Post Syndicated from original https://www.toest.bg/bulgaro-ungarskata-os-suyiznitsite-na-putin-v-es-i-nato/

Слабите звена на ЕС и НАТО

България вече не е на обичайното последно място по корупция в Европейския съюз. Новината от тазгодишния доклад на „Трансперънси интернешънъл“ обаче не е никак позитивна, защото причината за този „прогрес“ на страната ни е влошаващият се корупционен индекс на Унгария, която вече заема последното място.

Освен че споделят дъното на подобни класации, София и Будапеща си правят компания и в друг черен списък – на най-верните приятели на Путин сред членовете на ЕС и НАТО. Връзката между двете тенденции не е случайна. Корупцията се смята за едно от най-опасните оръжия, които Русия използва срещу Запада, следователно не е изненада, че двете най-корумпирани страни се управляват от политици, изпълняващи заръките на Москва. България и Унгария играят заедно на страната на Русия по всички линии – от газови и петролни доставки, пасивност при изпращането на оръжие на Киев, икономически санкции, до въпроси, засягащи забраната за участие на руските спортисти в Олимпийските игри.

Режимите на Орбан в Унгария и на Радев в България използват комбинация от вътрешна диктатура, конфликти с формалните си съюзници в НАТО и ЕС, както и открита защита на руските интереси, за да поставят двете държави в услуга на Путинова Русия – страна, обвинена в тероризъм, геноцид и престъпления срещу човечеството.

Както предвидих три месеца преди началото на варварската руска инвазия в Украйна, президентът Румен Радев успешно надгради започнатата от правителствата на Борисов тежка зависимост на България от Русия. Бившият премиер Иван Костов, чието управление между 1997 г. и 2001 г. постави основите на членството ни в ЕС и НАТО, на два пъти нарече президента „руски агент“ – думи, които не бяха коментирани нито от Радев, нито от партиите. Според анализатори е очевидно, че президентът се възползва от кризата на партийната система, за да разширява собственото си политическо влияние, увеличавайки по този начин опасността от допълнително подронване на демокрацията в България. На практика страната прескочи идеите за президентска република и върви с бързи стъпки към президентска диктатура.

Унгария на Орбан също от години е пример за растящо авторитарно управление, липса на свободни медии и нарушаване на човешки права. През 2022 г. Европарламентът с голямо мнозинство прие доклад, според който положението в Унгария се влошава и тя вече не може да се смята за пълна демокрация, а за хибриден режим на „изборна автокрация“.

Енергийни зависимости

Руските енергийни доставки и действащите около тях мрежи за корупция и задкулисно влияние са основният инструмент, чрез който Москва контролира властта в София и в Будапеща.

Правителството, назначено от Радев на 2 август 2022 г., активно лобира в полза на „Лукойл“, с което открито показа шокиращи зависимости между руската енергийна компания и българската власт. Официалната среща през септември между президента и представители на руската петролна компания за обсъждане на „мерки за стабилизиране на икономическата среда“ остави впечатлението, че България се управлява от „Лукойл“.

Лобирането в полза на руските енергийни интереси през миналата година дойде не само от служебното правителство, но и от правителството на Кирил Петков. Кабинетът на четворната коалиция ПП–ДБ–БСП–ИТН успя да издейства изключение за България от общото за ЕС ембарго върху руския петрол, въпреки че финансовият министър потвърди техническата възможност бургаската рафинерия да работи с неруско гориво.

Паралелно със зависимостите от „Лукойл“ българската държава страда и от дългосрочни зависимости от другия руски енергиен гигант – „Газпром“. Третото правителство на ГЕРБ и лично бившият премиер Бойко Борисов носят отговорност пред обществото за незаконно построеното през България продължение на руския газопровод „Турски поток“. Освен че създаде абсурдната ситуация с изгубената пътна карта за проект, струващ 3 млрд. лв., газовата тръба през Балканите лиши Украйна от централната ѝ роля в транзита на руски газ към Европа и по този начин отвърза ръцете на Путин за военна агресия срещу Киев.

Нещо повече, доклад на ДАНС от 2017 г. до президента Радев и тогавашния премиер Борисов ясно посочва целта на Русия с този проект до 2020 г. да изолира Украйна от газовите доставки и по тръбата да не идва газ за България. Унгария беше една от страните, облагодетелствани най-много от експресно завършения „Балкански поток“ – по този начин Русия гарантира евтини енергийни доставки до Унгария и бетонира властта на Виктор Орбан. Енергийната политика на Борисов в услуга на Москва, негласно подкрепяна от президента Радев, не само даде условия Русия да увеличи натиска си върху Украйна, но паралелно с това гарантира и енергийните връзки между Русия и най-доверения приятел на Путин в Централна Европа.

Умело кръстеният от Емилия Милчева тандем Радев–Орбан успя да наложи и вето на обсъжданите в ЕС санкции за руската ядрена индустрия, като по този начин българският президент подпечата изграждането на унгарските ядрени реактори с руски пари и технологии. Самият Радев още през 2019 г. при срещата си с Путин предложи Русия да се включи в изграждането на АЕЦ „Белене“.

„Неутрални“, но на страната на агресора

След началото на пълномащабното руско нападение срещу Украйна позициите на Орбан и Радев спрямо Москва станаха почти паралелни. Унгария все още отказва да изпрати оръжие на Украйна и дори блокира потенциални оръжейни доставки за Киев през унгарска територия. Официално България също не се включи в първоначалните инициативи на страни от ЕС и НАТО за оръжейни доставки на Украйна.

Това беше съпътствано от истерично повтаряното мнение на Радев, че военната помощ за Киев би въвлякла България във войната и че страната ни трябва да запази „неутралност“. Това достойно за роман на Оруел твърдение е очевидно невярно, защото нито една от държавите, помагащи с въоръжение на Киев, не стана част от конфликта. Впоследствие се оказа, че България все пак е давала помощ на Украйна, и то още в началото. Доставките обаче са били тайни и през трети страни.

След като Народното събрание все пак одобри директната военна помощ през декември, Радев продължи с критиките си и дори едностранно се обяви за игнориране на решението на парламента. Именно заради това грубо погазване на конституционни правомощия беше повдигната темата за потенциален импийчмънт на президента.

