир Коцев. В мотивите, изложени в писмото до ЕК, председателят на либералната група Валери Айе отбелязва и стратегическото значение на Варна за НАТО и европейската сигурност и че градът е обект на руски операции за влияние. Вместо демократична отчетност, службите и прокуратурата са подчинени на частни мрежи, контролирани от олигарха Пеевски, се казва в писмото.

Пеевски и ръководеното от него ДПС бяха приети в Групата на консерваторите и патриотите в ПАСЕ, където, освен партиите от PfE, участват и много други със сходни популистки платформи, симпатизиращи на Русия и обявяващи се против санкциите, наложени ѝ като държава агресор. Лидерът на ДПС – Ново начало обаче е заглушил тази реторика – прагматичен ход в името на политическото си бъдеще и участието си във властта. Досега той винаги се е позиционирал проевропейски, а и санкциите по „Магнитски“, които едва ли ще отпаднат, не работят в полза на имиджа му.

В действителност Пеевски е един от тези „Патриоти за Европа“ със стил на управление, близък до автократизма и опакован във формална демокрация.

Така, възползвайки се от институционални слабости, исторически наследства и геополитически зависимости сродните на Пеевски подкопават европейската сигурност.

Днешните автокрации не се управляват от един лош човек, а от сложни мрежи, разчитащи на клептократични финансови структури, служби за сигурност (военни, полицейски, паравоенни), технологични експерти, които осигуряват наблюдение, пропаганда и дезинформация. Членовете на тези мрежи са свързани не само помежду си в дадена автокрация, но и с мрежи в други автократични държави и понякога в демокрации също. (Ан Апълбаум, „Конгломератът Автокрация“, изд. „Изток-Запад“)

Не само Пеевски, а цялата олигархична система в България има нужда да бъде оградена от „санитарен кордон“. В противен случай паразитите ще унищожат демокрацията. Или онова, което имаме като демокрация.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/zhokerut-na-politicheskiya-sezon/

Политическият сезон започна с предвидими сюжети – вот на недоверие, подготовка на първи бюджет в евро и продължаващо окомплектоване по схемата Борисов–Пеевски. 

Но на масата има и жокер, който може да промени играта. 

Протестите, растящи на гърба на институционалното недоверие и провалите на МВР, могат да раздрусат властта, която не изглежда особено застрашена от разноликата опозиция.

Истинската опасност за стабилността на управляващите идва не от пленарната зала и предстоящия пети вот на недоверие, а от улицата. Там недоверието е избуяло в гняв – заради безводието, заради поръчковата „антикорупция“, заради безсрамните назначения на послушни некадърници в регулатори и институции, заради страховете от смяната на лева с евро и пълзящите цени. 

А какво прави МВР? Пази гърбовете на „своите“, на властта и на престъпници. Родната полиция ги пази, както показа случаят с Георги Семерджиев, с „чадър“, осигуряван от 40 полицаи, от които трима началници. 

Ами тишината, настъпила след скандала около канала за контрабанда на цигари в Пловдив и прочутата реплика заповед на шеф към местното звено на ГДБОП: 

Колеги, прибирайте се!

Протестите не са в сметките на властта, но могат да ѝ объркат сметките. Опозицията може да помогне, като се качи на този влак, който бездруго вече е тръгнал, но не знае къде ще спре.

МВР се превръща в декор

Когато структурата, призвана да пази реда и сигурността, загуби доверието на обществото, ефектът е двоен. От една страна, властта остава без щит – полицията е последната бариера между гнева на гражданите и институциите, а е с имидж на мутра от Прехода. От друга страна, разпада се самото усещане за държава: ако МВР не е легитимно, законът престава да изглежда справедлив, а редът – задължителен и зачестяват репресиите.

Случаят в Русе, при който среднощна разпра завършва със сутрешни арести на четирима младежи и с прием на полицейски шеф в болница, щеше да е поредното замазване на следи от МВР, ако не беше самият вътрешен министър Даниел Митов. Подкокоросан с неуместни съвети и подведен с информация, той се изправи с патетичното изявление, че „посегателството срещу българския полицай е посегателство срещу държавата“. 

Това е посегателство не просто срещу един човек, това е посегателство срещу институцията, призвана да гарантира върховенството на закона. Във всяка демокрация посегателството срещу полицай се приема като посегателство срещу държавата.

Посегателството срещу всеки български гражданин би следвало да е нападение срещу държавата. А всъщност е откровена истина: МВР и държавата много си приличат – не им му пука особено за правата на гражданите. 

Не би могло да е другояче. Кучето прилича на стопанина си.

От самото начало русенската полиция спести информация, тъй като едно от главните действащи лица в инцидента от 4 септември е началникът ѝ – главен комисар Николай Кожухаров. Цялата вина бе прехвърлена върху четиримата младежи на възраст от 15 до 18 години, представени с всички средства на пропагандата като побойници, „днешните млади“, какви чудовища е отгледало обществото и семействата им и т.н. Изтеклите записи от камери показаха, че не е точно така и че във версията на МВР има доста пробойни – което не оневинява момчетата, но също и Кожухаров и спътника му Георги Димитров. 

Историята съвсем не е черно-бяла, обвиненията срещу младежите са силно опростени и манипулирани, а отговорност носи и полицейският началник, който все още е в болница. Прокуратурата обаче е образувала досъдебно производство за две престъпления: 

За квалифицирано хулиганство, за което се предвижда наказание лишаване от свобода до пет години, и за нанасянето на средна телесна повреда по хулигански подбуди, за което се предвижда от две до десет години.

В социалните мрежи започнаха анализи на записите, публикувани от ΒG Elves – онлайн общност, която се занимава с борба с дезинформацията и пропагандата. Последваха и много въпроси без адекватни отговори. 

• Кой е започнал боя и кога се е легитимирал Кожухаров?
• Имало ли е „дрифтове“ с автомобила, в който са били младежите? 
• Защо на следващия ден след инцидента на мястото на сблъсъка се появява знак за ограничение на скоростта до 30 км/ч? 
• Защо пристигналите първоначално линейка и полицейски автомобил си тръгват, както разкри разследващият сайт ΒIRD? 
• Защо четирите момчета са арестувани в 10 сутринта, а не при инцидента? 
• Взети ли са проби за алкохол и наркотици от всички замесени, включително от Кожухаров и спътника му Георги Димитров? 
• Защо при първото си отиване до болницата с полицейска кола, както посочва съпругата му, а не с дошлата на мястото линейка, Кожухаров се е прибрал у дома си, а лекарите нищо не са констатирали? При следващото той е оставен за лечение в интензивно отделение, без опасност за живота, но от УМБАЛ „Канев“ е съобщено, че му е извършена животоспасяваща операция.
• Как са протекли разпитите на младежите? 
• Къде са записите от бодикамерите на полицаите, отишли на място, които могат да покажат дали Кожухаров и Димитров са били пияни (връщали са се от ресторант), или на по една бира, както твърди вторият?
• Защо случаят липсва от полицейския бюлетин (както впрочем бе спестена и информацията за обезобразената в Стара Загора 18-годишна Дебора Михайлова)?

Русенци излязоха на протест пред Съдебната палата с искания за освобождаването на младежите от ареста, пълен достъп до общинските видеокамери и оставки на ръководителите на МВР. В София сдружение БОЕЦ също организира протест пред сградата на МВР, замеряйки нея и кордона полицаи с тоалетна хартия. 

Апелативният съд във Велико Търново пусна под домашен арест Жулиен Кязъмов, един от четиримата обвинени за побоя над Кожухаров. Предстои да се произнесе и по мерките на останалите трима [до редакционното приключване на статията това не беше станало – б.р.].

За „честта“ на МВР и кожата на Митов

След случая в Русе в своя защита машината на властта мобилизира тръбачите на призиви за ред, справедливост, безкомпромисност на държавата срещу разхайтената младеж – полицаи герои срещу брутални побойници. Депутатът от ГЕРБ–СДС Любен Дилов-син в дълъг пост във Facebook, харесан от вътрешния министър, се размечта полицията да започне да бие като знак, че държавността се възвръща. 

Ама тя не е спирала да бие – на протестите в края на тоталитарната държава, на 10 януари 1997 г., на протестите #ДАНСwithme в „Нощта на белия автобус“, зад колоните на Министерския съвет на протеста на 10 юли 2021 г. и на много други. Само че Дилов-син го е нямало там.

Вътрешният министър пресоли случая в Русе, като го политизира, а последвалите реакции наляха още бензин. Информационното затъмнение от страна на МВР предизвика критиките на политици и искане за оставката на Митов от „Да, България“ (ПП–ДБ), заявена от съпредседателя Ивайло Мирчев.

Очевидно Министерството се е превърнало във фасада на един неформален кръг, който управлява МВР. Има само една достойна стъпка оттук нататък – бърза, моментална оставка на министъра на МВР. 

Според другия съпредседател Божидар Божанов, по данни на Евростат, от години МВР е вътрешното министерство в Европа с най-ниско доверие, а „неформалният кръг начело с Пеевски е установил пълен контрол [над Министерството – б.а.]“.

Главата на вътрешния министър е „на дръвника“, заяви по БНТ и Атанас Атанасов, лидер на ДСБ (ПП–ДБ).

Няма невинни в тази история. Говори доста агресивно вътрешният министър, това показва, че е много изнервен, говори за непровокирана агресия. Аз виждам, че има агресия от страна на тези младежи, но тя е провокирана… Опитът е бил да бъде прикрит този, който е придружавал директора. Най-малко виновен е самият директор, неговият спътник е предизвикал хулиганското поведение.

Няма невинни. Въпросът е чия вина е по-голяма, а в България обикновено по-силните/високопоставените успяват да се измъкнат, оставяйки слабите да носят тежестта на последствията. 

Въпросът за бодикамерите, които полицаите трябва да носят, отново излиза на дневен ред след смъртта на 36-годишния Явор Георгиев от Варна. Въпреки че две последователни експертизи оневиниха двамата полицаи, които са го задържали и закарали в психиатрия, случаят предизвика обществено напрежение и протести в града. Според експертите смъртта е настъпила от смесване на кокаин и етанол в големи количества, което довело до сърдечносъдова и дихателна недостатъчност. Кадри от охранителна камера обаче показаха, че при ареста на Явор полицаите го удрят на няколко пъти дори когато е на земята. А вътрешният министър коментира тогава, че са превишили правата си.

След смъртта на Явор от „Демократична България“ отново внесоха в парламента законопроекта, с който бодикамерите да станат задължителни за полицаите. Но не станаха.

Главният секретар на МВР Мирослав Рашков обаче, който е професионалното, а не политическото лице в ръководството на Министерството, запазва мълчание по русенския случай. Затова пък говорят непрофесионалисти, като кадъра на БСП Филип Попов, назначен за заместник вътрешен министър. По „Нова телевизия“ той заяви, че „няма касателство“ дали Кожухаров и Димитров са били пияни, когато се е случило сбиването.

Хипотетично да приемем, че целият инцидент е предизвикан от съседа на старши комисар Кожухаров, това с какво променя обстоятелството, че един полицай, за да изпълни служебните си задължения, е бил жестоко пребит?

Очаквано, управляващата коалиция зае страната на МВР и вкупом депутатите от ГЕРБ–СДС, БСП, „Има такъв народ“ и ДПС – Ново начало не допуснаха изслушване на премиера Росен Желязков в парламента по темата. Във Facebook лидерът на ИТН Слави Трифонов нападна ПП–ДБ заради позицията им за случилото се в Русе.

Аз ги разбирам ППДБ – те момчетата са били провокирани. Трябвало е да го пребият. Най-добре да го бяха убили, за да не се мъчи, да зарадва ръководството на ППДБ, а не сега да ги кара да организират протести и да дават брифинги в парламента.

Но всичко това не значи, че Даниел Митов може да е спокоен за креслото си. Едва ли ще бъде принуден да си подаде оставката сега, когато я искат от ПП–ДБ. Но от една страна, е застрашен заради напрежение, което проличава между „атовете“ на коалицията – Борисов и Пеевски. Eдна от конфликтните им точки е въпросът за разпродажбата на държавни имоти, която Пеевски поиска да спре. Проекторешението за одобрение на тези действия е внесено от правителството преди повече от месец и още не е влязло в дневния ред на парламента. Самият Борисов беше лаконичен в публичния си коментар по темата с думите, че тази позиция на Пеевски не е съгласувана с ГЕРБ и си е лично негова. Техните възгледи се различават и по отношение на Комисията за борба с корупцията, която Пеевски поиска да бъде закрита.

От друга страна, министърът е застрашен и заради натрупаното в последните години срещу МВР значимо обществено недоволство. През 2024 г. на няколко пъти граждани протестираха с искания за оставки на полицейски шефове, недоволни от разследването на смъртта на 24-годишния мотоциклетист Момчил Георгиев. Граждани се разгневиха на служебния министър на МВР Атанас Илков заради прикриване на изборни манипулации. 

Но не само Вътрешното министерство предизвиква протестите на гражданите. Десетки пъти пред съдилищата близки на загинали излизаха с призиви за справедливо правораздаване и напоследък те зачестиха.

Серията от „малки“ бунтове в различни градове показва, че под повърхността кипи недоволство, което няма централен организатор, но има натрупан заряд. Социалното напрежение може да се превърне в спойка за различни недоволства и да изведе хората на улицата. Несправедливост, прикриване на истини, фасадни институции, демонстративно безнаказан висш ешелон и унижени обикновени граждани – това са съставките на една експлозивна смес. 

Жокерът е на улицата.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/komisiya-za-ubivane/

Няма кой да плаче за Антикорупционната комисия. 

Парламентът започна процедурата по избор на членове на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и едновременно с това партии внесоха законопроекти за закриването ѝ. Създаден преди по-малко от две години и все още управляван от временен шеф, органът, с чието изграждане е обвързан вторият транш от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ), може да бъде заличен. Началото на края му идва в последните дни на лятната сесия на парламента.

Още неизбрана, но вече обречена

Наесен парламентът ще опита да избере тричленката, която ще управлява КПК. А дотогава номинационната комисия ще си одобри правила за работа и някакъв работен график. Номинационната комисия, която ще изслушва и оценява четиримата кандидати, е в състав: 

• главният секретар на Министерството на правосъдието Невена Милова;
• адвокат Нина Седефова от Висшия адвокатски съвет;
• съдията във Върховния касационен съд Калин Калпакчиев;
• главният секретар на омбудсмана Айсун Авджиев;
• заместник-председателката на Сметната палата Силвия Къдрева (срещу която възрази Лена Бориславова от ПП–ДБ). 

Коалицията ГЕРБ–СДС, „Има такъв народ“ и БСП издига две общи номинации за КПК: адвокат Мария Даскалова и досегашния член на Комисията Стоян Петков. Драгомир Стойнев от БСП номинира Петър Коев – заместник-директор на дирекция „Противодействие на корупцията“ в самата комисия.

От Фондация „Креативна общност“ идва кандидатурата на адвокат Аделина Натина, известна като защитничка на бившата шефка на митниците Петя Банкова. Номинацията ѝ изглежда обречена – Фондацията е създадена от Мустафа Емин, бивш кадър на „Да, България“, а сега съветник на лидера на „Величие“.

Настоящият шеф на КПК Антон Славчев, който е временно изпълняващ длъжността, не участва в „състезанието“ – няма да бъде бетониран. Нито пък самата комисия, чийто демонтаж вече е започнал. 

Но защо се премахва една от бухалките, след като няма пречки нейният тричленен състав да бъде избран по поръчка на ГЕРБ и ДПС – Ново начало? 

Загуби обществено доверие

КПК вече не е удобен инструмент, твърде компрометирана и изчерпана е и може да бъде употребена единствено за евтин пиар. В очите на обществото тя е тотално делегитимирана, всяка нейна акция се приема като политическа поръчка или театър, следователно няма да е полезна на поръчителите. 

Последните ѝ действия са все срещу фигури, свързани с „Продължаваме промяната“. Арестите на заместник-кмета на София Никола Барбутов по обвинения за участие в организирана престъпна група (ОПГ) и предлагане на подкупи и на кмета на Варна Благомир Коцев – също за участие в ОПГ и с цел извършване на престъпления по служба, корупция и пране на пари – събудиха гражданска енергия за протести. Дори хора, които не са убедени в невинността на Коцев и останалите задържани, признават, че акциите са поръчкови. Наскоро пък КПК обърка депутат на ПП с кмет на столичния район „Витоша“.

Освен това, ако КПК остане като независим орган с разследващи правомощия, дори и с контролирани кадри, може да се изплъзне при смяна на властта. Известно е как високопоставени чиновници, излъчени от една политическа сила, бързо се предлагат на победителя от изборите, за да запазят креслата си. Дори овладян състав на КПК може да се окаже риск, ако управлението премине в ръцете на по-непредвидим играч. При дългите 6-годишни мандати на членовете това е напълно възможно. Така че закриването ѝ е всъщност хеджиране на риска – да не остане в ръцете на „врага“, ако нещата се объркат. По-добре никакъв контрол, отколкото контрол, който политиците могат да управляват.

Но има и още нещо. Преди да се пристъпи към избора на членове на КПК, заложеното в закона мнозинство от две трети за избора им бе променено на обикновено мнозинство от повече от половината народни представители. На теория съществува възможност при гласуването в пленарната зала някой от кандидатите, за които е договорено съгласие, да не спечели.

Разфасоване

И ето че сега лидерът на ДПС – Ново начало Делян Пеевски внесе законопроект, който разфасова Комисията, но най-напред я закрива. После връща в Сметната палата имуществените декларации и декларациите за конфликт на интереси, които подават хората на публични длъжности, а разследването на корупцията, т.е. дирекцията „Противодействие на корупцията“ – в ДАНС. 

Ръководството на държавните одитори е изцяло овладяно от ГЕРБ и ДПС. А и в периода, в който имотните декларации се подаваха там, никой не си правеше труда да проверява за несъответствия. Така че пак ще са на закътано място. ДАНС е достатъчно непрозрачна, а със свой клан в нея разполага и ДПС – Ново начало, за чийто човек е сочен временно изпълняващият директор на службата Деньо Денев. Разследванията пък са в ръцете на овладяната прокуратура, така че битката с корупцията пада още на старта. Още повече, че и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов ще е на поста си въпреки поправките в Закона за съдебната власт, ограничаващи срока, в който временно изпълняващите длъжността шефове на върховните съдилища и прокуратурата могат да ги оглавяват.