Междувременно властите в Унгария отидоха още по-далеч във връзките си с Русия, след като външният министър Петер Сиярто стана единственият политик от страна членка на ЕС, посетил Москва след започването на войната.

Отмяната на икономическите санкции срещу Русия е друга тема, жизненоважна за Путин, по която Румен Радев и Виктор Орбан имат еднаква позиция, различаваща се от общоевропейската. На няколко пъти от встъпването си в длъжност българският президент повтаря дословно руската опорна точка, че „санкциите не са от полза за Европа“, като за последен път това стана в края на 2021 г. на предизборния дебат между Радев и кандидата на ГЕРБ Анастас Герджиков. Орбан също отдавна е защитник на руските интереси по темата за евентуална отмяна на икономическите санкции срещу Москва. В края на 2022 г. той дори ги определи като „стъпка към война“.

Радев и Орбан защитават руските интереси и по темата за евентуалното бъдещо членство на Украйна в НАТО. България и Унгария са единствените две страни членки, които се обявиха против включването на Киев в Северноатлантическия алианс. Според Радев „решение за присъединяване на Украйна към НАТО трябва да бъде взето едва след изработването на ясни параметри за мирното уреждане на конфликта между Русия и Украйна, които да бъдат приети и приложени и от двете воюващи държави“. По този начин президентът едновременно изолира България от позицията на нейните съюзници в региона и повтаря опорната точка на Кремъл, че Украйна трябва да се съгласи на мирни преговори, които да бъдат приемливи и за Русия.

Унгария от своя страна продължава да блокира началото на работата на комисията НАТО–Украйна, посочвайки като причина проблемите на унгарското малцинство в Украйна. Виктор Орбан си навлече гнева на Киев и заради свои изказвания от началото на 2023 г., когато заяви, че заради войната Украйна се е превърнала в „ничия земя“, и сравни състоянието ѝ с това на Афганистан. Впоследствие унгарският посланик в Киев беше привикан за обяснения в украинското Външно министерство, а дипломатическият скандал сякаш разшири пропастта между Унгария и онези страни от НАТО и ЕС, които подкрепят каузата на Украйна с всички сили.

В тази напрегната обстановка, само дни след предизвикалото скандал изказване на Орбан, българският президент отново избра да заеме проруска позиция. След посещението в София на унгарския президент Каталин Новак, Радев заяви, че „България и Унгария споделят убеждението, че решението на конфликта в Украйна няма да дойде с повече оръжия, а с повече воля, диалог и дипломатически усилия за деескалация и прекратяване на бойните действия“.

Докрай на грешната страна на историята?

Чрез бруталната терористична агресия срещу Украйна Москва се бори да запази това, което смята, че ѝ принадлежи – имперския контрол върху земите на старата руска и съветска империя. Русия, подобно на империите преди нея, не желае да се откаже от териториалните си цели, докато вярва, че е способна да ги контролира по един или друг начин. Предложенията за ранни преговори предполагат, че Русия може да бъде убедена доброволно да се откаже от правото си да контролира Украйна.

Всяко примирие, постигнато чрез такова усилие, би представлявало просто тактическа пауза от страна на Русия за превъоръжаване и подновяване на войната. Българският президент и унгарският премиер явно игнорират факта, че на 24 февруари 2022 г. Русия едностранно наруши мирните споразумения, подписани през 2015 г. На практика предлаганите от Орбан и Радев „мирни преговори“ просто биха възнаградили агресора.

Западните съюзници търсят начини за насърчаване на устойчив мир в Европа – такъв, който да сложи край на бруталното нападение на Русия срещу Украйна и да намали вероятността за подобни военни агресии в бъдеще. Трагично, но реалистично е да се очаква, че Русия, подобно на повечето империи в историята, ще трябва да претърпи съкрушителна военна загуба, преди да се откаже от войната като средство за доминиране върху своите съседи. Твърде вероятно е военното поражение да доведе и до териториален разпад на Русия, подобен на тези през 1917 и 1991 г.

Възможността за колапс на Руската федерация вече открито се обсъжда не само от западни анализатори, но и от самия Путин. От всичко казано дотук следва изводът, че реториката на Радев и Орбан на военна тема не е нищо повече от повтаряне на руската пропаганда и прокарване на позицията на Путин в ЕС и НАТО. Фактът, че тази пропаганда идва от управляващите в две столици на ЕС и НАТО, е особено притеснителен и ще доведе до задълбочаване на вътрешните проблеми на двата съюза паралелно с очакваната скорошна ескалация на войната.

Гражданското общество в България и проевропейските политически сили следва да осъзнават тази опасност за страната и да направят всичко възможно да ограничат властта на зависимия от Путин български президент – дори и чрез предсрочното му премахване от поста.

Post Syndicated from Милва Цветкова original https://bivol.bg/milva_tsvetkova_goce_delchev.html

Този документален материал беше създаден, за да запечата градацията на случилото се в Скопие по време на честването на рождението на Гоце Делчев през 2023 г. Фактите и обстоятелствата, документирани…

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/kak-radev-postavi-bulgaria-na-kartata/

Президентът Румен Радев постави България на международната сцена – и тази заслуга трябва да му бъде призната. Постави я така, че всички я забелязаха – с поредица от изявления, че войната в Украйна трябва да се реши с дипломатически средства. Подразбира се, че Русия ще запази завоюваните окупирани територии, а на военната подкрепа за Киев е най-добре да се сложи край, що се отнася до България.

Този човек не предлага мир, не предлага войната да се прекрати, защото не предлага основното – Русия да напусне нашата територия. Той ни предлага да застанем на колене и да продължаваме да позволяваме нашите деца да бъдат убивани,

коментира в „120 минути“ по bTV Михайло Подоляк, съветник на украинския държавен глава Володимир Зеленски.

Българският президент, както и останалите на планетата, живее в свят, в който ядрена сила, член на Съвета за сигурност на ООН, напада независима европейска държава, за да откъсне територии от нея. Това е на първи план. На втори, битката е епична – сражават се демократичният свят и контролираната демокрация, либералните ценности срещу конституционната диктатура. „Заедно сме, за да защитим Европа“, както каза в Европейския парламент украинският президент. Когато войната на Русия срещу Украйна приключи, единственото, което ще се помни, е изборът – кой на чия страна е застанал.

България губи

Благодарение на българския държавен глава демократичният свят разбра, че един от партньорите му е на позиция, различна от тази, споделяна от общността, към която принадлежи по силата на международни договори. Позицията е не просто различна, тя е диаметрално противоположна. Ако можеше да се изпее, щеше да звучи като „ний не сме веке рая покорна“ в съпровод на руски военен хор, също и „Възраждане“, и БСП, и други хористи. Лайтмотивът е как България трябва да следва своите национални интереси (които да не са в противоречие с руските).

В условията на разпуснат парламент и назначено от него служебно правителство президентът се явява на всички Европейски съвети и той – и само той – е България. Парламентарната демокрация на практика е суспендирана. Радев зачерква парламентарни решения за военна подкрепа на Украйна и се гневи на „част от партиите“:

Недопустимо е немалка част от политическите партии да гледат на българската армия не като гарант за сигурността на страната, а като донор на въоръжените сили на Украйна.

С тези позиции България губи уважението на съюзниците си, а на Русия никога не го е имала. Москва винаги е унижавала България, третирайки я като васал и лакей, но никога – като партньор.

Дори Швейцария, на която Европа е разрешила да бъде неутрална от 1815 г. насам, която не е продала нито един патрон на воюващите в Първата и Втората световна война, възнамерява да преосмисли позицията си и да позволи реекспорт на швейцарски боеприпаси и военно оборудване от други европейски страни. Независимо че неутралитетът ѝ, залегнал в Хагската конвенция, го забранява, Комитетът по политиката на сигурността към Федералния съвет вече предложи законодателни промени в тази посока.

Но Румен Радев, бивш военен, натовски генерал, настоява, че България е приключила с военната подкрепа за Украйна, изпращайки боеприпаси и дреболии за 20 млн. лв., и че който иска това да продължи, не мисли за националната сигурност и боеспособността на българската армия.

Когато президентът втори мандат не вижда по-далеч от кокардата на фуражката си, държавата има системен проблем.

Национални или руски интереси

Обвързването на военната помощ за Украйна с боеспособността на българската армия е добър пропаганден прийом. Кой, ако не генерал като президента, ги разбира най-добре тия работи. Но същият този генералпрезидент беше опроверган на два пъти – от Словакия и от Вашингтон – заради твърденията му, че нито една държава, която е дала оръжие на Украйна, не е получила нищо в замяна от страните от НАТО, както и че компенсациите отнемат твърде много време и не трябва да се реализират.

Съединените щати предоставиха 200 млн. долара на Чехия, за да модернизира армията си и да попълни своите запаси след помощта за Украйна. А десетина дни след като Братислава изпрати десетки бронирани машини на Киев, започна да получава танкове от Германия.

Словения праща 28 модернизирани танка M-55S на Киев, а в замяна Берлин дава 35 камиона и пет автомобилни цистерни. Гърция и Германия също се договориха за суапова сделка, при която гръцката страна отпуска 40 бойни машини БМП-1 на пехотата и ще получи германски Marders.

Великобритания, Германия и САЩ се съгласиха да доставят танкове на Украйна, но засега искането на Киев за бойни самолети не е изпълнено поради опасения, че конфликтът може да излезе извън украинските граници. В интервю за Sky News украинският външен министър Дмитро Кулеба увери, че няма да използват изтребителите от Запада за поразяване на цели в Русия.

Примерите за тройни сделки са много, но България отсъства. Така нареченият кръгов обмен започна миналата есен, а сега вече западните държави все повече даряват и доставят директно на Украйна. Въпреки че с решение от 3 ноември м.г. 48-мият парламент задължи служебното правителство, освен да подпомогне Украйна, в срок от един месец „да проведе преговори с правителствата на съюзниците в НАТО и партньорите в Европейския съюз за придобиване, предоставяне или разполагане на заместващи способности или усилващ отбранителните ни способности капацитет, което да позволи ускореното освобождаване от остарялото съветско въоръжение и техника“.

Резултатите показват, че това не е направено. Преди дни министърът на отбраната и бивш съветник на президента Димитър Стоянов потвърди по bTV („Лице в лице“), че „към момента не можем да си позволим предоставяне на въоръжение на Украйна“. Ако има възможност за „триъгълна сделка“, тя отново трябва да мине през парламента, няма как правителството да вземе такова решение, каза Стоянов.

Военният министър даде на заден и за искането за предоставяне на боеприпаси за Украйна, отправено от върховния представител на ЕС по външната политика и сигурността Жозеп Борел до всички страни членки. България не разполага със 155-милиметрови гаубици, а предоставяне на зенитноракетни комплекси означава да загубим въздушен суверенитет, публично заяви Стоянов.

Всички системи, с които разполагат българските противовъздушни сили, са съветско въоръжение, като най-новите – С-300, са от 90-те години на миналия век. Докато съседна Румъния вече е приела първите две от поръчаните общо четири противовъздушни системи Patriot, а тестването и приемането на третата и четвъртата ще приключи през април т.г.

България остава със старото съветско въоръжение, което така или иначе ще трябва да се бракува, защото в противен случай изисква средства за поддръжка и резервни части. Отговорността за това е на президента – същия Радев, който доста успешно забави обновяването на военната авиация, и на неговите подчинени министри.

Срамът остава

Навременна помощ за Украйна гарантира и българския национален интерес, обявиха от „Демократична България“ в позиция, предизвикана от изявления на президента. Победата на Киев означава и освобождение на България от мечешката „прегръдка“ на Русия.

Заради европейските санкции България се освободи от почти стопроцентовата си газова подчиненост на Русия. На път е да бъде прекратена и петролната зависимост, когато през 2024 г. изтече срокът на дерогацията за България за вноса на руски суров петрол по море. Въпреки заплахите за вето на Унгария и България върху санкции за руската ядрена индустрия руският монопол при доставките на гориво за АЕЦ вече се разрушава. Няколко европейски държави от бившия източен блок, сред които и България, допуснаха нови касети – „Уестингхаус“ и „Фраматом“ ще зареждат V и VI блок на АЕЦ „Козлодуй“.