Внесеният тази седмица от Пеевски и депутатите му законопроект обаче бе спрян още на входа – народните представители не допуснаха да бъде включен в дневния ред на Правната комисия.

Изглежда, че лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов е склонен партията му да подкрепи този проект. Даже обясни, че то така си било и преди: корупцията – в ДАНС, декларациите – в Сметната палата.

Така конструирана, тази комисия не трябва да е в ръцете на никого. Още повече в толкова разединена държава, каквато в момента държавният глава управлява. Проблемът е обвързаността с Плана [ПВУ – б.а.]. Томислав Дончев и колегите в момента работят да видим какво ще загубим или няма да загубим, така че ще имаме няколко седмици да помислим кое от двете предложения да подкрепим.

Бъдещето на КПК внесе поредния раздор в редиците на ПП–ДБ, тъй като двете части на коалицията са на противоположни позиции относно Комисията. „Промяната“ не приема аргументите на „Демократична България“, които първи настояха за закриването на Антикорупционната комисия и също внесоха законопроект. Те предлагат установяването на конфликт на интереси, проверката на имущественото състояние на публични лица и превенцията на корупцията да бъдат възложени на нов орган. А също така да отпаднат разследващите функции.

За председателя на ПП Асен Василев позицията за КПК е въпрос на принципи, независимо дали в управление, или в опозиция.

Антикорупционна комисия в България трябва да има и е добре тя да има разследващи функции поради простата причина, че прокуратурата не се справя с тази задача, а последното решение на КС каза, че прокуратурата може да бъде реформирана само с Велико народно събрание.

Комисията за противодействие на корупцията се оказа твърде ненадежден инструмент в ръцете на своите създатели. Не защото върши работа, а защото някой ден може да започне. И не защото пречи, а защото не е под пълен контрол. В България институциите не се закриват, когато се провалят, а когато започнат да изглеждат потенциално опасни за онези, които да разследват, тоест когато започнат да ловят мишки. В българския случай – големи, тлъсти плъхове.

Post Syndicated from Искрен Иванов original https://www.toest.bg/yadrenata-dilema-na-iran-kum-sdelka-ili-kum-nova-voyna/

Голяма част от анализите за региона на Близкия изток приемат за отправна точка на хипотезите си съществуващата дилема за сигурност между Държавата Израел и Ислямска република Иран заедно със съвременните тенденции във външната политика на САЩ. Въпреки предимствата си този подход крие един голям риск – ролята на Иран в региона далеч не се свежда до познатото ни уравнение в учебниците – когато една страна напада, другата се отбранява. Това е доста наивна представа за политическите реалности в Близкия изток, която не ни позволява правилно да оценим какви рискове крият иранските ядрени амбиции и защо ядрената програма на страната има глобални измерения. В този анализ ще се постараем да хвърлим светлина върху скритите аспекти на ядрената дилема на Иран и да отговорим на въпроса дали мечтаната ядрена сделка е постижима геополитическа реалност.

Стратегическата култура на Иран и ядрените ѝ амбиции

Първото уточнение, което е необходимо да направим, е, че политическата формула на властта в днешен Иран няма нищо общо с хилядолетната му култура, която е дори по-древна от китайската. Неин първи стълб са зороастрийските вярвания, които пресъздават религиозната представа за дуализъм между добро и зло, чиято вечна битка е белязана от есхатологичната визия за края на света.

Вторият стълб е шиитският ислям, който се превръща в доминираща формула на властта по време на Сефевидската династия, след близо десет века ислямизация на региона. По този начин зороастрийската и шиитската традиция успяват да влязат във взаимодействие, което прави исляма в Иран много по-различен дори от исляма при шиитите, тъй като той инкорпорира в себе си някои древни вярвания на персите, включително редица молитви, преведени по времето на Сефевидите от шиитското духовенство. Тази стратегическа амалгама от синкретични религиозни доктрини процъфтява по време на династията Пахлави, която въпреки модернизаторския си дух успешно балансира между запазването на традиционната иранска култура и отварянето си към Запада.

Второто важно уточнение е свързано с научно необоснованото твърдение, че днешен Иран е легитимен наследник на династията Пахлави и Персия.

Това е силно идеологизирана презумпция, която не отговаря на историческата истина. От културно-историческа и политическа гледна точка Ислямска република Иран не може да се счита дори за правоприемник на шиитските империи от времето на Сефевидите по една основна причина: след Ислямската революция от 1979 г. шиитската традицията в страната се пречупва през визията на Рухола Хомейни – вилаят-е факих, която значително модифицира шиитската доктрина, отстоявана от иранските монархии в продължения на столетия. Хомейни „революционизира“ шиитската традиция, връчвайки политическата власт еднолично на духовенството – аятоласите, като отхвърля напълно принципа на секуларизма в политиката.

Трябва да направим уточнението, че класическите интерпретации на исляма не отхвърлят секуларизма или в някои случаи просто предписват правила за поведението на мюсюлманите, живеещи в секуларни и плуралистични общества, с уговорката, че трябва да извършват т.нар. „хиджра“ – религиозна миграция, с която да разпространяват ислямския начин на живот и култура. Понятието датира от времето на Мохамед, който е принуден да избяга (мигрира) от Мека в Медина, след като заговорници се опитват да го убият. 

Наред с това, като оставим настрана и доктриналната сунитска несъвместимост с шиитския клон на исляма, идеите на Хомейни се сблъскват със сериозни критики от влиятелни шиитски учени, като Ал ал-Шишани и Садик ал-Ширази, които дефинират вилаят-е факих като тоталитарна религиозно-политическа доктрина. Тя циментира управлението на един лидер – аятолаха, лишавайки мюсюлманите от справедливото право да го свалят в случай на недоволство.

В този смисъл стремежът на Иран да придобие оръжия за масово унищожение е последната крачка в наследството на Хомейни, което цели да превърне страната в регионален хегемон и в глобална сила. Ако Техеран успее да завърши ядрената си програма, това ще повдигне два сериозни въпроса, които до този момент нямат отговор нито в политическия, нито в научния дебат. 

Първият е какво би се случило, ако тоталитарен режим като иранския придобие ядрен потенциал.

Възможните отговори са много, но най-прагматичният е един: той би бил много по-склонен да го използва, тъй като, за разлика от студения прагматизъм на Пхенян и Москва, политическата формула на властта в Техеран съдържа силен теократичен елемент, което я прави по-малко рационална и от Северна Корея, и от Русия. Да не говорим, че Иран няма да членува в нито един формат за ядрено сдържане, което ще го направи неуправляем дори за Русия.

Вторият е какво би се случило, ако иранските проксита в лицето на „Хизбула“ и на това, което е останало от „Хамас“, се сдобият с ядрен потенциал.

Тази опция не бива да се изключва, тъй като иранските управляващи на няколко пъти казаха каква е истинската им цел – унищожаването на Държавата Израел. Ако тези групировки се сдобият макар и с ограничен ядрен арсенал, тогава всички, които са убедени, че държавите са рационални актьори и няма да използват оръжия за масово унищожение, ще трябва да проверят дали валидността на теорията им може да бъде съотнесена и към трансграничните терористични мрежи.

Кои са сдържащите сили пред Иран в Близкия изток?

На този етап се очертават няколко актьора, които ефективно биха могли да сдържат Техеран. Първият е Израел. Причината е новата отбранителна доктрина на страната, която беше модифицирана в месеците след атаките на „Хамас“ от 7 октомври 2023 г. В своя оригинален вариант израелската отбранителна доктрина „Дахия“ съдържа постановката, че Израел си запазва правото да действа диспропорционално, в случай че бъде нападнат, но с презумпцията, че приоритетно трябва да бъдат поразени властовите и ресурсните центрове на агресора. Тази доктрина доминираше в израелското стратегически мислене в годините след 11 септември 2001 г. и многократно беше критикувана от европейските правителства под предлог, че взема много цивилни жертви. 

Подобна логика обаче е погрешна, тъй като по обхват доктрината е избирателна (може да се приложи или не в зависимост от решението на командването), а ако Европа има НАТО, Израел е сам срещу много противници в Близкия изток. Ето защо през 2024 г. Военното командване на Израел реши да реформира доктрината си, включвайки в нея концепцията за pre-emptive strike (изпреварващ удар): правото на един държавен актьор да нанесе предварителен военен удар върху друг, ако са налице доказателства, че действията на отсрещната страна са заплаха за националната сигурност на нападащата, един вид, „нападам, за да не бъда нападнат“. Тук е мястото да кажем, че това понятие няма общо с друго понятие – preventive war (превантивна война), при което държавите прилагат сила само въз основа на предположения, а не на реални доказателства за неизбежно нападение. 

Първото понятие попада под юрисдикцията на международните отношения като част от правото на всяка суверенна държава да се защитава, а второто е акт на военна агресия. В този смисъл руската военна интервенция срещу Украйна е израз на превантивна война (агресия) с предлога, че действията на Киев са заплаха за националната сигурност на Москва. Израелските удари върху иранската ядрена програма, от друга страна, са предварителен военен удар с цел ликвидирането на реално съществуваща заплаха за националната сигурност на страната. Взети заедно, доктрината „Дахия“ и концепцията за предварителния военен удар на този етап се явяват единствената регионална сдържаща сила пред ядрените амбиции на Иран.

Вторият играч са САЩ, тъй като те разполагат със стратегическите ресурси да унищожат напълно иранската ядрена програма или поне да я забавят с десетилетия.

Както историята често си прави шеги, изборът за това се падна на президент, който дълго време обещаваше на американците, че ще се грижи преди всичко за Америка, а след това за нейните съюзници. Доналд Тръмп се озова в същата роля като Удроу Уилсън и Франклин Рузвелт, чиято съпротива срещу влизането на САЩ в двете световни войни в крайна сметка беше победена от нуждата някой да балансира разрушителните амбиции на агресорите. Вашингтон попадна в тази позиция за пореден път, тъй като обективният баланс на силите в системата на международните отношения го позиционира като единствения държавен актьор, който разполага с военностратегическите, икономическите и културните ресурси да реагира във всяка точка на света. В допълнение, лобито на изолационистите в американската външна политика е изключително малко и влиянието му върху Тръмп е по-скоро периферно. 

Намесата на САЩ в Близкия изток доказа и още нещо – че американският ядрен чадър над съюзниците функционира и че на Вашингтон може да се разчита, ако държавите изпълняват простото условие на бизнесмена Тръмп – да развиват отбранителните си способности солидарно със САЩ и да продължат да купуват американски оръжия.

Последната сдържаща сила пред Иран са останалите арабски държави, и по-точно Кралство Саудитска Арабия.

Арабските държави всъщност са най-големият победител от войната между Израел и Иран, тъй като въпреки критиките към Израел тайната мечта на всеки сунит в региона е да види как шиитската империя се сгромолясва. Затова и нито една сунитска държава не изпрати помощ на Иран. В Рияд ясно си дават сметка, че ако нещо се случи с Израел, те са следващите, тъй като ядреното оръжие ще даде на аятоласите пълна хегемония в Близкия изток. Това е дори по-силна мотивация от разрешаването на палестинския въпрос, защото въпреки отношението си към Израел Саудитска Арабия до този момент не е дала правен статус на палестинските бежанци на своя територия от съображения за националната си сигурност. 

Република Турция, от друга страна, като част от НАТО и бидейки под американския ядрен чадър, си позволява лукса да флиртува с Иран. Това ѝ дава възможност да балансира между САЩ и Иран в позицията си и донякъде е мотив за Вашингтон да пуска покрай ушите си турските критики към Израел. Дали обаче Анкара ще продължи в същия дух при една повторна намеса на САЩ в Близкия изток или ако в близко бъдеще иранските шиитски проксита опитат терористичен атентат на турска територия – предстои да видим.

Какво ни чака оттук нататък?

Най-лесният начин да предвидим какво ни чака оттук нататък, е не чрез напразни идеологически догадки и политически мотивирани лозунги, а на базата на ясни емпирични изчисления. Теорията за войната на Фиърън е ценен източник на модел за бъдещето на региона и мястото на Иран в него. В същността си тази теория е много подходяща за конкретния конфликт, тъй като посочва като причини за всяка война липсата на информация (дезинформацията) и невъзможността да се установи диалог. Това са и двете причини, поради които днес Близкият изток е пред дилемата на затворника, както се нарича на езика на международните отношения. От нея не може да избяга нито един актьор, колкото и силен да е той.

Първият формат, в който може да се реализира политиката на Иран в региона, е конфронтационният.

Това е най-лошият възможен сценарий, тъй като при него дезинформацията, разпространявана от Техеран посредством „Хизбула“ и „Хамас“, ще продължава да се засилва, което ще доведе до липса на всякакъв диалог с Америка и съюзниците ѝ. Резултатите от такъв курс на събитията са ясни: нова война, в която Вашингтон ще се включи активно, за да защити Израел, а европейските държави вероятно ще участват избирателно. 

Позицията на Франция ще е решаваща за Европа в този случай, тъй като само американската и френската армия разполагат със сили, които могат да бъдат разгърнати зад граница в най-кратък период. Такава война вероятно ще доведе до края на режима в Техеран и до окончателното унищожение на иранската ядрена програма. И нека не си правим илюзии, че в един такъв конфликт най-сетне ще видим кои държави ще застанат в лагера на демокрациите начело със САЩ и кои с мълчаливото си съгласие ще споделят симпатиите си към Иран и Русия. Във втория лагер по всяка вероятност ще попаднат традиционните партньори на Москва и Техеран, които са обединени от идеята да детронират глобалното лидерство на Вашингтон, а в първия – онези съюзници и партньори на САЩ, които прозират, че въпреки грешките си демокрациите остават най-добрият източник на сигурност и свобода.

Вторият сценарий не би бил толкова разрушителен за региона, но ще е най-мъчителен за Израел.

При него САЩ и Иран могат да успеят да постигнат формален диалог, който ще доведе до някаква договорка, но Техеран ще продължи с дезинформационната си кампания срещу Израел, която включва финансиране на иранските проксита в региона. Това означава Израел да продължи да бъде подлаган на постоянни нападения от терористичните мрежи в региона, а Иран да отрича, че подкрепя това, с мотива, че спазва договореностите с Вашингтон по ядрената сделка. 

Ако Доналд Тръмп се съгласи с такова статукво в Близкия изток, за да си осигури подкрепата на консервативните републиканци изолационисти, той ще се върне към т.нар. политика на офшорно балансиране. САЩ ще продължат да снабдяват Израел с оръжия и ресурси, намесвайки се директно само ако иранските атаки застрашават пряко американските интереси. Ще станем свидетели на дирижирани битки и добре обмислени „сблъсъци“, което ще уеднакви политиката на Тръмп в региона с тази на Байдън. 

Третият сценарий е промяна на режима в Техеран, при който Иран окончателно ще скъса с тоталитарното си минало, ще възобнови диалога със Запада и ще постави ново начало в отношенията си с Израел.

Това развитие на събитията започва да набира популярност, макар че много анализатори спорят дали падането на режима би довело до връщане към прозападно монархическо управление, или до тиранично управление, каквото последва след американските интервенции в Ирак и Афганистан. 

Прозападното управление е вариант, ако иранците сами детронират аятоласите. Но ако режимът бъде свален насила от Вашингтон, по всяка вероятност ще се стигне до тиранично управление. Това е и основната причина, поради която Доналд Тръмп не желае насилствена промяна на режима в Иран и наложи вето върху планираното ликвидиране на аятолах Хаменей, а израелският президент Исак Херцог ясно заяви, че целта на предварителния военен удар срещу Техеран е бил унищожаването на иранската ядрена програма, а не свалянето на иранския режим. На този етап обаче иранците не показват такива признаци на желание за промяна, а доказателството за репресивната политика на Иран е, че режимът започна масови арести и екзекуции, след като стана ясно, че няма да бъде свален.

И накрая – нека си представим, че Иран просто спира с дезинформацията, без да води диалог, затваря се в себе си и не пречи на никого.

Регионът изглежда фалшиво спокоен, терористичните атаки срещу Израел спират, а Техеран решава да ограничи антиамериканската реторика. Това е сценарият, който си представят много от критиците на САЩ и Израел, а някои от тях призовават Конгреса да гласува импийчмънт на Тръмп заради бомбардировките над иранските ядрени обекти. Доста от тези критици, които преди време критикуваха реализма и Кенет Уолц, задето представя системата на международните отношения като бездушен пъзел, днес запалено цитират статията на Уолц, в която се обяснява защо Иран трябва да има ядрено оръжие. Материалът на този гениален автор, разбира се, отразява съвсем друга геополитическа действителност, а казусът, който бащата на структурния реализъм операционализира, е насочен към тестване на теорията дали разпространението на ядреното оръжие може да направи света по-стабилен в условията на съвсем друг двуполюсен модел, където едно телефонно обаждане от Москва или Вашингтон е достатъчно, за да спре която и да е ядрена програма. 

Днес обаче времената са други. Но да се върнем към розовия сценарий. Той е най-опасният, тъй като един ден Близкият изток ще се събуди на прага на втора Кубинска ракетна криза. В случай че това стане, Иран вече ще разполага с ракети, които могат да достигнат територията на европейските съюзници от НАТО, както и на Русия, Индия, Пакистан, Китай, а в дългосрочен план – и Източното крайбрежие на САЩ. Парадоксално е, че Америка осъзна тази реалност и без да е заплашена в краткосрочен план, се намеси, докато Европа, която е пряко застрашена, не го стори. 

Ако трябва да обобщим, съдбата на иранския ядрен въпрос не е просто политическа прищявка на Израел или пък популистки опит на Доналд Тръмп да докаже военностратегическото превъзходство на САЩ. То е геополитическа реалност, която засяга целия свят и за която изобщо не сме подготвени. А Европа закъснява отново. Фатално.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/troyka-premieri-s-garnitura/

България е управлявана от трима премиери – избрания, явния и тайния. Росен Желязков подписва, Бойко Борисов се показва, Делян Пеевски решава. 