Руската пропаганда и действията на Радев и служебния кабинет влияят на общественото мнение. „Евробарометър“ измери, че България е страната в ЕС, в която най-малко хора подкрепят финансирането и военната помощ за Украйна – 33%. Само в три страни членки мнозинството от анкетираните не подкрепят тази помощ – Гърция с 59% против (36% за, 5% не могат да вземат решение), България с 57 на сто (10%, които не знаят) и 56% в Словакия (38% за, 6% не знаят). 65 на сто от гражданите на ЕС одобряват тези мерки.

Липсата на действащ парламент оставя в ръцете на Радев и служебния му кабинет ключови за България решения, чиито измерения надхвърлят конкретния исторически момент. След няколко години обаче Радев ще отлети от Президентството. Срамът ще остане.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/nievinni-po-gieshiev-korumpirani-po-maghnitski/

Всичко в държавата вървеше по радевпеевскиборисовгешев, когато вторият списък със санкционирани заради корупция български граждани по Глобалния акт „Магнитски“ развали карето. Осем българи от общо десет европейски граждани, санкционирани по „Магнитски“, накараха България да изглежда като европейската Сомалия (най-корумпираната африканска държава). Корупцията е свързана с договори в енергетиката, законодателни манипулации в услуга на олигарси и подкупи в съдебната система.

След хазартния бос Васил Божков, олигарха депутат от ДПС Делян Пеевски и свързания също с ДПС Илко Желязков този път американското Министерство на финансите санкционира финансовия министър на Бойко Борисов (2014–2020) Владислав Горанов, свързаните с ядрената енергетика Румен Овчаров, който е и бивш енергиен министър на БСП, Иван Генов и Александър Николов. Петият е обвиненият в шпионаж Николай Малинов, награден с орден „Дружба“ от руския президент Путин.

Край на номерата

Вече не могат да се правят на абдали, както преди години казал главният прокурор на Бойко Борисов, а той – на свой приближен:

И накрая Гешев вика: „Абе, аз обичам се пра’им на луд, ама вие, г-н премиер, май се праи’те много успешно.“

Всички тарикатлъци са изпробвани.

Борисов реже с тъп нож пъпната връв с лицето „Влади“ Горанов. Гешев е в ступор – не е отронил и дума. Може би устата му още е пълна с американски пай от молитвената закуска в Белия дом. Няма как отново да каже, че не е задължително законът „Магнитски“ да води до наказателноправен ефект в България, тъй като е американски инструмент. Такова беше обяснението му миналото лято, когато бяха прекратени проверките срещу Пеевски и Желязков.

В опит да разхвали Шефа прокуратурата обяви, че санкциите били резултат от визитата му, за която по-рано беше съобщила, че е частна. Толкова плосък пиар, че дори за меме не става. Тази седмица се появи и позиция, повтаряща в основни линии коментара, който заместник главният прокурор и шеф на следствието Борислав Сарафов направи след новината за втория списък със санкции по „Магнитски“.

Не било работа само на прокуратурата да се бори с корупцията, а и на изпълнителната и законодателната власт. Разкриването на престъпленията било от компетентността на органите на МВР и службите за сигурност, които при установяване на данни за престъпление следва да я уведомяват. Има и дълго обяснение какво е свършено по лицата от първия и втория списък и че ОАЕ не са изпълнили молбата за правна помощ, пратена през април 2022 г., за разпит на Васил Божков чрез видеоконферентна връзка.

На Горанов е посветено едно-единствено изречение – че има образувано досъдебно производство. За Пеевски и Желязков, както е ясно от миналата година, не са били открити данни за извършени престъпления в информацията, „постъпила от ГДБОП, ГДНП, ДАНС, КПКОНПИ, НАП, Агенция по вписванията и други държавни органи“. Чисти като сълза.

Най-вероятно Пеевски вече е разбрал, че няма да му се получи с делата и наетите за „избелването“ му лобисти в САЩ. Като се прибави и решението на Великобритания да му наложи санкции (също и на Божков и Желязков), с което отрязва достъпа до финансовата си система, вкл. офшорни юрисдикции, облаците се сгъстяват. Тримата са първите европейци, които Лондон определя като рискови заради тежка корупция. Те, както обясни британският посланик Роб Диксън в „120 минути“ по bTV, няма да могат да минават дори транзитно през Великобритания.

Опияненият от властта си президент много внимателно артикулира позиция по темата „Магнитски“, избягвайки оценка за българската корупция, която толкова критикуваше в началото на първия си мандат, а паметта му за главния прокурор, чиято оставка искаше през 2020 г., е все така отслабена. За Радев „войнолюбците“ и недопускането на военна подкрепа за Украйна са по-важни теми от „Магнитски 2“. Нямаше как да избегне обаче очевадното – че санкциите са „силен политически сигнал“.

Срамно за държавата

С какво корупцията в една толкова малка държава като България пречи на най-голямата икономика в света? Корупцията, свързана и с влиянието на Кремъл, отслабва държавата и способностите ѝ на евроатлантически партньор в такъв стратегически район, а следователно – и на съюзниците.

В интервю по БНР Джеймс О’Брайън – ръководител на Службата за координация на санкциите в администрацията на президента Джо Байдън, обясни, че целта на санкциите е да подсили избора на България, който задълбочава нейната интеграция в Европа и сътрудничеството със световните компании, както и диверсификацията на енергийните източници.

Освен че отслабва държавността, корупцията краде от всеки български гражданин.

Губим национално богатство, всеки от нас губи стойност – от труда си, от онова, което притежаваме, защото България не може да привлича инвестиции, защото е страна с висок политически риск, защото е страна, в която няма правосъдие,

коментира в предаването „Лице в лице“ по bTV съпредседателят на „Демократична България“ Христо Иванов.

Външната намеса в българското правосъдие е срам за държавата. „Откъде накъде в САЩ ще пипат българските крадци, България да не им е колония, да си ловят техните!“, надигнаха се противници, които, по съвпадение, са и русофили. Но при липсата на безпристрастно следствие и прокуратура и при наличието на зависим Висш съдебен съвет и на подчинени институции единственото, което остава, е политическата воля за съдебна реформа.