В този абсурден режим на триъгълна стабилност всеки от тях действа, както намери за добре. Конституционно начело е Желязков, без реална политическа тежест, но пък е европейското лице на България на високи форуми. Лидерът на ГЕРБ все още държи контрола върху партията, част от кадровите назначения и коалиционния бизнес, той капитализира и успеха от присъединяването на България като 21-ви член на еврозоната от 1 януари 2026 г. Председателят на ДПС – Ново начало Делян Пеевски е неофициалният координатор на службите, прокуратурата и „дълбоката“ държава, апотеоз на Красьо Черничкия на институционално ниво с власт, легитимация и без нужда да се крие. 

Консенсус между страха и сделката

В това триединство е трудно да се открие смислено бъдеще, по-скоро държавата бива задържана в цикъл на подчинена стабилност. България формално изглежда демократична и стабилна – с многопартиен парламент, коалиционно правителство и евро на хоризонта. Всеки може да протестира – било срещу единната европейска валута, произвола на репресивния държавен апарат или срещу недостойното заплащане на младите медици и медицински специалисти и рязко повишените такси за студенти. В действителност държавата се управлява от фасада, посредник и задкулисие, при което антикорупционните действия са политическо оръжие, а не инструмент на правосъдието.

Доверието в съдебната система е под 30%, констатира излезлият тази седмица доклад за върховенството на закона в България. Документът за пореден път не отчете напредък – липсващи присъди за корупция по високите етажи на властта, неефективни разследвания, не е избегнато дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности и др.

Акциите на Антикорупционната комисия срещу управленски кадри на „Продължаваме промяната“ в София и Варна са доказателство за избирателното прилагане на закона, а не за системен контрол над обществените поръчки, които са за над 36 млрд. лв. за 2024 г. Избирателното правоприлагане означава репресия и беззаконие. ГЕРБ и ДПС са монополисти в местната власт от десетилетия, но борците с корупцията избраха да ударят две от четирите общини (София, Варна, Пазарджик и Благоевград), в които от есента на 2023 г. управляват кметове на ПП–ДБ. Разкритията на Антикорупционния фонд за злоупотреби с публични средства за стотици милиони не представляват интерес за Комисията за противодействие на корупцията (КПК), чиито действия биват съобразявани с политическата конюнктура.

След ареста на заместник-кмета на София Никола Барбутов, предшестван от разпространен от анонимен подател запис на негов разговор с кмета на район „Люлин“, съпредседателят на ПП Кирил Петков подаде оставка. Петков също така отказа да бъде предлаган за преизбиране на предстоящия в края на септември конгрес, а ПП обеща да бъде по-стриктна в кадровия си подбор. На записа се чуват предложения за схеми, при които 5–6% от стойността на обществени поръчки да отиват в партийните каси и за кметския екип. Софийският апелативен съд остави за постоянно в ареста Барбутов и експерта Петър Рафаилов, обвинени в участие в организирана престъпна група за корупция и предлагане на подкупи.

Но ако при задържането на Барбутов нямаше инициирани протести, то арестът на кмета на Варна Благомир Коцев доведе в крайморския град депутатите от „Промяната“ заедно с техни колеги от „Демократична България“. Барбутов е назначен от кмета Васил Терзиев от квотата на ПП, докато Коцев е мажоритарно избран с листата на ПП–ДБ и задържането му нанася по-големи репутационни щети. Пред сградата на Общината се събраха стотици граждани на Варна в знак на протест срещу политическата репресия с плакати „Днес е Благо, утре си ти“, „Няма да стане“, „Събуди се и измети мафията“, „Коцев е виновен за това, че не се продава“.

Според Николай Денков (ПП) хората са били хиляди, според лидера на „Възраждане“ Костадин Костадинов, който ги е броил – не повече от 350. Подкрепа за Коцев обяви и най-малката парламентарно представена партия – „Величие“, с лидер Ивелин Михайлов. Граждани излязоха и в София, пред сградата на КПК.

Арестът на Коцев е свързан със сигнал за обществена поръчка за над 1,5 млн. лв. за изхранване на деца в неравностойно положение, подаден от Пламенка Димитрова, която твърди, че ѝ е поискан 15% подкуп. Нейната фирма „Залива 47-СП“ не е спечелила поръчката, но е печелила 17 други от 2000 г. насам за близо 15 млн. лв. Когато е класирана втора през 2024 г., Димитрова обжалва решението пред Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд (ВАС), но отново губи.

Оказа се, че делото срещу Коцев е заведено през 2024 г., акцията е разрешена на 2 юли, но Антикорупционната комисия и Софийската градска прокуратура (СГП) се задействат шест дни по-късно – на 8 юли. При това обискираха служебния кабинет и дома на кмета в условия на неотложност, тоест без предварително съдебно разрешение. Съпругата на Коцев публикува емоционален разказ в профила на съпруга си във Facebook за нахлуването на 15 агенти в дома им и грубото им отношение.

По-късно стана ясно, че Коцев, двама общински съветници и един бизнесмен (съдружник във фирмата, спечелила спорната поръчка за хранене) са с повдигнати от СГП обвинения за престъпления по служба, подкупи и пране на пари. Те бяха докарани в София.

Оказа се обаче, че ключовият свидетел в разследването срещу кмета е не Пламенка Димитрова, а неговият бивш заместник и дългогодишен семеен адвокат Диан Иванов. Соченият за дясната ръка на Коцев юрист изненадващо напусна поста на 5 май, като мотивира решението си със „здравословни причини“. Като заместник-кмет в ресора му са влизали дирекциите „Европейски и национални оперативни програми“, „Контрол и санкции“, „Правнонормативно обслужване“ и „Общинска собственост“, както и предприятието „Инвестиционна политика“. Твърденията му били като при случая с Барбутов – кметът искал да се събират комисиони от обществени поръчки за издръжка на ПП.

Усещане за Пеевски…

За лидера на националпопулистката партия „Възраждане“ Костадин Костадинов в акцията „има усещане за намесата на Пеевски, това само слепец може да го отрече“. Кирил Петков и Асен Василев също виждат поръчка от Пеевски, но според Петков има и друга причина – неприетия бюджет на Варна с разходи за над 857 млн. лв.

Не е случайна датата, всички знаят, че бюджетът на Варна ще се разглежда утре [четвъртък, 10 юли – б.а.], и ако искат да сгънат един демократично избран кмет, за да включат техните сметки и далавери, сега е моментът. Само че, първо, Благо не е човек, който ще се сгъне, и второ, Варна не е град, в който те могат да си правят каквото си искат,

каза Петков.

Бюджетът беше приет, при това без особени пререкания. Но макар лидерът на ПП Асен Василев да увери, че протестите в подкрепа на кмета ще продължат, втори още не се е състоял.

От една страна, акцията съживи в политически план ПП, изваждайки я от дефанзивната тактика, предприета след ареста на Барбутов и отлива от партията на общински съветници и активисти. Като жертва на политическа репресия „Промяната“ събира повече симпатии, а и се мобилизират твърдите ядра на ПП–ДБ. От друга страна, акцията потвърди за обществото, че институциите работят само когато им наредят да работят. Същинска черна комедия! Санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания се бори срещу корупцията, а оглавяваната от Антон Славчев КПК удря все по негови противници – било то доскорошни съратници в ДПС, или други. 

Все същото за последните 15–20 години. Един изпарил се от публичната среда високопоставен чиновник като Филип Златанов, бивш шеф на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, пишеше в тефтерче кого да опраска по директивите на „ИФ→ЦЦ→ББ“. Накрая и тефтерите изчезнаха, и Златанов се отърва с условна присъда, и никой от хората с инициалите, в т.ч. ДП, не беше разпитан. Само Искра Фидосова изчезна от политиката и ГЕРБ след историята със Златанов, по-късно я последва и Цветан Цветанов.

Но дали временният председател Славчев, сочен от ПП–ДБ за свързан с Пеевски, ще изчезне от Антикорупционната комисия, или напротив – ще я оглави, стремейки се да заслужи подкрепата на третия премиер? Изборът на нов състав на КПК е условие за получаването на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). Управляващото мнозинство възнамерява да свърши тази работа, преди Народното събрание да излезе във ваканция през август, с година и половина закъснение. Като за начало парламентът промени закона, като заличи предвиденото мнозинство от ⅔ за избор на членове на Комисията. Изборът вече ще е с обикновено мнозинство от половината народни представители. 

А номинационната комисия, която трябва да изслуша, оцени и препоръча кандидатите за КПК на депутатите, ще взема решения с мнозинство от четирима души, тоест в непълен състав, тъй като парламентът още не е избрал омбудсман. Кандидатите за обществен защитник минаха през селекцията на Народното събрание още през април, но причината да не се състои същинският избор е или в липсата на съгласие в управляващата коалиция, или се изчакват резултатите от конституционното дело по оспорването на т.нар. домова книга, от която се избира служебен премиер (в нея е и омбудсманът). Другите членове на номинационната комисия са представители на Върховния касационен съд, Висшия адвокатски съвет, Министерството на правосъдието и Сметната палата. 

А след като правилата за избор на Антикорупционната комисия бъдат приети, към Брюксел може да потегли искането за второто плащане по ПВУ. Председателката на парламента Наталия Киселова защити промените:

Трябва да сме реалисти. Трябваше да се съобразим с решението на Конституционния съд и да се промени мнозинството – да стане обикновено от квалифицирано. По отношение дали номинационната комисия винаги трябва да бъде в пълен състав, това също е усложняване на процедурата, защото в никой друг случай по отношение на никой друг орган нямаме такава процедура.

А по повод акцията във Варна напомни, че именно ПП–ДБ са настоявали КПК да има разследващи функции – „и сега виждаме плодовете от труда им“.

Зад пушилката, която „антикорупционните“ акции вдигнаха, на поста си беше бетониран кадър, верен на тройката премиери, особено на един от тях. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет закрепи настоящия и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов на поста въпреки ограничението в Закона за съдебната власт за 6 месеца на тази позиция. Според прокурорите обаче това не важи за заварените случаи, какъвто е този със Сарафов, временно изпълняващ от юни 2023 г. Очакванията са и Съдийската колегия на ВСС да постъпи така с Георги Чолаков, който управлява ВАС като и.ф., след като изтече мандатът му.

Така след утвърждаването на новите състави на регулаторите, попълнени с хора на ГЕРБ, Пеевски и по някой и друг представител на БСП и ИТН, статуквото не изпуска контрола и върху съдебната система, занитвайки лоялния си персонал. 

Наред с това удобно игнорира критиките за „липса на напредък“ в утвърждаване на върховенството на правото в България, избирайки фанфарите за приемането в еврозоната от 1 януари 2026 г. 

Гарнитурата „Боташ“

В опит да омекоти обвиненията за политическа репресия, Антикорупционната комисия поде акция срещу подписалите вредната за България сделка с турската компания „Боташ“(Boru Hatları ile Petrol Taşıma Anonim Şirketi). Тя е договорена по време на служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, в което министър на енергетиката беше Росен Христов. В 13-годишния договор, задължаващ „Булгаргаз“ да плаща над 1 млн. лв. на ден за 53 200 мегаватчаса, независимо дали пренася газ от Турция, няма клауза за предоговаряне. Контрактът може да се развали само ако България заплати накуп 4-те милиарда лева. Българската компания е спряла да плаща на „Боташ“ и е задлъжняла с над 250 млн. лв.

За „Булгаргаз“ щетите са огромни – 267 млн. лв. е загубата от неизползвания капацитет с Турция, което е почти 85% от загубите, регистрирани в търговския отчет на дружеството за 2024 г. на обща стойност 315 млн. лв.

Антикорупционната комисия влезе за обиск в дома на Христов две години и половина след подписването на споразумението с „Боташ“ и след доклад на временна парламентарна комисия, изпратен на ДАНС и прокуратурата преди близо 15 месеца. Христов заедно с бившата шефка на „Булгаргаз“ Деница Златева бяха извикани и на изслушване в парламента заради договора с „Боташ“.

След обиска в дома на Христов обаче се разбра, че както и в случая с Коцев делото е било образувано преди година и претърсването е извършено „в условията на неотложност“. Иззети са телефон и лаптоп, намерени са 80 000 евро, но обвинения не са повдигнати. Обискиран е бил и домът на Деница Златева, където са открити 100 000 лв. 

Бившият министър на енергетиката заплаши да съди държавата и дори да си търси политическо убежище. На следващия ден обаче беше разпитван 6 часа в Антикорупционната комисия, а на излизане повтори пред журналисти тезата си за договора с „Боташ“ – не се използвал „пълноценно“. Христов обича да дава съвети как резервираният капацитет трябва да се продаде. Проблемът е обаче, че никой не го иска, тъй като е скъп. На разпит беше извикана и Златева, която си намери извинение с високо кръвно, за да не се яви.

Едва 11% от капацитета на договора е използван, заяви енергийният министър Жечо Станков.

Усилията за предоговаряне на клаузите продължават. Имаме право веднъж да го предоговорим, и то трябва да бъде много внимателно договорено, така че да излезем от този омагьосан кръг.

Едва ли някой очаква да бъде проведено сериозно разследване на сделката с „Боташ“, което да доведе до обвинения и присъди. Съвсем не е сигурно, че и Коцев ще бъде осъден, но може да се стигне до предсрочни избори за кмет на Варна, ако мандатът му бъде прекратен.

Вместо страж на закона Антикорупционната комисия е превърната в боен реквизит. Върховенството на правото да върви на… в Брюксел – важното е какво ще заповядат премиерите. Изобщо, България е в стабилен театрален режим – с декори на демокрация, сценарий от задкулисието и публика, която все по-често напуска залата, защото представлението е криндж. 

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/promyanata-produlzhava-li/

Какво е бъдещето на „Продължаваме промяната“, е въпросът на въпросите след корупционния скандал в Столичната община и лидерската оставка, отключили вътрешен срив в партията. Единствения верен отговор ще дадат изборите, но дотогава обществото ще е свидетел как изчезва парламентарно представена партия – също като НДСВ, която изгря, управлява и залезе за четири години. 

Нейни кадри обаче станаха бащи на други партии, чиято продължителност на живота е впечатляваща – Бойко Борисов създаде ГЕРБ, Делян Пеевски превзе ДПС. За сравнение – подалият оставка Кирил Петков обяви, че приключва с политиката. 

Защо Борисов обаче е непоклатим на поста си въпреки десетките афери, записи, разкрития, обвинения и протести, а един предварително сготвен скандал изхвърли Петков извън политиката и стартира разпад в „Промяната“? 

Скандалът

избухна с напускането на ПП на кметовете на двата най-големи района в София – „Младост“ и „Люлин“, и на двама общински съветници заради системен натиск от високопоставени лица в партията за „манипулиране на обществени поръчки, проценти и пренасочване на средства към партийната каса“. Кметовете Ивайло Кукурин и Георги Тодоров и общинските съветници Димитър Шалъфов и Драгомир Драгомиров дадоха да се разбере, че са сигнализирали ръководството на ПП, но без резултат, и публично обясниха схемите:

Всичко започва така благовидно, под формата на експертна помощ [за обществени поръчки – б.а.]. Вкарва се троянски кон, който след това почва да ходи, да обикаля по фирмите, да договаря проценти и да опитва да манипулира крайния изход от поръчките, включително като предлага и ресто на районните кметове за тези услуги.

Димитър Шалъфов

Трябваше да подпиша вече готов протокол с решения за избора на изпълнител [за ремонт на детска градина за 5 млн. лв. – б.а.]. Аз отказах и заявих, че няма да бъда превърнат в гумен печат и да подписвам чужди решения. Тогава се направи опит да ми се предложат проценти, които аз да разделя между мен и партията, и това нещо за мен наистина преля чашата…

Ивайло Кукурин

И четиримата заявиха, че очакват институциите да се самосезират. Институциите светкавично го направиха. На следващия ден обискираха кабинета на заместник-кмета на Столичната община Никола Барбутов и той беше задържан. А в „потвърждение“ на изявленията на напусналите се появи и запис, разпратен до електронните пощи на медиите от неизвестен човек, подписал се с името Κiril Kirilov. В записа двама мъже говорят за схема как се печелят обществени поръчки от близки на партията фирми срещу 5–6% от сумата, които бизнесът връща на партията чрез дарения през НПО или с услуги като плащане на кампания например.

Кметът на „Люлин“ е потвърдил съдържанието на записа, заявявайки, че не знае кой е записвал, а за другия участник се допуска, че е Барбутов. Бившият вече заместник-кмет остава в ареста, постанови съдът, чието решение не е окончателно, а заедно с него под стража остава и соченият от прокуратурата за съучастник Петър Рафаилов. Не са били използвани специални разузнавателни средства в разследването, тоест записът не е направен от прокуратурата, която ще проверява дали не е манипулиран. Според БНТ аудиото е направено от Антикорупционната комисия.

Последствията

На 29 юни „Продължаваме промяната“ свиква Национален съвет, за да реши как да излезе от кризата. А тя изглежда твърде дълбока и не може да бъде обяснена само с външните врагове „Пеевски – Борисов“. Четирима общински съветници в Добрич смениха групата на ПП с тази на ГЕРБ, а партията напуснаха и бившият заместник-министър на финансите Георги Клисурски, преподавателят по конституционно право Стоил Моллов, политологът и доктор по история Емил Соколов, зам.-кметът на „Младост“ и областен координатор на ПП Даниел Михалев, както и зам.-кметът на „Люлин“ Мирчо Стоянов. 

Всички те споделят разочарованието си от отстъплението от принципите, привлекли ги преди четири години. Основните проблеми, за които говорят, са капсулиране на ръководството, липса на чуваемост за сигнали при нередности в партията, игнориране на решенията на местните структури, прегласувания, „докато резултатът не отговори на очакванията“. Впрочем последното беше потвърдено в запис на онлайн заседание на Националния съвет на ПП, разпространен от Радостин Василев през март 2023 г. Василев, присъединил се тогава към ПП по покана на Кирил Петков, след като напусна „Има такъв народ“, заяви, че е против правителство с ГЕРБ, а от записа ще се запомнят няколко неща: „службите са наши“, „правителството изглежда като коалиционно, но ще казваме, че е само Мария Габриeл“, „направихме ала-бала с президента“.