Някои от политическите сили обаче ще трябва да бъдат принудени да участват – и затова санкциите са безапелационни. Споменаването за първи път в тях на конкретни суми от корупция, скрити в офшорни сметки (5 млн. евро за Румен Овчаров, 5 млн. лв. за Александър Николов), не е случайно. То може да се разчете единствено като „Внимавайте, разполагаме с достатъчно информация!“.

Служебният кабинет се опита да „приспи“ темата за голямата корупция – визитна картичка на няколко управления, съсредоточавайки огъня върху някои грешки, допуснати от управлявалото половин година правителство на Кирил Петков. Но в мотивите за санкциите по „Магнитски“ се крият десетки обвинителни актове. Стига прокуратурата да заработи ефективно и най-сетне да свърши нещо, което твърди, че няма как да извърши, макар Наказателно-процесуалният кодекс да го предвижда – да разпита Васил Божков чрез видеоконферентна връзка.

Същият Божков, който твърди, че е изтеглил 67 млн. лв. кеш от банка, за да ги раздаде като подкупи – „бях точен с парите“. Същият, заради когото мотивите по „Магнитски“ обвързват Горанов и Пеевски – вторият е уредил законодателни промени в полза на хазартния бизнес, от които хазната е загубила близо 600 млн. лв. за пет години.

Избори по „Магнитски“

Несъмнено санкциите по „Магнитски“ ще засегнат най-силно ГЕРБ, независимо от яростните опити за оттласкване от Владислав Горанов. Но дали само той е единственият виновник за законодателното уреждане на моментните лотарии?

Игрите със ставките за хазарта, облагодетелстващи лотариите на Божков, тръгват от едно законодателно предложение на Йордан Цонев (ДПС) и Петър Кънев (БСП) през 2013 г. и продължават с редакции от БСП и ГЕРБ в следващия парламент. Всеки път, когато гласуват някоя законодателна промяна по тях, депутатите, все едно от коя партия, неизменно пропускат да дефинират какво точно са игрите, при които се събират такси и/или комисиони за участие.

Така най-масовите хазартни игри, като традиционната и моментната лотария, се оказват облагодетелствани и дори за известно време извън облагане – за разлика от Държавния спортен тотализатор, който плаща по-високи данъци от частните си конкуренти. Като министър на финансите Горанов пропуска да забележи тази врата у поле, не я забелязва и Държавната комисия по хазарта. Но „вратата“ е сложена там със съдействието на депутати от три партии.

Резултатът е тези близо 600 млн. лв., които, вместо да влязат в бюджета, отиват в частни сметки – а част от тях за подкупи. Всъщност сумата е над 700 млн. лв. (с лихвите), както обясни Горанов през 2020 г., когато избухна скандалът. По-късно той напусна поста министър на финансите заедно с още двама министри – на икономиката и на вътрешните работи, с мотива, че от ГЕРБ искат да бъдат опровергани твърденията за връзките им с ДПС и Пеевски. А на следващите избори извън листите на ГЕРБ остана и Менда Стоянова.

Напрежението в ГЕРБ расте, тъй като в партията си дават ясно сметка, че шансовете за политическо бъдеще се повишават, ако Борисов не е лидер. Преди парламентарните избори на 2 април никой не мисли за промени, които биха предизвикали сътресения (независимо че имат подръка хартиените бюлетини). Но след парламентарния вот предстои и местен наесен, а в промеждутъка не е ясно каква уличаваща информация би могла да се появи.

Горанов едва ли ще стои със скръстени ръце и опасенията да не проговори са силни. Както беше казал в един разговор с покойния шеф на митниците Ваньо Танов, огласен през януари 2011 г.,

няма такова нещо като конфликт на интереси, интересите винаги са в синхрон, не са в конфликт.

Вярвам, че ще докаже своята невинност, заяви лидерът на ГЕРБ, след като стана известна новината за втория списък санкционирани по „Магнитски“. Но може и на Борисов да се наложи да я доказва.

За русофилска партия като БСП санкционираният Овчаров, макар и член на Националния съвет, не е особен проблем и причината за това не са тежките скандали с изключени и напуснали. Лидерката на социалистите Корнелия Нинова дължи началото на своята политическа кариера в БСП именно на Овчаров.

Новите санкции за Пеевски от Лондон няма да накърнят преизбирането му като депутат от ДПС. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ се надява той пак да е в листите – ако има достатъчно номинации. „За две години ние не видяхме факти за Пеевски, свързани със санкциите по „Магнитски“. Осланяме се на върховенството на закона – невинен до доказване на противното. Той обжалва в САЩ административния акт“, каза Карадайъ при внасяне на документите за регистрация на партията за предстоящия вот.

Седнали да играят белотче в Дубай Васил Божков, Бойко Борисов, Владислав Горанов и Делян Пеевски… Това вече не може да е краят на историята. Тази история ще има друг край, защото и това каре се развали.

Колаж: Тоест
Използвани снимки:
Владислав Горанов – Raul Mee (EU2017EE)/flickr.com
Румен Овчаров – скрийншот/btv.bg
Бойко Борисов – EU2017EE Estonian Presidency/Wikimedia
Делян Пеевски – parliament.bg
Васил Божков – скрийншот/пресконференция на Васил Божков

Post Syndicated from Александър Нуцов original https://www.toest.bg/ustoichiv-mir-ili-nova-zhelyazna-zavesa/

Войната в Украйна фокусира вниманието на експерти и анализатори върху актуалната обстановка на фронта, политическите решения за предоставяне на военна помощ и съответните реакции на страните по конфликта. Така дебатът за установения ред в международните отношения и структурните причини за избухване на войната остава маргинализиран в политическото и медийното пространство. Той обаче е крайно необходим за установяването на по-справедлив и траен мир, който ограничава възможността за ново разпалване на конфликта.

Мирът като понятие

В науката понятията за мир и насилие са неразривно свързани. Йохан Галтунг, един от създателите на дисциплината за изследване на мира и военните действия, различава две понятия – негативен и позитивен мир. Под негативен мир разбираме отсъствието на пряко насилие (например война) между държави или народи.

Позитивният мир пък е състояние, което се характеризира с отсъствието както на пряко, така и на структурно и културно насилие. А със структурно насилие Галтунг означава репресивни състояния, като бедност, социално неравенство, дискриминация, неравен достъп до образование и здравеопазване, цензура и др. Културното насилие пък обхваща залегналите обществени нагласи и идеологии, които оправдават и възпроизвеждат различните форми на насилие.

Понятийното разграничаване е важно заради необходимостта от правилен подбор на подхода и средствата. Когато даден конфликт придобие насилствен характер, присъщите за борбата със структурното и културното насилие меки мерки, като посредничество, дипломация, изграждане на комуникационни канали, ангажиране на граждански организации и неправителствения сектор, не играят толкова съществена роля. Те обаче имат ключово значение по време на възстановителния период след прекратяване на огъня.

Формулата за мир с мирни средства все пак е най-ефикасна в превенцията, създавайки условия за устойчив мир, антивоенна култура и модели за разрешаване на конфликтите по мирен път. При вече разразило се насилие тя сработва много по-трудно, а доказателство за това е ограниченият успех на Турция в търсенето на диалог и дипломатическо решение след началото на руската инвазия в Украйна.

Русия и НАТО

Действията на международни институции като ООН и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа ще имат водеща роля в следвоенното опазване и изграждане на мира. Независимо от това усилията за траен и дълбок мир ще имат ефект, ако международната общност съумее да анализира структурните причини за войната. А те се коренят предимно в отношенията между Русия и НАТО, стъпващи на постулатите на реализма – баланс на силите, сфери на влияние, политика на сдържане, надпревара във въоръжаването и т.н.

Добре е да се вземе под внимание и схващането, че всяка структура, организация или власт се стреми изначално да продължи да съществува и разширява влиянието си. Така след разпада на СССР и Варшавския договор наяве излиза въпросът за ролята на НАТО в една чисто нова геополитическа действителност.

Без враговете, заради които е създаден, Алиансът търси аргументи да оправдае самото си съществуване. Той първо черпи смисъл от устрема на бившите членки на Варшавския договор за присъединяване, а в хода на историческите събития намира източника на несигурност, от който се нуждае, за да засили влиянието си в Европа – Русия.

Авторитарният режим на Путин се нуждае от НАТО също толкова силно – предимно за вътрешна консолидация и обособяване на хомогенна „руска“ идентичност чрез образа на външния враг, както и за да оправдае външнополитическите си амбиции. Структурният проблем се състои именно в това, че Русия и НАТО имат взаимна потребност от несигурността в Европа, за да продължават да се утвърждават като геополитически фактор въпреки заплахата от военна ескалация.

Възможно ли е войната в Украйна да промени това?

Много вероятно е да се случи точно обратното – издигане на нова желязна завеса, по думите на полския президент Анджей Дуда. Главните причини са две. Първата – преврат в Русия или поне частична демократизация на режима – засега изглежда с малка вероятност с оглед на противоречивите нагласи в руското общество към инвазията в Украйна и все още здравата хватка на Путин около властовите структури. Втората причина е, че НАТО съумя да засили позициите си като гарант за сигурността на своите членове, което на практика ограничава възможността на Европейския съюз да се еманципира.

Какво значи това? В научното и политическото пространство отдавна се тиражира идеята за създаване на обща европейска армия. Тази идея спечели допълнително внимание след хаоса в Афганистан и инвазията в Украйна, когато зависимостта на ЕС от военните и оперативните способности на САЩ и НАТО стана твърде очевидна. Поддръжниците ѝ посочват като аргументи нуждата от по-силен и независим Европейски съюз, способен да реагира бързо и адекватно на кризи и непредвидени обстоятелства, по-високата ефективност на армията и инвестициите, както и укрепването на общата европейска идентичност.

Една част от опозиционерите, обикновено от крайнодесния политически спектър, изтъкват като контрааргумент загубата на национален суверенитет. По-правдиви обаче са опасенията на онези, които се страхуват, че заради продължаващата интеграция в отбраната ЕС рискува да загуби нормативната си сила, тоест способността си да отстоява изконните си принципи и норми – демокрация, мир и свобода. Тези страхове определено биха се оправдали, ако ЕС влезе изцяло в руслото на милитаристичната логика, изграждайки инструменти за краткосрочна военна реакция за сметка на дългосрочните си мерки за превенция и на механизмите за помирение и възстановяване на засегнатите общества.

Дублиране или допълване на НАТО?

Най-голямата пречка пред евроинтеграцията в отбраната засега обаче остава НАТО. Алиансът не може да си позволи да загуби позиции и да се превърне в „реликва на миналото“ заради откъсването на ЕС от военната му орбита – теза, защитавана още от администрацията на Бил Клинтън.

И въпреки известното отдръпване на САЩ при Тръмп, президентът Байдън затвърди ангажиментите на страната си към Алианса и към сигурността на европейските си съюзници и приветства идеята за присъединяване на Швеция и Финландия. Освен това прибалтийските държави и страните от Централна и Източна Европа разчитат главно на военната мощ на САЩ и НАТО като сдържащ фактор срещу потенциална руска агресия, което предполага разнобой в ЕС по въпроса дали може да се изгради съизмерима алтернативна структура.

Поради това европейските лидери говорят повече за развиване на способности, които не дублират функциите на НАТО, а ги допълват. Такава теза застъпи и бившият председател на Военния комитет на ЕС генерал Клаудио Грациано, в интервю от март миналата година, в което говори за вече одобрения от ЕС Капацитет за бързо разгръщане. Считан за важна стъпка към по-силна интеграция, механизмът ще бъде приведен в оперативна готовност до 2025 г. и ще позволи на Съюза да реагира незабавно при различни обстоятелства – например при нужда от първоначална стабилизация на засегнати от конфликт страни и при спасителни и евакуационни операции.

Засилването на евроинтеграцията в областта на отбраната е още в зародиш, но има потенциала да размести пластовете в международните отношения така, че да превърне ЕС в балансиращ фактор на световната сцена. Това означава разширен инструментариум в отговор на конфликти от различно естество, както и подсилване на меките инструменти за влияние.