Истината е, че цялата схема, която направихме, през всички тези години, интелектуалците са 7%. Направихме ала-бала през президента. Ако пуснеш народа да се презентира, ние трябва да сме 10% с ДБ и с всичко.

Последствията от корупционния скандал обаче не са само напускането на хора и репутационните щети за ПП – това са видимите ефекти. Сериозният отлив ще е на избиратели, които ще се насочат към очаквания нов „спасител“ – партия, зад която е президентът Румен Радев. А това означава, че ще бъде сериозно засегната и „Демократична България“, която е в коалиция с ПП. Обезличаването на парламентарно представените либерални формации, изградили бранда си върху противопоставяне на Борисов – Пеевски и на корупцията в битка за законност и морал в политиката, ще извади на политическия пазар друга сила. И тази сила също е срещу Борисов – Пеевски и е за социална справедливост, но също и срещу еврото с аргумента, че „трябва да бъдат питани хората“ и че държавата е безсилна срещу спекулативния натиск върху цените.

ДБ са в трудна ситуация – партньорите от ПП се превърнаха в бреме, но няма как това бреме да бъде отхвърлено, без да понесат още щети. Скандалът обаче стопира намеренията за излъчване на общ кандидат-президент на демократичната общност – инициатива, в която ПП–ДБ имаше водеща роля. На този фон идва предложението на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов за общ кандидат поради геополитически съображения – и защото без ГЕРБ нямало как да имат президент, но също и без ДПС – Ново начало.

Този разпад е показване на истинската същност на тези хора. Догодина за президентските избори случващото се в това „евроатлантическо“ пространство може да ни изиграе много лоша шега. Това са стотици хиляди разочаровани, излъгани хора и надали, ако догодина се предложи кандидат на цялото евроатлантическо общество, ще има достатъчно гласове да го подкрепят.

Съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев очаква от ПП „да дадат ясен и категоричен отговор на кризата и да обявят стъпките, които ще предприемат“.

Няма да разцепим коалицията за кефа на Борисов и Пеевски.

Дали ПП ще успее да се стабилизира и възстанови? Рестарт с ръководство, към което са насочени основните критики – Асен Василев, Лена Бориславова, Венко Сабрутев и др., изглежда невъзможен. На този етап непосредствената цел е да спрат отлива на хора. 

Скандалът ще отнеме значителна част от оцелелия капитал на коалицията ПП–ДБ – моралното превъзходство въпреки сглобката с Пеевски – Борисов. След като съдебна реформа изчезна от техния наратив заради отменените промени в Конституцията, сега ще избледнеят и промяна и корупция. Техните противници ще им напомнят всеки път, така както не спират да повтарят за „пуделите“ и „пачките“ – друг скандал в митниците, при който беше обвинена назначената при кабинета „Денков“ шефка на агенция „Митници“ Петя Банкова. Това се случи в края на управлението на правителството „Денков“ и при очаквани предсрочни избори. Видимо отслабено е и управлението на столицата, където е ядрото избиратели на ПП–ДБ. След напускането на „Спаси София“, която беше партньор в избора на кмета Васил Терзиев, се кара ден за ден; за реализация на каквито и да било политики не може да се мисли при липсата на мнозинство в Столичния общински съвет.

Цитаделата

А ГЕРБ продължава да изглежда като цитадела и причините се коренят не само в чадъра от институции, като МВР, прокуратура, Антикорупционна комисия, но и в структурата и модела на управление на партията.

За разлика от формации като ПП, където различията „избиват навън“, в ГЕРБ няма реални вътрешни дебати. След като волята на лидера е наложена, тя се изпълнява – разни хора слухтят, шушукат, но не говорят открито. Публичен протест от членове на ГЕРБ е практически невъзможен. Напуснали няма, освен ако Борисов не реши да изхвърли някого през борда – обикновено се случва при публично уличаване в скандал. Не пречи пак да го върне – санкционираният по „Магнитски“ Владислав Горанов е пример за това. Но в тази политическа система е почти като при мафията – хората не излизат от партията, а изчезват от сцената, когато не са удобни.

ГЕРБ оцелява не защото няма скандали, а защото притежава уменията, също и институциите, за да превръща скандалите в епизоди, а не в катарзис. Всякакви афери биват разводнявани, забавяни, прехвърляни към прокуратурата, където полека изчезват. Това поддържа усещане за безнаказаност, но и за всемогъщество, което с времето убива и общественото възмущение.

ГЕРБ и ДПС функционират като вертикално управлявани структури – лидерите контролират достъпа до власт, ресурси и кариера. Всяка лоялност бива възнаградена. Освен това и двете партии имат широко разклонена хранителна верига – дълбоко вкоренена с годините мрежа от местни структури, бизнес интереси и зависимости. 

Тази мрежа произвежда лоялност не от идеология, а от интереси – работа, проекти, обществени поръчки. Местните кадри нямат стимул да напускат, защото без ГЕРБ или ДПС, които доминират местната власт, няма друг източник на влияние или защита. Схемата с обществените поръчки е отдавна измислена и в употреба. Разликата е единствено в процентите „ресто“. Този клиентелизъм изглежда по-силен от каузи и идеологии (доколкото има идеологии).

За много българи народняшкият стил и популизма на Бойко Борисов заместват нуждата от морална отчетност. Обществото е дотолкова развратено от корупция, че тази илюзия за близост, която той създава с директната си комуникация, изключва поемането на персонална отговорност.

Изглежда, че Борисов се е ориентирал към друг съюзник, който да му помогне, за да се измъкне от примката на Пеевски – президента Радев и неродения му политически проект, все още нестигнал до учредително събрание заради страхове и предпазливост от страна на инициаторите му. 

Не от такава промяна обаче се нуждае България.

Post Syndicated from Анахит Хачикян original https://www.toest.bg/kakvo-stava-sus-severna-makedoniya/

България разбуни духовете в Комисията за външни отношения на Европейския парламент на 4 юни и стана причина за отлагането на гласуването на проектодоклада за напредъка на Северна Македония. Български евродепутати и австрийският докладчик Томас Вайц си размениха гневни погледи и нападателни реплики, докато парламентаристи от различни политически групи изразиха възмущението си от целенасочената (българска) кампания срещу Вайц. Докладът все пак беше гласуван 3 седмици по-късно, но българските предложения (засега) отпаднаха от текста.

Как се изготвят докладите за страните кандидатки за членство в ЕС и какво точно причини бурята между София и Скопие в Брюксел? 

Ежегодните доклади на Европейския парламент за напредъка на страните кандидатки за членство в ЕС са политически оценки, които евродепутатите изготвят въз основа на докладите на Европейската комисия. В тях се коментират теми като състоянието на демокрацията и институциите, съдебната система и борбата с корупцията, икономическите и социалните реформи, правата на малцинствата и отношенията със съседните държави. Въпреки че докладите на Парламента не са правно обвързващи, те дават политически сигнал на Европейската комисия и Съвета, както и на самата страна кандидат дали и как ще продължи процесът на присъединяване. 

За да бъде подготвен въпросният доклад, един евродепутат се посочва за докладчик за дадената страна кандидатка, а всяка политическа група избира докладчици в сянка, чиято задача е да участват в обсъжданията на бъдещия текст и да преговарят за постигането на добър компромис. Идеята е да има представители на всички политически групи в обсъждането, за да може да се стигне до максимално широк консенсус. След като тези преговори приключат, всички депутати могат все още да предлагат текстови изменения, които после се гласуват едно по едно веднъж в парламентарната комисия и втори път в пленарната зала. 

Финалната версия на текста, одобрена от мнозинството евродепутати, става официална позиция на Европарламента. Целият процес продължава няколко месеца и е съставен от многобройни закрити работни срещи, посещения в страната кандидатка, обсъждания и дискусии с главна цел да се постигне съгласие, което да обедини най-голямо мнозинство. Ако работата е добре свършена от всички засегнати страни, голяма част от конфликтните въпроси се разрешават още преди текстът да бъде подложен на гласуване или в най-лошия случай по време на самото гласуване чрез предложения за компромисни изменения, които вече са предоговорени и подкрепени от мнозинството евродепутати.

Как се разигра този иначе доста консенсусен сценарий в случая с доклада за напредъка на Северна Македония и кога гърнето се счупи?

Томас Вайц – австрийски евродепутат от Групата на Зелените/Европейски свободен алианс, е посочен за докладчик за Северна Македония през ноември 2024 г. Това е третият му мандат като евродепутат. В настоящия Парламент той е председател на делегацията в Парламентарния комитет по стабилизиране и асоцииране ЕС – Черна гора, а по време на предишните мандати е бил член на същите делегации за ЕС – Албания и ЕС – Босна и Херцеговина и Косово. Именно познанията и опитът му с различни балкански държави са фактор да бъде посочен за докладчик за Северна Македония. 