Осланяйки се на мира като ценност и цел, ЕС ще бъде предвидим актьор в международните отношения, ако военният му потенциал стъпи на принципите за превенция и териториална отбрана, а не на агресивна проекция на сила. Вътрешната консолидация на Съюза не противоречи на стратегическите партньорства със САЩ и Великобритания, а създава условия за промяна в отношенията между Запада и Русия в по-далечно бъдеще.

Разбира се, задълбочаването на интеграцията в тази област е дългосрочен процес, пред който застават неимоверни трудности от логистичен, оперативен и управленски характер, както и много отворени въпроси – например за взаимодействието с НАТО и опасността от подмяна на ценностите и поведението на ЕС във външната политика.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/imashe-takyv-parlament-zashto/

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат. Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече. Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път.

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов.

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евро-атлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава. Същото „евро-атлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси. В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евро-атлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха. Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина.

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна.

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници. Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии.

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет.

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март.

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство. А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

Post Syndicated from Емилия Милчева original https://www.toest.bg/imashe-takyv-parlament-zashto/

Само след няколко месеца единственото паметно за 48-мото Народно събрание е, че върна хартиената бюлетина в изборната игра и се провали в приемането на механизъм за разследване на главния прокурор. Хартиената бюлетина беше първата му работа, а със съдебната реформа парламентът се зае в условията на предизвестен край – броени дни преди да бъде разпуснат. Изглежда, че са успели „да продадат и мача за еврозоната“ (по израза на вицепремиера Атанас Пеканов), саботирайки промените в Кодекса за застраховането.

За тези незаличими дела в 48-мия парламент мнозинство се намери: фундаментът му бяха ГЕРБ–ДПС–БСП, формиращи при необходимост плаващи мнозинства с „Български възход“ и „Възраждане“. Въпреки наличие на такива… болшинства Народното събрание се провали и в трите опита за съставяне на правителство.

Голата истина

Парадоксално, нали? Само на пръв поглед. По-лесно е да се съберат биячи на реформите, отколкото кандидати да управляват заедно. ГЕРБ може и да се разбере с „Възраждане“ за общи действия в парламента, но не и за нещо повече. Не защото в политиката има срам и свян, а защото войната на Русия срещу Украйна и политическите и човешките избори, които налага, правят немислими коалициите с партии, симпатизиращи на режима на Путин и виждащи евразийският избор като верния път.

Коалициите на ГЕРБ с патриотични формации, каквито имаше при второто и третото правителство на Бойко Борисов, едва ли ще бъдат повторени. Ако БСП продължава да изглежда като мек вариант на „Възраждане“, също може да бъде изключена от кръга на приемливите партньори – независимо от анонсите на Борисов след срещата в парламента, на която се отзова по покана на Корнелия Нинова.

Това напълно устройва „Възраждане“ и драматичния театър на антисистемните българи-юнаци, които не искат да се коалират с никого и декларират, че ще управляват сами. А и техните избиратели не се интересуват дали партията, за която гласуват, е нечий пудел и се заиграва с политическите сили на статуквото, стига да бие „евробабаитите“ – с подписка за референдум, насочен срещу еврото, с юмруците на сина на партийния лидер, с гръмовните речи на Костадин Костадинов.

„Най-лошото от всичко обаче е, че хората, които полагат клетва да се ръководят във всяко свое действие от интересите на народа ни, в голямата си част са напълно лишени от срам и съвест“, каза самият той в първата си реч в парламента. Голата истина – достатъчно е да погледнем колко срамни части лъснаха в пленарната зала.

В евро-атлантизма обаче 48-мият парламент се отсрами. С гласовете на ГЕРБ, „Продължаваме промяната“, ДПС, „Демократична България“ и „Български възход“ беше решено България да предостави безвъзмездна военна помощ на Украйна. Става въпрос за въоръжение, техника и боеприпаси за 20 млн. лв., след като за 2022 г. българската оръжейна индустрия е изнесла стоки с краен получател Полша и Чехия за 5 млрд. лв. – и експортът продължава. Същото „евро-атлантическо мнозинство“, с известна редукция откъм депутати на ПП, одобри и сделка за още 8 американски изтребителя F-16 Block 70. Пак то обяви за геноцид Гладомора в Украйна от 1932–1933 г., предизвикан от съветския режим и погубил над 4 млн. души.

И при трите гласувания БСП и „Възраждане“ бяха против. Не може да се отрече последователността в редиците на БСП – и корнелниновистите, и вътрешнопартийната опозиция са единни, когато въпросът опре до Русия и защитата на нейните интереси. В Европейския парламент петимата евродепутати на БСП начело с доскорошния председател на ПЕС Сергей Станишев изобщо не участваха във вота на резолюцията, осъждаща Гладомора, като се измъкваха, въздържаха или бяха против при гласувания по други „руски въпроси“.

Въпреки това социалистите може отново да се озоват във властта. Не е ясно дали ще ги карат да се отрекат трижди от Путин и Кремъл – или ще е достатъчно просто да покажат прогресивно мислене в духа на интервюто по bTV на Андрей Гюров (ПП):

В ръцете на БСП е да реши зад кои принципи и идеи за управление на страната да застане – зад тези на новата „тройна коалиция“ или на прогресивните реформаторски сили.

Какво мисли останалата част от прогресивните сили – „Демократична България“ – за съюз с БСП, засега е неизвестно. Все пак социалистите подкрепиха законопроекта на ДБ при крайна необходимост държавата да може да поеме оперативен контрол над активите на „Лукойл“ в България, както и на всички други оператори на нефт и нефтопродукти.

Стендбай за еврото

Евро-атлантици в българската версия не значи и европейци. Европейската интеграция например беше опраскана по всички неписани уйдурми на българската парламентарна демокрация. Тези, които се кълняха в пътя към еврото, на практика го отрязаха. Законопроектите, подготвени от Министерството на финансите, които трябваше да бъдат гласувани – за промени в Кодекса за застраховане, за мерките срещу изпирането на пари и промени в Търговския закон – не минаха въпреки предупрежденията на финансовия министър Росица Велкова.