Докладът му от 7 страници беше определен като балансиран и конструктивен от повечето евродепутати при първото обсъждане на текста в Комисията за външни отношения на 18 март 2025 г. България се споменава само два пъти: във връзка с Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество и в контекста на т.нар. френско предложение, според което Северна Македония трябва да впише българите в преамбюла на конституцията си. След първото изслушване евродепутатите имаха срок от 10 дни да внесат предложения за изменения на текста. Докладът получи огромния брой 313 предложения за промени, сред които почти една трета са на български евродепутати. Българските предложения засягат необходимостта от конституционни промени, спазването на вече договорените ангажименти от страна на Северна Македония и случаите на дискриминация и насилие срещу българи и български организации. Фактът, че тези най-важни за България теми са засегнати едва в предложенията за изменения, а не в първоначалния текст на доклада, сам по себе си е тревожен сигнал. Каква е ролята на българските евродепутати в този процес?

Българските докладчици в сянка

За да бъдат докладчици в сянка и да участват в изготвянето на доклада, евродепутатите трябва да бъдат членове или зам.-членове на съответната парламентарна комисия. В случая това е Комисията за външни отношения и в нея членуват петима български евродепутати: Андрей Ковачев (ГЕРБ, ЕНП), Станислав Стоянов („Възраждане“, ЕСН), Илхан Кючюк (ДПС, „Обнови Европа“), Ивайло Вълчев (ИТН, ЕКР) и Петър Волгин („Възраждане“, ЕСН). За доклада за Северна Македония и Вълчев, и Стоянов са докладчици в сянка. Тоест те са били поканени на всички вътрешни работни срещи на докладчиците. Това е първото място, на което могат да изразят българската позиция и да преговарят за българските национални интереси. Останалите български евродепутати също имат възможност да го направят чрез срещи със съответния докладчик в сянка от своята политическа група, който ще участва в преговорите. Така може да се даде гласност на единна българска позиция, която да отекне на всички нива. 

Такава единна българска позиция отекна, но предизвиквайки скандал, когато всички 17 български евродепутати изпратиха писмо, уличаващо докладчика Вайц в изтичане на информация и липса на безпристрастност. 

Тези подозрения се появиха, след като македонският премиер Християн Мицкоски направи медийни изказвания, от които се разбра, че той познава съдържанието на някои предложения за изменения, преди да са станали публични. Въпросните проблемни изменения, внесени от докладчика Вайц и от други депутати от Европейската народна партия и от Групата на Социалистите и демократите, включват „признаване и зачитане на македонския език и идентичност“. За да добави сол в раната, премиерът Християн Мицкоски каза, че по този начин Европа признава „вековната“ македонска идентичност и македонски език – прилагателно, което не присъства нито в доклада, нито в измененията. 

Минавайки в контраатака, българските евродепутати поискаха да внесат ново изменение за „съвременната“ македонска идентичност и език, но крайният срок за поправки вече беше изтекъл. Междувременно на 30 май българският парламент единодушно прие като извънредна точка в дневния си ред по искане на ИТН решение за напредъка на Северна Македония в процеса на присъединяване към ЕС, в което се подчертава, че: 

България остава напълно ангажирана с европейския консенсус от юли 2022 г. и призовава властите в Република Северна Македония (РСМ) също да изпълняват стриктно поетите от тях договорености. 

Решението беше наложено от лошото предчувствие, че македонската страна ще се опита да заобиколи поетите по-рано ангажименти към България и да наложи своята гледна точка на европейската сцена. 

След изпратеното от българските евродепутати писмо, в което се съобщава за нередности по изготвянето на доклада, и сигналите, подадени към председателя на Европарламента Роберта Мецола, гласуването на доклада в Комисията за външни отношения беше отложено за 24 юни, а в пленарната зала – за юли.

От българска страна обвиниха докладчика, че поддържа прекалено близки отношения с властите в държавата, която оценява, и че изпълнява нейните инструкции. Вайц пък се оплака, че телефонният му номер е бил публикуван в социалните мрежи в профилите на български крайнодесни групи и е получил множество заплахи и закани.

В публичния регистър на Европарламента Вайц, както и докладчиците в сянка са длъжни да регистрират всички външни срещи, свързани с доклада. От списъка се вижда, че Вайц се е срещал с много македонски институции и организации, както и с изследователи от Съвместната комисия за България и Северна Македония и с дипломати от Постоянното представителство на България към ЕС. Българските докладчици в сянка, от друга страна, нямат нито една регистрирана среща. В отговор на коментара на Вайц по този въпрос Вълчев каза, че няма какво да регистрира, защото той не провежда срещи с лобисти. Срещите на Вайц с представители на македонската страна не нарушават правилника на Европейския парламент, тъй като са част от работата му по доклада за Северна Македония. Лобизмът присъства в работната среда в Европейския парламент и срещите с държавни представители и организации, записани в Регистъра за прозрачност на европейските институции, са част от ежедневието на евродепутатите.

Въпросът, който можем да си зададем, ако допуснем, че докладчикът наистина е бил едностранно повлиян от македонските си партньори, е

как една страна кандидатка успява да бъде по-видима, влиятелна и гласовита от страна членка като България, която разполага с много повече механизми за влияние, участие и защита на гледната си точка само поради простия факт, че вече членува в Европейския съюз? 

Положени ли са били необходимите усилия от страна на българските евродепутати и българските организации в България и в Северна Македония, така че тяхната гледна точка също да бъде чута, обяснена, разбрана и застъпена? Не бихме ли постигнали по-добри резултати, ако вместо нападателна и негативна кампания в последния момент, каквато изглеждаше българската реакция в европейското (и македонското) публично пространство, бяхме провели навременна, градивна и обяснителна комуникационна кампания, с която да защитим позициите си на европейската сцена? 

Това може да бъде направено по много и различни начини в Европейския парламент – чрез активно участие в работните срещи на докладчиците в сянка и лобиране във всяка политическа група, но също и чрез организиране на конференции, публични дискусии и културни събития, чрез неформални срещи и търсене на пресечни точки и общи интереси по въпроса с други държави… Важно е и как се представят проблемите спрямо публиката, на която се говори. Както подчертава журналистът Бойко Василев в лекцията си „София, Скопие и Брюксел в лодката, като не се забравя и Белград“ в Македонския научен институт в София на 12 юни, различните европейски публики са склонни да разбират различни наративи. 

Според Василев германците разбират разкази за нарушени човешки права, докато французите и испанците разбират разкази за история. По принцип историческите теми невинаги са добре посрещнати в европейски контекст заради разминаванията в интерпретациите, за разлика от проблемите с човешките права и правата на малцинствата, които се вземат под внимание и получават необходимото сериозно отношение. С други думи, ако историческата призма на отношенията между България и Северна Македония е трудна за предаване в политически контекст, то темата за правата на българите в Северна Македония днес е подходяща и съвсем европейска тема, която би могла да спечели подкрепата на различни евродепутати и политически групи, ако се представи по подходящ начин. Да адаптираш разказа си спрямо публиката и контекста, в който го представяш, е от ключово значение, за да бъдеш чут и разбран. Това са усилия, които се полагат в дългосрочен план и изискват координация, инвестиции и визия за бъдещето. 

Заслужава да се отбележи, че българските евродепутати в Брюксел, както и народните представители в София успяха да застанат единодушно зад позицията си по отношение на Северна Македония, което рядко се случва по който и да било друг въпрос. 

Остава сега и да намерят подходящия тон и подобаващия начин своевременно да изразят позициите си на европейско ниво. Един от тези начини е да се спечели навреме подкрепата на големите политически групи. Именно този далеч по-удачен подход беше приложен на 24 юни при повторното гласуване на доклада в Комисията за външни отношения. В началото на събранието групите на Европейската народна партия, Социалистите и демократите, „Обнови Европа“ и Зелените предложиха устна поправка, предвиждаща преди думите „македонски език и идентичност“ да се добави „съвременен“. Това по същество е българска поправка, съвпадаща с българските национални интереси, но координирана предварително с останалите евродепутати, така че да събере максимално широка подкрепа и да бъде внесена не на национално или индивидуално, а на политическо ниво. Такава подготовка очевидно липсваше в месеците, през които докладът се е изготвял. 

Въпреки правилния подход, приложен в последния момент, въпросната устна поправка в крайна сметка не беше подложена на гласуване, тъй като шестима евродепутати от Групата на „Патриоти за Европа“ (половината от които от унгарската партия на Виктор Орбан) се обявиха против внасянето ѝ. Това не е първият опит на Унгария да се намеси в отношенията между България и Северна Македония, за да засили позициите на националистическото правителство в Скопие, в чието лице вижда свой верен съюзник. 

Изходът не е фатален, тъй като докладът отново ще бъде гласуван в пленарната зала и тогава поправката ще бъде внесена писмено и вероятно приета, тъй като четирите политически групи, които я внесоха днес, ще разполагат с мнозинство. Освен ако Северна Македония не измисли друг неочакван ход, който отново да завари София неподготвена като след първи паднал сняг – всяка зима знаем, че ще дойде, и все сме изненадани! 

Изразеното мнение е лично и не представлява позицията на Европейския парламент.