„Проблемът със „Зелена карта“ до такава степен е ескалирал, че е поставен като изискване за приемането ни в еврозоната“, каза Велкова. От 2018 г. на България е наложен мониторинг и виси заплахата да бъде изключена от системата „Зелена карта“, действаща в 48 държави, тъй като не плаща искания по „Гражданска отговорност“ срещу местни застрахователи заради пътни инциденти в чужбина.

Но въпреки че промяната в Кодекса за застраховане задължава бюрото „Зелена карта“ да спазва своя принцип „първо плащай, после оспорвай“, тя не мина. Тихата коалиция между ГЕРБ, ДПС, БСП, „Възраждане“ и „Български възход“ провали заседанието на Комисията по икономическа политика въпреки перманентни уверения на първите две партии, че са радетели за еврото.

Това се прави от хора, които не искат на този пазар да има европейска регулация… заради интересите на Алексей Петров („Лев Инс“, б.а.) и невъзможността на Бойко Борисов да се откъсне от своята биография плащаме данък минало, заяви по bTV съпредседателят на ДБ Христо Иванов.

Промените в Търговския закон, свързани с несъстоятелността – процес, с чиято тромавост и продължителност България се слави в Европа, също не се класираха за окончателно приемане в дневния ред на депутатите. През декември парламентът прие на първо четене законопроекта, който урежда и процедурата за фалит на лицата, които се занимават със стопанска дейност, но не са търговци. До второ не се стигна.

Възпрян за второ четене беше и законопроектът за мерките срещу изпирането на пари, срещу който възразиха някои работодателски организации и застрахователни компании, тъй като въвежда механизъм за идентифициране на лицата, предоставящи услуги по дружествено управление, и процедури за проверката им (адвокати, счетоводители, данъчни съветници и др.), както и допълнителни изисквания към прокуристи, управители, членове на управителни или контролни органи.

През април България трябва да поиска оценка на готовността си за присъединяване към еврозоната от 1 януари 2024 г., тоест да бъде оценено изпълнението на критериите. Но законодателните пропуски няма как да бъдат наваксани дотогава: парламентът се разпуска, изборите са на 2 април, 49-тото Народно събрание ще се конституира след седмица, има и великденски празници. Така че дори твърде високата инфлация в България да се охлади и задържи (критериите за дълга и дефицита са дерогирани), пакета закони, който се изисква, го няма. Влияние ще окаже и липсата на бюджет за 2023 г., с който върви и тригодишната бюджетна прогноза, необходими за конвергентен доклад.

Това е най-големият провал на 48-мия парламент – че направи всичко, за да осуети следващата стъпка за европейска интеграция на България, независимо от декларативните заявки и решение, с което задължи служебното правителство да ускори процеса и да започне информационна кампания (каквато правителството изобщо не начена въпреки подписката за референдум на „Възраждане“, разпалваща страховете от единната европейска валута).

Трохи за избирателите

Няма как да се мине без трохи за избирателите в година на поне два сигурни вота – предсрочни парламентарни, пети поред за две години, и местни избори наесен. Безплатни учебници, но от учебната 2024-та/2025-та, ще има и за по-големите ученици от VIII до ХII клас, а не само за тези от I до VII клас. Пак от догодина минималната работна заплата ще стане 50% от средната брутна работна заплата за предходните 12 месеца.

Парламентът успя да поправи и една несправедливост спрямо хората с увреждания – решенията на ТЕЛК ще важат до явяването на гражданите пред комисия, за да запазят правата си и инвалидната пенсия, която получават до преосвидетелстване. Сега НОИ спираше парите и в продължение на месеци, докато траеше процедурата, хората с увреждания бяха лишени от пенсии.

С огромно закъснение и ДПС предложи принудителният престой в затвори и места за задържане да се признава за трудов и осигурителен стаж при пенсиониране. Така стотици български мюсюлмани, репресирани по време на насилствената смяна на имената, ще получат, макар и незначително, увеличение на пенсиите си.

В последния момент парламентът гласува да има финансова помощ от държавата и за аптеки в отдалечени места, както и за единствените денонощни за даден район, които отпускат лекарства по Здравна каса през нощта. Тази мярка обаче може да се задейства, когато има нов бюджет.

Същото важи и за друга мярка – регулиране на възнагражденията на медиците в болниците, които не трябва да са по-ниски от договореното в колективния трудов договор. Причината е, че съдът отмени КТД от 2022 г., в който бяха заложени минимални заплати от 1500 лв. за медицинска сестра и 2000 лв. за лекар без специалност, и сестрите продължиха да получават мизерни възнаграждения.

В същото време служебното правителство на президента бележеше успех след успех. Пусна в експлоатация интерконектора с Гърция. Осигури количества втечнен газ и запълни газохранилището в Чирен. Получи от Европейската комисия първия транш от 1,2 млрд. евро по Плана за възстановяване и устойчивост – докато парламентът провали втория от 724 млн. евро, тъй като не успя да приеме необходимите закони начело с този за разследването на главния прокурор. Намери над 776 млн. лв., за да плати на пътни фирми за изграждане и поддръжка на пътищата в страната, от които близо 440 милиона са по договори, сключени още при третия кабинет на Бойко Борисов. Удължи енергийните помощи за бизнеса до март.

Президентът Радев и сръбският му колега Вучич поставиха началото на газовата връзка със Сърбия. Служебният кабинет се опитва да постави на енергийната карта нефтопровода Бургас–Александруполис заедно с гръцкото правителство. А същевременно извърши куп назначения на препоръчани неизвестно от кого хора на възлови места и с това бетонира кръга президентски назначения, започнал със смените в спецслужбите. Докато нито 47-мият, нито 48-мият парламент успя да изпълни задълженията си, обновявайки състава на регулатори, комисии и органи на съдебната власт с изтекъл от години мандат.

Същинската вреда от работата на 48-мото Народно събрание е именно в принизяването на парламентарната демокрация и инструментализирането ѝ от президента. Това покушение ще има дългосрочни последици.

Заглавно изображение: Сградата на парламента в деня, в който депутатите от 48-мото Народно събрание положиха клетва. Снимка: parliament.bg